НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
168
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
„Опълченска" 66, ами ние в такъв
студ
сме стояли навънка на беседа.
Е.А.: Да. Е, на „Опълченска" това беше. Е, пък и там имаше много живот. И там. Но като бяхме на ул.
„Опълченска" 66, ами ние в такъв
студ
сме стояли навънка на беседа.
В.К.: Коя година на „Опълченска" беше? До коя година ходехте там? След като се направи Изгрева вече, не ходехте? Е.А.: Вижте, не ходехме защото имахме салон. Да. Ние не ходихме защото салонът наехме един салон на „Турнферайн" и две години бяхме в него.
към текста >>
2.
87. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Защото това беше един
студен
декемврийски ден.
И аз, която съм присъствала всякога, и познавах всички хора братя и сестри нали, защото дълги години съм била в Братството, останах изненадана от многото хора, които не познавах, които са дошли да изпратят Учителя. Това по човешки го казвам. Много народ, много чужди хора имаше. Не чужди, на мен непознати. И си казвам колко връзки е имал Учителя, за които ние нищо не знаехме.
Защото това беше един
студен
декемврийски ден.
Тогава нямаше автобуси, да дойдат от града, да стоят вънка с часове на студа, това е израз на една почит и на една обич. Никой не идва така нали, ако няма за нещо да дойде. Тези хора са получили нещо от Учителя, което вътре в себе си ги задължава нали да дойдат и ги кара да дойдат. И така беше самият ден, тъжен ден, както е всеки ден на такова нещо, погребение.
към текста >>
Тогава нямаше автобуси, да дойдат от града, да стоят вънка с часове на
студа
, това е израз на една почит и на една обич.
Това по човешки го казвам. Много народ, много чужди хора имаше. Не чужди, на мен непознати. И си казвам колко връзки е имал Учителя, за които ние нищо не знаехме. Защото това беше един студен декемврийски ден.
Тогава нямаше автобуси, да дойдат от града, да стоят вънка с часове на
студа
, това е израз на една почит и на една обич.
Никой не идва така нали, ако няма за нещо да дойде. Тези хора са получили нещо от Учителя, което вътре в себе си ги задължава нали да дойдат и ги кара да дойдат. И така беше самият ден, тъжен ден, както е всеки ден на такова нещо, погребение.
към текста >>
3.
90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Защото виж, тя ми предложи да живея, ама нейната къща беше много
студена
, пък аз с моите стави не мога да живея на
студено
.
Сега аз не го предложих в такава форма както сега ти го казвам, защото като казах, тя някак не го разбра. „Ама ти каза ще разместваш стаи! " Аз исках само, там гдето бяха сервизните помещения да ги махна, защото те бяха на южната страна. Да ги преместя от другата страна и там аз да си направя стаичка, само за едно легло и за това, не за повече, защото то беше малко помещение. Но тя не го разбра това, не знам защо не го разбра и така не можахме да се съберем двете заедно да живеем.
Защото виж, тя ми предложи да живея, ама нейната къща беше много
студена
, пък аз с моите стави не мога да живея на
студено
.
В.К.: И така се развали вашата обща работа. Е.А.: Как? В.К.: Не можа да се осъществи вашата обща работа. Е.А.: Не можа да се осъществи, да. В.К.: Сега тука да се спрем пак на този Просветен съвет.
към текста >>
4.
99. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А това го е казал един комунист, който като
студент
е идвал на нашия стол на Изгрева.
И когато свършил, Той му казал: „Ти си боледувал от венерическа болест и не си оздравял. Ако искаш, ела да ти помогна! " То след това млъква, обръща гръб, отива си. Сега дошъл ли е, не е ли дошъл, това само Учителят знае. Щото ние не можем да знаем.
А това го е казал един комунист, който като
студент
е идвал на нашия стол на Изгрева.
И при разговор за Учителя и за учението е казал: „Дънов беше силен човек. Имаше много възможности. Той можеше да направи последовател когото иска". Той така Го е видял. Това не е така.
към текста >>
5.
101. БРАТСКИЯТ СТОЛ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И затуй много
студенти
са идвали.
При такова отношение. Сега този случай го знам от Ружа. Сигурно и на други го е казвал. И друг път и Той е казвал: „Ами когато нямате, ще пуснете когато имате". И затуй касичката вървеше така.
И затуй много
студенти
са идвали.
Даже има случка с един писано от един артист като спомен, беше писано в едно от списанията. Чели ли сте го? В.К.: Да, чел съм го. Е.А.: Именно, имало е такива случаи. И както този, който разказва случката за онзи, който страдал от венерически болести, Учителят дето му казал, той бил студент, който се е хранел в стола.
към текста >>
И както този, който разказва случката за онзи, който страдал от венерически болести, Учителят дето му казал, той бил
студент
, който се е хранел в стола.
И затуй много студенти са идвали. Даже има случка с един писано от един артист като спомен, беше писано в едно от списанията. Чели ли сте го? В.К.: Да, чел съм го. Е.А.: Именно, имало е такива случаи.
И както този, който разказва случката за онзи, който страдал от венерически болести, Учителят дето му казал, той бил
студент
, който се е хранел в стола.
Те понеже идваха тук и нашия стол, евтин, стол беше. За пет лева тогава никой не можеше да се нахрани. В.К.: Ще покажа няколко снимки от обедите на Изгрева. Една от тях са обеди по съборите, по двора на пейките и масите. Други са вътре в малкия салон с Учителя.
към текста >>
6.
102. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Та и той е от тия
студенти
, но там е отишъл и там е следвал даже ми казваха, защо не го попитах, не знам и аз, че той се е срещал с Щайнер.
Искат да чуят, да им се каже. Този, който го е разбрал, по-хубаво да го разясни и да го каже. А брат Боев е съученик с професор Консулов, за него знам положително. Щото при него работеше един наш брат и той много често го поздравяваше. И той е избягал и е отишъл да следва в Германия, когато освирквали царя, цар Фердинанд.
Та и той е от тия
студенти
, но там е отишъл и там е следвал даже ми казваха, защо не го попитах, не знам и аз, че той се е срещал с Щайнер.
И той му казал: „Защо идвате при мене, вие Там имате Учител! " Щайнер е казал на Боев. Сега от много хора съм го чула. Предполагам, че брат Боев го е казал, но аз от някаква глупава деликатност не съм го попитала, за да знам със сигурност за такива случки. В.К.: Той стенографира.
към текста >>
7.
106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз бях
студентка
първа година.
Аз ви казах, че на мене още първия път като ми видя ръката, ми каза: „Ти няма какво да учиш в брака повече". Ама аз знаете ли колко късно го разбрах това? Даже след това имаше едно момче искаше да се жени за мене, отидох да Го питам, нали, но Той ми постави така въпроса, че не ми отговори. Аз Му разказах случката. Бащата беше състоятелен човек и много ме харесал мене за снаха, и казал, ако се ожени това момиче за тебе, ще ви пратя да следвате във Франция, да учите, за мен беше мечта това.
Аз бях
студентка
първа година.
Много исках да отида в чужда страна да науча език, да видя нрави други разбирате нали, така за култура исках да отида. Но моите родители нямаха тази възможност и така само това нещо като се представи, само затова отидох да питам. Не че защото харесвах мъжът и жената, които са се оженили, че и аз да се оженя. И казах на Учителя и Той каза: „ Има два вида брак. Тези, които са женени се обичат, са женени за небето.
към текста >>
8.
107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Или през зимата, когато, като направим първите упражнения на поляната Учителят дойде в салона, нали топличка е печката, щото сме измръзнали на
студа
и пак изкарва още, седи някога и до десет часа на разговор с приятелите, които са свободни.
Само говореше и стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него. И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, което блика така светлина ведро, но не навътре, навън, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. И след беседата Той е готов още, като че ли още две беседи да изговори и да каже, такова разположение имаше след беседите, и затова например на поляната след гимнастика говори, говори. Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил брат.
Или през зимата, когато, като направим първите упражнения на поляната Учителят дойде в салона, нали топличка е печката, щото сме измръзнали на
студа
и пак изкарва още, седи някога и до десет часа на разговор с приятелите, които са свободни.
Щото, които си отиват на работа си отиват, пък които са свободни остават на разговор, за да слушат. Тогава Той беше радостен, разположен, безкрайно разположен, разговорчив, хубаво усмихнат към всички, ама така много разположен. И още една друга физиономия на Учителят познавам, строгото лице. Това се случваше когато Той имаше някаква работа. Щото Учителят имаше и работа духовна, вън от нас.
към текста >>
9.
108. РАБОТА ВЪРХУ СТАРИТЕ НЕДЪЗИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тя с тънка, копринена рокличка беше облечена и Учителят много кратко, много любовно й каза: „Облечете се ще се
простудите
!
Е.А.: Предния ден. И Той й правеше забележки, Той й възразяваше. На другия ден беше малко по-хладничко и аз съм отишла пред салона и в това време, и Учителят, и Магдалина са там. И тримата само бяхме. Той я видя.
Тя с тънка, копринена рокличка беше облечена и Учителят много кратко, много любовно й каза: „Облечете се ще се
простудите
!
" След като предния ден Му говори много непочтени приказки. Разбирате ли, това не всеки можеше да го направи. Той възразяваше, когато й е възразявал отговарял й е, за да стресне съзнанието й, не за друго. Защото тя много си е позволявала. В.К.: Аз си спомням, че са ми разказвали приятелите, че са искали по едно време да я отстранят от Изгрева.
към текста >>
10.
121. ДВАТА ПЪТЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
121. ДВАТА ПЪТЯ Е.А.: Както Катя Грива ми разказваше, че когато била
студентка
в Италия, в музикалната академия, тя завърши в Рим, се занимавала с теософия.
121. ДВАТА ПЪТЯ Е.А.: Както Катя Грива ми разказваше, че когато била
студентка
в Италия, в музикалната академия, тя завърши в Рим, се занимавала с теософия.
Четяла теософски книги и какви книги точно е чела не мога да знам, нали тя ги е чела тогава там на италиански език, но ми каза, че като прилагала съветите, които дават в книгите, както си лежала веднъж на леглото, изведнъж се видяла във въздуха. Там се вижда себе си, а вижда и тялото си долу, раздвоена. Две тела. И тя е долу там и във въздуха е тя. И така малко се смутила от това раздвояване и толкова се уплашила.
към текста >>
Това като
студентка
.
Там се вижда себе си, а вижда и тялото си долу, раздвоена. Две тела. И тя е долу там и във въздуха е тя. И така малко се смутила от това раздвояване и толкова се уплашила. Тя влезла в тялото си после, но много се уплашила и повече такива опити не е правила.
Това като
студентка
.
Когато се връща в Пловдив, след като завършва академията в Рим, на скрина на майка си вижда една книжка от Ласков. Ласков издаде по това време една брошура срещу Учителя, като беше подбрал цитати за Любовта, за такова, за да покаже аморалната страна на учението. А Катя Грива ми каза: „Аз четох, четох по ред, после само харесвах цитатите и само цитатите четях. И много ми харесваха и затуй другото не четях". Като идва в София на нейна приятелка братът познавал Учителя и тя го помолила да я заведе и дойде тук, и вече тука си остава.
към текста >>
11.
122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Като ти
застудее
, обърнеш се.
Тогава имаше клек и дърва. Нямаше хижи. Ние колкото клек сме изсекли да кладем едновременно по 2-3 огъня нали. Големи групи, големи огньове направим и такава жарава се образуваше, че после като налягахме открая, даже си подремвахме малко. Макар че на тревата, ама нали все пак е топло край огъня.
Като ти
застудее
, обърнеш се.
Но вижте, едно нещо Учителят каза: „Никой няма да пие студена вода! " Това беше правило и почти го използвахме.
към текста >>
Но вижте, едно нещо Учителят каза: „Никой няма да пие
студена
вода!
Нямаше хижи. Ние колкото клек сме изсекли да кладем едновременно по 2-3 огъня нали. Големи групи, големи огньове направим и такава жарава се образуваше, че после като налягахме открая, даже си подремвахме малко. Макар че на тревата, ама нали все пак е топло край огъня. Като ти застудее, обърнеш се.
Но вижте, едно нещо Учителят каза: „Никой няма да пие
студена
вода!
" Това беше правило и почти го използвахме.
към текста >>
12.
125. ЖЕНЕНИТЕ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Защото помня един път тя беше нещо отишла на бригада ли, какво ли беше някаква сбирка със
студентите
и там в някаква количка бяха я возили, някои от
студентите
.
Те са били в Цариброд, мъжът й е бил на гарата, работел, бащата на Савка и когато тя е била малко момиченце на четири години, Учителят е отишъл у тях и е направил измерване на Савка, на главата. И даже е казал на майката да я пазят от пиянство. Сега Савка в живота си не прояви такива склонности, щото тя от дете прие Учителя. Тя още като ученичка покрай майка си се запознава с Учителя и тя не е имала отклонение и залитане в една или друга страна Савка. Не е имала, но ще ти кажа, че Учителя много я пазеше.
Защото помня един път тя беше нещо отишла на бригада ли, какво ли беше някаква сбирка със
студентите
и там в някаква количка бяха я возили, някои от
студентите
.
Учителят нещо й направил забележка, затова че си е позволила това нещо и в това аз видях именно, аз не съм отишла на тая бригада, защото и аз бях студентка с нея, но видях как я пази, нали и как изяснява нещата, защото това е хлъзгане.
към текста >>
Учителят нещо й направил забележка, затова че си е позволила това нещо и в това аз видях именно, аз не съм отишла на тая бригада, защото и аз бях
студентка
с нея, но видях как я пази, нали и как изяснява нещата, защото това е хлъзгане.
И даже е казал на майката да я пазят от пиянство. Сега Савка в живота си не прояви такива склонности, щото тя от дете прие Учителя. Тя още като ученичка покрай майка си се запознава с Учителя и тя не е имала отклонение и залитане в една или друга страна Савка. Не е имала, но ще ти кажа, че Учителя много я пазеше. Защото помня един път тя беше нещо отишла на бригада ли, какво ли беше някаква сбирка със студентите и там в някаква количка бяха я возили, някои от студентите.
Учителят нещо й направил забележка, затова че си е позволила това нещо и в това аз видях именно, аз не съм отишла на тая бригада, защото и аз бях
студентка
с нея, но видях как я пази, нали и как изяснява нещата, защото това е хлъзгане.
към текста >>
13.
132. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И сега, където е най-
студената
вода на Витоша плюс два градуса.
132. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" В.К.: Искам да ви питам как стана и как се откри бивака на „Ел Шадай? " Е.А.: Ще ви кажа. Вижте сега, ние направихме първата екскурзия, която знам. Беше на Димитровден. И я направихме като минахме по Драгалевското шосе и след като стигнахме селото, не минахме в селото, а се изкачихме право нагоре и отидохме на Паша Бунар ли се казваше там, някъде едно място.
И сега, където е най-
студената
вода на Витоша плюс два градуса.
И то е от дясната страна така на Витоша. То е на онова, което разделя Драгалевската река. Разбирате, Драгалевската река разделя това и ние се качихме там на Димитровден беше. Аз бях тогава съвсем нова, първа година в братството и се качихме. Помня я много хубаво тая екскурзия.
към текста >>
14.
133. ПЛАЧЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: А-а, след като се прежени баща ми, аз бях
студентка
и ние живеехме в една стая.
Някога може би ще ми се изясни. Аз много пъти след това се питах, защо ще плаче Маргарита, и тя значи има някакви трудности, може би защото тя беше влюбена тогава и тя. И двете бяхме влюбени и двете плачехме по едно и също време. Но за какво плачехме не можах да разбера. В.К.: Друг път при други случаи не сте ли плакали?
Е.А.: А-а, след като се прежени баща ми, аз бях
студентка
и ние живеехме в една стая.
Много неудобно ми беше. И когато се освободи в къщата на втората ми майка стая, тогава имаше пак жилищен закон за настаняване, аз имах право като е на втората ми майка и взех стаята, за да живея там. А то беше в този период, когато аз наистина много плачех. Защото преживях едно голямо разочарование и наистина плачех, жестоко плачех. Такава скръб ме обхващаше, като че реки от сълзи изливах.
към текста >>
15.
139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Не, защото е на земята,
студеничко
, беше пролет и така, условия нямаше, просто не мигнах цяла нощ.
В.К.: Казахте Му, че искате да дойдете. Е.А.: Не, после, аз отидох при Невена Неделчева в нейното село Брезе, където беше учителка и там три месеца прекарах. В София нямаше никой, баща ми и втората ми майка бяха евакуирани и аз отидох направо на Мърчаево. Там прекарах една нощ, където не мигнах. В.К.: Защото е много народ ли?
Е.А.: Не, защото е на земята,
студеничко
, беше пролет и така, условия нямаше, просто не мигнах цяла нощ.
Но всеки случай разбрах, че Учителят беше държал беседа и когато разбрах, че държи беседа, за 22 март беше държал беседа и по този повод аз дойдох да разбера, и тогава вече върнах се, взех си багажа и останах в Мърчаево. В.К.: Да стенографираш. Е.А.: Ами защото Учителят говори. Паша я нямаше, само Савка беше. В.К.: Сега от Мърчаево стенографка беше Савка, Боян и ти.
към текста >>
16.
141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но когато тя като
студентка
се яви на изпит, то я скъсаха по немски език.
Щото Савка знаеше немски, но говоримия немски език, а така литературния език, той си иска повечко нещо, та й помогна. Как се казваше, не си спомням сега името й. Значи тя преведе „Високият идеал". Майка й германка, знаеше немски. Те вкъщи говореха само немски с майка си.
Но когато тя като
студентка
се яви на изпит, то я скъсаха по немски език.
