НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
16
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров
,
,
ТОМ 35
Нейни агенти се явяваха поляците на турска служба, напътвани от Париж, гдето княз Чарторижки и граф Замойски, устройваха религиозното отцепване на България, унията й с католишката черква и припознаването на папата за върховен духовен глава на българите; неин застъпник пред турското правителство беше дипломацията на
Наполеон
III, загрижена за славата и могъществото на Франция и обезпокоена от влиянието, което придобиваше между българите Русия - макар Русия да залягаше най-много за хегемонията на патриарха, като не желаеше никаква схизма и се стараеше на всяка цена да предотврати разрива между българите и гърците.
Въз основа на Хати-хумаюна, Високата Порта бе дала в 1857 г. заповед на Патриаршията да направи необходимите преобразования за да удовлетвори българските искания. Но Патриаршията не предприема нищо, под предлог, че българите гонели с отделянето си политически цели, че те нямали право на независима черква, понеже изповядвали същата вяра, каквато и гърците, и привилегиите на цариградския патриарх над всички православни християни в Турската империя били потвърдени със султански фермани и припознати от договорите между Русия и Турция. Резкият отказ на патриарха накара някои патриоти са подирят други пътища за постигане законните български желания. И тук им се притече на помощ католишката пропаганда.
Нейни агенти се явяваха поляците на турска служба, напътвани от Париж, гдето княз Чарторижки и граф Замойски, устройваха религиозното отцепване на България, унията й с католишката черква и припознаването на папата за върховен духовен глава на българите; неин застъпник пред турското правителство беше дипломацията на
Наполеон
III, загрижена за славата и могъществото на Франция и обезпокоена от влиянието, което придобиваше между българите Русия - макар Русия да залягаше най-много за хегемонията на патриарха, като не желаеше никаква схизма и се стараеше на всяка цена да предотврати разрива между българите и гърците.
Колкото повече се изчерпваше търпението на българите и надеждата да бъде склонена Патриаршията на отстъпки, толкова по-лесно се създаваше настроение за необмислени, крути мерки у някои борци за черковна свобода. Орденът на лазаристите-католици с манастир и френско училище Сан-Бенедето в Галата (Цариград) беше захванал скрито своята прозелитска агитация между българите; по негова инициатива бяха преведени и отпечатани в Месецослова на българската община за 1859 г. „Документи за българската черковна история”, които доказваха зависимостта на българската черква във времето на Калояна от папата -и които се оказаха апокрифни. Все под негово влияние Драган Цанков състави своя „Поглед върху българската история” (Месецослов за 1857 г.), гдето също са прокарани католишки тенденции досежно приемането на християнството от българите и връзките между Калояна и римската черква. А списанието Български Книжници (1858), и вестник България (почнал да излиза през март 1859) се поставиха открито в услуга на унията.
към текста >>
2.
2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
тутакси след Кримската война, той е бил политически ориентиран към Запада, особено към Франция на
Наполеона
III.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 61-65. Д-р Георги В. Миркович е познавал българските църковно-народни дейци още от 1848 г., когато за кратко време е бил ученик във Великата патриаршеска народна школа в Куручешме. Получил образованието си във Франция, отдето се завърнал в Сливен през 1856 г., т. е.
тутакси след Кримската война, той е бил политически ориентиран към Запада, особено към Франция на
Наполеона
III.
Поради това лесно се е поддал на униатската пропаганда и скоро станал един от изтъкнатите униатски водачи, близък помощник на Цанкова. Особено голямо е било неговото участие в унията от 18 декември 1860 г. Поради това би трябвало да се очакват от него по-подробни и по-точни сведения за униатското движение и за участниците в него. За съжаление едно такова очакване не се оправдава, като се има пред вид, че неговите спомени (Униатското движение по черковния въпрос. Сливен, 1897, с.
към текста >>
3.
2.15.1.3. Петър Карапетров.
,
,
ТОМ 35
Като изхожда от вярното разбиране, че те си поставяли политически цели, съвсем неоснователно и просто измислено твърди, че униатските водачи са искали със съдействието на
Наполеона
III да получат от турското правителство признаване на българския народ за отделен от гръцкия, като се уреди българската униатска църква, а при удобен случай да се откажат и от папата, тъй както били сторили арменокатолиците.
