НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
90
резултата в
55
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо № 4
момче
, което страда от хроническа треска, през два, през три дни се го хваща и то сутрин, без треперание, а само огън го обхваща.
Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг. Да Ви припомня болестта му: червото му излиза (дебелото) и кръв ся стича от него. Той ми се оплака сега, че кръвта почнала повече да тече. Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте. Още едно: тук има едно 12 год.
момче
, което страда от хроническа треска, през два, през три дни се го хваща и то сутрин, без треперание, а само огън го обхваща.
Изпроводете и за него цер. Отговорете ми колкото си можи по-скоро. Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша. Ако имате някои неща да ми съобщите, можете. Ваш верен:
към текста >>
2.
Писмо № 5
Тук има един беден ученик, добро
момче
, което иска помощ от мене да следва в училище.
От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал. Добре ли е, зле ли е, не зная. Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели.
Тук има един беден ученик, добро
момче
, което иска помощ от мене да следва в училище.
Аз му обещах да му дам моята лепта. Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата. Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми.
към текста >>
3.
Пеню Киров - №21
Ний тук придобихме от Господа едно
момче
— арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш.
Ний тук придобихме от Господа едно
момче
— арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави".
към текста >>
4.
Пеню Киров - №45
Има да се интересуват няколко
момчета
тука, но не зная какво ги възпира още.
Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си.
Има да се интересуват няколко
момчета
тука, но не зная какво ги възпира още.
Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям. Ти много добре ме разбираш. Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам мислите си, но зная, че ти и тука ме разбираш. Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен.
към текста >>
5.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Ний тук придобихме от Господа едно
момче
— арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш.
Ний тук придобихме от Господа едно
момче
— арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави".
към текста >>
6.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Има да се интересуват няколко
момчета
тука, но не зная какво ги възпира още.
Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си.
Има да се интересуват няколко
момчета
тука, но не зная какво ги възпира още.
Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям. Ти много добре ме разбираш. Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам мислите си, но зная, че ти и тука ме разбираш. Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен.
към текста >>
7.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Духовете казали на Доктора: „Да помогнеш на това
момче
!
". Малцина от евангелистите има, които могат да направят това. Докторът отиде, купи си нови дрехи и даде своите си. А дрехите му бяха хубави, той се носеше изящно. Свали ги много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен.
Духовете казали на Доктора: „Да помогнеш на това
момче
!
" и той му каза: „Ще се оправи. Духовете ще оправят всичко, стига да ги слушаш". Цял месец стоя този младеж. Докторът му дава книги да чете, да се развива. Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим?
към текста >>
8.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Хайде, Тодор е едно глупаво още
момче
и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа?
Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест...
Хайде, Тодор е едно глупаво още
момче
и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа?
От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в.
към текста >>
9.
№60 (Пеню Киров)
Имат 8 деца – 4
момчета
и 4 момичета.
– пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица.
Имат 8 деца – 4
момчета
и 4 момичета.
Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков.
към текста >>
10.
№68 (Пеню Киров)
А за Никола Нонев99, онова
момче
, [с] което [се] запозна, се даде наставление как да се предпазваме и какво да му предложим, понеже слабостите си не рачи да възпре.
[зачеркнато от П.К.] И днес виждам, че Господ е помежду ни, защото съзирах, че всичките с голямо желание присъстваха и взеха живо участие. Ний тук се събираме понякога по 8-10 и даже 12-16 человека и повече на разисквание [на] истината и продължаваме от 14 ч. до вечер[та]. В днешното съобщение ни се яви, че Васил се бори и ще победи и [че] е един бисер в Божията църква. Засега той се намирал в Англия, в някои колонии.
А за Никола Нонев99, онова
момче
, [с] което [се] запозна, се даде наставление как да се предпазваме и какво да му предложим, понеже слабостите си не рачи да възпре.
Сега, мой брате, аз накратко ти явих как стоим ний. Ти бъди добър, любезен всякога, и не забравяй нас, твоите по- слаби братя. Приеми нашите братски в Господа поздравления от Тодор, Мелкон, Арнаудов и от мен. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________
към текста >>
11.
№77 (Пеню Киров)
П.П. Имам едно
момче
от Стралджа, Ямболско.
А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите. Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата. Поздрав от всички братя и сестри на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен. Твой верен в Господа: П. Киров
П.П. Имам едно
момче
от Стралджа, Ямболско.
Като дойдеш в този град, ако той дойде при тебе, упъти го в пътищата Божии. Той е като Павловия Тимотей155. Поздрави нарочно г-жа Казакова, кажи , че малко по- после ще отговоря. Същий _________________________
към текста >>
12.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Имат 8 деца – 4
момчета
и 4 момичета.
– пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица.
Имат 8 деца – 4
момчета
и 4 момичета.
Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г.
към текста >>
13.
174 ПИСМО
На момиченцето кукли, на
момчето
конче.
Ще ви го кажа, само искам да се научите добре да пресмятате. На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим. Сега да се повърнем на първия урок. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата.
На момиченцето кукли, на
момчето
конче.
На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина.
към текста >>
На момичето рокля, на
момчето
гащи.
На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим. Сега да се повърнем на първия урок. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момиченцето кукли, на момчето конче.
