НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
9
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
9
:
338
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
34. МЕЗОНИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Студени
тръпки от ужас ме полазиха и аз с още по-голям устрем тръгнах да обикалям, да викам, но никакъв отговор.
Смутих се. Връщам се назад, викам, но нито отговор, нито хора. Снегът вали. Вятърът бучи. Мъглата е толкова гъста, едва се вижда на метър-два.
Студени
тръпки от ужас ме полазиха и аз с още по-голям устрем тръгнах да обикалям, да викам, но никакъв отговор.
Времето напредваше. Аз бях вече целият мокър. Мокрите ми крака започнаха да леденеят и аз чувствах, как студа, със своите зловещи клещи вече ги сграбчваше за да ми отнеме живота. След като обикалях доста време, почувствах се много изморен и спрях до една скала, потънал до пояс в сняг. Изведнъж чувам, как нещо свисти около мене, нещо като техните гласове, които викаха: „И ти трябва да станеш като нас, и ти трябва да дойдеш при нас".
към текста >>
Мокрите ми крака започнаха да леденеят и аз чувствах, как
студа
, със своите зловещи клещи вече ги сграбчваше за да ми отнеме живота.
Вятърът бучи. Мъглата е толкова гъста, едва се вижда на метър-два. Студени тръпки от ужас ме полазиха и аз с още по-голям устрем тръгнах да обикалям, да викам, но никакъв отговор. Времето напредваше. Аз бях вече целият мокър.
Мокрите ми крака започнаха да леденеят и аз чувствах, как
студа
, със своите зловещи клещи вече ги сграбчваше за да ми отнеме живота.
След като обикалях доста време, почувствах се много изморен и спрях до една скала, потънал до пояс в сняг. Изведнъж чувам, как нещо свисти около мене, нещо като техните гласове, които викаха: „И ти трябва да станеш като нас, и ти трябва да дойдеш при нас". Озърнах се, наоколо нямаше нищо освен виелица, сняг и мъгла. Тогава разбрах, че моите приятели не са вече между живите. Изтръпнах. Скочих, но разбрах, че вече нищо не мога да направя, чувствах че замръзвам.
към текста >>
2.
35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
35.
СТУДЕНАТА
СВЕТЛИНА Един ден, привечер, се разхождах из поляната, където си правехме сутрин гимнастическите упражнения.
35.
СТУДЕНАТА
СВЕТЛИНА Един ден, привечер, се разхождах из поляната, където си правехме сутрин гимнастическите упражнения.
Гледам Учителят се приближава към мене. Дойде и с усмивка на лице ми показа една грамадна ягода, която Той държеше в шепите си. „Какво ще кажеш? " - ме запита, продължавайки все така да се усмихва. От изненада и смущение нищо не отговорих, но в това свое пасивно състояние, можах да прочета по израза на лицето му.
към текста >>
Явно е, че тук имаме една по-друга светлина,
студена
светлина.
На ето. скоро разбираме, че тук имаме и още едно чудо. Тази светлина е по-особена от онази, която ние срещаме в нашето ежедневие. Тя не е гореща, не пари. Въпреки, че силата на тази светлина е такава, че при другата позната на нас светлина бихме почувствували едно значително опарване.
Явно е, че тук имаме една по-друга светлина,
студена
светлина.
В една от своите беседи Учителят казва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългият му живот". Известно е, че при студената светлина се изразходва много малко енергия. Това я прави още по-чудна и интересна. Прави я като едно явление от много по-висок ранг, отколкото другите явления, които ни заобикалят. Защото Учителят беше казал: „В разумният свят, във великата лаборатория на природата се държи сметка и за най-малкото изразходване на енергия".
към текста >>
Известно е, че при
студената
светлина се изразходва много малко енергия.
Тази светлина е по-особена от онази, която ние срещаме в нашето ежедневие. Тя не е гореща, не пари. Въпреки, че силата на тази светлина е такава, че при другата позната на нас светлина бихме почувствували едно значително опарване. Явно е, че тук имаме една по-друга светлина, студена светлина. В една от своите беседи Учителят казва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългият му живот".
Известно е, че при
студената
светлина се изразходва много малко енергия.
Това я прави още по-чудна и интересна. Прави я като едно явление от много по-висок ранг, отколкото другите явления, които ни заобикалят. Защото Учителят беше казал: „В разумният свят, във великата лаборатория на природата се държи сметка и за най-малкото изразходване на енергия". И най-малката изразходвана сила трябва да се оправдае. Колкото едно същество е по-разумно, от по-висок ранг толкова с по-минимално количество сили извършва своите действия.
към текста >>
3.
I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
Една сестра - Зяпкова, вместо да ми слага топли компреси, тя слагаше
студени
компреси и така се влоши състоянието ми.
Бяхме една година на Рила, на езерата. Аз бях малко като „луда Мара" и скачах с една върлина, засиля се с нея и така прескачах разни препятствия. Сега така скачат спортистите на овчарски скок. Скок-прескок, но накрая паднах и се контузих, секнах кръста си. И ме сложиха в палатката да лежа.
Една сестра - Зяпкова, вместо да ми слага топли компреси, тя слагаше
студени
компреси и така се влоши състоянието ми.
Казаха на Учителя и Той препоръча да ме налагат с топли компреси. Но за сестрата каза: „Понеже тя не е знаела и не го е направила нарочно - то и се прощава". Аз бях писала писмо на брат ми Борис, че съм пострадала. И той тръгва с влака от София през Дупница, през Сепарева баня и се качва до петото езеро. Като стига до него се стъмва и той вижда оттам запаления лагерен огън.
към текста >>
4.
III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
Беше сух
студ
.
III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ Писмо на Борис Карастоянов до сестра му Дора Карастоянова за погребението на тялото на Учителя Дънов на 31 .XII.1944 г. Последния ден от 1944 г., вечер ТОЙ НИ ОСТАВИ Рано в четвъртък се отправих за Изгрева.
Беше сух
студ
.
Лагера видях в същия вид както си го знаеш. Имах чувството, че някой ме води. Отворих вратичката и го видях. Приближих се, невярвайки на очите си. В средата на салона под катедрата, от която години Той учи хората на Любов, Благост и Добро...видях съвършения човек, гост както всички на земята, да лежи върху бялото си легло.
към текста >>
5.
2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване,
изстудяване
, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадъръ юсекса, ходжа билдиини окур", т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае". И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване,
изстудяване
, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
към текста >>
Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и
студено
.
Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата.
Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и
студено
.
Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното - отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено - отгоре надолу. Там, дето тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки.
към текста >>
Топлото течение върви отдолу нагоре, а
студеното
- отгоре надолу.
Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено.
Топлото течение върви отдолу нагоре, а
студеното
- отгоре надолу.
Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено - отгоре надолу. Там, дето тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота.
към текста >>
Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е
студено
- отгоре надолу.
Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното - отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум.
Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е
студено
- отгоре надолу.
Там, дето тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под.
към текста >>
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и
студеното
, те се прекръстосват и образуват водните капки.
Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното - отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено - отгоре надолу. Там, дето тези две течения се срещат, се зачева животът.
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и
студеното
, те се прекръстосват и образуват водните капки.
Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под. в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел - за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет.
към текста >>
в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на
изстудяването
, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа.
Там, дето тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под.
в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на
изстудяването
, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа.
По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел - за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци, Езекил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: Могат ли тия кости да оживеят?
към текста >>
На тия живи кости, които в България са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горепоменатите две течения: топлото и
студеното
, едното от които върви отдолу нагоре, а другото - отгоре надолу.
И този, живият Господ казва на пророка: Изкажи тогава мощното Слово в Моето име. И пророкът е произнесъл вече това магическо Слово, и ние виждаме вече, тия кости да се събират и се организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв, и да се обвиват с кожа. Остава още последният момент, да каже пророкът: Да дойде Духът. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и ние ще се намерим пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Това ще бъде деня на общото възкресение на всички народи по лицето на земята.
На тия живи кости, които в България са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горепоменатите две течения: топлото и
студеното
, едното от които върви отдолу нагоре, а другото - отгоре надолу.
Те ще опреснят живота на новооживялите кости, ще им дадат потик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно, нам ни трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва - коя с коя да се събере, нито на мускулите - кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта - в коя посока да се движи, нито на Духа - как да слезе.
към текста >>
6.
7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към
студено
, тоя процес спира.
Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо.
Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към
студено
, тоя процес спира.
А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината.
към текста >>
А що представлява
студът
сам по себе си?
Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира.
А що представлява
студът
сам по себе си?
Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура.
към текста >>
Според нашето схващане,
студът
- това е малко количество светлина.
Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си?
Според нашето схващане,
студът
- това е малко количество светлина.
А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви.
към текста >>
7.
10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха
студенината
на Северния и Южния полюси, запустяха.
Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не може да се насажда в света по тоя начин. Такива факти съставляват най-голяма съпротива. При тях всичко ще се превърне на лед и сняг, и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха
студенината
на Северния и Южния полюси, запустяха.
Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други, тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема, или: „Който има, ще му се придаде, а който е на Северния или Южния полюс, и това, което има, ще му се отнеме". За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук?
към текста >>
8.
2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на
студентите
, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение.
Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на
студентите
, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение.
Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г. Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г.
към текста >>
9.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика),
студенти
, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр.
Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце!
И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика),
студенти
, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр.
и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев. Йоанна - 12:19). Какво е прочее, това учение?
към текста >>
10.
21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогаз целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват
студените
ветрове.
Това е противоестествено, това е противно на великата истина на всеединството. Това е един от важните извори на песимизма в 19 век; това е дълбоката духовна причина на песимизма в последно време. Песимизмът си има много причини, но това е една от най-дълбоките. Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините. Човек се чувствува самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град.
Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогаз целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват
студените
ветрове.
Сърцата са студени, макар и външната култура да „блещи" с културни придобивки. Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството. Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието.
към текста >>
Сърцата са
студени
, макар и външната култура да „блещи" с културни придобивки.
Това е един от важните извори на песимизма в 19 век; това е дълбоката духовна причина на песимизма в последно време. Песимизмът си има много причини, но това е една от най-дълбоките. Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините. Човек се чувствува самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град. Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогаз целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват студените ветрове.
Сърцата са
студени
, макар и външната култура да „блещи" с културни придобивки.
Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството. Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието. Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността.
към текста >>
11.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки
студенти
за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп.
1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r.
Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки
студенти
за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп.
„Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г.
към текста >>
Против тъмните сили на злото Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред
студентите
в Софийския университет, при което той отрича съществуването на душата.
Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията... Време е вече да се смъкне маската на тези хора със своего рода професия, да се види кой какво готви на България. Манкиране на един дълг ще бъде, ако продължаваме да се отнасяме леко с тази опасност. 14.
Против тъмните сили на злото Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред
студентите
в Софийския университет, при което той отрича съществуването на душата.
Ето защо Иван Толев в сп. „Всемирна летопис" кн. 7 от м. V.1926 г., год. IV, стр.
към текста >>
„Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади
студенти
, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя.
1926), с. 167 - рубрика „Вести" „А ето и някои отзиви на компетентни лица по въпросите, за разглеждането на които тъй лекомислено се е заловил казаният български „учен". Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в.
„Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади
студенти
, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя.
Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество.
към текста >>
В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади
студенти
, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя.
1-2 ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО (Отговор на атеистичните изявления на г-на Ст. Консулова) „Лъча", бр. 6 (12.IV. 1926), с. 1-2 Стоян Михайловски I.
В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади
студенти
, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя.
Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм.
към текста >>
Знайно е, че
студентите
няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр.
Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничество води към родоотстъпничество.
Знайно е, че
студентите
няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр.
Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
към текста >>
Маркъм говори за народно единство, а сам посява
студенина
между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите.
Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ.
Маркъм говори за народно единство, а сам посява
студенина
между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите.
Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г.
към текста >>
Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и
студена
пропаст.
И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес.
Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и
студена
пропаст.
И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера.
към текста >>
Един от тях е Рудолф Щайнер - той признава, че Учителя е в България и праща Боян Боев, който е
студент
при него да се върне в България при Петър Дънов.
Тогава Учителя му подава десницата си и той я целува. А присъствуващите на срещата стоят, гледат и не вярват на очите си, слушали са и не вярват на чутото. Как е възможно това всичко да се случи пред техните очи и уши. Да, било е възможно. Дванадесета част са представители и ръководители на големи духовни движения.
Един от тях е Рудолф Щайнер - той признава, че Учителя е в България и праща Боян Боев, който е
студент
при него да се върне в България при Петър Дънов.
Другият е Седир, голям френски окултист, който преживе го познава, признава, пише книжката „Учителят", която Учителя Петър Донов леко я редактира и се отпечатва, като не се отбелязва името на Автора. Третият случай е Кришнамурти - водачът на „Ордена на Звездата на Изток", който теософите са го готвили да го правят и провъзгласят за Миров Учител. След като Магдалина му предава писмо от Учителя, както и Атанас Димитров, също му предава писмо от Учителя през 1929 г. тогава той обявява, че не е той чакания Миров Учител, а Мировият Учител вече е в България и той се нарича Петър Дънов. За това виж „Изгревът" том I, стр.
към текста >>
12.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
По тия въпроси може да се препоръча, покрай съч[ине]нията на окултистите-класици (между които, на първо место, е Сведенборг), и една ценна
студия
на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват.
"Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване.
По тия въпроси може да се препоръча, покрай съч[ине]нията на окултистите-класици (между които, на първо место, е Сведенборг), и една ценна
студия
на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват.
Ангелите са чисто духовни същества. Те са деца на светлината, благостта и милосърдието -служебни духове. Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на Бога. На старо-еврейски: "мелхъ". Мойсей твърди, че ангелите са създадени едновременно с небето, т. е.
към текста >>
13.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина,
студ
, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр.
Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород.
Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина,
студ
, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр.
През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е. целото Зло в неговите всестранни прояви, освобождава се от веригите на своето земно аз (материалната си индивидуалност) и чрез "мистичната смърт" (всесъжението и развитието на будическото тело - състоянието на Христа), влиза в безграничната област на вечната хармония, всезнанието и всемогъщието, т. е. реализира висшия живот на всеобемната любов, която е "връзката на съвършенството". "Стар" е санскритска дума с няколко значения. "Старият с дни" (Даниел - 7; 9).
към текста >>
14.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата
студия
: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата.
Следователно, окултният смисъл на това изкуство се състои в изображението на духовния живот. Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е. върху магията на числата. Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало.
Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата
студия
: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата.
Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща".
към текста >>
15.
XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Симеон Симеонов успя да вкара в борбата срещу мен Зорница Попова -
студентка
, която бе качена от мен на сцената като водеща при концерт-рециталите, които ръководех от 1990-1999 г.
Стара Загора. Виж „Изгревът" том IX, стр. 834-837. Като главен тартор там се явява Симеон Симеонов. Виж „Изгревът" том IX, стр. 838-841 в заглавието „Кой е свинепастирът", Той се противопостави на „Изгревът" и на отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и провали тамошния екип, който беше задействуван според програмата, която ръководех за отпечатването на оригиналното неиздавано до сега Слово на Учителя Дънов. 8.
Симеон Симеонов успя да вкара в борбата срещу мен Зорница Попова -
студентка
, която бе качена от мен на сцената като водеща при концерт-рециталите, които ръководех от 1990-1999 г.
на брой 20 и дори финансирах. Виж „Изгревът" том X, стр. 767-775 - „Измислицата и истината". И тази студентка изгоря. 9. И същият този Симеон Симеонов като верен изпълнител на своя Господар започва да променя Паневритмията.
към текста >>
И тази
студентка
изгоря. 9.
838-841 в заглавието „Кой е свинепастирът", Той се противопостави на „Изгревът" и на отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и провали тамошния екип, който беше задействуван според програмата, която ръководех за отпечатването на оригиналното неиздавано до сега Слово на Учителя Дънов. 8. Симеон Симеонов успя да вкара в борбата срещу мен Зорница Попова - студентка, която бе качена от мен на сцената като водеща при концерт-рециталите, които ръководех от 1990-1999 г. на брой 20 и дори финансирах. Виж „Изгревът" том X, стр. 767-775 - „Измислицата и истината".
И тази
студентка
изгоря. 9.
И същият този Симеон Симеонов като верен изпълнител на своя Господар започва да променя Паневритмията. През лятото на 2000 г. на 7-те рилски езера, той там организира хор и започват да изучават два допълнителни куплета, които са дадени от Учителя на оперната певица Лиляна Табакова за концертно изпълнение, понеже един куплет според нея е било малко. Това ще прочетете след време в спомените на Лиляна Табакова, когато дойде време да ги отпечатам. Така свирят и пеят три пъти от „Слънчеви лъчи" от мястото на „Ти си ме мамо красив родила".
към текста >>
16.
За баща ми
,
,
ТОМ 16
Имаше фотографско
студио
.
Въпреки селския си произход, баща ми беше човек с многостранни интереси. Освен учителската си професия, се интересуваше и занимаваше с музика, свиреше добре на цигулка, пееше чудесно както песните на Учителя, така и народни песни. Имаше и свои собствени песни, възпяващи Рила и Витоша. Широко популярна е неговата песен „Дишай дълбоко". Владееше есперанто и водеше международна кореспонденция.
Имаше фотографско
студио
.
Той е заснел много сцени от братския живот на Рила, Витоша и Изгрева. Негативите и снимките са запазени през трудните години на преследване. Баща ми беше също много практичен и сръчен. Къщата си е построил почти сам. Владееше дърводелство и строителни занаяти.
към текста >>
17.
6. КОБИЛАТА УБИЙЦА
,
,
ТОМ 16
И Хумбоджиев гледаше да не закъснеем и все ми викаше: „Карай бързо, да не закъснеем и да не изпуснем влака за Шумен." Навреме бяхме на гарата, обаче времето бе
студено
, та се
простуди
конят и започна да кашля.
Свърши се Балканската война, дойде си и баща ми от войниклъка. Баща ми беше ловец. От град Шумен един ден дойде друг ловец на име Хумбоджиев. През деня, по време на лова, Хумбоджиев по погрешка прострелял със сачми баща ми. И като си дойдоха, баща ми каза да го откараме до гарата.
И Хумбоджиев гледаше да не закъснеем и все ми викаше: „Карай бързо, да не закъснеем и да не изпуснем влака за Шумен." Навреме бяхме на гарата, обаче времето бе
студено
, та се
простуди
конят и започна да кашля.
Не след дълго време конят умря. А баща ми оживя. На 23 април 1916 год. баща ми беше на нивата с колата, с каруцата с двата коня. Една кобила имахме, която бе луда кобила и си бе прехвърлила крака през щранга.
към текста >>
18.
14. НА ДОБРО ПОЛЕ
,
,
ТОМ 16
Студен
, планински извор.
Когато се запознахме, хазяйката ми каза, че брат й бил игумен на манастир и че всичките животни в манастира били болни от шап. Помоли ме да отида да прегледам заболелия добитък. Дойде братът й и ме поведе една сутрина извън селото. Манастирят не бе много далек от селото. Помещаваше се в хубава кестенова гора, имаше разни други големи дървета и плодни дървета, зелени поляни, а отпред шумеше бистър поток.
Студен
, планински извор.
Сред тая хубава гора бе построен манастирът, а около него бяха построени кошарите на стадата и оборите на едрия добитък. Игуменът бай Христо ме въведе в обора, където лежаха четири чифта волове с подути крака. Из двойните копита на воловете пъкаха червеи, из копитата им изтичаше кръв. Устните на устата им бяха с големи рани, така че воловете не можеха ни да пасат, ни да ядат сухо сено или слама. Животните изръмжаха, като ни видяха.
към текста >>
19.
19. ПЪРВОТО МИ ОТИВАНЕ НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 16
От запад духаше
студен
вятър.
Легнаха и те покрай огъня, заспаха. В два часа след полунощ аз станах и потеглих нагоре. Нощта бе ясна, небето звездно. За около два часа, значи към 4 ч сутринта, бях на върха, Небето бе осеяно с безброй звезди. Тук звездите изглеждат по-едри, светят с по-голяма светлина.
От запад духаше
студен
вятър.
Понеже изстинах, слязох по-ниско от източната страна, на завет зад една скала. На изток не се забелязваше да се зазорява никаква зора. Студът ме скова, а изгревът още го нямаше. Тъкмо вече Слънцето се показа и застанах на молитва, ми причерня пред очите, изгубих съзнание и паднах в несвяст на земята до скалата. Поседях там малко време и се свестих.
към текста >>
Студът
ме скова, а изгревът още го нямаше.
За около два часа, значи към 4 ч сутринта, бях на върха, Небето бе осеяно с безброй звезди. Тук звездите изглеждат по-едри, светят с по-голяма светлина. От запад духаше студен вятър. Понеже изстинах, слязох по-ниско от източната страна, на завет зад една скала. На изток не се забелязваше да се зазорява никаква зора.
Студът
ме скова, а изгревът още го нямаше.
Тъкмо вече Слънцето се показа и застанах на молитва, ми причерня пред очите, изгубих съзнание и паднах в несвяст на земята до скалата. Поседях там малко време и се свестих. Станах и си направих молитвата. Изгревът бе величествен. Широка гледка, чудна панорама се разкри пред взора ми на всички страни.
към текста >>
20.
20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 16
Студена
вода не пием, пием гореща вода.
Пък ако не ви дадат никакви плодове, отхвърлете го. Но преди да сте го опитали, нямате право да отричате неговото достойнство" и т. н. „Ето, и една 75-годишна сестра (тя беше Попова) дойде с нас на Маричините езера, изкачи се откъм юг на връх Мусала и слезе долу, без да се разболее. Защо? - продължи Учителят. - Защото спазваме известни правила на природата.
Студена
вода не пием, пием гореща вода.
Ще кажете, че е чудно - да отидеш на планината при ония потоци чиста, бистра вода и да пиеш гореща вода. Обаче ние пием гореща вода, спазваме известни правила и се върнахме в София без нито един да заболее и кашлица никой не хвана. И така, има известни правила и закони в природата, като ги спазваш, можеш да живееш и да се ползваш от тях." Така завърши Учителят. И като завърши, пак владиката каза: „Диспут! " Но ние бяхме се уговорили, щом свърши беседата, да започнем да пеем песента „Братство, единство ние искаме".
към текста >>
21.
25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА
,
,
ТОМ 16
Това безумие продължи дотогава, докато тя се
простуди
и заболя.
Аз съм висш чиновник. Познат на всички ж. п. чиновници от цяла България. Ти ме излагаш с неразумното си разхищение." А Николина му отговаряше така: „Оня, с опашката, те учи така. Аз не искам да го слушам, да вървя по съветите му." Отиваше да проповядва по селата и спеше на голата земя, като казваше, че се завивала с магнетични дрехи за завивки.
Това безумие продължи дотогава, докато тя се
простуди
и заболя.
Краката й отекоха и се подуха. Не можеше да върви. От дългото боледуване Балтова поумня и си накупи юргани, дюшеци, кревати, столове и нова покъщнина. Но докато преди заболяването тя бе с елегантна, тънка снага, с чисто, хубаво лице, с чисти, хубави очи, че като погледнеше човека, хората не можеха да издържат на погледай, след боледуването тя започна да дебелее, да тлъстее, стана шарапата*, тромава, мъчно подвижна. Не сядаше да се храни без готвено, не обръщаше внимание на вънкашността си, чорапите й всякога бяха смъкнати.
към текста >>
22.
29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ
,
,
ТОМ 16
Вечерта духаше силен
студен
вятър откъм запад и когато дойдохме в подножието на върха, Борис каза: „Сега тук вече не можем да излезем.
И вечерта накладохме буен огън и я опекохме, тая печурка, и на 25 души я разделихме. Спахме там, в Узана, и на другия ден отидохме на друга хижа - „Мара-Гидик". Там обядвахме и започна да се мръква. И рекохме, сега ще спим в подножието на Юмрукчал и сутринта ще посрещнем Слънцето на връх Юмрукчал, като се срещнем с карловци. От Карлово щяха да дойдат братя и сестри.
Вечерта духаше силен
студен
вятър откъм запад и когато дойдохме в подножието на върха, Борис каза: „Сега тук вече не можем да излезем.
Ако излезем, ще измръзнем до сутринта. Налягайте сега тука, върху смриката, върху голата земя, но ще се натискате един в друг, колкото можете, за да се топлите, защото ще замръзнем през нощта." Само най-крайните не можеха да се натискат, щото бяха най-накрая. Така до сутринта прекарахме, налягали на голата земя, натиснати един в друг, да се топлим. Сутринта, като излязохме на Юмрукчал, ето идат карловци и от Калофер други и пак направихме една тържествена среща. Пяхме, молихме се, обядвахме общо и най-после се разделихме.
към текста >>
23.
44. ХАРМОНИЯ, ДИСХАРМОНИЯ И БУРЯ
,
,
ТОМ 16
Иначе щеше да умре от
студ
- зъбите му тракаха и целият трепереше.
А пък онези, които заспаха под юрганите, палатките им се скъсаха и паднаха със снега върху тях. Тогава стана цяла каша. Тогава Митко Грива и Георги Тахчиев си бяха направили палатката под едни скали, но като започна оная страшна виялица, те отидоха в чужди палатки. А пък Георги Тахчиев съвсем беше замръзнал. Стефанка от Стара Загора и други сестри го взеха и го занесоха в своята палатка и го завиха, като двете сестри легнаха покрай него и го затиснаха, за да го стоплят.
Иначе щеше да умре от
студ
- зъбите му тракаха и целият трепереше.
И така, повечето палатки бяха изпокъсани. Предния ден конярите бяха докарали много хубави дини. През нощта снегът ги затрупа и на сутринта не личеше къде са. Аз се залових и два дни разчиствах снега. Точно два метра сняг беше натрупало.
към текста >>
После снегът се разтопи,
студът
си отиде, ама когато е
студено
, дини не се ядат.
Та, върнахме се през Говедарци - много лек и приятен път. Шосе, няма такава кал. Пък дините, Йордан шофьорът само той ги яде. Отива при огъня, напече динята хубаво, разреже я, пече я на огъня да се стопли и тогава я реже и яде. Останаха дини даже под снега.
После снегът се разтопи,
студът
си отиде, ама когато е
студено
, дини не се ядат.
А на Йордан му беше жал за хубавите дини. Отяде се на дини.
към текста >>
24.
46. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ
,
,
ТОМ 16
Рекох: „Сега легнете един до други, лягайте и се натискайте един о други, да се затопляте, защото не може иначе - Георги Радев е много слаб." Няма дърва там, да запалим огън, а пък е
студено
.
Стъмни се съвсем, сестрите съвсем се умориха и спряха. Стойна каза: „Вече оставете ме, не мога, тука ще умра! " - „Е, рекохме, щом ти не можеш да вървиш, и ние ще останем тука." И аз тогава си спомних, че едно време, през 1925 год., като мина съборът, Борис Николов ни заведе на Узана, оттам да отидем на Юмрукчал, че ни накара в полите на Юмрукчал да спим, ама, каза, ще се наредите един до други и ще се натискате един о други, за да се стоплите, защото един вятър вееше, ама пронизва. А пък сутринта на Юмрукчал ще излязат и казанлъчани, че там ще се срещнем Северна България с Южна България. Това си спомних и този опит на Борис го направих и аз.
Рекох: „Сега легнете един до други, лягайте и се натискайте един о други, да се затопляте, защото не може иначе - Георги Радев е много слаб." Няма дърва там, да запалим огън, а пък е
студено
.
Така прекарахме нощта. Ставахме и играхме даже - някои братя и сестри тропаха, играха, защото иначе щяха да замръзнат. Като се съмна, чак тогаз излязохме горе към едно езеро, че после по билото, по билото, отидохме на шестото езеро и оттам слязохме и си отидохме. Та, имаме такава опитност. Не предполагахме, че ще има сестри, които ще закъсат и не ще могат да вървят.
към текста >>
25.
57. ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
,
ТОМ 16
На втората вечер получи втори удар и онемя, не можеше да говори вече и понеже то беше през февруари месец, много
студено
беше и аз ставах в 3 ч, отивах да й запаля печката, за да може да се стопли, защото тя не можеше да мърда, а също и да й дам подлога, да се изходи.
Тези пари ще се използуват така: ако един ден се разреши да се печата поезията, аз имам цели тетрадки с мои произведения, стихотворения, които съм създала." Тя ги е чела даже при братски събрания. ВК: Тя остави ли някоя тетрадка с песни нейни, ръкописи, с нотирани песни? ПГ: „Аз имам тука цял куфар с мои тетрадки, каквото съм писала и когато съм била с Учителя по екскурзиите, аз съм описвала, имам цели описания, имам 18 протокола как сме прекарали екскурзията и те са останали. Значи, ще се дадат да се отпечатат моите работи. Ако пък моите работи не се разреши да се отпечатат, ще ги дадете тогава за отпечатването на беседите на Учителя." Това са препоръките за средствата, които Олга оставя.
На втората вечер получи втори удар и онемя, не можеше да говори вече и понеже то беше през февруари месец, много
студено
беше и аз ставах в 3 ч, отивах да й запаля печката, за да може да се стопли, защото тя не можеше да мърда, а също и да й дам подлога, да се изходи.
Аз настинах и ме хвана една кашлица, ама страшна и затуй исках да я туря в болницата. Тука има неврологична болница, си казвам, ще гледам да я туря, на Цариградското шосе тука. Дохождам всеки ден, обаче няма вакантно място, няма легло в болницата. Не я приемат. Най-после, като дойдох един път, казаха: „Сега се помина някоя си и има легло свободно, тъй че докарай твойта болна." И аз я докарах и я оставих тука, в неврологичната болница.
към текста >>
26.
70. ГЛАДЪТ Е ОБЩ ЗА ВСИЧКИ
,
,
ТОМ 16
Да останат само тези, които са свършили четвърти клас, пети, шести, седми,
студенти
и разни каквито има вече, те да останат.
Одрин целият заобиколен и по средата има шосе, а някакви си автомати, които изхвърляха оръдията веднага на периферията да стрелят и по този начин нашите превзеха Одрин. Ама аз се чудех каква е тази крепост. Пък то не било крепост, ами било изкопано дълбоко. ВК: И като отидохте в Одрин на тоя курс? ПГ: Казаха ни така: които са свършили само прогимназия и са тука, да си отиват в частта.
Да останат само тези, които са свършили четвърти клас, пети, шести, седми,
студенти
и разни каквито има вече, те да останат.