201). 7. Невярно е и сведението за католическия свещеник Петър Арабаджийски, който бе назначен за временен началникнабългароуниатите в Цариград. Той съвсем не се е противил на външни вмешателства в униатската община, най-вече на поляците. Това е съвършена измислица (с. 192). Но авторът не разбира правилно и целите и кроежите на униатските водачи.
Като изхожда от вярното разбиране, че те си поставяли политически цели, съвсем неоснователно и просто измислено твърди, че униатските водачи са искали със съдействието на
Наполеона
III да получат от турското правителство признаване на българския народ за отделен от гръцкия, като се уреди българската униатска църква, а при удобен случай да се откажат и от папата, тъй както били сторили арменокатолиците.
Наивността на това твърдение е очевидна, тъй като такива кроежи униатските водачи не са имали. А що се отнася до арменокатолиците в Цариград, той показва пълно непознаване на въпроса. Вътрешните недоразумения в арменокатолическото общество в Цариград са се дължали на една по-сложна причина, по която Карапетров изобщо не е бил осведомен, а именно: националистическото крило (мъхитаристи) на арменоуниатите държало за запазване на арменските национални традиции срещу по-силното латино-католическо крило, възглавявано от арменокатолическия архиепископ Хасун. И тъй, със спомените на Карапетров трябва да се борави предпазливо. Каквото точно в тях се съдържа, то е известно и от други мемоаристи.
към текста >>
4.
2.15.2. Стълкновение. Противодействие.
,
,
ТОМ 35
А обещаното покровителство на френския император
Наполеон
III са празни хортувания само за пред прости хора.
Това е ефектен удар, с цел да бъде представено делото на българските униатски водачи като плод на йезуитски уловки, и главно на подкуп. Унията не може да доведе до независимо духовенство. Събитието на 18 декември доказва това, защото едва създадената българоуниатска общност веднага подпада под властта на френското и арменокатол ическото духовенство. И това става в едно време, когато разрешението на църковния въпрос било близко. Отпусканите пари и субсидии за закрепването на униатската общност обаче не могат да обезщетят вредата, която унията причинява.
А обещаното покровителство на френския император
Наполеон
III са празни хортувания само за пред прости хора.
По тоя въпрос и самият Хасун бил твърде ясен пред българите униати. И тъй, външно политическо покровителство българският народ не може да очаква от Франция, а още по-малко от папството, което по това време търпи притеснения в Европа, европейските страни гледат да се отърват от неговото влияние и пропъждат монашеските ордени.267 Походът срещу дейците на унията продължил. Протестът от 22 декември, който впрочем е един слаб документ, дал само тревожния сигнал. Раковски бе писал за Йосифа Соколски, че е „изумен калугер”, който уж на два пъти бил ставал католик и пак се връщал в православие, че е съвсем безкнижен, че преди да стане монах бил хайдутин и се подвизавал под името Стоян. След като награбил много пари чрез разбойничество, построил Соколския манастир край Габрово.268 Срещу архимандрита Макария било писано, че Хилендарското братство, към което се числял, го изхвърлило от средата си.269 Застаналите начело на унията били представени като користолюбиви, някои от тях (Макарий) като пияници, всички като прости и глупави.270 Но разбира се, във всички случаи главният удар се е насочвал срещу Цанкова, най-силното обвинение срещу когото е било, че бил подкупник и оръдие на йезуитите.271 Срещу самите униати не били щадени укорни прозвища, като вероотсъпници, павликяни, папищаши, еретици, подкупници.272 Понеже за новата българоуниатска общност са били събирани средства и в Париж, а са били изпратени и от Рим - нещо, с което в.
към текста >>
5.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
Богориди, като дори изпращат за тази цел и делегати в Париж, до правителството на императора
Наполеон
III.
Обаче и това не помогна, та се изселиха цели села в руска Бесарабия и в Крим, гдето основаха гр. Бердянск и няколко села. Изселването продължи дори до 1862 год. Първенците българи, също изплашени, че ще се разори благосъстоянието, постигнато със страданията на две поколения, изпраща тричленна делегация до Високата Порта и посланиците на великите сили в Цариград. Те поискват автономна област, непосредствено подвластна на Портата, с генерал-губернатор Н. К.
Богориди, като дори изпращат за тази цел и делегати в Париж, до правителството на императора
Наполеон
III.