На момичето рокля, на
момчето
гащи.
При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина. Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот.
към текста >>
14.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
По негово време нараства броят на учениците - 116
момчета
и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст.
Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г. писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо - изостаналостта на местното училище. След 1871 г. в селото учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните.
По негово време нараства броят на учениците - 116
момчета
и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст.
Колчов остава до учебната 1874-1875 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г. провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със седем ученици се изучават свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре.
към текста >>
15.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски
момчета
, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Иконом Ив. К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч.
Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски
момчета
, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки.
към текста >>
16.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски
момчета
, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г. Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението.
В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски
момчета
, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села. При всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги. Той пожелал да изучи сина си и на гръцки, затова отишъл в град Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище.
към текста >>
17.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Иван Церов казва, че имало 25
момчета
и 15 момичета.
Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28.
Иван Церов казва, че имало 25
момчета
и 15 момичета.
Училището имало два етажа. Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр.
към текста >>
18.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Младите
момчета
от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика.
При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение. Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер.
Младите
момчета
от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика.
Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия. Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше. Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй.
към текста >>
19.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
в семейството се ражда
момче
, но на 3 октомври бащата на Михаил умира.
„Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г.
в семейството се ражда
момче
, но на 3 октомври бащата на Михаил умира.
На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри.
към текста >>
20.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
—
Момчета
, идвах при вас за по-дълго време, но сега трябва веднага да се върна.
Никола Гръблев* Веднъж през лятото на 1926 г., когато отивах към осми пост, чух глас, който ми каза: „Тръгни веднага за Варна". Конят ми вървеше ходом и аз си тананиках в момента мотив от нашите песни. Щом чух гласа, веднага се стреснах, пришпорих коня и оставащите до поста три километра ги взех много бързо. Слязох от коня и викнах на войниците:
—
Момчета
, идвах при вас за по-дълго време, но сега трябва веднага да се върна.
Затова само ще се разпиша в книгата и се връщам. Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радост и нетърпение. Приказвахме за различни неща: носех им новини, те ми се оплакваха за нещо - изобщо, радваха се много, когато отивах на поста. За разлика от румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже ги строяваха, ругаеха ги, за да си спечелят „авторитет" пред тях. Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота, се отнасяше така зле с войниците, че веднъж в мое присъствие взе пушката, насочи я срещу един войник и му викна: „Сега ще те застрелям!
към текста >>
21.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Повиках
момченцето
на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X.
Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, може да е Антихрист. Обаче Антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Преди години336 бях в едно варненско село. Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X.
Повиках
момченцето
на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X.
Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче дяволът може да дойде всякога, и когато хич му се не надяваш.
към текста >>
Току-що каза това
момченцето
, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде.
Обаче Антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Преди години336 бях в едно варненско село. Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X. Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X.
Току-що каза това
момченцето
, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде.
Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче дяволът може да дойде всякога, и когато хич му се не надяваш. Например един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен!
към текста >>
Дяволът обещава и все обещава - обещава и на
момчета
и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава.
Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, православни, протестанти; после разправя ми как прави войните, как изкушава жените и мъжете, и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате." 347 Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк! " Тъй, това е то, което аз мога да струвам, а вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. Всички изговарят: Амин.
Дяволът обещава и все обещава - обещава и на
момчета
и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава.
Сега - да се повърнем към ония двама слепи. Вашите очи, понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с тях. Обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение, че ви лъжа, защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен.
към текста >>
22.
ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА
В същото време излиза
момче
от А към А1, отива към В и се срещате точка O.
По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е център на шестоъгълника. Из беседа пред Класа на добродетелите Тази фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А.
В същото време излиза
момче
от А към А1, отива към В и се срещате точка O.
Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този път, в който е влязъл, е прав и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне.
към текста >>
23.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Повиках
момченцето
на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х".
Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, може да е антихрист. Обаче антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества, аз не виждам, как можете да видите и познаете Христа. Тази година бях в едно Варненско село, беше един ден много ясен. Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X".
Повиках
момченцето
на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х".
Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш.
към текста >>
Току-що каза това
момченцето
, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде.
Обаче антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества, аз не виждам, как можете да видите и познаете Христа. Тази година бях в едно Варненско село, беше един ден много ясен. Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X". Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х".
Току-що каза това
момченцето
, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде.
Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш. Например, един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен!
към текста >>
24.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
(Всички изговарят: Амин!) Дяволът обещава и все обещава: обещава и на
момчета
, и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава.
Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност: като как ходи между католици, православни, протестанти; после, разправя ми как прави войните; как изкушава жените и мъжете; и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк! " Тъй. Това е то, което аз мога да струвам, а вие... вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него.
(Всички изговарят: Амин!) Дяволът обещава и все обещава: обещава и на
момчета
, и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава.
Сега, да се повърнем към ония двама слепи. Вашите очи, понеже са вече отворени – не злоупотребявайте с очите си. Обичайте жените си както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както що първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение да ви лъжа, защото, който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен.
към текста >>
25.
1919_3 Биографични справки - Райна Калпакчиева
Ние бяхме три момичета и едно
момче
: Райна, Петър, Недялка и Мария.
РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА Родена съм в гр. В. Търново на 13.06.1907 г. Баща ми - Райко Калпакчиев - е от стар търновски род. Оженва се по любов за Тодорка Хаджиниколова.
Ние бяхме три момичета и едно
момче
: Райна, Петър, Недялка и Мария.
Баща ми имаше плетачна фабрика за трикотаж в Бургас. Там се запознал с Кръстников (спиритист) и станал негов последовател. По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов. След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко.
към текста >>
26.
1920_8 Образуване на един клас
В същото време излиза
момче
от А към А1, отива към В и се срещате в точка О.
Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огънят. Третата фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, ВЗ...И отивате към А.
В същото време излиза
момче
от А към А1, отива към В и се срещате в точка О.
Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа, или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне.
към текста >>
27.
1921_2 Биографична справка за Кина Попова Маркова
Новата й майка поела нейното възпитание, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно
момче
, което им било комшия.
Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра." Като слугиня, при К. Маркова постъпила Христина Кузманова, препоръчана от свако си Иван Даскалов, учител в Драгижево. Малката Христина била по това време на 12 години и й става като дете.
Новата й майка поела нейното възпитание, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно
момче
, което им било комшия.
Кина спечелва Христина и идейно. Последната става ревностна последователка на Учителя и остава такава до края на живота си.
към текста >>
28.
1921_5 Спомени на Михаил Иванов
Един ден при нас дойде едно
момче
– отслабнало, бледо, изтощено, цялото в дрипи и очевидно много изплашено.
СПОМЕНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ ОТ ВАРНА („С почит за Учителя", Омраам, стр. 53-54) Това се случи в Търново, където живеех с един мой приятел в колибата на Братството. Дните ни преминаваха в работа, четене и медитации...
Един ден при нас дойде едно
момче
– отслабнало, бледо, изтощено, цялото в дрипи и очевидно много изплашено.
Ние го нахранихме и след като постепенно спечелихме доверието му, то заразказва своята история. Било анархист. Всички от неговата група били разстреляни. То успяло да избяга и се криело от преследвачите си. През няколкото дни, докато момчето се укриваше при нас, ние водихме дълги разговори.
към текста >>
През няколкото дни, докато
момчето
се укриваше при нас, ние водихме дълги разговори.
Един ден при нас дойде едно момче – отслабнало, бледо, изтощено, цялото в дрипи и очевидно много изплашено. Ние го нахранихме и след като постепенно спечелихме доверието му, то заразказва своята история. Било анархист. Всички от неговата група били разстреляни. То успяло да избяга и се криело от преследвачите си.
През няколкото дни, докато
момчето
се укриваше при нас, ние водихме дълги разговори.
То беше изненадано, трогнато от философията на нашето учение и много бързо у него започна да се пробужда благоразположение към нея. Поначало то не беше лошо; беше много честно, възмущаваше се от неправдите и редица обстоятелства го бяха завлекли в редиците анархистите. Победено от нашите аргументи, то реши да захвърли политическите си пристрастия и да дойде в Братството. Учителя го прие. Аз убедих момчето, че ако положи усилия да дойде в Братството, властите ще го забравят и всичко за него ще се промени.
към текста >>
Аз убедих
момчето
, че ако положи усилия да дойде в Братството, властите ще го забравят и всичко за него ще се промени.
През няколкото дни, докато момчето се укриваше при нас, ние водихме дълги разговори. То беше изненадано, трогнато от философията на нашето учение и много бързо у него започна да се пробужда благоразположение към нея. Поначало то не беше лошо; беше много честно, възмущаваше се от неправдите и редица обстоятелства го бяха завлекли в редиците анархистите. Победено от нашите аргументи, то реши да захвърли политическите си пристрастия и да дойде в Братството. Учителя го прие.
Аз убедих
момчето
, че ако положи усилия да дойде в Братството, властите ще го забравят и всичко за него ще се промени.
То ми повярва и наистина стана един от най-добрите братя. Неговата доброта, благородство и вярност бяха изключителни и ние наистина много го обичахме.
към текста >>
29.
1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3
Аз искам тук да минавате като братя и сестри, а не да си казвате: „Хей,
момче
!
СЪБОРНО СЛОВО 1921 г. За учениците Поздравите
Аз искам тук да минавате като братя и сестри, а не да си казвате: „Хей,
момче
!
". „Братя и сестри" ще си викате, а който не иска, да излезе навън. И после, ще се поздравлявате с лозинката: „Няма Любов като Божията Любов – Само Божията Любов е Любов". Като идвате в тази сграда, абсолютно никакво друго поздравление не се позволява, а като се разпръснете, като излезете от тази сграда, ще се поздравлявате, както искате. Това се изисква, за да не ставаме причина да се спъва Духа. Като се срещнете, ще кажете: „Братко, сестро, няма Любов като Божията Любов..."(86 стр.)
към текста >>
30.
1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г
Преобладават все млади
момчета
и момичета.
НОВИТЕ БОГОМИЛИ - СТАТИЯ ОТ ВЕСТНИК „БОРБА", 12.09.1925 г. От няколко дни булевард „Мария Луиза" в Търново е в оживления. Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси.
Преобладават все млади
момчета
и момичета.
Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват, те купили от последния. Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят. Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха!
към текста >>
Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници –
момчета
и момичета – и малко го интересува външния свят.
Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси. Преобладават все млади момчета и момичета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват, те купили от последния.
Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници –
момчета
и момичета – и малко го интересува външния свят.
Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда, без да искат разрешение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато. Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме.
към текста >>
31.
1925_13 Мисли за съдбата-кармата
Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца,
момче
и момиче.
Национализираха цялото му имущество. Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село.
Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца,
момче
и момиче.
Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството.
към текста >>
Момчето
Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира.
Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче.
Момчето
Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира.
Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството. А духовната бедност на един народ?
към текста >>
32.
1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя
По време на съборите аз бях малко
момче
, но баща ми вземаше файтон и цялото семейство ни завеждаше да слушаме беседите на Дънов неделен ден.
„Цветарска" 19. Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни: „Вижте движенията на Дънов, походката му - всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното впечатление (ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше тихо, а се чуваше от всички еднакво. ИВАН СТЕФАНОВ ИВАНОВ, ул. „Сергей Румянцев" 9, по професия инженер-химик. Баща ми и чичо ми държаха хотел „България".
По време на съборите аз бях малко
момче
, но баща ми вземаше файтон и цялото семейство ни завеждаше да слушаме беседите на Дънов неделен ден.
КИНА ПАРАСКОВА, родена в с. Беброво, начална учителка. Мъжът ми беше началник на пощата в Килифарево. Имахме единствена дъщеря, Надка. Поради падане от височина лекарите твърдяха, че е получила тумор на мозъка.
към текста >>
Имало едно
момче
, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи
момчето
, какво ще стане с нашия авторитет?
Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек? " Учителя му казал, че може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи.
Имало едно
момче
, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи
момчето
, какво ще стане с нашия авторитет?
" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето. Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат.
към текста >>
" Лекарите се замислили и отказали да дадат
момчето
.
" Учителя му казал, че може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи. Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, какво ще стане с нашия авторитет?
" Лекарите се замислили и отказали да дадат
момчето
.
Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая.
към текста >>
33.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
След това десетина
момчета
и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция.
Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика.
След това десетина
момчета
и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция.
Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила. Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др. През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР.
към текста >>
у нас направиха обиск две
момчета
от МВР.
След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила. Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др. През 1951 г.
у нас направиха обиск две
момчета
от МВР.
Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска. През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово.
към текста >>
34.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев
Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски
момчета
, учейки ги на българско четмо и писмо.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото по-голямо селище – Еркеч.
Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски
момчета
, учейки ги на българско четмо и писмо.
Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила. В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения). Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал син му Атанас да изучи и елинското писмо, затова отишъл с него в Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее в един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава гръцки език.
към текста >>
35.
УЧИТЕЛЯТ
Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа
момчето
, дойде време да му вървят по гайдата".
Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа
момчето
, дойде време да му вървят по гайдата".
Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра.
към текста >>
Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно
момче
.
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим".
Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно
момче
.
Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал да го посещава и да разговаря с него. Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали дядо Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище. Тогава, като се съберат двама евангелски проповедника, за какво могат да говорят, освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго.
към текста >>
Имало нареждане
момчетата
от всяко военно окръжие да теглят билети.
Ние му предричахме бъдеще на безспорен цигулар. По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах учител, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета." Завършва училище на 25 юли 1886 г. Идва време, когато юношата Петър Дънов трябва да бъде взет войник, за да отбие военната си служба. През тия години имало един военен закон, според който на всеки 25 000 новобранци се освобождава от военна служба един, ако изтегли билетчето, на което пише "да".
Имало нареждане
момчетата
от всяко военно окръжие да теглят билети.
Имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратена военна служба. Петър се явява пред комисията и казва: "Аз ще изтегля билетчето". Бръква в сандъчето, изважда билета и го показва на комисията. Така Той се освобождава от военна служба. След това никога не е викан от военните - нито през войните, нито след това.
към текста >>
36.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Една година са взели много
момчета
и са ги изпратили в Истанбул за попълнение не еничарската войска.
Разведох се. На следващата година отидох на Мусала и казах: "Искам да обиколя света като Петър Камбуров." Следващата година обиколих света. Милка Говедева В юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическата група в село Кръвеник, Севлиевско. Името ча селото ни идва още от турско време, когато селяните са давали кръвен данък.
Една година са взели много
момчета
и са ги изпратили в Истанбул за попълнение не еничарската войска.
По-късно се запознах с теософските идеи, които се изнасяха от Софрони Ников. Теософите тогава бяха много активни, имаха богата отпечатана литература. Аз започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников.
към текста >>
Имало едно
момче
, което според лекарите след два часа щяло да умре.
В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят.
Имало едно
момче
, което според лекарите след два часа щяло да умре.
Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше.
към текста >>
Но когато братът се приготвил да откара
момчето
при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното
момче
, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
" Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
Но когато братът се приготвил да откара
момчето
при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното
момче
, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта.
към текста >>
" Лекарите се замислили и отказали да дадат
момчето
, което след два часа умряло.
Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
" Лекарите се замислили и отказали да дадат
момчето
, което след два часа умряло.
Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема.
към текста >>
37.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото
момче
индуса Кришна- мурти.
След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет.
Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото
момче
индуса Кришна- мурти.
Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат.
