НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
140
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ
,
ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА
,
ТОМ 8
И една сестра ми каза, когато свърши беседата: "Тук толкова хора идват на
студа
и като слушаме г-н Дънов отвътре и отвън ме топли".
Учителят говори на прозореца и слушателите са отвънка. В: И отвънка и отвътре. Тогава няма място. Т: Няма място. Това е и през зимата.
И една сестра ми каза, когато свърши беседата: "Тук толкова хора идват на
студа
и като слушаме г-н Дънов отвътре и отвън ме топли".
В: И никой не се разболя. Т: Никой. И в салона, прозореца отворен, духа вятър. В: В салона на Изгрева, нали? Т: Не, то в салона на Изгрева по-късно беше.
към текста >>
2.
49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ
,
,
ТОМ 8
Та се разбра, че с тези лекции Учителят си има свой план и защо Учителят в различни области дава светлина и гледа как се отразява на
студентите
, на учениците и къде някой поспира, къде някого усилва.
Остави сух онзи, що има подкрепата на Учителя. Та такива работи правеше. Те искаха повече привилегии от другите, пък не бяха нито по-културни, нищо. Така човешките слабости се проявяваха, но те бяха от голям интерес, защото такива лекции са неповторими. Използваше Учителят отрицанието, работеше чрез него, трансформираше го, променяше посоката му и да го освети, така да се каже, да не се повтарят тези неща.
Та се разбра, че с тези лекции Учителят си има свой план и защо Учителят в различни области дава светлина и гледа как се отразява на
студентите
, на учениците и къде някой поспира, къде някого усилва.
Той си знае. Той си има една програма, която само Той я знае и по която се ръководи.
към текста >>
3.
58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972
,
,
ТОМ 8
Северът на това селище беше запазен от
студения
вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук.
58. КВАРТАЛЪТ "ИЗГРЕВ" (1921-1972) Учителят създаде кварталът Изгрев в Софийското поле, в полите на Витоша, синя като небето, със сребърна украса в косите, които всяка сутрин поруменяваха, преди хората да се посрещнали първия лъч.
Северът на това селище беше запазен от
студения
вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук.
А те прииждаха. Като гъбки изникваха малки къщички, приютяваха млади хора, жадни за знание, за нов живот, тук слязъл от мечтите, в които нямаше освен една маса, с много тетрадки и моливи върху нея, един стол и едно легло. Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер. Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен. Учителят, бързи и подвижен, лек, планиращ, предвиждащ и присъству-ваш едновременно във всичко, очакваше утрото, когато и Словото ще заструи, знанието ще протече и навлезе в чакащите, искащите, търсещите.
към текста >>
4.
77. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН В РАННИ ЗОРИ
,
,
ТОМ 8
Донесе ни поздрав, донесе ни здраве, донесе обилно богатство - без мер -откри ни полето, небето, простора донесе ни чакан топлик през
студа
. 7.
3. Пътеката бързо минавам без отдих, там горе пристигам в предслънчев живот, безшумно присядам, на изток поглеждам. А там! се открива безмер красота. 4. Предвестници бързат, светилници носят, явяват се в блясък и багри безброй, злато разтопяват, със него рисуват и диплят коприна, разтилат, кроят. 5. Слушатели идват, поспират и сядат, и те се заглеждат в зората брилянт, Учителят благи пристигна и спре се -в този миг Първенецът долитна крилат. 6.
Донесе ни поздрав, донесе ни здраве, донесе обилно богатство - без мер -откри ни полето, небето, простора донесе ни чакан топлик през
студа
. 7.
Полето отметна сребристи воали, лъчи заиграха по росни треви, небето наметна великата дреха, а ние запяхме: Грее слънцето... 8. Изпяхме задружно таз хубава песен, любима на всички тук братя, сестри, Учителят благи, Учителят светъл, отвори уста, това ни каза: "...Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приеме светлина, после - топлина, след това - въздух и най-после твърда храна за тялото. И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло. Да се храни човек със светлина, това значи да възприема светли мисли за ума си. Да се храни с топлина, това значи да възприема добри, възвишени чувства за сърцето си.
към текста >>
5.
78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ
,
,
ТОМ 8
2. И групи си тръгват една подир друга, прекрасното време към своя е край,
студи
,
застудява
и време и пръсти, и ето внезапно - 0, сняг!
Когато отидох на върха там горе при изгрев слънце, във ранни зори, беседата чете брат Георги. А всички от лагера рилски си бяха веч тук. 2. И слушаха думи прекрасни и топли, изказани тука по тези скали, от нашия светъл и мъдър Учител по същото време, по същия час. 1. Защо мило слънце не ни веч огряваш? Мъглите затулват любимия лик, сгъстяват се, пълнят със мрак планината, дъждец превалява - каква сивина!
2. И групи си тръгват една подир друга, прекрасното време към своя е край,
студи
,
застудява
и време и пръсти, и ето внезапно - 0, сняг!
Заваля! 4. И стана и строга, свирепа и страшна смути и изплаши тез гости с крила, които до вчера тя галеше с обич, обливаше в слънце и милваше с мир.
към текста >>
6.
79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА
,
,
ТОМ 8
Който не е и онзи брат Стефан, с когото пътувахме заедно, и който още същата вечер, когато отидох при огъня ми каза: "Не съм си взел шапка и ми е много
студено
на главата".
Бяха запалени три големи огъня, които се поддържаха през цялата нощ и около него отпочиваха всички, които не можаха да се съберат в отпуснатите на нас "героите" както ни нарекоха там, обитаващи три стаи. "А, моля, моля, къде отиваш? Ти вътре остани! ", ми извика брат Стефан топло и авторитетно, когато ме видя да излизам от стаята и да се отправям към огъня. Трогна ме това внимание от страна на брат Стефан, който не е същият, който ме посрещна при отиването ми горе.
Който не е и онзи брат Стефан, с когото пътувахме заедно, и който още същата вечер, когато отидох при огъня ми каза: "Не съм си взел шапка и ми е много
студено
на главата".
А в този същият момент едно малко момченце се провре между стената от живи хора и на светлината на играещите пламъци, извика: "Една шапка намерих". Аз се очудих когато познах моята шапка, която по невнимание съм изпуснала и казах на брата: "Заповядайте, брат! Аз пък съм взела две". И брат Стефан я сложи на главата и благодари, но след два дена ме срещна и каза: "Знаеш ли, сестра Теофана, че аз изгубих шапката? ", и продължи да се извинява братът, а неговата другарка, сестра Иванка, добави: "Тука нищо не се губи.
към текста >>
Този брат Стефан прояви внимание към мене, което ме трогна и аз се прибрах в стаята, и прекарах там до сутринта, без да се
простудя
, което за мене беше много възможно, защото аз бях боледувала доста през зимата, дори през лятото и бях тръгнала за Рила току-що станала от легло.
Тъкмо се бяхме разположили там, след дългия път и се радвахме и възхищавахме на хубавата неописуема гледка, която се откриваше пред смайващият се поглед гледаме - Стефан горе. Как се е качил? Откъде? Там е така опасно мястото, не бихме го пуснали ако знаехме намерението му". А той, повдигнал малко глава нагоре, усмихва се леко, а очите му още отразяват красотата на картината, която е гледал от там.
Този брат Стефан прояви внимание към мене, което ме трогна и аз се прибрах в стаята, и прекарах там до сутринта, без да се
простудя
, което за мене беше много възможно, защото аз бях боледувала доста през зимата, дори през лятото и бях тръгнала за Рила току-що станала от легло.
Слънцето посрещнахме пред оградата на този дом. То се плъзна по хоризонта като рубин, пламна, разгоря се и като огнено кълбо полетя над планината, да съгрее, да стопли тези, които останаха горе и за които мислехме и се безпокояхме през цялата нощ. След малка закуска продължихме нашия път, като оставихме величествената, прекрасна и снежна Рила с пожелание идното лято да бъдем пак там, да проявим по-хубави и смели качества, необходими за проявлението на новия човек, и пристигнахме на нашия любим Изгрев посрещнати още по-тържествено и топло от всеки друг път.
към текста >>
7.
ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.
,
1. КОРЕНЪТ НА РОДА
,
ТОМ 8
Тя беше в един пансион католишки за
студентки
и там в този пансион се запознава в библиотеката с йогизма и с окултните науки.
Д: Ще разкажа как станаха тези неща, защото са за мене най-важни тия работи когато реших да уча музика, когато баща ми се съгласи. Защото той се разочарова, нали Катя завърши в Санта Сицилия в Рим и не стана музикант професионален. В: Тя се върна в София. Д: Тя завърши музикалното училище в Пловдив, оттам замина за Рим пет години. То беше всъщност последната година на Катя, в която се подготвиха така нещата за нея и за мене.
Тя беше в един пансион католишки за
студентки
и там в този пансион се запознава в библиотеката с йогизма и с окултните науки.
Има първи опитности. То е много интересно. Когато дойде на Изгрева тя беше запозната с тия проблеми.
към текста >>
8.
3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Така и вземах двама
студенти
и двама цигани и помня, че беше на 22.декември и го докарахме на Изгрева.
Беше много огорчен и обиден като напусна България. Него го уволниха от операта по скандален начин. Аз пък се просълзих като чух историята на това пиано. Едно време баща ми е купил пиано на маестро Атанасов, той сега избира едно пиано и го дава в една къща където никой не е свирил. "Ние се оженихме и никой не е свирил на това пиано." Но идва един момент когато той се връща на този, който навремето му е помогнал.
Така и вземах двама
студенти
и двама цигани и помня, че беше на 22.декември и го докарахме на Изгрева.
Хайде де. В: Това ли е пианото? Д: Не е това. Това е пианото, което аз смених после с "Баумбахен". На 9. IX.
към текста >>
9.
12. ОТКУПЪТ
,
,
ТОМ 8
Ако трябва да се направи един
студиен
запис, да се направи на плоча,то трябва да имаш един оркестър на разположение за няколко дни, при хубави
студийни
условия и техника, защото не е лесно.
През 1939 г. например, когато каза: "Като тази година ще има чак в 1999 г.". И след един месец започна войната. В: А вие сега, вашият опит с Паневритмията беше за вас сполучлив. Д: Сполучлив разбира се, но пак така документален.
Ако трябва да се направи един
студиен
запис, да се направи на плоча,то трябва да имаш един оркестър на разположение за няколко дни, при хубави
студийни
условия и техника, защото не е лесно.
Понеже тя е много трудна нашата музика, това не е модерна музика, при която и да сбърка някой няма да се усети. Балансът на оркестъра трябва да бъде точен, самата хармония е такава, мелодията, понеже трябва всичко да се изпипа много чисто и много хубаво и вероятно това ще го направим един ден, но трябват условия за туй нещо. И така или иначе ние трябва да я имаме тая Паневритмия, към нея трябва да има един интерес И тя е така всяка една пиеса така отделно като музика е интересна извън играта и от друга страна все пак се е родила в една духовна Школа. Това е интересно. За пръв път в Школата има музика.
към текста >>
10.
14. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 8
Щом той може да свири един материал, който го свирят
студентите
, няма възрастова граница.
Д: Там е така. Имаш глас - постъпваш. Аз например, гледах когато бях в Мюнхен на командировка синът на един наш музикант, който е 12-годишен, учи висше образование - цигулар. Бащата пита: "Професоре, вие не знаете какво учи детето". "Учи висше образование", да получи, независимо, че е 12-годишен.
Щом той може да свири един материал, който го свирят
студентите
, няма възрастова граница.
Такова нещо е. Няма да го спрат и да чакат да стане 18 години, че да започне висше образование. На 17 години той вече завършва. Той сега е диригент това момче. Катя остана на Изгрева при един много хубав духовен живот, при който имаше пълна нагласа и там дойдох и аз.
към текста >>
11.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и
студиен
.
Те имаха договор с холандска фирма "Филипс" да направят в продължение на три месеца сумати записи на симфонични произведения. Отказаха. Не можеше да се работи. А радиото на Монте Карло е горе към скалата. То Монте Карло е един град притиснат между скалата и морето. Горе е тихо, обаче салона е малък, няма акустични условия.
Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и
студиен
.
Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа. Историята със записа на Паневритмията аз разказах вече. Разбира се ние тепърва има да правим записи и ако правим един солиден запис, половината партитура ще я преправя наново. В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите? Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре.
към текста >>
12.
16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА В: Мислите ли да напишете нещо за музиката и Школата на Учителя като една
студия
?
16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА В: Мислите ли да напишете нещо за музиката и Школата на Учителя като една
студия
?
Д: Аз бих предпочел другото да направя. Да изкажа моето впечатление от появата на музиката в Школата. Как съм го преживял това нещо като музикант. Такова нещо трябва да се напише. В: Аз бих желал да остане така нещо от вас, така както го формулирахте вие.
към текста >>
А плюс това сте от нашите среди, а от тях останаха още 10-15 човека, те нямат тази култура, нямат това музикално образование и не биха могли да го изразят и за едно бъдещо поколение ще бъде необходима една
студия
.
Прегледа партитурата, хвърли един поглед и каза: "Хайде". Въобще Учението на Учителя, за да се приеме, от човека се иска една подготовка, иска вътрешен стремеж, иска един резонанс вътрешен, за да го възприемаш. Защо нашите интелигенти не можаха да го разберат. Нито преди 9.1Х.1944 г., нито след 9.1Х.1944 г. В: Аз мисля, че вие най-добре ще си изберете темата и начина, но понеже вие сте съвременник на онази епоха, музиката се е отразила по един начин специфичен върху вас, а вие сте школуван музикант тогава и сега, композитор сте, имате най-добра представа от съвременните музиканти и композитори в България по отношение музиката на Учителя.
А плюс това сте от нашите среди, а от тях останаха още 10-15 човека, те нямат тази култура, нямат това музикално образование и не биха могли да го изразят и за едно бъдещо поколение ще бъде необходима една
студия
.
Сега аз понеже не съм музикант, не зная какви трябва да бъдат моите изисквания към вас, защото вие сте музикант. Но имам изискването да се напише, да остане нещо. Д: Виж какво ще ти кажа, музиката е на лице. Искам да ти кажа, че утрешният музикант, който има разбиране и който като я чуе и който познава Школата и Учението, може и той да напише студия и аз искам да напиша мое впечатление. В: Може би такова нещо.
към текста >>
Искам да ти кажа, че утрешният музикант, който има разбиране и който като я чуе и който познава Школата и Учението, може и той да напише
студия
и аз искам да напиша мое впечатление.
В: Аз мисля, че вие най-добре ще си изберете темата и начина, но понеже вие сте съвременник на онази епоха, музиката се е отразила по един начин специфичен върху вас, а вие сте школуван музикант тогава и сега, композитор сте, имате най-добра представа от съвременните музиканти и композитори в България по отношение музиката на Учителя. А плюс това сте от нашите среди, а от тях останаха още 10-15 човека, те нямат тази култура, нямат това музикално образование и не биха могли да го изразят и за едно бъдещо поколение ще бъде необходима една студия. Сега аз понеже не съм музикант, не зная какви трябва да бъдат моите изисквания към вас, защото вие сте музикант. Но имам изискването да се напише, да остане нещо. Д: Виж какво ще ти кажа, музиката е на лице.
Искам да ти кажа, че утрешният музикант, който има разбиране и който като я чуе и който познава Школата и Учението, може и той да напише
студия
и аз искам да напиша мое впечатление.
В: Може би такова нещо. Д: Всякой един музиколог, подготвен, който разбира духовна музика може да го напише това нещо. Съвременникът, той дава своите впечатления, които могат да бъдат полезни, но утре може някой да оркестрира много по-хубаво от мене! Ще направи по-голям оркестър, ще има по-големи възможности. Но на всеки би било интересно как един съвременен композитор е преживял тази музика.
към текста >>
13.
17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
,
,
ТОМ 8
Имаше също чиновници, учители много,
студенти
нали.
