НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
173
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
09 - 191. БЕЗЛИЧНА КАРТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Ще си правиш лек масаж на коремната област с намокрена дясна ръка в
студена
вода." Визитата свърши.
Аз седнах, но в същия миг като че ми се зави свят, като че потънах в някаква бездна. Колко време бе минало, не зная, но по едно време Учителят ме попита: „Какво има? " Тогава дойдох на себе си и взех да му разправям за болестта си. Учителят, след като ме изслуша търпеливо, ми каза: „Няма нищо. Всичко ще мине.
Ще си правиш лек масаж на коремната област с намокрена дясна ръка в
студена
вода." Визитата свърши.
Станах, целунах му ръка и си излязох. След като пристигнах в Ямбол, пак отидох на лекар, който ме прегледа и предписа лекарство. Отидох до аптеката, купих лекарствата и си тръгнах за дома. Но изведнъж ми дойде едно силно внушение отвътре: „Защо ти са тия боклуци? Хвърли ги." И аз веднага ги хвърлих на улицата.
към текста >>
2.
09 - 221. ИЗЛЕКУВАН ОТ ПРОСТУДА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
221. ИЗЛЕКУВАН ОТ
ПРОСТУДА
През месец май или юни 1924 година заболях от
простуда
.
221. ИЗЛЕКУВАН ОТ
ПРОСТУДА
През месец май или юни 1924 година заболях от
простуда
.
Случи се така, че тогава Учителят беше във Варна. Състоянието ми бе особено. Бях като в сън, а всъщност не можех да спя и всичко ме отгечаваше. Диагнозата, определена от лекарите, бе простуда, комбинирана с нервно разстройство. Лекуваше ме военният лекар, д-р Стоянов, който ни бе близък.
към текста >>
Диагнозата, определена от лекарите, бе
простуда
, комбинирана с нервно разстройство.
221. ИЗЛЕКУВАН ОТ ПРОСТУДА През месец май или юни 1924 година заболях от простуда. Случи се така, че тогава Учителят беше във Варна. Състоянието ми бе особено. Бях като в сън, а всъщност не можех да спя и всичко ме отгечаваше.
Диагнозата, определена от лекарите, бе
простуда
, комбинирана с нервно разстройство.
Лекуваше ме военният лекар, д-р Стоянов, който ни бе близък. Но аз не можах да вземам предписаните от него лекарства, ето защо потърсих помощта на Учителя. Моята жена всяка сутрин носеше череши на Учителя, от най-хубавите, като се осведомяваше от него за моето състояние. Една сутрин, като отива пак да занесе череши, сестрите я посрещат още отвън радостни и засмени, като й казват, че тази сутрин Учителят им казал: „Братът беше пътник, но го върнахме." Тези думи са казани по време на закуската. След това той изпраща д-р Иван Жеков и ме подложиха на изпотяване по следния начин: Поставиха ме на гръб, а от двете ми страни по две силно нагряти тухли, а отгоре покрит с одеяла.
към текста >>
3.
09 - 225. ТРИМАТА ПРОФЕСОРИ И УЧИТЕЛЯТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Добре е да се има предвид, че професор Консулов познавал нашия брат Петър Камбуров като
студент
и неколкократно бил го молил да му уреди една среща с неговия Учител.
Но тъй като никой не решавал да почне разговора, Учителят задал някои въпроси на Асен Златаров, който отначало се е държал като професор, но неговите знания постепенно се стопили пред оня неизчерпаем океан от живо знание, което Учителят обладавал. Златаров се е смалил до положението на дете пред величествения духовен ръст на Учителя. След като завършил разговора със Златаров, Михалчев задал на Учителя някои въпроси, след което получил кратки, но изчерпателни отговори. Сега вече дошло ред за Консулов, който бил писал статии против Учителя и Учението му. На Консулов Учителят му се карал като на ученик.
Добре е да се има предвид, че професор Консулов познавал нашия брат Петър Камбуров като
студент
и неколкократно бил го молил да му уреди една среща с неговия Учител.
Такава среща Камбуров отбягвал по свои съображения. Но след срещата на тримата в дома на Русев, Консулов вече не настоявал за нова среща с Учителя. Горното е написано по разказа на Петър Камбуров, учител-пенсионер от град Казанлък на 16 май 1965 година в гр. Казанлък.
към текста >>
4.
09 - 227. ЗЛАТНАТА ЧАША
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
227. ЗЛАТНАТА ЧАША Още като
студентка
се познавах с приятелите от комуната от с. Прослав[1].
227. ЗЛАТНАТА ЧАША Още като
студентка
се познавах с приятелите от комуната от с. Прослав[1].
сега квартал Прослав. Един ден те ме натовариха с една трудна за мен задача-да отида в София на Изгрева при Учителя Дънов, да му поискам пари, за да си купят земя, нужна за бъдещата комуна, приятелите от Прослав бяха с убеждение, че Учителят Дънов е много богат, а освен това, като се има предвид благородната цел, той ще даде. А защо приятелите от Прослав се бяха насочили към мен - че именно аз трябва да отида да искам пари, не знам. Отидох при Учителя, когото за първи път виждах и му казах защо ме пращат приятелите от Прослав при него. Тогава той ми каза да отида да си взема куфара и да отида при него.
към текста >>
5.
09 - 265. НА ЕКСКУРЗИЯ БЕЗ ПЕТ ПАРИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
265. НА ЕКСКУРЗИЯ БЕЗ ПЕТ ПАРИ Когато завърших университета по естествени науки, организира се обща екскурзия за всички
студенти
, завършили през тази година, като пътните бяха за сметка на държавата, а за храна и харчлък всеки трябваше да си носи.
265. НА ЕКСКУРЗИЯ БЕЗ ПЕТ ПАРИ Когато завърших университета по естествени науки, организира се обща екскурзия за всички
студенти
, завършили през тази година, като пътните бяха за сметка на държавата, а за храна и харчлък всеки трябваше да си носи.
Екскурзията трая 15-20 дни. Ние с А. С. нямахме пукната пара, но въпреки всичко се записахме. Случи се така, навсякъде, където отивахме имаше наши хора и бивахме у тях на гости. Спяхме на чисто.
към текста >>
Ние, бедните
студенти
, които нямахме пари за един геврек, благодарение на връзките ни с Братството, прекарахме по-добре от тия, на които джобовете бяха пълни с пари.
Спяхме на чисто. Обядвахме и вечеряхме при тях, докато другарите ни спяха на голи дъски по училищата. Голямо бе братското ни семейство. Навсякъде топъл прием от братя и сестри. Какво по-хубаво от това можеше да се желае?
Ние, бедните
студенти
, които нямахме пари за един геврек, благодарение на връзките ни с Братството, прекарахме по-добре от тия, на които джобовете бяха пълни с пари.
Разказал: Борис Николов. 1956 г.
към текста >>
6.
09 - 319. НА ЛАГЕР В СИНИТЕ КАМЪНИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Трима братя,
студенти
, решили и те да отидат там, като си носели палатки.
319. НА ЛАГЕР В СИНИТЕ КАМЪНИ През 1919 година Учителят е бил на почивка на Сините камъни край град Сливен.
Трима братя,
студенти
, решили и те да отидат там, като си носели палатки.
Един от тримата бил зъболекарят Тодор Попов от Ямбол. Веднъж, при разговор Тодор Попов казал на Учителя, че говорим за духове, а не сме ги виждали. „Искаш ли да ги видиш? " - го запитал Учителят. - „Искам", отговорил Тодор Попов.
към текста >>
Студентът
се уплашил и избягал навън.
Веднъж, при разговор Тодор Попов казал на Учителя, че говорим за духове, а не сме ги виждали. „Искаш ли да ги видиш? " - го запитал Учителят. - „Искам", отговорил Тодор Попов. Вечерта, когато Тодор Попов влязъл в палатката и си легнал, внезапно пред него се явява един военен, който веднага извадил ножа си.
Студентът
се уплашил и избягал навън.
На утрото казал на Учителя. Учителят се усмихнал и пояснил, че на това място още преди векове е убит човек, военен, който все още стои тук на страж. Една вечер били наклали голям огън. Учителят станал и се отдалечил малко настрани и казал някакви думи, които те не разбрали, може би на непознат език. След това се върнал при тях, като им казал: „Освободихме го!
към текста >>
7.
09 - 343. ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ГОСПОДА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Там имаше един
студент
, и той пожела една песен.
И така направихме. Заключихме се в стаята си и се помолихме като на баща, като на най-близък, като му казахме нашето желание: „Господи, ако това е предвидено в твоя план, нека да бъде." И наистина, не се минаха две-три седмици от деня, в който се помолихме, поканиха ни в едно семейство в Айтос, където бе намерила убежище една мома, която домашните й искали да оженят не по волята й за човек, когато не обичала. Дома, в който ни канеха, имаше радост, защото нашият близък си бе намерил другарка и ние отивахме да им поднесем нашите благопожелания и скромен подарък. Посрещна ни момата, без да я знаем и познаваме. По случай втората сватба на домакините изпяхме им една от нашите песни.
Там имаше един
студент
, и той пожела една песен.
Изпяхме му. Сега и момата гостенка, и тя пожела песен. На всеки изпяхме по една песен. Гостенката много харесала както песните, така и нас, певците, което споделила с хазяйката. Тя й казала, че и двамата сме ергени, нотя да гледа по-малкия.
към текста >>
8.
09 - 353. ГЛОБАТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
В групата ни имаше две девойки - кандидат -
студентки
за Художествената академия.
353. ГЛОБАТА Преди няколко години една неголяма група бяхме на екскурзия при седемте езера. Станувахме на хижата. Там между другите туристи имаше един младеж, който не бе напълно здрав. Беше сам. Нямаше с кого да общува.
В групата ни имаше две девойки - кандидат -
студентки
за Художествената академия.
Този младеж почна да ги следи, където отидат, и той след тях. Те почнаха да се страхуват от него, може би неоснователно. Някой казал на хижаря и той го изгонил от хижата. А ние и той междувременно си бяхме поръчали продукти от Самоков, които още не бяха пристигнали. След като продуктите дойдоха, а момчето вече го няма, групата реши да вземе неговите продукти, като се даде на всеки по равен дял.
към текста >>
9.
10 - 00. СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ
,
ТОМ 10
A3 ЧАКАМ Аз чакам да мине суровата зима, вихрите слепи, леденият
студ
.
Сили да напрегна, време не остава. Сейте семената в душите готови, вече след нас идат работници нови. Във душите сейте семето отбрано, никой да не мисли, че още е рано. Мойта пролет чакам, малко веч остава. Всички ний ще видим Неговата слава. 1959год.
A3 ЧАКАМ Аз чакам да мине суровата зима, вихрите слепи, леденият
студ
.
Да бликнат потоци, реки пълноводни, и топлият вятър задухал от юг. Да дойдат ятата на птиците пойни, от далечните топли страни. Навред по полята де цъфтят цветята, нашир по лъките и покрай реките де ухай аромата. Ликува душата, че ветрецът вей и славей на клона унесено да пей. Аз чакам да мине суровата зима, вихрите слепи, леденият студ.
към текста >>
Аз чакам да мине суровата зима, вихрите слепи, леденият
студ
.
A3 ЧАКАМ Аз чакам да мине суровата зима, вихрите слепи, леденият студ. Да бликнат потоци, реки пълноводни, и топлият вятър задухал от юг. Да дойдат ятата на птиците пойни, от далечните топли страни. Навред по полята де цъфтят цветята, нашир по лъките и покрай реките де ухай аромата. Ликува душата, че ветрецът вей и славей на клона унесено да пей.
Аз чакам да мине суровата зима, вихрите слепи, леденият
студ
.
Бликнали потоци, реки пълноводни и топлият вятър задухал от юг. 1978 год. Забележка: Георги Събев дочака пролетта след 1990 година. МОЯТА МЪКА 1. Често мен в сърцето, мъка гняздо свива; че семенца от небето, непосяти са на нива. 2.
към текста >>
ДВЕ СИЛИ Две сили в света: Нощта и денят, огънят и
студът
, водата и брегът смелостта и страхът, във вечна са борба за надмощие в света: Насилието и свободата, истината и лъжата, злото и добротата, мрака и светлината, във вечна са борба за първенство в света Две сили в света в неспирна са борба: Злото и Любовта.
Леко става на душата, че посял съм семената. Колко радост, плам и жар пред Великия олтар. 1960 год. Забележка: След отпечатването на книжката „Георги Куртев-животопис" през 1991 г. и „Изгревът" -том 10 през 1999 г., семената са посяти за следващите векове.
ДВЕ СИЛИ Две сили в света: Нощта и денят, огънят и
студът
, водата и брегът смелостта и страхът, във вечна са борба за надмощие в света: Насилието и свободата, истината и лъжата, злото и добротата, мрака и светлината, във вечна са борба за първенство в света Две сили в света в неспирна са борба: Злото и Любовта.
1970 година. МИСЪЛ МОЯ 1. Мисъл моя неуморна ти пред времето нехаеш. На волята непокорна, ти умора как не знаеш? 2. Кат океан неизбродна, ти кръжиш света вее ден.
към текста >>
10.
11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Беше такъв
студ
, че невъзможно беше.
Влязохме в наблюдателницата. Най-напред бяхме отвън, почнахме да играем Паневритмия. На мен сърцето доста отслабна и с Пенка се отделихме на едно място, отделно, и тогава Учителят говори за Георги Радев, вече на самия връх. И аз с Пенка си говорим, по едно време те започнаха да играят Паневритмия. Само Галето свиреше, нямаше други.
Беше такъв
студ
, че невъзможно беше.
Само три упражнения изиграха и дойдоха до нас. Като дойдоха до нас, ний станахме. Учителят седна до мен и през всичкото време говори все с мен. Вече Учителят крепи ме, защото вижда, че аз вече знам, но не мога да го приема в себе си. Такова нещо беше, затова Учителят седна до мен и говори ми, и говори Той, а и ме гледа.
към текста >>
11.
11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Неговите
състуденти
са преподаватели в университета.
В.К.: На 12 септември, Пловдив. Родителите му оттам ли са? Верка: Оттам. Завършил е гимназията с една тетрадка. Но завършва и университета.
Неговите
състуденти
са преподаватели в университета.
Жорж, като техен приятел, има много математици, с които аз съм близка. Те казват, той беше наш преподавател. Строг, а като започне да пише, в туй „Житно зърно" пише за неговия почерк как скрибуца тебеширът. Изключителн почерк имаше, изключителен. Изключителна личност.
към текста >>
Верка: В София и в София, като
студент
, 20-годишен се запознава с Учителя.
Строг, а като започне да пише, в туй „Житно зърно" пише за неговия почерк как скрибуца тебеширът. Изключителн почерк имаше, изключителен. Изключителна личност. За мен той е първият ученик на Учителя. В.К,: Значи той завъшва гимназия в Пловдив и идва тука.
Верка: В София и в София, като
студент
, 20-годишен се запознава с Учителя.
В.К.: Как се запознава? Той казвал ли ти е? Верка: Имало един негов приятел, който го завел при Учителя. И Учителят веднага му дал първо място при себе си. Много хубаво го е приел, много.
към текста >>
Когато Учителят дава задача, Учителят им дава задача още като
студенти
, те отиват сами да си изкарват прехраната.
В.К.: Сега, искам друго да питам. Неговата дейност. Сега той идва, учи в университета, после той го напуска. Така ли? Верка: Чакай сега.
Когато Учителят дава задача, Учителят им дава задача още като
студенти
, те отиват сами да си изкарват прехраната.
Задача от десет дни. Ходи в разсадника и работят, в разсадника са работили. После са ходили в село Ачларе, Карнобадско. Правят опити на комунален живот. Имаше един брат, Жечо ли са казваше.
към текста >>
разтеглена, другата пък черна, плъзгава, събуждаше
студени
тръпки.
Не смеех аз глава си да извърна, но ясно чувствах по всяка фибра на своето тръпно тяло страхотното сражение. От страха и напрежение изби по челото ми кървав пот. В мозъка ми чаткаха безспирно два остри искрометни меча и сякаш го разсичаха на късове. Светкавици змиести блесваха в очите, като че в моята глава вилнееше страхотна буря. Но някои от тез мощни исполини засъскваха като змии, едната нажежена, лъчиста, светла до бяло.
разтеглена, другата пък черна, плъзгава, събуждаше
студени
тръпки.
Аз сещах тез змии да се извиват и развиват и да налитат в люта бран и целият гръбнак изтръпваше от тяхната борба. Ту пламваше в страхотен огън, пояждащ сякаш мозъка в него, ту стенеше в разни тръпки и сякаш сковаваше влед студен, оловно тежък. Тогава бързах аз, подлютен от този всмукващ от мозъка на мойте кости или премръзнал, цял от студ скован, страхотно шибан от ледени камшици на виелица страхотна. Какво бе туй, действителност или съновидение на мозък болен в страхотни тежки часове? Не можах аз да разбера, докле се ти яви, Учителю, видях те, че дигна само пръст и като по чудо стихна страшната борба на оживялий кръст Свали го пак за миг.
към текста >>
Ту пламваше в страхотен огън, пояждащ сякаш мозъка в него, ту стенеше в разни тръпки и сякаш сковаваше влед
студен
, оловно тежък.
