НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
15
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
15
:
201
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. “Ако имах време...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Ала и към Него природата прояви скръжавост, Земята прояви своята суровост и човешките закони бяха още много
студени
и безправни.
“За ония, които любят Бога, всичко се превръща на добро” - Магическата формула получаваше нов блясък и сила, защото я опитваше, живееше с нея. Той препоръчваше един метод за разрешаване всички конфликти, всички противоречия - Любовта. Времето за Христа беше малко. Две хиляди години след това премерено със същата мярка, времето на Учителя също бе малко. Учителят можеше да живее до 120 години - пределната възраст, която Той даваше на човека.
Ала и към Него природата прояви скръжавост, Земята прояви своята суровост и човешките закони бяха още много
студени
и безправни.
Неговото желание беше не само да даде новите идеи, но и да освободи човечеството от старите. Избра тъкмо това време, когато старите идеи бяха стигнали до своя апогей - хората премного мислеха и се бореха за материални блага, за къщи, за дрехи, за удоволствия, за какво ли не още. Разписанието бе улучено и изпълнено идеално, нека времето да беше скържаво. Срещу времето стоеше една друга величина, с която Христос разполагаше неограничено, с нея разполагаше и Учителят. Тя беше най-скъпата, природата грижливо я съхранява и е крайно пестелива, да не кажем скържава, когато се касае до обикновените хора - дава я на капки - енергията.
към текста >>
2.
3. Магическият ключ
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
3. МАГИЧЕСКИЯТ КЛЮЧ Декември 1965 година - рядко у нас този месец не отбелязва ниски температури, снеговалежи или сух
студ
.
3. МАГИЧЕСКИЯТ КЛЮЧ Декември 1965 година - рядко у нас този месец не отбелязва ниски температури, снеговалежи или сух
студ
.
Последните дни на годината, последни на месеца, който винаги докато сме на земята ще ни напомня за оная дата, когато на 27 се разделихме на земята с Него. Идването на Учителя на Земята и напущането са два забележителни моменти от историята на човечеството; между началото и края на този интервал от време стои Неговото дело, живот близо едно столетие, които обогатиха човечеството. Човек трябва да притежава не само погледа на историка, не и на мислителя, нужно е и въображението на писателя, на поета, за да може да долови атмосферата, която Той създаде, светът, който Той преустрои, не външния, а вътрешния дълбоко в човека - най-трудната и най-деликатната работа. Сега вече може да се обхване това дело, разстоянието ни помага, както помага на ония, които сядат далеч от сцената, когато слушат голям музикант. Броим ли годините?
към текста >>
Този месец и този
студ
щеше да се връща към нас и 27 декември щеше да стане символ на големите страдания и противоречия, които светът щеше да преживее, бурите и депресиите пред които човечеството щеше да бъде изправено.
И ако има нещо, което да очакваме и бленуваме, това е раждането на правдата, на справедливостта - нека след това да минем за идеалисти. Не се живее без принципи, които да влязат в живота и го очистят и обновят отвътре. Той донесе този пламък, този жив огън и ние можем да кажем запали нас, запали и света. От този огън нямаше да се освободи никой. Зимата, която човечеството преживя ни напомня зимата, когато Той напусна земята.
Този месец и този
студ
щеше да се връща към нас и 27 декември щеше да стане символ на големите страдания и противоречия, които светът щеше да преживее, бурите и депресиите пред които човечеството щеше да бъде изправено.
От тези депресии нямаше да бъдем пощадени и ние. Разлика щеше да има само в начина на понасянето, носенето и преодоляването на страданията и изпитанията. Декемврийският ден ни свързва със съдбата на целия свят -разлика имаше само във виждането и мисленето. Всички хора, които се раждат на земята, ще я напуснат един ден, а онова, което сме искали е да живеем и да умрем необикновено. Смъртта определяше живота или обратното - човек трябва не само да живее като човек, но и да умре като човек.
към текста >>
Декември пак е
студен
, както тогава прозорците са плътно покрити и украсени с ледени завеси и снегът пак не е успял да покрие заледената земя, поразена от дългата есенна суша.
Не казваме доколко сме успели в тази важна задача, но в един идеен свят нещата за нас лежат ясни и определени - образците сияят и смелите мъже минали преди нас ни дадоха пример и ни научиха на едното и на другото. Представите лежат чисти, живи и безбурни. Той през всичкото време говори и ни учи, как да постигнем това и не само ни говори, но и го показа - Той живя пред нас, примерът е жив и образът - изваян релефно и живо. Накъдето и да се обърнем образите на Неговото всекидневие стоят живи и пламтящи, те са непомрачени и нито една рязка дори не помрачава този блясък. Предпази ни да се кланяме на кумири и да си ги създаваме и през всичките часове на ранните утра, когато се събирахме на клас на пръв план стоеше важната задача - изработване на характер и оформяване на новото съзнание.
Декември пак е
студен
, както тогава прозорците са плътно покрити и украсени с ледени завеси и снегът пак не е успял да покрие заледената земя, поразена от дългата есенна суша.
Много прилича тази зима на оная от 1944 година, която за нас беше жестока и полярна отвътре. През тия години много неща се случиха, научихме още толкова, преживяхме достатъчно, впрочем никога не е достатъчно, пред човека стоят толкова задачи и толкова неовладяни знания. Успяхме обаче здраво да уловим дирята, да правим опити и да се домогнем до резултати. Намираме Него, правим връзка с Него, преживяваме пак ония светли моменти, ония дълбоки мигове на радост, на вдъхновение, на окриляне, за да разберем за сетен път, че никога не сме сами, никога не сме били сами и че не е било време, когато Той да не е бил с нас". Беше необикновена радост да се извисиш до света на Неговата мисъл и както някога да усещаш близо до себе си щедростта на бликащите изворни води, да пиеш, както някога, както винаги и да усещаш всичката сладост, свежест и светлина на Неговото Слово.
към текста >>
Трудно бихме могли да изразим с думи това дълбоко чувство, което се разцъфтява като многоцветна дъга, за да ни подари накрая величествения момент, че сме били в мистично общение
Студът
е украсил стъклата на прозорците, живакът низко е слязъл, небето през тази нощ бе осеяно със звезди, когато атмосферата е чиста, звездното зимно небе е разкошно.
Успяхме обаче здраво да уловим дирята, да правим опити и да се домогнем до резултати. Намираме Него, правим връзка с Него, преживяваме пак ония светли моменти, ония дълбоки мигове на радост, на вдъхновение, на окриляне, за да разберем за сетен път, че никога не сме сами, никога не сме били сами и че не е било време, когато Той да не е бил с нас". Беше необикновена радост да се извисиш до света на Неговата мисъл и както някога да усещаш близо до себе си щедростта на бликащите изворни води, да пиеш, както някога, както винаги и да усещаш всичката сладост, свежест и светлина на Неговото Слово. Нищо друго не искаме и нищо не може да представлява жив интерес за нас - ученикът не може да се откъсва от учебната стая и учебните си пособия и от копнежа да задоволи Учителя си. Ученикът има точно определени нужди, и нека кажем между тях е най-главната, да бъде близо до Него в дни на радост и в дни на скръб; в дни на поражение и в дни на победа; в дни на големи На този ден не можем да се радваме, както някога, а ние и не скърбим, онова, което изпитваме е трето състояние, което стои между двата полюса и в някакъв необикновен синтез ни подарява нещо голямо и окрилящо, нещо, което е по-прекрасно от радостта и по-богато от скръбта.
Трудно бихме могли да изразим с думи това дълбоко чувство, което се разцъфтява като многоцветна дъга, за да ни подари накрая величествения момент, че сме били в мистично общение
Студът
е украсил стъклата на прозорците, живакът низко е слязъл, небето през тази нощ бе осеяно със звезди, когато атмосферата е чиста, звездното зимно небе е разкошно.
Юпитер блестеше феерично, плеадите тържествено сияеха - красотата на звездното небе се открояваше пред нашите очи, за да ни подари и през този месец частичка от вечната и непомрачена радост, че сме успели да преживеем великото събитие, което никога праха на забвението нямаше да помрачи. Много мисли кръжат около ми и много думи сами идват при мене, за да ме отведат до една друга дата, когато се случи второ събитие през този месец, което ни хвърли в тревога и страдание. Затова ли взех днес перото? Не, не, друго искаме да кажем, но нали има закони на човешкото мислене наречени асоциации - книгите ни... Тогава опитваме се да обърнем страницата и ето едно желание в сърцето и едно хрумване на мисълта. Сега е пак декември и нека да прелистим последната лекция, която Той държа в школата - Неговата школа, окултната школа на двадесетия век.
към текста >>
Пожълтелите листа разкриват нещо необикновени, което през тоя
студен
ден те сгрява.
Първото издание - трепваш, в ръцете си държиш оригинала. Радваш се, че през това утро можеш да се разхождаш с Него или да стоиш пред Него и да слушаш. Оригиналът свети, ръката на редактора в това първо издание не бе успяла да промени ни една рязка - диамантът стои чист и недокоснат. Имаш особено усещане, изпитваш скръб, че не разполагаш с всичките оригинали, поне за историците, за писателите и поетите, те трябваше да бъдат съхранени грижливо, за да бъдат под ръка, когато щяха да се правят опити да се даде дълбок израз на Неговото дело. Няма ги, безвъзвратно за обикновените хора това наследство е разпиляно.
Пожълтелите листа разкриват нещо необикновени, което през тоя
студен
ден те сгрява.
Четеш: “Трите живота" - школни лекции. Първата лекция - в скоби /Мълчание/ "Тази вечер ще имате едно квакерско събрание. Всички ще мълчат докато приемат вдъхновение." След тези встъпителни думи започва лекцията. От тази първа лекция бихме могли да направим резюме, но нека оставим всеки да я преживее: “Аз ви събрах тази вечер, за да ви попитам, как да употребим празното време, празното време, което разваля живота". Първият тон е даден, “празното време, което разваля живота" да се осмисли, да се използува, за да се осъществи идеята за ученичество Имаш чувството, че се намираш пред баща, голям и мъдър, който направлява пътя по който ще тръгнеш.
към текста >>
3.
4. Неуязвимият
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Ще кажем само, че Той знаеше, че настъпваше края на една сватба, края на едно голямо празненство, казано с езика на Евангелието - Женихът се готвеше да напусне земята - идваше зимата, сурова и
студена
погледнато с нашите очи и разбиране и моментът, когато Той беше казал: "Ще дойде ден, когато аз ще напусна катедрата." Беше дошъл.
Той се разхожда сам между класовете на една узряла и натежала от плод нива. Онова, което прави впечатление е големия контраст между нивата, която е буйна и златиста и Неговият образ, Който далеч не напомня доволното и радостно лице на жътваря при такъв богат урожай. Лицето на Учителя е замислено, сериозно и бихме казали тъжно. Защо? Ние няма да отговорим. Люлеещите се жита, сити и зрелите класове не отнемат нищо от тая тъга, която лъха от Него и от целия пейзаж вън от нивата с едно небе, лишено от щедрия блясък на лятното слънце.
Ще кажем само, че Той знаеше, че настъпваше края на една сватба, края на едно голямо празненство, казано с езика на Евангелието - Женихът се готвеше да напусне земята - идваше зимата, сурова и
студена
погледнато с нашите очи и разбиране и моментът, когато Той беше казал: "Ще дойде ден, когато аз ще напусна катедрата." Беше дошъл.
Неговите думи никога нямаха обратен смисъл. Работата бе приключена, концертът се свърши, вълшебната приказка пресекна. Онова, което остави представляваше голямо съкровище, богат духовен залеж и капитал. Историята нямаше да подмине този факт - случилото се в началото на декември на 1957 година, когато това съкровище бе отнесено, за да го хвърли в пещите под топилните. Пропагандата по това време гълташе тонове хартия.
към текста >>
4.
5. Равносметката
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Нощта стана премного гъста и
студена
- най-сгъстения час настъпи и вече не питаме, кога ще настъпи зора или кога ще пукне пролетта.
За нас 27. XII. е незабравима дата, нека не кажа най-тъжната на нашето време за нас, учениците, които присъствуваха на този захождащ ден след богатата жътва. Скръбта на този ден щеше да остави нещо съкровено и непознато и мълчаливо щяхме да поведем разговор, за да кажем и ние нещо, казвали сме го и през всичките тези години, различно сме го изразявали, изразяваме го и сега, прелиствайки страниците на Словото -слагаме пръст на един пасаж и казваме: Ето това е, да, ето равносметката. Нека думите не звучат като извинение или оплакване. Искаме да бъдем строго реалистични, да виждаме ясно, без да преживеем онова разкъсващо чувство на уплаха и безнадеждие.
Нощта стана премного гъста и
студена
- най-сгъстения час настъпи и вече не питаме, кога ще настъпи зора или кога ще пукне пролетта.
Нещо грандиозно и безбрежно изниква пред нас и колко богати отвътре трябва да бъдем, за да можем спокойно да застанем с ненарушимо самообладание. Всичко стана твърде сериозно, за да можем да се вълнуваме от странични неща, или да се занимаваме с незначителните тонове, които помрачават нашия ден. Искаме да гледаме трезво и безстрашно. Защо? Ние не сме тръгнали на забавление, не сме се заели да ковем живот лек, приятен и удобен. Ние добре разбираме сериозността на положението, на времето, на епохата ни.
към текста >>
Всякога, всеки ден, докато процесът стане вътре в човека, за да не чувствува така остро и болезнено суровия и
студен
дъх на нашето време -
студените
ветрове, които ни шибат и безправието, което ни угнетява.
Трите напасти бяха вън от човека, но бяха и вътре в него. Трите категории хора чакаха освобождението си. “Направете това в себе си, за да можете да го направите после и отвън”. “За да станете служители на Господа, Който днес ви говори" Днес... Кога? - тогава ли когато ги каза Той, или сега?
Всякога, всеки ден, докато процесът стане вътре в човека, за да не чувствува така остро и болезнено суровия и
студен
дъх на нашето време -
студените
ветрове, които ни шибат и безправието, което ни угнетява.
към текста >>
5.
6. Сериозни години
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Бяхме ученици,
студенти
, слушахме лекциите през най-хубавия сезон в най-светлия салон и от най-Великия Професор, сега трябваше да опитаме реалността и реалността трябваше да ни докосне с острия и тънък меч.
Когато човек е здрав няма нужда от лекар и лекарства. И никой не утешава радостния човек. Но Той ни даде предварително средствата, как да си помогнем. Времето щеше да бъде друго, сезонът щеше да премине, празникът щеше да отшуми и ние щяхме да се изправим пред трудните задачи и противоречия на живота. Новото трябваше да се опита и ние трябваше да бъдем изпитани.
Бяхме ученици,
студенти
, слушахме лекциите през най-хубавия сезон в най-светлия салон и от най-Великия Професор, сега трябваше да опитаме реалността и реалността трябваше да ни докосне с острия и тънък меч.
Затова сега ние не слушахме само, а живеехме и опитвахме онова, което бяхме слушали. Имаше ли магическа стойност и можеше ли да ни помогне по време на тежките изпитания и неволи. Не искаме да приемем нещата на вяра, не искаме да слагаме километрически срокове. По време на пролетния сезон нямаше какво да се опитва, ала сега през зимата беше нужно, защото неизбежно бяха дошли бурите и виелиците и острия зимен студ. Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество.
към текста >>
По време на пролетния сезон нямаше какво да се опитва, ала сега през зимата беше нужно, защото неизбежно бяха дошли бурите и виелиците и острия зимен
студ
.
Новото трябваше да се опита и ние трябваше да бъдем изпитани. Бяхме ученици, студенти, слушахме лекциите през най-хубавия сезон в най-светлия салон и от най-Великия Професор, сега трябваше да опитаме реалността и реалността трябваше да ни докосне с острия и тънък меч. Затова сега ние не слушахме само, а живеехме и опитвахме онова, което бяхме слушали. Имаше ли магическа стойност и можеше ли да ни помогне по време на тежките изпитания и неволи. Не искаме да приемем нещата на вяра, не искаме да слагаме километрически срокове.
По време на пролетния сезон нямаше какво да се опитва, ала сега през зимата беше нужно, защото неизбежно бяха дошли бурите и виелиците и острия зимен
студ
.
Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество. Сега, да, най-вече сега, когато края на годината наближава, когато невидима ръка пише пред нас римската цифра дванадесет, ние пак слушаме свистенето на бурята, декември беше сигнал за тревога, ние се връщаме тогава пак назад, за да пристъпим не само прага на нашата младост и пролет, но за да пристъпим прага на школата и застанем пред катедрата: “Когато дойдат мъчнотиите, това, което ви говоря ще ви помогне” - предупредителни думи на Баща, Който иска още и още да даде на своите любими деца, синове и дъщери, за да посрещнат и изпращат мъчнотиите и страданията в които Великият е скрил скъпите бисери. Тогава беше чудно време богато и топло - беше слънчева пролет и нескончаем празник - думите ги съхранихме наново и ги разбрахме, че не бяха обикновени думи, човешки от говоримата реч, а бяха живи и сити като едрата пшеница от която се ражда нашия хубав хляб. Един ден тези семена щяха да ни помогнат, да ни окрилят, да ни обогатят. В света настъпи зима.
към текста >>
Зимата не бе лека, тя бе много тежка и през тази година, незапомнено
студено
и с много, много капризи природни, които причиниха много бедствия на много страни по света.
Искахме да участвуваме в общочовешките страдания на които крепко отзвучавахме, ала искахме и да изпитаме себе си, искахме да опитаме силата и жизнеспособността на онова, което някога сме слушали, а днес четем. Сега ние не само слушаме и не само четем, но и опитваме и чутото и четеното и казваме - всичко излезе, както го каза Той, всичко се сбъдна, както го каза Той. “Бурята ще трае половин век и тя ще раздруса основите на целия свят.” Предпролетната буря щеше да разруши всичко старо и изгнило. Хоризонтите пак щяха да се прояснят и южните ветрове щяха да веят, птичките щяха да се върнат от юг и реките щяха да потекат свежи и обилни. Ние щяхме да кажем: Прекрасна бе нашата пролет, но прекрасна е и нашата зима, когато от смълчаните простори до нас щеше да стигне гласа на надеждата, а от заснежените простори щеше да долети ранната песен на чучулигата или кроткия шепот на житеното зрънце, което очаква с трепет топлия слънчев лъч.
Зимата не бе лека, тя бе много тежка и през тази година, незапомнено
студено
и с много, много капризи природни, които причиниха много бедствия на много страни по света.
Надничаме като житните зрънца и оглеждаме полетата, оглеждаме небето и се опитваме да уловим първите предвестници на пролетта. Както радостите, така и скърбите ни дадоха велик урок. Затова днес жадуваме еднакво през пролетта и през зимата, еднакво по време на радости и скърби, еднакво в победа и поражение да бъдем изправени със забити корени дълбоко, непоклатими и верни, без следа от страх и недоволство, да срещаме всичко еднакво. Великите неща, великите идеи са вечни, остават да сияят през вечността. Никакви земни вихрушки могат да ги сразят.
към текста >>
6.
7. На този ден...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Зимното утро беше
студено
.
7. НА ТОЗИ ДЕН... Необикновено усещание и вълнение... Днес е 27 декември. Случи се пак сряда. Годините преброихме, макар, че ги знаехме.
Зимното утро беше
студено
.
Снегът тогава не беше дълбок и не обвиваше земята като с пелена. Сега наоколо всичко е побеляло, нощес е валяло продължително. Въздухът е чист и кристален. Изгрева лежи тих и поляната лежи недокосната от стъпките. Никой не е станал рано и не се е погрижил да направи пътеки до салона, до градината и до поляната.
към текста >>
Колко неща се случиха през тоя месец... Да забравим и да помним - суровия
студ
тогава и леденият дъх на това календарно число, изпълнено с огорчение и унижение.
Кое ни дава право, не можем да кажем - може би нашия устрем и нашия копнеж да възрастим всичко, което сме получили. Времето сякаш се връща назад - годините като големи страници, една незнайна ръка ги прелиства и книгата продължава да се пише. Двадесет години - две десетилетия от оня ден, който помним. Помним като последен откъс от нашата необикновена повест, която ни завеща прощалния миг, когато се сбогувахме. Да помним и да забравим - заплашителния лик на световния ред, който жестоко и безпощадно ни каза - помнете този декември.
Колко неща се случиха през тоя месец... Да забравим и да помним - суровия
студ
тогава и леденият дъх на това календарно число, изпълнено с огорчение и унижение.
Защото ето, двадесетте години стоят там и ранният ден стои като поличба и знак, който вещае за един път и една съдба, които си дадоха дума в оня кръстопът на века да спрат движението на времето, за да кажат една дума и оповестят една вест. Нямаше да бъде леко и светло... Тази нощ и това утро, разтворила врата за оная тъма и онова насилие, които в един и същи час порази и господарят и съкровищата Му. Искаме да помним, искаме и да забравим. Тази нощ започна и свърши. Свърши вече, по небето имаше звезди и блестящите им пътища водеха към незнайни светове и чертаеха и нашия неизвестен път.
към текста >>
На този ден искаме да забравим всичко - полярната нощ, ледения дъх на
студа
, острите игли на омразата и тежкия пестник на насилието, нека всичко да се стопи в зората на новото, което настъпва в света - нашата бленувана пролет, която събра въжделенията на едно цяло поколение.
Ще забравим ли скъпия урок? Никога. Ще помним ли часа, когато ни връчиха светилника? Всякога. Изцеденият сок на страданието се превърна на елей. Зад всичко, което се случи и преживяхме, прозряхме безмерната сила на Любовта, която не престана през годините на тъма да излива светлина и топлина. Благословена да е тя.
На този ден искаме да забравим всичко - полярната нощ, ледения дъх на
студа
, острите игли на омразата и тежкия пестник на насилието, нека всичко да се стопи в зората на новото, което настъпва в света - нашата бленувана пролет, която събра въжделенията на едно цяло поколение.
Искаме да помним златистите дни на младостта и през тоя час в сърцето ни да прелива жаждата за много светлина и вярата за нови светли дни. Пристъпвай светла Стогодишнина и нека светлината и топлината се увеличат и нека звездите ни подарят ново съчетание, за да усетим не само твърдата длан на нашето време, но и меката длан на Любовта, топлия дъх на прииждащата пролет към която сме устремени. Да забравим едно, да помним друго. Земята се върти. За едни настъпва нощ, за други е ден.
към текста >>
7.
1. Голямата кошница
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Какво се случва, когато бъдат нападнати чужди градини, особено, ако те са държавни, зад които
студено
и неумолимо ни гледат човешките закони, които всичко са предвидили, ала са забравили най-същественото, забравили са човека.
Каква красота представляваше този малък пейзаж, този къс от Неговия ден! Всичко беше направено естествено, просто лишено от външен блясък, толкова естествено, както беше естествено да валят дъждовете навреме, както естествено беше да грее слънцето и да имаме винаги богати реколти, както беше естествено поляната да блести от свежест и зеленина и ние пък и всички хора да се разхождат по нея. Поляната искреше от красота; беше оживена отвътре и отвън и ние усещахме, че тези двадесет декара земя беше рая на земята, което не бихме заменили с всичките съкровища на земята и с най-живописния кът на земното кълбо. Поляната тогава!...каква е днес и какво изпитваме, няма смисъл да се спираме на това. Ние искаме само да мислим за онова вътрешното, дълбокото, което вливаше съдържание в живота около Него.
Какво се случва, когато бъдат нападнати чужди градини, особено, ако те са държавни, зад които
студено
и неумолимо ни гледат човешките закони, които всичко са предвидили, ала са забравили най-същественото, забравили са човека.
Никога и никъде сякаш съставителите на закона не са имали предвид човека и храната, въздуха, светлината и водата от които никога не биваше да го лишават - не са имали предвид любовта. В този жест през тая есенна утрин се криеше програмата на утрешния ден, програма не само за нас, но и за цялото човечество, което ще се приближи до Великото, за да се докосне до човечността. Новото ни гледаше през очите на ранното утро и онова, което се наричаше братство, не беше гола фраза. Дали поляната ще бъде наша или държавна, дали ще бъде прекрасна под грижите на ония, които ценяха красотата на природата, или обезобразена от ония, които нямаха отношение към нея и към обществената собственост, за нас нямаше значение. Преходен е лика на земята.
към текста >>
8.
3. Човекът с една пушка
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Българинът не приема нещата лесно, той не прилича на ония, които бързо пламват и бързо изгасват, макар, че по природа не е
студен
.
3. ЧОВЕКЪТ С ЕДНА ПУШКА Този човек за който ще става дума тук не сме го видели и чули, не го познаваме, не сме го срещали, не знаем и името му дори. За него Учителят разказва в една от неделните беседи. От случая може да се направи литература, но решихме да не го прекрояваме и по този начин да го лишим от свежестта и чистотата, от аромата и силата на убеждението. Едно цвете, което мнозина могат да се чудят как е могло да цъфне и да пръска искряща светлина на онова, което наричаме последователност. Представяме си живо този човек, този човек от хората на Учителя, този твърд българин, когато по неизвестни нам пътища, стига до Учителя и му заявява, че приема Неговото учение, и пред Него решава да живее по предписанията на това учение; готов е да изпълни всичко, каквото трябва, за да се нарече и той ученик на Учителя.
Българинът не приема нещата лесно, той не прилича на ония, които бързо пламват и бързо изгасват, макар, че по природа не е
студен
.
Като човек българинът, преминал през петстотин годишното робство той е усвоил ценния навик да мисли и разсъждава. Сравнява думите и делата, прави своите опити и след дълго проучване приема новото, идеите, за да заляга твърдо на тях по-късно. При това той е придобил и ценното качество - търпението, нещо като търпението на вола; да, до известно време търпи, в последен момент, обаче, той може да вдигне рогата си, за да докаже, че не е страхлив и че здраво устоява на правата си. Когато се увери, че това, което е възприел е право и хубаво, няма нищо в света, което може да го разколебае или отклони от пътя, който си е избрал. Главата му е твърда и здраво стои на раменете му; издържа на всякакви напрежения и депресии и не се отказва лесно от веднъж възприетите убеждения.
към текста >>
9.
4. Малкият стрък
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Друга фупа остана, не защото краката им бяха сухи, не защото не им беше
студено
, останаха така, защото не искаха да се разделят с Учителя, и си казаха: щом като Той остава, оставаме и ние.
Пак този брат каза, че Учителя му казал: “Може." Тълкуванието дойде непосредствено и някой каза, Учителят разрешава. Днес на свой ред и ние тълкуваме: Кога Учителят бе казал, не отивайте, стойте тука. Искат да слизат, питат, решават, че там е по-удобно, по-топло, по-здравословно и докладват на тези съображения. Да се мисли, че Учителят щеше да спре направения вече план и желанието на мнозина, беше недомислие от наша страна и непознаване закона на свободата, която Той изискано пазеше. И групата тръгна.
Друга фупа остана, не защото краката им бяха сухи, не защото не им беше
студено
, останаха така, защото не искаха да се разделят с Учителя, и си казаха: щом като Той остава, оставаме и ние.
Така беше. След малко в сивия здрач на низко падналите мъгли, групата се очерта надолу по пътеката. Скоро край нас стана тихо - дъждът продължаваше да вали и само падането на дъждовните капки нарушаваше тишината. Обядвахме кой както можеше, събрахме се след това пак под навеса и там пак започнахме да пеем. Друго нямаше какво да правим.
към текста >>
10.
12. Една изящна картина
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Гледа я малко смутена и не така топлосърдечно; после отклонява погледа си от нея и накрая почти с делови тон, да не кажем
студен
отговаря: Но аз нямам нужда от пари. Благодаря.
Случва се нещо съвсем обикновено. През един хубав ден тя намира младата сестра, приближава се при нея на двора или пред салона и деликатно й предлага да приеме сестринския й дар като израз на обич. Петдесет лева не са много пари и тогава при най-стария курс на нашата монета на изгревския стол можеше да се получи десет обеда. Банкнотата сега лежи в ръката на добрата сестра и две очи мило гледат другата, която би трябвало според предвижданията на благодетелката да отзвучи и да протегне ръката си и вземе този скромен дар със същата обич. Ала младата сестра се бави.
Гледа я малко смутена и не така топлосърдечно; после отклонява погледа си от нея и накрая почти с делови тон, да не кажем
студен
отговаря: Но аз нямам нужда от пари. Благодаря.
Не мога да ги взема. Дайте ги на друг по-нуждающ. - Извинявам се. Не съм разбрала, неправилно съм била насочена, или аз се излъгах. Помислих, че това бе гласа на душата, който никога не лъже.
към текста >>
11.
18. Белият плик
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
И ето, всред всичката тази красота и великолепие
студентът
по музика Наско се чувствува нещастен.