И аз трябваше да се върна. И като се върнах, като слязох в Хасково, а пък ни даваха по 300 грама хляб, много малко хляб, пък аз съм свикнал да ям много хляб и отивах по турските къщи, защото през турски села минавахме за Кърджали, и исках хляб и не ме е връщала никоя ханъма. Закриваха си фереджетата и идва и ми носи филия хляб, отрязала тъй, коджа ми ти, и аз го вземам от ръката й и започвам да ям веднага, защото съм гладен. И се върнах в Кърджали и казах, че ни връщат, за подофицери ще останат само тия, които имат по-голямо образование. Аз съм свършил само прогимназия, не ме приемат.
към текста >>
27.
73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН
,
,
ТОМ 16
А пък в моето село казваха секретар-бирникът и касиерът на кооперацията, че в бюджета са предвидили за беден
студент
за поп да издържат.
„И ще ти изберем хубава булка" и т. н. Това чичо ми Рали го каза. Чичо ми Рали се казваше. ВК: И ти отиваш и го казваш на Учителя. ПГ: Да.
А пък в моето село казваха секретар-бирникът и касиерът на кооперацията, че в бюджета са предвидили за беден
студент
за поп да издържат.
И ми казват: „Нашето село пък искаме да те направим поп." И те да ме направят поп. ВК: Значи да напуснеш твоето село, да отидеш в чичовото село. Даже и сватба, и булка, и всички осигурени издръжки. ПГ: А и от моето село секретар-бирникът много ме обичаше. Вика: „Пеньо, ще заместиш дядо поп." Поп Никола беше стар вече, остарял попът, като върви, вече залита.
към текста >>
Казвам: „Учителю, тъй, тъй, тъй имам богат чичо, иска да ме прави поп, пък в моето село, рекох, от бюджета на общината и на кооперацията предвидили за бедния
студент
и те, рекох, настояват да ме направят поп." Пък Учителят ей-тъй, замисли се и каза: „Поп, попа, баща; поповете обичат всякога да облекат черна дреха, широка, ръкавите много са широки, каза.
ПГ: Беше 1923 година. ВК: И влизаш в двора, в двора -столове. ПГ: И излезе Учителят веднага. „Какво има, Пеньо? " Той ми каза на име, не ме е забравил.
Казвам: „Учителю, тъй, тъй, тъй имам богат чичо, иска да ме прави поп, пък в моето село, рекох, от бюджета на общината и на кооперацията предвидили за бедния
студент
и те, рекох, настояват да ме направят поп." Пък Учителят ей-тъй, замисли се и каза: „Поп, попа, баща; поповете обичат всякога да облекат черна дреха, широка, ръкавите много са широки, каза.
Това е, каза, израз на щедрост. Обаче, ако погледнеш вътре, под широкия ръкав, ще видиш, че ризата е пришвъкната, затуй поповете вънкашно се показват, че са щедри, а пък вътрешно са егоисти, гледат всякога да вземат. Аз не те съветвам да следваш за поп." Аз Му казах, че чичо ми каза, че ако пък не искам да следвам за поп, тогаз ще ми дава пари без лихва и когато мога, когато почна да печеля някога, да му ги върна - не ми дава срок. И Учителят, като каза, че поповете са егоисти, каза: „Аз те съветвам да си продължиш образованието, макар да си изкарал войниклъка." Защото през 1914 година ме взеха, а пък през 1919 година ме освободиха - пет години бях войник в Първата световна война.
към текста >>
28.
81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 16
Когато той се помина, Учителят го съжаляваше много и казваше: „Той не трябваше да ходи на погребението на другаря си, защото беше много
студено
и там изстина и си замина от пневмония." ВК: 3начи той отива на погребение, изстива и след това си заминава.
81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ" ВК: Показвам ти една снимка - тук е Учителят на Бивака, до Него е дядо Благо. ПГ: Дядо Благо, който е бил редактор на детски списания, като се събереше с наши хора, с Учителя особено, пущаше много шеги и Учителят много го обичаше.
Когато той се помина, Учителят го съжаляваше много и казваше: „Той не трябваше да ходи на погребението на другаря си, защото беше много
студено
и там изстина и си замина от пневмония." ВК: 3начи той отива на погребение, изстива и след това си заминава.
ПГ: Той отишъл и настинал и се помина. И когато го носеха с носилото, минахме покрай салона, Учителят излезе и вдигна ръка да се сбогува с него. И след това три беседи Учителят изнесе в негова памет и каза: „Аз запалих на дядо Благо три свещи, защото го обичах! " Като смяташе беседите за свещи. ВК: На тая снимка Учителя Го виждаме така, доста сериозен.
към текста >>
Един ще бъде готвач, един ще му помага, пък на мене възложиха аз да се грижа за Учителя, да стопля вода и на обед да занасям по една тенекия гореща вода и една кофа
студена
вода.
вие отивате на езерата, така ли, една група: Учителят, Лулчев, ти. ПГ: Ние отидохме само мъже, без да има някоя сестра, и си разпределихме работата. Този брат, на когото, казвам, дъщерите му се ожениха за нашия брат, и обществото, вестниците се повдигнаха, писаха: това е срамота и законът не позволява да оженят, като умре едната сестра, че да оженят другата за същия брат, чак обществената преса се занимава с този въпрос, той също беше с нас. ВК: И сега, разпределихте си работата. ПГ: Разпределихме си работата.
Един ще бъде готвач, един ще му помага, пък на мене възложиха аз да се грижа за Учителя, да стопля вода и на обед да занасям по една тенекия гореща вода и една кофа
студена
вода.
И аз си свърших работата и отидох и казах: „Учителю, готова е вече банята, часът е 12." И Учителят си имаше едно специално място, така, в клековете, това Му беше скришното място, и отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе Учителят - не излиза. А пък една кофа вода, колкото по малко да я сипва, толкова много да се бави, бави, пък че не излиза - и полека, така, надникнах, да видя какво прави Учителят. И когато Го погледнах, стигнах вече до Него, така близо до Него, Го погледнах, гледам Го, Той клекнал, Учителят, и се пере. И мен ми стана мъчно, че 7 братя ли бяхме, забравих колко бяхме, и отидох и казах: „Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." - „Ами и аз, каза, мога да пера" - и продължава да пере.
към текста >>
29.
92. КОЙ ПОСРЕЩА ЧАЙНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 16
Учителят не даваше да пием
студена
вода.
Тези чайници бяха големи, от по 25 литра единият. Два чайника бяхме направили. Единия го носеше Цеко, а другия - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше, си наливаше да пие вода.
Учителят не даваше да пием
студена
вода.
Така, като вървяхме, който искаше, си наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата, И така отивахме и на връщане ги отнасяхме пак в София. Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е „Бай Кръстю", дето сега въздушната линия ходи. И минава един офицер с такси, от горе слиза на надолу и си отива в града. Учителят вдигна ръка и офицерът спря леката кола и Учителят му каза: „Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева? " Казва: „Мога.
към текста >>
30.
94. ЛЕТЯЩИЯТ КРЕВАТ
,
,
ТОМ 16
94. ЛЕТЯЩИЯТ КРЕВАТ Един
студент
се явява при Учителя на 19 август, когато Учителят беше отишъл във Велико Търново на събор.
94. ЛЕТЯЩИЯТ КРЕВАТ Един
студент
се явява при Учителя на 19 август, когато Учителят беше отишъл във Велико Търново на събор.
Всяка година ние на 19 август имахме събор. Едно време съборите са ги правили във Варна, пък после - във Велико Търново, пък после - в София. И този студент отива при Учителя и Му казва: „Вие говорите за Бога. Какъв Бог? " Пък Учителят му казва: „Има Бог!
към текста >>
И този
студент
отива при Учителя и Му казва: „Вие говорите за Бога.
94. ЛЕТЯЩИЯТ КРЕВАТ Един студент се явява при Учителя на 19 август, когато Учителят беше отишъл във Велико Търново на събор. Всяка година ние на 19 август имахме събор. Едно време съборите са ги правили във Варна, пък после - във Велико Търново, пък после - в София.
И този
студент
отива при Учителя и Му казва: „Вие говорите за Бога.
Какъв Бог? " Пък Учителят му казва: „Има Бог! " - „Докажи ми" - казал студентът. - „Ще ти докажа." И вечерта, като си легнал студентът на кревата и заспал, по едно време креватът се вдигнал и отишъл чак до гредата. Той се уплашил и извикал, и до сутринта никак не спал.
към текста >>
" - „Докажи ми" - казал
студентът
.
Всяка година ние на 19 август имахме събор. Едно време съборите са ги правили във Варна, пък после - във Велико Търново, пък после - в София. И този студент отива при Учителя и Му казва: „Вие говорите за Бога. Какъв Бог? " Пък Учителят му казва: „Има Бог!
" - „Докажи ми" - казал
студентът
.
- „Ще ти докажа." И вечерта, като си легнал студентът на кревата и заспал, по едно време креватът се вдигнал и отишъл чак до гредата. Той се уплашил и извикал, и до сутринта никак не спал. Сутринта рано отишъл при Учителя, Който живеел тогава у Иларионови, и Му казал: „Вярвам вече, че има Невидим свят." По-напред казал, че няма Невидим свят, а сега признал, че има Невидим свят.
към текста >>
- „Ще ти докажа." И вечерта, като си легнал
студентът
на кревата и заспал, по едно време креватът се вдигнал и отишъл чак до гредата.
Едно време съборите са ги правили във Варна, пък после - във Велико Търново, пък после - в София. И този студент отива при Учителя и Му казва: „Вие говорите за Бога. Какъв Бог? " Пък Учителят му казва: „Има Бог! " - „Докажи ми" - казал студентът.
- „Ще ти докажа." И вечерта, като си легнал
студентът
на кревата и заспал, по едно време креватът се вдигнал и отишъл чак до гредата.
Той се уплашил и извикал, и до сутринта никак не спал. Сутринта рано отишъл при Учителя, Който живеел тогава у Иларионови, и Му казал: „Вярвам вече, че има Невидим свят." По-напред казал, че няма Невидим свят, а сега признал, че има Невидим свят.
към текста >>
31.
Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година
,
Пеню Ганев 1922 година
,
ТОМ 16
Божественият Дух да сгрее
студените
ни сърца, да просветли нашите умове, осветли нашите души и да бъде Той всякога в нас за слава на Неговото велико и Славно Име.
Едното гледа да убие всякаква вяра в мен и постоянно се обажда и разваля моя покой и тих живот, а другото, което непрестанно с тръбен глас зове и насърчава и изяснява. Това са нисшите, които ни обкръжават, и висшето, което е в мен, и във всеки момент ми дума: остави, забрави това, предай се на уравновесение и покой, преодолей всяка зла, низша, скверна мисъл, всяка скептичност, защото те са, които подравят основата на нашето духовно здание и то така може да рухне. А основата, крайъгълният камък, върху който стоим, трябва да е Христос, Бог на любовта. Нека имам обект Бога и всяка минута се стремя да се слея с Неговата Велика Хармония, която е Любов Велика, Всеобемна. Бог да ми помогне мен и на братята и сестрите в новия път, да ни ръководи, подкрепя, насърчава и винаги вдъхновява с Духа Си, да бъдем едно в Бога и Той в нас.
Божественият Дух да сгрее
студените
ни сърца, да просветли нашите умове, осветли нашите души и да бъде Той всякога в нас за слава на Неговото велико и Славно Име.
На 10.ХII.1922 г. сутринта в 11 ч започна молитвеното събрание. Присъствуваха сестра К. и X. X. и братята с възторг и единодушие.
към текста >>
32.
1923 година
,
,
ТОМ 16
Това бе един ден
студен
, а аз бях овчар и гологлав с книга в ръка, през деня, след овците я четох.
1923 година 1.1.1923 год. Коледната си ваканция прекарах добре. Четох книгата „Човек и неговите тела". Четох книгата „Съвременният морал и Д".
Това бе един ден
студен
, а аз бях овчар и гологлав с книга в ръка, през деня, след овците я четох.
Един ден вадих камъни на нерезий* По Коледа ходих у дядови Ганчови на Ковачевец, преспах у тях и научих ги да пеят „Славейчета горски". [От] Учителя прочетох у тях беседата „Новият живот". От Ковачевец като си отидох, отидох на Цар-Асеново. Тамо братята и сестрите с нетърпение очаквали да отида и им уясня някои въпроси от живота и относно истинните възгледи върху християнските догми. Тамо братът Иван ... с жена си са искрени чеда на истината.
към текста >>
Тамо е
студено
, защото е високо.
После видяхме руските бежанци като се бяха приготвили, за да си заминават за Русия. Отидохме после на електричната инсталация и я разгледахме. Оттам отидохме в градската градина, а аз отидох да донеса маслото с тенекията на Методи Ж. Марков. После обед отидохме на радиотелеграфа на височината „франгенското плато" до село Франгата. Слушах на радиотелеграфа като се предаваха депеши от Цариград, и после от Москва.
Тамо е
студено
, защото е високо.
Разгледахме и подземията около телеграфната станция, пълни с джупаане* и оръдия. Следобед отидохме у Велислав Ж. Марков и после в дома му вечерях и вечерта отидох у сестрата София, където квартирува брат Стамат Тодоров и Велко Петрушев. Това бе на 31 през деня. Нощувах у тях.
към текста >>
Като стигнахме, братята бяха наклали огън, постояхме около него, докато се разсъмне, защото и бе
студен
вятърът, беше облачно, така че нема изгрев отначало, а после изгря.
Марков и после в дома му вечерях и вечерта отидох у сестрата София, където квартирува брат Стамат Тодоров и Велко Петрушев. Това бе на 31 през деня. Нощувах у тях. 1.IV.1923, неделя, Връбница Станахме в 3 ч и половина и потеглихме за височината „Таш-Тепе" над Евксиноград, на височината „Франгенското плато". Като отивахме, из пътя се настигнахме с други сестри.
Като стигнахме, братята бяха наклали огън, постояхме около него, докато се разсъмне, защото и бе
студен
вятърът, беше облачно, така че нема изгрев отначало, а после изгря.
След молитвата и упражненията направихме закуска и потеглихме по височините към Франгата по шосето, строени по ред според кой какъвто глас пее и, движейки се, пеехме. Отидохме си и на обяд бях у един брат на име... После отидох на събрание у сестрата София, нахранихме се и отидохме у брат Манолов, поприказвахме как е прекарал в София. Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем. Тщеславието и гордостта да се заличат у нас. Говорихме как вечерно време, преди да си легнем, ще изпиваме по половин лъжичка репен сок от черна ряпа.
към текста >>
33.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Времето бе облачно и тези дни духа все
студен
вятър, защото уби къде Горня Оряховица градушка и то голяма.
Вечерта ходих и платих на Ст. Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур. След това ходих на пощата и там вземахме инициативата с Г. Стефанов да отидем за липов цвят и ходихме за Петко Т. Арабаджиев да го каним и той се съгласи да дойде.
Времето бе облачно и тези дни духа все
студен
вятър, защото уби къде Горня Оряховица градушка и то голяма.
В Китая е валяло разноцветен сняг. 1.VII.1925 год., Сряда След молитва свирих и си дочетох 23-та лекция от специалния клас. След това се приготвих за гората. Докато се нахраня, Г. Стефанов с П. Т.
към текста >>
Трева бойна, цветя много и разнообразни, и понеже с нази пътуваха
студенти
естественици, доктор Жеков, то нарочно и запитвахме за имената на различните иглолистни и разните цветя.
Над Радуил накладохме огън и направихме чай и закусихме, В 1 ч следобед бяхме в Чам-Кория. Слязоха братя и сестри с автомобили от София и така голяма компания потеглихме по пътя из Царска Бистрица за Мусала. Горе, в Чам-Кория, накладохме огън и закусихме и потеглихме нагоре в 4 и 20 ч да вървим по ония братя и сестри, които са напред. Времето бе покрито с облаци и покапваше малко, но нищо. Вървяхме нагоре и се възхищавахме от планинските усои, големия шум на реката, която бучеше и бумтеше от силния трясък на буйната вода, която се разбиваше в големите скали, препречени на водата.
Трева бойна, цветя много и разнообразни, и понеже с нази пътуваха
студенти
естественици, доктор Жеков, то нарочно и запитвахме за имената на различните иглолистни и разните цветя.
И как весели се чувствувахме всички и прегърбени под тежките си раници, ние бавно се катерехме все по-нагоре и по-нагоре. Стигнахме през нощта на първото рилско езеро при хижата, където се бяха установили Учителят и всички братя в палатки и в хижата. Наклали буйни огньове, турили чайници с вряла вода, и който пристигне, го черпят с чай или с топла вода. Легнахме да си поспим. 11.VII1925 год., събота При първото Рилско езеро на Царска Бистрица Сутринта станахме рано и се умихме.
към текста >>
Студено
бе много, та не можеше и да се спи.
И как весели се чувствувахме всички и прегърбени под тежките си раници, ние бавно се катерехме все по-нагоре и по-нагоре. Стигнахме през нощта на първото рилско езеро при хижата, където се бяха установили Учителят и всички братя в палатки и в хижата. Наклали буйни огньове, турили чайници с вряла вода, и който пристигне, го черпят с чай или с топла вода. Легнахме да си поспим. 11.VII1925 год., събота При първото Рилско езеро на Царска Бистрица Сутринта станахме рано и се умихме.
Студено
бе много, та не можеше и да се спи.
Обикаляхме огъня и се греехме всички, кой където е. В 3 ч сутринта пристигнаха още 13 души братя и сестри и им отстъпихме огъня да се стоплят и сгреят. Оттогава аз не легнах. Много братя и сестри се пръснали на разни страни, още тъмно, кой по скали, кой покрай езерата, и се чуваха техните песни, в които се долавяше оная дълбочина на духовна почит и преданост на Великия. Във всеки глас се долавяше нещо вътрешно, дълбоко, което изразяваше вътрешния им душевен копнеж към свят, чист и възвишен живот.
към текста >>
Времето бе тихо и приятно, само откъм Мусала вееше
студен
зимен вятър с неголяма сила.
Обикаляхме огъня и се греехме всички, кой където е. В 3 ч сутринта пристигнаха още 13 души братя и сестри и им отстъпихме огъня да се стоплят и сгреят. Оттогава аз не легнах. Много братя и сестри се пръснали на разни страни, още тъмно, кой по скали, кой покрай езерата, и се чуваха техните песни, в които се долавяше оная дълбочина на духовна почит и преданост на Великия. Във всеки глас се долавяше нещо вътрешно, дълбоко, което изразяваше вътрешния им душевен копнеж към свят, чист и възвишен живот.
Времето бе тихо и приятно, само откъм Мусала вееше
студен
зимен вятър с неголяма сила.
Тук-таме се виждаха облачета на източния небосвод. Подаде се вик за молитва. Събрахме се на една височинка над езерото от северната му страна, високо 2300 метра над морското равнище. Наредихме се да посрещнем изгрева. Изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа", „Духът Божий", „Изгрява Слънцето", „Добрата молитва" и „Отче наш".
към текста >>
Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със
студентството
и после с живота.
Трябва да помена, че като отидох в София и като се срещах със сестра Николина Балтова, то в мене под влиянието й се захвана едно душевно безпокойствие, защо аз учителствувам, защо аз служа на свините, свинар съм станал, че за една торба зоб като кон цвиля и ми я закачат (торбата със зобта), аз вече мълча. Аз стоя в Египет и правя кирпичи на фараона и не искам да напусна фараона. Или, в мене стават такива борби, че аз често в душата си решавах, че трябва да напусна учителството. И особно като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен. И оттова и много други работи, особно на езерата, питах Учителя що да правя - дали да следвам или да учителствувам.
Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със
студентството
и после с живота.
Защото много важно е това, ако ти кажа, то после ще има каене, че защо не си направил това и това." И затова ми каза да следвам сега музикалните курсове. Имайки всякога мисълта, че като чиновник, аз постоянно съм ограничен, то мен начесто ми идеше мисълта да скъсам с учителството. А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията нива и като учител. И така, из ден в ден в борби, в съмнения аз следвах Академията и след като ми съобщиха, че съм изключен, аз, като изкарах Академията, отидох да чукам камъни на брат Бертоли в мозаичната му циментова работилница. Там първия и втория ден прекарах такива мъки и душевни борби под влиянието на тежкия чук, който ми направи на ръцете десети на-петнайсет пришки, мен ми дойде тъга, и до плач, защо аз да се мъча като грешен тука.
към текста >>
8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих Ивана и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел,
студът
пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от
студа
.
Но Стилияна, която бе дошла тогава в Ковачевец, ме уклонява да не се готвя, понеже не щял съм да мога да го взема. Но след известно време, къде октомврий месец, мен ме нещо кара пак да се подготвя и да го взема. 5-й октомврий 1925 год. Сутринта се научаваме, че хванали Генчо Белчев в Турция и го повръщат в България и е в гр. Попово. По нареждане от 22-й септемврий 1925 година всички братя и сестри започваме да изпълняваме тази година наряд, който е през годината да се прочете Библията 3 пъти и беседите да се резюмират всички и се извадят важните закони и мисли.
8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих Ивана и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел,
студът
пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от
студа
.
Продадох дървата за 260 лева на общинското управление. Срещнах се с Мисирджиев. Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя Иванови натоварихме 100 цигли на Георгя Иванов, началника. 11.Х.1925, неделя Станах и след като се умих, свирих и след наряда започнах да чета. През деня четох педагогика, но ми бе малко все натегнато състоянието ми.
към текста >>
По обед завея силен вятър
студен
, от който бе много
студено
.
] е силно. 15.Х.1925., четвъртък Станах у Дядови Ганчови и се умих, и приказвахме дълго и си дойдох. Из пътя на шосето горе, посрещнах чудноват изгрев. Небето бе ясно. Дойдох си и се преоблякох, направих наряда и се нахраних и отидох да копая пътната [повинност].
По обед завея силен вятър
студен
, от който бе много
студено
.
Получих от Станко Ненов писмо, също и от Крум Илиев и от Христо Димитров, учител в с. Пъстрово, Чирпанско, който ми изпрати и една картичка за 10 лева. 16.Х.1925. През деня валя дъжд. Аз след наряда отидох на пощата, за да пратя на Станко Ненов във Варна едно писмо, и 150 лева на списанието „Ново човечество" и на Христо Димитров, който ми прати фотографическа снимка от с. Пъстрово, Чирпанско, 10 лева за портрета.
към текста >>
Времето бе непостоянно,
студено
, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата.
Вечерта свирихме. И си легнах да спя. 24.XI'25., вторник Сутринта станах и тъкмо след молитвата и съм на петото гимнастическо упражнение, и ето се чука на пътната врата. Излязох и Петър Грозданов ми съобщава, че на Казалар има вакантно място и че да отида. Приготвих се и потеглих.
Времето бе непостоянно,
студено
, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата.
Потеглих бързешком по баиря нагоре и едва, потен във вир-вода, го стигнах пред киното в Ковачевец и ме закара до Попово. Оттам, след като закусих на Бонча, потеглих за Казалар. Вятърът силно духаше от запад и дъжд се отърваше. При Каваците настигнах старец, пътуващ за Малканово. Заедно с него отидохме в Казалар.
към текста >>
Времето бе
студено
.
А назначенията стават по деликатен начин. В основното [училище] неовакантено още мястото. Вечерта се върнах и пътувахме за Глогина. Мисля си и бързам, за да не закъснея в гората. Пристигнах на гарата и седнах в чакалнята.
Времето бе
студено
.
Бурята бучеше по прозорците на гарата. Палаво дете на началник-гарата отвори вратите, та се стопли чакалнята от горящата вътре печка. Стояха момък на около 18 години заедно със старата си майка на около 50 години в чакалнята. Аз стоя мълчешката и си мисля за неуспеха си да се настаня някъде, а те се хранеха, приказваха и стояха да чакат влака за Варна. След малко дойде стражарят на гарата, началникът, госпожата му, и се завърза разговор.
към текста >>
Вятърът бе много
студен
и парлив, така че пронизваше тънките ми панталони и ме смразяваше, затова аз бързо се движех.
Качих се и седнах в купе. Погледнах група стражари, а на пейката лежи човек по елек и с широки потури и една голяма верига желязна на кълките му и през крака с кофар заловена. И той спи, а стражата бди да не избяга. Слязох на гарата и отидох у Ганчо в квартирата им, нахранихме се и легнахме да спим. 24.XI.1925, вторник Станах ранко, умих се и потеглих от Попово за Водица.
Вятърът бе много
студен
и парлив, така че пронизваше тънките ми панталони и ме смразяваше, затова аз бързо се движех.
Дойдох си и заварих двора пълен с хора, които отбиват трудова повинност под дома в улицата, при които е и моят път. Те с мое разрешение копаяха двора и пръстта я наринаха на улицата. След като се нахраних и стькмих, излязох и аз и до вечерна копахме и заравнявахме улицата и вечерта предадохме пътя. Аз не отидох на Ковачевец, понеже бях много изморен. Легнах си.
към текста >>
През деня претеглих толкова
студ
, щото за един ден прекарах толкова страдания, и цял орляк мисли минаваха в главата ми: тук ли ми е мястото и защо постъпвам на такава работа?
На връщане толкова ми изстинаха ушите, щото едното ухо се бе уледило и втвърдило. Ходих в читалището и готвих хор, от момичета. Вечерта четох от специалния клас лекция: „Движението на разумните сили". И си легнах. 7.ХII.[1925], понеделник Щом станах и след наряда отидох при агите и оттам - на мелницата.
През деня претеглих толкова
студ
, щото за един ден прекарах толкова страдания, и цял орляк мисли минаваха в главата ми: тук ли ми е мястото и защо постъпвам на такава работа?
8.XII.1925., вторник Станах и при ставането си припомних сън, че извадих от лявата си горна челюст един зъб, като че бе кучешкият. Извърших наряда и отидох в мелницата. Вървя до вечерта. След спирането ходих на репетиция в читалището. Върнах се и се нахраних и легнах.
към текста >>
9.XII.1925.. сряда Станах,
студено
, сняг голям, ноще повалял, така че на всичко е светличко.
8.XII.1925., вторник Станах и при ставането си припомних сън, че извадих от лявата си горна челюст един зъб, като че бе кучешкият. Извърших наряда и отидох в мелницата. Вървя до вечерта. След спирането ходих на репетиция в читалището. Върнах се и се нахраних и легнах.
9.XII.1925.. сряда Станах,
студено
, сняг голям, ноще повалял, така че на всичко е светличко.
Писах това и тръгнах за мелницата. Вечерта мелницата вървя до късно, та не отидох в Ковачевец. Четох у дома 29 лекция. 10.XII.1925 год., четвъртък След молитва дочетох лекцията си и тръгнах за мелницата. Вечерта вървя до 11 ч.
към текста >>
34.
1929 година
,
,
ТОМ 16
Писах й, защото ней съм открил много работи из вътрешния си секрет.- От този ден, който бе облачен, [бурен], с извънредно голям
студ
, щото в Горско Абланово се съобщи, че момък, движел се от Кара Върбовка за Горско, припаднал на пътя и от другарите му съобщили на общината и го донесли на носило и животът му е още несигурен от
студ
.
Днес на този ден - петък, от сутринта от 11 ч пр. обед докъде 9 ч вечерта писах писмо на Сестрата Елена X. Григорова, учителка в с. Равна - Царибродско. Аз писах за много работи, за моите вътрешни борби и пречки, за моите падения и необузданости.
Писах й, защото ней съм открил много работи из вътрешния си секрет.- От този ден, който бе облачен, [бурен], с извънредно голям
студ
, щото в Горско Абланово се съобщи, че момък, движел се от Кара Върбовка за Горско, припаднал на пътя и от другарите му съобщили на общината и го донесли на носило и животът му е още несигурен от
студ
.
През 1926 през лятото мен ме назначиха в турското училище в Крепча. При дохождането ми имаше големи пречки, от страна на турците, които не ми позволяваха да живея в училището, но аз преодолях. Запознах се нея есен с Опаченската учителска колегия. Където и през нея зима ходих често у Стефанка Пенева, която живееше с Хриска Драгнева от гр. Ески-Джумая. Колегиалният ни и приятелски живот вървеше много добре.
към текста >>
На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен
студ
, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия
студ
- и то без сън цяла нощ.
Срещу 1-й спахме на един чарк Обидински на река Репидуса. И на 1-й спряхме в Банско, като минахме хубавото село Добринище, където у Петър Васев се наобядвахме. На 2й потеглихме през Махамия, с. Баня - Белица за Мусала. Вечерта спахме на 2й срещу 3й в горските склонове на Рила над Белица срещу Якоруда, но на запад от Якоруда, по царското шосе за Чам-Кория.
На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен
студ
, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия
студ
- и то без сън цяла нощ.
На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-лосле на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам.
към текста >>
Вънка е
студено
.
Него ден, 1-й II, аз бях силно възбуден, духом чувствен ту висшо, ту нисшо, и блажен да зная, което и изисках от нея да ми съобщи тоя ден духовното си разположение. Изпратила или е днес и 2 резюмета от 2-ра януарска лекция от Учителя за „Втория ден, той е ден на послушание" и второто е от 9-й януари - Размишление върху Милосърдието. 5.II.1929 г. Понеже нощес легнах в 1 ч след полунощ, то и не можах да заспя до 1 1/2, че и повече, кой знай защо; затова тази сутрин спах до 7 и 15, станах и след утринната молитва и упражненията се заготвих за четене. Слънцето грее вече над селските скали, небето е ясно, има и облаци на запад.
Вънка е
студено
.
Земята замръзнала. Тънък сняг покрива земята. Снощи четох до 12 ч хубавата беседа „ Той дойде при Пилата", която сега излезе из печат и ми се изпрати от брата Влад Пашов. От нея научих много хубави и ценни за живота мисли, като например констатираните и описаните от Учителя мисли и факти в живота, които Той прави ясни и ги докарва ясно пред духовния ни взор. Напр.: „Съвременният живот е живот на реликвите.
към текста >>
Изобщо тая зима станаха много големи
студове
, такива, каквито старите хора не помнят.
Вечеряхме с Лазаровски с 6 яйца и варено жито и пипер. Силен вятър задуха. Сутринта беше шарено ясно небето, светло. Слънцето до обед грееше. Силен вятър от запада и следобед се заоблачи, Занаизскачаха от север тъмни облаци и сега, като пиша тия редове, вънка вали сняг.
Изобщо тая зима станаха много големи
студове
, такива, каквито старите хора не помнят.