В: Рогев офицер ли е бил? Д: Морски офицер. Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през гората" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета". Тук ще видиш и работници като Игнат, като други, мозайкаджии, дърводелци. Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него.
Имаше също чиновници, учители много,
студенти
нали.
Това, което беше в един град, може би тук на Изгрева нямаме някакъв голям диапазон, някаква аристокрация да кажем, някакви милионери. Тук таме някои хора забогатяха, но те трябваше, но те не можаха да разберат, че на тях богатството им се даде според мене, за да помогнат на делото с парите си при отпечатването на беседите на Учителя. Но не го сториха. И след това си загубиха парите и богатството, когато дойдоха комунистите и национализираха банки, взеха парите на богатите. Останаха бедни.
към текста >>
14.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
Спомням си тогава, че бяха едни
студени
дни, един сняг до колене.
Обиколиха един път поляната където се играеше Паневритмията и отидоха после на мястото където бе изкопан гробът. Бяха възложили на Георги Томалевски да напише нещо. Каза: "Не можах да напиша". Той е много поетична фигура. Но Славчо Печеников го написа.
Спомням си тогава, че бяха едни
студени
дни, един сняг до колене.
Облаците леко се разместиха и грейна малко слънце. Славчо се изправи, прочете написаното и след това го поставиха в една бутилка със зехтин и тя бе сложена долу до ковчега. Интересно бе, че Георги Парлапанов, който водеше "Българско дело" преди да премине в "Седмичен преглед" на Българската кинематография засне погребението на Учителя. Този материал го търсихме и с дъщеря му Жени Парлапанова, но не можахме да го намерим. Той, филмът е на 35 милиметрова лента.
към текста >>
За мен това не е
студиен
запис, а документален.
До операта се строи денонощно. И там където се правеха хубавите записи не можахме да ги направим качествени поради шума. Тогава го направихме горе на Радиото Монте Карло в не много акустични условия. Работихме на 21. и 22.1У.1973 г.
За мен това не е
студиен
запис, а документален.
Работихме така: репетиция-запис, репетиция-запис. И повиках от операта един басист да изпее "Аум". А на записа в София повиках един наш басист с оркестъра, за да изпее песента "Бершит-ба". Той изпя и "Аум". Казва се Динков.
към текста >>
При
студиен
запис се записва на части по няколко пъти.
А на записа в София повиках един наш басист с оркестъра, за да изпее песента "Бершит-ба". Той изпя и "Аум". Казва се Динков. Този запис го смятам за документален. Каква е разликата?
При
студиен
запис се записва на части по няколко пъти.
А при един документален запис се изсвирва един път и номер по номер се записва. Българите влезнаха по-бързо в Паневритмията. Французите не можаха да направят ръченицата. В: Кой даде парите за записа? Д: Аз отидох в Алпите и се запознах с един зъболекар - розенк-ройцер - Жерар Жарве.
към текста >>
15.
21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ
,
,
ТОМ 8
Той тогава беше
студент
, щото беше завършил вече, после беше в Мюнхен, стана професор по арфа в академията.
Виж какво, аз ако ще правя един запис на Паневритмията може да хвърля още едно око, някои дребни подробности да направя, гдето знам, че ще имам един нов запис. Защото винаги можеш да прибавиш нещо и от друга страна става въпрос само за оркестрацията, някакви нови оцветявания и тука има едни поправки съм направил. Гледай какво, в "Първия ден на пролетта" ако си забелязал както я играят, по едно време прескачат нали, аз съм махнал три такта, за да бъдат точно нещата. Което всички музиканти знаят за това, като тази поправка я направих със съгласието на Асен Арнаудов. Имай предвид, че Асен Арнаудов беше от тези, който най-много е записал, даже и Паневритмията ,може би повече от половината.
Той тогава беше
студент
, щото беше завършил вече, после беше в Мюнхен, стана професор по арфа в академията.
Асен беше от онези музиканти, които свършиха много работа по времето на раждането на музиката на Учителя. Срещнахме се и си обяснихме как са станали тези неща, че на такъв трябва, та всеки два такта е една фигура. В: Ставаше въпрос за Асен Арнаудов. Какво ще ми кажеш за него? Д: Виж какво, той беше от онези музиканти, който свърши много работа при записа на песните.
към текста >>
16.
22. НЕОБЯСНИМОТО
,
,
ТОМ 8
Защото какво ще търкам като
студент
чиновете аз когато на мен ми трябват дисциплини, които аз съм ги учил, но с Веселин Стоянов работих много хубаво.
Той ми даде отказ за моя път. Станалото, станало. В: А той коригира ли се там по отношение на това, приеха ли те в академията? Д: А не. Виж какво, в това време войната беше почнала и аз си продължих композицията направо при професор.
Защото какво ще търкам като
студент
чиновете аз когато на мен ми трябват дисциплини, които аз съм ги учил, но с Веселин Стоянов работих много хубаво.
В: С кой? Д: С Веселин Стоянов, с когото учих композиция, а при Ненов учих пиано.Имах късмета да имам двама най-добри преподаватели професори. В: Кои бяха те? Д: Димитър Ненов по пиано и Веселин Стоянов. С него бяхме и приятели даже, защото той имаше тогава едни много тежки години в живота си.
към текста >>
17.
27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Сняг валеше,
студено
, мрачно.
В: Славчо. А кой го написа текста? Д: Той си го написа, той си го говори и го оставиха вътре. Така беше. Тогава беше една страшна, тежка зима.
Сняг валеше,
студено
, мрачно.
В: Аз съм виждал снимки как навън носят ковчега, сняг до колене. Д: Да. И това е. Никакви трясъци, никакви неща. На нашите хора фантазията им е много голяма и не знаят колко беля вършат, щото тези неща се носят, а това е лъжа.
към текста >>
18.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Отива в
студентското
градче три месеца, където изучава български, за да може, той като славист ще му е лесно разбира се да чете Словото на Учителя на български, в оригинал.
Д: Немец, германец, славист и дойде в България. В: Коя година? Д: Той дойде в България коя беше -1960 г. и коя година беше, не помня, на един конгрес на славистите. И когато се запознава тук със Словото на Учителя се връща в Германия, взима, иска разрешение или право за една командировка от три месеца в България.
Отива в
студентското
градче три месеца, където изучава български, за да може, той като славист ще му е лесно разбира се да чете Словото на Учителя на български, в оригинал.
И в своите проучвания той казва: "Според мене това е един от най-пострада-лите автори от Октомврийската революция до днес. Например, от пресата, която я изучава от преди 9. септември във вестниците, вижда как нашата общественост е била против Учителя. Нямала е положително отношение към Учението на Учителя. Същото нещо се вижда в съвременната ни общественост след 9. IX.
към текста >>
19.
33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 8
Значи, за да ми спести да чакам аз четири часа на гарата, на
студа
, аз стоях на топло при един такъв хубав разговор, но ако не бях отишъл на гарата, щеше да направя грешка.
След тоя хубав разговор, но отидох на гарата. Към един часа бях на гарата. Питам за влака. "А, влака още най-малко един час има закъснение. Към два часа ще пристигне".
Значи, за да ми спести да чакам аз четири часа на гарата, на
студа
, аз стоях на топло при един такъв хубав разговор, но ако не бях отишъл на гарата, щеше да направя грешка.
От гледна точка на логиката аз съм сгрешил ако в смисъл логиката се намеси. Защото влака е в 10 часа, а аз в 12 или 1 часа ще отивам на гарата. Отидох и видях, че влакът е закъснял. Цялата тази история, така също и много неща, които ни казва Учителят са абсурдни от човешко гледище. Ето случая.
към текста >>
20.
36. БОРИС РОГЕВ
,
,
ТОМ 8
И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса,
студ
невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението.
Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море? " "Да! " Той наистина е написал голям труд за Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва.
И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса,
студ
невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението.
И действително на датата, на която казваше Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече. В: Значи на датата, когато Учителят каза. Д: Да, да, да. На датата, на която Учителят каза около Черно море нямаше германци, германците бяха отстъпили вече. В: Коя беше тази дата, не си спомняш?
към текста >>
21.
37. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ
,
,
ТОМ 8
Това бяха все
студенти
, една вълна такава млада, интелигентна, която навлезе тогава в Братството.
Тогава там в околността, другите села едни учителки, които са слушали за тези песни и се запознали с тях и по такъв начин хората почнали да идват в Братството. Беше Буча Бехар там и някои други сестри. В: Значи чрез тях са дошли и някои хора? Д: Запознали се с тях, нали са били интелигентни хора. Учителя с тях направи Младежкия клас.
Това бяха все
студенти
, една вълна такава млада, интелигентна, която навлезе тогава в Братството.
И тогава Учителят направи Младежкия клас. Петъчните срещи, като интересно Учителят постави въпроса, че там ще влязат неженени. Щом се ожениш, излизаш от този Младежки клас. не мога да ти кажа защо, но Учителят си дава обяснение, но си е имало някакви причини сигурно. Не е моя работа да ги коментирам.
към текста >>
22.
38. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
,
ТОМ 8
Имаше една група около себе си, млади
студенти
, така че не знам дали това беше специалността му.
Д: Книгата се казваше "Астросоциология". Астросоциология, всъщност това е едно особено развитие на мондиалната астрология, изцяло под идеите, които е научил от Словото на Учителя. И ето заминах, книгата беше преведена, но намерих там професор Маршесо, който пък написа увода на книгата. В: как се казваше професора? Д: Маршесо,той също беше между другото и астролог, занимаваше се с народна медицина, един много интересен човек.
Имаше една група около себе си, млади
студенти
, така че не знам дали това беше специалността му.
Аз вземах Паневритмията. Реализацията на Паневритмията съм ти я разправял сигурно. И Методи се много зарадва, защото него милицията не го пускаше. Той прави толкова много опити, аз затуй се амбицирах. Толкова много опити прави и кой не му обещаваше и не го пускаха в края на краищата.
към текста >>
Така е да, макар че ние знаем, че някой път на тези вечери се извършват по-големи работи отколкото на официалните дипломатически срещи, където е много
студено
и много сдържано, всеки си мери приказките, доста по-прецизно.
И англичани, немци, французи, някаква среща, беше много важна, международна и се разделиха без да се разберат. А Учителят попита Методи: "А ядоха ли поне заедно? " "Да, домакинът им дава една вечеря." "Е, добре тогава. Нали поне са яли заедно". Щото може би после, как да кажа, на физическото поле трябва да се извърши едно общо действие.
Така е да, макар че ние знаем, че някой път на тези вечери се извършват по-големи работи отколкото на официалните дипломатически срещи, където е много
студено
и много сдържано, всеки си мери приказките, доста по-прецизно.
Тогава разбрахме ролята на общите вечери не само при духовните хора, но и при политиците.
към текста >>
23.
43. МОИС БАСАН
,
,
ТОМ 8
Направо както излязох от
студиото
и я дадох и Николай замина и му казвам: "Остави я в Посолството".
Още първата вечер едни картини откупиха с бОхил. франка. Откри се изложбата на Васил Иванов.Той ми поръча музика за него. Аз се върнах в България, направих музиката. Мен милицията не ме пусна, тогава аз я дадох на Николай Тодоров, който с Леда Милева тогава бяха към балканистиката. Николай даже за негова чест отложи пътуването си за един-два дена, за да довърша, даже нямам оригинал.
Направо както излязох от
студиото
и я дадох и Николай замина и му казвам: "Остави я в Посолството".
Аз пристигнах десет дена след това. Бяха хора от нашето посолство поканени и т.н. той, Басан казва, че остава тази галерия за българските художници. Закрива се изложбата на Васил. В туй време прокопаха тая тясна улица да сменят някакви тръби за газ, нито коли могат да спрат, нито нищо, както и да е и след това обаче от тук български художник никой не изпраща.
към текста >>
24.
46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН
,
,
ТОМ 8
Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад
студент
идва и Учителят му дава от ул.
Едно обществено мнение, което е градивно, което е авторитетно, което изгражда култура, което респектира и учи ни и хора на изкуството, което има изискване, това да. Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от гибелните последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по средата към нищо. Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до гибел или до унищожение. Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности.
Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад
студент
идва и Учителят му дава от ул.
"Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител". То ще бъде, когато излизат студентите и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал. А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям успех. Много хора казаха, че за Учението са научили повече от книгата за Водолея. Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н.
към текста >>
То ще бъде, когато излизат
студентите
и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал.
Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до гибел или до унищожение. Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности. Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител".
То ще бъде, когато излизат
студентите
и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал.
А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям успех. Много хора казаха, че за Учението са научили повече от книгата за Водолея. Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н. да го посети едни французин и питали там съседа къде е. Пък ето го тука.
към текста >>
25.
23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Все пак Неговото присъствие ме държеше, даваше ми сили да стоя при всичкия
студ
.
По едно време ми се стори, че беше заспал и че тялото Му е живо. Повечето от времето стърчах при Него, даже вечер, макар че салона не беше отоплен, нещо ме поддържаше да стоя. Четох беседа, караха ме да чета. Чудни бяха картините, които видях, когато повечето братя и сестри се приближаваха да целуват ръцете на Учителя. Хубави картини се запечатаха в съзнанието ми, картини, в които можех да видя отношението на учениците към Учителя.
Все пак Неговото присъствие ме държеше, даваше ми сили да стоя при всичкия
студ
.
Беше минус 30 градуса. На петия ден Асен Арнаудов пожела да изпеем нещо на Учителя. Донесоха арфата, която Учителят беше купил на Асен, за да свири. Чудна картина. От една страна Учителят облечен в бяло, а от друга страна арфата, сякаш ангели бяха я донесли, за да се свири на нея.
към текста >>
26.
8. ЛЕК
,
,
ТОМ 8
8. ЛЕК Един път сестра Стоянка Илиева е била болна от
простуда
и кашляла.
8. ЛЕК Един път сестра Стоянка Илиева е била болна от
простуда
и кашляла.
Била при Учителя и му казала за това. Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее. Тя изпила виното и оздравяла. Този лек го приложиха много ученици.
към текста >>
27.
9. РЕНТГЕНОВ ПРЕГЛЕД
,
,
ТОМ 8
Тя зимно време кашляше, лесно се
простудяваше
.
9. РЕНТГЕНОВ ПРЕГЛЕД В съседство със сестра Стоянка Илиева е живял един брат болен от туберкулоза. Сестра Стоянка беше в крехко здраве, и Учителят й е казвал, че е като рохко яйце.
Тя зимно време кашляше, лесно се
простудяваше
.
Веднъж тя почувствала бодежи в гръдния кош и отишла на преглед на рентген, като мислела, че сериозно е заболяла. Обаче рентгена не показал, че има заболяване. Тя разказала това на Учителя, а Той й казал: "Аз съм те поставил там да помагаш, а ти ще ми ходиш на рентген! " Значи, бодежите са били определени за болния брат, а тя ги е поела, за да го облекчи.
към текста >>
28.
4. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО
,
,
ТОМ 8
Бях се качила още от вечерта и цялата нощ усещах
студа
, зъзнейки облечена в едно обикновено палто.
4. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО Ние сме на Витоша.
Бях се качила още от вечерта и цялата нощ усещах
студа
, зъзнейки облечена в едно обикновено палто.
Рано на другия ден виждам, че идват отдолу хора единично и на групи. Не знаех тогава, че това е обща екскурзия на братството. Тогава аз тръгнах откъм храстите, където бях престояла цяла нощ отсам изворчето на Бивака и минавам край кошарата, а това беше една ограда от камъни, висока над един метър, която ограждаше Бивака от постоянните ветрове, идващи от северо-запад. Виждам Учителя при запаления огън. Седнал, току-що пристигнал.
към текста >>
29.
18. КОЛЕДА
,
,
ТОМ 8
" "Но аз не се смея." От
студеното
време и от вятъра то прави тия гримаси, а аз мисля, че то ми се смее.
