НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
175
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
68. БАБА КОЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А на вън е
студ
, мраз и сняг.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем.
А на вън е
студ
, мраз и сняг.
Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите. Що песни изпяхме при баба Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише. Всички бяхме на една възраст, бяхме в Младежкият Окултен Клас, другарувахме и живеехме неразделно. Чудни бяха тия младежки години.
към текста >>
2.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз тогава бях
студент
и факултета ми беше на ул. „Оборище".
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА Аз имам една способност, дарба е тя, вродена ми е. Човек с когото ще бъда приятел и ще имаме връзка, без да се познаваме още, когато го срещна за първи път изпитвам една топлинка, тук в слънчевия възел. И знам, че с този човек ще бъда приятел. Същото се случи и с Жорж.
Аз тогава бях
студент
и факултета ми беше на ул. „Оборище".
Гледам един младеж се движи по тротоара и щом го зърнах туй чувство премина в мен. Казах си, с този човек ще бъда приятел. Не се познавахме още. След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме. Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода.
към текста >>
Бяхме и
студенти
и ученици.
В същото време проф. Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата.
Бяхме и
студенти
и ученици.
Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков.
към текста >>
Бяхме
студенти
във факултета и ученици в Школата.
Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме и студенти и ученици.
Бяхме
студенти
във факултета и ученици в Школата.
Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба.
към текста >>
Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри
студенти
.
Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме и студенти и ученици. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре".
Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри
студенти
.
Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха.
към текста >>
Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда,
простудява
се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля.
Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач. Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този роман са истински".
Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда,
простудява
се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля.
Накрая той пожела да излезе от града като ми каза: „Нямам въздух и не мога да дишам! " Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово. Та държавната печатница, в която работеше Неделчо Попов там имаше летовище. Отделни бараки, които ние използвахме. То беше далечно летовище за софиянци и стоеше празно.
към текста >>
3.
78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и
студ
.
Така ги прибра. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха повече продукти от ръцете му. След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради. След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради.
Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и
студ
.
Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева.
към текста >>
4.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО Бяхме
студенти
, но през ваканцията работехме, за да си изкарваме хляба и да си платим таксите в университета.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО Бяхме
студенти
, но през ваканцията работехме, за да си изкарваме хляба и да си платим таксите в университета.
Онези години бяха трудни и усилни години, нямаше стипендии както сега. Други бяха времената. Имаше един Генчо, добро момче, който ни снабдяваше нас, студентите с хляб от града. Когато се завръщахме от работа, той беше донесъл вече топъл хляб. Не се ядеше топлия хляб със сирене и масло както бихте си помислили.
към текста >>
Имаше един Генчо, добро момче, който ни снабдяваше нас,
студентите
с хляб от града.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО Бяхме студенти, но през ваканцията работехме, за да си изкарваме хляба и да си платим таксите в университета. Онези години бяха трудни и усилни години, нямаше стипендии както сега. Други бяха времената.
Имаше един Генчо, добро момче, който ни снабдяваше нас,
студентите
с хляб от града.
Когато се завръщахме от работа, той беше донесъл вече топъл хляб. Не се ядеше топлия хляб със сирене и масло както бихте си помислили. Нямаше такива неща при нас. Той се ядеше често пъти със сол, чубрика и лук. Гладни години бяха тогава.
към текста >>
5.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от
студ
в моя „дворец" летях из пътищата на нашата земна съседка.
Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец! " Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път!
Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от
студ
в моя „дворец" летях из пътищата на нашата земна съседка.
Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ! Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията. 12.Х11. 1961 г. С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11. 1961 г.
към текста >>
6.
108. ГЕОРГИ МАРКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От издръжката, която получаваше от баща си като
студент
, той отделяше за издаването на този вестник.
Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше хубав човек. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот".
От издръжката, която получаваше от баща си като
студент
, той отделяше за издаването на този вестник.
Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен.
към текста >>
Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай
студентите
и го раздават.
Беше хубав човек. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот". От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник.
Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай
студентите
и го раздават.
На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен. Добър математик и астролог.
към текста >>
На всеки
студент
подаде един брой.
Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Нов живот". От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават.
На всеки
студент
подаде един брой.
Който плати-плати, а който не плати - заминават и предлагат на друг. Така го вписваха по идейни подбуди и така го разпространяваха. Беше много добър човек, приятен, общителен. Добър математик и астролог. Докато Георги Радев застъпваше слънчевата астрология - хелиоцентричната астрология, то Георги Марков застъпваше мондиалната астрология.
към текста >>
7.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато започна да се устройства Изгрева, той даваше условия на нас
студентите
да изкараме по някой и друг лев в неговата работилница.
Накрая казва: „Та аз Учителя търся, затова съм тръгнал от Италия." И като намира Учителя остава в България и в Братството. Беше със силен стремеж, честен и прям. Нямаше двуличие. Разбираше работата си добре. Тръгна му и си закупи къща в София, имаше средства и поддържаше връзка с Учителя.
Когато започна да се устройства Изгрева, той даваше условия на нас
студентите
да изкараме по някой и друг лев в неговата работилница.
Той ни даде условия да научим неговия занаят. Той имаше работилница на Орханийското шосе и ние отивахме там и работехме. В събота ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше.
към текста >>
8.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А времето беше тихо, ясно и
студено
.
Тя ни услужи много. Сечем сухи клони и запалихме огън. Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим. Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо. С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно.
А времето беше тихо, ясно и
студено
.
Студът се засилва след залязване на слънцето. Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове. Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва. Натрупахме много сухи дърва. Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня.
към текста >>
Студът
се засилва след залязване на слънцето.
Сечем сухи клони и запалихме огън. Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим. Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо. С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно. А времето беше тихо, ясно и студено.
Студът
се засилва след залязване на слънцето.
Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове. Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва. Натрупахме много сухи дърва. Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня. Огънят гори непрестанно.
към текста >>
Никой не усети
студ
, а някои подремнаха.
Огънят гори непрестанно. Всеки подклажда, а чайниците врат. Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая. Дойде доброто разположение, изпяха се песни, водеха се разговори. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства.
Никой не усети
студ
, а някои подремнаха.
Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак.
към текста >>
Всички сестри бяха
студентки
по онова време.
Царят бе до нас, а ние бяхме в присъствието на Учителя. Учителят седеше спокойно, пиеше чай и се усмихваше. Размениха с царя по няколко обикновени думи на учтивост. Разговорите бяха повече между сестрите и царя, които го запитваха за най-обикновени неща, при което той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси.
Всички сестри бяха
студентки
по онова време.
Нямаше неуки и прости хора между нас. Според мен това бе единствената среща на цар Борис III с Учителя. Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н.
към текста >>
9.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Нощите бяха
студени
.
Бяхме големи групи. Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато. Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай. Спяхме на поляната. Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта.
Нощите бяха
студени
.
При това времето много често биваше лошо. Паднат мъгли, а от небето ръми. Дъждец един ситен, но тъй напоителен, че не ти остави сухо място по тебе. А ние тогава нямахме хубави екипи. Само някой бризент останал от войната и това бе голяма привилегия.
към текста >>
10.
6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние сваляхме вода в съдове долу край огньовете, сварявахме я понеже
студена
вода ние при екскурзии не употребяваме.
И оттам има една много хубава гледка на циркуса и гледка на север с небивали височини. Тук прекарвахме целия ден. Но разположението бе толкова хубаво на това място, че човек добива вдъхновение и целия ден като че ли е хранен с най-хубавата храна. „Окото" ще остане паметно. Учителят тук си налее вода от „Окото" в термоса и препоръчваше на всички да си налеем вода от тук.
Ние сваляхме вода в съдове долу край огньовете, сварявахме я понеже
студена
вода ние при екскурзии не употребяваме.
към текста >>
11.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е
студено
не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри.
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е
студено
не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа.
към текста >>
В тези години обикновено времето беше много лошо - мъгли, дъждове и
студове
.
Беседата „Малкият стрък" е държана от Учителя на 13 юли 1925 г. и е напечатана в томчето „Петимата братя", стр. 214. През 1922 г., 1924 г. и 1925 г. излизахме редовно на Мусала.
В тези години обикновено времето беше много лошо - мъгли, дъждове и
студове
.
Но понякога времето беше и хубаво. Туй лошото време беше изпитание за учениците. Учителят ни обучаваше да не се плашим от природата както и да не се страхуваме от лошото време. Затуй времето бе лошо и ние издържахме. Но имахме и хубави години.
към текста >>
12.
10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така избегна една
студена
баня, а може би и нещо по-лошо.
16, 18) Имахме и опасни моменти. Един път един брат се подхлъзна по пряспата, която никога не се стопяваше и която се намираше над „Окото". Бяха изкопали стъпала в преспата. Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си.
Така избегна една
студена
баня, а може би и нещо по-лошо.
Ние го наблюдавахме изтръпнали, а Учителят следеше внимателно как се пързаляше стремглаво надолу и чак когато стъпи на краката си долу, каза само една дума: „Хубаво". Имахме и други случаи, но нещастни случки не сме имали. На планината човек трябва да бъде с будно съзнание. Колко много ни е говорил Учителят за будното съзнание и още толкова опитности сме имали, за да се убедим, какво означава будното съзнание на ученика.
към текста >>
13.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се
простуди
.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър.
Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се
простуди
.
Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното?
към текста >>
14.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като
студенти
бяхме бедни хора.
Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага.
Като
студенти
бяхме бедни хора.
Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там.
към текста >>
15.
18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше
студен
вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше.
18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи. Ние предприехме обща екскурзия с Учителя до Витоша.
Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше
студен
вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше.
Нагазили в снега по указание на Учителя ние се наредихме в две-три редици на обща молитва, изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Прекарахме горе целият ден в снеговете. Ще каже някой, че е случайно.
към текста >>
16.
19. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На поляната прехвърляше северния вятър, който е
студен
и неприятен.
Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха.
На поляната прехвърляше северния вятър, който е
студен
и неприятен.
Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години.
към текста >>
17.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Стана
студено
.
Спомнях си, как селяните разказват, че градушката пада върху полето и бие всичко наред и бие до бразда. Ето тук сега видях, как градушката бие до бразда. Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко.
Стана
студено
.
Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща.
към текста >>
18.
21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А няма нито дърва, нито въглища, а времето е
студено
.
Ние се разположихме в нея. Тук имаше само един пазач, но като ни видя кои сме, мерна се веднъж и изчезна, вероятно слезна при семейството си долу в селата. Знаеше, че ще му пазим хижата. Беше сигурен в нас. Ние заехме хижата, настанихме се в една стая и турихме ред.
А няма нито дърва, нито въглища, а времето е
студено
.
Намерих една хубава брадва, а в гората дървета колкото щеш. Дърветата бяха сечени на един метър и 50 см над земята, така че стърчи само стъблото. А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола.
към текста >>
19.
25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние не употребявахме
студена
вода и винаги пиехме гореща вода или чай.
Така ние съкращавахме пътя почти с една трета. Нагоре се редуваха поляни, гори, потоци, всичко туй беше един нов свят, който ние сега опознавахме. Така ние пропътувахме и стигнахме до една вада, по която идваше вода, от горите, бистра, чиста вода и пресичаше обширната поляна. Тук обикновено отсядахме на почивка. Наклаждахме огньове, заварявахме чайниците по наш обичай.
Ние не употребявахме
студена
вода и винаги пиехме гореща вода или чай.
Тук винаги правехме голяма почивка и изчаквахме всички ония, които бяха закъснели. От тази поляна ние поемахме нагоре по старата пътека, която беше едва видима на места, защото не бе разработена. Излизахме от високите гори и идвахме до зоната на клековете. Клековете са толкова гъсти, че тук може да мине само глиган или мечка. Но имаше пътечки между тях покрай които ние се изкачвахме и по които вървяха конете натоварени с нашия багаж.
към текста >>
20.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето
студено
, слънцето бързо ни стопляше.
Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави. На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни.
Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето
студено
, слънцето бързо ни стопляше.
Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя.
към текста >>
21.
39. РОСНИТЕ КАПКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но времето е приятно, не е
студено
и е тихо.
39. РОСНИТЕ КАПКИ Братството е на лагер на 7-те Рилски езера. Тази сутрин Рила е мъглява. Току-що сме се върнали от Молитвения връх. Облак е отседнал при езерото, натежал от влага. По дрехите ни са се осаждили капчици роса, те са и по косите ни.
Но времето е приятно, не е
студено
и е тихо.
