НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
180
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Заключителният
акорд
на симфонията за плътта и Духа 26.
Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25.
Заключителният
акорд
на симфонията за плътта и Духа 26.
Последните дни на Учителя и последният акорд 27. Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31.
към текста >>
Последните дни на Учителя и последният
акорд
27.
Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца 24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи 25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа 26.
Последните дни на Учителя и последният
акорд
27.
Кога твоята любов е Божествена? 28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно мнение 32.
към текста >>
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните
акорди
на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните
акорди
на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>
Достатъчно е да се разнесат няколко
акорда
или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката.
Достатъчно е да се разнесат няколко
акорда
или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.
Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.
към текста >>
Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните
акорди
.
Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни.
Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните
акорди
.
Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове. Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат.
към текста >>
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В разложените
акорди
, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.
В разложените
акорди
, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
С няколко тържествени
акорда
разказът свърши.
В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
С няколко тържествени
акорда
разказът свърши.
Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите
акорди
на октавите, ноните и децимите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите
акорди
на октавите, ноните и децимите.
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
към текста >>
Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени
акорди
, с хармония чисто Бетховеновска.
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени
акорди
, с хармония чисто Бетховеновска.
По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата.
към текста >>
От пианото зазвучаха встъпителните
акорди
на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"!
От пианото зазвучаха встъпителните
акорди
на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят.
към текста >>
Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични
акорди
и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични
акорди
и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>
Учителят освободи педала и последните
акорди
се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо.
Учителят освободи педала и последните
акорди
се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание.
към текста >>
5.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и
акорди
.
Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и
акорди
.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
към текста >>
Акордите
бяха наситени с достатъчно мощ и красота.
След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението.
Акордите
бяха наситени с достатъчно мощ и красота.
Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя.
към текста >>
Непосредствено след заключителните
акорди
, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
Непосредствено след заключителните
акорди
, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>
6.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
От грубите и дебели струни прозвуча последният
акорд
на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.
За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
От грубите и дебели струни прозвуча последният
акорд
на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.
Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.
към текста >>
7.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Заключителният
акорд
на симфонията за плътта и Духа." Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго.
"Заключителният
акорд
на симфонията за плътта и Духа." Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго.
Политическият живот в България кипеше. Сменяха се правителства едно след друго. През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас. Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов. Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?
към текста >>
Това е Неговият заключителен
акорд
на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга!
Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса." Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му. Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения. Това бе нашата задача. Това ще бъде и вашата задача. Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.
Това е Неговият заключителен
акорд
на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга!
Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!
към текста >>
8.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Последните дни на Учителя и последният
акорд
" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево.
"Последните дни на Учителя и последният
акорд
" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево.
Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него.
към текста >>
Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният
акорд
на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни.
Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният
акорд
на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
към текста >>
9.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен
акорд
, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.
В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души?
Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен
акорд
, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.
В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта. Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане.
към текста >>
10.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Това бе финален
акорд
на Божествената Симфония на земята.
Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител.
Това бе финален
акорд
на Божествената Симфония на земята.
Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя.
към текста >>
Ние присъствувахме на финалния
акорд
на тази Божествена Симфония на земята.
Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество.
Ние присъствувахме на финалния
акорд
на тази Божествена Симфония на земята.
Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години. Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила.
към текста >>
11.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Чуваха се и
акорди
от единия, а после - от другия.
" - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори.
Чуваха се и
акорди
от единия, а после - от другия.
Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни. Този брат се появи в Братството за известно време, а после замина някъде и изчезна. Когато прочетох преди години за този концерт - случаят бе разказан от Николай Дойнов - се изумих и разбрах всичко. А вие ще прочетете това и ще си направите своите изводи. Един ден бяхме на двора до масите, на които ставаха общите обеди на "Изгрева".
към текста >>
12.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари,
акордеон
или друг някой инструмент.
В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец.
Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари,
акордеон
или друг някой инструмент.
Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние.
към текста >>
13.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или
акордеон
.
Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса, а след няколко деня, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене.
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или
акордеон
.
Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>
14.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Това е неговата творба, явяваща се като заключителен
акорд
от неговото богословско обучение в САЩ.
А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година. През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна.
Това е неговата творба, явяваща се като заключителен
акорд
от неговото богословско обучение в САЩ.
Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни.
към текста >>
15.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всеки един музикант би казал, че това е един музикален
акорд
до, ми, сол и че това е доминантен
акорд
на гамата До мажор.
А тя е следната: „Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божествения Дух. Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. Глава на Абсолютния Дух на Битието е Бог." Това означава Космогонията и Словото на Учителя. В долната част на хордата има петолиние с ключа сол и обозначени три цели ноти на петолинието означаващи нотите до, ми, сол.
Всеки един музикант би казал, че това е един музикален
акорд
до, ми, сол и че това е доминантен
акорд
на гамата До мажор.
Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония.
към текста >>
Този
акорд
поддържа бодро настроение.
В долната част на хордата има петолиние с ключа сол и обозначени три цели ноти на петолинието означаващи нотите до, ми, сол. Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек.
Този
акорд
поддържа бодро настроение.
И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание.
към текста >>
И когато изпееш или изсвириш този
акорд
, в трите тона дава една жизнерадостна хармония.
Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение.
И когато изпееш или изсвириш този
акорд
, в трите тона дава една жизнерадостна хармония.
Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема.
към текста >>
А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален
акорд
до, ми, сол от гамата До мажор.
Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен.
А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален
акорд
до, ми, сол от гамата До мажор.
Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема. И така този брат започна да работи със сестра Теофана Савова, за да записва нейните опитности. И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол.
към текста >>
И този музикален
акорд
в тази емблема означава песента „Бог е Любов".
" Отговаря: „С песента „Бог е Любов". „Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов". Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен. Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата.
И този музикален
акорд
в тази емблема означава песента „Бог е Любов".
Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така. И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата.
към текста >>
16.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Акордът
на ла-минор е „ла, до, ми".
И тогава ние можем да построим една архитектурна форма в дадена тоналност в дадена гама. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Решихме да построим елипсата в минорна гама. В коя гама? Спряхме се на ла-минор.
Акордът
на ла-минор е „ла, до, ми".
Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност - в ла-минор. Обаче като свършихме всичко това си спомнихме „Ама ние имаме Пентаграм даден от Учителя. Я дай да видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?
към текста >>
Акордът
е хармонично съчетание на тоновете.
Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина.
Акордът
е хармонично съчетание на тоновете.
Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката. Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд. То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете.
към текста >>
Да кажем, че имате
акорда
до, ми, сол, то имате гамата до-мажор.
То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете.
Да кажем, че имате
акорда
до, ми, сол, то имате гамата до-мажор.
Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката. Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд. То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете. Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор.
към текста >>
Ако имате
акорда
(ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор.
В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор.
Ако имате
акорда
(ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор.
Това са основни акорди познати в музиката. Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд. То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете. Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист.
към текста >>
Това са основни
акорди
познати в музиката.
Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор.
Това са основни
акорди
познати в музиката.
Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд. То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете. Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи.
към текста >>
Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг
акорд
.
Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката.
Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг
акорд
.
То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете. Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи. След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма.
към текста >>
То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на
акорда
и чрез дадените дължини на тоновете.
Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката. Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд.
То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на
акорда
и чрез дадените дължини на тоновете.
Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи. След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма. Направихме един голям кръг, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата.
към текста >>
Така ние използвахме за Пентаграмата минорен
акорд
- ла, до, ми основен
акорд
в гамата ла-минор.
Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката. Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд. То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете.
Така ние използвахме за Пентаграмата минорен
акорд
- ла, до, ми основен
акорд
в гамата ла-минор.
И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи. След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма. Направихме един голям кръг, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата. Оформи се градинка, където се посаждаха цветя, а в самата елипса се насаждаше босилек според едно изказване на Учителя.
към текста >>
17.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А вие следващите поколения ще проверите заключителния
акорд
на тази епоха.
В един и същ живот от господари те преминаха в другия полюс и станаха слуги. Ние в България ги видяхме как преминаваха тези руски величия изгонени от Русия като нещастни низвергнати човешки същества. Те преминаха през България като емигранти, но преминаваха като слуги, а не като господари. Видяхме как се сбъднаха думите на Учителя. Ето така поколението от Школата на Учителя беше принудено да бъде свидетел на една епоха, която бе определена от Учителя.
А вие следващите поколения ще проверите заключителния
акорд
на тази епоха.
към текста >>
18.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това е неговата творба, явяваща се като заключителен
акорд
от Неговото богословско учение в САЩ.
Свищов през 1886 година. Отива в село Хотанца, Русенско и учителства две години в местното училище. През август 1888 година заминава за САЩ да следва богословие и медицина. Завръща се в България през 1895 година. През 1896 година издава книжката „Наука и възпитание" в гр. Варна.
Това е неговата творба, явяваща се като заключителен
акорд
от Неговото богословско учение в САЩ.
Цялата 1897 година е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е края на 19-ти век и за съдбата на света е отбелязано в „Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че е изпратен Оня, Който язди на бял кон и името му е „БОЖИЕТО СЛОВО", из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни.
към текста >>
19.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен
акорд
бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч.
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен
акорд
бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
към текста >>
20.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните
акорди
.
А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ.
В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните
акорди
.
Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа.
към текста >>
Взех участие и в последния
акорд
на школата.
Изпращайки ме до вратата, УЧИТЕЛЯТ каза: - Този път духовете поискаха да те отклонят от работата на Изгрева, но не успяха. Голяма будност на съзнанието е необходимо. Това са изпити и за работниците на нивата!... И този път отказах. Продължих си работата.
Взех участие и в последния
акорд
на школата.
към текста >>
21.
ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Последният
акорд
на песента отзвуча.
Душите благоговеят! Единство и хармония. Великото и малкото бяха в едно. Ръката Господня и ръката на ученика се сливаха в тайнството на великото посвещение. Слънчева страница на Божествената Любов!
Последният
акорд
на песента отзвуча.
Той проговори: - Ако това би било открито на човечеството, ако биха знаели за тържеството на Божествения Дух, Който се изявява на седмострунната арфа - тези езера, целият циркус и платото на Бъбрека не биха могли да приютят големите множества!... Но, тогава не би могло да се работи, както сега... а и Вие не бихте били тъй близо до мен. Планът на небето е такъв. Чудни отговори. Вдигнати завеси.
към текста >>
22.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите
акорди
на октавите, ноните, или децимите.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите
акорди
на октавите, ноните, или децимите.
На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
към текста >>
Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени
акорди
, с хармония чисто Бетховеновска.
На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени
акорди
, с хармония чисто Бетховеновска.
По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор.
към текста >>
От пианото зазвучаха встъпителните
акорди
на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"!
От пианото зазвучаха встъпителните
акорди
на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
към текста >>
Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични
акорди
и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични
акорди
и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество.
Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните
акорди
се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо.
УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните
акорди
се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. УЧИТЕЛЯТ поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание.
към текста >>
23.
ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и
акорди
.
Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и
акорди
.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
към текста >>
Акордите
бяха наситени с достатъчно мощ и красота.
След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението.
Акордите
бяха наситени с достатъчно мощ и красота.
Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Непосредствено след заключителните
акорди
, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
Непосредствено след заключителните
акорди
, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на УЧИТЕЛЯ. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>
24.
ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните
акорди
на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните
акорди
на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет.
към текста >>
Достатъчно е да се разнесат няколко
акорда
, или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салона почва да се изпълва.
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока, или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на Изгрева, вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи деня на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката.
Достатъчно е да се разнесат няколко
акорда
, или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салона почва да се изпълва.
УЧИТЕЛЯТ не закъснява. Според случая, Той или е между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше УЧИТЕЛЯ. Той се интересуваше и от инструмента, от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.
към текста >>
Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо и лъка едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните
акорди
.
Обикновено, УЧИТЕЛЯТ започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза от катедрата, за да отвори кутията, където, загъната в мек кадифен плат, е цигулката Му. След леко, едвам чуто настройване, лъка почва да извлича от нежните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпежи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва словото. Настъпва тишина, която се помни.
Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо и лъка едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните
акорди
.
Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове. УЧИТЕЛЯТ придружава цигулката си със своя мек, баритонен тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат.
към текста >>
25.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В разложените
акорди
, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие.
Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето.
В разложените
акорди
, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие.
С няколко тържествени акорда разказа завърши. Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
С няколко тържествени
акорда
разказа завърши.
В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие.
С няколко тържествени
акорда
разказа завърши.
Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
26.
ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален
акорд
цялата съкровищница на българския дух.
55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ Името на Михалаки Георгиев се среща още от първите години на века, заедно с други сподвижници на Учителя. Ще го намерите в първите протоколи на съборите. Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът".
Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален
акорд
цялата съкровищница на българския дух.
При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър успех. А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените". На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство.
към текста >>
27.
ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и
акордеон
.
На съборите се правеше оркестър от около десет човека. Това ще го видите по запазените снимки от онова време. В неделните дни сутрин излизаше целият Изгрев. Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека.
Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и
акордеон
.
Ние свирехме в центъра на кръга. Кръгът на паневритмията обикаляше около нас. Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината?
към текста >>
28.
ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
След последния
акорд
Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше?
Учителят бе между нас. Всички пяхме с вдъхновение. Пеех и аз. Тази песен подсказва за хубава басова линия. Аз сполучливо я импровизирах.
След последния
акорд
Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше?
" „Не мога самостоятелно. В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента. Този момент споделям, за да се види как се музицираше. Някои от вас може да направи този опит и да изпълни по същия начин тази песен.
към текста >>
29.
ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В разложени
акорди
с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля.
Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот. Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор, или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце.
В разложени
акорди
с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля.
От светове в светове преминаваше пътят на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя. Няколко тържествени акорда и разказа завърши. Тишина. Диханието на голямото мнозинство бе спряло. Учителят не продума.
към текста >>
Няколко тържествени
акорда
и разказа завърши. Тишина.
Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля. От светове в светове преминаваше пътят на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя.
Няколко тържествени
акорда
и разказа завърши. Тишина.
Диханието на голямото мнозинство бе спряло. Учителят не продума. Прибра цигулката Си. Качи се на катедрата. Прочетохме „Добрата молитва".
към текста >>
30.
ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Йордан Симеонов - кларнетист -
акордеонист
14.
Професор Арсени Лечев 9. Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10. Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12. Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13.
Йордан Симеонов - кларнетист -
акордеонист
14.
Атанас Минчев - виолист в Царския симфоничен оркестър и оркестрант в радио София 15. Д-р Филип Стоицев - зъболекар, цигулар и композитор 16. Гавраил (Галилей) Величков - цигулар на Младежкия окултен клас 17. Аня Тодорова - пианистка 18. Константин Константинов - челист 19.
към текста >>
31.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и
акордеон
.
Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др. „Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет. Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано. Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента.
Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и
акордеон
.
При изпълнението на Паневритмията на „живо" - контактът с разумните сили на природата е бил най-осезаем. Тогава настъпва въздействието на онова тайнствено единство - духовна храна за всички. Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия. През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи. Това е едно улеснение за пожелалите да играят паневритмичните упражнения.
към текста >>
32.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Този именно
акорд
, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят.
Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля.
Този именно
акорд
, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят.
Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя. Тези велики проблеми на бъдещето ще бъдат разработени чрез новата раса в астрокосмичната синтеза. Новата епоха е вече зачената, тя расте в утробата на времето и наближава момента, когато човечеството ще излезе от тъмния период на Кали Юга, за да влезе в новата култура на Синовете Божии. Старият свят, със своите противоречия, с всичките си свои заблуждения, с всичките си кървави насилия ще бъде тор, чрез който ще се наторят идейните семена на новата култура. Сега в Невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на земята и ще бъдат истинските работници за изграждането на тази култура, от която ще се създаде новата раса - расата на учениците.
към текста >>
33.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ
,
,
ТОМ 5
Така че новата формула, която се даде бе един заключителен
акорд
на неговата мисия на земята.
А сега преди да си замине Учителят сложи и прибави само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот". Думата, която прибави бе „изобилният". Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме.
Така че новата формула, която се даде бе един заключителен
акорд
на неговата мисия на земята.
Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух. Ето така ученикът чрез послушание и чрез изпълнение Волята на Бога може да се добере до изобилния живот, който излиза от Словото на Учителя.
към текста >>
34.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ
,
,
ТОМ 5
Така че новата формула, която се даде бе един заключителен
акорд
на неговата мисия на земята.
А сега преди да си замине Учителят сложи и прибави само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот". Думата, която прибави бе „изобилният". Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме.
Така че новата формула, която се даде бе един заключителен
акорд
на неговата мисия на земята.
Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух. Ето така ученикът чрез послушание и чрез изпълнение Волята на Бога може да се добере до изобилния живот, който излиза от Словото на Учителя.
към текста >>
35.
8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
" и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа
акордите
на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти.
" А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото!
" и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа
акордите
на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти.
Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка. Тя вземаше уроци по пиано. Идваха и други братя и сестри.
към текста >>
После пък синът ми Георги ми написа
акордите
на Паневритмията и на повечето песни.
Учителят знаеше какво бях научила. Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят! " А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си. Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча.
После пък синът ми Георги ми написа
акордите
на Паневритмията и на повечето песни.
При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н. Той ни преподаваше и изпитваше често пъти се събирахме по няколко души заедно. Той се занимаваше с всички едновременно.
към текста >>
36.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Финалният
акорд
6.
Врабево, Троянска околия - ?) 1. Живият огън на Словото 2. Хармония и дисхармония 3. Певец в Русенската опера 4. Пътят на музиканта 5.
Финалният
акорд
6.
Побоят над Учителя през 1936 г. 7. “Упанишадата” 1937 г. 8. “Упанишадата” на Езерата 1939 г. 9. Любомир Лулчев ли е виновен за всичко? 10. Любомир Лулчев – кратка биография 11.
към текста >>
37.
19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
А когато едно време Учителят ни викаше тук в салона за закупеното пиано, то толкова разбирах, подава ми един ключ да
акордираме
пиано, да
акордираме
рояла в малкия салон.
Той е завършил всички възможни еволюции. Защото тука той каза така: "Аз не ви говоря това, което знам, а това, което не знаете вие". Значи Той слиза на нашето ниво, затова примери ще видиш за хитър Петър и т.н., за царя и пр., за българина оттам ще тръгне, за да му сложи една светлина в съзнанието. Но какво е Учителя не можем с тия сетива, но мога да ти кажа Вергилий, че от известно време чувствам колко сме ние бедни и ограничени с тия петте сетива. С тях не можем да обхванем Вселената.
А когато едно време Учителят ни викаше тук в салона за закупеното пиано, то толкова разбирах, подава ми един ключ да
акордираме
пиано, да
акордираме
рояла в малкия салон.
А то още го помня. Носи N0 128, това е. Първата седмица като го е направила фабриката, то като го акордирам, след 10 дена пак се върне на старото място. Отново ме вика. А Той стоеше до мене, по едно време, аз толкова разбирах.
към текста >>
Първата седмица като го е направила фабриката, то като го
акордирам
, след 10 дена пак се върне на старото място.
Но какво е Учителя не можем с тия сетива, но мога да ти кажа Вергилий, че от известно време чувствам колко сме ние бедни и ограничени с тия петте сетива. С тях не можем да обхванем Вселената. А когато едно време Учителят ни викаше тук в салона за закупеното пиано, то толкова разбирах, подава ми един ключ да акордираме пиано, да акордираме рояла в малкия салон. А то още го помня. Носи N0 128, това е.
Първата седмица като го е направила фабриката, то като го
акордирам
, след 10 дена пак се върне на старото място.
Отново ме вика. А Той стоеше до мене, по едно време, аз толкова разбирах. По едно време каза: "Сега светлината блъска, блъска в съзнанието на човека да изработи нови центрове, за да разбирате по нов начин нещата". Защото каква е дълбока тая материя, която имаме и трябва вегетарианство, чист живот трябва, дисциплина особено, тя също помага. Да се изфини тая материя, да се създадат нови клетки, да усетят нови неща.
към текста >>
38.
82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
,
ТОМ 8
2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих
акорд
?
И после я виждаш, измъкната вече, обилно огряна от златни лъчи, скали до небето с любов я приветстват, и ехото дивно безспирно ечи. 3. А горе над нея прехвръкват орлите, високо в простора и смело зоват, А нощем звездите в небето безбрежно, и тайни разкриват и чудно блестят. 4. От бездна към изход, към радост и песни, нагоре се вие пътека една. Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди?
2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих
акорд
?
Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти?
към текста >>
Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих
акорд
, симфония на вековете и на безсмъртния живот?
Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4.
Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих
акорд
, симфония на вековете и на безсмъртния живот?
Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
към текста >>
39.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА
,
,
ТОМ 8
- Учителят да вземе няколко
акорди
и целият клас ще се хармонизира.
Вие трябва да опитате новата култура. Всяка духовна храна, която се дава на децата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Помнете едно: вие като учители всякога ще предадете на учениците си едновременно вашите добродетели и вашите недъзи; това ще стане, без вие да знаете. Не може да предадеш на хората това, което нямаш." "Да кажем, че в едно отделение или клас не седят мирно. Какво да се прави?
- Учителят да вземе няколко
акорди
и целият клас ще се хармонизира.
Учителят много лесно може да научи децата да станат проводници на доброто, най-първо, той трябва да ги обикне. Децата познават кой ги обича. Да не усетят децата, че ти можеш да излъжеш пред тях. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, е за Учителя.
към текста >>
40.
19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997
,
ТОМ 8
По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа,
акордеон
или от смесен ансамбъл.
Когато биват разбрани, те хранят интелекта, точно така както движенията тонират тялото и музиката възпламенява духа. Никакво изпълнение на Паневритмията не е завършено без тях. РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ВАРМАВУ ВРОММ - ВЕШМ Извън България изпълнение на Паневритмията са били характеризирани от /чрез/ магнетофонни и портативни касети. Това издание се подготви да окуражи употребата на жива музика и да внесе лъх от пресен въздух към репертоара, който е на разположение на изучаващите цигулка. Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите.
По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа,
акордеон
или от смесен ансамбъл.
Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни. В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия. Музиката е така по вътрешно естество свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало.
към текста >>
41.
18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
Без да е учил някога музика и солфеж, той свиреше отлично и на китара и на
акордеон
.
Косю често сънува дядо си и много се плаши от това. Той въобще се плаши от сънища и от духове. Та искам да кажа, че Косю е под знака на Водолея с 5-6 планети в този знак. Много умен и интелигентен, като всеки уранов тип. Уран е господар на Водолея, затова той е просто необикновен по способностите си.
Без да е учил някога музика и солфеж, той свиреше отлично и на китара и на
акордеон
.
С гениалния си ум той през целия си живот, като инженер взимаше много високи постове като директор на Обединение и обикаляше заводите по цяла България като голям началник. А не беше комунист. Въпреки всичко той зае такъв висок пост. Той беше отличен математик. И аз като бях в прогимназията, даваха ми много трудни задачи по математика.
към текста >>
42.
2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО
,
,
ТОМ 8
Акордеонът
пък подарила на ученичката му от Русе.
Данко е основал първия джазов оркестър в България, както и тоя на гвардията. Във Франция той си бил купил саксофон и кларинет. На 4^Ш.1969 г. Данко почива внезапно в Русе от инфаркт, но бива пренесен в София където бива погребан. След смъртта му, Надка, втората му жена, предала саксофона му на концертмайстора на филхармонията - Иван Димов.
Акордеонът
пък подарила на ученичката му от Русе.
Данко имал бунгало на Изгрева и като кларнетист е свирил много често на Паневритмия, а освен това е бил един от най-редовните музиканти на Изгрева, както и един от тия, които са вземали живо участие при всички концерти. Той е бил един от най-редовните музиканти на Изгрева, както и на Бивака на Витоша. Надка и Данко са живели първоначално в апартамента на семейството на Цветка Щилянова, на ул. "Георгиу Деж" N0 11, но тъй като на Изгрева кипял живот и средата била по-хармонична, те са живели предимно на Изгрева в бунгалото. Имало е и друга основателна причина.
към текста >>
43.
5. ФИНАЛНИЯТ АКОРД
,
,
ТОМ 8
5. ФИНАЛНИЯТ
АКОРД
През 1972 г.
5. ФИНАЛНИЯТ
АКОРД
През 1972 г.
брат Филип Стоицев беше събрал оркестър и солисти и бяха направени записи в домът на брат Игнат Котаров. Единствено след Кирил Икономов брат Стоицев беше разработил и аранжирал песни от Учителя и то много добре, в духът на Учителя. Аз записах песните "Шуми" и "Обетована земя". След заминаването на Учителя братята и сестрите се скараха кой да води бащина дружина. Така дойде по естествен път процеса 1957/58 г.
към текста >>
44.
