НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
13
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
13
:
194
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
Г-н Ватралски е писал много стихове и проза, както би трябвало да се очаква от такъв човек, и неговите "Битие", "Първом Правда" и цяла колекция от
студии
върху Балканското държавничество са много добре познати.
С Толстоя той споделя чувството на ужас при бруталността на войната, и несправедливостта, социална и политична, които така често характеризират войната. Чрез своята собствена вяра и размишления той е достигнал да вижда вечната пропаст между учението на Исуса и войната. Но той не е християнски анархист и той не вярва в учението на "не се противи злому", което се самонарича миролюбиво. Той не вярва в атакуване, но той вярва, че човек трябва да защити домът си. И той счита своя длъжност като публицист да учи това, което мисли, че е право.
Г-н Ватралски е писал много стихове и проза, както би трябвало да се очаква от такъв човек, и неговите "Битие", "Първом Правда" и цяла колекция от
студии
върху Балканското държавничество са много добре познати.
"Тежко, тежко" е популярна поема в България, макар и сатирична. Г-н Ватралски е автор на много песни, които се употребяват от Българските Евангелски Църкви. Той е лекчерувал, писал статии - чел, мислил, писал - за тридесет години. Какво тези тридесет години са били за човек, който мисли, не е нужно да се казва, но в случая с г-н Ватралски те са имали за резултат това, което най-добрият български поет Иван Вазов е отсъдил, като е казал, че "Г-н Ватралски има добре запазена душа, неразвалена от западното течение в литературата, тъй рядко нещо днес. В неговите работи се срещат мисли, чувства и идеи възвишени и чисти.
към текста >>
2.
4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
Мило е да се срещнеш с хора, с които си прекарал
студентските
си години.
Радвам се да ви видя отново между нас. -Добре заварил - но очите му се просълзиха.. .В моето лице той като че ли видя добрия си приятел, когото той остави жив... Гледах да го заприказвам, за да отвлека мислите му. - Е, как мина тържественият 30-годишен юбилей на съкласниците? - Много задушевно, мило. Разделихме се млади, жизнерадостни, пълни с енергия, а се събрахме възмъжали, някои с бели коси, женени, с деца, па и внуци не липсваха.
Мило е да се срещнеш с хора, с които си прекарал
студентските
си години.
- Не са ви забравили, нали? - продължих аз. - Не, не са. Помнят ме всички. Нали аз писах класният "Харвардски химн"?
към текста >>
Пък и бях едничкият там българин-
студент
преди 30 години.
- Не са ви забравили, нали? - продължих аз. - Не, не са. Помнят ме всички. Нали аз писах класният "Харвардски химн"?
Пък и бях едничкият там българин-
студент
преди 30 години.
- Колко души броеше вашият клас преди 30 години? - 560 души, а сега заварих 200-250 души, които бяха дошли на тържеството. Мнозина са заминали от тоя свят. - Вашето име, като следим вестниците, изглежда да е познато на голяма част от американския печат? - Да, много от моите съкласници днес са видни хора в Съединените Щати, общественици, професори, писатели, журналисти.
към текста >>
3.
4.3.11. Един следобед при писателя-поет
,
,
ТОМ 24
Г-н Ватралски взе думата, и като защитаваше, че частната собственост не противоречи на християнското учение, разказа за пребиването си като
студент
в Америка и се запита: "На какво ме научи Америка" и отговори: - На труд и пестеливост Покрай учението аз работех и спестих малко пари.
Предоставям на природата сама да върши' своето дело. Пролет и есен, когато се продават фиданки, разреждам тук-там. Като разглеждах тази обширна градина-парк, която служи едновременно за отдих и поетично вдъхновение, за физически труд и прехрана, припомних си думите, които г. Ватралски ни разказваше през зимата на една среща при групата "Христов Комунизъм". Разискваше се въпросът, частната собственост съвместима ли е с учението на Спасителя.
Г-н Ватралски взе думата, и като защитаваше, че частната собственост не противоречи на християнското учение, разказа за пребиването си като
студент
в Америка и се запита: "На какво ме научи Америка" и отговори: - На труд и пестеливост Покрай учението аз работех и спестих малко пари.
Един мой другар нито учение доби, нито спести нещо, защото обичаше да посещава кръчмите и увеселителните заведения - където бяха двойца, той беше третият. А аз по духовно наследство на баща си, който беше свещеник, живеех скромен живот, красив, с умствен и физически труд. Първият ми даде знание; вторият - средства. И на тоя труд аз дължа известното мое пусто място в Красно село, гдето нямаше дръвче за отмора на софийския селянин от пека на лятното слънце. Благодарение на тоя труд, който наследих и осмислих в далечна Америка, създадох градина, която обезпечава насъщния ми хляб и ми дава възможност да работя умствено според дарбите си.
към текста >>
4.
4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат
,
,
ТОМ 24
Бакалов чете
студията
"Поет на евангелски принципи" (том "Уводни" на библ.
"Молитва" - Уводни думи за Ватралски върху Мат. 6:33; препоръчва младите участници; призовава вниманието на слушателите. Г-ца С. Добрева чете разказа "Иляс" по Толстой от Ватралски. Г-н Люб.
Бакалов чете
студията
"Поет на евангелски принципи" (том "Уводни" на библ.
"Ватралски") от М. Ж. Марков. П. -288. Г-н Коста К. Кронев - реферат: "Бог и Войната от гледището на Ватралски". Г-ца Лидия Вълканова: "Войната ще престане" (реч на прор.
към текста >>
5.
6.2. В стан Изгрев край София
,
,
ТОМ 24
Лично е препоръчан за български професор от философа Ремке, комуто е бил любим
студент
.
Дънов е свирел на цигулка, а той е пишел. Даването на песните е било винаги по свръхестествен начин, заключи той. Безспорно един от най-културните братя тук е г. Стефан Белев, който владее френски, немски, английски, гръцки, руски и пр. Следвал е философия в Германия и държал е изпит по педагогия.
Лично е препоръчан за български професор от философа Ремке, комуто е бил любим
студент
.
Лисансие е по правото. Пропътувал е Германия, Белгия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия, Гърция и пр. Родом е от Охрид. Бил е гимназиален директор и учител в Солун, Цариград, Варна, Русе, Тулча; лектор в Свободния университет, по фр. търг. кореспонденция.
към текста >>
6.
6.4. Дъновото движение в България
,
,
ТОМ 24
И така, те танцуват, мъже и жени, млади и стари, просяци и
студенти
, учени и недъгави, делови мъже - хора от всички съсловия, щастливи в този добре изобретен ритмичен колективен сбор, тази хармония на движения, чувства и мисли.
отдясно наляво. Известно чувство на свобода, на радост изпълва всичките участвуващи. Това се вижда по лицата им и се забелязва в техните движения. Цялата атмосфера е изпълнена с простата радостна музика. Човек би желал да вземе участие в упражненията.
И така, те танцуват, мъже и жени, млади и стари, просяци и
студенти
, учени и недъгави, делови мъже - хора от всички съсловия, щастливи в този добре изобретен ритмичен колективен сбор, тази хармония на движения, чувства и мисли.
След около 40 минути те довършват с едно последно упражнение и молитва и едно подходящо протягане на ръцете нагоре, като всички шепнат: "Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие върху нашите сърца". След това спокойно и в ред, но с голяма свобода всички се разпръсват. Колонистите отиват в техните къщи и палатки, а другите се отправят към града, който отстои на около S час път през гората. Една великолепна панорама се простира наоколо: един кръг от хълмове - ниски планини /Балканът/ със слънчеви равнини и мъгливи върхове. /Краят в следващия брой/ /Продължава от миналия брой/ "Учителят" ми прави чест да ме покани да го посетя в неговата стая, извънредно скромна стая.
към текста >>
7.
6.5. Идеите на Всемирното Бяло Братство
,
,
ТОМ 24
Това наше, чисто българско движение представлявало интерес за
студентите
по Сравнителна религия, История на религиите, Социология, Психология и тям подобните дисциплини.
Той е бивш проповедник в Методистка епископална църква и е следвал в семинарията Drew J. N., Америка, около 1890 г, но аз не съм сигурен за годината. Сега г. Дънов е около 77 годишен и изглежда като младеж, в своята походка и живот. Ако има някои там, които биха полюбопитствували да узнаят повече за основаното от Учителя, както го наричат Всемирно Бяло Братство, съобщете ми и аз на драго сърце ще дам по-пълни сведения.
Това наше, чисто българско движение представлявало интерес за
студентите
по Сравнителна религия, История на религиите, Социология, Психология и тям подобните дисциплини.
Аз бях един от рядко привилегированите през това лято (миналото - б. р.) да посетя Рилския стан на Братството и ми беше позволено да изнеса 12 лекции по Библията и мистицизма. (Надълго и нашироко се разправя по-нататък за многото гости, кои са те, от где са били и пр. Дават се обяснения за приключените в писмото снимки, казва се, че в Братството има евреи и т.н. Всички тия сведения в подробности нашите читатели могат да видят в броевете на Български бранител от септември 1939 г.
към текста >>
8.
7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ
,
,
ТОМ 24
Беше много
студено
.
Те се преместват да живеят във Варна, когато Драгомир е на 12 години. Там бащата ги изоставя. На майката и децата кметството им дава, по бедност, безплатна стая за живеене в пожарната команда. От спомените си за това време Драгомир разказваше: "Заедно спахме, майка ми със сестричките ми на пода, като се завивахме с едно одеяло. Пишех домашните си по корем на пода, защото нямахме нито столове, нито маса.
Беше много
студено
.
Една нощ, през зимата, стомната с вода замръзнала и се спука." Майката, Йордана, е будна, енергична и с изключителна воля за живот жена. Тя съзнавала, че всичко трябва да направи, но децата да учат. При тези условия тя казвала: "Косите си на метла ще направя, но ще ги изуча". В тази борба с живота, още от първите години в училище Драгомир застава до нея и започва да й помага. Там, в училище, прави впечатление на учителите си като добър математик.
към текста >>
9.
8.1. Спомени и размисли
,
,
ТОМ 24
Нашите връзки са на небето." След гимназията (учебната 1951/1952 г.), отидох в язовир "
Студена
" и работих на сонда.
Благоев" (бившата l-a мъжка гимназия). Кварталният партиен отговорник първоначално отказа да ми даде бележка за кандидатстване в Университета. Гледаше се на нас, като на фашисти, понеже баща ми отказваше да стане партиен член. Тогава казах на майка ми, че трябва да намерим връзки. А тя ми отговори: "Моли се.
Нашите връзки са на небето." След гимназията (учебната 1951/1952 г.), отидох в язовир "
Студена
" и работих на сонда.
Случи се нещастие и ми се премазаха някои пръсти на дясната ръка. След това бях общ строителен работник на сградата на Българската национална телевизия, където никак не бе леко. Там срещнах част от софийската интелигенция - главно съкратени адвокати. С тази моя дейност и припечелите пари можах да помогна финансово на родителите си. Действително, връзките ми на небето се оказаха много силни.
към текста >>
наново да кандидатствам с гимназиалната си диплома за
студент
в Биологическия факултет при СУ "Климент Охридски".
След време бях преназначен за техник и едва в последните години, преди напущането ми, като агроном. Изпълнявах "черната" най-трудна работа, която възникваше в опитното поле. Акад. Атанас Попов харесваше работата ми, но не можеше да направи за мене каквото и да било, понеже не бях партиен член. След един разговор, той ме насочи да мисля за подготовката си да работя в областта на систематиката на културните растения. Това означаваше през учебната 1960/1961 г.
наново да кандидатствам с гимназиалната си диплома за
студент
в Биологическия факултет при СУ "Климент Охридски".
Въпреки заканите на кварталния партиен отговорник, аз започнах да следвам задочно второ висше образование. Работех като агроном по опитните полета и учех вечер, нощем в къщи и по читални. В къщи (в дома на родителите на Елена) живеехме в една стая, понеже със заповед се нареждаше в стая да пребивават двама души. През 1960 г. ни се роди първият син, Драгомир.
към текста >>
За да променя нещата, аз се явих на конкурс за асистент в катедра "Ботаника" на Агрономическия факултет, като отличен
студент
.
Тази обстановка продължи цели 13 години! Елена, когато роди, остана в къщи по майчинство само през летните ваканционни 3 месеца. Това, което преживяхме през тези години бе една сериозна школа за нас. Такъв беше живота. Заради учението ми и вземането на второ висше образование, колегите ми партийци ме гледаха с лошо око.
За да променя нещата, аз се явих на конкурс за асистент в катедра "Ботаника" на Агрономическия факултет, като отличен
студент
.
От петимата явили се кандидати, аз взех първото място, но наново ми се попречи. От Института по растениевъдство чрез градския комитет на партията не бях допуснат и докладван на Факултетния съвет. Впоследствие бе написана за мен ужасна характеристика, за която поисках да се направи анкета чрез вестник "Работническо дело". Дори не ми отговориха. Задочното ми следване в Биологическия факултет завърших през 1966 г.
към текста >>
Той беше ректор на СУ "Климент Охридски", директор на Ботаническия институт, завеждащ катедра "Ботаника" при Биологическия факултет, мой професор по систематика на растенията, председател на Комисията за държавен изпит и най-важното, той ме познаваше като отличен
студент
.
При завършването ми на Биологическия факултет, акад. Атанас Попов беше починал. Хората, които ми даваха кураж и ме насърчаваха да уча ги нямаше. Тогава, сам акад. Даки Йорданов ме потърси, за да ми предложи работа в Ботаническия институт с ботаническа градина при бАн.
Той беше ректор на СУ "Климент Охридски", директор на Ботаническия институт, завеждащ катедра "Ботаника" при Биологическия факултет, мой професор по систематика на растенията, председател на Комисията за държавен изпит и най-важното, той ме познаваше като отличен
студент
.
Обаче, поредно от Института по растениевъдство побързаха да дадат по служебен път характеристиката, с която ми бе спрян избора ми за асистент в катедра Ботаника на Агрономическия факултет Тази характеристика ми бе написана от партийния секретар на секция "Растителни ресурси" към Института по растениевъдство. Вече повече от 2 години аз бях под ударите на този човек, който въобще не ме понасяше, понеже аз отказах да работя за него. Всичките ми приятели ме съветваха да се моля на Бога за този човек, да търся в него най-красивите черти в характера му и тази частица от Бога, вложена в него. Това беше поредната школа за мен и промяната дойде. Същият човек ми написа нова и хубава характеристика и аз можах на 1 септември 1967 г.
към текста >>
10.
8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?
,
,
ТОМ 24
Тогава заминах да работя на язовир "
Студена
Пернишко, на сонда.
В нашето семейство също преживяхме сътресения. Баща ми, Драгомир Василев бе съкратен от адвокатската колегия с мотив, че има две професии (адвокат и заклет експерт-счетоводител). Истинската причина бе, че той подписа протестното писмо за задържането и процеса срещу Кръстьо Пастухов. На мене, Павел Василев, ми отказаха да ми дадат бележка от ОФ [Забележка на съставителя. ОФ - организация "Отечествен фронт", създадена от властта.], за да кандидатствам за висше образование.
Тогава заминах да работя на язовир "
Студена
Пернишко, на сонда.
В тези години, когато започнаха гоненията в Бялото Братство, вземането и унищожението на хиляди томове беседи на Учителя и извършването на арести на Изгрева, баща ми, Драгомир Василев не се поколеба да се намеси, да събере Братския съвет на Бялото Братство и да организира защитата в процеса срещу Борис Николов и Жечо Панайотов. Беше време, когато пастирите бяха в затвора, Учителят в невидимия свят, но до нас, като светъл лъч, достигаха на циклостил и на пишуща машина проповедите на пастир Симеон Попов и изработените "Мисли на Учителя за всеки ден . дух0вният живот, въпреки репресиите, продължаваше със съвместното събиране на братя и сестри от църквата и Изгрева по домовете на малки групи за молитва, четене на Словото Божие и на беседа от Учителя и по възможност изпяване на някоя песен. Това бяха реални, живи, взаимни връзки, които се осъществяваха тайно. В София, поради жилищната криза, бяхме задължени да живеем по двама души в стая.
към текста >>
11.
VI. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ, СЪНАРОДНИЦИТЕ МУ И ЕВАНГЕЛИСТИТЕ МЕТОДИСТИ НА ИЗГРЕВА В ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕ
,
,
ТОМ 24
Старозагорският адвокат Иван Желязков,
състудент
на Учителя в САЩ / Галилей Величков.
363 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско / Ангел Хаджийски ; Преразказал Галилей Величков.- В: Изгревът .... Т. 4. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 141-143 8.
Старозагорският адвокат Иван Желязков,
състудент
на Учителя в САЩ / Галилей Величков.
- В: Изгревът .... Т. 4. София, Библ. Житен клас, 1993, с. 143 9. Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя / Галилей Величков.
към текста >>
Студентът
-циглар в САЩ / Райна Каназирева.
Няколко думи за ученическите години на Учителя / Наталия Чакова. - В: Изгревът .... Т. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 53 11.
Студентът
-циглар в САЩ / Райна Каназирева.
- В: Изгревът .... Т. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542 12. Необикновеният студент I Райна Каназирева.
към текста >>
Необикновеният
студент
I Райна Каназирева.
Студентът-циглар в САЩ / Райна Каназирева. - В: Изгревът .... Т. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542 12.
Необикновеният
студент
I Райна Каназирева.
- В: Изгревът .... Т. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542-543 13. Нароченият жених / Райна Каназирева.
към текста >>
12.
1. По чия идея заминава Учителят за САЩ
,
,
ТОМ 24
Тогава като евангелисти те са имали възможност да изпращат
студенти
да учат било богословие, било философия, била друга наука.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години, след 7 годишно отсъствие. Петър Дънов отива да учи в САЩ като стипендиант на протестантите. Семейството на майка му, Юргашеви, чорбаджи Юргашев са били евангелисти.
Тогава като евангелисти те са имали възможност да изпращат
студенти
да учат било богословие, било философия, била друга наука.
Разбира се, имали са фондове и средства за това.
към текста >>
13.
2. Песента Завръщане на блудния син
,
,
ТОМ 24
Първият път, когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирел, когато е бил
студент
в САЩ.
Обаче, нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули.
Първият път, когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирел, когато е бил
студент
в САЩ.
Студентите давали концерт. Те знаели, че той свири на цигулка и те го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре. Това е идеята по Евангелието за завръщане на блудния син.
към текста >>
Студентите
давали концерт.
Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Първият път, когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирел, когато е бил студент в САЩ.
Студентите
давали концерт.
Те знаели, че той свири на цигулка и те го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре. Това е идеята по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "дайте му новите дрехи, заколете храненото теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се".
към текста >>
14.
3. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник
,
,
ТОМ 24
Като
студент
в САЩ Той се издържал сам.
И така те не го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист- проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите.
Като
студент
в САЩ Той се издържал сам.
Ходел е да мие чинии в гостилници, ходел е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те го питали, колко струва, а Той казвал: "Колкото обичате". Те са пъхали едри банкноти в джобовете му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Граблашев. Него го е било срам.
към текста >>
По това време негов
състудент
е и Величко Граблашев.
Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходел е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те го питали, колко струва, а Той казвал: "Колкото обичате". Те са пъхали едри банкноти в джобовете му и така с тях е прекарвал по някой месец.
По това време негов
състудент
е и Величко Граблашев.
Него го е било срам. да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал, като е занимавал в определени часове, децата на богати американци. Това по-късно Величко Граблашев ми го разказваше. Учителят имаше едни дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него.
към текста >>
53./ или беше
състудент
на Учителя от САЩ.
Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието "Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов* //Забележка на съставителя. Това е Цветан Цветанов, виж "Изгревът", том VI, с.
53./ или беше
състудент
на Учителя от САЩ.
Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа, като каза следното: "Искам да поздравя един истински Божи служител". Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителя го потупа по рамото и след като го отведе малко встрани, започна да разговаря с него.
към текста >>
15.
4. Песента Блудният син
,
,
ТОМ 24
404-405 Борис Николов В някои от своите беседи Учителят разказа следния спомен: "Когато бях
студент
в Америка,
студентите
решиха да дадат концерт.
Словото на Учителя бе Слово и за него. 4.2. Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. 1. София, Библ. Житен клас, 1993, с.
404-405 Борис Николов В някои от своите беседи Учителят разказа следния спомен: "Когато бях
студент
в Америка,
студентите
решиха да дадат концерт.
Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента, "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче?
към текста >>
Студентите
идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче?
404-405 Борис Николов В някои от своите беседи Учителят разказа следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента, "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона.
Студентите
идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче?
Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние". Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега в момента". Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас.
към текста >>
16.
8. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в САЩ
,
,
ТОМ 24
8. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков,
състудент
на Учителя в САЩ Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
8. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков,
състудент
на Учителя в САЩ Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
T. 4. София, Библ. Житен клас, 1993, с. 143. Галилей Величков Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в САЩ, разказва: Т-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението студент. Беше красноречив и имаше дар слово.
към текста >>
Галилей Величков Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков,
състудент
на Учителя в САЩ, разказва: Т-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението
студент
.
8. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в САЩ Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 4. София, Библ. Житен клас, 1993, с. 143.
Галилей Величков Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков,
състудент
на Учителя в САЩ, разказва: Т-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението
студент
.
Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка.
към текста >>
Когато почнеше да говори, всичките
студенти
млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
T. 4. София, Библ. Житен клас, 1993, с. 143. Галилей Величков Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в САЩ, разказва: Т-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението студент. Беше красноречив и имаше дар слово.
Когато почнеше да говори, всичките
студенти
млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
към текста >>
Често
студентите
излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари.
Често
студентите
излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
Когато седяхме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше Той, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас?
към текста >>
Когато седяхме на почивка, често
студентите
се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него.
В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
Когато седяхме на почивка, често
студентите
се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него.
Той увлекателно говореше за красотата и необятността на вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше Той, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? " Разговорът водеше на отличен английски език.
към текста >>
17.
11. Студентът-цигулар в САЩ
,
,
ТОМ 24
11.
Студентът
-цигулар в САЩ Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
11.
Студентът
-цигулар в САЩ Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
Т. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542. Райна Каназирева Един ден в 1922 година дойде при мене старият Старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Г-жа, вие сте били последовател ка на Петър Дънов. Вярно ли е?
към текста >>
Той каза: "Аз го познавам добре, с Него бяхме заедно
студенти
в Америка.
София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542. Райна Каназирева Един ден в 1922 година дойде при мене старият Старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Г-жа, вие сте били последовател ка на Петър Дънов. Вярно ли е? " "Да, казах, съм".
Той каза: "Аз го познавам добре, с Него бяхме заедно
студенти
в Америка.
Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: "Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него? " "Моето мнение, рече той, не е особено добро". Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение." "Нищо подобно г-жа, Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не го харесвах. Той г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
към текста >>
Той г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички
студенти
млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
Той каза: "Аз го познавам добре, с Него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: "Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него? " "Моето мнение, рече той, не е особено добро". Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение." "Нищо подобно г-жа, Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не го харесвах.
Той г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички
студенти
млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
А знаете ли, г-жа, какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка? Това значи, че Той можеше да стане не милионер, а милиардер, а Той беше беден. Освен това, Той свиреше чудесно на цигулка [Забележка на съставителя: Приложили сме разказа на Учителя Дънов как е учил цигулка във Варна при преподавателя му чех.] А знаете ли, какво значеше в Америка преди години това? Това значеше, че Той можеше да стане един от най-богатите хора в Америка. А Той свиреше без пари и беше беден."
към текста >>
18.
12. Необикновеният студент
,
,
ТОМ 24
12. Необикновеният
студент
Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
12. Необикновеният
студент
Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
T. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542-543. Райна Каназирева Друг спомен за Него. Често групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове.
към текста >>
Студентите
обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около Него и когато сядахме на почивка, всички около него сядаха.
T. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542-543. Райна Каназирева Друг спомен за Него. Често групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове.
Студентите
обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около Него и когато сядахме на почивка, всички около него сядаха.
Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем Него. И Той увлекателно почваше да говори за красотата на природата и необятността на вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше, звездното небе, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност. Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас. Кой поддържа тая красота, тая любов?
към текста >>
19.
А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ
,
,
ТОМ 24
На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още
студент
Той е подписан от президента на 386 Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси.
Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey 12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години. Редовният курс е тригодишен. Първата година - 1888-1889 усъвършенствува английския език. Втората година - 1889-1890 посещава общите лекции.
На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още
студент
Той е подписан от президента на 386 Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси.
Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години. 13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано. За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю. Тя е публикувана в "Изгревът", т. XXII, снимка № 2, виж с.
към текста >>
- деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен
студент
А защо?
А това е знание не само от неговата дисертация, но и откровение от Бога. Виж «Изгревът», т. VII, с. 393-394. 387 21. 3 февруари 1894 г.
- деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен
студент
А защо?
За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година.
към текста >>
За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен
студент
в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г.
Виж «Изгревът», т. VII, с. 393-394. 387 21. 3 февруари 1894 г. - деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент А защо?
За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен
студент
в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г.
- след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове.