В мозъка ми чаткаха безспирно два остри искрометни меча и сякаш го разсичаха на късове. Светкавици змиести блесваха в очите, като че в моята глава вилнееше страхотна буря. Но някои от тез мощни исполини засъскваха като змии, едната нажежена, лъчиста, светла до бяло. разтеглена, другата пък черна, плъзгава, събуждаше студени тръпки. Аз сещах тез змии да се извиват и развиват и да налитат в люта бран и целият гръбнак изтръпваше от тяхната борба.
Ту пламваше в страхотен огън, пояждащ сякаш мозъка в него, ту стенеше в разни тръпки и сякаш сковаваше влед
студен
, оловно тежък.
Тогава бързах аз, подлютен от този всмукващ от мозъка на мойте кости или премръзнал, цял от студ скован, страхотно шибан от ледени камшици на виелица страхотна. Какво бе туй, действителност или съновидение на мозък болен в страхотни тежки часове? Не можах аз да разбера, докле се ти яви, Учителю, видях те, че дигна само пръст и като по чудо стихна страшната борба на оживялий кръст Свали го пак за миг. „Да си починеш", рече ти. „Разбрали, че ти си, който оживяваш мъртви кръст?
към текста >>
Тогава бързах аз, подлютен от този всмукващ от мозъка на мойте кости или премръзнал, цял от
студ
скован, страхотно шибан от ледени камшици на виелица страхотна.
Светкавици змиести блесваха в очите, като че в моята глава вилнееше страхотна буря. Но някои от тез мощни исполини засъскваха като змии, едната нажежена, лъчиста, светла до бяло. разтеглена, другата пък черна, плъзгава, събуждаше студени тръпки. Аз сещах тез змии да се извиват и развиват и да налитат в люта бран и целият гръбнак изтръпваше от тяхната борба. Ту пламваше в страхотен огън, пояждащ сякаш мозъка в него, ту стенеше в разни тръпки и сякаш сковаваше влед студен, оловно тежък.
Тогава бързах аз, подлютен от този всмукващ от мозъка на мойте кости или премръзнал, цял от
студ
скован, страхотно шибан от ледени камшици на виелица страхотна.
Какво бе туй, действителност или съновидение на мозък болен в страхотни тежки часове? Не можах аз да разбера, докле се ти яви, Учителю, видях те, че дигна само пръст и като по чудо стихна страшната борба на оживялий кръст Свали го пак за миг. „Да си починеш", рече ти. „Разбрали, че ти си, който оживяваш мъртви кръст? Че ти си, който възкресяваш за живот силите на злото и доброто?
към текста >>
12.
11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Верка: Най-напред записал химия, обаче после математика, И там, неговите
състуденти
и Георги Томалевски ми каза, че като
студенти
те заедно са били и имало някаква книга, професорът само я имал, а искали да си вземат някои работи от нея, но той не си раздавал книгите, не ги давал.
BX.: сега, някои от неговите сестри бяха ли в Братството? Верка: Мария беше само. В.К.: А, Мария, да. Верка: И Катя, ама те симпатизираха. В.К.: Той завършва гимназия, след това идва тук да следва.
Верка: Най-напред записал химия, обаче после математика, И там, неговите
състуденти
и Георги Томалевски ми каза, че като
студенти
те заедно са били и имало някаква книга, професорът само я имал, а искали да си вземат някои работи от нея, но той не си раздавал книгите, не ги давал.
Обаче Жорж, в неговото съзнание го е държал много високо и пратили него, и на него му е дал книгата. И тогаз се събрали тези негови колеги - математици и си взели бележки от нея. Итака, той завърши с пълно отличие, дипломата му е още в университета. Не е вземал даже и дипломата. И стенография знаеше, държали са изпит в Народното събрание като стенограф, получил е златен медал.
към текста >>
Един негов приятел, аз ходех така на едни курсове, негов приятел, много интелигентен човек,
състуденти
са били, ме видя и той казва, че по-добър преподавател по френски и произношение от него е нямало.
Други езици не. В.К.: Аз съм виждал, че има от него преведена една книга, „Занони" Верка: „Занони", да, „Учителят говори" на френски, „Льо метр парл", последната страница на френски дадена, също една беседа от Учителя. В.К.: От него ли е преведена? Верка: От него. Той беше в Алианса, ако беше учител, първи щеше да бъде.
Един негов приятел, аз ходех така на едни курсове, негов приятел, много интелигентен човек,
състуденти
са били, ме видя и той казва, че по-добър преподавател по френски и произношение от него е нямало.
В.К.: Сега тази „Занони", издателството на кого ли е? Верка: От Булвер Литон. Ама не знам кой я е издал. Тя е много по-рано издадена. В.К.: Той колко време я превежда?
към текста >>
Но той е от тези, които до последния момент гледаше да упъти, да помогне на учениците, специално на
студентите
.
Тя сега е скулптурка. Той й предада физика, физиката от край до край, тази физика. Той й предаде урок. Но като си отиде, каза: „Те ще я скъсат, тя е много слаба." А той беше болен. Аз не бях съгласна.
Но той е от тези, които до последния момент гледаше да упъти, да помогне на учениците, специално на
студентите
.
В.К.: Спомням си, веднъж бяхте ми разказвали преди Нова година една случка с него. Болен бил и вие отивате при Учителя и Учителят казва: „Ако има още един човек, който да го обича, ще се задържи. Верка: Не ми е казвал такова нещо. В.К.: Такова нещо не си спомняте. Верка: Няма такова нещо, няма такова нещо.
към текста >>
13.
11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Интересно и брат Борис, Жорж /Георги Радев/ те бяха около 100 души
студенти
, младежки клас, живот беше.
И от него, свържи се. То аз колко хора съм пратила при него. Знаете го, нали? В.К.: Да. Верка: Много хубав човек е, много, рядко изработен човек.
Интересно и брат Борис, Жорж /Георги Радев/ те бяха около 100 души
студенти
, младежки клас, живот беше.
Тодор Стоименов беше председател на младежкия клас. След туй брат Борис стана вече председател, след заминаването на Стоименов и като ръководител е сега на нас. Хубав човек, хубав. И за него трябва да се пише. В.К.: Сега в „Житно зърно", там има Жорж много неща.
към текста >>
14.
11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
В.К.: Значи там са с брат Боев, Верка: От
простуда
, да.
И Енчо идва и казва: „Бати Георги е болен." Това абсолютно е верно. В.К.: От какво е болен? От холера ли се е разболял? Верка: Не, не от холера. Това беше по-късно вече.
В.К.: Значи там са с брат Боев, Верка: От
простуда
, да.
И тогава брат Боев е бил здрав и толкова бързо е вървял, докато го видиш на стъпалото, чак горе, понеже е било двуетажно. 3-та местна болница в Скопие. Първа, втора, тяхната трета местна болница. И сега, като му минало, получило се писмо от Учителя. Учителят казал, че трябва да се прави нарядът на съборед ден.
към текста >>
15.
12 - 17. СКЪСАНАТА ПОЛИЦА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Там е
студено
." И му направили един ямурлук вълнен и тати като го викал Учителят, слагал ямурлука.
Надка: И след това вече до края ходеше, даже го има в книгата „Учителят" или в „Седемте рилски езера" ли, как баща ми стои прав, а Учителят - един срещу други. С Учителя. Като валяло дъжд, тати излизал, а Учителят казал: „Георги, ела да си поприказваме малко, сега са всички в палатките. Ела малко двамата." И ръми дъждецът. Ама тати, приятелите от селата казали: „Бай Георге, ти ходиш всяка година на Рила.
Там е
студено
." И му направили един ямурлук вълнен и тати като го викал Учителят, слагал ямурлука.
Учителят, като го видял, казал: „Много хубаво са се сетили приятелите." И двамата. Той пък с мушама някаква, какво е бил и там, каза, имаме хубави разговори. Щото иначе, като видят Учителя с някого, веднага се струпват. „Ела - каза - да си поговорим малко насаме." В.К.: Х-ха-ха. Щото вали дъжд, всички са в палатките.
към текста >>
16.
12 - 26. ВЕРНОСТТА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
В.К..: Ами зимно време, когато е
студено
?
Там ли спеше, в стаичката? Надка: А, не, не. Той спеше в другата стая. Там е само за молитва. Легло няма.
В.К..: Ами зимно време, когато е
студено
?
Надка: Там горе, в нея стаичка. В.К.: И студено макар. Надка: И студено макар, там има дръвца, пали печката. Сам. Сам се грижи, да си направи попарка, да си сготви нещо. И то повече чай, сиренце, такива работи.
към текста >>
В.К.: И
студено
макар.
Той спеше в другата стая. Там е само за молитва. Легло няма. В.К..: Ами зимно време, когато е студено? Надка: Там горе, в нея стаичка.
В.К.: И
студено
макар.
Надка: И студено макар, там има дръвца, пали печката. Сам. Сам се грижи, да си направи попарка, да си сготви нещо. И то повече чай, сиренце, такива работи. В.К.: Защото нали нощно време отива на молитва там, в тази стаичка. Надка: В стаичката, е то е в горния етаж. Горе.
към текста >>
Надка: И
студено
макар, там има дръвца, пали печката. Сам.
Там е само за молитва. Легло няма. В.К..: Ами зимно време, когато е студено? Надка: Там горе, в нея стаичка. В.К.: И студено макар.
Надка: И
студено
макар, там има дръвца, пали печката. Сам.
Сам се грижи, да си направи попарка, да си сготви нещо. И то повече чай, сиренце, такива работи. В.К.: Защото нали нощно време отива на молитва там, в тази стаичка. Надка: В стаичката, е то е в горния етаж. Горе. Горе са стаите.
към текста >>
В.К.: Защото през зимата е
студено
.
Сам се грижи, да си направи попарка, да си сготви нещо. И то повече чай, сиренце, такива работи. В.К.: Защото нали нощно време отива на молитва там, в тази стаичка. Надка: В стаичката, е то е в горния етаж. Горе. Горе са стаите.
В.К.: Защото през зимата е
студено
.
Надка: Студено, не студено, в студената стая молитва прави.
към текста >>
Надка:
Студено
, не
студено
, в
студената
стая молитва прави.
И то повече чай, сиренце, такива работи. В.К.: Защото нали нощно време отива на молитва там, в тази стаичка. Надка: В стаичката, е то е в горния етаж. Горе. Горе са стаите. В.К.: Защото през зимата е студено.
Надка:
Студено
, не
студено
, в
студената
стая молитва прави.
към текста >>
17.
12 - 47. НА КАФЕ ПРИ ВЕРКА КУРТЕВА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Надка: С него те са работили като
студенти
и като комунисти, лепили са афиши, това-онова, мъжът и партиец и той полковник и тя е тука, моя първа братоведка, и тука женена, и тя се обажда.
Братовчедка ми има етърва и тя беше лекарка във военна болница. Тя като комунистка с този бяха близки, преди Гълъбов кой беше министър, който е председател на Червен кръст сега. В.К.: Да. Надка: Кирил Игнатов. В.К.: Да.
Надка: С него те са работили като
студенти
и като комунисти, лепили са афиши, това-онова, мъжът и партиец и той полковник и тя е тука, моя първа братоведка, и тука женена, и тя се обажда.
Знае ме, нали първи братовчедки, майките ни са сестри с нея, а нейната сестра почива в Бургас и тя на кого, на мен ще се обади. И звъни телефонът и ние сме в друга стая. Румито взема телефона: „Руми" -„Кажи бе, лельо Весе." - „Нека мама ти да ми се обади." И аз: „Кажи бе, Весе." - „Ами да ти кажа, малко ще те поразтревожа." - „Я, защо бе, кажи какво има." - „Ами Дора, каза, сестра ми в Бургас почина." А Вера ми го каза предварително от чашата - гледа ми на кафе. Пред всичките го каза. Те го знаят отгоре и веднага го казаха.
към текста >>
18.
15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА
,
Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/
,
ТОМ 10
Всяка ваканция (вече бях
студентка
в София, дядо ми Георги Куртев си беше заминал от този свят), нямах търпение да посетя градината, да влезна първо там, където той живя.
Лицата на всички братя и сестри са озарени от светлината, която Свещеният Дух изливаше върху нас. А какви прекрасни братя и сестри имахме в Айтоското братство. Какви верни, предани души бяха те към Учителя и неговото Велико Дело. И всичко това се дължеше на живота и дейността на Георги Куртев, който ги бе въвел в това Учение. А когато влизахме на молитва в неговата молитвена стаичка, аз пристъпвах прага с велико благоговение, защото усещах необикновено присъствие в тази малка стая.
Всяка ваканция (вече бях
студентка
в София, дядо ми Георги Куртев си беше заминал от този свят), нямах търпение да посетя градината, да влезна първо там, където той живя.
Неговата аура все така силно се усещаше. Това са мигове, моменти на човешката душа. които перото не може да отрази. Само тези, посещавали по това време градината, са имали щастието да усетят присъствието на Духа Господен. Изключително близки, братски отношения свързваха двамата братя Георги Куртев и Боян Боев.
към текста >>
19.
16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
Как Учителят в най-трудни случаи на живота, когато заслужаваме, ни помага, дори едно пътуване и пренасяне на багаж от село Козаре за Бургас - валя ме дъжд по пътя, изстинах,
простудих
се много, но трябваше да се върна пак на село, налагаше се.
Но пак ще кажа, че Бог е справедлив, Той ще ни пази и помага. Уважаеми брат Кръстев, Радвам се на големия ви труд, който сте положили и още полагате. Дали ще има време да продължите? Събитията, които се очакват, дали не ще ви попречат? Още едно нещо искам да допълня.
Как Учителят в най-трудни случаи на живота, когато заслужаваме, ни помага, дори едно пътуване и пренасяне на багаж от село Козаре за Бургас - валя ме дъжд по пътя, изстинах,
простудих
се много, но трябваше да се върна пак на село, налагаше се.
И в това време през нощта заваля много сняг. И в това време повика сестра да ми мери температурата, наистина аз се чувствах много зле, виждах вече неземни картини. Като ме прегледа, сестрата ми каза: „Много си зле, 41.5 градуса, да викаме линейка да ви вземе." И след като се обадиха за линейка, че не могат да дойдат че пътят е непроходим за село Козаре и не можем да дойдем. Край. А преди един ден направихме, напарихме варен ечемик, както Учителят препоръчва, да се налагаме, но нищо не минава, нито пот излиза. Това става срещу неделя и към 10 часа отидоха 2-3 сестри с майка ми да си правят молитва и аз застанах на колене на леглото и още като се започна „Добрата молитва" и почна да тече пот, но изобилна, просто не капе, а тече от челото и носа.
към текста >>
20.
17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
той се е записал
студент
по медицина, завършва, работи като лекар и се изкачва на едно голямо стъпало.
Следват преписки със съвети и разяснения. Тук представяме етапите в Братството в Айтос. За кандидат е представен внукът на Георги Куртев, син на дъщеря му Цветанка, починала през 1925 година. Внукът му преди 9 септември 1944 година при някаква комунистическа конспирация, в която е участвувал, е заловен и осъден на доживотен затвор. След 9 септември 1944 г.
той се е записал
студент
по медицина, завършва, работи като лекар и се изкачва на едно голямо стъпало.
Става главен лекар в окръжната болница в град Бургас. Ето неговата визитна картичка: Доктор ХРИСТО КОСТОВ КАРАБАДЖАКОВ Главен лекар Първостепенна окръжна ул. „К. Фотинов" 8 Болница - тел. 2-49-81 тел. 4-40-44 Бургас * * * София, 21 декемврий 1945година Любезни брат Георги Куртев, Гр.
към текста >>
21.
18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
Ни жега, ни
студ
.
В пътя свой духовен той безспир го следва. Черната неволя спря да го преследва. Общините: Айтос, Бургас, Карнобат, Район са духовен на тоз старши брат. С каручка малка, с магарешки впряг, Ходи, обикаля, до кат падне сняг. Нищо го не спира.
Ни жега, ни
студ
.
Кат' Левски неуморен, като никой друг. В който дом влезе, семе се посява, А кога повтори, вече разцъфтява. Раждат се бавно първите кръжоци. От вадички малки бликваха потоци. Години минават.
към текста >>
22.
18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
След 1-2 декември всеки следващ ден може да тръгна за София, ако времето не е много
студено
.
Мисля да й изпратя, макар че още не са печатани. Ти какво би ме посъветвал? Не рискувам ли с това си добро желание, като искам да й услужа? Могат да попаднат в нечии ръце ида бъдат издадени от името на друг. Колкото е силно желанието мида й услужа, толкова и рискът е по-голям.
След 1-2 декември всеки следващ ден може да тръгна за София, ако времето не е много
студено
.
Чакам вашият отговор. Ако Господ каже да дойда, тогава ще се стопят всички пречки. Което трябва да стане, ще стане. Моля ти се, предай на твоята майка по невидимия телеграф моята благодарност за доброто посрещане и топлото гостоприемство. Тя е пак при тебе, само дето не я виждаш с физическите си очи.
към текста >>
23.
19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
Записах се
студентка
по славянска филология в София и веднага се озовах на ул.
