Търсене в текстове за 'Август'

Галилей Величков (1911-1985)

"Съборът през 1926 година и военната блокада" През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година.
"Съборът през 1926 година и военната блокада" През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година. След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева".
към текста >>

През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.
След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
към текста >>

През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.
Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя.
към текста >>

Това е сутринта на 22 август, неделя.
През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно. С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града.
към текста >>

В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство.
Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве. На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор. В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата. Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева". Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма.
към текста >>

В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е.
През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя". През 1926 година освен тази стая няма нищо построено на "Изгрева". За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски. Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина". В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е. на "Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации. Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора. Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани. Това е Николай Дойнов.
към текста >>

А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него.
Значи - Учителят иде. И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него".
към текста >>

2. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година.
Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души. Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец).
към текста >>

Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август.
Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души. Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете.
към текста >>

На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра.
В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души. Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул.
към текста >>

Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително.
Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него. Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях. Приемната на Учителя 1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2.
към текста >>

3. 3_20 Души в почивка

Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии.
към текста >>

4. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите.
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.
Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
към текста >>

5. 3_55 Учителят и толстоистите

"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава.
"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести.
към текста >>

6. 3_74 Политически събития

Цар Борис почина на 28 август 1943 год.
Та тяхната тежка европейска карма трябваше да се разреши тук, в София, и с това да се пречи на Школата на Учителя. Това са много неприятни паралели и сравнения. Но са особено поучителни, за да ви се отворят очите за съдбата на България! Когато България обяви война на САЩ, тогава приятелите запитаха какво ще стане сега, а Той отговори: "Отишъл комарът да се бори срещу слона." За Учителя беше много глупаво човек да се бори със силния на деня, защото може да го смаже голямата силова вълна. Ще си загуби времето, заради което се е родил. Цар Борис почина на 28 август 1943 год. По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство.
към текста >>

7. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13).
Следователно, тя не може да се унищожи." Руси Караиванов чете вестника, препрочита го, сълзи се наливат в очите му и съвсем се разридава, когато стига до финала на статията: "Славянството е определено от Бога да внесе елемента на новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия.
към текста >>

8. 4_02 Моят Висок Идеал

Беше 21 август 1922 година.
Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й.
към текста >>

9. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието.
Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни. В тъмни зори се чуваха цигулките на ранобудни братя, което показваше, че часът за ставане е дошъл. Всички бързо ставаха, подготвяха се и тръгваха към Молитвения връх.
към текста >>

10. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор.
Много се умъчнихме и плакахме. Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. След това на групи се завърнахме в София. След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори. Гледах и се чудех отначало как Учителят ще говори, когато едвам произнасяше думите. На сутринта на съборния ден се събрахме в салона. Дойде и Той. Ние пяхме - пяхме доста време и много песни изпяхме.
към текста >>

11. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа.
Бил извикан фотографът Васко Искренов, който заснел всички упражнения, показани от двойката Ярмила и Мария. По този начин вие днес имате точен текст и имате документирано на фотографии изпълнението на упражненията от Паневритмията. Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя. Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот. Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен.
към текста >>

12. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство.
"Учителят, Стамболийски и анархистите" Годината 1922 бе знаменателна. Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие.
към текста >>

Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година.
Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме. Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година. А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит. Приятелите бяха направили постъпки през месец май за разрешение на събора в Търново - така, както се получи разрешение предната година. Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна дума, която не можем да напишем. На 9 юни стана превратът, той бе убит, бяха убити и много земеделци. Минаха няколко седмици и приятелите поискаха разрешение за свикване на събор на Бялото Братство на 9 септември 1923 година.
към текста >>

13. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

"Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война" По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя.
"Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война" По онова време, всяка година през месец август се осъществява събор на Духовната верига на приятелите и съмишлениците на Учителя. Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти.
към текста >>

Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента?
Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.
към текста >>

14. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Един пример: беше краят на август 1944 година.
Така Всемировият Учител бе принуден да ги остави да изпитат цената на своето непослушание. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година. Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници.
към текста >>

15. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила.
Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната.
към текста >>

16. 5_57 Кой спаси българските евреи?