към текста >>
Така че от 1892-1894 г., цели две години, е
студент
по теология. 23.
387 21. 3 февруари 1894 г. - деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент А защо? За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт.
Така че от 1892-1894 г., цели две години, е
студент
по теология. 23.
1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове. 22 юли 1894 г. - П.
към текста >>
Дънов е записан като редовен
студент
първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет.
1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове. 22 юли 1894 г. - П.
Дънов е записан като редовен
студент
първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет.
Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина. 24. 1895 г. Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: От 1888-1892 г. - 4 години в Семинарията Дрю.
към текста >>
Величко Граблашев, по това време негов
състудент
, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28.
Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27.
Величко Граблашев, по това време негов
състудент
, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28.
Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29.
към текста >>
Защото е негов
състудент
в САЩ.
В Изгревът" т. XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33. Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев?
Защото е негов
състудент
в САЩ.
И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа. Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас. Виж "Изгревът", т. I, с.
към текста >>
Защото онези, които са били негови
състуденти
в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише.
Те всички са понемчени славяни". Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон. 39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко. А защо?
Защото онези, които са били негови
състуденти
в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише.
Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели,земята. Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат. А и не запитват Учителя Дънов. Така всичко се заличава с времето си и изчезва.
към текста >>
20.
В. Защо евангелистите-методисти влязоха в поредицата Изгревът том XXIV?
,
,
ТОМ 24
Петър Дънов като
студент
в САЩ е под снимка N 3 и за него виж в "Изгревът", т.
VI, под снимка N 1. Петър Дънов в с. Хотанца, като учител на снимка N 2. Виж "Изгревът", т. II, с. 99.
Петър Дънов като
студент
в САЩ е под снимка N 3 и за него виж в "Изгревът", т.
II, с. 99. Тази снимка се публикува в "Изгревът", т. XXII, под N 1, 2. II. ПЕТЪР ТИХЧЕВ - първият евангелист-методист, присъствувал на съборите на Синархическата верига на Бялото Братство 11. Петър Дънов напуска пансиона на евангелската мисия, за да избегне техния строг порядък, налаган на студентите.
към текста >>
Петър Дънов напуска пансиона на евангелската мисия, за да избегне техния строг порядък, налаган на
студентите
.
Петър Дънов като студент в САЩ е под снимка N 3 и за него виж в "Изгревът", т. II, с. 99. Тази снимка се публикува в "Изгревът", т. XXII, под N 1, 2. II. ПЕТЪР ТИХЧЕВ - първият евангелист-методист, присъствувал на съборите на Синархическата верига на Бялото Братство 11.
Петър Дънов напуска пансиона на евангелската мисия, за да избегне техния строг порядък, налаган на
студентите
.
А той е бил непоносим от всяка гледна точка. Намира квартира при евангелския пастор Петър Тихчев. Избягва от строгия пансион. И както се казва, че се откачва на трън, та се закачва на глог, че е по-висок. Идват историите с двете дъщери на Петър Тихчев и с желанието на жена му да ожени някоя за Петър Дънов.
към текста >>
Тогава Учителят се обръща към тях и казва: "Искам да ви запозная с един мой съученик от времето, когато бяхме
студенти
в Богословското училище в Свищов".
Старчето продължава да се оглежда и да се взира към онези, които са заобиколили Учителя. А разстоянието е повече от 50 метра. Тогава Учителят прибира дясната си ръка, която я целуват, преминава през онези, които са го заобиколили и се насочва към старчето с бастуна и с бялата шапка, който стои на края на поляната. Всички се обръщат с поглед нататък, но никой не смее да върви след Учителя; Стоят на мястото си в средата на поляната. Учителят отива при него, здрависва се с него, прегръща го с ръка през рамо и разговаряйки се с него го довежда в центъра на кръга на поляната, където чакат към 40-50 човека да му целуват ръка.
Тогава Учителят се обръща към тях и казва: "Искам да ви запозная с един мой съученик от времето, когато бяхме
студенти
в Богословското училище в Свищов".
Всички вече са направили място и Учителят и старчето вече са в кръга, заобиколени от 40-50 човека. Тогава Учителят, като изглежда всички, на висок глас казва: "Искам пред вас да поздравя един истински Божи служител. Един истински евангелски пастир." Всички стоят като зашеметени. А този скромен евангелски проповедник стои като изумен, очите му се насълзяват и той заплаква. Учителят го потупва по рамото, след това го отвежда встрани от множеството и продължава да разговаря с него.
към текста >>
21.
7. Противоречията в живота
,
,
ТОМ 24
"... Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден
студент
като го погледне казва: "На тебе даром ще преподавам".
7. Противоречията в живота ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА 16 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 14.01.1938 г., петък, 6 ч.с., София-Изгрев. - В: Възможности в живота. Младежки окултен клас, Г. XVII (1937-1938). София, АСК 93,1998, с. 243-245.
"... Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден
студент
като го погледне казва: "На тебе даром ще преподавам".
Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: "На тебе без пари". Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари.
към текста >>
22.
II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на Изгревът
,
,
ТОМ 24
За неговото прочитане е необходимо най-малко 3 месеца, ако се чете по 10 страници на ден, така, както
студентите
четяха за своята изпитна сесия по мое време. 2.
II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на "Изгревът" 1. Пътят на Евангелската методистка мисия в България е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. Той трябва да се прочете и проучи основно.
За неговото прочитане е необходимо най-малко 3 месеца, ако се чете по 10 страници на ден, така, както
студентите
четяха за своята изпитна сесия по мое време. 2.
Пътят на Петър Дънов, по който върви, очертан от методистите на Евангелската църква във Варна, в Свищов, в САЩ е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. 3. Обучението на Петър Дънов по цигулка, неговото отношение към музиката е също посочено в "Изгревът", т. XXIV, както и в поредицата на "Изгревът" -т. I-XXIII, в тези глави и раздели, където се говори за музиката, изпълнявана и предавана от Петър Дънов. 4.
към текста >>
23.
22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята
,
,
ТОМ 24
Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от
студ
.
На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил.
Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от
студ
.
Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувствуваш и действуваш така, Бог те благословя. Ще кажете, че нямате време да правите добро. - Не, за всичко има време.
към текста >>
24.
4. Послеслов. Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 24
Цялата му история като юноша, обучение,
студент
в САЩ, завръщането му е описано в "Изгревът" дотолкова, доколкото е възможно. 16.
А този някой е Святият Дух. Ако не се яви - нищо не става без него. 13. В "Изгревът" том XI е написано всичко, което трябва. Трябва да се проучи, за да се види защо България пада 500 години под турско робство и как се освобождава чрез Антиминсът. 14. Трябва да се проучи историята на поп Константин Дъновски и как в неговото семейство се ражда синът му Петър Дънов. 15.
Цялата му история като юноша, обучение,
студент
в САЩ, завръщането му е описано в "Изгревът" дотолкова, доколкото е възможно. 16.
Явяването на методисткото движение в Северна България чрез неговите представители, тяхното застъпничество по време на кланетата по Априлското въстание 1876 г. и след това, е една много важна историческа следа, която се превръща в път между българите. Какъв път? -Просвета. Преводът на Библията е най-невероятният подвиг тогава. Ако го нямаше този превод, Учителят Дънов нямаше как да работи между българите.
към текста >>
Петър Дънов поддържа своите връзки с евангелистите, със своите
състуденти
от гр. Свищов.
Народите се освободиха. А през 1989-1990 г. се разруши СССР като империя, понеже разрушиха "Изгрева" в София и изгаряха книгите на Учителя Дънов. 18. След завръщането на Петър Дънов от САЩ неговият път е вече друг. Той е описан в "Изгревът" по томове.
Петър Дънов поддържа своите връзки с евангелистите, със своите
състуденти
от гр. Свищов.
От 1900-1922 г. той създава Синархическата верига на Бялото Братство. През цялото това време чрез своите наряди, той дава задача на своите последователи да изучават Евангелието и Библията. Той ги насочва да пеят евангелски песни и им определя песните, които да изпълняват. Аз заварих възрастните вече ученици на Школата, които ги пееха, заедно с песните на Учителя.
към текста >>
25.
2. Методистката мисия в България
,
,
ТОМ 24
Методистката църква, действала в Северна България води началото си от сбирките на група преподаватели и
студенти
от Оксфордския университет в Англия през 1720 г.
2. Методистката мисия в България Протестантската мисия в България се възприема като "съставна част от общия идеен процес на българското Възраждане - заместване на средновековния религиозен мироглед с модерен рационално-позитивистичен. Освен мисионери протестантските деятели са учители и книжовници, носители на по-висока култура и прогрес." [4-62] Двете течения на протестантизма си поделят територията за работа в страната - Северна България става район на действие на методистката мисия, а Южна България - на конгреционалистката - съборянска църква.
Методистката църква, действала в Северна България води началото си от сбирките на група преподаватели и
студенти
от Оксфордския университет в Англия през 1720 г.
известна като "Оксфордските методисти". Тя си поставила за цел пробуждане и засилване на вярата. На Общото събрание на методистката църква в САЩ през 1852 г при разглеждане на въпроса за източните църкви в Турция се отделя особено внимание на българите, "тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. Тези хора ...за разлика от другите... не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи".
към текста >>
26.
12. Съучениците
,
,
ТОМ 24
Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов, или беше
състудент
на Учителя от САЩ.
Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: "Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост за онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. [7-53] Последният случай е предаден и в спомените на Борис Николов- "Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя.
Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов, или беше
състудент
на Учителя от САЩ.
Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: 'Искам да поздравя един истински Божи служител.". Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен, евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него.
към текста >>
27.
16. Уроците в свищовското Богословско училище
,
,
ТОМ 24
Английски език - Габриел Чалис е предал на Петър висши езикови умения овладени до степен да му позволят да усъвършенства бързо говоримия английски език по време на следването си в САЩ и да стане любим оратор на колегите си при
студентските
излети сред природата.
16. Уроците в свищовското Богословско училище По религия е преподавал Стефан Томов, като е разглеждал "10-те религии в света всичките целящи да приближат човека до Бога"[3-154]. По История на цивилизацията - Йордан Икономов ги е водил на разкопките на древния римски град Нове край Свищов - където им е показвал останките на театър, военна болница, жилищни постройки, църкви, бани и къщи на офицерски семейства.
Английски език - Габриел Чалис е предал на Петър висши езикови умения овладени до степен да му позволят да усъвършенства бързо говоримия английски език по време на следването си в САЩ и да стане любим оратор на колегите си при
студентските
излети сред природата.
Писмените умения по английски език са изградени пак под вещото ръководство на Чалис. Те са видни от изящния почерк, с който Петър е написал тезисът при завършване на семинарията озаглавен "Миграцията и покръстването на германските племена" [3-297] Хомилетика - всеки ученик е подготвял учебна проповед и я изнасял пред своите съученици и преподаватели в местната методистка църква. Петър Дънов усвоява уменията по този предмет така, че с лекота подготвя своите ненадминати учебни проповеди, изтъкани от хвърковато и завладяващо слово. Физика - занятията се провеждали в отделен кабинет по физика, където научните факти са били демонстрирани с подходящи уреди, физичните явления били наблюдавани с възможност за възпроизвеждане, а изводите били доказвани с демонстративни опити. Химия - в отделен кабинет по химия са провеждани занятия отново с онагледяване на учебния процес, с провеждане на опити с веществата при изучаване на техните свойства и взаимодействия.
към текста >>
28.
17. Правоспособният пастор
,
,
ТОМ 24
От спомени на негови
състуденти
в САЩ се вижда, че както в Свищов той е бил любимец на съучениците си - по думите на пастор Цветан Цветанов "Всички обичахме да Го слушаме".
За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка."[17-141] Тези свои черти той запазва и при постъпването си в семинарията Дрю в град Медисън щата Ню Джърси, САЩ, където негови преподаватели са: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, Доктор Крукс, Доктор Бъц, наречени "голямата петорка".
От спомени на негови
състуденти
в САЩ се вижда, че както в Свищов той е бил любимец на съучениците си - по думите на пастор Цветан Цветанов "Всички обичахме да Го слушаме".
Така и по късно при следването му в САЩ. Състудента на Петър Дънов старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков споделя: "той беше скромен, тих, силен в учението... Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение... Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме на екскурзия в просторните лесове.
към текста >>
Състудента
на Петър Дънов старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков споделя: "той беше скромен, тих, силен в учението... Беше красноречив и имаше дар слово.
Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка."[17-141] Тези свои черти той запазва и при постъпването си в семинарията Дрю в град Медисън щата Ню Джърси, САЩ, където негови преподаватели са: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, Доктор Крукс, Доктор Бъц, наречени "голямата петорка". От спомени на негови състуденти в САЩ се вижда, че както в Свищов той е бил любимец на съучениците си - по думите на пастор Цветан Цветанов "Всички обичахме да Го слушаме". Така и по късно при следването му в САЩ.
Състудента
на Петър Дънов старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков споделя: "той беше скромен, тих, силен в учението... Беше красноречив и имаше дар слово.
Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение... Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме на екскурзия в просторните лесове. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше Той, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе.
към текста >>
Когато почнеше да говори, всичките
студенти
млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение... Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка.
Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка."[17-141] Тези свои черти той запазва и при постъпването си в семинарията Дрю в град Медисън щата Ню Джърси, САЩ, където негови преподаватели са: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, Доктор Крукс, Доктор Бъц, наречени "голямата петорка". От спомени на негови състуденти в САЩ се вижда, че както в Свищов той е бил любимец на съучениците си - по думите на пастор Цветан Цветанов "Всички обичахме да Го слушаме". Така и по късно при следването му в САЩ. Състудента на Петър Дънов старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков споделя: "той беше скромен, тих, силен в учението... Беше красноречив и имаше дар слово.
Когато почнеше да говори, всичките
студенти
млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение... Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка.
Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме на екскурзия в просторните лесове. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше Той, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата.
към текста >>
Често
студентите
излизахме на екскурзия в просторните лесове.
От спомени на негови състуденти в САЩ се вижда, че както в Свищов той е бил любимец на съучениците си - по думите на пастор Цветан Цветанов "Всички обичахме да Го слушаме". Така и по късно при следването му в САЩ. Състудента на Петър Дънов старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков споделя: "той беше скромен, тих, силен в учението... Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение... Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари.
Често
студентите
излизахме на екскурзия в просторните лесове.
Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше Той, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? " Разговорът водеше на отличен английски език." [17-143]
към текста >>
29.
5. Д-р Йустина Халачева
,
,
ТОМ 24
5. Д-р Йустина Халачева През 1909 година Димитър се завръща в Свищов, заедно със съпругата си Д-р Иустина Разворович, също зъболекарка и негова
състудентка
.
5. Д-р Йустина Халачева През 1909 година Димитър се завръща в Свищов, заедно със съпругата си Д-р Иустина Разворович, също зъболекарка и негова
състудентка
.
Тя е родена в град Киев през 1885 година. Произхожда от заможно, интелигентно семейство. Баща й е бил свещеник в град Киев. Била е музикална, свирила е на пиано и в Свищов с кораб донасят собственото й пиано. Владее френски език, чете руска и френска литература, бързо научава и български език.
към текста >>
Бяхме
състуденти
с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство.
Владее френски език, чете руска и френска литература, бързо научава и български език. Идвайки в Свищов, семейството се настанява в хубава едноетажна къща срещу Търговската гимназия, където разкриват и зъболекарския си кабинет. Те са първите дипломирани зъболекари в града. Д-р Йустина Халачева разказва как е попаднала на Словото на Учителя: - Родена съм през 1885 г. в Киев, по народност рускиня.
Бяхме
състуденти
с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство.
След свършването ние се прибрахме в България и се настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено. Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест.
към текста >>
30.
13. Слави Василев Гюдеров
,
,
ТОМ 24
Като
студент
дружи с Александър Божинов, Илия Петров, Константин Щъркелов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Георги Караславов, Никола Ракитин.
Василев" - най-реномираното училище в града - през учебната 1913-1914 година. Проявява интерес към рисуването, литературата и философията. Направил е много сполучливи рисунки между които и няколко автопортрета. Желае да продължи образованието си в Художествената академия, но родителите му не се съгласяват. Същата година записва право в Софийския университет.
Като
студент
дружи с Александър Божинов, Илия Петров, Константин Щъркелов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Георги Караславов, Никола Ракитин.
Присъства на литературните четения в София, а на такива четения в Свищов винаги посреща и изпраща авторите. Фанка Мушмова си спомня "Веднъж при такова литературно четене в Свищов пристигат Никола Ракитин, Пантелеев и Панчо Михайлов. Вуйчо Слави ги заведе на гости в дома си. Гостите бяха стъписани от достолепното посрещане." В София е станала срещата му с Учителя около 1914 г. Бил е почти непрекъснато с Него или са си писали.
към текста >>
Чувства се възнаграден в търсенето си на духовното от своите средношколски години - сега като
студент
Слави намира идеите на Бялото Братство.
Фанка Мушмова си спомня "Веднъж при такова литературно четене в Свищов пристигат Никола Ракитин, Пантелеев и Панчо Михайлов. Вуйчо Слави ги заведе на гости в дома си. Гостите бяха стъписани от достолепното посрещане." В София е станала срещата му с Учителя около 1914 г. Бил е почти непрекъснато с Него или са си писали. Посещава с ентусиазъм неговите сказки.
Чувства се възнаграден в търсенето си на духовното от своите средношколски години - сега като
студент
Слави намира идеите на Бялото Братство.
Веднъж възприел истините на това учение, той стриктно спазва нормите за правилно живеене - в храненето - вегетарианство, в поведението - скромност, в живота - морални постъпки. По време на Първата световна война Слави прекъсва следването си, заради участие като подофицер във войната. В атака винаги е пред войниците си с вдигнат пистолет в дясната ръка, но с колкото патрона заминава, с толкова се връща. По негови собствени думи не е дал нито един изстрел, "за да не нарани някое невидимо същество." Тези същества и него са го запазили за да се върне след войната в Свищов без нито една драскотина. В професионален план той помага на баща си във фирмата от юношеските си години и навлиза в строително-предприемаческия бизнес, където придобива професионални умения.
към текста >>
Ефорията "Димитър Апостолов Ценов" му доверява и построяването на
студентско
кино и менза, които завършва също в кратки срокове.
Стреми се сградите му да са здрави и красиви. Не пести нито материали, нито пари. Спечелва търг за построяването на Висшето търговско училище-днес Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Слави Гюдеров с чест изпълнява сключения договор - за една година сградата е готова.
Ефорията "Димитър Апостолов Ценов" му доверява и построяването на
студентско
кино и менза, които завършва също в кратки срокове.
От него са построени и сградата на митницата, на местния приют, на военния клуб, няколкб свищовски къщи. Строи и в други градове - Попово, Видин, София. [25]. По времето на строежа на митницата и стопанската академия Слави се запознава с Гради Минчев - току що дошъл от приключен обект в Никопол: "По същото време в Свищов имаше един предприемач Слави Гюдеров. Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде. Добре, но предстоеше да се отстранят някои дефекти по мозайката.
към текста >>
31.
16. Ана Ненова
,
,
ТОМ 24
16. Ана Ненова За Ана Ненова разказва сестра Християнка: "Тя беше с двете си деца в
студената
зима разквартирувана у нас заради
студовете
.
16. Ана Ненова За Ана Ненова разказва сестра Християнка: "Тя беше с двете си деца в
студената
зима разквартирувана у нас заради
студовете
.
Посещаваше молитвените наряди в дома на Саръбееви."
към текста >>
32.
1. Писмата
,
,
ТОМ 24
Беше
студеничко
, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха.
С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки! " Д-р Халачева споделя и впечатления от екскурзия с Учителя до връх Мусала: "Почти целия път за Мусала валя дъжд.
Беше
студеничко
, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха.
На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота." Учителят дава нови методи за работа на своите последователи.
към текста >>
Дъжд като из ведро, вятър и
студено
като зима.
Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки! " Д-р Халачева споделя и впечатления от екскурзия с Учителя до връх Мусала: "Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх.
Дъжд като из ведро, вятър и
студено
като зима.
Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота." Учителят дава нови методи за работа на своите последователи. От тях се очаква да работят като теменужките, които напълват с аромата си въздуха на хубавите планински поляни, самите те оставайки невидими сгушени зад някой храст. Той казва: "Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките." Както се вижда от списъка на присъствалите на съборите и от списъка за получаване на беседи по пощата много от последователите на Учителя въздействат с примера си и начина на живот на най-непосредствената и най-близка среда - семейството. Синовете и дъщерите на семействата Аневи, Халачеви, Караламбови, на Пенка Димитрова, на Елена Александрова са получили от своите родители вярна насока, възприели са новата нетленна мисъл и отиват с тях на съборите на братството в Търново, София и на Рила.
към текста >>
Сред тях има съдия, зъболекар, учител, лекар, офицер, протестантски проповедник, ходжа,
студент
, търговец, книжар, манифактурист, библиотекар, митничар, предприемач, заместник кмет, домакиня.
Племенницата му Фанка отива на Изгрева и на екскурзия на Витоша до "Резньовете". Оценката за работата на кръжока в Свищов личи в редовете на д-р Халачев: "В нашия край Благословението Господне е много голямо. Всички братя и сестри се радват на добро здраве. Божественото дело върви добре. Хармонията е на първи план." Различно е образованието, професиите и социалното положение на последователите на Учителя, които живеят и работят в Свищов.
Сред тях има съдия, зъболекар, учител, лекар, офицер, протестантски проповедник, ходжа,
студент
, търговец, книжар, манифактурист, библиотекар, митничар, предприемач, заместник кмет, домакиня.
Независимо от различията в образователното равнище, те заедно изграждат своя духовен ценз чрез изучаване Словото на Учителя, "където идеите му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавен порядък." От застъпените професии най-еднородна е групата на учителите, тя наброява 9 души. Последователи на Учителя са работили в различни периоди във всички степени на образованието в Свищов: Началните училища, Основните училища, Реалната гимназия и Търговската гимназия. Сред_учителите са Лазар Караламбов, Марийка Караламбова, Надежда Конова, Йорданка Живкова, Екатерина Иванова, Славка Мънзова. Дошли отвън Свищов и работили тук като учители са Боян Боев, Възкресен Анастасов и Тодор Симеонов. Всеки по своему е бил достоен в очите на своите възпитаници.
към текста >>
33.
3. Небесни грижи за любещите Бога
,
,
ТОМ 24
Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна
простуда
заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата.
С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в гр. Свищов. След няколко дни от пребиваването ми в Свищов, научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен.
Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна
простуда
заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата.
Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря. Свалих си шапката и почнах да си събличам балтона. Тогава долових ясна мисъл, че настойчиво ми се казва в съзнанието /дали беше гласа на интуицията ми, или светъл дух ми внушаваше - не зная/:"не се събличай, но иди веднага в болницата, да посетиш твоя приятел Четвъртаков". Аз умствено отговорих: Нека се отложи това за заранта, защото е късно и аз не зная и пътя за болницата.
към текста >>
34.
9. Случай да постоя малко при Учителя
,
,
ТОМ 24
Беше
студеничко
, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха.
9. Случай да постоя малко при Учителя 1925 От Иустина Халачева в Свищов до Стефан Тошев в Търново Н.Л.К.Б.Л. [Няма Любов Като Божията Любов] Любезни брат Тошев, По поръка на Димитра Ви пиша, въпреки че отдавна имам желание да споделя с Вас впечатленията си от екскурзия до Мусала. Димитър Ви моли, да му съобщите ще бъде ли скоро освободен Горов; били сте му казали че освобождението му е вече подписано, обаче и до сега го няма още в Свищов. Брат, още се намирам под впечатление на тази чудна разходка, придружена с толкова приключения и толкова приятни, че струва ми се спомените за нея няма никога да се заличат. Почти целия път за Мусала валя дъжд.
Беше
студеничко
, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха.
На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота.
към текста >>
Дъжд като из ведро, вятър и
студено
като зима.
Брат, още се намирам под впечатление на тази чудна разходка, придружена с толкова приключения и толкова приятни, че струва ми се спомените за нея няма никога да се заличат. Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх.
Дъжд като из ведро, вятър и
студено
като зима.
Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота. В 3 часа през нощта, поехме път нагоре. Малко преди да стигнем горе изведнъж всичките облаци, мъгли като че се смъкнаха долу и видяхме великолепно слънце, такава чудна игра на боите като че ли никога не съм виждала. Цялото небе ясно-синьо и слънцето плува над тази грамада облаци победно и властно.
към текста >>
35.
10. Учителят задължава всеки ученик да пише писмо
,
,
ТОМ 24
Едни умни други идиоти, това се дължи на самите нас тоест, каквото си постелиш на такова ще легнеш, ако завивката ни е дълга ще се прострем, ако е къса ще се свием, защото при къса постеля ако си прострем краката ще се
простудим
.
Колата малко се беше разсъхнала, но последните дъждове наново я затегнаха. Учението на Учителя върви с добро схващане. Всякой от нас се старае със своето схващане да се развива и напредва в учението. Колко мъчно се разбира това учение, за което е потребно голяма мъдрост, вярвам всякой, който е влязъл в него е разбрал. Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг живот, но вече възвишен живот, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия живот има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати.
