НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
14
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
14
:
319
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
9. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 11 август 1924 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
След всяко топло време идва
студено
, и след всяко
студено
време идва топло.
Ти го хокаш, той всичко носи. Но идете направете същото нещо на някой човек, втори път като дойдете, ще видите, че този извор го няма вече там. И сега вие ще си изправите вашите изворчета. Те пресъхват и после плачете и казвате: "Този Божествен извор е пресъхнал." Не, само вашите извори пресъхват, а Божествените извори никога не пресъхват. След всяка любов на Земята идва най-голямата омраза.
След всяко топло време идва
студено
, и след всяко
студено
време идва топло.
Тъй е на физическия свят и на духовния свят. Туй не е само до нас, туй е едно общо състояние в цялата природа. Туй трябва да го знаете. И у растенията, и у мушиците, които съществуват на Земята, след 24 часа стават смени. Следователно, тогава у вас става една смяна в настроението ви, едновременно и във всички клетки става една смяна.
към текста >>
Тази страна, която се грее на Слънцето е топла, а тази, която е на сянка, е
студена
.
Туй не е само до нас, туй е едно общо състояние в цялата природа. Туй трябва да го знаете. И у растенията, и у мушиците, които съществуват на Земята, след 24 часа стават смени. Следователно, тогава у вас става една смяна в настроението ви, едновременно и във всички клетки става една смяна. Това става едновременно в цялата природа, тъй щото във всички същества става една промяна вътре.
Тази страна, която се грее на Слънцето е топла, а тази, която е на сянка, е
студена
.
Слушайте какво правило ще ви дам: Не позволявайте отсега нататък теляци да ви мият тялото. Буквално ви казвам. Даже аз ви препоръчвам като ученици даже и на баня да не ходите. Аз ще ви препоръчам един метод за миене. Стоплете си вода на Слънцето, полейте се, измийте се в къщи сами.
към текста >>
Снощи беше
студеничко
, но тези комари и мухи се разгониха.
Толкова внимателни са те. После в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тези същества отиват при тях, внушават им да не идват при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват.
Снощи беше
студеничко
, но тези комари и мухи се разгониха.
Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други за вас. Иначе, всички вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите.
към текста >>
Студът
по-умно хапе.
Но тези същества отиват при тях, внушават им да не идват при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много.
Студът
по-умно хапе.
Сега всички сте на курорт, платили са други за вас. Иначе, всички вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо. Това е най-хубавото: към всички без изключение да храните хубави чувства.
към текста >>
Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни
изстудявания
.
И аз ще бъда като тебе така смирена. Вижте тия клекове как са се прострели по земята. Ако не беше така, всичката вода щеше да потъне надолу в земята, и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността. Те са безводни, сухи.
Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни
изстудявания
.
Мусала е едно духало, хем тъй на общо основание духало. Човек дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега е хубаво, теченията вървят правилно надолу. Тук едната страна е електрична, другата е магнетична. Учителят се обърна към един трън и каза: Вие като гледате този трън, вижда ви се като че ли няма смисъл, като че никой не му обръща внимание.
към текста >>
2.
11.2. ЗА ЕКСКУРЗИИТЕ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Измиването на тялото може и със
студена
вода, но тя предизвиква реакция, а банята от топла вода е мека, нежна и дава по-добър ефект.
На който съзнанието е будно, ще използува, на който не, нищо не ще придобие, и болните там ще станат здрави. Вода на слънце топлена дава най-добре резултати от баните. Съда, от който ще пиете вода трябва да бъде абсолютно чист. Никакво варение на друга храна в него, а после и водата да ври в него, там има мазнини и др., които пречат на здравието, ако и да се смята, че е измит, пак е вредно да се употребява за варение на вода. Чистота трябва.
Измиването на тялото може и със
студена
вода, но тя предизвиква реакция, а банята от топла вода е мека, нежна и дава по-добър ефект.
Водата, която употребявате трябва да бъде чиста, от извор, да не е употребявана като например производство електричество, такава вода е мляко без каймак. Обутано мляко, само айрана от млякото, на което маслото е взето. Всеки трябва сам да си донесе вода - това е благословение - всеки човек сам да си носи стомничката с вода. Например при екскурзия на Мусала от езерото "Окото" да си вземе вода и по една чайна лъжичка от нея да смесва с другата вода. Хубаво е да прекара десет дни на избрано място на Мусала например.
към текста >>
3.
38. ТЕЛЕГРАМА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Дънов Маттейча, тежко болен, вероятно от
простуда
- постоянна температура 37 градуса от 24 вечерта, силно главоболие - челната слепоочна част, тежко издишване с пъшкане, слабо подвижен на леглото.
38. ТЕЛЕГРАМА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас София, "Опълченска" 66 П. К.
Дънов Маттейча, тежко болен, вероятно от
простуда
- постоянна температура 37 градуса от 24 вечерта, силно главоболие - челната слепоочна част, тежко издишване с пъшкане, слабо подвижен на леглото.
Моля съдействие помощта Ви бързо, леко оздравяване. Поздрав! Сотиров четвъртък, 28.IX.1916 г.
към текста >>
4.
39. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Крайниците - краката му ледено
студени
.
В неделя на на 24 той бил неразположен, нервен, нощта силна температура. От тогава до днес тя не е спаднала по-долу от 371/2, а достига и до 391/4 градуса. Все лежи, неспокоен сън, вдишане и издишане бързо и трудно - недълбоко, придружено с пъшкане и хрипове. Вижда се, че има силно главоболие в предната част на главата - челото и слепоочията. Пулс - чест - 120-130 и много силен.
Крайниците - краката му ледено
студени
.
Освен малко мляко, друго не яде. Неспокойствието е най-вече кога има температура и нощем от 11-2 часа. На 25 и 26-того бе лекуван в къщи със синапизми на шията - гърба и краката - жабите[1], компреси - оцет по челото. Нека постоянно вода да пие - сухи му са устните, нередовно ходене по вън. По причина на непрестанния огън, t, домашните искаха лекар.
към текста >>
5.
108. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 9 декември 1920 г., Варна
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Водата ви е добра, но е малко
поизстудяла
.
Моя привет вам и на всички добри приятели! Бодри и весели бъдете. Водата е за жадните, хлябът за гладните, знанието за простодушните, Любовта за слабите, Мъдростта за силните по сърце в доброто. Вие сте всички там добре, но хамбарите ви са празни, а касите пълни. В ядене и пиене се безпокоите.
Водата ви е добра, но е малко
поизстудяла
.
Огънят ви гори, но дървата ви са скъпи. Но ще кажете къде ли не е тъй. Там е трудността. Има места където е обратното. Смокините, ябълките, локума го опитахме.
към текста >>
6.
143. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 15 май 1927 г., неделя, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Наистина от някои от старите приятели има една въздържаност, хладнина,
студенина
в моето съдействие за по-интензивна работа, но то така си е било и по-рано.
143. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 15 май 1927 г., неделя, Бургас неделя 15 май 927, Бургас Н.Л.К.Б.Л. Учителю, От завръщанието ми от София и досега мога да се похваля за Славата Божия всичко върви към просветление, към хармонирание. Членовете на обществото, приятелите, братя и сестри съзнавайки необходимостта от сплотеност каквато ни препоръчахте да имаме, от мир - какъвто пожелахте ни да имаме и донесох, вяра твърда - каквато ни задължихте да култивираме в себе си работят в тая насока. И вярвам, че със съдействието на Божествения Дух - с Вашите напътвания и нашето послушание ще растеме и дадеме преизобилен плод на Божието лозе като добри работници на жетвата на Божествената нива.
Наистина от някои от старите приятели има една въздържаност, хладнина,
студенина
в моето съдействие за по-интензивна работа, но то така си е било и по-рано.
Обаче младите приятели са ревностни - активност и заинтересованост проявяват и във всичко любознателни. Имат нужда от поддръжка и напътствие от Господа. Тури се начало на хор - засега 8-10 души. И с Вашето съдействие тоя път ще се затвърди - заздрави и възрастне за Славата Божия. Изобщо за живота в обществото мога в Господа да се похваля, всичко върви към добър растеж, но има, обаче, и много да се работи.
към текста >>
7.
3. СПИСЪК НА БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ ОТ ГР. БУРГАС ПО РЕДА НА ПОВИКВАНЕТО ИМ НА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Кирил Паскалев -
студент
по медицина - 1920
Тодорка Пренерова 1920 33. Елена Хаджипетрова 1920 34. Мара Петрова 1920 35. Радка Христодорова 1920 36. Мария Червенакова 1920 Гости: 1.
Кирил Паскалев -
студент
по медицина - 1920
към текста >>
8.
12. ЕЛА И ВИЖ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Имаше дни мрачни,
студени
, влажни, а нощите бяха мразовити и мъчителни.
Следват имената на други братя и сестри: д-р Методи Константинов, Симеон Симеонов, Николина Балтова, Катя Грива, Милка Периклиева, Неделчо Попов, Влад Пашов, Савка Керемедчиева, Буча, Цеко, Дарлинг, Асен Арнаудов. Малко встрани бе обособена друга група с брат Любомир Лулчев, а някъде горе на високо и съвсем заделено беше брат Борис Николов с Миката и Стоянка Илиева. Тук беше и брат Кръстю, с когото ме свързаха някои добри спомени. Дължа особена благодарност на брат Влад Пашов, който ми отстъпи палатката си, а той отиде някъде, неизвестно къде и сам доброволно се подложи на лишения и несгоди. Асен Арнаудов също направи голяма жертва, като ми даде дрехата си, без която аз не знам дали бих могъл да остана там.
Имаше дни мрачни,
студени
, влажни, а нощите бяха мразовити и мъчителни.
Имаше няколко момента, които бяха твърде важни за мен и заслужават да бъдат отбелязани. При един разговор в групата с Учителя, след привършване на обеда, Учителят пред всички ми зададе един въпрос от всеобщ характер. Това беше направено с цел да ме направи съучастник в разговорите, понеже аз само слушах и наблюдавах. Въпреки, че въпросът беше специален и преди аз да отговоря веднага се обадиха няколко гласа и започнаха да отговарят вместо мен, разбира се, отговорите им не бяха верни. След това аз дадох обяснение по въпроса, което не си схождаше с тяхното изказване, и което Учителят одобри.
към текста >>
Настана обаче лошо време, заваля сняг, беше мъгливо и
студено
.
Аз не бях много доволен и поласкан тогава, че представлявам Англия. Обаче това бяха думи на Великия Учител, които аз трябваше да приема и да си ги обясня откъм тяхната положителна страна. Спомням си за друг един случай. Една вечер пристигнаха богомолците на нашия лагер - православни християни от Самоков, които на път за Рилския манастир пренощуваха близо край нас и бяха си направили отделен огън и в разговори до късно през нощта прекараха край огъня. Рано сутринта заминаха за Рилския манастир.
Настана обаче лошо време, заваля сняг, беше мъгливо и
студено
.
Те се върнаха, поради заболяване на една от жените. Тя охкаше непрестанно, измъчваше се от болка в стомаха и искаше Учителят да й помогне като й отнеме болката. Учителят мълчеше. Той спокойно наблюдаваше болната, а тя даваше вид, че е много болна и че може да умре, викаше, плачеше и беше недоволна, като роптаеше, че никой не й обръща онова внимание, което тя очакваше. "Дъновистите не били добри и услужливи, както била чувала да се говори за тях." Аз недоумявах от всичко това и се отстраних.
към текста >>
9.
26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Беше
студен
ден.
Аз нищо не им казах, защото при тогавашните обстоятелства това беше невъзможно. 2. С големи усилия и жертви германците бяха доближили до Москва, което беше и главното направление на тяхната офанзива. Радиото и пресата крещяха, а Хитлер бързаше да пророкува, че падането на Москва в германски ръце е въпрос на дни и часове. Всички тръпнеха в напрежение и очакване как ще свърши всичко това и дано по-скоро свърши с вземането на последната. Може би това щеше да доведе войната до нейния край.
Беше
студен
ден.
Една сутрин, необлечен с горна дреха, набързо бях слязъл пред щаба на армията в Скопие да си взема от будката вестник и бързо да се прибера. Още с вземането на вестника и обръщането ми назад, пред самата будка пред мен застана началник щаба на армията полковник Н.Г. и изправен лице с лице срещу мен, внезапно ме запита: "Какво става, господин полковник, германците взеха ли Москва? " - Отговорих машинално и сам не зная защо и как отговорих: "Не, германците не са взели Москва! Германците никога няма да вземат Москва!
към текста >>
10.
30. ЧЕДА, ОЩЕ МАЛКО СЪМ С ВАС, Йоан 13 : 33
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Времето беше много
студено
, през цялото време до погребението непрестанно и многократно всеки ден идваха братя и сестри и всеки по свой начин изразяваше с глас и плач или мълчаливо своята скръб.
1944 г. Учителят ни напусна от физическото поле. Плачът и скръбта на всички ученици беше голяма. Учителят бе погребан на 31.XII.1944 г. на петия ден.
Времето беше много
студено
, през цялото време до погребението непрестанно и многократно всеки ден идваха братя и сестри и всеки по свой начин изразяваше с глас и плач или мълчаливо своята скръб.
Разбира се, това не беше обикновено заминаване и всички тогава разбрахме и знаехме това и затова всички плакахме. И аз плаках, въпреки, че при много други случаи съм бил твърд, макар че съм се разделял много пъти с близки хора, дори и през време на войната с много убити наши скъпи герои и приятели, които бяха много мили и ценни същества. Аз бях забравил за този знаменателен сън, случил се преди три години. След като бяха минали доста години след заминаването на Учителя, съвсем случайно един ден открих бележката, където съм записал съня си в Скопие. И едва тогава аз си обясних, че това не е случайно, а е било предупреждение, казано ни от Учителя по Свой особен начин.
към текста >>
11.
39. БЕШЕ КАТО СЪН
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Аз мислех, че не е
студено
, но съм се излъгал.
Беше вероятно към 3 часа през нощта. Нощта беше тъмна. На Изгрева беше тихо, всички спяха. Едва сега аз почувствувах, че няма как да прекарам времето, а и не знаех къде да ида и какво да правя. Бях без горно палто.
Аз мислех, че не е
студено
, но съм се излъгал.
С наближаване на сутринта, постепенно ставаше все по- хладно, дори студено. Помислих да се върна, но си казах, че това ще бъде слабост и затова реших как да е да изтърпя до разсъмване. Отидох на полянката, където играехме Паневритмия, разхождах се по нея, обикалях в кръг колелото, но сутринната студенина ме безпокоеше, защото бях леко облечен. Отидох в беседката, която беше на западния край на поляната и която беше построена за музикантите, които свиреха на Паневритмия при дъждовно време. Седнах, легнах, въртях се, вдигах яката на сакото, свивах се на кълбо, изобщо борих се с неприятния студ.
към текста >>
С наближаване на сутринта, постепенно ставаше все по- хладно, дори
студено
.
Нощта беше тъмна. На Изгрева беше тихо, всички спяха. Едва сега аз почувствувах, че няма как да прекарам времето, а и не знаех къде да ида и какво да правя. Бях без горно палто. Аз мислех, че не е студено, но съм се излъгал.
С наближаване на сутринта, постепенно ставаше все по- хладно, дори
студено
.
Помислих да се върна, но си казах, че това ще бъде слабост и затова реших как да е да изтърпя до разсъмване. Отидох на полянката, където играехме Паневритмия, разхождах се по нея, обикалях в кръг колелото, но сутринната студенина ме безпокоеше, защото бях леко облечен. Отидох в беседката, която беше на западния край на поляната и която беше построена за музикантите, които свиреха на Паневритмия при дъждовно време. Седнах, легнах, въртях се, вдигах яката на сакото, свивах се на кълбо, изобщо борих се с неприятния студ. Мина време, аз се съпротивлявах със студа, но времето течеше бавно и мъчително.
към текста >>
Отидох на полянката, където играехме Паневритмия, разхождах се по нея, обикалях в кръг колелото, но сутринната
студенина
ме безпокоеше, защото бях леко облечен.
Едва сега аз почувствувах, че няма как да прекарам времето, а и не знаех къде да ида и какво да правя. Бях без горно палто. Аз мислех, че не е студено, но съм се излъгал. С наближаване на сутринта, постепенно ставаше все по- хладно, дори студено. Помислих да се върна, но си казах, че това ще бъде слабост и затова реших как да е да изтърпя до разсъмване.
Отидох на полянката, където играехме Паневритмия, разхождах се по нея, обикалях в кръг колелото, но сутринната
студенина
ме безпокоеше, защото бях леко облечен.
Отидох в беседката, която беше на западния край на поляната и която беше построена за музикантите, които свиреха на Паневритмия при дъждовно време. Седнах, легнах, въртях се, вдигах яката на сакото, свивах се на кълбо, изобщо борих се с неприятния студ. Мина време, аз се съпротивлявах със студа, но времето течеше бавно и мъчително. Ставах, разхождах се, правих движения за загряване, пак се връщах, лягам и т.н. В това мъчително положение погледнах да видя колко е часът и приближава ли сутринта, обаче беше още тъмно и не можах да видя часовника.
към текста >>
Седнах, легнах, въртях се, вдигах яката на сакото, свивах се на кълбо, изобщо борих се с неприятния
студ
.
Аз мислех, че не е студено, но съм се излъгал. С наближаване на сутринта, постепенно ставаше все по- хладно, дори студено. Помислих да се върна, но си казах, че това ще бъде слабост и затова реших как да е да изтърпя до разсъмване. Отидох на полянката, където играехме Паневритмия, разхождах се по нея, обикалях в кръг колелото, но сутринната студенина ме безпокоеше, защото бях леко облечен. Отидох в беседката, която беше на западния край на поляната и която беше построена за музикантите, които свиреха на Паневритмия при дъждовно време.
Седнах, легнах, въртях се, вдигах яката на сакото, свивах се на кълбо, изобщо борих се с неприятния
студ
.
Мина време, аз се съпротивлявах със студа, но времето течеше бавно и мъчително. Ставах, разхождах се, правих движения за загряване, пак се връщах, лягам и т.н. В това мъчително положение погледнах да видя колко е часът и приближава ли сутринта, обаче беше още тъмно и не можах да видя часовника. Погледнах навсякъде беше тъмно. Една единствена светлина се виждаше от електрическата лампа, която беше на стълбището за горната стая на Учителя.
към текста >>
Мина време, аз се съпротивлявах със
студа
, но времето течеше бавно и мъчително.
С наближаване на сутринта, постепенно ставаше все по- хладно, дори студено. Помислих да се върна, но си казах, че това ще бъде слабост и затова реших как да е да изтърпя до разсъмване. Отидох на полянката, където играехме Паневритмия, разхождах се по нея, обикалях в кръг колелото, но сутринната студенина ме безпокоеше, защото бях леко облечен. Отидох в беседката, която беше на западния край на поляната и която беше построена за музикантите, които свиреха на Паневритмия при дъждовно време. Седнах, легнах, въртях се, вдигах яката на сакото, свивах се на кълбо, изобщо борих се с неприятния студ.
Мина време, аз се съпротивлявах със
студа
, но времето течеше бавно и мъчително.
Ставах, разхождах се, правих движения за загряване, пак се връщах, лягам и т.н. В това мъчително положение погледнах да видя колко е часът и приближава ли сутринта, обаче беше още тъмно и не можах да видя часовника. Погледнах навсякъде беше тъмно. Една единствена светлина се виждаше от електрическата лампа, която беше на стълбището за горната стая на Учителя. Реших да отида, за да видя колко е часът.
към текста >>
Вече не чувствувах
студът
.
Трябва да отбележа, че тези безплътни същества свободно минаваха, както вече по-горе казах, през тавана и покрива на салона. И материалните прегради не бяха препятствие за тях. Обаче минаването им през материалната среда на тавана и покрива беше съпроводено с голям пукот и шум, сякаш се чупеха дъски и греди. Завърши всичко това и беше явно, че всички си бяха заминали и не остана в салона и на земята нито един от тях. Аз все още стоях в очакване.
Вече не чувствувах
студът
.
Вниманието ми беше насочено към салона и пространството над него, където се беше случило всичко това. След известно време аз чух човешки говор от тавана, който идваше от изток и отиваше към горницата на Учителя /горната стая/. Чух след това и гласове на други хора. Те всички отидоха в стаята на Учителя и си приказваха спокойно и кротко като че ли обсъждаха някои общи въпроси. Разговорът им беше спокоен, като на разумни хора.
към текста >>
Аз не усещах вече
студ
.
Всичко взе своя обикновен вид. Мълчание и тишина цареше над салона и над целия Изгрев. Сякаш нищо не се бе случило. Едва тогава аз излязох от това състояние на внимание и будност, погледнах себе си и цялата околност и всичко си беше в своя обикновен земен вид, само в моята душа имаше някаква необикновена радост, примесена с учудване, възторг и неземно изживяване. Погледнах, че вече хоризонтът е побеляло, че се разсъмва и че е светло.
Аз не усещах вече
студ
.
Исках да отида при някои мои братя, с добри и чисти души, да им разкажа всичко това, за да ми кажат какво е значението на видяното и чутото, и как да си го обясня. Дълго време аз не можех да разбера всичко това. То за дълго време остана за мен една загадка. Много по-късно, след години станаха крайно нежелателни събития между братята на Изгрева и в Братския съвет. Последствията бяха много лоши както за Братството, така и за Изгрева.
към текста >>
12.
43. ДЕН НА РАЗДЯЛА И НА СКРЪБ!
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Денят беше слънчев, но
студен
.
Правеха се впоследствие опити да махнат гробното място, обаче този статут не можеше да бъде преодолян. Наистина, за съжаление, впоследствие имаше такива домогвания, но за щастие не беше допуснато това голямо зло на българския народ. Погребението на Учителя се извърши на 31.XII.1944 г. след обед. Имаше много хора - от София и провинцията.
Денят беше слънчев, но
студен
.
При погребението, след като беше хвърлена пръст земя около 20 сантиметра, се чу някакво сгромолясване и шум, което беше ясно чуто от тия, които бяха до самия гроб. Аз чух това, но помислихме, че това е от хвърлената пръст. Впоследствие някои братя се изказваха, че Учителят при този необикновен и необясним шум е дематериализирал тялото Си. Наистина, чудното в случая е това, че ако този шум е станал от някакво срутване, следствие тежестта на пръстта, това трябваше да се отрази на горния слой, но такова нещо не се забеляза, това стана вътрешно, което прави факта още по-загадъчен. Всичко това аз го наблюдавах и много добре го помня.
към текста >>
13.
44. ЕДНА ОПИТНОСТ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Беше доста
студено
.
Това нареждане беше направено, като предпазителна мярка срещу крадци, които нощем ходеха по изоставените жилища за кражба на домовете. След дълго колебание, аз предпочетох да остана в жилището си, отколкото да изляза на улицата и да ме обявят за крадец, а може и да ме разстрелят. Мисълта, че може да ме сметнат за крадец ми се видя по-страшно от тази да остана в апартамента при една евентуална бомбардировка. Взех едно походно легло и го поставих в тъмното антре. Отворих лампата, защото тук осветлението не се виждаше навън и облечен легнах, като оставих лампата да свети.
Беше доста
студено
.
Цялата зима без отопление къщата беше изстинала и приличаше на хладилник. Без да се събличам, завих се и макар че бях облечен, пак беше студено. Заспал съм. След известно време се събудих и видях, че лампата ми не свети. Електрическият ток беше прекъснат.
към текста >>
Без да се събличам, завих се и макар че бях облечен, пак беше
студено
.
Мисълта, че може да ме сметнат за крадец ми се видя по-страшно от тази да остана в апартамента при една евентуална бомбардировка. Взех едно походно легло и го поставих в тъмното антре. Отворих лампата, защото тук осветлението не се виждаше навън и облечен легнах, като оставих лампата да свети. Беше доста студено. Цялата зима без отопление къщата беше изстинала и приличаше на хладилник.
Без да се събличам, завих се и макар че бях облечен, пак беше
студено
.
Заспал съм. След известно време се събудих и видях, че лампата ми не свети. Електрическият ток беше прекъснат. Това беше лош признак. Токът е бил прекъснат, за да затъмнят изобщо града и да го предпазят от неприятелските въздушни нападения.
към текста >>
14.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
Свидетелство за първи университетски изпит № 13336 като редовна
студентка
от Историко-филологически факултет на Университет в София, 24.10.1934 г. 1.6.3.15.
Отпускно свидетелство № 222, за явяване на частен изпит за VI клас на III—та Софийска образцова девическа гимназия през учебната 1925/1926 г„ София, 5.10.1926 г. 1.6.3.11. Отпускно свидетелство № 820, за явяване на изпит като частна ученичка за VII реален клас на I-ва Софийска девическа гимназия, София, 17.09.1927 г. 1.6.3.12. Отпускно свидетелство № 605, за явяване на изпит като частна ученичка за VIII реален клас на l-ва Софийска девическа гимназия, София, 9.06.1928 г. 1.6.3.13. Свидетелство за зрялост № 72/978 за завършване, като външно лице (частна ученичка) на Реалния отдел на Народна Втора девическа гимназия в гр. София, 12.07.1928 г. 1.6.3.14.
Свидетелство за първи университетски изпит № 13336 като редовна
студентка
от Историко-филологически факултет на Университет в София, 24.10.1934 г. 1.6.3.15.
Свидетелство за втори университетски изпит № 13337 като редовна студентка от Историко-филологически факултет на Софийския университет, 24.10.1934 г. 1.6.3.16. Диплома № 10648 за завършено висше образование, специалност „ Педагогика” в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, от 24.10.1934 г. 1.6.3.17. Диплома за завършен двегодишен педагогически курс при Американската детска градина, 27.06.1938 г. 1.6.3.18. Съобщение № 853-1 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, учителка в с. Мухово, Ихтиманско, за допускане до държавен изпит за учителска правоспособност в средните училища - за първи път на писмен, устен и практически изпит по български език, 26.05.1938 г. 1.6.3.19.
към текста >>
Свидетелство за втори университетски изпит № 13337 като редовна
студентка
от Историко-филологически факултет на Софийския университет, 24.10.1934 г. 1.6.3.16.
Отпускно свидетелство № 820, за явяване на изпит като частна ученичка за VII реален клас на I-ва Софийска девическа гимназия, София, 17.09.1927 г. 1.6.3.12. Отпускно свидетелство № 605, за явяване на изпит като частна ученичка за VIII реален клас на l-ва Софийска девическа гимназия, София, 9.06.1928 г. 1.6.3.13. Свидетелство за зрялост № 72/978 за завършване, като външно лице (частна ученичка) на Реалния отдел на Народна Втора девическа гимназия в гр. София, 12.07.1928 г. 1.6.3.14. Свидетелство за първи университетски изпит № 13336 като редовна студентка от Историко-филологически факултет на Университет в София, 24.10.1934 г. 1.6.3.15.
Свидетелство за втори университетски изпит № 13337 като редовна
студентка
от Историко-филологически факултет на Софийския университет, 24.10.1934 г. 1.6.3.16.
Диплома № 10648 за завършено висше образование, специалност „ Педагогика” в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, от 24.10.1934 г. 1.6.3.17. Диплома за завършен двегодишен педагогически курс при Американската детска градина, 27.06.1938 г. 1.6.3.18. Съобщение № 853-1 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, учителка в с. Мухово, Ихтиманско, за допускане до държавен изпит за учителска правоспособност в средните училища - за първи път на писмен, устен и практически изпит по български език, 26.05.1938 г. 1.6.3.19. Съобщение № 15324 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, ул.
към текста >>
15.
Цариброд, 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ето ме на колене върху снега,
Студ
, но кой го усеща.
Тя остана като гръмната. Премяната ми във вързопче, тънка постелчица, 35 сребърни лева, спечелени от шев, 3 пресни хляба и две живи кокошки. Тя е писала на кака с изрична заповед да ме не приема, но кой знае, Бог е милостив. Софийка и Лена Станкова са вътре; ще ми помогнат до гарата. Оставям ги за малко. Нощ.
Ето ме на колене върху снега,
Студ
, но кой го усеща.
В гърдите ми - буря, светлина, урагани, сияния, звезди... Цяла луна ме гледа отгоре като нарочна пратеница. Лъчите й ме обливат. Издигам ръце и шепна велики думи: „О, Ти, чуй ме, о, Ти, Любими, с тия ръце ще работя, подкрепи ме! ” Стъпките ми хрущят по стегнатия сняг, а той лъщи, лъщи. В душата ми е тихо и ясно.
към текста >>
- Ела с мене, казва, тук е
студено
.
Нищо не мисля, нищо. Кокошките си кротуват, багажът е с мен. Унасям се: там до нашата ябълка блести, блести снегът с хиляди очички и две крехки ръце се издигат с твърдо обещание. Кондукторът. Обля ме с фенерчето си. О, съгражданин!
- Ела с мене, казва, тук е
студено
.
Взема багажа ми, че в първа класа. Там мъждука светлина, но е топло, уютно. Настанява ме. - Може и да си подремнеш, казва. В ъгъла седи офицер.
към текста >>
Студено
на бузите, а на душата топло, топло. Пристигаме.
Намества и мене във файтон. Полетяваме в нощта. Кочияшът знае всички улици - на пръсти; „Цар Борис” 187 - летим, колко е хубаво! Доктор ли е той? Паважът ечи от конските копита, трамваи стрелкат, но аз се возя във файтон.
Студено
на бузите, а на душата топло, топло. Пристигаме.
Добрият непознат човек чу някаква плахо изречена благодарност и отлетява. Ето ме в двора. Куче. Но, то не лае, а върти опашка и добродушно скимти. Качвам се по дървените стълби. Чукам на вратата... - Кой е, чувам сънен женски глас.
към текста >>
А те, двете, майка и щерка: холера и чума - да биха могли, изведнъж биха ме... Среброто се топи, дните се нижат и февруарският
студ
брули страните ми и смразява сълзите по бузите ми.
Да, много шивални, но трябва да си имаш собствена машина. А какината зълва крещи и иска да ме изхвърли на улицата. Младо, неуко момиче, но тя намира, че ние от провинцията сме прости, глупави, а още повече тя е цинцарка - от римски произход. Сгушвам се до трапезата плаха, изтръпнала, гладна; свивам меките залци на софийския хляб и сърбам тлъстата чорба. - Яж, яж, насърчава ме дядо Кръстьо, зет ми се усмихва, а кака сияе.
А те, двете, майка и щерка: холера и чума - да биха могли, изведнъж биха ме... Среброто се топи, дните се нижат и февруарският
студ
брули страните ми и смразява сълзите по бузите ми.
Няма, няма работа! Не зная кой ме напъти в дома на Малинова - председателка на женското дружество. Чак в задния двор я намирам, горе на „Граф Игнатиев”. Сини очи, бяло, плоско лице. Записа ми адреса, щяла да ме повика... Дни и седмици се нижат.
към текста >>
Зъбите ми тракат от
студ
.