От пощата днес получих 5 броя беседи от беседата „За това се родих", 9-а серия. Изпратени ми от София. От Еленка X. Григорова, моята любима сестра, нямам днеска писмо, но ми е драго, че тия дни тя така въздействува на живота ми, така съдействува, че Бог да ми даде светлина духовна, с която можах да изляза отлабиринта на създадената от мен катакомба. Тя така любяща и предана чиста душа, със силна мисъл и подвижен темперамент, с ясни съсредоточени живи очи, в които се чете чистота и ясност, така действува, щото сразява всяко грубо чувство и изгаря всяка нисша страст и позовава човека в човека за нова работа, за нов живот, пълен с радост, с пълнота, със смисъл.
към текста >>
И безкористната й любов, Божественият огън, който гори в нейното сърце, изпраща топлинни лъчи на моята
студенина
и скованост и ме прави подвижен.
Тя така любяща и предана чиста душа, със силна мисъл и подвижен темперамент, с ясни съсредоточени живи очи, в които се чете чистота и ясност, така действува, щото сразява всяко грубо чувство и изгаря всяка нисша страст и позовава човека в човека за нова работа, за нов живот, пълен с радост, с пълнота, със смисъл. Време, в което нищо да не отива в пустота, а всичко в творба и ценно[? ]. Жадността към наука и знания, към прилежание и с постоянство, тези й качества вдъхват дружелюбство и другарство и, взаимно подпомагащи се, можем да вървим по пътя, по който Великият ни Учител ни води. Макар и далеко физически, духом не толкова, тя ми е помогнала много в избавянето от паяджината на света, в която аз без малко бях влязъл и нямаше да изляза здрав. Бог ми я прати като ангел вестител, че трябва да си припомня светлите идеи, а не да забравя всичко свято и да се върна в блатото смрадливо на земния заспал живот.
И безкористната й любов, Божественият огън, който гори в нейното сърце, изпраща топлинни лъчи на моята
студенина
и скованост и ме прави подвижен.
Тя ме зове всякога към жива връзка с Учителя. Зове ме към чистота на мислите, чувствата и желанията, къмто ред и порядък. Да не оставам свободен никога, защото свободното време е, което обезсмисля живота и човек се опорочава. Жива вяра в светлото бъдеще в Бога. Любов към Бога, то е най-важното и от Бога тогава любов към ближния - човечеството, обществото и най-после към себе.
към текста >>
Изобщо много голям
студ
.
Нека Великият ни Баща и Водител я възнагради хилядократно за многоценния й труд и за скорошната й изпълнителност към дълга „за брата"! Тя ми припомни забравени слова на Добрия ни Учител: „Окултните истини с едно прочитане не се научават и изпълняват, те трябва да се четат, препрочитат и дълго да се съзерцават и мисли по тях, за да можем по вътрешен път да достигнем до същественото." Сега е 10 часът вечерта. При чисти мисли, с добро настроение, с добро разположение на духа, аз започвам да тегля [билетчета] за обед и вечер и да мисля по това, което ще ми се даде. 10.II.1929 г., неделя Станах в 6 1/2 ч. Времето бе облачно и дребен сняг валеше.
Изобщо много голям
студ
.
Нощес съм настинал и от лявата страна съм настинал и ме боли цял ден гърбът. Към обед се изясни и слънцето печеше, но дърво и камък от студ се пукаше. Четох вестници тая сутрин. „Съзнание" и политика и II серия 2 билетчета, по едно за сутрин и обед. Обядвахме с Лазаровски само с кисело зеле.
към текста >>
Към обед се изясни и слънцето печеше, но дърво и камък от
студ
се пукаше.
При чисти мисли, с добро настроение, с добро разположение на духа, аз започвам да тегля [билетчета] за обед и вечер и да мисля по това, което ще ми се даде. 10.II.1929 г., неделя Станах в 6 1/2 ч. Времето бе облачно и дребен сняг валеше. Изобщо много голям студ. Нощес съм настинал и от лявата страна съм настинал и ме боли цял ден гърбът.
Към обед се изясни и слънцето печеше, но дърво и камък от
студ
се пукаше.
Четох вестници тая сутрин. „Съзнание" и политика и II серия 2 билетчета, по едно за сутрин и обед. Обядвахме с Лазаровски само с кисело зеле. Писах през деня в общината на топло допълнителните бюджети за увеличаване заплатите на учителите. Сега вънка турският рамзански даул бие за ядене.
към текста >>
Много е
студено
, така ми е нещо неприятно от
студ
и се чудя как ще легна да спя, та да не стана за смях сабахлента.
Обядвахме с Лазаровски само с кисело зеле. Писах през деня в общината на топло допълнителните бюджети за увеличаване заплатите на учителите. Сега вънка турският рамзански даул бие за ядене. Часът е 1 1/2 след полунощ. Писах до инспекцията дали ще ме уволнят или не че да си туря пари в бюджета.
Много е
студено
, така ми е нещо неприятно от
студ
и се чудя как ще легна да спя, та да не стана за смях сабахлента.
11.II.1929., понеделник, Крепча Спах до 7 ч. Легнах в 1 1/2 след полунощ. Голям студ. Облечен с балтоня, стоя покрай печката. Отпреде топли, отдире вее.
към текста >>
Голям
студ
.
Часът е 1 1/2 след полунощ. Писах до инспекцията дали ще ме уволнят или не че да си туря пари в бюджета. Много е студено, така ми е нещо неприятно от студ и се чудя как ще легна да спя, та да не стана за смях сабахлента. 11.II.1929., понеделник, Крепча Спах до 7 ч. Легнах в 1 1/2 след полунощ.
Голям
студ
.
Облечен с балтоня, стоя покрай печката. Отпреде топли, отдире вее. Настиналият гръб ме боли. Обръщам другата лява страна на печката. Прочетох тая вечер 3 вестника, даже 4 броя от „Съзнание", понеже отдавна ги бях изоставил, и научих много работи за борбите на Българския учителски съюз.
към текста >>
Студ
голям до неимоверност.
Умът ми бе светъл, душата летеше - рядко състояние. Приятно влияние на светлите Духове и велики души. Сега ми се доспа. От много четене ми натегна главата. Времето тая сутрин бе прозрачно, даже слънце бе огряло.
Студ
голям до неимоверност.
На стъмяване пропаднаха тъмни облаци, които се избистриха и заваля сняг. Вятърът глухо вее сега вънка. 12.II.1929., вторник Станах в 7 ч сутринта. След утринната молитва четох 19 гл. от Апостолите и 216 стр, от Втора серия - „Блажените".
към текста >>
Студ
голям.
Вятърът глухо вее сега вънка. 12.II.1929., вторник Станах в 7 ч сутринта. След утринната молитва четох 19 гл. от Апостолите и 216 стр, от Втора серия - „Блажените". Валеше сняг до следобед на големи парцали.
Студ
голям.
През деня - добро състояние на ума и духа. Вечерта четох „Добро здраве и Свобода" и от беседите по нещо за размисъл. Легнах си в 1 ч след полунощ. 13.II.1929 год. Станах в 7 ч.
към текста >>
Гърбът на плещите скован от
студ
.
През деня - добро състояние на ума и духа. Вечерта четох „Добро здраве и Свобода" и от беседите по нещо за размисъл. Легнах си в 1 ч след полунощ. 13.II.1929 год. Станах в 7 ч.
Гърбът на плещите скован от
студ
.
Правих ред гимнастики, за да се раздвижа. Небето облачно, не вали. Заприготвях след упражненията нещо за обед, без да закусвам, защото тия дни съм поизгладнял. На обед се надявах за писмо от Е., но нема. Вечерта отидох на разходка нагоре от селото.
към текста >>
Студът
е счупен.
Щях да чета новодошлата беседа, „Аз затова дойдох", но не успях, защото Енчо не си отиде скоро. Легнах си в 11 ч. 14.II.1929. Станах в 7. Времето шарено. Топъл вятър задуха от запад.
Студът
е счупен.
Кога лежах, тежко ми бе някак си и не ми се ставаше, но като станах, се промени настроението ми, искаше ми се да пея, да скачам, играя. Измих се хубаво по правилата на миенето и след това започнах най-великото от живота -молитвата. Пречистих стаята хубаво и се заприготвях за дома, че щом привърша занятията си, ще потегля за Водица, за да си взема брашно и масло и липов цвят. Потеглих с Димитър Лазаровски. Почти през всичкото време ми се пееше.
към текста >>
Вънка е
студ
, и то много голям.
Какъв е Дънов, колко годишен е, има ли общо между него и поповете. Що е разбиране на живота по форма и по дух. Що е материализъм и духовно разбиране на живота. И най-после, в 12 без 15 полунощ, завърших с вегетарианството от материалистична и етична гледна точка. Вземах си един куджак дърва оттам, защото в училищната ни канцелария бяха съвсем намалели и за утре съвсем няма.
Вънка е
студ
, и то много голям.
Месецът е в полулуние, свети на запад в полумъглата и нощта е светла, а откъм север вали дребен сняг. Вятър вее тайнствено в нощната тишина. Часът е 12 и 20, лягам. Легнах в 1 и 1/2 ч точно. 19.II.1929 год., вторник Станах в 7 ч.
към текста >>
Студ
голям е вънка и в стаята. 22.II.1929.
Залових се с щателно почистване на стаята си. Ходих на общината и тогава чак се върнах и късно правих наряда си. В час влязох следобед на последния час във II отделение. После разпущането ходих на общината, получих от Георги Събев писмо с хубави резюмета от беседи неделни. Свирих, четох от II серия до 11 ч и легнах да спя.
Студ
голям е вънка и в стаята. 22.II.1929.
Станах от сън в 7 ч. Със събуждането ми от сън в паметта ми се явиха три съня, които сънувах в три нощи подред. Първият е, че уж на главата ми, отгоре на върха, малко отзад, косата ми е оголена, малко закелявяла, едно петно малко, което ме грози и ме срами пред хората. Вторият сън, е: срещу четвъртък сънувах на призори, че си изгубих шапката, тая черната, новата, и останах гологлав. Третият сън е нощес на присъмване.
към текста >>
Вятър нямаше,
студът
не бе голям.
25.II.1929., понеделник От село потеглих в 5 1/2 ч. Небето прошарено ясно, но почти ясно. Луната - пълнолуние свети ясно, така, че може да се чете на такава светлина. Пътувам, а в душата ми широта и духовна пълнота. Мислих все чисти възвишени мисли и изпитвах благородни чувства.
Вятър нямаше,
студът
не бе голям.
Пътуването по Сопот до Таванца бе много изморитепно. До самото училище аз все си пеех свирех с уста и мислех хубави неща. Като седнах, почувствувах, че съм се много изморил и че пътят ми много дошъл, да си отида и върна и то на бърз ход, а не както да престоя в село. Десният крак горе ме боли в ставата в дебелото месо Снощи ме каниха на Опака, на вечеринка, но предпочетох да си отида в село, отколкото да отида да си губя времето с вечеринки. 27.II.1929., Сряда Станах в 6 1 /2 ч.
към текста >>
Станах, ходих за две стомни вода, измих се със
студена
вода.
5.III1.1929 год. След закуска ме ревизира по четене и писане в Ш и IV. Следобед го отведох до [Утр]енджик [? ] и след като нарисувахме картата на Поповска околия, се завърнах да спя късно. Изкъпах се и легнах. 6.III.1929.
Станах, ходих за две стомни вода, измих се със
студена
вода.
Но изобщо съм недобре духом, защото си губя времето. Ето часът е 12 без 20 и ние се завърнахме от Ангел и Бобаджанов и съм изморен и не ми се чете, а ми се спи. 7.III.1929 г., четвъртък Приготовлявах се за село, защото ще кумувам. И книжата за делото по уч[илищните] ниви. 8.III,1929 год.
към текста >>
Сняг вали,
студено
и то много.
Ето часът е 12 без 20 и ние се завърнахме от Ангел и Бобаджанов и съм изморен и не ми се чете, а ми се спи. 7.III.1929 г., четвъртък Приготовлявах се за село, защото ще кумувам. И книжата за делото по уч[илищните] ниви. 8.III,1929 год. Станах, вятър вее - бучи.
Сняг вали,
студено
и то много.
Дойде каруцарят и ме пита ще ходим ли. Потвърдих, въпреки времето, че ще трябва да отидем. Потеглихме аз, Ариф Дикогоклу, защото делото против Ибрям Кьосе Мехмедов той ще го завежда и упълномощава адвокат. Савата Ризвонов и още един. Дело не заведохме, а оставихме чрез агрономството да се заведе и изследва нарушението.
към текста >>
Времето пак
студенко
- прохладно.
Като че съм безсилен да се справя със себе си. „о" Отидох донесох една стомна вода. Стоплих я и се изкъпах хубаво, преоблякох и започнах утренния си наряд. Духом съм неразположен. Тази сутрин небето е облачно, а не както предните 3 - 4 сутрини, които сутрините бяха чисти, ясни.
Времето пак
студенко
- прохладно.
Главата ми тегне. Седнах да прочета което ми се падаше - 3 страници, които снощи не прочетох, но тежко ми беше. Ужасно положение е, кога човек се свързва и общува с хора от света, те го обират, вземат му всичко чисто от него и му оставят това, което те имат, чувства низки, желания груби, полови нагони и извратности и много подобни. Целия ден съм като обран търговец. Взема цигулката да свиря - не ми се свири, нищо не върви.
към текста >>
Студено
беше.
Калта бе замръзнала. Горе, на извора, снегът бе съвсем лед, където и бастонят не се задържа, та аз паданах на ръцете си, краката се подхлъзнаха и аз се устремих надолу по сипея, по урвата. За да си не нараня ръцете, аз за миг се претърколих на гръб и се устремих чак долу. Бях се изплашил. Излязох горе и в 5 1/2 почнах наряда.
Студено
беше.
След гимнастиките накладох огън. Огреях и затоплих се хубаво. Навлязох в гъсталака и насъбрах на една купчина много шума и тамо, заграден отстрани от вятъра и отдолу дебело постлано, четох, лежах, спах малко, пях, размишлявах за прочетените резюмета, които ми изпратили от София. На закуска и обед не си дойдох в училището, за да се нахраня. В 2 ч без 20 минути съм заспал на хубавото слънце.
към текста >>
Изглежда, че едно дето бях вън на
студено
, изстинал съм, та и затова болката.
Като ме видяха отгоре, завикаха. Направих им две снимки. Ето, часът е 11. Трябва да си лягам. Тази вечер в 7 1/ 2 ч според наряда трябваше да се нахраним 5, но във време на молитвите мен ми припадна, едва, едва, спресядане на стола дочетох определеното, но съвсем омаломощен.
Изглежда, че едно дето бях вън на
студено
, изстинал съм, та и затова болката.
Но след 1 ^ 2 ^ 3 часа се пооправих. Легнах си в 11 ч. 23.III.1929 год., с. Крепча Събудих се къде 5 ч. Главата тегнеше, спомен от сън - никакъв. „0".
към текста >>
Но изобщо днес бе
студено
.
След вечеря ми донесе обущата обущарят Ангел Иванов и му написах писмо до жена му във Враца, т. е. във фабриката в Мездра, във фабриката „Бахава". Работничка, а детето дала на други да го гледат и отхранват, а много се тревожи, че не му дават възпитание както трябва. Утре се каня да отида в Попово. Времето тая заран бе облачно, обед - ясно, сега, в 10 ч - ясно и приятна нощ.
Но изобщо днес бе
студено
.
29.III.1929 год., петък Станах рано. Веднага се приготвих и още в марчина [мрачина] потеглихме с Ариф Диколак [? ] за Попово. През деня говорих със Сандю. Брои ми 100 лева за беседите. 9.
към текста >>
Балтоните бяхме оставили, но от Шаванци до село имаше голям
студ
.
30.III.[1929 год.], събота Станах в 4 ч. Искаше ми се да пиша на Стефанка, но не сторих. След наряда почнах четене. След обед с Димитра, след получаването на пощата, потеглихме за селата си. Вървяхме бавно.
Балтоните бяхме оставили, но от Шаванци до село имаше голям
студ
.
Отидох направо в пощата, постоях няколко минути. Отидох на кооперацията. Говорих с Никола Костадинов, че симпатизира на въздържанието и че преднамерява да стане въздържател. Говорих с Рали Арнаудов, спомена за венчавки и свободен брак. Попът ме пита дали познавам Л. Лулчез.
към текста >>
Пролет, а все така още
студено
,
студено
,
студено
.
Лягам си в 11 без 15. 4.IV.[1929 год.], четвъртък При събуждането ми от сън гледам - съмнало се. Спомен през нощта - същата песен „0". Вънка е бяло - земята покрита със сняг и вали. Снощи дъжд почна да вали, а сега го обърнало на сняг и вали.
Пролет, а все така още
студено
,
студено
,
студено
.
Голяма зима с големи студове незапомнени. Измих се и започнах с наряда. След часовете започнахме да мажем учебните стаи с учителите. Аз само изкърпвах изкъртеното, а те белосваха с четките. Вечерта с ламбата доизкърпих.
към текста >>
Голяма зима с големи
студове
незапомнени.
4.IV.[1929 год.], четвъртък При събуждането ми от сън гледам - съмнало се. Спомен през нощта - същата песен „0". Вънка е бяло - земята покрита със сняг и вали. Снощи дъжд почна да вали, а сега го обърнало на сняг и вали. Пролет, а все така още студено, студено, студено.
Голяма зима с големи
студове
незапомнени.
Измих се и започнах с наряда. След часовете започнахме да мажем учебните стаи с учителите. Аз само изкърпвах изкъртеното, а те белосваха с четките. Вечерта с ламбата доизкърпих. Следобед снегът се преобърна в дъжд и цял ден вали, сега до 10 ч, и изглежда, че ще вали още, защото небето е покрито с черни облаци.
към текста >>
Измих се със
студена
вода.
Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог. Лягам си в 10 без 25. 6.IV.1929 год., събота Станах от сън. Въпреки че рано легнах, спал съм до 6 ч и 1/2 и то много дълбок сън съм спал. При събуждането имах само едно едно недобро настроение вследствие огъня, който изгаря всичко хубаво и благородно.
Измих се със
студена
вода.
Запалих печката и турих вода да се топли за изкъпване. Направих наряда и след това избръснах се и изкъпах хубаво. Преоблякох се, а отвън вече Мехмед на вратата чака да влезе, но е заключено. След почистването отключих. Влязоха учителите, започнах да пиша бюджетите.
към текста >>
Студено
беше много.
Лягам си в 12 ч с хубаво и добро разположение. 7.IV.1929 год., неделя, с. Крепча Събудих се, като зачух лопаща каруца. Дойде ми на ума, че ще отидавам [отивам] на Попово. Набързо се умих, облякох и потеглихме.
Студено
беше много.
Времето облачно. Каруцарят Ризванг Ризов караше бързо, така че в 6 потеглихме, а в 8 и 10 бяхме в Попово. Аз отидох у сватята Никула. Изчистих си дрехите и обущата, похапнах си у тях малко хляб и потеглих за събранието учителско. Отидох най-първо на пощата да предам писмото на Еленка, но не приемате празничен ден.
към текста >>
Снощи хубав дъждец ръмеше, а тая сутрин
студ
и сняг.
*пирница - манджа, направена с пържени пиперки. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) *НЛ.КЛ.Б.Л - няма любов като проявената Божия Любов. (Бел. М. И.) 8.IV.1929 год., понеделник Станах къде 6 1/2. Вънка вятър вее и сняг вали.
Снощи хубав дъждец ръмеше, а тая сутрин
студ
и сняг.
Дълга зима и тя учудва много хората. Много овци измряха от глад, слабост, цяла зима на хранило. Агънцата и те мрат много поради слабостта на овцете. Четох след наряда си снощната [беседа], „Двама свидетели"; на стр. 196 - много важни мисли, които ме не допуснаха по-нататък да тегля тая заран друго билетче.
към текста >>
Вънка е
студено
, облачно и пак нещо като дъжд вали слабо.
Учителите дойдоха и се заловиха да мажат. Мола г. Бейтула. Следобед аз започнах да пердаша изкърпеното и ударихме первазите със синя боя, смесена с черна. До тъмно мазах. А ето турих да си варя от зелена чорба и пиша бюджета на училищното настоятелство и на училището.
Вънка е
студено
, облачно и пак нещо като дъжд вали слабо.
към текста >>
35.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
И цял ден е много
студено
.
Вечерта, следствие влиянията, се появи у мен неудържима енергия низша - похотна, като се зле отрази върху ми. Спах недобре, „о". 15.IV.1929., понеделник Деня прекарах тежко и лоши мисли и груби чувства. 16.IV.1929., вторник Лоши състояния, крахове, тежки минути, в лоша атмосфера от вълчи мисли и странни чувства „о" „о" „о" през деня и вечерта „о" „о". 17.IV.1929., [сряда] Тая заран дъжд валеше, но се преобърна на големи парцали от сняг.
И цял ден е много
студено
.
Хората се оплакват, че ще изморят овцете и козите, особено малките се много намалиха. Студ много голям, голяк. Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теуменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои. Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ.
към текста >>
Студ
много голям, голяк.
15.IV.1929., понеделник Деня прекарах тежко и лоши мисли и груби чувства. 16.IV.1929., вторник Лоши състояния, крахове, тежки минути, в лоша атмосфера от вълчи мисли и странни чувства „о" „о" „о" през деня и вечерта „о" „о". 17.IV.1929., [сряда] Тая заран дъжд валеше, но се преобърна на големи парцали от сняг. И цял ден е много студено. Хората се оплакват, че ще изморят овцете и козите, особено малките се много намалиха.
Студ
много голям, голяк.
Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теуменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои. Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ. Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия.
към текста >>
Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият
студ
.
И цял ден е много студено. Хората се оплакват, че ще изморят овцете и козите, особено малките се много намалиха. Студ много голям, голяк. Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теуменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои.
Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият
студ
.
Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри. Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери.
към текста >>
Вънка замръзнало -
студено
е.
А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага. Първата създала сегашната религия, а втората - това са ония редки будни души, които проучават природата - великите закони, и съобразно с тях живеят в хармония с цялото битие. 18.IV.[1929 год.], четвъртък Станах от стаята, в която спах, в 5 1/2 ч. Съмнало се бе. Земята торена от сняг.
Вънка замръзнало -
студено
е.
Небето бяло със зимни облаци, само на изток е прошарено с малки разяснения. Слънцето отпечатва първите си лъчи на изтока. Спомен от [сън се е] запазил в паметта ми. Сънувах, че сме братството на една планина. Там беше и Учителят, но аз като, че не Го бях видял.
към текста >>
Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази
студения
лед, който ги е сковал от хиляди години.
В работата е смисълът на живота. У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета.
Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази
студения
лед, който ги е сковал от хиляди години.
Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч.
към текста >>
Място до самите високи скали, при голям извор
студен
, бистра вода изпод скалата, е било стара постройка, откъдето се открива широка гледка към Преслав и Шумен и на север до далечните в синевата височини.
За забелязване е, че в селата са затворени кръчмите. Има хубаво училище по външност, с хубава овощна градина. А за вътрешността говорят, че било първо в Шуменско по уредба; в музея му не можахме да влезем, защото слугата, в когото били ключовете, отишъл на работа. След една закуска, рано направена, потеглихме нагоре, към височините на тъй наречената Омуртаговата резиденция. Изпод скалите с югозападно изложение и западно място, запазено от да ходи добитък тамо, да не срути старите зидове и останки от стари постройки.
Място до самите високи скали, при голям извор
студен
, бистра вода изпод скалата, е било стара постройка, откъдето се открива широка гледка към Преслав и Шумен и на север до далечните в синевата височини.
Тамо Омуртаг е курортувал и наблюдавал отвисоко голяма част от царството си. Има пещера, в която се предполага, че са туряли трупове на мъртвите големци, високи изкопи високо в скалите, които са правени като наблюдателници. По на север от рова - величествено място над стар храм и обширни постройки, които са били обществени, като казарми или подобно; над тях на скалата се намира Мадарският Конник, високо на скалата, от старите времена направен от Омуртага в чест на Цар Крума - баща си. Изкачвахме се също и по направени от инженерната рота стъпала на брой 360 над скалите, където се намира стара крепост - наблюдателница и охранителница на цялата Мадара на времето си, със запазени големи зидове и формата напълно оригинална на крепостта с наблюдателниците си. Поспахме си по малко и потеглихме за селото, където се наобядвахме и с една каруца за 100 лева ни откара в Абоба, старата Плиска.
към текста >>
36.
1930 година
,
,
ТОМ 16
Мъгла е припаднала по планината и гъста е, обаче не бе много
студено
и изгрев няма.
22.III.1930 год. Из Шеста серия, „Двата природни метода". Станах от сън в 5 и 10. На върха над селото бях в 6 и 5. Свърши се нарядът с добро и духовно настроение.
Мъгла е припаднала по планината и гъста е, обаче не бе много
студено
и изгрев няма.
В квартирата си бях в 7.30. Стр. 498 - „Господи, да прогледнем! " На обед отидох в с. Равна. Вечерта дадохме тамо вечеринка с тамошните деца, също Генов от Туден с 2 номера и аз и Еленка свирихме 2 пъти и аз изпях „Аз съм бялото кокиче". Вечерта спахме у Симо Игнатов (у дядови Илови).
към текста >>
Студенти
- всички учащи се.
Празнува се и Денят на народните будители. Заедно с това и празнува се и именният ден на Царицата Джована Савойска, прекръстена сега като Българска Царица Йоана, на името на Иван Рилски. Учащите всичките в стройни редове. Войски, разни организации, всички от 8 ч започват пак да преминават през двореца и да поздравляват Техни Величества Царя и Царицата. Ученици, ученички с музиките си минаваха.
Студенти
- всички учащи се.
Из улиците пееха маршове, най-вече „Тих бял Дунав се вълнува". С портретите на народните будители манифестираха за Деня на народните будители и ратници за освобождаване България от турците. Върнахме се късно с Еленка на Изгрева, даже тя си отиде преди мен. 2.XI.1930 год., неделя Трябваше на обед да си заминаваме и аз бях ангажирал билети, но по нареждане от Учителя оставихме за понеделник. След беседата аз пак отидох в града, да отсроча билетите.
към текста >>
37.
1931 година
,
,
ТОМ 16
Каквато и да е твоята длъжност, приспособявай се към условията на Любовта." Времето мъгляво,
студено
.
Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията." „Под думата „грабнати във въздуха" се разбира процес на пропукване на съзнанието." „Идването на Христа [е] вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас." Та, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание." „Искаш да помниш, например да развиваш паметта си - остави се на клетките на паметта, помоли им се и кажи: „Моля ви се, съберете всички дании, необходими за усилването на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко на каша ще стане. Също така и за математиката, за музиката, за изкуствата има специфични клетки, за милосърдието, за зрението и т. н. има специфични клетки. За говора - също." „Само човешките престъпления се доказват." „Като станеш сутрин, кажи си: «Днес ще обичам всичко заради Бога.»" „Ти не можеш да растеш, без да обичаш човечеството." „Условие е само Любовта, всякога се приспособявай към нея, никога към другите условия.
Каквато и да е твоята длъжност, приспособявай се към условията на Любовта." Времето мъгляво,
студено
.
Сънувах, че бях някъде си. При мен са някоя си госпожица непозната и млада, външно красива, но бездушна. После говорихме нещо с Касабова -прогимназиална учителка в Годеч. С нея стоях много. Уж че имаме любовни отношения.
към текста >>
Вънка е
студено
и то много.
Сега вие трябва да се освободите от вашите стари възгледи, които имате. Това е най-мъчното. формулата накрая на държаната лекция на 22. септемврий 1931 год. е: „ Само Любовта на безсмъртието, Само Светлината на безсмъртието, Само Свободата на безсмъртието носят пълния живот." (Три пъти.) 20.XII.1931 год., неделя От снощи задуха много силен вятър, който повдига снега и го носи и наслагва по трапища, край синури и покрай гората.
Вънка е
студено
и то много.
Аз се събудих рано, но не станах. Чаках да се развидели, че тогава се надигнах. Направих си гимнастиките донякъде и ето, слугата донесе огъня. Затопли се стаята полека-лека. Донесоха ми вестник „Утро" и в него прочетох за кървавите инциденти в сряда, на 16.ХП, между студентите и полицията.
към текста >>
Донесоха ми вестник „Утро" и в него прочетох за кървавите инциденти в сряда, на 16.ХП, между
студентите
и полицията.
Вънка е студено и то много. Аз се събудих рано, но не станах. Чаках да се развидели, че тогава се надигнах. Направих си гимнастиките донякъде и ето, слугата донесе огъня. Затопли се стаята полека-лека.
Донесоха ми вестник „Утро" и в него прочетох за кървавите инциденти в сряда, на 16.ХП, между
студентите
и полицията.
Студентите манифестирали против професор Ал. Цанков. Не го искат за професор, понеже на 9-й юний 1923 год. насила смъкна земледелската власт и се проляха много кърви от българския народ. След това започнах да чета на есперанто „La kondicoj de la eterna vivo" * от Учителя. До обед четох.
към текста >>
Студентите
манифестирали против професор Ал. Цанков.
Аз се събудих рано, но не станах. Чаках да се развидели, че тогава се надигнах. Направих си гимнастиките донякъде и ето, слугата донесе огъня. Затопли се стаята полека-лека. Донесоха ми вестник „Утро" и в него прочетох за кървавите инциденти в сряда, на 16.ХП, между студентите и полицията.
Студентите
манифестирали против професор Ал. Цанков.
Не го искат за професор, понеже на 9-й юний 1923 год. насила смъкна земледелската власт и се проляха много кърви от българския народ. След това започнах да чета на есперанто „La kondicoj de la eterna vivo" * от Учителя. До обед четох. Наобядвах се и изпратих Младена в Годеч, да занесе лекцията за „Човешките косми", и мисля да продължа лекцията. 21.XII.1931.
към текста >>
38.
Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
,
Пеню Ганев
,
ТОМ 16
Понеже левият ми крак е много чувствителен спрямо
студа
, затова вечерта си дойдох да си спя.
Учителят говори мъдри изречения. После говори, че днес ще почистим лагера до обед, а от обед до петък обед ще имаме почивка (пост). От обед аз бях дежурен. Носих вода да чистят зарзавата за петък за обед. Носихме вечерта дърва.
Понеже левият ми крак е много чувствителен спрямо
студа
, затова вечерта си дойдох да си спя.
29.VII.1932 год., петък Имаше на изток тъмни облаци. Слънцето не се показа. Тъмни облаци, тъмни и мъгляви, се носеха във висините. В низините къде Маджарите мъглата бе като бяло море. После постепенно се покачи мъглата нависоко.
към текста >>
Времето
студено
.
Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът. През деня вадихме и носихме камъни за новата кухня. Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали.
Времето
студено
.
Студен северен вятър вее. Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още.