И тя даже се чудеше как може да я скъсат в университета, когато тя знае да говори езика. Сега вярно е, но говоримият език е едно, пък писменият език е друго. Както един човек се явява по български език, нали в гимназията или в университета за конкурсен изпит. Нали държат по български език. Пак ги късат защото се изисква знание и умение да се изразяваш литературно.
към текста >>
17.
142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА Е.А.: Спомням си така веднъж минава Учителят край мене и така ме погледна малко
студено
, малко като че ли не ме вижда и аз си викам, дали съм сбъркала нещо, че Учителят така се отнесе към мене?
142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА Е.А.: Спомням си така веднъж минава Учителят край мене и така ме погледна малко
студено
, малко като че ли не ме вижда и аз си викам, дали съм сбъркала нещо, че Учителят така се отнесе към мене?
Не знам. Мислех си. Но после при един случай Учителят ми каза:„Когато небето е облачно, не мислете че вие сте причината". И оттам разбрах именно за този случай. Защото и друго нещо имаше, аз не съм го казала това.
към текста >>
Навремето първите години още, когато бяхме заедно
студентки
със Савка, тя по едно време учеше в стаята на Учителя, ходеше да учи.
Е.А.: Първите години беше долу при Иван каруцаря, а после Му направиха до нашата барака срещу Зодиака - чешмата. Там имаше едно малко нещо и то се поддържаше съвсем чисто и т.н. никой не си служеше с него. То беше с дъски направено. Какво да кажа сега тук повече от това.
Навремето първите години още, когато бяхме заедно
студентки
със Савка, тя по едно време учеше в стаята на Учителя, ходеше да учи.
Добре, ходеше така нали, малко съблазън беше за много хора, но когато тя се яви на изпит и я скъсаха, аз рекох: „Не помага и стаята на Учителя. А трябва да помогне ума на човека". Значи Учителят помага на Савка, но тя първо трябва да си помогне. Да си кажа правото, така си помислих. Сега право-криво така си помислих.
към текста >>
щото щяха да се съблазнят и другите
студенти
и всеки щеше да иска да учи в стаята на Учителя.
Е.А.: Е па не разбраха другите, ний които разбрахме това казахме. Аз разбрах щото не можеше да не разбера. Ний бяхме заедно, не живеехме заедно тогава, но бяхме заедно така, общувахме. В.К.: Това е наистина една голяма опитност. Е.А.: Да.
щото щяха да се съблазнят и другите
студенти
и всеки щеше да иска да учи в стаята на Учителя.
Но като я скъсаха - умириха се. А искаха и то молби бяха бе братче, недей да мислиш че беше така лесно. Имаше ревност, какви ли не, неща имаше. В.К.: Да, аз си спомням, някои хора искат да бъдат външно близки, поради което Учителят е казал, че тези, които четат Словото Му и го прилагат се приближават вътрешно към Него. А онези, които са около него, това е забавачка за деца.
към текста >>
18.
143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Една вечер, но не беше дъжд да ни намокри, не беше продължително и тогава усилвахме малко огъня и така, а комуто е малко
студено
ще се по нагрее или ще изпие една-две горещи води.
Сега там всичко е изсечено. А ние когато отивахме цялото място почти беше с клек. Имаше една много малка поляна, така, там където бяхме. И така изкарвахме цялата нощ. Помня един път заваля, роса беше малко, но нищо, така мина малко една роса.
Една вечер, но не беше дъжд да ни намокри, не беше продължително и тогава усилвахме малко огъня и така, а комуто е малко
студено
ще се по нагрее или ще изпие една-две горещи води.
През деня опознавахме местността, всеки се интересуваше. С Учителя не си спомням точно, но ходихме няколко пъти, качихме се мисля на Дамка. Вижте, тогава не ходехме на тоз Молитвен връх, ние бяхме на другата страна. Всъщност ние бяхме там дето беше палатката и оттам отивахме на Молитвения връх, който е височинката на третото езеро, между двете. В.К.: Аз имам тая снимка, ще я покажа.
към текста >>
19.
146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Най-напред, първата екскурзия, на която съм присъствувала, че и другите присъствуваха за пръв път, беше не на Бивака, а беше до изворчето дето е най-
студената
вода на Витоша.
146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ" В.К.: Как го откриха тоя Бивак?
Е.А.: Най-напред, първата екскурзия, на която съм присъствувала, че и другите присъствуваха за пръв път, беше не на Бивака, а беше до изворчето дето е най-
студената
вода на Витоша.
То е под Камен дел. Там бяхме ние. Защото, когато тръгнаха, а това ми е първата екскурзия с Учителя. Сега тръгнахме всички, колективно ходят. Е пък ходила съм като млад човек разбира се.
към текста >>
20.
147. ЧЕШМАТА НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И Учителят каза: „По-хубаво е, понеже то извира от камъка, да има корито, водата да се нагрява малко от слънчевата светлина и да приеме топлина, защото е много
студена
водата".
Но вярно е, че Той го търси. Но Той го намери в правата посока, всъщност онзи брат го видя и Учителят беше най-близко. Пръв Учителят видя извора, след това ние. Отидохме всички при него. След това Той вече даде наставления, изчистихме го, а Лулчев почна да чисти по-долу и там дето е чешмичката, той после там направи чешма.
И Учителят каза: „По-хубаво е, понеже то извира от камъка, да има корито, водата да се нагрява малко от слънчевата светлина и да приеме топлина, защото е много
студена
водата".
И го направиха там. И после донесохме камъни, е-е-е, от пътеката дето идваше от Дупница ходехме за камъни. Оттам донесоха три големи камъка. Единият беше голям. Учителят го нарече, че най-големият беше царят.
към текста >>
21.
149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато е много
студено
бяха кратки.
Е.А.: Молитва. Учителят казва молитвата една-две, колкото каже и тъй почва беседата. В.К.: Кратка беседа. Е.А.: А-а дълги. Дълги, о-о и дълги беседи имаше.
Когато е много
студено
бяха кратки.
А когато беше по-топло и дълги беседи Учителя е държал. Учителят с удоволствие говореше. След като свърши беседата на Учителя горе, отивахме на закуска. На закуска. Закуската общо не сме яли.
към текста >>
А бялата плетена шапка когато беше
студено
. Тази.
А Той с тая шапка и с тоя шал, когато не е добре, да и бялото знаме отгоре се вее над главата Му. В.К.: Сега един друг въпрос. Тука има една друга снимка, когато е с бялата шапка. Това коя година е? Е.А.: Учителят сламената шапка я носеше за слънце.
А бялата плетена шапка когато беше
студено
. Тази.
Това е 1936 год. Учителят на слънце винаги ходеше с шапка. И в София, на Изгрева когато беше пак ходеше с шапка. И то тези шапки сламени, панамени шапки носеше. Даже веднъж с такава шапка беше тръгнал да отиде на концерт в града.
към текста >>
22.
150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но после като видяхме, че е по-хубаво да има и под и по-чисто е и по не ни е
студено
, пък имаше години, когато на Рила сме имали сняг.
В.К.: Така стои въпросът с палатките и на Рила вече всички имахте палатки. И правехте й под, така ли? Е.А.: Подът по-късно дойде. Първата мода беше само палатка и долу на земята. Защото ние пръв път отивахме на летуване.
Но после като видяхме, че е по-хубаво да има и под и по-чисто е и по не ни е
студено
, пък имаше години, когато на Рила сме имали сняг.
Една година падна сняг половин метър. Да, и сто души отведнъж слязоха, защото нямаха нито обуща подходящи, нищо. В.К.: То беше 1949 год. Е.А.: Нацепиха една цяла палатка за да си увият краката, за да могат да слезнат до Вада, защото бяха със сандалки. Нямаха екип.
към текста >>
23.
156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато дядо Благо си отиде, замина за другия свят, понеже той отива на едно погребение на свой приятел в църквата „Света Неделя" при един много
студен
ден.
В.К.: Трябва да има нещо вътре в него -вътрешен живот. Е.А.: Това е богатство, за да може човек да пожелае да живее сам на една планета. Да приеме това. |В.К.: Какво си спомняте за него още? Е.А.: Нали за него Учителят каза за дядо Благо, че го обича.
Когато дядо Благо си отиде, замина за другия свят, понеже той отива на едно погребение на свой приятел в църквата „Света Неделя" при един много
студен
ден.
Простудява се и след това го хваща пневмония и така си отиде. Той от колегиалност, за негов близък било погребението, а църквата не била отоплена и затова така си отишъл човека. В.К.: И си отиде. Е.А.: И скоро след като си отиде дядо Благо Учителят каза нещо, което не съм чула за никой друг да каже: „Аз обичах дядо Благо". Аз не съм чувала Учителя да каже обичах някого.
към текста >>
Простудява
се и след това го хваща пневмония и така си отиде.
Е.А.: Това е богатство, за да може човек да пожелае да живее сам на една планета. Да приеме това. |В.К.: Какво си спомняте за него още? Е.А.: Нали за него Учителят каза за дядо Благо, че го обича. Когато дядо Благо си отиде, замина за другия свят, понеже той отива на едно погребение на свой приятел в църквата „Света Неделя" при един много студен ден.
Простудява
се и след това го хваща пневмония и така си отиде.
Той от колегиалност, за негов близък било погребението, а църквата не била отоплена и затова така си отишъл човека. В.К.: И си отиде. Е.А.: И скоро след като си отиде дядо Благо Учителят каза нещо, което не съм чула за никой друг да каже: „Аз обичах дядо Благо". Аз не съм чувала Учителя да каже обичах някого. Сега, значи дядо Благо е имал съдържание.
към текста >>
Ами
студено
е, вятър е, такова, почнахме да носим панталони.
в Заберново село, разположено в красивия Страндажански балкан в семейство от 19 деца. Една сестра и 18 момчета, от които Стоян е бил най-малкия. Той е чист българин. Чист българин и знаеш ли, миличкият, нали като почнахме да носим панталони, малко се смущаваше от нас. Пък като почнахме да ходим на Рила.
Ами
студено
е, вятър е, такова, почнахме да носим панталони.
„Не върви жена с панталони". Виж, той е за формата, верно е това. Роклята е по-хубаво, тя е дреха така свободна. Панталонът е служебна вещ, а не дреха да отидеш на гости или да си постоянно. В.К.: Така го възприема.
към текста >>
Тереза, майката на Савка бе написала един път една нейна опитност, че когато Савка била малка и когато е ходила на „Опълченска" 66, Учителят не е позволил да Му целуне ръка: „Аз не съм Учителя, Него Го няма" бил е строг и
студен
.
Виж, той е за формата, верно е това. Роклята е по-хубаво, тя е дреха така свободна. Панталонът е служебна вещ, а не дреха да отидеш на гости или да си постоянно. В.К.: Така го възприема. В.К.: Друг случай чета.
Тереза, майката на Савка бе написала един път една нейна опитност, че когато Савка била малка и когато е ходила на „Опълченска" 66, Учителят не е позволил да Му целуне ръка: „Аз не съм Учителя, Него Го няма" бил е строг и
студен
.
Е.А.: Виж какво, това е когато Савка беше вече в Братството. Този случай показва, че не е малка била. Коригирай готова. Положително го знам. В.К.: Савка, когато е ходила на ул.
към текста >>
24.
157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Защото, когато съм минавала и съм Го поздравявала, така
студено
ме е поглеждал, че малко така и тръпки може да ми минат.
На поляната ще излезе, ще се разходи при пчелите съм Го виждала, ходи. В.К.: Да. Значи не приема никого. Е.А.: Не, знаеш ли, но не е Той. В.К.: Друг е в Него.
Е.А.: Защото, когато съм минавала и съм Го поздравявала, така
студено
ме е поглеждал, че малко така и тръпки може да ми минат.
Да, много строго. В.К.: Сега, аз съм чел този разговор между Савка и ученика, нали. С тоя разговор съм запознат. Значи той е един от тези етапи нали от тези моменти. Значи строг, ученика Му е вътре в Него, пази Му тялото и е строг.
към текста >>
25.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят навсякъде, където прави чешмички, правеше резервоарче, защото водата като излиза от земята е много
студена
, да се напича на слънцето, да е огрята от слънцето.
Е.А.: От провинцията беше, не го знам. Един скромен човек беше, само туй знам. И Учителят почна с чешмичката, прегледа всичко това и всичко одобри. Намери, че и посоката, и всичко е в благоприятни насоки. И реши Учителят да направи чешмичка с резервоар малко.
Учителят навсякъде, където прави чешмички, правеше резервоарче, защото водата като излиза от земята е много
студена
, да се напича на слънцето, да е огрята от слънцето.
В.К.: Записал съм, когато намерихме извора, той Любомир започна по-долу да прави чешма. Как по-долу? Е.А.: Не, той почна под нея, както е да речем чешмичката, малко по-долу от нея, почна там да човърка. На това място после Учителят направи чешмата. На това място.
към текста >>
26.
161. КАРМИЧНИ ВРЪЗКИ И РАЗВРЪЗКИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
на събора каза: „Ще ви заведа на Мусала при хубаво време, при
студено
, при дъжд, при вятър, при буря".
Фердинанд я е направил, да. В.К.: Значи от 1922 до 1929 год. са се качвали по-големи и по-малки групи в различно време, сняг, в дъжд, в буря. Е.А.: Да, според програмата на времето. Учителят още, аз мисля, че го казах това, още когато бяхме през 1922 год.
на събора каза: „Ще ви заведа на Мусала при хубаво време, при
студено
, при дъжд, при вятър, при буря".
И тази програма се изпълни дословно. Той искаше да ни избави от страха от времето. В.К.: При всички екскурзии, никой не се простуди. Е.А.: Не се простудихме бе брате, които бяха страхливи, слязоха. Но никой не се е простудил.
към текста >>
В.К.: При всички екскурзии, никой не се
простуди
.
Е.А.: Да, според програмата на времето. Учителят още, аз мисля, че го казах това, още когато бяхме през 1922 год. на събора каза: „Ще ви заведа на Мусала при хубаво време, при студено, при дъжд, при вятър, при буря". И тази програма се изпълни дословно. Той искаше да ни избави от страха от времето.
В.К.: При всички екскурзии, никой не се
простуди
.
Е.А.: Не се простудихме бе брате, които бяха страхливи, слязоха. Но никой не се е простудил. В.К.: И пък 400 души. Е.А.: Абе и старците, и старците издържаха бе, и бабите, и старците, и всички. Та, да ти кажа, много беше, когато се качвахме в бурята, викам си: „Ама искри изкачат".
към текста >>
Е.А.: Не се
простудихме
бе брате, които бяха страхливи, слязоха.
Учителят още, аз мисля, че го казах това, още когато бяхме през 1922 год. на събора каза: „Ще ви заведа на Мусала при хубаво време, при студено, при дъжд, при вятър, при буря". И тази програма се изпълни дословно. Той искаше да ни избави от страха от времето. В.К.: При всички екскурзии, никой не се простуди.
Е.А.: Не се
простудихме
бе брате, които бяха страхливи, слязоха.
Но никой не се е простудил. В.К.: И пък 400 души. Е.А.: Абе и старците, и старците издържаха бе, и бабите, и старците, и всички. Та, да ти кажа, много беше, когато се качвахме в бурята, викам си: „Ама искри изкачат". Толкова електричество имаше във въздуха.
към текста >>
Но никой не се е
простудил
.
на събора каза: „Ще ви заведа на Мусала при хубаво време, при студено, при дъжд, при вятър, при буря". И тази програма се изпълни дословно. Той искаше да ни избави от страха от времето. В.К.: При всички екскурзии, никой не се простуди. Е.А.: Не се простудихме бе брате, които бяха страхливи, слязоха.
Но никой не се е
простудил
.
В.К.: И пък 400 души. Е.А.: Абе и старците, и старците издържаха бе, и бабите, и старците, и всички. Та, да ти кажа, много беше, когато се качвахме в бурята, викам си: „Ама искри изкачат". Толкова електричество имаше във въздуха. В.К.: Това е на Мусала?
към текста >>
27.
165. СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ УЗРЯВАТ НА ЕСЕН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Седят, движат се или в салона влязат, ако е
студено
?
В.К.: Разгледай тоя въпрос! Казаха ми, че и други така са стояли, така наречените слънчогледи. Няколко. Тя, Мара Савова, Теофана Савова. Е.А.: Да, и Маргаритка Мечева. В.К.: Цял ден стояха там и какво, стоят и чакат.
Седят, движат се или в салона влязат, ако е
студено
?
Е.А.: Най вече в коридора стоят пред стълбите. Учителят, ако е горе, пред стълбите. Ако Учителят е на поляната, може да отидат около Него на поляната с Него, но когато има други хора, не отиват при Учителя. В.К.: Стоят настрана. Е.А.: Стоят настрана дисциплинирано.
към текста >>
28.
168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той като беше с Него като
студенти
, когато ходиха там при оная къща, там някъде в гората, дето скитаха толкоз време, за да я намерят.
" Учителят казал: „Нека търси! " „Учителю, Христа е тук, пред мене". Казал: „Нека търси! " Е.А.: Аха, защото той не Го позна. Той не Го позна.
Той като беше с Него като
студенти
, когато ходиха там при оная къща, там някъде в гората, дето скитаха толкоз време, за да я намерят.
Ама въобще той не Го позна. В.К.: Как знаете вие този случай? Това е случай на Граблашев с Учителя. Е.А.: Граблашев забелязал, че Учителят за известно време изчезва да речем за една седмица и никой не Го знае къде е. Веднъж така, друг път така и най-после Го пита: „Къде ходиш?
към текста >>
" А те са
студенти
с Граблашев в Америка.