Едно нежно лилаво небе блести през тези първи дни на октомври, когато слънцето е още разточително и младите хора, както и децата бързат към училищните сгради. Да всичко е премного тихо, красиво, спокойно. На Изгрева тази хубост и тишина се чувствува като богато разляла се слънчева река - животът е хубав и си тананика своята песничка, птиците отлитат на юг, градините претоварени от плод чакат да бъдат обрани. В тая пред есенна нежност Изгревът е чист и спокоен и премного светъл. Атмосферата е рядка и радостта - тиха и беззвучна.
И ето, всред всичката тази красота и великолепие
студентът
по музика Наско се чувствува нещастен.
Той не вижда нищо от заобикалящата го хубост, защото е потънал в една дълбока тревога. Зает е с личната си неудача. Последният ден, когато трябва да внесе таксата и братът, който го подържа, тръгнал на път по работата си се забавя и той няма откъде да вземе пари. Професорът напира и му дава последен срок. Днес... Опитва се да заложи нещо, не върви, опитва се да иска от приятели пари не успява.
към текста >>
До тук всичко е познато; кога
студентите
имат пари, обикновено явление, което се случва с много младежи.
За него тази възможност съвсем е изключена. Ала през тази необикновена за него есен се случва нещо - обикновено и необикновено. То прорязва като светкавица неговия помръкнал хоризонт. Последният ден прави сетни усилия да намери пари и последният при когото решава да отиде го изруга, каза му марш по войнишки. Задачата се залости и решава да слезе долу в града, да потърси от някои другари, или да помоли професора да почака, докато братът му си дойде.
До тук всичко е познато; кога
студентите
имат пари, обикновено явление, което се случва с много младежи.
Никой за никого не иска да знае, мисли си огорченият студент - такива са хората, никой не влиза в положението на другите, няма взаимопомощ, нямат сърца сякаш, иди и се надявай на хората... Мисли си той и крачи нагоре към центъра на Изгрева. Минава покрай двора пред салона и поема пътя към трапезарията. Чува, че някой го вика: Атанесе! Обръща се и вижда Учителят на балкона. Обикновено явление - често той Го е виждал там.
към текста >>
Никой за никого не иска да знае, мисли си огорченият
студент
- такива са хората, никой не влиза в положението на другите, няма взаимопомощ, нямат сърца сякаш, иди и се надявай на хората... Мисли си той и крачи нагоре към центъра на Изгрева.
Ала през тази необикновена за него есен се случва нещо - обикновено и необикновено. То прорязва като светкавица неговия помръкнал хоризонт. Последният ден прави сетни усилия да намери пари и последният при когото решава да отиде го изруга, каза му марш по войнишки. Задачата се залости и решава да слезе долу в града, да потърси от някои другари, или да помоли професора да почака, докато братът му си дойде. До тук всичко е познато; кога студентите имат пари, обикновено явление, което се случва с много младежи.
Никой за никого не иска да знае, мисли си огорченият
студент
- такива са хората, никой не влиза в положението на другите, няма взаимопомощ, нямат сърца сякаш, иди и се надявай на хората... Мисли си той и крачи нагоре към центъра на Изгрева.
Минава покрай двора пред салона и поема пътя към трапезарията. Чува, че някой го вика: Атанесе! Обръща се и вижда Учителят на балкона. Обикновено явление - често той Го е виждал там. Защо ли тъкмо в тоя час го вика?
към текста >>
12.
20. Като пролетно утро
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Знаех, че през зимата той
студуваше
, ала сухи клечки не събираше, не правеше още много неща, с които би облекчил трудния си живот, ала не правеше нищо, вероятно и това влизаше в сборовете на неговата несрета.
Този човек, за който ще става дума тук, бедствуваше - ходеше бос, пестеше вероятно обущата си, ходеше без риза, пестеше ризата, ядеше по един път на ден или никак, защото нямаше пари за хляб, вероятно, защото не му се работеше тежка работа, а друга не можеше. Не е интересно да се знаят причините, за да се извини обществото или него. Неговата несрета беше явна, можеше с право да се нарече несретник и нека кажем никак не става за герой дори на един такъв малък фрагмент, който цели нещо съвсем друго. Но несретникът влезе в това изящно табло, както ще видим по-нататък и без да сме мислили и желали влезе и в историята на един живот. С него се срещнахме на улицата, в градината, на път за планината, когато отивах за хляб, или когато берях съчки от гората.
Знаех, че през зимата той
студуваше
, ала сухи клечки не събираше, не правеше още много неща, с които би облекчил трудния си живот, ала не правеше нищо, вероятно и това влизаше в сборовете на неговата несрета.
Когато се срещахме той поздравяваше шумно, отговарях меко на поздрава, може би си мислех, че животът му е достатъчно суров. Веднъж ми се оплака: Зная, че приличам на подгонено куче. Никой не поздравява. Защо? А беше и той човек. Вероятно, защото беше мързелив.
към текста >>
Беше
студен
есенен ден в началото на декември.
Не искам да натрапвам образа, нито да го идеализирам, нито да направя литература от него - другояче не мога да разказвам и нека ми бъде простено, ако ангажирам повече отколкото е нужно вниманието върху незначителни образи, такива като на този. Няма да се опитвам да приведа в известен ред неговата душевност. Ще засегна само общия момент, неговото и моето преживяване, то се случи пред очите на онова, което наричаме Велико. Може ли да се зачеркне светкавицата, която никак не ни пита, когато блесва и прорязва небосклона и как да омаловажиш красотата на простия, ала изящен жест, който не мина незабелязано, когато застанал пред Него, той бе успял да го види, да го разбере, да не го забрави и накрая да го покаже и на мене. Една сутрин той дойде в дома ми, звънна и аз слязох да му отворя.
Беше
студен
есенен ден в началото на декември.
Много рядко идваше у дома. Той стоеше малко приведен и наклоняваше главата, защото духаше студен вятър, а на площадката ставаше голямо течение. - Може ли да дойда малко при вас? - Заповядай. Когато влезе и седна до печката той започна.
към текста >>
Той стоеше малко приведен и наклоняваше главата, защото духаше
студен
вятър, а на площадката ставаше голямо течение.
Ще засегна само общия момент, неговото и моето преживяване, то се случи пред очите на онова, което наричаме Велико. Може ли да се зачеркне светкавицата, която никак не ни пита, когато блесва и прорязва небосклона и как да омаловажиш красотата на простия, ала изящен жест, който не мина незабелязано, когато застанал пред Него, той бе успял да го види, да го разбере, да не го забрави и накрая да го покаже и на мене. Една сутрин той дойде в дома ми, звънна и аз слязох да му отворя. Беше студен есенен ден в началото на декември. Много рядко идваше у дома.
Той стоеше малко приведен и наклоняваше главата, защото духаше
студен
вятър, а на площадката ставаше голямо течение.
- Може ли да дойда малко при вас? - Заповядай. Когато влезе и седна до печката той започна. Говореше особено. Гласът му варираше от най-грубите тонове, до най-меките.
към текста >>
Наричаше ги кръвопийци, жестоки,
студени
.
- Заповядай. Когато влезе и седна до печката той започна. Говореше особено. Гласът му варираше от най-грубите тонове, до най-меките. Говори грубо за хората, за хазаите си, за тия, които понякога му давали работа.
Наричаше ги кръвопийци, жестоки,
студени
.
- Искат да ме изгонят, но само да пристъпят прага ми, ще ги убия. - Само за убийство не говори. - Те не са хора, а хиени. После говори за ония, които не искат да го срещат и да го поздравяват. За тях съм нещо по-лошо от куче.
към текста >>
Всред всичката нищета и
студенина
на зимата, образът сияеше меко и светло като пролетно утро.
Да, Той не гонеше гладните кучета, макар да бяха чужди и непознати, а камо ли човек, дори и такъв като мене. И млъкна. И след малко стана, вдигна яката на палтото и си отиде. Не помня да съм видяла това, и дали бих го разбрала в момента -беше великолепно слънчево време и имаше толкова неща да се гледат... Ала сега, сега, го разбрах - може би не като несретника, но малко като него, защото мигом застанах до него и съзерцавахме заедно една и съща картина, един и същи образ, чист, кристален, човечен. Трепнах и се опитах да уловя с шепите си блясъка на слънчевия миг, топлината на една голяма недостижима обич.
Всред всичката нищета и
студенина
на зимата, образът сияеше меко и светло като пролетно утро.
Той беше неуловим в проявите, недостижим в силата и красотата на отношенията и обходата към всичко що дишаше живот. С право ние Го наричахме Великия Майстор.
към текста >>
13.
26. По повод едно предсказание
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
26. ПО ПОВОД ЕДНО ПРЕДСКАЗАНИЕ През 1919 година при Учителя идват две
студентки
.
26. ПО ПОВОД ЕДНО ПРЕДСКАЗАНИЕ През 1919 година при Учителя идват две
студентки
.
Не се казва в беседата държана на 14.XII същата година, дали те по свой почин са отишли, или някой ги е довел. Те идват с определена цел, от която следва, че те са вярвали, че Учителя ще може да им даде задоволителен отговор. Те били живо заинтересовани от предсказанието на един американски учен, астролог, ясновидец, който предсказал, че на 17. XII, вероятно същата година, или следващата светът щял да се свърши. Атмосферата от това предсказание все пак е била раздвижена, хората по всяко време са склонни да вярват и не за първи път такова предсказание е карало хората да трепнат и да се замислят.
към текста >>
Тия две
студентки
от това предсказание преживяли голяма тревога - не искали да умрат преждевременно и тръгнали да проверяват.
На този ден доста хора бяха нащрек и много софиянци бяха напуснали София. Определената дата мина сравнително спокойно, небето беше безоблачно и никаква земна депресия не раздруса столицата; сеизмографът идеално беше запазил покоя си и хората бяха готови да наругаят ясновидеца - личност подобна на тази на американския учен. Но за да бъдем точни, макар, че това не са летописни записки, нека кажем, че на същия този ден се случи голяма политическа депресия, вестниците ни осведомиха с известно закъснение и в това време новината свободно се носеше по градове и села; тръгна между народа и без радиопредаватели. Всичко след това получи първоначалния си вид, успокои се атмосферата, ала земетресение не стана. Вече не е важно, че депресията не беше от вулканичен произход.
Тия две
студентки
от това предсказание преживяли голяма тревога - не искали да умрат преждевременно и тръгнали да проверяват.
Страшно нещо е свършекът на света. Те се явяват при Учителя и поставят направо въпроса: Вярно ли е, че светът ще се свърши? Какво е мнението на Учителя по този въпрос? Те вярвали в Него и очаквали нещо успокояващо, вероятно. Какво е казал на тях не е казано.
към текста >>
14.
1. Храм и училище: въведение
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Ставаше и топло и
студено
, но това нямаше значение.
Думата туризъм стоеше далеч и ненужна, думата екип също. Никой нямаше екип. Тогава за нас нямаше хижа. По малкото и неуредени още хижи ние не отсядахме. Ние прекарвахме нощите край огньовете на открито.
Ставаше и топло и
студено
, но това нямаше значение.
На огньовете винаги имаше чайници. Горещата вода ни спасяваше от всичко и беше радост и безкрайно щастие да бъдем с дни, седмици на планината. Тогава нямаше автобуси. Имаше един стар камион и някой си шофьор познат на наши приятели, нямаше тогава раници, някоя торба или войнишка такава и вътре малко хляб, захар, сирене, канче и непременно дрехи за преобличане. Имаше и една огромна радост. Защо?
към текста >>
15.
2. Окултизмът и човека
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Всичкото зло и всичките неудачи, неуспехи в живота произтичат от неправилните мисли и чувства - една мисъл може да бъде суха, твърда,
студена
, неправилна, едно чувство също може да бъде неправилно, фалшиво,
студено
, нечисто.
Той трябва да познава себе си, силите, които текат в него, трябва да познава и околната среда - хората. Изобщо духовния, сърдечния и умствения капитал с който разполага трябва да бъде чист, ценен - златно наличие. Понятията права мисъл, топло чувство, безкористно желание, добра постъпка трябва да лежат ясно, точно и определено пред него. Тези неща може да изглеждат обикновени и лесноразбираеми, ала те крият нещо несъизмеримо и премного важно, това са високи върхове до които човек стига след упорита работа и големи усилия, самообладание и благородство. Да стане човек господар на своите мисли, чувства, желания, да ги шлифова, облагородява, да им предаде чистота, сила, блясък това е колосална работа, която бележи нова еволюция във възходящия път на човешкото развитие.
Всичкото зло и всичките неудачи, неуспехи в живота произтичат от неправилните мисли и чувства - една мисъл може да бъде суха, твърда,
студена
, неправилна, едно чувство също може да бъде неправилно, фалшиво,
студено
, нечисто.
Окултната наука оперира с ония елементи и сили, които лежат дълбоко в човека, благодарение на които той може да си помогне при трансформирането на мислите и чувствата. Здрави зъби и здрава храносмилателна система се изисква, за да може човек да борави с окултните методи и правила. С право в древните школи не са приемали неподготвени хора, лишени от мъдрост, от опит, от ред добродетели, които единствено помагат на ученика да се ориентира в този труден и опасен, за неподготвени път. Да се смята, че обикновените хора могат да боравят с окултните истини е заблуждение. Светлините на окултизма, могат да привлекат много хора, които имат преходен интерес, водими от някаква мода и в последна сметка някаква користна цел.
към текста >>
Не са започнали с елементите на новото, мислите и чувствата, за да се издигнат до оная висота откъдето могат да съзерцават тези върхове; не са оперирали добросъвестно прилежно и упорито като ученици, като
студенти
, пренебрегнали са основата с една дума не са манипулирали с чисто наличие - златен капитал.
Окултизмът ни най-малко не е поканил хората на своята трапеза, нито на всеослушание е разгласявал същността на своите идеи, нито е било някога да си е послужил с пропаганда. Не е било време и няма да бъде когато вратите на окултните школи да са се разтваряли широко пред народните маси, макар, че тази наука засяга жизнените проблеми на живота, като се започне от храненето и се свърши с мисленето и чувствуването, макар, че никъде другаде актуалните задачи не получават своето широко и дълбоко разрешение, макар, че окултизмът единствено уталожва жаждата на човешката душа, дух и ум за знания и духовни постижения. Въпреки всичко, тази дълбока наука не е достъпна за всички. Неподготвените могат да компрометират по някакъв начин тази наука, но това няма абсолютно никакво значение, нищо не е в състояние да помрачи блясъка й. Вината е само в неподготвеността и несъвършенството, невежеството на хората, които пристъпват светилището с нечисти крака.
Не са започнали с елементите на новото, мислите и чувствата, за да се издигнат до оная висота откъдето могат да съзерцават тези върхове; не са оперирали добросъвестно прилежно и упорито като ученици, като
студенти
, пренебрегнали са основата с една дума не са манипулирали с чисто наличие - златен капитал.
Окултизмът от такива ученици никога не е пострадал, пострадали са те, пренебрегнали са основното. Окултната наука е като огън всепояждащ, не търпи нищо нечисто, себично, егоистично. В пламъците на този огън или всичко изгаря, или всичко расте, цъфти и дава плод. Пред вратите на окултната школа човек трябва да се спре и да се запита притежава ли такъв капитал, способен ли е на великата жертва, готов ли е да учи и работи упорито, прилежно, за да изкове характер. Честно трябва да си отговори и тогава да пристъпи прага на школата.
към текста >>
16.
3. Пред прага на Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Тази беседа криеше първите магически слова, еднакво твърди и меки, остри и гладки,
студени
и топли.
И трябва да са решили в душата си да изтърпят, да опитат мъчението, за да преживеят онова, което бе скрито зад него, онова, което съставляваше цел и смисъл на един човешки живот: един чин, който те чака и една катедра за която си копнял неудържимо, и едно знание, което единствено на този свят имаше някаква цена. Ученичеството, школата беше най-прекрасното, което можеше да се намери през това време. Затова и ученикът внимателно, застанал прав и чинно докрай изслуша това начално огнено слово и дълбоко в душата реши: Оставам в тази ожидана от векове школа. Трудно може да ти се говори за тази дълбока интимна драма, развила се през онова романтично време в душите на онези, които бяха добре чули, разбрали и преживяли, че се намират пред нещо изключително, което на всяка цена не бива да се изпусне и подмине. И те останаха.
Тази беседа криеше първите магически слова, еднакво твърди и меки, остри и гладки,
студени
и топли.
Малко може да се говори върху нея -тя стои като отразената повърхност на кристално планинско езеро. Учениците щяха да отзвучат крепко на Учителя си и щяха да кажат - готови сме. В името на Любовта, готови сме за мъчението. Затова се родихме, затова догонихме двадесетия век, за да имаме среща за която сме копнели неудържимо. Пред онова, което успяхме да видим, чуем и преживеем, пред тая велика реализация и дълбоката радост, ще изтърпим мъчението, ще го приемем.
към текста >>
17.
5. Необходимият ценз
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Ако ученикът или
студентът
не отговаря на определените изисквания, той остава вън от училището или университета.
5. НЕОБХОДИМИЯТ ЦЕНЗ Няма учебно заведение на Земята в което да не се изисква ценз.
Ако ученикът или
студентът
не отговаря на определените изисквания, той остава вън от училището или университета.
Ония, които искат да учат музика например, предварително се проверяват имат ли данни да станат добри музиканти. Желанието към дадена специалност още не е гаранция за дарование и работоспособност. Някои може да каже, че е несправедливо и жестоко да не се дава път на младите по този начин. Не е жестоко и не е несправедливо -вината не е в училищната власт, а в ученика - липсва му нужния ценз. Докато го придобие ще мине много време на усилия и упорит труд.
към текста >>
На Земята няма университет за невежи и мързеливи
студенти
.
Учителят за такъв ученик винаги има време, търпение да го води по пътя на съвършенството, да го учи и назидава и непрестанно да го обогатява. Такъв ученик не е от недоразвитите деца пред които вратите на школата се затварят и Учителят го препраща в света - невежите там получават първите уроци - животът ги учи. както си знае - с пръчицата. Школа и Учител има само за разумните, трудолюбивите, добрите, любещите, справедливите, ожидали истината от векове, насмогнали себе си. Това са бележките - свидетелството, ценза.
На Земята няма университет за невежи и мързеливи
студенти
.
Законът е същ и при една велика школа. През всичките времена великите школи са били достъпни само за ония, които са притежавали нужния ценз - четирите основни качества, опорни, кардинални точки, които могат да послужат за основа, върху която може да се гради. Затова и от старо време е казано - учениците се раждат, учениците са определени личности. Само за такива ученици Учителят може да даде Своето съдействие, за други няма да си помръдне пръста. "Само нужния ценз.
към текста >>
18.
6. Школата на любовта
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Учителят отиваше при учениците, учениците отиваха при Учителя си - човекът беше обект на любовта - ако беше премръзнал през
студената
и мразовита нощ, Той отваряше врата и го приемаше в топлото си жилище, ако човекът беше гладен и жаден, Той го нахранваше и напояваше, ако човекът беше скръбен, Той го утешаваше и му рисуваше светли перспективи, ако беше отчаян, Той го обнадеждаваше и му даваше методи, как да излезе от тежкото си положение, ако беше болен, даваше му наставления, как да се лекува, ако беше загубил богатството си, той му посочваше път към нови съкровища - по-ценни от загубените.
Ученикът се намери изправен не толкова пред извора на мъдростта, който извор се разрастваше в безбрежен океан - “Земята ще се изпълни със знание” - неограничени бяха знанията, но вярното беше, че винаги беше изправен пред извора на Любовта. Нещо велико се беше случило на Земята и преживяването се превръщаше на задушевна и трогателна реалност. Светът на ученика получи ново съдържание и ново звучене. Любовта беше слязла на Земята и по закона на Любовта ученикът се чувствуваше в топъл и закътан дом - братството като семейство - братството, което беше Негово дело, братството, което почиваше върху основите на Любовта. Отношенията на Учителя също почиваха върху закона на Любовта, изжаднелият от векове човек, почувствува тази любов, преживя и крепко отзвуча - великото се беше случило.
Учителят отиваше при учениците, учениците отиваха при Учителя си - човекът беше обект на любовта - ако беше премръзнал през
студената
и мразовита нощ, Той отваряше врата и го приемаше в топлото си жилище, ако човекът беше гладен и жаден, Той го нахранваше и напояваше, ако човекът беше скръбен, Той го утешаваше и му рисуваше светли перспективи, ако беше отчаян, Той го обнадеждаваше и му даваше методи, как да излезе от тежкото си положение, ако беше болен, даваше му наставления, как да се лекува, ако беше загубил богатството си, той му посочваше път към нови съкровища - по-ценни от загубените.
Той никога не питаше никого: Защо си сгрешил, защо си сбъркал, защо си се окалял? Вместо това, Той помагаше да освободи човека от товара, от мъчнотията, от калта, за да добие пак първоначалната си чистота и святост, да разбере сам погрешката, сам да я изправи и сам да се издигне над обикновеното. Учителят беше необикновен в своето обикновено ежедневие и показваше на дело своето отношение към човека, не поради нещо голямо, не поради своето познание за човека - Той познаваше човека не отвън, а отвътре, необикновен беше Той, защото изявяваше любовта към човека в пълния смисъл на тази дума. Той обичаше човека и ние свидетелствуваме за това, нямаше човек, приближил се при Него да не е преживял Неговата любов. Той разбираше човека, защото го обичаше, виждаше, как е построен, виждаше пътя, виждаше перспективите пред него, виждаше бъдещия образ и знаеше, как да му помогне, знаеше какво му беше нужно и как да му го поднесе.
към текста >>
19.
9. Школа и метод
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
В Специалния клас, където всички бяха младежи, в голямата си част
студенти
, кипеше живот, не защото знанията се даваха обилно, не и за това, че всичко беше ново, оригинал но, значимо, дълбоко - всичко това ние щяхме да преценим по-късно, когато устремът щеше да бъде уталожен и жаждата за новото щеше да бликне в нова сила - друго беше от голямо значение.
Думата е най-вече позната на учителите. Всеки един от тях независимо от програмния материал си има свой метод на преподаване, на обучение и на възпитание. Личността на ученика не се оформява и обогатява толкова от знанията предвидени за дадено време, а от метода на учителя. Оттам и различието на учениците, културата и възпитанието. Знанията, които Учителят даваше в школата бяха тясно свързани с метода -знания и метод се допълваха и в общ синтез, целяха точно определена цел.
В Специалния клас, където всички бяха младежи, в голямата си част
студенти
, кипеше живот, не защото знанията се даваха обилно, не и за това, че всичко беше ново, оригинал но, значимо, дълбоко - всичко това ние щяхме да преценим по-късно, когато устремът щеше да бъде уталожен и жаждата за новото щеше да бликне в нова сила - друго беше от голямо значение.
Младият и жаден ум не ламти толкова за много знания, той не жадува толкова да го просвещават и се просвещава, колкото да бъде активизиран неговия ум, колкото да го накараш да мисли, сам да открива и твори - това беше интимната и дълбока нужда на младия човек. Една беседа или лекция на Учителя, която искри от динамични изблици, до толкова, че да грабне цялото внимание на ученика, е толкова ценна за него не само с мислите, а и с вълнението, трепета, които карат ученика да напряга всичките вътрешни сили, за да се наслади на новото, което е не само пред него, а вътре в него - процесът който става в него и го кара да открива, да се въззейма, да полети в далечни сфери, за да се върне оттам оплоден и творчески развълнуван. Такива лекции и беседи не бяха рядкост. Те действуваха като катализатори и бяха източници на обилна светлина, които караха ученика да мисли, да преживее Словото и след това да се наслади на широките хоризонти, които се откриваха пред него. Ученикът живееше Словото, живееше школата.
към текста >>
20.
3. Трите фази
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Не се пътува лесно по един път, който привлича само смелите пътешественици – стрелките са на голямо разстояние, станциите се губят във мъгла и
студ
и трудностите се увеличават, колкото отиваш по-нагоре.
Велико е това събитие - Учителят е дошъл заради учениците, от тях Той се интересува, учениците са ожидали тази среща, за нея те са се родили - животът им се осмисля само с нея. Срещата на ученика с Учителя е най-трогателната и чиста песен, която може да звучи в един човешки живот. Това е втората фаза на неговия живот - очаква го неуморна работа. Ученикът трябва да прояви рядко трудолюбие, прилежание, упоритост в учение и овладяване великите добродетели. Предстои му да очисти своя дом от утайките на миналото, от наслояванията на наследствеността.
Не се пътува лесно по един път, който привлича само смелите пътешественици – стрелките са на голямо разстояние, станциите се губят във мъгла и
студ
и трудностите се увеличават, колкото отиваш по-нагоре.
Пътят към високия връх е бил винаги път за малцина. Само през епохите, когато на земята слиза Божи пратеник, тогава този път се оживява, светлината е обилна и благословението се излива като благодатен дъжд. Но и тогава основния закон не се променя - изпитанията и страданията ще следват ученика и изпитанията няма да го пощадят. Изпитани ще бъдат любовта, вярата, надеждата, морала, знанието, правдата на ученика. Как, иначе ще получи нужния ценз?
към текста >>
Настигат го
студени
нощи, дълги, полярни, бурни.
Да утешава ближния си, както утешава себе си, да помага на ближния, както помага на себе си, да си създаде отношение към съучениците си. “Помагайте и утешавайте се в час на скръб". Въоръжен със своята обич, той трябва да провери до колко тя е силна и безкористна - това може да стане само когато я приведе в движение, когато я приложи. На места ученикът ще остане сам. Пътят е безкрайно самотен.
Настигат го
студени
нощи, дълги, полярни, бурни.
Всичко у него се преоценява, светлината му се увеличава и грижливо като опитна домакиня той оглежда целия си дом, вижда ценностите, които притежава, вижда целта, която блести ослепително и колко далеч е тя за неговите невръстни нозе... Той се чувствува не само сам, не само беден, но и несъвършен. Колко е малък той и сякаш недостоен за голямата любов, за голямото знание. Движи се между два свята и сякаш е загубил мярката и изкуството да различава. Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема страшното желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно. Тъмата пред него се стеле гъста и непрогледна.
към текста >>
21.
5. Ученикът и изпитите
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Ученикът не е слушател, а
студент
, който не само слуша лекциите на професорите, но и учи сериозно, за да положи изпити.
Човекът намира своето място, разбира какво има и какво трябва да спечели. В желанието да помогне на ученика, Учителят дава необходимите методи и правила. Учението, което представлява стройна система на знания, принципи, правила, методи, закони и упражнения, улеснява работата на ученика. Същественото тук е ентусиазма, готовността и трудолюбието на ученика да овладее ония познания, които се преподават и максимум да ги използува. Във великата школа той не е само слушател, не е и случаен любител на окултно знание - то не го привлича като мода, за него учението е сериозна наука за постижения, за възпитание, за реализиране велики цели.
Ученикът не е слушател, а
студент
, който не само слуша лекциите на професорите, но и учи сериозно, за да положи изпити.
Редовният студент редовно се явява на изпитите и редовно ги взима. Само изпитите го отличават като редовен и надежден студент. Професорите не обичат случайните слушатели, ала държат за редовните студенти, занимават се с тях, следят ги осторожно. Тази същата особеност отличава и учениците в една окултна школа. Учителят следи определените сесии, интересува се от хода на изпитите, успешно ли се издържат и ако се издържат, определя следващите, които целят нещо друго в развитието на ученика.
към текста >>
Редовният
студент
редовно се явява на изпитите и редовно ги взима.
В желанието да помогне на ученика, Учителят дава необходимите методи и правила. Учението, което представлява стройна система на знания, принципи, правила, методи, закони и упражнения, улеснява работата на ученика. Същественото тук е ентусиазма, готовността и трудолюбието на ученика да овладее ония познания, които се преподават и максимум да ги използува. Във великата школа той не е само слушател, не е и случаен любител на окултно знание - то не го привлича като мода, за него учението е сериозна наука за постижения, за възпитание, за реализиране велики цели. Ученикът не е слушател, а студент, който не само слуша лекциите на професорите, но и учи сериозно, за да положи изпити.
Редовният
студент
редовно се явява на изпитите и редовно ги взима.
Само изпитите го отличават като редовен и надежден студент. Професорите не обичат случайните слушатели, ала държат за редовните студенти, занимават се с тях, следят ги осторожно. Тази същата особеност отличава и учениците в една окултна школа. Учителят следи определените сесии, интересува се от хода на изпитите, успешно ли се издържат и ако се издържат, определя следващите, които целят нещо друго в развитието на ученика. Изискванията в една школа са същи като тези от университетите.
към текста >>
Само изпитите го отличават като редовен и надежден
студент
.
Учението, което представлява стройна система на знания, принципи, правила, методи, закони и упражнения, улеснява работата на ученика. Същественото тук е ентусиазма, готовността и трудолюбието на ученика да овладее ония познания, които се преподават и максимум да ги използува. Във великата школа той не е само слушател, не е и случаен любител на окултно знание - то не го привлича като мода, за него учението е сериозна наука за постижения, за възпитание, за реализиране велики цели. Ученикът не е слушател, а студент, който не само слуша лекциите на професорите, но и учи сериозно, за да положи изпити. Редовният студент редовно се явява на изпитите и редовно ги взима.