В тяхния дом се намираха броеве от неговото списание „Виделина", които с интерес преглеждах, една годишнина пазя и досега. В ямболската група имаше много млади хора, за съжаление някои от тях си заминаха рано. Един от младежите - Иванчо, при съобщението, че Учителят ще посети нашето братство, съчини песента „Поздрав на Учителя". Излязохме вън от града и Го посрещнахме с тази песен. Беше вълнуващо преживяване.
Записах се
студентка
по славянска филология в София и веднага се озовах на ул.
„Опълченска" 66. С какво вълнение и наслада съм слушала Словото на Учителя. Стаичката малка, прозорецът отворен, той изправен пред него, ние събрани на дворчето, а и то вече тясно, стоим в снега, в дъжда, слушаме, пренесени в един друг свят, на който той само леко открехва завесата и никой даже от хрема не се разболява. Започнаха лекциите в Школата, екскурзии на Витоша, събирания по домовете в града, незабравимите разговори на пейките пред салона, братските обеди и вечери - един незабравим живот! Започнаха да се случват и някои интересни работи - вечер, когато изгасях лампата, виждах цялата стая пълна с очи, които ме гледат.
към текста >>
24.
20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
Като
студент
успява да я издаде втори път/ първото издание е в Ямбол, 1919 година/ някъде около 1924 година.
Чета писмото Ви и Ви отговарям. Не съм казал, че има много неверни неща по простата причина, че аз бях малка, когато са се развивали тези събития. Когато Учителят си замина, аз бях на 14 години. Имам едно пояснение по отношение на теософската литература. Баща ми още като ученик е превел биографията и учението за кармата от Блаватска.
Като
студент
успява да я издаде втори път/ първото издание е в Ямбол, 1919 година/ някъде около 1924 година.
Показва я на Учителя. Той казал да му остави книжки на катедрата и след беседа казал: „Братя и сестри, един наш брат е превел тук Учението за кармата от Блаватска, който обича, нека да си я купи." И по този на чин баща ми си спечелил малко пари, защото и той. както и повечето, се е издържал сам. После, в първото томче на Младежкия окултен клас, „Двата пътя", в беседата за кармата, Учителят казва: „Който иска да научи повече за кармата. да чете литература, има на френски, немски, английски." - стр.
към текста >>
Става дума за Емилия Михайловска, която съм срещала като
студентка
на Изгрева, но не сме запознати.
Маркова от рода Марковци и оттам се родим с Петко Тодоров - писателят. Майка и Мина Тодорова много си приличат. Даже един от вуйчовците ми (първи братовчед на майка ми), челист в операта, се казва Иларион. О т останалите живи софийски роднини зная само доц. Йордан Ватев.
Става дума за Емилия Михайловска, която съм срещала като
студентка
на Изгрева, но не сме запознати.
Четейки материалите, ми идват доста идеи на ум и ще разширя в най-скоро материала, който ви изпратих скоро, обещавам. Тук вече сме три самостоятелни групи. Всеки иска да бъда лидер. Когато някои амбициозни наши сестри, за да доминират в братството, ме принудиха да си подам оставката и да се оттегля за известно време, не съобразиха (а може би са го направили по поръчка), че Небето ме е оставило без наследници, за да осигури чрез мене салон за братството с пиано и мебели. Досега сме се завирали в неугледни помещения с три пейки и няколко стола, да ти е неудобно да поканиш човек.
към текста >>
25.
22 - 2. ЧОВЕШКАТА НАУКА И БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Един ден един фин, деликатен
студент
, взе томчето и се зачете в него.
В София, естествено се отзовах на „Опълченска" 66, където Учителят вече беше започнал да изнася лекции и бяха започнали да излизат първите негови отпечатани беседи. Събрахме се доста млади хора и той на всеки от нас каза: „Рекох, добре е да запишеш химия, ти естествени науки, ти медицина, ти финансии, педагогика, музика, литература... и т.н. Тези, които нямат възможност да следват, ще се самообразоват. Как ще изучавате Божествената наука, ако обикновената не знаете? " Имах навика, в университета, на масата, на която седя, да оставям томче от някоя беседа и в почивките отдалеч наблюдавах дали някой ще прояви интерес.
Един ден един фин, деликатен
студент
, взе томчето и се зачете в него.
Приближих се. Попита ме може ли да му го дам за няколко дена. Следващата седмица ми го върна с молба да го заведа при този философ. Този младеж беше Борис Николов. Защо после този умен човек напусна научното поприще и стана мозайкаджия, не разбрах.
към текста >>
Верно е, имаше тогава едно такова настроение да слезем до народа (повечето от нас бяхме бедни
студенти
, сами се издържахме и си помагахме той с каквото може) да основаваме кооперации - организирах обущарска, но майсторът се оказа некоректен и аз трябваше да плащам.
Приближих се. Попита ме може ли да му го дам за няколко дена. Следващата седмица ми го върна с молба да го заведа при този философ. Този младеж беше Борис Николов. Защо после този умен човек напусна научното поприще и стана мозайкаджия, не разбрах.
Верно е, имаше тогава едно такова настроение да слезем до народа (повечето от нас бяхме бедни
студенти
, сами се издържахме и си помагахме той с каквото може) да основаваме кооперации - организирах обущарска, но майсторът се оказа некоректен и аз трябваше да плащам.
Други отидоха на село да помагат в полската работа. Всичко това е описано. Идеята „Благото на един е благо на всички и благото на всички е благо на един - казва Учителят - но хората още не са готови да я реализират! " През 1922 година присъствах на събора в Търново. Тези събития също са описани.
към текста >>
26.
22 - 3. УЧЕНИКЪТ ИМА ЕДИН УЧИТЕЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Между нас имаше и един
студент
по медицина.
Най-после отидох при Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Застанал си между две мощни течения, ще те унищожат - или само тук, или само долу! " Никакви приказки за силови полета, Учителят беше винаги кратък и пределно ясен. Казах и на другите, отидохме при Софрони Ников, върнахме си теософските дипломи, подписани даже от г-жа Ани Безант, извинихме се и кротко се прибрахме на Изгрева. Софрони Ников не се разсърди, той също добре познаваше окултния закон, че при двама Учители не можеш да учиш.
Между нас имаше и един
студент
по медицина.
Веднъж в разговор с група ученици, Учителят каза нещо, а Иван Гарвалов даде някаква препоръка. Учителят сърдито отговори: „Аз от циганин съвет не искам." Всички останахме изненадани, Иван беше симпатичен и умен българин. Вероятно Учителят се е обърнал към този, който в момента се е настанил в Гарвалов, но последният не можа да го преживее и после, като лекар, написа един академичен труд от четири тома, озаглавен; „Социална психопатология", където фигурата на Учителя не беше представена в благоприятна светлина.
към текста >>
27.
22 - 4. ЕДНО ВАЖНО ПРАВИЛО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Ангажирах се, събрах сумата, нали всички бяхме бедни
студенти
, и търсихме начин да припечелим нещо.
4. ЕДНО ВАЖНО ПРАВИЛО Пак по време на следването си се запознах с един руснак - белогвардеец, който предложи да съберем сума от 10000 лева, за да отвори ресторант.
Ангажирах се, събрах сумата, нали всички бяхме бедни
студенти
, и търсихме начин да припечелим нещо.
Руснакът откри ресторанта, даже доведе и оркестър от балалайки, работата уж тръгна, но колкото пъти го подканях да започне с погасяването на дълга, все отговаряше, че още не е в състояние, докато един ден изчезна и трябваше аз да изплащам заема. Когато споделих огорчението си с Учителя той се засмя и каза: „На вълци угощение не давай, с лъвове не се състезавай, с лисици договор не сключвай, с мечки приятелство не прави и със змии не си играй." Искаше да каже егоисти не се старай да задоволиш, и тебе могат да изядат; със силните на деня не дели периметър, ще загубиш при всички случаи; с хитреци избягвай всякакви отношения, ще бъдеш излъган; с груби хора не свързвай приятелство, ще те нагрубят дори и несъзнателно и със змии, които символизират човешките чувства, не си играй, ще те ухапят. Животът в Школата и в университета вървеше, но от напрежение вероятно получих тежки спазми в сърдечната област, не можех да се изправя и да дишам. Отидох при Учителя с молба за помощ. Бях се свил на стола.
към текста >>
28.
23 - 13. ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ ДЕЙСТВАТ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Вуйчото отказва, защото нямал доверие на момичета
студентки
.
13. ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ ДЕЙСТВАТ Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си: Завършила гимназия с отличен успех и иска да следва медицина в Италия. Понеже майката няма достатъчно средства, момичето помолва вуйчо си да помогне за издръжката.
Вуйчото отказва, защото нямал доверие на момичета
студентки
.
Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: „Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: „За Лалка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Борис Николов идва в Ямбол и разказва следния случай: Един ден по време на последната война Учителят го изпратил да отиде в комисарството, за да му дадат бележка за такси да отидат до Боровец. Когато отива там вижда обява, на която пише, че се разрешава даването на коли само за болни, поради липса на бензин. Той помислил и решил да каже, че Учителят не е добре със здравето и така му дали бележка. Когато се върнал, Учителят взел бележката, скъсал я и казал: „Аз не се качвам на кола, която е взета с лъжа.
към текста >>
29.
23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
17. ФАЗИ НА ЖИВОТА Георги Радев Дюлгеров В един
студен
зимен ден на декември 1944 година нашият велик Миров Учител премина във вечността.
17. ФАЗИ НА ЖИВОТА Георги Радев Дюлгеров В един
студен
зимен ден на декември 1944 година нашият велик Миров Учител премина във вечността.
Вестта за това се разнесе мълниеносно из цялата страна. Тя потопи в дълбока скръб неговите последователи, но за малко, защото в неговото Учение се казва, че човек не е само тялото. Човекът е дух, душа, ум и сърце. Те са истинският, безсмъртният човек. Тялото е един инструмент на душата, посредством която се събират знания и опитности, които се синтезират и превръщат в сили и способности, които изграждат и организират душата.
към текста >>
30.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
И
студове
, на какво се дължат тези промени?
18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА Георги Радев Дюлгеров Пролет е, най-красивият, животворен, пълен с цветя и светли надежди сезон. След него идва лятото, есента и накрая зимата - четири сезона, характерни със своите особености. Пролетта - буйната растителност, лятото - с горещините, есента - с мъгли, дъждове и хлад и зимата - с бури и сняг.
И
студове
, на какво се дължат тези промени?
Единственият отговор е - Слънцето. Слънцето в своето движение от юг на север и обратно дава тези промени. Ако се застане на 22 март в 12 часа на екватора, ще се види. че слънцето е в най- високата си точка, в своя зенит и излъчва мълнии светлина. От този момент нататък то се надвесва на север и хвърля толкова светлина ленергия, която е толкова силна, че подтиква растежа на всяко коренче, на всяко растение.
към текста >>
31.
28 - 2. Писмо на Милка Кралева до Жана Иванова от 16 март 1999 г.
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
В следващото хилядолетие то ще бъде експонат, по който
студентите
ще изучават как не трябва да се мисли!
Вашият коментар просто не е на място. Заблуждавате се, че съм си правила труд да търся издадените от Вас книги. Истината е, че сестра Павлинка сама ми ги изпрати, за да Ви помогне в разпространението. Тя впоследствие ми се обади със скандални подробности около връзките си с Вас, които не е моя работа да коментирам тук. Още веднъж благодаря за безценната реликва: Вашето писмо.
В следващото хилядолетие то ще бъде експонат, по който
студентите
ще изучават как не трябва да се мисли!
/подпис/ Милка Кралева
към текста >>
32.
ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Качих една никому непозната
студентка
и тя на всеки концерт рецитираше пред пълна зала от 400 човека.
И аз работих с тях. Аз моята програма си изпълних засега. Но те не си издържаха изпита с мен. И последния пример е със Зорница Попова, която я хвърлиха да воюва срещу мен. Та нали аз я качих на сцената?
Качих една никому непозната
студентка
и тя на всеки концерт рецитираше пред пълна зала от 400 човека.
Та вие извършихте престъпление към мен и към нея. Защо я хвърлихте в огъня за да изгори, нали беше ваша приятелка? Аз последния концерт с това поколение музиканти проведох. Повече с тях не може да се работи. Ще се чака друго поколение музиканти, които трябва да се подготвят чрез „Изгревът" и чрез оригиналното Слово на Учителя Дънов.
към текста >>
33.
І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха
студени
тръпки по всичкото ми тяло и ме обля
студена
пот!...
След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си.
Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха
студени
тръпки по всичкото ми тяло и ме обля
студена
пот!...
„Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя.
към текста >>
34.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Димитрий", което ще бъде отпечатано в „Изгревът", том XI, в специалната
студия
за „Антиминса".
Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собствения му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г., мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* (Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий".) Забележка на съставителя: (В книжката, отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст, известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св.
Димитрий", което ще бъде отпечатано в „Изгревът", том XI, в специалната
студия
за „Антиминса".
А сега за уточнение виж „Изгревът, том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но които той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим.
към текста >>
35.
І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха
студени
тръпки по всичкото ми тяло и ме обля
студена
пот!...
и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си.
Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха
студени
тръпки по всичкото ми тяло и ме обля
студена
пот!...
Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: Не съм противен на волята Божия, защото е свята, а той ми рече: Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.
към текста >>
36.
І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На помощ на османците се явила острата и
студена
зима.
На края на месец октомври 1443 г. нанасят поражение на османците до Ниш, на 22.XI.1443 г. стигат Пирот. На 1.XII.1443 г. превземат София.
На помощ на османците се явила острата и
студена
зима.
Турците, предвождани от Мурад II започнали да укрепват проходите в Балкана. На 12.XII.1443 г. кръстоносците водят сражения край град Златица, а османците били разбити. Но студ и мраз спрели похода. На 16.XII.1443 г.
към текста >>
Но
студ
и мраз спрели похода.
превземат София. На помощ на османците се явила острата и студена зима. Турците, предвождани от Мурад II започнали да укрепват проходите в Балкана. На 12.XII.1443 г. кръстоносците водят сражения край град Златица, а османците били разбити.
Но
студ
и мраз спрели похода.
На 16.XII.1443 г. походът бил спрян и се върнали обратно. На връщане разбиват отново турците на 2.1,1444 година, В Белград на 22.1.1444 г. пристига турски пратеник в предложение за изгоден мир. През м.
към текста >>
37.
І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Останалите били избити при бягството, Дългият глад,
студ
и лутането погубват повече хора, отколкото турския меч.
Кръстоносците са разбити. Те се оттеглят. Загива цвета на рицарството, включително и кардиналът - легат Цезарини. Отстъплението е било по-тежко от самото сражение. Мнозина от тежкотоварните рицари се удавили в езерото и блатата край Варна.
Останалите били избити при бягството, Дългият глад,
студ
и лутането погубват повече хора, отколкото турския меч.
Целият обоз и хазната остават в плен на турците. Тук е убит и фружин Асен, син на Иван Шишман, живеещ в изгнание в Унгария. Според османците битката е спечелена благодарение на Божието вмешателство и на Аллаха. Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий. Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса.
към текста >>
38.
І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Той ги посреща надменно,
студено
и почти ги изпъдил.
на Австрия, Прусия, Русия са били против революцията, въстанието за независимостта на народите. През м. март 1821 г. Ипсиланти продължил подготовката за преминаване през река Дунав при Свищов. Той получава писмо от Сава Бимбаши, че е пристигнала делегация от българското население отвъд Дунава, състояща се от 17 човека.
Той ги посреща надменно,
студено
и почти ги изпъдил.
А те са настоявали да премине веднага Дунава, заедно с Владимиреску, като са му подготвили преминаването и посрещането на отвъдния български бряг. Той отказал, защото той е работил за гръцката нация, водена от „мегали идеята", за планове за възкресяване на византийската империя и не желаел участието на българите в ръководството на въстанието. На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби.
към текста >>
39.
І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Но при поредния лов той се
простудява
, заболява и умира.
При нея се учредява Върховен таен съвет с представители Меншиков и на родовата аристокрация Голицин. През декември 1724 г. се образуват хусарски полкове от сърби, българи, молдовани, сьбрани от майор Иван Албанезе, в чийто редове са десетки български офицери. Петър II Алексиевич (1727-1730), съгласно нейното завещание за император е провъзгласен внукът на Петър Велики, син на екзекутирания му син, поради измяна. Непълнолетен попада под опекунството отначало на Меншиков, а после на Алексей Долгорукий, който искал да го ожени за дъщеря си.
Но при поредния лов той се
простудява
, заболява и умира.
Императрица Ана Ивановна (1730-1740) племенница на Петър Велики, премахва Върховния съвет и създава кабинет от министри. През 1735 г. започва Руско-турската война. През лятото на 1736 г. се превзема крепостта Азов.
към текста >>
40.
I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Иконопочитатели били цариградският патриарх Герман, Йоан Дамаскин, Теодор
Студит
.
Според него иконите стават предмет на нашето съзерцание и гледащите иконите, чрез тях се възбуждат към възпоминаване за самите първообрази, като им се въздават почит, уважение и целувание, но в никакъв случай не може да бъдат предмет, признак на онова служение, което подобава само на Божественото. По този начин се пресича суеверното почитане на иконите. Възстановяването на култа към иконите е при Михаил III (842- 867 г.), който наследил престола като малолетен. Регентството приема майка му Теодора, която възстановява иконопочитанието с празник на православието на 19 февруари 843 г. в първия ден на великите пости.