В резултат на тия постъпки последва Декрета на княза Александра Йонн Куза от 2.VIII.1861 г. под № 203. Този декрет гласи буквално: „Върху рапорта на нашия министър, Държавен секретар на департамента на Вътрешните дела и Председател на Министерския съвет, под № 15913. Като видяхме решението, издадено от Молдовското законодателно събрание на 7 април н. г., което гласи: „Предвид съобщението от Министерството на вътрешните дела, относително емигрирането на българите-колонисти, събранието опълномощава министерството, да им обезпечи ненарушимо запазването на правата, с които те се ползували във времето на присъединението” - по силата на чл.
към текста >>
6.
4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).
,
,
ТОМ 35
Сам
Наполеон
III, тогава турски съюзник, по молбата на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци.
Това станало в Одрин. Българите малко искали да знаят деликатните цели на полка, към който се числели. За тях е било важно, че ще носят оръжие, ще ездят коне и въртят дълги саби - нещо, което до тогава за простата рая е било абсолютно забранено. Полкът се е нарекъл Казашки по името на казаците, които до окончателното им присъединяване в южна Русия към русите, служеха като съюзници на турците заедно с кримските татари. Знамето на полка е било както това на Запорожските казаци (червено поле с полумесец).
Сам
Наполеон
III, тогава турски съюзник, по молбата на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци.
Първите подвизи на Казак-алай са през същата Кримска война. Те ни отнасят при окупирането на Букурещ, Браила и по Прутската линия. След завръщането си под Дунава, той е квартирувал едно след друго в Айтос, Карнобат, Ямбол и Сливен. Най-дълго време той е пребивавал в Сливен, дето му е било главното и постоянно седалище, и имало за какво. Югоизточна България, а най-вече Сливенско, от време на Кримската война, са били нешеговит театър на революционни движения.
към текста >>
7.
5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.
,
,
ТОМ 35
Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни, - какво би било, ако тия пожертвуват 10-15
наполеондара
, за да могат нещастните да си купят барем една риза на гърба?
Где ще им остане човещината? ” Той ни е оставил и няколко написани от него стихотворения: „Бог създал юнаци, На света пример да дават. Кой юнак излезе, Да тегли и да претегли... Щото се Богу помолих, Сето ме Господ подари; Само с баба403, остало, И това да ме подари: На бял свят да ме избави Бащица да си [с]похода И до две мили сестрици, Един ми братец невръстник; Сестрите да си задомя Брата си търговец направя Баща си да го развеселя На достовете кефа да дойде Душмани да се пукнат”... Стихотворството всред заточениците е било любимо занятие, нещо което ще видим тук и в други глави. Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост, Ботйов научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тия принасят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тия наши братя търпят глад, въшки и всякакви нечистотии.
Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни, - какво би било, ако тия пожертвуват 10-15
наполеондара
, за да могат нещастните да си купят барем една риза на гърба?
” В заключение на тези редове Ботйов казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата! ” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана. Тия хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи от нейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена е била и вашата емиграция! Ние знаем само да мълчим и да търпим, а вие само крещите.
към текста >>
8.
5.4.2.6. Писмо № 6
,
,
ТОМ 35
Болните от другите стаи, като съзряха, че заптието го няма, начнаха да дохождат при мене; начнах и аз да ходя при тях, с други думи станах и аз еднообразен с тях - нещо което, в друго едно време, аз считах като унижение да имам съобщение с подобни хора, сега същото нещо ми правеше удоволствие: обстоятелствата изменяват человека; те показват какъв е той, е казал великий
Наполеон
.
В продължение на това време Визиря Али-паша, който беше болен, види се от доволно дълго време, умира. Една неделя по-сетне се раздаде слух, че Къбразлията тоже, който е бил болен от една огнечева треска, умрял. Тая провидеална случка беше за мене едно голямо счастие, понеже от смъртта на тези двама държавни мъже зависеше продължението на моето пребивание: техният живот можеше да произведе моята смърт, коги тяхната смърт даде обратно едно действие. От минутата на тая смъртоносна случка строгостта на моя надзор намаля значително. Заптието, което беше поставено да ме варди, начна да дохожда неопределено, додето престана съвършено.
Болните от другите стаи, като съзряха, че заптието го няма, начнаха да дохождат при мене; начнах и аз да ходя при тях, с други думи станах и аз еднообразен с тях - нещо което, в друго едно време, аз считах като унижение да имам съобщение с подобни хора, сега същото нещо ми правеше удоволствие: обстоятелствата изменяват человека; те показват какъв е той, е казал великий
Наполеон
.
