НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
12
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
12
:
196
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.
,
VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .
,
ТОМ 22
Хората ще започнат да умират от
студ
и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни.
Учителят обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството. Хората са още малки деца и не могат да се справят правилно с нея. За атомната енергия ще дойде друга епоха на Земята. Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели - до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийния баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята.
Хората ще започнат да умират от
студ
и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни.
Според ясновидски предсказания оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 година. По-чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количеството вода. От Европа, Африка, Америка, Австралия и Азия ще останат като острови, най-високите и непристъпни сега планински вериги като Алпите, Кордилерите, планините в Норвегия, Швеция и други. Най-голям ще е континентът - островът в Азия, където се намира сега високото Тибетско плато. Англия ще остане като малък остров.
към текста >>
2.
I. Планината - извор на сила
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Много пъти в дъжд, сняг и
студ
малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали.
Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за развиване качествата на учениците. Учителят желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичкитe и проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителят ни учи: „При всичките условия на живота не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи.
Много пъти в дъжд, сняг и
студ
малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали.
В беседата „Новият живот" Учителят казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500-1600 м. височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме 1,2,3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." /"Обяснения и упътвания", 1922, с. 25/ Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговот о произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя.
към текста >>
3.
3. Задачи и правила в планината
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога
студена
!
Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама- трима по-здрави братя носят на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри.
Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога
студена
!
Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.
към текста >>
Студената
вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката.
Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама- трима по-здрави братя носят на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена!
Студената
вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката.
През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода.
към текста >>
Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият
студена
вода.
Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.
Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият
студена
вода.
Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака.
към текста >>
Там повечето от приятелите се налокали със
студена
вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре.
до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река.
Там повечето от приятелите се налокали със
студена
вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре.
В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше. Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне.
към текста >>
Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко
студена
вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне.
Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше.
Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко
студена
вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне.
Винаги, когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея. Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи. Учителят подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви.""Закони на доброто",с.379/ И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с.
към текста >>
-
Студено
беше.
Щом оправи работите на целия Космос, и нашите ще оправи." /"Отворени форми", с. 176/ „Сега като сте дошли на Рила при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо. От какво ще се оплачете? Че не сте спали. - Защо не спахте?
-
Студено
беше.
- Как е възможно при толкова ясна, светла нощ, при толкова свеж въздух и силен огън да не спите? - Кога можете да спите? - Ако е облачно, ще кажете, че има голяма влага, не може да се спи. Ако нощта е ясна, светла, пак неможе да спите - студено било. Значи, все ще се намери някаква причина, която да попречи на желанието ви да си поспите... Тук на Рила, ще изучавате Закона за смяна на енергиите.
към текста >>
Ако нощта е ясна, светла, пак неможе да спите -
студено
било.
- Защо не спахте? - Студено беше. - Как е възможно при толкова ясна, светла нощ, при толкова свеж въздух и силен огън да не спите? - Кога можете да спите? - Ако е облачно, ще кажете, че има голяма влага, не може да се спи.
Ако нощта е ясна, светла, пак неможе да спите -
студено
било.
Значи, все ще се намери някаква причина, която да попречи на желанието ви да си поспите... Тук на Рила, ще изучавате Закона за смяна на енергиите. Той гласи: „След всяка любов иде омраза. След студеното време иде топло, а след топлото - студено." Този закон е главно за физическия свят. Същият закон се отнася и към духовния свят. Той има отношение не само към хората, но и към всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." /"Петимата братя", с.202/ Много същества има в планината, които виждат всичко и отбелязват и съответно постъпват към нас.
към текста >>
След
студеното
време иде топло, а след топлото -
студено
." Този закон е главно за физическия свят.
- Кога можете да спите? - Ако е облачно, ще кажете, че има голяма влага, не може да се спи. Ако нощта е ясна, светла, пак неможе да спите - студено било. Значи, все ще се намери някаква причина, която да попречи на желанието ви да си поспите... Тук на Рила, ще изучавате Закона за смяна на енергиите. Той гласи: „След всяка любов иде омраза.
След
студеното
време иде топло, а след топлото -
студено
." Този закон е главно за физическия свят.
Същият закон се отнася и към духовния свят. Той има отношение не само към хората, но и към всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." /"Петимата братя", с.202/ Много същества има в планината, които виждат всичко и отбелязват и съответно постъпват към нас. „Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях. Те се заблуждават, много същества има около тях: Слънцето, въздухът, водите, камъните... Всичко, което ви обикаля, е живо." /"Опорни точки в живота", с. 14/ Най-важната цел на нашето отиване в планината е да направим връзка с невидимите разумни същества, да възприемем техния живот и да оправим така нашия.
към текста >>
Снощи беше
студеничко
, но комари и мухи се разгониха.
Толкова внимателни са те! После, в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра, те се отстраняват.
Снощи беше
студеничко
, но комари и мухи се разгониха.
Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на Бога. Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас. Иначе всинца вие не може да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите.
към текста >>
Студът
по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на Бога.
Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра, те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много.
Студът
по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на Бога.
Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас. Иначе всинца вие не може да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо." /"Тихият глас", с. 16/ Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите.
към текста >>
4.
4. Условията в планината и отношенията между хората
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Вечер, разбира се, е доста
студено
.
Всяка планинска местност, в която владее чистота и святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме да нарушим нейните правила и закони. Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят и ние ще се принудим да слезем на по-ниските места." /"По Бога направени", с. 32/ През 1929 г. за пръв път Братството и Учителят отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време.
Вечер, разбира се, е доста
студено
.
Един ден след посрещане на изгрева на Слънцето при върха на Третото езеро и свършване на беседата Учителят казва: „Веднага си стягайте багажа, за да слезем надолу в Сапарева баня." Никой не иска да си тръгне от тази прекрасна местност , но думата на Учителя е закон. Веднага двама млади братя отиват до Сапарева баня да осигурят два камиона, а братята и сестрите тръгват надолу покрай Скакавица, По средата на пътя те чуват, че горе по билата нещо тропа, сякаш препуска конница. Приятелите разбират, че горе вали град и ускоряват хода си. Скоро стигат в Сапарева баня, където ги чакат двата камиона. Учителят веднага сяда в първия камион, който се напълва с приятели и тръгва веднага.
към текста >>
364-366, N71 „Горе на Мусала беше
студено
, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене.
Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност между вас - при езерото на Окото" /, Тихият глас", с. 45/ „Като слизате сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: „Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко старо! " /"Тихият глас", с.21/ *Вж Изгревът т. II, с.
364-366, N71 „Горе на Мусала беше
студено
, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене.
Забележете тук /при езерото Окото/ направихме цяла трансформация на електричеството*. Горе влагата пъплеше по земята. Там и двете електричества. това на облаците и това на Земята, бяха положителни. Като дойдохме тук, близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото отрицателно, и веднага влагата се вдигна нагоре и слънцето изгря.
към текста >>
Забележете, топлината издържате, а
студа
не можете.
Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му... Той ви казва: „Трябва да се обичате! " „Как трябва да се обичаме, Господи? "... „Да си прощавате всички грешки и обиди." /"Петимата братя", с. 217/ „На тази екскурзия дойдохте, за да се качите горе на Мусала. Като се върнете от туй посещение на Мусала, какво ще остане във вашия ум?
Забележете, топлината издържате, а
студа
не можете.
То е външната страна." /"Тихият глас", с. 42/ „Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но това е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност.
към текста >>
229/ При многобройните екскурзии в планината ние често изстиваме и не можем да издържим на
студа
.
228/ „И тъй онези от вас, които се качиха на Мусала добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата, всички ще слезем долу. - Колко е хубаво да останем тук! „Тук", значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога." /"Петимата братя", с.
229/ При многобройните екскурзии в планината ние често изстиваме и не можем да издържим на
студа
.
Той ни въздейства тотално, защото ни е страх от него. Учителят ни дава метод как да се справим с това природно явление, особено когато той е с нас. „Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бях ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала?
към текста >>
(Защо не можем да издържаме
студа
?) - От страх.
Нямаше. Искам да изведа закона, това нещо е Божествената любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътеки /ручеи/, хлъзгаво става, може да падне някой в езерото, може да се намокри някой.
(Защо не можем да издържаме
студа
?) - От страх.
Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога! " Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар." /"Тихият глас", с. 44/ На Мусала има специфични условия, които в първите години са били доста голяма спънка за нейното масово посещение, Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва. „Казват, че тук на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша.
към текста >>
5.
5. Първите екскурзии до Мусала
,
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНИТЕ
,
ТОМ 22
Приятелите, мокри от дъжда, започват да треперят от
студ
и Учителят нарежда да слязат при езерото Окото, където запалват огън, заваряват гореща вода.
Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега. А отзад - друга младежка група, която подпомага изоставащите и закъсващи приятели. Учителят е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя. С големи, непосилни усилия, цялата група се качва на Мусала, Там посрещат Слънцето, облаците се разпръскват и снегът се стопява.
Приятелите, мокри от дъжда, започват да треперят от
студ
и Учителят нарежда да слязат при езерото Окото, където запалват огън, заваряват гореща вода.
Изсушават дрехите си и се стоплят с пиене на гореща вода. В помощ им е и топлото юлско слънце. Това е един голям подвиг и сериозен изпит за Братството. Всички екскурзии, направени до връх Мусала, са придружени винаги със сериозна духовна работа - молитви и упражнения. В беседата „За слава Божия", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение.
към текста >>
Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса
студения
полъх на преспите.
Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тия от Сириус. През есента, при маловодие, езерото пресъхва. При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная. Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на Свети Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо.
Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса
студения
полъх на преспите.
Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора. ** * * Вж Изгревът, т. Ill, с. 142-143, N9 **Вж Изгревът, т. Ill, с.
към текста >>
нататък Мусала е посрещала приятелите със
студена
и дори зимна обстановка.
Учителят предпочиташе този път на изкачване пред северния откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна./ И като се качим горе на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси за Бога." /"Обяснения и упътвания", 1922г., с. 35/ Учителят редовно води братята и сестрите на Мусала по случай 12 юли - Петровден, от 1921 г.
нататък Мусала е посрещала приятелите със
студена
и дори зимна обстановка.
През 1922 г. времето е хубаво и Учителят извежда 104 души на екскурзия на Мусала. На върха прекарват много добре, посрещат изгрева на слънцето, слушат беседата на Учителя,, преспиват при долното езеро и слизат в Боровец. На 14 юли 1922 г., в 11 часа, в Чамкория в Учителя Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става космичен Учител на цялата Вселена. Така той обединява и хармонира Космоса с мировата любов и космичната обич.
към текста >>
6.
6.Паневритмия на небето на връх Мусала
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Времето е
студено
.
И аз ще дойда." На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория. Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре. Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите.
Времето е
студено
.
Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши.
към текста >>
7.
7. Моите спомени за Мусала с Учителя
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Студени
тръпки полазиха по гърба ми.
Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мене по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти.
Студени
тръпки полазиха по гърба ми.
Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа.
към текста >>
Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това
студено
и бурно време на Мусала?
Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше.
Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това
студено
и бурно време на Мусала?
Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар.
към текста >>
Беше
студена
, тъмна, ветровита нощ.
В 2.00 часа сутринта Учителят сяда в леглото и започва да говори на непознат език с някакви същества, които брат Галилей не може да види. Всички наоколо спят. Сеансът продължава повече от 10 минути. Преди 3,00 часа Учителят става, облиза се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване към върха. Изведоха ме и мен с брат ми Костадин.
Беше
студена
, тъмна, ветровита нощ.
Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър?
към текста >>
Те едва са спали няколко часа, времето е
студено
и ще се разболеят.
Вятърът беше много силен и на импулси минаваше покрай нас, като раздвижваше косите ни и напълно ни събуди от дрямката, която все още ни държеше поради краткия сън. Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър?
Те едва са спали няколко часа, времето е
студено
и ще се разболеят.
Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева. Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха. Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма несправедливост?
към текста >>
Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като
студен
душ и веднага се събудихме напълно.
Ние бяхме готови за тръгване нагоре. Майка ни се двоумеше - да ни вземе ли нагоре, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят.
Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като
студен
душ и веднага се събудихме напълно.
Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева. Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха. Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма несправедливост? Изобщо сън не ни хваща.
към текста >>
Посрещнаха ни
студеният
източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен.
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма несправедливост? Изобщо сън не ни хваща. *Вж Изгревът, т. IV, с. 56 Станахме, излязохме навън пред хижата.
Посрещнаха ни
студеният
източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен.
Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях. Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях.
към текста >>
Сутринта Учителят с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста
студено
време и мъгла.
След Палеца, брат ми се нахрани, отпочина и започна пак да ми помага с носенето на багажа. Вървяхме бавно към езерото Окото. От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра. Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала. Майка ми се отделя от групата и тръгва надолу да ни посрещне.
Сутринта Учителят с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста
студено
време и мъгла.
Слънцето се показва за малко и се скрива. Правят обща молитва и приятелите сядат покрай скалите на завет и слушат кратката беседа наУчителя „Божествен и човешки свят" „Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата." /Божествен и човешки свят", с. 10/ На върха е доста студено, ветровито и слънцето се опитва да се покаже през облаците и мъглите. След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото.
към текста >>
10/ На върха е доста
студено
, ветровито и слънцето се опитва да се покаже през облаците и мъглите.
Майка ми се отделя от групата и тръгва надолу да ни посрещне. Сутринта Учителят с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста студено време и мъгла. Слънцето се показва за малко и се скрива. Правят обща молитва и приятелите сядат покрай скалите на завет и слушат кратката беседа наУчителя „Божествен и човешки свят" „Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата." /Божествен и човешки свят", с.
10/ На върха е доста
студено
, ветровито и слънцето се опитва да се покаже през облаците и мъглите.
След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне.
към текста >>
Привечер стана
студено
и падна гъста, непрогледна мъгла.
В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни. Бяхме много радостни и възбудени.
Привечер стана
студено
и падна гъста, непрогледна мъгла.
Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата. От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др.
към текста >>
От тичането се затоплих и не усещах вече
студения
вятър, който се докосваше до тялото ми.
Бяхме много радостни и възбудени. Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата.
От тичането се затоплих и не усещах вече
студения
вятър, който се докосваше до тялото ми.
Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др. дребни неща, които наслагах в пазвата си. Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката.
към текста >>
8.
9.Кълбовидни мълнии на връх Мусала
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Докато се хранехме, от север задуха
студен
вятър.
9. Кълбовидни мълнии на връх Мусала През 1956 г. аз и брат ми Любомир тръгнахме за Мусала. На 11 юли по обяд стигнахме до заслона при езерото Окото. Времето беше много горещо и слънцето пареше.
Докато се хранехме, от север задуха
студен
вятър.
Времето внезапно се промени и след 10-ина минути започна да вали обилен мокър сняг, какъвто не ме е валял никога, даже и през зимата. Образува се силно електрично поле. Тръгнахме нагоре, от косите ни излизаха искри, а от въжето и колците хвърчаха светкавици. Започнаха да гърмят кълбовидни мълнии. Под нас или над нас се чува пукот, появява се бяло кълбо и от това място ни облива силна горещина.
към текста >>
9.
12. Ильо - метеоролога на връх Мусала
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Времето беше доста
студено
.
Той започна да ме убеждава, че когато човек не успее в нещо, трябва да се откаже. Аз му казах, че и три пъти да се опитвам и да не успея, пак ще продължа. Тръгнах нагоре сам и се концентрирах. Започнах да намирам стълбовете един след друг. Минах улея, Алековото езеро, Палеца.
Времето беше доста
студено
.
Ходех бавно и с най-големи подробности си припомнях всеки участък от пътя, който знаех почти наизуст. Много мъчително и бавно напредвах нагоре. При езерото Окото се зазори и успях за изгрева да се кача на върха. Слънцето изгря във виолетова светлина. По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан.
към текста >>
Аз бях замръзнал отвън от
студа
и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята.
Слънцето изгря във виолетова светлина. По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан. (Същата година с брат Петър Филипов бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда. Те ни разрешиха, но на сутринта по нареждане на капитана стреляха над главите ни няколко пъти. Ние не се уплашихме, станахме и отидохме на Маричините езера.) Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо метеоролога и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата.
Аз бях замръзнал отвън от
студа
и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята.
Ильо каза: „В това време само Светозар може да дойде. Той казва, че Учителят е с него и от нищо не го е страх." Преоблякох се, напих се с гореща вода и закусих. На Ильо му беше минала кризата и нямаше болки. След като си поотпочинах, се сбогувах с домакините и заслизах надолу, към хижата. Срещнах тримата спасители и им казах: „Защо не се качихте веднага да помогнете на Ильо, човекът можеше да умре, но сега е добре и няма да има нужда да го сваляте надолу." При Палеца срещнах тримата братя, които отиваха към Мусала, и им пожелах приятно прекарване на деня.
към текста >>
10.
18. Екскурзии на Мусала за 22 юни
,
,
ТОМ 22
Беше доста
студено
.
18. Екскурзии на Мусала за 22 юни Една година малка група от няколко души се качихме на Мусала на 22 юни да посрещнем изгрева на слънцето.
Беше доста
студено
.
Вратата на наблюдателницата беше заключена и ние отидохме на мястото за посрещане на изгрева. На приятелите им стана много студено и започнаха да треперят. Аз се преоблякох и ги накарах да започнем да клякаме. Скоро всички се затоплиха и даже някои се изпотиха. Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти.
към текста >>
На приятелите им стана много
студено
и започнаха да треперят.
18. Екскурзии на Мусала за 22 юни Една година малка група от няколко души се качихме на Мусала на 22 юни да посрещнем изгрева на слънцето. Беше доста студено . Вратата на наблюдателницата беше заключена и ние отидохме на мястото за посрещане на изгрева.
На приятелите им стана много
студено
и започнаха да треперят.
Аз се преоблякох и ги накарах да започнем да клякаме. Скоро всички се затоплиха и даже някои се изпотиха. Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти. Понеже въздухът е много чист, когато правим тотални движения с тялото, то поема нечистотиите и усилва кръвообращението ни и ние се затопляме. Под нас се появиха две стада от кози, които тичаха по снега.
към текста >>
11.
20. Премеждия на планината
,
,
ТОМ 22
Като се качвахме при - 25 градуса
студ
, на последната, най-стръмна част, Валентина се хлъзна и падна с главата надолу върху камък над малката пропаст там.
От другата страна я хвана и Павел, и така почти я влачехме по снега. След 20 часа стигнахме Боровец. Казах на Албена какво да направи и на другия ден Мариана беше добре. Прибрахме се благополучно в дома. За пролетта на 2000 година отидохме на Мусала група с Елена, Валентина, Емилия и аз.
Като се качвахме при - 25 градуса
студ
, на последната, най-стръмна част, Валентина се хлъзна и падна с главата надолу върху камък над малката пропаст там.
Свалих раницата и я издърпах, изправих и продължихме по фирновият сняг, станал на лед. Бяхме изтръпнали от грозната картина, която видяхме и от смъртната опасност, от която се избави Валентина. Посрещнахме добре пролетта и на връщане, като слязохме от въжето, аз паднах по очи - да не отивам. Тази 2000 година ме предупредиха на езерата - имаше опасност за живота ми. Аз послушах - имаше много дъжд и борците не можаха да направят злото на Братството, което бяха намислили.
към текста >>
12.
21. Планината не бе гостоприемна
,
,
ТОМ 22
Няколко дена след това заваля силен дъжд с град, стана
студено
и градът заледяваше.