Ето ме към болницата! Как тръгвам, где излизам, не зная. Дълго изгазвам кална оран и мокра, кална, жалка сядам да чакам отвън, докато един прислужник отива да я търси по стаите. Захлюпвам се на облегалото и давам воля на своите ридания... До тук и вече - нито крачка. Това е последния опит и ако не успея, то значи всичко се обръща с главата чадоле и аз умирам. Зъзна.
Зъбите ми тракат от
студ
.
Нозете ми до глезените мокри и тежат от полепналата нивешка пръст. Обувките вече скъсани и силите изтощени. Прислужникът се изправя до мен, а до него - бял ангел. Сама Саша Гладиева с бяла престилка и бяло на главата, гледа ме с лазурните си очи и едвам ме познава: „Ти тука? Ти!!
към текста >>
16.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Още и двама други книговодители - младият Гладиев,
студент
и Цаньо Иванов, семинарист, машинописец.
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. Четири писарки: Пенка Негенцова, Чапаринова, Люси Стоянова и - мойта милост.
Още и двама други книговодители - младият Гладиев,
студент
и Цаньо Иванов, семинарист, машинописец.
Деловодители - Петко Брадистилов и Малеев. Първият - все кашля и кашля, а вторият, все пуши и пуши. Люси ме запознава с имената на всички и почва да ме учи на „експедиторство”. Главата ми се замайва от тази нова дума. А то, просто ще надписвам пликове по даден адрес и ще ги записвам под номер в една книга.
към текста >>
Тя е
студентка
- почти сама се издържа.
Подари ми четирите евангелия от Марка, Матея, Лука и Йоана, а също и псалмите на Давида. Всички свои книжки слагам в нова ленена торбичка и винаги ги нося със себе си. Псалмите особено ми допадат. Попаднах на стиха: „Приличам на врабче усамотено на покрива”; и още: „Както еленът желае водните извори, така душата ми жадува тебе, Боже! Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго.” Саша Гладиева не харесва „увлечението” ми, а Пенка Негенцова нищо не казва - одобрява идеята за следване частна гимназия.
Тя е
студентка
- почти сама се издържа.
Но мен и на ум не ми идва да уча по-нататък. Вече съм 21 год. и вече е късно за мен, пък и тази алгебра - не, не! При Него виждам и други хора. Учат песни.
към текста >>
Есен,
студ
, жикетчето ми е късо и тънко.
Но той иска, сам посочва, но не всички се съгласяват да се излагат. Колко се радвам, когато и мен посочи. Цяло щастие е, когато обичният преподавател те покани. Отговорите ми са винаги несносни, предизвикват смях, но по този начин се учи, казва г-н Базала. За сега - това е моята стихия.
Есен,
студ
, жикетчето ми е късо и тънко.
След работа става късно и аз не ще мога да отивам при Учителя. Казах Му, тогава Той ми съобщи, че държи публични сказки в неделя сутринта. Значи в неделния хор до 9 14 часа и от там бегом на „Витошка” 12 - така ще стане. За половин час ще мога да изприпкам от черквата до там. Запълва се животът ми, ето, винаги има за какво да мисля.
към текста >>
Мислят, че съм
студентка
.
Някои от тях учихме при Него в „Опълченска”. Лесно заучвам песни - само да я чуя и - готово. Запознавам се с братя и сестри, тук си викат така един на друг. Това особено ме радва. Йончев и Злъчкин така ми викат „сестро”, а тия малко по-другояче: „сестра”.
Мислят, че съм
студентка
.
Да, и Паша мислеше тъй. Но това звучи тъй чуждо за мен, тъй чуждо и далечно, както Монт Еверест. Не е лъжица за моите уста. Чакай, първо гимназия трябва, че после Университет. Не е за мене.
към текста >>
- So, so [(нем.) така, така] - хили се русото, зачервено от
студа
войниче и веднага застава от лявата ми страна, за да ме придружи.
[(фр.) любов] - казва ми днес един немец. - Liebe [(нем.) любов] - отговарям. Той сияе, че зная немски. Просто закача се. Показах му учебника и тетрадката.
- So, so [(нем.) така, така] - хили се русото, зачервено от
студа
войниче и веднага застава от лявата ми страна, за да ме придружи.
Рецитирам му откъслеци наизуст. Чуруликам на немски. Той е във възторг, този дойчовец. Казва се Julius Zesar Mucke. Значи той се казва Юлий Комаров на български.
към текста >>
[(нем.) вярна до гроб] Работим на
студено
.
Всички ли панагюрци пушат като Малеев, кашлят като Брадистилов и говорят по два различни начина за святостта. Немецът ми се обажда чак от Потсдам. Дълго, хубаво писмо. Сама си го чета и превеждам - писано е с латинска азбука - полека-лека го разчетох. Той ми прави сериозно предложение и ме моли да му остана „Treue bis zum Grabe”.
[(нем.) вярна до гроб] Работим на
студено
.
Радиаторите едвам пущат по малко топлинка. Изплетох си топли ръкавици. Но те изчезват от ръцете ми след два-три дена. Дадох ги на тая бедна жена, която върти шарманката и дава късмети с бели мишки. Ето я, стои на „Позитано”, върти ръчката - руса, слабичка, изтощена, годините й не можеш да определиш - цял ден на студа.
към текста >>
Ето я, стои на „Позитано”, върти ръчката - руса, слабичка, изтощена, годините й не можеш да определиш - цял ден на
студа
.
[(нем.) вярна до гроб] Работим на студено. Радиаторите едвам пущат по малко топлинка. Изплетох си топли ръкавици. Но те изчезват от ръцете ми след два-три дена. Дадох ги на тая бедна жена, която върти шарманката и дава късмети с бели мишки.
Ето я, стои на „Позитано”, върти ръчката - руса, слабичка, изтощена, годините й не можеш да определиш - цял ден на
студа
.
А шарманката пее, пее. Тя е сега с моите ръкавици, просълзена ми подвикна: - Жива и здрава да си! Няколко време не ходя нито на спевки, нито на „Беседи”. Кашлям и се гуша в тънкото жикетче. Ех, ще ми мине.
към текста >>
17.
МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Трябва да ходя пеш по кал,
студ
, дъжд.
Да бъде благословен, да бъде благословен! Бахар е бутал книгите ми в чекмеджето. Познах. Отварял псалмите. Той се промени - сякаш добри мисли има на главата си. Признава, че работата не е по силите ми.
Трябва да ходя пеш по кал,
студ
, дъжд.
Трябва им колоездач и по-силна ръка за пресата. Днес си говорим като приятели. „Карайте още, казва, ще видим.” 20 ДЕКЕМВРИЙ [1917 г.] Бахар ме вика на дългия тезгях. Негова роднина го моли да й прати плат за палто, а той иска аз да го избера по мой вкус. Посочих тъмно блестящо дамско сукно.
към текста >>
Благородната Саша Гладиева винаги ме полива със
студен
душ за Учителя.
Съжалява, че не успял да ме запознае с Вазова, а не знае, че сама разреших тази задача и съм вече в числото на обичните му и благонадеждни млади парнасци. Дали да му пиша как се запознах с него, как взе при себе си моите ръкописи на пишуща машина, за да ги прегледа самичък. Дали да му пиша неговите думи: „Смятайте се веднъж и завинаги поканена при мене! ” Не, няма да му пиша. Не поверявам никому красивите си тайни.
Благородната Саша Гладиева винаги ме полива със
студен
душ за Учителя.
Изкажеш ли хубавото - намалява се, изкажеш ли лошото - увеличава се. И за Бахар не казах никому... Знае ли Главинов какво велико значение за мене има доверието на Вазов. Знае ли той как запя земята под моите стъпки и сякаш небето запя заедно с мене тази велика животворна песен: „Учителя, Вазов, Учителя! ’’. Та нали и той беше в делегацията против Учителя. Не, няма да му пиша.
към текста >>
18.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Студ
и мраз и в сърцето ми.
Ето ме отново край твоите брегове. Ето ме пак по чукарите самотна и мечтателна. Но какви ти мечти, това е тъга, даже мъка. Защо тъй рано посивяха косите ми? Веднъж Иванова - тази с многото видения, запита Учителя защо тъй млада, а косите ми прошарени; Той отвърна: - Защото слана я попарила.
Студ
и мраз и в сърцето ми.
Небето сякаш и то не е дружелюбно към мен. Гледай как се оцъклило, никаква надежда. Псалмите са винаги с мен. Ето 63 ме кара да роня сълзи... „Милостта Ти е по-добра от живота, устните ми ще Те хвалят.” Горещи сълзи калят по прекрасното ми ново палто. Студът ги вледенява и те стоят като блестящи перли.
към текста >>
Студът
ги вледенява и те стоят като блестящи перли.
Студ и мраз и в сърцето ми. Небето сякаш и то не е дружелюбно към мен. Гледай как се оцъклило, никаква надежда. Псалмите са винаги с мен. Ето 63 ме кара да роня сълзи... „Милостта Ти е по-добра от живота, устните ми ще Те хвалят.” Горещи сълзи калят по прекрасното ми ново палто.
Студът
ги вледенява и те стоят като блестящи перли.
Кому съм нужна? Нямам вече никого близък на света. Злият български цар Го пропъди, Него, Човекът, който ни събираше край себе си. Злият, надменният цар. За да угоди на поповете, а те да угодят на... дявола.
към текста >>
Треперя в
студената
стая.
За да угоди на поповете, а те да угодят на... дявола. Омраза в къщи, не може да се диша. Надвивам с работа: пера, мия, мета, нося вода от градската чешма. Нито искрица благосклонност от никого. Възглавницата ми мокра от сълзи.
Треперя в
студената
стая.
Отнемат ми завивката. А прозорците нашарени с цветя. Само на голия сламеник. За „такава”, така се пада, чувам да гълчат със сестра ми. Завивам се с палтенцето си, слагам отгоре си и блузички, кърпи и престилки.
към текста >>
Прочетох много книги, тук на
студено
.
Колко хубаво! Оттатък, на топлото не ме искат - „разплаквала съм децата”. Макар че аз насякох дърва и напалих печката, но, тя не позволява да съм при „офицерските деца”. Очув [втори баща, пастрок] ми сега е офицер. Той не е съгласен с мамината педагогика, но нищо не смее да каже - глас в пустиня, защото и той е под нейния чехъл.
Прочетох много книги, тук на
студено
.
Препрочитам Кринчевите... Псалмите и винаги псалмите. Те са върху гърдите ми. Има ли по-съдържателна поезия от тази! Децата ме викат оттатък да им разправям приказки, нотенардиерката [по името на семейство Тена Елена Стоичкова е умряла наскоро след заминаването ми, а Софийка ми е наистина приятелка. Разказах й за Учителя, за Вазов, за Юлиус.
към текста >>
Влизам в
студената
си килия, падам на колене и чупя тънки, слаби пръсти.
Никой друг не е взел жълтиците, тя - онази. И почва жесток бой и гнъсни разпитвания. Отчаяна и ужасена викам: „Защо не питаш и татко? ” Тогава и той, о, безочливост, стана и заши войнишка плесница на бледите ми бузи. Бека стои отстрани и очите й святкат.
Влизам в
студената
си килия, падам на колене и чупя тънки, слаби пръсти.
Това е страшно, страшно, страшно! Погивам. Смили се, Господи, избавителю, пропадам-безумна, сирота, гладна и помръзнала. Прозорците заледени. Дъхът ми топъл, замръзва във въздуха. Вцепенено е тялото ми от бой, от студ.
към текста >>
Вцепенено е тялото ми от бой, от
студ
.
Влизам в студената си килия, падам на колене и чупя тънки, слаби пръсти. Това е страшно, страшно, страшно! Погивам. Смили се, Господи, избавителю, пропадам-безумна, сирота, гладна и помръзнала. Прозорците заледени. Дъхът ми топъл, замръзва във въздуха.
Вцепенено е тялото ми от бой, от
студ
.
Принизена е душата ми от срам, ужас и възмущение. Искам да умра! Сладка смърт! Сигур си по-сладка от този живот. Ето ме, умирам.
към текста >>
Захлюпвам очи на
студения
под, притиснала чело върху твърдите дъски и плача безутешно.
Искам да умра! Сладка смърт! Сигур си по-сладка от този живот. Ето ме, умирам. Веднага тръгвам с тебе, великий дух на спокойствието.
Захлюпвам очи на
студения
под, притиснала чело върху твърдите дъски и плача безутешно.
Тялото ме боли от тежките й юмруци, щипане и дебела тояга. Смазана съм и тел ом и духом. Изведнъж ме залива мека светлина. Нещо ме изправя на нозете. Нещо велико и мощно докосва сърцето ми.
към текста >>
Студеният
покрив е пронизан от лъчите на едно невидимо и мощно слънце.
Тялото ме боли от тежките й юмруци, щипане и дебела тояга. Смазана съм и тел ом и духом. Изведнъж ме залива мека светлина. Нещо ме изправя на нозете. Нещо велико и мощно докосва сърцето ми.
Студеният
покрив е пронизан от лъчите на едно невидимо и мощно слънце.
Въздухът става мек зефир и ми става топло и радостно. Някой стои до мен, някой сякаш говори. Чувам: - Тука съм, не бой се! - Но кой си ти? Христе мой, ти ли си?
към текста >>
Лягам върху
студения
и твърд сламеник.
Целувам собствените си пръсти. Ръце или крила докосват раменете ми. Мразът се стопява и милиарди топли лъчи ме изпълват с блаженство. Неуловимо, нежно присъствие и несравнимо прекрасно. Нещо ме прониза с живот и сила, и бодро и весело е на душата ми.
Лягам върху
студения
и твърд сламеник.
Глас ясен и определен говори: „Не се свивай, отпусни тялото си; така, заспи.” Блажен сън, непробуден блажен сън ме обхваща. Събуждам се чак на сутринта затоплена и бодра изпод моите шалчета, престилки и блузи. МАРТ [1918 г.] Претърсен е чеиза ми до последната кърпичка. Правят сметка с Бека какво съм имала и какво ново съм изработила, откакто съм се завърнала. Влиянието на Бека тук е повече от пакостно.
към текста >>
” 2 НОЕМВРИЙ [1918 г.] Дъжделив,
студен
, неприветлив.
Заглеждат ме Божиите очи. Десницата Му се издига и милва мократа ми буза. Топла, много нежна, сладка милувка. - Смелост, смелост, казва Той - Великият. И пак онзи тих изговор след мене: „Бог да те благослови!
” 2 НОЕМВРИЙ [1918 г.] Дъжделив,
студен
, неприветлив.
Нозете ми гмичкат в студената кал. Горе в тавана работя над стари преписки, подреждам ги по дати, години. Зъзна. Пак нова вълна ме блъсна да слушам тесняците. Върнах се у дома без златното перо в джоба си. Никога там!
към текста >>
Нозете ми гмичкат в
студената
кал.
Десницата Му се издига и милва мократа ми буза. Топла, много нежна, сладка милувка. - Смелост, смелост, казва Той - Великият. И пак онзи тих изговор след мене: „Бог да те благослови! ” 2 НОЕМВРИЙ [1918 г.] Дъжделив, студен, неприветлив.
Нозете ми гмичкат в
студената
кал.
Горе в тавана работя над стари преписки, подреждам ги по дати, години. Зъзна. Пак нова вълна ме блъсна да слушам тесняците. Върнах се у дома без златното перо в джоба си. Никога там! Никога. 6 НОЕМВРИ [1918 п] Кашлям, особено кашлям - рядко, но страшно болезнено.
към текста >>
На гарата още по-
студено
.
Подпират ме, сядам във вагона. Кашлицата се усилва. Някакъв французки войник, защото сега тук е пълно с чужди войски, сваля от мрежата одеялото си и ме увива цяла. После сяда на най-отдалечения кът и гледа през прозореца. Дрешките ми тънки, също и чорапите, обувките... Зет ми не вижда това, стегнат с дебелия шинел над куртката, а този чужденец вижда... Край мене и младежи - съграждани -закачат се, смеят се отсреща.
На гарата още по-
студено
.
Одеялото е в ръцете на притежателя. Merci, frere! [(фр.) Благодаря, братко! ] Лягам и не ставам вече. Осемнадесет дни между живота и смъртта.
към текста >>
19.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Действующи и запасни офицери, търговци от Търново и разни градове, лекари, ветеринари, работници, ученици и ученички,
студенти
и
студентки
... Сотирка ме повежда по дървените стълби на една постройка с открита веранда към всичката тази гледка.
Някои спуснали разплетени буйните си кестеняви и черни коси, завързани на темето със светла лентичка. Сотирка от Варна, с разкошна нимба от вълнисти руси коси на бледото си личице и сини, теменужени очи. А пък колко селяни и селянки! Ето бозави и кафяви потури с бели ризи, червени и сини пояси, и пъстри салтамарки. Селяни от северна и южна България, селяни от „Влашко” с дълги ризи, извадени до над коленете, говорят меко, с чужд акцент, ако и да са само от Видинско.
Действующи и запасни офицери, търговци от Търново и разни градове, лекари, ветеринари, работници, ученици и ученички,
студенти
и
студентки
... Сотирка ме повежда по дървените стълби на една постройка с открита веранда към всичката тази гледка.
Оставям вързопа и сядам - гледам, гледам, гледам. Захласната стоя тук цяла вечност. Дълъг път, страшен път, корабокрушенка - сега тук съм на спасителен бряг. Неусетно, сълзите ми на бързи ручеи обливат бузите ми и горещо капят върху сключените ми длани. - От къде си, питат теменужените очи със златната нимба от коси.
към текста >>
Казва се Георги Радев -
студент
физика.
Подпряна до висок кичест бряст пея: „Благославяй, душе моя, Господа.” Ето пред мен се изправя тъничък, изящен младеж, пее терцата и нежно ръкомаха с деликатната си ръка. Хубав тенор, прекрасен. Като онзи Тодор от Рамадановия хор. И тъй както си пее, отминава с лъчезарна усмивка. Сякаш е младо французойче.
Казва се Георги Радев -
студент
физика.
Моис Басан, също е тук, сега в цивилно облекло. Онзи студента естественик, който ме настигна веднъж в боровата гора към изгрев слънце. Ето ги и прехвалените от Райна и Спиридонова нови св. Кирил и Методи... [Михаил Иванов и Кръстю Христов - виж “Изгревът”, т. I. 2.изд.
към текста >>
Онзи
студента
естественик, който ме настигна веднъж в боровата гора към изгрев слънце.
Като онзи Тодор от Рамадановия хор. И тъй както си пее, отминава с лъчезарна усмивка. Сякаш е младо французойче. Казва се Георги Радев - студент физика. Моис Басан, също е тук, сега в цивилно облекло.
Онзи
студента
естественик, който ме настигна веднъж в боровата гора към изгрев слънце.
Ето ги и прехвалените от Райна и Спиридонова нови св. Кирил и Методи... [Михаил Иванов и Кръстю Христов - виж “Изгревът”, т. I. 2.изд. 2011, с. 340-359]. Мрачни младежи с тъмни лица и остри, взиращи се очи.
към текста >>
Студенти
и
студентки
, ученици и ученички, обаче ги отбягват.
Край тях повече стълпени хора, отколкото при Учителя. Тук неизменно е Спиридонова, Райна и Иванова, онази с многобройните видения. Край тях е и Толева, и генералшите; край тях е и сестрата, която вижда моята аура в тъмни краски. И още, още. Спиридинова казва, че „Духът” й казвал, да им бъде всегдашна закрила, защото са напреднали души.
Студенти
и
студентки
, ученици и ученички, обаче ги отбягват.
Нищо не разбирам, ама нищичко - гъска и половина. Казват, че те често падали в „транс” и разговаряли направо с Бога. Ех, това вече ме изпълва с благородна ревност и аз ридая, облегната на едно дърво, буквално ридая. Направо с Бога! Ех, това вече е много.
към текста >>
Изпърво ни е
студено
, но дорде правим упражненията съмва все повече и повече, и всички стоплени и бодри, посрещаме слънцето.
Венера сияе над нас. Братя свирят с цигулки и ни будят. Натъкмени отиваме на полянката пред Горницата. Идва Той. Правим обща молитва, и на роената трева - гимнастически упражнения.
Изпърво ни е
студено
, но дорде правим упражненията съмва все повече и повече, и всички стоплени и бодри, посрещаме слънцето.
Ето го, то се показва и ни облива с животворни лъчи. Закуска. Тичаме, разнасяме панерки с хляб, кани с чай - всеки му доволно и предоволно, сирене и маслини - чудесно сирене и маслини, и захар... После - беседа от Учителя. Нареждаме се в двора до Горницата -близо до беседката и слушаме, гледаме, слушаме и гледаме Божествения Учител. Слънцето вече хубавичко ни стопля. Боже мой, как Той говори - обикновени думи, познати думи, но как Той ги съчетава и изговаря, че дават живот.
към текста >>
И
студентите
са покрай него, помагат, припкат.
Те ръководят братските кръжоци. Тук е славният брат Куртев със своите хора - и този Божил, който тъй работи и шета, сякаш е ангел дванадесетокрил. Той раздава захарчета, маслини, едрите сочни маслинки и буци мазно овчо сирене. Коя работа може да му се отърве. Няма услуга що не е готов да извърши всяка минута.
И
студентите
са покрай него, помагат, припкат.
Докарват огромна кола с дини и пъпеши. Друга - с пресен хляб, друга - със зеленчуци. Изобилие, блага, радост. Сякаш благодатна река тече и залива всеки злак. Учителят слиза и сам преглежда всичко.
към текста >>
Огънят ми се сменя със страшен
студ
.
Цяла се треса и подскачам. Смаян е Сава. Слисан. Искам да се простра на земята. Моля се на Сава да ме остави на полето. Всичко наоколо ми - зелено - и слънце, и къщи, и път, и хора.
Огънят ми се сменя със страшен
студ
.
Слънцето пече, а мен - студено, като в хладен гроб. Той ме оставя при брат Величко в Бъта Баня и с хиляди извинения заминава в Панагюрище. Кораво легло. Не ща да видя зеленото биволско мляко, зелената диня, зеления пъпеш. Огън и студ, огън и студ и воняща пот от горкото ми тяло.
към текста >>
Слънцето пече, а мен -
студено
, като в хладен гроб.
Смаян е Сава. Слисан. Искам да се простра на земята. Моля се на Сава да ме остави на полето. Всичко наоколо ми - зелено - и слънце, и къщи, и път, и хора. Огънят ми се сменя със страшен студ.
Слънцето пече, а мен -
студено
, като в хладен гроб.
Той ме оставя при брат Величко в Бъта Баня и с хиляди извинения заминава в Панагюрище. Кораво легло. Не ща да видя зеленото биволско мляко, зелената диня, зеления пъпеш. Огън и студ, огън и студ и воняща пот от горкото ми тяло. Дядо Петко, баща на Величко - протестантин се досеща - оцет и захар.
към текста >>
Огън и
студ
, огън и
студ
и воняща пот от горкото ми тяло.
Огънят ми се сменя със страшен студ. Слънцето пече, а мен - студено, като в хладен гроб. Той ме оставя при брат Величко в Бъта Баня и с хиляди извинения заминава в Панагюрище. Кораво легло. Не ща да видя зеленото биволско мляко, зелената диня, зеления пъпеш.
Огън и
студ
, огън и
студ
и воняща пот от горкото ми тяло.
Дядо Петко, баща на Величко - протестантин се досеща - оцет и захар. Само това мога. 20 СЕПТЕМВРИ [1920 г.] Не умирам, не здравея. Все по-зле. Дрехите ми мокри от пот - вонят, преобличам се с други, а тия - вънка на слънцето... Кръвта се обръща на вонящи потоци и излиза от порите ми.
към текста >>
Студ
, огън,
студ
, огън и пот, отвратителна пот.
Монархът обожавал птиците. Стиснал горещо ръката на левента Петко от Бъта Баня и го изпратил до вратата. Там го срещнал чиновник и му връчил царска милост - пет златни наполеона. Разказва ми дядо Петко и разбърква в паницата моя елексир - оцет и захар. И снахата, и синът се грижат за мене, но кой може да сподели мъките ми - и да се досети, че тия вонящи дрехи трябва да се операт.
Студ
, огън,
студ
, огън и пот, отвратителна пот.
Смъквам се до стола и пиша отчаяно писмо до Учителя в Търново. О, само Той! Че нали веднъж Той вече ме спаси; Той и сега може, стига да иска. Чистота, нали искам Чистота! Но умирам всъщност в Бъта Баня - и вече нямам и сила да се преобличам.
към текста >>
И всеки ден към три часа
студ
,
студ
, ужасен
студ
и после огън, горя, горя, изгарям.
Опрах се, ни жива, ни умряла. Слънцето ги грабна, вятърът ги издуха, сякаш са бели пеперуди. Умих болното си измърсено тяло. Но... треската отново ме поваля, потта престана, но далакът ми се поду като краставица. И все на гръб - не мога да се преместя.
И всеки ден към три часа
студ
,
студ
, ужасен
студ
и после огън, горя, горя, изгарям.
Лицето ми в рани, струпеи и по челото, и по брадата, и по бузите. Сякаш някой с кал ме облепил. Изведнъж в стаята се събират много сестри. Ето я Ковачева, Матеева, Савова, Пипелова, Динова, Толева, Янакиева, Велева, как Гина, Колчакова, Райна. Надвесва се с.
към текста >>
При нас с Райна са още три
студентки
- Виктория и Дафинка от Варна, и Мария Зафирова от Стара Загора.
Настанявам се в консервната работилница при вегетарианската гостилница. Сега шеф ми е професор Кацаров - педагог. Той рядко се явява при нас, но големите му красиви очи ни гледат дружелюбно. Има голяма черна брада и наистина изглед на учен. Вечер уча есперанто и тичам у дома.
При нас с Райна са още три
студентки
- Виктория и Дафинка от Варна, и Мария Зафирова от Стара Загора.
Пет души спим в стаята и пак ни е широко. Сутрин рано се раздигат постелките от пода и всичко отива на мястото си. Учителят го няма. Още не се завръща от провинцията. ЯНУАРИ 1921 г.
към текста >>
Студентките
нищо не внасят и нищо не работят.
Няма го Учителят. Напущам временната работа при консервите и шия с Райна. Тя добре разбира занаята си, но много бавно работи. Образуваме сестринска комуна, заедно със с. Динова. Калабалък хора - но малцина работят.
Студентките
нищо не внасят и нищо не работят.
И аз обичам шева. Някога учих занаята цели три години над прогимназията. Райна е доволна от мен. Учи ме на нови „тайни”. Да обичам разпарянето, така се учи по-добре.
към текста >>
Зима,
студ
, но вече няма скитане по канцеларии и няма глад.
И аз обичам шева. Някога учих занаята цели три години над прогимназията. Райна е доволна от мен. Учи ме на нови „тайни”. Да обичам разпарянето, така се учи по-добре.
Зима,
студ
, но вече няма скитане по канцеларии и няма глад.
Работим, печелим, а и Учителят праща 1000 лв. за „сестринската комуна на свещения труд на благословената работа”. Райна има кризи - понякога оставя работата си върху коленете, вдига очи и гледа, гледа в една точка. Или така ги подбелва, че страх да те хване. Братска вечеря в Матеева.
към текста >>
Студентките
се вестяват само на обяд и вечер късно, много късно от Университета.
Всички си викаме „брат" и „сестра” и наистина се чувствуваме такива. Комуната ни расте. При нас е и Толева - разведена вече. Работата натежава. Грубата работа никой не похваща.
Студентките
се вестяват само на обяд и вечер късно, много късно от Университета.
Дали толкоз много се учи там. При това оставят ламбите и през нощта и после трябва да се плаща. Никой не помага. Те не признават дежурство. Взема всяка своята чинийка и с пръстче по дулото на чешмата... А въглища, дърва, пепел, миене, триене... не ги е грижа!
към текста >>
Студентките
му намират колая, купуват си от вън закуска и обед, но другите.
пенсията си от татко за няколко години. Всичко се стопи. Учителят го няма. Тя ни налага пост 40 деня от негова страна. Той е в нея и той ще ни ръководи.
Студентките
му намират колая, купуват си от вън закуска и обед, но другите.
Идва час на вечеря. Отпостване... Ядем за трима, какъв ти пост! Но изкарваме 40 дни и почваме пак по старому. „Учителят” ме фиксира чрез Райна и тъй страшно ме гледа, че у мен трепери всяка фибра. Навеждам се да шия, но „Той” крещи и вика: „Не смееш да ме гледаш, а!
към текста >>
Студентките
по следване, старите по работа, гости и събрания, пък аз, лице срещу лице с този демон пребодам, шия, кроя, гладя, готвя, мия, пера - и все „Учителят ти говори”, все това.
Тия „номера” тя ги прави само при мене, и никой, освен с. Динова не може да разбере когато казвам. А като запее своите безумни арии! Ужас, ужас! Мраз ме побива и не зная какво да правя.
Студентките
по следване, старите по работа, гости и събрания, пък аз, лице срещу лице с този демон пребодам, шия, кроя, гладя, готвя, мия, пера - и все „Учителят ти говори”, все това.
Моля се, моля: „Господи, дай ми сила да изтърпя, искам да видя моя Учител! ” МАРТ [1921 г.] Толева отново се сдобрява с мъжа си и него довежда при нас. Те са гастрономи, искат гозбата по-тлъстичка, зехтин в зелето, компот, сладък компот. Парите не стигат. Кое първо: дърва, въглища, осветление, наем, храна - и толкоз гърла.
към текста >>
Хвали се Райна, хвали се Динова и Толева, хвалят се и
студентките
.
Малко ли добри хора има в света. > 20 ФЕВРУАРИ [1921 г.] Все нови ужаси от Райна. Тя вече съвсем престава да работи и фиксирана в мене, или в тавана, все това си повтаря: - Аз съм Учителя, мене слушайте... 20 МАРТ [1921 г.] Учителят си дойде. Всички отиват да го поздравят. После разказват как Той грижливо ги разпитвал за „Бялата сестринска комуна” и те отговаряли, че всичко е много хубаво.
Хвали се Райна, хвали се Динова и Толева, хвалят се и
студентките
.
Питал за мене. Питал два пъти. - Иди, казват сестрите, само ти не си отишла, иди. Искам да видя Учителя, Него. Тука мирише на мухъл - затвор, подземие, решетки.
към текста >>
Страдалчески живот, изхвърлена гладна в един бордей, зъзне, не може да заспи от бой и
студ
.
Тя хваща и двете ми ръце, заглежда ме с красивите си невиждащи очи и казва: „Ти си св. Евдокия, ти си св. Екатерина.” Говори ми още, но само туй помня. Взе ме на обяд Радка Стефова, току-що оженена. Разправя ми за своето детство.
Страдалчески живот, изхвърлена гладна в един бордей, зъзне, не може да заспи от бой и
студ
.