В.К.: Как знаете вие този случай? Това е случай на Граблашев с Учителя. Е.А.: Граблашев забелязал, че Учителят за известно време изчезва да речем за една седмица и никой не Го знае къде е. Веднъж така, друг път така и най-после Го пита: „Къде ходиш? И мен да ме вземеш, където ходиш!
" А те са
студенти
с Граблашев в Америка.
Пък Учителят казал: „Добре, щете взема". Но му казал: „Щом искаш, ще дойдеш с Мене, но няма никакъв въпрос да ми задаваш. Каквото гледаш, каквото чуваш, само това ще го знаеш ти, но няма да Ми задаваш никакви въпроси". И там те са отишли, ходили по вода, ходили по суша, качили са се на една планина и когато стигнали някъде далеч в планината, една лодка ги чакала в едно езерце в средата, на което била построена къща. Значи отвънка не може да се влезе в къщата.
към текста >>
29.
170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Бях
студентка
в това време и често плачех.
В този момент бях с Любомир в такива много отношение - грапави. Значи нехармонични. И аз много плачех тогава, защото страдах, пък не знаех как да излеза от това страдание. Аз се преместих да живея в къщата на втората ми майка. И там живеех самичка в една стая.
Бях
студентка
в това време и често плачех.
И след време Учителят ми каза при един разговор: „Не плачеш ти, а плаче момата, която е живяла в тази стая". Аз нито знам кой е живял в стаята, ни то знам каква мома е имало. И отивам при втората майка и казвам: „Кой е живял в стаята преди мене? " „Ами зълва ми" -тя казва. „Ами къде е тя?
към текста >>
30.
172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Надвечер, ако още е
студено
, да речем печката изгоряла, добавяме въглища.
Зимно време с какво се отоплявахте? Е.А.: С въглища. Дърва подпалка и иначе въглища. Напълня печката с въглища. Сутрин като стана запаля я и тя се сгорещи.
Надвечер, ако още е
студено
, да речем печката изгоряла, добавяме въглища.
В.К.: Това беше зимата? Е.А.: Зиме. В.К.: А Учителят Той се отопляваше с печка, с дърва. Е.А.: Не, и Той така, по същият начин. В.К.: Кой Му палеше печката?
към текста >>
Значи в тези бараки, доста
студено
е вътре.
В.К.: Казваха ми един случай, Учителят по едно време казал: „Не искам тези въглища да горя за да освобождавам тези лемурийски духове". Е.А.: Да, да и престанаха с въглищата, и само дърва гореше тогава. След това престанаха да го зареждат с въглища. Значи, Той видял какво прави като гори въглищата и затова е казал това нещо. В.К.: Да.
Значи в тези бараки, доста
студено
е вътре.
Е.А.: Абе, слушай вечерно време си умия краката и за да не ми изстинат краката, легена го оставям пред леглото си. На сутринта водата е замръзнала. Сега, казвам реално. В.К.: Салонът с какво се отопляваше? С печка ли?
към текста >>
31.
.177. ЗАДАЧИТЕ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Заселването на Изгрева започна, казвам ти от Методи и от тези приятели нали на палатка живеят там, защото са
студенти
и защото няма къде да живеят.
В.К.: Отивате на Изгрева. Е.А.: Не, на Изгрева още по-късно отидохме. Учителят всичко правеше, знаеш ли така и все пак приятелите, които бяха повдигнали този въпрос за дисциплината, за организирана дисциплина, млъкнаха. Сега може да им е било горчивичко, ама мисля, че които разбраха, разбраха какво иска Учителя. В.К.: фактически заселването на Изгрева кога започна?
Е.А.: Заселването на Изгрева започна, казвам ти от Методи и от тези приятели нали на палатка живеят там, защото са
студенти
и защото няма къде да живеят.
В.К.: Ясно. Ето тука виждаме снимка на едно поле с палатки. Е.А.: Да, събор е било. В.К.: Това е вече събор. Е.А.: Събор е било, защото толкоз много палатки е имало само за събора.
към текста >>
32.
178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Не ви ли беше
студено
?
В.К.: Излезло. Е.А.: Не е излезло, не слънцето не беше излезло, то излезе чак когато отидохме на бивака. Щото ние по-рано тръгнахме. И вместо на Черни връх, озовахме се на бивака. Понеже поспахме си.
В.К.: Не ви ли беше
студено
?
Е.А.: Ами ние една до друга бяхме легнали, така да се топлим. Гръб с гръб, колкото да предремем, не беше студено, лято беше и като стигнахме на бивака, един хубав слънчев ден, едно слънце грейнало, ама да се радваш само. Ние вече се каним да си направим молитва, бяхме си направили молитвата, по едно време гледаме Учителят идва. В.К.: Сам или с други? Е.А.: С Иван Жеков, с Йорданка Жекова - жена му и майката на Савка.
към текста >>
Гръб с гръб, колкото да предремем, не беше
студено
, лято беше и като стигнахме на бивака, един хубав слънчев ден, едно слънце грейнало, ама да се радваш само.
Щото ние по-рано тръгнахме. И вместо на Черни връх, озовахме се на бивака. Понеже поспахме си. В.К.: Не ви ли беше студено? Е.А.: Ами ние една до друга бяхме легнали, така да се топлим.
Гръб с гръб, колкото да предремем, не беше
студено
, лято беше и като стигнахме на бивака, един хубав слънчев ден, едно слънце грейнало, ама да се радваш само.
Ние вече се каним да си направим молитва, бяхме си направили молитвата, по едно време гледаме Учителят идва. В.К.: Сам или с други? Е.А.: С Иван Жеков, с Йорданка Жекова - жена му и майката на Савка. Никой друг. И Учителят с тях тримата и ние трите.
към текста >>
33.
184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Ама виж какво, аз не знам, аз съм била
студентка
при него по философия.
И Михалчев има един калъп. Той е ремкеанец. Та той само тоя калъп признава, само философията на Ремке. Никаква друга Истина няма. В.К.: Една голяма статия срещу Учителя да не говорим за нея.
Е.А.: Ама виж какво, аз не знам, аз съм била
студентка
при него по философия.
В.К.: Остави го това. Той бе противник на Учителя, факт. И враг-също, факт. Христос казва: „Поделата ще ги съдите". И те вече по техните писания срещу Учителя са осъдени во веки веков.
към текста >>
34.
6.Учителят живееше при несгоди и неудобства
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Един от
студентите
-комунисти, които идвали да се хранят в нашия стол разказвал един случай за Учителя, на който той присъствал.
Като му казах това, той трепна и отиде при Учителя. Веднъж един брат ми разказваше как той говорил и упреквал Учителя, защото дал съвет на едно негово близко същество /на този брат/ който той не одобрявал. Учителят пак не се защитил, като че ли е бил длъжен да се съобразява, когато дава съвет на някого, с мнението на другите. Учителят е изтърпявал упреците без да се защити. Това е сила на характера.
Един от
студентите
-комунисти, които идвали да се хранят в нашия стол разказвал един случай за Учителя, на който той присъствал.
Били сме на обяд. Хранели сме се и студентът е присъствал на този обед. Обедът бил почти завършен, когато дошли двама души от града. Спрели пред Учителя. Единият се нахвърлил на него с упреци и ругатни.
към текста >>
Хранели сме се и
студентът
е присъствал на този обед.
Учителят пак не се защитил, като че ли е бил длъжен да се съобразява, когато дава съвет на някого, с мнението на другите. Учителят е изтърпявал упреците без да се защити. Това е сила на характера. Един от студентите-комунисти, които идвали да се хранят в нашия стол разказвал един случай за Учителя, на който той присъствал. Били сме на обяд.
Хранели сме се и
студентът
е присъствал на този обед.
Обедът бил почти завършен, когато дошли двама души от града. Спрели пред Учителя. Единият се нахвърлил на него с упреци и ругатни. Той го изслушал, нищо не отговорил, нито се защитил, но като свършил да ни ругае, Учителят му казал: „Ти си боледувал от сифилис и още не си излекуван. Ако искаш ела, мога да ти помогна".
към текста >>
Студентът
, който разказва случая вади извода, че Учителят, ако е искал, е могъл да направи всекиго свой последовател.
Спрели пред Учителя. Единият се нахвърлил на него с упреци и ругатни. Той го изслушал, нищо не отговорил, нито се защитил, но като свършил да ни ругае, Учителят му казал: „Ти си боледувал от сифилис и още не си излекуван. Ако искаш ела, мога да ти помогна". Ругателят нищо не отговорил, обърнал се и двамата си отишли в града.
Студентът
, който разказва случая вади извода, че Учителят, ако е искал, е могъл да направи всекиго свой последовател.
Само, че този студент сигурно не знае, че Учителят не търси последователи, а остава всеки сам да дойде при него, по вътрешен подтик и свобода, за да се учи.
към текста >>
Само, че този
студент
сигурно не знае, че Учителят не търси последователи, а остава всеки сам да дойде при него, по вътрешен подтик и свобода, за да се учи.
Единият се нахвърлил на него с упреци и ругатни. Той го изслушал, нищо не отговорил, нито се защитил, но като свършил да ни ругае, Учителят му казал: „Ти си боледувал от сифилис и още не си излекуван. Ако искаш ела, мога да ти помогна". Ругателят нищо не отговорил, обърнал се и двамата си отишли в града. Студентът, който разказва случая вади извода, че Учителят, ако е искал, е могъл да направи всекиго свой последовател.
Само, че този
студент
сигурно не знае, че Учителят не търси последователи, а остава всеки сам да дойде при него, по вътрешен подтик и свобода, за да се учи.
към текста >>
35.
7.Учителят проявяваше търпение
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Около 20-те години на века, в Братството навлязохме доста млади хора, повечето
студенти
, които се интересувахме от духовните въпроси и търсехме много нещо в живота.
Когато простакът мислеше, че много знае и сам не може да разбере невежеството си. Такива случаи бяха по-редки в сравнение с това, което той претърпяваше от проявите на нашето несъвършенство и незнание. На това търпение аз съм се удивлявала и възхищавала. Той ни водеше в пътя на знанието с търпение и любов, като следеше развитието на всеки и само в критични моменти за някого го предупреждаваше и съветваше бащински, без да ограничи свободата му и пак го оставаше свободен, да постъпи според своите възможности. Какво величие на характера, каква широта и благородство!
Около 20-те години на века, в Братството навлязохме доста млади хора, повечето
студенти
, които се интересувахме от духовните въпроси и търсехме много нещо в живота.
По това време българското духовенство не отлъчи Учителя направо от църквата, а го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най-различни слухове за поведението на Учителя, приписваха му различни клевети и доноси. Дори правеха опит да го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха по липса на доказателства. Българската общественост се отнесе враждебно към Учителя.
към текста >>
36.
11.Учителят ни учеше
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Няколко дни след постъпването ми, главният лекар д-р Киров, при едно посещение в болницата ми каза, че имам типична скарлатина с развити двата процеса: тялото ми е покрито с пъпки, а гърба ми започва да се лющи, и затова той иска да доведе
студентите
, за да видят двете фази на болестта.
Трябва да правим опити, когато имаме нужда, за да добием вяра в Разумния невидим свят. Ще разкажа някои мои опитности. В 1920 год., когато започнах да слушам беседите на Учителя, през пролетта заболях от скарлатина. Вкъщи нямаше условия да лежа и аз пожелах да отида в болница. Постъпих в инфекциозното отделение.
Няколко дни след постъпването ми, главният лекар д-р Киров, при едно посещение в болницата ми каза, че имам типична скарлатина с развити двата процеса: тялото ми е покрито с пъпки, а гърба ми започва да се лющи, и затова той иска да доведе
студентите
, за да видят двете фази на болестта.
Не зная какво съм направила в израза си, но той ме попита: „Защо, не искате ли? " Казах, че се стеснявам, той ми отговори, че няма нищо. Ще видят гърба, гърдите и бедрата ми. Когато той напусна стаята, аз се завих под одеалото и горчиво заплаках. Бях на 21 година и в отделението бях почти сама.
към текста >>
На другата сутрин сестрата в отделението ми каза, че
студентите
вече са дошли в двора.
Поплаках си доста, мислех си, че ако майка ми беше жива, нямаше да ми се случи това. И както плачех, ми дойде на ума една мисъл: помоли се на Бога да ти помогне. Аз веднага почнах да се моля на Христа, понеже още от дете имах много хубаво чувство към Христа. Това, което бях учила в училище като малка ученичка, беше събудило голяма любов към Христа заради любовта и благостта, които той е предавал, който е бил на земята. Така се молих дълго с вяра и почувствувах облекчение след молитвата.
На другата сутрин сестрата в отделението ми каза, че
студентите
вече са дошли в двора.
Мене ми се сви сърцето и зачаках. Чаках дълго време. Студентите бяха на двора, защото времето беше хубаво и след доста време сестрата пак дойде в стаята и ми каза, че извикали професора на операция и студентите си отишли. Зарадвах се много. В следващите дни все пак чаках да не би да дойдат, но те не дойдоха повече.
към текста >>
Студентите
бяха на двора, защото времето беше хубаво и след доста време сестрата пак дойде в стаята и ми каза, че извикали професора на операция и
студентите
си отишли.
Това, което бях учила в училище като малка ученичка, беше събудило голяма любов към Христа заради любовта и благостта, които той е предавал, който е бил на земята. Така се молих дълго с вяра и почувствувах облекчение след молитвата. На другата сутрин сестрата в отделението ми каза, че студентите вече са дошли в двора. Мене ми се сви сърцето и зачаках. Чаках дълго време.
Студентите
бяха на двора, защото времето беше хубаво и след доста време сестрата пак дойде в стаята и ми каза, че извикали професора на операция и
студентите
си отишли.
Зарадвах се много. В следващите дни все пак чаках да не би да дойдат, но те не дойдоха повече. И така, аз имах първият опит от чута молитва. Радостта ми беше голяма не само защото не дойдоха студентите, но за това, че Христос чува молитвите. Това ме изпълни с упование и вяра, че когато човек е в нужда и се обърне за помощ има кой да му помогне.
към текста >>
Радостта ми беше голяма не само защото не дойдоха
студентите
, но за това, че Христос чува молитвите.
Чаках дълго време. Студентите бяха на двора, защото времето беше хубаво и след доста време сестрата пак дойде в стаята и ми каза, че извикали професора на операция и студентите си отишли. Зарадвах се много. В следващите дни все пак чаках да не би да дойдат, но те не дойдоха повече. И така, аз имах първият опит от чута молитва.
Радостта ми беше голяма не само защото не дойдоха
студентите
, но за това, че Христос чува молитвите.
Това ме изпълни с упование и вяра, че когато човек е в нужда и се обърне за помощ има кой да му помогне. Имам още два случая за чута молитва, които ще опиша. През един хубав пролетен ден, бяхме на бивака с Учителя. По едно време ми дойде наум да взема чайника на Учителя и да ида на едно изворче, което е по-високо от лагера и да донеса вода на Учителя от него. Аз се обадих на Учителя, че отивам на това изворче, за да знае и да не би да поиска да пие вода, пък аз вземам чайника.
към текста >>
Аз знаех, че съм сама в стаята, на поляната понеже беше
студено
нямаше никой.
Гледах да излеза от стаята. Приближих се при вратата за да изляза, но той ме хвана с двете си ръце, ръцете ми под рамената, аз се отдръпнах, но той ме държеше здраво. Отдръпнах се още назад, но той продължаваше да ми държи ръцете. Така като се движехме из стаята блъснахме гардероба, който се отмести, той си настъпваше и успя да ме събори на миндера. Аз се свих на топка и с краката си го отблъснах от себе си.
Аз знаех, че съм сама в стаята, на поляната понеже беше
студено
нямаше никой.
Паша беше слязла в града и аз разбрах, че не мога да чакам помощ от никого отвън. Тогава си спомних, че Учителят преди да си отидат приятелите от Латвия в началото на септември, когато в 1939 год. Хитлер обяви войната на Полша, те трябваше да минат близо до бойното поле и затова те бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, той като стана от масата погледна наляво и надясно и им каза: „Когато сте в нужда, повикайте ме! " Като чух тия думи, аз изтръпнах.
към текста >>
37.
14.Учителят дойде на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато Учителят е бил в Америка, един наш брат, който е учил заедно с него там казваше, че е свирил пред
студентите
, давал им е концерти.
Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му. И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си. Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех. И след това Учителят е продължил да свири на цигулка.
Когато Учителят е бил в Америка, един наш брат, който е учил заедно с него там казваше, че е свирил пред
студентите
, давал им е концерти.
Той продължаваше да свири през целия си живот. Ние имаме повече от сто песни дадени от него. Повечето от тях са текст и мелодия дадена от Учителя. Често в класовете - Общия и Младежкия - идваше с цигулката си и много пъти ни е свирил. Когато ни е свирил, това беше празник за нас.
към текста >>
38.
20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Гледаше ме
студено
, строго.
Тя вижда Учителя и казва: „Ама нали вие сте Учителю? " Той й отговаря: „Не, тук е неговия добър ученик, който е оставен да пази тялото му, а Учителя го няма". Спомням си случай, когато Учителят се отделяше за няколко дни от нас. В такива случаи съм срещала Учителя, поздравявала съм го. Той отговаряше на поздрава, но беше строг и някак чужд ме поглеждаше.
Гледаше ме
студено
, строго.
Първият път дори малко се поизплаших. Помислих си: какво ли съм направила, че Учителят се държи така студено с мене? На два пъти си спомням много ясно такива случаи, когато Учителят се държеше като чужд и много строго гледаше. Аз не разбирах тогава, че Учителя не беше между нас, а си мислех, че аз съм виновна с нещо, направила съм нещо, от което той не е доволен. При една среща с Учителя след такъв един случай, той ми каза: „Когато времето е облачно, не мисли, че ти си виновна".
към текста >>
Помислих си: какво ли съм направила, че Учителят се държи така
студено
с мене?