„Рилски езера"' от която отидохме на „Седемте езера" и чакахме багажа, Конете закъсняха много и когато дойдоха, заваля силен дъжд и в най-големия дъжд си пренесохме багажа и го сложихме в строящата се кухня. Дъждът продължи и около мен се събраха над 20 души и проведохме разговор за Учителя. Не можехме да си направим палатка и в това време дойде Даниел и ни покани в нейната втора оборудвана палатка, където преспахме. Така тя ми се отблагодари за разтривката, която и направих. На другият ден си построихме палатката и се подредихме.
Няколко дена след това заваля силен дъжд с град, стана
студено
и градът заледяваше.
Има едно народно поверие: ако най-малкият, или най-големият вземе няколко зърна град и ги глътне, градът спира. Аз взех няколко, глътнах ги и градът спря. Навсякъде беше локви и замръзнал град по покривите на палатките. Обаче, леденият град изстуди зъбите ми и един се поду и ме болеше много. Екстрасенсите ми дадоха веднага лекарства.
към текста >>
Обаче, леденият град
изстуди
зъбите ми и един се поду и ме болеше много.
На другият ден си построихме палатката и се подредихме. Няколко дена след това заваля силен дъжд с град, стана студено и градът заледяваше. Има едно народно поверие: ако най-малкият, или най-големият вземе няколко зърна град и ги глътне, градът спира. Аз взех няколко, глътнах ги и градът спря. Навсякъде беше локви и замръзнал град по покривите на палатките.
Обаче, леденият град
изстуди
зъбите ми и един се поду и ме болеше много.
Екстрасенсите ми дадоха веднага лекарства. Елена ми вареше картофи и врели ги слагаше на подутото място. Доброто, което направих за приятелите, ми струваше много скъпо. Накрая реших да пробия абцеса. Обгорих игла и го пробих.
към текста >>
13.
24. Защо планината е сурова към случайните гости
,
,
ТОМ 22
Румяна нямаше раница и леко ходеше, но беше с фланелка с къси ръкави, а духаше
студен
северен вятър.
Слязохме си добре от върхът и се прибрахме. За 22 юни, идването на лятото бяхме с Румяна и Радостина, Емилия, Еленка, Павел и аз. Павел предложи да минем по билата, по Маркуджиците. Казах му - при едно условие - да вземе раницата на Румяна. Потеглихме по пътя към влековете.
Румяна нямаше раница и леко ходеше, но беше с фланелка с къси ръкави, а духаше
студен
северен вятър.
Към Незнайният връх пипнах ръцете и - бяха студени. Накарах я веднага да сложи дреха с дълъг ръкав. Ходеше бавно, често почиваше. Бавно напредвахме и след обяд бяхме на върхът. Георги ни настани в западната стая мен, Елена и близначките.
към текста >>
Към Незнайният връх пипнах ръцете и - бяха
студени
.
За 22 юни, идването на лятото бяхме с Румяна и Радостина, Емилия, Еленка, Павел и аз. Павел предложи да минем по билата, по Маркуджиците. Казах му - при едно условие - да вземе раницата на Румяна. Потеглихме по пътя към влековете. Румяна нямаше раница и леко ходеше, но беше с фланелка с къси ръкави, а духаше студен северен вятър.
Към Незнайният връх пипнах ръцете и - бяха
студени
.
Накарах я веднага да сложи дреха с дълъг ръкав. Ходеше бавно, често почиваше. Бавно напредвахме и след обяд бяхме на върхът. Георги ни настани в западната стая мен, Елена и близначките. Предложих на Румяна да я разтрия, но тя отказа.
към текста >>
14.
2. Рилската школа на Бялото братство
,
,
ТОМ 22
Нощите били
студени
, а дните - много топли.
Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро. Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за Молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи. Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи, скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава.
Нощите били
студени
, а дните - много топли.
Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите. Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителят нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка.
към текста >>
15.
4.Учителят за живота в планината Рила
,
,
ТОМ 22
"
Студът
, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега!
177/ „Сега за пример сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това. Но давате ли и вие?... Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." /"Царският път на душата", с. 149/ „Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
"
Студът
, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега!
" „Както и да е, дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар." „Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж." /"Нашето място", с. 11, 16, 14/ „Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим, да благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания /смятат се свободни/... Вие мислите, че на планината няма господари, и тук има господари и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, ще се чудите какво да правите, де да се скриете.
към текста >>
375/ „Сега, които са недоволни от вятъра /
студа
/, нека направят опит да го спрат.
Не е лесно да се хармонира човек с течението на силите в природата, При такъв случай светиите са прекарвали в молитва и в дълбоко съзерцание. Така те се нагласявали със силите на природата и са минали благополучно през големи изпитания. Сега и на вас казвам: не се страхувайте, но изучавайте природата. На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея... Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбират и изучават." /"Закони на доброто", с.
375/ „Сега, които са недоволни от вятъра /
студа
/, нека направят опит да го спрат.
Ако състоянието ви се измени стане идеално и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял." „Следователно, природата отговаря на човека. Какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговото вътрешно състояние." /"Нашето място", с. 4, 5/
към текста >>
16.
8. Методи за духовна работа в планината дадени от Учителя
,
,
ТОМ 22
Ако някой от вас е
простуден
, нека се качи два- три пъти на някой връх, да се изпоти добре.
„Един важен въпрос, който трябва да се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават всеки ден. От всяко четиво човек трябва да извади поне едно основно правило или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка." /"Нашето място", с. 41/ „Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример-ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода.
Ако някой от вас е
простуден
, нека се качи два- три пъти на някой връх, да се изпоти добре.
След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върхове, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие.
към текста >>
Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се
простудява
, човек трябва да пази топлината на тялото си.
Против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два- три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върхове, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване.
Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се
простудява
, човек трябва да пази топлината на тялото си.
Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са рязки, човек лесно се простудява." /"Закони на доброто", с. 379/
към текста >>
Ако тия температури са рязки, човек лесно се
простудява
." /"Закони на доброто", с. 379/
След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върхове, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие.
Ако тия температури са рязки, човек лесно се
простудява
." /"Закони на доброто", с. 379/
към текста >>
17.
11. Чистотата на планината
,
,
ТОМ 22
Ако искате да направите
студена
баня, потопете се във водата и бързо излезте вън.
Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас." /"Царският път на душата", с. 123/ „И тъй, ако искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте," /"Любов към Бога", с.113 „Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата.
Ако искате да направите
студена
баня, потопете се във водата и бързо излезте вън.
Не стойте много врем е в студената вода . Можете и десет пъти да се гмурнете / потопите/ на обяд във водата, но веднага да излезете на брега." /"Любов към Бога", с. 215/ Освен, че се къпем в езерата, някои приятели се забавляват, като хвърлят плочести камъни по повърхността им и правят много кръгове върху водата. Това не е позволено. Учителят казва: „Водата не обича да я задяват с камъни.
към текста >>
Не стойте много врем е в
студената
вода .
По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас." /"Царският път на душата", с. 123/ „И тъй, ако искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте," /"Любов към Бога", с.113 „Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън.
Не стойте много врем е в
студената
вода .
Можете и десет пъти да се гмурнете / потопите/ на обяд във водата, но веднага да излезете на брега." /"Любов към Бога", с. 215/ Освен, че се къпем в езерата, някои приятели се забавляват, като хвърлят плочести камъни по повърхността им и правят много кръгове върху водата. Това не е позволено. Учителят казва: „Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата, Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила." /"Пътят на ученика" с.
към текста >>
Някои правят
студени
бани, а други - топли.
215/ Освен, че се къпем в езерата, някои приятели се забавляват, като хвърлят плочести камъни по повърхността им и правят много кръгове върху водата. Това не е позволено. Учителят казва: „Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата, Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила." /"Пътят на ученика" с. 84/ „Сега, когато сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага.
Някои правят
студени
бани, а други - топли.
Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се простуди." /"Закони на доброто", с. 345/
към текста >>
Студените
бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се
простуди
." /"Закони на доброто", с. 345/
Това не е позволено. Учителят казва: „Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата, Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила." /"Пътят на ученика" с. 84/ „Сега, когато сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други - топли.
Студените
бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се
простуди
." /"Закони на доброто", с. 345/
към текста >>
18.
16. Слънцето и неговия изгрев е живота на човека
,
,
ТОМ 22
Още преди изгрева на слънцето човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си." „Слънцето изгря ясно, хубаво, без облаци, но е малко
студено
, слана е паднала.
16. Слънцето и неговия изгрев е живота на човека „Някой казва: Защо трябва да посрещаме слънцето? Ако не посрещаш слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане.
Още преди изгрева на слънцето човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си." „Слънцето изгря ясно, хубаво, без облаци, но е малко
студено
, слана е паднала.
Всичко това е хубаво, защото днес ние сме във всемирния университет, дето се учат хора от разни възрасти на разни науки и професии," /"Ценното от книгата на великия живот", с. 231, 189/ „Сега, като излизате сутрин, вие казвате: Дано изгрее слънцето! Казвам, не е само физическото слънце, което трябва да изгрее. Освен него има още две слънце /духовното и Божественото/, които също така трябва да изгреят." /"Нашето място", с. 186/ „И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне изгрева на духовното и Божественото слънца.
към текста >>
19.
6. Гости в лагера
,
,
ТОМ 22
Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на
студа
и да облечем други.
Когато бяхме на лагер под Зелени рид, при нас дойдоха на гости две невестулки, които постоянно обикаляха лагера, а нощем играеха по покрива на малката палатка на Елена Симеонова и Донка Стоянова. Ние разбирахме, че много обичат пушено сирене, и им оставяхме до палатките. Те редовно го изяждаха. Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха. Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапаха много силно.
Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на
студа
и да облечем други.
Бълхите умираха от студа - обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло. Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г,, се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили. През 1939 г. нямаше орли на езерата.
към текста >>
Бълхите умираха от
студа
- обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло.
Ние разбирахме, че много обичат пушено сирене, и им оставяхме до палатките. Те редовно го изяждаха. Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха. Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапаха много силно. Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други.
Бълхите умираха от
студа
- обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло.
Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г,, се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили. През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид, Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър.
към текста >>
20.
9. Децата на Рила
,
,
ТОМ 22
За сметка на хубавите топли дни, нощите бяха ясни и
студени
.
Едни белеха картофи, други точеха ножовете на точилото, а трети носеха дърва за огъня. Аз пренасях с лодката вода от изворчето с три казана. Брат Димитър Стоянов беше довел с ламарини водата от изворчето чак до езерото и тя направо течеше в казаните, поставени в лодката. Учителят постоянно беше заобиколен от групата чужденци и наши приятели, като ежедневно правеха излети. Отначало времето беше дъждовно, но се оправи и стана слънчево и ясно.
За сметка на хубавите топли дни, нощите бяха ясни и
студени
.
Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса. Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика.
към текста >>
Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли
изстудяваха
атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса.
Аз пренасях с лодката вода от изворчето с три казана. Брат Димитър Стоянов беше довел с ламарини водата от изворчето чак до езерото и тя направо течеше в казаните, поставени в лодката. Учителят постоянно беше заобиколен от групата чужденци и наши приятели, като ежедневно правеха излети. Отначало времето беше дъждовно, но се оправи и стана слънчево и ясно. За сметка на хубавите топли дни, нощите бяха ясни и студени.
Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли
изстудяваха
атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса.
Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх.
към текста >>
21.
VI. Любовта на Учителя към учениците му
,
,
ТОМ 22
В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това
студено
време?
Братята веднага го намират и го довеждат до трапезата. Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителят казва молитва и обядът започва. След свършването на обяда и прочитането на молитвата Учителят се обръща към дежурните и им казва: „От днес нататък всеки обяд ще сипвате ядене първо на този брат и след това на всички други." Така братът изкарва отлично на Рила. Учителя всичко вижда и има грижа за всички. Гаврил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата.
В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това
студено
време?
" Той им отговаря, че ще ходи на Рила. Оставя ските си до стълбата и се качва пред Горницата на Учителя. Почуква. Учителят му отваря, той влиза пред него и споделя решението на тримата да отидат на Рила - на гости на съществата. Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас." Тримата остават и отиват на беседа.
към текста >>
22.
16. Бурята на Рила 1949г. и последствията
,
,
ТОМ 22
В магазина имаше много дини и за да не се хвърлят, брат Йордан Бобев ги ядеше, макар че бе много
студено
.
16. Бурята на Рила 1949 г. и последствията ** При едно лагеруване на Рила падна сняг и приятелите слязоха надолу.
В магазина имаше много дини и за да не се хвърлят, брат Йордан Бобев ги ядеше, макар че бе много
студено
.
След няколко дена времето се оправи, снегът се стопи и ние успешно свалихме багажа до хижа „Вада" и София. *Вж Изгревът, т. IV, с. 590-592, N14 ** Вж Изгревът, тIII с. 359-371: т.
към текста >>
23.
18. Зимната ескурзия до Седемте Рилски езера
,
,
ТОМ 22
Времето беше
студено
, снегът - дълбок 2 метра, падна гъста мъгла и духаше вятър.
От селото купихме няколко килограма картофи и тръгнахме нагоре, като вечерта стигнахме на хижа „Скакавица" - една дървена стая. Нямаше хижар, а хижата беше изгоряла през 1951 г. Ние запалихме печката и си направихме супа. Взехме да цепим дърва, но брадвата изчезна някъде и не можахме да я намерим. Сутринта станахме рано, в 6 часа, и тръгнахме към езерата.
Времето беше
студено
, снегът - дълбок 2 метра, падна гъста мъгла и духаше вятър.
Сложихме въжета на ските и потеглихме един след друг. Аз вървях последен и на едно място под мен имало борче и хлътнах, като раницата ми падна в дупката, образувана от борчето, а аз на гръб - със ските на краката. В бурята нищо не се чуваше. Аз направих големи усилия и успях да се изправя. В това време братята усетили, че ме няма, и се върнаха да ме търсят.
към текста >>
24.
19.Втора зимна екскурзия до Седемте рилски езера
,
,
ТОМ 22
Времето през деня беше слънчево и горещо, а през нощта - ясно и
студено
.
второто езеро. Под нас беше пропаст, а Митко беше на едно връхче, над пътеката за хижа „Скакавица". Митко побледня, обърна ските и тръгнахме направо. Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула. Стигнахме на хижата, която беше пак без покрив.
Времето през деня беше слънчево и горещо, а през нощта - ясно и
студено
.
Отидохме на билото на зелени рид и се спуснахме към Езерото на Чистотата. Аз, както се пързалях по заледения сняг, попаднах изведнъж на навят сняг, ските намалиха рязко скоростта и аз паднах. Отидохме на хижата и седнахме да обядваме на пейките на слънце. Като се нахранихме, аз не можах да стана, понеже коляното ми се беше подуло. Веднага приятелите нарязаха лук и го наложиха.
към текста >>
25.
3. Учителят на Витоша
,
,
ТОМ 22
Знаете ли, че там е
студено
, безсъница ще има.
Учителят се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала? Първо, изисква се дълбоко вътрешно разположение, да няма никакво раздвояване. После, да нямате никакви домашни пречки. Колко деня бихте желали да останете там? - Най-малко 4 дена.
Знаете ли, че там е
студено
, безсъница ще има.
Воля се изисква за това. Трябва да имате и топли дрехи." „Най-високите места са електрични. Тук, дето спряхме - под Резньовете, е магнетично място. Има магнетични влияния. Това място е отлично за събор.
към текста >>
26.
4. Моите спомени за Витоша
,
,
ТОМ 22
По-късно до Купена построиха
студентска
хижа.
Минаха вляво покрай нас, на 2 метра и като ни задминаха, завиха нагоре в планината по посока на Присоите. Много пъти сме виждали диви петли - глухари, които са много красиви и сутрин кукуригат. Обаче, те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в гората. Над нас са летели семейства орли, които писукат особено и учат малките си как да летят. От Големия Купен се вижда Рила като на длан, а слънцето изгрява някъде по-отдолу, от Стара планина.
По-късно до Купена построиха
студентска
хижа.
Там сме прекарвали с палатка по една седмица. Имахме столова с пейки и огнище, направени от камъни, която при дъжд покривахме с голям найлон и там прекарвахме целия ден. Природните явления на върха са много активни. Едно лято бяхме на палатка с Елена Симеонова и се изля такъв силен дъжд, сякаш с ведра се изливаше вода. По целия връх течаха големи буйни реки.
към текста >>
27.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА
,
,
ТОМ 22
Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил като
студент
в Америка.
Учителят му казва: „Брат, иди да видиш как си поставил Пентаграмът на стената." Той отива в стаята си и вижда, че картината на Пентаграмът е закачена с върха надолу. Чрез Пентаграмът, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок. Той веднага оправил Пентаграмът с Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На Събора през 1922 г. Учителят поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграмът, с размери 1.80 -1.38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер.
Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил като
студент
в Америка.
През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората. Никога не лекува престъпници и убийци и им казва, че те са престъпници и не може да ги лекува. След половин година лекуване той изчезва безследно и американците дълго време го търсят, но напразно. Повикан е от Учителя да нарисува цветната картина на Пентаграмът.
към текста >>
Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията, или
студент
в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при З и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на Пентаграмът. Някой път числото 1 става главен център, друг път - числото 2 или 4, или 5, и т.н. Съобразно това движение вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, вие виждате от отношенията ви например към малките деца.
Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията, или
студент
в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Това показва, че неговият Пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самите вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1,2,3,4, и 5 в Пентаграмът постоянно се движат - менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации.
към текста >>
28.
III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него
,
,
ТОМ 22
Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже: "
Студено
ми е, уморен съм", и не стане,той не издържа изпита.
С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита.
Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже: "
Студено
ми е, уморен съм", и не стане,той не издържа изпита.
В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина Христовият Дух Път към Правдата от Истината / 1 - > 5 / - по зеления лъч „Глава на твоето Слово е Истината" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовия Дух започва да го ръководи отвътре.
към текста >>
29.
Светозар Няголов I . Астрокосмична синтеза
,
,
ТОМ 22
Нейното състояние сега е подобно на последните
студени
дни на зимата.
Земята е 13-та сфера на Вселената, юдол плачевен и няма друга подобна планета с такива страдания, мъчнотии и противоречия. Но Господ е посещавал два пъти Земята и решил да измени живота и развитието и в еволюционна посока. Свърши се тъмния период, „Кали Юга" в 1944 г. започнал преди 3102 години преди нашата ера. Отсега нататък Земята влиза в 12-та сфера.
Нейното състояние сега е подобно на последните
студени
дни на зимата.
Идва пролетта със започването на новата епоха на Водолей от 1914 г. Уран, господарят на епохата, ще проведе голямо пречистване на всичко старо, атавистично и ненужно за новия живот, ще очисти натрупаната карма на хората и ще създаде условия за един разумен мъдър духовен живот на Земята Вселената е едно цяло и в нея се спазва великия принцип на природата: Всичко, което е горе, е и долу. Всичко, което е вътре, е и вън от нас. Вселената представлява тяло, органите на което са направени от едни и същи елементи, и всяка и най-малка част в нея спомага в нейното хармонично движение. Човек също представлява една малка частица от нея, но важна, основна, защото той носи душа, която е велика и голяма като цялата вселена.Космичните, слънчевите и планетните енергии, достигащи Земята, са основните фактори, оформящи историческите и тектоническите процеси и явления в живота на Земята - фактите и материалните им концепции.Освен обикновената астрология имаме и така наречената Мондиална (Световна) астрология.
към текста >>
30.
3. Забрана на събора на Бялото Братство през 1923 г.
,
,
ТОМ 22
- Знаете ли, че там е
студено
, безсъница ще има.
Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала? Първо, изисква се дълбоко вътрешно разположение, да няма никакво раздвояване. После, да нямате никакви домашни пречки. Колко деня бихте желали да останете там? - Най-малко четири деня.
- Знаете ли, че там е
студено
, безсъница ще има.
Воля се изисква за това. Трябва да имате и топли дрехи. Доволни ли сте днес? - Много сме доволни. - И аз виждам, че сте много доволни.