Едни умни други идиоти, това се дължи на самите нас тоест, каквото си постелиш на такова ще легнеш, ако завивката ни е дълга ще се прострем, ако е къса ще се свием, защото при къса постеля ако си прострем краката ще се
простудим
.
Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини. Тези убийства, тези кражби, тези измъчвания, войни, болести, епидемии, хвърлянето на Свети Крал в София и толкова души дето погинаха там, всичко си има дълбока причина, която ний с нашата малка мъдрост едва можем да разберем. Вий как мислите по този въпрос? Благодаря за портрета, който ни изпратихте, той ще ни е добър спомен. Може и други да Ви пишат, но Вий извинете, защото, като по-стар в това учение брат и по интимно познат се обръщам към Вас.
към текста >>
36.
18.Следшколен период 1945 -1951 г.
,
,
ТОМ 24
Георги Иванов Вълков -
студент
22.
Симеон Иванов (манифактурист) 17. Пенка Недялкова Димитрова 18. Димитър Недялков Димитров 19. Невянка Георгиева Христова 20. Атанас Вълков Христов, търговец 21.
Георги Иванов Вълков -
студент
22.
Стоян Мушмов (Гюдеров зет) Забележка: 1 Този списък лично го е вписвал в един голям тефтер Боян Боев. 2. Половината списък е написан по старият правопис до 1945 г. до № 10. На другата страница има графа за изплащане на сумите за получените книги. 3.Преписа на Списъка е изготвен лично от Вергилий Кръстев 1949 Брат Боян Боев разпраща списъка на ръководителите на клоновете на братството из страната в 61 населени места в страната.
към текста >>
37.
8. Бягството на мама от вкъщи
,
,
ТОМ 24
Само веднъж е отишла нещо да го запита, тя понеже страдаше от гастрит, и той й е казал да пие
студена
вода, по една чаша сутрин и той въобще с голямо внимание се обръщаше към нас изобщо.
И веднъж майка ни заведе, ние живеехме на "Сан Стефано" и "Шипка" на ъгъла, към Военното училище, 14 години живяхме там. И мама ни заведе в "Турнферайн", братчето ми, петгодишно мисля, че беше и свиреше на китара, като я сложи на земята и си слага пръстчетата и акомпанира. Сестра ми и аз пеехме дуети, мама ни заведе на Учителя на събрание, след което имаше концерт и ние пяхме, три малки деца и срещнахме Учителя тогава. Майка ми беше много въздържана, изключително работлива и скромна. Тя никога не искаше да безпокои Учителя.
Само веднъж е отишла нещо да го запита, тя понеже страдаше от гастрит, и той й е казал да пие
студена
вода, по една чаша сутрин и той въобще с голямо внимание се обръщаше към нас изобщо.
Защото от стар род, от леля ми Анка още при, него имахме корен. Аз дори имах сън, след години, че се катеря по една отвесна скала, абсолютно отвесна, и моята леля Анка под мен ме придържа, помага ми да се изкача. Аз се качих на върха на този връх и там имаше една къщичка, в която се отвори вратата и аз влязох. Така че, леля ми Анка ми помогна да се издигна в Учението. В.К.: Някакви други опитности на майка ви с Учителя да си спомняте?
към текста >>
38.
9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф
,
,
ТОМ 24
Безлюбно детство между двама, които не се обичат, които се отблъскват, а аз стоях между тях с протегнати
студени
ръце, които не можеха да стоплят Защо живеех тогава?
А татко - и той не знаеше как да ме обича. Той никога, както и майка ми, не изразяваше външно любовта си. А малкото ми сърчице тупаше едва-едва, хладно, измъчено, жадуващо топлота, милувка, нежност. . . Ах, печално детство!
Безлюбно детство между двама, които не се обичат, които се отблъскват, а аз стоях между тях с протегнати
студени
ръце, които не можеха да стоплят Защо живеех тогава?
Никому не бях нужна, никого не можех да зарадвам, а така дълбоко желаех да видя мама и татко радостни, усмихнати, в нежна прегръдка на любовта, копнеж, който никога не се сбъдна, дори когато татко лежеше на легло през последните дни на живота си в агония и нечувани мъки. Тъжно изтекоха сивите дни на болестта ми и един ден, олюляваща се, отново стъпих на крака. Излязох на дворчето - беше ранна пролет. Ябълката бе напъпила, а суровият дъх на влажната земя изпълни гърдите ми с надежда. Бях оздравяла и скоро щях да тръгна на училище.
към текста >>
39.
10. Татко заминава войник на фронта
,
,
ТОМ 24
В тъмния,
студен
зимник прекарахме няколко часа.
На прозорчето натрупахме камъни и дори хазяите ни от голямата до нас къща се скриха при нас. Всички се прегърнахме и треперехме от страх. Отвън долитна трясък от експлозии, минаваха аероплани. Някои плачеха, а мама се молеше на глас: "Господи, бъди милостив към нас, запази децата ни! " Мислех, че края на света бе настъпил, такъв ужас изживях.
В тъмния,
студен
зимник прекарахме няколко часа.
През следващите дни камбаните пак забиха тревожно и отново слизахме в зимника. Един ден майка ми ни облече в неделните ни дрехи и ни каза, че отиваме да посетим татко, който се е върнал болен от фронта и е в една близка болница. Заскачах от радост при мисълта, че пак ще видя татко, та дори и болен да е. Мама ни заведе до една дъсчена ограда през две-три улици от къщи и зачакахме. Аз тревожно надничах през процеп между дъските да видя по-скоро татко.
към текста >>
40.
16. Баща ни почина
,
,
ТОМ 24
Дъждовен и
студен
октомврийски ден - 25 октомври 1922 година.
Тя едва издума: "Деца, баща ви почина." Минутата на най-тежката ми детска скръб не се подава на описание. Почувствувах, че всичко рухва под краката ми, че животът ми се изпразни. Стаята ми се видя мрачен гроб. Там където бе лежал татко имаше няколко бели косъма от главата му - а той бе само на 44 години. Скътах ги в любимото му Милтоново томче, което беше под възглавницата му.
Дъждовен и
студен
октомврийски ден - 25 октомври 1922 година.
Вятър гонеше по пътя изсъхналите листа, а студените капки удряха разплаканите ни лица. Ние вървяхме с бавни стъпки към мястото на татковия вечен покой. Бяхме малко хора, но мен никой не ме интересуваше. Камбаната бавно отекна прощалните звуци на всички, които си отиват завинаги от нас. Воят на вятъра се смеси със задавените ни ридания.
към текста >>
Вятър гонеше по пътя изсъхналите листа, а
студените
капки удряха разплаканите ни лица.
Почувствувах, че всичко рухва под краката ми, че животът ми се изпразни. Стаята ми се видя мрачен гроб. Там където бе лежал татко имаше няколко бели косъма от главата му - а той бе само на 44 години. Скътах ги в любимото му Милтоново томче, което беше под възглавницата му. Дъждовен и студен октомврийски ден - 25 октомври 1922 година.
Вятър гонеше по пътя изсъхналите листа, а
студените
капки удряха разплаканите ни лица.
Ние вървяхме с бавни стъпки към мястото на татковия вечен покой. Бяхме малко хора, но мен никой не ме интересуваше. Камбаната бавно отекна прощалните звуци на всички, които си отиват завинаги от нас. Воят на вятъра се смеси със задавените ни ридания. Целунах татко по челото - този, който бе всичко за мен и който тъй особено ме обичаше, но чиято любов бях прочела само в дълбоките му погледи към мен - без милувки и нежности, без насърчителни думи - вечно мълчаливия сфинкс отнасяше тайната на своята скръб в гроба.
към текста >>
41.
17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго
,
,
ТОМ 24
В двора на същата къща живее беден
студент
със старата си майка.
17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго Млада седемнадесетгодишна девойка - кръгъл сирак, отгледана от по- голямата си сестра Ана, майка ми е почувствувала за първи път трепета на любовта. Измъчена от седемгодишната си възраст, принудена като дете да изкарва с черен труд из тютюневите пловдивски фабрики прехраната си, тя е жадувала за обич и живот. В дома им идва млад, светлокос китарист, който я учи да свири на китара. Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за живота му, не съдействат за сближаването им.
В двора на същата къща живее беден
студент
със старата си майка.
Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи. Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси живота му. Един ден я вижда на двора и се запътва към нея, но тя като уплашена сърна побягва-тя не иска да срещне погледа му-та нали сърцето й е заето! Но смелия студент говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й. Старата сестра хвали студента на девойката - та той е завършил в Роберт Колеж в Цариград, езици знае, сега е юрист - има бъдеще, има професия - при него тя ще е добре.
към текста >>
Но смелия
студент
говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й.
Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за живота му, не съдействат за сближаването им. В двора на същата къща живее беден студент със старата си майка. Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи. Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси живота му. Един ден я вижда на двора и се запътва към нея, но тя като уплашена сърна побягва-тя не иска да срещне погледа му-та нали сърцето й е заето!
Но смелия
студент
говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й.
Старата сестра хвали студента на девойката - та той е завършил в Роберт Колеж в Цариград, езици знае, сега е юрист - има бъдеще, има професия - при него тя ще е добре. Попарена от ранна слана, девойката се съгласява. Тя не може да бъде повече в тежест на сестра си, та нали затова сестра й така убедително я увещава да се съгласи. Тя дава дума и вечерта студента я заговорва. В църквата свещеникът благославя младата двойка.
към текста >>
Старата сестра хвали
студента
на девойката - та той е завършил в Роберт Колеж в Цариград, езици знае, сега е юрист - има бъдеще, има професия - при него тя ще е добре.
В двора на същата къща живее беден студент със старата си майка. Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи. Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси живота му. Един ден я вижда на двора и се запътва към нея, но тя като уплашена сърна побягва-тя не иска да срещне погледа му-та нали сърцето й е заето! Но смелия студент говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й.
Старата сестра хвали
студента
на девойката - та той е завършил в Роберт Колеж в Цариград, езици знае, сега е юрист - има бъдеще, има професия - при него тя ще е добре.
Попарена от ранна слана, девойката се съгласява. Тя не може да бъде повече в тежест на сестра си, та нали затова сестра й така убедително я увещава да се съгласи. Тя дава дума и вечерта студента я заговорва. В църквата свещеникът благославя младата двойка. На вратата на храма стои рус момък - блед, треперещ, със смъртно наранено сърце.
към текста >>
Тя дава дума и вечерта
студента
я заговорва.
Един ден я вижда на двора и се запътва към нея, но тя като уплашена сърна побягва-тя не иска да срещне погледа му-та нали сърцето й е заето! Но смелия студент говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й. Старата сестра хвали студента на девойката - та той е завършил в Роберт Колеж в Цариград, езици знае, сега е юрист - има бъдеще, има професия - при него тя ще е добре. Попарена от ранна слана, девойката се съгласява. Тя не може да бъде повече в тежест на сестра си, та нали затова сестра й така убедително я увещава да се съгласи.
Тя дава дума и вечерта
студента
я заговорва.
В църквата свещеникът благославя младата двойка. На вратата на храма стои рус момък - блед, треперещ, със смъртно наранено сърце. Веселата птичка - радостта на живота му - отива в клетка. Той вече няма да я вижда - тя завинаги изчезва от живота му. Девойката се обръща и вижда този, който пръв събуди огъня в сърцето й.
към текста >>
Иска да го види, но не може, отива в дома на
студента
, който вече е и неин дом.
Веселата птичка - радостта на живота му - отива в клетка. Той вече няма да я вижда - тя завинаги изчезва от живота му. Девойката се обръща и вижда този, който пръв събуди огъня в сърцето й. Тя го гледа като поразена от гръм, забравя за миг къде е и защо е там - нещо я тегли със страшна сила към него - тя иска да падне в нозете му, да му признае всичко, но вече е късно - пръстенът е на ръката й - тя се сепва. Следният миг русокосият младеж е вече далеч от нея.
Иска да го види, но не може, отива в дома на
студента
, който вече е и неин дом.
Тя праща цветна картичка с поздрав на светлоокия китарист, но не го вижда вече. Не минава много време и до нея достига новината за кончината му - той не е могъл да понесе удара - и с картичката й в ръка покрусената му душа е напуснала ограбения си дом - опразненото му сърце. Но е заключил и сърцето на тъмнооката девойка, която вече не може никой друг да обикне. Той е в нея завинаги - само неин и на небето. И тази девица създаде рожба, в чието сърце тя пося стремежа към онзи, който взима сърцата ни и ги отнася високо над земната твърд.
към текста >>
42.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта
,
,
ТОМ 24
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта В дома на
студента
тя намира образа на съдбата - на лошата съдба, която поставя в затвор сърцата на онези, които изневеряват на любовта.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта В дома на
студента
тя намира образа на съдбата - на лошата съдба, която поставя в затвор сърцата на онези, които изневеряват на любовта.
Там я чака със студен поглед майката на студента - онази, която бе прелиствала Библията с полуграмотните си очи в протестантската църква, но бе стигнала само до Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб. Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и хаоса на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в живота. И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята. Те не приказваха никога за заминалия. Студентът никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна.
към текста >>
Там я чака със
студен
поглед майката на
студента
- онази, която бе прелиствала Библията с полуграмотните си очи в протестантската църква, но бе стигнала само до Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта В дома на студента тя намира образа на съдбата - на лошата съдба, която поставя в затвор сърцата на онези, които изневеряват на любовта.
Там я чака със
студен
поглед майката на
студента
- онази, която бе прелиствала Библията с полуграмотните си очи в протестантската църква, но бе стигнала само до Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб.
Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и хаоса на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в живота. И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята. Те не приказваха никога за заминалия. Студентът никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна. В дълбока бездна потънаха буйните води на живота му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда.
към текста >>
Студентът
никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта В дома на студента тя намира образа на съдбата - на лошата съдба, която поставя в затвор сърцата на онези, които изневеряват на любовта. Там я чака със студен поглед майката на студента - онази, която бе прелиствала Библията с полуграмотните си очи в протестантската църква, но бе стигнала само до Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб. Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и хаоса на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в живота. И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята. Те не приказваха никога за заминалия.
Студентът
никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна.
В дълбока бездна потънаха буйните води на живота му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда. Заглъхна гласът на тази душа, защото нямаше кой да я разбере. Стремеше се любовта на девойката все по-високо и по-високо и търсеше любимия из лазурното небе, а в тъмната бездна в душата на младежа потъваше все по-дълбоко словото на живота му и нямаше сила да съедини тези две души. Те обичаха безкрайно рожбите си, но бяха безсилни да изкажат любовта си и стояха неми и безпомощни пред тях, сякаш виновни загдето ги осъждат цял живот да търсят разрешение на неразрешеното в тяхното битие. Но, ако това, че каквото съдбата не е съчетала, никой не може да съчетае, и че каквото съдбата е свързала, никой не може да развърже, е вярно, тогава би трябвало всеки да следва спокойно пътя си и да оставим всичко съдбата да разреши.
към текста >>
43.
34. Хвана ме остра малария
,
,
ТОМ 24
Студената
спалня щеше да ми стане гроб, ако директорката не бе съобразила да ме сложи в стаята на една учителка, която си палеше печка.
Помня, че умирах за вода. Устните ми бяха напукани от температурата, но при мен нямаше нито един човек. Обърнах се към стената и чаках смъртта си. Някой влезе и аз изстенах за вода. Съсипана от болестта се върнах на училище, но треската не ме остави.
Студената
спалня щеше да ми стане гроб, ако директорката не бе съобразила да ме сложи в стаята на една учителка, която си палеше печка.
Тя бе весела и жизнерадостна и непрестанно ме закачаше за бавния ми говор. Благодарение на нея се научих да говоря по- живо и по-бързо. Тя сутрин се плискаше над леген със студена вода и аз се чудех как не се разболява. Ходеше тънко облечена и бе винаги засмяна. Мис Някшева, мога ли някога да забравя благия ти характер и весел нрав?
към текста >>
Тя сутрин се плискаше над леген със
студена
вода и аз се чудех как не се разболява.
Някой влезе и аз изстенах за вода. Съсипана от болестта се върнах на училище, но треската не ме остави. Студената спалня щеше да ми стане гроб, ако директорката не бе съобразила да ме сложи в стаята на една учителка, която си палеше печка. Тя бе весела и жизнерадостна и непрестанно ме закачаше за бавния ми говор. Благодарение на нея се научих да говоря по- живо и по-бързо.
Тя сутрин се плискаше над леген със
студена
вода и аз се чудех как не се разболява.
Ходеше тънко облечена и бе винаги засмяна. Мис Някшева, мога ли някога да забравя благия ти характер и весел нрав? Тя ме спаси от смърт. При нея се стоплих и оживях. Всички ми завиждаха, но имаше ли за какво?
към текста >>
44.
35. Мис Пери построява две нови здания
,
,
ТОМ 24
Сняг прехвъркваше и
студения
ловчански вятър пареше лицата ни, но ние стоически държахме фронта на строителството.
Без врати със скърцащи дюшемета и разлюляни прозорци, то бе вече негодно за живеене. Дойде 1926 година. Късно есента започнаха да се строят основите на училището. Ние, разбира се, бяхме участници в строителството! Наредени на дълги редици прехвърляхме тухли от ръка на ръка, а други ги разтоварваха от колите.
Сняг прехвъркваше и
студения
ловчански вятър пареше лицата ни, но ние стоически държахме фронта на строителството.
Сложиха крайъгълния камък с шише с документа на зданието. Беше голямо тържеството ни. Очаквахме да влезем следната пролет в новата сграда. Мис Пери бе феномен. Освен, че преподаваше английски, тя ръководеше цялата работа по строежа.
към текста >>
45.
39. Пътуване с параход по Дунава
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Тук на парахода всички ми се виждаха затворени и
студени
.
Вечерта мис Търнър ми държа лекция за общуването схората. "Не мълчи, когато ти зададат въпроси. Разговаряй с хората." Защо сега ме учеше на противното на правилата, които бяха установили в пансиона, не можех да проумея. В тесния малък свят на пансиона бях свикнала да живея с мечтите си, но не мечти за щастлив съпружески живот, а за някакъв неземен свят, където хората живеят като ангели в чиста обич и доброта, където мъже и жени не съществуват, а всички са равни като истински братя и сестри. Живеех с богатствата на душата си в този неземен свят, който тъй коренно се различава от действителния свят!
Тук на парахода всички ми се виждаха затворени и
студени
.
Млада девойка - швейцарка, лежеше на шезлонг на палубата и аз се осмелих да й заговоря. Тя говореше и английски. От лицето и лъхаше зряло самочувствие и затвореност. Тя ме гледаше някакси недоверчиво и хладно. Всеки живееше в своя свят и никой не се интересуваше от никого.
към текста >>
46.
42. С трясък и грохот ме посрещна Америка
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
/ посрещна ни весела група
студенти
, приятелки и приятели на сина им Юърт, които бяха образували драматична пътуваща група и изнасяха библейски пиеси в различни църкви в градовете на щата Ню Йорк.
Високият и сух възстар съпруг бе мълчалив човек със строг пуритански израз на лицето. Методистки проповедник по професия, той винаги носеше черковната си осанка на строг назидател. Явно той бе безгласната половинка в това семейство. Мод, майката, преливаше от енергия и многословие. Когато пристигнахме в дървения дом - парсънедж*,/ Дом на проповедник.
/ посрещна ни весела група
студенти
, приятелки и приятели на сина им Юърт, които бяха образували драматична пътуваща група и изнасяха библейски пиеси в различни църкви в градовете на щата Ню Йорк.
Шест весели, красиви и свежи младежи ни посрещнаха радушно със смях и приказки. Голяма трапеза бе сложена и всички насядахме, готови за различните интересни ястия и салати, каквито щях да вкуся за първи път. Аз бях съсипана и отслабнала от морската болест и нямах апетит Първото ми чувство, обаче, бе да се върна в къщи при първия удобен случай. Нещо ме подтискаше и душеше, не бях радостна, надеждите ми сякаш бяха рухнали още след слизането ми в Ню Йорк. Защо тази весела, енергична жена не ми привлече сърцето, а напротив, още първия момент ме отблъсна с нещо, което се чувства, без да се разбира.
към текста >>
47.
44. Настаняване в колежа Елмайра
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Този колеж, поддържан от дарения, отпускаше четири пълни стипендии за чужди
студентки
всеки четири години.
Колежът ми се хареса. Тих кът, целия озеленен с хубави дървета и тревисти площи. Две големи здания от едната страна на улицата - едното старо, доста старо, цялото обвито в бръшлян. От другата страна - нова здание в готически стил - спални и библиотека и още едно ново здание - само спални. Игрища за тенис и баскетбол - това бе "Елмайра колеж", първият колеж само за девици в Америка, основан в 1885 година.
Този колеж, поддържан от дарения, отпускаше четири пълни стипендии за чужди
студентки
всеки четири години.
Условията бяха добри, но режима - строг. В десет часа вечерта всички трябваше да бъдем по стаите си. За да продължат стипендията ми трябваше да имам висок успех през целия курс. Дадоха ми формуляр с инструкциите и изискванията на колежа.
към текста >>
48.
49. Колежът и неговите кръжоци
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
49. Колежът и неговите кръжоци Колежът ни имаше стара традиция -
студентките
от третия курс да теглят жребий с имената на новоидващите и да им бъдат големи сестри.
49. Колежът и неговите кръжоци Колежът ни имаше стара традиция -
студентките
от третия курс да теглят жребий с имената на новоидващите и да им бъдат големи сестри.
Задачата им бе да напътстват новите фрешмени в живота и традициите на колежа. Имах щастието да стана малка сестра на една от най-добрите и интелигентни момичета - Рейчъл Дуинел За мое щастие тя остана в колежа на работа още две години и след завършването си и се грижеше до край за мен. Чиста потомка на Нова Англия, щата Вермонт, Рейчъл притежаваше в доброта всичките им добродетели и не случайно бе избрана в колежа за председателка на студентското самоуправление. Изглежда моята неизчерпаема енергия накара колежките ми да ме включат в разни кръжоци и като ръководителка и като членка в някои от тях: музикалните хор и куайер*, /заб. Малък хор за изпълнение на религиозни песни по време на служба в колежа / кръжока по поезия, кръжока на младежкото християнско дружество и др.
към текста >>
Чиста потомка на Нова Англия, щата Вермонт, Рейчъл притежаваше в доброта всичките им добродетели и не случайно бе избрана в колежа за председателка на
студентското
самоуправление.
49. Колежът и неговите кръжоци Колежът ни имаше стара традиция - студентките от третия курс да теглят жребий с имената на новоидващите и да им бъдат големи сестри. Задачата им бе да напътстват новите фрешмени в живота и традициите на колежа. Имах щастието да стана малка сестра на една от най-добрите и интелигентни момичета - Рейчъл Дуинел За мое щастие тя остана в колежа на работа още две години и след завършването си и се грижеше до край за мен.
Чиста потомка на Нова Англия, щата Вермонт, Рейчъл притежаваше в доброта всичките им добродетели и не случайно бе избрана в колежа за председателка на
студентското
самоуправление.
Изглежда моята неизчерпаема енергия накара колежките ми да ме включат в разни кръжоци и като ръководителка и като членка в някои от тях: музикалните хор и куайер*, /заб. Малък хор за изпълнение на религиозни песни по време на служба в колежа / кръжока по поезия, кръжока на младежкото християнско дружество и др. подготвях и концерти като частна ученичка по пеене, което ми отнемаше не малко време. Прието бе солистките да се явяват на концерт с дълга вечерна рокля. Такава не притежавах, но една много мила колежанка от по-горен курс, Елен Мязлънд, неочаквано за мен ми ушила в курс по шев чудна копринена рокля - бледорозова тафта с резедав бордюр около врата.
към текста >>
49.
53. На театър с бившата ми учителка от Ловеч мисис Рийвз
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Бе
студена
зима, а аз пристигнах там с жарсено бельо и гумиран шлифер.
53. На театър с бившата ми учителка от Ловеч мисис Рийвз През една зимна ваканция ме покани бившата ми учителка от пансиона мисис Рийвз, която бе на специализация в Колумбийския университет в града Ню Йорк.
Бе
студена
зима, а аз пристигнах там с жарсено бельо и гумиран шлифер.
Тя отвори уста от изумление, когато видя с какви дрехи щях да прекарам най- студените дни във ветровития, леден Ню Йорк. Веднага извади топло бельо и ме накара да го облека. Мисис Рийвз бе жена с богато духовно съдържание. В пансиона тя всади в нас стремеж към духовни идеали. Всеки петък вечер ни говореше в малкия хол в американското здание на разни теми.
към текста >>
Тя отвори уста от изумление, когато видя с какви дрехи щях да прекарам най-
студените
дни във ветровития, леден Ню Йорк.
53. На театър с бившата ми учителка от Ловеч мисис Рийвз През една зимна ваканция ме покани бившата ми учителка от пансиона мисис Рийвз, която бе на специализация в Колумбийския университет в града Ню Йорк. Бе студена зима, а аз пристигнах там с жарсено бельо и гумиран шлифер.