към текста >>
Студен
северен вятър вее.
И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът. През деня вадихме и носихме камъни за новата кухня. Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено.
Студен
северен вятър вее.
Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
към текста >>
9.VIII.1932 год., вторник Тая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем
студено
.
След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа. Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря.
9.VIII.1932 год., вторник Тая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем
студено
.
Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев. Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния.
към текста >>
39.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Времето
студено
.
Отидох [до] пътната врата - ето госпожица някоя се спря и тя на вратата, а селянин, който я съпровождаше, влезе преди мен вътре. Тя остана вън. Мен ме досрамя от меня си и се възвих и се повърнах назад. 19.XI.1933 год., неделя В 4 1/2 станах. В 5 почна нарядът.
Времето
студено
.
В 10 имаше беседа върху „Запаленото кандило". Следобед в 5 ч имаше концерт от Иванчо Кавалджиев. Деня прекарах в размисъл по това-онова, какво да започна сега, и що да работя сега, като свободен от учителствуване. Попрегледах Аритметиката на III клас, за да мога да помагам на Станка. Вечерта до 10 ч помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил.
към текста >>
Облачно и
студен
вятър духа.
Бяхме решили да отидем да купим материали за Еленка за барака за кюмюр, но се отказахме за днес. Отидох у Янкова и с Еленка си дойдохме. С Колю Ралев се срещнахме, той работи на „Граф Игнатиев". Говорихме до късно - 11 ч и пяхме с Еленка у брата Иванови. 21.XI.1933 год., вторник Станах в 6 ч.
Облачно и
студен
вятър духа.
Савка дала на Еленка една лекция от 5.ХI., неделна, в 5 ч с, озаглавена „Общото благо" * , от нея прочетох сега хубави мисли. Ето тия ми харесаха: „Онзи, който живее в любовта, онзи, който има истинния живот, онзи, който има знание, истинската свобода, който е свързан с Бога в този смисъл, в пълната смисъл. Сега аз не правя възражение, дали ние сме свързани? Който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. Няма сила, която да внесе смъртта в него.
към текста >>
Вече от 3 - 4 дни има голям
студ
.
И не трябва да отлага. * Лекцията е отпечатана в томчето „Вечният порядък", ИК „Жануа'98", С, 1998 г., с. 1 - 22. {Бел. М. И.) 23.XI.1933., четвъртък Тази сутрин имаше лед.
Вече от 3 - 4 дни има голям
студ
.
По нашето уволнение, г-н Янков праща Сребро Данов да отиде при главния секретар ф, Манолов, за да види какъв ще бъде отговорът му за възвръщането ни. Вчера и днеска Еленка ходи при зъболекаря Джераси и отива у Янков, за да види как отива работата по възвръщането ни. Нощес съм сънувал, че вървим някъде с Елиезер по планински места. Аз му разправях как съм пътувал това лято по върха Амбарица, Купена, но говорихме изобщо за Амбарица. Вървяхме по едни ридове.
към текста >>
Времето облачно,
студено
.
Най-хубаво е да си позлатен, после може да си посребрен, а най-лошо е да си калайдисан, но то е за предпочитане, отколкото да си мед окислена. Нещата в умствения свят най-лесно стават, защото е рядка материята, най-малко съпротивления имат. В сърдечния свят материята е по-гъста, а в постъпките - вече на физическото поле и [тук] най-трудно се реализират нещата, съпротивлението е голямо. Даде ни тема: „Отношенията между кривите и правите постъпки". На гимнастическите упражнения предупреди, че тая заран да направим упражненията ритмично.
Времето облачно,
студено
.
Вятър няма. Вчера следобед бе топло, слънце хубаво грееше, а днес - студено. Четох 5 лекция на общия окултен клас - лекция „Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли", XIIIгодина * . Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли. Висшият свят „Девакан" представлява високото, девственото място.
към текста >>
Вчера следобед бе топло, слънце хубаво грееше, а днес -
студено
.
В сърдечния свят материята е по-гъста, а в постъпките - вече на физическото поле и [тук] най-трудно се реализират нещата, съпротивлението е голямо. Даде ни тема: „Отношенията между кривите и правите постъпки". На гимнастическите упражнения предупреди, че тая заран да направим упражненията ритмично. Времето облачно, студено. Вятър няма.
Вчера следобед бе топло, слънце хубаво грееше, а днес -
студено
.
Четох 5 лекция на общия окултен клас - лекция „Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли", XIIIгодина * . Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли. Висшият свят „Девакан" представлява високото, девственото място. В Божествения свят „дева" означава най-високото място, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне. Чувствата, мислите, душата и духът на човека не са подготвени за това място.
към текста >>
Студено
. Облачно.
Душата ще остане пак същата. В Писанието е казано: „Възлюбил е истината, която е в човека." Този живот наричаме живот на истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим, за да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него. * 27.ХI.1933., понеделник Станах от сън.
Студено
. Облачно.
На изток особни сияния с много красиви багри, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава. Много чудна гледка с много типични багри. След като си направих упражненията, без да закусвам, отидох в Учителския съюз при Д. Негенцов. Заедно с него и други колеги отидохме в Министерството на Просветата. Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр.
към текста >>
Денят бе
студен
, но не съвсем.
28.XI.1933 год., вторник Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко". Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо. Нощес валя дъжд. Тая заран само на изток бе облачно и после веднага се заоблачи и затъми.
Денят бе
студен
, но не съвсем.
Петелът на Савкини тая заран пропя пред вратата (бял петел и три бели кокошки) и Учителят дохожда на гроздобер и се отби за малко в стаята и хапна малко грозде. От 22.ХI.1933., сряда, е дадена тема в общия окултен клас: „Отношението на правите и кривите постъпки" Съществува един закон в природата, който гласи: Всяка права мисъл, постъпка и действие, които са в унисон със законите в природата, които действуват съграждаще върху живота ти и на твоите обкръжающи, има положително следствие с плодоносен край, и обратно: всяко действие, чувство и постъпка, които не се обуславят от разумността, имат отрицателно действие, те са криви и имат лош край. Правите постъпки водят към възход, кривите - към низход, ограничение. Правите постъпки те водят към добри условия, към възкресение и живот, а лошите постъпки те водят към ограничения, смърт, застой. Правата постъпка се обуславя от правата мисъл.
към текста >>
40.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Днеска е сняг,
студено
из София.
В Божествения свят хората нито се раждат, нито умират. Там са толкова, колкото са всякога. Всеки, който се опита да докаже какво нещо е Господ, той е най-големият невежа. Няма какво да се доказва, че има слънце. Ако ние можем да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света.
Днеска е сняг,
студено
из София.
Отидох в Учителския дом. Заварих Д. Негенцов, Тодор Попов и Колю Никитов. Говорихме за разни въпроси и за нашето възвръщане. Ето, пристигна и Манов.
към текста >>
* Следобед задуха много
студен
вятър от юг.
Отначало ще може в по-малък процент да се сортират, но впоследствие ще се дойде до пълна и правилна класификация. На окултния ученик през седмицата, в зависимост от лекцията, ще му се дават и практически изпити и затова той трябва да разбира езика на природата, защото чрез всичко той ще се опитва и изпитва. Когато ученикът има много мъчнотии, много болки, то създава му се една централна голяма, за да му [се] привлече вниманието в голямата, за да я излекува. Всеки да си намери най-добър метод за работа. Всичките условия трябва да се използуват разумно, да се отделят 510 минути за четене на словото Божие.
* Следобед задуха много
студен
вятър от юг.
Стана голяма виялица. Свършихме до мръкнало с Игната. 17.XII.1933 год., неделя Събудих се още в 3 ч през нощта. Докато дойде време за наряд, не можах да заспя. Времето бе поомекнало.
към текста >>
Студен
вятър духа.
У мен се зароди идеята да остана в почивка в понеделник, вторник и сряда. Навечерях се с леща и варена мурдия корените й, и така ми се доспа, че въпреки че бях започнал да чета книжката на Лулчев - „Спорната гара", то ми се доспа и затова още в 7 ч си легнах. 18.XII.1933 год., понеделник Тая сутрин времето показа, че ще настъпи голяма зима. Валеше тихо, поледица. Небето побеляло.
Студен
вятър духа.
Аз след гимнастическите упражнения се избръснах и отправих за Учителския съюз. В 9 и 10 бях вече в съюза. Говорих с Д. Негенцов по нашето уволнение. Той написал статия, за да се отпечата, но аз го замолих да не я дава сега да се отпечатва, защото в брой 24 на „Съзнание" учителското дружество в Годеч е писало за мен, Угърчинска и Еленка.
към текста >>
Не е
студено
.) „Всичките неща, които се обясняват, са прости процеси.
Снегът започна да вали силно. След и в прочитането на лекцията ми дойде идеята да обявя гладна стачка до възвръщането ни в Равна. Ето и някои мисли от самата лекция. Простите и сложните процеси в природата XIII година [1933 1934], 4-та школна лекция на 1-вия младежки окултен клас, държана на 10 ноемврий 1933 год., петък, 6 10 ч сутринта. * (Времето ветровито, небето облачно и забулено, тук-там звезди.
Не е
студено
.) „Всичките неща, които се обясняват, са прости процеси.
Простите процеси по-лесно стават. Пълната стомна е положителен процес. Празната е отрицателен. Положителните неща имат по-голяма тежест, имат запас от енергия, от сила. Празната стомна е негативна, но същевременно в тази празна стомна вие имате възможност да поставите каквото и да е съдържание, а в пълната нямате тая възможност.
към текста >>
22.XII.1933 год., петък Времето бе много
студено
.
Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвеждат във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри. Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете. Това не е нещо произволно. Тези, които обръщат внимание на цветовете на облака, и, от тях има голямо въздействие и поука.
22.XII.1933 год., петък Времето бе много
студено
.
Силен проницателен вятър духа. От петдневната почивка съм отслабнал физически. Нямам настроение за четене или каквато и да е друга работа. Докъде 10 ч бях все в салона при Учителя. От 11 докъде 1 ч писах писмо на дяда Недя.
към текста >>
Много
студено
.
" Гърлото ми гори за вода. Така се насърбах хубаво със супа, но без хляб. Вечерта пък ядох качамак, подправен с масло и сирене, даже и Еленка помага на качамака. Тая нощ спах добре. 23.XII.1933 год., събота Станах на съмване.
Много
студено
.
Аз чувствувах, че като че ли вече нашето възвръщане е готово и затова бързах да отида у Янков, да видя що е станало. Закусихме, и Еленка също. Облякох се с тънките дрехи и потеглих за господин Янков. Оказа се, че той още не бе успял да вземе бележка от Върбенов, секретаря на Либералната пъртия. Аз отидох и в Инспекцията, за да видя Николов, но го нямаше.
към текста >>
Но не се къпахме, поради големия
студ
.
Стоях у Янков докъде 3 ч и си дойдох на Изгрева. Еленка ме чакаше цял ден тук, за да види резултата. Аз донесох 1/2 кило спанак. Сестрата Неда ми го свари на супа и аз му изпих сока, за да отслабне силният запек от почивката. До вечерта стоях и след като се измихме и преоблякохме, си легнахме.
Но не се къпахме, поради големия
студ
.
24.XII.1933 год., неделя Сън. Сънувам, че съм в Равна учител. Една кола, само колесници, загазила в един дол, та не мога да я изтегля. Ето, след малко надойдоха много деца, нашите ученици - кои теглят, кои тикат, изтеглиха колата, весели, весели. Друг сън.
към текста >>
Няма голям
студ
.
Разпущаме децата, но като че ли има изпити, даваме изпит с децата, но свидетелствата им не сме написали. Но се канех само да им съобщя кой минава и кой не. След това се оказа, че това не е изпит, а ще ги разпущаме за коледната ваканция, но ние с Еленка сме сбъркали. И се зарадвахме, че сме дошли само за ден, и че пак ще се завърнем в София при братя и сестри. Времето поомекна.
Няма голям
студ
.
Снегът се топи полека. Днес ходих у Николина Балтова. Поправих й един брашнян сандък, като му пригодих капак, и на гардероба нещо. Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един лимон и се наобядвахме. Брат Боев ни каза, че Учителят на обед казал, че война ще има на изток.
към текста >>
41.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Вятърът бучи, фортуната вее, но не е
студено
много.
Отидох след това, та вземах за 107 лв, за цигулката на брата Иван принадлежности и като се завърнах в „Граф Игнатиев", се отбих в една млекарница и изядох 2 млека по 4 лв. без хляб, ей-тъй, ми се бе дояло мляко, и си дойдох на Изгрева. До вечерта късно приготвих цигулката и свирих и си легнах. 3.I.1934 год., сряда От вчера от обед започна да вали сняг на едри парцали. Тая заран е навалял една педя.
Вятърът бучи, фортуната вее, но не е
студено
много.
Нощес се пробудих много пъти. Беседата бе много хубава. Чете се 108. псалом. След школата Николина Балтова ме покани да й помогна да прехвърли багажа от стаята в кухнята, за да приготви вечеря на Учителя и поканени други от града и братството от Изгрева. Покани и мен.
към текста >>
Студено
бе, но вятър нямаше.
Срещнах и Сотиров на улицата. На 7 и 8 януарий Учителят не говори, само на 7.I изказа едно хубаво изречение. 8.I.1934 год., понеделник В 8 ч бях на гарата за Драгоман. Намерихме [се] с Минев чиновник в 3 Банка- Годеч. Пътувахме с пощата с шейни до Годеч.
Студено
бе, но вятър нямаше.
Над Каленовци обърнахме шейната, но повреда нема. В Годеч си вземах от Каралеев удостоверения и с Арсо се разплатихме, също и с фурната. Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре. 9.I.1934 год., вторник, Равна Станах рано.
към текста >>
Небето бе облачно и времето
студено
.
Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева. Прибавих му още 50 лева и се сбогувах и потеглихме. Изпрати ме Владимир Велков до края на Годеч.
Небето бе облачно и времето
студено
.
Тежко вървеше натоварената каруца. На много места из баирите конете се спираха сами да си почиват. До Раниславци все вървяхме. Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан.
към текста >>
Студено
бе.
На много места из баирите конете се спираха сами да си почиват. До Раниславци все вървяхме. Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан. Това бе в сряда, на 10.I. т. г. 11.I.1934 год., четвъртък Станахме в 3 ч.
Студено
бе.
Аз се облякох добре. Понеже вървяхме и затова студът не се усети. В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах.
към текста >>
Понеже вървяхме и затова
студът
не се усети.
Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан. Това бе в сряда, на 10.I. т. г. 11.I.1934 год., четвъртък Станахме в 3 ч. Студено бе. Аз се облякох добре.
Понеже вървяхме и затова
студът
не се усети.
В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах. Времето все облачно, студено. Учителят все в горницата, на беседи не слизал.
към текста >>
Времето все облачно,
студено
.
Аз се облякох добре. Понеже вървяхме и затова студът не се усети. В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах.
Времето все облачно,
студено
.
Учителят все в горницата, на беседи не слизал. Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения.
към текста >>
При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на
студа
.
След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя.
При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на
студа
.
След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана. В 9 ч отпътувахме. На гарата се сбогувахме с бр. Ивана и той се върна, а аз останах да чакам.
към текста >>
Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на
студено
, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни.
Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора.
Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на
студено
, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни.
14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям.
към текста >>
Показаха се неприветливи и
студени
.
Дойде си касиерът, който бе на госта, и отключи канцеларията. Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега.
Показаха се неприветливи и
студени
.
След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя. Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча.
към текста >>
Има
студ
, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара. Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля.
Има
студ
, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Сънувах интересни сънища, но не ги записах. Напред бях, по икиндия, полегнал, сънувах, че децата плачеха за мене в Равна при раздялата ми с тях, и аз заплаках от умиление и се събудих. * [..] [Сън:] ... само тя и аз знаем. А даже нейните близки и не подозирали или пък тя е била някъде далеч от тях, та не им е съобщила, че тя е имала дете, и обществото, в което тя живее, не се е заинтересувало, че тя това дете откъде го има и че тя е възрастна госпожица. Ето, дохожда Негово Величество Цар Борис III и се заприказва сладко, приятно с нас.
към текста >>
Вънка е
студено
, замръзнало.
Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини. 7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден.
Вънка е
студено
, замръзнало.
Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред.
към текста >>
Много
студен
и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето.
Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
Много
студен
и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето.
Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме.
към текста >>
Цял ден духа много
студен
вятър и земята и всичко е замръзнало.
Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор.
Цял ден духа много
студен
вятър и земята и всичко е замръзнало.
Часът е 11 1/2. Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър.
към текста >>
Но от север силен духа
студен
вятър.
Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе.
Но от север силен духа
студен
вятър.
Водата в коридора замръзнала в кофата. Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе студено поради студения вятър. Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо. 16.II.1934 год., петък Станах в 6 ч.
към текста >>
Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе
студено
поради
студения
вятър.
Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър. Водата в коридора замръзнала в кофата.
Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе
студено
поради
студения
вятър.
Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо. 16.II.1934 год., петък Станах в 6 ч. Прочетох лекцията „Двата полюса". Подчертах много добри работи, върху които трябва да се размишлява дълго, за да станат кръв и плът в съзнанието ми.
към текста >>
Боев и Звездински и писмо от Костадин Антов от Равна.[/b] [b][b]6.III.1934 год., вторник[/b][/b] [b]Времето е облачно и
студено
.
Това бе срещу къщата на Петко Тодоров Братиев във Водица.[/b] [b]До обед имахме лекция по гимнастика и критика, а следобед - свободни.[/b] [b][b]5.III.1934 год., понеделник[/b][/b] [b]Един от членовете съдии при окръжния съд, Костов, реферира на тема как се произвеждат избори, а след него имаше инспекторът реферат как се преподава чужд език, или как да преподаваме български език в турските училища. Следобед аз си купих някои покупки и се отправих за К.-Кафтан. Закъснях, а и сняг бе валял и се стопил, че бе и кално, та мъчно си дойдох. Получих писма от Н. Чакова - резюмета, от Еленка-резюмета и писма и от бр.
Боев и Звездински и писмо от Костадин Антов от Равна.[/b] [b][b]6.III.1934 год., вторник[/b][/b] [b]Времето е облачно и
студено
.
Писах писма тая заран на Коци, Василка Костадинова-Коцевата, Илия Тошев и до Инспекцията. Прекарвах тъжни минути и в Кърджали, и тук, откак се върнах. Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч.[/b] [b][b]7.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме. Не обядвах, защото не се чувствувах добре.
към текста >>
книга на Царете.[/b] [b]Времето е тихо, облачно, не е
студено
.
Не обядвах, защото не се чувствувах добре. Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре. Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.[/b] [b][b]8.III.[1934 год.], четвъртък[/b][/b] [b]Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV.
книга на Царете.[/b] [b]Времето е тихо, облачно, не е
студено
.
Ходжата следобед си отиде за селото си Коруджи Верен, Хаджи махленска община, а аз занимавах децата последния час. След вечеря преписах на брат Тошев за госпожата му една от лекциите - „Извор на здрави устои", от младежкия клас, която той ме замоли да му препиша, и към 11 ч ми се доспа и си легнах.[/b] [b]Спах, докато се съмна. Не ми се ставаше. Чувствувах се неразположен. След като си направих молитвата и гимнастиките, тогава дописах резюмето за брата Тошев и него и снимките на неговите хазяи ги изпратих по Рамадан X.
към текста >>
Студеничко
, затова запалих печката и започнах да се занимавам с нареждане текста на първото гимнастическо упражнение - „Първият ден на пролетта", за да услужа на брат Тошев, и той да научи това упражнение.
Получих от Минко Тонев писмо, а другата поща е училищна. Отидох при брат Тошев за малко, към 12 ч си потеглих обратно, без да се бавя в Кърджали.[/b] [b]На връщане имах тежко състояние, и то защо, че нямам приятели или приятелки в Кърджали, та да се позабавям на приказки там.[/b] [b]Но в дълга размисъл, аз дойдох до следното: че аз като искам, мога винаги да намеря компания, обаче защо ми са такава компания - само да убива времето и да ме заангажират за бъдаще с това, с онова. И си казах, че това положение, това уединение, аз кога бях в Равна, аз съм си го пожелавал и следователно сега, като ми е дадено, трябва да го използувам разумно, защото такова външно спокойствие рядко се дава и аз трябва да използувам рационално това скъпо и хубаво време за самокултура, а близките, моите приятели, Бог не ме е лишил. Братята, сестрите са, и всички светли души и умове са компанията, с която трябва да дружим.[/b] [b]След това в 2 ч обядвах ряпа и пържени милинки. След това си поспах малко и после се поразходих до кафенето, а до 11 ч вечерта свирих ноти с много хубаво, хармонично настроение.[/b] [b][b]27.III.1934 год., вторник[/b][/b] [b]Небето облачно.
Студеничко
, затова запалих печката и започнах да се занимавам с нареждане текста на първото гимнастическо упражнение - „Първият ден на пролетта", за да услужа на брат Тошев, и той да научи това упражнение.
Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието.
към текста >>
За първи път след десетдневен
студ
днес е топло.
Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b] [b]*[/b] [b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах.
За първи път след десетдневен
студ
днес е топло.
Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.[/b] [b]Хубав слънчев ден.
към текста >>
Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и[/b] [b]мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали.[/b] [b]*[/b] [b]Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е
студено
.
Отговори ми се, че тая г-ца има някой заминал от близки свои от рода си, обаче той е назадничав дух, който иска да се въплоти чрез нея и че тоя дух е глухоням, изобщо - човек с паднала еволюция и че той ще ми бъде едно бреме, ако аз се оженя за нея. След това сънувам, че уж тя е госпожица мома от Ковачевец, че с други свои другарки тя дохожда в нашето село на сватба от страна на едната страна, но у дома. И когато те били дошли, дошли в неделя сутринта на „Кума" много рано, та ние у дома сме се успали. Мама лежи под юрганя, наш Иван - обаче Иван е като малко момче - лежи до нея, до него Слава - жена му, обаче тя е голяма, като че не е негова жена, и аз съм накрая. Слава коментира въпроса, че сватбарите дохождали и ето, си отиват.
Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и[/b] [b]мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали.[/b] [b]*[/b] [b]Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е
студено
.
Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Ив. и Неда Петрови.[/b] [b][b]13.IV.1934 год., петък[/b][/b] [b]Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце. От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.
към текста >>
42.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Вятърът бучи, фортуната вее, но не е
студено
много.
Отидох след това, та вземах за 107 лв, за цигулката на брата Иван принадлежности и като се завърнах в „Граф Игнатиев", се отбих в една млекарница и изядох 2 млека по 4 лв. без хляб, ей-тъй, ми се бе дояло мляко, и си дойдох на Изгрева. До вечерта късно приготвих цигулката и свирих и си легнах. 3.I.1934 год., сряда От вчера от обед започна да вали сняг на едри парцали. Тая заран е навалял една педя.
Вятърът бучи, фортуната вее, но не е
студено
много.
Нощес се пробудих много пъти. Беседата бе много хубава. Чете се 108. псалом. След школата Николина Балтова ме покани да й помогна да прехвърли багажа от стаята в кухнята, за да приготви вечеря на Учителя и поканени други от града и братството от Изгрева. Покани и мен.
към текста >>
Студено
бе, но вятър нямаше.
Срещнах и Сотиров на улицата. На 7 и 8 януарий Учителят не говори, само на 7.I изказа едно хубаво изречение. 8.I.1934 год., понеделник В 8 ч бях на гарата за Драгоман. Намерихме [се] с Минев чиновник в 3 Банка- Годеч. Пътувахме с пощата с шейни до Годеч.
Студено
бе, но вятър нямаше.
Над Каленовци обърнахме шейната, но повреда нема. В Годеч си вземах от Каралеев удостоверения и с Арсо се разплатихме, също и с фурната. Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре. 9.I.1934 год., вторник, Равна Станах рано.
към текста >>
Небето бе облачно и времето
студено
.
Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева. Прибавих му още 50 лева и се сбогувах и потеглихме. Изпрати ме Владимир Велков до края на Годеч.
Небето бе облачно и времето
студено
.
Тежко вървеше натоварената каруца. На много места из баирите конете се спираха сами да си почиват. До Раниславци все вървяхме. Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан.
към текста >>
Студено
бе.
На много места из баирите конете се спираха сами да си почиват. До Раниславци все вървяхме. Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан. Това бе в сряда, на 10.I. т. г. 11.I.1934 год., четвъртък Станахме в 3 ч.
Студено
бе.
Аз се облякох добре. Понеже вървяхме и затова студът не се усети. В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах.
към текста >>
Понеже вървяхме и затова
студът
не се усети.
Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан. Това бе в сряда, на 10.I. т. г. 11.I.1934 год., четвъртък Станахме в 3 ч. Студено бе. Аз се облякох добре.
Понеже вървяхме и затова
студът
не се усети.
В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах. Времето все облачно, студено. Учителят все в горницата, на беседи не слизал.
към текста >>
Времето все облачно,
студено
.
Аз се облякох добре. Понеже вървяхме и затова студът не се усети. В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах.
Времето все облачно,
студено
.
Учителят все в горницата, на беседи не слизал. Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения.
към текста >>
При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на
студа
.
След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя.
При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на
студа
.
След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана. В 9 ч отпътувахме. На гарата се сбогувахме с бр. Ивана и той се върна, а аз останах да чакам.
към текста >>
Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на
студено
, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни.
Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора.
Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на
студено
, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни.
14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям.
към текста >>
Показаха се неприветливи и
студени
.
Дойде си касиерът, който бе на госта, и отключи канцеларията. Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега.
Показаха се неприветливи и
студени
.
След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя. Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча.
към текста >>
Има
студ
, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара. Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля.
Има
студ
, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Сънувах интересни сънища, но не ги записах. Напред бях, по икиндия, полегнал, сънувах, че децата плачеха за мене в Равна при раздялата ми с тях, и аз заплаках от умиление и се събудих. Четох нещо от „Frateco" * , за Правдата - от Учителя, и това ме окрили малко и развесели. *„Frateco" (есперанто) - „Братство". (Бел. М.
към текста >>
Не е много
студено
в уютната ми стая.
Изобщо всички снимки, които проявих, са хубави. 20.I.1934 год., събота, с. Каз.-Кафтан Ясно утро. Хубаво слънце. Слана паднала вънка.
Не е много
студено
в уютната ми стая.
Все съм неразположен нещо. Сън. Сънувам, че Учителят ме покани да го съпроводя да отидем при брата Тошев, който е понастоящем прокурор в окръжния съд в гр. Кърджали. Отидохме в града, но не е този Кърджали, който познавам аз. Влязохме в един двор, широк, и по стълби се изкачихме на горния етаж, Тамо вън имаше широка веранда. Седнахме. Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед.
към текста >>
Мъгла и
студено
вън.
Изгледи на селото К. Кафтан, гьореша и дето играят двете кадънчета. На Каралеев изпратих 7 картички, дето са фотографирани децата му. И така докъде 1 ч среднощ. 22.I.1934 год., понеделник, К.-Кафтан Станах рано.
Мъгла и
студено
вън.
Запалих примуса и започнах да се бръсна. Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището. В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност. После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали.
към текста >>
Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със
студена
вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая
студена
вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро.
А сега, че ще бъда уволнен или оставен да си доизкарам докрая, то е едно, а аз трябва, във всеки момент трябва да бъда умен и да давам възможност само доброто да се проявява и то да се насажда в обкръжающите ме, с мисъл и с чувство й с цялата си същина. Аз трябва да бъда като слънцето -винаги да светя; че хората били в пещери, катакомби, в стаи или непосредствено на твоите лъчи, или че небето може да е облачно, но аз трябва да светя, да отлъчвам светлина, топлина и живот, който да се разлива наоколо. Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност. 28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан Събудих се в 3 1/2 ч и станах.
Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със
студена
вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая
студена
вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро.
Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина.
към текста >>
Вънка е
студено
, замръзнало.
Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини. 7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден.
Вънка е
студено
, замръзнало.
Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред.
към текста >>
Много
студен
и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето.
Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
Много
студен
и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето.
Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме.
към текста >>
Цял ден духа много
студен
вятър и земята и всичко е замръзнало.
Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор.
Цял ден духа много
студен
вятър и земята и всичко е замръзнало.
Часът е 11 1/2. Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър.
към текста >>
Но от север силен духа
студен
вятър.
Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе.
Но от север силен духа
студен
вятър.
Водата в коридора замръзнала в кофата. Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе студено поради студения вятър. Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо. 16.II.1934 год., петък Станах в 6 ч.
към текста >>
Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе
студено
поради
студения
вятър.
Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър. Водата в коридора замръзнала в кофата.
Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе
студено
поради
студения
вятър.
Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо. 16.II.1934 год., петък Станах в 6 ч. Прочетох лекцията „Двата полюса". Подчертах много добри работи, върху които трябва да се размишлява дълго, за да станат кръв и плът в съзнанието ми.
към текста >>
Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е
студено
.
Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството, физическият живот обаче се проявява във времето и пространството. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. В следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или лошо настроение.
Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е
студено
.
Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият - на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота както искат. Те имат най-малко четири полюса.
към текста >>
Но целия ден е облачно и вее
студен
северен вятър и все прехвръква сняг, който се даже засиля и ту понамалява, но земята само е бяла, а балканът горе фучи, което е признак, че голяма зима иде [от]към север.
Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него. 17.II.1934 год., събота Станах в зори. Облачно е времето, но на изток се ту разнасят, ту събират облаците, тъй щото слънцето при изгрева се видя.
Но целия ден е облачно и вее
студен
северен вятър и все прехвръква сняг, който се даже засиля и ту понамалява, но земята само е бяла, а балканът горе фучи, което е признак, че голяма зима иде [от]към север.
Четох от „III книга на Царете" до края и след часовете и на обед четох от романа „Бунтовникът Гора". Сега си отиде ходжата, така че аз съм сам сега и по-спокоен. Часът е 12 и си лягам. 18.II.1934 год., неделя Станах в 4 1/2 ч. Вън облачно и земята е бяла.
към текста >>
Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето
студения
ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти.
Остави коня вън и влезе в стаята. Той ни е уж много близък приятел. Обядвахме заедно и се разговаряме. Сюжетът бе, че той ни разказва за някого си, когото ние познаваме, но сега аз съм забравил за кого сме говорили, че него попът Борис от Водица ще го венчее, иска-не иска, понеже е установено от хората и властта, че този учител и учителка са живели заедно като любими и сега ако се разделят, то те ще получат проклятието на обществото и уволнението си като учители. * Станах и си направих наряда.
Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето
студения
ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти.
Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим.
към текста >>
43.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
6.III.1934 год., вторник Времето е облачно и
студено
.