Поемам го. Ето едно момченце ме посреща и ме упътва към къщата, гдето е Учителя. То върви напред, а аз се мъкна отзад. Виждам го, извърнало глава към мен, а по лицето му нещо като смях. "Защо се смееш, момче?
" "Но аз не се смея." От
студеното
време и от вятъра то прави тия гримаси, а аз мисля, че то ми се смее.
Ето къде е къщата! Вътре братя и сестри седят. Поднасям на Учителя дюлката и поднасям бисквитите. Стенографката Савка поема дюлката и казва: "Топличка е, Учителю! " Учителят взима и си хапва от нея.
към текста >>
30.
42. СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 8
Как ще работите при 25 градуса
студ
?
Казвате: "Как ще придобием живота? " Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога, пък подразбира служене. Тъй щото, когато работите по закона на Любовта, Вие няма да се нуждаете от пари. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота.
Как ще работите при 25 градуса
студ
?
Как ще говорите или ще свирите при 25 градуса студ? За да свири цигуларя добре, салона трябва да е отоплен и да има добра акустика. Човек може да работи само при добро разположение на ума, на сърцето и на цялото тяло. Мислите ли, че като се молите ще избегнете страданието? Христос не се ли моли?
към текста >>
Как ще говорите или ще свирите при 25 градуса
студ
?
" Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога, пък подразбира служене. Тъй щото, когато работите по закона на Любовта, Вие няма да се нуждаете от пари. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота. Как ще работите при 25 градуса студ?
Как ще говорите или ще свирите при 25 градуса
студ
?
За да свири цигуларя добре, салона трябва да е отоплен и да има добра акустика. Човек може да работи само при добро разположение на ума, на сърцето и на цялото тяло. Мислите ли, че като се молите ще избегнете страданието? Христос не се ли моли? Някои страдания не могат да се отменят.
към текста >>
31.
73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ
,
,
ТОМ 8
Лошият живот е тъмна,
студена
стая.
В разумния свят погрешките се поправят, а в неразумния - не. При добрия живот човек предлага на ближните си сладки и красиви плодове, а при лошия - кисели. Добрият живот прилича на затоплена и чиста стая. Измръзналият влиза, стопля се и благодари. Той излиза след това с нови сили и отива да изпълни Божията воля.
Лошият живот е тъмна,
студена
стая.
Вътре огън не гори и хляб на масата не стои."
към текста >>
32.
76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ
,
,
ТОМ 8
Как ще отида там в това
студено
време, тъмно, хлъзгаво и после, нали чакам сестра ми: тя ще ме върне вкъщи... Нищо!
Но останах. След обед. - Ами да беше пила едно чайче... - Че защо да пия едно чайче, то значи да си отивам. Но аз не искам да си отивам, аз искам да остана за наряда! - Ами да беше отишла у... тя всички приема.
Как ще отида там в това
студено
време, тъмно, хлъзгаво и после, нали чакам сестра ми: тя ще ме върне вкъщи... Нищо!
Преглътна ли го? Преглътнах го! Довечера тук ще дойдат хора, за които тази тази къща е Изгрев. Ето ги и хората! Поканените. Какво ще ти е мъчно?
към текста >>
33.
3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
И вървим от Сапарева баня през село
Студена
и т.н.
Ние бяхме само 10 дни, това беше неговата отпуска. Тогава нямаше голяма отпуска както сега. Но това не го разочарова, не го спря. На следващия ден бяхме в Сапарева баня откъдето вземахме кола. В колата бяхме: брат Бертоли, сестра Мария Тодорова, съпругата на Борис, Гали и аз, четиримата в колата.
И вървим от Сапарева баня през село
Студена
и т.н.
и на Красно село на шосето трябваше да спрем. Но междувременно сестра Мария ме пита: "Е, как ви хареса? " Казвам: "Сестра, много ми хареса". Връщаме се вкъщи, рано беше към 5 часа след обед, летен ден, имахме гости някакви. Леля ми имаха голяма градина, голям двор, красиво беше, гостите насядали така и аз: "Бяхме на едно място където Христовото Учение се прилага!
към текста >>
34.
4. СЛЕДВАНЕ
,
,
ТОМ 8
И аз отивам такава една скромна, а тогава той приемаше да подпише
студентската
книжка, когато вече ще постъпвам.
И така започнах да изучавам италиански с голяма любов и от тогава имам връзка с две италианки. Тя едната почина вече, монахиня. Беше органистка в черквата тука. На другата година записах германска филология. И най-интересното беше, че декан тогава беше професор Константин Гълъбов, който завеждаше катедрата по германска филология.
И аз отивам такава една скромна, а тогава той приемаше да подпише
студентската
книжка, когато вече ще постъпвам.
"А-а, значи вие ще бъдете моя студентка? " Аз не знам даже кой е той. Той изнасяше лекциите си по един много интересен начин, познаваше Рудолф Щайнер и го цитираше. Знаеше много за Учителя, обаче не смееше да се отпусне. Впуснах се в това море на немската литература като че ли е мой собствен дом.
към текста >>
"А-а, значи вие ще бъдете моя
студентка
?
Тя едната почина вече, монахиня. Беше органистка в черквата тука. На другата година записах германска филология. И най-интересното беше, че декан тогава беше професор Константин Гълъбов, който завеждаше катедрата по германска филология. И аз отивам такава една скромна, а тогава той приемаше да подпише студентската книжка, когато вече ще постъпвам.
"А-а, значи вие ще бъдете моя
студентка
?
" Аз не знам даже кой е той. Той изнасяше лекциите си по един много интересен начин, познаваше Рудолф Щайнер и го цитираше. Знаеше много за Учителя, обаче не смееше да се отпусне. Впуснах се в това море на немската литература като че ли е мой собствен дом. Така се чувствах там, много добре.
към текста >>
35.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК
,
,
ТОМ 8
Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно отделение със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като
студент
-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК Първата вечер пренощувахме в хотел "Балкан" и вече трябва да ми търси брат ми квартира. Отиваме при наши познати, д-р Паранжилов, да го питаме дали знае някъде квартира. "О-о, тука живее една много добра австрийка, която дава целия горен етаж под наем." Австрийката фрау Берта Бочарова, съпруга на един бивш казанлъчанин, който е лекар, който е завършил във Виена и тя идва да живее с него млада. Тя дава целия горен етаж под наем.
Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно отделение със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като
студент
-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка.
Адриана, която пък беше дошла да бъде като частна учителка на децата на директора на фабриката "Копрони". Тя беше военна фабрика, която с договор бяхме дали на италианска компания. Той беше инженер Калигарис, а тя беше преподавател на неговите деца. Но аз както съм винаги затворена, отивам: "Добър ден, добър ден", повече нищо. А в другата стая живееше една българка, детска учителка.
към текста >>
Идваха да се къпят и ми правеше впечатление, че те много уважаваха г-жа Бочарова и после разбрах, че нейния съпруг, с него се е запознала във Виена, когато е следвал като
студент
по медицина, идват в България, създават си семейство и след 10-годишен живот той се увлича по някаква си сестра и напуска Казанлък и отива в Бургас да живее и я напуска нея с трите деца.
Сега нейния малък син беше ученик. Г-жа Бочарова я заварих вдовица с един син в гимназията, другия син в София следва медицина -Стефчо, а дъщеря й учителка в някакво село Казанлъшко женена за някакъв си военен. Тази жена, много мила, много умна жена, при нея идваха на гости, и то всеки... тя имаше турска баня вкъщи, там се къпеха и идваха на гости и Чудомир, писателя значи Чудомир с жена си. А жена му беше учителка в гимназията по рисуване, една много симпатична жена. Тя се казваше Чорбаджийска по баща.
Идваха да се къпят и ми правеше впечатление, че те много уважаваха г-жа Бочарова и после разбрах, че нейния съпруг, с него се е запознала във Виена, когато е следвал като
студент
по медицина, идват в България, създават си семейство и след 10-годишен живот той се увлича по някаква си сестра и напуска Казанлък и отива в Бургас да живее и я напуска нея с трите деца.
Всичките нейни близки с голямо уважение, с голяма почит към нея се притичат на помощ, помагат й кой както може. Тя дава под наем горните стаи, това е. И тя никога не се оплака. Беше много чиста, много спретната, много изискана, много етична жена. Много хубав живот съм имала при нея.
към текста >>
36.
12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 8
Почти всеки неделен ден се срещахме в техния дом, където времето минаваше неусетно в четене на Словото и интересни събеседвания, разговори, в които брат Петър Камбуров ни разказваше свои опитности, интересни преживявания от Братския живот край Учителя, когато като
студент
е бил в София.
Кирил и Методий". Преди заминаването си посетих нашия обичен Учител и Му съобщих за моето назначение. Той ме погледна с благия си поглед и ми каза, че там в Казанлък е учител и брат Петър Камбуров, предаде ми поздрав за семейството му и ми каза, че с тях имам хармонична връзка. И действително в този дом намерих братски топъл и сърдечен прием. Съпругата му Мара Камбурова беше основна учителка, а той - преподавател в гимназията по естествознание.
Почти всеки неделен ден се срещахме в техния дом, където времето минаваше неусетно в четене на Словото и интересни събеседвания, разговори, в които брат Петър Камбуров ни разказваше свои опитности, интересни преживявания от Братския живот край Учителя, когато като
студент
е бил в София.
И тук неотклонно чувствах силната светла десница на Учителя да ме ръководи и подкрепя и пази. Учениците ме посрещнаха незабравимо мило. Първият си час имах в един от осмите класове. Лекцията ми беше върху една балада на Шилер. За моя неочаквана радост, когато привърших лекцията си, звънецът изби, аз станах, за да изляза от стаята, всички станаха на крака и изпяха одата на Шилеровата "ди Фройде" - "Одата на радостта" с музикален текст от Бетовен.
към текста >>
37.
14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА
,
,
ТОМ 8
Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и
състуденти
, при което често избухвали във весел смях.
постъпих като преподавателка по немски език във II.мъжка софийска гимназия. Това обаче продължи само два месеца. В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка. Това беше за мене голяма изненада и в първите моменти изпитах мъка за това, че се разделям с приятелите си в София, с които си бях уговорила вече и програма за съвместните ми занимания. По същото време моя приятелка, която пребиваваше в Мюнхен, ми беше съобщила в едно писмо една вест за моя сърдечен приятел Асен Арнаудов, който също там беше на специализация по музика, трябваше да се подготви за артист от Царския симфоничен оркестър.
Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и
състуденти
, при което често избухвали във весел смях.
На моите добри приятели това се сторило непристойно, защото според тях човек трябва да има едно свещено отношение към своите сърдечни връзки. Прочитайки писмото им аз не се омъчних, но реших в себе си да не му пиша повече. Отидох при Учителя да Му съобщя, че имам назначение за Ловеч и Му казах, че бих желала да си остана в София ако може. Но Той със своя тих, бащински глас ми обясни, че Ловеч е много живописен град и така ме насърчи да поема тази задача. С мене заедно беше дошла и една моя приятелка - Виола Йорданова, която запита Учителя за мен.
към текста >>
38.
21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 8
Сняг,
студ
, всичко, вървим, пеем и танцуваме даже, просто беше много интересно и такава сила ни даваше Учителят и с такова нетърпение бързахме да отидем при Него в тая малка къщичка на брат Темелко, че не усещахме пътя, който извървявахме.
В: И за колко часа отивахте? Веска: Пеш тръгвахме от Изгрева, взимахме трамвай безспорно. До Княжево имаше трамвай. И от Княжево до село Мърчаево пеша. Не усещахме как вървяхме.
Сняг,
студ
, всичко, вървим, пеем и танцуваме даже, просто беше много интересно и такава сила ни даваше Учителят и с такова нетърпение бързахме да отидем при Него в тая малка къщичка на брат Темелко, че не усещахме пътя, който извървявахме.
И на връщане пак така чак до Княжево. От Княжево вече с трамвай се придвижвахме. Младини, млади хора, енергични, после Учителят беше някакво силово поле, за което нямаме представа даже. Нямаме инструменти да го измерим, да определим капацитета Му какъв беше. Селото се наричаше Мърчаево поради разположението му в подножието на Витоша, на западния склон на Витоша.
към текста >>
39.
26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕННАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 8
Той отива в Америка и вече всичките за Него, които Го познават, неговите
състуденти
са били възхитени от неговото поведение, от Неговата интелигентност, от Неговата дълбочина, от начина по който се отнася към всички.
От други случаи ми разказват, че Той даже ходел на гарата да посреща пътници, да поема куфарите им да ги носи, без обаче да определя цена за възнаграждение, очаквайки ако човекът чийто куфари носи се сети да му предложи нещо, да плати, ако не оставя нещата на добрата воля на този когото обслужва. Зная между другото че даже е чистил и комини при своя престой в Америка. В: От кого си го чувала, от баба Мария? Веска: Това съм чувала от Гали. И това е за Учителя.
Той отива в Америка и вече всичките за Него, които Го познават, неговите
състуденти
са били възхитени от неговото поведение, от Неговата интелигентност, от Неговата дълбочина, от начина по който се отнася към всички.
Едните са считали, че може да стане голям оратор понеже говорел много хубаво. Други смятали, че ще стане голям виртуоз, понеже свирел хубаво на цигулка. Обаче разбира се Той идва в България и се заема със своето предназначение, за което е дошъл, да основе тука в България Школата в България понеже тука се намират, може би по Божествения план най-добрите условия и може би най-подходящите души, чрез които Той ще провъзгласи вече своето Учение към цялото човечество. В: Тази баба Мария се оженва за някакъв протестантин на когото не мога да ви кажа името. А Той известно време е бил в дома на Петър Василев.
към текста >>
40.
28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
Времето е тихо и не е
студено
.
И ти имаш такива "другите" мисля си аз, и то твърде много, нали? Всичко най-добро и една добра целувка от твоята Савка. Аз ще дойда пак при тебе и към тебе. 19.111.1943 г. Небето е леко заоблачено.
Времето е тихо и не е
студено
.
Изгрев. С.Б.Л. Моя най-мила душо, Как всеки ден те чувствам все по-близо и по-близо до мене. Не минава нито един ден, в който да не помисля за тебе. И така ми е добре, и аз изживявам една огромна радост след това. Чувствата и мислите така се обединяват и така единни сме ние двете.
към текста >>
41.
30. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 8
Затова има особен пиетет, особена любов към славяните и когато в регистъра на своите
студенти
той забелязва две имена, които му говорят за славянски произход, именно Боев и Консулов, той решава, че трябва да се запознае с тези две лица, да ги види, да изпита едно приятно чувство от докосването с една раса, която е вече от Бога определена с мисията да осъществи любовта между народите.
Тъй че в неговите лекции човек може да намери много интересни информации за цялото човечество, за всички цивилизации, за всички народи, за всички общества. Безспорно и за много именити личности, за които той се е интересувал. Първо Щайнер се характеризира с едно дълбоко отношение, с голяма любов към Христа, към Христовия Дух на когото посвещава целия си живот с всичките знания, които той има като в това време той е духовния светилник на запада. Когато запада вече се увлича така да се каже в идеите на материалистичната наука, той е този, който държи факела за връзката между физическия свят и другите сфери на Битието, духовните сфери на Битието. Той великолепно е знаел, следейки развитието на културите на човечеството, че следващата култура, която ще осъществи Христовото учение, изразена в любовта към ближния, любов и благоволение между човеците и мир на земята между народите, той знае, че тази идея ще бъде осъществена от славянството.
Затова има особен пиетет, особена любов към славяните и когато в регистъра на своите
студенти
той забелязва две имена, които му говорят за славянски произход, именно Боев и Консулов, той решава, че трябва да се запознае с тези две лица, да ги види, да изпита едно приятно чувство от докосването с една раса, която е вече от Бога определена с мисията да осъществи любовта между народите.