Тя отвори уста от изумление, когато видя с какви дрехи щях да прекарам най-
студените
дни във ветровития, леден Ню Йорк.
Веднага извади топло бельо и ме накара да го облека. Мисис Рийвз бе жена с богато духовно съдържание. В пансиона тя всади в нас стремеж към духовни идеали. Всеки петък вечер ни говореше в малкия хол в американското здание на разни теми. Слушах я със зейнала уста.
към текста >>
50.
54. Мисис Рийвз ми купува зимно палто
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
През
студен
ветровит ден на един ъгъл стоеше човек, загърнат в сакото си с няколко ябълки за продан.
54. Мисис Рийвз ми купува зимно палто Годината 1930 е знаменателна за американците. Това е годината на голямата депресия и признаците й можеха да се видят ясно по нюйоркските улици.
През
студен
ветровит ден на един ъгъл стоеше човек, загърнат в сакото си с няколко ябълки за продан.
Продаваше ги по една. Картината бе тъжна и трогателна. Той трепереше от студ и молеше минувачите с ябълка в ръка. И това в най-богатия град в света! Бях изумена.
към текста >>
Той трепереше от
студ
и молеше минувачите с ябълка в ръка.
54. Мисис Рийвз ми купува зимно палто Годината 1930 е знаменателна за американците. Това е годината на голямата депресия и признаците й можеха да се видят ясно по нюйоркските улици. През студен ветровит ден на един ъгъл стоеше човек, загърнат в сакото си с няколко ябълки за продан. Продаваше ги по една. Картината бе тъжна и трогателна.
Той трепереше от
студ
и молеше минувачите с ябълка в ръка.
И това в най-богатия град в света! Бях изумена. Мисис Рийвз ме заведе в един евтин магазин и ми купи зимно палто - първото ми цветно палто в живота - ново, хубаво. В пансиона бях носила старо, тъмносиньо униформено палто, което мис Блякбърн ми бе подарила при пристигането ми. Сега имах бежово вълнено палто, с кафява кожена яка!
към текста >>
51.
56. На гости на италианско семейство
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
И трите му по-малки деца свиреха в оркестъра, а Армано, двадесетгодишен
студент
в "Корнел юнивърсити" бе прекрасен пианист Той дълго ми свиреше валсовете на Шопен с разбиране и темперамент.
56. На гости на италианско семейство Един ден тя ме заведе до недалечен град у свои познати - италианско семейство - всички музиканти. Семейство Гизарели бе сърце и душа на малкия град. Посрещнаха ни с широко отворени обятия и ме третираха като член на семейството, когато разбраха, че ида от България. - "Съседи сме и музиканти, имаме много общо", чуруликаха те, "а и вие приличате на италианка, така мургава с черни коси". Бащата дирижираше малкия градски оркестър, който всеки неделен ден свиреше на открито в града.
И трите му по-малки деца свиреха в оркестъра, а Армано, двадесетгодишен
студент
в "Корнел юнивърсити" бе прекрасен пианист Той дълго ми свиреше валсовете на Шопен с разбиране и темперамент.
Какво чудно семейство - истински представител на музикална Италия. Те отдавна бяха емигрирали и не се чувстваха в чужда страна, като бяха завладели всички с веселия си нрав и голяма музикалност. И все пак, в погледа на Армано се четеше някаква замисленост. Той бе истинско южно цвете, попаднало в северен климат Големите му тъмни очи се премрежваха, когато свиреше някой меланхоличен Шопенов валс и в звуците му се четеше неутолим копнеж по нещо, което едва ли би намерил в този шумен свят. Напуснах милото семейство Гизарели със свидни спомени и им благодарих за родната атмосфера, която почувствах в техния дом.
към текста >>
52.
57. Отказвах предложения за женитба
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Народ, живял в материално изобилие не се развива творчески, а върви по пътя на
студената
логика и безчувствие към нуждите на другите.
Струваше ми се, че не ще мога да живея далеч от родината си. Аз бях длъжна да се върна и работя за този малък, но тъй надарен и добър народ. С нищо не можех да заменя сърдечния, съчувствен поглед на българина, или отзивчивото му сърце към мъката на ближния. Дълго страдал народ, познал всички горчивини на живота, този народ бе изработил велики качества - твърдост, дълбок философски ум и чувствително сърце. А тези богатства не се намират навсякъде.
Народ, живял в материално изобилие не се развива творчески, а върви по пътя на
студената
логика и безчувствие към нуждите на другите.
Нали казва поговорката, че ситият не хваща вяра на гладния. Материалното изобилие ще играе положителна роля при хора, развили духовните си качества, при хора - творци, при хора, изпълнени с чувство за другия, каквито са развили славяните след дългите си страдания.
към текста >>
53.
66. Яви се кандидат за женитба
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
А каква
студена
сянка ме чакаше по това време, ако Учителят не ми бе подал ръка!
66. Яви се кандидат за женитба Триизмерност в нашия вътрешен живот бе новото състояние, в което ни въвеждаше Учителят, за да заживеем своя истински живот и излезем от сенките на живота.
А каква
студена
сянка ме чакаше по това време, ако Учителят не ми бе подал ръка!
Един земен дух се бореше да ме завладее и стане господар на живота ми. "Ако се ожениш за него, ще живееш в сянката на хълма. Сега той много ти обещава, ласкае те. Един богат търговец не бива да залага целия си капитал - той може много да спечели, но може и много да загуби - рисковете са големи. Ако не си сигурна в печалбата, не залагай целия си капитал.
към текста >>
54.
67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция Четирите години прекарани в Америка, като
студентка
, бяха обогатили външната ми култура.
67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция Четирите години прекарани в Америка, като
студентка
, бяха обогатили външната ми култура.
Държах на хубавото облекло, на изисканите маниери, на доброто впечатление, което желаех винаги да направя при всички положения. Обаче, там бях изпаднала в тежки вътрешни противоречия, които ме бяха направили скептична. Тъй като заминах непълнолетна, имах настойници, които проповядваха Христовото учение, но живота им не съответствуваше на Неговите принципи. Всичко ми се виждаше показно и лицемерно. В такова вътрешно отчаяние бях през втората година в колежа, когато ме заведоха на операция на болните ми сливици в близък град.
към текста >>
Студени
, безжизнени, безлюбни и безсилни ли сме, връзката е прекъсната.
Разбрах недоразумението на моя пастир, който обръщаше хората към Бога, без да знае какво всъщност е Бог. Той е една жива, могъща, действена сила, която поддържа вселената. Ние не я виждаме, но я чувстваме. Тя е живота, любовта и силата в нас. Щом притежаваме изобилие от тези качества, имаме силна връзка с Бога.
Студени
, безжизнени, безлюбни и безсилни ли сме, връзката е прекъсната.
Разказах случката на Учителя, а Той ми отговори: "Разказвайте я на хора, които искат да имат духовна опитност."
към текста >>
55.
76. Учителят пристигна чрез облака на 7-те рилски езера
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Духаше
студен
вятър и бе неприветливо.
Изворчето "Ръцете, които дават", бе затлачено от пръст. Дълго време го чистих и подреждах. Когато стана кристално чисто си отдъхнах край него. Сега Учителят щеше да дойде на чист бивак и чисто изворче. При пристигането ни, на 7 юли, мъгли покриваха цялата местност.
Духаше
студен
вятър и бе неприветливо.
Но не следния ден времето коренно се промени и до 10 юли работехме на топло слънце. Никакъв вятър не духаше и небето бе необикновено синьо. Полегнала на полянката до палатката ни, се препичах на топлото слънце, когато изведнъж на лазурното небе се появи голям облак във формата на Учителя с панамената си шапка и бастуна. За лявата ръка го държеше жена, която стоеше една крачка зад него. Смаях се от чудната картина, която така внезапно се бе появила на небето, но разбрах, че Учителят идва и ни известява пристигането си с тази картина.
към текста >>
56.
81. Амунда идва от изток
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Един сух човек със
студени
, бездушни емоции не е творец, той няма подтик.
И там естествено, ние сме загинали, гонени от Нерон. И иска да каже, че в този живот голяма промяна в моя физически облик няма. Аз имам тъмни коси и малко светла матова кожа и каза, че изглеждам като по-източен тип, отколкото бяла западна, с бяла кожа. Но източните хора са били силно емоционални и аз не съм превъзмогнала своите емоции, че още живея със силните емоции на източните хора. А ние знаем, че силните емоции са творчество, и благодарение на тези емоции човек може да твори поезия и музика.
Един сух човек със
студени
, бездушни емоции не е творец, той няма подтик.
Щото емоциите са динамиката, подтиците на ума. Един ум трябва да има, един светъл, силен, бистър ум трябва да има силно сърце. Тогава, когато работят хармонично човек е творец и твори нещо наистина смислено и красиво. Това искаше да ми каже.
към текста >>
57.
109. Защо топлината и светлината се образуват на земята?
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
(Забележка: На много места в беседите си Учителят споменава, че светлината на земята от слънцето се образува от пречуването на космичните лъчи от атмосферата на земята и, че в космоса е тъмно.) Около слънцето има тъмна и
студена
зона - топлина и светлина се образува на земята.
Сега е в началото на еволюцията си. Други планети имат по- благоприятни условия. Земята е шуплеста - взима малко енергия от слънцето и пропуска много. А Уран и Нептун приемат всичко и не пропущат нищо от слънчевата енергия. Светлината не иде от слънцето, а се образува по рефлекция на земята.
(Забележка: На много места в беседите си Учителят споменава, че светлината на земята от слънцето се образува от пречуването на космичните лъчи от атмосферата на земята и, че в космоса е тъмно.) Около слънцето има тъмна и
студена
зона - топлина и светлина се образува на земята.
Небето от земята изглежда синьо. Слънцето е акумулатор на друго физическо слънце, което не се вижда. Тъмнината около слънцето е приемател на енергията, затова е тъмна. Тъмното приема, а светлото дава. Тъмните души приемат енергия и я задържат за себе си (потенциална енергия), а светлите я отразяват навън (кинетическа енергия)." Учителят ми говори за работата в Америка и когато Го попитах ще отида ли там някой ден, Той каза: "Може, рекох".
към текста >>
58.
123. Съвременната музика е сянка на реалноста
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Ако имаш тъмнота в ума си и
студенина
в сърцето си, тонът До не е правилно взет."
Идеята е жива, ако всеки ден ти дава един подтик. Ако не върши това, тя не е жива идея. Силния човек не върви по права линия, а трябва да се огъва. Светлината се движи вълнообразно, за да не прави пакост на някоя буболечица. Праволинейната линия е на Истината, а като се огъваш наляво и надясно, упражняваш сърцето и ума си.
Ако имаш тъмнота в ума си и
студенина
в сърцето си, тонът До не е правилно взет."
към текста >>
59.
142. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Луната е в умствения свят, тя е много
студена
.
Аз я изучавам по човешката глава. Юпитер е отзад на главата, Сатурн по-горе встрани, той е внесъл страха в света, за да тури ред и порядък; Марс е над ухото, а Венера отзад на главата. Месечината е обиколката на челото отгоре. Луната е 50 пъти по-малка от земята. Слънцето е вътре, от него излизат всички мисли.
Луната е в умствения свят, тя е много
студена
.
Поезия, философия, литература идат от Луната. Когато хората се научили да лъжат, Луната спряла да се върти, за да не се опорочи. Тя развива въображението и е майка на земята, според окултната наука. Жителите й пращат сами светлина на неосветената страна. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината.
към текста >>
60.
145. Светлината е обединителна връзка между четирите свята
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Луната повдига водата няколко фута, тя е динамична, движи мозъка;
студена
е - разсъдъка е
студен
, а слънцето е топлината, която движи и помага на сърцето.
145. Светлината е обединителна връзка между четирите свята На 23 октомври имах частен разговор с Учителя. Сутринта бе държал чудна лекция и бях изпълнена с вдъхновение, когато влязох при Него. Този път Му прочетох писмото от една духовна сестра от Америка - г-жа Зинк, която Го бе видяла на тротоар в Ню Йорк, светещ като слънце. Изпратих й портрет на Учителя и тя бе много щастлива да види същото лице, което бе видяла на улицата. Писмото й бе изпълнено с любов и благодарност Ето какво ми каза Учителят след това: "Ние Любовта не можем да я уловим, виждаме само благословенията на Бога, добрите условия, които тя ни дава.
Луната повдига водата няколко фута, тя е динамична, движи мозъка;
студена
е - разсъдъка е
студен
, а слънцето е топлината, която движи и помага на сърцето.
Когато разбереш нещата, всичко ще ти стане приятно. Любовта се чувства по- съвършено с другите тела - като допреш физически тялото си, то е лош проводник на Любовта и любовта изчезва. С четири тела се чувства Любовта. Причините за проявите на физическия свят са вън от него. Има един лук, вън от лука, който го създава.
към текста >>
61.
149 а. Пътят е цялата природа, която включва физическия, духовния и умствен свят
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Да сме благодарни, защото, намираш се в голям
студ
и искаш огън, но нямаш кибрит.
Във всичко да виждаме Бога - че се движим и това е Бог. Той е турил слънцето така далече, че ако беше по-близко щяхме само слънце да виждаме, а сега виждаме и облаци и други неща в природата." Учителят включи големия радиоапарат, който каза, че му е подарък и ми обясни различните вълни. "На къси вълни станциите са много близо една до друга и по-ясно се чува предаването, а на средни вълни са по-раздалечени. Америка само на къси вълни може да се слуша, на дълги не може. Хората четат някакво четиво, но без да са изживели нещо, то още не е разбрано.
Да сме благодарни, защото, намираш се в голям
студ
и искаш огън, но нямаш кибрит.
В този случай запалената клечка, която ще ти даде някой милиони струва, употребена, дошла на място и време, стопляш се и целия ден ти е приятно. Слънцето не ни действа непосредствено на ума, а го възприемаме чрез слънчевия възел, но Божествените лъчи действат направо и по-силно - отвътре и отвън. Луната е религиите. Любовта е един велик свят за проучване - тя е най-напред даване на човека, после - обработване на взетото и пак вземане. Като умре човек, вземат му живота, обновяват го и пак му го дават.
към текста >>
62.
178. Напредналите същества са около теб
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
бе доста
студена
и валеше много сняг.
178. Напредналите същества са около теб Вече беше по-трудно да посещавам София, защото зимата на 1942 г.
бе доста
студена
и валеше много сняг.
За коледната ваканция си тръгнах с кабриолет при студ минус 30 градуса. Въздухът замразяваше дъха ми. Бях обвита в дебел ямурлук с гореща тухла на краката, но докато стигнах гарата, бях съвсем премръзнала. Дадоха ми в малката топла кръчма греяна ракия със захар да ме стоплят. Първото нещо, като се завърнах в къщи бе да отида при Учителя.
към текста >>
За коледната ваканция си тръгнах с кабриолет при
студ
минус 30 градуса.
178. Напредналите същества са около теб Вече беше по-трудно да посещавам София, защото зимата на 1942 г. бе доста студена и валеше много сняг.
За коледната ваканция си тръгнах с кабриолет при
студ
минус 30 градуса.
Въздухът замразяваше дъха ми. Бях обвита в дебел ямурлук с гореща тухла на краката, но докато стигнах гарата, бях съвсем премръзнала. Дадоха ми в малката топла кръчма греяна ракия със захар да ме стоплят. Първото нещо, като се завърнах в къщи бе да отида при Учителя. Той ми даде пред вратата на горницата Му кибрит и ме помоли да запаля печката в малкото салонче, защото беше много студен ден, а печката не бе палена сутринта.
към текста >>
Той ми даде пред вратата на горницата Му кибрит и ме помоли да запаля печката в малкото салонче, защото беше много
студен
ден, а печката не бе палена сутринта.
За коледната ваканция си тръгнах с кабриолет при студ минус 30 градуса. Въздухът замразяваше дъха ми. Бях обвита в дебел ямурлук с гореща тухла на краката, но докато стигнах гарата, бях съвсем премръзнала. Дадоха ми в малката топла кръчма греяна ракия със захар да ме стоплят. Първото нещо, като се завърнах в къщи бе да отида при Учителя.
Той ми даде пред вратата на горницата Му кибрит и ме помоли да запаля печката в малкото салонче, защото беше много
студен
ден, а печката не бе палена сутринта.
Обаче, небето бе ясно, слънцето ярко грееше. Казах на Учителя, че не обичам студа и зимата. Учителят каза: "Езерото ти става дълбоко. Благословенията се дават на майката заради детето - Бог дава благословенията си заради хубавите ни мисли и чувства. Голям брой по-напреднали същества от теб са около теб, но те се крият да не те смутят и да си свободна, та ти не ги виждаш.
към текста >>
Казах на Учителя, че не обичам
студа
и зимата.
Бях обвита в дебел ямурлук с гореща тухла на краката, но докато стигнах гарата, бях съвсем премръзнала. Дадоха ми в малката топла кръчма греяна ракия със захар да ме стоплят. Първото нещо, като се завърнах в къщи бе да отида при Учителя. Той ми даде пред вратата на горницата Му кибрит и ме помоли да запаля печката в малкото салонче, защото беше много студен ден, а печката не бе палена сутринта. Обаче, небето бе ясно, слънцето ярко грееше.
Казах на Учителя, че не обичам
студа
и зимата.
Учителят каза: "Езерото ти става дълбоко. Благословенията се дават на майката заради детето - Бог дава благословенията си заради хубавите ни мисли и чувства. Голям брой по-напреднали същества от теб са около теб, но те се крият да не те смутят и да си свободна, та ти не ги виждаш. Те пеят в теб и един ден, когато започнеш да пееш като тях, ще станеш добра певица. Те считат твоя живот за техен и твоя прогрес за собствен техен прогрес.
към текста >>
63.
192 г. Баба Мария, рождената сестра на Учителя
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
И като
студент
в Америка също.
А някои послушали, някои събрали. И не минал един час, такава буря се развихрила, че помела, всичко понесла. Той се прибрал, разбира се, с бащата, Учителя. И разправяше тя, че той от дете има такива пророчески дарби. Като каже нещо, така става.
И като
студент
в Америка също.
Много са го уважавали, аз четох атестации за него. В.К.: Къде четохте? Какво четохте? Весела: Ами Кольо Нанков ми беше дал, от университета Дрю. В.К.: Което е на английски, да го преведете на български.
към текста >>
64.
195. Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Имаше много
студенти
момчета и момичета, наредиха се в кръг, дойде Данко с флейтата и една китаристка, сестра.
Весела: Един ден Учителят извика Милка и мен пред стаята му горе, пред неговата стая. И каза: "Сега вие като две свещи заедно ще светите в едно. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш за баницата да е хубава само за днес. И ще отидете, казва в градината да предадете Паневритмията на учители по физкултура, които ще я разнесат в България и ще я предадат на цяла България Паневритмията." И на другия ден ние отидохме в парка, на една хубава поляна там, над езерцето. Малко по-настрана тъй.
Имаше много
студенти
момчета и момичета, наредиха се в кръг, дойде Данко с флейтата и една китаристка, сестра.
Аз имам снимка на кръгът, с Данко и сестрата и ние вътре с Милка. В.К.: Кой е този Данко, как се казваше? Весела: Ами един наш брат, който свиреше на флейта, възрастен. Брат на Симеонов. (Забележка: Данко= Йордан Симеонов.
към текста >>
65.
215. Човекът е предметно учение за ангелите
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Весела: А когато моя баща, като
студент
се връщал от Цариград през Варна с парахода, както вървял по пътя, срещнал го Учителя и го спрял и почнал да му говори.
Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка да не живее все с миналото, а да учи Новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото." В.К.: Баща ти среща ли се с Учителят?
Весела: А когато моя баща, като
студент
се връщал от Цариград през Варна с парахода, както вървял по пътя, срещнал го Учителя и го спрял и почнал да му говори.
И това, което му казал е: "Вие трябва да ядете ябълки". И майка ми разправяше, че срещнал Учителя, който му казал, че трябва да яде ябълки. Всяка есен татко купуваше един грамаден сандък, в слама ги нареждаше по редове и ги проверяваше през една-две седмици и винаги ядеше ябълки. А Учителят ми каза: "Трябваше да промени сърцето си. Затова го взеха, и че нямаше работа за него на земята." Той е силен дух, който не му е било времето.
към текста >>
66.
224 в. Как се въздигат двата синове от нищото
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Знае перфектно английски, и той 14 книги написа в Университета за
студентите
, научни.
Весела: Димитър Спасов. Аз го вкарах в Университета. Той искаше да става писател. Казах не, вие сте само за университетски преподавател. Много способен.
Знае перфектно английски, и той 14 книги написа в Университета за
студентите
, научни.
Изключително работлив. В.К.: Той беше там? Весела: Той беше преподавател в Университета по английски. Да. И той ми беше син, не само Иван. Така че двама сина имам.
към текста >>
67.
226. Сега ще видите Божия промисъл
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
226. Сега ще видите Божия промисъл
Студен
зимен ден - 14 януари 1944 година.
226. Сега ще видите Божия промисъл
Студен
зимен ден - 14 януари 1944 година.
Четири дни след страшната бомбардировка на София. Учителят с група ученици пристига в дома на брат Темелко Стефанов, който изумен Го посреща. Той мигом дълбоко съжалява, че не се е вслушал в предупрежденията на малката си дъщеря Косена и не е приготвил стаята на Великият Гост. Учителят го бе предупредил чрез това чисто дете, но каменоделецът е станал твърд от дългогодишната си близост с гранита и трудно се вслушва в невинното чуруликане на младото усмихнато момиче. "Та аз ли съм най-достойният за тази велика чест?
към текста >>
68.
235. Кметът Петър Стоянов
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той цяла зима, независимо от снежните бури и
студа
, ходеше в град Перник да урежда електрификацията.
235. Кметът Петър Стоянов Брат Петър, кметът, усилено работеше за електрифициране на Мърчаево.
Той цяла зима, независимо от снежните бури и
студа
, ходеше в град Перник да урежда електрификацията.
Вече се строяха диреците и се прекарваше мрежата от жици. Той идеше засмян при Учителя и с присъщото си заекване от вълнение, като чешма с малък чучур, през който напира да бликне изведнъж силна водна струя, разправяше подробно за хода на работата. Обеща, че за 22 март ще светне. Всички бяха мобилизирани в малкото, разцъфнало като градина селце. Тъй като имаше много евакуирани ученици в селото, заех се с подготвяне на литературно- музикална програма стях.
към текста >>
69.
240. Мисълта е равна на светлината
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Адам и Ева бяха първите
студенти
, които отидоха да се учат в университета на земята в кожено облекло.
Произнасяте думата "Любов", но между нея и самата Любов има разстояние от небето до земята. "Гори сърцето ми с този огън", Любовта трябва да произвежда живот, а не страдание. Страданието е насилие в Любовта. Умира кокошката за теб - това е насилие. Слънцето като залезе вечер, умира, а сутрин като изгрее - оживява, то в друг свят е влязло вечерта.
Адам и Ева бяха първите
студенти
, които отидоха да се учат в университета на земята в кожено облекло.
След като излязоха хората из рая, захвана се една борба. Народиха се три мъжки деца. Казаха тогава: Да турим някакъв ред, някакво верую. Първият беше земеделец и дима на жертвата му, на житото, не отиде нагоре. Другият беше овчар.
към текста >>
70.
256. Стихове за водата и камъка
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
А камъните станали градини И плодородни ниви и поля И шепнели: "Водице, прероди ни, Извай ни по-хубави тела." Тогаз водата весело запяла: "Не сте по-упорити вий от мен." От този ден приятели станали Водата мека с камък твърд,
студен
.
256. Стихове за водата и камъка Като гледах красивото съчетание на водата и камъните, хрумна ми тази идея: Водата някога на камъка казала: Ох, твърд си много, упорит за мен От тебе само спънки съм видяла! И камъкът от нея бил презрян. Но много векове като минали, Тя се видяла в нова красота - През камъни водите кат вървяли Добили идеална чистота.
А камъните станали градини И плодородни ниви и поля И шепнели: "Водице, прероди ни, Извай ни по-хубави тела." Тогаз водата весело запяла: "Не сте по-упорити вий от мен." От този ден приятели станали Водата мека с камък твърд,
студен
.
към текста >>
71.
285 а. Владо белогвардеецът става учител по руски език
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Но той беше недоволен от мен, че аз така съм затворила път към себе си и той се държеше
студено
.
Студено
.
Весела: Владо отиде във с. Вълчи дол на работа и там остана доста време. Аз не се виждах с него, той не идваше в София. Той си е ходил в Мърчаево. Не се виждах с него.
Но той беше недоволен от мен, че аз така съм затворила път към себе си и той се държеше
студено
.
Студено
.
Докато беше у нас говорехме много, за Мърчаево, за Учителя, много работи, обаче, след това, като замина вече, той се отдели. И аз разбрах, че заболял от рак в гърдите и починал там. В.К.: Той коя година е роден, или не знаете? Весела: Не знам. В.К.: Как се казваше, пълното му име, Владо кой?
към текста >>
72.
292. Живото присъствие на Безсмъртния
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
На 28-и сутринта беше много
студено
, небето беше облачно целия ден, небето беше сиво и не мръдваше нищо.