По пелерината на Учителя също са се накацали и полепнали капчици роса. Една сестра посяга да ги отърси, но Учителят я спира: „Недей. Те от Любов са дошли при нас." Учителят отчиташе и най-малките прояви на Любовта. Той погледна с Любов към росните капчици и се усмихна. Това беше небесна украса, на която Учителят се радваше като дете.
към текста >>
22.
31. ЛОДКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в
студената
вода.
31. ЛОДКАТА Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до кухнята. Отначало дежурните носеха с кофи. После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята.
Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в
студената
вода.
Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека. Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше. Това улесни дежурните по кухня, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици.
към текста >>
23.
11. ДАР ЗА УЧЕНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Измазах, но привечер хвана голям
студ
.
11. ДАР ЗА УЧЕНИКА Приемната на Учителя имаше едно малко антренце. От времето и дъждовете отвън мазилката беше паднала. Учителят ме помоли да измажа падналата мазилка.
Измазах, но привечер хвана голям
студ
.
Казвам на Учителя: „Учителю, има опасност да замръзне. Закъсняхме с мазилката. Трябваше през лятото да я направим." Учителят се усмихна и каза: „Ако си работил с любов, няма да замръзне." И наистина антренцето не замръзна, макар че водата навънка замръзна. А по всички правила мазилката трябваше да замръзне и след това да падне. В това аз имах опит, така се случваше винаги.
към текста >>
24.
24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Един професор, когато чете лекциите си пред
студентите
, то те са написани.
Всичко това в Словото на Учителя трябва да се проучи от страна не на журналисти, които нищо не разбират, а от онези, които имат отношение към Словото на Учителя, философската част да се разгледа от философи, педагогическата част от педагози, научната част от учените, музиката на Учителя от музиканти. Голяма работа предстои в бъдеще от този народ. За складовете на Изгрева се грижехме аз и Неделчо Попов. По време на процеса прокурорът Руменов ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов, за да заслужава прехраната си? " Отговорих му: „Глупав въпрос.
Един професор, когато чете лекциите си пред
студентите
, то те са написани.
Тези лекции ги чете, но и много години преди това ги е чел. А г-н Дънов държи четири оригинални беседи, които са неповторими. Това е едно огромно творчество за 22 години. А Вие ще ме питате с какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов. Г-н Дънов приема от сутрин до вечер посетители, дава съвети по всички въпроси.
към текста >>
25.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бе зима,
студено
и нямаше печка.
Моята килия бе на няколко етажа под земята. В ада няма въпроси, на които може да се учуди човек. Тук всичко е възможно. Поставиха го това момче при мен в килията, защо и аз не зная. А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала.
Бе зима,
студено
и нямаше печка.
Голям студ. Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам.
към текста >>
Голям
студ
.
В ада няма въпроси, на които може да се учуди човек. Тук всичко е възможно. Поставиха го това момче при мен в килията, защо и аз не зная. А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка.
Голям
студ
.
Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом.
към текста >>
Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не
студувам
.
Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ. Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност.
Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не
студувам
.
Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си. Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията. А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа.
към текста >>
Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със
студа
в килията.
Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си.
Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със
студа
в килията.
А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа. Момчето оживя от студа, приключиха му следствието и го оправдаха. Преди да го пуснат аз помолих момчето за една услуга. Аз бях напълно изолиран в затвора и търсех начин да влезна във връзка с-Мария, която трябваше да ми отговори на три въпроса, защото отговорите на тези три въпроса ми трябваха за следствието. За една ориентация.
към текста >>
Момчето оживя от
студа
, приключиха му следствието и го оправдаха.
Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си. Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията. А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа.
Момчето оживя от
студа
, приключиха му следствието и го оправдаха.
Преди да го пуснат аз помолих момчето за една услуга. Аз бях напълно изолиран в затвора и търсех начин да влезна във връзка с-Мария, която трябваше да ми отговори на три въпроса, защото отговорите на тези три въпроса ми трябваха за следствието. За една ориентация. Бях непрекъснато заплашван, а и не бях сигурен дали тя не е затворена и хвърлена в затвора. Накарах момчето да запомни три въпроса, които да зададе на Мария Тодорова след като излезне от затвора и се срещне с нея.
към текста >>
26.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много
студено
.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ Нощувахме в голяма палатка на строителния обект с много затворници.
Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много
студено
.
А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме усетят и можех да се разхождам и да гледам звездите. През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника. Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите. Изведнъж зад мен някой извиква: „Стой! Горе ръцете!
към текста >>
27.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад,
студ
, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора.
Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те. (26.II.1960 г.) 23. Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24.
От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад,
студ
, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора.
Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26.
към текста >>
28.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Славяните преминаха вече своя страшен
студ
и сега са пред възход.
Тези Същества, които слизат сега в Славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.
Славяните преминаха вече своя страшен
студ
и сега са пред възход.
Русия и Славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на Славянството да заеме своето място в света. Българите са пионери между Славяните. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия.
към текста >>
Беше
студен
пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г.
Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход, отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни, на 5.VI.1944 г. по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя.
Беше
студен
пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г.
В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка. Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва пред всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България". Каза това и отново се прибра в стаята си. Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г.
към текста >>
29.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков,
състудент
на Учителя в Америка 42.
Изгревът пее и свири 37. Учителят като цигулар 38. Едно предложение на теософите 39. Спомени за първият събор, разказани от брат Тодор Стоименов 40. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско / По спомените на Ангел Хаджийски. 41.
Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков,
състудент
на Учителя в Америка 42.
Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя Част 3. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО / Летопис Д-р Вергилий Кръстев 43. Среднощен посетител на Учителя 44. Гаранция 45. Събрание за осъждане 46.
към текста >>
Студентският
кръг 13.
Първите идейни насоки 8. Котвата 9. Учителят и четирите категории съзнания 10. Младежките събори 11. Елипсата около котвата 12.
Студентският
кръг 13.
Двата разностранни триъгълници 14. Трите мистерии в битието 15. Космичната вълна на Любовта 16. Звездният свят 17. Духовната група около Учителя 18.
към текста >>
30.
14.ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО
,
,
ТОМ 4
За такъв човек се казва, че е
студен
, мрачен, лишен от всякаква красота.
да се качва нагоре към Бога. Ако може да ознаменуваме девети март като ден, в който скритите Божествени Сили в нас започват нова еволюция - към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания. От този ден, скритите семена в земята започват да никнат, да растат, да цъфтят и да пръскат своето благоухание. И човек, без Божествения Дух, е като черната земя.
За такъв човек се казва, че е
студен
, мрачен, лишен от всякаква красота.
Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е.
към текста >>
31.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Приличах на
студент
, повикан на бърза извънредна сесия.
А после ще сторим това, което се нареди... Както изложи плана на екскурзията, УЧИТЕЛЯТ спря погледа си на мен и каза: - Ще можеш ли сам да се справиш с Паневритмията и с другите песни? Ти ще бъдеш сам. Други музиканти няма да дойдат. На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка! Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих.
Приличах на
студент
, повикан на бърза извънредна сесия.
Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие.
към текста >>
Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и
студени
дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството.
Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и
студени
дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места.
към текста >>
Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение,
студентите
влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини.
Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение,
студентите
влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт!
към текста >>
Студентите
бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха.
Тези мисли заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента на разрешаването на задачата. Върхът напуснах замислен! Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва.
Студентите
бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха.
С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде.
към текста >>
Студентите
тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде.
Студентите
тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи.
към текста >>
32.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Денят бе сдържано приветлив, нито топъл, нито
студен
, нито влажен.
3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ Декември, 1943 година.
Денят бе сдържано приветлив, нито топъл, нито
студен
, нито влажен.
Полу-ясното декемврийско небе бе охладило въздуха. През пролуките на разпокъсаната облачност, сегиз-тогиз слънцето се заглеждаше в нас. Напомняше ни за отминали дни на обилна топлина. Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано. Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка.
към текста >>
33.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и
студена
вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко.
5. БАНЯТА Да!
На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и
студена
вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко.
Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с
простуда
.
УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини. Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани. От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек.
За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с
простуда
.
Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил!
към текста >>
Тръбите за
студената
и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин.
Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета.
Тръбите за
студената
и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин.
Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
към текста >>
За кратко време, след сполучлива канализация на
студената
езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група.
Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила.
За кратко време, след сполучлива канализация на
студената
езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група.
Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
Новината, че на рилските езера има баня с топла и
студена
вода, бе известна на пътуващите.
Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група.
Новината, че на рилските езера има баня с топла и
студена
вода, бе известна на пътуващите.
Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
34.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но случваха се
студени
, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача.
Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за вечеря да напълнят чайници и термоси с топла вода. А това значи, че за денонощие бе необходима изворна вода около два тона. Всеки, който е дежурил в общата кухня знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода. Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и разположение, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена. Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия.
Но случваха се
студени
, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача.
В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
35.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато
студът
е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина.
Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато
студът
е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи.
Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори.
към текста >>
36.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Сестричката ми бе
студентка
.
Едно предложение със значително идеен заряд. Този, трети опит, да бъда откъснат от България и се включа на работа с идеен характер бе немалко съблазнителен. Започнах подготвителни сондажи. Резултатът в семейството ми не бе особено благоприятен. Явно бе, че трябва да ги оставя насред път.
Сестричката ми бе
студентка
.
Накъде ще хуквам във Франция, при недовършени задачи в България! А колкото се отнася до идейните стимули, бях решил да потърся мнението на УЧИТЕЛЯ - за мен, пък и за други, Той бе единственият фактор, който ще решава просперитета на движението. До моята съвест опря и въпросът - как ще оставя мястото и работата в младежкия окултен клас? Аз имам ангажимент! Нямам никакво основание да реша сам тази задача.
към текста >>
37.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за
студеното
дихание на смразяващата буря се припътява.
19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини. За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят.
Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за
студеното
дихание на смразяващата буря се припътява.
Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни.
към текста >>
Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде
студен
зимен ден, над село Драгалевци.
Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни.
Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде
студен
зимен ден, над село Драгалевци.
Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко. По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно. Това споделяше с УЧИТЕЛЯ един от нашите приятели - лекар и член на спасителната колегия при хижа Алеко. В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате?
към текста >>
38.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
* * * Верен на своето приятелство, един
студен
зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел.
Той е един от моите ученици, който добре изпълни задачата си. На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо.
* * * Верен на своето приятелство, един
студен
зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел.
Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот. Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо.
към текста >>
Но този път силната
простуда
само за седмица съкрати дните на неговия живот.
На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел.
Но този път силната
простуда
само за седмица съкрати дните на неговия живот.
Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо. Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път.
към текста >>
Снеговитият и
студен
ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи.
През време на утринното слово УЧИТЕЛЯТ каза: - Обичах този ученик! ... Това е най-високият атестат, който някога е даван от УЧИТЕЛЯ!... След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо! Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега! Същият ден, привечер, бяхме събрани на вечеря в малкия салон.
Снеговитият и
студен
ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи.
Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ. По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо. Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
39.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас,
студени
и бездушни като маски, без израз и без цвят?
Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници.
Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас,
студени
и бездушни като маски, без израз и без цвят?
Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии! Ще отговоря на поставения въпрос, почвайки именно от твърде удачното сравнение! - Древните не са могли да правят живопис, защото у тях не са били развити всички центрове, така както последните са оформени при европейските знаменити художници. Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или кожа видимите линии.
към текста >>
40.
ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ,
СЪСТУДЕНТ
НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА, разказва: - Г-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението
студент
.
41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ,
СЪСТУДЕНТ
НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА, разказва: - Г-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението
студент
.
Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение. В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка.
към текста >>
Когато почнеше да говори, всичките
студенти
млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение.
41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА, разказва: - Г-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението студент. Беше красноречив и имаше дар слово.
Когато почнеше да говори, всичките
студенти
млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение.
В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
към текста >>
Често
студентите
излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение. В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари.
Често
студентите
излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
Когато сядахме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас?
към текста >>
Когато сядахме на почивка, често
студентите
се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него.
В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове.
Когато сядахме на почивка, често
студентите
се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него.
Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език.
към текста >>
41.
ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Това подейства като
студен
душ за всички ни.
Отидоха приятелите при тях и им предадоха нареждането на Учителя. Те се спогледаха. Ангел я поглежда и казва: „Аз какво ти казах." Тодора също го поглежда и отговаря: „И аз това ти го казах! " Те си опаковат багажа, дадоха им коне, с които си смъкнаха багажа. Измъкнаха се посрамени.
Това подейства като
студен
душ за всички ни.