Само изпитите го отличават като редовен и надежден
студент
.
Професорите не обичат случайните слушатели, ала държат за редовните студенти, занимават се с тях, следят ги осторожно. Тази същата особеност отличава и учениците в една окултна школа. Учителят следи определените сесии, интересува се от хода на изпитите, успешно ли се издържат и ако се издържат, определя следващите, които целят нещо друго в развитието на ученика. Изискванията в една школа са същи като тези от университетите. И когато в окултизма се казва, че само на добрите ученици се дават изпитания, това е най-вярното указание, че ученикът е редовен, върху него бди едно око и следи как се развива.
към текста >>
Професорите не обичат случайните слушатели, ала държат за редовните
студенти
, занимават се с тях, следят ги осторожно.
Същественото тук е ентусиазма, готовността и трудолюбието на ученика да овладее ония познания, които се преподават и максимум да ги използува. Във великата школа той не е само слушател, не е и случаен любител на окултно знание - то не го привлича като мода, за него учението е сериозна наука за постижения, за възпитание, за реализиране велики цели. Ученикът не е слушател, а студент, който не само слуша лекциите на професорите, но и учи сериозно, за да положи изпити. Редовният студент редовно се явява на изпитите и редовно ги взима. Само изпитите го отличават като редовен и надежден студент.
Професорите не обичат случайните слушатели, ала държат за редовните
студенти
, занимават се с тях, следят ги осторожно.
Тази същата особеност отличава и учениците в една окултна школа. Учителят следи определените сесии, интересува се от хода на изпитите, успешно ли се издържат и ако се издържат, определя следващите, които целят нещо друго в развитието на ученика. Изискванията в една школа са същи като тези от университетите. И когато в окултизма се казва, че само на добрите ученици се дават изпитания, това е най-вярното указание, че ученикът е редовен, върху него бди едно око и следи как се развива. Бди Учителя като съблюдава, как слуша ученика как възприема, как работи и накрая, как прилага наученото.
към текста >>
Високо звание и отговорна служба чака дипломирания
студент
, как ще го проверят и могат ли некадърници да изпратят на важна работа, от която зависи благото и живота на хиляди хора?
Изискванията в една школа са същи като тези от университетите. И когато в окултизма се казва, че само на добрите ученици се дават изпитания, това е най-вярното указание, че ученикът е редовен, върху него бди едно око и следи как се развива. Бди Учителя като съблюдава, как слуша ученика как възприема, как работи и накрая, как прилага наученото. Изпитанията са най-верния проверочен метод във всичките видове училища. Не е било и няма да бъде време, когато учениците да не се подлагат на изпитания, било в светските училища, било в окултните школи.
Високо звание и отговорна служба чака дипломирания
студент
, как ще го проверят и могат ли некадърници да изпратят на важна работа, от която зависи благото и живота на хиляди хора?
По същия начин и ученикът трябва да бъде проверен - проверяват се неговите добродетели - неговия морал, неговата справедливост, неговата любов, неговото смирение, кротост, въздържание, неговото благородство - всичко, което представлява морален гръбнак на ученика се подлага на проверка. Защото за какво е годен ученик, който не притежава тези ценности? Какво ще прави той и кому ще бъде полезен, ако няма търпение, самообладание, благородство, чистота, справедливост и пр.? Къде ще търсим човека, ако не в тези отличителни качества на ученика? Окултната школа има точно определена програма и за нищо на света тя няма да се промени.
към текста >>
Както се справят учениците и
студентите
с програмите на учебните заведения в които учат, така също и ученикът трябва да се справи с програмата на школата, която следва.
По същия начин и ученикът трябва да бъде проверен - проверяват се неговите добродетели - неговия морал, неговата справедливост, неговата любов, неговото смирение, кротост, въздържание, неговото благородство - всичко, което представлява морален гръбнак на ученика се подлага на проверка. Защото за какво е годен ученик, който не притежава тези ценности? Какво ще прави той и кому ще бъде полезен, ако няма търпение, самообладание, благородство, чистота, справедливост и пр.? Къде ще търсим човека, ако не в тези отличителни качества на ученика? Окултната школа има точно определена програма и за нищо на света тя няма да се промени.
Както се справят учениците и
студентите
с програмите на учебните заведения в които учат, така също и ученикът трябва да се справи с програмата на школата, която следва.
Изпитите следователно са неизбежни. Ще бъдат изпитани: честността, справедливостта, чистотата, безкористието, любовта, разумността, търпението, самовладането и пр. пр. Ученикът не е изпитан и трябва да се изпитва, за да расте и се кали. Програмата в една окултна школа е съобразена с великите закони на Битието и с възможностите на човека - нейните резултати са ефикасни, ако ученикът учи, възприема, разбира и прилага. Всичко в школата е естествено и непринудено - там не си служат нито с насилие, нито дори с убеждаване, там действуват два закона, този на любовта и този на свободата.
към текста >>
Слушател ли е, професорът не се интересува,
студент
ли е осторожно следи книжката му.
Проверката си остава най-вещественото доказателство, че под покривката на пашкула кипи един живото и ако този живот не приключи със светлия миг на пробиването на пашкула и да излезе на свобода, ученикът трябва да разкъса веригите на невежеството, на себичността, на гордостта и на ред още наследствени труфила, които го държат в плен. Животът на пеперудата, която свободно и волно лети и се храни с нектар, осмисля всичките изпитания на бубата. За този момент Учителят застава крепко до ученика, за да му помогне в трудния час на излитането и освобождаване от ограниченията на миналото и старото. “Ако бях на ваше място, какво бих искал от живота, от светлите същества, от Бога? Да се подмладя, да имам свещ, да имам инструмент, да обичам хората, да ви дам доброто и най-вече да бъда изпитан, да бъда подложен на изпитание доколко мога да издържа на изпита на любовта.” Нищо друго не характеризира ученика, както изпитите.
Слушател ли е, професорът не се интересува,
студент
ли е осторожно следи книжката му.
На земята няма по-голяма радост и по-голямо отличие от това - да бъдеш ученик, оттам и изпитанията, изпитите са признак, че пред Учителя не стои слушател, а ученик. “Радвайте се, когато ви гонят, хулят и кажат зла реч за вас, голяма е заплатата на небесата.” Блаженствата не са нищо друго, а проверочен изпит за ученика, те се отнасят само за него. Най-висш момент за ученика е, когато стигне до там да посреща изпитанията с радост и благодарност.
към текста >>
22.
8. Нива, а не кутия
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
8. НИВА, А НЕ КУТИЯ Учениците в училището и
студентите
в университета имат една и съща цел - да придобият известни знания, за да се ползуват от тях в живота.
8. НИВА, А НЕ КУТИЯ Учениците в училището и
студентите
в университета имат една и съща цел - да придобият известни знания, за да се ползуват от тях в живота.
Със зрелостното свидетелство и с университетската диплома имат за цел да уредят живота си. Образованието е средство за препитание. Цял живот след това човек разчита на онова знание или сръчности, които е получил по време на учението си; то е капитал, който се слага в обръщение. До колко човек може да използува разумно този капитал, до толкова той може да си уреди добър и заможен живот. Целите в обикновения човешки живот лежат определени -познат ни е този ред.
към текста >>
23.
10. Законът на процентите - единството
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Само
студените
по сърце и ленивите по ум, в които не гори пламъка на любовта и копнежа към знание чакат добри и благоприятни условия, надяват се на добротата и щедростта на Своя Учител, разчитат на търпението и силата Му и остават времето да прошуми край тях без да са изпълнили поетите задължения.
Мистичната връзка между Учител и ученик получава своята пълна реализация. Само тогава отношенията са правилни - силите се обединяват, то е получаването на акорд от два тона, които напълно си хармонират. Учителят не може да наруши закона на процентите, ученикът винаги трябва да помни този закон, за да знае на какво може да разчита - само 50%, останалите ученикът ще се нагърби сам. Там е и същността на учебния процес при учението, да вложи в обръщение 50% - да слуша, да разбира, да прилага уроците, които се преподават в школата. В това обединение на силите лежи залога на успеха, в този мистичен съюз между Учител и ученик действува закона на любовта, любовта от страна на Учителя към ученика и обратното.
Само
студените
по сърце и ленивите по ум, в които не гори пламъка на любовта и копнежа към знание чакат добри и благоприятни условия, надяват се на добротата и щедростта на Своя Учител, разчитат на търпението и силата Му и остават времето да прошуми край тях без да са изпълнили поетите задължения.
Учителят може да поеме всичкия товар - 100 % и по такъв начин да освободи ученика от страданията, мъчнотиите, задачите, противоречията, болестите. Защо да не може и какво струва на Човекът с многото любов, сила и светлина да поеме тежкия товар? Но каква ще бъде ползата от това? Какво ще постигне ученикът, какво ще спечели той и с какво ще увеличи светлината, топлината, силата си. Учителят вижда в перспектива, цялото бъдеще е открито пред Него.
към текста >>
24.
11. Господар или ученик
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Ева бе в един велик университет - школа и нейната работа беше да бъде
студент
, ученик в тази школа и да учи.
От първия до последният човек на земята щеше да се поблазни при тая възможност - да стигнеш положението да бъдеш Бог, да станеш господар. Срещу тази идея е изправена Ева. Тя вижда всичките преимущества - ще седи на трон, ще управлява световете и ще се разпорежда със всичките съкровища. Тя не познава закона, тя не живее идеята, че вече има Един Бог, Велик Господар, Велико Начало, Велик Разум, Който е включил в плана и нейното благосъстояние. От нея се искаше само да се заеме с разучаването на тази истина.
Ева бе в един велик университет - школа и нейната работа беше да бъде
студент
, ученик в тази школа и да учи.
Учението винаги подразбира известен труд, известно усилие, насмогване, работа - ученичеството е трудна работа, пътя непоносимо мъчен, а да бъдеш господар е нещо по-леко, по-приятно. Първият изпит излезе несполучлив. Ала идеята не остана заключена там и не легна в забвение. Хиляди и хиляди пъти човек щеше да се връща на нея и щеше да се изправя пред тази алтернатива - господар или ученик. Езическата култура на древността почива върху тази идея, която винаги е представлявала твърда храна и преплетен възел - да приемеш ли Единния Бог - незнаен и неизвестен, нематериалния Бог на евреите, или ти сам да се провъзгласиш за господар и да излееш образа в кумир; да бъдеш ли ученик или да властвуваш над другите.
към текста >>
25.
1. Ученичество
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Духът на времето е
студен
, себичен, сух, крайно затворен.
За голямото мнозинство този път е неизвестен и неразбран, дори несъществуващ. Ако някой се опита да говори за него, все едно, че говори за някакъв далечен език. Темата е специална и времето за нейното овладяване стои много далеч от съвременността. Един ден, когато уморената цивилизация потърси оазис в пустинята, тогава ще разбере за какво става дума. Човек никога не се сеща за водата, докато не ожаднее, нито за хляба, докато не огладнее.
Духът на времето е
студен
, себичен, сух, крайно затворен.
Също като през зимата. На земята наистина е зима. Може да е средата, може да е края, ала ние казваме: Нека е зима, всичките сезони по отделно носят нещо хубаво и полезно. Сезоните нямат отношение към една земя и едно небе - тези на ученика. За ученика небето е винаги открито, слънцето никога не залязва и звездите блестят и денем.
към текста >>
26.
2. Отношение - необикновената песен
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Непременно ще се стълкновиш - грубото нарушение на взаимното отношение ще ти се отрази и ти ще разбереш, какво значи да живееш вън от обсега и от всичкия
студ
на земята.
Велики служители безкористно задоволяват твоите нужди и като венец на всичко, любовта те придружава, любовта осветлява твоя път, любовта разтопява всичкия лед по твоя път, любовта превръща нощта в ден, тъмнината на светлина, скръбта на радост, поражението на победа. Отвън и отвътре потокът на любовта не стихва. По-малко ли си ти от цветето, от фиданката, от малката буболечка, които никога не оспорват, не се съмняват и не делят любовта. Можеш ли да направиш и ти това? Опитай се да отречеш незнайните велики служители, опитай се да отречеш любовта, която движи колелото на твоя живот.
Непременно ще се стълкновиш - грубото нарушение на взаимното отношение ще ти се отрази и ти ще разбереш, какво значи да живееш вън от обсега и от всичкия
студ
на земята.
Безсловесните същества ще те гледат и ще се чудят - как може да се отрече любовта... Не влизай в крамола със себе си, нито с твоите приятели, нито с ония, които ти дадоха живот на земята и най-вече с Великото в света. Пази отношението към Твоя Бог. Всички вкупом са целели само твоето благополучие, непрестанно са ти подарявали светлина и топлина. Вслушвай се в песента на цветята, на дърветата, на птиците на цялата природа, те всички отправят благодарствен химн, че живеят, че има кой да ги обича, кой да се грижи за Погледни тогава и в себе си, за да вникнеш във великата мистерия на любовта, която те гледа при всичките условия, независимо какъв си ти с голяма обич, когато спиш и когото си буден. Не отвръщай очи от този разливащ се поток от светлина и топлина, от живот, които текат към тебе.
към текста >>
Те вечно се оплакват, рядко благодарят или никак, далечно нещо е благодарността и ако някога казват: мерси, то звучи кухо и
студено
.
Вярното е, че недоволният винаги ще намери нещо от което да не е доволен. При каквото условие да бъде поставен да живее, все ще намери нещо, което не е за него в ред. На такъв човек винаги нещо не му достига. Това са общите положения на недоволния. Градацията само е различна - навиците са еднакви.
Те вечно се оплакват, рядко благодарят или никак, далечно нещо е благодарността и ако някога казват: мерси, то звучи кухо и
студено
.
Тези хора са много мъчни. Като деца, като юноши, като възрастни и като старци, те винаги имат вид на онеправдани. Намират, че лошата съдба само тях гони, намират, че най-големите страдания са отредени за тях. В ръката си имат везни и вечно мерят онова, което другите и те имат. Сравнението е любимо занимание и оттам онова губене на времето за неща, които нямат никаква цена.
към текста >>
27.
4. Свещеният елей
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
И когато усетиш, че в света в който живееш, настъпи зима и
студът
стигне до твоя праг, не търси причината отвън.
Стани тогава и приеми любовта. Идва един в името на любовта, за да освободи пътищата, които водят към светлината, към истината. Приеми любовта като велико благо, защото любовта е езика на душата. Само с душата си ще участвуват във великата хармония на Битието само чрез душата ти ставаш инструмент във великия оркестър. Ще знаеш тогава, че твоят час е ударил.
И когато усетиш, че в света в който живееш, настъпи зима и
студът
стигне до твоя праг, не търси причината отвън.
Защото, какво значи една обикновена календарна зима, срещу другия студ, който идва отвътре. Нещо се е случило. Излязъл си от орбитата на любовта, от орбитата на душата, престанал си да обичаш и жизнения ритъм не движи твоята кръв, топлите й струи не се вливат и изливат от твоето сърце. Кажи си тогава една от магическите формули на любовта, застани на прага на твоя дом и покани първия гладен и измръзнал пътник. Дай му топъл прием, нахрани го, стопли го, облей го с лъчите на светлината, бъди внимателен към него.
към текста >>
Защото, какво значи една обикновена календарна зима, срещу другия
студ
, който идва отвътре.
Идва един в името на любовта, за да освободи пътищата, които водят към светлината, към истината. Приеми любовта като велико благо, защото любовта е езика на душата. Само с душата си ще участвуват във великата хармония на Битието само чрез душата ти ставаш инструмент във великия оркестър. Ще знаеш тогава, че твоят час е ударил. И когато усетиш, че в света в който живееш, настъпи зима и студът стигне до твоя праг, не търси причината отвън.
Защото, какво значи една обикновена календарна зима, срещу другия
студ
, който идва отвътре.
Нещо се е случило. Излязъл си от орбитата на любовта, от орбитата на душата, престанал си да обичаш и жизнения ритъм не движи твоята кръв, топлите й струи не се вливат и изливат от твоето сърце. Кажи си тогава една от магическите формули на любовта, застани на прага на твоя дом и покани първия гладен и измръзнал пътник. Дай му топъл прием, нахрани го, стопли го, облей го с лъчите на светлината, бъди внимателен към него. Тогава ще усетиш прилива на живота.
към текста >>
Люби, за да се опазиш от острите игли на
студа
.
Тогава ще усетиш прилива на живота. Дошла е любовта, намерила е място в душата ти, в сърцето ти и в дар ти е поднесла обилната топлина. Любовта е живот. Не се лишавай от нея, ако искаш да живееш. Обичай, ако искаш да живееш.
Люби, за да се опазиш от острите игли на
студа
.
Безлюбието е врата за смъртта. Хората умират, когато престанат да обичат. Когато те настигне тъмнината по твоя път, не мисли, че това са часовете отредени за нощната почивка, от тези часове няма какво да се плашиш. Страшен е мрака, който лази отвътре и те лишава от вътрешната светлина -светлината на душата, нещо, което е много важно, въпрос на живот и смърт. Мъдреците наричат тази светлина виделина.
към текста >>
Не питай, ако искаш да живееш, Не питай, ако искаш да бъдеш здрав Не питай, ако искаш да живееш в орбитата на любовта, която те пази и огражда, като оня слънчев пояс, който те пази от големия
студ
и от голямата тъма.
Нищо в човека не трябва да му пречи да изяви и да приеме любовта под каквато и форма да е тя. Важното е връзката да не се разруши - важното е първоначалното отношение да не се погази - както е важно ръката здраво да бъде закрепена за тялото, за да обслужва на тялото, но и за да живее тя. Затова тя никога не пита: Трябва ли да обичам? Не питай и ти. Ученик си във велика школа на любовта, безсмислено е да питаш: Да обичам ли, кого да обичам, как да обичам, колко да обичам.
Не питай, ако искаш да живееш, Не питай, ако искаш да бъдеш здрав Не питай, ако искаш да живееш в орбитата на любовта, която те пази и огражда, като оня слънчев пояс, който те пази от големия
студ
и от голямата тъма.
Не питай, за да текат винаги към тебе струите на свещения елей. 5. Любовта ти дава известни права. Любовта ще те научи как да използуваш тези права. Основното правило при любовта е даването и взимането. Ако научиш изкуството навреме да даваш и на време да взимаш, ти си открил една от важните тайни на любовта.
към текста >>
Опитай се чрез съзерцанието да намираш смисъла на нещата, за да се добереш до непресъхващия извор на любовта, чийто струи ще ти дадат и сила, и търпение и разумност да се справяш с всичките изпитания и противоречия, които ти предстоят, срещу суровата действителност на един
студен
свят, чийто коварни оръжия могат да се стопят само Със топлината и светлината на любовта.
Тези мигове раждат за тебе красотата, те са стимул за творчески проявления. Творците на изкуството добре ги познават. Красотата и доброто във всичките си форми стават достояние чрез дълбоко съзерцание, когато стигаш до оная вътрешна, дълбока и скрита сетивност. В преходния свят на обикновеното ежедневие, вдълбочаването и съзерцанието ще ти даде и сила и криле да живееш, да се бориш, да учиш, да побеждаваш. Опитай да гледаш на всичко, което става край тебе, като израз на Великата разумност, която по всичките начини и пътища цели благото на хората.
Опитай се чрез съзерцанието да намираш смисъла на нещата, за да се добереш до непресъхващия извор на любовта, чийто струи ще ти дадат и сила, и търпение и разумност да се справяш с всичките изпитания и противоречия, които ти предстоят, срещу суровата действителност на един
студен
свят, чийто коварни оръжия могат да се стопят само Със топлината и светлината на любовта.
Съзерцавай, вглъбявай се и обичай. Не питай, какво нещо е любовта. Не искай обяснения от любовта. Прясната питка направена от чисто брашно се познава, когато се опитва. Изворната вода се познава, когато се опитва.
към текста >>
28.
3. Проблясъците на любовта
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Затова търпеливо понася
студа
и тъмата на дългата нощ.
Едва, когато мине тази половина, той ще намери Любовта. До тогава до него ще стигнат само проблясъците на Любовта.” Когато ученикът стигне до това мистично разбиране на Любовта, той вече не се страхува от нищо, не го плаши нито огън, нито вода, нито смърт. Той вече знае какво се крие зад страданието, знае какво да търси, знае и как да ги посрещне. До тогава проблясъците, които стигат до него укрепват неговата вяра, неговата сила, неговата надежда. Колкото и забулен и сив да изглежда неговия хоризонт, той знае, че някъде ще блесне първата следа на ранната зора, а след нея ще изгрее слънцето.
Затова търпеливо понася
студа
и тъмата на дългата нощ.
Любовта е Великата Реалност. С плодовете на Любовта ученикът ще бъде богат във всичките светове и през всичките времена. Любовта единствено подарява на човека безсмъртието. Христос се пожертвува за Любовта. Той не само я показа, но и я донесе.
към текста >>
29.
12. Младостта го посрещна достойно
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Всред разраслите противоречия, всред острите конфликти социални и политически, димът на революциите още не беше се разпръснал и Европа бушуваше още от вътрешни и външни депресии, те нямаше да стихнат до наши дни, бавно край Учителя се събираше млада и жизнена аудитория от ученици и
студенти
предимно с мастилени петна по пръстите, с протрити рубашки, ала със свещен трепет заемаха своите места през една светла учебна година.
Трябваше да се види и опита, как младостта щеше да реагира на новото, което се раждаше и разрастваше като изгряващото слънце, като пролет, която се пука. Като реки, които никога не бъркат посоката на движението си - непременно към морето, към Него се устремиха всички ония, които нoсеха в душата си копнежа към новото и усета за ония сигнали, които бележеха епохата - бавно тя отбулваше своя лик. Едно ухание се разнасяше, проникваше атмосферата, за да стигне по незнайни пътища до всички ония, които имаха уши да слушат и очи да виждат, а най-вече, които се бяха родили именно за този момент. Вратите бяха широко отворени сега и през тях триумфално щеше да мине младостта, едно поколение, което щеше да види Учителя, да Го слуша и да преживее събитието като зазоряване на новото, което идваше на света. Школата тъкмо по това време се отваряше и учебните чинове чакаха тая младост - жадна и вечно копнееща за знания, за нови върхове и нови идеали.
Всред разраслите противоречия, всред острите конфликти социални и политически, димът на революциите още не беше се разпръснал и Европа бушуваше още от вътрешни и външни депресии, те нямаше да стихнат до наши дни, бавно край Учителя се събираше млада и жизнена аудитория от ученици и
студенти
предимно с мастилени петна по пръстите, с протрити рубашки, ала със свещен трепет заемаха своите места през една светла учебна година.
Срещата и идването при Учителя за всеки по отделно беше събитие от епохално значение - величествен миг, когато две същества, които през вечността са се обичали и копняли едно за друго, се срещат на земята и тази среща се превръща на апотеоз на радост, на красота, на щастие. Нищо по-дълбоко и по-красиво не би могъл да преживее човек на Земята, както намирането на Учител и влизането в Неговата школа. Кое беше тук същественото, изключителното за което никога нямаше да стигнат думите - влизането на ученика в школата, като приемането на ученика в обикновеното училище, като приемането на студента в университета с необходимите свидетелства и ценз. Влизането в школата на Учителя предполагаше същите условия - свидетелство и ценз. Колкото и странно да звучи това и колкото леснопостижимо да бе влизането в школата -пред вратата на която не стоеше войн с огнен меч.
към текста >>
Кое беше тук същественото, изключителното за което никога нямаше да стигнат думите - влизането на ученика в школата, като приемането на ученика в обикновеното училище, като приемането на
студента
в университета с необходимите свидетелства и ценз.
Вратите бяха широко отворени сега и през тях триумфално щеше да мине младостта, едно поколение, което щеше да види Учителя, да Го слуша и да преживее събитието като зазоряване на новото, което идваше на света. Школата тъкмо по това време се отваряше и учебните чинове чакаха тая младост - жадна и вечно копнееща за знания, за нови върхове и нови идеали. Всред разраслите противоречия, всред острите конфликти социални и политически, димът на революциите още не беше се разпръснал и Европа бушуваше още от вътрешни и външни депресии, те нямаше да стихнат до наши дни, бавно край Учителя се събираше млада и жизнена аудитория от ученици и студенти предимно с мастилени петна по пръстите, с протрити рубашки, ала със свещен трепет заемаха своите места през една светла учебна година. Срещата и идването при Учителя за всеки по отделно беше събитие от епохално значение - величествен миг, когато две същества, които през вечността са се обичали и копняли едно за друго, се срещат на земята и тази среща се превръща на апотеоз на радост, на красота, на щастие. Нищо по-дълбоко и по-красиво не би могъл да преживее човек на Земята, както намирането на Учител и влизането в Неговата школа.
Кое беше тук същественото, изключителното за което никога нямаше да стигнат думите - влизането на ученика в школата, като приемането на ученика в обикновеното училище, като приемането на
студента
в университета с необходимите свидетелства и ценз.
Влизането в школата на Учителя предполагаше същите условия - свидетелство и ценз. Колкото и странно да звучи това и колкото леснопостижимо да бе влизането в школата -пред вратата на която не стоеше войн с огнен меч. На вид всичко беше лесно, но законите си оставаха непокътнати и мерките си стояха на определеното място. Учениците жадуваха за нещо необикновено. Никое земно училище не можеше да им го даде, университетите на света също не можеха да задоволят копнежа на душата и да запълнят оная празнина в тяхните жадни умове.
към текста >>
Както
студентите
и учениците в обикновените училища не могат да получат знания без помощта на учители и професори, така също това поколение от неувехваща младост жадуваше да бъде приета, разбрана, поучена, ръководена, обичана и накрая натоварена с много съкровища.
Учениците жадуваха за нещо необикновено. Никое земно училище не можеше да им го даде, университетите на света също не можеха да задоволят копнежа на душата и да запълнят оная празнина в тяхните жадни умове. Запалени от искрата на Неговото Слово те жадуваха за изключителни познания, нечути досега, те жадуваха да живеят по нов начин, да спечелят нови богатства и да бъдат истински човеци. Младостта на този век имаше нещо ново, забележително, тя се отличаваше не само по своя устрем, по своите идеали и по своята готовност да поеме трудния и нагорен път на ученичество. Те носеха отличителните белези на хора, които нямаше да остареят отвътре, защото бяха решили да си останат в учебната стая, на коравите чинове и внимателно и съсредоточено да слушат Учителя, да учат и да се подвизават като нови хора.
Както
студентите
и учениците в обикновените училища не могат да получат знания без помощта на учители и професори, така също това поколение от неувехваща младост жадуваше да бъде приета, разбрана, поучена, ръководена, обичана и накрая натоварена с много съкровища.
Кой можеше да направи всичко това? И как ученика можеше да остане без Учител? Той дойде и учениците му го намериха. Беше се случило великото, необикновеното. Той беше на Земята и никога заинтересованите нямаше да могат да превърнат събитието в легенда.
към текста >>
За ония, които живееха събитието всичко мина тържествено като най-величествения празник на епохата - рядко хубава пролет... Те бяха млади, бяха силни, бяха хубави, бяха интелигентни - най-добри
студенти
и най-трудолюбиви ученици с висок идеал, които покрай научното познание, жадуваха и за друга наука, която започваше там, където официалната свършваше - искаха да научат науката, как да живеят, за да се извисят до Него, за да бъдат достойни за Него.
Рядкото събитие привлече не един Давид и не само едно младежко сърце беше запалено от искрата на новото - отношението към Великата Реалност се сля като един акорд, за да прозвучи като хорал през най-бурното столетие защото ония, които видяха Учителя и Го познаха можеха да кажат като Давид: “От дните на младост, Господи, Те познах.” Беше чудесно да се намери Учителя и още по-прекрасно да се възлюби Истината в Негово име. Нищо вече на Земята не беше по-желано и по-ценно от това, което се случи. Днес спокойно можем да кажем от времето на Христа до наши дни такъв прием не бе оказан, казано другояче младостта на Двадесетия век Го посрещна достойно. Младостта на нашия век Му отдаде заслуженото. Нека този къс от нашата, от човешката история да е минала безшумно, на нея непременно щяха да се върнат историците един ден.
За ония, които живееха събитието всичко мина тържествено като най-величествения празник на епохата - рядко хубава пролет... Те бяха млади, бяха силни, бяха хубави, бяха интелигентни - най-добри
студенти
и най-трудолюбиви ученици с висок идеал, които покрай научното познание, жадуваха и за друга наука, която започваше там, където официалната свършваше - искаха да научат науката, как да живеят, за да се извисят до Него, за да бъдат достойни за Него.
Гладът намира хляба, жаждата - водата. На Земята не би имало хляб ако нямаше гладни, нито вода, ако нямаше жадни. Гладът и жаждата бяха идея, която триумфално дефилираше и раждаше прогреса. Интелигентната младеж напираше към храма на познанието. Векове към изток се стичали жадните за тайното познание, за едно зрънце от древната мъдрост, с години са чакали пред праговете на затворените школи - наречени тайни.