И в един антракт той поканва Боян Боев и Стефан Консулов в своя кабинет, зарадван, че ги вижда, констатира, че те са българи, разбира, че те са българи по имената и направо ги насочва към Учителя като казва, че на Балканите, специално в България работи Великият Божествен пратеник в тази епоха. Завършвайки своят студиум както Боян Боев, така и Стефан Консулов се завръщат в България. В: Сега аз искам да питам, тази информация от кого я имате? От Консулов или от брат Боев? Веска: От брат Боев.
към текста >>
Завършвайки своят
студиум
както Боян Боев, така и Стефан Консулов се завръщат в България.
Първо Щайнер се характеризира с едно дълбоко отношение, с голяма любов към Христа, към Христовия Дух на когото посвещава целия си живот с всичките знания, които той има като в това време той е духовния светилник на запада. Когато запада вече се увлича така да се каже в идеите на материалистичната наука, той е този, който държи факела за връзката между физическия свят и другите сфери на Битието, духовните сфери на Битието. Той великолепно е знаел, следейки развитието на културите на човечеството, че следващата култура, която ще осъществи Христовото учение, изразена в любовта към ближния, любов и благоволение между човеците и мир на земята между народите, той знае, че тази идея ще бъде осъществена от славянството. Затова има особен пиетет, особена любов към славяните и когато в регистъра на своите студенти той забелязва две имена, които му говорят за славянски произход, именно Боев и Консулов, той решава, че трябва да се запознае с тези две лица, да ги види, да изпита едно приятно чувство от докосването с една раса, която е вече от Бога определена с мисията да осъществи любовта между народите. И в един антракт той поканва Боян Боев и Стефан Консулов в своя кабинет, зарадван, че ги вижда, констатира, че те са българи, разбира, че те са българи по имената и направо ги насочва към Учителя като казва, че на Балканите, специално в България работи Великият Божествен пратеник в тази епоха.
Завършвайки своят
студиум
както Боян Боев, така и Стефан Консулов се завръщат в България.
В: Сега аз искам да питам, тази информация от кого я имате? От Консулов или от брат Боев? Веска: От брат Боев. А от Консулов имам после други неща. В: Сега, така.
към текста >>
42.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ Те са били като
състуденти
приятели - Боян Боев с професор Консулов.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ Те са били като
състуденти
приятели - Боян Боев с професор Консулов.
Сега интересно е на професор Консулов съдбата. Професор Консулов е много надарен, много способен в своята област, която избира. Той е биолог. Идва в България и започва своята научна работа, заема катедра по естествени науки в нашия университет, има даже тази способност да бъде добър администратор и го назначават. През едни години той става и министър на народното просвещение, през което време той е още върл противник на всяка мистика, на всяка окултна наука, той даже пише статии против окултизма и против мистиците, дори написва една статия против Учителя в това време.
към текста >>
43.
32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Казва, че отначало ходила с тънки токчета на Изгрева, на планината и не й било
студено
.
Но той не взема едно от своите деца на коня, а взема детето на един наш съсед, чийто баща бил паднал на фронта убит. Зачел убитият". Колко благороден е баща й на нали? Катя Грива била в Италия, там е следвала музика, пеене специално и по някакъв начин й попада окултна литература и тя започва да прави дихателни упражнения и започва даже да прави опити да се излъчва от тялото си, при което в един момент почувствала, че може би няма да се върне в тялото си и се изплашила и от тогава решила вече да прекрати тези опити. Сега, идвайки в България, не мога да ви кажа по какви пътища тя идва до Изгрева, но идва с всичките си коприни, така тоалети нали като певица.
Казва, че отначало ходила с тънки токчета на Изгрева, на планината и не й било
студено
.
Но Учителя беше й казал така, че трябва да обърне внимание на храненето си, понеже тя в някои отношения не беше много практична, но беше много предана на Учителя и изпълняваше неговите песни с много голяма дълбочина, с голямо разбиране, с голяма любов. В: Казваха ми, че едни от песните, които Учителят е давал, тя ги е изпълнявала с движения. Кои песни? Веска: "Запали се огъня". С движения, да.
към текста >>
Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и
простудява
се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава.
Доста различни по темперамент и по характер. Те са били по начало едни суетни светски дами с цигарата в устата. В: Така ли? Веска: В началото, преди да срещнат Учителя. Да, богати, от много богато семейство.
Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и
простудява
се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава.
Те първо са били богати. Милка е била приятелка на Михаил Иванов. В: Милка Аламанчева? Веска: Да. Тя беше един топъл, дълбок, сърдечен човек и го е обичала с всичкият си плам и дълбочина на сърцето си, но когато Михаил започва да сменя своите обекти на сърцето, тя много страда.
към текста >>
44.
34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг,
студ
, слънце, пек, тя отива да диша в гората.
Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате". Учителят казва: "Добре, дълбоко дишане".
И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг,
студ
, слънце, пек, тя отива да диша в гората.
И като отишла при Учителя, така усетила известно подобрение. Отива при Учителя и Му казва: "Да, Учителю, аз имам подобрение". Той пита: "Как дишаш? " Тя показала. Ха-а, ха-а, ха-а.
към текста >>
45.
ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ
,
,
ТОМ 8
И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг,
студ
, слънце, пек, тя отива да диша в гората.
Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате". Учителят казва: "Добре, дълбоко дишане".
И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг,
студ
, слънце, пек, тя отива да диша в гората.
И като отишла при Учителя, така усетила известно подобрение. Отива при Учителя и Му казва: "Да, Учителю, аз имам подобрение". Той пита: "Как дишаш? " Тя показала. Ха-а, ха-а, ха-а.
към текста >>
46.
35. АСЕН АРНАУДОВ
,
,
ТОМ 8
И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година
студентка
и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят.
Викам, тези пък с черен костюм се облича. Тук на Изгрева хората носят светло, така в себе си си мислех. Но един ден бяхме поканени след беседа, след обед така бяхме поканени у Славчо Печеников на гости. Там се събирахме всичките музиканти. Той, Иринка Кисьова, Катя Грива, Димитрий беше, Славчо, Люба, Гали, Крумчо Въжаров, Тената, така една голяма група младежи и пристига и Асен.
И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година
студентка
и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят.
Учителят го слушах концентрирано и си отивах. Аз не правех така контакт с хората на Изгрева. А той се загледа и мен малко ме смути този негов поглед и после, когато поднесоха парчета от тортата, а домакинята му каза: "Хайде, Асене, ти имаш елегантна ръка, ти разреши". А Асен каза: "Първото парче ще го дам на сестричката", и го даде на мене първото парче, с което искаше да подчертае, това е маниера на светските хора, които искат да подчертаят някакво специално отношение към дадена персона. Както и да е, на мене и това не ми нап рави впечатление, но като се завърнах вкъщи, тоя поглед остана в съзнанието ми.
към текста >>
" Ех, казва Учителят, имало някога една
студентка
, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал".
Ама аз отивам при Учителя без да Го питам, смятах че въпроса сама съм си го решила вътре. Нямам никакви намерения и толкова. А бяхме с моя приятелка. Тя каза: "Учителю, кажете нещо за Весето! " А пък тогава аз трябваше да му предам един поздрав от Асен и какво беше и Учителят казва: " Асен е „А-сен" и преведено от турски на български означава: „А-а, ти ли си?
" Ех, казва Учителят, имало някога една
студентка
, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал".
Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше. И Той така тогава ми направи една характеристика, това беше всичкото. Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота? " Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш млякото, на Рила ако отидете? " Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват млякото вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя.
към текста >>
47.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Веска: Като
студенти
.
И тука е може би неговото недовиждане за нещата. Но как да ви кажа, аз като един съвсем обикновен човек не смея да правя тази преценка и да дам това мнение. Само Учителят би могъл да даде тази преценка и така да определи неговата спънка в този живот. Но за мене той си остава един от много големите просветени умове на Европа, който хвърли голяма светлина по всички въпроси, понеже той написа тълкувание на всички Евангелия, на Битието, на много, разчете като дешифрира съдбата на много велики личности, исторически на човечеството, на хора на науката, на изкуствата, с голямо преклонение пред Христа и Христовия Дух, с голямо преклонение пред Учителя също. В: Кога се срещат впрочем с брат Боев и проф. Консулов?
Веска: Като
студенти
.
В: Това при първия брак или втория брак? Веска: Не, той вече е професор. Това е може би преди втория му брак. Там нататък някъде, понеже той вече е установен професор в Мюнхен. Той вече не е бекяра, който живее във Ваймар.
към текста >>
В: Аз си спомням, че в първите години, когато брат Боев се връща от Германия
студент
, той пише доста статии за антропософите във "Всемирна летопис".
Веска: Да, срещат него. Тогава. И той има вече отношение към славянството, знае че бъдещата мисия на човеколюбив е именно, тя е мисията на славянството, затова с такъв интерес той се отнася към тях и ги отправя именно към Учителя, който работи в България. В: Кои са първите му последователи в България? Веска: А, това не мога да ви кажа. Знам, че той има тука общество, но никога не съм се срещала, лично аз не познавам никого от неговите освен една швейцарка, която ми беше дала негови книги да чета, а знам, че тука някъде в София, в Русе ми се струва, че има негови последователи, но аз абсолютно с нито един от тях не съм се срещала, за да разговарям.
В: Аз си спомням, че в първите години, когато брат Боев се връща от Германия
студент
, той пише доста статии за антропософите във "Всемирна летопис".
Веска: Да, пише, пише вероятно, защото той все пак е познавал него като професор и се е интересувал от неговото учение, от неговата школа бих казала, световна школа в Европа, аз така мога да я нарека. В: Аз съм срещал някои преводи, т.е. на пишеща машина написани, преводи от Р. Щайнер. Кой ги е правил? Веска: Не мога да ви кажа.
към текста >>
48.
2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Като
студентка
в Музикалната Академия свирех редовно пиано.
2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?
Като
студентка
в Музикалната Академия свирех редовно пиано.
Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си." Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и лимон. Горката ми майка! Наблюдаваше ме с растяща тревога - дали не съм се побъркала. Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална.
към текста >>
49.
4. СРОДНАТА ДУША ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
4. „СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА Като
студентка
по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София.
4. „СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА Като
студентка
по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София.
На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос. За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов.
към текста >>
50.
9. ПОСЛЕДНОТО ЛЯТО НА РИЛА И ВОЙНАТА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Студът
бе голям.
Аз бях щастлива, заминах с братята и сестрите. Когато се завърнахме от Рила войната бе вече започнала. Бомбардировките над София не закъсняха. Даже една от първите бомби падна в нашата градина. От силното сътресение всичките стъкла на прозорците се пръснаха.
Студът
бе голям.
Тъкмо се чудихме с мама как ще прекараме нощта без прозорци, без отопление и ето пристигат Галилей Величков и Кирчо-Лъвчето. Свалиха стъклата от големите картини висящи по стените и бързо и сръчно поставиха нови стъкла на прозорците. Много по-късно научих, че Учителят ги е изпратил у дома. Бомбардировките зачестиха и много хора напуснаха София. Най-после и аз се евакуирах в Овча купел при майката на моя годеник, който беше мобилизиран някъде в Балкана.
към текста >>
51.
13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Помня, че той ми каза веднага да се измия с една
студена
водя.
Обаче преди да напусна къщата на Михаил, веднага след нашия обяд, Михаил ми каза да го почакам в една стаичка в която никога не бях влизала. Нямаше мебели освен два стола и една малка масичка с едно шише с някаква тъмна течност и една чаша до нея. След известно време Михаил влезе. Подробности не помня само знам, че аз се намерих на пода и той легна върху мене. Аз бях в едно състояние на идиот, без никаква воля - не се съпротивих, нито имах някакви емоции.
Помня, че той ми каза веднага да се измия с една
студена
водя.
Бях в състояние на един автомат. Никога преди не се е случвало такова ужасно нещо между мен и Михаил, който винаги ме уверяваше, че води един живот чист, без никаква физическа връзка. Аз успях веднага да излича това от моята памет и продължих да живея на Север. Виждах Михаил рядко. Само на неговите сказки, но в едно състояние на очакване, тъй като кармичната ми връзка с Михаил бе още жива.
към текста >>
52.
3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Спомням си, че като бях ученичка или
студентка
исках да отида на Рила, но нямах достатъчно пари.
Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет. Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един художник Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него. Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде. Значи на него не можеше много да се разчита. Но в даден момент и той проявяваше доброто.
Спомням си, че като бях ученичка или
студентка
исках да отида на Рила, но нямах достатъчно пари.
А той правеше списъци там на полянката на Изгрева и аз отидох и му казах, че имам много малко пари, които мога да внеса за Рила. Той се обърна към мене и ми каза: "Нищо, и с тези пари ти можеш да отидеш на Рила". Направи един голям жест и ме вписа в списъка и така аз можах нея година да се кача на езерата.
към текста >>
53.
4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
,
ТОМ 8
Това продължи от 1959 г., когато аз станах
студентка
в университета докъм 1965 г.
С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа. По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот.
Това продължи от 1959 г., когато аз станах
студентка
в университета докъм 1965 г.
Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него.
към текста >>
54.
5. ЖЕНИТБИ ДУХОВНИ И КАРМИЧНИ
,
,
ТОМ 8
Бях в голямата аудитория на Софийския университет където беше пълно със
студенти
, всичките редове почти бяха заети и аз бяха някъде от края в един от тези редове.
В действителност брат Петър се нуждаеше от души чисти и свети, които да могат да дадат силите си за делото на Учителя. И той беше против всякакви женитби и стигаше чак до крайности в това. В случая за мене той беше прав, защото аз не изпълних волята на Учителя. В един сън, бях 19-20-годишна, значи някъде към 1959-60 г. аз сънувах Учителя.
Бях в голямата аудитория на Софийския университет където беше пълно със
студенти
, всичките редове почти бяха заети и аз бяха някъде от края в един от тези редове.
Професорът влиза на катедрата долу, защото там е амфитеатрална залата, да държи своята лекция. Когато гледам, кой е професорът, виждам, че това е Учителят и изведнъж Той мина от другата страна на подиума и почна да се качва нагоре по редовете, вървя, вървя, вървя, дойде до мене, спря се до мене и ме погледна с такъв силен и особен поглед, просто като че ли с очите на Вселената и ми каза: "Ти няма да се жениш! Ние имаме много работа! " След това взе ръката ми, гледа я, и това си спомням от съня ми. И аз разбира се като много други не изпълних неговия съвет в този сън като все се успокоявах, че това се отнася за някакво друго положение, а не за женитбата ми с Данаил, който ми подхождаше като човек от Братството и вегетарианец.
към текста >>
55.
7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 8
Майка ми е била тогава млада
студентка
и всъщност тя не е имала никаква физическа връзка с брата.
Били сме и съседи, комшии с него. Моите родители са го уважавали дълбоко. Баща ми често пъти е отивал да го пита за различни съвети и братът му е давал много ценни съвети. Този брат е имал едно много дълбоко чувство и почитание и велика любов към моята майка. Това е довело до ревност от много сестри, специално сестри в Братството, които са разбирали тази любов и тази слабост на брата към майка ми и просто са ревнували.
Майка ми е била тогава млада
студентка
и всъщност тя не е имала никаква физическа връзка с брата.
Това е била някаква идеална любов и затова по-късно с цел да злословят срещу нашето семейство и срещу майка ми, някои братя и сестри наистина разпространили случая, че Светозар бил дете от брат Лулчев. Но всъщност аз винаги съм разговаряла с моята майка, която всичко ми разказваше и тя ми е обяснила много добре, че Светозар си е дете от нашия баща Крум и действително Светозар много приличаше и външно, и вътрешно по качества на нашия баща. Всъщност те са имали една велика любов, идеална любов от голямо разстояние. И всъщност брат Лулчев изпраща баща ни при майка ми, за да се оженят и да се родят тези деца, които после идват чрез тези родители. Някои сестри от Братството действително са имали физическа връзка с брат Лулчев и дори са живели с него.
