Търсене в текстове за 'Август'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 208 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
към текста >>

2. Биографични бележки

През август 1888 г.
Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието.
към текста >>

Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г.
На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера.
към текста >>

(20 август 1830 г., с.
През 1922 г. открива младежка окултна школа, а по-късно и за възрастни, където редовно изнася сказки до 1944 г. Константин А. Дъновски (К. А. Доновски) (20 август 1830 г., с. Читак (дн. кв. Устово на гр. Смолян) – 13 ноември 1918 г., Варна) Баща на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. Учи в килийно училище в Устово и в гръцкото училище в Пловдив.
към текста >>

3. УВОД

август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м.
По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П.
към текста >>

август до началото на м.
Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника?
към текста >>

Лични моменти са отразени в записите от 25, 29 и 30 август 1899 г.
Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л. 9 до края, т.с. в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов. Между тях са вмъкнати и някои цитати от Библията, но те са малко. Лични моменти са отразени в записите от 25, 29 и 30 август 1899 г. Те са на особените небесни явления, на които става свидетел П. Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г. авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние. Трогателно интимни и едновременно общочовешки са редовете на един от последните записи: „Ето, призовавам те [Господи], но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кои ще отговори друг."23
към текста >>

4. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов.
Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г.
към текста >>

- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
- живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София.
към текста >>

5. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

2 август.
Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. 2 август. Трета книга на царете 2, 3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показва величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост.
към текста >>

На 29 август 1900 г.
Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20 -и. Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22; Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъги. Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина.
към текста >>

6. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Този пост е редактиран от Albena: 06 август 2011 - 17:42
Тук се оказва същия закон, който работи в природата и който превръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и не могат те да се пренебрегнат без щета на самаго тебе. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес започвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще са ти необходими. Приготви се, следователно, да ме изслушаш до края, защото ще ти говоря като на разумен. Този пост е редактиран от Albena: 06 август 2011 - 17:42
към текста >>

7. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

16 август 1900 година.
МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ IV книга 16 август 1900 година. С търпение и вяра в Господа всичко се придобива. Господ е винаги близо при своите избраници. Ти ще опиташ скоро неговата благост. Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща.
към текста >>

18 август.
Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има. Той ще промисли всичко. Амин. 18 август. „Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духът ми". 19. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай.
към текста >>

8. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Този пост е редактиран от Albena: 06 август 2011 - 17:47
Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред, Господ ще погуби нечестието и людете негови ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в истината на неговото присъствие. Благословени от века всички, които любят Бога. Мир да бъде на тях, мир на всички, които уповават на него. Така говори Господ Спасителят. Този пост е редактиран от Albena: 06 август 2011 - 17:47
към текста >>

9. 13.Червено тефтерче

1898. август 20.
Благословен Господ сега и във веки. април 7. Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делата на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като вярвате, ще получите (Матея 21:21). Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го (Йоан 15:15). 1898. август 20. И всяко наказание по настоящем не се вижда да е на радост, но на скръб, а после принася мирен плод на правда на тези, които са обучени чрез него (Евреи 12:28). Как да се противостои на лукавия и неговите домогвания. Наставления на Словото Божие. И ръководството на Духа Святаго. Първо четение: Ефесяном 6:10-24.
към текста >>

10. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие.
към текста >>

11. 1898_Пеню Киров - №1

гр. Бургас, 2 август 1898 г.
Първи свитък, има и втори1 [бел. на П. К.]* №1 гр. Бургас, 2 август 1898 г. Адрес: [До] Петър К. Дънов, гр. Варна Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р.
към текста >>

12. Петър Дънов - №19

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
към текста >>

13. Петър Дънов - №21

Дънов от 3 август 1899 г.
Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>

14. Петър Дънов - №24

На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
към текста >>

15. Пеню Киров - №23

По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание. Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени.
към текста >>

16. Петър Дънов - №43 (телеграма)

Нови пазар, 6 август 1900 г.
№43 Телеграма134 Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135.
към текста >>

Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел.
№43 Телеграма134 Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов
към текста >>

Дънов на телеграма от 5 август 1900 г.
Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.)
към текста >>

17. Петър Дънов - №44

Нови пазар, 12 август 1900 г.
№44136 Нови пазар, 12 август 1900 г. Л. Б. К., Мисля, че съм ви длъжен едно отворено писмо. Вашето приех във Варна и оттогава насам, види се, много неща се извършиха. Питате ме как отива всичко засега. Аз има да ви съобщя някои и други неща, но това оставям за после.
към текста >>

18. Пеню Киров - №40

гр. Бургас, 15 август 1900 г.
№40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.
към текста >>

На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил.
Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се.
към текста >>

На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това.
Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си?
към текста >>

5 август 1900 г.
Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа.
към текста >>

На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод.
Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Очаквайте благословението като чада Божии. Бог е винаги с вази.
към текста >>

След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.
Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе.
към текста >>

На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи.
Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли? Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога.
към текста >>

На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда.
Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
към текста >>

На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143.
Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно. Вдайте се в ръцете Божии и ще почувствате неговото чудно подкрепление. Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се.
към текста >>

На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше.
Сбогом ". Вечерта в 5 ч. и нещо на същия ден имахме общи съобщения. Яви се Михаил и между другите въпроси, що питахме, каза за мен — Пеню, че Бог ще ми даде Божествено богатство, което ще радва всички ни. Аз представих условие и то се прие, като ми се каза, че и по-рано от условието ще ми се даде. На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше. Докторите не можаха да му помогнат. По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват.
към текста >>

Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога.
Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа.
към текста >>

139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г.
Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
към текста >>

„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
към текста >>

19. Петър Дънов - №45

Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях.
20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко.
към текста >>

Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е.
Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва.
към текста >>

20. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

гр. Бургас, 2 август 1898 г.
Първи свитък, има и втори1 [бел. на П. К.]* №1 гр. Бургас, 2 август 1898 г. Адрес: [До] Петър К. Дънов, гр. Варна Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р.
към текста >>

21. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
към текста >>

Дънов от 3 август 1899 г.
Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.) №1986 8 юний 1899 г. Видяно в облаците написано [бел. на П.
към текста >>

На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
към текста >>

По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Разправи ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни. По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание. Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени.
към текста >>

22. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Нови пазар, 6 август 1900 г.
(П.К., № 39, 25.07.1900 г.) 133. Има предвид живота си след кръщението му на 23.07.1900 г. (вж. бел. 100). (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) №43 Телеграма134 Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135.
към текста >>

Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел.
133. Има предвид живота си след кръщението му на 23.07.1900 г. (вж. бел. 100). (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) №43 Телеграма134 Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов
към текста >>

Дънов на телеграма от 5 август 1900 г.
Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.) №44136
към текста >>

Нови пазар, 12 август 1900 г.
с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.) №44136 Нови пазар, 12 август 1900 г. Л. Б. К., Мисля, че съм ви длъжен едно отворено писмо. Вашето приех във Варна и оттогава насам, види се, много неща се извършиха. Питате ме как отива всичко засега. Аз има да ви съобщя някои и други неща, но това оставям за после.
към текста >>

гр. Бургас, 15 август 1900 г.
Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.) №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.
към текста >>

На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил.
Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се.
към текста >>

На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това.
Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си?
към текста >>

5 август 1900 г.
Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа.
към текста >>

На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод.
Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Очаквайте благословението като чада Божии. Бог е винаги с вази.
към текста >>

След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.
Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе.
към текста >>

