Търсене в текстове за 'Апостол'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.
През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години.
към текста >>

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.
Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.
Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... " След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
към текста >>

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите:
№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.
Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I.
към текста >>

Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.).
Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд.
В последния си брой от есента на 1892 г. списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града. Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни.
към текста >>

5. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.
към текста >>

6. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение.
Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
към текста >>

Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Да не бъде, както казва [апостол] Павел.
Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга.
към текста >>

8. Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя

Апостолите са разбирали всичко, но векът е бил такъв, щото не е могло да се каже всичката истина.
На 14 октомври, неделя, г-н Дънов, в присъствието на Голов, Георгиев. Бъчваров, Петко и Гина, след молитвата каза:- Това, което е казал Христос, го няма в главата (става дума за прочетената глава 8 от Йоана). А какво трябва да се разбира? Всяка дума е ключ и ако се не разбере, тя остава и действува в неговото подсъзнание. Това, което Христос е говорил, едва подир 2000 години са почнали да го разбират. Апостолите са разбирали всичко, но векът е бил такъв, щото не е могло да се каже всичката истина. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и [в] домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват.Вярата е, която променя закона, а без вяра ние не можем да изменим закона. Законът, това е, което спазва, а вярата е, която променя. Всяка мисъл е свързана или с кислород, или с азот и колкото по-лош е човек, толкова повече азот има, а колкото е по-добър, толкова повече кислород има. Бог иска от нас да разбираме и приемаме, че няма за нас нещо невъзможно и тогава ще бъдем силни.
към текста >>

9. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски.
А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас.
към текста >>

10. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Г-н Дънов каза, че това е проповедта, която ни дава апостол Павел.
Анастасия Желязкова и Васил УзуновСлед това изпяха се няколко песни от молитвеника и събранието се закри. IV.18 август, 7 часа сутринта Изгревът - Том 11 18 август, 9 часа сутринта Г-н Дънов прочете 4 глава от Посланието към Галатяните и 5 глава от същото. Г-н Дънов каза, че това е проповедта, която ни дава апостол Павел. След това г-н Дънов каза:- Това, което ще ви кажа, това са мои възгледи и сте свободни върху това да ги приемате или да не ги приемате.За да можете да имате каквато и да е посока в света, трябва да имате опорна точка - то е общ закон. Опорна точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и пр. Без опорна точка вие ще се грижите всякога, а няма да извършите никаква работа. Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка.Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>

Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни.
Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго?
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата.
към текста >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем.
А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага.
към текста >>

Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е. че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>

Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни.
Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго?
към текста >>

Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата.
към текста >>

Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем.
А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага.
към текста >>

Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
към текста >>

14. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност.
Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие. Като разбира, че Петьр Дънов обикаля България и проповядва, пожелава и той да стане проповедник. Дънов му позволява. Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди трудности и противоречия. Дънов го спира да не проповядва повече. В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите. За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е. Участва активно във всички събори до 1915 г., пише статии по духовни въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек.
към текста >>

15. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът.
Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях".
към текста >>

Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>

Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти.
Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно. [7] Нека не се плашат някои, че теософите замислят някаква coup d'etat. То е много наивно - не е този пътя за обновата на едно общество. Източник: III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
към текста >>

16. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци.
Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично. Заблуди и заблуждения колкото си искате. Мнението на Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори. За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения.
към текста >>

17. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

„Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.)
Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? „Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.) Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви! „Как? " – Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости.
към текста >>

18. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата.
Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка. До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”.
към текста >>

Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода.
Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината.
към текста >>

19. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Апостол Павел казва: "Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата", т.е.
Те имат начини да се съобщават с нас, когато ние не знаем как да влезем в едно цвете, може да го откъснем, да го стъпчем и не считаме, че сме направили голяма пакост, а един ангел може да влезе в цветето. Ангелите изучават нашия душевен живот много по-хубаво, отколкото ние изучаваме живота на цветята. В тия екскурзии, които правим сега, то е да се създадат правилни разбирания. Във вашите мозъци трябва да стане едно трансформиране на съзнанието, защото има известни органи, които са в зачатъчно състояние, после трябва почва за новите идеи, а тази почва отнякъде трябва да се създаде. Или в сегашната си фаза християнството приготовлява хората да създадат тази почва. Апостол Павел казва: "Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата", т.е. когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място. А при сегашното разбирание не е така. Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите.
към текста >>

20. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ.
От друга страна аз бих ви посъветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества - любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всички това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях. Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог ще ти се изяви. Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той? Колкото и да е доблестен той, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи. Ще изгуби онова вътрешно разположение да учи.
към текста >>

21. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“.
– Вие ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали и ще дойдат на Земята, ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е Животът! “. Човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Хората, които ще са в управлението, съвсем ще се изменят, ще стане промяна в тях – вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“. Ще станат големи преобразувания и виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Целият ХХ век ще бъде век на приготовление. Сега външните връзки организират хората. А в Новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят.
към текста >>

22. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Апостолът казва: „Мъртвите да възкръснат и живите да бъдат грабнати на въздуха".
Но всякога, във всичко, непреривно ще пазите свързката с мен и тогава ние наблюдаваме и ще коригираме.В духовното лекуване трябва да се спазва метода: Можеш да лекуваш тоя, който иска да се лекува, а който не иска да се лекува, не можете да го излекувате.Брат Петко Епитропов - Пояснява и моли да ни се даде здраве, тъй необходимо за нас, за дома ни, както се излекува 38 години стоялияпред къпалнята.Учителят: Всичко, каквото искате ще бъде, то е станало вече, време не определяйте.Ще ходите в топлината на Любовта, Ще ходите в светлината на Мъдростта, Ще ходите в свободата на Истината - и така ще бъде, ще го турнете, че работи вече тоя закон - то е посято и ще го поливате по скоро да расте.Подлагам ви на първия изпит: Да се молите! И тогава ще се определи кой от вас за какво е годен да работи. Ще ви дам метод, някои формули малки, които да приложите. Апостолът казва: „Мъртвите да възкръснат и живите да бъдат грабнати на въздуха". Свидетели ще бъдете всички на всичко това.Вие стегание нямате още - щом се събуете ще се освободите и ще бъдете нашироко. Вие трябва най-първо да оздравеете и тогава ще бъдете пратени да лекувате други - клосни, хроми но тия от тях, които са избрани. Ще станат чудеса и с праведниците, но не и грешниците. Вие живеете на земята и без тъмнина не може - тя е едно естествено състояние на земята. Щом мръкне ще запалите лампата, а вие за икономия, завъртите ключа за да не гори лампата.Има закони за лекувание: чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене".
В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще Ви кажат: „Ето - това е животът! " Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще Видите, че хората, които са в управлението, съвсем са се изменили, станало е промяна в тях - Вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". - Виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразувания. Целият век ще бъде век на преобразувания. Всички трябва да работят!
към текста >>

24. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят!
Това са 30 тома! Преведени са на английски от Макс Мюлер, който си има свои теории... Гърците в областта на изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр. Единственото, което е тяхно, то е ваятелството. Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят! Колко повече - в Лондон... Като риби ще мълчите за този клас, за който ви говорих! Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте княз... Ще слушаш другите, ще се учиш, ще запитваш, ще казваш: „Много благодаря, нова светлина внесохте в ума ми! " Значи - да не знаят, че ти знаеш други, дълбоки истини!
към текста >>

25. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
към текста >>

26. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
към текста >>

27. Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.

Апостолите на Христа са преродени пророци.
Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление. Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон на тази мистична школа. Всички първи християни са ставали много рано да се молят, в 4 часа са били вече на крак. Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

28. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец.
Небето е бяло, сякаш празнуваха и горе някой звезден празник.А и нашето огнище правеше чест на себе си. Брат Пампоров говори за впечатленията си от есперантския събор на запад. Бил в Будапеща, Загреб. Той каза, че дух на братство и човещина обхваща човечеството. Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.Запад е възхитен от Учителя. Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец. Чужденци се готвят да ни гостуват от далечния запад. България ще стане велик Витлеем, в който мъдреци от целия свят ще идват да се учат.Моята колибка е тъй хубава. В нея си почива едно прещастливо същество, което днес се опита да нарисува къщичката си. Вътре е раницата ми, торбичка, одеяло, матарка, кожухче, бастун, шапка. Даже има място за още един човек.
към текста >>

29. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато.
Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи. Макар и да са свещенни, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещенните идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре е друго нещо. То е една сила вътре. Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато. Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват! " Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа.
към текста >>

Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа.
Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато. Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват! " Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/ Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/ Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/
към текста >>

Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот!
Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват! " Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/ Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/ Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/ Изгревът - Том 14
към текста >>

30. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите.
Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне като се вдигне огън. Та Невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора.Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. /Направи се упражнението/.Дава ви се една глава, ще я прочетете. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. /Прочете се главата/. Всички противоречия, които стават тук - (думата е за прочетеното в главата) - стават все за постижения. Например, затвориха Павла, той обръща стражите към Христа. Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го затворили. Това, което е писано в главата ще ви бъде през годината.
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април

На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение.
Вселяването на светли същества, на висши духове в човека помага на човешката еволюция. Стана дума за работа в света. Учителя каза: - Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила.
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

глава [от] Деянията [на апостолите].
То е хубаво, не е лошо, но съзнателният ученик [и без] поощрението на баща си и майка си трябва да бъде прилежен. Добро е това, на което се радват всички хора. Доброто е общо благо за всички. Ще ви прочета 7. стих от 12. глава [от] Деянията [на апостолите]. Този стих ще имате за днес. Ще имате думите: „Ставай скоро." Изгревът - Том 17 Глава: 25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа.
По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036 народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.” Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата.
към текста >>

34. Разговор с Учителя. 8 юли. Записал Боян Боев. София

Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което Бог е приготвил за вас“, под това той не подразбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази Любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията Любов?
Най-важното е човек да има стремеж да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки. Човек трябва да изпраща към човечеството мощни, добри мисли в духа на новите идеи. Човек трябва да изпраща Любов към другите и чрез постъпките си да покаже на хората пътя на новите идеи. Така ще ги събуди за Новото. Един брат каза: „Под „небесен живот“ нали трябва да разбираме място, където царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което Бог е приготвил за вас“, под това той не подразбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази Любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията Любов? “. Това е така, но не може да се разправи на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всичко и като се каже „всичко“, се подразбира Цялото – Бог и всичко, което Той е създал. Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 29.
към текста >>

35. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което е приготвил Бог за вас“, под това той не разбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази любов, която преживява сега човек на земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията любов.“
Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е по-силното оръжие. Един брат каза на Учителя:„Под небесния живот нали трябва да разбираме мястото, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което е приготвил Бог за вас“, под това той не разбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази любов, която преживява сега човек на земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията любов.“ Това е така, но това не може да се разправя на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всички и като се каже към всички, се подразбира Цялото, Бог и всичко, което Бог е създал. Обичайте Господа, за да ви обичат и хората. Ако не обичате Господа, хората не могат да ви обичат. Като обичате Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но тебе ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа.
към текста >>

36. Учителя организира събора, 1934 г. - София. 19 август

1. Всеки неделен ден през цялата година, като се почне от 23 септември, ще се става в 4 1/2 часа, а молитвата почва в 5 часа, като се спазва горният ред на молитвите със следната забележка: всеки неделен ден ще се чете по една глава от Библията по следния ред: Битие, първите 10 глави; Притчи, глави 22-31; Еклисиаст, първите 11 глави; Исаия, глави 59-66; Еремия, глави 1-9; Данаил, 1 и 2 глави; Деянията на апостолите, глави 14 и 15.
Ще се завърши със словото:„Проявеният Дух в Любовта, Проявеният Дух в Мъдростта, Проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота на Единния вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява" (три пъти). Гимнастичните упражнения. През деня общо четене на главата „Ценни мисли" от книгата „Светът на Великите души". Ще има общ обед в салона на Братството. През деня ще се предадат следните упътвания за духовната 1934/1935 година, за да си ги препишат всички с нужните обяснения: 1. Всеки неделен ден през цялата година, като се почне от 23 септември, ще се става в 4 1/2 часа, а молитвата почва в 5 часа, като се спазва горният ред на молитвите със следната забележка: всеки неделен ден ще се чете по една глава от Библията по следния ред: Битие, първите 10 глави; Притчи, глави 22-31; Еклисиаст, първите 11 глави; Исаия, глави 59-66; Еремия, глави 1-9; Данаил, 1 и 2 глави; Деянията на апостолите, глави 14 и 15. Всичко 52 глави за 52 седмици. 2. През останалите седмични дни сутрин след ставане ще се прекарат 10 минути в размишление в гореспоменатия дух. Останалите молитви по свобода. 3. Четиво през годината: Цялата Библия по свободен избор.
към текста >>

37. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 17 април

В Рим апостол Павел се разтопи.
Лесните работи за Бога не са лесни за нас. Които са в парахода, лесно ще се справите. Има да се справяте със смъртта. Един пехливанин ще ви хване - борба, трябва да го победите. Смъртта не обича светиите, че са като пастърма корави. В Рим апостол Павел се разтопи. При лошия човек ще станеш на вода, да не те хванат. Извади си краката от веригите! Научете закона на мекотата, стани на вода, той да се разтопи в нея. Буда седял под едно дърво, да си почине. Голяма змия се приближила и той се смалявал.
към текста >>

38. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 25 май

Всеки апостол принадлежи на една зодия.
Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на Любовта е свободният човек. Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея. Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област.
към текста >>

Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област.
Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично. Онзи, който иска да изучава Давид, трябва да е минал през изпитанията му. Прочетете например Псалом 51. После човек трябва да има опитността на Даниил, на Езекиил и пр., за да ги разбере. Или пък самият пророк да те посети и да ти обясни защо е писал така и така.
към текста >>

39. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

А навремето апостол Павел, след обръщането му от Христа, чрез Христовия Дух, почва да работи за Христа, защото знае, че Христос е Господ и че е Син Божий.
219, №110. А защо? Защото Христовият Дух, Който е бил в Исус, е същият, Който е в Учителя Дънов. Вж. «Изгревът», том II, стр. 266, №129. А навремето апостол Павел, след обръщането му от Христа, чрез Христовия Дух, почва да работи за Христа, защото знае, че Христос е Господ и че е Син Божий. Но днес, както и вчера, Лулчев не приема това. Не приема също, че преди 2000 г. е дошел Синът Божий в лицето на Исус Христос, а сега е дошел Бащата в лицето на Петър Дънов. Дошел е Бог лично и се движи по земята. И той е, Който ръкополага съдби и времена, за хора и за народи.
към текста >>

В Деяния на апостолите, гл.
И той е, Който ръкополага съдби и времена, за хора и за народи. Но никой не слуша Учителя Дънов и всеки си прави онова, което му хрумне. Затова Лулчев вижда около себе си, че всички са против всички и като Павел отива вързан в Ерусалим. Но вързан не физически, а вързан духом. Това е най-важното. В Деяния на апостолите, гл. 20, ст. 22-23: «И сега, ето аз вързан духом отхождам в Ерусалим, без да зная що има да ми се случи там, освен това, що Дух Святий свидетелствува във всеки град и казва, че вързания и скърби ме очакват.» Павел навремето слуша Онзи, Който го ръководи, но тук Лулчев слуша също онзи, който го ръководи. Но не изпълнява каквото му казва Учителят Дънов, за да го изпълни като Божия Воля. Ето това е проблемът на Лулчев. Не слуша Учителя, а се вслушва в друг, който влиза в него и го ръководи.
към текста >>

40. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски.
А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас.
към текста >>

41. Формула

Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите.
Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава, топлината и светлината на Неговата реч, чистотата, красотата, хармонията и мирът, които лъхат от Него са най-верните указания - сигнали, които живи стоят пред лицето на ученика. Пътят ученикът не може да сбърка.Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава. Той си служи направо и с езика на притчата. Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите. Опасността от тия нападатели и похитители ще е била твърде голяма, за да стигне до нас с нужната сила. Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи.Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт. Тя унищожава всичко красиво и благородно в човека. Човек, който иска да властвува е просмукал отрова в кръвта си - да бъдеш учител, властник, водач, да заповядваш като господар и край тебе да живеят роби. Колко трябва да мисли човек върху тези неща, които се промъкват като микроби в човека и унищожават всичко.
към текста >>

42. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №27

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

43. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.
През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години.
към текста >>

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.
Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено.
към текста >>

44. Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас

1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
при Тодор Стоименов, Бургас Спомен на Георги Събев: Чудотворни изцеления, Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2 Разказано от Борис Николов - "Бялата кърпичка". Изгревът, т.2 Спомен на Георги Събев 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост.
Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград.
към текста >>

Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар.
Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.
към текста >>

Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев
към текста >>

Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо.
Чудотворни изцеления Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2 Разказано от Борис Николов 18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи.
Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
към текста >>

Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар.
Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.
към текста >>

Семейството Апостолидис станаха наши приятели.
Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. А страданията ти се изпращат, за да вдигнеш глава и да потърсиш помощ от Господа на Силите.
към текста >>

45. Роден Сотир Иванов Костов

" - „Още в началото на Школата се събират 12 самозванци, обявяват се за апостоли и се обръщат към Учителя: „Хайде, давай Учението, без заобикалки!
VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.) Бай Сотир се беше отдал всецяло - 100% на Учението, изказано от Учителя. Беше прочел всички беседи 21 пъти. Запитахме го: „Защо си ги чел толкова пъти? " - „Още в началото на Школата се събират 12 самозванци, обявяват се за апостоли и се обръщат към Учителя: „Хайде, давай Учението, без заобикалки! " Тогава Учителят обявява, че закрива Школата. Под закриване на Школата се разбира, че Учителят няма да говори академично, последователно, а всяка тема ще бъде пръсната във всички беседи. За да извадя всичко, което ме интересуваше: медицина, музика, хиромантия, математика, астрология и т.н. трябваше да чета Учението толкова пъти. Тогава живеех в барака два на два метра.
към текста >>

46. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание.
Франгов, Търново, 1926 г.)След получаване шестокпасното си образование в 1868 год., понеже бил подозрян от турското правителство за свободолюбивите си идеи и преследван, той бил принуден в 1869 год. да избяга в Ромъния и там, по желанието на родителите си, заминал в Сърбия, за да постъпи в духовна семинария.Но с пристигането си в Белград, през 1870 година, като вижда сръбската войска, понравила му се военната служба и, наместо да постъпи в семинарията, става доброволец в IV баталион II рота в гр. Крагуевац, с условие, че след прекарването на строевата служба ще бъде приет във военното училище.Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода.
към текста >>

Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира.
да избяга в Ромъния и там, по желанието на родителите си, заминал в Сърбия, за да постъпи в духовна семинария.Но с пристигането си в Белград, през 1870 година, като вижда сръбската войска, понравила му се военната служба и, наместо да постъпи в семинарията, става доброволец в IV баталион II рота в гр. Крагуевац, с условие, че след прекарването на строевата служба ще бъде приет във военното училище.Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е.
към текста >>

Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г.
От 1870 г. до 1873 г. бил доброволец в сръбската армия, а след това в руската. През 1875 г. се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г. През февруари същата година бил заловен от турската власт и затворен. Като руски поданик по-късно освободен. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия.Никола СлавковВ: Тошков, Михаил. Въоръжени с надежда:хроника за м.
към текста >>

23, 24, 52.„През месец януари и февруари 1876 г., апостолите заминавали за определените им места.
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия.Никола СлавковВ: Тошков, Михаил. Въоръжени с надежда:хроника за м. април 1876 г.София: Нар. младеж, 1976, с. 23, 24, 52.„През месец януари и февруари 1876 г., апостолите заминавали за определените им места. За I. Търновски окръг - Стефан Стамболов, заII. Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, заIII. Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V.
към текста >>

Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.”„Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков.
За I. Търновски окръг - Стефан Стамболов, заII. Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, заIII. Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.”„Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността.
към текста >>

помощник-апостол във Врачански революционен окръг.
заминава за Русия. Служи като доброволец в 14 дивизия в Кишинев. Привлечен е в революционното дело от Христо Ботев, с когото се среща в Одеса (1875 г.). Славков се прехвърля в Румъния, свързва се с революционни дейци и се включва в подготовката на въстание през 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. помощник-апостол във Врачански революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско). Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г.
към текста >>

Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков.
През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка. Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано: ОЛГА ДИМИТРОВА – СЛАВКОВА писателка СОФИЯ - ПАТР.
към текста >>