Не случайно тези, които са спускали ковчега са чули трясък вътре в него в момента на спускането. (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 261-264, 315-319). И така лежах първия ден, целият 27-и лежах.
На 28-и сутринта беше много
студено
, небето беше облачно целия ден, небето беше сиво и не мръдваше нищо.
Абсолютен мир и спокойствие. Студ и сивота. Пълна сивота. Погребална. На 28-и по едно време сутринта, не мога нито седнала да стоя, нито легнала, място не мога да си намеря. Изведнъж тука в слънчевия възел един глас ми каза: "Недей скърби, аз ще възкръсна." Това беше гласът на Учителя.
към текста >>
Студ
и сивота.
VII, с. 261-264, 315-319). И така лежах първия ден, целият 27-и лежах. На 28-и сутринта беше много студено, небето беше облачно целия ден, небето беше сиво и не мръдваше нищо. Абсолютен мир и спокойствие.
Студ
и сивота.
Пълна сивота. Погребална. На 28-и по едно време сутринта, не мога нито седнала да стоя, нито легнала, място не мога да си намеря. Изведнъж тука в слънчевия възел един глас ми каза: "Недей скърби, аз ще възкръсна." Това беше гласът на Учителя. И когато ми каза това, ме изпълни от главата до петите с радост. Аз цялата скочих, изпълнена с радост и се затичах към Изгрева, като мислех, че той е станал и е възкръснал, затова аз съм се изпълнила с радост.
към текста >>
73.
19. Най-Великият Учител на земята - Страданието!
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
А навън го посреща
студения
декемврийски ден, побелялата поляна от падналия сняг, оголените клони на дърветата и схлупените къщурки на "Изгрева".
Той си иска определения за него Учител. Накрая решава да пита отново: "Кой етози Велик Учител? " Учителят бавно вдига клепачи, лицето Му е уморено и тъжно. "Страданието! " - е отговорът Му. Братът скача, сълзи нахлуват в очите му и излиза вън.
А навън го посреща
студения
декемврийски ден, побелялата поляна от падналия сняг, оголените клони на дърветата и схлупените къщурки на "Изгрева".
Времето е мрачно и студено. Цялата природа е облечена в едно Велико страдание. А наоколо тишина. Този брат бе Неделчо Попов, един от братята на Изгрева. Когато ми разказа всичко това, гласът му следваше някаква необикновена интонация и музикална линия.
към текста >>
Времето е мрачно и
студено
.
Накрая решава да пита отново: "Кой етози Велик Учител? " Учителят бавно вдига клепачи, лицето Му е уморено и тъжно. "Страданието! " - е отговорът Му. Братът скача, сълзи нахлуват в очите му и излиза вън. А навън го посреща студения декемврийски ден, побелялата поляна от падналия сняг, оголените клони на дърветата и схлупените къщурки на "Изгрева".
Времето е мрачно и
студено
.
Цялата природа е облечена в едно Велико страдание. А наоколо тишина. Този брат бе Неделчо Попов, един от братята на Изгрева. Когато ми разказа всичко това, гласът му следваше някаква необикновена интонация и музикална линия. Говорът му бе говор, но като че ли се изливаше в мелодия и в песен за Великият Учител на земята - Страданието.
към текста >>
74.
20. Великата Скръб и Великата Радост. Песента на двете сестри: Скръбта и Радостта
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Студ
- минус 12 градуса.
Брат Владо ми каза: "Сестра, вземи кърпата на Учителя, изтрий сълзата Му. Запази кърпата! " Избърсах последната сълза на Благия Учител и запазих бялата кърпа. Денят бе сив. Никакъв вятър, безветрие.
Студ
- минус 12 градуса.
Три дни траурното небе не се промени. Мъртва сивота. Слънцето сякаш изчезна от небето завинаги. Владо ме поведе към къщи. Бях напълно сломена.
към текста >>
75.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Светлината не иде от слънцето, а се образува по рефлекция на земята Около слънцето има тъмна и
студена
зона - топлина и светлина се образува на земята.
На земята човечеството е стигнало до най-ниското стъпало на инволюцията, повече не може да слиза. Сега е в началото на еволюцията си. Други планети имат по-благоприятни условия. Земята е шуплеста - взима малко енергия от слънцето и пропуска много. А Уран и Нептун приемат всичко и не пропущат нищо от слънчевата енергия.
Светлината не иде от слънцето, а се образува по рефлекция на земята Около слънцето има тъмна и
студена
зона - топлина и светлина се образува на земята.
Небето от земята изглежда синьо. Слънцето е акумулатор на друго физическо слънце, което не се вижда. Тъмнината около слънцето е приемател на енергията, затова е тъмна. Тъмното приема, а светлото дава. Тъмните души приемат (потенциална енергия) и я задържат за себе си, а светлите я отразяват навън (кинетическа енергия)." Учителят ми говори за работата в САЩ и когато го попитах ще отида ли там някой ден, той каза: "Може, рекох".
към текста >>
Много миловидно ни гледаше, като че искаше да ни благодари за това, че ние в
студа
и в снега сме се дигнали среднощ, за да отидем да го слушаме.
И тя нито веднъж не пропуснала беседа. А ние с майка ми тръгвахме в 4 часа пеша от нас, минавахме през гората и когато влезехме, в сняг, някой път дълбок трябваше да газим. Влизахме в топлия салон, в който чувахме пеене. И така стопляше ни се душата. И когато влезеше точно в 5 часа Учителят, всички ставахме с вдигната дясна ръка за поздрав, Учителят се качваше на катедрата и ние сядахме и той ни поздравяваше, и като седнеше, Учителят започваше, казваше ни коя песен да пеем и тогава, започваше да ни гледа, да ни оглежда всичките.
Много миловидно ни гледаше, като че искаше да ни благодари за това, че ние в
студа
и в снега сме се дигнали среднощ, за да отидем да го слушаме.
И един ден се обърна към всички и каза: "Вие сте България. Вие сте българите. Вие сте българският народ." Защото това са пробудените души, той каза: Българинът, това е човек, който слави Бога, човек, който "благарин", "благия човек", който върши добро. Българският народ е направил в миналото някакво малко добро за Бога, за което се благославя сега За да присъства Божественият Дух в България И ние се чувствахме много радостни, когато ни кажеше нещо Учителя. Много рядко ще ни каже нещо така насърчително, но това ми е направило силно впечатление с каква любов той ни казваше.
към текста >>
76.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Михаил Герджиков, в състав 152 пушки, носени от млади доброволци, почти всички интелигентни, а повече
студенти
.
Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник. Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя ден да охранява пограничния участък - пограничната линия от с. Урумкьой /пограничния пост Канли-дере/ Бургаско до Черноморския бряг- пограничния пост "Атлиман" при с. Кюприя. Към дружината бе предаден и доброволческия отряд на г.
Михаил Герджиков, в състав 152 пушки, носени от млади доброволци, почти всички интелигентни, а повече
студенти
.
Чуващите се от два дни топовни гърмежи към Свиленград, възпламеняваха старческите сърца на опълченците I и II призиви и при обиколката на 6 и 7 взвод от командира на дружината по пограничната линия, запитваха го тия мили наши "чичовци", които той наричаше "мили деца и момчета", защото наистина в своята живост и пъргавост и игривост, те бяха станали такива, и казваха: "Господин капитан, ние така ли ще стоим тука, като страхливци, само да вардим "линията"? /Някои от опълченците знаели, че са имали назначение да пазят железопътната линия и останаха изненадани, като се видяха доведени на погранична линия и все търсиха да узнаят где е железопътната линия, която щели да охраняват/ ... Ееее, там на запад се чуват далечни гърмежи топовни, ако тук не вярват на нашите бердани, то ние ще отидем там, гдето се бият. Как ще се върнем по домовете ни, какво ще разправяме на синове, внуци, жени, бабички, като ни питат, какво нещо е войната и колко противници сме уловили! Ще ни е срам да се върнем в къщи! Разрешете ни поне да си поиграем с "комшиите ни" на среща, да си хванем някой "роб"!
към текста >>
За това ви назначение известете началника на 5-а дивизия"... Не бихме се спирали на тая заповед и видим резултата от нейното изпълнение, ако да не бяха се явили причини от морално и психично естество, които в някои по-слабовати натури биха предизвикали малодушие и умиление, при констатиране
студенината
, надменността, гордостта на някои фактори от висши щабове, най-близки помощници, съветници и проводници на заповедите, давани от началника на 5-а дивизия.
ето вече два дни минават и той се бои да се покаже, а всичко това дава възможност за правилни насоки при спокойно движение на нашите главни сили. Към 3 часа след пладне се получи в дружината заповед № 907, без дата от щаба на 3-а армия със съдържание: "Заминете с дружината си за с. Евренджик /Софидос/ за да осветлявате посоките към Самоков и Мидия. Влезте във връзка с началника на 5-а дивизия чрез Бунар Хисар и с охранението на 5-а дивизия, което е на линията Чомгора-Урум- беглий-Соуджак. За по бързо предаваме донесенията от Евренджик до Бунар Хисар, устройте летяща поща.
За това ви назначение известете началника на 5-а дивизия"... Не бихме се спирали на тая заповед и видим резултата от нейното изпълнение, ако да не бяха се явили причини от морално и психично естество, които в някои по-слабовати натури биха предизвикали малодушие и умиление, при констатиране
студенината
, надменността, гордостта на някои фактори от висши щабове, най-близки помощници, съветници и проводници на заповедите, давани от началника на 5-а дивизия.
С получаването на горната заповед от 3-а армия командирът на дружината се отправи веднага за Бунар Хисар, за да влезе във връзка с началника на 5-а дивизия, който с щаба си бе там разположен. Потърсен в самия щаб - нямало го - бил в клуба; потърсен в клуба - не бил идвал - бил в телеграфната телефонната станция, но и там не се оказал, бил в еди коя си улица, но и там не се намерил и завръщайки се към щаба, дивизията, по пътя е бил срещнат от дружинния. Цял 1У2 час е трябвало да се търси и то без водач поне, защото всички били заети с важна работа... Докладвано за получената заповед от 3-а армия, началникът на дивизията отвежда дружинния командир в щаба на дивизията и по пътя му е давал нужните наставления с най-тих и спокоен говор, ясно и категорично. Отделил се за малко началника на дивизията, а поръчал на дружинния командир да влезе в салона, гдето ще дойде и той. В салона имало голям брой офицери и ординарци - щатни и прикомандировани към щаба и повечето от тях се хранели.
към текста >>
за правилно и успешно насочване една значителна войскова част към Мидия /заповед № 48 от к-ра на 3/5 бригада/... Каква печална картина представляваха бойците от тоя отряд... Слаби, немощни, едва движещи се, поглед гаснещ, впит в земята, като че й говореха на нея: "Кога ще прибереш и нас в твоите
студени
прегръдки?
Атрус-Ургас-Евренджик и г. Мидия /донесение № 78 до к-ра на 3/5 бригада/. Вечерта на 21 октомврий се получи в дружината заповед от същия бригаден командир за същата цел... Явствува, от това, че между подчинените и началник има единомислие за бъдеща дейност... 22 октомврий, понеделник, по предизвестие пристигна в с. Сергин отряд от дружина пехота /от 45 полк/, една Планинска с. с. батарея и един селкси взвод конници, за да се даде възможност на дружината, опирайки се на тоя отряд да настъпи и проучи пътищата, посоките и пр.
за правилно и успешно насочване една значителна войскова част към Мидия /заповед № 48 от к-ра на 3/5 бригада/... Каква печална картина представляваха бойците от тоя отряд... Слаби, немощни, едва движещи се, поглед гаснещ, впит в земята, като че й говореха на нея: "Кога ще прибереш и нас в твоите
студени
прегръдки?
"... Начело командирът на дружината, подполковник Шапкаров Тодор, съслужващ на дружинния командир от 1905/6 година в Нова Загора 32 полк. Каква радост..., братска среща и то на бойното поле, между двамата дружинни командири... Запитва го дружинният командир защо хората му са така слаби? Сълзи се явиха от умиление на очите му и отговаря: "... Пет дни не са яли топла храна тия мили войници и безропотни бойци, а и другата храна малко и ненавреме! " Отговори му се: "Ние имаме изобилна храна и почти е готова, ще ми бъде радостно да ни гостувате, ще наредим ето сега..., като има за нас и за вас ще има."... Ето идва и батарейния командир капитан Вълнаров Тодор и казва на дружинния командир: "От три дни нямаме хляб в батареята..., имате ли и можете ли да ми заемете поне по едно парче хлебец за хората ми? " Отговори и на него дружинният: "Бъдете спокойни г-н капитан, по цял хляб ще имате.
към текста >>
77.
1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Студен
вятър пронизва леко и носи във вихър окапалите листа.
1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ Съсредоточението след мобилизацията на войските от областта е привършено. Сме в първия ден на Листопад. Изнизват се с шеметна бързина в ефирни вълни последните милувки на знойна омара от бягащото на юг лято. Синорите са пожълтели.
Студен
вятър пронизва леко и носи във вихър окапалите листа.
Устата шепнат тайнствени думи. Там, де свършва хоризонтът, танцуват призраци. Група надгробни кръстове стърчат, обезличили своите надписи, а може би не са и имали такива. Потоци кърви багрят реките. Душата се свива болезнено.
към текста >>
Изпитанията, на които бяха подложени тези доблестни синове, бяха тежки: умора, мокрота,
студ
, безсъние - нищо обаче не смути духа им!
След един час нещо се върна дружинният командир, който бе отишъл да се представи командиру 3-а бригада. По заповед на последния, две роти бяха назначени поддръжка на 52-и полк, а другите две - бригаден резерв. Командирът на дружината привлече тези две роти в дясно в една дъбова гора, която не се обстрелваше от противника и в която нямаше до това време никакви попадения. Дъждът валеше. Пък и платнища войниците нямаха.
Изпитанията, на които бяха подложени тези доблестни синове, бяха тежки: умора, мокрота,
студ
, безсъние - нищо обаче не смути духа им!
Всички чувствахме, че това е само началото на тежестите, що трябваше да понесем. И обикновеният ред не се побърка, и чай, и топла чорба, и варено месо - нищо не липсваше. Чаят само приличаше на какао, понеже бистра вода нямаше, тъй като от дъждовете всички извори, потоци и рекички представляваха гъсти разтвори от глина. Утрото на 5-и октомврий ни свари на път. Под прикритието на непрогледната мъгла двете роти се дигнаха и дружината отново бе събрана, като се разположи под навеси в дерето, западно от с.
към текста >>
78.
1.3. ВРЪШКА-ЧУКА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
От време на време само покоят се нарушава от зловещия вой на
студения
вятър.
Дружината е увенчала чукара и левия му склон. Тя заема фронта на един полк, като в ляво държи свръзка с 52-и пехотен полк. За опора на юнаците - стрелци служат наредени камъни, за закритие железните им гърди, а за поддръжка високият им дух. Затишието е пълно. То предвещава само страшната буря, която ей сега ще се разрази над главите ни.
От време на време само покоят се нарушава от зловещия вой на
студения
вятър.
Точно в 11 часа пред полунощ всичките патрули, секрети и часовои донасят, че противникът настъпва по целия фронт. Гъстата мъгла пречеше да се вижда по-далече, но на 30-40 крачки пред фронта се очерта дългата настъпваща неприятелска верига със сгъстени части зад средата и фланговете. Ротите и картечниците откриха вихров огън по противника, който започна да хвърля бомби, пръскащи се над нашите стрелци. Артилерията му пък изсипваше непрекъснато урагани от шрапнели. Нищо, обаче не смути защитниците - герои и на бомбите се отговори с бомби, за пръв път употребени от взетите от нас трофеи.
към текста >>
Вятърът, пронизващ и
студен
, отново запя своята зловеща песен.
Артилерията му пък изсипваше непрекъснато урагани от шрапнели. Нищо, обаче не смути защитниците - герои и на бомбите се отговори с бомби, за пръв път употребени от взетите от нас трофеи. Това спря противника, който залегна и заедно с бомбите откри силна пушечна стрелба. Ротните поддръжки извикаха от място "ура" и противникът, силно разстроен от понесените загуби, започна да отстъпва, преследван от нашия непрекъснат пушечен огън. Борбата трая около половин час, след което всичко утихна.
Вятърът, пронизващ и
студен
, отново запя своята зловеща песен.
Утринта на 6 октомври настъпи по-студена и дъждовна. Проливен дъжд заплиска по канарите и ледена буря зави зловещо откъм изток. Защитниците са измокрени до кости. Полузамръзнали ръце и крака. А дъждът се вали.
към текста >>
Утринта на 6 октомври настъпи по-
студена
и дъждовна.
Нищо, обаче не смути защитниците - герои и на бомбите се отговори с бомби, за пръв път употребени от взетите от нас трофеи. Това спря противника, който залегна и заедно с бомбите откри силна пушечна стрелба. Ротните поддръжки извикаха от място "ура" и противникът, силно разстроен от понесените загуби, започна да отстъпва, преследван от нашия непрекъснат пушечен огън. Борбата трая около половин час, след което всичко утихна. Вятърът, пронизващ и студен, отново запя своята зловеща песен.
Утринта на 6 октомври настъпи по-
студена
и дъждовна.
Проливен дъжд заплиска по канарите и ледена буря зави зловещо откъм изток. Защитниците са измокрени до кости. Полузамръзнали ръце и крака. А дъждът се вали. Свечерява се. О.
към текста >>
79.
1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
На върха доснежен дружиний командир Следеше по тебе надлъж и на шир Мъгли ти непрогледни, мълчане ти гробно Със свити юмруци, със заканване злобно... Застанал на върха тайнствен, скалист, Замръзнал, треперещ кат есенен лист, Картина велика пред мен се откри И поглед ми в нея вторачи се, впи: На твойто
студено
тяло каменисто Железен стоеше, чукар, властелин: Мъгли ти разпръсна чело му сребристо, Че български беше достоен той син!
" - "Кажи ми майко, нещо за Бдинци, за нашата дружина, за нейните храбреци, които тъй беззаветно ти служиха! " - "Слушай", рече тя: Гъстеят мъглите и вятър беснее, Бушува по стръмни, скалисти върхове: как вредом е тъмно - светликът гаснее: Страхотно се носят неземни екове! И с вихри прегърната страстно в нощта, Във танци пониса се лудо смъртта: Вторачва тя поглед и впива очите Към смелите войни, пълзящи в скалите... О, чука ужасна, със кърви обляна. Ти колко живота във си бе омрази! Втората наша дружина сплотена Се с твойте стихии тук славно срази!
На върха доснежен дружиний командир Следеше по тебе надлъж и на шир Мъгли ти непрогледни, мълчане ти гробно Със свити юмруци, със заканване злобно... Застанал на върха тайнствен, скалист, Замръзнал, треперещ кат есенен лист, Картина велика пред мен се откри И поглед ми в нея вторачи се, впи: На твойто
студено
тяло каменисто Железен стоеше, чукар, властелин: Мъгли ти разпръсна чело му сребристо, Че български беше достоен той син!
Простря той десница си мощна в простори (О чудо, ушите ми чуха тогаз): Железни вериги, смъртта проговори, Станахте о вие, юнаци, завчас! "Студени, железни са вашите гърди "Не мога ги с нищо аз вече вледи: "Безсилно, на прах си разтрито, олово, "Желязно величие вий носите ново! " И три дни, три нощи атаки безспирни. Куршуми, гранати в пространства ефирни, На бомби гърмежи, картечни ехтения - Разтърсват зе* м* я*т а топовни бумтения! Отрано подранил е друмник незнаен, 1) Поздравя зората на кървав чукар.
към текста >>
"
Студени
, железни са вашите гърди "Не мога ги с нищо аз вече вледи: "Безсилно, на прах си разтрито, олово, "Желязно величие вий носите ново!
И с вихри прегърната страстно в нощта, Във танци пониса се лудо смъртта: Вторачва тя поглед и впива очите Към смелите войни, пълзящи в скалите... О, чука ужасна, със кърви обляна. Ти колко живота във си бе омрази! Втората наша дружина сплотена Се с твойте стихии тук славно срази! На върха доснежен дружиний командир Следеше по тебе надлъж и на шир Мъгли ти непрогледни, мълчане ти гробно Със свити юмруци, със заканване злобно... Застанал на върха тайнствен, скалист, Замръзнал, треперещ кат есенен лист, Картина велика пред мен се откри И поглед ми в нея вторачи се, впи: На твойто студено тяло каменисто Железен стоеше, чукар, властелин: Мъгли ти разпръсна чело му сребристо, Че български беше достоен той син! Простря той десница си мощна в простори (О чудо, ушите ми чуха тогаз): Железни вериги, смъртта проговори, Станахте о вие, юнаци, завчас!
"
Студени
, железни са вашите гърди "Не мога ги с нищо аз вече вледи: "Безсилно, на прах си разтрито, олово, "Желязно величие вий носите ново!
" И три дни, три нощи атаки безспирни. Куршуми, гранати в пространства ефирни, На бомби гърмежи, картечни ехтения - Разтърсват зе* м* я*т а топовни бумтения! Отрано подранил е друмник незнаен, 1) Поздравя зората на кървав чукар. Пред призрак коленил, наведен и смаян. Почувства се също кат в църковен олтар.
към текста >>
80.
1.6. В БЕЛАСИЦА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Ако и снежна и
студена
, Беласица криеше в своето безмълвие много жар, тя стопли сърцата и възпламени душите.
От друга страна, този труд - не бива да се отрече - подейства благотворно върху душите на бъдещите, получили вече своето бойно кръщение, труженици. Тук витаеше духът на Самуила: от белоснежните върхове на китната Беласица се откриваха далечните хоризонти за окото, които опираха при глъбините на Бялото море. Тази дивна природна красота и тези величествени гледки говореха за едно велико минало на българския род и име - за свещените завети на нашите деди и бащи. И всеки взор, отправен към неизмеримите Беломорски простори, говореше за историческите завети на нашите предци и племе. Тази необятна картина на минало народно величие вдъхновяваше всички и колко тук въздишки, слова, възторзи и копнежи се изляха по онова, що е родно и мило - само един Бог можеше да бъде свидетел!
Ако и снежна и
студена
, Беласица криеше в своето безмълвие много жар, тя стопли сърцата и възпламени душите.
Всяка лунна вечер, каквито често тук биваха, началниците събираха около себе войниците си и им разказваха за Самуила, за Йоана Асеня, за Крума Страшни и за Симеона Велики, подвизите и величието на които обезсмъртиха Българското име през вековете. И Беласица, мълчалива, но жива свидетелка на недостигнато родно величие, даде онова, което бе нужно за бъдещите подвизи и безсмъртни дела на героите!
към текста >>
81.
1.12. ГАЛИЧИЦА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Студеният
вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове.
1.12. ГАЛИЧИЦА Съдбата пожела да увеличи славата на полка и заради туй 4-та дружина биде снета от позицията и отправена към гр. Ресен, в който стигна на 2-и март. Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в. Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение. Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос.
Студеният
вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове.
За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат. Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника. Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари. От друга страна, трябваше на всяка цена да се добият каквито и да са сведения за противника.
към текста >>
Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия
студ
; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат.
Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в. Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение. Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата.
Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия
студ
; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат.
Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника. Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари. От друга страна, трябваше на всяка цена да се добият каквито и да са сведения за противника. И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно. Срещу нашите две роти, размесени с шепа храбри австрийски опълченци и германски егери, беше застанала цялата 76-а пехотна француска дивизия, снабдена с 6 полски батареи и няколко тежки оръдия.
към текста >>
Студеният
мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника.
Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение. Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат.
Студеният
мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника.
Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари. От друга страна, трябваше на всяка цена да се добият каквито и да са сведения за противника. И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно. Срещу нашите две роти, размесени с шепа храбри австрийски опълченци и германски егери, беше застанала цялата 76-а пехотна француска дивизия, снабдена с 6 полски батареи и няколко тежки оръдия. Още преди да съмне на 13 март няколко светещи червени ракети раздират общия мрак, в който тънеше цялото бойно разположение и един ужасен гръм и трясък разтърсват земята: стотици бомби хвърчат и тряскат пред и зад защитниците от всички посоки; десетки картечници и автоматични пушки непрестанно тракат и хиляди смъртоносни куршуми зловещо пищят над главите на юнаците.
към текста >>
82.
1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!
,
Ал. П. Игнатиев
,
ТОМ 25
Предсмъртният момков пробудил я вик, Зората огряла бе Родния край: Слънчо вторачен в
студения
лик - Усмивката мъртва целува се май!
Ал. П. Игнатиев Лелея те с песен, надеждо крилата, О сине, едничка утеха на мен, Че слънчо чаровен във първа позлата Ще прати и нази по-хубав ден! Измина се маят, увехнаха рози, Набрани за твоето морно чело: Целувки безумни, сълзи и възторзи - Букет за героя на свято дело. Аз чакам те вечер и луда весден С молитви те пазя от страшни беди В съня ил наяве, едничък мой блян, И шепнат уста ми: "дойди си, дойди! " - Не чуваш ли тука, кой глас те зове - Народу ни щастие се днеска кове, При мене ще бъдеш велики блажен: По сладък от всичко дългът е свещен!
