НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
196
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах
студентка
по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах
студентка
по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия.
Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите.
към текста >>
Тогава
студентите
бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия. Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите.
Тогава
студентите
бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме.
Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език.
към текста >>
2.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Така беше преди, така беше и след така наречената
студентска
комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния
студентски
обяд.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ На ул. „Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители. Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на приказки, а четвърти да научат нещо ново. Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом. Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше.
Така беше преди, така беше и след така наречената
студентска
комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния
студентски
обяд.
Тази идея за студентската комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря. Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец.
към текста >>
Тази идея за
студентската
комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря.
„Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители. Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на приказки, а четвърти да научат нещо ново. Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом. Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше. Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд.
Тази идея за
студентската
комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря.
Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец. Никой не бе съобщил за него, както и той никому не бе се обадил, просто бе се огледал, че тук се събират хора и някой от вътре в него го бе довел тук да търси помощ.
към текста >>
Бях
студентка
и имах възможността да видя, че имаше едно .голямо величие, професорско величие в университета.
Та дойде без да продума една дума, биде възкресено и си отиде без да продума нито една дума като на сбогуване целуна десницата на Учителя в знак на общение с Духа Божий. Да, това бе едно възкресение на Духът. По-късно бях чела, че възкресението се отнася за Божествения Дух - той възкръсва и дава живот. Та човек сам не възкръсва, а възкресява го Божествения Дух когато се докосне до човека. Но човекът трябва да направи първата крачка за общение с Духът.
Бях
студентка
и имах възможността да видя, че имаше едно .голямо величие, професорско величие в университета.
Това беше професор Шишманов - оратор, интелигент, учен и неговото име можеше да се срещне навсякъде, както навремето така и след петдесет години. Та този професор Шишманов като чул за последователите на Учителя от първите години учудил се много, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя, да идват, да си отиват - едно истинско стълпотворение на ул. „Опълченска" 66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от учени, от всякакви възможни титли и всичко от онова, което беше като някакъв висш елит се превръщаше в негодувание и омраза към тях от народа, защото смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важното това беше вярно.
към текста >>
Аз толкова години преподавам на
студенти
в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател".
А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от учени, от всякакви възможни титли и всичко от онова, което беше като някакъв висш елит се превръщаше в негодувание и омраза към тях от народа, защото смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важното това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, че не бил кой знае какъв голям оратор, но се събирали около него всякакви хора, а това толкова раздразнило неговото самочувствие на всепризнат професор и величие в университета, че решил да отиде да види каква е тази работа и да види с очите си що за човек е този там на ул. „Опълченска" 66. Та когато се коментирало в университета професорът там бил казал: „Кой е този Дънов?
Аз толкова години преподавам на
студенти
в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател".
И решава той, приготовлява се, качва се на файтона и го стоварят на ул. „Опълченска" 66. Влиза той през вратника, прекрачва през плочника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна е градината с хора, поглежда я, а това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами си идват, седят, стоят и чакат.
към текста >>
Само че онези там са
студенти
, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки.
Та когато се коментирало в университета професорът там бил казал: „Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студенти в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". И решава той, приготовлява се, качва се на файтона и го стоварят на ул. „Опълченска" 66. Влиза той през вратника, прекрачва през плочника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна е градината с хора, поглежда я, а това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета.
Само че онези там са
студенти
, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки.
А тия тук в двора сами си идват, седят, стоят и чакат. При него професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре. Такъв бил, така го приемали и така го тачели. И той зачакал докато се занесе визитната картичка и докато го приемат.
към текста >>
При него професор Шишманов се приближава един негов
студент
, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов".
И решава той, приготовлява се, качва се на файтона и го стоварят на ул. „Опълченска" 66. Влиза той през вратника, прекрачва през плочника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна е градината с хора, поглежда я, а това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами си идват, седят, стоят и чакат.
При него професор Шишманов се приближава един негов
студент
, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов".
Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре. Такъв бил, така го приемали и така го тачели. И той зачакал докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: „Не мога да ви приема. Занят съм сега".
към текста >>
Студентът
взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре.
„Опълченска" 66. Влиза той през вратника, прекрачва през плочника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна е градината с хора, поглежда я, а това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами си идват, седят, стоят и чакат. При него професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов".
Студентът
взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре.
Такъв бил, така го приемали и така го тачели. И той зачакал докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: „Не мога да ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов изумен, объркан, неразбиращ как така нему да му отказват прием и аудиенция.
към текста >>
3.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като
студентка
с възможности.
Така беше и с тези приятели, чакащи и търсещи от околните да ги признаят като авторитети около Учителя. Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика. Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал.
Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като
студентка
с възможности.
В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава.
към текста >>
Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички
студенти
и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде.
Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука.
Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички
студенти
и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде.
Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция.
към текста >>
Той изваждаше от едно резюме на някой
студент
онова, върху което градеше новата си лекция.
Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения.
Той изваждаше от едно резюме на някой
студент
онова, върху което градеше новата си лекция.
Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата. Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека. Тогава майка ми беше болна и аз бях нередовна в лекциите си и бях прочела бегло материала. Така че като дойдоха до мъчното място, където всички се спряха, аз колебливо вдигнах ръка, станах и го казах. Беше вярно.
към текста >>
Всички се огледаха, от къде на къде на една
студентка
може да й дойде такова хрумване в главата, че да говори за вътрешният свят на човека и за неговият външен свят.
Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата. Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека. Тогава майка ми беше болна и аз бях нередовна в лекциите си и бях прочела бегло материала. Така че като дойдоха до мъчното място, където всички се спряха, аз колебливо вдигнах ръка, станах и го казах. Беше вярно.
Всички се огледаха, от къде на къде на една
студентка
може да й дойде такова хрумване в главата, че да говори за вътрешният свят на човека и за неговият външен свят.
По такъв начин можеше да говори само човек в напреднала възраст, който когато обобщава живота както на своят вътрешен свят така и на външния свят, който той е пребродил чрез своите години. Но едно младо момиче беше непонятно да говори такива неща. Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава. После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление.
към текста >>
Тогава професор Михалчев му представи
студентите
.
Но едно младо момиче беше непонятно да говори такива неща. Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава. После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата.
Тогава професор Михалчев му представи
студентите
.
Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета. Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати.
към текста >>
Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на
студентите
.
После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата. Тогава професор Михалчев му представи студентите. Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета.
Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на
студентите
.
Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати. Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент. Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината.
към текста >>
Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни
студенти
, с всеки ученолюбив и прилежен
студент
.
Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета. Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати.
Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни
студенти
, с всеки ученолюбив и прилежен
студент
.
Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината. Тук, където трябваше да се раздава истината, абсолютната Истина, тук на това място на Изгрева аз преживях най-необикновеното зрелище, което съм виждала в живота си. Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста. Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност. Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения.
към текста >>
Веднъж Учителят на беседа спомена един такъв пример как един
студент
отишъл при един професор и искал от него да му направи един съкратен курс та в шест месеца да усвои специалността, която професора преподавал.
Учителят го посреща, усмихва се и го запитва: „Значи, брат, тиквите тази година реката не ги завлече? " Братът се усмихва и казва: „Да, не ги завлече. Ама, Учителю, от къде знаете това? " „Нали ти нарече една семка за мен и я посади в земята. Всеки път човек когато в името на Бога рече да направи нещо то Бог съизво-лява в думите му и в деянията му и благославя труда му." Ето така идваме до онзи израз където българите употребяват „Не било в тиквите, а било в кратуните".
Веднъж Учителят на беседа спомена един такъв пример как един
студент
отишъл при един професор и искал от него да му направи един съкратен курс та в шест месеца да усвои специалността, която професора преподавал.
Тогава той му казал: „За шест месеца може да поникне и да върже плод само една тиква, а един дъб, за да порасте и да даде стъбло му се необходими сто години". Ето така Учителят обърна внимание, че в един човешки живот човек може да облагороди само една добродетел, а да се възползва от нея му е необходим един следващ живот, когато ще се роди. Така че онзи приятел докара тиквите на Изгрева, те бяха опечени и поднесени в големи тави на един обед. Всички ги харесаха и отидоха да благодарят на Учителя за тиквите. Учителят каза: „Защо благодарите на мен, благодарете на брата, който донесе тиквите".
към текста >>
4.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях
студентка
и имахме педагогика с философия.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях
студентка
и имахме педагогика с философия.
Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал.
към текста >>
Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от
студентите
да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия.
Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от
студентите
да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание.
Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня.
към текста >>
Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите
студенти
от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията.
Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих. Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски.
Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите
студенти
от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията.
Той стана и каза: „Студентката има педагогически талант". Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя. Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели, студенти, професори. И ако се бях впуснала в света и бях тръгнала в това интелектуално поприще щях да имам интересна кариера, а освен това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции.
към текста >>
Той стана и каза: „
Студентката
има педагогически талант".
Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих. Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията.
Той стана и каза: „
Студентката
има педагогически талант".
Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя. Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели, студенти, професори. И ако се бях впуснала в света и бях тръгнала в това интелектуално поприще щях да имам интересна кариера, а освен това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции. Но аз отидох при Учителя, където се бяха събрали не толкова културни, дори простовати понякога, но невероятно амбициозни хора, с изключително развити индивидуални качества.
към текста >>
Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели,
студенти
, професори.
След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията. Той стана и каза: „Студентката има педагогически талант". Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя.
Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели,
студенти
, професори.
И ако се бях впуснала в света и бях тръгнала в това интелектуално поприще щях да имам интересна кариера, а освен това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции. Но аз отидох при Учителя, където се бяха събрали не толкова културни, дори простовати понякога, но невероятно амбициозни хора, с изключително развити индивидуални качества. И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше прибавила амбицията от Изгрева то големи неща биха се сътворили там, където се събере амбиция и интелект. Но се случи обратното - интелекта в университета остана без амбиция, а пък амбицията и българския инат дойде и се прикачи към тъпотията и накрая дойде тук на Изгрева. Много по-късно разбрах, че Учителят е писал писма и е канел лично някои от тези интелектуални личности да дойдат при него, защото те като души бяха се родили и бяха слезнали в този народ само и само, за да бъдат аудиторията на Учителя.
към текста >>
„Учителю, защо на мен все ми е
студено
и не мога да се сгрея?
Обикновено с него се срещахме на Седемте рилски езера и когато ни гостуваше на Изгрева. А в една от тези срещи той ми разказа този случай. Ето така човек трябваше да запази достойнството си, а то се запазваше само тогава, когато човек имаше връзка с онези светлинни лъчи, които излизаха от слънцето на Учителя и от Божествения Дух. Така всеки един от нас успя да се справи в своят личен път на земята. Аз съм на разговор пред Учителя.
„Учителю, защо на мен все ми е
студено
и не мога да се сгрея?
" „Имаш много електричество в себе си. То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на кожата се усеща студенина. Ще превръщаш енергиите си, ще ги трансформираш една в друга. Трябва да излизаш на чист въздух. Прави си онези упражнения, които съм дал с дишане.
към текста >>
То не е
студ
, но когато духа
студен
вятър по повърхността на кожата се усеща
студенина
.
Ето така човек трябваше да запази достойнството си, а то се запазваше само тогава, когато човек имаше връзка с онези светлинни лъчи, които излизаха от слънцето на Учителя и от Божествения Дух. Така всеки един от нас успя да се справи в своят личен път на земята. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, защо на мен все ми е студено и не мога да се сгрея? " „Имаш много електричество в себе си.
То не е
студ
, но когато духа
студен
вятър по повърхността на кожата се усеща
студенина
.
Ще превръщаш енергиите си, ще ги трансформираш една в друга. Трябва да излизаш на чист въздух. Прави си онези упражнения, които съм дал с дишане. Прави и онези упражнения, които съм дал мислено ще се обливаш със светлина. Взимай си книгите и дохождай тук да четеш на Изгрева.
към текста >>
5.
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ
,
,
ТОМ 5
Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от
студа
, който беше навън.
" От душата му се изтръгна един вопъл и той произнесе с болка името ми: „Ех, Марийке". Този стон отекна в душата ми заедно с името „Марийке". Стана ми мъчно и поисках в този момент всичко, което мога да направя, но да престане да ридае тази Божествена Душа, защото скръбта й беше чиста, а на лицето му беше изписан ужас. За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание.
Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от
студа
, който беше навън.
Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му.
към текста >>
6.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
А
студента
Руси дето следва в Прага е имал язва на стомаха и често е страдал от нея и трудно се е хранел.
През лятото се връща в България на гости по време на своята ваканция и понеже неговата рождена сестра е от Братството тя го завежда на Изгрева. Този брат се каз-заше Руси Николов и точно по това време в 1927 година се строеше салона на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с него повече отколкото е необходимо. По едно време му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш тука и ще наблюдаваш дали майсторите добре си вършат работата. А пък аз също ще ти помагам".
А
студента
Руси дето следва в Прага е имал язва на стомаха и често е страдал от нея и трудно се е хранел.
По тази причина рождената му сестра го завежда при Учителя да се срещне с него и да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но такъв че само да наблюдава без да им прави забележка. Непрекъснато в разстояние на няколко дни той е на Изгрева и там пренощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа е непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат се керемидите на покрива, боядисва се от вътре и ето идват съборните дни.
към текста >>
Учителят поканва
студента
да седне при него и да се хранят заедно на масата.
А Учителят по време на строежа е непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат се керемидите на покрива, боядисва се от вътре и ето идват съборните дни. Учителят му казал: „Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд.
Учителят поканва
студента
да седне при него и да се хранят заедно на масата.
Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба сготвена в големи казани. Поднася се чиния на Учителя както и на студента, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея". Учителят го погледнал, усмихнал се и казал: „Ние нали построихме салона, нали сложихме покрива и керемидите, нали бе-лосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоят стомах. Яж спокойно".
към текста >>
Поднася се чиния на Учителя както и на
студента
, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея".
Учителят му казал: „Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне при него и да се хранят заедно на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба сготвена в големи казани.
Поднася се чиния на Учителя както и на
студента
, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея".
Учителят го погледнал, усмихнал се и казал: „Ние нали построихме салона, нали сложихме покрива и керемидите, нали бе-лосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоят стомах. Яж спокойно". Той, студента изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето. Усетил, че стомаха го възприема и изял чинията с поднесената гозба.
към текста >>
Той,
студента
изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето.
Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба сготвена в големи казани. Поднася се чиния на Учителя както и на студента, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея". Учителят го погледнал, усмихнал се и казал: „Ние нали построихме салона, нали сложихме покрива и керемидите, нали бе-лосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоят стомах. Яж спокойно".
Той,
студента
изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето.
Усетил, че стомаха го възприема и изял чинията с поднесената гозба. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и накрая идва и се сбогува с Учителя. На отиване Учителят се усмихнал и казал: „Е, ти си един от свидетелите да види и да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях". Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>
Студентът
заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни.
Яж спокойно". Той, студента изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето. Усетил, че стомаха го възприема и изял чинията с поднесената гозба. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и накрая идва и се сбогува с Учителя. На отиване Учителят се усмихнал и казал: „Е, ти си един от свидетелите да види и да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях".
Студентът
заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Казваш, че загубваш Бога. Не знаеш как да го схванеш и де го схванеш. Представи си, че си една малка пеперудка, която лети от цвете на цвете и се пита де е земята. Тя, пеперудката цялата земята не може да види, но цветовете, които са под нея ги вижда много добре.
към текста >>
7.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за
студент
, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя.
Тежък е света и остава долу под краката ни. Но че тръгна онзи младеж с мен, след Христа, бе едно правилно разрешение на задачата. Ако беше останал, връзката, която съединяваше човешката съдба и карма щеше да се скъса и щеше да остане кармата и да чака своето време в друго прераждане да може да се задвижи отново закона на причината и последствието, че да се изплати кармата. Това означаваше, че съдбата на човека се определяше от кармата и в този живот те се разделяха наляво и надясно и особено ако човек тръгне в пътя на Христа както бе в моят случай със съня. Ако не бе тръгнал този младеж след мен и след Христа в този живот нямаше да се срещнем на земята - аз щях да бъда при Учителя, а той в света.
Много по-късно Борис ми разказваше някои неща в живота си и там имаше един спомен на младини когато той отишъл в Австрия да се записва за
студент
, седи пред някакъв паметник и взима едно решение - да зареже следването и да се върне в България при Учителя.
И което е още по-важното той навремето имал сън като младеж където съня му го отвежда в същият този град, пред същият този паметник с куфари в ръка и тогава по време на сън взима някакво много важно решение. Така че решението, което бе взел на сън, после той го взе на яве и така той се върнал в България, дошъл при Учителя и ние там се срещнахме. Ако бе останал в Австрия неговият път щеше да отиде в друга посока, би се отдалечил от България, от Учителя, от Школата така както сториха много други хора, които бяха дошли на земята в плът родени между българите, но се отдалечиха в света и се разминаха с Учителя, с Христа и с Бога. Та човешката съдба ако се постави в служба на Бога, ако човек в своят живот, в сегашното си прераждане е дошъл със своя лична програма и която е негова собствена съдба и поеме пътя на Христа и постави себе си и съдбата си в служение на Бога то може да се каже, че съдбата му ще вземе друга по-благоприятна посока. Нищо не може да направи човек без Бога и ако не се свърже с него.
към текста >>
8.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
Той ме прие, изслуша моите оплаквания и моите съмнения да не би да съм се
простудила
по пътя.
