НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
173
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8. НА ИЗГРЕВА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
По-късно след това аз си давах сметка, че човек след като се изкъпе не трябва да се облича леко, а да гледа да запази топлината си, а аз не правех така и често пъти съм се
простудявала
.
Дали имаше и нещо друго не си спомням. После си казвах, как не съм се сетила да купя някакви хубави плодове вместо бонбони, но това беше вече минало. Като почуках и постоях (защото Ганка ми беше казала да чакам) излезе Учителят. А денят беше събота и Той се беше къпал, което разбрах по-късно. Та аз бях с тънка копринена рокля, а Той излезе с вълнен бял костюм, с вълнена шапка на главата и не помня добре, но дали нямаше и шал на врата, което облекло ми направи силно впечатление.
По-късно след това аз си давах сметка, че човек след като се изкъпе не трябва да се облича леко, а да гледа да запази топлината си, а аз не правех така и често пъти съм се
простудявала
.
Учителят може би е искал и да се изпоти? Или пък се е облякъл така, за да не се простуди. Също по това време аз се хранех на братския стол на обед. Навярно съм помагала при сипването, защото аз се навъртах около мястото, където беше Учителят, където седеше. Мина ми мисълта, дали Учителят ще живее дълго още, дали има дълъг живот, нещо подобно.
към текста >>
Или пък се е облякъл така, за да не се
простуди
.
Като почуках и постоях (защото Ганка ми беше казала да чакам) излезе Учителят. А денят беше събота и Той се беше къпал, което разбрах по-късно. Та аз бях с тънка копринена рокля, а Той излезе с вълнен бял костюм, с вълнена шапка на главата и не помня добре, но дали нямаше и шал на врата, което облекло ми направи силно впечатление. По-късно след това аз си давах сметка, че човек след като се изкъпе не трябва да се облича леко, а да гледа да запази топлината си, а аз не правех така и често пъти съм се простудявала. Учителят може би е искал и да се изпоти?
Или пък се е облякъл така, за да не се
простуди
.
Също по това време аз се хранех на братския стол на обед. Навярно съм помагала при сипването, защото аз се навъртах около мястото, където беше Учителят, където седеше. Мина ми мисълта, дали Учителят ще живее дълго още, дали има дълъг живот, нещо подобно. И като Го наблюдавах, Той така си обърна дланта към мен като говореше с някого, застанал пред него, че аз можех много добре да видя линиите на ръката Му, защото бях много наблизо. Пък си помислих: да, но аз не разбирам нищо от хиромантйя, за да преценя.
към текста >>
2.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Другите обитатели на блока живееха вече години наред, а тя се наказваше в
студената
стая в центъра.
Тя си поръча две ъглови легла с ракла. Дадох й едни плат за завеса на едната стая и други някои подробности. Така можеше да живее в апартамента. Един ден тя получи криза и остана през зимата вкъщи в апартамента си. Тогава оцени, че е хубаво с парно отопление.
Другите обитатели на блока живееха вече години наред, а тя се наказваше в
студената
стая в центъра.
От тогава си идваше вече там. Само в редки случаи оставаше в града да спи. Накрая се премести. Поръчах да дойде камион, дойде племенника на брат Петър Филипов и друг някой и за половин ден всичко какво имаше тя бе пренесено. Тогава тя каза, че всичко е много хубаво, но че тя не е добре.
към текста >>
3.
13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Синовете на брат му, единия войник, а другия
студент
не бяха там, а брат му беше с жена си на село.
Миндя се заловихме с ремонт на стаите, в които смятахме да живеем занапред, защото там, където ни настани брат му едната стая беше слънчева, но беше на пруст, т. е. на пода само едно стъпало по издигнато. В другата стая имаше легло, но тя не виждаше никакво слънце. От село отивахме с автобус до Русе, където беше апартаментът на брат му. Там беше удобно, защото нямаше никой.
Синовете на брат му, единия войник, а другия
студент
не бяха там, а брат му беше с жена си на село.
Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и нива, достатъчно грижи. На село правехме на брат Петър лапи на краката, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене. Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е.
към текста >>
Когато стана
студено
останахме в Русе.
Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр. Боядисвахме, варосвахме и вършихме още много други работи. Но той не ставаше по-добре. В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на баня, а той много държеше за хигиената.
Когато стана
студено
останахме в Русе.
Последното му отиване в с. Миндя беше за гласуването на 4.XII.1983 г. С мъка се качи на автобуса, за да идем на село, гласувахме и едва се върнахме. Заредиха се дни, които от ден на ден ставаха по-трудни, правех му компреси на краката с хавлиени кърпи, които сменях по няколко пъти през деня и през нощта. После идваха лекари, изследваха го, биха му инжекции, даваха и лекарства, разни таблетки, по мое настояване гледаха на специален апарат черния му дроб и като се върнахме от болницата той легна и почина същия ден.
към текста >>
4.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Тия дни беше много
студено
, но сега се стопли времето, та почвам и аз слънчеви бани.
Курорта на Свирчовица, а екскурзии често до Чифлишката гора - каза да си смела, да ходиш. Можеш да правиш излети с брат си или майка си, често. За идване в София не отговори нищо; навярно те оставя свободна да сториш по свобода, каквото ти намериш за добре. Каза, че може и на работа да си ходиш. Гого е добре, често се виждаме, не може да се нарадва.
Тия дни беше много
студено
, но сега се стопли времето, та почвам и аз слънчеви бани.
Тук е много красиво - просто вълшебно. Може би мен така се струва, защото видях Витоша, Стара планина, които ми са стари приятелки и майки. Гледай да оздравееш по-скоро, за да се запишеш в музикалната академия. Учителят много се зарадва, като му казах, че си доста музикална и волева. Не отлагай, а събирай багажа си и наесен студентка.
към текста >>
Не отлагай, а събирай багажа си и наесен
студентка
.
Тия дни беше много студено, но сега се стопли времето, та почвам и аз слънчеви бани. Тук е много красиво - просто вълшебно. Може би мен така се струва, защото видях Витоша, Стара планина, които ми са стари приятелки и майки. Гледай да оздравееш по-скоро, за да се запишеш в музикалната академия. Учителят много се зарадва, като му казах, че си доста музикална и волева.
Не отлагай, а събирай багажа си и наесен
студентка
.
Сърдечен поздрав на добрата ти майчица, татко ти и незабравимия Иванчо, също и на всички познати. Ваша Олга Записала Марийка Марашлиева ВЕЧНО СЛОВО 1. От вечността пътувам през морето Към вечността завръщам се отново И моят факел свети ми в сърцето Изпълнено с вечно живо Слово. 2. Високо свети моят факел чуден През дни зловещи, мрачни и бурливи. Духът ми често морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви. 3.
към текста >>
5.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Тогава бяха едни дъждове, времето беше влажно и
студено
и това спомогна да я скове и стовари на легло.
Други пишеха писмо лично до Учителя и Той им изпращаше подходящ отговор и така ние имаме кореспонденцията на Учителя с приятелите. Трети пък отиваха лично при Учителя и в своите срещи с Него задаваха въпроси и получаваха съвет. По този начин ние имаме опитностите на приятелите с Учителя. В моя случай аз бях болна наскоро и след съветите на Учителя, които аз спазих и изпълних, аз оздравях. Но същата година есента моята майка се разболя от ишиас, а това беше октомври и ноември 1944 г.
Тогава бяха едни дъждове, времето беше влажно и
студено
и това спомогна да я скове и стовари на легло.
Аз трябваше да се грижа за прибирането на гроздето по гроздобера и с още много други есенни и домашни работи в нашия дом. Аз бях напуснала работа, без да питам Учителя, понеже работех като секретарка в немското училище в Русе, а тогава политическите събития бяха такива, че германците вече се изгонваха от СССР и аз се постарах да се предпазя и съхраня. Ние бяхме евакуирани през лятото на лозето и дори там паднаха наоколо много самолетни бомби. Американските самолети бомбардираха отсрещният бряг на Дунава и то гр, Поргево, който се запали и цистерните с петрол горяха и осветяваха близо два дни Дунава. Американските самолети се опитаха да бомбардират Русе, но по погрешка те изсипаха бомбеният товар в околностите на Русе през нощта, така че от детонацията на бомбите от отсрещния баир се бяха изпочупили стъклата на нашата къща.
към текста >>
Процедурите бяха затруднени от това, че времето беше
студено
и понеже нямахме памук компресите ги правих с вълнена фланела.
Братският живот беше изчезнал, изчезнаха и салоните. Те не бяха необходими, защото ги нямаше братята и сестрите, чрез които да се проявява Духът Божий и да създава Домът Господен. При такива събития в Русе в тези дъждовни дни аз изпратих писмо до Боян Боев за състоянието на майка ми и търсих помощ чрез него от Учителя. След време получих отговора му и аз го цитирам отделно. Започнах усърдно и точно да изпълнявам съветите от Учителя за лечение на ишиаса на майка ми.
Процедурите бяха затруднени от това, че времето беше
студено
и понеже нямахме памук компресите ги правих с вълнена фланела.
След известно време майка ми се подобри и оздравя. Дълго време тя увиваше крака си с вълнени неща. Писмото на брат Боев е написано на Изгрева и носи дата 15.XI.1944 г. Това означава, че Учителят се е върнал от Мьрчаево и се намира на Изгрева. По-късно разбрахме, че Учителят по това време е бил вече болен и със затруднение е изпълнявал своите задължения.
към текста >>
6.
1. РОДИЛНАТА ТРЕСКА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
При раждането на детето си се разболях от родилна треска поради
простудяване
.
се омъжих за Васил Стефанов Харизанов - ел. техник от същия град. Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина. Последната се роди на 11 декември 1933 г. в Кочериново, където Васил беше на работа.
При раждането на детето си се разболях от родилна треска поради
простудяване
.
Положението ми беше много тежко, бях отпусната и безсилна, кърмата ми спря и тогава Васил реши да отиде при Учителя за съвет. Учителят нареди да ме отделят от детето, да ме изкъпят и понеже не можех да се храня и имах висока температура, пак по нареждане на Учителя да ми правят хранителни клизми с трици, но не всеки ден. Това продължи до края на месец декември. През месец януари съм получила криза, изпаднала съм в безсъзнание и лекарят, който ме акуширал наредил да бъдат извикани двама лекари от Горна Джумая, сега Благоевград, за да се консултират. Идвала съм от време на време в съзнание и съм запитвала къде живея, къде е входът ни и т. н.
към текста >>
7.
2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА И тъй, аз се бях
простудила
, но то детето беше здраво.
2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА И тъй, аз се бях
простудила
, но то детето беше здраво.
Впоследствие разбрахме, че Веска има увеличени сливици и може би затова беше злояда, но кой е обръщал внимание на това. После пък преди да проходи веднъж когато ще я къпя от къде не зная попаднало едно малко пиронче колкото една стотинка във ведата и то докато да забележа, то го глътва. Много се безпокоях, да не и стане нещо. Казахме това нещо на лекаря, а той погледна много леко на това нещо и каза да следим когато отива на гърнето дали няма да го изходи. И това мина.
към текста >>
8.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Водата беше много хубава и
студена
, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване.
Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви. По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел. Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода.
Водата беше много хубава и
студена
, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване.
На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете. Имаше и каруца. С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца. Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка.
към текста >>
От София били дошли група
студенти
, които също работели там както и той самия.
Та там се събирахме известно време. За комуната даде някои сведения за онова време синът на брат Тодор Ковачев - Боян Ковачев, който в 1990 г, си замина. Боян е роден в Русе в 1904 г. Завършил е столарското училище в Русе и е работил в комуната четири години. Той разказа, че за стопанството били наемани работници от съседното село Липник, сега Николово.
От София били дошли група
студенти
, които също работели там както и той самия.
Когато се налагало той работел дърводелство. Той казваше, че Ватев бил председател на комуната, но братя Маркови не го слушали. Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови. Какво ставало по-нататък с парите не се знаело. Изобщо стопанството - зеленчукова градина, лозе и ниви не давали никакви приходи, макар че се раждало изобилно.
към текста >>
Така в братския стол са се хранили не само изгревяни, но и други външни лица,
студенти
и т. н.
Другарката на брат Ватев - Петранка Чернева правеше и разни други специалитети, направо готови ястия по поръчка на приятели. На консервите се слагаха етикети и така готовата продукция се изкупуваше от търговци, от военни за войниците от казармите и др. Военните ни носеха техни продукти, от техни градини и тук само биваха преработвани и изварявани. Учителят е подготвял приятелите от братството за общ комунален живот. Като пример за това можем да посочим общите обеди при братския стол на Изгрева в София, където храната се приготвяла от дежурни и е била на много ниска цена.
Така в братския стол са се хранили не само изгревяни, но и други външни лица,
студенти
и т. н.
В Русе наистина първоначално всички били сплотени и са имали хармонични отношения. За това можем да си извадим заключение от думите на Учителя, които казал тогава веднъж на брат Ватев: „Какво ще кажеш бе, Ватев, когато един ден стане въпрос за братство и за братски живот и ние кажем: Идете да видите в Русе, да видите какви са идеите на Бялото Братство! " Много възрастни хора, дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.IX.1944 г. са казвали: „Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места градушка не ги ловеше! " Това трябва да се знае и помни, че това беше Истина.
към текста >>
9.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Въздухът тогава беше много чист, чудно хубава вода, най-хубавата вода - батмишка вода, идваше от Образцов чифлик - пивка и
студена
.
Братя Маркови, които работели братския имот не давали никакви приходи. Били изпратени от Учителя, а изгонени от братя Маркови. Аз, Марийка, си спомням много добре, бях в трети прогимназиален клас, когато брат Райчев беше в Русе на „Свирчовица" и се беше разболял от неприятностите, които е имал с братя Маркови. Тогава на баща ми бяха дали от братството една голяма стая на „Свирчовица", където прекарвахме през лятото 2 - 3 години в голямата къща до къщата и работниците на брат Ватев. Тя е била използвана известно време за обор на конете, но майка ми я беше варосала и макар и пода да беше от пръст ние си сложихме едно голямо легло, маса и няколко стола, малко покъщнина и така там бяхме като на курорт.
Въздухът тогава беше много чист, чудно хубава вода, най-хубавата вода - батмишка вода, идваше от Образцов чифлик - пивка и
студена
.
Братя Маркови работеха градината (зеленчуковата) и ни продаваха хубав пресен зарзават. Баща ми имаше дюкян за платове в Русе и с колелото сутрин отиваше и вечер се връщаше от града. Тогава бяха ни дали от братството три декара място, на Иван Петров 5 декара, на Георги и Васил Константинови десетина декара и на Георги Димитров и Никола Ватев не зная колко декара земя. Стою Марков облагороди пръчки лозови, а раздадените места бяха обърнати два пъти с лопати и през пролетта бяха засети с лозя. Целта беше да се обработят местата и да не стоят празни обрасли с бурени.
към текста >>
10.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и
студени
, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните.
В интерес на истината трябва да кажа, че може би братята и сестрите са събирали пари или какво още не знам, но брат Новаков по някой път купуваше дърва. Но те пристигаха, разтоварваха ги транспортните средства на улицата пред къщата и с това свършваше грижата на нашите приятели за отоплението. Вкарването на дървата вътре в мазата, привеждането им във вид, че те да могат да влизат в печката, изваждането от мазата и по-нататьк употребата на дървата в печката, за тая работа никой не се занимаваше с изключение на майка ми. Всички растяха духовно напред и не искаха да се занимават с тази груба материя. Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една.
Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и
студени
, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните.
За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея. Не можеш да хвърлиш дървата и да си ходиш да спиш. Отново майка ми изгубваше по няколко пъти в седмицата нощите, прекарваше ги в салона, за да поддържа непрекъснато печката, тя да е в изправност. Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение. То е опасно и от пожар.
към текста >>
Аз след години като
студент
прочетох Достоевски, а тя го беше чела преди мене и често пъти за Достоевски ми говореше.
И наистина, пристигаха, минаваше целия ритуал от край до край с песните, с четенето, с пеенето, с яденето и като свърши яденето всички пак се поздравяват, кой каквото има останало слага в торбата, заминава, а чистенето, подреждането и привеждането на салона отново във вид удобен за ползване при четене на беседа, трябваше да го прави майка ми. Често съм вземал участие и аз, защото ставаше така, че някой път вечерята е в такъв ден, че на другия ден сутринта трябва да има беседа. Или се случва сряда, или се случва петък, или се случва срещу неделя, а значи трябва салона още същата вечер да се приведе в такъв вид, че нашите приятели като дойдат вече всичко да е в ред и те отново да могат да се молят на Господа за тяхното щастие. Правеха го и наистина салонът биваше в ред, но тоя ред го правеше не някой друг, а майка ми. Майка ми е от едно село близо до Русе, тя също е от такъв род богат селски, от попско семейство, така че тя бе с необходимата интелигентност.
Аз след години като
студент
прочетох Достоевски, а тя го беше чела преди мене и често пъти за Достоевски ми говореше.
Тогава аз, когато бях ученик в Русе, то Достоевски беше за мене толкова далеко колкото беше земята от небето, но тя беше го вече прочела. Тъй че те я смятаха за нещо от типа на слугините, но тя беше интелигентна, макар че вършеше слугинската работа в салона и беше една от така образцовите домакини. Може да звучи като хвалба, защото ми е майка, но това е истината. Тя беше една съвършена домакиня и можеше и знаеше както казва поговорката, че знае две и двеста и се справяше винаги с положението. Така вървяха събитията и всички си вървяха по тоя отъпкания път, никой не му идваше на ума, че нещата ще почнат да се развиват по друг начин.
към текста >>
11.
2. ЗА ИМПЕРАТОРЪТ ИЛИ ЗА БОГА...
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези
студенти
.
„Защо го мразиш, бе", казвам. „Ама като влизаше в казармата, като, че не влизаше фелдфебел, ами като че ли влиза императора", казва. „Като сложи ръцете на кръста с ония златни пръстени наредени и ботушите лъщят, а той с такова самочувствие влиза, че да побеснейш от яд. Един обикновен фелдфебел. Офицерите не правят тъй, пък той го прави." И като почна да го съди народния съд и той идва.
Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези
студенти
.
На мен сами ми да доха едно въже и ми казаха: „Туй въже ще го занесеш, ще вземеш габролета. И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите. И тогава Александър вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него. Значи има големи полици да плаща".
към текста >>
12.
13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Приятелството им започнало още от
студентските
им години и продължило до края на живота им.
13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА В младите си години дълго време живеехме под наем в къщата на брат Ганев, рентгенолог, която се намираше на ул. „Владислав Варненчек" във Варна. Един ден отивам при хазайката да й занеса наема. Там беше и Мара Халачева, жена на някогашен професор в София. Сега вече всички са в отвъдния свят.
Приятелството им започнало още от
студентските
им години и продължило до края на живота им.
Д-р Ганев останал във Варна, а Халачев станал професор в София, но не зная каква специалност е имал. И двете семейства нямали деца. Минали години и д-р Ганев и проф. Халачев заминали вече в отвъдния свят. Мара Халачева прекарваше цяла зима във Варна, а хазайката ми пък отиваше през лятото в София.
към текста >>
Между другото един от професорите се обади:" Абе този Дънов привлече цялата ни
студентска
младеж.
на Изгрева да слушам беседи. Пък на мен не ми беше приятно. След беседата си отивахме вкъщи. И знаете ли как се случи това? Един ден в събота вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности по мъжки на разговор.
Между другото един от професорите се обади:" Абе този Дънов привлече цялата ни
студентска
младеж.
Не може така. Трябва да направим нещо", Мислили, мислили и решили всеки от тях да си намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя да отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата, да му зададат по един въпрос и да го сложат натясно. Така младежите ще се разочароват и ще се отделят. На другия ден точно в 10 ч. били пред салона на Изгрева, но какво било учудването им, когато салонът бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как да влязат.
към текста >>
Халачев казахте, че съм привлякъл цялата
студентска
младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате
студентската
младеж.
Професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и залитал публиката: „Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф.
Халачев казахте, че съм привлякъл цялата
студентска
младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате
студентската
младеж.
Ето, аз съм готов да отговаря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва. После хората се разотишли. Ето, това беше лошото на моя мъж.
към текста >>
13.
23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Има дни, особено, когато е мъгливо и влажно и
студено
да не се чувствувам никак добре и предпочитам да съм у нас като под ключ и да не изживявам повече страдания.
И моето впечатление, че отделни единици ще израснат и са израснали твърде много, а другите ще си останат назад, въпреки че непрекъснато говорят за Словото. Те не можаха да се споразумеят за едно ръководство и да го посочат по надлежния ред. И за съжаление изгубих вяра у мнозина. Затова съм се и затворил у нас и без това сърцето ми не ми позволява голямо движение из града, а камо ли вън от него? Ние с теб, а и други дойдохме до това състояние, че да се крепим, за да се държим над водата на живота.
Има дни, особено, когато е мъгливо и влажно и
студено
да не се чувствувам никак добре и предпочитам да съм у нас като под ключ и да не изживявам повече страдания.
Сърце е - боли често." „7 юни 1976 г., Ямбол За отговора на „петицията" научих и от другаде. Ти знаеш моето становище - да не се рови много, но кой да чуе? Що се отнася до юридическо признаване, това е направено още през 1948 г., когато приятелите са се събирали в Айтос и са изготвили устав и направили искане пред съответните власти и в отговор на това се е получил един документ, че ги признават за „Общество Бяло Братство" и нищо повече. Но и Евангелските църкви не са признати, така не сме само ние. И тях търпят по необходимост, както и нас.
към текста >>
14.
1. ИЗПИТАНИЯ
,
Анка Венкова Георгиева
,
ТОМ 6
Такъв
студ
беше, нямаше отопление във влака.
Всички ме убеждаваха да не тръгвам в това лошо време. Имаше много силна снежна буря, но аз настоявах, че трябва да си замина. Изпратиха ме на гарата. Влакът беше почти препълнен. Едвам намерих едно място, където имаше няколко войника.
Такъв
студ
беше, нямаше отопление във влака.
Не можех да изтърпя просто тоя студ и помолих Учителя мислено: „Учителю, моля Ти се направи така, че да пуснат парното. Ще замръзна Учителю". Сковала съм се вече съвсем от студ. След малко седалката под мен почти пари. Наведох се да пипна парното под седалките - ледено студени.
към текста >>
Не можех да изтърпя просто тоя
студ
и помолих Учителя мислено: „Учителю, моля Ти се направи така, че да пуснат парното.
Имаше много силна снежна буря, но аз настоявах, че трябва да си замина. Изпратиха ме на гарата. Влакът беше почти препълнен. Едвам намерих едно място, където имаше няколко войника. Такъв студ беше, нямаше отопление във влака.
Не можех да изтърпя просто тоя
студ
и помолих Учителя мислено: „Учителю, моля Ти се направи така, че да пуснат парното.
Ще замръзна Учителю". Сковала съм се вече съвсем от студ. След малко седалката под мен почти пари. Наведох се да пипна парното под седалките - ледено студени. Значи Учителят ми изпратил топлинна енергия.
към текста >>
Сковала съм се вече съвсем от
студ
.
Влакът беше почти препълнен. Едвам намерих едно място, където имаше няколко войника. Такъв студ беше, нямаше отопление във влака. Не можех да изтърпя просто тоя студ и помолих Учителя мислено: „Учителю, моля Ти се направи така, че да пуснат парното. Ще замръзна Учителю".
Сковала съм се вече съвсем от
студ
.
След малко седалката под мен почти пари. Наведох се да пипна парното под седалките - ледено студени. Значи Учителят ми изпратил топлинна енергия. Стоплих се. Интересно нали?
към текста >>
Наведох се да пипна парното под седалките - ледено
студени
.
Такъв студ беше, нямаше отопление във влака. Не можех да изтърпя просто тоя студ и помолих Учителя мислено: „Учителю, моля Ти се направи така, че да пуснат парното. Ще замръзна Учителю". Сковала съм се вече съвсем от студ. След малко седалката под мен почти пари.
Наведох се да пипна парното под седалките - ледено
студени
.
Значи Учителят ми изпратил топлинна енергия. Стоплих се. Интересно нали? Ходих после редовно на Рила, на 7-те езера, ходихме навсякъде из околностите на Рила, но Учителя вече беше си заминал. Веднъж събуждам се рано сутринта след сън, към 3 1/2 часа, като погледна напред виждам във въздуха една изпъкнала кръгла рамка - златна.
към текста >>
15.
5. Борбите и методите за разрешаването им
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
На полюсите няма живот, а само
студ
и мраз.
Той стоеше в мене на същия връх, въпреки празнотата, която чувствах. И тъй беше 7-8 години. Едва в 1930 г. отново почнах да навлизам в оня период на работа. Разбрах, какво значи да водиш борба, да бъдеш полюс.
На полюсите няма живот, а само
студ
и мраз.
Разбрах думите на Учителя от писмото: „Ще поучите едно правило, че без любов няма живот". Прочитането на съборните беседи от 1922 г. и посочените там закони категорично изясниха душевното ми състояние да установя и изясня закони, чрез които съм се движила като ученик на тази школа. Сравнявайки двете оригинални писма на Учителя до мен, сравнявайки ги и със цитатите от съборните беседи от 1922 г., които ще цитирам по-долу, установих, че тези две писма представях кодове, т.е. вълшебен ключ за разгадаване и разкриване на окултни закони при разправии, кавги и спорове.
към текста >>
16.
18. Гуляйджийство
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Чашка аперитив ракия, после
студено
винце с яденето и прекаляваше като се опиваше, не можеше да носи питиетата.
18. ГУЛЯЙДЖИЙСТВО Една опитност на леля ми Ана Христо Белова, по-голяма сестра на майка ми. Мъжът на леля ми Ана беше веселяк, гуляйджия. Не пиеше никога сам, но в компания поддържаше веселието.
Чашка аперитив ракия, после
студено
винце с яденето и прекаляваше като се опиваше, не можеше да носи питиетата.
Напиваше се и често бе пиян. Голям тормоз бе за всички. Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен.
към текста >>
След като си похапнал и пийнал отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се
изстудява
и пада в ледено
студената
вода.
Той обещава повече да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания. За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забравя обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира.
След като си похапнал и пийнал отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се
изстудява
и пада в ледено
студената
вода.
Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла го довеждат вкъщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания.
към текста >>
17.
19. Наблюдателят
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Мъжът й лекар и синът й
студент
-медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.
А леля Райна, завършила английския колеж в Цариград, рядко интелигентна, с пробудено съзнание и тънък ум, схванала неуместния въпрос, поглежда с неодобрение своя съпруг. Тя беше разбрала кой е този човек и господин. За нея той бе Учителят. В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено.
Мъжът й лекар и синът й
студент
-медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.
Леля ми прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: „От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да й каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя.
към текста >>
18.
20. Последният влак
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
И сега като стои горе самичка на таванския етаж казва често на две
студентки
, които са квартиранти: „По-добре един несполучлив брак, отколкото самота".
А Той й казва: „Ех, ти си изпуснала всички влакове". Тогава тя много се натъжила, че ще остане самичка. Тогава Учителя я погледнал съжалително: „Е, рекох, има още един закъснял влак. Гледай и него да не го изпуснеш". А тя взе, че го изпусна и него.
И сега като стои горе самичка на таванския етаж казва често на две
студентки
, които са квартиранти: „По-добре един несполучлив брак, отколкото самота".
Долу при нас седеше, разговаряхме, но после се качваше в своята стая на самотата. Беше се разкаяла накрая. А на млади години бе много красива. Нямаше мъж, който да я види и да не хлътне по нея. Веднага тръгваха след нея.
към текста >>
19.
26. Университетски изпити
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
Тогава като излизах от работа тичах да отивам на урок, а вън е мъгливо,
студено
, влажно, гълтам мъглата и получих възпаление на гърлото.
Бях много отчаяна, не ми се живееше. После отидох да уча при Ана Тодорова, но гласът ми беше вече преболедувал. При нея тръгна по-добре. Но гласът ми стана по-нисък. От колартурно сопрано стана на драматичен сопран.
Тогава като излизах от работа тичах да отивам на урок, а вън е мъгливо,
студено
, влажно, гълтам мъглата и получих възпаление на гърлото.
Получих хроничен фарингит, а това е краят на една певица. Така ми се затвори пътят за музиката. Остана вече немската филология. Бях назначена на работа като преводчик на немски. Но отначало не знаех терминологията на търговската кореспонденция.
към текста >>
20.
27. Заетият съпруг
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
Беше тогава
студент
.
„Ами как се казва? " „Не ми е дадено от горе да кажа повече." И така тя свърши. Обикновено при нея задавахме въпроса, на следващия ден тя ще се помоли, ще чете Библията и после й се дава всичко в картини, които ни предаваше дословно така, както тя можеше и знаеше. Изминаха се точно десет години и веднъж срещам един наш бивш квартирант. На времето аз бях тогава ученичка, а той като квартирант живееше в съседната стая на същия етаж в нашата къща.
Беше тогава
студент
.
А пък аз бях тогава на 15 г. и той все бе влюбен в мене. И така застанали на прага на вратата той все ми говореше и говореше. Изминаха двадесет години от тогава. Не бях го виждала и не бях го срещала.
към текста >>
21.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Не е ли по-доб- ре да пие една
студена
вода за тези 1000 лв.
Един има да взема от друг 1000 лв. и води дело в продължение на 8 години и похарчи 10 000 лв. Друг има да взема 100 лв., а похарчи, за да го съди 1000 лв. и това продължава години на ред. разумно ли е това?
Не е ли по-доб- ре да пие една
студена
вода за тези 1000 лв.
или 100 лв. и да ги опрости; или да се споразумеят и уредят вземанията си с разбирателство. И сега се води такава война. Победата носи неминуемо дългове и инвалиди. Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри работници, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта.
към текста >>
За пример: Един
студент
се явява два пъти на изпит, но не напълно подготвен и бил късан.
Човекът от екватора не може да живее на северния полюс и обратно. Ескимосът не може да живее на екватора. За всяко нещо е аклиматизиране необходимо. Всички народи не се знаели до каква степен да се разширяват и затова додоха тези сътресения и противоречия. Отговор на въпрос: Бог не е казал да се къса този, който знае, и ако някой не спази този закон ще му се посочи юмрука и ще го накарат да се подчини на този закон.
За пример: Един
студент
се явява два пъти на изпит, но не напълно подготвен и бил късан.
Третия път научил материята много добре и се явил, обаче професорът, който обичал много да къса бил пак с намерение да го скъса. Тогава студентът му казва: „Първия път Вие ме скъсахте, за да ме научите как да чета. Вторият път ме скъсахте, за да ме научите как да уча. Сега обаче аз научих как да чета и да уча и идвам подготвен. Ако Вие и сега си позволите пак да ме скъсате, ще Ви покаже юмрука си“.
към текста >>
Тогава
студентът
му казва: „Първия път Вие ме скъсахте, за да ме научите как да чета.
За всяко нещо е аклиматизиране необходимо. Всички народи не се знаели до каква степен да се разширяват и затова додоха тези сътресения и противоречия. Отговор на въпрос: Бог не е казал да се къса този, който знае, и ако някой не спази този закон ще му се посочи юмрука и ще го накарат да се подчини на този закон. За пример: Един студент се явява два пъти на изпит, но не напълно подготвен и бил късан. Третия път научил материята много добре и се явил, обаче професорът, който обичал много да къса бил пак с намерение да го скъса.
Тогава
студентът
му казва: „Първия път Вие ме скъсахте, за да ме научите как да чета.
Вторият път ме скъсахте, за да ме научите как да уча. Сега обаче аз научих как да чета и да уча и идвам подготвен. Ако Вие и сега си позволите пак да ме скъсате, ще Ви покаже юмрука си“. И така студентът издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка. Ако германците биха се държали приятелски със славяните, нямаше да стане това, което става сега.
към текста >>
И така
студентът
издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка.
Третия път научил материята много добре и се явил, обаче професорът, който обичал много да къса бил пак с намерение да го скъса. Тогава студентът му казва: „Първия път Вие ме скъсахте, за да ме научите как да чета. Вторият път ме скъсахте, за да ме научите как да уча. Сега обаче аз научих как да чета и да уча и идвам подготвен. Ако Вие и сега си позволите пак да ме скъсате, ще Ви покаже юмрука си“.
И така
студентът
издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка.
Ако германците биха се държали приятелски със славяните, нямаше да стане това, което става сега. Сега те се научиха вече. Сега в Германия всички учат руски език. Значи германците коригират грешката си. За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане.
към текста >>
22.
2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова
,
Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Те са расли в пансиони и чужди за всички, те са ги третирани като обикновени чужди деца, особено като не са имали бащински грижа, бащина милувка, нежност, освен една
студена
парична сума.
Г-н Никола и Кортеска, жена му и дъщеря му са много близки души. Те от много отдавна са ликвидирали кармата си и са в любовта на една много пречистена Любов. Те са били преди един живот брат и сестра и тяхната майка е била Кортеска. Силна обич е била техната обаче са имали един баща, някой лорд богат, който живеел в разкош и е бил женогонец. Майката е ицдала надеждата си само в тия деца, но като не е могла да понесе пренебрежността на мъжа си, тя си е заминала и ги е оставила малки по на 8 и 10 години.
Те са расли в пансиони и чужди за всички, те са ги третирани като обикновени чужди деца, особено като не са имали бащински грижа, бащина милувка, нежност, освен една
студена
парична сума.
Заградени със суетни и обикновени деца, с егоистични сърца, то те още повече са се сближили братът и сестрата и заедно са споделяли своята тежка съдба. Така расли и свършили училище, живели са заедно, доволни от своята братска и сестринска любов, те са се опазили от половата любов и не са се оженили. В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата. Обаче тя ражда едно момиче и след две години умира. Той не се е оженил и след шест годишна скръб по нея умира.
към текста >>
23.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Промените в топлина и
студ
е промяна във формата на материята.
Ваш Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) Любезна Е.Казанлъклиева, Днес получих двете ти писма и колета. Всичко в тоя свят си върви по своя определен път от Бога. Слизание и възлизание това е терена на пътя. Промените, това са промени на страните на нещата.
Промените в топлина и
студ
е промяна във формата на материята.
Когато едно движение по права линия от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина. Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават. Човека е същество засега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя ще посетя пак Варна.
към текста >>
24.
1. Заселници на Изгрева
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Студено
беше, но Игнат беше много буен пък и аз съм издържал на
студа
.
Да, не беше напълно завършен, а 1928 г. салонът беше вече готов и се напълни. Есента на 1927 г. ние си направихме кирпичената къщичка, а 1928 г. голямата зима я прекарахме в нея.
Студено
беше, но Игнат беше много буен пък и аз съм издържал на
студа
.
Имах голям вълнен селски юрган и с него се завивахме двамата и вечер отваряхме прозорчето и сутрин се намирахме затрупани със сняг. Събирахме от гората съчки и се топлехме. Нямаше въглища. В.К.: Друг един въпрос. А как протичаше живота в ония години през 1927 г.?
към текста >>
25.
14. Видимита и невидима братска каса
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
През един зимен ден,
студен
ден, вървят с Учителя из софийските улици, бързат така от
студеното
и една бедна жена вика след тях: „Господине, господине, моля ви се, моля ви се, господине!!
Как няма да го вземат тогава Изгрева. В.К.: Не честно постъпване. Г.Д.: Нечестно, разбира се. В.К.: Да, така. Г.Д.: Случка с един брат.
През един зимен ден,
студен
ден, вървят с Учителя из софийските улици, бързат така от
студеното
и една бедна жена вика след тях: „Господине, господине, моля ви се, моля ви се, господине!!
“ Те се спират, гледат жената. Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето студено , помогнете ми! “ Учителят с този брат поглеждат я, съжаляват я и казва брата: „Учителю, аз ще отида да взема пари да й дам да си купи жената, да я улесним“. Учителят казал:“ Върви, върви! Върви!
към текста >>
Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето
студено
, помогнете ми!