Предсмъртният момков пробудил я вик, Зората огряла бе Родния край: Слънчо вторачен в
студения
лик - Усмивката мъртва целува се май!
Не е желателно и не би трябвало тази славна история да бъде свързана със спомена за най-позорния акт. какъвто един народ чрез своите изчадия би могъл да извърши - това не е задача на настоящия труд. Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и достойнство позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия. В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил!
към текста >>
83.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА
,
,
ТОМ 25
А горе - трескотията се усилваше, ехото от грохота на сръбските оръдия и пукота на техните гранати се размесваше с писъка на острия и буен вятър, който обгръщаше "Чуката" и разплискваше по дрипавата й снага
студения
и изливащ се, като из ведро, дъжд.
Щабът на този полк бе под палатки в подножието на югоизточния склон на "Връшка-чука", която го закриляше от неприятелския огън. Слаби огньове от запалени мокри храсти и кукурузени кочани димяха около палатките за огрев на тия, що слизаха почти замръзнали от позицията. Часът бе 6 след пладне. Вечерният здрач размеси тъмнината си със сивата мъгла и обви страшната "Чука", последната се загуби и стопи в черния му мрак. На 2 крачки нищо се не виждаше.
А горе - трескотията се усилваше, ехото от грохота на сръбските оръдия и пукота на техните гранати се размесваше с писъка на острия и буен вятър, който обгръщаше "Чуката" и разплискваше по дрипавата й снага
студения
и изливащ се, като из ведро, дъжд.
5-а и 6-а роти с девет картечници от дружината получиха заповед да излязат на позиция на върха и сменят почти замръзналата 3-а дружина от 51-и п. полк, изтощена и от водените дотогава боеве. 7-а и 8-а роти останаха в разпореждането на командира на полка, който през нощта е изпратил 8-а рота на южния склон на "Чуката" и на десния фланг на 1/51 дружина, а 7-а рота е оставил да охранява щаба му. Цял взвод водачи от 51-и полк предшестваха из гъстата мъгла ротите, които пъплеха тежко по стръмното нанагорнище на източния склон на "Чуката" - единствен защитен от огъня на противника. Пръснати по един и на малки групи всички бавно се движеха нагоре, като се промъкваха между едри каменни блокове от повалени скали, катереха се по остри зъбери, които прехвърляха с голяма мъка и тежки усилия.
към текста >>
Зората на 6-й октомврий
студена
и мразовита, бавно настъпи и разчисти сивата и гъста мъгла от чернилото на нощния мрак.
Отново всичко утихна, смътно из мъглата се долавяха тежките стенания на ранените, които врагът бе изоставил неприбрани в бягството си. Така бляскаво бе отбита тази бясна атака, която бе първия бой на изпитаните и храбри Бдинци в тази война. Врагът жестоко бе наказан за неговата дързост, бойното поле бе постлано с убити и ранени, които той, под закрилата на мъглата, прибира през цялата нощ. За други действия не му остана време. Нощта преваляваше.
Зората на 6-й октомврий
студена
и мразовита, бавно настъпи и разчисти сивата и гъста мъгла от чернилото на нощния мрак.
При все това, непрозрачността бе така голяма, щото всеки, който би дръзнал да се отдели, макар и наблизо от мястото си, рискува да се загуби и попадне в плен. Дъждът не престава, а студеният източен вятър свирепо го гонеше, изстудяваше, блъскаше по чукарите, като ту смесваше и събираше ледените му струи в маса, която изливаше като с ведро върху мокрите и студени тела на защитниците; ту ги разбиваше и пръскаше в остър снежен прашец, когото забиваше като огнени искри в лицето и очите им, които кървясваха и не можаха да се отворят от болки. През целия ден противникът поддържаше слаб артилерийски огън. След пладне пристигна на позицията и 7-а рота на кап. Монев, защото щабът на 51 -й полк, когото охраняваше, бе се прибрал в с.
към текста >>
Дъждът не престава, а
студеният
източен вятър свирепо го гонеше,
изстудяваше
, блъскаше по чукарите, като ту смесваше и събираше ледените му струи в маса, която изливаше като с ведро върху мокрите и
студени
тела на защитниците; ту ги разбиваше и пръскаше в остър снежен прашец, когото забиваше като огнени искри в лицето и очите им, които кървясваха и не можаха да се отворят от болки.
Врагът жестоко бе наказан за неговата дързост, бойното поле бе постлано с убити и ранени, които той, под закрилата на мъглата, прибира през цялата нощ. За други действия не му остана време. Нощта преваляваше. Зората на 6-й октомврий студена и мразовита, бавно настъпи и разчисти сивата и гъста мъгла от чернилото на нощния мрак. При все това, непрозрачността бе така голяма, щото всеки, който би дръзнал да се отдели, макар и наблизо от мястото си, рискува да се загуби и попадне в плен.
Дъждът не престава, а
студеният
източен вятър свирепо го гонеше,
изстудяваше
, блъскаше по чукарите, като ту смесваше и събираше ледените му струи в маса, която изливаше като с ведро върху мокрите и
студени
тела на защитниците; ту ги разбиваше и пръскаше в остър снежен прашец, когото забиваше като огнени искри в лицето и очите им, които кървясваха и не можаха да се отворят от болки.
През целия ден противникът поддържаше слаб артилерийски огън. След пладне пристигна на позицията и 7-а рота на кап. Монев, защото щабът на 51 -й полк, когото охраняваше, бе се прибрал в с. Киряево и тя застана зад лявата половина на позицията в дружинна поддръжка. Двете картечници се преместиха към левия фланг на разположението, защото мястото им се знаеше вече от противника.
към текста >>
Тежко се изнизваше денят,
студът
ставаше нетърпим и хората ужасно страдаха, но смяна не можеше да се очаква, защото зад нас нямаше никакви части.
През целия ден противникът поддържаше слаб артилерийски огън. След пладне пристигна на позицията и 7-а рота на кап. Монев, защото щабът на 51 -й полк, когото охраняваше, бе се прибрал в с. Киряево и тя застана зад лявата половина на позицията в дружинна поддръжка. Двете картечници се преместиха към левия фланг на разположението, защото мястото им се знаеше вече от противника.
Тежко се изнизваше денят,
студът
ставаше нетърпим и хората ужасно страдаха, но смяна не можеше да се очаква, защото зад нас нямаше никакви части.
Към 5.30 часа след пладне, когато вечерния здрач току-що бе нагазил из гъстата мъгла и от запад се разнесе ехото от тропота на много човешки стъпки, а след малко - див рев и отвратителни псувни долетяха и заляха позицията. Черна маса от много хора се носеше застрашително и като грамадна вълна се издигна и изпрати стотици бомби, които със страшен трясък се изсипаха върху защитниците. Последните мълчаха, а когато избухналите бомби осветиха бойното поле и те забележиха, че тази ревяща маса се бе почти надвесила над тях, натиснаха спусъците на пушките и светна "Чуката", заблещяха дъждовните капки като светли очички в мъглата, трепна черната вълна, залюля се, люшна се и разля по земята, а мястото й се запали... Адът се въдвори на земята...Забушува огнената стихия и ехото й се сля с рева - на страшната и ледена виелица, вилнеюща тук от три дни и обливаща със студен мраз телата на изтощените и полузамръзнали борци. Ревеше и тежко стенеше "Чуката", а неравната й снага се постилаше с горещо желязо, щедро изпращано от вражеските стоманени чудовища, смъртоносните ядра на които къртеха скалите и с облаци от начупен камък обсипваха повърхността й. Стотици бомби кръстосваха тъмнината и експлоадираха със страшен пукот из редовете на защитниците, а светлината им раздираше гъстия мрак и осветляваше каменистото и кърваво дъно на ада... Гореше "Чуката", а върхът й приличаше на кратер на немирен вулкан, изригващ огън и лава със страшно бучене.
към текста >>
Последните мълчаха, а когато избухналите бомби осветиха бойното поле и те забележиха, че тази ревяща маса се бе почти надвесила над тях, натиснаха спусъците на пушките и светна "Чуката", заблещяха дъждовните капки като светли очички в мъглата, трепна черната вълна, залюля се, люшна се и разля по земята, а мястото й се запали... Адът се въдвори на земята...Забушува огнената стихия и ехото й се сля с рева - на страшната и ледена виелица, вилнеюща тук от три дни и обливаща със
студен
мраз телата на изтощените и полузамръзнали борци.
Киряево и тя застана зад лявата половина на позицията в дружинна поддръжка. Двете картечници се преместиха към левия фланг на разположението, защото мястото им се знаеше вече от противника. Тежко се изнизваше денят, студът ставаше нетърпим и хората ужасно страдаха, но смяна не можеше да се очаква, защото зад нас нямаше никакви части. Към 5.30 часа след пладне, когато вечерния здрач току-що бе нагазил из гъстата мъгла и от запад се разнесе ехото от тропота на много човешки стъпки, а след малко - див рев и отвратителни псувни долетяха и заляха позицията. Черна маса от много хора се носеше застрашително и като грамадна вълна се издигна и изпрати стотици бомби, които със страшен трясък се изсипаха върху защитниците.
Последните мълчаха, а когато избухналите бомби осветиха бойното поле и те забележиха, че тази ревяща маса се бе почти надвесила над тях, натиснаха спусъците на пушките и светна "Чуката", заблещяха дъждовните капки като светли очички в мъглата, трепна черната вълна, залюля се, люшна се и разля по земята, а мястото й се запали... Адът се въдвори на земята...Забушува огнената стихия и ехото й се сля с рева - на страшната и ледена виелица, вилнеюща тук от три дни и обливаща със
студен
мраз телата на изтощените и полузамръзнали борци.
Ревеше и тежко стенеше "Чуката", а неравната й снага се постилаше с горещо желязо, щедро изпращано от вражеските стоманени чудовища, смъртоносните ядра на които къртеха скалите и с облаци от начупен камък обсипваха повърхността й. Стотици бомби кръстосваха тъмнината и експлоадираха със страшен пукот из редовете на защитниците, а светлината им раздираше гъстия мрак и осветляваше каменистото и кърваво дъно на ада... Гореше "Чуката", а върхът й приличаше на кратер на немирен вулкан, изригващ огън и лава със страшно бучене. Борбата бе неравна - на един срещу трима, но духът не отслабваше. Мощното Бдинско "ура" отскочи от скалите, разкъса ехото от воя на стихията и се смеси с рева на вулкана; блеснаха късите ножове на героите и трепна черната маса, бълваща огън срещу тях, издигна се отново, но подгонена от гръмовното "ура" на Бдинци, потъна и се стопи в мъглата. Шумът на отдалечилите се вече стъпки и далечния писък на отвлечените ранени, сочеха за бързото изчезване на врага.
към текста >>
Виелицата беснееше и пищеше, като безмилостно изливаше
студения
си дъжд върху защитниците и обагрената с кръвта на героите скалиста "Чука".
Борбата бе неравна - на един срещу трима, но духът не отслабваше. Мощното Бдинско "ура" отскочи от скалите, разкъса ехото от воя на стихията и се смеси с рева на вулкана; блеснаха късите ножове на героите и трепна черната маса, бълваща огън срещу тях, издигна се отново, но подгонена от гръмовното "ура" на Бдинци, потъна и се стопи в мъглата. Шумът на отдалечилите се вече стъпки и далечния писък на отвлечените ранени, сочеха за бързото изчезване на врага. А тук: огънят замря, затишието настъпи, нарушавано от охканията и тежките въздишки на умиращите и ранените. Всичко живо се изправи, за да раздвижи замръзнало тяло, а часовите и патрулите заеха отново местата си.
Виелицата беснееше и пищеше, като безмилостно изливаше
студения
си дъжд върху защитниците и обагрената с кръвта на героите скалиста "Чука".
Не отмина нито 1/2 час и отново се разнесе тревожния сигнал на бойните часови, които тичешком се прехвърлиха в окопите. И отново - див рев и бясно налитане на дръзкия враг в тъмнината на нощта; отново огън, отново кръв, отново адът се върна на земята... Започна пак неравната борба - по-жестока, по-кървава, по-страшна в черната фатална нощ. Светеше "Чуката", друсаше се и ревеше, а от скалистите й зъбери отново връхлетя мощното наше "ура" - по-гръмогласно, по- страшно блестяха отново ножовете и врагът е в безредно бягство...за да се отново устрои и пак повърне... Страшна и огнена нощ! Часът е 4 след полунощ. Шестата вече бясна атака е все пак бляскаво отбита.
към текста >>
Потънали в локви от
студената
дъждовна вода, събрана в окопите и размесена с топлата още кръв, със сложени на земята пушки, лежаха защитниците неподвижни, с вцепенени крака и ръце, подути и тежки, с набъбнали лица.
Седмата атака, произведена към 5 часа сутринта, бе отбита с усилия от полуживите защитници. За щастие, най-после, връзката с щаба на бригадата бе открита, положението описано, а към 5Уг часа прелетяха над главите на защитниците първите наши фугаси от гаубичната артилерия около Киряево и тяхната мощ се почувствува веднага от противника. Преградата от огън се изпречи като защитна стена пред изтощените и неподвижни герои и поведените 8-а и 9-а атаки бяха по-лесно отбити с помощта на артилерията, която застави врага да се прибере в окопите си и успя да убие охотата му за нови атаки. Съмна се. Зората на 7-и октомврий откри жалката картина върху кървавата снага на страшната "Чука".
Потънали в локви от
студената
дъждовна вода, събрана в окопите и размесена с топлата още кръв, със сложени на земята пушки, лежаха защитниците неподвижни, с вцепенени крака и ръце, подути и тежки, с набъбнали лица.
изпъкнали стъклени очи, с неподвижен поглед, със замръзнали и стиснати уста. Защитата на позицията бе мъртва! Към 10 ч. преди пладне пристигна една рота от 52-полк, която веднага се вля в мъртвата позиция, а всички полуживи се смъкнаха - едни с носилки, други - подкрепяни с ръце, в подножието на източния клон на "Чуката" - за отгряване и съживяване. До вечерта от цялата дружина се формира една сборна рота и се постави като поддръжка на тази - от 52 полк.
към текста >>
84.
2.5. НОЩНАТА АТАКА НА к. 472
,
,
ТОМ 25
Дъждът не преставаше, инструмент за окопаване почти нямаше и бойците, измокрени и треперещи от
студ
, лежаха върху голата земя, готови да се хвърлят върху противника, който така силно ги безпокоеше с интензивния си огън.
Извор-махала 8-а рота на пор. Игнатиев Ап. след това - цялата IV дружина с к-ра си майор Йончев Ил. и най-после - и музикантският взвод с капелмайстора Кирчев. Всички тия части, непотребни за момента, не бяха допуснати от н-ка на авангарда под огъня, а по негова заповед останаха на почивка, но в готовност, в дълбокото дере зад огнената линия.
Дъждът не преставаше, инструмент за окопаване почти нямаше и бойците, измокрени и треперещи от
студ
, лежаха върху голата земя, готови да се хвърлят върху противника, който така силно ги безпокоеше с интензивния си огън.
Цялата нощ изтече под огъня, а другия ден - 18 октомврий се заповяда да се почне атаката в 9 ч. Но след едно кратко разузнаване лично от к-ра на бригадата полковник Ас. Николов, придружен от к-ра на полка, атаката се отложи до втора заповед, поради много гъстата мъгла, която пречеше на ориентирането. Денят изтече мъчително под непрекъснатия огън на противника, който се опита на два пъти да отхвърли нашите роти, но безуспешно. Към 5 часа сл.
към текста >>
85.
2.7. ЛОВ НА КОНЕ
,
,
ТОМ 25
Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от
студ
храбреци далечния шум от конски стъпки.
Малка отмора, с бърз оглед на местността тури край на движението. Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр. от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен.
Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от
студ
храбреци далечния шум от конски стъпки.
Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях. Конниците, притиснати от огъня на първата засада, настъпваща бързо към тях, отстъпват назад, за да я доведат в увлечението и на тяхната силна засада, без да подозират, че зад тях се крие смъртта.
към текста >>
86.
2.8. КОТА 1248
,
,
ТОМ 25
Много усилия погреба, много човешки жертви приюти тя в
студените
си недра... Осем денонощия (10 - 18 март) Бдинци с 1, 2 и 3 дружини са под барабанния огън на врага.
2.8. КОТА 1248 Гробница свещена, неръкотворен и безмълвен паметник на Бдинци - титани, паднали за отечеството, ще остане тя за вечни времена. Кърваво червен фар, който с огнения блясък на велика саможертва ще осветява историческия път на млади Бдинци - към народния идеал!
Много усилия погреба, много човешки жертви приюти тя в
студените
си недра... Осем денонощия (10 - 18 март) Бдинци с 1, 2 и 3 дружини са под барабанния огън на врага.
Страшен е напорът му, ясни са стремежите му: тук той искаше да пробие фронта и улесни задачата на армията си - да нахлуе и разори бедна и слаба България. Осем денонощия огненият валяк, изригван от повече от 150 разни калибрени смъртоносни чудовища, мини и аеропланни бомби, газеше позицията, късаше и безследно разхвърляше телените мрежи, заравяше окопите, събаряше галерии и скривалища и всичко живо помиташе и затрупваше под развалините. Осем денонощия адски трясъци от силни и отровни експлозиви и зловещи писъци на парчета огнено желязо и разкъсания въздух пълнеха пространството, отнасяха глави, разтваряха черепи, чупеха гръбнаци и кости, късаха меса и нерви, изтърбушваха човешки тела. Трепереше и се гърчеше, люлееше и се друсаше котата от страшните удари на горещото желязо, а гладката й повърхност се разкъсваше и покриваше с дълбоки рани, които се промиваха с топлата кръв на Бдинци. Черна тъма от дима и парите на експлозивите, от черните гейзери от пръст, пясък и желязо легна върху земята, всичко се скри в черните й пазви.
към текста >>
87.
2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ
,
,
ТОМ 25
Така се образувало дъното на дълга и тясна долина, в което се сребрееха
студените
извори, от които бликаха бистрите води на буйната р. Шемница.
Върховете 2130, 2127 ("Средорога") и 2031, съставляващи дясната половина на 1-та отбранителна линия, се свързваха в една масивна верига, дълга около 4А км с гол и широк гребен, повърхността на когото бе обсипана с едри и безредно разхвърлени каменни блокове, някъде - със сдробен, като чакъл гранит, а една част - измита и оголена, прилична на асфалтова покривка - грапава и прошарена, с високо издигащи се сиво-червеникави зъбери, прилични на старовремски бойни кулички - обиталища на орли, бухали и кукумявки. Източният склон на тази верига, все така грапав и каменист, се стръмно спущаше напред, за да се срещне някъде в дълбините със западния склон на срещуположната планинска верига - от в. в. "Калугерица", (2200), 2090, 2112 и "Маришица" и заедно образуват дълбоката долина, в дъното на която клокочеше и се изтягаше като сребърна ивица р. "Перистер". Последната безшумно бързаше към юг, за да отнесе и излее безропотно, като кръвна дан, бистрите си води в Преспанското езеро. Обратно - западния склон, обрасъл в долната си половина с почти непроходим храсталак, по- полегато се спущаше надолу и силно се стесняваше, като се вмъкваше и плътно притискаше помежду страните ни идещите от запад два успоредни грамадни, диви и непроходими, осеяни с остри камъни и покрити с гъсти и високи храсталаци, планински масиви.
Така се образувало дъното на дълга и тясна долина, в което се сребрееха
студените
извори, от които бликаха бистрите води на буйната р. Шемница.
Здраво притисната в тесните обятия и тежките масиви, последната лудо се блъскаше и теглеше и с див рев и шум, скачаше от скала на скала и разбивайки в прах прозрачното си тяло, събираше по-надолу немирните си води и по далечен път ги отнасяше и изливаше в кървавата Черна. А току на изток от изворите й, под окото на вражеска "Калугерица" изтягаше своята гола снага дълга седловина, за да свърже к. 2031 (крайния пункт на дясната половина) с каменистия гигант - к. 2449 - навъсен и мрачен, застрашително изправен на десния край на другата половина на позицията. Надвесен тежко над долината на р.
към текста >>
При най-тежки условия: непристъпна скалиста местност - с почва неподдаваща се на никакъв инструмент, постоянният неприятелски огън, липсата на материали и инструменти в необходимото количество и качество, при липса на навременна закрила от нашата артилерия, в борба тежка с природните стихии, бушуващи често в планините, при
студ
над 24-30 градуса под нулата, в борба с лишенията от недостиг на облекло, храна и превозни средства, тази позиция бе не само защитена от врага, но и обърната на недостъпна крепост, след непосилен труд и безпределна преданост на делото, проявени от всички, без изключение войници и техни началници от този с желязна дисциплина и висок дух полк - качества, запазени и в най-тежките моменти, когато катастрофата завърши със заложничество, носещо всички елементи на деморализацията.
Последната - страхливо плъзгайки се по скалистото се дъно, блъскаше своите пенести води от скала на скала, за да ги изхвърли някъде на север и излезе в р. Шемница. На север великанът с грапава и къса седловина се свързваше в обща верига с к. к. 2547, 2429 и 2473 - скалисти, изострени и попукани масиви, плътно покрити по западните си страни с безредно нахвърлени на етажи и стъпала каменни блокове, между които зееха черни пропасти и пещери. Източният им склон, покрит тук-там с редки храсталаци, осеян също с едри камъни, слизаше до р. Червена. Така завършваше лявата половина на грамадната планинска позиция, като допираше на север до Меча-дупка от Червената стена.
При най-тежки условия: непристъпна скалиста местност - с почва неподдаваща се на никакъв инструмент, постоянният неприятелски огън, липсата на материали и инструменти в необходимото количество и качество, при липса на навременна закрила от нашата артилерия, в борба тежка с природните стихии, бушуващи често в планините, при
студ
над 24-30 градуса под нулата, в борба с лишенията от недостиг на облекло, храна и превозни средства, тази позиция бе не само защитена от врага, но и обърната на недостъпна крепост, след непосилен труд и безпределна преданост на делото, проявени от всички, без изключение войници и техни началници от този с желязна дисциплина и висок дух полк - качества, запазени и в най-тежките моменти, когато катастрофата завърши със заложничество, носещо всички елементи на деморализацията.
Първата отбранителна линия, обемаща в себе си на една дължина близо 12 км, к. к. 2130, 2127, 2031, 2449, 2559, 2610, 2547 и 2473 бе набраздена с три линии дълбоки окопи, издълбани в земята и скалите, някъде иззидани с едър камък над земята; с дълбоки скривалища под земята, зад и в отвесните скали; пътеки кръстосващи всички посоки на непроходимата местност и няколко пояса телена мрежа. Всичко бе дълбано, дупчено и забивано в една чисто скалиста почва почти с голи ръце, а материалите, бойните припаси и хранителни припаси се изнасяха на гръб от самите защитници от разстояние 8-10 км. С неимоверни усилия, за доста продължително време, бе построена и една въздушна линия зад "Перистера", която почна да снабдява с материали лявата половина на позицията макар, че вместо мотори, обслужваха линията волове, но това внесе известно облекчение в снабдителната служба, защото материалите се изкачваха из планината и изхвърляха на около 900 кр. зад позицията.
към текста >>
Изнурителната нескончаема работа в земята и скалите, постоянната кървава борба с неумолимата и
студена
смърт, която дебнеше защитниците, скрита във всеки куршум, във всяко парченце от граната, бомба или камък, във всеки атом от отровния газ - така щедро ден и нощ и в голямо изобилие изпращани от врага, изтощаваше защитниците и намаляваше редовете им.
Разстоянието пък от главните линии окопи бе от 600-1200 кр. Приближаването на противника силно безпокоеше храбрите властелини на царя на планините, защото бяха постоянно под наблюдението и близкия му огън и те. без да спират тежката си работа по укрепяването, почнаха с внезапни нощни нападения, систематически предприемани, последователно водени ту близо, ту далече в тила му, да разрушават издигнатите постройки, да избиват гарнизоните им и да отвличат живи пленници. Врагът затрепери и спря своето приближаване, а от "Скалата" се оттегли, като прегърна строгата пасивна дейност, изразена в гъстото и плътно ограждане с широки пояси телена мрежа. * * * Тежко и мъчително минаваше времето в позиционната борба: нерадостно се нижеха дните един след друг, късаха се от настоящето и отлитайки в неизвестното, събираха се в седмици, месеци и години, а борбата не спираше.
Изнурителната нескончаема работа в земята и скалите, постоянната кървава борба с неумолимата и
студена
смърт, която дебнеше защитниците, скрита във всеки куршум, във всяко парченце от граната, бомба или камък, във всеки атом от отровния газ - така щедро ден и нощ и в голямо изобилие изпращани от врага, изтощаваше защитниците и намаляваше редовете им.
Но духът не отпадаше:всеки живееше с дълбокото съзнание за правотата и светостта на нашето дело и че борбата е на живот или смърт, всеки бе готов за подвиг. И наредиха се чрез редица героични дела подвизи чутовни в низа от перли, блясъка на които не ще угасне не вечни времена, а легенди ще останат да разказват и ги предават от поколение на поколение за назидание на всички българи - стари и млади. 6-и септемврий бе, 1917 г. - горещ ден, изтекъл неспокойно под вражеския артилерийски огън. Мръква се.