Но ето сънува сън или кошмар, не знае тя. Вижда неземно хубаво жена, дошла при нея и носи дълъг бял плат. Почва да я увива с плата, както майка увива бебето си да не изстине. Събужда се Радка топла, бодра, макар че завита само със своята престилка. 28 МАЙ [1921 г.] Марко взима багажа ми.
към текста >>
Сепна се добродушния човек, вари ми билки, мляко с магданоз, подлага ме на строга диета, като ми прави многократни горещи компреси на страшно
простудените
ми черва.
Падам на легло, без да мога да стана вече. Юрданка се плаши. Тя не споделя мнението му, че това, което изтича от мен е чуждото вещество, а моята кръвчица. Животът ми е в опасност и той трябва да вземе мерки. После да си отваря добре очите, че как ще отговаря пред Учителя.
Сепна се добродушния човек, вари ми билки, мляко с магданоз, подлага ме на строга диета, като ми прави многократни горещи компреси на страшно
простудените
ми черва.
Той забрави собственото си лечение. Две седмици на легло. Бавно оздравям - едвам се изправям на нозете си и пак сядам да си почивам. 16 АВГУСТ 1921 г., Търново Учителят ме изглежда странно. Казах Му, че съм се лекувала по Луи Куне и че чуждото вещество си излязло от мен заедно с дизентерията.
към текста >>
Духа
студен
вятър и нов сняг се стели по земята.
- Не, пискам пак. Не отивам вече при никакви сестри (наситения разтвор на Паша). - Иди, повтаря Той. Тя е умна сестра. Газя лапавицата към дома.
Духа
студен
вятър и нов сняг се стели по земята.
Дорде стигна „Априлов”, снегът се трупа на преспи и хрущи под нозете. Казвам на сестра Динова [Анна Динова - виж “Изгревът”, т. XVI, сн. 14]. Тя се радва, радва, че Бог е милостив над мен, но аз все се дърпам и не зная да отида ли. Тя ми се види такава строга и очите й тъй проницателни.
към текста >>
20.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Има дни и в най
студеното
време, когато стоя без огън.
Тук е Сийка с майка си, тук е тази, която направо с Бога приказва и вижда аурата ми тъмна. Погледът й не е хубав. Не трябваше да я гледам... Тук е и генерал Стоянова. Тя е трогната, стисна ми ръката, всякога вярвала, че аз... да забравя онази случка; станало недоразумение... ЯНУАРИ, ФЕВРУАРИ 1922 г. Когато има лош вятър, печката ми връща и дебело поръсва със сажди бялата кувертюра на леглото ми.
Има дни и в най
студеното
време, когато стоя без огън.
Тогава се увивам в леглото и през деня, и се събуждам, когато палят вечерната светлина. И глад - отново глад. Значи, глад и студ. Една учителка ми даде малко царевично брашно, та си правя тънка кашица от него, вода и сол - по нас му казваме скроб. Това е всичкото.
към текста >>
Значи, глад и
студ
.
Тя е трогната, стисна ми ръката, всякога вярвала, че аз... да забравя онази случка; станало недоразумение... ЯНУАРИ, ФЕВРУАРИ 1922 г. Когато има лош вятър, печката ми връща и дебело поръсва със сажди бялата кувертюра на леглото ми. Има дни и в най студеното време, когато стоя без огън. Тогава се увивам в леглото и през деня, и се събуждам, когато палят вечерната светлина. И глад - отново глад.
Значи, глад и
студ
.
Една учителка ми даде малко царевично брашно, та си правя тънка кашица от него, вода и сол - по нас му казваме скроб. Това е всичкото. Но ще отида до Дафинка; ако не тя, майка й ми дава работа. Харесват ме: чевръста и акуратна. Дафинка ме оставя и да се окъпя в тяхната баня.
към текста >>
Скроб,
студ
, сажди и приготовления за поправителен изпит по химия и аритметика.
Еретици, новатори, да ги няма от тука. Там, на петия етаж си остана хубавата идея за образованието. Но тя пък заседна у мене, дълбоко и непоклатимо, въпреки всичко. Паша ми подарява 5 тетрадки, плоча, сюнгер и калем - също като на първолак. Почвам - от края, от средата, и най-после - от началото.
Скроб,
студ
, сажди и приготовления за поправителен изпит по химия и аритметика.
Но трябва и приемен изпит после за по-нататък. Страшно ми става - обтягам се назад, но пак вървя напред. Цели 12 години не съм учила. Мозъкът ми сякаш втвърдена смола - уча, заспивам, уча, заспивам - така всеки ден. Аня ме готви по френски и български език.
към текста >>
Дързев е композитор, Кузман -
студент
философ.
Две биволици; мляко в изобилие, масло, плодове, бял пшеничен хляб. Господи, сякаш съм в Ханаанската земя. А каква гювеч-зарзават прави сестра Стоянка и баници, пиперки пържени със сирене и яйца, мекици; скоро се лъсват бузите ми и сякаш пъргавината ми се връща. Тук е и Кузман, и Дързев. Какви прекрасни младежи.
Дързев е композитор, Кузман -
студент
философ.
Събираме се и пеем ли, пеем. Дързев е хармонизирал 51-ви и 91-ви псалом. На трапезата идват и руския д-р Тригубенко с жена си. Те живеят в третата къща на Камбуров, разбира се, безплатно. Брат Никола Камбуров е примерен брат.
към текста >>
В стаята е
студено
, защото рядко прониква вътре беглив слънчев лъч.
Все си мисля за това, което ми каза Учителя на раздяла от Търново: -Учете, казва, (въпреки забраната на Стамболийски против частните ученици), времената ще се изменят. Но аз пропущам златно време, чини ми се, че Стамболийски вечно ще управлява и никоя сила не може да му надвие. Там, в Търново -светлина, простор, същински рай, а тук в мрачната ми стаичка ме обземат тъжни мисли. Тъжна съм, какво да правя? А и сестрата се разболява.
В стаята е
студено
, защото рядко прониква вътре беглив слънчев лъч.
Вън е по-приветливо и ето ние двете решаваме да оставим на Витошките драки нашите неволи. Бавно вървим по Драгалевския път - там на Витоша -великото динамо на сила и енергия. Хоризонтът се отделя. Изток избледнява - звездите неусетно чезнат. Слънцето пробива небето с огнена стрела и бавно, бавно се изтъркулва нагоре.
към текста >>
Студенцията
си хапнаха много добре и мойта милост край тях.
Това събитие се отпразнува с общ обяд. Всеки донася тенджера с гозба и бял хляб. Завчас се издига камара от плодове. Никога не ще забравим това обилно и много приятно угощение. Всичките гозби хубави и прехубави, а тази на Лучия Бертоли, сякаш най-хубава.
Студенцията
си хапнаха много добре и мойта милост край тях.
Наистина мнозина ме вземат за студентка, но само аз си зная какъв дълъг път ме чака до там. Пропуснах да уча тази година. Стамболийски си отиде. Кой ми е крив, че не послушах Учителя. 20 ЮНИЙ [1923 г.] Витоша [виж “Изгревът”, т.
към текста >>
Наистина мнозина ме вземат за
студентка
, но само аз си зная какъв дълъг път ме чака до там.
Всеки донася тенджера с гозба и бял хляб. Завчас се издига камара от плодове. Никога не ще забравим това обилно и много приятно угощение. Всичките гозби хубави и прехубави, а тази на Лучия Бертоли, сякаш най-хубава. Студенцията си хапнаха много добре и мойта милост край тях.
Наистина мнозина ме вземат за
студентка
, но само аз си зная какъв дълъг път ме чака до там.
Пропуснах да уча тази година. Стамболийски си отиде. Кой ми е крив, че не послушах Учителя. 20 ЮНИЙ [1923 г.] Витоша [виж “Изгревът”, т. IX, с. 378-381].
към текста >>
Пием на глътки и по този начин
простуди
по нашите излети са съвършено изключени.
IX, с. 378-381]. Учителят ни снабди с особени чайници, подобно лозови пръскачки, носят се на гръб върху азбестова плоча. До високото казанче е пещичката с разкалена жар. Когато водата заври, чува се свирчица от горния край на казанчето, надута от парата на кипящата вода. Чайникът е снабден с кранче - щом чуем свирката настигаме носачите (защото чайниците са три) и си наливаме гореща вода.
Пием на глътки и по този начин
простуди
по нашите излети са съвършено изключени.
Сотирка от Варна ми стана съквартирантка. Ще си търси работа -болничава е, ще успее ли? Учителят ни дава задача. В 12 часа през нощта по на 5 м. разстояние учениците на специалния клас да се изкачат на Витошкия бивак.
към текста >>
Тръгваме от квартирата на двамата
студенти
- Г.
Ще си търси работа -болничава е, ще успее ли? Учителят ни дава задача. В 12 часа през нощта по на 5 м. разстояние учениците на специалния клас да се изкачат на Витошкия бивак. Никакво говорене!
Тръгваме от квартирата на двамата
студенти
- Г.
Радев и Георги Марков - математици. Един по един се изнизваме по Драгалевския път. Бяла тиха нощ. Няма звезди, а бяло и светло. Силуети пред и зад тебе.
към текста >>
Свахата е осведомена, че по 12 часа съм излязла от квартирата на
студентите
, че те ме последвали и съм се върнала чак на сутринта.
Все тъй мълчалива и сама слизам в София. Тази задача се поде и от общата школа. Цели седмици - върволица към Витоша от среднощ до зори. Някои имаха ясни нощи, а някои вървяха в пълен мрак. Ще ми се да направя още една, но съвсем сама и то не в тиха, спокойна нощ, а в буря и гьрмотевици.
Свахата е осведомена, че по 12 часа съм излязла от квартирата на
студентите
, че те ме последвали и съм се върнала чак на сутринта.
Тя много иска да ме хване в „клопка”, че после да каже: Не съм ли имала право? 2 ЮЛИЙ [1923 г.] Изложба на Борис Георгиев [виж “Изгревът”, т. XIII, с. 621-640, сн. 84-95]. Неговите портрети и пейзажи граничат с бляна.
към текста >>
Генчо художника и Елиезер -
студент
по естествена история; те са на купата отгоре с червения юрган, моя милост доле на високото ми легло от сенце.
На вечеря. Павлю сготвил някаква водна яхнийка и ни гощава. „Майката” е облечена в дълга бяла рокля и когато говори мъничките й очички постоянно мигат. „Бащата” е дългобрадия сладкодумен влъхва, а ръководител на комунта - Павлю. Още през нощта вдигаме партушината си от нашите спални и право в сеното, да се спасим от гад.
Генчо художника и Елиезер -
студент
по естествена история; те са на купата отгоре с червения юрган, моя милост доле на високото ми легло от сенце.
Постилам си грижливо и гледам ясните звезди. Те са още очаровани от слънчевия изгрев, що посрещат от високата купа. Веднага ги пращат на фабриката заедно с другите работници. Изрязват калта от изкалъпените марсилски керемиди, които слизат от елеватора. После ги предават да се пекат, после пак поемат нови от елеватора, пак изрязват и пак - предават.
към текста >>
Става
студено
!
В подножието му извира бистро езеро - сълза Божия. Настаняваме се. Наклаждаме огън. Горе блесват мириади звезди. Ах, блян е това!
Става
студено
!
Приютяваме се за сън! Братята Панайотови загъват грижливо сестрите Ковачеви. Облечен добре и снабден с кожухче заспива и Т. Стоименов. Аз съм ни жива, ни умряла от студ и не мисля да заспивам. Приближавам се до огъня и се грея.
към текста >>
Аз съм ни жива, ни умряла от
студ
и не мисля да заспивам.
Ах, блян е това! Става студено! Приютяваме се за сън! Братята Панайотови загъват грижливо сестрите Ковачеви. Облечен добре и снабден с кожухче заспива и Т. Стоименов.
Аз съм ни жива, ни умряла от
студ
и не мисля да заспивам.
Приближавам се до огъня и се грея. Всички спят. Небето е златно. То се оглежда в трептящите води на тъмното езеро. Едно небе горе, едно - в езерото. Студено.
към текста >>
Едно небе горе, едно - в езерото.
Студено
.
Аз съм ни жива, ни умряла от студ и не мисля да заспивам. Приближавам се до огъня и се грея. Всички спят. Небето е златно. То се оглежда в трептящите води на тъмното езеро.
Едно небе горе, едно - в езерото.
Студено
.
Защо съм дошла? Кои са тия, тук заспали мои братя?! Които ми дават само да им нося излишния товар и не ме чакат за обща закуска и почивка? Кои са те, които изтръгнаха от гърдите ми нечувано ридание, учудване пред жестокосърдечието им. Не съм ли на страшен кръстопът!
към текста >>
Звездно небе,
студ
.
Стоименов легна гърбом към него, Писинова също, братята грижливо увиват „пиленцата” с техните палта и одеяла. Пеню Ганев и Пампоров се сместват на топло. Един от двамата братя подхвърли към мене едно черно коланче, види се да го пазя, що ли. Сядам върху натрупаните дърва и протягам ръце към огъня, над полегналате дружина. Дълбока нощ.
Звездно небе,
студ
.
Всички спят. Нозете ме болят ужасно. Събувам ги - мехури и кръв. Макар и далечко от огъня, обръщам гърба си към него и гледам към тъмните води на Рилското езеро. - Защо съм дошла?
към текста >>
Сърцето ми тръпне от мъка и унижение, когато го чакам в
студеното
антре да завърши разкошния си обяд и тогава да ми отброи печалбата.
Нанизвам го на дебел конец и го връзвам на шията си. Свещен талисман! ДЕКЕМВРИ 1923 г. Сякаш идвам до някакъв краен предел и не мога повече. Не ща вече „проценти” от „Анхира”, нека другиго облагодетелствува този горд еврейски богаташ.
Сърцето ми тръпне от мъка и унижение, когато го чакам в
студеното
антре да завърши разкошния си обяд и тогава да ми отброи печалбата.
На петия, на шестия ден вече лягам и не ставам. Сестрата я няма; печката и без това не гори и снегът е навалял до самия праг. Усещам само жажда. С всеки изминат ден и час, изгарям от люта жажда. До мен е каната с вода, до мен и хляба.
към текста >>
Те бяха в топла стая, а при мен е ледница и пръстите ми вковани от
студ
.
А за да поиска да пие, значи е имал жажда - страшна жажда, моята жажда. Унасям се в картината и неволно броя дните. Да, сега е седмия ден - още три дена и ще отпостя. Но внезапно се питам защо искам да живея, нужна ли съм някому? Ето Савка и Паша изкараха, но що грижи по тях, що радост, когато отпиха първата глътчица вода.
Те бяха в топла стая, а при мен е ледница и пръстите ми вковани от
студ
.
Като жесток филм се редят безрадостните дни на моя живот. Ето, ето, ето - затварям очи да не гледам. Остава ми само Учителя и онова слънчево видение от Рила. С тях ще си замина. За тях ще мисля до сетния дъх.
към текста >>
Да мога да отида до вратата само и да отключа вратата, иначе трябва да ги счупят... Утрото бавно провира пръските си в
студената
стая.
Ето идва нищото. Оттатък стените кипи живот; отсам - искрица над пепелта. Дълга нощ, страшна, жестока нощ. Поне да съмне. Тъй ще си изтлея.
Да мога да отида до вратата само и да отключа вратата, иначе трябва да ги счупят... Утрото бавно провира пръските си в
студената
стая.
Светлив лъч се провира през прозорците и сякаш търси някого в постелята. Сълзите ручат на потоци. Бягат към ушите и там образуват студени езерца. Искам Чистота! Искам ангелска чистота.
към текста >>
Бягат към ушите и там образуват
студени
езерца.
Поне да съмне. Тъй ще си изтлея. Да мога да отида до вратата само и да отключа вратата, иначе трябва да ги счупят... Утрото бавно провира пръските си в студената стая. Светлив лъч се провира през прозорците и сякаш търси някого в постелята. Сълзите ручат на потоци.
Бягат към ушите и там образуват
студени
езерца.
Искам Чистота! Искам ангелска чистота. И все този лик на разпятия с тръновия венец. И все този поглед, който ме гледа с обич. Изведнъж, близо до мене, чувам името си.
към текста >>
21.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Студентите
изпълнили две маси.
Чакам да надделея дълга си и гладувам здравата - веднъж в денонощието. Когато отивам при Дафинка, без да ме пита, ето я на поднос чаша горещо мляко с какао, с намаслена филия хляб. Господи, колко е хубаво! Но не може тъй, ще отида в „66”. Най-после отивам.
Студентите
изпълнили две маси.
Изобилна гозба и хляб - сестрите дежурят в кухнята. Сядам до вратата на последното място. Но то било на Савка - не било последно, просто си близо до Учителя, аз криво съм си направила сметката. Идва тя и иска мястото си. Свивам се към ъгъла - най-отдалеченото място.
към текста >>
В стаята е ужасно
студено
.
Ами как ще разбра и тия „валенции” и радикали по химия? Божичко, Божичко! Тъмнина! Не, аз нищо не разбирам от тия двучлени в квадрат и от тая химия. Гладна съм.
В стаята е ужасно
студено
.
Печката връща в стаята дим, сажди. Защо ли пък уча? Що от туй, че ме насърчават. Това нещо не е за мене. Кому е потребно моето учене?
към текста >>
Гладувам. Не мога да заспя от
студ
.
Защо ли пък уча? Що от туй, че ме насърчават. Това нещо не е за мене. Кому е потребно моето учене? Малко ли завършили всякакви училища има в света, че без мен не можеше!?
Гладувам. Не мога да заспя от
студ
.
Като че ли чука върху главата ми. Превития показалец на чича Генча и ми се смее; чувам също маминия присмех. Учителят повторно ме кани при „Божиите блага”, но мен ми е съвестно. Искам да работя, да заслужа. Самотна, изоставена се чувствувам, окаяна в своята тъпотия.
към текста >>
Колко е
студено
тук!
В душата ми е тъмно, тъмно - цял хаос - формули по химия, по алгебра, глаголи и падежни форми, исторически дати, физика, старобългарски език. Хаос. Гърлото ми е засъхнало. Гладна съм като куче, но що да ям като няма нищо. Пък и да има, защо ми е веч... Тъй ми е по-добре. Тихо да заспя и да забравя всичко, всичко!
Колко е
студено
тук!
Пак стъпки, отново чукане. Мълчание. После ридая. Става ми по-студено. После утихвам, унасям се, заспивам. Да, заключих се в понеделник, сега е неделя.
към текста >>
Става ми по-
студено
.
Пък и да има, защо ми е веч... Тъй ми е по-добре. Тихо да заспя и да забравя всичко, всичко! Колко е студено тук! Пак стъпки, отново чукане. Мълчание. После ридая.
Става ми по-
студено
.
После утихвам, унасям се, заспивам. Да, заключих се в понеделник, сега е неделя. Нашите са на беседа. Слушат сладкото Слово на Учителя, но аз вече не ща нищо. Искам забрава, забрава, да си почина завинаги.
към текста >>
Гледам в празната
студената
стая.
- Ела при мен! - шъпнат слепените от мъка устни, гледат ме тъмни страдалчески очи. Ридание. Но сладко ридание. Като че през мене преминава нов живот. Заспивам. Будя се на пладне.
Гледам в празната
студената
стая.
Някой тихо извика до мен: „Олга! ” - Кой е, викам и сядам на леглото си. Никой. - Кой е, отговор не последва. Но викането бе тук, в стаята ми. Тъй тихо и нежно.
към текста >>
Вън времето се смрача - задухва
студен
вятър, пък мен ми е особено добре тук до печката, тук, при - Него.
Глезените ми заприличали на пръчки. В съседната стая свири Ив. Кавалджиев. Надникна. Усмихва ми се. Почва да свири още по-живо.
Вън времето се смрача - задухва
студен
вятър, пък мен ми е особено добре тук до печката, тук, при - Него.
Унасям се в музиката. Колко е хубаво! Като сънена виждам Учителя. Първом ми дава чаша с гореща вода, със слаб дъх на вино... После димяща супа от спанак - една, още една, още една. После гъста картофена супа.
към текста >>
С нас работи и онзи Петър Пампоров -
студент
по философия, вечно в полемика с останалия погиващ свят.
МАЙ [1924 г.] Запролетява се, постоплих костите си от ужасната зима - всичко замръзваше - и хляб, и плодове, и вода. А сега топличко и бузите ми се зачервяват. С Борис Николов, брат му и Колю Нанков отделихме прекопано място за лозе. Учителят често е с нас. Учи ме как тънко да спускам лизгаря, за да се раздроби земята добре и по-лесно да чистим троскота.
С нас работи и онзи Петър Пампоров -
студент
по философия, вечно в полемика с останалия погиващ свят.
Пращат ме с мотичката покрай плета да прекопая лука. Ето го, той поникнал, но трябва да му се услужи с плевене и прекопаване. Колкото сили имам, давам ги на земята, а там върху тревата учебника ми по немски и отгърната страница: „Winter ade! Scheiden tut weh.“ [(нем.) „Сбогом, зима! Раздялата боли.” - шеговита немска детска песен] Плитките ми се мятат насам-натам и челото ми е мокро.
към текста >>
Учителят плеви белите карамфилина Котвата, която замества сега първата палатка на Изгрев - тази на
студентите
.
Отбягвам и палатката му, защото сърцето ми се свива, не ми се иска. За тази „школа” са избрани все първенци: първо Мара Белчева, самият той, брат Бертоли, моя милост и една млада сестра, която го зяпа в очите, като че е някой пророк. Да, от рода на Rodin [Роден] в „Скитникът евреин”. А чудното е това, че Учителят само за него ме запита двукратно какво се разговаряме, докато с другите братя работим, дружим, храним се, изпращаме се, но никога не ми е задал подобен въпрос. Разказвам на Учителя за високата покана да влезна в литературна школа, ръководена от Лулчев.
Учителят плеви белите карамфилина Котвата, която замества сега първата палатка на Изгрев - тази на
студентите
.
Той плеви и аз плевя. Той се интересува какво съм му отговорила: Това - че съм много заета с работа, училище, а школа си имаме, даже и специален клас. Не ще мога да следвам тази школа, нека ме извини. По лицето на Учителя особена усмивка. Но Лулчев пак повтаря и потретя.
към текста >>
373-374] спира по стръмния път, подлагаме канчета и пием спасителната гореща водица, която има две положителни качества: само с няколко глътки утолява жаждата и запазва от
простуда
.
Когато водата завира, парата бие във свирката и ние отдалече узнаваме, че чаят е готов. Тогава, здравенякът брат Цеко [Цеко Етугов - виж “Изгревът”, т. V, с. 674-676; т. VII, с.
373-374] спира по стръмния път, подлагаме канчета и пием спасителната гореща водица, която има две положителни качества: само с няколко глътки утолява жаждата и запазва от
простуда
.
И тук, Учителят простира към нас своята приятелска десница. Брат Боев се преселва в София. Както него, Паша и брат Радославов [Иван Радославов - виж “Изгревът”, т. V, с. 474-477] са махнати от служба, поради своята идеология.
към текста >>
Ръцете и нозете ми се извили като на епилептик - безжизнени и
студени
.
Ти си от черната ложа! Отгде се взе толкоз сила у мене, не зная, а вече петия ден дизентерията ме гази. Той изтичва на двора и почва да прави срещу прозореца ми някакви злостни движения, гледа ме като демон и шъпне нещо. Отпилява се някъде. Но мен обзема грозно вцепенение, не мога ни да се мръдна от леглото си, ни да стана, ни да охна.
Ръцете и нозете ми се извили като на епилептик - безжизнени и
студени
.
Колко време измина не зная, но по едно време чувам слабо почукване на вратата. Ключът е отвън. Посетителят пак почуква и направо влиза при мен. Стар брат - запасен полковник. Лежа и безмълвно го гледам.
към текста >>
Тук са всичките
студенти
- хористи, сестрите Ковачеви, братята Панайотови [Жечо Панайотов, Иван Жеков - виж “Изгревът”, т.
Утре сме на път - утре рано. Ах, да не закъснея! Цяла нощ навярно не ще заспя от напрежение за утре. Рано! Камионът е пълен с люде. Даже още един, още един.
Тук са всичките
студенти
- хористи, сестрите Ковачеви, братята Панайотови [Жечо Панайотов, Иван Жеков - виж “Изгревът”, т.
XV, с. 5-190, сн. 6-51], Боян Боев, даже надошли са и от провинцията за този излет. Ето го д-р Кадиев и Михаил Краев. Учителят е с нас.
към текста >>
Но що дъжд ядохме там, що
студ
брахме!
Ето го и слънцето - кърваво червен диск подава глава от бялата мъгла, изтеглило златни стрели се бори с нея, разгонва ги зад върхари и долини, гледа ни като прекрасно човешко лице. „Един си ти, мой Мусала Свещено място, Божи връх...” Ехти нашата песен, стократно повтаряна от вятъра, далеч отнесена върху милата родна земя. Долу гръцкий Олимп! Не вие, а ние царуваме над Балканите! Не вашите, а нашите Богове ще диктуват мира и ще определят съдбата на народите.
Но що дъжд ядохме там, що
студ
брахме!
Тя [Мусалла] не искаше софийска прах. За да ни приеме, първо ни окъпа хубавичко, намокри ни до кости, а сетне изпрати добрите ветрове и слънцето та ни изсуши и стопли. 4 АВГУСТ 1924 г. Болна съм. Простудих се дома, на сухо и на топло.
към текста >>
Простудих
се дома, на сухо и на топло.
Но що дъжд ядохме там, що студ брахме! Тя [Мусалла] не искаше софийска прах. За да ни приеме, първо ни окъпа хубавичко, намокри ни до кости, а сетне изпрати добрите ветрове и слънцето та ни изсуши и стопли. 4 АВГУСТ 1924 г. Болна съм.
Простудих
се дома, на сухо и на топло.
Ето пети ден е днес как се свивам и гърча от болки. Но днес ми е по-леко. Ставам, окъпвам се, проветрявам хубаво стаята, обличам бялата си платнена рокля, оная с гънките отгоре до доле и дългите ръкави - според модела от Учителя. Оглеждам се. Очите ми са хлътнали дълбоко.
към текста >>
Изглеждам цяла
студентка
така хубаво облечена, ала уви, още съм ученичка и то скъсана по алгебра.
Облечен тоз път с мек кафяв костюм, топлота и сърдечност излъчва цялата му фигура. И аз съм облечена с кафява плисирана поличка, бяла блузичка и розова копринена жилетка, подарена ми от Олга Блажева. Тя пише чудесни стихове. Но аз я обичам за нещо още по-необикновено - тя е голяма говорителка - пленява с речта си. Тя ми подари коприната и аз си я уших.
Изглеждам цяла
студентка
така хубаво облечена, ала уви, още съм ученичка и то скъсана по алгебра.
9 АВГУСТ [1924 г.] Учителю, Учителю! Престъпих вашето повеление. Ето го че пак дойде, без да го каня, без той да иска позволение за това. Със сърце блъскащо силно в гърдите го дочаквам и се задъхвам от вълнение. Сядам до писмената си маса.
към текста >>
Защото кишавите
студени
дни почват, пък аз нямам излишни пари за въглища.
От тогава той доби кокоша слепота, а сега сме на нож, защото нарича литературата „глупости” и не иска да прави упражненията си. Освен, че няма зъби, но е и толкоз грозен, с щръкнала гъста коса и голямо чело - този горък сирак Иван. НОЕМВРИ 1924 г. Богомил купи и за двама ни по един кубик дърва. Да е благословен за това.
Защото кишавите
студени
дни почват, пък аз нямам излишни пари за въглища.
Надявам се да шия при Дафинка и тогава ще си купя. Празник е за мене идването на Alessandro Foletti. Всичко измивам да лъсне; чак двора поливам с вода. Обличам се празнично и чакам. Ето го,той идва със зачервени бузи и държи ръката ми.
към текста >>
Такива изработих няколко - поръчка от братята
студенти
.
Иска ми се да прегърна всички люде. Колко е прав Емерсон, че тия, които истински обичаме дори от край света ще чуят гласа ни. Готвя му подарък. Събрах всичките си левчета и взех японска коприна да му изработя шалче. О, как изкусно умея да ги плета, че приличат на снежинки.
Такива изработих няколко - поръчка от братята
студенти
.
Как ще му прилича! На спявката разучихме католическата песен: Adoramus te, Christe, Et benedicimus tibi, Quia per sanctam crucem tuam Redemisti mundum. Qui passus es pro nobis, Domine, Domine, miserere nobis. [(лат.) Обожаваме те, Христе, и те благославяме, защото от Светия кръст ти изкупи света. Той е страдал за нас, Господи, Господи, помилуй нас.] После нашите.
към текста >>
Внезапно Учителят ме потърсил да декламирам... И - Мара пепеляшка, цяла преобразена от вниманието на Учителя и хубавите писъмца от Италия, сияюща рецитирам: „От Теб далеко ли съм, Боже, На сух листец приличам аз, И вятърът ме весден гони, И гина аз от
студ
и мраз.
Разбира се, и аз - Мара пепеляшка, вече съм преобразена - изкъпана, облечена със своята бяла рокля и - неговото шалче. Искам то да се освети тук от песните и присъствието на Учителя. Масите с ослепително бели покривки - отрупани с всички блага на майката земя. Колко много плодове, бели хлебчета, варено жито със захар и орехи, сладък пилаф с канела и халви, халви! След вечерята литературно музикална част.
Внезапно Учителят ме потърсил да декламирам... И - Мара пепеляшка, цяла преобразена от вниманието на Учителя и хубавите писъмца от Италия, сияюща рецитирам: „От Теб далеко ли съм, Боже, На сух листец приличам аз, И вятърът ме весден гони, И гина аз от
студ
и мраз.
При Тебе ли съм, ставам мощна, Скала гранитна съм в море, Вълни напразно ме налитат Не ще разбият в мен сърце.” Всички ме обичат тук и аз всички обичам. Те са моята земна родина. Скришом целувам шалчето - и шепна скъпото му име. Обичам италианското знаме да гледам как свободно се вее над тяхната легация. Обичам и тая мъничка, винаги невчесана Лучия Микелети, която го познава, която говори неговия език.
към текста >>
В онази стая
студенти
вдигат такъв ужасен шум и олелия.
Научих урока си за шарана. Реших задачите си. Научих добре падежите в немските съществителни. Преведох и късчето по старобългарски - апологията на Черноризец Храбър за българската азбука. Колко хубаво!
В онази стая
студенти
вдигат такъв ужасен шум и олелия.
Пияни студенти крещят: Мила родино!
към текста >>
Пияни
студенти
крещят: Мила родино!
Реших задачите си. Научих добре падежите в немските съществителни. Преведох и късчето по старобългарски - апологията на Черноризец Храбър за българската азбука. Колко хубаво! В онази стая студенти вдигат такъв ужасен шум и олелия.
Пияни
студенти
крещят: Мила родино!
към текста >>
22.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Студ
не
студ
, облякла съм си бялата рокличка - съборната - едно че си нямам друга такава светла, друго, че тя е съборна, в горницата на събора в Търново с нея бях.