към текста >>
38.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно
момче
и му казал: "Ожени се за нея!
Идваха тук през ваканциите, научаваха новините и запомняха всичко. Та този случай ми го разказа Наталия. По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница. След време той й се наситил и я изоставил, а тя преминала през голяма психическа криза.
Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно
момче
и му казал: "Ожени се за нея!
" Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене." Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала.
към текста >>
Тихо му казвам: "Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене."
Момчето
с голяма готовност прие.
Лулчев се раздели с мен и ми каза: "Този живот аз ще го жертвам. Тебе ще те пуснат! " Следобед дойде един войник с пушка да ни пази. Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство.
Тихо му казвам: "Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене."
Момчето
с голяма готовност прие.
След един час се връща. "Няма го началника! " Казвам му: "Пак ще се върнеш и ще го потърсиш" Той отиде и след половин час се връща отново и казва на друг войник, който е на пост: "Началникът го вика" А той му казва: "Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезе, но ако ме лъжеш ще ти тегля куршума." Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно. Викам му: "Води ме нагоре! " Той почна да ме извежда и в коридора излезе една жена, млада и хубава като фея, с бадемови очи, с едно кожухче, много красива и руса.
към текста >>
39.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
И така, като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно
момче
, работеше у София, интерии правеше, дойде на събрание и казва: "Абе защо е Темелко тука, той е стар фашист.
Това беше за тия сестри. Ето това е да страдаш от сестри и братя. Я бех комунист у партията. Като беше тук Учителят и го питам: "Учителю, да седим ли у партията или да излезем навреме? " Той казва: "Рекох, ще поседиш още малко, па ще излезнеш".
И така, като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно
момче
, работеше у София, интерии правеше, дойде на събрание и казва: "Абе защо е Темелко тука, той е стар фашист.
Тука не му е мястото". И аз, билетът беше у мене, казвам: "Другари, щом това момче ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист". Тръгнах да излизам, всички вдигнаха гюрултия. "Стой, той не ти знае делата, не ти знае работите, той не е в течение на твоята работа, затова така приказва. Не го слушай, седи си тука на место!
към текста >>
И аз, билетът беше у мене, казвам: "Другари, щом това
момче
ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист".
Я бех комунист у партията. Като беше тук Учителят и го питам: "Учителю, да седим ли у партията или да излезем навреме? " Той казва: "Рекох, ще поседиш още малко, па ще излезнеш". И така, като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно момче, работеше у София, интерии правеше, дойде на събрание и казва: "Абе защо е Темелко тука, той е стар фашист. Тука не му е мястото".
И аз, билетът беше у мене, казвам: "Другари, щом това
момче
ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист".
Тръгнах да излизам, всички вдигнаха гюрултия. "Стой, той не ти знае делата, не ти знае работите, той не е в течение на твоята работа, затова така приказва. Не го слушай, седи си тука на место! " Но аз се развълнувах, казвам: "Жертва съм дал за партията и сега да ме ругае едно дете, не съм съгласен. Довиждане". И хвърлих им билетчето и излезнах.
към текста >>
На 09.09.1944 година в пет часа сутринта снаха ми доби
момче
.
Да отидеме там у частта, не ходехме. Дойдохме тука в село. Нашите разбили сандъка и още иглите му зад ноктите стоят забити. Мъчили са го. И така, погребахме го.
На 09.09.1944 година в пет часа сутринта снаха ми доби
момче
.
И така, порасна това момче на 7-8 години. Там, къде сега е новата къща, имаше друга, и сме отнесли дрехите на Костадин там в един шкаф, да не ги гледат, жена ми не може да търпи и да тъжи за него. Но аз работя там и детето играе около мене. Казва се Петър и като играеше, паднал един обущък от сандъка, той се наведе и го взема и се обърна към мене, ама ми се виде, че му се измени лицето. Каза: "Дедо бе, що си ми турил тука обувката?
към текста >>
И така, порасна това
момче
на 7-8 години.
Дойдохме тука в село. Нашите разбили сандъка и още иглите му зад ноктите стоят забити. Мъчили са го. И така, погребахме го. На 09.09.1944 година в пет часа сутринта снаха ми доби момче.
И така, порасна това
момче
на 7-8 години.
Там, къде сега е новата къща, имаше друга, и сме отнесли дрехите на Костадин там в един шкаф, да не ги гледат, жена ми не може да търпи и да тъжи за него. Но аз работя там и детето играе около мене. Казва се Петър и като играеше, паднал един обущък от сандъка, той се наведе и го взема и се обърна към мене, ама ми се виде, че му се измени лицето. Каза: "Дедо бе, що си ми турил тука обувката? " Казвам: "Каква обувка?
към текста >>
На 09.09.1944 година в пет часа сутринта снаха ми доби
момче
.
Да отидеме там у частта, не ходехме. Дойдохме тука в село. Нашите разбили сандъка и още иглите му зад ноктите стоят забити. Мъчили са го. И така, погребахме го.
На 09.09.1944 година в пет часа сутринта снаха ми доби
момче
.
