НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
17
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
17
:
149
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
232. Къде е Божията воля и къде е човешката воля
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Тази вечер е много
студено
!
232. КЪДЕ Е БОЖИЯТА ВОЛЯ И КЪДЕ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ Почука се и на вратата се показа Елен*. [*Елен е стенографката Елена Андреева] - Любо - започна тя любовно - „Каза ми се”, да ти донеса тези подпалки и дръвца - утре лесно да си подпалиш печката.
Тази вечер е много
студено
!
Христов се намуси, и тъкмо да я изгони както тази сутрин, погледна Андрей и си промени решението. Но пак със сърдит глас, каза: - Добре - и посочи с пръст площадката, да ги остави на нея. И тя беше очаквала да я изгони, както от няколко дни все я гонеше. Зарадва се, че не я изгони, затова любовно му каза: - Ще се разпилеят, прибери ги вътре, може и някой да ги вземе. Много е студено!
към текста >>
Много е
студено
!
Тази вечер е много студено! Христов се намуси, и тъкмо да я изгони както тази сутрин, погледна Андрей и си промени решението. Но пак със сърдит глас, каза: - Добре - и посочи с пръст площадката, да ги остави на нея. И тя беше очаквала да я изгони, както от няколко дни все я гонеше. Зарадва се, че не я изгони, затова любовно му каза: - Ще се разпилеят, прибери ги вътре, може и някой да ги вземе.
Много е
студено
!
- Щом мислиш така, завържи ги добре и остави, където ти казах! -Добре, добре Любо, веднага ще ги завържа!... - Но тя придоби кураж и предприе настъпление: - Приготвила съм раницата си за екскурзия. Да отидем утре на екскурзия. Не вземай нищо, аз всичко съм взела.
към текста >>
2.
234 Класовата борба как ще се разреши
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Другарите ми от ученическата скамейка, сега
студенти
ги почувствах много далече от мене!
Кога овцете ще се освободят от овчаря? Вие работниците, които не сте мислили по тези и по още много въпроси, които възникват при управлението, сте в положението на овцете. Да се управляват тези средства за производство, за които мечтаете, да се управляват и оползотворяват тези капитали, се иска много знания и ум, а вие работниците нямате нито знания, нито ум! Но това не е важно, продължи какво стана като отиде във Варна? - Веднага се разочаровах!
Другарите ми от ученическата скамейка, сега
студенти
ги почувствах много далече от мене!
Бяхме вече съвсем различни, като че на училищните скамейки бяхме ликвидирали с нашето другарство! След първите студени срещи, повече не ги потърсих, престанах и да ги поздравявам. - А какво стана с Дакеолу и другите ти другари от махалата? - Някой от тях станаха комунисти, навлязоха в работническото движение, други станаха постоянни клиенти на затворите. За Дакеолу чувах, че станал цирков артист със световна известност.
към текста >>
След първите
студени
срещи, повече не ги потърсих, престанах и да ги поздравявам.
Да се управляват тези средства за производство, за които мечтаете, да се управляват и оползотворяват тези капитали, се иска много знания и ум, а вие работниците нямате нито знания, нито ум! Но това не е важно, продължи какво стана като отиде във Варна? - Веднага се разочаровах! Другарите ми от ученическата скамейка, сега студенти ги почувствах много далече от мене! Бяхме вече съвсем различни, като че на училищните скамейки бяхме ликвидирали с нашето другарство!
След първите
студени
срещи, повече не ги потърсих, престанах и да ги поздравявам.
- А какво стана с Дакеолу и другите ти другари от махалата? - Някой от тях станаха комунисти, навлязоха в работническото движение, други станаха постоянни клиенти на затворите. За Дакеолу чувах, че станал цирков артист със световна известност. Но това сега не е важно - каза Андрей по подражание на Христов, и продължи за живота си във Варна. Станах работник в една фабрика.
към текста >>
3.
236. Какъв е смисъла на живота
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Много е
студено
, буря има.
- Нито за една! По-добре утре станете рано и елате на екскурзия. - Къде? - На Витоша. - Това ми е невъзможно!
Много е
студено
, буря има.
Защо не отидете Вие? - Зная че има буря и тъкмо затова те пращам, и аз ще отида утре. И когато планината е най-страшна, тогава най-много дава! - Това, което искам да Ви говоря, няма никаква връзка с планината, бурята и даването. - Не мога да Ви приема, друг път елате.
към текста >>
4.
237. Гладът
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Този ден беше
студентски
празник.
Пак два дни не бях ял, но отидох на плажа, къпах се и играх на прескочи кобила с богати чехкини. Разделихме се, те отидоха в ресторанта на градината, а аз в къщи се прибрах с последни сили съвсем прегладнял. Следобеда и през нощта спах, на сутринта бях още погладен и имах много лошо настроение! Легнах си и реших да лежа, да не ставам докато умра! Ако има Бог, да намери начин да ми изпрати храна.
Този ден беше
студентски
празник.
Студентите бяха на разходка далече от града, хазяите ги нямаше, кухнята беше заключена, не можех нищо да си открадна както друг път правех. Имах един приятел студент, с когото станахме приятели, защото бях единствен, който можеше да го слуша да говори все за неговата симпатия - Ленчето. Този студент, когото наричаха Уруш понякога ми носеше хляб и ядене, но днес и той беше на екскурзия. Привечер толкова изгладнях, че ме хващаше лудост! И чувам, някой отвори уличната врата, после вратата на коридора и почна да се изкачва по стъпалата.
към текста >>
Студентите
бяха на разходка далече от града, хазяите ги нямаше, кухнята беше заключена, не можех нищо да си открадна както друг път правех.
Разделихме се, те отидоха в ресторанта на градината, а аз в къщи се прибрах с последни сили съвсем прегладнял. Следобеда и през нощта спах, на сутринта бях още погладен и имах много лошо настроение! Легнах си и реших да лежа, да не ставам докато умра! Ако има Бог, да намери начин да ми изпрати храна. Този ден беше студентски празник.
Студентите
бяха на разходка далече от града, хазяите ги нямаше, кухнята беше заключена, не можех нищо да си открадна както друг път правех.
Имах един приятел студент, с когото станахме приятели, защото бях единствен, който можеше да го слуша да говори все за неговата симпатия - Ленчето. Този студент, когото наричаха Уруш понякога ми носеше хляб и ядене, но днес и той беше на екскурзия. Привечер толкова изгладнях, че ме хващаше лудост! И чувам, някой отвори уличната врата, после вратата на коридора и почна да се изкачва по стъпалата. Почука на моята врата.
към текста >>
Имах един приятел
студент
, с когото станахме приятели, защото бях единствен, който можеше да го слуша да говори все за неговата симпатия - Ленчето.
Следобеда и през нощта спах, на сутринта бях още погладен и имах много лошо настроение! Легнах си и реших да лежа, да не ставам докато умра! Ако има Бог, да намери начин да ми изпрати храна. Този ден беше студентски празник. Студентите бяха на разходка далече от града, хазяите ги нямаше, кухнята беше заключена, не можех нищо да си открадна както друг път правех.
Имах един приятел
студент
, с когото станахме приятели, защото бях единствен, който можеше да го слуша да говори все за неговата симпатия - Ленчето.
Този студент, когото наричаха Уруш понякога ми носеше хляб и ядене, но днес и той беше на екскурзия. Привечер толкова изгладнях, че ме хващаше лудост! И чувам, някой отвори уличната врата, после вратата на коридора и почна да се изкачва по стъпалата. Почука на моята врата. Беше Уроша!
към текста >>
Този
студент
, когото наричаха Уруш понякога ми носеше хляб и ядене, но днес и той беше на екскурзия.
Легнах си и реших да лежа, да не ставам докато умра! Ако има Бог, да намери начин да ми изпрати храна. Този ден беше студентски празник. Студентите бяха на разходка далече от града, хазяите ги нямаше, кухнята беше заключена, не можех нищо да си открадна както друг път правех. Имах един приятел студент, с когото станахме приятели, защото бях единствен, който можеше да го слуша да говори все за неговата симпатия - Ленчето.
Този
студент
, когото наричаха Уруш понякога ми носеше хляб и ядене, но днес и той беше на екскурзия.
Привечер толкова изгладнях, че ме хващаше лудост! И чувам, някой отвори уличната врата, после вратата на коридора и почна да се изкачва по стъпалата. Почука на моята врата. Беше Уроша! С влизането заплака като дете, и да ми разказва как се скарал с Ленчето, затова се завърнал веднага във Варна и идва да ми разкаже.
към текста >>
5.
239. Плесницата и ръката на Бога
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Морската градина беше пълна със
студенти
, но никой не ме хвана, защото мразеха властта и стражарите!
Аз кипнах, не толкова, че ме заболя, колкото, че не ми обърна внимание и като беше гърбом към мене, хванах го с двете си ръце за хълбоците и го бутнах в езерото. Той цамбурна и се скри във водата. Помислих: „Удави се! ” Но той изплува, изтри си очите и почна да вади пистолета си. Хукнах да бягам към Търговската академия.
Морската градина беше пълна със
студенти
, но никой не ме хвана, защото мразеха властта и стражарите!
Тичах, без да се обръщам. Стигнах шосето за Евксиноград и тъкмо, когато се провирах през бодливата тел, изстреля се зад мен, последваха втори, трети... изстрели, куршумите пляскаха по шосето около мене. Стана страшно! Обърнах се и видях полицая съвсем на близо, беше се спрял, пълнеше пистолета си. Помислих: „Свършено е с мене!
към текста >>
Но скоро се отзовах пак на Евксиноградското шосе, от двете страни на което народ и
студенти
бяха се наредили като на колоездачно състезание.
Чух още изстрели. Но ето, че като из земята пред мене изскочи още един стражар! За щастие, не беше си извадил пистолета! Отново кривнах в друга улица. Чух зад себе си старшията на стражарите да издава заповед, да блокират квартала.
Но скоро се отзовах пак на Евксиноградското шосе, от двете страни на което народ и
студенти
бяха се наредили като на колоездачно състезание.
Ако не бяха хората, непременно щях да бъда застрелян! Всички полицаи тичаха след мене с пистолети в ръце и викаха: „Стой, стой, ще стреляме! ” - Но аз не спирах, тичах, но не знаех накъде да тичам! Тъкмо тогава, чух от един балкон на една двуетажна къща женски глас да ми вика на име. Погледнах, беше Катя - моя съученичка, която сега живееше във Варна.
към текста >>
6.
245. Студът на нощта го сграбчи от всички страни
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
СТУДЪТ
НА НОЩТА ГО СГРАБЧИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ Нощ - ясна, звездна, изцъклена от
студ
!
III. НОЩ HA БОРБА 245.
СТУДЪТ
НА НОЩТА ГО СГРАБЧИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ Нощ - ясна, звездна, изцъклена от
студ
!
Потайна злоба се разливаше в помръзналата тишина! Звездите, потънали в небесните бездни силно светеха, сякаш взираха се в мрака, както вечно бдящите очи на Бога - търсеха протегнати ръце за помощ. Тази сутрин снегът беше като новороден младенец: чист, свеж, пухкав, топъл, лъхаше младост, живот и на всички се усмихваше. Но след изминатия ден като един живот, той вече приличаше на старец, на коминочистач, покрит със сажди, прах и боклуци. По средата на шосето беше отъпкан, премазан от валяка на хиляди крака и колела.
към текста >>
Студът
на нощта, изведнъж го сграбчи от всички страни!
Но след изминатия ден като един живот, той вече приличаше на старец, на коминочистач, покрит със сажди, прах и боклуци. По средата на шосето беше отъпкан, премазан от валяка на хиляди крака и колела. Докато Андрей беше в колибата на Христов, той го импулсираше да живее и се бори с противоречията си. Прогонваше прокобните му мисли вън от него, които като се скитаха по улици, булеварди, кафенета, механи, на главите на разни хора, срещаха се със своите побратими, разказваха им за жертвата си - Андрей, и привечер всички наедно се струпаха пред колибата на Христов - изгладнели, настръхнали, чакаха да излезе Андрей. Андрей излезе.
Студът
на нощта, изведнъж го сграбчи от всички страни!
Безброй игли като оси го зажилиха, смукала на октоподи засмукаха, като змии го прегърнаха! Нощта го пови в ледения си саван! Реакцията веднага започна. Той плътно почувства как противоречията му се надигнаха от най-големите дълбочини на душата му, и като лава на вулкан заизригваха с тътен и вой смрадлив пушек... Те бяха предрешени като глутница вълци, свирепи тигри, змии, скакалци, въшки, бълхи... и кръвожадно се нахвърлиха отгоре му, хапеха, късаха, лазеха неприятно, яхаха. Натъпкаха се в устата, ушите, стомаха, навсякъде където можеха.
към текста >>
И пак доживяхме...
Студено
е - каза и се сгуши в издигнатата още от тази сутрин яка на палтото си, и се заслуша в песента на тънкия като опъната струна вятър по телефонните жици край шосето.
- Продължаваше да върви и да си говори: - Чудно нещо, как стана всичко това? - И погледът му се спря на браздите от колела върху снега. - Някой колар защо ли се отбил от отъпкания път, от средината? И аз като него днес се отбих от средината на живота, по която всички ходят, по която са вървели дедите, родителите ми и аз до днес! Те всичките и аз до днес, все дъновистите ли търсихме за съвет?...
И пак доживяхме...
Студено
е - каза и се сгуши в издигнатата още от тази сутрин яка на палтото си, и се заслуша в песента на тънкия като опъната струна вятър по телефонните жици край шосето.
- Без работа, без корица хляб и бучка въглища, при това болен и може би скоро ще ме арестуват! - Обаче, като отговор на този призив, почувства тежестта на снопчето дърва и кошницата с подаръците. Тогава възрази: - Е да, истина е, имам дърва и подаръци, но само за тази вечер, а утре, други ден?... Нямам!... Защо тези дъновисти искат цял живот да живея от подаяние, както просяците на гробища-а? - И веднага мислите на Христов, вложени в главата му почнаха да го апострофират: - Не мисли за утрешния ден, той не зависи от тебе!
към текста >>
7.
249. Новото съзнание
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Студените
и невидими ръце на вятъра, гладът, противоречията... всички, които искаха да го унищожат от всички страни и отвън, го щурмуваха!
249. НОВОТО СЪЗНАНИЕ По пустото и тъмно шосе, насрещния вятър се усилваше. Андрей получаваше тревожни сигнали от всички краища на своята държава - тялото си.
Студените
и невидими ръце на вятъра, гладът, противоречията... всички, които искаха да го унищожат от всички страни и отвън, го щурмуваха!
Но Христов всичко това беше предвидил, взел мерки, за да го предпази и в него беше направил предмостово укрепление на „Новото”, беше образувал едно ново съзнание, което наистина заемаше малка територия в централното, голямото съзнание, но беше вече фактор в живота. То беше като едно заговорническо правителство, което искаше да свали старото и да заеме властта. В цялата територия - тялото и съзнанието на Андрей, вече ставаха първите схватки. Някой мислят, че всяко старо трябва да бъде унищожено и заменено със съвсем ново, както става при войни и революции. Христов беше за приемствеността и нищо да не се унищожава, на всяко нещо да се намери местото му в живота - доброто и здравото да премине в новия живот, а излишното, негодното, изживялото си времето, живота сам да се освободи от него.
към текста >>
8.
250. „Македония - пълна автономност” - решение на Учителя Дънов
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
- И макар едвам да преодоляваше
студа
и насрещния вятър, подмигна си и си каза: „Ясно, аз тези неща ги четкисвам!
Силите му не можеше да насочва, където искаше и където трябваше, съпротивителната сила на организма му беше стигнала до своя минимум, силите му като че изтичаха, а разрушителните сили вземаха надмощие. - Кое ли беше това момиче, дето той го нарича Детка? - се запита Андрей. - Положително не му е дъщеря, защото му вика „брат”! Живее под бараката му в мазето, а само за демагогия спи уж другаде!
- И макар едвам да преодоляваше
студа
и насрещния вятър, подмигна си и си каза: „Ясно, аз тези неща ги четкисвам!
” Коя беше тази, дето така сладко му вика „Любо”? - Любовница? Утре и тя ще дойде с нас на екскурзия. Глупости, защо включвам и себе си? Нали реших, няма да отида на екскурзия!...
към текста >>
9.
252. Идеите на комунистите - правим революция
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Стана му по-
студено
!
Задиша наситения с мъгла, сажди, миризми... въздух. Закашля се мъчително! Пак нещо се откърти от дробовете му. Изплю една храчка, вгледа се, но не видя нищо, защото беше тъмно. Мина край аптеката на улица „Граф Игнатиев”, и на прозореца термометъра показваше 17°.
Стана му по-
студено
!
Животът в него затърси опора и като не намери, каза си той с примирение: „Всеки който се е родил, когато и да е все ще умре, без особено значение е дали още сега, тази вечер, утре или след 20 години! ” - И понеже Христов беше станал център, около който се въртяха всичките му мисли, размишления и целия му живот. - Той ми каза: „Мисли колко от това, което говориш и мислиш е верно? ” Христов още от първата среща беше насочил съзнанието на Андрей към самия него. - Аз бих му отговорил с въпрос: „Аз мисля, ще умра - и това на половина ли е вярно?
към текста >>
10.
254. Защо симпатизираше и работеше за Партията
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
623-626.] Миришеше на
студена
, непроветрена стая и мухъл, смесени с приятна миризма на дюли.
Въздъхна и каза: „Слава Богу, и днес не го откраднаха! ” После видя руло хартия под прозореца, и си каза: „Донесли сте ми нелегални вестници, позиви и списания, но кога ще ги разнеса като съм болен? ” - Той не беше член на Партията, но й симпатизираше и работеше за нея. Някой си неизвестен му куриер, често му пущаше през този прозорец такива рула с нелегални материали, които той с успех разнасяше или разлепваше по стените на улиците.* [*Виж „Изгревът”, т. 22, с.
623-626.] Миришеше на
студена
, непроветрена стая и мухъл, смесени с приятна миризма на дюли.
Дъските на пода изскърцаха, може би защото Андрей сега тежеше с повече от двадесет килограма. Разхвърленото легло, нечист чаршаф на юргана, на отсрещната стена беше изправен стар бакален рафт, който беше в стаята, когато я нае и остана да го ползва. Върху старата печка тип „циганска любов” постави снопчето дърва, тя изскърца недоволно, щеше да се събори, затова го пусна на пода. Две дъски от пода потънаха, а другите им краища се издигнаха. Андрей ги изгледа с безразличие и си помисли: „Ето, отваря се гроба ми!
към текста >>
Реши да си легне на
студа
.
” Погледна ги продължително, особено една - най-голямата, на десния край я гледа продължително. Тя беше едра и много красива! Той можа да й се усмихне и каза: „Утре ще те занеса на Христов и той ще ми каже: „Велико бъдеще те чака... и писател може да станеш!...” - И се видя в кафенето на писателите при витрината, пиеше си кафето... Закашля се и изплю на пода грамадна кървава храчка. С яд я разтри с крак, и почна да пали нервно печката. Издраска цяла кутия с кибрит и не можа да я запали!