към текста >>
31.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
При тази картина по тялото на младия Константин минават
студени
тръпки и той се изпотява.
На 10.04.1854 г. отиват в Солун и влизат в черквата „Свети Димитър - Касъма Джамаси" да запалят свещ и благодарят за чудното им избавление. При излизане от черквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Той ги благославя и разговаря дълго с тях и поръчва на Константин да се срещнат на другия ден пак в черквата, за разговор. При тази среща, както разговарят, изведнъж лицето на непознатия свещеник се изменя, става светло и над главата му се явява огнен пламък.
При тази картина по тялото на младия Константин минават
студени
тръпки и той се изпотява.
Старецът му казва: „Послушай съвета ми, да отидеш там, на мястото си във Варна, което ти е определил Божият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прага на чудни световни проявления. Очите ти непременно ще видят всичко, реченото но Господа, със залога, който ще ти връча." Той изчаква неговия положителен отговор и слага свитъка на Антиминса в пазвата му - да пази този свят залог в борбата за освобождението на българите от турско робство. След това старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът, като веществено доказателство за тази светла среща с този представител на бялото братство, който му предизвестява, че в неговия дом ще се роди светъл Дух, пророк, което предсказание Константин записва в библията си. След завръщането си във Варна, той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от село Хатърджа - Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първата е Мария, второто е Атанас, а третото, понеже се ражда на Петровден, го кръщават с името Петър.
към текста >>
е
студент
в Бостънския университет, в който на 7.06.1893 г.
Две години е учител в Хотанца, Русенско и през август 1888г. пристига в САЩ и постъпва в семинар по теология в Ню Джърси, щата Медисън. Там учи усилено английски и основите на теологията. През 1890 г. завършва подготвителния семинар и 1891 г.
е
студент
в Бостънския университет, в който на 7.06.1893 г.
се дипломира с дисертацията си „Наука и възпитание". 1893-1894 г.завършва едногодишен курс по практична медицина. В1895 г. се завръща в България и живее при сестра си Мария във Варна. Той има няколко срещи с Духа и разговори, на които му се обяснява каква е мисията му в България и трудната задача, която му предстои.
към текста >>
32.
II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Седем професори се събрали една събота в дома на един от тях и разисквали по въпроса, че господин Дънов с беседите си привлякъл цялата
студентска
младеж при себе си.
(Слънце съвпад, паралел Меркурий). Облагодетелства паметта и издига интелекта на Учителя. Много е благоприятно, че във всичките му 4 хороскопа: радикса, вселяването на Божия Дух, Христовия Дух и Господния Дух, Меркурий винаги изгрява преди Слънцето на Асцендента. Меркурий е светлоносецът, който проправя и осветява пътя на Бога, изразен чрез Слънцето към духа на Учителя. Това прави мисълта на Учителя много пъргава и подвижна, будна - готов да отговори веднага на всеки въпрос, който му се поставя устно или мислено - по телепатия.
Седем професори се събрали една събота в дома на един от тях и разисквали по въпроса, че господин Дънов с беседите си привлякъл цялата
студентска
младеж при себе си.
Решили всеки от тях да намери по един много труден въпрос в своята специалност и на другия ден, неделя, да отидат на беседата му, да ги зададат и той да се изложи пред всички присъстващи. Речено и сторено. Но те не знаят с кого имат работа. Учителят знае всичко. Нарежда на сестрите да запазят седем стола пред катедрата му.
към текста >>
33.
Вергилий Кръстев Е. ИДЕЯТА ЗА КОМУНИТЕ И КАК ТЯ БЕ ПРОВАЛЕНА ПРИ БЪЛГАРИТЕ
,
,
ТОМ 22
За да се прибере реколтата, се правеха бригади от ученици,
студенти
, работници, чиновници, и така се прибираше реколтата.
е отчетена победа на кооперативния строй - 86,5% от земята е включена в ТКЗС. Започва големият опит. 7. Опитът на комунистите в България бе направен от 1945-1989 г. и бе напълно несполучлив. Селяните избягаха в градовете, поради лошото заплащане на селския труд.
За да се прибере реколтата, се правеха бригади от ученици,
студенти
, работници, чиновници, и така се прибираше реколтата.
Аз съм участвувал всяка година по няколко бригади за прибиране на сеното, на картофите, на зеленчуците и на плодовете. Тези бригади бяха задължителни. 8. След 1989 г. разтуриха ТКЗС, които имаха машини за обработване на земята. Разрушиха всичко и сега земята пустее, обрасла с тръне и бурене.
към текста >>
34.
2. ЕКСКУРЗИЯ ДО ХИЖА АЛЕКО
,
,
ТОМ 22
На хижата ни дадоха една стая -
студена
, без отопление.
В ума си аз никога не държа мисълта за превозно средство. Всякога разчитам на двете колела, които природата ми е определила. Тръгнахме в 6 ч. сутринта и стигнахме на хижата в три и половина часа след обяд. Значи, пътувахме всичко девет часа с почивки.
На хижата ни дадоха една стая -
студена
, без отопление.
Поискахме въглища, сами да запалим печка. Въглищата бяха ситни, не горяха добре Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста студено. За една кофа въглища ни поискаха 150 лева. Важно е, че не горят. Казаха ни, че не продавали въглища, трябвали на тях.
към текста >>
Въглищата бяха ситни, не горяха добре Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста
студено
.
Тръгнахме в 6 ч. сутринта и стигнахме на хижата в три и половина часа след обяд. Значи, пътувахме всичко девет часа с почивки. На хижата ни дадоха една стая - студена, без отопление. Поискахме въглища, сами да запалим печка.
Въглищата бяха ситни, не горяха добре Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста
студено
.
За една кофа въглища ни поискаха 150 лева. Важно е, че не горят. Казаха ни, че не продавали въглища, трябвали на тях. Какво да правим, не се седи на студено. Тогава ни посъветваха да си насечем дърва от гората.
към текста >>
Какво да правим, не се седи на
студено
.
Поискахме въглища, сами да запалим печка. Въглищата бяха ситни, не горяха добре Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста студено. За една кофа въглища ни поискаха 150 лева. Важно е, че не горят. Казаха ни, че не продавали въглища, трябвали на тях.
Какво да правим, не се седи на
студено
.
Тогава ни посъветваха да си насечем дърва от гората. Взехме една брадва, насякохме си дърва, запалихме печката и се стоплихме добре. Следната вечер имахме 30°топлина в стаята Както виждате, навсякъде са нужни хора с инициатива, да са готови за работа. Докато дойдем до хижата, двама братя и една сестра носеха големи, тежки раници. Другите носеха малки, леки раници.
към текста >>
Казах, че съм доволен и от
студената
стая, и от скъпия и лош кюмюр, но най-доволен съм от хляба, който ни донесоха от Черни връх и от София.
- Сила нямам. - Бог не е с тебе. Като се качихме на планината, ние разделихме всичко по братски и го изядохме. За всичко платихме скъпо; разходката ни не излезе евтино. Питаха ме, доволен ли съм от екскурзията.
Казах, че съм доволен и от
студената
стая, и от скъпия и лош кюмюр, но най-доволен съм от хляба, който ни донесоха от Черни връх и от София.
Ние всякога сме доволни от това, което Божията любов и Божията мъдрост носят. На тръгване за планината валя малко, имаше и малко вятър, но на връщане не капна нито капка дъжд, а вятърът беше зад нас, та ни подкарваше. Като вървяхме из планината, спирах се да питам братята и сестрата, тежат ли им раниците. И тримата казаха, че са свикнали, не ги усещат." „Когато тръгвахме за хижата, аз си взех няколко книги за четене, като мислех, че там има електрическо осветление. Оказа се, че няма електрическо осветление, и си послужихме с газена лампа.
към текста >>
35.
2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите
,
,
ТОМ 22
Така че ви трябва
студиа
и време за обучение. 2.
Но това е труден етап за обучение. Ще ви трябва поне 30-40 години, за да прочетете онова, което е публикувано като Негово Слово. А много е това време. Та това е Школа от 22 години, където всяка седмица Учителят е говорил беседи и лекции 4 пъти и това е стенографирано и е отпечатано отчасти. Останалото се чака да се отпечата.
Така че ви трябва
студиа
и време за обучение. 2.
В духовния свят. Това е Изгревът в София с неговата Школа на Учителя Дънов. Има няколко изказвания на Учителя за Изгрева в София, че той в духовно положение стои много повече над Агарта! А защо? Защото тук е Школата на Бялсто Братство на Учителя Дънов.
към текста >>
36.
Светозар Няголов - Хороскопите в поредицата „Изгревът
,
,
ТОМ 22
На 19 години като
студент
, той се влюбва в мома, негова
състудентка
по литература (Венера точен съвпад и паралел Слънце) в знака Дева в трети дом на образованието, която грубо го отблъсква (според както са аспектите).
Ще минава през всичките психически разстройства и Уран полуквадрат Марс - лудост. В хороскопа, построен от мен, Уран квиконс Слънце дава голяма превзетост в храненето,като яде само определена храна, която обича (ориз и лют пипер, вегетарианец е от раждането си). Четвърто: Ще ти обясня астрологически защо брат Иван страдаше от кокоша слепота (вечер не може да вижда ясно предметите), което Ковачев го знае добре. Неговата карма е: (Сатурн квадрат Слънце, съвпад Луна, квадрат Венера, опозиция Нептун, опозиция Плутон) и други. Сатурн е в зодиакалния знак Стрелец в 5 дом - богато наранен от Слънце, Венера, Нептун и Плутон, което дава разочарования, неприятности, несполуки в любовта му в ранната му младост.
На 19 години като
студент
, той се влюбва в мома, негова
състудентка
по литература (Венера точен съвпад и паралел Слънце) в знака Дева в трети дом на образованието, която грубо го отблъсква (според както са аспектите).
Той се отчаял и решил да се самоубие (Сатурн опозиция Плутон). Нагълтал се с голяма доза хинин (Сатурн опозиция Нептун) и се отровил. Бързата намеса на лекарите го спасяват. Случаят се описва във вестниците и в статията се чудят за коя госпожица се е отровил: за Паша, Аня или за другите й две сестри. А тя е била съвсем друга жена.
към текста >>
Понеже Учителят казал: всички разправии между братята и сестрите да стават извън оградата на Изгрева, Иван отива при салона в една
студена
зимна сутрин с брадвата си под балтона и чака да види Лулчев преди да е минал през оградата.
От това силно отравяне Иван придобил кокоша слепота. Вечер почти не може да вижда и някой трябва да го придружава. Този урок на човешката любов му оставил дълбок белег в съзнанието му за цял живот, и е бил предостатъчен, за да се отдръпне напълно от жените. Пето: Брат Иван Антонов се възмущава от поведението на брат Любомир Лулчев, който не изпълнявал повелята на Учителя: в годината само един път да го посещава и да не му отнема повече от половин час време, а Лулчев постоянно ходел при Учителя и говорел с часове с него, а и животът му бил неморален. Иван решил да го ликвидира с една остра брадва, която притежавал.
Понеже Учителят казал: всички разправии между братята и сестрите да стават извън оградата на Изгрева, Иван отива при салона в една
студена
зимна сутрин с брадвата си под балтона и чака да види Лулчев преди да е минал през оградата.
Иван се залисал малко и успял да види Лулчев когато влизал в приемната на Учителя. Решил да не го изпусне когато излиза и застанал на пост. Стоял няколко часа и започнал да замръзва. Вместо Лулчев от приемната излязъл Учителят и го изпратил да купи два килограма пирони от магазина, намиращ се на Цариградското шосе. На бегом Иван отива до магазина, взема пирони и се връща.
към текста >>
Иван Антонов донася пироните и ги подава на Учителя, но като вижда, че Лулчев го няма, от голямото напрежение и
студа
му прилошава, пожълтява, получава силна чернодробна криза.
Решил да не го изпусне когато излиза и застанал на пост. Стоял няколко часа и започнал да замръзва. Вместо Лулчев от приемната излязъл Учителят и го изпратил да купи два килограма пирони от магазина, намиращ се на Цариградското шосе. На бегом Иван отива до магазина, взема пирони и се връща. През това време Учителят изпраща брат Лулчев да си отиде.
Иван Антонов донася пироните и ги подава на Учителя, но като вижда, че Лулчев го няма, от голямото напрежение и
студа
му прилошава, пожълтява, получава силна чернодробна криза.
Учителят го вкарва в приемната, разтрива го, стопля го - спасява го от смърт. Казва му: „Илия, Илия, това са старите методи, които не носят нищо добро." Значи той е бил пророк Илия. Иван идва напълно в съзнание и Учителят му казва: „Ти си стигнал да крайният предел на своето индивидуализиране и не знам как ще продължиш нататък." Макар че като пророк Илия небето го взе с огнена колесница, с която го закара горе, което значи „аутодафе", т.е. изгаря тялото му и всичките престъпления, които е направил. Но те са били толкова големи, че част от тях са останали да му тежат като топуз на главата и той е трябвало да ги разреши пред лицето на Бога.Този остатък от кармата му е страхотен: (Плутон квадрат Слънце, опозиция Луна, опозиция Сатурн, опозиция Уран).
към текста >>
37.
Вергилий Кръстев 3. Хороскопите на Светозар Няголов - създаван и и отстояван.Как се доказва и защитава един хороскоп
,
,
ТОМ 22
Като
студент
имах приятел Веселин.
„Моля ти се напиши го и ще го публикувам! " И той го написа, но го написа много остро срещу Тодор Ковачев. А той не е виновен , не ме е излъгал. Цялата вина е обозначена на с . 978, точка 8.9,10,11,15,16. 9.
Като
студент
имах приятел Веселин.
Той имаше една приятелка състудентка, много хубава, от провинцията и живееше на общежитие. Той скъса с нея, тя го преживя много тежко и се отрови с хинин. Закараха я в Пирогов и едва я спасиха. При хининовото отразяне има за последствие повреждане на очния нерв и ретината. И тя не виждаше нощно време.
към текста >>
Той имаше една приятелка
състудентка
, много хубава, от провинцията и живееше на общежитие.
" И той го написа, но го написа много остро срещу Тодор Ковачев. А той не е виновен , не ме е излъгал. Цялата вина е обозначена на с . 978, точка 8.9,10,11,15,16. 9. Като студент имах приятел Веселин.
Той имаше една приятелка
състудентка
, много хубава, от провинцията и живееше на общежитие.
Той скъса с нея, тя го преживя много тежко и се отрови с хинин. Закараха я в Пирогов и едва я спасиха. При хининовото отразяне има за последствие повреждане на очния нерв и ретината. И тя не виждаше нощно време. И затова не можа да си вземе държавния изпит.
към текста >>
Минаха години и аз закарвам една отровена
студентка
с хинин в токсикологичния кабинет в Пирогов.
Закараха я в Пирогов и едва я спасиха. При хининовото отразяне има за последствие повреждане на очния нерв и ретината. И тя не виждаше нощно време. И затова не можа да си вземе държавния изпит. Ожени се, имаше две деца и аз лично като педиатър съм ходил да й лекувам децата, изпращан от „Бърза помощ".
Минаха години и аз закарвам една отровена
студентка
с хинин в токсикологичния кабинет в Пирогов.
Изведнъж виждам, че в кабинета като дежурен лекар е същата моя състудентка. Изненадах се. Беше си взела държавните изпити и беше станала токсиколожка. „Защо тази специалност? " - „Тук спасиха живота ми и аз имам задължения към тази специалност." - „Как си?
към текста >>
Изведнъж виждам, че в кабинета като дежурен лекар е същата моя
състудентка
.
При хининовото отразяне има за последствие повреждане на очния нерв и ретината. И тя не виждаше нощно време. И затова не можа да си вземе държавния изпит. Ожени се, имаше две деца и аз лично като педиатър съм ходил да й лекувам децата, изпращан от „Бърза помощ". Минаха години и аз закарвам една отровена студентка с хинин в токсикологичния кабинет в Пирогов.
Изведнъж виждам, че в кабинета като дежурен лекар е същата моя
състудентка
.
Изненадах се. Беше си взела държавните изпити и беше станала токсиколожка. „Защо тази специалност? " - „Тук спасиха живота ми и аз имам задължения към тази специалност." - „Как си? Виждаш ли нощно време?
към текста >>
Все едно кокоша слепота." Разделихме се, като аз предадох отровилата се с хинин
студентка
.
„Защо тази специалност? " - „Тук спасиха живота ми и аз имам задължения към тази специалност." - „Как си? Виждаш ли нощно време? " - „Не, не виждам. Виждам само на дневна светлина.
Все едно кокоша слепота." Разделихме се, като аз предадох отровилата се с хинин
студентка
.
Спомних си, че тогава като студент, бяха направили комсомолско събрание, разглеждаха тази любовна драма цели 6 часа. И аз се изказах, защитих истинската любов. 10. И спомних си за отравянето на Иван Антонов с хинин, заради несподелената си любов. Този случай лично ми го е разказвала Елена Андреева и аз съм го описал. Как е оживял Иван Антонов тогава - един Господ знае.
към текста >>
Спомних си, че тогава като
студент
, бяха направили комсомолско събрание, разглеждаха тази любовна драма цели 6 часа.
" - „Тук спасиха живота ми и аз имам задължения към тази специалност." - „Как си? Виждаш ли нощно време? " - „Не, не виждам. Виждам само на дневна светлина. Все едно кокоша слепота." Разделихме се, като аз предадох отровилата се с хинин студентка.
Спомних си, че тогава като
студент
, бяха направили комсомолско събрание, разглеждаха тази любовна драма цели 6 часа.
И аз се изказах, защитих истинската любов. 10. И спомних си за отравянето на Иван Антонов с хинин, заради несподелената си любов. Този случай лично ми го е разказвала Елена Андреева и аз съм го описал. Как е оживял Иван Антонов тогава - един Господ знае. А за отравянето тогава по вестниците се упрекваха както Паша Теодорова, така и сестрите й, които са били всички госпожици.
към текста >>
38.
63. Цочо Диков Ракитски
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
През зимата на брат Цочо му е
студено
и той увивал с вестници тялото си и след това обличал дрехите си, за да му е топло.
Наложи се да му продиктувам стенограмата. Станахме много близки приятели и често го посещавах и му носех по нещо за ядене. Той ме запозна с „психическото упражнение", изпълнявано от веригата на колене. В него се намира най-мистичната молитва, дадена в Братството: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ми виделината на Твоето лице, за да изпълня Твоята Воля на Земята." *Виж « Изгревът» том III стр. 118-120; том VII стр.376-380; том XVII стр. 666-667.
През зимата на брат Цочо му е
студено
и той увивал с вестници тялото си и след това обличал дрехите си, за да му е топло.
Като се движел и пътувал в трамвая, вестниците шумели и един агент го арестувал и завел в участъка, като мислел, че той пренася позиви срещу властта. Съблекли го, видели вестниците и му се скарали, че се е увил с вестници, но той им отговорил, че така му е по-топло. Брат Цочо се беше запознал с една цветарка - Мария Арсениева и дружеше с нея. Покрай него тя се сприятели и с мене. Имаше син на моите години и страдаше от болест повече от 7 години - кръвоизлив, и й помогнах.
към текста >>
39.
Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Тя се намирала между село Попово и село Бошнек, но с построяването на язовира «
Студена
» те са покрити с водите му.
Симеон Симеонов. 9. Грозда, съпруга на Сергей. 10. Владо Николов-Руснака. Снимка № 69. Чешмата «Живата вода» с 3 чучура и корито.
Тя се намирала между село Попово и село Бошнек, но с построяването на язовира «
Студена
» те са покрити с водите му.