Г.Д.: Нечестно, разбира се. В.К.: Да, така. Г.Д.: Случка с един брат. През един зимен ден, студен ден, вървят с Учителя из софийските улици, бързат така от студеното и една бедна жена вика след тях: „Господине, господине, моля ви се, моля ви се, господине!! “ Те се спират, гледат жената.
Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето
студено
, помогнете ми!
“ Учителят с този брат поглеждат я, съжаляват я и казва брата: „Учителю, аз ще отида да взема пари да й дам да си купи жената, да я улесним“. Учителят казал:“ Върви, върви! Върви! Аз, казва ще наредя в моята кантора, ще се обадя на моята кантора да изпратят на жената. До довечера ще има и въглища и дърва и пари за хляб и всичко ще има до довечера“.
към текста >>
26.
32. Все едно
,
Георги Йорданов Добрев (от Станка Йорданова)
,
ТОМ 7
Аз бях
студентка
, дали при Соружон или при Васил Стефанов.
Той не слезе. Това е втория път когато сте го видели. А първият? Ст.: Това втория път беше. А първия път отидох при Учителя да го питам при кой професор да се запиша за следването си по музика.
Аз бях
студентка
, дали при Соружон или при Васил Стефанов.
И той съвсем равнодушно, без да му трепне мускул, каза: „Все едно“, защото нямаше да я бъде тая работа. Аз се разболях и прекъснах. В.К.: Значи все едно. Значи той е знаел, че Станка няма да я бъде като певица. А после как се развиха нещата?
към текста >>
27.
4. Васил Бошков и смачканата оса
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Той беше по-възрастен от своите
състуденти
, защото неговите връстници са се записвали в университет да следват, а той се е учил ту на анархизъм, ту на комунизъм, ту на бунтарство.
И аз му помогнах и така изпълних Волята на Учителя. Започна той да следва и се записах да следва химия. Ходеше при сестра Паша, която му предаваше частни уроци по химия. Преминаваше през много изпитания по време на изпитите. Какво ли не му се случваше.
Той беше по-възрастен от своите
състуденти
, защото неговите връстници са се записвали в университет да следват, а той се е учил ту на анархизъм, ту на комунизъм, ту на бунтарство.
Най-накрая го скъсват на един голям изпит. Асистентът се застъпва за него: „Г-н професоре, това което разказва студента същото го има написано и във вашия учебник“. „Това е невъзможно“, упорствува професора. Накрая отварят учебника на професора и му показват онова, което той е написал за онзи въпрос, за който го късат на изпита. Професорът не се предава.
към текста >>
Асистентът се застъпва за него: „Г-н професоре, това което разказва
студента
същото го има написано и във вашия учебник“.
Ходеше при сестра Паша, която му предаваше частни уроци по химия. Преминаваше през много изпитания по време на изпитите. Какво ли не му се случваше. Той беше по-възрастен от своите състуденти, защото неговите връстници са се записвали в университет да следват, а той се е учил ту на анархизъм, ту на комунизъм, ту на бунтарство. Най-накрая го скъсват на един голям изпит.
Асистентът се застъпва за него: „Г-н професоре, това което разказва
студента
същото го има написано и във вашия учебник“.
„Това е невъзможно“, упорствува професора. Накрая отварят учебника на професора и му показват онова, което той е написал за онзи въпрос, за който го късат на изпита. Професорът не се предава. „Не е важното какво съм написал в учебника, а важното е какво Ще му напиша за оценка. Пиша му слаб и го късам на този изпит.“ Асистентът е удивен от случилото се.
към текста >>
28.
15. Чамовите дъски, които трябваше скоро да ми потрябват
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
Посред зима със сняг до колене и при минус 20 градуса
студ
.
“ И всички отново в един глас казаха: „Боянчо! “ Та аз бях дърводелеца на Изгрева. След като чух този гръмогласен хор с моето име, аз се запътих към моят тезгях да умувам какво да правя по-нататък. За ковчег трябват дъски. Ами от къде ще намеря сега дъски?
Посред зима със сняг до колене и при минус 20 градуса
студ
.
Мисля и не мога да измисля нищо. Бях премръзнал и отидох в трапезарията да си налея едно канче с топла вода. Седя на масата, пия чай и по едно време погледа ми отива нагоре към тавана. И какво да видя, виждам дъски върху гредите. Скачам и викам: „Ето ги дъските!
към текста >>
29.
4. Лечители, ясновидци и фокусници
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Обаче там ми беше много
студено
,не можех да уча.
Както и да е, приел парите, а на мене ми олекна. После сестра Деспа отиде с брат си Стоян Попов в Несебър. Той беше учител по математика. Много хубав човек беше. И тъй, значи живях някое време при дядо Михаил.
Обаче там ми беше много
студено
,не можех да уча.
А пък и сам с възрастен човек да живея е трудно. Затова след някое време мама ме премести в едно семейство стопанина, на което пак се наричаше Михаил, а сина му беше обущар. Жена му на дядо Михаил се казваше Добра. Като бях при тях един път отидох у един моя приятел, съученик на име Вълкан. Последният ме извика и двамата отидохме в тяхното мазе.
към текста >>
30.
10. Строежът на кухнята на 7-те езера
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Нощем става тук
студено
“.
Зидарията беше суха, не с цимент. Аз се залових да подреждам камъните. Като наближи вечерта брат Димитър Стоянов, когото назовавахме Димитрий, ме повика. Той си беше приготвил широко легло. Посочи ми го и каза: „Ето, тук ще спим двама.
Нощем става тук
студено
“.
Той си облече пижама и се покри с юргана. Аз си легнах като се покрих с ямурлучето. Но през нощта заваля дъжд и стана много студено. Тогава аз надигнах юргана на брат Димитрий и легнах до него. Затоплих се.
към текста >>
Но през нощта заваля дъжд и стана много
студено
.
Той си беше приготвил широко легло. Посочи ми го и каза: „Ето, тук ще спим двама. Нощем става тук студено“. Той си облече пижама и се покри с юргана. Аз си легнах като се покрих с ямурлучето.
Но през нощта заваля дъжд и стана много
студено
.
Тогава аз надигнах юргана на брат Димитрий и легнах до него. Затоплих се. На другия ден ми намериха палатка в която да спя. Но минаха няколко дена и аз си привърших храната. Казах това нещо на Учителя, а Той ме погледна и каза: „Рекох, всеки работник заслужава хляба си“.
към текста >>
31.
13. Двата хляба
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Но идва зимата и стана
студено
.
Тя имаше право на безплатни билети както и да пренася багаж безплатно, мисля че до 200 кг. Нали бяхме близки с нея, помолих я да ми помогне. Сестра Найденка каза: „Разбира се, ще доведа майка ти“. А тя нали е бивала на село, отиде значи и доведе мама с нашия багаж от село. Така започнахме да живеем с мама на Изгрева.
Но идва зимата и стана
студено
.
Не можеше да се работи вече на открито при брат Бертоли и аз си останах в бараката. Добре, но готовите пари лесно се свършват. Взех няколко пъти от брат Бертоли в заем. Той ми даде. Веднъж поисках от брат Стоименов, нали е нашенец, бургазлия, но брат Стоименов не ми е услужвал с пари.
към текста >>
32.
15. Прераждане между славяните
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Аз минавам от там облечен с ямурлучето понеже беше
студено
и ги поздравявам.
15. ПРЕРАЖДАНЕ МЕЖДУ СЛАВЯНИТЕ Веднъж като се връщам от града, минавам през Изгрева покрай салона. Една групичка братя и сестри приказват прави с Учителя.
Аз минавам от там облечен с ямурлучето понеже беше
студено
и ги поздравявам.
Минаха след това няколко дена и не мога да си спомня добре дали беше брат Ангел Янушев или брат Галилей Величков настигаме се по пътя за града и тръгваме двамата заедно по алеята от дясната страна на шосето. И той ми разправя, че преди няколко дена като съм минал покрай салона и той бил там, говорили с Учителя по въпроса, кой от къде идва от минал живот. При тоя разговор някоя сестра или брат попитали: „Учителю, ами брат Гради, два метра човек, роден там в айтоските села, той пък от къде е дошъл? “ Учителят тогава казал: „Рекох, брат Гради за пръв път се ражда между славяните, по негово желание, да дойде да проучи славяните. Той е англосаксонец, заквасен от богомилите.
към текста >>
Станах и се облякох по-дебеличко на краката, така да не се
простудя
.
Викам: „Брат ми, днеска на Коледа ли да работя? “ и се прибрах. Той си отиде. Но след няколко минути помислих, какво да правя. Викам си: „Гради, я ставай и се обличай, пък иди да свършиш тая работа на брат Трифон“.
Станах и се облякох по-дебеличко на краката, така да не се
простудя
.
Времето беше хладно, но не валеше. Те ми подаваха керемиди, а аз покривах. В това време нямаха вар или цимент да замажа билото и капаците. Поисках плочи, укрепих ги да не ги духне вятъра капаците и си слязох. Обядвахме там и си починах.
към текста >>
33.
16. Екскурзия със зидари
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Пък то беше много
студено
.
Последния понеже беше есперантист, като такъв беше ходил до Холандия, където се запознал и залюбил с една девойка и после се беше оженил за нея. Те живееха до Изгрева. Вечерта спахме у чичото на брат Атанас. Брат Борис, Господ здраве да му дава, искаше вечерта да спим в плевнята. А чичото помисли и вика: „Щом искате да ви мирише на слама, ще донеса тук два коша слама, лягайте двамата и спете“.
Пък то беше много
студено
.
Сутринта всички бяха станали, аз още лежах и брат Борис ми вика: „Гради“. „Какво? “ „Сега махни чергата и скачай изведнъж“. Добре, но аз не мога да мръдна от умората, от пътя, който съм пътувал. Бях като схванат. Казвам му: „Брат Борис, откъде знаеш, че аз не мога да скоча, май и ти си като мене“.
към текста >>
То
студено
е в сеното.
Брат Борис изпи 13 чая, брат Атанас изпи 9, а брат Гради - 7. Кръчмаря вика: „Все съм виждал хора да пият вино, ракия, но да пият чай толкова много, не съм виждал“. А брат Борис казва: „Хайде, заведи ни сега в плевнята да спим“. Кръчмаря казва: „Ще ви заведа, ама багажа си оставете тука“. Отидохме в плевнята и цяла нощ не сме спали.
То
студено
е в сеното.
Обръщаме се. Сутринта тръгнахме. Близо до Казанлък има една река Елешница. Оттам по реката стигнахме на хижа Озана. От една мелница взехме царевично брашно.
към текста >>
А пък то
студено
, вятър, буря.
Ама прозорците, всичко лед. Кондуктора почна да вика: „Билети за Стара Загора“. И казвам на кондуктора: „Ами аз трябваше да сляза, за да ида в Казанлък, а вие викате за Стара Загора“. Той ми отговори: „Вие трябваше тук да слезете на Тулово“. Та аз слязох на първата спирка Ягода и тръгвам точно на север към Стара планина.
А пък то
студено
, вятър, буря.
Както и да е пристигнах в Тулово. Надвечер имаше влак за Казанлък и аз се качих на влака. Денят беше сряда. Пристигнах в Казанлък и търся брат Никола Камбуров. Те имаха печатница, той беше известен.
към текста >>
Това нещо много ме зарадва, пък нали в тоя
студ
трябваше да преспим някъде.
Вечерта посрещнахме Новата 1934 г. на хижа „Даулите“ и на другия ден се върнахме в Сливен и оттам отпътувах за Айтос и с. Габерово. После се върнах в София. Като мина около месец получих писмо от брат Каравълев, в което ми пишеше, че в града се носи слух, че някои са преспали в къщичката на някой си фабрикант, обаче нищо не липсвало, даже и дърва не са горили, а са си набрали дърва. Иначе са спали там, готвили си, но почистили и подредили всичко.
Това нещо много ме зарадва, пък нали в тоя
студ
трябваше да преспим някъде.
Обаче съобщението от брата беше много важно за мен.
към текста >>
34.
24. Кичур коса
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Той както си чешех косата, някъде зад ушите горе, гледам гребена се напълни с коса и като потърсих с пръст усетих, че на едно място ми
студенее
на главата.
24. КИЧУР КОСА Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. или 1934 г.
Той както си чешех косата, някъде зад ушите горе, гледам гребена се напълни с коса и като потърсих с пръст усетих, че на едно място ми
студенее
на главата.
Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място коса. Около една монета голяма колкото сегашните два лева. Викам си, какво ще правя сега? Ще отида при Учителя. Отидох. Той ме погледна и ми каза: „Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш“.
към текста >>
35.
28. Чичо Драган - дезертьора
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Аз почаках, почаках, почна да ми става
студено
и казах: „Извинявайте, но пратете един човек да ме заведе в хотела, по възможност хубав хотел“.
И началника, който беше старши, взема писмото, прочете го, взема и снимката, която пък бе за бай Станко, когото не познавах и каза: „Хайде, добре“. Заведе ме и като отиваме у бай Станчо, какво да гледам, една грамадна триетажна къща. Като влязохме в първия етаж-партера - един голям луксозен магазин за хранителни стоки, подреден, прости за пръв път виждах такъв магазин. Поседях така с раницата, а имаше клиенти, той седи на касата, минават клиентите, казват какво са взели, той им взема парите и понеже по пътя ме валя малко дъжд, пък и бях малко изпотен, бях неугледен. Аз му подадох писмото и снимката и той - Станчо каза на полицая: „Аз познавам тоя човек, аз гарантирам за него“.
Аз почаках, почаках, почна да ми става
студено
и казах: „Извинявайте, но пратете един човек да ме заведе в хотела, по възможност хубав хотел“.
И той ми даде един човек, който ме води, води и ме заведе в един хан. Ханджията ме прие и ме заведе в една грамадна стая. Аз легнах изморен и тъкмо съм заспал, по едно време като пристигнаха много пияни хора, те цяла вечер гуляли, правили, стрували. Тъкмо се бях вече наспал, като видях пияните, станах, облякох се, вземах си раницата и тръгнах през Трявна, а този хан, после видях на снимка с един хубав мост, тревненски мост така на цветни картички. Даже си вземах няколко такива картички за спомен и пратих на чичо една.
към текста >>
36.
31. Годеница
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А то беше
студено
и тя с балтон, ръцете й в маншон от бяла кожа и кога гледам, то сестра Елена.
Щом ти си вегетарианец, защо и аз да не стана вегетарианка“. За сведение, сестра Елена беше учила в американския колеж в Ловеч, но когато баща й починал трябвало да напусне колежа и тогава постъпила в немското училище в Русе, което и завършила. В Русе обикновено нощувах у брат Петър Филипов. Веднъж ще пътувам сутринта от Русе за Самовит. Станах много рано, нали ще пътувам и като отидох на пристанището гледам така една позната фигура.
А то беше
студено
и тя с балтон, ръцете й в маншон от бяла кожа и кога гледам, то сестра Елена.
Викам й: „Какво правиш тук? “ - „Дойдох да те изпратя“, отговори тя. Аз й казвам: „И тая хубава, вчера бяхме заедно там със сестра Катя“ - те нали живееха в една квартира заедно, „днеска ще ме изпращаш. Толкова ли беше необходимо? “ Качих се аз на кораба, отидох в Сомовит и на другия ден ли какво, получавам телеграма, да отида в Русе.
към текста >>
„Чакай да проверя“, каза тя и като провери каза: „Ами станала е някаква авария, имало е силен дъжд и
студ
и телефонните жици са се прекъснали поради леда и кога ще може да се говори не мога да ви кажа“.
Тя се съгласи. Аз дори вземах мярка за пръстена и след няколко дена заминах за София и с това решение останахме, че тя за Нова година, като си вземе отпуска ще дойде в София. Добре, но като минаха няколко дни и наближи мисля една седмица до Нова година, получих обширно писмо, в което пишеше, че трябва да отида в Русе да се сгодим. Аз помислих, правих, струвах, минаха един-два дена ли, отидох на пощата, централна поща и пред мене имаше един другар, който говори по телефона с Русе и след като излезе той, чиновничката ме покани за разговор, обаче почнах да викам - ало, ало, но минаха няколко минути, никой не се обажда. Аз излизам и казвам: „Госпожице, (тогава нямаше другарко) никой не се обади“.
„Чакай да проверя“, каза тя и като провери каза: „Ами станала е някаква авария, имало е силен дъжд и
студ
и телефонните жици са се прекъснали поради леда и кога ще може да се говори не мога да ви кажа“.
Аз си спомням, че чаках час и половина да говоря, обаче не се състоя разговора и тъй като бях обременен от голямата скръб, че не можах да се събера с Елена, отидох направо при Учителя и Му разправих, че сме решили да се сгодим в София срещу Нова година. Как тя се съгласи и как сега ми пише, че не желае да дойде в София, а аз да отида в Русе. Учителят ме погледна и каза: „Няма да й пишеш, няма да пращаш телеграма. Тя, рекох, трябва да дойде тук“. Много строго ми каза това.
към текста >>
А тогава имаше голям
студ
, голям мраз.
Както и да е, отидохме на гарата, вземах й билет първа класа, качи се тя на влака и потегли за Русе, а аз се върнах у дома. Щях да забравя, че преди тя да си тръгне за Русе, д-р Жеков ни направи снимки на Изгрева. След това идва Коледа и аз казах на мама: „Мамо, аз ще отида пак в Русе“. И тя ми казва: „Ех, ами сега като не отидеш, кога ще отидеш. Иди да видиш Елена.“ Аз се качих на влака и отидох в Русе.
А тогава имаше голям
студ
, голям мраз.
Отидох направо в квартирата на Елена. Нали живееха с Катя в една квартира. Обаче звъних, чуках, правих, никой не се обади. Няма никой. От там отидох при леля й.
към текста >>
Тъкмо приближих къщата на брат Петър, пък понеже беше
студено
и плъзгаво, лед, плъзнах се и си ударих доста зле главата.
Тя имаше леля, която познавах. Викам: „Търся Елена, но я няма“. „Не ми се е обадила“, казва леля й. Минаха часове, ходих тук, там и все отивам, но няма я. По едно време почва вече да се мръква и аз отивам у брат Петър.