Учителят беше използвал един метод когато нещо разрешаваше в духовния свят на човека то обикновено го свързваше с едно градивно действие на физическия свят и по този начин го запечатваше с някое действие и така то се зациментираше. Беше замазал отчупеният ръб на стената, поправи ръба, а с това оправи и самата мен - онова, което се беше счупило в мен и през което можа да ме нападне онзи хищник през нощта. Бях млада и по онова време бях направила екскурзия с влака до няколко съседни града. Когато се върнах у дома имах страшно главоболие и повръщах. Едвам се движех и едвам се дотътрих нагоре докато стигна при Учителя.
Той ме прие, изслуша моите оплаквания и моите съмнения да не би да съм се
простудила
по пътя.
Учителят ми каза: „Не е изстинка, а си урочасана". Аз стоях ококорена и не можех да проумея какво ми казва Учителя. Никога не допусках, че може да ми каже такова нещо, да произнесе тази дума, която смятах за „бабини-дивитини". Особено като влезнах в Школата смятах, че духовните въпроси са от висше естество и всичко онова, което остава в бита на човека са „бабини-дивитини". Учителят прочете моите мисловни тълкувания и продължи: „Урочасана си.
към текста >>
9.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Спомням си бях
студентка
и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце.
Този случай ми го е разказвал лично Учителя и понеже той говореше със символика и който не го познаваше не можеше да разбере какво той понякога казва. А когато говореше за слънцето той подразбираше разумният възвишен Божествен свят. Учителят бе споменал: „Аз съм от Божествения свят". Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на Божественото, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят. Има една космическа спирала, която обединява земния живот, духовния живот и Божествения живот и само при нея може да се проумее онова изказване на Учителя, че той е от слънцето, че идва от него и заминава за него.
Спомням си бях
студентка
и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце.
За мен слънцето бе висшата проява на Божествения свят. Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това тяло. Отивам същия ден при него. Той ме посреща и в този миг видях, че от слънцето се отдели един лъч, слезна надолу, стрелна се и влезна в тялото на Учителя и излезна през очите му и се отправи към мене. Така както децата си играят с огледала като търсят слънчевите лъчи и след това ги отразяват и ги отпращат чрез огледалото някъде в някой отворен прозорец или на някоя стена.
към текста >>
10.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
По пътя във влака обратно за София аз се
простудих
.
От брака нямахме деца. Всичко, което беше у мен аз го жертвах за Борис в разстояние на 50 години. А това беше нещо повече от саможертва. На втория ден в Габрово при гостуването ни сестрата на Борис -Цанка, направи скандал с него. Бяхме решили да отидем на екскурзия на балкана, но вместо това си тръгнахме обратно след една разправия.
По пътя във влака обратно за София аз се
простудих
.
Върнах се болна, едвам стоях на крака. Разбрах, че не мога да се справя сама, а пък Борис беше така устроен все едно, че не се отнася нито за него, нито за онези около него. Научих се, че Учителят се е върнал на Изгрева и помолих една сестра да ме подкрепи, изправих се, вдигнах очи и видях Учителя как минава на 50 метра от мен. Нямах сили да тръгна, нямах сили да извикам, а само мислено се съсредоточих към него и го помолих за помощ. Той, вървейки леко се обърна към мен, погледна ме и си продължи пътя към стаята.
към текста >>
11.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ
,
,
ТОМ 5
А през нощите на Рила е
студено
.
От начало искаше да отиде с тях и Цанка, сестрата на Борис, но Борис и другите решиха, че екскурзията е дълга и ще бъдат само братя. Но после Борис измени плана си и ме покани. Аз се съгласих и тръгнахме с нает автобус от София до Самоков, който ни закара до Говедарци, Смятам, че има една снимка със заснета цялата група като се вижда, че само аз съм между братята. После се качихме на седемте езера и прекарахме там няколко дни и се върнахме. Тогава там нямаше хижа, нямаше палатки, а спахме налягали върху платнище до огъня, който се поддържаше цяла нощ.
А през нощите на Рила е
студено
.
Ти лежиш, лежиш, отпред те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича студа. Отпред те огрява огъня, а отзад те подвява рилския студ. Върнахме се на Изгрева и всички разбраха за екскурзията и че само аз съм била от сестрите с братята. Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата. Отишла и се оплакала на Учителя, а той какво й казал не зная.
към текста >>
Ти лежиш, лежиш, отпред те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича
студа
.
Но после Борис измени плана си и ме покани. Аз се съгласих и тръгнахме с нает автобус от София до Самоков, който ни закара до Говедарци, Смятам, че има една снимка със заснета цялата група като се вижда, че само аз съм между братята. После се качихме на седемте езера и прекарахме там няколко дни и се върнахме. Тогава там нямаше хижа, нямаше палатки, а спахме налягали върху платнище до огъня, който се поддържаше цяла нощ. А през нощите на Рила е студено.
Ти лежиш, лежиш, отпред те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича
студа
.
Отпред те огрява огъня, а отзад те подвява рилския студ. Върнахме се на Изгрева и всички разбраха за екскурзията и че само аз съм била от сестрите с братята. Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата. Отишла и се оплакала на Учителя, а той какво й казал не зная. Дойде време и аз да се приближа до Учителя.
към текста >>
Отпред те огрява огъня, а отзад те подвява рилския
студ
.
Аз се съгласих и тръгнахме с нает автобус от София до Самоков, който ни закара до Говедарци, Смятам, че има една снимка със заснета цялата група като се вижда, че само аз съм между братята. После се качихме на седемте езера и прекарахме там няколко дни и се върнахме. Тогава там нямаше хижа, нямаше палатки, а спахме налягали върху платнище до огъня, който се поддържаше цяла нощ. А през нощите на Рила е студено. Ти лежиш, лежиш, отпред те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича студа.
Отпред те огрява огъня, а отзад те подвява рилския
студ
.
Върнахме се на Изгрева и всички разбраха за екскурзията и че само аз съм била от сестрите с братята. Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата. Отишла и се оплакала на Учителя, а той какво й казал не зная. Дойде време и аз да се приближа до Учителя. Обикновено като минавах при него аз му целувах ръка.
към текста >>
12.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води
студени
и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в
студената
вода.
Трябваше да се заобиколи скалата, улея и урвата и да минем отгоре по скалите, за да видим Калинините езера. Това беше разумния път и всички очаквахме, че точно така ще се изкачим горе. Но Цанка стигна първа - нали тя водеше и беше в стихията си на водач, защото друг път такова нещо нямаше да й се удаде - да види цялото Братство след себе си включително и Учителя. Тя стигна до скалата и тръгна по улея на урвата, надолу по наклона. Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички.
Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води
студени
и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в
студената
вода.
Ние се сепнахме, а някои започнаха да викат и да протестират, че тук не може да се върви и че ще се пребием. Учителят дойде, погледна наоколо, скара се и каза: „Може приятелите да се издавят. Не искам да гледам никакво езеро". Седнахме горе на скалата за почивка. Цанка се разсърди и отиде с бялата си шапка настрани и вместо похвала както очакваше, тя получи скарване и то от Учителя.
към текста >>
13.
153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
,
ТОМ 5
Но повечето от тях бяха гладни, нямаха къде да се подслонят, идваха от селата, нямаха препитание, а нямаше работа тогава за бедните
студенти
.
„ОПЪЛЧЕНСКА" 66 След Европейската война започна един наплив за наука и образование между младите хора. Войниците, които се върнаха от фронтовете бяха прекъснали обучението си и които желаеха бяха допуснати да се учат в училища и университети, макар че бяха по-възрастни. Една голяма част от младежите нахълтаха в университета в София. Около Учителя тогава се завъртяха много млади хора и непрекъснато посещаваха ул. „Опълченска" 66.
Но повечето от тях бяха гладни, нямаха къде да се подслонят, идваха от селата, нямаха препитание, а нямаше работа тогава за бедните
студенти
.
Търсеха тук, търсеха там, намираха работа само там, където се строяха нови къщи. Връщаха се уморени и лягаха да спят. Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение. Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук! " Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора.
към текста >>
Учителят видя и разбра всичко и нареди на
студентите
: „Идвайте да се храните тук!
„Опълченска" 66. Но повечето от тях бяха гладни, нямаха къде да се подслонят, идваха от селата, нямаха препитание, а нямаше работа тогава за бедните студенти. Търсеха тук, търсеха там, намираха работа само там, където се строяха нови къщи. Връщаха се уморени и лягаха да спят. Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение.
Учителят видя и разбра всичко и нареди на
студентите
: „Идвайте да се храните тук!
" Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора. Учителят слизаше в трапезарията и се хранеше с нас. Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие.
към текста >>
Целта беше да се даде подслон на младите
студенти
, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля.
Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул. „Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г.
Целта беше да се даде подслон на младите
студенти
, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля.
Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят.
към текста >>
Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади
студенти
.
„Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г. Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля. Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство.
Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади
студенти
.
Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят. От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна.
към текста >>
Аз не мога да разбера, те не схващаха ли, че те ядат храната на бедните
студенти
?
А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха. Дойдем ние, а те заели местата в трапезарията преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него. Ядяха сладко и изяждаха храната, която бе сготвена за нас.
Аз не мога да разбера, те не схващаха ли, че те ядат храната на бедните
студенти
?
А те не внасяха и не донасяха нищо от техните богати домове, за да сложат на трапезата. Ядяха нашата храна, искаха да бъдат до Учителя и само те да се ползват от благословението му. Ето, това е егоизмът на духовните хора. По-страшен егоизъм от егоизма на духовните хора няма. Това го проверихме през цялата Школа.
към текста >>
14.
157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Мария Тодорова - музикантка и
студентка
. 2.
Онези, които останаха получиха опитности - една обица на ушите, че комуна не се прави от незнаещи и втора обица, че не може да се прави от неможещи. Първия ден на комуната в гр. Русе бе 9.У11.1923 г. Разказах, че аз там отидох с няколко сестри. Сестрите бяха: 1.
Мария Тодорова - музикантка и
студентка
. 2.
Цветанка Щилянова - художничка. 3. Виктория Христова. 4. Пенка Кънева - учителка. 5. Дафинка Доганова. Братя: 1.
към текста >>
Комуната в Русе бе по време на
студентската
ваканция.
След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито.
Комуната в Русе бе по време на
студентската
ваканция.
Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на комуната, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева. В стаята, която бе отредена за Учителя да преспи бе поставена една ваза с изкуствени цветя. Тогава това беше една мода по селата и градовете да се купуват и държат във вази направени изкуствени цветя от хартия, съответно боядисани, та по този начин да се съперничи с онези граждани, които имаха големи къщи и цветни градини в своите стъклени веранди. Заможните граждани имаха големи къщи с много стаи, прислуга, която се грижеше за живота на един такъв голям дом. Така тази сестра искаше да бъде гражданка и се стараеше да покаже пред Учителя, че тя не е коя и да е, а има изкуствени цветя във ваза.
към текста >>
15.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
А това бяха
студенти
, изнежени, несвикнали на тежък полски труд.
Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно.
А това бяха
студенти
, изнежени, несвикнали на тежък полски труд.
Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева.
към текста >>
Докато нашите младежи-
студенти
правеха комуни, то и други
студенти
не учеха.
Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите.
Докато нашите младежи-
студенти
правеха комуни, то и други
студенти
не учеха.
Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете. Не бях виждала Учителят така да се ядоса, разфуча се, започна да се кара някому, който стоеше пред него и когото ние не виждахме. Говори му: „Как може да се провали една Божествена идея слезнала на земята за комунален живот на всички хора?
към текста >>
16.
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и
студ
- буря и половина.
Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни. Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър.
Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и
студ
- буря и половина.
На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември. В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила. Учителят отново зае един много строг вид и говори по адрес на Елена: „Тя знае ли какво означава това?
към текста >>
17.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше
студено
, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България.
Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото.
Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше
студено
, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България.
Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава.
към текста >>
18.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
А ние имахме връзка със света, ние бяхме
студенти
, някои работеха долу в града, ние имахме познати и роднини.
Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Но започнаха да идват любознателни в салона от гражданите особено в неделя от 10 часа когато те биваха допускани свободно. Любопитните и любознателни граждани от града дошли да чуят Учителя поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които те изобщо не разбираха, но си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам от нея и от онези наши близки от града, наши познати, които идваха да чуят за пръв път Учителя.
А ние имахме връзка със света, ние бяхме
студенти
, някои работеха долу в града, ние имахме познати и роднини.
Там пред тях ние говорехме за новото Учение, говорехме за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, то в салона попадаха на старата Попова, която станала си движеше ръцете в различни посоки и проваляше всичко. После те ни се усмихваха подигравателно, когато се връщаха в града. Е, как няма да се ядосвате, как няма да дойде онази мисъл у вас на онзи приятел, който искаше да я хване за гушата, да я вдигне във въздуха и да я изпрати в пространството и да отиде в друга галактика. А ние тогава смятахме, че сме длъжни и че сме определени да предадем Учението на българския народ. А такива като Попова имаше много - един правеше едно, друг правеше друго, трети правеше трето и винаги се намираше един, който да развали хармоничното състояние и аурата около Учителя.
към текста >>
19.
186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ
,
,
ТОМ 5
Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си
студии
.
Той е човек на науката. Българин френолог. Ред години той ходи из България да прави френологически издирвания с цел да се добере и изучи типа на българина. Държеше и сказки по френология, като едновременно обясняваше и разни въпроси от философски и научен характер. И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията.
Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си
студии
.
Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва. Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов.
към текста >>
20.
195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?
,
,
ТОМ 5
Тук поместваме показанията на Велю Танушев, притежател на всеизвестната бирария - гостилница, пивница, прочула се с вкусни кебапчета, превъзходна
студена
бира и първокласни певици с оркестър (стр.
Преди две недели среща ме ветеринарният майор Германов,в който ми съобщи, че група войници от фронта са направили оплакване, че жените им отивали сутрин рано в къщата на някой си Дънов, където тоя последният ги преобличал в бели ризи, чел им някакви молитви и стояли дълго в къщата му. Помоли ме да се вземат мерки. Пред вид на това, че са ходили жени на военни лица, съобщих на поручик Имаретски, комендант на участъка, да съобщи на коменданта на града и да вземат мерки, а същевременно съобщих на г. градоначалника." (п.) В. Митович Показанията писал сам Непосредствено до мястото „Баучер" се намира известната частна бирария на Танушев, която носеше славата си цели десетилетия дори до 1960 г.
Тук поместваме показанията на Велю Танушев, притежател на всеизвестната бирария - гостилница, пивница, прочула се с вкусни кебапчета, превъзходна
студена
бира и първокласни певици с оркестър (стр.
43, „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.). „Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр. Като съдържател на бирарията зад Борисовата градина от известно време, от м. май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце.
към текста >>
21.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална
студия
за „Антиминса".
Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св.
Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална
студия
за „Антиминса".
А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим.
към текста >>
22.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА
,
,
ТОМ 5
Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните
студенти
, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка.
Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята. Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта. А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят.
Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните
студенти
, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка.
Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък". Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси. По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура. Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд.
към текста >>
23.
219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА
,
,
ТОМ 5
В първите години на Школата мнозинството от Младежкия Окултен клас бяха
студенти
.
Към него аз лично имах разположение, защото той живееше в друг свят, който за мене беше непознат и ние само се разминавахме като обикновени познати на Изгрева. Аз не навлизах 8 неговия интелектуален свят понеже не можех, а и той не навлизаше в моя свят, защото не можеше да издържи. При мен вреше, кипеше и всичко чрез огън се изпитваше. Непотребното, излишното изгаряше и оставаше онова, което се превръщаше в стомана. Те бяха добри приятели с Борис Николов, идваше ни често на гости и това запознанство продължи към 20 години.
В първите години на Школата мнозинството от Младежкия Окултен клас бяха
студенти
.
Те работеха тежка физическа работа по строежите, за да се издържат и заплащат следването си. Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си. Но тогава се случи точно обратното. Захвърлиха си дипломите. Жорж не пожела да отиде и да си я получи.
към текста >>
24.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха
студенти
и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица.
Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа.
Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха
студенти
и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица.
По онова време трудно се намираше работа, защото само занаятчиите можеха да намерят препитание чрез занаята си. Сега ще ви разкажа един невероятен случай. Сега ще ви е интересно, но тогава бе много драматично и с много последствия за всички. Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър. Беше профсъюзен дом.
към текста >>
25.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-
студентки
, когато следвахме философия и то в един и същи курс.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-
студентки
, когато следвахме философия и то в един и същи курс.
Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това.
към текста >>
26.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО
,
,
ТОМ 5
Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше
студ
, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие.
И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака? " След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал.
Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше
студ
, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие.
Сега хората много бързо се сдобиват с покрив и с дом. Но тогава в онези години трябваше сам да си го направиш и ако ти го направят другите трябва да си го заплатиш, майсторлъка тогава струваше не малко пари. Построяването на дом означаваше материалния завършек на един човешки стремеж на земята. А да имаш апартамент означаваше, че си постигнал нещо повече и то в градска среда когато всички дошли селяни от провинцията трудно пробиваха и преживяваха в градската среда. А тогава малко бяха онези големи сгради където се помещаваха апартаментите.
към текста >>
27.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том VI
,
,
ТОМ 6
Петър Дънов
студент
в САЩ.
Виж том V, № 204, стр. 531. Снимка № 2. Петър Дънов в село Хотанца. Виж том II, стр. 99. Снимка № 3.
Петър Дънов
студент
в САЩ.
Виж том II, стр. 99 Снимка № 4. Учителят Дънов в София. Виж том II, стр. 99 Снимка № 5.
