Търсене в текстове за 'Андрей'

А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г.
160. АРЕСТ В ПОЛИЦИЯТА Не минава много време след последният разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали са Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържат и Го заключват в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. А това е било по времето, когато министър председателя на правителството е Андрей Ляпчев, който е бил лидер на Демократическата партия, която фактически е управлявала страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник кмет на град София. Той има власт и голям пост. А тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществената безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителят.
към текста >>

3. 162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА

А това е Андрей Ляпчев, който на 3 януари 1926 г.
" Начо мисли: „Чух и видях, но нищо не разбрах". „Призовах Господа, да нареди на своите служители да изпълнят Божията Воля! " Като се върнали в София, след някое време политическата обстановка в България се променила и взе след време съвсем друга посока. През есента на 1925 г. управляващите среди решават да подменят Александър Цанков с по-приемлива и некомпрометирана фигура. А това е Андрей Ляпчев, който на 3 януари 1926 г. оглавява правителството до 1932 г. Настъпва време на относително нормализиране на политическите страсти.
към текста >>

4. 39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА

Загуби ги и Демократичния сговор на Андрей Ляпчев.
По това време Александър Цанков е председател на Народното събрание от 1926-1930 г. и води политика срещу Братството и Учителя по всички линии. На другият ден бяха изборите. Те минаха без инциденти. Цанков, който беше замислил големи погроми над Братството, загуби изборите. Загуби ги и Демократичния сговор на Андрей Ляпчев. Те бяха спечелени от коалицията на Народния блок на Александър Малинов и след това дойде Никола Мушанов, който управляваше до държавния преврат на 19 май 1934 г., осъществен от Кимон Георгиев, след което се забраняват всички партии. Учителят искаше мир. Школата трябваше да продължи. Тя бе отворена за 22 години начиная от 1922 г. Оставаше още 13 години до затварянето й.
към текста >>

5. 146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.

начело е Андрей Ляпчев.
се създава Демократическият сговор чрез сливане на Народния сговор с други партии. Начело на управлението на Демократическия сговор е Александър Цанков от юни 1923 г. до януари 1926 г. След неговото падане от януари 1926 г. до юни 1931 г. начело е Андрей Ляпчев. През юни 1931 г. Демократическият сговор губи изборите, които се печелят от коалицията Народен блок. Правителството е съставено от Александър Малинов, а от октомври 1931 г. от Никола Мушанов. През цялото време на това правителство е имало остри вътрешни борби за власт.
към текста >>

6. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ТОМ 3

10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с.
2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с. на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст. Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева. 4. 1/2 (една втора) ид. част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с.
към текста >>

7. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

„Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев.
„Опълченска" 66 към Изгрева. Пристигайки в гората, почти на средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се из-лиза навън. Моментът беше много интересен. Учителят внушително ме погледна и аз светкавично разбрах Неговата повелителна мисъл. Аз помолих сестрата да придружи Учителя обратно до ул. „Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дома на министър-председателя. И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минути, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следните думи: „Г-н министър-председателю, днес е нашият съборен ден на Бялото Братство. Вие лично вчера разрешихте този събор да се състои на Изгрева.
към текста >>

8. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

ТОМ 5

Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър-председателя Андрей Ляпчев тази възбрана е била премахната и събора е бил проведен на 26-27 август като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии.
В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър-председателя Андрей Ляпчев тази възбрана е била премахната и събора е бил проведен на 26-27 август като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник какво представляват съборите на Бялото братство. Забележете сега, че никой от нашите приятели и ученици на Учителя не седна и не написа и не описа как се провежда съборите на Бялото Братство. А Небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов. И той взе, че написа и описа събора в тези посочени статии. Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на стр.
към текста >>

9. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Имаше един приятел Андрей Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него.
По този повод Учителят спомена: „На теб, Симеоне, много нисшия живот ти пречи. Отдели го. Отдели го, Симеоне, от тебе и го изхвърли навън". Пречеха ми много неща, а да не говорим и онези попски духове, които чакаха наредени на редица да минат през мене. А това не е лесно да преживяваш това и да чакаш да се извърволят тези духове чрез теб, един след друг години наред. Имаше един приятел Андрей Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него. Той, Веселин Стоянов преживяваше големи гонения в Музикалната академия. Той идваше за съвети при Учителя. Във връзка с това Учителят каза: „Те, музикантите, понякога си раздвояват съзнанието. Те исках едновременно да служат и на Бога, и на Мамона. А то не може така".
към текста >>

10. 24. МУЗИКАНТИ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Идва веднъж Андрей Стоянов, който бе пианист и едър мъж.
24. МУЗИКАНТИ Учителят беше музикант и естествено бе при Него да прихождат различни градски музиканти. Идва веднъж Андрей Стоянов, който бе пианист и едър мъж. Висок, грамаден, застанал до Учителя, а Той е като паленце до него. Дойде на Изгрева и търси да се срещне с Учителя. Тогава той преживяваше големи гонения в Музикалната Академия. Идваше и брат му Веселин Стоянов. Във връзка с тези посещения не след дълго време Учителят каза следното: „Те, музикантите, си раздвояват съзнанието.
към текста >>

Той, Андрей беше комунист, след като дойдоха руснаците, след 9.IX.1944 г.
Дойде на Изгрева и търси да се срещне с Учителя. Тогава той преживяваше големи гонения в Музикалната Академия. Идваше и брат му Веселин Стоянов. Във връзка с тези посещения не след дълго време Учителят каза следното: „Те, музикантите, си раздвояват съзнанието. Те искат да служат на Бога и на Мамона". Той, Андрей беше комунист, след като дойдоха руснаците, след 9.IX.1944 г. се боядиса и се писа за комунист. Друг пример имах с професор Черкин по солфеж. Той се беше оженил за германка и когато ходих у дома му по солфеж една голяма карта на Европа окачена на стената и той отбелязваше със син молив до къде са напреднали германците в СССР по време на войната през 1942 г. А това го правеха тогава всички онези, които бяха на страната на германците. А след 9.1X1944 г.
към текста >>

11. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров.
Баща ми - Стефан Георгиев беше едновременно домакин, касиер, готвач и всичко на това движение. Баща ми е работил през 1910 г. в една гостилница в Стара Загора. Там е идвал и Христо Досев като младеж. Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи. Там отначало идват да се хранят Андрейчин, Кацаров. Около тях се оформя малка група, която ратува за вегетарианска гостилница. По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа вегетарианска гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци. Ето защо баща ми отваря консервна работилница през 1914 ^ 1915 г., когато аз започнах да ходя на училище. Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи. После започнаха войните.
към текста >>

12. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев.
Баща му имаше лична кореспонденция с Толстой, но какво стана с нея - не зная, загуби се. Дори който през 1910 г. Толстой тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици. И моят баща беше толстоист. Та Толстой е имал къде да дойде тук и да отседне. Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев. Това бяха първите пионери. Отец Григорий е бил голям певец, Като го слушах да пее въздухът звънеше. Дори са го канили на времето да пее във Виенската опера през 1915 г. Та Симеон не бе чужд на пеенето. Беше направил една схема за модулиране на гамите една в друга.
към текста >>

13. 11. Избор на професия

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

по ново, я заведох при професор Андрей Стоянов - най-големия педагог на времето.
11. ИЗБОР НА ПРОФЕСИЯ Дъщеря ми Лиляна вече свършваше гимназия и пак отивам при Учителя да питам, какво трябва да бъде висшето й образование. Учеше музика, аз я занимавах по пиано. Като влезе в 6 кл. по старому, или X кл. по ново, я заведох при професор Андрей Стоянов - най-големия педагог на времето. Той я намери много добре музикално подготвена и се зае да я учи през тези три години до свършване на гимназия. И вече в края на последния клас съм при Учителя. Мислех, че Той ще одобри за нея музиката. Но то не излезе така. Учителят ми каза: „Рекох, нека учи филология".
към текста >>

Настоявам, че Андрей Стоянов ще ми се разсърди, понеже я готвеше вече за концерти в общи групи.
Той я намери много добре музикално подготвена и се зае да я учи през тези три години до свършване на гимназия. И вече в края на последния клас съм при Учителя. Мислех, че Той ще одобри за нея музиката. Но то не излезе така. Учителят ми каза: „Рекох, нека учи филология". Настоявам, че Андрей Стоянов ще ми се разсърди, понеже я готвеше вече за концерти в общи групи. Но Учителят настоява: „Рекох, филология, а музиката ще й бъде като второ". И наистина, тя имаше музикална памет, но губеше присъствие на духа си, като свири пред други или излиза на сцена. Значи не беше за сцената. Питам пак: „Каква филология - българска или немска", понеже тя учеше немски и беше много напреднала. Каза ми: „Ами остави я сама да си избере".
към текста >>

14. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре.
Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни. На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница. Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения.
към текста >>

15. 25. Реставрация на чешмата в Тополица

Георги Йорданов Добрев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Андрей Тодоров
и със съдействието на Георги Йорданов Добрев да организират и отпочнат ремонта на чешмата. Братски съвет: 1. Драга Михайлова, 2. Георги Йорданов, 3. Кирил Стоянов, 4. Андрей Тодоров
към текста >>

16. 29. Цочо Диков - Ракитски

Там има словесни пререкания с известния наш учен Любомир Андрейчин.
А как се подписваше той? Цочо Диков-Ракитски. Да. Това е истинското му име, знам го много добре. Така той продължаваше да живее с тази си вглъбеност и насоченост в астрономията. Много от своите идеи той отпечатва в списание „Природа“. Там има словесни пререкания с известния наш учен Любомир Андрейчин. Аз лично съм чел тия изказвания и на дядо Цочо в списание „Природа“ и на Любомир Андрейчин. Теорията, която дядо Цочо си имаше за движението на светилата, за движението на Луната, движението на Уран и т.н. той си я беше оформил. Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства. Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно.
към текста >>

Аз лично съм чел тия изказвания и на дядо Цочо в списание „Природа“ и на Любомир Андрейчин.
Цочо Диков-Ракитски. Да. Това е истинското му име, знам го много добре. Така той продължаваше да живее с тази си вглъбеност и насоченост в астрономията. Много от своите идеи той отпечатва в списание „Природа“. Там има словесни пререкания с известния наш учен Любомир Андрейчин. Аз лично съм чел тия изказвания и на дядо Цочо в списание „Природа“ и на Любомир Андрейчин. Теорията, която дядо Цочо си имаше за движението на светилата, за движението на Луната, движението на Уран и т.н. той си я беше оформил. Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства. Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно. А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи.
към текста >>

Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно.
Там има словесни пререкания с известния наш учен Любомир Андрейчин. Аз лично съм чел тия изказвания и на дядо Цочо в списание „Природа“ и на Любомир Андрейчин. Теорията, която дядо Цочо си имаше за движението на светилата, за движението на Луната, движението на Уран и т.н. той си я беше оформил. Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства. Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно. А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи. То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“. Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо.
към текста >>

А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“.
той си я беше оформил. Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства. Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно. А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи. То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“. Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо. Така, че той беше оценен много високо по отношение на езика. И наистина дядо Цочо можеше да се изразява на много висок стил и да спори дори на страниците на едно авторитетно списание „Природа“ с професор Андрейчин. Той разбира се е питал Учителя за някои неща, съзнателно, но какво точно, това не ми е казвал.
към текста >>

Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“.
Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства. Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно. А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи. То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“. Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо. Така, че той беше оценен много високо по отношение на езика. И наистина дядо Цочо можеше да се изразява на много висок стил и да спори дори на страниците на едно авторитетно списание „Природа“ с професор Андрейчин. Той разбира се е питал Учителя за някои неща, съзнателно, но какво точно, това не ми е казвал. Може да Го е питал, може и да не Го е питал.
към текста >>

Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо.
Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно. А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи. То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“. Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо. Така, че той беше оценен много високо по отношение на езика. И наистина дядо Цочо можеше да се изразява на много висок стил и да спори дори на страниците на едно авторитетно списание „Природа“ с професор Андрейчин. Той разбира се е питал Учителя за някои неща, съзнателно, но какво точно, това не ми е казвал. Може да Го е питал, може и да не Го е питал. Нещо, което не знам в туй отношение не мога да твърдя, а само да премълча.
към текста >>

И наистина дядо Цочо можеше да се изразява на много висок стил и да спори дори на страниците на едно авторитетно списание „Природа“ с професор Андрейчин.
То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“. Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо. Така, че той беше оценен много високо по отношение на езика. И наистина дядо Цочо можеше да се изразява на много висок стил и да спори дори на страниците на едно авторитетно списание „Природа“ с професор Андрейчин. Той разбира се е питал Учителя за някои неща, съзнателно, но какво точно, това не ми е казвал. Може да Го е питал, може и да не Го е питал. Нещо, което не знам в туй отношение не мога да твърдя, а само да премълча. Интересна е една случка с дядо Цочо, която се изразява в един пряк разговор с Учителя. Аз споменах, че той е бил на ръба на минималните материални средства, които имал и се е хранел най-ограничено вкъщи.
към текста >>

17. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

А тука живееше нашия брат Андрей, Аню му викаме, гдето лекуваше и беше близък на брат Лулчев.и той му беше сянката.
Почнали са от четвърто отделение като са завършили до края пансиона. Още до Коледната ваканция те са знаели вече да говорят.А единия от тях искал да се върне, но баща му го нашляпал и му казал: „Там! “ И така беше станал френски възпитаник. А пък тука е интересно как стана връзката. Значи на моя съпруг сестра му е омъжена за един гдето ви казвам, че френския пансион е завършил в Пловдив. А тука живееше нашия брат Андрей, Аню му викаме, гдето лекуваше и беше близък на брат Лулчев.и той му беше сянката. Аню има сестри. Една от сестрите, учителка бе там в този край към Саранци и бе омъжена за един от братята, по право за братът за когото е оженена моята зълва. И от там значи ние имаме сватовство. А майката на Аню, която наричаха леля Марийка шуменката, тя беше разкошен човек, един предан ученик на Учителя. Тя ми е тъй да се каже кръстницата в Братството.
към текста >>

18. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин Андрей Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките.
Колко работи, какви пари са минавали през мен, какво нещо. И затова Бог ми помага и досега. На другия ден гледам в списъка поставен до вратата на ректората пише, че съм назначена в Търновските села. Отказах, не приех. И така седем години като Левски работех най- различно. Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин Андрей Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките. Той отива в Министерството, взима досието ми и пред началника на просветата го скъсва и казва: „Ще я пуснете за учителка, тя е от трудово семейство“. Получих назначение в Родопите по френски език. Тогава бяха много строги и искаха учители, които не са верующи. Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала?
към текста >>

И така, благодарение на старши-сътрудника Андрей Андреев днес имам пенсия.
Получих назначение в Родопите по френски език. Тогава бяха много строги и искаха учители, които не са верующи. Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала? Лесно ли ми е било, но пак ме назначаваха. И така, благодарение на старши-сътрудника Андрей Андреев днес имам пенсия. На Изгрева живях около 35 години и после като го взеха за нуждите на съветското посолство ме преместиха с моята сестра да живеем в ж.к. „Младост“, 99 блок, а след 17 години, понеже сестра ми се беше поминала ме преместиха тук където и сега живея. От сутрин до вечер съм със Словото на Великия Учител. Колкото мъчнотии и страдания преживях и преживявам, благодарение на Учителя превъзмогвам и до ден днешен. Той ме крепи, Той ме благослови.
към текста >>

19. 12. ОТКУПЪТ

ТОМ 8

От друга страна как да ти кажа, в мене настана една промяна след като се роди сина ми Андрей.
Но до този момент аз почувствувах, аз разчитах, че Учителят ще направи нещо за мене, но както казва Той в закона, че Бог в доброто остава неразбрано, защото човек е подготвен органически да изживее кармата си. Виж колко интересен закон. В: Всеки човек е подготвен и има сили да издържи всички страдания, които биха му дошли. Д: Да, така. Те отстрани хората повече страдат от някои работи. От друга страна как да ти кажа, в мене настана една промяна след като се роди сина ми Андрей. Например, аз нямах никакво чувство на страх. До такава степен, че като, че в главата ми някакъв център беше неразвит, центъра на самосъхранението. Когато бомбардираха София, аз не разбирах и схващах, че това е опасно за живота на хората. Като че ли не се отнася до мен. София когато я запалиха минавах между Министерството на вътрешните работи и на железниците, когато на ул.
към текста >>

След като се роди Андрей, у мен се яви едно чувство за самосъхранение.
До такава степен, че като, че в главата ми някакъв център беше неразвит, центъра на самосъхранението. Когато бомбардираха София, аз не разбирах и схващах, че това е опасно за живота на хората. Като че ли не се отнася до мен. София когато я запалиха минавах между Министерството на вътрешните работи и на железниците, когато на ул. "Гурко" гореше всичко в огън, отгоре пищят, а аз се движа като че не се отнася за мен. След като се роди Андрей, у мен се яви едно чувство за самосъхранение. Аз тогава започнах да си отварям очите на четири и вземах да внимавам, една предпазливост, която по-рано съм я нямал. Аз като видях един път на каква стена съм минал отгоре и майка ми и баща ми са били отсреща, как са го преживели, аз сега не мога да мина оттам. Не мога, каквото ще да направя. Така минаваш и всеки миг може да се сгромолясаш. Нямах някакъв център на самосъхранение.
към текста >>

Раждането на Андрей е много важно нещо за мене, той и астрологически ми е много близка душа... Там където е неговото слънце, там е моят Асцендент.
Аз тогава започнах да си отварям очите на четири и вземах да внимавам, една предпазливост, която по-рано съм я нямал. Аз като видях един път на каква стена съм минал отгоре и майка ми и баща ми са били отсреща, как са го преживели, аз сега не мога да мина оттам. Не мога, каквото ще да направя. Така минаваш и всеки миг може да се сгромолясаш. Нямах някакъв център на самосъхранение. Раждането на Андрей е много важно нещо за мене, той и астрологически ми е много близка душа... Там където е неговото слънце, там е моят Асцендент. Там където е моето слънце, там е неговият Асцендент. Една голяма връзка имаме с това дете, да видим, дано да има късмет. Той има много хубава душевност, има нещо много хубаво в него. В: Спомняте ли си някои други екскурзии с Учителя? На Витоша, на Рила?
към текста >>

20. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

Това чувство се породи в мен когато се роди сина ми Андрей.
Няма ги хората. Да. От друга страна как да ти кажа. В мене някакъв център беше неразвит. Аз по-късно го разбрах. Аз нямах чувство на самосъхранение. Това чувство се породи в мен когато се роди сина ми Андрей. Да се чудиш тогава как минават тези американските крепости и с бинокъл ги гледаш как нападат. Нищо не ме уплаши. Това бяха жестоки условия. Усилни бомбардировки, знаеш какво значи! А аз стоя горе на стълбите и гледам с бинокъл, а имаше сняг голям.
към текста >>

21. 26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ

ТОМ 8

Д: Да и Андрей най-много обича дядо си.
Действително имаше милосърдие в него. Да и една изисканост имаше. Да, в тази къща мен най-много ми хареса дядо Васил. В: Дядо Васил, да. Ти фактически си негов зет. Д: Да и Андрей най-много обича дядо си. В: Андрей, синът ти. Д: Андрей, малкият дума лоша не даваше да се каже за дядо му. Не! Действително, посочва главата му, че има милосърдие. В: Какво ще ни кажете за Калудов? Д: Калудов като пенсионер вече живееше на Изгрева, познаваше Учителя и Братството и направи на Изгрева един оркестър.
към текста >>

В: Андрей, синът ти.
Да и една изисканост имаше. Да, в тази къща мен най-много ми хареса дядо Васил. В: Дядо Васил, да. Ти фактически си негов зет. Д: Да и Андрей най-много обича дядо си. В: Андрей, синът ти. Д: Андрей, малкият дума лоша не даваше да се каже за дядо му. Не! Действително, посочва главата му, че има милосърдие. В: Какво ще ни кажете за Калудов? Д: Калудов като пенсионер вече живееше на Изгрева, познаваше Учителя и Братството и направи на Изгрева един оркестър. После и аз съм го дирижирал този оркестър, разширихме го, гостуваха инструменталисти от филхармонията и т.н.
към текста >>

Д: Андрей, малкият дума лоша не даваше да се каже за дядо му. Не!
Да, в тази къща мен най-много ми хареса дядо Васил. В: Дядо Васил, да. Ти фактически си негов зет. Д: Да и Андрей най-много обича дядо си. В: Андрей, синът ти. Д: Андрей, малкият дума лоша не даваше да се каже за дядо му. Не! Действително, посочва главата му, че има милосърдие. В: Какво ще ни кажете за Калудов? Д: Калудов като пенсионер вече живееше на Изгрева, познаваше Учителя и Братството и направи на Изгрева един оркестър. После и аз съм го дирижирал този оркестър, разширихме го, гостуваха инструменталисти от филхармонията и т.н. И Влади Симеонов го е дирижирал даже.
към текста >>

22. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н.
Аз трябва да кажа, че много ми харесваха тия упражнения, защото така да си мислиш, че си слънце - самото туй нещо те повдига. Нали представяш си че ти си едно слънце и в това слънце обгръщаш всички хора. Мен ми допадаше това упражнение. Него само помня, даваха ни и молитви. А пък много често даваха на всеки един от групата и неговият ръководител. Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н. всичките апостоли, за мене нямаше апостол за ръководител. Беше апостолското оръдие само останало, което било връзка между апостолите и Бога. Това ми беше патронът който ме ръководеше. Сега да ви кажа, аз тогава бях съвсем нова в тези неща, напълно не вярвах. Още духовните въпроси не ми бяха ясни, но аз чувствах че нещо има вън от видимото, но никаква яснота нямах за това.
към текста >>

23. 06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Дядото на Любомир Лулчев се казва Андрей Лулчев.
Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде? Кой е Лулчев ще разберете от „Моят роман". А откъде дойде? Дойде чрез рода си. Дядото на Любомир Лулчев се казва Андрей Лулчев. Оженва се за Мария от гр. Тетевен и имат четири деца: Христо, Екатерина, Иванка, Костадин /Коста/. Първият син Христо Андреев Лулчев има шест деца: Тодор, Андро /офицер и публицист, човек участвува в романа ми/, Веселина, Мария, Иванка и Любомир /моят главен герой в романа/. Така, че Любомир Лулчев слиза на българска земя чрез рода си в плът и кръв. Когато в 1920 год.
към текста >>

24. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1

Е.А.: От същото село откъдето съм родена и баща му се казваше Андрей - дядо ми.
В.К.: Фанка Миладинова. А баща ви как се казваше? Е.А.: Щерьо Андреев. В.К.: Той откъде беше? Родът им откъде идваше? Е.А.: От същото село откъдето съм родена и баща му се казваше Андрей - дядо ми. Да, Андрей беше дядо ми, аз фамилното име съм взела от дядо си. В.К.: Значи дядо ви имаше пет сина и три дъщери. Това е бащата на вашия баща. Е.А.: На моя баща, да. В.К.: А на майка ви рода?
към текста >>

Да, Андрей беше дядо ми, аз фамилното име съм взела от дядо си.
А баща ви как се казваше? Е.А.: Щерьо Андреев. В.К.: Той откъде беше? Родът им откъде идваше? Е.А.: От същото село откъдето съм родена и баща му се казваше Андрей - дядо ми. Да, Андрей беше дядо ми, аз фамилното име съм взела от дядо си. В.К.: Значи дядо ви имаше пет сина и три дъщери. Това е бащата на вашия баща. Е.А.: На моя баща, да. В.К.: А на майка ви рода? Е.А.: А на майка ми бяха четири сестри.
към текста >>

25. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Андрей Ляпчев подава оставка като министър председател, защото Народния блок печели изборите и начело застава Александър Малинов.
от „Звено", като се образува правителство от Кимеон Георгиев. Въведен е безпартиен режим, предварителна цензура, установени са дипломатически връзки със СССР. На преврата осъществен на 9.IX.1944 год. Кимеон Георгиев отново оглавява правителството на Отечествения фронт. На 29 юни 1931 год. Андрей Ляпчев подава оставка като министър председател, защото Народния блок печели изборите и начело застава Александър Малинов. Така, че между произнасянето на беседата и срока до 29 юни има символичен смисъл. И окултни закони. Ще ги намерите в лекцията, която отпечатваме цялата по оригинала. На оригиналната лицева страница с почерка на Паша Теодорова е написано: „Непечатана, понеже Учителят дава кратка ваканция. Дава самостоятелна работа".
към текста >>

26. 09 - 299. ДА СЕ УБИВАТ ПЛЕННИЦИ

ТОМ 10

Разказал: Андрей Йонев.
- Аз човек не убивам." През нощта чухме пукане на пушки, убиваха пленници. Забелязах, че всички, които убиваха пленници, оставиха костите си на фронта. Аз, преди да замина за фронта, една гледачка ми каза: „Ти, момче, ще воюваш, но няма да убиваш." Послушах съвета й. По време на едно сражение един куршум ме удари в гръдната кост, но не можа да я пробие и рекушира, и аз останах жив и здрав. След като приключи войната, завърнах се при семейството си. Разказал: Андрей Йонев. 10 април 1979 г. - Ботевград.
към текста >>

27. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот.
Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна!
към текста >>

28. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Нидялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да направи едно събрание в с.
След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Нидялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да направи едно събрание в с. Хадърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко зачало и че всички села тряба да се рткажат рт гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21. март 1860 година, на което присъствувапи пратеници от първенците на следующите села: Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндо-уду, Чатмита и Куюджук, в което събрание председателствувал дядо Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март хилядо осемстотин и шесдесета година, ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размис-лиме по църковният въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните испроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на българския Свещеноначалник Макариополскаго г-н Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавание, вула и др. в негово име да се издават.
към текста >>

29. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Търнрво; 71) Андрей Астарджиев\ 72) Хр.
Търновско; 54) Д. Провадалъ (Момов) от Преслав; 55) Калбурджи Станю\ 56) Абаджи Иванчо отДреновските колиби; 57) Катранджи Георги от Тревненските колиби; 58) Уста Кою от Трявна; 59) Топал Хаджи Данаил от Казанлък; 60) Йордан Тодоров; 61) Хаджи Иван Тодоров: 62) Христо Кафеджийчето; 63) Еминеджи Панайотов; 64) Георги Чубрицата] 65) Стоян Карабатаков; 66) Калайджи Белчо\ 67) Петър П. Димов от В. Търново; 68) Иванчо Давидов\ 69) Дим. Върнев; 70) Янко Славчев от В. Търнрво; 71) Андрей Астарджиев\ 72) Хр. Климентов; 73) Мих. Риболов; 74) Стоян Куюджук, 75) Н. Праматарев; 76) Еширо-олу Христо; 77) Арабджи Никола Панайотов от с. Климентово; 78) Гаки Тодоров; 79) Илия Папаз Иванов; 80) Жеко (бъчвар); 81) бричкаджи Г. Жеков от Ямбол; 82) Н. П.
към текста >>

30. 2. АВРАМОВ ДОМ

Гена Папазова

Другите ученици са Жечо Панайотов, Олга Славчева, Колю Каишев, Мария Аркадиева, Андрейчо Никифоров, Боянчо, не му знам фамилията (Златарев), Юлиана Гарчева, Румен Гарчев и Анина Бертоли.
Попада у братовчедките, у Дора ли, у Петя ли на Пашини, у братовчедките й и какво да го правим? Те не могат, нали, да го махнат, те не работят и кой ще го издържа този Иван, та отива той при Пашини и им помага да купува едно-друго, за в къщи нещо каквото може да прави, хем някак става и той техен. Та аз него го заварих, но тогава той не живееше у тях. Зная го само като много близък, като техен човек, но той тогава не живееше у тях. Обаче той е един от учениците им. Другите ученици са Жечо Панайотов, Олга Славчева, Колю Каишев, Мария Аркадиева, Андрейчо Никифоров, Боянчо, не му знам фамилията (Златарев), Юлиана Гарчева, Румен Гарчев и Анина Бертоли. Обаче с това не се изчерпват техните ученици, защото аз всичките не си спомням. Аз се ожених, отделих се и по-нататък аз не знам кои са били при тях. Зная само, че когато живееха на Изгрева, всички деца на Изгрева вземаха уроци от тях, от Аня и от Паша. В.К.: За тия лица, които споменахте, аз съм слушал, че те са били без гимназиално образование, завършили са като частни ученици. Г.П.: Без гимназиално образование и искат работа, но не ги приемат никъде.
към текста >>

Това е Андрейчо Никифоров.
От начало, от първо отделение започват, разбирате ли? От първо отделение до гимназия и се явяват на изпит в съответните учебни заведения. Те не са получавали някакви хвърчащи документи. Сега аз искам да ви запозная с някои от тези хора. Един от тях, даже ще ви пратя при него. Това е Андрейчо Никифоров. Андрейчо е дете на разведени родители. И не знам как, защо, коя е причината, заболява зле от скъсяване на мускулите и остана на легло. Решителен, много умен и решава да претърпи една много сложна операция. Двете му бедрени кости са скъсени, да може мускулите да станат подходящи за ръста му. Сега е добре, ходи с патерици.
към текста >>

Андрейчо е дете на разведени родители.
От първо отделение до гимназия и се явяват на изпит в съответните учебни заведения. Те не са получавали някакви хвърчащи документи. Сега аз искам да ви запозная с някои от тези хора. Един от тях, даже ще ви пратя при него. Това е Андрейчо Никифоров. Андрейчо е дете на разведени родители. И не знам как, защо, коя е причината, заболява зле от скъсяване на мускулите и остана на легло. Решителен, много умен и решава да претърпи една много сложна операция. Двете му бедрени кости са скъсени, да може мускулите да станат подходящи за ръста му. Сега е добре, ходи с патерици. Паша го започва, но Вие ще отидете при него да чуете как, защото аз не мога всичко да ви кажа.
към текста >>

31. 11. РАЗДЯЛАТА

Лидия Соломонова Аладжем

Той прие и когато се прибрали в София, стана ученик на Андрей Стоянов по пиано и на Людмил Стоянов по композиция.
Евреите от София бяха евакуирани. При нас дойдоха да живеят семейството на сестрата на баща ми и още едно семейство. Казах, че баща ми беше общественик, покани у дома едно семейство евакуирано, а момчето малко свиреше на акордеон много хубаво арии от опери. Останах възхитена, мислех, че акордеонът е само за панаирите. Поканих го да го уча на пиано. Той прие и когато се прибрали в София, стана ученик на Андрей Стоянов по пиано и на Людмил Стоянов по композиция. Мисля, че заминали за Израел и повече нищо не чух за тях. От това изселване моят брат задружи с едно богато момиче и после се оженили, след София, където живяли малко и родили едно момче, заминали за Израел. Беше 1949 година. Беше трудно, сгъстено с изселниците, но след 9.09.1944 година се прибрали по домовете си и ни освободиха. Декември месец дойде Милада, плачейки.
към текста >>

32. 13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ

Лидия Соломонова Аладжем

Исках да влезна в академията като извънредна ученичка, приеха ми заявлението, но когато седнах на пианото, Андрей Стоянов ме попита на колко съм години.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ Всяка неделя ходехме на Витоша, обикаляхме България, правихме обиколки по Рила от Боровец, през Мусала, до езерата - спяхме в манастирчето в Говедарци. Това е ставало много пъти - когато имах отпуска. Желанието му бе да направим екскурзия от Ком до Нос Емине по Стара планина. Чакаше ме да се пенсионирам, но това желание не се осъществи. С настаняването си в бараката започнах да свиря. Исках да влезна в академията като извънредна ученичка, приеха ми заявлението, но когато седнах на пианото, Андрей Стоянов ме попита на колко съм години. Казах: „На 35 години." - „Но ние не приемаме по-възрастни от 25 години." Посещавах лекциите в Салона, също и културните програми и концерти, които се давали. Обичах много да слушам Мария Златева, с Митко пееха заедно. Бяха се оженили. Нея я обикнах още при първото ми идване на Изгрева. Тя живееше срещу моята барака.
към текста >>

33. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

При нея ходеше Андрей Боев, Неделчо Попов беше близък с нея, групата Асен Арнаудов.
Т.К.: Не е вярно това, не. Моите постъпки понякога й правеха впечатление. Тя ме хвалеше, но не че ме е хвалила. Аз в постъпките си бях понякога така, че правех неща, които й правеха впечатление на нея. Общо говорехме с нея един вид с равни. При нея ходеше Андрей Боев, Неделчо Попов беше близък с нея, групата Асен Арнаудов. Бяха трима, четирима младежи, които ходеха у нея на разговор така. Това беше по времето на Учителя. За Лиляна Табакова и Кръстю Христов. За Кръстю имаха отначало лошо мнение. Даже сестра Балтова казваше на Лиляна да не го приема при себе си, а те се сприятелиха и после той стана друг човек.
към текста >>

34. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

Рядко може човек да проведе този начин на живеене, щото знам, че от нашия Андрейчин, който е казал, че ще дойде ден, когато човек ще се отвращава от животинското месо, така, както и сега ако му поднесеш човешко месо, ще се отврати.
" Викам така и така, чул съм за Вас, идвам по някои въпроси. - „Какви например? " Казвам: „Аз понеже съм запознат с левичарските идеи, а те не признават нито религия, не признават нито дух, нали, и, викам, ако Вашето учение беше освободено от тая метафизика, която ни предавате, с удоволствие го приемам, защото то много ми допада. Аз съм, викам, също вегетарианец. А вегетарианството е много хубав начин на живеене. Рядко може човек да проведе този начин на живеене, щото знам, че от нашия Андрейчин, който е казал, че ще дойде ден, когато човек ще се отвращава от животинското месо, така, както и сега ако му поднесеш човешко месо, ще се отврати. Това ме е ръководело." - „Вярна приказка и вярна мисъл." - „Но Вашето учение ме пренася в един други свят, който аз не мога да възприема." - „Откъде си, що си? " - почна да ме разпитва и ми вика: „Ще го възприемеш. Ще идваш по-често тука, ще видиш как ще го възприемеш. Ти си на прав път, обаче трябва тоя път да тръгнеш по-смело, да те тласне някой по-смело в този път да тръгнеш. Иначе останеш ли така, така ще се движиш, в безизходно положение." И така и остана.
към текста >>

35. 3. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Една среща, която имах на Габровския монастир с група толстоисти, начело с известният такъв Стефан Андрейчин, които минаваха на екскурзия през там, утвърдиха окончателно мисълта да стана и аз вегетарианец.
Той имаше магазин за продажба на платове и все имаше някаква работа навън. Това напълно ме откъсваше от шумните, пълни с палавост и живот мои съученици. Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в този свят на мистичното. Между другото по това време реших да стана вегетарианец. Бях чел вече литература засягаща въпроса за вегетарианството, въздържанието. Една среща, която имах на Габровския монастир с група толстоисти, начело с известният такъв Стефан Андрейчин, които минаваха на екскурзия през там, утвърдиха окончателно мисълта да стана и аз вегетарианец. Толстоисткото движение беше много силно. Издаваха книжки, имаха вегетариански ресторант в София, издаваха свои трудове. На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, каквито православната църква определяше, заедно с всички роднини съм седнал и аз на масата. Пред мене е богато наредена трапеза с най-различни безупречно направени яденета. А моята майка и жените от нашия род, бяха общопризнати изключително големи майстори в кулинарното изкуство.
към текста >>

36. 66. ВЪЗБРАНА НА СЪБОРА ПРЕЗ 1926 г. В СОФИЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

По това време министър-председател на България беше Андрей Ляпчев.
Учителят внимателно погледнал Методи и той както се изразява светкавично разбрал Неговата мисъл. Аз помолих сестрата, както казва Методи, да придружи Учителя, обратно до ул. „Опълченска" б6, след което се отправих направо до дома на министър-председателя. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова, като стрела се спуснах към дома на министър-председателя. Той живеел близо до квартирата на Методи и знаел къде точно. По това време министър-председател на България беше Андрей Ляпчев. И наистина, продължава по-нататък Методи, ако бях закъснял само две-три минути, нямаше да го заваря, тъй като той е трябвало да замине с автомобил за Варна, флуида, с който ме изпрати Учителя беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, никой не ме спря, а той, като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: „Г-н министър- председателю, днес е нашият съборен ден. Вие лично вчера разрешихте този събор да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно".
към текста >>

37. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 15

Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г.
сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр. 7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов. „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V.
към текста >>

Андрей Цанов (вж.
Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г.
към текста >>

Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г.
Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г. XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с. 3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза.
към текста >>

38. 1929 година

ТОМ 16

На 28 бяхме с Андрей в Горна Джумая.
След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина. На 28 бяхме с Андрей в Горна Джумая. На 29 - на гара Симитли, където ни посрещна Гърнева. Спахме у дома й. Сутринта намерихме автомобили за Неврокоп и потеглихме по шосето по Гръдевската река към Предела. За Махамия и Банско. Слязохме в Банско.
към текста >>

39. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин.
Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня. 17.III.1936 год., вторник От 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността". В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо.
към текста >>

Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".
И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня. 17.III.1936 год., вторник От 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността". В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели.
към текста >>

40. 5.8. Конфликт с полицията

ТОМ 17

Като такъв, той беше заемал видни постове в държавата ни и имаше авторитет пред властите, особено пред правителството на министър-председателя Андрей Ляпчев.
5.8. Конфликт с полицията Правителствата преди девети септември 1944 година съвсем не бяха разположени към Учителя и неговото дело. Цар Борис усещаше силата на неговото дело и правеше всичко възможно, за да го впрегне в своята колесница. Учителят никога не промени своето отношение към политическата линия в страната ни, като никога не забравяше, че е българин, че България трябва да върви с Русия, че това са предните постове на Славянството, всред единното хармонично човечество. Полицията на Ляпчевият сговор[2] не преставаше да подозира Учителя в комунизъм и никак не насърчаваше „културното" дело на Бялото Братство, което все повече печелеше почва всред нашата общественост. Брат Начо Петров беше по партийна принадлежност демократ. Като такъв, той беше заемал видни постове в държавата ни и имаше авторитет пред властите, особено пред правителството на министър-председателя Андрей Ляпчев. Но това не намаляваше подозрителността на полицията. Всяко искане на разрешение за съборите беше голям въпрос за хората на братството. През време на събора през 1927 г., при посещението на повече от хиляда съборяни, се чу слух, че пристига полицейска конница, за да ни разгони. Очевидно работата не е била добре уговорена официално или разрешението не се е подразбирало за такова масово посещение. И наистина, една заран рано откъм гората се зачу тропот на конница.
към текста >>

-------------------- [2] Андрей Ляпчев е бил министър-председател и едновременно министър на вътрешните работи от януари 1926 до май 1932 г. (бел.
На събора през 1927 г. Учителят даде „Пътят на ученика". Тук се направиха опити за обзавеждане на „Самопродавница". Излагаха се книги, беседи, до тях - панички за събиране на парите. Всеки можеше да си купи каквото иска - разчиташе се на неговата добросъвестност. -------------------- [2] Андрей Ляпчев е бил министър-председател и едновременно министър на вътрешните работи от януари 1926 до май 1932 г. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

41. 21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

ДЕКЛАРАЦИЯТА НА Г-Н ЛЯПЧЕВ ПРЕЗ 1928 ГОДИНА

На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей».
Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите». Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!? » Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна. На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей». Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство?
към текста >>

Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един.
Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост.
към текста >>

Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си.
Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел.
към текста >>

За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей.
Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

42. II. ДЪНОВ ЗА СВОЯ СЪБОР.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

министър-председателят Андрей Ляпчев дава разрешение за събора, но после той е бил спрян.
514-516. 3. А как Учителят Дънов се справя със спрения събор през 1926 г. вж «Изгревът», том IV, стр. 417-418. 4. През 1928 г. министър-председателят Андрей Ляпчев дава разрешение за събора, но после той е бил спрян. Накрая Учителят Дънов изпраща отново един от учениците Си до него и той се намесва, за да го разрешат. 5. От следващата година - 1929, се започва летуване на Седемте рилски езера и там вече се провеждат съборите от 19 август. Това продължава до 1939 г., когато е последното летуване на Рила. След това започва войната 1940-1945 г. 6. Това поместено съобщение във в.
към текста >>

43. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

При умиращия Андрей Ляпчев Цар Борис е прекарал близо два часа при леглото му и с голяма тъга е гледал как си отива големият държавник.
Нашият Цар в частния си живот е съвсем скромен. Той не живее в разкош и пиршества, както чуждите владетели, а живее както живеят мнозина заможни българи. Царят винаги е учтив и внимателен в обноските си, а това е израз на неговата велика душа. Царят, както всички хора, когато види близки, познати и дори непознати да страдат, страда и той. Той посещава болните държавници, а също и болните си познати. При умиращия Андрей Ляпчев Цар Борис е прекарал близо два часа при леглото му и с голяма тъга е гледал как си отива големият държавник. Също така цар Борис посети два пъти в село Банкя умиращия патриарх на българската войска, генерала от пехотата Данаил Николаев. На болни приятели и познати, на нуждаещи се писатели, артисти, художници, запасни офицери и други Царят се е притичвал на помощ и ги е подпомагал морално и материално. Често Царят е подпомагал някои нуждаещи се по такъв начин, че дори и те самите не са знаели, че получената помощ е дошла тъкмо от него. Цар Борис има благородно и нежно изражение на лицето си. В сините очи на Царя сякаш е съчетан чиличеният блясък на българския войнишки нож с една пленителна гълъбова кротост.
към текста >>

44. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

В правителството на Андрей Тотев от 21 април до 25 ноември 1935 г.
в гр. Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г. Дипломат от кариерата до 1934 г. 1934-1935 г. -началник на канцеларията на цар Борис III. В правителството на Андрей Тотев от 21 април до 25 ноември 1935 г. е министър на външните работи и на изповеданията. От 25 ноември 1935 г. до 15 февруари 1940 г. е министър-председател и министър на външните работи и на изповеданията в 4 правителства. 19401944 г.
към текста >>

- министър на просветата в правителството на Андрей Ляпчев.
- министър-председател и министър на войната през 1923 г. 1926-1934 г. и 1938-1944 г. - депутат. 1930-1931 г. - министър на просветата в правителството на Андрей Ляпчев. 1926-1930 г. - председател на Народното събрание. Става водач на Демократическия сговор след разцеплението му през 1932 г. 1932-1934 г. - ръководител на фашистката организация «Народно социално движение».
към текста >>

Андрей Тошев - роден през 1867 г.
Август фон Макензен, германски военен, генерал, фелдмаршал. По времето на Първата световна война от 1914-1918 г. командва австро-герман-ските войски на Балканския фронт, които в 1915 г. окупират Сърбия, а през 1916 г. ръководи настъпващите в Добруджа обединени съюзни сили срещу Румъния и е главнокомандващ окупационните сили в Румъния. 339. Андрей Тошев - роден през 1867 г. в гр. Стара Загора. От 1890 г. до 1895 г. е учител.
към текста >>

45. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Андрей Тошев - роден през 1867 г.
Август фон Макензен, германски военен, генерал, фелдмаршал. По времето на Първата световна война от 1914-1918 г. командва австро-герман-ските войски на Балканския фронт, които в 1915 г. окупират Сърбия, а през 1916 г. ръководи настъпващите в Добруджа обединени съюзни сили срещу Румъния и е главнокомандващ окупационните сили в Румъния. 339. Андрей Тошев - роден през 1867 г. в гр. Стара Загора. От 1890 г. до 1895 г. е учител.
към текста >>

46. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

* Андрей Ляпчев е министър-предсецател на България от 1926 г.
Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате. Той, Бог, или съдбата - както щете, - дава каквото поискате - но помнете: върху гърбовете ви ще се приложи тая силна власт, та да изпитате силата й. Тъй искаха някои земледелци „ядра” да образуват - днеска ги видяха срещу си, искаха с насилие да укротяват противниците си - сега тях укротяват така. „Аллах керим” - жив е Господ - ще ви даде и вам силна власт, но за да почувствате „силата й”, ще се приложи някога върху ви - инак няма да я разберете и да научите простата истина, че най-голямата сила е любовта, човещината и правдата. * Андрей Ляпчев е министър-предсецател на България от 1926 г. до 1932 г. (бел, на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
към текста >>

47. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

АНДРЕЙ ЛУЛЧЕВ

Лулчев е внук на Андрей Лулчев от Копривщица, голям борец от нашето възраждане, другар на апостола Левски.
БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ Господин Андро Хр. Лулчев е внук на Андрей Лулчев от Копривщица, голям борец от нашето възраждане, другар на апостола Левски. Андро Хр. Лулчев е роден в Плевен, През 1912 година, при обявяването на мобилизацията, Андро Лулчев, едва 17-годишен ученик - юноша в Русенската гимназия, заедно с покойния учител Аер образуват в Русе първия ученически легион. На същия легион е възложено охраната на града. Това не му допада, и той, заедно с двадесет другари - легионери, се явяват при Аера и му заявяват, че не са дошли да пазят жените в града, а да идат да се бият с врага. Отговорът на Аера бил незадоволителен.
към текста >>

48. 15. Писмо от Ангелина Радойнова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г.