към текста >>
30.
2. Поляната
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Катедрата съществуваше някъде все така жива и светяща - ученик на земята няма без Учител,
студент
без професор е нещо немислимо, окултен ученик без Учител и катедра е също така несъвместимо и докато отношенията на обикновения ученик и
студент
на земята са конечни, за окултния ученик то е безконечно, обхваща цялата вечност.
Цивилизацията - плановете: “грижите за човека”, “мероприятията за благото на страната”... всичките тези фрази звучаха странно, някак си печално подигравателно, някак си трагично модерни в тон с всичката обърканост на нашето време и с цялата перспективност на онова, което наричахме спокоен мирен живот, красиво съществувание - неща за които човекът никога няма да престане да мечтае. А ние, ние - на връх 77 година още треперехме за малката жилищна кубатура - не бяхме сигурни за няколко квадратни метра - няма ли да ти кажат: Трябват ни. Не знаеш, не знаеш, в тая голяма земя, която бе предвидила място за всички... Нека се върнем на темата и да приключим. Поляната, това беше красота, музика, движение, живот. Чрез нея както и чрез салона големия със катедрата, малкия с трапезите, откритата трапезария за летните дни, на двора дългите бели маси и надвисналите лещаци от цариградска порода, които наесен тупваха на земята едри и сладки; градините на Изгрева - всичко това представляваше живата обстановка, където голямото дело на Учителя получи своя прекрасен и внушителен облик и своята идейна реализация.
Катедрата съществуваше някъде все така жива и светяща - ученик на земята няма без Учител,
студент
без професор е нещо немислимо, окултен ученик без Учител и катедра е също така несъвместимо и докато отношенията на обикновения ученик и
студент
на земята са конечни, за окултния ученик то е безконечно, обхваща цялата вечност.
За него няма учебни срокове, ваканции и последна година, за него процеса на учението е непреривен. Винаги ще има ученици, винаги ще има Учители, винаги ще има установена обстановка в която няма да липсва учебна зала и катедра, поляна и малък салон, където колективния живот получава своя красив образ. Поляната никога няма да изчезне за нас. От нея винаги ще блика живот, винаги ще ни облива оня романтичен дъх, оная чиста атмосфера, наситена с тишина, мир, радост и веселие в които бе потопена нашата младост, където тя премина под лъчите на ранните утра с всичката прелест на дневното и вечерното небе. Музиката винаги ще я придружава, тя не ще стихне никога, все така нежна, сладка, жива, маршова.
към текста >>
31.
3. Салонът - големият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Да, най-вече тогава големият салон се превръщаше на огромен университет, събрал в своите многото аудитории много
студенти
с различно научно звание, с различни духовни интереси и нужди сега само да уталожат своя глад и да получат просветление за своите проблеми.
Ние съзнателно се ограничаваме да вплетем в нашите замисли всичко онова до което историкът нямаше никога да се домогне, но което представлява от себе си живия колорит на един богат и сложен живот, разпрострял се като кедър над Изгрева, живот в който сме участвували живо и ние като ученици или слушатели, жадно поглъщайки Словото. Двата класа през седмицата - Общия и Младежкия ни събираха два пъти седмично. Колко различна и специфична беше материята и постройката на лекцията за единия и за другия клас! Щедро се разгръщаше пред умовете на едните и другите, за да задоволи духовните потребности на едните, и интелектуалния глад на другите. Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна лилаво морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване.
Да, най-вече тогава големият салон се превръщаше на огромен университет, събрал в своите многото аудитории много
студенти
с различно научно звание, с различни духовни интереси и нужди сега само да уталожат своя глад и да получат просветление за своите проблеми.
Бяхме много и бяхме различни, изпълвахме салона и не само слушахме, не само мислехме и съзерцавахме, а бивахме и напрегнати до висша степен. Тук работеха колкото души, толкова и умове. Тук човешката мисъл сякаш добиваше не само своята плътност, но и своята динамичност, стигаше се до там да се материализира сякаш и се получи искра. Една факла гореше и всеки смирено се навеждаше да запали своята; едно слънце лъчеизпускане и всеки бързаше да улови един лъч. Учителят говореше.
към текста >>
32.
8. Трапезарията: малкият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Тия незабравими вечери в трапезарията, тия обеди, които се даваха срещу нищожна сума - трудът не се заплащаше, беше доброволен, любовен труд, затова и много, които нямаха пари взимаха обеда си безплатно, да не разказваме за гладните
студенти
, които идваха при нас.
Нашата трапеза - варени картофи, варен ориз подсладен, плодове и пресен пшеничен хляб, жито варено по български. В трапезарията се събирахме всеки ден - обедът се сервираше обезателно в 12-часа - едно ядене и хляб - просто, питателно, обилно. В трапезарията се сервираше една супа - наша традиционна - при всичките случаи, а никога не липсваше петъчен ден, след 24 часова почивка - тогава се постеше - веднаж в седмицата и супата се взимаше общо. Тя се сервираше обезателно и след екскурзията. Една група дежурни сестри имаха грижата за нея - незабравимата Милева - която излъчваше само топла обич и супата ни се виждаше вълшебна след дългия летен ден в планината.
Тия незабравими вечери в трапезарията, тия обеди, които се даваха срещу нищожна сума - трудът не се заплащаше, беше доброволен, любовен труд, затова и много, които нямаха пари взимаха обеда си безплатно, да не разказваме за гладните
студенти
, които идваха при нас.
Наистина бяхме щастливи - събрани около Него, потопени в тая братска топла атмосфера и колко много песни, колко много се пееше там!... Не подозирахме какво щастие беше да си в трапезарията, да се храниш там, да пееш там, да се чувствуваш в своя домашен кът - топъл бащин дом... Радостта се вливаше в нас, разливаше се от нас, поради нещо съвсем просто, съвсем достъпно, че вечерята или обеда бяха общи. Един външен повод, една външна обстановка, която старателно криеше голямото, значимото, което се опитваме днес да уловим, зад всичките форми на живот, който Той създаваше, за да ни покаже необятния свят на Любовта, да ни изведе на високо, за да приближи душата ни до ония извори на красивото, човечното, радостното, за да се върнем след това обновени от тая духовна екскурзия по-добри, по-пламенни, по-жадни да прилагаме новото, което постоянно извираше край нас. Трапезарията също беше част от школата, както и планината, както и всичко, където се ковеше навия човек и новите отношения между хората, почиващи на взаимно разбирателство, доверие и обич. Тоя къс от голямата картина на нашия живот, тая скромна сграда, цяла в бяло, чиста и измита, без никакъв дъх на обществено заведение и застоял въздух беше за нас топъл домашен кът, където винаги гореше огнището.
към текста >>
33.
12. Къщата с верандата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Тя изглеждаше стара, не с архитектурния план, по който някога е била построена, ако можеше да се нарече така - по-скоро едно хрумване на шепа млади хора,
студенти
, пламенни, идеалисти в душата, носени на крилете на младежките си копнения - тъкмо те са направили първата копка и забили първия гвоздей.
Ако отседнеш в тях, или застанеш близо до тях, с часове можеш да слушаш цялата им история. То не е история само на един човек, но и на много, защото човек не живее сам в една къща. Отдавна нашите очи, които бавно и задълбочено оглеждат Изгрева, се спират на тази къща. Да, отдавна, но все нещо не достигаше, за да се улови началния детайл. Ние я гледахме отвън, застанали настрана от различните посоки.
Тя изглеждаше стара, не с архитектурния план, по който някога е била построена, ако можеше да се нарече така - по-скоро едно хрумване на шепа млади хора,
студенти
, пламенни, идеалисти в душата, носени на крилете на младежките си копнения - тъкмо те са направили първата копка и забили първия гвоздей.
Колко години оттогава - близо половин век... Тази къща се намираше на един от ъглите на поляната, с югоизточно изложение, тя бе първата къща отдясно на малката уличка - алея. Цялата бе изградена на времето от дървен материал, тенденцията тогава била такава, всички къщи на Изгрева да бъдат от дървен материал - отвътре тя бе облицована по-късно с шперплат. Тази къща прави впечатление на кокошка, разперила крилете си над пилците. Не много висока с две малки стаи и една голяма веранда, отначало открита, по-късно остъклена и превърната на хол, доста просторен за малките къщи по онова време на Изгрева. Нека добавим, че това е завършения вид на тази къща, предполагаме, че в началния стадий по-скоро тя е била скована като солидна барака.
към текста >>
34.
4. Огънят: есе (6.Х. 1970 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Човекът живееше някак си бездушно и ледено
студено
като чужденец в един свят, който вибрираше живо и му предлагаше серия от богати багри, красота и трепет.
Историята лежи обвита и една свещена тайна сияе - предстоеше да се разкрива, да се разчита, за да се домогне човек до онзи магически ключ, който щеше да го отведе до идеята за Великото. Обикновените можеха да минат със заспали сетива край това явление, то нямаше да буди у тях възвишени емоции и остра нужда да четат езика на символа. Изгревите на Слънцето, както и огромната дейност на светилото не правеше никакво впечатление. Безспир тече част от оная панорама, която не будеше нищо повече от резервоар на блага, чийто ресурси безогледно струваше да се използуват. Човекът не беше дорасъл до онова състояние на тънка чувствителност, чрез което се улавят необикновените неща зад обикновените форми и тези, облечени в чудеса форми не го вълнуват.
Човекът живееше някак си бездушно и ледено
студено
като чужденец в един свят, който вибрираше живо и му предлагаше серия от богати багри, красота и трепет.
Затова е животът. Стигаше до еднообразието, до пустотата, до безсмислието, защото липсваше същественото, което не се стигаше и с най-високия стандарт на живот. Човекът живееше крайно обикновен живот, чийто граници варираха между две измерения, лишен от дълбочина, перспектива. А беше сложно устроен човекът и невъзможно беше да се обърне гръб на тая съществуваща глъбина, което не се задоволяваше само с очевидното, невъзможно беше да се хвърли през прозореца онова, което метафизиците наричаха душевност. Тя не се задоволяваше с каква да е черта, рецепти, или полемики, теориите никак, а най-малко с желанията на заинтересованите да сведат всичко до материалистическите сентенции.
към текста >>
35.
9. Като благодатен дъжд ..., есе (1.I.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Да се мисли, че приемането на едно Велико Начало е нещо случайно, обикновено, затворено в рамките на някой религиозен катехизис или в
студените
зали на храмовете и катедрали е неразбиране на основната идея.
Революцията стана, за да има днес по цялата земя няколкостотин милиона Христови последователи и на земята да се роди една култура, чийто корени жизнеспособни не са престанали да хранят, да поят онова, което наричаме духовен живот. Това понятие живо и творческо е основния признак на онова, което се случи - духовен живот не може да има при езичеството, без живата идея за Бог, без науката за душата. Христос донесе тези елементи, положи ги като капка квас и човечеството бе заквасено - и нищо, абсолютно нищо не беше вече в състояние да спре онзи процес, който ставаше с неудържима сила в световните нощви, за да продължава и до днес и неизвестно до кога. Ония, които мислят право знаеха това, не си правеха илюзия, че беше възможен духовен живот и духовно развитие без този основен елемент, донесен от Христос и от всички велики хора преди и след Него. Духовната структура, метафизичната постройка, голямата Истина, бяха неща, които изграждаха разбирания, убеждения, светоглед, който разширяваше, задълбочаваше познанията и даваше техния непрестанен възход, който осмисляше всичко.
Да се мисли, че приемането на едно Велико Начало е нещо случайно, обикновено, затворено в рамките на някой религиозен катехизис или в
студените
зали на храмовете и катедрали е неразбиране на основната идея.
Жива, реална, жизнеспособна като слънчевите лъчи, като въздуха, като водата и хляба. Животът като нещо мощно, живо не може да се залости, да се затрие, както това става с някои пълноводни реки - бентовете са изключени тук. И великите нещастия от световен мащаб, великите катастрофи не са нищо друго, а последствие на тези бентове. Атеизмът на новото време, езичеството на миналото - те са една и съща монета с две лица, не са нищо друго, а бентове, които връщат културата назад. Както войните като една неизбежност, допусната от природата, но те са нещо, лишено от творчески импулс.
към текста >>
36.
10. Имаше ли място за страха: есе (30.I.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Не се оплакваме от
студените
вихри и дълбоките снеговалежи, които покриват цялата земя.
Всичко е както беше - една е само разликата: веселието е заменено със задълбочаване, безгрижието, със сериозна работа. Учението продължава с усилени темпове, а проблемите стават все по-трудни. Не се е променила само светлината и само Любовта със светлината. Той се е надвесил над нас, за да ни свети, а с Любовта си, за да ни топли. Сезонът едва ли може да се нарече ранна пролет, ние казваме - късна зима.
Не се оплакваме от
студените
вихри и дълбоките снеговалежи, които покриват цялата земя.
А понякога зениците помръкват и скръбта се вкопчва в сърцето. Ала, когато слушаме бушуващите вълни, които напират до стените на нашия кораб, ние сме спокойни - на борда е здравия и опитен капитан. Не се страхуваме, защото светлината и топлината непреривно се разливат и дълбоко в нас е светло и топло. Учителят е там, където е бил. Дали бихме могли да си кажем: Какво ще стане с нас?...
към текста >>
37.
18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
“в учението, в работа непреривна, като прилежния ученик, който учи буквите и числата, който редовния и трудолюбивия
студент
, който следва в университета, като ученици в една велика школа, твърдо решили да следват своя Учител.
Какъв ученик си? Казано е: Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Добавям: “Бог не е Бог на невежите, нито на суеверните, нито на грешниците, нито на своенравните." Това бе за учениците. Да знаят, че учението е лесно само за тези, които учат които в един свят поне са абсолютни като своя Учител. В един свят!... Кой?
“в учението, в работа непреривна, като прилежния ученик, който учи буквите и числата, който редовния и трудолюбивия
студент
, който следва в университета, като ученици в една велика школа, твърдо решили да следват своя Учител.
Той беше “абсолютен” във всичко. Ученикът може да бъде "абсолютен” в устрема си, в работата и усилието да учи с любов.
към текста >>
38.
22. “Говори Учителю: есе (2.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
И вече не си тук, на Изгрева още по милост Божия, денят януарски не е мъглив и
студен
, не усещаш това и ръката ти не тръпне - ти си там, през това неповторимо лято, през тия забележителни съборни дни, обвити в някакво сияние, с някаква позлата в рамките на едно кристално небе, от което се разлива чиста прозрачна почти синева.
Там, в това късо изречение са сместени в неделимо единство две същества, два живота, два тона, от които се получава акорд - Учител и ученик. Книгата е озаглавена: “Пътят на ученика”. Познаваш я, знаеш, че никога не можеш да я забравиш, или подминеш без вълнение. Тя крие нещо, което не знаеш как да назовеш, движи се между два полюса, осветляват я две светлини - едната на голямата нежност, другата на голямата сила. Неусетно не си вече пред това печатано слово, книгата е вече на втори план, защото ти се пренасяш близо половин век - лятото на 1927 година - зимата на 1977 година.
И вече не си тук, на Изгрева още по милост Божия, денят януарски не е мъглив и
студен
, не усещаш това и ръката ти не тръпне - ти си там, през това неповторимо лято, през тия забележителни съборни дни, обвити в някакво сияние, с някаква позлата в рамките на едно кристално небе, от което се разлива чиста прозрачна почти синева.
“Небе на ученика" - както го нарече Учителя. Тоя събор “пръв по рода си" - първия ден е петък - деня на Любовта. Преди това - колко много събори от началото на века, до тази знаменателна година, до това място, когато се изляха новите форми на учениковото съзнание. Една нова скулптура, един изваян образ, който може да се каже зае своето място не само в нашия духовен живот, но и в общочовешката култура, като краеъгълен камък на една нова душевна структура. Беше настъпило времето и сезонът напираше и цъфтежа започна, уханието се разпръсна и на земята се роди една нова личност - нов човек със скромното име - ученик.
към текста >>
39.
28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Студентът
е
студент
, когато редовно си взима изпитите.
“Най-страшната и най-велика задача. То е връщане към Бога. Този процес става у всинца и никой няма да го избегне”. Нека приключим. Ученикът е ученик, когато завършва всяка година успешно и минава в по-горен клас.
Студентът
е
студент
, когато редовно си взима изпитите.
А ученикът на Великата школа е ученик, когато стои пред своя Учител с пробудено съзнание, готов за всичките експедиции леки и трудни по височини, по дълбочини, и на близки и далечни разстояния. Все едно, готов е на край света да отиде - със запалена факла на ръка, с криле и душа за всичко, което предстои - смел и решителен с пълна вяра, че Той е до него, над него и го води. Пробуждане съзнанието на ученика е велик процес - велико събитие. Момент на разцъфтяване на човешката душа, ожидан не само от Него, но и от цялото небе, което следи с интерес и участие този важен и съдбоносен акт. То е изгряването на Слънцето и изгряването на звездите.
към текста >>
40.
29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Ясно беше, че цялата тази лекция бе адресирана изцяло към младите, които по това време пълнят класа и в голямата си част са ученици,
студенти
от които някои в началото, други към края на семестриалните изпити.
Но ще кажем, макар, че съществената централната част привлече нашата размисъл и нашето перо, ще кажем, че не случайно денят е неделя, часът е 8 - вечерно време и лекцията [Обич към знанието: [21 август], 8 ч.в. - В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. София на “Изгрева”, през лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 249-282.] започва с познатото мото, с което до последния ден започваха лекциите от Младежкия клас.
Ясно беше, че цялата тази лекция бе адресирана изцяло към младите, които по това време пълнят класа и в голямата си част са ученици,
студенти
от които някои в началото, други към края на семестриалните изпити.
Всичките тези лекции имат нещо специфично, специално за образовани, академици, затова и материята на места може да се каже, беше строго научна. В тях много често имаше новости около научната мисъл, откриваха се много истини около устройството на тялото, имаше много фактологически материал около “непризнатите" от официалната наука стръкове на окултното познание: астрология, хиромантия, френология. Много лекции наред третираха тези въпроси, от които младите умове живо се интересуваха. Ние смятаме, че по тези науки се казваха много истини, оборваха се някои, утвърждаваха се други и всичко това добре споено и стегнато можеше да се вземе като основа, вярна и здрава за ония, които щяха да ги изработят. Специална, казваме сега беше и тази лекция: "Обич към знанието”, пета по ред.
към текста >>
Вече знаеш като ония редовни и трудолюбиви
студенти
, където не отлагат изпитите.
Нека се върнем към основното, което заглавието напълно оправда: “Обич към знанието”. Най-важния въпрос за младите, това е “обич, любов към знанието”, то е равносилно на любовта на детето към млякото. Единственото, което отличава ученика, това е знанието. Тая жажда всеки ден да научиш нещо ново, всеки ден притурваш нещо към духовната си съкровищница. Изисква се един прекрасен ум и един непресъхващ копнеж към учението.
Вече знаеш като ония редовни и трудолюбиви
студенти
, където не отлагат изпитите.
Следиш трепетно мисълта, гледаш чертежите на дъската, разбираш какво ти се говори. Казваше днес, разбираше какво е целял. Като в стройна редица са наредени тоновете на тази симфония на ученичеството, бихме я нарекли ние. След като каза, показа и доказа, че няма нищо по-съществено за ученика от любовта към знанието, че то е гръбнакът на неговото духовно тяло, че то единствено определя неговата физиономия, че то е фактор за живот за него. И тук пак виждаш начална линия на пътя и че няма друг, по-хубав път, няма нищо по-величествено, което твоето време може да ти предложи.
към текста >>
41.
30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Любовта - заради нея е всичко това, заради нея е приготвен този тесен път, спира не само сгъстената тъма на вековете, но и всичкия
студ
на старото, негодното, което пречистваше големите страдания - ’’Нека дойдат, аз ги призовавам”.
Тая славянска страна, тоя славянски род, чийто дълбоки духовни заложби стояха непокътнати, девствени - страданията, тоя очистителен огън щеше да ги лизне, за да се отдели скъпоценния метал от благородните руди. Същият процес в различна сила щеше да стане във всички - той вече ставаше и ние виждахме и усещахме огъня, през който минаваше целия свят. Нямаше вече в света народ и човек, недокоснат от горящата лава на голямото страдание, която заливаше света от единия до другия край. Ние знаехме причините, виждахме как епохата страдаше, как старата култура залязваше, как всички нейни прийоми на безлюбие, се стопяваха и ставаха негодни както държавите се силеха да внесат известен ред в света и да възстановят мира в него. Ние гледахме с отворени очи и светът нас, и думите на апостола, кънтяха в ушите ни, а голямата, нова идея блестеше като звезда, като слънце.
Любовта - заради нея е всичко това, заради нея е приготвен този тесен път, спира не само сгъстената тъма на вековете, но и всичкия
студ
на старото, негодното, което пречистваше големите страдания - ’’Нека дойдат, аз ги призовавам”.
Защото само тя ще изведе човека от този път и ще ги приближат до нея - до Любовта - великата цел на живот и великия смисъл. Затова ли човечеството не бе лишено ни от светлина, ни от сила, ни от надежда, които да го подкрепят през усилните времена. Затова Той бе слязъл на земята и между всичката друга работа, да свърши и тази: “Аз чувствувам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи, моята душа знае причините на тия страдания”. Затова и при всички случаи препоръчваше: Не туряйте нито на косъм повече страдания, аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания.
към текста >>
42.
31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
В света няма по-
студени
течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това.
Как ще бъде здрав, ако отделните системи и органи не функционират правилно - пагубно е положението на организъма, ако частите пренебрегват общото, а последствията - язва, рак, смърт. Колко всичко е ясно и просто и колко великите люде: мъченици са разбирали тая истина и са полагали огромни усилия да възстановят естественото положение и отношение, когато човек ще мисли и ще ратува последен за себе си, освободен и откован от твърдата черупка на егоизма. Една дълга арктична зима, сковала водите на света, тук там ледовете са пропукани, тук там се чувствуваше полъха на новото. От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни. Ще дойде време и сега е, когато човек ще бяга от егоистичните хора, както се бяга от един разлагащ се труп.
В света няма по-
студени
течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това.
Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено студени и от тях лъха мраз. И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора. “Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм.
към текста >>
Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено
студени
и от тях лъха мраз.
Колко всичко е ясно и просто и колко великите люде: мъченици са разбирали тая истина и са полагали огромни усилия да възстановят естественото положение и отношение, когато човек ще мисли и ще ратува последен за себе си, освободен и откован от твърдата черупка на егоизма. Една дълга арктична зима, сковала водите на света, тук там ледовете са пропукани, тук там се чувствуваше полъха на новото. От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни. Ще дойде време и сега е, когато човек ще бяга от егоистичните хора, както се бяга от един разлагащ се труп. В света няма по-студени течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това.
Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено
студени
и от тях лъха мраз.
И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора. “Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм. Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето лично .
към текста >>
И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния
студ
, който лъха от тия хора.
Една дълга арктична зима, сковала водите на света, тук там ледовете са пропукани, тук там се чувствуваше полъха на новото. От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни. Ще дойде време и сега е, когато човек ще бяга от егоистичните хора, както се бяга от един разлагащ се труп. В света няма по-студени течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това. Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено студени и от тях лъха мраз.
И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния
студ
, който лъха от тия хора.
“Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм. Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето лично . Човекът, тоя малкия, дребен на ръст, човекът важен и значителен до тялото на големия космически Адам, човекът малък болт в тая най-голяма машина - зависеща от него.
към текста >>
43.
34. Запалените светилници: есе (26.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
- на тъмнина и
студ
.
Стоиш пред това Слово, четеш, слушаш и вече не си там, а летиш над целия свят при всичките хора, и не си, не си обикновен човек, който не разбира нищо от целия безпорядък на света, а живее в някоя далечна и нереална област - ние учениците нямаме претенции за нищо и на ум не ни е дошло да застанем пред гишетата на съвременната държава, нека си върши тя работата си, както намира за добре. Не се месим в нейните дела, но и тя не искаме да се меси в нашите. Ние ще си свършим нашата работа и ще бъдем верни на тази ярка, кратка и твърда концепция, няма да я забравим и нещо повече - за нея ще говорим, ще пеем, ще поетизираме, нея ние ще я разтръбим по целия свят. Нека да нямаме никакви комуникационни средства, нека да няма за нас никакъв печат - съвременен печат, който се пази като от огън да не попадне някоя дума, сричка наша, някой куплет в техните стихове - откъдето ние сме изключени напълно, драстично дори в една конвенция дори, където за свобода на слово и печат има закони. И нещо повече, изчезва и всичко, всичко през онова зловещо утро 6.XII.1957 г., в 5 ч.
- на тъмнина и
студ
.
Но нека добавим и не се питаме вече, как ще звучи на страхливите, които изпадат в паника, когато чуят думата: Свобода на мисълта, на перото, на печата - граждански свободи на модерната демократична държава. Нека им е честито - “Царството ми не е от този свят”. Тоя, който нямаше царство, а беше цар, Тоя, който на 33 години заковават Го на кръст за някаква приказка само, те успяха да Му затворят устата, Тоя, който смятаха за слаб човек, а беше успял двете власт еднакво - в два свята, еврейски и римски, показа и доказа колко бедни, колко слаби бяха и двете, колко безперспективни. Изчезнали и потънали в забвение и прах в Историята. Остана само Той с кротката дума на уста, да свети до ден днешен: “Аз затова се родих, за Истината.
към текста >>
Огънят гори и топли - топлината също лети и е във вечен двубой със
студа
.
Човекът е всичко - причините лежат у него”. Човекът е всичко, казваме и ние. Човекът упражнява огромно влияние и неговото значение в общия ход на светлината е огромно. Тия хора със запалени светилници не са стояли със скръстени ръце -светлината. - лети, светлината залива всичко.
Огънят гори и топли - топлината също лети и е във вечен двубой със
студа
.
Там, където са тези със запалени светилници и със запалени сърца, преодолени са и тъмнината и студа, и голямата нощ и голямата зима. Праведните, учениците затова се силни хора, затова нищо не ги лови, затова те могат да влияят благотворно, да помагат и да облекчават болезните на страждущите. Затова ти слушаш техния зов и те изпълва тяхната воля. Затова те могат да предотвратят дори и природни бедствия и колкото тези люде са повече - както ония деца, за които бащата се грижи, които го обичат и които го слушат. Силата на такива люде е изпитана и проверена, те са солта на земята, те са тил на народите, те са пазители значи това.
към текста >>
Там, където са тези със запалени светилници и със запалени сърца, преодолени са и тъмнината и
студа
, и голямата нощ и голямата зима.
Човекът е всичко, казваме и ние. Човекът упражнява огромно влияние и неговото значение в общия ход на светлината е огромно. Тия хора със запалени светилници не са стояли със скръстени ръце -светлината. - лети, светлината залива всичко. Огънят гори и топли - топлината също лети и е във вечен двубой със студа.
Там, където са тези със запалени светилници и със запалени сърца, преодолени са и тъмнината и
студа
, и голямата нощ и голямата зима.
Праведните, учениците затова се силни хора, затова нищо не ги лови, затова те могат да влияят благотворно, да помагат и да облекчават болезните на страждущите. Затова ти слушаш техния зов и те изпълва тяхната воля. Затова те могат да предотвратят дори и природни бедствия и колкото тези люде са повече - както ония деца, за които бащата се грижи, които го обичат и които го слушат. Силата на такива люде е изпитана и проверена, те са солта на земята, те са тил на народите, те са пазители значи това. Човек трябва да има въображение и да си представи цялата тази композиция на нашето време.
към текста >>
44.
3. Къщата: разказ
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Те бяха младежи,
студенти
, пламенни идеалисти, носени на крилете на младежките си копнения, за няколко дни я съградиха.
Това е досущ като историята на един човешки живот. Тази къща, за която искам да кажа няколко думи е съставна част от "Изгрева". От отдавна нашите очи гледаха на “Изгрева” тази къща, но нещо все не достигаше, за да се улови целия й образ. Ние я гледахме отвън, от изток, от запад, от север и юг. Едно хрумване на млади, ентусиазирани хора беше причина тя да изникне тук.
Те бяха младежи,
студенти
, пламенни идеалисти, носени на крилете на младежките си копнения, за няколко дни я съградиха.
Близо половин век от тогава. Тя се намираше на един от ъглите на полянката, с югоизточно изложение - първата къща, като се стегне края на малката алея. Цялата е от дървен материал, облицована отвътре с шперплат. Прави впечатление на птица, разперила крилата си над своите пиленца. Не много висока, с две малки стаи -първите, които били построени в началото и една веранда - открита, която по-късно се превръща на голям хол, просторен, в сравнение с малките къщички, които по онова време никнеха на “Изгрева".
към текста >>
45.