Следобед аз си купих някои покупки и се отправих за К.-Кафтан. Закъснях, а и сняг бе валял и се стопил, че бе и кално, та мъчно си дойдох. Получих писма от Н. Чакова - резюмета, от Еленка-резюмета и писма и от бр. Боев и Звездински и писмо от Костадин Антов от Равна.
6.III.1934 год., вторник Времето е облачно и
студено
.
Писах писма тая заран на Коци, Василка Костадинова-Коцевата, Илия Тошев и до Инспекцията. Прекарвах тъжни минути и в Кърджали, и тук, откак се върнах. Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч. 7.III.1934 год., сряда Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме.
към текста >>
Времето е тихо, облачно, не е
студено
.
Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев. 8.III.[1934 год.], четвъртък Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV. книга на Царете.
Времето е тихо, облачно, не е
студено
.
Ходжата следобед си отиде за селото си Коруджи Верен, Хаджи махленска община, а аз занимавах децата последния час. След вечеря преписах на брат Тошев за госпожата му една от лекциите - „Извор на здрави устои", от младежкия клас, която той ме замоли да му препиша, и към 11 ч ми се доспа и си легнах. Спах, докато се съмна. Не ми се ставаше. Чувствувах се неразположен.
към текста >>
Студеничко
, затова запалих печката и започнах да се занимавам с нареждане текста на първото гимнастическо упражнение - „Първият ден на пролетта", за да услужа на брат Тошев, и той да научи това упражнение.
И си казах, че това положение, това уединение, аз кога бях в Равна, аз съм си го пожелавал и следователно сега, като ми е дадено, трябва да го използувам разумно, защото такова външно спокойствие рядко се дава и аз трябва да използувам рационално това скъпо и хубаво време за самокултура, а близките, моите приятели, Бог не ме е лишил. Братята, сестрите са, и всички светли души и умове са компанията, с която трябва да дружим. След това в 2 ч обядвах ряпа и пържени милинки. След това си поспах малко и после се поразходих до кафенето, а до 11 ч вечерта свирих ноти с много хубаво, хармонично настроение. 27.III.1934 год., вторник Небето облачно.
Студеничко
, затова запалих печката и започнах да се занимавам с нареждане текста на първото гимнастическо упражнение - „Първият ден на пролетта", за да услужа на брат Тошев, и той да научи това упражнение.
Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието.
към текста >>
За първи път след десетдневен
студ
днес е топло.
Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо. * Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока]. 6.IV.1934., К.-Кафтан Събудих се в 5 ч и станах.
За първи път след десетдневен
студ
днес е топло.
Ясно небе и хубаво сухо време. Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
към текста >>
* Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е
студено
.
След това сънувам, че уж тя е госпожица мома от Ковачевец, че с други свои другарки тя дохожда в нашето село на сватба от страна на едната страна, но у дома. И когато те били дошли, дошли в неделя сутринта на „Кума" много рано, та ние у дома сме се успали. Мама лежи под юрганя, наш Иван - обаче Иван е като малко момче - лежи до нея, до него Слава - жена му, обаче тя е голяма, като че не е негова жена, и аз съм накрая. Слава коментира въпроса, че сватбарите дохождали и ето, си отиват. Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали.
* Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е
студено
.
Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Ив. и Неда Петрови. 13.IV.1934 год., петък Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце.
към текста >>
44.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1934 г
,
ТОМ 16
В това време, ето, надойдоха много
студенти
,
студентки
, яздещи на коне.
Тук сме били на екскурзия в планината и тая къща тук била на някои си каракачани. Излязоха по едно време Учителят и Царят. Царят облечен не с нови дрехи, а с като на стражар с дрехи. Панталоните му изцапани малко. Те заминаха с Учителя да си говорят и разхождат из едни дървета.
В това време, ето, надойдоха много
студенти
,
студентки
, яздещи на коне.
Един познат с братовчедката си, пристигайки, ми завика, още не слязъл от червения си кон: „Абе, Пеньо, хляб, хляб, много съм гладен! " Аз му обясних, че обед скоро ще има и ще обядваме заедно. Той напира. Ето, слязоха. Дойде и братовчедката му, млада и засмяна руса госпожица, и сърдечно и пъргаво се здрависва.
към текста >>
Преди няколко дни бях сънувал, че съм бос и ходя по
студа
, мръзна и треперя, но навремето не го записах.
Говори ми Еленка, водейки ме към бараката си. А бараката й е хубава, красива. Събудих се. 6 ч. Вънка облачно, мъгливо и хладничко.
Преди няколко дни бях сънувал, че съм бос и ходя по
студа
, мръзна и треперя, но навремето не го записах.
11.XII.1934 год., вторник Сън: Сънувам, че чета във вестниците, какво някъде си в Италия ли, или във Франция, се съобщава един феноменален случай: какво сто на сто вече било доказано на материалистите и безверниците, че душата е безсмъртна и се преражда и вече тоя въпрос две мнения няма. Някой си дух, който бил в стара форма, като дядо, предсказал с най-големи подробности къде ще се роди, в коя майка и баща, и що ще бъде. И впоследствие се сбъднало. Имало някои снимки във вестниците и тия, които ми съобщават, са от нашето село. Нещо много уверително, което забравих от съня си, за подробностите, особено за случая, който правил тоя дух, за да докаже на материалистите, че човешкият дух е безсмъртен.
към текста >>
Не е съвсем
студено
.
Посвирих им. После се разговаряхме със Станчо Раденкоа и дойде Андрея Георгиев, за да ме покани да отида на вечеря по случай именния му ден днес - Андреевден. След вечеря си говорихме с бай Георги до 9 ч и си дойдох. Целия ден е облачно. Даже към Годеч имаше пътека от отъпкан сняг и е сухо.
Не е съвсем
студено
.
Няма още замръзнало. Снегът се стопил и земята е пак черна. Душевното ми разположение не е радостно. Нещо ми тежи и измъчва. Като че ли съм много натоварен и преуморен.
към текста >>
* Целия ден е облачно и
студен
вятър вее.
Сънувах, че ме води някоя си госпожица, чиято къща е някъде си в един парк. Извива се широка алея по височината, като лъкатуши и минава покрай все хубави от двете страни акации и други дървета. Тя ме заприказвала, докато ме въведе в двора, къщата. Нещо като че ли са там брат Епитропов и други наши. Ще пренощувам в тоя дом, става приготовления на завивки и т. н.
* Целия ден е облачно и
студен
вятър вее.
Не е замръзнало и калта се почти махна. Писах почти през свободното време резюмета от тия, които ми е изпратила Еленка, до 10 1/2 ч. Четох Билията - 114. псалом и други някои глави. Характерното е в 113 и 114, псалом, че Бог въздига от пръстта нищия и го поставя с князовете си на една трапеза и неплодната жена прави да се задоми и да бъде майка на много деца.
към текста >>
Но си казах, че трябва да се доубие, защото, макар и жива, тя е безсилна, защото бе омаломощена от
студа
ли, или ги е убил някой друг, или аз съм ги убил, но не помня точно кой ги е убил и положил пред мен, за да ме заставя да ги дера и да се занимавам с тях.
Г-н Стоянов спа при мен, като Христо Модеви ми дадоха един юрган. 20.ХII.1934 год., четвъртък Сън: Сънувал съм, че при мен има две змии боа, но дълги, много дълги, като върлини. Едната съм убил и другата - убита, но главата несмазана. Каня се да ги дера, та кожите им да намъкна на върлина и да гледат хората какви големи боа има тук. Аз съм на един дувар и силно изтрясках с нещо, за да проверя дали боата е мъртва или жива, обаче се оказа, че е жива, тя си дигна главата.
Но си казах, че трябва да се доубие, защото, макар и жива, тя е безсилна, защото бе омаломощена от
студа
ли, или ги е убил някой друг, или аз съм ги убил, но не помня точно кой ги е убил и положил пред мен, за да ме заставя да ги дера и да се занимавам с тях.
* Вечерта Стоянов даде концерта си и задоволи Равнени. Само Трифон Петров изказа роптание, а всички други са доволни. Легнахме в 12 ч. 21.ХII.1934 год., петък Сън: Сънувах, че сме компания. Присъствува и тоя, който сега, снощи пя на нашите хора.
към текста >>
Времето облачно,
студено
.
* Събудих се. Тежко ми. Лявата сливица, или по по-право, лявата страна на гърлото, ме болеше. Аз още снощи не ми се ходеше у Христо Модев и като свирех, губех такта и бях неразположен. Вследствие това, че не съм си сам в стаята, че ми гостува народният певец Йордан Стоянов и нещо тягостно състояние, обременеността ми от душевни неразположения и смущения асгрални, се чувствувам недобре.
Времето облачно,
студено
.
Вятър вее откъм североизток, Станах от сън в 4 1/2. След наряда започнах да чета някои от резюметата, изпратени от Еленка. След това от 7 ч започнах да чета книгата от Григорий Петров „Философия на труда", състояща се от 112 страници. И до 1 ч я прочетох, като прескочих някъде нещо, защото исках да я прочета, за да имам представа върху този въпрос, понеже аз приготвих и съм дал обещание, че от името на Годечкото читалище да реферирам на тема: „Трудът като средство за прогреса". В 1 ч потеглих за с.
към текста >>
45.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Силен вятър от север и
студено
.
От Беледието има повече сняг, а към Поньот е по-трудно пътуването. В Годеч силна виялица и по-дебел сняг. Пътувахме заедно с Георги Киров и госпожата му. Аз си дойдох от Годеч сам напред, за да изпратя Андрея да посрещне с кон майка си. В 9 бях в Равна.
Силен вятър от север и
студено
.
16.1.1935 год., сряда Голяма виялица през целия ден, Северен вятър вее. 17.1.1935 год., четвъртък На изток се прояснило, но мъглите закриват, ту откриват източния хоризонт. Слънцето за малко блесна. Вчера изпратих на Михаил Краев, Тричков и в Бяла Слатина есперантските снимки. 20.1.1935 год., неделя, Ивановден Тази сутрин отидох и то след 1 ч следобед, у Русим Станулов на кръщене.
към текста >>
Печката все гори, а стаята
студена
.
След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна. И следобед отидох по гости. Тия дни, в четвъртък, 17., 18., 19. и 20. януарий, има много силни снежни виялици.
Печката все гори, а стаята
студена
.
Водата мръзне във външните стаи. Пътните съобщения, поради виялиците, са на много места прекратени. Например Видинската ж. п. линия. Автомобилните съобщения са прекратени със София-Годеч.
към текста >>
Няма тоя голям
студ
и виялица.
Ето Александър - Сандю Костадинов, ученик в I отделение, легнал и водата го търкаля, като че се преструва, че уж се дави. Нашега, наистина, ние се смутихме и притекохме и го извадихме. Беше там и баща му и го отнесе, но не му е нищо, а само е измокрен. Имаше и коне из реката, които газят водата. * Тази сутрин е по-леко времето.
Няма тоя голям
студ
и виялица.
Облачно, но тук-таме по небето се провижда и ясно небе. Снощи получих писмо от моя ученичка, Василка Трифонова, която е слугиня в София. Слугиня, но плаче за наука и книга. Надълго и широко описва болките и копнежите на своята душа, че й е тежко защо не са я пратили на училище, а потирили слугиня и робиня. Съобщава, че тя ще подбере едно от двете: или книгата, или смъртта.
към текста >>
Нощес не бе много
студено
.
Изживявала мъки и терзания и всичко свободно време употребявала за четене. Тази сутрин, вместо лекция, прочетох изпратените от Еленка резюмета. Много хубави мисли прочетох. Тази вечер имах вечерно училище до 11 ч вечерта. 26.1.1935 год., събота От дълго време сме нямали ясно небе и тихо утро, може да се каже още отпреди месец.
Нощес не бе много
студено
.
И тая сутрин няма лед по прозорците. Сън: Сънувам, че съм някъде в моя квартира, но в непозната за мен обстановка. Дошли ми на гости Николина Угърчинска с още някоя си госпожица. След като водихме много разговори, не знам по каква причина, но тъкмо като щяха да си отиват вече, на Угърчинска й стана лошо и тя легна на гърба си и замаха крака. Килотите й, с цвят жълт, се откриха, обаче тя бе в много тежко състояние и не се сеща да се закрие.
към текста >>
Вънка вятърът бучи.
Студено
.
Тая вечер дядо Истатко ме каниха у дома си на вечеря. От баницата, направена специално за мене, си хапнах само 1 ^ 2 залъка, а си ядох зелена чорба и хляб и от постния боб. Попях им до 9 ч и си дойдох да спя. В 10 ч си легнах. 31.1.1935 год., четвъртък Станах, кога се разсъмнало.
Вънка вятърът бучи.
Студено
.
Сън: Сънувам, че съм у дома. Една електрическа инсталация имало на нашия харман, откъм дядовата Ноева градина е зданието. Та се поставят и крушки откъм нашия харман, та да осветяват хармана. Много хора има по хармана и все от братята и сестрите. Но на мене ми нещо мъчно, криво.
към текста >>
Целия ден бе
студено
.
Учителят цяла седмица не слязъл от Горницата, и на 29-и. 1.II.1935 год., петък Написах снощи на Еленка писмо. Тая заран го дописах. Прочетох изпратените резюмета от Еленка в клас. Хубаво писмо написах на Еленка, знам, че тя ще се радва.
Целия ден бе
студено
.
Вечерното училище продължи до 12 ч. Легнах си в 1 и 10. 2.II.1935 год., събота Станах си, кога се разсъмна добре. Цял ден е студено и почти все валя сняг. След обяд спах 2 часа.
към текста >>
Цял ден е
студено
и почти все валя сняг.
Хубаво писмо написах на Еленка, знам, че тя ще се радва. Целия ден бе студено. Вечерното училище продължи до 12 ч. Легнах си в 1 и 10. 2.II.1935 год., събота Станах си, кога се разсъмна добре.
Цял ден е
студено
и почти все валя сняг.
След обяд спах 2 часа. Не ми се правеше нищо. Изпрах си чаршафите на юргана и се изкъпах и си лягам в 11 ч. 3.II.1935 год., неделя Сън: Сънувах, че съм някъде в местност като във Водица; горе съм към Алтъпармаков Събя. Пътувам закъм ливадите, дето са пред местността „Онката".
към текста >>
9.II.1935 год., събота От три дни все сняг вали, ту престава, ту се разясня, ту заоблача, но не бе много
студено
.
Преписах резюметата, които ми е пратила Еленка. След това написах едно писмо на Еленка с упречно съдържание и малко със сатиричен дух. Младен отиде за Годеч, като занесе писмото, и също изпратих на Анастас Поп Христов реферата си „Как да използуваме историята за националното възпитание на младежта". Писмото, което написах на Еленка, е такова, че хем ще се смее, хем от ревност може да тъжи. Но целта ми е да я освободя от ненужни тревоги.
9.II.1935 год., събота От три дни все сняг вали, ту престава, ту се разясня, ту заоблача, но не бе много
студено
.
Днес омекна времето. Ходих у Симо Игов да го моля да ми отпусне Евгения, за да дадем вечеринка със селските момци. На връщане валенето на снега се превърна в дъжд. 10.II.1935 год., неделя Събудих се точно в 5 ч. Сънувал съм сън с много приключения, но докато свърша наряда и прочета беседата „Който се отрича", забравих подробностите.
към текста >>
Тиха нощ, но голям
студ
, обаче аз бях добре облечен, та се не боях от
студа
.
Вечерта свирихме до 11 ч и половина. Никой не ме покани за нощуване и аз посреднощ си дойдох и в 1 ч пристигнах. Но съм доволен от това положение. Ясна лунна нощ, като че е ден. Вижда се Витоша, Рила, Родопите чак.
Тиха нощ, но голям
студ
, обаче аз бях добре облечен, та се не боях от
студа
.
Вървях бавно и си мислех за природата, за духовния живот, за съзерцанието, за молитвата и пр. Тези дни изпратих на Еленка писмата на учениците заедно с написаното мое писмо. Оперетката я подготвя съдия-изпълнителят Евстатиев, Участвуват в нея Евстатиев, Каралеев, администраторът при агрономството, Манов, Бори Симов от Туден. Яд ме отначало, че ме поне Манов не ме покани да нощувам в дома му, обаче впоследствие схващам, че това е за добро и че такава тиха ясна светла нощ, с толкова дебела снежна покривка, с величествената бистрота и яснота рядко се среща и се вижда, а аз цели 2 часа вървях и си размишлявах. 14.II.1935 год., четвъртък Спах до съмнало.
към текста >>
Но вятърът не е много
студен
, защото земята не е
студена
.
Ето, намерих някакви си машинки, които с газ се палели и тия машинки служели уж туристите да си сгряват вода. Както разглеждах устройството им, се събудих. Време е за наряда. Вънка вее силен вятър и сняг вали. Снощният дъжд е превърнат в сняг.
Но вятърът не е много
студен
, защото земята не е
студена
.
В 1 ч отидох у дядови Венкови на сватба. Жени се Горанка за Борис Перчев. До 5 ч стоях таило. Дохождахме Борис и Горанка и Макавеевата майка тук, в канцеларията, където направих им една снимка като младоженци. След това ме дариха един пешкир.
към текста >>
Но нощес
студът
бе голям.
Прекарахме дълго с нея. Тя с цялата си същина ме обичаше и радваше. * Събудих се на разсъмване. Небето облачно. Снощи бе ясно.
Но нощес
студът
бе голям.
Следобед, след занятията, отидох у Венко Стоичков на гости по случай сватбата. Имахме репетиция до 11 ч за вечеринката. Сън: Сънувах, че обучавам деца, но те са много непослушни. Държах ги до късно на обед, чак към 1 ч, но ги не пущам. Започнахме да четем молитва.
към текста >>
Вънка духа силен вятър,
студено
от изток. Облачно.
След това излязохме навън и ето, един турчин продава халва, тахан халва. Халвата разтопена, та напяна в една тенекиена висока кутия. Кутията имала дупка, та изтекла из нея много навън, но вече замръзнала и аз щях да купувам, за да ядем. * Събудих се. 5 ч.
Вънка духа силен вятър,
студено
от изток. Облачно.
Следобед ходих у Трифон Петров на гости. Дойде съобщение за сина му Костадин, на 10-й да се яви в частта си войник. 9.III.1935 год., събота, Равна Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак Ивана в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана. (Там, където Кабак Иван уби жена си несъзнателно, като я помислил за куче, което ядяло папури от папурения кош. Тя отишла по нужда зад коша, а той не видял кога е отишла тя там и с един камък я убил, Та в тоя двор, но при по-друга обстановка, са Димитър Костов, и един човек, по физиономия даже той е същинският сегашният кмет на Калотина.
към текста >>
* Вънка силно бучи вятърът и носи снега, който от снощи хвъркаше.
Студено
.
Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя. Кога си дигнах и оголих ръкава - ето, кръв бликнала и като се бутнах по лакетя - ето, куршумът се показва из кожата. Той влязъл отпред и из мускулите и кой знай дали не е бутнал костта на совалката, успял да излезе на лакетя. Понеже ме заболя силно, но най вече от тъга, скръб и яд на тия пияни хора, аз започнах да плача. На няколкото заплаквах с прекъсвания и се събудих.
* Вънка силно бучи вятърът и носи снега, който от снощи хвъркаше.
Студено
.
Съмнало се. Облачно. Към обед се провидя слънцето и силният вятър спрял. Пак духа, но по-слабо. Следобед ни викат на конференция в Годеч. Карапеев ще чете реферат и околийския деятел по обновата.
към текста >>
Сутринта, понеже бе много
студено
, както бях в леглото, седнал си свърших наряда.
Но който дружи с другари, все трябва да услужва, за да му услужват. 10.III.1935 год., неделя Усъмнах на леглото на Угърчинска. Безсънна нощ. Прекарана мъчително. По-хубаво бе, макар и в 2 ч, да съм си дошъл в Равна, отколкото да остана да спя на това чисто, хубаво, с пружинен креват легло, с чисти чаршафи легло, но иначе с недобро влияние.
Сутринта, понеже бе много
студено
, както бях в леглото, седнал си свърших наряда.
Четох в. „Утро" за събитията в Гърция, в която има революция. Венизелос против правителството на Цалдарис. Правихме репетиция до 12 ч. След това отидох в читалището и чаках, докато дойде пощата.
към текста >>
11.III.1935 год., понеделник Времето
студено
, силен вятър.
След това отидох в читалището и чаках, докато дойде пощата. Вземах си вестник и си дойдох в Равна изморен. Искаше ми се да си легна и си от почина, но уви. Равнени се заредиха един след друг, да ме питат за новини. И така до вечерта трябваше да хатърувам, да им говоря.
11.III.1935 год., понеделник Времето
студено
, силен вятър.
Вечерта имахме репетиция. Изкъпах се и легнах. 12.III.1935 год., вторник Прекарах деня добре. Имах настроение да свиря. Вечерта до 11 ч имаше събрание.
към текста >>
Времето е облачно,
студено
.
Следобед ходих на репетиция в Годеч. Получих от Еленка писмо, писано на 10.Ш. т .г., и резюмета. Върнах се късно. Кръстът ме много боли.
Времето е облачно,
студено
.
В Равна студено и сняг, а в Годеч е снегът стопен и има даже сухи стъпки. 14.III.1935 год., четвъртък Небето полуоблачно. Духа силен североизточен вятър. Тежко ми е тая сутрин. Нещо ми отчаяно.
към текста >>
В Равна
студено
и сняг, а в Годеч е снегът стопен и има даже сухи стъпки.
Получих от Еленка писмо, писано на 10.Ш. т .г., и резюмета. Върнах се късно. Кръстът ме много боли. Времето е облачно, студено.
В Равна
студено
и сняг, а в Годеч е снегът стопен и има даже сухи стъпки.
14.III.1935 год., четвъртък Небето полуоблачно. Духа силен североизточен вятър. Тежко ми е тая сутрин. Нещо ми отчаяно. Кръстът от вчера още повече ми е настинал и едва се навеждам.
към текста >>
Небето - ту ясно, ту облачно, но през деня бе ясно, но
студено
.
Тежко ми е тая сутрин. Нещо ми отчаяно. Кръстът от вчера още повече ми е настинал и едва се навеждам. 15.III.1935 год., петък, с. Равна Силен североизточен вятър духа.
Небето - ту ясно, ту облачно, но през деня бе ясно, но
студено
.
Изпратих Младен в Годеч, да занесе писмо до околийски деятел и до околийския управител за разрешение за вечеринка тая вечер срещу събота и също - до Н. Угърчинска, за да дойдат, които искат, на вечеринка. Следобед правихме генерална репетиция. От Годеч не дойдоха никои, понеже имали репетиция генерална заоперетката „За птички". Вечеринката ми бе изнесена добре.
към текста >>
Облачно и
студено
.
Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна.
Облачно и
студено
.
Като че е сред зима. Тази вечер имаше събрание по оспорване залесяването в Топлица. Небето се изясни и е тихо. Утре ще има добро време. Часът е 12.
към текста >>
И тая сутрин е облачно и
студен
западен вятър повява.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо.
Легнах си и и веднага съм заспал и съм спал сладко.[/b] [b]Станах в 4 ч. Отидох у брат Иванови, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд. След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение.[/b] [b][b]14.ХI.1935 год., четвъртък[/b][/b] [b]От няколко дни е облачно.
И тая сутрин е облачно и
студен
западен вятър повява.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо.
Най-после се заприказвахме. Аз му казах, че ние сме го мислели, че е мъртъв, защото сме го погребали, а той бил жив. Ето, след толкова време едва, се завърнал. Баща ми започна да се кара с мене, защо съм станал вегетарианец и не пия спиртни питиета и не ям месо. „Ето - казва ми той, - еди-кой си ще стане попи ще печели парите наготово, а ти стоиш и учителствуваш с нищожна заплата." Аз му обясних, че не искам попски пари и попски живот.
към текста >>
46.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много
студено
.
А той почна да плаче още по-силно и сълзите му се лееха на струи по очите му. Аз го утешавах, но той бе много нажален. Говорих след това с Петър по въпроса за учителствувамето ни и пр. Мъчно му бе на дядо Иван, защото Петър го е изгонил. * Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг.
Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много
студено
.
Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година. Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това. Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.
към текста >>
Земята
студена
.
От ударите съм я разкъсал през средата, но тя пак бързо се движи и бяга и все пак около краката ми се движи и се вре из нападалата суха дъбова шума. Много удари й нанесох и тялото й разкъсах, обаче главата й още оставаше несмазана и тя се вреше насам-натам. Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал.
Земята
студена
.
Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера.
към текста >>
Аз се чудя защо съм бос, та ми
студенее
на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж.
Аз му казвам, че на прокоба някаква е и трябва да се пазя, защото съм сънувал, че ме хапала и съм разкъсал една усойница, като пепелянка - шарена и че счупването на камертона, и то е било сън и че тия сънища не са на добро. Трябва да се пазя. Смени се картината. Намирам се в голямо здание, учреждение, кой знае министерство ли бе. Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна.
Аз се чудя защо съм бос, та ми
студенее
на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж.
След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и други инструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си.
към текста >>
Окъпах се в една река с дълбока вода, но хладка, не е
студена
, а топла.
Аз го хванах и пуснах из отворения прозорец и то хвръкна и не се върна вече. 28.II.1936 год., петък, с. Равна Сън: Намирам се в една хубава местност. Гора с хубави кичести дървета. Преди изгрев слънце е.
Окъпах се в една река с дълбока вода, но хладка, не е
студена
, а топла.
При мен са и други братя и след това отидохме на поляна с хубави кичести дървета. Зад мен, изобщо зад гърбовете ни, на запад - чудно хубава панорама с хубави долини, обраснали с хубави гори, а наоколо- височини, балкани, които дават още по-голяма великолепност на гледката. Слънцето току ще изгрее. Лъчите му се отражават високо в редките кълбести облаци и дават всеки миг чудни цветове на слънчевия спектър. Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните багри на пречупените в облаците лъчи правят омайна.
към текста >>
И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се
простудил
и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите.
А завчера пък бе много хубаво време. Тази сутрин станах в 4 ч. Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване. Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре.
И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се
простудил
и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня. 17.III.1936 год., вторник От 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".
към текста >>
17.III.1936 год., вторник От 2 дни слънцето е зад облаци и времето
позастудя
.
Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване. Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.
17.III.1936 год., вторник От 2 дни слънцето е зад облаци и времето
позастудя
.
В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността". В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
към текста >>
29.III.1936 год., неделя
Студен
вятър вее от североизток.
Нивите ечемените - раззеленени. Тихо време. Сън: Сънувах, че мама бе у дома и аз я питах харесва ли моята нова къща. Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня.
29.III.1936 год., неделя
Студен
вятър вее от североизток.
Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох.
към текста >>
Пипам го -
студено
, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето.
По едно време погледнах до себе си - моя бюст. От кръста нагоре като бюст, но не от гипс, а кожата ми одрана и препарирана с особни уж препаратни масла и отвътре уж бил със слама пълен. Докато гледам тоя, сламения, аз не виждах сламата, но гледах това бюстообразно тяло, на което съзнание в него нямаше, очите гледаха като на мъртвец и много некрасиво ми се видя, но мое копие, с голата глава, скъсаното палто, което сега-засега в Равна нося, и всичко му извехтяло, от дрехите, та и тялото-бюст не е симпатично. Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми.
Пипам го -
студено
, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето.
То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс. Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло.
към текста >>
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е
студена
, а топло тяло.
Аз се зачудих отгде накъде тоя бюст. Рекох си: ще го оставя тук, че като си дойде Еленка, да ме мисли, че съм аз и кой знай що ще ми заговори, докато усети, че не съм аз, а тялото ми. Пипам го - студено, гътка се, не стои както е положено, и се изкриви, но до него се яви още едно тяло, пак моето. То е вече цяло, от главата до краката, прекривено, така, с поза като че е било седнало и облегнато на кресло и с по-друг поглед на очите, по-добре уж препарирани от първото, което стои до това. Аз се чудя: кому са притрябвали тия мои бюстове и образи, какво забележително нещо съм направил като някой обществен деец, та си снимали копие от мене с гипс.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е
студена
, а топло тяло.
Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала. Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
към текста >>
Навалял е сняг, няколко сантиметра.
Студено
.
Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се.
Навалял е сняг, няколко сантиметра.
Студено
.
Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н.
към текста >>
Студеничко
бе цял ден.
Че ние от непослушание се завличаме от недобри мисли, чувства и особено недобри деяния и с това смъртта ни яде като насъщ хляб. Трябва да престанем да ядем от забраненото дърво, за да заживеем във вечния живот. Много будно съзнание е нужно човеку, за да бъде служител на Бога, а не на себе си или на хора с непробудени съзнания. * Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха.
Студеничко
бе цял ден.
В 5 ч дойде пощата. Но нема писмо от Еленка. Много се измъчвам за нея, какво ли става с нея, че ми не пише и нито резюмета вече ми праща. Колкото ми бе пратила и то всичко на три пъти, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева. 4.ХI.1936 год., сряда Понеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата.
към текста >>
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е
студено
.
Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих. След слизането си, се почувствувах, че не съм готов по история. Че може да ме изпита учителят по история, а аз не съм си учил уроците, а Сийка и другарката й четат ли, четат. След това разглеждах дълбоко врязана река с много пропасти и завои. * Тихо време. Полузаоблачено.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е
студено
.
Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб". Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя".
към текста >>
Вънка мъгла, скреж и
студ
.
Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари. Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо.
Вънка мъгла, скреж и
студ
.
Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите. От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.
към текста >>
Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е
студено
.
В 4 ч бях в Годеч, а в 6 1/2 - в Равна. Изкъпах се и си легнах. 2.XII.1936 год., сряда Станах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина". Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.
Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е
студено
.
Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.
към текста >>
Цял ден е облачно и
студено
.
Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо.
Цял ден е облачно и
студено
.
Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ние се присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено.
към текста >>
* Времето е
студено
.
Цял ден е облачно и студено. Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ние се присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
* Времето е
студено
.
Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг. 4.ХII.1936 год., петък Събудих се в 6 без 15. Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив.
към текста >>
12.ХII.1936 год., събота Времето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо,
студено
.
Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас.
12.ХII.1936 год., събота Времето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо,
студено
.
Залових се да подготвя една вечеринка с моми и момци. Днес следобед училището бе пълно с моми, които не ме оставиха да си почина. Правихме репетиция. Вечерта имах сказка със селяните, която изнесох по нареждане от Годеч от името на Змеделската задруга. На стъмяване дойде Нено Пиперков, данъчен агент от Годеч.
към текста >>
47.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много
студена
зима.