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Също имам писмо и от Андрей.
Дали ще можем скоро да се видим? Толкова ми е мъчно, че даже и не мога много да пиша. Днес имам писмо от Тате (от Русе). Пита за тебе. Ти не си ли им писал? Също имам писмо и от Андрей. Той заминава за Враца. От баща имаме писмо вчера и той е добре. Адресът му е: к-р [командир] 2-ра бригада, 5-а Дунавска дивизия. Днес отговорих на Тате, Сега дойде раздавачът да ме пита коя е Райна Ат. Стоянова, защото има изпратен запис, а не я знаят коя е.
към текста >>

49. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х.
С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х. Макс; 24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д. Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова - Александър Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5. Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул.
към текста >>

50. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Задигнаха го Отивахме на беседа в трафопоста с Елена и когато минавахме покрай салона на руското посолство, покрай нас мина кола и спря пред “Топенерджи”, От нея излезе Андрей Луканов с наметнато сако на гърба - дясната ръка в ръкава, а лявата - свободна и тръгна по стъпалата да влезе вътре.
Тогава да е спокойна и с вътрешно разположение. Скоро зачена и роди красиво момиче, Мъжът й Стефан-бизнесмен, ми предложи да ми даде 600 хиляди лева затова, че има дете. Казах му: “пари не вземам” и ако желае да почерпи братята и сестрите, които идват на беседа в трафопоста. Той купи 50 пити кашкавал (по 2 ÷ 3 кг), хляб и други продукти и ги даде като подарък от Светозар за детето, което има. Разделихме питите на две и дадохме на всички присъстващи на беседата.* 148. Задигнаха го Отивахме на беседа в трафопоста с Елена и когато минавахме покрай салона на руското посолство, покрай нас мина кола и спря пред “Топенерджи”, От нея излезе Андрей Луканов с наметнато сако на гърба - дясната ръка в ръкава, а лявата - свободна и тръгна по стъпалата да влезе вътре. Учителят ми каза: “Какво прави този още на Земята? ” Казах го на Елена. След няколко дена го убиха при жилището му. ____________________________________ * Андрей Луканов по времето на социализма е от 1972 ÷ 1976 г. заместник-министър на външната търговия, 1976 ÷ 1986 г.
към текста >>

____________________________________ * Андрей Луканов по времето на социализма е от 1972 ÷ 1976 г.
Разделихме питите на две и дадохме на всички присъстващи на беседата.* 148. Задигнаха го Отивахме на беседа в трафопоста с Елена и когато минавахме покрай салона на руското посолство, покрай нас мина кола и спря пред “Топенерджи”, От нея излезе Андрей Луканов с наметнато сако на гърба - дясната ръка в ръкава, а лявата - свободна и тръгна по стъпалата да влезе вътре. Учителят ми каза: “Какво прави този още на Земята? ” Казах го на Елена. След няколко дена го убиха при жилището му. ____________________________________ * Андрей Луканов по времето на социализма е от 1972 ÷ 1976 г. заместник-министър на външната търговия, 1976 ÷ 1986 г. - заместник-председател на Министерския съвет, 1987 ÷ 1989 г. - министър на външноикономическите връзки. А след промяната от 1990 г. е министър-председател на България за 3 месеца, през 1990 ÷ 1991 г.
към текста >>

51. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

” И допълва: „В петък се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията в клуба и Андрей Грива ми каза за неделя - 24.11.2002 г., че прогнозата дава дъжд, а трябва да се изнесе лекцията на пейките в къщата на Изгрева (на Райна).
И сега се вижда! След опашката на Голямата Мечка - веднага вдясно! И ми пише така: „Сутрин след Юпитер изгрява една светла звезда. Това е Арктур, звездата на Любовта и на Франция. Опашката на Голямата Мечка я сочи! ” И допълва: „В петък се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията в клуба и Андрей Грива ми каза за неделя - 24.11.2002 г., че прогнозата дава дъжд, а трябва да се изнесе лекцията на пейките в къщата на Изгрева (на Райна). Значи - навън.” „Аз отговорих, продължава Светозар: „Ще си поръчам хубаво време.” И в събота валя през нощта, но отидохме с Елена на бивака. До обяд беше слънчево. След обяд преваля. В неделя бе прекрасно, слънчево време и аз изнесох лекцията си и им говорих повече от 3 часа. Направиха видео касета и ще може да го чуеш!
към текста >>

52. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

Където и да се намирам, аз винаги ще ти помагам.” При избора на Андрей, аз направих това, което Учителят ми заръча, без да мисля за себе си.
Учителят обърна на 180° положението на Любомир и той се освободи от началничката си. Ти си родена посред нощ, което говори, че ще работиш много усилено духовно в тайно и скрито и във втората половина на живота си ще проявиш Божественото, вложено в твоята душа в пълнота. Ние не сме от този свят, нито от другия, а от третия и затова тук, на Земята, ни е много трудно. Но аз считам за велика привилегия да работя за Бога в тия трудни условия, да проявявам доброто и любовта и да помагам на всички страдащи, отправили зов към мене. И сестра Мария Тодорова ми каза; „Светозаре, нашата любов е от векове за векове. Където и да се намирам, аз винаги ще ти помагам.” При избора на Андрей, аз направих това, което Учителят ми заръча, без да мисля за себе си. Ако не бях свободен, как щях да напиша толкова работи? По цял ден пиша и смятам, и времето ми пак не стига. Не мога да ти напиша и писмо. Учителят прави всичко за нашето добро. Той нареди всичките тези неща.
към текста >>

53. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

______________________________________ * Андрей Ляпчев от 1926 г.
Много си далече още. Но пак ще кажа - само че колко километра има до Габрово? Представяш ли си каква уста трябва да има тоя, който от София ще каже в Габрово „довиждане”? Много, много сърдечни поздрави на Бебо и благодарности за хубавите писма! Бати ти. ______________________________________ * Андрей Ляпчев от 1926 г. до 1928 г. е министър-председател на България, министър на вътрешните работи и народното здраве, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 26. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 26 септември 1927 г. Стара Загора, 26.ІХ.1927 Изкарах наряда, беседите си и в 31/2 след обяд отпътувах за други места.
към текста >>

54. 3. Сатурн- Нептун

ТОМ 22

Идва на власт правителството на Андрей Ляпчев, пак от лявото крило на Демократическия сговор, който има за девиз: „Со кроце, со благо".
На власт идва правителството на Александър Цолов Цанков, който жестоко се справя със съпротивата на земеделците. Потушава жестоко и избухналото на 12.09.1923 г. Септемврийско въстание. В 1924 г се създава Закона за защита на държавата (ЗЗД) * * * Сатурн тригон Уран 21.12.1925 г. веднага омекотява положението, макар и в разсипа на цикъла и довежда до падането на Цанков на 4.01.1926 г. Идва на власт правителството на Андрей Ляпчев, пак от лявото крило на Демократическия сговор, който има за девиз: „Со кроце, со благо". Веднага ограничава влиянието на Народния сговор и Военния съюз, стабилизира икономиката и демократизира обществения живот. През февруари 1926 г. (Сатурн ретрограден тригон Уран 23.03.192 6 г.) Народното събрание гласува частична амнистия и освобождават повече от 7 хиляди души от затвора, от които повече от хиляда комунисти. Дава легализиране на дейността на БКП. Всичко това обръща внимание на Америка, която отпуща т.н.
към текста >>

Петър Младенов става първият президент след промяната, а Андрей Луканов - министър-председател (8.02.1990 г - 20.12.1990 г.) заместен от коалиционно правителство на Димитър Попов (20.12.1990 г.
Това са четири съвпада все в сатурновия знак Козирог, които довеждат до леко преминаване от комунистическата диктатура към демокрацията. На 10.11.1989 г. Петър Младенов сваля Тодор Живков от поста генерален секретар и председател на Държавния съвет. На 7.12.1989 г. се образува Съюза на демократичните сили, начело с Желю Желев. Петър Младенов става първият президент след промяната, а Андрей Луканов - министър-председател (8.02.1990 г - 20.12.1990 г.) заместен от коалиционно правителство на Димитър Попов (20.12.1990 г. - 08.11.1991 г.), който убеждава политическите сили да сключат споразумение за мирен преход към демократично общество. Идва след изборите Филип Димитров (8.11.1991 г. - 30.12.1992 г.), следва правителството на Любен Беров до 17.10.1994 г Сатурн секстил Нептун 28.06.1995 г. - дава възможност на комунистите да спечелят и идва на власт правителството на Жан Виденов (25.01.1995 г. -12.02.1997 г.).
към текста >>

55. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Казваше се Андрей.
Кой направи известно тука съществуванието на Учителя? Значи безпредметно е за в бъдеще да ми давате съвети и наставления относително Бертоли. Ако Вие се водите по правилата на мъдростта, ще произнесете Вашите умни думи там, където трябва, и всички ще разберат, че това лошо, тягостно и неестествено състояние нито аз, нито Учителят го създадохме, но невежите и амбициозни някои братя на Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога! » Всеки трябва да си бъде там, за каквото е създаден! Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки! » (Повторено 100 пъти.) Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня.
към текста >>

56. III. Биография на Елена Симеонова

Светозар Няголов

ТОМ 23

Това продължи до идването на Андрей Грива, който ни изгони да не правим нарядите и да не черпим безплатно приятелите за празниците и като добър комунист, отвори в бялата къща да се продават чай, кафе и закуски.
В 1986 г. тя отиде да работи в ТЕЦ «Земляне». На 55 години се пенсионира - в 1989 г., но пак продължи да работи с преназначаване до 1991 г., когато окончателно напусна работата. Тогава от чужбина идваха колети с храни за бедстващите българи, братя и сестри, и ние в дома на Дора Михайлова ги разделяхме за над 80 бедни братя и сестри и с по две чанти и количката на Дора ги разнасяхме по домовете. За празниците подготвяхме сандвичи, да се почерпят приятелите. Това продължи до идването на Андрей Грива, който ни изгони да не правим нарядите и да не черпим безплатно приятелите за празниците и като добър комунист, отвори в бялата къща да се продават чай, кафе и закуски. Учителят казва, че след хиляда години тези, които не възприемат сега братския безкористен живот и не го приложат, ще започнат тогава отново от А, Б. Участвахме активно в живота на лятната школа на Рилските езера, като от 1990 г. до 1994 г. безплатно готвехме и раздавахме хляб и храна на братята и сестрите. При идването за ръководител на братството на Благи Жеков, ръководството на кухнята пое комунистът Станчин и веднага туриха табела на вратата на кухнята: «Храната за братята и сестрите е 50 лв., а за чужденците -100 лв.» С Елена готвехме хубави яденета, особено за съборните дни, от качеството на които приятелите бяха много доволни.
към текста >>

57. III. БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» ДАЛИ Е ИСТИНСКА И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

ТОМ 23

После те го предават на Андрей Грива, те го преписват на пишуща машина и като ксерокопие го раздават на своите познати.
Проверете при дъщеря му Марта. Къде отива онзи, първият ръкопис, който написва Александър? Той го загубва. Намира го майката на Станка Желева, която го съхранява. По-късно Светозар Няголов научава за него, ходил при тях няколко пъти, но те не му предали ръкописа. После те го предават на Андрей Грива, те го преписват на пишуща машина и като ксерокопие го раздават на своите познати. Така един екземпляр попада в Светозар, който го издава в отделна брошура. И така тази брошура ми се предаде, за да я включа в «Изгревът», том XXII. Аз изобщо не бях запознат с това, което сега описвам. А ако бях запознат, изобщо нямаше да се захващам с тази беседа. Но ме накараха насила да я публикувам и да я разработя.
към текста >>

Тя изтича и след публикацията от Андрей Грива, както и от Светозар Няголов.
Защото тя бе разбита на части при стенографирането и след това доразбита при дешифрирането устно и при записването на ръка от Александър. Онази Космическа енергия, която протича в Словото на Учителя, бе изтекла от нея, защото бе разбита беседата и бе разбит Космическият кръг, който я крепеше. И така, онази космическа енергия бе изтекла от нея при това разкъсване на части. Тя изтича и при първото разчитане, и при първото загубване на беседата от първия ръкопис. Тя изтича и при второто дешифриране и записване от Александър. Тя изтича и след публикацията от Андрей Грива, както и от Светозар Няголов. Изтича всичко и не остава нищо освен отделни изречения без връзка и смисъл. И затова изглеждат чужди и се оприличава, че не е Слово на Учителя. Това си личи от пръв поглед. И на мен ми беше чуждо. Но когато ми се отвори съзнанието и се върна онзи Космически ток, отново се освети беседата отвътре и отвън.
към текста >>

58. БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV

Надя Халачева със сина си Андрей 83 б.
Анчо Анев 82 б. Д-р Димитър Халачев 82 в. Д-р Иустина Халачева 82 г. Надя Халачева Снимка № 83. 83 а. Надя Халачева със сина си Андрей 83 б. Надежда Конова 83 в. Слави Гюдеров 83 г. Пенка Кодова Снимка № 84. Лазар Караламбов със свои ученици Снимка № 85. 85 а.
към текста >>

59. СЪДЪРЖАНИЕ

Цаков, Андрей Стоев Цанов, д-р Д. X.
1931), с. 2-4.906 8. Вестник "Зорница " и неговите редактори и сътрудници. Хората, които са държали кормилото на "Зорница" [д-р Елиас Ригс, д-р Роберт Томсън, д-р Т. Л. Байнтон, пастир Ив. М. Цаков, Андрей Стоев Цанов, д-р Д. X. Хаус, д-р Алберт Л. Лонг, Владимир Даскалов]. II Зорница, Г. 51, № 12-13 (8. IV. 1931), с.
към текста >>

60. 8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници

Андрей Стоев Цанов Роден на 14 март 1842 г.
В София вестника увеличава числото на абонатите. И точно във вихъра на тая строителна работа, смъртта грабна труженика Ив. М. Цаков на 30 март 1925 г. И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив. Цаков, настоящия редактор на "Зорница". Андрей Стоев Цанов Роден на 14 март 1842 г. в с. Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка. Учителствувал е в Американското училище в Самоков от 1873 до 1901 г., развивал е богата книжовна дейност.
към текста >>

61. 2.2. Историята на Дружеството

Мисълта за основаването на такова дружество възникна най-напред в ума на Андрей С.
Това даде на българските евангелисти да разберат още по-ясно, че те трябва да работят самостоятелно и съгласно със Словото Божие за душевното спасение и всестранния напредък на народа. Те твърдо и непоколебимо вярваха, че цялата Библия е писаното Божие откровение към человеците за тяхно авторитетно ръководство през живота и че без твърда, жива и непоколебима вяра в Господа Исуса Христа спасение не може да се придобие. Основателите на Дружеството, като сравняваха просветното състояние на разни народи и виждаха, че колкото повече Евангелието се е разпространявало между един народ, толкоз по-напредничав и по-просветен е той: че протестантските народи, като общо правило, бяха най-напреднали в просветно и във всяко друго отношение, и като желаеха тия основатели-евангелисти да се даде по-скоро просвета на народа - те се решиха да проповядват Евангелието на своя народ. Онези евангелисти, като изучаваха политическото състояние на разните народи намериха, че изобщо най-свободни политически и напредничави във всяко отношение бяха протестантските народи, че като общо правило, колкото повече се разпространяваше Библията между един народ и колкото повече хора от този народ се стараеха да се ръководят от ученията на тази книга, толкоз по-свободен политически беше онзи народ; и че, обратно, колкото по-малко тази книга се разпространяваше и по-малко следваше от кой да е народ въобще, толкоз по- потиснат беше той. Пред вид на тия факти, и просто от един вид политическа мъдрост за политическа свобода, онези евангелисти се решиха да проповядват Евангелието на народа и по този начин най-добре и най-бърже да му помогнат да се освободи и той от политическо робство. Мисълта за основаването на такова дружество възникна най-напред в ума на Андрей С. Цанов, който бе ходил в Америка. Той съобщи тая си идея най- напред на пастир Ив. А. Тонжоров и на пастир Никола Г. Бояджиев Те и двамата възприеха идеята с възторг и тримата почнаха да размишляват, как да се основе такова дружество. Първите им срещи и размишления ставаха през есента на 1874 г.
към текста >>

62. 6.2. В стан Изгрев край София

Андрейчин, г.
Не след много в духовно състояние - по вътрешен път - Бог ме заведе при Учителя Дънов. Срещайки се с него, изложих му всички мъки на духа си. До 1935 г. продължавах да бъда в църквата, но денем и нощем бях във връзка с Учителя. Дяконът ми каза, че неговият баща притежавал в Търново грамадна библиотека и домът му е бил отворен за сказчици, като г. Андрейчин, г. Въргов и пр. Сам свещеникът е вегетарианец, сега пенсионер и един от първите пионери на Толстоизма у нас, на природолечението и ирисовата диагноза. Сега дяконът като добър певец, готви последните си изпити, за да пригърне пътя на изкуството. Много близък роднина е на софийски евангелски пастир. Женен е, разбира се, и има две деца.
към текста >>

63. 17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов

Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър председателя Андрей Ляпчев, тази възбрана е била премахната и съборът е бил проведен на 26-27 август, като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии.
В органа на протестантите в. "Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени "Кои и какви са Белите братя (дъновистите)". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото Братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър председателя Андрей Ляпчев, тази възбрана е била премахната и съборът е бил проведен на 26-27 август, като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник, какво представляват съборите на Бялото Братство, Забележете сега, че никой от нашите приятели и ученици не седна и не описа как се провеждат съборите на Бялото Братство. А небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов. И той взе, че написа и описа събора в тези посочени статии. Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на с. 26 от споменатата брошура.
към текста >>

64. 9. Преселване в София на Изгрева дъщерята Саша

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

През 1940 година се ражда синът им Андрей Никифоров.
След завършване на гимназиалното си образование в Свищовската Реална гимназия, е изпратена в Сорбоната в Париж да следва медицина. За съжаление не завършва и се връща в България. Следва в Софийския свободен университет. Владее добре френски език, беше музикална, свиреше на пиано, имаше артистичен талант, рисуваше добре. Известно време е работила в Министерство на Правосъдието, където се запознава с юриста Денчо Никифоров и през 1939 година се омъжва за него. През 1940 година се ражда синът им Андрей Никифоров. Той завършва Радио-телевизионно инженерство, и живее и работи на "Изгрева". По-късно Саша Халачева работи в книговезницата на Братството на "Изгрева", където се и пенсионира. От писма и снимки се вижда, че цялото семейство са били в близки контакти и активно са участвали в братските начинания - гимнастики, беседи, екскурзии по планините, братски събори и т.н.
към текста >>

65. 48. БОРИС III /цар на българите/

Тодор Божков

ТОМ 25

Сключи се Солунското примирие със Съглашенската армия на англо-френците и други под шефството на Българската делегация, оглавявана от Андрей Ляпчев и на ген.
Кои събития отбелязва историята през тези 25 години в периода на неговото царуване. През м. септември 1918 г. стана пробивът на Добро поле. Дойде катастрофата на България след Първата световна война. Сключи се Солунското примирие със Съглашенската армия на англо-френците и други под шефството на Българската делегация, оглавявана от Андрей Ляпчев и на ген. Франше де Пер - командуващ Солунската неприятелска армия, с която армия България 3 години води големи кървави битки в Македония - Дойран, Гевгели, Кожух планина, Добро поле, Каймак Чалан, Завоя на Черна, Битолския фронт и пр. Пелистер, Охридско и Преспанско езеро, Албанските планини с Мокра и Шкумба. В тия действия взе непосредствено участие по всички фронтове цар Борис, тогава престолонаследник. Прояви такт, мъдрост, безстрашие и чист български патриотизъм. Със Солунското примирие бе спряно навлизането на неприятеля в България, главно на сръбски и гръцки дивизии, които се готвеха за отмъщение над България.
към текста >>

66. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

ТОМ 26

На вечерята е поканен и Андрей Стоянов.
Боже мой, Боже мой, подкрепи ме! Не съм ли безумна! Сама си докарах ред страдания. Сега пак скърб ме подтисна и пак не мога да уча. Тази вечер Учителят е канен у хазаите. На вечерята е поканен и Андрей Стоянов. Нито мисъл, че и аз ще бъда горе, затова се измих и седнах да се храня - зелева чорба със ситен праз. Но ето, че се чука на вратата. Влиза Зорница и ме вика за вечеря. Учителят, сам Той казал да ме повикат. Чак страшно ми стана от радост и изненада.
към текста >>

След вечерята Андрей Стоянов свири нещо от Шумана.
На моите тънки пръстчета нямаше пръстен. На гърдите ми блестеше само златния пентаграм, подарен ми от Учителя. Дафинка ми подари сребърна верижка за него. Но тя се чудеше на сандалите ми. Никога тя не би могла даже да помисли такова нещо, камо ли да го направи. След вечерята Андрей Стоянов свири нещо от Шумана. После свири свои композиции. Споменаха някакви „пеперуди” и св. Франциск ходи по водата... Нищо не разбрах. Като слушах и гледах този музикант, почувствувах се тъй да се каже във висок стил. Пораснах. Почетох себе си.
към текста >>

Андрей и семейството си отидоха.
Какви хубави неща имаше пък за ядене! Господи, освен избраните гозби, но плодовете и сладкишите. За всичко благодаря разбира се на Учителя. Той искаше да взема и аз участие в тая радост на n-та степен. Стана един часа. Андрей и семейството си отидоха. Учителят биде поканен да остане, а мойта милост, щастлива и блажена слязох в моя затоплен сутерен. Но кой чукна веднага на прозореца ми. Чие лице се мярна отвън, та аз бързо отворих и пъргав скок ми доведе скъп гост в прегръдките ми. С бяло сребърно шалче на врата моят древен рицар, цял помръзнал, влетя в стаята ми и съблече дрехата си, отрупана със сняг. Цели четири часа обикалял тоя мой бял хайдутин.
към текста >>

67. 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 26

Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира.
Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.” „Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието. Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността. В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница. Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.
към текста >>

68. 7. Анархистична група в Севлиево

Тогава толстоистите са работили доста усилено, издавали са литература, Стефан Андрейчин с други в Бургас и т.н.
Туй лично ми говори този Иван Иванов, тъй че такава е била задачата. Туй ми говори той, той беше вече възрастен човек, стар човек. Обаче след туй ходил в Америка, върнал се поулегнал вече, но бил е така в туй движение. В.К.: И накрая убил ли го е? С.К.: И понеже тогава паралелно с анархистическата литература се е разпространявала и толстоевата литература. Тогава толстоистите са работили доста усилено, издавали са литература, Стефан Андрейчин с други в Бургас и т.н. са издавали книги. Той е бил едновременно запознат се оказва и с тази литература. И като пътува той във влака за София, ще убие Петър Пешев. А той е брат на този обесения в Севлиево - Стоян Пешев, революционер, съвсем млад са го обесили турците в 1876 г. и още седем души, има много хубав паметник в гр. Севлиево.
към текста >>

Мисля си, как ще направя таз работа и вместо да отиде при Пешев отива при Стефан Андрейчин, водача на толстоистите, разбираш ли.
И този Иван Коев се казва. То е от едно семейство, което има сладкарници, това-онова, не е бил сладкар лично той, но с туй семейството ние бяхме малко роднини — наш човек се беше оженил за тях. Но Иван Коев, се казваше, интелигентен, буден човек, умен човек, но всичко прекипяло вече, щото той към 80—те вече отива, но ми разправя тия неща. И казва, аз във влака пътувам така и си мисля, и си разсъждавам така, почнал да съжалява, как така ще убие човека, как ще му забие ножа. А той му дал кама, с която да го убие, за да не се чуе, да не се гърми, ще отиде при него, ще каже, че е от Севлиево, онзи е севлиевец, ще го приеме, а той с камата ще го прободе. Мисля си, как ще направя таз работа и вместо да отиде при Пешев отива при Стефан Андрейчин, водача на толстоистите, разбираш ли. Значи той е имал, тъй да се каже непосредствена връзка, но е чел тяхна литература. Издавал е вече списание „Възраждане” тогаз и много книги са издали. „Възраждане” е било на толстоистите с редактор Андрейчин, този именно. Аз го помня, защото и аз тука бях по едно време при толстоистите в печатница посредник, той беше на ул. „Бачо Киро”.
към текста >>

„Възраждане” е било на толстоистите с редактор Андрейчин, този именно.
И казва, аз във влака пътувам така и си мисля, и си разсъждавам така, почнал да съжалява, как така ще убие човека, как ще му забие ножа. А той му дал кама, с която да го убие, за да не се чуе, да не се гърми, ще отиде при него, ще каже, че е от Севлиево, онзи е севлиевец, ще го приеме, а той с камата ще го прободе. Мисля си, как ще направя таз работа и вместо да отиде при Пешев отива при Стефан Андрейчин, водача на толстоистите, разбираш ли. Значи той е имал, тъй да се каже непосредствена връзка, но е чел тяхна литература. Издавал е вече списание „Възраждане” тогаз и много книги са издали. „Възраждане” е било на толстоистите с редактор Андрейчин, този именно. Аз го помня, защото и аз тука бях по едно време при толстоистите в печатница посредник, той беше на ул. „Бачо Киро”. Там му беше жилището, беше много стар вече, но беше 1925-27 г. той беше жив още, ние бяхме в София, той беше като папа на толстоистите. И отиват при Андрейчин разбираш ли, и му изповядват цялата работа и му казват тъй, тъй.
към текста >>

И отиват при Андрейчин разбираш ли, и му изповядват цялата работа и му казват тъй, тъй.
„Възраждане” е било на толстоистите с редактор Андрейчин, този именно. Аз го помня, защото и аз тука бях по едно време при толстоистите в печатница посредник, той беше на ул. „Бачо Киро”. Там му беше жилището, беше много стар вече, но беше 1925-27 г. той беше жив още, ние бяхме в София, той беше като папа на толстоистите. И отиват при Андрейчин разбираш ли, и му изповядват цялата работа и му казват тъй, тъй. И Андрейчин му дал съвет да се откаже да отнема живот и да убива. Туй лично ми го разправя Иван Коев, обаче той е помагал при печатането на циклостил на позиви на анархистите, бил е близък на Христо Илиев. Разправя ми как под дъските са криели циклостил и т.н. И той ходел да ги разнася нощем, по дворовете ще ги хвърли, тия позиви, насам-нататък ги разнася. Обаче този случай с убийството на Пешев, казва, приех туй поръчение обаче не можах да го изпълня - да отивам да го убивам.
към текста >>