Тъкмо приближих къщата на брат Петър, пък понеже беше
студено
и плъзгаво, лед, плъзнах се и си ударих доста зле главата.
Отидох при брат Петър, те там ме посрещнаха, нали и там лежах няколко дни с ударената глава и по едно време пристига Елена, научила, че аз съм в Русе и понеже знае, че няма къде другаде да бъда, ще бъда при брат Петър и идва там. И вместо да изкаже някакво съжаление или нещо друго, почва да ми се кара, защо съм дошъл и т.н. Викам й: „Дойдох да те видя, нали сме божем годени. Питах мама и тя си даде съгласието“. Както и да е минаха няколко дена, мене ми се подобри състоянието и после се събрахме пак у нея заедно.
към текста >>
37.
32. Точната прогноза
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Силен
студ
до минус 40 до минус 50 градуса бе сковал немската техника.
Не мина много време и във военните действия настъпи обрат. На 5.XII.1941 г. започна офанзива на съветските войски под Москва. Германските войски бяха отхвърлени на стотици километри. Обрачът бе разбит.
Силен
студ
до минус 40 до минус 50 градуса бе сковал немската техника.
Германците се оправдаваха с генерал „Зима“, който е на руска страна. Един ден Учителят каза: „Днес Русия обяви война на Германия“. Каза го на беседа след като няколко месеца германските войски воюваха в подстъпите на Москва. Значи чак тогава Руския национален дух обяви свещената Отечествена война. Руснаците спечелиха няколко победи и постепенно започнаха да напредват, бавно, но сигурно и всички знаем как стигнаха до Берлин накрая.
към текста >>
38.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Всички се облякоха, бай Гради с официалния си костюм, с балтона, с шапката, понеже беше
студено
през март.
“ Казвам му: „Няма дрехи за мене“. И наистина, за моя ръст нямаше дрехи. Аз съм висок два метра и нося обуща 50 номер. Той ми вика: „Цивилен ще те взема, но пак ще те взема“. И така стана.
Всички се облякоха, бай Гради с официалния си костюм, с балтона, с шапката, понеже беше
студено
през март.
Всички се качиха във вагона както и аз от София за Свиленград. В Свиленград бях доста дни цивилен както през 1934 г. докато ме облекат, близо един месец. След това ме облякоха и така служех. На няколко пъти ме арестуваха, понеже ходя цивилен, като съмнително лице.
към текста >>
39.
36. Първата фаза на Отечествената война
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Той беше
студент
в Свищов когато работех там.
Извикахме войници и натоварихме багажа и тръгнахме... Като пристигнахме на гарата в Кюстендил, а там имаше градина и в нея празни площадки. Курдисах аз палатката и прибрах багажа. Но седях един ден ли какво, два дена ли. А там живееше един мой близък приятел Стефко Миланов. С него се бях запознал в Горна Джумая.
Той беше
студент
в Свищов когато работех там.
Тогава аз разполагах с пари и го черпех често. Отидох у тях на гости и му казах, че досега мина всичко много хубаво, но сега не мога да се прибера в София. Той каза: „Лесна работа. Помощник началника или началника ли беше ми е приятел, ще наредим нещо“. Той отиде и говори с началника и началника ме извика, дадоха ми един празен вагон, само че открит.
към текста >>
40.
42. Вегетариански стол на Изгрева
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата
студена
стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен.
Брат Гради имаше доста разправии във връзка с децата пък и с родителите им. Като бях домакин на братския стол, по едно време до мястото където беше рояла, изгни дюшемето, трябваше да се подмени някоя греда, изобщо да се направи някаква поправка. Може да потъне някой или да си счупи крака, нали отиват там братя и сестри. Понеже брат Стоименов беше касиер, отивам при него и му казвам: „Брат Стоименов, ще трябва да отпуснете малко пари, с които да купим някоя греда и дъски, та да взема да поправя дюшемето“. Той ме погледна и отговори: „Нямаме пари, не може“, не знам какво си.
Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата
студена
стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен.
Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха. Веднъж получаваме леща от Бургас. Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“.
към текста >>
41.
45. Време за равносметка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Едната
студентка
, другата агрономка от Смолян.
Стоях един месец, след което ме изпратиха в Поморие на кални бани. И там стоях един месец. Лекуваха ме с хума, но не ни даваха да се къпем в морето, понеже водата беше хладка. Даваха ни само да се разхождаме край морето. В това време когато се разхождах се запознах с две девойки.
Едната
студентка
, другата агрономка от Смолян.
Първата живяла на Изгрева при вуйчо си Македонски, който живееше на Изгрева. Те пожелаха да си направим една обща снимка като застанаха от двете ми страни. След това ме върнаха отново в болницата в Ст. Димитрово, защото имах още болки. В Ст.
към текста >>
42.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Как ще бъде когато стане много
студено
или пък има поледица?
Обаче с течение на времето някои от тия приятели отпаднаха. Едни поради болест, други поради това, че са вече възрастни, трети по други уважителни причини. Заместници обаче не се намериха, въпреки че сестра Драга Михайлова изнесе това пред приятелите на Паневритмия. По тоя начин жената, която обслужва Гради се вижда принудена да му приготвя и ядене по нещо и да замества тия, които вече не му носят храна. Но жената е възрастна и болна от диабет, после идва зима.
Как ще бъде когато стане много
студено
или пък има поледица?
Наистина Гради е изобретателен и в някои случаи когато някой от „дежурните" е закъснял да му донесе храна и той изгуби търпение, обикновено ще измисли нещо и не седи гладен. Сестра Стоянка Драгиева му носи храна от 1982 година насам с малки прекъсвания. Това не е лесна работа, някои смятат, че е лесна работа да се намери човек за гледане на болен, щом Гради има пенсия от 183 лв., обаче никой досега не е намерил човек, а жената искаше вече да я освободят. От друга страна Гради иска да бъде център на внимание и да върти всички около себе си като им дава пари за това или онова или им прави подаръци, с което иска да ги задължи да се грижат за него като отплата за миналото когато той се е грижил за другите. Той е недоволен от това, че някога е посещавал някои многократно и когато са били болни и когато са били здрави, но защо те не го посещават сега?
към текста >>
43.
4. Пари за таксата на отхвърления студент
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
4. ПАРИ ЗА ТАКСАТА НА ОТХВЪРЛЕНИЯ
СТУДЕНТ
Започнах да свиря на виола в Царският симфоничен оркестър.
4. ПАРИ ЗА ТАКСАТА НА ОТХВЪРЛЕНИЯ
СТУДЕНТ
Започнах да свиря на виола в Царският симфоничен оркестър.
Не след дълго получих стипендия като сирак от войната. Там служих и си отбивах войнишката служба. С една дума, там си живеех царски. А защо ли? Като виолист постъпих и в операта да свиря и получавах много пари.
към текста >>
Цанко Цанков се възмути много от мен и понеже беше професор в консерваторията и шеф, каза на секретарката си Стефка Трифонова: „Атанас, ако не се запише за редовен
студент
в най-кратко време“, а то беше срокът до края на август“, „да се изключи от консерваторията“.
А той е възмутен от всичко това, защото обикновено аз на него давах пари и той носеше за закуска по две тави кифли за децата. Казва ми разсилният: „Кажете му на онзи скръндза, да купи и той една табличка кифли на децата вместо вие да ги храните от джоба си! “ На онзи скръндза аз му подхвърлих, но той се направи, че не ме чува. И аз говорих със Сашо Околийски - концерт-майстора и той прие моята идея на другия ден да не свирим в църквата. Ние не отиваме на работа.
Цанко Цанков се възмути много от мен и понеже беше професор в консерваторията и шеф, каза на секретарката си Стефка Трифонова: „Атанас, ако не се запише за редовен
студент
в най-кратко време“, а то беше срокът до края на август“, „да се изключи от консерваторията“.
А моят настойник проф. Цанко Цанков е директор на консерваторията. Има власт. На следващият ден идва разсилният вкъщи, аз живеех тогава в бараката на Изгрева и беше много разтревожен. Той ме обичаше, защото аз го подпомагах материално като му правех подаръци и му давах за джоб пари.
към текста >>
Спомням си, че преди десетина дена имах голяма сума, с която можех да си платя не една, а десет такси като
студент
.
Той ме обичаше, защото аз го подпомагах материално като му правех подаръци и му давах за джоб пари. Казва ми, че директорът е наредил на Славка Трифонова да бъда изключен от консерваторията, ако не се запиша до няколко дни. Аз приех това нещо много отговорно, станах веднага и се приготвих да търся пари, защото нямах в момента. А през мене минаха толкова много пари, но аз ги пилеех за разни чудновати неща и работи. Дори не мога да си спомня кому и за какво съм дал пари.
Спомням си, че преди десетина дена имах голяма сума, с която можех да си платя не една, а десет такси като
студент
.
Но парите ги раздадох на този, на онзи за разни неща, така напълно безвъзмездно. Но сега се уплаших и се стреснах. Разбрах, че нещата се придвижват към драматична развръзка чрез онзи „другиго“, който ми беше познат от много отдавна. Значи тук шега не бива. Затова тръгвам аз да търся пари.
към текста >>
“ Чета тоя надпис и преди да помисля, реших да изпия една
студена
вода.
Тръгвам при този, тръгвам при онзи, а на Изгрева няма никой, защото цялото Братство заедно с Учителя са на Рила. Това ми го казва една сестра, която я питам, защо никакъв човек не се мярка на Изгрева. Положението ми е отчайващо и драматично. Цялото Братство е на Рила и аз няма от кого да взема пари. Вървя и се спрях при чешмичката с надписа: „Мисли добре, храни се добре, работи добре!
“ Чета тоя надпис и преди да помисля, реших да изпия една
студена
вода.
Там имаше едно канче, налях го и на бавни глътки го изпих. Сега оставаше да помисля, какво да правя. Нали така гласеше надписа на чешмата? Ами какво да мисля? И изведнъж си казвам: Ако Учителят е тука, имам куража да искам от Него пари!
към текста >>
Тичам веднага, записвам се като редовен
студент
и така си спасих следването, защото моят настойник проф.
и една монета от 50 лв. Всичко 250 лв. - точно толкова колкото ми трябват за таксата. Таксата за следването беше голяма 2500 лв., но понеже аз бях сирак, на баща убит във войните, ме таксуваха като беден и затова трябваше да платя 10 пъти по-малка такса. Но ето дойде време да нямам пари да платя тази минимална такса.
Тичам веднага, записвам се като редовен
студент
и така си спасих следването, защото моят настойник проф.
Цанко Цанков щеше да ме изключи и то, че му направих забележка и той да купи веднъж кифли на децата със своята голяма заплата. Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата.
към текста >>
Чак тогава можем да преценим и да кажем: „Ето така и по такъв начин Учителят се е пренесъл от Рила, за да дойде в онзи миг и да връчи плика с парите на Атанас Минчев, за да си плати таксата за редовен
студент
“.
Но другото не смеех да го разказа, за да не ми се смеят. А това бе, че през това време, в този ден и час Учителят бе на Рила с Братството. Дали Той прелетя с крилата на онзи орел, който бе изписан на чешмата, аз не мога да кажа. Това знание е още недостъпно за нас. Учителят казва, че когато усвоим знанието, което е дадено в Словото Му, ще минем в четвърто посвещение, а това означава, че небето ще отвори своите врати и знанието небесно ще се втече в нас.
Чак тогава можем да преценим и да кажем: „Ето така и по такъв начин Учителят се е пренесъл от Рила, за да дойде в онзи миг и да връчи плика с парите на Атанас Минчев, за да си плати таксата за редовен
студент
“.
За мен, онова което не бе чудо, ме невидимата ръка на Учителя, който ми помагаше и която напътваше онзи „другиго“, който да се намесва в подходящ момент, за да ме насочи в новият ми път.
към текста >>
44.
5. Звучене на душите преди брака
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Да взема
студентската
книжка.
“ Отвръщам: „Знам го“. „Веднага й пиши да дойде! “ „Не, аз предлагам друго. Да се запише лицето. Ето, аз пари имам.
Да взема
студентската
книжка.
Тогава ще я пратя и тя ще дойде.“ Той не възразяваше. Секретарката написа студентската книжка, Урукин подчерта колко е талантлива като певица, а директора Стоянов подписа книжката и секретарката й сложи печата на консерваторията. Изпращам студентската книжка с бърза поща веднага, Юлия я получава и след три дни пристигна в София. Тук сключихме брак. А сега трябваше да се изпълни мечтата на мама и да се роди внуче.
към текста >>
Секретарката написа
студентската
книжка, Урукин подчерта колко е талантлива като певица, а директора Стоянов подписа книжката и секретарката й сложи печата на консерваторията.
“ „Не, аз предлагам друго. Да се запише лицето. Ето, аз пари имам. Да взема студентската книжка. Тогава ще я пратя и тя ще дойде.“ Той не възразяваше.
Секретарката написа
студентската
книжка, Урукин подчерта колко е талантлива като певица, а директора Стоянов подписа книжката и секретарката й сложи печата на консерваторията.
Изпращам студентската книжка с бърза поща веднага, Юлия я получава и след три дни пристигна в София. Тук сключихме брак. А сега трябваше да се изпълни мечтата на мама и да се роди внуче. Но тук се намеси със своето знание и моят рожден брат Гради, комуто водих преди това подред 18 хубавици да ги оглежда и да прецени коя от тях ще му хареса за снаха. Обърна се той към мен и ми каза: „Тук ние ще приложим окултно знание.
към текста >>
Изпращам
студентската
книжка с бърза поща веднага, Юлия я получава и след три дни пристигна в София.
Да се запише лицето. Ето, аз пари имам. Да взема студентската книжка. Тогава ще я пратя и тя ще дойде.“ Той не възразяваше. Секретарката написа студентската книжка, Урукин подчерта колко е талантлива като певица, а директора Стоянов подписа книжката и секретарката й сложи печата на консерваторията.
Изпращам
студентската
книжка с бърза поща веднага, Юлия я получава и след три дни пристигна в София.
Тук сключихме брак. А сега трябваше да се изпълни мечтата на мама и да се роди внуче. Но тук се намеси със своето знание и моят рожден брат Гради, комуто водих преди това подред 18 хубавици да ги оглежда и да прецени коя от тях ще му хареса за снаха. Обърна се той към мен и ми каза: „Тук ние ще приложим окултно знание. Защото така без знание внуче не може да се роди на мама.
към текста >>
45.
7. Гробар и конкурс за концерт-майстор
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Краят на месец декември беше
студен
, земята беше замръзнала.
И когато го посещаваха приятелите там, целуваха десницата Му, на всеки един по отделно Той бе споменал едни и същи думи: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така че когато трябваше да се определи мястото за гроба Му, всички тези приятели, които знаеха това, без да искат се събраха „съвсем случайно“, за да решат и да посочат онова място, където Атанас и Гради трябваше да копаят. Събраха се, за да решат, а се оказа, че всеки един от тях изведнъж си припомни какво беше казал Учителят на всеки един по отделно, за онова място, което е най-удобно за почивка. Те разбраха, че Учителят Го беше решил предварително, а те трябваше да се съберат, за да могат да разберат, че всеки един от тях бе запомнил думите на Учителя: „Ето едно хубаво място за почивка“. Така ми се възложи на мен и на Гради да копаем гроб и то на Учителя.
Краят на месец декември беше
студен
, земята беше замръзнала.
Копаеше се трудно и мъчително. Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство.
към текста >>
Когато копахме гроба то решихме да се сменяваме заради
студа
и замръзналата почва.
Бях назначен за концертмайстор по цигулка в радиото. На 31 .декември 1944 година тялото на Учителя бе положено под дъските на четирите кола, а отгоре го затрупаха с пръст. Аз присъствувах на погребението и помагах с Гради при спускането на ковчега, защото ние бяхме копали този гроб и ние бяхме поставили тези четири кола и най-добре знаехме как трябва да бъде поставен ковчега, за да се реализира идеята на Славчо Печеников. И тази идея на Славчо Печеников след това създаде толкова много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Ето как седят нещата.
Когато копахме гроба то решихме да се сменяваме заради
студа
и замръзналата почва.
Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват. След това дойдоха още други братя да помагат. Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко.
към текста >>
46.
10. Общият таван на дома и трите пътя на идеала
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Понеже сезонът е бил такъв, че било
студено
, Василка си дава палтото, Елена го облича и така я измъкват от вратичката, в която влизат и излизат само последователи на Учителя.
Такова разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота. След време сестрата на Георги Димитров, която се казваше Елена също бе заплашена от арест и от смъртна присъда. Тя също се прекачва през същия таван, слиза при Учителя и Го моли за защита. Учителят пак нарежда на Василка Иванова, дават й бели дрехи, слагат й бяла кърпа и заедно с още една сестра я извеждат от дома. В онези години сестрите, които са посещавали Учителят обикновено са се обличали с бели рокли и на главите са си слагали бели кърпи или бели шапки.
Понеже сезонът е бил такъв, че било
студено
, Василка си дава палтото, Елена го облича и така я измъкват от вратичката, в която влизат и излизат само последователи на Учителя.
В джоба на палтото е имало тефтерче на Василка, в което си е правила и водила бележки от Словото на Учителя. Страхувала се не за палтото, а за бележника, че може да изчезне. Накрая й връщат обратно палтото заедно с бележника, а Елена емигрира за Русия по нелегални пътища. След 9.IX.1944 г. когато комунистите идват на власт, Никола Антов, който бе също комунист и който бе в братския съвет без да пита останалите самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров.
към текста >>
47.
12. Дъновисти
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Петърчо по онова време беше
студент
от консерваторията, а Влади бе професор и се страхува от него да не го изключи.
Това беше именно за това, което бе казал Учителят. Те носеха в съзнанието си неосъзнато влияние от Словото на Учителя. А Влади Симеонов се покланяше и събираше аплодисментите. Така седят нещата. Дори по-късно един брат отишъл при сина на Пеню Ганев - Петърчо и пожелал да му извади снимки от негативите на баща му.
Петърчо по онова време беше
студент
от консерваторията, а Влади бе професор и се страхува от него да не го изключи.