А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован.
Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака. След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него. Доктор Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия. А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован. Така Учителят спаси евреите. Тъй седи въпросът. След заминаването на Учителя, новата комунистическа власт си приписа заслугата за спасяването евреите. Това е лъжа. Наистина, имаше общественици, които протестираха.
към текста >>

17. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Спомням си, една сестра отишла на Рила към края на август и там заварила Катя на палатка.
Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай. Учителят веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб! " Повторил три пъти и я отминал. Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа - Учителят й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една. Спомням си, една сестра отишла на Рила към края на август и там заварила Катя на палатка. Катя я приела и отворила една голяма тенджера, в която била сготвила една манджа, и то - зеле с ориз. Било много вкусно и сестрата тридесет години след този случай още си спомняше за зелето на Катя. Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи". Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого! Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса.
към текста >>

18. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

"Кога и как бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов.
"Кога и как бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов. Тогава се състоя големият събор. Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията.
към текста >>

19. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева.
Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето. Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше. Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина.
към текста >>

20. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

На 12 август след обед Той стана от леглото.
Приемаше ги. Не беше затворен към приятелите. Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец. На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София? " Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера! " Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му.
към текста >>

Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?
Не беше затворен към приятелите. Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец. На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София? " Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера! " Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му. Той слезе надолу по пътеката и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
към текста >>

На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа.
Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия. Те дори останаха да летуват горе при езерата. Бяха пет сестри. За тях това бе един изпит.
към текста >>

На 19 август стана съборът в София.
Бяха пет сестри. За тях това бе един изпит. За всеки нов човек, който идваше при нас беше изкушение тази гледка около Учителя. Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава.
към текста >>

21. 8_13 Построяване на Изгрева

Така, през месец август 1927 година, дойде съборът.
Бяхме ги сложили на две колелета и ги бутахме. Аз докарах веднъж сама едно буре, но беше много тежко. Салонът бе построен за две седмици. Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в салона - успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени. Подът беше измит. Така, през месец август 1927 година, дойде съборът. Ние всички влизахме в салона боси, за да не цапаме и сядахме на измития под. Само за Учителя имаше маса и столче. Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика". Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили салон далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои. Съборът беше много голям, с много възторг.
към текста >>

Борис Николов не е бил в Мърчаево, освен на една екскурзия с Учителя по време на събора, август 1944 година, на връх Острец, защото е бил мобилизиран.
Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче. А онези, истинските стенографи на Учителя, които са седнали при нозете Му, са Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Но на снимката на корицата те са изрязани, за да не се видят, а за да остане само този, който стенографира на тефтерче. Борис Николов не е бил в Мърчаево, освен на една екскурзия с Учителя по време на събора, август 1944 година, на връх Острец, защото е бил мобилизиран. Стенографи в Мърчаево са били Елена Андреева и Савка Керемидчиева, които са стенографирали Словото на Учителя, което бе отпечатано в три последователни тома, отбелязани като "Заветът на Любовта". Освен това, фотографът Жорж Кьосев е направил и други няколко снимки, в разстояние на пет минути, при което се вижда, че Борис Николов не само че не записва, но и не слуша какво говори Учителят. Защо не беше поместена една такава снимка? А защо не беше поместена снимката на онзи, който лично е стенографирал, лично е дешифрирал, лично е диктувал на машинописка и лично е подготвил изданието за печат. А този човек е брат Боян Боев.
към текста >>

22. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри.
Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"? Ами докато са живи на земята да бъдат ръководители. Аз много се шегувах с Паша, защото и тя бе избрана пожизнено, като казвах: "Паша, ти си избрана пожизнено и това означава, че ще бъдеш вечна на земята,както и вечна на небето! " Паша също не одобряваше тази работа, но не може да се противопостави на останалите.
към текста >>

23. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година.
Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
към текста >>

24. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие.
Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие.
към текста >>

През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси.
Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново. От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София. През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината". През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: "Слушам, Господи. Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на земята!
към текста >>

На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год.
В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ

Петнадесети август 11.
Не 6. Елипсата 7. Сълзите 8. Малкото добро 9. Чисто сърце и светъл ум 10. Петнадесети август 11. Прекален светец 12. Цветята 13. Трамвайния билет 14. Законът за Опуленс 15. Пътят е отворен 16.
към текста >>

26. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Заминава през месец август 1878 год.
Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г.
към текста >>

27. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Търново през месец август на събора на Бялото Братство.
И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими. И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех.
към текста >>

28. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Беше месец август.
Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой. Почука той, развика се и след малко от там излезе една жена, възрастна цялата побеляла. Но като приближи към нас видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна.
към текста >>