Тази вода е идвала от една пещера с преддверие, имало е отвор, влизали са там и са се къпели с голям лечебен резултат. Водата от чучурите е течала, после е спирала и отново е течала. После са включили друга вода към чешмата и са я развалили. Долу: 1. ... 2.
към текста >>
40.
XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ
,
д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 23
На 12-годишна възраст си поръчва бакърено кепче с надпис: «Пийте
студена
водица, за да ви е мирна главица» - поставя го на уличната чешма и гледа дали се спират да четат написаното.
XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ д-р Стефан Кадиев Михаил Алексиев Стоицев, роден през 1870 г. в гр. Пловдив от баща земледелец, също майка, неграмотни. До 16-годишна възраст работил като земледелец при тях. На деветгодишна възраст заявил на родителите си, че в сряда и петък няма да яде не само блажно, но и риба, а те нека си ядат.
На 12-годишна възраст си поръчва бакърено кепче с надпис: «Пийте
студена
водица, за да ви е мирна главица» - поставя го на уличната чешма и гледа дали се спират да четат написаното.
На 15-16 години се поражда копнеж и ходел на църква, като при всяка работа ходел в гръцката църква «Света Петка», която се считала за лековита. Палел кандилата на [иконите] «Матер Божи» (Мария Богородица), Христа и св. Никола. На 19-20-годишна възраст бил войник. Той все изпълнявал религиозното си влечение. Бил образцов войник и го направили подофицер.
към текста >>
41.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Челюстта ми подскачаше от
студ
и от вълнение.
Но аз не бях в състояние повече да Лърпя, бях така много разбит, бях на края на силите си и на място да издъхна. На прага на къщата стоеше възрастна жена, която ме погледна спокойно, помисли малко и съвсем дружелюбно продума: - Какво се е случило с тебе, моето момче? Я ела веднага при мене в къщи да се изсушиш и да се постоплиш! Напрегнах последните си сили и влязох в полутъмна широка селска стая с лепен под, на чисто огнище спокойно гореше огън и къкреше гърненце с вариво. Можах само да се търкулна върху козената черга и да започна да събувам мокрите си обуща и чорапи.
Челюстта ми подскачаше от
студ
и от вълнение.
Нямах нито сили, нито желание да разказвам как съм попаднал там. Добрата жена не ме и питаше за това, за което аз й бях извънредно много признателен. Тя просто постави много дърва върху огъня, извади от скрина цял мъжки костюм и ми го подаде мълчаливо, след което излезе. Върна се след половин час, когато аз бях се вече преоблякъл, затоплил и изсушил. Сега тя ми сипа ядене, поднесе ми широк резен хляб и ме остави да се справя с яденето както намеря за добре.
към текста >>
42.
IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини
,
Превод от д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Тази така наречената цивилизация, която, като библейски гигант от краката е глина, има за основа по-сляпото невежество (
студената
материалистична наука е извращение на истинската мъдрост) и най-свирепия егоизъм (който се проявява като гнет и експлоатация на слабите, било в полето на политиката, както и в обществата) и в който даже най-хубавите и благородни човешки качества приемат един низш и изроден вид, е предопределена да загине и върви тя самата с големи крачки към своето разрушение, което ще бъде дело неизбежно, от само себе си несъзнателно постановено и изпълнено.
Духомиров София,1927 г. ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ В това огнище буйно от народи, което е Балкански полуостров, един народ от славянска раса се отличава между другите - той е български народ. На този народ Петър Дънов е дошел да носи едно послание, свое послание, което е всемирно послание за Мир, Любов, Братство и Единство. Послание, предопределено да подготви душите за великия преход, който ще отбележи края (неизбежно близък) на днешната цивилизация и началото на една нова цивилизация, на един нов велик цикъл, на една нова ера - Ера Водолей и в нея - на една нова раса, определена за въплотяване и реализиране на Любов, Братство и Единство - култа на Бялото, което е изражение и изявявание на култа на Истината. Ние се намираме, наистина, в прага на една велика световна криза, в която всички съществующи ценности ще бъдат обърнати с главата надолу и унищожени, в която всичкият гнил растеж на човешки страсти и страдания, които дава на днешната цивилизация характеристичният материализъм (аг- ностически и противодуховен), ще бъде изметен вън от бързите крила на днешния ден и от острата коса на времето.
Тази така наречената цивилизация, която, като библейски гигант от краката е глина, има за основа по-сляпото невежество (
студената
материалистична наука е извращение на истинската мъдрост) и най-свирепия егоизъм (който се проявява като гнет и експлоатация на слабите, било в полето на политиката, както и в обществата) и в който даже най-хубавите и благородни човешки качества приемат един низш и изроден вид, е предопределена да загине и върви тя самата с големи крачки към своето разрушение, което ще бъде дело неизбежно, от само себе си несъзнателно постановено и изпълнено.
Европа, която ни е люлката, която победи и подчини за експлоатация целия свят, която със систематичен и хладен егоизъм наложи игото си на гнет върху другите народи, които би пожелала за свои роби, която даже цели народи унищожи, е на разпокъсвание от вътрешни войни и ще изгуби в скоро време с насилие престижа и силата си, за да бъде на своя страна поробена... дотолкова, че от всичките й градове няма да остане камък върху камък и пенливите води на Атлантика ще я покрият както едно време мистериозния Атлан- тик [мистериозната Атлантида]. Атмосферата на света ще е тогава пречистена за Новата Ера, която ще види триумфа на Син Человечески с науката озарена, която ще възстанови Всемирната Мъдрост на вековете с Религията на Мъдростта, която ще упътва хората точно по тяхната пътека, по пътя на Живота, който води до Бога: «Not rites, nor prayers, nor incense smoke, Nor ban, nor blessing, nor usu per's claim No pardon sin, or angry Gods appease, By unjust sacrifice of Innocence to Guilt. Not by denial of Matter - Spirit's pole, Or affirmations of the unenlightened Will, Or unbelief of creed-bew Idered minds. These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността. Не чрез отричане на материята - върлината на Духа, или твърдения на непросветената Воля, или неверие на замаяни във веруюто си умове.
към текста >>
43.
V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен,
студен
, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм.
Нервозният тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифи- зиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичният темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен - един акумулатор в пълно развитие на мощ, но «захранен» изключително със съпротивна сила. Той постоянно произвежда и консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си.
А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен,
студен
, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм.
Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиоло- гически анормалности. Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалният тип, уравновесен или «свръхполяри- зиран». Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на характера, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура.
към текста >>
Ако типът със
студен
темперамент или магнетичният усвои един режим на хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-
студен
, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. 3.
Той е нормалният тип, уравновесен или «свръхполяри- зиран». Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на характера, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата «хранене и темперамент». Ако нервозният, хипердинамичният тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправените, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтинът, медът, житните храни, вегетарианският хляб[3] и др.
Ако типът със
студен
темперамент или магнетичният усвои един режим на хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-
студен
, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. 3.
ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Ив. Жеков - натурист В. «Братство», бр. 230/ 4.XII.1938 г. Колона на лекаря Разлика в мощност В предшествующите параграфи, като изложихме за нервния и магнетичния темперамент, ние употребихме изразите: «пълен с мощ, сила» и «липса на мощ».
към текста >>
44.
6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Д-р Петър Коларов,[1] Във време на последната Европейска война заболях от силна
простуда
в Романия и болестта ми по полските болници се усложни бързо в силна неврастения и едва след три месеца ме изпратиха в Александровската болница на лечение.
6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София Любезни др.
Д-р Петър Коларов,[1] Във време на последната Европейска война заболях от силна
простуда
в Романия и болестта ми по полските болници се усложни бързо в силна неврастения и едва след три месеца ме изпратиха в Александровската болница на лечение.
Макар да бях настанен в добри условия като санитарен майор ветеринар в отделна стая при детското отделение, състоянието ми не се подобри и неврастенията ми се засили. Представиха ме на военната санитарна комисия на преглед, в който участвуваше и един германски професор лекар полковник, който изказа желание да бъда изпратен на лечение в курорта във Вьорисховен, близо до Мюнхен, във водолечебницата на Кнайпа, гдето, по неговото уверение, всички германски офицери и войници, нервно разстроени и заболели във фронта срещу Франция, а най-вече участвуващите в бомбардировката на Париж, се изпращали за водолечение по методата на Кнайпа и, въобще, по принципите на природолечението: водолечение, слънцебечение, въздухолечение, билколечение и хранолечение. И наистина, щастлив бях, че ми се разреши с препоръката на казания професор да бъда изпратен там на лечение, гдето в осем месеца време бях спасен от душевни, психически разстройства. Със съгласието на управата на казаната водолечебница, аз посетих и водолечебницата на Луи Куне в Лайпциг, гдето се подложих по настояването на лекаря във водолечебницата, който, именно, ми обясни, че малкият ми мозък бил атакуван от никотина - разстройство, което той ме увери, че може окончателно да се спре и премахне само по методата на Луи Куне. И, действително, уверих се в това, като се подложих на грижите на казания лекар и почувствах се в шест месеци спокоен, със самочувствие и лекота.
към текста >>
И така, след този конгрес заминах в Букурещ, гдето се записах
студент
по ветеринарната медицина и завърших с успех първата година.
В този конгрес аз участвувах като делегат на работниците в Горна Оряховица, гдето като ученик' работих между тях за техната просвета по социализма. По случай празника на Стефан Караджа и Хаджи Димитър всички конгресисти-делегати отидохме на върха Бузлуджа и бехме нападнати от шайкаджии-народняци, с които влезохме в упорит бой, в който пострадахме неколцина от ударите на шайкаджиите, които, озверени, немилостиво нанасяха ни тежки удари с дъбови сопи и цепеници, изкъртени из леса. Ръководеше ги един офицер-капитан от Шейновский полк, придружени и от горски стражари, който носеше брада като на Христо Ботев, които насила превзеха трибуната ни, когато др. Янко Сакъзов обявяваше, че Дядо Благоев ще вземе думата да говори. По този двубой има много да се пише и говори, но това, може би, ще остане в бъдеще.
И така, след този конгрес заминах в Букурещ, гдето се записах
студент
по ветеринарната медицина и завърших с успех първата година.
Завърнах се във Варна, гдето се срещнахме с др. Хр. Кабакчиев, с когото уговорихме пътуванието ни за странство: той - за Швейцария, а аз - за Италия. Обаче, не бех- ме лишени от грижите на тайната полиция. И, наистина, в гарата София изненадахме се, че ни следят наши детективи, които ни предадоха на сръбските и те - на австрийските, а във Вене[ция] - на италианските, които, като ни видяха, че се разделяме с Хр. Кабакчиев, едните тръгнаха с него, а другите - с мен до Турин.
към текста >>
45.
8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Ходене по
студената
вода. 6.
Каляване на тялото. 1. Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3. Ходене по мокри камъни. 4. Ходене по що падналия сняг. 5.
Ходене по
студената
вода. 6.
Умиване със студена вода ръцете и краката. 7. Умиване на колената. 8. Умиване на цялото тяло. «Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси. Но много полезно е ходенето боси и по мократа трева, все едно дали тя е намокрена от роса, дъжд или просто от поливане с вода.» II.
към текста >>
Умиване със
студена
вода ръцете и краката. 7.
Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3. Ходене по мокри камъни. 4. Ходене по що падналия сняг. 5. Ходене по студената вода. 6.
Умиване със
студена
вода ръцете и краката. 7.
Умиване на колената. 8. Умиване на цялото тяло. «Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси. Но много полезно е ходенето боси и по мократа трева, все едно дали тя е намокрена от роса, дъжд или просто от поливане с вода.» II. Ползуване с водата.
към текста >>
Вани -
студени
и топли. 1.
A. Компреси. 1. На снагата. 2. На гърба. 3. На снагата и кръста, взети наедно. 4. На корема. B.
Вани -
студени
и топли. 1.
Студени вани на краката. 2. Топли вани на краката. Половин вани III. Седящи вани. Студени и топли 1.
към текста >>
Студени
вани на краката. 2.
На снагата. 2. На гърба. 3. На снагата и кръста, взети наедно. 4. На корема. B. Вани - студени и топли. 1.
Студени
вани на краката. 2.
Топли вани на краката. Половин вани III. Седящи вани. Студени и топли 1. Студена седяща вана. 2.
към текста >>
Студени
и топли 1.
Вани - студени и топли. 1. Студени вани на краката. 2. Топли вани на краката. Половин вани III. Седящи вани.
Студени
и топли 1.
Студена седяща вана. 2. Топла седяща вана. IV. Пълни вани. 1. Студени пълни вани. 2. Топла пълна вана без триене. (1.
към текста >>
Студена
седяща вана. 2.
Студени вани на краката. 2. Топли вани на краката. Половин вани III. Седящи вани. Студени и топли 1.
Студена
седяща вана. 2.
Топла седяща вана. IV. Пълни вани. 1. Студени пълни вани. 2. Топла пълна вана без триене. (1. Със сенни отпадъци; 2.
към текста >>
Студени
пълни вани. 2.
Седящи вани. Студени и топли 1. Студена седяща вана. 2. Топла седяща вана. IV. Пълни вани. 1.
Студени
пълни вани. 2.
Топла пълна вана без триене. (1. Със сенни отпадъци; 2. Овесена слама; 3. С борови листа; 4. С няколко растения.) V.
към текста >>
Такъв тласък е промяната на времето, така и наречената
простуда
, а също така и някоя дълго престояла, лесно ферментираща храна в стомаха, както и ядосването, уплахата, душевните вълнения, ударите и т. н.
Веществата, които са се отложили главно в корема, постепенно проникват в цялото тяло и пречат на правилното формиране на органите. Те обикновено са разтворими, могат да загниват, да ферментират, когато условията благоприятствуват. В организма започва ферментация, която е от извънредно значение. Всяка ферментация е придружена от образувание на топлина. Тая топлина се дължи на триенето на веществата едни о други и о тялото, както и на самия ферментационен процес и свързаното с него изменяване на ферментиращите се вещества, ферментацията се извършва при дадени условия и тласък.
Такъв тласък е промяната на времето, така и наречената
простуда
, а също така и някоя дълго престояла, лесно ферментираща храна в стомаха, както и ядосването, уплахата, душевните вълнения, ударите и т. н.
Наблюденията ми показаха, че ферментацията винаги почва в корема. Тя произвежда топлина и ние скоро долавяме увеличение на температурата във вътрешността на тялото, което наричаме треска. Тя се явява само когато има чужди вещества и естествените изходи на тялото са запушени, т. е. 1. Когато не отиваме редовно по голяма нужда; 2.
към текста >>
46.
В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Миналата година в януарий бях се разболел от
простуда
.
се разболях от яйчници и разбрах, че с търпение и постоянство в природолечението ще мога да се излекувам. Благодарение на упътванията на Д-р Жеков, който отлично владее природолечението, аз си възвърнах здравето и се чувствувам весела и бодра. Анежка Цорнова 15. Писмо до д-р Иван Жеков от Хенрих Споуста от 12.I.1939 г. Господину Доктору Жекову Господин Докторе!
Миналата година в януарий бях се разболел от
простуда
.
Силна бронхиална кашлица, болки и умора чувствувах в целия организъм. Температурата над 39. и охота за ядене изгубих. При това ми положение аз бях се помирил с мисълта, че всичко е готово - само да се повика поп. Но аз взех щастливо решение наместо попа да повикам Вас.
към текста >>
47.
А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Онзи ден времето се развали - дъжд валя и
студ
има, а горе по Витоша сняг валя, но следния ден, вчера и днес времето се поправи като лятно време - горещо и приятно.
София, 27.IX.926 г. Любезна Юрданке, Тия дни привършвам работите по Изгрева. Свърших много работа и сега вече кьошкът на Учителя е готов. Той ще живее в него в повечето време през годината на съзерцание и работа. В Изгрева останаха само 20 души: сестра Толева, Динева, Белчева, Стоянова и други, а братя: Толев, Балтов, Лулчев и други.
Онзи ден времето се развали - дъжд валя и
студ
има, а горе по Витоша сняг валя, но следния ден, вчера и днес времето се поправи като лятно време - горещо и приятно.
Днес е Кръстовден и есента ще бъде хубава, като днес. Моята пенсия ще се ускори и тия дни пак ще отида да подтиквам, да върви скоро и бърже. Вярвам да сте пристигнали благополучно във Варна и да си намерила в кьошка всичко в изправност. Гроздето изедено ли е? Поне за тебе има ли?
към текста >>
А и времето е много
студено
тука, та страх ме е да не се
простудиш
по пътя и тука.
Л [5] Писах на Манол Иванов как да се лекува Люба, както Учителят ми каза, и пиша и на тебе това писмо, за да ми отговориш на последното ми писмо, както и да съобщиш получи ли подаръците, които ти изпратих със сина на д-р Гочев. Все е по-добре да ми пишеш по-често, но в затворено писмо, защото тука, в 66*, четат писмата. Пиши ми как си и какво има. Аз досега пенсията не можах да уредя, защото много навалица и неразбория има в пенсионното отделение и се съмнявам скоро да се уреди. И навярно поради това за нашата Нова година тука не ще можеш да бъдеш, защото без пари нема да можеш да пътуваш, и при това, как ще живеем тука без пари за наем - за храна и друго трябва пари.
А и времето е много
студено
тука, та страх ме е да не се
простудиш
по пътя и тука.
И мисля, по-добре ще бъде по-късно да додиш тука, когато времето ще се пос- топли и ще можеш тука при мен да живееш, а не в града, и то под наем, ако додиш сега на лошо време - зима. Какво стана с волчето и ярмомелката, за да платиш на Станков каквото иска сега и да свърши на човека работата. Как си със здравето и засилваш ли се, както ти писах - пиеш ли чай с пресни яйца? Скъпо-нескъпо яйцето, ще пиеш за здравието си. Веднага да ми пишеш за всичко, което трябва да зная, за да не се грижа и навреме да взема мерки, за каквото и да било.
към текста >>
48.
VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Студ
и топлина Земята ги произвежда сама.
Животът сме ние. Щом извадим живота вън от себе си, ние сме мъртви. За какво можем да разсъждаваме? Насоката е да придобием живота. В човешкия живот има две състояния: радост и скръб.
Студ
и топлина Земята ги произвежда сама.
На Слънцето няма студ. Що е студ? Малко количество на топлина. Земята произвежда студ и топлина. Бог праща Своята Любов като Слънцето.
към текста >>
На Слънцето няма
студ
.
Щом извадим живота вън от себе си, ние сме мъртви. За какво можем да разсъждаваме? Насоката е да придобием живота. В човешкия живот има две състояния: радост и скръб. Студ и топлина Земята ги произвежда сама.
На Слънцето няма
студ
.
Що е студ? Малко количество на топлина. Земята произвежда студ и топлина. Бог праща Своята Любов като Слънцето. Скръб и радост са наши.
към текста >>
Що е
студ
?
За какво можем да разсъждаваме? Насоката е да придобием живота. В човешкия живот има две състояния: радост и скръб. Студ и топлина Земята ги произвежда сама. На Слънцето няма студ.
Що е
студ
?
Малко количество на топлина. Земята произвежда студ и топлина. Бог праща Своята Любов като Слънцето. Скръб и радост са наши. Ний, съвременните хора, мязаме на Наполеона, на Цезара.
към текста >>
Земята произвежда
студ
и топлина.
В човешкия живот има две състояния: радост и скръб. Студ и топлина Земята ги произвежда сама. На Слънцето няма студ. Що е студ? Малко количество на топлина.
Земята произвежда
студ
и топлина.
Бог праща Своята Любов като Слънцето. Скръб и радост са наши. Ний, съвременните хора, мязаме на Наполеона, на Цезара. Накрая резултатите се свеждат към нищо. Всичко, което градим, ще рухне като ледените дворци на някои американци.
към текста >>
Тръгвате за Хималаите с тънките си дрехи - ще се
простудите
.