Спомням си случай, когато Учителят се отделяше за няколко дни от нас. В такива случаи съм срещала Учителя, поздравявала съм го. Той отговаряше на поздрава, но беше строг и някак чужд ме поглеждаше. Гледаше ме студено, строго. Първият път дори малко се поизплаших.
Помислих си: какво ли съм направила, че Учителят се държи така
студено
с мене?
На два пъти си спомням много ясно такива случаи, когато Учителят се държеше като чужд и много строго гледаше. Аз не разбирах тогава, че Учителя не беше между нас, а си мислех, че аз съм виновна с нещо, направила съм нещо, от което той не е доволен. При една среща с Учителя след такъв един случай, той ми каза: „Когато времето е облачно, не мисли, че ти си виновна". Тези думи внесоха спокойствие в мен. Разбрах какво искаше да ми каже и до какво се отнасяше това изказване.
към текста >>
39.
22.Учителят отвори Школата
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
За да ни освободи от страха, той ни води по различно време на екскрузии -при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря, при
студ
, при сняг.
Всеки сам трябваше да се изкачи на Витоша до „Вълчата скала", като тръгне в 12 часа среднощ. Правилото беше всеки да тръгне сам, никого няма да пита за пътя. Ако някъде се подвоуми в коя посока да тръгне, нека се съсредоточи и накъдето почувствува, че трябва да тръгне, да тръгне. Повечето направиха задачата и резултатът беше положителен. Само един неприятен случай имаше с една сестра, но тя беше нарушила правилото, беше питала за пътя, тъкмо което не е трябвало да направи.
За да ни освободи от страха, той ни води по различно време на екскрузии -при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря, при
студ
, при сняг.
Трябваше да спазваме само едно правило - да не пием студена вода. Когато почувстваме студ да изпием 1-2 чаши гореща вода. Цели дни и нощи ние сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се простуди или заболее. Когато правехме екскурзии на Мусала, от 1922 до 1929 год., когато времето беше неблагоприятно, Учителят казваше: „Ако някой се страхува, нека се върне". Когато правехме тези екскурзии на Мусала, ние денонощно бяхме на открито,край огън, без палатки, без външен подслон, дори и без всякакъв екип.
към текста >>
Трябваше да спазваме само едно правило - да не пием
студена
вода.
Правилото беше всеки да тръгне сам, никого няма да пита за пътя. Ако някъде се подвоуми в коя посока да тръгне, нека се съсредоточи и накъдето почувствува, че трябва да тръгне, да тръгне. Повечето направиха задачата и резултатът беше положителен. Само един неприятен случай имаше с една сестра, но тя беше нарушила правилото, беше питала за пътя, тъкмо което не е трябвало да направи. За да ни освободи от страха, той ни води по различно време на екскрузии -при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря, при студ, при сняг.
Трябваше да спазваме само едно правило - да не пием
студена
вода.
Когато почувстваме студ да изпием 1-2 чаши гореща вода. Цели дни и нощи ние сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се простуди или заболее. Когато правехме екскурзии на Мусала, от 1922 до 1929 год., когато времето беше неблагоприятно, Учителят казваше: „Ако някой се страхува, нека се върне". Когато правехме тези екскурзии на Мусала, ние денонощно бяхме на открито,край огън, без палатки, без външен подслон, дори и без всякакъв екип. И наистина ние научихме нещо.
към текста >>
Когато почувстваме
студ
да изпием 1-2 чаши гореща вода.
Ако някъде се подвоуми в коя посока да тръгне, нека се съсредоточи и накъдето почувствува, че трябва да тръгне, да тръгне. Повечето направиха задачата и резултатът беше положителен. Само един неприятен случай имаше с една сестра, но тя беше нарушила правилото, беше питала за пътя, тъкмо което не е трябвало да направи. За да ни освободи от страха, той ни води по различно време на екскрузии -при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря, при студ, при сняг. Трябваше да спазваме само едно правило - да не пием студена вода.
Когато почувстваме
студ
да изпием 1-2 чаши гореща вода.
Цели дни и нощи ние сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се простуди или заболее. Когато правехме екскурзии на Мусала, от 1922 до 1929 год., когато времето беше неблагоприятно, Учителят казваше: „Ако някой се страхува, нека се върне". Когато правехме тези екскурзии на Мусала, ние денонощно бяхме на открито,край огън, без палатки, без външен подслон, дори и без всякакъв екип. И наистина ние научихме нещо. Ние бяхме готови по всяко време, без страх да тръгнем с Учителя по планините.
към текста >>
Цели дни и нощи ние сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се
простуди
или заболее.
Повечето направиха задачата и резултатът беше положителен. Само един неприятен случай имаше с една сестра, но тя беше нарушила правилото, беше питала за пътя, тъкмо което не е трябвало да направи. За да ни освободи от страха, той ни води по различно време на екскрузии -при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря, при студ, при сняг. Трябваше да спазваме само едно правило - да не пием студена вода. Когато почувстваме студ да изпием 1-2 чаши гореща вода.
Цели дни и нощи ние сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се
простуди
или заболее.
Когато правехме екскурзии на Мусала, от 1922 до 1929 год., когато времето беше неблагоприятно, Учителят казваше: „Ако някой се страхува, нека се върне". Когато правехме тези екскурзии на Мусала, ние денонощно бяхме на открито,край огън, без палатки, без външен подслон, дори и без всякакъв екип. И наистина ние научихме нещо. Ние бяхме готови по всяко време, без страх да тръгнем с Учителя по планините. Учителят в Школата ни даваше теми, върху които ние трябваше да пишем.
към текста >>
40.
23.Учителят даваше темите
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
През
студените
зимни дни често Учителят даваше допълнителни упражнения, по-динамични за сгряване.
Редовно също идваха и приятелите, като голяма част от тях живееха в града и трябваше най-малко един час да стават по-рано от определеното време, за да дойдат навреме в класа. По това време нямаше обществен транспорт и приятелите идваха редовно по всяко време. След изгрева на слънцето, след беседата по всяко време на годината ние излизахме на поляната и правехме първите гимнастически упражнения. От 22 март до 22 септември след изгрева на слънцето правехме Паневритмия. През цялата година Учителят ръководеше упражненията.
През
студените
зимни дни често Учителят даваше допълнителни упражнения, по-динамични за сгряване.
Учителят отвори Школата през февруари 1922 год., която ръководеше редовно. Първите години той държеше лекциите си в София, последователно на няколко места: в „Турнферайн", в „Опълченска" 66. Младежкият клас се провеждаше две години в дома на сестра Маркова, а от 1923 год. в нашия салон на ул. „Оборище" № 14, а от 1928 год.
към текста >>
41.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
В.К.: Сега четем: „Един от
студентите
комунисти, които идвали да се хранят на нашия стол, разказали един случай на Учителя, на който Той присъствал".
В.К.: Сега четем: „Веднъж един брат ми разказваше как той говорил и упрекнал Учителя, защото дал съвет на едно негово близко същество, на този брат, който той не одобрявал". Е.А.: Да. В.К.: За кой се отнасяше този? Е.А.: За Лулчев. В.К.: За Лулчев се отнасяше.
В.К.: Сега четем: „Един от
студентите
комунисти, които идвали да се хранят на нашия стол, разказали един случай на Учителя, на който Той присъствал".
За кой брат, този брат откъде е? Е.А.: Двама бяха те, двама бяха. В.К.: Не ги познаваш, но този брат комуниста, който разказа този случай. Е.А.: Не мога да си спомня кой е бил. В.К.: А ти какво, присъства тогава.
към текста >>
42.
МОЯТ РОМАН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Къщата беше направена от камък, беше много
студена
и влажна, старите скоро умряха, аз заболях от стомах и ме лекува един турски лекар.
Връщаха се с припечелени пари, които са харчеха общо за семейството. След като изминало известно време - може би 4-5 години, родителите на първата жена на баща ми харесала майка ми, че е разбрана и предложили на баща ми да му препишат всичко, за да ги гледа мама. Баща ми се съгласил, мама също, но баща ми не преписал имота само за себе си, а на петимата братя. Така имотът на брата се увеличил и те решиха да направят нова къща на мястото на родителите на първата жена на баща ми. След като направиха къщата, мама и аз отидохме да живееме при двамата старци.
Къщата беше направена от камък, беше много
студена
и влажна, старите скоро умряха, аз заболях от стомах и ме лекува един турски лекар.
По-късно и мама заболя от бъбреци, което стана причина впоследствие да си замине рано. След като умряха старите цялото семейство се премести да живее в новата къща, защото имаше повече стаи и можеше да задоволи нуждите на петимата братя, които бяха всички женени. За този живот от петгодишната до десетгодишната ми възраст имам много спомени за общия живот на голямото семейство. Тогава всички бяха млади, здрави, годни за труд и работа. Дядо ореше нивите, а някои от домашните му помагаше да води воловете.
към текста >>
43.
03.Когато се помина майка ми
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тогава бях
студентка
и за да мога да посещавам университета, трябваше от моята коса да си направя перука, защото не ми беше възможно да ходя в университета с такава остригана глава.
Храната също беше определена. Ядяхме само варено жито без захар и само два дни в седмицата ядяхме хляб с плод и тиква. Този ред аз заварих и изпълнявах само храната. Вечерта, когато отидох на събранието духовете казаха, че сестрите, които сме там /а ние бяхме само четири/, трябвало да си острижем косата нула номер, за да можем по-добре да приемем влиянието на духовете. Аз бях ревностна и още същата вечер ме остригаха нула номер.
Тогава бях
студентка
и за да мога да посещавам университета, трябваше от моята коса да си направя перука, защото не ми беше възможно да ходя в университета с такава остригана глава.
Единадесет месеца носих перуката, докато порасне косата ми. Това ми създаде много неудобства и неприятности. В това време аз разбрах безсмислието на всичко това. Аз бях престанала вече да посещавам групата, тя почти се разтури. През пролетта брат Дончо и няколко братя поканили Учителя на вечеря и му разказали за всичко дето духовете са ни учили.
към текста >>
44.
04.Когато слушах Словото на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе
студентите
при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на кожата.
Вземе ли повече от необходимото, нарушил е вече законите на природата. Същият закон важи и за колектива - общество, народ, човечество. Такива разбирания за човека, природата и Бога не внасят противоречие, но спокойствие и вътрешен мир. Първата година още -1920, аз заболях от скарлатина. Отидох в болница, където прекарах 40 дни.
Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе
студентите
при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на кожата.
Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе студентите. Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли? " Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо". Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата.
към текста >>
Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе
студентите
.
Същият закон важи и за колектива - общество, народ, човечество. Такива разбирания за човека, природата и Бога не внасят противоречие, но спокойствие и вътрешен мир. Първата година още -1920, аз заболях от скарлатина. Отидох в болница, където прекарах 40 дни. Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на кожата.
Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе
студентите
.
Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли? " Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо". Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата. Аз бях студентка тогава и като си представих, че ще нахлуят група младежи, стори ми се много трудно да го понеса.
към текста >>
Аз бях
студентка
тогава и като си представих, че ще нахлуят група младежи, стори ми се много трудно да го понеса.
Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе студентите. Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли? " Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо". Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата.
Аз бях
студентка
тогава и като си представих, че ще нахлуят група младежи, стори ми се много трудно да го понеса.
Като излезе лекарят, аз се завих през глава и плаках горчиво. Мислех си, че ако беше жива майка ми, нямаше да бъде в болницата, нямаше да бъда подложена на такова поругание. Така го виждах. Мина ми мисълта „Нали има Господ, помоли се той да ти помогне! " Тогава се молих на Бога и Христа да ме избави от тая неприятност.
към текста >>
Сестрата дойде в стаята ми, тревожеше се, че нямала толкова престилки, които да даде на
студентите
за да влязат в инфекциозно отделение.
Мислех си, че ако беше жива майка ми, нямаше да бъде в болницата, нямаше да бъда подложена на такова поругание. Така го виждах. Мина ми мисълта „Нали има Господ, помоли се той да ти помогне! " Тогава се молих на Бога и Христа да ме избави от тая неприятност. След молитвата се почувствувах успокоена.
Сестрата дойде в стаята ми, тревожеше се, че нямала толкова престилки, които да даде на
студентите
за да влязат в инфекциозно отделение.
Те бяха дошли в двора на болницата и чакаха професора. Мина повече от час, главният лекар не дошъл и съобщил, че няма да дойде защото е извикан да присъствува на една операция. И на другия ден не дойдоха и така аз се почувствувах спасена. Но това ми направи силно впечатление. Помислих си: „Значи Бог чува молитвите".
към текста >>
45.
05.Отивах да посрещна изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Понякога само през
студените
зимни дни сме ходили.
Стегнат, строен, приятен човек - нищо повече. Това преживяване не го помнех докато за пръв път заговорих с него. Ние ходехме редовно на събранията в салона да слушаме Учителя, той посещаваше събранията редовно. Една от общите форми на братския живот бяха екскурзиите. Почти всеки празник, като изключим неделните дни, в които Учителят държеше беседите си, ние ходехме на екскурзии във всички годишни времена.
Понякога само през
студените
зимни дни сме ходили.
През другите годишни времена - пролет, лято, есен, ние не сме пропускали празник, да направим екскурзия. На екскурзиите братята и сестрите общуваха помежду си, опознавахме се, сприятелявахме се. Аз опознах приятелите на екскурзиите. В Братството влязох млада и неопитна. Дотогава бях ученичка - училище, уроци.
към текста >>
46.
06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
аз посетих първата беседа на Учителя, бях вече
студентка
и следвах философия.
Оженва се за Мария от гр. Тетевен и имат четири деца: Христо, Екатерина, Иванка, Костадин /Коста/. Първият син Христо Андреев Лулчев има шест деца: Тодор, Андро /офицер и публицист, човек участвува в романа ми/, Веселина, Мария, Иванка и Любомир /моят главен герой в романа/. Така, че Любомир Лулчев слиза на българска земя чрез рода си в плът и кръв. Когато в 1920 год.
аз посетих първата беседа на Учителя, бях вече
студентка
и следвах философия.
След доста колебания, аз се реших да следвам тая дисциплина като мислех, че ще получа мъдрост. Аз обичах математиката и имах желание да следвам математика, но се страхувах, че ще остана с едностранчиво образование, няма да имам широк поглед за живота. От учителите си по математика бях останала с такова впечатление. Но аз останах разочарована от това, което получих от университета. Трябваше да изучавам разни философски системи, повечето от които ми се виждаха умствени спекулации, но не и мъдрост.
към текста >>
Като
студентка
, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев.
Аз обичах математиката и имах желание да следвам математика, но се страхувах, че ще остана с едностранчиво образование, няма да имам широк поглед за живота. От учителите си по математика бях останала с такова впечатление. Но аз останах разочарована от това, което получих от университета. Трябваше да изучавам разни философски системи, повечето от които ми се виждаха умствени спекулации, но не и мъдрост. Професорите се държаха официално, далечно от нас и аз се чувствах чужда на тях.
Като
студентка
, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев.
Слушах редовно лекциите му по естетика, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими. Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по естетика. Мене ме досрамя да си искам парите. Не бях способна да си защитя интересите, а нямах и близък, който можеше да ми помогне. Аз имах нужда от тези пари и много време ми отне работата.
към текста >>
47.
08.През един зимен ден
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Двете със Савка бяхме
студентки
по това време.
Със Савка си разпределихме работата, които беседи ще дешифрира тя и кои аз. Като се отвориха класовете в началото на 1922 год. пак си преразпределихме работата. Така работихме двете до началото на 1922-1923 учебна година. За тази година Паша не беше получила никакво назначение и остана да работи при Учителя.
Двете със Савка бяхме
студентки
по това време.
В 1923 год. Братството купи една пишеща машина „Адлер" с двоен шрифт с латиница. На нея Паша работеше, защото тя беше при Учителя на ул. „Опълченска" 66. По-късно, когато се преместихме на Изгрева и ние започнахме да пишем на нея машина.
към текста >>
Когато аз отивах при него, държеше се
студено
и много често грубо.
Дотогава животът ми течеше естествено и нормално без всякакви вътрешни бури и смущения. Цялото ми същество беше смутено, нямах кътче незасегнато. Преди имах неприятности, когато баща ми се прежени, много тежко преживях идването на втората майка, но имаше страни в мене, които останаха незасегнати. Всъщност първата година след като се случи това и аз допуснах тази физическа близост протече спокойно отвън. Той беше внимателен с мене, но не минаха две години и започна да се проявява грубо, престана да идва у дома.
Когато аз отивах при него, държеше се
студено
и много често грубо.
Аз това не можех да разбера, защото никак не бях се променила и не исках нищо повече, нямах изисквания, освен да се виждаме и да разменяме мисли. При такива случаи на близост аз му задавах въпроси, питах го, защо така се отнася с мене, какво съм направила. Това го дразнеше и често стигахме до конфликт. В такива случаи той имаше много груб език. Аз търсех вината в себе си и като не можех да я намеря, не виждах в какво съм сгрешила.
към текста >>
48.
09.„Агни йога
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
През цялото си
студентство
трябваше да поработвам, за да изкарвам малко средства за нуждите си.
Като му казах това и условията, които ми предлагат, Учителят ми каза: „Ами, ако някой друг издаде, ти как ще докажеш че не си? " За това нещо аз не бях помислила и отказах да приема. Спомням си, че след като бях работила две години при Учителя като стенографка, той веднъж ми даде три хиляди лева. Понеже в това време аз живеех при родителите си. Това беше една значителна сума за мене.
През цялото си
студентство
трябваше да поработвам, за да изкарвам малко средства за нуждите си.