И беше урок за всички. Беше голям резил да ги изгони Учителят от лагера, понеже са съжителствали плътски в палатката. Не искахме да си спомняме за това. Беше ни срам всички от Учителя. И спазвахме това правило години наред.
към текста >>
42.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
119. ПАНЕВРИТМИЯТА
Студия
Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или
студия
върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи.
119. ПАНЕВРИТМИЯТА
Студия
Същност и някои музикални проблеми Увод Целта на настоящото изложение, или
студия
върху някои музикални проблеми на Паневритмията, е да разкажем за нашия опит с тази материя от времето на УЧИТЕЛЯ и да бъдем полезни на приятелите ни музиканти при изпълнението й на „ЖИВО" и при магнетофонни записи.
Ползвайки практическите указания, ще може да се съсредоточи вниманието върху главното: ХУБАВ И ЧИСТ ТОН, ЗДРАВ РИТЪМ И ВЕРНИ ТЕМПА НА УПРАЖНЕНИЯТА. Всеки музикант има желание да даде изискано изпълнение с добър музикален вкус, от добри магнетофонни записи винаги ще има нужда. Лентите се изхабяват и трябва да се подновяват. За подобни записи е необходимо умение и разбиране. Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно.
към текста >>
Така че, това е заслуга на Кирил Икономов, който от своя страна предава същите на Галилей Величков, който споменава в тази
студия
този въпрос и го разглежда, като го предава за следващите поколения.
четвъртина 70-72 Забележка: Предлаганите метрономни нотни стойности се отнасят за изпълнение предимно при магнетофонни записи. При изпълнение на „ЖИВО", поради неудобството да се постави за ползване метроном, стойностите могат да претърпят минимални отклонения (плюс или минус), съобразно вътрешното чувство и подготовката на музикалните изпълнители. А тази мяка е достижение за онези, които са работили по-дълго с паневритмичната музика. Допустимо е упражнението - АУМ и по-свободно, и по-одухотворено! Забележка от Вергилий Кръстев Лично пред мен многократно Галилей Величков е твърдял, че темпата на Паневритмията са дадени от Учителя на Кирил Икономов, като последният е стоял при Учителя и с часовник и секундомер са отбелязали в секунди и чрез метронома дълготраенето на всяко едно упражнение от Паневритмията.
Така че, това е заслуга на Кирил Икономов, който от своя страна предава същите на Галилей Величков, който споменава в тази
студия
този въпрос и го разглежда, като го предава за следващите поколения.
27.01.1991 г. С уважение: Вергилий
към текста >>
43.
3.08. Болните сливици
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие
студена
вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото.
8. Болните сливици Като говоря лично за себе си, да кажа също и за моя брат Атанас, с 6 години по-малък от мен.
Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие
студена
вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото.
Така, при един такъв случай с него, ние тогава заедно живеехме при майка ми, една цяла нощ той едвам дишаше от възпаление на сливиците. Разбира се, през цялата нощ, с каквото можехме, ние го лекувахме - с лайка, гаргара правехме, но сливиците не спадат. А иначе той беше страхлив - да отиде при лекар и така лекарят там, със своите съоръжения металически да бърка в гърлото му и т.н.- не желаеше. Аз му предложих: „Искаш ли да те заведа при Учителя? " - понеже той Го знае и е идвал на беседи, слушал е беседите и т.н.. „Разбира се, казва, искам." И така сутринта завеждам брат ми с неговите знаменити, свръх увеличени сливици при Учителя.
към текста >>
44.
3.17. Д-р Стефан Кадиев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Първият случай е: „Аз бях
студент
по медицина и бяхме на една братска вечеря на Изгрева.
17. Д-р Стефан Кадиев Нашият приятел, сега покойник - д-р Стефан Кадиев, разказваше две неща във връзка с Учителя.
Първият случай е: „Аз бях
студент
по медицина и бяхме на една братска вечеря на Изгрева.
И аз седя на масата и казвам на Учителя: „Учителю, вредна е захарта! " Понеже сервираха чай. Учителят не отговаря с думи, обаче взема захарницата, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина захар. Това беше неговият отговор. Аз гледам и се притеснявам.
към текста >>
45.
3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Той е срещу въоръжаването, срещу „
студената
война" между Изтока и Запада.
до 1963 г. е избран на папския престол на 77 г. под името Йоан XXIII. Това е било истинска сензация. Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи.
Той е срещу въоръжаването, срещу „
студената
война" между Изтока и Запада.
Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят. Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа". Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са идеи, които се намират в Словото на Учителя Петър Дънов, които по времето на своето пребиваване в София 1925-1939 г. Ронкали пряко или косвено е взаимствал от Словото на Учителя.
към текста >>
46.
3.52. Нападките срещу Учителя
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Аз бях
студент
по това време.
А ние знаем от историята, от древността до днес, много малко са хората, които ги храни духовността, повечето са хората на материалните нужди и стремежи. Обаче Православната църква си поставя за задача да не позволи да се отклоняват всички онези съмишленици на Православната църква, доколкото те са 100% източноправославни християни, към различните секти. А Дънов за тях е сектант, самоотлъчил се от църквата. Тогава съдейства отрицателно и жълтата преса - злонамерено, подкупена и със зла умисъл, и пишат статии срещу Учителя. Обаче един приятел на Братството, както и неговият баща от Казанлък - Петър Камбуров, ми разказват следния случай: „Аз по това време бях свидетел на едно такова преследване и опетняване името на Учителя и името на Бялото Братство.
Аз бях
студент
по това време.
И като чета жълтата преса какви отрицателни неща пише за Братството и за Учителя, то аз отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, знаете ли какво пише в пресата? " Той ме пита: „Какво пише? " „Отрицателни неща пише за нас, като цяло, за Братството и лично за Вас." „И ти какво мислиш, Петре? " "Учителю, да им отговорим! " „Няма какво да им отговорим, Петре.
към текста >>
47.
4.22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Беше
студено
.
22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност Бях отишъл на гости на сестра Елена Иларионова от град Велико Търново. Тя беше възрастна тогава, а аз млад и търсех контакт с нея. Тя ме посрещна и настани в една стая.
Беше
студено
.
В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища.
към текста >>
Навън е
студено
.
Прочете написаното на хартията от мен и ме пусна. Този човек след това противниците му го убиха и го изгориха в същата тази пещ." Аз седя пред Еленка и слушам. Печката пред мен се превърна изведнъж в пещ. Отдалечавам се от нея. Отивам в леглото си.
Навън е
студено
.
Мразовита нощ. Аз не мога да заспя от страха пред пещта. Сутринта съм заспал. Събуждам се и викам: „Жив ли съм? " Опипвам се.
към текста >>
48.
4.23. Страданията на Учителя и интелигенцията
,
23. Страданията на Учителя и интелигенцията
,
ТОМ 4
Ставаше дума, че човек трудно може да се справи на земята с тези условия - зима, жега,
студ
и мрак.
23. Страданията на Учителя и интелигенцията На следващия ден моето гостуване при Елена Иларионова продължаваше. Тя разказа различни случки от своят живот през време на Школата на Учителя.
Ставаше дума, че човек трудно може да се справи на земята с тези условия - зима, жега,
студ
и мрак.
По едно време тя ми каза: „Ще ти разкажа какво ми каза Учителят за себе си: „Еленке, труден е животът на човека на земята. А за Учителя живота на земята е още по-труден. За Учителят, да живее на земята - все едно ти да живееш в гериза на града, т.е. в канализацията на града." Аз се вайкам. Оплаквам Учителя за страданията и мъченията, на които е подложен на земята.
към текста >>
49.
5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Като ученичка, аз бях много заета с уроци, но по-късно, като
студентка
, аз се видях отново с Него.
Знаете ли кой е Дънов? Те са опасни хора." А ние отговаряме: „Там много хубаво ни беше, четяха ни много прекрасни работи." „А, вие сте заблудени." Така се прибрахме у дома. Един ден отидохме на ул. „Оборище" 14 в Салона и там, за пръв път, видях Учителя. Пристъпих към Него и Му целунах ръка.
Като ученичка, аз бях много заета с уроци, но по-късно, като
студентка
, аз се видях отново с Него.
Брат ми Иван се беше запознал с Учителя, както и двете ми рождени сестри Цвета и Надя. Също Надя и Цвета били на гости някъде, на имен ден. Там бил Кръстю Христов. Говорил им и гледал на ръка. Идват вкъщи, влизат у дома и казват: „Да знаете с кого се срещнахме и с кого се запознахме." А ние отговорихме тримата - Люба, Драга и брат ми Иван, че вече сме се запознали с Учителя.
към текста >>
50.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Вън е всичко бяло,
студено
е, но хубаво слънце грее.
Спирам се, мисля и си казвам - от горе ме накараха да пиша това, от което точно лицето в този момент има нужда. И колко се радва човекът, когато написа едно писмо навреме и с нужното съдържание. Мила Драга, като пиша Драга, то се знай - в Драга влиза и милата Цвета. Сега искам да ме видиш, сега като ти пиша. Седя в хубаво отоплената ми стаичка, съм сама само с Вас, двете.
Вън е всичко бяло,
студено
е, но хубаво слънце грее.
Времето ми припомня за чистота и топлота. Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма. Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде.
към текста >>
Много исках да видя вашата добра майка, сестра и добрият ви баща, но
студът
ме въздържа да сторя това.
Освободи ни Той от този товар. Мили сестрички, колко е хубаво, че щом искаме, веднага сме заедно и душите ни - в един духовен контакт. Бъдете смели и неуморими в служене на Бога, всичко друго ни е уредено. Колко много още има да се пише, но това остава устно да го изпълня, когато ще ми дойдете на гости за празниците. Как се радвам за тези дни, когато ще си приказваме само за Бога и за Учителя ни.
Много исках да видя вашата добра майка, сестра и добрият ви баща, но
студът
ме въздържа да сторя това.
Накрая ви поздравявам най-сърдечно. Целувам ви, ваша с. Тереза. 2. Писмо от 5.II.1948 г. Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си.
към текста >>
51.
5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Тодор Стоименов бе
студен
, затворен човек.
А после ги изгориха всичките и след това се чудят, защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички. Чудят се защо става така. Разцепление, разединение, че накрая се стигна до процеса през 1957/58 г. Това идва оттам. Няма смирение, няма послушание към Учителя и Словото Му.
Тодор Стоименов бе
студен
, затворен човек.
Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен, или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България?
към текста >>
52.
5.33. Ганка Парлапанова
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Но дошла буря,
студ
, заваляло сняг.
Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден. А тя останала, за да си доушие поръчката. После тя отишла в Пазарджик. А Братството е на Рила.
Но дошла буря,
студ
, заваляло сняг.
Един ден Учителят тръгнал към изхода на второто езеро. Питат Го: „Къде отивате, Учителю, по това време? " Е, излизам да посрещна гости! " По това време изгрява слънце, стопля се. А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя.
към текста >>
53.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше мръсно и
студено
.
Карцерът беше срещу приемната стая на милицията. Аз непрекъснато пеех братски песни. Хората минават и се обръщат. Милиционерите обясняват: „Учителката е подлудяла и затова сме я оставили тук." Учениците бяха съобщили на брат ми Иван. Той бе ми донесъл хартия и я бе постлал, за да седнем на нещо.
Беше мръсно и
студено
.
Родителите на учениците ми носеха храна, правеха ми баница. Затвориха ме, защото съм говорила за Бога и за Учителя. Една нощ, към 12 часа, ме извикаха в мазето. Осветиха ме с един прожектор, а около мен 5 - 6 човека. Питат ме: „Ти какви връзки имаш с чужбина?
към текста >>
На връщане, с някакъв камион, се
простуди
.
А свещеникът от черквата ни прие и ни четеше молитви. Направете си сами извода. Важно е за вас, а не за мен. Какво стана по-нататък. Боян Боев отива в Севлиево.
На връщане, с някакъв камион, се
простуди
.
Разболява се. А имаше и болен крак и така до края на живота си не можа да стане от леглото си, и да отиде до вратата. До онази врата, от която навремето ни изгони от Изгрева. Когато ние бяхме в затвора, брат ми отива при Боян Боев и му казва: „Цвета и Драга са в затвора. Снимките и беседите, които си им изпратил, то тъмничарите са ги хванали." „А, така ли, подплашено извиква Боев".
към текста >>
54.
5.47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А беше страшно
студено
този ден.
Аз, сестра ми Люба и Жечо Панайотов отиваме у тях на уречената среща, в десет часа сутринта. Излиза Станка, прислужницата. „Няма го Борис! Той излезе, не е тук! " А това беше 1977 г.