На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи.
Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли? Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога.
към текста >>

На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда.
Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
към текста >>

На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143.
Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно. Вдайте се в ръцете Божии и ще почувствате неговото чудно подкрепление. Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се.
към текста >>

На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше.
Сбогом ". Вечерта в 5 ч. и нещо на същия ден имахме общи съобщения. Яви се Михаил и между другите въпроси, що питахме, каза за мен — Пеню, че Бог ще ми даде Божествено богатство, което ще радва всички ни. Аз представих условие и то се прие, като ми се каза, че и по-рано от условието ще ми се даде. На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше. Докторите не можаха да му помогнат. По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват.
към текста >>

Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога.
Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти! " и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа.
към текста >>

139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г.
Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
към текста >>

„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит.
към текста >>

Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях.
20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко.
към текста >>

Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е.
Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва.
към текста >>

23. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца.
към текста >>

24. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

От 30 януари до 12 август 1864 г.
Вероятно се осъществява контакт между чорбаджи Атанас и Миркович през този период (1860/1861 г.). По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между доктора и бащата на П. Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар.
към текста >>

Пристига там на 8 август 1874 г.
Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня. През 1875 г. под гаранцията на видни граждани-християни е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население, благодарение на което успява да натрупа завидно състояние. Закупува недвижими имоти, които след 10 години завещава нотариално в полза на бедните, поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в Мардин.
към текста >>

става дописен член, а от 6 август 1884 г.
Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г. благодарствена от княз Александър Батенберг по повод изпратените му приветствия от българските представители. От есента на 1880 г. Миркович е градски лекар в Пловдив. От 8 септември 1881 г. става дописен член, а от 6 август 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество (БКД), прераснало в Българска академия на науките (БАН) в 1911 г. В 1883 г. излиза новото му учебно пособие „Практично приготовление за граматиката в основните училища". Д-р Миркович пръв публично говори за възможностите на хомеопатията и е първият лечител у нас, който пропагандира метода на малките и безвредни лечебни дози. Многобройните си наблюдения в тази област публикува през 1885 г.
към текста >>

Тази случка вероятно е станала през август 1905 г.
Учителя го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? ". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша". Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов.
към текста >>

25. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

През месец август 1898 г. П.
И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити. Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т.
към текста >>

26. 1900_08_31 Пеню Киров - №41

гр. Бургас, 31 август 1900 г.
№41 (отворено писмо) гр. Бургас, 31 август 1900 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря за съвета Ви. Аз виждам, че сатана ме преследва, защото много неочаквани неприятности изпъкват в живота ми. Види се по-право да се каже, аз сам си ги причинявам. Тук ще замълча засега.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ

31 АВГУСТ 1932 Г.
№124 (ПЕТЪР ДЪНОВ) .................................................................................................. 218 1914 ................................................................................................................................... 222 №125 (ПЕТЪР ДЪНОВ) .................................................................................................. 222 1917 ................................................................................................................................... 224 №106 (ПЕНЮ КИРОВ) ................................................................................................... 224 31 АВГУСТ 1932 Г. ......................................................................................................... 225 ПРИЛОЖЕНИЯ ............................................................................................................. 226 ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА ................................................................................. 226 ПОКАЗАЛЕЦ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ИМЕНА ....................................................................... 230 ПОКАЗАЛЕЦ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЦИТАТИ ........................................................................ 233
към текста >>

28. №53 /Петър Дънов/

участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер.
няма данни за кореспонденция помежду им. През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. Докрая на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им.
към текста >>

29. №63 (Петър Дънов)

В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го на бр. Тодор.
[бел. на П. К.]. [Пловдив] Люб. бр. Киров, Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня. Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София. В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го на бр. Тодор. Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал. Поздрави бр. Мелкон нарочно, а тъй също бр. Колесников, Николай и всички други. Нека се подвизаваме усърдно.
към текста >>

30. №54 /Пеню Киров/

Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август48.
№54 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 3 септемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Пловдив Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август48. Оня ден получих писмо от Доктора. Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце. Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона. Сега ти виждаш що искам аз.
към текста >>

31. №69 (Петър Дънов) [отворена карта]

63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.
Всички ще сложат оръжията си. Ваш верен бр. Хр[истов]: П. К. Дънов ------------------------------------------------------ 63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август. 64 Недоверието на протестантите. Вж. писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г.
към текста >>

32. №62 (Пеню Киров) [отворена карта]

На нас ни се съобщи, че към края на юли, в началото на август ще стане съборът, но где, не зная.
№62 (Пеню Киров) [отворена карта] гр. Бургас, 8 юний 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Варна Писмата Ви от Русе, Търново и Варна притежавам. На нас ни се съобщи, че към края на юли, в началото на август ще стане съборът, но где, не зная. Аз обаче мисля, че той ще бъде пак в Бургас, защото Бог е Отец на Любовта, а пък аз като нямам възможност да отида някъде, то все затова трябва да стане в Бургас. Ний тук се крепим с последни сили. Сестрата в Хасково е паднала полудяла и е в София. Твой в Христа брат: Пеню Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

33. №77 (Петър Дънов) [отворено писмо]

Ямбол, 30 август 1902 г.
№77 (Петър Дънов) [отворено писмо] Ямбол, 30 август 1902 г. Л. бр. Киров, Пристигнахме вчера в 11 часа тук благополучно. Установих се привременно на хотел „Америка" 82. За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите. Поздрави всички приятели и братя в Господа.
към текста >>

34. №91 (Петър Дънов)

В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08.
Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г. 119 Тази обиколка продължава около 10 месеца. 120 Съборът през 1903 г.
към текста >>

35. №74 (Пеню Киров)

123 На 19 и 20 август, след събора, П.
Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ 123 На 19 и 20 август, след събора, П. Киров отива в Балчик. След тези дати не е известно кога и къде са се разделили с П. Дънов. 124 Дъскотна – село в област Бургас, община Руен. 125 Това е първото документирано упражнение, придружено с формула, което П. Дънов дава на свой ученик, в случая – П. Киров.
към текста >>

36. №101 (Петър Дънов)

август до мес.
Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес. август до мес. август [1905], ще имаме само благодарителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“.
към текста >>

август [1905], ще имаме само благодарителна молитва.
Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес. август до мес. август [1905], ще имаме само благодарителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“. 175 Йона (евр.
към текста >>

37. №102 (Петър Дънов) [отворена карта]

Варна, 12 август 1904 г.
№102177 (Петър Дънов) [отворена карта] Варна, 12 август 1904 г. Л. б. Киров, Пристигнах благополучно178 . С днешната поща Ви изпращам книгата. Г-жа Казакова не е дошла още. На Бъчваров децата били болни179 , не ще може да дойде.
към текста >>

38. №93 (Пеню Киров)

Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П.
В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г.
към текста >>

Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят.
Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград.
към текста >>

От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г.
Като студент редактира „Български търговски вестник“. Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г.
към текста >>

до 31 август 1904 г.
печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г.
към текста >>

След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г.
От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия.
към текста >>

до 31 август 1908 г.
преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев.
към текста >>

39. №96 (Пеню Киров)

Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение.
Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше. Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение. Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли. Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма. Приеми сърдечния ми поздрав. Поздрави брата и сестрата Гумнерови.
към текста >>

40. №97 (Пеню Киров)

А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември.
Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът. За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам. Новини засега имаме, че Мелкон си дойде, Тодор е добре и Ви поздравляват.
към текста >>