Реши да си легне на
студа
.
Счупеното стъкло на прозореца затисна с една стара възглавница и го подпря със стола, вратата подпря с едно дърво. Но сети се за Мими. Часовникът на дружество „Балкан” удари 21 часа. - Рано е още за спане, затова ще отида у Мими - си помисли, защото тази мисъл беше приятна и примамлива и затова може би беше забравил, че когато беше при Христов примираше за сън, че не беше спал миналата вечер цяла нощ. И затърси из джобовете си някое забутано левче за трамвай.
към текста >>
Леглото беше
студено
като гроб!
Много ме е яд, че веднага не му разбрах машинациите и да го разоблича! - И закашля се, не изкашля нищо, но се почувства безсилен. Помисли, Мими далече живее и няма смисъл да отива. - Но утре ще кажа на Христов, че съм ходил у Мими - да видя какво ще ми каже. И изгаси лампата, легна си с дрехите и обущата.
Леглото беше
студено
като гроб!
Пъхна си главата под юргана, сви се на кълбо. Мисълта за смъртта отново му се мярна: „Това живот ли е? На кого е нужен моя живот? На никого! Ще умра!
към текста >>
11.
255. Защо се рецитират чужди стихове
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Студът
отново го сграби с ледените си пръсти!
Необходимо ти е продължително клинично лечение! А докато постъпиш в болница, ще вземаш следните лекарства. - И написа му дълга рецепта с лекарства, и накрая му каза: - Веднага трябва да почнеш да ги употребяваш, за да издържиш докато влезеш в болница! Андрей като бакалин, имал е много случай, когато честни клиенти, забравяха да платят покупките - и той сега направи се на забравил да плати на лекаря, и той не му напомни. Веднага се върна в стаята си, и си легна.
Студът
отново го сграби с ледените си пръсти!
Унесе се. Сънуваше или само му се стори - излиза от стаята си, и почна да слиза в тъмно, влажно и страшно мазе. Помисли, че е вече умрял и слиза в ада. И после почна да бълнува и да декламира различни стихове, части от разкази и романи, които когато беше чел, бяха му харесали и допаднали със свойто песимистично, отрицателно на живота съдържание, от които в будно състояние не помнеше нищо, защото беше ги прочел веднъж или два пъти, и не беше запомнил. Сега ги рецитираше безпогрешно, или така погрешно, както беше ги чел някога: „Спомен - и треска между тях оголени стени, втренчен гъстеящ полумрак наднича подава се от всеки кът.
към текста >>
И отново премина през главата му всичко, което беше чул и видял при Христов И през
студа
и неволята, като че ги забрави и замечта по-скоро да се съмне, за да отиде и да го види.
Но късно аз разбрах началото и края на цялата човешка тревога под небето. - Също тъй пред нея трепереха и старци отдавна своя дял, отдали на земята, и млади в свидна пролет на кратката си младост.” Събуди се. Гореше в адски огън! Стиховете горяха душата му. Но ето, образа на Христов му се мярна и му каза: „Хем да не забравиш - утре като идваш, вземи си две фланелки за преобличане.” - Глупости, аз умирам, отивам, а той ми говори за фланелки!...
И отново премина през главата му всичко, което беше чул и видял при Христов И през
студа
и неволята, като че ги забрави и замечта по-скоро да се съмне, за да отиде и да го види.
Защото Христов в него беше свързан с мисълта „велико бъдеще”... И той повтори много от тези красиви за него думи на Христов. И после, като че автоматично стана и сви две фланелки в един вестник. Легна и реакцията отново започна: - Нали казах, няма да отивам на планината! Само това ми липсваше! Защо мисля за това?
към текста >>
” Очите му пареха, челото пламтеше, задушаваше се и в същото време вътре дълбоко в себе си чувстваше ужасен
студ
!
За тебе отново душата мечтай и в съд пак за тебе може да узнай ти отдих жален, като в рай. ………………………………………….. Навявайки с черни криле непрестанно прокоба на тъмна невидима смърт! …………………………………………. Угасват в миг факли, свещи и лампади. И ето над жалки търчащ се рай с полъх на саван завесата пада сред вопли, скимтене и вой... …………………………………………. Че тази пиеса се казва „Човекът”, а червеят нейния герой!
” Очите му пареха, челото пламтеше, задушаваше се и в същото време вътре дълбоко в себе си чувстваше ужасен
студ
!
В унеса си чувстваше, че всичко може - само като помисли за някое място, вече там биваше... И пак го обзе силен като вихрушка изблик и задекламира. Стиховете от устата му се лееха като ручей - леко, непринудено. И сега, сред този буен порой от думи, забеляза, че не заекваше. Зарадва се и веднага мина в другата крайност - обгърна го страшна тъмнина: „Печален черен ангел, ми дава чаша черна, а в нея мозък кървав. И смъртно бледа уста.
към текста >>
12.
256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
…………………………………………………….. А гарвани в съня ми към мене прелитат с грак, тялото ми
студено
да ръфат с хищна злоба.” Зъбите му затракаха от
студ
!
Не пари, а олово още сега ще ти дам! Махай се, остави ме да умра! Старицата умълчана се отдалечи. И нов вихър грабна Андрей: „Аз черният поет, роден да носи смърт. ……………………………………………………. По сред мълчанието черно и ужаса разлян далеч.
…………………………………………………….. А гарвани в съня ми към мене прелитат с грак, тялото ми
студено
да ръфат с хищна злоба.” Зъбите му затракаха от
студ
!
Стана, взе от пода нечистото килимче и го хвърли върху юргана, над него намета всичко каквото имаше в стаята, легна и задекламира: - Револвер, револвер, револвер! Цвете най мило! Мизерия! А колко много има хора с безкрайни излишеци!... Не знаят какво да си правят парите!...
към текста >>
Андрей си направи сметка: „Остават още 3 часа, когато ще видя Христов.” Сега отвън му беше
студено
, а дълбоко отвътре топло.
Накрая Андрей си каза: „И аз се чувствам като този овен. Теглен съм на някъде от някаква невидима сила! Тя е силата на Христов! ” -Просветление изпълни главата му, и той можа да се усмихне. Часовникът на „Балкан” удари 5 монотонни удари.
Андрей си направи сметка: „Остават още 3 часа, когато ще видя Христов.” Сега отвън му беше
студено
, а дълбоко отвътре топло.
Вътре в него имаше една главня, която го топлеше. Отново заспа, пак сънища, видения, бълнуване, въртене в леглото, закашля се. Събуди се в още по-страшно и отвратително състояние, почувства мокрота под бузата си. Изплашен скочи, запали лампата и ужасен видя по възглавницата си размазана кръв. - Имал съм кръвоизлив!
към текста >>
13.
261. Къде ли е справедливостта
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- каза Христов
студено
и действително сърдито.
Тя се спря и загледа след него унила, гледа неподвижна, докато двамата туристи се скриха на завоя. - Много ми е мъчно за Елен! - каза Андрей - И тя да беше дошла с нас! - Хайде млъкни, не се занимавай с неща, които не са твоя работа! Защо не допуснеш, че съм поне колкото тебе справедлив?
- каза Христов
студено
и действително сърдито.
към текста >>
14.
262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Срещна ги насрещен
студен
вятър, който като с игли ги бодеше по лицата и свободно преминаваше през тънките дрехи на Андрей.
Те прекосиха кварталчето по пътечката, която криволичеше между дворчетата без огради и излязоха на пътеката край гората. Спуснаха се към околовръстната железопътна линия. Преминаха горичката от американски дъбове, от там се отправиха по широката алея и стигнаха околовръстната линия. Преминаха я и излязоха на незаселеното още шосе за село Симеоново, което пресичаше една борова и брезова гора, и по тясно мостче над поток преминаха. От лявата срана беше „Ловния парк”, и скоро излязоха на открито поле.
Срещна ги насрещен
студен
вятър, който като с игли ги бодеше по лицата и свободно преминаваше през тънките дрехи на Андрей.
Андрей чувстваше силно желание, нужда да заговори, за да прекрати това убийствено за него мълчание. Той предпочиташе Христов да го наругае, но да му заговори. Тази мъчителна атмосфера, която Христов създаде чувстваше и кучето. То вървеше умълчано настрана със свита опашка. Цялото съзнание на Андрей беше заето с мисълта как да излезе от това мъчително мълчание, а своите предишни страдания беше забравил.
към текста >>
Аз не се върнах, нито дори залегнах, когато англичани и французи бълваха огън и желязо върху нашите позиции, та сега ли да се върна от един нищожен
студ
!
- Господин Христов, да отложим за друг път - каза с молящ глас Андрей. - Да не бъде! - заядливо отговори Христов. - Момче, сгрешил си адреса. Това което съм, и което ти харесва, то не съм създал, защото съм се връщал!
Аз не се върнах, нито дори залегнах, когато англичани и французи бълваха огън и желязо върху нашите позиции, та сега ли да се върна от един нищожен
студ
!
Ами ако живееш на полюсите, какво ще правиш? Ако се връщаш така, ти никога не можеш да бъдеш като мен! Напред е огън, назад е сигурна смърт! И намести си раницата и тръгна, говорейки: - Пък каквото искаш, това прави! Истина е, времето е лошо и ще става още по-лошо, на планината е студено и има вятър.
към текста >>
Истина е, времето е лошо и ще става още по-лошо, на планината е
студено
и има вятър.
Аз не се върнах, нито дори залегнах, когато англичани и французи бълваха огън и желязо върху нашите позиции, та сега ли да се върна от един нищожен студ! Ами ако живееш на полюсите, какво ще правиш? Ако се връщаш така, ти никога не можеш да бъдеш като мен! Напред е огън, назад е сигурна смърт! И намести си раницата и тръгна, говорейки: - Пък каквото искаш, това прави!
Истина е, времето е лошо и ще става още по-лошо, на планината е
студено
и има вятър.
Ще отидем до юзината или до селото, пък като видим, че много духа, ще се върнем. Андрей беше като замръзнала шейна, трябваше да се откърти от леда, за да тръгне. Думите на Христов подействуваха като откъртване. Христов излезе и заповяда на Андрей да си изнесе раницата навън, който се колебаеше, може би затова запита: - А какво да направя с калъфката? - Като че тя беше единственото препятствие!
към текста >>
- Много просто и ясно - въздухът е
студен
- ако се вдишва през носа и издишва през устата, носът ще замръзне!
Имате ли за това Ваше твърдение някакви научни основания? - забеляза важно и многозначително Андрей. - Това което си ти, мислиш, че и аз съм като тебе! Не, ти мислиш и постъпваш както знаеш, затова си болен... Ако аз мислех и постъпвах като тебе, щях да съм като тебе - болен. - Кажете тогава защо?
- Много просто и ясно - въздухът е
студен
- ако се вдишва през носа и издишва през устата, носът ще замръзне!
Този факт лекарите, които за тебе са кумири не виждат и не знаят, затова учат хората така както не трябва да дишат. Затова тези, които ги слушат - умират преждевременно. Въздуха като се вдишва и издишва през носа, той затопля носа. - От това следва, че през лятото може да се диша и през устата? - Не, при всички условия трябва да се диша и издиша през носа!
към текста >>
15.
263. Невидимите същества
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Аз от Вас никога не съм искал да ме мъкнете като гуреливо коте по планините в това
студено
време!
Христов здраво беше хванал Андрей за сърцето! Трудно, много трудно беше Христов да бъде обичан, защото той като ветровете бродеше по високите и непристъпни върхове на живота, и който го обичаше, там трябваше да го следва! - Но господин Христов, трябва да се разберем като хора, въпросът е много сериозен! Аз дойдох при Вас за съвет и нищо повече! Ще ми дадете ли съвета си или не - кажете направо!
Аз от Вас никога не съм искал да ме мъкнете като гуреливо коте по планините в това
студено
време!
Вие може да имате някаква особена цел да ме правите дъновист, но аз нямам такова намерение! Ако обичате дайте ми съвета, ако не аз ще се върна и не желая повече да Ви познавам! - Аз вече ти казах - започна още по-силно и ядовито Христов, като че съвсем не се интересуваше от това, че Андрей беше болен, че можа да умре и още по-малко, че ще се върне. Но в гласа му се чувстваше съвсем леко някаква бащинска нотка, което затрогваше и подчиняваше: - Отивай си, никой не те е вързал! Не аз съм те търсил, знаеш много добре - ти ме потърси!
към текста >>
16.
265. Моето съзнание е много по-широко и високо, и виждам много повече и по-далече
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Христов така кротко и бащински му говореше, и така двамата вървяха по шосето, духани от насрещния
студен
вятър.
- Защо не ми казахте, че съветите Ви са толкова дълги? - Ако така ме питаш, ще ти отговоря - Защо не ми каза, че искаш къс съвет? Право да ти кажа, съжалявам, че се захванах с тебе, взех си на главата бела! Прави каквото искаш, не съм те спрял! Но и аз и ти ще съжаляваш, че нещо голямо и велико ще остане непроявено!
Христов така кротко и бащински му говореше, и така двамата вървяха по шосето, духани от насрещния
студен
вятър.
- Впрочем ти още не ми каза защо дойде и какво искаш, аз само се досещам! - Да Ви разкажа сега. Христов с насмешка изгледа побелялото поле и пушеците, които се дигаха във Витоша - местността „Кумините”, където планината и небето се сливаха, като че вулкан изригваше! - Ти си като глезено дете, което не позволява на лекаря да го пипне..., глезоти се! Христов искаше да предизвика в Андрей и други сили, амбицията, мъжкото и срама от постъпките си.
към текста >>
17.
272. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Как ще говорим сред тази гола поляна, на вятъра и
студа
?
- с пренебрежение му отговори Христов. - Но моля Ви господин Христов, кажете ми кога можете да ме приемете? - вече ядосано запита Благовест. - Говори, да видим какво искаш. - Но тук е неудобно!
Как ще говорим сред тази гола поляна, на вятъра и
студа
?
- Какво може тогава да се направи? - запита Христов, като че беше готов на всичко. А в себе си прецени, че беше в духа на Учителя, и това го зарадва: - Довечера не мога да те приема, защото вчера върнах брат си. Ето, и Андрей е свидетел! С брат си имам важни политически разговори.
към текста >>
18.
273. Никого не викам и никого не пъдя
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Превел съм няколко романа, много разкази и философски
студии
.
- Син съм на богат селянин - оризар. Като дете предпочитах да чета, вместо да играя. Завърших Колеж - френска филология, и специализирах във Франция. Още като ученик прочетох всичко забележително от световната литература. После станах специалист, познавач на френския роман и разказ.
Превел съм няколко романа, много разкази и философски
студии
.
Самия аз пиша. Ожених се. Получих голямо наследство. Скоро и баща ми почина, и от него получих пари и имоти. Насъбраха ми се толкова средства, че аз, жена ми и двете ми деца можем да живеем цял живот добре, без да работим!
към текста >>
Христов искаше да провери и Благовест, ще пожелае ли Андрей да се върне в този
студ
сам, за да му разказва своята история насаме.
А така говореше на Андрей, не защото това му правеше удоволствие, а да го излекува от дефектите на неправилното му възпитание. Вчера и днес Андрей не беше толкова зле, колкото искаше да каже, но искаше непременно да се наложи на Христов, както беше се налагал много пъти на своите близки, и да си достави това скъпо удоволствие - да бъде неговата воля. Но както винаги, и за него дойде края на това. Той трябваше или да престане да се движи в тази посока, да си доставя това удоволствие, или да умре. Срещна непреодолимата преграда към това - Христов.
Христов искаше да провери и Благовест, ще пожелае ли Андрей да се върне в този
студ
сам, за да му разказва своята история насаме.
- Не, не - каза кратко Благовест - аз нямам нищо против - да присъствува и господинът! Може ли, дошъл до тук, да се връща? А Андрей беше изтръпнал! Обнадежден от думите на Благовест, каза: - И аз ще дойда докъдето Вие отидете. - Твоя работа, но нали каза, че си много болен и не можеш да вървиш!
към текста >>
Времето е
студено
и ще става още по-
студено
!
Обнадежден от думите на Благовест, каза: - И аз ще дойда докъдето Вие отидете. - Твоя работа, но нали каза, че си много болен и не можеш да вървиш! Може да паднеш, че ще ме държиш отговорен, ако ти се случи нещо лошо!... Затова ти повтарям: върни се, предупреждавам те пред свидетел. Ако ти стане лошо, да не ме държиш отговорен!
Времето е
студено
и ще става още по-
студено
!
Горе в планината има буря! Погледни, планината цялата е запушена, дигат се пушеци до небето! Виждаш ли там онзи черен облак, който се проснал над върховете като някакво допотопно животно - змей? Това предвещава нещо много страшно! Това животно ще ни нападне!
към текста >>
19.
275. Отрицанието
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Студено
е.
- Защо ми разказа всичко това? - запита Христов. - Всичко това е материала за бъдещия ми роман. - Само това ли е, което си чул, видял, разбрал от срещите си с Учителя, братята и сестрите и от прочетената окултна литература? - Това е най-същественото.
Студено
е.
и не мога да се отпусна, още повече, Вие сте груб и държите нервите ми изопнати! - Най-важното ти си пропуснал! То минало и заминало край тебе, без да го видиш! Ти си като магаре в библиотека! Какво ще види и разбере едно магаре, ако влезе в една библиотека - саксийте с цветята по прозорците, но това ли е същественото в библиотеката?
към текста >>
20.
277. Ти небе нямаш. Учителят още не е изграден, не е създаден в тебе
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
72-75.] - Да, аз забравих, пропуснах много неща, защото Вие ме смутихте и тук е
студено
!...
583-874; Списание „Всемирна летопис” - „Изгревът”, т. 15, с. 635-745, 750-854, Бележки на съставителят - с. 746-749; т. 30, с.
72-75.] - Да, аз забравих, пропуснах много неща, защото Вие ме смутихте и тук е
студено
!...
Аз си набавих и списание „Всемирна летопис”, списание „Светлина”. - Всичко което не ми каза аз го зная, прочетох го между редовете на това, ксето ми каза. Ти проследи всичките списания и вестници, които са били през различни времена органи на Бялото Братство в България - уводните им статии са писани все от Учителя. Статиите, под които има знака „X” и „XXX”* или три звездички и други, са все на Учителя. [*Всички статии, обозначени с „X”, „XXX”, са на Учителят Дънов, и сме ги отбелязали в „Изгревът”, т.
към текста >>
21.
284. Светът ще изучава български, за да чете Словото на Учителя Дънов в оригинал
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Той не почна да ти говори, че те обича много, не те прегръща, не те целува, но ти дава това което ти е необходимо - предпазва те от
студа
и безлюбието.