А беше страшно
студено
този ден.
Отиваме с Жечо при Елена Андреева да се стоплим, която живееше на 200 метра от Борис. Жечо се оплаква: „Елена, да знаеш колко непочтено постъпи Борис с нас! Каза ни да дойдем, идваме, а го няма. Излезнал и се скрил." Елена също се възмущаваше и разказа още подобни такива случки, когато при предварително уговорени срещи Борис се измъкваше и се връщаше след един-два дни. Върнахме се у дома разочаровани.
към текста >>
55.
6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В Младежкия окултен клас участваха в по-голямата си част
студенти
и висшисти.
Също така и Учителят представляваше за мене една голяма тайна. В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото. Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм. Паралелно с разучаване на обществото, аз се заех сериозно да проуча беседите на Учителя, които представляваха неизчерпаем източник на знание, опитности и методи за работа. Същевременно започнах да посещавам трите вида беседи: лекциите на Младежкия клас, на Общия окултен клас и Неделните беседи.
В Младежкия окултен клас участваха в по-голямата си част
студенти
и висшисти.
В Общия окултен клас влизаха, извън учениците на младежкия, част и голяма част от обществото. В Неделните беседи вземаха участие тези, които симпатизираха на идеите на Учителя. В Младежкия клас можеха да присъстват само неженени. Той беше подбран така, че само Учителят там имаше думата за избора на учениците. Имаше случаи, когато Учителят не разрешаваше на някои хора да влезнат в класа.
към текста >>
Главният състав се състоеше от
студенти
от различни факултети.
В Младежкия клас можеха да присъстват само неженени. Той беше подбран така, че само Учителят там имаше думата за избора на учениците. Имаше случаи, когато Учителят не разрешаваше на някои хора да влезнат в класа. Да, имаше такива случаи. За други хора отваряше вратите.
Главният състав се състоеше от
студенти
от различни факултети.
Той беше към 70 човека. Отначало бяха два класа. Имаше един подготвителен клас и имаше друг клас, чийто членове сам Учителят бе посочил. После те се сляха, понеже някои напуснаха. Обикновено събранията бяха в петък, вечерно време.
към текста >>
56.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Знай, че си не само
студент
в университета, но и ученик на Висшето училище на живота.
Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност. Учителят отправи своя поглед към мен със следните думи: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото познание. В този път на посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо тяло; на второ място - астралното ти тяло, което е свързано с твоя емоционален живот и на трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят. Само по този начин ще бъдеш в състояние да направиш правилна връзка с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който ти предстои да осъществиш във Великата окултна школа на живота.
Знай, че си не само
студент
в университета, но и ученик на Висшето училище на живота.
Този път, който имаш да извървиш, е тесният път на всеки ученик, на всяко общество, на всички народи и на цялото човечество. Започват вече да се пишат страниците на една нова епоха, която ще донесе на човечеството велики откровения за Битието, дълбоки знания за живота и широки простори за действия на творческата воля на ученика. Новият живот, който ще дойде, е като Слънце, което ще огрее най-напред високите върхове - това са учениците на Окултната школа; после - по-ниските - това са гениалните, талантливите и културните души, и най-после ще озари обикновените хора, намиращи се в долините и равнините на живота. Този път ще бъде път на големи вътрешни и външни изпитания, този път е само за учениците." Така говореше Учителят. Като чуя нещо от Учителя, така това се задълбаваше в моето подсъзнание, че знаех мястото и можех да цитирам неща, казани преди 10 години.
към текста >>
57.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това бяха
студенти
по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман.
В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж.
Това бяха
студенти
по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман.
Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж.
към текста >>
Георги Марков -
студент
по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист.
Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти.
Георги Марков -
студент
по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист.
Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се.
към текста >>
58.
6.12. Студентският кръг
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
12.
Студентският
кръг Изгревът стана важен център, особено за академичната младеж.
12.
Студентският
кръг Изгревът стана важен център, особено за академичната младеж.
Млади момци и девойки - студенти и студентки, с неудържим копнеж търсеха осъществяването на своите висши идеали. Делничният сив и еднообразен живот не ги задоволяваше. Техните души търсеха нови простори. Както великите мореплаватели се спускаха смело в океаните, въпреки неизвестността, да търсят нови земи, така също тези души жадуваха за нещо непознато, което да им отговори на много дълбоки въпроси, които непрекъснато изпъкваха в тяхното съзнание. Тези млади хора изживяваха трагично създалата се криза почти във всички области на живота, особено след Първата световна война.
към текста >>
Млади момци и девойки -
студенти
и
студентки
, с неудържим копнеж търсеха осъществяването на своите висши идеали.
12. Студентският кръг Изгревът стана важен център, особено за академичната младеж.
Млади момци и девойки -
студенти
и
студентки
, с неудържим копнеж търсеха осъществяването на своите висши идеали.
Делничният сив и еднообразен живот не ги задоволяваше. Техните души търсеха нови простори. Както великите мореплаватели се спускаха смело в океаните, въпреки неизвестността, да търсят нови земи, така също тези души жадуваха за нещо непознато, което да им отговори на много дълбоки въпроси, които непрекъснато изпъкваха в тяхното съзнание. Тези млади хора изживяваха трагично създалата се криза почти във всички области на живота, особено след Първата световна война. На първо място - стояха острите социални проблеми, на второ - духовната безпътица, на трето място - кризата в науката, в изкуството, те чувстваха залеза на един свят, който умираше от собствените си противоречия.
към текста >>
59.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той беше
студент
по математика, с висок ръст, едър, мастит.
Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков.
Той беше
студент
по математика, с висок ръст, едър, мастит.
Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция. За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен.
към текста >>
И с един геврек бедният
студент
можеше да изкара един ден, без да яде друго.
Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства. Той беше непрекъснато като изразител на този живот. Понякога като раздаваше списанието „Новия живот" в университета, напълнеше кошницата с гевреци. Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно. А навремето геврекът не беше без пари.
И с един геврек бедният
студент
можеше да изкара един ден, без да яде друго.
Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза. Винаги говореше за бисерите на океана и на живота, и за слънчевите деви. Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален.
към текста >>
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като
студент
по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство.
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като
студент
по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
към текста >>
60.
6.17. Духовната група около Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беседите на Учителя, които Той държеше, се стенографираха винаги от няколко
студенти
и
студентки
.
17. Духовната група около Учителя Както подчертах вече по-горе, списанието „Житно зърно" стана важен център на духовно - културния живот, най-вече в средата на академичната младеж, която беше главният елемент на специалния клас. Статиите, които постъпваха в списанието из различните области на специалностите, в които работеше академическата младеж около Учителя, ставаха предмет на разисквания и уточнявания на много идейни принципни въпроси. Списанието третираше предимно много въпроси от последните постижения на науката, окултно -мистичните науки и отчасти, из разните области на изкуствата.
Беседите на Учителя, които Той държеше, се стенографираха винаги от няколко
студенти
и
студентки
.
Ще спомена за една от тези студентки - Савка Керемидчиева. Тази девойка беше една от най-интересните същества, които заобикаляха Учителя. По баща българка, по майка немкиня, тя следваше философия. Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи.
към текста >>
Ще спомена за една от тези
студентки
- Савка Керемидчиева.
17. Духовната група около Учителя Както подчертах вече по-горе, списанието „Житно зърно" стана важен център на духовно - културния живот, най-вече в средата на академичната младеж, която беше главният елемент на специалния клас. Статиите, които постъпваха в списанието из различните области на специалностите, в които работеше академическата младеж около Учителя, ставаха предмет на разисквания и уточнявания на много идейни принципни въпроси. Списанието третираше предимно много въпроси от последните постижения на науката, окултно -мистичните науки и отчасти, из разните области на изкуствата. Беседите на Учителя, които Той държеше, се стенографираха винаги от няколко студенти и студентки.
Ще спомена за една от тези
студентки
- Савка Керемидчиева.
Тази девойка беше една от най-интересните същества, които заобикаляха Учителя. По баща българка, по майка немкиня, тя следваше философия. Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя.
към текста >>
61.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от
студ
- подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението.
Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от
студ
- подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка.
Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници.
към текста >>
62.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
През тази седмица аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата червена
студентска
шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае.
Като че ли трябваше да снема костюма на тази моя роля и да облека костюма на новата роля. Станаха странни неща. Учителят даде задача, в Специалния клас, да се преброят космите на моята глава от страна на всички ученици. За тази цел брат Борис Николов, по нареждане на Учителя, ми отряза косите и в пликчета бяха раздадени на всички мои съученици от специалния клас. Космите на главата ми възлизаха на около 360 000.
През тази седмица аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата червена
студентска
шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае.
Не само това, но Учителят ми даде една задача: да мълча 15 дни, без да проговоря на никому дума. Всичките тези положения като че ли снеха завесата на първото действие. Тук не давам датите на събитията, по простата причина да не огранича дълбокото духовно съдържание на тези моменти, които се хроникират в етера. И за в бъдеще ще дадат своите отражения в епохата на новата култура, която Учителят чертаеше в своя малък общочовешки миниатюр, около себе си, или опитното поле, върху което изграждаше Своя нов мироглед на човечеството. Борис Николов беше дошъл на ул.
към текста >>
Той е завършил в САЩ и е един от
състудентите
на Учителя там.
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето.
Той е завършил в САЩ и е един от
състудентите
на Учителя там.
Той дойде в България и направи много преводи от английски за спиритизма. После преведе литературата на Розенкройцерите и теософите. Един човек много интересен външно. Мастит един хубав тембър на гласа, красив човек и много отзивчив към хората. Беше много добър оратор.
към текста >>
63.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от
студ
, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия
студ
.
До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната. Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления. Разбира се този стоицизъм и това доброволно отшелничество се следеше непрекъснато от будния поглед на Учителя. Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ. Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот.
В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от
студ
, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия
студ
.
Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество, не продължи няколко мига, а цели часове - чак до сутринта. Аз много мълчах за това преживяване и го споделих само с Учителя. Това мое виждане не е с физическите ми очи, а са вътрешни преживявания. Като че ли съзнанието на човека идва в контакт с някои същества, които преобразяват човешкия организъм, които го изваждат от елементарните физически условия и го поставят в една сфера - нещо непознато за нас. В бъдеще тези сили ще бъдат разкрити пред човечеството и ще може да се дават обяснения.
към текста >>
64.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Професори и
студенти
така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй".
Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура.
Професори и
студенти
така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй".
По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец. Имах едни роднини, които бяха едни от най-богатите хора в България. Баща ми в този момент не беше в добро материално положение и ги помолих да ми услужат с три метра плат, за да си ушия един костюм, който впоследствие баща ми ще изплати. За моя изненада, те ми отказаха. Разбира се, аз споделих този факт с Учителя.
към текста >>
65.
6.27. Тесният път на ученика
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен
студент
и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите
състуденти
и да завърша.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили.
Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен
студент
и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите
състуденти
и да завърша.
Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми.
към текста >>
Ред години преди това бях
студент
по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша.
Ред години преди това бях
студент
по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации.
За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми. С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета.
към текста >>
66.
6.30. Пътят на истината - великото посвещение
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
също настъпиха неимоверни
студове
.
Значи човешкото съзнание упражнява влияние върху природните явления. То е нещо ново, което за един малък научен ум, който борави само с фактите, мъчно може да асимилира тези неща. Тук вече трябва погледът на един мистик, на един окултист, за да разбере тези връзки. Метеорологичните явления не са плод само от космическите явления, които идват от планетите и от космоса, но са и резултат от самата земя, от съзнанието на хората, които са източник на електромагнитни вълни, които действително отиват в пространството и се връщат. През 1928 г.
също настъпиха неимоверни
студове
.
Извън тези природни стихийни бедствия, в политическия живот настъпи голямо разложение - обществените сили бяха насочени една срещу друга, непрекъснати атентати, обществени вълнения, изобщо общата атмосфера можеше да се характеризира като една всеобща народна безпътица. Същото положение царуваше и в цялото световно стопанство, както и в международната политика. При тази сгъстена атмосфера за българския народ и за цялото човечество, започна третото действие в Школата на Учителя. Един от главните актьори - Кузман Кузманов, който беше гимназиален учител в Казанлък, трябваше да дойде да живее на Изгрева. Ще спра специално вниманието си върху тази крупна индивидуалност, тъй като тя не само сега, но още от юношеските ми години играеше твърде голяма роля в моя живот.
към текста >>
Кузман беше
студент
по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София.
Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество.