Иконопочитатели били цариградският патриарх Герман, Йоан Дамаскин, Теодор
Студит
.
А Евсевий от Кесария, IV век е бил срещу култа на иконите. Иконоборството носи социална, политическа и религиозна революция. Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и манастири. Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството.
към текста >>
41.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък,
студени
и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве.
Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза.
Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък,
студени
и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве.
„Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили. А. И. сп. „Духовна култура", кн. 77, 1937 год.
към текста >>
42.
АНТИМИНСЪТ, „ОТКРОВЕНИЕТО И КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Отначало смятах да го ползувам и от него да направя
студия
, на която аз да бъда авторът, като цитирам само авторите на публикациите.
Те се оказаха безплодни. Другите, които бяха в света, откликнаха на повика на Духа и те бяха, които свършиха работата. И само те! 6. Аз не заварих нито един от последователите на Учителя Дънов, които да знаеха за целия този материал, който аз сега отпечатвам, като запазвам авторския текст на тези заслужили българи. 7. Към 40 години той бе събиран, проучаван и подреждан.
Отначало смятах да го ползувам и от него да направя
студия
, на която аз да бъда авторът, като цитирам само авторите на публикациите.
Но колкото повече време минаваше, виждах, че на онези, които си свършиха работата, трябва да им се поклоним. Затова реших да публикуваме целия материал, който е публикуван от тях за Константин Дъновски. Поклон и на колене пред тях! 8. Включих материали за Възраждането, защото това всичко е свързано с една духовна верига, започваща от Антиминса, Откровението, Константин Дъновски, Възраждането и накрая Освобождението на България от турското иго през 1878 год. 9. Възможно е в бъдеще да се открият по архивите на частни лица или на други места още сведения.
към текста >>
43.
IV.17 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
„Животворящи Дух, небесен гост, ела с любов гореща, разпали
студените
сърца." Някои почнаха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: - Първият стих е съдържанието и духът на Писанието, другите са допълнителни.
Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи. Тогава сме весели, бодри, макар и целият ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всеки един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтарят, върху който вие ще принесете своите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от евангелската песнопойка, но само първия стих.
„Животворящи Дух, небесен гост, ела с любов гореща, разпали
студените
сърца." Някои почнаха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: - Първият стих е съдържанието и духът на Писанието, другите са допълнителни.
Духът казва, че вторият стих е без значение и той е писан далеч не от този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов възгласи: - Духът се обръща към всички вас и ви пита: Кое е най-голямото ваше желание? Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: - Господ казва: Всичко това ще бъде на всички вас. После Господ казва и още това: Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и всякога следи всичките ви постъпки. Затова имайте предвид, че кога каквото вършите, кога I каквото мислите, всичко е пред Неговото лице.
към текста >>
44.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Времето подир обед се позаоблачи и
позастудя
.
И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия. Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде. От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме.
Времето подир обед се позаоблачи и
позастудя
.
към текста >>
45.
IV.11 август, понеделник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
11 август, понеделник Сутринта времето е облачно и
студено
.
11 август, понеделник Сутринта времето е облачно и
студено
.
Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат редом от небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа Слънцето изгря силно и топло. В 10 часа, като насядахме на вчерашните си места, имахме тайна молитва, след това изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20 глава от Евангелието на Матея, Учителят каза: - Ще взема 21 стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той й рече: „Що искаш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове, един отдясно и един отляво." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете - в обществото между народите, в църквите, в училището, между философите и учените и между всички класи има все спорове.
към текста >>
46.
IV.12 август, вторник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
12 август, вторник Времето е
студено
, но след изгряването на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имаше топло и тихо време.
12 август, вторник Времето е
студено
, но след изгряването на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имаше топло и тихо време.
Слънцето идеше през редки бели красиви облаци. В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „познание".
към текста >>
Но ние казваме: Нека дойдат да опитат нашата сила, нека опитат дали ние сме горещо или
студено
желязо.
Казва ми някой: „Никой не ме обича." - Е, питам аз: когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцето на другите? А при това Господ ни търпи, търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се", защото това време е кратко и няма да го върне и затова учете се. Всеки ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите. Да, ние трябва да дойдем до положението да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че има военно положение или че някой свещеник казал това или онова.
Но ние казваме: Нека дойдат да опитат нашата сила, нека опитат дали ние сме горещо или
студено
желязо.
Не бива да се страхуваме от този или онзи, че щял да ни направи това или онова. Такъв страх не подобава. Дето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения, несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания. Секта правят само тия хора, които са лишени от Божествения Дух, когато напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето на Бога на Земята, идването на Царството Божие на Земята и изпълнението на Неговата воля. Често ме питате: „Какво да кажем на ония", които ви питат какви сте.
към текста >>
47.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един
студент
-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава
студентът
изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как?
Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един
студент
-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава
студентът
изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
към текста >>
48.
IV.5 август, сряда 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Туй, което прави същността на нещата, то е истина,
изстудяване
.
Когато разберете вътрешно закона, не са другите думи, които ще дадат сила, другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата „истина? " Казват: - Значи същина. - Ако промените ударението - истина, „ис" значи квас, нещо, което заквасва. Значи истината е сила, която прави формите на тесто.
Туй, което прави същността на нещата, то е истина,
изстудяване
.
Всяко нещо, което го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, когато е горещо. Може да го ковеш по-рано, но за да го полираш, трябва да изстине. Тъй е във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата, техните форми, или можем да кажем, че истината е същината, вътрешната страна на нещата.
към текста >>
49.
V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 11
Щом е ограден, човек не се
простудява
и нищо чуждо отвън не може да го нападне.
- Понеже се намират в границата на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка. Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за Любовта между тях. Какво по-голяма благо може да очаква човек. Концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни условия.
Щом е ограден, човек не се
простудява
и нищо чуждо отвън не може да го нападне.
Той знае къде да бутне, за да чуе гласа на приятеля си, който всякога може да му се притече на помощ. Прилагайте молитвата, като метод за работа в духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога външно и вътрешно. Ще търсите Бога вътре и вън от вас, но не едновременно. Да се моли човек - това е най-високото и благородното занимание, което може да се върши в тоя свят.
към текста >>
50.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
- Защо трябва да се нагорещява въздухът и защо трябва да се
изстудява
?
Има закони, които регулират нещата. Стават войни - имат причини. Когато стане някоя буря, когато се дигне прах във въздуха, кои са причините? - Станали са известни течения, казват учените. Някъде се е нагорещил въздухът повече, някъде - по-малко.
- Защо трябва да се нагорещява въздухът и защо трябва да се
изстудява
?
Не може ли без да се нагорещява и изстудява? - Не може. - Но зло е, казват, защото някои бури събарят къщи. Но в същото време тези бури ще донесат влага, ще пречистят въздуха и пр. По-голяма е ползата, отколкото вредата.
към текста >>
Не може ли без да се нагорещява и
изстудява
?
Стават войни - имат причини. Когато стане някоя буря, когато се дигне прах във въздуха, кои са причините? - Станали са известни течения, казват учените. Някъде се е нагорещил въздухът повече, някъде - по-малко. - Защо трябва да се нагорещява въздухът и защо трябва да се изстудява?
Не може ли без да се нагорещява и
изстудява
?
- Не може. - Но зло е, казват, защото някои бури събарят къщи. Но в същото време тези бури ще донесат влага, ще пречистят въздуха и пр. По-голяма е ползата, отколкото вредата. Една война на какво се дължи?
към текста >>
51.
VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ще споменем някои от тях: Зинови Димитров -
студент
тогава по архитектура, Георги Лозанов -
студент
по медицина, Стефка Лозанова -
студентка
по логопедия, Слевчо -
студент
по химия и т.н.
Такъв един курс по астрология Ив. Антонов проведе и в гр. Русе чрез Петър Филипов. И ето при Ив. Антонов отиват да изучават астрология доста младежи.
Ще споменем някои от тях: Зинови Димитров -
студент
тогава по архитектура, Георги Лозанов -
студент
по медицина, Стефка Лозанова -
студентка
по логопедия, Слевчо -
студент
по химия и т.н.
Всички те завършиха науките си и станаха специалисти в областта си. Георги Лозанов е довел в групата да учи астрология и един свой приятел - Спас Данаилов, студент по радиоинженерство. Впоследствие той стана преподавател във военната академия по тая специалност. Той, Спас, пък помолва да доведе братовчедката си -Лалка Кръстева. И ето кръжокът работи и участниците му добиват познания по астрология.
към текста >>
Георги Лозанов е довел в групата да учи астрология и един свой приятел - Спас Данаилов,
студент
по радиоинженерство.
Русе чрез Петър Филипов. И ето при Ив. Антонов отиват да изучават астрология доста младежи. Ще споменем някои от тях: Зинови Димитров - студент тогава по архитектура, Георги Лозанов - студент по медицина, Стефка Лозанова - студентка по логопедия, Слевчо - студент по химия и т.н. Всички те завършиха науките си и станаха специалисти в областта си.
Георги Лозанов е довел в групата да учи астрология и един свой приятел - Спас Данаилов,
студент
по радиоинженерство.
Впоследствие той стана преподавател във военната академия по тая специалност. Той, Спас, пък помолва да доведе братовчедката си -Лалка Кръстева. И ето кръжокът работи и участниците му добиват познания по астрология. Лалка учи приложно рисуване. На Ив.
към текста >>
Аз съм вече свидетел на тия събития, защото от 1956 година съм
студент
в София и живея на Изгрева.
И си го извървяха. Сега, който може, нека ги открие в нивидимия свят. Те са там. А какво става във видимия свят? Настъпва съдбовната 1957 година.
Аз съм вече свидетел на тия събития, защото от 1956 година съм
студент
в София и живея на Изгрева.
В резултат на предишни събития комунистическата власт конфискува напечатаното Слово на Учителя. А след това систематично, постоянно, неотклонно, методично, планово, целенасочено, с всички методи атакува квартала Изгревът и живеещите там. И успя да го изличи от картата на София. Сега там стърчат масивните и мощни постройки на тогавашното Съветско посолство, а сега, при променените условия - Руско посолство. Активни борци, художниците на деня и др.
към текста >>
52.
Наряди за 1919 г.
,
,
ТОМ 12
в) Отбелязвай точно в специална тетрадка атмосферното състояние през постния ден (или дни): облачно и към коя част на небосклона, ясно, тихо, ветровито - посочва се посоката и силата на вятъра, мъгляво,
студено
, топло и пр. 5.
Ако главата, от която ще четете десетия стих, няма 10 стиха, то десети стих ще считате онзи от следната глава, който след номерацията от предидуща та глава, се падне десети по ред. 3. Завършване на сутринната молитва: а) Добрата молитва. б) Обливане за задържане благословението, преподадено при годишната среща. 4. Ако си постил през този ден, помни да извършиш (справка дадения наряд): а) Размишление върху дадената и определена добродетел за през тоя номер постен ден (или дни). б) Прочитане на съответната и дадена за тоя номер постен ден (или дни) беседа от „Сила иживот".
в) Отбелязвай точно в специална тетрадка атмосферното състояние през постния ден (или дни): облачно и към коя част на небосклона, ясно, тихо, ветровито - посочва се посоката и силата на вятъра, мъгляво,
студено
, топло и пр. 5.
Вечерта при лягане: индивидуален отчет за делата ти през деня и отбелязване дневната точка върху триъгълника (чети дадените изяснения върху триъгълника). 6. През другите дни от седмицата - понеделник, вторник, сряда и т.н., до събота включително, 27.IX., ще се изпълнява съответното за тия дни, само от пункт 1, пункт 2в; пункт 3, като се започва с Добрата молитва и завършва с Господнята молитва, и пунктове 4 и 5. Неделя, 28(15) септемврий 1919 г., седмица II (ден втори от годишната среща)Ставане от сън (както в седмица I, пункт 1). Почване: размишление, молитва и четиво. а) „За вселяване на Божествения Дух" (както седмица I, пункт 2а).
към текста >>
53.
Наряди за 1925 г.
,
,
ТОМ 12
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината - в
студенина
и чистотата - в нечистота, страданията идват.
от Лука; 7 гл. от Марка; 2 гл. от Йоана. Да се прочете 23-а беседа: „Да се не смущава сърцето ви"! Ще ви дам едно правило: Пази ума си чрез светлината, душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата!
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината - в
студенина
и чистотата - в нечистота, страданията идват.
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва.
към текста >>
54.
Наряди за 1938 г.
,
,
ТОМ 12
Тия високите места са изложени на големи бури, промени, мъгли,
студ
.
Някой казва: „Ние искаме да бъдем господари на себе си." Човек, за да бъде господар, трябва да разбира л.Любовта! Любовта е единствената реалност, чрез която Битието се проявява, Духът се проявява. Това е същественото! А пък резултатът на тая любов, динамичната страна, проявената страна - това е животът. Колкото повече се качвате на висока планина, срещате повече мъчнотии, противоречия и вашият организъм трябва да се приспособява на новите условия.
Тия високите места са изложени на големи бури, промени, мъгли,
студ
.
Любовта е един стремеж към една нова непозната посока. Всеки, който иска да се освободи от тъмнината, той трябва да вземе една нова посока на движение. Любовта е посоката на движение, за да се освободиш от смъртта, т. е. от всички ограничения, които свързват човека, за да вземеш една нова посока. Под думата „любов" ние разбираме усилената дейност не само на хората, които живеят на земята, но и на по-напредналите същества, и дейността на Бога.
към текста >>
55.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
Като се
простуди
някой, лекарите му дават аспирин, който докарва изпотяване.
И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да познаете вашата мисъл силна ли е или не, направете следното. Имате ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува, затова вижте първо каква храна му е потребна и после, със силата на волята, започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се мърда от едно място на друго, кажи му: „Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задните врата.“ А задни врата ние имаме много.
Като се
простуди
някой, лекарите му дават аспирин, който докарва изпотяване.
Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, когато се сгъсти и влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе вън чрез тези пори. Порите са били жертва на нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.“ През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща една голяма скръб, защото в него се събират много утайки. Не махай тази скръб, но бъди герой, да изучиш причината на тази скръб.
към текста >>
56.
12. ТОВА УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
Това са фази на човешката любов, която от една страна е топла, а от друга
студена
.
Йоан казва: „Отец и Син.“ Отец е, от Когото сме излезли, а Синът е видимата любов. Тази любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не едно приятно настроение, а една постоянна топлина. Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане промяна, това е човешка любов. Някой път лицето ви е светло и казвате: „Близо до Христа съм.“ На другия ден обаче - друго настроение.
Това са фази на човешката любов, която от една страна е топла, а от друга
студена
.
Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената любов хармонира двете състояния - на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите.
към текста >>
Двама нервни хора, като ги събереш на едно място, не могат да се спогаждат, затова единият трябва да бъде по-
студен
, а другият по-горещ, за да има преливане.
Ще кажете: „Аз грешки не правя.“ Правят се, правят се грешки, и учените хора ги правят. Като се върнеш да поправиш задачата, ще намериш какво си пропуснал. Целият ваш живот не е лош, но погрешки имате. Малките грешки са по-опасни от големите, защото не се виждат. Необходимо е у вас да се създаде хармония между темпераментите и съм решил да ви разделя на класове според темпераментите.
Двама нервни хора, като ги събереш на едно място, не могат да се спогаждат, затова единият трябва да бъде по-
студен
, а другият по-горещ, за да има преливане.
Двама с шилести глави не могат да живеят, ще има между тях ритане, тъй както у конете. Всички, които се хапят, които се одумват, са с шилести глави. Затова, като се срещнете, питайте се: „Твоята глава шилеста ли е? “ - „Да.“ Тогава друг потърсете. Човек, който не е милостив, главата му е като покрив.
към текста >>
57.
16. ВЕЛИКАТА МАЙКА
,
,
ТОМ 12
Вземете понятието „
студено
“ - имате физиологически процес, физиологически причини на
студа
.
Сега у мнозина от вас има желание да се покажат по-добри отколкото са или по- лоши отколкото са. Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш. Природата има два метода, чрез които Тя си служи: или точно математически трябва да определяш нещата, във всичката им точност, или никак не трябва да ги измерваш. За да се измерят точно силите, които действуват в нас, ние трябва да развием тези сетива, които имаме в организма си, за да работят, т.е. да развием нашата душевна чувствителност.
Вземете понятието „
студено
“ - имате физиологически процес, физиологически причини на
студа
.
Как ще преведете студа? Той е емблем на какво? На омразата. Значи подобно на студа е омразата. Направете една аналогия между студа и омразата.
към текста >>
Как ще преведете
студа
?
Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш. Природата има два метода, чрез които Тя си служи: или точно математически трябва да определяш нещата, във всичката им точност, или никак не трябва да ги измерваш. За да се измерят точно силите, които действуват в нас, ние трябва да развием тези сетива, които имаме в организма си, за да работят, т.е. да развием нашата душевна чувствителност. Вземете понятието „студено“ - имате физиологически процес, физиологически причини на студа.
Как ще преведете
студа
?
Той е емблем на какво? На омразата. Значи подобно на студа е омразата. Направете една аналогия между студа и омразата. Какво произвежда студът върху организма?