Аз се хранех при баща си, но за другите разноски не можех да искам. Веднъж като поисках от баща си да ми даде пари да си платя таксата в университета, той ми направи остра забележка, че откакто съм се родила, все ходя в училище да уча, па какво съм направила, увлякла съм се, заблудила съм се. След това аз никога не поисках да ми даде нещо. Тогава в Братството имах една по-възрастна сестра, която беше учителка по шев и та пожела да ме учи. Аз вземах нещо да шия на другите, а пък тя ми кроеше и ме учеше как да направя това, което не знаех.
към текста >>
49.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Сега тука споменавате, че тази къща която е направена от камък и била много
студена
.
В.К.: Сега на майка ви първия съпруг почива и на вашият баща първата му жена умира. Е.А.: Умира, да. В.К.: Животът ги събира. Е.А.: И аз съм от тоя брак. В.К.: Вие сте от този брак.
Сега тука споменавате, че тази къща която е направена от камък и била много
студена
.
Там майка ви се разболява. Е.А.: Каменна къща беше, така от бигор камък. Хубава беше къщата, ама нехигиенична, защото не беше много поставена на слънце, някак по-усойно беше мястото и не беше много здравословна. В.К.: Не, прави ми впечатление друго, че родителите на първия брак на майка ти, на баща ти подаряват имота и го преписват, нали? Е.А.: Да, ама.
към текста >>
50.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-2
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Следвате философия,
студентка
сте с какво се издържахте?
Те усетиха, че има нещо. И знание има, и можене има, и разбиране има. В това отношение така, те се коригираха. В.К.: Вие сте започнали да следвате философия. С какво се издържахте?
Следвате философия,
студентка
сте с какво се издържахте?
Кой ви плащаше таксите? Е.А.: Ами при баща си живеех. В.К.: С какво се издържахте като студентка по философия? Е.А.: Като студентка, вижте какво. Аз имам там една история, разказвам я в романа си нали, за трите хиляди лева.
към текста >>
В.К.: С какво се издържахте като
студентка
по философия?
В.К.: Вие сте започнали да следвате философия. С какво се издържахте? Следвате философия, студентка сте с какво се издържахте? Кой ви плащаше таксите? Е.А.: Ами при баща си живеех.
В.К.: С какво се издържахте като
студентка
по философия?
Е.А.: Като студентка, вижте какво. Аз имам там една история, разказвам я в романа си нали, за трите хиляди лева. В.К.: Да, да. Е.А.: Е, сега как постъпи Учителят? След като работих при Учителя първите години, около две години така, Той ни даде на трите стенографки по три хиляди лева.
към текста >>
Е.А.: Като
студентка
, вижте какво.
С какво се издържахте? Следвате философия, студентка сте с какво се издържахте? Кой ви плащаше таксите? Е.А.: Ами при баща си живеех. В.К.: С какво се издържахте като студентка по философия?
Е.А.: Като
студентка
, вижте какво.
Аз имам там една история, разказвам я в романа си нали, за трите хиляди лева. В.К.: Да, да. Е.А.: Е, сега как постъпи Учителят? След като работих при Учителя първите години, около две години така, Той ни даде на трите стенографки по три хиляди лева. Сега другите какво ги направиха не знам, но аз всичките ги дадох на Любомир Лулчев.
към текста >>
В.К.: Сега четем: „Двете със Савка бяхме
студентки
по това време".
В.К.: Аз послушах, но ми беше много тъжно. Той не ме пусна, че беше вечерно време. В.К.: Вечер изобщо не ви пуща при Учителя. Е.А.: Не, не, не при Учителя никой не можа де ме спре. Виж при Учителя друг път той се опита веднъж да ме спре, ама не можа.
В.К.: Сега четем: „Двете със Савка бяхме
студентки
по това време".
Савка какво завърши? Е.А.: И тя философия. В.К.: В същото време ли завърши или? Е.А.: Тя свърши малко по-рано преди мене, щото аз така се омотах. В.К.: Да, ясно.
към текста >>
51.
ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 9
Сутрин
студено
ли е вика се Еленка, защото тя най-бързо би приготвила печката да пее и топли без /стенографски текст/.
Нека бъде това моето ДОБРО-УТРО- към тебе, мила Еленке. Сега по-нататък. В „Парахода" само твоето легло го няма, но не и ти. Загуби ли се нещо, търси се Еленка, да каже къде е то. Няма ли нещо приготвено, търси се Еленка, защото, ако би била тя тука непремено тя щеше да го направи, да го приготви.
Сутрин
студено
ли е вика се Еленка, защото тя най-бързо би приготвила печката да пее и топли без /стенографски текст/.
И ние наготово, на топличко ще станем и т.н. и т.н., защото имам и друго да ти пиша. Не само това. /Стенографски текст/. Сега един интерес и към тебе, гори ли твоята печица; занимаваш ли се с приготовления за държавния си изпит.
към текста >>
Еленке, докато отида до кухнята да пия една гореща вода, понеже е
студено
и връщам се да си допиша писмото, обаче Паша превзела правителството и написала свое писмо в моето.
Като написах „петък", веднага ми дойде главната мисъл от тазутринната лекция на Учителя: „ Човек трябва да мисли, като природата, да чувствува като природата и да постъпва като природата". Довиждане, Еленуца! Сърдечни поздрави и Витошка целувка от Паша! Много здраве на Верка, ако я видиш. /Почерк на Паша/.
Еленке, докато отида до кухнята да пия една гореща вода, понеже е
студено
и връщам се да си допиша писмото, обаче Паша превзела правителството и написала свое писмо в моето.
Както и да е сега продължавам. Мисля си и ти ходиш всяка сутрин до Бабутица и обратно до школото. Паша иска да върви, че ми иска писмото да го вземе, нали утре трябва да го получиш. Сърдечни привети и добропожелание. Савка. Вече гимнастическите упражнения ги правим с музика.
към текста >>
52.
ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Тук не е особенно
студено
, макар, че вчера валя дъжд, днес имаше слънце, но сега са го позакрили облаците.
Моля ти се, много ти се моля, ако обичаш кажи ми ще дойдеш ли, ако и ти сам знаеш разбира се. Хубава е планината, чист е въздухът, но празна е, няма те тук, когато те потърся да те видя - тъй с физическите си очи. Взела съм Занони да я чета тук, после някоя тетрадка, ако напиша...,в която реставрирам, което си ми говорил през последните седмици и когато се заливах в смях, аз все си мислех, че ще има нещо. А очите ти бяха тъй светли, както рядко са били по-рано. Бог да те пази, на Него се надявам и уповавам.
Тук не е особенно
студено
, макар, че вчера валя дъжд, днес имаше слънце, но сега са го позакрили облаците.
Но нямаше турозукана и посрещане, гимнастики. Вчера когато идваше Учителят всички тъй бяха заети със своите си работи да си построяват палатки, та никой и не обърна внимание. Липсва почитание, и пак си мисля, няма с кого и Той да си продума няколко думи. Всички само блеят. Завчера, изброяват, изброяват имената, на които ще бъдат в автомобила и най-после притурят и Учителя.
към текста >>
53.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Бил е активен
студент
.
В това време, когато Учителят следва в Америка там е и нашият брат Граблашев. Когато 1922 год. брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо за живота на Учителя в Америка. Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил. Учителят в Америка е прекарал шест години.
Бил е активен
студент
.
Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар.
към текста >>
Той общувал със
студентите
и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание.
Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил. Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност.
Той общувал със
студентите
и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание.
Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея.
към текста >>
Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред
студентите
.
Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание.
Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред
студентите
.
Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи.
към текста >>
Там е имало един
студент
българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар.
Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите.
Там е имало един
студент
българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар.
Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи. Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него.
към текста >>
Савка познавах от университета, защото бяхме
състудентки
по философия.
Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия.
Савка познавах от университета, защото бяхме
състудентки
по философия.
Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея.
към текста >>
54.
II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
В това време тя е
студентка
.
Там Учителят държа неделните беседи и лекции на Общия клас. В 1921 год. и 1922 год. Паша я преместиха от София в Русе, за наказание, защото държала беседи на ученичките и им говорела за идеите на Братството. Тогава остана да стенографира само Савка.
В това време тя е
студентка
.
Аз посещавах беседите на Учителя от 1920 год. и си водех стенографски бележки за себе си. През 1920 год. аз се явих на конкурс за стенографка в Народното събрание и цялата зима докато траеше сесията аз редовно стенографирах заседанията в Народното събрание. И така добих малък опит по бързопис.
към текста >>
55.
V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
И трябва да кажа, че нямаше случай на заболяване и
простуда
.
беше построена една дървена хижа при първото езеро под Мусала. Следващите години започнаха да строят голяма хижа, но я строиха повече години и си спомням, че при вятър сме се крили на завет до издигнатите стени на хижата, но беше недовършена. Ние тогава не чакахме да се довърши хижата, защото започнахме да ходим на езерата. Тогава ние бяхме млади, но имаше и възрастни сестри и братя, които идваха с нас при същите условия. Едничката услуга, която им правехме беше, да ги оставим да полегнат по-близо до огъня, който се поддържаше цяла нощ от по-младите братя.
И трябва да кажа, че нямаше случай на заболяване и
простуда
.
към текста >>
56.
VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Денят на обиска беше
студен
.
Разбира се, че не ми ги върнаха. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите разбрах, че те нямат намерение нито да ги върнат, нито да ги запазят. Те преобърнаха цялата ми къща. Всички помещения, навсякъде претърсиха, дори и бараката за въглища и дърва.
Денят на обиска беше
студен
.
И след като бяха претърсвали един час, аз разбрах, че дълго ще претърсват, поисках да запаля печката. Като отивах да взема дърва и въглища с мене идваше агент. Те ме държаха цели 12 часа от пет часа сутринта до пет часа след обед. Като едни идваха, други си отиваха. Малко преди пет часа след обед дойде един млад, нисък, набит агент, който щом влезе в стаята, всички портрети на Учителя свали, извади ги от рамките, самите портрети смачка и ги тури в чувала, а ми остави само празните рамки.
към текста >>
57.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
Бях
студентка
, баща ми не ми даваше, бях в Братството и той намираше, че съм се заблудила, както говореха другите хора, както на него хората му говореха.
В.К.: Там съм виждал, че има беседи, пише четено в Чам Курия. Е.А.: Чам Курия, да. В.К.: И вие там, в горското училище всички спяхте. Е.А.: Не, аз не отидох. Аз отидох само на екскурзията, защото аз нямах пари.
Бях
студентка
, баща ми не ми даваше, бях в Братството и той намираше, че съм се заблудила, както говореха другите хора, както на него хората му говореха.
А той когато, баща ми отиде да чуе Учителя все ми вика: „Ленче, Той много хубаво говори, какво, в туй няма лошо". После друго рече: „Ами Той на светец прилича". В.К.: На светец прилича. Сега през 1922 год. летувате в Горското училище.
към текста >>
58.
XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това стана сега, защото се чакаше пристигането на братята и сестрите -
студенти
и
студентки
от провинцията.
Гарвалов, Г. Томалевски, Г. Радев, К. Кузманов, К. Константинов, Паша Теодорова и М. Тодорова.
Това стана сега, защото се чакаше пристигането на братята и сестрите -
студенти
и
студентки
от провинцията.
Комитет осмисли по-важните въпроси свързани с издаването на списанието, говори с Учителя и това, което реши ви съобщава: По отношение на програмата да бъдат застъпени следните отдели: 1. Общи статии по окултизма. 2. Специални въпроси из окултните науки. 3. Научни въпроси, разгледани в светлината на окултизма. 4. Кратки художествени литературни работи с окултно съдържание, а именно такива, които отразяват вътрешния живот на ученика. 5.
към текста >>
59.
XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Ще вървите по начина: Гладният го вълнува хлябът какъв ще бъде, топъл,
студен
или мухлясъл.
Също ръцете, очите, ушите. Всеки един човек вътре в природата е един уд, един орган на това велико тяло и трябва да знае какво е неговото предназначение, разбира ли своето предназначение, по-лесно може да върви. Какви могат да бъдат неговите функции и работа, която може да изпълни. /Стенографски текст/. (Мълчание). Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното.
Ще вървите по начина: Гладният го вълнува хлябът какъв ще бъде, топъл,
студен
или мухлясъл.
Така иде от знанието, пак същия закон, но трябва да се създаде едно знание солидно. Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин. Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце. Отишъл на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа, ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обед. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание.
към текста >>
Има
студенти
, които свършват, като работят в кухнята.
За вас, той е най-добрият метод, не какво са писали учените хора. Какво са писали те, то понякога може да съответствува с природата на човека. И според тия методи ние ще нагодим да може да използвате общия принцип, тъй че всеки един според метода, който има да може да използува и прилага. Зависи от вашата добросъвестност вашата искреност и дълбокото ви желание. В това отношение американците са на първо място.
Има
студенти
, които свършват, като работят в кухнята.
Вие ще кажете: „Нямаме условия". Ще използвате всички условия, то е добре, когато дойдат хубавите условия, но всички условия трябва да се използват. И при най-лошите условия, когато кълцате лук можеш да намериш 5-10 мин. да четеш. Сега втори път ще видим тогава." Вергилий Кръстев, Ефросина Ангелова-Пенкова
към текста >>
60.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от
простуда
222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен?
Спасен от гладна смърт 211. Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215.
Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от
простуда
222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен?
233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.).
към текста >>
61.
01 - 01. ЗАКУСКИ И УРОЦИ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
В къщи спели в
студена
стая, защото нямали пари за гориво.
Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден. В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала. Децата на бай Вълчо закусвали сутрин още в постелите си с коричка хляб, но и тя им се услаждала.
В къщи спели в
студена
стая, защото нямали пари за гориво.
Колкото дърва имали, майката ги пазела за готвене и печене на хляб. Спели на земята под общ губер. Ходели боси на училище и през зимата, като тичали по заледената улица до училище, а след като седнели на чина, дълго си търкали краката един в друг, докато се затоплят. Богатите деца в класа сутрин закусвали с бюреци или банички, чийто вкус Георги не познавал, а само ги гледал и преглъщал. Но тези деца, като виждали успеха на Георги в училище, посъветвани от родителите си, почнали да му купуват закуска, а той да им разказва уроците и да им помага, за да си решават задачите.
към текста >>
62.
01 - 13. НАЧАЛО НА ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Те не забелязвали как минавали дългите
студени
зимни нощи.
13. НАЧАЛО НА ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ По това време групата растяла. Почнали да се събират по домовете, където в песни и молитви почти осъмвали.
Те не забелязвали как минавали дългите
студени
зимни нощи.
Голямо било въодушевлението им от новата вяра в Бога и Учителя. Хората от Бялото Братство тогава били между най-редовните в посещаване на богослуженията в православната църква и изпълнявали всичко, което църквата предписвала. Но по-късно, когато поповете научили за тях, че са от Бялото Братство, почнали да говорят пред тях срещу Учителя и учението му, за да ги възвърнат отново в своето стадо, понеже ги смятали за заблудени овце по чужда богохулна секта. Тогава хората от Бялото Братство престанали да ходят в църквата и започнали да се събират по домовете.
към текста >>
63.
01 - 32. ПРИ БОЛНО ДЕТЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Виелица,
студ
и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му пътуване.
Само преди два дни брат Куртев сънувал сън, в който видял Учителя, който бил много строг, като му казал: „Ученикът преди всичко пред нищо не трябва да се колебае. Даже ако трябва да пожертва и живота си. " Куртев казал: „И аз съм готов да се пожертвам. " Учителят спокойно отговорил: „Добре. " Селото се намирало на 17-18 километра от града.
Виелица,
студ
и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му пътуване.
Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за пътуване, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - „Тук се касае за живота на едно дете. Родителите ме чакат, как да не отида? Там се води борба на живот и смърт и аз трябва да отида. " Нито лошото време, нито загрижеността на жена му били в състояние да го разколебаят от предстоящото пътуване. Легнал да спи.
към текста >>
64.
01 - 37. ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Съпругът болен, жената родилка, а стаята голяма, гола, пуста, дори
студена
, без отопление.
Той се вслушал в гласа и минал по друг път. Като наближил дома на баба Каля, майка на партизанин от преди 9 септември 1944 г., почувствал, че там трябва да отиде. Държавата им била направила голяма нова къща в замяна на малката къщурка, която жандармеристите били опожарили през 1944 г. Онази власт тогава палеше и изгаряше къщите на комунистите — партизани. Когато влязъл в този дом, заварил семейството в тежко положение.
Съпругът болен, жената родилка, а стаята голяма, гола, пуста, дори
студена
, без отопление.
Имало две легла и една печка всред стаята, незапалена. Извадил всичките пари, които имал - 2000 лв. и ги оставил да си купят гориво и храна, както и всичко необходимо за бебето, чието гласче едва се чувало. Родилката станала и тръгнала да купува дърва за огрев и храна. Болният съпруг скоро оздравял и почнал работа.
към текста >>
65.
01 - 38. ПОМОЩ ЗА БЕДНАТА ВДОВИЦА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
38. ПОМОЩ ЗА БЕДНАТА ВДОВИЦА От няколко дни духал
студен
вятър.
38. ПОМОЩ ЗА БЕДНАТА ВДОВИЦА От няколко дни духал
студен
вятър.
Било есен. Пожълтелите листа се стелели по земята. Тъмни облаци скривали синьото небе. Било ранна утрин, когато брат Куртев влязъл в кафенето да пие утринното си кафе. Хората от съседната маса разговаряли и той, без да иска, се заслушал в разговора им.
към текста >>
66.
01 - 41. ПОМОЛИ СЕ СЪРДЕЧНО
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Товарил колата и пеел, не виждал виелицата и не чувствал
студа
, защото му било топло на душата.