Розов от дарчина и сладък като мед. Други тави с жито доста подсладено и с чукани орехи. Във фруктиери - ябълки, круши, смокини, фурми, мандарини и портокали. Такова изобилие има ли го негде. А сестрите пременени като млади невести - припкат, шетат, поднасят.
Студ
не
студ
, облякла съм си бялата рокличка - съборната - едно че си нямам друга такава светла, друго, че тя е съборна, в горницата на събора в Търново с нея бях.
Когато дойде и огънят за сърцето ми, пак с нея бях. Загърнах готовия шал да се освети тук, а той прилича на бяла сребърна броня, като го разперя - сякаш крила. А ресите приличат на металическа верижка, сякаш ще издрънчат с най-чист звън. Всички ми се радват. Не само на мене, но и на шалчето.
към текста >>
Ужас и безумие -навързани
студенти
със синджири и по нашата улица.
Срещнах стражари, караха вързани цивилни лица... Къде ли ги откарваха? Боли душата, сякаш жива рана. Но трябва да се учи. Сесията наближава, не бива да губя нито минута. Изведнъж страшен гръм в черквата „Св. Крал”.
Ужас и безумие -навързани
студенти
със синджири и по нашата улица.
Познати момчета, незлобливи, бедни млади хора от таванските стаи и хладните сутерени. Когато града беше блокиран от стражари, той внезапно дойде - нему никой не пречи, нали е дипломат. Донася ми томче стихове от Ада Негри под надслов: „Fatalita”. Гледаме се. Слугините се кикотят до вратата ми, а в душата ми тежко и срамно.
към текста >>
Облече зелено вълнено костюмче, обувки, дори и мека велурена шапка, които неща ми даде един модернизиран
студент
, който на радо сърце се освободи от шаячните си дрехи.
Най-напред го пратих да се остриже и окъпе. Накарах го да си изяде попарката и понеже се беше окъпал не добре, заведох го в пералнята, накарах го да се съблече гол и отново го окъпах както трябва с гореща вода и миризлив сапун. Тялото му е мършаво, но добре развито, широки плещи и силни бедра. Почнах да го обличам - то гледа и не вярва. Ето нова риза и гащи, нови чорапи - всичко правено някога за чеиз.
Облече зелено вълнено костюмче, обувки, дори и мека велурена шапка, които неща ми даде един модернизиран
студент
, който на радо сърце се освободи от шаячните си дрехи.
Братът на хазайката пък му подари вехтия си балтон и здрав каиш да си връзва гащите. Накарах го да вземе вързопа с дрипите си и да ги хвърли в канала. И пак да дойде. Тогава сложих стоте лева в ръката му заедно с нова носна кърпичка и му казах: - Ето Крумчо, какво ти направи Бог. Знай, че в света има Един, който ни обича.
към текста >>
Стана
студено
.
Тихо се сгушиха в мрак планините. Тих ветрец люлееше клоните на зелените габери. Сама съм. Сал сама. После задуха силен вятър.
Стана
студено
.
Взех да зъзна. Извадих кожуха си и се наметнах с пелерината. Усетих небивал страх. Не смеех да изпусна огъня, а изпитвах страх от червените пламъци, които издаваха тук присъствие на човек. Божичко, запази ме!
към текста >>
Каза, че му ги откраднали...
Студентите
му дадоха сега още едни панталони, даже и една хубава полушубка; аз също го окъпах и още някой лев му дадох.
Веднага изтичах в къщи и дадох на коларя дълго бяло платно да го превърже. Същият колар мина днес, същото конче - вече оздравяло. Тъй се зарадвах! Моят Крумчо пак идва, но чудно! Пак с парцаливите дрехи и нито следа от хубавата премяна, с която се облече.
Каза, че му ги откраднали...
Студентите
му дадоха сега още едни панталони, даже и една хубава полушубка; аз също го окъпах и още някой лев му дадох.
Но още по-чудно - този хубавец „изгубил” и тия дрехи от гърба си и отново се яви с парцалите. Моят Крумчо ме полъгва. 6 ОКТОМВРИ [1925 г.] Пак срещнах оня полусляп превит дървар и му дадох последните си пари, с които отивах да си купя хляб. Бог ще ме нахрани, ако не с хляб, поне със сълзи. А какви благоухания идват до мен от кухните на хазаите и Милеви.
към текста >>
Руски
студенти
ми донесоха да им ушия ризи.
Забрави ли ме, Господи! Аз изнемогвам. Сега съм с всички що изнемогват. Сега зная, че не съм сама, че ние сме велико мнозинство. 7 ОКТОМВРИ [1925 г.] Той се завърнал.
Руски
студенти
ми донесоха да им ушия ризи.
Вместо плат, донесоха американски широки бархетни рокли и вместо да ми платят с пари, оставиха ми 2 от тия съвсем нови рокли. Сега ще си ушия нови роклички! Как хубаво ще ги ушия. Едната е тъмно сива, другата е ясно гълъбова. Дафинка дойде и остави нови 20 лв.
към текста >>
Дордето е още рано събирам си още дърва и когато огряха звездите, вече се грея на огъня и зъбите ми тракат от
студ
.
- Закъсняла си, ме закачат другите, мислят че ще се върна с тях. Учителят ме гледа и стои на пътеката. После каза: - Нека си свърши работата. Подава ми ръка и аз поемам нагоре. Изравям искрици из под пепелта и си правя нов огън.
Дордето е още рано събирам си още дърва и когато огряха звездите, вече се грея на огъня и зъбите ми тракат от
студ
.
После внезапно го угасвам. Ами ако някой заради огъня дойде при мене. Диря място где да се скрия. От храст на храст; всяко ново място ми се вижда издайническо. Най-после се свирам в един шубрак и притайвам дъх.
към текста >>
Колко много нощи зъзнех в леглото и не можех да заспя от
студ
.
Дафинка ми подари копринено платно за блуза, което бързам да увековеча с красива българска бродерия. А от него чудесни бонбони. Сега съм обута красиво и топло. Господи, Господи колко е хубаво това! Ето аз мога да излизам вън, свободно да газя из снега, да се радвам и аз на зимните хубости.
Колко много нощи зъзнех в леглото и не можех да заспя от
студ
.
Но тая мой непозната приятелка, но тая голяма и велика Душа, която през рамото ми е надникнала и прочела тъжните редове. - Добринке, ти ми посочваш истинския идеал на жената. Аз искам бездруго да стана като тебе и да обичам докрай всички Крумчовци, макар и да полъгват... Сега не желая той да идва. Нека не идва дълго, дълго време. Защото Добринка ме посети и ми показа истинска обич.
към текста >>
Студената
ми стая ме приюти, за да продължа моето ридание, моята огорчена душа... Аз вече нямах нищо.
Като три тигрици се нахвърлиха върху мен и безжалостно късаха душата ми и единственото божествено цвете в душата ми - моята раждаща се поезия. Като че ли това бяха три демона, които мен беззащитна ръфаха и късаха до насита. Отидох си у дома. По пътя ридаех. Вечерният мрак скри сълзите ми от проходящите.
Студената
ми стая ме приюти, за да продължа моето ридание, моята огорчена душа... Аз вече нямах нищо.
Нито даже поезията - в която тъй ме насърчаваше Учителя и всички братя и сестри. Що им сторих? Та на едната не й ли слугувах когато беше болна и усамотена поради ужасна болест. Не я ли сложих в леглото си и сама легнах до нея, за да я стопля? Ами и другите, които срещнах в братството като ангели и им се поклоних.
към текста >>
Не виждат ли, че изнемогвам от глад,
студ
и мъка, и едвам вървя.
Не я ли сложих в леглото си и сама легнах до нея, за да я стопля? Ами и другите, които срещнах в братството като ангели и им се поклоних. Не, не! Какво да мисля за хората. Где съм аз и в кой свят се движа?
Не виждат ли, че изнемогвам от глад,
студ
и мъка, и едвам вървя.
Моята поезия, моята гонена рожба, повита в ясли! Господи, Господи, Господи. Стаята е студена. Разнизах топлите си обувки, за да си легна. Но защо?
към текста >>
Стаята е
студена
.
Какво да мисля за хората. Где съм аз и в кой свят се движа? Не виждат ли, че изнемогвам от глад, студ и мъка, и едвам вървя. Моята поезия, моята гонена рожба, повита в ясли! Господи, Господи, Господи.
Стаята е
студена
.
Разнизах топлите си обувки, за да си легна. Но защо? Нека плача, нека оплача живота си. Моята младост премина в труд и мъка. Моите очи познават най-често сълзите на унижението.
към текста >>
23.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
То трябва да е особено чувство, да си облечен така, че да не усещаш
студа
и влагата.
Знаете ли съдбата на последното Ви писмо? Слугинята на хазаите го забележила оставено под вратата и навярно с дълга игла го извадила, за да го прочете... Какво е разбрала от него, не се знае, но изглежда любопитството й останало невъзнаградено и тя го хвърлила в сандъка със сметта, където аз днес го съзрях смачкано и хвърлено. Вие ми изпращате още 300 лв., за да добавя хастар и копчета на палтото ми. Просто не вярвам на очите си, че ще имам нова топла дреха! Как да Ви се отблагодаря?
То трябва да е особено чувство, да си облечен така, че да не усещаш
студа
и влагата.
Ах, как Ви благодаря! Размятам плата, галя го с ръце, слагам го до бузата си, великолепно! Някаква топла мечта метали и вълшебен блян унася душата ми. Значи, всецяло обута и облечена от Вас! Чета на Colombo писмата Ви, показвам плата за дрехата; за него няма две мнения, че благодетелката ми не е жена, а мъж и че този незнаен дарител е Учителя, и никой друг.
към текста >>
Тия дни при мен дойде един руски
студент
-Деревянко-естественик.
ходя на урок до осем. До 7 вечерта шия чуждо. След това до 9 пак на урок. Всяка минута ми е запълнена. Но това е тъй хубаво!
Тия дни при мен дойде един руски
студент
-Деревянко-естественик.
Донесе ми да му ушия две ризи. Какъв мил обичен младеж! Как хубаво ме гледаше през всичкото време, колко голямо желание имаше да идва при мене и да идва пак. Но, Деревянко, мисля си аз, нито ти, нито никой - душата ми е пълна бели гълъби. Той казва, че аз съм цяла рускиня - новата интелектуална рускиня.
към текста >>
24.
3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Колко
студено
и влажно е вън, пък аз почти боса трябва да ходя из снега.
Отде е видяла, че те са належащи за мен? И без това нигде не излизах през туй време, отде знае, че ми са необходими? А беше ми всичко отмиляло! И учене, и работа, и всичко! Беше ме обзело безразличие, отчаяние.
Колко
студено
и влажно е вън, пък аз почти боса трябва да ходя из снега.
Разгръщам писмото, чета и плача. Щастливи сълзи се ронят по бузите ми. Нима заслужавам това? Но тя ми пише: .Добра г-це Славчева”. Тя „пътьом ме видяла с тетрадка в ръка и схванала, че се нуждая от чифт галоши за нозете и шапка за главата.” Думите й, стилът й, дишат мекота и чистота.
към текста >>
25.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Лицето му бледо, ръката
студена
, очите тъжни. Защо?
Времето е велик преценител на всички неща. Може би тя има право, като я сравнява със своята поезия, но ще бъде преценена „Асавита” не в сравнение с нещо, а със самата поезия - що е поезия и каква е нейната цел. Тъгувам за А. Бяхме в гората заедно тия дни, но нещо чуждо се е промъкнало между нас, което ни отчуждава. Не сте ли Вие вече между нас.
Лицето му бледо, ръката
студена
, очите тъжни. Защо?
И той ли е под чука на природата? Може ли върху главите на избраните да идват горчиви изненади? Възможно ли е над Русеви, Colombo и пр. да замахне съдбата? Приемете моя благодарствен поздрав.
към текста >>
26.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Този млад човек, вече асистент по химия, ще бъде много полезен на
студентите
си.
Нали и Вам не са помогнали общите ни молби. Изпращам Ви едно стихотворение написано в хекзаметър. Това е един опит само, мен повече ми харесва ямб и хорей, и то в терцини. Колко хубаво се работи с брат Боев! Учителят ни по химия Цветан Стойков има удивително сполучлив метод!
Този млад човек, вече асистент по химия, ще бъде много полезен на
студентите
си.
Самото му слово има чудна нагледност. 9 ОКТОМВРИ 1927 г. Самовнуших си вече, или ми внушиха, но нито крачка към Colombo. Завинаги ли? Не вярвам.
към текста >>
Тия дни хазайката ми отне шевната машина (тя си е нейна), че трябваше да прибягна към по-груба работа -прах, кърпих, гладих дрехите на
студентите
от съседната стая.
Но усещам, че няма да се съгласите и затова преглъщам за сега, а ще чакам докато завърша гимназията щастливо. Да, той много пъти е искал да ми „помогне”, но не го е сторил -вижда, че аз се страхувам; боя се да не се подхлъзна и почвам с ненаситни желания, дордето моето поприще на ученика в Школата е съвсем друго. Та нали му превеждах красиво написаните листчета-лозунги по стаята си, че само с труд, собствен труд ученикът... Благодаря Богу! Имам необходимото, крайно необходимото. Почнах пак за 10 дена житения режим - това ще ми помогне да спестя и си купя обувки, тъй необходими за сега.
Тия дни хазайката ми отне шевната машина (тя си е нейна), че трябваше да прибягна към по-груба работа -прах, кърпих, гладих дрехите на
студентите
от съседната стая.
О, те са такива лудетини; как крещят! А кога учат, кой знае. Понякога довеждат и момичета. Изглеждат богати момчета, винаги облечени елегантно и вонят от парфюм. Ах, как лесно се измъкват от ръката ми тия алуминиеви двулевки!
към текста >>
27.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Но при тоя
студ
сега, не само тялото, но и мислите ми се вледеняват и работата не върви.
Но, хазаинът изрови с бастуна си няколко бучки, извика слугините си първом да го пресеят и тогава да ми го дадат... Но, аз не го взех, то значи да се напълня със сажди. А те подариха 2 вагона въглища за софийските бедни и вестниците писаха за това: Дарителят банкер К. Русев. Моята барака е празна, кога пак ще се напълни. У Colombo е също приятно. Ах, как хубаво се работи в стая, гдето има равна топлинка, тогава ти идват красиви идеи и летиш, летиш по небето, пееш, четеш, смяташ, рисуваш.
Но при тоя
студ
сега, не само тялото, но и мислите ми се вледеняват и работата не върви.
Ах, тая златна халка, какво да я правя сега? 25 НОЕМВРИ 1927 г„ София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 25 ноември 1927 г. „Человек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат към С в я т а г о Израилева.” Исайа 17; 7 Няма Любов като Божията Любов ! Хелмира! Дни много изминаха, през които устните ми не нашепваха това небесно име, нито перото ми редеше слова за него!
към текста >>
28.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Какъв ужасен
студ
прекарахме!
Обичал да пописва и стиховце, казва майка ми. По „книжовния” въпрос те никак не се разбирали и често любовта му към книгите ставала причина за неприятни сцени в семейството. Колко се радвам, че Асавита ще държи в ръцете си този скъп портрет, окичен от мен с цветя! Нека и неговата душа усети полъха на Асавита. 5 ЯНУАРИ 1928 г.
Какъв ужасен
студ
прекарахме!
Когато отивах сутрин на урок клепачите ми се залепваха, дъхът ми сякаш замръзваше. Но сега не усещам вече студа, както преди. А пък и хубава чанта имам за книгите и си оплетох топли ръкавици. А какво ужасно безсъние ме мъчи! Може би затова, че скоро не съм правила излет до Витоша.
към текста >>
Но сега не усещам вече
студа
, както преди.
Колко се радвам, че Асавита ще държи в ръцете си този скъп портрет, окичен от мен с цветя! Нека и неговата душа усети полъха на Асавита. 5 ЯНУАРИ 1928 г. Какъв ужасен студ прекарахме! Когато отивах сутрин на урок клепачите ми се залепваха, дъхът ми сякаш замръзваше.
Но сега не усещам вече
студа
, както преди.
А пък и хубава чанта имам за книгите и си оплетох топли ръкавици. А какво ужасно безсъние ме мъчи! Може би затова, че скоро не съм правила излет до Витоша. Пак дойде при мене студента Деревянко, донесе ми за поправка долни дрехи. Тъй хубаво му ги изкърпих, че изглеждаха почти нови.
към текста >>
Пак дойде при мене
студента
Деревянко, донесе ми за поправка долни дрехи.
Когато отивах сутрин на урок клепачите ми се залепваха, дъхът ми сякаш замръзваше. Но сега не усещам вече студа, както преди. А пък и хубава чанта имам за книгите и си оплетох топли ръкавици. А какво ужасно безсъние ме мъчи! Може би затова, че скоро не съм правила излет до Витоша.
Пак дойде при мене
студента
Деревянко, донесе ми за поправка долни дрехи.
Тъй хубаво му ги изкърпих, че изглеждаха почти нови. Даже му ги изпрах добре и огладих с гореща ютия. Той остана възхитен. Нарече ме „прекрасная девушка”. Искаше да ми плати и за прането, но аз не приех.
към текста >>
После се връщам, чистя, паля печка, варя супа, мета, чистя, шия на машината дрехи за рускините
студентки
от съседната стая.
Точно 5 ч. - време за уроци. Взех си чантата и бегом на ул. „Чаталджа”. Там ме чакаха. Работихме върху аналитична геометрия - много я обичам.
После се връщам, чистя, паля печка, варя супа, мета, чистя, шия на машината дрехи за рускините
студентки
от съседната стая.
Стрелките на часовника бягат бързо. А още колко неща трябва да се прегледат днес: химия, математика, етика, естествена, възпитание. Колко хубави неща уча. Мозъка се надува, напряга, кипи. Дали ще се науча поне да мисля правилно.
към текста >>
А през цялото време между древните български царе все едно червено от
студа
лице, едни смутени сини очи. Защо?
Витоша блести в хубост. Изгрев е бял като приказен сън. А защо го срещнах днес. Не, не биваше това - трябваше да се отбия от пътя си. Правя конспект по българска история.
А през цялото време между древните български царе все едно червено от
студа
лице, едни смутени сини очи. Защо?
Колко плаках още. Четох 1 гл. Лука, ст. 45, 46 и 47. После писах поезия.
към текста >>
На Сали не му беше
студено
.
Милите красиви уломки от едно велико минало! Колко дълго стоя то да чака брата. Аз ходих до дома, връщах се два пъти. Сали все чака и ми се усмихва. Трети път - вече го нямаше.
На Сали не му беше
студено
.
Сали е юнак. Как ми се смееше, когато се мъчех да говоря турски. „Нерде диджем, бре Сали.” Той се смее. Мургавото му личице, обиколено с меки къдри, грее като звездичка. Белите му ситни зъбки блещят под усмивката му.
към текста >>
29.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Цялата бях обляна в
студена
пот.
Ах, как се разболях снощи. Внезапно изстинах и пожълтях като лимон. Притъмня ми на очите и аз легнах на пода. Едвам шъпнех само: „Господи, Христе, Учителю! ” Колко време прележах тъй, не зная.
Цялата бях обляна в
студена
пот.
Това е от преумора, а може би и от простуда; тия дни мих прозорци горе и струва ми се имаше течение. После пак се съвзех и се заех със своята работа. Сестра ми - колко е отслабнала, също и другата. Брат ми е опериран, баща ми е без работа. О, да бих могла взела бих ги при себе си, крепила бих ги всичките, макар че те не сториха това за мен в благополучието си.
към текста >>
Това е от преумора, а може би и от
простуда
; тия дни мих прозорци горе и струва ми се имаше течение.
Внезапно изстинах и пожълтях като лимон. Притъмня ми на очите и аз легнах на пода. Едвам шъпнех само: „Господи, Христе, Учителю! ” Колко време прележах тъй, не зная. Цялата бях обляна в студена пот.
Това е от преумора, а може би и от
простуда
; тия дни мих прозорци горе и струва ми се имаше течение.
После пак се съвзех и се заех със своята работа. Сестра ми - колко е отслабнала, също и другата. Брат ми е опериран, баща ми е без работа. О, да бих могла взела бих ги при себе си, крепила бих ги всичките, макар че те не сториха това за мен в благополучието си. Що от това?
към текста >>
30.
4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
„
Студентката
" трябва да има подслон да учи.
Но препятствията растат, Асавита. Аз пак съм сама срещу „хиляда”. Но Елисее, Божи човече, отвори очите ми, за да видя и аз, че „повечето са с нас, отколкото против нас”. Значи, победата пак може да е моя. Хазаите искат помещението си.
„
Студентката
" трябва да има подслон да учи.
Мама е във възторг от мене! Плакала с глас, когато получила писмото ми за завършване гимназията. Ах, ще видя ли пак Colombo? Но, Асавита, Учителят каза, че той пак ще дойде. Кажете му в съня, че неизказано ми е близък.
към текста >>
31.
1 СЕПТЕМВРИ 1928 г. - 5 СЕПТЕМВРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Красиво е около Учителя, но вдъхновението от школата, съвсем не ни освобождава от усещането за глад и
студ
.
Не, паметта не ми сочи нито едно лице, от тия които са ме посещавали. Ако сънищата ми за Вас се наричат „посещение”? Учителят днес ми посочи две места на Изгрев; но и двете стаи са полуизградени и там не може да се живее. О, зная, какво значи вкоченясали ръце и нозе с учебник в ръката. Да, красив е живота, но не и за мене!
Красиво е около Учителя, но вдъхновението от школата, съвсем не ни освобождава от усещането за глад и
студ
.
Третото място Той ми посочи при Вас. Но, Боже мой, как да го разбера това нещо? Не смея, а трябва да приема нейната покана. Боя се да я видя, а налага се. Единственият изход засега е при нея.
към текста >>
Искам да запазя свободата си, та макар и да умра от
студ
още тази есен или зима.
Тя ме вика да живея при нея. Но коя е тя? Няма ли ужас да ме изпълни при видът й. Срещата е назначена при Учителя, там, в Неговата гостна. Треперя. Кого ще срещна там?
Искам да запазя свободата си, та макар и да умра от
студ
още тази есен или зима.
Искам да я видя! Това ще реши моите смущения и страхове. Напущам тази стая, гдето цели 5 год. преживях в труд, безпокойствие, вдъхновение, мъка и - радост. При нея.
към текста >>
32.
1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова
,
Бележка на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 26
Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика,
студента
и учителя Олга Славчева. 3.
1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова Бележка на съставителя Вергилий Кръстев На 24 юли [1928 г.] Олга Славчева е записала: Вчера бяхме на Изгрев събрани всички сестри и цели 3 Олги -мои посестрими.” Освен Олга Славчева и “учителката ораторка” Олга Блажева от Хасково, има и още една Олга - Олга Славкова. ОЛГА СЛАВЧЕВА 1. Олга Славчева е известна с бащиното си име. Във всички официални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Славчева ДИНКОВА. 2.
Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика,
студента
и учителя Олга Славчева. 3.
Оформянето на мирогледа й, приемането на учението на Учителя Дънов и живота на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”. ОЛГА БЛАЖЕВА (31.12.1901, Асеновград - 6.08.1986, Хасково) 1. Олга Блажева е родена от баща черногорец и майка българка.. На портретите виждаме една черногорка. Не са намерени снимки с приятели на Изгрева или с Учителя. Няма ги.
към текста >>
Живее в голяма сиромашия, сам в
студена
стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”.
петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консул Кожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.” Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов.
Живее в голяма сиромашия, сам в
студена
стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”.
От този момент Стамболов ненавижда Славков.” СЛАВКОВ, Никола Ангелов В: Енциклопедия България. Т. 6. - София, 1988, с. 234. СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851, Свищов-20.IV.1936, София) -участник в национално-освободителното движение. Завършва местното класно училище.
към текста >>
33.
1.6.3. Документи на Олга Славчева.
,
1.6. Документи. Сканирани материали
,
ТОМ 26
Свидетелство за първи университетски изпит № 13336 като редовна
студентка
от Историко-филологически факултет на Университет в София, 24.10.1934 г. 1.6.3.15.
Отпускно свидетелство № 222, за явяване на частен изпит за VI клас на III—та Софийска образцова девическа гимназия през учебната 1925/1926 г„ София, 5.10.1926 г. 1.6.3.11. Отпускно свидетелство № 820, за явяване на изпит като частна ученичка за VII реален клас на I-ва Софийска девическа гимназия, София, 17.09.1927 г. 1.6.3.12. Отпускно свидетелство № 605, за явяване на изпит като частна ученичка за VIII реален клас на l-ва Софийска девическа гимназия, София, 9.06.1928 г. 1.6.3.13. Свидетелство за зрялост № 72/978 за завършване, като външно лице (частна ученичка) на Реалния отдел на Народна Втора девическа гимназия в гр. София, 12.07.1928 г. 1.6.3.14.
Свидетелство за първи университетски изпит № 13336 като редовна
студентка
от Историко-филологически факултет на Университет в София, 24.10.1934 г. 1.6.3.15.
Свидетелство за втори университетски изпит № 13337 като редовна студентка от Историко-филологически факултет на Софийския университет, 24.10.1934 г. 1.6.3.16. Диплома № 10648 за завършено висше образование, специалност „ Педагогика” в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, от 24.10.1934 г. 1.6.3.17. Диплома за завършен двегодишен педагогически курс при Американската детска градина, 27.06.1938 г. 1.6.3.18. Съобщение № 853-1 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, учителка в с. Мухово, Ихтиманско, за допускане до държавен изпит за учителска правоспособност в средните училища - за първи път на писмен, устен и практически изпит по български език, 26.05.1938 г. 1.6.3.19.
към текста >>
Свидетелство за втори университетски изпит № 13337 като редовна
студентка
от Историко-филологически факултет на Софийския университет, 24.10.1934 г. 1.6.3.16.
Отпускно свидетелство № 820, за явяване на изпит като частна ученичка за VII реален клас на I-ва Софийска девическа гимназия, София, 17.09.1927 г. 1.6.3.12. Отпускно свидетелство № 605, за явяване на изпит като частна ученичка за VIII реален клас на l-ва Софийска девическа гимназия, София, 9.06.1928 г. 1.6.3.13. Свидетелство за зрялост № 72/978 за завършване, като външно лице (частна ученичка) на Реалния отдел на Народна Втора девическа гимназия в гр. София, 12.07.1928 г. 1.6.3.14. Свидетелство за първи университетски изпит № 13336 като редовна студентка от Историко-филологически факултет на Университет в София, 24.10.1934 г. 1.6.3.15.
Свидетелство за втори университетски изпит № 13337 като редовна
студентка
от Историко-филологически факултет на Софийския университет, 24.10.1934 г. 1.6.3.16.
Диплома № 10648 за завършено висше образование, специалност „ Педагогика” в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, от 24.10.1934 г. 1.6.3.17. Диплома за завършен двегодишен педагогически курс при Американската детска градина, 27.06.1938 г. 1.6.3.18. Съобщение № 853-1 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, учителка в с. Мухово, Ихтиманско, за допускане до държавен изпит за учителска правоспособност в средните училища - за първи път на писмен, устен и практически изпит по български език, 26.05.1938 г. 1.6.3.19. Съобщение № 15324 от Министерство на народното просвещение до Олга Славчева Динкова, ул.
към текста >>
34.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Разфуча се буен вятър, донесе дъжд,
студ
, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата... Небето цяло покрито с гъсти облаци.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] Вечер.
Разфуча се буен вятър, донесе дъжд,
студ
, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата... Небето цяло покрито с гъсти облаци.
Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
към текста >>
Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от
студ
и преспи, и изкачват снежната планина?
Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли! ” и се скри зад тях. Пълзим по дълбокия мек сняг. Често потъваме в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка.
Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от
студ
и преспи, и изкачват снежната планина?
Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна белота! Ето ни вече горе до обилния бистър извор.
към текста >>
Студ
, вятър, мраз.
Учителят каза да угасим огнището. Слизаме. Работата всред хората отново ни зове. Сбогом планински Богове, вие незнайни чудотворци. Селото. Даже снегът се разтопил и пътищата потънали в кал. Ливнала мътна вода по локви и бари.
Студ
, вятър, мраз.
Но що ни е грижа! Не носи ли всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце! Може по цялата световна долина да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят вечните богове на планината - Симфонията на снега и слънцето.
към текста >>
35.
2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Буря вее,
студено
е, нека си е.
Пътят е доста разкалян. Витоша е смръщила вежди - не ще гости. Но, питаме ли я. Когато й се изтърсим на главата ще не ще, виж, развеселила се, разиграла се заедно с нас. Вали. Нека си вали!
Буря вее,
студено
е, нека си е.
Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява. Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига. Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.
към текста >>
Виелица.
Студ
.
Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива. Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.
Виелица.
Студ
.
Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило.
към текста >>
Няма
студ
!
Ей го отсреща муДолняка. Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим на четири по стръмните преспи. Бурята сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим. Но не! Това ни дава сякаш още по-голяма сила. Напред!
Няма
студ
!
Това са шегите на Витоша, това са тупаниците на нейните майчински ръце. Лъкатушим из топящ сняг, мочури. Спираме задъхани. Пот се струи по зачервените ни лица. Посядваме на припек върху навеяните преспи.
към текста >>
Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със
студен
картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак.
Раниците излагат върху снега своето богато съдържание. Боже, колко много блага си ни дал! С какво изобилие си напълнил нашите трапези! Тук няма сега богат и беден. Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене.
Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със
студен
картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак.
Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи. Кой ги праща? Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат. - Кой? - Учителят.
към текста >>
36.
2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Ръцете ни са вкочанени от
студ
.
Защо всеки един е вдигнал нагоре ръка? Приветствие ли е това към Извора на живота или сливане с Вечността? Клепките Му са притворени. Лицето Му диша Тайна и неземна Красота. За какво се молеше Той?
Ръцете ни са вкочанени от
студ
.
Телата ни зъзнат от дъждовната влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си. А може би това е Неговата Любов към нас, тия, които търсим Истината и Живота. Още по-нагоре, още по-нависоко. Като че ли Го обгръща бяло сияние. Като че ли сме пътници към небето.
към текста >>
37.
2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от
студа
.
Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник? Витоша се накачулила с гъсти мъгли. Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед... Прекосяваме селото. Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка. Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната си глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка.
Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от
студа
.
Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо! Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин. Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева. По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела.
към текста >>
Как зорко бди за всички дали са добре пристигнали и дали всекиму е дадена и тук порция вряла вода - мощен предпазител от всички видове
простуда
.
Сега те отрупани със сняг гледат към нас застрашително. Приличат на заключено съкровище, що едничка пролетта може да отключи. Сядаме върху снега. Потъваме в чудната тишина и мълчание на природата. Той е с нас.
Как зорко бди за всички дали са добре пристигнали и дали всекиму е дадена и тук порция вряла вода - мощен предпазител от всички видове
простуда
.