В 3 ч започнах да чета наряда си. * Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год. Отидох си за коледната ваканция в София, отслабнал, отпаднал, разнебитен от факта, че аз допуснах в сърцето си чувство по моето хазяйче, което не пропущаше момент от сутрин до вечер, когато се намирах в квартирата си, да ми хвърля закачки, задевки и примамливи погледи, за да ме има на свое разположение. Всичко това се четеше в лицето ми и който ме погледнеше от братството, се чудеше, че съм отслабнал толкова. Още докато бях в Сувойница, се появи и цирей на брадата ми и с него си отидох в София и трябваше многократно да му правя млечни компреси.
Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много
студена
зима.
В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много. След коледната ваканция Василев, освободен от арест и надзор, от гр. Враня се завърна в Сувойница. И Великденската ваканция прекарах в София. Дойде нареждане лятната ваканция учителите да си разделят по споразумение помежду си.
към текста >>
Днес изпратих 3500 лева по санитарния подофицер Цвятко Киров, който заминава за София, за да се язви на изпит по медицина -
студент
.
И накрай го замолих да ми прости за предизвикания скандал. Той заканително ми каза, че „Ще ти простя аз тебе, ама ще видим." Ето, казвам си, човек най-невинно и никога не бих си предположил, че мога да се скарам с хора, защото съвестно се стремя да постъпвам, но духовете такива капани устройват на човека. След излизането му се разговаряхме с поручика до 9 ч. След това отидох при фелдфебела Никола Кръстев и слушах по радиото концерта на Джорджо Чомпи пред микрофона пред радио София. Лягам си към 11 ч.
Днес изпратих 3500 лева по санитарния подофицер Цвятко Киров, който заминава за София, за да се язви на изпит по медицина -
студент
.
Сумата е за Атанас К. Кочаров [...? ] Дацов, София. Изпратих и писмо до Еленка и Атанас по подофицера. 14.VI.1943 г., понеделник, Нови пазар Всичкото си пребивание в Нови пазар прекарах в четене, свирене и фотографиране.
към текста >>
48.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Понеже вятър духаше, беше
студено
.
След малко други домъкнаха голяма свиня заклана и започнаха да я пърлят. Всички на работа. Едни правят палатки, други отидоха да донесат сено от близките къщи, за конете и за постелка на войниците, други дерат, други отидоха по съседните къщи, за да донесат котли, тенджери за сготвяне на месото. Наоколо въздухът се изпълни с миризми от печено месо. Някои пък по хайдушки одраха овцата и в собствената й кожа я туриха в опален трап, зарита в жарта, за сутринта да я имат опечена.
Понеже вятър духаше, беше
студено
.
Още с пристигането ни на тая височина първа дружина откриха огън с картечници и пушки по група шумци, които им стреляли. След вечерята и заравянето 2 овце да се пекат в трапове за сутринта, по заповед на командира на полка, огньовете бяха изтлени. 12.Х. 1943 год., вторник, на път към Байна Баща Нощта ми се видя студена поради студа. Заболяха ме костите. Краката ми изстинаха.
към текста >>
1943 год., вторник, на път към Байна Баща Нощта ми се видя
студена
поради
студа
.
Наоколо въздухът се изпълни с миризми от печено месо. Някои пък по хайдушки одраха овцата и в собствената й кожа я туриха в опален трап, зарита в жарта, за сутринта да я имат опечена. Понеже вятър духаше, беше студено. Още с пристигането ни на тая височина първа дружина откриха огън с картечници и пушки по група шумци, които им стреляли. След вечерята и заравянето 2 овце да се пекат в трапове за сутринта, по заповед на командира на полка, огньовете бяха изтлени. 12.Х.
1943 год., вторник, на път към Байна Баща Нощта ми се видя
студена
поради
студа
.
Заболяха ме костите. Краката ми изстинаха. Станах в 5 ч. След закуска в 7 ч потеглихме на запад, по посока към река Дрина и Хърватската граница. Дружината настъпи в бойна верига.
към текста >>
Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и
студена
нощ.
Вървейки нагоре към планината, започнахме да срещаме хора, цели кервани натоварени коля с покъщнина, завивки, храна, деца, жени и пр., завръщайки се от планината „Добро поле", където били избягали. Те караха и цели стада овци. Минахме през хубава местност летовище „Калугерска зага". Хубави курортни постройки, електрическо осветление, всичко бе опожарено. Установихме се на известни поляни и височини за нощуване.
Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и
студена
нощ.
За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора. 16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената. Днес пътувахме през хубави борови гори.
към текста >>
Нощта бе
студена
и хладна, та след 12 ч нощес до разсъмване бях все буден.
Установихме се да нощуваме всред борова гора, но безводна. Покрай каквито постройки минахме и нямаше хора в тях, бяха опожарени. Бедни планинци, като чули, че войската иде, си изнесли покъщнината вън и очакват къщите им да бъдат запалени. Войниците разграбиха и разпръснаха сиренето по пътя и др. неща. 17.Х.1943 год., неделя, над река Дрина (Моят рожден ден) Чисто, ясен слънчев ден.
Нощта бе
студена
и хладна, та след 12 ч нощес до разсъмване бях все буден.
Снощи полковникът ме извика, повика и други офицери и ме замоли да изпея, за да научат текста и мелодията на песента „Бялото кокиче". След полунощ на ума си пях много братски песни, но не и с уста. Сънувах, че една млада красива ханъмка с бяло лице, облечена в черни, но спретнати, хубави ханъмски дрехи, както жените на богатите турци в гр. Нови пазар, дойде при мене и ми махна военното таке от главата и ме запита на що се дължи оголяването на главата ми. Малко преди тоя сън сънувах двама турци, нещо с тях имах разговор.
към текста >>
Като ниско място, нощес няма такъв
студ
, както по планината.
Улиците добре планирани и застлани. Главната улица с добър четвъртит паваж. Има електрическо осветление, добри постройки и богато гражданство. 19.Х. 1943 год., вторник, гр. Байна Баща Небето полуоблачно.
Като ниско място, нощес няма такъв
студ
, както по планината.
Спал съм добре. Измих се в съседен двор на помпа с изобилна вода. Дойде млада, спретната девойка с правилна физиономия, добре облечена, за вода. Вежливо и с подвижност и грация поздрави с „Добро ютро". Прочетох беседата „Възелът".
към текста >>
Изпрах със
студена
вода и сапун дрехите и ги прострях да съхнат.
Рогачица и Ужица Станах рано. Измих се на реката, като полу се окъпах. Закусих с чай и мармалад. Прочетох беседата „Новият път". След това отидох в реката, изкъпах се и преоблякох и ми олекна.
Изпрах със
студена
вода и сапун дрехите и ги прострях да съхнат.
Попях на войниците и се запътих да видя що да обядвам. Виждам автомобили, войска, ловна ротна, дивизионния командир и полковия на 64-ти пехотен полк. Командирът на полка ме поздрави весело и ми каза, че ще си отивам заедно с него. След това дойде при мен ветеринарният фелдшер на II дружина, когото аз заместях, и аз веднага си прибрах багажа и недоизсъхналите дрехи и се качих на един от камионите. Камионите донесоха от гр.
към текста >>
Само с шинела завит и ми бе
студено
.
Връбница, Годечко. При тях останах да спя. До късно свирих и пях на новите познайници. 28.Х.1943 год., четвъртък, гр. Ужица Спах на сламеник върху пода.
Само с шинела завит и ми бе
студено
.
Изпратих на гарата 61-ви пехотен полк. Вечерта ветеринарният подофицер Димитър Байков ми разказа за своите любовни приключения на младини. 29.Х.1943 год., петък, гр. Ужица Денят бе облачен. Излизах из града, за да го разгледам.
към текста >>
49.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Любиш Времето облачно, мъгливо,
студено
.
Любиш Днес, като станах от сън, дочетох започнатата да чета първа беседа от томчето „Трите живота". До обед пречистих раните на конете от картечната рота и на трета рота. Следобед направих една закрушка и си посвирих. Времето бе мъгливо. 5.ХI.1943 год., петък, с.
Любиш Времето облачно, мъгливо,
студено
.
Нощес бе валяло, поледица. До обед почиствах раните на конете от първа и втора рота. На обед си поспах. Следобед си посвирих и вечерта до късно седях при огъня и се греях. Войниците са на позиция.
към текста >>
Вънка е мъгла, кално и
студено
.
На III рота багажа натовариха на камиони и убитите трима наши войници. На хазяина, в чийто дом бяхме, оставихме една болна, разпрана и съшита кобила, кожата на целия й корем, и една здрава, но слаба, малка, и един здрав кон от картечната рота, засамарен с дъсчен самар, но забравен вързан зад конюшнята. Вечерта към 3 ч се спряхме в село ... Тука ни бяха определили да останем на позиция. Известна част от конете и войниците се настаниха в селското училище от 2 учебни стаи, община и 3 ^ 4 къщи дюкяни. Останалите коне и хора останаха на открито вън.
Вънка е мъгла, кално и
студено
.
Накладоха огньове наоколо от тарабите на оградите. 8.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!! " Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят.
към текста >>
Вънка е
студено
.
От 12 ч до присъмване все буден стоях. Размишлявах върху беседите, които прочитах набърже в голямата гюрултия, която вдигат войниците! Тази сутрин прочетох „Малки правила за ученика" и „ Трите вида ученици". От снощи започна да вали сняг. Тая сутрин земята е бяла.
Вънка е
студено
.
Конете треперят. Един се търкаля измръзнал. Една кобила се изялови. Днеска си почивах. Обядвах с печени 7 пиперки, малко кашкавал и една ябълка.
към текста >>
Позаледена е земята.
Студено
.
Обядвах с печени 7 пиперки, малко кашкавал и една ябълка. Започнах да чета беседата „Три категории ученици". Дочетох я. 10.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство Земята бяла.
Позаледена е земята.
Студено
.
След закуската започнах да пречистям раните на болните коне. Към 9 ч пристигна ловната рота с камионите, командиря на полка и с тях и ветеринарният лекар Жеко Ганев. Аз до 2 ч следобед работих и за следобед остана един кон за пречистване. 11.XI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство По цялата позиция войниците си правят окопи, колиби.
към текста >>
Времето целия ден е облачно и мъгливо,
студено
.
11.XI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство По цялата позиция войниците си правят окопи, колиби. Днешния ден дойде полковият командир и ветеринарният лекар, а не в сряда. В сряда само донесоха храна и бойни припаси камионите и се върнаха 9 души войници, които не попаднали в плен, както си мислехме на 6 срещу 7 ноемврий в с. Любиш, а успели да си отидат чак в гр. Ужица.
Времето целия ден е облачно и мъгливо,
студено
.
12.ХI.1943 год., петък, с. Рожанство Тая нощ, както и тези от няколко дена, откак пристигнах в с. Рожанство, я прекарвам много тежко. Нощите ми се виждат много дълги и мъчителни. Войниците, на брой около 40 души в една стая, пушат в спалното помещение.
към текста >>
Време
студено
, ветровито.
Рожанство Станах в 4 ч. Нощес насън бях с Еленка, а втори сън сънувах, че ми предстои среща с Чедомир Тасов в с. Сувойница, Сурдулишко, че дъщеря му - бивша моя хазяйка, 17-годишна девойка, е при мене и се стяга за срещата на баща си. Снощи се поразхвърлях и нощес съм спал по-добре. Прочетох една беседа, докато се съмне: „Природни методи и силите на мозъка".
Време
студено
, ветровито.
През деня дохождаха около 50 въоръжени сръбски бандити от четата на Дража Михайлович. Искат съдействието на нашите власти против комунистите. 15.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство Слънчев, но ветровит ден. Премивах коне цял ден.
към текста >>
* Времето нощес бе ту дъждовито и през цялата нощ мъгливо, но не много
студено
.
Тя е легнала в хубаво меко легло, завита до гърдите с лек атлазен юрган. Тя насън изглеждаше много по-млада и красива, отколкото е в действителност. Очакваше ме да отида при нея. Друг сън: Сънувах, че имам работа с ученици, деца-ученички от III отделение. Момичетата весело си играеха; и аз се потопих в тяхното безгрижие и почнах да си играя с тях.
* Времето нощес бе ту дъждовито и през цялата нощ мъгливо, но не много
студено
.
Чак към 11 ч едва слънцето проряза гъстата мъгла и се показаха няколко лъча. Писах писмо на учителя Никола К. Василев, гр. Троян. Към 4 ч вечерта дойдоха 2 камиона с храна за войниците. Те съобщиха, че при разбитата 3-та дружина от 63-ни полк българска войска, която сега е придошла, успяват да заловят и пленят около 600 души комунисти италианци и друга част избили.
към текста >>
* Следобед ходих на чешмичката и измих главата и нозете със
студена
вода.
Каза ми след това, че аз, без да съм знаел, съм бил обсебен отдавна от тоя тъмен внушител, който ми пречел на духовния ми прогрес. „Ето - каза Той, - сега си чист, бъди внимателен и изпълнявай волята Божия и свободен бъди! " След тоя сън пак сънувах други сънища, пак за нашата къща, нехигиенична, пълна със свини, кокошки и нечистотии. Сънувах майка си и пр. Също и с баща си имах нещо среща, но не запомних в какво се състоеше работата ни.
* Следобед ходих на чешмичката и измих главата и нозете със
студена
вода.
22.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство Снощи с лягането в 7 ч войниците забелязали някакви светлини и дадоха тревога всички да бъдат готови по окопите. След половин час дадоха заповед да се оттеглят войниците в палатките, но да бъдат готови. Така и премина нощта. Докъде 12 ч аз почти не можах да заспя.
към текста >>
Рожанство Тая сутрин духаше силен,
студен
западен вятър.
Дъжд започна да вали към 3 ч. Ветеринарният лекар ми съобщи, че ще изпрати един фелдшер, за да ме смени за малко дни да отида в гр. Ужица. След вечеря около 2 часа се разхождахме с един подпоручик от батареята, родом гр. Асеновград, Той ми тананика много класически мелодии от известни западни музиканти. 25.ХI.1943 год., четвъртък, с.
Рожанство Тая сутрин духаше силен,
студен
западен вятър.
Дойдоха камиони с продукти и поща от гр. Ужица. Изпратих на г-жа Цанка Екимова резюме от Учителя. Обядвах ябълки и хляб. Следобед си посвирих серенадата от Моцарт, Чайковски - канцонетата, серенада от Шуман, Легнах си в 6 ч. 26.ХI.1943 год., петък, с.
към текста >>
50.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
Една от причините, поради която българинът страда, е дето пие
студена
вода след ядене.
Над облаците се дигнете, за да се срещнете със слънцето. 4. Разговор с Учителя на 10.VII.1931 год. след пладне, при второто езеро на Рила Който иска да бъде здрав, трябва да дъвче добре храната, за да могат нервите на небцето, езика и пр. да приемат праната, или магнетизма на храната, а тая прана е най-съществената част от храната. Който отива на каквато и да е работа, най-първо трябва да се помоли, че като почне да работи, да го пазят.
Една от причините, поради която българинът страда, е дето пие
студена
вода след ядене.
Нощем той става и пие от котела студена вода и на сутринта урочасва. Българинът във време на полска работа да си носи две запасни ризи и на ден няколко пъти да се преоблича при изпотяване и да пие слънчева вода. Обективният ум у българина е силно развит, а философският ум - слабо. За близки работи мисли, а за далечни не иска да мисли, няма философия за последствията. У българина няма чувство за ред.
към текста >>
Нощем той става и пие от котела
студена
вода и на сутринта урочасва.
Разговор с Учителя на 10.VII.1931 год. след пладне, при второто езеро на Рила Който иска да бъде здрав, трябва да дъвче добре храната, за да могат нервите на небцето, езика и пр. да приемат праната, или магнетизма на храната, а тая прана е най-съществената част от храната. Който отива на каквато и да е работа, най-първо трябва да се помоли, че като почне да работи, да го пазят. Една от причините, поради която българинът страда, е дето пие студена вода след ядене.
Нощем той става и пие от котела
студена
вода и на сутринта урочасва.
Българинът във време на полска работа да си носи две запасни ризи и на ден няколко пъти да се преоблича при изпотяване и да пие слънчева вода. Обективният ум у българина е силно развит, а философският ум - слабо. За близки работи мисли, а за далечни не иска да мисли, няма философия за последствията. У българина няма чувство за ред. Религиозното чувство у него е недоразвито, то е в потенциално състояние.
към текста >>
В
студа
и големите горещини има големи амплитуди.
Там, дето нашата мисъл е проникнала, тона е говор. За да се предава музиката, трябва да има най-благоприятни условия, да има тона на Любовта. В музиката има начини, има места, където ако влезете, можете да пострадате. Има една много близка среда в музиката, тя е с една хилядна част от милиметъра. Щом си влязъл в нея, ти чувствуваш един трепет в слънчевия възел и чувствуваш едно трептение под лъжичката и щом почнеш да пееш, ти ще пееш много хубаво.
В
студа
и големите горещини има големи амплитуди.
Те не са за обикновените хора, а за силните. Избягвайте резките промени. Не се поддавайте на големите радости и големите страдания и скърби. Спирайте се на малките промени и малките трептения. Между mi и fa има много ноти, които само един ангел може да види.
към текста >>
51.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
Свещеният огън Когато дойде един човек при тебе, дай му от твоя свещен огън, че като си отиде вкъщи, да не замръзне от
студ
, а да си запали огъня с твоя огън, да се стопли.
Пейте и възпявайте Господа с духа си, с душата си, с ума си, със сърцето си. От главата до петите, всичко да пее във вас. Ако мислиш добре, ако чувствуваш добре и ако постъпваш добре, работите ти ще вървят, ще имаш един хубав обед. Като пееш, да се освободиш от вътрешната сиромашия. (10. V.1939 г., сряда) 6.
Свещеният огън Когато дойде един човек при тебе, дай му от твоя свещен огън, че като си отиде вкъщи, да не замръзне от
студ
, а да си запали огъня с твоя огън, да се стопли.
Хляб не му давай. Този свещен огън произтича от живота в нас, от нашата душа. Тонът ,,la" е плодът на Божествения огън. „Давай, давай" започва с тона ,,la". (Учителят пее: „да-да-да-да".) Когато влезе Божественото учение у вас вие ще се подмладите.
към текста >>
Студено
ли ти е, пей със затворена уста.
„Га" е съдържание, сладчина, „sd" - това е, което дава. (1.IX. 1939 год., петък) 45. Изучавайте музиката, както изучавате растенията. Изучавайте музиката без правила. С правила ли я изучаваш, това е механическа музика.
Студено
ли ти е, пей със затворена уста.
Лекувайте се с песен. Когато пееш, мисли за думата и за тона, а не върху това какво ще кажат хората. Слушайте добрите певци и музиканти, гледайте добрите хора, за да станете такива. Изгубиш ли музиката, и работите ви се разбъркват. (1.IX. 1939 год.) 46.
към текста >>
52.
Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас
,
,
ТОМ 16
Когато излизате навънка, за да се оградите от
простуда
, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се
простудите
.
(Извадки на Елена Хаджи Григорова от 2 лекция на Общия окултен клас, 12.Х.1922 год., II година) 358. Влиянието на музиката, пението и движенията Музиката трябва да остави радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. Разгневиш ли се, изпей: „Сила жива, изворна, течуща" или „Fir-fur-fen". При пение, ако ви се появи кашлица, показва, че енергиите ви не вървят правилно; ако пееш постоянно, туй нещо трябва да изчезне.
Когато излизате навънка, за да се оградите от
простуда
, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се
простудите
.
Понеже ние нагазваме в една област чрезмерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя ни е необходима. Когато си в едно възбудено състояние, пей, за сменяване на енергиите. Всякога ще минаваш от силните към тихите песни. Легнете си вечерно време - ще си кажете: „Искам да стана (музикален)З" и бъдете уверен, че щастието ви в света зависи само от музиката. Всяко едно четиво, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по-добре.
към текста >>
Гласът и умът ви ще присъствуват вътре в гърлото и никога няма да се
простудите
.
Окултната музика освежава ума. Закон е: ако мислите добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за вас. Ако искате да се облагородите, непременно трябва да мислите много добро за другите хора. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 9 лекция на общия окул тен клас, 26.Х1.1922 год., II година) 363. Окултна музика Аз считам най-важни работи в този свят: ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и действуване.
Гласът и умът ви ще присъствуват вътре в гърлото и никога няма да се
простудите
.
Махар - значи великият. Бену - онзи, който благославя. Аба - баща на всичко. Всеки, който се смее „ха-ха-ха", е добър човек. Всяко движение на очите, на ръцете, на всички наши пози, да бъде съвършено естествено.
към текста >>
Щом пръстите ви са
студени
, това показва -волята е слабо развита.
Нашият говор и движенията ни трябва да бъдат музикални. Само музикалният човек може да изрази истината. Любовта е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва, тя е единение с Бога. Хора, които са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. Туй, което посадиш и му опиташ плода, туй е истина.
Щом пръстите ви са
студени
, това показва -волята е слабо развита.
Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. (Извадки на Ел ена Хаджи Григорова от 10 . лекция на общия окултен клас, 3.XII.1922 год., IIгодина) 364. Музика - средство за концентриране Писането, пението са средства за развиване на човешката душа, също и размишлението. Най-потребно е концентриране на ума.
към текста >>
Когато двама души се скарат, идва
простуда
, или някаква рана, или инфекция.
Ако човек знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство. Душата ви трябва един ден да дойде да живее в гърлото ви и тогава отлични певци ще бъдете. Главно е, че ние чрез музиката можем да привлечем ангелите. Всякога, каквото говорим, каквото вършим, трябва да се съвпада с ритъма, със силите на нашето сърце. Всички болести идват от понижението на темпа.
Когато двама души се скарат, идва
простуда
, или някаква рана, или инфекция.
Накарайте болния да пее и той ще се излекува. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 12 лекция на Общия окултен клас, 17.XII.1922 год., IIгодина) 365. Окултна музика в живота Всички неща в природата имат тясна връзка помежду си и докато не познаете тази връзка, живата природа няма да разкрие своите тайни и няма да бъде мека с вас. Природата има едно безпристрастно мнение за нас. Няма престъпление, което всеки от вас да не го е направил.
към текста >>
53.
Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.
,
,
ТОМ 16
Следните години Мазаров е вече
студент
по пеение и скоро пътува с хор „Гусла" по Югославия, Италия и другаде.
Тунджа при Павелбаня. Останах изненадан. Това беше вече един възмъжал, красив мъж, който работеше като обикновен, чер работник в предприятието и мечтаеше сладко, скрито, за Музикалната академия в София, а може би и нещо певече... - Поговорете му, вярвам, ще Ви послуша! Последните му думи при оная ни среща бяха изпратени с една мила, жизнерада и свойствена само нему усмивка. Вярата му, че аз ще склоня баща му, поне да не пречи на следването му, беше голяма.
Следните години Мазаров е вече
студент
по пеение и скоро пътува с хор „Гусла" по Югославия, Италия и другаде.
Академията завършва без прекъсване и става хорист в Народната опера. През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път. Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта! Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам. Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира.
към текста >>
Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и
студентът
Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам.
Вярата му, че аз ще склоня баща му, поне да не пречи на следването му, беше голяма. Следните години Мазаров е вече студент по пеение и скоро пътува с хор „Гусла" по Югославия, Италия и другаде. Академията завършва без прекъсване и става хорист в Народната опера. През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път. Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта!
Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и
студентът
Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам.
Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира. И в него остава убеждението, че гласът на Мазаров е чуден тенор, от какъвто особено много се нуждаела нашата опера по това време. Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.! Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова. Неговият голям и хубав глас имаше нужда от тласък, от непрестанна градация, от много и разумна авансировка.
към текста >>
54.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Еднообразие навред, задушност дене,
студ
ноще, няма какво да развесели човека.
Попово Ползата от цветята Цветята са емблема на човешките добродетели, които, може да се каже, че цъфтят в човешката душа. Божествените добродетели са, които цъфтят в душата на човека. 4.3 Ползата от цветята 6.II.1924 год. Общ клас с. Водица С произнасянето на думата „пустиня" ние си представяме местност, в която не расте никакво растение, никаква билка или трева, а само пясък и небе.
Еднообразие навред, задушност дене,
студ
ноще, няма какво да развесели човека.
А кога се намерим между цветята, ние се обайваме от тяхната красота и омайност. В цветята ние наблюдаваме величието на Твореца, Който чрез форми, краски и цветове изразява Своята мъдрост и любов. Те са и канали на известен род енергии и магнетизъм и затова ги използуваме за лекуване на разни болести. Като растения, те с дишането си окисляват въздуха, а приемат въглената киселина, която човек и животните издишват, затова човек между тях се чувствува бодър, весел и енергичен. Те със своя аромат и краски действуват магически на човека, успокояват неговите страсти и чувства и възвисяват неговата душа и дух към нещо по-велико, което те действително изразяват.
към текста >>
Водица Предназначението на космите специален клас Предназначението на космите в животните изобщо и даже в растенията, под название трихоми, е: да предпазва животното или растението от резките климатически промени, като горещина, влажност и
студ
.
Магнетическите и електрическите енергии имат свойството да изтичат и да се втичат от заострени краища, изтичат от върхове. Тези заострени краища и върхове на главата са космите, които играят ролята на гръмоотводи. Електрически и магнетически проводници. Понеже електричеството тече по права линия, то затуй, когато се печем на слънце, хубаво е от време на време да си рошим косата с пръсти, за да не тече електричество, което може да произведе тъй нареченото явление слънчев удар на мозъка. 5.3 16.1.1924 год. с.
Водица Предназначението на космите специален клас Предназначението на космите в животните изобщо и даже в растенията, под название трихоми, е: да предпазва животното или растението от резките климатически промени, като горещина, влажност и
студ
.
Космите, това е естествената природна покривка, която творецът дава на живите твари, като дреха. И ако се погледне на човека, виждаме, че най-нежните органи се предпазват от косми. Например мигачните и космите на веждите предпазват очите. Също и космите на главата предпазват централната нервна система. Значи космите са регулаторът в човешкото тяло, или изобщо в животинския мир.
към текста >>
55.
IV. КАК СЕ ОТПЕЧАТА ТОМ ПЪРВИ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
,
ТОМ 16
Всички в семейството му бяха против тези спомени, защото се страхуваха да не попаднат в ръцете на властите и да изключат от консерваторията Петър Ганев, който бе
студент
в първи курс.
Аз няма да ги съдя, друг ще ги съди. Но с тези хора аз няма повече да работя. 6. Освен това в списанието са поместени спомени на Пеню Ганев, като лично Божанка се е подписала, че тя ги предава. Навремето аз лично накарах Пеню Ганев да си напише спомените. Той ме послуша.
Всички в семейството му бяха против тези спомени, защото се страхуваха да не попаднат в ръцете на властите и да изключат от консерваторията Петър Ганев, който бе
студент
в първи курс.
Тогава се споразумяхме, че тази тетрадка ще стои у тях като залог, че няма да попадне в други ръце. Беше направен магнетофонен запис на тетрадката от мен и брат Пеню разказа още много други неща. Направих му филм. Освен това аз платих 600 лв., а това бяха 6 лекарски заплати, за да изкарат от снимките на Пеню Ганев. След това всяка една снимка бе номерирана от мен, аз му я подавах под номера и той ми разказваше и правеше коментар на всяка една снимка.
към текста >>
56.
II. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 16
Дали трябва да се въвеждат беседи със стария ръкопис и всички въпроси и проблеми ще бъдат изнесени в специална
студия
в следващия том на „Изгревът" - том XVII.
том II бе набран на стария ръкопис до 1945 г, тъй като разполагахме с оригинал, който бе с машинописен текст пред 1945 г., т. е. Бе написан със стария ръкопис. Това бе първия опит, поради което бяха включени встъпителни думи „Уважаеми читателю", което одобрих. Те бяха написани от Любомир Гълъбов и Доброслава Гълъбова. Този опит бе съпътствувай с много големи противодействия.
Дали трябва да се въвеждат беседи със стария ръкопис и всички въпроси и проблеми ще бъдат изнесени в специална
студия
в следващия том на „Изгревът" - том XVII.
към текста >>
57.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Хубав извор с много
студена
вода и оттам си носи името Соук-пунар.
И една мишка цяла нощ трака из етажерката. Потеглихме. Директорът на Кърджалийската прогимназия и основното училище Янчев останаха да събуждат компанията, а ние потеглихме. В 7 ч вече бяхме на Шейтан Кьопрю. Направихме си снимка и аз сам долу си направих при Арда и отидохме на мостчето. След това се настанихме при Су-пунар.
Хубав извор с много
студена
вода и оттам си носи името Соук-пунар.
След закуската ето, зададоха се инспекторът с учители и учителки от селата на Деделерска община. Инспекторът не се решава да мине моста. Всички го уверяваха, окуражаваха, но не се решава. Най-после донесоха два дълги кола, та ги свързахме и направихме дърво за минаване. И той се хвана, та едва мина.
към текста >>
А до нея някой
студент
се намеси и той и ме пита: „Не щели изложите децата на слънчев удар?
Ето, намираме се в една хубава, обраснала с буйна зеленатрева, фидани, цветя най-разнообразни и високи дървета, като нещо на градска градина, но много по-хубава от всички видени досега кътове и градини. Насядали са деца, хора, като че ли аз съм учителят, който в тая хубава природна обстановка ще предавам някакво си на моите ученици или пък други щеше да говори, а ние да слушаме, не помня добре. Хубава, ясно прозрачна слънчева светлина на ранното, около 9 - 10 ч, утринно слънце, правеше картината невиждана до тоя момент. Лазурно небе, чист, свеж въздух и приятна прохлада. Дойде някоя си ученичка гимназиална, но не знам от кой клас е, и ми заговори, че на много хубаво място съм предавал уроците си и че правилно използувам слънцето и въздуха.
А до нея някой
студент
се намеси и той и ме пита: „Не щели изложите децата на слънчев удар?
" И добави, че това било фанатизъм до прекаленост, да се излагаме на слънцето. Отговорих му, даже още аз да продумам, ученичката му заговори, че най-необходимите неща за добрия живот и нашето здраве, това са водата, храната, въздухът и слънцето и че г-н Ганев е избрал именно най-необходимото и най-потребното. Те водиха дълга полемика, като тая госпожица ме защищаваше срещу нападките на тоя студент, който визираше, че окултистите в България все слънце, въздух, храна и вода чиста препоръчвали до прекаленост. Надойдоха в тоя момент много други и някои ми заговориха, защо това лято не съм на екскурзия с братството. Отговорих им, че след като си свърша тук работата, аз ще ги намеря и то въпросът се касаел, че Учителят с братя и сестри отишли в планината и не го знаяли къде е заминал.