5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Намерих Те в среднощния час на моята дълга и
студена
нощ.
Мит или легенда, приказка или плод на моя нестихващ копнеж? Аз Те търсих в ранните дни на моята младост, когато слънцето на изток багри небето в пурпур и злато, когато ранните пролетни цветя дивно ухаят, когато славея в разшумелия листак пее своята сладка и топла песен. Аз Те търсих и Те намерих. Моята радост приличаше на голяма река, която ми разкри първа тайната на огромния океан. 5.2. ПРИ ТЕБ СЪМ АЗ Ти ми каза: “При теб съм аз.” В мен си Ти - отговорих аз.
Намерих Те в среднощния час на моята дълга и
студена
нощ.
Аз слушах последната въздишка на моята отлитаща тъга и нейде в безкрайността се раждаше моя чуден ден. Вълшебния полъх на новата зора облъхна моето лице и нейното дивно ухание трептеше в милионите росни капки и в нежните цветни чашки. Нишка по нишка аз изтъках една чудна и топла пролет. Чуй ме. Ти ме призова.
към текста >>
Очите Ти имаха
студения
блясък на севера.
Ти слуша моята песен. А след това какво се случи? Тоя миг остана незабравим. Ти грабна моя инструмент и на твърдото коляно разчупи го на парчета и го хвърли на земята. Очите ми плувнаха в сълзи и остра болка сви сърцето ми.
Очите Ти имаха
студения
блясък на севера.
През сълзи аз казах: Какво искаш от мен? Защо искаш това, което нямам? Защо ми отне най-скъпото? Не ще свиря и никой не ще чуе моята песен. Тръгнах си и Ти не ме повика.
към текста >>
Искам да литна, искам да разчупя оковите, които ме правят пленница на тая земя, искам да дишам
студения
въздух на шеметни и снежни върхове.
НАЙ-ВЕЛИКОТО Искам само едно, жадувам само за едно. Аз зная, че това е най-великото, което може да се даде някому на тая тъжна и малка земя. Но виновна ли съм, че в мен посяха зърното на непобедимия копнеж? Аз жадувам за безбрежните простори, както орелът усетил необятната небесна шир. Аз копнея като.. да обиколя волно и свободно неизброимите светове.
Искам да литна, искам да разчупя оковите, които ме правят пленница на тая земя, искам да дишам
студения
въздух на шеметни и снежни върхове.
Искам да съм свободна, заслушана само в един глас, движена само от една сила. Гласът на моята душа, силата на моя непобедим дух. 5.13. МОЯТА ЖАЖДА Ако накрая на моите земни дни ме попитат: Какво не ти достигна, за какво си гладна? Аз ще разкажа една малка повест, повестта на моя баща. Знаете ли, той беше скитник.
към текста >>
46.
12. Последните записки на Буча Бехар
,
Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)
,
ТОМ 28
събота Облачно,
студено
- остро.
12. ПОСЛЕДНИТЕ ЗАПИСКИ НА БУЧА БЕХАР 27.XII.1975 г.
събота Облачно,
студено
- остро.
Не се забравя този ден - 27.XII.1944 г., сряда, 5 ч. сутринта. Пак такъв студ - земята незатоплена и сякаш мъртва, едва покрита с бял снежен пух. Край Него, около Него потресени, наранени и безкрайно скръбни... Помня този ден, Помня този час – За размисли нямаше ни време, ни нужда, ни желание. Потопени бяхме в неизразима скръб. Неочакван този час дойде из засада сякаш забиха на кинжал – Защо?...
към текста >>
Пак такъв
студ
- земята незатоплена и сякаш мъртва, едва покрита с бял снежен пух.
12. ПОСЛЕДНИТЕ ЗАПИСКИ НА БУЧА БЕХАР 27.XII.1975 г. събота Облачно, студено - остро. Не се забравя този ден - 27.XII.1944 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Пак такъв
студ
- земята незатоплена и сякаш мъртва, едва покрита с бял снежен пух.
Край Него, около Него потресени, наранени и безкрайно скръбни... Помня този ден, Помня този час – За размисли нямаше ни време, ни нужда, ни желание. Потопени бяхме в неизразима скръб. Неочакван този час дойде из засада сякаш забиха на кинжал – Защо?... А можеше още!... “Едва започнах предговора за Любовта"... Най-много за нея говори.
към текста >>
студено
, Вчера – 27, разрешили да се съберат на мястото - годишнина. "Метафизиката!...
Колко всичко беше светло. тихо. Дойде Цветана От нея научих колко е тежко положението на с. Йорданка. Дано преодолее тая криза. 28.ХII.1875 г. неделя Облочно.
студено
, Вчера – 27, разрешили да се съберат на мястото - годишнина. "Метафизиката!...
Отричат я. Независимо от това, тя съществува." Аз бях сама. Цял ден сама - 27... за първи път. Следващата година – 27.XII.?... Какво ли ща бъда!...
към текста >>
1.I.1976 г., четвъртък 4 ч.с., гъста,
студена
мъгла.
Любовта да охранява живота ми. Мъдростта да ме поучава. Истината да ме освобождава. Бъди винаги с мене. Ти винаги си с мене.
1.I.1976 г., четвъртък 4 ч.с., гъста,
студена
мъгла.
Новогодишна нощ... В 9 ч. в. си легнах. Бях много уморена. Чух далечните гърмежи. Станах в 4 часа.
към текста >>
2.I.1976 г., петък Мъгливо,
студено
.
После дойдоха Иванка и Маруся. Тя донесе антологията. Четохме от В. Легнах си пак уморена в 9 ч. Прочетохме нещо.
2.I.1976 г., петък Мъгливо,
студено
.
3.I.1976 г., събота Топло време. Бях на разходка. Мара беше тук. Лиза, накрая Марчето. 4.I.1976 г., неделя 10 часа сутринта.
към текста >>
Студено
, ветровито, снежно.
3.I.1976 г., събота Топло време. Бях на разходка. Мара беше тук. Лиза, накрая Марчето. 4.I.1976 г., неделя 10 часа сутринта.
Студено
, ветровито, снежно.
Излязох на разходка в гората. Лиза беше по-добре. 5.I.1976 г., понеделник Снощи валя - студен вятър, побеля земята. Сънувах сън. На улицата излязох, погледнах краката си.
към текста >>
5.I.1976 г., понеделник Снощи валя -
студен
вятър, побеля земята.
Лиза, накрая Марчето. 4.I.1976 г., неделя 10 часа сутринта. Студено, ветровито, снежно. Излязох на разходка в гората. Лиза беше по-добре.
5.I.1976 г., понеделник Снощи валя -
студен
вятър, побеля земята.
Сънувах сън. На улицата излязох, погледнах краката си. Бяха обути в новите ми ботушки, които сега си направих - цветни. Гледам ги и се чудя защо са черни. Не вярвам на очите си и си казах нали са кафяви бежови, кога почерняха.
към текста >>
6.I.1976 г., вторник
Студено
, заснежено, тихо, 6 ч.с.
Гледам ги и се чудя защо са черни. Не вярвам на очите си и си казах нали са кафяви бежови, кога почерняха. Чудно хубави, ала черни. В учудването си се събудих. Сън, какво значи това?...
6.I.1976 г., вторник
Студено
, заснежено, тихо, 6 ч.с.
Спах добре, нищо не сънувах. Грижата за Лиза не стихва. Като я гледам, сърцето ми се къса. Толкова е слаба и немощна, и в такава неизвестност. Имам писмо от….
към текста >>
Студено
, сухо, облачно.
8.I.1976 г., четвъртък Меко време. Наталия дойде. Излязох на разходка. Писах на Мариана, на Мика и на Невена. 9.I.1976 г., петък 5 часа сутринта.
Студено
, сухо, облачно.
7.30 часа облачността изчезна. Изток е розов. Ще имаме слънце. Среща с Маргарита. Бях й дала стихове, разкази.
към текста >>
12.I.1976 г., понеделник Ветровито и
студено
беше у дома.
Но какво мога, за да стигнат до издателствата?... Или до редакцията на вестниците, като всичко там е закрепостено. 10.I.1976 г., събота Топло и слънчево време на разходка в гората. 11.I.1976 г., неделя 5 ч.с. Разходка към Бистрица.
12.I.1976 г., понеделник Ветровито и
студено
беше у дома.
Говорихме за в. Стършел, за афоризмите специално. Бях при Наталия. Колко изнурена и немощна ми се видя. Лиза също.
към текста >>
Студено
и ветровито, но сухо.
Да признаеш цената на едно изкуство, когато другите го признават, не значи, че имаш мнение, твое лично - ръководиш се от критиката, а странното. че има времена, когато критиката е на низко ниво. Не разчитай на хора, които са лишени от свое, лично мнение и разбиране за дадено изкуство и за художествените му достойнства. Да те признаят, когато всички ти ръкопляскат, още не е успех. 16.I.1976 г., петък 5.30 часа.
Студено
и ветровито, но сухо.
Марчето беше у дома. 17.I.1976 г., събота Много студен ден. Грееше слънце, вятъра стихна, бях на разходка-Днес никой не дойде у дома и аз никъде не ходих. В гората се видях после с Райна и Мариола. Сега е вече 10 ч.
към текста >>
17.I.1976 г., събота Много
студен
ден.
Не разчитай на хора, които са лишени от свое, лично мнение и разбиране за дадено изкуство и за художествените му достойнства. Да те признаят, когато всички ти ръкопляскат, още не е успех. 16.I.1976 г., петък 5.30 часа. Студено и ветровито, но сухо. Марчето беше у дома.
17.I.1976 г., събота Много
студен
ден.
Грееше слънце, вятъра стихна, бях на разходка-Днес никой не дойде у дома и аз никъде не ходих. В гората се видях после с Райна и Мариола. Сега е вече 10 ч. Пак закъснях за лягане. Лека нощ приятели!...
към текста >>
18.I.1976 г., неделя
Студено
,ветровито.
Грееше слънце, вятъра стихна, бях на разходка-Днес никой не дойде у дома и аз никъде не ходих. В гората се видях после с Райна и Мариола. Сега е вече 10 ч. Пак закъснях за лягане. Лека нощ приятели!...
18.I.1976 г., неделя
Студено
,ветровито.
19.I.1976 г., понеделник Все студено. Лиза не беше добре. Наталия дойде. 20.I.1976 г., вторник Сняг. 21.I.1976 г., сряда 5.30 часа. По-меко.
към текста >>
19.I.1976 г., понеделник Все
студено
.
В гората се видях после с Райна и Мариола. Сега е вече 10 ч. Пак закъснях за лягане. Лека нощ приятели!... 18.I.1976 г., неделя Студено,ветровито.
19.I.1976 г., понеделник Все
студено
.
Лиза не беше добре. Наталия дойде. 20.I.1976 г., вторник Сняг. 21.I.1976 г., сряда 5.30 часа. По-меко. Не излязох, не ми беше добре.
към текста >>
"...е състояние" 28.I.1976 r.f сряда
Студено
, снежно.
Бях при Иванка - при Игнат. Тошко дойде от Хасково. Донесе колет от бр. Ангел - мед, чубрица и бъз - странно днес!... Много хубав мед.
"...е състояние" 28.I.1976 r.f сряда
Студено
, снежно.
Към обяд снежна депресия, силен вятър. 29.I.1976 г., четвъртък Вятърът е стихнал. Ясно, но хвърчат снежинки. 5.II.1976 г., четвъртък Топло в рамо, но влажно. “Ликвидация на века", 175 с.
към текста >>
Време
студено
-12 градуса под нулата.
29.I.1976 г., четвъртък Вятърът е стихнал. Ясно, но хвърчат снежинки. 5.II.1976 г., четвъртък Топло в рамо, но влажно. “Ликвидация на века", 175 с. “Един ден“ 7.8.9.II.1976 г.
Време
студено
-12 градуса под нулата.
В къщи не можем да се стоплим. Печката гори на 4 - нафтата върви, а е слънчево, кристално. Днес - 9, отидох и пощата, единственото ми излизане. Имаше много хора. залата беше пълна - върнах се.
към текста >>
Понеделник - 9...
Студен
февруари.
Печката гори на 4 - нафтата върви, а е слънчево, кристално. Днес - 9, отидох и пощата, единственото ми излизане. Имаше много хора. залата беше пълна - върнах се. Никой не дойде днес в къщи.
Понеделник - 9...
Студен
февруари.
Нищо особено. Искам до края на II да не боледувам от нищо, да мисля право, да чувствувам красиво! 10.II.19761 Студено време. Взех си пенсията. Платих си наема.
към текста >>
10.II.19761
Студено
време.
залата беше пълна - върнах се. Никой не дойде днес в къщи. Понеделник - 9... Студен февруари. Нищо особено. Искам до края на II да не боледувам от нищо, да мисля право, да чувствувам красиво!
10.II.19761
Студено
време.
Взех си пенсията. Платих си наема. Дойде ...дома. Приказвахме за -150 ле, трябвало да внася!... Дожаля ми!...
към текста >>
Все е така
студено
.
Дойде ...дома. Приказвахме за -150 ле, трябвало да внася!... Дожаля ми!... 11.II.1976 г. Чуастаувам се добре.
Все е така
студено
.
Непрестанно мисля за задачата си. Днес имаше нова снежна покривка. 12.II.1976 г. Студено 13.14.II.1976 г. Наталия си навехна ръката.
към текста >>
Студено
13.14.II.1976 г.
Чуастаувам се добре. Все е така студено. Непрестанно мисля за задачата си. Днес имаше нова снежна покривка. 12.II.1976 г.
Студено
13.14.II.1976 г.
Наталия си навехна ръката. Сега е с шина. 15.II.1976 г., неделя “Избавена душа“ Андре....... Бях очарована, развълнувана. Легнах си в 12 ч. над тая книга и не спах.
към текста >>
17.II.1976 г., вторник Снеговалеж,
студено
.
Сега е с шина. 15.II.1976 г., неделя “Избавена душа“ Андре....... Бях очарована, развълнувана. Легнах си в 12 ч. над тая книга и не спах. “Когато решиха да подирят на човечеството, аз се родих.“ Андре - благодаря за тоя труд - хубаво....... 16.II.1976 г., понеделник За първи път меко време.
17.II.1976 г., вторник Снеговалеж,
студено
.
Щях да изляза. Г. дойде рано. Галилей ще бъде опериран днес между 10-11 ч. Останах си у дома. В болницата Как ли е преминала... Какао е било в 5 ч.в.
към текста >>
18.II.1976 п, сряда
Студено
и ветровито.
дойде рано. Галилей ще бъде опериран днес между 10-11 ч. Останах си у дома. В болницата Как ли е преминала... Какао е било в 5 ч.в. Целия ден мислехме за него.
18.II.1976 п, сряда
Студено
и ветровито.
Студен февруари и тежък и тягостен, с много грижа и тревога. 29.II.1976 г., неделя Лиза и нейното нестабилно здраве. Има дни е по-добре, после лак. Отслабването не се промени. Храни се.
към текста >>
Студен
февруари и тежък и тягостен, с много грижа и тревога.
Галилей ще бъде опериран днес между 10-11 ч. Останах си у дома. В болницата Как ли е преминала... Какао е било в 5 ч.в. Целия ден мислехме за него. 18.II.1976 п, сряда Студено и ветровито.
Студен
февруари и тежък и тягостен, с много грижа и тревога.
29.II.1976 г., неделя Лиза и нейното нестабилно здраве. Има дни е по-добре, после лак. Отслабването не се промени. Храни се. Снощи 28.11.
към текста >>
Все
студени
мартенски дни.
Да научи нещо за него. Утре ще го оперират - крака при коляното пострадал. Паднала тежест. Просто атакувани - операцията минала. 7.III.1976 г.
Все
студени
мартенски дни.
8.III.1976 г., понеделник Пак сняг - лек, мартенски. 9.III.1976 г., вторник Втора екскурзия. Хубаво време. Върнах се ободрена. 10.III.1976 г., сряда Топло до обяд.
към текста >>
След обяд пак
застудя
.
8.III.1976 г., понеделник Пак сняг - лек, мартенски. 9.III.1976 г., вторник Втора екскурзия. Хубаво време. Върнах се ободрена. 10.III.1976 г., сряда Топло до обяд.
След обяд пак
застудя
.
Среща с доктора. Писах на Агнеса, сега не може да постъпи Мика в болница поради грипа. Марчето дойде. Канят я в - при сестра й. 14.III.1976 г., неделя Трета екскурзия.
към текста >>
Студено
, снежно, до мостчето бяхме.
Среща с доктора. Писах на Агнеса, сега не може да постъпи Мика в болница поради грипа. Марчето дойде. Канят я в - при сестра й. 14.III.1976 г., неделя Трета екскурзия.
Студено
, снежно, до мостчето бяхме.
16.III.1976 г., вторник Снощи - Дж. Стайнбек. Чуден е той, толкова близък!... От 4 до 11 ч. в. Разплаках се - за Лиза, за болестта и за това страдание. Господи, Какво ли не обещах, бях като побъркана след един часа съм заспала.
към текста >>
21.III.1976 г., неделя Дъждовен, мрачен ден и
студен
.
"Всеки иска всичко да става както той го желае.” Навред пушкиновата приказка - “Златната рибка". 19.III.1976 г., петък На разходка. Трудно ходя. Научи ме Господи, да върша Твоята воля! Да бъда разумна!.
21.III.1976 г., неделя Дъждовен, мрачен ден и
студен
.
22.III.1976 г., понеделник Слънчев ден. Синьо небе. Топло. Галилей излязъл от болницата. Илиян ми каза. Сутринта бях при Наталия.
към текста >>
6,7,8 и 9 - дъждовни,
студени
дни 10.IV.1976 г., събота 12, 30 часа.
Бил писател - мъж с две деца. В 11 ч., в 6 си отиде. За какво?... 3.IV.1976 г., събота Разкошен изгрев. Лиза излезе за пръв път до гора.½ч. Стояхме. Събитие!...
6,7,8 и 9 - дъждовни,
студени
дни 10.IV.1976 г., събота 12, 30 часа.
Изпратихме Брат Бертоли - Централни гробища. Простихме се с един от стълбовете на Братството. Анина дойде от Париж. Синът от Ню Йорк. Светлина и мир да го съпроводят - Добрият ни брат!...
към текста >>
Пак дъждовен, облачно небе,
студено
.
Не успях да го сгрея отвътре, не успях - сякаш съм спала!... А можеше и друго. Съжалявам. Агнеса дойде. За какво?... ЮНИ 1976 г.
Пак дъждовен, облачно небе,
студено
.
И моите сили няма ги никакви. 12.VI.1976 г., събота На Витоша. Слънчев ден, разкошен - богат ден отвън и отвътре. Един ден ще разкажа за него. Зная кому държа тая милост.
към текста >>
Имаше много
студени
дни.
19.VII.1976 г., понеделник Една малка група я изпратихме скромно и тихо. Вчера, вторник, 27.VII. дойде Марчето - беше научила вече. 28.VII.1976 г., сряда Днес Невенкината дъщеря държи изпит - приемен за Университета в Търново, 8 ч.с. 31.VII.1976 г. Целия август се изниза - непостоянно време.
Имаше много
студени
дни.
Бавно мина и той - утре е 1 .IX. - ¾ от 1976 г. - тежка, болезнена за мене, с многото умора и болки. На 6.VIII. бях в Богданица.
към текста >>
Невъзмутима и
студена
, да, ти не ме ли знаеш каква съм, не ме ли познаваш, така ли се дава - трябваше да ги претегли колко струват и тогава.
Беше казано подчертано и важно и хлад но. Аз казах: Чушки ли, нали вчера ти донесох. Аз не искам такива чушки. От такива чушки нямам нужда. Значи тя се ....на 22 Гледах я изумена, втрещена, вече ядосана.
Невъзмутима и
студена
, да, ти не ме ли знаеш каква съм, не ме ли познаваш, така ли се дава - трябваше да ги претегли колко струват и тогава.
Аз такива не искам. Но аз се наредих половин час - продават ги пакетирани по 10 кг. Как можеш да ....дори струват по 20 ст. А тя ме гледа самодоволно, че успя да ме уязви. Точка - за първи път я видях Ей Богу - стори ми се жестока, стори ми се, че ме удря с камшик.
към текста >>
Първия сняг, не беше много
студено
и стигнахме до нед езерата.
Все едно, че не е дошла. В събота Марчето дойде. Уговорихме се за неделя. Сутринта имаше вятър -дъжд и сняг. Въпреки това отидохме, ако не беше тя, нямаше да ида, но тя толкова изжадняла беше за планина. Отидохме.
Първия сняг, не беше много
студено
и стигнахме до нед езерата.
Тя бързаше за рейса - беше една чудесна, снежна екскурзия - бяло и чисто. 30.I.1977 г., неделя Времето се изясни. Отидох на Витоша. Забравих котките, беше заледено. С голяма мъка отидохме до поч.
към текста >>
- сняг,
студено
3.III.1977 г., Един от хубавите ми дни.
Сънувам сън. Пред един клас от ученици казах: Богата съм и щастлива-Много богата и най-щастлива I в отговор на техните думи: “Кажете ни нещо" -Влязох, за да си взема нещо, едно пакетче, било много ценно. Казах им довиждане и си отидох — събудих се. Двете думи стояха живи пред мене - Края на II- 1977 г. 1.III.1977 г.
- сняг,
студено
3.III.1977 г., Един от хубавите ми дни.
Беше ми леко след преживяните депресии. 4.III.1977 г., четвъртък Голямата тревога............. около жилището - Господи!... 5.III.1977 г., петък Снощи срещу събота в 9.30 часа стана земетресение - 6 степени. Силно го почувствувахме. Изправих се с думи и молитва: Бог е Любов!...
към текста >>
47.
Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
От
студ
към топлина!
Господи, заради Тебе искам да направя това, макар и 100 пъти да падна. 218. Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плът на Божият Дух. Да се прослави Господ и ние ще го славим! Да се прослави Господ, тъй както е писал във своята велика книга и да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя и сестри. 219. От тъмнина към светлина!
От
студ
към топлина!
От безсилие към сила! 220. Аз вярвам само в един Бог, Който е в сила да ме научи на великия закон на Любовта. 221. Молитва: Да се свети името Божие, и да дойде благодатта Божи . Като станете сутрин, кажете си: “Боже, благодаря Ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес! Благослови Господи душата ми.
към текста >>
48.
Тефтерче 4. Съборни - Рилски
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
Ако мислиш, че ще се
простудиш
, така става, и обратно. 79.
244) 77. Материалният свят е въплатена идея. Най-напред е била идеята, а после тя се е въплатила. 78. Природата, която е жива, има предвид вашето добро. Тя постоянно ни съдействува и помага.
Ако мислиш, че ще се
простудиш
, така става, и обратно. 79.
Размишление: Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и живота. И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат за квасени с живата Истина, която изтича от Духа на Любовта. Да се помолим на Господа: всички наши приятели, които са тук и които не присъствуват, да ги за кваси с живата Истина на Живия Господ, Който сега е между нас. (с. 260) 80. I упражнение: Да подчини всяко низше действие в нас на Духа на Истината.
към текста >>
49.
I. Буча Бехар и спестовната книжка с чужди пари
,
Ж. СПОМЕНИ, ДОКУМЕНТИ, КОМЕНТАРИ
,
ТОМ 28
Другото е добро, времето се поразвали, вярвам и у вас да е
студено
и дъждовно.
Тук нищо особено. При Галето не съм отишла, и някак си не ми е удобно да отивам. Не бил по-добре, напротив вчера чух, че имало усложнение, други казват, че бил по-добре, не можеш да разбереш точно какво е. Пази легло и си стои с черни очила на очите - те били засегнати. Като науча нещо повече, ще ти пиша.
Другото е добро, времето се поразвали, вярвам и у вас да е
студено
и дъждовно.
Аз нищо не правя, лежа и чета, опитвам се да търся причините - умора, тревога, кахъри или нещо друго, може ли да знае човек от какво му става това или онова, дано мине. Имам една тяжест в главата и малко очите уморени ги усещам. Все ми се лежи. Казах ти всичко, нищо не съм скрила, бъди уверена. Обаждай се да зная как си ти.
към текста >>
Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо
студено
, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша.
Това е по въпроса за Гина, ако ги хареса и ги вземе и двата, нека да й са честити за новата къща. Изпращам ги заедно с очилата и ще гледам да помоля Илия да ми даде малко червен кантарион и ще туря и жълт, за да си направиш лекарство и Галето каза, че те действували много добре. Сега Петра, това е за вас - за тук. Наталия малко е лоизстинала. А снощи нека се изразя така се докопа най-после до Тодоров, той бил на летуване, но момчето му се разболя и прекъсна почивката и тя е много доволна, прегледал снощи Райна и казал да продължат същото лекуване и т.н.... Намерил, че добре върви лекуването.
Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо
студено
, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша.
Независимо от времето и нещо друго ме спира, което не мога да кажа, което не разбирам, но което е дълбоко и глухо, откъде идват сигналите не разбирам, затова Петра решила съм да чакам. Същевременно по малко се стягам, но не зная, може би няма да се реша да тръгна и най-вече няма да посмея да не се вслушам в онези вътрешни разпореждания, които са по-важни от всичко. Ще ти пиша пак. Между другото изпращам ти накратко в съкратен вид, правилника по който тази година става летуването на Рила - вече чухме, че варненци и габровци протестирали. Да...... Петруш, пази се добре, лекувай се както можеш, внимавай и пий повече мляко, нека млякото да ти бъде основна храна.
към текста >>
50.
2. Леонид Андреев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Не престава и
студът
!
", казва. Това са мои думи, щото не мога да го цитирам. Обаче той е силен човек и неговата дума е като, не знам на какво да я оприлича. Това нещо не е поместено във вестник „Братство" и аз май, че я дадох, погрешно я дадох на Борис и тя е потънала там тази работа и не можем да й намерим дирята. Вятър остър!
Не престава и
студът
!
Спрял буржоазата на сред път, в шубата си скрил е нос. А този кой е? - Дълги власи, и говори полугласно: - Предатели! - Загина Русия! Сигурни - писател, вития... Вятърът вее, лети снегът, дванайсет души бавно вървят Винтовки с черни ремъци отпред, и огньове - навред, навред, навред... А огньове - навред, навред, навред... Винтовките - преметнати отпред... С революционна стъпка вървете вий!
към текста >>
51.
8. „Пряма акция
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Там беше и Табаков, там беше и Кузманов, там беше и друг един, който после в Русе, като
студент
, спахме в неговата квартира, щото избягахме от затвора.
От Габрово примера отнесохме в Севлиево. И тъй почна тя по тази линия, частната собственост е кражба, това е един върховен лозунг, аксиома, макар, че, ако вземе човек да мисли ще излезе, че човек с пот на челото си изкарал нещо, да идеш да го вземеш, но тази мисъл, която е дошла 50 години по-рано. Но тия работи, как да ти кажа, те големи прояви имат, но те не са съществени, не са важни, а най-важното беше туй, че нали лично за мене и за Христо Кузманов, който беше също 100% принципен и идеен човек така, разбираш ли, видяхме, че личното в този Табаков имаше голямо надмощие, личното, той беше индивидуалист, обаче той и в морално отношение куцаше. Фактически, важната цел беше да се снабдяваме с оръжие, да правим нещо, пари да намерим за тази цел. И ако е въпроса тези работи да се опишат, ще кажа случая, когато мене ме заведоха вече в една къща, където се събираха анархистите, аз не бях влязъл още в контакт.
Там беше и Табаков, там беше и Кузманов, там беше и друг един, който после в Русе, като
студент
, спахме в неговата квартира, щото избягахме от затвора.
Казваше се Симеон Стойнов, обаче там беше и главния Тинко Симов, който влияеше на всички и по интелект, и по възраст така, който за мен тогава беше с име „Борис”. А бе нелегален. Кузман се обръща към него с думите „Борисе”, аз не знаех, че този човек се казва Тинко Симов. Той беше тогаз, какво да ти кажа, ако го разкажа, то ще стане много дълго, много широко. Но си спомням, че когато отидохме Кузманов го нямаше още, той е бил на лозето на тази жена, която му е хазайка.
към текста >>
52.
10. Бягството от затвора
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Пак от нашите другари, но по-възрастен от нас и спахме там и понеже сме бягали дълго време нали, ние се опасявахме, защото те са пратили конници след нас, не само стражари да ни търсят, така по посока горе-долу са видяли тоз живия, пък и други някои хора са видели какво става и спахме ний в една гора да го кажем поле и понеже сме бягали, бяхме се сковали, защото беше
студено
вече, късна есен, така гърбовете ни.
Ние не можем да ги минем тъй. Ние не вървим по шосето. Ние вървим и се крием така. Първата нощ бяхме четири. Той още не ни е напуснал тогаз, този четвъртия, непознатия, непознатия за мен.