към текста >>
28.
5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ
,
,
ТОМ 6
Дойде септември влажен и
студен
.
Кой? Кой ще ми помогне? Кой ще ни помогне? Брат ми отслабна, заболя. Моята грижа се удвои.
Дойде септември влажен и
студен
.
Ние сме с летни дрехи, без квартира, без пари. Добре, че в болницата ми даваха обяд. Брат ми идваше и го деляхме двамата. Една колежка по-възрастна от мене и по-опитна, в която събудих известни симпатии ми казваше с болка: „Бягай, бягай по-скоро от София! Бягай докато не си пропаднала като мене.
към текста >>
29.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Гостувахме на Милка Танева, която от една година вече беше
студентка
в София.
Разбира се, ще отида. Каквото и да е, където и да е, но да съм близо до Него.И аз се приготвих набързо. Поканих и една моя приятелка и съученичка - Олга Блажева, която това лято беше почнала да посещава нашите събрания. Тя беше също бедно и способно момиче, което искаше да учи нещо повече като мене и беше станала учителка по неволя. Тя прие с радост и заминахме двете за София.
Гостувахме на Милка Танева, която от една година вече беше
студентка
в София.
С нея аз споделих, че нямам вътрешно влечение към тази професия, но примамките на кака Райна ме спечелиха. Тя помисли, помисли и каза: „Знаеш ли какво? Първо да отидем при мис Торанс да проучим условията и тогава ще ви заведа при Учителя. Хем ще Го видите, хем ще се посъветвате с Него. Той ще ви даде най-добрия, най-правилния съвет." „Как?
към текста >>
30.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти,
студенти
, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа.
Имах един страх да не би да не издържа в някои задачи и изисквания и някога да ги напусна. Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било. И в двата класа влязох с разрешение на Учителя. И колко Му благодаря! Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост.
Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти,
студенти
, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа.
И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи. Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки, поезия, музика, наука за живота, за природата, за Бога. Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно обосновано, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения. Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов. Колко мил, бащински мил, слизаше от катедрата, приближаваше към първата редица столове и с мек и топъл глас казваше: „Я, Олге, кажи еди какво си?
към текста >>
31.
20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА
,
,
ТОМ 6
Файтонът спря и ние задъхани от
студ
и бързане спряхме пред входа -голямата порта.
Ето такава детинска радост и трепет ни изпълваше и нас, когато приближихме дома на нашия Учител. Той живее на улица „Опълченска" 66. По някакви свои съображения беше отишъл да пренощува на Изгрева, в единствената стаичка, която беше направена през лятото на събора през 1926 г. Изгревът е на 10 километра от ул. „Опълченска", а беше вече доста напреднало следобедното време и ние взехме файтон и се отправихме за там.
Файтонът спря и ние задъхани от
студ
и бързане спряхме пред входа -голямата порта.
„Тука ли е? Ще ни приеме ли? Утре си заминаваме в провинцията", питаме един брат, който се мерна из двора. Учителят е на двора и ни покани с кимане на глава още отдалеч. Вечерта беше синя с розови отсенки, а земята бяла.
към текста >>
И обратно:
Студеният
човек е груб и егоист.
Изгревът..., т. 6 „Подсладете изобилно вашия иначе горчив живот с медения сок на моето Слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас." На няколко пъти разбутваше печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре. (Защото във файтона бяхме много измръзнали.) „Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. И тука законът за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души.
И обратно:
Студеният
човек е груб и егоист.
Той обича само себе си. На вас, учителите, е отредена най-благородната, най-красивата, но и най-отговорната работа. На вас е поверена човешката душа в своята най-крехка възраст. Вие може да я осакатите и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма. Първото ще избегнете, "като се научите да познавате детската душа, а второто като я обикнете.
към текста >>
32.
40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА
,
,
ТОМ 6
Един ден заболя сестриният ми син -
студент
- психическо разстройство.
Там бяха и барачките на сестра Веса Козарева и Христо Бояджията. „Панайот много обичаше и уважаваше Учителя, четеше беседите, но аз не ги разбирам и не съм ги чела", казала тя. „Но и аз Го уважавам. Чуден човек беше Той. Чудни дарби имаше", и продължила да разказва: „За да следват децата ми в университет аз се преместих Учителю в София.
Един ден заболя сестриният ми син -
студент
- психическо разстройство.
Къде не го водиха, кой не го лекува и професори, и баби, и т.н. Най-сетне мина ми мисъл да го заведа при Учителя. Вземам го, отиваме на Изгрева, качваме се по стълбите. Той излезе сериозен, замислен и малко строг. Каза, че е зает и не може да ни приеме.
към текста >>
33.
43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША
,
,
ТОМ 6
Отидох в София, записах се
студентка
и почнах да посещавам Изгрева и беседите.
" И започна да говори разни нелепости по адрес на Учителя, една от които беше, че Той пиел вода само със златна чаша. 62 Аз бях дълбоко оскърбена и разочарована от тях. Цяла нощ не спах. На сутринта си събрах багажа и без да се обадя някому напуснах Мечкюр. .Нямам работа при тези хора." Отидох там, където ме водеше моята душа.
Отидох в София, записах се
студентка
и почнах да посещавам Изгрева и беседите.
Минаха се няколко години. Един летен обед отидох на Изгрева. Учителят си беше горе, нямаше никой из двора. Аз се разхождах край градинките и забелязах, че от силното слънце някои цветя бяха посърнали. Нямах никакъв съд да ги полея.
към текста >>
34.
46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА
,
,
ТОМ 6
А
студ
22 градуса под нулата.
Отивам сутринта на .Изгрева, Той отишъл с една малка група на Витоша. Останах да Го чакам да се върнат. Чаках Го до вечерта. Цял ден сновах от салон в салон, от двора до сестра Динова. Стискам листчето и чакам.
А
студ
22 градуса под нулата.
Вечерта се върнаха премръзнали, изморени. Нямаше тогава превозни средства. Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени. Дожаля"ми и досрамя ме да Го безпокоя. Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден -петък имахме клас.
към текста >>
Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция,която беше продължена до 20-21 януари поради големия
студ
.
Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: „Аз Ви отговорих на въпросите в лекцията." „Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръка и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от един прием. Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила. Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931-ва.
Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция,която беше продължена до 20-21 януари поради големия
студ
.
Но годината не помня. Може би съм ги записала в тетрадката си-дневник. Аз всички разговори след като съм излязла от Учителя съм ги записвала, но всички тетрадки изгорих в 1958 г. при обиските, които направиха тогава. Останали бяха тук-там някои тетрадки случайно.
към текста >>
35.
48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ. ПРОСТУДАТА
,
,
ТОМ 6
ПРОСТУДАТА
Идеята, с която започнах да пиша тези страници, беше да опиша някои спомени и опитности от живота ми край Учителя и на някои мои близки, които да покажат какво е бил и какво е направил Той за нас, най-обикновените хора.
48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ.
ПРОСТУДАТА
Идеята, с която започнах да пиша тези страници, беше да опиша някои спомени и опитности от живота ми край Учителя и на някои мои близки, които да покажат какво е бил и какво е направил Той за нас, най-обикновените хора.
Но те са толкова много, че аз не зная как да ги подбера и подредя. Сега чак разбирам, какво е бил за мене, пък и за всички край Него във всекидневния ни живот: и лекар, и Учител, и приятел, и съветник и баща. Тук ще изложа някои случаи, за да се види, поне от малко, как Той 66 лекуваше. Беше Коледна ваканция. Пристигаме на Изгрева с приятелката си Буча Бехар сред нощ.
към текста >>
Аз се бях
простудила
при пътуването и,не се чувствувах никак добре.
На другият ден сутринта към 9 часа отиваме да Го видим. Той вече отдавна е слязъл да приема посетители. В приемната нямаше никой. Ние застанахме на площадката до прозореца. Щом ни видя Той излезе.
Аз се бях
простудила
при пътуването и,не се чувствувах никак добре.
Той дойде при нас, изглежда бързаше и подаде ръка първо на Буча, без да каже нещо, после подаде ръка на мен, спира погледа си за миг върху мене, забелязал по израза на лицето ми, че не съм добре и пита: „Какво има? " Но когато да отговоря, Той е разбрал какво има, подрусва силно ръката ми, поднася бързо своята към лицето ми да я целуна и допълва: „Весели да бъдете, бодри да бъдете." И изтича нагоре по стълбата. Но какво стана с мене? За миг сякаш се свлече към земята цялото ми неразположение и болките. Аз се почувствувах здрава, бодра и весела.
към текста >>
36.
50. СХВАНАТИЯТ ГРЪБ
,
,
ТОМ 6
Някъде се е
простудила
предния ден и сега беше цяла схваната, вцепенена, не можеше да мръдне.
Аз гостувах тогава у леля си заедно с приятелката си Олга Блажева. Леля ми живееше на ул. „Нишка". Бъдни вечер прекарахме у леля си скромно, но приятно, тихо и спокойно. Стояхме до късно в разговор. Когато се събудихме на другата сутрин, малко късничко, Олга се оплака от силни болки в кръста и гърба.
Някъде се е
простудила
предния ден и сега беше цяла схваната, вцепенена, не можеше да мръдне.
Бяхме още много млади. Аз не знаех, не се сещах да я позатопля, да я поразтрия. Леля ми беше отишла на черква и от там някъде на гости. И аз реших да отида да питам Учителя, как да й помогна. Когато пристигнах на „Опълченска" 66 къщата беше пълна с гости -братя и сестри от София и провинцията дошли с подаръци да поздравят за Коледа Учителя.
към текста >>
37.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 6
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА В навечерието на едно заминаване на Рила, по една случайност аз се
простудих
много силно.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА В навечерието на едно заминаване на Рила, по една случайност аз се
простудих
много силно.
Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. „Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " „Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
към текста >>
38.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „
Простудил
си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести.
Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода.
Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „
Простудил
си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести.
„Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден.
към текста >>
39.
63. ПОСЛУШАНИЕТО
,
,
ТОМ 6
Аз съм слушала от него още като
студент
, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитира на нашата изгревска сцена, такива собствени стихотворения, посветени на Учителя каквито никой от нашите поети до тогава пък и досега не е написал.
Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: „Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар, да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва „пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали.
Аз съм слушала от него още като
студент
, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитира на нашата изгревска сцена, такива собствени стихотворения, посветени на Учителя каквито никой от нашите поети до тогава пък и досега не е написал.
С майка му аз се сближих на Рила, бяха палатките ни една до друга и тя ми разказа всичко това. И много други интересни неща ми разказа из нейния и неговия живот. Един ден аз я попитах: „Как твоето момче, почти дете, е могло да напише такива красиви работи за Учителя, когато нито Го познава, нито следва Учението Му, нито има някакви преживявания, опитности от Него, как е могъл да изрази онова, което ние чувствуваме и не сме могли да го изразим, никой от нас по такъв хубав начин". Тя ми отговори: „Аз съм му задавала 6. Изгревът..., т.
към текста >>
40.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
На 3 октомври отидох в съседното градче за заплата си и неочаквано се
простудих
силно и заболях тежко.
Герой да бъдеш! " И ми подаде една голяма червена ябълка с думите: „Да станеш червена като тази ябълка! " Благодарих и тръгнах, но с един смут в душата си: Какво ли ми предстои? Учителят ме подготвя с тези думи. Още с пристигането ми в село ме почна една лека есенна треска.
На 3 октомври отидох в съседното градче за заплата си и неочаквано се
простудих
силно и заболях тежко.
Дойде кака Райна Каназирева от Стара Загора да ме вземе, защото сама не можех да пътувам. Да продължа в това състояние до София ми беше невъзможно и останах на лечение в Стара Загора у приятелката си Буча, за което съм й неизказано признателно, и на която не съм се отблагодарила както трябва, но затова пък съм се молела на Бога да я възнагради със здраве и живот, и успех в живота. Лекува ме добър Старозагорски лекар. Държах в течение на болестта си Учителя. Той повтарял пред сестрите все тези думи: „Няма нищо, ще мине, нека се опече питата.
към текста >>
41.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
" - обажда се една
студентка
- дъщеря на нашия добър брат от Пловдив - зъболекар Михаил Стоицев. „Благодаря!
Мисля си, фантазирам си и вървя... Отваря се една врата. „Наталия, добре дошла! Какво правиш? Как си? Къде си отседнала?
" - обажда се една
студентка
- дъщеря на нашия добър брат от Пловдив - зъболекар Михаил Стоицев. „Благодаря!
Добре съм. Много съм добре, Еленке, щом съм тука. И много съм радостна, особено радостна. Тази вечер ще прекарам навън като Йосиф и Мария, и овчарите. Ще се любувам на топлото звездно небе.
към текста >>
Малка, топла, уютна стаичка -
студентска
.
Тази година много гости дойдоха, защото времето е топло. Ела, заповядай при мене. Аз имам едно легло само, но ще го наредим някак си." Аз упорствувам, не искам да я притеснявам. „Не, не, не може вън. Остави ангелите за друг път да ги видиш, а сега ела при мене." Влязох.
Малка, топла, уютна стаичка -
студентска
.
„Аз не поканих никого", казва Еленка, - защото имам само едно легло и дрехи за един човек. Не предполагах, че всичко ще се изпълни. Колко радостно, наистина. Нека има гости. Ето, че и за тебе се намери място.
към текста >>
42.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Но твърдичко е, и
студеничко
е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир.
Побиват ме тръпки! Сякаш е храм! И в този храм ние ще нощуваме. А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна. Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим.
Но твърдичко е, и
студеничко
е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир.
На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд. Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен. Решихме да изчакаме да превали дъжда. Но не преваля. Цял ден ръмя.
към текста >>
Ходим от огън на огън да се изсушим и посгреем, защото и
студеничко
е.
Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен. Решихме да изчакаме да превали дъжда. Но не преваля. Цял ден ръмя. Огньовете пушат, ние сме мокри цели.
Ходим от огън на огън да се изсушим и посгреем, защото и
студеничко
е.
На следващата нощ заваля пороен дъжд, като „из ръкав" със страхотни светкавици и гръмотевици, които разтърсваха канарите. Ад. Същински ад - тук сред голите чукари в подножието на Мусала - Божият връх. Ако би бил сам човек тук в такава бурна нощ, сигурно би си изгубил ума. Но ние бяхме над 300 души и с Учителя. В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше студено и да бяхме мокри до костите.
към текста >>
В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше
студено
и да бяхме мокри до костите.
Ходим от огън на огън да се изсушим и посгреем, защото и студеничко е. На следващата нощ заваля пороен дъжд, като „из ръкав" със страхотни светкавици и гръмотевици, които разтърсваха канарите. Ад. Същински ад - тук сред голите чукари в подножието на Мусала - Божият връх. Ако би бил сам човек тук в такава бурна нощ, сигурно би си изгубил ума. Но ние бяхме над 300 души и с Учителя.
В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше
студено
и да бяхме мокри до костите.
Никой, обаче, не се простуди, не се разболя. Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала. Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветяваха пътеката ни. На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина.
към текста >>
Никой, обаче, не се
простуди
, не се разболя.
На следващата нощ заваля пороен дъжд, като „из ръкав" със страхотни светкавици и гръмотевици, които разтърсваха канарите. Ад. Същински ад - тук сред голите чукари в подножието на Мусала - Божият връх. Ако би бил сам човек тук в такава бурна нощ, сигурно би си изгубил ума. Но ние бяхме над 300 души и с Учителя. В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше студено и да бяхме мокри до костите.
Никой, обаче, не се
простуди
, не се разболя.
Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала. Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветяваха пътеката ни. На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина. Още малко усилие.
към текста >>
Много пъти ще се качваме на теб и в тихи слънчеви дни и в мъгливи, бурни, снежни и
студени
дни. Довиждане!
Довиждане! " Ние вървим полуобърнати. Не искаме да се разделим с него. „Догодина пак ще дойдем. 100 Всяка година ще идваме.
Много пъти ще се качваме на теб и в тихи слънчеви дни и в мъгливи, бурни, снежни и
студени
дни. Довиждане!
" Мусала! Мус-Аллах! Божи връх! Самото име говори за мистичността на този връх. Ние имахме щастието да го посещаваме в едно време, когато туризмът още не беше засилен в България.
към текста >>
43.
74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА Ние идвахме години подред и прекарвахме по 9-10 дни при първото мусаленско езеро, под открито небе и на дъжд, и мъгла, и на
студ
и сняг и никой не се
простудяваше
, и никой не се разболяваше.
74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА Ние идвахме години подред и прекарвахме по 9-10 дни при първото мусаленско езеро, под открито небе и на дъжд, и мъгла, и на
студ
и сняг и никой не се
простудяваше
, и никой не се разболяваше.
Изчаквали сме се почти всяка сутрин, през време на престоя, на върха, също в разнообразни времена. И той ние посрещал с най-разнообразни настроения и панорами. И винаги сме оставали доволни и благодарни. Няма да забравя никога една нощ сред продължителен гръм и мълнии поехме към върха. Тъмно като „в рог".
към текста >>
И никой не се
простудяваше
.
Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчистиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещото слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънце- 101 то ни ги беше вече изсушило по пътя.
И никой не се
простудяваше
.
Й никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше. Така се случи веднъж и с мене. Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора.
към текста >>
Там по една случайност се
простудих
и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време.
Й никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше. Така се случи веднъж и с мене. Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора.
Там по една случайност се
простудих
и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време.
Като си отидох в София и почнах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица? " Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине! " Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я.
към текста >>
44.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Студеничко
ли ле?