към текста >>
Те водиха дълга полемика, като тая госпожица ме защищаваше срещу нападките на тоя
студент
, който визираше, че окултистите в България все слънце, въздух, храна и вода чиста препоръчвали до прекаленост.
Лазурно небе, чист, свеж въздух и приятна прохлада. Дойде някоя си ученичка гимназиална, но не знам от кой клас е, и ми заговори, че на много хубаво място съм предавал уроците си и че правилно използувам слънцето и въздуха. А до нея някой студент се намеси и той и ме пита: „Не щели изложите децата на слънчев удар? " И добави, че това било фанатизъм до прекаленост, да се излагаме на слънцето. Отговорих му, даже още аз да продумам, ученичката му заговори, че най-необходимите неща за добрия живот и нашето здраве, това са водата, храната, въздухът и слънцето и че г-н Ганев е избрал именно най-необходимото и най-потребното.
Те водиха дълга полемика, като тая госпожица ме защищаваше срещу нападките на тоя
студент
, който визираше, че окултистите в България все слънце, въздух, храна и вода чиста препоръчвали до прекаленост.
Надойдоха в тоя момент много други и някои ми заговориха, защо това лято не съм на екскурзия с братството. Отговорих им, че след като си свърша тук работата, аз ще ги намеря и то въпросът се касаел, че Учителят с братя и сестри отишли в планината и не го знаяли къде е заминал. Аз им отговорих, че като тръгна, аз ще го намеря лесно, понеже по вътрешен път Той ще ми каже посоката накъде е и в коя планина. Още повече, че Учителят не живее в сенчестите борови гори, а обича високите върхове на планините. Ето и братът Димитър Добрев от Сливен, пременен с хубави дрехи, иде весел и се ръкува.
към текста >>
Тя от
студа
тук, във високата планина, започнала да се смразява и дошла в несвяст даже.
3.Х.1934 год., сряда Сън. Сънувах, че се намираме на екскурзия в планината. Бяхме много братя и сестри. Присъствуваха и от малките деца на много от братята и сестрите. Погледнах, ето носят на носилка кака Гина Гумнерова.
Тя от
студа
тук, във високата планина, започнала да се смразява и дошла в несвяст даже.
Щом я сложиха на земята, Учителят веднага се приближи и започна да я опипва. След това той започна силно да разтрива лицето й, да размърдва челюстите. Той легна върху нея така, че неговата снага да се съвпада с нейната и приближи устата си към нейните устни и започна да й духа в устата. Отмести се и силно започна да я трие по гръдния кош и да й прави изкуствено дишане и ето, тя се съживи. Учителят заповяда на присъствуващите да я облекат и да я раздвижват.
към текста >>
Ето, носеха на носило децата на Милчо от Петрич (град Петрич) - Блага и другата й сестричка, също и те се смразили от големия
студ
.
Щом я сложиха на земята, Учителят веднага се приближи и започна да я опипва. След това той започна силно да разтрива лицето й, да размърдва челюстите. Той легна върху нея така, че неговата снага да се съвпада с нейната и приближи устата си към нейните устни и започна да й духа в устата. Отмести се и силно започна да я трие по гръдния кош и да й прави изкуствено дишане и ето, тя се съживи. Учителят заповяда на присъствуващите да я облекат и да я раздвижват.
Ето, носеха на носило децата на Милчо от Петрич (град Петрич) - Блага и другата й сестричка, също и те се смразили от големия
студ
.
Веднага Учителят се наведе над тях и разкри гърдите им и започна със силни движения да ги трие по гръдния кош и с другата ръка им бута особено устата и ето, и тия две момиченца оживяха и се спасиха от смъртта. За забелязване бе, че мен не ми бе студено и аз се чудех на кака Гина, че уж тя небрежила и не се движила и се изоставила да замръзне. * Събудих се. Часът 4, Буден лежах в леглото до 5 ч. Станах и дочетох резюмето „ Четирите кръг" от VI година на общия клас.
към текста >>
За забелязване бе, че мен не ми бе
студено
и аз се чудех на кака Гина, че уж тя небрежила и не се движила и се изоставила да замръзне.
Той легна върху нея така, че неговата снага да се съвпада с нейната и приближи устата си към нейните устни и започна да й духа в устата. Отмести се и силно започна да я трие по гръдния кош и да й прави изкуствено дишане и ето, тя се съживи. Учителят заповяда на присъствуващите да я облекат и да я раздвижват. Ето, носеха на носило децата на Милчо от Петрич (град Петрич) - Блага и другата й сестричка, също и те се смразили от големия студ. Веднага Учителят се наведе над тях и разкри гърдите им и започна със силни движения да ги трие по гръдния кош и с другата ръка им бута особено устата и ето, и тия две момиченца оживяха и се спасиха от смъртта.
За забелязване бе, че мен не ми бе
студено
и аз се чудех на кака Гина, че уж тя небрежила и не се движила и се изоставила да замръзне.
* Събудих се. Часът 4, Буден лежах в леглото до 5 ч. Станах и дочетох резюмето „ Четирите кръг" от VI година на общия клас. Много хубаво, ясно и топло време. Тишина, топло и свежо.
към текста >>
Времето облачно с много
студен
вятър.
9.Х.1934 год., вторник Станах на присъмване. Написах на сестрата Неда една картичка и на Еленка затворено писмо и ги изпратих по Младен в Годеч. Младен ми донесе 27 кгр. мед по 26 лева от Арсо Соколов. Дадох на бай Георгеви една чиния и у Младенови вечеряхме качамак и мед.
Времето облачно с много
студен
вятър.
10.Х.1934 год., сряда Събудих се на присъмване. След силни астрални напрежения, станах. Сън. Сънувах, че съм някъде отишел на екскурзия. Оставам да нощувам в една срутена изоставена къща. Отидох да събирам дърва, за да накладем огън.
към текста >>
Облачно, мъгливо е вън и
студено
е вече.
И в това, че Той иде по предопределение, щом се изпълват дните, когато ще е трябвало да бъде разпнат, Той се отправя за към Ерусалим. В Саморийското село не Го приели, а Яков и Йоан поискали да погубят селото, задето хората не приели тия гости. Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай." 11.Х.1934 год. Събудих се на съмване. Станах. Пак ми едно меланхолично настроение.
Облачно, мъгливо е вън и
студено
е вече.
Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата. Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация. Дохождането на крал Александър в България бе първият топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен студ и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване. Но орисия кралска!
към текста >>
Дохождането на крал Александър в България бе първият топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен
студ
и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване.
Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече. Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата. Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация.
Дохождането на крал Александър в България бе първият топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен
студ
и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване.
Но орисия кралска! Ето, що човек си е предполагал, не станало, а що е било предопределено. Законът за причините и последствията работи. С дохождането си в България над всичката любов и красота в приемането, най-после за удоволствие се убиха 4 елена от крал Александра. Жал ми бе, кога прочетох за тия невинни животни, кога той ги избил, и кралицата наранила един, който е избягал.
към текста >>
* Вън времето е
студено
. Облачно.
Но самият дувар е много висок над земята. Тъкмо скочих на него, той безпричинно почна да се руши отгоре надолу. Аз се хванах в нещо друго и дуварът като че ли се топи, започна да се сниша. Понеже аз където бях хванал, не можех здраво да се държа, затова се захвърлих и наново скочих върху дувара, но тук вече той бе над цяла пропаст, в която, ако изгубя равновесието си, от дувара ще падна в нея и нищо не ще остане от мене. Както скочих върху дувара, а от двете му страни -бездни, събудих се.
* Вън времето е
студено
. Облачно.
Тук-таме се прояснява. Тъмни облаци на източния хоризонт и над близките източни балкани, 24.Х.1934 год., сряда Станах в 4 ч. В 5 започнах да чета лекция от общия окултен клас - „Добри съвети". След това написах на Еленка едно писмо. Зора го занесе в Годеч още сутринта.
към текста >>
Вънка свири вятърът и е
студено
.
Но видях един бивол чер, който с еша си бе и така ми се понаежи, но аз го подкарах и той си замина. После стоях покрай ж. п. линия и минавайки тренът, аз гледах да товаря някакъв товар в него. Вънка облачно и днеска малко грея слънцето. 5.ХI.1934 год., понеделник Станах на разсъмване.
Вънка свири вятърът и е
студено
.
Чувствувам се не добре духом. Нещо ми е тежко на душата. Тая вечер имаше събрание, за да решат къде да се работи трудовата, за да си поправят пътищата. Стояхме до 11 ч и се разотидоха и аз си легнах. Вънка е ясно небето и приятно.
към текста >>
Вънка мъгла и
студено
.
Трети сън: Сънувах, че ще отида при околийския училищен инспектор г-н Андреев. Той е в едно учебно здание, но в горния етаж. Отишъл съм с тия къщни сандали, но когато видях колеги, дошли при него и то добре облечени и обути, започнах да се стеснявам, как ще се явя при г-н Андреева? Разговаряме се с един колега и жена му при него. Събудих се много рано, обаче не станах, а стоях в леглото.
Вънка мъгла и
студено
.
7.ХI.1934 год., сряда Събудих се в 5 ч. В 6 започнах да чета една школна лекция, общ окултен клас ,,...". След това пях и свирих. След часовете се избръснах хубаво и изядох 8 яйца и в 2 ч потеглих за Годеч. Купих 104+36=140 кгр.
към текста >>
58.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
* * * 5.V.1930 г., понеделник, станах силно
простудена
от предишния ден - празника на детето.
Хранихме се на обща трапеза всички братя и сестри. Това беше преди съмване. След туй влязох в стаята си, която бях образцово почистила, и там намерих училищната слугиня Зара, поразхвърляла нейни дрешки по пода, и някои други хора с нея. Аз ги изпъдих вън с всичко и си почистих пак стаята. На сутринта, 12 т.м., петък, станах доволна, обновена от хубавия сън и изпълнена с голяма радост и лекота.
* * * 5.V.1930 г., понеделник, станах силно
простудена
от предишния ден - празника на детето.
Болките бяха големи, рамената схванати, а деца бяха дошли много малко. Повъртях се насам-натам, па току реших с децата да прекарам този ден на открито, на слънце, в гората към Ропот. Срещнахме се с ропотските деца. От гимнастиките и дълбоките дишки се почувствувах доста добре, но рамената още ме боляха. При лягане турих си хардалови книги на раменете.
към текста >>
На сутринта, 4ий декемврий [1931 г.], искахме да водим децата на манастирчето по случай празника „Въведение Богородично" - ден за християнизиране на децата, но понеже беше
студено
, не отидохме.
На връщане тя ме изпрати до училището и ми каза, че моето посещение й причинило голяма радост и ми каза, че ме обичала много. Аз й дадох добри напътствия: да се моли на Бога; към Него да се отправя всякога и за всичко; да пожелава добрите хора и да призовава своята душа и ангелите в помощ. Като се върнах, почувствувах се много добре. Вечерта четох Библията - от Евангелието, до 12 ч и си легнах. Спах добре и спокойно, не помня какво съм сънувала.
На сутринта, 4ий декемврий [1931 г.], искахме да водим децата на манастирчето по случай празника „Въведение Богородично" - ден за християнизиране на децата, но понеже беше
студено
, не отидохме.
Празнувахме в училището. Дойдоха родителите на децата. Пеньо им говори за значението на този ден в духа на Христовото учение. Вземах думата и аз - казах няколко думи в този дух. Поприказвах си и с майките на децата и тъй мина денят до вечерта.
към текста >>
Учителят ми отговори: „Стоянчо е психолог и има добра памет, понеже е дете." На 23ий срещу 24ий януарий 1937 г., след като се събудих към 3.30 ч сутринта, неделя, рекох още малко да си подремна, че е рано за наряд, а вън
студено
.
Той беше в светлина, като стар, с изящна бяла коса и бяла брада и лицето Му като слънце. Втора картина: Един мой бивш ученик, Стоянчо от Равна, като дете седи на земята с други две деца, разказват уроците си. Стоянчо проявява паметлива способност и разказва философски урок безпогрешно. Аз стоя, наблюдавам, слушам, без те да ме виждат, и съм в удивление. Учителят стои до мен и Му разправям моето очарование от Стоянчо като много способен ученик със силна памет, че неговите сестрички минаваха за добри ученички.
Учителят ми отговори: „Стоянчо е психолог и има добра памет, понеже е дете." На 23ий срещу 24ий януарий 1937 г., след като се събудих към 3.30 ч сутринта, неделя, рекох още малко да си подремна, че е рано за наряд, а вън
студено
.
Много малко, та чак в 6 ч се събудих. Пропуснах наряда и утринната беседа, но бях много радостна, защото сънувах: Учителят казваше нещо доста убедително. Вървяхме заедно, приказвахме. Аз Го бях хванала под ръка, от дясната Му страна, и досега чак чувствувам пръстите на дясната Му ръка в моята ръка. Мила и радостна картина, която остави дълбок отпечатък в моята душа.
към текста >>
Беше ми
студено
, печката не гореше, та повторно легнах и сънувах, че ме назначили в едно Софийско училище учителка.
Радост необикновена и благородни подтици изпълниха душата ми! Благодаря на Бога, че ми даде такива благоприятни условия, да мога и аз да чуя и видя виртуози в областта на музиката. Върнахме се в 12 ч вечерта. Спряхме се в салона, където беше и Учителят, Който беше много разположен и ни обясни много работи относно концерта и музиката въобще. Легнах си в 1 ч и заспах под силното впечатление на концерта и на самия гений, събудих се в 4 ч бодра, бях сънувала музика и Учителя.
Беше ми
студено
, печката не гореше, та повторно легнах и сънувах, че ме назначили в едно Софийско училище учителка.
Назначението ми - в джоба и отивам да съставям акт за встъпване на длъжност. Приказвах с Анастасия Абаджиева, учителка, моя приятелка. Часът е 9 без 1/4. Аз казах, че клоня да закъснея. Пък тя ми рече: „Има време.
към текста >>
Двадесет и четирите биса, които той изсвири след обявената приграма, не усмириха младите му почитатели и
студенти
от Музикалната академия, които начело с импресариото Георги Белчев, го отнесоха на ръце до прочутото денонощно заведение „Широката механа". Там.
Ваша Пршихода беше обаятелен, ярък, чувствен, романтичен цигулар. Неговата изключителна техника, красив и богато нюансиран тон, изразявани чрез един високо- виртуозен репертоар (в който влизаха и негови пиеси и преработки), завладяха и възторгваха публиката до последен предел. Концертът му в София представляваше едно от големите събития от тридесетте години на XX век. Достатъчно бе предварително пускане на негови грамофонни записи по „Родно радио", за да се стече на концерта му буквално цяла културна София. Неговата слънчева личност и невероятното му майсторство, в пълния смисъл на думата, омагьосаха, смаяха, доведоха до френезия публиката, която с отприщено въодушевление викаше и аплодираше „до срутване на салона".
Двадесет и четирите биса, които той изсвири след обявената приграма, не усмириха младите му почитатели и
студенти
от Музикалната академия, които начело с импресариото Георги Белчев, го отнесоха на ръце до прочутото денонощно заведение „Широката механа". Там.
при особено приповдигнато настроение, стигащо до екзалтация, концертът му продължи до зори...
към текста >>
59.
24. Общ обед
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Време ясно, слънчево,
студено
.
24. Общ обед 3.I.1935 г., четвъртък, 7 ч.с., Изгрев.
Време ясно, слънчево,
студено
.
В 7 ч вечерта Савка ме извика и през теловете ми подаде една тенджера, пълна със супа от картофи, приготвена от Учителя, който казал няколко пъти на Савка да ме извикала при нея да ядем заедно. Тенджерата със супата дадох на братята Звездински, а аз отидох при Савка. Вечеряхме и в процеса на яденето разменихме думи върху особеното внимание, което има Учителят към нас. Тенденцията Му ние да се събираме, да дружим, и тази връзка, която се създава, и хармонията между нас, доста ни озадачи и ни накара да се вдълбочим и да се позамислим - като каква работа има да извършим за Господа заедно, че се създават такива отношения помежду ни, които отношения и Учителят ги засилва. Дойде ни една мисъл да се помолим да ни се открие насън с една картина работата, която ще работим заедно.
към текста >>
60.
30. Писмо от лагера - Рила
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Той се докосваше до лицето ми, като ме галеше с хладните си и
студени
милувки.
Небето беше ясно и звездно. Над езерото небето е очарователно! Приятен екот, шумът на езерните води се чуваше и приспиваше поселниците на Елбур и правеше съня им по-сладък. В палатка, на легло, постлано с клонки от клекове и дюшек от слама, се приютявам аз. Остър и хладен ветрец проникваше до мен.
Той се докосваше до лицето ми, като ме галеше с хладните си и
студени
милувки.
Заспах дълбоко. Рано сутринта станахме всички и към 4 ч аз изкачвах Молитвения връх. Величествени фигури на стари и млади се катереха по стръмната пътека, която се извиваше и водеше все по-нависоко и по-нависоко. Човек би помислил, че се катери по върховете на Монблан или Монт Еверест. Стигнахме върха.
към текста >>
61.
32. Високият връх
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Седнах на едно
студено
камъче.
Аз се привързах към него. И нещо повече - той събуди в мене високия идеал да бъда и аз като него един висок връх в живота, стремящ се към небето, стабилна, устойчива и непоколебима пред бурите на живота. Ето ме. Аз вече съм при моя приятел - върхът. Тук никой нямаше още.
Седнах на едно
студено
камъче.
Хладен ветрец ме полъхваше. В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа. Там прочетох велики закони, написани с ръката на Бога. Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов, Мъдрост и Истина са стимулите, които водят към съвършенство.
към текста >>
62.
5. Разговор с Учителя на 23.VII.1932 г. при огъня, в 7.30 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
В топло време денем краставици яжте, но в
студено
време, вечерно време, не яжте.
На огъня стоплювайте водата. И лицето си мийте тук с топла вода. Те са хигиенични правила, които трябва да бъдат настолни. Силния огън дъждът мъчно го изгасва, но слабия огън лесно го изгасва. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън.
В топло време денем краставици яжте, но в
студено
време, вечерно време, не яжте.
Едно от правилата за тук: всички ще ядете тук преди да е залязло Слънцето. След като залезе, да не ядете; вода може да пиете. След залез - никакво ядене. Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане.
към текста >>
Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на
студена
вода страхът не ползува.
След залез - никакво ядене. Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно.
Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на
студена
вода страхът не ползува.
Студената вода никак не утолява жаждата. А топлата вода я утолява. Може да се къпе човек в езерото или в течуща вода само когато е много горещо. И може да се къпе само този, който има будно съзнание. Но изобщо в планините, особено на тая височина, да се прави обливане и то с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явяват неприятни последствия.
към текста >>
Студената
вода никак не утолява жаждата.
Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на студена вода страхът не ползува.
Студената
вода никак не утолява жаждата.
А топлата вода я утолява. Може да се къпе човек в езерото или в течуща вода само когато е много горещо. И може да се къпе само този, който има будно съзнание. Но изобщо в планините, особено на тая височина, да се прави обливане и то с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явяват неприятни последствия. Планината във всеки момент е различна.
към текста >>
Но изобщо в планините, особено на тая височина, да се прави обливане и то с топла вода, понеже от
студената
вода капилярите се свиват и се явяват неприятни последствия.
Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на студена вода страхът не ползува. Студената вода никак не утолява жаждата. А топлата вода я утолява. Може да се къпе човек в езерото или в течуща вода само когато е много горещо. И може да се къпе само този, който има будно съзнание.
Но изобщо в планините, особено на тая височина, да се прави обливане и то с топла вода, понеже от
студената
вода капилярите се свиват и се явяват неприятни последствия.
Планината във всеки момент е различна. Колкото и малко да бъде различието, което се чувствува. И различието се причинява от начина, по който планината възприема и отразява слънчевата енергия. Значи вибрациите, които планината отлъчва, като отражение на слънчевите енергии, са всеки път различни. Вие гледате само формите, но всъщност това разнообразие, което е в планината - то е най-важното.
към текста >>
63.
20. Из беседата от Учителя на 9.VIII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Когато сиромашията хлопа на вратата,
студът
се показва.
Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва.
Когато сиромашията хлопа на вратата,
студът
се показва.
Когато богатството хлопа, топлината се показва. Когато простият цари, прах се дига. Когато умният цари, мирът възлиза. Там, дето мравята се дави, човекът се забавлява. А дето мравята се забавлява, човекът спи.
към текста >>
64.
30. [Разговор с Учителя] до огъня на 5.VIII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Някой път отвън е
студено
, а ти стоиш отвътре спокойно.
30. [Разговор с Учителя] до огъня на 5.VIII.1932 г. Това, което крепи ума ти, волята ти, тялото ти, това е Господ. Той като те напусне, ти клюмнеш, а като дойде, ти пак се подемаш. Не е само слънцето отвън.
Някой път отвън е
студено
, а ти стоиш отвътре спокойно.
Вие сте станали много страхливи. Когато те заболи крак, ти се радвай, че излиза всичко навън! Или каквато болест да дойде, ти се радвай, че всичко излиза навън! Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината. Здравето всеки може дати го вземе, но вътрешното щастие - не.
към текста >>
65.
13. Зазоряване на Молитвения връх
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Приближих ги и седнах и аз на един камък,
студенината
на който пролази по цялото ми тяло.
Галеше ме хладен ветрец. Върхът беше обсипан с камъни и зелена растителност- клекове. Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава мома. Малко по-надолу от мен съзрях три фигури, сгушени и спотаени един до друг. Те бяха дълбоко потопени в своята мисъл.
Приближих ги и седнах и аз на един камък,
студенината
на който пролази по цялото ми тяло.
Трите фигури не се обърнаха. Това е мисъл, това е воля - си казах на себе си. Нищо не ги смущаваше. Те се носеха на крилете на своята мисъл, която ги издигаше високо, високо някъде, далече от земното, от материалното, където разумни, силни и любящи същества живеят. Те бяха работници, истински работници.
към текста >>
66.
21. Новостроящата се къща
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Времето
студено
.
и 12. [от] Матея. Б. 28 септемврий 1935 г., събота, 5 ч сутринта Глава 7., 22., 23., 24. [от] Матея. Слънцето в облаци, няма изгрев.
Времето
студено
.
Слънцето се показа по-късно. Срещнах се с Учителя. Той разгледа къщата, пита за инсталацията, за прозорците, и ми каза, че е добра и да премина в нея. Пита за спорната врата, за тела на Писимова. Пита ме дали бих дала моята стаичка на Катя.
към текста >>
67.
27. Аурата на къщата
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Време
студено
.
27. Аурата на къщата 1 ноемврий 1935 г., петък, 4 ч сутринта Глави: 13. [от] Марка, 2., 3., 4. от Първо послание Петрово. Небето ясно, звездно.
Време
студено
.
В 5 ч - на клас. Слънцето се показа накрая на гимнастиките. Изгревът беше ясен, оранжево-жълт. Към 5 ч следобед Учителят дойде в моята стая, поканен от мен. При мен беше дядо Стоян, работеше в стаята ми прозорците, а до вратата имаше войник, беше дошел на Пеньо братов син Таньо.
към текста >>
68.
29. Гласът на слънцето
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Време
студено
.
ноемврий 1935 г., събота, 5 ч сутринта Глави: 14. Марка, 5 гл. Първо съборно послание Петрово, 1., 2. Второ съборно послание Петрово. Небе ясно.
Време
студено
.
На източния хоризонт облаци, а слънцето огряло високите и снежни върхове на Витоша. Към 8.20 ч слънцето се показа през облаците и пак се скри. То осветляваше тук-таме някои места и пак се скриваше, а Витоша цяла позлатена. Размишлявайки, слънцето ми каза: „Гледай какво правя аз, прави и ти. В долините на живота - при хората когато си, не излагай всичкото си богатство отвън и не давай безразборно и всичко.
към текста >>
69.
30. Документи за назначение
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Време
студено
, ветровито, слана.
Погледнах на Кинчето като бликнал един извор, а аз само да драсна трябва с ръката, и да бликне и моят. Моите четива - Глави: 14. от Лука, 5., 6., 7. от Второ послание к Коринтяном. Небе чисто, звездно.
Време
студено
, ветровито, слана.
Слънцето изгря към 7.30 ч над облаците. Слънчев ден. Казах на Учителя за известието и съня. Той ми каза: много хубав е сънят и да мисля доде вечеря, че тогава да реша.
към текста >>
70.
12. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от З.Х. 1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Каза никакви
студени
компреси да не слагаш.
Но тъй бърже и лесно не става, ти знаеш. Едвам към 4 1/2 успях, Учителят ме прие. Разправих Му голямата глупост, която си направил, и бях на мнение, ако ми позволи Учителят, още днес, неделя вечер, щях да бъда при тебе. Но вече часът е 5, автомобилът хей-сега тръгва. Пък и Учителят ми каза да ти пиша, сега да видим какво ще съобщиш ти оттам, как ще бъдеш.
Каза никакви
студени
компреси да не слагаш.
Топли бани по няколко пъти на ден да правиш. Топла вода - тя ще предизвика нахлуване на кръв. Млечните компреси добре действуват, хубаво, че си слагал. Учителят казва, навехнал си го от удара. Топли бани много прави!
към текста >>
71.
19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.11.1929 с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
И тука, както и навсякъде, беше много
студено
, даже Черно море беше замръзнало, прекарахме големи
студове
, ами ония пък, които си нямат дърва и кюмюр, как ли са прекарали?
Бог казва: „Аз не благоволявам в смъртта на грешника." Пресяване трябва на тия вътрешни възгледи. Мнозина нямат ясна представа за духовния живот. За да се разбере духовният живот,, се изисква цял живот. * Мила Елено, Получих писмото ти и веднага ти отговарям и ти изпращам резюме, което е направено от Савка. Вчера имахме женско събрание нашата група, в която участвува и сестра Керемидчиева, която беше донела това резюме да го четем и още там го поисках от сестрата да го препиша, което и направих.
И тука, както и навсякъде, беше много
студено
, даже Черно море беше замръзнало, прекарахме големи
студове
, ами ония пък, които си нямат дърва и кюмюр, как ли са прекарали?
Аз боледувах от зъби, две среди и две недели не можах да отида на беседи. Сега е трета неделя, откак Учителят държи беседи и в неделя. Засега сме добре вкъщи със здравето, пък другото, право казваш, Господ да ми дава широко сърце. 1700 лева ще дам за лекуване на зъбите ми, но ще гледам да дам на Жорж за твоя сметка. Имахме писмо от Иван Бинов, пише ни, че зет ми Христо Гешото се поминал на 11 януарий.
към текста >>
72.
23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Студът
е спирка.
Каквото види, ще приложи веднага. Истината не може да се предаде на всички хора по един и същи начин, а по различни начини. Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота. Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш.
Студът
е спирка.
Когато човек е недоволен, природата туря студ, тогаз ти се отнема нещо и тогаз човек става доволен. Като четеш някоя книга, не критикувай, но проверявай нещата! Само работите на съвършените хора не трябва да проверяваме, а на другите хора трябва да проверяваме. И най-първо, не се обвинявай! Ти нямаш право да бъдеш съдия на себе си.
към текста >>
Когато човек е недоволен, природата туря
студ
, тогаз ти се отнема нещо и тогаз човек става доволен.
Истината не може да се предаде на всички хора по един и същи начин, а по различни начини. Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота. Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка.
Когато човек е недоволен, природата туря
студ
, тогаз ти се отнема нещо и тогаз човек става доволен.
Като четеш някоя книга, не критикувай, но проверявай нещата! Само работите на съвършените хора не трябва да проверяваме, а на другите хора трябва да проверяваме. И най-първо, не се обвинявай! Ти нямаш право да бъдеш съдия на себе си. Ти трябва да изправиш погрешката си.
към текста >>
73.
4. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 16.II.1929 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Аз бях ги приготвил да ги дам на сестра Цветана Арнаудова да ви ги занесе, но тя не замина поради
студовете
и ми каза, че автомобилът за Годеч не работел.
София, 16.II.1929 година Любезна сестро, С. П. Б. Л. Е Л ! [1] Изпращам ви тук 5 лекции. В най-скоро време ще ви изпратя останалите, които са [готови] почти.
Аз бях ги приготвил да ги дам на сестра Цветана Арнаудова да ви ги занесе, но тя не замина поради
студовете
и ми каза, че автомобилът за Годеч не работел.
Затова аз се забавих с изпращането, додето се стопли малко времето. Неделните беседи почнаха от 3 февруарий. Така че вече на седмица по три пъти говори Учителят. С останалите лекции скоро ще ви изпратя и неделните беседи. В групата миналия път се разгледа 16.
към текста >>
74.
5. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 1.III.1929 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
]
Студената
вълна сега е свързана кармически с Европа.
Тогаз човек ще разполага с всичката литература, с живота, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градиш, а от друга страна да се разгражда. Човек, за да дойде в казаното красиво състояние, трябва да бъде адепт от първа степен. Човешката глава представлява общият капитал, който има човек; лицето е капиталът, който е в обращение, а ръцете са капиталът, който дава доход. Като дойдат страданията, те изгонят всички, които те безпокоят, и ти ставаш [...?
]
Студената
вълна сега е свързана кармически с Европа.
Студът смирява човека, освобождава го от известни недъзи." С братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
Студът
смирява човека, освобождава го от известни недъзи." С братски поздрав: Б. Боев
Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градиш, а от друга страна да се разгражда. Човек, за да дойде в казаното красиво състояние, трябва да бъде адепт от първа степен. Човешката глава представлява общият капитал, който има човек; лицето е капиталът, който е в обращение, а ръцете са капиталът, който дава доход. Като дойдат страданията, те изгонят всички, които те безпокоят, и ти ставаш [...? ] Студената вълна сега е свързана кармически с Европа.
Студът
смирява човека, освобождава го от известни недъзи." С братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
75.
11. Разговор с Учителя на 5.VIII.1932 г., 9 ч сутринта, до огъня
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Някой път отвън е
студено
, а ти стоиш отвътре спокоен.
11. Разговор с Учителя на 5.VIII.1932 г., 9 ч сутринта, до огъня Това, което крепи ума ти, сърцето ти, волята ти, тялото ти, това е Господ. Той като те напусне, ти клюмнеш. Той като дойде, ти пак се подемеш. Не е само слънцето отвън.
Някой път отвън е
студено
, а ти стоиш отвътре спокоен.