И Андрейчин му дал съвет да се откаже да отнема живот и да убива.
Аз го помня, защото и аз тука бях по едно време при толстоистите в печатница посредник, той беше на ул. „Бачо Киро”. Там му беше жилището, беше много стар вече, но беше 1925-27 г. той беше жив още, ние бяхме в София, той беше като папа на толстоистите. И отиват при Андрейчин разбираш ли, и му изповядват цялата работа и му казват тъй, тъй. И Андрейчин му дал съвет да се откаже да отнема живот и да убива. Туй лично ми го разправя Иван Коев, обаче той е помагал при печатането на циклостил на позиви на анархистите, бил е близък на Христо Илиев. Разправя ми как под дъските са криели циклостил и т.н. И той ходел да ги разнася нощем, по дворовете ще ги хвърли, тия позиви, насам-нататък ги разнася. Обаче този случай с убийството на Пешев, казва, приех туй поръчение обаче не можах да го изпълня - да отивам да го убивам. Пък Петър Пешев беше млад човек, аз съм го виждал, не е някой жесток човек да е бил.
към текста >>

69. 26. Толстоистите в България,

Толстоистите - Андрейчин, но май, че преди Андрейчин е Георги Шопов или са били паралелно по възраст.
26. ТОЛСТОИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ В.К.: Сега ще говорим за толстоистите. С.К.: За толстоистите, да. Толстоистите - Андрейчин, но май, че преди Андрейчин е Георги Шопов или са били паралелно по възраст. Макар, че Георги Шопов си замина на онзи свят преди Андрейчин. Георги Шопов се е отказал от военна служба. Той е един от многото толстоисти, които се отказват от военна служба, ама лично Георги Шопов е особен случай. Ще се върна малко във връзка с таз служба. Един от братята на брат Стефан Тошев в Севлиево - художник бе, и то добър художник също се е отказал или избягал, не знам точно дали е избягал от военна служба, но отишъл в Югославия и после се върнал болен от туберкулоза и умрял.
към текста >>

Макар, че Георги Шопов си замина на онзи свят преди Андрейчин.
26. ТОЛСТОИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ В.К.: Сега ще говорим за толстоистите. С.К.: За толстоистите, да. Толстоистите - Андрейчин, но май, че преди Андрейчин е Георги Шопов или са били паралелно по възраст. Макар, че Георги Шопов си замина на онзи свят преди Андрейчин. Георги Шопов се е отказал от военна служба. Той е един от многото толстоисти, които се отказват от военна служба, ама лично Георги Шопов е особен случай. Ще се върна малко във връзка с таз служба. Един от братята на брат Стефан Тошев в Севлиево - художник бе, и то добър художник също се е отказал или избягал, не знам точно дали е избягал от военна служба, но отишъл в Югославия и после се върнал болен от туберкулоза и умрял. Туй между другото.
към текста >>

Същевременно имаше списание „Възраждане” на Андрейчин.
Аз не съм ги проследил в цялост, но в по-късните години бяхме в непосредствен контакт с тях. В началото на движението имах контакт само по книги и списания мога да кажа. Може да считаме като основополжници Георги Шопов, който по-късно създаде едно доста добре организирано и доста много работещо книгоиздателство „Живот”, което издаваше главно съчиненията на Толстоя и още много работи, които бяха в същия дух и за вегетарианство, за въздържане, други по медицина, но в този дух. Георги Шопов значи е много нещо направил за разпространението на толстоизма и непосредствено със своята личност така, аз ще кажа какво е правил. Но още повече с многото литература, която той е издал в туй книгоиздателство „Живот”. Същевременно имаше списание „Възраждане” на Андрейчин. Та тази много литература, тя е дошла до много съзнания будни и така се туриха основите на толстоевското движение в България. Имаше и книгоиздателство „Възраждане”. Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница. Тогаз турската граница е била по-насам, то е било преди 1912 г., някъде към 1900 година не знам точно. Толстой е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям идеализъм, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора.
към текста >>

Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница.
Георги Шопов значи е много нещо направил за разпространението на толстоизма и непосредствено със своята личност така, аз ще кажа какво е правил. Но още повече с многото литература, която той е издал в туй книгоиздателство „Живот”. Същевременно имаше списание „Възраждане” на Андрейчин. Та тази много литература, тя е дошла до много съзнания будни и така се туриха основите на толстоевското движение в България. Имаше и книгоиздателство „Възраждане”. Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница. Тогаз турската граница е била по-насам, то е било преди 1912 г., някъде към 1900 година не знам точно. Толстой е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям идеализъм, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора. Единият как се казваше - Христо Досев, те ходили при Толстоя, били известно време в Ясна Поляна, при него така. В.К.: Добре, те издават какъв вестник? С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като студент е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна.
към текста >>

С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като студент е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна.
Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница. Тогаз турската граница е била по-насам, то е било преди 1912 г., някъде към 1900 година не знам точно. Толстой е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям идеализъм, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора. Единият как се казваше - Христо Досев, те ходили при Толстоя, били известно време в Ясна Поляна, при него така. В.К.: Добре, те издават какъв вестник? С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като студент е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна. Тя е била първата толстоистка комуна в България, както казах село Алан Кайрак, сега наречено Ясна Поляна. И нали там, оттегляйки се те са имали машина печатарска, дали са имали, не мога да си спомня. Може би както ний започнахме с Влад Пашов без машина печатарска, а само набирахме букви. Май, че са имали и печатарска машина и почват там да печатат отделяйки се. То не е трябвало да бъде много години, но както и да е, там те работят самите те лично, имат земя така известно количество и същевременно печатат списание „Възраждане”.
към текста >>

Предоставяме от Стефан Андрейчин, от сбирката му „Песни на мирния живот” две стихотворения от с.
Сега хайде да не говоря всички неща. Редактор беше тука в София Иван Куюмджиев, обаче като един по-духовен, по-издигнат, по-силен и по-предан, по-издържлив до край остана Йордан Ковачев, който беше в Пловдив. Той, ако беше тука би трябвало той да застане начело, обаче, аз пак се отклонявам, но тия неща са важни. Йордан Ковачев беше един много по-силен дух, а после Куюмджиев се отказа. И по-късно се отрече и прояде месо и се пропи и т.н., и частно издателство почна. Предоставяме от Стефан Андрейчин, от сбирката му „Песни на мирния живот” две стихотворения от с. 10-12 - „Коя песен” и „Слушай слово”. От книжката на Йордан Ковачев „Моето утро” представяме две стихотворения от с. 44-45 - „Моят брат” и „Дух си! ”. И двете стихосбирки са издадени през 1924 г. от книгоиздателство „Възраждане” в София.
към текста >>

Стефан Андрейчин СЛУШАЙ СЛОВО Слушай слово: разсветлява, Приближава вече час - Божий глас ни призовава Правдата да бъде с нас.
КОЯ ПЕСЕН? Коя песен жаловита Така тягостно звучи? Тя из целий свят отлита душите ни мрачи. Нея пеят угнетени И безправни по съдба, Непосилно изнурени Над хранителка земя. О вий хора, все в неволя Пейте от ден на ден... А кога на волна воля Ще изкочите от плен?! Стефан Андрейчин СЛУШАЙ СЛОВО Слушай слово: разсветлява, Приближава вече час - Божий глас ни призовава Правдата да бъде с нас. С реч свободна да говорим И живеем с любовта, Смело със злото да се борим Пред лицето на смъртта. Да не могат земни власти Нашта съвест да смутят, С убеждения открити Да вървим в търнистий път. Със насилия и клетва Себе си да не скверним, Зарад никакви злодейства На врага да не мъстим. Стефан Андрейчин МОЯТ БРАТ О, моя брат е крайно тих и беден, И слаба е сестрицата сломена, Но в техний дух все рог кънти победен И песен вдъхновена. О, моя брат го никой не поглежда, Немарят вси и моята сестрица, Но в тях трепти на вечната надежда Най-бистрата звездица.
към текста >>

Стефан Андрейчин МОЯТ БРАТ О, моя брат е крайно тих и беден, И слаба е сестрицата сломена, Но в техний дух все рог кънти победен И песен вдъхновена.
О вий хора, все в неволя Пейте от ден на ден... А кога на волна воля Ще изкочите от плен?! Стефан Андрейчин СЛУШАЙ СЛОВО Слушай слово: разсветлява, Приближава вече час - Божий глас ни призовава Правдата да бъде с нас. С реч свободна да говорим И живеем с любовта, Смело със злото да се борим Пред лицето на смъртта. Да не могат земни власти Нашта съвест да смутят, С убеждения открити Да вървим в търнистий път. Със насилия и клетва Себе си да не скверним, Зарад никакви злодейства На врага да не мъстим. Стефан Андрейчин МОЯТ БРАТ О, моя брат е крайно тих и беден, И слаба е сестрицата сломена, Но в техний дух все рог кънти победен И песен вдъхновена. О, моя брат го никой не поглежда, Немарят вси и моята сестрица, Но в тях трепти на вечната надежда Най-бистрата звездица. От моя брат не чакат нищо ново, Ни подвиг свет очакват от сестра ми, Но в дън душа у тях е веч готово Най-хубавото знаме. Йордан Ковачев ДУХ СИ! Съзра ли нявга унизен Човек да тръпне пред човека, Аз скритом страдам просълзен И мъка ме гнети нелека. Поничам да посегна в миг Прегънатия да изправя, И кипва в мене громък вик Молбата низка да сподавя: Недей за власт и за пари Душата, братко, си продавай, Духа си светъл не мори, Бореца в тебе не унижавай!
към текста >>

70. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Досев, Димитър Жечков и Стефан Андрейчин.
В 1907 г. вече се образува ново свободно общество наречено „Възраждане”. Тук се събират неколцина млади и талантливи хора, които създават свое земеделско стопанство в село Алан Кайрак, Бургаско, не далече от тогавашната турска граница. Колонията започва да издава свое списание „Възраждане”, печатано лично от тях в селото и то с една ръчна печатница, която не е по-модерна от тая на Гутенберга. Душата на колонията са: Хр. Досев, Димитър Жечков и Стефан Андрейчин. Първите двама младежи със своята идейна и нравствена чистота правят чест на цялата българска интелигенция. Те са синове на милионери - но напускат семействата си, отказват се от богатството си, за да търсят утехата и смисъла на живота само във физическия труд и в приближаването към природата и Бога. Това общество става известно на Толстоя и той скоро влиза във връзка с него. В 1907 г. След създаването на колонията, Хр.
към текста >>

Постоянният стълб на колонията и списанието остава Ст. Андрейчин.
Досев вземаше участие в редактирането на сп. „Възраждане”. Освен това, той написа и отделна книга „Етика на храната или пионерите на вегетарианството”, /т. II от Съчиненията му, второ издание, с. 164/. Другият член от групата, Д. Жечков умира млад, през 1908 г. Постоянният стълб на колонията и списанието остава Ст. Андрейчин. Той е прекалено скромен и затворен и за това по-малко е известен на обществото. Неговото значение, обаче за разпространението на Толстоевите идеи е голямо. От 1907 г. до сега той неизменно стои пред списанието, което, като се изключат годините на войните, излиза най-редовно. Списанието има средно 2000 абонати и във всеки брой дава по някоя статия от и за Толстоя.
към текста >>

Андрейчин, два тома, 712 с.
То е едничкото списание в света, проповядващо смело, напълно нашите идеи”. Ето и това списание е привличало Толстоя в България по време на бягството му. Последната обработка на „Кругъ чтежя”, завършена от Толстоя едва един месец преди смъртта му, излезе напечатана изцяло за пръв път пак на български език. За всеки ден, учение за живота, изложено в изречения. /Превел от авторския ръкопис Ст. Андрейчин, два тома, 712 с. книгоиздателство Възраждане 1924 г./ Освен като редактор на списанието и преводач Ст. Андрейчин е известен и с оригинални статии върху религията и етиката, някои от които излязоха и в отделна книга: „Осветлени въпроси” /’’Възраждане”, 48 с./. Той пише и стихове, събрани в две малки книжки: „Песни на мирния живот”, „Цветя на душата” и др. Все около „Възраждане” се създава един кръг от писатели и поети, които чрез художествено слово проповядват християнския морал. Делото на тия писатели, обаче рядко надхвърля границите на „Възраждане” и за това неговото значение е преди всичко в областта на нравствената проповед.
към текста >>

Андрейчин е известен и с оригинални статии върху религията и етиката, някои от които излязоха и в отделна книга: „Осветлени въпроси” /’’Възраждане”, 48 с./.
Последната обработка на „Кругъ чтежя”, завършена от Толстоя едва един месец преди смъртта му, излезе напечатана изцяло за пръв път пак на български език. За всеки ден, учение за живота, изложено в изречения. /Превел от авторския ръкопис Ст. Андрейчин, два тома, 712 с. книгоиздателство Възраждане 1924 г./ Освен като редактор на списанието и преводач Ст. Андрейчин е известен и с оригинални статии върху религията и етиката, някои от които излязоха и в отделна книга: „Осветлени въпроси” /’’Възраждане”, 48 с./. Той пише и стихове, събрани в две малки книжки: „Песни на мирния живот”, „Цветя на душата” и др. Все около „Възраждане” се създава един кръг от писатели и поети, които чрез художествено слово проповядват християнския морал. Делото на тия писатели, обаче рядко надхвърля границите на „Възраждане” и за това неговото значение е преди всичко в областта на нравствената проповед. В този смисъл то дори стои изолирано от развоя на българската художествена книжнина и като че не желае да се сближи с нейната традиция и с нейните общокултурни задачи. По-значителни личности от този кръг писатели са: Илия Енчев, автор на три драми - „Тъмни зори”, „Въртоп” и „Забравен грях”, които не са лишени от известни достойнства като драматични произведения и заслужават да бъдат изнесени на родната сцена.
към текста >>

71. 29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България

Андрейчин Надвечер.
Съчинения. Т. 1, Разкази и статии. София: книгоизд. Възраждане, [1923], с. 3-12. Ст. Андрейчин Надвечер. Из една улица на гр. Сливен вървят ученици. По същата улица срещу тях върви друг млад човек. Когато се срещат, младият човек спира учениците и им казва: - Аз продавам книги. Ще ви помоля да си купите от тях.
към текста >>

72. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Цонко Николов, Ташко Коматов и аз.
Съчинения. Т. 1, Разкази и статии. София: книгоизд. Възраждане, [1923], с. 101-111. Христо Досев Ние, членовете - основатели на общината бяхме всичко пет души. Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Цонко Николов, Ташко Коматов и аз. Имаше още няколко временни членове и гости, но те немаха голямо значение и влияние на нашия общ живот, затова аз нема да говоря за тях. Най-старият от всички ни беше Андрейчин - 32 годишен, а най-младия Коматов - на 19 години. Имаше голямо разнообразие и във възрастите и в характерите и до известна степен в разбиранията. В главните работи - разбира се, всички се схождахме. На задачите и целите на колониалния ни живот гледахме също еднакво.
към текста >>

Най-старият от всички ни беше Андрейчин - 32 годишен, а най-младия Коматов - на 19 години.
София: книгоизд. Възраждане, [1923], с. 101-111. Христо Досев Ние, членовете - основатели на общината бяхме всичко пет души. Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Цонко Николов, Ташко Коматов и аз. Имаше още няколко временни членове и гости, но те немаха голямо значение и влияние на нашия общ живот, затова аз нема да говоря за тях. Най-старият от всички ни беше Андрейчин - 32 годишен, а най-младия Коматов - на 19 години. Имаше голямо разнообразие и във възрастите и в характерите и до известна степен в разбиранията. В главните работи - разбира се, всички се схождахме. На задачите и целите на колониалния ни живот гледахме също еднакво. Имаше разлика само в разбиранията на някои второстепенни въпроси, но те никога не предизвикаха бурни спорове или усложнения в нашия живот. Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на характерите, привичките и т.н.
към текста >>

Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен.
Имаше голямо разнообразие и във възрастите и в характерите и до известна степен в разбиранията. В главните работи - разбира се, всички се схождахме. На задачите и целите на колониалния ни живот гледахме също еднакво. Имаше разлика само в разбиранията на някои второстепенни въпроси, но те никога не предизвикаха бурни спорове или усложнения в нашия живот. Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на характерите, привичките и т.н. Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен. С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си бодрост. В храненето и в начина на живота си той се бе опростил дотолкова, че понякога се чуди човек с какво живее тоя човек. В облеклото си беше всякога чист и спретнат. Андрейчин беше поет на нашето направление. Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието.
към текста >>

С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си бодрост.
В главните работи - разбира се, всички се схождахме. На задачите и целите на колониалния ни живот гледахме също еднакво. Имаше разлика само в разбиранията на някои второстепенни въпроси, но те никога не предизвикаха бурни спорове или усложнения в нашия живот. Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на характерите, привичките и т.н. Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен. С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си бодрост. В храненето и в начина на живота си той се бе опростил дотолкова, че понякога се чуди човек с какво живее тоя човек. В облеклото си беше всякога чист и спретнат. Андрейчин беше поет на нашето направление. Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието. Съзърцателен и тих, той обичаше самотата и тишината.
към текста >>

Андрейчин беше поет на нашето направление.
Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на характерите, привичките и т.н. Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен. С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си бодрост. В храненето и в начина на живота си той се бе опростил дотолкова, че понякога се чуди човек с какво живее тоя човек. В облеклото си беше всякога чист и спретнат. Андрейчин беше поет на нашето направление. Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието. Съзърцателен и тих, той обичаше самотата и тишината. Енергия към външна, практическа деятелност имаше у него малко. Такава деятелност даже го измъчваше. Но ние го увличахме след себе си и той действуваше и работеше.
към текста >>

Някога си Андрейчин се увличал от идеите на социализма, че и на монархизма.
Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието. Съзърцателен и тих, той обичаше самотата и тишината. Енергия към външна, практическа деятелност имаше у него малко. Такава деятелност даже го измъчваше. Но ние го увличахме след себе си и той действуваше и работеше. Някога си Андрейчин се увличал от идеите на социализма, че и на монархизма. Но вследствие стекли се особени условия за него, в него се извършва вътрешна работа, която го довежда до религията, до мирния анархизъм. В това време, време на тежки преживявания за Андрейчин, попадат му книгите на Л. Н. Толстой. Той намира в тях онова, към което и сам бил дошъл близо в своите търсения. От тогава Андрейчин става привърженик и апостол на идеите на Толстоя.
към текста >>

В това време, време на тежки преживявания за Андрейчин, попадат му книгите на Л.
Енергия към външна, практическа деятелност имаше у него малко. Такава деятелност даже го измъчваше. Но ние го увличахме след себе си и той действуваше и работеше. Някога си Андрейчин се увличал от идеите на социализма, че и на монархизма. Но вследствие стекли се особени условия за него, в него се извършва вътрешна работа, която го довежда до религията, до мирния анархизъм. В това време, време на тежки преживявания за Андрейчин, попадат му книгите на Л. Н. Толстой. Той намира в тях онова, към което и сам бил дошъл близо в своите търсения. От тогава Андрейчин става привърженик и апостол на идеите на Толстоя. Знанията и разбиранията на Андрейчина бяха резултат на дълги и тежки търсения и преживявания. Затова у него имаше нещо такова, което нам, горещи и неопитни младежи, ни се струваше самоувереност и извикваше понякога лошо чувство към него - имаше дълбока увереност в правотата и несъмнеността на своите разбирания.
към текста >>

От тогава Андрейчин става привърженик и апостол на идеите на Толстоя.
Някога си Андрейчин се увличал от идеите на социализма, че и на монархизма. Но вследствие стекли се особени условия за него, в него се извършва вътрешна работа, която го довежда до религията, до мирния анархизъм. В това време, време на тежки преживявания за Андрейчин, попадат му книгите на Л. Н. Толстой. Той намира в тях онова, към което и сам бил дошъл близо в своите търсения. От тогава Андрейчин става привърженик и апостол на идеите на Толстоя. Знанията и разбиранията на Андрейчина бяха резултат на дълги и тежки търсения и преживявания. Затова у него имаше нещо такова, което нам, горещи и неопитни младежи, ни се струваше самоувереност и извикваше понякога лошо чувство към него - имаше дълбока увереност в правотата и несъмнеността на своите разбирания. Сега, като си спомням всичките му възгледи, съвети и предупреждения, които тогава ни се струваха неподходящи и неправилни, аз виждам, че една от грешките на нашата община беше това, че ние малко се прислушвахме към неговите думи. Във физическата работа Андрейчин беше незаменим - неговата работа беше всякога сръчна и акуратна. Той можеше да работи без да сгъне ръце, по цели дни.
към текста >>

Знанията и разбиранията на Андрейчина бяха резултат на дълги и тежки търсения и преживявания.
Но вследствие стекли се особени условия за него, в него се извършва вътрешна работа, която го довежда до религията, до мирния анархизъм. В това време, време на тежки преживявания за Андрейчин, попадат му книгите на Л. Н. Толстой. Той намира в тях онова, към което и сам бил дошъл близо в своите търсения. От тогава Андрейчин става привърженик и апостол на идеите на Толстоя. Знанията и разбиранията на Андрейчина бяха резултат на дълги и тежки търсения и преживявания. Затова у него имаше нещо такова, което нам, горещи и неопитни младежи, ни се струваше самоувереност и извикваше понякога лошо чувство към него - имаше дълбока увереност в правотата и несъмнеността на своите разбирания. Сега, като си спомням всичките му възгледи, съвети и предупреждения, които тогава ни се струваха неподходящи и неправилни, аз виждам, че една от грешките на нашата община беше това, че ние малко се прислушвахме към неговите думи. Във физическата работа Андрейчин беше незаменим - неговата работа беше всякога сръчна и акуратна. Той можеше да работи без да сгъне ръце, по цели дни. Но в характера му имаше една черта, която причиняваше и на него и на нас не малко тежки минути - той беше много обидчив.
към текста >>

Във физическата работа Андрейчин беше незаменим - неговата работа беше всякога сръчна и акуратна.
Той намира в тях онова, към което и сам бил дошъл близо в своите търсения. От тогава Андрейчин става привърженик и апостол на идеите на Толстоя. Знанията и разбиранията на Андрейчина бяха резултат на дълги и тежки търсения и преживявания. Затова у него имаше нещо такова, което нам, горещи и неопитни младежи, ни се струваше самоувереност и извикваше понякога лошо чувство към него - имаше дълбока увереност в правотата и несъмнеността на своите разбирания. Сега, като си спомням всичките му възгледи, съвети и предупреждения, които тогава ни се струваха неподходящи и неправилни, аз виждам, че една от грешките на нашата община беше това, че ние малко се прислушвахме към неговите думи. Във физическата работа Андрейчин беше незаменим - неговата работа беше всякога сръчна и акуратна. Той можеше да работи без да сгъне ръце, по цели дни. Но в характера му имаше една черта, която причиняваше и на него и на нас не малко тежки минути - той беше много обидчив. Ще кажеш или направиш нещо както не трябва, а нему вече му домъчнява, той си обяснява по своему, обидно за себе си твоите думи или твоята постъпка. Но като човек, който умее да се справя с чувствата си, той скриваше това. Само понякога го казва.
към текста >>

Но колко бяхме очудени, когато еднаж, отивайки си от нас, Антонов дал на Андрейчина своите стихове, като поискал да ги напечатат, ако струват.
От очите му започна да изчезва облака на безразличието и отчаянието. Той престана да пие и явно се съживяваше. Интересите на нашия живот и нашето общо дело му ставаха все по-близки и по-близки. Той започна да ни помага в печатането и превеждането. Но ние мислехме, че това е просто тъй, малко съчувствие и приятно прекарване на времето. Но колко бяхме очудени, когато еднаж, отивайки си от нас, Антонов дал на Андрейчина своите стихове, като поискал да ги напечатат, ако струват. Стиховете бяха хубави. В тях той говореше за духовното превръщане което станало в него, за любовта, която го сгряла и осветила, като му показала смисъла и радостта в живота. Ние разбира се, охотно напечатахме стиховете. Но повече от всичко ни радваше туй, че благодарание на тях, ние узнахме какво става в душата на този тих и затворен човек. От това време Антонов стана наш близък другар и постоянен сътрудник на „Възраждане”.
към текста >>

73. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

Само веднъж дойде при нас бирника и поиска от Андрейчина и Николова да платят пътна повинност.
Трофим ни прости великодушно и остана да живее с нас... Иска ми се още един път да посоча това, че нашия стремеж към външна светост, освен другите разрушаващи причини, беше този спъващ камък, който правеше невъзможна тази форма на живот, каквато ние искахме. Когато основавахме колонията си, ние решихме, че тя ще бъде анархистична. Ние нема да плащаме данъци, нема да зарегистрираме печатницата, нема да имаме никаква работа с властта, нема да ходим войници и т.н. И аз съм уверен, че всички, подчинявайки се на мнението на общината, биха отишли без страх на страдания и смърт, но не биха отстъпили нито крачка от своята позиция. Но правителството не ни закачаше и затова не ни даде повод да си покажем смелостта. Само веднъж дойде при нас бирника и поиска от Андрейчина и Николова да платят пътна повинност. Те отказали. Мотивирали своя отказ не само с това, че не искат да имат никаква работа с правителството, но и с това, че събраните от народа пари се харчат не за нуждите на същия този народ, а се прахосват за прокарване на хубави пътища между градовете за удобство на богатите и силните. Те пресметнали на бирника, колко пари приблизително е събрало правителството само от Алан Кайряк, в последните 30 години. Излязло повече от 25 000 лева. А по какъв път пътуват селяните?
към текста >>

Христо Досев е един от първите последователи на учението на Лев Толстой в България и затова поместваме очерка за него на Стефан Андрейчин. 2.
Работете над себе си, като се усъвършенствувате. Като изживеете една форма на личен или обществен живот, захвърлете я без съжаление и идете напред. Нека вашия усъвършенствуващ се дух да си намира все по-нови и по-нови форми и облекла, без да скъпи никак старите, както не скъпим износените дрехи и с радост ги даваме на първия, който пожелае да ги вземе. Важен е проявяващия се дух на човека, който неизбежно се връща към Бога, а не онези временни форми, в които той се излива в своето непрекъснато развитие. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Христо Досев е един от първите последователи на учението на Лев Толстой в България и затова поместваме очерка за него на Стефан Андрейчин. 2. Христо Досев в Русия, в очерка на Д. Вапцаров проследяваме приложението на толстоизма в самата Русия. 3. Христо Досев описва последователно първите опити за колонии и комунален живот в България, дава сведения за първите колонисти, как са работили и прави анализ на грешките и дава поуките от тях. 4. Защо включихме този материал? Тази книжка вече е рядкост и нищо не се знае за първите комуни на толстоистите. 5.
към текста >>

74. 3. Напускане на ареста. Случаят в „Обществената безопасност” /из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък.