29. 9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА

Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г.
А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " „Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г. неделя Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава.
към текста >>

30. 90. НАРЯДИТЕ

рожден ден на Учителя, както и за съборите през август.
Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година. Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия.
към текста >>

31. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

По нареждане: Съобщавам Ви, че тазгодишната среща на Всемирното Бяло Братство ще се състои от 23-20 август т. г.
Съборите в Търново почнаха от 1919-1925 г. По-късно Петко Епитропов се зае с организацията на съборите. Сега ще ви предоставим едно негово писмо, за да видите как е ставало. И в какво всъщност се е състояла. „Любезни брат, Няма Любов като Божията Любов! По нареждане: Съобщавам Ви, че тазгодишната среща на Всемирното Бяло Братство ще се състои от 23-20 август т. г. в гр. Велико Търново. Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви. Деца по възможност да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят. Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни.
към текста >>

32. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

месец август, съборът на Бялото Братство се състоя във Велико Търново в лозята.
111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА През 1922 г. месец август, съборът на Бялото Братство се състоя във Велико Търново в лозята. Тук дойдоха много млади хора от София и от страната. Но ние младежите нали сме млади, все се отделяхме и правехме излети ту до планината, ту до някои забележителни места. Ние бяхме млади и друг вятър ни надуваше отвътре. Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото. Около 20 души братя и сестри тръгнаха на няколко групи.
към текста >>

33. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво времето и след като преминаваше лагера на Рила, който беше през юли и август.
Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са те. Намерим хубаво място, минем покрай него, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше един от нашите най-хубави преживявания. Ние сме живели на Маричините езера, там където са изворите на Марица. Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво времето и след като преминаваше лагера на Рила, който беше през юли и август. Обикновено до Чам Кория отивахме с превоз. И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се шест часа пешком. Вървехме по стария фердинандов път, Кайзеров път, много живописен.
към текста >>

34. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Към 1 август 1918 г.
Поставя се въпроса за сключване на сепаративен мир с Антантата и излизане от войната. Учителят е дал съвет шест месеца преди свършване на войната да се излезне от нея. Но това не се изпълнява. Войските от фронта са деморализирани. Започва дезертьорството от фронта. Към 1 август 1918 г. общият брой на на мобилизираната българска армия е 857 хиляди души, а за дезертьорство са произнесени 30 000 присъди. На 15 юли 1918 г. на река Марна започва германска офанзива, но френските войски нанасят тежка загуба на германците. Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле. На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции.
към текста >>

Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле.
Започва дезертьорството от фронта. Към 1 август 1918 г. общият брой на на мобилизираната българска армия е 857 хиляди души, а за дезертьорство са произнесени 30 000 присъди. На 15 юли 1918 г. на река Марна започва германска офанзива, но френските войски нанасят тежка загуба на германците. Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле. На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции. Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен.
към текста >>

35. 174. СБОГУВАНЕ

174. СБОГУВАНЕ Съборните дни в София на Братството бяха обикновено от 19 до 25 август всяка година.
174. СБОГУВАНЕ Съборните дни в София на Братството бяха обикновено от 19 до 25 август всяка година. Тогава от цяла България идваха ръководителите на Братствата както и приятели от цялата страна. А всички, които бяха долу в града и живееха там, за една седмица се пренасяха горе на Изгрева. Съборните дни протичаха в Дух и Единство. Беше необикновено преживяване, което не се забравя. След Събора в София братята и сестрите от провинцията вече си заминаваха, трябваше да се сбогуват с Учителя.
към текста >>

36. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

" И взех грижата на 26 август 1944 г.
Разположим се като в наш дом. Прекараме колкото искаме, понякога до две седмици прекарвахме горе в планината. В хижа Острица прекарахме последния път около две седмици и вече се канехме да слизаме когато Учителят дойде една привечер към мене. Защото аз организирах транспорта и продоволствието и като дойде при мен погледна небето, а то хубаво и спокойно. Каза ми: „То като че ли е хубаво да останем още някой ден." Аз веднага казах: „Учителю, хубаво, да останем! " И взех грижата на 26 август 1944 г. да се преместим за разнообразие от хижа Острица в хижа Еделвайс, която бе на 40 минути път. И тази хижа празна. Имаше някакъв пазач, но като ни видя и като разбра кои сме веднага слезна при семейството си долу по селата. Хижата е на наше разположение. Ние се обзаведохме и се разположихме.
към текста >>