41. №114 (Петър Дънов)

Според разпорежданията от Господа ще тръгнеш за Варна на десети август.
№114208 (Петър Дънов) Варна, 17 юлий 1906 г. Обични209 брат П. Киров, Писмото ти получих. Всичко е уредено добре и делото Божие е благословено. Според разпорежданията от Господа ще тръгнеш за Варна на десети август. Пази това в душата си. До виждане. Ваш верен: П. К. Дънов ----------------------------------------------------
към текста >>

42. №115 (Петър Дънов)

Тръгнете на 8-и [август] идущий за Варна211.
№115210 (Петър Дънов) [Варна, края на м. юли 1906 г.] Тръгнете на 8-и [август] идущий за Варна211. [подпис на П. Дънов] ---------------------------------------------------- 210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка вероятност е написано в края на м. юли 1906 г. 211 Съборът се е състоял във Варна от 11.08.
към текста >>

43. №102 (Пеню Киров)

Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна.
235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П. Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна. През следващите три години – 1908, 1909 и 1910 г. – в сп. „Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П. Киров. Вж. и писмо № 98 на П. Киров.
към текста >>

44. 31 август 1932 г.

31 август 1932 г.
31 август 1932 г. Проявената Любов, проявената Мъдрост, проявената Истина на Вечния Дух носи пълния Живот на Бога; на Единия Вечен и Истинен Бог на Живота.
към текста >>

45. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

участва в годишната среща на Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер.
няма данни за кореспонденция помежду им. През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната среща на Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. До края на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. Вж. и бел. № 76
към текста >>

46. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.
По професия е бил шивач на офицерски дрехи. 60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци. 61 Това писмо се публикува за първи път. 62 Вероятно френологична карта. 63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август. 64 Недоверието на протестантите. Вж. писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г. 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври
към текста >>

47. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08.
Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода 14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до 17.08.1903 г. 119 Тази обиколка продължава около 10 месеца.
към текста >>

48. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

123 На 19 и 20 август, след събора, П.
Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ 123 На 19 и 20 август, след събора, П. Киров отива в Балчик. След тези дати не е известно кога и къде са се разделили с П. Дънов. 124 Дъскотна – село в област Бургас, община Руен. 125 Това е първото документирано упражнение, придружено с формула, което П. Дънов дава на свой ученик, в случая – П. Киров.
към текста >>

49. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

август до мес.
Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес. август до мес. август [1905], ще имаме само благодарителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“.
към текста >>

август [1905], ще имаме само благодарителна молитва.
– неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес. август до мес. август [1905], ще имаме само благодарителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“. 175 Йона (евр.
към текста >>

Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П.
В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г.
към текста >>

Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят.
Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград.
към текста >>

31 август 1902 г.
започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г.
към текста >>

до 31 август 1904 г.
„Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г.
към текста >>

След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г.
31 август 1902 г. е учител по литература в Битолската българска гимназия. От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия.
към текста >>

до 31 август 1908 г.
преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев.
към текста >>

50. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна.
235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П. Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна. През следващите три години – 1908, 1909 и 1910 г. – в сп. „Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П. Киров. Вж.
към текста >>

51. 18 ПИСМО

На 20 август тази слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духате силен вятър от изток.
Словото Господне е Онзи Стълб, Който предвождаше израилтяните в пустинята. Той става и ми се явява на Небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места. На 20 август тази слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духате силен вятър от изток. Този стълб Господен като наближи към центъра на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана и по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
към текста >>

52. 235 ПИСМО

от Посланието към Римляном, те ще ви стигнат до края на месец август, след което ще ви се дадат нови, съобразно общата наредба от горе.
Засега не мога да ви съобщя кога ще ми бъде възможно да ви посетя. Но когато ми се отвори пътят, ще ви съобщя. „Обновление" получих. Моето мнение ще ви дам, когато се видим. Относително до четивата, ще вземете 16 гл. от Посланието към Римляном, те ще ви стигнат до края на месец август, след което ще ви се дадат нови, съобразно общата наредба от горе. Вий ще четете по една глава всеки петък. Ръководство по френология на френски - няма такова, което бих могъл да ви препоръчам. Ще видя, ако намеря някое ново, да е излязло наскоро, ще ви съобщя. По френология има доста много писано, но и досега няма още нещо завършено. На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове.
към текста >>

53. 139 ПИСМО

ТРЪГНЕТЕ НА 12-И АВГУСТ ЗА ВАРНА.
ТРЪГНЕТЕ НА 12-И АВГУСТ ЗА ВАРНА. 1. VIII. 1907 г. В живота: Добродетелта носи, Правдата ръководи, Любовта утешава, Мъдростта възпитава, Истината просветява. ПИСМО ОТ КОНСТАНТИН ДЪН0ВСКИ
към текста >>

54. БЕЛЕЖКИ

20. През август 1904 г.
Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп. „Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година. Установява се за дълго в САЩ. 19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година. 20. През август 1904 г. във Варна се е състояла поредната четвърта среща на Веригата. 21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители. 22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи, организира издаването на беседите. След преместването си в София през 1904 г. Учителя живее в дома му.
към текста >>

30. От 13 до 19 август 1907 г.
се премества на „Изгрева". Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на братството. От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи. 29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори. По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г. във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата. Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян).
към текста >>

31. Константин Дъновски (20 август 1830 г.
29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори. По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г. във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата. Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян). Учи в гръцко училище в Пловдив и в българско в Пазарджик. Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език. Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св.
към текста >>

15 август, Търново, 1912 г.".
Дъновски записва в своята Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Отец да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". 32. „Заветът на цветните лъчи на светлината" е отпечатана във В. Търново през 1912 година. Изданието е с кожена подвързия, на корицата е изобразено кълбо с криле, под него - шестограм с лъчи. На титула са изписани букви, които означават: „Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа, Син Божий. 15 август, Търново, 1912 г.". Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата. Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение". Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота.
към текста >>

съборът се провежда от 4 до 8 август.
" 4. После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави." 36. През 1914 г. е въведено военно положение, съборът в Търново е разтурен, а Учителя - задържан. През 1915 г. съборът се провежда от 4 до 8 август. През 1916 г. събор не се е състоял. 37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970). Като младеж е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.). Завършва ветеринарна медицина в Италия.
към текста >>

Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година.
В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г. събор не се е състоял. Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година. 40. Д-р Дуков от Казанлък. При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом. 41. „Човек представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци.
към текста >>

55. Молитвена хранилница

Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:51
Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания, и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Господен цар и свещеник Иисус Христос, Господ на Господарите. Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:51
към текста >>

56. Да се подвизаваш вътрешно

Този пост е редактиран от Albena: 10 август 2011 - 18:01
Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш. Отец наш от веки. Този пост е редактиран от Albena: 10 август 2011 - 18:01
към текста >>

57. ПРИСЪСТВИЕТО НА ДУХА МИ ДА ТЕ ОСЕНИ

Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 11:22
Благослови сега Господа със сърцето си и го освети. В това се весели - да го любиш, да му служиш от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега до века. Да се възвеличи името Ти. Амин Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 11:22
към текста >>

58. ДОБРАТА МОЛИТВА

Този пост е редактиран от Albena: 10 август 2011 - 18:48
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Из "Наряд и упътвания на Учителя", издание на Просветния фонд, 1925г. * Предложение (рус.) - изречение (бел. ред.) Този пост е редактиран от Albena: 10 август 2011 - 18:48
към текста >>