Пак от нашите другари, но по-възрастен от нас и спахме там и понеже сме бягали дълго време нали, ние се опасявахме, защото те са пратили конници след нас, не само стражари да ни търсят, така по посока горе-долу са видяли тоз живия, пък и други някои хора са видели какво става и спахме ний в една гора да го кажем поле и понеже сме бягали, бяхме се сковали, защото беше
студено
вече, късна есен, така гърбовете ни.
Спомням си тогава, тоз четвъртия човек, той познавал някакво румънско разтриване. Постави ни на корем и ни разтри много хубаво по целия гръбначен стълб, така да се съживим. Това беше първата нощ, а втората нощ вече ние през деня не сме вървели, през нощта и затуй късно. През деня сме се пазили да не ни видят. И втората нощ стигнахме в околността на Дебелец, изкачихме така на един хълм, който е към Бяла, дълъг, горист и накладохме там един огън така, че Христо бе съобразил, та да се закрие от другия склон да не се види към селото, разбираш ли.
към текста >>
53.
11. Прехвърляне през Дунава в Румъния
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Да, той тогава е бил
студент
в Русе.
Пък те предварително са подготвили в Русе всичко там, квартира и т.н. Тя квартирата, в която отидохме там изглежда беше именно на този Симеон Стойнов у когото беше първата среща с Кузманов, там дето Кузманов игра ръченица и дето се срещнах и с Тинко Симов, и с него се запознах. Тя или му е била бащина къща, щото и той беше тогаз на туй първо запознаване. Симеон Стойнов и той по-късно почина и той беше много интелигентен и благороден млад човек, много симпатичен, но не знам после какво нещо се поболял, нещо психически, той има една роднина тука живеят в Горна баня. Разбрах, че починал доста рано и то при едни такива странни обстоятелства, както и да е, с него се свършва.
Да, той тогава е бил
студент
в Русе.
В Русе е бил, не знам може би някакво педагогическо ли, щото той учител стана после, може да е бил пак в някакво педагогическо училище за учители пак, междинно де, не висше училище. И интересното е, че ний слязохме на русенската гара. А от Горна Оряховица до Русе пътувахме по влака необезпокоявани така тримата, облечени в нови дрехи, с връзки това-онова ни бяха наредили така и слизаме, и имаше един много интересен случай, но аз съм го забравил. Той е тъй да се каже с окултен характер. Защото той, зет ми, го е разправял на сестра ми, ама изчезна от съзнанието ми.
към текста >>
И той ни поема и ни завежда у тая
студентска
квартира, у тия хора там и то изглежда, че и друг един там, като че е бил, който по-късно стана лекар, аз не знаех, много късно научих, че и той е бил там.
Защото сигурно той не е знаел с кой влак ще тръгнем. Туй не зная, но той е бил там за да организира нашето приспиване, нашето престояване и нашето изпращане зад граница. Туй е била неговата роля, млад човек. Обаче имаше нещо, аз го забравих какво беше, щото той нещо мъничко го е задържало, ний както пристигаме на гарата, да речем, мръднем за една-две минути някъде и оставаме във въздуха там. Имаше нещо, но и аз забравих какво беше, което обусловило, че точно той трябва да бъде.
И той ни поема и ни завежда у тая
студентска
квартира, у тия хора там и то изглежда, че и друг един там, като че е бил, който по-късно стана лекар, аз не знаех, много късно научих, че и той е бил там.
Щото тогаз той е бил момче и не съм обърнал изобщо внимание, туй вече няма значение и не знам сега колко вечери сме преспали, може би две или три вечери най-много да сме преспали в тази квартира. И нали те уговорили всичко там, уговорили с някакъв лодкар, че един ли беше, двама ли. Един като че ли беше лодкар от тези, нали частни има на пристанището на Русе, лодкар някакъв. Една нощ ни завежда така и ни предават на лодкар, качваме се на лодката и оказва се, че тоз лодкар пък иска, независимо от туй, че му е заплатено там каквото е искал, те са си уредили предварително сметките, той иска още да ни използва, разбираш ли, и ни спира там на някакво островче ли беше, какво беше, май че островче беше, ни спира и иска още пари, иска от нас. А ний пари май нямахме или почти нямахме, защото нали те в Румъния, не мога да си спомня пари дали сме имали, хич не мога да си спомня.
към текста >>
54.
15. Във Варна бой до припадък
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Обаче само за една вечер и аз продължих да си спя там в градината, край морската градина, под някое дърво се завия, то почна да става
студено
.
Пееха военни казашки песни. Научих някои от тях. Както и да е. Непосредствено след туй пък кой знае се срещнах с този, същия, с когото бяхме в затвора, в участъка в Добрич, в Толбухин с него се бяхме срещнали. И той ми се представи като анархист и аз така и се срещнахме някъде из града и направихме контакт с него и той ме води една вечер да спя в някакво такова семейство.
Обаче само за една вечер и аз продължих да си спя там в градината, край морската градина, под някое дърво се завия, то почна да става
студено
.
По едно време спах няколко пъти в такива здания, разрушени от бомбардировките, щото русите бяха бомбардирали по едно време Варна или пък недоизкарани, ама мисля, че имаше разрушени от бомбардировките и съм спал в мазата, и знам, че в късна есен, тогаз един метод, който съществува. Тогаз си го възприех естествено, така ми дойде, щото по необходимост, като заспя и като стане много студено и като замръзна, аз се събуждам. Правя така гимнастики с всички членове на крайниците, на крака и ръце с извънредно голямо напрежение. Туй така естествено ми е дошло, не съм го чел, не съм го знаел и като правя такива напрежения, току цялото ми тяло се стопли. Почуствувам топлина и след туй с таз топлина веднага заспивам, щото топлината като е, заспивам, мога да спя.
към текста >>
Тогаз си го възприех естествено, така ми дойде, щото по необходимост, като заспя и като стане много
студено
и като замръзна, аз се събуждам.
Както и да е. Непосредствено след туй пък кой знае се срещнах с този, същия, с когото бяхме в затвора, в участъка в Добрич, в Толбухин с него се бяхме срещнали. И той ми се представи като анархист и аз така и се срещнахме някъде из града и направихме контакт с него и той ме води една вечер да спя в някакво такова семейство. Обаче само за една вечер и аз продължих да си спя там в градината, край морската градина, под някое дърво се завия, то почна да става студено. По едно време спах няколко пъти в такива здания, разрушени от бомбардировките, щото русите бяха бомбардирали по едно време Варна или пък недоизкарани, ама мисля, че имаше разрушени от бомбардировките и съм спал в мазата, и знам, че в късна есен, тогаз един метод, който съществува.
Тогаз си го възприех естествено, така ми дойде, щото по необходимост, като заспя и като стане много
студено
и като замръзна, аз се събуждам.
Правя така гимнастики с всички членове на крайниците, на крака и ръце с извънредно голямо напрежение. Туй така естествено ми е дошло, не съм го чел, не съм го знаел и като правя такива напрежения, току цялото ми тяло се стопли. Почуствувам топлина и след туй с таз топлина веднага заспивам, щото топлината като е, заспивам, мога да спя. Като изстина пак се събудя и почвам пак така и така цяла нощ на няколко пъти си произвеждам отвътре топлина, колкото да спя известно време. Туй беше едно, така.
към текста >>
55.
26. Толстоистите в България,
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като
студент
е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна.
Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница. Тогаз турската граница е била по-насам, то е било преди 1912 г., някъде към 1900 година не знам точно. Толстой е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям идеализъм, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора. Единият как се казваше - Христо Досев, те ходили при Толстоя, били известно време в Ясна Поляна, при него така. В.К.: Добре, те издават какъв вестник?
С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като
студент
е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна.
Тя е била първата толстоистка комуна в България, както казах село Алан Кайрак, сега наречено Ясна Поляна. И нали там, оттегляйки се те са имали машина печатарска, дали са имали, не мога да си спомня. Може би както ний започнахме с Влад Пашов без машина печатарска, а само набирахме букви. Май, че са имали и печатарска машина и почват там да печатат отделяйки се. То не е трябвало да бъде много години, но както и да е, там те работят самите те лично, имат земя така известно количество и същевременно печатат списание „Възраждане”.
към текста >>
56.
28. Запознанството с Толстой
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Неговата широка душа не можеше да се побере в тясната и
студена
рамка на властта.
В това писмо Толстой съветваше българското правителство и българския народ да не подражават на милитаристичните държави, а да вземат пример на миролюбие от „милата” Швейцария. Вече осъден в затвора, посети ме г. Найчо Цанов, станахме големи приятели и си останахме такива до край. В многото срещи, които имах с него тогава, па и после във Видин и София, за мен се разкри голямото сърце и благородната душа на тоя старец „Дядо Найчо” както го познават у нас. Макар политически деец, той лично за себе си избягваше властта.
Неговата широка душа не можеше да се побере в тясната и
студена
рамка на властта.
Той в личния си живот въплотяваше принципа на непротивенето на злото със зло. На обявен му от унгарския консул дуел той се яви и като му се падна да стреля последен, той не стреля. Когато се отвори оставеното от него завещание, там то пишеше, че отива на дуела, за да не го обвинят в страхливост, че ако стрелят първо в него и не го убият, той ще откаже да стреля, защото не желае да убива. Той молеше препис от неговото завещание да се изпрати на Толстой. В камарата, като депутат, той посрещна една плесница със скръстени ръце.
към текста >>
57.
29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Там се записва
студент
по медицина.
Тя взима от съседните копачки. И тримата другари захващат да копаят. Прекопават царевицата и оставят бабата да си мисли и съди по своему за тях. Но те чуват нейната благословия. Същата година през есента Досев е вече в Швейцария.
Там се записва
студент
по медицина.
Но ето че се среща с руси съидейници и намислят да оставят университета, за да работят. Те намират една ферма в околността на Лозана и се настаняват в нея през пролетта. Прекарват там едно лято и намислят да се прехвърлят в България.* И ето Досев е вече тука и се захваща търсене място за поселване. Избира се Бяла Слатина. Там съчувственик отстъпва своята земя, на висок равен баир с прекрасен простор.
към текста >>
58.
29.2. За Христо Досев в Русия
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
При завръщането си от Сочи той силно се
простудил
и заболял, според лекаря, от крупозно възпаление на белите дробове.
И заради спокойствието на семейството си и сам да си почине, той бе намислил да се пресели. Беше си вече наредил хазяйство около Сочи, на брега на Черно море, пак при една колония от идеалисти. Но в същото време той силно желаеше да се върне в България и всецяло, както той действително умееше, да се отдаде на делото, в което той по-рано бе вложил толкова сили - на „Възраждане” и на Вегетарианския съюз. Но тогава възможността бе твърде малка за едно благополучно възвръщане в България и той обърна очи към Сочи. И грижите по устройването на семейството си бяха причина на внезапната му смърт.
При завръщането си от Сочи той силно се
простудил
и заболял, според лекаря, от крупозно възпаление на белите дробове.
Ний всички мислехме, че той не е сериозно болен. А лекар той не искаше да се вика по принцип, както и при по-раншните си заболявания, а сега още повече, защото никой, в това число и той, не вярваше, че болестта му ще има печален край. Лекуваше се той обикновено със студени компреси, баня и разни треви. И сега също. В денят на смъртта си той се е чувствувал много добре.
към текста >>
Лекуваше се той обикновено със
студени
компреси, баня и разни треви.
Но тогава възможността бе твърде малка за едно благополучно възвръщане в България и той обърна очи към Сочи. И грижите по устройването на семейството си бяха причина на внезапната му смърт. При завръщането си от Сочи той силно се простудил и заболял, според лекаря, от крупозно възпаление на белите дробове. Ний всички мислехме, че той не е сериозно болен. А лекар той не искаше да се вика по принцип, както и при по-раншните си заболявания, а сега още повече, защото никой, в това число и той, не вярваше, че болестта му ще има печален край.
Лекуваше се той обикновено със
студени
компреси, баня и разни треви.
И сега също. В денят на смъртта си той се е чувствувал много добре. Аз него ден бях в града. Но през нощта му станало много тежко и той пред смъртта си е искал да каже нещо много важно на сестрата на жена си, но не е могъл. Сега, като си спомням осемтях години живот в съседство с Христо, не мога освен да жалея, че него го няма между нас.
към текста >>
59.
36. Рудолф Щайнер. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
На много места в спомените на последователите на Учителя Дънов се преразказва едно изказване на Щайнер за Учителя Дънов, казано на Боян Боев, когато е бил негов
студент
- „Учителят на Бялото Братство е в България”. 4.
245-248; том I. 2. изд. 2011, с. 284-286. 2. Боян Боев е този, който превежда от немски език много статии и книжки на Рудолф Щайнер. 3.
На много места в спомените на последователите на Учителя Дънов се преразказва едно изказване на Щайнер за Учителя Дънов, казано на Боян Боев, когато е бил негов
студент
- „Учителят на Бялото Братство е в България”. 4.
На въпрос на Боян Боев към Учителя, дали някои окултисти заминали в невидимия свят посещават Школата му, то Учителят е отговорил, че това са само Седир и Рудолф Щайнер. 5. Аз заварих много последователи на Учителя, които четяха повече Рудолф Щайнер отколкото Учителя и говореха повече за Щайнер. Аз се възмущавах най-остро от тях и ги изобличавах в предателство към Школата на Учителя и към отклонение умишлено на новите поколения, които идваха. Те мълчаха и само ме оглеждаха изпитателно. 6. Най-добро описание ни дава Веска Величкова (виж „Изгревът”, том VIII, с.
към текста >>
2 Боян Боев, един от най-близките ученици на Учителя, когато бил за първа година
студент
в Германия, преди да познава още Учителя, отива при Рудолф Щайнер, големият ясновидец и основател на Антропософското движение, като му казва, че иска да стане негов ученик.
Аз се възмущавах най-остро от тях и ги изобличавах в предателство към Школата на Учителя и към отклонение умишлено на новите поколения, които идваха. Те мълчаха и само ме оглеждаха изпитателно. 6. Най-добро описание ни дава Веска Величкова (виж „Изгревът”, том VIII, с. 485-492, 492-494.), която бе преводач от немски на български, и четеше немските класици в оригинал, и когато идваха германки и разговаряха с нея, признаваха: „Нас ни е срам, като ви слушаме как Вие говорите на немски литературно, както немските класици, а ние това не можем.” РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Из ръкописа на Сава Калименов. На българина. Т.
2 Боян Боев, един от най-близките ученици на Учителя, когато бил за първа година
студент
в Германия, преди да познава още Учителя, отива при Рудолф Щайнер, големият ясновидец и основател на Антропософското движение, като му казва, че иска да стане негов ученик.
Щайнер обаче му отговоря: „Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България - като се завърнеш там, ти ще станеш негов ученик". Щайнер казал също, че поради това България е една много важна страна и че на нея и на цялото славянство предстои да играят голяма роля в бъдещето. Поради това изказване, казва брат Боян Боев, към нас българските студенти, се отнасяха тогава с особено внимание и уважение. Боян Боев съобщава също и следното: През време на евакуацията /поради бомбардировките над София в 1944 г./ след една неделна беседа в село Мърчаево, запитах Учителя: „Учителю, идат ли тук на вашите беседи, някои от големите окултисти, намиращи се в другия свят? " Учителят отговори: „Да.
към текста >>
Поради това изказване, казва брат Боян Боев, към нас българските
студенти
, се отнасяха тогава с особено внимание и уважение.
485-492, 492-494.), която бе преводач от немски на български, и четеше немските класици в оригинал, и когато идваха германки и разговаряха с нея, признаваха: „Нас ни е срам, като ви слушаме как Вие говорите на немски литературно, както немските класици, а ние това не можем.” РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Из ръкописа на Сава Калименов. На българина. Т. 2 Боян Боев, един от най-близките ученици на Учителя, когато бил за първа година студент в Германия, преди да познава още Учителя, отива при Рудолф Щайнер, големият ясновидец и основател на Антропософското движение, като му казва, че иска да стане негов ученик. Щайнер обаче му отговоря: „Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България - като се завърнеш там, ти ще станеш негов ученик". Щайнер казал също, че поради това България е една много важна страна и че на нея и на цялото славянство предстои да играят голяма роля в бъдещето.
Поради това изказване, казва брат Боян Боев, към нас българските
студенти
, се отнасяха тогава с особено внимание и уважение.
Боян Боев съобщава също и следното: През време на евакуацията /поради бомбардировките над София в 1944 г./ след една неделна беседа в село Мърчаево, запитах Учителя: „Учителю, идат ли тук на вашите беседи, някои от големите окултисти, намиращи се в другия свят? " Учителят отговори: „Да. Между другите, тук редовно идват Седир и Рудолф Щайнер. Последният току що беше тук и ми каза: Учителю, чудно ми е как можете да изразявате такива велики идеи и мисли на тъй прост и общодостъпен език". /Известно е, че по-голямата част от творчеството на д-р Рудолф Щайнер е дадено на един високоинтелектуален и мъчнодостъпен за обикновения читател език, нещо което се обуславя до голяма степен от отвлечена материя, която той трактува в главните си съчинения: тълкуванията на Откровението, на Битието и на четирите Евангелия, както и цяла редица още специални лекции.
към текста >>
60.
39. Списание „Еделвайс”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Кой
студент
, кой на работа и т.н.
Те там под влиянието на Боян Боев. който е бил техен учител, нали така, вдъхновени от идеите на Братството, на окултизма са почнали туй списание. Аз не си спомням какво беше съдържанието, но знам, че видях един брой така, четох ли го, не си спомням. И направихме едно събрание с тия, те бяха все от Панагюрище всички, както и Влад. Все ученици на Боев, но бяха се прехвърлили сега тука.
Кой
студент
, кой на работа и т.н.
както и аз се прехвърлих, както и Влад така сме дошли от провинцията. И като първи въпрос стана именно, да се продължи това списание „Еделвайс”, тяхно, то като ученическо, то малък формат такъв беше. И така направихме едно събрание, нали да се изкажат всички и какво да се приложи. Аз тогаз във връзка с туй нали предварително имахме тази задача, написах една статия под заглавие „Еделвайс". Аз трябва да донеса едно списание тука, което съм издал в София.
към текста >>
61.
40. Списание „Ново човечество”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
С.К.: А, Цветан чакай, той е един от нашите приятели, беше
студент
по химия тогава.
С.К.: Абе, Влад Пашев бе, Влад Пашов е. В.К.: „Музика, стихотворения" - Стефан. Кой е тоя Стефан? С.К: Това е Стефан Кадиев - доктора. В.К.: „Вечни ценности" от Цветан.
С.К.: А, Цветан чакай, той е един от нашите приятели, беше
студент
по химия тогава.
Тази е моя легенда „Търсещите". И това е мое. Пета книжка „Пътят на нашия народ" е мое, „Бисери на мисълта" от Учителя. В.К.: Вие как ги изваждахте? С.К.: Е, от беседите са изваждани, което е имало печатано тогава.
към текста >>
62.
43. Статията „Нашият път“ / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Да заплющят над нас камшиците на хладния, пронизващ вятър, да ни заудрят
студените
капки на буйния, пороен дъжд.
Безкрайно по-светъл е той от тъмните долини, из които сме излезли, защото сиянието на предшествениците, отминали пред нас, още трепти над него, обгръщайки всеки, който минава там, а напред, в далечината, блестят ярките факли на хиляди от тях, които ни направляват и в най-гъстата мъгла и не ще ни оставят да се заблудим. Светъл е нашя Път! - Обаче - ний знаем, ний виждаме - след дълги криволици, след безброй усилия - като че ли в някаква тъмна бездна, като че ли в някаква огромна паст на чудовище готово да ни погълне - потъва той и там се губи светлината и адски мрак обгръща този, който и на това място не спре, който нито помисля да се обърне назад, а твърдо и смело продължи напред... Знаем. Виждаме. И всеки ден очакваме да навлезем в „тъмната долина" - долината на изпитанията! Да ни обгърнат и притиснат зловещо настръхналите мъгли и да впие нокти в сърцата ни ледения мраз на пустотата.
Да заплющят над нас камшиците на хладния, пронизващ вятър, да ни заудрят
студените
капки на буйния, пороен дъжд.
Да се закрие от очите ни блестящото слънце и да падне мрака, страшния, непоносим мрак над нас, в нас, правейки всички усилия да обгърне, да загаси и нашето вътрешно слънце - едничката лампичка, която ще ни води и на която ще се уповаваме в мрака... И тогава, когато останем съвсем сами, всеки за себе си, оставен на своите собствени сили, без да виждаме от никъде помощ, без никакъв лъч от светлина, който да ни упъти и ободри...тогава, тихо и лукаво, дебнишком, като крадец, като разбойник ще се промъкне към сърцата на страха и ще се опита да свие гнездо в ума ни. Ще дойде и безволието и настоятелно ще заяви: „Не мога повече! " И горко, горко тогава на този, който се поддаде и се остави да бъде овладан от тъмните сили. Горко му - кат по наклонна плоскост ще се подхлъзне той и ще полети - всред писъци и вой, всред насмешките и победните крясъци на духовете на злото - надолу, към бездната, разтворила паст, за да го погълне... И затова - будни трябва да бъдат и всеки момент на стража трябва да бъдат тези, които се решат да навлезат в „тъмната долина". Широко разтворени трябва да бъдат очите им за всяка опасност, която неочаквано се появява и никога, нито за момент, не бива да прекъсват своята връзка с Духа, и да угасят малката лампичка на своята вяра, че: след тия ужаси иде нещо по-хубаво, че над тоя мрак, над тая непрогледна нощ, незатъмнен от нищо, грее както и преди Божието слънце и че не е далеч времето, когато то ще ги обгърне, ще ги целуне и поздрави като победители, със своите радостни лъчи.
към текста >>
63.
45. Печатница „Житно зърно”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Те бяха
студенти
всички.
Това беше положението. Сега, като се получи туй предложение чрез Владо, той Влад влезе така, влезе непосредствено с тях, те са уговорили Владо, не знам сега как, кой именно е играл в тази игра. А май, че и Петър Камбуров беше тогаз в редакцията, както и да е. Петър Камбуров не цигуларя, а другия, който е от Казанлък. Той следваше пък биология.
Те бяха
студенти
всички.
Ний бяхме работници, те бяха студенти, значи малко от високо гледаха на нас. Уговорили Влада, че туй печатница като правим, тя да бъде на името на „Житно зърно”. Те ни дадоха известна сума наистина, така, аз и от други хора взех, на мен лично ми дадоха пари, за да си помогнем, пак от наши братя от Севлиево, то единият беше от Търново, но женен в Севлиево, живееше в Севлиево. Коста Борисов даде една сума, друга сума даде Иван Гюзелев, който беше учител пък някъде надолу на южния край. Та той отделил от заплатата си.
към текста >>
Ний бяхме работници, те бяха
студенти
, значи малко от високо гледаха на нас.
Сега, като се получи туй предложение чрез Владо, той Влад влезе така, влезе непосредствено с тях, те са уговорили Владо, не знам сега как, кой именно е играл в тази игра. А май, че и Петър Камбуров беше тогаз в редакцията, както и да е. Петър Камбуров не цигуларя, а другия, който е от Казанлък. Той следваше пък биология. Те бяха студенти всички.
Ний бяхме работници, те бяха
студенти
, значи малко от високо гледаха на нас.
Уговорили Влада, че туй печатница като правим, тя да бъде на името на „Житно зърно”. Те ни дадоха известна сума наистина, така, аз и от други хора взех, на мен лично ми дадоха пари, за да си помогнем, пак от наши братя от Севлиево, то единият беше от Търново, но женен в Севлиево, живееше в Севлиево. Коста Борисов даде една сума, друга сума даде Иван Гюзелев, който беше учител пък някъде надолу на южния край. Та той отделил от заплатата си. Другият чиновник, и той отделя от заплатата си.
към текста >>
64.
46. Защо се създаде печатница в Севлиево?
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
То са
студенти
, които си гледат
студенството
, Жечо Панайотов, той беше чиновник, той беше касиер, обаче, как да ти кажа.
Само една година в партийна книжарница бях след като ми национализираха издателството и там ми беше тежко, изобщо не мога да ме командват. Мога да работя, обаче самостоятелно, аз да съм си, аз да се командвам. Както и да е, туй ме много огорчи наистина, но аз с никого не съм имал пререкание. Даже и на Влад не съм направил ни най-малката забележка, когато стана така, че печатницата вместо да я основем като една комуна, стана на „Житно зърно”. А пък „Житно зърно" какво е?
То са
студенти
, които си гледат
студенството
, Жечо Панайотов, той беше чиновник, той беше касиер, обаче, как да ти кажа.
Една работа да расте, аз този закон съм го проверил, той си е естествен закон. Една работа за да расте, да расте работата като жив организъм да бъде, тя непременно тъй да се каже, трябва да се вградиш в нея целия и време, и сили и дух. Виж сега в тези повели, в тези легенди, в тези традиции, например, когато правели мост, има такива легенди да вграждат сянката на някого. Това е външен израз на един велик и естествен природен закон, когато нещо ще създадеш като жив организъм, ти трябва цял да влезеш, не сянката си, но душата си влагаш, разбираш ли, цял се влагаш в туй нещо. За мен така беше естествено, не теоретически, в туй нещо аз цял влизам в него, целия ми живот, всяка мисъл, всичко, цял съм вътре.
към текста >>
65.
58.2. Едно посещение: Из един дневник / Стелла [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
И ние задъхани от
студ
и бързане спряхме пред входа.
Спомняте ли си какво сте чувствали, като дете, когато сте приближавали къщата на вашия учител, ако някога е трябвало да отидете там? - Ето, такава детинска радост и трепет ни изпълваха, когато приближихме къщата на нашия Учител. Той живее далеч от града. Всред една борова градина. Файтонът спря.
И ние задъхани от
студ
и бързане спряхме пред входа.
- Тука ли е? Ще ни приеме ли? Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха. Вечерта бе синя с розови отсенки. А земята - бяла.
към текста >>
И обратно,
студения
човек е груб и егоист.
На няколко пъти разбутва печката и не искаше да ни пусне, докато не се стоплим и разположим добре. Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. - И тука закона за топлината е верен. Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души.
И обратно,
студения
човек е груб и егоист.
Той обича само себе си. - На вас, учителите, е отредена най-красивата, най-благородната, но и най-отговорна работа. На вас е поверена човешката душа в нейната крехка възраст. Вие може да я осакатите и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма. Първото ще избегнете, когато се научите да познавате детската душа, а второто ще постигнете, когато я обикнете.
към текста >>
66.
59. Стоил Стефанов . Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. Писмо до редакцията / Стоил Стефанов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7, 15.07.19
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от
студа
, по силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко!
-Това е радостта на жертвата и щастието на самоотричането. Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е опсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие.
Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от
студа
, по силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко!
” Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? Да виждам - Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилствува нашата сурова и печална действителност! Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас.
към текста >>
67.
70. „Клевета и истина”, „Пророк не е признат в отечеството си” и „Едно духовно тържество”
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
С.К.: Една среща на чешки
студенти
дошли на Рила, минаващи като туристи през лагера.
В.К.: „Пророк не е признат в Отечеството си”. От кого е статията? С.К.: Забравил съм коя бе тази Стела. Може по-късно да се сетя. В.К.: „Едно духовно тържество”.
С.К.: Една среща на чешки
студенти
дошли на Рила, минаващи като туристи през лагера.
Статията е от Пампоров, тя е подписана с буквата „П”.
към текста >>
68.
70.3. Статията „Едно духовно тържество” / П. [Петър Пампоров]. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 3
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно"имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група
студенти
от Чехословакия.
70.3. СТАТИЯТА „ЕДНО ДУХОВНО ТЪРЖЕСТВО” ОТ ПЕТЪР ПАМПОРОВ ЕДНО ДУХОВНО ТЪРЖЕСТВО Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 3. „Чрез славяните ще дойде Новата култура.” Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче - истински празнества на Духа, където се засягат по-дълбоките струни на човешката душа.
В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно"имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група
студенти
от Чехословакия.
10 август. Около десетина и повече млади -енергични студенти, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер. Студена депресия бе обхванала величествените върхове на Рила. Поканихме всички край буйния огън. Сервирахме им чай, който чевръсто бе приготвен от някои братя и сестри.
към текста >>
Около десетина и повече млади -енергични
студенти
, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер.
26, 10.12.1930, с. 3. „Чрез славяните ще дойде Новата култура.” Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче - истински празнества на Духа, където се засягат по-дълбоките струни на човешката душа. В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно"имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия. 10 август.
Около десетина и повече млади -енергични
студенти
, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер.
Студена депресия бе обхванала величествените върхове на Рила. Поканихме всички край буйния огън. Сервирахме им чай, който чевръсто бе приготвен от някои братя и сестри. В това време всички от лагера ги наобиколихме. Макар и да не можахме тъй хубаво да се разеберем, душите добре се разбираха... Ето, от набързо сформиран хор екна „Братство - Единство".
към текста >>
Студена
депресия бе обхванала величествените върхове на Рила.