Това било по времето, когато министър-председател на България бе Андрей Ляпчев, водач на Демократическата партия, която бе тогава на власт.
3. НАПУСКАНЕ НА АРЕСТА. СЛУЧАЯТ В „ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ”. Из спомените на Петър Н. Камбуров - Казанлък Учителят бил извикан за някакъв разпит и задържан в тъй наречената „Обществена безопасност”, срещу „Лъвовият мост". Това било по времето, когато министър-председател на България бе Андрей Ляпчев, водач на Демократическата партия, която бе тогава на власт. Един от по-възрастните ученици на Учителя, брат Начо Петров, бил същевременно и един от първенците на Демократическата партия, районен кмет в един от районите на София. Като се научава за задържането на Учителя, брат Начо Петров веднага отива в „Обществената безопасност" и изисква от Директора да освободи веднага Учителя. Когато двамата отишли да отключат стаята, в която се намирал Учителя, оказало се, че в нея няма никой. Директорът на „Обществена безопасност" се скарал на дежурния полицай, който бил там на пост, поради изчезването на Учителя. Полицаят обаче казал, че никой не е идвал и стаята не била отваряна през време на дежурството му.
към текста >>

75. 4. Място и време на земетресенията в България.

София от правителството на Андрей Ляпчев. 13.
Невъзможното за човека е възможно на Бога в човека. А този човек е Учителят Дънов. 10. Представяме заглавие от направеното резюме от статията на Цочо Димитров Ракитски, който е последовател на Учителя Дънов и съвременник на тези събития. 11. Предава много ценни сведения и заключения за земетресенията, но само за онези, които са запознати с всичките изказвания на Учителя Дънов и ги приемат за достоверни. 12. Тези разисквания са за земетресението от 1928 г., и са свързани със забраната на събора в гр. София от правителството на Андрей Ляпчев. 13. За Цочо Димитров - Ракитски, виж в „Изгревът", том III, с. 118-120; „Изгревът", том VII, с. 376-380; „Изгревът", том XXI, с. 610. РАКИТСКИ, Цочо Димитров. По повод сказката за Кайзерлинг и модерната теософия.
към текста >>

76. 3. Едно хубаво място за почивка

Андрей Ляпчев бе македонец.
Виж „Изгревът" том I. (2. изд. 2011), с. 570-571. Той също беше македонец. Изобщо, всички, които бяха македонци, управляваха България след 1944 г., също и преди това. Андрей Ляпчев бе македонец. __________________________ *„Изгревът", том 1. 2. изд. 2011, с. 567-568.
към текста >>

77. 13. Кои бяха онези, които управляваха България?

Андрей Ляпчев е министър-председател от 4 януари 1928 до 1931 г.
се докарва от Стамболов един немски принц, изкаран от един нощен локал, на име Фердинанд Сакс Кобурготски и на 23/7 юли 1887 г. Народното събрание го избира за Владетел. 13.7. Той прави I и II Национални катастрофи и на 3 октомври 1918 г. е неговата абдикация, и преотстъпва престола на сина си Борис, който да царува от 1918-1943 г. След смъртта му, от името на малолетния цар, управляват 3 регенти. 13.8. Андрей Ляпчев е министър-председател от 4 януари 1928 до 1931 г. и той спира от 1925 г. до 1930 г. съборите на Бялото Братство. 13.9. Има много други министри, които управляваха не за България, а за своите джобове. Тези неща се знаят, доказани са, но никой досега не е наказан!
към текста >>

78. 2. Любомир Лулчев като офицер. Очерк

Светозар Няголов

записани от сестра му Величка Няголова

Понеже дядо му Андрей Лулчев е бил народен лечител и билкар, той предава на внука си тази способност и Любомир учи медицина в Букурещ.
Слънцето му е в 10 дом в знака Скорпион, което му дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим характер. Мисълта му е много активна и го насочва към медицината или военното дело, където ще има успех. Слънцето в 10 дом му дава благоразположението на издигнатото общество - царя, където ще има служба, свързана с голямо доверие и отговорност. Ще бъде много ценен от околните и ще бъде удостоен чрез избор на висок пост. Такова е избирането му от 1 000 офицери само той да отиде в Англия и да се учи за авиатор. Понеже дядо му Андрей Лулчев е бил народен лечител и билкар, той предава на внука си тази способност и Любомир учи медицина в Букурещ. Като се връща от там, той отива в София, където постъпва във Военното училище, завършва го с отличен успех в 1908 г. и е произведен в чин подпоручик. По-късно Военното Министерство урежда конкурс за обучаване на авиатор в Англия. Явяват се 1 000 офицери кандидати и избират Лулчев. Той отива в Англия, където усвоява отлично английският език, следва авиация и завършва Авиационната школа, като пилот № 319 на английските кралски въздушни сили.
към текста >>

Там чете от богатата литература, издадена там и развива силна интуиция, каквато е притежавал и дядо му Андрей.
Като се връща от там, той отива в София, където постъпва във Военното училище, завършва го с отличен успех в 1908 г. и е произведен в чин подпоручик. По-късно Военното Министерство урежда конкурс за обучаване на авиатор в Англия. Явяват се 1 000 офицери кандидати и избират Лулчев. Той отива в Англия, където усвоява отлично английският език, следва авиация и завършва Авиационната школа, като пилот № 319 на английските кралски въздушни сили. Там чете от богатата литература, издадена там и развива силна интуиция, каквато е притежавал и дядо му Андрей. Съвпада на Слънце с Венера му дава пълна изява на лечителните му дарби, но този аспект усилва чувствата и страстите му. В 1912 г. започва Балканската война и веднага го викат в България, и Любомир не си довършва образованието си. Дават му обикновен самолет с който лети над град Одрин и пуска бомби, предимно ръчни. Понеже самолета е открит и дъждовните капки като сачми са се забивали в лицето му.
към текста >>

79. 7. Сънищата на Светозар Няголов (2011-2012 г.)

Събрал се е и Новият Братски съвет, начело с Андрей Грива.
Имало да решат един много важен въпрос. Светозар прелетява над тях - те дори не го виждат. Продължават да слизат надолу. Още по-надолу, събрани много хора от Братството. Едни дишат, други играят гимнастики. Събрал се е и Новият Братски съвет, начело с Андрей Грива. Всички отново са облечени в черни дрехи като поповете, и решават важни въпроси. Светозар прелетял, и никой не го видял. 15. Учителят събаря с голяма сила една ограда на затвор. Използувал и бетонни прътове. Съборил всичко.
към текста >>

80. 3. Гоненията срещу Школата на Учителя Дънов и атакуването от войска на Изгрева

министър-председател на България е Андрей Ляпчев от 4.01.1926 г.
За да пристъпите към основния разказ, трябва да проучите посочените томове и страници. Без тях „Изгревът" за вас ще бъде заключен с 9 катинара. Дали е верно? Ще се убедите, когато ще разкажем основния ни разказ. 3.8. По това време през 1927 г. министър-председател на България е Андрей Ляпчев от 4.01.1926 г. до 12.09.1928 г. Той е министър и на вътрешните работи. А Цар Борис III е владетелят и той държи всичко в ръцете си, но прави така, че подхвърля разни министри на показ, за да се отклонява вниманието на народа, и той да остане цял и невредим. А образът му трябва да бъде Цар обединител и Цар спасител.
към текста >>

81. 4. Бойната тръба

А министър-председател е Андрей Ляпчев, и едновременно е министър на вътрешните работи.
Салонът на Изгрева е вече построен. Това може да се уверите в снимките на „Изгревът", том XXIX. Никой не вярва, че дъновистите за 3 месеца ще си построят Салон! Но когато научават, това вбесява всички - църква, управници, войска и полиция! Решени са да действуват. А министър-председател е Андрей Ляпчев, и едновременно е министър на вътрешните работи. Без него нищо не може да се прави. Но той е македонец и основното правило на македонците е: „И тако и онако." Според случая може и така, а после и иначе. Важното е всичко да върви. 4.3. Съборът е обявен за 19 август 1927 г., и на Изгрева се стичат около 1 000 човека. А къде са се разположили, се вижда на една от снимките - отпред са палатките, а отзад е новопостроения Салон.
към текста >>

82. 5. 91 Псалом и колелото на живота и смъртта

По това време министър на войната е Андрей Ляпчев, който сега е министър-председател и министър на войната.
А конете продължават да цвилят. През това време Начо Петров, който е бил 15 години заместник кмет на София, излиза пред командира на войската. Познава го и му произнася името: „Г-н капитан, вие кого ще атакувате? Защо не атакувахте по времето на Чаталджа, където от холерата измряха хиляди българи, които ги накараха болни да атакуват турските позиций и турците одържаха победата? Защо не атакувахте при пробива на Добро поле, и да спасите разгрома? По това време министър на войната е Андрей Ляпчев, който сега е министър-председател и министър на войната. И ви е изпратил да ни посечете. Посечете ни, нали сте боен кавалерийски полк! " А командирът му отговаря: „Аз изпълнявам бойна заповед." - „Я слезни от коня и ела с мене, за да видим каква заповед са те изпратили да изпълниш." Капитанът слиза от коня си и заобиколен от войници, с извадени саби. Трима от лево и трима от дясно. Начо Петров ги въвежда и започва да му показва целия Изгрев.
към текста >>

83. 7. Забраната на събора на Изгрева през 1928 г.

Изгревът..., т. 1. 2. изд. 2011, с. 107-111.

министър-председател е Андрей Ляпчев, който е едновременно министър на вътрешните работи.
А там приятелите са облагородили местото с плочки и цветя. По-късно, чешмата е била разрушена от злосторниците. 7.6. В „Изгревът", том XXVI на с. 950, в точките 54-56 се описва за спирането на събора през 1928 г. 7.7. През 1928 г. министър-председател е Андрей Ляпчев, който е едновременно министър на вътрешните работи. Нищо не е случайно! В България случайни неща не се срещат. Те са строго определени! СПРАВКА ЗА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ 1. Той е министър на войната в коалиционното правителство на Теодор Теодоров от 27 ноември 1918 г.
към текста >>

СПРАВКА ЗА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ 1.
През 1928 г. министър-председател е Андрей Ляпчев, който е едновременно министър на вътрешните работи. Нищо не е случайно! В България случайни неща не се срещат. Те са строго определени! СПРАВКА ЗА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ 1. Той е министър на войната в коалиционното правителство на Теодор Теодоров от 27 ноември 1918 г. до 7 май 1919 г. 2. Пробивът на Добро поле е на 18 септември 1918 г. На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд обявява своята абдикация. 3.
към текста >>

84. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

Миналата година възрастен човек ги донася на Изгрева и ги дава на Андрей Грива.
Има силно предразположение да възприема внушенията и на най-престъпните духове и да извърши някакво престъпление, понеже Плутон е само с отрицателни аспекти. Умът му е хаотичен и може да се обръща на 180 градуса, като не мисли за последствията за извършените от него бели и безобразия, особено с опазване на Словото. Вергилий Кръстев уговаря в една неделя да отиде по обед и да вземе 10 годишнини от нередактираното Слово. Преди него дошъл някой от провинцията и му донесъл щайга с портокали и Борис му казал: „Има нещо и аз да ти дам“ и му дава десетте годишнини от Словото и непознатият посетител от провинцията ги вземал, прибрал ги в чантата си и си отишъл. Идва Вергилий в 12 часа, но беседите ги няма и Борис вдига рамене. Миналата година възрастен човек ги донася на Изгрева и ги дава на Андрей Грива. Значи на Борисовия ум не може да се разчита, понеже често е обсебван от низши същества. И така даде на Кралю Кралев много материали, с които той и дъщеря му злоупотребиха. Това беше „майстор Борис“, а не духът на Борис Николов. Няма я помощта на сестра Мария Тодорова, която си замина. Тя му свиреше братски песни, посочени й от Учителя и Борис изправя лошите си мисли и взима правилно решение, след като легне за половин час.
към текста >>

85. Съборът през 1926 г. и военната блокада

Събори 1926 -1927г.

На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.
към текста >>

През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.
Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина. По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града.
към текста >>

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да се качи в него.
Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да .се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър-председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.
към текста >>

Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.
Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър-председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията. Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора. Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам". Методи бегом пристига при Учителя.
към текста >>

За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най-дълго - от 1926 до 1932 година.
Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най-дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата.
към текста >>

През време на управлението на Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в София на "Изгрева".
На този събор Учителят много точно и ясно казва, че Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Че проявеният Христос - това е Бог. И че Бог във всичките векове е един и същ. Той е Въздесъщ. На този събор братята и сестрите видяха как се проявява Христос като Бог, че Бог управлява света и че "Изгревът" е Дом Господен. През време на управлението на Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в София на "Изгрева". Словото на Учителя през време на тези събори е отпечатано в съответни томчета. Те са обект на проучване от следващите поколения.
към текста >>

86. Съборът през 1926 г. Погледът на мъдреца, Методи Константинов

Изгревът..., т. 4, с. 417-418.

Събори 1926 -1927г.

"Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев.
Пристигайки в гората, почти по средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се излиза навън. Моментът беше много интересен. Учителят внушително ме погледна и аз светкавично разбрах. Неговата повелителна мисъл. Аз помолих сестрата да придружи Учителя обратно до ул. "Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дона на министър-председателя. И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минуто, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителя беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме попита какво желая. Аз му казах следните думи: "Г-н министре-председателю, днес е нашия съборен ден на Бялото Братство. Вие лично вчера разрешихте този събор да се състои на Изгрева.
към текста >>

87. Съборът през 1926 г. - с кросно на събора

Изгревът..., т. 27, с. 844-845.

Събори 1926 -1927г.

министър председател на България е Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява „со кротце и со благо" и с малко кютек.
Изгревът..., т. 27, с. 844-845. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1926 ГОДИНА – С КРОСНО НА СЪБОР През 1926 г. министър председател на България е Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява „со кротце и со благо" и с малко кютек. А това е бой с тояги до умирачка. Подава се молба до правителството и то разрешава събора в София. Съобщава се на приятелите, че на 22 август е събора на Бялото Братство. Те правят постъпки пред полицията и те им дават картончета и написват имената им, да послужи като открит лист. Пътуват с влаковете до София.
към текста >>

Учителят с поглед нарежда на Методи и той тичешком отива в дома на Андрей Ляпчев, заварва го и съобщава за блокадата.
Учителят отива на ул. .Опълченска" 66. После се качват на файтон и тръгват за Изгрева. С него е Методи Константинов. Приятели пресрещат файтона и съобщават, че полицията е блокирала гарата, както и на Изгрева е изпратена войска, и никого не пускат. Учителят с поглед нарежда на Методи и той тичешком отива в дома на Андрей Ляпчев, заварва го и съобщава за блокадата. Той се връща, вдига телефона и отменя забраната. А той е едновременно министър на вътрешните работи. Заповедта е дадена и войниците напускат Изгрева. Остават двама войници с 2 коня, пушки с патрондаши и саби да охраняват Изгрева. А в София е имало една полувоенна организация на Родозащитниците, които са искали да разтурят събора и са били приготвили тояги за това.
към текста >>

88. 139. Черните гарвани и народните изедници

Обърна се и високо извика след младежа: - Андрей, Честита Нова Година!
И като че само от приличие, подтичвайки - излитнаха. Направиха няколко кръга във въздуха и накацаха напред по шосето. Пламъкът на младежа скоро угасна. Той наведе глава, заби поглед в снега и се потопи в черните си мисли. Край него мина някой познат, ласкаво го поздрави, но остана изненадан, че не получи отговор. Обърна се и високо извика след младежа: - Андрей, Честита Нова Година! Не ме ли позна? От кога и от какво се възгордя? - И пак не получи никакъв отговор, ядоса се и запита: - Защо гледаш е земята?... Какво изгуби? Как можа да го изгубиш на Нова година?
към текста >>

Тя не откъсна веднага Андрей от мътния поток на мислите му.
- И пак не получи никакъв отговор, ядоса се и запита: - Защо гледаш е земята?... Какво изгуби? Как можа да го изгубиш на Нова година? - И сега не получи отговор. Отмина. Закачката на познатия подейства със закъснение. Тя не откъсна веднага Андрей от мътния поток на мислите му. Той я чу като ехо и после на себе си каза: „Търся Новогодишното си щастие!...” Лицето му беше самата мъка! От устата му почнаха да се отронват миньорни тонове: - Ах щастие, как много те исках, чаках те както болния от Евангелието чакал 38 години! И аз чакам да се размътят водите на щастието. Уви, свърши се вече - щастието отлетя като птичка! - Помисли, въздъхна и каза: - Пък кога ли съм бил щастлив?... Никога!
към текста >>

89. 140. Как да се премахне неправдата в света

Омразата към Бога събуди нови сили в Андрей, като че този Бог когото ругаеше, въпреки всичко, като добър великодушен баща протегна властната си ръка, от която протекоха сили на живот и надежда към Андрей.
Ах, кога ще забрише червената метла? И почна да се оправдава - бил съм лъгал, крал, фалшифицирал! Ами милиардерите, милионерите, държавниците, обществениците, поповете и всичките лежачи и народни изедници колко повече от мен лъжат и крадат и фалшифицират и какви по-големи престъпления правят, но пак са щастливи! Според мене днес в света има един единствен Бог, когото аз наричам „неправда”. Той царува на Земята и шествува от единия до другия й край. Омразата към Бога събуди нови сили в Андрей, като че този Бог когото ругаеше, въпреки всичко, като добър великодушен баща протегна властната си ръка, от която протекоха сили на живот и надежда към Андрей. Той не се просна на снега, продължи към Изгрева като се поклащаше на две страни. Също така, и мислите му минаваха от една крайна точка в противоположната посока. Известно време, като че нищо не мислеше и неочаквано каза: - Глупости, кой всъщност иска да страда - никой! Богатите лъжат, крадат, мошеничествуват, изнудват, експлоатират, затова са богати. Закон е - с честен труд, никой не може да забогатее!
към текста >>

Без тези престъпления, и тогава и сега, щях да бъда нещастен!...” Въпреки всичко това, в Андрей имаше нещо, което го обвиняваше и той се защищаваше с готовите мисли, изрази и размишление, които много пъти беше чувал на събрания, митинги, в приятелски разговори... И мислеше си какви велики идеи са тези на комунизма, какъв велик и красив живот ще бъде тогава!
Тогава баща му и дядо му са крали. Всичко откраднато, ще вземем... И рязко се обърна, изгледа София и викна високо: „Всичко това е построено с лъжа, измама и кражба! Това е кристализиран пот и мъка на работниците! ” И пак почна да се оправдава, защото се чувстваше виновен: „И аз извърших тези престъпления, за да бъда щастлив! Тогава имах пари, бях щастлив - сега съм нещастен. Без тези престъпления, и тогава и сега, щях да бъда нещастен!...” Въпреки всичко това, в Андрей имаше нещо, което го обвиняваше и той се защищаваше с готовите мисли, изрази и размишление, които много пъти беше чувал на събрания, митинги, в приятелски разговори... И мислеше си какви велики идеи са тези на комунизма, какъв велик и красив живот ще бъде тогава! - „Чудно ми е как тези толкова красиви, възвишени и така хващащи душата на човека идеи, не трогват всички хора, а само нас работниците! ” Сети се, че от известно време често споменаваше думата „Бог”, за което се ядоса. Поиска да изругае отново Бога, но нищо не можа да каже, защото поиска с нови изрази без да повтаря старите, и в репертоара си като не намери нищо ново, замлъкна, остана с отворени уста.
към текста >>

90. 141. Противоречията и гарваните на кръстопътя

141. ПРОТИВОРЕЧИЯТА И ГАРВАНИТЕ НА КРЪСТОПЪТЯ Андрей бавно вървеше, малки разстояния изминаваше, а мислите му като вихри прелитаха пред вътрешния му поглед.
141. ПРОТИВОРЕЧИЯТА И ГАРВАНИТЕ НА КРЪСТОПЪТЯ Андрей бавно вървеше, малки разстояния изминаваше, а мислите му като вихри прелитаха пред вътрешния му поглед. Много неща видя, премина край Агрономическия факултет, изгледа безразлично керемиденочервената масивна сграда и като, че без повод се сети за някаква кражба станала там, за която беше чувал или чел във вестниците. Това беше като един вътрешен сигнал, да се пази от крадци. И наистина, също несъзнателно той бързо си навря ръцете в джобовете и почна да се оглежда. Но шосето беше пусто, той беше сам. Трябваше да се пази от себе си.
към текста >>

Съзнанието на Андрей беше заприличало на пуст, разграден двор.
Но шосето беше пусто, той беше сам. Трябваше да се пази от себе си. И наистина, понякога мислите и чувствата са като разбойници! Мине ни една мисъл на злоба, и развали настроението. Тези мисли и чувства крадат, ограбват доброто ни настроение. Съзнанието на Андрей беше заприличало на пуст, разграден двор. Противоречията като истински разбойници, необезпокоявани от някого, нахълтваха в него от всички страни, задигаха каквото можеха и отминаваха. Когато им хрумнеше, връщаха се пак и водеха свои побратими и други мисли и чувства. И винаги намираха какво да вземат. Андрей отново наближи гарваните. Те вече добре го познаваха, затова още по-малко се плашеха от него.
към текста >>