Вие сте станали много страхливи. Когато те заболи крак, ти се радвай, че излиза всичко навън. Или каквато и болест да дойде, ти се радвай, че всичко излиза навън. Господ дойде да говори на евреите на планината. Но те се уплашиха, и планината се облече в мъгла.
към текста >>
76.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Защо водата не трябва да бъде много
студена
, с която се мием?
Какво ще ви коства да направите този опит? Нали всяка сутрин миете лицето си? То е едно правило, казвам сега. Миенето придобива смисъл. Защо се мием?
Защо водата не трябва да бъде много
студена
, с която се мием?
Понеже студената вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината. Водата не трябва да бъде нито много гореща. Умерено топла вода трябва да бъде, че като я туриш на лицето, да усещаш една приятност. Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата. Тази вода е хубава, с такава вода всички трябва да се миете.
към текста >>
Понеже
студената
вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината.
Нали всяка сутрин миете лицето си? То е едно правило, казвам сега. Миенето придобива смисъл. Защо се мием? Защо водата не трябва да бъде много студена, с която се мием?
Понеже
студената
вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината.
Водата не трябва да бъде нито много гореща. Умерено топла вода трябва да бъде, че като я туриш на лицето, да усещаш една приятност. Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата. Тази вода е хубава, с такава вода всички трябва да се миете. Смятам, че това е достатъчно.
към текста >>
Запример някой път вас ви са
студени
краката.
„Ама защо я счупи? " Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи? ", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората.
Запример някой път вас ви са
студени
краката.
Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени.
към текста >>
Щом са
студени
краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си.
", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно.
Щом са
студени
краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си.
Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш.
към текста >>
Или пък ръцете ви са
студени
.
Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят.
Или пък ръцете ви са
студени
.
Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес.
към текста >>
77.
12. Списък на младежката окултна група - София
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Виргиния Обретенова -
студентка
, ул.
12. Списък на младежката окултна група - София 1.
Виргиния Обретенова -
студентка
, ул.
Веслец 76 - София 2. Георги Ив. Чернев - техник-строител, ул. Лонг 12 - София 3. Фаня Еф.
към текста >>
Георгиева - Христо Ковачев -12 София -
студентка
-художничка 10.
Георгиева - Изгрев - София, XIII. 7. Недялка Илиева - Изгрев - София XIII. 8. Красимира Аркадиева - Бряст - 17 V кл. София 9. Петруна М.
Георгиева - Христо Ковачев -12 София -
студентка
-художничка 10.
Евгений Ив. Кпинчаров - студент-художник, ул. Св. Ив. Рилски 35 11. Петър Аркадиев - ул.
към текста >>
Кпинчаров -
студент
-художник, ул.
Красимира Аркадиева - Бряст - 17 V кл. София 9. Петруна М. Георгиева - Христо Ковачев -12 София - студентка-художничка 10. Евгений Ив.
Кпинчаров -
студент
-художник, ул.
Св. Ив. Рилски 35 11. Петър Аркадиев - ул. Бряст 17 - София IV клон 12. Борис Клинчаров - ул.
към текста >>
Елена Карагъозова -
студентка
-славистка - Изгрев - София XIII 14.
Петър Аркадиев - ул. Бряст 17 - София IV клон 12. Борис Клинчаров - ул. Св. Ив. Рилски 35 - София 13.
Елена Карагъозова -
студентка
-славистка - Изгрев - София XIII 14.
Тодорка Владимирова - студентка-славистка - ул. Сухиндол - София N 9 8 15. Атанас Гуглев - студент-медик - Опълченска 64 16. Мария Антонова - Изгрев - София XIII. -1302. 17.
към текста >>
Тодорка Владимирова -
студентка
-славистка - ул.
Бряст 17 - София IV клон 12. Борис Клинчаров - ул. Св. Ив. Рилски 35 - София 13. Елена Карагъозова - студентка-славистка - Изгрев - София XIII 14.
Тодорка Владимирова -
студентка
-славистка - ул.
Сухиндол - София N 9 8 15. Атанас Гуглев - студент-медик - Опълченска 64 16. Мария Антонова - Изгрев - София XIII. -1302. 17. Бона Петрова - с.
към текста >>
Атанас Гуглев -
студент
-медик - Опълченска 64 16.
Св. Ив. Рилски 35 - София 13. Елена Карагъозова - студентка-славистка - Изгрев - София XIII 14. Тодорка Владимирова - студентка-славистка - ул. Сухиндол - София N 9 8 15.
Атанас Гуглев -
студент
-медик - Опълченска 64 16.
Мария Антонова - Изгрев - София XIII. -1302. 17. Бона Петрова - с. Фурян, Врачанско 18. Мария Петрова - Изгрев - София XIII -1250. 19.
към текста >>
Раковски - София - медик
студент
30.
13 март № 8 - София 28. Иван Л. Радев - с. Бабук - Силистренско 29. Борислав Евлогиев Георгиев - ул.
Раковски - София - медик
студент
30.
Никола Камбуров - ул. Търново 15 - Казанлък 31. Васил В. Велев - ул. Николаевски 1 - Казанлък 32.
към текста >>
78.
30. V. 1922 г., София, Лекция IV-a от Учителя
,
,
ТОМ 17
Северните извори са по-
студени
и не са толкова здравословни.
(- Задържат влагата и почвата.) Корените са като смукала, които изтеглят водата отдолу нагоре. Правили ли сте наблюдение кои извори са по-хубави: южните, северните, западните или източните? (- Южните.) Южните - понеже тия склонове, които са обърнати на юг, приемат по-големи части от слънчевата светлина, която прониква между пластовете. Следователно на тях слънчевата светлина оказва едно благоприятно влияние. Хубави са изворите, които възприемат лъчите на източното и западното слънце.
Северните извори са по-
студени
и не са толкова здравословни.
Вие, като пишете сега за ветровете, опишете и връзката, която съществува между изворите и ветровете. На вас ще дам едно упражнение. Ще го правите по 2 пъти на ден: сутрин и вечер преди лягане. По 6 пъти. И ще забележите каква промяна; ако придобиете някои настроения, ще ми съобщите.
към текста >>
79.
3. Бащинска милост
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Про-
студих
се и ме заболя стомахът.
3. Бащинска милост През месец септември 1934 год. доста време прахме на реката боси.
Про-
студих
се и ме заболя стомахът.
Не ми минава от варена вода. Сама се мъчих да си го излекувам, не можах. Реших да се посъветвам с Учителя. Той беше пред приемната стая. Разправих Му.
към текста >>
80.
23. Качества
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Някога, при силен
студ
, човек може и без огън да спи, ако повиши вибрациите си.
23. Качества Добре е да е човек по-леко облечен. Пак, както намери за добре.
Някога, при силен
студ
, човек може и без огън да спи, ако повиши вибрациите си.
Най-важната работа е Любовта. Което наричат хората любов, е безлюбие. На когото мисълта е лека и постъпката - малка, изпратят го на Земята. Хората са изпратени да учат, а те мислят да живеят и изгубват смисъла на живота. Някои са великодушни, но не целомъдрени.
към текста >>
81.
24. Човешката инсталация
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Ял си топла храна и веднага пиеш
студена
вода - свили се капилярите, влезли неорганически вещества в тялото, образува се триене и се чувствува болка.
Да съзнаваш, че природата, каквото върши, за тебе го върши, а тя да съзнава, че ти за нея работиш. Главата работи за тялото, а тялото - за главата. Щом вървиш по пътя на Любовта, каквото и да ти се случи, е за добро. Невъзможно е страданията да се отделят от радостта. Луд - значи лута се, не разбира нещата, сблъсква се; тогава ще тръгне по права линия, без противоречия, разбрал е противоречията.
Ял си топла храна и веднага пиеш
студена
вода - свили се капилярите, влезли неорганически вещества в тялото, образува се триене и се чувствува болка.
Сокът минава през тънките черва в кръвта, Обхода да има човек. Посрещни гостенина добре! В постъпките ще го оценят хората, като се е научил от добрите книги с хубаво съдържание. А от хубавата подвързия на книгите повече пари ще вземе. Приятел е, който и съдържание, и подвързия има.
към текста >>
82.
31. Новата музика
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Тури си крака в
студена
вода, изменя се настроението.
И в чувствата ти да има „do", и във волята ти да има „do" и тогава дохождаш до разрешение на мъчнотиите. Между клетките на цигулката има място, пълно с енергия. Пълни се и празни при сухо време. При влага по мен е гласът на цигулката. Бъди весел, без дати казва времето.
Тури си крака в
студена
вода, изменя се настроението.
Увеличи тогава трептенията си. Обикни студа и ще ти стане топло. Повиши си трептенията и няма да се изгориш, ще ти стане хладно. Обикни топлината, ще ти стане хладно. Учете се да знаете, че сте добри, че Бог ви е направил добри.
към текста >>
Обикни
студа
и ще ти стане топло.
Пълни се и празни при сухо време. При влага по мен е гласът на цигулката. Бъди весел, без дати казва времето. Тури си крака в студена вода, изменя се настроението. Увеличи тогава трептенията си.
Обикни
студа
и ще ти стане топло.
Повиши си трептенията и няма да се изгориш, ще ти стане хладно. Обикни топлината, ще ти стане хладно. Учете се да знаете, че сте добри, че Бог ви е направил добри. Различно може да се изпее „Мога да кажа". На здравия пей песни за болни хора, а на болния пей песни за здравите хора.
към текста >>
83.
44. Разговор за езиците
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Създадените езици при
студените
епохи са
студени
, хладни.
44. Разговор за езиците Смърт, на английски „мът", значи „радост", значи „с радост". Първоначално думите са означавали действие.
Създадените езици при
студените
епохи са
студени
, хладни.
Създадените през горещите са топли. В които езици има натъртено, са студени, в които има мекота, са топли. Гръцкият език е експанзивен, широчина има за хвалебни песни. Старият гръцки език бил израз за духовното. Езиците са материалистични и Божествени.
към текста >>
В които езици има натъртено, са
студени
, в които има мекота, са топли.
44. Разговор за езиците Смърт, на английски „мът", значи „радост", значи „с радост". Първоначално думите са означавали действие. Създадените езици при студените епохи са студени, хладни. Създадените през горещите са топли.
В които езици има натъртено, са
студени
, в които има мекота, са топли.
Гръцкият език е експанзивен, широчина има за хвалебни песни. Старият гръцки език бил израз за духовното. Езиците са материалистични и Божествени. Българинът останал дотук с неговия език, мислил, че езикът му е богат. В българския език има потънкости.
към текста >>
84.
58. Музикалният тон
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Пей и
простудата
ще си отиде.
Натискат само виртуозите, когато свирят. Децата тихо да свирят. И като пеете, тихо почвайте, като изгрева на Слънцето - най-напред слаба светлина, после се усилва, усилва. Винаги в себе си дръжте последователно положение. Употребявайте музиката.
Пей и
простудата
ще си отиде.
Българина го разтриват и той пее (вика) и оздравява, че е пял, а някой, като не вика, мъчно оздравява. Как бихте пели на настинката? Сутрин поне една малка песен си съчинете! Сега сме в една област на малки постижения. „Re" на отделни струни се различава.
към текста >>
85.
75. Грешниците
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Отиват в ада да се погреят, да не им е
студено
.
Който отива в ада, не е праведен и който не отива в небето, не е праведен. Няма „ти си праведен" и „ти си грешен". Старомодни, стари дрехи с нова боя. Грешниците ще идат при грешните, а праведните - при праведните. Който се грее, е грешник.
Отиват в ада да се погреят, да не им е
студено
.
Когато Адам беше в райската градина сам, беше праведен - изпран. Като дойде другарят, стана непран, забогатя и изпъдиха го из рая. Старата земя с грешниците си отива, пък новата земя иде. Грешниците ще си идат. Ако си отивате, грешни сте, ако идвате, праведен сте.
към текста >>
86.
101. Съвети за ядене и пиене
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а
студена
та - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращението не става правилно.
Да се изпива по 1 1/2 литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Не пий вода от северен извор, но от южен. Сутрин изпивай по две чаши варена вода, когато нямаш слънчева, и преди обед - две, и преди вечеря половин час - пак две, та всичко 1 1/2 литра. Тя е потребна за тялото.
Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а
студена
та - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращението не става правилно.
Лятно време става реакция и от студената вода, ако се пие по обяд.
към текста >>
Лятно време става реакция и от
студената
вода, ако се пие по обяд.
Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Не пий вода от северен извор, но от южен. Сутрин изпивай по две чаши варена вода, когато нямаш слънчева, и преди обед - две, и преди вечеря половин час - пак две, та всичко 1 1/2 литра. Тя е потребна за тялото. Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а студената - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращението не става правилно.
Лятно време става реакция и от
студената
вода, ако се пие по обяд.
към текста >>
87.
115. Силата на човека е в неговата мисъл 24.III.
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Да мисли добре, трябва да е
студенокръвен
.
Който се напъва да говори, по ще успее. Който се напъва на мотиката, ще яде грозде. Искаме да опростотворим езика, но почваме към усложняване. Отдалеч - с линии, отблизо - с по-големи подробности. Щом изучавате всичко, което носи живот, дихание, се запознавате с Бога.
Да мисли добре, трябва да е
студенокръвен
.
Да обича Истината, трябва да е топлокръвен. Добре се учи зимно време. Истината се учи лятно време. Малко хора мислят, малко се учат. Ние чувствуваме.
към текста >>
88.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със
студена
вода, та да не разваля яйцата.
Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със
студена
вода, та да не разваля яйцата.
Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други.
към текста >>
89.
VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
- Това беше у моите млади години - почна бае Денко - у ония години, у които човек не знае: ни глад, ни
студ
, ни умора, ни неволя... яде, що му попадне, спи където завърне, пътува до като кон изтрае!...
Некой от насъбралите се опнаха вежди към чело и заклатиха глава с очудване на това, що чуха. - А защо се чудите, санким? - запита с едно самоуверение бае Денко и додаде: - зер не сте чували до сега за такива работи? Аз мога да ви разкажа нещо много по-чудновато, па пак требва да повервате, защото... защото сам бех там и с очите си видох това, що ще ви разкажа. Всички се приближиха и изпружиха врат, та да чуят по-харно това, що почна да им приказва бае Денко.
- Това беше у моите млади години - почна бае Денко - у ония години, у които човек не знае: ни глад, ни
студ
, ни умора, ни неволя... яде, що му попадне, спи където завърне, пътува до като кон изтрае!...
Може да има оттогава четиридесет до четиридесет и пет години. Бех ходил да събирам кози за соват, около Кутловица. На връщане замръкнах късно на пътя, за Метковец, но, какво и да е, стигнах, макар и доста късно при дедо Андро, баш-кньезо, що беше наш калаузин за стока в тоя край. Един беше дедо Андро не само у Метковец, но и по целата каза. Един беше и по имот и по чест, па и по ум.
към текста >>
90.
11. Високият идеал
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Освен неделните беседи от 10 до 12 часа, един път седмично Той води общ курс от окултни лекции за стари и млади, и друг един курс, само за младежи, по-голямата част
студенти
, и от двата пола.
През цялата пролет учениците отиват там рано сутрин, на изгрев слънце, за молитва. Правят ритмични физически упражнения, пеят, свирят на цигулка, обработват посятата земя, топлят се на слънчевите лъчи, учат. Песните са композирани от самия Учител или от някои Негови ученици Той разговаря често с тях, така както някога е правел Сократ със своите ученици. Те питат и Той отговаря. Така артистът хармонизира душите, повдигайки ги върху крилете на любовта до по-високи сфери.
Освен неделните беседи от 10 до 12 часа, един път седмично Той води общ курс от окултни лекции за стари и млади, и друг един курс, само за младежи, по-голямата част
студенти
, и от двата пола.
Не търси популярност, но въпреки това неговите последователи са около 40 000 само в България. Такива има и в Америка, и другаде. Сега предстои да се отвори окултно училище за деца от 4 години нагоре. Някои от неговите окултни максими са: Слънцето е най-добрият лекар и най-добрият учител. Излъчвай и ти около себе си лъчите на любовта.
към текста >>
Освен неделните лекции, един път седмично се провежда общ окултен клас и още един, по-специален - за младежи, главно
студенти
и съученици в учението.
Той често прекарва много време сред учениците Си, както някога Сократ. Питат Го, Той отговаря. Учителят акордира душите, отнасяйки ги върху крилете на своята любов в по-високи сфери. Питат Го за много неща, задават Му много въпроси, на които Той отговаря поучително. Всички в Братството са жадни за знания и Светлина.
Освен неделните лекции, един път седмично се провежда общ окултен клас и още един, по-специален - за младежи, главно
студенти
и съученици в учението.
Първите Учителят учи да използват опита, своя опит, за доброто, другите учи да използват опита на първите, без да повтарят нещата, и така да вървят напред. Не са редки случаите, в които възрастни хора в този окултен клас се учат да четат и пишат. Учителят не търси известност, не търси популярност. И въпреки това броят на последователите Му е голям - само в България те са повече от 40 000. А такива има не само в България.
към текста >>
91.
12. Учителят Дънов и Неговото учение
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
В салона всяка неделя от 10 до 12 часа Учителят държи публични беседи, достъпни за всички, а по веднъж в седмицата има общ окултен курс и друг специален - само за младежи, най-вече
студенти
,
студентки
и други младежи.
Близо до София братството има свое място - „Изгревът". Наоколо са накацали малки тухлени или дървени къщици, дето учениците Му прекарват лятото, а мнозина и зимата. На най-високото място е построен широк, светъл салон, до салона - горницата на Учителя. Тука сутрин пред изгрев слънце, преди да се залови всеки със своите ежедневни трудове, учениците се събират на широка поляна с чудна гледка срещу Витоша, Рила, Люлин, за обща молитва. Правят гимнастически упражнения с хармонични движения, пеят песни - думи и мелодии на повечето от тях са от Учителя, а други - композирани от музиканти по дадени от Него образци.
В салона всяка неделя от 10 до 12 часа Учителят държи публични беседи, достъпни за всички, а по веднъж в седмицата има общ окултен курс и друг специален - само за младежи, най-вече
студенти
,
студентки
и други младежи.
Учителят обича планините. По всяко време на годината Той е с учениците Си на излет на Витоша. А всяко лято - на Мусала. През последните години те остават да летуват при седемте Рилски езера, дето са прокарали пътеки, мостчета и две чешми от мраморни камъни струят обилна вода. До второто езеро е самият лагер.
към текста >>
" Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват (когато например е определен излет за планините и по него време завали дъжд или сняг, или стегне
студ
, или буря забушува, в означения час се тръгва, без да се обръща внимание на природните стихии.
Затова те трябва да убият в себе си всякакъв страх. А затова се иска абсолютна вяра, абсолютно доверие на живата природа. И чист живот - чисто сърце, чиста мисъл, чисто тяло. Абсолютна справедливост и безкористие. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
" Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват (когато например е определен излет за планините и по него време завали дъжд или сняг, или стегне
студ
, или буря забушува, в означения час се тръгва, без да се обръща внимание на природните стихии.
В живота си ученикът ще срещне по-страшни стихии - трябва да умее да ги понася). При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш. „Светът е на ра[ботл]ивите." - „Редувай физическия с умствения труд." Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всичко. - Учителят Дънов не отрича науката, но след официалната наука има друга, която човек ще научи от живата природа, от нея и сам Учителят черпи знания.
към текста >>
92.
II. Към моето сърце
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Моята молба е
студена
, не можеш да я чуеш, но чуй горещата молба със сълзи и смили се!...
Спрях дъх от жал, защото сърцето е слабо, не може да издържи, а духът ми се отнесе далек от моето тяло. Тъгата ми се сля със скръбните сърца на отчаяните майки, а духът свободно излезе на високия връх, като че не искаше да чува скръбта. Но отчаяният вик на тези оскърбени майки се носеше чак до мен. Аз виках от върха, но ехото глухо оставаше и сякаш губеше се безследно. Господи, Господи, виках аз към небето, послушай не мен, а гласа на тия майки, които викат с последни сили.
Моята молба е
студена
, не можеш да я чуеш, но чуй горещата молба със сълзи и смили се!...
Ти благ си - аз зная. Ти любиш всички на земята - недей оставя в мъка тез майки сега, когато толкова страдат техните сърца. И плаках аз горко, тъй както плаче дете, оставено сред страшните ужаси и не знае що трябва да стори. И отново пак виковете на отчаяните майки долитаха до мен и будеха душата ми. Отново почувствувах болката на моето морно сърце.
към текста >>
93.
V. Писмо до другарката ми
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Промените в топлина и
студ
е промена във формата на материята.
548-549): Любезна Е. Казанлъклиева, Днес получих двете ти писма и колета. Всичко в тоя свят си върви по своя определен път от Бога. Слизание и възлизание, това е терена на пътя. Промените, това са промени на страните на нещата.
Промените в топлина и
студ
е промена във формата на материята.
Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е от вън, хората се забравят, кога е от вътре, се запознават. Човек е същество за сега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя, ще посетя пак Варна.
към текста >>
94.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи,
студеното
сърце да съживи и болестта да стопи.
За разумния човек обаче, в когото има нещо повече от инстинкта - разум и съзнание, една по-чиста душа, която е отражение на Бога и която е с по-напреднала еволюция. Майка, това име сладко звучи в душата ми и когато срещна пред себе си такава с няколко палавки, които ги води, аз отстъпвам, благоговея пред нейната любов. Аз виждам Бога, облечен във форма, Който е пожертвувал Себе Си, за да отгледа тези души. Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея. Виждам как сърцето взима своята роля, изпълнено с топли и живи струи на божествена енергия, тя кътка ги, милва и къпе ги в своите чувства.
И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи,
студеното
сърце да съживи и болестта да стопи.
Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка. Ще вдъхнови артиста, музиканта и неговото чувствително сърце ще излее най-чудната песен с божествена хармония. Нейната любов и вятъра спира, и бурята утихва.
към текста >>
95.
4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
На края на поста, може би поради
простуда
, ми се явиха болки в областта на червата, които преминаха, като слагах топло на корема си.
Чувствувах се след това сита. Изяждах по половин лимон, заедно с кората. На обед ядях жито, като го дъвчех, докато станеше на люспи. Вечер ядях само плод, ябълки, беше ми напълно достатъчно. Ставаше ми леко, чувствувах по-малко болки в болните си стави, което ми направи впечатление.
На края на поста, може би поради
простуда
, ми се явиха болки в областта на червата, които преминаха, като слагах топло на корема си.
към текста >>
96.
20.3. Случка с Олга
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
20.3. Случка с Олга Бях завършила детските градини и бях
студентка
по литература втора година.
20.3. Случка с Олга Бях завършила детските градини и бях
студентка
по литература втора година.
Четях усилено за изпит. Изведнъж започна да ми се вие свят, не можех да си повдигна главата. Една сутрин, като си решех косите, усетих в тила си силна болка от докосването с гребена. Попипах се да видя какво е - буца, колкото яйце. Отивам при Учителя и казвам: - Аз съм се ударила, без да усетя.
към текста >>
97.
27. Д-р Методи Константинов разказва спомени. 27.4. Методи Константинов и съборът през 1926 г.
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Аз бях със
студентската
си червена шапка.
Пристигна разтревожен брат и каза: „Изгревът е обкръжен от ескадрон войници и не разрешават събора." Учителят ме погледна с един дълъг, вторачен поглед. Нищо ми не каза. На мене веднага дойде идеята да отида при министър-председателя Ляпчев. Живееше на ул. „Кракра". Беше обкръжен от полицаи.
Аз бях със
студентската
си червена шапка.
Как стана, че никой не ме спря и никой не ми попречи. Точно в тая минута Ляпчев се готвеше да се качи на колата, да отиде в провинцията. Като че само мене чакаше. Казах му: - Господин министър-председател, Вашето нареждане не се изпълнява, идват хора и искат да разтурят събора. Ще се изложите Вие!
към текста >>
98.
30. Весела Радоева Козарева
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
По-късно, дори когато хората намаляваха и салонът изглеждаше даже широк, Веса не промени мястото си - винаги седеше най-отзад, на последните столове, през
студените
дни загърната с шал, винаги съсредоточена, сериозна - като че сраснала с делото на Учителя и останала непоместена от времето.
30. Весела Радоева Козарева Още от първите дни на моето пристъпване при Учителя, между многобройните Негови слушатели никога не липсваше сухата, висока, строго официална фигура на сестра Веса Козарева. Някога беше прилично хубава жена. С течение на времето лицето й стана по-малко, шията й - по-суха, бръчки набраздиха бузите, косата посивя. Но Веса никога не липсваше от мястото си.
По-късно, дори когато хората намаляваха и салонът изглеждаше даже широк, Веса не промени мястото си - винаги седеше най-отзад, на последните столове, през
студените
дни загърната с шал, винаги съсредоточена, сериозна - като че сраснала с делото на Учителя и останала непоместена от времето.
Веса Козарева живее в собствената си дървена барака вляво от голямата градина на братството, между два парцела, останала сега на улицата. Някога тук беше непланирана поляна. Едно широко разклонено лешниково дърво е надвесило клони над бараката й. Зад нея расте праскова, която понякога се отрупва с плодове, които не биват обирани от приходящи пътници и Веса има възможност да ги вкусва. Въпреки притесненото място, останало за бараката й, Веса всякога си сади цветя - крем и невен, които грижливо полива.
към текста >>
Веса наистина се храни само с плодове, картофи, овесени ядки, яде леко, като птичка, никога не боледува, издържа на
студ
, всякога е приветлива, добре разположена, готова да продума приятелска дума.
Когато отивах в затвора, Учителят казваше: - Там има затворени млади комунисти, те ще четат и ще разбират! Те и сега ще разберат, когато му дойде времето. Малцина приходящи край бараката на Веса Козарева си задават въпроса: Как тя преживява? С какво се храни? Как се отоплява?
Веса наистина се храни само с плодове, картофи, овесени ядки, яде леко, като птичка, никога не боледува, издържа на
студ
, всякога е приветлива, добре разположена, готова да продума приятелска дума.
И годините не й тежат: - Така се чувствам леко, като че съм си и сега на десет години - казва тя. Сутрин редовно прави гимнастиките си. зиме и лете, и през всяко време ходи по два пъти седмично на екскурзия в планината. 3 септември 1959 г., София Записал: д-р Ст. Кадиев (Вж.
към текста >>
99.
38. Как намерих Учителя. Истински случай със сестра Пенка Трифонова
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
На сутринта ме намерили там, но аз съм се
простудила
и се разболях от брон- ^опневмония.
Той имаше две деца и аз отраснах с тях до осемгодишна възраст. Разбира се, хората бяха добри, но никога все пак не забравяха, че аз съм чуждата и затова аз трябваше да помагам с каквото можех в домакинството. Помня, че беше станало някакво наводнение и мазето на къщата се беше напълнило с вода. През деня жената на старшията и аз вадехме от мазето вода и привечер тя се прибра, а остави мене да изваждам вода от мазето. Изглежда съм работила до сетни сили и от преумора съм заспала на циментената стълба.
На сутринта ме намерили там, но аз съм се
простудила
и се разболях от брон- ^опневмония.
Жената веднага каза на старшията да си ме върне на село, защото не могла да отговаря, ако се случело нещо на мене. И веднага, както бях с температура, той ме заведе на село при стринка ми. Тя ме излекува по много интересен начин. Като опече хляба в пещта, облече ме с една мъжка риза и ме тури в пещта с главата към отвора, върху една дъска. Изпотих се добре; след това, втори път като пече хляб, пак ме сложи в пещта по същия начин и аз оздравях.
към текста >>
Види со, от това съм сс
простудила
и заболях лошо, близо две години.
Трите умряха рано, само единият ми син Тодор почина на 21 година и дъщеря ми Юрданка - на 27 години, като остави три сирачета. Величка родих много по-късно -12 години след последното от първите 5 деца. 38.4. Сънят, който определи моето място През 1922 година пак живеехме в София. Една година преди това в село почина Тодор. Толкова страдах и плаках за него, че всеки ден ходех на гробищата за него.
Види со, от това съм сс
простудила
и заболях лошо, близо две години.
Лекарите ми казваха, че имам язва и искаха да ме оперират. Определиха ми ден, в който да постъпя на операция. През нощта срещу отиването ми да ме оперират, сънувах един възрастен човек с прошарени коси и брада, който ми каза: - Аз съм твоят баща. Облечи се и тръгни с мене. Аз го запитах къде иска да ме води, но той ми повтори: - Облечи се и тръгни след мене.
към текста >>
100.
40. Спомени на сестра Барудова
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Не можах да мигна от
студ
.
Точно бяхме минали хижа Скакавица, и започна да ни вали дъжд. Хем бях болна, хем бях боса и с едни летни обувки. Докато стигнем до езерата, бях мокра до кости. Там стигнахме и всичко беше мокро. Разпънаха няколко палатки, но аз бях цяла мокра и легнах така.
Не можах да мигна от
студ
.
По едно време станах и излязох навън. Гледам, запален беше голям огън и Учителят седеше на едно дърво край огъня. Отидох при Него и Му казвам: - Учителю, не мога да заспя от студ. Страшно ми е студено. Тук не било за такива като мене да идват, а трябва да са герои.
към текста >>
Отидох при Него и Му казвам: - Учителю, не мога да заспя от
студ
.
Там стигнахме и всичко беше мокро. Разпънаха няколко палатки, но аз бях цяла мокра и легнах така. Не можах да мигна от студ. По едно време станах и излязох навън. Гледам, запален беше голям огън и Учителят седеше на едно дърво край огъня.
Отидох при Него и Му казвам: - Учителю, не мога да заспя от
студ
.
Страшно ми е студено. Тук не било за такива като мене да идват, а трябва да са герои. Пък аз мислех, че и аз мога да дойда, но ето, не било за мене. Учителят ме погледна, както само Той знаеше да гледа в такива случаи, и каза: - Седни тук и си обърни гърба към огъня. Седнах аз и започнах да грея ту гърдите, ту гърба.
към текста >>
Страшно ми е
студено
.
Разпънаха няколко палатки, но аз бях цяла мокра и легнах така. Не можах да мигна от студ. По едно време станах и излязох навън. Гледам, запален беше голям огън и Учителят седеше на едно дърво край огъня. Отидох при Него и Му казвам: - Учителю, не мога да заспя от студ.
Страшно ми е
студено
.
Тук не било за такива като мене да идват, а трябва да са герои. Пък аз мислех, че и аз мога да дойда, но ето, не било за мене. Учителят ме погледна, както само Той знаеше да гледа в такива случаи, и каза: - Седни тук и си обърни гърба към огъня. Седнах аз и започнах да грея ту гърдите, ту гърба. От дрехите ми заизлизаха пари.
към текста >>
НАГОРЕ