Както да е, може да се каже, че нова епоха се появи за политическите престъпници изобщо. При личното изменение на визирския пост, се измени и хода на работите. На место Али-паша мина садразаменът412 Махмуд-Недин-паша, във времето на когото се реши затворниците да се преместят до Ат-мегдан в медетерхането, като се задържат само политическите престъпници във вехтия затвор - за които се назначи една комисия да им разгледа работите и да даде едно конечно решение. Според добрите сведения, тя се е произнесла да се изпратим синца на заточение. При сичко туй, туй решение не се взе под внимание, и ние си останахме както си бяхме като ни подведат под същото правило на другите, то е да ни отведат в новия затвор на медетерхането.
към текста >>
9.
5.4.2.7. Писмо № 7
,
,
ТОМ 35
Услугата и благодеянието що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10
наполеона
.
Щом пристигна писмото от тия добродетели, работата се улесни за освобождението ни от затвора. Превременно католиците арменци ни отстъпиха две стаи в оградата на църквата, за да стоим докато се улесним да си намерим жилище. Подир това приключение, естествено беше ние да възнаградим и поблагодарим посредника си; ако не повече то поне разноските му да платим. Тая длъжност се отнасяше към мене като по-виден. Като тръгнахме от Цариград, аз се снабдих с парични средства около 3000 гроша, но по пътя доде достигнем, било за кирия, било за други разноски останали ми бяха около 300 гроша, с които трябваше да възблагодаря на Шекерджия, да задържа нещо за мене си, както и за двамата си другари, които аз повечето подпомагах.
Услугата и благодеянието що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10
наполеона
.
Аз като нямах, другите мои другари никак нямаха, освен Васил Ганчев, който наверно имаше около 1000 наполеона. Отнесохме се до него и го помолихме да даде и той нещо; решителен отказ се произнесе. Попросихме го да ни даде в заем; и това не биде възможно. В подобен случай, аз бях принуден да принеса това що имах в разположение на нашия благодетел, като същевременно изповядах, че това що му давам е нещо-нищо. Той като видя и узна положението ми, не искаше да земне и това що му принасях.
към текста >>
Аз като нямах, другите мои другари никак нямаха, освен Васил Ганчев, който наверно имаше около 1000
наполеона
.
Превременно католиците арменци ни отстъпиха две стаи в оградата на църквата, за да стоим докато се улесним да си намерим жилище. Подир това приключение, естествено беше ние да възнаградим и поблагодарим посредника си; ако не повече то поне разноските му да платим. Тая длъжност се отнасяше към мене като по-виден. Като тръгнахме от Цариград, аз се снабдих с парични средства около 3000 гроша, но по пътя доде достигнем, било за кирия, било за други разноски останали ми бяха около 300 гроша, с които трябваше да възблагодаря на Шекерджия, да задържа нещо за мене си, както и за двамата си другари, които аз повечето подпомагах. Услугата и благодеянието що Шекерджията извърши заслужаваше голямо нещо; за подобно едно нещо следваше да му се поднесат, ако не повече, то поне от 8 до 10 наполеона.
Аз като нямах, другите мои другари никак нямаха, освен Васил Ганчев, който наверно имаше около 1000
наполеона
.
Отнесохме се до него и го помолихме да даде и той нещо; решителен отказ се произнесе. Попросихме го да ни даде в заем; и това не биде възможно. В подобен случай, аз бях принуден да принеса това що имах в разположение на нашия благодетел, като същевременно изповядах, че това що му давам е нещо-нищо. Той като видя и узна положението ми, не искаше да земне и това що му принасях. Но аз го помолих да благоволи да се задоволи временно с това, иначе аз ще бъда несъобразен със съвестта си, пред която оставам като наказан.
към текста >>
С благодарение той ма снабди с 3
наполеона
, които ма обезпечиха за няколко дни докато се ориентирам в новото си положение.
Но, дойде ми на ум, че, като бяхме затвора, дохожда няколко пъти някой си лекар арменец потурнак, на име Хайрула ефенди, който ми принасяше своите услуги; подумах си за него: ако се отнеса, дали той не ще ни спомогне в този случай! Попитах де стои, и отидох в дома му. Той ма прие много любезно и учтиво. Като му предложих, че имам нужда от 200, 300 гроша дали ще може да ми бъде полезен за няколко дни? Той ми отговори: даже и повече ако обичате.