към текста >>
56.
15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)
,
,
ТОМ 8
Посещавахме върховете Дено,
Студени
чал, Иречек.
То е предимно за алпинисти. Пътечката се върти и върти и някъде се губи и е много трудно за изкачване, защото е съвсем отвесно. Но полека-лека, полека-лека ние стигахме абсолютно всяка сутрин в слънце, в мъгла, в каквото и да е време, стигахме горе на Сфинкса и там в мълчание и съзерцание посрещахме изгрева на слънцето. Носехме си термос, пиехме гореща вода, хапвахме си по нещо за закуска, прочитахме беседа и правехме дълги екскурзии. Връщахме се в лагера понякога късно след обед или надвечер и така оползотворявахме целия си ден по високите върхове.
Посещавахме върховете Дено,
Студени
чал, Иречек.
Много пъти сме се срещали с дивите козички и със стадата на овчарите с овцете. Гледките от тези могъщи, величествени върхове са прекрасни, към Маричината долина, към Мусала и към другите останали върхове. Вижда се и цялата долина надолу. Мога да кажа, че няма по-прекрасно нещо, сутрин рано да се изкачиш на един такъв висок връх и да посрещнеш изгрева. Това е един величествен момент.
към текста >>
57.
2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО
,
,
ТОМ 8
При него идваха
студенти
и други най-различни хора, които търсят Истината и се интересуваха от Учението.
Симеон, братът на Данко се е запознал с Учението на Учителя още когато следвал в София. Посещавал е беседите на Учителя на ул. "Опълченска" 66, когато Учителят държал беседите си от прозореца през всеки сезон, а слушателите са стояли на двора. Надка казва за Данко, че вратата на дома му и душата му са били отворени за всички братя и сестри. „Той беше едър на ръст, но много подвижен, умееше да готви, да посреща и изпраща гости, беше добър музикант-изпълнител, всецяло отдаден на музиката, готов служител за работа за Господа.
При него идваха
студенти
и други най-различни хора, които търсят Истината и се интересуваха от Учението.
Той беше прибрал студенти, като им беше построил палатки с легла, в които можеха да прекарат временно. Данко живееше и дишаше с музиката. Той имаше записи на песни от Учителя и Паневритмията,които подари на професора от Германия, Берлин, който ни идваше на гости. Имаше изпълнения на Ина Дойнова и Виолета, дъщерята на Йотка, също и изпълнение на негови композиции. Професорът ги занесе в Германия.
към текста >>
Той беше прибрал
студенти
, като им беше построил палатки с легла, в които можеха да прекарат временно.
Посещавал е беседите на Учителя на ул. "Опълченска" 66, когато Учителят държал беседите си от прозореца през всеки сезон, а слушателите са стояли на двора. Надка казва за Данко, че вратата на дома му и душата му са били отворени за всички братя и сестри. „Той беше едър на ръст, но много подвижен, умееше да готви, да посреща и изпраща гости, беше добър музикант-изпълнител, всецяло отдаден на музиката, готов служител за работа за Господа. При него идваха студенти и други най-различни хора, които търсят Истината и се интересуваха от Учението.
Той беше прибрал
студенти
, като им беше построил палатки с легла, в които можеха да прекарат временно.
Данко живееше и дишаше с музиката. Той имаше записи на песни от Учителя и Паневритмията,които подари на професора от Германия, Берлин, който ни идваше на гости. Имаше изпълнения на Ина Дойнова и Виолета, дъщерята на Йотка, също и изпълнение на негови композиции. Професорът ги занесе в Германия. Когато Виолета учеше песните при Данко, той й казваше да ги учи и пее и че "Учителят ще ти плаща в златни марки".
към текста >>
58.
РУЖА КИСЬОВА
,
1. ХЕНРИХ СПОУСТА
,
ТОМ 8
Когато бях
студентка
в музикалната академия в София, преподавателите ми познаваха много добре дядо ми.
На следващия ден ученическият оркестър е бил в гарнизона. Но дядо ми вече не е по чехли, а е с офицерска униформа и с пагон на раменете. Пред него е строен целият военен духов оркестър. Започват да свирят онзи марш, за който дядо ми по чехли е бил направил забележка. Учениците били прехласнати.
Когато бях
студентка
в музикалната академия в София, преподавателите ми познаваха много добре дядо ми.
Когато бях понякога неподготвена поради немарливост, то те ми даваха за пример моят дядо и аз се засрамвах и зачервявах до ушите. Чрез техните забележки аз разбрах цената на музикалната подготовка на дядо ми. Дядо познаваше Учителя и имаше разговори с Него. Дори беше хармонизирал "Пролетна песен" от Учителя. Дядо владееше всички инструменти, имаше абсолютен слух и не се нуждаеше от камертон.
към текста >>
59.
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ
,
1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО
,
ТОМ 8
Върна се към месоядството и на 33 години след остра
простуда
и воден плеврит на белия дроб, скоропостижно си замина.
Под въздействието на беседите на Учителя станахме въздържатели и вегетарианци. Редовно бяхме на лекции и беседи. Ангел Иванов започна да пише и написа една книга и Сава Калименов я отпечати в Севлиево в печатницата си. Казваше се "Проблясъци" и беше една чудесна книга. Но Ангел като че се възгордя малко и гордостта му го тикаше в предишната насока, от където бе дошъл преди това.
Върна се към месоядството и на 33 години след остра
простуда
и воден плеврит на белия дроб, скоропостижно си замина.
Значи онзи възел, който Лулчев бе видял на ръката му се сбъдна след 10 години. Но той му спомена, че има условия и че има възможност да го прескочи, но той се отклони от поетия път към Братството и изпадна в едно дисхармонично състояние, което го отвлече. Нали така назовах разказа си: "Хармония и дисхармония". На земята човек преминава и през двете състояния. Но в окултната школа има строги закони.
към текста >>
60.
2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ
,
,
ТОМ 8
" В моята стая идваха пак при дядо Матей Калудов на обучение певеца на Изгрева Филип Славов, който имаше желание да свири на чело, един млад ентусиаст
студент
Слави-флейтист и Данчето, много популярна на Изгрева тогава, свиреше на виола.
Незабравими мигове за нас! Братята Жоро Кьосев и Васил Искренов правеха снимки, които да останат за бъдните поколения. След заминаването на Учителя не зная къде Жоро Кьосев е съхранил своите снимки, а Васил Искренов преди да си замине от този свят ми каза, че всички негови снимки във връзка с Изгрева ги е предал на брат Борис Николов, който ги скрил във вилата си, вероятно някъде в мазето и от влагата всичките били повредени или направо унищожени. По братски и приятелски му се карах на Искренов, защо всичките ги е дал само на едно място за съхранение. Той виновно ми каза: "Ами Борис ги искаше всичките!
" В моята стая идваха пак при дядо Матей Калудов на обучение певеца на Изгрева Филип Славов, който имаше желание да свири на чело, един млад ентусиаст
студент
Слави-флейтист и Данчето, много популярна на Изгрева тогава, свиреше на виола.
(За Данчето Недкова имам тъжен спомен: през войната беше в Германия, и при бомбардировките научих, че е била убита.) По това време Кирил Икономов-учител по музика беше съставил братски хор на Изгрева, на който хор бях един от солистите. Музикалния живот беше много динамичен и разнообразен. Имам един интересен спомен в навечерието на един концерт през 1939 г., който изнесохме в салона на Изгрева. Беше както неприятен, така и приятен. Бях простинал и се разболях.
към текста >>
На Изгрева живееше един беден
студент
от музикалната академия, син на наша сестра-вдовица.
Това състояние продължи толкова, колкото продължи тишината в салона. После се разнесоха аплодисменти и аз се върнах на земята от това блаженство и се навеждах да приема поздравленията. Такава радост, каквато при това изпълнение на "Бершитба" не съм изпитвал в живота си, дори и досега 50 години след този случай. Кои песни съм пял пред Учителя? Това бяха "Шуми", "Добър ден", "В зорите на живота", "Киамет Зену", "Давай, давай", "Бершитба", "Абре, синко", "Скръбта и странникът" - аранжимент от Кирил Икономов.
На Изгрева живееше един беден
студент
от музикалната академия, син на наша сестра-вдовица.
Казваше се Веселин Павлов. Той имаше обичай да застава вечер до гората на Изгрева, където в близост имаше една кръчма. Там понякога свиреха и някои класически неща. Той заставаше прав и ръкомахаше с двете си ръце като диригент. Но не беше му дошло още времето за това.
към текста >>
61.
7. „УПАНИШАДАТА 1937 г.
,
,
ТОМ 8
Наистина бликна изобилно чудесна,
студена
вода.
Тя научава, че Любомир Лулчев е радиостезик, долавя къде има подпочвени води и го вика на помощ, да открие на кое място в чифлика се намират тъй наречените "млечни кладенци" или на турски "сютлю-бунар" загубени още през турското ни робство. Чифликът имаше ниви и пасбища, овце и крави, пчелни кошери, зеленчукови градини, но само водата беше оскъдна. Любомир Лулчев предложи на нашата група Упанишади да идем до тоя чифлик и да видим как с една обикновена лескова пръчка разцепена се открива вода. Това пътуване считахме за голяма чест. Лулчев се разхождаше хванал двата рога на пръчката, ние вървим след него и в един миг пръчката се надежда силно надолу и Лулчев ни изкомандва: "Копайте тук".
Наистина бликна изобилно чудесна,
студена
вода.
А радостта ни беше двояка, защото в този момент съобщиха по радиото, че се е родил престолонаследника Симеон. Целият народ ликуваше. Беше 16 юни 1937 г.
към текста >>
62.
15. СПАСЯВАНЕТО НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
,
ТОМ 8
Учителят научава това естествено, извиква Любомир Лулчев и му нарежда: "Заради голямата услуга през зимата за горивото, което Николай намери и спаси Изгрева от
студ
и мраз, да бъде освободен от страшната присъда".
Но имаше едно страшно "но"! А то беше, че ако при "черна борса" ти спечелиш повече от 100 000 лева, законът беше: смърт за търговеца. Николай беше хванат да търгува на "черна борса" и то за много повече реализирана печалба от 100 000 лева. Той бе изправен да отговаря пред съд, който съд е искал много строго наказание да му се наложи. Смъртната присъда била над главата му.
Учителят научава това естествено, извиква Любомир Лулчев и му нарежда: "Заради голямата услуга през зимата за горивото, което Николай намери и спаси Изгрева от
студ
и мраз, да бъде освободен от страшната присъда".
Лулчев като послушен войник се втурва и то не къде да е, а при министъра на правосъдието. Иска от министъра да намери начин, някаква врата или малка промяна в наказателния закон, но Дойнов да бъде спасен. Министърът опонира и се стига до положение министъра да бъде сменен с друг. Лулчев имаше тази възможност. И Николай, както пише в спомените си преди години, че новият съдийски състав като по чудо се е държал към него едва ли не дружелюбно.
към текста >>
63.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
по източната граница румънци са умирали от
студ
и глад.
През 1947 г. бяхме за един месец на обиколка в Румъния. И какво видяхме? войната преди две години свършила, а населението гладува. Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г.
по източната граница румънци са умирали от
студ
и глад.
Руските войски са иззели всичките им хранителни резерви. Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с жито или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища. За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна. При пътуването ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки. Край вагоните ни се тълпяха млади и стари и умолително викаха: "Пъйне, гтьйне", т.е.
към текста >>
64.
12. СТУДЕНТ
,
,
ТОМ 8
12.
СТУДЕНТ
Още на Рила се замислих върху това, защо съм станал зъболекар, а не цигулар.И понеже влязох във втората фаза на болестта си, реших да премествам кабинета си в София.
12.
СТУДЕНТ
Още на Рила се замислих върху това, защо съм станал зъболекар, а не цигулар.И понеже влязох във втората фаза на болестта си, реших да премествам кабинета си в София.
Ще се подготвя за приемане в Консерваторията. Ще завърша и ще се отдам само на музиката. Речено-сторено. Не помогнаха основанията на съпругата ми, че в София ще трябва да започна да практикувам зъболекарството отначало, да изоставя 40-годишната клиентела на татко си на произвола. А пловдивчани ще помислят, че съм смахнат. А войната току-що беше започнала.
към текста >>
65.
13. ПОДУХ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
Тогава той беше
студент
в последния курс на Консерваторията.
Брат Галилей свиреше втора цигулка. Не помня името на виолиста. Та останах любител в музиката със само две години в Консерваторията, но бях любим ученик на Панчо Владигеров. Вземах частни уроци от проф. Александър Райчев по хармония.
Тогава той беше
студент
в последния курс на Консерваторията.
Вземах уроци от отец Иван Говедаров. А той беше разпопен католишки свещеник, когото пловдивските католици бяха пратили преди това една година на специализация във Виена, за да следва специално духовна музика. Той владееше много добре хармонията и проверяваше хармонизациите ми на песни на Учителя. Обикновено работех с малко грешки. Някъде той ми предлагаше по-голямо разнообразие на акордите, които аз приемах или не.
към текста >>
66.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Същото може да се каже и за песента "
Студът
всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест.
Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър.
Същото може да се каже и за песента "
Студът
всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест.
Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил.
към текста >>
67.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
,
,
ТОМ 8
Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето
студентско
обучение.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни.
Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето
студентско
обучение.
Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни.
към текста >>
68.
02. ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Завърших гимназия, бях
студентка
в университета и на моята приятелка на нейния брат един познат - наш брат Георги Марков се беше завърнал от плен след войната.
" И после, когато аз се запознах с Учителя, тогава разбрах какво значи. Някой в мене Го позна Кой е и за какво е. А не аз и моето обикновено съзнание. Може би в душата ми да е отекнало това име. Това ми направи много силно впечатление.
Завърших гимназия, бях
студентка
в университета и на моята приятелка на нейния брат един познат - наш брат Георги Марков се беше завърнал от плен след войната.
Това беше 1919 год. Радвахме се на този пленник и той веднъж ми каза: „Момичета, ще ви водя на едно място което много ми хареса". А той през това време се запознал с наши приятели-братя последователи на Учителя Дънов. Първият път, аз не отидох понеже имах работа, но на следващата неделя отидох. Това беше първата неделя на 1920 год.
към текста >>
69.
04. УЛ. „ О П Ъ Л Ч Е Н С К А №66
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В дясно беше столовата, където се хранеха - Учителя със семейството и там беше и стола на
студентите
.
И като влезете от вратичката ще видите три стъпала /стълбички/. Те водеха направо, имаше едно антренце, от което се влизаше в стаята на Учителя. Оттам почти никога не се влизаше. Ние отивахме навътре и отзад имаше пак, но повечко стълбички, защото оттам беше по-високо, пет стъпала мисля че бяха и оттам се влизаше вече в един коридор, в стаята на леля Гина, хазайката на Учителя и братът Петко Гумнеров, а пък имаше друга една стълбика която водеше долу в сутерена. Там имаше 5-6, а може би и повече стъпала.
В дясно беше столовата, където се хранеха - Учителя със семейството и там беше и стола на
студентите
.
А пък в коридорчето, през което се влизаше и което беше доста широко, там в дъното имаше печка и чешма, там беше кухнята. Най-примитивни условия бяха. Горе, по вътрешните стълби като се качиш, от дясната страна беше стаята на леля Гина и чичо Петко, след това имаше една малка стаичка, в която Учителят приемаше гостите, а зад нея имаше един килер, в който се държаха разни работи и една врата, от която се излизаше в туй антренце, което беше предното при Учителя и се влизаше в стаята Му. Нямаше специална стая, в която Учителят да говори беседата си. Но леля Гина и чичо Петко изваждаха леглата и всичко от стаята за неделя, изпразваха я, нареждаха столовете и масичката, а Учителят сядаше на прозореца.