12. СТУДЕНТ
,
,
ТОМ 8
Имаше един китарист, една
акордеонистка
, един-двама певци.
Там преместих целия си кабинет. Консерваторията се евакуира някъде в северна България. Аз даже един път дойдох в София с една селска кола и на свещи свалихме с четирима селяни пианото. Смятах, че София вече ще бъде напълно разрушена от англо-американските бомбардировки. На село работих добре и свирех.
Имаше един китарист, една
акордеонистка
, един-двама певци.
Организирах концерти. Дадохме един концерт в един селски двор. Столичани пристигнаха пременени с най-хубавите си дрехи. Пренесохме всички столове от съседите и се настанихме в двора. Концерта беше обявен с благотворителна цел за пострадалите от бомбардировките.
към текста >>
45.
13. ПОДУХ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
Някъде той ми предлагаше по-голямо разнообразие на
акордите
, които аз приемах или не.
Тогава той беше студент в последния курс на Консерваторията. Вземах уроци от отец Иван Говедаров. А той беше разпопен католишки свещеник, когото пловдивските католици бяха пратили преди това една година на специализация във Виена, за да следва специално духовна музика. Той владееше много добре хармонията и проверяваше хармонизациите ми на песни на Учителя. Обикновено работех с малко грешки.
Някъде той ми предлагаше по-голямо разнообразие на
акордите
, които аз приемах или не.
По-късно заработих самостоятелно. Много дълга на него. Учителят е канил при себе си Добри Христов, най-добрия български хоров композитор, за да хармонизира песни на Учителя. А когато нашия добър музикант Кирил Икономов, по времето на министър Борис Йоцов, министър на просветата, беше назначен за главен инспектор по музика в Министерството на просветата, беше пратен на едногодишна специализация в Париж по музика. Учителят е писал следното писмо на брат Кирил: "Очаквам, брат, след като завършите специализацията си в Париж, да се върнете в София и да започнете да аранжирате моите песни".
към текста >>
46.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Чуват се нападки против участието на
акордеона
при изпълнението на песните и Паневритмията.
Намират се, за съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят правилно". На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща внимание. Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие.
Чуват се нападки против участието на
акордеона
при изпълнението на песните и Паневритмията.
Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др.
към текста >>
Вярно е, че
акордеонът
масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония.
На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща внимание. Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие. Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията.
Вярно е, че
акордеонът
масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония.
Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно.
към текста >>
Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти
акордите
.
Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент.
Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти
акордите
.
Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи.
към текста >>
Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на
акорди
.
Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията.
Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на
акорди
.
Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните.
към текста >>
Затова е по-добре да се установят
акорди
, които да се изпълняват от всички.
Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди.
Затова е по-добре да се установят
акорди
, които да се изпълняват от всички.
В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад.
към текста >>
За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези
акорди
колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи.
Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение.
За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези
акорди
колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи.
Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад. Учителят даваше песните си като ги свиреше на цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано. Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен.
към текста >>
Под хармонизиране разбираме обличането на мелодията в логически свързани
акорди
, евентуално с контрапунктични движения на места в баса или другите гласове.
Ние, последователите на Бялото Братство, приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите последователи да пеят непрестанно и сам е сътворил 150 песни, между които 14 са в български стил. Музикалното творчество на Учителя е още малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в бъдеще. Както вече казах, Учителят ни даде едногласно своите песни. Цяло щастие е за нас, че имаме свободата да хармонизираме, аранжираме и разработваме това богато музикално наследство, което нямаше да бъде така, ако Той ни беше дал песните си с готова хармония. Трябва да се разяснят и разграничат тези три понятия, с които често боравим в доклада.
Под хармонизиране разбираме обличането на мелодията в логически свързани
акорди
, евентуално с контрапунктични движения на места в баса или другите гласове.
При аранжировката ние приспособяваме хармонизираната вече песен за: солово, вокално или инструментално изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н. При разработване вземаме един или повече мотиви от песните и ги развиваме тематически, като влагаме собствени идеи и разбирания. Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция.
към текста >>
47.
185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА
,
ТОМ 9
Темпераментът й ще е доста високо
акордиран
, но ще умее да се контролира и рядко ще проявява гневът си.
Слънце в Лъв, тригон с Уран. Интуитивна, оригинална, независима природа. Ще се увлича от учения и вярвания, които другите смятат за странни, като окултизъм, астрология и др. Ще е чувствителна към по-висшите сили на природата и ще може да им бъде проводник. Ще се ползва много от помощта на приятели и чрез тях може да осъществи целите и амбициите си.
Темпераментът й ще е доста високо
акордиран
, но ще умее да се контролира и рядко ще проявява гневът си.
Слънце тригон със Сатурн. Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки отлаганията и пречките. Честен характер, добра и внимателна природа. Искрена и справедлива в отношенията си с другите, но когато вярва, че известен курс на действие е прав никой не ще може да я отклони от него. Слънце квадрат с Юпитер.
към текста >>
48.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Акордеонист
без
акордеон
48.
Дядо Филип и дъждът 43. Протогеров и Учителят 44. Не бой се, момчето ще оздравее 45. Недей плака, а се моли 46. Концерт и вдъхновение 47.
Акордеонист
без
акордеон
48.
Днес ще ме убият 49. Двете деца и гръмотевицата 50. Гледай, ще видиш истината 51. Опитът на сестра Василка от Варна 52. Приятел на истината 53.
към текста >>
49.
08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
5.)
Акордеонистът
Стоян Георгиев Димитров от Варна.
Не помня обаче лекарството, което ми каза, направих това нещо и след три седмици аз бях закрепнал вече. Значи Господ му казал - той влизал във връзка с невидимия свят по някакъв начин, чрез молитва, и му казали какво да прави братът и да получи облекчение. В. К.: Това е интересна опитност. „Бог е силен да го прави, защото с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение. " (1 Послание на Петър, 1 глава, ст.
5.)
Акордеонистът
Стоян Георгиев Димитров от Варна.
Майка му била болна и отишла на минералната баня в Горна баня да се лекува. През това време той отива в София да се срещне с Учителя и да го пита какво да прави. Отива, но Учителят е на поляната, а той не смеел да отиде при него. Иска да отиде, но се стеснява. Учителят отишъл до горницата - стаята си, върнал се и пак отишъл на поляната и седнал при другите.
към текста >>
50.
09 - 47. АКОРДЕОНИСТ БЕЗ АКОРДЕОН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
47.
АКОРДЕОНИСТ
БЕЗ
АКОРДЕОН
Един брат отдавна имал силно желание да се срещне с Учителя, но все не се нареждало.
47.
АКОРДЕОНИСТ
БЕЗ
АКОРДЕОН
Един брат отдавна имал силно желание да се срещне с Учителя, но все не се нареждало.
Един ден идва в София и отива на Изгрева. Срещнал се и се запознал с брат Пеньо Ганев, с когото споделил мъката си, че свирил на акордеон, но все няма инструмент. Както си разговаряли, видял ги Учителят и тръгнал към тях. „Учителю, братът е акордеонист без акордеон", казал направо, без да го е карал някой брат Пеньо. - „Щом намери, рекох, да купи." - казал Учителят.
към текста >>
Срещнал се и се запознал с брат Пеньо Ганев, с когото споделил мъката си, че свирил на
акордеон
, но все няма инструмент.
47. АКОРДЕОНИСТ БЕЗ АКОРДЕОН Един брат отдавна имал силно желание да се срещне с Учителя, но все не се нареждало. Един ден идва в София и отива на Изгрева.
Срещнал се и се запознал с брат Пеньо Ганев, с когото споделил мъката си, че свирил на
акордеон
, но все няма инструмент.
Както си разговаряли, видял ги Учителят и тръгнал към тях. „Учителю, братът е акордеонист без акордеон", казал направо, без да го е карал някой брат Пеньо. - „Щом намери, рекох, да купи." - казал Учителят. Не минало и месец от тази среща с Учителя и братът си купил акордеон. Почнал да взима уроци и скоро напреднал в свиренето.
към текста >>
„Учителю, братът е
акордеонист
без
акордеон
", казал направо, без да го е карал някой брат Пеньо.
47. АКОРДЕОНИСТ БЕЗ АКОРДЕОН Един брат отдавна имал силно желание да се срещне с Учителя, но все не се нареждало. Един ден идва в София и отива на Изгрева. Срещнал се и се запознал с брат Пеньо Ганев, с когото споделил мъката си, че свирил на акордеон, но все няма инструмент. Както си разговаряли, видял ги Учителят и тръгнал към тях.
„Учителю, братът е
акордеонист
без
акордеон
", казал направо, без да го е карал някой брат Пеньо.
- „Щом намери, рекох, да купи." - казал Учителят. Не минало и месец от тази среща с Учителя и братът си купил акордеон. Почнал да взима уроци и скоро напреднал в свиренето. След това първата му работа е била да научи „Паневритмията". Научил я и редовно свирел всяка сутрин на братското лозе във Варна, където приятели идват от града да играят.
към текста >>
Не минало и месец от тази среща с Учителя и братът си купил
акордеон
.
Един ден идва в София и отива на Изгрева. Срещнал се и се запознал с брат Пеньо Ганев, с когото споделил мъката си, че свирил на акордеон, но все няма инструмент. Както си разговаряли, видял ги Учителят и тръгнал към тях. „Учителю, братът е акордеонист без акордеон", казал направо, без да го е карал някой брат Пеньо. - „Щом намери, рекох, да купи." - казал Учителят.
Не минало и месец от тази среща с Учителя и братът си купил
акордеон
.
Почнал да взима уроци и скоро напреднал в свиренето. След това първата му работа е била да научи „Паневритмията". Научил я и редовно свирел всяка сутрин на братското лозе във Варна, където приятели идват от града да играят. След заминаването на Учителя, почти 45 години той е на поста си с акордеона и свири братските песни. Този брат се казва Стоян Димитров от Варна.
към текста >>
След заминаването на Учителя, почти 45 години той е на поста си с
акордеона
и свири братските песни.
- „Щом намери, рекох, да купи." - казал Учителят. Не минало и месец от тази среща с Учителя и братът си купил акордеон. Почнал да взима уроци и скоро напреднал в свиренето. След това първата му работа е била да научи „Паневритмията". Научил я и редовно свирел всяка сутрин на братското лозе във Варна, където приятели идват от града да играят.
След заминаването на Учителя, почти 45 години той е на поста си с
акордеона
и свири братските песни.
Този брат се казва Стоян Димитров от Варна. Учителят откликваше на всеки вътрешен подтик у човека, когато този подтик идваше от един идеален свят, обличаше се в идея, слизаше в ума на човека и задвижваше у него всичко, за да може животът му да следва високия идеал на своята душа. А високият идеал на съвременниците на Учителя бе да станат ученици и служат на Бога и като ученици на Школата да прилагат Словото в живота си.
към текста >>
51.
V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 11
Нали през време на молитвата човешката душа се разтваря за Бога, за Божествения свят,
акордира
се, така да се каже, с Божествения свят и идва във възприемателно състояние, и така той приема енергиите от Божествения свят, които проникват в душата му.
Когато те се просветят в трите свята - физически, духовен и Божествен - тогава се върши хубава работа. Защото молитвата е работа. Човек се учи през време на молитвата. Бог учи човека. Ще кажете как?
Нали през време на молитвата човешката душа се разтваря за Бога, за Божествения свят,
акордира
се, така да се каже, с Божествения свят и идва във възприемателно състояние, и така той приема енергиите от Божествения свят, които проникват в душата му.
След това през целия ден в съзнанието му идват нови идеи, нови мисли и чувства, нови подтици, които човек е приел през време на молитвата, така че да го подтикват към нов възвишен живот. Да се молим, това значи да разговаряме с Бога, с Онзи, когото обичаме. При молитвата човек отваря душата си за Бога и излива своята Любов към Него. Истинската молитва е отражение на Любовта. Казано е в Писанието: „Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога".
към текста >>
52.
17. ВЯРА
,
,
ТОМ 12
Дисхармонията произтича от това, че ви е
акордирал
човек, който не разбира от това изкуство.
Това не може да го направи един човек, мнозина могат да го сторят. А на всинца ви липсва по едно саханче. Направете един опит в това отношение. Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Молитвата има сила, когато между вас има хармония.
Дисхармонията произтича от това, че ви е
акордирал
човек, който не разбира от това изкуство.
Затова дисхармонията между вас мога да нарека акордиране или настройване. И действително, най-хубавата част от един концерт е настройването на цигулките и на другите инструменти. Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в отдаване помежду си взаимно уважение и почит. Това, което извършваме отвънка, да е израз на онова вътрешно разположение, което ще извършим заради Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна, то направете следната маневра.