59. МОЛИТВА ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 11:31
Благослови Учителя ни, Който ни води в Твоя свят Път. Благословен си Ти, Господи, Боже наш. Благословено е Твоето име от веки, защото Ти си Пътят, Истината и Животът и освен Тебе няма друг Бог. Ти си само Един. Амин Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 11:31
към текста >>

60. МОЛИТВА НА БРАТСТВОТО

Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 11:34
Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа нащего Иисуса Христа, чрез Което име Ти си благоволил да Те призоваваме. Нека управляващите в този народ да познаят, че няма друг Господ и Бог освен Тебе. Ти си само Един. Амин Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 11:34
към текста >>

61. МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО

Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909г.
на В. Б. Б. Закваси сърцето си и думите на устата си с Мъдростта. Зрението и Духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата. Краката и подвига си - с Добродетелта. Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909г. *Утоки (арх.) - извори (бел. ред.) Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:00
към текста >>

Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:00
Закваси сърцето си и думите на устата си с Мъдростта. Зрението и Духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата. Краката и подвига си - с Добродетелта. Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909г. *Утоки (арх.) - извори (бел. ред.) Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:00
към текста >>

62. МОЛИТВА АЗ СЪМ В СВЕЩЕНОТО ЕДНО

Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:05
Господ Иисус Христос е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в Него. Колко сме щастливи, че имаме един приятел в Небето, който се е застъпил за нас и един Спасител и Господ, който ни ръководи, и един Утешител, Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост, нам дадени от Господа, Бога наш. Отец наш на Господа нашего Иисуса Христа. Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:05
към текста >>

63. МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТ

Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:18
Господи, заради милостта Си подкрепи ме с присъствието на Твоя свят Дух. Господи, да дойде Твоето Царство, да възлезе Твоята Правда, да възсияе Твоята Истина, да се въдвори Твоята Любов и да се вселиш Ти, Господи Иисусе Христе. Единият Син на Бога Живаго, в пълнотата Си в моята душа. И да бъде слава на Господа, Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. Амин. Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:18
към текста >>

64. МОЛИТВА НА ДУХА

Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:17
Изпълни умовете ни със Светлината си, която си внесъл в духовете ни. Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение. Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание. (Обясненията и молитвите са извадени от книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 г." Тогава се отваря и Школата.) Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:17
към текста >>

65. МОЛИТВА НА ДУХА НА ТВЪРДОТО ОСНОВАНИЕ

Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:23
Нека да бъде тя твоето богатство в тоя свят. Ти можеш да се молиш, когато ти е добре. Пази осветените неща и не ги давай на недостойните. Търсете сила и свобода на своя дух. Нека Христос, Едното живо слово, да ви бъде радост и веселие всякога. " Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:23
към текста >>

66. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА СЪРЦЕТО, ДУШАТА И УМА

Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:42
О, Господи, Боже наш, молбата ни, която отправяме към Тебе тази заран, е да включиш още и сърдечните ни желания, Ти сам да застанеш сред нас с Духа Си завинаги; да се вселиш в нашите сърца, в нашите души, в нашите умове и да подействуваш с крепката Си сила за пробуждане на пълното съзнание в нас, за да можем да определим своите отношения и задължения спрямо Тебе, спрямо хората и здраво да застанем на мястото, което Ти си ни отредил. О, Господи, Боже наш, още Ти се молим - създай и нужните условия в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти Воля; за проникване и възрастване на Твоето Божествено Слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове, за да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и Словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил. И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота, та като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на Земята. Молбата си завършваме, Господи, със сърдечно желание Ти да излееш изобилно благословението Си върху нашите души и да ни научиш да Ти служим с радост и веселие, според както е благата Ти Воля, за да не губим Твоето благословение през всичките векове на бъдещето. Амин. Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:42
към текста >>

67. МОЛИТВА В ЛИЦЕТО НА ХРИСТА В МОЯТА ДУША

Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:41
И сега всели се в мен в лицето на Христа в моята душа. И умий ме в кръвта Си, мой Спасител и Господ, и Отче, за да се въздигна в Твоята Любов. Направи онова, което е угодно, според Твоята Воля. Слава, чест и поклонение да бъде всякога чрез Христа. Амин Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:41
към текста >>

68. МОЛИТВА - ХВАЛА

на 19 август, понеделник, 1907г., Варна.
Всички ние, Твои чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Молитвата "Хвала" Учителя продиктува пред Веригата след сложената закуска в 6 ч. на 19 август, понеделник, 1907г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат това хваление след всеки петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца.
към текста >>

69. ПОСЛАНИЕ НА ДУХА

Дадено пред Веригата на 18 август, сряда, 1910 г.
Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз Съм Син на Мира - Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден. Дадено пред Веригата на 18 август, сряда, 1910 г.
към текста >>

70. БЛАГОДАРСТВЕНА МОЛИТВА

Тази молитва е дадена на първата вечеря във Варна на 19 август 1903 г.
Благодарим Ти за Любовта, с която си ни изпълнил. Благодарим Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил. Ние се радваме на Живота, който си ни дал, и изпълняваме Твоята Воля. Сега, заради Духа, Който си изпратил да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни, сега и всякога. Амин. Тази молитва е дадена на първата вечеря във Варна на 19 август 1903 г. След като я произнесли, Учителя се обърнал към своите трима ученици - д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, и им казал: "Сега сте трима, но ще станете мнозина." И по-късно молитвата е произнасяна на духовните срещи на Веригата, която нараствала закономерно.
към текста >>

71. ЛОЗИНКА

Дадена на 11 август, понеделник, 1914 г., в 15:З0 ч., при годишната среща на Веригата.
ЛОЗИНКА* Дадена на 11 август, понеделник, 1914 г., в 15:З0 ч., при годишната среща на Веригата. Първо: За прославлението и осветяването името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови името на Господа Иисуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: "Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Иисуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на Светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила и знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот.
към текста >>

72. БОЖИЕТО ЖЕЛАНИЕ

Варна, 10 август 1903 г.
Добрият живот - Божията Воля, Доброто мислене - Божията Любов. Добре да се храним значи да възприемаме всичко, каквото Бог е отредил за живота ни; Добре да живееш значи да изпълняваш всичко, каквото Бог е наредил; Добре да мислиш значи да разглеждаш и да разсъждаваш върху това, което Бог е създал. Варна, 10 август 1903 г.
към текста >>

73. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Из протокола от годишната среща на Веригата, 11 август, сряда, 1911 г, Велико Търново.
БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ Из протокола от годишната среща на Веригата, 11 август, сряда, 1911 г, Велико Търново. В 9 ч. и 35 мин. се откри занятието с изпяването от всички "Возкресение Твое, Xристе Спасе", произнасяне молитвата "Отче наш" и "Добрата молитва" и изпяването на "Великото славословие". След това Учителя произнесе: Бъдете верни на своето призвание.
към текста >>

74. Молитва на Царството

Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909 г.
Закваси сърцето си и думите на устата си с мъдростта, зрението и духа си — с истината, ръцете и силата си - с правдата, краката и подвига си - с добродетелта. Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909 г. _______________________ * да прозябне (остар.) - да оживее, да прокара, да прорастне ** утоки (остар.) - извори *** обичен поздрав на Всемирното Бяло братство
към текста >>

75. Хвала

на 19 август 1907 г., Варна.
Всички ние, Твоите чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Молитвата Хвала Учителя продиктува пред Веригата след сложената закуска в 6 ч. на 19 август 1907 г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат хвалението след всеки петък, определен за абсолютен пост.
към текста >>