Добре ще направиш да облечеш кожухчето, защото Учителя не току така ти го е дал. Ти виждаш как Учителя се грижи и за тебе, въпреки че ти със своя език си Го намушкал - предвижда какво ще ти бъде необходимо! Каква по-голяма красота и художественост търсиш от тази? Той много добре знаел, че ти не само ще ни настигнеш, но и че ще дойдеш на планината, затова ти дал кожухче. Ето, виждаш ли как говори Учителя?
Той не почна да ти говори, че те обича много, не те прегръща, не те целува, но ти дава това което ти е необходимо - предпазва те от
студа
и безлюбието.
Ето това е символ на любов. - А на Вас какво Ви казва? - Това, което направих, правя и ще правя с тебе. - Какво точно? - Да те набъхтя.
към текста >>
22.
286. Всичко, което виждаме в нашия човешки свят е копие от един друг свят
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Кажете ми, ако обичате, защо сте избрали за екскурзия тъкмо този
студен
ден?
- Господин Дънов е добър, благ, а Вие! - Аз съм си аз - който не ме харесва, да си гледа работата! Ти и без това каза, че само до някъде ще ме изпратиш, можеш вече да си вървиш. - Но аз няма да се върна - заяви Благовест. - Моля Ви, по това повече да не говорим!
Кажете ми, ако обичате, защо сте избрали за екскурзия тъкмо този
студен
ден?
- Този ден аз чакам от цяла година! Той е най-богатия ден! От него ще получа най-много и то това, което от никой друг не мога да получа. Който иска да бъде силен, трябва да избира трудните пътища в живота! Азът ти е като броня, която от всички страни те обгражда и ти пречи да видиш света такъв какъвто е, и за който свят душата ти копнее.
към текста >>
23.
287. Окултната наука изучава света отвън нашите 5-те сетива, а тя е живот в друго измерение
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Христов говореше и си загръщаше палтото отпред на гърдите, защото ставаше все по-
студено
, и потърси с поглед кучето, което беше изостанало назад.
Те влизат в духа на Учителя, в духа на беседите Му и се досещат до някой неща като спекулират и с други факти, които са казали тези, които знаят. Но това написаното, ако го прочете един, който е наистина виждащ и знаещ, един, който е жител на този свят, ще се хване за главата! Тяхното невежество, те го прикриват с превъзходната форма. Човек който няма пари, парадира с прелестната форма на портфейла си, хората иска да съдят за неговите пари по превъзходния му портфейл. А който има парите, може да ги държи и направо в джобовете си, но когато дойде да плаща, той вади и плаща - по това се познава, че е богат.
Христов говореше и си загръщаше палтото отпред на гърдите, защото ставаше все по-
студено
, и потърси с поглед кучето, което беше изостанало назад.
Викна го весело, потупа с ръце по коленете си, то дойде, той му подхвърли залъци хляб, като му говореше приятелски. И отново се обърна към Благовест: - Ето ти тема за размисъл: какво разбира кучето от мене? За него аз съм същество, което от време на време подхвърля нещо за ядене, както ябълката за нас е същество, което от време на време през годината дава ябълки. Това са все форми. Кучето познава една моя форма и вие познавате формата ми, но между вашето познание и това на кучето, има огромна разлика, а каква е истинската ми форма, никой не знае.
към текста >>
Не изоставай, нали въпреки
студа
ще излаеш на Бивака?
За него аз съм същество, което от време на време подхвърля нещо за ядене, както ябълката за нас е същество, което от време на време през годината дава ябълки. Това са все форми. Кучето познава една моя форма и вие познавате формата ми, но между вашето познание и това на кучето, има огромна разлика, а каква е истинската ми форма, никой не знае. И ако почне кучето да ме описва, как би ме описало, как вие бихте ме описали, как би ме описал Учителя? Христов пак се обърна към радващото му се куче, което се хвърляше на коленете му, а той като на човек му говореше: - Ти извинявай, че те забравихме и изоставихме, но нали ти си герой!
Не изоставай, нали въпреки
студа
ще излаеш на Бивака?
Андрей и Благовест разбраха, че това се отнасяше за тях. Без да споделят, и двамата бяха решили въпреки всичко, да се изкачат на Бивака.
към текста >>
24.
289. Духът е този, който създава формите на живота
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Но на
студа
, на вятъра и на неудобството, никой не обръщаше внимание!
Наистина, той е облечен в най-красиви дрехи, поставен е в златен ковчег, затрупан е с най-хубави и ароматни цветя, за него са изписани и разлепени най-красивите и най-съдържателните некролози... Всичко е красиво и хубаво, но липсва най-важното - живота. Живота с нищо не може да се запълни! За мене много по-голямо значение и красота има в един дървен шоп, едно свито гъдуларче обуто в цървулки, пред мъртвия па макар и най-велик цигулар! Вятърът духаше от запад с голяма сила, носеше по полето снежни замръзнали топчета, които като сачми се набиваха в лицата и дрехите им! Затова бяха си извърнали главите на изток, изложили гърбовете си срещу вятъра.
Но на
студа
, на вятъра и на неудобството, никой не обръщаше внимание!
Благовест слушаше, и най-различни и пълни с великолепие идеи и картини се мяркаха в главата му във връзка с написването на неговата книга. Той гледаше със съжаление сринатото до основи книжно знание и разбиране, всичките литературни ценности, които беше събирал цял живот с такова старание и благоговение - сега ги гледаше разхвърляни като град след земетресение! Въпреки всичко това, в него се раждаха нови планове и Христов като слънце, което изгрява, почваше да изгрява като главен герой на неговия дълго мислен роман, и той почваше вече да гледа на него като бъдещ свой герой.
към текста >>
25.
291. Какво трябва да притежава ученика в Школата на Учителя Дънов
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
291. КАКВО ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВА УЧЕНИКА В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - Тук, на този
студ
и вятър, нямаме време да си губим времето с такива обикновености - каза Благовест и изгледа Андрей обвинително, и запита Христов: - Какво ще кажете за Кришна Мурти?
291. КАКВО ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВА УЧЕНИКА В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - Тук, на този
студ
и вятър, нямаме време да си губим времето с такива обикновености - каза Благовест и изгледа Андрей обвинително, и запита Христов: - Какво ще кажете за Кришна Мурти?
- Ани Безант обяви Кришна Мурти за Миров Учител.* [*3а теософите и Кришна Мурти - виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 318-331.]. Заедно с нея, го обявиха за такъв и всички теософи. Но аз му писах две писма, в които му казах, че той не е Мировия Учител, че Мировият Учител е в България - ако обича да дойде да се запознае с Него.
към текста >>
26.
292. Аз не мога да Ви науча на нещо, което нямам
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ако при мене всеки ден идват по десетина такива като него, в годината с хиляди, те после водят и други... Ако и тебе Учителят те прати при мене и ето, ако ти продължаваш да ме следваш в този
студен
и ветровит ден, да ме търсиш с моя брутален характер да те обиждам, и въпреки това да ме следваш!
292. АЗ НЕ МОГА ДА ВИ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЯМАМ - Господин Христов, мисля, че е уместен въпроса: „Във Вас всичко в ред ли е? ” - язвително запита Благовест. - Не съм казал това. Аз ти казвам как трябва да бъдат нещата. Ако той, и посочи с пръст на Андрей, който се беше изкривил настрана, за да си пази от вятъра лицето - дойде при мене в положение да се самоубива и му разреших противоречията, ако вчера като дойде не можеше да говори от заекването си, ето днес нито веднъж не заекна!
Ако при мене всеки ден идват по десетина такива като него, в годината с хиляди, те после водят и други... Ако и тебе Учителят те прати при мене и ето, ако ти продължаваш да ме следваш в този
студен
и ветровит ден, да ме търсиш с моя брутален характер да те обиждам, и въпреки това да ме следваш!
Казвам ти, и на него - като погледна Андрей, отивайте си, пъдя Ви, а Вие продължавате да ме следвате... Отговорете си сами, защо правите това - защото аз лично не съм в ред, или защото?... - Вярно е, но кажете го Вие. - Показва, че сте видели, което другаде не сте видели и не сте прочели. Не само това, но това е по-ценно от Вашето самолюбие, тщеславие и азът Ви, които аз безпощадно тормозих. Ето, и Андрей вече втори ден от както го обиждам непрекъснато, болен е, а иска да върви след мене на планината!
към текста >>
27.
293. „Пътят на ученика - Съборни беседи от 1927 г
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ти издържа този изпит - въпреки обидите ми,
студа
, ти ме следваш!
Ето как категорично говори Учителя. Другите може да ги излъжеш, може да се оправдаеш или заблудиш, но себе си - никога! Затова Учителя насочва всичко към самия себе Си, и от самия себе Си. За да разбереш Учителя, трябва преди всичко да се научиш да си насочваш съзнанието към самия себе си, после да завладееш азът си. Той трябва да стане безчувствен и да не те ръководи той, но затова трябва да видиш и намериш нещо повече, по-ценно от него, за да можеш да пожертвуваш азът си за него.
Ти издържа този изпит - въпреки обидите ми,
студа
, ти ме следваш!
Това ми показва, че това което си видял в мене, е било повече от твоя аз. Ти също виждаш, че всичко до тук съм правил не току така, защото така ми се е искало или от слабост, а със строго определена цел и с определени средства. - Тогава Вие сте голям душевед! Вие наистина сте свободен човек -съвсем не се интересувахте от това какво ще си помисля за Вас, поставяте си задача! Истина е.
към текста >>
28.
300 Единственото същество, на което вярвам - това е Бог на Земята – Учителят
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- Как така ще се преоблечете на този
студ
и вятър?
До нея в дясно пътеката води пак за там, но с големи завои, затова пък по нея по-лесно се върви, не е така уморително. От двете страни на тези две пътеки има още много пътеки, които водят за същата поляна. Всеки да вземе, която пътека иска, ще се съберем горе на поляната. - Господин Христов, аз ще тръгна с Вас - заяви Андрей. - Не, аз ще отида някъде на завет да се преоблека, че съм изпотен.
- Как така ще се преоблечете на този
студ
и вятър?
- запита го Андрей изненадано. Насмалко щеше да се издаде, че помисли че ги лъже. Христов го изгледа изпитателно, усмихна му се и отговори: - Моя работа, Вие тръгвайте. И Андрей без да избира, тръгна по най-правата и най-стръмна пътека, която братята и сестрите наричаха „тунелът”, защото по нея лятно време много трудно се ходеше, защото клоните на дърветата образуваха нисък свод, затова ходеха преведени. Сега върховете на дърветата, стърчаха над рехкавия сняг като набучени клечки.
към текста >>
29.
301. Напред - „Без страх и тъмнина, с Мир и Светлина!“
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Тук сме дошли да бъдем сред природата, да чуем какво ще ни каже планината, вятърът снегът,
студа
, зимата... Андрей и Благовест настръхнаха, те бяха вкочанени и бяха готови да се карат, но Христов веднага ги изкомандува: - Аз започвам да се преобличам, и вие ще се преоблечете!
Той слезе надолу и намери Андрей, потънал в снега до шията и не можеше да помръдне по-нататък, и зад него на около 50 крачки още повече беше затънал Благовест. Христов извади Андрей от преспата, после и Благовест, заведе ги при огъня и двамата в един глас запитаха: - Къде е Бивака? - Това е Бивака. - Къде е хижата, постройката? -Ако е въпрос за постройки и хижи, в града ги има колкото искате.
Тук сме дошли да бъдем сред природата, да чуем какво ще ни каже планината, вятърът снегът,
студа
, зимата... Андрей и Благовест настръхнаха, те бяха вкочанени и бяха готови да се карат, но Христов веднага ги изкомандува: - Аз започвам да се преобличам, и вие ще се преоблечете!
- И извади от раницата двете ризи на Андрей, подхвърли му ги и каза: „Вземи ти едната, а другата дай на Благовест, и веднага почвайте да се събличате! ” И той бързо се съблече до кръста, облече си бързо нова чиста риза, и отгоре облече останалите си дрехи. И после изгледа страшно двамата, които изумени го гледаха и им извика: - Какво чакате? Веднага почвайте! Ако не се преоблечете, ще замръзнете и ще стане много лошо!
към текста >>
- Не, ще ни стане лошо, ще умрем ако се съблечем на този
студ
и течение!
- И извади от раницата двете ризи на Андрей, подхвърли му ги и каза: „Вземи ти едната, а другата дай на Благовест, и веднага почвайте да се събличате! ” И той бързо се съблече до кръста, облече си бързо нова чиста риза, и отгоре облече останалите си дрехи. И после изгледа страшно двамата, които изумени го гледаха и им извика: - Какво чакате? Веднага почвайте! Ако не се преоблечете, ще замръзнете и ще стане много лошо!
- Не, ще ни стане лошо, ще умрем ако се съблечем на този
студ
и течение!
- възрази Благовест. - Сега няма време за философствуване, веднага почвайте! Андрей и Благовест се разколебаха, спогледаха се и Андрей разкопча палтото си. Христов използва това, уж да му помогне, бърже го разсъблече, облече му сухата риза и почна като дете да го облича. Чаят вече вреше.
към текста >>
30.
302. Главнокомандващият на ветровете
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Христов го изгледа зарадван от ученолюбието му, макар да беше
студено
и да не му се говореше, заобяснява: - Така беше, вятърът не позволи, той и сега няма да бъде много доволен дето ще ти обяснявам, защото зад него е този, който плаши хората със смъртта, за да не ви освободя от страха.
302. ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯТ НА ВЕТРОВЕТЕ Андрей от горещата вода и от преобличането, бързо се съвзе, огледа наоколо и запита Христов: - Вие бяхте почнали да обяснявате за смъртта, но вятърът не Ви позволи. Ако обичате обяснете сега.
Христов го изгледа зарадван от ученолюбието му, макар да беше
студено
и да не му се говореше, заобяснява: - Така беше, вятърът не позволи, той и сега няма да бъде много доволен дето ще ти обяснявам, защото зад него е този, който плаши хората със смъртта, за да не ви освободя от страха.
Най-голямата лъжа това е, че съществува смърт - тържествено заяви Христов, без да се стеснява какво ще си помислят на това. - Ти като си скъсаш костюма и го хвърлиш, да речем-заровиш, ти умираш ли-не! -Такъв костюм е и тялото на човека. Кой е видял душата, духът или съзнанието да са заравяни заедно с тялото? - Никога!
към текста >>
Те го гледаха изумени, като че гледаха някакво митично същество - Бог, на което не правеше никакво впечатление нито снега, нито
студа
, и което не знае що е страх!
Но бурята отново връхлетя върху него с още по-голяма сила, обви го и той изчезна от погледите им, и когато снежния прах отмина, беше целият затрупан със сняг, но без да помръдне от мястото си продължаваше да се моли. После спокойно си изтри главата от снега, наложи си също така спокойно без да бърза шапката, разрови снега пред себе си, извади раницата си, метна я на гърба си и се обърна да тръгне към София. Но зад него беше образувана преспа - по-висока от него! Нова вълна сняг с бясна разяреност, се изсипа върху него и по цялата поляна! Тогава той с усилие прегази снега, и дойде на завет при двамата.
Те го гледаха изумени, като че гледаха някакво митично същество - Бог, на което не правеше никакво впечатление нито снега, нито
студа
, и което не знае що е страх!
Той се приюти до тях и зачака да премине бурята. Из душата на Андрей избликваха въпросите, както водите от извор. Макар да му беше студено и да чувстваше неудобство, надви това и запита: - Господин Христов, откъде знаехте, че ще се извие тази страшна буря? - Не видяхте ли Главнокомандващия на ветровете да стои на своя престол, и да дава нареждания за прегрупиране на ветровете, за да ни нападнат? - Аз Ви се чудя как можете така да мислите и говорите, мисля си дали не се шегувате?
към текста >>
Макар да му беше
студено
и да чувстваше неудобство, надви това и запита: - Господин Христов, откъде знаехте, че ще се извие тази страшна буря?
Нова вълна сняг с бясна разяреност, се изсипа върху него и по цялата поляна! Тогава той с усилие прегази снега, и дойде на завет при двамата. Те го гледаха изумени, като че гледаха някакво митично същество - Бог, на което не правеше никакво впечатление нито снега, нито студа, и което не знае що е страх! Той се приюти до тях и зачака да премине бурята. Из душата на Андрей избликваха въпросите, както водите от извор.
Макар да му беше
студено
и да чувстваше неудобство, надви това и запита: - Господин Христов, откъде знаехте, че ще се извие тази страшна буря?
- Не видяхте ли Главнокомандващия на ветровете да стои на своя престол, и да дава нареждания за прегрупиране на ветровете, за да ни нападнат? - Аз Ви се чудя как можете така да мислите и говорите, мисля си дали не се шегувате? Как може ветровете да се прегрупират?! Да се прегрупират могат армии, живи хора... Защо ще ни нападат, какво общо имат те с нас? Благовест направи кисела физиономия и каза: - Това е анемизъм - преписване душа на всичко в природата.
към текста >>
31.
304. Как се приготвя „ангелска супа“?
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
- И спа на
студено
ли?
Но най-напред като се върнеш в къщи, ще си запалиш печката, затова ще минеш сега край нас да ти дам дърва. - Аз живея на Солни пазар, там има грамади от щайги и сандъци, ще дигна няколко. - Нe, в никакъв случай! Повече не трябва да се цапаш, крадеш, след днешното пречистване. - Но аз и вчерашните дърва, които ми дадохте не съм изгорил, защото снощи не можех да запаля печката.
- И спа на
студено
ли?
- Запита Христов, както майка детето си и страшно се ядоса, като че от очите му излизаха искри, но се спря и спокойно каза: - Друг път каквото ти кажа, ще изпълняваш точно. Ако снощи беше запалил печката да спиш на топло, днес много по-лесно щеше да излезеш на планината. Довечера непременно да си запалиш печката! Нищо че имаш, пак мини да ти дам още! С това, пак го привлече към себе си.
към текста >>
32.
307. Посвещенията са като река, те протичат както живота протича
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ти дойде на планината без екип в
студ
и вятър, и насмалко щеше да загинеш в снеговете!
Христов говореше и наблюдаваше Благовест, който силно искаше да бъде посветен - да получи това особено знание, за което беше чел, но цената му се виждаше много голяма, затова му каза: - За днес и ти реши правилно задачите си, необходимото за днес направи. - Не разбирам! - Ти заради знанието, за което душата ти копнее, пренебрегна семейните си задължения, пренебрегна една вековна традиция! Всеки където и да е, за Нова година се връща при семейството си - с жена си и децата си, да посрещне Новата година. Тези няколко дни, за тебе бяха проблясък.
Ти дойде на планината без екип в
студ
и вятър, и насмалко щеше да загинеш в снеговете!
Изтърпя толкова много оскърбления, колкото не си бил оскърбяван през целия си живот! Всичко това, и още много жертви направи за знанието. - Аз искам и утре да присъствувам на разговора Ви с господина - каза Благовест поласкан. - Ето, още една жертва си готов да поставиш пред олтаря на посвещението! Ще видиш как нещата ще се наредят в живота ти, че това което така здраво държиш: имот, пари, деца, жена..., че било като сапунени мехури, които се пукат и не остава нищо от тях!