към текста >>
88.
2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ
,
,
ТОМ 25
Какво безумно желание овладя сърцата им, за да прибягнат тук в сенките на скалите да се залепят в
студения
им камък и сами на камък да се обърнат - така близо до будния и опасен враг.
Погълната алчно от тъмнината групата за миг изчезна в неизмеримите й дълбини, като бързо прегази бистрите води на реката и отлетя, макар с тежки усилия, но безпогрешно ориентирана, към високите скали - непосредствено пред силно укрепената неприятелска бойна линия, където се прикри. Тук тя трябваше да остане цяло денонощие, защото обекта й бе далече. Каква дързост! - Без подкрепа, сама, без друга охрана, далеч от своите, групата се разположи пръснато в предложените й от скалите така гостоприемно, опасни приюти. Каква черна мисъл доведе тези великани тук, така близо до смъртта, която ехидно им се надсмиваше и размахваше над главите им ледените си крила!
Какво безумно желание овладя сърцата им, за да прибягнат тук в сенките на скалите да се залепят в
студения
им камък и сами на камък да се обърнат - така близо до будния и опасен враг.
Презрели всички опасности те дойдоха тук подвиг да извършат. Свити, будни те отморяваха вече изтощен организъм в студените си гнезда, а заедно с това наблюдаваха и работата на противника. Последният, винаги предпазлив, и сега кръстосваше небесата с разноцветни ракети, които пукащи се над главите им, силно осветляваха пространството между двете страни, а така също и скалите, късите сенки на които бяха ненадеждни скривалища на героите. Секрети вражески открито се виждаха между "Калугерица" и "Камена-планина", а патрулите му често спираха пред скалите не подозирайки, че тук смъртта бе разперила над главите им черните си крила. Но героите ги оставяха безнаказано да си отминават, защото тяхната задача бе да проникнат дълбоко в сърцето на противниковата позиция.
към текста >>
Свити, будни те отморяваха вече изтощен организъм в
студените
си гнезда, а заедно с това наблюдаваха и работата на противника.
Каква дързост! - Без подкрепа, сама, без друга охрана, далеч от своите, групата се разположи пръснато в предложените й от скалите така гостоприемно, опасни приюти. Каква черна мисъл доведе тези великани тук, така близо до смъртта, която ехидно им се надсмиваше и размахваше над главите им ледените си крила! Какво безумно желание овладя сърцата им, за да прибягнат тук в сенките на скалите да се залепят в студения им камък и сами на камък да се обърнат - така близо до будния и опасен враг. Презрели всички опасности те дойдоха тук подвиг да извършат.
Свити, будни те отморяваха вече изтощен организъм в
студените
си гнезда, а заедно с това наблюдаваха и работата на противника.
Последният, винаги предпазлив, и сега кръстосваше небесата с разноцветни ракети, които пукащи се над главите им, силно осветляваха пространството между двете страни, а така също и скалите, късите сенки на които бяха ненадеждни скривалища на героите. Секрети вражески открито се виждаха между "Калугерица" и "Камена-планина", а патрулите му често спираха пред скалите не подозирайки, че тук смъртта бе разперила над главите им черните си крила. Но героите ги оставяха безнаказано да си отминават, защото тяхната задача бе да проникнат дълбоко в сърцето на противниковата позиция. Трескаво кипеше работата около и по склоновете на "Калугерица", шумът оттам дразнеше слухът и опъваше нервите на борците, а чести светлинки от електрически фенерчета се лутаха като светулки по тъмното й набраздено чело... Нощта вече преваляше. Зората на 4-и септемврий бавно разкъсваше непрозрачната завеса на нощта и откриваше раждането на новия ден.
към текста >>
Умората от нощното бдение, жаждата, гладът, острите и
студени
камъни, абсолютната им неподвижност изтощаваха силите и потискаха душата им.
Перистер, за да се огледат в слабите й води. Изправи се и мрачният гигант к. 2449, протегна тъмна снага, отметна дрипавата си сивочерна завивка и заканително се издигна срещу "Калугерица", а последната бавно и сънливо, провирайки глава из тъмносивото си було, издигна гарнираното си с окопи чело и вторачи погледа си зад "Средорога". Денят победи нощта и над в. "Маришица", чупейки се в утринната роса, блеснаха златните лъчи на животворното слънце, осветиха скалите и обляха морните тела на героите с благодатния си топлик.
Умората от нощното бдение, жаждата, гладът, острите и
студени
камъни, абсолютната им неподвижност изтощаваха силите и потискаха душата им.
А слънчевият топлик и шепота на реката - безконечен и тих, сладък и приспиващ ги унасяха в лека и опасна дрямка. Но всяко заспиване тук бе сигурна смърт; всяко непредпазливо отместване или случайно помръдване бе гибел! И каква благодарна плячка биха били те, стига будното око на "Калугерица" да ги стрелнеше; от всички страни с радост биха кръстосали огнените си снопове през морните им тела. Времето бавно течеше; минутите бяха часове, а часовете - вечност. Слънцето се изправи високо и спря над долината, а палещите му лъчи почнаха да жарят неподвижните герои; жажда огнена ги измъчваше, а така близко изворът на р.
към текста >>
Червена клокочеше и избликваше
студените
си бистри води, като ги тласкаше надолу в коритото си.
А слънчевият топлик и шепота на реката - безконечен и тих, сладък и приспиващ ги унасяха в лека и опасна дрямка. Но всяко заспиване тук бе сигурна смърт; всяко непредпазливо отместване или случайно помръдване бе гибел! И каква благодарна плячка биха били те, стига будното око на "Калугерица" да ги стрелнеше; от всички страни с радост биха кръстосали огнените си снопове през морните им тела. Времето бавно течеше; минутите бяха часове, а часовете - вечност. Слънцето се изправи високо и спря над долината, а палещите му лъчи почнаха да жарят неподвижните герои; жажда огнена ги измъчваше, а така близко изворът на р.
Червена клокочеше и избликваше
студените
си бистри води, като ги тласкаше надолу в коритото си.
Отново мъртвило злокобно зацари: по двете страни на долината живо душа не се виждаше. Само реката ту скачаше по скалистото си дъно, ту тихо като змия се провираше между грамадните каменни блокове, сринати от планините, хвърляше се с ярост от другата им страна и разбиваше в нея немирната си снага, а песента й все така тиха и монотонна отлиташе и замираше в дълбоката и тясна долина. Най-после тежкия ден се откъсна от настоящето и постепенно изчезваше в настъпващия мрак. Слънцето току-що бе прехвърлило "Средорога" и вечерният здрач настъпи. Нощната тъмнина бавно пристъпваше и постепенно разстилаше черната си покривка върху долината и тежки въздишки на облекчение разтърсиха отмалелите гърди на измъчените охотници.
към текста >>
89.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Заедно с това настъпи и влажната и
студена
зима.
На 22-й декемврий 1916 г. от Струма пристига 3-и п. Бдински полк и влиза в състава на XI германска армия, към която по-рано бе придадена VI дивизия. Изтощеният и много пострадал в боевете 51-и п. полк се сменява с току-що пристигналите дружини.
Заедно с това настъпи и влажната и
студена
зима.
Почна постоянен валеж, ту сняг, ту дъжд, почвата се силно разкаля, пътищата и пътеките, водещи към позицията се обезличиха в дълбоката кал; нощта пак всичко замръзваше и пречеше на окопната работа. Почва вече гигантската денонощна работа по укрепяването и отбраната на позицията, така близко до противника и под силния му огън. Дружините от полка се сменяваха, но не за почивка, защото за такава време нямаше: когато предните работеха на самата позиция, тия що бяха отзад носеха на гръб денонощно материали по укрепяването й от едно разстояние 8-9 км назад, защото липсваха други подвозни средства. Всичко бе на работа и всички бързаха, защото до м. март трябваше планът за укрепяването да бъде изпълнен, понеже пролетта носеше неизвестности.
към текста >>
Зората на 9 март,
студена
и мразовита, обвита в гъста мъгла, се роди в трясъка на стотици снаряди, изсипали се върху позицията.
И драмата почна, заедно с пукването на пролетта. На 8 срещу 9 март полка бе разместил силите си така: II и III дружини в бойната линия, като първата заемаше участъка от пътеката Битоля - Снегово и на юг около 900 кр., а другата (III) - от тук до Братиндол; I дружина бе в полкова поддръжка, a IV дружина в разпореждане на началника на дивизията. Вляво от II дружина бе 56 полк, а вдясно от III дружина - 15 пех. Ломски полк. Тази нощ бе използвана за прочистване и поправка съборените постройки през деня от неприятелската артилерия.
Зората на 9 март,
студена
и мразовита, обвита в гъста мъгла, се роди в трясъка на стотици снаряди, изсипали се върху позицията.
Противникът почна отрано силна артилерийска от много батареи, пушечна, минна и картечна стрелба, съсредоточена върху участъка на II дружина, която непрестанна целия ден и цялата нощ срещу 10 март. С малки прекъсвания, тя продължи и другия ден, като батареите се увеличиха, а огъня им от време на време се обръщаше на барабанен, като разрушаваше вече и скривалищата. Няколко аероплана се въртяха ниско над позицията и коригира огъня на артилерията си. Така изтече целия ден, а щом се здрачи, всичко живо излезе из дупките си и независимо от непрестанния огън на противника, работата продължи през цялата нощ. Светещи ракети осветяваха цялото бойно поле.
към текста >>
Гъсти и черни облаци покриваха небето, а
студен
и дребен дъждец почна да вали.
С малки прекъсвания, тя продължи и другия ден, като батареите се увеличиха, а огъня им от време на време се обръщаше на барабанен, като разрушаваше вече и скривалищата. Няколко аероплана се въртяха ниско над позицията и коригира огъня на артилерията си. Така изтече целия ден, а щом се здрачи, всичко живо излезе из дупките си и независимо от непрестанния огън на противника, работата продължи през цялата нощ. Светещи ракети осветяваха цялото бойно поле. * * * 11 март настъпи, навъсен и мрачен.
Гъсти и черни облаци покриваха небето, а
студен
и дребен дъждец почна да вали.
Непрекъсваният през цялата нощ артилерийски огън се обърна на барабанен, стрелян от всички калибри оръдия; прибавиха се и стотици тежки мини, които падаха отвесно върху скривалищата и ги разхвърлиха из въздуха - I, II и III линия окопи, както и всички места на поддръжките се биеха непрекъснато. Земята трепереше и се друсаше - нямаше педя място не поразено. Ужасният трясък оглушаваше защитниците, а на мнозина из ушите струеше кръв. Адско бучене овладя пространството - всичко се сливаше в един хаос, в който не можеше да се различи нито грохота на оръдията, нито трясъка на снарядите и мините, нито острото съскане на куршумите и лудото квачене на картечниците...земята се късаше и постилаше с огнено желязо и човешки трупове. Ротите бяха в скривалищата, останали още здрави, а наблюдателите от I и II линия, усилвани вече няколко пъти, бодърстваха и наблюдаваха из скритите си скривалища.
към текста >>
Топлите лъчи на пролетното слънце, които бързо разгонваха утринната
студена
омара и красивото ясно небе, тъжно се посрещнаха от изтощените физически, гладни, измръзнали и с разкъсани нерви защитници.
пладне противникът настъпи с няколко вериги към II дружина, но бодрите защитници го отблъснаха със загуби назад. В замяна на това барабанния огън се засили още повече и само на здрач поутихна, като се обърна на ураганен, който трая до сутринта, когато се обърна пак в барабанен и посрещна зората на 12 март като трая целия ден. Противникът направи нов опит да настъпи, пак срещу II дружина, като изпрати силни вериги напред, но доблестните защитници ги отхвърлиха обратно в окопите им. Нощта премина въ тежка работа под огъня. Съмна се, настъпи 13 март.
Топлите лъчи на пролетното слънце, които бързо разгонваха утринната
студена
омара и красивото ясно небе, тъжно се посрещнаха от изтощените физически, гладни, измръзнали и с разкъсани нерви защитници.
Четвърти ден е вече от как адът бе тяхно жилище. Барабанният огън започнал отрано, към 12 часа на пладне достигна кулминационната си точка и всичко разрушаваше и убиваше. I и II линии окопи са засипани и съборени, скривалищата и галериите разбити и разхвърлени, телените мрежи разкъсани и безследно пръснати из позицията, телефонните съобщения унищожени, наблюдателите избити и затрупани. Въздухът, преситен с черния дим на експлозивите и разсеяната пръст, става непрозрачен, гъст и невъзможен за дишане и всичко живо се душеше, а големите разрушения, многото човешки жертви, писъка и охканията на ранените и затрупаните в развалините, протеклата топла и димяща кръв, пъплеща по нанадолнището на окопите, съкрушаваха духът. Към пладне от позицията на II дружина не бе останало нищо здраво, освен една част от III линия окопи (наречена "централен" ход) и малко от скривалищата до развалините на с.
към текста >>
Времето
застудя
и снегът почна да вали така гъсто на големи парцали, щото образуваше една плътна завеса, която пречеше на наблюдението.
след пладне дружината бе извикана напред за контраатака на французите, които бяха успели да прекъснат бойната линия на I дружина и да навлязат в окопите й. Дружината, поведена от своя командир, разчленена на групички, се вдигна и бързо премина без загуби пространството, което я делеше от щаба на полка и което бе под страшния огън на французката дългобойна 18 см батария при с. Бистрица, Битолско. Събрана зад скалите при щаба на полка, тя бе насочена от командира на полка напред, но едва излязла на предния склон на върха "Кероманица", тя бе спряна от барабанния огън на противника, стрелян сега от повече от 250 разнокалибрени оръдия. Тя залегна на открито.
Времето
застудя
и снегът почна да вали така гъсто на големи парцали, щото образуваше една плътна завеса, която пречеше на наблюдението.
Скоро настъпи и нощта, а барабанния огън не престана. Снегът отрупваше войниците и студът почна да се чувствува. Командирът на дружината получава към 11 ч. през нощта по телефона заповед от командира на полка: "Утре - 17 март с цялата дружина и остатъците от I дружина, които да се намерят (!) и устроят в 3 роти още през нощта или всичко с 7 роти да продължи контраатаката. Начало в 5 часа сутринта, към който час нашата артилерия ще я подпомогне с барабанен огън." До определения час, след големи усилия през цялата нощ, всичко бе готово за действие и чакаше само заповед или сигнала за почване.
към текста >>
Снегът отрупваше войниците и
студът
почна да се чувствува.
Бистрица, Битолско. Събрана зад скалите при щаба на полка, тя бе насочена от командира на полка напред, но едва излязла на предния склон на върха "Кероманица", тя бе спряна от барабанния огън на противника, стрелян сега от повече от 250 разнокалибрени оръдия. Тя залегна на открито. Времето застудя и снегът почна да вали така гъсто на големи парцали, щото образуваше една плътна завеса, която пречеше на наблюдението. Скоро настъпи и нощта, а барабанния огън не престана.
Снегът отрупваше войниците и
студът
почна да се чувствува.
Командирът на дружината получава към 11 ч. през нощта по телефона заповед от командира на полка: "Утре - 17 март с цялата дружина и остатъците от I дружина, които да се намерят (!) и устроят в 3 роти още през нощта или всичко с 7 роти да продължи контраатаката. Начало в 5 часа сутринта, към който час нашата артилерия ще я подпомогне с барабанен огън." До определения час, след големи усилия през цялата нощ, всичко бе готово за действие и чакаше само заповед или сигнала за почване. Обаче, артилерията мълчеше. Тя не откри и по-нататък огън, защото нямала снаряди.
към текста >>
90.
3.3. САРАЙ - В ОГЪН
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
3.3. "САРАЙ" - В ОГЪН 2 януарий 1917 година бе
студен
и снежен ден.
3.3. "САРАЙ" - В ОГЪН 2 януарий 1917 година бе
студен
и снежен ден.
Полкът заемаше позиция югоизточно от к. 1248, включена между селата Снегово и Братин- дол, като 3-та му дружина бе срещу пътеката, идеща от Битоля по билото от к. 821, а другите две дружини (I и IV) бяха вдясно от нея до с. Братин- дол. 2-а дружина бе в полкова поддръжка северозападно от к. 1248.
към текста >>
Снегът не престана, времето
застудя
, а земята се покри с дебела снежна покривка.
Нощем пък това бе извор, от който бликаха безспирно светещи ракети, които със своите кандила осветяваха цялата наша позиция и местността около нея, а това улесняваше наблюдението, на неговите будни наблюдатели. "Сарай" бе зло, което трябваше да се обезвреди или често наказва. И реши се участта му! Командирът на 3-а дружина капитан Тотев организира нападението му, което трябваше да стане тази нощ. Едно полско оръдие, пренесено на части в предната линия окопи срещу "Сарай", бе добре окопано там, а 12 души охотници бяха готови за смелото предприятие.
Снегът не престана, времето
застудя
, а земята се покри с дебела снежна покривка.
Гъста мъгла още повече сгъсти черния мрак на нощта. В "Сарай" е затишие, но светещите ракети излитаха непрекъснато и осветляваха снежната покривка на земята, която блестеше, като че бе обсипана с диаманти. Всички роти са на местата си, предчувствайки, че нещо страшно ще стане, а групата охотници, облечени с бели ризи върху горното облекло, с пушки и бомби, с напрегнати нерви очакваше условния знак. Точно в 1 часа след полунощ адски трясък събуди нощта: оръдието ревна и като стихия почна да залива с куршумите на своите картечи от това близко разстояние "Сарай"! Засвяткаха и други батареи и с бърз огън връхлетяха върху него и го обсипаха със смъртна лава от десетки фугасни гранати и шрапнели от всички страни.
към текста >>
91.
3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Обливани щедро от блясъка на слънчевите лъчи, чупещи се в утринната роса, която се бистреше по
студения
още тел на гъстите телени мрежи, последните приличаха на сребърна паяжина, обтегната между двете скали, а издълбаните им бойници светеха като прозорчета на някакви старинни бойни кули.
3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА В красиво, ясно и слънчево утро се роди денят 19-и юлий 1918 г. Но при все това пустинна глухота и гробно мъртвило царяха върху позицията, под земята на която се чуваха тъпо само ударите на стоманените длета, които дълбаеха скалите и разтваряха каменистите й недра. Къпейки се в топлика на изгряващото слънце, дремливо стърчеха изправени като два исполина един срещу други само на 150 крачки една от друга двете скали: "Французката" - висока и плътна, непреодолима преграда, препречена върху седловината предовенчаната с много окопи и гъста телена мрежа "Калугерица" (к. 2320) и "Нашата скала" - малка, но силна твърдина пред в. "Буджойт" - върху същата седловина, която бе като съединителен мост между двете неприятелски позиции.
Обливани щедро от блясъка на слънчевите лъчи, чупещи се в утринната роса, която се бистреше по
студения
още тел на гъстите телени мрежи, последните приличаха на сребърна паяжина, обтегната между двете скали, а издълбаните им бойници светеха като прозорчета на някакви старинни бойни кули.
Слънцето бавно и лениво се издигаше над хоризонта и обилно ръсеше земята с летния си топлик, а когато се издигна до най-високата си точка, почна силно да припича. Тежка мараня постепенно се разливаше по позицията, а сгорещеният въздух трептеше и се увиваше около голите скали, плътните и студени тела на които обвиваше с огъня си. Гората спря своя шепот и спотаи дишането си, а листата и се помрачиха, свиха и увиснаха от страшния пек. Злокобното затишие легна още по-тежко върху горящата земя, а цялата природа, подтисната от него, като че заспа. Само изостанали някъде птичета уплашено прехвръкваха, лепяха се по скалите и бързо потъваха в черните им дупки и пукнатини.
към текста >>
Тежка мараня постепенно се разливаше по позицията, а сгорещеният въздух трептеше и се увиваше около голите скали, плътните и
студени
тела на които обвиваше с огъня си.
Къпейки се в топлика на изгряващото слънце, дремливо стърчеха изправени като два исполина един срещу други само на 150 крачки една от друга двете скали: "Французката" - висока и плътна, непреодолима преграда, препречена върху седловината предовенчаната с много окопи и гъста телена мрежа "Калугерица" (к. 2320) и "Нашата скала" - малка, но силна твърдина пред в. "Буджойт" - върху същата седловина, която бе като съединителен мост между двете неприятелски позиции. Обливани щедро от блясъка на слънчевите лъчи, чупещи се в утринната роса, която се бистреше по студения още тел на гъстите телени мрежи, последните приличаха на сребърна паяжина, обтегната между двете скали, а издълбаните им бойници светеха като прозорчета на някакви старинни бойни кули. Слънцето бавно и лениво се издигаше над хоризонта и обилно ръсеше земята с летния си топлик, а когато се издигна до най-високата си точка, почна силно да припича.
Тежка мараня постепенно се разливаше по позицията, а сгорещеният въздух трептеше и се увиваше около голите скали, плътните и
студени
тела на които обвиваше с огъня си.
Гората спря своя шепот и спотаи дишането си, а листата и се помрачиха, свиха и увиснаха от страшния пек. Злокобното затишие легна още по-тежко върху горящата земя, а цялата природа, подтисната от него, като че заспа. Само изостанали някъде птичета уплашено прехвръкваха, лепяха се по скалите и бързо потъваха в черните им дупки и пукнатини. Пладне прехвърляше и когато слънцето се наведе на запад, внезапно задуха тънък планински вятър, а тихата огледална повърхност на Преспанското езеро се набръчка и раздвижи. Високо в синьото небе черно облаче заплува над езерото, а сянката му като грамадно мътно петно падаше и се размазваше върху сиво-зеленикавите му водни браздички.
към текста >>
Тук, треперещи от
студ
и мокрота, свити зад камъните, храбреците почиват и събират сили за тежката си задача.
Светкавици чести, с ослепителен блясък и остър трясък кръстосваха огнените си стрели над тях, лъкатушеха и раздираха черния мрак на нощта. Осветявани мигновено в тази страшна феерия, ту приличаха на призраци, тласкани от някаква неземна сила все напред и напред. Близко е вече французкия пост, но бурята е прогонила защитниците му, а блясъкът на светкавиците откриваше самотността и пустотата му. Смелата група бързо преминава през него и се спуща в дълбокото дере на р. Перистер, южно от скалата и далече от телените й мрежи, за да намери там - във вражеското разположение убежище от вилнеещата буря и скривалище сигурно от силния противник.
Тук, треперещи от
студ
и мокрота, свити зад камъните, храбреците почиват и събират сили за тежката си задача.
Нощта напредва - близо сред нощ е; бурята е утихнала и само далечното буботене на гръмотевиците и клокоченето на буйните планински потоци държат буден спомена за нея. Вятърът престана; затишието отново се въдворява върху позицията, а гъста и непрогледна мъгла се повлича, пропълзява из низините и сгъстява още повече черния мрак на нощта. След малка почивка групата напуща дерето на р. Перистер запъплюва из стръмнината на север, за да излезе близо до седловината, пътека, която водеше от "Калугерица" за "французката" скала. Само по тази пътека бе възможно движението и ежедневно на здрач тук слизаха отгоре вражески войници, носещи храна, топла борба и др.
към текста >>
92.
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА
Студен
и мразовит бе 4 януарий 1918 г.
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА
Студен
и мразовит бе 4 януарий 1918 г.
Термометърът показваше 24 градуса под нулата. Дебел сняг покриваше земята, а повърхността му, със замръзналата си ледена покривка, блещеше като огледало под ясното небе. Денят мина "спокойно" под редкия артилерийски огън на противника. Много студено време, дебелия сняг, който достигаше на много места до 3-4 метра и пълното спокойствие, което владееше върху позицията на противника, изключваха вероятността за по-сериозни действия през деня. Наблюдението бе непрекъснато, а часовите, наблюдателите и дежурните части се сменяваха по-често за огрев в жилищните подземия.
към текста >>
Много
студено
време, дебелия сняг, който достигаше на много места до 3-4 метра и пълното спокойствие, което владееше върху позицията на противника, изключваха вероятността за по-сериозни действия през деня.
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА Студен и мразовит бе 4 януарий 1918 г. Термометърът показваше 24 градуса под нулата. Дебел сняг покриваше земята, а повърхността му, със замръзналата си ледена покривка, блещеше като огледало под ясното небе. Денят мина "спокойно" под редкия артилерийски огън на противника.
Много
студено
време, дебелия сняг, който достигаше на много места до 3-4 метра и пълното спокойствие, което владееше върху позицията на противника, изключваха вероятността за по-сериозни действия през деня.