76. Послание на Духа

Дадено пред Веригата на 18 август 1910 г.
Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз Съм Син на мира — Син человечески. Името ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден. Дадено пред Веригата на 18 август 1910 г.
към текста >>

77. Благодарствена молитва

Молитвата е дадена във Варна на 19 август 1903 г.
радваме на живота, който си ни дал. Изпълняваме Твоята воля сега заради Духа, който си изпратил да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни, сега и всякога. Амин. Молитвата е дадена във Варна на 19 август 1903 г. при първата среща на Синархическата верига. След като я произнасят, Учителя се обръща към своите трима ученици: д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, и им казва, че сега са трима, но ще станат мнозина. И по-късно молитвата се произнася на духовните срещи на Веригата, която нараства закономерно.
към текста >>

78. Лозинка

(Дадена на 1 август 1914 г.
Трябва да знаете, че нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите. Защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод Хей Вав Хей - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в своите разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони. И с произнасянето му съзнателно и с благоволение повикваме деветте ангелски чина да работят всичките заедно. (Дадена на 1 август 1914 г. в 15:30 ч. при годишната среща на Веригата)
към текста >>

79. Божието желание

Варна, 18 август 1909 г.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко, и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на мъдростта за Божиите наредби. Варна, 18 август 1909 г.
към текста >>

80. Бъдете верни на своето призвание

Из протокола от годишната среща на Веригата, 11 август, сряда, 1911 г, Велико Търново.
Бъдете верни на своето призвание Из протокола от годишната среща на Веригата, 11 август, сряда, 1911 г, Велико Търново. В 9 ч. и 35 мин. се откри занятието с изпяването от всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", произнасяне „Господнята молитва" и "Добрата молитва" и изпяването на „Великото славословие". След това Учителя произнесе: Бъдете верни на своето призвание.
към текста >>

81. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

На 16 август ст.ст.
Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н.
към текста >>

82. СЪДЪРЖАНИЕ

Слово Варна, 10 август 1903 ................................................................. 86
Валсерпъ Айн.................................................................................61 Бележки върху книгата „Учителят на Бялото Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65 Втора част. СЛОВОТО.....................................................................72 Хио-Ели-Мели-Месаилъ......................................................................72 Протокол от годишната среща на Веригата Варна, 1903.................................................................................... 84 Слово Варна, 10 август 1903 ................................................................. 86 Слово Варна, 22 август 1904 ................................................................. 88 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1906.................................................................................... 92 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1907.................................................................................... 95 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1908.................................................................................. 108 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1909 ....................................................................................... 126
към текста >>

Слово Варна, 22 август 1904 ................................................................. 88
Бележки върху книгата „Учителят на Бялото Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65 Втора част. СЛОВОТО.....................................................................72 Хио-Ели-Мели-Месаилъ......................................................................72 Протокол от годишната среща на Веригата Варна, 1903.................................................................................... 84 Слово Варна, 10 август 1903 ................................................................. 86 Слово Варна, 22 август 1904 ................................................................. 88 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1906.................................................................................... 92 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1907.................................................................................... 95 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1908.................................................................................. 108 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1909 ....................................................................................... 126 Епистоларно Слово на Учителя Варна, 1898-1918........................................................................ 152
към текста >>

83. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

През август 1866 г.
Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна. Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква". На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири. През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен.
към текста >>

84. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

На 6 август 1860 г.
Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от Варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостроени черкви по селата (например в село Гюн догду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради усложнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александър Рачински - човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черквата „Свети Георги", в която да се служи поне веднъж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г. помощи за издръжката му.
към текста >>

Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г.
Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г. помощи за издръжката му. Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на манастира „Св. Димитър" 2000 лв.* Атанас Чорбаджи от с. Николаевка 1000 лв. Стоянчо Хаджи Иванов 1000 лв.
към текста >>

240) казва, че училището било осветено на 12 август и Ив.
Училището имало два етажа. Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр. 240) казва, че училището било осветено на 12 август и Ив. Церов (Отчет на дев-та гимназия, Варна 1898 г., стр. 20) казва, че било отворено на 19 август. Отварянето на училището изненадало другите народности в града. То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак").
към текста >>

20) казва, че било отворено на 19 август.
Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр. 240) казва, че училището било осветено на 12 август и Ив. Церов (Отчет на дев-та гимназия, Варна 1898 г., стр. 20) казва, че било отворено на 19 август. Отварянето на училището изненадало другите народности в града. То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак"). С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна. На следната година се почва постройката на ново училище.
към текста >>

За една такава тържествена служба на 6-тй август консулът повика двама руски певци от Цариград и той заедно с тях взе участие в службата.
Най-сетне А. Рачински предложи на владиката да му отстъпи манастира „Св. Димитър" вън от града (в Евксиноград) и там да се служи на славянски, когато имаше консулът свои и царски празници, напр. като Възшествието на престола на руския цар и други. Владиката се съгласи на това и ме изпращаше да извършвам черковната служба в манастира. За една такава тържествена служба на 6-тй август консулът повика двама руски певци от Цариград и той заедно с тях взе участие в службата. Няколко пъти подред служих в манастира литургия и консулът с видните българи-търговци винаги присъстваше на черковната служба. След черковния отпуск ставаха срещи и запознанства между българите и консула и главен въпрос между тях беше как да се сдобие гр. Варна с черква, в която да се служи на славянски език. Рачински виждаше, че на българите не бе възможно за дълго време да си построят черква и взе инициативата да ходатайства пред правителството си за откриването на един руски параклис, който ще прибере временно българите и чрез който може би ще се осуетят българските намерения да нападат и отнемат гръцките черкови. Консулът сполучи в ходатайството си и откри руски параклис в къщата на Залъмоолу Кости.
към текста >>

85. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

А отляво са думите: Агнец (жертва) 1820, 6 август, мощи свети Мина (завити в Антиминса).
Засъхнали бяха няколко стръка цветя, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия. Остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх Кирис Паисий, 1747 г. С едри слова стои един надпис: Осветено от свети Месемврийски кирис Йосиф 1820 г. А отляво са думите: Агнец (жертва) 1820, 6 август, мощи свети Мина (завити в Антиминса). Дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Този пост е редактиран от Ани: 24 януари 2017 - 17:35 *Антиминс (гр.) - църковна потреба от копринен плат с изображение на Христовото погребение, на която се освещават даровете (бел. ред.) *Авторът цитира пълния текст на „Едно откровение въ Солунската черква "Свети Димитрий" ("Кассъма джамиси"), дадено на Отца Константина Дъновски, прЬзъ юношеството му, въ Солунъ, на 10 априлъ 1854 г. " (бел. състав.)
към текста >>

86. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г.
Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица) Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.
към текста >>

„15 август (Света Богородица)
„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица) Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
към текста >>

87. ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА

На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с Доктора.
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с Доктора. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол. ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта
към текста >>

На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол.
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с Доктора. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол. ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр.
към текста >>

град Варна, 14 август 1903 год.,
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с Доктора. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол. ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард", стая № 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. Д-р Желязкова от гр.
към текста >>

II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 год.
Дънов от гр. Варна, Пеньо Киров, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян от гр. Бургас, реши: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка - г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 год. до 14 август 1904 год. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва: *По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое пътуване до град Балчик (бел. състав.) г-н д-р Г. Миркович 150 лв.
към текста >>