Затова когато трябва да извади онази снимка гдето Влади и Учителят са застанали един до друг на Рила като Влади се покачил и седнал на един голям камък и главата му стърчи. То Петърчо на снимката изважда само образа на Учителя, а отрязва главата на Влади, който е стърчал една глава над Учителя. Получила се снимка с Учителя застанал до ученик с отрязана глава. Ето това ако не е символ на реалност и действителност - то здраве му кажи. Голяма работа бе тази снимка- говори и плаче едновременно.
към текста >>
48.
6. Задачата с боровите дъски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
От многото разговори, които съм имал с него знам, че той е бил един от видните
студенти
с оригинален ум, с оригинални мисли.
6. ЗАДАЧАТА С БОРОВИТЕ ДЪСКИ Така, за за завърша живота на брат Иван в едри щрихи, след като той сам вижда, че от него няма да стане никакъв офицер, никакъв авиатор и т.н. след като преживява неприятностите в затвора и благодарение на Стамболийски го освобождават от последствията на неговите действия, връщайки се към нормалния живот, той вижда, че тоя път на движение не е подходящ за него. като прави размисли върху това вижда ,че той може да се занимава с наука в областта на литературата. И така той се записва да следва литература, изкарва си това образование.
От многото разговори, които съм имал с него знам, че той е бил един от видните
студенти
с оригинален ум, с оригинални мисли.
Той записва и следва литература, българска литература. Не е ли задочно? Ами не е ставало въпрос, но мисля, че не е задочно. Че той си го е изкарал нормално. Даже тогава задочно образование не е имало.
към текста >>
За образованието, дали завършва като редовен
студент
или работи и учи едновременно.
Той имаше легитимация, паспорта аз го имах, но понеже аз бях единственият, който така да се каже се сещах за него. Той умря в ръцете ми. Но това ще стане по-нататък, необходимо да го кажа. Мисля да карам хронологично. Ставаше въпрос за документите.
За образованието, дали завършва като редовен
студент
или работи и учи едновременно.
Той работи като журналист. Знанията, които натрупва в тая област са големи. Той работи във вестник „Зора“, там е бил журналист. Как се е подписвал? С Изворски ли.
към текста >>
49.
7. Гуляйджии и войници
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се
изстудяват
, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене.
Той нали знае, че аз не мога да употребя тия методи, които той иска - тихите, мирните? Аз не мога. Как да се справя? Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие.
Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се
изстудяват
, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене.
Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика. А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас! “ И както бил на скалата седнал и си държал часовника и чакал да мине половин час. Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“.
към текста >>
50.
9. Конят при Диана Бад
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Един зимен ден, много
студен
бай Иван стои в палатката седнал там на стол или на леглото си, но палатката била голяма от зебло.
остават на Изгрева да живеят Учителят в тая стаичка, бай Иван в една палатка и Веса Козарева пак в палатка. Това са тримата,които изкарват зимата на 1926/27 г. на Изгрева. Бай Иван живее в палатка и Веса Козарева. Учителят ги е посещавал често.
Един зимен ден, много
студен
бай Иван стои в палатката седнал там на стол или на леглото си, но палатката била голяма от зебло.
Учителят влиза при него и му вика: „Иване, как е? “ А той отговаря: „Учителю, студено е, не може нищо да се прави“. А Учителят му казал: „Вярно, нищо не може да се прави, обаче може да се мисли! “ Туй съм го запомнил от бай Иван и когато имам трудни такива моменти да решавам, винаги си го спомням това, че може нищо да не се прави друго, обаче да се мисли винаги може. А това е най-важното в случая.
към текста >>
“ А той отговаря: „Учителю,
студено
е, не може нищо да се прави“.
на Изгрева. Бай Иван живее в палатка и Веса Козарева. Учителят ги е посещавал често. Един зимен ден, много студен бай Иван стои в палатката седнал там на стол или на леглото си, но палатката била голяма от зебло. Учителят влиза при него и му вика: „Иване, как е?
“ А той отговаря: „Учителю,
студено
е, не може нищо да се прави“.
А Учителят му казал: „Вярно, нищо не може да се прави, обаче може да се мисли! “ Туй съм го запомнил от бай Иван и когато имам трудни такива моменти да решавам, винаги си го спомням това, че може нищо да не се прави друго, обаче да се мисли винаги може. А това е най-важното в случая. И така започва живота на Изгрева. Но няма вода, няма електричество, няма нищо.
към текста >>
51.
11. Пророк Илия и брадвата
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Приготвя си брадвата, наточва я, нагласява я всичко и един ден облича се, било е
студен
, зимен ден.
Понеже идва въпроса за 2500 години ще го разкажа този случай. Да, аз ще го кажа в хода на разказа. Продължаваме. И сега взема той решение, че той ще ликвидира този Лулчев. Как ще го ликвидира? С брадвата.
Приготвя си брадвата, наточва я, нагласява я всичко и един ден облича се, било е
студен
, зимен ден.
Облича си палтото, слага я под палтото и отива там където е мястото до оградата. Въпросът ще го решава вън от оградата. Отива той и проучванията му са, че тоя ден Лулчев ще се мерне на Изгрева, ще дойде там и сигурно ще влезе при Учителя и така, неговите сведения са такива и чака. Натъй, натъй се разхожда, но как става така, че Лулчев влиза вътре в оградата без бай Иван да го види и да го пресрещне преди да влезе вътре, да се справи с него. Вижда го, когато той влиза в приемната на Учителя и Учителят го приема, отваря вратата и го приема.
към текста >>
А
студено
е и бай Иван премръзнал вече, но не си напуска поста.
Тая хубава чешмичка. Там при нея е било като вход. Разхожда се напред-на- зад и чака Лулчев да излезе. Чака го час, чака го два, чака го три, чака го четири часа, но Лулчев не излиза. Какво приказва с Учителя не знае, но Лулчев не излиза.
А
студено
е и бай Иван премръзнал вече, но не си напуска поста.
Вътре да влезе в Изгрева не смее, там Учителят е забранил. Той чака отвънка. И ето след четири часа на вратата се показва Учителят. Учителят се показва, сложил си ръката така и видял бай Иван и го извикал с ръка: „Ела, рекох, бързо“. И бай Иван тича при Учителя.
към текста >>
Но той от напрежение, от яд, от всичко, което му се случило, че от
студ
и от нервно напрежение вече така се е сковал, че вече не може нито да приказва, нито да стои, нито нищо.
Брадвата у него, той не я изпуща нея. Три кг пирони. Тича бързо да ги предаде, да не изпусне Лулчев. Да, ама през това време Учителят изпратил Лулчев. И така бай Иван не можал да го съсече с брадвата.
Но той от напрежение, от яд, от всичко, което му се случило, че от
студ
и от нервно напрежение вече така се е сковал, че вече не може нито да приказва, нито да стои, нито нищо.
Тогава Учителят го вкарва вътре в стаята и започва му разтрива ръцете. Бай Иван ще си съсипе черния дроб и жлъчката, а той черния му дроб беше съсипан от такива ядове, че не може да понася нередностите, които правят нашите приятели, а пък не може да ги оправи. И се чуди как да направи, че да се изпълнява това, което дава Учителят. И тогава Учителят му разтрива ръцете, бай Иван е бил тъй вкочанясал, че аха да си замине. Просто ще се пръсне черния му дроб, нали излъчва такива отрови, че не може да се справи организма му.
към текста >>
52.
19. При възрастните приятели
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Но те си излязоха и когато те си излязоха аз се прехвърлих в тоя сутерен да живея заедно с тоя приятел Христо, по което време той, аз и Благи бяхме
студенти
в София и той, Благи си живееше у тях, а пък Христо и аз живеехме в тоя сутерен.
Аз имах за квартира къщата на Марийка Марашлиева, тя беше съсобственичка със своята леля. Леля й на Марийка. Къщата беше от две стаи. Отначало аз живеех в едната стая, а долу имаше сутерен, който в едната част беше стая, а другото беше мазе, в което държаха въглищата. В тоя сутерен имаше квартиранти.
Но те си излязоха и когато те си излязоха аз се прехвърлих в тоя сутерен да живея заедно с тоя приятел Христо, по което време той, аз и Благи бяхме
студенти
в София и той, Благи си живееше у тях, а пък Христо и аз живеехме в тоя сутерен.
Аз ходех и се хранех на обед, вечеря и закуска у бай Иван. Отначало обядвахме във вегетарианския ресторант години наред, но след това аз започнах с бай Иван. Аз му носех продукти и така заедно си готвехме. Това беше пак от полза за мен в интелектуален смисъл, че хранейки се заедно ние пак разговаряхме на най- различни теми и това допълваше непрекъснато моите празноти в интелектуално отношение. Добре, ама Иван Антонов е нещо като един духовен баща.
към текста >>
53.
25. Дядо Благо си заминава
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
денят е
студен
, мразовит, нашите приятели посрещат Новата година в малкия салон на Изгрева.
25. ДЯДО БЛАГО СИ ЗАМИНАВА В навечерието на 1936 г.
денят е
студен
, мразовит, нашите приятели посрещат Новата година в малкия салон на Изгрева.
Помещението било добре отоплено, приятелите - братя и сестри се били подготвили за посрещането на Новата година. Всички се били събрали и били насядали край масите. На масата, на която седял Учителят били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните за разлика от другите, имали са това съзнание. Когато наближава вече 12 часа, когато става прехода от 1936 г., която е била така тежка година със събитията, които знаем и идва прехода към 1937 г. Учителят държи обикновено някаква беседа.
към текста >>
Така минава годината и идва есента, късна есен вече,
студена
, влажна била есента на 1937 г.
Бай Иван му казал: „Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така“. Нямало е никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал, нямало е такива признаци щото той да си замине. И бай Иван го обнадеждава така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине.
Така минава годината и идва есента, късна есен вече,
студена
, влажна била есента на 1937 г.
Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“.
към текста >>
Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много
студена
той се разболява от това, че се е
простудил
, че е прекарал дълго време навънка.
Я е така, я не е така“. Нямало е никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал, нямало е такива признаци щото той да си замине. И бай Иван го обнадеждава така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине. Така минава годината и идва есента, късна есен вече, студена, влажна била есента на 1937 г.
Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много
студена
той се разболява от това, че се е
простудил
, че е прекарал дълго време навънка.
Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“. По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече.
към текста >>
Заболява от
простудата
и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Нямало е никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал, нямало е такива признаци щото той да си замине. И бай Иван го обнадеждава така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине. Така минава годината и идва есента, късна есен вече, студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка.
Заболява от
простудата
и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“. По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. Следващата неделя когато в 10 часа се държи беседа, както и по-следващата неделя в 10 часа Учителят накрая на беседата казва: „Тия две беседи“, за предната неделя и тая неделя, това са държани декември месец 1937 г.
към текста >>
54.
29. Цочо Диков - Ракитски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Така приключи с „Пирогов“, но сега линейка за обратно движение няма, г-н Шапошников ои отиде и аз трябваше да се занимая с дядо Цочо, с трамвай ли се върнахме или с такси, най-вероятно с трамвая сме се върнали, защото и аз в ония
студентски
години и аз нямах средства за таксита.
За мене той беше един ученик на Учителя, който се мъчеше съвсем съвестно да следва идеите, които дава Учителя. Нали дотолкова, доколкото той има възможност да го прави. Никога не е искал да се покаже като нещо голямо, че е най-добрия ученик, нямаше такова тщеславие, самолюбие. Той си знаеше мястото, просто, че тоя живот, съдбата го е хвърлила така там накрая според него, но нямаше претенции да блести и да бъде напред. И той се връща от „Пирогов“.
Така приключи с „Пирогов“, но сега линейка за обратно движение няма, г-н Шапошников ои отиде и аз трябваше да се занимая с дядо Цочо, с трамвай ли се върнахме или с такси, най-вероятно с трамвая сме се върнали, защото и аз в ония
студентски
години и аз нямах средства за таксита.
Но с трамвая полека-лека се прибрахме. Дядо Цочо продължи да си живее в бараката. Така, така мина един месец, минаха два, минаха три, дядо Цочо въпреки своите очаквания не си заминава. Така след известно време той започна едно по едно да си прибира нещата и си прибра всичко, което беше при мене. Разбира се най-напред му върнах портфейла с парите.
към текста >>
55.
36. Северният и южният учител
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
В тая връзка за себе си трябва да кажа, че аз нито един път не отидох на никаква манифестация, нито като ученик, нито
студент
, нито като работник впоследствие или чиновник какъвто съм бил и където съм си изкарвал хляба.
Та българите слушаха северния учител с камшика. Така трябваше да ходят на събрание, на манифестация, на митинги без да имат желание - по заповед, защото не искаха да слушат южния Учител. И си спомням, събираха ги по 10 човека през къща, за да четат биографията на Георги Димитров. Който не присъства, не му даваха купон за облекло. Да, точно така.
В тая връзка за себе си трябва да кажа, че аз нито един път не отидох на никаква манифестация, нито като ученик, нито
студент
, нито като работник впоследствие или чиновник какъвто съм бил и където съм си изкарвал хляба.
Не отидох никъде, просто така съдбата ме покровителствуваше и не съм имал неприятности. Как стана, не знам. лоши последствия не съм имал в туй отношение. Бях от тия, които не отидоха на тия задължителни мероприятия на социализма. Във връзка са това искам още да кажа, че бай Иван беше също от тия, които не отидоха.
към текста >>
56.
46. Разграничаване и разпознаване
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
С другия наш приятел Христо Христо, който живее в Прослав, тримата бяхме неразделни приятели през времето на
студентство
- то си в София.
46. РАЗГРАНИЧАВАНЕ И РАЗПОЗНАВАНЕ Искам да кажа и няколко думи за това, че някои приятели не приемат писанията в тия томове „Изгревът“. Един от тях е и нашият приятел Благовест Жеков. Искам да кажа, че с Благи се познаваме от 1947 г. и сме много добри приятели.
С другия наш приятел Христо Христо, който живее в Прослав, тримата бяхме неразделни приятели през времето на
студентство
- то си в София.
Нашите възрастни приятели ни виждаха все тримата. И на Витоша, и на концерти, и където и да било все бяхме тримата заедно. Минаха времената, когато бяхме заедно, дойдоха други, сега сме на три различни места и мисля, че ако не на три, поне на две различни становища, т.е. аз съм на едно становище, а Благи и Христо са на някое друго становище. С огорчение разбрах и прочетох, че Благи е написал писмо до наши приятели, да не четат това, което е написано в тия томчета, т.е.
към текста >>
57.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Тука паднеше по 50-60 см сняг,
студено
е.
Двама има тука да спат та сутрин за беседа да са у неделя. Неделя сутрин. Тука се чете беседа. В.: То сега е хубаво времето, то се оправя. Т.: Ама сняг нема както в минали години.
Тука паднеше по 50-60 см сняг,
студено
е.
А сега по 5 см, по-дълбоко нема. В.: Така, промениха се много годините. Няма такива яки зими като едно време. Т.: Няма яки зими. А тогава когато Учителят дойде беше ли яка зимата тогава?
към текста >>
Т.: Беше, да.
Студена
.
А сега по 5 см, по-дълбоко нема. В.: Така, промениха се много годините. Няма такива яки зими като едно време. Т.: Няма яки зими. А тогава когато Учителят дойде беше ли яка зимата тогава?
Т.: Беше, да.
Студена
.
И сняг и студ. Пак имаше така хубаво слънце. Сняг имаше тогава през 1944 г. В.: А пролетта? Лятото хубаво беше?
към текста >>
И сняг и
студ
.
В.: Така, промениха се много годините. Няма такива яки зими като едно време. Т.: Няма яки зими. А тогава когато Учителят дойде беше ли яка зимата тогава? Т.: Беше, да. Студена.
И сняг и
студ
.
Пак имаше така хубаво слънце. Сняг имаше тогава през 1944 г. В.: А пролетта? Лятото хубаво беше? Т.: Пролетта беше много хубава, летото хубаво.
към текста >>
В.: И то
студ
.
Т.: Не, и брат Владо и всички мърчаевци, всички вземахме участие у копането. В.: защото никой не иска да копае. Т.: Бягат, всички бегат. В.: Страх ги е да копаят. Т.: Само един брат Ради.
В.: И то
студ
.
Т.: Студ беше. И като изкопахме и зарихме, не се мина около половин час и рече кър-р-р-р и потуши се. В.: Я ми разкажи това, защото са ми го говорили, ама всеки ми го разказва така или иначе и аз все се чудя. Т.: Ето аз съм бил. В.: Ти си бил.
към текста >>
Т.:
Студ
беше.
В.: защото никой не иска да копае. Т.: Бягат, всички бегат. В.: Страх ги е да копаят. Т.: Само един брат Ради. В.: И то студ.
Т.:
Студ
беше.
И като изкопахме и зарихме, не се мина около половин час и рече кър-р-р-р и потуши се. В.: Я ми разкажи това, защото са ми го говорили, ама всеки ми го разказва така или иначе и аз все се чудя. Т.: Ето аз съм бил. В.: Ти си бил. А сега колко на колко метра беше гроба?
към текста >>
58.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
И на едно площадче малко, гледаме, ние се гърчим от
студеното
, станали сме рано, мокри,
студено
и гледаме насреща салоно, но у земята.
От тука до Княжево нямаше нищо сухо у нас. „Абе, Симо, защо, че идеме по София, малко ли кръчми има у Мърчаево? Я какво се измокрихме? “ Тоя казва: „Тръгнали сме, че ходиме“. Качихме се на трамвайо, слезнахме на „Опълченска“ 66.
И на едно площадче малко, гледаме, ние се гърчим от
студеното
, станали сме рано, мокри,
студено
и гледаме насреща салоно, но у земята.
И гледаме почнаха да идват хора, да пълнят салона. Харно ама ние седим и мръзнем. Казваме: „Бе, Симо, кажем, това не е кръчма. Тука е друго нещо. Абе като сме дошли, че видиме какво е“.
към текста >>
В.: Ами защо научих, пък на мен Юрданка Жекова ми разказваше един случай когато Учителят през пролетта ли било, било е
студено
време, Учителят бил излязъл по шал така, бил разчорлен и казал: „Ние решихме да пуснем комунистите в България“.
