НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
11
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
11
:
217
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА
,
,
ТОМ 20
Ту огън, ту
студ
го обхващаше едно след друго - и то се мяташе като безумно и ден, и нощ в някакъв унес, страшен сън, от който се топеше като свещ.
Колко години само чакаха наследник, колко молитви на жреци, на благочестиви хора и мъдреци бяха казани; призовавани хора да раздават царски богатства, да умилостивят съдбата, да променят тъгата с радост, да измолят прошка за незнайни грехове, на които безплодието бе дял... Но най-после молитвите бяха чути, желанието - изпълнено - детето се роди здраво, хубаво голямоочесто дете. И расте то под грижите на всички. Трепереха над него и радваха му се. И когато то стана на седем години, заболя. И никой не разбра каква беше болестта му.
Ту огън, ту
студ
го обхващаше едно след друго - и то се мяташе като безумно и ден, и нощ в някакъв унес, страшен сън, от който се топеше като свещ.
Най-видни лекари от всички страни опитваха своето изкуство - и никаква помощ нема. Билки носеха от планини, от далечни страни; чудни талисмани на прочути магьосници, с много молитви свети хора идваха при болното - и нищо: топеше се детето като свещ запалена, която всеки миг се смалява и превръща в нищо. И колкото повече дни минаваха, толкова скръбта на всички ставаше по-силна, надеждата - по-малка. Тогава царят заповяда да се молят свещениците на царството. И молиха се те три дена и три нощи непрекъснато - и детето непрекъснато се мята в огън и студ.
към текста >>
И молиха се те три дена и три нощи непрекъснато - и детето непрекъснато се мята в огън и
студ
.
Ту огън, ту студ го обхващаше едно след друго - и то се мяташе като безумно и ден, и нощ в някакъв унес, страшен сън, от който се топеше като свещ. Най-видни лекари от всички страни опитваха своето изкуство - и никаква помощ нема. Билки носеха от планини, от далечни страни; чудни талисмани на прочути магьосници, с много молитви свети хора идваха при болното - и нищо: топеше се детето като свещ запалена, която всеки миг се смалява и превръща в нищо. И колкото повече дни минаваха, толкова скръбта на всички ставаше по-силна, надеждата - по-малка. Тогава царят заповяда да се молят свещениците на царството.
И молиха се те три дена и три нощи непрекъснато - и детето непрекъснато се мята в огън и
студ
.
Пъшкаше то като че живо го горяха и протягаше към своите родители ръчички за помощ. Тогава майката и царят, склонили безпомощно глави над него, бяха готови и царство, и корона да дадат, за да се усмихнат тези уплашени очи и възвърне здравето на тая красива главица! Царят пак даде заповед - и всички воини се молиха три дена и три нощи за царчето - и пак детето прекара в унес и блян, пъшкащо като горен жив человек. И пак нова заповед бе дадена:, целият народ да се моли от сутрин до вечер! И заповед строга - да се посече всеки, който това не изпълни!
към текста >>
2.
II. БУНТ
,
,
ТОМ 20
Сещаше
студени
тръпки.
Като я прехвана под мишците, тя я повлече нагоре по стълбите, като пухтеше и пъшкаше и на всяко стъпало се спираше, за да си почива - господарката й бе почти изгубила съзнание. Генко залиташе, но все пак бързаше, колкото можеше, към града. Главата го болеше и в слепите му очи биеше, като че ли някой ковеше там. Краката му изменяха, омекваха неочаквано, или попадаха не точно на това място, на което той искаше. А в устата му беше горчиво и сухо.
Сещаше
студени
тръпки.
Струваше му се, че наскоро ще го втресе пак и това още повече го тревожеше. Градът сега му се стори цяла лудница. И тия червени знамена и викове, тия постоянно говорещи хора, на които той понякога преставаше да чува гласовете, като че ли потъваха някъде... Един-два пъти даже облак прикри погледа му за няколко секунди и той трябваше да се облегне на една стена. «Здраво ме е хлопнал по кратуната тоя синковец, мисли Генко, като пипа подутото място. Може би и черепът да е пукнат?
към текста >>
3.
Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение
,
I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ
,
ТОМ 20
И сега, гледащ тия движения, му се струваше необяснимо и нему защо, че те, така плавни и особени, носят същото това чувство на потопените ръце на изжаднелия в
студената
планинска бистра вода... Когато се свършваха едни упражнения, започваха други.
Беше ходил много, дълго време, потил беше се и беше се зажедил много, твърде много. И тогава той намери един извор, голям, хубав извор, кристално чист. И докато се сгрее водата за пиене, той почувствува нужда така инстинктивно да потопи ръцете си във водата, като че ли те, ръцете, бяха изжаднели и искаха да пият. И странно - щом ги потопи, като че ли цялото му тяло пи нещо, защото жаждата намаля и почувствува успокоение. Това беше тъй особено и силно, че и след толкова години, той си го спомни съвсем ясно, като да бе станало вчера.
И сега, гледащ тия движения, му се струваше необяснимо и нему защо, че те, така плавни и особени, носят същото това чувство на потопените ръце на изжаднелия в
студената
планинска бистра вода... Когато се свършваха едни упражнения, започваха други.
Бързо редиците се развалиха и тръгнаха на разни страни. Скоро се образува отличен кръг от по двама души28 - половината с мъже, половината кръг с жени. Последните бяха облечени с доста ярки и разнообразни цветове, приличаха на букети някакви. Всред кръга остана Учителят и една група музиканти, след което, също тъй мълчаливо, всички спрени чакаха нещо. Музикантите засвириха.
към текста >>
4.
XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ»
,
,
ТОМ 20
Извор и чешма.102 Под голям камък, който прилича на нос на кораб, извира бистра, хубава
студена
вода.
XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ» (стр. 329-334) След пладне ходихме на извора.
Извор и чешма.102 Под голям камък, който прилича на нос на кораб, извира бистра, хубава
студена
вода.
До нея е направена чешма с резервоар, който се грее от слънцето. Чучурът е мраморен - две ръце една до друга, през шепите им се струи водата. Насреща е острият връх на Харамията, а досами нас шуми водата на бистра като кристал река - вливат се горните езера в нашето. И тук Учителят, когото питаме за много работи, ни говори... Записах само отчасти някои истини. - «За Бога всяко противоречие е възможност за проявяване на Любовта.
към текста >>
5.
XIV. РИБАРИ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 20
Започна
студен
дъжд, размесен с остри ледени парченца.
С втората направи същото. Аз го гледах учудено. - Мъчно ще хванат каква да е вече риба от това езеро - каза ми Той като отговор на моя въпросителен поглед.103 14.VII.193..., РИЛА - 2-ТО ЕЗЕРО Вчера вечерта денят се промени много. Вятърът се усили, докараха облаци ниско. Влязохме в тях самите.
Започна
студен
дъжд, размесен с остри ледени парченца.
Започна снежна виялица. По-късно, след час и нещо, се замени с хала - топъл и много силен вятър, който идеше отдолу. Мръкна се преждевременно. Започнаха светкавици да трещят и дъжд да вали, като че го изливаха с котли. Вятърът блъскаше палатките ни, като да бяха парцали.
към текста >>
6.
XXII. ОБЛАЦИТЕ НА ВРЕМЕТО
,
,
ТОМ 20
Това е голяма инсталация, която разнася влага или топъл, или
студен
въздух.
361-364) 19.VII.193... Днес времето е малко намусено. Бели облаци прехождат насам и натам, стигат до подножието на върховете и отстъпват, пили вода от високите езера, посивели и натежали... Влажно е и духа неравномерно вятър. А Учителят ходи между камъните, гледа и се радва, както винаги - спокойно доволен. И когато някой отбелязва, че времето се разваля, Той му казва: - Времето нито се разваля, нито оправя. То върши своята работа, а нам се струва така или инак.
Това е голяма инсталация, която разнася влага или топъл, или
студен
въздух.
Големи духове, които опресняват въздуха, като го местят. Когато ний се свиваме и боим от дъжда, всичките цветя и дървета се разтварят и радват. Какво има ний да се боим? Хубаво е всяко време, на което може да се радваме. А кой ни пречи да се радваме?
към текста >>
7.
XXIII. ПАЛАТКОВИЯТ ЛАГЕР НА РИЛА. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
Сутрините тук са красиви, малко
студени
.
Целият живот ми се стори някак друг. С мен самия стана нещо, което не мога да съвладея. То се дължеше на едно виждане или видение. И аз самият не зная как да го нарека. Бях станал рано, много рано.
Сутрините тук са красиви, малко
студени
.
Звездите трепкат много близо над главите ни. Всички те като че ли пеят някаква песен, на която звукът едва долита, неразбрано, но хармонично. И в полумрака аз обичам да тръгвам към някой от върховете, оттам да надничам в простора. Изкачвам се бавно, унесен в мисъл. Когато вдигнах поглед на един от върховете, видях сянка, която ми напомняше нещо забравено, залегнало дълбоко в душата ми, която като през сутрешна мъгла иска да се припомни, да каже за себе си, да извика образи и възпоменания.
към текста >>
Аз потопих ръце в
студените
му струи и плиснах няколко пъти на лицето си.
Видение? Вдигнати завеси на хилядолетия? Събуждане на душата, привикана от невидим? Стоях на мястото си. Всичко още тръпнеше в мен като някое тяло на роял след досвършване на последния акорд... Направих още няколко крачки и се спрях пред едно бистро поточе, което бягаше бързо между камъните, бъбрящо нещо неразбрано на свой език.
Аз потопих ръце в
студените
му струи и плиснах няколко пъти на лицето си.
И когато си изтрих очите и вдигнах поглед, на няколко крачки само от себе си видях да иде... Учителя. Той вървеше тихо, като да не стъпяше на земята. Косите Му образуваха бял ореол около главата. Аз прескочих бързо потока и без да зная защо, затичах към Него и Му целунах ръка. Той бе сам.
към текста >>
8.
17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН
,
,
ТОМ 20
«Епоха» от 3 април т.г., като констатира, че «Дънов има последователи, лица от двата пола и от разни слоеве на живота (510!) и че болшинството от тях са с висше образование - гимназиални учители, висши чиновници,
студенти
и пр.», пита: «Всички тия хора дали са глупци?
17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН (В. «Алфа», г. I, бр. 2, 25.IV.1924 г., стр. 4) В една малка статия, озаглавена «Дъновизъм или спекула с дъновизма», в.
«Епоха» от 3 април т.г., като констатира, че «Дънов има последователи, лица от двата пола и от разни слоеве на живота (510!) и че болшинството от тях са с висше образование - гимназиални учители, висши чиновници,
студенти
и пр.», пита: «Всички тия хора дали са глупци?
» А преди тия редове задава питането: «Има ли в България учени и богослови? Ако имаме, защо не излязат публично да развенчаят учението на Дънова, което е донесено у нас главно от Америка? » и накрая свършва така: «Властите не бива да оперират с общи фрази и с обвинения а forfait121... Необходимо е солидно изследване. И съобразно това да се действува. Инак ще излезе, че държавата е издържала в чужбина учени, които не струват лула тютюн.» Благодарим от все сърце на автора на тази статийка за неговата искреност и вярна констатация относно състава на последователите на г-н Дънов, ала заедно с това не можем да не изкажем и нашето съжаление, задето той се е заловил да третира един въпрос от чисто духовен характер - въпрос, чиято същина изглежда, че не познава.
към текста >>
9.
28. ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!
,
,
ТОМ 20
Ние не се боим от
студ
, защото знаем, че ще отдуха
студеният
вятър, ще дойде пролет, лято, и ние с право ще се греем на слънчевите лъчи.
Елате ни вижте! Няма нужда да ви запознава някой с нас, елате, седнете и пейте с нас, защото нашата песен е и ваша, защото нашите души са еднакви, еднакво любили и страдали, еднакво плакали и се радвали. Идете и в последните колиби, където живеят нашите братя и сестри и макар и най-сиромаси, те ще ви сложат и последния си залък. Ние от глад не се боим. Когато сме лишени от храна, още по-пламенно се молим на нашия Баща и по-сладко Му пеем.
Ние не се боим от
студ
, защото знаем, че ще отдуха
студеният
вятър, ще дойде пролет, лято, и ние с право ще се греем на слънчевите лъчи.
Ние не се боим, че ще останем без подслон, защото можем по цели нощи да бодърствуваме, а може да си поспим и върху майката земя. Ние не се боим от летния пек. Слънцето ни познава. То ни обича. То за нас грее, за тия - измръзналите през зимата, за тия, в чиито прозорци никога не прониква светлинка.
към текста >>
10.
35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС
,
,
ТОМ 20
- Държава се зове най-
студеното
чудовище от всички
студени
чудовища.
» «Що е човек? - Цял куп болести, които чрез духа се разпространяват в света: там търсят своята плячка.» «Що е човек? - Цял вързоп от диви змии, които рядко имат спокойствие една до друга - и ето, те излизат поотделно и търсят плячка в света.» «Държава? Що е? Я сега си отворете ушите, защото сега ще ви кажа своята дума за смъртта на народите.
- Държава се зове най-
студеното
чудовище от всички
студени
чудовища.
Също студено лъже, и такава лъжа лази из устата му: «Аз - държавата - съм народът.» «Дето още има народ, не разбира той държавата и я мрази като лош поглед и грях спрямо обичаи и права,» Аз съзнателно откъснах от общата Ницшева мисъл горните цитати, за да представя несъстоятелността и тенденциозността на критиката, която краде цитати оттук-оттам. А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с презрение гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н. А най-накрая пак имаме същността на въпроса: един велик Ницше, велик гений, океан на мисълта, неуязвима висота на мисъл, сърце и воля. Имаме океан на мисълта, волята и сърцето, от който океан всеки може да загребе толкова, колкото му е позволила неговата еволюция. А по логиката на «П.
към текста >>
Също
студено
лъже, и такава лъжа лази из устата му: «Аз - държавата - съм народът.» «Дето още има народ, не разбира той държавата и я мрази като лош поглед и грях спрямо обичаи и права,» Аз съзнателно откъснах от общата Ницшева мисъл горните цитати, за да представя несъстоятелността и тенденциозността на критиката, която краде цитати оттук-оттам.
- Цял куп болести, които чрез духа се разпространяват в света: там търсят своята плячка.» «Що е човек? - Цял вързоп от диви змии, които рядко имат спокойствие една до друга - и ето, те излизат поотделно и търсят плячка в света.» «Държава? Що е? Я сега си отворете ушите, защото сега ще ви кажа своята дума за смъртта на народите. - Държава се зове най-студеното чудовище от всички студени чудовища.
Също
студено
лъже, и такава лъжа лази из устата му: «Аз - държавата - съм народът.» «Дето още има народ, не разбира той държавата и я мрази като лош поглед и грях спрямо обичаи и права,» Аз съзнателно откъснах от общата Ницшева мисъл горните цитати, за да представя несъстоятелността и тенденциозността на критиката, която краде цитати оттук-оттам.
А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с презрение гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н. А най-накрая пак имаме същността на въпроса: един велик Ницше, велик гений, океан на мисълта, неуязвима висота на мисъл, сърце и воля. Имаме океан на мисълта, волята и сърцето, от който океан всеки може да загребе толкова, колкото му е позволила неговата еволюция. А по логиката на «П. Д.» - с отделни цитати - аз мога да критикувам и Христа, Когото в няколко цитата мога да направя бунтовник, разрушител, безотечественик и т.н.... А вярно ли ще бъде това?
към текста >>
11.
40. СТАРОТО И НОВОТО
,
,
ТОМ 20
Последователите на Толстоя, вегетарианците, теософите, въздържатели, евангелисти, свободомислящи,
студенти
- християни, «дъновисти» и пр.
Тоя зов за любов и братство между всички хора и народи се повдига и в България, която преди 1000 години даде богомилското учение, даде най-възвишените Христови идеи на тогавашния свят и сега също тъй е призвана да даде на света синтеза за западната наука и източната религиозна мъдрост, хармонията на славянското сърце и западноевропейския ум - единството на Божията мъдрост. И ето - отново крепителите на старото, защитниците на съществуващия несъвършен строй, от който всички хора са недоволни и всички искат да го изменят - тези крепители отново въстават против Божественото учение и искат да го спрат, да го задушат. Кои са те? Представителите на християнската черква - съвременните фарисеи, които комаря прецеждат, а камилата поглъщат, които любовта забравиха, а обрядите точно спазват, които войните, клетвите, насилията благославят, а носителите на новите идеи проклинат, отново те се опитват да се борят с лъжи, преследвания, гонения. Всички свободно-религиозни общества - духовната сила на България, най-честните, най-умните, най-добрите нейни синове - са прогласени за опасни еретици, сектанти, бацили за държавата и църквата.
Последователите на Толстоя, вегетарианците, теософите, въздържатели, евангелисти, свободомислящи,
студенти
- християни, «дъновисти» и пр.
всички, които не са в лоното на православната черква. Но кои са в православната черква сега? С изключение на духовниците и семинаристите, повечето от които - висшите сами не вярват, - къде са искрените вярващи в православната черква? Къде е младото поколение? Къде са комунистите?
към текста >>
12.
49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА
,
,
ТОМ 20
А била е занемарена страната на сърцето, защото: умът е
студ
, отделност, анализ, който, проявен в крайният си предел, се е проявил като частна собственост.
А купуване и продаване - това е принципът, формата на индивидуалността, най-силно изразени в понятието «егоизъм». Умът в своето едностранчиво проявление - чрез въздигане в култ на личния и отделен интерес - е смазал сърцето и оттам - човекът на Божествения план е деформиран. А растящото деформиране на човека в това направление ще донесе катастрофални последици за цялото човечество, защото са се преминали границите на допустимите деформирания и окъснения. Трябва да се издигне повик за удължаване на съответната страна на ума - сърцето - до размера на ума, за да се възстанови първобитното равновесие, което е съществувало при излизането на човека из Бога. Повик за повръщане към сърцето - ето сегашната работа на човечество.
А била е занемарена страната на сърцето, защото: умът е
студ
, отделност, анализ, който, проявен в крайният си предел, се е проявил като частна собственост.
А частната собственост като основа, мерило и начало в човешкото общежитие е била спънка, която е задушавала другата страна на човешкото същество - сърцето. А понеже по самата си същина умът и сърцето са два контраста, а надделял е в света умът - то той е взел господство в ущърб на сърцето. Срещу ума, който е студ, стои топлината, която е сърцето; срещу ума, който е отделност, е сърцето, което е единение; срещу ума, който анализира или разкъсва на части, е сърцето, което синтезира и обединява. И човечеството, вървейки само по едната страна, забравяйки за другата - тъй също необходима, - днес, при безмерното увеличение на ума, е длъжно да спре вървежа си и да започне нов път - по пътя на сърцето, по пътя на любовта, по обратния път на частната собственост, която е причина на 9/10 от престъпленията. И когато човечеството отново удължи в Божествения триъгълник страната на сърцето си до размера на ума - то тогаз свободно ще тръгне и по двата пътя.
към текста >>
Срещу ума, който е
студ
, стои топлината, която е сърцето; срещу ума, който е отделност, е сърцето, което е единение; срещу ума, който анализира или разкъсва на части, е сърцето, което синтезира и обединява.
Трябва да се издигне повик за удължаване на съответната страна на ума - сърцето - до размера на ума, за да се възстанови първобитното равновесие, което е съществувало при излизането на човека из Бога. Повик за повръщане към сърцето - ето сегашната работа на човечество. А била е занемарена страната на сърцето, защото: умът е студ, отделност, анализ, който, проявен в крайният си предел, се е проявил като частна собственост. А частната собственост като основа, мерило и начало в човешкото общежитие е била спънка, която е задушавала другата страна на човешкото същество - сърцето. А понеже по самата си същина умът и сърцето са два контраста, а надделял е в света умът - то той е взел господство в ущърб на сърцето.
Срещу ума, който е
студ
, стои топлината, която е сърцето; срещу ума, който е отделност, е сърцето, което е единение; срещу ума, който анализира или разкъсва на части, е сърцето, което синтезира и обединява.
И човечеството, вървейки само по едната страна, забравяйки за другата - тъй също необходима, - днес, при безмерното увеличение на ума, е длъжно да спре вървежа си и да започне нов път - по пътя на сърцето, по пътя на любовта, по обратния път на частната собственост, която е причина на 9/10 от престъпленията. И когато човечеството отново удължи в Божествения триъгълник страната на сърцето си до размера на ума - то тогаз свободно ще тръгне и по двата пътя. И тогаз вече тези два пътя ще се идентифицират с Мъдрост и Любов, Наука и Религия, равноправни Мъж и Жена - и през тях ще шествува Божественият човек към Божественото, тогаз вече необезпокояван от изненади. Умът е първата единица, а сърцето - втората единица на заеднодвижущата се двойка през развитието ни. А в реда на еволюцията ни нужно е било първоначално да се даде предимство на ума да се развие.
към текста >>
Жената ще претопи държавите, за да създаде на тяхното място друго общежитие, по нищо не прилично на днешната държава, сполучливо наречена от Ницше «най-
студеното
чудовище», под ноктите на което Жената е била пълна робиня.
Тя ще бъди мироноската. Тя ще заработи - не за да изостри политическите спорове и да получи избирателно право, а за да унищожи партиите и парламентите. Тя няма също да увеличи числото на държавите, а ще унищожи границите им. Тя ще внесе духа на споразумение и солидарност между всичките същества, наречени човеци. Обществото на народите - хвърлено днес само като идея - е първото семе на женското начало, което заработва между държавите, които създаде мъжът.
Жената ще претопи държавите, за да създаде на тяхното място друго общежитие, по нищо не прилично на днешната държава, сполучливо наречена от Ницше «най-
студеното
чудовище», под ноктите на което Жената е била пълна робиня.
Това е бъдещото общежитие, което ще се създаде от Жената - ще бъде общежитие на цялото човечество, в което няма да има място за: племена, народи, отечества, пол, религии. Там - в нейната обществена организация - в далечината на вековете - ще има само братя и сестри. Жената ще разруши и частната собственост, защото това е нейният дял - и, започнала днес с комуналния живот в собственото си семейство, гдето тя е първата и последна слугиня, тя ще изнесе този живот в съседното семейство, ще премахне дворната ограда между себе си и съседката си и ще създаде първата комуна. И чрез свойта майчина любов тя лесно ще изнесе своя задружен живот там, гдето случаят и условията я повикат. Този е пътят на сърцето.
към текста >>
13.
19. Надежда
,
(В. «Живот», г. I, бр. 12, 7.VI.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
1) Когато всичко заспива, когато мокрите пръсти на влажната есен задушават красивите мечти на душите, когато
студът
и смъртта сковават всичко, едно сърце бди и будува - сърцето на Надеждата - носителка на Живота.
19. НАДЕЖДА (Под рисунката от Цветана Г. Симеонова, в. «Живот», бр. 12, 7. VI. 1929 г., стр.
1) Когато всичко заспива, когато мокрите пръсти на влажната есен задушават красивите мечти на душите, когато
студът
и смъртта сковават всичко, едно сърце бди и будува - сърцето на Надеждата - носителка на Живота.
И когато всичко навсякъде е преставало да живее, тъмнота е обгръщала вселени и векове - една звездица е само гряла винаги - звездата на на челото Божие - Сърцето на Надеждата! И от тоя олтар се е разнасял Вечният огън, който е палел и пали всичките сърца на тия, които са били и са Творци в Живота.
към текста >>
14.
14. Изучаване на човешкия характер (продължение)
,
(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата, получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко
студено
, но вдъхващо доверие.
Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по-енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата. Такъв човек, особено ако и челото му е ниско и право със стърчащия нос, е «белалия» човек обича да настоява и досажда, но не с лошо намерение, а от желание често само да бъде полезен. Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в съзнанието на индивида. Често такива хора са способни да извършат престъпления с идейна подкладка. Това толкова се повече улеснява, ако носът е тесен в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа.
Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата, получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко
студено
, но вдъхващо доверие.
Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си. Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането, оттам с характера на ума и проявата на човешкия характер. Когато носът е къс, тогава такъв човек мисли малко дребно, действува бърже и ако е и с широки основи (ноздри), е склонен към избухване. Ако дойдем сега до синтеза на гореказаното, може да си послужим със следния чертеж, който може да остане като обект за обобщавание на казаното. Дължината на носа «а» - това е израз на продължителността на действие набилата, в случая уравновесена дейност между ума и сърцето, с надмощие на ума като ръководно начало.
към текста >>
15.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка
,
(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)
,
ТОМ 20
Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над
студени
води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи.
Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над
студени
води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи.
Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи.
към текста >>
16.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или
студени
(електрически).
Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата. Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка).
Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или
студени
(електрически).
Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди.
към текста >>
17.
12. Преображение
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 184-185)
,
ТОМ 20
За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия
студени
склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна.
6-7, 1стр. 184-185) [Любомир Лулчев] В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все не са още «официално» признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката обаче, щат - не щат, ще трябва да признаят възкръсването на своята майка, колкото и «мистичен» и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която, кой знае как, се пробужда вече по нечие магично мановение.
За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия
студени
склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна.
Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана довреме и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са прониквали във вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума, и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното й преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средневековни-те си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва «научно», а не на древния език на «суеверията» и «мистичните блянове». Нали сте чували вече за раждането на «Научната Астрология»?
към текста >>
18.
13. Вести: Една интересна сказка
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 10, стр. 284-286)
,
ТОМ 20
Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се
студенти
,
студентки
и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказ-чика постоянно се стичаха хора да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно.
Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика, умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства - и логически, и математически, и нагледни (с много картини), - голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големият интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини.
Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се
студенти
,
студентки
и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказ-чика постоянно се стичаха хора да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно.
Отрадно впечатление направи, че младежта - и то академичната младеж, се интересува вече живо от тези въпроси. По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примери бяха илюстрирани отвлечените идеи, и нещо особено важно - това беше сказка, издържана във всяко отношение от педагогическо гледище. Всичко беше показано нагледно с много картини, тъй че за всички мисълта на сказчика беше ясна, защото те наблюдаваха картините, които говорят по-красноречиво и от най-добрия оратор. «Ние си заминаваме от този свят непознати. Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век.