Сряда, 26.XI.1924 г. (школна лекция)[7] (кратки бележки) (Тайна молитва.) «Разликата между събирание и изваждание» (тема). Живо събирание и изваждание; някой път изважданието, както вадите картошките от земята. Виждам у вас едно особено състояние - дължи се на особните ви възгледи, да ги наложите в живота. Например в Индия сте - леко сте облечени.
Тръгвате за Хималаите с тънките си дрехи - ще се
простудите
.
Животът във всичките области са топли, тихи. В пътя на живота ще срещнете всички бури, топлина, студ, мраз. От това неразбирание вие ставате индиферентни, еднообразни. Кога отивате на Витоша, изисква се будно съзнание, инак вие ставате еднообразни, индеферентни. В земята да не заспим, и затова са промените.
към текста >>
В пътя на живота ще срещнете всички бури, топлина,
студ
, мраз.
Живо събирание и изваждание; някой път изважданието, както вадите картошките от земята. Виждам у вас едно особено състояние - дължи се на особните ви възгледи, да ги наложите в живота. Например в Индия сте - леко сте облечени. Тръгвате за Хималаите с тънките си дрехи - ще се простудите. Животът във всичките области са топли, тихи.
В пътя на живота ще срещнете всички бури, топлина,
студ
, мраз.
От това неразбирание вие ставате индиферентни, еднообразни. Кога отивате на Витоша, изисква се будно съзнание, инак вие ставате еднообразни, индеферентни. В земята да не заспим, и затова са промените. При радостта ще се стопите, а при скръбта ще замръзнете. Радост и страдания са пелените на живота, и те са неизбежни.
към текста >>
Едната - от топлия, [втората - от] умерения и [третата - от]
студе
ния пояс.
Ний, хората на Земята, сме забавление за Небето. Те правят опит върху живота, който се развива (Учителят си сложи дясната ръка на масата, а с лявата хвана верижката на часовника си под брадата) и пита защо. Няма да обяснявам, то е секрет. Размишлявайте защо. Има три ябълки.
Едната - от топлия, [втората - от] умерения и [третата - от]
студе
ния пояс.
Срещнете се и какво ще се разговаряте? Защо? Коя е най-щастлива? В топлия, умерения; а в студения нямат условия. И с хората е така: в умерения пояс хората са по-интелигентни, културата е по-силна.
към текста >>
В топлия, умерения; а в
студения
нямат условия.
Има три ябълки. Едната - от топлия, [втората - от] умерения и [третата - от] студения пояс. Срещнете се и какво ще се разговаряте? Защо? Коя е най-щастлива?
В топлия, умерения; а в
студения
нямат условия.
И с хората е така: в умерения пояс хората са по-интелигентни, културата е по-силна. Това, което е вярно за животните, не е вярно за човека, защото всички нямат еднакви условия за развитие. Кога тук, на земята, имате един прилив, горе, в астралния свят, има отлив; и обратно. Висшите духове, кога има отлив, отиват да живеят в по-висшите светове. В този свят, гдето има радост.
към текста >>
49.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
«А» - В
студент
по медицината, се отнася към доктора - «В», а «С» са хората, които се лекуват.
Които носят голям товар. Някои от учениците искате да се повдигнете, да разбирате. А : В са мъртви букви, както В : С : D. Едно е разрешението: «А» е семето, посадено, то се отнася към цъфтението и плода. Аз влизам в света, аз съм «А», свършвам училището.
«А» - В
студент
по медицината, се отнася към доктора - «В», а «С» са хората, които се лекуват.
«D» - които благодарят. Това положение го изразявам и с равностранния триъгълник. (фиг. 14.1) Този човек е с прекрасен ум, добро сърце, воля, благороден е. Препоръчвам ви го. Това означава триъгълник.
към текста >>
Ще бъдеш
студен
, а в екватора - като засегнеш сърцето, има живот.
(Учителят показа разни типове.) Всеки акт, всяка мисъл е творческа. На физическата Земя има два полюса: северен и южен. Живот не може да се роди, но всичко е в движение. Животът на двата полюса, растителността е най-богата. У човека има два полюса: едина - в главата и другият - в стомаха.
Ще бъдеш
студен
, а в екватора - като засегнеш сърцето, има живот.
Тази борба, която става във вас, е за очистение от себе си всички излишества, които се полепват по вас от козмоса. А ние трябва да филтрираме материята. Първо правило: глава - студена. Второ правило: краката - топли. Ако са студени, стоплете ги!
към текста >>
Първо правило: глава -
студена
.
Животът на двата полюса, растителността е най-богата. У човека има два полюса: едина - в главата и другият - в стомаха. Ще бъдеш студен, а в екватора - като засегнеш сърцето, има живот. Тази борба, която става във вас, е за очистение от себе си всички излишества, които се полепват по вас от козмоса. А ние трябва да филтрираме материята.
Първо правило: глава -
студена
.
Второ правило: краката - топли. Ако са студени, стоплете ги! Мисълта да е чиста! Светлина без топлина - в ума, никаква любов. На ума - само светлина, а на сърцето му трябва само топлина.
към текста >>
Ако са
студени
, стоплете ги!
Ще бъдеш студен, а в екватора - като засегнеш сърцето, има живот. Тази борба, която става във вас, е за очистение от себе си всички излишества, които се полепват по вас от козмоса. А ние трябва да филтрираме материята. Първо правило: глава - студена. Второ правило: краката - топли.
Ако са
студени
, стоплете ги!
Мисълта да е чиста! Светлина без топлина - в ума, никаква любов. На ума - само светлина, а на сърцето му трябва само топлина. Тук, на физическото поле, светлината има по-силни вибрации, а в духовния свят топлината е по-силна от светлината. С ума си не обичайте нещата!
към текста >>
50.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Аз казвам: ако са със сини очи, ще са
студени
, ако са с черни очи, ще са горещи, но трябва да се въздържат; ако са със зелени - научни въззрения ще имат, тънко предат, материалисти, разместят фактите.
Завършва се старата култура. Учениците държат сега изпит. Ще има 1 -2 месеца ваканция, почивка, и почват новия клас. Идва Шестата култура. Ще кажете: хората какви ще бъдат, с какви очи ще бъдат?
Аз казвам: ако са със сини очи, ще са
студени
, ако са с черни очи, ще са горещи, но трябва да се въздържат; ако са със зелени - научни въззрения ще имат, тънко предат, материалисти, разместят фактите.
Кафени очи - мекички. Науката трябва да се превърне на вътрешна интуиция. Гледам, някой плаче, търка си с кърпа ту едното, ту другото око. Погледна - затворил с кърпата това око, което не трябва да търка, а оставил лакомото око. Разбирам да събереш сълзите си в едно шише и туриш на шишето етикет: «Най-щастливият ден от моя живот, свещено аязмо*».
към текста >>
51.
VI.4. Кратки бележки от Общия окултен клас от 1927 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Да се
простудите
е невъзможно.
Защо избра неделята за въздигание на Христа, а не събота? Неделята е ден на Любовта. Ще почнете с първия ден. Кой кога ще се измокрите, ще забележите. Цялата природа е пълна с живот.
Да се
простудите
е невъзможно.
Ако не го направите, после ще дойдат губерките. Организмът ви трябва да се опрес- ни. Порите на тялото ви да са отворени и да дишате чрез тях. БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА В ЖИВОТА. ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО!
към текста >>
52.
22. ИГНАТ КОТАРОВ
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
Отчитал е термометрите, колко е
студено
.
Той го праща тук и там да свърши някаква работа - нищо не свършва, а прави само бели. А баща му викал: - Като знам какъв аз бях непослушен - бих те пребил от бой. Но и аз бях такъв, какво да те правя? И той е бил като него. Идва на Изгрева, търси си работа, става работник - прави паркет, после се качва на връх Мусала, става пазач, бил е на Черни връх пазач.
Отчитал е термометрите, колко е
студено
.
По време на бомбардировките е било забранено нощно време да се свети. А той с фенерче е ходил да отчита термометрите. Германците, които са охранявали Витоша, имали са зенитна батарея срещу американски самолети, го забелязали. Хванали го, смятали, че е шпионин и че с фенери е давал сигнал на самолетите къде е Витоша, та да бомбардират по- успешно София. Искали са да го разстрелят на място.
към текста >>
53.
29. ЖИВАТА ВОДА
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
Той е над язовир «
Студена
».
29. ЖИВАТА ВОДА Брат Темелко, Петър Стоянов, Елена Хаджи Григорова, Пеню Ганев и Веса Козарева тръгват до посетят извора «Живата вода».
Той е над язовир «
Студена
».
Има две села - Боснек и Крепец, които са близко до извора и Чуй- петльово е отгоре. Там има една поляна с един извор, който тече 15 минути, па после спре да тече. Пак 15 минути тече, и пак спре. Бяха направили чешма с корито. Та, ходеха да я видят, защото много се говореше за нея.
към текста >>
54.
37. ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
Студентът
Иван често им гостува, вижда онеправданото им състояние - че са роби на румънските чо- кои, и се опитва да се бори срещу тях.
37. ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР Баща му го изпраща да учи в Букурещ ветеринарна медицина. Там се сблъсква с румънските чокойски синове, които са били богати и са унижавали българите. А в Румъния по това време има много българи, които са останали още от турско време и не са се преселили в България.
Студентът
Иван често им гостува, вижда онеправданото им състояние - че са роби на румънските чо- кои, и се опитва да се бори срещу тях.
Влиза в дрязги със синовете на чокоите. И напуска Букурещ и се връща в България. После баща му го изпраща в гр. Парма, в Италия, и той там завършва. Връща се в България.
към текста >>
55.
48. ВЕЧНИЯТ СТУДЕНТ
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
48. ВЕЧНИЯТ
СТУДЕНТ
Методи Константинов 10 години ходи с червена шапка на главата си- тогава всеки факултет има различен цвят на
студентските
шапки.
48. ВЕЧНИЯТ
СТУДЕНТ
Методи Константинов 10 години ходи с червена шапка на главата си- тогава всеки факултет има различен цвят на
студентските
шапки.
Вечният студент- нито му се работи, нито му се учи, а само се разкарва насам-натам. И накрая се вижда, че той трябва някъде да завърши висше образование. А това някъде се оказало в Полша. А за да отиде в Полша, трябват пари и разрешение от Учителя. Учителят го завел на Изгрева, показал му нивата и казал: - Ако прекопаеш с мотиката това място, тогава ще идеш в Полша.
към текста >>
Вечният
студент
- нито му се работи, нито му се учи, а само се разкарва насам-натам.
48. ВЕЧНИЯТ СТУДЕНТ Методи Константинов 10 години ходи с червена шапка на главата си- тогава всеки факултет има различен цвят на студентските шапки.
Вечният
студент
- нито му се работи, нито му се учи, а само се разкарва насам-натам.
И накрая се вижда, че той трябва някъде да завърши висше образование. А това някъде се оказало в Полша. А за да отиде в Полша, трябват пари и разрешение от Учителя. Учителят го завел на Изгрева, показал му нивата и казал: - Ако прекопаеш с мотиката това място, тогава ще идеш в Полша. Методи започва да копае.
към текста >>
56.
58. ДА СЕ ОМЪЖИШ ИЛИ ДА СЕ ОЖЕНИШ
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
Тя е
студентка
в Университета.
Детето блокира и майката, и бащата. А един Учител идва на 2000 години веднъж - трябва да отидеш при Него, а не да се връзваш там чрез брака. Затова Учителят не ги е насърчавал за семеен живот. Но не са Го слушали, правели са каквото си щат. Пример е стенографката Савка Керемидчиева.
Тя е
студентка
в Университета.
Един от професорите я харесва и й предлага брак. Тя отива при Учителя и Му съобщава. Учителят започва да й се кара: - Аз нали ти забраних да мислиш за тези неща! Да, ама тя мисли. После проявява послушание и не се жени.
към текста >>
57.
80. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ...». ЧУДЕСАТА НА НЕБЕТО И ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Пример: през
студовете
през месец януари 2006 г.
Той има план. Но в тази голяма къща трябва да живеят хора, които да са денонощно тук и да я охраняват. В момента той е пуснал едни квартиранти преди 4-5 години само за 1 месец, и сега не искат да излязат. В други две стаи има още по едно лице. В тази къща трябва да има хора, които да я охраняват.
Пример: през
студовете
през месец януари 2006 г.
бяха замръзнали тръбите за парното, размразили се и бяха наводнили последния етаж. Започва водата да тече. Савата през нощта вика свои познати, тръгват с кола да търсят водопроводчик в 3 часа, за да го докарат и да спре крановете. След това цяла нощ и през деня източват водата. А аз като гледах тавана, виждах как капки от водата падат на паркета.
към текста >>
58.
14. Жената и децата на пияницата
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Децата, голи и боси, и аз станем, и така ни държи в
студената
стая с часове.
Като дойде, като викне, като кресне! Децата, изпозаспали, ще скочат изплашени. - Ставайте! - кряска той... и почват най-грозни думи да се изсипват от устата му, която мирише на бъчва. - Ставайте!
Децата, голи и боси, и аз станем, и така ни държи в
студената
стая с часове.
А посмея ли да кажа една дума, да го помоля за децата, той скача и почва да ме бие. О, и какъв бой! С дни ме е боляло тялото - съсипваше ме от бой. Аз плачех и се молех, плачех и се молех на Бога. И той понякога сънуваше сънища, в които го предупреждаваха да остави тоя си живот, защото ще му се случи нещо лошо, което ще му остане за през целият живот, но той нехаеше от нищо и ставаше още по-зъл.
към текста >>
59.
II. ИСТИНСКА ПРИКАЗКА: ЧУТА МОЛИТВА
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Там, всред
студ
и влага, питах, питах: Защо се родих и защо живея?
Родих се млад и силен, но бях роб. Палатите, в които живеях, бяха от розов мрамор, но в тях живееше тиранин господар. Аз тичах, работех от сутрин до вечер и не сварвах да изпълнявам хилядите заповеди, с които ме отрупваха. И често в моите гърди пламваше огънят на негодуванието, в очите ми блясваше мълния, но аз стисках зъби и юмруци безсилен - аз бях роб. Всякога, когато престъпвах мярката на позволеното за роба, моите ръце се заключваха в железа и аз лежах с дни във влажна тъмница.
Там, всред
студ
и влага, питах, питах: Защо се родих и защо живея?
Кой ме прати на земята и защо? Защо е тая неправда и защо няма справедливост на земята? Удрях глава в каменните зидове, по които се стичаше вода, и питах: «О, кой създаде тоя свят, пълен с неправда? » И чувах нечий глас дълбоко в мене да казва: «Ти! » Тогава почвах да се смея и мислех, че съм луд.
към текста >>
60.
4.Екскурзия
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Времето изведнъж се за-
студи
и задуха остър и пронизителен вятър.
В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. А ние се радвахме и благодаряхме Богу. Всичко беше така хубаво, бих рекъл - чудесно. Бяхме може би на средата от пътуването си. Вървяхме в подножието на Балкана.
Времето изведнъж се за-
студи
и задуха остър и пронизителен вятър.
Ние си увихме шалчетата около врата, позатворихме дрехите си и пак продължихме да вървим, пеейки една след друга нашите песни. Но времето осезателно се променяше и ставаше все по- студено. На един кръстопът ние се подвоумихме - накъде да вървим. От планината се беше спуснала гъста мъгла и ние не можехме да видим на пет метра какво има пред нас. След кратко двоумение, ние тръгнахме по пътя, който водеше надясно от нас, и ускорихме хода си.
към текста >>
Но времето осезателно се променяше и ставаше все по-
студено
.
Всичко беше така хубаво, бих рекъл - чудесно. Бяхме може би на средата от пътуването си. Вървяхме в подножието на Балкана. Времето изведнъж се за- студи и задуха остър и пронизителен вятър. Ние си увихме шалчетата около врата, позатворихме дрехите си и пак продължихме да вървим, пеейки една след друга нашите песни.
Но времето осезателно се променяше и ставаше все по-
студено
.
На един кръстопът ние се подвоумихме - накъде да вървим. От планината се беше спуснала гъста мъгла и ние не можехме да видим на пет метра какво има пред нас. След кратко двоумение, ние тръгнахме по пътя, който водеше надясно от нас, и ускорихме хода си. След час-два мъглата се вдигна от противоположен вятър, който я гонеше към планината. Пред нас се разкриха красиви гледки, макар и помрачени от заоблаченото и мрачно небе.
към текста >>
Времето ставаше все по-
студено
и заедно с него запрехвърчаха снежинки.
Отивахме, но къде - не знаехме. Един от приятелите разтвори една карта - потърсихме пътищата и намерихме посоката, по която вървяхме, но тя бе с известно отклонение оттая, която си бяхме начертали. Мъглата ни бе отклонила. Но ние, като си казахме: «Всичко е за добро», продължихме да вървим. Свечеряваше се вече.
Времето ставаше все по-
студено
и заедно с него запрехвърчаха снежинки.
Ние крачихме мълчаливо съсредоточени в себе си. Планината се издигаше висока и тъмна с вековните си гори, от които долиташе постоянно бучене на вятъра, който увиваше клоните им. От няколко часа вече очакваме да видим село, но такова никъде не се виждаше. И ние, вървейки, се взирахме в дрезгавината с тайната мисъл да зърнем някъде селце. И наистина, при един завой на пътя ние забелязахме в далечината светлинки.
към текста >>
Невидима ръка бе прогонила облаците, снегът,
студът
, вятъра.
След него и другият взе флейтата и в малката стаица се разнесоха звуците на «Благославяй, душе моя, Господа» - поети в тих хор от всички присъствующи. Не зная защо, сълзи бяха изпълнили очите ми... Всичко бе тъй хубаво, тъй задушевно... искрено. След тази песен изпяхме втора, трета, четвърта... И никога по-реално не съм чувствувал присъствието на Учителя, както тогава. Той беше и в сърцата, и в душите на всички ни, и във въздуха, и по цялата Земя, и по цялото небе!... На другия ден беше неделя.
Невидима ръка бе прогонила облаците, снегът,
студът
, вятъра.
Слънцето, прекрасно и величаво, бе посрещнато от всички братя и сестри на това незнайно сгушено в планината селце. След това в една голяма стая, където бяха се събрали много селяни освен нашите хора, прочетохме беседа от Учителя. После отново се заредиха една след друга нашите песни, които издигаха душите ни и ги завеждаха в красивия Божествен живот. Когато си тръгнахме от това селце, струваше ми се, че съм изживял там някакъв особен празник, какъвто никога дотогава не бях преживял. Сестрите и братята просто не искаха да ни пуснат да си тръгнем.
към текста >>
61.
8. Да даваме!
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Ний скъпим даже и това, което само ни навява някой скъп спомен, а не скъпим живия човек, който би се запазил, да кажем, от
студа
, ако му дадем тая излишна дреха, която ни навява тоя спомен.
В. «Братство», бр. 145, 1.1.1936 г., стр. 1. Ако давахме излишъка си, а не необходимото, то оскъдицата и недоимъкът отдавна не щяха да съществуват за никого. Тези, които имат излишък, са повече, от тия, на които истински не им достига необходимото и затова при едно освобождение от излишъка, би се постигнало сравнително задоволство за всички. Ние, хората, сме твърде прилепени за земните си неща и затова ни е много мъчно понякога да се разделим с тях - да ги дадем на други, макар и да не се ползваме от тях.
Ний скъпим даже и това, което само ни навява някой скъп спомен, а не скъпим живия човек, който би се запазил, да кажем, от
студа
, ако му дадем тая излишна дреха, която ни навява тоя спомен.