Андрей отново наближи гарваните.
Тези мисли и чувства крадат, ограбват доброто ни настроение. Съзнанието на Андрей беше заприличало на пуст, разграден двор. Противоречията като истински разбойници, необезпокоявани от някого, нахълтваха в него от всички страни, задигаха каквото можеха и отминаваха. Когато им хрумнеше, връщаха се пак и водеха свои побратими и други мисли и чувства. И винаги намираха какво да вземат. Андрей отново наближи гарваните. Те вече добре го познаваха, затова още по-малко се плашеха от него. Гледаха го продължително, и може би си мечтаеха да изкълват жадните му очи за живот. Предвкусваха сладостта на изпълненото му с копнежи сърце, и от немай къде с нежелание литнаха и отново накацаха по шосето. Стигна кръстопътя, откъдето се отделяше шосето за Семинарията. Хвърли му само поглед, и продължи нагоре по Дървенишкото шосе към Изгрева.
към текста >>

Андрей задиша дълбоко и често, често.
Гледаха го продължително, и може би си мечтаеха да изкълват жадните му очи за живот. Предвкусваха сладостта на изпълненото му с копнежи сърце, и от немай къде с нежелание литнаха и отново накацаха по шосето. Стигна кръстопътя, откъдето се отделяше шосето за Семинарията. Хвърли му само поглед, и продължи нагоре по Дървенишкото шосе към Изгрева. От тук нагоре пътя ставаше стръмен, развален, с дупки и трапове. Андрей задиша дълбоко и често, често. Почувства умора, задъха се и си помисли: „Туберкулозата ме обезсилила, и тя ще ме свърши! ” - Извади си ръцете от джобовете. Те като чужди увиснаха на раменете му - пречеха му. Както и да ги поставяше, чувстваше ги неудобно. Най-после те сами се отхвърлиха назад на кръста му, хванаха се една за друга като на старец, така ги чувстваше удобно.
към текста >>

Всред утринната тишина се разнесе продължително: т-р-р-р... т-р-р-р... Андрей го загледа и сети се думите на адвентистката, и почна да си размишлява: „Животът на гарваните, червеношийките, ето и на този кълвач... пък и моя живот, се изчерпват само в грижи за ядене!...” А адвентистката беше му казала, че имало и живот за душата.
Те като чужди увиснаха на раменете му - пречеха му. Както и да ги поставяше, чувстваше ги неудобно. Най-после те сами се отхвърлиха назад на кръста му, хванаха се една за друга като на старец, така ги чувстваше удобно. Така прегърбен с ръце на кръста, обезнадежден, той бавно изкачваше баира. На сухо дърво край гората, беше кацнал кълвач. Всред утринната тишина се разнесе продължително: т-р-р-р... т-р-р-р... Андрей го загледа и сети се думите на адвентистката, и почна да си размишлява: „Животът на гарваните, червеношийките, ето и на този кълвач... пък и моя живот, се изчерпват само в грижи за ядене!...” А адвентистката беше му казала, че имало и живот за душата. - „Това моето живот ли беше до сега? Какво е живот без удоволствие? ” - И въздъхна! Гарваните отново се дигнаха, но този път го оставиха да мине пред тях напред, а те накацаха зад него. Той се закашля силно и мъчително, хвана се за гърдите и изкашля една голяма храчка в снега.
към текста >>

Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей.
Изправи се и с гняв стъпка снега, където беше храчката. Отново преметна ръцете си на кръста и продължи. Изкачи баира - спря се. Тук гората и шосето се пресичаха от алеята на Яворов. В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани. Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове.
към текста >>

Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра.
Изкачи баира - спря се. Тук гората и шосето се пресичаха от алеята на Яворов. В дясно по нея се дигаше гарванска олелия - орляк гарвани и врани бяха накацали на един животински труп, на който ребрата стърчаха оглозгани. Там долетяха и гарваните, спътници на Андрей. Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове. И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни! Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха... Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева.
към текста >>

И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни!
Всички пернати със стръв кълваха, късаха, както можеха. Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове. И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни! Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха... Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева. Гарваните останаха при трупа, и повече не му се мярнаха на пътя.
към текста >>

Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха... Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева.
Андрей потръпна, почувства болки в своите ребра. Стори му се, че хищниците кълвяха от неговите ребра! Не издържа, плесна ръце. Във въздуха се понесе студен повей от гарвански криле, и ядовит грак на пълни с мърша клюнове. И мислите на Андрей бяха черни, грозни, хищни! Те бяха накацали по душата му и там гракаха, кълвяха, късаха... Неочаквано и без външни причини, Андрей почувства желание да се върне обратно в София, но след кратко колебание, продължи към Изгрева. Гарваните останаха при трупа, и повече не му се мярнаха на пътя.
към текста >>

91. 142. Слънцето и светлината в душата

На Андрей му поолекна, защото прокобните му мисли бяха като кърлежи, хидри, октоподи, калмари... с многобройните си пипала смучеха живота му.
” Шосето в далечината се сливаше с улица „Граф Игнатиев”. Мъглата като студена плащеница обвиваше в неприятните си обятия София. В мъглата се вливаха пушеците на хиляди комини, потоци от миризми на хора, къщи, магазини, фабрики... се вливаха в мъглата, както помийте от градските къщи се вливат в градските канали. В тази въздушна помийна яма, шаваха хората и мечтаеха за щастие... От тук улица „Граф Игнатиев” изглеждаше като галерия на рудник, в който хората бяха рудокопачите на живота и щастието. Защото и истинските рудокопачи и червеите се навират в земята пак, за да живеят, да търсят щастие. На Андрей му поолекна, защото прокобните му мисли бяха като кърлежи, хидри, октоподи, калмари... с многобройните си пипала смучеха живота му. За щастие те бяха го напуснали, изостанали по шосето, защото тяхното царство беше в миязмите, мъглата, нечистотата и тъмнината. Те не можеха да живеят на високо и на светлина! Тук, само на около 2 километра от София нямаше мъгла, Слънцето грееше. По чистия сняг танцуваха децата на светлината - багрите на дъгата, облечени в искрящи и блестящи премени... Всичко тук беше весело, красиво, усмихваше се и Андрей се изпълни с радост. Светлината беше като пух, в който душата на Андрей потъна!
към текста >>

По чистия сняг танцуваха децата на светлината - багрите на дъгата, облечени в искрящи и блестящи премени... Всичко тук беше весело, красиво, усмихваше се и Андрей се изпълни с радост.
Защото и истинските рудокопачи и червеите се навират в земята пак, за да живеят, да търсят щастие. На Андрей му поолекна, защото прокобните му мисли бяха като кърлежи, хидри, октоподи, калмари... с многобройните си пипала смучеха живота му. За щастие те бяха го напуснали, изостанали по шосето, защото тяхното царство беше в миязмите, мъглата, нечистотата и тъмнината. Те не можеха да живеят на високо и на светлина! Тук, само на около 2 километра от София нямаше мъгла, Слънцето грееше. По чистия сняг танцуваха децата на светлината - багрите на дъгата, облечени в искрящи и блестящи премени... Всичко тук беше весело, красиво, усмихваше се и Андрей се изпълни с радост. Светлината беше като пух, в който душата на Андрей потъна! Той усещаше, че се разстапя и проникваше всичко, и всичко проникваше в него. За първи път изживяваше такова състояние, което трая само част от миг, но му се стори, че изживя цяла вечност. Чуваше някъде в себе си безброй и най-разнообразни викове за помощ, моления, дори виждаше протегнати ръце... Андрей не знаеше какво и как, да си обясни всичко това. Помисли си, че се дължи на болестта му, на температурата, която палеше челото му.
към текста >>

Светлината беше като пух, в който душата на Андрей потъна!
На Андрей му поолекна, защото прокобните му мисли бяха като кърлежи, хидри, октоподи, калмари... с многобройните си пипала смучеха живота му. За щастие те бяха го напуснали, изостанали по шосето, защото тяхното царство беше в миязмите, мъглата, нечистотата и тъмнината. Те не можеха да живеят на високо и на светлина! Тук, само на около 2 километра от София нямаше мъгла, Слънцето грееше. По чистия сняг танцуваха децата на светлината - багрите на дъгата, облечени в искрящи и блестящи премени... Всичко тук беше весело, красиво, усмихваше се и Андрей се изпълни с радост. Светлината беше като пух, в който душата на Андрей потъна! Той усещаше, че се разстапя и проникваше всичко, и всичко проникваше в него. За първи път изживяваше такова състояние, което трая само част от миг, но му се стори, че изживя цяла вечност. Чуваше някъде в себе си безброй и най-разнообразни викове за помощ, моления, дори виждаше протегнати ръце... Андрей не знаеше какво и как, да си обясни всичко това. Помисли си, че се дължи на болестта му, на температурата, която палеше челото му. И погледна гората.
към текста >>

Чуваше някъде в себе си безброй и най-разнообразни викове за помощ, моления, дори виждаше протегнати ръце... Андрей не знаеше какво и как, да си обясни всичко това.
Тук, само на около 2 километра от София нямаше мъгла, Слънцето грееше. По чистия сняг танцуваха децата на светлината - багрите на дъгата, облечени в искрящи и блестящи премени... Всичко тук беше весело, красиво, усмихваше се и Андрей се изпълни с радост. Светлината беше като пух, в който душата на Андрей потъна! Той усещаше, че се разстапя и проникваше всичко, и всичко проникваше в него. За първи път изживяваше такова състояние, което трая само част от миг, но му се стори, че изживя цяла вечност. Чуваше някъде в себе си безброй и най-разнообразни викове за помощ, моления, дори виждаше протегнати ръце... Андрей не знаеше какво и как, да си обясни всичко това. Помисли си, че се дължи на болестта му, на температурата, която палеше челото му. И погледна гората. Дърветата бяха свели клоне, под тежестта на натрупания по тях сняг. Но той ги виждаше сочи, които го гледаха овлажнени, както вотове впрегнати в тежки яреми. Тези влажни очи молеха за помощ, да ги освободи.
към текста >>

Андрей прескочи канавката, поклати дръвцето внимателно, снегът се изтърси от него, то се изправи.
И погледна гората. Дърветата бяха свели клоне, под тежестта на натрупания по тях сняг. Но той ги виждаше сочи, които го гледаха овлажнени, както вотове впрегнати в тежки яреми. Тези влажни очи молеха за помощ, да ги освободи. Особено едно дръвце до самия край на гората беше се толкова превело, че още малко и щеше да се пречупи! Андрей прескочи канавката, поклати дръвцето внимателно, снегът се изтърси от него, то се изправи. Той чу как то въздъхна облекчително. Видя как му се усмихна и поклащайки се, му благодареше!... Андрей се върна на шосето, но се върна и старото му състояние. Силно се ядоса! - „Как тъкмо аз мога да мисля такива глупости?!
към текста >>

Андрей се върна на шосето, но се върна и старото му състояние.
Тези влажни очи молеха за помощ, да ги освободи. Особено едно дръвце до самия край на гората беше се толкова превело, че още малко и щеше да се пречупи! Андрей прескочи канавката, поклати дръвцето внимателно, снегът се изтърси от него, то се изправи. Той чу как то въздъхна облекчително. Видя как му се усмихна и поклащайки се, му благодареше!... Андрей се върна на шосето, но се върна и старото му състояние. Силно се ядоса! - „Как тъкмо аз мога да мисля такива глупости?! 1' Обърна се към София и си каза: „Какво съм тръгнал при тези дъновисти? Ето, още не съм отишъл и почнах да полудявам! Ще се върна!
към текста >>

” Андрей беше в положението на страдащ от зъбобол, който като тръгне за зъболекаря, болките му почват да минават, а като види клещите - съвсем изчезват.
- „Как тъкмо аз мога да мисля такива глупости?! 1' Обърна се към София и си каза: „Какво съм тръгнал при тези дъновисти? Ето, още не съм отишъл и почнах да полудявам! Ще се върна! Какво може да ми каже или даде съвет един дъновист?! ” Андрей беше в положението на страдащ от зъбобол, който като тръгне за зъболекаря, болките му почват да минават, а като види клещите - съвсем изчезват. Все пак продължи към Изгрева. Гората беше се свършила. Пред него, до където му очите виждаха, се простираше поле. Отпред сред него като върлина стърчеше грамадният комин на фабрика „Виларов” за тухли. В дясно от шосето - двадесетина колиби.
към текста >>

Това беше квартал „Изгрев”, в който Андрей беше тръгнал да търси помощ.
Все пак продължи към Изгрева. Гората беше се свършила. Пред него, до където му очите виждаха, се простираше поле. Отпред сред него като върлина стърчеше грамадният комин на фабрика „Виларов” за тухли. В дясно от шосето - двадесетина колиби. Това беше квартал „Изгрев”, в който Андрей беше тръгнал да търси помощ.
към текста >>

92. 143. В колибата на Христов - разположение и описание

143. В КОЛИБАТА НА ХРИСТОВ – РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ОПИСАНИЕ След около стотина крачки, Андрей премина мостчето над канавката и навлезе в квартал „Изгрев”.
143. В КОЛИБАТА НА ХРИСТОВ – РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ОПИСАНИЕ След около стотина крачки, Андрей премина мостчето над канавката и навлезе в квартал „Изгрев”. На юг водеше коларски път. Той тръгна по него. От дясната страна имаше празно място, а от лявата - тесни пътечки криволичеха между дворчета без огради. В началото на втората пътечка, той видя колибата на Христов. Не знаеше защо, но го обхвана трепет и благоговение, както богомолец, когато зърне света обител!
към текста >>

Въпреки спонтанното си благоговение, Андрей отиваше към колибата на Христов с бързо сменяващи се желание и нежелание.
От където и да бъде гледана, тя беше красива, приятно галеща окото като класическа музика - ухото, хубаво написана книга - душата и стройна философска система - ума! Тя лъхаше неосезаем, но силно чувстващ се аристократизъм, който я отличаваше от другите колиби на Изгрева, защото те бяха на бедняци, приели всички условия, само за да живеят на Изгрева. - На колибите си гледаха като на нещо несъществено. Те бяха ги сковали от каквото намерили и както искали - толкова, колкото да има къде да се подслонят, защото за тях най-важното беше да бъдат при Учителя. Затова тя изглеждаше между тях като царица! Въпреки спонтанното си благоговение, Андрей отиваше към колибата на Христов с бързо сменяващи се желание и нежелание. В този момент той гледа на нея, както гледа птицата на уловката. Птицата чувства, че има опасност за живота й, спира се. бързо и неспокойно си върти главата на всички страни, оглежда всичко внимателно, най-малките подробности й правят впечатление. Бавно и несигурно пристъпва, уплашва се! Бързо се връща, обаче, не отлита, защото да живее е най-силното желание!
към текста >>

И Андрей чувстваше дълбоко подсъзнателно, че щом почука на колибата, щеше да се хване, без да разбираше в какво и за какво.
Птицата чувства, че има опасност за живота й, спира се. бързо и неспокойно си върти главата на всички страни, оглежда всичко внимателно, най-малките подробности й правят впечатление. Бавно и несигурно пристъпва, уплашва се! Бързо се връща, обаче, не отлита, защото да живее е най-силното желание! Насилена от глада, тя клъвва, хваща се - вече не може да се върне! И Андрей чувстваше дълбоко подсъзнателно, че щом почука на колибата, щеше да се хване, без да разбираше в какво и за какво. От този момент в него щеше да започне едно особено умиране на досегашния му живот, който силно желаеше. Така както у децата, когато пораснат, желанията да играят с куклички умират, както огъня на живота - в стареца, макар още силно да желае и копнее за него.
към текста >>

93. 144. Страшното куче е пазач на прага на колибата

И то като Андрей беше пред прага на „новото”, за което говореше бялото петно на главата му.
144. СТРАШНОТО КУЧЕ Е ПАЗАЧ НА ПРАГА НА КОЛИБАТА На циментовата площадка пред вратата на колибата, като „пазач на прага” лежеше черно куче с бяло петно на челото. И то като Андрей беше пред прага на „новото”, за което говореше бялото петно на главата му. Кучето беше мъник, а на Андрей се стори необикновено голямо, зло, от специална порода, някакъв хибрид от булдог и вълк или нещо подобно, специално дресирано да разкъсва хора!... В това, че такова видя кучето нямаше нищо чудно, нито невероятно! Напротив, напълно в реда на нещата, защото много често с всички се случва да се самозалъгват като преувеличават или намаляват, да виждат нещата невярно; да търсят в тях само, което им се иска; да вярват и настояват и като явно виждат, че нещата не са такива, каквито ги твърдят. Но при нашия случай, заблуждението не е същественото, защото то е постоянен спътник в живота на хората. Важното е, че заблуждението е резултат или, че то е черупката, зад която или в която е скрито същественото - ядката!
към текста >>

Кучето беше мъник, а на Андрей се стори необикновено голямо, зло, от специална порода, някакъв хибрид от булдог и вълк или нещо подобно, специално дресирано да разкъсва хора!...
144. СТРАШНОТО КУЧЕ Е ПАЗАЧ НА ПРАГА НА КОЛИБАТА На циментовата площадка пред вратата на колибата, като „пазач на прага” лежеше черно куче с бяло петно на челото. И то като Андрей беше пред прага на „новото”, за което говореше бялото петно на главата му. Кучето беше мъник, а на Андрей се стори необикновено голямо, зло, от специална порода, някакъв хибрид от булдог и вълк или нещо подобно, специално дресирано да разкъсва хора!... В това, че такова видя кучето нямаше нищо чудно, нито невероятно! Напротив, напълно в реда на нещата, защото много често с всички се случва да се самозалъгват като преувеличават или намаляват, да виждат нещата невярно; да търсят в тях само, което им се иска; да вярват и настояват и като явно виждат, че нещата не са такива, каквито ги твърдят. Но при нашия случай, заблуждението не е същественото, защото то е постоянен спътник в живота на хората. Важното е, че заблуждението е резултат или, че то е черупката, зад която или в която е скрито същественото - ядката! Няма да сбъркаме, ако кажем, че същественото е резултат от един кибернетичен процес, сбор, смесица, съединение или всичките наедно от много сложни, разнообразни, едновременни, заплетени, различно съчетани процеси, съображения, смесици и съединения от миналото и настоящето, преплетени наследствености... и още много и много обстоятелства, съчетали се светкавично в съзнанието на Андрей, и в краен резултат той видя мъника страшен!....
към текста >>

Няма да сбъркаме, ако кажем, че същественото е резултат от един кибернетичен процес, сбор, смесица, съединение или всичките наедно от много сложни, разнообразни, едновременни, заплетени, различно съчетани процеси, съображения, смесици и съединения от миналото и настоящето, преплетени наследствености... и още много и много обстоятелства, съчетали се светкавично в съзнанието на Андрей, и в краен резултат той видя мъника страшен!....
Кучето беше мъник, а на Андрей се стори необикновено голямо, зло, от специална порода, някакъв хибрид от булдог и вълк или нещо подобно, специално дресирано да разкъсва хора!... В това, че такова видя кучето нямаше нищо чудно, нито невероятно! Напротив, напълно в реда на нещата, защото много често с всички се случва да се самозалъгват като преувеличават или намаляват, да виждат нещата невярно; да търсят в тях само, което им се иска; да вярват и настояват и като явно виждат, че нещата не са такива, каквито ги твърдят. Но при нашия случай, заблуждението не е същественото, защото то е постоянен спътник в живота на хората. Важното е, че заблуждението е резултат или, че то е черупката, зад която или в която е скрито същественото - ядката! Няма да сбъркаме, ако кажем, че същественото е резултат от един кибернетичен процес, сбор, смесица, съединение или всичките наедно от много сложни, разнообразни, едновременни, заплетени, различно съчетани процеси, съображения, смесици и съединения от миналото и настоящето, преплетени наследствености... и още много и много обстоятелства, съчетали се светкавично в съзнанието на Андрей, и в краен резултат той видя мъника страшен!.... За това, което ставаше и стана в него, той никога не беше помислял, както и повечето хора не помислят за съществуването, сложността и особеността на толкова много процеси, които непреривно стават в тях, а тъкмо от тях зависи живота, щастието и нещастието им! Много причини могат още да се изброят за самозаблуждението на Андрей, но факта оставаше един. Андрей се страхуваше не от кучето - „страшното куче” е само какъвто и да е претекст, за което можеха да му послужат още много неща около колибата и в самия него. При Христов в колибата бяха идвали с десетки хиляди хора, но при никой от тях не беше се явявало желание да се върнат. Напротив, те правеха всичко възможно да ги приеме, защото той понякога и някой не приемаше.
към текста >>

Много причини могат още да се изброят за самозаблуждението на Андрей, но факта оставаше един.
Напротив, напълно в реда на нещата, защото много често с всички се случва да се самозалъгват като преувеличават или намаляват, да виждат нещата невярно; да търсят в тях само, което им се иска; да вярват и настояват и като явно виждат, че нещата не са такива, каквито ги твърдят. Но при нашия случай, заблуждението не е същественото, защото то е постоянен спътник в живота на хората. Важното е, че заблуждението е резултат или, че то е черупката, зад която или в която е скрито същественото - ядката! Няма да сбъркаме, ако кажем, че същественото е резултат от един кибернетичен процес, сбор, смесица, съединение или всичките наедно от много сложни, разнообразни, едновременни, заплетени, различно съчетани процеси, съображения, смесици и съединения от миналото и настоящето, преплетени наследствености... и още много и много обстоятелства, съчетали се светкавично в съзнанието на Андрей, и в краен резултат той видя мъника страшен!.... За това, което ставаше и стана в него, той никога не беше помислял, както и повечето хора не помислят за съществуването, сложността и особеността на толкова много процеси, които непреривно стават в тях, а тъкмо от тях зависи живота, щастието и нещастието им! Много причини могат още да се изброят за самозаблуждението на Андрей, но факта оставаше един. Андрей се страхуваше не от кучето - „страшното куче” е само какъвто и да е претекст, за което можеха да му послужат още много неща около колибата и в самия него. При Христов в колибата бяха идвали с десетки хиляди хора, но при никой от тях не беше се явявало желание да се върнат. Напротив, те правеха всичко възможно да ги приеме, защото той понякога и някой не приемаше. Андрей на няколко пъти вече искаше да се върне, и колкото по се приближаваше до колибата, толкова то по-силно ставаше. То идваше из дълбините на неговото същество, и само от време на време изплуваше на повърхността на съзнанието му.
към текста >>

Андрей се страхуваше не от кучето - „страшното куче” е само какъвто и да е претекст, за което можеха да му послужат още много неща около колибата и в самия него.
Но при нашия случай, заблуждението не е същественото, защото то е постоянен спътник в живота на хората. Важното е, че заблуждението е резултат или, че то е черупката, зад която или в която е скрито същественото - ядката! Няма да сбъркаме, ако кажем, че същественото е резултат от един кибернетичен процес, сбор, смесица, съединение или всичките наедно от много сложни, разнообразни, едновременни, заплетени, различно съчетани процеси, съображения, смесици и съединения от миналото и настоящето, преплетени наследствености... и още много и много обстоятелства, съчетали се светкавично в съзнанието на Андрей, и в краен резултат той видя мъника страшен!.... За това, което ставаше и стана в него, той никога не беше помислял, както и повечето хора не помислят за съществуването, сложността и особеността на толкова много процеси, които непреривно стават в тях, а тъкмо от тях зависи живота, щастието и нещастието им! Много причини могат още да се изброят за самозаблуждението на Андрей, но факта оставаше един. Андрей се страхуваше не от кучето - „страшното куче” е само какъвто и да е претекст, за което можеха да му послужат още много неща около колибата и в самия него. При Христов в колибата бяха идвали с десетки хиляди хора, но при никой от тях не беше се явявало желание да се върнат. Напротив, те правеха всичко възможно да ги приеме, защото той понякога и някой не приемаше. Андрей на няколко пъти вече искаше да се върне, и колкото по се приближаваше до колибата, толкова то по-силно ставаше. То идваше из дълбините на неговото същество, и само от време на време изплуваше на повърхността на съзнанието му. Тогава той потърсваше мотиви да се убеди, че трябва да се върне.
към текста >>