Кузман беше
студент
по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София.
Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ. Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна. Тя беше една от най-популярните сестри в България, тъй като Учителят живя дълги години у тях и първите идейни насоки на учението се родиха в нейния дом, където Учителят всяка неделя изнасяше своите беседи.
към текста >>
Веднъж в града става размирица с някои
студенти
.
А тя не беше малка. Гина сама не можеше да смогне, защото непрекъснато идваха хора и оставаха на общите обеди. Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе. Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше. Петко Гумнеров беше интересна личност.
Веднъж в града става размирица с някои
студенти
.
Той ги наблюдава, но се увлича в тази маса, взима един камък и вместо да удари с него полицията, удря един студент. А той съчувства на студентите. И след туй имало такава голяма разправия, че дори студентите му нанесли побой. Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща?
към текста >>
Той ги наблюдава, но се увлича в тази маса, взима един камък и вместо да удари с него полицията, удря един
студент
.
Гина сама не можеше да смогне, защото непрекъснато идваха хора и оставаха на общите обеди. Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе. Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше. Петко Гумнеров беше интересна личност. Веднъж в града става размирица с някои студенти.
Той ги наблюдава, но се увлича в тази маса, взима един камък и вместо да удари с него полицията, удря един
студент
.
А той съчувства на студентите. И след туй имало такава голяма разправия, че дори студентите му нанесли побой. Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш.
към текста >>
А той съчувства на
студентите
.
Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе. Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше. Петко Гумнеров беше интересна личност. Веднъж в града става размирица с някои студенти. Той ги наблюдава, но се увлича в тази маса, взима един камък и вместо да удари с него полицията, удря един студент.
А той съчувства на
студентите
.
И след туй имало такава голяма разправия, че дори студентите му нанесли побой. Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие.
към текста >>
И след туй имало такава голяма разправия, че дори
студентите
му нанесли побой.
Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше. Петко Гумнеров беше интересна личност. Веднъж в града става размирица с някои студенти. Той ги наблюдава, но се увлича в тази маса, взима един камък и вместо да удари с него полицията, удря един студент. А той съчувства на студентите.
И след туй имало такава голяма разправия, че дори
студентите
му нанесли побой.
Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно.
към текста >>
67.
6.32. Синът на Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Такава пустота, такъв вътрешен
студ
, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си.
Приближавайки се към моето тяло, се извърши обратния процес. От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен двойник в моето физическо тяло. Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха. Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност. Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек.
Такава пустота, такъв вътрешен
студ
, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си.
Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени. Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше.
към текста >>
68.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Един
студен
декемрийски ден на 1930 г.
Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност. Тези идеи служиха като тема на разговори между Учителя, Кузман и мен.
Един
студен
декемрийски ден на 1930 г.
Кузман Кузманов се почувства недобре здравословно. Аз трябваше да помоля Учителя да дойде при него. Оставих Кузман насаме с Учителя. Разговорът продължи доста дълго. Дълбоко в душата си почувствах, че Учителят го подготвя и подготвя условията за неговото заминаване в отвъдния свят.
към текста >>
Той Го видя в неговата Божествена Пълнота, той го почувства като звеното, което трябваше да обедини мистичния дух на Ориента, със
студения
рационализъм на Запада.
" Обаче отговор не последва. За мен действително беше едно събитие - в моите ръце за пръв път едно същество трябваше да напусне своята земна черупка. Така завърши третото действие в Школата на Учителя. В мен остана да звучи възторгът на Кузман, копнежът му да бъдат захвърлени неговите атоми по целия Космос. За мен Кузман беше един от учениците, които най-добре разбра великата мисия на своя Учител.
Той Го видя в неговата Божествена Пълнота, той го почувства като звеното, което трябваше да обедини мистичния дух на Ориента, със
студения
рационализъм на Запада.
Какви бяха ръкописите на Кузман? Те бяха едни тефтерчета. Той беше много надарен и като художник и обичаше да рисува. Същевременно идеите, които му минаваха през главата той само ги отбелязваше. Той беше написал една голяма работа: „Връзката между Ориента и Запада".
към текста >>
69.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ачларе от
студентската
младеж.
Той беше излезнал от протестантските среди и беше дошъл в братството. Беше чиновник в някаква банка и отначало се занимаваше с финансовата част на братството. Един брат - разумен, тих и спокоен. Комуните. Когато дойдох през 1922 г. в братството, разбрах, че беше създадена комуна в с.
Ачларе от
студентската
младеж.
Аз много пъти молих Учителя да отида в тази комуна, но Той не ми позволяваше. „Забранявам ти да ходиш там". Разбрах, че това е един техен опит. Той щеше да им послужи в бъдеще. Не се мина много време и те бяха вече оголели, огладнели, отслабнали и болни от малария.
към текста >>
Като
студент
, аз го запознах с Учителя.
Единият беше комунист и бе много критичен. Другият пишеше статии за учението на Учителя. На стари години завърши медицина и написа книга за Учението. Беше предан и истински работник. Д-р Стефан Кадиев.
Като
студент
, аз го запознах с Учителя.
Той искаше да играе голяма роля. Беше есперантист, ходеше по конгреси. Нямаше някаква ясна концепция за Учението. Той искаше Учението да се облече в някаква дреха и да го изнесе на външния свят. Минаваше като особняк.
към текста >>
70.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беседите, погледнати през критичния
студен
поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе.
После се чудя, как съм го написал. Това споделям, за да видите как великият Мъдрец може да оперира чрез съзнанието на хората. Учителят, чрез Своите беседи, които вървяха в унисон с Космичните течения вътре в Живата Разумна Природа, представляваха съкровищницата, в която се криеха семената на новите идеи, които ще легнат при изграждането на Новата култура и на новата раса. За да се разберат Неговите беседи, потребно е сърцето на мистика, умът на окултиста и непобедимата воля на Великия реформатор. Тук само ще загатнем за скритата страна на Словото на Учителя.
Беседите, погледнати през критичния
студен
поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе.
Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на месеците, с Космичните пулсации на годините. Те хронологически вървят в три гами: мажорна, минорна и хроматична, или, от гледище на съвременната моделна физика, следват трите течения, чиито символи са числата, първото -електричното, или мъжкото начало, второто - магнетичното, или женското начало и третото - неутралното, или обединяващо начало. Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез сезоните и чрез годините. Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата. Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството.
към текста >>
През 1933г., септември, аз отпътувах на един международен
студентски
конгрес, който щеше да се състои в една от славянските страни - Полша.
Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството. Пламтящите точки, които всяка нощ блестят тайнствено в дълбочината на Небето, погледът на новия човек на шестата раса ще ги вижда като големи същества, които непрекъснато изпращат своите любвеобилни, мисловни енергии към нашата малка планета. Тези населени светове за в бъдеще ще бъдат школите, през които човечеството ще мине. Така аз стъпих по-уверено на нозете си, почувствах се достатъчно възмъжал, след като завърших университета и големите опитности, които добих през изтеклите години около Учителя. В мен се зароди идеята да специализирам в чужбина и да закръгля моето висше образование в някоя от европейските столици.
През 1933г., септември, аз отпътувах на един международен
студентски
конгрес, който щеше да се състои в една от славянските страни - Полша.
На този конгрес трябваше да изнеса един малък реферат, но не бях още установен, дали ще специализирам във Варшава. Най-интересното е, че когато се подготвих да замина за чужбина, единствен Учителят беше, Който ме изпрати до оградата на Изгрева. Аз чаках с трепет да чуя, с какви думи ще ме изпрати. Когато ми подаде ръката Си да се сбогува, Той зае мощна повелителна поза, издигна Си дясната ръка нагоре и ми каза следните думи; „Аз съм ти проникнал всичките клетки и в дъното на Ада да слезеш, пак ще те извадя, за да свършиш работата, която ти предстои". Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушение, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения - тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква пътеводна звезда, която осветяваше моя път.
към текста >>
71.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
38. Следването ми в чужбина След свършването на
студентския
конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр.
38. Следването ми в чужбина След свършването на
студентския
конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр.
Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната. Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език. Полският народ, който в своята история е минал през много критични завои, подобно на българския народ, ми оказа доста силно влияние. Голяма разлика съществуваше между двата славянски народа. Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение.
към текста >>
Живеех в един
студентски
дом, който по големина беше втори в света и в него се чувстваше повече международния дух, тъй като там имаше много
студенти
чужденци.
Докато по на запад от Варшава, като Познан, Катовица и пр. по-голяма влияние е упражнила немската култура. В скоро време успях да навляза в средите на интелигенцията и по този начин по-непосредствено да се опозная с културата, с науката, изкуството и духовния живот на полския народ. Католицизмът в Полша играеше много голяма роля в живота на народа. Това религиозно чувство в полския народ беше една полировка, изпълнена повечето с външни церемонии, докато изкуството беше пробило по-дълбоки корени в психиката на народа.
Живеех в един
студентски
дом, който по големина беше втори в света и в него се чувстваше повече международния дух, тъй като там имаше много
студенти
чужденци.
Там успях да си създам връзки с всички студенти от обитаващите там народи. Академията, която следвах ми допадна, защото моята професионална ориентация беше насочена към публицистика. За мен науката имаше предмет за това, което е станало, журналистиката - за това, което става в живота, а публицистиката се стреми да проникне в бъдещето. Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България.
към текста >>
Там успях да си създам връзки с всички
студенти
от обитаващите там народи.
по-голяма влияние е упражнила немската култура. В скоро време успях да навляза в средите на интелигенцията и по този начин по-непосредствено да се опозная с културата, с науката, изкуството и духовния живот на полския народ. Католицизмът в Полша играеше много голяма роля в живота на народа. Това религиозно чувство в полския народ беше една полировка, изпълнена повечето с външни церемонии, докато изкуството беше пробило по-дълбоки корени в психиката на народа. Живеех в един студентски дом, който по големина беше втори в света и в него се чувстваше повече международния дух, тъй като там имаше много студенти чужденци.
Там успях да си създам връзки с всички
студенти
от обитаващите там народи.
Академията, която следвах ми допадна, защото моята професионална ориентация беше насочена към публицистика. За мен науката имаше предмет за това, което е станало, журналистиката - за това, което става в живота, а публицистиката се стреми да проникне в бъдещето. Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България. След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху докторската си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право".
към текста >>
Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите
студенти
, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали докторати при него и то едва с тройка.
Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България. След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху докторската си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право". Тази тема представляваше за мен интерес, защото този въпрос засягаше цялата европейска, стопанска, политическа и културна история. Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд.
Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите
студенти
, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали докторати при него и то едва с тройка.
Пребиваването ми в Полша беше в годините 1933-1938 г. В началото чувствах един страх и безпокойство, но в процеса на работата се учудих, че при него ще изработя един сериозен научен похват, който впоследствие ще улесни моята публицистична дейност. Психологията на гражданите на този град беше много по-различна от тази, на Варшава. Те бяха по-недостъпни, мълчаливи и сериозни. Настъпи 1934 г.
към текста >>
72.
6.42. Години на възрастване и възмъжаване
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Наричаха ме „вечния
студент
".
Ако Той не нареждаше на Тодор Стоименов, който държеше братските средства, за да ми изпращат пари, аз нямаше откъде да взема. Моите родители не бяха в състояние да ме издържат. Бяха бедни. Освен туй, правеше впечатление в обществото около Учителя и се говореше на длъж и шир в Братството, че аз 17 години следвам в университетите непрекъснато. Нито работех, а само учех и учех.
Наричаха ме „вечния
студент
".
Туй не ме смущаваше, защото аз вътрешно само търсех. Търсех във всички области онова, към което се стремях. И когато някои от старите братя започнеха да говорят и тръбят, че аз съм изял десятъка на братството, и съм похарчил парите на братството, то това ми се отрази много, понеже аз съм много чувствителен и моите лични чувства са много силно развити у мен. Един „вечен студент" също може да бъде чувствителен и да се обиди не на шега. И така, жестоко обиден, отивам при Учителя и споделям: „Учителю, много ми е мъчно и тъжно, че там навън се говори за мен, че аз съм изял парите на братството в разстояние на 17 години." Той ми каза следното: „Не се безпокой за нищо.
към текста >>
Един „вечен
студент
" също може да бъде чувствителен и да се обиди не на шега.
Нито работех, а само учех и учех. Наричаха ме „вечния студент". Туй не ме смущаваше, защото аз вътрешно само търсех. Търсех във всички области онова, към което се стремях. И когато някои от старите братя започнеха да говорят и тръбят, че аз съм изял десятъка на братството, и съм похарчил парите на братството, то това ми се отрази много, понеже аз съм много чувствителен и моите лични чувства са много силно развити у мен.