„Добре дошли, добре дошли! , се провиква братски зарадван той. -Добре дошли Катя, Буча, Бояне! " „Благодарим, бай Янко, благодарим! Как е горе?
Студеничко
ли ле?
" „А, отлично, отлично! Снеговете са почти стопени. Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете. Ние метваме по-леки раници на гърбовете си и поемаме нагоре. Отначало пътят върви по течението на една рекичка.
към текста >>
Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е
леденостудена
- резлива.
От Говедарника нагоре пътят започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен. Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото.
Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е
леденостудена
- резлива.
Още малко и една тясна пътечка край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка. Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева. Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка. Боже, като в приказките!
към текста >>
Много е още
студено
.
И внушава, наистина, известен страх! Отвред ни обгръщат масивни върхове със заоблена мека линия. Някои още са облечени в клек и са тъмнозелени, други са оголени и сребреят в утринната дрезгавина. На места се белее сняг като прострени бели чаршафи на слънце. Гледаш в почуда широко отворени очи, вдъхваш лекия, но резлив въздух и не ставаш.
Много е още
студено
.
Утрото пристъпва бавно, защото изтока от дето ще дойде светлината е забулен от тъмнозелен връх. Ти лежиш с широко отворени очи, гледаш, мислиш, чудиш се. Дрезгавината полека-лека се разпилява, върховете, които те потискат сякаш се отдалечават, стават по-светли, по-приветливи, добиват сякаш друг вид. Шумът от бумтенето на потока, който се влива в езерото е същия, монотонен, особено някакъв, който нарушава иначе мистичната тишина. Бухти и бухти.
към текста >>
Водата е резливо
студена
.
А лазурът над нас? А дъхът на мащерка - сладкият дъх на рилската мащерка. Всичко така е грабнало сетивата ти, че ти стоиш замаян, стоиш и гледаш, и слушаш, и вдъхваш. И какво би могъл да кажеш? Мълчаливо се спущаш към потока да се измиеш.
Водата е резливо
студена
.
Връщаш се към огнището да се сгрееш, тръпнещ от чудото, което те заобикаля. При огнището е вече Учителят с група братя и сестри. Слънцето се подава иззад близкия хълм и ги озарява. Те свалят шапки. Правим кратка утринна молитва.
към текста >>
Седнал редом с нас в
студената
утрин, наметнат с шал.
С кого ли разговаря? С ангелите? С Бога?... Какво знаем ние, малките, за Него? Гледаш Го човек като човек!
Седнал редом с нас в
студената
утрин, наметнат с шал.
А такива нечовешки, Божествени слова чуваме от Него и такива нечовешки, Божествени дела видяхме от Него. Изтокът светлее. Хоризонтът почва да се багри. Невидим художник мени картините пред очите ни ежеминутно в най-нежни тонове и краски -розови, златисти, пурпурни, виолетови и им придава най-причудливи фантастични, форми. Всяка сутрин картината е нова и неповторима.
към текста >>
45.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Чак когато тя е затихнала и започнало да ръми дъжд,
студените
дъждовни капки, които падаха по главите ни, по лицата ни, ни събудиха.
Вечер се прибирахме и сладко заспивахме още щом слагахме глава на възглавницата. След един такъв пълен с приятна работа и преживявания ден, сме така сладко и дълбоко заспали, че не сме чули как се е разразила буря тази нощ. А бурите на Рила са нещо забележително, за което ще пиша по-нататък. Колко време е бушувала, не зная, но ни е съборила палатката върху нас така, че тя паднала и покрила леглото ни, а главите ни останали навън. Нищо не сме чули и усетили.
Чак когато тя е затихнала и започнало да ръми дъжд,
студените
дъждовни капки, които падаха по главите ни, по лицата ни, ни събудиха.
Разбрахме какво е станало, какво е имало. Придърпахме края на палатката, завихме се през глава да не ни мокри дъжда и се закискахме на дълбокия си сън. Да не чуеш такава буря, която събаря палатки. Не се мина много време чуваме приятния, познат, мил бащин глас: „Каква е работата, рекох? Как сте?
към текста >>
Но беше облачно, мъгливо и
студено
.
През нощта бурята я раздра на две места и натрупа преспи около леглото ми. За чудо само над леглото ми палатката остана здрава и само то остана сухо. Цяла нощ, разбира се, не спах. Изредих по няколко пъти всички молитви, псалми, формули, стихове от Евангелието, които знаех. На сутринта бурята затихна.
Но беше облачно, мъгливо и
студено
.
Разбрах, че цялата ми палатка от вън е обгърната с преспи сняг. Какво е станало с другите, не знаех. Кой къде е, къде са моите приятелки, не знаех. Лежа, не смея да мръдна от студ и размишлявам: Какво ще стане сега? Как ще се изтъкна от тука?
към текста >>
Лежа, не смея да мръдна от
студ
и размишлявам: Какво ще стане сега?
На сутринта бурята затихна. Но беше облачно, мъгливо и студено. Разбрах, че цялата ми палатка от вън е обгърната с преспи сняг. Какво е станало с другите, не знаех. Кой къде е, къде са моите приятелки, не знаех.
Лежа, не смея да мръдна от
студ
и размишлявам: Какво ще стане сега?
Как ще се изтъкна от тука? Как ще слезем долу до Говедарци? И т.н... И си въздъхвам: „Ех, едно време Учителят обикаляше след буря палатките, а сега? Знаех, че братята сега ще се отзоват на своите близки. Но кой ще се сети тука за мене на този връх?
към текста >>
Да не те е страх и да не ти е
студено
да стоиш и да им се любуваш.
Върлува, беснее, лудее от яростно, по-яростно, събаря палатката над главата ти, шиба те с нея жестоко. Или пък я раздере и ти оставаш под открито звездно или облачно небе. А Боже мой! Колко е чисто тогава небето. И колко едри и блестящи звездите.
Да не те е страх и да не ти е
студено
да стоиш и да им се любуваш.
Ако ли е пък облачно и вали, тогава тежко ти. Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята. Най-после, уморена тя спира. Уморен и ти заспиваш. Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина.
към текста >>
То е дълбоко, много дълбоко, тъмносиньо и с още по-чиста, бистра и прозрачна и по-
студена
вода.
Поглеждаш и в себе си, в дълбочината на своята душа, където е също тъй тайнствено и чисто. Тук Учителят държа веднъж беседа, когато бяха французите. Насядали по блоковете ние слушахме нечувани слова за чистотата и дълбочината на човешката душа. Имаме и снимка от там за спомен с французите. Махабур е петото езеро или Бъбрекът, което има форма на бъбрек.
То е дълбоко, много дълбоко, тъмносиньо и с още по-чиста, бистра и прозрачна и по-
студена
вода.
Тук вече няма риби и рибарите не идват до тук. Тука идват само любителите на красотата и овчарите. Пред него има една огромна поляна с мека като кадифе трева - килим. Много често тука Учителят ни е извеждал за Паневритмия. Гледките от тука са прекрасни.
към текста >>
Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката,
студена
, бистра вода на езерото?
Те знаеха, че ние не ги ловим. Те подскачаха в игрите си на 10, 20, 30, 50 см височина над езерото и пак се гмуркаха във водата и описваха концентрични кръгове, които той ни забавляваха. Понякога Учителят откупваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това.
Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката,
студена
, бистра вода на езерото?
Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: „Милият Учител! Милият Баща! Слава на Господа! " Всичко, до което са се докосвали стъпките Му и ръката Му, е оживявало, възкръсвало, благославяло. Благословени да бъдат и стъпката Му и ръката Му навеки!
към текста >>
46.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Топла или
студена
, тя е все война.
Но аз се отвлякох. Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г. И дали е спряла сега? - Не!
Топла или
студена
, тя е все война.
Тя е все гибел за народите. - Омрази, вражди, революции, гонения, лоши условия и т.н., и т.н... Всевъзможни беди! Учителят виждаше тогава това и затова каза: „Тези условия повече няма да ви се дадат! " И не ни се дадоха! При едно летуване, една група братя и сестри, в която бях и аз си тръгнахме за София един ден преди Учителя.
към текста >>
47.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Разкаля се,
застуди
се, почнаха да падат мъгли и т.н.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ Щом си отидох в село и времето се влоши. Заваляха дъждове непрекъснато.
Разкаля се,
застуди
се, почнаха да падат мъгли и т.н.
И не се отвори хубаво време през ноември, па и през декември, за да си отида. Пътуванията бяха все още много трудни. А всички мълчат, никой не се обажда от Изгрева, да зная какво става там. По едно време получих от Буча тревожно писмо, че Учителят нещо не е добре, но болен ли е, какво Му се е случило, от какво може да не е добре, не беше ясно. Посмутих се, поплаках си, но отхвърлих лошата мисъл, която се яви в главата ми и си продължих работата, изчаквайки да изтече декември, който беше много студен и да си ида за Коледната ваканция да видя какво става там. Уви!
към текста >>
Посмутих се, поплаках си, но отхвърлих лошата мисъл, която се яви в главата ми и си продължих работата, изчаквайки да изтече декември, който беше много
студен
и да си ида за Коледната ваканция да видя какво става там. Уви!
Разкаля се, застуди се, почнаха да падат мъгли и т.н. И не се отвори хубаво време през ноември, па и през декември, за да си отида. Пътуванията бяха все още много трудни. А всички мълчат, никой не се обажда от Изгрева, да зная какво става там. По едно време получих от Буча тревожно писмо, че Учителят нещо не е добре, но болен ли е, какво Му се е случило, от какво може да не е добре, не беше ясно.
Посмутих се, поплаках си, но отхвърлих лошата мисъл, която се яви в главата ми и си продължих работата, изчаквайки да изтече декември, който беше много
студен
и да си ида за Коледната ваканция да видя какво става там. Уви!
Преди да дойде ваканцията на 29.ХИ., петък, надвечер получих телеграма от Буча пратена още на 27.ХИ. сутринта. Телеграмата гласеше: „Тръгнете с Ружа веднага! " Ружа Чернева беше наша сестра Учителю в същото село (Гобра). При нея още от началото на учебната година беше на гости друга наша сестра, нейна приятелка - Ганка. И трите веднага разбрахме какво можеше да значи тази телеграма.
към текста >>
Лунна, но
студена
, снежна и заскрежена зимна нощ.
" Ружа Чернева беше наша сестра Учителю в същото село (Гобра). При нея още от началото на учебната година беше на гости друга наша сестра, нейна приятелка - Ганка. И трите веднага разбрахме какво можеше да значи тази телеграма. В 12. ч. през нощта тръгнахме.
Лунна, но
студена
, снежна и заскрежена зимна нощ.
Снегът скърцаше под краката ни. Трябваше да вземем влака от гара Милковица, който минаваше към 2-3 часа през нощта. Но той дойде към 5-6 часа сутринта и се бавеше толкова много по гарите, че едва в 8 ч. сутринта бяхме на софийската гара. Влакът беше претъпкан с войници и граждани.
към текста >>
Не, за няколко дни няма да си отивам да се
простудявам
по пътищата.
Ето аз съм болна и смазана от скръб. А във вторник на училище. Ако не бях поне на училище! Остават 3-4 дни. Разпущаме децата за Коледна ваканция на 5.януари.
Не, за няколко дни няма да си отивам да се
простудявам
по пътищата.
Беше много студена зима. Влаковете правеха големи закъснения, чакалните неотоплени, мъчно се пътуваше. С право мога да си взема медицинско и да си взема отпуска, да-не си отивам за няколко дена. Но, помислих си: Какво ще кажат колегите? Тя беше здрава, кога се разболя?
към текста >>
Беше много
студена
зима.
А във вторник на училище. Ако не бях поне на училище! Остават 3-4 дни. Разпущаме децата за Коледна ваканция на 5.януари. Не, за няколко дни няма да си отивам да се простудявам по пътищата.
Беше много
студена
зима.
Влаковете правеха големи закъснения, чакалните неотоплени, мъчно се пътуваше. С право мога да си взема медицинско и да си взема отпуска, да-не си отивам за няколко дена. Но, помислих си: Какво ще кажат колегите? Тя беше здрава, кога се разболя? Не, те ще се погаврят, ще се подиграят, ще хвърлят кал върху Учителя. Не!
към текста >>
Гледам, пипам безжизненото Му,
студено
чело, лице, гледам наоколо, взирам се във въздуха да Го видя жив, да ми се очертае образа Му, както в съня на 27.ХИ., но не.
„Стоянке, Стоянке, оздравях, оздравях, виж, виж, пипни ръцете ми, челото ми, не парят! Леко ми е, Стоянке, аз оздравях. Той, Той го направи пак! ", шепнех на Стоянка. И тя ме гледа тъжно и мило и едновременно зарадвано, радва се както и аз се зарадвах, колкото че съм оздравяла, още повече, че даде знак, че е тука, че ни вижда, че ни чува и че пак ще ни помага.
Гледам, пипам безжизненото Му,
студено
чело, лице, гледам наоколо, взирам се във въздуха да Го видя жив, да ми се очертае образа Му, както в съня на 27.ХИ., но не.
Не ми се даде това! Ех, благодаря, благодаря и на това, че зная, че е тука, че ме чу и нищо, че не съм Го видяла! Не можеше и другояче да бъде. Но в голямата си скръб и губещи Неговата мила и обична форма, с която тъй бяхме свикнали, ние забравихме за миг Неговия Божествен, мощен, животворящ Дух и мислехме, че губим и Него. „Благодаря, благодаря, благодаря...", шептеше душата ми.
към текста >>
48.
3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ
,
,
ТОМ 6
Времето
застудя
, Дунава замръзна, надойдоха още много вълци от Русия и Карпатите.
За да не уповавам на оръжието, ножа и пистолета бях запасал под куртката. Над куртката бе шинела, а над него мушамата. Този случай потвърди думите на Учителя, че вълците няма да ме изядат. Муцуните им са били заключени, челюстите затворени, притворени и ако трябва да удушат жертвата си - не могат. Прегледах коня след пристигането ми, никъде нямаше и драскотина от зъбите на вълците.
Времето
застудя
, Дунава замръзна, надойдоха още много вълци от Русия и Карпатите.
Глутниците се разхождаха и през деня и войниците убиха няколко. Особена порода, едри и силни.
към текста >>
49.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Първи бе арестуван Иван Георгиев -
студент
-юрист, секретар на организацията.
Запристигаха от София инструкции. Партията в Сливен наново заживя конспиративно. За съжаление, обаче, из между нас се яви предателя Никола Бързаков - таен агент на властта, бивш наш предан другар. Той през всичкото време на пребиваването си между нас е шпионирал. Когато организацията ни обхвана и селата, властта започна своите действия.
Първи бе арестуван Иван Георгиев -
студент
-юрист, секретар на организацията.
Не можейки да издържи наложените му изтезания, той разкрива цялата организационна мрежа. Чорапът се разнищва, арестите започват. На 1 април 1925 година арестуваха Ст. Гагов. Това бе предупреждение, че идва и моя ред. Бях уверен в това от факта, че когато го предупредих за нареждането на Партията да приеме и приюти нелегалния П.
към текста >>
Търпението се изчерпа, зъбите тракат от
студ
, а те все там.
Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!... Могат ли да се намерят думи, за да се опише трагедията, изживяна от нас? Градският часовник бие един, а ние все наблюдаваме. Палачите са все на същото място, войниците са също с пушки в ръце.
Търпението се изчерпа, зъбите тракат от
студ
, а те все там.
Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара. Часът е едва два, на нас ни се струва, че е изминала цяла вечност. Градът е потънал в тишина, а ние чакаме, чакаме притаили дъх. Часовникът бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина.
към текста >>
Той като
студент
-юрист със силни думи отрече дадените от него показания по процеса, като изтръгнати с насилие и побой, посочвайки на съда кървавите си ризи, посинелите си тела и напукани седалища.
Разделени на групи, бяхме отведени в различни участъци и голяма група в полусъборената джамия, пригодена за затвор. Във Сливен научихме, че нашия благодетел капитан Гръблев бил от Бялото Братство. Във навечерието на процеса всички бяха прибрани в затвора. В деня на процеса, улиците през които трябваше да минем, бяха пълни с любопитни тълпи. Конвоирани (съпровождани) от силна охрана, влязохме в съда, който бе открит и обвинителните актове прочетени... Първом бе разпитан Ив. Георгиев.
Той като
студент
-юрист със силни думи отрече дадените от него показания по процеса, като изтръгнати с насилие и побой, посочвайки на съда кървавите си ризи, посинелите си тела и напукани седалища.
Въпреки веществените доказателства, съдът бе неумолим и прочете предварително приготвената тежка присъда... Затворът прибра своите жертви във влажните си килии... От тогава се започнаха родилните мъки на 1944 година. След повече от 33 години от горните събития, случайно чух да се споменава името на другаря Никола Хр. Гръблев. Припомняйки си, потърсих го в квартал „Изгрев" край София. Намерих го, благодарих му и го запитах: „Как да се обясни това съвпадение, че през тази нощ на замисления разстрел, той да бъде дежурен по караулите? " Той ми отговори, че има запазени бележки по това и че ще ми ги съобщи допълнително писмено.
към текста >>
50.
2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 6
Ръцете ми ставаха ледено
студени
.
Обаче това не пречеше с всяка нова учебна година вътрешното ми смущение да се увеличава. Мисълта, че всичко свършва до гроба ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до гроба, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен. Това беше преди матурата, в последния клас. Хващаха ме истерични кризи. Затварях се в стаята си и плачех.
Ръцете ми ставаха ледено
студени
.