към текста >>
70.
10. „ПАРАХОДЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Ами, аз тогава бях
студентка
и си работех и частно така поушивах.
Защото някой път ще дойде след беседа, след закуска или за закуска, а тогава докато нямаше още стол, много пъти идваше да се храни при нас. Ще извика някоя, ще ни даде продукти и ще каже: „Я сгответе го и аз ще дойда да ям при вас". Или ще каже: „Ха, сгответе това, а пък донесете и на мене". В.К.: Вие с какво се препитавахте тогава? Храна, която трябва да се купи?
Е.А.: Ами, аз тогава бях
студентка
и си работех и частно така поушивах.
Една сестра ми кроеше и аз поушивах. Изкарвах си така по някой и друг лев. Паша я поддържаше сестра й. Савка и тя беше студентка, поддържаха я майка й. И после вече, когато завършихме, аз завършх 1927 год.
към текста >>
Савка и тя беше
студентка
, поддържаха я майка й.
Храна, която трябва да се купи? Е.А.: Ами, аз тогава бях студентка и си работех и частно така поушивах. Една сестра ми кроеше и аз поушивах. Изкарвах си така по някой и друг лев. Паша я поддържаше сестра й.
Савка и тя беше
студентка
, поддържаха я майка й.
И после вече, когато завършихме, аз завършх 1927 год. Казвам: „Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има един познат в Министерството и обещал да ме назначи в някой хубав град. Вие какво ще ме посъветвате? " И той каза: „Като отидеш там, ще имаш един хляб и ние ще ти дадем един хляб".
към текста >>
И като
студентки
, така от време на време ще прати по нещичко, в плик.
И аз се отказах от учителството и останах да работя. А Паша, след като бе една година в Русе, не й дадоха работа. На другата година-. тя се върна на Изгрева. И трябва да каже, че Учителят ни даваше от време на време по нещичко. Пращаше.
И като
студентки
, така от време на време ще прати по нещичко, в плик.
Иначе когато бяхме трите заедно, Той може би защото съм по-практична от другите даваше парите за храната на мене и някой път ще рече: „Еленке, имате ли още малко или сте изкраставели? " Защото, аз най-често готвех супичка, манджи сложни не правя. Не, даже още първата година, нали като отидохме горе, да ви кажа, сутрин е хладно понякога. Някой донесъл чайник, накладеме някъде някое огънче, туриме две камъчета и си сварим чай. Пък някога, още първата година като бяхме, беше 1923 год.
към текста >>
71.
13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И значи отидохме там, събрахме се и тръгнахме по Драгалевското шосе и стигнахме докъм гробищата, те и тогава си бяха там в Драгалевци и ние свихме по шосето, както впоследствие вървяхме, но тръгнахме надясно, така през полето направо през нивите, защото всичко е вече прибрано и отидохме горе, както се казва на Паша-бунар, дето е най-
студената
вода Киш-киш, дето има хижа, малка сега.
Есента беше хубава, нямаше сняг и казаха че ще има екскурзия. И понеже всички живеехме в града, нали е 1920 год., така къде ще се събереме, при Кръста на Лозенец. Знаете квартал Лозенец, сега където е Гимназията, тогава беше празно място, имаше един кладенец. Така с дърво, както едно време се вадеше вода. Казаха, при кладенеца се събираме, защото там имаше широко място, където могат да се съберат и сто души.
И значи отидохме там, събрахме се и тръгнахме по Драгалевското шосе и стигнахме докъм гробищата, те и тогава си бяха там в Драгалевци и ние свихме по шосето, както впоследствие вървяхме, но тръгнахме надясно, така през полето направо през нивите, защото всичко е вече прибрано и отидохме горе, както се казва на Паша-бунар, дето е най-
студената
вода Киш-киш, дето има хижа, малка сега.
Аз оттогава не съм отивала никога повече. Тогава бе за пръв път. Там имаше само изворче и там накладохме огън, като чайниците се носеха, пихме чай, както винаги на нашите екскурзии. Щото Учителят не пиеше студена вода и нас не ни съветваше, особено когато се движим, след като сме ходили, да пием студена вода. И така прекарахме.
към текста >>
Щото Учителят не пиеше
студена
вода и нас не ни съветваше, особено когато се движим, след като сме ходили, да пием
студена
вода.
Казаха, при кладенеца се събираме, защото там имаше широко място, където могат да се съберат и сто души. И значи отидохме там, събрахме се и тръгнахме по Драгалевското шосе и стигнахме докъм гробищата, те и тогава си бяха там в Драгалевци и ние свихме по шосето, както впоследствие вървяхме, но тръгнахме надясно, така през полето направо през нивите, защото всичко е вече прибрано и отидохме горе, както се казва на Паша-бунар, дето е най- студената вода Киш-киш, дето има хижа, малка сега. Аз оттогава не съм отивала никога повече. Тогава бе за пръв път. Там имаше само изворче и там накладохме огън, като чайниците се носеха, пихме чай, както винаги на нашите екскурзии.
Щото Учителят не пиеше
студена
вода и нас не ни съветваше, особено когато се движим, след като сме ходили, да пием
студена
вода.
И така прекарахме. Това беше първата екскурзия. Аз стоях все така настрана, не смеех да се приближа при Учителя, защото току що бях почнала да слушам. Нямаше година. Бях започнала да ходя на беседите.
към текста >>
Щом ни стане
студено
, пием няколко горещи води и така.
Ние сме оставали да спим с Учителя на бивака на „Св. Дух", щото в неделята Учителя ще държи беседата и после казва, който иска ще отидем на бивака, ще преспим там и после ще се качим нагоре. Приспиваме край огъня, не, никаква палатка, а край огън^. Няколко огньове и край огньовете. Чайниците врат.
Щом ни стане
студено
, пием няколко горещи води и така.
Сутрин, на братските екскурзии винаги сме пели. На братските срещи много сме пели. Това беше едно вдъхновение, една радост голяма. Пък когато Учителят почна да дава песните, все новите песни пеем, и така много беше вдъхновено. На екскурзиите, накладат огън приятелите и край огъня и така никъде не ходим.
към текста >>
Аз бях отишла със сандалки и тънки чорапи, и по снега като запънахме, толкова ми стана
студено
на краката, че просто се сковах.
Изгревът го нямаше. Ние до 1925 год. вървяхме през Драгалевци. А от 1926 год., когато Учителят почна да живее на Изгрева, вече почнахме от Симеоново. И се качихме, знаете ли имам един спомен оттогава.
Аз бях отишла със сандалки и тънки чорапи, и по снега като запънахме, толкова ми стана
студено
на краката, че просто се сковах.
Бях с летни сандали. Ама толкова студено ми стана, че плаках. И след това си направих туристически обуща и никога вече не ходех на такива места без туристически обуща. Разбрах, че планината иска екип. Впоследствие си направих екип.
към текста >>
Ама толкова
студено
ми стана, че плаках.
вървяхме през Драгалевци. А от 1926 год., когато Учителят почна да живее на Изгрева, вече почнахме от Симеоново. И се качихме, знаете ли имам един спомен оттогава. Аз бях отишла със сандалки и тънки чорапи, и по снега като запънахме, толкова ми стана студено на краката, че просто се сковах. Бях с летни сандали.
Ама толкова
студено
ми стана, че плаках.
И след това си направих туристически обуща и никога вече не ходех на такива места без туристически обуща. Разбрах, че планината иска екип. Впоследствие си направих екип. Но тогава съм плакала от студ. Иначе не съм плакала.
към текста >>
Но тогава съм плакала от
студ
.
Бях с летни сандали. Ама толкова студено ми стана, че плаках. И след това си направих туристически обуща и никога вече не ходех на такива места без туристически обуща. Разбрах, че планината иска екип. Впоследствие си направих екип.
Но тогава съм плакала от
студ
.
Иначе не съм плакала. Ние тръгнахме сутринта, качихме се горе на Черни връх, но горе малко стояхме. И на същия ден се върнахме. Горе нищо нямаше. Ни наблюдателница, нищо нямаше, нищо.
към текста >>
72.
14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Може под нея да има и фланелка, ако е
студено
и отгоре сакото.
Аз не съм Му шила, аз съм Му плела. Но не съм шила. В.К.: Ами ризите, бельото? Е.А.: Носеше отдолу тъкана домашна риза. Отгоре копринена риза.
Може под нея да има и фланелка, ако е
студено
и отгоре сакото.
В.К.: Тъкана домашна риза. Е.А.: Да, домашна, ама виж риза, ама отгоре имаше копринена, да. В.К.: Тук съм виждал отпред нали има нещо като медальонче. Е.А.: Не, виж какво. Това е една игла с брилянти.
към текста >>
73.
15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Нощно време там е
студено
, имаше ли дъжд, вятър, сняг?
ли, 1926 год. ли я направиха. В.К.: В кои дни отивахте? Е.А.: На Петровден. Обикновено след Петровден тръгвахме за Рила.
В.К.: Нощно време там е
студено
, имаше ли дъжд, вятър, сняг?
На събора в Търново - 1922 год. Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана. Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите.
към текста >>
Ако ми стане
студено
обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала.
Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите. Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето. В.К.: Успявахте ли нощно време да поспивате? Е.А.: О-о, разбира се.Когато нямаше дъжд, а даже и под дъжд като беше малко, аз съм спала. Свия се така край огъня, той ме грее и хубавичко топли.
Ако ми стане
студено
обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала.
После на планината по-лесно се наспива човек, щото е много чист въздуха. Оттук отивахме сутрин, но не всеки ден на Мусала. Когато решим да отидем ставахме към два часа, защото горите тогава бяха големи и бавно се движехме нагоре, за да стигнем към 4 и половина5 часа горе. Трябваше ни два часа път. То е един час път, ама за здрави юнаци.Аз съм се качвала самичка за един час, но без раница, а ние носехме закуска горе.
към текста >>
74.
17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И Учителят премина, прескочи и всички, които бяхме наоколо прескочихме и Той като видя изворчето каза: „То каза по-хубаво ще е да му направим така едно коритце, за да го грее слънцето, та водата да не е толкоз
студена
".
И тъй на разстояние търся, ходя и когато стигнахме, минахме езерото и минахме там, ние вървим по пътеката, по която сега ходим към третото езеро. Там бяхме. А от лявата страна имаше много вода и почти не можеше да се прескочи да се отиде където е сега чешмичката. Но един брат от провинцията, не знам кой беше, мина отатъка и дойде насам и ни каза през водата: „Тука има едно изворче, под канарата". И аз казах: „Учителю, братът казва, че там има изворче".
И Учителят премина, прескочи и всички, които бяхме наоколо прескочихме и Той като видя изворчето каза: „То каза по-хубаво ще е да му направим така едно коритце, за да го грее слънцето, та водата да не е толкоз
студена
".
И почнаха да правят и го направиха. За чучур издяляха от камъни улей под форма на ръце. Ние носихме тия белите камъни по пътя, който идва от Сепарева баня, там под билото на голямата поляна на петото езеро, долу под него има от тези много кварцови, мрамор им казвахме ние, но това е кварц. Така ни казаха после геолозите, да. И там ходехме брат всеки ден и с торбичка, кой колкото може и носехме камъчета.
към текста >>
75.
24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И там
студено
е нали и тогава качвахме се горе.
Щото ходехме на изгрев през пролетта, а и през зимата ходехме сутрин рано. Във всяко време беше. Аз си спомням 1928 год. зимата, тогава „Парахода" още не беше направен, за да можем зимата да караме там. Той беше само със зебло ограден.
И там
студено
е нали и тогава качвахме се горе.
Даже аз тогава по четири пъти нея зима ходех горе. Защото три пъти за беседите, макар че нямаше Утринни слова, но отивахме за 10 часа нали. Три пъти и един път имахме още една група, духовна група. И за нея се събирахме сутрин. Та четири дни в седмицата ходех на Изгрева.
към текста >>
76.
25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не
студена
, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон.
Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви части от тялото, а после вече и лицето така. А после цялото тяло ми се оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни. Задачата изпълнявах за около час и половина - два часа.
А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не
студена
, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон.
В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша да се слага лимон, а лимонът беше само накрая. В.К.: Той дава и други опити с пост. Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като увлечение, всички постеха. Едни постеха три дни.
към текста >>
И пуснала чешмата силно,
изстудила
водата, не с топла, но със
студена
вода се е напила.
Значи през пролетта и лятото не се пости, такъв дълъг пост. Ех, ден, два, три - да, но дълъг пост няма да постиш. И аз по такъв начин разбрах нали, че лятото не трябва да се пости. Даже Паша е изкарала един пост три дни през лятото. През юни или юли било, но никак не знае как да отпости.
И пуснала чешмата силно,
изстудила
водата, не с топла, но със
студена
вода се е напила.
Че като получава едни ужасни болки в корема и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. И тогава Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че като се отпоства се отпоства с топла вода, а пък когато е пост повече от дни, тогава се започваше: ще изпиеш една чаша гореща вода на глътки. И Той много държеше водата на глътки да я пием, защото тя действува успокояващо на нервната система и това било много хубаво, на глътки да се пие водата. Сега като Ви казвам изведнъж се сетих, а ти Елено си казах, не я пиеш на глътки. Ха, ха, ха-се сетих и веднага.
към текста >>
Ти така както не беше яла нищо три дни и си се напила със
студената
вода, можеше да си заминеш", казал Учителят.
Даже има една задача, на пет минути да се прави. На пет минути по една лъжичка от врялата вода. Действувала много, не мога да Ви кажа точно как, но го имам в извадки някъде - като метод за лечение пак дадено. И Паша като отива при Учителя казала: „Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така да ми се случи". „А ти благодари, че си си направила молитвата, иначе щяха да те задигнат.
Ти така както не беше яла нищо три дни и си се напила със
студената
вода, можеше да си заминеш", казал Учителят.
И значи след като си изпие водата, измива се половин килограм спанак, изчиства се, сварява се без сол, само водата се изпива за разслабване, ако има нещо в червата се изхвърли. След това картофите. И така след един час идва на ред картофена супа. А след това картофите. В.К.: Значи най-напред спанака и след това картофите.
към текста >>
Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само
студено
.
Впоследствие, когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали. Като стои 48 часа във вода, като се смени водата на 24 часа, то така хубаво смеква, че може да го ядеш. Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова храна три седмици. За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла.
Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само
студено
.
А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство. Десет дена го правим. Той го е дал и в такава форма на други и които нямат зъби, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят. И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи. Десетина ореха на ден могат да изядат и въобще и плод, така, за ... Той го е направил така за наше облекчение.
към текста >>
77.
27. НА МУСАЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тя е най-
студената
вода на Витоша - Кикиш, там на Димитровден когато ходихме с Учителя.
Аз още 1920 год. ходих с Учителя на екскурзия, на Димитровден. Помня, първата екскурзия и беше там на Кикиш, дето му викат сега, там се качихме. Повече оттам не сме отишли. После отивахме на тая страна.
Тя е най-
студената
вода на Витоша - Кикиш, там на Димитровден когато ходихме с Учителя.
И сега казваме, че еди кога си отиваме на Мусала. И то се съобщава на приятели в провинцията, да минат по път който им е удобен, и те се качат там, за да бъде общо, и те да участват. И ясно, хубаво време, като стигаме Боровец се заоблачи, като стигаме горе дъжда ни вали. Помня един път, стигаме дето е хижата сега, щото там лагерувахме около първото езеро, имаше клек много. И там сега нищо не е останало, щото и ние каквото сме изсекли, стига.
към текста >>
А някога много
студено
беше.
Някои на хвойните, както са мокри, легнахме. Малката хижичка беше, по-после построиха голямата. Тя дървената я построиха, но тя събираше само тридесет души. Повече не. А ние бяхме много.
А някога много
студено
беше.