Когато всички пиха, Той ни каза да се наредим в 4-5 дълги редици един зад друг и по 2 метра разстояние. Обърнати към изток, ние зачакахме. Изведнъж ни обви мека мъгла. По Негова команда почнахме да правим плавни гимнастически упражнения, като същевременно пеехме: „Изгрява Слънцето”. Ръцете се движеха под такта на песента, като че пъдеха мъглите и привличаха слънцето.
към текста >>
Всичко отново е под лед.
Студ
.
Пътят стана труден поради новия сняг, засипал стъпките ни. Почнаха да падат и се търкалят из снега. Чува се смях, кикотене. Как сме се смъкнали до водениците и не сме усетили. Водата над улея замръзнала и потекла на бляскави сталактити.
Всичко отново е под лед.
Студ
.
Със сърца сгорещени от пътя и „Чудото” под Резньовете, ние не го усещаме, а със снежни шапки, плещи, раници и ледни висулки по косите, рано слизаме в града. Зиморничави изконтени дами и господа ни изглеждат с любопитство... Ето ни в малка, топла стая, измити и преоблечени, отново пред чашка чай, която за ръка довежда сладката нощна почивка и нова мечта за друг пак излет Нагоре.
към текста >>
38.
2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и
студът
нараства с неимоверна сила.
Между нас има старци и деца. Не мож ги различиш по радостния блясък в очите, по бодрия вървеж. Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци. То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана?
Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и
студът
нараства с неимоверна сила.
Доле градът едвам се вижда. Само златните кубета на църквите показват, че доле има човешки същества. Горският ураган започва здраво да ни тупа. Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща.
към текста >>
39.
2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Няма нито сняг, нито
студ
.
2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша] Часът е седем сутринта. Ставам, гледам небето. Тук-таме - облаци разкриват няколко бледнеющи звезди. Венера изпраща своята лъчезарна усмивка. Въздухът е свеж и топъл.
Няма нито сняг, нито
студ
.
Но Марта е стара неверница и затова дебелите палта са навързани върху раниците ни, за всеки случай. И тоз път не сме малцина - повече от 200 души. Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път. Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града. Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце.
към текста >>
Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от
студ
ръчички и нослета, любопитно ни гледат.
Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице. Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост. Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак. Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор.
Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от
студ
ръчички и нослета, любопитно ни гледат.
Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане... Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода. Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.
към текста >>
40.
2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка
простуда
.
Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето... Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда. Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода. О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели.
Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка
простуда
.
Някога библейските левити носеха на гърба си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината. Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор. Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия бодър стан от екскурзианти. Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина. Наистина, като че ли пътуваме всред облаци, всред самото небе... Наблизо се чува песента на планинската река, една и съща е нейната песен отвеки, но винаги е мила нам и приятна, както са бабините приказки, макар и безброй пъти повтаряни.
към текста >>
Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар... С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от
простуда
.
Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта. Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти. Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай.
Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар... С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от
простуда
.
Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас. От дрехите ни се вдигна мъгла от пара. Някому хрумна идеята да си направим хорце.
към текста >>
Тук пък си правиме гимнастиката.
Студено
.
Шапките се отмятат от главите - величествено мълчание. После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”. Бодро поемаме път. Някой стои на речния бряг и ни брои: 50-52-60-70, 80-85-87-90-100, 150-200-209... Спираме се на голямата поляна срещу бивака. Нареждаме се на няколко прави редици - отстоящи 2 разтяга един от други.
Тук пък си правиме гимнастиката.
Студено
.
Далеч от огъня, зъбите ни тракат, пръстите вкочанени. Но после настана приятна реакция - топлина се разля по жилите ни. Цели отрупани със сняг заслизахме към града, очистен от непроницаемите мъгли. Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат. Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка, да досънуваме Божествения образ на планината.
към текста >>
41.
2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска.
Студено
.
После се люшна зад един хълм там на звездите да разкаже що е видяла, но ние прехвърлихме през него и я сварихме когато им разправяше. Нощта е мрачна. Тъмни облаци, като сърдити змейове искат да скрият от очите ни чаровното небе. Чува се бученето на изобилни води, като че под земята. Ту през скали и боров клек, ту по мека благоуханна трева извива пътя ни.
Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска.
Студено
.
Правим къси почивки по боровия клек и пак продължаваме. Учителят е между двете геометрични полуокръжности. От време на време се чува тихият му, но мощен глас, когато трябваше да вземем нова посока, да разширим триъгълниците, или да направим смяна. Тихи, тихи стъпки всред нощ на планината. Приличаме на древните халдейци, излезли да гадаят по звездите.
към текста >>
Стана
студено
като през зимата.
Вдясно поемаме през мочури, скали и тресавища. Небето почна да се разведрява. Луната не успява да се закрие зад хоризонта. Ние вече сме я догонили и тя отново ще ни свети по целия път. Задуха силен вятър.
Стана
студено
като през зимата.
Обилни води шуртят навред и пеят мощна песен. Няма препятствия. Без да избикаляме, водени добре от Учителя, неуморно вървим напред. Но ето ги големите тресавища. По-нагоре - нито стъпка.
към текста >>
След половин час плавни движения - нито следа вече от сибирския
студ
тая нощ.
Протягаме му и двете си ръце. Слънце! Затупкаха двеста сърца. Слънце! Изпрати ни животворна светлина. Пак в геометрични фигури с живите равностранни триъгълници нареждаме се в кръг. Почваме гимнастика.
След половин час плавни движения - нито следа вече от сибирския
студ
тая нощ.
Сега пък във верига с лице към бивака - настъпихме напред. Спускаме се направо в продължение на цял километър. Така заслизаме надоле. Всяко препятствие трябваше да се премине. Триъгълникът не биваше да се отбие нито на ляво, нито в дясно.
към текста >>
42.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно
студените
му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води... Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол... - Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид. Ето ни при Хайдушкото кладенче.
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно
студените
му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води... Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол... - Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей. И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата. Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здраве Душата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.
към текста >>
Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в
студени
бистри извори.
Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота.
Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в
студени
бистри извори.
Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини. Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец. ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНА Привет! Високи върхове, Прекланяме пред вас чела И наш’те волни духове Поднасят ви чест и хвала Ний идеме от долини, Ратуваме за нови ден Към ведри чисти висини Високи връх е наши блян!
към текста >>
43.
2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Мека лунна светлина ни води към високите очертания на гордия великан.
Студено
.
Другите спят грижовно обвити от спътниците си с шалове и палта, сънуват под нежни грижи...Нозете ми са подбити. Как ще продължавам? Плаче ми се. Огнището разтила широка жар, разливаща приятна топлинка. Но ние рано надяваме раници и с дългите си тояги тропаме по голия каменист път.
Мека лунна светлина ни води към високите очертания на гордия великан.
Студено
.
Вятърът пронизва до кости. Взаимната грижа на пътуващите с мен им възвръща хубавото настроение. Нозете ми! Обувките ми! Стискам зъби и едвам не извиквам от болка.
към текста >>
Остър вятър пронизващ до костите ни прави да треперим от
студ
, дори и тия, които над дамските си жикети се сдобиха и с по един дебел мъжки балтон... Носим си по едно сухо дънерче и си наклаждаме огън на самия връх.
Небесният свод се прояснява. Луната побеля и се изгуби всред утринната ведрина; Звездиците и те една по една се скриват в дневната светлина. На върха! Победа! Радост!
Остър вятър пронизващ до костите ни прави да треперим от
студ
, дори и тия, които над дамските си жикети се сдобиха и с по един дебел мъжки балтон... Носим си по едно сухо дънерче и си наклаждаме огън на самия връх.
Лумва първият по рода си жертвеник. Изведнъж тичаме към изток. Слънцето иде. Предхождат го блестящи стрелци, постилат огнени постелки. Ето го!
към текста >>
Студът
пронизва сякаш и сърцето.
Няма я още луната и те бързат да се наговорят, да си нашепнат някоя нова блага вест на Твореца. Спят водите на езерата. Сякаш спят, защото са тъмни, дълбоки и тихи, тихи. Лека мъгла ги забуля като с покривало. Огънят гори, но не сгрява.
Студът
пронизва сякаш и сърцето.
Край него грижовно обвити и запазени спят спътниците. Спят, защото никак не се мръдват, сякаш им е добре, сякаш не зъзнат като мене. Седя върху един проточен клеков клон и гледам небето. То цялото е любов и обич. То е глъбина, но то е обич.
към текста >>
44.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
А то
студено
, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва: - Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат... Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
А то
студено
, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.
- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист.
към текста >>
Студен
вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ.
Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико. Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли.
Студен
вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас. Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли.
към текста >>
Ръцете ни са вдървени от
студ
, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.
Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага.
Ръцете ни са вдървени от
студ
, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.
Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени.
към текста >>
Зъзнем, зъбите ни тракат от
студ
.
Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас. Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
Зъзнем, зъбите ни тракат от
студ
.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
към текста >>
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-
студени
припадат край нас.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-
студени
припадат край нас.
Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
към текста >>
Студът
прониква чак до мозъка на костите.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът
прониква чак до мозъка на костите.
Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива. Нощта преваля.
към текста >>
Членовете ни са вковани от
студ
, а как ще пътуваме из непрогледната нощ?
Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива. Нощта преваля. Време е за тръгване.
Членовете ни са вковани от
студ
, а как ще пътуваме из непрогледната нощ?
Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук... - На Молитва! На Молитва! - се обаждат тук-таме кротки и сериозни гласове. - На Молитва!
към текста >>
Как ще излезем на глава с пронизващия
студ
и дали ще видим изгрева от Мусалла?
Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива. Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ?
Как ще излезем на глава с пронизващия
студ
и дали ще видим изгрева от Мусалла?
Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук... - На Молитва! На Молитва! - се обаждат тук-таме кротки и сериозни гласове. - На Молитва! Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.
към текста >>
Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ
студ
.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра. Земята е вкована в скреж.
Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ
студ
.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало тържество. Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса. Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава!
към текста >>
Няма следа от мъгли,
студ
и дъжд.
Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа. Обхваща ни дрямка. Затопли се.
Няма следа от мъгли,
студ
и дъжд.
Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето.
към текста >>
45.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още
студено
и мразовито.
Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой. Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още
студено
и мразовито.
На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
към текста >>
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд.
Студ
.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха. Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд.
Студ
.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни... Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>
Ние знаем, че това е само декорация на природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.
Студ
.
Това е второ велико чудо тази нощ. Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки. Сега нека гърми, нека трещи колко иска.
Ние знаем, че това е само декорация на природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.
Студ
.
Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени. Като че ли и пулсът спира да бие. Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него.
към текста >>
46.
2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
После задуха
студен
вятър.
2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша] От вчера, па и завчера, вече се говореше, че на този ден ще посетим Витоша. В навечерието валя проливен дъжд, толкова, че улиците се разкаляха, нагизна земята, лъснаха се мътни локви по пътища и дворове.
После задуха
студен
вятър.
Витоша се не види от гъсти черни облаци и мъгли. Но тия прегради са нищо за нас, ние знаем, че зад тях се крие обичната планина. Обличаме се здравата, разбира се, с нея шега не бива, па и ноемврий е. Сборен пункт чак в Драгалевци. Дочакваме се тук.
към текста >>
Понявга някой пътник влезе - и заедно с него нахълта вътре
студ
и мраз.
Чуди се кръчмаря с нас - нито вино, нито ракия, нито луканки вадим от раниците, а маслинки, халва, праз, сирене, орехи, мед. Но колко много вряла вода за чай похарчихме не питай; платихме си я на кръчмарите с лихвите. Рано. Току що просъмнало. Вътре е топло, приятно, а вън - страхотия! Снежни виелици засипват прозорците, мятат се, вият, като че ли ни се заканват да се връщаме отдето сме дошли.
Понявга някой пътник влезе - и заедно с него нахълта вътре
студ
и мраз.
Но нас не ни е грижа; не ни е за първи път! Чака ни трудно изкачване. Ще идем горе, там, дето нищо се не види от хали и тъмни мъгли. Та кой е с нас! Нима може да ни възпре нещо, когато сме с Него!
към текста >>
Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но
студът
тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.
- За нашата уютна гостна при чешмичката. Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище. Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа. Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия. Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега.
Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но
студът
тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.
Всички помръзнали здраво зъзнеха. Пищялката на самоварите ни стресна. Широкоплещестият Цеко носеше на гърба си големия бакърен самовар. Пихме по някоя глътка, но по-разумно бе да слезем към града, докато не са паднали дълбоки преспи. За щастие пак намерихме оная „неутрална зона” и се промъкнахме надоле.
към текста >>
47.
2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Там ни чака свиркащия наш самовар върху плещите на Цеко, що всеки израз у него е римуван - „Топла вода пийте, от
студа
се скрийте.” или „Пийте топла водица, да ви е мирна главица.” Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи... Наистина благодат е горещата вода.
Кожухчетата и Шаловете стават излишни. Снежно, снежно. Навред е бяло и чисто. Като че ли не пълзим към планината, а се възземаме към небето. Лека полека се изтеглихме на Зеленка.
Там ни чака свиркащия наш самовар върху плещите на Цеко, що всеки израз у него е римуван - „Топла вода пийте, от
студа
се скрийте.” или „Пийте топла водица, да ви е мирна главица.” Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи... Наистина благодат е горещата вода.
За всичко е благодат: едно че сгрява, друго - и болести пропъжда. Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица. А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред.
към текста >>
48.
2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и
студени
дни.
Отиде си дъжда. Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни. Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим.
Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и
студени
дни.
Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост. Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести. Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.
към текста >>
49.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Не, не е
студено
!
Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън.
Не, не е
студено
!
Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро. Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци.
към текста >>
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се
простудява
човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен.
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се
простудява
човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага. За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение. Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
към текста >>
50.
2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Невесели крачим напред, настръхнали от
студ
.
Нищо се не види от мъгли и дъжд. Стотина на брой ние се точим към планината с невесели чувства. Сега ли намери да вали? Да бе почакало да се качим поне, че да прави каквото иска, пък то още от вратата ни почна. Напразно и към изток взираме поглед да се появи златна черта и раздели денят от нощта; напразно към върха поглеждаме да съзрем поне върху него розови следи, макар и от далечен, и скрит зад облаци изгрев.
Невесели крачим напред, настръхнали от
студ
.
Учителят е с нас. За връщане нито мислим, защото сме сигурни, че ще има денят красиви пробляски, че планината ще ни приюти с приветлив поглед. Ще - не ще, започва да се развиделява. Мъглите стават по-прозрачни, небето от черно става оловно, изток ръждиво е оцветен, а и планината, въпреки непроницаемата си мантия вече очертава стройния си стан. За миг вятър отмахва мъглите и върхът отделя с нова снежна качулка.
към текста >>
Задуха
студен
вятър.
За миг вятър отмахва мъглите и върхът отделя с нова снежна качулка. Кокетен е Априлий, знае, че иде вече пролет, но пак си купил нов снежен калпак. Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.
Задуха
студен
вятър.
Нашето леко треперене се обърна в зъзнене. Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде. Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем. Чудно!
към текста >>
Лицата ни алени, загорели от
студа
, очите блестят от радост и придобита сила.
Няма вятър, нито дъжд. Има само слънце, небе и сняг. Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома.
Лицата ни алени, загорели от
студа
, очите блестят от радост и придобита сила.
Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли. Слизаме. Нито следа от сутрешния сняг. Нозете ни потъват в зеленото кадифе на пролетната зеленина. На „Зеленка” почиваме. Там пеем възторжени песни.
към текста >>
51.
2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Студено
е.
Часът е 3 след полунощ. Звездите усмихнати блестят -същите преди 2000 години, когато Великият Учител е победил смъртта. По ведрото небе пресполовената Луна клони към запад. Сводът е чист. Само на изток няколко малки облачета като немирни деца чакат изгрева да му устроят някоя шега.
Студено
е.
Пътниците вървят с калпаци и замотани шалчета на вратовете си. Задуха студен вятър: отначало слабо, после почна да брули. Силата му порасна до толкова, че почти почна да ни тласка да се върнем. Но ние не го слушаме. Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор.
към текста >>
Задуха
студен
вятър: отначало слабо, после почна да брули.
По ведрото небе пресполовената Луна клони към запад. Сводът е чист. Само на изток няколко малки облачета като немирни деца чакат изгрева да му устроят някоя шега. Студено е. Пътниците вървят с калпаци и замотани шалчета на вратовете си.
Задуха
студен
вятър: отначало слабо, после почна да брули.
Силата му порасна до толкова, че почти почна да ни тласка да се върнем. Но ние не го слушаме. Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната. Горската шумица се развила.
към текста >>
52.
2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
От запад задуха
студен
вятър.
Сега, въздухът там е пещ, всяка шумчица по дърветата е изгоряла, а от цветята - нито следа. Каруцата ужасно ни друска, но това не ни пречи да бъдем безгрижно весели и щастливи. Да, доле сега са Сахарски горещини и въздухът е пламък. Даже и насам сушата е оставила страшните си следи. Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.
От запад задуха
студен
вятър.
Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега. Сбогом, мило, малко кермиджийче!
към текста >>
Но от
студ
нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината.
Техният блясък бе чист и спокоен; никакво потрепване, сякаш опулено заглеждаха нещо към земята и се чудеха мълком. Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си. Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън.
Но от
студ
нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината.
Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе. Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем. Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят. Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси.
към текста >>
Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми... Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от
студа
.
Колко са умни! С лице към него, а с гръб към огъня - значи - двойна полза. Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат. Ето я Голямата мечка, също и Малката. „Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение.
Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми... Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от
студа
.
Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден. Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни дрехи. В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук! Ние помръзналите налягахме как да е край едно огнище.
към текста >>
В града пещ, а тук, едва ли не зимен
студ
... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук!
„Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение. Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми... Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от студа. Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден. Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни дрехи.
В града пещ, а тук, едва ли не зимен
студ
... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук!
Ние помръзналите налягахме как да е край едно огнище. Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка. После нещо ме ритна по гърба, цяла отскочих. Притиснати сънени люде се бранеха кой как можеше. По едно време се отвориха до мене две черни очици на широко бледо личице.
към текста >>
Усмихна ми се ласкаво, погали ръцете ми и каза: „Дъще,
студено
ли ти е?
Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка. После нещо ме ритна по гърба, цяла отскочих. Притиснати сънени люде се бранеха кой как можеше. По едно време се отвориха до мене две черни очици на широко бледо личице. Това бе кака Мария.
Усмихна ми се ласкаво, погали ръцете ми и каза: „Дъще,
студено
ли ти е?
” После постана, разпери набраната си панагюрска фустана и ме покани да легна до нея. После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли. Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.
към текста >>
Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих
студа
.
” После постана, разпери набраната си панагюрска фустана и ме покани да легна до нея. После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли. Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.
Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих
студа
.
Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии. Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове.
към текста >>
53.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече,
студено
, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове.
Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас.
Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече,
студено
, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове.
Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите. Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава.
към текста >>
Набраният
студ
изчезва.
Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре. Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода. По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната.
Набраният
студ
изчезва.
Лицата се сгорещяват. От устата дъхът на бяла пара се носи из въздуха. Като че ли Мусалла смъмри ветровете и те пресякоха дъжда в сняг, за да се скрият локвите и да се види цялата й бяла хубост, която зимно време е непристъпна. Пътниците, тъй извиващи, приличаха на скъпа огърлица около бялата мощна шия на Рила. Езерата, ту се мярват, ту изчезват под мъгли облаци.
към текста >>
Затоплихме се, въпреки
студа
.
Сега то е тъмно, почти черно. Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна. Влагата ни просмуква. Дрехите ни отрупани със сняг. Нозете гмичкат в пробитите обувки, но душата е пълна с възторг и богоговение.
Затоплихме се, въпреки
студа
.
Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”. Как ечаха от върха няколкостотин гърла, как се радваха толкоз гърди, пълни със свещен трепет!
към текста >>
Нехаят ни от влага, ни от
студ
.
Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”. Как ечаха от върха няколкостотин гърла, как се радваха толкоз гърди, пълни със свещен трепет! Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове. Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват.
Нехаят ни от влага, ни от
студ
.
Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог. Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво! Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в дъжд. Стопи се всичкия сняг и почваме да слизаме по мътни пороища.
към текста >>
54.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле
студено
, кално, зима.
Почиваме на „Зеленка”. Спущаме се надоле. Слизаме към Водениците, заминаваме селото. Изведнъж рязка промяна. Задуха мразовит вятър.
Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле
студено
, кално, зима.
Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят. Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”.
към текста >>
55.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има -
студен
душ?
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] - Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце? Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем.
Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има -
студен
душ?
Не отговарят светлите звезди. Трепкат, примигват с очици, мълчат си те. Сякаш само отговарят: - Що питате нас? Питайте ветровете, що носят бури и мъгли. Ние сме високо над тях и за нас няма това, що вас тревожи... Изток и запад не предвещават нищо добро - мътно е небето и в двата си края... Сякаш мърморят нахмурени: - Тази нощ облаците на съвет ще се съберем и ще решим утре що ще бъде.
към текста >>
Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се
простудим
и пр. пр.
Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда... Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин!
Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се
простудим
и пр. пр.
И този враг не е далеч. Ние го носим със себе си. Той е у нас, в сърцето, ума и волята ни. Ние трябва от там да го пропъдим за вечни времена. Нас работа ни чака.
към текста >>
56.
2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от
студ
.
2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.
- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от
студ
.
Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри. Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж.
към текста >>
57.
2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Но ето утрото, мъгливо и
студено
.
Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан свят, където залутаният пътник би изчезнал мигновено. Полека, лека глъчката утихва. Уморените пътници кой как намери лягат край огнището. Гръб до гръб дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух. Не липсваше зъзнене.
Но ето утрото, мъгливо и
студено
.
Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха. Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас. Ръце, нозе, всичко е в движение.
към текста >>
Студът
си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас.
Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха.
Студът
си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас.
Ръце, нозе, всичко е в движение. Дишането става в дълбоко темпо. Затоплихме се. Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест. Врялата вода за чай ни чака.
към текста >>
Колко е
студен
!
Към Мусалла. Занизваме се по тясната пътека. Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда. Стъпваме по гладки камъни, като по стълба. Понякога се отбиваме отстрани, за да погазим по дълбокия сняг.
Колко е
студен
!
Оставям да ме отминат. Бавя се сама и се любувам. Отдясно грамадно езеро бразди бистрите си води. Мъглите като феи танцуват върху него. Като че ли, чрез мъглите то диша.
към текста >>
Уж речем да спим край огъня, но
студът
ни сгърчи на две, на две до болка.
Учителят идва при нас. Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Уж речем да спим край огъня, но
студът
ни сгърчи на две, на две до болка.
Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа. Ех, как да е, осъмнахме.
към текста >>
Закрием или открием главите си, пак
студ
и
студ
.
Обикаля огнището, сякаш да изпъди някой зъл дух. Става още по-топло, по-оживено. Захвърляха в огъня сухи клечки. Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре. Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка.
Закрием или открием главите си, пак
студ
и
студ
.
Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа. Ех, как да е, осъмнахме. Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани дрехи и жалък вид.
към текста >>
Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди
студа
.
Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре. Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци.
Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди
студа
.
Ех, как да е, осъмнахме. Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани дрехи и жалък вид. Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали.
към текста >>
Шегуваше се с „безопасния”
студ
, когото наричаше „целително електричество”.
Ех, как да е, осъмнахме. Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани дрехи и жалък вид. Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали.
Шегуваше се с „безопасния”
студ
, когото наричаше „целително електричество”.
Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж. След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят. Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено.
към текста >>
След гимнастиката, вдървените ни от
студ
ръце и нозе се затоплят.
Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”. Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения. Камъните цели в скреж.
След гимнастиката, вдървените ни от
студ
ръце и нозе се затоплят.
Пак поискахме да се качим на Мусалла. Речено-свършено. След закуската потегляме отново. Мъглите изневиделица ни връхлетяха като луди. Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева. Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
към текста >>
Ръцете на всички ни надути и попукани от
студа
.
Свалените кожухчета отново се обличат. Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека.
Ръцете на всички ни надути и попукани от
студа
.
Но, погледът радостен и оживен. Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището! Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера... Но пак студ, зъзнене и тракане зъби.
към текста >>
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера... Но пак
студ
, зъзнене и тракане зъби.
Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен. Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището!
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера... Но пак
студ
, зъзнене и тракане зъби.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.” Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява. Петровден е. Слънцето най-после взе да припича.
към текста >>
Студът
наваля върху него.
Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището! Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера... Но пак студ, зъзнене и тракане зъби. „За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.” Гори огъня, а няма грейка.
Студът
наваля върху него.
Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява. Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се. Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.
към текста >>
Но толкоз
студено
, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение. Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но толкоз
студено
, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство. Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
към текста >>
Макар и много
студено
, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение. Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Макар и много
студено
, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство. Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.
към текста >>
Сега вече не на шега се опълчихме срещу
студа
с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните. Пак събираме голямо количество дърва.
Сега вече не на шега се опълчихме срещу
студа
с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни. Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни. Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема.
към текста >>
58.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Спомени силни, особено за ужасния
студ
, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла.
Спомени силни, особено за ужасния
студ
, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни.
Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували. Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа.
към текста >>
Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният
студ
олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла. Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни.
Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният
студ
олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън.
Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували. Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.
към текста >>
Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква,
Студена
, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа.
Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.
Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква,
Студена
, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа.
Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки. Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе. Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини.
към текста >>
Църква и
Студена
имат прекрасни училищни здания, а също тъй спретнати чисти обществени заведения, улици и мегдани, дордето в Сапарево блещи само сградата на минералната баня.
Тук-таме малки бели облачета като цветя украсяват лазурната глъбина, като незнайни символи се реят, скрили за себе си своите потайни писмена. Сапарево. Тютюневи полета се хлъзнали навред с яснозелени знамена. По стените на къщята гъсти гердани от сушени листа. По нивите берачи и берачки на тия толкова скъпоценни тютюневи листа, които сякаш са едничкото богатство на тия селища. По дворовете хармани; негде първобитни, а негде модернизирани свършачки и веячки.
Църква и
Студена
имат прекрасни училищни здания, а също тъй спретнати чисти обществени заведения, улици и мегдани, дордето в Сапарево блещи само сградата на минералната баня.
Тя е същинско богатство - Сапаревска златна рудница. Безброй посетители всеки ден - здрави и болни се наслаждават на това неоценимо благо, дарено от природата. От грамаден циментов резервоар издишат кипящите води на този грандиозен подземен живот. Сякаш някое пленено в земята чудовище издиша на възбог. Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от радостни провиквания.
към текста >>
Студени
, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение.
Отстрани извисени борове и ели. Китен здравец из камъняци и шубраки се подава. Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество. Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш. Незнайни горски певци се обаждат скрити из гъстите клони.
Студени
, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение.
Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява. Като че ли ще пламне от синина. Ето Паничище. Горките добичета, как треперят нозете им от умора.
към текста >>
Навеждам се, играя си със
студената
струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават.
Китен здравец из камъняци и шубраки се подава. Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество. Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш. Незнайни горски певци се обаждат скрити из гъстите клони. Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение.
Навеждам се, играя си със
студената
струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават.
Никому не нужни... Небето още повече посинява. Като че ли ще пламне от синина. Ето Паничище. Горките добичета, как треперят нозете им от умора. Дълбоко зелено езеро приличащо на блато.
към текста >>
Няма ги тук пронизителните
студове
на Мусалла; тука сякаш е юга на Рила.
Друго е небето тук; т.е. същото, обаче други са неговите изгледи. Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите. Хоризонтът, накичен със снежен венец, привлича погледа, сърцето... Огънят издава приятна грейка. Хубаво е, топло, като в стая.
Няма ги тук пронизителните
студове
на Мусалла; тука сякаш е юга на Рила.
Още в ранина потегляме. Пътят става стръмен и неравен. Гората се сменя с клек и смрика, а по нагоре само скали и трева. Изворите заредяват. Тук таме дълбок и силен поток като с нож разрязал земята се спуща от незнайни висини.
към текста >>
Познатият Рилски
студ
ни лъхна.
Изглежда плитко, защото се вижда дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, що не знае да плува и ще види, че никак не е плитко. Едно над друго, гледани езерата от върхът, изглеждат на светли кандила, грейнали под ярките лъчи в син лазурен елей. Дамка. Под нея са Урдините езера, а над тях Еленин връх. А далече, хе, в облачната вие е гурнал глава свещени Мусалла. Пирин изглежда по-близо сега и може да се каже накъде е нейния Ел-Тепе. Дъжд.
Познатият Рилски
студ
ни лъхна.
Бързо се спускаме надоле към нашия лагер. 15 август [1929 г.], четвъртък От високите зъбчати скали посрещаме изгрев слънце. Прекрасната гледка що се разкри, възнагради мъките ни по изкачването. Разнобагрена речна долина се открива пред нас с всичката си разкош и разнообразие. Изкачваме се по боровинкови урви и клек.
към текста >>
Влага,
студ
, дъжд и следващата нощ.
Събуждаш се, цялото тяло те боли; може би си спал върху някой чепат клон или камък. Но Учителят не ни оставя. Събуждаме се рано и потегляме да посрещнем изгрев слънце от скалите. След това носим камъни и строим огнището. Върху него печем розови печурки, събрани от високи чисти поляни.
Влага,
студ
, дъжд и следващата нощ.
Звездите се надсмиват на нашите огньове и одеалца. Това, което губим през нощта, печелим го сутрин по канарите, очакващи изгрев слънце. Уединявам се до Бъбрека. Там си изтървах молива с предпазителя. Той заплува навътре в езерото.
към текста >>
Той ни завежда до
студения
извор, между третото и второто езеро.
Сякаш някой недоволен Бог сега ще започне да лее гърмове и молнии. Мия лицето си на водопада, плискам се, сякаш на пук на дъжда. Край него снежно бели цветя и други червени като капки кръв. Как хубаво меришат. Едновременно с мене слиза и групата с Учителя.
Той ни завежда до
студения
извор, между третото и второто езеро.
Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него. Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността. Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му.
към текста >>
Водите му са тъй ледено
студени
, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога.
Мия лицето си на водопада, плискам се, сякаш на пук на дъжда. Край него снежно бели цветя и други червени като капки кръв. Как хубаво меришат. Едновременно с мене слиза и групата с Учителя. Той ни завежда до студения извор, между третото и второто езеро.
Водите му са тъй ледено
студени
, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога.
Сядаме до него. Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността. Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа.
към текста >>
Студът
е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието.
Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди. Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят.
Студът
е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието.
18 август [1929 г.], неделя, 13° t. На Бъбрека сме. От там посрещаме изгрев слънце, пеем и правим гимнастични упражнения. После заставаме срещу скалата над него и й говорим. Тя ни отговаря по същия начин.
към текста >>
Задуха
студен
вятър.
Разговорихме се, поседяхме при Царя и Царицата. Учителят ни завари - усмихна се. После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж. Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне. То се нахмури.