Криех това от родителите си и от всички наоколо -знаех, че те няма да ме разберат, започнах да търся най-безболезнения начин. Родителите ми все трябва да са заподозрели нещо, защото помня, че ми даваха да пия бром, за да ми успокояват с него нервите, вероятно по съвет на лекари. По това време свърших гимназията. Майка ми ме развежда цял месец из Европа, стояхме и в Париж 15 дена, през което време се сбъдна мечтата ми да видя Сара Бернар на сцената и да бъда очарована от омайната й игра. „Е, добре, а после?
към текста >>
51.
15. МАГАРЕШКИЯТ БОДИЛ
,
МАРИЯ РАЙЧЕВА
,
ТОМ 6
15. МАГАРЕШКИЯТ БОДИЛ Беше
студено
утро.
15. МАГАРЕШКИЯТ БОДИЛ Беше
студено
утро.
След Паневритмията много от нас отидохме на топло в салона заедно с Учителя. Започнахме да разговаряме."При едно кратко затишие на разговора една възрастна сестра, каза: „Учителю, аз нощес ви сънувах. Вие бяхте на едно високо място, а ние в долината. Една вода изтече от вашето място и заля цялото поле. И вие ни поляхте".
към текста >>
52.
28. ВАРТА В ОКОТО МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
„С какъв чай - топъл или
студен
?
Отидох под вишната до стобора да чакам своя ред, измъчвана страшно от окото си. По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още от далеч, отби се при мене и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала.
„С какъв чай - топъл или
студен
?
" „Студен." „Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата. Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да Му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването.
към текста >>
" „
Студен
." „Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата.
По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още от далеч, отби се при мене и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. „С какъв чай - топъл или студен?
" „
Студен
." „Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата.
Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да Му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи.
към текста >>
Окото не търпи нито
студена
, нито гореща вода.
Като ме видя още от далеч, отби се при мене и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. „С какъв чай - топъл или студен? " „Студен." „Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата.
Окото не търпи нито
студена
, нито гореща вода.
Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да Му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи. Промивах го до вечерта, но капчицата вар не падна.
към текста >>
53.
4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Просто бяхме посинели от
студ
.
Тогава аз снех шапката си, наложих я на главата на Петко поп Атанасов и му казах: „Иди Петко сега за трети път с моята шапка и непременно ще ти дадат хляб! " Отиде Петко с моята шапка и за голяма изненада на всички донесе също половин хляб, който пак начупихме и изгълтахме като нафора. Тогава се провикнаха от всички страни: „Камбуров, дай си шапката да отидем и ние да си получим хляб". Казах: „Способността на моята шапка да получава хляб е вече изчерпана". Пътуването до Стара Загора през онази октомврийска нощ в открит вагон с товарен влак никога няма да забравя.
Просто бяхме посинели от
студ
.
Може би младостта ни, силната ни кръв ни спаси от замръзване и простудяване. След завършването на войната животът в цялата страна започна да се нормализира. Колелото на нашата печатница отново се завъртя. „Стария клуб" при баща ми отново се оживи. Само че сега не се събираха на разговор някогашните приятели на баща ми - иманяри, гуляйджии и др., а окултисти, теософи и други идеалисти.
към текста >>
Може би младостта ни, силната ни кръв ни спаси от замръзване и
простудяване
.
" Отиде Петко с моята шапка и за голяма изненада на всички донесе също половин хляб, който пак начупихме и изгълтахме като нафора. Тогава се провикнаха от всички страни: „Камбуров, дай си шапката да отидем и ние да си получим хляб". Казах: „Способността на моята шапка да получава хляб е вече изчерпана". Пътуването до Стара Загора през онази октомврийска нощ в открит вагон с товарен влак никога няма да забравя. Просто бяхме посинели от студ.
Може би младостта ни, силната ни кръв ни спаси от замръзване и
простудяване
.
След завършването на войната животът в цялата страна започна да се нормализира. Колелото на нашата печатница отново се завъртя. „Стария клуб" при баща ми отново се оживи. Само че сега не се събираха на разговор някогашните приятели на баща ми - иманяри, гуляйджии и др., а окултисти, теософи и други идеалисти.
към текста >>
54.
8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
През една
студена
февруарска вечер на 1920 година пак пътувах за София.
8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА През есента на 1919 г. отидох в София във връзка с моето следване. Най-много се радвах, че ще бъда по-близо до Учителя и ще мога да слушам беседите. Но поради липса на работа и средства реших да се завърна. Непосредствено след войната тати, който бе създал последователно три печатници - едната, от които пое чичо ми Никола в,Казанлък, втората чичо Слави в Нова Загора, а третата, по-малката - на баща ми в Стара Загора, но още неразработена, нерентабилна - нямаше възможност да ме издържа и аз трябваше да следвам задочно, като периодически отивах в София да заверявам семестрите си.
През една
студена
февруарска вечер на 1920 година пак пътувах за София.
Трябваше да заверя семестър. Влакът пристигна на гара София към четири часа след полунощ. Слизам от вагона. Вън бе страхотен студ - минус 20 градуса под нулата. Бях облечен сравнително леко и гологлав, тъй като на гара Ихтиман някой ми бе присвоил (откраднал) шапката.
към текста >>
Вън бе страхотен
студ
- минус 20 градуса под нулата.
Непосредствено след войната тати, който бе създал последователно три печатници - едната, от които пое чичо ми Никола в,Казанлък, втората чичо Слави в Нова Загора, а третата, по-малката - на баща ми в Стара Загора, но още неразработена, нерентабилна - нямаше възможност да ме издържа и аз трябваше да следвам задочно, като периодически отивах в София да заверявам семестрите си. През една студена февруарска вечер на 1920 година пак пътувах за София. Трябваше да заверя семестър. Влакът пристигна на гара София към четири часа след полунощ. Слизам от вагона.
Вън бе страхотен
студ
- минус 20 градуса под нулата.
Бях облечен сравнително леко и гологлав, тъй като на гара Ихтиман някой ми бе присвоил (откраднал) шапката. Отправям се към ул. „Опълченска" 66 - домът на брат Петко и сестра Гина Гумнерови, дето живееше и Учителят. Обикновено аз всякога отсядах у тях. Спирам се пред пътната врата.
към текста >>
Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се
простудя
.
Но нямаше никаква светлина. Само снегът и ледът отвън придаваха една лека видимост на нощта. Реших да почакам, докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво пред вратата и зачаках. Но едва мина около половин час и чувствувам, че започвам да замръзвам.
Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се
простудя
.
Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата. Боях се да не го безпокоя. Приближих се до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но все не се решавах. Най-после бутнах вратата, без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отвори се вратата на верандата и Учителят, наметнат с една голяма пелерина, изтича по стълбите, дойде при вратата и без да пита „кой е?
към текста >>
" отвори ми и рече: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се
простудите
" и ме заведе в сутерена.
Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата. Боях се да не го безпокоя. Приближих се до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но все не се решавах. Най-после бутнах вратата, без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отвори се вратата на верандата и Учителят, наметнат с една голяма пелерина, изтича по стълбите, дойде при вратата и без да пита „кой е?
" отвори ми и рече: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се
простудите
" и ме заведе в сутерена.
Събуди сестрите, като им каза: „Този брат премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли". Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: „Кой генерал, кой голям човек би си нарушил нощния покой, да излезе от топлото си легло, да се притече и приети в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент? " Наистина, това бе той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици! Разсъмва се.
към текста >>
В този факт видях величието на Учителя и си казах: „Кой генерал, кой голям човек би си нарушил нощния покой, да излезе от топлото си легло, да се притече и приети в тази мразовита нощ един нищо и никакъв
студент
?
Най-после бутнах вратата, без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отвори се вратата на верандата и Учителят, наметнат с една голяма пелерина, изтича по стълбите, дойде при вратата и без да пита „кой е? " отвори ми и рече: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите" и ме заведе в сутерена. Събуди сестрите, като им каза: „Този брат премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли". Трогнах се до сълзи.
В този факт видях величието на Учителя и си казах: „Кой генерал, кой голям човек би си нарушил нощния покой, да излезе от топлото си легло, да се притече и приети в тази мразовита нощ един нищо и никакъв
студент
?
" Наистина, това бе той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици! Разсъмва се. Беше неделя. Към 10 часа Учителят държа беседа. Тогава той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора.
към текста >>
На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя-
студенти
.
Към 10 часа Учителят държа беседа. Тогава той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той, застанал пред отворения прозорец, в стаята, говореше. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голяма маса в трапезарията бе сервиран обяд.
На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя-
студенти
.
Това беше истинска комуна. Присъствуваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата или от личен характер. Накрая и аз взех думата: „Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, Вие знаехте ли, че съм там.
към текста >>
55.
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,
студът
и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми.
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора.
Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,
студът
и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми.
Понякога будувах по цяла нощ от студ. Получавах половин месечна заплата ■» 400 лева, тъй като се бях пазарил (условил) да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, че получавам 400 лева заплата, да не мисли за мене. Но тези 400 лева по онова време бяха много малка сума и едва смогвах да се изхранвам и за по-голяма икономия се хранех само с хляб и малко маслини. По същото време Братството беше наело един салон на ул.
към текста >>
Понякога будувах по цяла нощ от
студ
.
Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора. Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми.
Понякога будувах по цяла нощ от
студ
.
Получавах половин месечна заплата ■» 400 лева, тъй като се бях пазарил (условил) да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, че получавам 400 лева заплата, да не мисли за мене. Но тези 400 лева по онова време бяха много малка сума и едва смогвах да се изхранвам и за по-голяма икономия се хранех само с хляб и малко маслини. По същото време Братството беше наело един салон на ул. „Граф Игнатиев" - ъгъла „Раковски" на югоизточния ъгъл на площад „Славейков".
към текста >>
56.
21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Времето бе топло и не усетихме
студ
.
От Арбанаси отидохме в Габрово аз и брат ми Марин, сестра Гена Папазова от с. Дебелец и Стоянка Илиева - Учителка в с. Стражица. Имахме братя и сестри от Търново, Русе, Свищов, Севлиево и др. Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския манастир, дето пренощувахме на тъй наречената „Папратлива поляна". Спахме в папрата.
Времето бе топло и не усетихме
студ
.
На следния ден към 9 часа сутринта посрещнахме групата от Старата Загора, Казанлък и околните села и потеглихме по билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден -пак на път. Аз носех две раници - моята и тази на брат Иларионов върху моята, а върху двете раници 20 хляба в един чувал, провиснал от двете страни върху раниците. И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др.
към текста >>
57.
23. СКАЗКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Повечето от посетителите бяха ученици от реалната,
студенти
, дошли във ваканция и граждани, между които кмета, секретаря, свещениците, учителите и др.
Спорят хора, които живеят в тъмнина. Но тъй като аз ще засегна евангелски въпроси, които по същество са светлина, то приемам не диспут, а разговор между разумни същества, които живеят в светлина". Той се поусмихна и разбира се, прие моето предложение. На следния ден след обяд барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището. Вечерта в определения час салонът беше препълнен.
Повечето от посетителите бяха ученици от реалната,
студенти
, дошли във ваканция и граждани, между които кмета, секретаря, свещениците, учителите и др.
В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от сп.
към текста >>
58.
31. НЕСПОЛУКИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
През зимата случайно се запознах с една
студентка
от Физикоматематическия факултет при Софийския университет - Йорданка Неделчева.
31. НЕСПОЛУКИ През есента на същата година (1928) почина шефът на Захарната фабрика и ние вече нямахме достъп за работа там. Заместникът му Никифоров не ме обичаше, тъй като шефът винаги предпочиташе моите хора за работа и в повечето случаи - моето мнение за меродавно, а отхвърляше неговото. Сега той вече не ни приемаше на работа. Затова Марин остана с конетe да гледа полската работа в Арбанаси, а ние с тати отидохме да работим в печатницата на чичо Слави в Нова Загора.
През зимата случайно се запознах с една
студентка
от Физикоматематическия факултет при Софийския университет - Йорданка Неделчева.
Тя ползуваше своята зимна ваканция. Била есперантистка. От нея за първи път чух за международния език есперанто и я помолих, докато трая ваканцията да проведе един кратък курс по есперанто, колкото да ни запознае отчасти с този език. Аз напечатах големи афиши. Разлепихме ги и в резултат се записаха около 50 души.
към текста >>
59.
33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
След като бях въртял веялката 3 1/2 часа без да позволя някой да ме смени (тъй като исках да покажа на селяните, че мога сам да извъртя целия куп плява), отидох в градината, дето извира
студена
кладенчова вода.
33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ През лятото на същата година (1929) се услових да кося, жъна и вършея при брат Тольо Минчев в с. Стоил Войвода. Покосих 60 декара ливади и ниски ниви (ечемици). След това участвувах в жетвата и вършитбата. Тук аз проявих най-голямата глупост в живота си, която ми коства много скъпо, която изплатих с 15-годишно боледуване от малария.
След като бях въртял веялката 3 1/2 часа без да позволя някой да ме смени (тъй като исках да покажа на селяните, че мога сам да извъртя целия куп плява), отидох в градината, дето извира
студена
кладенчова вода.
Уж само една фрикция щях да си направя, но понеже тялото ми беше силно грято и изпотено, водата ме пресече и до вечерта ме втресе. Започна да ме тресе малария, която, без да зная по-късно се превърнала на туберкулоза, която ме остави окончателно в 1945 година, когато Васка (съпругата ми) дойде в моя дом. Не зная какво сме спечелили, но накрая нямахме пари за пътни разноски, затова (макар и болен) аз, тати и брат ми Костадин, който ни беше дошъл на гости, потеглихме пеш за Арбанаси -110 километра от Нова Загора през Твърдица - Елена- Арбанаси. Първата нощ пренощувахме в с. Оборище, втората в гр.
към текста >>
60.
9. ЦЕНАТА НА ЕДНО СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Исках да бъда
студентка
като моите братя, но програмата на моят път беше друг.
9. ЦЕНАТА НА ЕДНО СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА Бях добра ученичка в гимназията, завърших я с отличие и можех да следвам в университета всяка една специалност.
Исках да бъда
студентка
като моите братя, но програмата на моят път беше друг.
Съдбата беше категорична към мене и си каза думата. Бях поставена пред свършен факт, без право на собствено мнение и собствено разрешение. Трябваше да следвам пътя начертан от съдбата си. Като завърших гимназия, въпреки всички мои умствени възможности да продължа образованието си в университета, изведнъж очертания пред ме¬не път се затвори. Да, затвори се вратата пред мен.
към текста >>
61.
24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Не е имало езеро, в което да не съм се къпала.макар че водите бяха ледени,
студени
и през лятото.
Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата скала, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се точка по скалите. Като се върнах след големите си премеждия този ден, казах.-на Учителя, че съм се качвала горе по скалите само с молитва. „Това те и спаси", ми каза Той. На другия ден Учителят ни забрани да се правят изкачвания по скалите, а да се минава по заобиколен път и по оформени пътеки. А моето тибетско естество ме теглеше към висините, дори към езерата.
Не е имало езеро, в което да не съм се къпала.макар че водите бяха ледени,
студени
и през лятото.
Бяха изминали няколко дни от построяването на лагера. Беше дошъл съпруга ми Юрдан Екимов на 7-те езера сам, за първи път. Смятах, че най-накрая беше дошъл и той, да бъде с мен в братския живот на Рила. Но се оказа противното. Какво му бяха говорили или писали срещу мен не зная, но той беше дошъл изпълнен с ревност и искаше да се върна веднага в Габрово.
към текста >>
62.
26. САМО ПРИЗВАНИТЕ БЯХА НА РИЛА СУЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Водата бе
студена
, макар че беше месец август.
Но само онези, които имаха разрешение от Небето и бяха призвани за това, можеха да свършат онова, което ние не можахме да свършим и да продължат Делото на Учителя, защото те са призвани не от земни человеци, а имат разрешение от Небето и са призвани от Бога да свършат една работа за Божието Дело. Понякога играехме Паневритмия на полянката под връх „Харно, ми е" -над езерото на „Чистотата". Обикновено преминавахме по склоновете по една крива пътека и след 30 минути излизахме на една голяма поляна. При хубаво време тук се чувствувахме в едно с всички езера вкупом. След Паневритмия Учителят ни заведе на езерото на Чистотата, накара ни да събуем обувките си и да натопим краката си във водите на езерото.
Водата бе
студена
, макар че беше месец август.
Но това бе една задача, която трябваше да изпълним. Под Негово ръководство плискахме с ръце, загребвахме с двете ръце водата пред краката си, които бяха потопени до колена в езерото и плискахме навътре към езерото. С плискането произнасяхме формули, които Учителят ни даваше и казваше в момента. Когато излязохме и се обухме, Учителят с дълбок поглед погледна всички ни и каза: „В този момент присъствуват посветени и адепти от Хималаите и филмират нашия живот тук. Един ден ще се видите на този филм".
към текста >>
63.
42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) -
студ
.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде
студът
. 10.
Така на Изгрева бе направена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка. После се правеше прогноза за времето и се отчиташе дали това се е сбъднало. По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати.
ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) -
студ
.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде
студът
. 10.
Стрелките ако възкачват - вятър. Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът! Изгрев, 1.октомври 1934 г.
към текста >>
64.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки,
студ
27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре".
Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности. Но важното е истински да се говори.
Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки,
студ
27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре".
Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне.
към текста >>
65.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Да кажем, че сте
студент
и се явявате на изпит.
Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието.
Да кажем, че сте
студент
и се явявате на изпит.
Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание.
към текста >>
Щом
студентът
стои по-горе от професора, то професорът не е професор.
Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува.
Щом
студентът
стои по-горе от професора, то професорът не е професор.
В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария.
към текста >>
В природата професорът всякога стои по-горе от
студента
.
Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор.
В природата професорът всякога стои по-горе от
студента
.
Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание.
към текста >>
66.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Всеки един новодошъл
студент
трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква.
И гръцки не знаех. Та отидох там с главната цел са науча английски. Но и записах някои курсове. Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски. Беше един прекрасен човек.
Всеки един новодошъл
студент
трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква.
Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот.
към текста >>
Повечето от
студентите
това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст.
Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах.
Повечето от
студентите
това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст.
А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат.
към текста >>
Имахме
студентски
стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално.
А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат.
Имахме
студентски
стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално.
Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини! " Тя го принуди да се откаже. Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки.
към текста >>
По десет часа на ден пипахме
студеният
камък, който беше мокър и газехме във вода.
Тогава станах много близък с Борис Николов. Не можех да оставам да размишлявам и съзерцавам сутринта и аз осъзнавах, че и аз трябва да отида на работа. Беше голяма и люта зима. Голям сняг до гърдите. С брат Борис ходехме пеша близо до Подуяне в големия сняг и там работехме в едно мазе.
По десет часа на ден пипахме
студеният
камък, който беше мокър и газехме във вода.
Връщахме се уморени, премръзнали и ако можеш да медитираш в това положение, но заповядай. Не можеше, заспивахме пребити от умора и така се пренасяхме чрез съня си в другия свят. Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас. Постепенно започнах да разбирам от Учението. Проумявах, че това е особена Школа на Учителя.
към текста >>
67.
2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
За щастие аз тогава бях свободен около четири месеца след като си вземах
студентските
изпити през месец юли в гр. Атина.
И като се качи групата горе имахме грижата да им правим палатки, да ги уреждаме. А ние имахме много сили. Това ни правеше удоволствие. През 1939 г, имахме 500 души. Представяте ли си колко групи е трябвало да се водят и изкачат горе?
За щастие аз тогава бях свободен около четири месеца след като си вземах
студентските
изпити през месец юли в гр. Атина.
По-късно се записах в Софийския университет. През лятото пак бях свободен. По два месеца изкарвах на Рила. Пръв отивах, последен се връщах от Рила, като изкачим всичките групи и останеха 15 ^ 20 свободни дни, то аз водех младежки групи до Рупите за 3 ^ 4 дена. Младежите не ги пускаха без мене.
към текста >>
68.
3. ЛОДКАТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Така веднъж едно дете, което беше на сала се преобърна и падна в
студената
вода.
От Станке Димитров я изнесохме на ръце. Първо едната част, после другата. Горе при второто езеро брат Боян я сглоби и вече имахме лодка. Там от начало имахме пристан, защото преди лодката имаше сал и с него се опитвахме да пренасяме вода. Сала го завързвахме за пристана, но приятелите си бяха довели и децата и те развързваха сала и се опитваха да отплават за незнайни морета според детските мечти и игри.
Така веднъж едно дете, което беше на сала се преобърна и падна в
студената
вода.
Разнесе се писък и суматоха. Водата студена, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави. Тогава един приятел от Русе брат Никола Николов, също като мене моряк и плувал по водите на Дунав, веднага се съблече, хвърли се във водата, извади детето и го спаси. След това го заведоха в банята да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода. Там имахме две бани направени от платнища и се къпехме с гореща вода, която получавахме от собственоръчно направени бойлери, направени от братята, а затопляхме водата с дърва от клек.
към текста >>
Водата
студена
, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави.
Горе при второто езеро брат Боян я сглоби и вече имахме лодка. Там от начало имахме пристан, защото преди лодката имаше сал и с него се опитвахме да пренасяме вода. Сала го завързвахме за пристана, но приятелите си бяха довели и децата и те развързваха сала и се опитваха да отплават за незнайни морета според детските мечти и игри. Така веднъж едно дете, което беше на сала се преобърна и падна в студената вода. Разнесе се писък и суматоха.
Водата
студена
, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави.
Тогава един приятел от Русе брат Никола Николов, също като мене моряк и плувал по водите на Дунав, веднага се съблече, хвърли се във водата, извади детето и го спаси. След това го заведоха в банята да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода. Там имахме две бани направени от платнища и се къпехме с гореща вода, която получавахме от собственоръчно направени бойлери, направени от братята, а затопляхме водата с дърва от клек. Имахме вече такъв инцидент и вече сала се заключваше с катинар. След като лодката бе готова, тя също се заключваше с катинар, защото много бяха желаещите за романтични разходки с нея по езерото.
към текста >>
69.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Само един единствен път, когато започна така наречената
студена
война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега.
при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха. Още на първото заседание ме направиха председател на Централната комисия по трудови норми в цяла България. Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист.
Само един единствен път, когато започна така наречената
студена
война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега.
Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците? " А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия. Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях". Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха. С моят пост ме знаеха навсякъде.
към текста >>
70.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Цели треперещи, сковани от
студ
, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си.
В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни. Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите. Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя. Но те все повече ни приближаваха и викаха: българи, българи... Пред нас изведнъж видяхме една река с мост обаче с много голяма дълбочина от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме под моста и се скрихме там докато мина опасността. Там стояхме около един час.
Цели треперещи, сковани от
студ
, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си.
Те бяха отминали вече като викаха и гърмяха, но не разбраха къде се бяхме скрили. Когато не чувахме вече нищо ние излязохме на пътя и продължихме да вървим пак предпазливо като използвахме сенките на пътя. Така изморени, изплашени ние приближихме гр. Сурдулица. По едно време се изпречи пред нас силуета на един войник насочил пушка срещу нас, който извика: „Горе ръцете! " Ние си вдигнахме ръцете и извикахме: „Българи сме!
към текста >>
Тя ни даде една кана със
студена
вода и аз така както бях изморена пих от
студената
вода, после легнах в леглото, което също беше
студено
, свих се и заспах.
" тя каза: „Страшна работа, много е опасно тука" и разказа, че били убити двама попа и т. н." Имало размирици, бил убит комисаря. Хотелиерката ни даде стаята, която и друг път ни е давала, но в стаята нямаше печка. Ние бяхме изморени и измръзнали, а нямаше и топла вода. Освен това бяхме и изплашени.
Тя ни даде една кана със
студена
вода и аз така както бях изморена пих от
студената
вода, после легнах в леглото, което също беше
студено
, свих се и заспах.
Също и Минко. Сутринта като станахме отново тръгнахме на път до съседната махала, където живееше друг учител, с когото се познавахме. Той ни прие, стояхме при него около един час да починем, стоплихме се и хапнахме, след което поехме отново пътя към Власина планина, който беше общо около 40 км. Ние бяхме установени в с. Власина, махала Рит.
към текста >>
От страх ли, от
студ
ли, от
студената
вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по гръб и то не седмици, а месеци и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава.
Той ни прие, стояхме при него около един час да починем, стоплихме се и хапнахме, след което поехме отново пътя към Власина планина, който беше общо около 40 км. Ние бяхме установени в с. Власина, махала Рит. Като пристигнахме, аз успях да сваря само един боб, не можах дори да ям и легнах болна. Толкова бях болна, че цяла се бях схванала.
От страх ли, от
студ
ли, от
студената
вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по гръб и то не седмици, а месеци и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава.
Казваха си, че няма да ме бъде. Идваше от училището една прислужничка, сваряваше мляко, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде. Моето състояние не се променяше. Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи.
към текста >>
71.
17. НЕПОСЛУШАНИЕТО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Цяла зима
студ
, няма прозорци, няма стъкла, няма дъска, няма нищо и гладна.
Дъщеря й си била тука, но тя нямала жилище. Тя я извикала при себе си, а тя била женена за железничарин. Дъщеря й пък имала дъщеря, ама тя пораснала, сгодила се, после се омъжила и взели, че излъгали Марийка: „Мамо, ще замажем къщата, изнеси си всичко там в курника". Махнали кокошките, турнали я в курника, няма ни прозорци, ни нищо. А после като замазали, наредила се внучката и си живее там с мъжът си в стаята на Марийка, а Марийка е курника.
Цяла зима
студ
, няма прозорци, няма стъкла, няма дъска, няма нищо и гладна.
Идваше у нас, събираше червиви плодове. Идваше при Жени Парлапанова. Тя й помагаше. Те й даваха по някой лев. И така, колкото да си купи хлебец жената.
към текста >>
От
студ
и от глад.
Идваше при Жени Парлапанова. Тя й помагаше. Те й даваха по някой лев. И така, колкото да си купи хлебец жената. Сушеше плодовете за зимата, правеше си компотец така и накрая умря от глад.
От
студ
и от глад.
Учителят й каза: „В Хасково си си добре! " Но тя настоя тука да бъде на Изгрева. Накрая непослушанието я завря в курника и там умря като кокошка.
към текста >>
72.
18. ЗАЕКВАНЕТО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Баба ми веднага ме натопила в прясула (
студена
вода и много сол).
И така вървим, аз им разправям разни работи, вървим направо по шосето и аз не поглеждам и по едно време съм се озовава в средата на един грамаден огън, грамадна жар, където правят колелетата, желязната част на колелетата на каруците. Нажежават ги и после с чук ги чукат да ги огънат. Аз съм се озовала сред тях и съм припаднала. Един човек ме взел на ръце в безсъзнание и ме отнася на баба ми. Майка ми жънела на нивата.
Баба ми веднага ме натопила в прясула (
студена
вода и много сол).
Натопила ме и видяла къде ми е изгорялото. После взела пресни говежди лайна, топли още и ми ги слага на краката - от колената надолу съм изгоряла. Намазва ми краката хубаво и ги обува в едни чорапи и лежа така цял ден. Така хубаво вързани и обути като компрес. Стоях целия ден до вечерта така.
към текста >>
73.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
2.
СТУДЕНТКАТА
И МОРИС БАСАН И така.
2.
СТУДЕНТКАТА
И МОРИС БАСАН И така.
Аз като малка растях при майка си и баща си. Раста и бях в Русе докато завърших гимназия през 1938 г. Завърших гимназия с отличие и дойдох в София да се запиша в Университета. Завършила съм немското училище до прогимназията до седми клас. Понеже там гимназията беше търговска, а аз исках да следвам не търговско образование и се прехвърлих, отидох, тогава имаше приемен изпит при постъпване в гимназията.
към текста >>
74.
5. КАК СЕ СЛЕДВА ИНЖЕНЕРСТВО
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Аз плача с двете деца, изпращам го през гората там и викам: „Абе, Евден, сега тебе ли намериха, нали си
студент
, следването се забавя".
Ама мама, той мама иска да чуе, че съм там. Той беше много така привързан някакси и Евден вика: „ Златка, аз чертая сега, буден съм, поспи малко". А пък аз как да поспя, като искам той да бъде свободен, напротив, вземам даже да го кърмя, за да го успокоя, да заспи там по-дълбоко уж. Но случи се, че изтървахме, изядоха ми една година. Защо? Първо го мобилизираха, отиде във Варна.
Аз плача с двете деца, изпращам го през гората там и викам: „Абе, Евден, сега тебе ли намериха, нали си
студент
, следването се забавя".
Добре, но той казал там на началника, че следва и той изкомандвал: „Учиш ли! Марш от тука, за какво ми си! Отивай да си продължиш! " Добре, но дойде тука, намери се на Елиезер Коен жена му, която бе Латвийка, казваше се Мариана. Тя такава мръсотия ми изигра.
към текста >>
75.
7. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
И аз повечето пъти съм влизала сама, все сама, защото съм била тука
студентка
, а нашите са били в Русе." И той каза: „Щом ти си влизала сама при Него, значи нищо не е вярно от това, което съм чул.
Докато тук в България се говореше срещу Учителя и то от поповете най-главно и от другите, че бил събирал млади момичета, че Учителят живее с тях. Когато аз се сгодих за моя съпруг и му казах, че аз съм последователка нали на г-н Дънов, че баща ми и майка ми са от толкова години последователи и т. н., той каза: „Абе Златка, аз съм чувал много лоши работи за него". И само ме попита: „Ти влизала ли си сама при Него? " Викам: „Не един път, много пъти.
И аз повечето пъти съм влизала сама, все сама, защото съм била тука
студентка
, а нашите са били в Русе." И той каза: „Щом ти си влизала сама при Него, значи нищо не е вярно от това, което съм чул.
Значи всичко това е клюка". Ето, това ми го е казвал собствения ми мъж, като годеник още. Басан е бил приятел, близък с Жорж Радев и впоследствие и с Георги Томалевски. Басан е изнасял много сказки от името на въздържателното дружество. За въздържанието да не се пие, да не се пуши и т. н.
към текста >>
76.
2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Вие като
студент
имате занималия.
Пратиха ме в Комисарството да ми отпуснат гориво. Казаха ми: „Нямаме средства да палим отделна печка". Достатъчно е дето палят на онези. Повече нямат възможност и от Комисариатството трябва да отпуснат за мене. Отидох аз, а те ми казаха: „Не може.
Вие като
студент
имате занималия.
Щом ви е студено през деня ще отидете на занималнята". Отидох, в занималнята беше топло, но хаха-хиха, студенти и студентки, калабалък и аз не можех да се съсредоточа. Тогава, каквото прочетях, тогата памет развивах, че просто го запомвах с годините, оставаше и страниците да казвам. Толкова силна памет, всичко ми се явяваше така. Но се отказах от студентската читалня и почнах да се обличам.
към текста >>
Щом ви е
студено
през деня ще отидете на занималнята".
Казаха ми: „Нямаме средства да палим отделна печка". Достатъчно е дето палят на онези. Повече нямат възможност и от Комисариатството трябва да отпуснат за мене. Отидох аз, а те ми казаха: „Не може. Вие като студент имате занималия.
Щом ви е
студено
през деня ще отидете на занималнята".
Отидох, в занималнята беше топло, но хаха-хиха, студенти и студентки, калабалък и аз не можех да се съсредоточа. Тогава, каквото прочетях, тогата памет развивах, че просто го запомвах с годините, оставаше и страниците да казвам. Толкова силна памет, всичко ми се явяваше така. Но се отказах от студентската читалня и почнах да се обличам. А те като ме видяха разбраха всичко.
към текста >>
Отидох, в занималнята беше топло, но хаха-хиха,
студенти
и
студентки
, калабалък и аз не можех да се съсредоточа.
Достатъчно е дето палят на онези. Повече нямат възможност и от Комисариатството трябва да отпуснат за мене. Отидох аз, а те ми казаха: „Не може. Вие като студент имате занималия. Щом ви е студено през деня ще отидете на занималнята".
Отидох, в занималнята беше топло, но хаха-хиха,
студенти
и
студентки
, калабалък и аз не можех да се съсредоточа.
Тогава, каквото прочетях, тогата памет развивах, че просто го запомвах с годините, оставаше и страниците да казвам. Толкова силна памет, всичко ми се явяваше така. Но се отказах от студентската читалня и почнах да се обличам. А те като ме видяха разбраха всичко. Значи обличам се с балтона, след туй лягам и се завивам с юргана, с одеало и чета.
към текста >>
Но се отказах от
студентската
читалня и почнах да се обличам.
Вие като студент имате занималия. Щом ви е студено през деня ще отидете на занималнята". Отидох, в занималнята беше топло, но хаха-хиха, студенти и студентки, калабалък и аз не можех да се съсредоточа. Тогава, каквото прочетях, тогата памет развивах, че просто го запомвах с годините, оставаше и страниците да казвам. Толкова силна памет, всичко ми се явяваше така.
Но се отказах от
студентската
читалня и почнах да се обличам.
А те като ме видяха разбраха всичко. Значи обличам се с балтона, след туй лягам и се завивам с юргана, с одеало и чета. И дойдоха там, чукаха и викат: „Казахме на студентите, тримата студенти, съгласни са да учите при тях на топло". Рекох: „Ами добре". При тях се съблякох по фланелка, по потник, но не може да се учи.
към текста >>
И дойдоха там, чукаха и викат: „Казахме на
студентите
, тримата
студенти
, съгласни са да учите при тях на топло".
Тогава, каквото прочетях, тогата памет развивах, че просто го запомвах с годините, оставаше и страниците да казвам. Толкова силна памет, всичко ми се явяваше така. Но се отказах от студентската читалня и почнах да се обличам. А те като ме видяха разбраха всичко. Значи обличам се с балтона, след туй лягам и се завивам с юргана, с одеало и чета.
И дойдоха там, чукаха и викат: „Казахме на
студентите
, тримата
студенти
, съгласни са да учите при тях на топло".
Рекох: „Ами добре". При тях се съблякох по фланелка, по потник, но не може да се учи. Те не могат да се въздържат, говорят, приказват, а аз искам да се съсредоточавам страхотно, а иначе в моята стаичка имаше коридор и не ги чувах, даже и да се смеят нещо да говорят. И отказах се. В стаичката съм пак.
към текста >>
Рекох, то най-добрите условия за мене са
студа
и тишината.
При тях се съблякох по фланелка, по потник, но не може да се учи. Те не могат да се въздържат, говорят, приказват, а аз искам да се съсредоточавам страхотно, а иначе в моята стаичка имаше коридор и не ги чувах, даже и да се смеят нещо да говорят. И отказах се. В стаичката съм пак. Но когато да се откажа, казах им, че много е топло, домързява ме един вид, то бе вярно, че така ми се отразяваше.
Рекох, то най-добрите условия за мене са
студа
и тишината.