към текста >>
Значи подобно на
студа
е омразата.
да развием нашата душевна чувствителност. Вземете понятието „студено“ - имате физиологически процес, физиологически причини на студа. Как ще преведете студа? Той е емблем на какво? На омразата.
Значи подобно на
студа
е омразата.
Направете една аналогия между студа и омразата. Какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела от студа се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината.
към текста >>
Направете една аналогия между
студа
и омразата.
Вземете понятието „студено“ - имате физиологически процес, физиологически причини на студа. Как ще преведете студа? Той е емблем на какво? На омразата. Значи подобно на студа е омразата.
Направете една аналогия между
студа
и омразата.
Какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела от студа се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта.
към текста >>
Какво произвежда
студът
върху организма?
Как ще преведете студа? Той е емблем на какво? На омразата. Значи подобно на студа е омразата. Направете една аналогия между студа и омразата.
Какво произвежда
студът
върху организма?
Свиване. И наистина, всички тела от студа се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда топлината?
към текста >>
Свиване. И наистина, всички тела от
студа
се свиват до известна степен.
Той е емблем на какво? На омразата. Значи подобно на студа е омразата. Направете една аналогия между студа и омразата. Какво произвежда студът върху организма?
Свиване. И наистина, всички тела от
студа
се свиват до известна степен.
Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда топлината? Разширение. Какво произвежда обичта?
към текста >>
Противоположното на
студа
е топлината.
Значи подобно на студа е омразата. Направете една аналогия между студа и омразата. Какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела от студа се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека.
Противоположното на
студа
е топлината.
Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда топлината? Разширение. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез студа - на обичта.
към текста >>
Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез
студа
- на обичта.
Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда топлината? Разширение. Какво произвежда обичта? Също разширение.
Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез
студа
- на обичта.
Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа, като противодействие на обичта. Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря: тия две ложи - Черната и Бялата, действуват в природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата окултна ложа беше на страната на Съглашението, а Черната - на страната на Централните сили.
към текста >>
Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват
студа
, като противодействие на обичта.
Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда топлината? Разширение. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез студа - на обичта.
Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват
студа
, като противодействие на обичта.
Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря: тия две ложи - Черната и Бялата, действуват в природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата окултна ложа беше на страната на Съглашението, а Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос.
към текста >>
Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват
студа
за усилване на омразата.
Какво произвежда топлината? Разширение. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез студа - на обичта. Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа, като противодействие на обичта.
Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват
студа
за усилване на омразата.
Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря: тия две ложи - Черната и Бялата, действуват в природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата окултна ложа беше на страната на Съглашението, а Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос. При сключването на мира, Черната ложа измени тактиката си и започна да действува върху Съглашението, а Бялата ложа започна да действува върху Централните сили - размениха ролите си.
към текста >>
Ако ме запитате защо имаме
студена
зима, ще ви отговоря: тия две ложи - Черната и Бялата, действуват в природата.
Разширение. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез студа - на обичта. Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа, като противодействие на обичта. Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват студа за усилване на омразата.
Ако ме запитате защо имаме
студена
зима, ще ви отговоря: тия две ложи - Черната и Бялата, действуват в природата.
И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата окултна ложа беше на страната на Съглашението, а Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос. При сключването на мира, Черната ложа измени тактиката си и започна да действува върху Съглашението, а Бялата ложа започна да действува върху Централните сили - размениха ролите си. Аз няма да се спирам, а само мимоходом минавам този факт.
към текста >>
И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше
студено
, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло.
Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез студа - на обичта. Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа, като противодействие на обичта. Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря: тия две ложи - Черната и Бялата, действуват в природата.
И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше
студено
, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло.
И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата окултна ложа беше на страната на Съглашението, а Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос. При сключването на мира, Черната ложа измени тактиката си и започна да действува върху Съглашението, а Бялата ложа започна да действува върху Централните сили - размениха ролите си. Аз няма да се спирам, а само мимоходом минавам този факт. Положението, в което се намирате в даден момент, когато поддържате известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа.
към текста >>
58.
20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 12
Като стане
студено
, повикайте холеричния темперамент, той пак ще стопли стаята.
И тъй, от това гледище на хармонията, ако сте много активни, ще повикате флегматичния темперамент, да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко, да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците и въздухът, като навлиза вътре, проветрява. Та, сангвиничният темперамент е въздух - дето мине, проветрява.
Като стане
студено
, повикайте холеричния темперамент, той пак ще стопли стаята.
Сега този закон на хармонията ще изисква дълго време, докато го изучите. Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ви се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи, на вашия дух, който ви ръководи във всички действия.
към текста >>
59.
24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА
,
,
ТОМ 12
Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много
студено
, зимата беше
студена
, имаше големи виелици.
Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията любов, и птиците ще му вярват. В 917 година, когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера[1], мъжки и женски.
Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много
студено
, зимата беше
студена
, имаше големи виелици.
Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкия косер се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми, Питам: Как бихте изтълкували това?
към текста >>
60.
25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА
,
,
ТОМ 12
Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие
студена
вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго време ще запази своя хубав глас?
Или може ли някой да се научи да пее, ако той не се е учил на това? В каквото и да е изкуство, той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложи. И не само да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят.
Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие
студена
вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго време ще запази своя хубав глас?
По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. То е така, но когато един човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява. И ние говорим за тези сърца именно. Искате да вървите из пътя и да прилагате вече.
към текста >>
61.
31. ДОБРОТО СЕМЕ
,
,
ТОМ 12
Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра,
студа
, додето разбереш Божиите пътища.
Житото, като стане брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че жената прави разлика. Което остава горе, го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек все ще дойде на това решето, ще се намериш на Божествената нива посят. Ще минеш през процеса на житното зърно.
Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра,
студа
, додето разбереш Божиите пътища.
Не че Бог има нещо против тебе, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш. Иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде свобода, то е преминаване от едно състояние в друго. Външните страдания идат като един процес на съзнанието.
към текста >>
62.
32. УЗРЯЛ ПЛОД
,
,
ТОМ 12
Вие ще кажете: „Аз ще се
простудя
.“ Че, всеки, който мие салона, може да се
простуди
.
“ Всички ние, хората, сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да ни е приятна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се завземе да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях. Колко ще струва да дойдат да измият салона? Считате го в реда на нещата да дойдете с обуща в салона, а не считате в реда на нещата да измиете салона.
Вие ще кажете: „Аз ще се
простудя
.“ Че, всеки, който мие салона, може да се
простуди
.
Най-първо ще се научи човек в духовния свят, дето се събират хората, да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей, като дошъл до онова място, му казали: „Събуй обущата си! “ Колко пъти вие искате да ви кажа някои работи? Защо не ви казвам?
към текста >>
Християнинът трябва да бъде като онзи
студент
, който е прекарал 4-5 години в едно заведение.
Вие може да направите най-хубавата чешма, но трябва да има един извор, който да се изтича през нея. Тогава тази чешма има вътрешен смисъл, за да се осмисли животът ви по този начин. Защото вие ще дойдете до едно място и ще кажете: „Ние всичко знаем.“ Религиозните хора имат една малка опитност, но те не са влезли в духовния свят да го видят. Те нямат тази опитност. Те само предполагат, книги са чели, представяли са духовния свят както на Земята, а не да имат опитност, както човек, който ходил в Америка, Франция.
Християнинът трябва да бъде като онзи
студент
, който е прекарал 4-5 години в едно заведение.
Такъв трябва да бъде за него религиозният живот. Някой може да каже: „Човек като умре ще влезе в религиозния живот.“ Някой може да отива така, но с това отиване нищо не се добива. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас, то Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Казвам: Сега тази е опитността, която трябва да имате. Онези от вас, които искате да се домогнете до нещо за бъдеще трябва да имате тази опитност. Вие казвате: „Това не е възможно.“ А за онзи, който се учи, за него постепенно е възможно да се постигне.
към текста >>
63.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил 10 деца в
студена
вода и те умирали.
София не сте срещали. Софиянци са разумни, културни, някои са по-разумни, а някои - по-малко разумни. Стомахът е както София, но стомашните клетки са много умни, специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, то всички клетки гладуват и тази храна ще я изхвърлят навън. Тези клетки на стомаха са много по-умни, отколкото неговия господар.
Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил 10 деца в
студена
вода и те умирали.
Всякога, когато човек не може да роди нещо, да е свързано с каквато и да е идея, умира. Страданията в света са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света. Сега вие посещавате събранията, толкоз време сте ги посещавали. В какво седи набожността? Какво се нуждае Господ от нашето вярване?
към текста >>
64.
34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО
,
,
ТОМ 12
Онези, които не искат да развиват тези дарби: „Много високо е горе планината, може да се пукне сърцето, там има
студ
, сняг.
Представете си, че вие седите в една стая и искате да излезете навън, да видите планината. Казвам: Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си. Ти казваш: „Няма ли някой бинокъл, някой телескоп? “ Казвам: Ще излезеш и ще видиш на самото място планината. Като се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновените условия няма да може да видиш.
Онези, които не искат да развиват тези дарби: „Много високо е горе планината, може да се пукне сърцето, там има
студ
, сняг.
Като се направят специални пътища с автомобил и с аероплан.“ Кога ще бъде то? Хубаво е с аероплан. Трябва да чакаш 200-300 години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва. Запример за ясновидството вие имате едно понятие, че то може да се даде от вън. Ясновидството, аз да ви кажа как може да го придобиете.
към текста >>
65.
7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.
,
Четвърти урок от Учителя
,
ТОМ 12
Когато се каже, че денят е
студен
или топъл, че Слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в Невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния.
- Ето, погрешката ви е там. За да постигнеш Божественото, това можеш изведнаж, но да се прояви в тебе туй Божествено в своята пълнота, трябва ти цялата вечност. Да посея в теб Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете: Божественото изведнъж се добива, но цялата вечност е потребна, за да се прояви. Защото в Невидимия свят, в истинския свят, под време и пространство всякога разбират промяна на състоянията.
Когато се каже, че денят е
студен
или топъл, че Слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в Невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния.
Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден. Там нямат такова леточисление като нашето. 12.30 часа Ден втори Празникът на Добродетелта 23 ноември 1924 г., неделя, 6 часа сутринта ([1]у Паша) (*Сотирка) [Присъстват:] (Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м., М.Е.
към текста >>
66.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
Студът
и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо.
Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре.
Студът
и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо.
В пространството съществува един космически човек, който изпълня всичко. Някой път в съзнанието си се чувствувате, че сте грамадни. Това се дължи на този космически човек, който е толкова грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е и много малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че има блага тук.
към текста >>
Направете си една дълга дреха, разцепена, която може да се съединява - сами може да си образувате една магнетическа дреха и с тази мантия вие ще бъдете запазени от
студа
; но трябва да се концентрираш с ума си.
Той само ще се изтърси и ще бъде сух. Светията, като влезе във водата, той става непроницаем. Той туря такова вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми. Тия празнини, той ги запълня с такава материя, еластична, упорна. Вие може да направите опит.
Направете си една дълга дреха, разцепена, която може да се съединява - сами може да си образувате една магнетическа дреха и с тази мантия вие ще бъдете запазени от
студа
; но трябва да се концентрираш с ума си.
Тази материя, ти трябва да я привлечеш от пространството и да запълняш всичките си дрехи с тази първична материя. Но всетаки трябва да имаш една дрешка; може да е от тънка материя, но тази тънка материя можеш да я направиш топла. Запример пишеш на приятелката си: „В неделя ще ида на разходка." Питам: така като й пишеш, умно ли си й писала? Не е умно. Именно неделята не е време за разходка.
към текста >>
67.
9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ
,
Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г
,
ТОМ 12
Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте малко дете, имате
студени
крака и тя ви топли краката.
- Душата е равна на всички душевни явления. - Това е вярно, защото всички тия функции се явяват в нея. Душата е равна на нула. Ж=0/1, равно е на 10. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа.
Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте малко дете, имате
студени
крака и тя ви топли краката.
Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите. Как ще оправдаете това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря студено. Имате „х“ плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата.
към текста >>
Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури
студен
чаршаф и вие треперите.
- Това е вярно, защото всички тия функции се явяват в нея. Душата е равна на нула. Ж=0/1, равно е на 10. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката.
Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури
студен
чаршаф и вие треперите.
Как ще оправдаете това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря студено. Имате „х“ плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, само физическите неща могат да се изваждат, същинското око може ли да го извадиш?
към текста >>
Как ще оправдаете това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря
студено
.
Душата е равна на нула. Ж=0/1, равно е на 10. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите.
Как ще оправдаете това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря
студено
.
Имате „х“ плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, само физическите неща могат да се изваждат, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношение.
към текста >>
Имате „х“ плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при
студа
).
Ж=0/1, равно е на 10. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите. Как ще оправдаете това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря студено.
Имате „х“ плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при
студа
).
Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, само физическите неща могат да се изваждат, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношение. Всяко чувство, което може да се извади от сърцето ви и да се тури в сърцето ви, то не е органическо.
към текста >>
Могат. Вие живеете зимно време,
студено
, нямате обуща, дрехи и дадете едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее [на] 20-30 километра.
Затуй страданията аз ги наричам закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението, дето започваш да страдаш, трябва да се филтрираш. Излезеш някъде, вземеш ново направление на живота си. Три линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни?
Могат. Вие живеете зимно време,
студено
, нямате обуща, дрехи и дадете едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее [на] 20-30 километра.
Двама сте обещали, единият има обуща, а другият няма, единият има възможност да устои на своето обещание. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другия, неговите условия на живота не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. Това в умствения свят е така. На онази птица, която има много дебели пера и онази, която няма много дебели пера, коя ще бъде по-[подвижна]?
към текста >>
68.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
8 март 1922 г.
,
ТОМ 12
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов -
студент
естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев -
студент
, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов -
студентестест
.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова -
студ
.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов -
студент
естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев -
студент
, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов -
студентестест
.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова -
студ
.
математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул.
към текста >>
математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков -
студ
.математика; „Регенска" 30Георги Радев-
студ
.математика; бул.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ.
математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков -
студ
.математика; „Регенска" 30Георги Радев-
студ
.математика; бул.
„Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр.
към текста >>
„Македония" 15Георги Томалевски -
студ
.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -
студ
.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов -
студ
.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ. математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул.
„Македония" 15Георги Томалевски -
студ
.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -
студ
.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов -
студ
.
медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр. Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев - студент; бул.
към текста >>
медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова -
студентка
; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев -
студентка
философия; „Витошка" 59Иван Цочев -
студ
.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов -
студ
.финансова наука; бул.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ. математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ.
медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова -
студентка
; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев -
студентка
философия; „Витошка" 59Иван Цочев -
студ
.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов -
студ
.финансова наука; бул.
„Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр. Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев - студент; бул. „Фердинанд" 85Тодор Попов - студ.естеств.; „Софроний" 85Христо Койчев - Княжево 211Цветанка Гатева - Симеонова - художничка; „Раковска" 154Цветанка Щилянова - художничка; „Евлогий Георгиев" 54Цеко Етугов - електротехник; „Раковска" 129 28 братя 22 сестри и Василка като гостенка 8 март 1922 г.
към текста >>
„Скобелев" 13Кръстьо Толешков -
студ
.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-
студ
.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-
студ
.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ. математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул.
„Скобелев" 13Кръстьо Толешков -
студ
.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-
студ
.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-
студ
.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул.
„Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр. Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев - студент; бул. „Фердинанд" 85Тодор Попов - студ.естеств.; „Софроний" 85Христо Койчев - Княжево 211Цветанка Гатева - Симеонова - художничка; „Раковска" 154Цветанка Щилянова - художничка; „Евлогий Георгиев" 54Цеко Етугов - електротехник; „Раковска" 129 28 братя 22 сестри и Василка като гостенка 8 март 1922 г. Сряда София
към текста >>
„Македония" 15Мика Тодорова-
студ
.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-
студ
.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров -
студ
.философия; бул.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ. математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул.
„Македония" 15Мика Тодорова-
студ
.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-
студ
.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров -
студ
.философия; бул.
„Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр. Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев - студент; бул. „Фердинанд" 85Тодор Попов - студ.естеств.; „Софроний" 85Христо Койчев - Княжево 211Цветанка Гатева - Симеонова - художничка; „Раковска" 154Цветанка Щилянова - художничка; „Евлогий Георгиев" 54Цеко Етугов - електротехник; „Раковска" 129 28 братя 22 сестри и Василка като гостенка 8 март 1922 г. Сряда София
към текста >>
Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев -
студент
; бул.
„Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр.
Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев -
студент
; бул.
„Фердинанд" 85Тодор Попов - студ.естеств.; „Софроний" 85Христо Койчев - Княжево 211Цветанка Гатева - Симеонова - художничка; „Раковска" 154Цветанка Щилянова - художничка; „Евлогий Георгиев" 54Цеко Етугов - електротехник; „Раковска" 129 28 братя 22 сестри и Василка като гостенка 8 март 1922 г. Сряда София
към текста >>
„Фердинанд" 85Тодор Попов -
студ
.естеств.; „Софроний" 85Христо Койчев - Княжево 211Цветанка Гатева - Симеонова - художничка; „Раковска" 154Цветанка Щилянова - художничка; „Евлогий Георгиев" 54Цеко Етугов - електротехник; „Раковска" 129 28 братя 22 сестри и Василка като гостенка 8 март 1922 г.
медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр. Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев - студент; бул.
„Фердинанд" 85Тодор Попов -
студ
.естеств.; „Софроний" 85Христо Койчев - Княжево 211Цветанка Гатева - Симеонова - художничка; „Раковска" 154Цветанка Щилянова - художничка; „Евлогий Георгиев" 54Цеко Етугов - електротехник; „Раковска" 129 28 братя 22 сестри и Василка като гостенка 8 март 1922 г.
Сряда София
към текста >>
69.
ТРЕТИ МЕСЕЦ
,
22 октомври - 22 ноември 1922 г.
,
ТОМ 12
Повтарях си: „Аз трябва да любя" и
студ
почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше.
Затайвам дъха си, затварям очите си, не гледам нищо вече отвън скривам се във вътрешността си и там е Мъдростта! Издигам гласа си към Създателя и Твореца на всичко мъдро и велико в света: Поклон пред Тебе, о Боже, с колко Мъдрост е пълно делото на Твоята ръка! И от тебе, нежна сестрице, що върху Любовта работи, искам да чуя две думи, да се поуча и от твоята опитност. Любовта: Тя беше тиха и погълната в себе си. Паша: Като размислих за Любовта, намерих, че трябва да урегулирам най- първо отношенията си към Бога като постоянни, неизменни и равни.
Повтарях си: „Аз трябва да любя" и
студ
почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше.
Получавах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено трескаво сърце. Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская. Тя спря, гласа й се задави, а и аз се замислих много върху чутото. А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека.
към текста >>
Получавах Любов, която не идеше от топло сърце, а от
студено
трескаво сърце.
Издигам гласа си към Създателя и Твореца на всичко мъдро и велико в света: Поклон пред Тебе, о Боже, с колко Мъдрост е пълно делото на Твоята ръка! И от тебе, нежна сестрице, що върху Любовта работи, искам да чуя две думи, да се поуча и от твоята опитност. Любовта: Тя беше тиха и погълната в себе си. Паша: Като размислих за Любовта, намерих, че трябва да урегулирам най- първо отношенията си към Бога като постоянни, неизменни и равни. Повтарях си: „Аз трябва да любя" и студ почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше.
Получавах Любов, която не идеше от топло сърце, а от
студено
трескаво сърце.
Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская. Тя спря, гласа й се задави, а и аз се замислих много върху чутото. А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека. Правдата: Тя беше мълчалива, а думите й бяха отмерени.
към текста >>
70.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
Та всичките мъчнотии, които ви идат отгоре, колкото и да са
студени
, не мислете, все ще ви постоплят, но само след като дойде Слънцето.
В човешкото не е тъй. Знаете ли на какво мяза тази работа? Един пътник се уморил от снега, та легнал върху него да си почине. Но, като го затрупал снегът отгоре, той си казал: „То моето се свърши вече.“ Останал половин метър под снега. Но като пекнапо Слънцето, снегът - стоплил се.
Та всичките мъчнотии, които ви идат отгоре, колкото и да са
студени
, не мислете, все ще ви постоплят, но само след като дойде Слънцето.
Като дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре, не се топят вече. Та, мнозина казват: „А, то религиозният живот!...“ Аз зная туй правило: Божественото това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествения път, а има религиозни, които вървят по човешкия път. Човешкото всякога е мъчно, туй е общо правило.
към текста >>
71.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г.,
студентка
по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието.
[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г.,
студентка
по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието.
Преди всичко що разбирам под Добродетел: Да направиш някому добро, това не е достатъчно да се нарече Добродетел. Трябва да се види какви чувства са подтикнали човека да го извърши. Често пъти някои хора правят добро, за да се прославят и да изпъкнат пред другите, а не от доброто желание да помогнат. Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задоволи морално и самия човек. Тук е необходимо вече Благоразумието.
към текста >>
72.
ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 12
През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста
студено
.
IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора) Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо.
През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста
студено
.
Кратка молитва Да ви прочета 2-ра глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна заради вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен на човека, както тази глава. Сега, вие сте млади, нали.
към текста >>
Сега, обратното: Когато
студът
в света идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето.
Тогава иде туй Божественото и душата казва: „Значи имало нещо по-съществено, отколкото съм предполагал." Та, когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опит- ности, най-страшните мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност, да придобиете вярата на светлината. Сега, ще ви вметна две предложения,[1] те са следующите: Когато топлината идва, тя на живота помага, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат.
Сега, обратното: Когато
студът
в света идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето.
Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Тъй, показва доброто, но същевременно разкрива и злото. Обратния закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някои ваш приятел да не ви разкрие някой ваш недъг, тъй да го скрие някъде.
към текста >>
73.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или
студент
в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това, числото 3 не е всякога върх на Пентограма. Някой път числото 1 но става главен център, друг път - числото 2 или 4 илй 5 и т.н. Съобразно това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, ние виждаме от отношенията ни, например към малките деца.
Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или
студент
в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Това показва, че неговия Пентограм се е завъртял. Тъй щото, вашите чувства, вашите отношения, както към самия вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи, центровете 1, 2, 3, 4, и 5 в Пентограма постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, образува се дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче, докато новият център се сформирува и заеме своето положение, в съзнанието ви ще станат известни пертурбации.
към текста >>
74.
18. ПЕНТОГРАМЪТ
,
Тодор Ковачев
,
ТОМ 12
Затова няма да я повтарям за съществуването на голяма цветна картина на Пентаграма научих едва през
студентските
си години в София.
Познавах фигурата на Пентограма още от малък, защото копието, направено върху хартия от литографския камък, стоеше налично място в салона в Русе. Освен това, майка ми и баща ми имаха Пентаграма изработен от злато. Историята на златните образци на Пентаграма я има разказана в II том, стр. 218 на „Изгревът". Борис Николов увлекателно разказва за идеята на Савка, да се направи златен Пентаграм във вид на украшение, което да се носи от учениците в школата.
Затова няма да я повтарям за съществуването на голяма цветна картина на Пентаграма научих едва през
студентските
си години в София.
Един от нашите добри приятели, ученик в школата на Учителя, беше дядо Цочо Диков Ракитски, роден в плевенските села. Казвам „дядо", защото той беше на 80 години тогава, а аз на 20-тина. А и на него му беше приятно да го назовавам така. За него съм разказвал в VII том от сборника „Изгрева". Умен човек беше и ми беше приятно да общувам с него.
към текста >>
75.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 12
Като
студент
той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ 1. БОЯН БОЕВ КАТО ПРОПОВЕДНИК 1. За Боян Боев е написано достатъчно много в „Изгревът" том II, III, IV, V, както и в другите томове. В разказите на съвременниците той присъствуваше в братския живот на Изгрева. В следващите томове на „Изгревът" той също ще присъствува. 2.
Като
студент
той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България.
Той се завръща, продължава да следва тук, завършва биология и естествени науки и работи като учител в гимназиите в Панагюрище и Свищов. 3. Отначало той е бил върл атеист, не вярва в Бога и онзи случай, който разказва Учителят, се отнася за Боян Боев: че по време на Европейската война при отстъпление на войските той се скрива в една пещера и след три дни, огладнял, се провиква: „Ако има Бог, то Той трябва да ми донесе хляб! " Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата. Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв. Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си.
към текста >>
Заболява от влагата,
студа
по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си.
Като студент той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България. Той се завръща, продължава да следва тук, завършва биология и естествени науки и работи като учител в гимназиите в Панагюрище и Свищов. 3. Отначало той е бил върл атеист, не вярва в Бога и онзи случай, който разказва Учителят, се отнася за Боян Боев: че по време на Европейската война при отстъпление на войските той се скрива в една пещера и след три дни, огладнял, се провиква: „Ако има Бог, то Той трябва да ми донесе хляб! " Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата. Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв.
Заболява от влагата,
студа
по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си.
Дори веднъж Учителят го попитал: „Сега ли искаш да изплатиш кармата си или после? " Отговорил: „Сега, сега, сега! " И така до края на живота куца и влачи крака си. 4. Още от самото начало се очертава като проповедник на новите идеи в началото на века. Той пише в списание „Всемирна летопис" различни статии по окултна биология, за Рудолф Щайнер, за новото училище, за Петата раса, окултизъм и възпитание и още много други статии.
към текста >>
76.
2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 13
Николай Райнов (с когото се познавахме още от
студентските
ни години) получил откровение от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите.
От тогава датира нашето голямо приятелство с него. И той като мене беше член на теософското общество. Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество. Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него. Известно ми е, че през 1944 г.
Николай Райнов (с когото се познавахме още от
студентските
ни години) получил откровение от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите.
Отива при Него в Мърчаево, водил дълъг разговор с Учителя, на който е присъствал и брат Боев, който ми разказа подробности за срещата. Като основен учител в с. Кръвеник, Севлиевско, често съм изнасял беседи в неделни и празнични дни. След отпуск на църковната служба поканвах жените и мъжете да дойдат и да изслушат беседата ми. И голямата стая в училището, равна на две други стаи (в която съм учил 70 деца от първо отделение), се препълваше.
към текста >>
77.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
,
,
ТОМ 13
По покана на софийското
студентско
християнско дружество, Стоян Михайловски изнесе сказка в най- голямата аудитория N 45 на Софийския университет на тема, че Исус Христос е проповядвал идеи за преобразуване на живота и за щастие на човечеството.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ Сега ще ви кажа нещо накратко за раговора ни със Стоян Михайловски. Това беше през месец октомври 1914 г.
По покана на софийското
студентско
християнско дружество, Стоян Михайловски изнесе сказка в най- голямата аудитория N 45 на Софийския университет на тема, че Исус Христос е проповядвал идеи за преобразуване на живота и за щастие на човечеството.
И че тези Негови идеи никога няма да остареят. Аудиторията бе препълнена със студенти, студентки и граждани. Михайловски говори около час и половина. Като свърши, аз поисках да ми се даде думата. Михайловски се обърна към мене с думите: „Какво искаш, младежо?
към текста >>
Аудиторията бе препълнена със
студенти
,
студентки
и граждани.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ Сега ще ви кажа нещо накратко за раговора ни със Стоян Михайловски. Това беше през месец октомври 1914 г. По покана на софийското студентско християнско дружество, Стоян Михайловски изнесе сказка в най- голямата аудитория N 45 на Софийския университет на тема, че Исус Христос е проповядвал идеи за преобразуване на живота и за щастие на човечеството. И че тези Негови идеи никога няма да остареят.
Аудиторията бе препълнена със
студенти
,
студентки
и граждани.
Михайловски говори около час и половина. Като свърши, аз поисках да ми се даде думата. Михайловски се обърна към мене с думите: „Какво искаш, младежо? " Аз му отговорих, че искам да му задам няколко въпроса и във връзка с неговите отговори да се изкажа и аз. Михайловски каза: „Тука аз говоря професорски.
към текста >>
Стоян Михайловски нямаше деца и имаше осиновен син, Коста Саев, мой
състудент
- юрист и също член на
студентското
християнско дружество.
" Аз му отговорих, че искам да му задам няколко въпроса и във връзка с неговите отговори да се изкажа и аз. Михайловски каза: „Тука аз говоря професорски. Ако на някого от слушателите ми нещо не му е ясно, да дойде в дома ми, там аз ще му поясня! " Аз му отговорих, че ще отида в дома му. И си седнах на мястото.
Стоян Михайловски нямаше деца и имаше осиновен син, Коста Саев, мой
състудент
- юрист и също член на
студентското
християнско дружество.
Той ми обеща, че ще ми съобщи датата и часа, когато Михайловски ще ме приеме на разговор. Бях приет след вечеря, около средата на месец ноември същата година. Сварих в дома на Михайловски освен него, съпругата му и синът му и една французойка - поетеса, около 40-годишна. След кратък предварителен разговор. Михайловски ме запита: „Какви въпроси искаше да ми зададеш след сказката ми?
към текста >>
78.
9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 13
Тогава като
студент
бях си издържал изпитите за първите две години и бях се записал за петия семестър.
4 и 5, обаче аз отказвах. Защото този факт е един от няколкото мои свещени преживявания, които аз пазя за себе си. Но сега реших да го разкажа накратко. На 9 ноември 1915 г. аз постъпих като данъчен войник в Търновските казарми.
Тогава като
студент
бях си издържал изпитите за първите две години и бях се записал за петия семестър.
От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна.
към текста >>
Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного -
студент
: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните.
От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна.
Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного -
студент
: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните.
Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство! " Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха.
към текста >>
" Отговорих му: „Да." Зададе ми и втори въпрос: „Ти нали си
студент
?
Ти даже ако пожелаеш, можеш да наредиш да не бъда преглеждан! " Тъкмо свърших, бях извикан за преглед. Този път председател на комисията беше полковник д-р Джаков, управителят на военната болница в Търново. До мене се приближиха двамата лекари от комисията, за да ме преслушват. Д-р Джаков се обърна към мене с думите: „Ти нали завеждаш еди- кой си клон от нашата болница?
" Отговорих му: „Да." Зададе ми и втори въпрос: „Ти нали си
студент
?
" Отговорих му: „Да." Тогава той ми каза: „Я иди учи ти! " Аз се поклоних и си излязох, без да бъда преглеждан от лекарите. Вечерта, като се явих в групата да вечерям, другарите бяха се понаучили, че е потвърдено уволнението ми. И двама от тях казаха: Привечер бяхме на една маса в сладкарница „София" със секретаря на комисията. Той ни каза: „Днес се случи нещо, което досега не се е случвало.
към текста >>
Макар че не бях се записал и за текущия следващ семестър, той ме прие за редовен
студент
и за през този семестър.
От него трепереха и всички лекари, и другите му подведомствени. Но в случая, Бог се прояви чрез него. Няколко дни преди да отида при ясновидката Параскева Енчева и й заговоря за моето желание да бъда уволнен, аз изпитвах голяма мъка: какво ще стане с мене и семейството ми, ако войната продължи дълго, както и стана. Веднага след уволнението ми аз заминах за София. Деканът на факултета ми призна семестъра, който бях записал на 1 октомври 1915 г.
Макар че не бях се записал и за текущия следващ семестър, той ме прие за редовен
студент
и за през този семестър.
И през юни 1917 г. аз завърших добре университета, а войната се свърши в края на 1918 г. Дотогава аз трябваше да стоя мобилизиран...
към текста >>
79.
12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Като
студент
в София, една вечер след вечеря аз се прибрах в квартирата си и си легнах да си почивам, макар че не ми се спеше.
един ден привечер се разхождахме няколко часа с търновския гимназиален учител (по френски език) Христо Ковачев (свършил по правните и държавни науки в Париж), но окултист и не пожела да стане съдия или адвокат. Той ми разправи, че от Горе му открили, че му възложили мисия: да стане трансформатор на Духовни енергии, които от Горе изпращат към земята. И че той почти всяка нощ съзнателно се излъчва и странствува и посещава различни места и държави. Разправи ми своите впечатления от Китай, от Япония и други държави. През 1923 и 1924 г., когато аз бях на работа в Търново, нашата дружба и приятелство със същия Ковачев продължи.
Като
студент
в София, една вечер след вечеря аз се прибрах в квартирата си и си легнах да си почивам, макар че не ми се спеше.
Квартирувах у наши приятели. Нашият брат Димитър Голов (книжар-издател в София) знаеше в кой дом квартирувам. Наскоро, като си бях легнал, слугинята почука на вратата на стаята ми и ми каза, че големият син на брат Д. Голов ме вика да ми съобщи нещо важно. И той ми каза, че баща му поръчал: да повикам чичо си Генчо Ханджиев (с баща ми от една майка, а от двама бащи) и да отидем в дома на брат Иван Дойнов, дето той и Учителят ще ни чакат.
към текста >>
В
студентското
християнско дружество, на което бях член, разбраха, че теоретически аз съм най-добре осведомения по въпроси из християнството.
На няколко места минах покрай тройки войници, които следяха за спазване полицейския час. Аз бях облечен с хубаво облекло и вътрешният глас на няколко пъти ми каза: „Тези постови тройки ще те считат за техен ревизор и никой няма да те закачи." И така стана. Отидох си след среднощ в квартирата си. Друг един случай. Това беше в началото на 1914 г.
В
студентското
християнско дружество, на което бях член, разбраха, че теоретически аз съм най-добре осведомения по въпроси из християнството.
Стана избор за ново настоятелство. Болшинството пожела да ме изберат за председател на дружеството. Обясних им, че съм семеен и често си отивам при семейството си в Севлиево, затова не желая да бъда избран за председател. Избраха ме за подпредседател. И наскоро след това дружеството ми направи предложение: да изнеса един реферат пред студентки и студенти в една от аудиториите на Университета, на тема „Христос през вековете - до днес и в бъдещето".
към текста >>
И наскоро след това дружеството ми направи предложение: да изнеса един реферат пред
студентки
и
студенти
в една от аудиториите на Университета, на тема „Христос през вековете - до днес и в бъдещето".