към текста >>
19.
Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора
,
I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ
,
ТОМ 20
Академическа каша в главите на
студентите
.
Новото възпитание. Вечно преодолеюще начало. Съществени реформи. Идейният хаос в позитивните науки. Науки - търговска стока.
Академическа каша в главите на
студентите
.
Необходимият синтез. Творци на живота. БИБЛИОГРАФИЯ При написването съм се ползвала с извадки от трудовете на: W.James. Pragmatism, 1905. A. Pluralistic Universe, 1910.
към текста >>
20.
ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО
,
,
ТОМ 20
Теории след теории, хипотези след хипотези; науки, като някаква стока продавани по школи и университети, по лъжичка или чашка; професори без вдъхновение,
студенти
без призвание, ежедневен живот, в който се учат «истини», които никъде не са потребни - или са тъй наивни, че бъдните поколения ще ни се смеят през глава... За хората, които гледат на живота си като на една случайна драма, на която те са също така случайни актьори - а трябва да я изиграят как да е, за да минат през жизнената сцена, незнаящи отгде идат, нито къде отиват - за тия хора е естествено да искат да преминат своя живот как да е.
Нашият живот е само частичен израз на тая творческа сила и процес - и нашите боледувания или скърби сочат само за нарушените закони на творческата сила. Отношението спрямо това начало е от решително значение. Хората на бъдещето ново възпитание не могат да бъдат безразлични към този основен въпрос, защото в единия случай те ще бъдат подобни на електрически лампи, които само ще висят по своите места, красиви - но тъмни, защото не са свързани с източника на светлината. Без това идейно свързвание с Първичната причина, человек винаги, независимо от неговия манталитет, ще се чувствува откъснат, дезориентиран кораб, който се движи, но няма пункт, относително който би могъл да отмери своето движение по посока или бързина. Големите висоти, на които се издига човешкият ум, не са още никакво доказателство за правилността на такова движение - напротив - честите събаряния от високите върхове сочат именно на нестабилната основа, върху която става умственият градеж.
Теории след теории, хипотези след хипотези; науки, като някаква стока продавани по школи и университети, по лъжичка или чашка; професори без вдъхновение,
студенти
без призвание, ежедневен живот, в който се учат «истини», които никъде не са потребни - или са тъй наивни, че бъдните поколения ще ни се смеят през глава... За хората, които гледат на живота си като на една случайна драма, на която те са също така случайни актьори - а трябва да я изиграят как да е, за да минат през жизнената сцена, незнаящи отгде идат, нито къде отиват - за тия хора е естествено да искат да преминат своя живот как да е.
Но за тия, които днес са по върховете на обществената стълба, в които са вперени очите на всички крачещи след тях, за нашите Водачи? Не приближава ли часът - и не е ли дошел вече с тая малка книжка, ако ний, една от многото, от тълпата, вдигаме гласа си да запитаме: «Къде ни водите? Какви перспективи ни откривате? Къде да търсим свещеното Знание, което ще стопли сърцата ни, дивните чер-този на безкористната Наука, за която в миналото са си слагали живота посветените? »
към текста >>
21.
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ
,
,
ТОМ 20
Като резултат от това е, че в ума на
студента
или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!...
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука!
Като резултат от това е, че в ума на
студента
или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!...
Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините? Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини. За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на студента и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг!
към текста >>
А в туй време бедните
студенти
тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи.
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука! Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг.
А в туй време бедните
студенти
тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи.
Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините? Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини. За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на студента и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг! Прибавете при това и външните условия на политическия и обществен живот, краха на националните идеали и моралната покруса, която даде път и преднина на всичко отрицателно да се добере даже до върховете на обществената стълба - и вие ще имате донякъде картината за душевната немощ, ученото невежество и непригодност на учащия да се слее с живота и бъде активен негов член, носящ здрав усет и положителни творчески идеи.
към текста >>
Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства
студентът
свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините?
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука! Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи.
Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства
студентът
свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините?
Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини. За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на студента и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг! Прибавете при това и външните условия на политическия и обществен живот, краха на националните идеали и моралната покруса, която даде път и преднина на всичко отрицателно да се добере даже до върховете на обществената стълба - и вие ще имате донякъде картината за душевната немощ, ученото невежество и непригодност на учащия да се слее с живота и бъде активен негов член, носящ здрав усет и положителни творчески идеи.
към текста >>
Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години
студентите
тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука! Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините?
Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години
студентите
тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на студента и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг! Прибавете при това и външните условия на политическия и обществен живот, краха на националните идеали и моралната покруса, която даде път и преднина на всичко отрицателно да се добере даже до върховете на обществената стълба - и вие ще имате донякъде картината за душевната немощ, ученото невежество и непригодност на учащия да се слее с живота и бъде активен негов член, носящ здрав усет и положителни творчески идеи.
към текста >>
За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на
студента
и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг!
Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините? Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на
студента
и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг!
Прибавете при това и външните условия на политическия и обществен живот, краха на националните идеали и моралната покруса, която даде път и преднина на всичко отрицателно да се добере даже до върховете на обществената стълба - и вие ще имате донякъде картината за душевната немощ, ученото невежество и непригодност на учащия да се слее с живота и бъде активен негов член, носящ здрав усет и положителни творчески идеи.
към текста >>
22.
НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ
,
,
ТОМ 20
Но и това, което пишем за неволния синтез (наричан от нас по-вярно «умствена каша») в душата на
студента
, - е също така една истина, несъмнен факт на нашата действителност.
НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ Не говорим срещу лица или наши институти - третираме въпроса чисто принципално. Знаем техническите трудности и гениалността, която се изисква днес от учения да направи един смислен синтез, да създаде една основна доктрина, която да обхване всички «положителни» науки. Да изискваме от нашите учени мъже, значи да не знаем какво да искаме.
Но и това, което пишем за неволния синтез (наричан от нас по-вярно «умствена каша») в душата на
студента
, - е също така една истина, несъмнен факт на нашата действителност.
Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните студенти? Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност. На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина. Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни!
към текста >>
Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните
студенти
?
НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ Не говорим срещу лица или наши институти - третираме въпроса чисто принципално. Знаем техническите трудности и гениалността, която се изисква днес от учения да направи един смислен синтез, да създаде една основна доктрина, която да обхване всички «положителни» науки. Да изискваме от нашите учени мъже, значи да не знаем какво да искаме. Но и това, което пишем за неволния синтез (наричан от нас по-вярно «умствена каша») в душата на студента, - е също така една истина, несъмнен факт на нашата действителност.
Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните
студенти
?
Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност. На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина. Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни! Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни, характеризиращи епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието.
към текста >>
23.
III. НОВИ ХОРА
,
I. КАРНАВАЛЪТ НА СМЪРТТА В КАЗИНОТО175
,
ТОМ 20
Нейното лице изглеждаше прозрачно в тая мечтателна, сякаш
студена
лунна светлина в зимни нощи.
Енергия и благоразумие! Твърдост да свършите докрай предприетото и той му стисна втори път ръката. Асен се наведе бързо, взе си шапката от пода, благодари още веднъж и излезе. Попов гледа дълго време затворилата се след него врата... Той намери Маня сама, полулежаща почти на същото място, гдето беше я оставил. Та не помръдна, когато той влезе.
Нейното лице изглеждаше прозрачно в тая мечтателна, сякаш
студена
лунна светлина в зимни нощи.
Той се разхождаше около нея с нервни стъпки. - Маня - каза той - всичко иде към своята развръзка! Аз вече намерих ръце, достатъчно силни. Ще разтърся всичко издъно. И когато земята потрепери под краката им, там в двореца, ще се сетят, че има един, който знае да държи в шепата си цялата държава и да повелява на стихиите!
към текста >>
24.
5. Възвание
,
,
ТОМ 20
5. Възвание Към българските професори, писатели, артисти, художници, музиканти, инспектори, директори, учители,
студенти
и ученици.
5. Възвание Към българските професори, писатели, артисти, художници, музиканти, инспектори, директори, учители,
студенти
и ученици.
Неизмеримо нещастие сполетя българския народ. Нашият любим Цар склопи очи и потопи в скръб обединена България. Какво велико сърце престана да бие! В светлата редица на българските царе Цар Борис III се издигна до най-великите. Между тях той достойно заема най-предно място.
към текста >>
25.
(63) Среща с Учителя на 18.XI.1939 г., след срещата с царя
,
,
ТОМ 20
Сивите плъхове в корабите, като искали да ги унищожат със
студ
в корабите, променили цвета си - станали бели!
Енергичен, но в дребните работи, големите не може. Най-големите спекуланти не хващат, а дребните. Справедливост трябва. Не са турили и предупреждение да има. Всеки може да те изнудва, както ти не си и предполагал.
Сивите плъхове в корабите, като искали да ги унищожат със
студ
в корабите, променили цвета си - станали бели!
За всички закони да има една комисия, която да следи как се изпълняват, за да бъде полезен законът... Злато да бъдем, а не позлатени ни иска светът. Да се напише една книга за българите, в която да се опише първо какви са отрицателните черти на човека, отличителните черти на добрия и отличителните черти на лошия българин.426 Да се каже, че силният човек всичко носи, а слабият иска само леки работи - по 1 кг захар, по-големи не може. Англия и Русия страдат от една и съща погрешка. Англичаните спрямо слабите са жестоки, а спрямо силните - меки. А пък славянинът обича много да се хвали, като направи едно добро.
към текста >>
При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е
студ
.
В Германия на шпионите им режат краката. Но при тия условия може и без да е шпионин, да отрежат краката на човек. Когато бях в «Обществената», дойдоха да ме гледат какъв тип престъпник съм, като ме измерваха, но те бяха сами престъпници...429 Престъпник престъпника разбира, и праведният - праведника. Търсят силни хора, но кой е силен? Който е добър, умен и справедлив - това са силните хора!
При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е
студ
.
И тогава чрез вода - компрес, се изпъди студът отвътре. Има и електрически студ; когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува студ. Гдето се образува електрическо поле, има студ, а където се образува магнитно поле, се чувствува топлинка. Електричеството и е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към периферията, другото - обратно поле на движение. Не обича - електричество; обича - магнетизъм.
към текста >>
И тогава чрез вода - компрес, се изпъди
студът
отвътре.
Но при тия условия може и без да е шпионин, да отрежат краката на човек. Когато бях в «Обществената», дойдоха да ме гледат какъв тип престъпник съм, като ме измерваха, но те бяха сами престъпници...429 Престъпник престъпника разбира, и праведният - праведника. Търсят силни хора, но кой е силен? Който е добър, умен и справедлив - това са силните хора! При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е студ.
И тогава чрез вода - компрес, се изпъди
студът
отвътре.
Има и електрически студ; когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува студ. Гдето се образува електрическо поле, има студ, а където се образува магнитно поле, се чувствува топлинка. Електричеството и е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към периферията, другото - обратно поле на движение. Не обича - електричество; обича - магнетизъм. Не може да ходи - вързан е в краката и ръцете.
към текста >>
Има и електрически
студ
; когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува
студ
.
Когато бях в «Обществената», дойдоха да ме гледат какъв тип престъпник съм, като ме измерваха, но те бяха сами престъпници...429 Престъпник престъпника разбира, и праведният - праведника. Търсят силни хора, но кой е силен? Който е добър, умен и справедлив - това са силните хора! При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е студ. И тогава чрез вода - компрес, се изпъди студът отвътре.
Има и електрически
студ
; когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува
студ
.
Гдето се образува електрическо поле, има студ, а където се образува магнитно поле, се чувствува топлинка. Електричеството и е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към периферията, другото - обратно поле на движение. Не обича - електричество; обича - магнетизъм. Не може да ходи - вързан е в краката и ръцете. И като го освободя, ще тръгне.
към текста >>
Гдето се образува електрическо поле, има
студ
, а където се образува магнитно поле, се чувствува топлинка.
Търсят силни хора, но кой е силен? Който е добър, умен и справедлив - това са силните хора! При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е студ. И тогава чрез вода - компрес, се изпъди студът отвътре. Има и електрически студ; когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува студ.
Гдето се образува електрическо поле, има
студ
, а където се образува магнитно поле, се чувствува топлинка.
Електричеството и е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към периферията, другото - обратно поле на движение. Не обича - електричество; обича - магнетизъм. Не може да ходи - вързан е в краката и ръцете. И като го освободя, ще тръгне. Научил се да пие, а ще се отучи, като отиде на нивата да работи, и ще се отучи.
към текста >>
26.
(69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет
,
,
ТОМ 20
Страданията на финландците, силният
студ
се дължи на земетресенията - освобождава се електричество.
«Кьосето е слабо в устоите на чувствата. Волев е. Английска политика води. Тикна Англия финландският народ467, в Турция - земетресение; в Америка... в Италия - пожар в папата. Провидението туря прегради.
Страданията на финландците, силният
студ
се дължи на земетресенията - освобождава се електричество.
От невидимия свят предупреждават тоя свят. Има една велика политика, висша политика в света - турят хората на работа. Естествено е да се пласират излишъците на България (за Русия).» [Среща с Учителя,] 3.I.1940, 12 часът: Христос беше навремето си за равините и еврейските учени престъпник, а сега е боготворен от 500 милиона хора. И сега е така (със самия Учител) - за сегашните той е престъпник, а за бъдещите той ще бъде почитан.468 Среща [с Учителя], 15.I.1940г., 10 ч сутринта «Английската политика насъсква финландците. И след като изчезнаха Полша, Чехия, кой ще има доверие в нея?
към текста >>
27.
(77) Среща с Учителя на 12.V.1940 г., 7 ½ ч сутринта
,
,
ТОМ 20
А светлината иска да изгони тъмнината и
студа
и където и да бъдат тъмните сили, да излязат... Хитри са... шпиони имат.
Тази война е война духовна.524 Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават едно сражение. Спорът е, че Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината да е отчасти за всички. А тъмните - че тъмнината е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Конкретно и двата лагера имат аргументи силни, само че не знаят, че тъмнината не може да работи без светлина. Всичката работа на тъмнината е да не пропусне светлината в някои области.
А светлината иска да изгони тъмнината и
студа
и където и да бъдат тъмните сили, да излязат... Хитри са... шпиони имат.
Всичко се туря в действие.» Заговорих, че царят вчера беше пратил да м.е пита чрез Сев[ов] какво да правим с амнистията по повод [на] едно запитване в камарата. Учителят каза: «Право на бащата е да прощава и той трябва да види кога...» Заговорих за «Благословение», която искат да конфискуват, и после минахме] на други въпроси. «Нашето духовенство трябва да внимава, да види какво стана с църквата в Русия, в Германия. Хитлер постъпи с католиците католически и с евреите -по еврейски: расовата борба, нали те се смятаха за избран народ... На то[ва] право най-добрите, най-справедливите на земята трябва да дойдат да управляват. Управляващите, които бият... а сега иде пък Христос.
към текста >>
28.
(82) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 27.VI.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Езикът на правителствените комюникета за стачките бе правен с един маниер, който си имаше мястото преди 20 години, но сега, когато се смятат за държавни строители... При това имаше и наивни несъобразности - обявяват решението на Министерския съвет, току-що взето, и казват, че целият народ го одобрявал, като изпускат из предвид, че всички едва сега го узнават... Слава Богу, че дойдоха известията от Москва за седемдневната работна седмица навреме - това подействува като
студен
душ на много глави... Но все пак, колкото по-скоро се мине на нормални отношения, и главно - справедливи, толкова по-добре (справедливи не да се разбира някак отвлечено, а да се третират и двете страни според закона и еднакво, защото има станали нехубави работи между работници и полиция, които може да радват само враговете на България).
Преди месец и нещо същият беше посрещнал Недялко Атанасов с думите: «Ще се бием ли пак? » Бил близък много с военните. В Москва ще трябва да иде човек, който да може да парира неговите ходове. 2. На много места реколтата ни е компрометирана от градушки, наводнения и пр. Никак не ще е излишно, ако се вземат навреме мерки, да не се изнесе повече, отколкото трябва (защото има и неофициални канали, през които, изглежда, [ще] изтече бобът и олиото...) Алчните търгаши трябва в тия времена да се третират като национални врагове и [да] се приложи конфискуване на имотите им - на такива типове кесията е най-чувствителното място на съзнанието им... 3.
Езикът на правителствените комюникета за стачките бе правен с един маниер, който си имаше мястото преди 20 години, но сега, когато се смятат за държавни строители... При това имаше и наивни несъобразности - обявяват решението на Министерския съвет, току-що взето, и казват, че целият народ го одобрявал, като изпускат из предвид, че всички едва сега го узнават... Слава Богу, че дойдоха известията от Москва за седемдневната работна седмица навреме - това подействува като
студен
душ на много глави... Но все пак, колкото по-скоро се мине на нормални отношения, и главно - справедливи, толкова по-добре (справедливи не да се разбира някак отвлечено, а да се третират и двете страни според закона и еднакво, защото има станали нехубави работи между работници и полиция, които може да радват само враговете на България).
Прилагам Ви едно писмо на човек, натоварен от мен да провери. Полицията изглежда, че не смята работниците за българи... В Пловдив също са били бити работници. Ако стачките наистина са били малки (според изявленията на министъра), тогава защо се прави тая мобилизация - то е да се стреля с топ по муха. Добавката в писмото вдига малко завесата на работите в общината. И там докога ще търпите станалия вече пословичен кмет?
към текста >>
29.
(85) Среща с царя на 31.VII.1940 г. от 8 до 10 без 10 в двореца Враня
,
,
ТОМ 20
Като му говорили министрите, той бил
студен
и даже те се отчаяли.
Нашето въздържане обезсили балканското споразумение, инак войната щеше да се развие тук и Оста щеше да бъде ударена през средата и счупена - и пр. След това ми чете доклада на Драганов лично до него, в който се описваше как е станала срещата и разговорите. - Рибентроп е бил лошо настроен. Той не ме обича мене, защото той е парвеню дипломат, а аз съм от кариерата - каза царят. - Аз казах, че Англия ще воюва, а той твърдеше пред Хитлер, че няма да воюва; той, когато образува антисъветския блок от Италия, Япония, Германия, Маджарско и кани и мен и аз отказах категорично, а сега той се има като творец на руско-германското споразумение - сега му е неловко от мене и не ме обича.
Като му говорили министрите, той бил
студен
и даже те се отчаяли.
Най-после поискали да видят Хитлер и той се съгласил. Хитлер ги посрещнал също много резервиран, Филов казал само много здраве от царя и млъкнал. После почнал да говори Хитлер и казал между другото следното: - Земя, взета с меч, с меч трябва да се пази. По-добре е да се споразумеете. После поискал карта, да види какви са ни претенциите, и се зарадвал, че са скромни, като се оплакал от маджарите, които искали много и на които той по-рано бил арбитър, а сега го ругали, та сега не ще вече, [но] на нас би могъл да бъде такъв.
към текста >>
30.
(118) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г.
,
,
ТОМ 20
Ваше Величество, Много бих Ви молил да се застъпите отново за
студентите
, чиято молба Ви предадох.
(118) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г.
Ваше Величество, Много бих Ви молил да се застъпите отново за
студентите
, чиято молба Ви предадох.
Те са около 45 человека. Даже да са направили волно или неволно някакво нарушение на многобройните правилници, параграфи и членове, мисля, университетската управа не трябва да се формализира, когато се касае българи да получат по-висше образование. Пък най-после, днес, когато се помилваха толкова престъпници от затворите и когато начело на самия университет стои божем представител на християнската] личност - презвитер ректор, нека се помогне на тия бедни момчета да си довършат образованието. Ако обичате, понатиснете малко министерството, защото министърът Ви е обещал, но секретарят му е писал писмо с тълкувания, които са унищожили обещаното... А сега ректорът си умива ръцете с това тълкувателно писмо като Пилата някога. А що са криви тия момчета, повечето беднорийки, които вече два месеца чакат да ги приеме нашият университет и неволно си спомнят, че чужденците не са им правили тия въртели, макар че са били сърби и сръбски университети... Поне малко патриотизъм да се прояви на дело - инак в речите и банкетите го имаме и за износ... Моля, застъпете се.
към текста >>
31.
(119) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г. (120) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г.
,
,
ТОМ 20
Първият е за
студентите
от Белград и други 45 души, които са още разкарвани.
28.VI.1941 г.* __________________ * Написано от Любомир Лулчев на ръка на гърба на писмото. (бел. М.И.) (120) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г. Ваше Величество, Моля да ме извините, но днес мислех да Ви помоля за две работи и поради сериозното Ви «нападение» забравих. Наистина, Вие имате сега много по-сериозни работи, но Все пак, моля, отделете малко време и за по-малките. И двата въпроса Ви са известни, но, моля, повторете ги на тия, които падат малко глухички, когато е да направят едно добро.
Първият е за
студентите
от Белград и други 45 души, които са още разкарвани.
Изглежда Филов разпорежда, а Йоцов623 върши каквото си знае. Вторият въпрос е за инвалидите - да не бъдат разигравани с разни комисии, защото отрязаните им крака няма да израснат, нито слепите очи - да прогледнат. Срамота е да се разкарват повече тия ранени хора за хатъра на хора, които взимат по сто лева на подпис под техните актове... Нека и в нас се стори нещичко. Прилагам препис от законопроекта, който, ако обичате, придружете с две думички до военния министър. Моля, не ми го зачитайте за злоупотребление с добрината Ви - молбите на нещастните ме карат да Ви безпокоя, защото в нас, изглежда, само Вие имате смелост да правите добро - другите имат тая смелост, когато е за лично добруване, а когато е за някого другиго, сочат параграфи, членове и пр.
към текста >>
32.
(134) ПИСМО
,
,
ТОМ 20
Поради късното засяване, кълняемостта и вкореняването на храните закъсня и настъпилият
студ
измрази доста храна. 9.
Резултатът от това е ясен. 4. Следва да се уреди въпросът с покупката на свинете, тъй като свиня, тежаща под 100 кг, се купува по 28 лв., а над 100 кг се купува по 32 лв. 5. Определеното количество за изхранване на едрия рогат добитък царевица по 200 кг не е достатъчно, поради което напролет добитъкът и конете не ще бъдат годни за полска работа. 6. По нямане на храна за овцете, и тях в село са ги обрекли на заколване, с което стопанството ще се лиши от приплода, млякото и вълната. 7. Големи пространства земя остана незасята, въпреки официалните статистики. 8.
Поради късното засяване, кълняемостта и вкореняването на храните закъсня и настъпилият
студ
измрази доста храна. 9.
Раздадените за продажба в селата цървули от гума са негодни и се пукат на първата седмица, а обущата се късат като мешина - независимо от голямата цена. 10. Търговците не продават стоките, защото чакат да мине 1 януари и се даде новата цена за стоките. 11. Същите отказват да продават с фактури, освен между четири очи, без фактура, на двойна и тройна цена.
към текста >>
33.
(135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)
,
,
ТОМ 20
10. Останали са още няколко
студенти
само - може ли да се стори нещо за тях?
За сведение. Три параграфа, за които сме говорили и друг път. Те, разбира се, може да бъдат прилагани само от хора, които са от калибър, малко по-друг от съвременните «модерни» разбирания. Частни въпроси: 9. Въпросът за подаръка в Охрид - 15 000 или 25 000 лв.?
10. Останали са още няколко
студенти
само - може ли да се стори нещо за тях?
Списък се прилага. 11. Доно Хр. Василев е сега в Божурище. 12. Статията «Интелигенция» от Луков. Това са думи, наредени хубаво, но няма дълбок принцип в основата им.
към текста >>
34.
XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
Сутрините тук са красиви, малко
студени
.
Целият живот ми се стори някак друг. С мен самия стана нещо, което не мога да съвладея. То се дължеше на едно виждане или видение. И аз самият не зная как да го нарека. Бях станал рано, много рано.
Сутрините тук са красиви, малко
студени
.
Звездите трепкат много близо над главите ни. Всички те като че ли пеят някаква песен, на която звукът едва долита, неразбрано, но хармонично. И в полумрака аз обичам да тръгвам към някой от върховете, оттам да надничам в простора. Изкачвам се бавно, унесен в мисъл. Когато вдигнах поглед на един от върховете, видях сянка, която ми напомняше нещо забравено, залегнало дълбоко в душата ми, която като през сутрешна мъгла иска да се припомни, да каже за себе си, да извика образи и възпоменания.
към текста >>
35.
XXIV . ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
Любомир Лулчев
,
ТОМ 20
Сутрините тук са красиви, малко
студени
.
Целият живот ми се стори някак друг. С мен самия стана нещо, което не мога да съвладея. То се дължеше на едно виждане или видение. И аз самият не зная как да го нарека. Бях станал рано, много рано.
Сутрините тук са красиви, малко
студени
.
Звездите трепкат много близо над главите ни. Всички те като че ли пеят някаква песен, на която звукът едва долита, неразбрано, но хармонично. И в полумрака аз обичам да тръгвам към някой от върховете, оттам да надничам в простора. Изкачвам се бавно, унесен в мисъл. Когато вдигнах поглед на един от върховете, видях сянка, която ми напомняше нещо забравено, залегнало дълбоко в душата ми, която като през сутрешна мъгла иска да се припомни, да каже за себе си, да извика образи и възпоменания.
към текста >>
Аз потопих ръце в
студените
му струи и плиснах няколко пъти на лицето си.
Видение? Вдигнати завеси на хилядолетия? Събуждане на душата, привикана от невидим? Стоях на мястото си. Всичко още тръпнеше в мен като някое тяло на роял след досвършване на последния акорд... Направих още няколко крачки и се спрях пред едно бистро поточе, което бягаше бързо между камъните, бъбрящо нещо неразбрано на свой език.
Аз потопих ръце в
студените
му струи и плиснах няколко пъти на лицето си.