Казвам, тогава нямаше химикалки, да ми дадат една тяхна перодръжка и мастилница и това реши първи изпит. Те казаха: „И линия". Рекох: „Защо линия? " „Ами защото по този предмет обезателно се дава задача: Погасяване на държавен заем, нали на периоди". Рекох: „Този въпрос развий ли се, получаваш ли три?
към текста >>
Като дойде доцента аз си отговорих отлично, но той не ни пуща, щото първия
студент
закъса с някакъв въпрос и като аз отговорих отлично той каза: „С „да" или „не" да ми отговорите на въпроса, който той не можа да реши".
Станах, това Учителят ми го внушава, станах, отидох, извадих си книгата, прочетох моите три въпроса и ги запомних и отивам и си прибирам в чантата книгата, а оня се прави на ударен, че гледа в другата посока, прислужника. И цялата история бе такава, че никой не ахна. Всичко се спотайва и мълчи. И доцента си дойде. Разбрах, че това всичко е под диктовка на Учителя.
Като дойде доцента аз си отговорих отлично, но той не ни пуща, щото първия
студент
закъса с някакъв въпрос и като аз отговорих отлично той каза: „С „да" или „не" да ми отговорите на въпроса, който той не можа да реши".
И аз се чудя какво да кажа и викам „да", щото не го знам. И викам „да". И той: „Отлично" и се заинтересова за мене и разбра, че имам десет изпита и след туй ме намери и каза: „Ако закъсате с някой изпит, потърсете доцент еди кой си, вземете си бележка, ще ме намерите и тогава ще направим всичко възможно този, който вие е скъсал да ви оправим, стига да е един изпит". И сега това бе втория случай, това беше втория случай. Третият случай, Предпоследния изпит бе труден, намерих се с един като мене по-възрастен от другите и бе от провинцията и накрая ходехме из Варна насам и на другия ден имам изпит при един руснак, преподавател над 60 години.
към текста >>
А преди туй и веднага за мигове ми изпъкна един случай, когато бях в Свободния университет и се явявам при Тодор Стоянов, който беше много строг и при него преди мене се явява един
студент
, още преди като му идва вече реда вместо да чака да го запита нещо, той си отива, става от скамейката, щото не знае и отива да си вземе чантата и си тръгва.
Каже ли: „Ну колега всичко я казал, вий нищо не казали да знаете, че двойката не мърда, И сега явявам се аз - чат-пат знаех по нещичко така съм запомнил от по-рано, щото бях го чел него, но не всичко. А той, разбира се, се държи повечко да му се каже и ме допълва. На всеки въпрос ме допълва и накрая вика: „Ну колега, всичко я казал, въй нищо не казали" Аз му казвам: „Как не съм казал. Аз казах повечето, г-н професоре! " И го гледам как позеленя.
А преди туй и веднага за мигове ми изпъкна един случай, когато бях в Свободния университет и се явявам при Тодор Стоянов, който беше много строг и при него преди мене се явява един
студент
, още преди като му идва вече реда вместо да чака да го запита нещо, той си отива, става от скамейката, щото не знае и отива да си вземе чантата и си тръгва.
И оня Стоянов бъдещия министър на финансите след 9.IX.1944 г. като се развика: „Хулиган, не знам какво вика. Как може така, без да ми се обадиш да си тръгнеш! " И аз сега знаете ли как постъпих? За миг ми изпъкна Учителят от къде ли ги знае тия работи?
към текста >>
А той
студентът
е поручик, значи мобилизиран, когото изпитват и той е скъсан и той по-закъсал от мене даже.
И по едно време чувам вътре разправия, глъчка и аз отварям вратата и влизам. Той казва: „Защо влизате? Аз не съм ви разрешил да влизате". Рекох: „Вие не сте ми разрешили, но ето втори случай, значи и двамата не сме изкарали при туй положение. Аз не мога да не вляза".
А той
студентът
е поручик, значи мобилизиран, когото изпитват и той е скъсан и той по-закъсал от мене даже.
А вечерта преди изпита ходихме, потуляхме си с поручика, станахме приятели, защото сме с една съдба, нали. Ама още пред деня отидохме и казахме положението си на секретаря. Вече всички се шашнали, че аз се явявам на десети изпит и като отивам там казах и на доцента. А доцента отива при секретаря и почват да действуват, може ли той да се яви на десет изпита и то на последна сесия. А те не му казали, че има още една сесия и то последна сесия, казват му: „Не бива при това да му пропадне цялото следване".
към текста >>
77.
8. КЪСИТЕ ГАЩЕТА
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
8. КЪСИТЕ ГАЩЕТА Като
студент
1936 г.
8. КЪСИТЕ ГАЩЕТА Като
студент
1936 г.
въобще живеех в едно семейство близо до гората и не им помня имената, но се познавах с един младеж на средна възраст, казваше се Игнат, който беше едър и мускулест, силен, така и хоби му беше да ходи гол до кръста и въобще само по гащета така, къси гащета. Но един ден понеже сестрите се оплакали, че Игнат ходи полугол, тогава не беше прието така да се ходи разголен на публични места и Учителят го свива като му казал: „Ти да не смяташ, че си много силен". Така строго му го казал, че Игнат се разтрепери от страх. А действително е много силен. Но самия Игнат ми го разказа.
към текста >>
78.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Тогава един мой
състудент
семинарист подхвърли нарочно на Ефтимий и останалите, че аз съм вегетарианец и пия само боза на именния му ден с цел да покажа, колко не уважавам именника и да даде повод на Ефтимий да каже нещо срещу мен.
" Но аз карах там към две години, отвързах се от въжето и побягнах. Останах със средно образование, Ведньж на един имен ден на Ефтимий беше поканил свои велможи, познати, приятели на една голяма софра с печени агнета, вина, мезета, баклави и още други лакомства. Аз бях поканен там, за да му пея, понеже имах хубав глас и той ме оценяваше заради него и бе ме поставил на стол, точно срещу него. Всички ядяха и пиеха, а аз се черпех само с боза и ядях баклава, защото бях вегетарианец и нито пиех, нито пушех. Нарушавал съм понякога само дребни работи във вегетарианството.
Тогава един мой
състудент
семинарист подхвърли нарочно на Ефтимий и останалите, че аз съм вегетарианец и пия само боза на именния му ден с цел да покажа, колко не уважавам именника и да даде повод на Ефтимий да каже нещо срещу мен.
Но Ефтимий се обърна към него и останалите и каза: „Виждате ли го този? Това е бъдещият поп Богомил? " Аз целият изтръпнах и смятах, че ще се разяри буря чрез Ефтимий и останалите на масата. Но пирът беше в разгара си, те ядяха и пиеха и само ми се усмихнаха като приеха думите на Ефтимий като една шега. Но искам да свържа този случай с нещо, което Учителят много по-късно ми разкри, че аз през време на Богомилите в едно от своите прераждания съм бил с Учителя.
към текста >>
79.
2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО В младите си години като
студент
в духовната семинария в гр.
2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО В младите си години като
студент
в духовната семинария в гр.
Пловдив бях любимец на преподавателите си. Имах хубав глас, пеех много хубаво, бях едър, мъжествен и с осанка. Аз бях любимец и на архимандрит Ефтимий. Аз по това време четях беседите на Учителя и няколко пъти бях Го слушал лично на беседа. Поповете тогава узнаха, а това не можеше да се скрие тогава и ме наклеветиха пред него.
към текста >>
Отидох да го видя, аз бях
студент
.
Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше.
Отидох да го видя, аз бях
студент
.
Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който го насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривия стълб православието.
към текста >>
80.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и
студентите
се разпускат до есента на 1922 г.
където е приета резолюция за обявяване на селска диктатура от земеделското правителство. По повод въвеждането на новата правописна реформа и премахването на „е двойно" академичното представителство протестира. Освен това академичният съвет през май 1922 г. е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета. На 3 март 1922 г.
на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и
студентите
се разпускат до есента на 1922 г.
Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение. Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г. гостите на събора се разотиват по своите места. Част от гостите на събора остават в устроеният лагер-палатки в лозето.
към текста >>
81.
1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Там като келнер и
студент
работеше бъдещият професор Янко Тодоров.
гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха. След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница. Там имаше идеен вегетариански живот.
Там като келнер и
студент
работеше бъдещият професор Янко Тодоров.
Там чувах за дъновистите по някога с хумор. Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите. Тогава бях в прогимназията. Там идваха Олга Славчева, Ризова, които работеха във вегетарианската консервна работилница - чистеха зарзават. Чувах техните разговори.
към текста >>
82.
4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Аз искрено изтръпнах, обхвана ме
студ
.
Жени се, но бракът й не вървя. Остана с две деца. Веднъж вървя с децата. Учителят се зададе, спря ме и ме запита: „Майка ти жива ли е? Ти идваш по линията на майка си".
Аз искрено изтръпнах, обхвана ме
студ
.
Аз имах голяма почит към баща си. Той държеше идейната страна на живота - бе вегетарианец със сърдечно, външно отношение към хората, с една широта, която много ме пълнеше с доволство. Уважавах го, обичах го. Майка ми бе един провинциален тип, къщата й бе подредена, беше по-ограничена, но морала й бе здрав и устойчив. Тя не лъжеше, докато баща ми може да излъже.
към текста >>
83.
3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Там бяха
студенти
и Жоро му написа писмо.
Уроци съм вземала и по пиано при Мария Тодорова, другарката на Борис Николов и Ирина Кисьова, но то беше много кратко време, защото аз нямах пиано. Упражнявах се в салона, там имаше пиано. Но поради това, че нямаше условия зарязах пианото. Но после, когато се омъжих вече Жоро, съпругът ми казваше: „Цитра трябва да имаш". Тогава негов приятел Митко Кочев беше в Австрия в Грац.
Там бяха
студенти
и Жоро му написа писмо.
Ние бяхме постоянно заедно с Димитър Кочев, бяхме приятели. И той ми изпрати една разкошна цитра в кутия. Имам сега цитра моя, но седи, спи, не свири. Имам ли някои опитности от онова време, когато съм била ученичка, с Учителя? Как да нямам.
към текста >>
84.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
„
Студена
" на втория етаж в една голяма къща.
Имали сме една котка, която дълги години ни е изпращала и е мяукала и най-сетне се е качила на покрива да ни изпрати. Това е за Гюмюрджина. Как сме пътували и как сме отишли до Кюстендил не помня, но там сме били до 1924 г. От Кюстендил имам много повече спомени. Живеехме близо до гарата на ул.
„
Студена
" на втория етаж в една голяма къща.
Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка. Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки. Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха. Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата. И така ми мина раната.
към текста >>
„
Студена
" се задава един файтон и спря точно пред нашата врата.
- Къде, тука ли ще дойдете? " „Тука ще дойдем. Тук едната стая ще бъде за нас." В неделя сутринта баща ми отиде на венчавка. Ние останахме да чакаме. Към обед по ул.
„
Студена
" се задава един файтон и спря точно пред нашата врата.
А ние се наредихме едно до друго като аптекарски шишета - Сашка, Линчето, Славчо, Милка и аз накрая. От файтона слиза една хубава дама с голяма шапка на главата Хубава беше, но като поглежда извика: „Но, Гошо, та тези твои деца ли са и петте? Ти нали каза, че са три? " Ние се смяхме и така бяхме хубави наредени, че тя не се стърпя и почна да ни милва. Но те си влязоха в определената им стая и тя беше вече втората ни майка, но те моите големите не й викаха майко.
към текста >>
85.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
С цветни филми го снабдяваше Димитър Кочев, който беше
студент
по химия в Австрия.
Той имаше мотор, който караше много умело, с голямо самообладание и самоувереност. Често сме ходили с мотора с големия ми син като бебе на коляното ми и и към Изгрева, и към Рила. Той също беше голям скиор. Спускаше се по най-стръмните шанци и взимаше участие в състезания. Всичко в него беше изработено и разумно.
С цветни филми го снабдяваше Димитър Кочев, който беше
студент
по химия в Австрия.
Има много цветни снимки с Учителя и от братския живот. Жорж беше също лектор по фотография във ВИВ, при което е направил 20 курса с по 25 - 30 души в курс за фотолюбители. Издаде един фотографски любителски практически учебник, който ползваха курсистите. Той ползваше английски и руски език и преведе и издаде една книга „Зовът на Малайските джунгли". Преведе също от английски книгата „Спомени от бъдещето" от фон Деникен.
към текста >>
86.
1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА
,
Жеко Вълканов
,
ТОМ 6
Първото стъпало минах, на второто като стъпих ми стана
студено
на краката, на третото стъпало водата ми дойде до кръста.
На другия ден сутринта реших да потърся ножчето си. Майка ми отиде на една сватба, а дядо лежеше край огнището. Тогава нямаше електрически печки както сега. В огнището горяха дърва и дядо спеше край огнището на топло. Отворих дупката, в която се слизаше с три стъпала.
Първото стъпало минах, на второто като стъпих ми стана
студено
на краката, на третото стъпало водата ми дойде до кръста.
Като се стопил снега в дупката се просмукала вода около половин метър пък може и повече да е била. Ако викам, дядо ще ме бие, ще каже какво търся там, да изляза не мога. В това време гледам дядо поп идва срещу мене, хвана ме за ръката и ме измъкна. (Мисля си - дядо поп - расото му не е черно, но бяло. Забравил е да си облече расото и е останал по риза.) И тъй значи, хвана ме и ме извади от водата.
към текста >>
87.
1. С КРОСНО НА СЪБОР
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
През това време имаше дъжд, сняг,
студ
и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата.
През това време имаше дъжд, сняг,
студ
и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага. През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
към текста >>
88.
ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО
,
Иван Сечанов
,
ТОМ 6
Причината, която ме накара да изляза на палатка беше, че ми бяха дошли четирима души приятели
студенти
, на които отстъпих стаята си.
При един разговор с Учителя Той ми каза, че аз идвам от Индия, че там съм бил като факир и някой ме е убил, поради което тук съм се преродил. Самият ми вид бе като на индус. Бях черноок, мургав, слаб, подвижен и дребен. Аз имах квартира до Бертоли, до линията в една барака. Но за известно време си бях построил палатка до къщата на сестра Балтова, която се намираше близо до големия салон, в който Учителят изнасяше беседите си.
Причината, която ме накара да изляза на палатка беше, че ми бяха дошли четирима души приятели
студенти
, на които отстъпих стаята си.
Това беше месец май 1936 г. Това излизане на палатка ми даде възможност да бъда очевидец на побоя, който нанесоха на Учителя. Понеже се занимавам с гъбарство бях ходил много през деня по Витоша и бях се уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, то, затова легнах да почина в палатката. Бях дори задрямал. По едно време чувам силни викове на жени.
към текста >>
Това го научих от мой личен приятел и
студент
Кочо Овчаров, който после избяга в Америка по политически причини.
Та Неговата собствена кръв течеше по белия My костюм. Ex, имаше и малко кръв от ръката на побойника. Първоначално мислих, че това са обикновени побойници и хулигани. Но по-късно разбрах, че това са наемни убийци. Целта е била Учителят да бъде ликвидиран.
Това го научих от мой личен приятел и
студент
Кочо Овчаров, който после избяга в Америка по политически причини.
Кочо Овчаров, който ме предупреди, работеше в цензурата по печата. Той ми каза: „Тебе те смятат, че си поставен с тази палатка на пост пред сградата, гдето живее Дънов, за да следиш какви хора отиват при Него. Махни се от тука, защото могат да те ликвидират цанковистите". От него разбрах, че побойниците са изпратени от Александър Цанков. Предупреди ме да се махна от палатката, която съм построил, защото ме смятат за дъновист поставен за охрана на г-н Дънов.
към текста >>
89.
1. СТУДЕНТЪТ ЦИГУЛАР В САЩ
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
СТУДЕНТЪТ
ЦИГУЛАР В САЩ Един ден в 1922 година при мене дойде старият Старазогорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: „Г-жа, вие сте били последователка на Петър Дънов.
РАЙНА КАНАЗИРЕВА 1.
СТУДЕНТЪТ
ЦИГУЛАР В САЩ Един ден в 1922 година при мене дойде старият Старазогорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: „Г-жа, вие сте били последователка на Петър Дънов.
Вярно ли е? " „Да, казах, съм." Той каза: „Аз Го познавам добре, с Него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него? " „Моето мнение, рече той, не е особено добро". Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: „Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него?
към текста >>
" „Да, казах, съм." Той каза: „Аз Го познавам добре, с Него бяхме заедно
студенти
в Америка.
РАЙНА КАНАЗИРЕВА 1. СТУДЕНТЪТ ЦИГУЛАР В САЩ Един ден в 1922 година при мене дойде старият Старазогорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: „Г-жа, вие сте били последователка на Петър Дънов. Вярно ли е?
" „Да, казах, съм." Той каза: „Аз Го познавам добре, с Него бяхме заедно
студенти
в Америка.
Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него? " „Моето мнение, рече той, не е особено добро". Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: „Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение." „Нищо подобно, г-жа, той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не Го харесвах. Той, г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
към текста >>
Той, г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички
студенти
млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
" „Да, казах, съм." Той каза: „Аз Го познавам добре, с Него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него? " „Моето мнение, рече той, не е особено добро". Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: „Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение." „Нищо подобно, г-жа, той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не Го харесвах.
Той, г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички
студенти
млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
А знаете ли, г-жа, какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка? Това значи, че Той можеше да стане не милионер, а милиардер, а Той беше беден. Освен това Той свиреше чудесно на цигулка. А знаете ли, какво значеше в Америка преди 60 години това? Това значеше, че Той можеше да стане един от най-богатите хора в Америка.