Наблюдението бе непрекъснато, а часовите, наблюдателите и дежурните части се сменяваха по-често за огрев в жилищните подземия. Но в планините времето е непостоянно. С настъпването на вечерния здрач, внезапно силен снежен ураган се разрази и връхлетя върху "Баба планина", Перистера и другите й разклонения, нагази из позицията и със страшен рев и писък почна да мете окопите и да ги отрупва със сняг и блокове от лед, откъртени от скалите и носени като перушина из въздуха. Зарева планината, запищяха скали и дрипави зъбери, загърмяха дълбоките й черни усои, а от дълбочините им някъде, се носеше и размесваше с адския трясък ехото от отчаяния рев на гладни глутници от изплашени диви зверове - мечки и вълци. Като че някакви потайни сили, откачили се от ада, излизаха над земята и гръмовно вливаха своята мощ в силата на стихията, която с ярост беснееше, раздрусваше земята, цепеше скалите и всичко срещнато ядовито хвърляше в дълбоките дерета и затрупваше с дебел сняг.
към текста >>
Облечен добре - в дълъг кожух, обут в топли обувки,
студът
не го плаши, но страшната самотност в тази бурна нощ е вледенила сърцето му.
Зарева планината, запищяха скали и дрипави зъбери, загърмяха дълбоките й черни усои, а от дълбочините им някъде, се носеше и размесваше с адския трясък ехото от отчаяния рев на гладни глутници от изплашени диви зверове - мечки и вълци. Като че някакви потайни сили, откачили се от ада, излизаха над земята и гръмовно вливаха своята мощ в силата на стихията, която с ярост беснееше, раздрусваше земята, цепеше скалите и всичко срещнато ядовито хвърляше в дълбоките дерета и затрупваше с дебел сняг. Окопи, скривалища, телени мрежи - всичко бе обезличено, а от "Средорога" (к. 2127) отнесе живи четирима часови, останките на които се намериха едва през пролетта, когато снеговете се стопиха... Тук бе 3 рота от полка, на която един от наблюдателите не успял да избяга от бурята, остава в наблюдателницата си, построена близо до телената мрежа и се скрива в скривалището й, от където, макар и близко могъл да наблюдава през незасипания още отвор. Телефонът е запазен и той се обажда в ротата си.
Облечен добре - в дълъг кожух, обут в топли обувки,
студът
не го плаши, но страшната самотност в тази бурна нощ е вледенила сърцето му.
С тежка мъка изживява часовете на нощта, а последната е вечност. Скривалището е затрупано, отворът за наблюдение запушен, черния мрак се сгъстява около него и умората му надвива. Главата му натегва, клепачите отслабват и се затварят, съзнанието му се замъглява, сладка и опасна дрямка го мами. Леко е на душата му... радостно той се носи из родни полета, обиколен от скъпи образи на мили свои. Студена струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец... Ураганът е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата.
към текста >>
Студена
струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец... Ураганът е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата.
Облечен добре - в дълъг кожух, обут в топли обувки, студът не го плаши, но страшната самотност в тази бурна нощ е вледенила сърцето му. С тежка мъка изживява часовете на нощта, а последната е вечност. Скривалището е затрупано, отворът за наблюдение запушен, черния мрак се сгъстява около него и умората му надвива. Главата му натегва, клепачите отслабват и се затварят, съзнанието му се замъглява, сладка и опасна дрямка го мами. Леко е на душата му... радостно той се носи из родни полета, обиколен от скъпи образи на мили свои.
Студена
струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец... Ураганът е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата.
Смутен от неуспеха си, той се хвърля върху снега, натрупан пред входа в самия окоп. След голяма мъка пробива дебелината му и излиза на повърхността, ляга на корема си и почва наблюдението. Телената мрежа, която е на около 50 крачки пред него, е затрупана и почти заравнена от снега, а право пред него, върху нея се откроявали в нощната здрачина две тъмносиви кълба, прилични на два валяка търкалящи се из снега, в самата мрежа. Но снегът е още мек и валяците ту затъвали и се губели, ти излизали отгоре и се дърпали напред, но все там... Силен рев се разнася из затишието, настъпило след бурята, а облак от снежен прах обвиват валяците... Ясно става вече за самотния наблюдател, че това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан. Смъртен страх пробива, като мълния сърцето му при тази явна опасност.
към текста >>
93.
3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Времето
застудя
, сняг почна да вали на гъсти и едри парцали, които образуваха непроницаема снежна завеса и наблюдението напред стана абсолютно невъзможно.
Дружината е загубила вече 50% от състава на бойците си и 89% офицери. Духът не отпадаше и всеки опит на противника за атака биваше кърваво отбиван. При все това, на 15-и през нощта срещу 16-и март дружината бе сменена с I дружина, която бе до този момент в полкова поддръжка и изтеглена северозападно от котата, за да се преустрои, снабди с необходимото снаряжение, оръжие и бойни припаси, да си отпочине и приготви за нова активна дейност. Но едва преустроена и снабдена, а още неотпочинала, дружината получи в 1 часа след полунощ на 16-и заповед да излезе напред и контраатакува вмъкналия се противник в позицията на I дружина. Поведена от дружинния си командир, разчленена на малки групички, II дружина със силен бяг премина пространството, обстрелвано непрекъснато от една 18 см вражеска батарея и без загуби се съсредоточи напред около щаба на полка, скрита от погледа на противника.
Времето
застудя
, сняг почна да вали на гъсти и едри парцали, които образуваха непроницаема снежна завеса и наблюдението напред стана абсолютно невъзможно.
Сведения от I дружина липсваха в щаба на полка, от наблюдателния пункт на когото се виждаха само отрупани със сняг човешки фигури, движещи се в разни страни по позицията й, без да се познават какви са - французи или българи са те! Необходимо беше неотложно и бързо да се разузнае що става там, за да се насочи правилно и поведената контраатака. Още повече, че мощната вражеска артилерия пренесе огъня си по контраатакуващата II дружина и обсипвайки я от всички страни с урагани от гранати и шрапнели я прикова на мястото й. Дружината е на открито и почва да търпи загуби в убити и ранени. Снегът не престана, нито намали гъстотата на валежа си.
към текста >>
94.
3.13. НА ТОМОРОС Март 1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
"Томорос" - паметник
студен
и бездушен на Самуилова слава, днес сближи и спои с кръвта на бдинци две отдалечени от вековете епохи, за да разнася на вечни времена легенди за българската слава.
3.13. НА "ТОМОРОС" Март 1917 г. "Томорос" - незнаен, високо издигнат и вечно къпещ се в облаците и техните гъсти мъгли, планински каменист колос - свръзка естествена и яка на неделими родни езера - Охрида син и стара Преспа.
"Томорос" - паметник
студен
и бездушен на Самуилова слава, днес сближи и спои с кръвта на бдинци две отдалечени от вековете епохи, за да разнася на вечни времена легенди за българската слава.
* * * Мартенско време настъпи. Неочаквано гореща вълна се разля из низините на Битолско и времето стана тежко поносимо. Но там горе, по главните позиции, изрязани в студената плът на "Баба планина", "Перистер", к. 1248 и "Томорос", особено на последния, капризът на "баба" Марта се изрази в луда снежна виелица, която със страшен писък покри земята с дебел сняг, зарови долинки и дерета, отрупа с плътни преспи пътища и пътеки, а живакът притисна към 15 градуса под нулата. Изнемогваха там защитниците под ледените й удари, а мощната противникова артилерия сливаше смъртния си вой с нейната песен и шареше позицията с грамадни черни петна от горещо желязо, камъни и пясък.
към текста >>
Но там горе, по главните позиции, изрязани в
студената
плът на "Баба планина", "Перистер", к.
3.13. НА "ТОМОРОС" Март 1917 г. "Томорос" - незнаен, високо издигнат и вечно къпещ се в облаците и техните гъсти мъгли, планински каменист колос - свръзка естествена и яка на неделими родни езера - Охрида син и стара Преспа. "Томорос" - паметник студен и бездушен на Самуилова слава, днес сближи и спои с кръвта на бдинци две отдалечени от вековете епохи, за да разнася на вечни времена легенди за българската слава. * * * Мартенско време настъпи. Неочаквано гореща вълна се разля из низините на Битолско и времето стана тежко поносимо.
Но там горе, по главните позиции, изрязани в
студената
плът на "Баба планина", "Перистер", к.
1248 и "Томорос", особено на последния, капризът на "баба" Марта се изрази в луда снежна виелица, която със страшен писък покри земята с дебел сняг, зарови долинки и дерета, отрупа с плътни преспи пътища и пътеки, а живакът притисна към 15 градуса под нулата. Изнемогваха там защитниците под ледените й удари, а мощната противникова артилерия сливаше смъртния си вой с нейната песен и шареше позицията с грамадни черни петна от горещо желязо, камъни и пясък. Окопи няма, нито скривалища, а дълбоки дупки, изровени в снега служат за такива. Снабдяването се затруднява и носи все повече и повече лишения и несгоди. Бдинци с I, II и III дружини са пред к.
към текста >>
95.
4.8. ТРИ ФАКТОРА В ЖИВОТА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Най-добрата вода е кипялата на огън и пиене според вкуса по- топла или по-хладка, но никога гореща или
студена
и със съсредоточена мисъл, че главните нейни съставни елементи си отиват още от езика към съответните органи: кислорода към белите дробове и водорода към стомаха.
Тялото трябва да бъде винаги нахранено и годно всеки момент за работа, но никога охранено и угоено. Правилното пиене вода е втория фактор в живота. Казват: "Кокошката е много умна при пиене вода - на глътки я приема, благодари за всяка. Човек приема водата "залпом" - на една две глътки цяла чаша и стомаха трябва да извършва функцията на езика. Водата е в свръзка с кръвта.
Най-добрата вода е кипялата на огън и пиене според вкуса по- топла или по-хладка, но никога гореща или
студена
и със съсредоточена мисъл, че главните нейни съставни елементи си отиват още от езика към съответните органи: кислорода към белите дробове и водорода към стомаха.
Чрез топлата вода, приемана на глътки, се разредява кръвта и се избягват подпушванията, задръстванията в разните кръвоносни съдове - циркулацията й е правилна и непрекъсната. Пълното дишане е третия фактор в живота. Чист въздух, приеман през носа, с продължително вдишване до изпълване гръдния кош, задръжка и след това бавно продължително издишване - при тоя процес мисълта да бъде съсредоточена върху поглъщаемия чист въздух - жизнена прана, произвеждащ усилено горение в дробовете и издишване нечистия от тялото - от дробовете въздух. Дишането е във връзка с ума. Чистия въздух правилно и пълно вдишван, дава бистрота в мислите.
към текста >>
96.
I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА
,
Разговор с д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 25
Няма да я ограничавате." Аз отидох там и какво да Ви кажа, още първата година започнах много сериозно да уча, изпити вземах, втората година също така с пълно отличие, и като най-добрата
студентка
в Университета, мен ми дадоха премията на Университета.
Л: Не, само три бяхме и то от Сливен и трите. Двете фармация следваха, а аз записах там медицина и почнахме, нали. То няма що моята биография да Ви казвам. В: Тя е интересна във връзка с опитността, която имате с Учителя, нали в тая връзка. Л: Да, защото Той казал: "Ще отиде и ще завърши!
Няма да я ограничавате." Аз отидох там и какво да Ви кажа, още първата година започнах много сериозно да уча, изпити вземах, втората година също така с пълно отличие, и като най-добрата
студентка
в Университета, мен ми дадоха премията на Университета.
В: Така ли? Л: И три години аз получавах издръжка на италианското правителство. Много малко пари ми пращаха от тука. С парите, които ми даваха оттам, аз изкарвах 6-7 месеца. Оттук ми пращаха за 2-3 месеца пари, от България.
към текста >>
97.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Помня
студа
при погребението му и много, той беше за мене свят човек.
Но Миркович настоявал и тогава Учителят му казал: "След гри месеца ти ще си заминеш." И той имал някакъв много голям, скъп пръстен, масивен - злато. Изважда го и го дава на Стоименов като спомен от тяхното общуване. И доколкото знам, той и Стоименов също нямаше наследници, та какво е станало с този пръстен? Той го е пазел дълго време. Пеню Киров почина мисля 1917-та година, така ми се струва, щото, или 1918-та беше през зимата.
Помня
студа
при погребението му и много, той беше за мене свят човек.
Духовно много издигнат. В; Какво знаете за Пеню Киров от онова време? [виж в "Изгревът", т. XXII, снимки № 8, 10] Д: Ами той през време на войната всеки ден, той беше експедитор-комисионер. И понеже много честен, ама абсолютно, абсолютно 24 карата злато.
към текста >>
Д: За данъците Тодор Стоименов, аз като
студент
тогава често ходех на "Опълченска" 66, вместо да отида до Изгрева, там отида взема нещо, хапна.
Както ти идват сандъците и както аз съм ги купил, така ще ги продадеш, като приспаднеш тежестта на сандъците." Моя баща му каза, той беше дошъл в Бургас брат му: "Не мога туй да направя, съвестта ми не ми позволява да продавам негоден плод." И грозде, същото беше. От Сливен докато дойде, все наранено и така той не можа да стане търговец, за да не ощети хората. В: Сега искам да ви питам, вие ми казахте, че редовно данъчната книжка бе у него. Учителят ви питал: "Внесохте ли данъците? Я го разкажи този случай.
Д: За данъците Тодор Стоименов, аз като
студент
тогава често ходех на "Опълченска" 66, вместо да отида до Изгрева, там отида взема нещо, хапна.
Там живееха Гумнерови, собствениците на къщата на "Опълченска" 66. Леля Гина [Гина Гумнерови - виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 12], жената на Петко Гумнеров, вече покойник тогава, нали, къщата, данъци трябва да се плащат. И Стоименов, който беше касиер, аз поех, защото понеже като студент имах повече свободно време, не е, тогава не държаха 1927-ма, 1928-ма, 1929-та, 1930-та, даже до 9 септември редовно. Професорът си чете лекцията, сега са задължени да присъстват, държат сметка, нали и все намирах време свободно и отивам да платя данъците за къщата на "Опълченска" 66, за Изгрева, каквото имаше.
към текста >>
И Стоименов, който беше касиер, аз поех, защото понеже като
студент
имах повече свободно време, не е, тогава не държаха 1927-ма, 1928-ма, 1929-та, 1930-та, даже до 9 септември редовно.
Я го разкажи този случай. Д: За данъците Тодор Стоименов, аз като студент тогава често ходех на "Опълченска" 66, вместо да отида до Изгрева, там отида взема нещо, хапна. Там живееха Гумнерови, собствениците на къщата на "Опълченска" 66. Леля Гина [Гина Гумнерови - виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 12], жената на Петко Гумнеров, вече покойник тогава, нали, къщата, данъци трябва да се плащат.
И Стоименов, който беше касиер, аз поех, защото понеже като
студент
имах повече свободно време, не е, тогава не държаха 1927-ма, 1928-ма, 1929-та, 1930-та, даже до 9 септември редовно.
Професорът си чете лекцията, сега са задължени да присъстват, държат сметка, нали и все намирах време свободно и отивам да платя данъците за къщата на "Опълченска" 66, за Изгрева, каквото имаше. И Стоименов, редовно му се отчитах, и Учителят все казваше: "Кажете на Стоименов да ви даде пари да отидете да платите." Редовно се интересуваше дали е платено, данъците - редовно. Годишно се плащаха - до 25 март мисля беше, когато се плати целия годишен данък, правеха 10% отстъпка, и редовно до 25 март аз отивах да внасям данъците. В: Тука аз съм записал нещо, което вие сте чули от Борис: "Мене не ме ловят земните закони." Д: Е, то беше за издаването на Песнарката, сборника с песните, и там така не бяха точно. Стана след заминаването на Учителя.
към текста >>
Кракът ми надебеля, получи сини петна, бях
студент
тогава и отивам в Александровската болница.
той споменава: "Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят, сега доброто по същия закон ще създаде новия." Виж сега за пръв път на него открива това нещо. Д: Той в беседа, мисля, че 1917-та година е казвал, че "от 1945-та година в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." В: Това го знам. И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване. 1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия крак. И нали не обърнах внимание, аз я махнах коричката, за да заздравее по-скоро, обаче, се получи инфекция.
Кракът ми надебеля, получи сини петна, бях
студент
тогава и отивам в Александровската болница.
Помня даже там мои познати, приятели от Сливен бяха, трима, които бяха лекари и двамата бяха в 4-ти курс, единия беше 6-ти курс. Минава главния асистент, това беше във Втора хирургия професор Парашкев Стоянов. Главен асистент беше Градинаров - хирург. Погледна пръста, погледна го така, и каза, да се ампутира. Аз опитах, той почина, беше напоследък главен лекар на Правителствената болница Кирил Хавезов от Сливен.
към текста >>
Връщам се на Изгрева и близо до мене една сестра Пенка Кънева от Фердинандово,
студентка
беше педагогика.
Главен асистент беше Градинаров - хирург. Погледна пръста, погледна го така, и каза, да се ампутира. Аз опитах, той почина, беше напоследък главен лекар на Правителствената болница Кирил Хавезов от Сливен. Казвам: "Абе Киро, какво? " - "Ами трябва да се подготвиш да ти отрежем пръста." Казах: "Рязане на пръст няма да има, много те моля, дай ми малко калиев хиперменганат (то тогава беше най-дезинфекциращото средство), риванол тогава нямаше, памук и бинт, на моя отговорност, аз ще се лекувам.
Връщам се на Изгрева и близо до мене една сестра Пенка Кънева от Фердинандово,
студентка
беше педагогика.
Казвам: "Пенка, много ти се моля, иди кажи на Учителя", и й обясних всичко какво да направя. Тя отива, казва Му и след малко се връща и казва: "Нищо няма да стане, ще се оправи, няма да има никакви последици." Учителят каза: "Една тенекия от газ да се измие добре, до половината гореща вода, колкото може да трае крака, и една шепа морска сол във водата и ще седи. Щом поизстине, да има гореща вода и ще долива, докато тенекията се напълни и стигне точно под коляното. Ще извади крака, няма да изтрива около раната, ще остави тъй както е, ще капне само 1-2 капки зехтин" - тогаз имаше зехтин. "Заран, обед и вечер ще го направи.
към текста >>
Обаче, аз като
студент
като ми се случеше да имам следобед лекции, отивах на "Опълченска" при леля Гина, занеса малко халва, тогаз имаше и хляб и у тях ядене имаше.
Д: На Черни връх, това не може да бъде другаде, тези скали ги има само на Черни връх, иначе поледица. В: Това е на "Опълченска" 66. Вие ходихте ли там? Заварихте ли я? Д: Заварих я.
Обаче, аз като
студент
като ми се случеше да имам следобед лекции, отивах на "Опълченска" при леля Гина, занеса малко халва, тогаз имаше и хляб и у тях ядене имаше.
В: Ето стаята на Учителя, това е стол, масата на Учителя, бюрото на Учителя, леглото на Учителя, А долу вие се хранехте, така ли? Д: Само там, едната стая, тя беше като се качиш по стълбичките, непосредствено от ляво - стаята на Учителя. Отпред беше антренце така и другата стая. А се хранехме долу, слизаше се по стълбище долу. Долу беше храната.
към текста >>
98.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
Писах на тати, той беше в Бургас, че отиват и много, бях
студент
тогава, И казвам, много ми се иска и аз да отида и аз на езерата.
Д: Защото аз й познавам речника. В: Аз съм го огладил, но нейните изказвания са точни, на тях тя държеше. Д: Аз дойдох октомври месец 1929 г. на Изгрева, но 1930 г. аз вече отидох на езерата.
Писах на тати, той беше в Бургас, че отиват и много, бях
студент
тогава, И казвам, много ми се иска и аз да отида и аз на езерата.
И той ми отговори: "Щом искаш, иди! " И отидохме. Аз носех платнища, три платнища, офицерските тези плътните. Двете ги пуснахме така, тя, Стойна Христова, за която тя казва, че са ходили и аз. В: На с.
към текста >>
" Гледа, гледа, стипендии за чужди
студенти
.
Дайте чаршафите да ги видим. Те асъл като чаршафи, по два метра за всеки институт. И пита: "Какво е? " Казва му Никола Иванов: "Не достигат за театрите." - "Какво не достига? " - "Ами около 300 милиона лв." И той каза: "Я дайте тука чаршафите!
" Гледа, гледа, стипендии за чужди
студенти
.
- "Какво е туй 750 милиона? От тука 300 милиона ще вземете за театрите, а писмо ще се изготви за чуждите студенти да си ги поемат техните държави." И аз казвам: "Господин Червенков." - "Другарю Сотиров, за втори път ви правя бележка, ако трети път ми кажете господин, ще ви накажа." Нали толкоз години все господин, господин, свикнала устата, но сега на ухото обица. И така почна бюджета да се работи. Аз работех в Комитета в Информацията. 1946 година октомври месец се създаде Народна оперета, а там колега е бил началник на БКС служба.
към текста >>
От тука 300 милиона ще вземете за театрите, а писмо ще се изготви за чуждите
студенти
да си ги поемат техните държави." И аз казвам: "Господин Червенков." - "Другарю Сотиров, за втори път ви правя бележка, ако трети път ми кажете господин, ще ви накажа." Нали толкоз години все господин, господин, свикнала устата, но сега на ухото обица.
И пита: "Какво е? " Казва му Никола Иванов: "Не достигат за театрите." - "Какво не достига? " - "Ами около 300 милиона лв." И той каза: "Я дайте тука чаршафите! " Гледа, гледа, стипендии за чужди студенти. - "Какво е туй 750 милиона?
От тука 300 милиона ще вземете за театрите, а писмо ще се изготви за чуждите
студенти
да си ги поемат техните държави." И аз казвам: "Господин Червенков." - "Другарю Сотиров, за втори път ви правя бележка, ако трети път ми кажете господин, ще ви накажа." Нали толкоз години все господин, господин, свикнала устата, но сега на ухото обица.
И така почна бюджета да се работи. Аз работех в Комитета в Информацията. 1946 година октомври месец се създаде Народна оперета, а там колега е бил началник на БКС служба. В: Какво значи? Д: Бюджетно-контролна служба.
към текста >>
Например: дъжд, сняг,
студ
, той на Полянката редовно свиреше.
Как викам кой разбира бе, ами тука са толкоз музиканти бе, надали пък има друго средище толкоз музиканти, колкото на Изгрева. Той взе да се смее: "Абе карай каза, карай! " В: Той няма отношение как така? Д: Това е той. А инак беше много стриктен.
Например: дъжд, сняг,
студ
, той на Полянката редовно свиреше.
В: Да, така. Друго? Д: Аз например за Мика [Мария Тодорова]. Хубави работи казва за Учителя, но как можа Мика да се разсърди на Учителя и да напусне Изгрева и да отиде в провинцията да живее? И Учителят толкоз благосклонно в последните си дни и Борис ги извика да се видят. В: Самият конфликт е станал в Мърчаево.
към текста >>
99.
Стихове на Димитър Сотиров
,
Димитър Сотиров
,
ТОМ 25
Еднообразна, непреодолима степ, в която ще сме безлични силуети, Където
студ
и мрак само се редуват и на страдания воплите се чуват.
Изгрева неспирно всички ни ще грее, Изгрева към изгрев душите ни зове. Изгрева не може да бъде разрушен, там Слова звучат на нашият Учител. От тях за вечни времена е осветен Изгрева пред Бога наш е поръчител. Какъв щеше да е живота ми без Теб? Без Твоите мъдри, бащински съвети?
Еднообразна, непреодолима степ, в която ще сме безлични силуети, Където
студ
и мрак само се редуват и на страдания воплите се чуват.
Тридесет години без Тебе минаха, но между нас като че ли вчера беше, нима така бързо дните отлетяха, когато Словата все с обич редеше и духовното в нас на живот извика, за да приемем Божествена прилика. Учителю! Всичко що сме придобили в живота си край Теб, земен и духовен, това, което сме до днес проявили, като висш и неотменен дълг синовен Единствено на Тебе само го дължим. И в пътя от Теб посочен ще вървим. Учителю благи! В този възпоменателен час смирен, ученически поклон приеми от нас.
към текста >>
100.
8. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 11 август 1920 година, Сливен; 8.1. РАЗГОВОР НА КУШ БУНАР
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Ако се къпеш в
студена
вода, то само в
студена
вода, ако ли в топла, то никакви
студени
душове.
С малкото хлебец може дълго време да дъвчем и ще се нахраним. Жидката храна, супа и др. са мъчно смилаеми. Само храна, която се дъвче, е лесно смилаема. Лекуването да става само с топла вода.
Ако се къпеш в
студена
вода, то само в
студена
вода, ако ли в топла, то никакви
студени
душове.
Топло желязо като се турне в студена вода, то става крехко. Същото е и с човешкото тяло. От новата култура трябва да се изхвърли лъжата и да остане само Истината. Никога не помагайте на нуждаещите се пръв, а останете последен и тогава му помагайте.
към текста >>
Топло желязо като се турне в
студена
вода, то става крехко.
Жидката храна, супа и др. са мъчно смилаеми. Само храна, която се дъвче, е лесно смилаема. Лекуването да става само с топла вода. Ако се къпеш в студена вода, то само в студена вода, ако ли в топла, то никакви студени душове.
Топло желязо като се турне в
студена
вода, то става крехко.
Същото е и с човешкото тяло. От новата култура трябва да се изхвърли лъжата и да остане само Истината. Никога не помагайте на нуждаещите се пръв, а останете последен и тогава му помагайте.
към текста >>
НАГОРЕ