" Отива брат Петър при съседа, изказал мъката си чистосърдечно и го помолил за малко сено, което той щял да върне след като се разтопи снега. „Може, бе комшу, ще ти дам, защо да не ти дам", казал дружелюбно богатият съсед. „Иди, докарай колата и натовари си ей там, от оная, най-голямата купа сено. " Светнало на брат Петър. Тичешком запряга колата, товари сеното от двора на съседа и се чудил сън ли е или яве.
Товарил колата и пеел, не виждал виелицата и не чувствал
студа
, защото му било топло на душата.
Радост изпълнила сърцето му, като видял какви чудеса прави Господ. Нали той лично беше се помолил вечерта Богу и Бог бе чул молитвата му и отворил сърцето на богатия съсед, което беше затворено досега за всички селяни. Товарел сеното и пеел любимата си песен: „Любовта е извор, тя живота ражда". Пеел за себе си, пеел за съседа си, пеел за стадото си, което ще бъде нахранено и спасено от гладна смърт. От този ден вярата на брат Петър в живия Бог, на Когото служим, укрепнала още по-здраво и той поел пътя на доброто, пътя на Бялото Братство.
към текста >>
67.
01 - 54. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Голям
студ
сковавал всичко.
Знае се, че тази вода лекува стомах и други болести. Една дамаджана отивала за София, а друга се връщала. Случило се тъй, че веднъж брат Куртев бил много зает и не можал да отиде за вода, ето защо помолил друг брат, който бил по-свободен, той да отиде вместо него. Този брат приел поръчката и отишъл на Чортлен, където чешмата едва течала на тънка струйка, поради което много хора се трупали. Било зимен ден.
Голям
студ
сковавал всичко.
Въпросният брат измръзнал и не дочакал да се напълни дамаджаната, отишъл на близката чешма да я допълни с лъжънска вода, пак минерална. Когато Учителят получил водата, а след няколко минути минава Верка, дъщерята на брат Куртев, Учителят я извикал и й казал строго: „Пиши на баща си, той лично да пълни водата от Чортлен! " Тя веднага писала и баща й се изненадал от това писмо. Отива при онзи брат и го пита откъде е напълнил дамаджаната. Братът му отговорил както си е било.
към текста >>
68.
01 - 75. ИЗПРАЩАНЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Боровете бдяха безмълвни,
студени
, свидетели неми на очи насълзени.
Видяхме звезди. Замлъкна навеки таз блага уста, дето бе тешила скърбящи сърца. Събрани край него, потънали в скръб, днес за сетно сбогом и за сетен път. " » " Дигнаха ковчега с останките тленни, а духът отлитнал в покои нетленни. Смирено бадеми вейчици поклащат, скъпия покойник навеки изпращат.
Боровете бдяха безмълвни,
студени
, свидетели неми на очи насълзени.
Прощално тополи върхове разклащат, скъпия брат Куртев навеки изпращат. Тиха скръб в сърцата на вълни прелива. Всяка душа близка в песен скръб налива. Уста ни потрепват в молитвен екстаз, и шепнат: „О, Велики Боже, грижи се за нас! " Георги Събев -1961 г.
към текста >>
69.
01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
" Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме
студенти
, други завършили университети.
Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. А това означава, че ще го прояви в следващия си живот.
" Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме
студенти
, други завършили университети.
За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копае него. Брат Ради я научи как да копае, как се сади лук и чушки и накрая получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология.
към текста >>
70.
01 - 83. БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Студено
, кално, неприветливо.
Преди години Учителят беше на „Сините камъни", в Сливенския балкан, с група приятели, край буйния извор Куш Бунар. Сутринта, като се миеше, Учителят посочи на запад три облачета и каза: „Днес ще имаме гости, трима души. " И наистина, същата вечер пристигнаха от София трима възрастни братя, тръгнали инкогнито, никой да не ги знае. Друг път, при една екскурзия ние имахме всички възможни пречки - и от транспорта, и от времето. От вечерта заваля дъжд, тежки облаци надвиснаха ниско над земята.
Студено
, кално, неприветливо.
Някои от приятелите се отказаха да тръгнат в такова време. Беше уговорено да се тръгне в три часа сутринта, още в тъмно, за да се стигне за изгрев слънце на върха - Петров връх. Братът Георги Куртев, който щеше да придружава Учителя, въпреки дъжда, се явява навреме. Учителят е готов, чака го, а дъждът вали из ведро. Учителят казва на брата: „Погледни на изток, не се ли вижда нещо?
към текста >>
71.
02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
Но това се оказало трудно и неудобно за през
студените
зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето.
била направена сградата. Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна.
Но това се оказало трудно и неудобно за през
студените
зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето.
Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам.
към текста >>
72.
04 - 02. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от
студената
изворна вода.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от
студената
изворна вода.
Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>
73.
07 - 04. МОЯТА ПЕЧКА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
След направената справка в
студената
стая, сестрата, вече с премръзнали ръце го попитала: „Брат Звезденски, в стаята ти е леден
студ
, защо не си запалиш печката?
Сестрата го догонила по пътеката, за да си уговорят среща към следобедните часове, за да си допълни своите бележки от неделната беседа. Когато дошъл часът на срещата, сестрата напуснала топлата стая и отива в дома на Звезденски. „Идвам, брат, готов ли си? " - казала тя. - „Заповядайте, чакам ви", отговорил той и отворил вратата, наметнат с балтон в стаята, което обстоятелство я изненадало.
След направената справка в
студената
стая, сестрата, вече с премръзнали ръце го попитала: „Брат Звезденски, в стаята ти е леден
студ
, защо не си запалиш печката?
Така може да простинеш. Ето, ти си цял посинял." - „Моята печка, сестро, е особена, не е като другите печки." - „Какво й е особеното? И тя е като моята „Вулкан" и много добре ми топли стаята. Много съм доволна." - „Печките може да си приличат, казал брата, но те са различни. Особеното на моята е това, че тя гори само когато Господ каже." Сестрата слушала, но не могла да разбере символичния език на брата.
към текста >>
Когато там си свършила работата, отишла право при Учителя и му разказала как братът стои в
студената
стая, а не си запалвал печката, като казала, че неговата печка гори само когато Господ каже.
Така може да простинеш. Ето, ти си цял посинял." - „Моята печка, сестро, е особена, не е като другите печки." - „Какво й е особеното? И тя е като моята „Вулкан" и много добре ми топли стаята. Много съм доволна." - „Печките може да си приличат, казал брата, но те са различни. Особеното на моята е това, че тя гори само когато Господ каже." Сестрата слушала, но не могла да разбере символичния език на брата.
Когато там си свършила работата, отишла право при Учителя и му разказала как братът стои в
студената
стая, а не си запалвал печката, като казала, че неговата печка гори само когато Господ каже.
Учителят бръкнал в джоба си, извадил банкнота от 500 лева, дал я на сестрата, като й казва: „Иди при брата и му кажи, че Господ казва да си запали печката." На другия ден печката на брата горяла, защото Господ бил казал. А пък брат Звезденски си купил дърва за огрев с предадената му банкнота. Твърде често и ние тъй много се улисваме в своите работи, че забравяме за нуждите и интересите на другите. От ученика се иска прозорливост. А случката се бе случила с Елена Хаджи Григорова.
към текста >>
74.
07 - 09. ТРИТЕ БУДИЛНИКА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Бил най-старият
студент
и завършил на 65 години.
Когато си купил третия будилник, трите заедно го събуждали. Ставал и започвал да чете, но тъй като бил уморен, скоро заспивал. Тогава си направил катедра, на която да чете прав, за да не заспива. Така победил всички трудности и си вземал редовно всички изпити. Изкарал и стажа.
Бил най-старият
студент
и завършил на 65 години.
Назначили го лекар в град Разград. Бил добър лекар и всички го търсели. Така той придобил желаното постоянство. Живял над 80 години. Пример за подражание.
към текста >>
75.
07 - 30. ДА СИ ПОДРЪНКАМЕ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Двама
студенти
се разхождали из гората.
30. ДА СИ ПОДРЪНКАМЕ Било пролет. Хубаво време. Неделя. Птичките подхвръквали от клон на клон и чуруликали весело.
Двама
студенти
се разхождали из гората.
Унесени в песента на пойните птички и лекото шумолене на гората, двамата млади мъже не забелязали как изминали гората и стигнали до Изгрева. „Хайде да отидем на Изгрева, да се срещнем със стареца, когото именуват Учителя, че да си подрънкаме с него", казал единият. „Да отидем", съгласил се другият. Отиват на Изгрева и влизат през източната врата. И ето, Учителят ги посреща и поканва да седнат при масите пред салона.
към текста >>
Студентите
помислили, че с нещо ще ги черпи и търпеливо чакали.
„Да отидем", съгласил се другият. Отиват на Изгрева и влизат през източната врата. И ето, Учителят ги посреща и поканва да седнат при масите пред салона. Учителят отишъл в приемната, взел две чаши, празни, с лъжички и им ги дал. Върнал се в приемната, където дълго се бавил.
Студентите
помислили, че с нещо ще ги черпи и търпеливо чакали.
Но след като минало близо час чакане, двамата младежи се чудели какво да правят. Дали още да чакат или да си тръгват. Обхванало ги нетърпение. Тогава Учителят идва при тях и им казал: „Е, подрънкахте ли си? Затова ви дадох тези чаши." Те се сконфузили от тия думи, защото разбрали, че Учителят е проникнал в мислите им.
към текста >>
76.
07 - 48. КИБРИТЕНАТА КЛЕЧКА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Печката не била запалена и стаята
студена
.
48. КИБРИТЕНАТА КЛЕЧКА Един зимен ден една сестра посетила приемната на Учителя.
Печката не била запалена и стаята
студена
.
„Учителю, ще позволите ли да запаля печката? Времето е студено." - „Може - казал Учителят - щом желаете." Сестрата заредила с дърва печката. Смачкала вестник и драснала клечка кибрит. Хартията изгоряла, но печката не се запалила. Драснала втора, трета, но все същото.
към текста >>
Времето е
студено
." - „Може - казал Учителят - щом желаете." Сестрата заредила с дърва печката.
48. КИБРИТЕНАТА КЛЕЧКА Един зимен ден една сестра посетила приемната на Учителя. Печката не била запалена и стаята студена. „Учителю, ще позволите ли да запаля печката?
Времето е
студено
." - „Може - казал Учителят - щом желаете." Сестрата заредила с дърва печката.
Смачкала вестник и драснала клечка кибрит. Хартията изгоряла, но печката не се запалила. Драснала втора, трета, но все същото. „Чудна работа", си казала тя. „Не иска да гори." Учителят само наблюдавал и си мълчал, без дай каже нещо.
към текста >>
77.
07 - 59. ВЛАКЪТ СПРЯ НА ПОЛЕТО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ако капнеш
студена
вода върху хипнотизиран и му внушиш, че това е сярна или солна кисеилна, веднага ще се яви обрив като от киселина.
Тук ще споменем само два случая: Безтегловността не анулирали гравитацията? В пусти места извирала горчива вода, от която хората заболявали. Пророк Елисей се помолил и пуснал в извора сол и тя станала сладка. Загубила се горчивината й. Станала пивка.
Ако капнеш
студена
вода върху хипнотизиран и му внушиш, че това е сярна или солна кисеилна, веднага ще се яви обрив като от киселина.
Христос и учениците му пътували с лодка по море. Скоро се стъмнило и те веднага се намерили на близо сто мили от мястото, откъдето тръгнали. Има и много други случаи, явни, но непознати нам. Вътрешните окултни закони са над физическите.
към текста >>
78.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
По тоя повод отива там, сварва го в съвсем
студена
стая, както е разказано, да не го повтаряме.
Г. С.: Да, анархист-комунист, с оръжието в ръка искал да служи на народа, но после, като се запознава с идеите на Учителя, оставя оръжието и взима вече духовното оръжие, Словото на Учителя и с него работи В. К.: Този случай, който го описваш, тази сестра как се казваше? Г. С.: Еленка Хаджигригорова. Понеже той беше стенограф, водеше по-подробни бележки, а пък тя беше учителка и работеше в провинцията, искаше да има попълни бележки от беседата. И отива при него за справка, от неговия стенограм да си попълни записките.
По тоя повод отива там, сварва го в съвсем
студена
стая, както е разказано, да не го повтаряме.
В. К.: Сега, какво имал той в печката, комунистическа литература ли или каква? Г. С.: Нищо нямало, защото той бил без работа човекът, нямал въглища, няма дърва, няма нищо. В. К.: Но тука не е описано това нещо. Г. С,: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката. С банкнота, дадена му от Учителя, си купил дърва и печката почнала да отоплява.
към текста >>
Той е бил на 60-годишна възраст, когато е станал
студент
по медицина.
Г. С.: Той се казва Васил Томов, а пък Благодумов му е псевдонимът, литературния псевдоним. В. К.: Аз съм виждал някаква книжка от Благодумов. Г. С.: Той е писал книгата „Великото учение". Той с нея книга излезе пред българското общество. Не знам дали по-рано е издадена, преди този случай да е станал.
Той е бил на 60-годишна възраст, когато е станал
студент
по медицина.
Той е най-възрастният студент в българския университет и е бил член на братството. Причината за това е, че срещнал в някаква беседа, където Учителят казвал така: „Който иска да развие качество постоянство, да запише да следва научна дисциплина" и той намира за най-трудна медицината и заради туй отива да следва медицина, за да добие качества Той попада в затвора по време на септемврийското въстание 1923 година. В. К.: Той участвал ли е в политически събития тогава? Г. С.: Не е участвал, той попада съвсем случайно. Той не бил задомен и си готвел вечеря, когато идват и го арестуват.
към текста >>
Той е най-възрастният
студент
в българския университет и е бил член на братството.
В. К.: Аз съм виждал някаква книжка от Благодумов. Г. С.: Той е писал книгата „Великото учение". Той с нея книга излезе пред българското общество. Не знам дали по-рано е издадена, преди този случай да е станал. Той е бил на 60-годишна възраст, когато е станал студент по медицина.
Той е най-възрастният
студент
в българския университет и е бил член на братството.
Причината за това е, че срещнал в някаква беседа, където Учителят казвал така: „Който иска да развие качество постоянство, да запише да следва научна дисциплина" и той намира за най-трудна медицината и заради туй отива да следва медицина, за да добие качества Той попада в затвора по време на септемврийското въстание 1923 година. В. К.: Той участвал ли е в политически събития тогава? Г. С.: Не е участвал, той попада съвсем случайно. Той не бил задомен и си готвел вечеря, когато идват и го арестуват. Това е навярно някакво отмъщение от някого, лично отмъщение, без да има някаква причина.
към текста >>
Една сестра пожелала да запали на Учителя печката, стаята му била
студена
.
В. К.: Понеже Пеню е подвързал томчето, Учителят иска лично да му го връчи в знак на уважение и зачитане, че е подвързал томчето. А и да му каже нещо. Г. С.: Възможно е да е така. Но аз се изненадах. Следният случай е с „Кибритената клечка".
Една сестра пожелала да запали на Учителя печката, стаята му била
студена
.
Обаче не я била подредила както трябва, да сложи най-тънките съчки отдолу, че да се запалят. И печката не се запалва. Драснала две-три клечки, че и повече, но печката не се запалва. Тогава Учителят вземал, наредил наново дървата, драснал една клечка кибрит и печката се запалила. А пък тя драснала 5-6 и печката пак не се била запалила.
към текста >>
79.
08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Стоян Ватралски е бил съученик на Учителя,
състуденти
в Америка, в Бостън и оттам се познават и когато дойде тука, в България, той издаваше вестник „Зорница" на евангелистите, евангелистите - методисти, Те са няколко категории - евангелисти - методисти.
Например, да не нападнат, когато хората спят или да крадат и да направят някакъв смут и пр. и пр, От такива съображения се правеше това, като се поставяха постове. Брат Петко от Шумен, капитан Петко Христов от Шумен, той беше на военна служба още, той беше тъй да се каже оторизиран да се грижи за охраняване на събора и той нареждаше младите хора на постовете. Всеки пазеше там по два часа - кой колкото може и така. Понеже споменах името на Стоян Ватралски, ще кажа нещо за него.
Стоян Ватралски е бил съученик на Учителя,
състуденти
в Америка, в Бостън и оттам се познават и когато дойде тука, в България, той издаваше вестник „Зорница" на евангелистите, евангелистите - методисти, Те са няколко категории - евангелисти - методисти.
Няколко приятели го поканиха на събора и той присъства. Беше на гимнастиките и аз бях даже зад него, когато правим гимнастики. И той казваше, после пишеше във вестниците: „Бях в плен на Белите братя". Да, в такава форма го писа и изказваше своите впечатления. Но то в самата книжка е писано кои са Белите братя.
към текста >>
80.
08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Бях
студент
.
Г. С.: Христо-бояджията-Брадата, виждаме го на втората снимка, когато са прокарвали водопровода на Изгрева. Това, което си спомням за него, това е че той се занимаваше с билки, с магия, с туй - с онуй. Един път, понеже употребява много Беладона, а Беладоната е отрова и той поради туй за цял живот си загуби обонянието. Да, едва се е върнал от смърт. Имам такава опитност с Христо-Брадата.
Бях
студент
.
Живеехме с Неделчо на Изгрева, в една барака, близо до жилището на брат Боев. Който познава обстановката, която беше по-рано. По едно време чантата ми се загуби, няма ми студентската чанта. Чудя се къде е, какво е, какво може да стане с нея. Някой ми каза: „Кажи на Христо-бояджията!
към текста >>
По едно време чантата ми се загуби, няма ми
студентската
чанта.
Да, едва се е върнал от смърт. Имам такава опитност с Христо-Брадата. Бях студент. Живеехме с Неделчо на Изгрева, в една барака, близо до жилището на брат Боев. Който познава обстановката, която беше по-рано.