Задуха
студен
вятър.
Хубаво е да има едно платнище върху колибката ми, но тъй ще й се развали фасона и няма да прилича вече на самодивско жилище, а на циганска катуна. Не, тъй си е по-хубаво. 22 август 1929 г., четвъртък Волна тичам по канарите. Като сърна, която е дома си и познава всички кътчета. Нито следа от снощната буря и дъжд.
към текста >>
59.
2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.
Студено
.
Днес, нищо подобно. Върховете са розови, а изток като че ли е безразличен. Но това е привидно. Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка. Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката.
Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.
Студено
.
По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци. Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин.
към текста >>
60.
2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен
студ
... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към живот възвърна.
Това се казва красота; то обаче бе нематериално. Яви се за няколко мига и изчезна. Но те си приличат с Учителя. Лицето му струеше живот и нежна обич. Отхвърлена тогава от тъй наречените „братя и сестри”, аз бдях до огнището с разплакани очи.
Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен
студ
... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към живот възвърна.
Златно Слънчево лице. Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим. Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна дреха. После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути.
към текста >>
61.
2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Цяло вцепенено от
студ
, затоплено на шъпата ми се раздвижи.
Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда. Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото! Изглежда едро птиче, защото още голичко, изпълва шъпата ми. Жал ми е да го отмина... Що да чиня? Че умея ли пък аз да отглеждам птички!?
Цяло вцепенено от
студ
, затоплено на шъпата ми се раздвижи.
Размърда голите си крилца, тънките си дълги крачета и още непрогледала главица. Дали е орле, или соколче? Не можем да го познаем. Отваря жълтия си клюн, че се вижда чак гърлото му; писука, гладно е. Слагам наслюнчени трошици в устата му - гълта ги.
към текста >>
Защо не съм птичка да го стопля под майчино крилце... Обвива ни
студена
мъгла.
Колко е немощно, горкото. Как ще го отгледам? Улових мушица и я сложих в зиналите му уста. Да, ще му ловя мушици. Само да ми порасте.
Защо не съм птичка да го стопля под майчино крилце... Обвива ни
студена
мъгла.
Просто зъзнем от студ. Пристигаме тримата точно за гимнастика... Много сме закъснели. Учителят ни се зарадва, но когато чу за птичето, челото му се помрачи. Каза: „Майка му щеше да си го потърси и да си го вземе, а сега тя отчаяна ще цвърчи и няма да го намери.” Натъжавам се и аз... Обзима ме скърб. Що да чиня.
към текста >>
Просто зъзнем от
студ
.
Как ще го отгледам? Улових мушица и я сложих в зиналите му уста. Да, ще му ловя мушици. Само да ми порасте. Защо не съм птичка да го стопля под майчино крилце... Обвива ни студена мъгла.
Просто зъзнем от
студ
.
Пристигаме тримата точно за гимнастика... Много сме закъснели. Учителят ни се зарадва, но когато чу за птичето, челото му се помрачи. Каза: „Майка му щеше да си го потърси и да си го вземе, а сега тя отчаяна ще цвърчи и няма да го намери.” Натъжавам се и аз... Обзима ме скърб. Що да чиня. Задушват ме сълзи.
към текста >>
62.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Някои отиват на Дамка, други се отправят към бивака, а трети - към скритите басейни на Бал-дер-дару и се къпят... Изпърво е тъй
студено
, че просто пищим, но после става чудно приятно.
Гърми гласът му топло и задушевно, и акумулира в едно всички останали гласове. 28 юли [1930 г.] Махабур. Гимнастика на слънце и простор. Играем на слънце, а заедно с нас и милиони скакалци, кои[то] целувайки вълнените ни вещи, ги правят на решето. След това пак се проточваме по крайбрежието му, Учителя1 казва да нагазваме в хладните му води и се мием по посочения вече начин.
Някои отиват на Дамка, други се отправят към бивака, а трети - към скритите басейни на Бал-дер-дару и се къпят... Изпърво е тъй
студено
, че просто пищим, но после става чудно приятно.
После се печем на слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново. Бивакът гъмжи от наши и чужди. Дошли са търговци на дребно. Донесли са големи гърнета с мед, масло, яйца, тенекии, пълни с прясно овчо мляко. Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари.
към текста >>
Вече съм
студентка
и със себе си мъкна коли... Не ми остава време да ги погледна.
Или „глупави добичета, те нищо не разбират? ” Дали е така, един Господ знае, който ги е създал. С известна цел, но тази цел, навярно не е за да ги мъчим. Почивам си по цветните благоуханни хълмове. Хе, далече - едвам се забелязва Стара планина, а по-насам - Витоша се синее.
Вече съм
студентка
и със себе си мъкна коли... Не ми остава време да ги погледна.
Падащите води шумят, сякаш се радват, че ще слезнат към долината да служат на човека. В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света. Колко е хубаво, хубаво тук! Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма! Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима.
към текста >>
Правят закуска, и после си наливат от ледено
студената
вода и пият, пият.
Навярно, конярите с провизии. Слизам към чешмичката. Там събрани чужди туристи, правят снимка. Те не скриват възхищението си от чудноватата му, самобитно красива гледка. Толкоз много и разновидни бели камъни, събрани тук, и така хубаво наредени!
Правят закуска, и после си наливат от ледено
студената
вода и пият, пият.
6 август [1930 г.] Всяка сутрин посрещане изгрева от скалата, после гимнастика, закуска. Понякога Учителят ни държи беседа. После на дежурства приготовляваме обяд, след което ходим по излети, къпем се, четем, пишем... Учителят не препоръчва студените бани... Тогава топлим вода в тенекии и се крием из клека. И там, под ясния поглед на небето, нагрявани от изобилните слънчеви лъчи - се къпем. Всеки, който се приближава към клека, трябва първо да извика: „Има ли някой".
към текста >>
После на дежурства приготовляваме обяд, след което ходим по излети, къпем се, четем, пишем... Учителят не препоръчва
студените
бани... Тогава топлим вода в тенекии и се крием из клека.
Те не скриват възхищението си от чудноватата му, самобитно красива гледка. Толкоз много и разновидни бели камъни, събрани тук, и така хубаво наредени! Правят закуска, и после си наливат от ледено студената вода и пият, пият. 6 август [1930 г.] Всяка сутрин посрещане изгрева от скалата, после гимнастика, закуска. Понякога Учителят ни държи беседа.
После на дежурства приготовляваме обяд, след което ходим по излети, къпем се, четем, пишем... Учителят не препоръчва
студените
бани... Тогава топлим вода в тенекии и се крием из клека.
И там, под ясния поглед на небето, нагрявани от изобилните слънчеви лъчи - се къпем. Всеки, който се приближава към клека, трябва първо да извика: „Има ли някой". Ако не чуе отговор, тогава чак има право да заеме това обиталище. Товаедневната програма; вечерната е друга: носим дърва, обикаляме огнището, пеем или слушаме солисти певци, цигулари или декламатори - стихотворци... Понякога посрещаме гости туристи. Скоро ни дойдоха 30 души мъже и жени - дошли специално от Дупница да слушат беседа.
към текста >>
Той им държи цяла беседа, която придружаващи ги българчета,
студенти
от Бърно, им превеждат.
Всички почерпваме в големи чаши, и по дваж, и по триж. Как се радват помръзналите славянчета! С какъв блестящ младежки поглед следяха песните ни, като се мъчеха да пригласят. Някои уморени се просват върху посланите одеяла. После всички задружно отиват да се представят на Учителя.
Той им държи цяла беседа, която придружаващи ги българчета,
студенти
от Бърно, им превеждат.
После целуват Му ръка, правят снимки и пеят чехския национален химн. Като видяха чешмичката, извикаха от възторг. Поискаха пак да им пеем. Просълзени си отидоха братята славяни златокоси, като взаимно си махахме отдалече с кърпи и шапки, докато изчезнаха зад хълма. Изпратихме ги до третото езеро и с голяма радост се връщаме на бивака.
към текста >>
Двата бивака са потънали в мъгла и нищо се не види.
Студ
!
Той сякаш имаше отделен план на действие от своите сънародници. 11 август 1930 г., понеделник От вчера дъжд, град, а днес осъмваме в сняг. Гъста мъгла обвива долини и върхове. Палатките са отрупани в сняг; земята цяла е заслана от бяла покривка. Кой смее да се покаже отвън?
Двата бивака са потънали в мъгла и нищо се не види.
Студ
!
Влага. Но що се чува? Учителят оттатък станал рано и сам запалил огъня. Боже! Ето го, обикаля палатките и ни вика горе при Него. Малки птички плахо прелитат, изненадани от Рилската милувка. Тичаме нагоре.
към текста >>
После задуха
студен
вятър.
Същински баща! Мъглата ту се сниши, ту се отдалечи, за да доведе нов снежен облак. Птички цвъркат, кацат наоколо да се стоплят. Така до 4 ч. след обяд.
После задуха
студен
вятър.
Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки. Горкият Пан Тадуеш Немечек! Цял помръзнал и забравен в палатката си, лежи и пъшка, увит в дадените му две одеяла. Донасям му горещ чай, хляб и сирене и той не знае как да ми се отблагодари. Как ме гледа със сините си бистри очи, сякаш дете гледа майка си.
към текста >>
На колко места ми записа той адрес, но кой знай, няма ли да ме забрави, още щом стъпи по асфалтените плочи на Прага...
Студено
, мрачно, бурно.
Славен е Пан Тадуеш Немечек. Любезна славянска душица. Но кой е той и що търси тъй гол и неподготвен из българските планини. Никой го не пита, никой не се интересува за това. Той е наш гост, наш брат, наше племе.
На колко места ми записа той адрес, но кой знай, няма ли да ме забрави, още щом стъпи по асфалтените плочи на Прага...
Студено
, мрачно, бурно.
Вятърът духа и пронизва до костите. Братята непрекъснато секат дърва и се борят със студа. Край нас и горките помръзнали птички, ужасени от студа, вече не се страхуват от нас, а заедно с нас се греят, трепкайки из въздуха с жален писък... Привечер пристига и д-р Стоицев със сина си. Идват и братя Вълкадинови от Сапарево, да прекарат няколко дена при нас. До вечерта се изясни.
към текста >>
Братята непрекъснато секат дърва и се борят със
студа
.
Но кой е той и що търси тъй гол и неподготвен из българските планини. Никой го не пита, никой не се интересува за това. Той е наш гост, наш брат, наше племе. На колко места ми записа той адрес, но кой знай, няма ли да ме забрави, още щом стъпи по асфалтените плочи на Прага... Студено, мрачно, бурно. Вятърът духа и пронизва до костите.
Братята непрекъснато секат дърва и се борят със
студа
.
Край нас и горките помръзнали птички, ужасени от студа, вече не се страхуват от нас, а заедно с нас се греят, трепкайки из въздуха с жален писък... Привечер пристига и д-р Стоицев със сина си. Идват и братя Вълкадинови от Сапарево, да прекарат няколко дена при нас. До вечерта се изясни. Вятърът утихна. Добре стоплени се приютяваме в палатките си.
към текста >>
Край нас и горките помръзнали птички, ужасени от
студа
, вече не се страхуват от нас, а заедно с нас се греят, трепкайки из въздуха с жален писък... Привечер пристига и д-р Стоицев със сина си.
Никой го не пита, никой не се интересува за това. Той е наш гост, наш брат, наше племе. На колко места ми записа той адрес, но кой знай, няма ли да ме забрави, още щом стъпи по асфалтените плочи на Прага... Студено, мрачно, бурно. Вятърът духа и пронизва до костите. Братята непрекъснато секат дърва и се борят със студа.
Край нас и горките помръзнали птички, ужасени от
студа
, вече не се страхуват от нас, а заедно с нас се греят, трепкайки из въздуха с жален писък... Привечер пристига и д-р Стоицев със сина си.
Идват и братя Вълкадинови от Сапарево, да прекарат няколко дена при нас. До вечерта се изясни. Вятърът утихна. Добре стоплени се приютяваме в палатките си. Ведра нощ.
към текста >>
Червената
студентска
шапка трябва да се оправдае с добри изпити... Разваляме палатките.
Учителят каза, че днес всеки нека отиде където иска - един вид сбогуване ще бъде... Но с кое първо да се простим? Дали с прелестните езера, дали с високите върхове, дали с мощните планини-Рупи, Кабул, Калина, Харамия, с кого? Дали с цветята, птичките и росните капки - боли душата! Цял месец по тия райски дебри, цял месец почивка в цветистите благоуханни скути на Рила. Каква работа отсега!
Червената
студентска
шапка трябва да се оправдае с добри изпити... Разваляме палатките.
Свързваме денкове, чистим отново бивака. Всичкият горивен материал от нашите „хижи” (клек и папрат) сграмадяваме върху огъня, който с луда радост пръска мириади искри всред чаровната нощ. Цигулките късат от сърцето песен след песен, пълни с тъга за планината. Внезапно тъгата се сменя с весело хоро, около прекрасния голям огън. Наловиха се млади и стари.
към текста >>
63.
2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Толкоз
студ
и влага, търпи ли се?
Почваме да пеем. Учителят ни приглася. И неговата дреха е мокра, но Той не зъзне като нас... Усмихнато гледа всички, разговаря с някои. Кой може да си помисли, че времето ще се развали? След такава тиха, ведра нощ, след величествения, красив изгрев!
Толкоз
студ
и влага, търпи ли се?
Слънцето съвсем ни забрави. Напразно му пеем песни, напразно го викаме, то е далеч от нас. Тоз път ще побегнем. Защо не! Ние дойдохме за св.
към текста >>
64.
2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Застудя
, зароси дъжд.
90 души! Та това е цял поход! Вървим, не просто се надбягваме към Витоша. Шест часа сме точно там. Слънцето изгрява голямо, червено, първом елипсовидно, после се закръгли, после заприлича на гъба с тънка дръжка... Облаците не пощадиха и цялото небе.
Застудя
, зароси дъжд.
Всички се спущаме за дърва и ги купчим край огнището. Закуската и песните ни минаха под знака на изобилен дъжд. Небето е тъй начумерено, тъй се въси, сякаш му е крив целият свят. Мъгли, мъгли - тичат, задушват ни от прегръдки. Разбягват се, без да ги гони някой и пак ни обгръщат, без да сме ги викали.
към текста >>
65.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Буен вятър сякаш искаше да премести някъде палатката на естонеца и хлад, пронизващ
студ
мина по нас.
Но изведнъж плисна проливен дъжд и ни разпъди къде ни очи видят. Walter Urb надникна от своята палатка и ни покани нас още трима. Зачакахме нощта. Небето гърмя, трещя, ляха се светкавици, молния падна някъде. Пороен дъжд шиба върху новата палатка, огнени змии преминават по небето и осветяват палатката за миг.
Буен вятър сякаш искаше да премести някъде палатката на естонеца и хлад, пронизващ
студ
мина по нас.
Сред нощ бурята спря. Небето се изясни. Огря луната. Walter спеше тихо, като младенец, но другите тъй хъркаха, сякаш колеха две чудовища и те се мъчеха да се спасят. И бурята, и страшното хъркане на двамината ме подлуди, тъй си и осъмнах.
към текста >>
Тамо е ужасно
студено
, но пък ние не сме вече старите голи туристи.
Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци. Някой път то е сиво, мрачно, прилича на твърда нарова кора, а после сякаш само се излупва - кората пада и се виждат сочните червени зърна от узрелия нар. Чакаме го със затаен дъх. Също и - природата. Горе се чете „Беседата”.
Тамо е ужасно
студено
, но пък ние не сме вече старите голи туристи.
Дебели палта, шалове, пелерини, не липсват и кожуси... Като понагрее, лека полека се освобождаваме от всичкия този товар и жадно слушаме гласа на четеца. Насядали сме по камъните и мислим за нашия Овчар. Но где е Той сега? Да, няма да Го има някой път, но Словото Му, това е Той. Рилската долина се буди, сънна трие очите си - дивните си искрящи езера.
към текста >>
В единия случай тече гореща, а в друг -
студена
вода.
Определени места за пране и миене съдове-означени с красиво надписани табелки. Има приспособена платнена баня за къпане. Вътре серпентина. През дълга ламаринена вадичка тече езерната вода в него. Душ. Висящи канапи, да знаеш кой канап да дръпнеш.
В единия случай тече гореща, а в друг -
студена
вода.
Те трябва навреме да се закачват и откачват, иначе, може, или да се попариш, или - вкочаниш. Банята в определени часове е за братя, а в други - за сестри. Към 4 ч. след обяд, почти през два дена се тръби за дърва. Брадвите ехтят доле при първото езеро, в сухата гора и ние по стръмното нагоре -към огнището.
към текста >>
Тоз път са взети всички мерки - облечени сме добре - нехаем от
студа
.
Внезапно метеор процепи модрия свод, освети глъбините, и се скрие някъде. Или пък Луната - блестяща и красива, равно се носи, оглежда лик в езерото, мие се, плиска се там със златни бризги [брызги (рус.) - пръски]. Докато я видиш на друго езеро, прави същото - лиска образ с чиста езерна вода, гълта от пълни шъпи, оглежда се. Огънят пръска живи искри. Остър вятър преминава зад гърба ни, над главата ни.
Тоз път са взети всички мерки - облечени сме добре - нехаем от
студа
.
А топлата жарава, сякаш протяга ръце към нас, гали, милва. Музика - цигулки, флейти, обои - песните на Учителя - „Махар Бену Аба”, „Венир Бенир”, или „Ний сме славейчета горски”. Стъкмява се импровизиран хор, после зазвънтява сребърният глас на певица солистка. А Той не е между нас сега - горе там, горе! Замислен, тъжен дори.
към текста >>
(3) А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на
студа
и на мраза: „
Студът
всичко дава.
” После тя сменя гласа, но в словото като, че ли се повтаря мотива на човешката мъка: „Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. „Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. Към обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где текат реките, где зреят плодове, где птички пеят, где хората живеят братски.
(3) А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на
студа
и на мраза: „
Студът
всичко дава.
Студен си ти, но ни спасяваш от мраза.” Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен. Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води. Казват, че Той стои горе и слуша. Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика благодарност. Брезичка тънконога - с копринени листа, ще ти се да кажеш нова дума, хубава дума, неказана до сега; да изпееш нова песен.
към текста >>
Студен
си ти, но ни спасяваш от мраза.” Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен.
Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. „Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. Към обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где текат реките, где зреят плодове, где птички пеят, где хората живеят братски. (3) А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на студа и на мраза: „Студът всичко дава.
Студен
си ти, но ни спасяваш от мраза.” Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен.
Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води. Казват, че Той стои горе и слуша. Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика благодарност. Брезичка тънконога - с копринени листа, ще ти се да кажеш нова дума, хубава дума, неказана до сега; да изпееш нова песен. Но Той е с нас, и ние сме с Него - няма раздяла, няма!
към текста >>
Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук,
студът
, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете.
След някой ден, ледът се разпукнал; когато през края на юли слънцето напече здравата, върху повърхността заплаваха ледени късове, приличащи на лебеди, заплавали по синята вода. Снегът от бреговете се оглежда вътре - и става ти и хубаво, и страшно, като го гледаш. Гостите от Латвия, Литва и Естония са пленници на брат Боян Боев. Те всички искат да научат български език, за да четат беседите от Учителя направо от текста. Тия чудаци идват чак от Балтика.
Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук,
студът
, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете.
Но те са весели, радостни и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски радостни и подвижни. И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски. Из клека, бледни студенти, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят. Някъде подчертават литографираните отпечатъци с червен молив. Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание.
към текста >>
Из клека, бледни
студенти
, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят.
Те всички искат да научат български език, за да четат беседите от Учителя направо от текста. Тия чудаци идват чак от Балтика. Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете. Но те са весели, радостни и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски радостни и подвижни. И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски.
Из клека, бледни
студенти
, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят.
Някъде подчертават литографираните отпечатъци с червен молив. Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание. Художници, понесли леки стативи ту тук, ту там, заседнали на пост и не мърдат от там с дни. Един художник работи над заледеното сърце (като снежен циркус) няколко дни, заедно със зеления хълм, погледнал отгоре, синьото небе, бреговете, но изведнъж падна мъгла, свиха се бури, ливна дъжд. И когато повторно се опита да довърши картината си, ледният циркус го няма вече, и ледните парчета се люшкат по тъмните води като плаващи лебеди.
към текста >>
На другия ден ни дойдоха гости - Виенски
студенти
.
(Веднъж един млад турчин дойде на Изгрева. Той не беше виждал Учителя. Когато премина Той край нас, турчето извърна лице към Него и дълго гледа по следите му, после рече: „Какъв [е] този челяк, бе, не допира земята? ”) Ламби, фенери, малки, че големи съпровождат стръмния път до палатката Му. Те горяха така, чак до върха, като движущи се звезди.
На другия ден ни дойдоха гости - Виенски
студенти
.
Те щяха да обиколят „Ориента”. Голи като диваци - къси, тънки гащи, тънки фланелки, гладни, мокри и помръзнали. Носят тежки раници, но що има у тях? Минават покрай лагера предпазливо и плахо - тъкмо що тръбата засвири за обяд. А ние, току-що се връщаме с Учителя от „Даващите ръце”, гдето правихме снимки до чешмата, пихме, михме се всички - голямо множество, отново с Учителя!
към текста >>
Става много
студено
, а гостите
студенти
настръхнали, зъбите им тракат.
Но какво да правим с грозничкото болно философче с щръкналата коса - Karli [Карли]? О, той е сериозно болен, и нашите лекари бързо го отправят за някоя болница. Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни... Вечерта към огъня импровизиран концерт. Задуха ураганен вятър. Той разлюля-ваше пламъците към нас, обсипваше ни с рояк искри.
Става много
студено
, а гостите
студенти
настръхнали, зъбите им тракат.
Очите им през очилата гледат втрещено. Викаме ги на пейките, намятаме ги с шалове, одеяла, палта. Заувиваха се младите учени в шарените български чергици. Благодарят по всякакъв начин. Затоплени, внимателно слушат песните ни.
към текста >>
66.
2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год.
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Нозете ми потъват до глезените - после до коленете - после - още, още... Ледено
студена
вода.
Почна слизането. Каза ни се да чакаме под „Резньовете” - широка поляна със стопяващи се преспи. Той ни нареди в права линия и рече: Всеки да слиза пред себе си, без да лъкатуши, да не избягва препятствията, а да ги преодолява, сиреч да минава през тях... Кой как ги мина, сам си знае. Може би, с изпълнението на тази задача всеки се ориса за един нов живот. Като изкачвахме нагоре - вървяхме по стръмна пътека, а тука - не зная как, но точно на преде ми тресавище... Малко вдясно е сухо, камъни, но Учителят рече и тъй ще бъде. Направо!
Нозете ми потъват до глезените - после до коленете - после - още, още... Ледено
студена
вода.
Но - младост - крила - обич неземна. Изгазвам. По мене кал и водорасли. Слънцето напече. Сгорещих се - пак напред - все направо. Отсреща ми - скала - два-три човешки боя.
към текста >>
67.
2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
се намерихме всички в
студентската
квартира на братята Георги Радев и Георги Марков.
загатна, че е добре да се научим да гледаме и в тъмното и, като че нищо не е казал, добави: Да се тръгне за Витоша точно в 12 час и да се посрещне слънцето от една висока скала (Вълчата скала). Още рекъл - не изрекъл, ний го взехме за сериозна задача, която трябва да се изпълни. Специалният клас се нагласи по особен начин. Към 11ч. 30 мин.
се намерихме всички в
студентската
квартира на братята Георги Радев и Георги Марков.
Щом удари 12 ч. първом излезе един, след една минута - втория, после третия, така че, подир 80 минути се изтегляме всички по Драгалевското шосе. Приличаме на ято жерави. Ясна звездна нощ. Няма вятър, няма облаци - тихо и свежо.
към текста >>
Зъзна от
студ
и влага.
Различавам храсти от трева. Уморена съм до смърт. Мокра - до кости. Сядам да си почина. Искам да заспя.
Зъзна от
студ
и влага.
Искам да сложа главата си на ей този камък и да спя, да спя. Но, не зная как, в мене, в самата мене, зло лице се долепя със светкащи очи. Ясно чувам думи - отчетливо - като че всяка една е нагорещен гвоздей: Мора - смъртна мора ме грабва - подобно онзи непроницаем мрак в природата що беше взел да се оттегля: „Защо си тук? Кой те изпрати? Погледни се на какъв си хал!
към текста >>
68.
2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Той поставяше за пример американските
студенти
, които работят като помощници в някой ресторант, палят отоплението в някоя голяма къща и др., като по този начин си помагат - завършват на свои средства някое специално училище или университет - и като така, не остават никому задължени.
2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета В общия, особено в специалния клас, Учителят често подчертава, че окултният ученик трябва да се научи сам да си помага в живота, да не очаква на чужда помощ.
Той поставяше за пример американските
студенти
, които работят като помощници в някой ресторант, палят отоплението в някоя голяма къща и др., като по този начин си помагат - завършват на свои средства някое специално училище или университет - и като така, не остават никому задължени.
Веднъж Той ни каза по-определено: „Каквито пари имате в себе си, раздайте ги, за да не разчитате на нищо и отидете някъде да работите за една седмица при съвсем непознати хора; като че ли се намирате в някой европейски град без пет пари; никого не познавате, но трябва да се нахраните по честен начин. Все ще съумеете да свършите някаква работа, за която и да не ви платят, все ще ви нахранят поне.” Една сутрин, вървя по „Московска” и слизам по „Раковска”. Малко по-надолу от ъгъла, почти до самата улица, вляво накладен огън и върху пирустия в голям тиган се пържат мекици. Голямо беше моето изумление, когато в този мекичар познах нашия прекрасен брат студент-математик Жорж Радев, който с дългите си деликатни пръсти взимаше от един покрит съд тесто, разтегляше го и го хвърляше във врящото масло да се пържи. Наоколо му се набрали гладници млади и стари и с усърдие хрускат пресни мекици, после, в тенекяна кутийка хвърлят стойността на изядените мекици.
към текста >>
Голямо беше моето изумление, когато в този мекичар познах нашия прекрасен брат
студент
-математик Жорж Радев, който с дългите си деликатни пръсти взимаше от един покрит съд тесто, разтегляше го и го хвърляше във врящото масло да се пържи.
2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета В общия, особено в специалния клас, Учителят често подчертава, че окултният ученик трябва да се научи сам да си помага в живота, да не очаква на чужда помощ. Той поставяше за пример американските студенти, които работят като помощници в някой ресторант, палят отоплението в някоя голяма къща и др., като по този начин си помагат - завършват на свои средства някое специално училище или университет - и като така, не остават никому задължени. Веднъж Той ни каза по-определено: „Каквито пари имате в себе си, раздайте ги, за да не разчитате на нищо и отидете някъде да работите за една седмица при съвсем непознати хора; като че ли се намирате в някой европейски град без пет пари; никого не познавате, но трябва да се нахраните по честен начин. Все ще съумеете да свършите някаква работа, за която и да не ви платят, все ще ви нахранят поне.” Една сутрин, вървя по „Московска” и слизам по „Раковска”. Малко по-надолу от ъгъла, почти до самата улица, вляво накладен огън и върху пирустия в голям тиган се пържат мекици.
Голямо беше моето изумление, когато в този мекичар познах нашия прекрасен брат
студент
-математик Жорж Радев, който с дългите си деликатни пръсти взимаше от един покрит съд тесто, разтегляше го и го хвърляше във врящото масло да се пържи.
Наоколо му се набрали гладници млади и стари и с усърдие хрускат пресни мекици, после, в тенекяна кутийка хвърлят стойността на изядените мекици. Спирам се - учудена, крайно изненадана. - Абе, Жорж, какво правиш тука? - Правя си задачата, каза той усмихнат. Другите отидоха на постройките, но мене, като не ме бива за-тежка работа, мислих и намислих това.
към текста >>
Завчас, Жорж Радев, математикът
студент
с грамадното чело, грабна една голяма стиска тесто, разтегли го, опържи голяма-голяма мекица, слага я върху тънка хартия, поръсва я изобилно с дребна захар и казва: „Буюр!
- Правя си задачата, каза той усмихнат. Другите отидоха на постройките, но мене, като не ме бива за-тежка работа, мислих и намислих това. Заповядай, покани ме той на мекици. Взимам си една малка мекичка и оставям една малка паричка. Той се сърди: - Вземи си парите, вика и стой не си отивай.
Завчас, Жорж Радев, математикът
студент
с грамадното чело, грабна една голяма стиска тесто, разтегли го, опържи голяма-голяма мекица, слага я върху тънка хартия, поръсва я изобилно с дребна захар и казва: „Буюр!
” Протестирам: - Не съм гладна! Какво ще правя с такава голяма мекица, не мога да я изям. Жорж, сърдя ти се! Разбира се, не говоря истината - гладна съм... - А не можеш я изяде, а, казва, не те ли знам какъв ми си ти мъжага, като пипнеш нещо да работиш. Тъй ме наричаше той и когато му четях сантиментално плачливите си стихове: „Такъв мъжага като тебе и тъй да хленчи, я остави такива!
към текста >>
69.
3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Следната година се записах и
студентка
по педагогика като продължавах да се издържам с шев и като давах уроци по немски на деца.
Това трая цели 8 години. Завърших гимназия в 1928 г. и в 1929 г. влязох в Американската детска градина да следвам. Болките продължаваха, обаче.
Следната година се записах и
студентка
по педагогика като продължавах да се издържам с шев и като давах уроци по немски на деца.
Един ден, както четях Библията за 16-ти път, намерих в Стария Завет следния пасаж: „И прокажените Израилтяни отиваха при първосвещеника и той начаса ги изцеляваше." Тогава у мене блесна като светкавица мисълта: „Тогава и Учителят може! При Него ще отида! Той е по-голям от първосвещеника! " С изкривено от болка лице, не усетих как изтичах от ул. „Белчев" до Изгрева.
към текста >>
" Завърших детските градини и съм вече
студентка
втора година.
" Грабнах десницата Му и с изобилни сълзи, течащи еднакво и от двете ми очи, целунах ръката Му. Тогава Той ме помилва по бузата и рече: „Хайде, иди да си учиш! " Момиченцето, което роди бременната жена, стана балерина в Народния театър - необикновено красиво и даровито. То умря от загнояване на слуховия нерв. Когато казахме на Учителя, Той рече следното: „Майката знае ли защо й стана това?
" Завърших детските градини и съм вече
студентка
втора година.
Взех да чета усилено за изпит. Внезапно почна да ми се вие свят. Не смеех да си повдигна главата. Една сутрин, като си решех косата, в тила усетих много силна болка от гребена. Попипах да видя какво е - буца колкото яйце в тила.
към текста >>
бях вече
студентка
6-и семестър.
" А Той каза: „Не е от ударено! " и стана много сериозен. Вдигна ръката Си я допря до буцата. До вечерта от буцата не остана следа. През 1933 год.