към текста >>
33.
309. Окултно знание не се придобива отвътре
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
При второто посвещение ще се изкачите на 2 000 метра, и непременно пак в такъв
студен
зимен ден.
По този въпрос нищо повече няма да ти кажа, защото всичко, което ще ме питаш, не само, че е празно любопитство и няма сега да те ползва, но е слизане в долина - в блатото на секса. Ние трябва да се стремим да запазим за по-дълго време височината, която постигнахме с такива усилия. Ние сме като туристи, които са постигнали голяма височина, но са загубили пътя. Те в никакъв случай не трябва да слизат в долините, а по траверса на върховете да търсят пътеката, защото всяко слизане в долината, после изкачването е излишно хабене на сили. — И веднага заговори за друго: - Сега сте в първото посвещение - изкачихме се на 1 500 метра височина, и във вас се събудиха съответните духовни върхове, които ви предстои да проучите.
При второто посвещение ще се изкачите на 2 000 метра, и непременно пак в такъв
студен
зимен ден.
Третото посвещение ще стане на 2 000 метра - на Черни връх. Четвъртото посвещение ще стане на 2 500 метра, и петото - на връх Мусала. Но ако не се изкачите вътрешно, ако не придобиете вътрешния изглед на тези височини, всичко друго ще остане безпредметно! -Момчета, вече е време да се измъкнем от нашия арест. Вятърът престана.
към текста >>
34.
312. Как се чете една книга
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Лицето му изразяваше необикновена съсредоточеност, концентрация, една неопределена далечина и
студ
... - същество без сърце, чувство и топлина!
312. КАК СЕ ЧЕТЕ ЕДНА КНИГА Андрей почука, като очакваше не знаеше защо, да срещне усмихнатия поглед на Христов. Вратата се отвори, обаче Христов съвсем не приличаше на вчерашния и завчерашния Христов, този Христов който Андрей познаваше, с когото беше прекарал цели два дни от сутрин до вечер.
Лицето му изразяваше необикновена съсредоточеност, концентрация, една неопределена далечина и
студ
... - същество без сърце, чувство и топлина!
Тялото му стоеше на вратата, а духът някъде далече... - на север сред снегове, ледове и бури! Вчера Христов го поздрави, а той не отговори, днес стана обратното. Андрей след поздрава му се усмихна, защото вече го чувствуваше близък, и понеже се чувствуваше добре, чакаше да го покани, за да почне да му разказва за преживелиците от снощи до сега. А Христов студено каза: - Какво обичате? - като на човек, когото за първи път виждаше!
към текста >>
А Христов
студено
каза: - Какво обичате?
Вратата се отвори, обаче Христов съвсем не приличаше на вчерашния и завчерашния Христов, този Христов който Андрей познаваше, с когото беше прекарал цели два дни от сутрин до вечер. Лицето му изразяваше необикновена съсредоточеност, концентрация, една неопределена далечина и студ... - същество без сърце, чувство и топлина! Тялото му стоеше на вратата, а духът някъде далече... - на север сред снегове, ледове и бури! Вчера Христов го поздрави, а той не отговори, днес стана обратното. Андрей след поздрава му се усмихна, защото вече го чувствуваше близък, и понеже се чувствуваше добре, чакаше да го покани, за да почне да му разказва за преживелиците от снощи до сега.
А Христов
студено
каза: - Какво обичате?
- като на човек, когото за първи път виждаше! -„Колко скоро ме забравил! - помисли обидено Андрей. Как може да ме забрави - нали чакаме „велико бъдеше”?! Това е може би, защото при него идват много хора, разказват му тайните си, той им дава съвети, отиват си и той повече от тях не се интересува.
към текста >>
35.
314. Може да се живее и с всяко Живо Слово
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Когато хората са болни, лекарите им дават лекарства за апетит и им предписват да ядат силна и калорична храна, а Вие ми предписахте три дни да гладувам, две вечери не спах, в най-големия
студ
отидох на екскурзия, преоблякох се на течение и виелица!
Всяко велико начинание започва с физически глад, за да се събуди духовен глад, и за да стане изчистване на тялото. - И мене да не мислите да ме накарате да гладувам 40 дни? Аз не мога да издържа толкова много! - Бъди спокоен, това още не е за тебе. Щом човек може да се справи с глада, който е една от най-трудните задачи, повдига му се самочувствието, което пък подпомага организма му по-лесно да се справи с много болести.
- Когато хората са болни, лекарите им дават лекарства за апетит и им предписват да ядат силна и калорична храна, а Вие ми предписахте три дни да гладувам, две вечери не спах, в най-големия
студ
отидох на екскурзия, преоблякох се на течение и виелица!
- Така е, това ти най-добре знаеш - и се опита да премине по-нататък, защото не искаше да задържа съзнанието на Андрей върху болестта му, за да не възбуди и поднови болестта с мислите за нея. - Право да Ви кажа господин Христов, изпълних всичко точно както ми казахте, само защото Вие искахте. Аз чувствувах как с мисълта си ми помагахте. Снощи си мислих и разсъждавах върху стиха, дето можело да се живее и с всяко живо Слово. Вчера което стана с мене, беше едно истинско чудо, или поредица от чудеса!
към текста >>
36.
317. Как се става работник
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Понеже не можех да работя, изпратиха ме на двора да мия варели от сирене и тенекии от свинска мас със
студена
вода и да попълвам хамбарите на магазина.
Кварталът беше аристократичен, покупките се правеха повече от слугини, шопкини. Те като ме гледаха безпомощен, изгубваха търпение, почваха да се подмушват една друга и да се подсмихват и по-нахалните ми викаха: „У-у-у, тоз пък не знае да сметуе! Дека е другио, искаме да ни даде той! ” Другият продавач беше 15 годишно момче, шопче - Нестор, дребничко и симпатично ергенче, което от дете работеше в „Напред”. То бързо смяташе, закачаше слугините и те много го обичаха.
Понеже не можех да работя, изпратиха ме на двора да мия варели от сирене и тенекии от свинска мас със
студена
вода и да попълвам хамбарите на магазина.
Ръцете ми премръзнаха, кожата ми се напука, струваше ми се, че ще умра от болка! Стоях прав от 10, 12 до 15 часа на ден! Краката ме боляха, тръпнеха, вечер в леглото не можех да им намеря място от болки! Нямах въглища - лягах и ставах на студено. Много страдах!
към текста >>
Нямах въглища - лягах и ставах на
студено
.
То бързо смяташе, закачаше слугините и те много го обичаха. Понеже не можех да работя, изпратиха ме на двора да мия варели от сирене и тенекии от свинска мас със студена вода и да попълвам хамбарите на магазина. Ръцете ми премръзнаха, кожата ми се напука, струваше ми се, че ще умра от болка! Стоях прав от 10, 12 до 15 часа на ден! Краката ме боляха, тръпнеха, вечер в леглото не можех да им намеря място от болки!
Нямах въглища - лягах и ставах на
студено
.
Много страдах! Бях решил да напусна, но отлагах ден за ден и така свикнах на всичко това.
към текста >>
37.
320. Вие се срамувате и страхувате, вместо да бъдете горди, че сте срещнали Учителя
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Още по-добре, донеси да я прегледам и после може да я дадеш в „Житно зърно” да я отпечатат или във вестник „Братство” - говореше Христов всичко това, като нещо много лесно и близко, както се говори на дете, а госпожицата беше
студентка
по естествените науки.
- Но те не казаха, че ще дойдат пак. - Нищо от това. Сега си пропуснала, но поне за друг път да си готова. Ще им хареса тази лека победа, те пак ще дойдат и тогава ще си намерят майстора! - Аз ще напиша само една статия по този въпрос.
- Още по-добре, донеси да я прегледам и после може да я дадеш в „Житно зърно” да я отпечатат или във вестник „Братство” - говореше Христов всичко това, като нещо много лесно и близко, както се говори на дете, а госпожицата беше
студентка
по естествените науки.
- Да брат, но нали знаете, Жорж Радев е педант, много държи на науката. Иска „Житно зърно” да бъде издържано и в научна линия. Аз бях дала един разказ. След половин година го потърсих. Жорж ми каза, че в списанието не печатали разкази и да не съм си губела времето да пиша, защото не било работа за мене.
към текста >>
- Брат, как да си обясним - Жорж е математик, астролог, знае много езици, свири на чело, познава добре Учението на Учителя, а е
студен
и горделив?
Аз се разплаках и отидох при Учителя. Той ми каза да дойда при Вас, Вие да ми прегледате разказа. Но Жорж не ми върна ръкописа, изпратил го в коша, в който изпратил и твои статии. - Това е негова работа. Ти всеки случай, напиши, пък ще го изпратим във вестник „Братство”.
- Брат, как да си обясним - Жорж е математик, астролог, знае много езици, свири на чело, познава добре Учението на Учителя, а е
студен
и горделив?
- Не искай да си обясняваш всички неща, само гледай как ще заплати задето подпушва, както в другите така и в себе си импулсите. С него има Кой да се занимава! Ти здраво се залавяй, чети, пиши... - Но брат, аз имам и още неща да Ви говоря, изобщо работите ми не вървят добре! - Кажи да видим какво имаш да кажеш, а аз през това време да си напека гърба на слънце. - Аз писах за моите работи на татко, а той ми каза да дойда при Вас да се посъветвам.
към текста >>
Пък и в Университета не гледат на нас
студентите
от Бялото Братство с добро око.
- Кажи да видим какво имаш да кажеш, а аз през това време да си напека гърба на слънце. - Аз писах за моите работи на татко, а той ми каза да дойда при Вас да се посъветвам. Едно хубаво, добро момче от нашия курс напоследък се увърта около мене. Ясно ми е, не е безразлично. Иска все да ме изпраща, а аз му отказвам, защото като се научи, че живея на Изгрева, че съм от Бялото Братство - ще ме изостави.
Пък и в Университета не гледат на нас
студентите
от Бялото Братство с добро око.
Аз правя всичко възможно да не се разбере, че съм от Братството! Правителството взело решение да ни изключи от Университета. Брат Петър Арабаджиев* беше гимназиален учител и мисля дори директор на гимназия - уволнен е, без да има никаква друга причина за това освен, че е член на Бялото Братство. [*Петър Арабаджиев - виж в „Изгревът”, т. 16, снимка № 39.] Баща ми ми писа, че и брат ми бил повикан от началника личния състав, който му поставил направо въпроса дъновист ли е или не.
към текста >>
38.
321. Да се отричаш от Бога, на същото основание и Бог ще се отрече от тебе
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Брат Христов - беше същата
студентка
: - Удобно ли ще Ви бъде, още довечера да доведа приятеля си?
- Като продължаваше да си мисли, защото идването на тази сестра и това, което му каза го навяха на най-разнообразни мисли: навярно вече на професора са му предложили креслото на министерство на просветата? Той си има там хора, и те вече почнали да функционират под негови нареждания. Трябваше да питам брата на сестрата към кое министерство е, изглежда и там началника е звенар? Андрей говореше, а Христов само с тялото си присъствуваше!... Съвсем скоро отново се почука.
- Брат Христов - беше същата
студентка
: - Удобно ли ще Ви бъде, още довечера да доведа приятеля си?
- Разбира се! А брат ти къде работи? - В данъчното управление. - Но Вие брат Христов, от никого ли не се страхувате? - Че от кого да се страхувам, като съм на страната на най-силното същество в света - Бог?!
към текста >>
39.
329. Ти обиждаш Бога и Учителя като не работиш за Божественото
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Когато беше
студент
, беше ми разказал как професор Консулов искал от всичките наши братя и сестри
студенти
по естествените науки да му режат глави и крака на живи жаби, и ти смело си се противопоставил и не си рязал глави, и въпреки това пак си си взел изпитите.
Ако беше Му времето, щяха ли да Го пратят на Голгота и на кръста? Веднага да се залавяш здраво да четеш Библията, Евангелието, беседите на Учителя, историйте, биографийте на великите хора. Ти и всички тука по Изгрева, дошли сте при Учителя само да вземате, дошли да търсите начин да благувате, а Учението иска жертви, хора способни да жертвуват всичко за Учението и за Бога! Разбира се, тогава Бог няма да им остане длъжен, но това не трябва да се мисли. Аз съм останал с много добро впечатление от тебе!
Когато беше
студент
, беше ми разказал как професор Консулов искал от всичките наши братя и сестри
студенти
по естествените науки да му режат глави и крака на живи жаби, и ти смело си се противопоставил и не си рязал глави, и въпреки това пак си си взел изпитите.
Аз винаги, когато мисля за тебе, мисля за този случай на геройство в твоя живот. Христов почувствува, като че вече беше прекалил и Петър вече с последни сили издържаше, затова му каза: - Сега си отивай и довечера или утре ела, повече да си поговорим. - Благодаря Ви брат! - Каза Петър с облекчение, че най-после щеше да се сложи край на тази страшна операция. И една пресилена усмивка се яви на лицето му.
към текста >>
40.
331. Хората с мислите си докарват всичките си нещастия и щастия
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Те не знаят какъв
студен
душ съм им приготвил!
* [*Стефан Консулов - брошура срещу Учителя - виж „Изгревът”, т. 30, с. 330-335.] Още не е станал министър и почна да се разпорежда, да уволнява, написал цяла брошура против нас! Нагълтал новото Учение, което ще го изтърбуши, скоро старото ще умре в него. Но по това толкова стига, много голямо значение отдадохме на професора, ще му пораснат ушите.
Те не знаят какъв
студен
душ съм им приготвил!
И си помисли: „Защо царя още нищо не прави? ” И като погледна Андрей, запита го: - Ти нещо говореше за кооперацията, продължи това. - Да, от централата ми изпратиха помощник, който се казваше Цонко - момче на около 20 години, външно симпатично, но още като го видях почувствувах, че ще имам с него големи неприятности и така стана. Приех го добре. - Ако беше държал в мисълта си мисълта, че няма да имаш никакви неприятности, действително нямаше да имаш.
към текста >>
41.
347. По-добре с Истината в затвора и на кладата, отколкото с лъжата на свобода
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Той същия този израз видя на Витоша, когато Христов го караше да се преоблече на
студа
и вятъра.
Вие нямате представа какви диви зверове в овчи кожи, са тези от „Напред”! Мене питайте за тях, пък питайте, който и да е работник от „Напред”. Широканците от „Напред” нищо друго не разбират, освен от пари, спекули и експлоатация на работниците. - Андрей каза и се отпусна на кревата, прегърби се, погледът му се премрежи... Цялото му същество говореше за безсилие, разочарованието беше се настанило удобно в сърцето му. Христов за него изчезна, и пред очите му от някаква неяснота почна да се появява и да става все по-лесен и голям алгебричният израз - корен квадратен от минус единица.
Той същия този израз видя на Витоша, когато Христов го караше да се преоблече на
студа
и вятъра.
Андрей се вгледа в израза с широкоотворени очи и помисли: „Магия!... Полудявам!... Хипнотизиран съм!... Халюцинации!...” - Господин Христов, това пък сега какво е? Моля Ви, помогнете ми да си отида, вече нищо не искам от Вас! И винаги, когато после Христов му даваше съвет на Андрей се мярваше пред вътрешния му поглед.
към текста >>
42.
358. Описание на Изгрева
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Сега на поляната и далече на хоризонта до върховете на планината се разливаше снежна белина, загърната от сребърна тишина, огряна от
студена
светлина, похлупена от синия ефирен похлупак на безоблачното небе.
Тук Андрей видя един брат, който му обясни, че тук през лятото е прохладно и братята и сестрите сядат и беседват. Андрей излезе на поляната. Снегът по края беше отъпкан от гимнастически упражнения, които братята и сестрите правеха всяка сутрин през пролетта, лятото и есента, а през зимата правеха упражнения само в дните на беседите - сряда, петък и неделя. Поляната се отделяше от пътеката край гората с бодлива тел, зад която имаше два реда плодни и други дървета и сред тях на северната страна се беше сгушила полу-елипсовидна беседка с обща пейка по цялата дължина - место удобно и приятно за беседване, с гледка към Витоша. На юг от поляната се разкриваше красив пейзаж - цяла Витоша, с всичките й върхове.
Сега на поляната и далече на хоризонта до върховете на планината се разливаше снежна белина, загърната от сребърна тишина, огряна от
студена
светлина, похлупена от синия ефирен похлупак на безоблачното небе.
Нервите и мускулите на Андрей, опъвани и разпъвани от много дни и месеци, сега се отпуснаха приятно! Той чувствуваше как почивката, като сладка дрямка го завладяваше и оборваше. Мека светлина като любовна милувка галеше лицето му, погледа му се рееше безгрижно в огромната снага на планината, върховете на която покрити със снегове му приличаха на великани с бели калпаци затирили се на някъде... и пътя им беше заливан изобилно със светлина. Както безбройни скъпоценни камъни с искрящи блясъци красят вълшебното огърлие върху шията на митична богиня, така и снежинките като диамантен прах красяха със своята белина, светлина и блясък гръдта на планината. Душата на Андрей се сля с всичко, докъдето очите му виждаха.
към текста >>
Той виждаше долината пред себе си да пламти и искри в
студена
чистота и свежест, наситена с изобилния живот и красота на севера, който събуждаше в него спомени за съзерцавани сини върхове, които блестяха в далечната страна на душата му като безброй сапфири.
Нервите и мускулите на Андрей, опъвани и разпъвани от много дни и месеци, сега се отпуснаха приятно! Той чувствуваше как почивката, като сладка дрямка го завладяваше и оборваше. Мека светлина като любовна милувка галеше лицето му, погледа му се рееше безгрижно в огромната снага на планината, върховете на която покрити със снегове му приличаха на великани с бели калпаци затирили се на някъде... и пътя им беше заливан изобилно със светлина. Както безбройни скъпоценни камъни с искрящи блясъци красят вълшебното огърлие върху шията на митична богиня, така и снежинките като диамантен прах красяха със своята белина, светлина и блясък гръдта на планината. Душата на Андрей се сля с всичко, докъдето очите му виждаха.
Той виждаше долината пред себе си да пламти и искри в
студена
чистота и свежест, наситена с изобилния живот и красота на севера, който събуждаше в него спомени за съзерцавани сини върхове, които блестяха в далечната страна на душата му като безброй сапфири.
В него се събуждаше копнежа да броди по тях. И някак по особен начин му се искаше да остави това тежко тяло с огромни желания, и да литне нагоре сам с душата си и нейния копнеж, който пропиваше цялото му същество, гореше в лицето и очите му.
към текста >>
43.
362. Да се приложи Божествения закон - хлябът се дава даром
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Бедни
студенти
ходят там да се хранят, поръчват си три пъти чорба и ядат хляб без пари колкото искат.