Андрей на няколко пъти вече искаше да се върне, и колкото по се приближаваше до колибата, толкова то по-силно ставаше.
За това, което ставаше и стана в него, той никога не беше помислял, както и повечето хора не помислят за съществуването, сложността и особеността на толкова много процеси, които непреривно стават в тях, а тъкмо от тях зависи живота, щастието и нещастието им! Много причини могат още да се изброят за самозаблуждението на Андрей, но факта оставаше един. Андрей се страхуваше не от кучето - „страшното куче” е само какъвто и да е претекст, за което можеха да му послужат още много неща около колибата и в самия него. При Христов в колибата бяха идвали с десетки хиляди хора, но при никой от тях не беше се явявало желание да се върнат. Напротив, те правеха всичко възможно да ги приеме, защото той понякога и някой не приемаше. Андрей на няколко пъти вече искаше да се върне, и колкото по се приближаваше до колибата, толкова то по-силно ставаше. То идваше из дълбините на неговото същество, и само от време на време изплуваше на повърхността на съзнанието му. Тогава той потърсваше мотиви да се убеди, че трябва да се върне. Той чувстваше един неясен и смътен страх, както животните пред земетресение чувстват страх и затова напущат скривалищата си, защото нещо ставаше предварително в природата, което предхождаше земетресението. Те го чувстваха. Такова чувствание имаше и Андрей, че като влезе при Христов, нямаше да може да се върне назад - да изживее неизживяния, но мечтан живот!
към текста >>

Такова чувствание имаше и Андрей, че като влезе при Христов, нямаше да може да се върне назад - да изживее неизживяния, но мечтан живот!
Андрей на няколко пъти вече искаше да се върне, и колкото по се приближаваше до колибата, толкова то по-силно ставаше. То идваше из дълбините на неговото същество, и само от време на време изплуваше на повърхността на съзнанието му. Тогава той потърсваше мотиви да се убеди, че трябва да се върне. Той чувстваше един неясен и смътен страх, както животните пред земетресение чувстват страх и затова напущат скривалищата си, защото нещо ставаше предварително в природата, което предхождаше земетресението. Те го чувстваха. Такова чувствание имаше и Андрей, че като влезе при Христов, нямаше да може да се върне назад - да изживее неизживяния, но мечтан живот! Може дори да се помисли, че днес вече беше късно да се върне. Фаталното отдавна беше станало, още когато за първи път преди няколко години беше помислил за Христов - при случая с репликата: „Който знае, не пита.’: И после той още няколко пъти мисли за Христов, пожела да отиде при него. Това помисляне и пожелаване, бяха като едвам видими семенца, посадени в съзнанието му! Те там бяха хванали дълбоки корени, бяха образували дебели стволове, които бавно и незабелязано като лостове изменяха посоката на живота му, насочваха го към Христов. Често дните и нощите на Андрей биваха смущавани от мисли и мечти за нов, съвършен, справедлив идеален живот, който понякога се сливаше с руския болшевизъм, друг път с идеите на Толстой, Тагоре, Елизе Реклю, Кропоткин, ако щете имаше моменти, когато мислеше и за адвентистите.
към текста >>

Често дните и нощите на Андрей биваха смущавани от мисли и мечти за нов, съвършен, справедлив идеален живот, който понякога се сливаше с руския болшевизъм, друг път с идеите на Толстой, Тагоре, Елизе Реклю, Кропоткин, ако щете имаше моменти, когато мислеше и за адвентистите.
Такова чувствание имаше и Андрей, че като влезе при Христов, нямаше да може да се върне назад - да изживее неизживяния, но мечтан живот! Може дори да се помисли, че днес вече беше късно да се върне. Фаталното отдавна беше станало, още когато за първи път преди няколко години беше помислил за Христов - при случая с репликата: „Който знае, не пита.’: И после той още няколко пъти мисли за Христов, пожела да отиде при него. Това помисляне и пожелаване, бяха като едвам видими семенца, посадени в съзнанието му! Те там бяха хванали дълбоки корени, бяха образували дебели стволове, които бавно и незабелязано като лостове изменяха посоката на живота му, насочваха го към Христов. Често дните и нощите на Андрей биваха смущавани от мисли и мечти за нов, съвършен, справедлив идеален живот, който понякога се сливаше с руския болшевизъм, друг път с идеите на Толстой, Тагоре, Елизе Реклю, Кропоткин, ако щете имаше моменти, когато мислеше и за адвентистите. Изобщо, всичко което видеше, чуеше или прочетеше, често пъти и от пропагандни брошури за красив живот, за мир, за справедливост, възприемаше, прегръщаше с цялото си същество. И понеже идеите на болшевиките даваха най-ясна и конкретна форма на този идеален живот, който можеше да се осъществи с ясни и лесноразбрани средства -революцията, той ги възприе и заработи в тази посока. Макар този красив, идеален живот той виждаше в своите съновидения или в проблясъците на въображението си, или като силуети в дрезгавите хоризонти като едно зазоряване, но съвсем не го виждаше по болшевишки. Друг път той го свързваше с „Бялото Братство”. Учителя, Христов, той не знаеше нито се запитваше.
към текста >>

94. 145. Двата живота на двамата господаря

145. ДВАТА ЖИВОТА НА ДВАМАТА ГОСПОДАРЯ Андрей, без да беше видял Христов, само под влиянието на репликата: „Който знае, не пита”, Христов беше се оформил в него като един фокус на мисли, чувства и действия, разбира се и това ставаше пак несъзнателно, спонтанно.
145. ДВАТА ЖИВОТА НА ДВАМАТА ГОСПОДАРЯ Андрей, без да беше видял Христов, само под влиянието на репликата: „Който знае, не пита”, Христов беше се оформил в него като един фокус на мисли, чувства и действия, разбира се и това ставаше пак несъзнателно, спонтанно. В този фокус се прекръстосваха няколко противоположни идеи, предчувствия, които станаха център на душевния му живот. От една страна, че като отиде при Христов ще му се случи нещо неприятно, и че ще се лиши от нещо, което още силно желаеше, от друга страна, че ще се осмислят, изяснят мислите и виденията му за идеален живот, и с това живота му ще се оправи. Макар това последното външно и на пръв поглед да изглеждаше най-важното, и което сега го стимулираше да отиде при Христов, всъщност истински важното и това, което излизаше от големите дълбини на душата му беше, Христов да му изясни въпросът за идеалния живот. А импулсите, които го движеха, се сменяваха от много обстоятелства и главно от настроенията му. След успокояване, избистряне и кристализирането на идеите му, противоречията му се оформиха в два живота, с които той живееше и те се бореха в него.
към текста >>

Затова, въпреки мечтите на Андрей за щастие, щастието се нащърбяваше от двата му живота и бягаше от раздвоеното му съзнание, защото щастието е единство, хармония!
Живееше старият живот, а мечтаеше за новият, и в разговорите и в споровете защищаваше новият живот, учеше другите да живеят по него, защото за себе си той чакаше революцията да му го поднесе, т.е. да му създаде условия за него, той да се осъществи като естествен резултат от условията. Друг път искаше да съчетае само неизживяното с мечтаното, да направи някаква мозайка от различни идеи и методи - да се примирят тези два живота, които бяха като живот на баща и живот на син. Или както жена, която си има мъж, но си има и любовник - с единият живее за едно, с другия живее за друго, но от двамата да направи един. С любовника си да заживее като с двамата, да има облагите на двамата, е невъзможно! Затова, въпреки мечтите на Андрей за щастие, щастието се нащърбяваше от двата му живота и бягаше от раздвоеното му съзнание, защото щастието е единство, хармония! Изобщо, всеки, който се опита да живее с две жени или с двама мъже, да живее два противоположни живота едновременно, се разпъва между тях, и в никакъв случай не постига мечтаното щастие! Тъкмо напротив, излага се на страдания и мъчения, които удрят злокобния си печат върху целокупния му живот и съдба, и стават условия за много и тежки физически и душевни заболявания. Територията на Андреевото съзнание, беше поделена между двама господари, двата противоположни живота - новият и старият. Нито единият, нито другият да завладее, обхване цялото съзнание и да му стане господар. Затова Андрей изживяваше едно особено състояние на нещо средно, хладно, безвкусно, неприятно.
към текста >>

Затова Андрей изживяваше едно особено състояние на нещо средно, хладно, безвкусно, неприятно.
Затова, въпреки мечтите на Андрей за щастие, щастието се нащърбяваше от двата му живота и бягаше от раздвоеното му съзнание, защото щастието е единство, хармония! Изобщо, всеки, който се опита да живее с две жени или с двама мъже, да живее два противоположни живота едновременно, се разпъва между тях, и в никакъв случай не постига мечтаното щастие! Тъкмо напротив, излага се на страдания и мъчения, които удрят злокобния си печат върху целокупния му живот и съдба, и стават условия за много и тежки физически и душевни заболявания. Територията на Андреевото съзнание, беше поделена между двама господари, двата противоположни живота - новият и старият. Нито единият, нито другият да завладее, обхване цялото съзнание и да му стане господар. Затова Андрей изживяваше едно особено състояние на нещо средно, хладно, безвкусно, неприятно. Тези два живота в него, бяха в непрекъсната гонитба и борба! Новият живот, като че идваше от безкрайността, а стария отиваше в безкрайността. А съзнанието му беше сцената, на която се разиграваше действието. И винаги пътеките на стария живот водеха до гъсти, непроходими джунгли, до невъзможност да се движи по-нататък! Тъкмо тогава стария живот се допираше до новия.
към текста >>

Андрей имаше всички основания да се върне, но не се върна, защото с илюзии, нереални размишления, предположения и неестествени съчетания, не може да се живее.
Новият живот, като че идваше от безкрайността, а стария отиваше в безкрайността. А съзнанието му беше сцената, на която се разиграваше действието. И винаги пътеките на стария живот водеха до гъсти, непроходими джунгли, до невъзможност да се движи по-нататък! Тъкмо тогава стария живот се допираше до новия. И изхода беше да премине в новия, в който се разкриваха във всички посоки широки и далечни перспективи! Андрей имаше всички основания да се върне, но не се върна, защото с илюзии, нереални размишления, предположения и неестествени съчетания, не може да се живее. Непременно щеше да настане момента, когато щеше да се сблъска с реалността, в която всички илюзии и без основа философии се разбират. Реалността помита без остатък всички заблуждения, както вятърът - праха, денят - звездите, кризите - нестабилните предприятия. Андрей вече беше се сблъскал с нея. Стомахът му със своя демонстративен глас, се яви бързо на сцената и заяви: „Гладен съм, утре какво ще ям? ” Ах, това страшно утре, тази страшна неизвестност!
към текста >>

Андрей вече беше се сблъскал с нея.
Тъкмо тогава стария живот се допираше до новия. И изхода беше да премине в новия, в който се разкриваха във всички посоки широки и далечни перспективи! Андрей имаше всички основания да се върне, но не се върна, защото с илюзии, нереални размишления, предположения и неестествени съчетания, не може да се живее. Непременно щеше да настане момента, когато щеше да се сблъска с реалността, в която всички илюзии и без основа философии се разбират. Реалността помита без остатък всички заблуждения, както вятърът - праха, денят - звездите, кризите - нестабилните предприятия. Андрей вече беше се сблъскал с нея. Стомахът му със своя демонстративен глас, се яви бързо на сцената и заяви: „Гладен съм, утре какво ще ям? ” Ах, това страшно утре, тази страшна неизвестност! - И Андрей като истински „смелчага”, изкачи бързо стъпалата. И пак двата живота в него, бяха един до друг. Според единият почука с чувство на грешник, който чука на адовата врата, а според новия живот, почука на света обител.
към текста >>

- И Андрей като истински „смелчага”, изкачи бързо стъпалата.
Непременно щеше да настане момента, когато щеше да се сблъска с реалността, в която всички илюзии и без основа философии се разбират. Реалността помита без остатък всички заблуждения, както вятърът - праха, денят - звездите, кризите - нестабилните предприятия. Андрей вече беше се сблъскал с нея. Стомахът му със своя демонстративен глас, се яви бързо на сцената и заяви: „Гладен съм, утре какво ще ям? ” Ах, това страшно утре, тази страшна неизвестност! - И Андрей като истински „смелчага”, изкачи бързо стъпалата. И пак двата живота в него, бяха един до друг. Според единият почука с чувство на грешник, който чука на адовата врата, а според новия живот, почука на света обител. Кучето скочи и втурна се към стъпалата, блъсна се в края на палтото му и от страх го захапа! То виновно, още по-силно заквича и избяга. Тази случка е много плодовита на размишления, и много богата като символ.
към текста >>

Вида и характера на противоречието, формата и съдържанието на изпитанието, показват докъде беше достигнал посвещавания - Андрей.
Според единият почука с чувство на грешник, който чука на адовата врата, а според новия живот, почука на света обител. Кучето скочи и втурна се към стъпалата, блъсна се в края на палтото му и от страх го захапа! То виновно, още по-силно заквича и избяга. Тази случка е много плодовита на размишления, и много богата като символ. Тя може да се вземе като първи стъпки към посвещение, най-елементарна форма на посвещение, станало в естествена обстановка и под режисурата на самия живот. Вида и характера на противоречието, формата и съдържанието на изпитанието, показват докъде беше достигнал посвещавания - Андрей. Всичко, което стана пред вратата на Христовата колиба с Андрей, може да се прецени още и като предзнаменование, поличба, че Андрей ще има много страдания, противоречия и страхове като влезе вътре!...
към текста >>

Всичко, което стана пред вратата на Христовата колиба с Андрей, може да се прецени още и като предзнаменование, поличба, че Андрей ще има много страдания, противоречия и страхове като влезе вътре!...
Кучето скочи и втурна се към стъпалата, блъсна се в края на палтото му и от страх го захапа! То виновно, още по-силно заквича и избяга. Тази случка е много плодовита на размишления, и много богата като символ. Тя може да се вземе като първи стъпки към посвещение, най-елементарна форма на посвещение, станало в естествена обстановка и под режисурата на самия живот. Вида и характера на противоречието, формата и съдържанието на изпитанието, показват докъде беше достигнал посвещавания - Андрей. Всичко, което стана пред вратата на Христовата колиба с Андрей, може да се прецени още и като предзнаменование, поличба, че Андрей ще има много страдания, противоречия и страхове като влезе вътре!...
към текста >>

95. 146. Срещата с пепелянката

Андрей чу качване по стъпала, затова огледа се, но не видя нито сутерен, нито втори етаж на колибата.
146. СРЕЩАТА С ПЕПЕЛЯНКАТА Отвътре измърмори нещо неразбрано груб мъжки глас. Андрей чу качване по стъпала, затова огледа се, но не видя нито сутерен, нито втори етаж на колибата. Помисли: „Магия!... Магьосникът ще излезе из подземията или направо от въздуха! Затова трябва да внимавам!... Говори се - дъновистите са магьосници!... Не току така този Христов е успял да излезе от здравите клещи на 5 следователи, когато убил жена си!...
към текста >>

Андрей видя върху главата на момичето* две пепелянки обвити, видя и зигзагите по гърбовете им!
На процепа се показа момиче на неговите години. И пак си помисли: „Ето чудо, вече няма съмнение!... Магия..., мистерия..., мъж говори, а жена излиза! По стълби се ходи, а няма нито втори етаж, нито изба! ” Но случи се нещо по-необикновено! Андрей видя върху главата на момичето* две пепелянки обвити, видя и зигзагите по гърбовете им! И още, видя от самата глава, отвътре да излизат много малки змиички, като червеи от труп!... Видя и широко разтворени змийски уста... раздвоен език... дори чу съскане! Андрей знаеше, че това не беше истина, че само така му се стори или помисли. И все пак го обхвана ужас! [*Това е Бе ни та - псевдоним на Невена Неделчева.
към текста >>

Андрей знаеше, че това не беше истина, че само така му се стори или помисли.
По стълби се ходи, а няма нито втори етаж, нито изба! ” Но случи се нещо по-необикновено! Андрей видя върху главата на момичето* две пепелянки обвити, видя и зигзагите по гърбовете им! И още, видя от самата глава, отвътре да излизат много малки змиички, като червеи от труп!... Видя и широко разтворени змийски уста... раздвоен език... дори чу съскане! Андрей знаеше, че това не беше истина, че само така му се стори или помисли. И все пак го обхвана ужас! [*Това е Бе ни та - псевдоним на Невена Неделчева. Виж „Изгревът", т. 23, с. 586-695. За Бенита - виж с.
към текста >>

644, снимки № 81-96] Защо Андрей така видя или помисли, не може да му се иска обяснение, защото човек какво ли не вижда, какви ли не мисли не минават през главата му, на които не може да се даде някакво обяснение.
И все пак го обхвана ужас! [*Това е Бе ни та - псевдоним на Невена Неделчева. Виж „Изгревът", т. 23, с. 586-695. За Бенита - виж с. 644, снимки № 81-96] Защо Андрей така видя или помисли, не може да му се иска обяснение, защото човек какво ли не вижда, какви ли не мисли не минават през главата му, на които не може да се даде някакво обяснение. Само можем да предположим, че се дължеше на мълвата за дъновистите, че си служат с магия. Без да имаше на лице причини, той не ги обичаше, склонността му да фантазира, температурата, която имаше или като отражение на личните му състояния, на доловени чужди мисли или мисли на самото момиче, които в него получиха такава форма... Обаче, каквито и обяснения и предположения да правим, тези първи впечатления за момичето здраво се захванаха в съзнанието му и удариха в него неизлечим печат, станаха като прокоба и съдба. Не беше изключено те да повлияха на момичето, да се проявява в някой моменти от живота си като змия. После винаги, когато Андрей срещаше момичето или само помисляше за него, виждаше пепелянките по главата му. Още по-късно, когато биваше недоволен от него, той направо го наричаше пепелянка или усойница.
към текста >>

После винаги, когато Андрей срещаше момичето или само помисляше за него, виждаше пепелянките по главата му.
За Бенита - виж с. 644, снимки № 81-96] Защо Андрей така видя или помисли, не може да му се иска обяснение, защото човек какво ли не вижда, какви ли не мисли не минават през главата му, на които не може да се даде някакво обяснение. Само можем да предположим, че се дължеше на мълвата за дъновистите, че си служат с магия. Без да имаше на лице причини, той не ги обичаше, склонността му да фантазира, температурата, която имаше или като отражение на личните му състояния, на доловени чужди мисли или мисли на самото момиче, които в него получиха такава форма... Обаче, каквито и обяснения и предположения да правим, тези първи впечатления за момичето здраво се захванаха в съзнанието му и удариха в него неизлечим печат, станаха като прокоба и съдба. Не беше изключено те да повлияха на момичето, да се проявява в някой моменти от живота си като змия. После винаги, когато Андрей срещаше момичето или само помисляше за него, виждаше пепелянките по главата му. Още по-късно, когато биваше недоволен от него, той направо го наричаше пепелянка или усойница. От процепа, момичето изгледа Андрей бързо и изпитателно, и веднага виновно си наведе главата към пода. Андрей можа да забележи, че лицето му беше умно, но бледо, измъчено и си помисли, че е гъркиня. - Ухапа ли Ви? - запита то разтревожено.
към текста >>

От процепа, момичето изгледа Андрей бързо и изпитателно, и веднага виновно си наведе главата към пода.
Само можем да предположим, че се дължеше на мълвата за дъновистите, че си служат с магия. Без да имаше на лице причини, той не ги обичаше, склонността му да фантазира, температурата, която имаше или като отражение на личните му състояния, на доловени чужди мисли или мисли на самото момиче, които в него получиха такава форма... Обаче, каквито и обяснения и предположения да правим, тези първи впечатления за момичето здраво се захванаха в съзнанието му и удариха в него неизлечим печат, станаха като прокоба и съдба. Не беше изключено те да повлияха на момичето, да се проявява в някой моменти от живота си като змия. После винаги, когато Андрей срещаше момичето или само помисляше за него, виждаше пепелянките по главата му. Още по-късно, когато биваше недоволен от него, той направо го наричаше пепелянка или усойница. От процепа, момичето изгледа Андрей бързо и изпитателно, и веднага виновно си наведе главата към пода. Андрей можа да забележи, че лицето му беше умно, но бледо, измъчено и си помисли, че е гъркиня. - Ухапа ли Ви? - запита то разтревожено. Андрей само посочи края на палтото си, имаше малко пяна от слюнка. - Гласът от вътре все така страшен, запита: - Ухапа ли?
към текста >>

Андрей можа да забележи, че лицето му беше умно, но бледо, измъчено и си помисли, че е гъркиня.
Без да имаше на лице причини, той не ги обичаше, склонността му да фантазира, температурата, която имаше или като отражение на личните му състояния, на доловени чужди мисли или мисли на самото момиче, които в него получиха такава форма... Обаче, каквито и обяснения и предположения да правим, тези първи впечатления за момичето здраво се захванаха в съзнанието му и удариха в него неизлечим печат, станаха като прокоба и съдба. Не беше изключено те да повлияха на момичето, да се проявява в някой моменти от живота си като змия. После винаги, когато Андрей срещаше момичето или само помисляше за него, виждаше пепелянките по главата му. Още по-късно, когато биваше недоволен от него, той направо го наричаше пепелянка или усойница. От процепа, момичето изгледа Андрей бързо и изпитателно, и веднага виновно си наведе главата към пода. Андрей можа да забележи, че лицето му беше умно, но бледо, измъчено и си помисли, че е гъркиня. - Ухапа ли Ви? - запита то разтревожено. Андрей само посочи края на палтото си, имаше малко пяна от слюнка. - Гласът от вътре все така страшен, запита: - Ухапа ли? - Не, само края на палтото захапало - отговори му момичето.
към текста >>

Андрей само посочи края на палтото си, имаше малко пяна от слюнка.
Още по-късно, когато биваше недоволен от него, той направо го наричаше пепелянка или усойница. От процепа, момичето изгледа Андрей бързо и изпитателно, и веднага виновно си наведе главата към пода. Андрей можа да забележи, че лицето му беше умно, но бледо, измъчено и си помисли, че е гъркиня. - Ухапа ли Ви? - запита то разтревожено. Андрей само посочи края на палтото си, имаше малко пяна от слюнка. - Гласът от вътре все така страшен, запита: - Ухапа ли? - Не, само края на палтото захапало - отговори му момичето. - Слава Богу! - Тържествено каза гласът и после ядовито добави: -Дните на това куче са прочетени! - И след кратка пауза, добави ужасяващо: - Господи, какво направих - започнах денят и годината с предсказания за смърт!...
към текста >>

96. 147. Молбата за съвет

147. МОЛБАТА ЗА СЪВЕТ Андрей се опита да каже: „Моля, съвет искам.” В същото време поиска и друго и трето, и четвърто да каже.
147. МОЛБАТА ЗА СЪВЕТ Андрей се опита да каже: „Моля, съвет искам.” В същото време поиска и друго и трето, и четвърто да каже. И всичко, което искаше да каже, като че застанаха на езика му, като всяко от тях искаше да се прояви по първо. Заекна много силно! Впрочем, Андрей и преди това заекваше. И понеже знаеше, че се запъва на буквата „м”, с която започваше думата, той изпусна цялата дума. Отново пое въздух, който веднага изпусна, без да каже дума!
към текста >>