бях вече
студентка
6-и семестър.
Много работа и много труд по изготвянето на моята теза. Хазяите ми живееха в два етажа и тавански стаи. Аз заемах сутерена - стая и кухня. Влизаше се през кухнята в стаята ми. Учех само в кухнята, защото само там имаше комин и можеше да се постави печка.
към текста >>
70.
3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Хоризонтът открит, хладно, роса, почти
студ
.
Д-р Главинов много съжаляваше за него: високо интелигентен и много културен - почти европеец. Владеел пет модерни езика - обиколил света. Запролети се. Между впрочем почнах да посрещам първите лъчи на Слънцето. Чак откъм „Лъвовия" мост тичах в ранни зори да стигна боровата гора, за да видя Чудото.
Хоризонтът открит, хладно, роса, почти
студ
.
Цялото поле към изток ниви, ливади - незастроено, празно пространство, до де око ти види. Далече Стара планина с бялата шапка на Мургаш. Снежната още Витоша розовее - невидим художник я облива с топли багри. Пристигам запъхтяна. След малко, ето го и То - великото чудо на природата.
към текста >>
Наистина се смутих; да можех да избягам, но късно вече... Та нали това бе и моята голяма мечта да застана пред народния поет, да ме чуе, да ми каже... Отначало, почти зашепнах, но постепенно се овладях и глас ми ясно се отчете: „От Теб далеко ли съм, Боже, На сух листец приличам аз И вятъра ме весден гони, И гина тъй от
студ
и мраз.
Той почти се повдигна от пейката. - Пишете?! Веднага се засрамих, ами сега! - А, пишете! Много ми е приятно, мога ли да чуя нещо сега?
Наистина се смутих; да можех да избягам, но късно вече... Та нали това бе и моята голяма мечта да застана пред народния поет, да ме чуе, да ми каже... Отначало, почти зашепнах, но постепенно се овладях и глас ми ясно се отчете: „От Теб далеко ли съм, Боже, На сух листец приличам аз И вятъра ме весден гони, И гина тъй от
студ
и мраз.
При Тебе ли съм, ставам мощна - Скала гранитна съм в море. Вълни напразно ме налитат, Не ще разбият в мен сърце! ” Той сега наистина стана и с твърд глас рече: „Елате у дома, донесете всичко каквото сте писали.“ Подаде ми ръката си. Изтичах през благоуханните алеи, понесла в сърцето си една огромна радост. Не се мина много, и ето ме един ден ри него, с дебеличката си тетрадка.
към текста >>
71.
3.3.3. Орест Георгиев
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
ОРЕСТ ГЕОРГИЕВ Рано, рано, преди да почна да уча като частна ученичка, Савка Кермидчиева -
студентка
по философия реши, че бива си да ме води в университета да послушам лекции по литература.
ОРЕСТ ГЕОРГИЕВ Рано, рано, преди да почна да уча като частна ученичка, Савка Кермидчиева -
студентка
по философия реши, че бива си да ме води в университета да послушам лекции по литература.
Речено - сторено. Имах само трикласно образование и нито на ум ми идваше, че тази Alma Mater, тази крепост на образованието, чака и моята храброст. Седя си на студентския чин, около ми гъмжило от младежи - сториха ми се богове и богини... Никому не направи впечатление моето присъствие, никой не позна, че не съм никаква студентка, а прескромна любителка, която нямаше право да седи тук. Попаднах на лекция при професор Младенов. Той развиваше лекция по санскритски език.
към текста >>
Седя си на
студентския
чин, около ми гъмжило от младежи - сториха ми се богове и богини... Никому не направи впечатление моето присъствие, никой не позна, че не съм никаква
студентка
, а прескромна любителка, която нямаше право да седи тук.
ОРЕСТ ГЕОРГИЕВ Рано, рано, преди да почна да уча като частна ученичка, Савка Кермидчиева - студентка по философия реши, че бива си да ме води в университета да послушам лекции по литература. Речено - сторено. Имах само трикласно образование и нито на ум ми идваше, че тази Alma Mater, тази крепост на образованието, чака и моята храброст.
Седя си на
студентския
чин, около ми гъмжило от младежи - сториха ми се богове и богини... Никому не направи впечатление моето присъствие, никой не позна, че не съм никаква
студентка
, а прескромна любителка, която нямаше право да седи тук.
Попаднах на лекция при професор Младенов. Той развиваше лекция по санскритски език. Всяка негова дума следях с внимание, защото бях чула от Учителя, че санскритски и ватански езици са първите в човешкото общество. Направи ми впечатление неговата благородна осанка, макар с побеляла коса, внушителен и авторитетен. Всичко що той говореше ми се видя разбираемо и достъпно.
към текста >>
И ето, тъй, постепенно, от слушателка
студентка
наистина станах такава, слушам лекции от моите професори и държа тежки изпити... Нито на ум не ми идваше, че случайно ми попаднала, максимата на любимия ми поет ще стане действителност.
- Загубена сте, вика тя - престъпница спрямо човечеството. Наместо да се запишете в работническата организация и да работите за преуспяване на социализма, а вие си губите времето при Оногова... Професорът плахо ми подаде нова връзка планински чай и, тихо и безмълвно, се завърна в семейния си кът. Неговите думи, изказани от професорската катедра ще останат у мен неизличими: „Не е войниктози, който не желае да стане генерал ." Не напразно се посяват добрите семена - все някъде за някое от тях ще се намери рохка пръстчица и ще поникнат. Не напразно се изричат и добрите думи; кога и да е ще намерят своето място. Steigerung на трудностите, на усилията и волята да ги надделеем.
И ето, тъй, постепенно, от слушателка
студентка
наистина станах такава, слушам лекции от моите професори и държа тежки изпити... Нито на ум не ми идваше, че случайно ми попаднала, максимата на любимия ми поет ще стане действителност.
Може би, чак когато приложа своите знания в живота, и в бурното море на световните противоречия изплавам над вълните високо вдигнала факела на познанието - чак тогава ще се сбъднат думите на Пушкин: „Не е войник този, който не иска да стане генерал."
към текста >>
72.
3.3.5. Поклон пред паметта на брат Боян Боев
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял живот работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в
студ
и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя.
Историята е пълна със светли имена на пророци, на апостоли, на ученици - с кои от тях да те сравня? Не си ли ти мощен и силен като Мойсея, мъдър като Соломона, възвишен като Данаила, велик в търпение и знание като Павла, любящ като Йоанна, смирен и мъченик като Христа и верен и истинен като Учителя! Поклон към теб, ЧОВЕЧЕ - достигнал най-високия праг на името Човек! Радвай се и пак радвай се, защото те изпращат благодарни сърца и души, на които ВИНАГИ си се отзовавал в живота с вярно и мъдро слово, които си отпращал обнадеждени с палнат факел от твоя огромен запален факел на сигурно знание и вярно напътствие да върви НАПРЕД, да се не смущава, да не бяга от преградите, а да се стреми да изпълни човешкия си дълг, да изпълни завета си към природата - любов към Бога и ближния. Радвай се, и пак се радвай, защото небето се отвори и всички наши заминали братя и.
сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял живот работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в
студ
и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя.
В кой град, село или колиба не се е чул твоят бодър глас да благовествуваш за Царството Божие на земята. Кое замъждяло кандило не припламна в жива грейка от твоето насърчително слово? Твоята огромна памет събираше знания - ти ги помнеше всичките, а най-много ти запомни ония велики слова през вековете, че иде новото в света, че иде щастие за човечеството, когато всеки ще вижда в ближния си приятел, брат - искреност, обич и Любов. От всички такива изказани слова ти събра греда по греда и съзида величествен несъкрушим мост на диамантена воля, на вяра, дълбока вяра, че идват възвишените, големите Братя на човечеството, всички ония, които през хилядолетията проляха мъченическа кръв за по-добър живот, за по-радостен и смислен живот. Във всички твои речи, сказки, съчинения, разговори гърми Лайтмотива: СМЕЛОСТ!
към текста >>
73.
4.1. Писмо на Олга Славчева до Борис Николов
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашляйки люто от грип, зъзнейки от
студ
в моя ,дворец" „летях" из пътищата на нашата земна съседка.
" Много ми послужиха твоите „Астрономически вечера", Джийнс, Дж. Спенсер, Харгрийв, Беляев, Воронцев и др., но разбира се, Учителят най- много в своите Беседи, където в четириизмерния свят казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 26 февруари тази година аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец! " Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и - далече очертан път!
Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашляйки люто от грип, зъзнейки от
студ
в моя ,дворец" „летях" из пътищата на нашата земна съседка.
Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ! Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията. С привет: Олга Славчева БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ: Писмото е без дата, но Борис Николов е в затвора от 1958 г. до декември 1962 г. Книгата, за която пише е в ръкопис.
към текста >>
74.
5.1. Учителят за Хелмира и Асинета: Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години
,
5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ТОМ 26
Имах съновидение, че Учителят наниза на безименния ми пръст на дясната ръка (1934 г.,
студентка
) златен пръстен с брилянтно око, що светеше като слънце.
Веднъж, много умъчнена, поради това, че ми липсват известни добри качества, Учителят сякаш бе надзърнал в душата ми, каза: „Ти идваш от един високо организиран свят." 8. Пак много огорчена, че един от братята настояваше да ме направи „щастлива" като искаше съдействието на всички сили небесни, ведно с Учителя. Като че ли Учителят бе с него и аз се чувствувах зле в случая. Тогава аз застанах пред вратата на Гостната, изпъчих се и намерих сила в себе си да кажа: „Дордето не ме освободите от „..." няма да мръдна от тука." Учителят ме погледна особено. Влиза, излиза вън, пак влезе, пак излезе и изведнъж ми каза: „Остави го този САТРАП, за тебе е приготвен Царския син." Успокоена и зарадвана до немай къде, аз се спуснах по шосето прещастлива. 9.
Имах съновидение, че Учителят наниза на безименния ми пръст на дясната ръка (1934 г.,
студентка
) златен пръстен с брилянтно око, що светеше като слънце.
От този пръстен излизаха тънки златни синджирчета към другите ми пръсти и от всеки пръст се спускаше много тънък синджир от чисто злато, които се събираха на китката ми в здрава закопчалка. Съобщих му за този сън; а Той, като помълча каза: „ЩЕ ГО ИМАШ ! " 10. Когато в 1927 г. прочетох на Витоша пред всички ръкописа на „Асавита", Учителят казал: „Ето един от вас, отиде на Слънцето". 11.
към текста >>
75.
6.2. Предсказания. Краят на века
,
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
,
ТОМ 26
6) Ледът, снегът,
студът
са символи на старата култура на Мойсеевия закон.
Цялата земя е покрита с гробища. Цялата земя е опръскана с кръв, толкова е нечиста и опетнена! Небето е решило да потопи всички континенти на земята. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. („Петимата братя", с.
6) Ледът, снегът,
студът
са символи на старата култура на Мойсеевия закон.
Иде Слънцето на Живота, при което снегът ще се превърне във вода. Мойсеевият закон ще се видоизмени. Насилието трябва да изчезне, (с. 10)
към текста >>
76.
8.1.3.4. Концерт-рецитал на 24 април 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
5.
Студент
- цигулар в САЩ 6.
- част I Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 1. Коминочистач и хамалин 2. На посещение при адептите 3. Адепт или Учител? 4. Къде е Христос на Земята?
5.
Студент
- цигулар в САЩ 6.
Необикновеният студент 7. Песента „Завръщане на блудния син” В. Сценарий на концерт-рецитала на 24 април 2010 г. - част II Истинският Божий служител 8. Дипломната работа и понемчените славяни 9.
към текста >>
Необикновеният
студент
7.
Коминочистач и хамалин 2. На посещение при адептите 3. Адепт или Учител? 4. Къде е Христос на Земята? 5. Студент - цигулар в САЩ 6.
Необикновеният
студент
7.
Песента „Завръщане на блудния син” В. Сценарий на концерт-рецитала на 24 април 2010 г. - част II Истинският Божий служител 8. Дипломната работа и понемчените славяни 9. Пастирско място за Петър Дънов в гр.
към текста >>
77.
8.2.1.7. „Изгревът” и пиратите
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
Беше месец януари,
студ
до минус 10 градуса.
Съгласих се, той донесе каквото беше приготвил да ми предаде, натовариха книгата в чували и ги закараха във Варна, където там ще ги продава. С този човек не съм имал никакви проблеми, редовно изплащаше книгите, които взимаше от мен да ги продава. Беше честен към мене. Благодаря му! 17. Бяха ми съобщили по телефона, че ми предлагат писмата на Учителя до Пеню Киров.
Беше месец януари,
студ
до минус 10 градуса.
Аз бях облечен с шуба и шапка „ватенка" и стоях 1 час в студа. Измръзнах! Никой не дойде. Излъгаха ме и се подиграха с мен. Чувах как ми се присмиват, че съм толкова наивен. Аз знаех какви сили стоят зад тях.
към текста >>
Аз бях облечен с шуба и шапка „ватенка" и стоях 1 час в
студа
. Измръзнах!
С този човек не съм имал никакви проблеми, редовно изплащаше книгите, които взимаше от мен да ги продава. Беше честен към мене. Благодаря му! 17. Бяха ми съобщили по телефона, че ми предлагат писмата на Учителя до Пеню Киров. Беше месец януари, студ до минус 10 градуса.
Аз бях облечен с шуба и шапка „ватенка" и стоях 1 час в
студа
. Измръзнах!
Никой не дойде. Излъгаха ме и се подиграха с мен. Чувах как ми се присмиват, че съм толкова наивен. Аз знаех какви сили стоят зад тях. Тогава реших да ги лиша от наследство, моите наследници от всички права по всички линии.
към текста >>
78.
8.2.2.4. Кои посещават и слушат в салона?
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
Професор си, искаш всички
студенти
да те обичат.
I., София, 1947, с. 298-299. „Помнете: Както и да се оправдавате, не можете да се освободите от последствията на вашите дела. Всяко оправдание води в лабиринт, от който не може да се излезе. При всяка придобивка - материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25%, ближният ви - също 25%, а Бог и природата - 50%. Значи 75% от придобивката не е ваша.
Професор си, искаш всички
студенти
да те обичат.
Не, само 25% от студентите ще те обичат, 25% няма да те обичат, а 50% ще бъдат безразлични към тебе. Проповедник си. Слушат те сто души: 25% от тях ще слушат, но нищо няма да възприемат. Те са твърди като камък. Каквото да им се говори, те нищо не чуват; други 25% ще приемат учението.
към текста >>
Не, само 25% от
студентите
ще те обичат, 25% няма да те обичат, а 50% ще бъдат безразлични към тебе.
„Помнете: Както и да се оправдавате, не можете да се освободите от последствията на вашите дела. Всяко оправдание води в лабиринт, от който не може да се излезе. При всяка придобивка - материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25%, ближният ви - също 25%, а Бог и природата - 50%. Значи 75% от придобивката не е ваша. Професор си, искаш всички студенти да те обичат.
Не, само 25% от
студентите
ще те обичат, 25% няма да те обичат, а 50% ще бъдат безразлични към тебе.
Проповедник си. Слушат те сто души: 25% от тях ще слушат, но нищо няма да възприемат. Те са твърди като камък. Каквото да им се говори, те нищо не чуват; други 25% ще приемат учението. А останалите 50% ще кажат: „Ще дойдем друг път." Казваш: „Ще оставим питомното, та да гоним дивото." Същият процент е и по отношение на вярата.
към текста >>
79.
8.2.2.5. Певиците на концерт-рециталите на „Изгревът”
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
Преди 40 години днешните музиканти бяха
студенти
в Музикалната академия.
ПЕВИЦИТЕ НА КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛИТЕ НА „ИЗГРЕВЪТ 1.
Преди 40 години днешните музиканти бяха
студенти
в Музикалната академия.
Тогава бе забранено да се изпълнява музиката на Учителя и те се криеха, като я свиреха или пееха. 2. Изминаха още толкова много години след 1989 г. и се промениха нещата, и вече може да се свири и изпява тази музика. Аз бях този, който качи за пръв път музикантите на сцената. А Братския съвет беше забранил един концерт за Георги Куртев от Айтос на 15 юни 1991 ги който аз организирах в Камерна зала „България".
към текста >>
80.
8.2.2.8. Архивните записи на д-р Филип Стоицев - запазени, обработени и записани на компактдиск
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
Отначало бе привлякъл няколко
студенти
от Музикалната академия, но по-късно ползуваше музикантите, които свиреха в „Дома на юриста".
Архивните записи на д-р Филип Стоицев - запазени, обработени и записани на компактдиск 1. Това е единствения човек, който последователно бе работил и правил аранжименти за квартет по песните на Учителя Дънов от 1945 до 1992 г. 2. По времето на социализма 1945-1990 г. тази музика беше забранена да се изпълнява. Филип Стоицев търсеше непрекъснато начини да му се изсвирят песните.
Отначало бе привлякъл няколко
студенти
от Музикалната академия, но по-късно ползуваше музикантите, които свиреха в „Дома на юриста".
Болшинството бяха пенсионери и той им плащаше по някой лев. 3. По-късно, когато излезнаха магнетофоните, той търсеше начини да ги записва, да ги прави на касетки и да ги разпространява. Не ги продаваше с цел печалба. А тези, които му съдействуваха, бяха онези, които му бяха чули изпълненията и разбрали, че това са стойностни неща. 4. При различни години той беше правил записи и ги бе разпространявал на касетки.
към текста >>
81.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Нищо не му е чуждо, нищо не му звучи далечно и
студено
.
Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов. Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от животно над което се упражнява насилие.
Нищо не му е чуждо, нищо не му звучи далечно и
студено
.
Той се прониква от вика на страждущите и еднакво до Него стига скръбта на майката човешка, както и тази на майката вълчица, която не намира храна за малките си вълчета. За Него е безразлично кой търси помощ, кой вика за пощада - какъв е той и какви заслуги има. Както животът е единен, така и чувството на святост към него е еднакво. Пред Неговите очи живота е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка. За запазването на тази скъпоценност Той е готов всичко да направи, с всичко да се бори, за да се не разсипе, за да се въдвори първоначалната чистота и святост.
към текста >>
82.
9. В името на какво ще ме съдите.
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Когато един човек след дълго пътуване през някоя
студена
зимна нощ се добере до човешко жилище, застанал близо до огнището, където гори буен огън, не би имал време и желание да пита: Кой запали този огън, или какви са дървата, които горят, откъде са изсечени и пр.?
Всичко край Него дишаше живот и всичко до което Той се докосваше моментално получаваше свой дълбок смисъл, превръщаше се на светлина и топлина, които насищаха винаги атмосферата край Него. Затова по някакъв вътрешен, установен закон, никога не липсваха хора, аудитория, която слушаше и възприемаше това бликащо богатство, този словесен поток на идеи и мъдрости проникнати от светлина и жив магнетизъм. Няма човек, приближил се до Него да не е изпитал онова лекото, светлото сияние, което се излъчваше от Него, за да проникне в съзнанието, за да повдигне и озари човека. Преживяното край Него не можеше да се сравнява с нищо което човек можеше да получи и преживее при други случаи на земята, изправен пред красотата. Един въпрос спонтанно изникваше, прокрадваше се и някои го поставяха понякога ребром - Кой е Той?
Когато един човек след дълго пътуване през някоя
студена
зимна нощ се добере до човешко жилище, застанал близо до огнището, където гори буен огън, не би имал време и желание да пита: Кой запали този огън, или какви са дървата, които горят, откъде са изсечени и пр.?
Той стои там, топли се и е зает само с една мисъл, да възстанови загубената топлина и да благодари, че се е добрал до нея. Същото преживява човек, когато дълго време е жадувал за вода, или е гладувал, когато се намерят пред извора и пред хляба. Една единствена идея ги вълнува, да се напият с вода и да уталожат глада си. Мълчаливи и благодарни, хората са заети само с една мисъл - уталожване на жаждата и на глада. Опитността по отношение на Учителя е същата.
към текста >>
83.
1. Новата светлина
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Пригодена ли е светлината за нас, ще отговаря ли тя на нашите нужди, ще ни помогне ли да намерим пътя през гъстата гора и тъмната нощ, тъмната и
студена
нощ на нашето столетие - нашето бурно и преходно столетие.
Би трябвало да й предадем качественост, при все, че светлината е определено и точно понятие. Прави нещата видими, разбрани, близки. Новото носи нова светлина, специфична, пригодена, нагодена за нашето време, за нашите нужди, за нашето виждане. Светлината е различна, тя има различен волтаж. Какво е било в миналото, какво е било вчера, какво ще бъде утре за нас няма никакво значение, за нас е важен днешния момент.
Пригодена ли е светлината за нас, ще отговаря ли тя на нашите нужди, ще ни помогне ли да намерим пътя през гъстата гора и тъмната нощ, тъмната и
студена
нощ на нашето столетие - нашето бурно и преходно столетие.
Един лъч от тази светлина прави нещата видими, разбрани, озарявайки помръкналите небеса и очертавайки бледата ивица на изток, признак за идващото утро. Няма човек на Земята, който да няма нужда от истината. Тя е далеч от ония от рода на Пилата, тя е близко до ония, които копнеят за нея, прозрели всред тъмата на времето, че няма нищо по-прекрасно, по окрилящо от нея. Великото в човека, мерилото вътре в него, намерило място в духа на човека, чака да бъде открито. Нужна е светлина.
към текста >>
84.
8. Невидимото слънце
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Отдалеч идва една топла мелодия, която го спохожда в часове на дълбока скръб и безнадеждие, в часове, когато човекът остава сам всред полярния
студ
на неговата зима.
Без това слънце човек не би познал света на изкуството, на науката и никога не би се домогнал до върховете на духовния живот и радостта и красотата никога не биха станали достъпни за него. Великите творения на изкуството, на науката и на всичко що е възвишено, благородно, героично, прекрасно е плод на непреривната връзка с това слънце и извор, който пои човешката душа и окриля човешкия дух. Невидим и Незнаен е Той, отричан и оспорван, ала вечно съществуващ. Това слънце никога не залязва, никога не лишава човека от живителната си мощ. Какво може да каже на човека?
Отдалеч идва една топла мелодия, която го спохожда в часове на дълбока скръб и безнадеждие, в часове, когато човекът остава сам всред полярния
студ
на неговата зима.
Тогава от глъбините на неговата душа се надига шепота - незнайният шепот, който тихо му казва: Не бой се, аз съм с тебе, аз съм, който те любя, аз съм, който редя твоята безопасност, твоя мир, твоята радост! Не може да се живее без Любовта. Не може да се живее без Мъдростта. Не може да се живее без Истината. Единствени те са които му подаряват животът, светлината, свободата.
към текста >>
85.
11. Ако можеш да докажеш
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Те раждат импулса, те обогатяват човечеството с духовни ценности, те облагородяват видовете, като намаляват силата на змийската отрова или притъпяват жестокостта на свирепите животни, те са, които подобряват растителните видове и предават лечебност на билките, те дават тласък към развитието и усъвършенствуването на нови сръчности и изкуства, те променят климатичните зони, като увеличават топлите зони и гонят
студа
на север.
Великите учители раждат епохите. Те са, които дават тон и направление на науката, на изкуствата, те раждат културата. Нека историците се ровят в паметниците и търсят причините и последствията - зад всичко, което сме свикнали да зовем развитие и прогрес духовен и материален стоят великите личности, пламтящите факли от чиято светлина се палят огньовете през всичките времена - забележителните личности стоят там и чертаят пътищата на човечеството. Те носят скромното име - Учители. Влиянието, което упражняват новите идеи засягат живота на цялото човечество, те оплодяват човешките умове, те вдъхновяват учени и поети, те стоят зад голямата музика, зад науката и философията.
Те раждат импулса, те обогатяват човечеството с духовни ценности, те облагородяват видовете, като намаляват силата на змийската отрова или притъпяват жестокостта на свирепите животни, те са, които подобряват растителните видове и предават лечебност на билките, те дават тласък към развитието и усъвършенствуването на нови сръчности и изкуства, те променят климатичните зони, като увеличават топлите зони и гонят
студа
на север.
И след всичко това, ще дойдат тия от “категорията" и ще питат: ‘Ти кой си, как се казваш, откъде идваш, истина ли говориш? " Те казват още: “Ако можеш да ни докажеш, ще те приемем." Тогава великият човек - Учителят ще отговори: “И да ви кажа и да ви задоволя във вашите искания, пак няма да ми повярвате.” Ще ги погледне и ще продължи да разкрива реалността на тези, които чакат, ожидат, разбират и непрестанно казват: Говори, ние слушаме! Винаги е било така, доказателствата не помагат при такива случаи, упорито питаха по време на Христа: “Ти кой си и ако си син Божи, кажи ни? ” Упорито питат и днес, те са същите с незрящи очи, дебели глави и сърца. “Ако ни кажеш кой си, ще ти повярваме." Вечната трагедия, до която стигат всички, които търсят доказателства - изпущат сладката ядка, а ядат черупките.
към текста >>
86.
6.3. В начало бе Словото”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Последните песни, които беше дал имаха вид на големи музикални пиеси - “Правда”, “
Студен
си ти”, “Скръб и радост”, “Угледна мома”, “Идилията” “Рапсодията” и още много недовършени и неиздадени тогава музикални теми - цяло съкровище по-късно събрани в един сборник и последната песен -“Странник съм в този свят”, на която се спряхме отделно като завършек на нашия коментар, за да огледаме външната и вътрешната ситуация, в която щеше да прозвучи последния акорд, чиято дълбочина ученикът трябва да преживее.
Един ден щяхме да чуем “Имаше человек”, “Иде, иде”, “Химн на великата душа” и щяхме да преживеем неповторимото - дъхът на неземното щеше да ни докосне, за да ни подари най-скъпия дар, който можехме да получим, като израз на най-чистото, което времето можеше да роди. В тези песни щеше да шуми, да пее живота, един непознат, нов и многообразен живот, в който щяхме да се потопим, за да преживеем великото, което се беше случило.. Беше се родила една музика, която стигаше до сърцето, до ума, до душата, до духа - тя беше жива, свежа, сладка, богата. Тя хранеше еднакво и тялото и душата; тя беше магическа пръчица, която докосваше заспалите клавиши на човека и го оживяваше за нов живот. Тя имаше всичките качества на голямото изкуство, на Словото и на слънцето, което не залязва никога. Музиката на Учителя оживяваше, вдъхновяваше, утешаваше, лекуваше.
Последните песни, които беше дал имаха вид на големи музикални пиеси - “Правда”, “
Студен
си ти”, “Скръб и радост”, “Угледна мома”, “Идилията” “Рапсодията” и още много недовършени и неиздадени тогава музикални теми - цяло съкровище по-късно събрани в един сборник и последната песен -“Странник съм в този свят”, на която се спряхме отделно като завършек на нашия коментар, за да огледаме външната и вътрешната ситуация, в която щеше да прозвучи последния акорд, чиято дълбочина ученикът трябва да преживее.
С музиката на Учителя ние живяхме, живеем и ще живеем. Тя изработи усет и разбирание и най-вече вкус към музиката. Тя стана за нас метод, пособие, необходимост. Тя влезе не само в живота на отделния човек, член на това семейство, а в бита на Братството - голямото семейство, за да стане неразделна част от него. Музиката изразяваше целия живот, радостите, скърбите, по всяко време; до музиката се прибягваше, за да се разведри атмосферата, за да се издигнем над обикновеното, за да преживеем дълбоката вяра, че всичко, което се случва на ученика е за добро.
към текста >>
87.
6.5. Музикален живот
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Голяма част от тези, които участвуват живо в събора са
студенти
, някои завършили, някои още следваха.
6.5. МУЗИКАЛЕН ЖИВОТ Юли 1926 година - Младежки събор. Времето през този сезон е прекрасно в София. Витоша на потоци подарява на столичани свежест, слънцето се излива на потоци, въздухът е приятен, небето кристално чисто, улиците не са задръстени от хора, навред се чувствува една лекота и ние сме канени на събор.
Голяма част от тези, които участвуват живо в събора са
студенти
, някои завършили, някои още следваха.
Почти всички останали са със средно образование, а тези, които го нямаха, бързаха да се сподобят с него. Младежта работи трескаво - има проект да се издава списание. Идеите зреят и начинанията получават своя облик. Навсякъде се усеща живота, който кипи, атмосферата е динамична, същевременно спокойна - може да се работи и да се твори. На събора присъствуват ученици от цяла България.
към текста >>
88.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Защото само Той можеше да ни освободи от голямата тъма и от големия
студ
на дългата полярна нощ, която напираше някога и се вдълбочаваме в псалмите му, за да стигнем до 150 тия псалом, ние слушаме само една кратка и мека заповед.
Не можем и не желаем да спрем до тука. Защото подобно на Давид преживяли отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са живяли и са творяли култура. Но нека не се отклоняваме - еднакво като Давид усещаме непобедимата нужда да редим псалми, да редим песни и стихове, да пеем и песнопем, за да се отдалечим и издигнем над гъстите пари на нашето време. Неутолима е нуждата да дишаме друг въздух и всред тъмата на отрицанието да съзерцаваме друго небе и се изкачим на високи върхове. в дни на радости и скърби, на изпитания и горест, непременно щяхме да стигнем до Неговия праг.
Защото само Той можеше да ни освободи от голямата тъма и от големия
студ
на дългата полярна нощ, която напираше някога и се вдълбочаваме в псалмите му, за да стигнем до 150 тия псалом, ние слушаме само една кратка и мека заповед.
Учителят я каза: “Пейте, песнопейте. Правете това, което Давид правеше преди хиляди години. Неговите изпитания не бяха по-малки от вашите”. Песнопейте и нека 150-тия псалом да стане път и зора всред тъмата на един живот. Учениците внимателно щяха да изслушат Учителя и с нашето рационалистическо мислене щяхме да кажем: Давид знаеше да пее, да свири, да поетизира, той беше обиколен с инструменти, които владееше отлично.
към текста >>
89.
7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Както разговора на
студента
с професора определя взаимните им отношения, така също и отношенията на човека към Великата Първопричина се определят от това непрекъснато общение.
Когато се намери пред извора или трапезата, той трябва да приема; когато се намери пред лицето на Безконечността, той трябва да се разговаря. Това са три важни процеса в живота, които дават тон и смисъл на неговата дейност. Да слушаш Учителя си, да приемаш онова, което ти се дава и да се разговаряш, това с други думи означава учение, приложение и молитва. Силата на човека се състои в тези три процеса - три метода от които зависи неговия успех. Те са непреривни.
Както разговора на
студента
с професора определя взаимните им отношения, така също и отношенията на човека към Великата Първопричина се определят от това непрекъснато общение.
Трудно човек разбира тези прости неща и още по-трудно стига до тяхното приложение. Неправилните разбирания на миналото и праха на времето е нарушила тези чисти и първоначални отношения, без които животът е немислим. Друг е въпроса дали хората вярват или не. Независимо от техните вярвания, законът стои непоклатим и неизменен и човекът опитва плодовете на своето разбиране и неразбиране, прилагане или неприлагане. Светът е загубил много време в прения и доказване, изследване, умуване и чоплене с игла един въпрос, който стои реален и ясен.