към текста >>
Затова дисхармонията между вас мога да нарека
акордиране
или настройване.
А на всинца ви липсва по едно саханче. Направете един опит в това отношение. Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Молитвата има сила, когато между вас има хармония. Дисхармонията произтича от това, че ви е акордирал човек, който не разбира от това изкуство.
Затова дисхармонията между вас мога да нарека
акордиране
или настройване.
И действително, най-хубавата част от един концерт е настройването на цигулките и на другите инструменти. Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в отдаване помежду си взаимно уважение и почит. Това, което извършваме отвънка, да е израз на онова вътрешно разположение, което ще извършим заради Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна, то направете следната маневра. Представете си, че вие се намирате в най-голямото бедствие или се давите в някоя дълбока река и тази именно ваша сестра ви спасява.
към текста >>
53.
1. НАЙ-МАЛКОТО
,
Първи урок от Учителя
,
ТОМ 12
Някой път на едно пиано, като се свири, почне да се
дезакордира
.
Каквото и да дойде, то е за добро, то е Божествено, веднага отпусни си душата. Всичко в живота е добро. Добрите хора не че не виждат лошото, те го виждат, но Доброто ги запълня, те са богати, запълнена е душата у тях. Ще живеете всякога в Разумната Любов - в Любовта вътре! В разумното противоречие няма!
Някой път на едно пиано, като се свири, почне да се
дезакордира
.
Човек като работи, не трябва да се преуморява. Човек има да преодолее у себе си някои желания. Запример у някого вкусът е много развит. Каквото и да му говориш на такъв човек, той си мисли само за ядене. Има хора, които много обичат риба и все за риба си мислят; други - за хляб.
към текста >>
54.
29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Казано е във възванието: „Призовете Ме с Моята милост и Аз ще ви помогна." 9.При молитвата човешката душа се отваря за Божествения свят,
акордира
се с Божествения свят, идва във възприемателно състояние и тогава приема енергии от Божествения свят, приема мисълта на Бога, живота на Бога.
7.Молитвите се приемат от Духа и Той ги предава на Бога. Духът, това е Йерархията. Значи тя е посредник при молитвата между човека и Бог. Вашите молитви, макар и да не се съвършени, светлите ангелски същества ги приемат, преработват и ги изпращат към Бога преработени. 8.Молитвата е много силна, когато се апелира към Божията милост.
Казано е във възванието: „Призовете Ме с Моята милост и Аз ще ви помогна." 9.При молитвата човешката душа се отваря за Божествения свят,
акордира
се с Божествения свят, идва във възприемателно състояние и тогава приема енергии от Божествения свят, приема мисълта на Бога, живота на Бога.
Нови идеи нахлуват тогава от Божествения свят в човешката душа. След това, през целия ден в човешкото съзнание идват нови, светли идеи и пътища. Той ги е приел от Горе във време на молитвата. 10.Вътрешната сила на човека при молитвата е: да изказва и преживява благодарност и любов към Бога. 11.Има лоши духове.
към текста >>
55.
11. РАЗДЯЛАТА
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Казах, че баща ми беше общественик, покани у дома едно семейство евакуирано, а момчето малко свиреше на
акордеон
много хубаво арии от опери.
11. РАЗДЯЛАТА Мина известно време. Евреите от София бяха евакуирани. При нас дойдоха да живеят семейството на сестрата на баща ми и още едно семейство.
Казах, че баща ми беше общественик, покани у дома едно семейство евакуирано, а момчето малко свиреше на
акордеон
много хубаво арии от опери.
Останах възхитена, мислех, че акордеонът е само за панаирите. Поканих го да го уча на пиано. Той прие и когато се прибрали в София, стана ученик на Андрей Стоянов по пиано и на Людмил Стоянов по композиция. Мисля, че заминали за Израел и повече нищо не чух за тях. От това изселване моят брат задружи с едно богато момиче и после се оженили, след София, където живяли малко и родили едно момче, заминали за Израел.
към текста >>
Останах възхитена, мислех, че
акордеонът
е само за панаирите.
11. РАЗДЯЛАТА Мина известно време. Евреите от София бяха евакуирани. При нас дойдоха да живеят семейството на сестрата на баща ми и още едно семейство. Казах, че баща ми беше общественик, покани у дома едно семейство евакуирано, а момчето малко свиреше на акордеон много хубаво арии от опери.
Останах възхитена, мислех, че
акордеонът
е само за панаирите.
Поканих го да го уча на пиано. Той прие и когато се прибрали в София, стана ученик на Андрей Стоянов по пиано и на Людмил Стоянов по композиция. Мисля, че заминали за Израел и повече нищо не чух за тях. От това изселване моят брат задружи с едно богато момиче и после се оженили, след София, където живяли малко и родили едно момче, заминали за Израел. Беше 1949 година.
към текста >>
56.
VII. ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ КУПУВАТ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
В момента, когато приключва с последния
акорд
, изведнъж се чува гръм от небето, след това светкавица и мълния.
Тя отива при Учителя и го декламира. Той харесва нейната поезия и казва: „Напишете музика за този химн! " На следващия ден времето е хубаво, небето ясно, няма нито едно облаче на него и е идеално време за музикално творчество. Весела получава музикално вдъхновение, чува мелодията горе във висините, сваля я долу и я написва с ноти към думите на нейното стихотворение. Освен поет, тя е и музикант и много добра певица.
В момента, когато приключва с последния
акорд
, изведнъж се чува гръм от небето, след това светкавица и мълния.
И започва буря с дъжд. Бурята продължава няколко часа, но Весела иска да покаже и да изпее какво е написала. Тича боса към Учителя. Той я приема в стаята си, дава й топъл чай да пие, тя се топли до печката и накрая Учителят я помолва да изпее песента. Весела я пее с вдъхновение и много тържествено.
към текста >>
Когато стига до последния
акорд
, изведнъж се чува небесен гръм, светкавица и мълния проблясва през прозореца.
И започва буря с дъжд. Бурята продължава няколко часа, но Весела иска да покаже и да изпее какво е написала. Тича боса към Учителя. Той я приема в стаята си, дава й топъл чай да пие, тя се топли до печката и накрая Учителят я помолва да изпее песента. Весела я пее с вдъхновение и много тържествено.
Когато стига до последния
акорд
, изведнъж се чува небесен гръм, светкавица и мълния проблясва през прозореца.
Учителят поглежда навън бурята и казва: „Рекох, лесно няма да могат да се обединят Славяните." И показал с пръст светкавиците и гръмотевиците, които се чували и виждали през прозореца. Бурята траяла три дни. Ето, виждате, че е много трудно обединението и това може да стане само със Словото на Учителя. И така, на 9 март 1998 г. направихме рецитал-концерт за Мисията на Славянството.
към текста >>
57.
83. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПЕСЕНТА „АУМ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна
акорд
, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше.
Защо Той, Велкият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава на едно същество. Да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му.
Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна
акорд
, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше.
Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред. Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица. И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта. Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си!
към текста >>
Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният
акорд
на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица.
Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му. Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше. Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред.
Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният
акорд
на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица.
И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта. Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си! " И направиха одежда на „Аум" от тази кал, направена от земя и сълзите на Любовта. И стана той, човекът, жител на планетата Земя и беше толкова красив, че повика Бог жителите на небесата за да го видят.
към текста >>
58.
27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Щом като за слуха имаме благозвучни и неблагозвучни
акорди
, защо и за окото, за зрението да нямаме същото.
Така, ако вземем височината на фигурата и теглим една хоризонтална линия през пъпа - то цялата височина се разделя на две неравни части, които са в златно съотношение, по отношение на цялата височина ; Второ златно отношение имаме, като отсечката от пъпа до върха на главата - разделим с права, която минава под брадата на главата; Трето златно отношение имаме, като - разделим отсечката от пъпа до петите с линия, която минава през коленете. В ръката на съвършеният човек имаме също три златни съотношения. Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката. Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство.
Щом като за слуха имаме благозвучни и неблагозвучни
акорди
, защо и за окото, за зрението да нямаме същото.
В школата на Питагор добре са разбирали, че има хармонични за окото форми и отношения, и са търсили законите, които създават тези форми - най-важният, от които е златното Божествено отношение. В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива. За златното отношение, видният италиански математик Фибоначи, живял между 1170-1228 година е дал един ред от отношения наречени „ред на Фибоначи", който ред от третият член нататък все по-близо и по- близо се приближава до златното отношение. Първите членове на този ред са: 3/5, 5/8, 8/13, 13/21... Този ред е служил на художниците, скулпторите и строителите от онази епоха за определяне и създаване на съвършените форми. 1. За чертане на правилен петоъгълник откъдето се изхожда за чертане на пентограма има доста методи, но най-красивият е този даден от Алберт Дюрер.
към текста >>
59.
I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
Баща ми Панталей беше много музикален и той свиреше много хубаво на
акордеон
.
Тогава Учителят отвори вратата, тя влезе при Него. Какво са говорили никой не знае. Тя не можа да каже какво са си говорили. Аз чаках долу. По едно време Учителят отваря вратата и тя си слезна сама при мен.
Баща ми Панталей беше много музикален и той свиреше много хубаво на
акордеон
.
А беше много религиозен, четеше Библията и ходеше на църква. Като бях млада и бях хористка към операта, поради качествата на гласа ми, даваха ми да изпълнявам някои малки роли в някоя опера. И аз пях в операта „Бътерфлай" ролята на Сузуки. А те са две женски роли - тази на Бътерфлай и тази на Сузуки. По това време аз имах договор с операта като хористка, но пишеше в него, че мога да изпълнявам и малки солови партий.
към текста >>
60.
1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в
акорди
чудни и цветя!
I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя!
Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в
акорди
чудни и цветя!
И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>
61.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като
акорд
от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с.
3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като
акорд
от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
"Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>
Ил чезне в бездната неизследима, кат тих
акорд
, вълшебният им блян?
Тук спада и митът за Люцифера, носителятъ на светлината, за когото говори ап. Петър: "светило, което свети в тъмно место, догде се зазори денятъ и зорницата изгрее в сърдцата ваши" (II -1 ; 19) и пр. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята? СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят в всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?...
Ил чезне в бездната неизследима, кат тих
акорд
, вълшебният им блян?
Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII.
към текста >>
200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат
акорд
достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат
акорд
достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях.
към текста >>
62.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
- шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в
акорд
със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца - безгрешните сърдца... И рекоха стоящему на Планината: "призри там долу, с милост и любов призри, ръцете си простри!...
118), числената стойност на тая свещена дума Амин е равна на стойността на Божието име Йехова - Адни (Адонай), защото А =1, М = 40 и N = 50, а всичко 91, което пък е равно на пълното число 10. Тази книга, преведена в спис. Всемирна летопис (год. IV), трябва да се прочете от всекиго. 144,000 Откриха се куполите десетократно, и ето множество, с каденйе ароматно, запе великата симфония: "Хвала!
- шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в
акорд
със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца - безгрешните сърдца... И рекоха стоящему на Планината: "призри там долу, с милост и любов призри, ръцете си простри!...
Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! - бену, бену шелла!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. • с.
към текста >>
63.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Хората образуват помежду си
акорди
и дисонанси.
Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката. Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свет и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания. Всеки човек има свой специфичен тон, който съответствува на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях.
Хората образуват помежду си
акорди
и дисонанси.
Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония. Музиката е израз на Духа. Целта, към която се стреми човешката душа, е сливане с Божествения Дух.
към текста >>
64.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се
акордират
умът, сърцето, тялото, душата и духът.[/b] [b]Музиката ни свързва с висша йерархия.
Какво богатство, какъв неземен дар.[/b] [b]И ти, любезна сестро, ще кажа, любезни братя и сестри, не оставяйте сянката на грижите, разочарованията и несретите да помрачават съзнанието ви, което се къпе в хубавите жизнени живодайни лъчи на духовното слънце, което ни е огряло. Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите.
Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се
акордират
умът, сърцето, тялото, душата и духът.[/b] [b]Музиката ни свързва с висша йерархия.
Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали.
към текста >>
А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни
акордира
с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b] [b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да
акордира
това разхалтавено,
дезакордирано
пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b] [b]Та, трябва песен, песен, работа, работа!
Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b] [b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н.
А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни
акордира
с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b] [b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да
акордира
това разхалтавено,
дезакордирано
пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b] [b]Та, трябва песен, песен, работа, работа!
Отец ми работи и аз ще работя! [/b] [b]Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.[/b] [b]И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!!