до 14 август 1904 год.
Варна, Пеньо Киров, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян от гр. Бургас, реши: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка - г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 год. до 14 август 1904 год. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва: *По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое пътуване до град Балчик (бел. състав.) г-н д-р Г. Миркович 150 лв. г-жа М.
към текста >>

19 август 1903 г.
III. През втората годишнина да се изостави печатанието тълкованието на евангелието в списание „Виделина". IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спирити-чески явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина". Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса. Настоящият протокол се подписа от присъствующите. Оригиналът на настоящия протокол е в деловодителя. 19 август 1903 г. Вторник; заминах за град Балчик*; минах отдясно на с. Ени-кьой (днес с. Кичево), през селата Джевизлии (днес с. Орешак), Диш-пудак (днес с. Осеново), отляво на с.
към текста >>

20 август 1903 г.
Екрене (днес с. Кранево), отдясно на с. Геикчилер (днес с. Рогачево) и вечерта пренощувах в с. Текето (днес с. Оброчище). 20 август 1903 г. Заранта бакалинът ме занесе с талигата си в гр. Балчик, като ме прекара през разрушената от земетресението преди четири години местност, където видях ужасна картина. * По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое пътуване до град Балчик (бел. състав.)
към текста >>

88. Слово. Варна, 10 август 1903 година

Варна, 10 август 1903 година
слово Варна, 10 август 1903 година Поздрав на всички мои братя! Мир да бъде на всинца ви! Ето, аз ви призовах помежду този народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всички мои усилия от дълго време са били да ви подготвя за Великата Божия работа, да развия силата на вашата душа, да отворя ума ви да разберете благите Божии пътища.
към текста >>

89. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА
Слово ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА Псалом 75, 8 стих: „Защото в ръката на Господа има чаша с руйно вино, пълно със смешение, И от нея ще налее, Даже дрождието му ще прецедят и ще пият Всичките нечестиви на земята.
към текста >>

90. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

На 11-й август 1906 г.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА На 11-й август 1906 г. стана Събор в гр. Варна под председателството на господин П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова, трая пет дни. При старите членове на Събора -1/ Пеньо Киров, 2/ Тодор Стоянов, 3/ Петко Гумнеров, 4/ Димитър Голов, 5/ Илия Стойчев, 6/ Тодор Бъчваров, 8/ Гина Гумнерова, 9/ Мария Казакова и 10/ д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) - тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч.
към текста >>

11 август 1906 г.
При старите членове на Събора -1/ Пеньо Киров, 2/ Тодор Стоянов, 3/ Петко Гумнеров, 4/ Димитър Голов, 5/ Илия Стойчев, 6/ Тодор Бъчваров, 8/ Гина Гумнерова, 9/ Мария Казакова и 10/ д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) - тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и вечер от 2 до 5 ч. и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. ПЪРВО СЪБРАНИЕ 11 август 1906 г. Господин Дънов прочете 7 гл. от Ев. на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо - продължи той, - трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си... Религията има за цел да ни научи как да живеем.
към текста >>

13 август 1906 г.
Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. ВТОРО СЪБРАНИЕ 13 август 1906 г. Прочете се от Ев. от Йоана, гл.14, cm. 1-14. Говори се върху пространството и времето, които съществуват в Духовния мир. Ние тук, на Земята, сме в отрицателен полюс, а положителният полюс е горе, в Небето. Към него трябва да се стремим.
към текста >>

14 август 1906 г.
Бог е върховната Сила, корона, която почива върху неизменна Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и Справедливост, които са образ на Красотата. В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие. ТРЕТО СЪБРАНИЕ 14 август 1906 г. Прочете се от Даниила гл.10, от cm. 13 do края. Прочете се от Йоана гл. 11, cm. 5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата.
към текста >>

Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя.
К. Дънов. Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете ". Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай".
към текста >>

15 август 1906 г.
Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ 15 август 1906 г. След молитва и четене на Светото Писание, Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Господин Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното: Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост.
към текста >>

91. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

15 август, четвъртък
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА 15 август, четвъртък В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I. Благодарихме Богу Отцу; II. Молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.
към текста >>

16 август, петък
Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така както е означено. След свършването на Господнята вечеря, г-н Дънов ни покани за събрание утре, в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч. заранта всички се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни и от гдето в 5 ч. точно се изкачихме всички заедно, по снощния ред: Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, П. Киров, К.
към текста >>

17 август, събота
Аз ще ви кажа, че тоя лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от Любовта и ако опитате това, ще видите, че е така. Молете се, за да ви дадат упътвания отгоре. Вашите умове не могат да издържат влиянията отгоре в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 ч. сутринта ще имаме пак събрание. 17 август, събота В девет и половина часа заранта, след прочитането на стиховете от 17 до 26 от Евангелието на Йоана, г-н Дънов каза: Човешкият живот започва с Истината. Думите в прочетеното от Книгата Господня „освети ги" означават „очисти ги". Светостта и Чистотата са синоними. Светостта е едно състояние на Духа, в което няма никаква дисхармония.
към текста >>

18 август, неделя
Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, отправете до мене писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите. И да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, щото когато го получите, да знаете за кого да се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате имената на тримата Приятели, като казвате и Имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай". Вечерта в осем и половина часа -събрание и приятелски беседи върху разни въпроси. 18 август, неделя Сутринта се събрахме към 9ч. и г-н Дънов между другото каза: Има нещо на всички да се даде. И това, което ще ви се даде сега, няма никому да го показвате, нито излагате на чужди очи. Това ще пазите до една година, как ви се даде.
към текста >>

19 август, понеделник
В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи, да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в Пътя си. Обмислете всичко, за което ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди. Искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички по отделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай..." А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4ч и 40 мин. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу. Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея: 2; 20, Иоана: 12; 5 и Псалом 21: 3, след което всякой един от нас изказа сам, тихо своята молитва, както ни бе поръчано.
към текста >>

92. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

9 август, събота
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА 9 август, събота На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Марш Казакова, Михалаки Георгиев, Пеньо Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Желязкова. Преди обед бяхме свободни. От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в девет и половина часа се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните.
към текста >>

вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч.
След „Добрата молитва ", четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас, по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа. „ Тази година - каза г-н Дънов - ще присъства само Господ Христос, Който е ръководител на Веригата. " Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: 1/Ан. Бойнов - от 10-11 ч.; 2/Гина Гумнерова -от 11-12 ч.; 3/Дим. Голов - от 12-1 ч.; 4/ Елена Иларионова - от 1-2 ч. ; 5/Илия Стойчев - от 2-3 ч.; 6/Конст.
към текста >>

преди обед на 10-ий август, неделя.
; 5/Илия Стойчев - от 2-3 ч.; 6/Конст. Иларионов - от 3-4 ч.; 7/ Мария Казакова - от 4-5 ч.; 8/ Михалаки Георгиев - от 5-6 ч.; 9/Пеньо Киров - от 6-7 ч.; 10/ Петко Гумнеров -от 7-8 ч.; 11/ Тодор Бъчваров - от 8-9 ч.; 12/ Анастасия д-р Желязкова - от 9-10 ч.; 13/ Тодор Стоянов -от 10-11 ч. преди обед на 10-ий август, неделя. Докато се изреждахме по горния ред, на тези, които бяха долу, г-н Дънов, между другите важни мисли, каза следните: От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете.
към текста >>