И така, порасна това момче на 7-8 години. Там, къде сега е новата къща, имаше друга, и сме отнесли дрехите на Костадин там в един шкаф, да не ги гледат, жена ми не може да търпи и да тъжи за него. Но аз работя там и детето играе около мене. Казва се Петър и като играеше, паднал един обущък от сандъка, той се наведе и го взема и се обърна към мене, ама ми се виде, че му се измени лицето. Каза: "Дедо бе, що си ми турил тука обувката?
към текста >>
И така, порасна това
момче
на 7-8 години.
Дойдохме тука в село. Нашите разбили сандъка и още иглите му зад ноктите стоят забити. Мъчили са го. И така, погребахме го. На 09.09.1944 година в пет часа сутринта снаха ми доби момче.
И така, порасна това
момче
на 7-8 години.
Там, къде сега е новата къща, имаше друга, и сме отнесли дрехите на Костадин там в един шкаф, да не ги гледат, жена ми не може да търпи и да тъжи за него. Но аз работя там и детето играе около мене. Казва се Петър и като играеше, паднал един обущък от сандъка, той се наведе и го взема и се обърна към мене, ама ми се виде, че му се измени лицето. Каза: "Дедо бе, що си ми турил тука обувката? " Казвам: "Каква обувка?
към текста >>
40.
КОМУНИ
Момичетата и
момчетата
, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство.
" - Можеш! За пример, в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали - Не, плащат или не, всички еднакво да работят!
Момичетата и
момчетата
, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство.
Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения: да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат наготово. Вследствие на това се явяват недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най-много, комуната се разделя. Защо?
към текста >>
41.
ЖЕНИТБА
Кондукторът иска да я глоби: "Какво ще ме глобиш бе,
момче
?
Там беше командирована. Качва се на влака в София и пътува за Скопие. Идва кондукторът и я проверява за билет, а тя нямала билет. Защо е нямала, това не зная. Може би е решила да не си купи билет, за да спести някой лев.
Кондукторът иска да я глоби: "Какво ще ме глобиш бе,
момче
?
Аз отивам там учителка, да уча такива като теб учили недоучили." Така тя се запознава с него. Той я харесал и не я глобил. В Скопие започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея. Тя ни написа писмо и ни разказа всичко. После дойде в София.
към текста >>
42.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Отбих се в кръчмата и помолих кръчмаря да разреши на
момчето
да ме изпрати до първата пътека.
И досега сестра ми живее на таванския етаж на къщата и не минава месец да не се скараме за това наследство. Мария Младенова Беше даден наряд всеки от нас да отиде през една нощ до бивака на Витоша сам, без да говори с никого. Аз тръгнах нагоре. Но съм объркала пътя и съм поела погрешна пътека.
Отбих се в кръчмата и помолих кръчмаря да разреши на
момчето
да ме изпрати до първата пътека.
- Не - каза той - аз ще Ви изпратя. Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене. Аз трябваше да се защитавам. Това ми струваше страшни усилия. Чувствах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена.
към текста >>
43.
ПОСЛУШАНИЕ
В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво
момче
и я моли да попита Учителя, дали да се оженят двамата.
Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка. Борис Николов На Изгрева живееше една сестра на име Ризова. Тя имаше дъщеря, която живееше в Париж.
В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво
момче
и я моли да попита Учителя, дали да се оженят двамата.
Майката споделила това нещо със сестра Недка, майката на Станка. Последната й казала: "Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителя. Последният отговорил: "Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак".
към текста >>
44.
ПАНЕВРИТМИЯ
Децата бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а
момченцата
с бели блузки и сини панталонки.
В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъства на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар. Така че събитията се развиха по начин, който никой не предполагаше.
Децата бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а
момченцата
с бели блузки и сини панталонки.
Играеха великолепно и с настроение изпълниха пред началника тези осемнадесет упражнения. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство.
към текста >>
45.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Така направих и на едно малко
момче
, ученик беше на моя приятелка.
Аз попитах Учителят какво да направим. Той каза: "Направи му врелите компреси! ". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за гноен плеврит.
Така направих и на едно малко
момче
, ученик беше на моя приятелка.
Три компреса направих последователно. Чичо му беше лекар, след това казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Елена Андреева "Врялата вода - казва Учителят - разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират. Така могат да се лекуват даже и холерата, чумата и туберкулозата.
към текста >>
46.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Майка има някое непослушно дете,
момче
или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе.
Дайте им да ядат сухо жито и ще ги видите как ще омекнат. Като се храни един месец човек със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобих една отлична идея, разбрах как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете - остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това.
Майка има някое непослушно дете,
момче
или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе.
Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово.
към текста >>
47.
ЯСНОВИДСТВО
Аз отидох при Учителя и Му разправих, че
момчето
ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него.
Но трябва да знае тази писменост." Борис Николов Един случай разказва сестра В. И.: "През време на войната след 9.IX. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше.
Аз отидох при Учителя и Му разправих, че
момчето
ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него.
Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи.
към текста >>
Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи,
момчето
ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих.
Един случай разказва сестра В. И.: "През време на войната след 9.IX. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше. Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми.
Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи,
момчето
ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих.
Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи. Влад Пашов Още преди войната от 1938 г.
към текста >>
Когато стигнах, действително намерих
момчето
си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие.
моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше. Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома.
Когато стигнах, действително намерих
момчето
си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие.
Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи. Влад Пашов Още преди войната от 1938 г. всички мъже у нас минаха запасно военно обучение. През 1941 г.