към текста >>
С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.[/b] [b]И Учителят какви ли не грижи полага за
акордирането
на хармониума!!
А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b] [b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b] [b]Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя! [/b] [b]Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум.
С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.[/b] [b]И Учителят какви ли не грижи полага за
акордирането
на хармониума!!
, но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим. Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа.[/b] [b]Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме акордира Тоя майстор. Хвала и Слава да бъде на Него! [/b] [b]След това преписах това и го изпратих на Еленка. Отидох в Кърджали и получих втория том от десета серия и 2 томчета лекции от окултния клас.[/b] [b]С брат Тошев излязохме и попяхме някои от мелодиите на гимнастичните упражнения -„Тъкането" и „Първият ден на пролетта".
към текста >>
Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа.[/b] [b]Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме
акордира
Тоя майстор.
[/b] [b]Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.[/b] [b]И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!! , но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим.
Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа.[/b] [b]Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме
акордира
Тоя майстор.
Хвала и Слава да бъде на Него! [/b] [b]След това преписах това и го изпратих на Еленка. Отидох в Кърджали и получих втория том от десета серия и 2 томчета лекции от окултния клас.[/b] [b]С брат Тошев излязохме и попяхме някои от мелодиите на гимнастичните упражнения -„Тъкането" и „Първият ден на пролетта". На раздяла брат Тошев съзря, че по шосето иде председателят на окръжния съд и ме запозна с него и те се върнаха, а аз си продължих за селото си. Кога пристигнах, се отбих в кафенето в спалните стаи и се запознах с Коста Хаджийски, акцизин стражар по измерването на тютюните, и вечерях при тях.[/b] [b][b]29.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Събудих се на разсъмване.
към текста >>
65.
1934 година
,
,
ТОМ 16
И в дълъг разговор се обясни, като му
акордираше
Пенчо Бояджиев, че от него зависело много работи, че той 8 години лежал в тюрмито *и че от 2 години бил без работа.
След това ме поведе и като повърна от пътя книжаря Атанас Бояджиев, въведе ме в една кръчма. И поиска да ме почерпи. Аз му отговорих, че не пия. Той тогава поръча за себе си вино, за мен сода, а за Бояджиев коняк. Поиска за себе си и втора чаша вино.
И в дълъг разговор се обясни, като му
акордираше
Пенчо Бояджиев, че от него зависело много работи, че той 8 години лежал в тюрмито *и че от 2 години бил без работа.
Говориха за току уволнен ученик от Ст. Загора, назначен в Кърджали, и сега пак го бил уволнил Учителският съвет, а Кирков заставил учителите чрез Министерството да възвърнат тоя ученик и още много други работи. *тюрме, тюрма (от лат.-рус.) - остар. разг. затвор. (Бел. М.И.) И след като платих 8 лева, излязохме. Той ми заговори пак по моето говорене - че тук ние преследваме особена цел с турците, че моето говорене турският учител му го предал и че той после изпитал жена си и тя му обяснила, че аз съм бил упрекнал Министерството, като тя изпърво искала да скрие, но после казала.
към текста >>
66.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се
акордират
умът, сърцето, тялото, душата и духът.
И ти, любезна сестро, ще кажа, любезни братя и сестри, не оставяйте сянката на грижите, разочарованията и несретите да помрачават съзнанието ви, което се къпе в хубавите жизнени живодайни лъчи на духовното слънце, което ни е огряло. Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите.
Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се
акордират
умът, сърцето, тялото, душата и духът.
Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте!
към текста >>
А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни
акордира
с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.
Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете." Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н.
А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни
акордира
с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.
А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята. Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя! Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената.
към текста >>
А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да
акордира
това разхалтавено,
дезакордирано
пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.
Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете." Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.
А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да
акордира
това разхалтавено,
дезакордирано
пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.
Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя! Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум.
към текста >>
И Учителят какви ли не грижи полага за
акордирането
на хармониума!!
Отец ми работи и аз ще работя! Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.
И Учителят какви ли не грижи полага за
акордирането
на хармониума!!
, но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим. Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа. Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме акордира Тоя майстор. Хвала и Слава да бъде на Него! След това преписах това и го изпратих на Еленка.
към текста >>
Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме
акордира
Тоя майстор.
И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество. И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!! , но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим. Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа.
Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме
акордира
Тоя майстор.
Хвала и Слава да бъде на Него! След това преписах това и го изпратих на Еленка. Отидох в Кърджали и получих втория том от десета серия и 2 томчета лекции от окултния клас. С брат Тошев излязохме и попяхме някои от мелодиите на гимнастичните упражнения -„Тъкането" и „Първият ден на пролетта". На раздяла брат Тошев съзря, че по шосето иде председателят на окръжния съд и ме запозна с него и те се върнаха, а аз си продължих за селото си.
към текста >>
67.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
Акорд
Като кажете един тон, да зазвучат в ума ви всички тонове, ще имате един
акорд
.
Скръбта и радостта са един интервал. Разбирането и неразбирането е също интервал. Знанието води към незнание. То води до една област, където не знаеш по-нататък. (31.I.1936 год., петък) 54.
Акорд
Като кажете един тон, да зазвучат в ума ви всички тонове, ще имате един
акорд
.
Изпейте гамата с „и". „И"-то означава движение, то замества „ге". (31.I.1936 год., петък) 55. Неразположен ли сте, пейте. Станете музикални.
към текста >>
68.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 2
,
ТОМ 16
Щом пръстите са дълги, това са басови
акорди
, а късите пръсти - високите
акорди
.
За да можеш да пееш или свириш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи, но то почива върху закони. Пробуждането става по музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна, или с мажорна терца.
Щом пръстите са дълги, това са басови
акорди
, а късите пръсти - високите
акорди
.
Те искат в малко време да постигнат много. Палецът съставлява главата на човека. Двете ръце образуват дует, сопранова и басова партия. (4.II.1938 год,, петък) 179. Двама души не могат да се обичат, ако не знаят музика.
към текста >>
Там са най-неправилните тактове - сърцето не върви в
акорд
с ума, умът не върви в
акорд
с волята.
Музиката лекува всички болести и недъзи. Има пеене, при което болният оздравява. Има пеене, като запея, желязото се стопява. Като разрешим всички мъчнотии, това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината.
Там са най-неправилните тактове - сърцето не върви в
акорд
с ума, умът не върви в
акорд
с волята.
Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не можеш да пееш. Човек е създаден чрез музиката и чрез нея ще се поправи. (13.II.1938 год., неделя) 184. Под музика аз разбирам един човек, който слуша гласа на Бога, има хармония в себе си, който е възпял Божията Любов и слуша Божия глас.
към текста >>
Акордът
на песента „Бог е Любов" Тонът е - ако си в затвора, излез навън.
Щом пожелаете на земята да станете добри, ще имате голямо противодействие. Благото винаги се дава на лошите хора. Вие сега сте поставени да опитате горчивото и сладкото. Туй, което вие учите сега, друг път не може да научите. (23.III.1938 год., сряда) 202.
Акордът
на песента „Бог е Любов" Тонът е - ако си в затвора, излез навън.
Тонът „mi" - като излезеш навън, намери си някоя работа. А „sol" - наяж се добре, учи добре, да получите хубава бележка. Това означава акордът „do-mi-sol". (Бележка на съставителя: Този акорд се намира в емблемата с триъгълника, на петолинието отдолу. Този акорд е за песента на Учителя „Бог е Любов". Вж.
към текста >>
Това означава
акордът
„do-mi-sol".
Туй, което вие учите сега, друг път не може да научите. (23.III.1938 год., сряда) 202. Акордът на песента „Бог е Любов" Тонът е - ако си в затвора, излез навън. Тонът „mi" - като излезеш навън, намери си някоя работа. А „sol" - наяж се добре, учи добре, да получите хубава бележка.
Това означава
акордът
„do-mi-sol".
(Бележка на съставителя: Този акорд се намира в емблемата с триъгълника, на петолинието отдолу. Този акорд е за песента на Учителя „Бог е Любов". Вж. „Изгревът", том IV, стр. 589 - 590 от оригинала /хартиения - ГСК.) (18.III.1938гоя, петък) 203. Музиката у вас ще се обуславя най-първо от материалното ви положение, то е вашето тяло; после - от вашата мисъл и от вашето чувство.
към текста >>
(Бележка на съставителя: Този
акорд
се намира в емблемата с триъгълника, на петолинието отдолу.
(23.III.1938 год., сряда) 202. Акордът на песента „Бог е Любов" Тонът е - ако си в затвора, излез навън. Тонът „mi" - като излезеш навън, намери си някоя работа. А „sol" - наяж се добре, учи добре, да получите хубава бележка. Това означава акордът „do-mi-sol".
(Бележка на съставителя: Този
акорд
се намира в емблемата с триъгълника, на петолинието отдолу.
Този акорд е за песента на Учителя „Бог е Любов". Вж. „Изгревът", том IV, стр. 589 - 590 от оригинала /хартиения - ГСК.) (18.III.1938гоя, петък) 203. Музиката у вас ще се обуславя най-първо от материалното ви положение, то е вашето тяло; после - от вашата мисъл и от вашето чувство. Всяка една мъчнотия, която имаме да преодолеем на физическото поле, е тонът ,^о".
към текста >>
Този
акорд
е за песента на Учителя „Бог е Любов". Вж.
Акордът на песента „Бог е Любов" Тонът е - ако си в затвора, излез навън. Тонът „mi" - като излезеш навън, намери си някоя работа. А „sol" - наяж се добре, учи добре, да получите хубава бележка. Това означава акордът „do-mi-sol". (Бележка на съставителя: Този акорд се намира в емблемата с триъгълника, на петолинието отдолу.
Този
акорд
е за песента на Учителя „Бог е Любов". Вж.
„Изгревът", том IV, стр. 589 - 590 от оригинала /хартиения - ГСК.) (18.III.1938гоя, петък) 203. Музиката у вас ще се обуславя най-първо от материалното ви положение, то е вашето тяло; после - от вашата мисъл и от вашето чувство. Всяка една мъчнотия, която имаме да преодолеем на физическото поле, е тонът ,^о". Щом се разреши една мъчнотия, човек запява.
към текста >>
69.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 4
,
ТОМ 16
Като кажете един тон, да зазвучат в умовете ви всичките тонове, ще имате един
акорд
.
Ти трябва да знаеш, че скръбта е последната граница, зад която [е] радостта. Скръбта и радостта са един интерзал. Разбирането и неразбирането са също един интервал. Знанието води към незнанието. То води към една област, където не знаеш по-нататък.
Като кажете един тон, да зазвучат в умовете ви всичките тонове, ще имате един
акорд
.
Оставете мнението, че не можете да пеете. Ако жабата си позволява да пее, защо вие да не пеете? (31.I.1936 год., петък) 292. У вас вътре има един меланхолик; попейте му, бутнете го - това е внушение. Неразположен сте - пейте.
към текста >>
Щом пръстите са дълги, те са басови
акорди
, а кьсиге пръсти са високите
акорди
, ти искаш в малко време да постигнеш много.
Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи. Но щастието почива върху известни закони.
Щом пръстите са дълги, те са басови
акорди
, а кьсиге пръсти са високите
акорди
, ти искаш в малко време да постигнеш много.
Двете ръце са един дует - сопранова и басова партии. (4.II.1938 год., петък) 328. Пробуждането на съзнанието Пробуждането става по един музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна гама, или с мажорна гама. При миньорната гама са взели нещо от тебе, а при мажорната гама ти дават. 329.
към текста >>
70.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 5
,
ТОМ 16
Сърцето не върви в
акорд
с ума, а умът не върви в
акорд
с волята.
Щом вземете тона „до" правилно, това са разумните същества, които веднага си насочват вниманието към вас и казват: „Какво обичате? " И ви дават, което искате. Като разрешиш всички мъчнотии - това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове.
Сърцето не върви в
акорд
с ума, а умът не върви в
акорд
с волята.
В многото говорене остават неща неразбрани. А като се говори малко, човек се спира върху няколко неща и мисли. Като дойдете до музикантите, оставете да изправят своите грешки, а като дойдете до публиката, тя да изправи своите грешки. (13.II.1938 год., неделя) 334. Музикалният свят е устроен от Мъдростта.
към текста >>
Тогава почвате с 32-струнната арфа (32 зъба), почва, дава
акорди
, а езикът е капелмайстор.
Лекциите са публикувана в томчето „Възможности в живота", ИК „Жануа'98", С, 1998 г, стр. 318 - 358. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 347. Музикално ядене и храносмилане Имате желание да ядете. Е, как?