към текста >>
Като
студента
и като ученика той трябва да учи и се разговаря с.
Предстои му да учи голяма наука и да извърши велики дела. Дали е много силен човекът? Дали може да притури или отнеме един миг от живота? Притокът на сила, на светлина, на топлина трябва непреривно да тече към него. Към този източник той трябва да отива и се връща, за да изпълни задачата си като човек.
Като
студента
и като ученика той трябва да учи и се разговаря с.
професора си. Дълбокия смисъл на молитвата е именно този - да влиза в контакт с огромния извор на сила, на светлина, на топлина, на знания, на красота, за да може да живее, учи и се развива правилно. Животът получава смисъл и цена само тогава, когато човек е в непреривна връзка с Великата Реалност, със своя Учител и с всички възвишени същества, които му съдействуват. “Да мислиш за Бога, това е дишане”. Животът се обуславя от дишането.
към текста >>
90.
7.3. Молитвата на ученика
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Ученикът е копнял за този час, дълго го е чакал и дълго се е подготвял за него, много опити е правили и не веднъж е падал и ставал, преживял всичката горчивина на поражението и тъмата на дългите
студени
нощи.
7.3. МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА За ученикът е дошъл този ден. Този ден е необикновен, крайният момент, когато Реалността го докосва със своя магически жезъл и целия му живот получава ново съдържание.
Ученикът е копнял за този час, дълго го е чакал и дълго се е подготвял за него, много опити е правили и не веднъж е падал и ставал, преживял всичката горчивина на поражението и тъмата на дългите
студени
нощи.
Стъпка по стъпка той е преодолял трудния път, за да стигне най-после до извора, чийто води щяха да уталожат жаждата и освежат пламналото му чело. Молитвата прозвуча като спасителен зов от безкрая и една светлина озарила неговото небе, щяха да събудят заспалите мисли и чувства, за да се извисят сега до най-голямата висота. Опитай силата на общението с Реалността! В скрижалите на сърцето, запиши словата на кратката молитва! Молитвата на ученика, прозвучала в крайния ден на неговата победа, представлява сбор от много ключове с които се отварят много светове.
към текста >>
Преодолял си
студа
и тревогата на времето, което всеки ден и час неотменно пред тебе е слагал своите проблеми, противоречия, изпитания.
Свещен миг и свещено е мястото на което си застанал. Ти си съвършено сам и онова, което наричаме всеотдайност получава значимост и дълбочина. Мисълта ти е съсредоточена и чувството блести. За този момент си жадувал през всичките отрудени часове и дни, когато твоята сила капка по капка се е изцеждала и умората бавно те е лишавала от волята за живот. Светът приличаше на арена и работния ти ден - на непримирима борба.
Преодолял си
студа
и тревогата на времето, което всеки ден и час неотменно пред тебе е слагал своите проблеми, противоречия, изпитания.
Реката, която тече прясна и свежа надолу, за да пои равнината, не би била такава, ако към нея непрестанно не текат планински потоци ако към нея не се втичат обилните води след дъждовете. Въздухът също не би се обновявал, ако ветровете не вършеха своята работа и не повличаха тежките въздушни маси нагоре надолу; като огромни ветрила те обновяват въздуха и атмосферата се поддържа чиста. Цялата земя и животът в нея, как ли би изглеждал, ако над нея нямаше небе, открито небе, като огромен прозорец, откъдето прелива светлина, топлина, влага, които поддържат, освежават, осмислят целия живот на нашата планета, като дават тон и на духовния ни живот. Ще кажат, колко далечно е това - не, не е далечно, а напротив много близко и твърде познат лежи този жив пейзаж, който нежно пее позната песен с топла мелодия и човекът участвува в този чист церемониал и всяка сутрин и вечер, както земята очаква своя любим, той очаква свещения час, когато нашата интимност се разтваря като крин в тишината на ранния или вечерния час, в пълна самота и тишина, скрито от всички очи, за да срещне Голямата Любов и поведе разговор с нея, Която е благоволила към човека. Ученикът не пропуща никога този свещен час и с всичкото внимание и нежност, със светлите мисли и чистите чувства пристъпва свещения праг, за да се отзове на това закотвено пристанище, скрития храм, където сам и свободен от всичко странично, разтоварен от всички товари, той ще се изправи със сърдечната топлота и смирение, за да каже: Любов, дай ми!
към текста >>
Само
студените
, горделивите, упоритите, твърдите, не подозират величието на нейната сила и само слепите не виждат блясъка на нейната светлина.
Ученикът не пропуща никога този свещен час и с всичкото внимание и нежност, със светлите мисли и чистите чувства пристъпва свещения праг, за да се отзове на това закотвено пристанище, скрития храм, където сам и свободен от всичко странично, разтоварен от всички товари, той ще се изправи със сърдечната топлота и смирение, за да каже: Любов, дай ми! Жаден съм за вода, гладен съм за хляб не се живее в тая тревожна и объркана земя без живителните потоци на светлината и топлината, които Ти Любов единствена щедро ги даряваш! Разкрий сърцето си и простри дланите през тоя светъл час на твоето денонощие, за да получиш отговор на твоите въжделения, на твоите нужди, на твоя зов за мир, за радост, за красота. Тайно си ги пожелал, а явно ще ти бъдат въздадени. Ученикът знае, как се нарича това, общение, то е нещо свещено, и нищо че думата е поругана, ала сърцевината й, силата й стоят неотменни и недокоснати.
Само
студените
, горделивите, упоритите, твърдите, не подозират величието на нейната сила и само слепите не виждат блясъка на нейната светлина.
Силата и светлината са достояние само на чистите по сърце. Влез в тайната си стаичка и не отминавай светлия и спокоен час на твоето бурно денонощие, за да се изправиш пред Могъществото на Незнайното, пред Любовта на Вечнобудния, пред необхватната доброта на Твоя Баща и получиш онова, което никой на земята няма да ти даде, онова, което никога и при най-голямата скръб и тъма няма да те остави. Нищо, че думата е опошлена и поругана - нищо, че тя е изпъдена от нашите речници. Съблечи старите й дрехи и под тях ще видиш сияйния образ на най-голямата проявена обич към човека. Път през тъмата който стига до Любовта.
към текста >>
91.
2. Изгревите на слънцето
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Ранната пролет ни вълнува, защото тя е която ни отдалечава от
студените
дни на зимата, изпитваме радост че сутрешния хлад не щипе вече остро и скоро, ние ще започнем нашите утринни, всекидневни излети.
Равноденствените дати са за нас празнични дати. Посрещането на пролетта и изпращането на лятото са два дни през годината, които ни приобщават към забележителните промени на природата, чийто приливи и отливи чувствително ни засягаха и будеха най-разнообразни емоции. Изпитваме чувства на благодарност и благоговение, когато претоварената атмосфера през пролетта ни дарява с оная жизнена енергия, наречена прана, а през есента с обилието на плодовете, които претоварената земя ни подарява. Посрещането на пролетта за нас е живо свързано с посрещането на Слънцето. Много рано, още в последните дни на декември ние започваме да броим дните, оглеждаме пейзажите, наблюдаваме дърветата и тревите, за да стигнем до ония предпролетни дни, когато пъпките на дърветата започват да наедряват, Слънцето започва да изгрява по-рано, снеговете изчезват, потоците шумно скачат, небето се покрива с бледо розови облачета и в цялата атмосфера трепти някакво свежа нежност.
Ранната пролет ни вълнува, защото тя е която ни отдалечава от
студените
дни на зимата, изпитваме радост че сутрешния хлад не щипе вече остро и скоро, ние ще започнем нашите утринни, всекидневни излети.
Слънцето ние започваме да посрещаме от първите дни на март, а по-точна определена дата от 22, когато Слънцето навлиза в знака Водолей. Тази част на нашия ден ние изпълняваме да не кажа фанатично, но редовно и точно. Всеки се справя с астрономическия календар и знае в колко часа Слънцето изгрява. Избираме си удобна място и непременно на височина, откъдето видимостта е пълна. Значението на тоя час прекаран всред природата ние знаехме.
към текста >>
92.
6. Писани и неписани закони
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Така казваме ние учениците и се радваме, че през най-
студената
човешка зима, ние бяхме под завет - завета на братството.
Нямаш вече желание да коментираш, да анализираш, да се произнасяш. Две същества се разкриват пред очите: едното обикновения човек - ученикът да го назовем - от "кол и от въже” и другото - Необикновения човек, Който успя от тези хора незнатни, бедни, очукани от живота, които нямат ни волове, ни синове и дъщери за женене, нито нива да оре и посее, ала богат с вътрешен усет, мигом да се отзове на богатата гощавка, редка, епохална и от тях да направи нещо. И тъкмо този успя да улови този блестящ миг, за да каже след малко: Хубави са тия мои съученици с които съм седял на един чин, с които съм споделял радости и скърби, които ме наричаха брат или сестра, които ми се притичваха на помощ, когато имах нужда, които ме гледаха с обич, които обичах. И продължаваш в същия дух: Които и Той ги обичаше - Учителя и работеше с тях и ги учеше и ги търпеше, как мога аз обикновения човек да пречупя Неговата дума и де се отвърна от тях? И не само думата на Моя Учител, но и думата на Моя Бог.
Така казваме ние учениците и се радваме, че през най-
студената
човешка зима, ние бяхме под завет - завета на братството.
И всички вече ти се виждат такива, каквито изглеждаха и на Него. Тогава бликват чувствата, тогава пред погледа ти се разгръща цялата история на братството и не само историята, но и живото тяло на братството, тая здрава и жива верига в която едно звено си и ти, и в чието начало стои Той - величествен в Своето смирение да обича и търпи всички, които Бог обича и да учи и назидава тия, които Бог Му е изпратил и Който пръв ги беше обикнал.
към текста >>
93.
9. Двете поколения
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
От катедрата тогава се понесе неудържим поток на нови идеи, които идваха да задоволят жаждата на младите двадесетгодишни
студенти
- ученици, които бяха успели да преценят великото, което летеше към тях.
Доста им дължим. Поклон пред тяхната светла памет - от това поколение са останали много малко на брой и ние продължаваме да ги тачим. Ала другото, другото, което пристъпваше самоуверено и твърдо криеше в сърцето си неутолимия копнеж към познанието, жадуваше за нови върхове, то страдаше и мислеше, мислеше и търсеше, не лишено от известна тревога в устрема да усвои новото и го направи на плът и кръв. Жадуваше да реализира идейното съдържание на онова, което възприемаше. За това поколение, което взе решение да запази независимостта си и свободата Той откри Специален клас.
От катедрата тогава се понесе неудържим поток на нови идеи, които идваха да задоволят жаждата на младите двадесетгодишни
студенти
- ученици, които бяха успели да преценят великото, което летеше към тях.
На новото, което задоволяваше техния глад за научни и окултни познания, те отзвучаха крепко. Спокойно и красиво живееха ония, които ни посрещаха, бурно и красиво живеехме ние край тях, ала непощадени от много противоречия на младостта, много конфликти, които ни държаха будни и нащрек. Разликата се очерта. Отношенията се определиха. Младите набираха сили и мъжество и бяха премного погълнати и заети.
към текста >>
94.
2. София-Изгрев
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Топлата вода никога не липсваше - учениците не пиеха
студена
и непреварена вода - това бе едно от първите правила по новото хранене.
Диалектите бяха различни, ала всички се разбираха не само отвън, но и отвътре. Нещо сплотяваше тези хора, които се виждаха за първи път и се наричаха помежду си братя. Нямаше разлика между учени и прости, между богати и бедни, между млади и стари. Неизвестно как и безшумно на Изгрева се обзавеждаше домакинство, което щеше да се грижи за прехраната на толкова свят, числото на гостите надхвърляше хиляда души, а понякога и повече. Всичко беше скромно, просто до скованите набързо пейки и маси за хранене, до огнищата над които кипяха чайници и големите казани.
Топлата вода никога не липсваше - учениците не пиеха
студена
и непреварена вода - това бе едно от първите правила по новото хранене.
Водата се пиеше час преди или час след ядене. Тя беше най-предпазното средство от всякакъв род заболявания, които неизбежно следват големите станове. През тези събори няма случай на някаква епидемия или частично заболяване. Спазваха се правилата и хората опитваха новата хигиена. Навиците се всаждаха бързо, защото всички бяха убедени в тяхната правота и ефект.
към текста >>
95.
4. Покрай водите на Седемте рилски езера: събор, 1939 г.
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
За
простуда
не може да става и дума.
Да нощуваш покрай огньовете се оказа не трудна задача за младите и неопитни туристи, които тогава дори не знаеха, че на планината не се отива с тънки чорапи и с гумени обувки. Престоят на планината се увеличаваше постепенно. Стигнаха до десет дни - живееш без покрив на главата - гледаш звездното небе, заспиваш и пак се събуждаш, протягаш краката и пак се свиваш, спиш или не спиш, ала когато се събудиш от сутрешния планински хлад, усещаш, че си отпочинал и бодър. Готов си да прекараш още много нощи от тоя род, завит с едно зимно палто само, задоволяваш се с малко хляб и чай. Толкова си покъртен не само от красотата на планината, но и от красотата на човешките отношения, които могат на земята да се излеят във тази форма, а най-вече слушаш Него, близо до Учителя си.
За
простуда
не може да става и дума.
В огнището врат непрекъснато големи чайници и по всяко време на деня и на нощта има гореща вода и чай. Млади братя със силни мишци носят дърва и цяла нощ огънят се поддържа. Никой не се разболява, а след такава десетдневна екскурзия се връщаш от планината загорял и закален, никога не си се чувствувал толкова силен, бодър и здрав. Опитите излизаха все сполучливи. Качвали сме се на Мусала при хубаво и при лошо време.
към текста >>
96.
5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
“Топлината на Любовта - казва Учителят - е в състояние да се справи и с най-големия физически
студ
.
“Който дрънка той говори на человечески и ангелски езици, ала любов няма.” Така започва Учителят първата беседа. В света стана много шумно след тази година. Никога хората не са били толкова щедри на думи, думи и обещания както през следващите години. Никога думите не са заливали стъгдите както днес. В света много се говореше - “кимвал що дрънка"; “няма я любовта" А любовта беше най-важната и най-голямата.
“Топлината на Любовта - казва Учителят - е в състояние да се справи и с най-големия физически
студ
.
Любовта е единствената сила, която може да се справи с егоизма. От хиляди години Бог топи женския егоизъм. Това е старата епоха. Новата, която идва сега ще се занимава със стопяването на мъжкия егоизъм. Жената ще помага на мъжа да се освободи и той.
към текста >>
Преди двадесет години, когато в света беснееше
студената
война, беше лудост да се помисли, че нашия Министър Председател ще посети Франция и ще преговаря за заздравяване на приятелски връзки - икономически и културни; беше лудост да се помисли, че наши министри ще посетят Англия на приятелско посещение, никой не би повярвал тогава, че запада и изтока жадуват да си подават ръка и, че цяла Европа се готви да премахне всякакви граници.
Думите стигат по незнайни пътища до нас - думите не са думи, а сила, динамични и крилати, проникващи до глъбините. Ние ги четем, слушаме ги и стигаме до техния вътрешен дълбок смисъл - светът се преустрояваше, планът за това преустройство беше нов, великолепен. Основните контури бяха нахвърлени още там, пред очите ни, на върха. Не е нужно да свидетелствуваме - светът щеше да стигне до Неговите думи и да ги опита. Думите сами ще говорят.
Преди двадесет години, когато в света беснееше
студената
война, беше лудост да се помисли, че нашия Министър Председател ще посети Франция и ще преговаря за заздравяване на приятелски връзки - икономически и културни; беше лудост да се помисли, че наши министри ще посетят Англия на приятелско посещение, никой не би повярвал тогава, че запада и изтока жадуват да си подават ръка и, че цяла Европа се готви да премахне всякакви граници.
Никой не можеше да си представи, че нашата филхармония и нашата опера ще гастролира в тези страни, или че Кралският балет на Великобритания, ще гостува у нас. Народите от севера и юга, от запада и изтока мразеха ли се?... Колко неща се случиха и колко неща ще се случат. На свой ред и ние имаме право да мечтаем - да свикаме някога събор, да преживеем радостта от тези великолепни празници и на този събор да се срещнем с приятели не само от споменатите държави, но и от неспоменатите, които този път уверени сме ще чуят поканата на Великата Реалност, за да дойдат от петте континента и преживеем радостта, че на земята голямата идея на нашето време - братството може да се реализира, трябва да се реализира. Ние няма да уговаряме с тях политически и икономически въпроси - има кой да върши тази работа и нека си я вършат, ние на никого не пречим, но нека и те не ни пречат, когато сложим на разискване въпросите за Любовта, въпросите за Светлината, въпросите за Свободата.
към текста >>
97.
6. “Аз виждам
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Може би сме изпреварили времето, ала усещаме полъха на пролетта, нищо, че просторите още лежат заснежени, нищо, че на земята е още
студено
, нищо, че по върховете се белеят още преспите.
” Картината на настъпващата пролет е нарисувана трогателно чиста и ухаеща още на снежни простори, които едва се разкъсват от песента на някоя нетърпелива прелетна птичка. Пролетта, очакваната и жадуваната пролет пристъпваше в света. Първите пролетни цветя бяха цъфнали, изворчета бликаха, снеговете се бяха разтопили, птичките пееха, децата безгрижно играеха, слънцето изгряваше величествено и мощно”... Светът се раждаше нов, чист и добър - “отличен свят” - беше казал Той. Успяхме ли да видим първите краски на този свят всред голямата тъма и тревога на нашия век? Сега сме във втората половина на века, имахме време много да мислим, да огледаме миналото и настоящето, успяхме да се вдълбочим в казаното от Него - нека не сме добри математици, ала направихме точна равносметка, за да можем да кажем сега - ние успяхме да доловим първите проблясъци на това време, то се изрази ярко в идеята за колективното съзнание, която зрееше вече, събуждаше се това съзнание, оформяваше и играеше вече голяма роля в живота; успяхме да видим новия човек, който копнееше за нови взаимни отношения, за братско сътрудничество между хора, които имаха допирни точки, мислеха и чувствуваха по нов начин.
Може би сме изпреварили времето, ала усещаме полъха на пролетта, нищо, че просторите още лежат заснежени, нищо, че на земята е още
студено
, нищо, че по върховете се белеят още преспите.
Нашият живот протече именно през тези предпролетни дни, когато слънчевите лъчи още не топлят силно, както това се случва в последните дни на февруари и в първите на март, с типичните предпролетни депресии, валежи и бури. Не съжаляваме. На нашия паралел, в нашата хубава страна предпролетните дни имат нещо прекрасно с дъха на чистите простори, със свежестта, която се влива в сърцето, с аромата на Живата природа, който докосва душата. Благодарение на всичката тази хубост, ние имахме сили да преживеем дългите зимни нощи и студените дни, когато нашия взор проникваше зад тъмнината, за да открием първите белези на прииждащия сезон. Не бихме могли днес да вземем перото и да кажем две искрени и сърдечни слова - Пролетта идва, оповестената от Него пролет е на прага.
към текста >>
Благодарение на всичката тази хубост, ние имахме сили да преживеем дългите зимни нощи и
студените
дни, когато нашия взор проникваше зад тъмнината, за да открием първите белези на прииждащия сезон.
Сега сме във втората половина на века, имахме време много да мислим, да огледаме миналото и настоящето, успяхме да се вдълбочим в казаното от Него - нека не сме добри математици, ала направихме точна равносметка, за да можем да кажем сега - ние успяхме да доловим първите проблясъци на това време, то се изрази ярко в идеята за колективното съзнание, която зрееше вече, събуждаше се това съзнание, оформяваше и играеше вече голяма роля в живота; успяхме да видим новия човек, който копнееше за нови взаимни отношения, за братско сътрудничество между хора, които имаха допирни точки, мислеха и чувствуваха по нов начин. Може би сме изпреварили времето, ала усещаме полъха на пролетта, нищо, че просторите още лежат заснежени, нищо, че на земята е още студено, нищо, че по върховете се белеят още преспите. Нашият живот протече именно през тези предпролетни дни, когато слънчевите лъчи още не топлят силно, както това се случва в последните дни на февруари и в първите на март, с типичните предпролетни депресии, валежи и бури. Не съжаляваме. На нашия паралел, в нашата хубава страна предпролетните дни имат нещо прекрасно с дъха на чистите простори, със свежестта, която се влива в сърцето, с аромата на Живата природа, който докосва душата.
Благодарение на всичката тази хубост, ние имахме сили да преживеем дългите зимни нощи и
студените
дни, когато нашия взор проникваше зад тъмнината, за да открием първите белези на прииждащия сезон.
Не бихме могли днес да вземем перото и да кажем две искрени и сърдечни слова - Пролетта идва, оповестената от Него пролет е на прага. Човечеството ожидаше новото, ожидаше тая човешка пролет, която вещаеше на умореното човечество Мира, Радостта, Светлината, Любовта. И както умело строеше градове и жилища, пътища и мостове, така обновеното човечество щеше да устрои духовния си живот, мирното си съществувание и братското си съжителство между всички народи.
към текста >>
98.
7. През един събор
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Всяка буря можеше да ги отвее и всеки
студ
- да ги попари.
Пролетта има определени месеци. Градината тогава преживяваше своята пролет. Плодовете обилно висяха на дърветата, ала те бяха още неузрели. В градината имаше разнообразни плодове от всичките видове и сортове. Плодовете тогава се гушеха под зелените шапчици.
Всяка буря можеше да ги отвее и всеки
студ
- да ги попари.
В живота на Братството се изви буря, връхлетя голям студ. Клоните на дърветата се олюляха от силния вятър, кършеше стволите и плодовете започнаха да падат. Познато и често явление, не само в човешките обикновени градини. Неговата градина трябваше да преживее една буря и плодовете трябваше да бъдат опитани. Тогава ние не искахме да вярваме, не допущахме и не мислехме, какво може да се случи, беше премного светло и радостно край Него, ала Неговите думи останаха да кънтят близо до ушите ни и вече не така меко и празнично, както през онзи съборен ден, а твърдо и остро днес, защото за нездравото, за неустойчивото, винаги трябва да има в запас известна доза строгост.
към текста >>
В живота на Братството се изви буря, връхлетя голям
студ
.
Градината тогава преживяваше своята пролет. Плодовете обилно висяха на дърветата, ала те бяха още неузрели. В градината имаше разнообразни плодове от всичките видове и сортове. Плодовете тогава се гушеха под зелените шапчици. Всяка буря можеше да ги отвее и всеки студ - да ги попари.
В живота на Братството се изви буря, връхлетя голям
студ
.
Клоните на дърветата се олюляха от силния вятър, кършеше стволите и плодовете започнаха да падат. Познато и често явление, не само в човешките обикновени градини. Неговата градина трябваше да преживее една буря и плодовете трябваше да бъдат опитани. Тогава ние не искахме да вярваме, не допущахме и не мислехме, какво може да се случи, беше премного светло и радостно край Него, ала Неговите думи останаха да кънтят близо до ушите ни и вече не така меко и празнично, както през онзи съборен ден, а твърдо и остро днес, защото за нездравото, за неустойчивото, винаги трябва да има в запас известна доза строгост. Братството много преживя от външните, но преживя и от тези, които бяха от сам оградата и се бяха клели във верност, от тези, които стояха на колене при Него и молеха за благословия, от тези, които се смятаха първи и които ни уверяваха, че за няколко години, можело да се стане светия, от тези, които пееха хвалебствия за Него, от тези на които Той безвъзмездно им беше правил много услуги, а накрая и от тези, които се смятаха пазители на Братството и на интересите му и накрая го предадоха.
към текста >>
Каквато и буря да връхлети, какъвто и
студ
да падне, да останем на местата си и да дочакаме узряването, за да причиним радост на Градинаря, чиято грижа за нас бе неизмерима.
Тогава ние не искахме да вярваме, не допущахме и не мислехме, какво може да се случи, беше премного светло и радостно край Него, ала Неговите думи останаха да кънтят близо до ушите ни и вече не така меко и празнично, както през онзи съборен ден, а твърдо и остро днес, защото за нездравото, за неустойчивото, винаги трябва да има в запас известна доза строгост. Братството много преживя от външните, но преживя и от тези, които бяха от сам оградата и се бяха клели във верност, от тези, които стояха на колене при Него и молеха за благословия, от тези, които се смятаха първи и които ни уверяваха, че за няколко години, можело да се стане светия, от тези, които пееха хвалебствия за Него, от тези на които Той безвъзмездно им беше правил много услуги, а накрая и от тези, които се смятаха пазители на Братството и на интересите му и накрая го предадоха. Ние не можем да забравим всичко това, дори и да искаме - то е вече история. Не мразим никого и в сърцето ни ни капка отрова за отплата, но не желаем да забравим думите казани тогава, защото и ние искаме да бъдем сдържани, когато се произнасяме за реколтата, преди сезона да е минал. Не искаме, както тогава да се радваме на количеството на много народ, и най-после искаме добре да запомним смисъла на Неговите думи, за да направим всичко възможно и се задържим здраво на клоните на дървото.
Каквато и буря да връхлети, какъвто и
студ
да падне, да останем на местата си и да дочакаме узряването, за да причиним радост на Градинаря, чиято грижа за нас бе неизмерима.
Не коментираме - животът ни научи да проверяваме казаното, да виждаме по - ясно и да стоим будни на избраното място. Земята натежа от присъствието на журналистите. Той не обичаше журналистите, т. е. журналистиката. Беше прав.
към текста >>
99.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Хората ни гледаха необичайно странно, някъде
студено
, някъде с присмех, а някъде с подчертана подигравка.
Тук-таме се срещаха винтяги, а горна дреха бяха всевъзможни стари палта, които не ставаха вече за обличане в града. Едно разбиране господствуваше тогава и неизвестно как стигна до човека по това време, че в планината може да се отиде само с извехтелите дрехи, другите се хабили. Бързо изпратихме това разбиране в архивата на нашето време - трябваше само да стъпим в планината и да огледаме безмерната й чистота и красота. Само Учителят правеше изключение; далеч бяхме още да подражаваме и да гледаме тези неща, когато край Него имаше толкова живот и движение, които ни поглъщаха. За нас беше важно само да бъдем на планината, да слушаме Него.
Хората ни гледаха необичайно странно, някъде
студено
, някъде с присмех, а някъде с подчертана подигравка.
Ние не вдъхваме нито респект, нито доверие, при това и външния ни вид на който от край време хората плащаха скъп данък. Трудно ще разберат хората, че не са дрехите, които правят човека. Човекът не беше в дрехите. Кой ли любопитен от тези които ни гледаха привлечени от нашите песни, които разсичаха еднообразната дрямка на тези провинциални градчета, можеха да видят ентусиазма на нашата младост, безгрижието и радостта, че живеехме и усещахме пулса на новото. Между нас имаше и стари и възрастни - пъстра смесица от едно общество, което отиваше на Рила, отиваше в планината с някакъв камион без седалки, профучал или клатейки се по калдъръмените улици на стария Самоков или Дупница, за да ни отведе на Мусала или на Езерата.
към текста >>
В планината никога не пиехме
студена
вода, никога по време на ядене или непосредствено след ядене.
По хижи не нощувахме по редица неудобства, ние бяхме голяма група и никоя хижа по онова време можеше да ни побере. Тогава не разбирахме, но сега картината лежи ясна - правеше се опит, най-трудния с жив човешки материал, събрани хора най-различни, които трябваше да се убедят, че никой няма да простине, ако спи край планинския огън през месец юли или август. Спартанските условия при които бяхме поставени да живеем по време на тези екскурзии целяха да се изработи отношение към планината и да се затвърдят естествените навици и правила, които трябваше да се спазват в планината. Спазвахме го фанатично. Особено правилата за пиенето на вода.
В планината никога не пиехме
студена
вода, никога по време на ядене или непосредствено след ядене.
Основно правило беше преобличането след изпотяването. Изобщо една от главните цели на екскурзиите беше здравето на човека, в центъра стоеше изпотяването. Всеки носеше със себе си една, две, три ризи. Никой не търпеше капка пот на тялото си. Това беше важно практическо правило, Чийто резултати бяха блестящи.
към текста >>
100.
3. Среща
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Вече не е
студено
, снеговете изчезват за часове, ледовете се пукат горе, потоците се свличат надолу, водопадите шумно викат: бу-у ... Разтвори сърцето си и излей набралата се през много години, когато не сме се срещали болка, изтръгни я пласт по пласт, камък по камък, и изкърти онова, което бурите и пороищата през тези години са натрупали.
Нека годините да минават, богати или оскъдни, бурни или спокойни - виждаш накрая, че всичко се е случило, както е трябвало да стане, а не както човешкото, обикновеното мислене го прекроява. Изпълваше се в края на краищата един определен план, а не друг и тогава можеше да дадеш воля на сърцето си и да му кажеш - излей накипялата си болка - годините на сгъстената жестокост и глупост изтекоха; времето е друго и глъбините на небето откриват в снишения небосвод и в близко стоящите звезди, предопределението на една светяща съдба. Планината, която до преди изглеждаше огромна и мощна, по магичен начин се е снишила и тя, станала е мека и ласкава като майка и ти казва нежно: Не се плаши, не тъгувай, а простичко се наплачи. От кога не сме се срещали, а сме стари приятели... Помниш ли?..... Часът за срещата най-после дойде... Това е миг, както при идването на пролетта.
Вече не е
студено
, снеговете изчезват за часове, ледовете се пукат горе, потоците се свличат надолу, водопадите шумно викат: бу-у ... Разтвори сърцето си и излей набралата се през много години, когато не сме се срещали болка, изтръгни я пласт по пласт, камък по камък, и изкърти онова, което бурите и пороищата през тези години са натрупали.
Дошъл си на планината след много години отсъствие, дошъл си на Рила, дошъл си на Йеди-Гьол!... Въздъхваш, все така светът шуми, ветровете си веят. Ала тук по тези места, на тази последна линия, която ни дели от хоризонта кънти една вест, прониква една песен и радостта те залива като отприщена река -Великото никога няма да залезе, ценното никога няма да се обезцени, Вечното е безсмъртно - внедреното в нас, посятото там, ще расте и ще даде обилен плод. Идеята дефилира, блика от образа на красотата, величествената дреха на планината - планината грижливо беше съхранила за нас и за всички, които я обичаха, които пристъпваха при нея със свещен трепет вечното, прекрасното, което ни извисяваше, след звездното небе което смеехме да догоним, когато бивахме в планината. Върховете се превръщаха на врати и прозорци към Безкрайността и сякаш беше възможно и леко да се срещнеш лице с лице с Вечното, Реалното и се потопиш в съзерцание и общение с Него.
към текста >>
НАГОРЕ