към текста >>
Значи Учителят е видял, че
момчето
си е дошло и ми го съобщи.
Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие.
Значи Учителят е видял, че
момчето
си е дошло и ми го съобщи.
Влад Пашов Още преди войната от 1938 г. всички мъже у нас минаха запасно военно обучение. През 1941 г. получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас.
към текста >>
Момчето
се върна при групата ученици и те продължиха пътя си.
Ние сме до чешмичката до Учителя с няколко човека. По едно време минават покрай нас една група млади ученици и ни поглеждат. Учениците са любопитни и ни разглеждат. Един се спира, отделя се от групата, идва при Учителя и Му целува ръка. Той се наведе и му каза нещо.
Момчето
се върна при групата ученици и те продължиха пътя си.
Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината.
към текста >>
Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това
момче
умира.
Той се наведе и му каза нещо. Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си. Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава.
Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това
момче
умира.
Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш?
към текста >>
48.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Бях младо
момче
, току-що дошъл от провинцията.
Освен това, за засилване на очите, на нервната система главно, качвайте се на височини, около 1500-2000 м. Като прекарате на такива височини около 25 дни, очите ви ще се засилят и нервната ви система ще се подобри. Не ходете на планините за удоволствие. Аз отивам на планината, за да вляза в общение с Разумното начало в нея и да придобия от нея нещо! Планината е разумна, разумни сили я управляват."
Бях младо
момче
, току-що дошъл от провинцията.
Настаних се да живея на Изгрева. Учителят познавах по разговорите на майка си и брат си, но аз бях още неоформен младеж и нямах отношение към Него. Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: "Защо не хвърлите тези очила? " - "Ама аз съм късоглед, Учителю" - побързах да му обясня, също усмихнат дружелюбно. "Може, рекох, да ги хвърлите." - "Но аз от детинство нося очила.
към текста >>
Отговорих му, че предпочитам
момчето
ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот.
Окото му оздравява. Георги Радев Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо. Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация".
Отговорих му, че предпочитам
момчето
ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот.
Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах.
към текста >>
Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица
момчето
ми беше съвършено здраво.
Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах.
Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица
момчето
ми беше съвършено здраво.
Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо." Никола Гръблев Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург.
към текста >>
Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде
момченце
, да ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още да му благодаря, него го няма.
Заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада. Но не е Учителят. Той ме поздрави, запита: "Как си? " Аз му отговорих: "Много ме боли ухото! " Той каза: "Ах, без пари лекарство.
Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде
момченце
, да ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още да му благодаря, него го няма.
Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе момченце и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта. Като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. Мъжът ми казва: "Дане, ти заспа малко." - "Заспах, ама аз вече стана ли, то ще оздравея." Сутринта като навалял един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. Пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко млекце - цръкна ми малко млекце Гошовата булка.
към текста >>
Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе
момченце
и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта.
Но не е Учителят. Той ме поздрави, запита: "Как си? " Аз му отговорих: "Много ме боли ухото! " Той каза: "Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още да му благодаря, него го няма.
Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе
момченце
и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта.
Като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. Мъжът ми казва: "Дане, ти заспа малко." - "Заспах, ама аз вече стана ли, то ще оздравея." Сутринта като навалял един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. Пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко млекце - цръкна ми малко млекце Гошовата булка. Като го сложих на ухото, също като на Симоновата проказа, изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага.
към текста >>
Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди
момче
.
Първо, през време на жетва, да пие преварена гореща вода по една чаша сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода. Ще вдиша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Това нещо като прави - пи вода, измива се и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на Рила, нервите й се поуспокоили. Чичото се махнал оттам.
Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди
момче
.
След сина й се ражда едно момиче и едно момче. Тя изгледа и трите. Станка Тотева През месец септември 1934 г. доста време прахме на реката боси.
към текста >>
След сина й се ражда едно момиче и едно
момче
.
Ще вдиша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Това нещо като прави - пи вода, измива се и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на Рила, нервите й се поуспокоили. Чичото се махнал оттам. Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди момче.
След сина й се ражда едно момиче и едно
момче
.
Тя изгледа и трите. Станка Тотева През месец септември 1934 г. доста време прахме на реката боси. Про- студих се и ме заболя стомахът.
към текста >>
49.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Паднах на колене пред Него, като му казах за болната си дъщеря, както и за опитите ни да я излеку- ваме, но безуспешно и го помолих тъй: "Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува
момчето
му.
Отникъде надежда. Отникъде помощ. Настъпи пълно отчаяние. Бяхме решили тъй: "Ако тя умре, аз ще застрелям жена си, а след нея и себе си, за да ни погребат и тримата в един гроб." В този тежък момент, най-тежкият и критичен в живота ми, чух за г-н Дънов, че на много хора е помагал и отидох при него.
Паднах на колене пред Него, като му казах за болната си дъщеря, както и за опитите ни да я излеку- ваме, но безуспешно и го помолих тъй: "Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува
момчето
му.
Моля ти се, Учителю, помогни и на мене." Тогава Той ме погледна благо, наведе се, хвана ме за рамото и ми каза: "Стани. Иди си. Момичето ти е здраво." Върнах се в дома и заварих дъщеря си вместо на смъртно легло, с ръкоделие в ръце. "Къде е майка ти? " - я попитах аз.