Но най-често идва неканената гостенка, близко или далече от нас, и ни говори, че ний всичко, всичко, което е земно, ще го оставим тук - и спомените, и скъпите накити, и къщите, и ще си отидем тъй, както сме дошли на Земята. И вместо нас, тогава ще остане добрият или лошият спомен за нас - за това, което ние сме направили за другите. И защо тогава да се стремим да трупаме все повече и повече, когато няма да го вземем със себе си? Защо поне с излишъка си да не създаваме малки радости на околните си и да не живеем в красиви чувства помежду си? Сега наближават празници - и всяка човешка душа жадува за празник - за радост.
към текста >>
62.
XI. ЖАДУВАЩАТА ОБИЧ И АНГЕЛЪТ НА ЛЮБОВТА - 1. Молитва на жадуващата обич
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Сякаш съм пратена на Земята, както дете се праща в чужбина и тогава тъгувам и викам: «Татко, татко, защо ме изпрати тук - тук е тъй страшно,
студено
, върни ме пак при Теб!
То е много странно. Някоя ръка е сграбчила сърцето ми и го стиска до болка, а същевременно някой пее в душата ми - така е, когато мисля за Тебе. Но в мига, когато цяла сляза на земята, тогава сякаш съм в самия ад. И по-скоро пак бягам при Тебе. 0, Татко наш, понякога ми се струва, че аз съм отнякъде другаде, не от Земята, и плача, душата ми плаче по роден бащин дом.
Сякаш съм пратена на Земята, както дете се праща в чужбина и тогава тъгувам и викам: «Татко, татко, защо ме изпрати тук - тук е тъй страшно,
студено
, върни ме пак при Теб!
» Но тези моменти са били два или три пъти в живота ми, а, иначе, забравила, че не съм оттук, аз тъгувам за тукашните ценности, които, зная, все един ден ще ги оставя. И защо не по-рано? - Боже, нима толкова съм залепнала за човешкото, та всяко раздалечаване от него ми носи толкова страдания? Само когато Ти се моля, само в такива минути мен ми е тъй хубаво, отделена от всичко човешко. Господи, моля Те, помогни ми да превъзмогна известни недобри в мене черти!
към текста >>
63.
XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях
студент
.
XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА Бележки от Вергилий Кръстев 1. В «Изгревът», том XV, стр. 820-821, 822-823, разказах как се откри Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една голяма работа, непосилна за един земен човек. И ми предаде програмата, която трябваше да изпълнявам, която върша и до днес. 2. Ето това нещо не го знаех, кой съм, и че съм изпратен за една работа.
Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях
студент
.
Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева. Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле.
към текста >>
На определеният ден тръгнах от
студентското
общежитие, в което живеех и учех, и през гората се приближих до бараката, почуках.
Исках среща с мен. Тя ме огледа. Казвам: - Когато дойда при Вас следващият път, ще дойда с костюм и връзка и няма да ме познаете. Тя се усмихва. Определи ми среща.
На определеният ден тръгнах от
студентското
общежитие, в което живеех и учех, и през гората се приближих до бараката, почуках.
Невена Неделчева излезна, и като ме видя, направо ахна. Аз тогава ходех много елегантно облечен. Казах й, че ме изпращат при нея, понеже е писателка и понеже не могат да ми отговорят на онези въпроси, които задавах. Тя се усмихваше. Разпита ме за биографията, аз разказах всичко, без да крия нищо.
към текста >>
Тя не я хареса, защото бях напуснал родителите си след големи драматични събития и се издържах сам като
студент
.
Невена Неделчева излезна, и като ме видя, направо ахна. Аз тогава ходех много елегантно облечен. Казах й, че ме изпращат при нея, понеже е писателка и понеже не могат да ми отговорят на онези въпроси, които задавах. Тя се усмихваше. Разпита ме за биографията, аз разказах всичко, без да крия нищо.
Тя не я хареса, защото бях напуснал родителите си след големи драматични събития и се издържах сам като
студент
.
После разказваше на другите около нея въз основа на това, което й разказах, че не съм благонадежден, и тези, които живееха по бараките, ме отбягваха. А аз реших, че няма да се занимавам с тях и ги напуснах и така отидох при Галилей Величков, а по-късно - при Борис Николов и Мария Тодорова. 5. Така че Невена не ме позна кой съм и защо идвам при нея. А тя трябваше да ме познае, защото сама сподели пред мен, че имам много силен ръководител, че е чувала стъпките ми как съм преминавал гората и съм се приближавал към бараката й. Чула добре, но само толкова.
към текста >>
64.
3. УЧИТЕЛЯТ ВИЖДА ЛИ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ?
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
За нея купихме къщата, подредихме я и точно завърши гимназия, през лятото отидохме на село - и какво стана, как се
простуди
... - Сълзи задавиха майката и едва изрече: - За два месеца свърши с преплитане на червата... Баща й и аз ще полудеем!
Откакто ги постигна нещастието, тя за първи път се виждаше с майка ми и изказвайки съболезнованията си, мама я запита за случилото се. Бликнаха сълзи от очите на неутешимата жена и тя заразказва, че няма мир и утеха ни денем, ни нощем без Дорка. - Треперехме над нея с баща й. Другите ни две деца починаха малки. Нея я отгледахме като писано яйце.
За нея купихме къщата, подредихме я и точно завърши гимназия, през лятото отидохме на село - и какво стана, как се
простуди
... - Сълзи задавиха майката и едва изрече: - За два месеца свърши с преплитане на червата... Баща й и аз ще полудеем!
Моята майка се стараеше да я утеши, но тя кършеше ръце, въздишаше и плачеше. - Искам някой да ми каже нещо, да ме излъже макар, че е някъде... и затова съм дошла. От Димитър разбрах, че Милка заминава за София. Тя нали вярва в задгробния живот, а там - в София, е техният Учител. Нека го попита къде е сега Дорчето.
към текста >>
65.
17. АНГЕЛСКИЯТ ХОР
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Когато
студът
съвсем се усили, скочих от леглото, облякох се за секунди и излязох.
17. АНГЕЛСКИЯТ ХОР Една бяла нощ през февруари. Като всякога срещу беседа, бях още от вечерта на Изгрева. Северният вятър хлопаше по стъклата на дървената къщичка.
Когато
студът
съвсем се усили, скочих от леглото, облякох се за секунди и излязох.
Снегът скърцаше под стъпките ми. Извих по пътеката зад Недкови и чух, че в салона се пее. Помислих, че съм закъсняла, и ускорих крачките си. Но ето че салонът беше празен и тъмен. Горе в стаята на Учителя беше светло и около балкона Му се носеше чудна музика.
към текста >>
66.
23. УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВАШЕ ПО ЧУДЕН НАЧИН
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Учителят ме бе научил да се сприятелявам с вятъра и
студа
, и малките ми постижения в това отношение ме предпазиха от
простуда
.
Тогава Учителят добавил: - Реални са само фактите - и влязъл в градината. Тя се завърнала при болната и й предала думите на Учителя. Но чудното било, че докато тя още разговаряла с Учителя, болната й приятелка вече почувствувала подобрение. Един ден по-късно била вече съвсем добре и лично отишла да благодари на Учителя. Подобни случаи са добре известни и се разказват от мнозина, но аз съм от онези, които предпочитат лично видените факти.
Учителят ме бе научил да се сприятелявам с вятъра и
студа
, и малките ми постижения в това отношение ме предпазиха от
простуда
.
Все пак случваше се от време на време да се разболявам. Веднъж имах остро заболяване на сливиците. Вместо да отида при лекар, отидох на Изгрева и се разхождах пред салона, очаквайки завръщането на Учителя. Той дойде откъм поляната. Отидох при Него и Му казах защо съм дошла.
към текста >>
67.
27. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Денят беше
студен
, мрачен, тъжен.
Аз гледах... не виждах... и не знаех... Учителят погледна часовника Си. Станах да си вървя. В последната минута, прави пред вратата, Учителят ме поглади по косите и прошепна: -АКО ИСКАШ ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВА НА ЗЕМЯТА, ВИНАГИ СЕ СТРЕМИ КЪМ НАЙ-МАЛКОТО, ЗАДЪРЖАЙ НАЙ-МАЛКОТО ЗА СЕБЕ СИ И БЪДИ ДОВОЛНА ОТ НАЙ-МАЛКОТО. Целунах Му ръката, но този път не знаех защо задържах ръката Му с двете си ръце и я целунах три пъти. След това вратата на приемната се отвори и излязохме навън.
Денят беше
студен
, мрачен, тъжен.
Един само светъл лъч огряваше планинските върхове и свързваше Земята с Небето. Учителят се изкачи по стълбата нагоре, а аз тръгнах към града надолу.
към текста >>
68.
28. ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Снегът скърцаше под обувките ми, но не чувствах
студ
.
28. ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА Вървях по шосето към Изгрева.
Снегът скърцаше под обувките ми, но не чувствах
студ
.
С радост носех масичката през рамо, а двете стъкла крепях с ръце. Шосето беше безлюдно - късна вечер. Само Луната усмихната ме гледаше през върховете на високите елхи и борове и сякаш споделяше радостта ми. Носех масичка за Учителя - модерна, елегантна масичка. Считах, че ще Му бъде по-удобно да се храни на нея.
към текста >>
69.
1. ПРЕДИСЛОВИЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
В стаята Му беше светло, но
студено
.
Часовете се нижеха бавно. Когато в стаята останахме само двама, неочаквано Учителят стана, наметна пелерината Си, сложи на главата платнената Си шапка и излезе от стаята. Последвах Го мълчешком. Бодро Той се изкачи по стълбата нагоре към Горницата. Изненада ме Неговата подвижност.
В стаята Му беше светло, но
студено
.
С широко разтворени очи Учителят огледа всеки неин ъгъл и след това бавно обходи всички предмети, като леко се докосваше с ръка до тях. На първо време помислих, че търси квитанцията за радиото, но след това видях, че Той има нещо друго предвид, което аз не разбирах. Притаена, Го изчаквах до вратата. Следях с внимание всеки Негов жест, като всичко ми напомняше за някакъв странен ритуал. След като обходи и последния предмет в стаята, Той взе кожената чанта, която беше под масата, седна на леглото Си, разтвори я и внимателно заразглежда съдържанието й.
към текста >>
Вън беше доста
студено
и от вратата духаше силно.
Подадох Му три лъжици айран, които Той прие само за мое успокоение. Към 11 часа през нощта Му дадох три лъжици вода. Мина полунощ. В стаята беше тихо, но сякаш пространството беше изпълнено с невидими Същества. Тази нощ беше решаваща, но аз все още не можех да повярвам в онова, което ставаше.
Вън беше доста
студено
и от вратата духаше силно.
Исках да предпазя Учителя от изстинка. Предложих наново да си постави краката на столчето. - Сега вече може - каза Той. Аз все още не можех да си дам отчет за състоянието Му и за Неговото съображение. - Милке, утре коя дата сме?
към текста >>
70.
5. НЯКОЛКО ФОРМУЛИ ЗА ПРИЛАГАНЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
ЗА
СТУДЕНИ
РЪЦЕ.
Правда, Правда, Правда. При нужда повтаряйте я, за да се оградите със Светлина и положителни сили. 12. Където и да сте, с когото и да бъдете, бъдете с Бога, за Бога, при Бога. 13. МОТО: С Любовта всичко може. Любовта е сила, която туря в равновесие всичко. 14.
ЗА
СТУДЕНИ
РЪЦЕ.
Мислено си кажете: «В мене има.една малка дисхармония. Ще я поправя.» Това показва, че в Любовта сте сгрешили. 15. Ограждайте се всяка сутрин и вечер със светлина и мир, с истина и чистота. 16. Ограждайте се с любовни мисли. Влезете ли в някой дом, мислено го оградете с тези мисли. 17.
към текста >>
71.
4. ДОБРОТО НОСИ ДОБРО
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Стана
студено
и тъмно.
Приятелите решиха да се върнат, а аз, като стар планинар, продължих. Има пътека, има и знаци. От какво да се страхувам? Бурята наближаваше. Задуха северен вятър.
Стана
студено
и тъмно.
Знаците вече не се виждаха. Пътеката се загуби. Тръгнах наслуки. Изведнъж ледът изскърца под краката ми. Единият ми крак потъна в леден процеп.
към текста >>
72.
8. «А КАКВО ЩЕ КАЖЕ НЕБЕТО?»
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Твърде скоро изминаха
студентските
години и Невенка трябваше да изпълни обещанието си, дадено на Веско.
8. «А КАКВО ЩЕ КАЖЕ НЕБЕТО? » Заредиха се безсънни нощи. Трябваше да се направи решителна стъпка, а тя беше твърде слаба за това. Сърцето й я теглеше към Емил, с когото бяха приятели от детинство, а дългът - към Веско.
Твърде скоро изминаха
студентските
години и Невенка трябваше да изпълни обещанието си, дадено на Веско.
Въпросът беше на дни. Неговите близки с радост очакваха сватбата им. Веско се беше върнал от село и не разбираше безразличието й. Душата й беше смутена, сърцето - разбито. Тя не можеше повече да понася това състояние и реши да потърси съвет от Учителя.
към текста >>
Приела предложението и от септември станала
студентка
в София.
В първия момент тя отказала, поставяйки като претекст голямото си желание преди всичко да следва. Това обаче не се оказало пречка за Веско. Той й предложил дори да живее при родителите му в София. Това предложение й се видяло твърде привлекателно. В момента тя забравила Емил.
Приела предложението и от септември станала
студентка
в София.
Родителите на Веско я приели като своя, а сам той останал на село, за да я издържа. През студентските си години Невенка продължавала да се среща с Емил и колкото повече наближавал краят на следването, толкова по-силно се привързвала към него. - И така, Учителю - завърших аз, - моята приятелка е в безизходно положение. Дългът я свързва с Веско, а сърцето я тегли към Емил. Не знае как да постъпи и моли за Вашия съвет.
към текста >>
През
студентските
си години Невенка продължавала да се среща с Емил и колкото повече наближавал краят на следването, толкова по-силно се привързвала към него.
Той й предложил дори да живее при родителите му в София. Това предложение й се видяло твърде привлекателно. В момента тя забравила Емил. Приела предложението и от септември станала студентка в София. Родителите на Веско я приели като своя, а сам той останал на село, за да я издържа.
През
студентските
си години Невенка продължавала да се среща с Емил и колкото повече наближавал краят на следването, толкова по-силно се привързвала към него.
- И така, Учителю - завърших аз, - моята приятелка е в безизходно положение. Дългът я свързва с Веско, а сърцето я тегли към Емил. Не знае как да постъпи и моли за Вашия съвет. - Когото обича, за него да се омъжи - каза Учителят, след като ме изслуша. - Но, Учителю, четири години е живяла у тях, четири години са я издържали в университета и сега, да потъпче всичкото добро!
към текста >>
73.
14. ДОКЛАД ОТ МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Курсистите бяха учители, учителки,
студенти
и
студентки
- всичко 40 души.
Децата играеха с желание и интерес. При завършване, г-н Караиванов ревизира работата, одобри упражненията и обеща в началото на идущата учебна година да открие курс по гимнастика в София за подготовка на всичките основни учители, където ще се проведе Паневритмията като задължителен предмет във всички училища. * * * По желание на Учителя, за поддържане духа на подетата работа, предложих на г-н Караиванов да вземем участие с Паневритмията и в някои от летните курсове. За най-удобен се намери този, организиран от училищното настоятелство за подготовка на ръководители в игрища. По нареждане на г-н Караиванов, бяха ми дадени 6 часа, а впоследствие - още 6.
Курсистите бяха учители, учителки,
студенти
и
студентки
- всичко 40 души.
Курсът се водеше на открито. Ритмичната гимнастика - Паневритмията се провеждаше от Милка Периклиева, г-ца Весела Несторова с китара и цигулки (Верка Куртева, А. Янушев, ф. Стоицев и впоследствие кларнет Д. Хараламбиев). Предадените осемнадесет упражнения бяха заучени бърже, с голям интерес и удоволствие.
към текста >>
74.
II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ»
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Паневритмия
студия
.
Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала: 22.VII.1940 г. Виж «Изгревът», том IV, стр. 52-61. Може ли да се свири Паневритмия на Мусала от една цигулка и как се чува звука и при какви условия това е едно разрешение от Учителя. Виж «Изгревът» том IV, стр. 57. 18.
Паневритмия
студия
.
Виж «Изгревът» том IV, стр. 225-232. Тук са посочени проблемите и условията за добро изпълнение, както и изискванията (стр. 229). Най-важният проблем е за темпата на Паневритмията, което е дадено на-стр. 231, а кой ги е определил, ще прочетете на стр. 232 в Забележката на съставителя.
към текста >>
По онова време, 1965-1972 г., имаше към 10
студенти
в Музикална Академия, т. нар.
Неговият опит в Монте Карло за изпълнение, когато в България властите не разрешаваха тази музика и горяха беседите със Словото на Учителя. Накрая тази негова оркестрация се записва в София от български музиканти в зала «България». 35. Асен Арнаудов и Ангел Янушев Виж «Изгревът», том VIII, стр. 319-320, №13.Катя Грива описва за двамата музиканти, че са взели участие в записване музиката на Паневритмията. Но за жалост тя не дава подробности в своите бележки.
По онова време, 1965-1972 г., имаше към 10
студенти
в Музикална Академия, т. нар.
последователи на Учителя, но никой от тях не отиде при нея да й запише гласа с изпълнение на песните на Учителя и да я разпитва за Паневритмията и да заснемат как тя играеше Паневритмията. Това не го направиха. А защо? Защото не бяха изпратени за тази работа, а за нещо друго. А онова друго днес се вижда.
към текста >>
75.
IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Необходимо е
студия
и обучение. 10.
Песента «Изгрява Слънцето» е дадена на 22.Х.1922 г. на Общия окултен клас, 4-та лекция. Проучете я. Там ще разберете как Учителят я свързва със «Сила жива, изворна, течуща». И защо я свързва.
Необходимо е
студия
и обучение. 10.
Песните на Учителя трябва да се проучават. А как това да стане, е отбелязано в «Изгревът», том IX, стр. 857-859. Но това ще бъде за едно следващо поколение, защото днешните музиканти това не могат да изпълнят. Те отхвърлят «Изгревът» и «Изгревът» е заключен за тах с 9 катинара. 11. Ето защо тук прилагаме нотните текстове на «Изгрява Слънцето».
към текста >>
76.
V. СССР И ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
настъпва голям
студ
40 градуса, и замръзва всичко.
Германия напада вероломно СССР. 2. Немските войски се насочват за превземане на Москва. На 15.IX.1941 г. германските войски са на 20-25 км до Москва. На 6.XII.1941 г.
настъпва голям
студ
40 градуса, и замръзва всичко.
Тогава съветските войски преминават в контранастъпление и от 6 до 27 декември 1941 г. отхвърлят войските на запад. Германците дават 120 000 убити. 3. Битката при Сталинград. През лятото на 1942 г.
към текста >>
77.
III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
От кратката редакционна бележка към него научаваме, че Борис Рогев «резюмира» всъщност своя обширна
студия
.
III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ За проблематиката на «Астрономически основи на първобългарското летоброене» Борис Рогев говори години преди книгата да бъде издадена. Особено показателно в това отношение е, че той написва авторско резюме и още през 1970 г. четири години преди излизането й, го публикува в тогавашния периодичен печат (в. «Поглед», 5.1.1970 г.) под заглавие:«Година 4768 преди нашата ера година първа на българското летоброене».
От кратката редакционна бележка към него научаваме, че Борис Рогев «резюмира» всъщност своя обширна
студия
.
Тя е «Астрономическа основа на прабългарската ера», публикувана във френски превод в кн. 3 на академичното списание «Етюд балканик» от 1969 г. Така виждаме пътя, който Рогев извървява до окончателното написване и издаване на своя научен труд. Редакционната бележка представя автора като виден учен от областта на геодезията, хидрографията и астрономията, имащ своите публикации не само в български, но и в немски, френски и швейцарски академични издания. В този том на «Изгревът» се публикува пълният текст на авторското резюме от в.