България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божествения закон на Земята - хлябът да се дава даром! Само онзи може да приложи този закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешния, освен, че няма да приложи този закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, правдивият и благородният може да приложи този закон.”* [*Цитатът е взет от томчето беседи „Новият човек”, с. 193.] - Аз зная, в София има гостилници, където хляба се дава без пари.
Бедни
студенти
ходят там да се хранят, поръчват си три пъти чорба и ядат хляб без пари колкото искат.
- Това макар да се прави със спекулативна цел, но това са първите опити в тази насока за осъществяване идеите на Учителя. Но моля те, не ме прекъсвай, когато чета - каза брата и продължи: - „Ти знаеш ли колко жени, колко момичета са продали своята чест за хляб? Знаеш ли колко хора са продали възвишеното, благородното в себе си само за хляб? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! ” Обличате се добре с шапки, цилиндри, а вашите сестри гният в порока - за един хляб продават своята чест!
към текста >>
44.
Йордан Жечев Андреев и небесните човеци / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
„
Студентска
” №61, код 1164, на тел.
Поканиха ме у тях, дадоха ми телефона. След няколко дни ги потърсих по телефона. 17. На 28.IX.2011 г. бях у тях в кв. Лозенец на ул.
„
Студентска
” №61, код 1164, на тел.
02 8-65-36-12. Говорихме за много неща. Те знаеха за моите томове от „Изгревът” за Любомир Лулчев. Жената на Александър Гицов, се казваше Сия. Тя ми предаде два тома в папки - спомени на Йордан Андреев -„Съветникът”, които мъжа й е получил лично от Тодор Маринчевски.
към текста >>
45.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
Веднъж идва в един делничен ден, което за нея не беше обичайно, защото беше
студентка
и посещаваше лекции.
Освобождават го. 4.5. През есента, част от офицерите на „Звено” и на „Военния съюз”, правят опит за преврат. Но те са арестувани около 27 души, и им се искат смъртни присъди, начело с полковник Дамян Велчев. 4.6. Кики продължаваше да идва на сбирките на групата, но почти не участвува в разискванията и веселията на младите хора! Тя е ставала все по-тъжна и унила!
Веднъж идва в един делничен ден, което за нея не беше обичайно, защото беше
студентка
и посещаваше лекции.
Идва и разплакана извиква Йордан Андреев навън, и го умолява да й съдейства Лулчев да я приеме. И тя му разказва причината. Тя е имала приятел, а това е капитан Асен Стоичков, за когото ще се омъжва, но в момента е арестуван, защото е участвувал във военния преврат на Дамян Велчев. Сега е подсъдим и всички говорят, че ще бъдат убити, начело с Дамян Велчев. А през месец декември 1935 г.
към текста >>
КАМЕРЛИНГ - колкото
студа
е по-голям, толкова телата стават по-електропроводими, без никакво съпротивление.
Ако стоиш при Учителя си и затъпяваш, значи не е твоя Учител! Любов която развива мързел, не е права. 5.22. ОПАНИШАДА - от 27.VIII.1940 г., вторник Когато има спор, показва, че гледат от две различни места. Тъмните мисли, се крият в тъмнина. Северно сияние - изтичане на енергии от полюса, от движението на Земята.
КАМЕРЛИНГ - колкото
студа
е по-голям, толкова телата стават по-електропроводими, без никакво съпротивление.
Не нареждай вечер нещата /за другия ден/, защото тогава теченията са обратни - с крака си към Слънцето. Ученика седи над условията, защото условията са обективни, те са за всички, а ученика трябва да ги пробие. В Новото Учение товар няма, а има само приложение. В окултните Школи - безразлично от религиозна или не гледна точка, има приложение. Персийските Школи, които оставиха всичките астрономически познания - не бяха религиозни от наше гледище.
към текста >>
46.
16 Защо идват Божествените енергии
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
16. ЗАЩО ИДВАТ БОЖЕСТВЕНИТЕ ЕНЕРГИИ ГОВОРИ БРАТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДНЕС - НА 6 АВГУСТ 1979 г., [понеделник сутрин на „
Студени
чал” - отстрани на връх „Иречек”, край Мусала в Рила] Щастлив съм, че можах да ви доведа на тези прекрасни места!
16. ЗАЩО ИДВАТ БОЖЕСТВЕНИТЕ ЕНЕРГИИ ГОВОРИ БРАТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДНЕС - НА 6 АВГУСТ 1979 г., [понеделник сутрин на „
Студени
чал” - отстрани на връх „Иречек”, край Мусала в Рила] Щастлив съм, че можах да ви доведа на тези прекрасни места!
Тук вие работите заедно с невидимите същества. Те са дошли, за да пречистят Земята. Работете заедно с тях. Тук действително физическия и духовния свят се преливат. Тук е толкова красиво, че се доближава до красотите на Невидимия свят!
към текста >>
47.
19 Задачата на учениците
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Днес тук, на този свещен връх „
Студени
Чал”, ние ви призовахме на едно от нашите събрания.
Отваряме за вас всички страни и народи по Земята. Отначало малцина, вашият брой ще достигне невероятни размери! Всичко, което търси, ще ви намери. Колкото повече заговарят хората за вас, за Учителя, за делото Му, толкова повече ще се стичат от всички страни. Тази вълна ще залее света.
Днес тук, на този свещен връх „
Студени
Чал”, ние ви призовахме на едно от нашите събрания.
Аз ви говоря пред очите на хилядите възвишени същества, които присъстват тук край вас. Те ни благославят и поздравяват! Желаят да чуят, готови ли сте де изпълните задачата с Господа, с Великия Учител и с тебе братко наш мил. - „Готова съм да изпълня волята безпрекословно! ” (казва майка ми) АМИН Господи, тъй да бъде!
към текста >>
48.
30. Сега брата пита Стефка: „Харесваш ли поемата за „Беба”?
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Много ми е мъчно, че са така
студени
и се държат така лошо с мене!
- Какво ще ме попиташ Беба? На твое разположение съм! (Брат Любомир наричаше майка ми „Беба”) [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 884-887, за да чуете коя е онази, наречена „Беба”] - Моля те, упътвай ме братко, как трябва да се държа с околните си в къщата ми?
Много ми е мъчно, че са така
студени
и се държат така лошо с мене!
- Какво ти липсва? Непостигнати амбиции? Любовта е при теб. Приеми я с любов. И не искай продънената бъчва, да се напълни по някакъв начин!
към текста >>
49.
54. Говори брата Любомир Лулчев: Тъмните сили край вас, ще бъдат пометени!
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Имаше слънце, не бе
студено
, нямаше и вятър.
54. ГОВОРИ БРАТА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ: ТЪМНИТЕ СИЛИ КРАЙ ВАС, ЩЕ БЪДАТ ПОМЕТЕНИ 17 ФЕВРУАРИ 1980 г., неделя - на снежна дълбока поляна на Витоша, към 11 часа сутринта.
Имаше слънце, не бе
студено
, нямаше и вятър.
Приятно беше! Приятно е сред природата! Излизайте по-често. Това е необходимо за вас. Тъмнината, с която сте обградени, отрицателните потоци, които непрекъснато ви обливат, се пречистват с потоци от светлина и красота, което става в планината.
към текста >>
50.
69. Писмо от Борислав Георгиев от Париж, до Вергилий Кръстев
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
734-738.] Знаем, че господин Гръблашев, който е бил Негов
състудент
в Америка, написва една книга за престоя на Учителя в Америка - 1923 г.* [*Виж „Изгревът", т.
и се връща 1895 г. Ние знаем някой неща за Неговия живот в Америка, защото тогава България е току що излязла от турското 5 вековно робство. България е била един турски вилает, и вече започва да става една образцова балканска страна. И когато Той Се завръща, тя е просто една плодородна нива, на която може да работи.* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., 2011, с.
734-738.] Знаем, че господин Гръблашев, който е бил Негов
състудент
в Америка, написва една книга за престоя на Учителя в Америка - 1923 г.* [*Виж „Изгревът", т.
1. 2. изд., 2011, с. 287-291. Книгата е защита на Учението на Учителя Дънов от Величко Гръблашев - „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов” през 1922 г.] Тя може би не е голяма. Аз не съм я чел, защото не ми е попадала, но би тоябвало да бъде преиздадена. Такова свидетелство на Гръблашев е важно, плюс това то е много положително за Учителя. За Него се говорят само най-хубави неща.
към текста >>
51.
70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Аз бях
студент
по история и някой от професорите бяха забележителни - професор Христо Данов да речем, или проф.
Те са били писатели, също Климент Охридски. Те са писали много интересни неща. Но когато България, след 5 вековно турско робство се освобождава, се основава и Българското виеше учебно заведение. Това е българският Софийски университет в 1888 г., ако не се лъжа. Той е един нов университет, но там е имало винаги много сериозни преподаватели, много сериозни учени, много сериозни научни изследователи.
Аз бях
студент
по история и някой от професорите бяха забележителни - професор Христо Данов да речем, или проф.
Петър Бицили (това е един руснак фантастичен). Така че нашия университет също има своята стойност, но той е един по-нов университет. И не искам да ги сравнявам Сорбоната и Софийския университет, не защото ние сме млада нация, в сравнение с тези франки и гали, които са живели там. И ние си имаме също нашите много добри качества. Аз обичам много нашия Софийски университет!
към текста >>
52.
72. Борислав Георгиев от Париж-Трите пожелания
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Той се среща с Розенкройцерите, Той е свирел на цигулка пред колегите си и те са му предлагали да остане да живее в Америка вече като цигулар, а не като един
студент
богослов.
Това е отиването Му в Америка - 1888 г. Неговият зет Го изпраща да завърши висшето си образование в Бостон, в университета на методистите. Учителят следва „Богословие”, и една година „Медицина”. Той е един общ курс, който дава познание за човешкото тяло и за болестите и за лечението им. Малко се знае за живата на Учителя тия 7 години!
Той се среща с Розенкройцерите, Той е свирел на цигулка пред колегите си и те са му предлагали да остане да живее в Америка вече като цигулар, а не като един
студент
богослов.
Но може би и ние знаеме кога Учителя е взел решение да не остава в Америка, да не става музикант, даже да бъде най-добрият цигулар. Той иска да дойде в България за друга задача - да повдигне духовното ниво на българския народ и духовното ниво на цялото човечество. Има един Негов състудент, който е написал книга за Учителя.Тя излезе 1923 г., и в тази книга се разправя само за живота на Учителя в Америка. Трябва отново да се преиздаде (да се покаже), да се доведе до знанието на съвременниците. Много е интересно, кога Учителя взема това решение да се върне в България, а не да остане в Америка!
към текста >>
Има един Негов
състудент
, който е написал книга за Учителя.Тя излезе 1923 г., и в тази книга се разправя само за живота на Учителя в Америка.
Той е един общ курс, който дава познание за човешкото тяло и за болестите и за лечението им. Малко се знае за живата на Учителя тия 7 години! Той се среща с Розенкройцерите, Той е свирел на цигулка пред колегите си и те са му предлагали да остане да живее в Америка вече като цигулар, а не като един студент богослов. Но може би и ние знаеме кога Учителя е взел решение да не остава в Америка, да не става музикант, даже да бъде най-добрият цигулар. Той иска да дойде в България за друга задача - да повдигне духовното ниво на българския народ и духовното ниво на цялото човечество.
Има един Негов
състудент
, който е написал книга за Учителя.Тя излезе 1923 г., и в тази книга се разправя само за живота на Учителя в Америка.
Трябва отново да се преиздаде (да се покаже), да се доведе до знанието на съвременниците. Много е интересно, кога Учителя взема това решение да се върне в България, а не да остане в Америка! И Той е искал да се върне в България не да стане протестантски пастор (и това е много хубава професия). Той ще учи хората на доброто. Протестантският пастор има едни морални цели в живота, когато говори на своите вярващи.
към текста >>
Има маси, идват даже
студенти
, които не могат да се нахранят другаде и им се дава една чинийка зеленчуксва супица - и анархисти и комунисти - добре дошли.
Там са Неговите най-предани, най-верни ученици! Той често е казвал: “Аз съм ги вързал тук, иначе, ще правят много бели в света! ” Това е един много важен период. Учителя е навсякъде с тях. Те в хубави, слънчеви дни се хранят вън на двора.
Има маси, идват даже
студенти
, които не могат да се нахранят другаде и им се дава една чинийка зеленчуксва супица - и анархисти и комунисти - добре дошли.
Учителят Се отнася с много голяма толерантност към евреите. Когато идват германците, една група евреи в Синагогата, Му подарява една кутия диаманти. Те са богослужебни диаманти. След войната те идват и си ги потърсват, и ги получават. Живота на Изгрева наистина е много интересен, много хубав.
към текста >>
53.
73. Борислав Георгиев от Париж - биографични данни
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
И тази книга е задължителна за
студентите
по литература в Университета.
Той беше много интелигентен евреин, и той ни казваше не само да четем Библията, но и да я пеем. Това ми даде една библейска култура. Аз бях преводач към издателство „Народна култура”, и съм превеждал. Най-големия ми превод, който е публикуван е една „Антология на античната поезия”. Това са всички старогръцки, латински поети, които аз преведох на български.
И тази книга е задължителна за
студентите
по литература в Университета.
За съжаление, аз исках да направя една специализация и не може всеки да кандидатства за аспирантура - за първото място (стъпало). Вече, когато бях на 40 години, отидох в Катедрата по археология при професор Атанас Милчев и му казах, че искам да работя една свободна аспирантура, т.е. няма да ми се плаща заплата, той ще ме ръководи и ще я защитя. Той каза: „Аз съм съгласен, ако обещаете, че когато защитите своята Дисертация, ще останете кадър на Катедрата.” Сякаш чух небесна музика! Да остана кадър - от това по-хубаво има ли?
към текста >>
54.
21. Урок за мен и Елка
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Ако не го направиш, ще ти се случи еди-какво си нещастие....” Беше
студен
зимен ден.
Разбирахме: Трябва да се срещаме с хора, които ни променят отвътре, и ни правят добри, дози и тези хора да живеят на другия край на България. Още много уроци научихме от баща ми двете с Елка, по-голямата ми сестра. Уроци, предадени с пример, и без думи. Но веднъж, все пак се наложи баща ми да ни предаде урок по-ясно, и да ни каже с думи онова, което смяташе, че трябва да знаем. Беше време, когато често в пощенските кутии се пускаха ръкописни текстове горе долу със следното съдържание: „Бла-бла-бла....” и накрая: „Препиши това и го разпрати до три дни на десет души.
Ако не го направиш, ще ти се случи еди-какво си нещастие....” Беше
студен
зимен ден.
Печката в кухнята беше запалена още от сутринта. Баща ми влезе в кухнята, и ни извика двете със сестра ми. В ръката си държеше лист хартия. Показа ни я и каза: „Слушайте сега, ще ви прочета какво пише.....” Беше едно от тези заплашителни писма. Прочете го, погледна ни право в очите, и като се увери че го гледаме с внимание, бавно отвори вратата на печката и хвърли писмото там.
към текста >>
55.
23. Точно като Пилат Понтийски
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Това очаквах, но срещнах
студени
погледи!
Разказах им, че останах без собствено жилище, за да се запази този имот, и че не искам нищо друго освен да имам право да движа издателската дейност на част от този имот. Припомних им, че всички мои инициативи от 1977 до 1989 г. в бургаския салон, са първи за цялостната братска дейност в България - интегрално изпълнение музиката на Учителя, курсове по разучаване на песните, детски клуб, младежки срещи, педагогически срещи, тематични концерти... Разказах това не за хвалба, а с надеждата, че Благовест и неговият ръководен екип ще ме разбере, и ще ме подкрепи. Не исках нищо, освен да кажат: „Милке, ти работиш за Учителя, ние знаем, и това което искаш е справедливо! ” Очаквах да вземат отношение, и да разговарят с бургаското ръководство.
Това очаквах, но срещнах
студени
погледи!
И отказът не закъсня. Благовест ми каза: „Милке, върни се в Бургас, и слушай братята от ръководството. Тяхно е правото да решат този случай. Аз не се меся......” Благовест постъпи точно като Пилат Понтийски....... Аз се върнах в Бургас със следващия влак. Но не последвах съвета, който ми се даде в София.
към текста >>
56.
24. Вергилий ми посочва вратата
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
В един
студен
ден на декември, баща ми пристигна в Своге, за да донесе два куфара с беседи.
Така е написано, защото е в негов интерес! И защото иска да обвини мен за грешки, които той направи. Лошото е, че съзнателно заблуждава читателите си с пресметливия си ум на средновековен скъперник! Такъв е духът, който живее в него! Ето какво всъщност се случи в края на 1980 година - четири месеца след като бях сключила брак с него, и в третия месец на бременността ми.
В един
студен
ден на декември, баща ми пристигна в Своге, за да донесе два куфара с беседи.
През трудните години, бяха ги пазили в едно айтоско село, по поръка на брат Борис. Вергилий ги очакваше отдавна! За нещастие беше паднал сняг, и пътя нагоре към Джуджовица беше затрупан. Баща ми стоял на Свогенската гара почти цял ден, докато най-сетне един таксиметров шофьор се съгласил да го качи на баира. Пристигна премръзнал!
към текста >>
По едно време ми мина мисълта, че ще е добре, ако внеса завивките за баща ми в тази стая, защото бе събрал доста
студ
през деня.
Разбира се, защо не? Беше нормално. Вергилий искаше да го разпита за всичко, и за всички в Братството. Искаше бързо да научи онова, което баща ми дълги години бе събирал в себе си. Аз ги слушах.
По едно време ми мина мисълта, че ще е добре, ако внеса завивките за баща ми в тази стая, защото бе събрал доста
студ
през деня.
Просто помислих за него, и за това, че ако си легне в студени завивки.... Е, разбирате, нали? Аз съм дъщеря, нормално е да ми идват такива мисли в ума! Станах, извиних се и понечих да излеза. Още не бях стигнала вратата, когато Вергилий буквално скочи, и каза: „Защо ме прекъсваш, не виждаш ли, че разваляш всичко?.... Аз сега разговарям с него, за такива важни неща, а ти ме прекъсваш?
към текста >>
Просто помислих за него, и за това, че ако си легне в
студени
завивки.... Е, разбирате, нали?
Беше нормално. Вергилий искаше да го разпита за всичко, и за всички в Братството. Искаше бързо да научи онова, което баща ми дълги години бе събирал в себе си. Аз ги слушах. По едно време ми мина мисълта, че ще е добре, ако внеса завивките за баща ми в тази стая, защото бе събрал доста студ през деня.
Просто помислих за него, и за това, че ако си легне в
студени
завивки.... Е, разбирате, нали?
Аз съм дъщеря, нормално е да ми идват такива мисли в ума! Станах, извиних се и понечих да излеза. Още не бях стигнала вратата, когато Вергилий буквално скочи, и каза: „Защо ме прекъсваш, не виждаш ли, че разваляш всичко?.... Аз сега разговарям с него, за такива важни неща, а ти ме прекъсваш? ”... Започнах да обяснявам, защо съм станала... Но той вече бе вън от стаята, ядосан!