И когато си изтрих очите и вдигнах поглед, на няколко крачк само от себе си видях да иде... Учителя. Той вървеше тихо, като да не стъпяше на земята. Косите Му образуваха бял ореол около главата. Аз прескочих бързо потока и без да зная защо, затичах към Него и Му целунах ръка. Той бе сам.
към текста >>
36.
Светозар Няголов
,
I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа
,
ТОМ 21
Лулчев с лескова пръчка намира голяма
студена
вода на 16.06.1937 г.
Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче. Каквото предсказвал, така излизало. Той казвал пред наши приятели: „Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.” На много места го викат да намира подпочвени води. До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение.
Лулчев с лескова пръчка намира голяма
студена
вода на 16.06.1937 г.
- денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът. Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата. Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡ По това време, след 1927 г. Лулчев организира група, наречена „Упанишади” от десетина души, на които да обяснява беседите на Учителя. Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографките да се събират преди беседата на Учителя, да им говори.
към текста >>
37.
НОВИЯТ ХРИСТОС В СОФИЯ (В. Седмичен факел, г. I, бр. 6 (3.III.1924г.), стр.1.)
,
,
ТОМ 21
ДЕЗЕРТЬОРИТЕ ОТ ЖИВОТА Госпожицата, която посетихме, е млада, едвам 20-годишна
студентка
.
„Оборище”, откъдето се пръснаха по домовете си. Това видяхме, това излагаме. В ДОМА НА ЕДНА ПОСТРАДАЛА Пожелахме да видим и другата страна на медала. Искахме да узнаем дали зад този хубав параван няма нещо зловредно, нещо пагубно за онова грамадно мнозинство от български граждани, които безрезервно са възприели неговия път, който той - Дънов, е нарекъл „път на истината”. За тази цел ний посетихме в дома й една от онези негови последователки, които доста осезателно е почувствувала последствията от една сляпа вяра в едно учение и неговия носител, и която вече напълно се е отказала от тях, като крайно зловредни и като такива, които убиват крехките, нежните души на верующите.
ДЕЗЕРТЬОРИТЕ ОТ ЖИВОТА Госпожицата, която посетихме, е млада, едвам 20-годишна
студентка
.
Една завидна интелигентност, един широк обзор върху нещата, една чиста, ясна и логична мисъл, просто ви изумяват при първата среща с нея и просто недоумявате как е било възможно да се отдаде с такава страст на едно подобно лъжеучение. - Всички братя и сестри, последователи на Дънова, са безспорно добри хора - започна госпожицата. - Първото зло, което почувствуват тия мили хорица, това е безспорно фактът, че те лека-полека се увличат от беседите на тоя човек и забравят действителния живот, с неговите ежедневни нужди и грижи. С право мога да ги нарека дезертьори от живота, защото голямата част от тях, особено това е пагубно за мъжете, които са зарязали всякаква работа, отдали са се изключително на неговите беседи, сутринни разходки за посрещане слънцето, търсене истината и пр. Между това пъстро общество, което, трябва да забележа, расте с главоломна сила не само в градовете, но вече заразява и селата, има интелигентни хора, които в своята заблуда са отишли дотам, че едни са зарязали университета си, други - работата си, трети - дълга към семействата си.
към текста >>
Имаше между нас един момък,
студент
по философия, мисля Михайлов се казваше, който притежаваше един безспорно бистър ум и интелигентност, впоследствие започна да губи разсъдъка си и дойде до положение на пъл но идиотяване.
Една завидна интелигентност, един широк обзор върху нещата, една чиста, ясна и логична мисъл, просто ви изумяват при първата среща с нея и просто недоумявате как е било възможно да се отдаде с такава страст на едно подобно лъжеучение. - Всички братя и сестри, последователи на Дънова, са безспорно добри хора - започна госпожицата. - Първото зло, което почувствуват тия мили хорица, това е безспорно фактът, че те лека-полека се увличат от беседите на тоя човек и забравят действителния живот, с неговите ежедневни нужди и грижи. С право мога да ги нарека дезертьори от живота, защото голямата част от тях, особено това е пагубно за мъжете, които са зарязали всякаква работа, отдали са се изключително на неговите беседи, сутринни разходки за посрещане слънцето, търсене истината и пр. Между това пъстро общество, което, трябва да забележа, расте с главоломна сила не само в градовете, но вече заразява и селата, има интелигентни хора, които в своята заблуда са отишли дотам, че едни са зарязали университета си, други - работата си, трети - дълга към семействата си.
Имаше между нас един момък,
студент
по философия, мисля Михайлов се казваше, който притежаваше един безспорно бистър ум и интелигентност, впоследствие започна да губи разсъдъка си и дойде до положение на пъл но идиотяване.
„Учителят” го цери, обаче той си остана в същото положение. Сега им служи като прислужник за най-черна работа: носи им вода в Баучеровия разсадник, копае и служи за гавра на „братята”. КАК ЛЕКУВА „УЧИТЕЛЯТ” Първата работа на Дънов, за да овладее напълно жертвите си, е да им предпише един строг постен режим и по този начин отслабването на организма, анемията, предразположението към всички болести е създадено, А неговите чудновати, своеобразни лекувания пращат към психиатрическото отделение. На болните предписва 3, 5, 10-дневен пост, запрещава питателната храна и резултатите са очевидни. Притурете при това и вечните разходки, недоспивания, разслабеният организъм и вечното занимание „да се търси истината” и др.
към текста >>
38.
28. ПРИНЦИПИТЕ ВАЖАТ (бр. 12, 8.ІV.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Снегът не е лош - но парализира,
изстудява
и замръзва.
Всичко в него трябва да е обсебено от нея. Тогава тя е извор, от който може да пие целият свят, която всичко свързва и ги прави доволни - тя е, която организира. При сегашните условия обществото не може изведнъж да се оправи. Ако имаш един метър сняг, можеш ли да ореш? Снегът е омразата - нашите печки не могат я стопи, но слънцето може.
Снегът не е лош - но парализира,
изстудява
и замръзва.
Богатите человеци свободни идеи не приемат, но като обеднеят, разбират ги. Във всички проявления в живота си трябва да бъдем умни. Ако синовете искат да разделят богатствата на баща си - те няма от това да станат щастливи. Човешки трябва да се отнасяме помежду си. Съвременният свят и без това има толкова болести, та имена не може вече да им намерят.
към текста >>
39.
36. ДУЕЛЪТ Г-Н ДЪНОВ – СИНОДА (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Арестували г-н Дънов (за няколко часа) и задигнали от къщата на един американски поданик (столичния адвокат г-н Граблашев) куп никому непотребни
студентски
тетрадки и един учебник по биология.
13, 14.ІV.1924 г.) R.О.D'ot (В. „Ратникна свободата”, бр. 13, 14.ІV.1924 г., София, стр, 2) След артилерийската стрелба идва щурмът - на нож или ръкопашният бой. Тъй направиха и с дъновистите. След един барабанен огън по всички вестници (и някои попски списания), предприетата атака излязла доста „сполучлива”.
Арестували г-н Дънов (за няколко часа) и задигнали от къщата на един американски поданик (столичния адвокат г-н Граблашев) куп никому непотребни
студентски
тетрадки и един учебник по биология.
С тоя обвинителен материал, прибавен към показанията на две полудели още от рождението си жени, „светият” Синод завежда дело против „опасния еретик”. Вестниците предадоха показанията на обвиняемия, а един „Факел” (който свети кога съмне, защото повтаря само казаното от други) освети обществото върху учението и личността на г-н Дънова. Запитани някои дъновисти за причините на тоя доста шумен процес, отговориха ни, че той бил много стар и се основавал на чисто „принципални” различия. „Гонят ни, казват дъновистите, защото проповядваме свободен (ама от проституцията) брак и защото не вярваме в трите (ама човешки) лица на Бога. Не ни плашат техните поръчани от цяла България заявления, нито „дълбоките” им тълкувания на Свещеното Писание.
към текста >>
40.
49. ЕДНО НАРОДНО ПОГРЕБЕНИЕ (бр. 17, 19.V.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Този борец за онеправданите и като жив плаши доста много нечистите съвести, и като умря, макар и
студен
труп, той смути не само работниците, но стресна и цялата армия, джандармерия, дори и пожарната команда.
1) На 11 т. м. в 4 ч след обяд от салона „Надежда” се вдигна трупът на дедо Димитър Благоев. Близо 40 некролози известиха както за смъртта, така и за погребението. Повече от 20 000 народ от разните краища на родината дойде да каже последно „прости” на един свой достоен учител. Около 43 венци от различни корпорации свидетелствуваха за онази признателност, която имаха към делото на Благоева.
Този борец за онеправданите и като жив плаши доста много нечистите съвести, и като умря, макар и
студен
труп, той смути не само работниците, но стресна и цялата армия, джандармерия, дори и пожарната команда.
Всичко бе на крак! Процесията мина по „Цар Симеон”, „Мария Луиза” и „Гробарска”. Процесията мина сред кордони от стражари и войска. На някои места бяха заложени картечници и автоматични пушки. Голяма чест сториха!
към текста >>
41.
2. ВРЕМЕ Е! (бр. 1, 1.І.1930 г.)
,
Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.
,
ТОМ 21
Когато е
студено
, запалят огън - и се греят.
1, 1.І.1930 г., София, стр. 1) Време е да се тури ръката на раните и да се говори истината - и само Истината, колкото и да е горчива тя: Живот липсва, липсва вяра в тоя живот. Човещина нямаме. Любов, обич няма помежду - и обърнахме се на зверове, които са готови да се разкъсат. А без обич, без уважение, без Истина, без Вяра - нищо не може да се съгради, никакъв живот е невъзможен - такъв градеж не може и да устои - граденото с години пада за една нощ!
Когато е
студено
, запалят огън - и се греят.
Когато са гладни, търсят хората хляб - и ядат. Когато са жадни - донасят вода и пият. Братя - с отрова сме поени, с омраза сме хранени, затова сега се не обичаме, гоним, избиваме. Тия, които знаят да палят огньове - да живеят с Истината и да помагат безкористно, да се грижат за немощните и бедните, без сами да са богати - нека излязат напред, за да палнем още повече сърца с любов и себеотрицание, себепожертвувание, та да светне в душата на народа ни - да разбере, да се не самоизяжда. Крайно време е!
към текста >>
42.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Преследвали ги, гонели ги, изгаряли ги по площадите, хвърляли ги на зверовете, разпъвали ги на кръст - но въпреки всички бентове и препятствия, които са им правили отговорни и не отговорни фактори, тези единици са понасяли всичко седна непоколебима вяра, че те са на верен път - и че техните идеали ще се осъществят, макар и по-късно... Днес из цял свят се издигат стотици каменни
студени
паметници на първите пионери на новото;.паметници, шито напомнят какви жестоки са невежите, егоистите спрямо хората на новото.
„Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 1, 2) Андро Лучев Когато новото се е появило в света, носено от силни личности, които, опрени на вярата, волята, познанията, дейността, обичта към ближния, са донасяли нови идеали, нова наука, нов строй, нова вяра, нов живот, винаги „старото”, или по-право, хората на старото, са се мъчили с всички простени и непростени средства да заглушат новото, да го компрометират- унищожат. Но въпреки всичко новото се е налагало и надживяло старото... Утописти, завеяни, ексцентрични са наричани хората на новото. Обявявали са ги вън от законите като „опасни” люде за държавата и народа.
Преследвали ги, гонели ги, изгаряли ги по площадите, хвърляли ги на зверовете, разпъвали ги на кръст - но въпреки всички бентове и препятствия, които са им правили отговорни и не отговорни фактори, тези единици са понасяли всичко седна непоколебима вяра, че те са на верен път - и че техните идеали ще се осъществят, макар и по-късно... Днес из цял свят се издигат стотици каменни
студени
паметници на първите пионери на новото;.паметници, шито напомнят какви жестоки са невежите, егоистите спрямо хората на новото.
Вечната истина започва още от Библията. Смахнатият ратай Давид, когото дълги години правиха на луд, остави едни от най-добрите дни на управление на мъдрост, като даровит цар на израилтяните. Лудия Исус* разпънаха на кръст между двама разбойници за неговото ново учение, на което учеше народа. Неговите боси, голи, гладни ученици се разбягаха, а впоследствие бяха избити някои от тях за новото „утопично” учение. А завеяният Исус, разпънат от старото, не стана ли глава на църква?
към текста >>
43.
40. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Хасан ли е надвил или Осман - вие все сте платили; все като се върнете вкъщи, ако е сварен, боб ще ядете; ако нямате дърва - ще ви е
студено
; ако ви е разграден дворът - пак ще си е разграден... Та, от вас - гледането и плащането, а от пехливаните – борбата - понякога престорена - тъй за тонковците - да гледат и да плащат, а те отначало още знаят кой ще падне сега, кой - другия път, защото ортаци са... Така и в нашия политически живот.
11, 17.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 17.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) „Ако не сте готови да разберете новите схващания, ще станете нещастни. Ако дойде изобилието и вие не сте си приготвили съдове да го приберете, то ще си замине.” Драги братя, На панаира често сте виждали да се борят пехливани - ту един надвива, ту друг, а вие седите и гледате - гледате, ама който и да надвие, наистина или на шега (че понякога се и уйдурдисват, уж че се борят!...) все вие плащате за представлението.
Хасан ли е надвил или Осман - вие все сте платили; все като се върнете вкъщи, ако е сварен, боб ще ядете; ако нямате дърва - ще ви е
студено
; ако ви е разграден дворът - пак ще си е разграден... Та, от вас - гледането и плащането, а от пехливаните – борбата - понякога престорена - тъй за тонковците - да гледат и да плащат, а те отначало още знаят кой ще падне сега, кой - другия път, защото ортаци са... Така и в нашия политически живот.
Борят се нашите политически пехливани, все бабаити, все честни хора, все за добро на България... Растат къщите в София и другаде, растат милионите на частните чужди и наши - със стотици веч все напълно внесени - (а отгде се вземат - историята мълчи!). Растат и дълговете на България, растат кризите, расте сиромашията за тия, които нямат, а за пехливаните всичко си е наред - и къщите, и милиони, и автомобилите... Но има и Божи закон освен човешкия - а той казва: наследникът на сиромашията е богатството; и където е било богатството - ще дойде сиромашията. Но човекът, истинският човек, е по-горе от сиромашията и от богатството. Парите винаги могат да дойдат като следствие на разумния живот - но не са те, която могат да направят живота разумен - инак не бихме имали оскотели богаташи. Истинският смисъл на живота е в работата - то е най-възвишеното на земята.
към текста >>
44.
83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач;
студентът
, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека.
И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината. Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед.
И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач;
студентът
, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека.
Чистият въздух носи здраве – истината носи същото здраве. Това, което знаем за истината, да е истина и за другия, когото обичаш; това, което знаеш да е добро - то е добро и за тоя, който те обича. И никога не губете надежда, че не е имало нощ, която да се не е свършила. А сега наближава зазоряването. Иде светлината, ще огрее слънцето - всичко ще освети - праведните да се радват на своята правда, неправедните да вкусят плодовете на своите престъпления.
към текста >>
45.
16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Стигнахме до Цариград, влязохме в Солун, взехме Прищена, Охрид, Битоля, Белград, Черна вода, Браила, Галац, Букурещ: прегазихме
студения
Серет.
1, 2) Андро Лулчев Съпътниците на несполучливите войни са били винаги революциите, които са коствали главите, троновете на царете, хиляди човешки жертви, болести, безбройни кризи - тежки дни за цял народ. Историята е пълна с подобни случаи. Мъничка България от дълги години воюва. Нашите деди са стигали до Цариград, оглеждали са се във водите край Солун, газили са неведнъж тихия Дунав и оставиха и нам този завет - и ний по техните стъпки тръгнахме. Дълги години бран бранихме.
Стигнахме до Цариград, влязохме в Солун, взехме Прищена, Охрид, Битоля, Белград, Черна вода, Браила, Галац, Букурещ: прегазихме
студения
Серет.
Чудни подвизи извърши нашият въоръжен народ, когато всички заедно са били една воля, едно сърце, един ум. За голямо съжаление, докато въоръженият ни народ мреше по бойните поля и с кръвта си прибавяше строфа до строфа към новата ни история, в тила забравили се партизани слагаха в своите каси мазни банкноти, а фалиралите дипломати и партизани почнаха да сеят бацили на разединението сред въоръжения народ. И туй, което бойците бяха спечелили по бойните полета с толкова кърви и труд, нашите партизани в тил го провалиха за няколко часа само, защото те служеха не на България, а на партията и личните си интереси... И наместо да пием с чашата на победителите, нам ни се поднесе в Ньойи да опитаме горчивата чаша на победените. От този ден в Родна земя връхлетяха като хищни птици над мърша безбройни кризи, репарационни задължения и тежки дни за по-голямата част от народа... Здравите мишци на българина отслабнаха. Силният и мощен дух отпадна.
към текста >>
Там вий ще видите малки деца да плачат за троха хляб, други, посинели от
студ
, да стенат.
Кои родни майки имат в гърди обилно мляко за малката си челяд? Кой баща не гледа днес дребни си дечица със сълзи на очи, кога сутрин на училище отиват без троха хляб в уста? Коя майка не коленичи вечер пред иконата на Св. Богородица и, давеща се от сълзи, се моли за по-светли и по-хубави дни?... Надникнете, надникнете из крайните квартали на София, и ще видите страшните дни, които преживява народът ни.
Там вий ще видите малки деца да плачат за троха хляб, други, посинели от
студ
, да стенат.
Хора да живеят е дупки, нещо подобно на землянки, с дрипи и парцали завиват, а шума и слама - за постелки. Надзърнете из провинцията - и там - същата картина. Магазини се затварят вечер без 5 лева оборот. Деца, старци да просят, за да си купят хляб... Момци се убиват, защото тежките дни са по-силни от тяхната воля, а за силните им мишци работа няма; да краде, убива не може, а да се самоубие - това може... Тежки дни изживява голяма част от народа ни. Обиколете селата, не само преди избори, а и сега.
към текста >>
46.
28. ЦЪФТЯТ ВЕЧЕ! (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Под сняг и
студ
бяха, разклащани от ветрове, плашени от бури - и все пак те се разлистиха и разцъфнаха.
7, 21.V.1931 г., София, стр. 1) „Твой ближен е този, който ти прави добро. Който иска да бъде здрав - да прави добро! ” От „Книгата на Живота” Дойде пролетта - и цъфнаха дърветата и цветята. Живот от тях бликна - и навежда за плод и радост!
Под сняг и
студ
бяха, разклащани от ветрове, плашени от бури - и все пак те се разлистиха и разцъфнаха.
Не се побояха, не се уплашиха. Вдигнали своите клони към небето като ръце на послушни деца, те викат оттам топлите лъчи на слънцето. И те идат - и им носят своята благословия. И вие, които снеговете затрупват и бурите разклащат из дъно, с мисъл да съборят - имайте вяра колкото разцъфналите дървета! И вие ще се разцъфтите!
към текста >>
47.
1.1. ПЪРВА РЕЧ
,
Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание
,
ТОМ 21
Ето защо, моля, от това място, гдето преди години господин министър Стамболийски държа реч на
студентите
и се възмущаваше тогава от неправдите, моля този г-н Стамболийски от това място и аз да третираме всички престъпници и контрабандисти еднакво и вярвам, че ще бъде чута молбата ни.
Не, бойни другари, не, вие ги изнесохте зад границата. Вие мито не платихте за краката си, ръцете си, а ги оставихте, без да ги видите нивга вече. Ето защо сме най-страшните контрабандисти. Ето защо, да отървем нашите здрави бойни другари, да отървем оранжевата сегашна полиция от много труд и да не ни разиграват по комендантствата и участъците, нека ни покажат зданията, гдето трябва да живеят престъпниците и контрабандистите, и аз ви моля, мили бойни другари, близки на нашите паднали другари, да се съгласите и да влезем доброволно в зданията, които Правителството ще ни определи за затвор. А моля господа днешните министри да приравнят и нас, новите престъпници и контрабандисти, с убийците, народни предатели от държавния затвор, защото за народните предатели-убийци от държавния затвор се дава храна, квартира, облекло и топливо, а ние - инвалидите, вдовиците, сираците и това нямаме, и нашите слепи другари всред зима спят по скамейките.
Ето защо, моля, от това място, гдето преди години господин министър Стамболийски държа реч на
студентите
и се възмущаваше тогава от неправдите, моля този г-н Стамболийски от това място и аз да третираме всички престъпници и контрабандисти еднакво и вярвам, че ще бъде чута молбата ни.
Но, българки и българи, ние, които поливахме добруджанските и тракийските полета със скъпата си кръв; ние, които оставихме по македонските чуки телата на нашите бойни другари; ние, на които смъртта е била не един път над нашите глави; ние, които и сега носим белезите от ноктите на смъртта; ние, които мизерствуваме; ние, които виждаме, че с Родината си играят шепа хора, управниците се гаврят с нас; ние, които сме вече половин милион, не можем и не бива да останем повече равнодушни. Не бива да повтаряме онези постъпки и да ставаме и сега престъпници спрямо Родината си, а трябва усилена агитация и организация!...” След свършването на речта бе докарана и кавалерия, пехота, артилерия, за да се разпръснат инвалидите, вдовиците и сираците, но за съжаление на народните джелати, всички си отидоха мирно и не стана нужда да се употреби оръжие (За тая му реч има редовно углавно дело № 515/920 г. и искано 15 години затвор).
към текста >>
48.
1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)
,
Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите
,
ТОМ 21
Студено
и мрачно бе.
Здрави и млади хора се разболяват от дългото пътуване, а какво е състоянието на тия инвалиди при тежки пътувания, сами разбирате хала им. В София благодарното Отечество ги оставяше да спят по бараки във Военно-инвалидния дом, а често по пейките в Градската градина и хотел „Поляна”. За убийците и разбойниците, като дойдат в София, ги чакат модерни затвори, а инвалидите - хотел „Поляна”... На една коледа Н. В. Царят посети героите във В. И. дом - свари ги да са се събрали в дървените бараки и, за да им не подвява отдолу снегът, бяха постлали платнищата на изгнилия под.
Студено
и мрачно бе.
Героите бяха дошли от различните краища на България, Н. В. Царят извика военния министър и му каза твърдо: „Генерале, тази барака и за курник не става, а Вий сте оставили тия юнаци. Още утре да намерите място и да ги настаните, не бива, не бива така. Едва отървали кожата си от куршуми, ний в тия бараки ще ги уморим от студ. Разбирате ли, генерале?
към текста >>
Едва отървали кожата си от куршуми, ний в тия бараки ще ги уморим от
студ
.
дом - свари ги да са се събрали в дървените бараки и, за да им не подвява отдолу снегът, бяха постлали платнищата на изгнилия под. Студено и мрачно бе. Героите бяха дошли от различните краища на България, Н. В. Царят извика военния министър и му каза твърдо: „Генерале, тази барака и за курник не става, а Вий сте оставили тия юнаци. Още утре да намерите място и да ги настаните, не бива, не бива така.
Едва отървали кожата си от куршуми, ний в тия бараки ще ги уморим от
студ
.
Разбирате ли, генерале? ” Гласът му трепереше от мъка, от това, което видя и чу в тая барака. Дълги години след това героите лежаха пак в тия бараки и зимно време зъзнеха от студ, а лятно време балдисваха от горещина. Но дотук не свършваха страданията на тия, които идваха за изследвания. Там младите лекари в повечето случаи бяха груби в медицинските комисии.
към текста >>
Дълги години след това героите лежаха пак в тия бараки и зимно време зъзнеха от
студ
, а лятно време балдисваха от горещина.
Царят извика военния министър и му каза твърдо: „Генерале, тази барака и за курник не става, а Вий сте оставили тия юнаци. Още утре да намерите място и да ги настаните, не бива, не бива така. Едва отървали кожата си от куршуми, ний в тия бараки ще ги уморим от студ. Разбирате ли, генерале? ” Гласът му трепереше от мъка, от това, което видя и чу в тая барака.
Дълги години след това героите лежаха пак в тия бараки и зимно време зъзнеха от
студ
, а лятно време балдисваха от горещина.
Но дотук не свършваха страданията на тия, които идваха за изследвания. Там младите лекари в повечето случаи бяха груби в медицинските комисии. За честта на офицерите в комисиите, които знаеха що е война, рани, страдания фронтовашки, биваха внимателни и не допущаха младите лекари да си играят с инвалидите. Много често се случваше в тия медицински комисии да намалят и отнемат проценти на инвалидите. Но в съда експертите лекари не само възвръщаха процентите, но и увеличаваха.
към текста >>
49.
1.3. ТРЕТА РЕЧ
,
Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом
,
ТОМ 21
Докато бяха живи и ги оставихме да скитат немили-недраги, да разиграват пиянки, унде е попа и комар, да гладуват и да измират от глад, а след като измряха, им издигнахме големи паметници за милиони левове,
студени
каменни паметници, каквито ни бяха
студени
и сърцата, и душите към тия светци народни.
За мене и най-модерните танкове, за мене и най-модерните топове и аероплани са куп желязо, ако зад тях няма едно голямо, любвеобвилно голямо сърце, което да люби, да брани и мре за родната земя. За тия сърца какво направихме? За тоя дух що сторихме? Да не бъркаме със сламка в очите на лъва в тия дни. Да не повтаряме старите грешки от миналото, които направихме с нашите бойни учители от Шипка и Шейново.
Докато бяха живи и ги оставихме да скитат немили-недраги, да разиграват пиянки, унде е попа и комар, да гладуват и да измират от глад, а след като измряха, им издигнахме големи паметници за милиони левове,
студени
каменни паметници, каквито ни бяха
студени
и сърцата, и душите към тия светци народни.
Аз вярвам, г-да народни представители, че вие, които живеете с болките на тоя народ, ще ги разберете и ще подкрепите онези, с които сте всеки ден. Не накърнявайте хубавите страници на нашата история, свързани с името Ви и със светлите подвизи на народа ни! Нов закон и бърз строеж на нови жилища - това го налага днешният момент, това го и иска утрешна България! (Ръкопляскания.)