В.: Значи беше добре. Да е нещо боледувал. И от тука кога си замина? През октомври ли си замина за София? Т.: Тука като свърши последните беседи и отиде си у София и там държа няколко беседи и си замина.
В.: Ами защо научих, пък на мен Юрданка Жекова ми разказваше един случай когато Учителят през пролетта ли било, било е
студено
време, Учителят бил излязъл по шал така, бил разчорлен и казал: „Ние решихме да пуснем комунистите в България“.
Ти слушал ли си такова нещо? Т.: А не', не това, чул съм друго,което е истина. Тука имаше един от тая петорка на времето. Кметът беше от петорката наша, казваше се Петър Христанов и той много мразеше комунистите. Беше по партия земеделец.
към текста >>
59.
8. Отравяне
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Бях
студентка
и ми дойде на гости колежка също
студентка
.
8. ОТРАВЯНЕ Аз бях сготвила спанак в бакърен тиган.
Бях
студентка
и ми дойде на гости колежка също
студентка
.
Ядохме с нея за обед, а останалото не го махнах от тигана, а го оставих там и вечерта го изядох. През нощта почувствах, че съм се отровила от тая храна. Повръщах черно и бях много зле. Сутринта болна отидох при Учителя на Изгрева. Бях почерняла цялата от окисления бакър.
към текста >>
60.
19. Заминаването на Учителя
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
“ „Какво разправяш.“ „Ама ето това ти казвам, всички плачат.“ И аз, както съм вкъщи, вземам палтото, а навън
студ
, страшен
студ
беше когато си замина Учителят.
19. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ На 27.декември 1944 г. сутринта изпратих малкия си син Косю да купи нещо от магазина, който по него време беше зад салона. Отишъл Косю и купил каквото трябва от магазина и се връща. Това беше рано, около 7.30 - 8 часа и като идва ми казва: „Майко, ами ти знаеш ли, че Учителят умря? И Го чакат братя и сестри, плачат и Го чакат да възкръсне!
“ „Какво разправяш.“ „Ама ето това ти казвам, всички плачат.“ И аз, както съм вкъщи, вземам палтото, а навън
студ
, страшен
студ
беше когато си замина Учителят.
Обличам палтото и тичат към салона. А навън пред салона като Цербер, пази Иван Салонски, така наричахме брат Иван Антонов. Но Учителят беше още в приемната стая. В момента като пристигнах Иван Антонов беше отишъл някъде и аз успях да вляза и видя Учителя. Учителят беше така положен и главата Му беше вързана с кърпа.
към текста >>
В същото време, в тоя голям
студ
братя и сестри изнасят всички столове от салона навън, на двора, защото Учителят ще бъде положен там, в салона.
Учителят беше така положен и главата Му беше вързана с кърпа. Поклоних се и какво съм казала не помня, но знам, че Го видях заминал. Нямаше дишане, нямаше нищо. А сестра Савка беше някъде, не беше там или някъде нататък. И аз си отивам за вкъщи.
В същото време, в тоя голям
студ
братя и сестри изнасят всички столове от салона навън, на двора, защото Учителят ще бъде положен там, в салона.
По това време Георги Димитров беше в Москва. За да бъде погребан на Изгрева е трябвало да се иска разрешение от Георги Димитров. Телеграмата била предадена, но чакали отговор. В същото време се била разразила такава силна буря, че връзката с Москва била прекъсната по телеграфа и минало доста време докато се възстанови. За кратко време връзката била възстановена, в което време се получило разрешението от Георги Димитров, че може да бъде погребан на Изгрева.
към текста >>
А беше такъв
студ
, всичко беше сковано от
студа
.
В същото време се била разразила такава силна буря, че връзката с Москва била прекъсната по телеграфа и минало доста време докато се възстанови. За кратко време връзката била възстановена, в което време се получило разрешението от Георги Димитров, че може да бъде погребан на Изгрева. Веднага след това телеграфът отново спрял да работи. Но важното било, че телеграмата се получила и с това бил разрешен въпроса за местото където да бъде погребан Учителят. И тъй, Учителят си замина в сряда, а погребението бе извършено в неделя.
А беше такъв
студ
, всичко беше сковано от
студа
.
На мене лично по това време ми се дадоха от Невидимия свят следните слова: „Светлите разумни същества се интересуват от тебе като помагат на всичко, което е добро по великата Воля на Великия Миров Учител благ. Ти, твоите деца с Крум задачите си блестящо ги реши. Ти завърши един златен кръг в твоя живот с тях. Затова ти сега си освободена завинаги от такава голяма отговорност, никога занапред няма да раждаш. Слава на Бога, слава на Великия Миров Учител благ, слава на светлите разумни същества!
към текста >>
А пък навън беше
студ
!
Вече не дишаше. Беше 7.30, а Той в 6.30 ч си заминал. И аз оттам бързо излизам докато го няма Иван Антонов, защото той постоянно пазеше, не пущаше никого, а пък аз отидох без да ми препятствува някой. Като излизам виждам сестрите как плачат и изнасят столовете от салона навън. Между тях и Веса Жечева.
А пък навън беше
студ
!
И лед беше сковал всичко. После Учителят Го пренесли на местото където седят стенографките, но аз не бях вече там. Аз си дойдох вкъщи, защото имам работа. Тия четири деца, това не е едно дете, имам грижи около тях. Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе студено.
към текста >>
Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе
студено
.
А пък навън беше студ! И лед беше сковал всичко. После Учителят Го пренесли на местото където седят стенографките, но аз не бях вече там. Аз си дойдох вкъщи, защото имам работа. Тия четири деца, това не е едно дете, имам грижи около тях.
Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе
студено
.
Ние насядвахме на столовете, пеехме и се молехме. Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах. Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя.
към текста >>
61.
20. Стефка Няголова и Величка Стойчева
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Мисля, че майка ми от
простуда
си замина.
А майка ми - Величка Стойчева ме гледаше толкова добре. Тя ми изписваше дрехи от Париж. Дори ме имаше на снимка с една рокля цялата в дантели. Била съм на 5-6 години. Въобще много грижи полагаше за мен и казваше: „Не съжалявам, че съм взела Стефка, че съм я отгледала“.
Мисля, че майка ми от
простуда
си замина.
Тя беше слаба и деликатна. Когато си замина баща ми - Коста Стойчев е отишъл във Варна при Учителя, който бил тогава интерниран във Варна през 1917 г. и му казал за заминаването на майка ми, а Учителят отговорил: „Използваха случая да я грабнат когато мен ме няма“. Ето ви един пример за размишление. Величка Стойчева е родена в Габрово.
към текста >>
62.
13. Юрданка Жекова
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Сега, тя може да е чела като първолак и в ония години, които са от 1921-1924 г., те са всички
студенти
и са завършили вече висше образование и в техните очи този човек, който чете така е неграмотен.
Вечно беше с лупата и с беседата. Вечно. Аз пък се чудя, с Галилей бях приятелка, но той казваше, че тя била неграмотна. Дори Савата преди година казваше: „Абе тя не знаеше, тя беше неграмотна, не знаеше да чете и да пише“. Савата, прилича му да каже. Може като е чела, да чете като един първолак или един второлак, но това е съвсем друго.
Сега, тя може да е чела като първолак и в ония години, които са от 1921-1924 г., те са всички
студенти
и са завършили вече висше образование и в техните очи този човек, който чете така е неграмотен.
Е да, но в моите очи тя не беше неграмотна, все четеше. Ама аз я заварвам 1942 г. А те я заварват още 1922 г. Ама тя е от дете при Учителя. Знам, но характерно е 20 години тя чете, чете, непрекъснато и се образова.
към текста >>
63.
12. Пророчества за съдбин на света
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
А зад Кол стоеше Щраус, най-големият привърженик на
студената
война, който все искаше да натисне копчето, да хвръкне нашата планета във въздуха и се чудех как ще се развият събитията при това положение сега.
12. ПРОРОЧЕСТВА ЗА СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА И Слушал съм Учителят непосредствено да казва много работи за войната и за края на войната и ми се е запечатало в съзнанието силно думите Му, че най-накрая русите и американците щели да се разберат. Бях в Германия цели 12 години. След това дойде Кол.
А зад Кол стоеше Щраус, най-големият привърженик на
студената
война, който все искаше да натисне копчето, да хвръкне нашата планета във въздуха и се чудех как ще се развият събитията при това положение сега.
Беше страшно. Сбъркал ли е Учителят или нещо се е случило та да се промени? Че Той никога не е казал нещо, което да не е било така. Как мога да се усъмня в Учителя? Нали?
към текста >>
64.
18. Притча за чувала с жито и въшката
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на
студената
война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха.
човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая казва Русия и Америка ще се разберат.
И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на
студената
война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха.
И аз се питах лично, Учителят каза и той ми каза, че най-накрая Русия и Америка ще се разберат. Може ли Учителят да сбърка, когато всичко е казал така. Какво е станало? Личеше, че света отива на катастрофа. Изведнъж стана чудото.
към текста >>
65.
19. Французи и италианци
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Един се изрази така: „Когато бяхме
студенти
ние бяхме идеалисти, като влязохме в живота станахме материалисти, сега когато намерихме Учителя отново сме идеалисти“.
19. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ В: Да ни кажете нещо за френската група. И: Чул съм да казват, имаше там професори, художници. В: От французите? И: Да.
Един се изрази така: „Когато бяхме
студенти
ние бяхме идеалисти, като влязохме в живота станахме материалисти, сега когато намерихме Учителя отново сме идеалисти“.
Едно хубаво сравнение, нали? В: Да. И: Или както казват - да си на 20 години пък да не си комунист, загубен човек си. Ама да си на 30 години и да си комунист, пак си загубен. В: Пак си загубен. Така.
към текста >>
66.
21. Отнемане на жизнения кредит
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Аз не знаех, че той е дъновист, обаче всички хора в Лом го знаеха, а когато си идваше той знаеха, че е вечен
студент
.
Учените се интересуват от наука, а пък спекулантите и военните се интересуват от друго. Светът узря най-после да разбере, че по пътя на насилието има само зло и сега големите сили си подадоха ръка да сътрудничат, нали? В: Вие щяхте да ми разкажете нещо за Георги Марков. И: Да. В очите на съгражданите ни бе фанатик.
Аз не знаех, че той е дъновист, обаче всички хора в Лом го знаеха, а когато си идваше той знаеха, че е вечен
студент
.
Ходил е във Франция, запознал се е с френския астроном Камил фламарион, занимаваше се с астрология и беше малко своенравен така някак си. Обичаше да командва, нещо което не беше приятно на приятелите и на моите съграждани. Като си идва в Лом, всички го познават, че е дъновист, защото носи дълга коса. Аз тогава бях книжар, гледа на витрината ми окултна литература, отбива се вътре, заговаряме се. Така се сприятели с мен, че винаги ме държеше под ръка.
към текста >>
67.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Да, и там дето сега минават
студените
полюси, там ще мине екватора.
И посочва къде, какво точно ще стане. И: А пък знаете ли какво ще стане? В: Какво ще стане? И: Че Той е казал, че земната ос сега ще се промени. Ще се изправи.
Да, и там дето сега минават
студените
полюси, там ще мине екватора.
Значи Кавказ и Аляска и Сибир, с тая хубава природа, чиста, ще бъде райско място с един топъл климат. В: Да, но това ще бъде в една друга епоха. Ние няма да бъдем. И: Ние ще го видим от друго място по-хубаво. В: По-хубаво ще го видим, но в други тела, а не в човешко тяло.
към текста >>
68.
7. Студ и спартански живот
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
7.
СТУД
И СПАРТАНСКИ ЖИВОТ Аз живеех и работех при баща си на село, понеже по това време имаше голяма икономическа криза, имаше безработица, а пък професията, която бях придобил в четиригодишния техникум по електротехника във Варненския морски флот, нямаше къде да я практикувам.
7.
СТУД
И СПАРТАНСКИ ЖИВОТ Аз живеех и работех при баща си на село, понеже по това време имаше голяма икономическа криза, имаше безработица, а пък професията, която бях придобил в четиригодишния техникум по електротехника във Варненския морски флот, нямаше къде да я практикувам.
Но 1928 г. когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от нашите братя. Така карах известно време, но от време на време трябваше да отделям и друго време за братска работа. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна работа и нямаше кой да работи общата работа.
към текста >>
А през тази зима бяха незапомнени
студове
до минус 40 градуса под нулата.
Когато наближи зимата брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака, която той беше построил за летуване. Влезнахме в нея с още един младеж - Крум Няголов. Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия така както правехме по-късно. Печка нямахме, нито гориво, а братята нямаха и завивки. И така всички - тримата се завивахме вечер под моят юрган и така прекарахме цялата зима наедно.
А през тази зима бяха незапомнени
студове
до минус 40 градуса под нулата.
Морето и Дунава замръзнаха и на много борове от гората корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове. Нарът бе постлан с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия студ прекара под навеса на салона заврян в царевична шума. И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа.
към текста >>
Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия
студ
прекара под навеса на салона заврян в царевична шума.
И така всички - тримата се завивахме вечер под моят юрган и така прекарахме цялата зима наедно. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса под нулата. Морето и Дунава замръзнаха и на много борове от гората корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове. Нарът бе постлан с една черга.
Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия
студ
прекара под навеса на салона заврян в царевична шума.
И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено. На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън.
към текста >>
И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на
студа
.
А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса под нулата. Морето и Дунава замръзнаха и на много борове от гората корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове. Нарът бе постлан с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия студ прекара под навеса на салона заврян в царевична шума.
И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на
студа
.
Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено. На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка.
към текста >>
А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше
студено
.
Нарът бе постлан с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия студ прекара под навеса на салона заврян в царевична шума. И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон.
А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше
студено
.
На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка. Но аз Му казах, че пак ще карам без печка. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката.
към текста >>
Оживяхме в
студените
зими.
Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски върху гредите и върху тези дъски тя сложи една пружина и там нощуваше през цялата зима. Брат Цеко продължаваше да пренощува в царевичната шума. Накрая Учителят в една беседа завърши с думите: „Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло! “ И това го проверихме.
Оживяхме в
студените
зими.
към текста >>
69.
27. Старата братска градина
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Когато се зазими и стана
студено
, ние взехме една стая под наем в края на селото, близо до гората, където понякога Учителят преспиваше.
27. СТАРАТА БРАТСКА ГРАДИНА Преди да отидем в Мърчаево всеки ден отивахме с Учителя до Симеоново. Това беше ноември и декември на 1943 г. Отивахме над горичката при село Симеоново и там прекарвахме деня. Веднъж ни каза, че тук един ден ще имаме салон.
Когато се зазими и стана
студено
, ние взехме една стая под наем в края на селото, близо до гората, където понякога Учителят преспиваше.
Една вечер сестра Тодора сънувала, че Учителят е заминал за дълго време за някъде. И на връщане тя първа го посрещнала на шосето до гората с думите: „Учителю, колко се измъчихме без Вас! “ А Той я успокоил като й казал, че всичко ще се оправи. А това е било през лятото и Изгревът е бил пълен с наши хора и братя от други държави и всички играели Паневритмия. Тодора разказала този сън на Учителя и Той й казал, че това ще го бъде.
към текста >>
70.
32. Жребият
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Един ден Николай Дойнов, който беше тогава
студент
, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи, решил преди да дойде Магдалена да седне на нейното място и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
Имаше една сестра Магдалена, културна, завършила немска филология в Германия, но психически не беше добре и не беше много на себе си и винаги сядаше до Учителя. Тя дойде в Братството и започна да създава неприятности на Учителя и в една беседа Той спомена за нея, че в нея Божественото и човешкото са се следи в едно. Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обед и постоянно Му правеше въртели. Тревожеше Него пък и всички нас. Така продължи доста време.
Един ден Николай Дойнов, който беше тогава
студент
, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи, решил преди да дойде Магдалена да седне на нейното място и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
Всички бяхме дошли и си седнахме на местата. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя вдигна гюрултия на Николай, започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха.
към текста >>
71.
39. Момче за всичко
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Но като
застудя
и се зазими наехме под наем една стаичка накрая на селото и всеки ден прекарвахме там с Учителя.
39. МОМЧЕ ЗА ВСИЧКО През време на бомбардировките в края на ноември и декември 1943 г. времето беше хубаво и ние ходехме на малката Витошка, както я наричахме, местността зад Симеоновската борова гора. Имаше една хубава и доста голяма поляна.
Но като
застудя
и се зазими наехме под наем една стаичка накрая на селото и всеки ден прекарвахме там с Учителя.
Един ден около двадесетина души братя и сестри предприехме екскурзия на изток от селото. Там някъде на къра намерихме празни кошари с колиби. Отседнахме там и обядвахме. Като се смрачи се прибрахме в стаичката. Всички други си отидоха в София, а ние с Учителя останахме да нощуваме там.
към текста >>
Времето беше много
студено
.
Отседнахме там и обядвахме. Като се смрачи се прибрахме в стаичката. Всички други си отидоха в София, а ние с Учителя останахме да нощуваме там. С нас бяха брат Боян Боев, Методи Константинов и Неделчо Попов. Беше се стъмнило вече, а вода нямаше.
Времето беше много
студено
.
Аз взех чайниците и тръгнах нагоре в планината по реката. Трябваше да я преминавам на няколко пъти, така се виеше пътеката и пресичаше реката. На един преход имаше наредени камъни за преминаване, които се чернееха в тъмнината. Аз смело стъпвам по тях, но те от студа се бяха заледили от водата и аз като стъпвах върху тях, подхлъзнах се и паднах във водата. Чайникът отхвръкна от ръката ми, както и капака и аз се намокрих от едната страна.
към текста >>
Аз смело стъпвам по тях, но те от
студа
се бяха заледили от водата и аз като стъпвах върху тях, подхлъзнах се и паднах във водата.
Беше се стъмнило вече, а вода нямаше. Времето беше много студено. Аз взех чайниците и тръгнах нагоре в планината по реката. Трябваше да я преминавам на няколко пъти, така се виеше пътеката и пресичаше реката. На един преход имаше наредени камъни за преминаване, които се чернееха в тъмнината.