1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр.
1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр. Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане. Хасково, 24.05.1954 г. 1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова 1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр. Ботев, Никола Славков и Ив. Драсов - Букурещ, 17.05.1875 г. 1.6.5.2. Картичка с Никола Славков - Апостол на българската свобода 1.6.5.3. Писмо до Мария Тодорова на гърба на картичката с Никола Славков - Апостол на българската свобода. 1.6.5.4. Портрет на Никола Славков
към текста >>

1.6.5.2. Картичка с Никола Славков - Апостол на българската свобода
1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова 1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр. Ботев, Никола Славков и Ив. Драсов - Букурещ, 17.05.1875 г. 1.6.5.2. Картичка с Никола Славков - Апостол на българската свобода 1.6.5.3. Писмо до Мария Тодорова на гърба на картичката с Никола Славков - Апостол на българската свобода. 1.6.5.4. Портрет на Никола Славков Източник: 1.6.4. Материали на Олга Блажева / 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова1.6. Документи.
към текста >>

1.6.5.3. Писмо до Мария Тодорова на гърба на картичката с Никола Славков - Апостол на българската свобода.
1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова 1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр. Ботев, Никола Славков и Ив. Драсов - Букурещ, 17.05.1875 г. 1.6.5.2. Картичка с Никола Славков - Апостол на българската свобода 1.6.5.3. Писмо до Мария Тодорова на гърба на картичката с Никола Славков - Апостол на българската свобода. 1.6.5.4. Портрет на Никола Славков Източник: 1.6.4. Материали на Олга Блажева / 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова1.6. Документи. Сканирани материали
към текста >>

47. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”:
към текста >>

апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането.
Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия.
Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици. Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя. Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр.
към текста >>

48. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”:
към текста >>

апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането.
Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия.
Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици. Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя. Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр.
към текста >>

49. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност.
Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие. Като разбира, че Петьр Дънов обикаля България и проповядва, пожелава и той да стане проповедник. Дънов му позволява. Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди трудности и противоречия. Дънов го спира да не проповядва повече. В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите. За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е. Участва активно във всички събори до 1915 г., пише статии по духовни въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек.
към текста >>

50. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо. Преписах на ръка цялата книга. За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто. Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
към текста >>

И му казах: „Едно нещо ни мъчи - синът ни в казармата се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е!
" Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка. Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като владика, сам. Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е владика. Седнахме на една пейка и той почна да ме разпитва за всички близки. Поговорихме и за неговите близки. И му казах: „Едно нещо ни мъчи - синът ни в казармата се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина. Но ние имаме такъв лечител и в България - известен е по света." Разказах му за злополучния си опит да заведа сина ми. Той ми отговори: „Е, тука мога да ти помогна. Лили Димкова пристига в Торонто, ще прави изложба, аз ще й помогна в уреждането на изложбата и ще я помоля тя да говори с баща си да се уреди среща за сина ти." Разделихме се - той доволен, че е видял близък човек, аз обнадеждена, че се явява една искрица за сина ми. Не се мина много време и се обадиха по телефона, че може да стане срещата с Димков.
към текста >>

51. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа.
(Вергилий Кръстев) Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г.
към текста >>

52. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния.
Личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров, след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас, до края на живота си. Брата Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен ученик във всяко отношение. Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на Духът на Истината. Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния. Ходеше от град в град. Искаше да бъде постоянно между братя и сестри, поучаваше ги, наставляваше ги в изпълнение и приложение на Словото. Учеше ни. Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори по между им.
към текста >>

53. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос.
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените. Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ”Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос. Библейските тълкуватели различно мислят за Мелхиседека. Едни го считат за Св. Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/.В 7 гл. на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”.Затова в пророческия си унес Давид пее: „От Сиона* ще изпроводи Господ жезълът на силата ти; владей всред враговете си.
към текста >>

54. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос.
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените. Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ”Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос. Библейските тълкуватели различно мислят за Мелхиседека. Едни го считат за Св. Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/.В 7 гл. на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”.Затова в пророческия си унес Давид пее: „От Сиона* ще изпроводи Господ жезълът на силата ти; владей всред враговете си.
към текста >>

55. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа.
Искам да живея като свободен дух." По характер е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили — магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1852560043335