към текста >>
50.
9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1
,
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
СЕМЕЙСТВОТО ЛУЛЧЕВИ - Какви бяха отношенията на Лулчев към покойната Гела, толкова ли
студени
са били те?
По тоя начин минахме към въпроса за предчувствията им за присъдата. - Знаете, госпожице, - обърнахме се към Малина - че процесите често ни носят изненади в първата инстанция, без те да предрешават щастливите възможности... Вашите очаквания за присъдата? Тя прие спокойно въпроса и казва: - Аз в живота си винаги очаквам лошото по-скоро, отколкото доброто. Майката Тимева слуша дъщеря си и не казва нищо. Но по всичко личи, че тя повече вярва в щастието си.
СЕМЕЙСТВОТО ЛУЛЧЕВИ - Какви бяха отношенията на Лулчев към покойната Гела, толкова ли
студени
са били те?
- запитваме младата Тимева. - Какви? Пред хората много любезни, а вътре... - и добави някои обстоятелства, които са нейни впечатления... - С Лулчев как бяхте: добре или зле? - Добре. - Гадал ли Ви е той бъдещето?
към текста >>
51.
2. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ” ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Но
студената
война продължава до падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г.
И това доживя Николай да го види и да го преживее. На 9 май 1945 г. Германия капитулира. На 10 февруари 1947 г. е подписан Парижкият мирен договор с България.
Но
студената
война продължава до падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г.
А Николай доживя това време. Той си замина през 1999 г. 12. А за ролята на главния равин в София по времето на Учителя и спасяването на евреите - Даниел Цион, виж в „Изгревът”, том XVII, стр. 750 ÷ 751, както и стр. 751 ÷ 752. 13.
към текста >>
52.
6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ Вергилий Кръстев
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Кирил и Методий”, честван всяка година с внушителни паради на ученици,
студенти
и младежки организации.
Но да бъде пълна, трябва да прочетете от „Изгревът”, том I, стр. 483 ÷ 487; том XVII, стр. 750 ÷ 751; 751 ÷ 752, И тогава ще прочетете тези пасажи от стр. 392 ÷ 393 на Стефан Груев. „Дойде 24.V.[1943] г.- денят на „Св. Св.
Кирил и Методий”, честван всяка година с внушителни паради на ученици,
студенти
и младежки организации.
Беше почти сигурно, че една еврейска улична демонстрация този ден щеше да причини кръвопролитни сблъсквания с манифестиращите десни групи, подклаждайки антисемитската жар на КЕВ. Затова водачите на консисторията употребиха цялата си власт и влияние да разубедят своите най-възбудени братя по вяра, затвориха Синагогата и успяха да спрат проектираната манифестация към центъра на София. Много евреи обаче дойдоха тази сутрин на мястото на срещата - пред Синагогата, и се разгневиха, когато намериха вратите й затворени. Когато духовете се разпалиха и хората започнаха да обсъждат какво да правят, една добре позната фигура се появи на вратата на храма и се обърна към възбудената тълпа. Равинът Даниел Цион беше един от най-оспорваните водачи на израелитската община, обаче това, което той имаше да каже тази сутрин, порази събраното мнозинство.
към текста >>
53.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
се уволни и постъпи
студент
в тукашната академия.
Съзнавам, че Ви обременявам и безпокоя, но налага ми се пак да Ви пиша и моля! Моята племенница, когато през тази пролет била при Вас, Ви казала, че нейният по-голям брат е войник и като вегетарианец е поставен при много трудни условия. Вие сте обещали, че можете да му услужите, като се нареди да му се облекчи положението. Тогава обаче по един естествен начин му се нареди и той благополучно завърши службата си. На 10.ІХ. т. г.
се уволни и постъпи
студент
в тукашната академия.
Днес обаче получи повиквателна заповед за войник в етапна дружина, която се формира в 8-и полк - Варна, и която ще бъде изпратена в Сърбия. Тук става ясно, че той ще бъде поставен: Първо, на военна обстановка и второ, който далеч от дома си, ще бъде затруднен с вегетарианството, което е опазил през двегодишното си служене като редовен войник в полка, благодарение на близостта му с домашните. Трето, той току-що постъпва в училището, което ще става нужда да се прекрати. Като Ви пиша това, аз и моят племенник Ви молим, ако трябва и ако може, да му се отмени мобилизационното назначение, за да продължи образованието си. Той се казва Ангел Тодоров Ангелов - ефрейтор от 8-и пехотен прим.
към текста >>
Веднъж идва подофицерът, изпълняващ длъжността фелдфебел, и каза на войника Братан Стойков: “Поручикът иска риби да му хванеш.” Времето беше
студено
и войникът отказа.
[Аз] го видях с очите си, а не както каза за една хапка се говореше, че е дадена за постовете, но не достигна до постовете. Поручикът, не само че сам яде и раздава на свои познати жени войнишкото се полагаемо, но взема и полагаемото на ротните коне, взел 2 агнета, които са затворени в обора на конете на ротата и аз лично, пък и други са видели агнетата да ядат от сандъка с чемик. Дошъл полковият командир Данков в Серес, веднага взводният подофицер от 18 пост му занася една кошница грозде подарък. И откъде е набрал това грозде, мислите? Войниците нямат пари, нито толкова го обичат, за да му купят - те са го крали от лозята на пост Тумба; и от другите постове постоянно се бере грозде и праща в ядрото, да яде поручикът и неговите хора.
Веднъж идва подофицерът, изпълняващ длъжността фелдфебел, и каза на войника Братан Стойков: “Поручикът иска риби да му хванеш.” Времето беше
студено
и войникът отказа.
Когато после той отиде да си иска законната отпуска, поручикът му каза: “Каквото искам от Вас, Вие го не давате, какво искате от мен? ” Тук българската армия и чиновничеството са направили по-големи “постижения”, отколкото в Русия - не съществува частна собственост. Войниците от постовете и тези от 59-и Пирински полк, от 7-а дивизионна болница, стражарите, чиновниците и работниците от железопътната линия нападат лозя и градини и берат най-безпощадно, и ако случайно там е стопанинът, питат го: “Какво търсиш в лозето? ”, и ако нещо възрази - дигат пушката срещу него и той побягва и тогава като истински разбойници грабят. Един работен локомотив всеки ден минава, спира край лозята, набира грозде и си продължава.
към текста >>
54.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
“Доктор Лонг” № 39 За помилване Господин Генерал, Синът ми Иван Стефанов Сергиев,
студент
, 22-годишен, е осъден по чл.
Молба от Стефан Сергиев до министъра на войната от февруари 1943 г. До министъра на войната Ст. София Молба от Стефан Сергиев, родом от гр. Пирдоп, живущ в ст. София, ул.
“Доктор Лонг” № 39 За помилване Господин Генерал, Синът ми Иван Стефанов Сергиев,
студент
, 22-годишен, е осъден по чл.
16 ЗЗД на смърт с присъда по наказателно дело № 10/1943 г. на Софийския военно полеви съд. По зла участ той, както винаги е бил олицетворение на скромност, тих и свенлив като невинно дете, който не можеше спокойно да види най-малката рана или болка на другиго, е осъден за конспиративна дейност. Господин Генерал, Не мога да си представя, че синът ми, за когото аз и майка му сме пожертвували целия си живот, за да отгледаме него и другите три по-малки - две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската на Негово Величество, е способен да извърши каквото и да е престъпление, дори и най-нищожното, камо ли такова, за което законът да иска живота му. Смутено, но искрено и с тревога се питам: може ли един баща, запасен подофицер, участвувал във войните 1912 ÷ 1918 години в Първи конен на Н. В.
към текста >>
И сега, когато милият ми и незаменим Иван порасна, и макар да
студентствува
, работи и ми се яви като отмяна в семейството, искат да ми го отнемат, да ми отнемат последната утеха.
При това той е толкова млад, за да се опомни, ако е направил грешка и да се упъти в правия път, ако му се помогне. Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче? Та то още не е узряло, всичко, което прави, е още неосъзнато, инак би ли хвърлило семейството си в такава тревога, би ли се само впуснало в такава опасност? Пожертвувала съм живота си, за да го отгледам - него и трите си други по-малки деца: две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската Ви, Ваше Величество. Работила съм за 20 лева дневно, за да им дам образование.
И сега, когато милият ми и незаменим Иван порасна, и макар да
студентствува
, работи и ми се яви като отмяна в семейството, искат да ми го отнемат, да ми отнемат последната утеха.
Децата ми са расли в бедност, недояли, недооблечени, но съм ги възпитала да бъдат добри граждани и честни хора. И колко пъти моят Иван е декламирал стихове от Вазов, каква любов е показвал към България и всичко българско! Трябва ли сега, Ваше Величество, да изпитам най- голямото разочарование в живота си, да умра със съзнанието, че синът ми е станал жертва на една жестока несправедливост? По цели дни и нощи лежа и плача: очите ми ще изтекат. Броя дните и всеки ден ме приближава към страшното, как ще се лиша от детето си, което с такава мъка, с такъв труд и с такава любов съм изгледала.
към текста >>
55.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Първа част
,
ТОМ 21
Дядо ми Кънчо през
студената
зима тогава набавил дърва и им дал за огрев.
Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново. Величка често изпраща колети и средства до Учителя, особено когато Той е бил интерниран в хотел „Лондон” във Варна. Приятно Го е радвала по празниците на Великден и Коледа. С писмо в 1914 г. Учителят се интересува от материалното положение на брат Пеню, Тодор и учителя Боян Боев и ако имат нещо нужда, да им се помогне или Той да направи необходимото.
Дядо ми Кънчо през
студената
зима тогава набавил дърва и им дал за огрев.
Няколко дена преди това Кънчо срещнал брат Боев, който търсел да се стопли някъде и той на шега му казал, че при брат Пеню Киров закарали цяла кола дърва. Наивният брат Боев веднага тръгнал за дома на брат Пеню, но дядо ми го спрял и го поканил в дома си. Имало тогава голяма оскъдица на дърва. Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение.
към текста >>
майка ми сготвя спанак в бакърен тиган и ядат на обед със една своя
състудентка
.
Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.* ___________________ *Виж „Изгревът”, том VII, стр. 457, № 7. 11. Отравяне През 1926 г.
майка ми сготвя спанак в бакърен тиган и ядат на обед със една своя
състудентка
.
Вечерта Стевка дояжда яденето, останало в бакърения тиган. Почувствала, че се е отровила. Повръщала черно и изкарала една тежка нощ. Сутринта лицето й потъмняло от окисления бакър и тя отива при Учителя, като Му занася вестници и питка. Учителят отваря вратата, взима това, което му подава, но майка ми не Му казва нищо за състоянието си - да не Го безпокои.
към текста >>
56.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Студ
и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време.
Много пъти в кухнята беше дежурна сестра Юрданка Жекова. Често Учителят я кара да готви, понеже притежавала в себе си трите елемента - на Любовта, на Мъдростта и Истината, и придавала нещо хубаво на храната. Когато оставаше храна, тя ни викаше в кухнята - нас и други бедни, и ни напълваше по една тенджера. След свършването на дежурството, Учителятя викал и питал дала ли е храна на няколко бедни семейства. „Да - отговаряла тя, - погрижих се.” Обикновено Учителят доплащаше дефицита в кухнята. 45.
Студ
и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време.
Имахме постоянно проблеми за разрешаване. От студа често замръзваха чешмите при салона и ние ходехме за вода при гара „Пионер”. Слагахме на шейните по 3 ÷ 4 казанчета, завързвахме ги за шейната, а отгоре връзвахме някакъв плат, за да не се изплисква водата. Така се снабдявахме с вода. В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме.
към текста >>
От
студа
често замръзваха чешмите при салона и ние ходехме за вода при гара „Пионер”.
Когато оставаше храна, тя ни викаше в кухнята - нас и други бедни, и ни напълваше по една тенджера. След свършването на дежурството, Учителятя викал и питал дала ли е храна на няколко бедни семейства. „Да - отговаряла тя, - погрижих се.” Обикновено Учителят доплащаше дефицита в кухнята. 45. Студ и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време. Имахме постоянно проблеми за разрешаване.
От
студа
често замръзваха чешмите при салона и ние ходехме за вода при гара „Пионер”.
Слагахме на шейните по 3 ÷ 4 казанчета, завързвахме ги за шейната, а отгоре връзвахме някакъв плат, за да не се изплисква водата. Така се снабдявахме с вода. В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме. Най-важната ни зимнина бяха картофите, но нямахме мазе, в което да ги съхраняваме. Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст.
към текста >>
Така се запазваха от
студа
и ние си изваждахме, когато ни трябваха.
Слагахме на шейните по 3 ÷ 4 казанчета, завързвахме ги за шейната, а отгоре връзвахме някакъв плат, за да не се изплисква водата. Така се снабдявахме с вода. В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме. Най-важната ни зимнина бяха картофите, но нямахме мазе, в което да ги съхраняваме. Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст.
Така се запазваха от
студа
и ние си изваждахме, когато ни трябваха.
Когато започваше топенето на снега през пролетта, дупката се напълваше с вода и ние бързо ги изваждахме. При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха. Ние намирахме по нещо да им дадем и те не се отделяха от дома ни. Имахме куче и котка, която гонеше мишките. Кучето беше добро и кротко си лежеше пред къщата, но някои хора ги лаеше и гонеше.
към текста >>
Посрещна ни тъмна,
студена
, ветровита утрин.
” Брат Гавраил Величков се настанява близо до леглото на Учителя, зорко пазено от сестрите Теофана, Марето и Савка. Решава да не спи, за да проследи сънния живот на Учителя. След около 2 часа Той се надига, сяда в леглото Си и започва да говори, вероятно на санскритски с някакви същества, които брат Гавраил не може да види. Сеансът продължава повече от 10 минути.** Преди 3 часа Учителят става, облича се, намята гълъбовата Си пелерина и излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели за тръгване към върха. Изведоха ме и мен с Косю.
Посрещна ни тъмна,
студена
, ветровита утрин.
Вятърът духаше на импулси, често силен, раздвижваше косите ни и ни събуди от дрямката, която ни държеше още от краткия сън. Бяхме готови за тръгване. Майка ни се двоумеше: да ни вземе, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли при нас туристи, събудени от нашето ранно ставане (макар че пазехме голяма тишина) - да видят какво става. Видяха ни и се обърнаха към родителите ни: „Къде ще водите тези малки деца в тази тъмнина и вятър?
към текста >>
Времето е
студено
и може да изстинат и се разболеят.
Бяхме готови за тръгване. Майка ни се двоумеше: да ни вземе, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли при нас туристи, събудени от нашето ранно ставане (макар че пазехме голяма тишина) - да видят какво става. Видяха ни и се обърнаха към родителите ни: „Къде ще водите тези малки деца в тази тъмнина и вятър? Те едва са спали няколко часа.
Времето е
студено
и може да изстинат и се разболеят.
Оставете ги в хижата, а вие, ако желаете, ходете нагоре.” Тези думи ни подействаха като студен душ и се събудихме напълно. ___________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том IV, стр. 52 ÷ 61, 176 ÷ 177, № 72, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Виж „Изгревът”, том IV, стр. 56. (бел.
към текста >>
Оставете ги в хижата, а вие, ако желаете, ходете нагоре.” Тези думи ни подействаха като
студен
душ и се събудихме напълно.
Майка ни се двоумеше: да ни вземе, или да ни остави в хижата. Съдбата ни се реши от двама излезли при нас туристи, събудени от нашето ранно ставане (макар че пазехме голяма тишина) - да видят какво става. Видяха ни и се обърнаха към родителите ни: „Къде ще водите тези малки деца в тази тъмнина и вятър? Те едва са спали няколко часа. Времето е студено и може да изстинат и се разболеят.
Оставете ги в хижата, а вие, ако желаете, ходете нагоре.” Тези думи ни подействаха като
студен
душ и се събудихме напълно.
___________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том IV, стр. 52 ÷ 61, 176 ÷ 177, № 72, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Виж „Изгревът”, том IV, стр. 56. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев 48.
към текста >>
Посрещна ни
студеният
източен вятър и непрогледната тъмнина, допълнена с мъгла, а от групата - никаква следа.
Двамата с Косю започнахме да си говорим: „Защо Лиляна отиде нагоре, а нас ни оставиха, каква е тази несправедливост? ” Сън не ни хващаше. Да сме толкова близо до Мусала, и да ни оставят в хижата. Скоро хижата утихна. Станахме и излязохме навън пред хижата.
Посрещна ни
студеният
източен вятър и непрогледната тъмнина, допълнена с мъгла, а от групата - никаква следа.
Върнахме се в хижата и понеже сме били философи в миналото, почнахме да умуваме: „Как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя - посоката даже към нея? ” Предложих да изчакаме да съмне и щом някой турист излезе от хижата и тръгне нагоре, да го проследим накъде отива и ние веднага да го последваме, Приготвихме всичкия багаж, който имахме, и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна от зората да просветва на тавана, но никой не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, за да го последват по пътя за така желаната Мусала. Абсолютната тишина се наруши от слабо скръцване на врата от долния етаж.
към текста >>
Учителят и приятелите отиват на Мусала за изгрев в доста
студено
и мъгливо време.
Минахме покрай Алековото езеро, изкачихме палеца и стана много горещо, Косю се нахрани, почина и започна пак да ми помага. Напредвахме бавно и от време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра. 49. Беседа на Учителя пред заслона Първите екскурзианти, които ни настигнаха, се качили на Мусала, намерили родителите ни и им казали, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват към Мусала. Майка ми се отделя от групата и слиза надолу да ни посрещне. Сутринта на 23.07.
Учителят и приятелите отиват на Мусала за изгрев в доста
студено
и мъгливо време.
Слънцето се показва за малко от облаците и пак се скрива. Прави се обща молитва, приятелите насядат на завет, а Учителят отправя погледа си на юг, където е паметникът на Георги скиора, загинал от бялата смърт, и казва, че тази смърт е най-тежката. После казва: „Нашият Георги, нашият Георги, нашият Георги.” Нарежда да слязат долу при „Окото”, където заваряват вода, пият и се стоплят. Учителят там изнася втора беседа: „Правила на Любовта”. С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната пътека.
към текста >>
Привечер стана
студено
и падна гъста мъгла.
Пренесохме багажа и се настанихме. Настаниха се и Пеньо Ганев и Елена Григорова, които на другия ден тръгваха към езерата. С майка ми и баща ми се качихме на Мусала. Слязохме и се качихме още 2 пъти с баща ми. Бяхме много радостни и доволни.
Привечер стана
студено
и падна гъста мъгла.
Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма шапките и шаловете. Сетих се, че сме ги забравили сутринта в хижата. Силна мисъл озари умът ми - да ида и да ги взема. Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по пътеката надолу в мъглата. От тичането се затоплих и почнах да не чувствувам студеният вятър, който охлаждаше тялото ми.
към текста >>
От тичането се затоплих и почнах да не чувствувам
студеният
вятър, който охлаждаше тялото ми.
Привечер стана студено и падна гъста мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма шапките и шаловете. Сетих се, че сме ги забравили сутринта в хижата. Силна мисъл озари умът ми - да ида и да ги взема. Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по пътеката надолу в мъглата.
От тичането се затоплих и почнах да не чувствувам
студеният
вятър, който охлаждаше тялото ми.
Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха пътеката. Бях много радостен и чувствах, че Той - Учителят беше с мене, малкото глупаво непослушно дете.
към текста >>
Това изобилие на лешници беше знамение, че зимата ще бъде много
студена
- снегът беше над метър, а температурата - до -34 °С - Европа воюваше.
Той им казва: „За пръв път сметката излиза точно и няма никаква загуба, която трябва да плащам. Благодаря Ви.” 51. Христо Брадата През есента с баща ми отидохме до Ел Шадай с раници и чувал да си наберем лешници. На връщане по урвите, обрасли с лешници, напълнихме чувала. Бяха нападали по земята от вятъра, който беше духал преди няколко дена.
Това изобилие на лешници беше знамение, че зимата ще бъде много
студена
- снегът беше над метър, а температурата - до -34 °С - Европа воюваше.
Избиваха се християнски народи. Лошите мисли и чувства на хората създаваха голямо електрично напрежение, което на физическото поле се изявява като сурова зима. Войната е бунт срещу Бога, срещу Божествения порядък в живота. На Изгрева животът протичаше спокойно. До сестра Веса Козарева живееше в малка барака брат Христо Христов - Брадата.
към текста >>
Завели го в участъка, където го разсъблекли и видели, че той целият се бил увил във вестници, да го предпазват от
студа
.
На обяд не ходел да се храни на общия обяд и Учителят го попитал защо не идва. Отговорил, че няма средства да си плаща храната, „Нали ядеш нещо на обяд, донеси го на масата и яж него, за да участваш в общият обяд, за да правиш връзка с душите на братята и сестрите.” Аз му съдействах при писането на труда му със скромните си средства и той ми подари 2 книги - спомени за Учителя със снимки. Станахме добри приятели. След заминаването на Учителя през една зима, двама агенти го арестували в трамвая, понеже като се движел, издавал шум на книги. Предположили, че носи антикомунистически позиви.
Завели го в участъка, където го разсъблекли и видели, че той целият се бил увил във вестници, да го предпазват от
студа
.
__________________________________ * Виж „Изгревът”, том III, стр. 118; том VII, стр. 376 ÷ 380. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 53. Анка Шишкова Имаше една сестра – „Миличката”- Анка Шишкова, с много хубава обхода.
към текста >>
Беше
студено
през нощта и на много гари ни поднасяха горещ чай.
874 ÷ 881. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 61. Евакуация в село Бяла Черква Събрахме най-важните неща и се отзовахме на гарата, която беше пълна с хора, бягащи от бомбите. Забравихме много хубава цигулка, купена от баща ми за 10 хиляди лева, и ни я откраднаха. Пътувахме цялото семейство в открити вагони.
Беше
студено
през нощта и на много гари ни поднасяха горещ чай.
В Русе се настанихме при леля ми Руска, където прекарахме няколко дена и след Василевден (14.01.) с параход отидохме в Силистра при другите ни лели. Посрещнаха ни много добре, а там имаше всичко за ядене, сякаш че не съществуваше купонна система. Крум го повикаха в службата му и той замина за София. Останала с дядо ми и четирите деца, майка ми иска на 21.01.1944 г. помощ от Силистренската община и й дават.
към текста >>
Майка ми се облече - беше доста
студено
- и отиде към салона.
Разпродажба на вещите на Учителя През месец октомври Учителят се завърна от с. Мърчаево и започнаха беседите в салона. Научихме, че Учителят е болен. Описал съм нещата в книгата „Светъл лъч към човешките души” На 27.12.1944 г. сутринта Косю отива да купи продукти от магазина, който беше от северната страна на салона и бързо се върна, като каза, че Учителят си е заминал и братята и сестрите Го чакат да възкръсне.
Майка ми се облече - беше доста
студено
- и отиде към салона.
Аз я последвах и влязох в големия салон, където беше положен. Бях си взел листове да Го рисувам, но се отказах. Беше поставен близо до вратата с главата на север, а отдясно имаше два големи лимона с плодове. Лицето Му беше розово като на жив човек. Взех да се моля и видях, че два пъти очите Му се отвориха по малко.
към текста >>
Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва
студената
вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и краката.
Аз продължавах да му поправям колата. 70. Лодката на Рила* През 1949 г. брат ми Любомир на 6 години се качва на лодката във второто езеро на Рила. Пакостникът Митко Танев - син на Таню Митев, блъснал лодката навътре в езерото и тя отива към средата. Стефан Дойнов веднага се съблича, хвърля се във водата, доплава до лодката, качва се на нея и я докарва до брега и спасява Любомир.
Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва
студената
вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и краката.
Започва да вика, и Тената, който се намира на близо се съблича, хвърля се във водата и я изважда на брега. Лодката се криеше в средата на второто езеро, като се слагаха камъни в нея и се потапяше на дъното на езерото, В 1950 г. Костадин и Людмил Белев изваждат лодката, като Косю доплува до нея, като държи дълго въже и с него връзва лодката и я издърпват. Водата е била много студена и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото. Косю се справя.
към текста >>
Водата е била много
студена
и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото.
Стефан Дойнов веднага се съблича, хвърля се във водата, доплава до лодката, качва се на нея и я докарва до брега и спасява Любомир. Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва студената вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и краката. Започва да вика, и Тената, който се намира на близо се съблича, хвърля се във водата и я изважда на брега. Лодката се криеше в средата на второто езеро, като се слагаха камъни в нея и се потапяше на дъното на езерото, В 1950 г. Костадин и Людмил Белев изваждат лодката, като Косю доплува до нея, като държи дълго въже и с него връзва лодката и я издърпват.
Водата е била много
студена
и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото.
Косю се справя. От няколко годишното потопяване на лодката в езерото тя изгнива и след 1950 г. не може да се ползва повече. * Виж „Изгревът”, том VI, стр. 347 ÷ 348; том VII, стр.
към текста >>
Организират група за състезателно играене на шах в
студентския
дом с цел взимане на категория по шах.
Гимназистът се разболява В гимназията в нашия клас учеше и Чавдар Георгиев Дамянов. Баща му беше председател на Народното събрание и той правеше много бели. Почти всеки ден майка му идваше в гимназията, викана от директора. Не учеше уроците, понякога носеше пистолет и плашеше учителите. Беше си създал група от съученици около себе си.
Организират група за състезателно играене на шах в
студентския
дом с цел взимане на категория по шах.
Повикаха и мене да попълня бройката. Биех ги всички и стигнах V разряд. Учителят по физика ме обикна и ми повери две нормални киномашини и две теснолинейни, да прожектирам филми пред учениците. Взимах игрални филми от Томата, който ги съхраняваше в „Модорен театър” и научни от „Учтехпром”. По желание на учениците взимах филм и го прожектирах в киносалона на гимназията, Вечерно време учеха военни с големи чинове, полковници, които нямаха завършено средно образование.