И като влезат те, ние бяхме млади тогава, и възрастните влизаха, после така беше задушно вътре, че аз един път влязох и веднага излязох. Щото много хора, от дъжда миришат дрехите, никак не беше хубаво. И печка имаше, гореше, топло беше. На втората нощ, не на третата, дъждът се превърна на сняг. И като станахме сутринта, след молитвата Учителят каза: „Който казва не се страхува, нека се качи на Мусала сам, всеки сам и да си направи молитвата и да слезе".
към текста >>
78.
29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И там идваха
студенти
, които бяха от провинцията, пък и от София, братя, но повече братята, които бяха от провинцията ходеха, защото които сме в семейства, нали не можеш да си оставиш семейството, все пак задължение имаш.
Наистина прекрасна градина беше направила и така без петак да се похарчи. Оттук цветенце ще и донесат, оттам нещо, оттука коренче и т.н. в туй отношение, ако знаете какво красиво нещо беше Изгрева когато нацъфтяха, всички казваха, райска градина, които идваха. Прекрасно беше, рози, какво, всички цветя имаше. Много богато беше.
И там идваха
студенти
, които бяха от провинцията, пък и от София, братя, но повече братята, които бяха от провинцията ходеха, защото които сме в семейства, нали не можеш да си оставиш семейството, все пак задължение имаш.
Нали, къде ходиш, къде се храниш и т.н., та това беше около една-две години, мисля беше само. Да след отварянето на класа, на Младежкия клас или повечко е било, защото ние горе се качихме -1926 година. В.К.: А продуктите? Е.А.: Продуктите ги купуваха, кой ги купуваше, може би тези от кухнята. Сега аз не зная, да Ви кажа, аз не съм участвувала.
към текста >>
И така сме правили, щото като е
студено
е приятно да се нахрани човек с топла храна.
Той понеже обичаше салатите и на Него Му предлагаха, но и ние другите си правехме. Аз си спомням, че рядко сме сядали без салата, винаги сме си приготовлявали. Дежурните разсипваха храната, но ние ходехме с чинийката на всекиму сипваха, за да не обикалят те. Всеки отиваше и си сипваше и му сипваха. И след като се сипе на всички, почва молитвата, а някога когато сме много, за да не изстива супата на другите, казваме: „Да кажем молитвата, за да не изстива супата.
И така сме правили, щото като е
студено
е приятно да се нахрани човек с топла храна.
После ние всички си плащахме. Колко обеда, пишеше се на колко обеда е присъствал и си пресмяташе. Буча Бхар се грижеше за сметките на стола на Рила. Отначало внасяхме една вноска срещу летуването си. Внасяше се една вноска.
към текста >>
79.
32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А пък ако не е слънце и е
студено
, носеше плетена шапка.
Той носеше долна риза. В.К.: Виждали сме Го с някакви шапки, шал. Е.А.: Ръчно плетени шапки шал. Сутрин носеше винаги шапка на главата си, даже и когато излизаше. Ако е слънце, носеше сламена шапка.
А пък ако не е слънце и е
студено
, носеше плетена шапка.
Той имаше доста шапки. Сестрите Му ги плетяхме и шалчета носеше вълнени. А отдолу носеше долна риза, обикновено от платно, домашно платно. После горна риза. Но когато е на Рила, носеше върху горната риза фланела.
към текста >>
И така идваше на гимнастики в най-големите
студове
.
А отдолу носеше долна риза, обикновено от платно, домашно платно. После горна риза. Но когато е на Рила, носеше върху горната риза фланела. Той не носеше палто. И зиме не носеше палто зимно, фланела, върху фланелата горна риза, жилетка и сакото.
И така идваше на гимнастики в най-големите
студове
.
В.К.: Добре, сега на тая снимка как е облечен? Е.А.: Е, това е с тези дебелите си дрехи. В.К.: А да, с дебелите, шаечните. Да, това е шаек костюма. Той отдолу има риза, под ризата има пуловер.
към текста >>
Е.А.: Не, дебели, дебели, дебели носеше и при
студа
слагаше си и долни гащи вълнени, дълги.
В.К.: А да, с дебелите, шаечните. Да, това е шаек костюма. Той отдолу има риза, под ризата има пуловер. Е.А.: Пуловер не, пуловер не носеше, фланела, долни фланели носеше, на ръка плетени или на машина плетени. В.К.: Ама те са тънки, не са като панталони, те са дебели, шаечни.
Е.А.: Не, дебели, дебели, дебели носеше и при
студа
слагаше си и долни гащи вълнени, дълги.
Но и върху памучните вълнени слагаше под панталона. Памучни гащи дълги, отгоре вълнени гащи, плетени на машина и отгоре панталони. В.К.: А, това е горе на Рила. Е.А.: На Рила така ходеше, на зимни екскурзии така ходеше облечен. Лете ходеше с гуменки обикновени, бели, а пък зиме ходеше с обувки.
към текста >>
80.
34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В кипяща вода се слага малко сол и кваса се разбърква със
студена
вода.
В.К.: А какви Му са били любимите ястия на Изгрева? Е.А.: Траханата, която Той ядеше, има два вида трахана, която се прави от пресен квас, кисел квас, народния квас, който народа употребява. В.К.: Това нещо ние не знаеме как се прави. Е.А.: А-а-х, знам го и съм го правила. То се взима квас.
В кипяща вода се слага малко сол и кваса се разбърква със
студена
вода.
Да речем в половин литър вода, една голяма лъжица квас е достатъчно. Разбива се със студена вода, сипва се и тя става рядка каша. Рядка каша става и тогава поври малко. Учителят я ядеше много просто, само с чер пипер. А тя се прави със зехтин не, тестото по-предпочита масло.
към текста >>
Разбива се със
студена
вода, сипва се и тя става рядка каша.
В.К.: Това нещо ние не знаеме как се прави. Е.А.: А-а-х, знам го и съм го правила. То се взима квас. В кипяща вода се слага малко сол и кваса се разбърква със студена вода. Да речем в половин литър вода, една голяма лъжица квас е достатъчно.
Разбива се със
студена
вода, сипва се и тя става рядка каша.
Рядка каша става и тогава поври малко. Учителят я ядеше много просто, само с чер пипер. А тя се прави със зехтин не, тестото по-предпочита масло. Да Ви кажа, тестото по-вкусно е с масло. Аз например когато си правя трахана слагам сирене и масло.
към текста >>
И тя се натопява, една-две лъжици в
студена
вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша.
Та се прави пак с кисел квас, но тя се меси няколко дена. Една се прави бяла само с квас, а друга се замесва със сокове от зарзават. Тя обикновено розова става. В.К.: Как се приготовлява кваса? Е.А.: Хлебчетата се месят три пъти и после се оставят да изсъхнат, и после се слагат на решете и така се изсушават хубаво.
И тя се натопява, една-две лъжици в
студена
вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша.
В.К.: Такова нещо аз не съм ял. Чувал съм, но не го зная. Е.А.: Е трябва, някой път ще Ви направя. Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре. И става много вкусна закуска.
към текста >>
Тя е много хубава, когато е
студено
времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре.
Е.А.: Хлебчетата се месят три пъти и после се оставят да изсъхнат, и после се слагат на решете и така се изсушават хубаво. И тя се натопява, една-две лъжици в студена вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша. В.К.: Такова нещо аз не съм ял. Чувал съм, но не го зная. Е.А.: Е трябва, някой път ще Ви направя.
Тя е много хубава, когато е
студено
времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре.
И става много вкусна закуска. То е народно ядене. В.К.: То вече не се знае и това време то вече отмина. Е.А.: А, сега има продават готова трахана. Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана.
към текста >>
81.
35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И тя е млада и още неопитна,
студентка
.
Той имаше една дъщеря която беше епилептичка. Това нещо така ми действуваше на нервите, че не можех да отида да ги посетя и да присъствувам на такава сцена. Брат Радославов отива при Учителя. Паша я преместиха в Русе. Остава стенографка само Савка.
И тя е млада и още неопитна,
студентка
.
После тя не знаеше много добре български. Тя щото с майка си все немски говори. И затова той идва и казва на Учителя: „Идва сега една ученичка моя от гимназията, гледам я пише стенография, знае стенография". А пък аз бях карала един курс в Народното събрание преди това. Така че имах условията да бъда стенографка.
към текста >>
82.
38. НАЧАЛОТО НА СТЕНОГРАФИТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
защото аз живях при семействата си, после имах друга квартира, щото баща ми като се прежени, а ние имахме само една стая и аз бях
студентка
, и исках да си имам своя стая, а втората ми майка имаше наследствена къща, и в нея се освободи стаята, тогава пак имаше жилищна криза след войната, и ни разрешиха нали като собственици, и взехме една стая.
Паша беше в София учителка и я изпратиха в Русе, един вид за наказание. Там беше само една година. На следващата година не й дадоха работа и тя си остана вече на Изгрева стенографка. В.К.: А Вие кога останахте на Изгрева? Е.А.: Към 1928 год.
защото аз живях при семействата си, после имах друга квартира, щото баща ми като се прежени, а ние имахме само една стая и аз бях
студентка
, и исках да си имам своя стая, а втората ми майка имаше наследствена къща, и в нея се освободи стаята, тогава пак имаше жилищна криза след войната, и ни разрешиха нали като собственици, и взехме една стая.
Та там живях до 1928 год.
към текста >>
83.
39. ПАША ТЕОДОРОВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на
студентите
в София с цар Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те отишли в Белград двете.
И Аня е имала хора които много са я ухажвали и обичали, но не е направила връзка. Майка й на Паша е българка от Бесарабия и идва в България с мъжът си след освобождението. Майка й е била много строга. Особено като останала с три момичета вдовица след като се поминал мъжът й. Така ги е държала в по- строг морал и винаги когато излизат, все им давала някои наставления.
Когато са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на
студентите
в София с цар Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те отишли в Белград двете.
Тя ми е разказвала, че по-разпуснат живот сърбите са водили, не така строг. Та това възпитание ги е насочило да се запазят от пороци. Даже аз казвах на Паша, че има нещо монашеско по отношение на възпитанието си. Тя беше по моралните въпроси по-строга от мене. Аз някак по-нашироко съм разбирала тези неща, не че вкъщи майка ми ме е възпитавала не така строго.
към текста >>
84.
40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Даже когато следваше тя като
студентка
и аз бях
студентка
.
Аз така си го обяснявам, но тя доста така бурни неща преживяваше в тези периоди на първото й ученичество при Учителя. Даже Василка ми е разправяла, тя много често е ходела при Учителя, всеки ден, че Учителя много я гълчал, много й се карал. Даже, сега вярно ли е не знам, че даже й плесвал и шамар. Така съм чувала - плескал я. Да, това никога не съм питала и не съм намирала че това трябва да го знам.
Даже когато следваше тя като
студентка
и аз бях
студентка
.
А тя учеше в стаята на Учителя. Сега, вижте това правеше впечатление на всички които бяхме. И на мене ми правеше впечатление, щото всички знаехме че е при Учителя. Студентки сме, пък само тя влиза в стаята на Учителя. Мен на ум не ми беше дошло да уча при Учителя, нали.
към текста >>
Студентки
сме, пък само тя влиза в стаята на Учителя.
Да, това никога не съм питала и не съм намирала че това трябва да го знам. Даже когато следваше тя като студентка и аз бях студентка. А тя учеше в стаята на Учителя. Сега, вижте това правеше впечатление на всички които бяхме. И на мене ми правеше впечатление, щото всички знаехме че е при Учителя.
Студентки
сме, пък само тя влиза в стаята на Учителя.
Мен на ум не ми беше дошло да уча при Учителя, нали. Защо ще уча, да Му взимам времето, когато аз си имам стая и си имам къде да уча. И тя имаше стая, но сега мислех си, щом Учителят го прави, Той знае защо. В стаята на Учителя като учи тя знае какво прави, но ми правеше и друго впечатление. Яви се на изпит, скъсат я.
към текста >>
85.
41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Зиме не може защото е много
студено
, на две места печка не може да поддържаме.
Няма да е с платно, с дъски ще бъде". И добре, така стана още по-хубаво, нали. Той някак разбра, че не го правя от каприз, нали. Не правя кой знае какво нещо, малко така за по-удобно да ни бъде. И направихме кухничката, там си се хранехме.
Зиме не може защото е много
студено
, на две места печка не може да поддържаме.
Както да е направих го. И то беше може би скоро, след това аз отидох учителка и тогава те двете живяха една година заедно и на втората година тази кухничка я разширяват и правят на Савка стая. Не беше голяма. Хубава стая беше, но на това място. А после в 1940 год.
към текста >>
86.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Като
студентка
и тогава вече си имах.
Така съм била. Едни обуща цялата година нося. Не съм имала никакви така тоалети, когато моите съученички имаха летни рокли, имаха така повечко неща. В туй отношение съм живяла много просто, пък и.... и така съм построена, че аз даже казвах, ако някой ще ме хареса за дрехата, хич не ща да го видя. Защото то изразява вкуса на едно момиче, нали така, за да се разбере, но така съм разбирала и така си бях.
Като
студентка
и тогава вече си имах.
Аз почнах вече да работя тогава. Една сестра ми кроеше, аз шиех и оттук взема малко нещо, като ми дотрябват пари, си изкарвах по мъничко. Даже, щото като стенографка бях, в недоимък бях. Именно тогава пак шиех така и не чаках Учителят да ми дава. В.К.: А обувки купувахте?
към текста >>
87.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Вече когато отидох при Казанджиев, този професор ми е бил по психология и естетика и аз като отидох при него, не знам дали той ме позна, не му казах че съм била негова
студентка
, той каза: „Много интересно госпожице, този, попът който повдига въпроса срещу Вас, най-ласкаво пише за Вас.
Пък и хората, естествено, аз като съм била в това учение съм искала да се обхождам хубаво с всичките. И с учениците си и с родителите. И по този начин аз съм спечелила тяхното доверие и на някои обичта. И когато даже ме уволниха цяло село се подписаха да ме искат назад. Имаше някакво дружество подофицерско, те отделно правят пак искане да ме върнат, но тогава беше след като Кимон Георгиев направи преврата с лозунга: „Една религия, един народ", в тоя дух беше настроението и затуй ме уволниха от Министерството.
Вече когато отидох при Казанджиев, този професор ми е бил по психология и естетика и аз като отидох при него, не знам дали той ме позна, не му казах че съм била негова
студентка
, той каза: „Много интересно госпожице, този, попът който повдига въпроса срещу Вас, най-ласкаво пише за Вас.
А пък повдига въпроса за идеите Ви. И затова ние не можем да Ви върнем на работа, но подайте едно заявление че се отказвате от идеите. Ние знаем че това е формално. Пък един учител с религиозно съзнание е много по-ценен, даже така ми каза той, отколкото друг учител, но няма как да Ви върнеме". И аз казах: „Ще си помисля".
към текста >>
88.
44. БОЯН БОЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Какво знаеш за онзи случай когато той е бил
студент
там, и тоя въпрос там с Рудолф Щайнер и Рудолф Щайнер е казал нали, че Учителят е в България.
Аз съм работила с него. Стенографирали сме, но той ще ме пита, ще ме разпитва за това и за онова, а той никога нищо не казва. Пък понеже аз още в началото няколко неща даже от теософите като чух, да не задавам въпроси излишни, да не питам. Доста неща не съм питала. Да, да, даже ... е така.
В.К.: Какво знаеш за онзи случай когато той е бил
студент
там, и тоя въпрос там с Рудолф Щайнер и Рудолф Щайнер е казал нали, че Учителят е в България.
Знаеш ли го този случай, или не го знаеш?. Е.А.: Виж какво, мисля че не е верно, защото, аз даже не съм го питала Боян. Аз не съм го питала. Вярно ли е, или не е вярно. И това не съм питала виждаш ли!
към текста >>
89.
49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
,
ТОМ 9
Щото като влезе в Младежкия клас, ние процентно бяхме всичките повече
студенти
,висшисти и среднисти най-малкото бяха.