сутринта, 10 август, неделя, тъкмо когато отиде горе за бдение Мария Казакова, се започна от нас славословие, като се прочетоха: Псалом 105 и от Иоана 3 глава.
А пък в 1 ч. след полунощ Мих. Георгиев по свое внушение отвори Библията и му се падна 2-ра на Летовниците: 22; 17. Продължавахме един по един да се изкачваме горе за бдение. Но като дойде 4 ч. сутринта, 10 август, неделя, тъкмо когато отиде горе за бдение Мария Казакова, се започна от нас славословие, като се прочетоха: Псалом 105 и от Иоана 3 глава. Всички прочетохме на крака „ Отче наш" и се разотидохме. Обаче бде-нието остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч.
към текста >>

10 август, неделя
Но като дойде 4 ч. сутринта, 10 август, неделя, тъкмо когато отиде горе за бдение Мария Казакова, се започна от нас славословие, като се прочетоха: Псалом 105 и от Иоана 3 глава. Всички прочетохме на крака „ Отче наш" и се разотидохме. Обаче бде-нието остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват.
към текста >>

11 август, понеделник
Те са Георгиев, Бъчваров, Голов, Анастасия Желязкова, Казакова, Петко, Илия, Елена. Но дръжте се, тази борба ние сме я подкачили и трябва да я завършим. Тази година Христос, ръководителят на Веригата, ще присъства цяла година с нея и няма да я остави. Утре, 11-того, в 4 ч. сутринта ще имаме събрание. 11 август, понеделник В четири и половина часа сутринта се събрахме за молитва. Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгъл-ник, с четири ленти -розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така по следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, П.
към текста >>

12 август, вторник
Сега ще ви изпратя с пълни торби. Тази година искам да бъдете благодарни от всичко и да кажете: „Благодарим ти, Господи, за всичко, каквото си направил за нас". Аз искам товара си да го оставите тук. Там, гдето има Виделина, не може да дойде и да се скрие лош дух. Утре, 12-того, ще имаме събрание в 4 ч. сутринта. 12 август, вторник В 4 ч. и 20 мин. сутринта рано се събрахме и по трима по ред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек. Най-напред се изкачиха Ан. Желязкова, Тодор Бъчваров и Пеньо Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият - до бялата, а последният - до жълтата.
към текста >>

13 август, сряда
И ако искате да познаете дали собственият ваш дух иска нещо, трябва да следите дали се не раздвоявате. Раздвоявате ли се, знайте, че вие не искате, а иска друг дух чрез вас. Тук по повод на горните мисли се изказаха от мнозина някои изповеди за начините на техните искания през годината и разяснения върху уместността на нашите желания във връзка с предназначението на Веригата от точка зрение на нашите разбирания. Утре, 13-того, сряда, в 10 ч. ще има пак събрание. 13 август, сряда Като се събрахме в 10 ч. сутринта, г-н Дънов ни каза да съсредоточим умовете си един по един на няколко места по главата и тялото си, което и сторихме. Подир тайната молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете от Матея 18 глава, 20 стих: „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях." Забележете, че Христос не казва „гдето е събран един", защото едно не може да се събере.
към текста >>

14 август, четвъртък
Бъчваров - крушите, Ил. Стойчев - гроздето, Петко Гумнеров - три кила маслини, Гина Гумнерова -три кила сухо грозде, Елена Иларионова - три кила ябълки, Мария Казакова - едно кило смокини, Пеньо Киров, Дим. Голов и К. Ила-рионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Ан. Желязкова, за да я сготви за ядене; само да се внимава, щото рибата да бъде точно 12 риби - ни повече, ни по-малко. 14 август, четвъртък Събрахме се в десет и половина часа, когато събранието се подкачи и г-н Дънов каза: Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима - това искам, Любов непрестанна - това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго." Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-та глава на Иоана.
към текста >>

15 август, петък, Св. Богородица
Киров, Т. Бъчваров и Ел. Иларионова се дадоха от г-н Дънов, та изнесоха по един хляб, а г-н Дънов взе средния хляб и пред престола горе се извърши Господ-нята вечеря. Взехме по малко хляб, вино, след което всякой от нас взе по нещо от осветените продукти, свалихме ги долу, гдето вечеряхме. Вечерята трая до осем и половина часа вечерта. 15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 ч. заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са за петдесет и двата петъка през цялата година - да ги прочитаме и размишляваме. Като ни се обясни това, по трима в група, по вчерашния ред, се изкачвахме горе пред престола, гдето си отнесе всякой своята чаша, помол-ваше се и се връщаше. Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли:
към текста >>

16 август, събота
вечерта трябва да се почива. Умствената деятелност между 5 и 9 ч. вечерта е слаба деятелност. От 9 до 10 ч. вечерта се събрахме горе, гдето имахме един вид упражнение за духовно развитие. 16 август, събота В 4 ч. сутринта имахме хвалеб-но събрание горе. Прочетохме всички с глас Хвалата, която ни се даде миналата година, а след това се молихме, щото Господ да изпълни Волята Си и да дойде Духът Му. Точно в 5 ч. сутринта г-н Дънов ни поздрави със събора и на всички ни пожела добър път.
към текста >>

93. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

16 август, неделя
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА 16 август, неделя Около масата в 9 ч. по разпоредба на господина Дънова се наредихме така: Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание.
към текста >>

Само че сега редът на сядане претърпя едно малко изменение, от реда означен на 16 август, неделя сутринта, а именно: П.
На 15-того, събота вечерта, ко-гато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то. Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България"; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България"; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрас-не Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си". Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да Го възрасти. " След това се разотидохме, за да се съберем довечера в седем и половина часа за Господнята вечеря, според която ни се съобщи тази заран. В седем и половина часа всички бяхме вече насядали около масата. Само че сега редът на сядане претърпя едно малко изменение, от реда означен на 16 август, неделя сутринта, а именно: П. Тихчев и Милкон Пар-томиян промениха местата си -първият взе мястото на М. Георгиев; после Елена Иларионова дойде при Конст. Иларионов, вместо Гина Гумнерова, която пък зае мястото на Елена. А пък Ан. Бойнов отстъпи мястото си на П.
към текста >>

Каза ни се на всинца, че от остатъците подир яденето на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в десет и половина часа през нощта събранието, при весело настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч.
Дойнов, Милкон Парто-миян, Кънчо П. Стойчев; четвъртата: Ан. Желязкова, Елена Иларионова, Гина Гумнерова и Величка Стойчева; и най-сетне петата група се състоеше от Н. Ватев, В. Узунов, Петко Епитропов, Серафим Шиваров и Сава Великов. Каза ни се на всинца, че от остатъците подир яденето на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в десет и половина часа през нощта събранието, при весело настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч. 17 август, понеделник В 9 ч. се събрахме всички наново. Г-н Дънов извести, че програмата за утре, 18-того, вторник, е следната: в 9 ч. - разискване върху ученията на Библията, а в 7 ч.
към текста >>

17 август, понеделник
Стойчев; четвъртата: Ан. Желязкова, Елена Иларионова, Гина Гумнерова и Величка Стойчева; и най-сетне петата група се състоеше от Н. Ватев, В. Узунов, Петко Епитропов, Серафим Шиваров и Сава Великов. Каза ни се на всинца, че от остатъците подир яденето на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в десет и половина часа през нощта събранието, при весело настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч. 17 август, понеделник В 9 ч. се събрахме всички наново. Г-н Дънов извести, че програмата за утре, 18-того, вторник, е следната: в 9 ч. - разискване върху ученията на Библията, а в 7 ч. вечерта събрание, което ще бъде посветено на домовете на Веригата.
към текста >>