към текста >>
57.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Трета част
,
ТОМ 21
Най-страшен беше изпитът по ОЕ (основи на електротехниката) при Минчо Златев - наричан от
студентите
Минчо Мъглата.
Кой е онзи, който се явява на изпита Величка завърши отлично гимназия и кандидатства в Машинно-електро-техническия институт (МЕИ). Трябваше да вземе сведение, атестат от службата на баща ми, където за мен имаше лош атестат и нямаше в никакъв случай да я пуснат да следва. Учителят й помага. Разболява се началникът на личен състав и неговата заместничка - младо момиче, което не знае подробностите, й дава много хубав атестат и тя влезе да учи електромашини и апарати по мое предложение. Беше болнава и я скъсват на 4 изпита и трябваше да повтаря годината.
Най-страшен беше изпитът по ОЕ (основи на електротехниката) при Минчо Златев - наричан от
студентите
Минчо Мъглата.
През 1946 г. излиза първият випуск електроинженери и отиват по станции, където правят много поразии: изгарят инсталации, гърмят трансформатори и др. Викат го в ЦК на Българската работническа комунистическа партия (БРПК) и го питат на какво учи студентите, че те нямат елементарни знания по ОЕ. Стяга се и къса много студенти. Имаше завършили семестриално, но не могат да вземат ОЕ.
към текста >>
Викат го в ЦК на Българската работническа комунистическа партия (БРПК) и го питат на какво учи
студентите
, че те нямат елементарни знания по ОЕ.
Разболява се началникът на личен състав и неговата заместничка - младо момиче, което не знае подробностите, й дава много хубав атестат и тя влезе да учи електромашини и апарати по мое предложение. Беше болнава и я скъсват на 4 изпита и трябваше да повтаря годината. Най-страшен беше изпитът по ОЕ (основи на електротехниката) при Минчо Златев - наричан от студентите Минчо Мъглата. През 1946 г. излиза първият випуск електроинженери и отиват по станции, където правят много поразии: изгарят инсталации, гърмят трансформатори и др.
Викат го в ЦК на Българската работническа комунистическа партия (БРПК) и го питат на какво учи
студентите
, че те нямат елементарни знания по ОЕ.
Стяга се и къса много студенти. Имаше завършили семестриално, но не могат да вземат ОЕ. Станал страшилище за студентите. Не пишел 6, на себе си-5, на владеещите отлично материята - 4, а на изкаралите - 3. Спяхме с Величка в малката стая, в която живееше дядо Кънчо.
към текста >>
Стяга се и къса много
студенти
.
Беше болнава и я скъсват на 4 изпита и трябваше да повтаря годината. Най-страшен беше изпитът по ОЕ (основи на електротехниката) при Минчо Златев - наричан от студентите Минчо Мъглата. През 1946 г. излиза първият випуск електроинженери и отиват по станции, където правят много поразии: изгарят инсталации, гърмят трансформатори и др. Викат го в ЦК на Българската работническа комунистическа партия (БРПК) и го питат на какво учи студентите, че те нямат елементарни знания по ОЕ.
Стяга се и къса много
студенти
.
Имаше завършили семестриално, но не могат да вземат ОЕ. Станал страшилище за студентите. Не пишел 6, на себе си-5, на владеещите отлично материята - 4, а на изкаралите - 3. Спяхме с Величка в малката стая, в която живееше дядо Кънчо. Като ми каза положението си, й ударих два шамара и й казах, че ще си вземе всичките изпити.
към текста >>
Станал страшилище за
студентите
.
През 1946 г. излиза първият випуск електроинженери и отиват по станции, където правят много поразии: изгарят инсталации, гърмят трансформатори и др. Викат го в ЦК на Българската работническа комунистическа партия (БРПК) и го питат на какво учи студентите, че те нямат елементарни знания по ОЕ. Стяга се и къса много студенти. Имаше завършили семестриално, но не могат да вземат ОЕ.
Станал страшилище за
студентите
.
Не пишел 6, на себе си-5, на владеещите отлично материята - 4, а на изкаралите - 3. Спяхме с Величка в малката стая, в която живееше дядо Кънчо. Като ми каза положението си, й ударих два шамара и й казах, че ще си вземе всичките изпити. Най-напред, на другия ден да отиде на ОЕ. Послуша ме и отива при стаята на Златев, Събрали се над 50 студента и никой не смее да влезе.
към текста >>
Послуша ме и отива при стаята на Златев, Събрали се над 50
студента
и никой не смее да влезе.
Станал страшилище за студентите. Не пишел 6, на себе си-5, на владеещите отлично материята - 4, а на изкаралите - 3. Спяхме с Величка в малката стая, в която живееше дядо Кънчо. Като ми каза положението си, й ударих два шамара и й казах, че ще си вземе всичките изпити. Най-напред, на другия ден да отиде на ОЕ.
Послуша ме и отива при стаята на Златев, Събрали се над 50
студента
и никой не смее да влезе.
Излиза професорът Минчо Златев и ги поканил; „Колеги, заповядайте на изпит! ” Величка казала: „Аз ще вляза.” Отваря вратата и влиза в кабината му. Започнала да говори, но непомни нищо от това, което е говорила (влиза същество в нея и отговаря на въпросите). Минчо Златев остава много доволен от нея и като никога, й пише 5. Изпраща я до вратата и казва на чакащите състуденти: „Като тази другарка да знаете Основи на електротехниката” Величка се върна радостна вкъщи и придоби силен импулс да учи и изкара и другите 3 изпита.
към текста >>
Изпраща я до вратата и казва на чакащите
състуденти
: „Като тази другарка да знаете Основи на електротехниката” Величка се върна радостна вкъщи и придоби силен импулс да учи и изкара и другите 3 изпита.
Послуша ме и отива при стаята на Златев, Събрали се над 50 студента и никой не смее да влезе. Излиза професорът Минчо Златев и ги поканил; „Колеги, заповядайте на изпит! ” Величка казала: „Аз ще вляза.” Отваря вратата и влиза в кабината му. Започнала да говори, но непомни нищо от това, което е говорила (влиза същество в нея и отговаря на въпросите). Минчо Златев остава много доволен от нея и като никога, й пише 5.
Изпраща я до вратата и казва на чакащите
състуденти
: „Като тази другарка да знаете Основи на електротехниката” Величка се върна радостна вкъщи и придоби силен импулс да учи и изкара и другите 3 изпита.
Не се наложи да повтаря годината. Завърши МЕИ и по разпределение работи известно време в завод „Кремиковци”, а след това - като преподавател в техникума „Киров”. Научи добре френски език. 97. Съпругът - кармичен враг Сприятели се с Данаил Жеков. Казах й, че с този човек ще има много страдания.
към текста >>
Падна гъста мъгла и стана
студено
.
Събудих се посред нощ. Палатката паднала върху нас и духаше силен вятър. Излязох навън - не можеше да се изправи палатката, Вятърът, който духаше от юг, утихна и заваля проливен дъжд, Почти всички палатки .бяха съборени. Отидох в кухнята и запалих огъня на огнището. Скоро тя се напълни от пострадалите приятели и прекарахме там до сутринта.
Падна гъста мъгла и стана
студено
.
Запрехвърча сняг и брат Борис с голямата група тръгнаха към Вада. Останахме да приберем лагера: брат Гради, Ганка, Ружа, Катя Грива и аз. Преместих се в палатката на Гради. До вечерта наваля половин метър сняг. Сутринта беше студено и всичко замръзнало.
към текста >>
Сутринта беше
студено
и всичко замръзнало.
Падна гъста мъгла и стана студено. Запрехвърча сняг и брат Борис с голямата група тръгнаха към Вада. Останахме да приберем лагера: брат Гради, Ганка, Ружа, Катя Грива и аз. Преместих се в палатката на Гради. До вечерта наваля половин метър сняг.
Сутринта беше
студено
и всичко замръзнало.
Небето се изясни и посрещнахме Слънцето. То скоро ни стопли и стопи снега. От билото до езерото имаше разпръснати лъжици, вилици, чинии, шапки и други, които започнахме да събираме в кафези. Събрахме и скътахме падналите палатки, скрихме гредите от кухнята и магазина, След няколко дена слязохме от планината. Това беше знамение, което ни показваше какво има да се случи с Братството.* __________________________________ * За бурята през лятото на 1949 г.
към текста >>
Една зима стана много
студено
и Станка Желева, Павел и други събраха в кафези замръзналите гълъби и ние ги сложихме на балкона (остъклен), където размръзнаха и почнаха да се разхождат.
Влязохме да живеем заедно с майка ми и плащахме наем. 115. Гълъбите На Изгрева бяхме навикнали да храним врабчетата, а тук имаше гълъби, но комунистите забраняваха да им даваме храна до блока и ние им носехме надробен хляб на една поляна, далеч, на около 200 ÷ 300 метра от блоковете. Ята от гълъби ни следваха и кацаха около нас и кълвяха хляба. Познаваха ни отдалеко и идваха при нас. Постепенно животът очовечи комунистите и се стигна до положение те да ги хранят и ние да им даваме храна пред нас, а противниците ни взеха да им хвърлят изостаналия им твърд хляб.
Една зима стана много
студено
и Станка Желева, Павел и други събраха в кафези замръзналите гълъби и ние ги сложихме на балкона (остъклен), където размръзнаха и почнаха да се разхождат.
Хранехме ги и щом почнеха да хвъркат, ги пускахме. Сега всяка сутрин ме чакат да се върна от посрещане на изгрева на слънцето и пред блока накацват около мене. Хвъркат над главата ми, когато искат храна, трептят с крилата си пред лицето ми: Имаме над 30 редовни гълъба. Откъдето и да се връщам, те ме познават и кацат пред мен и чакат да им дам жито. Те най-добре го ценят и използват.
към текста >>
58.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
В Самоков изчакахме автобуса за Боровец, Там бе значително по-
студено
от София.
Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в долините, за да могат да живеят хората. Над Рила небето е синьо, тъмно, до виолетово. Скоро се показа Слънцето изпод един баир, изгряло бледо бяло, и започна да се крие зад дърветата при движението на автобуса. Издигна се нагоре и взе да се чувствува топлината му през прозореца. След язовира Мусала се вижда постоянно като малък триъгълник в бяло, до Самоков.
В Самоков изчакахме автобуса за Боровец, Там бе значително по-
студено
от София.
В 7 часа и 30 минути автобусът за Боровец се напълни от многото хора, които чакаха, и след 8 часа ни стовари на „Песъко”. Потеглих към лифта. Цялата гора е в сняг и е доста хладно. Близките баири са голи, само пистите светят на слънцето от заледения сняг по тях и напомнят, че все още е зима. На касата при лифта голяма група немци и българи чакаха за билети.
към текста >>
Въздухът е рядък и духа
студен
източен вятър.
Аз минах напред, макар че някои ми направиха бележка: „Защо отиваш напред! ” Казаха ми програмата: в 9 часа ще съм на Ястребец, в 10 - на хижа „Мусала”, в 11 часа - на Заслона и в 12 часа - на връх Мусала. Помислих си в съзнанието: хубав план, но мъчно изпълним. Не ми се отговори нищо. Качихме се на лифта и потеглихме нагоре, над свежата зелена гора.
Въздухът е рядък и духа
студен
източен вятър.
Стара планина е в омара и едва се забелязва, а над нея има една хубава бяла лента от край до край, която говори за хубаво време. Вижда се отлично бялата шапка на Витоша и смогът над София. Около Слънцето и на изток е омарно, прашно, а ниско долу - мъгливо. Сняг има само в гората. Рила от Белмекен до Мусала е прошарена и на много места снегът е стопен.
към текста >>
Вятърът се усили и стана
студено
.
Добре, че то съществува, защото без него при тая екипировка мъчно може да се качи човек горе. Наредиха ми да занеса целия си багаж на върха, а не както обикновено го оставях в Заслона. Това ми даде допълнителни трудности при изкачването. Казаха ми да не слагам котките, а да избирам камъните, по които снегът беше стопен. Снегът е заледен и надупчен от котките на други туристи, минали преди мен, Едно случайно подхлъзване можеше да завърши в следата на езерото.
Вятърът се усили и стана
студено
.
На върха пристигнах навреме - 12 без десет минути. Направих молитва и се потопих във великата хармония, която царуваше наоколо. Бях у дома си – „Наистина, благодат и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ще живееш в дома Господен на дълги дни.” Починах на завет до наблюдателницата и похапнах. Пред мен снегът е събран от вятъра на пирамида на вратата и е на нивото на прозорците - прозореца, през който се влиза в наблюдателницата. Открива се чудна картина.
към текста >>
Явява се на кандидат
студентски
изпит по физика и го взе отлично.
Като работех, товарих японка с 6 торби цимент. Тя падна върху палците на краката ми и те дълго време бяха безчувствени. Напоследък им обърнах сериозно внимание и те се пооправиха. Това беше най- малкото от онова, което ме грозеше в завода. 133. Как чрез молитва се пробужда съзнанието Племенницата ми Симона Кутева завърши отлично гимназия.
Явява се на кандидат
студентски
изпит по физика и го взе отлично.
От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи. Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки. Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер. У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва.
към текста >>
става
студентка
и ми пише писмо, че не знае защо, но много ме обича.
Купила си златен пръстен от Атина. Накарах я да го продаде, или да го замени с друг, понеже носи тежки влияния и ще й причини големи страдания. Послуша ме, отишла в Пловдив и го сменила. Когато ходехме на езерата, в хижата, както споменах, изнасях беседи пред приятелите. Момиче на 12 години, дошла с майка си и баща си, като ме слушала се влюбила в мен, След 1990 г.
става
студентка
и ми пише писмо, че не знае защо, но много ме обича.
Покани ме на гости и ми обясни, че ме обикнала на езерата, когато била на 12 години, а сега е на възраст и може да ми отговори на каквато любов искам. Съблече се, а аз я разтрих добре и след това взимаше отлично изпитите си и завърши образованието си. Разсърди ми се. Срещнах я и попитах защо е сърдита. „Защото не отговори на любовта ми.” – „Аз съм на 70 г, а ти - на 20, и мога да съм ти дядо.
към текста >>
Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много
студено
При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня.
От Ястребец тръгнахме по зимния път, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни съпътстваха повече от час. Преди хижа „Мусала” сестрата припаднала - спряло дишането и сърцето. Усетих, че става нещо. оставих раницата си и се върнах назад, където лежеше на снега. Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата.
Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много
студено
При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня.
Минах по камъните и излязох горе. Сестра Албена ме излекува. Събра лимони от приятелите и ми слагаше филии хляб с лимони. Кракът оздравя и си слязох. За всяко направено добро се плаща.
към текста >>
Ръкавицата на Мария Маркова Един
студен
следобед Учителят ми каза веднага да посетя двете Марии: Маркова и Шопова.
Отива на мястото на Учителя, помолва Му се и на другия ден пръстът му спада и започва пак да свири. Той направи разработка на песните и Паневритмията. * Виж “Изгревът”, том VIII, стр, 356 ÷ 410, а за родословното дърво - на стр. 410. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 144.
Ръкавицата на Мария Маркова Един
студен
следобед Учителят ми каза веднага да посетя двете Марии: Маркова и Шопова.
Отидох при Маркова, където ме посрещнаха Захари и Райка, и започнахме да говорим. Казах им, че съм дошъл да видя баба Мария и влязох в стаята й. Беше в кома, опъната и не даваше признак на живот. Мисълта ми не помогна и разтрих главата й. Въздъхна, отвори очите си, но нямаше сили да говори.
към текста >>
Простуда
и зачеване Запознах се с Албена Георгиеваи приятеля й Николай, които живееха до летището и имаха фирма за оформяне на митнически документи.
През 1992 г, е арестуван и подведен под съдебна отговорност за безвъзмездните помощи за т. нар. Трети свят и е освободен през същата година. На 2 октомври 1996 г. е убит в София, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 149.
Простуда
и зачеване Запознах се с Албена Георгиеваи приятеля й Николай, които живееха до летището и имаха фирма за оформяне на митнически документи.
Отидохме с Елена да ги посетим. Заварихме я, че лежи на леглото и често изпада в безсъзнание, а мъжът й се оправя с клиентите, “Приятелка” им направила магия да си заминат с мъжа й за 48 часа. Накарах Елена да я разтрие, но не успя да й помогне. Тогава я разтрих, мина тежестта и болката в главата и магията се пресече, оздравя, стана и отиде да работи. След няколко дена се видяхме пак и казах, че по-добър партньор от Николай не може да намери.
към текста >>
Отговорих й, че на по-млади години е ходила тънко облечена и е
простудила
яйчниците си и не може да протича семенната течност към утробата й.
Накарах Елена да я разтрие, но не успя да й помогне. Тогава я разтрих, мина тежестта и болката в главата и магията се пресече, оздравя, стана и отиде да работи. След няколко дена се видяхме пак и казах, че по-добър партньор от Николай не може да намери. Той има Слънце съвпад с Венера в Лъв в 10 дом, тригон с Луната, съвпад с Юпитер, съвпад с Нептун. Каза ми, че много добре се разбират, но доста време не може да зачене.
Отговорих й, че на по-млади години е ходила тънко облечена и е
простудила
яйчниците си и не може да протича семенната течност към утробата й.
Предложих й да я разтрия, ако не я е срам. Съблече се и я разтрих основно. След десетина дни ми донесе снимка от видеозон, на която личеше, че е заченала. На 30.01.1999 г. роди едно много активно момче, с кардиналните знаци на ъглите.
към текста >>
59.
IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп
,
,
ТОМ 21
Здравето е увредено с
простуди
, които мъчно оздравяват.
Ракът е най-мистичният знак в зодиака, в който дойде и Учителят на земята, също Петър Филипов. Той дава голяма привързаност към дома и удобствата му и към големия дом на братския живот и неговите проблеми. (Слънце точен квадрат и половина Луна, точен полусекстил Венера, опозиция Сатурн ретрограден, квадрат Уран, разпадащ се съвпад Плутон, паралел Сатурн ретрограден, секстил Медиум Цели, секстил Хирон, съвпад точката на щастието и квинтил Лилит). (Слънце точен квадрат и половина Луна) дава непостоянство, нерешителност, променчивост и мъчно преследване и постигане на някоя цел в живота - мъчно ще успява в това, което предприеме. Роденият ще има мъчнотии в отношенията си с жените, с началниците си и високопоставените.
Здравето е увредено с
простуди
, които мъчно оздравяват.
Аспектът показва, че когато майка ми е била бременна с мене, не ме е искала, мислила е да абортира, изживяла е много тревоги и напрежения, които са се втъкали в тялото ми, да нося тези негативи през целия си живот. Майка ми напълно си оправи отношенията си към мене и ме обичаше много, но последствията от изживяното останаха да ги нося. (Слънце образуваща се опозиция паралел ретрограден Сатурн). Това е най- неблагоприятният аспект за родения, при който устойчивостта из основи е отслабена. Добре, че Сатурн е ретрограден и намалява наполовина злите влияния на силния във Водолей Сатурн.
към текста >>
Сатурн те прати да работиш в
студа
с камъните.
септември Сатурн е съвпад Слънце, но Уран от Риби прави тригон със Слънцето и ти помага. 2005 г. юли Сатурн ще направи опозиция на радикалната си точка, 1°38' Водолей, а Уран - съвпад Луна в Риби 14°22' в Риби. Изобщо, ти си роден да имаш будно съзнание цял живот, всеки ден, всяка минута, това, което ти го правиш. Ти успя да обуздаеш разрушителните енергии на ( - Сатурн ретрограден опозиция Слънце) и Уран ретро-граден квадрат Плутон, че дори и впрегна в работа тези негативни сили.
Сатурн те прати да работиш в
студа
с камъните.
Но така ти се кали. Животът ти е бил всякога в опасност. Бог все ти го е продължавал, за да работиш. Луната добре поставена в Риби, в тригон с Плутон, ти е помагала (майка ми). Но тази ти Луна е била в опозиция Нептун (Божествената любов), квадрат Марс и т. н.
към текста >>
60.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Студентските
ми години ................................................................................................................. 687 10.
Светозар и Рила ................................................................................................................................ 676 5. Съборният ден 19 август 1999 г...................................................................................................... 677 6. Екскурзия със Светозар ................................................................................................................... 678 7. Светозар и брат ни Костадин .......................................................................................................... 680 8. Светозар и аз - сестра му Величка .................................................................................................. 681 9.
Студентските
ми години ................................................................................................................. 687 10.
Братството и Светозар ................................................................................................................... 688 11. Светозар и Паневритмията на Учителя........................................................................................ 690 12. Светозар и градината в Айтос....................................................................................................... 691 13. Христиан - съпругът ми, и Светозар ............................................................................................ 693 14. Светозар и астрологията................................................................................................................ 694 15.
към текста >>
Остаря накрая,
студено
му беше и седеше все в кухнята ни до печката.
Така му викаха. Неговото кученце беше черно и много добро. И когато той минаваше с кучето си по долната, отдалечена от нас улица, Белчо го усещаше и се хвърляше като бесен да го лае. И Йордан казваше: „Вашето куче е бяло, но душата му е черна, а моето е черно, но душата му е бяла! ” Белчо живя много години - 15, мисля.
Остаря накрая,
студено
му беше и седеше все в кухнята ни до печката.
А то - и кухня, и стая, и всичко. Никой не можеше да припари у нас! Всички знаеха, че кучето е лошо. А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина.
към текста >>
Като станах
студентка
, той дойде и донесе на всички ни по 1 часовник - купил ги за нас.
Светозар и аз - сестра му Величка Аз съм третото дете. Имам трима братя. Всички много ме обичаха. Но Светозар много ми е помагал. Водеше ме редовно на Витоша, често - и на Рила.
Като станах
студентка
, той дойде и донесе на всички ни по 1 часовник - купил ги за нас.
А часовникът е израз на живота! И с този негов часовник аз изкарах всичките ми години на следване в университета. Никога дотогава не бях имала часовник. И то подарен с толкова много любов! Една година, някъде към (1959 ÷ 1960 г.) Светозар живееше, мисля, у брат Петър Филипов.
към текста >>
Беше страшен
студ
, сняг, лед.
И с този негов часовник аз изкарах всичките ми години на следване в университета. Никога дотогава не бях имала часовник. И то подарен с толкова много любов! Една година, някъде към (1959 ÷ 1960 г.) Светозар живееше, мисля, у брат Петър Филипов. И за Коледа цялото ни семейство отидоха у брат Петър - за духовно чествуване на Коледа.
Беше страшен
студ
, сняг, лед.
Аз не можах да отида. Бях много болна от грип и с висока температура. Лежах в малката ни дървена стаичка на Изгрева. Печката до мене бумтеше. Мъчно ми беше, че не мога и аз да отида.
към текста >>
Постепенно печката загасна и стана
студено
.
Аз не можах да отида. Бях много болна от грип и с висока температура. Лежах в малката ни дървена стаичка на Изгрева. Печката до мене бумтеше. Мъчно ми беше, че не мога и аз да отида.
Постепенно печката загасна и стана
студено
.
Наближаваше полунощ. И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа. Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни.
към текста >>
Студентските
ми години Имам един много интересен случай със Светозар през
студентските
ми години.
” И през лятото, като бях в България, той започна да разтрива тази бучка силно, сложи и компрес от царевично брашно. Но резултат нямаше много. Бучката се зачервяваше. И след дълги усилия всеки ден, като се върнах във Франция, тази бучка проби и взе да тече и изтече. Така се освободих от нея с помощта на Светозар и златните му ръце. 9.
Студентските
ми години Имам един много интересен случай със Светозар през
студентските
ми години.
Беше някъде към 1961 г. и бях втора година студентка по електротехника, машини и апарати. И тази година е една от най-трудните. Получавах и стипендия, защото и брат ми Любомир взе да следва, същата специалност. Дадоха на мене стипендия, а аз я разделих на две - за него и за мене.
към текста >>
и бях втора година
студентка
по електротехника, машини и апарати.
Бучката се зачервяваше. И след дълги усилия всеки ден, като се върнах във Франция, тази бучка проби и взе да тече и изтече. Така се освободих от нея с помощта на Светозар и златните му ръце. 9. Студентските ми години Имам един много интересен случай със Светозар през студентските ми години. Беше някъде към 1961 г.
и бях втора година
студентка
по електротехника, машини и апарати.
И тази година е една от най-трудните. Получавах и стипендия, защото и брат ми Любомир взе да следва, същата специалност. Дадоха на мене стипендия, а аз я разделих на две - за него и за мене. И помня, че с първите две стипендии, които получих, заедно отидохме с Любомир в магазините и му купих един костюм, да има. Това беше първият негов костюм.
към текста >>
Та, трудни бяха тези
студентски
години за нас.
И помня, че с първите две стипендии, които получих, заедно отидохме с Любомир в магазините и му купих един костюм, да има. Това беше първият негов костюм. И с него завърши електроинженерство. Тази моя стипендия бе много важна, защото всъщност беше и за двама ни. А моите родители нямаха средства да ни поддържат.
Та, трудни бяха тези
студентски
години за нас.
И втората година ми останаха 3 много мъчни изпити за септември. И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми. Изпитите бяха насрочени от 1 до 15 септември, след което никой нямаш е право да се явява, освен с много важна причина и с разрешение на ректора. А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много.
към текста >>
Това беше много труден изпит и много малко
студенти
го взимаха.
А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много. Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници.
Това беше много труден изпит и много малко
студенти
го взимаха.
Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си. Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят. Толкова го ненавиждаха! Ако днес се явят 30 ÷ 40 студенти при него, само 2 ÷ 3 изкарваха.
към текста >>
Беше много способен професор, но при него много малко
студенти
успяваха да издържат изпита си.
Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници. Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника.
Беше много способен професор, но при него много малко
студенти
успяваха да издържат изпита си.
Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят. Толкова го ненавиждаха! Ако днес се явят 30 ÷ 40 студенти при него, само 2 ÷ 3 изкарваха. Другите ги скъсваше. А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене.