Тогава почвате с 32-струнната арфа (32 зъба), почва, дава
акорди
, а езикът е капелмайстор.
Има една публика от милиони души, която ви слуша. И тя иска да слуша нещо хубаво. Стомашната система трябва да изучавате, да не ви препятствува. Трябва да пееш песен, която да помага на храносмилането. Храната от стомаха отива в духовния свят, в духовното тяло - гърдите, и после отива в мозъка - това е в Божественото тяло.
към текста >>
71.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в
акорд
и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение.
„Който хлопа, ще му се отвори." „Който иска, ще му се даде." 11. Разлика между светската и духовната музика 11.1 26.ХII.1923 год. Разлика между светската музика и духовната Светската музика и светското пеене действуват изключително само на чувствата, те възбуждат по-груби вибрации, които засягат само чувствата, а духът остава незасегнат под повърхностните подбуди на чувствения мир. Те временно се възбуждат и влияят само на душевния чувствения живот, а после изчезват. Духовната музика и пеене по сила действуват силно, а по скорост - бавно, но издълбоко.
Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в
акорд
и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение.
(с почерка на Пеню Ганев) 11.2 9 школна лекция на Общия окултен клас Тема от общия клас Разликата между духовната и светската музика Разликата е тая: че светската музика действа на чувствата, а духовната музика има високо нравствено значение - тя е, която действува на душата и сърцето и ги облагородява. Тя е, която прави човека милостив и състрадателен към всичко. 8.1.1924 год. с. Водица 11.3 2.1.11924 г. Водица Разликата между духовна и светска музика Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си.
към текста >>
Ако обичам, то аз се
акордирам
, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен.
И не само в растителния, но вглеждайки се в красивите животински тела, напъстрени с най-разнообразни шарки и краски. Красиво е онова, което е хармонично, приятно, а от природата няма по-красиво и хармонично. Така че мястото на красотата в природата е там, където тя (природата) е незасегната от външни разрушителни влияния. 14. Защо трябва да обичам и защо трябва да ме обичат 17.1.1924 год. с. Водица Специален клас Трябва да обичам, защото само в обичта има условия за растене, развиване, цъфване и завързване плод.
Ако обичам, то аз се
акордирам
, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен.
Ако аз изявявам своята обич спрямо някого, то аз за него се явявам като слънчев лъч за цвете, което си разтваря цвета на животворящата слънчева енергия. Обича, дава тоз, който е силен, затова пък трябва да ни обичат по-висшите от нас, за да ни дават от своя духовен склад във време на нужда. Така че, по еволюционната стълба, необходимо е да обичаме, даваме, и да ни обичат, дават и помагат. Още повече, понеже всички сме капки от големия океан и лъчи от едно слънце, то обичта е, която ни докарва до всеобемно единение и взаимно спомощество. (с почерка на Пеню Ганев) 15.
към текста >>
72.
XVI. КАК ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЗАВЕДЕ ДИМИТЪР ЗАРКОВ ОТ КАЗАНЛЪК ДО НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО
,
,
ТОМ 16
Издателство „Бяло Братство" и го публикуват под заглавие „
Акордиране
на човешката душа", София 1999 г.
Там бе посочено в точка 11, че Димитър Зарков ще извърши предателство, като предаде дискетите на друг, за да ги издаде. Беше предвидено, защото се виждаше вече кой го ръководи, кой му е Господар. И така стана! 3. Предвиждането ми се сбъдна. Димитър Зарков предава на Димитър Калев целия набран материал по оригинала на дискета, онзи го странира и го предава на т. н.
Издателство „Бяло Братство" и го публикуват под заглавие „
Акордиране
на човешката душа", София 1999 г.
с ISBN 954-744-801-2, том I. И понеже нямаха оригинала, не можеха да направят корекции и бе излезнало с много груби грешки. Но за тях бе важно да го отпечатат, за да докажат, че са те, които взимат решения с цената на лъжата, измамата и предателството. Доказаха го. 4. Ето така си послужиха с лъжа, кражба и измама.
към текста >>
Вземете тези книги, отпечатани с лъжи, кражба и предателство под наименованието „
Акордиране
на човешката душа" и се опитайте да прочетете нещо и да разберете нещо, и да проумеете нещо.' Нищо няма да схванете.
Този материал е заключен. Заключва се с 9 катинара. А дали е вярно? Вярно е. Доказателства! Ето ги.
Вземете тези книги, отпечатани с лъжи, кражба и предателство под наименованието „
Акордиране
на човешката душа" и се опитайте да прочетете нещо и да разберете нещо, и да проумеете нещо.' Нищо няма да схванете.
Защото Духът се е оттеглил и материалът е заключен с 9 катинара. Духът пребъдва само в Чистота: Чистота в мисли, Чистота в чувства. Чистота в действие. Това е методът на Бялото Братство. Чистота и Истина.
към текста >>
73.
5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год.
,
VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
И за една беседа със Словото на Учителя за да се изнесе, то трябва 2-3 дни все да чета от Словото, та то да затрепка в мен, да ме
акордира
, че така да отида на сказка; иначе и на сказки не ми се отива, щом отвътре не съм готов.
Аз тук, доколкото съм свободен, другаде не ме влече сега нищо, и съвсем не ме влече сега да се развличам с тогова-оногова, или тая-оная. Сега, колкото съм повече сам, толкова съм щастлив и добре. И важното е, че аз имам слушатели, пред които мога да давам своите концерти и това положение го харесвам. Тази неделя, на 7.11., бях назначен да говоря в Лопушна, но поради това, че бях в с. Губеш по вечеринки, та не можах да отида; за бъдещето, когато ме назначат, ще ходя там, и Мургаш, и другаде.
И за една беседа със Словото на Учителя за да се изнесе, то трябва 2-3 дни все да чета от Словото, та то да затрепка в мен, да ме
акордира
, че така да отида на сказка; иначе и на сказки не ми се отива, щом отвътре не съм готов.
Работа, много работа трябва, а времето бързо лети, отива и трябва да се използува, иначе книгата ни, определена да се напише през този живот, ще остане с чисти бели листа, ненаписана. Ти трябваше да ми пишеш чрез кой клон, чрез коя поща идат сега писмата на Изгрева: чрез с. Слатина, чрез централната поща, или чрез клона в Лозенец, дето при арсенала. Питай чрез кой клон, та да ги адресирам направо до тамо, и по-бързо ще ги получаваш, да не отиват през „Опълченска" 64. Сега прекратявам, защото часът вече е 21 /2 и трябва да влизам в занятия.
към текста >>
74.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко
акорда
, да стане развлечение.
По някой път боят не е лошо нещо. Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш. Като искаш да удариш някое дете, приближете се до детето и с двете си ръце ударете до детето, та то да чуе шума от ударите на ръцете. Аз бих ви казал така да биете децата. Боят, то е крайност при съвременното възпитание.
Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко
акорда
, да стане развлечение.
Понеже в децата се е набрала много енергия, на много места по тялото им, и те търсят път да я изразходят. Тя ги безпокои. Някой път децата ги сърби носът, някой път - челото. Учителят може лесно да научи тия деца да станат добри проводници. Най-първо той трябва да ги обикне и те да го обикнат.
към текста >>
75.
6. Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14 август 1945 г. на Изгрева
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
- Учителят да вземе няколко
акорди
и целият клас ще се хармонизира.
Всяка духовна храна, която се дава на децата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Помнете едно: вие като учители всякога ще предадете на учениците си едновременно вашите добродетели и вашите недъзи; това ще стане, без вие да знаете. Не може да предадеш на хората това, което нямаш. Да кажем, че в едно отделение или клас не седят мирно. Какво да се прави?
- Учителят да вземе няколко
акорди
и целият клас ще се хармонизира.
Учителят много лесно може да научи децата да станат проводници на доброто. Най-първо, той трябва да ги обикне. Децата познават кой ги обича. Да не усетят децата, че ти можеш да излъжеш пред тях. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него.
към текста >>
76.
11. Високият идеал
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Учителят
акордира
душите, отнасяйки ги върху крилете на своята любов в по-високи сфери.
Някои песни са композирани от самия Учител като образци, а други - от учениците музиканти според тези образци. Някои от тези песни- образци са дадени от Учителя на древни езици. Някои от учениците - музиканти, поети, художници - влагат някои от идеите му в музика, стихотворения или картини. Той често прекарва много време сред учениците Си, както някога Сократ. Питат Го, Той отговаря.
Учителят
акордира
душите, отнасяйки ги върху крилете на своята любов в по-високи сфери.
Питат Го за много неща, задават Му много въпроси, на които Той отговаря поучително. Всички в Братството са жадни за знания и Светлина. Освен неделните лекции, един път седмично се провежда общ окултен клас и още един, по-специален - за младежи, главно студенти и съученици в учението. Първите Учителят учи да използват опита, своя опит, за доброто, другите учи да използват опита на първите, без да повтарят нещата, и така да вървят напред. Не са редки случаите, в които възрастни хора в този окултен клас се учат да четат и пишат.
към текста >>
77.
2. Сп. „Всемирна летопис, год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети
,
II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева
,
ТОМ 17
И в техний дъх ту притъмней, ту светне из мрака разтопеният сапфир, окото на застаналий кумир, заслушан във
акордите
обетни.
„Всемирна летопис", год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети" ОЛТАРЪТ Сградили дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи - като в сърдца, които спомен грее - оглеждат се в вечерний час вълните. И мълком, в устието се подйели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара, подйети и от върховете бели. И във море молитствена измирна угасна полилея над олтаря... ХИМНИ НА ВЕЧНОСТТА Прилетели вуали разноцветни, Се вият около планинский вир, - око сред омагйосания мир, премрежено от бленове заветни.
И в техний дъх ту притъмней, ту светне из мрака разтопеният сапфир, окото на застаналий кумир, заслушан във
акордите
обетни.
И химни леят се във тишината от арфата злата на вечерта, надежди сякаш цъфнали в небето. И в тоя шемет втъвам аз в скалата - стопено в химните на вечността трепти магйосано око - сърдцето... Мара Белчева
към текста >>
78.
62. Михал Луканов. 62.4. Ангелската музика
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Почти цяла година аз не можех да слушам никакъв инструмент, макар че по-рано аз самият свирех: най-напред - на
акордеон
и после - на мандолина.
Първите четирима души вдигнаха тръбите си към мен и всички започнаха да свирят, обърнати към мене. Музиката беше толкова хубава, че аз се забравих. В това време със стотици хиляди гноми се появиха от гората и навлязоха в скалата. След известно време беше дошла една италианска трупа и дадоха няколко концерта в Пазарджик. Аз отидох да ги слушам, но едва дочаках първата част, защото в мозъка ми дрънкаше като тенекии.
Почти цяла година аз не можех да слушам никакъв инструмент, макар че по-рано аз самият свирех: най-напред - на
акордеон
и после - на мандолина.
И когато отидох в Чам Кория при Учителя, направи ми впечатление, че две-три песни, които пееха сестрите, по една част от тях, аз ги бях чул вече в ангелската музика. След това и когато слушах и в Търново братските песни, аз винаги откривах части от тези песни, които бях вече слушал в ангелската музика.
към текста >>
79.
62. Михал Луканов. 62.11. Седянка и белянка и спасение от голямата беля
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Макар и да бях на 18 години, все пак родителите ми ме ограничаваха, та затова, уговорени със сестра ми и с нейна помощ, аз излязох от дома с
акордеона
, без знанието на родителите ми, и отидох на белянката.
Тогава му казах, че ще му поръчаме такова вино, каквото той обича. Тогава той дойде и аз му поръчах от любимото му вино. И другарите го почерпиха. След няколко деня бях поканен да свиря на една белянка [1] на кукурузи. Покани ме моя близка приятелка.
Макар и да бях на 18 години, все пак родителите ми ме ограничаваха, та затова, уговорени със сестра ми и с нейна помощ, аз излязох от дома с
акордеона
, без знанието на родителите ми, и отидох на белянката.
Там видях, че моята позната беше поканила момичета да й помагат за беленето на царевицата. Момичетата бяха от зеленчуковите градини работнички и не ми бяха познати. Между работата имаше и игри. В една от игрите - „Доволен ли си от съседа си", видях, че едно от момичетата седна до мене близо четири пъти. В същото време от един прозорец усетих, че някой ме замерва с царевични зърна.
към текста >>
След свършванието на белянката, точно си прибрах
акордеона
и исках да си тръгна, отведнъж чух гласът на Невидимия да ми казва: - Стой, стой!