Последния ден, 28 август 1944 г.
Там като се разположим, накладем огньове, възварим чай както му е обичай и прекарваме с Учителя цял ден. Така 5-6 дни прекарахме на тези поляни. Но такава хубава атмосфера имаше. Времето хубаво, духовна атмосфера и Учителят държеше там беседи. Идваха приятели от София, от провинцията и винаги имаше там около 100 човека. Последния ден, 28 август 1944 г. когато тръгнахме да се връщаме, закусихме сутринта и Учителят каза: „Тръгвайте! " Всички братя и сестри наденали раницйте тръгнаха. Аз бях се заел да направя една пейка пред хижата. Имаше инструменти, имаше дървен материал и аз направих пейката за сядане. А Учителят седи и ме чака да довърша пейката, а аз я доработвам.
към текста >>

А то е, че Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г.
Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе студено и ветровито. До Учителя съм аз Борис Николов, а лявото рамо на Учителя е затулил наполовина главата на Теофана Савова. В дъното е Весела Несторова. Другата сестра с шапката не мога да позная. Това е един скъп спомен за мен, един документ за едно историческо събитие. А то е, че Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г. Дали се спази това решение на Учителя и предупреждение към българския народ, това след време историците ще го уточняват. В онези времена, ние преминали през Школата на Учителя не винаги можехме-да схванем някои мисли на Учителя и да ги изтълкуваме така както трябва. А да се схванат думите на Учителя от външни лица това беше много трудно. Те не Го възприеха. Но това свое решение Той го изрече пред един представител на българския народ, на едно българско съзнание, което трябваше да го предаде по невидимите Божии пътища и на другите български съзнания.
към текста >>

37. 10. ПЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ

10. Петнадесети август Веднъж Учителят възложи на един брат да свърши една работа за Братството.
10. Петнадесети август Веднъж Учителят възложи на един брат да свърши една работа за Братството. Той му каза строго: „До 15 август ще свършиш тази работа! " Братът обаче, който беше експедитивен, сръчен, силен извърши работата веднага. Извърши я с готовност, с любов. Извърши я добре, така както вървеше всичко за Учителя. Отива брата и докладва на Учителя: „Всичко извърших както ми поръчахте." Ама като се приближава до Учителя, вижда в погледа Му голяма тревога и съчувствие.
към текста >>

Той му каза строго: „До 15 август ще свършиш тази работа!
10. Петнадесети август Веднъж Учителят възложи на един брат да свърши една работа за Братството. Той му каза строго: „До 15 август ще свършиш тази работа! " Братът обаче, който беше експедитивен, сръчен, силен извърши работата веднага. Извърши я с готовност, с любов. Извърши я добре, така както вървеше всичко за Учителя. Отива брата и докладва на Учителя: „Всичко извърших както ми поръчахте." Ама като се приближава до Учителя, вижда в погледа Му голяма тревога и съчувствие. Учителят го гледа с такова безпокойство, страх, даже ужас.
към текста >>

август трябваше да премине през смъртна опасност.
Учителят го гледа с такова безпокойство, страх, даже ужас. След това Учителят затваря очите си за малко време, задълбочава се в себе си и като поглежда пак брата, на лицето Му има усмивка. Той само казва: „Всичко ще мине добре! " След това брата отиде по своята работа. Работата му беше такава, че точно на 15. август трябваше да премине през смъртна опасност. Нямаше никакви изгледи за спасението му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня. Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август! " И страхът и ужаса, които се изписаха на лицето Му когато го погледна. После разбра и думите - „Всичко ще мине." Това беше Николай Дойнов, моят рожден брат. Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда.
към текста >>

Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август!
Той само казва: „Всичко ще мине добре! " След това брата отиде по своята работа. Работата му беше такава, че точно на 15. август трябваше да премине през смъртна опасност. Нямаше никакви изгледи за спасението му и все пак по чудо този брат излезе невредим от огъня. Тогава той разбра какво значат думите на Учителя: „Преди 15. август! " И страхът и ужаса, които се изписаха на лицето Му когато го погледна. После разбра и думите - „Всичко ще мине." Това беше Николай Дойнов, моят рожден брат. Тогаз бе арестуван и беше подведен под едно следствие, в което му се искаше смъртната присъда. Накрая бе освободен за радост на всички.
към текста >>