към текста >>
Казваха му „Минчо мъглата” и някои
студенти
бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят.
Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници. Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си.
Казваха му „Минчо мъглата” и някои
студенти
бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят.
Толкова го ненавиждаха! Ако днес се явят 30 ÷ 40 студенти при него, само 2 ÷ 3 изкарваха. Другите ги скъсваше. А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене. А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година.
към текста >>
Ако днес се явят 30 ÷ 40
студенти
при него, само 2 ÷ 3 изкарваха.
Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си. Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят. Толкова го ненавиждаха!
Ако днес се явят 30 ÷ 40
студенти
при него, само 2 ÷ 3 изкарваха.
Другите ги скъсваше. А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене. А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година. А тази година голяма част от студентите я повтаряха. Изпитът се провеждаше с билета.
към текста >>
А тази година голяма част от
студентите
я повтаряха.
Толкова го ненавиждаха! Ако днес се явят 30 ÷ 40 студенти при него, само 2 ÷ 3 изкарваха. Другите ги скъсваше. А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене. А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година.
А тази година голяма част от
студентите
я повтаряха.
Изпитът се провеждаше с билета. Във всеки билет имаше по 3 въпроса - един от I част, един от II част и един от III част. И без да се отговори изчерпателно и по трите въпроса, не бе мислимо да се издържи изпитът. Чрез студенти бях успяла да намеря някои билети - около 10-на, значи 30 въпроси. И за тези 2 дни и нощи едва можех да приготвя, и то сравнително добре, 3 билета - т. е.
към текста >>
Чрез
студенти
бях успяла да намеря някои билети - около 10-на, значи 30 въпроси.
А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година. А тази година голяма част от студентите я повтаряха. Изпитът се провеждаше с билета. Във всеки билет имаше по 3 въпроса - един от I част, един от II част и един от III част. И без да се отговори изчерпателно и по трите въпроса, не бе мислимо да се издържи изпитът.
Чрез
студенти
бях успяла да намеря някои билети - около 10-на, значи 30 въпроси.
И за тези 2 дни и нощи едва можех да приготвя, и то сравнително добре, 3 билета - т. е. 9 въпроса. А аз съм „Марко Тотев”. Само 1 въпрос да не зная, то той ще ми се падне. Такъв шанс имах.
към текста >>
Чакаха около 20
студенти
и трепереха от страх.
Първо - да изтегля един от тези 3 билета, които бях понаучила, второ - да изкарам при професора изпита! Дойде денят. Учих от 2 до 7 часа сутринта и тръгнах. Светозар ме подкрепяше с мисълта си и молитвите си. Отивам за 8 часа пред залата, където се провежда изпитът.
Чакаха около 20
студенти
и трепереха от страх.
А бяха учили цялото лято! И аз застанах до тях. И не треперех, а бях само в молитва, съсредоточена и с надежда и молба да се изяви Небето и да ми помогне! А Светозар продължаваше своята велика работа от разстояние. Влязох в залата без страх, една от първите.
към текста >>
Той ми каза: „Ето такива
студенти
обичам!
Концентрирана и с голяма сила отвътре, изтеглих билета си. Първото чудо беше, че този билет беше един от тези три, които аз едва успях да приготвя. Поуспокоих се и видях, че Небето се намеси в съдбата ми, и че молитвата на Светозар е чута! Концентрирах се. Професорът каза: „Ако някой от вас има въпрос - да го зададе.” И аз го попитах един въпрос.
Той ми каза: „Ето такива
студенти
обичам!
Да се интересуват! ” И тези негови думи ми дадоха кураж. Писахме по 2 ÷ 3 часа. И после един по един сядаха студентите при професора и един по един той скъсваше всички. Дойде и моят ред, Седнах съсредоточена.
към текста >>
И после един по един сядаха
студентите
при професора и един по един той скъсваше всички.
Професорът каза: „Ако някой от вас има въпрос - да го зададе.” И аз го попитах един въпрос. Той ми каза: „Ето такива студенти обичам! Да се интересуват! ” И тези негови думи ми дадоха кураж. Писахме по 2 ÷ 3 часа.
И после един по един сядаха
студентите
при професора и един по един той скъсваше всички.
Дойде и моят ред, Седнах съсредоточена. Развих първия въпрос - добре, втория - също, а третия - по-трудно, защото не бях доучила всичко. И все се моля на Учителя да ми помогне. Изкарах сравнително и третия въпрос, И професорът ме пусна - изкарах! И каза: „три - мину-у-у-с!
към текста >>
И този ден от 20 ÷ 30
студенти
, той пусна едва 2 ÷ 3 и първата бях аз.
И все се моля на Учителя да ми помогне. Изкарах сравнително и третия въпрос, И професорът ме пусна - изкарах! И каза: „три - мину-у-у-с! (3-}. Което е и най-долната оценка за „изкарал” при него. Той и не пишеше повече, И аз бях първата, която изкарах, и то за „чудо и приказ”.
И този ден от 20 ÷ 30
студенти
, той пусна едва 2 ÷ 3 и първата бях аз.
И ако това не е чудо? После имах след 1 ден изпит по специалността ми вече - електрически машини. Тук за 1 ден и 1 нощ нищо не можех да приготвя. Казаха ми, че професорът ми поел, машини - Ангелов, е и ректор или заместник, не помня вече. И написах молба за отлагане на изпита, като се явих „лично” при него, да му обясня причините.
към текста >>
61.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
Времето
застудя
, валя суграшка и мокър сняг и сутринта на 12-и замръзна.
Пристигнахме на „Вада”, стоварихме багажа и заваля проливен дъжд. Покрихме багажа с найлон и към 2 часа по мое настояване (конярят не искаше да товари, понеже беше мокро), натоварихме багажа на около 30 коня и се качихме на езерата. Горе не беше валяло и добре си построихме палатките. През нощта заваля дъжд, който продължи 3 дена! Аз бях предупредил, че при тези тежки аспекти обикновено е падало сняг.
Времето
застудя
, валя суграшка и мокър сняг и сутринта на 12-и замръзна.
Изясни се и се стопли. Точно за 19.08. имаше най-трудните аспекти. Ние проведохме бдения по 1/2 час от групи от 9 души за хармония, разрешаване на братските въпроси и хубаво време за събора. Аз бях с първата група и им дадох програма, по която да се водят молитвите.
към текста >>
Бог ги запази, като даде непрекъснато дъжд и
студ
.
05.09.1996 г. София Обична сестра Величке, Преди няколко дена получих трите ви писма с парите и таблицата, Благодаря за грижите. Действително трудно е при нас с тези лемурийци, но Бог ще съкрати дните им, защото злото им стига своят краен предел. На Рила не отидох, понеже така ми наредиха, имаше опасност за живота ми. Там се събират всичките врагове на Братството и имат пъклени планове.
Бог ги запази, като даде непрекъснато дъжд и
студ
.
Една будна сестра ми каза, че нямало присъствие на съществата. Много хубаво, че сте били на Алпите с Жан-Луи. Поздрави го и му благодари от мое име. Новото, което иде, ще преодолее всичко старо. Ще бъдат вързани всичките пакостливи духове, които внушават на хората лоши и гибелни мисли.
към текста >>
Учителят казва, че може да пиеш и
студена
вода, но след това трябва да тичаш 1 километър, да се изпотиш и тя да излезе извън тялото ти.
Благодаря ти за грижите, и Бог така да се грижи за тебе. „Всичко чрез Него стана.” Дадох картичката на Албена и тя се зарадва Здравето ви ще се подобри и гледайте да не се тревожите, пийте обилно гореща вода - 6 чаши при трудно положение, и състоянието се възстановява. Врялата вода лекува всички болести. Това важи особено за Истиян, който има много втвърдени отрови, които се разтопяват само с непрекъснато пиене на гореща вода. Придобие ли човек този добър навик, за него няма неизлечима болест и тежко състояние, от което да излезе веднага.
Учителят казва, че може да пиеш и
студена
вода, но след това трябва да тичаш 1 километър, да се изпотиш и тя да излезе извън тялото ти.
С Еленка ходихме на Мусала 5 дена за моя рожден ден, където прекарахме отлично. Чудното небе, осеяно с безброй звезди и особено хубавите изгреви, с дъгата и виолетова украса на запад допълваха нашето богато духовно разположение. Починахме и приехме нови сили и разположение. На 03.08 отидохме на езерата до 21.08. Времето беше изключително меко, топло и благоприятно за духовна работа.
към текста >>
Явяваха се облаци и мъгли и
студен
вятър.
Учителят уреди веднага въпроса. Аз й предложих и тя се съгласи, отстъпи. Бяха решили след мен на втория ден да чете Симеон, понеже викал силно и на третия - Ина. Веднага ги замених с Огняна и на третия ден - ръководителя на лагера Атанас. Симеон от Стара Загора направи много пакости.* Направи хор и всяка сутрин след беседата пееха на Молитвеният връх „Химна на Слънцето” и още две и разваляха времето.
Явяваха се облаци и мъгли и
студен
вятър.
Дори и на 19.08. се заоблачи и беше много студено. Не може един светски певец да внесе нещо духовно с песните, които пее, защото няма такива качества. Създаде хор, който пееше до оркестъра, и то се знае - 3 пъти „Ти си ме, мамо”. Паневритмията, от метод и начин за навлизане на хората в ангелския свят, се превърна на панаир.
към текста >>
се заоблачи и беше много
студено
.
Бяха решили след мен на втория ден да чете Симеон, понеже викал силно и на третия - Ина. Веднага ги замених с Огняна и на третия ден - ръководителя на лагера Атанас. Симеон от Стара Загора направи много пакости.* Направи хор и всяка сутрин след беседата пееха на Молитвеният връх „Химна на Слънцето” и още две и разваляха времето. Явяваха се облаци и мъгли и студен вятър. Дори и на 19.08.
се заоблачи и беше много
студено
.
Не може един светски певец да внесе нещо духовно с песните, които пее, защото няма такива качества. Създаде хор, който пееше до оркестъра, и то се знае - 3 пъти „Ти си ме, мамо”. Паневритмията, от метод и начин за навлизане на хората в ангелския свят, се превърна на панаир. Дойде белгийската телевизия и увековечи този панаир. Учителят казва:„Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божественият свят.” (за ангелите), стр.
към текста >>
Ние сме били в постоянни напрежения и борби,
студ
в бараките, глад, недоимък и без помощта на Учителя никога нямаше да издържим.
Занимавам се с моята. Това е един океан от спомени и преживявания и на цялото Братство. Аз съм бил много чувствителен и буден и помня и си припомням почти всичко. Пресявам спомените си и гледам кратко да изнеса същественото. Събудих се вчера през нощта и умът ми се изпълни с много картини от миналото, преживяни пред нозете на Бога.
Ние сме били в постоянни напрежения и борби,
студ
в бараките, глад, недоимък и без помощта на Учителя никога нямаше да издържим.
Това се усили особено след заминаването на Учителя. Ние, най-бедните и загубени на Изгрева, им пречехме. Да, ние им светехме и ги изобличавахме с нашия живот. Това продължава и сега. Постоянно ни атакуват, най-закъсва Елена.
към текста >>
Заваля сняг и
застудя
.
Викнах го на 10 този месец от Шумен, и леля й. Отворих и я намерихме жива. Върнах я, разтрих я и я настанихме в болницата на лечение. След това - в Димитровград, където има не по-малко мъчнотии и страдания. В неделя се прибрах.
Заваля сняг и
застудя
.
Пълня две алуминиеви манерки с гореща вода и Елена ги слага на краката си. Времето се затопли и сега е около 0°С. Снегът се топи. Вечер след 19 часа изгрява Сириус и Луна съвпад Сатурн. Сутрин Венера, Марс, Арктур - той е много войнствен = Юпитер съвпад Марс и много предприемчив.
към текста >>
Времето
студено
и духа източен вятър.
Остана много доволна. Ти си й дала песните и „Светъл лъч”. Аз й дадох „Себе си познай”. Покани ни в тях. След това отидохме на градината на 27.03.
Времето
студено
и духа източен вятър.
Купихме им някои продукти. Вратите - заключени и легнали да се топлят. Чукахме, отвориха и ни посрещнаха. Нямаха дърва за греене. Има много пънове, които трябва да се секат с клинове, а те не могат.
към текста >>
Дава склонност към
простуди
, протакания, разочарования.
Изгрява ти на Асцендента Риби - 14°19 минути, точен съвпад с моята Луна. Ръководи те Нептун - Божията Любов (Нептун тригон Луна, опозиция Юпитер). Ще имаш малко сърдечни смущения и мъчнотии при храненето. Имаш транзит на Сатурн съвпад Слънце на 19.07.2003 г. Това намалява жизнеността и интелигентността.
Дава склонност към
простуди
, протакания, разочарования.
Ще имаш много трезва мисъл за дома и неговото добро уреждане. Ще имаш известни неприятности с Истиян и с някои жени. Ще си много нервна и напрегната. Неправилности в здравето и болки в половата система. Справи се с тези негативни състояния, като постоянно пееш и свириш и се молиш.
към текста >>
62.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки
студения
априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност.
И всякога се е формирала в съзнанията ни невидима мисловно-творческа среда на реално духовно присъствие, което обновява и дава някакъв вътрешно сладък разумно доловим копнеж към Божественото. Годината е 1995 г. - 12 април, София. Уран от 01.04 е във Водолей и в този знак престоя до 2002 г, което бе време на съдбовни промени. Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни.
Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки
студения
априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност.
„Бог живее в нас, но ние да Му дадем условия да се прояви чрез нас. Изгревът на Слънцето е мигът, в който Неговият благ Дух ни говори. Птичките млъкват в този момент. Единственото място във Вселената, където Бог говори на съществата по този начин, е Земята, затова душите се стремят да се родят тук, за да слушат гласа Му. Той е възлюбил Истината в човека; затова изпрати Духа на Истината - Учителя.
към текста >>
„В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа” Ивелина Адер, Германия Като
студентка
често разговарях с колегите си по духовните теми.
Просто вървим. Скоро стигнахме метеорологичната станция. Бурята спря. Небето се изчисти. Човекът с нас беше Светозар. 3.
„В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа” Ивелина Адер, Германия Като
студентка
често разговарях с колегите си по духовните теми.
Задавах си въпроси, на които не знаех отговора. Душата търсеше опора. Умът ми - обяснение. А Духът ми „знаеше” накъде да върви, само че умът ми все още се луташе из лабиринта на въпросите без отговор, По същото време попаднах на литература, в която се обясняваше, че всяка душа си има водач, Учител, който я напътства и води през вековете. Само че аз не знаех кой е моят Учител.
към текста >>
По това време бях
студентка
в университета 3-ти курс, по две специалности - социална дейност и психология.
Иначе как ще решим задачата, дадена от Учителя? 4. Необикновено запознанство Красимира Димитрова Беше първи май 1998 г. За първи път се откриваше Паневритмията в Южния парк. Времето беше слънчево и топло. На една от пейките имаше книги и една от тях ми привлече вниманието.
По това време бях
студентка
в университета 3-ти курс, по две специалности - социална дейност и психология.
Тази книга даваше много практични насоки в тези области. Цената беше ниска, но аз имах само половината пари. Изразих съжаление, че не мога в момента да я купя. Какво беше учудването ми, когато човекът, продаващ книгите, ми каза: „Вземи я, пък когато имаш пари, ще ми я платиш! ” За първи път през живота ми се случваше.
към текста >>
Но то много бързо се скрива зад високите планински върхове и краят на наряда завършва в сумрак и става
студено
.
Благодаря ти за обичта, която проявяваш към нас. Ние се опитваме да ти отговаряме по същия начин. Ще се радвам да успяваме и приятелството ни да продължава във вечността. Р.S. Ще споделя още един случай: Бяхме на лагера на Братството на 7-те Рилски езера. Който е бил там, знае, че в хубав слънчев ден, в началото на вечерната молитва - 20 часа - слънцето е високо и е още горещо.
Но то много бързо се скрива зад високите планински върхове и краят на наряда завършва в сумрак и става
студено
.
Който не се е облякъл в топли дрехи, зъзне и бяга да се облече. Този факт е известен за всички и участниците в молитвата идват облечени или си носят дебели дрехи на ръка. В една топла слънчева привечер, аз се. приближавам към мястото на палатката на Учителя за молитвата. Бях се облякла доста добре, като имах за връхна дреха една шубичка.
към текста >>
Преди края слънцето изведнъж изчезна зад върховете и започна да става
студено
.
Тя беше в тънки бели дрехи - панталон до глезените, с тънка блузка без ръкави, боса, по чехли и с грамадна сламена шапка на главата. Той беше по риза и се подпираше с двете ръце на неизменната си тояга. Аз познавам тези хора, те са ми земляци по месторождение и в онзи момент - мои приятели. Поздравихме се и те се наредиха за молитва до мен: тя - до мен, той - зад нея, Молитвата започна. Всичко си вървеше нормално, така и завърши.
Преди края слънцето изведнъж изчезна зад върховете и започна да става
студено
.
Аз усетих, че приятелката до мен започна да зъзне. Съблякох единия ръкав на шубичката си, прегърнах я и я загърнах с половината от дрехата си. Тя се почувства по-добре, престана да трепери и спокойно участва до края на вечерния наряд. С мен се случи, обаче нещо странно. Дотогава, а и след този случай, от молитва си отивах спокойна, леко ми биваше, имах хубаво разположение, Говорехме си с някои приятели, пожелавахме си лека нощ и се разотивахме по палатките.
към текста >>
Мусала - бяла,
студена
, бащински строга, гледа ме мило, с приказна кротост.
Той е пролетният дъжд, в който та си играеше като мъничко дете Той е вятърът, който милва зрялата ръж в полето; Той е Този, Който избърса сълзите ти след първата раздяла. Затова ти казвам: не питай чие е това лице, не питай! * * * Очите на Рила Божия благост! Гледат ме с радост, щом мисля за тях. * * * От дълбините на Млечния път долетя една сълза.
Мусала - бяла,
студена
, бащински строга, гледа ме мило, с приказна кротост.
Там нещо синьо потрепна, засмя се и се скри в кристалните води на „Окото”. Тук светлината с веселие буди ни да търсим Истината. * * * Аз съм една идея, събрала милиарди частици в едно тяло. Ти Си всички идеи, всички полети на мисълта, всички чисти Вдъхновения, но и още нещо, което никога не ще узнаем. Ти Си Всичко и отвъд Всичкото.
към текста >>
63.
XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар
,
,
ТОМ 21
Трябва да кажа, че Светозар направи един голям жест към мене, след като ме приеха
студент
, като заяви, че той повече няма да кандидатства, тъй като баща ни нямаше да може да издържа втори
студент
, а ще работи, за да помага както в семейството, така и на моето учение.
За голямо тяхно учудване, те разбрали, че това са техни пропагандаторски идеи и веднага променили отношението към него. Спрели насмешките и издевателствата, определен му е бил 10 лв. порцион на ден, с който да се храни и така той постепенно се възстановил. От казармата Светозар се върна съвсем нов човек - скъсал завинаги с комунистите, готов всеотдайно да работи за Братството и учението на Учителя. Тогава в него се развиха силно някои центрове на ясновидство, способности да лекува и помага на хората.
Трябва да кажа, че Светозар направи един голям жест към мене, след като ме приеха
студент
, като заяви, че той повече няма да кандидатства, тъй като баща ни нямаше да може да издържа втори
студент
, а ще работи, за да помага както в семейството, така и на моето учение.
И той изпълни своето обещание. Оттогава до сега Светозар е неразривно свързан с Братството и с неговата дейност. Почитан и уважаван от мнозина, честен и всеотдаден в братската дейност, като се започне от изготвянето на нарядите и организиране зимните беседи, изграждането на лагерите в Рила, помощ в оздравяването на много братя и сестри както от болести, така също духовно, и по лични въпроси. Той е един пример на безкористност и всеотдайност за всички, които искат да учат и прилагат учението на Учителя. Полезна и поучителна е и неговата дейност като автор на редица книги за историята и живота на Братството, лагерите в Рила, Пентаграма, спасяването на евреите, житния режим и др.
към текста >>
64.
XIV. Спомени на Любомир Няголов, рожден брат на Светозар
,
,
ТОМ 21
След това част от горещата вода се сипва в друг леген и се долива малко
студена
вода.
След това човек се преоблича. Ако по този начин човек изпие 6 ÷ 8 чаши гореща вода, никакъв запек (ако човек има такъв) не може да устои и има резултат - освобождаване. Светозар ми е препоръчвал да си правя горещи бани на краката при изстинки, ревматични сърбежи на пръстите на краката и др. Технологията е следната. Загрява се до гореща вода един леген.
След това част от горещата вода се сипва в друг леген и се долива малко
студена
вода.
Водата трябва да е доста топла, малко по-малко от гореща. Потапят се за момент ходилата и веднага се изваждат. Пак се потапят и пак се вадят. Като спадне малко температурата, потапяме за момент единия крак и бързо го обливаме до коленете с топлата вода с ръце. После - с другия крак и т. н.
към текста >>
65.
XV. Величка Няголова Примери из моя живот
,
,
ТОМ 21
Времето беше ясно, слънчево и много
студено
.
Отидохме с първия ми мъж на Мусала. Мисля, че беше януари месец. Зима беше на планината, но нямаше много сняг. Качихме се по въжето нагоре до върха. Седяхме малко горе.
Времето беше ясно, слънчево и много
студено
.
Стана време да слизаме. Отначало бе леко, но после оставихме въжето и се отбихме надясно, по летния път. Но сега имаше лед и сняг по него. Стигнахме до една малка скала и трябваше да скоча долу на пътеката. Много беше стръмно и плъзгаво.
към текста >>
Бях
студентка
.
Но надолу не ни беше така трудно. И така, благодарение на тази невидима помощ, аз слязох благополучно и останах жива. Не видях добре дори образа на това Велико Същество, което беше оставило важната си работа и бе пратено да ми помогне и спаси. Да бъде благословено! АМИН 2.
Бях
студентка
.
До нашия двор на Изгрева далеко, започваше дворът на комшията ни Любо. Той не беше от Братството. Имаше куче - овчарска порода. И се държеше грубо и лошо с него и го възпитаваше. Кучето стана лошо и опасно.
към текста >>
Бях
студентка
.
Но той ни каза още: „Ние можем да направим чудо и да го спасим. Трябва да имаме силна вяра и в непрестанна молитва - и ще стане чудо. И Илийчо ще оздравее и няма да си замине.” Аз взех присърце всичко. И започнах да се моля с гореща молитва и много силна вяра. Просто бях убедена, че Илийчо ще оздравее.
Бях
студентка
.
На сутринта отивам за университета си в София, Вървя по улица „Патриарх Евтимий”. И все се моля за Илийчо. И изведнъж пред вратата на един магазин припаднах в несвяст. Веднага ме вкараха вътре, седнах на стол и една клиентка - лекарка се занима с мене. Мина ми.
към текста >>
66.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Като ми каза, ударих й два шамара (намагнитизирах я, внесох нещо от мене в нея) и й наредих на другия ден да отиде на най-тежкия си изпит по ОЕ (Основи на електротехниката) при професор Минчо Златев (наречен от
студентите
„Мъглата”).
(Юпитертригон Прозерпина). Понеже Прозерпина е 10°28' във Везни, дава й литературни и главно музикални дарби да пише стихове и музика, дадени й от духовния свят. (Тя написва песнарка със 136 духовни песни, свързани с живота на изгрева и Рила). Аспектът усилва преимуществата й в образованието. Първата година от образованието я бяха скъсали по четири предмета и трябваше да повтаря годината, което водеше до разорение на нашето бедно семейство.
Като ми каза, ударих й два шамара (намагнитизирах я, внесох нещо от мене в нея) и й наредих на другия ден да отиде на най-тежкия си изпит по ОЕ (Основи на електротехниката) при професор Минчо Златев (наречен от
студентите
„Мъглата”).
Професорът на никого не пише 6, на себе си - 5, на тези, които знаят отлично материала - 4, и на изкаралите - 3. През 1945 г. излиза първия випуск електроинженери. Като отиват на работа, правят много груби грешки и изгърмяват много трансформатори подстанции. Викат Златев в Централния комитет на Българската комунистическа паргия и го питат на какво учи своите студенти, че не знаят Основи на електротехниката (ОЕ).
към текста >>
Викат Златев в Централния комитет на Българската комунистическа паргия и го питат на какво учи своите
студенти
, че не знаят Основи на електротехниката (ОЕ).
Като ми каза, ударих й два шамара (намагнитизирах я, внесох нещо от мене в нея) и й наредих на другия ден да отиде на най-тежкия си изпит по ОЕ (Основи на електротехниката) при професор Минчо Златев (наречен от студентите „Мъглата”). Професорът на никого не пише 6, на себе си - 5, на тези, които знаят отлично материала - 4, и на изкаралите - 3. През 1945 г. излиза първия випуск електроинженери. Като отиват на работа, правят много груби грешки и изгърмяват много трансформатори подстанции.
Викат Златев в Централния комитет на Българската комунистическа паргия и го питат на какво учи своите
студенти
, че не знаят Основи на електротехниката (ОЕ).
Професорът става много строг и десетки студенти завършват семестриално, но не могат да вземат ОЕ. Сестра ми отива на изпит при професора си. Тя вижда в коридора пред стаята му над 50 студенти, от които никой не смее да отиде на изпит. Излиза Минчо и ги кани да влязат на изпит. „Другари, влезте при мен да ви изпитам.” Никой не смее.
към текста >>
Професорът става много строг и десетки
студенти
завършват семестриално, но не могат да вземат ОЕ.
Професорът на никого не пише 6, на себе си - 5, на тези, които знаят отлично материала - 4, и на изкаралите - 3. През 1945 г. излиза първия випуск електроинженери. Като отиват на работа, правят много груби грешки и изгърмяват много трансформатори подстанции. Викат Златев в Централния комитет на Българската комунистическа паргия и го питат на какво учи своите студенти, че не знаят Основи на електротехниката (ОЕ).