Един „вечен
студент
" също може да бъде чувствителен и да се обиди не на шега.
И така, жестоко обиден, отивам при Учителя и споделям: „Учителю, много ми е мъчно и тъжно, че там навън се говори за мен, че аз съм изял парите на братството в разстояние на 17 години." Той ми каза следното: „Не се безпокой за нищо. Ти не харчиш и не ядеш десятъка на братството, който се внася в общата каса. А парите, които ти се дават, това са чисто и просто хонорарите от Моите беседи." Така бе разрешен този въпрос. Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам докторска дисертация.
към текста >>
73.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В музикалната академия беше една от първите пет
студентки
.
То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите. Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля. От една работничка направих певица. Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години.
В музикалната академия беше една от първите пет
студентки
.
Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера. За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си. Тя можеше цели книги да научи наизуст, без да знае тяхното съдържание.
към текста >>
74.
6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз бях
студент
и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър.
Борис Георгиев е с голям духовен ръст в търсене на онези духовни ценности, за които намираме отговори в Словото на Учителя. Той ходеше в целия свят. Разнесе портрета на Учителя по целия свят, заедно с портрета на Тагор, на Айнщайн, Махатма Ганди, Джавахарлал Неру. Робиндранат Тагор дойде през 1926 г. в София.
Аз бях
студент
и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър.
Беше с дъщеря си. Най-силно впечатление ми направи, че този човек беше прозрачен. Като го виждам, беше фееричен, проникновен, като че флуидите минаваха през него. Малко прегърбен, аристократичен по дух и маниер. Не можах да чуя сказката му.
към текста >>
75.
6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Изобщо през тази година в България, както и в нейните съседи, се чувстваше западният
студент
вятър на фашизма.
пристигна от Русия Потемкин - пом. министър на външните работи, със задачата да сключи договор с България за ненападение и взаимопомощ. Правителството и короната отказаха. Същата година, на 23 август, се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия. На 1 септември същата година (1939 г.) германските войски нахлуха в Полша.
Изобщо през тази година в България, както и в нейните съседи, се чувстваше западният
студент
вятър на фашизма.
В Румъния и Югославия се създадоха фашистки организации, както и в България, под името „Ратници за напредъка на българщината". През лятото на 1939 г. тези фашистки елементи направиха опит за нападение срещу Изгрева. Ние не се уплашихме, защото бяхме калени в борбите на левите течения. Бяха обмислили голямо нападение.
към текста >>
76.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
През нощта пада невероятен
студ
- до минус 35 градуса.
„Небето ти е дало да видиш неговия край, тази картина представлява образният език на Небето - Той ще бъде нападнат от три страни и ще бъде сломен..." След няколко дни един наш професор Владикин ме срещна и сподели с мен следното: „Бях в Берлин и се срещнах с Гьобелс и той ми каза: „Господ стана болшевик! " Защо? Германците са обкръжили Москва и са били 100%сигурни, че Москва ще падне. Генералът наредил да спят войниците и на другата сутрин да нападнат Москва. Обаче какво става?
През нощта пада невероятен
студ
- до минус 35 градуса.
Замръзват всички танкове, машини и оръдия. Войниците през нощта също са замръзнали. На сутринта излиза руската кавалерия и руснаците на коне прегазват замръзналите танкове и оръдия, и разгромяват замръзналите немци. Това е най-голямата победа на руската кавалерия през Втората световна война, когато войната се води от танкове и самолети и всички са смятали, че кавалерията, като бойна единица, си е изживяла времето още през Първата световна война. А руснаците са я поддържали, защото все пак да имат нещо, отколкото нищо.
към текста >>
Хитлер даде директива за преминаване в отбрана по Съветско - германския фронт поради силния
студ
и поради „генерал Зима", т. е.
Но новият Ерусалим няма да го превземат". Сега разбирате ли, кой е новият Ерусалим? Това бяха повече от Откровения Небесни. Така че руската кавалерия и „генерал Мраз" защитиха Москва и отблъснаха германците. Това стана на 5.ХII.1941г., а на 8.ХII.1941г.
Хитлер даде директива за преминаване в отбрана по Съветско - германския фронт поради силния
студ
и поради „генерал Зима", т. е.
поради „генерал Мраз".
към текста >>
77.
6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най-тежко щеше да преживее... Тези
студени
декемврийски дни - къси и мрачни, като че ли бяха символ на това, което ставаше в нашите души.
Спомням си, един ден следобед, като се връщах от София, погледнах през прозореца. Учителят беше в това състояние, което описвам по-горе. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз го зная - със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: „Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета". Като че ли чух гласа на Вечността. След това Той пак отиде в стаята си и остана пак в първото си положение.
Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най-тежко щеше да преживее... Тези
студени
декемврийски дни - къси и мрачни, като че ли бяха символ на това, което ставаше в нашите души.
Приятелите ставаха все повече и повече замислени и загрижени пред неизвестността, но никой от тях не допущаше мисълта, че Учителят ще напусне Своето физическо тяло. Сега си спомних една мисъл от голямата книга на живота. Великите хора бяха силни и могъщи, защото знаеха тайната на мълчанието. Сега ми стана ясно, че мълчанието е език на Боговете. В мълчанието се раждат великите идеи, в мълчанието те възрастват и плодът е техният говор.
към текста >>
Беше
студен
зимен, декемврийски ден.
Аз имам един принцип, че не ходя на гробища, не съм ходил на погребение нито на майка си, нито на баща си. Изобщо не ходя на погребения. Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен. На погребението и аз бях. На направеният филм на погребението се вижда, че и аз нося ковчега му с другите.
Беше
студен
зимен, декемврийски ден.
Навсякъде бе покрито със сняг и минус 20 градуса и Братството се намираше в едно положение на страдание, и всички бяха покрусени.
към текста >>
78.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Особено когато бях
студент
по философия.
Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи". Горната мисъл на Учителя ме е занимавала години наред.
Особено когато бях
студент
по философия.
Много пъти в нашите частни разговори съм говорил с Учителя за издаването на едно съчинение, където да бъде изложено учението на Учителя в една достъпна форма, чрез която учението да бъде разбрано от всички обществени среди и категории съзнания. Учителят подкрепяше тази моя идея, като ме подканяше да събирам материали, но със самото отпечатване на такъв труд да изчаквам подходящи моменти. Даже като се върнах от чужбина, след като имах вече доста събрани материали, Той пак ми подчерта, че не е още подходящ момента за излизане на такъв труд. Разбира се дълбоко в душата си интуитивно долавях, че този труд ще излезе на бял свят. Както подчертах в предшестващите глави, още през 1924 г.
към текста >>
Неделчо Попов го познавам много отдавна като
студент
през 1924 г., когато като
студент
по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня.
Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи. Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология.
Неделчо Попов го познавам много отдавна като
студент
през 1924 г., когато като
студент
по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня.
Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика. Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност. Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа.
към текста >>
79.
6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз, като
студент
по философия, ходех да помагам там.
73. СПИСАНИЕ "ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" Иван Толев, който беше столичен адвокат, сложи началото на туй списание и кантората му бе на бул. „Дондуков".
Аз, като
студент
по философия, ходех да помагам там.
Мен ме интересуваше това списание. Много авторитетни неща се пишеха в него в областта на окултизма, науката и изкуството. За времето си това бе едно чудесно издание. Уводните статии на това списание се пишеха от Иван Толев. Много от тези уводни статии са под диктовката на Учителя.
към текста >>
80.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Влезнал е в консерваторията като
студент
.
Представих му на Пеню моят план, да преснемем по четири копия от всеки негатив, който има, за да могат да се запазят и след това ще работим по тях, да се направи коментар на снимките. Той ме слушаше внимателно. Следващият план бе той да си опише опитностите по времето на Школата. Беше привечер. Каза ми: „Ти знаеш ли, че моето момче Петърчо сега есента се уволнява от казармата.
Влезнал е в консерваторията като
студент
.
А аз нямам пукнат лев да го приготвя за студент. Майка му и аз сме пенсионери, а имаме още една дъщеря, ученичка в гимназията." И заплака пред мен. Сълзите му се ронеха и падаха направо в потока, който булбочеше надолу. Какъв буен поток и какви сълзи. Аз стоях потресен.
към текста >>
А аз нямам пукнат лев да го приготвя за
студент
.
Той ме слушаше внимателно. Следващият план бе той да си опише опитностите по времето на Школата. Беше привечер. Каза ми: „Ти знаеш ли, че моето момче Петърчо сега есента се уволнява от казармата. Влезнал е в консерваторията като студент.
А аз нямам пукнат лев да го приготвя за
студент
.
Майка му и аз сме пенсионери, а имаме още една дъщеря, ученичка в гимназията." И заплака пред мен. Сълзите му се ронеха и падаха направо в потока, който булбочеше надолу. Какъв буен поток и какви сълзи. Аз стоях потресен. „Добре, аз ще ти помогна.
към текста >>
Синът му Петърчо, който беше в първи курс
студент
в Консерваторията, започна да ги проявява.
А това представляваха два хляба „Добруджа", които струваха по 24 стотинки. Пеню направи отстъпка, защото една такава снимка да се направи със собствен негатив навън струваше 80 стотинки. Още през месец септември купих необходимите материали и една електрическа преса за изсушаване на снимките. Занесох ги у тях, а всички те ме гледаха изплашено и изненадано. Не очакваха това от мен.
Синът му Петърчо, който беше в първи курс
студент
в Консерваторията, започна да ги проявява.
Трябваше да се извадят всички негативи. Пеню Киров беше споделил с мен, че има още стъклени негативи, които бил оставил при брат си на село. Накарах го да отиде с жена си Каменка на село и да прибере негативите. Оставих му пари за път. Върнаха се съкрушени.
към текста >>
С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински
студент
.
През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха. Оставяха ми от вечерята, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко. Това беше вегетарианска храна, която се сервираше задължително на болните, които не я ядяха, защото им беше омръзнала. Аз тогава бях млад лекар - гладен, жаден и беден. Онези, които ми оставяха храната знаеха, че имам някакви задължения да изплащам и съм без пари.
С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински
студент
.
Целият лъщеше и блестеше. А беше хубав младеж. Каква светлина имаше в него и какъв потенциал носеше само. Показах му един окултен закон, че когато човек работи за Бога и за Учителя, условията, в които човек живее, се променят. Дори аз му издействах и той си закупи една много хубава цигулка за 120 лева от един мой познат и той с нея свири като студент няколко години.
към текста >>
Дори аз му издействах и той си закупи една много хубава цигулка за 120 лева от един мой познат и той с нея свири като
студент
няколко години.
С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински студент. Целият лъщеше и блестеше. А беше хубав младеж. Каква светлина имаше в него и какъв потенциал носеше само. Показах му един окултен закон, че когато човек работи за Бога и за Учителя, условията, в които човек живее, се променят.
Дори аз му издействах и той си закупи една много хубава цигулка за 120 лева от един мой познат и той с нея свири като
студент
няколко години.
После си намери по-хубава цигулка. Следващият етап от работата ми с Пеню Ганев, бе да обознача и подредя снимките с номера. След това ги подавах на Пеню, той поглеждаше към тях, разглеждаше ги, спомняше си много неща и случки, станали преди 50 години и разказваше. Това се записваше на магнетофон. Така бяха направени коментарите на всички снимки.
към текста >>
81.
7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Когато получила мозъчен удар и била парализирана е било зима и е било много
студено
.
на Сава Калименов за печат на нейните книги, сума, която не е била малка за онези години. Поръчала да не се предава нищо на роднините й, защото не са й помагали, а сама се е издържала и учила. Имала една златна брошка, която е подарила на адвоката Василев. На Надя, кондукторката по трамваите от Изгрева завещава покъщнината си. Цигулката си предава на сина на Пеню Ганев.
Когато получила мозъчен удар и била парализирана е било зима и е било много
студено
.
Пеню се е грижел да пали печката. След смъртта й наследниците й изискват парите и Сава Калименов ги предава, и те си ги разделят. От друго не са се интересували. Олга поръчва на Пеню Ганев да предаде на Сава Калименов целия й архив. Той бил много добре опакован.
към текста >>
82.
7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Като
студент
в София е един от учениците в Младежкия Окултен Клас.
9. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ[/size] [size="4"]Николай Дойнов е рожден брат на Борис Николов и на Цанка Екимова.
Като
студент
в София е един от учениците в Младежкия Окултен Клас.