Впрочем, Андрей и преди това заекваше.
147. МОЛБАТА ЗА СЪВЕТ Андрей се опита да каже: „Моля, съвет искам.” В същото време поиска и друго и трето, и четвърто да каже. И всичко, което искаше да каже, като че застанаха на езика му, като всяко от тях искаше да се прояви по първо. Заекна много силно! Впрочем, Андрей и преди това заекваше. И понеже знаеше, че се запъва на буквата „м”, с която започваше думата, той изпусна цялата дума. Отново пое въздух, който веднага изпусна, без да каже дума! И тогава искаше да направи невъзможното - без въздух да говори. В същото време се сети да прикрие заекването си, да види какво впечатление беше направил на момичето и пр., и всичко това разедини, разсея съзнанието му. Все пак той отново започна.
към текста >>

Изгледа още веднъж Андрей със съжаление, и рязко със замах широко разтвори вратата.
Но въпреки това, пак не можа да заговори! Тогава се опита да заговори басово, което понякога беше му помагало отчасти да говори, но днес това още повече го затрудни. Най-после, с мъка и големи усилия можа да каже: - Иссскккам сссъвет! - И с още по-големи усилия, едвам чуто, шепнейки и на пресечки каза: - Съвет... господин Христов... Моля! Момичето разбра какво искаше да му каже, по-скоро интуитивно. Изгледа още веднъж Андрей със съжаление, и рязко със замах широко разтвори вратата. Пред Андрей се откри тясно коридорче, в дъното на което имаше отвор за изба, а в началото на източната стена имаше врата, която водеше за стаята на Христов. Момичето почука на вратата. Отвори я, без да погледне вътре, каза: - Един младеж Ви моли за съвет! - У-у-у... толкова рано ли? Нали знаеш, за днес имам толкова много работа?
към текста >>

Пред Андрей се откри тясно коридорче, в дъното на което имаше отвор за изба, а в началото на източната стена имаше врата, която водеше за стаята на Христов.
Тогава се опита да заговори басово, което понякога беше му помагало отчасти да говори, но днес това още повече го затрудни. Най-после, с мъка и големи усилия можа да каже: - Иссскккам сссъвет! - И с още по-големи усилия, едвам чуто, шепнейки и на пресечки каза: - Съвет... господин Христов... Моля! Момичето разбра какво искаше да му каже, по-скоро интуитивно. Изгледа още веднъж Андрей със съжаление, и рязко със замах широко разтвори вратата. Пред Андрей се откри тясно коридорче, в дъното на което имаше отвор за изба, а в началото на източната стена имаше врата, която водеше за стаята на Христов. Момичето почука на вратата. Отвори я, без да погледне вътре, каза: - Един младеж Ви моли за съвет! - У-у-у... толкова рано ли? Нали знаеш, за днес имам толкова много работа? Брат ми ще дойде... Коректури... Да чета... Да пиша... Новата година ще започна със съвети ли?
към текста >>

Андрей слушаше.
И тъкмо днес беше многоочаквания ден, когато щеше да разбере царя сърди ли му се, и ще изпълни ли съвета му. На Христов също много зле беше му се отразило случката с брат Игнат и евреина Евто, към който приложи черната магия! Той я владееше, защото имаше силна воля, с която си служеше както с ръцете си, и познаваше законите на човешката душа. Но черната магия беше абсолютно забранена за членовете на Бялото Братство! И след тази случка той даде тържествено обещание, че вече никога няма да си служи с черна магия. Андрей слушаше. Надеждите му изведнъж рухнаха! Мъката му преливаше! Искаше му се да викне, не, гордо да заридае; да се тръшне на циментовата площадка; главата си с трясък да пръсне; земята да се разтвори и го погълне жив; да заблъска с юмруци вратата и да зареве: „Защо си толкова жесток и лош, ти Божи човече?...” Но нямаше сили, отпадна, уни, обърна се и си тръгна към София, като си шепнеше: „Тук беше последната ми надежда!... Уви, рухна!... Сега на къде?
към текста >>

- Андрей заекна силно, и не можа да отговори.
Мъката му преливаше! Искаше му се да викне, не, гордо да заридае; да се тръшне на циментовата площадка; главата си с трясък да пръсне; земята да се разтвори и го погълне жив; да заблъска с юмруци вратата и да зареве: „Защо си толкова жесток и лош, ти Божи човече?...” Но нямаше сили, отпадна, уни, обърна се и си тръгна към София, като си шепнеше: „Тук беше последната ми надежда!... Уви, рухна!... Сега на къде? ” За щастие момичето чу това, изгледа го още веднъж с умните си очи и го запита по-високо от обикновеното му говорене, и ясно произнесе, явно за да чуе Христов: - Господине, тук ли Ви беше последната надежда? - Андрей заекна силно, и не можа да отговори. Но неговия отговор вече не беше необходим - момичето си постигна целта. Гласът отново се разнесе, но вече някак виновно: - Детка, „моля за съвет” ли точно каза - запита той, защото с това „моля”, което обикновено искаше от посетителите, той запазваше свободата си, и защото то му показваше, въпреки всичко да приеме молителя. Момичето знаеше това, и го използва да бъде приет Андрей. - Да - отговори то рязко, сепнато и обвинително, но което беше заметнала с мантията на смирението и подчинението, а отвътре, като че бушуваше протеста на роба. То победоносно се върна в избата откъдето беше излязло, като остави двете врати отворени.
към текста >>

Момичето знаеше това, и го използва да бъде приет Андрей.
Сега на къде? ” За щастие момичето чу това, изгледа го още веднъж с умните си очи и го запита по-високо от обикновеното му говорене, и ясно произнесе, явно за да чуе Христов: - Господине, тук ли Ви беше последната надежда? - Андрей заекна силно, и не можа да отговори. Но неговия отговор вече не беше необходим - момичето си постигна целта. Гласът отново се разнесе, но вече някак виновно: - Детка, „моля за съвет” ли точно каза - запита той, защото с това „моля”, което обикновено искаше от посетителите, той запазваше свободата си, и защото то му показваше, въпреки всичко да приеме молителя. Момичето знаеше това, и го използва да бъде приет Андрей. - Да - отговори то рязко, сепнато и обвинително, но което беше заметнала с мантията на смирението и подчинението, а отвътре, като че бушуваше протеста на роба. То победоносно се върна в избата откъдето беше излязло, като остави двете врати отворени.
към текста >>

97. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

Но под длетото, чука и мъдростта на Учителя, отхвъркнаха първите открехи, почнаха да се очертават като в дрезгавина линийте на доброто, благородството, вярата, надеждата, любовта... Лицето на Христов се закръглява, правите електрични линии ставаха магнетични, острите ъгли се изравняваха... Изведнъж, като из ъгъл, Христов застана с целия си ръст пред Андрей!
148. ГЛАВАТА, ЛИЦЕТО, ОБРАЗЪТ НА ЛЮБОМИР ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ Бяха изминали 15* години от онази съдбоносна, мразовита януарска сутрин, когато младия и напет офицер Христов прекрачи прага на ул. „Опълченска” 66. [*1934 година -15 години -1919 година.] Още тогава Учителя започна извайване на характера му. Материалът беше твърд, груб и неподатлив на обработване. Но под длетото, чука и мъдростта на Учителя, отхвъркнаха първите открехи, почнаха да се очертават като в дрезгавина линийте на доброто, благородството, вярата, надеждата, любовта... Лицето на Христов се закръглява, правите електрични линии ставаха магнетични, острите ъгли се изравняваха... Изведнъж, като из ъгъл, Христов застана с целия си ръст пред Андрей! Той се уплаши, дръпна назад и сви, като да се предпази да не бъде ударен! И загледа го с прикован поглед отдолу, както се гледа висок връх. Гърбът и гръбнака на Христов още стърчаха изправени, той приличаше на расов жребец. Но ясно личеше, че правеше усилие да се навежда -смирява, затова плешките му нескършено бяха сгънати напред. След 15 годишна работа, Стойката на смирението още не му беше станала естествена.
към текста >>

Между многото мисли, които навяха на Андрей, беше и тази: „Пред тези очи, не може да се лъже!
По тях се рояха потоци искри, които нажежени летяха мълниеносно във всички посоки и парваха всеки, до когото се докосваха. Друг път те бълваха светкавици, които всичко наоколо запалваха и изгаряха. Това бяха очи, които още очакват да получат от живота... незадоволени очи! Отвъд тях, като зад широка врата между два свята, започваше и се простираше до безкрайност един вечно вълнуващ се океан на живот, пълен с противоречия, които понякога биваха бури, друг път урагани или смерчове, които изтръгваха с корените вековни посаждения на душата. Те и смъртно пронизваха, можеха и да смразяват, но вече бяха се научили и да възкресяват. Между многото мисли, които навяха на Андрей, беше и тази: „Пред тези очи, не може да се лъже! В тях всяка лъжа се стопява, изгаря, нищо не остава! ” С тази мисъл той предварително беше предупреден, да не си прави илюзии да лъже! Но най-важното и най-интересното в тези очи беше, че те виждаха в един друг свят, недостъпен за обикновените очи - те бяха преодолели границите на миналото, бъдещето, на времето и пространството и на смъртта. Бяха престанали да тичат по пъстрите пеперуди на живота, но още от време на време се заглеждаха в тях. Те бяха повече насочени навътре - към дълбините на душата, и служеха като мост между двата свята - стария и новия.
към текста >>

Андрей имаше чувство, че го гледа лъв, тигър или пантера, и че всеки момент ще се хвърли върху него, и то по най-правата посока!
Тези уши много чуваха, но най-важното в тях беше, че чуваха сигнали от другите светове. Скулите - леко изпъкнали, като избледняла връзка с нещо азиатско, което още по-силно проличаваше, когато се ядосваше. Тогава заприличваше на истински азиатски сатрап. Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила, безстрашие и мъжество. Между просиялите му мустаци прозираха дълги, широки бели зъби, които можеха да сдъвчат и най-твърдата храна - философска система. Андрей имаше чувство, че го гледа лъв, тигър или пантера, и че всеки момент ще се хвърли върху него, и то по най-правата посока! Ясно очертаните му устни бяха сочни, червени и навяваха мисли за силни страсти. Грамадна брада, широка, изпъкнала, добре оформена, със силна вдлъбната линия под долната устна. Тя плътно и здраво беше прикрепена към челюстта, стоеше на лицето му като тежък чук, който би строшил и най-твърдата воля, която би се опитала да се противопостави. Брадата доминираше в долната част на лицето, както челото - в горната, а цялата глава - над тялото. Христов много приличаше на Ницше, но още повече на железния канцлер - Бисмарк.
към текста >>

Андрей стоеше като хипнотизиран!
Ясно очертаните му устни бяха сочни, червени и навяваха мисли за силни страсти. Грамадна брада, широка, изпъкнала, добре оформена, със силна вдлъбната линия под долната устна. Тя плътно и здраво беше прикрепена към челюстта, стоеше на лицето му като тежък чук, който би строшил и най-твърдата воля, която би се опитала да се противопостави. Брадата доминираше в долната част на лицето, както челото - в горната, а цялата глава - над тялото. Христов много приличаше на Ницше, но още повече на железния канцлер - Бисмарк. Андрей стоеше като хипнотизиран! Това лице рязко се отличаваше от всички лица, които познаваше! Чувстваше го строго, сурово, аскетично, мрачно! Навяваше му мисли и чувства за севера, студовете на Сибир, пекът на екватора, мировата скръб, проклятието на поета, песимизъм и много, много!... То му изглеждаше много по-страшно отколкото, когато чуваше само гласа му! Около врата си, Христов имаше увито бяло шалче от изкуствена коприна Такива шалчета носеха почти всички братя, защото белият цвят беше емблема на Бялото Братство.
към текста >>

Христов със свити очи разглеждаше Андрей, като че опипваше душата му.
Около врата си, Христов имаше увито бяло шалче от изкуствена коприна Такива шалчета носеха почти всички братя, защото белият цвят беше емблема на Бялото Братство. Произходът на тези шалчета беше растителен и бяха много евтини, продаваха се по улиците на колички. Той беше облечен в сиво едноредно палтенце, от най-прост плат. И панталоните му бяха от същия плат, крачолите им стояха като кюнци - неогладени и без ръбове. Краката му бяха обути в синьобели плетени търлъци, от които грозно стърчеха на петаците на големите му пръсти на краката. Христов със свити очи разглеждаше Андрей, като че опипваше душата му. Продължително гледа над главата му, за да види цвета на светлината, която излъчваха мислите му. И накрая си затвори очите, и почна да се моли. Когато си отвори очите, като че се вдигна завеса на съвсем нова сцена. Молитвата съвсем беше го преобразила - вече гледаше меко, кротко, бащински. Тихо, съвсем тихо заговори, като че направо на душата.
към текста >>

Андрей, който не вярваше в Бога с изумление помисли: „Сам Бог ме гледа и ми говори!
Продължително гледа над главата му, за да види цвета на светлината, която излъчваха мислите му. И накрая си затвори очите, и почна да се моли. Когато си отвори очите, като че се вдигна завеса на съвсем нова сцена. Молитвата съвсем беше го преобразила - вече гледаше меко, кротко, бащински. Тихо, съвсем тихо заговори, като че направо на душата. Андрей, който не вярваше в Бога с изумление помисли: „Сам Бог ме гледа и ми говори! ” - Страхът, смущението, възмущението... всичко отрицателно, което тровеше живота му, се стопи, изчезна! Приятна благост като майчина милувка, помилва изстрадалата му душа. Христов беше разкрил пред Андрей образно своите два живота, и с това разреши противоречията му. Но Андрей беше много ниско, за да разбере това. Старият живот на Христов със своите специфични мисли, чувства, идеали, тембър и най-главното - своя воля, които навсякъде на всяка цена и при всички условия и средства искаше да се налага.
към текста >>

Христов беше разкрил пред Андрей образно своите два живота, и с това разреши противоречията му.
Молитвата съвсем беше го преобразила - вече гледаше меко, кротко, бащински. Тихо, съвсем тихо заговори, като че направо на душата. Андрей, който не вярваше в Бога с изумление помисли: „Сам Бог ме гледа и ми говори! ” - Страхът, смущението, възмущението... всичко отрицателно, което тровеше живота му, се стопи, изчезна! Приятна благост като майчина милувка, помилва изстрадалата му душа. Христов беше разкрил пред Андрей образно своите два живота, и с това разреши противоречията му. Но Андрей беше много ниско, за да разбере това. Старият живот на Христов със своите специфични мисли, чувства, идеали, тембър и най-главното - своя воля, които навсякъде на всяка цена и при всички условия и средства искаше да се налага. Тя беше, която се сърдеше, която не искаше да приема... Обаче, след молитвата той влезе в друго съзнание, в съзнанието на новия живот, в който нямаше своя воля, ставаше крака, ръце, мисъл, чувство и воля на Бога.
към текста >>

Но Андрей беше много ниско, за да разбере това.
Тихо, съвсем тихо заговори, като че направо на душата. Андрей, който не вярваше в Бога с изумление помисли: „Сам Бог ме гледа и ми говори! ” - Страхът, смущението, възмущението... всичко отрицателно, което тровеше живота му, се стопи, изчезна! Приятна благост като майчина милувка, помилва изстрадалата му душа. Христов беше разкрил пред Андрей образно своите два живота, и с това разреши противоречията му. Но Андрей беше много ниско, за да разбере това. Старият живот на Христов със своите специфични мисли, чувства, идеали, тембър и най-главното - своя воля, които навсякъде на всяка цена и при всички условия и средства искаше да се налага. Тя беше, която се сърдеше, която не искаше да приема... Обаче, след молитвата той влезе в друго съзнание, в съзнанието на новия живот, в който нямаше своя воля, ставаше крака, ръце, мисъл, чувство и воля на Бога.
към текста >>

98. 149. Заекването е спирачка, ограничение на нарушението

Андрей поиска изведнъж да отговори, защото едвам сдържаше мъката си!
149. ЗАЕКВАНЕТО Е СПИРАЧКА, ОГРАНИЧЕНИЕ НА НАРУШЕНИЕТО - Какво обичате? - прозвуча гласът на Христов. Андрей поиска изведнъж да отговори, защото едвам сдържаше мъката си! Като че това „Какво обичате”, разтвори душата му, разруши огромен Яз*, който беше задържал, подтискал страданията и мъката му от десетки години, а може би и от няколко поколения назад беше се трупала, напластявала и под огромното налягане се спусна, втурна като стихия към устата му. [*Яз - заградено пространство със застояла вода.] Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова заекна силно. На лицето, около устата се заредиха от грозни, по-грозни гримаси! В такива моменти той причиняваше страдания на всеки, който го гледаше. Някой се правеха, че не го забелязват и искаха по-скоро да се освободят от това неприятно зрелище, други заедно с него страдаха и правеха всичко възможно да му помогнат, като те произнасяха вместо него думите, които той не можеше да произнесе, а имаше и такива хора, които му се присмиваха.
към текста >>

[*Яз - заградено пространство със застояла вода.] Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова заекна силно.
149. ЗАЕКВАНЕТО Е СПИРАЧКА, ОГРАНИЧЕНИЕ НА НАРУШЕНИЕТО - Какво обичате? - прозвуча гласът на Христов. Андрей поиска изведнъж да отговори, защото едвам сдържаше мъката си! Като че това „Какво обичате”, разтвори душата му, разруши огромен Яз*, който беше задържал, подтискал страданията и мъката му от десетки години, а може би и от няколко поколения назад беше се трупала, напластявала и под огромното налягане се спусна, втурна като стихия към устата му. [*Яз - заградено пространство със застояла вода.] Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова заекна силно. На лицето, около устата се заредиха от грозни, по-грозни гримаси! В такива моменти той причиняваше страдания на всеки, който го гледаше. Някой се правеха, че не го забелязват и искаха по-скоро да се освободят от това неприятно зрелище, други заедно с него страдаха и правеха всичко възможно да му помогнат, като те произнасяха вместо него думите, които той не можеше да произнесе, а имаше и такива хора, които му се присмиваха. Андрей винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му. И при Христов потърси по навик да види.
към текста >>

Андрей винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му.
Като че това „Какво обичате”, разтвори душата му, разруши огромен Яз*, който беше задържал, подтискал страданията и мъката му от десетки години, а може би и от няколко поколения назад беше се трупала, напластявала и под огромното налягане се спусна, втурна като стихия към устата му. [*Яз - заградено пространство със застояла вода.] Андрей искаше изведнъж да изкаже, да излее цялата си мъка, затова заекна силно. На лицето, около устата се заредиха от грозни, по-грозни гримаси! В такива моменти той причиняваше страдания на всеки, който го гледаше. Някой се правеха, че не го забелязват и искаха по-скоро да се освободят от това неприятно зрелище, други заедно с него страдаха и правеха всичко възможно да му помогнат, като те произнасяха вместо него думите, които той не можеше да произнесе, а имаше и такива хора, които му се присмиваха. Андрей винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му. И при Христов потърси по навик да види. Но се изненада! Нищо не видя, нито разбра, защото Христов го гледаше съвсем естествено, както преди да му заговори, и като че всичко беше в ред. Такова отношение, Андрей за първи път виждаше! Христов гледаше на всички човешки болести и страдания, както гледаше Бог и Учителя.
към текста >>

Такова отношение, Андрей за първи път виждаше!
Някой се правеха, че не го забелязват и искаха по-скоро да се освободят от това неприятно зрелище, други заедно с него страдаха и правеха всичко възможно да му помогнат, като те произнасяха вместо него думите, които той не можеше да произнесе, а имаше и такива хора, които му се присмиваха. Андрей винаги следеше, какво беше отношението на другите към недъга му. И при Христов потърси по навик да види. Но се изненада! Нищо не видя, нито разбра, защото Христов го гледаше съвсем естествено, както преди да му заговори, и като че всичко беше в ред. Такова отношение, Андрей за първи път виждаше! Христов гледаше на всички човешки болести и страдания, както гледаше Бог и Учителя. Нито ги съдеше, нито презираше, а гледаше да помогне, но понякога не както и когато искат те, а както иска това природата. Той знаеше, че всяка болест или недъг, се дължаха на нарушение на някой природен закон - на неизпълнение волята на Бога - ядене от забранения плод, и че това бяха задължения, които трябва да се издължат! От това гледище, да се помогне на човека е голямо, велико и най-трудното изкуство, за което се изисква основно познаване законите и принципите в природата, живите сили на природата и тяхното действие върху хората - един велик ум, тънко и основно познаване човешките души, техните пътища, знание за процесите, които стават в тях, реакциите, които изпитват при различните въздействия. И най-главното, без което не може да се направи нито крачка в човешката душа беше обичта!
към текста >>

Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна.
По-интелигентните заекващи, които по-продължително са наблюдавали и проучавали недъга си, са свързали с нарушение на някой природен закон, и че заекването им е спирачка, ограничение на нарушението. Заекващите подсъзнателно чувстват, че другите знаят за грешките, престъпленията им и затова се смущават. Интересното е, че колкото повече се смущават и правят усилия да прикрият заекването си, толкова повече заекват. И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му. Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна. Умолително загледа Христов в очите. Скоро, като от лек повей, се раздвижиха чертите на лицето му и на него се разцъфна блага усмивка. И Андрей си помисли: „Приятен съм му, обича ме, въпреки, че заеквам!...” И цялото му същество се изпълни с едно особено приятно изживяване.
към текста >>

И Андрей си помисли: „Приятен съм му, обича ме, въпреки, че заеквам!...” И цялото му същество се изпълни с едно особено приятно изживяване.
И обратно - колкото по-малко се интересуват от мнението на другите, толкова по-малко заекват! Тъкмо това е едно от разковничетата за лекуването му. Андрей беше толкова развълнуван, че на няколко пъти започва да говори, и като не можеше да каже нито дума, отказа се и млъкна. Умолително загледа Христов в очите. Скоро, като от лек повей, се раздвижиха чертите на лицето му и на него се разцъфна блага усмивка. И Андрей си помисли: „Приятен съм му, обича ме, въпреки, че заеквам!...” И цялото му същество се изпълни с едно особено приятно изживяване.
към текста >>

99. 150. Основният закон в природата е еволюцията. Грозното иска да еволюира

Андрей слушаше, гледаше Христов и пожелаваше момичето, и съвсем беше забравил за своите страдания.
Корените на новото са в старото, както корените на дървото са в земята, която е негово минало, старото. Новото е неразбраното. Който търси новото, не трябва да го търси в старото и не може да го разбере изведнъж. Новото започва от там, от където започва неразбирането, от там нататък почваме да виждаме света и всичко „не в реда на нещата”, „не логично”, „абсурдно”, „метафизично”, изобщо парадоксално. Момичето беше си извадило тефтерчето и стенографираше. Андрей слушаше, гледаше Христов и пожелаваше момичето, и съвсем беше забравил за своите страдания. - Как става разрешението на парадоксите? - запита момичето. - Само като си разширим съзнанието, като включим нови елементи в него. Тъкмо в разрешението на парадоксите е скрито новото, великото, красивото, духът на еволюцията, както в пъпката е скрито, загърнато красивото цвете. А животът, опитът, приложението са критерия, мерките.
към текста >>

Погледна Андрей, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!...
Но Христов не спря до тук, той задоволяваше жадната душа за знание на момичето: - Никой не обича грозното! Това е неоспорим факт, защото грозното е като бедняк, който само иска, разбойник, който ограбва доброто настроение, вземащ, който нищо не дава!... Затова всеки съзнателно или несъзнателно не желае грозното, бедното, искащото и гледа по-скоро, с най-малко загуби да се освободи от него. А да го обича, не може и да се помисли! Това ни говори логиката. Погледна Андрей, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!... И пак продължи: - Изгубената красота е грозота, защото й липсва това, което я прави красива. И всеки, който е загубил красотата, богатството... много добре знае какво е красота, богатство, хубост... и ги търси навсякъде. Всеки търси и иска това, което няма. Грозното иска много и всичко! Най-много от всичко иска да бъде обичано силно, абсолютно и безкористно, защото тъкмо това не му достига!
към текста >>

100. 151. Красивото, богатото, даващото