Търсене в текстове за 'Андрей'

Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ.

Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ.
В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а * * * Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на Учителя П. К. Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват. Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К.
към текста >>

Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с.

Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с.
в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас. Участниците в колонията влизат в пряка връзка с Л. Н. Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света. Основатели на колонията са Христо Досев от Ст. Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско. 218 Вероятно с основателите на комуната. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с.
в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас. Участниците в колонията влизат в пряка връзка с Л. Н. Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света. Основатели на колонията са Христо Досев от Ст. Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско. 218 Вероятно с основателите на комуната. 219 В писмо до Мария Казакова от 8.08.1907 г. П. Дънов пише: „П. Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
към текста >>

а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити.

предава се в двата центъра (египетски и палестински) на Есейската езотерична школа; кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при кръстната Му смърт на Голгота; подготвя прехода към западноевропейската културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците. Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр.
към текста >>

Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос.

Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр. б) Създава духовна стена между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия. Историческо копие на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите. През 587 г.
към текста >>

Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине.

Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча, 21 май 1860 г.
към текста >>

Андрей Първозванни, през 1882 г.

191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П. Гумнеров: угнетяваш.
към текста >>

Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите.

Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите.
Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос. Преди да отпътува обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х. Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите. Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за организирана борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия. Едва след това той искал да замине за Цариград, като отнесе на ръка тяхното решение. Събранието станало на 21 май 1860 г. в с. Хадърджа при извора Хърлята, под една вековна круша.
към текста >>

Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г.

Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Борис Николов Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого.
към текста >>