По време на клас Учителят често го е вдигал на дъската, подавал му е тебешир, за да напише някои формули, или да реши някоя задача по математика или физика, с което е трябвало да се онагледи беседата на Учителя. Имало е и други математици, но Учителят е вдигал само него. От своя страна той, Николай е бил толкова чистосърдечен и непосредствен, че понякога е задавал въпроси на Учителя, такива, каквито друг не би посмял да Му зададе. Получавал е отговори от Учителя, които днес са бисери. Учителят се е отнасял към него много отворено, допускал го е до себе Си.
към текста >>
83.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят
студиен
запис.
А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт.
Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят
студиен
запис.
Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за ймето на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива? След това му съберете неговите разработки За хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете. След това платете на студио, за да направи запис на неговите разработки.
към текста >>
След това платете на
студио
, за да направи запис на неговите разработки.
Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за ймето на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива? След това му съберете неговите разработки За хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете.
След това платете на
студио
, за да направи запис на неговите разработки.
А ние ще си закупим касетките. Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения. И освен това трябва да си продадете собствени коли за чужда слава. 8. След като излезна том 1.на „Изгревът" през 1993 г.
към текста >>
84.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това е моя идея, тя да си направи
студиен
запис на песните на Учителя.
Ето, по този начин ще изпере „кирливите ризи" на баща си, които са останали от едно време. Тя има да пере още „кирливи ризи" и то тези на дъщеря си. А за това, че се подписа под това писмо като знаеше предварително, че това не е вярно, то тази „кирлива риза" никога не ще може да я изпере. Пожелавам й дълъг живот, за да може да види как окултните закони действуват в Школата на Учителя и как те карат всеки да си пере сам „кирливите ризи". И дано ме послуша да се запишат с нейно изпълнение песните на Учителя.
Това е моя идея, тя да си направи
студиен
запис на песните на Учителя.
Но когато го направи тя ще знае, че това не е нейна идея, а моя идея, дошла от човека срещу когото тя се подписва без да има основание за това. Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя. А преди това ще провери как действуват и други закони в Школата на Учителя. В това съм сигурен. Но дано има дълъг живот като баща си, за да дочака проверката им.
към текста >>
85.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков,
състудент
на Учителя в Америка -143 42.
Изгревът пее и свири -134 37. Учителят като цигулар -136 38. Едно предложение на теософите -138 39. Спомени за първият събор -140 40. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско -141 41.
Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков,
състудент
на Учителя в Америка -143 42.
Дядо Петър Тихчев -143 Под небесната дъга на Словото, част III 43. Среднощен посетител на Учителя -144 44.Гаранция -145 45. Събрание за осъждане -146 46. Политическа криза -147 47. Заспалите часовои и запазените глави -148 48.
към текста >>
Студентският
кръг - 381 13.
Първите идейни насоки - 371 8. Котвата - 373 9. Учителя и четирите категории съзнания - 376 10. Младежките събори - 377 11. Елипсата около котвата - 379 12.
Студентският
кръг - 381 13.
Двата разностранни триъгълници - 381 14. Трите мистерии в битието - 385 15. Космичната вълна на Любовта - 386 16. Звездният свят - 394 ' 17. Духовната група около Учителя - 396 18.
към текста >>
86.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят
студиен
запис.
А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт.
Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят
студиен
запис.
Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за името на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива? След това му съберете неговите разработки за хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете. След това платете на студио, за да направи запис на неговите разработки.
към текста >>
След това платете на
студио
, за да направи запис на неговите разработки.
Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за името на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива? След това му съберете неговите разработки за хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете.
След това платете на
студио
, за да направи запис на неговите разработки.
А ние ще си закупим касетките. Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения. И освен това трябва да си продадете собствени коли за чужда слава. 8. След като излезна том І на „Изгревът" през 1993 г.
към текста >>
87.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Това е моя идея, тя да си направи
студиен
запис на песните на Учителя.
Ето, по този начин ще изпере „кирливите ризи" на баща си, които са останали от едно време. Тя има да пере още „кирливи ризи" и то тези на дъщеря си. А за това, че се подписа под това писмо като знаеше предварително, че това не е вярно, то тази „кирлива риза" никога не ще може да я изпере. Пожелавам й дълъг живот, за да може да види как окултните закони действуват в Школата на Учителя и как те карат всеки да си пере сам „кирливите ризи". И дано ме послуша да се запишат с нейно изпълнение песните на Учителя.
Това е моя идея, тя да си направи
студиен
запис на песните на Учителя.
Но когато го направи тя ще знае, че това не е нейна идея, а моя идея, дошла от човека, срещу когото тя се подписва, без да има основание за това. Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя. А преди това ще провери как действуват и други закони в Школата на Учителя. В това съм сигурен. Но дано има дълъг живот като баща си, за да дочака проверката им.
към текста >>
88.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
А беше есен,
студена
есен.
Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя. В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час.
А беше есен,
студена
есен.
Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението. За температура се даваше хинин. У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката. Отговорих: „Беше ме срам".
към текста >>
Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със
студена
вода.
Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението. За температура се даваше хинин. У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката. Отговорих: „Беше ме срам".
Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със
студена
вода.
Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница". Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага. Но общия смях провали нейното намерение.
към текста >>
89.
28. СТРАЖАТА
,
,
ТОМ 5
И трябваше да се явявам на поправителен
студентски
изпит.
А понякога пред него ние изнасяхме своето несъвършенство и нашите подпушени чувства, нашите замърсени мисли и неправилни постъпки. И това всичко ние го поднасяхме на Учителя. Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки. Това бе външната страна, но Той погледна яденето и ми каза: „Марийке, яденето ти е прегоряло". А това бе символично казано, защото отговаряше на моето вътрешно състояние, което тогава е било такова, че нещо в себе си не съм свършила както трябва, че нещо в мене е прегоряло и че аз съм скъсана на този изпит.
И трябваше да се явявам на поправителен
студентски
изпит.
Аз си взех ястието и си го отнесох вкъщи. Извиках гости и те го изядоха и ме похвалиха. Те го изядоха, но Учителя не го прие. След два дни след като си трансформирах състоянията аз сготвих ново ястие и го поднесох на Учителя. Той се усмихна и каза: „Марийке, този път яденето ти не е прегоряло".
към текста >>
90.
29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
Тогава младите бяха
студенти
и се прехранваха със слугуване и с тежък физически труд, който трудно можеше да се продаде, защото нямаше работа по тия години.
Те, възрастните искаха да бъдат около Учителя, да получават откровения от него, после искаха да ни събират на гости у тях и да ни обяснят, и да ни разяснят какво по-точно е искал да каже Учителя. Те желаеха да ни бъдат Учители, а ние да станем техни ученици. Но тогава така се стекоха обстоятелствата, че ние възприемахме Учителя за единствен Учител, а възрастните братя и сестри ги възприемахме като стари хорица. Е, понякога някой от младите се завъртяваха около тях, но това беше по съвсем други причини. Като се има предвид, че повече от възрастните братя и сестри в града бяха състоятелни, добре поставени материално, то те понякога изкушаваха някой от младите и ги канеха на техните обеди и вечери, където ги гощаваха обилно.
Тогава младите бяха
студенти
и се прехранваха със слугуване и с тежък физически труд, който трудно можеше да се продаде, защото нямаше работа по тия години.
Състоятелните софиянци си намираха слуги и слугини от беднотията на съседните села. Та този стремеж за учителствуване на старите към нас и този подтик да бъдат проповедници непрекъснато се появяваха и избиваше в различни посоки, и се обличаше в различни форми, и се проявяваше чрез различни изопачения. Това го имаше по времето на Учителя, имаше го и след него, а ще го има и в бъдеще. Разбирам да има проповедници в света, но в една окултна школа, където има Учител - ето това не го разбирам. Разбирам да се чете, да се усвоява, да се прилага от онова, което човек е прочел от Словото на Учителя, но да проповядваш, какво да проповядваш, Словото на Учителя ли?
към текста >>
91.
33. ПЕЛЕРИНАТА
,
,
ТОМ 5
Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля дъжд, задуха вятър,
студено
е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай.
Рила, август, 1936 г. Мария (с такето) до Учителя, до нея но първия ред Николина Балтова, над нея с бялата шапка Стоянка Илиева, до ноя Боян Боев. Над Мария - Наталия Чакова. планината, а условията предразполагаха за нови събития, които се развиваха вътре в нас и около нас. Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра, дъжда и снега.
Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля дъжд, задуха вятър,
студено
е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай.
А тогава ние бяхме бедни, нямахме тези екипи спортни, които имате сега. Ние излизахме със старите си и скъсани, но закърпени дрехи, за да не ни се развалят новите в планината. Но Учителят винаги беше добре облечен, около него имаше хора, които се грижеха да се вземат някои неща, които са необходими за него по пътя, или горе на Бивака. Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината. Кой каквото имаше него обличаше.
към текста >>
Учителят бе въвел правилото всеки да си носи резервна риза за преобличане и не ни позволяваше да седим на
студената
земя с запотени гърбове и потни ризи.
А тогава ние бяхме бедни, нямахме тези екипи спортни, които имате сега. Ние излизахме със старите си и скъсани, но закърпени дрехи, за да не ни се развалят новите в планината. Но Учителят винаги беше добре облечен, около него имаше хора, които се грижеха да се вземат някои неща, които са необходими за него по пътя, или горе на Бивака. Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината. Кой каквото имаше него обличаше.
Учителят бе въвел правилото всеки да си носи резервна риза за преобличане и не ни позволяваше да седим на
студената
земя с запотени гърбове и потни ризи.
Всеки от нас отиваше в страни в храстите и се преобличаше, надяваше суха риза, а изпотената я поставяше на слънцето да се изсуши. След това пиехме топли чайове. Това ни предпазваше от простуди и заболяване. Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е простудил и разболял. Такива случаи нямаше.
към текста >>
Това ни предпазваше от
простуди
и заболяване.
Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината. Кой каквото имаше него обличаше. Учителят бе въвел правилото всеки да си носи резервна риза за преобличане и не ни позволяваше да седим на студената земя с запотени гърбове и потни ризи. Всеки от нас отиваше в страни в храстите и се преобличаше, надяваше суха риза, а изпотената я поставяше на слънцето да се изсуши. След това пиехме топли чайове.
Това ни предпазваше от
простуди
и заболяване.
Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е простудил и разболял. Такива случаи нямаше. Освен това имахме и охраната от Учителя и обстановката, която се създаваше от неговото присъствие. Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития. И така времето се промени, застудя, заваля дъжд и започна да прехвърча суграшица.
към текста >>
Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е
простудил
и разболял.
Кой каквото имаше него обличаше. Учителят бе въвел правилото всеки да си носи резервна риза за преобличане и не ни позволяваше да седим на студената земя с запотени гърбове и потни ризи. Всеки от нас отиваше в страни в храстите и се преобличаше, надяваше суха риза, а изпотената я поставяше на слънцето да се изсуши. След това пиехме топли чайове. Това ни предпазваше от простуди и заболяване.
Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е
простудил
и разболял.
Такива случаи нямаше. Освен това имахме и охраната от Учителя и обстановката, която се създаваше от неговото присъствие. Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития. И така времето се промени, застудя, заваля дъжд и започна да прехвърча суграшица. Онези, които имаха повече дрехи трябваше да отделят за онези, по-леко облечените.
към текста >>
И така времето се промени,
застудя
, заваля дъжд и започна да прехвърча суграшица.
Това ни предпазваше от простуди и заболяване. Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е простудил и разболял. Такива случаи нямаше. Освен това имахме и охраната от Учителя и обстановката, която се създаваше от неговото присъствие. Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития.
И така времето се промени,
застудя
, заваля дъжд и започна да прехвърча суграшица.
Онези, които имаха повече дрехи трябваше да отделят за онези, по-леко облечените. Това бе една грижа за ближния. Това бе една естествена проява на обич и грижа към нуждаещите се. Тогава някой казваха: „Учителят знае всичко, той знае от какво имаме нужда и не трябва да се безпокоим". Това мнение се ширеше много между нашите среди.
към текста >>
На тази екскурзия сте-нографката Савка Керемидчиева беше леко облечена и
студеното
време и дъжда я завари горе направо гола за планината.
Аз лично си бях изработила такъв метод и винаги питах Учителя, той ме напътстваше, после тръгвах да разрешавам задачата си и след това му докладвах независимо дали бях успяла или се бях провалила. Тогава чувах неговото мнение и започвах отначало докато не сполуча. Ето това беше метода за обучение на ученика от Учителя. А той имаше едно изискване - всичко да върви по пътя на доброволността и свободата. И ето накрая стигнахме до същата екскурзия и за този случай, който изникна изведнъж изневиделица само за един миг.