към текста >>
78.
XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Вероятно единствен знак за «отстъпление» е, когато, за да запази достойнството си, той си предлага оставката като несъгласие с отказа на ръководството на Софийския университет «Климент Охридски» да приеме за
студентка
дъщеря му Виолета Рогева през 1950 г.
Мишел Лонгон, четем и следното впечатление: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света...» [14] Този труд на Борис Рогев предизвиква и спорове, но не са намерени достатъчно аргументи, за да бъде опроверган. В него авторът предлага нетрадиционно разчитане на фактологията в «Именника...» с «инструментариума» и по логиката на астрономичната геодезия, и посредством математически апарат (за съжаление трудно достъпен за широката читателска аудитория). Чрез реално прилагане на интердисциплинарни методи и средства, Рогев изследва един значим извороведчески факт, какъвто е Именникът на българските ханове и насочва към изводи с безспорна тежест в родната ни историография, както е и основа за по нататъшни проучвания. Някои особености на личността представят другата страна на учения Борис Рогев. Отдаден на работата си, той не е привлечен от рутинната кариера във военното ведомство, нито пък се стреми към върха на научните звания.
Вероятно единствен знак за «отстъпление» е, когато, за да запази достойнството си, той си предлага оставката като несъгласие с отказа на ръководството на Софийския университет «Климент Охридски» да приеме за
студентка
дъщеря му Виолета Рогева през 1950 г.
Мотивацията е била баща «царски» офицер. Авторитетът му надделява оставката не е приета, а недоразумението в ректората на СУ е изгладено. Това, което е още по-малко известно за него е, че е един от най-близките следовници на Петър Дънов, споделяйки неговото учение. Също толкова необичайно за човек, отдаден на точните науки, е и фактът, че с увлечение и умение се е занимавал с астрология. До 50-те години научната дейност на капитан I ранг Борис Рогев е пряко свързана и с професията му на офицер от флота.
към текста >>
79.
I. ПОКУШЕНИЕТО ЧРЕЗ ЛЕДЕНИЯ КАПЧУК
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Имаше сняг по улиците и беше
студено
.
Сутринта трябваше да отида до общината, за да занеса някакви документи във връзка с отчетността на моята фирма, чрез която издавам поредицата «Изгревът». Обикновено минавам по едни и същи улици, докато изляза на ул. «Янко Сакъзов» и до общината. Но какво стана, не знам, нещо ме накара да не минавам по тези улици, а да заобиколя и да мина покрай Консерваторията, понеже тротоарът е широк. А през това време в София беше зима.
Имаше сняг по улиците и беше
студено
.
Аз се движех със зимно облекло, с шапка на главата. Минавам покрай Консерваторията. По това време в главата ми се върти един заснет филм на борбите, през които преминавам и проблемите/с които се боря. Това се отнася до онова, което работя и вкарвам в «Изгревът» като история. А всички са против това.
към текста >>
80.
II. ЗАЩО ЛЕТЯХ ОТ МУСАЛА КЪМ ЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО С ГЛАВАТА НАДОЛУ
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
Сутринта по време на изгрева на Слънцето имаше мъгла със снеговалеж и
студен
северен вятър.
Групата доста бързо пресече езерото и тръгна по зимния път. Ние поехме след тях и към 18 часа пристигнахме на заслона «Хималаи». Говорих с отговорника на заслона, Димитър, да преспим там, предплатих му и той ми каза да се качим горе и да легнем където намерим място. Ние се настанихме добре, изсушихме си чорапите на двете електрически печки и си легнахме. Лошото беше, че тези бърборковци от Стара Загора говориха до един часа посред нощ и аз не можах да спя.
Сутринта по време на изгрева на Слънцето имаше мъгла със снеговалеж и
студен
северен вятър.
Ние изчакахме повече от един час, да се развидели добре, и след седем часа тръгнахме нагоре. Пред нас вървяха две групи от по няколко души, които скоро се изгубиха в мъглата. Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол.
към текста >>
81.
БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
Петър Дънов
студент
в САЩ, 16 ноември 1891 г.
Виж "Изгревът" т. XXII, с. 802, точка 1. Снимка № 43. Петър Дънов и Марин Делчев в САЩ Снимка № 44.
Петър Дънов
студент
в САЩ, 16 ноември 1891 г.
Портрет на Петър Дънов изпратен от САЩ до сестра му Мария. На гърба на снимката е записано на английски: P. К. Dunoff Dreu Seminary Madison. N.G. (New Gersy) Nov. 16.1981. Текстът на български гласи: "До моята любезна сестра Мария П.
към текста >>
82.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
Старозагорският адвокат Иван Желязков,
състудент
на Учителя в САЩ / Галилей Величков.
Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско / Ангел Хаджийски; Преразказал Галилей Величков. - В: Изгревът... Т. 4. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 141-143. 8.
Старозагорският адвокат Иван Желязков,
състудент
на Учителя в САЩ / Галилей Величков.
- В: Изгревът... Т. 1. София, Библ. Житен клас, 1993, с.143. 9. Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя / Галилей Величков. - В: Изгревът... Т. 4.
към текста >>
Студентът
-цигулар в САЩ / Райна Каназирева.
143. 10. Няколко думи за ученическите години на Учителя / Наталия Чакова - В: Изгревът... Т. 6. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 53. 11.
Студентът
-цигулар в САЩ / Райна Каназирева.
- В Изгревът... Т. 6 София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542. 12. Необикновеният студент/ Райна Каназирева.
към текста >>
Необикновеният
студент
/ Райна Каназирева.
Студентът-цигулар в САЩ / Райна Каназирева. - В Изгревът... Т. 6 София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542. 12.
Необикновеният
студент
/ Райна Каназирева.
- В: Изгревът... Т 6 София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542-543. 13. Нароченият жених / Райна Каназирева - В: Изгревът... Т 6 София, Библ. Житен клас, 1996, с.
към текста >>
83.
2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)
,
,
ТОМ 24
В немският град Витенберг местните граждани и
студенти
се вълнуват заради продажбата на индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок.
2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546) Годината е 1517. Денят е 31 октомври, един ден преди празника "Вси светии" - важен църковен фестивал за всички посветени католици.
В немският град Витенберг местните граждани и
студенти
се вълнуват заради продажбата на индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок.
Тези индулгенции, според свещеника Тецел осигуряват на всеки закупил ги спасение, прощение на греховете и че няма да минава през чистилището. В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съобщение се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции.
към текста >>
На 17 годишна възраст се записва за
студент
в Ерфуртския университет.
Родителите му първоначално са бедни; имат 7 деца; преместват се да живеят в гр. Мансфелд. Те внушават на децата си страх от Бога, и да гледат на Исуса Христа като на сърдит Съдия. На 4 S години малкият Мартин е изпратен в латинско училище, където с лекота усвоил латинския език. На 14 години Мартин е изпратен в Магдебургската гимназия; след това е преместен в гр. Айзенахт. Тук се проявява като отличен ученик.
На 17 годишна възраст се записва за
студент
в Ерфуртския университет.
Учи при строг режим в общежитието. Проявява се в дискусиите. През 1502 г. М. Лютер получава степен "бакалавър" по хуманитарните науки, а през 1505 г. става "магистър".
към текста >>
Зимата е много
студена
и снежна.
Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м. януари 1546 г. Лютер е помолен да отиде в гр. Айслебен за решаването на спор между графовете на Мансфелд.
Зимата е много
студена
и снежна.
Той пътува със синовете си Ханс, Мартин и Паул. На 17 февруари с.г. Мартин Лютер проповядва и решава спора, за който предприел пътуването си. Същата вечер Мартин Лютер получава силни болки и тежест в гърдите. След полунощ той става да се моли на Бога:".. Татко, на Твоите ръце поверявам духа си.
към текста >>
Процесията е огромна - от семейството, благородници, принцове, градски ръководители, професори,
студенти
и много опечалени.
Айслебен, църквата "Св. Андрю", се извършват паметни служби. Започва последното пътуване, с кавалерийски кортеж, от гр. Айслебен до гр. Витенберг, където хиляди чакат на централния площад.
Процесията е огромна - от семейството, благородници, принцове, градски ръководители, професори,
студенти
и много опечалени.
Ковчегът е поставен пред църквата, където в 1517 г. Мартин Лютер слага своите "Деветдесет и пет тезиса". Не само гражданството на Витенберг плачат, но цяла Европа оплаква голямата загуба. Лютеровото тяло е положено в гроб пред амвона. В заключение, Мартин Лютер остави на човечеството велико наследство от един достоен, изпълнен с героизъм живот, на вяра в Божието Слово и любов към Бога.
към текста >>
84.
4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли
,
,
ТОМ 24
Джон Самуел Уесли (27.06.1703 - 02.03.1791)
Студена
февруарска нощна 1709 г., озарявана от пламъците на горяща, почти изцяло дървена, двуетажна къща.
Това състояние на народа в Англия не е било изолирано явление. В другите европейски страни положението не било по-добро. Католицизмът, чрез Инквизицията ликвидирал всеки по-буден ум, а православието водело борби за влияние не само в политическата власт, но и за проникване в повече страни в света. При тези обстоятелства, в Англия се изявява с изключително активната си и плодотворна дейност посветена на Бога, Джон Уесли. Неговите последователи и създадени църкви представляват мощно, духовно съживително движение, което получило името "нова вяра" или методизъм.
Джон Самуел Уесли (27.06.1703 - 02.03.1791)
Студена
февруарска нощна 1709 г., озарявана от пламъците на горяща, почти изцяло дървена, двуетажна къща.
Това е пастирският дом на Самуел Уесли в градчето Епворт, графство Линконшир, Англия. Всички са спели. Пламъците обхващат и втория етаж Настъпва паника. Всички се спущат да бягат. Семейството на пастиря Самуел Уесли е голямо.
към текста >>
На 16 години (1719 г.) Джон Уесли бива препоръчан за
студент
Той е записан в Оксфордския университет в колегията Крайст Чърч.
Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога. Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност. Отлично изучава различни езици, между които староеврейски и старогръцки.
На 16 години (1719 г.) Джон Уесли бива препоръчан за
студент
Той е записан в Оксфордския университет в колегията Крайст Чърч.
Тогава още в него възниква въпроса: "Аз и моята душа в съгласие ли са с Бога? " На 22 години (1725 г.) Джон Уесли завършва Оксфордския университет и получава титлата "бакалавър". Същата година той е ръкоположен за дякон. На следващата година (1726 г.), на 23 години, Джон Уесли е избран за професор в Линконската колегия на университета. На 24 години (1727 г.), той получава степента "магистър".
към текста >>
Неговият пример е бил последван от брат му Чарлз и други някои
студенти
- Морган, Киркам, Ингам, Броутън, Хуитфилд, Клейтон, Хърви.
На 24 години (1727 г.), той получава степента "магистър". На 25 години (1728 г.), Джон Уесли бива ръкоположен за пастир. Това бързо интелектуално израстване е съпроводено с духовно съзряване. Заложената от майка му Сузана, още от дете, обич към Бога и стремеж към праведност (святост) постоянно присъстват в живота му. Джон Уесли се стараел да си налага в ежедневието, според разбиранията си, един доста строг режим.
Неговият пример е бил последван от брат му Чарлз и други някои
студенти
- Морган, Киркам, Ингам, Броутън, Хуитфилд, Клейтон, Хърви.
При техните събирания, те започнали изучаването на Новия Завет на старогръцки и взаимно се насърчавали в подражание на Христа и свят живот. Те си налагали живот организиран и подчинен на правила и методи при изключителна самодисциплина. Това тяхно поведение и начин на живот в университета правело впечатление. Групата била наричана "Святият клуб", по-късно - методисти, а Джон Уесли получил прозвището "отец". Тогава той бил само на 26 години!
към текста >>
Обливан от дъжд и пронизван от
студени
ветрове, Джон Уесли заставал на открити места и проповядвал.
Как да гидаваме? Какво да правим? До края на живота си Джон Уесли председателствувална 47 методистки конференции, на които се давало светлина по някои теоретичнивъпроси с необходимите обяснения от Словото и как на практика да се постъпваза успеха на методизма. Джон Уесли не спрял да посещава различни части на Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, където неуморно проповядвал 3-4 пъти дневно, образувал общества и изграждал църкви. Той не спирал нито лете в горещините, нито зиме в снеговете.
Обливан от дъжд и пронизван от
студени
ветрове, Джон Уесли заставал на открити места и проповядвал.
Не веднъж той срещнал съпротива и лошо отношение, но Джон Уесли винаги оставал спокоен. В създадените от него църкви той поставял свещенослужители, които ревностно да работят за Божието дело. Така методизмът постепенно получил разпространение не само в Англия, но и в Америка, част от Европа и Азия, достигайки до Западна Индия. За тази огромна работа Джон Уесли поддържал със своите помощници постоянна връзка с писма и отдавал винаги своята благодарност и преклонение за извършеното. С напредване на възрастта, Джон Уесли се радвал на добро здраве и спазвал дневния си режим - ставане в 4 часа сутрин и изнасяне по 2-3 проповеди дневно!
към текста >>
85.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )
,
,
ТОМ 24
Всички материали по превода минават за изглаждане през Петко Р Славейков и
Христудул
Костович Сеченов.
Д-р Лонг пише редица статии, книги и духовни песни.Той поставя началото и на българския евангелски периодичен печат. Д-р Лонг има преведени следните поучителни, религиозни книжки: 'Разговор между двама приятели" (1861), "Слово върху Йоана 6: 66-70" (1862), "Колибарската дъщеря" (1864), "Съвети на здравия разум" (1864). Той превежда и популярната книга на Джон Бънян "Пътешественикът" (1866), която е световноизвестна. Д-р Лонг има преведени следните поучителни, религиозни книжки: 'Разговор между двама приятели" (1861), "Слово върху Йоана 6: 66-70" (1862), "Колибарската дъщеря" (1864), "Съвети на здравия разум" (1864). Той превежда и популярната книга на Джон Бънян "Пътешественикът" (18 При установяването си в Цариград, от 1863 година, д-р Лонг започва с д- р Ригс един непосилен труд - превода на Библията.
Всички материали по превода минават за изглаждане през Петко Р Славейков и
Христудул
Костович Сеченов.
За Новия Завет, д-р Лонг и д-р Ригс ползват превода на Неофит Рилски, а Стария Завет превеждат от оригиналния староеврейски текст. Работата по превода и редактирането на текста е извършвана стих по стих - бавно и внимателно, като в някои случаи те са се ползвали от текстовете на старогръцки. Библията, след деветгодишентруд (1871) е отпечатана в Цариград със средства на Британското и Чуждестранно библейско дружество. По повод направения превод, Стоян Михайловски казва: "Библията е най-грамотната книга в езика ни", а Пенчо Славейков пише: "Преводът на Библията тури край на езиковата безредица и установи литературен език.. . така източно-българският говор стана общ език." Д-р Лонг излага своето виждане, мнение и чувства по редица въпроси чрез изнасяните от него беседи или чрез публикуваните статии и книги.
към текста >>
86.
6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)
,
,
ТОМ 24
пастир Цветан Цветанов получава право да ползва Лютеранската църква само неделя сутрин за 1 час, като има случай да довършват богослужението вън на
студа
.
Неделните сутрешни служби и събрания са препълнени. Евангелистите са неуморно в болниците между ранените и в семействата на страдащите от загуба на близки във войните. В тези усилни години в софийското общество проникват и влияят опасни учения, които внасят неверие и атеизъм. Това налага да се работи с удвоени усилия и се даде просвета. От 1919 г.
пастир Цветан Цветанов получава право да ползва Лютеранската църква само неделя сутрин за 1 час, като има случай да довършват богослужението вън на
студа
.
Неделното училище се провежда в пастирски дом (в квартал "Лозенец") в една малка стая, в която са се събирали едва 28 човека. След 1922 г. се наблюдава процес на нормализиране живота в София. Мисийският надзирател д-р Каунт е в София и купува място за строеж Настоящата сграда на църквата в края на 1924 г. е готова.
към текста >>
87.
6.10. Елена М.Стоун
,
,
ТОМ 24
За 172 дълги денонощия, при тежки планински
студове
, те са били скрити в разни скривалища, пещери и колиби.
Това ми е давало случай да я наблюдавам и да се учудвам с нейния неустрашим дух, с готовността й да се подчини търпеливо и безропотно на най-големите лишения и несгоди, както за храната си, тъй и за нощната почивка. Несъмнено пред бележитата мисионерска дейност на мис Стоун се разкриваше едно светло бъдеще, ако да не беше залавянето й заедно с г-жа Цилка от една чета македонски революционери. На 3 септември 1901 г. след завръщането си от Банско, дето беше държала библейски курс за жени и учителки, недалеч от тогавашната турско- българска граница, мис Стоун и г-жа Цилка бяха пленени и отвлечени в непроходимите гъсталаци на Пирин планина без надежда за своето бъдеще, без необходимото облекло и без никаква завивка и постелка. Човешки думи не са в състояние да дадат и най-слабата представа на страданията и лишенията, на които двете жени са били изложени през всичкото време на своето пленство.
За 172 дълги денонощия, при тежки планински
студове
, те са били скрити в разни скривалища, пещери и колиби.
Положението на пленените жени станало най-трагично, когато след четири месеца от залавянето им г-жа Цилка се освободила от бременност и в крайно мъчната обстановка се родило бебе женски пол. Колко много се е усложнило положението им, като бандата на революционерите е трябвало да се движи от място на място с плачещо дете, без да бъде открита от тия, които са я преследвали на всяка стъпка. Но при тази препълнена чаша с горчивини, мис Стоун не се отчая и не изгуби присъствие духа. Със своите благородни обноски към четниците тя спечели доверието и съчувствието им. Безбоязнените революционери всичко са били готови да сторят за да облекчат участта на двете жени и бебето.
към текста >>
88.
В) Портрет на Петър Василев Иванов
,
,
ТОМ 24
Василев, който определя и цялото му бъдеще е свързан със
студените
есенни дни, края на м.
В) Портрет на Петър Василев Иванов Най-същественият момент в живота на П.
Василев, който определя и цялото му бъдеще е свързан със
студените
есенни дни, края на м.
октомври на 1880 г. в Русе. 24 годишния П. Василев под влияние проповедите на американския мисионер г-н Лаунзбери, с дълбоко разкаяние и вяра се обръща към Исуса Христа и Го приема за свой Господ и Спасител. По-късно, често в своите проповеди, слушателите на П.
към текста >>
Той казва: "Въпреки
студената
есенна вечер, в моето сърце проникна някакъв си топъл лъч.
Той горко плачеше за греховете си. Ден и нощ се молеше с думите: "Господи, научи ме какво трябва да правя". П. Василев постоянства в молитва, искайки от Бога да му покаже дали ще бъде полезен за Неговото дело. Една вечер, по време на усърдна молитва, той чува глас: "Бог такива избира". Тогава плач и радост се сливат в едно.
Той казва: "Въпреки
студената
есенна вечер, в моето сърце проникна някакъв си топъл лъч.
Чувствах се възроден, като че ли навън пролет настъпваше, а не зима." В бедното семейство на Васил Иванов на 29 юни (11 юли) 1856 г. в Търново 18 ражда Петър Василев. Оскъдицата и нищета е причината родителите му да работят като наемни работници по чуждите лозя и ниви, а по-късно семейството се премества в Русе. Тук те успяват да се сдобият с малка къщица и лозе, което обработват. От тези години, малкият Петър помни родителите си като дълбоко религиозни, свързани с православната църква.
към текста >>
На много места той е посрещан с недоверие и
студенина
. П.