Аз смело стъпвам по тях, но те от
студа
се бяха заледили от водата и аз като стъпвах върху тях, подхлъзнах се и паднах във водата.
Чайникът отхвръкна от ръката ми, както и капака и аз се намокрих от едната страна. Станах, газих из водата и камъните докато намерих капака и след това продължих на горе стигнах чешмичката и се върнах в селото. Печката в стаята вътре гореше, а Учителят си беше полегнал на едно походно легло, а ние всички останали бяхме насядали около печката, защото стаичката бе малка и нямаше легла. Ние бяхме доволни и на това пред оная опасност от бомбите в София. Щом пристигнах, аз започнах да се завирам по-близо до печката, защото бях мокър и изстинал.
към текста >>
72.
46. Неосъщесвената сватба
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Той като
студент
по философия посещавал беседите на Учителя на ул.
46. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СВАТБА Имах един приятел, който се казваше Малчо.
Той като
студент
по философия посещавал беседите на Учителя на ул.
„Оборище“ 14. След беседата много братя и сестри се нареждали един след друг, за да целунат ръка на Учителя и всеки Го запитвал нещо да му каже за бъдещето. И той искал да попита, но много се стеснявал. Един ден и той се наредил в редицата и си чакал реда. Но приближавайки към Него, обхванало го голямо стеснение и не могъл да направи крачка.
към текста >>
73.
6. Йордан Антов - учител по цигулка
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Гого е по-
студен
.
Сега какво да правя. Моят син пък лъжеше много - Стефчо. И станахме вече приятели с Антов и ходехме. И аз ходя, а Йоанна там спеше и той я подготви за музикалното училище. Йоанна свири по-топло.
Гого е по-
студен
.
Антов казваше за Йоанна, че е много упорита: „Като със слон съм се борил с нея, а ти и Гого сте по-способни и сте чувствителни. А пък аз обичам и да побийвам с пръчичката, защото тя беше голям инат.“ Даже аз я питах Йоанна: „Верно ли е, че Антов те е бил? Защо не си се оплакала на майка си? “ Пък тя каза: „Даже се напиках и така ми протече.“ „Йоанна, нали сме приятелки, аз да съм на тебе, веднага ще се разправям с него. Как ще бие чужди деца?
към текста >>
74.
16. Вяра, Надежда и Любов
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от
студ
.
И там оставихме от това, което носехме. Тя с голяма благодарност, просълзена ни изпрати. Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба. Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба.
В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от
студ
.
Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари.
към текста >>
На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много
студено
, а нямаме от дни нищо за ядене“.
Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба. Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба. В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг.
На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много
студено
, а нямаме от дни нищо за ядене“.
Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави.
към текста >>
75.
7. Първата школа
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
И така Той образува Школа във Варна където идваха много младежи и
студенти
.
А рождената му сестра Мария е била евангелистка, омъжена за евангелист и е посещавала евангелските черкви, но много добре се е разбирала с брат си Петър. Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелския пастор във Варна да дойде при тях и да стане Той пастор на тяхната евангелска черква. Г-н Дънов отказал да стане пастор на евангелистите. Казал им: „Аз ще стана Учител. Моето Учение е Учение за Любовта“.
И така Той образува Школа във Варна където идваха много младежи и
студенти
.
Имали са определена сграда където се събирали и г-н Дънов им държал беседи. В сградата, където провеждали беседите, един път били дошли студенти, нямали къде да спят и помолили да останат в сградата. Учителят наредил на Юрданка да им приготви храна и да им даде вечеря, тя изпълнила всичко каквото й било поръчано, а онези се навечеряли и накрая тя ги разпределила къде да спят. Останали Юрданка и д-р Жеков да спят там. През нощта става един страшен скандал, почват да се карат и да се бият студентите.
към текста >>
В сградата, където провеждали беседите, един път били дошли
студенти
, нямали къде да спят и помолили да останат в сградата.
Г-н Дънов отказал да стане пастор на евангелистите. Казал им: „Аз ще стана Учител. Моето Учение е Учение за Любовта“. И така Той образува Школа във Варна където идваха много младежи и студенти. Имали са определена сграда където се събирали и г-н Дънов им държал беседи.
В сградата, където провеждали беседите, един път били дошли
студенти
, нямали къде да спят и помолили да останат в сградата.
Учителят наредил на Юрданка да им приготви храна и да им даде вечеря, тя изпълнила всичко каквото й било поръчано, а онези се навечеряли и накрая тя ги разпределила къде да спят. Останали Юрданка и д-р Жеков да спят там. През нощта става един страшен скандал, почват да се карат и да се бият студентите. Спорът бил по повод казаното в беседата от Учителя. Тогава д-р Жеков се намесва да ги разтървава.
към текста >>
През нощта става един страшен скандал, почват да се карат и да се бият
студентите
.
И така Той образува Школа във Варна където идваха много младежи и студенти. Имали са определена сграда където се събирали и г-н Дънов им държал беседи. В сградата, където провеждали беседите, един път били дошли студенти, нямали къде да спят и помолили да останат в сградата. Учителят наредил на Юрданка да им приготви храна и да им даде вечеря, тя изпълнила всичко каквото й било поръчано, а онези се навечеряли и накрая тя ги разпределила къде да спят. Останали Юрданка и д-р Жеков да спят там.
През нощта става един страшен скандал, почват да се карат и да се бият
студентите
.
Спорът бил по повод казаното в беседата от Учителя. Тогава д-р Жеков се намесва да ги разтървава. По едно време се помирили, но били изхвърлени двама от побойниците. На сутринта разказали на Учителя за скандала през нощта. Изслушал ги и казал: „Тези двамата бяха от Черната Ложа, затова е станал скандала“.
към текста >>
76.
23. Жито за посев
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
На обедите на Изгрева понякога идваха много гладни
студенти
и понякога Учителят ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им вземайте пари!
Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно. Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева. Това бе рогът на изобилието от Божието благословение.
На обедите на Изгрева понякога идваха много гладни
студенти
и понякога Учителят ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им вземайте пари!
“ След време тези студенти завършиха, станаха големи хора, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях. Не забравяха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят на постовете, които заемаха.
към текста >>
“ След време тези
студенти
завършиха, станаха големи хора, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях.
А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно. Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева. Това бе рогът на изобилието от Божието благословение. На обедите на Изгрева понякога идваха много гладни студенти и понякога Учителят ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им вземайте пари!
“ След време тези
студенти
завършиха, станаха големи хора, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях.
Не забравяха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят на постовете, които заемаха.
към текста >>
77.
40. Из дневника на Учителя
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Като
студент
по медицина е бил много добър
студент
, имало е случаи когато за някой болен човек професорите са казвали, че е безнадежден случай и му определяли края, че скоро ще умре.
Петър Дънов е сина на поп Константин Дъновски. Бил е нежен като малък и много често е боледувал. Много е обичал науката, а като ученик е бил първенец в училище. Обичал е също с голяма любов музиката и като ученик почва да свири на цигулка и то при много добър учител-чужденец. Като завършва средното си образование поп Константин Дъновски го изпраща в САЩ, където завършва висшето си образование в Бостън.
Като
студент
по медицина е бил много добър
студент
, имало е случаи когато за някой болен човек професорите са казвали, че е безнадежден случай и му определяли края, че скоро ще умре.
Тогава Петър Дънов се захващал с лекуването на болния и за кратко време болният оздравявал. Учил е също и философия. Петър Дънов е живял в една квартира с още един българин, който бил много хубав и добър човек. Разбирал се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България.
към текста >>
78.
41. Среднощна екскурзия
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
А наоколо мрак и
студ
.
А имаше и голям сняг, който трябваше да се гази. Стигнахме на самата полянка и там направихме молитва. След това Той ми каза: „Остани тук. Аз ще сляза долу, а след това и ти ще слезеш“. Изведнъж Той изчезна.
А наоколо мрак и
студ
.
След малко ми се обажда: „Слизай! “ Аз тръгнах по посока на гласа, но нещо като че ли ме повдигна. Не стъпвах в снега, хлъзгах се надолу и се намерих пред Учителя. Като пристигнах до Него, Той се обърна към мен: „Юрданке, свършихме голяма работа с теб. Имаше да се оправят много неща по света“.
към текста >>
79.
51. Методий Шивачев
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Разказа ми как като
студент
почнал да посещава на ул.
Виждам, че Методий идва от голямата хижа към огъня, аз изтичах да го посрещна и много се зарадвах, защото ми бе приятно да разговарям с него. С него беше и жена му Ричка. Попитах го дали ще се качва на следващия ден на връх Мусала, но той ми съобщи, че е възрастен и че не може да се изкачи до горе. Тогава аз реших да остана при него, понеже предния ден бях се качвала на Мусала. Целият ден ние разговаряхме и той ми разказваше за живота на Братството.
Разказа ми как като
студент
почнал да посещава на ул.
„Опълченска“ беседите на Учителя и след това всяка сутрин е придружавал Учителя когато са излизали да посрещат изгрева на слънцето в местността „Баучер“, което по- късно се назовава Изгревът.
към текста >>
80.
1. Върнатият годеж
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Имах познат един
студент
много буден, комунист, който беше голям организатор и оратор.
Аз знаех малко машинопис. Подадох документи и ме приеха на работа. Там работих около десетина години. Като всяко младо момиче имах кандидати, от които повечето ме искаха за съпруга направо. Не знам какво впечатление съм правила, но бях скромна, съсредоточена.
Имах познат един
студент
много буден, комунист, който беше голям организатор и оратор.
Всички студенти го търсеха за най-различни работи. Този студент много често ме срещаше, защото пътищата ни бяха еднакви. Предложи ми не само да ходим и да бъдем приятели, но и да му стана съпруга. Аз му отказах, защото бях още млада, но той постоянно ме следеше и спираше навсякъде. Един ден бях принудена да го заведа у дома да го запозная с домашните си.
към текста >>
Всички
студенти
го търсеха за най-различни работи.
Подадох документи и ме приеха на работа. Там работих около десетина години. Като всяко младо момиче имах кандидати, от които повечето ме искаха за съпруга направо. Не знам какво впечатление съм правила, но бях скромна, съсредоточена. Имах познат един студент много буден, комунист, който беше голям организатор и оратор.
Всички
студенти
го търсеха за най-различни работи.
Този студент много често ме срещаше, защото пътищата ни бяха еднакви. Предложи ми не само да ходим и да бъдем приятели, но и да му стана съпруга. Аз му отказах, защото бях още млада, но той постоянно ме следеше и спираше навсякъде. Един ден бях принудена да го заведа у дома да го запозная с домашните си. Той не беше угледен, лицето му намръщено и студено.
към текста >>
Този
студент
много често ме срещаше, защото пътищата ни бяха еднакви.
Там работих около десетина години. Като всяко младо момиче имах кандидати, от които повечето ме искаха за съпруга направо. Не знам какво впечатление съм правила, но бях скромна, съсредоточена. Имах познат един студент много буден, комунист, който беше голям организатор и оратор. Всички студенти го търсеха за най-различни работи.
Този
студент
много често ме срещаше, защото пътищата ни бяха еднакви.
Предложи ми не само да ходим и да бъдем приятели, но и да му стана съпруга. Аз му отказах, защото бях още млада, но той постоянно ме следеше и спираше навсякъде. Един ден бях принудена да го заведа у дома да го запозная с домашните си. Той не беше угледен, лицето му намръщено и студено. Брат ми не го хареса, нито пък и майка ми и сестра ми.
към текста >>
Той не беше угледен, лицето му намръщено и
студено
.
Всички студенти го търсеха за най-различни работи. Този студент много често ме срещаше, защото пътищата ни бяха еднакви. Предложи ми не само да ходим и да бъдем приятели, но и да му стана съпруга. Аз му отказах, защото бях още млада, но той постоянно ме следеше и спираше навсякъде. Един ден бях принудена да го заведа у дома да го запозная с домашните си.
Той не беше угледен, лицето му намръщено и
студено
.
Брат ми не го хареса, нито пък и майка ми и сестра ми. Брат ми казваше: „Той не е за тебе, Любке“. Казвах му: „Той е много способен човек. Всички студенти го обичат и уважават“. Определихме датата на годежа срещу Нова година.
към текста >>
Всички
студенти
го обичат и уважават“.
Един ден бях принудена да го заведа у дома да го запозная с домашните си. Той не беше угледен, лицето му намръщено и студено. Брат ми не го хареса, нито пък и майка ми и сестра ми. Брат ми казваше: „Той не е за тебе, Любке“. Казвах му: „Той е много способен човек.
Всички
студенти
го обичат и уважават“.
Определихме датата на годежа срещу Нова година. Дойдоха и роднини. Събрахме се около десетина души и разменихме пръстени. Стана годежа и към един часа се разотидоха и той, годеника си отиде. Легнах да спя.
към текста >>
81.
2. Среща със Словото на Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
След три дни вече носех беседата на Ставреви, зимата бе много
студена
, сняг до колене.
Още от първите редове тази малка книжка, която бе съдба и щастие за мен, определи моя път и тъй като имаше война между Германия и СССР, над България често кръжаха вражески самолети и по тоя случай имахме затъмнения. На прозорците слагахме тъмни книги, за да не ни нападат. Много бързо прочетох тази малка, интересна книжка. Тя беше беседа от Учителя. Първата ми беседа.
След три дни вече носех беседата на Ставреви, зимата бе много
студена
, сняг до колене.
Приеха ме все тъй радушно. Исках нова беседа. Брата рече: „Ще ви дам пак нова беседа, но хубаво е да си купите от църквата Библията и да почнете да я четете. Незабавно си купете Библията“. И всеки ден като се връщах от работа си прочитах по една-две глави.
към текста >>
82.
7. Машинописка, учителка и поетеса
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Тогава ги прочистваха
студентите
, изключваха чорбаджийски синове и дъщери, кулаци и т.н.
Преписвах фактически беседи, които се печатаха и аз така се издържах. Бях прикрепена към Елена - стенографката. През време на следването ми бяха започнали да преследват дъновистите, а една колежка беше научила от някъде, че съм дъновистка. По същото това време сънувам един сън, че половината стена на университета се руши и така пада и аз се стряскам, а един глас ми вика: „Не бой се, не бой се! “ Гласът на брат Боев.
Тогава ги прочистваха
студентите
, изключваха чорбаджийски синове и дъщери, кулаци и т.н.
А мен, понеже съм от трудово семейство ме изключиха само от ДКМС, а ме оставиха да си завърша университета. Да, това го направи брат Боев. Той много ми помагаше в живота. Аз бях записала като първа специалност философия и като втора специалност френски език. Започнах сериозна работа и окултна школа на ранина посещавах и лекции в университета и писмената работа.
към текста >>
83.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
“ Преди няколко дена тук дойдоха
студенти
и
студентки
от Музикалната академия.
Прочетох на Учителя вашето писмо, в което вие описвате, как братството във Варна отива да работи на братското лозе. Вие много поетично описвате вашата работа там! След прочитането на писмото ви Учителят каза: „Много добре! Нека да продължават! Те си приеха заплатата с радостта, която преживяха!
“ Преди няколко дена тук дойдоха
студенти
и
студентки
от Музикалната академия.
Запознаха се с Учителя и пяха при пианото в големия салон. Учителят по този повод каза: „Една певица, за да има постижения в музиката, когато пее трябва да съзнава, че работи за Високия идеал, който я вдъхновява, а не да мисли за второстепенни неща! “ На 18.април дойдоха една група семинаристи - абитуриенти от Пловдивската семинария, на брой около 50 души. Те бяха с двама свои учители. Учителят им говори около един час.
към текста >>
84.
2. Среща с Учителя
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
казваха: „Ние бяхме
студенти
и благодарение на Бертоли успяхме да оживеем.
Тогава ми беше първата среща с Учителя. Бях дете. В: Вие учихте тука в София. А: Италианско училище имаше. В: Аз си спомням, всички, които са ми разказвали, възрастни приятели, в ония години когато се отваря Школата - 1922-1923 г.
казваха: „Ние бяхме
студенти
и благодарение на Бертоли успяхме да оживеем.
Той даваше препитание“. А: Работа им даваше, така е. Да, той имаше работилница голяма и всички тия студенти, колкото знаеха да работят, но все им даваше една малка заплата нали, колкото да се препитават. После той бе от първите, когато се закупиха места тук на Изгрева. В: Какво знаете за тия места в ония години?
към текста >>
Да, той имаше работилница голяма и всички тия
студенти
, колкото знаеха да работят, но все им даваше една малка заплата нали, колкото да се препитават.
А: Италианско училище имаше. В: Аз си спомням, всички, които са ми разказвали, възрастни приятели, в ония години когато се отваря Школата - 1922-1923 г. казваха: „Ние бяхме студенти и благодарение на Бертоли успяхме да оживеем. Той даваше препитание“. А: Работа им даваше, така е.
Да, той имаше работилница голяма и всички тия
студенти
, колкото знаеха да работят, но все им даваше една малка заплата нали, колкото да се препитават.
После той бе от първите, когато се закупиха места тук на Изгрева. В: Какво знаете за тия места в ония години? За купуването на местата? А: Е, то някои от братята по-заможни са купили. Но става въпрос и Учителят казал да се купят много повече „всички места до линията“ да, до линията.
към текста >>
85.
6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
И в тази работилница имаше доста работници, между които всички братя
студенти
, които идваха, на тях има даваше препитание.
Там той работи всички работи мозаечни, изкуствени колони, тези грамадни колони там зелени са от изкуствен мрамор. Всичко той е дал. Спечели доста пари, също работи на кино „Култура“ и още други големи здания и благодарение на това той можа да закупи пак същата къща и тука на Изгрева местото купи. Построи първо една кухничка и една стая, след туй друга тая. Тъй лека-полека тя беше на дълго сложена.
И в тази работилница имаше доста работници, между които всички братя
студенти
, които идваха, на тях има даваше препитание.
В: И беше цялата група от младежи. А: Младежи, студенти, всички между които Борис и там Георги Радев, Методи, Елиезер, но знам - много студенти около него, колкото знаеха работеха, вършеха работа колкото можеха, а баща им даваше една заплата, колкото да преживеят.