В студентското християнско дружество, на което бях член, разбраха, че теоретически аз съм най-добре осведомения по въпроси из християнството. Стана избор за ново настоятелство. Болшинството пожела да ме изберат за председател на дружеството. Обясних им, че съм семеен и често си отивам при семейството си в Севлиево, затова не желая да бъда избран за председател. Избраха ме за подпредседател.
И наскоро след това дружеството ми направи предложение: да изнеса един реферат пред
студентки
и
студенти
в една от аудиториите на Университета, на тема „Христос през вековете - до днес и в бъдещето".
Аз приех предложението. Събранието беше масово посетено. Рефератът ми получи всеобщо одобрение. Заключението ми беше, че когато човечеството приеме в съзнанието си Учението на Христа и го въплъти в живи дела, на земята ще настане Царството Божие. И бленуваното от човечеството щастие ще стане реалност.
към текста >>
80.
15. НАЧАЛОТО ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - 22 МАРТ 1914 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
През есента на 1913 г., преди да почнат да се стенографират и печатат беседите на Учителя, аз бях
студент
в София.
При един разговор с брат Боян Боев той ми каза, че веднъж запитал Учителя: „Коя и каква ще бъде бъдещата религия на цялото човечество? " И Учителят му отговорил: „Бъдещата религия на човечеството, ще бъде Християнството и то езотеричното Християнство." През 1916 г. имах продължителен разговор с Учителя. Между другите въпроси, Той засегна и въпроса за Божия Промисъл за „учениците" и между другото ми каза, че при нужда, ако спираме мисълта си на Христовите думи: „Търсете преди всичко (над всичко) Царството Божие и Божията Правда и всичко друго ще ви се придаде", магическата сила на този израз и Божественият Закон, който се съдържа в него, ще се прояви за нас. Очакваният резултат, необходимите благословения - ще дойдат.
През есента на 1913 г., преди да почнат да се стенографират и печатат беседите на Учителя, аз бях
студент
в София.
Тогава сварих следната практика в Софийския кръжок на Обществото ни Бяло братство, наредена от Учителя. По онова време Учителят често отсъствуваше от София - обикаляше кръжоците на Обществото ни из провинцията. Когато в неделя в 10 ч. преди обяд Учителят отсъствуваше от София, вместо беседа се четяха части от книгата „Подражание на Исуса Христа" от Тома Кемпииски (529 стр. малък формат).
към текста >>
81.
17. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за
студент
по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки.
17. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Ив. Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София.
Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за
студент
по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки.
И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет. Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед. Белев и другарката му, която също проявяваше жив интерес към учението на Учителя ни, често ме канеха в празничен ден на обед в дома си и беседвахме с часове.
към текста >>
С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях
студент
по правните и държавни науки в Софийския университет.
Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици.
С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях
студент
по правните и държавни науки в Софийския университет.
Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед. Белев и другарката му, която също проявяваше жив интерес към учението на Учителя ни, често ме канеха в празничен ден на обед в дома си и беседвахме с часове. От 16 март 1914 г. се стенографираха неделните беседи на Учителя (които се посещаваха масово) и се започна печатането им от серия първа. Коригирането им се извършваше от брат Стефан Белев.
към текста >>
82.
19. РЕВИЗИЯ ОТ НЕБЕТО
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
поради Балканската война нямаше събор.) Тогава аз бях
студент
в София.
19. РЕВИЗИЯ ОТ НЕБЕТО Веднъж, на „Опълченска" 66 разговаряхме с Учителя за „Акашовите записки". Тогава Той ми обясни как лично възприема същността на хората, като ги преживява такива, каквито са в себе си. И добави: „Избягвам често да правя това, защото след това трябва да се чистя..." В есента на 1913 г. (доколкото си спомням това беше в края на месец ноември) Учителят покани в квартирата си на „Опълченска" 66 само сестрите и братята, които са в София и са присъствали на Търновския събор през август 1912 г. (През 1913 г.
поради Балканската война нямаше събор.) Тогава аз бях
студент
в София.
Ще кажа накратко какво Той ни каза. Не ми е известно това да е направено достояние на Обществото ни. А сега аз съм единствения жив от тези, които са присъствали. Знаем, че Еволюцията на човеците е дълъг процес, дълъг период от време, който е разделен на епохи. Второто идване на Христа не се отнася до еднократен акт, а една епоха.
към текста >>
83.
20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна
простуда
заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата.
С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в град Свищов. След няколки дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен.
Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна
простуда
заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата.
Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря. Свалих си шапката и почнах да си събличам балтона. Тогава долових ясно мисъл, че настойчиво ми се казва в съзнанието (дали беше гласът на интуицията ми или светъл дух ми внушаваше - не зная): „Не се събличай, но иди веднага в болницата да посетиш твоя приятел Четвъртаков." Аз умствено отговорих: Нека се отложи това за заранта, защото е късно и аз не зная и пътя за болницата. Възрази ми се неодобрително: „Не!
към текста >>
84.
26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от
простуда
.
Дойдоха близките на мен турци. Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца. Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват. Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време.
Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от
простуда
.
А това съвсем не беше вярно. Аз съм ловджия и колко пъти съм се изпотявал много и с часове съм прекарвал, без да се преоблека. Пътувал съм и с колелото си с часове и съм се изпотявал много, и вятър ме е духал, и никога не съм се простудявал. Аз съм кален. Като се върнах от София, моите приятели турци, като ме видяха, че не съм излекуван, без да ме питат, доведоха отнякъде „ходжа специалист“ да лекува такива болести.
към текста >>
Пътувал съм и с колелото си с часове и съм се изпотявал много, и вятър ме е духал, и никога не съм се
простудявал
.
Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време. Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от простуда. А това съвсем не беше вярно. Аз съм ловджия и колко пъти съм се изпотявал много и с часове съм прекарвал, без да се преоблека.
Пътувал съм и с колелото си с часове и съм се изпотявал много, и вятър ме е духал, и никога не съм се
простудявал
.
Аз съм кален. Като се върнах от София, моите приятели турци, като ме видяха, че не съм излекуван, без да ме питат, доведоха отнякъде „ходжа специалист“ да лекува такива болести. Три пъти идва при мене и чете молитви и заклинания и аз бях излекуван, без да остане някаква следа от болестта ми. Известен ми е и друг случай в град Севлиево, дето бившият мюфтия хаджи ефенди, свършил богословски науки в Цариград, е излекувал парализирания Добри от Горната махала на града. Той лежал 40 дни в Севлиевската болница и го изписали без подобрение.
към текста >>
85.
32. ПРОРОЧЕСКИ СЛОВА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Ще извикаш към Него и Той ще каже: Чувам вика ти.") Брат Боян Боев в сказката си на 11 август 1945 година, която е държал на събора на Братството ни на Изгрева, между другото е казал: „В 1932 г., когато бяхме при Седемте Рилски езера, през месеците юли и август, една група чешки
студенти
посетиха езерата и Учителя.
32. ПРОРОЧЕСКИ СЛОВА Божието благословение ще ви следва в живота. Законът на Опуленса гласи: „Пусни петачето и вместо него ще получиш златен наполеон." (В пророк Исайа, 58:9 четем: „Тогава ще призовеш Господа и Господ ще ти отговори.
Ще извикаш към Него и Той ще каже: Чувам вика ти.") Брат Боян Боев в сказката си на 11 август 1945 година, която е държал на събора на Братството ни на Изгрева, между другото е казал: „В 1932 г., когато бяхме при Седемте Рилски езера, през месеците юли и август, една група чешки
студенти
посетиха езерата и Учителя.
Той ги прие с голямо внимание и любов. Тогава Учителят каза следното: „След няколко десетки години ще почне търсенето на Бога в Русия. Русия има важна мисия в света." Защо Бог е допуснал да мине Русия през материализма? Материализмът дойде да измете старите предразсъдъци и по този начин се създава почва за идването на Новото учение на любовта, братството и свободата. Учението на Бялото Братство се стреми да разбере нещата, не да ги критикува.
към текста >>
86.
39. ТЕСНИЙ ПЪТ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или
студен
, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си!
Той си казва: „Аз не съм им длъжен! " Такива хора не искат да разберат, че добър е този, който прави добро, а не този, който не прави зло. Повечето хора не вършат престъпления от страх - да не понесат санкциите на закона. А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот.
В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или
студен
, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си!
Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие. И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11. Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб.
към текста >>
87.
VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Учителят каза:
Студената
вълна сега е свързана кармически с Европа.
Щом пожелаеш една книга напр., на сутринта ще я имаш. Тогаз човекът ще разполага с всичката литература, с живота, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градим, а от друга страна да се разгражда. Човек за да дойде до казаното красиво състояние трябва да бъде адепт от първа степен. Основният въпрос, който ще разреши всички въпроси, е: „Да живеем за Бога." С братски поздрав, Б. Боев.
Учителят каза:
Студената
вълна сега е свързана кармически с Европа.
Тя е плод на безлюбието. Безлюбието ражда студ, а любовта - топлина. Студът смирява човека, освобождава го от известни недъзи. Вестител (Най-новата мисъл на Учителя) 12 серия, N22 неделя, 7.07.1929 г. 5 1/2 часа сутринта „Изгрев'" Неделна беседа, държана от Учителя Ден без възли (Прочете се Ев.
към текста >>
Безлюбието ражда
студ
, а любовта - топлина.
Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градим, а от друга страна да се разгражда. Човек за да дойде до казаното красиво състояние трябва да бъде адепт от първа степен. Основният въпрос, който ще разреши всички въпроси, е: „Да живеем за Бога." С братски поздрав, Б. Боев. Учителят каза: Студената вълна сега е свързана кармически с Европа. Тя е плод на безлюбието.
Безлюбието ражда
студ
, а любовта - топлина.
Студът смирява човека, освобождава го от известни недъзи. Вестител (Най-новата мисъл на Учителя) 12 серия, N22 неделя, 7.07.1929 г. 5 1/2 часа сутринта „Изгрев'" Неделна беседа, държана от Учителя Ден без възли (Прочете се Ев. от Йоанна, гл. 8, ст.
към текста >>
Студът
смирява човека, освобождава го от известни недъзи.
Човек за да дойде до казаното красиво състояние трябва да бъде адепт от първа степен. Основният въпрос, който ще разреши всички въпроси, е: „Да живеем за Бога." С братски поздрав, Б. Боев. Учителят каза: Студената вълна сега е свързана кармически с Европа. Тя е плод на безлюбието. Безлюбието ражда студ, а любовта - топлина.
Студът
смирява човека, освобождава го от известни недъзи.
Вестител (Най-новата мисъл на Учителя) 12 серия, N22 неделя, 7.07.1929 г. 5 1/2 часа сутринта „Изгрев'" Неделна беседа, държана от Учителя Ден без възли (Прочете се Ев. от Йоанна, гл. 8, ст. 1-10) В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога.
към текста >>
88.
2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Била съм ученичка,
студентка
, а понастоящем съм учителка - все съм чела нещо, обаче преди да отговоря, веднага се сетих, че Той ме пита дали съм чела нещо от Него.
Обаче макар и мимолетно, душата ми почувствува, видя и се окуражи, че това, което търси, не е блян, нито химера. Днес, когато пиша тия редове, казвам първо на себе си, а после на млади и на стари: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Така размишлявах в себе си. Учителят ме запита едва чуто: „Чели ли сте нещо? " Погледнах го и бързо се запитах в себе си: Как да не съм чела нещо.
Била съм ученичка,
студентка
, а понастоящем съм учителка - все съм чела нещо, обаче преди да отговоря, веднага се сетих, че Той ме пита дали съм чела нещо от Него.
Тогава отговорих: „Нищо не съм чела от вас." Той влезе в една малка стаичка, като складче, забави се там малко и ми даде една малка брошурка: „Митар и фарисей". От заглавието разбрах, че Учителят е духовен човек. Толкова по-добре. Не съм комунистка, не отричам Бога, даже Го търся във всичко и навсякъде. Погледнах на гърба на книжката: цената й 30 стотинки.
към текста >>
89.
10. НЕОБИКНОВЕН МЕЖДУ ОБИКНОВЕНИТЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Беше 26 декември -
студен
зимен снежен ден, когато Учителят бавно се отделяше от земята - вторник беше, а на 27 декември ние, учениците му, бяхме в салона, в клас, още от пет часа сутринта, дето прекарахме в молитва - дълбока, тъжна, но величествена - бяха последните минути на Учителя.
Въпреки големите и необикновени възможности, с които Учителят разполага, той пое положението на обикновен човек да яде, да спи, да боледува външно като всички хора, като обикновен човек, а вътрешно да разполага с необикновени знания и възможности, и да ги изявява само в случаи, когато трябва, когато е необходимо за благото както на отделния човек, така и за цялото човечество. Който има очи, да вижда, и който има уши, да слуша, той ще види и ще чуе това, което малцина ще видят и чуят, за да бъдат някога свидетели устно и писмено на това, че някога е живял в плът, а живее и сега безплътен. Един необикновен човек между обикновените, работил като необикновен между обикновените, помагал на всички чисто и безкористно като необикновен между обикновените. Дойде на земята като необикновен и си отиде пак като необикновен... Продължавам да пиша друго нещо пак за необикновеното и обикновеното. Годината 1944, 27 декември, е толкова велика, славна и незабравима, колкото и годината 1864,12 юли.
Беше 26 декември -
студен
зимен снежен ден, когато Учителят бавно се отделяше от земята - вторник беше, а на 27 декември ние, учениците му, бяхме в салона, в клас, още от пет часа сутринта, дето прекарахме в молитва - дълбока, тъжна, но величествена - бяха последните минути на Учителя.
Голяма тишина отвън и вътре. Сряда, часът е шест сутринта и с излизането ни от класа - едно последно дихание отлетя, отиде в онзи необятен простор, отдето преди 80 години дойде. Учителят временно завърши своя земен път. Един Велик Учител напусна земята, специално България, дето се роди, живя и работи, дето според него свърши една микроскопическа работа. Ние, които видяхме тази работа, казваме: Учителят свърши една грандиозна работа, която бъдещето и времето ще покаже.
към текста >>
Едни казват:
Студено
е вън.
Ние искахме погребението да стане на Изгрев, кварталът, в който Учителят работи цели 30 години. Поради късния отговор от Москва тленните останки на Учителя останаха в салона между нас цели пет дни. За нас това беше добре, за да видим още една проява на необикновеното в обикновеното. Цели пет дни лежи покойник в салона, на открито, а тялото не се разлага. И външни хора, и нашите се питат: Защо е така?
Едни казват:
Студено
е вън.
Ами само в топло време ли хората си заминават? Други отговарят: Защото е слаб, защото е вегетарианец, не яде месо. - Слаби хора не заминават ли? Вегетарианци не заминават ли? Различни тълкувания си дават хората, но не могат да си отговорят положително.
към текста >>
Ние знаем едно, че не са взети никакви мерки за външно
изстудяване
на въздуха, нито сме си послужили поне с някакво временно балсамиране на тялото.
Ами само в топло време ли хората си заминават? Други отговарят: Защото е слаб, защото е вегетарианец, не яде месо. - Слаби хора не заминават ли? Вегетарианци не заминават ли? Различни тълкувания си дават хората, но не могат да си отговорят положително.
Ние знаем едно, че не са взети никакви мерки за външно
изстудяване
на въздуха, нито сме си послужили поне с някакво временно балсамиране на тялото.
То е при всички естествени условия, при каквито и обикновените покойници. Петият ден вдигат вече тялото. Всички се прощават. Приближих се и аз да целуна ръката на Учителя и като всеки химик съзнателно поех дълбоко въздух, сама лично да се уверя дали не е започнал вече процеса на разлагането. Носът ми е доста чувствителен и при това поемам въздух толкова близо до тялото, не можех да не усетя и най-слабата миризма.
към текста >>
90.
13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Вън беше
студено
, но аз се осмелих да изляза този ден до една моя приятелка, да се порадвам на снега, толкова повече, че миналата зима, поради сериозното ми заболяване, не видях сняг и не можах да му се порадвам.
13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ Тази ми опитност е толкова малка, колкото и голяма, защото представя един скромен разговор с Бога и с Учителя. Пиша, че ако я сложа на хартия, мога при случай да я унищожа, но сега вече я изнасям смело, без намерение да я унищожавам. Опитността е следната: На 21 ноември 1967 година заваля първият сняг.
Вън беше
студено
, но аз се осмелих да изляза този ден до една моя приятелка, да се порадвам на снега, толкова повече, че миналата зима, поради сериозното ми заболяване, не видях сняг и не можах да му се порадвам.
Излязох вън и въодушевена от пресния сняг през всичкото време говорех и нагълтах много студ и влага. Още като се прибрах, усетих простудата, не толкова външна, колкото вътрешна в дробовете си, което състояние ми напомни нещо от предишното ми боледуване. Яви се малка температура и т.н. Чувствувах, че предстои да извикам лекар, но се уплаших, да не се повтори лекуването ми през зимата на 1967 година. Значи ще дойде губерката на лекаря и безбройните лекарства.
към текста >>
Излязох вън и въодушевена от пресния сняг през всичкото време говорех и нагълтах много
студ
и влага.