към текста >>
90.
2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ
СТУДЕНТ
„Друг спомен за Него: често групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове.
2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ
СТУДЕНТ
„Друг спомен за Него: често групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове.
Студентите обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около Него и когато сядахме на почивка всички около Него, Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем Него. И Той увлекателно почваше да говори за красотата на природата и необятността на Вселената, за величието на Бога. „Погледнете, казваше, звездното небе, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност. Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас. Кой поддържа тая красота, тая любов?
към текста >>
Студентите
обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около Него и когато сядахме на почивка всички около Него, Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем Него.
2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ „Друг спомен за Него: често групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове.
Студентите
обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около Него и когато сядахме на почивка всички около Него, Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем Него.
И Той увлекателно почваше да говори за красотата на природата и необятността на Вселената, за величието на Бога. „Погледнете, казваше, звездното небе, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност. Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас. Кой поддържа тая красота, тая любов? " Слушахме с мълчание и сякаш забравяхме себе си, потопени в един по- красив свят.
към текста >>
91.
2. МЕКИЦИ НА РИЛА
,
Русава Стойчева
,
ТОМ 6
Нали на Рила е
студено
.
и успяхме живи и здрави да се приберем в Ямбол. Там продължихме нашия живот по старому. Както казах по-рано баща ми се занимаваше с градинарство. На Рила прекарахме съвсем скромно. Майка ми ставаше сутрин още в четири часа, а може би е замесвала тестото още от вечерта.
Нали на Рила е
студено
.
Тя замесваше тестото, после го затопляше в казан, завиваше го с одеала, за да може да втаса. Вече твърде смътно си спомням всичко това, нали съм била тогава още все пак дете, а и това беше толкова отдавна. Но зная, че сутрин отиваха на молитва и на изгрев, после играеха гимнастическите упражнения и чак след това, когато даваха горещата вода, тогава ние правехме и продавахме мекици. Така бяха доволни всички, особено чужденците. Вероятно, когато баща ми е ходил при Учителя, там е разговарял за това как ще бъде реализирана тази идея - да се правят мекици на Рила, това не беше лесна работа.
към текста >>
92.
7. ПРИПАДЪЦИ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Учителят го облегна на коляното си, погали челцето му и каза: „Момче, ти си
студент
" - по това време
студентите
носеха червени фуражки.
Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха. Тогава веднага заведох малкия при Учителя. Той ни прие много сърдечно и аз му разправих съня, по повод на който бяхме дошли в София на Изгрева. Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с червената си шапка на главата. Учителят му махна с ръка и той веднага отиде при него.
Учителят го облегна на коляното си, погали челцето му и каза: „Момче, ти си
студент
" - по това време
студентите
носеха червени фуражки.
Наски си повдигна главичката, погледна Учителя му каза: „Учителю, аз не съм студен, не съм топъл, аз съм ученик на Христа". Учителят се смя много от сърце. „Хайде, момче, ти ще растеш, ще слушаш и ще станеш ученик на Христа, за да бъдеш здрав". Аз попитах Учителя какво лекарство да му дам. Той ми каза, да му давам керевиз по начина, по който той може да го приеме-възприема.
към текста >>
Наски си повдигна главичката, погледна Учителя му каза: „Учителю, аз не съм
студен
, не съм топъл, аз съм ученик на Христа".
Тогава веднага заведох малкия при Учителя. Той ни прие много сърдечно и аз му разправих съня, по повод на който бяхме дошли в София на Изгрева. Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с червената си шапка на главата. Учителят му махна с ръка и той веднага отиде при него. Учителят го облегна на коляното си, погали челцето му и каза: „Момче, ти си студент" - по това време студентите носеха червени фуражки.
Наски си повдигна главичката, погледна Учителя му каза: „Учителю, аз не съм
студен
, не съм топъл, аз съм ученик на Христа".
Учителят се смя много от сърце. „Хайде, момче, ти ще растеш, ще слушаш и ще станеш ученик на Христа, за да бъдеш здрав". Аз попитах Учителя какво лекарство да му дам. Той ми каза, да му давам керевиз по начина, по който той може да го приеме-възприема. Като се върнахме в Стара Загора, опитах се, по какъвто и начин да дам в най-малкото количество керевиз на детето, но то не го възприе.
към текста >>
93.
5. РОДОВАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Тия неща съм чувала лично от него понеже като
студентка
живях известно време при него в София, където той се беше преместил.
Писал е и има негови произведения, които не са на някакво високо ниво. Бил е директор на Горнооряховската гимназия и като такъв е покровителствувал много комунисти и анархисти, които били гонени поради убежденията им и не са искали да ги приемат за ученици. Като общественик бил много уважаван от района си и веднага след 9.IX.1944 г. влиза в Отечествения фронт, в който влизат всички партии. Бива избран за кмет на Лясковец понеже хората много го уважавали.
Тия неща съм чувала лично от него понеже като
студентка
живях известно време при него в София, където той се беше преместил.
Понеже след 9.IX.1944 г. се явили много банди и примерно са прибирали мъжа на някоя жена, някакъв богаташ, за да искат откуп от нея, той се опитал да се противопостави и спре такива случаи и като виждал, че не може да се пребори, а хората са го уважавали, той подал оставка като кмет, защото не искал да се излага и да го считат за съучастник. Щом подава оставка го изпращат на лагер в Белена. Той е възрастен вече, но е бил оптимист и не се отчайвал. И в Белене той пак не се отказвал от обществена дейност - организирал ги, лекувал ги.
към текста >>
Тя беше
студентка
по медицина и живееше у тях под наем.
Трите му деца бяха вегетарианци. Впоследствие леля ми се оттегли. Като стана вегетарианец той прие много неща от идеите по начин, по който той си разбира и често като възрастен, когато беше на легло и идваше някой гост, той казваше: „Аз съм дъновист". Изобщо правеше такива изявления. Той просто искаше да ни каже това, понеже общуваше не само с мене, но и дъщерята на Добри Ганев от Айтос - Руми.
Тя беше
студентка
по медицина и живееше у тях под наем.
Той много я обичаше и общуваше с нея. Тя знаеше всичко за него и той също я познаваше. Изобщо той беше много широк човек, много уважаван много човечен и това, което ми е казвал, а той ми даваше много съвети и наставления и аз съм го слушала с внимание и много го харесвах заради разсъжденията му и съм му казвала дори: „Дядо, ако срещна такъв човек като тебе бих се омъжила за него! " Той ми казваше: „Когато човек живее за себе си и мисли само за себе си и търси лично щастие, винаги има възможност да бъде нещастен. Колкото повече разширява сърцето си и живее за другите, толкова по-богато ще бъде сърцето му и той няма да бъде нещастен, няма да бъде нещастник".
към текста >>
94.
2. БОЛНОТО УХО
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Като го берях вече на есен, а аз съм на другия край на Елховското шосе, виждам заминава една жена с увито момиче с шалове и духа един
студен
вятър.
И пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко, цръкнала ми онази там малко млекце от нейното дете на Гошовата булка и като го сложих на ухото си, също като Симоновата проказа изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи на вас може да е лъжа, на мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло. Вече съм на 83 години. И като ми мина тая работа аз се прибрах на село и сях памук.
Като го берях вече на есен, а аз съм на другия край на Елховското шосе, виждам заминава една жена с увито момиче с шалове и духа един
студен
вятър.
Аз не можах да ги питам, щото бях надалеч, на страна, от другата страна и когато отивах вече към шосето те се връщат и аз ги питам:" Къде ходихте? Защо се връщате бързо? " „Ами Стойка я боли ухото, майката разказва. - И ходихме да търсим фелдшер, обаче няма и се връщаме и какво ще правим, не може да спи вечер". И аз веднага се спрях.
към текста >>
95.
4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
А пък аз нещо страдах от стомах, защото бях пила
студена
вода и ми се
простуди
стомаха и не мога да се храня.
Това беше през 1941 г. След това на другата година се гласим да отиваме на събор, обаче ще отиваме на екскурзия на Мусала, на Рила през Рилската пустиня, че тогава ще отидем на събора. И както и да е с моите двама синове бяхме на екскурзията, малкия го изпратих с един брат в София и на екскурзията бяхме 18 души, от които ръководителя на Стара Загора брат Панайот Ковачев, кака Райна Каназирева и възрастните, а другите вече бяха пак същите - Танка и Райчо, Георги и Славка, Минка Петкова, брат Слави. Тръгнахме вече и от Гълъбово имаше младежи, едно братско семейство и тръгнахме 18 души. Отидохме, то вече нали вървим из пътя, така голяма компания, бе много весело, много хубаво, пеем, хубаво ни беше.
А пък аз нещо страдах от стомах, защото бях пила
студена
вода и ми се
простуди
стомаха и не мога да се храня.
С товачка-оновачка прекарвах, но домат, краставица, такива работи не можех да хапна, ама удържах се из пътя, кандърдисаха ме да отида и аз отидох. И като отидохме на Мусала, нашия брат Игнат Котаров от Стара Загора, той беше на метеорологичната станция и като разбрал, че ние ще отидем беше се приготвил. Като омесил един голям хляб, опекъл го на жарта, пък то купонната система тогава беше, беше 1942 г. Като сварил една тенджера фасул, ама грамадна и като ни видя зарадва се, сложи трапезата, а аз пия кафенце, туй-онуй, то не кафе, ами от ръж кафе, там пия само топла вода. Ама като видях това изобилие, викам: Ще се наям, пък каквото ще да става.
към текста >>
96.
5. НЕВЕЖЕСТВОТО
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Влизам в салона, пълен е и гледам няколко души музиканти, певици, композитори, седят и разговарят и говореха върху музиката за песента „
Студен
си ти!
5. НЕВЕЖЕСТВОТО Бяхме на събор.
Влизам в салона, пълен е и гледам няколко души музиканти, певици, композитори, седят и разговарят и говореха върху музиката за песента „
Студен
си ти!
" И говориха върху нея и след това една сестра каза на Учителя защо са такива думите „студен, а пък всичко дава? " И Учителят обясни там и след това каза: „Рекох, съвременната музика е още в своите пеленки". И тия завършили в чужбина, толкова културни хора, казаха „Учителю, колко много има да учим още." Пък аз си помислих: Ако тия хора имат да учат, а пък аз къде съм, такава невежа съм. И Учителят се обърна така на дясната страна към мене и каза: „Рекох, и невежеството някога си е на място! " Отговори ми на мисълта.
към текста >>
" И говориха върху нея и след това една сестра каза на Учителя защо са такива думите „
студен
, а пък всичко дава?
5. НЕВЕЖЕСТВОТО Бяхме на събор. Влизам в салона, пълен е и гледам няколко души музиканти, певици, композитори, седят и разговарят и говореха върху музиката за песента „Студен си ти!
" И говориха върху нея и след това една сестра каза на Учителя защо са такива думите „
студен
, а пък всичко дава?
" И Учителят обясни там и след това каза: „Рекох, съвременната музика е още в своите пеленки". И тия завършили в чужбина, толкова културни хора, казаха „Учителю, колко много има да учим още." Пък аз си помислих: Ако тия хора имат да учат, а пък аз къде съм, такава невежа съм. И Учителят се обърна така на дясната страна към мене и каза: „Рекох, и невежеството някога си е на място! " Отговори ми на мисълта. И каза една приказка: „Веднъж един турчин продавал фесове и като отишъл до една гора, седнал под едно дърво.
към текста >>
97.
7. СБОГУВАНЕ
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
А то беше такава поледица, такова
студено
време.
Пристига мъжът ми и казва, че вземал лимони и утре да отида аз да ги занеса, защото той нямал път към София. В това време идва една сестра с телеграма и казва: „Вижте, един брат ми пише телеграма, такова е съдържанието и: „Който иска да види Учителя, да дойде! " Само толкоз. Нито, че си е заминал Учителят, нито нищо. Само който иска да види Учителя, да дойде, И ние, нали вече си казахме, сутринта, който ще отива, на гарата ще се чакаме.
А то беше такава поледица, такова
студено
време.
И сутринта тръгнахме и вземахме файтон, защото не се върви. И отидох аз на гарата и гледам една сестра Минка, тя взима билет и аз й давам 50 лв.: „Минке, вземи ми билет". Качихме се, цял ден пътувахме с тоя влак. В купето, в което пътувахме се говори много лошо за Учителя. Те не знаят още, че е починал Учителят.
към текста >>
Той ще възкръсне, защо са Го турили на тоя
студ
тука?
И беше много сърцераздирателно. Идваха еврейски равини, идваха почти всички евангелистки пастири, идваха всички духовници да Му се покланят, само там нашите свещеници не дойдоха. Те го бяха отлъчили" от църквата преди десетилетия. Ама аз като Го видях положен на легло, помислих: Нашите хора са луди, що са Го турили в тоя салон. Той, Учителят няма никъде нещо изкривено, лежи като светия.
Той ще възкръсне, защо са Го турили на тоя
студ
тука?
И след това вече, когато дойдоха да свирят в неделя сутринта дойде и брат Асен с арфата, там бе сестра Мария Златева, а Катя Грива пееше и като свириха три ябълки паднаха от фруктиерата, която беше на масата до краката на Учителя. Имаше една маса с жито и една маса с ябълки. И една наша сестра от Ямбол - ясновидка, казваше се Ефтимия Бъчварова, възрастна стара жена, тя видяла, че от устата на Учителя излязла някаква струя и духнала трите ябълки и те милите си казали: „Учителят пак ни черпи". Защото винаги ги черпел. Свириха много хубаво, беше много тържествено, сърцераздирателно.
към текста >>
Те бяха заскрежени,
студено
беше, много
студено
, а те се качваха там да снимат журналистите.
Имаше една маса с жито и една маса с ябълки. И една наша сестра от Ямбол - ясновидка, казваше се Ефтимия Бъчварова, възрастна стара жена, тя видяла, че от устата на Учителя излязла някаква струя и духнала трите ябълки и те милите си казали: „Учителят пак ни черпи". Защото винаги ги черпел. Свириха много хубаво, беше много тържествено, сърцераздирателно. Когато изнесоха Учителя, то ръководителите Го изнесоха и гледам хора по дърветата.
Те бяха заскрежени,
студено
беше, много
студено
, а те се качваха там да снимат журналистите.
Та не знам от наши ли бяха, чужди ли бяха, не ги знам какви бяха, важно е, че се катереха по боровете да правят снимки. И тогава слънцето се показа през тоя такъв мразовит, студен ден и всичко бе заскрежено. И облачно беше така. Слънцето се показа. И нататък вече те го поставиха в гроба и го засипаха c пръст.
към текста >>
И тогава слънцето се показа през тоя такъв мразовит,
студен
ден и всичко бе заскрежено.
Защото винаги ги черпел. Свириха много хубаво, беше много тържествено, сърцераздирателно. Когато изнесоха Учителя, то ръководителите Го изнесоха и гледам хора по дърветата. Те бяха заскрежени, студено беше, много студено, а те се качваха там да снимат журналистите. Та не знам от наши ли бяха, чужди ли бяха, не ги знам какви бяха, важно е, че се катереха по боровете да правят снимки.
И тогава слънцето се показа през тоя такъв мразовит,
студен
ден и всичко бе заскрежено.
И облачно беше така. Слънцето се показа. И нататък вече те го поставиха в гроба и го засипаха c пръст.
към текста >>
98.
9. ЗАЩИТАТА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Той разказва така: Като
студент
с още един брат, не го познавам другия кой е, отиват да си заверят семестъра и пътували във влака.
9. ЗАЩИТАТА Има един случай. Така както съм го чула от брат Петър Камбуров, който беше гимназиален учител от Казанлък. Това е синът на Стефан Камбуров.
Той разказва така: Като
студент
с още един брат, не го познавам другия кой е, отиват да си заверят семестъра и пътували във влака.
А нашите хора тогава бяха с дълги коси до ушите така наравно, както сега ходят мъжете с дълги коси като жени. Всички им се подигравали, говорели против Учителя лошо, а те си мълчат, кротуват си и двамата, какво да правят. А седял един полковник в купето и като слушал да говорят против Учителя като сключил и казал: „Хей сега отварям прозореца и който говори против г-н Дънов, изхвърлям го навън! " Те всички тогава в купето млъкнали и той казал: „Г-да, елате да ви разкажа какво е г-н Дънов. Моето семейство, жена ми и аз имаме само една единствена дъщеря.
към текста >>
99.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Зимата била
студена
, мразовита.
Майка ми била отслабнала, но после се оправила и аз съм се родила дребна, но здрава. Иначе като малка съм боледувала и те много се страхували за мене. Баща ми известно време вземал стока от разни евреи, по няколко топа и продавал като амбулантен търговец на консигнация. След продажбата на стоката връщал парите като печалбата оставала за него. Аз съм се родила на 14.11.1922 г.
Зимата била
студена
, мразовита.
Ледът сковал река Дунав и тя замръзнала, това разказваше майка ми. Баща ми постепенно започнал да излиза на пазар с малко стока и така да се съвзема материално. Както казах първоначално родителите ми са живели в къщата на свако Тодор Ковачев, но за някакви дребни работи баща ми се бил ядосал на него и тогава решил да си купи една къща в един краен квартал на другия край на града. Да не е близо до свако. Намерил една малка къща в добруджанския квартал, която купил на изплащане.
към текста >>
100.
2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много
студено
.
И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе".
Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много
студено
.
Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми. Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете. Голяма група, заедно с тия, които ни изпращаха.
към текста >>
НАГОРЕ