към текста >>
А: Младежи,
студенти
, всички между които Борис и там Георги Радев, Методи, Елиезер, но знам - много
студенти
около него, колкото знаеха работеха, вършеха работа колкото можеха, а баща им даваше една заплата, колкото да преживеят.
Спечели доста пари, също работи на кино „Култура“ и още други големи здания и благодарение на това той можа да закупи пак същата къща и тука на Изгрева местото купи. Построи първо една кухничка и една стая, след туй друга тая. Тъй лека-полека тя беше на дълго сложена. И в тази работилница имаше доста работници, между които всички братя студенти, които идваха, на тях има даваше препитание. В: И беше цялата група от младежи.
А: Младежи,
студенти
, всички между които Борис и там Георги Радев, Методи, Елиезер, но знам - много
студенти
около него, колкото знаеха работеха, вършеха работа колкото можеха, а баща им даваше една заплата, колкото да преживеят.
към текста >>
86.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били
студенти
, както тя и той и са живели при този Русев - банкера.
В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща“. Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост.
Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били
студенти
, както тя и той и са живели при този Русев - банкера.
Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала. Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на леглото като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори. В същото време при Учителя е един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева?
към текста >>
Тя е
състудентка
на Веска Величкова, която е завършила английска филология през 1939-1940 г.
ЦЕНАТА НА ОПОРОЧЕНИЕТО Бележка на редактора В спомените си Анина Бертоли разказва за брат Феликс, французин, който е живял в Ню Йорк. Той влиза във връзка с Анина Бертоли чрез издаваните малки книжки „Житни зърна“ на френски език. Чрез Анина Бертоли, която идва в България Милка Периклиева, която е била подготвила своите спомени за Учителя е предложила да бъдат отпечатани от феликс на английски език във САЩ. Това е една конспиративна работа в онези години. След проучване бива привлечен за преводач от български на английски Вера Гюлгелиева.
Тя е
състудентка
на Веска Величкова, която е завършила английска филология през 1939-1940 г.
Тя е била добра студентка и впоследствие се ориентира като професионален преводач от български на английски език. След като превежда спомените на Милка Периклиева, те биват изпратени чрез Анина Бертоли и издадени в САЩ. След време бяха получени няколко бройки и всички смятаха това за голям успех. В уговорката между Феликс и Милка Периклиева, то второто томче, което трябвало да издаде в САЩ Феликс, това да бъдат спомените на Галилей Величков за Учителя. Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава.
към текста >>
Тя е била добра
студентка
и впоследствие се ориентира като професионален преводач от български на английски език.
Той влиза във връзка с Анина Бертоли чрез издаваните малки книжки „Житни зърна“ на френски език. Чрез Анина Бертоли, която идва в България Милка Периклиева, която е била подготвила своите спомени за Учителя е предложила да бъдат отпечатани от феликс на английски език във САЩ. Това е една конспиративна работа в онези години. След проучване бива привлечен за преводач от български на английски Вера Гюлгелиева. Тя е състудентка на Веска Величкова, която е завършила английска филология през 1939-1940 г.
Тя е била добра
студентка
и впоследствие се ориентира като професионален преводач от български на английски език.
След като превежда спомените на Милка Периклиева, те биват изпратени чрез Анина Бертоли и издадени в САЩ. След време бяха получени няколко бройки и всички смятаха това за голям успех. В уговорката между Феликс и Милка Периклиева, то второто томче, което трябвало да издаде в САЩ Феликс, това да бъдат спомените на Галилей Величков за Учителя. Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава. Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските манастири.
към текста >>
И което е най-интересното, тя е в преклонна възраст и именно нейните
състудентки
Веска Величкова и Весела Несторова бяха възмутени от тази статия.
В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с висшия Клир на Православната черква. По онези години тя беше хубава, красива жена и беше желана да бъде гостенка в различни среди. На 31. март 1997 г. във вестник „Капитал“ излезна една статия на цяла страница от Вера Гюлгелиева под надслов: „Дъновизмът ограничава личния духовен избор“, чрез която тя се обявява срещу Учението на Учителя Дънов и неговите последователи.
И което е най-интересното, тя е в преклонна възраст и именно нейните
състудентки
Веска Величкова и Весела Несторова бяха възмутени от тази статия.
Но в Бялото Братство е така - винаги има финал с развръзка драматична. Ако не беше написала тази статия, Вера Гюлгелиева щеше да мине и да си замине без някой да узнае за нейната лъжа и измама, с която подведе един честен човек с идейни подбуди на име Феликс, който финансира всичко сам. Днес нейната статия идва точно на време, за да покаже на останалите, че Духът на Опорочението съществува и живее вечно. Той върви заедно с Христовия Дух.
към текста >>
87.
6. Снимката до камъка
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
И не знаеше на Рила колко е
студено
.
Аз заминах на Рила преди него, а Влади все като отида аз някъде и той търчи подире ми. И той беше питал Учителя какво ще стане с мене, с него и Учителят му беше казал, че аз съм една книга, която той ще чете цял живот. Да, за мене. А той дотогава не беше ходил на Рила. На Витоша той до Бивака беше идвал.
И не знаеше на Рила колко е
студено
.
Беше тръгнал, както го виждаш на снимката с тези памучни чорапи и къси гащета и пристига с една група вечерта, когато вече знаеш на Рила като се скрие слънцето става студено. Та сестрите, едни му дадоха вълнени чорапи до тука, други му дадоха пуловер, въобще го облякоха горкия, нямаше с какво да прекара нощта, а той тръгнал така. Същата година когато и аз бях нали. Аз бях с моите родители преди това и той като разбра, че съм на Рила след 2-3 дена с една група пристига и той направи си снимка с Учителя. Той му казал: „Влади, ти си качи на камъка, а аз ще застана до тебе" .
към текста >>
Беше тръгнал, както го виждаш на снимката с тези памучни чорапи и къси гащета и пристига с една група вечерта, когато вече знаеш на Рила като се скрие слънцето става
студено
.
И той беше питал Учителя какво ще стане с мене, с него и Учителят му беше казал, че аз съм една книга, която той ще чете цял живот. Да, за мене. А той дотогава не беше ходил на Рила. На Витоша той до Бивака беше идвал. И не знаеше на Рила колко е студено.
Беше тръгнал, както го виждаш на снимката с тези памучни чорапи и къси гащета и пристига с една група вечерта, когато вече знаеш на Рила като се скрие слънцето става
студено
.
Та сестрите, едни му дадоха вълнени чорапи до тука, други му дадоха пуловер, въобще го облякоха горкия, нямаше с какво да прекара нощта, а той тръгнал така. Същата година когато и аз бях нали. Аз бях с моите родители преди това и той като разбра, че съм на Рила след 2-3 дена с една група пристига и той направи си снимка с Учителя. Той му казал: „Влади, ти си качи на камъка, а аз ще застана до тебе" . Тази снимка е символична.
към текста >>
88.
9. Заветната мечта
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
9. ЗАВЕТНАТА МЕЧТА Когато бащата на Влади е бил
студент
в Италия, от там донесъл картички с изгледи от Венеция и флорентина.Като пораснал, баща му му ги показал и му говорил за изкуството в Италия.
9. ЗАВЕТНАТА МЕЧТА Когато бащата на Влади е бил
студент
в Италия, от там донесъл картички с изгледи от Венеция и флорентина.Като пораснал, баща му му ги показал и му говорил за изкуството в Италия.
Още като дете Влади си представя Италия като приказка от Андерсен и от малък е мечтал един ден да замине за Италия. Като пораснал тук в София се записал студент в Консерваторията и негови първи приятели са Асен Арнаудов и Ангел Янушев. Те му казали веднъж: „Абе ти толкова си влюбен в тази Италия, ела ще те заведем на Изгрева, за да видиш две истински и живи италианки. Ела, днес едната има рожден ден“. Беше 30.януари 1933 г.
към текста >>
Като пораснал тук в София се записал
студент
в Консерваторията и негови първи приятели са Асен Арнаудов и Ангел Янушев.
9. ЗАВЕТНАТА МЕЧТА Когато бащата на Влади е бил студент в Италия, от там донесъл картички с изгледи от Венеция и флорентина.Като пораснал, баща му му ги показал и му говорил за изкуството в Италия. Още като дете Влади си представя Италия като приказка от Андерсен и от малък е мечтал един ден да замине за Италия.
Като пораснал тук в София се записал
студент
в Консерваторията и негови първи приятели са Асен Арнаудов и Ангел Янушев.
Те му казали веднъж: „Абе ти толкова си влюбен в тази Италия, ела ще те заведем на Изгрева, за да видиш две истински и живи италианки. Ела, днес едната има рожден ден“. Беше 30.януари 1933 г. и сестра ми Анина навършваше 21 години и ставаше пълнолетна.А тогава това бе забележителна дата. Ние живеехме в малките братски стаички на пловдивските бараки на Изгрева.
към текста >>
И така дойдоха тримата
студенти
на рожден ден.
Тя току-що бе родила малкия ми брат Джулио на 30.11.1932 г. и се грижеше за него. Ние бяхме на Изгрева, а баща ни живееше насреща в една малка стаичка. Трябваше да посрещнем гости през този ден. В съседната до нас стаичка живееше сестра Милева.
И така дойдоха тримата
студенти
на рожден ден.
И тогава Асен и Ангел ме запознаха с Влади. Запознахме се, черпихме се със сладкиши и излезнахме на поляната, а навън имаше един чуден сняг. Направихме си снимки. От запознанството преминахме през приятелството, та чак до брака. Но това стана в Италия, когато аз отидох там да следвам филология, а Влади следваше в Консерваторията.
към текста >>
89.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Студент
13.
Следване в Германия 8. Два вида вегетарианство 9. Заболяването ми 10. Варените картофи 11. С цигулка на Рила 12.
Студент
13.
По дух музикант 14. Сварените картофи чакат / Иванка Стоицева 15. Бараки за гости 16. Болестта на отчуждението 17. Цигуларят побеждава 18.
към текста >>
90.
7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се
простудя
, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота.
В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните! Тук се пееше едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителя даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения и лекциите му в общия клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка нова песен. Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми.
Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се
простудя
, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота.
Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта.
към текста >>
91.
9. ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Друг път ми постави следната малка задача: в един
студен
януарски ден трябваше да обикалям доста из улиците с един хубав, пресен хляб в ръка и да търся подходящ беден човек, на когото да го дам.
Един път при посещение ми казва: "Я ми изпей онази песен" и даде израз на лицето си, че е забравил, че не може да си спомни коя песен иска да чуе. Аз без да мисля казвам: "Нева санзу" ли? " "Ха, ха, нея ми изпей". Аз разбира се не се забавих, изпях му я. Когато останах сама, не можех да не се спра върху тоя случай: питах се, действително ли Учителя е забравил, възможно ли е това за Него или по-скоро направи малък опит да провери възприела ли съм отправената към мен Негова мисъл.
Друг път ми постави следната малка задача: в един
студен
януарски ден трябваше да обикалям доста из улиците с един хубав, пресен хляб в ръка и да търся подходящ беден човек, на когото да го дам.
Човекът трябваше да ми допадне що-годе, да ми хареса. Но имаше случаи при някои състояния на депресия, Той да мълчи - видимо не взима участие, като че не се интересува. Той знаеше как ще се развие процеса и изчакваше, затуй пък когато се отърсвах от това състояние, беше тъй благ, внимателен. В два случая ми е подсказвал, тъй да се каже, единия когато ми предстоеше анкета. Аз бях тревожна, не знаех точно как трябва да отговарям по повод обвиненията, по-скоро направени във форма на донос пък и не знаех какви въпроси ще ми бъдат поставени.
към текста >>
92.
26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Всички останали живи от земетресението бяха настанени в държавни жилища с топла и
студена
вода, с парно отопление, за да се покаже голямата грижа за човека от новата власт.
до 12. степен по скалата на Рихтер, където се рушат всички солидни сгради и се сриват до основи. Дойде 1970 г. и комунистическата власт разруши целият Изгрев, разруши салона, в който Всемировият Учител държеше своите беседи и сваляше Словото на Бога. Бяха разрушени всички жилища на учениците от Школата.
Всички останали живи от земетресението бяха настанени в държавни жилища с топла и
студена
вода, с парно отопление, за да се покаже голямата грижа за човека от новата власт.
Разрушеният Изгрев бе изметен, пометен и на негово място бяха построени легациите на Съветска Русия, която бе обявила война на България още на 7.1Х.1944 г. и влезе като окупатор, а България я прие като победена страна. Така, че победителят измете Изгрева и поби своето държавно знаме над Изгрева. От 1958 г. до 1980 г.
към текста >>
93.
55. ЛЕК ЗА НАСТИНКА
,
,
ТОМ 8
След време също така се
простудих
.
Аз бях слушала за този лек, но смятах, че той е за здрави физически хора, които да издържат на виното. Нямаше как, бях болна и трябваше да послушам. Изпих виното на глътки. Затоплих се, после се унесох от виното и заспах. На следващата сутрин се събудих рано, бях здрава и присъствах на сутрешната беседа в салона от 5 часа сутринта.
След време също така се
простудих
.
Тогава реших, че това е много лесна работа за мен, ще се справя с настинката като си стопля вино с черен пипер, ще го изпия, ще заспя и ще се събудя здрава. Нали имах вече опит. Направих същия лек и го изпих. На следващата сутрин се събудих със силно главоболие и настинката ми се беше влошила. Не бях оздравяла.
към текста >>
94.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Една ръка безмилостна,
студена
, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5.
Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори. 2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4.
Една ръка безмилостна,
студена
, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5.
За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2.
към текста >>
95.
6. ПРИ СТЪЛБАТА
,
,
ТОМ 8
" Много от слушателите са
студенти
.
За музиката, за Паганини във връзка с тях. Групата се придвижва към двора, от където се виждат споменатите съзвездия. След това пак са при стълбата. Брат Георги Тахчиев запитва: "Учителю, а какво значи "Теофана"? Вместо отговор Учителят запитва: "Какво значи "Тео"?
" Много от слушателите са
студенти
.
Някои отговарят: "Тео значи Бог". "А Фана? ", задава нов въпрос Учителят. Учениците замълчават. "Фана, значи хвана.
към текста >>
96.
8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН
,
,
ТОМ 8
Но гостът е още
студен
.
Бях си наумила да приготвя печката за запалване. Но след малко почувствувах един вътрешен трепет, което ме накара да тръгна веднага, без да довърша започнатото, и аз - към Центъра. "А, ето я сестра Теофана", възкликна сестра Веска, която беше в сало-на,където бяха също Учителят и моята сестра. - „Ето кой пръв усети, че печката е запалена." Обща радост. Сестра ми намира в салона Учителя, пристига и сестра Веска и се усмихват на новия гост.
Но гостът е още
студен
.
Веднага двете сестрички намират дърва, подпалки, кибрит и печката пламва. Учителят е радостен. О, колко красиво, тихо, безмълвно Учителят изразява своята радост. Но перото не може да я предаде. Тя се само чувствува.
към текста >>
97.
13. ШАПКАТА
,
,
ТОМ 8
Слънцето грее и радва, но
студът
зимен.
13. ШАПКАТА Хубав ден, но февруарски.
Слънцето грее и радва, но
студът
зимен.
Изисква топло облекло. Аз отварям гардероба в хижата и търся подходяща шапка. Намерих една не особено подходяща спортна такава, останала от моя брат, отдавна не гладена и не употребявана, сложих я на главата и по вътрешен усет излязох бързо и се отправих за "горе", за Центъра, за при Учителя. По Изгрева аз не ходех с шапка, но с нещо по-подходящо и практично. Но в момента аз бях с шапка.
към текста >>
98.
22. ТЕЗИ ЖЕНИТБИ
,
,
ТОМ 8
Възрастта на голяма част от учениците - повече, от които бяха
студенти
и младежи - беше такава, че въпросът за женитбата често излизаше на пръв план.
22. ТЕЗИ ЖЕНИТБИ Пред Учителя всички въпроси се разглеждаха от всички страни.
Възрастта на голяма част от учениците - повече, от които бяха
студенти
и младежи - беше такава, че въпросът за женитбата често излизаше на пръв план.
Учителят говори за Любовта, за оня велик принцип, който е известен под стиха: "Бог е Любов", Учителят показваше със своя живот, със своето дихание какво е Любов, какво е Божията Любов, а току из невиделица запита някой за женитбата. И по този въпрос Учителят даваше не веднъж отговори, но не беше лесно да се разграничи нашето, човешкото разбиране за любовта от Божественото, което беше цел и смисъл на Словото. Учениците все търсеха някоя пролука, през която да промъкнат някое оправдание за своите разбирания. И един ден, при многото въпроси от този род, Учителят каза: "Женитбата е жътва, а ревността - харман".
към текста >>
99.
45. ЗА МОЛИТВАТА
,
,
ТОМ 8
Тогава настъпва такъв мрак,
студенина
, каквито никога не е изпитвал в живота си.
Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Молитвата води към Любовта. Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли на Бога, за да не го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека.
Тогава настъпва такъв мрак,
студенина
, каквито никога не е изпитвал в живота си.
Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието.
към текста >>
100.
47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ
,
,
ТОМ 8
Сега е
студент
, М-та година медицина.
"Ние всички сме кооператори", отговори кооператорката Тинка Панайотова Никова, "всички работим. Да почива някой когато работят другите, това значи, да приеме другите да работят за него. Това е невъзможно". Тя е мила жена. "В работата", каза, "намерих утеха и с нея си отгледах детето.
Сега е
студент
, М-та година медицина.
Ожених го. И снахата е медичка. И аз още работя и ще работя. Не ми е трудно." Другарите ни отведоха в една стая,където каучукът се приготовлява на пластове, където въздухът е непоносим, и където, единствено по тази причина, работниците работят на две смени. В съседната стая, за моя голяма изненада, аз пипнах една гореща гумена обувка, току-що извадена из пещта, която с много малко изчиствания тук-там е готова за обуване.
към текста >>
НАГОРЕ