С благодарение той ма снабди с 3
наполеона
, които ма обезпечиха за няколко дни докато се ориентирам в новото си положение.
Гражданите като се известиха, че аз съм лекар, като нов, начнаха да ме викат и да прибягват за помощ към моето занятие. В кратко време аз се поправих до нейде финанциално, дето можах да излеза и на частно-особено жилище. Моят колега Хайрула ефенди, който благоволи да се покаже като мой подкрепител, и който беше просто от практиката лекар, пожела да ма покани да станем съдружници, което и извършихме. Тъй, в малко едно време аз се запознах със сички по-първо фамилии, които с благодарение ме приемаха в къщата си; нямаше вечеринка или събрание, без аз да не бъда поканен. С една дума град Мардин, в едно кратко време, беше станал за мене като едно второ отечество.
към текста >>
10.
6.10.4. Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
Когато Фридерик узна тайната, изгуби онази сладост и без да каже нещо - повели да поставят автоматът в една темна стая на палата му, който стоя 30 години К огато
Наполеон
дойде в Берлин, ноповня [напомня, припомня] си да е чувал за автомата на де Кемпела и пожела да го види.
Автоматът не направи по-малко впечатление в Англия, отколкото в Франция; секи плащаше по 5 шилинга, за да види автомата. Фредерик549, пруският цар, който беше доволно любопитен въз тази игра, играеше често с Волтера по кореспонденция: един куриер между Париж и Берлин ги известяваше кой какво е играл. Фредерик призова де Кемпелен със своя автомат в столицата си. Пруският цар в присъствието на неговите чиновници, се надви от автомата; но това надвиване не заслужи освен да умножи неговото удивление и да разпали неговото любопитство, за да узнае тайната. И тъй той за да изпълни желанието си, реши да купи автомата - и чрез една огромна сума той стана свое притежание.
Когато Фридерик узна тайната, изгуби онази сладост и без да каже нещо - повели да поставят автоматът в една темна стая на палата му, който стоя 30 години К огато
Наполеон
дойде в Берлин, ноповня [напомня, припомня] си да е чувал за автомата на де Кемпела и пожела да го види.
Автоматът изново се завърна в живот, и императорът забрави войното поле, за да гледа повече битвата с едного турчина автомат. Едвам бяха се играли 5,6 камъни, когито Наполеон, за да се увери в силата на автомата, игра зле един камък; автоматът се поклони и поправи зле-игралият камък. После малко, Наполеон пак направи подобна една грешка, но тоз път автоматът не загуби време да му конфискара камъка и да играе своят. Бонапарт се засмя, и подир малко поиска да направи изново една подобна измама - тъй щото да раздразни автомата, в което и сполучи; защото автоматът като блъсна и разтюшка камъните, стана недвижим и се отказа да продължава играта. Без да продължаваме повечето историята му, ние ще кажем, че ето, един автомат, който удиви почти сичките знаменити хора и им смути умовете?
към текста >>
Едвам бяха се играли 5,6 камъни, когито
Наполеон
, за да се увери в силата на автомата, игра зле един камък; автоматът се поклони и поправи зле-игралият камък.
Фредерик призова де Кемпелен със своя автомат в столицата си. Пруският цар в присъствието на неговите чиновници, се надви от автомата; но това надвиване не заслужи освен да умножи неговото удивление и да разпали неговото любопитство, за да узнае тайната. И тъй той за да изпълни желанието си, реши да купи автомата - и чрез една огромна сума той стана свое притежание. Когато Фридерик узна тайната, изгуби онази сладост и без да каже нещо - повели да поставят автоматът в една темна стая на палата му, който стоя 30 години К огато Наполеон дойде в Берлин, ноповня [напомня, припомня] си да е чувал за автомата на де Кемпела и пожела да го види. Автоматът изново се завърна в живот, и императорът забрави войното поле, за да гледа повече битвата с едного турчина автомат.
Едвам бяха се играли 5,6 камъни, когито
Наполеон
, за да се увери в силата на автомата, игра зле един камък; автоматът се поклони и поправи зле-игралият камък.