38. 136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА

136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА Денят е 17 август 1958 г.
136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА Денят е 17 август 1958 г. Пак почна акцията против Братството. Пак искаха да вземат Изгрева. Както по време на Христа и сега хвърлиха жребие за дрехите Му. Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: „Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейния другар смутени от това идват на Изгрева и казват това на техни близки. Учителят си замина на 27 декември, сряда, 5 часа и 45 минути сутринта.
към текста >>

39. 139.БУРЯТА В РИЛА

БУРЯТА В РИЛА Август месец е най-топлият през годината. Слънчев.
БУРЯТА В РИЛА Август месец е най-топлият през годината. Слънчев. Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа. Приятелите са смутени, уплашени. Отиват при Учителя. Учителя си седи в палатката. Казват Му: „Учителю, отиват палатките, какво ще правим в тази виелица?
към текста >>

40. 146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.

август 1923 г.
На 9. юни 1923 г. се извършва военен преврат и се сваля правителството на Александър Стамболийски. Той се извършва от Народния сговор начело с Александър Цанков и от ръководители на Военния съюз. На 10. август 1923 г. се създава Демократическият сговор чрез сливане на Народния сговор с други партии. Начело на управлението на Демократическия сговор е Александър Цанков от юни 1923 г. до януари 1926 г. След неговото падане от януари 1926 г. до юни 1931 г.
към текста >>

41. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч.
Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат. На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч. сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя. Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода.
към текста >>

42. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

През август 1905 г.
През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г.
към текста >>

43. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

Варна на определена дата през м. август.
10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР През 1899 г. Учителят Петър Дънов води кореспонденция с Тодор Стоименов и Пеню Киров от гр. Бургас. Двамата са работили като чиновници в градския съд. Получават писмо от Учителя, който ги поканил на съборна среща в гр. Варна на определена дата през м. август. По това време съдиите от местният съд са били в годишна отпуска и на тях им е отказана отпуска, защото в съда трябва да има хора, които да движат текущата документация на съда. Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи.
към текста >>

44. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ Боян Боев си замина на 21 август 1963 г.
24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ Боян Боев си замина на 21 август 1963 г. в 18 ч. и 35 мин. Сега когато изпращаме нашият обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него. Наистина ние извървяхме светъл творчески път с него. Път на служене и на жертва.
към текста >>

45. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

На всеки събор през август този брат идваше на Изгрева и носеше от продуктите на своят труд и ги поднасяше пред нозете на Учителя.
Беше мъртъв, но оживя и възкръсна. Отиди си при вашите, защото те те чакат и имат нужда от теб". Учителят му повтаря същите думи, които той е казал преди три години на жена си и баща си. Заминава си на село, пристига си жив и здрав и започва да работи нивите. Над бедния дом се изсипва цяло благоденствие от берекет, стока и челяд. На всеки събор през август този брат идваше на Изгрева и носеше от продуктите на своят труд и ги поднасяше пред нозете на Учителя. Този човек се казваше Тако. Името му бе Тако. Да, името ме бе Тако, а не „онако", както казват тук шопите. Има такъв йзраз за хора, които са веднъж „Тако", а после „Онако". Значи веднъж обещаят, а после се изметнат и не удържат на обещанието си.
към текста >>

46. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на месец август в Со"фия, то Учителят отново през месец септември излизаше на Мусала за няколко дни.
На този връх имаше скали, имаше хубави поляни, излизахме там и посрещахме слънцето. Там правехме своите молитви и своите гимнастики. Учителят държеше обикновено кратка беседа или водехме разговори с Него. Стенографите бяха до Него неотклонно. На Мусала Учителят отиваше почти всяка година. Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на месец август в Со"фия, то Учителят отново през месец септември излизаше на Мусала за няколко дни. Взимаше се малка група, защото за голямата група трябваше голяма организация и много багаж. А ние отивахме 5-6 братя с Него. Той предпочитание братя, за да бъде групата по-подвижна и да не се носи излишен товар. Братята носеха на гърбът си всичко, а сестрите не можеха да носят тежки раници. Излизахме горе, отсядахме на голямата хижа Мусала и както ни е обичая излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала.
към текста >>

47. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Забележка: До 30 август Учителят държа беседи на Изгрева, а през септември те започват от 20 септември 1942 г.
Защото в същината си и всъщност раят е училище за човешката душа. Учителят винаги влагаше идея при изкачването на връх Мусала. Не ме напускаше чувството, че Учителят се прощаваше с връх Мусала. Беше изтощен и повече си почиваше. Прекарахме на хижата три дни, като всяка сутрин бивахме на връх Мусала за изгрева на слънцето. Забележка: До 30 август Учителят държа беседи на Изгрева, а през септември те започват от 20 септември 1942 г. и са отпечатани в томчето „Опорни точки в живота" от стр. 68 до 283 и от 283 до 322.
към текста >>

48. 55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.)

55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.) 1.
55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.) 1. Господи, благодаря ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята Любов към нас. Благодаря Ти. 2. Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога и затова всички духове, които причиняват болести, да си отидат. 3.
към текста >>

49. 57. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

от 14 до 19 август на 7-те Рилски езера.
- Последен събор и летуване на 7-те езера. 2. 1940 г. от 23 до 24 юли до Мусала. Беседите на Учителя са отпечатани в томчето „Божествен и човешки свят" от 1 до 28 стр. 3. 1940 г. от 14 до 19 август на 7-те Рилски езера. Беседите са отпечатвани в томчето „Божествен и човешки свят" от стр. 149 до 227. 4. 1942 г. от 21 юни до 3 юли на 7-те езера. Беседите са отпечатани в томчето „Опорни точки в живота" (стр.
към текста >>

Месец август-септември до връх Мусала за дванадесет дни. 6.
1942 г. от 21 юни до 3 юли на 7-те езера. Беседите са отпечатани в томчето „Опорни точки в живота" (стр. 1 до 67). 5. 1942 г. Месец август-септември до връх Мусала за дванадесет дни. 6. 1943 г. Средата на месец септември за 12 дни до Черни връх.
към текста >>

50. 58. ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО ДО ВИТОША

25 август 1944 г., петък, в 6 часа сутринта на връх Острец.
58. ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО ДО ВИТОША 1. 22 юни 1944 г. четвъртък в 6 часа на връх Острица, висок 1836 м. Беседите на Учителя са отпечатани в томчето „Завета на Любовта", том 1,от стр. 66 до 83. 2. 25 август 1944 г., петък, в 6 часа сутринта на връх Острец. Беседите са отпечатани в „Завета на Любовта", том I от стр. 114 до стр. 136. 3. 26 август 1944 г., събота, 6 ч. сутринта на връх Острец.
към текста >>

26 август 1944 г., събота, 6 ч.
66 до 83. 2. 25 август 1944 г., петък, в 6 часа сутринта на връх Острец. Беседите са отпечатани в „Завета на Любовта", том I от стр. 114 до стр. 136. 3. 26 август 1944 г., събота, 6 ч. сутринта на връх Острец. Разговорите са в същия том от стр. 137 до 148. 4. 27 август 1944 г., неделя, 6 ч. сутринта на поляната пред хижа „Еделвайс" на 1820 м.
към текста >>

27 август 1944 г., неделя, 6 ч.
136. 3. 26 август 1944 г., събота, 6 ч. сутринта на връх Острец. Разговорите са в същия том от стр. 137 до 148. 4. 27 август 1944 г., неделя, 6 ч. сутринта на поляната пред хижа „Еделвайс" на 1820 м. Разговорите са в същия том от стр 149 до стр. 151. 5. 28 август 1944 г., понеделник, 6 ч. сутринта над хижа „Еделвайс", полянката над хижата, на празник Св. Богородица.
към текста >>

28 август 1944 г., понеделник, 6 ч.
137 до 148. 4. 27 август 1944 г., неделя, 6 ч. сутринта на поляната пред хижа „Еделвайс" на 1820 м. Разговорите са в същия том от стр 149 до стр. 151. 5. 28 август 1944 г., понеделник, 6 ч. сутринта над хижа „Еделвайс", полянката над хижата, на празник Св. Богородица. Разговорите са поместени в същия том от стр. 152 до 166. Забележка: Учителят държа беседи до 24 септември в село Мърчаево, след което се връща в София, Изгрева на 19 октомври. И от 22 октомври, неделя, 1944 г.
към текста >>