към текста >>
57.
33. Кральо, искам да знаеш това от мен
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Споменът ми тук е от
студентските
години.
33. КРАЛЬО, ИСКАМ ДА ЗНАЕШ ТОВА ОТ МЕН... сряда, 4 май 2016 г.
Споменът ми тук е от
студентските
години.
Баща ми дойде по работа в София, и отидохме да посетим сестра Елена Андреева. Тя живееше в малка дървена постройка. Един от братята от кв. „Вилите” по пътя за Симеоново, беше построил в двора си две стаи - едната за нея, другата мисля беше за сестра Ганка от Черни връх. При сестра Елена често имаше гости, но се случваше да прекараме времето с нея само тримата.
към текста >>
58.
34. Стана в Габрово, но не е габровски виц
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Намерих звукозаписно
студио
в Бургас, което осъществи записа и тиражира музиката в определен брой касети.
Помолих Снежан Попов, мой колега от Бургаския оркестър, да хармонизира няколко песни от Учителя за две цигулки и сопран. А Радостина Крантева, певица в Бургаската опера, която отскоро посещаваше сбирките на Братството, прие да изпълни вокалната партия. Аранжиментите на Снежан Попов бяха сполучливи, хармонизацията обогатяваше мелодията, без да променя оригиналната звучност, създадена от Учителя! Като професионалисти, и тримата имахме ясна представа какво качество трябва да постигнем за този концерт, затова се подготвихме добре. И понеже един от начините за разпространение на музика е запис на касета, аз попитах, и получих съгласието на двамата си колеги за издаването на касета, която да предложим на публиката на самия концерт в Габрово.
Намерих звукозаписно
студио
в Бургас, което осъществи записа и тиражира музиката в определен брой касети.
Общата сума за този запис, разделихме на броя на касетите. Получи се 40 лв. Даже и за хора извън Братството, които разбираха от производство, тази цена бе висока! Но малкият брой поръчани касети, увеличаваше стойността им. Обяснявам това, защото по-късно ще се върна на цената на касетата, и е нужно да знаете как е калкулирана.
към текста >>
59.
35. Трябва да им дадеш записа
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Следващата година, когато с Огнян вече бяхме в Глазгоу, научих че Алисън е включила и
студиен
запис в нашата програма.
Поиска от мен да изнеса четири концерта, в които щеше да участва и Огнян Николов - в Глазгоу, в Лондон, в Дов Нест- център на Михаил Иванов, и в Ирландия, край Белфаст. Спомена също, че се опитва да организира курс по Паневритмия извън Глазгоу, където семейството й има парче земя и малка вила. Каза ми и условията си. Поемаше пътните, заедно с пълен пансион, т.е храна и нощуване по време на престоя там. Отговорих положително.
Следващата година, когато с Огнян вече бяхме в Глазгоу, научих че Алисън е включила и
студиен
запис в нашата програма.
Като професионални музиканти, и двамата знаехме защо такъв запис се заплаща не на час, а на минута. Знаехме също, че като изпълнители притежаваме авторски права над този запис. Определено, Алисън не очакваше да предявим претенции. Ние, все пак, осъществихме записа, защото тя бе предплатила студиото. Не пропуснахме, обаче, да й кажем внимателно, че очакваме разговор за бъдещето на този запис.
към текста >>
Ние, все пак, осъществихме записа, защото тя бе предплатила
студиото
.
Отговорих положително. Следващата година, когато с Огнян вече бяхме в Глазгоу, научих че Алисън е включила и студиен запис в нашата програма. Като професионални музиканти, и двамата знаехме защо такъв запис се заплаща не на час, а на минута. Знаехме също, че като изпълнители притежаваме авторски права над този запис. Определено, Алисън не очакваше да предявим претенции.
Ние, все пак, осъществихме записа, защото тя бе предплатила
студиото
.
Не пропуснахме, обаче, да й кажем внимателно, че очакваме разговор за бъдещето на този запис. Концертите минаха. Дойде време, да летим обратно към България. Бяхме разисквали за записа с Огнян, и двамата споделяхме мнението, че сме длъжни и пред себе си, и пред българското Братство да настояваме за гаранции. Ставаше дума за издаване музика на Учителя, както и за професионално изпълнение.
към текста >>
Преди да напусна стаята, се обърнах към Алисън с думите: „Аз ти обещавам, че ще възстановя парите, които плати на звукозаписното
студио
!....” Алисън прие думите ми за обикновена форма на учтивост.
Почти машинално тя се подчини. Извади от сака матрицата на записа, и го сложи в ръцете ми. Сцената бе много драматична, но единствено в моменти като този, човек разбира, че истинските борби са между сили, чиито изразители сме ние хората! Чувствах се удовлетворена. Запазихме достойнството на едно малко духовно общество, пренесло в наши дни духа на Новото Учение.
Преди да напусна стаята, се обърнах към Алисън с думите: „Аз ти обещавам, че ще възстановя парите, които плати на звукозаписното
студио
!....” Алисън прие думите ми за обикновена форма на учтивост.
Но аз изпълних обещанието си. Купих английски лири в България, сложих ги в плик, и следващото лято на Рила помолих сър Ричард Глин да й ги изпрати. Получих уверението му, че го е направил. По-късно разбрах, че не случката със записа, а това че е получила парите чрез Ричард Глин, е засегнало много Алисън. Но аз не направих това, за да я унижа, дори и тя да се е почувствала така.
към текста >>
60.
42. Гласът на Бургаското Братство
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Всички ме гледаха
студено
!
Не допуснах, че те с Павел са в съюз срещу мен! А е било така, въпреки, че последният уж съдействаше за успеха на моята кауза. На Софийската гара, Г. Христов изчезна от погледа ми! След два часа се срещнах с Благовест и ръководството.
Всички ме гледаха
студено
!
Категорично ми казаха да се върна в Бургас, защото въпросът който ме вълнува може да се реши единствено от избраното ръководство! Това, че преди мен с тях се бе срещнал Г. Христов, сега за мен е очевидна истина. Не можеше да има друга причина, за това враждебно настроение. Бях много разочарована!
към текста >>
61.
46. Панаирите на книгата в София
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
В ранните години на Младежкия клас е бил
студент
в София, и беше присъствал на много от лекциите на Учителя.
На щанда се спираха и някои братя и сестри от София. Откриваха ни случайно, или идваха нарочно. Сестра Весела Несторова ни гостува няколко пъти, с цялата свежест и артистичност, която я обгръщаше! Откри ни възрастен човек, и се представи много сърдечно! Беше от Казанлък.
В ранните години на Младежкия клас е бил
студент
в София, и беше присъствал на много от лекциите на Учителя.
Беше лингвист. Работил бе дълги години във Франция. Той бе създал транскрипция на българската азбука, за да се издадат песните на Учителя с латински букви. Във Франция и досега песните се изпълняват на български по тази транскрипция. Този човек създаде много емоции на щанда ни, защото бе видимо щастлив, че ни откри!
към текста >>
62.
58. Заключителни слова за „пръчо и козата от 31 том на „Изгревът, с. 776-778
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
Аз съм на почивка на море със
студентска
карта.
Ето тава всичко, е преминало през мен! Сега ще дойде Вашето време. Ето, Вашия ред идва, за да го срещнете и да го преживеете. Да Ви пожелая сполука в лова на сънища и спомени, в дългата нощ! Вергилий Кръстев (подпис) VII.
Аз съм на почивка на море със
студентска
карта.
Беше много топло и отидох в палатката си, където видях един студент да чете черна книга. Поисках я, и това се оказа „Евангелие”. Отворих една произволна страница, и ми се падна следното: „С каквато мярка мериш, с такава ще те премерят.” И това се движи с мен до сега! VIII. Бях се свързал с дядо Влайчо, който бе известен ясновидец по онова време. Работил съм с него, и той ми подари „Евангелието”, протестантско издание по стария ръкопис, с което работя до сега - цели 50 години!
към текста >>
Беше много топло и отидох в палатката си, където видях един
студент
да чете черна книга.
Сега ще дойде Вашето време. Ето, Вашия ред идва, за да го срещнете и да го преживеете. Да Ви пожелая сполука в лова на сънища и спомени, в дългата нощ! Вергилий Кръстев (подпис) VII. Аз съм на почивка на море със студентска карта.
Беше много топло и отидох в палатката си, където видях един
студент
да чете черна книга.
Поисках я, и това се оказа „Евангелие”. Отворих една произволна страница, и ми се падна следното: „С каквато мярка мериш, с такава ще те премерят.” И това се движи с мен до сега! VIII. Бях се свързал с дядо Влайчо, който бе известен ясновидец по онова време. Работил съм с него, и той ми подари „Евангелието”, протестантско издание по стария ръкопис, с което работя до сега - цели 50 години! Бях лекар и се разхождах по нивите, и четях „Псалмите”.
към текста >>
63.
5. Човешкият глас и Ангелската музикална школа (6.01.1941, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
В тяхното царство цари гробно мълчание и
студенина
.
Дълго време ние говорихме за Операта и театрите. Учителят ми даде напътствия как да се държа с хората там, как да отговарям на въпросите им, изпълнени със съмнение и нечистота. Тук аз ще предам разговора ни по музиката. Ние се изпълнихме с Неговия божествен поглед и той започна да говори и рече: - Който не знае да пее, не може да влезе в Новия рай, в Новата земя, в Божественото царство на Любовта. Всички живи същества на земята имат гласови органи (струни), само рибите нямат такъв гласов орган.
В тяхното царство цари гробно мълчание и
студенина
.
Те живеят при най-малката топлина. Техните чувства не са развити. Всяко живо същество издава някакъв звук, само те мълчат. Растенията и плодовете пеят, когато растат. След хиляди години на мълчалива жестокост във водата, рибите стават птици и влизат в Божествената школа на въздуха.
към текста >>
64.
6. Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г. Учителят за музикалните движения. (9.01.1941 .четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Той веднага отля половината чашка и доля
студена
вода.
Тук се раждаше Словото, беседите и музиката. Учителят посочи столове да седнем и попита не искам ли чашка чай. - Да, Учителю, отговорих аз, ще пия една чашка. След малко той ни поднесе на чинийки горещ чай. - Учителю, казах аз, преди пеене не пия нищо горещо.
Той веднага отля половината чашка и доля
студена
вода.
И ме попита: Да сложа ли лимонче? Аз казах: - Не, Учителю, преди пеене не употребявам лимон, защото свива гърлото. Вече слизахме тримата по стълбата, аз попитах Учителя има ли място, където да си опитам гласа? Той ни покани в приемната Си стая, долу. В този момент една сестра почука на вратата и ни каза, че акомпаняторите са дошли.
към текста >>
65.
10. Обертоновете и аромата на акордите. (12.05.1941, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Учителят стана прав, приближи се до мен и каза: Например как ще изпееш с движение: „
Студът
всичко дава” (из песента „
Студен
си ти” )?
Брат Христо попита: - Учителю, Вие казахте в беседата, че терцата е с един потенциал. Учителят поясни: - Терцата е построена върху примата с един потенциален тон. Квартата е с два потенциала, а квинтата е с три потенциала. Аз станах права и вдъхновено изпях арията на Лучия ди Ламермур от Доницети като се движех из стаята и играех тъй, както и на сцената. След като привърших, той каза: -Тази мелодия е от Ангелския свят.
Учителят стана прав, приближи се до мен и каза: Например как ще изпееш с движение: „
Студът
всичко дава” (из песента „
Студен
си ти” )?
Той протегна грациозно ръката си и изпя: „Студът всичко дава”. В това даване аз почувствах изобилието и щедростта на Бога. Попитах: - Учителю, каква е задачата на Операта според Вас? - Операта, каза Той, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Тя ще се преустрои основно.
към текста >>
Той протегна грациозно ръката си и изпя: „
Студът
всичко дава”.
Учителят поясни: - Терцата е построена върху примата с един потенциален тон. Квартата е с два потенциала, а квинтата е с три потенциала. Аз станах права и вдъхновено изпях арията на Лучия ди Ламермур от Доницети като се движех из стаята и играех тъй, както и на сцената. След като привърших, той каза: -Тази мелодия е от Ангелския свят. Учителят стана прав, приближи се до мен и каза: Например как ще изпееш с движение: „Студът всичко дава” (из песента „Студен си ти” )?
Той протегна грациозно ръката си и изпя: „
Студът
всичко дава”.
В това даване аз почувствах изобилието и щедростта на Бога. Попитах: - Учителю, каква е задачата на Операта според Вас? - Операта, каза Той, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Тя ще се преустрои основно. Тези, които пият вино и живеят леко, не могат да пеят.
към текста >>
66.
12. Радиоконцерт на 24 юли 1941 г. Песента „Цветята цъфтяха” 35 (15.07.1941, вторник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
[вторник], Изгрева, София Вчера получих от
студиото
на Радио София картичката (покана) за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли т.м., в 8 часа вечерта в Радиото.
12. РАДИОКОНЦЕРТ НА 24 ЮЛИ 1941 г. ПЕСЕНТА „ЦВЕТЯТА ЦЪФТЯХА” 15.07.1941 г.
[вторник], Изгрева, София Вчера получих от
студиото
на Радио София картичката (покана) за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли т.м., в 8 часа вечерта в Радиото.
На картичката заедно с имената на другите автори беше написано и името (псевдонима) на Учителя - Пиер Беинса. Сутринта много рано, когато още всички спяха, брат Христо дойде, за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазяите, той чукна отдолу с камъче по прозореца и аз вече го чаках облечена. Веднага тихо излязох. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата беше вече привършена и хората вече се събираха на полянката за Паневритмията.
към текста >>
67.
15. Посвещението. (19.10.1941, неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Студено
е.
15. ПОСВЕЩЕНИЕТО 19.10.1941 г. [неделя], Изгрева, София Днес времето е ветровито.
Студено
е.
Вихрушка от пожълтели листа се носи по горските пътеки. Ние с брат Христо отиваме при Великия Учител. Той веднага ни прие. Най-напред аз Му разправих пречките и неприятностите, които неотменно следват моя път в Операта. Той ме слушаше внимателно.
към текста >>
68.
18. Отменената репетиция. (10.03.1942, вторник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Защото трябва да изляза на сцената с неприкрити, твърде разголени костюми и да се излагам на
простудяване
.
За горната репетиция трябваше да се явя в 1 часа на обяд. Досега Карова17 пееше тази роля, но откакто й дадоха Марженка [роля в същата опера], ето че писаха мене за ролята на Есмералда. Аз реших да се боря и да се отърва от тази роля. Преди известно време бяха ми дали Амур в операта „Орфей”, но аз щастливо се освободих от нея, също и от Велгунда от операта „Рейнско злато” от Вагнер. Сега всеки ще се запита защо не искам да пея тези три роли.
Защото трябва да изляза на сцената с неприкрити, твърде разголени костюми и да се излагам на
простудяване
.
И неподходящо е за мене, като ученик на Новото учение. До 12 часа имаше време и аз реших да отида сама при Учителя. С трамвая се качих до Семинарията и оттам, тичайки преминах и гората. Озовах се на поляната на Изгрева, гдето Учителят беше седнал на една скамейка. При Него беше и брат Боян Боев18 с листове в ръцете си.
към текста >>
69.
30. „Новото Битие” - Четвърти Божествен ден. Школи по пеене. (12.11.1942, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
четвъртък, Изгрева, София Днес времето е ясно и
студен
вятър отвреме навреме духа.
30. „НОВОТО БИТИЕ” - ЧЕТВЪРТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН. ШКОЛИ ПО ПЕЕНЕ 12.11.1942 г.
четвъртък, Изгрева, София Днес времето е ясно и
студен
вятър отвреме навреме духа.
Брат Христо дойде по-раничко - щяхме да ходим заедно в Министерството по работа. Аз настоявах да отложим тази работа за друг път, а да отидем при Учителя. Ние с трамвая стигнахме до Семинарията и през гората се озовахме на Изгрева. Учителят беше горе в стаята Си. Изглежда, че ни видя през прозореца, защото преди да се покачим по стълбичката, Той вече слезе при нас усмихнат.
към текста >>
70.
32. Вързаното куче. (03.03.1943, сряда, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
[сряда], Изгрева, София Днес сутринта, въпреки
студа
, тръгнах нагоре по шосето сама към Изгрева.
32. ВЪРЗАНОТО КУЧЕ 3.03.1943 г.
[сряда], Изгрева, София Днес сутринта, въпреки
студа
, тръгнах нагоре по шосето сама към Изгрева.
Срещнах брат Христо. Ние се уговорихме предната вечер да се срещнем нагоре по шосето в определен час. Причината, която ме доведе при Учителя, беше една неприятност, която имах снощи. Хазяите пречеха на пеенето и свиренето ми. Аз живеех тогава на ул.
към текста >>
71.
40. Песен на ангелите. Оркестрова репетиция на „Вълшебната флейта” . (15.04.1943, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Аз бях
простудена
, болеше ме гърлото и снощи го намазах с едно силно лекарство и тази сутрин се чувствах неразположена да пея с възпалено гърло.
40. ПЕСЕН НА АНГЕЛИТЕ. ОРКЕСТРОВА РЕПЕТИЦИЯ НА „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА” 15.04.1943 г. [четвъртък], Изгрева, София Тази сутрин аз трябваше да се явя на оркестрова репетиция на операта „Вълшебната флейта” от Моцарт, в ролята на Царицата на нощта, на голямата сцена.
Аз бях
простудена
, болеше ме гърлото и снощи го намазах с едно силно лекарство и тази сутрин се чувствах неразположена да пея с възпалено гърло.
Брат Христо веднага ме заведе при Учителя. Той каза: - Ти никога не трябва да мажеш гърлото си с такива работи, но ще вземеш сурово, прясно, разбито яйце със захар или мед. Учителят ми даде още две рецепти, но те са само за мене и не ми позволи да ги напиша. Той ми каза и формули, които да произнасям преди пеенето. И тях не записвам по същата причина.
към текста >>
72.
60. Концерт със Софийската филхармония - солисти братя Янкови. Бомбардировките над София (12.1943-01.1944)
,
,
ТОМ 34
След една бомбардировка в покрайнините на София, аз малко се
простудих
и много се пазех за предстоящата премиера.
Няколко пъти Венцислав и брат Христо придружили, заедно с братята и сестрите, Учителя над горичката на село Симеоново. Вечер Учителят се завръщаше на Изгрева. През тези 40 дена Той Си говореше и беседите. Това излизане на Учителя не предвещаваше нещо добро. Атмосферата беше твърде натегната.
След една бомбардировка в покрайнините на София, аз малко се
простудих
и много се пазех за предстоящата премиера.
Един следобед Венцислав беше у дома, заедно с брат Христо. Когато се смрачи и се появи луната - имаше пълнолуние, свирнаха сирените за тревога. Венцислав отговаряше най-спокойно на многократните покани на хазяйката ми да слезем в мазето. Ние оставахме в стаята ми и Бог ни опази. Лампите угасваха.