18 август, вторник
И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон. Например, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш. Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа и, за да следва той Господа. Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно. 18 август, вторник В 9 ч. сутринта се събрахме всички и г-н Дънов прочете 4-та глава от Послание Галатяном и подир туй каза: Това е проповедта, която искахте от Павла снощи. Тази сутрин аз ще ви говоря. Има някои възгледи, които вие трябва да имате предвид.
към текста >>

Програмата за утре, 19 август, ни се яви, че е следната: сутринта 9 ч.
А след като се върнахме, г-н Дънов го нямаше в трапезарията, гдето ни учеше. Затова, докато се върне, изпяхме няколко църковни песни. А след като дойде г-н Дънов и седна на мястото си, запита: „Има ли още някои въпроси, които ви занимават? " Някои от събранието в отговор на това запитване казаха, че искат да знаят какви са обещаните знаци, които ще ни се дадат, и кога ще ни се дадат. После, да ни се каже как можем да се приспособяваме в света и как да употребяваме ключа, който ни се даде миналата година. Програмата за утре, 19 август, ни се яви, че е следната: сутринта 9 ч. - събрание, предметът на което ще се каже утре, когато ще се каже и за събранието вечерта. Между другото, г-н Дънов на разотиване обясни: Да кажем, че един човек ви прави спънка. В такъв случай най-напред вие се укрепете, да станете силни и после го потърсете умствено, за да му въздействате. Това предпочитателно ще правите нощно време в часовете
към текста >>

19 август, сряда
Между другото, г-н Дънов на разотиване обясни: Да кажем, че един човек ви прави спънка. В такъв случай най-напред вие се укрепете, да станете силни и после го потърсете умствено, за да му въздействате. Това предпочитателно ще правите нощно време в часовете между 12 и 5 после полунощ. 19 август, сряда Събрахме се в 9 ч. и г-н Дънов написа по внушение и ръководство отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година", като се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше: Трите Закона на Веригата I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.
към текста >>

20 август, четвъртък
След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата ленти. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България.
към текста >>

94. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Според разпорежданията от Господа, ще тръгна за Варна на 10 август.
Писал съм днес на г-жа Казакова и Бачваров* и чакам отговор. Варна, 17 юли 1906 г. Обични брат П. Киров, Писмото ти получих. Всичко е уредено добре и делото Божие е благословено. Според разпорежданията от Господа, ще тръгна за Варна на 10 август. Пази това в душата си. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

95. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**

Варна, 15 август 1905 г.
Поздравете всички приятели: г-н и г-жа М. Недялкови, госпожиците Досеви и г-жа Иванова, а най-после -и Вази. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Варна, 15 август 1905 г. Мария, Вяра, Надежда, търпение - това ти трябва. Любовта изисква жертви, изисква себеотричания, изисква слу-жение. Любовта не дири своето. Твоят път е от Мене определен.
към текста >>

96. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА И КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВИ*

1 август 1907 г.
Моят поздрав на Елена и на всички приятели по име. Вярвам да се намирате на позициите си и да давате отпор; ако ви смущават много, турете ги на работа, накъдето се окаже нужда. Приемете моя сърдечен поздрав. П. К. Дънов Елена Иларионова (1878-1946) и Константин Иларионов (1868-1929) - ученици на Учителя от Велико Търново, ръководители на Бялото Братство в града (бел. ред.) 1 август 1907 г. Тръгнете на 12.VIII. за Варна. В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст - за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова. Плик от 1907 г, адресиран до Константин Иларионов: Веригата ще се срещне във Варна на 14 Август.
към текста >>

Веригата ще се срещне във Варна на 14 Август.
1 август 1907 г. Тръгнете на 12.VIII. за Варна. В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст - за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова. Плик от 1907 г, адресиран до Константин Иларионов: Веригата ще се срещне във Варна на 14 Август. Очаквам ви. Подпис
към текста >>

97. ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'

Варна, 16 август 1917 г.
ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН" Варна, 16 август 1917 г. До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, Словото Божие - цел в неговия живот. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство.
към текста >>

98. СЪРАБОТНИЦИТЕ

На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова.
Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г. е обявена за почетен председател. За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство. През 1910 г.
към текста >>

За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство.
благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г. е обявена за почетен председател. За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство. През 1910 г. Варненската община дарява на дружеството парцел за построяване на сиропиталище, през 1915 г. то наема здание за приют на ул. „Кавалска", а през 1916 г. наема зданието на Варненското черковно настоятелство на ул.
към текста >>

да пише своя история (от 14 август 1903 г.
Явно Учителя е използвал алтруистичните чувства на първите варненски благотворители за почва на първото си Слово и първите му социални контакти са били с личности от техните среди. Може би такива са били обстоятелствата и на срещата му с първата негова варненска ученичка Анастасия д-р Желязкова, още повече, че при завръщането му от САЩ през 1895 г. и след това тя оглавява Варненското женско благотворително дружество „Майка". Когато Учителя създава Веригата, учреденото Общество за повдигание религиозния дух на българский народ вече включва личности извън Варна. А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие". Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995). В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г.
към текста >>

се провежда от 11 до 15 август в дома и на ул.
Това е вероятно и времето, когато се запознава с Учителя Петър Дънов. Съвсем правдоподобно е предположението, че през 1897 г. тя участва в учредяването на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, а на следната година, като член на управителния съвет на дружество „Майка", организира представянето на „Възвание"-то. Анастасия Узунова-Желязкова се явява пръв варненски ученик на Учителя Беинса Дуно. По документални данни годишната среща на Веригата на Бялото Братство през 1906 г. се провежда от 11 до 15 август в дома и на ул. „Стефан Карад-жа". До 1909 г. включително тя неизменно присъства на съборите като единствен представител от Варна. През следващите години, когато съборите започват да се провеждат във Велико Търново, по неясни причини името и отсъства от списъка на участниците. Според записките на Велко Петрушев, през август 1915 г.
към текста >>

Според записките на Велко Петрушев, през август 1915 г.
се провежда от 11 до 15 август в дома и на ул. „Стефан Карад-жа". До 1909 г. включително тя неизменно присъства на съборите като единствен представител от Варна. През следващите години, когато съборите започват да се провеждат във Велико Търново, по неясни причини името и отсъства от списъка на участниците. Според записките на Велко Петрушев, през август 1915 г. Анастасия Узунова-Желязкова посреща Учителя в дома си на „Стефан Караджа", където той държи беседа пред интелектуалния елит на Варна. Неизвестно защо Петрушев я нарича „гражданката Анастасия Д-р Желязкова", вместо традиционното „сестра". Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала".
към текста >>

99. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

През август 1905 г.
Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина." През 1899 г. д-р Миркович, заедно с Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас, били поканени лично от духовния учител Петър Константинов Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата станали негови първи ученици и редовно участвали в следващите събори. През август 1905 г. чрез медиум д-р Миркович бил предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд било предстоящо. Това станало на 29 септември същата година. От Варна пристигнал Учителя и му помогнал да се освободи от физическото си тяло. Погребан бил с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г.
към текста >>

100. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

През август 1915 г.
Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква. Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил". Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37280297279358