13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ Тази ми опитност е толкова малка, колкото и голяма, защото представя един скромен разговор с Бога и с Учителя. Пиша, че ако я сложа на хартия, мога при случай да я унищожа, но сега вече я изнасям смело, без намерение да я унищожавам. Опитността е следната: На 21 ноември 1967 година заваля първият сняг. Вън беше студено, но аз се осмелих да изляза този ден до една моя приятелка, да се порадвам на снега, толкова повече, че миналата зима, поради сериозното ми заболяване, не видях сняг и не можах да му се порадвам.
Излязох вън и въодушевена от пресния сняг през всичкото време говорех и нагълтах много
студ
и влага.
Още като се прибрах, усетих простудата, не толкова външна, колкото вътрешна в дробовете си, което състояние ми напомни нещо от предишното ми боледуване. Яви се малка температура и т.н. Чувствувах, че предстои да извикам лекар, но се уплаших, да не се повтори лекуването ми през зимата на 1967 година. Значи ще дойде губерката на лекаря и безбройните лекарства. Ами тогава?
към текста >>
Още като се прибрах, усетих
простудата
, не толкова външна, колкото вътрешна в дробовете си, което състояние ми напомни нещо от предишното ми боледуване.
13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ Тази ми опитност е толкова малка, колкото и голяма, защото представя един скромен разговор с Бога и с Учителя. Пиша, че ако я сложа на хартия, мога при случай да я унищожа, но сега вече я изнасям смело, без намерение да я унищожавам. Опитността е следната: На 21 ноември 1967 година заваля първият сняг. Вън беше студено, но аз се осмелих да изляза този ден до една моя приятелка, да се порадвам на снега, толкова повече, че миналата зима, поради сериозното ми заболяване, не видях сняг и не можах да му се порадвам. Излязох вън и въодушевена от пресния сняг през всичкото време говорех и нагълтах много студ и влага.
Още като се прибрах, усетих
простудата
, не толкова външна, колкото вътрешна в дробовете си, което състояние ми напомни нещо от предишното ми боледуване.
Яви се малка температура и т.н. Чувствувах, че предстои да извикам лекар, но се уплаших, да не се повтори лекуването ми през зимата на 1967 година. Значи ще дойде губерката на лекаря и безбройните лекарства. Ами тогава? Замислих се сериозно и реших: Обръщам се към Господа и към Учителя и започнах да се моля усилено, не толкова с молитви, колкото с разговор с тях.
към текста >>
Отговорила си положително на всички въпроси, зададени от мен самата, но с вяра, убеждение и опитност, аз се предадох на Господа и Учителя, но реших да се пазя, да не се излагам на
простуда
и продължавах разговора си често пак с Господа и приложих голямо внимание и бдителност към себе си.
Разговорът не беше кратък, но проникнат от дълбока вяра и упование на Господа и Учителя, чиято помощ съм опитала нееднократно. Молих се и се разговарях: Господи, Учителю, ти не си ли по-силен от инжекциите на лекарите? Ти не си ли по-силен от всичките лекарства - сулфамиди, антибиотици и т.н. Ти не си ли по- силен от всички сиропи и режими? Отговорих си: По-силен си, Господи, по-силен си, Учителю, от всички инжекции на лекарите, по-силен от всички лекарства, от всички сиропи и режими, по-силен си от всичката съвременна медицина.
Отговорила си положително на всички въпроси, зададени от мен самата, но с вяра, убеждение и опитност, аз се предадох на Господа и Учителя, но реших да се пазя, да не се излагам на
простуда
и продължавах разговора си често пак с Господа и приложих голямо внимание и бдителност към себе си.
Не исках, не настоявах за бърз резултат, бях доволна от микроскопически резултати. Ден след ден резултатите се получаваха и аз укрепвах и външно, и вътрешно, без никаква лекарска помощ. Нали през предишното ми заболяване положението ми беше крайно критично, затова се прибегна към лекарска помощ, но дойде помощта и отгоре, която аз видях главно и опитах на себе си. Често се спирам върху разговора си с Бога и продължавам да се разговарям и да благодаря, че този род молитва се чу и ми се отговори. Боях се да не ме сполети нещо лошо, защото не изпълних обещанието си, което бях дала при първото ми боледуване, че ще пазя да заслужа вниманието и подкрепата, която ми се даде отгоре.
към текста >>
91.
11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и
студа
в живота.
Яростта му стигна донякъде само, но не го порази. Наивен безумец! Кой простосмъртен, обикновен човек може да се бори със Слънцето на живота!? Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал. От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност.
Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и
студа
в живота.
Понякога нам се виждаше, че това Слънце, като че ходеше по земята. Чудно ли е това? Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова? Ако Бог слиза и възлиза, защо и Слънцето да не може да направи същото? Който създаде Слънцето, Той сам управлява неговия живот и неговите движения.
към текста >>
92.
16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Следващата година бях
студентка
по химия и се упражнявах в стенографирането.
Пак четем и говорим върху това Слово, но вече не се чува от устата на Учителя, затова го наричам живо. Стенография знаех още като ученичка, т.е. тогава я учих. По това враме стенографията беше факултативен предмет, но аз имах желание да уча и се записах с още две ученички. На края на гимназиалния курс, заедно с матурата, свърших и курса по стенография успешно.
Следващата година бях
студентка
по химия и се упражнявах в стенографирането.
Имах желание обаче да мина по някакъв начин през преценката на някой опитен стенограф, но как и по какъв начин, не знаех. И това желание ми се задоволи. Още като студентка третата година, чета в един от вестниците, че през лятото същата година се определя държавен изпит по стенография. Желаещите да се явят на този изпит, да си подадат документите до Министерството на просветата, дето ще се произведе изпитът. Това ме крайно зарадва.
към текста >>
Още като
студентка
третата година, чета в един от вестниците, че през лятото същата година се определя държавен изпит по стенография.
По това враме стенографията беше факултативен предмет, но аз имах желание да уча и се записах с още две ученички. На края на гимназиалния курс, заедно с матурата, свърших и курса по стенография успешно. Следващата година бях студентка по химия и се упражнявах в стенографирането. Имах желание обаче да мина по някакъв начин през преценката на някой опитен стенограф, но как и по какъв начин, не знаех. И това желание ми се задоволи.
Още като
студентка
третата година, чета в един от вестниците, че през лятото същата година се определя държавен изпит по стенография.
Желаещите да се явят на този изпит, да си подадат документите до Министерството на просветата, дето ще се произведе изпитът. Това ме крайно зарадва. Приготвих документите си, написах заявлението си, научих какво се изисква за изпита и започнах да търся материала, нужен за изпита. Като се снабдих с всичко нужно за изпита, подадох документите си и започнах да уча. Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре.
към текста >>
Що се отнася до историята на стенографията, това не представяше никаква мъчнотия пред изпитите, които минавах като ученичка и
студентка
.
Това ме крайно зарадва. Приготвих документите си, написах заявлението си, научих какво се изисква за изпита и започнах да търся материала, нужен за изпита. Като се снабдих с всичко нужно за изпита, подадох документите си и започнах да уча. Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре. Доволна бях, защото бях проверена в бързопис, в превод от стенография на обикновено писмо и от обикновено на стенография.
Що се отнася до историята на стенографията, това не представяше никаква мъчнотия пред изпитите, които минавах като ученичка и
студентка
.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя.
към текста >>
93.
17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Като постъпих
студентка
, можех вече да си служа със стенографията, свободно си държах бележки по всички предмети в университета.
Тогава стенографията беше факултативен предмет. Само три ученички от нашия клас се записахме да изучаваме стенография. Тогава бях в шести клас, сегашният десети. Следната година останах сама в класа, другите две ученички напуснаха. Свърших курса по стенография заедно с матурата, тогава имаше седми клас, точно сегашният 11 клас.
Като постъпих
студентка
, можех вече да си служа със стенографията, свободно си държах бележки по всички предмети в университета.
Това ми помогна да се упражня доста много и в бързопис. По едно време, като студентка още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане държавен изпит за стенографи. Понеже отговарях на всички условия, подадох и аз заявление и документите си, и започнах да се занимавам. Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание.
към текста >>
По едно време, като
студентка
още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане държавен изпит за стенографи.
Тогава бях в шести клас, сегашният десети. Следната година останах сама в класа, другите две ученички напуснаха. Свърших курса по стенография заедно с матурата, тогава имаше седми клас, точно сегашният 11 клас. Като постъпих студентка, можех вече да си служа със стенографията, свободно си държах бележки по всички предмети в университета. Това ми помогна да се упражня доста много и в бързопис.
По едно време, като
студентка
още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане държавен изпит за стенографи.
Понеже отговарях на всички условия, подадох и аз заявление и документите си, и започнах да се занимавам. Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия.
към текста >>
Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях
студентка
по химия.
По едно време, като студентка още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане държавен изпит за стенографи. Понеже отговарях на всички условия, подадох и аз заявление и документите си, и започнах да се занимавам. Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика.
Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях
студентка
по химия.
Обаче не съм подозирала, че аз или други някои са ме готвили за стенографка на такова велико дело. Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои. Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота. Всичко е определено, предвидено и наредено от един по- висок свят, към който съзнаваме или не съзнаваме, имаме и ние, и той към нас известно отношение. Първата беседа от Учителя чух на Великден, за която писах доста подробно.
към текста >>
94.
5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Окото му спира върху заглавието: „Разрешени спорни въпроси из живота и науката." Автор - името на един негов
студент
.
На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал, къде ли ще е той? " В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарче и подава вестник на учения. Той взима вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следват излезли нови книги от печат.
Окото му спира върху заглавието: „Разрешени спорни въпроси из живота и науката." Автор - името на един негов
студент
.
Крайно изненаден, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепна: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят." Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма лекции - окултни лекции. В тях той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане.
към текста >>
95.
15. ЧУХ НЕЩО София, 22 декември 1967 година - първи ден на зимата.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Оставаше ми да тегля последния, тридесетия месец, на който нямах вяра и за който очаквах пак да чуя
студената
библейска формула... На края на съчинението си ще напиша цялата формула с едри букви.
Тук е чудноватата лотария на 20 век." - „Кога ще се тегли? " - „След десет дни ще имате отговор, в смисъл дали лицето, човекът, който ви се е паднал като печалба, ще е съгласен или не, да дойде при теб." Излязох от бюрото малко облекчена. Тегленето започна: първи, втори трети, пети, девети месец и десети месец. Какво ставаше в края на краищата: в началото всички билети излязоха пълни, но до десетия ден един след други излизаха празни. Така си изминаха 29 месеца.
Оставаше ми да тегля последния, тридесетия месец, на който нямах вяра и за който очаквах пак да чуя
студената
библейска формула... На края на съчинението си ще напиша цялата формула с едри букви.
При тегленето на всеки билет научавах нещо, не толкова за лицето, колкото за себе си. И благодаря, много благодаря за тия ценни уроци. Такова нещо представят уроците на живота. За себе си казвам следното: в мене най-силна е надеждата; вяра - отчасти, а любовта сега изучавам. Може би затова всичките 29 билета излязоха празни.
към текста >>
96.
21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ВАСИЛ СТ. ХАРИЗАНОВ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Много добре вече си служех със стенографията като
студентка
и после като учителка.
Любезни брат Харизанов, Днес, 14 март нов стил, а първи март стар стил, посвещавам на писане писма и отговор на писма. И Вие сте предвиден на едно от първите места, защото ме засегнахте на едно от моите живи места - работата ми около делото на Учителя, истинския ми живот, който брои 50 години. Пишете за картината, която всякога имате пред себе си - малкото стенографско бюро, което ловеше всяка дума на Учителя. Познавам Учителя, по-право срещнах Учителя на физическото поле 1915 година, 19 коли, а започнах да стенографирам беседите в началото на 1916 година. За мое щастие знаех стенография още като ученичка.
Много добре вече си служех със стенографията като
студентка
и после като учителка.
Още на третата година като учителка срещнах Учителя. Със започване на тази работа, аз влязох в царството на беседите, като постепенно се отваряха врати към по- голяма светлина и простор. От споменатата 1916 година аз бях стенографка сама до 1921 година, след което дойдоха Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Няколко години след тях дойде като стенограф и Боян Боев, който не беше вече учител. Така се оформи малкото стенографско бюро от четири стенографи, за което пишете Вие.
към текста >>
97.
22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Той се е развил в земята, водата, въздуха, разрешил е въпроса за
студа
и топлината, за светлината и тъмнината - навсякъде е създал съответни форми.
Как ще се изрази животът, ако човек няма това тяло? Органическото битие не е единствената проява на живота. Животът има неограничени възможности да се проявява. Погледнете, какво разнообразие на форми ни заобикаля - растения, животни. Животът се е приспособил към всички условия.
Той се е развил в земята, водата, въздуха, разрешил е въпроса за
студа
и топлината, за светлината и тъмнината - навсякъде е създал съответни форми.
Като клетки на Божествения организъм, ние носим отговорност пред Цялото. Всяко страдание, причинено на кое да е същество, е страдание, причинено на Бога. Всяка неправда и насилие, всяко нарушение на законите на живота - причинява страдание на Бога. Ученикът на Божествената школа се учи да зачита и пази законите на живота - това е същественото. Всеки човек, който държи в себе си едно лошо състояние, измъчва Господа.
към текста >>
Те са лековити, особено при
простуда
и температура.
Това не е забрана. Това е въпрос на свободно решение. Свободата е основен закон на Братството - разумната свобода. Учителят препоръчва обикновено едно ядене - умерено хранене. Той даде правилото - „Спирай на най-сладката хапка." Той ни научи да обичаме обикновените варени картошки с малко сол, горещи.
Те са лековити, особено при
простуда
и температура.
Учениците на Бялото Братство не употребяват алкохол. Чистата вода е най-хубавото питие. Но не студената, а затоплената, даже гореща, особено зимно време. Най-добре е като чай. В планините ние никога не ходим без чайници.
към текста >>
Но не
студената
, а затоплената, даже гореща, особено зимно време.
Учителят препоръчва обикновено едно ядене - умерено хранене. Той даде правилото - „Спирай на най-сладката хапка." Той ни научи да обичаме обикновените варени картошки с малко сол, горещи. Те са лековити, особено при простуда и температура. Учениците на Бялото Братство не употребяват алкохол. Чистата вода е най-хубавото питие.
Но не
студената
, а затоплената, даже гореща, особено зимно време.
Най-добре е като чай. В планините ние никога не ходим без чайници. Към водата Учителят имаше особена обич. Където и да отивахме, той издирваше изворите. - Изворът се почистваше и украсяваше с участието на всички.
към текста >>
98.
I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
И когато дъщерята на професор Райков също става химичка, той й казва: „Ще отидеш при Паша като стажантка." Значи тя е била толкова добра
студентка
и толкова добра ученичка, че е правила впечатление на професора си.
И тя не се съгласи да се ожени. Паша, от същия тип. За семейство, лично семейство, раждане на деца и това не ги интересуваше. Сега Паша учи химия при професор Райков. Завършва химия - висше образование и става най-напред стажантка в Русе, а след това учителка в Първа девическа гимназия в София.
И когато дъщерята на професор Райков също става химичка, той й казва: „Ще отидеш при Паша като стажантка." Значи тя е била толкова добра
студентка
и толкова добра ученичка, че е правила впечатление на професора си.
Тя е автор на учебник по химия за осми клас - последният клас в гимназията. Такъв учебник тогава не съществуваше. Имаше за всеки клас поотделно, а една обобщителна част, обобщителен учебник за целия курс на гимназията нямаше. Тя беше автор. След това не съм виждала вече такъв учебник.
към текста >>
99.
6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Появи се, аз още бях
студентка
.
6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА Г.П.: И още една личност. Серьожа или Сергей Савин.
Появи се, аз още бях
студентка
.
„Аз съм ваш племенник." Пашини мислят, мислят, мислят, такъв племенник в рода си нямат, от Бесарабия. В.К.: Ха-ха, племенник. Г.П.: „Аз съм ваш племенник, Сергей Савин." Чак после, скоро беше това, да кажем преди 15 години, се запознавам тука с едно белогвардейско семейство, много културни хора, на ул. „Янтра" 7 живеят - Дилевски се казват и когато стана дума за Серьожа: „О-о, викат, той е познат в нашите среди и има само едно име - сволач." Значи идва да ги изнудва, разбира там в Бесарабия, като имаше един, Петя мисля че се казваше. Не съм сигурна как се казваше, действително техен племенник, който беше тука делови човек и т.н.
към текста >>
100.
19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Взе всички изпити и професор Данаилов - икономистът, я сочи за пример на младите
студенти
.
И, казва, чувам ги като приказват: „Абе, знаеш ли какво бе, Паша казва, че всичко не умирало, бе." Значи жените почват да тълкуват нейните приказки. Тя с когото говори, говори не какво да е, а говори със своите разбирания, деликатно. И те преразказват, че няма да умре всичко. Че нито ме е питала, нито съм я разпитвала. Пропуснах да ви кажа, че Паша следва право.
Взе всички изпити и професор Данаилов - икономистът, я сочи за пример на младите
студенти
.
Държавен изпит не взе. Защо следва това право, нито ми е казала, нито аз съм я питала. Значи, когато я уволниха от Русе и дойде тука, след някоя година се записва да следва право. В.К.: Но не се дипломира. Не взе диплома.
към текста >>
НАГОРЕ