Професорът става много строг и десетки
студенти
завършват семестриално, но не могат да вземат ОЕ.
Сестра ми отива на изпит при професора си. Тя вижда в коридора пред стаята му над 50 студенти, от които никой не смее да отиде на изпит. Излиза Минчо и ги кани да влязат на изпит. „Другари, влезте при мен да ви изпитам.” Никой не смее. Тогава сестра ми казва: „Аз ще вляза.” И смело влиза.
към текста >>
Тя вижда в коридора пред стаята му над 50
студенти
, от които никой не смее да отиде на изпит.
излиза първия випуск електроинженери. Като отиват на работа, правят много груби грешки и изгърмяват много трансформатори подстанции. Викат Златев в Централния комитет на Българската комунистическа паргия и го питат на какво учи своите студенти, че не знаят Основи на електротехниката (ОЕ). Професорът става много строг и десетки студенти завършват семестриално, но не могат да вземат ОЕ. Сестра ми отива на изпит при професора си.
Тя вижда в коридора пред стаята му над 50
студенти
, от които никой не смее да отиде на изпит.
Излиза Минчо и ги кани да влязат на изпит. „Другари, влезте при мен да ви изпитам.” Никой не смее. Тогава сестра ми казва: „Аз ще вляза.” И смело влиза. Започва да говори (пратих й същество) и не помни какво е казала, но Златев й пише 5 и излиза с нея да я изпрати и казва на събралите се студенти: „Ето, като тази другарка да знаете ОЕ.” Съществото чрез нея говори неща, които и професорът не ги знае. Величка се насърчи, и изкара и другите си 3 изпита и продължи във втората година.
към текста >>
Започва да говори (пратих й същество) и не помни какво е казала, но Златев й пише 5 и излиза с нея да я изпрати и казва на събралите се
студенти
: „Ето, като тази другарка да знаете ОЕ.” Съществото чрез нея говори неща, които и професорът не ги знае.
Сестра ми отива на изпит при професора си. Тя вижда в коридора пред стаята му над 50 студенти, от които никой не смее да отиде на изпит. Излиза Минчо и ги кани да влязат на изпит. „Другари, влезте при мен да ви изпитам.” Никой не смее. Тогава сестра ми казва: „Аз ще вляза.” И смело влиза.
Започва да говори (пратих й същество) и не помни какво е казала, но Златев й пише 5 и излиза с нея да я изпрати и казва на събралите се
студенти
: „Ето, като тази другарка да знаете ОЕ.” Съществото чрез нея говори неща, които и професорът не ги знае.
Величка се насърчи, и изкара и другите си 3 изпита и продължи във втората година. (Сатурн в перихелий, точен секстил с Венера, секстил Марс, съвпадУран, точен тригон Нептун, квинтил Плутон, съвпад Лилит). Сатурн се намира във втори дом и дава променливо финансово положение. Понеже е в зодиакалния знак Телец, земен знак е в тригонокрация с неговия знак Козирог, което дава добри финансови възможности в края на живота й, Сатурн прецежда всичко. Макар че Величка няма карма, само Лилит, с който тя трябва да се справи, което не е лесна задача.
към текста >>
Пенсията ми беше 82 лева, а на Елена - 37 лева, и поисках помощ от общината (Павел -
студент
) и веднага ми дадоха.
С Божията любов и мъдрост може да се преодолеят всичките отрицателни негативни сили в пътя на развитието на ученика. (Сатурн съвпад Лилит). Има още някои малки атавистични прояви от миналото, които трябва да се изчистят и да се спре всякакво лошо влияние на Лилит към кармата на Величка. Понеже Лилит е в зодиакалния знак Телец и във втори дом, цялото му зло се е изляло върху нестабилното й финансово положение, но то се регулира от Бялото Братство - животът и средствата й са осигурени от Бялото Братство, което постоянно работи на Земята. Така беше и в моя живот.
Пенсията ми беше 82 лева, а на Елена - 37 лева, и поисках помощ от общината (Павел -
студент
) и веднага ми дадоха.
Скоро ми се яви Учителят и ме попита: „Светозаре, ти защо взимаш пари от общината? Ти си осигурен от Бялото Братство.” Веднага отидох в общината и се отказах от помощите. След това имах всичко, което ми беше необходимо. (Уран полуквадратМеркурий, точен секстил Марс, съвпад Юпитер, съвпад Сатурн, тригон Нептун, паралел Меркурий, паралел Юпитер, съвпад Лилит). Говори за нестабилно финансово положение.
към текста >>
67.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
,
Продължение
,
ТОМ 21
Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и
студени
зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години.
Умееше да вижда и да извлича от нещата и образите най-характерното, да улови и предаде убедително най-верните психологически състояния. Неговите пейзажи са истински поетични откровения. С лекота и смелост той ни въвежда в един претворен чрез чудни хармонии свят, в който всичко - и небе, и нивя, и планини, и гори - тупти с пулса на българската природа. Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите багри успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност. И творбите му носят най-ценното качество - искреността.
Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и
студени
зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години.
Когато днес прелистваме графичните творби, които Кирил Казанлъклиев създаде през 1946 ÷ 1949 г. - цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост. В тях е изразена будната съвест на художника-гражданин, изразени са много мисли, човешка болка, много героизъм, скръб, гняв. Някои от тях имат затрогващ биографичен характер. Тези линорезби допълват сериозните постижения в областта на нашата революционна графика от последните години, те разкриват по- цялостно творческия облик на този млад художник, който обогати съвременното ни изкуство.
към текста >>
68.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
A. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
ТОМ 21
Все идват, макар, че времето не е много хубаво, но все идват... Малко преди тая жена имаше цяла група
студенти
- от нашия университет... - От вашия?
Мичето беше вече влязло вътре. - Имате ли много посетители? - запита Иванка Бебо. Последната каза едно „Какво? ” - после изглежда, че разбра какво я бяха питали, защото бързо добави: - Има, има.
Все идват, макар, че времето не е много хубаво, но все идват... Малко преди тая жена имаше цяла група
студенти
- от нашия университет... - От вашия?
- прекъсна я Иванка. - Вие студентка ли сте? - Ами разбира се - каза важно Бебо, - литература следвам. Това „разбира се” прозвуча така сериозно и тъй малко се разбираше и съответствуваше на нейния миниатюрен изглед, че Генко и Иванка се загледаха бързо и усмихнаха едновременно. Тя като че ли схвана това и нещо й стана неприятно... Нейните ръце, бързи и похватни, заработиха с още по-голямо усърдие.
към текста >>
- Вие
студентка
ли сте?
- запита Иванка Бебо. Последната каза едно „Какво? ” - после изглежда, че разбра какво я бяха питали, защото бързо добави: - Има, има. Все идват, макар, че времето не е много хубаво, но все идват... Малко преди тая жена имаше цяла група студенти - от нашия университет... - От вашия? - прекъсна я Иванка.
- Вие
студентка
ли сте?
- Ами разбира се - каза важно Бебо, - литература следвам. Това „разбира се” прозвуча така сериозно и тъй малко се разбираше и съответствуваше на нейния миниатюрен изглед, че Генко и Иванка се загледаха бързо и усмихнаха едновременно. Тя като че ли схвана това и нещо й стана неприятно... Нейните ръце, бързи и похватни, заработиха с още по-голямо усърдие. - Пък аз мислех, че си още ученичка - каза Иванка меко, като искаше да поправи неблагоприятното впечатление от усмивката си. - Че, ний тук всички сме ученици - каза тя важно и тъй нацупи устните си, вероятно несъзнателно, че Генко се изсмя, а Иванка побърза да каже, че знае това.
към текста >>
69.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2
,
ТОМ 21
Не много
студено
- прилича малко на пролетно-зимно време.
И 12 ч безбожниците болшевици обявиха, че било Рож дество Христово - ако можеше Христос да се роди в Душата и останеше там! Дете, дете, дано ти поне бъдеш родена от Бога, да не страдаш излишно! Но във всяко страдание има пълнота на живота - и благословия - дано бъдем достойни да я получим. Тук времето е сравнително меко. Вчера в Бургас си тръгнах със силен дъжд, който беше започнал още от вечерта, а тук е облачно.
Не много
студено
- прилича малко на пролетно-зимно време.
Много поздрави на теб, и на Ив. [Иванка] и приятелите. Ти ще си ходиш ли в Г-во [Габрово] и кога? Много поздрави нарочно и сърдечно на Бебо от Бати й. ___________________________________ * Аллах керим (тур.) - Добър е Господ, каквото даде Господ, (бел.
към текста >>
70.
В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев
,
,
ТОМ 21
Казват: менингит - а то пило
студена
боза.
Всичко от Бога е, казват - но кое? Не казва ли в Писанието, че има пророци, които са говорили това, което на Бога и на ум не Му е идвало? Това е ваша мисъл, но ако с тия мисли може да обърнете някого - пак добре. Но ще дойде истината, да се изпита съзнанието ви. Едно дете на една сестра се разболява.
Казват: менингит - а то пило
студена
боза.
И, ако му турят лекарите инжекции, ще си замине, а сега [...] боза с лед.... Говори за баш боза, да се пие малко, че има други резултат. Желая добре да разберете и да го приложите разумно. Когато вчера вятърът ви раздруса... Желая да ви видя герои, а не разкашкани. Целта на новото учение е нови дрехи от хубав материал... Какви са отличителните черти на ученика на новото учение? Ще ви ги опиша един ден.
към текста >>
71.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Перец вече беше известен художник, а аз - само
студентка
.
Чичо ми купуваше необходимите материали за обучението ми в Академията, видимо беше доволен и, мисля -щастлив. В Художествената академия срещнах мъжа на живота си Давид Перец. Всъщност той ме откри. После разбрах, че имал навика често да наобикаля академичните ателиета и да се вглежда в етюдите на младите. Така в един прекрасен ден, както се казва в приказките, той застана до мен, а след време ми предложи да отидем в сладкарница.
Перец вече беше известен художник, а аз - само
студентка
.
Имах дълга черна коса, падаше свободно върху раменете ми. Преди това все я събирах на дебела плитка. Приех поканата и след това с желание отидох в неговото ателие, за да видя картините му. Така започна нашата връзка. Още при запознаването ни той ми даде артистичното име Иза.
към текста >>
72.
II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
Неволно Константин усеща
студени
тръпки и се изпотява.
На другия ден 11 април 1854 година - Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък.
Неволно Константин усеща
студени
тръпки и се изпотява.
Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми - да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият промисъл, понеже това място е, и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство.
към текста >>
В университета Петър често изнася концерти на своите
състуденти
с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.
Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език.
В университета Петър често изнася концерти на своите
състуденти
с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.
Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г.
към текста >>
Има отлични взаимоотношения със
състудентите
си и е любимец на курса.
Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира.
Има отлични взаимоотношения със
състудентите
си и е любимец на курса.
На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г.
към текста >>
е
студент
в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г.
Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г.
е
студент
в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г.
При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати.
към текста >>
При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и
студентите
със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г.
При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и
студентите
със своята задълбоченост и всеобхватност.
Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати. Там той прави връзка с Бялото Братство в Америка.
към текста >>
73.
2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
Неволно Константин усеща
студени
тръпки и се изпотява.
На другия ден 11 април 1854 година - Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък.
Неволно Константин усеща
студени
тръпки и се изпотява.
Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми - да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият промисъл, понеже това място е, и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство.
към текста >>
В университета Петър често изнася концерти на своите
състуденти
с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.
Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език.
В университета Петър често изнася концерти на своите
състуденти
с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.
Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г.
към текста >>
Има отлични взаимоотношения със
състудентите
си и е любимец на курса.
Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира.
Има отлични взаимоотношения със
състудентите
си и е любимец на курса.
На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г.
към текста >>
е
студент
в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г.
Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г.
е
студент
в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г.
При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати.
към текста >>
При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и
студентите
със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г.
При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и
студентите
със своята задълбоченост и всеобхватност.
Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати. Там той прави връзка с Бялото Братство в Америка.
към текста >>
74.
5. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Студент
се оплаква, че професорът му го скъсал.
„Аз възприемам страданията и мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от цял свят. Някъде потъва параход - отравям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюблената си, иска да я убие. Казвам му, че тя го обича, и той се отказва от намерението си.
Студент
се оплаква, че професорът му го скъсал.
Казвам на професора да не го къса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам." (43, с. 245) Учителят обича да наблюдава Сириус със своя телескоп. При един сеанс казва на дошлите около него, че в това време, боговете са се събрали на съвет на Сириус, за да разглеждат въпросите за еволюцията и развитието на човечеството на Земята. Сестра, въодушевена от големия и светъл събор през 1939 г., предлага на Учителя, Братството да на прави по-голям салон, за да се побират повече хора и да е по-удобно на учениците от класа.
към текста >>
75.
7. ПОСЕЩАВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Борис Николов разказва как е бил открит лагерът „Ел Шадай " - бивакът на Витоша * През 1922 година в един мъглив и
студен
зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика.
Посещаване на Витоша с Учителя Освен активната дейност в Школата Учителят започва системно да извежда приятелите сред природата, за да ги запознае с нейните принципи и закони, да ги кали и подготви, да не се плашат от лошото време. Още след свършване на Първата световна война, Учителят посещава Витоша с малка група приятели, като минава през Драгалевци. Първоначално той излиза сам, проучва терена и търси най- подходящите места, за духовна работа. Минава източно от Драгалевския манастир, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът. Това място Учителят го нарича Буди душа, а полянката над него Зеленика.
Борис Николов разказва как е бил открит лагерът „Ел Шадай " - бивакът на Витоша * През 1922 година в един мъглив и
студен
зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика.
Времето е студено и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо. Учителят им казва: „Ще отидем още малко по-нататък." Той тръгва напред и прави пъртина в снега, макар че е най-възрастният. Превежда ги през едно дере и стигат до полянка с купчина камъни на нея. „Това е едно хубаво място, на което редовно ще идваме." Скоро мъглата се разпръсква, огрява сльнце и те прекарват повече от час там. Тази полянка е наклонена на юг и много добре приема светлината и топлината на слънчевите лъчи.
към текста >>
Времето е
студено
и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо.
Още след свършване на Първата световна война, Учителят посещава Витоша с малка група приятели, като минава през Драгалевци. Първоначално той излиза сам, проучва терена и търси най- подходящите места, за духовна работа. Минава източно от Драгалевския манастир, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът. Това място Учителят го нарича Буди душа, а полянката над него Зеленика. Борис Николов разказва как е бил открит лагерът „Ел Шадай " - бивакът на Витоша * През 1922 година в един мъглив и студен зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика.
Времето е
студено
и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо.
Учителят им казва: „Ще отидем още малко по-нататък." Той тръгва напред и прави пъртина в снега, макар че е най-възрастният. Превежда ги през едно дере и стигат до полянка с купчина камъни на нея. „Това е едно хубаво място, на което редовно ще идваме." Скоро мъглата се разпръсква, огрява сльнце и те прекарват повече от час там. Тази полянка е наклонена на юг и много добре приема светлината и топлината на слънчевите лъчи. Учителят й дава името „Ел Шадай", което значи „Врата на Бога".
към текста >>
76.
8. РИЛСКИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Присъствието на Учителя и неговата голяма любов стоплят сърцата на приятелите, а неповторимата красота ги завладява и те забравят
студа
и мъчнотиите.
Върховете и поляните около езерата, покрити с гъсти клекове, не са посещавани от никакви туристи, а и рядко от овчари. От август 1929 г. започва редовното посещаване на „Седмострунната арфа" на Рилските езера.* Учителят казва: „Мусала е главата на Рила, а седемте езера са сърцето." Той избира от „Едигьолските езера" второто, наречено Елбурско езеро - Езерото на Изпитанията, за организиране на постоянен бивак на Братството. Там започва да тече интензивен братски живот. Първите приятели са зле екипирани, а за палатки използват войнишки платнища, поставени на два кола, през които вятърът свободно минава.
Присъствието на Учителя и неговата голяма любов стоплят сърцата на приятелите, а неповторимата красота ги завладява и те забравят
студа
и мъчнотиите.
Навсякъде, където Учителят води Братството, съдейства да се създават нормални битови условия. Организира се лагер, прекарват се пътеки през непроходимия клек. За посрещане изгрева на Слънцето приятелите използват стария Молитвен връх, който се намира между второто и третото езеро. Постепенно се изсича клекът и се прави пътека към сегашния Молитвен връх. От 6 август 1931 година - четвъртък той започва да изпълнява своята функция.
към текста >>
77.
15. МЪРЧАЕВСКИЯТ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Времето е
студено
, облачно, ветровито и приятелите се гушат покрай камъните, за да се запазят от
студения
вятър.
**** Учителят допълва: „Този народ не заслужава това знание." След това нарежда на Йорданка да събере пепелта от изгорените тефтерчета и да я зарови на скрито място в двора, като й обяснява, че има ясновидци и сензитивни души, които, ако знаят къде е заровена пепелта могат да извлекат скритите в нея знания. Йорданка изпълнява нареждането на Учителят и заровила пепелта. В тия най-трудни времена за България Учителят провежда последния събор на Братството на Витоша, на хижа „Острец" и хижа „Еделвайс". Никой не предполага, че това е последния събор с Учителя. Голяма група братя и сестри на 24 август отиват на хижа „Острец", където преспиват.***** Сутринта Учителят изнася беседата „Поливане".
Времето е
студено
, облачно, ветровито и приятелите се гушат покрай камъните, за да се запазят от
студения
вятър.
В беседата си Учителят отбелязва: „Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е любовта. Без любов те не се разрешават." (58, с. 125) „Днешният ден е облачен и вашите разбирания са като тоя ден. Всичката философия на Земята е такава... Това е старото учение на света." (58, с. 127) Учителят изнася 4 беседи.
към текста >>
78.
16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ
,
,
ТОМ 22
" Гради отговаря, че ще отиде да доведе майка си, която живее в родното му Габерово, Учителят му казва: „Не се бавете." Става
студено
и двамата отиват в беседката, където продължават разговора си.
Колко хора са избити при революцията и колко ще се избият сега, за да се получи равновесие на везните." Няколко дена, преди да си замине, Учителят казва на приятелите, които са в стаята му: „Бетовен, Бах, Моцарт, Исус, Дънов са фикции. Има само една реалност - Първата причина, Космичното начало - Бог." ******* Гради Минчев е уволнен от казармата и от фронта идва на Изгрева. Учителят излиза от приемната си и тръгва с него в разговор към полянката. Облечен в кожухче, от време на време той кашля. Обръща се към Гради и го пита: „Какво ще правите сега?
" Гради отговаря, че ще отиде да доведе майка си, която живее в родното му Габерово, Учителят му казва: „Не се бавете." Става
студено
и двамата отиват в беседката, където продължават разговора си.
Учителят пак му напомня да се върне скоро на Изгрева. На Гради му става много тежко и мъчно. Той забелязва, че Учителят от време на време си слага ръката на сърцето. Гради му целува ръка и се отправя за гарата. Взима влака и отива при майка си.
към текста >>
времето е
студено
и земята - покрита със сняг.
Майка му се съгласява и с него заедно тръгват за София и пристигат на Изгрева. Гради отива при стаята на Учителя да се срещне с него. Дежурен в това време е Борис Николов и не го пуска да влезе при Учителя. На другия ден Гради среща Савка Керемидчиева и Милка Периклиева, които му съобщават, че през нощта Учителят питал за него и майка му Мария.******** Ще предам разказа на Милка Переклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г.
времето е
студено
и земята - покрита със сняг.
Учителят се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая. От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителят я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори.
към текста >>
Качва се по дървената стълба в Горницата, където е светло, но доста
студено
.
В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял. Не минава много време и Учителят я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи. Учителят се намръщва, става сериозен и казва: „И сега не разреши правилно задачата си." Той има хубавия обичай винаги да разделя храната си с приятелите, които присъстват около него.* ********* След известно време в стаята остават само Милка и Учителя. Учителят става от стола, намята пелерината, слага вълнената плетена шапка и излиза от стаята.
Качва се по дървената стълба в Горницата, където е светло, но доста
студено
.
Милка го придружава и влиза заедно с него. Учителят застава в средата на стаята, оглежда я и бавно започва да обикаля всички предмети и ги докосва леко с ръка. По-късно Милка разбира, че Учителят се сбогува със стаята си и предметите, които са му служели толкова години. След половин час те слизат долу в приемната. На масата е натрупано много ядене, донесено от приятелите, но Учителят не желае нищо да хапне.
към текста >>
На 27 декември времето е
студено
и в 7 ч.
Когато дойдат духовете при вас, да не минават през оградите и прозорците, а да ги пускате през вратата, за да не ви правят пакости." След заминаването на Учителя към обед идва една джипка, от която слизат трима военни и се отправят към салона. Те срещат Ради Танчев и го питат: „Къде е Дънов? " Ради нищо не им казва, но ги завежда в големия салон, където е положено тялото на Учителя. Военните са дошли да го арестуват и отведат със себе си. Като виждат, че той си е заминал, един от тях казва: „Този човек е умрял, за да не ни даде своите показания." Те пускат версията, че Учителят се е отровил.********* ********** Нашите трима лекари, които лекуват Учителя - Рада Бонева Борова, Стефан Станчев Кадиев и Дафина Петрова Сеат, правят декларации, заверени нотариално, за протичането на боледуването и заминаването наУчителя.
На 27 декември времето е
студено
и в 7 ч.
сутринта температурата е минус 12 градуса. На 30 декември, когато се получава заповедта на Антон Югов за погребването на Учителя в градината, брат Найден Найденов и Славчо Печеников размерват и означават с колчета къде трябва да се копае. На другия ден рано сутринта Гради Минчев и брат му Атанас взимат търнокопи и белове и отиват да копаят гроба.********** ********** Гради поканва Боян Златарев да му помага, но се оказва, че той има някаква работа. Минава Васил Бандерски и се скарва с Гради, че копаят гроба на Учителя. Гради спира за малко работата, поглежда го и нищо не му казва.
към текста >>
79.
2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС
,
,
ТОМ 22
Оженв а се за Милена Марич - негова
състудентка
, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем, и да се връща кален и мокър.
Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски - математически език. Понеже по времето на Христа той се занимава главно с езичниците, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма. Като младеж минава един труден период на учение. Обича много самотата. Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето.
Оженв а се за Милена Марич - негова
състудентка
, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем, и да се връща кален и мокър.
Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г. той изнася пред света теорията на относителността, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 г. Тогава той става световноизвестен учен.
към текста >>
80.
Лекуване на хора- Мария Шопова
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя
,
ТОМ 22
През зимата на 2001 година от
студа
се пукат тръбите и с вода се залива двора и къщата.
На другият ден ми каза, че от ръката миизлязла светлина и веднага дошла на себе си и сега се чувства много добре. Много трудности имаше Йорданка, за да осигурява пари за тока, понеже печката денонощно гореше. Мария не искаше да получи помощ - пари от никого. Тя говореше и учеше младите да дават десятък от това, което припечелват, за да имат Божието благословение. Мария падна в дома си и счупи ръката си и изкара няколко месеца със силни болки.
През зимата на 2001 година от
студа
се пукат тръбите и с вода се залива двора и къщата.
Успяват да се справят с това бедствие. Правиха ремонт на стаите в партера, където живееше един с бръсната глава, направил престъпление и там се укриваше. Мария със своята малка пенсия му плащаше всичко: тока, телефона, водата. Понеже имал много да плаща, този човек избягал и оставил вещите си. Изхвърлят му вещите и правят ремонт на стаите.
към текста >>
81.
Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
Мария обичаше много Екатерина, а с Райка имаше по-
студено
отношение, имаха някаква карма да разрешават от миналото.
Аз прекъснах и им казах, че съм дошъл да видя сестра Мария и отидох в стаята й, и видях, че е в кома. Пратих и мисъл, но тя не се върна. Разтрих и малкия мозък, въздъхна, взе да диша и отвори сините си очи и ме погледна. Нямаше сили да говори. Изправихме я на леглото и постояхме около нея.
Мария обичаше много Екатерина, а с Райка имаше по-
студено
отношение, имаха някаква карма да разрешават от миналото.
Ние с Еленка си тръгнахме, а тя легна в леглото си да си почива. По едно време прави опит да се изправи, но не може. Райка я вижда и казва: „Мамо, ти искаш да седнеш, аз ще ти помогна", и я повдига и завива с одеялото. Мария я прегръща и Райка и така стоят прегърнати повече от час и Захари ги наблюдава. Учителят ми каза, че те двете имат да разрешат някаква карма, и трябва да живеят един цял живот в бъдеще.
към текста >>
82.
Лекуване на хора
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа
студена
вода внезапно, без да е предупреден.
дъщеря й почина. Желка остана със синът си. Мъжът й я напуснал. Те бяха комунисти. По-късно те отидоха в света, но с пробудено от Учителя съзнание и желание да бъдат носители на доброто и любовта. 12.
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа
студена
вода внезапно, без да е предупреден.
При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болният 6 месеца.
към текста >>
При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със
студена
вода.
Желка остана със синът си. Мъжът й я напуснал. Те бяха комунисти. По-късно те отидоха в света, но с пробудено от Учителя съзнание и желание да бъдат носители на доброто и любовта. 12. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден.
При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със
студена
вода.
Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болният 6 месеца. Ти го изпъди от него и той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца." Две рождени сестри по някакъв малък повод се скарват сериозно и при полученото силно раздразнение в едната от тях става изгаряне на астралното тяло и тя пада на земята като мъртва, Другата, като вижда това, от уплаха припада до нея.
към текста >>
Като
студентка
майка ми Стефка Крумова заболява от гуша.
В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравява напълно. Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва. Тя отива при Учителя да го пита коя е причината за това болезнено състояние и как може да се излекува. Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един светия и затова сега куцаш. Той е живеел близо до вашия дом." 20.
Като
студентка
майка ми Стефка Крумова заболява от гуша.
Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителят се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук? " Тя отговаря,че нещо е подуто и не знае какво е. Той й казва да махне шалчето, извиква сестра Мария Златева (Здравка). Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво.
към текста >>
Ирина Кисьова се
простудява
през зимата и я заболява силно ухо.
Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива 2 пъти на ден сутрин и вечер, по един час, докато от болната, потичало пот като вода. След 9 дневно разтриване, гушата изчезнала и Таня е напълно здрава. Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша. 21.
Ирина Кисьова се
простудява
през зимата и я заболява силно ухо.
Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох! " Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителят маха ръката си настрана и я пита: „А сега?
към текста >>
83.
6. Боян Димитров Боев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Освен редовните си лекции, Щайнер събира най-будните си
студенти
вечер в дома си и им изнася специални лекции.
Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. Боян Боев взима хляба, задоволява глада си и променя съзнанието си на 180 градуса. След свършването на войната се връща в България, разказва своя случай и на всички проповядва, че има Бог, който помага на хората. Скоро заминава за Мюнхен, за да учи естествени науки и там се среща с доктор Рудолф Щайнер. Започва редовно да посещава лекциите му.
Освен редовните си лекции, Щайнер събира най-будните си
студенти
вечер в дома си и им изнася специални лекции.
Боян посещава редовно и тези вечерни събирания. Една вечер Щайнер спира погледа си на него и го пита: „Вие от Азия ли сте? " Той е мургав - прилича на майка си и неговият външен вид е азиатски тип. Боян Боев му отговаря: „Не, аз съм от България." Тогава Щайнер му казва: „Млади човече, какво търсите при мен, когато Великият Учител е в България? Идете при него и ще научите много повече, отколкото при мен." Боев се връща в България и намира Учителя.
към текста >>
Стенографията научава като
студент
в Софийския университет.
След войната Боян Боев е учител в няколко града. Назначен е в Свищов, където проповядва на учениците си новите идеи. Наклеветен е и уволнен дисциплинарно, една година преди да се пенсионира. От 1924 г. Боев остава при Учителя и започва да стенографира Словото му.
Стенографията научава като
студент
в Софийския университет.
До заминаването на Учителя от този свят той го следва неотлъчно навсякъде с молив и бележник в ръка и записва всичко, което Учителят казва. От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца. Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни кракът ми да оздравее! " Учителят му отговаря: „Мога да сторя това, дето искаш. На тебе това ти е последното прераждане.
към текста >>
84.
7. Борис Николов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
На Вас го предавам да го учите и напътствате в живота му." Учителят отговаря: „Хубаво." Името Борис, според Габровското поверие, значи
студен
северен вятър, какъвто е духал, когато той се е родил.
След това отива в братската комуна в Старозагорско, където не се чувства добре и се връща в дома си отслабнал. На събора в Търново през 1922 година баща му, чиято глава е побеляла от неговите особени прояви, пожелава да отиде заедно с него. Там се среща с Учителя и провеждат разговор, който се отнася предимно за Борис. Накрая бащата казва: „Господин Дънов, виждам, че синът ми се интересува от Вас и от Вашето учение. Дано поне Вас слуша.
На Вас го предавам да го учите и напътствате в живота му." Учителят отговаря: „Хубаво." Името Борис, според Габровското поверие, значи
студен
северен вятър, какъвто е духал, когато той се е родил.
Освен това Борис значи човек, който се бори в живота си за постигане на своите идеали. Целият му живот е изтъкан от борби. По рождение той е троен Козирог. На Асцендента му изгрява знакът Козирог, а Слънцето му е в съвпад със Сатурн в Козирог в 12 дом. Понеже Сатурн предхожда в изгрева, Борис винаги проявява сатурновите качества: малко недоверчив, много прилежен, трудолюбив, търпелив, не обича военните и войните, не признава над себе си никакво началство, безразличен към семейство и деца, не се вслушва и не приема общественото мнение.
към текста >>
За да се отърве от казармата, се записва
студент
в Свободния университет - за голяма радост на майка си.
За Мария казва, че тя е стъпила здраво на земята, дълго време е живяла на нея, има богати опитности и сега започва да се изкачва нагоре. Със своя опит и знания тя е жизнено необходима да помага в работата на Борис. Благодарение на неговата будна мисъл и интуиция духовната работа му върви винаги отлично, но в живота си той не е много практичен - някои използват неговата наивност и го лъжат в сметките и отношенията. На моменти той е с широка ръка и харчи много, а в друг случай проявява голяма пестеливост. Викат го да отбие военната си повинност.
За да се отърве от казармата, се записва
студент
в Свободния университет - за голяма радост на майка си.
Борис не си взема изпитите, но когато Учителя поставя задача на всички млади да учат и завършат, той се записва във факултета по естествени науки и го завършва отлично, Професорът му предлага да стане асистент в университета. Той отказва и даже не си взема дипломата. Учителят е крайно недоволен и му казва, че той е определен да разнася новото учение между учените в университета и невидимият свят ще го държи отговорен за неговото неразумно поведение. В една своя лекция Учителят казва, че всеки ученик, за да е свободен, трябва да има един занаят. Борис Николов става мозайкаджия при Алфиери Бертоли.
към текста >>
85.
13. Никола Гръблев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Добромир веднага е приет за редовен
студент
и завършва естествени науки.
Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си. След две години, когато се явява в университета, за да продължи образованието си, отказват да го приемат, не му зачитат двете години, които е учил и го карат отново да кандидатства. Тогава Гръблев написва писмо до ЦК на ВКПБ и БКП за спасените от него руснаци и български комунисти. След няколко дена идват две големи делегации - българска и руска, и му предлагат голяма парична награда. Той се отказва от наградата, но иска синът му да продължи образованието си в университета.
Добромир веднага е приет за редовен
студент
и завършва естествени науки.
Гръблев има богат вътрешен духовен живот. Често се излъчва и заедно с ръководителя си работи. Една вечер му казва да си легне веднага. Излиза от тялото си и отива в Америка, където в една блатиста местност е паднал самолет и част от пътниците падат в тресавището. Той се спуща да помага на едно красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал.
към текста >>
86.
16. Методи Константинов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Кара го да учи и той цели 17 години е
студент
.
Учителят го изчаква да се изкаже, поглежда го, усмихва се и му казва, че след 10 години главата му ще узрее. През този период Методи минава много мъчнотии и страдания в живота си. Потърсва и отново намира Учителя и влиза в Братството. Започва да се учи на нов живот. Учителят постоянно му поставя изпитания и го прекарва през строга школа, за да изглади и омекоти характера му.
Кара го да учи и той цели 17 години е
студент
.
Накрая защитава докторат в Полша. В този дълъг период на следване Учителя постоянно го поддържа материално. След завършване на образованието, той се завръща в България и заема важни служебни постове в управлението на държавата. Участва дейно в общия братски живот. Учителят го обича и се грижи за него.
към текста >>
87.
20. Стоянка Христова
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Оказа се, че в Бургас няма университет за изучаване на икономиката и те се записаха във Варна и от септември станаха
студенти
.
При посещение в Поморие по-късно я намерих, че лявата й гърда се провиснала надолу и станала двойно по-голяма от дясната, Лекарите прогнозирали, че това е рак, и й предложили да я отрежат. Разтрих я със зехтин повече от час и вечерта лявата й гърда беше в нормален вид. На срещата за Петровден в градината разговарях с тях и им казах веднага да се запишат да следват икономика, да завършат висше образование. Дотогава не са могли да влязат, понеже бележките от дипломите им са ниски. Обясних им, че имат един голям шанс да следват, със създаването на новия университет, и да не го изпуснат.
Оказа се, че в Бургас няма университет за изучаване на икономиката и те се записаха във Варна и от септември станаха
студенти
.
Понеже са две сестри, им намалиха таксата наполовина за семестър - да плащат за двете 1000 лева. Румяна работеше в съвета с двайсет жени, настроени крайно враждебно към нея Тя пожела пред мене да се освободи от това обкръжение. Казах й: „Добре, но ще си натоварена с повече работа." Закриха предприятието и бизнесмените, които го взимат я оставят за счетоводителка. Работи сама без никакви жени. Двете срещнаха много трудности - да работят и учат.
към текста >>
88.
28. Олга Славчева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Олга Славчева се записва
студентка
по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си.
Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси.
Олга Славчева се записва
студентка
по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си.
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**.
към текста >>
89.
37. Донка Кънева Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
След молитвата Учителят се приближава при детето, което има червена шапка на главата, и го пита: „Ти да не си
студент
?
Влиза в салона на улица „Опълченска" N66, където Учителя изнася беседа. Когато свършва, към тях се приближава Василка Иванова и те и казват защо са дошли. Василка известява Учителя за тяхното присъствие и той ги поканва в стаята си на втория етаж. Поглежда ги и им казва: „Детето ще оздравее още този ден, ако имате вяра." Застават на молитва и Учителя помилва детето. Донка чувства голямо вътрешно успокояване.
След молитвата Учителят се приближава при детето, което има червена шапка на главата, и го пита: „Ти да не си
студент
?
" Детето отговаря: „Аз съм ученик на Христа и изпълнявам неговата воля." Учителят се усмихва, прегръща го и казва: * Виж « Изгревът» том IV стр. 589-590; том VIIIстр. 93-180. ** Виж « Изгревът» том VI стр. 556-567. „Бъди един добър ученик на Христа и следвай Неговия път." Болестта изчезва, оттогава детето е здраво, разумно и е вегетарианец. Атанас завършва военното училище и поема военната професия.
към текста >>
90.
41.Гавраил Велев Величков ( Галилей )
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Вечерта в събота, Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и Теофана пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това
студено
време?
В него свири и млад челист, който скоро се оженва за една норвежка. Когато отиват на репетиция у тях, жената ги посреща много мило и всички ги целува наред. Галилей се оплаква на Учителя от нейното поведение, а той му казва: „Северните народи се управляват главно от ангелите и там се раждат предимно ангели. Понеже разумът им е силно развит, те могат да управляват и контролират чувствата си, запазват детинските си отношения към хората през целия си живот." Така тази жена изразява своята най-чиста любов към приятелите. Гавраил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата.
Вечерта в събота, Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и Теофана пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това
студено
време?
" Той им отговаря, че ще ходи на Рила, и се качва горе при Учителя като оставя ските до стълбата. Чука на врата, влиза при Учителя и му казва намерението си отидат на Рила на гости на съществата. Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа.
към текста >>
91.
43. Мария Михайлова Тодорова
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
В същото време от голямата група
студенти
, събрани около Учителя, двама от тях - Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един път в седмицата на Витоша.
През 1921 година е на събора в Търново, заедно с голяма група младежи, в която е и Борис Николов. Учителят се обръща към Борис, посочва му Мария и казва: „На теб я поверявам." Така Учителят създава вътрешна връзка между тях. Мария започва да следва философия в Университета и една година преди да го завърши, решава да се прехвърли в Музикалната академия - специалност пиано. Завършва и става добра изпълнителка. В този младежки период на учене тя страда от сърце, а в хороскопа и има точна квадратура на Венера с Уран и Сатурн.
В същото време от голямата група
студенти
, събрани около Учителя, двама от тях - Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един път в седмицата на Витоша.
Учителят насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета наУчителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество. По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро приятелство между тримата. * Виж « Изгревът» том І стр. 109-340; том V стр.4-736.
към текста >>
92.
44.Пенка Дякова Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Като
студентка
в 1 курс, отива на бригада в село Голямо Конаре през м. май.
Учила в образцовата гимназия „Георги Димитров" и получава солидни знания. Тя била добра спортистка и я карали навсякъде да представя гимназията във физкултурните прояви на града. Пеела е много хубаво и често гласът й се чувал от радио Пловдив. Тя осезателно чувствала Учителя, който постоянно й помагал в учението. Завършила добре гимназията и кандидатствала: „Хранително вкусова промишленост" и „Агрономство", Приели я и по двете дисциплини, но тя предпочела „Агрономство" - селекция и семепроизводство н научни институти.
Като
студентка
в 1 курс, отива на бригада в село Голямо Конаре през м. май.
Обикновено около нея се събирали много нейни колежки и живота й протичал доста оживено. Тя ходила на баня и като се връща, отвън вижда много нейни колежки в стаята и се движат и мърдат главите си и казват: „И на мен, и на мен! " В коридора срещнала една колежка и я попитала: „Какво става тук? " Тя й казва, че дошъл техен колега от 4 курс, хиромант, гледал на ръка и всичко познавал. Тя взела да си подрежда нещата и не усетила кога колежките напуснали стаята й и си отишли.
към текста >>
Съществото е било с къдрави тъмни коси и правилно лице - такъв, какъвто е бил Учителя като
студент
в САЩ.
Казва й: „Ти даде обет на баща си, че няма да се омъжиш, обаче догодина по това време, в началото на юни, ще се омъжиш. От този брак ще имаш 2 деца: момиче и момче, но семейният ти живот няма да протече леко. Не може да има сравнение с този на твоето семейство, на майка ти и баща ти. Брака ти ще бъде осеян с много обиди, скърби и страдания и на 42 години ще се разведеш. Ще имаш втори брак, но той е друго нещо (ще бъде духовен брак с невидимо същество)." Той отваря вратата и докато Пенка му каже „Благодаря", той изчезнал.
Съществото е било с къдрави тъмни коси и правилно лице - такъв, какъвто е бил Учителя като
студент
в САЩ.
Предсказанието се сбъдва абсолютно точно и тя се омъжва на 2.06.1963 г. за Георги Старирадев. Денят на женитбата бил много хубав, слънчев, небето синьо, чисто, ясно. Но следобед, от 14 часа и 30 минути до 16 часа и 20 минути вали проливен дъжд из ведро. Пенка се зачудила защо става този потоп, защо вали този проливен дъжд.
към текста >>
93.
46. Атанас Колев Минчев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
46. Атанас Колев Минчев* Атанас Колев Минчев е
студент
в Музикалната академия и трябва да се запише втория семестър - да внесе такса 250 лева.
46. Атанас Колев Минчев* Атанас Колев Минчев е
студент
в Музикалната академия и трябва да се запише втория семестър - да внесе такса 250 лева.
Като сирак - баща му загива във войната - той трябва да плати една десета от сумата. Неговият професор - Цанко Цанков, му е обиден и решава да го изключи, ако не се запише в определения срок - до края на август. В дома му идва разсилният - негов добър приятел, и съобщаварешението на ректора. Атанас търси брат си да вземе пари, но се оказва, че той е в провинцията. Цялото Братство с Учителят е на Рила.
към текста >>
94.
50. Ангел Керемедчиев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Тя постоянно се потапяла от въртенето в
студената
вода.
Той, разбира се веднага отишъл при струговете - в ковачницата, където се подготвят материалите за струговете и започнал да се издържа сам и да учи. Започнал да поправя радиоапарати и си изкарвал пари за храненето. В Карлово са трима наши родолюбци, родом от там - Евлоги и Христо Георгиеви, като първият бил голяма финансова личност в света и най-големият дарител в и извън България. Дал 7 милиона златни за строежа на Софийският университет, направили в Карлово едно голямо водно колело, което се въртяло непрекъснато от водата и движело машините на няколко фабрики със станове за платове. На това колело турците завързали майката на Левски - Гина, за да им каже къде е синът й.
Тя постоянно се потапяла от въртенето в
студената
вода.
Левски веднага научил за това злодеяние и от билото на планината с една дъска се спуснал и стигнал до колелото, около което имало много турци, които гледали сеир. Скочил срещу тях с два пистолета и нож в устата си, и почнал да стреля. Турците изчезнали. Той отвързал въжетата, с които турците били вързали майка му за колелото, освободил я и пак забягнал нагоре в планината, Ангел взел да поправя радиоапарати, на които обикновено изгаряли бушоните и някои други евтини части. Той поправил радиото на един човек, който го носил преди това на друг, който му взел 30 лв., а Ангел му взел 2 лева.
към текста >>
Взел подробно да го разпитва какво е учил, инженер ли е, а той отговорил, че е
студент
и сега учи, но когато бил в град Карлово и учел в техникума, заедно със съучениците му направили най-големият универсален струг в България.
Свалили ротора от струга, благодарили пак и я откарали с колата си. Ангел решил да напусне завода заради грубото отношение на директора към него. Директорът омекнал и му казал да отиде на другият ден в канцеларията му. Ангел отишъл и директора му подал затворен плик, но Ангел му казал, че не е за него, понеже не е адресиран за него. Тогава той му го сложил в джоба.
Взел подробно да го разпитва какво е учил, инженер ли е, а той отговорил, че е
студент
и сега учи, но когато бил в град Карлово и учел в техникума, заедно със съучениците му направили най-големият универсален струг в България.
Като си отишъл, отворил плика и в него имало 500 марки. На другият ден директорът му дал електромотор, външно напълно изправен, но не работел. Ангел взел омметър и измерил съпротивлението на намотките и посочил една намотка, която била вътрешно изгоряла, а външно нямало никакъв признак. Неговата силна интуиция му подсказала дефекта и той упорито държал на своето пред директора. Тогава директора го накарал да разбие електромотора с чук и шкарпела.
към текста >>
Подал паспорта и
студентската
си книжка, но чиновникът му казал, че е абсолютно забранено и бутнал документите назад.
Редели се с часове, за да получат по 4 цигари. Отишъл на срещата в градината. В 13 часа момичето минало покрай него, пуснала един голям плик и без да го погледне, продължила пътя си. Ангел веднага сложил плика под палтото си, и когато тя излязла от градината, станал, настигнал я в улицата и и подал плика с храната и цигарите. Отишъл на гарата при полицаймастера да му подпечата документите да напусне Германия.
Подал паспорта и
студентската
си книжка, но чиновникът му казал, че е абсолютно забранено и бутнал документите назад.
Ангел като никога взел в джоба си кутия с цигари, а другите ги оставил на хазяйката си. Извадил запалил една цигара и подал кутията на дебелият немец. Той взел една цигара, запушил, но я угасил и оставил в пепелника, за да може после пак да запуши. Ангел му подал кутията и му казал: „Това е за вас". Германецът взел кутията, огледал се наоколо, извадил отдолу печата и го ударил на двата документа.
към текста >>
Времето
застудяло
и паднало сняг и доматите почти загинали.
Филка и Ангел се помолили и взели да им сипват от малкото ядене, което имали. Тогава се проявил закона на изобилието - сипали на всички от вкусният гювеч, но яденето в тавата останало толкова, колкото било от началото - половин тава.Постепенно те се освободили от това „обкръжение на добри приятели" - търтеи готованковци и агенти - над 10 души. Покрили къщата и взели да работят двора. Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати. Ангел покрил разсада с найлони.
Времето
застудяло
и паднало сняг и доматите почти загинали.
След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта. На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци. Двамата написаха малки книжки за пробуждане на съзнанието на хората и запознаването им с Братството и братският живот. Аз им дадох моите стенографски записки, събирани 40 години по физиогномия, хиромантия и др. Извадих на лист подробно от коя беседа, от кой ред и абзац започва даден цитат и до къде, и го дадох на сестра Трендафилка, понеже имаха беседи, Те вкараха данните в компютъра и като отлични педагози, ги подредиха по теми и набраха книгата „Себе си познай", за което сърдечно им благодаря.
към текста >>
95.
52.Райна Райкова Калпакчиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Учителят ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от
студа
.
През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая.
Учителят ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от
студа
.
Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда. Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи.
към текста >>
96.
59. Петър Камбуров
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се
простудите
." Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят.
Температурата е -20 градуса, влакът закъснява и пристига след полунощ. Петьр слиза и се отправя към дома на Учителя да се приюти. Спира пред вратата, но никъде не свети и остава да чака. Започва да замръзва и бутва леко с пръст вратата. Лампата в стаята на Учителя светва и той излиза наметнат с пелерина.
Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се
простудите
." Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят.
Денят е неделя и има беседа. След нея и обеда Петър пита Учителя: „Учителю, тази нощ, като бях вън замръзнал, защо не ми отворихте вратата преди да я бутна? " - „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не ти отварят." Един ден в салона при него идва София Попова, поглежда го и му казва: „При сегашното ви развитие вие нямате нужда да учите право." Петър послушва Учителя и се заема да работи духовно. Петър работи в печатницата на Лазар Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата. Един неделен ден той разбира, че след беседа Учителят е поканен в дома им.
към текста >>
97.
68. Васил Раджев Гарджев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Като
студент
в Университета негов колега го завежда до салона на Изгрева.
68. Васил Раджев Гарджев На времето в Братството се подвизава един учител по литература на име Васил Радев Гаржев.
Като
студент
в Университета негов колега го завежда до салона на Изгрева.
Предлага му да влезе вътре да слуша беседата, която Учителя държи в момента. Приятелят му има някаква работа и си отива. Васил отваря вратата на салона, но Иван Антонов, който стои на вратата, не го пуска. Учителят от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види. Пуснете го да влезе!
към текста >>
Наскоро селото е посетено от окръжния училищен инспектор, който се оказва, че е негов
състудент
и го познава добре.
Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга. По повод неговото желание да остане да работи за Братството на Изгрева, Учителят му обръща внимание, че преди 2000 години е работел само с евреите, а сега е необходимо да работи с мохамеданите в Родопите. Той отива в училището на село Манастир, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература. Васил стои няколко дена и моли директора да го назначи за прислужник в училището. Удовлетворяват молбата му и той започва усърдно да почиства училището.
Наскоро селото е посетено от окръжния училищен инспектор, който се оказва, че е негов
състудент
и го познава добре.
Като го вижда, че мете, го пита защо е метач в училището. Васил отговаря, че няма щат за него - местата са заети от други учители. Тогава инспекторът събира целия персонал на училището и го назначава за директор. Васил въвежда голям ред в училището. При следващата проверка инспекторът остава много доволен от неговата прецизна работа.
към текста >>
98.
69.Естирка Иванова
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Ходи и взима кашони от приятели и с тях се топли в
студа
.
Синът и е дърводелец и музикант, певец - свири на електрическо пиано - синтезатор, но не може да си изкарва средства, а жените му правят магии и му ограбват всичко, което изкара. Живеят при Естира, навъртат много ток и вода и я оставят тя да плаща с малката си пенсия. Тя взима пари на заем, плаща си задълженията и после ги връща като често гладува и по цяла седмица, докато си вземе пенсията. Като я посетя - няма нищо за ядене: нито хляб, захар, олио, маргарин, варива - боб, леща. Така кара напоследък няколко години.
Ходи и взима кашони от приятели и с тях се топли в
студа
.
Често има големи трудности със здравето - високо кръвно и болки в стомаха и червата. Синът му Георги порасна и почна да го строява: „Толкова ли си глупав, че не можеш да си намериш една разумна жена? " Сега е в 3 клас. Има силно развита интуиция и за всичко пита своето вътрешно ръководство. Синът и Димо попадна на една Елена, която постоянно му прави магии.
към текста >>
99.
73. Петър Киров Николов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
" „Да, ще дойда в най-големия
студ
през зимата." - отговаря Учителя.
Малко преди заминаването на Учителя той пак донася вода. Учителят е в горницата, завит с одеяло и обърнат към балкона. Съобщават му, че е дошъл Пешо със сестра си и той ги поканва да влязат при него. Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата. Петър го пита: „Учителю, ще дойдете ли пак в Мърчаево?
" „Да, ще дойда в най-големия
студ
през зимата." - отговаря Учителя.
След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над себе си - някой ходи по тавана. Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил. След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа. На много приятели от Изгрева и София той прави отлични дюшеци и юргани с различни окултни знаци: пентаграми, кръгове, триъгълници и други. Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване.
към текста >>
След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям
студ
, Петър чува стъпки над себе си - някой ходи по тавана.
Учителят е в горницата, завит с одеяло и обърнат към балкона. Съобщават му, че е дошъл Пешо със сестра си и той ги поканва да влязат при него. Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата. Петър го пита: „Учителю, ще дойдете ли пак в Мърчаево? " „Да, ще дойда в най-големия студ през зимата." - отговаря Учителя.
След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям
студ
, Петър чува стъпки над себе си - някой ходи по тавана.
Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил. След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа. На много приятели от Изгрева и София той прави отлични дюшеци и юргани с различни окултни знаци: пентаграми, кръгове, триъгълници и други. Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване. Свири добре на цигулка братските песни.
към текста >>
100.
74.Петър Костадинов Христов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Купуват му акордеон и той започва да свири в
Студентският
дом.
Пуснали го отпуска 15 дена и той си взел дюшаме и го сложил в къщата на Мърчаево. Там изкарал курс за моторист и шофьор. Брат му казал, че в Перник има много хубави немски мотори и той си купил мотор, вместо акордеон. Решил да се махне от пияниците - шофьори. В София неговите приятели го виждат и го викат да свири с тях.
Купуват му акордеон и той започва да свири в
Студентският
дом.
Групата им обикаля цяла България и в чужбина по концерти и забави. Комунистите със закон забраниха да се празнува 3 март - деня на освобождението от турците, защото „свободата" била дошла на 9 септември 1944 г. На 3 март 1961 г. ансамбъла им отива в Букурещ, където дават концерт на живеещите българи там, които празнуват празника на Освобождението. След това отиват на Студентски фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди.
към текста >>
След това отиват на
Студентски
фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди.
Купуват му акордеон и той започва да свири в Студентският дом. Групата им обикаля цяла България и в чужбина по концерти и забави. Комунистите със закон забраниха да се празнува 3 март - деня на освобождението от турците, защото „свободата" била дошла на 9 септември 1944 г. На 3 март 1961 г. ансамбъла им отива в Букурещ, където дават концерт на живеещите българи там, които празнуват празника на Освобождението.
След това отиват на
Студентски
фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди.
Водил ги редактора на в. „Работническо дело". Било много горещо, а нямало чешма от която да пият вода. а в кръчмата я плащали като бира. Един българин, който бил собственик на няколко големи аптеки научил за тях и докарал камион с разхладителни напитки и им ги раздал безплатно: оранжада, лимонада, кола и др.
към текста >>
НАГОРЕ