По едно време чантата ми се загуби, няма ми
студентската
чанта.
Чудя се къде е, какво е, какво може да стане с нея. Някой ми каза: „Кажи на Христо-бояджията! " Повиках Христо-бояджията в къщи, той попита: „Къде беше чантата? " - „Ей на това легло, на това място беше чантата и чантата изчезна." Той си сложи ръката, постоя така малко, психометрия изглежда че употребява, свързване по психически начин с предметите и местата, дето са били по-рано и каза: „Не се безпокойте, чантата ще се върне. Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място.
към текста >>
- Георги и Неделчо - ние живеем там, двамата
студенти
- взема чантата, свършва си работата и след 3-4 дена я донесъл.
Чантата е изчезнала в сила и ще се върне." И наистина, след 3-4 дена чантата я намерих пак на същото място. Пък имахме прозорец, Прозорецът имаше капак. А прозорецът затворен, ама капакът не е закачен и Антонов ни потърсил, но вратата заключена, нас ни няма. Бутнал капака - отворен, не е заключен. Бутнал прозореца - отворен, видял чантата, вземал я Иван Антонов, той тогава се занимаваше с журналистика, пишеше някои работи в редакция „Земеделско знаме", там издаваше нещо, по френология нещо издаваше, та му потрябвала чанта да си носи материалите и като няма никой, кой ще има чанта, кой?
- Георги и Неделчо - ние живеем там, двамата
студенти
- взема чантата, свършва си работата и след 3-4 дена я донесъл.
Значи Христо ми показа, че чантата ще се върне. Понеже има психически магнетизъм. После друго нещо - взема една крушка от нощна лампа с дебели навивки. Като я взема, без да е включена в контакта, и като правеше паси, и тя взе да светва в ръцете му, дето пипа лампата, Като си приближи пръстите, светва, като ги отдал ечи - угасва. Самите навивки се виждаха, ставаха червени и изчезваха, червени и изчезваха.
към текста >>
81.
08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света
студен
.
Искам да рецитирам едно стихотворение от Йордан Ковачев, един добър, идеен приятел, по убеждение толстоист, който се помина. Няколко години беше пращан в лагер. Това оказа влияние върху здравето му. Стихотворението е следното. В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян.
Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света
студен
.
Все тъй суетен, все тъй несретен животът вие около мен. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отзив срещам в света студен. По-нататък, при друго настроение, при по-високо и бодро настроение, поетът изразява своята мисъл така: Усмихни се, мъчено сърце, светла радост нека в теб надникне, вяра кротка ни да призове път небесен в твоите малки песни. И навеки нека отлетят стара мъка от засмяна младост.
към текста >>
Не виждам слънце, не чувам песен, ни отзив срещам в света
студен
.
Това оказа влияние върху здравето му. Стихотворението е следното. В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света студен. Все тъй суетен, все тъй несретен животът вие около мен.
Не виждам слънце, не чувам песен, ни отзив срещам в света
студен
.
По-нататък, при друго настроение, при по-високо и бодро настроение, поетът изразява своята мисъл така: Усмихни се, мъчено сърце, светла радост нека в теб надникне, вяра кротка ни да призове път небесен в твоите малки песни. И навеки нека отлетят стара мъка от засмяна младост.
към текста >>
82.
08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Карахме
студентските
години заедно, но по едно време се разделихме, защото пътищата ни се разделиха.
16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА С Неделчо Попов бяхме заедно.
Карахме
студентските
години заедно, но по едно време се разделихме, защото пътищата ни се разделиха.
Той стана оценител и университета за него загуби значение. Аз трябваше да уча, а той търсеше компания, време да минава и заради туй се разделихме, да живеем отделно и да има време аз да уча. Туй между другото го казвам. Сега да ви кажа нещо за неговия характер. Той много по-късно влезе в братството, обаче стана много близък с много приятели, защото е по-общителен.
към текста >>
Все още сестра Янакиева живееше към Руския паметник, имаше там някаква стаичка, която беше обиталище на
студенти
, като прииждат
студенти
.
Та някой път изпадаме в такива особени положения. Сега мога да ви разкажа за брат Цеко Ятулов, с когото от 1925 до 1928 година живеехме заедно в София на ул. „Фердинандова", сега „Христо Ботев" 85, близо до английската легация. Сега там има блокове, но тогава живеехме там с него и Петър Арабаджиев и сестра Стойна, на тавана живеехме. Това беше по времето, когато се създаваше Изгрева.
Все още сестра Янакиева живееше към Руския паметник, имаше там някаква стаичка, която беше обиталище на
студенти
, като прииждат
студенти
.
Кой от где изпадне гладен, няма къде да спи, там сестра Янакиева ги посрещаше и всеки ще намери една супичка да хапне, колкото гладен, колкото и жаден да е. Борис Николов, Георги Радев и др., всички я знаеха като сестра Янакиева. Там, при нея отиваха студентите, нямаше къде да отидат и тя решава: вече Учителят като е на Изгрева, и тя иска да отиде на Изгрева. Събира си багажа, който не е много, за кола няма, пък на гръб да се носи май множко. Брат Цеко беше много услужлив в това отношение, Бог да му дава светлина, на никого не отказваше.
към текста >>
Там, при нея отиваха
студентите
, нямаше къде да отидат и тя решава: вече Учителят като е на Изгрева, и тя иска да отиде на Изгрева.
Сега там има блокове, но тогава живеехме там с него и Петър Арабаджиев и сестра Стойна, на тавана живеехме. Това беше по времето, когато се създаваше Изгрева. Все още сестра Янакиева живееше към Руския паметник, имаше там някаква стаичка, която беше обиталище на студенти, като прииждат студенти. Кой от где изпадне гладен, няма къде да спи, там сестра Янакиева ги посрещаше и всеки ще намери една супичка да хапне, колкото гладен, колкото и жаден да е. Борис Николов, Георги Радев и др., всички я знаеха като сестра Янакиева.
Там, при нея отиваха
студентите
, нямаше къде да отидат и тя решава: вече Учителят като е на Изгрева, и тя иска да отиде на Изгрева.
Събира си багажа, който не е много, за кола няма, пък на гръб да се носи май множко. Брат Цеко беше много услужлив в това отношение, Бог да му дава светлина, на никого не отказваше. Каквато и услуга да иска някой от него, ще я направи. Винаги с усмивка посрещаше и вършеше услуги. Брат Цеко, той беше по услугите.
към текста >>
83.
08 - 19. ЖУРНАЛИСТИКА
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Брат Боев много ми помагаше и Жорж някой път е проверявал, та единственият аз бях, който участвах от най-младите хора, като
студент
още и в реализиране на „Житно зърно".
Нещо, което те интересува, напиши го и го дай. Ние ще го проверим и ако е хубаво, ще го публикуваме. И наистина ме изненадаха. Проверяваха статиите, което е излишно го махат, обаче никой не добавя нищо. Да съкращават може, но не могат нищо да добавят от себе си.
Брат Боев много ми помагаше и Жорж някой път е проверявал, та единственият аз бях, който участвах от най-младите хора, като
студент
още и в реализиране на „Житно зърно".
Помагах със статии. Публикувал съм от 1930 до 1940 година в десетина броя. Там нещо съм публикувал статии. Даже имам една в един брой, сега ако го бях запазил, викам, щях да ти я подаря. Един брой в списанието има статия „В училището на природата", тъй съм го озаглавил, Аз съм писал за мълчанието в едно от списанията, „За мълчанието" Различни теми сме разработвали.
към текста >>
Това е първата ми статия, в 1928 година съм почнал като
студент
.
" Щото ще кажат и други преписали от тук и там, събирал материал, другите нямат тези сътрудници и събират материал от другите печатни издания. Викам: „Пишете както е публикувана статията." - „Вегетарианството като идея за побратимяване", тя е многохубава статия, ако я намериш някога, прочети и ще видиш. Много статии съм писал, във вестник „Братство" писах. От 1930 година съм почнал във вестник „Братство" и „Житно зърно", до 1943/1944 съм поддържал връзка с тях. Обаче първата си статия съм написал, както вчера четохме, на 2.10.1928 година по въздържанието към „Светло утро" , публикувана във вестник „Светло бъдеще".
Това е първата ми статия, в 1928 година съм почнал като
студент
.
И по-нататък вече брат Влад Пашов, един път като отиваме на работа, аз отивам в държавната печатница, той отиваше в печатницата на „Земеделско знаме", където работеше. „Абе, Георге ти такива хубави мисли, такива хубави разсъждения имаш, защо не вземеш да напишеш някои статии? " Ама не знам, викам, какво да пиша. „Ето виж на „Правила за живота", „Правила за храненето" и за други, виж колко правила", ми каза. И вземах и ги написах и те ги публикуваха веднага и той ми отвори вратата във вестник „Братство" в Севлиево.
към текста >>
84.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Миркович още като
студент
бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция.
Оттам той възприел спиритическите убеждения и им останал верен до края на живота си. От Цариград /Истамбул/ заминал за Франция, където да продължи образованието си. Там постъпил в медицинския факултет на Монпелийския университет. Малко по-късно той се премества да следва пак медицина в гр. Пиза, което е направено вероятно по настояването на д-р Селемински, но скоро се връща пак в Монпелие, където довършва науките си с теза върху хигиената.
Миркович още като
студент
бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция.
Това било през Кримската война, 1853 -1856 година. Епидемията била победена. От Монпелие д-р Миркович се завръща в родния си град, откъдето е бил повикан и назначен за градски лекар в Стара Загора през 1858 година. След това се връща в Сливен и взема дейно участие в обществения живот. През 1861 година ходил в Браила, Болград, Букурещ и Цариград.
към текста >>
85.
09-03. ИЗПИТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Но за наша обща изненада времето още от вечерта се
застуди
и влоши.
Денят преди тръгването беше ясен. тих и топъл. Време чудесно за екскурзия. Събрахме се и решихме, че каквото и да е времето, ние ще изпълним обещанието си и ще отидем на екскурзия. Понеже пътят е дълъг, решихме да се съберем към полунощ в братския салон и в дванадесет часа да тръгнем от там с оглед да стигнем за изгрева на върха.
Но за наша обща изненада времето още от вечерта се
застуди
и влоши.
Задуха студен северен вятър, буря и виелица, Върхът, към който се насочвахме, бе далече, около двадесет километра. Докато дойде определеното време, вече земята бе покрита с бяла, снежна покривка, около двадесет сантиметра. Снегът продължава да вали и да замръзва. В уреченото време всички бяхме в братския салон, където си направихме обща молитва и 91 псалом и си казахме, щом Бог е пожелал да ни изпита, нека така да бъде, но ние знаем, че Той всичко ще превърне на добро. Тръгнахме с вяра и упование, без всякакво колебание.
към текста >>
Задуха
студен
северен вятър, буря и виелица, Върхът, към който се насочвахме, бе далече, около двадесет километра.
тих и топъл. Време чудесно за екскурзия. Събрахме се и решихме, че каквото и да е времето, ние ще изпълним обещанието си и ще отидем на екскурзия. Понеже пътят е дълъг, решихме да се съберем към полунощ в братския салон и в дванадесет часа да тръгнем от там с оглед да стигнем за изгрева на върха. Но за наша обща изненада времето още от вечерта се застуди и влоши.
Задуха
студен
северен вятър, буря и виелица, Върхът, към който се насочвахме, бе далече, около двадесет километра.
Докато дойде определеното време, вече земята бе покрита с бяла, снежна покривка, около двадесет сантиметра. Снегът продължава да вали и да замръзва. В уреченото време всички бяхме в братския салон, където си направихме обща молитва и 91 псалом и си казахме, щом Бог е пожелал да ни изпита, нека така да бъде, но ние знаем, че Той всичко ще превърне на добро. Тръгнахме с вяра и упование, без всякакво колебание. Излязохме вън - тъмно и мрачно.
към текста >>
Буря,
студ
, лапавица.
Снегът продължава да вали и да замръзва. В уреченото време всички бяхме в братския салон, където си направихме обща молитва и 91 псалом и си казахме, щом Бог е пожелал да ни изпита, нека така да бъде, но ние знаем, че Той всичко ще превърне на добро. Тръгнахме с вяра и упование, без всякакво колебание. Излязохме вън - тъмно и мрачно. Бялата снежна покривка едва се забелязваше.
Буря,
студ
, лапавица.
Като че всичко бе се съюзило против нас, за да ни разколебае. Големи снежни парцали се лепяха по лицата ни и замръзваха, но ние следвахме своя път. След като бяхме изминали около три километра, стигнахме реката, на която мост няма и трябваше да се събуваме и да я прегазим. Прегазихме реката, обухме се пак и продължихме пътя. Краката ни бързо се затоплиха.
към текста >>
86.
09 - 13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
През времето на моето
студентство
аз посещавах редовно беседите и поддържах жива връзка с Учението, но след като се омъжих, промених начина на живота си, като се оставих на течението на житейското море да ме тласка натук и натам за един твърде дълъг период от време, над двадесет години.
13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ Моето запознаване с Божието дело и с Учителя датира от края на ученичеството ми в Стара Загора.
През времето на моето
студентство
аз посещавах редовно беседите и поддържах жива връзка с Учението, но след като се омъжих, промених начина на живота си, като се оставих на течението на житейското море да ме тласка натук и натам за един твърде дълъг период от време, над двадесет години.
Този мой застой, това откъсване от Божието дело не може да се окачестви другояче, освен като дълъг духовен сън, духовна летаргия. След завършване на висшето си образование бях назначена за гимназиална учителка в град Троян, града, в който се установих да живея и се задомих. Повлече ме течението на живота и аз загубих воля да се съпротивлявам. По-късно ме преместиха по мое желание в град Б. като учителка по биология на бъдещите прогимназиални учители.
към текста >>
Като преподавателка в института еднаж случайно научих, че един от
студентите
-курсисти бил вегетарианец.
Този мой застой, това откъсване от Божието дело не може да се окачестви другояче, освен като дълъг духовен сън, духовна летаргия. След завършване на висшето си образование бях назначена за гимназиална учителка в град Троян, града, в който се установих да живея и се задомих. Повлече ме течението на живота и аз загубих воля да се съпротивлявам. По-късно ме преместиха по мое желание в град Б. като учителка по биология на бъдещите прогимназиални учители.
Като преподавателка в института еднаж случайно научих, че един от
студентите
-курсисти бил вегетарианец.
У мене се зароди желание по- отблизо (да се запозная) с него, за което търсех подходящ момент, но за голямо съжаление такъв все не ми се удаваше. Веднъж, през лятото, бяхме на излет. Случи се тъй, че ние за един момент останахме сами и аз се възползвах от случая да го попитам: „Научих се, че не сте ядели месо, верно ли е? " - „Да, другарко, верно е! " - „Добре, но можете ли да ми кажете защо." - „Да, мога и ще ви кажа.
към текста >>
87.
09 - 22. ИЗЯЖ ПИТКАТА И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тя поканила и своята приятелка,
студентка
по правните науки, която била с отрицателно отношение към Учителя.
22. ИЗЯЖ ПИТКАТА И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ Една девойка от София искала да се срешне с Учителя.
Тя поканила и своята приятелка,
студентка
по правните науки, която била с отрицателно отношение към Учителя.
Първата била по-възрастна, религиозна, била чела както окултна литература, така и от беседите наУчителя. Отишли двете при Учителя. Първата искала да пита нещо по някой вълнуващ я въпрос, а втората само я придружавала. Учителят ги приел и през цялото време разговарял само с нея. През това време студентката била изпълнена с най-черни и отрицателни мисли към Учителя.
към текста >>
През това време
студентката
била изпълнена с най-черни и отрицателни мисли към Учителя.
Тя поканила и своята приятелка, студентка по правните науки, която била с отрицателно отношение към Учителя. Първата била по-възрастна, религиозна, била чела както окултна литература, така и от беседите наУчителя. Отишли двете при Учителя. Първата искала да пита нещо по някой вълнуващ я въпрос, а втората само я придружавала. Учителят ги приел и през цялото време разговарял само с нея.
През това време
студентката
била изпълнена с най-черни и отрицателни мисли към Учителя.
Веднага тя получава силно главоболие, което не й давало покой. Най-после, когато те станали да си отиват. Учителятсе обърнал към студентката, задал й някои въпроси, подал й едно парче питка и й казал: „Като изядеш питката, главоболието ще мине." Те си тръгнали и се разделили. Студентката почувствала, че нещо я зове да се обърне, но тя не искала. Съпротивлявала се Все пак не могла да устои и се обърнала.
към текста >>
Учителятсе обърнал към
студентката
, задал й някои въпроси, подал й едно парче питка и й казал: „Като изядеш питката, главоболието ще мине." Те си тръгнали и се разделили.
Първата искала да пита нещо по някой вълнуващ я въпрос, а втората само я придружавала. Учителят ги приел и през цялото време разговарял само с нея. През това време студентката била изпълнена с най-черни и отрицателни мисли към Учителя. Веднага тя получава силно главоболие, което не й давало покой. Най-после, когато те станали да си отиват.
Учителятсе обърнал към
студентката
, задал й някои въпроси, подал й едно парче питка и й казал: „Като изядеш питката, главоболието ще мине." Те си тръгнали и се разделили.
Студентката почувствала, че нещо я зове да се обърне, но тя не искала. Съпротивлявала се Все пак не могла да устои и се обърнала. ВидялаУчителя на вратата. Той я повикал, дал й една книжка и й казал, че там ще намери отговор на своите мисли спрямо него. Поканил я в неделя да отиде на беседа.
към текста >>
Студентката
почувствала, че нещо я зове да се обърне, но тя не искала.