- 5 годишен богословски. П. Василев е приет в 5 годишният курс на класното училище по богословие Дава му се възможност да се издържа чрез работа в самото училище - носене на вода, цепене на дърва, палене на печки и т. н. През лятната ваканция П. Василев тръгвал пеш, с тежка чанта с книги по градове и села. С тази работа, да продава Библии и духовни брошури, той се научил как да воюва за Божието дело.
На много места той е посрещан с недоверие и
студенина
. П.
Василев се сблъсква с религиозния фанатизъм насаждан от православната църква. Не веднъж той е бил гонен и хулен. След него са дрънкали с тенекии и звънци. Най-неприятни спомени в него остават посещенията му в гр. Лом. По време на престоя на П.
към текста >>
Операцията е сполучлива, но след две седмици се
простудява
и заболява от пневмония.
Надявам се, че той ще ви изпрати друг работник на моето място. Дано се укрепи тази църква и всеки от вас, та никога да не паднете! " След това, пастор Василев се молил Бог да излее Духът Си над църквата молил се за семейството си, за всички приятели и за тези, които още не са познали Бога. На другата сутрин пастор Василев отпътувал, изпратен от братя и приятели. В Букурещ пастор Василев бива опериран.
Операцията е сполучлива, но след две седмици се
простудява
и заболява от пневмония.
Два дни преди да отмине (16 март), той се обръща към съпругата си, като определя деня на раздялата им, кога и къде ще бъде погребан. След това добавил "Аз съм избрал за себе си Христа, да живея и да умра, Той е мой! Избери Го и ти за себе си и за децата ни! Домът ни да бъде християнски дом! Духовни хора бъдете Защото не е лесно да се премине от един живот в други.
към текста >>
89.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
"Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята
студия
"Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ.
Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви.
"Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята
студия
"Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ.
В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина. Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "Зорница", а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел.
към текста >>
В тази именно
студия
на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина.
Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ.
В тази именно
студия
на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина.
Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "Зорница", а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук.
към текста >>
д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази
студия
на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г.
Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина. Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "Зорница", а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф.
д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази
студия
на американеца д-р Вийнер в "Български преглед" от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: "От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." 1) С писмо от 5 юний 1844 г.
д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб. 1 Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното." Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история' пасаж от писмото на Ригс, пише: "Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание." Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане. Българска печатница в Смирна В основаната от американците българска печатница в Смирна през 1837 г.
към текста >>
90.
8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници
,
,
ТОМ 24
Тука българските
студенти
със своите способности качества привлекли вниманието му.
Но и на скромните хора историята дава своята дума и поколенията, рано или късно ще научат повече за човека, който тъй много и с любов е работил за България. Д-р Роберт Томсън Роден в 1851 г. в Цариград. Завършил Единбургския университет. Работил в Роберт Колеж като библиотекар.
Тука българските
студенти
със своите способности качества привлекли вниманието му.
Той ги обикнал и затова избира България за поле на своята дейност. Редактирал "Зорница" от 1885 до 1896 г. По- малко политик, а повече богослов той засилва духовния елемент на вестника. В 1897 г. Томсън се връща в България и поема поста директор на Американския Самоковски пансион.
към текста >>
91.
7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици
,
,
ТОМ 24
Студенствувал
в Париж, Орлеан и Базел.
Писал е много и проповядвал навсякъде. 35 години след смъртта му, в 1428 г. костите му били изкопани и хвърлени в р. Сфифт- по решение на Констанския събор. 7. Джон Калвин Френският реформатор, станал баща на калвинизма, е роден в 1500 г.
Студенствувал
в Париж, Орлеан и Базел.
Силно повлиян от германската реформация. Писал много коментарии. Прочут и като социален законодател. Умрял 1564 г. 8. Ян (Йоан) Хус Чехският реформатор, бил роден в 1369 г.
към текста >>
92.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
Произлизащ от видно котленско семейство, той е следвал до 12 годишна възраст в родния си град (гдето е учил гръцки с даскал Христо Калудов) до септември 1862 г., когато заминава за о-в Малта и следва в английския колеж до юлий 1865 г., след което в септемврий същата година постъпва като
студент
в новооткрития Роберт колеж в Цариград, който завършва с отличие в 1869 г.
Това ни показва първото Велико народно събрание, изработването на Конституцията и новоустроения политически и социален живот в свободна България. Целта на тази кратка статия е да изтъкне някои черти из живота и дейността на един скромен деец от времето преди и след Освобождението, който е обичал своето отечество и е работил за него с всичката жар на своята младост, с всичкото знание и сила на своята зряла възраст и с цялата опитност и душевна ведрина на своята старост. Касае се за д-р Стефан Томов, роден в Котел на 13 март ст. с. 1850 г. и склопил очи в София на 24 април 1939 г.
Произлизащ от видно котленско семейство, той е следвал до 12 годишна възраст в родния си град (гдето е учил гръцки с даскал Христо Калудов) до септември 1862 г., когато заминава за о-в Малта и следва в английския колеж до юлий 1865 г., след което в септемврий същата година постъпва като
студент
в новооткрития Роберт колеж в Цариград, който завършва с отличие в 1869 г.
Характерно е за младия Томов обстоятелството, че той е много прилежен, любознателен и че всичко му се отдава много лесно. (Той получава две награди в Малта и три награди в Цариград и е назначен за месеците септемврий и октомврий 1869 г. за помощник-учител в Роберт колеж.) През м. ноемврий с. г. П.
към текста >>
С тях се познавах още от Цариград, когато бях
студент
в Роберт Колеж.
На последните руския императорски комисар нареди да се каже, че не могат да бъдат признати за представители и че ще могат да присъствуват на събранието само като слушатели. За председател на Учредителното събрание биде избран Видинският митрополит Антим. Всичките митрополити присъствуваха като представители ех officio на Учредителното събрание. По-видните представители на това събрание бяха Драган Цанков, Петко Р. Славейков, Марко Балабанов, Тодор Икономов, които бяха взели и живо участие в борбата и решението на черковния въпрос.
С тях се познавах още от Цариград, когато бях
студент
в Роберт Колеж.
По-младите, които заедно с гореспоменатите вземаха също живо участие в разискванията на Учредителното събрание, бяха д-р К. Стоилов, Петко Каравелов, Д. Греков и Стефан Стамболов; с последните трима се запознах тогава. След конституирането на бюрото, по предложение, прие се единодушно да се изпрати от председателя на събранието благодарствена телеграма до редакцията на в. Daily News в Лондон за неговата заслуга с обнародването най- напред пълен отчет за ужасните кланета в Батак и Перущица.
към текста >>
93.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
Никой не е имал връзка със Святия Дух, освен само един негов съученик и
състудент
, който за него е бил истински Божий служител.
И нищо повече.Да се проповядва Евангелието означава да имаш връзка със Святия Дух, който е издиктувал Евангелието. Виж "Изгревът" том XIX, с. 915, точка Г. А Евангелието се проповядва със Святия Дух, с чудеса и знамения, това говори апостол Павел в Посланието към римляните 15:19. В България са преминали стотици проповедници по времето на Учителя.
Никой не е имал връзка със Святия Дух, освен само един негов съученик и
състудент
, който за него е бил истински Божий служител.
Виж "Изгревът", т. II, с. 224-225. Той се е казвал Цветан Цветанов. Виж "Изгревът" том VI, с. 53. От 1945 до 2006 г.
към текста >>
94.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
В
студ
, сняг и дъжд тя е вярна на поста си.
Молитвите й бяха пълни с топлота и упование. - "Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида", каза преди да се подложи на тежката операция. "Живеем ли, умираме ли, Господни сме." Това бе нейната твърдиня. Организмът й бе нежен, сърцето извънредно слабо и все пак, тя не знаеше що е покой. Малко труд ли е, 25 години по ред всяка вечер да преподаваш по няколко часа, след като и дните са били препълнени с работа?
В
студ
, сняг и дъжд тя е вярна на поста си.
През нейните курсове са минали повече от 5,000 души, хора от най-различно обществено положение: министри, пълномощни министри, литератори, професори, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери, студенти, ученици, работници. Малко ли е едновременно с това да редактира 8 г. списанието "Детски другар"; 3 г. сп. "Благовестител"? Малко ли е да напише повече от 150 статии и преведе редица разкази и стихове?
към текста >>
През нейните курсове са минали повече от 5,000 души, хора от най-различно обществено положение: министри, пълномощни министри, литератори, професори, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери,
студенти
, ученици, работници.
- "Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида", каза преди да се подложи на тежката операция. "Живеем ли, умираме ли, Господни сме." Това бе нейната твърдиня. Организмът й бе нежен, сърцето извънредно слабо и все пак, тя не знаеше що е покой. Малко труд ли е, 25 години по ред всяка вечер да преподаваш по няколко часа, след като и дните са били препълнени с работа? В студ, сняг и дъжд тя е вярна на поста си.
През нейните курсове са минали повече от 5,000 души, хора от най-различно обществено положение: министри, пълномощни министри, литератори, професори, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери,
студенти
, ученици, работници.
Малко ли е едновременно с това да редактира 8 г. списанието "Детски другар"; 3 г. сп. "Благовестител"? Малко ли е да напише повече от 150 статии и преведе редица разкази и стихове? И не само на български; във в.
към текста >>
Повече от 5,000 души са учили в тях, между които хора от най-различни категории: министри, литератори, пълномощни министри, професори, художници, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери, лекари, инженери, ученици,
студенти
, работници и др.
Завършила е с отличие I-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, също с отличие и получава титлата "Бакалавър по изкуствата". Тя беше членка на Дружеството на периодическия печат, на Настоятелството на Съюза на българските писателки, на Църковното настоятелство на Методистката евангелска епископална църква и надзирателка на Неделното училище при същата. Работи повече от 25 г. като лекторка по английски език. Само в София близо 20 години е ръководила известните курсове по английски език и английска литература, които бяха всъщност едно частно училище за английска култура.
Повече от 5,000 души са учили в тях, между които хора от най-различни категории: министри, литератори, пълномощни министри, професори, художници, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери, лекари, инженери, ученици,
студенти
, работници и др.
Тази й дейност бе обширна и тя остави дълбоки следи в софийското общество. Името на г-жа Доганова бе и ще остане като синоним на работничка от първи ранг, каквито рядко ще видим в нашата частна просветна дейност. Паралелно с това, тя работи в областта на живото слово. Още през време на най-тежките години за българския народ, когато английските войски напущаха гр. Русе, тя показа героичен дух и има куража да задържи десет минути трена, който отнасяше Английския генерален щаб, начело с генерал Ханг, за да му каже болките на българското племе, че Македония е нещо като Елзас и Лотарингия за французите, като Ирландия за англичаните и че тя не може и не трябва да бъде откъсната от гърдите на своята сестра България.
към текста >>
95.
А ) Дафинка от Изгрева
,
,
ТОМ 24
Гузни и недоволни те поканват бедната
студентка
.
190-192 "Двете маслинки". 14.4. Има и един друг случай, когато Олга Славчева е на квартира в тях на тавана, а Учителят е поканен на обяд у Лазар Котев. Но той не почва молитвата. Всички се учудват. На края им казва: "Поканете и доведете Олга".
Гузни и недоволни те поканват бедната
студентка
.
Учителят нарежда да седне до него и през цялото време Учителят е говорил само с нея и не е обръщал внимание на околните. А Олга е сияела от радост. Това е един метод от историята на Учителя,за да подкрепи бедните, унижените и отхвърлените. 14.5. Трябва да споменем, че във вилата на Лазар Котев в гр. Търново Учителят е бил на обяд и тогава им е държал беседа.
към текста >>
96.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и съселяни: учени и прости, учители и
студенти
, адвокати и чиновници, търговци и военни.
Се-таки, с думата "Аомен" ("амин", вероятно) се свърши утринното молитвено тържество, бдение и упражнение. Аз имах случай, доколкото е възможно за един ден да се запозная с членовете на това загадъчно братствено движение. От гледище религиозно, те произхождат оттолстоистки и протестантски среди, ала най-много измежду православните (22). От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности: евреи, руси, един италианец, една американка; но подавляещото мнозинство са българи от всички части на България, Тракия и Македония.
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и съселяни: учени и прости, учители и
студенти
, адвокати и чиновници, търговци и военни.
Каза ми се, че обществото им наброявало около сто души запасни офицери. Според един противен тям източник, имало "генерали" и "генералши" дъновисти. Но аз такъв не срещнах. Има и висшисти, както и от всяка степен на култура. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа; еснафлии или "малоимотни", както ги биха нарекли социалистите.
към текста >>
97.
Статия III-та Дънов
,
,
ТОМ 24
Ала за свободния от хипноза на вярата: за външния прозаик-наблюдател, за
студеното
перо на журналиста, този човек прави впечатление повече на странна ексцентричност, нежели на истерично величие (33).
Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки истерични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений. Един от истеричните духовни, може би, мирови учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божи пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений (32).
Ала за свободния от хипноза на вярата: за външния прозаик-наблюдател, за
студеното
перо на журналиста, този човек прави впечатление повече на странна ексцентричност, нежели на истерично величие (33).
Дънова аз видях, както казах, най-първо на вечерята, а после го видях като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с пълна бяла брада, прошарени вежди, сединява, изобилна и подрязана до рамената коса. Изпито, мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Лицето още внушава силна воля и железни нерви, а изпод дългите вежди, полуприкрито, гледат две уж равнодушни очи; но в същност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терезия. Наметни му една индуска туника, и той е цял индийски факир.
към текста >>
98.
Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
А пък другият пише, че в тия организации за "прозелитизъм ни дума не може да става ... от 13-годишното съществуване на
Студ
. Хр.
Те са по-далеко по мнение, отколкото сектите помежду си. Нека поясним: В един и същ вестник пишат двама. Великодушието на вестника е отлично. Единият казва, че "чрез успехите на тия пропаганди, особено чрез успехите им в младежките християнски организации, бавно, наистина, но сигурно (к. н.) се подкопават основите на нашата народностна държава", което за него е синоним с държавната вяра.
А пък другият пише, че в тия организации за "прозелитизъм ни дума не може да става ... от 13-годишното съществуване на
Студ
. Хр.
Д-во, и от няколко годишното съществуване на Соф. Мл. Хр. Д-во. няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф.
към текста >>
99.
4.3.1. Човекът Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Студентство
в Америка 1884-1894 В Америка Ватралски следвал в три учебни заведения: Академия - курса, в която не завършил - в Бриджтон, Ню-Джърси; Семинария във Вашингтон, федерална столица на Съединените държави; и Колегията в Харвардския университет в Кеймбридж, при Бостън, Ню-Ингланд.
Отличителната черта в тоя период на живота му била пламенна евангелска ревност. Проповедник в Хасково 1882-1884 Изпратен от американските мисионери, работил около година и половина с бележит успех като проповедник (не пастир) в град Хасково. Работата му се понравила. Неговата жажда за наука, обаче, не го оставя. Затова, оттам заминал за странство, за да закръгли богословското си и научно образование.
Студентство
в Америка 1884-1894 В Америка Ватралски следвал в три учебни заведения: Академия - курса, в която не завършил - в Бриджтон, Ню-Джърси; Семинария във Вашингтон, федерална столица на Съединените държави; и Колегията в Харвардския университет в Кеймбридж, при Бостън, Ню-Ингланд.
Печели в литературен конкурс 17 юний, 1894 Като студент, особено в езика (английски) той се отличил с бележити постижения. В академията г. Ватралски спечелил конкурса за декламация, а в Харвард, под псевдоним "Pope" в състезание със своите съкласници, неговият "Бакалавърски химн" спечелил конкурса. Този химн се печатил и пял от голям хор през време на годишните тържества. Същият е бил препечатан от много американски вестници заедно с портрета на г.
към текста >>
Печели в литературен конкурс 17 юний, 1894 Като
студент
, особено в езика (английски) той се отличил с бележити постижения.
Проповедник в Хасково 1882-1884 Изпратен от американските мисионери, работил около година и половина с бележит успех като проповедник (не пастир) в град Хасково. Работата му се понравила. Неговата жажда за наука, обаче, не го оставя. Затова, оттам заминал за странство, за да закръгли богословското си и научно образование. Студентство в Америка 1884-1894 В Америка Ватралски следвал в три учебни заведения: Академия - курса, в която не завършил - в Бриджтон, Ню-Джърси; Семинария във Вашингтон, федерална столица на Съединените държави; и Колегията в Харвардския университет в Кеймбридж, при Бостън, Ню-Ингланд.
Печели в литературен конкурс 17 юний, 1894 Като
студент
, особено в езика (английски) той се отличил с бележити постижения.
В академията г. Ватралски спечелил конкурса за декламация, а в Харвард, под псевдоним "Pope" в състезание със своите съкласници, неговият "Бакалавърски химн" спечелил конкурса. Този химн се печатил и пял от голям хор през време на годишните тържества. Същият е бил препечатан от много американски вестници заедно с портрета на г. Ватралски и изненадни бележки, че автора му бил чужденец студент.
към текста >>
Ватралски и изненадни бележки, че автора му бил чужденец
студент
.
Печели в литературен конкурс 17 юний, 1894 Като студент, особено в езика (английски) той се отличил с бележити постижения. В академията г. Ватралски спечелил конкурса за декламация, а в Харвард, под псевдоним "Pope" в състезание със своите съкласници, неговият "Бакалавърски химн" спечелил конкурса. Този химн се печатил и пял от голям хор през време на годишните тържества. Същият е бил препечатан от много американски вестници заедно с портрета на г.
Ватралски и изненадни бележки, че автора му бил чужденец
студент
.
Всичко това му дало случай да вкуси първата глътка от световна слава. При това, този литературен успех засилил значително пораждащата се в него идея да стане не проповедник, както изпърво възнамерявал, а писател. Сказчик в Съединените държави 1894-1900 От пиедестала на тази си известност, той проходил държавите Масачусетс, Мейн, Ню-Хемпшир, Вермонт, Кънектикът, Ню-Йорк, Пенсилвания, Охайо, Вирджиния, Индиана, Илинойс и Канада, където държал сказки за България и българите и върху различни религиозно-етични теми. А в промеждутъка писал в проза и стих, в следните вестници: The Boston Transcript, The New York Tribune, The Chicago Tribune, The Forum и други. През пребиваването му в Америка, особено през последната шестгодишна негова дейност като сказчик и като писател, г.
към текста >>
100.
4.3.3. Един българин в Американския литературен свят
,
,
ТОМ 24
Самата химна е била печатана от комисията и пята няколко пъти от хор, състоящ се около 400 души
студенти
.
Има нещо в този човек, което внушава сила, огън, ентусиазъм". Още в Академията г. Ватралски получил първата награда за декламация; но особено се заинтересувала в него американската публика, когато в един анонимен конкурс през 1894 година неговата химна" Baccalaureate Hymn" се избрала от назначената комисия за най-превъзходна. Комисията и публиката останали учудени, когато разбрали, че победителя конкурент бил чужденец, и то, от малко- известния на американците български народ. По този случай са писали всички Бостънски вестници, а някои печатали химна заедно с портрета и биографически бележки на автора й.
Самата химна е била печатана от комисията и пята няколко пъти от хор, състоящ се около 400 души
студенти
.
Ето тази химна в английски: О Thou in whom we live and move And have our being day by day, Send forth Thy wisdom from above To lead our steps and light our way. Let Faith add depth to all we know, Let Hope inspire and make us strong, And Love, fulfilment of Thy law, Exalt our souls past self and wrong. Lo, Mammon leads the powers of night And reigns supreme, while souls decay: Espouse we, then, our brother's right And, strong in manhood, serve our day. With open brows press to the van, Erect before the worlds and Thee; Thus stand for Virtue, Truth and Man, And live Thy truth that makes man free. O Lord of life, of wisdom source, Guide this new life to-day begun That, when each ends his fruitful course, Both men and angels cry, Well done.
към текста >>
НАГОРЕ