После малко, Наполеон пак направи подобна една грешка, но тоз път автоматът не загуби време да му конфискара камъка и да играе своят. Бонапарт се засмя, и подир малко поиска да направи изново една подобна измама - тъй щото да раздразни автомата, в което и сполучи; защото автоматът като блъсна и разтюшка камъните, стана недвижим и се отказа да продължава играта. Без да продължаваме повечето историята му, ние ще кажем, че ето, един автомат, който удиви почти сичките знаменити хора и им смути умовете? Защо? Защото нищо няма по-чудно и по-удивително от колкото да види человек следствие такова, от неща или същества, от което никога не се очаква, не се надява.
към текста >>
После малко,
Наполеон
пак направи подобна една грешка, но тоз път автоматът не загуби време да му конфискара камъка и да играе своят.
Пруският цар в присъствието на неговите чиновници, се надви от автомата; но това надвиване не заслужи освен да умножи неговото удивление и да разпали неговото любопитство, за да узнае тайната. И тъй той за да изпълни желанието си, реши да купи автомата - и чрез една огромна сума той стана свое притежание. Когато Фридерик узна тайната, изгуби онази сладост и без да каже нещо - повели да поставят автоматът в една темна стая на палата му, който стоя 30 години К огато Наполеон дойде в Берлин, ноповня [напомня, припомня] си да е чувал за автомата на де Кемпела и пожела да го види. Автоматът изново се завърна в живот, и императорът забрави войното поле, за да гледа повече битвата с едного турчина автомат. Едвам бяха се играли 5,6 камъни, когито Наполеон, за да се увери в силата на автомата, игра зле един камък; автоматът се поклони и поправи зле-игралият камък.
После малко,
Наполеон
пак направи подобна една грешка, но тоз път автоматът не загуби време да му конфискара камъка и да играе своят.
Бонапарт се засмя, и подир малко поиска да направи изново една подобна измама - тъй щото да раздразни автомата, в което и сполучи; защото автоматът като блъсна и разтюшка камъните, стана недвижим и се отказа да продължава играта. Без да продължаваме повечето историята му, ние ще кажем, че ето, един автомат, който удиви почти сичките знаменити хора и им смути умовете? Защо? Защото нищо няма по-чудно и по-удивително от колкото да види человек следствие такова, от неща или същества, от което никога не се очаква, не се надява. Ето един автомат, който без да претендирува, че е главен, само че има глава, без да има душа, доказва, че има ум.
към текста >>
11.
6.16.2. Причините за изпращане в Диарбекир. Апел за справедливост към Миркович
,
,
ТОМ 35
кодекса на
Наполеона
?
Подобни неща не биват ни в средна Африка. Турция напредва! На полицейския министър дожаляло вече да гледа страданията на Мирковича! Чудеса! А какво прави законът, т. е.
кодекса на
Наполеона
?
- За кеф съдиме, за кеф затваряме и за кеф пущаме, р. ______________________________________ 567) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Призрен - град в Косово, на североизточните склонове на Шар планина, между границите на Северна Македония и Албания.
към текста >>
12.
6.17. Публикации: 1875 година. 6.17.1. Опасни престъпници - изпратени от Диарбекир в Мардин.
,
,
ТОМ 35
Докторът е живял в Бессарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни - какво би било, ако тие пожертвуват 10-15
наполеондора
, за да могат нещастните да си купят барем по една риза на гърбът?
От тогава до сега има близо два месеца, а аз едва преди един час узнах тая скръбна и плачевна новина. А сиромашията? - Тя ще да умори тие наши братя! ...” - Нашият цариградски дописник, като описва плачевното състояние на д-р Мирковича и на другарите му в темниците на Мердин, между другото говори: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тие нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде техните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тие приносят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тие наши братия търпят глад, въшки и сякакви нечистотии.
Докторът е живял в Бессарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни - какво би било, ако тие пожертвуват 10-15
наполеондора
, за да могат нещастните да си купят барем по една риза на гърбът?
Нашият Ерусалим и нашата Света гора тряба да бъдат оние свещени места, в които са сложили костите си толкова души наши братия и в които въздишат толкова души живи същества! ” - При тоя позив ние не можем да не поканиме нашите читатели, а особено болградските учители, които познават докторът, да изпълнят своята християнска и човеческа длъжност. - Пригледайте затворените в темницата!
към текста >>
НАГОРЕ