На тази екскурзия сте-нографката Савка Керемидчиева беше леко облечена и
студеното
време и дъжда я завари горе направо гола за планината.
Беше само по една рокля и една жилетка. Тя се бе свила, зъзнеше и трепереше встрани от общата група. Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая. Това тя знаеше и затова стоеше настрана, беше й неудобно и бе приела да мръзне, обаче да не се покаже пред другите, че е направила погрешка. Как се случи така, че Борис Николов я зърна, стана, приближи се до нея и я наметна със собствената си пелерина, а тя бе голяма, тя беше направена, изтъкана от чиста вълна и бе дебела един пръст и половина.
към текста >>
92.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе
студено
и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД Върху нивите, които се откупиха от селяните постепенно се размериха парцелите и започнаха да се откупват местата и да се построяват дървени бараки. Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след дъжд. Коваха се с дъски от вътре и с дъски отвън. Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски.
През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе
студено
и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме.
Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища. В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас. Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко. За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то работниците се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно. Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно внушение срещу нас, което идваше от града.
към текста >>
93.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
А мнозина от интелигентните братя си бяха вече заминали от този свят, а ние някогашните
студенти
бяхме завършили, но се случи така, че мнозина не работеха по професията си, поради гоненията от обществото, от духовенството и държавните органи.
Учителят млъкна и ме погледна. Разговорът беше свършил. Той отговори на всичките ми въпроси и на целият ми неразрешим въпрос, който ме вълнуваше. А ме вълнуваше защо интелектуалците, защо учените хора не мога да възприемат това учение, защо го избягват, та нали са с просветен ум и с познания за света. Ние вече бяхме завършили университета, бяхме образовани, но това не бяха сторили всички приятели.
А мнозина от интелигентните братя си бяха вече заминали от този свят, а ние някогашните
студенти
бяхме завършили, но се случи така, че мнозина не работеха по професията си, поради гоненията от обществото, от духовенството и държавните органи.
Имаше и изключения. И се питах през цялото време, защо тези интелигенти не дойдат тук, да поемат учението и да го разнесат надлъж и нашир, та да ни помогнат и по-бърже да стане това приобщаване. Учителят ми даде своят отговор. Разговорът свърши и аз си отидох. Много по-късно, когато преглеждах беседите на събора от Търново през 1922 г.
към текста >>
94.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Понякога тук идваха хора от града, които ни оглеждаха бараките, цъкаха с език, чудеха ни се на акъла как така млади жени да живеят в
студ
и мраз и то в такива дървени, дъсчени бараки.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Отначало живеех при родителите си и да отида до Учителя на ул. „Опълченска" 66 беше свързано понякога с разправии с майка ми - тя не ме пускаше. По-късно когато трябваше да ходя на Изгрева също се разразяваше буря у дома. Но накрая така се наредиха нещата, че аз се прехвърлих да живея на Изгрева в самостоятелна къщичка от дъски или една малка барака 5x5 метра.
Понякога тук идваха хора от града, които ни оглеждаха бараките, цъкаха с език, чудеха ни се на акъла как така млади жени да живеят в
студ
и мраз и то в такива дървени, дъсчени бараки.
Но ние живеехме и се справяхме. Имахме несгоди, имаше затруднение с огрева, със снабдяването ни с храна и с всички други неща свързани с бита, но бяхме млади, бяхме в едно такова повдигнато състояние на духът си, че не забелязахме как се източиха годините, че дори и десетилетията. Тук в тази барака бях самостоятелна и което е най-важното бях на Изгрева. Вече нямаше противодействия от рода ми. Те се смекчиха малко към мен, а Учителят ми помогна и развърза един кармически възел.
към текста >>
95.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Той видя, че са
студени
, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода.
И той полегна, почина си, след това го поканих на обед, обядвахме и след това той си замина за Изгрева. Така започна да посещава често нашият дом. Освен това ние бяхме точно на самият път покрай който Братството трябваше да мине, когато отиваха на екскурзия за Симеоново и оттам за Бивака на Витоша. От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом. Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина.
Той видя, че са
студени
, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода.
Те се загряваха и после той ги ядеше. Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не студени. По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите. Но повечето пъти е идвал сам, идваше хем да се разходи, хем да си почива или пък вършеше своята си непозната за нас работа, за която можехме само да предполагаме. Той полегваше на моето легло и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал тялото си и върши своята си работа в неговата Вселена.
към текста >>
Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не
студени
.
Освен това ние бяхме точно на самият път покрай който Братството трябваше да мине, когато отиваха на екскурзия за Симеоново и оттам за Бивака на Витоша. От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом. Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина. Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода. Те се загряваха и после той ги ядеше.
Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не
студени
.
По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите. Но повечето пъти е идвал сам, идваше хем да се разходи, хем да си почива или пък вършеше своята си непозната за нас работа, за която можехме само да предполагаме. Той полегваше на моето легло и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал тялото си и върши своята си работа в неговата Вселена. Веднъж ми каза: „Речи на Борис да си купи балтон". Тогава Борис ходеше със скъсан каскет без балтон.
към текста >>
Беше
студено
.
По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите. Но повечето пъти е идвал сам, идваше хем да се разходи, хем да си почива или пък вършеше своята си непозната за нас работа, за която можехме само да предполагаме. Той полегваше на моето легло и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал тялото си и върши своята си работа в неговата Вселена. Веднъж ми каза: „Речи на Борис да си купи балтон". Тогава Борис ходеше със скъсан каскет без балтон.
Беше
студено
.
Поради липса на пари ли беше, поради немарливост ли от страна на Борис, който много-много не обръщаше внимание на външния си вид. Аз се стреснах и уплаших, че наистина Борис може да се простуди и да стане нещо с него. Тук видях грижата на Учителя как той винаги се грижеше за всички. А това не беше малка работа -да се грижиш за всички на Изгрева, но и за онези, които бяха наши съмишленици в града. Освен това при него непрекъснато идваха хора от града и от провинцията със своите мъчнотии и заплетени житейски несгоди.
към текста >>
Аз се стреснах и уплаших, че наистина Борис може да се
простуди
и да стане нещо с него.
Той полегваше на моето легло и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал тялото си и върши своята си работа в неговата Вселена. Веднъж ми каза: „Речи на Борис да си купи балтон". Тогава Борис ходеше със скъсан каскет без балтон. Беше студено. Поради липса на пари ли беше, поради немарливост ли от страна на Борис, който много-много не обръщаше внимание на външния си вид.
Аз се стреснах и уплаших, че наистина Борис може да се
простуди
и да стане нещо с него.
Тук видях грижата на Учителя как той винаги се грижеше за всички. А това не беше малка работа -да се грижиш за всички на Изгрева, но и за онези, които бяха наши съмишленици в града. Освен това при него непрекъснато идваха хора от града и от провинцията със своите мъчнотии и заплетени житейски несгоди. Ние вече имахме познание какво значи личността, какво значи човешката карма, какво означава родовата карма, че обществената, че и народната карма. Едно е да имаш представа, но друго е да се справяш, да разплащаш чужда карма да я разплиташ, да разплиташ тези връзки направени от векове, само и само да помогнеш да се разплетат тези човеци, а пък някои от благодарност идваха при Учителя, поднасяха своята лепта за Господа, а пък други идваха и влизаха в Школата.
към текста >>
96.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много
студено
.
Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя". През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка.
Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много
студено
.
Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята.
към текста >>
97.
60. УЧЕНИК НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Бях преминала като девойка всички момински копнежи и вече бях
студентка
.
Ходеше се и на балове които обикновено бяха в офицерския дом. Аз израснах в такава среда Майка ми се стараеше да имам образование, възпитание, да завърша гимназия, да зная да свиря на пиано и още някои други неща, които бяха необходими, за да може една млада девойка да представлява изгодна партия за брак. Случи се така, че аз имах талант за музика, който се разработи много и се стигна дотам да давам самостоятелни концерти в офицерския клуб и то в неделя сутрин. Пред мен се очертаваха светли хоризонти или на гастролираща артистка, или на образована жена, или на светска дама. Записах да следвам висше образование, а майка ми нямаше нищо против, беше доволна, че се развивам всестранно.
Бях преминала като девойка всички момински копнежи и вече бях
студентка
.
Един ден си спомням бях в размисъл по някакво дълбоко размишление което идваше от много далече и отиваше много нависоко, като че ли издърп вах някакво въже, което беше закачено и завързано отпреди две хиляди години, минаваше през мене и отиваше нататък надалеч от мен към бъдещето. Изведнъж се запитах: „Защо го няма сега Исус Христос, за да му стана ученичка? " Това нещо го казах пред себе си сутринта. Вероятно тогава успях да издърпам и отмотая това невидимо за мен въже, идващо от миналото. И него ден се случи, в същия ден успях да чуя за Учителя от една приятелка и да се срещна с него.
към текста >>
98.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Той се движеше в онази среда на онези млади
студенти
, които със собствен труд изкарваха прехраната си и следваха.
Има ли тук някакво противоречие? Според мен няма. А сега ще ви направя съпричастни на едно съжителство изпълнено с поредица от живи окултни истини, идващи от хилядолетията. Борис беше висок, строен, с осанка, носеща едно величие от собствения си дух, дошъл непосредствено от духовния свят. Беше хубав, привлекателен и имаше магнетично излъчване и затова бе приятен, желан от онова поколение млади сестри, населяващи Изгрева, виждайки в него не само брат, но евентуален бъдещ съпруг.
Той се движеше в онази среда на онези млади
студенти
, които със собствен труд изкарваха прехраната си и следваха.
Той беше заобиколен с едно внимание както от братя, така и от сестри, което според мен прерастваше в искрена обич. Споделих веднъж това общо мнение на младите към него с Учителя, а той каза: „Той мисли, че го обичат. Ами ако това не е така? " Това обърна в мен наопаки всички поставени в мен представи за обичта на другите към личността Борис. А това нещо се потвърди впоследствие в съвместния живот и особено през големите изпитания през време на процеса срещу Братството през 1957 г.
към текста >>
99.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
Но след случая с петното, аз го изчистих със сапун и
студена
вода, а за вътрешното петно на характера ми също се помъчих да го изчистя.
Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на характера ми. Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре". Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му. През този период аз имах много обтегнати отношения с някои възрастни сестри, понеже не се давах да ме водят, да ме командват по техните акълища. Но с онези, които бяха внимателни с мен, аз също бях любезна.
Но след случая с петното, аз го изчистих със сапун и
студена
вода, а за вътрешното петно на характера ми също се помъчих да го изчистя.
Но то не се маха със сапун и с вода, а със знание, търпимост и послушание към задачите, поставени от Учителя. Чистих се, чистих се непрекъснато отвътре, но докъде съм стигнала, не мога да кажа и да бъда съвсем сигурна. Тук има думата Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, на теб ти трябва по-голяма широта на чувствата и по-широк замах.
към текста >>
100.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци,
застудя
, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше.
В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна.
Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци,
застудя
, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше.
Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея. Оглеждам се аз както се оглеждат всички, а Учителят седи невъзмутимо, Аз въртя глава насам-натам, виждам тази буря, че бушува, а тези черни облаци връхлитат върху нас. Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха. Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи.
към текста >>
" Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха, зъбите ми тракаха и от
студ
, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят.
Ето нещо такова подобно и аз виждах - фучеха, преминаваха над нас тези великани, понякога се заглеждаха върху нас, понякога воюваха помежду си, изпращаха залпове светкавици един срещу други. Аз бях в средата на това сражение. Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена близост до Учителя. Та ококорено наблюдавах всичко, обзе ме вече голям страх, обръщам се към Учителя, търся го с поглед, намирам го и повдигам очи към него. Той се усмихна и каза: „Видя ли ги?
" Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха, зъбите ми тракаха и от
студ
, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят.
След като кимнах с глава, падна отново една завеса пред очите ми, очите ми се затвориха и аз отново виждах като човек обикновени черни облаци, които се носеха на талази над нас, носени и направлявани от бурята. Като че ли демоните бяха изчезнали. Вече разполагах с обикновения човешки взор и възприемах по човешки заобикалящия ни свят. Тогава усетих, че Учителят беше наистина прав, когато много пъти ни казваше, че ние не сме подготвени за невидимия свят и че ако ни се отворят очите и ушите няма да можем да издържим, ще се повредим психически и ще изгорим от вътре. А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи.
към текста >>
НАГОРЕ