Учителят ги приел и през цялото време разговарял само с нея. През това време студентката била изпълнена с най-черни и отрицателни мисли към Учителя. Веднага тя получава силно главоболие, което не й давало покой. Най-после, когато те станали да си отиват. Учителятсе обърнал към студентката, задал й някои въпроси, подал й едно парче питка и й казал: „Като изядеш питката, главоболието ще мине." Те си тръгнали и се разделили.
Студентката
почувствала, че нещо я зове да се обърне, но тя не искала.
Съпротивлявала се Все пак не могла да устои и се обърнала. ВидялаУчителя на вратата. Той я повикал, дал й една книжка и й казал, че там ще намери отговор на своите мисли спрямо него. Поканил я в неделя да отиде на беседа. Тя си отишла в дома си, там изяла питката и веднага престанало главоболието, но на беседа не отишла, защото домашните й не я пуснали.
към текста >>
Тази
студентка
загубила много, дето не отишла на беседа, защото там щяла да чуе отговора на ония въпроси, които я вълнували и спъвали.
Съпротивлявала се Все пак не могла да устои и се обърнала. ВидялаУчителя на вратата. Той я повикал, дал й една книжка и й казал, че там ще намери отговор на своите мисли спрямо него. Поканил я в неделя да отиде на беседа. Тя си отишла в дома си, там изяла питката и веднага престанало главоболието, но на беседа не отишла, защото домашните й не я пуснали.
Тази
студентка
загубила много, дето не отишла на беседа, защото там щяла да чуе отговора на ония въпроси, които я вълнували и спъвали.
Учителят по всяка вероятност ги е изнесъл, но нея я е нямало, за да ги чуе и да се освободи от известни напластени в съзнанието й изопачени идеи.
към текста >>
88.
09 - 38. ЩАЙНЕР ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
38. ЩАЙНЕР ЗА УЧИТЕЛЯ През 1910 година Боян Боев бил
студент
в Германия.
38. ЩАЙНЕР ЗА УЧИТЕЛЯ През 1910 година Боян Боев бил
студент
в Германия.
По това време е почнал много активна работа в Швейцария и Германия големият окултист на запада, д-р Рудолф Щайнер. Тогава Боев отива при него и иска да се запише в неговата школа, а Щайнер му казал: „Иди си в България. Там е Мировият Учител." Боев идва в България и намира Учителя си и започва активна работа при Учителя. Разказал: Боев, 1954 година.
към текста >>
89.
09 - 55. КАК УЧИТЕЛЯТ МЕ ИЗЛЕКУВА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
„Така ще те осакатят." /Ще лекуват гърлото, а ще
простудят
стомаха и червата./ - „Ще слагаш горещ компрес." Отидох при сестра Ташка, за да ме научи как да направя, След три дни, като не получих облекчение, пак отидох при Учителя, за да му кажа, че компресът не помага. „Как?!
Пратиха ме при специалисти по гърлени болести в Александровската болница, където след прегледа един професор - руснак ми препоръча за възпалено гърло да гълтам парчета лед. Възразих му, че чай дори не мога да пия, а за друго е съвсем невъзможно. Връщам се оттам поради липса на легло и отивам при Учителя, и му казвам какво ми е препоръчано от професора. „Не! На никаква цена! " - казва Учителят.
„Така ще те осакатят." /Ще лекуват гърлото, а ще
простудят
стомаха и червата./ - „Ще слагаш горещ компрес." Отидох при сестра Ташка, за да ме научи как да направя, След три дни, като не получих облекчение, пак отидох при Учителя, за да му кажа, че компресът не помага. „Как?!
Не може да бъде! " Казах му как го правя, което той не одобри име прати при брат Боев, той да ме научи. След като го направих както трябва, след два дни оздравях и на третия ден отидох на работа бодър и весел. Онова, което ми направи впечатление беше абсолютната увереност в успеха на препоръчваното лекарство. Това бе Учителят, той винаги даваше само многократно проверен и методи за лечение.
към текста >>
90.
09 - 72. ВЛЯЗОХ БОЛЕН, А ИЗЛЯЗОХ ЗДРАВ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Веднъж бях се
простудил
така силно, че едва ставах от леглото.
72. ВЛЯЗОХ БОЛЕН, А ИЗЛЯЗОХ ЗДРАВ Един брат разказа следната своя опитност, която се отнася към 1937 година: Живеех на Изгрева.
Веднъж бях се
простудил
така силно, че едва ставах от леглото.
Следният ден бе сряда, школа в пет часа сутринта. Реших да отида на школа и след школата да попитам Учителя за лекарство. Влязох болен и седнах срещу Учителя. Той, още с идването ми ме погледна, започна лекцията, но след това се отклони и каза: „И най-тежката болест може да се излекува за половин час със силна вяра." Разбрах, че това го каза на мене. Когато свърши лекцията, аз излязох от салона напълно здрав и вече не беше нужно да ходя да го питам, защото той беше възприел мисълта ми и ми беше помогнал, беше ме излекувал.
към текста >>
91.
09 - 79. ЛЕК ОТ УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Поработил около един месец, но понеже в работилницата ставало силно течение,
простудил
се и взел да слабее.
Сестрите се интересували от него и казали на Учителя, че нямало работа. „Да отиде, рекох, на улицата към гарата", казал Учителят. А братът всеки ден излизал, но към гарата все още не бих ходил. Най-после отишъл към гарата, видял една техническа работилница и се отбил да попита. Те му дали една пробна работа, която извършил успешно, поради което веднага бил приет.
Поработил около един месец, но понеже в работилницата ставало силно течение,
простудил
се и взел да слабее.
Това станало причина той да напусне София и да се върне в Ямбол, при родителите си, за да се лекува. Преди братът да си отпътува, Учителят му препоръчал да пие гудрон /катран/ от аптеката. Това било лек за кашлицата, на която той не обръщал внимание. Пристигнал в Ямбол, където родителите му се заели с неговото лекуване. То продължило няколко месеца, но без резултат.
към текста >>
92.
09 - 93. ОБРАЛ ПЕЛЕНАЧЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
То нямаше дом, нямаше родители, а сега остава без нищо в
студената
прегръдка на съдбата.
93. ОБРАЛ ПЕЛЕНАЧЕ Един наш съсед бил войник на фронта през последната война. Един ден, като минавал по пътя през гората, намерил оставено пеленаче; той видял, че то било загърнато в хубава бархетена пелена. Харесал пелената и я взел, като оставил детето и без нея. Пеленачето заплакало, когато му взел пелената, но това не го трогнало. Той взел последното имущество на детето.
То нямаше дом, нямаше родители, а сега остава без нищо в
студената
прегръдка на съдбата.
Отминал войникът по своя път, и отнесъл пелената като трофей, и побързал в най-близките дни да вземе отпуск, за да отиде при своята жена и дете, за да ги зарадва с откраднатата пелена. Увили детето си в пелената, открадната от чуждо дете. Минаха години, порастна детето, но то не беше като другите деца, то се отличаваше. Нещо му липсваше. И до днес то се скита из улиците, негодно за нищо.
към текста >>
93.
09 - 111. ИДЕТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Двама
студенти
се заинтересуваха по-отблизо, ето защо аз им казах: „Идете при Учителя", като им дадох адреса на брат Боев.
Те ми са достатъчни." - „Не! Рекох, вземете още. Вземете повече." Като чух това, върнах се при брат Боев и му казах какво ми е казал Учителят. Брат Боев стана от мястото си и каза: „Виж какво, виж какво, щом Учителят е казал, вземи повече, ето ти сто екземпляра." Напълних куфара и отпътувах. Още същата вечер по влака ги продадох.
Двама
студенти
се заинтересуваха по-отблизо, ето защо аз им казах: „Идете при Учителя", като им дадох адреса на брат Боев.
Минало доста време от тая среща по влака. Студентът не отишъл при Учителя. Една вечер заспал и сънувал, че при него дошъл едни старец и му казал: „Ти нали обеща да отидеш при Учителя, защо не отиде? " И го повел през гората за Изгрева и го завел при брат Боев и се събудил. След тоя сън той отива веднага на Изгрева.
към текста >>
Студентът
не отишъл при Учителя.
Вземете повече." Като чух това, върнах се при брат Боев и му казах какво ми е казал Учителят. Брат Боев стана от мястото си и каза: „Виж какво, виж какво, щом Учителят е казал, вземи повече, ето ти сто екземпляра." Напълних куфара и отпътувах. Още същата вечер по влака ги продадох. Двама студенти се заинтересуваха по-отблизо, ето защо аз им казах: „Идете при Учителя", като им дадох адреса на брат Боев. Минало доста време от тая среща по влака.
Студентът
не отишъл при Учителя.
Една вечер заспал и сънувал, че при него дошъл едни старец и му казал: „Ти нали обеща да отидеш при Учителя, защо не отиде? " И го повел през гората за Изгрева и го завел при брат Боев и се събудил. След тоя сън той отива веднага на Изгрева. Било неделя преди обед. Влиза в салона и като погледнал на катедрата, видял Учителя, в чието лице познал оня същия старец, който му се явил насън и го бе завел при брат Боев.
към текста >>
За горното научих от писмото, което
студентът
ми писа след срещата си с Учителя.
Една вечер заспал и сънувал, че при него дошъл едни старец и му казал: „Ти нали обеща да отидеш при Учителя, защо не отиде? " И го повел през гората за Изгрева и го завел при брат Боев и се събудил. След тоя сън той отива веднага на Изгрева. Било неделя преди обед. Влиза в салона и като погледнал на катедрата, видял Учителя, в чието лице познал оня същия старец, който му се явил насън и го бе завел при брат Боев.
За горното научих от писмото, което
студентът
ми писа след срещата си с Учителя.
По разказа на Райна Каменова.
към текста >>
94.
09 - 118.КАК НЕБЕТО РАБОТИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Не е важна причината за задържането ми, но важното е, че ме туриха в една стая с един млад
студент
, който беше дошъл до отчаяние и искал да тури край на живота си.
118.КАК НЕБЕТО РАБОТИ На 19 декември 1956 година, когато приятелите бяха събрани в Тополица за осветяване на новия братски салон, мене ме задържаха и изпратиха в София, в затвора.
Не е важна причината за задържането ми, но важното е, че ме туриха в една стая с един млад
студент
, който беше дошъл до отчаяние и искал да тури край на живота си.
Същият младеж бе изял един килограм вар от мазилката, за да се отрови, но нищо лошо не бе последвало. Мислил следващата нощ да тури ръката си на фасонката на електрическата крушка, за да го убие токът. Но като отидох, поразговорихме се. каза ми защо е задържан. Причината не била голяма и аз го насърчих, че скоро ще го освободят.
към текста >>
95.
09 - 131. СЪН, КОЙТО ПРЕДСКАЗВА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
- „Сънувах, че минахме по този път." Стигнали извора, напили се с хубава
студена
вода, освежили се, напълнили манерките си за по път и продължили.
Събудил се и още бил под впечатлението на знаменателния сън. И ето, идва заповед аз настъпление - тръгват веднага. Той предупредил другарите си, че по пътя има хубав извор, където могат да се освежат и отпочинат. „А ти от где знаеш, че има извор? " - го питали другарите му.
- „Сънувах, че минахме по този път." Стигнали извора, напили се с хубава
студена
вода, освежили се, напълнили манерките си за по път и продължили.
Ето, стигнали и реката. Водата ги хванала до гърдите. Хванали се войниците на верига и минали реката. Никой не се удавил, но ето че скоро влезли в сражение, където били избити всичките му другари, цялата рота, като само той единствен останал жив. Той бягал напред, по посока към една височина, а неприятелят непрекъснато го обстрелвал.
към текста >>
96.
09 - 157. ОТСЛУЖИЛО ЧУЖДИ ПАРИ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Константин Константинович изчезна безследно от София и аз пих, както се казва, една
студена
вода.
След като същият успя да се сближи с мене, успя да заеме от мене 10 000 лева в заем, за да отвори ресторант. Парите, с които му услужих, не бяха мои. Взех ги в заем и подписах полица, която после плащах. Работата на ресторанта вървеше добре и съдържателят почна да печели добри пари. Парите му валяха като дъжд, както се казва, но въпреки това той не ми връщаше нищо.
Константин Константинович изчезна безследно от София и аз пих, както се казва, една
студена
вода.
Тъй безславно завърши тази сделка с Костантин Константинович, няколко дни след това отидох на Изгрева, където срещнах Учителя. Още отдалеч като ме видя, Учителят се засмя и ми каза: „На окултния ученик не е позволено да прави търговия под каквато и да е форма. Ето защо запомни: На вълци угощение не давай. С лисици договор не сключвай. С мечки приятелство не прави.
към текста >>
97.
09 - 165. ЧАВДАР ЩЕ СИ ДОЙДЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Но Чавдар порастна и е вече кандидат-
студент
по химия.
Тази му привързаност бе толкова голяма и очебийна, че майка му взе да ревнува. „Аз съм му майка - казваше тя - а тебе повече те обича." Чудна работа. С майка му не можахме да го разделим. Те, родителите му, искат да бъде при тях, а аз искам да бъде при мене в Ямбол. Една нощ сънувам сън, че ми се каза: „Чавдар ти ще го гледаш." Събуждам се и си мисля, как ще стане това, тъй като родителите му не го пускат да се дели от тях.
Но Чавдар порастна и е вече кандидат-
студент
по химия.
Но оказа се, че в Софийския университет няма място, а в Ямбол има и го приеха в Ямбол. И тъй, и вторият ми сън се сбъдна. Чавдар пак е при мене. Разказала: Майката на Чавдар.
към текста >>
98.
09 - 172. МАЙКО, ОГЛАДНЯХ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
172. МАЙКО, ОГЛАДНЯХ Бях
студент
в София, Следвах Естествени науки.
172. МАЙКО, ОГЛАДНЯХ Бях
студент
в София, Следвах Естествени науки.
Вече беше краят на семестриалната ваканция. Пътувах с влака за София и там се намерихме с брат Кирил Паскалев, който като ме видя, веднага ме покани при себе си в купето, въпреки че нямаше свободно място. „Ще се сместим", каза той. Седнах при него и си заговорихме като близки. Попита ме какво работя.
към текста >>
По това време като
студенти
, ние, хората от Братството носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
„Ще се сместим", каза той. Седнах при него и си заговорихме като близки. Попита ме какво работя. „Реферат, но не съм доволен от логическата връзка", му казах аз. Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър.
По това време като
студенти
, ние, хората от Братството носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
В купето имаше и други студенти и студентки, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името наУчителя. Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще гс изхвърля." След това се обърна към нас с думите: „А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов? " - „Знаете ли какво приказвате?
към текста >>
В купето имаше и други
студенти
и
студентки
, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името наУчителя.
Седнах при него и си заговорихме като близки. Попита ме какво работя. „Реферат, но не съм доволен от логическата връзка", му казах аз. Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър. По това време като студенти, ние, хората от Братството носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
В купето имаше и други
студенти
и
студентки
, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името наУчителя.
Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще гс изхвърля." След това се обърна към нас с думите: „А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов? " - „Знаете ли какво приказвате? Знаете ли кой е г-н Дънов?
към текста >>
Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на
студентите
, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще гс изхвърля." След това се обърна към нас с думите: „А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител?
Попита ме какво работя. „Реферат, но не съм доволен от логическата връзка", му казах аз. Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър. По това време като студенти, ние, хората от Братството носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти и студентки, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името наУчителя.
Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на
студентите
, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще гс изхвърля." След това се обърна към нас с думите: „А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител?
" Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов? " - „Знаете ли какво приказвате? Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете.
към текста >>
След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една
студентка
го запита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов?
Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър. По това време като студенти, ние, хората от Братството носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти и студентки, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името наУчителя. Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще гс изхвърля." След това се обърна към нас с думите: „А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме.
След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една
студентка
го запита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов?
" - „Знаете ли какво приказвате? Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза. След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но от никъде помощ, от никъде надежда.
към текста >>
И тъй, драги младежи, дъщеря ни оздравя."
Студентите
, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос.
- „Тя отиде да направи пражени филии", ми отговори дъщерята, но вече съвсем бодра. Седнах в стаята й, за да почакам идването на майка й. която след малко дойде и по лицето й се четеше неизказано доволство, че най-после дъщеря ни огладняла и поискала да яде, като казала: „Майко, гладна съм. Направи ми пражени филии." Това беше цяло събитие - дъщеря ни да поиска да яде. Като разпитах майка й за времето, когато се почувствала добре и поискала да яде, то съвпадаше точно с времето, когато аз бях паднал на колене пред Учителя и го молех за помощ.
И тъй, драги младежи, дъщеря ни оздравя."
Студентите
, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос.
Аз и досега съжалявам, дето не попитах за името и адреса на подполковника. Още не мога да си простя за това опущение. Разказал: Петър Камбуров, учител-пенсионер. Казанлък.
към текста >>
99.
09 - 184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО През лятото на 1965 година един брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност: Преди няколко години заболях от
простуда
.
184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО През лятото на 1965 година един брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност: Преди няколко години заболях от
простуда
.
Боляха ме гърдите, имах и кашлица, но въпреки това не обръщах внимание на здравето си и не вземах никакви мерки, като продължавах да работя. Един ден дойде при мене един брат от Пловдив, пратен от Учителя. Каза ми, че Учителят ще ми изпрати лекарство. Но след като минаха един-два месеца и не получих лекарството, аз писах на този брат напомнително писмо. Няколко дни след това го получих, което беше тъмнокафява течност, изпих го и не забелязах как оздравях.
към текста >>
100.
09 - 187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на
студентския
санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево.
187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/. Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках. През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше.
След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на
студентския
санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево.
Там се правеха разни операции. Като видях това, обезстраших се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест. Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се. Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна.
към текста >>
НАГОРЕ