към текста >>
Луната светеше между облаците
студено
и тайнствено.
Един следобед Венцислав беше у дома, заедно с брат Христо. Когато се смрачи и се появи луната - имаше пълнолуние, свирнаха сирените за тревога. Венцислав отговаряше най-спокойно на многократните покани на хазяйката ми да слезем в мазето. Ние оставахме в стаята ми и Бог ни опази. Лампите угасваха.
Луната светеше между облаците
студено
и тайнствено.
Бомбите затрещяха. Венцислав свиреше Бахова композиция, а ние тихо се молехме. Той дълго време свири. Бомбардировачите отдавна си бяха отишли. - Ние никога не слизахме в скривалището, когато бяхме в Берлин, каза той.
към текста >>
Вечерта луната светеше пак
студено
и зловещо на небето.
Качихме се горе. След малко дойде и татко, цял побелял от прах, дето се е крил по мазетата. Брат Христо излезе да разгледа околните квартали. След малко той се върна и на въпроса ми ще има ли опера тази вечер, той се усмихна чудно и каза: - София е доста бомбардирана. По улиците е невъзможно никакво движение от заплетените скъсани електрически жици, ями и др.
Вечерта луната светеше пак
студено
и зловещо на небето.
Всички, заедно с брат Христо, мама и татко, легнахме с дрехите си в моята стая. Към полунощ още по-силно засвириха сирените за тревога. Всички слязохме в мазето. През нощта бомбардировката беше по-силна и по-продължителна. Ние всички се уловихме за реверите на палтото на чистия и светлия, и свят брат Христо.
към текста >>
Ние пък от своя страна се почудихме, като видяхме, че Учителят ни чака на стълбичката и ни поздравява с вдигане на ръка, въпреки
студеното
снежно време.
Ние, с Бога напред, бързо слязохме през дълбоките снегове във Владая. Оттам по шосето тръгнахме към село Мърчаево. Там пристигнахме в 4 часа следобед. Сестра Стойна и сестра Юрданка Жекова ми казаха отпосле: - Към 31/2 [три и половина] часа Учителят ни каза: „Рекох, поразтребете, поизмийте малко.” Ние се почудихме защо иска да разтребим и да измием. Като стана 4 часа без пет минути, Учителят излезе и застана на стълбичката на къщата, която се вижда от улицата, гдето ние ще минем.
Ние пък от своя страна се почудихме, като видяхме, че Учителят ни чака на стълбичката и ни поздравява с вдигане на ръка, въпреки
студеното
снежно време.
Учителят първо ни прие в една обща стая. Там, след малко, донесоха едно корито и започнаха да къпят едно бебе. В същата стая сестрите сложиха и вечеря. През нощта Венцислав остана да спи заедно със сестрите в същата стая. А аз и брат Христо отидохме у Рилкини.
към текста >>
Хорът и балета да заминат за Берковица, в
Студентския
дом, а оркестърът-в град Фердинанд.
Той вече нищо не ни попита. На другата сутрин поехме нагоре по Витоша за хижа „Фонфон”. След няколко дена бащата на двамата братя, Янко Янков, слезе в София, за да получи своята заплата. Той донесе новото нареждане на министъра всички да отидем във Вършец. Там щели да ни разквартируват във вили.
Хорът и балета да заминат за Берковица, в
Студентския
дом, а оркестърът-в град Фердинанд.
Ние с брат Христо пристигнахме във Вършец. Не след дълго време дойде и мама при мене. С нея живея в една стая. Татко беше на работа във фабрика „Искър” и вечер спеше в София. Министърът на просветата веднага нареди да се донесат пиана в стаите на тукашния театър.
към текста >>
73.
61. От Вършец към село Мърчаево. (11.08.1944, петък, село Светляево /Мърчаево/)
,
,
ТОМ 34
Той също каза на Учителя, че не трябва аз да спя на ливадата, за да не се
простудя
.
Брат Христо си легна под една купа сено. Тревата беше свежа, а над мене - небето, осеяно със звезди. Събудих се късно от мученето на кравата и кукуригането на петлите, когато слънцето беше вече отскочило високо над хоризонта. Ние с брат Христо отидохме при Учителя, поздравихме Го и седнахме на сложената трапеза да се храним. Брат Христо Му разправи накратко, че сме минали през Петрохан.
Той също каза на Учителя, че не трябва аз да спя на ливадата, за да не се
простудя
.
Учителят попита: - Там няма ли място? Ние и двамата Му казахме: - Има една самостоятелна постройка в двора на брат Петър Стоянов, но е заета от брат Славянски, който си е затворил там покъщнината. Учителят каза: - Вие я отворете някак, а ние ще изпратим писъмце на брата. Славянски живееше, ако се не лъжа или в Княжево или в София. Още същия ден Учителят изпрати писъмце на брат Славянски, чрез брат Боян Боев, в което пишеше, че само аз ще спя вътре.
към текста >>
74.
64. Песента „Отче наш” („Отче наш, запази ни от изкушение”). (17.08.1944, четвъртък, село Светляево /Мърчаево/)
,
,
ТОМ 34
Те не могат да пеят и ти не можеш да пееш, когато Природата е скована от
студа
, егоизма и безлюбието.
Направихме я вече! Той ни гледаше и ни се усмихваше. Аз попитах: - Учителю, кога да изпея песните, които Вие ни дадохте? Той каза: - Ще му дойде времето. Когато пролетта дойде и птичките запеят.
Те не могат да пеят и ти не можеш да пееш, когато Природата е скована от
студа
, егоизма и безлюбието.
Не може да се работи без красота. Във всичко трябва да има красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата. Не може една жена, която е на сто години, да се научи да пее!
към текста >>
75.
66. Отложеният концерт в радиото. (29.08.1944, вторник, село Светляево /Мърчаево/)
,
,
ТОМ 34
Брат Христо ме придружи до вратата на
студиото
на Радиото и ми каза, че ще ме чака в сладкарница „Яворов”, където имаше радиоапарат.
Стига, Учителю! Аз казах: - Той е спал в силните дъждове под дърветата в гората и аз не знаех. После той ми каза това, Учителю! Те, артистите, не го искаха да пътува с нас. - Учителю, казах аз, преди да ме назначат в Операта, веднъж имах радиоконцерт с флейтиста Янко Янков и един от известните диригенти в Операта.
Брат Христо ме придружи до вратата на
студиото
на Радиото и ми каза, че ще ме чака в сладкарница „Яворов”, където имаше радиоапарат.
Когато вече шпикерката [говорителката] се готвеше да съобщи концерта на Лилиана Табакова, аз я спрях с ръката си: „Забравила съм нотите си! ” -извиках аз тревожно. В Радиото сложиха някаква плоча и концертът се отложи за идущата седмица. Диригентът беше Асен Димитров, а флейтистът беше Янко Янков. По пътя, като се движехме, те започнаха да критикуват Учението Ви, Учителю и дето се движа в братски среди и с брат Христо.
към текста >>
76.
70. Упражнения на гласните букви. (25.10.1944, сряда, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Ти да им кажеш: Като пея тази роля, аз се
простудявам
, а гласът ми е нужен за по-важна работа.
Учителят каза: - Човешката слава е преходна, временна. Това е животът на сенките, ти преживяваш сега тяхното състояние, затова на тях им е леко, върви им, а на тебе ти е тежко, подтисната си. - Учителю, какво да правя, за да избегна това? Той ми отговори с пример: Като стъпиш в средата на нечистотия, нали ще се изцапаш? Та ти стой далеч, не стъпвай в тяхното лайно.
Ти да им кажеш: Като пея тази роля, аз се
простудявам
, а гласът ми е нужен за по-важна работа.
Иначе и вие ще се изложите. Кажи още, че фашизмът е една боя, дошла от Италия. Аз съм се родила артистка, такава съм и сега. Другите сега се учат на това изкуство, а аз съм готова от миналото си. Учителят се обърна към брат Христо и му каза да проучи цялата работа около причината, дето ми дават тази роля.
към текста >>
77.
72. Трите златни часовника. (17.12.1944, неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Сънувах, че е зимно време,
студено
.
Вие, Учителю, още веднъж ме докоснахте и стана друго чудо. Ларинксът ми и устата ми съвсем се измениха. Станаха леки и подвижни и още по-леко пеех с тази промяна. Аз без усилие пеех такива високи тонове, които само ангелите могат да пеят и видях в полукръг птички, накацали около нозете ми, че пееха с мене и ми акомпанираха. Събудих се и пак заспах.
Сънувах, че е зимно време,
студено
.
Навсякъде сняг. Аз съм на Изгрева, пред прага на приемната Ви стая, с брат Христо. Сестри и братя отвориха вратата, Учителю и Ви изнесоха отвътре и чух, че някои казваха: Прободоха Го! Аз плачех и казвах: Защо разпъвате реброто Му? Защо Го изнасяте на студа?
към текста >>
Защо Го изнасяте на
студа
?
Сънувах, че е зимно време, студено. Навсякъде сняг. Аз съм на Изгрева, пред прага на приемната Ви стая, с брат Христо. Сестри и братя отвориха вратата, Учителю и Ви изнесоха отвътре и чух, че някои казваха: Прободоха Го! Аз плачех и казвах: Защо разпъвате реброто Му?
Защо Го изнасяте на
студа
?
Да не изстине! Нали Го боли. Внесоха Ви в салона. След като се събудих, аз пак заспах. Сънувам една висока чешма и изобилна, бистра вода тече от крана й, който не се затваряше и все течеше водата.
към текста >>
78.
73. Последните дни на Учителя на Земята. (24.12.1944, неделя, София - Изгрев
,
,
ТОМ 34
Стаята беше силно затоплена, в контраст с външния
студ
и сняг.
Вратата беше широко отворена. Някой брат чел беседа. Върху един стол се беше качил шофьорът на брат Лулчев, брат Юрдан, и високо казваше: Братя и сестри, брат Лулчев е невинен! Пред вратата на приемната стая на Учителя се трупаха сестри, между които беше и сестра Савка. Тя ни отвори вратата, като пришепна нещо на брат Христо (Кръстю Христов) и ние влязохме вътре.
Стаята беше силно затоплена, в контраст с външния
студ
и сняг.
На същото кресло, на което Учителят приемаше посетителите Си, беше седнал Великият Учител и в този момент главата Му бе клюмнала на гърдите Му. Вместо бузи имаше просто две дупки, толкова беше отслабнал Той. Дишането Му беше ускорено и дълбоко. Силна болка и скръб като остра стрела ме прониза. Аз заплаках и силно извиках.
към текста >>
Времето беше
студено
, снежно и слънчево.
И брат Христо отговорил: Да, Учителю, дават й работа. Учителят помълчал малко и казал: - Българите ще имат още малко изпитания. Учителят му говорил още за него, за мене и за братя Янкови, но брат Христо не ми позволява да запиша всичко. Никога през безкрайните безконечности няма да забравя тази последна среща със Светлия Учител. Това беше в неделя, на 24.12.1944 година.
Времето беше
студено
, снежно и слънчево.
Учителю, Вие ми показахте съвсем нова форма и смисъл от най-малкото до най-великото в живота. Всичко се преобрази в житейския ми път. И аз чувствам, че живея с Новото учение. Амин!
към текста >>
79.
7. Подаръци за Нова година
,
,
ТОМ 34
Студеничко
е било.
Като си представя - срещу Нова година - голямата маса постлана, баницата, въобще как в къщи посрещаме, и с всичките му ритуали. А аз съм болничка, с температура и съвсем сама в стаята. А стаята ми нямаше парно, защото беше килерче преди туй. И аз си купувах дърва на килограм и ги държах в гардероба най-долу. Можеш да си представиш какво е било в стаята ми.
Студеничко
е било.
И така, поплаках си, поплаках и на връх Нова година, рано-рано, се чука на врата ми - същата тя, с мъжа си, която ме докара. Мъжът й облечен в богата шуба. А те имали обичай на връх Нова година да посещават изоставени такива, самотни души. И карат пълна кола с подаръци. И ми напълниха леглото.
към текста >>
80.
10. Дебют в България
,
,
ТОМ 34
Понеже дебютът ми беше май месец, не си взел даже и пардесюто, тракаха му зъбите от
студ
.
„И-и, я колко прилича тоз на баща ми! Ама защо плаче? ” А той застанал зад диригента отпред вече и плаче. Аз знам, че баща ми е в Габрово. Даже любовник да ми беше, годеник да ми беше, нямаше да направи таз жертва, която той направи.
Понеже дебютът ми беше май месец, не си взел даже и пардесюто, тракаха му зъбите от
студ
.
Тръгнал така. И плачеше. Разбира се, от радост. И щото като си тръгнахме, трепереше от студ. Месец май надвечер е хладно.
към текста >>
И щото като си тръгнахме, трепереше от
студ
.
Даже любовник да ми беше, годеник да ми беше, нямаше да направи таз жертва, която той направи. Понеже дебютът ми беше май месец, не си взел даже и пардесюто, тракаха му зъбите от студ. Тръгнал така. И плачеше. Разбира се, от радост.
И щото като си тръгнахме, трепереше от
студ
.
Месец май надвечер е хладно. Така премина първият ми дебют. _________________________ 28) Палмерстон (текстил) - вид вълнен плат с къси влакна за зимни палта
към текста >>
81.
24. Повишение в Операта. Опит за преподаване на Паневритмия в училищата
,
,
ТОМ 34
Той пострада, защото акомпанираше до Желязната завеса:
простуди
се, хвана туберкулоза на белите дробове, после, занесоха го в Искрец в санаториума и му направиха операция.
” - „Кажи! ” И отишъл, и казал на Йоцов, брат Христо. Йоцов казал: „Кръстю, сега вече не се допирам до никого. Аз лично ще проверя. Ако е вярно, което казваш, ще взема мерки.” И когато репетирахме операта „Фиделио” от Бетховен, нашият корепетитор65 беше Ото Либих, виртуоз-пианистът Ото Либих66.
Той пострада, защото акомпанираше до Желязната завеса:
простуди
се, хвана туберкулоза на белите дробове, после, занесоха го в Искрец в санаториума и му направиха операция.
И след това си замина. Шест месеца с него сме работили „Фиделио”, щото има и говор вътре. Аз забелязах в антрактите на нашите репетиции - дават ни малко да си отдъхнем - че в диригентската ложа един човек с черни очила, все там седи. А той бил самият Йоцов. Беше дошъл лично да провери как работим и кой колко струва.
към текста >>
82.
26. Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г.
,
,
ТОМ 34
Но викам: „Преди пеене не пия нищо горещо.” Той изля част от горещия чай, доля
студена
вода, да стане по-нормална, тури захар и ми поднесе.
Нямаше гардероб вътре. Дрехите бяха завити с бял чаршаф. И сега си я спомням стаята. И Учителят ми поднесе чайче и ме попита: „Да туря ли лимонче? ” Викам: „Преди пеене не бива нищо кисело." - Добре - не тури лимонче.
Но викам: „Преди пеене не пия нищо горещо.” Той изля част от горещия чай, доля
студена
вода, да стане по-нормална, тури захар и ми поднесе.
И тогава чукна една сестра и каза: „Акомпаняторите дойдоха! ” Слязохме долу в приемната Му, Той заключи горе. Аз казах: „Мога ли да си опитам малко гласа? ” И като влязохме в приемната, Той стана прав, и брат Христо беше прав. И аз почнах, както си се разпявам.
към текста >>
83.
27. Стихове посветени на Лилиана от Елвилюри [Виктор Л. Йорданов]
,
,
ТОМ 34
11. Че ти забравяш даже хляб и огън, когато в музика се потопиш, хармонии възвисяват те и ти през сълзи пееш, в
студ
пламтиш. 12.
6. Пред княза и князете на земята ти ангелска глава не преклони и предпочете в хижа сред цветята да нижеш наниза на златни дни. 7. Словото ти е мисъл вдъхновена пред пурпура на новата зора, прелистваш книгата на Магдалена и тръпна блясък в твойта пещера. 8. На колене пред масичката бяла, аз виждам те с разтупкано сърце, опипваща над себе си спирала със мънички премръзнали ръце. 9. Непосветения във твойта тайна как би тълкувал тоя знак, не знам, но в ритъма на музиката безкрайна ти жрица си в космическия свят. 10. Ако не беше любовта трептяла над тебе като бащинско крило, о, как ли би жадняла, Лилиана, душата ти във крехкото тело!
11. Че ти забравяш даже хляб и огън, когато в музика се потопиш, хармонии възвисяват те и ти през сълзи пееш, в
студ
пламтиш. 12.
Записваш, свириш, композираш, пианото приглася те дори, а че си едничка под това светило, България и днеска немари. 13. Как тъпо безразличие сковава сърцата и на някои „сестри”, Те да не отнеме чужда слава духът ти, що в Учителя зари. 14. Но до ще ден, когато апокрифи, разчете ли някой посветен, ще бъдат укор за онез халифи, които в мрак са влезли в твоя ден. 15. Ще помним до деветото коляно гласът ти сладък с нежното крилце и летописа ще четем, Лилиано, написан със върхът на едно сърце. Елвилюри В.К.: Много хубаво е написано.
към текста >>
84.
31. Концерт рецитали в полза на Републиката в Северна България
,
,
ТОМ 34
Имаше чаша със
студена
вода там.
” - Няма ли, викам, да пея? Че като беше тъй до мене, с лакътя си го бутнах. И веднага излязох. В джоба си имах камертон. Тоя, дето се чука така.
Имаше чаша със
студена
вода там.
Застанах и казах: „Другарки и другари, по моя вина не съм направила репетиция с акордеон. Трябваше да не пея, но аз искам да ви изпея. И ще ви изпея сега, пък без акордеон - не съм направила репетиция.” „Браво! ” Хей, значи, аз хвърлих моста. Получи се мост.
към текста >>
85.
44. Дъщерята Ивон и бащата Емил Депорт
,
,
ТОМ 34
Аз се усетих, че ме плиска със
студена
вода.
В двора ни отсреща беше балконът на къщата, в която живееше Петко Стайнов, който ми стана после директор в Операта. И аз с едното си око видях, че една голяма фигура се яви на прозореца и се плъзна по въздуха към мене. Това беше моят професор Емил Депорт. И като го видях, аз изпищях силно и съм паднала пред пианото долу почти в безсъзнание. В този момент пристига от Изгрева брат Христов, отваря вратата и ме вижда просната на пода.
Аз се усетих, че ме плиска със
студена
вода.
И дъщерите на хазайката, и те са над мене. Вдигнаха ме, туриха ме на леглото. А брат Христов, като дойдох на себе си, му казах какво съм видяла. Той отстрани на нотите пише: в еди-колко си часа - 10 часа и колко минути, съм видяла тая фигура. И понеже цяла треперех, не бях на себе си, той взе едно такси, качи ме при Учителя.
към текста >>
86.