Тя не дойде за да тежи. Помагаше на леля Гина, переше дрехите на Учителя. Аз Ви разказах,тя беше онази, когато пита царя при срещата, при една екскурзия Василка каза: „О, колко се радвам, че Ви виждам. Много отдавна исках да Ви видя, пък ето така Вие да ни срещнете! " Тя много жалеше, че не е образована.
Щото като влезе в Младежкия клас, ние процентно бяхме всичките повече
студенти
,висшисти и среднисти най-малкото бяха.
Тя имаше само основно образование и казваше: „Аз съм проста, аз съм проста". И Паша даже й каза: „Ето казва,простата Василка говори с царя, пък ние висшистите никой не се осмели да продума". Защото вижте, простите хора са чистосърдечни и естествени, и с всекиго могат да говорят. Защото той скромният не прави разлика, няма предразсъдъци. Той е скромен в себе си, но искрено си пита и искрено си казва.
към текста >>
90.
52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)
,
ТОМ 9
Но аз понеже бях
студентка
съобразих и казах да ми оставят тука малко дълги косички, че после като направих от моята коса перука, да не е гола главата ми.
Щото има естествена еволюция, което е нормално, а бърза еволюция недоносчета ражда. И съгласих се. Даже още първата вечер като отидох, духовете казаха: „Сестрите да си острижели косата". Същата вечер си остригах косата. Михаил Влаевски с машинката ме острига като войник.
Но аз понеже бях
студентка
съобразих и казах да ми оставят тука малко дълги косички, че после като направих от моята коса перука, да не е гола главата ми.
Те и другите си бяха направили перука. Като ходех в университета слагах си перуката и косата която ми бяха оставили не личеше че съм остригана. Съобразявах се с условията при които съм. Добре че съобразих, защото имайте предвид имам втора майка, вкъщи ще ме видят с гола глава, ще кажат подлудя ли да се острижеш. Трябваше да се скрия от там.
към текста >>
91.
59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Някой казва моя възлюблен няма онази любов към мене, сега лъха нещо
студено
от него, значи онзи е изгубил този свещен огън.
Ако вие не го послушате ще имате страдания. Всяко страдание показва, че сте бутнали една запалена свещ. Силата на човека седи в знанието на свещения огън, на човешката мисъл, чувства и човешката постъпка. Но трябва да знаете как да употребите свещения огън. Ако няма свещен огън във вашата любов, във вашите чувства те не са отзивчиви.
Някой казва моя възлюблен няма онази любов към мене, сега лъха нещо
студено
от него, значи онзи е изгубил този свещен огън.
Вие всички сте били в миналото свещеници, жреци. Няма нито един от вас да не е бил жрец. Свещеното писание казва: Онези които спят в гробовете си ще възкръснат. Те са умрели, понеже са изгорели от свещения огън, като не са знаели как да го употребяват. Свещеният огън иска наново да ги възкреси.
към текста >>
92.
60. ПРИЕМНАТА СТАЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Той казваше, ако е зиме да се запали печката за което даваше ключа, или пък на
студено
приемаше, ако е за малко.
Надписът при котвата е „Глава на Твоето Слово е Истината". Това е котвата, а пък тука над другия салон, там има гърне с пламъка, ще го видиш. Значи това е приемната, която остана до края приемна. Учителят само първата година спа там, там прекара зимата. И когато се качи горе, там имаше стая Негова, лична.
Той казваше, ако е зиме да се запали печката за което даваше ключа, или пък на
студено
приемаше, ако е за малко.
А пък през другото време нямаше нужда от палене, нали. По-нататък е салона. Това е салона. Влизаше се оттука, ето вратата. Оттука нагоре има стъпала и горе има едно малко, разширеничко на което Учителят си държеше дървата през зимата.
към текста >>
93.
61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Паша когато беше болна върнах една сестра, защото тя искаше да говори с мене, пък Паша беше тежко болна в стаята ми, а беше
студ
както сега и нямаше къде да я приема.
Никой не отговори, една сестра каза, не може. Мене ми стана много мъчно, щото аз не допущах, че може да се яви такова нещо. Тя е нова сестра, но интелигентен човек и аз излязох и й се извиних и тя повече не дойде при мене. Засегна се, съжалявам много. И да Ви кажа в живота си аз много малко хора съм върнала.
Паша когато беше болна върнах една сестра, защото тя искаше да говори с мене, пък Паша беше тежко болна в стаята ми, а беше
студ
както сега и нямаше къде да я приема.
Иначе ако беше топло време, щях да изляза в коридора или вън на стълбището, но студено време беше и тя се разсърди и не стъпи, и този случай мина така. Аз не съм върнала човек почти никога, никога, аз не си спомням и винаги от страх да не сбъркам, да не оскърбя човека. Всички които са дошли съм ги приела. И колкото са желаели да стоят съм ги изчаквала и от друго съображение, аз съм ги приемала защото казвам, ами ако Господ ги праща? Как няма да приемеш човек, който Бог ти праща?
към текста >>
Иначе ако беше топло време, щях да изляза в коридора или вън на стълбището, но
студено
време беше и тя се разсърди и не стъпи, и този случай мина така.
Мене ми стана много мъчно, щото аз не допущах, че може да се яви такова нещо. Тя е нова сестра, но интелигентен човек и аз излязох и й се извиних и тя повече не дойде при мене. Засегна се, съжалявам много. И да Ви кажа в живота си аз много малко хора съм върнала. Паша когато беше болна върнах една сестра, защото тя искаше да говори с мене, пък Паша беше тежко болна в стаята ми, а беше студ както сега и нямаше къде да я приема.
Иначе ако беше топло време, щях да изляза в коридора или вън на стълбището, но
студено
време беше и тя се разсърди и не стъпи, и този случай мина така.
Аз не съм върнала човек почти никога, никога, аз не си спомням и винаги от страх да не сбъркам, да не оскърбя човека. Всички които са дошли съм ги приела. И колкото са желаели да стоят съм ги изчаквала и от друго съображение, аз съм ги приемала защото казвам, ами ако Господ ги праща? Как няма да приемеш човек, който Бог ти праща? Ами като идва човек, идва да те посети, другите всички да не са идвали с такова чувство, но аз така ги приемах.
към текста >>
94.
66. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
„Опълченска" 66,
студенти
, които са били братята там, бяха 7-8 братя, я научили при Учителя.
И тая песен я даде на Младежкия клас. А пък другите песни, много повече песни Учителят е давал в Общия клас, но не си спомням кои песни е дал така. Спомням си, че „Духът Божий" мисля че беше. „Духът Божий" беше. Учителят я дава, тогава, тогава имаше стол при Учителя на ул.
„Опълченска" 66,
студенти
, които са били братята там, бяха 7-8 братя, я научили при Учителя.
Учителят я свирил, пял и те са я научили. И когато Учителят дойде в клас в „Турферайн" бeшe помня, Той каза: „Нека да дойдат братята които знаят песента". Дойдоха, изпяха я, един път, два пъти и след това Учителят свиреше и ние я научихме. Обикновено когато даваше песни в клас или идваше с готова песен или почваше нещо и Той пред нас я създаваше. Просто направо виждахме как става този процес.
към текста >>
95.
69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Как стана съчетанието не си спомням, но си спомням това, което Учителят й каза: „Много си тънко облечена, иди си облечи дрешка, да не се
простудиш
!
И така някак се утеготявахме от тези неща. И да Ви кажа, аз бях останала с едно много така неприятно чувство за всичко което тя изказа към Учителя. На другия ден, беше малко по-хладен ден. Беше се променило времето и тя дошла с една тънка рокличка. И пред салона така имаше един триъгълник с цветя, там е Учителят, аз бях и Магдалина.
Как стана съчетанието не си спомням, но си спомням това, което Учителят й каза: „Много си тънко облечена, иди си облечи дрешка, да не се
простудиш
!
" Предният ден беше скандалът който Му прави. Но така бащински, така любовно й го каза, така грижовно. Аз бях сломена пред това величие на всеопрощаване, да изявиш доброто и на врагът си. А тогава вече Магдалина беше направила своята магария, тя имала някаква изява в Пловдив, в някоя църква. Дали й пари за това което ще говори.
към текста >>
96.
70. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
завърши гимназия и в университета следваше и изглежда че
студентите
са подразбрали или преподавателите че тя се движи в нашето общество, тя живееше на Изгрева и когато държи изпит по тези социалните науки, марксизъм ли е било, какво и нещо за вярата говорят, професорът, който я изпитвал пита: „Вие вярвате ли в Бога?
Но ти казвам какво е направила. Отидох казва Еленке вкъщи и ми текат казва четири реда сълзи от очите, но го казах 100 пъти. Вижте какво послушание е това. Може би това е било един изпит на душата й. Както ще Ви кажа един друг случай: Една наша сестра която беше с комунистически идеи и която след 9.IX.1944 год.
завърши гимназия и в университета следваше и изглежда че
студентите
са подразбрали или преподавателите че тя се движи в нашето общество, тя живееше на Изгрева и когато държи изпит по тези социалните науки, марксизъм ли е било, какво и нещо за вярата говорят, професорът, който я изпитвал пита: „Вие вярвате ли в Бога?
" И тя отговорила - не, защото се уплашила. А тя и сега е религиозна. Но то може би да е религиозна от страх, не от вяра. Щото ако вярваш, но тя знае, че ако каже пред професора че вярва, може да си загуби пенсията като боец против фашизма, може много неща нали така, няма да прогресира, може би затова. Но знаете какво й казва една сестра.
към текста >>
97.
71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Студенти
, няма къде да спят - при Янакиева, гости от провинцията къде няма - при Янакиева, разбирате ли, тя отвори и сърцето и дома си.
И тя, дали преди да срещне Учителя или след, кога е не знам мъжът й заболял, получава удар, парализира се и тя 15 години го гледа в легло, а 15 години това не е малко. Вижте какво изпитание е минала. И когато той си заминава, дали тя още преди това се е запознала с Учителя не зная, но след като той си отива тя вече е свободна, няма деца, има една къща там мъничка и нейната къща е отворена за всички братя и сестри. И докато Учителя живееше на ул."Опълченска" 66, откато тя се запознава с Него, нейния дом е братски дом. Тя приема гости, посреща, изпраща.
Студенти
, няма къде да спят - при Янакиева, гости от провинцията къде няма - при Янакиева, разбирате ли, тя отвори и сърцето и дома си.
Щото друго е, ти да си живееш самичък, да ти е удобно, друго е да посрещаш всичките хора. И тя какво има с някакви малки наеми е живяла. Скромничко, но тя цял живот живя скромничко. Но беше добра майсторка за готвене, умееше хубаво да готви и от нищо и никакво ще направи нещо много хубаво. Аз помня, веднъж на Изгрева вече когато живеехме, тя беше направила такива кюфтета от лапад, така за стотинки се даваше връзката.
към текста >>
98.
73. ДЯДО БЛАГО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
,
ТОМ 9
Той бил на едно погребение при много
студено
време.
А за Учителя, приемаше хората такива каквито са и всякога ще каже нещо хубаво, и за новото, и за това което не е било обичайно за тогава. В.К.: Той е бил детски писател. Е.А.: имаше от него гатанки писани, стихчета писани. Той говореше малко така тъничко, височко. И да Ви кажа нещо което е важно.
Той бил на едно погребение при много
студено
време.
Закъсняли там в студената църква като стоял се разболял и умря, няколко дена след това нещо, и получи простуда. И когато Учителят си замина, аз не съм чула за другиго да каже: „Аз го обичах! " За него каза: „Аз го обичах! " И двете беседи неделни които държа, той спомена нещо за него в беседите. Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за дядо Благо".
към текста >>
Закъсняли там в
студената
църква като стоял се разболял и умря, няколко дена след това нещо, и получи
простуда
.
В.К.: Той е бил детски писател. Е.А.: имаше от него гатанки писани, стихчета писани. Той говореше малко така тъничко, височко. И да Ви кажа нещо което е важно. Той бил на едно погребение при много студено време.
Закъсняли там в
студената
църква като стоял се разболял и умря, няколко дена след това нещо, и получи
простуда
.
И когато Учителят си замина, аз не съм чула за другиго да каже: „Аз го обичах! " За него каза: „Аз го обичах! " И двете беседи неделни които държа, той спомена нещо за него в беседите. Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за дядо Благо". Сега казвам Ви каквото съм чула.
към текста >>
Неделя", в много
студен
ден.
Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо. В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо! " Как стои въпросът? Я ми го разкажи! Е.А.: Дядо Благо отива на едно погребение в църквата „Св.
Неделя", в много
студен
ден.
И се простудява. И от тая простуда си отива. По този повод нали, Учителят говори две беседи в негова памет бяха. Споменаваше неговото име по-честичко. Сега дали това са останали при корекцията или не, то е друг въпрос, нали?
към текста >>
И се
простудява
.
В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо! " Как стои въпросът? Я ми го разкажи! Е.А.: Дядо Благо отива на едно погребение в църквата „Св. Неделя", в много студен ден.
И се
простудява
.
И от тая простуда си отива. По този повод нали, Учителят говори две беседи в негова памет бяха. Споменаваше неговото име по-честичко. Сега дали това са останали при корекцията или не, то е друг въпрос, нали? Защото когато има корекция може да е оставено, но може и да не е оставено.
към текста >>
И от тая
простуда
си отива.
" Как стои въпросът? Я ми го разкажи! Е.А.: Дядо Благо отива на едно погребение в църквата „Св. Неделя", в много студен ден. И се простудява.
И от тая
простуда
си отива.
По този повод нали, Учителят говори две беседи в негова памет бяха. Споменаваше неговото име по-честичко. Сега дали това са останали при корекцията или не, то е друг въпрос, нали? Защото когато има корекция може да е оставено, но може и да не е оставено. Да е сметнато, че не трябва да се оставя.
към текста >>
99.
74. ИВАН АНТОНОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Той ми е разказвал че е избягал така и даже когато е нямало къде да спи, той отивал в театъра на края на действието и се скривал под пейките, като остане там да спи по столовете, защото е топло, да не спи на
студено
.
Той е роден до гара Земен. Мисля че село Извор беше. И оттам избягва и идва в София съвсем самичко. И така си изкарва прехраната. Това вече той ми е разказвал.
Той ми е разказвал че е избягал така и даже когато е нямало къде да спи, той отивал в театъра на края на действието и се скривал под пейките, като остане там да спи по столовете, защото е топло, да не спи на
студено
.
Иначе, където намери така е спал. И изкарал едно детство, виждате картинката каква е. И когато отива у Пашини вече те го поемат като свое, тяхно момче. Пък те бяха много милостиви хора. И както Ви казах загрижват се за него, за образованието му и той даже като свършил прогимназия, те някакви връзки имали, пратили го във военното училище, за военен да учи.
към текста >>
100.
79. РЕВНОСТ ДУХОВНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
След това заболя от
студовете
, от ревматизъм.
Даже тя беше изпаднала в едно положение, когато станаха жертва на съвети на духове от спиритически сеанс. Така били са доста състоятелни, мъжът й и той беше наш брат, много симпатичен човек. Балтова изпаднала в някакво състояние така под влияние на духовете, че трябва да се завива с магнетична обвивка и така, че беше си раздала легла, завивки, всичко. Беше оставила само един дюшек, юрган и завивка, и на земята са спали. За да опрости живота си.
След това заболя от
студовете
, от ревматизъм.
Едвам се спаси. После си купи диван и т.н. Но имаше и един такъв период от живота й, в даването беше щедра, гостоприемна, имаше така и положителни качества, това исках да кажа за нея. В.К.: Аз например съм я виждал на снимките все около Учителя, тя е една пълничка. Е.А.: Тя желаеше да се види, че е близка, малко тщеславна беше, нали което я караше така да постъпва.
към текста >>
НАГОРЕ