„Чрез славяните ще дойде Новата култура.” Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче - истински празнества на Духа, където се засягат по-дълбоките струни на човешката душа. В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно"имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия. 10 август. Около десетина и повече млади -енергични студенти, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер.
Студена
депресия бе обхванала величествените върхове на Рила.
Поканихме всички край буйния огън. Сервирахме им чай, който чевръсто бе приготвен от някои братя и сестри. В това време всички от лагера ги наобиколихме. Макар и да не можахме тъй хубаво да се разеберем, душите добре се разбираха... Ето, от набързо сформиран хор екна „Братство - Единство". Звукът се разнесе по тихите езерни води и отекна в гордите околни върхове.
към текста >>
69.
76. Белият комунизъм.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
И идваха много от техните съчувственици,
студенти
, чиновници, идваха доброволно така да въртят машината, да въртят колелото на ръка, нали така де от чувство да помогнат така.
Окултна или духовна, гледай защо. Тази машина е била в Букурещ на адвентистите, нали адвентисти има. Те са печатили на нея, тяхна машина и тъй да се нареди, че пък толстоистите нашите да я купят от тях. И таз машина, разбира се, аз я помня, щото най-напред, а най-напред като дойдох при тях на работа имаше машина, обаче я въртяха на ръка. На ръка се изкарваше всичко, нямаха още мотор и електричество.
И идваха много от техните съчувственици,
студенти
, чиновници, идваха доброволно така да въртят машината, да въртят колелото на ръка, нали така де от чувство да помогнат така.
И малко по-късно й сложиха мотор и тя тръгна вече с електричество. Та казвам: „Учителю, тъй, тъй, за машината става въпрос. Ще купим викам, машината на толстоистите, еди колко си така струва.” - „Ами стигат ли ви парите? ” Викам 15 000 лв. не ни достигат, щото тя май за 140 000 лв.
към текста >>
70.
97. Трудова задруга „Братство”, трети опит.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Но преди туй са идвали някакви
студенти
, казват, че „искаме да си печатиме лекции”, какви бяха там, да си преписват там както и да е.
Аз им дадох много хартия. Верно, че и тогаз не знаех точно, обаче тя стана след туй такава голяма работа, че цялата околия комунистите във връзка с туй ги изловиха и ги биха и ги затвориха и напълниха затворите, защото тъй като аз не ги и познавах тези. Наша помощничка в книжарницата имаше, тя ми каза кое е едното момче, другото било турче. В.К.: Но те са изнасяли хартия за печат или за позиви? С.К.: Не, те си имат таен циклостил, това в партизанско време вече де, и аз им дадох, и аз не знаех в момента наистина, може и малко да съм се усъмнил.
Но преди туй са идвали някакви
студенти
, казват, че „искаме да си печатиме лекции”, какви бяха там, да си преписват там както и да е.
След туй стана провала, защото те през нощта натоварят на някакво магаре тази хартия и тръгват да я носят за пунктовете там, някъде, където си имат те скривалища. Добре, ама от полицията ги усещат и ги погват и той. който е бил с тях, един ли са били, двама ли са, се разбягват, а остава магарето с хартията, тази, която са натоварили от мене. Те разбира се не са я товарили с магаре, те я товариха, на ръце си я взеха, но после са я натоварили. И полицията нали си има метод и ги оставят свободно, и гледат магарето къде ще отиде.
към текста >>
71.
102. Полемика с проф. Стефан Консулов. Бележки на съставителя д-р Вергилии Кръстев. Статията „Научни и ненаучни обяснения на живота“
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Недев, ами как да ти кажа, това е едно момче, което дойде от тия търновските села там, от Дъскот ли, кое точно беше, не беше май Дъскот, друго беше и като
студент
тука бе направил контакт с мене и така ми пращаше стихотворения, които печатах и по-късно ги издадох.
Тя като наше издание беше. Не помня тези инициали на кого са, защото то много време минало. В.К.: Прави ми впечатление вече, че вестника набира повечето за Учителя от някои приятели тук. Влад Пашов продължава. С.К.: B.C.
Недев, ами как да ти кажа, това е едно момче, което дойде от тия търновските села там, от Дъскот ли, кое точно беше, не беше май Дъскот, друго беше и като
студент
тука бе направил контакт с мене и така ми пращаше стихотворения, които печатах и по-късно ги издадох.
Голяма част от тях в една книга, как беше книгата? В.К.: Сега тука виждам вестник „Братство”, брой 221, „Науката и живота", статия и полемика с някакъв Консулов. С.К.: Консулов, да. В.К.: Тука един диалог със Стефан Консулов. С.К.: Трябва да е накрая.
към текста >>
72.
109.2. Ден първи!. Стихотворение / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22:03.1939, с. 1.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Колко душно, и тежко, и
студено
беше през зимата!
Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес...” * Пролет е! Да хвърлим старите дрехи! Да облечем новата премяна на душата! Да облечем премяната на Любовта. На Новата Любов!
Колко душно, и тежко, и
студено
беше през зимата!
Какъв смрад излъчваше старият живот! Какъв ужас бе за душата да живее - ден след ден, година след година, разпъната на кръста на материята, окована във веригите на плътта! Днес вече е Пролет! Който иска, може да добие своята свобода. Който иска, ще се бори и ще победи!
към текста >>
73.
111. Николай Райнов. Статията „Николай Райнов” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 234. Декларация
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Той като
студент
още тука е бил един от хората, които така се много вдъхновявали и много възхищавали и така боготворели Райнов и са му ходили така заедно с други млади, считали са го така за един много голям окултист, някакъв бивш египетски жрец, и т.н.
В този роман Николай Райнов, нали, след като така Исус е едно от действуващите лица и разни други римски благородници и еврейски, разговарят помежду си, но туй, което да речем, те са разни философски теми, но туй което църквата така, против, което възстава и против което даже и Учителя се произнесе, в началото на книгата, на този роман, Николай Райнов описва зачатието на Христа тъй да се каже и раждането му, един вид той така описва една такава сцена, че майката на Исуса случайно среща някакъв римски благородник в околността там на Юдея и от туй тяхно събиране се е родил. Значи това е едно противопоставяне на, как да кажем, догмата и твърдението на християните, за безпорочно зачатие на Христа, на Исуса. И от там църквата го обвинява като е така, а може би го и изключва от религията. Но вижте какво сега: във връзка с тая работа и Учителя се е произнесъл. Имаме един брат, той почина, зъболекар от Ямбол, Тодор Попов май се казваше.
Той като
студент
още тука е бил един от хората, които така се много вдъхновявали и много възхищавали и така боготворели Райнов и са му ходили така заедно с други млади, считали са го така за един много голям окултист, някакъв бивш египетски жрец, и т.н.
Туй го описва този Тодор Попов, го описва в своите спомени и когато излиза тази книга „Между пустинята и живота” Тодор Попов като я прочита, това му прави впечатление и отива при Учителя и казва, тъй, тъй Учителю, Николай Райнов еди какво си е написал, еди каква си книга, еди какво си, какво ще кажете за туй. Аз казва така за другите му книги го уважавам, туй говори Тодор Попов нали, аз ги приемах и така. Учителят казал така. Туй са думи на Учителя вече: „Когато е писал, той е бил с гръб към Истината”, така се изразил Учителят. „С гръб към Истината е бил", Николай Райнов, когато е писал тази книга.
към текста >>
Той като
студент
тука още преди да завърши, е бил връзка между Учителя и Николай Райнов.
С.К.: Да, знам това. Сега ти си го чувал и от други места. В.К.: Не, не съм чувал. С.К.:Следното мога да кажа аз. В последните години на Николай Райнов той коригира напълно отношението си към Учителя и сега първо мога да кажа туй, което съм слушал лично аз от устата на един брат от Пловдив, бивш учител Антоний Николаев.
Той като
студент
тука още преди да завърши, е бил връзка между Учителя и Николай Райнов.
Николаев учителствува една година в Севлиево, та тогаз съм имал възможност с него така да бъде в по-близък контакт, беше учител, той май по руски им предаваше литература, както и да е, та от него съм чул следното. Тогава, когато той завързал отношения така Райнов с Учителя. Учителят е наредил на Николаев да иде да му купи някои книги на Райнов, сега не знам за кои точно се отнася. Щото Райнов беше издал 23 тома народни приказки, туй издателство на Стоян Атанасов, разбираш ли. Преразказани от него народни приказки.
към текста >>
74.
119. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Истинският човек. Из беседа, държана от Учителя на 4.06.1939 г., София-Изгрев.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой
студент
, професорът ли е виновен?
Кои хора? Че хората, това са съществата, които мислят. Всеки човек се бори със своето минало. Той се чувствува, че е лош. Това е неговото минало.
Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой
студент
, професорът ли е виновен?
Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки , за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пък ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят си позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години.
към текста >>
75.
129. СССР навлиза с армията си в България. Статията „Ден първи = День первый” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 316, 22.09.1944, с. 1, 3
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Като блуден син, напуснал своя Баща, напуснал своя роден дом, примамен от измамни миражи, от фалшиви блясъци; като малко, невръстно дете, загубило своята родна майка, залутано всред някакво чуждо нему,
студено
, неразбиращо го и необичащо го множество, залутано в някаква тъмна и като че ли безизходна гора от заблуждения - днес българският народ отново вижда светлината пред очите си, той отново се връща в своя скъп, роден, бащин дом, с неизразима радост и с пълно смирение се хвърлят в обятията на своя Баща, на своята скъпа родна майка - Всеславянската стихия.
ПУСТЬ ЭТОТ ДЕНЬ- ДЕНЬ ПЕРВЫЙ НАШЕГО БРАТСКОГО ОБЬЯТЬЯ, - БУДЕТ ДЕНЬ ВЕЧНЫЙ, ДЕНЬ, КОТОРОМУ НЕ БУДЕТ КОНЦА, ДЕНЬ, ЗНАМЕНУЮЩИЙ НАЧАЛО ПОЛНОГО ОБЪЕДИНЕНИЯ ВСЕХ СЛАВЯНСКИХ НАРОДОВ - ТВОРЦОВ НОВОЙ КУЛЬТУРЫЙ ВСЕЧЕЛОВЕЧЕСКОГО БРАТСТВА. ДЕН ПЪРВИ ДЕНЬ ПЕРВЫЙ С изпълнени от неизразима радост сърца, с душа, развълнувана до нейните най-потайни, най-съкровени, свещени глъбини, със светнали лица, с усмивка на уста, целият български народ, като един човек, посреща днес нашите родни братя, синовете на нашите освободители - войниците и офицерите от славната Червена армия, децата на великия, братски, славянски, руски народ. Едно непознато досега, едно никога неизживяно до днес чувство, мощно, велико, необятно, като първична стихия, е обхванало цялото ни същество, проникнало е до най-тънките фибри на тялото и душата ни, които горят в някакъв свещен, божествен, непонятен и неизразим пламък. Колко велика, мощна, непобедима, колко възвишена и Божествена е славянската стихия! Колко велика, необятна, свещена, чиста е душата на славянството, ние, българите, започваме да разбираме едва сега, когато цялото ни същество е обхванато от един неизразим трепет - който е само слабо, далечно ехо от мощните вибрации на великата, необятна душа на славянството.
Като блуден син, напуснал своя Баща, напуснал своя роден дом, примамен от измамни миражи, от фалшиви блясъци; като малко, невръстно дете, загубило своята родна майка, залутано всред някакво чуждо нему,
студено
, неразбиращо го и необичащо го множество, залутано в някаква тъмна и като че ли безизходна гора от заблуждения - днес българският народ отново вижда светлината пред очите си, той отново се връща в своя скъп, роден, бащин дом, с неизразима радост и с пълно смирение се хвърлят в обятията на своя Баща, на своята скъпа родна майка - Всеславянската стихия.
Прости ни, майко наша, която тъй-дълбоко, безгранично, безкористно ни обичаш; прости ни, татко наш, прости заблуденото си чадо; простете ни вий, деца на руския народ, войници и офицери от Червената армия, синове на тези, които преди 67 години, заради нас - за нашата свобода и благоденствие, проляха кръвта си и оставиха свещените си кости по нашите полета и балкани. Простете ни вий, свещени сенки на 200,000 души братя руси, които дадохте живота си, за да живеем ний; простете ни вий, благодарение на чиято жертва ний днес се радваме на свобода; простете ни вий, които вярно и достойно изпълнихте завета на Христа - положихте душата си заради ближния си! Простете ни, братя наши, за нашето умопомрачение, простете ни, братя наши, за това, че макар и само отделни единици, макар само едно нищожно малцинство, една малка групичка от нашия народ, наши братя българи, приеха в себе си безумната мисъл, че ние, като народ, трябва да вървим по чужди на целокупното славянство пътища; простете тези, които се осмелиха да повярват, че е възможно славянството, в лицето на неговия най-мощен представител, великия руски народ, да бъде потъпкано, смазано, поробено и заставено, да служи на чужди богове и идеали. Ние, българският народ, който, в своята целокупност, в своето огромно, подавляваще мнозинство, никога не е вярвал на тия чужди богове, никога не се е оставял да бъде измамен, но винаги, дори в моменти на най-големи изпитания, е пазил в глъбините на душата си топлата вяра в неизбежната победа на доброто - ние им прощаваме, знаейки, че и вие, братя, ще им простите. Така, във великата, неизразима, необятна любов на великата славянска душа ще се стопят като малка, преходна, незначителна сянка всички болезнени, отрицателни, неотговарящи на действителността мисли и чувства, всички лъжливи представи, всички неоснователни подозрения и страхове, изпълващи временно душите на тия наши братя.
към текста >>
76.
137. Кой как се ражда за учението.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Той сам трябва да потегли, нали порастна,
студент
стана, това-онова и едва чак след като завърши и военна служба, и консерваторията завърши и стана учител по музика в Толбухин, едва чак тогаз започна да проявява сериозен интерес към учението и почна да ми иска това-онова.
Затваряше се вътре и като дойде обед чак, брат Боев дойде, седне на масата и той винаги, дъщерята беше малка тогаз, тя 4-5 годишна ще е била, винаги някаква приказка ще разправи там след обеда. И нали тя, дъщерята, попила от него така, после при друго идване ходела на разходки и смятам, че дъщерята по-скоро от Боев, отколкото от мене така възприе, от неговото присъствие учението на Учителя. Пък синът, понеже той не е бил в контакт с Боев и не само затуй, но кой знае как, и аз нито пък съм се стремял така. Той по-късно се роди 1938 г., той много по-късно, аз така нали виждам хубавите качества в него, като всеки човек има плюсове, минуси всякакви. Но в основата си има много хубави качества, обаче не съм се стремял така.
Той сам трябва да потегли, нали порастна,
студент
стана, това-онова и едва чак след като завърши и военна служба, и консерваторията завърши и стана учител по музика в Толбухин, едва чак тогаз започна да проявява сериозен интерес към учението и почна да ми иска това-онова.
Спомням си, че едно от първите неща, които ми иска бяха именно писмата на брат Боян Боев. Сега не знам ти дали си имал контакт с тия неща, дали са дошли до тебе. Тия писма брат Боев ги изпращаше, то все едно като посланията на един от апостолите. Изпращаше ги периодично до всички центрове в цялата страна така. В.К.: Запознат съм.
към текста >>
77.
1.5. Славянската стихия / Георги Томалевски. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с.3
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Тогава светът, горд и непристъпен в своята
студенина
, ще бъде погален с майчинската ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.
Не ще останем чужди на вика, който ще излезе от великото сърце! Тоя зов ще ни намери, където и да сме. Ще чуем звънтенето от шеметния бяг на Голямата тройка, тропота на изпънатите коне, чиито копита едва докосват земята. Ще ни докосне оная широка песен на степта, и на нея ще отговори нашето сърце, полята, смълчаните ни планини. И тоя вик на планините ни, където нашите братя преди да умрат се целуваха за последен път, ще звучи трогателно до сълзи в общата песен.
Тогава светът, горд и непристъпен в своята
студенина
, ще бъде погален с майчинската ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.
Един младенец със здрава млада кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти. Георги Томалевски
към текста >>
78.
1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
В мрачните,
студени
, мъгливи, лишени от слънце октомврийски дни, редица тъмни човешки нагони използуват смутното време, използуват временната възможност, липсата на всякакви външни спирачки (поради това, че старата власт, старият ред почти не съществува, а новата власт и новият ред не са още оформени) - да се проявят на воля, при пълна свобода, във всичката своя голота и грозота.
Ще започнем с големия руски поет Алекс. Блок - по-точно, с известната негова поема „Двенадцат" („Дванадесетте”), посветена и изразяваща вътрешния смисъл на Великата руска октомврийска революция (1917 година). Може би това, за сега, ще ни бъде достатъчно, макар че по-нататък, ще подкрепим мисълта си и с цитати от Смирненски. Какво представлява, по своето съдържание, по своя смисъл и по своето крайно заключение поемата „Дванадесетте” на Ал. Блок? - По форма и съдържание, тя представлява, външно погледнато, откъслечни картини от една буйно развихрила се стихия - стихия на необуздани, почувствували се за момент неспирани от нищо страсти; нисши, най-обикновени, дори граничещи с животинство човешки чувства, инстинкти и страсти, които, при моментното, временно тъй да се каже безначалие, безцарствие, в дните, когато все още се води една жестока борба между две сили, и когато все още нито едната от тях не е извоювала окончателната победа, все още нито едната от тях не е окончателно повалена, използуват възможността да се проявят свободно, неспирани от нищо.
В мрачните,
студени
, мъгливи, лишени от слънце октомврийски дни, редица тъмни човешки нагони използуват смутното време, използуват временната възможност, липсата на всякакви външни спирачки (поради това, че старата власт, старият ред почти не съществува, а новата власт и новият ред не са още оформени) - да се проявят на воля, при пълна свобода, във всичката своя голота и грозота.
Обаче, това ли е, всъщност, истинският лик на октомврийската революция? Изчерпва ли се с това нейното съдържание и характеризират ли тия откъслечни сцени истинската същност, истинския смисъл и истинската цел на революцията? Не! По никакъв начин. Отделните, стихийни, необуздани прояви на тъмни човешки инстинкти, дремещи винаги в глъбините на нисшето човешко естество, и дебнещи всеки момент възможност за свободна проява, по никакъв начин не могат да бъдат отъждествявани с истинския дух, с истинската същност на революцията, по никакъв начин те не могат да лепнат срамно петно върху нейното чисто и свято чело.
към текста >>
Кои са тези дванадесет, изпълнени с „черна злоба, свещена злоба”, които вървят напред, все напред, в мъглата и
студа
, шибани от вятъра и дъжда, направо срещу куршума, направо срещу смъртта, окъсани и гладни, неспирани от нищо, от никаква земна сила?
Не съчинява, не измисля, не украсява, не идеализира, а рисува действителността, точно такава, каквато е, точно такава, каквато той лично я е видял с очите си и почувствувал с душата си в онези намръщени октомврийски дни: Черное, черное небо. Злоба, грустная злоба... кипить в груди... Черная злоба, святая злоба... Товарищь! Гляди в оба! Гуляет ветер, порхает снег, идут двенадцать человек. Винтовок чернью ремни, кругом огни, огни, огни... Дванадесетте!
Кои са тези дванадесет, изпълнени с „черна злоба, свещена злоба”, които вървят напред, все напред, в мъглата и
студа
, шибани от вятъра и дъжда, направо срещу куршума, направо срещу смъртта, окъсани и гладни, неспирани от нищо, от никаква земна сила?
Mы на горе веем буржуям мировой пожар раздуем- мировой пожар в крови - Господи, благослови! Това са дванадесетте апостоли на революцията! Това са дванадесетте синове на земята, които дойдоха да приложат насила това, което самозабравилото се в своя сляп егоизъм човечество отказа доброволно да приеме и приложи: - Не приехте учението на Христа, не приехте и неговите първи, истински дванадесет апостоли, накичихте се само с Неговото име, кощунствувате с Неговите думи, отказахте и отказвате да изпълните Неговия завет, подиграхте се и продължавате да се подигравате с Него -ето сега, след като вий отказахте да чуете Неговия зов за мир, братство и любов, след като е изчерпано всяко търпение, след като е изгубена всяка надежда доброволно и самоволно да се осъзнаете, да се откажете от егоистичната страст за използуване на своя ближен, сега Той изпраща нас, революцията, с огън и желязо, с меч и кръв, с болка и страдание да разкъртим тъмните пластове на злото във вашите души. да пробудим вашите заспали съвести, да обгорим вашите закоравели сърдца, като ви вземем насила всичко, защото вий не искахте да дадате нищо! ... И идут без имени святого все двенадцать - вдаль.
към текста >>
79.
1.12. Славянската стихия / Георги Томалевски. Из книгата „Сигнали”: есета. София: Хемус, 1940. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320 (5), 15.11.1944, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Тогава светът, горд и непристъпен в своята
студенина
, ще бъде погален с майчината ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.
Не ще останем чужди на вика, който ще излезе от великото сърдце! Този зов ще ни намери, където и да сме. Ще чуем звънтенето на шеметния бяг на Гоголевата тройка, тропота на изпънатите коне, чиито копита едва докосват земята. Ще ни докосне оная широка песен на степта, и на нея ще отговори нашето сърдце, полята, смълчаните ни планини. И тоя вик на планините ни, където нашите братя преди да умрат, се целуваха за последен път, ще звучи трогателно до сълзи в общата песен.
Тогава светът, горд и непристъпен в своята
студенина
, ще бъде погален с майчината ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.
Ще се свестим и ние, славянските деца от Балканите, защото земята ни, която е пълна с кости, ще ни заговори на един трогателен език. (Из книгата „Сигнали”, 1940 г.)
към текста >>
80.
1.18. За славянството. Из книгата „Изворът на доброто”.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Беше
студено
, влажно.
1.18. ЗА СЛАВЯНСТВОТО Из книгата „Изворът на доброто" След въздушните нападения бяхме излязли с Учителя за няколко дена в планината. Тук беше самотно и безлюдно. В низините града лежеше разрушен, опожарен и изоставен. Духаха силни ветрове.
Беше
студено
, влажно.
Тежки облаци се носеха над върховете. От време на време се провиждаше небето. Слънцето надникваше и благодатни, топли лъчи се спускаха към нас. Чувствувше се свежестта и силата на първичния живот. Всяка краска, всяко движение, дихание, всяка форма бяха изпълнени от него.
към текста >>
Славяните преминаха вече своя страшен
студ
и сега са вече пред възход.
Те са четирите професори на славянството. А Шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво. Този плод ще съчетава всички положителни качества на народите от Бялата раса. У русите носът е детински, но той е благословен. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие”.
Славяните преминаха вече своя страшен
студ
и сега са вече пред възход.
Сега се дава възможност на славянството да заеме своето място в света. Българите са пионерите между славяните. Латинската раса е дала формите. А славянската раса ще даде съдържанието. Славяните наричаме слънчеви хора.
към текста >>
81.
8. Съвременният морал и това, което стои над него. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 255, 18.02.1940, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Всред
студа
на умразата, в тъмнината на ограничението, заблуждението и сковаващите догми, има тук таме будни души, които са подготвени, които са способни да разберат нещо повече от това, което е било досега общочовешка и сковаваща максима и догма.
Има свещени истини, които трябва да бъдат скривани от недозрялото и закостеняло в своите догматични схващания човечество. Защото да дадеш тия истини на хората преждевременно, би било същото, като да караш един плод да зрее преди да му е дошло времето, т.е. да му повредиш. И все пак, ние живеем във време, когато е близко вече Новата Пролет за човечеството, която ще се ознаменува с разцъфтяването на човешката душа. Изпод нестопилите се още снежни преспи на дългата зима на човечеството, тук таме подават главички нежни пъпки, които са готови да цъфнат при първия топъл лъч на пролетното слънце.
Всред
студа
на умразата, в тъмнината на ограничението, заблуждението и сковаващите догми, има тук таме будни души, които са подготвени, които са способни да разберат нещо повече от това, което е било досега общочовешка и сковаваща максима и догма.
Именно за тях, и само за тях, ние искаме да кажем тук няколко думи за една нова максима, която дава свобода, а не заробва, която регулира нещата, която хармонира отношенията между хората, без да си служи с насилието, а като издига и одухотворява. Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледището на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци. Само един малък пример е достатъчен да характеризира несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това, което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел! Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание.
към текста >>
82.
9. Възкресение / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 259, 28.04.1940, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по-големи, които ги задържат в мрака и
студа
на земния живот, който е гроб за душата.
Последният живее в съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по-близко до Бога, отколкото първият, който като фарисея в храма се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност. За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира, че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички. Днес и „праведници” и „грешници” са еднакво в гроба на несъвършения живот.
И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по-големи, които ги задържат в мрака и
студа
на земния живот, който е гроб за душата.
Но както житното зърно не умира в земята, така и човешката душа не ще погине в изпитанията и страданията на земния живот. Тя ще покълни, ще възрастне в светлината на слънчевия ден и ще даде обилен плод. Това е възкресението! Пламен
към текста >>
83.
29. Временното и вечното / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 285, 1.11.1941, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействуват като
студен
душ.
Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания „силата е право" и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния"?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност в живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват мъките, лишенията, ужасите за хората и народите.
От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействуват като
студен
душ.
които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат ясно и осезателно, че над всичко човешко съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога - по закона на Правдата, на Истината и Доброто, по закона на Любовта. Пламен
към текста >>
84.
35. Великата пролет/ Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 291, 5.04.1942, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Студът
може да бъде много силен.
14, бр. 291, 5.04.1942, с. 1. Кой може да спре стопяването на ледовете, когато наближава пролетта? Кой може да задържи нощната тъмнина, когато са близко часовете на утрото? Кой може да спре движението напред на човека и човечеството и да отмени това, което Бог е предначертал за техния живот?
Студът
може да бъде много силен.
Умразата може да бъде страшна. Тъмнината може да бъде всевластна. Но часовете на нощта са преброени. Тъмнината и студът не ще царуват вечно. Умразата ще си отиде и ще дойде Любовта.
към текста >>
Тъмнината и
студът
не ще царуват вечно.
Кой може да спре движението напред на човека и човечеството и да отмени това, което Бог е предначертал за техния живот? Студът може да бъде много силен. Умразата може да бъде страшна. Тъмнината може да бъде всевластна. Но часовете на нощта са преброени.
Тъмнината и
студът
не ще царуват вечно.
Умразата ще си отиде и ще дойде Любовта. Тъмнината и студа ще бъдат заменени със светлина и топлина. НИЙ ВЯРВАМЕ! Вярваме тъй, както вярваме в Бога: Отива си тъмната ера на човечеството. Отиват си умразата, егоизма и разделението.
към текста >>
Тъмнината и
студа
ще бъдат заменени със светлина и топлина.
Умразата може да бъде страшна. Тъмнината може да бъде всевластна. Но часовете на нощта са преброени. Тъмнината и студът не ще царуват вечно. Умразата ще си отиде и ще дойде Любовта.
Тъмнината и
студа
ще бъдат заменени със светлина и топлина.
НИЙ ВЯРВАМЕ! Вярваме тъй, както вярваме в Бога: Отива си тъмната ера на човечеството. Отиват си умразата, егоизма и разделението. Отива си страшната зима с тъмнината и студа. Идва великата Пролет за човечеството - идват Братството и Любовта.
към текста >>
Отива си страшната зима с тъмнината и
студа
.
Умразата ще си отиде и ще дойде Любовта. Тъмнината и студа ще бъдат заменени със светлина и топлина. НИЙ ВЯРВАМЕ! Вярваме тъй, както вярваме в Бога: Отива си тъмната ера на човечеството. Отиват си умразата, егоизма и разделението.
Отива си страшната зима с тъмнината и
студа
.
Идва великата Пролет за човечеството - идват Братството и Любовта. Ний вярваме тъй, както вярваме в Бога: Всички хора са братя! Всички хора са синове и дъщери на Бога - те всички са еднакво скъпи на своя Баща. Следователно, утре човечеството ще бъде едно семейство, едно истинско семейство, неразкъсвано от враждите и борбите на настоящето и живеещо в мир и сговор под крилото на Бога. ЗАЩОТО ТОВА Е НЕГОВАТА ВОЛЯ.
към текста >>
85.
2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
И още: „Бъди топъл или
студен
, защото иначе ще те изхвърля из устата си".
Това са дни на разплащане, на ликвидация на злото! Това са дни на Съдба! БЪЛГАРИНО! Не мисли, че ще ти бъде лесно да се откажеш, да се противопоставиш или да изхитруваш, да се укриеш по някакъв начин от тази Великата Божествена Вълна на Любовта. Спомни си думите на Писанието: „Не ти е позволено да риташ срещу остен".
И още: „Бъди топъл или
студен
, защото иначе ще те изхвърля из устата си".