51. 17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА

Имаше и една „Задача с левчетата", според която всеки ученик, всеки ден ще отделя по едно левче и накрая на годината се събираха 365 лв., които се занасяха обикновено на събора през месец август и там се предаваха на Учителя.
Апашите дойдоха по-късно, дойдоха официално и ни обраха до шушка. Но затова друг път ще говорим. Как и от къде идваха тези пари? Идваха чрез десятъка на всеки брат и сестра от Братството. Тези суми се предаваха лично на Учителя и Той ги препращаше към Тодор Стоименов. Имаше и една „Задача с левчетата", според която всеки ученик, всеки ден ще отделя по едно левче и накрая на годината се събираха 365 лв., които се занасяха обикновено на събора през месец август и там се предаваха на Учителя. За тези 365 лв. ученикът получаваше томчета беседи. Имаше и друга форма. В знак на благодарност към Учителя, онзи, който бе получил помощ от Него или при решаване на някой личен проблем, или някого Учителят е излекувал, то тогава онзи донасяше своя принос за Бога. Само онези, които имаха тези опитности с Учителя вече знаеха кой е Учителят и затова принасяха своя дар за Бога.
към текста >>

52. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

София, 9 август 1965 г.
Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух. Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не може да върви в пътя. Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни. Пожелаваме ви Божият Дух да ви ръководи през годината, да осветява умът ви, да озарява сърцата ви, да ви укрепва със силата си, да ви показва все що има да правите. София, 9 август 1965 г. За Братският съвет. Борис Николов
към текста >>

53. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Завръща се от Рила за събора на 19 август 1936 г.
Учителят и страданието. През 1936 г. под влияние на дадени среди беше извършено покушение срещу Учителя. Беше Му извършен побой в резултат, на което Му беше парализирана дясна ръка, десен крак и говора Му. По Негова молба Братството се качи на Рила, където престоява 40 дни и там Учителят оздравява. Завръща се от Рила за събора на 19 август 1936 г. Какво остана от онези, които устроиха нападението срещу Учителя? Какво ги постигна? Ние бяхме свидетели на това. На 9.IХ. 1944 г.
към текста >>

54. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

България - пълен неутралитет През август 1944 г.
За да станат велик народ ли? Не. Не. Българите са слуги на Бога и трябва да слугуват на Бога с Любов. Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея на Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божествения живот." 7. България - пълен неутралитет През август 1944 г. когато Братството посети с Учителя за последен път Витоша и прекарахме няколко дни на хижа Острица и хижа Еделвайс, то там Учителят проектира тази мисъл. Тя беше едно повеление на Невидимия свят. „България да пази пълен неутралитет". Това повеление българите не изпълниха, но индусите го приеха и го туриха на знаме. „Не се присъединяваме към никакви блокове." На тази идея се дължи големият неутрален блок, който се създаде сега след войната.
към текста >>

55. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

През месец август 1944 г.
Края на епохата. „В края на жътвата Аз ще имам думата", казва Господ. „Аз познавам душата на този народ. Тя е изстрадала много от своите Учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." (Из едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1915 г.) 6. Обединението. През месец август 1944 г. в село Мърчаево Учителят каза: „Ще дойде време когато цялата земя ще стане една голяма държава с едно общо управление, общ Парламент. Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират. Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени Щати, с общ Парламент, общи граници и свобода за всички. Но още преди това трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция. Да паднат границите и противоречията и да се обединят.
към текста >>

56. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на редовния Братски събор през месец август.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ След заминаването на Учителя на 1.I.1945 г. се избира Братски съвет от 7 души. Едновременно се избират три помощни съвета - финансов, домакински и просветен. Просветният съвет има за задача да се грижи за просветната дейност и за братските издания. В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов. Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на редовния Братски събор през месец август. Изведнъж се издига една нова идея в Братството. Това е идеята за създаване на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България. До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо?
към текста >>

57. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СП „Софжилфонд" считано от 11 август 1958 г.
1/3 ид. част, от която част се придава от кв. 15-а към кв. 2, одържавени с акт N 1267/2228 б.с. на Иван Жеков Стойков. СП „Софжилфонд" считано от 11 август 1958 г. отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията. Зам. нач. отделение: Ст. Николов Зам. директор: Ал.
към текста >>

Методиева София, 20 август 1958 г.
отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията. Зам. нач. отделение: Ст. Николов Зам. директор: Ал. Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г. Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10.
към текста >>

58. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