50. Снимка с Учителя на Изгрева
,
,
ТОМ 34
Значи навън е
студено
.
Влезе вътре и си тури шапката. Излезе, значи Той позираше. А иначе Той никак не обича да Го снемат. Тука с желание позираше. В.К.: Вие тук сте обърнати към Него с шапката и сте облечени с манто.
Значи навън е
студено
.
Значи това е някъде... Зимно време ли е? Л.Т.: Защото мантото ми е изкуствена кожа, не е естествена. В.К.: Кога е това: есенно време или пролет? Зима? Л.Т.: 26 февруари.
към текста >>
Л.Т.: И много
студен
вятър имаше.
Л.Т.: Да, накрая ми каза. В.К.: А-а-а, накрая. Ето например, когато става въпрос за тази нали премиера, ще се помести тази снимка, ти ще опишеш точно случая. Л.Т.: Сега на тази снимка тука съм на Молитвен връх, на Рила. В.К.: Това след заминаването на Учителя?
Л.Т.: И много
студен
вятър имаше.
В.К.: Вие сте тука най-накрая. Л.Т.: Аз съм се заметнала с пелерина и пея „Песен на ангелите” с вариации и всички слушат. В.К.: Това по времето на Учителя или след времето? Л.Т.: След времето. Не е по времето на Учителя.
към текста >>
87.
52. Възлюбител те Царят на царете
,
,
ТОМ 34
Братята искаха да я залеят с една кофа
студена
вода, да я изпъдят оттам.
Тук са някакви картини отгоре, виждаме. Л.Т.: Сега, Учителят е на сцената и ни говори, а ние долу слушаме. Една сестра, Попова, имаше двама сина лекари. Тя сядаше, имаше три стола пред катедрата в средата. И като почнеше Той да говори, почваше да прави движения.
Братята искаха да я залеят с една кофа
студена
вода, да я изпъдят оттам.
Добре, ама Учителят не им позволи: „Оставете, каза. Те, духовете, й движат ръцете. Няма нищо от това.” Добре, ама тя, като ме видя, пожела да ми говори насаме. И след беседата ме качи на сцената горе, да бъдем очи в очи. И ми каза тъй: „Тебе, каза, те е възлюбил Царят на царете.
към текста >>
88.
56. Светската и духовната сцена
,
,
ТОМ 34
Аз имах вътре и бойлер, и топла и
студена
вода си бях нагласила, и кухничка.
И не изстинах. Никой не иска да ми направи прозорците. Накараха малките дечица да ми чупят прозорците, за да ме махнат оттам. Аз предпочитам в малката дървена къщичка да живея, защото брат Христо предпочете да си отиде в Невидимия свят и аз имам, нотариално ми я прехвърли върху мене, като писа, че съм броила три хиляди лева за нея (та аз не съм броила). Нотариус подписа, че съм я купила от него.
Аз имах вътре и бойлер, и топла и
студена
вода си бях нагласила, и кухничка.
Но пет прозореца ми счупиха. И нощя пеех.
към текста >>
89.
89. Изпитът с диригента Асен Димитров
,
,
ТОМ 34
А тази негова жена, Елена Гебел, когато пеех в подвижната Опера125 и наш главен директор беше Стефан Киров (който го убиха в Сливен), като стигнахме Бургас, аз се
простудих
.
Л.Т.: Учителят ме учеше какви формули да казвам. И той целият се изпотяваше, и сядаше на едно кресло, и дишаше тежко. За пръв път попада на такъв номер като мене, повече не искам да разказвам подробно. Той умря. А преди това бе се оженил за Елена Гебел124.
А тази негова жена, Елена Гебел, когато пеех в подвижната Опера125 и наш главен директор беше Стефан Киров (който го убиха в Сливен), като стигнахме Бургас, аз се
простудих
.
А ще пея в „Риголето” утре вечер, а имам даже малко температура. Неговата жена - Гебел, на Асен Димитров - влезе при мене: „Как си? ” Викам: Горя цялата, а утре вечер ще пея. - Въобще, като настинеш, как се лекуваш? - Аз, викам, се лекувам с разтриване.
към текста >>
90.
106. В село Мърчаево с Учителя (Песни сдвижения)
,
,
ТОМ 34
След това: Песента „
Студът
всичко дава” - какво движение ще направиш?
Например сега какво движение ще дадеш, да има едно малко дете пред тебе и му погалваш. Какво движение ще направиш тогава? И аз тъкмо мисля как да го направя, и Той го направи. Погали и изпя нещо, но не го записах. Прави бяхме, не бяхме седнали още.
След това: Песента „
Студът
всичко дава” - какво движение ще направиш?
” Значи Той ми предаваше вече уроци по движение. Пък тия университети, които ще се отворят на Изгрева - тогава ми го каза, в Мърчаево. Всичко това е написано. В.К.: Да, ясно. Л.Т.: Пиша с ръката [пее с движение] Ще нося Божиите блага Така си направи ръцете!
към текста >>
91.
112. Димитрина Захариева
,
,
ТОМ 34
А това беше в най-големия
студ
, зимно време.
И Учителят се обърна към мене и каза: „Не е зле да почнеш да й предаваш, но да идва сутрин.” Тя го спечели Учителя. Започна да идва сутрин. Добре, ама не знам кой й напълни с бръмбари главата и един ден идва при мене - нищо не й взимах, предавах й безплатно,и ми казва: „Този брат Кръстю - да се освободиш от него, щото той с тъмни сили работи.” - „Тъй ли, викам, я да ти видя гърба! Скоро да излезеш оттука! ” И я изпъдих.
А това беше в най-големия
студ
, зимно време.
И моят хазаин след един час идва, и ми чука на вратата, и казва: „Има една, която идва при тебе. Седнала е на стъпалата и плаче.” Тя не си отива, а седи в студа отвън и плаче. Цели три години не я приех. Методи идваше да ме моли, тя идваше да ме моли. Не. Тя е дълга и широка история.
към текста >>
Седнала е на стъпалата и плаче.” Тя не си отива, а седи в
студа
отвън и плаче.
Добре, ама не знам кой й напълни с бръмбари главата и един ден идва при мене - нищо не й взимах, предавах й безплатно,и ми казва: „Този брат Кръстю - да се освободиш от него, щото той с тъмни сили работи.” - „Тъй ли, викам, я да ти видя гърба! Скоро да излезеш оттука! ” И я изпъдих. А това беше в най-големия студ, зимно време. И моят хазаин след един час идва, и ми чука на вратата, и казва: „Има една, която идва при тебе.
Седнала е на стъпалата и плаче.” Тя не си отива, а седи в
студа
отвън и плаче.
Цели три години не я приех. Методи идваше да ме моли, тя идваше да ме моли. Не. Тя е дълга и широка история. Когато ме извика да спя у брат Пешо, там да спя, те се скараха с Методи и почнаха да се бият. Той я бие, и тя го бие.
към текста >>
92.
117. Работата ми с Мария Тодорова
,
,
ТОМ 34
А пък имах в стаята ми
студио
.
” - и на стълбата ме молеше. След един-два дена идваше Борис отделно, а после идваха и двама. — Не, казах, не! Свърши! - Сядаха.
А пък имах в стаята ми
студио
.
Аз имах много голяма заплата и плащах голям наем, дето живеех.
към текста >>
93.
132. Белите чорапи и благословението за Боян Боев
,
,
ТОМ 34
А вече почнали снежинки да прехвърчат,
студено
и сестра Веса, съпругата на брат Жечо Панайотов, му казала: Брат Бояне, недей да тръгваш, защото краката ти, ако изстинат, ще се получи усложнение.
Щото беше вече доста късничко станало. Аз отказах тая покана. Значи Учителят наблюдаваше как той ми четеше стенограмите, да ми се отблагодари за чорапките. Но брат Боян още щеше да задържи краката си здрави, ако не беше тръгнал по акъла на Юрдан - шофьора на Лулчев. Юрдан му казал: Брат Бояне, ела, ще минем с мойта кола Арабаконак.
А вече почнали снежинки да прехвърчат,
студено
и сестра Веса, съпругата на брат Жечо Панайотов, му казала: Брат Бояне, недей да тръгваш, защото краката ти, ако изстинат, ще се получи усложнение.
Той не я послушал - послушал Юрдан. Качил се на колата и когато се качили на планината, на високо, било много студено, се счупва едното колело и не може да го поправи. И застават на едно място и брат Боян силно се простудява. Това му костваше живота, защото една година и осем месеца (тука не го пиша), той се разболя сериозно.
към текста >>
Качил се на колата и когато се качили на планината, на високо, било много
студено
, се счупва едното колело и не може да го поправи.
Значи Учителят наблюдаваше как той ми четеше стенограмите, да ми се отблагодари за чорапките. Но брат Боян още щеше да задържи краката си здрави, ако не беше тръгнал по акъла на Юрдан - шофьора на Лулчев. Юрдан му казал: Брат Бояне, ела, ще минем с мойта кола Арабаконак. А вече почнали снежинки да прехвърчат, студено и сестра Веса, съпругата на брат Жечо Панайотов, му казала: Брат Бояне, недей да тръгваш, защото краката ти, ако изстинат, ще се получи усложнение. Той не я послушал - послушал Юрдан.
Качил се на колата и когато се качили на планината, на високо, било много
студено
, се счупва едното колело и не може да го поправи.
И застават на едно място и брат Боян силно се простудява. Това му костваше живота, защото една година и осем месеца (тука не го пиша), той се разболя сериозно.
към текста >>
И застават на едно място и брат Боян силно се
простудява
.
Но брат Боян още щеше да задържи краката си здрави, ако не беше тръгнал по акъла на Юрдан - шофьора на Лулчев. Юрдан му казал: Брат Бояне, ела, ще минем с мойта кола Арабаконак. А вече почнали снежинки да прехвърчат, студено и сестра Веса, съпругата на брат Жечо Панайотов, му казала: Брат Бояне, недей да тръгваш, защото краката ти, ако изстинат, ще се получи усложнение. Той не я послушал - послушал Юрдан. Качил се на колата и когато се качили на планината, на високо, било много студено, се счупва едното колело и не може да го поправи.
И застават на едно място и брат Боян силно се
простудява
.
Това му костваше живота, защото една година и осем месеца (тука не го пиша), той се разболя сериозно.
към текста >>
94.
133. Гозби за Боян Боев в събота
,
,
ТОМ 34
Ако не беше се
простудил
, още щеше да живее.” В.К.: И той там, пострадаха му краката, така ли?
Ще свършим ли работа? Л.Т.: Смятам, че ще свършим. [Смях] В.К.: Продължаваме. Л.Т.: Аз, нали Ви казвам, даже Веса, на Жечо Панайотов, каза: „Тези чорапки, дето ти с благословението на Учителя му изплете и поднесе, му продължиха краката да бъдат свежи и бодри. Но като отиде на Арабаконак с шофьора на Лулчев, там той пострада.
Ако не беше се
простудил
, още щеше да живее.” В.К.: И той там, пострадаха му краката, така ли?
Л.Т.: Той имаше туберкулоза в костта. В.К.: На десния крак ли беше или на левия? Л.Т.: А, виж, това подробно не знам. В.К.: Ясно. Какво казахте, че имате писма от брат Боян?
към текста >>
95.
177. Последна среща с Учителя
,
,
ТОМ 34
Като влязохме, изведнъж почувствах изпотяване в сравнение с външния
студ
.
Най-после и ние се доближихме с брат Христов. Тя му пришепна: „Вие ще влезете! ” Необичайни работи в неделен ден обикновено. За мене беше много изненадващо, защото брат Христов нищо не ми каза. И когато влязохме вътре, беше толкова силно напалена печката, че баня беше, много горещо.
Като влязохме, изведнъж почувствах изпотяване в сравнение с външния
студ
.
И какво да видя. Учителят беше седнал на същото кресло, на което приемаше посетители, само че креслото беше на тази страна турено, надясно, а коленете Му бяха завити с одеяло. И какво да видя: Той нямаше две бузи, а имаше две дупки тука на лицето Си, изпъкваха тука, виждаше се от челюстта Му кост. И като видях външния Му вид и цялата тази атмосфера, аз силно изпищях и се хвърлих в нозете Му, и забих главата си в одеялата върху коленете Му. И започнах силно да плача.
към текста >>
96.
201. Жечо Панайотов в затвора
,
,
ТОМ 34
Аз сварявах супичка ангелска, хапваше си, плачеше и чак в полунощ, късно, по тъмното се прибираше в
студеното
.
А неговата жена, на Благи майка му, всеки ден идваше при мене и плачеше, лягаше на миндерчето ми, и седеше до полунощ при мене, защо-то не ще да си иде в къщи. А че я безпокоят, сега от властта ли я безпокоят - не знам, но укриваше се да бъде тъмна къщата и по тъмно си отиваше да си легне. Щото Жечо беше вече в затвора. Не смееше даже да запали печка, коминът да не пуши. Тя мина през големи страдания, горката.
Аз сварявах супичка ангелска, хапваше си, плачеше и чак в полунощ, късно, по тъмното се прибираше в
студеното
.
Много преживя тази жена. В.К: А имате ли нещо от Жечо Панайотов, което той да е написал? Нещо написано от Жечо Панайотов? Л.Т: Нямам. В.К: Така.
към текста >>
97.
233. Атаки срещу Петър Дънов
,
,
ТОМ 34
А то беше вече
студено
, зимно време беше.
Той в разстояние на 40 дни всеки ден е ходел на Витоша. Л.Т: А-а, да. Знам това. Той дава обяснение защо го е правил. И брат Христов, и Венцислав Янков са пожелали една сутрин да тръгнат с Него и отишли.
А то беше вече
студено
, зимно време беше.
Та те, като дойдоха при мене, ми разправиха за това качване над гората, където сега има хижа за туристи. Дотам са отивали над гората и след това са се връщали вече изморени, и сутринта, в уречените дни, Учителят слиза в салона, говори беседа и след туй пак - всеки ден, 40 дена е излизал навън, за да напусне града. Отгоре Го ръководят така да постъпи, щом като София ще бъде бомбардирана. В.К.: Сега, разказвал ли Ви е за Неговото интерниране във Варна? Учителят да е споменавал пред Вас?
към текста >>
98.
236. Вселяването на Духа Божий (07/19 март 1897 г.)
,
,
ТОМ 34
Аз сварвах милиционера, че туряше ракията си да изстива като тече водата, да бъде
студена
.
И туриха милиционер с млада жена и момченце имаха. Добре, ама тя роди там второ дете. Значи те са вършили, брачни отношения са имали и когато аз отивах да налея вода, щото нямах чешма в двора си, а пък имах градинка - иска вода, да поливаш. Аз ходех на чешмата на Зодиаците (около чешмата 12 зодии изработени). А дето тече чешмата, то е направено от мозайка.
Аз сварвах милиционера, че туряше ракията си да изстива като тече водата, да бъде
студена
.
Значи той горе и ракия пиеше, и алкохол, и месо ядяха. И много страдах, защото това беше стаята, в която Учителят е говорел с Бог-Отец.
към текста >>
99.
251. Оперната певица Христина Василева Морфова
,
,
ТОМ 34
И тя на погребението се
простудила
и получила лумбаго.
Той искал да я привлече към себе си за работа. Л.Т: За Морфова, защото, защото беше женена за генерал Лукаш и държеше много за черквата и за кандилото, и постоянно то гореше на нощната масичка. И Той ми каза: „Ако тя беше приела мойта покана, щеше да бъде жива, нямаше да се получи тази катастрофа. Щеше да я избегне.” В.К.: Но това нещо лично Учителят на Вас е казал? Л.Т.: Да, защото четвъртия ден след нейното погребение аз имах радио-репетиция с Прокопова, нейната акомпаняторка.
И тя на погребението се
простудила
и получила лумбаго.
И се обажда на бай Божил, портиера, да каже на Лилиана Табакова да я посети вкъщи за следваща репетиция за радиоконцерта, защото лекарите й казват да седи и с електрическа възглавничка да се топли. И аз отивам в дома й. Още венците за Морфова не бяха изсъхнали от гробищата. И когато разправих на Учителя, че кученцето на Морфова реагираше на моето пеене - изправяше се на възглавничката и почваше да прави с краченцата си така и да пее, Той каза: „Тя, Морфова, е сега в другия свят, вижда нещата в друга светлина. И понеже ти си от Светлото Бяло братство, и затова тя влизаше в туй кученце.” Самата Морфова влизаше в него, духът й влизаше.
към текста >>
100.
264. Разбор на снимките
,
,
ТОМ 34
Но съм много натрупана с дрехи, защото
студът
беше много голям.
Тука пак същата. В.К.: Да. Сега тука на Исус Христос една снимка, да. Л.Т.: Оригинална снимка на Молитвен връх на Рила. Аз пея тука, права съм, пея „Песен на ангелите”.
Но съм много натрупана с дрехи, защото
студът
беше много голям.
В.К.: „Песента на ангелите”. Л.Т.: „Песен на ангелите” пея. Тука съм пак пред салона. В.К.: Да, тука между розите. Тази е хубава снимка.
към текста >>
Пратиха ме от Операта на улица „Раковска” в
студио
„Изкуство” и там направих четири снимки и ги предадох на секретаря на Операта.
Тази снимка е: Учителят, Асен Арнаудов... Л.Т.: ...и брат Христов. В.К.: Това е на Изгрева, на Изгрева е. Л.Т.: На Изгрева, на поляната, дето се играе Паневритмия. В.К.: Ясно, да. Л.Т.: Ето оригинална, в една от моите четири пози.
Пратиха ме от Операта на улица „Раковска” в
студио
„Изкуство” и там направих четири снимки и ги предадох на секретаря на Операта.
А между които е и тази. В.К.: Сега, трябва да намерим останалите. Л.Т.: А той ми каза, композиторът Георги Димитров: „Твоите колеги излизат тука голи, а ти с тая бяла якичка приличаш на една пансионерка. В.К.: Така. Л.Т.: Ето съм, пак същите снимки.
към текста >>
(Ето я тука с къси гащи и тука боса.) А тука бърже става
студено
надвечер, а имаше още път до хижата.
Че тя като стигне там, да пий пресни яйца. Добре, ама както се движат по височините за Рила (а става вече надвечер, ще палим огъня), чува пеене на арията на Жулиета от съответната опера с акомпанимент на славеи, защото птичките, всичките, пеят с мене. Тя се спира и казва: „Чудна работа - на тая височина! Туй не е плоча бе, туй не е.” Те казали: „Не се спирай! ”, щото тя е с къси гащи.
(Ето я тука с къси гащи и тука боса.) А тука бърже става
студено
надвечер, а имаше още път до хижата.
„Не - казала, - искам по гласа, по гласа да слезем.” И слизат в лагера на Бялото братство. Виждат много палатки и слизат при второто езеро. И там е Томалевски, Петър Манев, а аз продължавам да пея и птичетата ме акомпанират. И тогава те викат да сляза. Аз слязох.
към текста >>
НАГОРЕ