Момичетата бяха от зеленчуковите градини работнички и не ми бяха познати. Между работата имаше и игри. В една от игрите - „Доволен ли си от съседа си", видях, че едно от момичетата седна до мене близо четири пъти. В същото време от един прозорец усетих, че някой ме замерва с царевични зърна. Не отдадох на това голямо значение и продължих да свиря.
След свършванието на белянката, точно си прибрах
акордеона
и исках да си тръгна, отведнъж чух гласът на Невидимия да ми казва: - Стой, стой!
Спрях се учуден, незнаещ какво да правя. В това време дойде един мой познат и ми каза, че трима души - трима братовчеди, искат да ме пребият, защото девойката, която седнала няколко пъти до мене през време на играта, била негова любима. Не знаех какво да правя. Всички се бяха разотишли. И този, който ми обади това, и той си тръгна.
към текста >>
80.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ала всред дисонансите, които прозвучават от тия защо и които така гъсто изплитат Магелановото дело, прозвучава един мощен заключителен
акорд
, който дава сякаш конечно разрешение на тия дисонанси: Магелан обиколи земята и придоби по опитен път за човечеството едно от най-ценните познания за нея.
И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва в най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо?
Ала всред дисонансите, които прозвучават от тия защо и които така гъсто изплитат Магелановото дело, прозвучава един мощен заключителен
акорд
, който дава сякаш конечно разрешение на тия дисонанси: Магелан обиколи земята и придоби по опитен път за човечеството едно от най-ценните познания за нея.
А с това той издигна съзнанието на човеците от плоскостта, светът на второто измерение, към сферата - най-хармоничната и проста форма, която принадлежи към света на трите измерения. Или математически казано: с откритието на Магелана, че Земята е кълбо третото измерение като активна, творческа сила в живота, се превърна в съзнанието на хората от имагинерно в реално.
към текста >>
81.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
По повод на такива възражения Кеплер бе казал: „Дайте ми метод, за да се обясни, защо някои
акорди
в музиката схващаме като хармонични, а други като дисхармонични, и аз ще приложа същия метод, за да обясня, защо известни аспекти се чувствуват като хармонични, а други като дисхармонични”.
По-меродавни са фактите, а те говорят, че човешкият организъм и психика резонират при всяко повторение на ония хармонични или дисхармонични аспекти (или сродни на тях), които намираме в момента на раждането му и обратно, при наличността на даден космичен аспект, респективно вибрации, реагират само ония индивиди, които ги имат в своите хороскопи, т. е., които са тонирани на подобни вибрации. И това съответствие, което дава едно от твърде добрите предсказателни средства на астрологията, може лесно да се провери на практика. Тъй като в английските астрологични таблици е дадено, кога кои аспекти са в действие през текущата година, достатъчно е човек да познава аспектите на своя хороскоп, за да знае предварително, кога и с какви влияния има да се справя. Противниците на астрологията тук обикновено поставят въпроса, защо едни ъглови отстояния между планетите (аспекти) се смятат хармонични, а други дисхармонични.
По повод на такива възражения Кеплер бе казал: „Дайте ми метод, за да се обясни, защо някои
акорди
в музиката схващаме като хармонични, а други като дисхармонични, и аз ще приложа същия метод, за да обясня, защо известни аспекти се чувствуват като хармонични, а други като дисхармонични”.
* Както се вижда от досега изложеното върху астрологичните елементи, термините са средновековни. И ние ги оставихме такива, следвайки в това отношение примера почти на всички модерни астролози, които се водят от желанието да се запази еднаква терминология, та по тоя начин да не се увеличават и така съществуващите трудности чрез въвеждане на нови понятия. От друга страна е също ясно, че основните фактори, с които борави астрологията - планети, знаци, домове и аспекти, имат космофизичен характер и са общи с тия на официалната наука, само по-диференцирани. Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на небесните тела, които ние само бегло зачекнахме. По-добре са разгледани влиянията, които космичните тела упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение.
към текста >>
82.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но
акордите
е още звучат!
Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги!
Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но
акордите
е още звучат!
3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф. Коен Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 175 ÷ 181 До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло.
към текста >>
Заслушани в последните му
акорди
, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода.
В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна.
Заслушани в последните му
акорди
, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода.
Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали обаче здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас. Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон. Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.
към текста >>
83.
2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА
,
,
ТОМ 19
Чрез този
акорд
на ума, на сърцето и на волята се изразява в своята пълнота висшата хармония на Първата причина, на идеята - Живот за цялото.
Това решение на проблемата ще дойде през течение на шестата култура на бялата, арийската раса. Чрез тази магическа геометрична формула се изразява хармоничното отношение между слънчевата Дева и синът на Мъдростта. 3) Третото положение на човешката индивидуалност би се изразило под формата на един равностранен триъгълник. Това е идеалът на човешката душа. Неговите три еднакви страни символично изразяват: Любовта - светът на слънчевата дева; Мъдростта - светът на сина на Мъдростта, и третата - светът на Истината, на великите души.
Чрез този
акорд
на ума, на сърцето и на волята се изразява в своята пълнота висшата хармония на Първата причина, на идеята - Живот за цялото.
Това положение, изразено на философско-метапсихичен език, означава великият акт на духовния брак, на космичното единение. Това в никои случай не означава, че дотук животът спира. Животът, като органическа даденост има милиони изяви не само върху нашата планета, върху слънчевата система, но и върху елементите на всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите Учители, животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното се разкрива постепенно пред непобедимия устрем на човешкия гений.
към текста >>
84.
XXIII. ПАЛАТКОВИЯТ ЛАГЕР НА РИЛА. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
Всичко още тръпнеше в мен като някое тяло на роял след досвършване на последния
акорд
... Направих още няколко крачки и се спрях пред едно бистро поточе, което бягаше бързо между камъните, бъбрящо нещо неразбрано на свой език.
Илюзия? Видение? Вдигнати завеси на хилядолетия? Събуждане на душата, привикана от невидим? Стоях на мястото си.
Всичко още тръпнеше в мен като някое тяло на роял след досвършване на последния
акорд
... Направих още няколко крачки и се спрях пред едно бистро поточе, което бягаше бързо между камъните, бъбрящо нещо неразбрано на свой език.
Аз потопих ръце в студените му струи и плиснах няколко пъти на лицето си. И когато си изтрих очите и вдигнах поглед, на няколко крачки само от себе си видях да иде... Учителя. Той вървеше тихо, като да не стъпяше на земята. Косите Му образуваха бял ореол около главата. Аз прескочих бързо потока и без да зная защо, затичах към Него и Му целунах ръка.
към текста >>
85.
53. МИСЛИ. 54. ЗА ХРИСТО ДЪРЗЕВ
,
,
ТОМ 20
Брат, вечната светлина и хармонията на светлите духове, в която и ти ще бъдеш един
акорд
, ще ти носят непрестанна радост и желан мир.
ЗА ХРИСТО ДЪРЗЕВ (В. «Алфа», бр. 10, понеделник, 28.VII.1924 г., стр. 4) В тишината на лятна нощ, всред шепота на цветята, нашият обичен, мил брат Христо Дързев отмина в пределите на Абсолюта. Любящо сърце, тих, смирен, с неутолимо желание за работа, остави свидни спомени в нас.
Брат, вечната светлина и хармонията на светлите духове, в която и ти ще бъдеш един
акорд
, ще ти носят непрестанна радост и желан мир.
Следвай пътя на блестящия идеал - той продължава и след смъртта! Ние сме всички с теб. 20.VII.1924 г., Казанлък От учениците на Бялото Братство, Казанлък (В. «Алфа», бр. 10, понеделник, 28.
към текста >>
86.
(67) Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това
,
,
ТОМ 20
А ако се
акордират
интересите на частта с цялото, тогава е здравословно.
(67) Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това От Учителя преди отиване, на 19.XII. 1939 г.: «Има работа за цялото и работа за частта - последното е болезнено.
А ако се
акордират
интересите на частта с цялото, тогава е здравословно.
Ще видите царят на какво мнение е. Сега едни отиват с Англия, други - с Германия, с Франция, с Русия, а трябва да са с България - български - с всички да бъдем приятели, но и вътрешна политика да има. Германците най-първо победиха, а после ги победиха. Ние такива «герои» не трябва да бъдем. Изборите да се направят, Русия има събрание, Германия - Райхстаг, Италия, Англия - всички имат един отдушник -комин трябва!
към текста >>
87.
XXIV . ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
Любомир Лулчев
,
ТОМ 20
Всичко още тръпнеше в мен като някое тяло на роял след досвършване на последния
акорд
... Направих още няколко крачки и се спрях пред едно бистро поточе, което бягаше бързо между камъните, бъбрящо нещо неразбрано на свой език.
Илюзия? Видение? Вдигнати завеси на хилядолетия? Събуждане на душата, привикана от невидим? Стоях на мястото си.
Всичко още тръпнеше в мен като някое тяло на роял след досвършване на последния
акорд
... Направих още няколко крачки и се спрях пред едно бистро поточе, което бягаше бързо между камъните, бъбрящо нещо неразбрано на свой език.
Аз потопих ръце в студените му струи и плиснах няколко пъти на лицето си. И когато си изтрих очите и вдигнах поглед, на няколко крачк само от себе си видях да иде... Учителя. Той вървеше тихо, като да не стъпяше на земята. Косите Му образуваха бял ореол около главата. Аз прескочих бързо потока и без да зная защо, затичах към Него и Му целунах ръка.
към текста >>
88.
13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2
,
ВТОРИЯТ ДЕН НА ДЕЛОТО ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
Малина тогава обяснила, че пианото било хубаво, добре
акордирано
и заслужавало тези пари.
Тя се съмнявала, че майка й не ще да й даде още пари да доплати пианото. Дочи Нашкова: Говори за същата среща с Гела и Малина. Там бил и братът на Лулчева. Лулчев упрекнал Лулчева, че е дала така лекомислено 2 хил. лв. повече - една сиромашка заплата, и че по-добре щяло да бъде, ако тя би ги дала на някой беден човек.
Малина тогава обяснила, че пианото било хубаво, добре
акордирано
и заслужавало тези пари.
Димитрина Иванова: Същата вечер, когато било извършено убийството, се връщала от някакъв годеж в 2 ч през нощта и видяла, че във вестибюла на къщата на Лулчева лампата още светела. Мара Басмаджиеба (съседка на Тимеви). Рано сутринта, когато се знаело вече за убийството, тя видяла в двора на Тимеви прострени опрани дрехи. Малко след това дошла Малина, изпищяла и казала нещо на майка си. Стойка облякла палтото си и двете изтичали към ул. „Беласица”.
към текста >>
89.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
И сам се е научил да свири и на
акордеон
, и на китара.
Той знае думите още от малък, и си ги пее, дори са по- различни от сегашните думи. Той така си ги пее. Казвам му: „Не се ли уморяваш, като играеш и пееш? ” А той ми отговори: „Не само че не се уморявам, но това спаси живота ми.” И редовно отива и без мене и играе Паневритмията и пее. Той пее много хубаво.
И сам се е научил да свири и на
акордеон
, и на китара.
Без ноти. И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя. Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди.
към текста >>
90.
74.Петър Костадинов Христов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Петър го завършва, но за да може да си свири партитурите, му трябва
акордеон
.
Завършва го и отива в Консерваторията, завършва Теоретичният отдел и става учител - преподавател по музика в град Перник. Петър прекъсва гимназията и отива да работи в печатницата на Стойно Марков, за да се изхранва. Работи до есента и пак продължава гимназията, като продължава да свири с групата им. Завършва гимназията и отива в село Мърчаево, където става секретар на читалището и подготвя и провежда вечеринки, сцени по селата. Изпращат го да учи в Станке Димитров, където да учи за диригент на хор и оркестър на самодейни състави.
Петър го завършва, но за да може да си свири партитурите, му трябва
акордеон
.
Братовчед му го поканва да работи в Рудозем, където ще си спести и купи акордеон. Става счетоводител на автобаза. Там шофьорите го карат да пие с тях, или да плаща цялата сметка. Той почва да пие - с каквито се събереш, такъв ставаш. Удря си палеца (не проявява волята си да не пие) и първата фaланга виси.
към текста >>
Братовчед му го поканва да работи в Рудозем, където ще си спести и купи
акордеон
.
Петър прекъсва гимназията и отива да работи в печатницата на Стойно Марков, за да се изхранва. Работи до есента и пак продължава гимназията, като продължава да свири с групата им. Завършва гимназията и отива в село Мърчаево, където става секретар на читалището и подготвя и провежда вечеринки, сцени по селата. Изпращат го да учи в Станке Димитров, където да учи за диригент на хор и оркестър на самодейни състави. Петър го завършва, но за да може да си свири партитурите, му трябва акордеон.