Спомни си съдбата на българския народ, петстотингодишното робство, когато не прие втората Велика Вълна на Любовта - Богомилството. Спомни си, припомни си цялата човешка история, за да видиш, че няма народ, няма човек, няма общество, които да са отхвърлили Божественото, които да са отхвърлили зова на Любовта, и да не са платили прескъпо за това. Земята е пълна със загинали, с погребани цивилизации. Защото навремето си, са отказвали да приемат Любовта... Защото се самоизключвали, защото са се самоотрекли от Живота. Защото животът е само в Любовта!
към текста >>
Или да си останеш в черупката на своя ЕГОИЗЪМ, на своята отделност, на своето себелюбие - в тъмнината, в
студа
, безверието, лъжата и жестокостта на безлюбието и да УМРЕШ.
Защото навремето си, са отказвали да приемат Любовта... Защото се самоизключвали, защото са се самоотрекли от Живота. Защото животът е само в Любовта! Защото безлюбието е СМЪРТ! БЪЛГАРИНО! Днес ти си изправен пред една Велика, съдбоносна дилема: Да приемеш Доброто, да приемеш Любовта, да приемеш Божественото; Да разшириш Душата си до безкрайност, за да обгърнеш в нея всичко в света и да живееш.
Или да си останеш в черупката на своя ЕГОИЗЪМ, на своята отделност, на своето себелюбие - в тъмнината, в
студа
, безверието, лъжата и жестокостта на безлюбието и да УМРЕШ.
Да умреш с физическата и духовна смърт на тези, за които не ще има вече място на земята... Казва Великият Учител: Земята ще бъде пречистена! Земята ще бъде очистена от злите хора. Не ще им се дава вече място и възможност да се раждат на земята. Всеки, който упорствува в злото, всеки, който се откаже да приеме Любовта, ще бъде отхвърлен - ще изостане от хода на еволюцията, ще бъде изпратен в други сфери на живота - на изправление! И там ще бъде - „плач и скърцане със зъби"... БЪЛГАРИНО!
към текста >>
86.
2.3. Давай - давай и прощавай (1972 г.). 2.3.1. Давай!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
До
студа
на самотността, на отделността, на омразата.
Той ти говори винаги, когато е нужно. Ако ти мислиш, че си само земен червей - че ти си само земно, смъртно тяло, за теб ще бъде недостъпна Божията Наука. Не ще можеш да даваш, както Бог дава - само за себе си ще мислиш. Ще искаш само да вземаш, а не и да даваш. Друг е тогава твоя път и ти ще вървиш по него, докато той до безизходица те заведе.
До
студа
на самотността, на отделността, на омразата.
Но, ако ти знаеш, че си ДУХ БОЖЕСТВЕН, Дух безсмъртен, че Бог те е родил, че във Бога ти живееш, ако познаваш своя Баща - Бога, по Неговите стъпки ще вървиш, като Него ще даваш: ще се научиш всичко да раздаваш; И пак в ИЗОБИЛИЕ ЩЕ ЖИВЕЕШ. Ще се научиш да Светиш, да Топлиш, да Обичаш, да промисляш за всичко и всички. Ще се свържеш с Бога: ще израстнеш, ще станеш Силен, мощен. Ще станеш едно с Бога: Ще владееш безкрайното богатство, което никога не се свършва: КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДАВАШ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ТО РАСТЕ! „Познай себе си!
към текста >>
87.
3.7. Всички сили - за делото на Бога!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Тук, в тази духовна война, ти не можеш да останеш неутрален, не можеш да останеш „ни топъл, ни
студен
".
Ето, идва великият Ден и вие трябва да се решите! Да се определите окончателно за доброто. Да отдадете всичките си сили за служене на Бога! Идва, настъпва, обявена е вече ВЕЛИКАТА МОБИЛИЗАЦИЯ НА СВЕТЛИТЕ СИЛИ - Силите на Доброто! Идва, близко е вече Денят на Последната Битка, в която ще бъде победено злото на земята!
Тук, в тази духовна война, ти не можеш да останеш неутрален, не можеш да останеш „ни топъл, ни
студен
".
Къде ще се определиш? На коя страна ще отдадеш своите сили? От това зависи твоето бъдеще - твоята съдба. От това зависи твоето щастие или твоето нещастие! Хората трябва да се отучат да убиват!
към текста >>
88.
3.10. Животът е толкова хубав!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Когато тъмна сянка приближи към тебе, когато тъмна сянка се опита да простре крило над душата ти, да
изстуди
сърцето ти, да обезсмисли живота ти, тогава повтаряй, повтаряй, повтаряй: Животът е толкова хубав!
3.10. ЖИВОТЪТ Е ТОЛКОВА ХУБАВ! Животът е толкова хубав! Животът е толкова хубав! Животът е толкова хубав!
Когато тъмна сянка приближи към тебе, когато тъмна сянка се опита да простре крило над душата ти, да
изстуди
сърцето ти, да обезсмисли живота ти, тогава повтаряй, повтаряй, повтаряй: Животът е толкова хубав!
Животът е толкова хубав! Животът е толкова хубав! Не забравяй великата истина. Не лишавай душата си, сърцето си, живота си от великата истина. Повтаряй безспир великата истина: Животът е толкова хубав!
към текста >>
89.
3.13. Гледай небето!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Студът
телото укрепява.
Те средища са на велика Красота! Те източници са на великата Любов! Октомври е. Стани ти сутрин рано. С бодри крачки, с бодър дух излез навън.
Студът
телото укрепява.
Гърдите жадно дишат въздух свеж. Душата ти трепти през Бездната, от приказни съкровища засияла. Духът крила разперва и с мощен устрем литва в златний Океан: във своя Роден дом - в Градините на Бога, грейнали в безкрайна красота. И ето: там, на югоизток, в Голямото куче, Сириус блести. Над него Орион разгънал е широко свойта златна мрежа с Ригел, Бетелгейзе, Белатрикс.
към текста >>
90.
4. Случка във влака / из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък.
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
Камбуров - Казанлък Бях
студент
в София.
4. СЛУЧКА ВЪВ ВЛАКА Из спомените на Петър Н.
Камбуров - Казанлък Бях
студент
в София.
Следвах естествени науки. Беше края на семестриалната ваканция. Пътувах с влака за София, където се намерихме с брат Кирил Паскалев, студент по медицина, който като ме видя, веднага ме покани при себе си в купето, въпреки че нямаше свободно място. - Ще се сместим, каза той. Седнах при него и заговорихме като близки.
към текста >>
Пътувах с влака за София, където се намерихме с брат Кирил Паскалев,
студент
по медицина, който като ме видя, веднага ме покани при себе си в купето, въпреки че нямаше свободно място.
4. СЛУЧКА ВЪВ ВЛАКА Из спомените на Петър Н. Камбуров - Казанлък Бях студент в София. Следвах естествени науки. Беше края на семестриалната ваканция.
Пътувах с влака за София, където се намерихме с брат Кирил Паскалев,
студент
по медицина, който като ме видя, веднага ме покани при себе си в купето, въпреки че нямаше свободно място.
- Ще се сместим, каза той. Седнах при него и заговорихме като близки. Попита ме какво работя. - „Реферат, но не съм доволен от логическата връзка", му казах аз. Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър По това време, като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
към текста >>
Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър По това време, като
студенти
, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
Пътувах с влака за София, където се намерихме с брат Кирил Паскалев, студент по медицина, който като ме видя, веднага ме покани при себе си в купето, въпреки че нямаше свободно място. - Ще се сместим, каза той. Седнах при него и заговорихме като близки. Попита ме какво работя. - „Реферат, но не съм доволен от логическата връзка", му казах аз.
Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър По това време, като
студенти
, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
В купето имаше други студенти и студентки, които почнаха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник*, който се възмути от държанието на студентите, стана, цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само, ако някой се осмели още да се подиграва с господин Дънов, ей тук през прозореца ще го изхвърля! ” След това се обърна към нас с думите: „Абе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? ” Но ние пак не се обадихме. След като мине малко време и подполковника се поуспокои.
към текста >>
В купето имаше други
студенти
и
студентки
, които почнаха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя.
- Ще се сместим, каза той. Седнах при него и заговорихме като близки. Попита ме какво работя. - „Реферат, но не съм доволен от логическата връзка", му казах аз. Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър По това време, като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
В купето имаше други
студенти
и
студентки
, които почнаха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя.
Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник*, който се възмути от държанието на студентите, стана, цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само, ако някой се осмели още да се подиграва с господин Дънов, ей тук през прозореца ще го изхвърля! ” След това се обърна към нас с думите: „Абе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? ” Но ние пак не се обадихме. След като мине малко време и подполковника се поуспокои. Една студентка го попита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов?
към текста >>
Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник*, който се възмути от държанието на
студентите
, стана, цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само, ако някой се осмели още да се подиграва с господин Дънов, ей тук през прозореца ще го изхвърля!
Седнах при него и заговорихме като близки. Попита ме какво работя. - „Реферат, но не съм доволен от логическата връзка", му казах аз. Кирил, след като прегледа реферата, го намери за добър По това време, като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше други студенти и студентки, които почнаха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя.
Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник*, който се възмути от държанието на
студентите
, стана, цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само, ако някой се осмели още да се подиграва с господин Дънов, ей тук през прозореца ще го изхвърля!
” След това се обърна към нас с думите: „Абе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? ” Но ние пак не се обадихме. След като мине малко време и подполковника се поуспокои. Една студентка го попита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов? ” - „Вие знаете ли какво говорите?
към текста >>
Една
студентка
го попита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов?
В купето имаше други студенти и студентки, които почнаха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. Тук трябва да поясня, че в същото купе пътуваше и един подполковник*, който се възмути от държанието на студентите, стана, цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: „Само, ако някой се осмели още да се подиграва с господин Дънов, ей тук през прозореца ще го изхвърля! ” След това се обърна към нас с думите: „Абе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? ” Но ние пак не се обадихме. След като мине малко време и подполковника се поуспокои.
Една
студентка
го попита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов?
” - „Вие знаете ли какво говорите? Знаете ли кой е господин Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете: Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза. След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но от никъде помощ, от никъде надежда. Върнахме я, за да умре при нас, тъй като положението й все повече и повече се влошаваше.
към текста >>
Студентите
, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос.
Направи ми пражени филии". Това беше цяло събитие - дъщеря ни да поиска да яде. Като разпитах майка й за времето, когато се почувствувала добре и поискала да яде. то съвпадаше точно с времето, когато аз бях паднал на колене пред Учителя и го молех за помощ. - И тъй, драги младежи, дъщеря ми оздравя!
Студентите
, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос.
------------------- *Забележка на съставителя Подполковникът е Тодор Божков. Неговите спомени са в „Изгревът", том XXV, с. 843-944
към текста >>
91.
5. Как купих хартия за беседите / из спомените на Петър Н. Камбуров – Казанлък.
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
Камбуров - Казанлък Като
студент
още, Учителят ме извика един ден и ми каза: „Петре, можеш ли да поемеш издаването на едно томче беседи?
5. КАК КУПИХ ХАРТИЯ ЗА БЕСЕДИТЕ Из спомените на Петър Н.
Камбуров - Казанлък Като
студент
още, Учителят ме извика един ден и ми каза: „Петре, можеш ли да поемеш издаването на едно томче беседи?
” Отвърнах, че мога*. Тогава Учителят ми каза: „Ще отидеш да купиш хартия, но ще се пазариш, за да я вземеш колкото се може по-евтино". Отидох по книжните складове, проучих каква е цената на хартията в момента и докладвах на Учителя. Той ми каза: „Ще отидеш пак, и ще искаш да ти направят отстъпка". Ходих пак по складовете и се пазарих да ми направят отстъпка, като им казвах, че хартията има определена цена -мисля 28 лева беше за килограм - и не искаха да ми направят отстъпка.
към текста >>
92.
15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
„Тогава, казва брат Йордан, аз бях още млад и беден
студент
.
Макар ученик на Учителя, Даниел Цион продължаваше да изпълнява своята длъжност като главен равин. В разговорите си с него, Учителят, между другото, го е напътвал към мисълта, че еврейството трябва да приеме Христа и че трябва да се работи в това направление. Знаейки много добре, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка, направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е стараел по всички възможни начини да внесе тази идея сред световното еврейство. В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва, че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и помолил Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение. Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев, но тъй като последният по това време бил много зает, това задължение минало върху брат Йордан Андреев.
„Тогава, казва брат Йордан, аз бях още млад и беден
студент
.
И аз самият са считах за начинаещ в учението, без достатъчно познания, но по настояването на брат Лулчев поех върху себе си възложената ми задача. От тогава насетне, цели три години, аз редовно посещавах дома на равин Даниел Цион, като заедно четяхме беседите и дълго време след прочитането на беседата, разговаряхме върху нейното съдържание и тълкувахме по-съществените мисли в нея. Винаги, преди да ме изпрати, равин Даниел Цион ми даваше отличен обед, нещо, което при тогавашното ми безпаричие имаше голямо значение за мен. По-късно като видя, че не съм достатъчно добре облечен за зимата, равинът ме облече с нов, хубав балтон. Може да се зададе въпроса: Прие ли равин Даниел Цион Христа, към което го напътваше Учителят?
към текста >>
93.
2. Пробуждане и новораждане. 2.1. Странни съвпадения
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Обаче, с един мой колега
състудент
с когото аз живеех заедно, той беше един комсомолски деятел, имаше познати, казваше се Кирил.
2. ПРОБУЖДАНЕ И НОВОРАЖДАНЕ. 2.1. СТРАННИ СЪВПАДЕНИЯ През 1967 година, аз бях на завършване на своето семестриално образование в Медицинския факултет в София. И ми беше предстоящо да взема и някой друг изпит, за да мога да завърша тази учебна година.
Обаче, с един мой колега
състудент
с когото аз живеех заедно, той беше един комсомолски деятел, имаше познати, казваше се Кирил.
И понеже живеехме в една стая, той взе една студентска карта за почивка на море, и ние така се отзовахме с него в един студентски лагер в град Варна. И там бяхме сложени да нощуваме в големи палатки. Там под палатките имаше войнишки легла, дюшеци, одеала, чаршафи - по 8 човека под палатки, 8 човека на 8 кревата под палатката. Така, че сутрин ние закусвахме, отивахме да се къпем, печехме се на слънцето. След това се връщахме по обяд, обядвахме, почивахме и след това вечерта излизахме - студентски години.
към текста >>
И понеже живеехме в една стая, той взе една
студентска
карта за почивка на море, и ние така се отзовахме с него в един
студентски
лагер в град Варна.
2. ПРОБУЖДАНЕ И НОВОРАЖДАНЕ. 2.1. СТРАННИ СЪВПАДЕНИЯ През 1967 година, аз бях на завършване на своето семестриално образование в Медицинския факултет в София. И ми беше предстоящо да взема и някой друг изпит, за да мога да завърша тази учебна година. Обаче, с един мой колега състудент с когото аз живеех заедно, той беше един комсомолски деятел, имаше познати, казваше се Кирил.
И понеже живеехме в една стая, той взе една
студентска
карта за почивка на море, и ние така се отзовахме с него в един
студентски
лагер в град Варна.
И там бяхме сложени да нощуваме в големи палатки. Там под палатките имаше войнишки легла, дюшеци, одеала, чаршафи - по 8 човека под палатки, 8 човека на 8 кревата под палатката. Така, че сутрин ние закусвахме, отивахме да се къпем, печехме се на слънцето. След това се връщахме по обяд, обядвахме, почивахме и след това вечерта излизахме - студентски години. Аз тогава бях един обикновен студент, и с нищо аз не се различавах от другите студенти.
към текста >>
След това се връщахме по обяд, обядвахме, почивахме и след това вечерта излизахме -
студентски
години.
Обаче, с един мой колега състудент с когото аз живеех заедно, той беше един комсомолски деятел, имаше познати, казваше се Кирил. И понеже живеехме в една стая, той взе една студентска карта за почивка на море, и ние така се отзовахме с него в един студентски лагер в град Варна. И там бяхме сложени да нощуваме в големи палатки. Там под палатките имаше войнишки легла, дюшеци, одеала, чаршафи - по 8 човека под палатки, 8 човека на 8 кревата под палатката. Така, че сутрин ние закусвахме, отивахме да се къпем, печехме се на слънцето.
След това се връщахме по обяд, обядвахме, почивахме и след това вечерта излизахме -
студентски
години.
Аз тогава бях един обикновен студент, и с нищо аз не се различавах от другите студенти. Различавах се само с това, че аз бях по-възрастен 4-5 години с тези мои състуденти, понеже аз бях се забавил с моето медицинско обучение. А за това ще говоря в моята изповед. Тя е дълга, дълга и мъчителна! И дори ми е неудобно, и ме е срам от самия себе си, за да си спомням за тези времена, и за това, че аз бях пропуснал 4-5 години!
към текста >>
Аз тогава бях един обикновен
студент
, и с нищо аз не се различавах от другите
студенти
.
И понеже живеехме в една стая, той взе една студентска карта за почивка на море, и ние така се отзовахме с него в един студентски лагер в град Варна. И там бяхме сложени да нощуваме в големи палатки. Там под палатките имаше войнишки легла, дюшеци, одеала, чаршафи - по 8 човека под палатки, 8 човека на 8 кревата под палатката. Така, че сутрин ние закусвахме, отивахме да се къпем, печехме се на слънцето. След това се връщахме по обяд, обядвахме, почивахме и след това вечерта излизахме - студентски години.
Аз тогава бях един обикновен
студент
, и с нищо аз не се различавах от другите
студенти
.
Различавах се само с това, че аз бях по-възрастен 4-5 години с тези мои състуденти, понеже аз бях се забавил с моето медицинско обучение. А за това ще говоря в моята изповед. Тя е дълга, дълга и мъчителна! И дори ми е неудобно, и ме е срам от самия себе си, за да си спомням за тези времена, и за това, че аз бях пропуснал 4-5 години! Така, че един ден там на лагера бяхме слезнали на морето, къпахме се, но беше много топло.
към текста >>
Различавах се само с това, че аз бях по-възрастен 4-5 години с тези мои
състуденти
, понеже аз бях се забавил с моето медицинско обучение.
И там бяхме сложени да нощуваме в големи палатки. Там под палатките имаше войнишки легла, дюшеци, одеала, чаршафи - по 8 човека под палатки, 8 човека на 8 кревата под палатката. Така, че сутрин ние закусвахме, отивахме да се къпем, печехме се на слънцето. След това се връщахме по обяд, обядвахме, почивахме и след това вечерта излизахме - студентски години. Аз тогава бях един обикновен студент, и с нищо аз не се различавах от другите студенти.
Различавах се само с това, че аз бях по-възрастен 4-5 години с тези мои
състуденти
, понеже аз бях се забавил с моето медицинско обучение.
А за това ще говоря в моята изповед. Тя е дълга, дълга и мъчителна! И дори ми е неудобно, и ме е срам от самия себе си, за да си спомням за тези времена, и за това, че аз бях пропуснал 4-5 години! Така, че един ден там на лагера бяхме слезнали на морето, къпахме се, но беше много топло. И аз към 10,30-11 часа се прибрах в палатката, и продължих да чета по „Акушерство", защото аз тогава бях скъсан по този изпит, и се опитвах да се подготвя по него тук на морето, защото този поправителен изпит много ме измъчваше.
към текста >>
И тогава реших да се разсея, и се загледах встрани, и видях, че там някъде през две легла един от онези с които бяхме под палатката
състуденти
, четеше някаква малка черна книжка.
Така че аз можех да разчитам до някъде на моите познания, но това бяха много елементарни познания. Така, че тогава тези неща за мен не бяха ясни, но станаха много по-късно ясни. Ясни станаха тогава, когато аз бях под палатката, полегнал на войнишкото легло и четях за „Акушерството". И много-много се ядосвах, и това ме мъчеше! А освен това ме мъчеше и самата жега!
И тогава реших да се разсея, и се загледах встрани, и видях, че там някъде през две легла един от онези с които бяхме под палатката
състуденти
, четеше някаква малка черна книжка.
Попитах го какво чете, а той отговори, че това, което чете на мен няма да ми бъде интересно. А имаше ли нещо по-безинтересно за мен в момента, когато аз трябваше да чета това „Акушерство"? - Не, нямаше! Захвърлих учебника, и отидох при него. Той се смути.
към текста >>
94.
2.2. Среща с евангелистите и с Евангелието
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Обикновено
студентите
си взимат всички изпити на петата година, и тогава влизат в т.н.
И от този ден аз се промених. Аз се промених! Това беше есента на 1967 година. Завърнах се в София, успях да си взема изпита и да влезна в стаж. Този стаж става в така наречения лекарски стаж.
Обикновено
студентите
си взимат всички изпити на петата година, и тогава влизат в т.н.
стажантски стаж, или лекарски стаж. И станах стажант - лекар. Трябваше да се мине една година и осем месеца, след като минаха държавните изпити. Аз бях вече по-свободен и разтоварен психически. И вече работех като лекар.
към текста >>
95.
11.3. Годината 1975 какво роди?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Но, когато дойдоха тези младежи - млади, образовани хора,
студенти
, завършили висше образование, те не видяха нищо, освен неуки и прости хора, откачили се от обществото, отхвърлени от обществото.
И тази вътрешна Школа, трябваше да се покаже единствено чрез живота на онези, които са били по времето на Учителя. Това означаваше, че трябва да се намерят техните опитности, техните преживявания. И всичко онова, което те знаеха и помнеха, трябваше да го разкажат, и аз трябваше да го запиша. И това, трябваше да остане за следващите поколения, за да им се покаже, че е имало Школа, че е имало ученици, и че е имало Слово на Учителя, което е съхранено, и че тези хора ги има на снимки. Е, това беше моята задача.
Но, когато дойдоха тези младежи - млади, образовани хора,
студенти
, завършили висше образование, те не видяха нищо, освен неуки и прости хора, откачили се от обществото, отхвърлени от обществото.
Те тогава си служеха със заучени думи от Учителя, но когато младото поколение се захвана да чете Словото и след това да ги запитват за някакво обяснение, никой не можеше да даде някакво обяснение. То беше невероятно! Аз също слушах да ми разказват разни работи. Но аз през това време усилено минавах през много голяма вътрешна подготовка. Първо - аз четях Словото, второ - аз контактувах с няколко човека, които ми разказваха за всичко по времето на Школата от игла до конец!
към текста >>
96.
11.12. Палатката на Елена Андреева
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Вие сте
студенти
, вие сте гладни, вие сте бедни.
" Казвам: „Аз няма да бъда с палатки до вас! " И питам шофьора: „Ти можеш ли да ме свалиш обратно до София? " Той казва: „Мога." Казвам: „Ще си платя толкова, колкото са ти платили насам, но ще ме изчакаш за един час." И аз за един час опаковах палатките, прибрах багажа - бесен, бърз, щото аз бях тогава млад и бях много бърз в действията си! А храната, която имах я оставих на Петър Ганев и на Божанка Ганева - съпрузи. И казвам: „Ето ви тука, оставям ви храна, която е храна за един месец.
Вие сте
студенти
, вие сте гладни, вие сте бедни.
Аз съм работещ. Ето ви храната, ето ви картофите, ето ви ориза, ето ви хляба, ето тука захар, ето всичко, което беше - ориз, фиде, еди какво си, еди кво си." И оставах цялата храна. Натоварих и се върнах - бесен, ядосан! И върнах се. Това беше лятото на 1975 г.
към текста >>
97.
13.3. В търсене на домашна прислужница
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Но това беше за летото, а зимно време беше
студено
.
И чак тогава започва поредната лекция. Така, че тя трябва да бъде в 4 и 30 часа сутринта, и то сряда и петък, сряда - за Общия окултен клас, петък за Младежкия окултен клас. А в неделя сутринта в 5 часа са Утринните слова, а от 10 часа са Общите беседи. Така, че тя непрекъснато, трябва да тича от „Малкият дом", който беше на „Волоколамско шосе" № 14, и се намираше на 5-6 километра от Изгрева. А те имаха барака, и тя имаше стая, където можеха да пренощуват, да отидат вечерта, да пренощуват там, и сутринта да може да стане рано.
Но това беше за летото, а зимно време беше
студено
.
Така, че беше много-много трудно за нея. Това ми го е разказвала най-подробно. И тогава тя решава и вижда, че не може да се справи сама, и тя трябва да си намери някакво момиче, което да върши и да й помага в къщната работа - работата за дома. А това не е малко работа. Отива при Учителя, споделя, че не може да се справя, има много работа, и че й трябва къщна помощница.
към текста >>
98.
14.9. Борис буйства и бълнува
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
" - „Добре де, не виждаш ли, че той ще излезе навънка, както е още гол, както е още болен, ще падне там на двора, ще го хване
студа
, а сега сме декември и след 1-2 часа той умира!
14.9. БОРИС БУЙСТВА И БЪЛНУВА По едно време Борис след първите 4-5 дни започна да буйства, да бълнува и имаше моменти, когато искаше да стане, и да излезе навън - навън на двора! И не можехме да се справиме с него! Тогава казвам на Мария: „Мария, трябва да го вържеме." - „Как така ще вържеме Борис? " Ами казвам: „Така, връзваме го за кревата да не може да мърда, и да не може да става." - „Ама как е възможно това?
" - „Добре де, не виждаш ли, че той ще излезе навънка, както е още гол, както е още болен, ще падне там на двора, ще го хване
студа
, а сега сме декември и след 1-2 часа той умира!
" И тогава това стресна Мария, и казвам: „Хайде да го вържеме." Тя се съгласи и ние вързахме ръцете и краката му, особено за през нощта, когато Мария седеше до него, и го пазеше на кревата. Аз спях в задната стая. От време на време той стане, усещаме, че става, иска да излезе навън, бунтува се, че е вързан, рита, скача, обаче, Мария скача върху него и го държи. И в този момент той искаше да се изправи, сядаше и говореше срещу Мария. Аз го гледам и казвам: „Мария, това не е Борис, който е в него.
към текста >>
" А навън е
студено
- сняг до колене, месец декември.
Аз спях в задната стая. От време на време той стане, усещаме, че става, иска да излезе навън, бунтува се, че е вързан, рита, скача, обаче, Мария скача върху него и го държи. И в този момент той искаше да се изправи, сядаше и говореше срещу Мария. Аз го гледам и казвам: „Мария, това не е Борис, който е в него. Това е един от онези, които влизат в него и желаят да го замъкнат, и да го изведат навън на снега - на двора, и да го ликвидират!
" А навън е
студено
- сняг до колене, месец декември.
Мария ме гледаше и казваше: „Господи, кого си ни изпратил за помощ?! " Просто се учудваше. Аз казвам: „Аз съм - друг няма! " И Мария тогава поглежда Борис, и се изповедва при мен, сочи го: „Аз винаги съм се борила, цял живот - 50 години срещу тези духове, които влизат в него и правят белите както за него, така и за цялото Братство. Той сега е слаб, но, когато беше здрав и когато беше як, и когато беше млад, и когато не беше болен, те влизаха в него, и го движеха, и го водеха където си искат!
към текста >>
99.
14.11. Силата на песните НА Учителя Дънов
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Така успяхме да го спасим в оня момент, да не го ликвидират на
студа
, на двора.
Същото беше и с тялото на Борис. Влизаха в него, отваряха вратите и прозорците, и искаха да го изведат. Но той беше тука вързан за кревата, Мария стоеше до него и когато той искаше да скача, да рипа, и крещеше, викаше, тогава аз идвах - също помагах. Така, че макар, че тялото му го крадеха, те не можаха да го изнесат и да го изкарат навън. Той беше завързан.
Така успяхме да го спасим в оня момент, да не го ликвидират на
студа
, на двора.
към текста >>
100.
16.8. Посрещане на гостите на Салоните
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И тогава, когато пристигаха онези приятели, трябваше да се посрещнат, чайниците, трябваше да врат - да има гореща вода: да можат да пият, за да не се
простудят
, тези, които са изморени да се възстановят.
А това означава, ако тръгнат в 10 часа, там ще бъдат в 2-3 часа при Борис и Мария. Това е един много голям път и това не всеки можеше да го направи, а го правеха млади хора. А ако некой искаше да го направи по-възрастен, той трябваше да мине през прекия път през „Езерото на Чистота" и нагоре полека-полека да стигне до Мария и до Борис. Така, че до сутринта и до обед нямаше външни хора. Така, че този маршрут - за обикаляне по оня Рид и до пристигането до Салоните при палатките на Борис и Мария, отнемаха 5-6 часа.
И тогава, когато пристигаха онези приятели, трябваше да се посрещнат, чайниците, трябваше да врат - да има гореща вода: да можат да пият, за да не се
простудят
, тези, които са изморени да се възстановят.
Пък имаше и измръзнали гости, защото времето някой път там се променяше за часове. Виж „Изгревът", том XXII, снимка №78. И трябваше някой да ги посреща и изпраща. И аз тогава поех тази работа - посрещах ги, слагах масата, вдигах чиниите, и си мълчах. Питат: „Кой е този?
към текста >>
НАГОРЕ