Братовчед му го поканва да работи в Рудозем, където ще си спести и купи
акордеон
.
Става счетоводител на автобаза. Там шофьорите го карат да пие с тях, или да плаща цялата сметка. Той почва да пие - с каквито се събереш, такъв ставаш. Удря си палеца (не проявява волята си да не пие) и първата фaланга виси. Лекарят искал да го отреже, но той му казал, че с този пръст си държи окарината, за да свири.
към текста >>
Брат му казал, че в Перник има много хубави немски мотори и той си купил мотор, вместо
акордеон
.
Удря си палеца (не проявява волята си да не пие) и първата фaланга виси. Лекарят искал да го отреже, но той му казал, че с този пръст си държи окарината, за да свири. Превързват му го добре и пръста зараснал. Пуснали го отпуска 15 дена и той си взел дюшаме и го сложил в къщата на Мърчаево. Там изкарал курс за моторист и шофьор.
Брат му казал, че в Перник има много хубави немски мотори и той си купил мотор, вместо
акордеон
.
Решил да се махне от пияниците - шофьори. В София неговите приятели го виждат и го викат да свири с тях. Купуват му акордеон и той започва да свири в Студентският дом. Групата им обикаля цяла България и в чужбина по концерти и забави. Комунистите със закон забраниха да се празнува 3 март - деня на освобождението от турците, защото „свободата" била дошла на 9 септември 1944 г.
към текста >>
Купуват му
акордеон
и той започва да свири в Студентският дом.
Пуснали го отпуска 15 дена и той си взел дюшаме и го сложил в къщата на Мърчаево. Там изкарал курс за моторист и шофьор. Брат му казал, че в Перник има много хубави немски мотори и той си купил мотор, вместо акордеон. Решил да се махне от пияниците - шофьори. В София неговите приятели го виждат и го викат да свири с тях.
Купуват му
акордеон
и той започва да свири в Студентският дом.
Групата им обикаля цяла България и в чужбина по концерти и забави. Комунистите със закон забраниха да се празнува 3 март - деня на освобождението от турците, защото „свободата" била дошла на 9 септември 1944 г. На 3 март 1961 г. ансамбъла им отива в Букурещ, където дават концерт на живеещите българи там, които празнуват празника на Освобождението. След това отиват на Студентски фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди.
към текста >>
91.
Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Софиянци в село Мърчаево, с
акордеониста
Данко Симеонов.
5.... 6.... 7. Темелко. 8. Софиянка, съпруга на Темелко. 9. Кинчето Мариус с детето си. Снимка № 64.
Софиянци в село Мърчаево, с
акордеониста
Данко Симеонов.
Данко (Юрдан) е брат на цигуларя Симеон Симеонов. Седнали: 1. Тодор Маринчевски. 2. Тодор Стоименов. 3. Юрдан (Данко) Симеонов с акордеона.
към текста >>
Юрдан (Данко) Симеонов с
акордеона
.
Софиянци в село Мърчаево, с акордеониста Данко Симеонов. Данко (Юрдан) е брат на цигуларя Симеон Симеонов. Седнали: 1. Тодор Маринчевски. 2. Тодор Стоименов. 3.
Юрдан (Данко) Симеонов с
акордеона
.
Прави: 5. Борис Димитров, гърбавият. 6. Стефан Белев. 7. Пенка Белева. Снимка № 65.
към текста >>
Софиянци и мърчаевци с
акордеониста
Данко Симеонов.
Прави: 5. Борис Димитров, гърбавият. 6. Стефан Белев. 7. Пенка Белева. Снимка № 65.
Софиянци и мърчаевци с
акордеониста
Данко Симеонов.
Седнали: 1. Борис Димитров (гърбавия). 2. Косена, дъщеря на Темелко, в народна носия. 3. Данко Симеонов с акордеона. 4. Дежа, съпруга на Велин Темелков. 5.
към текста >>
Данко Симеонов с
акордеона
. 4.
Снимка № 65. Софиянци и мърчаевци с акордеониста Данко Симеонов. Седнали: 1. Борис Димитров (гърбавия). 2. Косена, дъщеря на Темелко, в народна носия. 3.
Данко Симеонов с
акордеона
. 4.
Дежа, съпруга на Велин Темелков. 5. Тодора Йорданова Станчева, съпруга на Ангел Вълков. Прави: 6. Юрданка Жекова. 7. ... 8.
към текста >>
92.
20. ЧУДНО КАТО СЪН
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Накрая Учителят взе няколко
акорда
на пианото, затвори го, загаси светлината и излезе.
Всеки тон звучеше живо, сочно, магически. Гледах, слушах и не вярвах на ушите си. Извадих една топлийка от ревера и убодох пръста си. Заболя ме. Не сънувах: цялото това чудо беше реалност - реалност, чудна като сън!
Накрая Учителят взе няколко
акорда
на пианото, затвори го, загаси светлината и излезе.
През това време, клекнала, обикалях около печката, за да не ме види. И за мое спокойствие Този, Който виждаше през разстояния, се направи, че не ме вижда. Когато вратата се затвори и останах сама, седнах отново на стола. Чудните тонове на Неговата цигулка продължаваха да звучат и вълнуват душата ми. Не задремах до сутринта.
към текста >>
93.
26. МОЕТО ПИАНО
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Говорих и не само с думи, но с
акорди
и мелодии.
- Много е далеко, Учителю, а аз искам да вложа повече музика в работата си с децата - настоявах на своето, без да си давам сметка, че напразно Го питам, щом имам вече установено мнение по въпроса. - Е, може и в училището - снизходително каза Учителят, без да повиши тон. И, спокойна, че съм питала Учителя и един вид с Негово съгласие, пренесох пианото в училището. Това беше през есента на 1942 година. През годината водих идеално занятия с децата.
Говорих и не само с думи, но с
акорди
и мелодии.
Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция.
към текста >>
94.
I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
214, която по-късно става съпруга на
акордеониста
Стоянчо Димитров от гр. Варна.
Разказа ми как са работили. Създали са група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Уточнявали са текста на всяко едно упражнение. Като модел е служело едно младо момиче, към 18-годишно (Магдалена Иванова Петрова). Виж «Изгревът», том I, стр.
214, която по-късно става съпруга на
акордеониста
Стоянчо Димитров от гр. Варна.
В тази група не е участвувала Катя Грива, както се опитват някои да сложат и нейното име тук. Първо, тя е била от групата на «слънчогледите» и второ, по това време тя е учителка по пеене в провинцията. Виж «Изгревът», том I, стр. 228-232,231. След като Елена Андреева е написвала одобрения текст на всяко упражнение, то Ярмила и Мария са го изигравали. Така изниква идеята да се заснемат тези упражнения и се извиква фотографът Васко Искренов.
към текста >>
95.
IV. МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
всички учители по физкултура бяха задължени да знаят да свирят на един инструмент на цигулка или на пиано и оттам на
акордеон
.
Сега правим този опит. Курсът се закрива на 12 юли 1942 г. 13. Ако им бяха дали двете книжки на всеки един учител по физкултура, щяха сами да си организират обучението в училищата. Трябва да съобщя, че преди 9.IX. 1944 г.
всички учители по физкултура бяха задължени да знаят да свирят на един инструмент на цигулка или на пиано и оттам на
акордеон
.
А защо? Тогава упражненията по физкултура се играеха в съпровод от музика обикновено тиролска музика и виенски валсове. Учителят свири на акордеон, един ученик показва какви упражнения ще се играят така бяха часовете физкултура. Така аз съм бил обучаван в училище в прогимназията. Весела Несторова отива при Учителя да иска да занесе отпечатаните книжки по Паневритмия на курсистите учители, но Учителят бил много строг и казал: «Времето за Паневритмията изтече.» А това е на 12 юли 1942 г.
към текста >>
Учителят свири на
акордеон
, един ученик показва какви упражнения ще се играят така бяха часовете физкултура.
Трябва да съобщя, че преди 9.IX. 1944 г. всички учители по физкултура бяха задължени да знаят да свирят на един инструмент на цигулка или на пиано и оттам на акордеон. А защо? Тогава упражненията по физкултура се играеха в съпровод от музика обикновено тиролска музика и виенски валсове.
Учителят свири на
акордеон
, един ученик показва какви упражнения ще се играят така бяха часовете физкултура.
Така аз съм бил обучаван в училище в прогимназията. Весела Несторова отива при Учителя да иска да занесе отпечатаните книжки по Паневритмия на курсистите учители, но Учителят бил много строг и казал: «Времето за Паневритмията изтече.» А това е на 12 юли 1942 г. А точно по това време започва битката за Сталинград, но Весела това не знае. Но Учителят знае, защото управлява тези събития. Ето защо съм извадил датите на тези исторически събития в следващата глава.
към текста >>
96.
4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат
,
,
ТОМ 24
Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на "Правдастрога" изпя последните
акорди
: остъва ние да осъществим непостигнат идеал!
11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи". (из писмото на Църквата до г-жа Ватралска). По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски!
Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на "Правдастрога" изпя последните
акорди
: остъва ние да осъществим непостигнат идеал!
-Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр." 15 септември бе траурният ден! Г-н пастир Марков говори на тема: "Религията на Ватралски" като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите "Агностически размишления" до верующия "Правдолюбец". Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на църквата, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот. Най-главен стимул е правдата, затова Ватралски е и въздържател.
към текста >>
97.
4. Песента Блудният син
,
,
ТОМ 24
В разложени
акорди
с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля.
Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот. Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо с горната част на лъка напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце.
В разложени
акорди
с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля.
От светове в светове преминаваше пътя на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя. Няколко тържествени акорда и разказа свърши. Тишина. Диханието на голямото мнозинство бе спряло. Учителят не продума.
към текста >>
Няколко тържествени
акорда
и разказа свърши. Тишина.
Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо с горната част на лъка напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля. От светове в светове преминаваше пътя на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя.
Няколко тържествени
акорда
и разказа свърши. Тишина.
Диханието на голямото мнозинство бе спряло. Учителят не продума. Прибра цигулката си. Качи се на катедрата. Прочетохме добрата молитва.
към текста >>
98.
6. Обикновени и необикновени идеи
,
,
ТОМ 24
Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен
акорд
или основно съзвучие: do, mi, sol.
Ако от песента ви свещта ви не се запалва, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевремено изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основния тон на живота не знаете. В музиката, обаче, основния тон е do.
Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен
акорд
или основно съзвучие: do, mi, sol.
Съчетанието между трите тона представя основните тонове на три свята. Оттук вадим заключението, че не само физическия, но и духовният, и умственият светове имат свои основни тонове. Когато говорим за идеите, ние имаме предвид идеите в трите свята: във физическия, в духовния и в умствения. Те се допълват взаимно. Ето защо като се казва, че "Гладна мечка хоро не играе", имаме предвид единството между идеите в трите свята..." ------------------------- Забележка на съставителя: Редактираната и променена лекция, в която е изхвърлено името на учителя по цигулка на Петър Дънов.
към текста >>
99.
24. Първата закуска в ниската трапезария
,
,
ТОМ 24
Всички застанахме прави около масите, даде се
акорд
на пианото и се запя молитвена песен.
" Та нима било сутрин? Всички бързо наскачаха. Скочих и се заобличах и аз. Плиснах си на очите и подгоних побегналите към трапезарията момичета. Долу в сутерена в една голяма стая бе трапезарията.
Всички застанахме прави около масите, даде се
акорд
на пианото и се запя молитвена песен.
Слушах като замаяна. Пееха, преди да се хранят. Щом завърши песента, затропаха столове и всички седнахме. На масата имаше бяла, чугунена кана с топло мляко и осем купички. Всяка получи по една купичка мляко без захар и парче хляб.
към текста >>
100.
138 б. Победният химн
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Весела: Не, не,
акорди
.
Аз бях отзад. След това: Я да чуем. В.К.: Да свири какво? Весела: Започна да свири на пианото. В.К.: Вашата песен?
Весела: Не, не,
акорди
.
А тогава каза: "Я да чуем, рекох." И аз тогава отстъпих, аз седнах на пианото, той седна на един стол зад мен и се подпря на гърба на стола. Обаче, като го видях така болен ми се схвана гърлото и не можех да пея. Само изсвирих химна и след това той чу думите и поправи. В.К.: Тези думи на български ли бяха или на английски? Весела: На български.
към текста >>
НАГОРЕ