към текста >>
50.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Там ще искаш да ти преместят
момчето
на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе.
"Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез дядо Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, Иван пораснал и отишъл войник. Същата година Руси с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение. Учителят му казал: "Няма да заминаваш за село, а ще отпътуваш веднага за Русе, където Иван е войник.
Там ще искаш да ти преместят
момчето
на друго място." Той отначало се уплашил, как така с жена и две малки деца ще върви до Русе.
Учителят отново повторил категорично да замине за Русе. "Там ще намериш брат Георги Димитров, който ще ти помогне за случая". Руси веднага заминава за Русе с жена си и децата си. Пристигат в казармата, молят часовоя да извикат сина му Иван. Той пристига разплакан и споделя с баща си, че искал през нощта да се самоубие, защото е в нелегална комунистическа група, която иска да изнесе оръжие от казармата.
към текста >>
Георги Димитров отива при Георги Коцев, предал поръката на Учителя да се извади веднага
момчето
на Руси от казармата.
Той разбира, че това е помощ от Учителя. Веднага намира брат Георги Димитров и му казва, че Учителят е наредил да извади сина му от казармата, за да бъде спасен от разстрел. Русенското братство по онова време бе голямо братство. В него е влизал и полковник Георги Коцев, който е командир на полка в казармата. Той е запознат с идеите на Учителя, посещава братските събрания.
Георги Димитров отива при Георги Коцев, предал поръката на Учителя да се извади веднага
момчето
на Руси от казармата.
Полковникът нарежда на дежурния офицер да му докарат Иван. Докарали го под стража с няколко войници. Той пуска войниците да си отидат в казармата, а Иван задържа при себе си като ординарец. Тогава всеки висш офицер има право по военния устав на ординарец. Така случаят се потулва.
към текста >>
51.
ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА
Войниците не искат да убият
момчетата
.
Един от присъстващите казал: "Познавам този човек. През Балканската война, когато нашите войски превзеха Одрин, войниците заловиха две млади турчета към 15-16-годишни. Доведоха ги при ротния командир, той може би беше малко пийнал и даде заповед да бъдат убити. Никой от войниците обаче не желаеше да извърши това. Те са още деца, каква вина имат?
Войниците не искат да убият
момчетата
.
Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие. Предадоха му децата. Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят!
към текста >>
52.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА
За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици,
момченца
и момиченца, да си носят по едно хубаво, кръгло огледалце.
При всяко първоначално училище трябва да има плодна градина, дето децата да работят, да наблюдават как растат и се развиват плодните дървета. Плодовете облагородяват човешкия характер. Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него. Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи. За да спасите дъщеря си или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: Нека се оглеждат!
За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици,
момченца
и момиченца, да си носят по едно хубаво, кръгло огледалце.
Като се скарат две деца, учителят ще им каже: Я си извадете огледалцата и се огледайте. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата. Влиза учителят по математика в клас, всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителят по химия, който предмет също събужда електричество у учениците. Вследствие на това събрало се в голямо количество електричество, учениците се чувстват вече малко нервни.
към текста >>
53.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
" - "Не, Учителю, аз си го зная наизуст." - "Рекох, препиши го и го сложи в джоба на куртката си."
Момчето
обещало да стори това и си отишло.
Той беше убеден, че е оцелял,благодарение на Учителя. Божислава Пантелеева Едно младо войниче било пуснато в градски отпуск само за един ден. То идва, среща се с Учителя, поискало да Му целуне ръка и трябвало да си замине вечерта в казармата. Учителят го попитал: "Имаш ли преписан "Деветдесет и първи Псалом?
" - "Не, Учителю, аз си го зная наизуст." - "Рекох, препиши го и го сложи в джоба на куртката си."
Момчето
обещало да стори това и си отишло.
Като се качило на влака, някъде по пътя се получило свличане на един мост. Машинистът забелязал свлачището и успял да спре влака точно пред моста, но това направил с внезапната спирачка, която разтърсила целия влак. Пътниците се въргаляли един връз друг. Наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа е била предотвратена и животът им е запазен. Слязло и войничето от влака и като видяло надвисналата опасност за живота им, която успели да избегнат, поблагодарило на Бога и на Учителя за Псалома, защото то било заспало в този момент и не би могло да предвиди всичко това.
към текста >>
54.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "
Момчето
ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам."
След малко пристига разстроена сестра Янка от ул. "Бъкстон": - "Сестра Юрданке, знаеш ли каква сцена ми направи моят син днес? Грабна портрета на Учителя, който бе закачен на стената в хола и отиде към балкона, за да го хвърли навън, та тоя портрет да не го виждам. Аз припищях: "Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял." Измъкнах портрета от ръцете му и го прибрах. Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача."
Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "
Момчето
ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам."
След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задала буря и дъжд. Застанали под едно дърво. А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен. Изведнъж се чува трясък, пада гръм и го убива на място.
към текста >>
55.
Тринадесета част
Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно
момченце
и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години.
Приятно ми е да ви срещам бодри, весели и здрави, да виждате смисъла в живота и да знаете защо живеете. От какво умират хората? От скука. Защо умира майката? От несбъднати мечти.
Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно
момченце
и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години.
Щом се омъжила, видяла, че мечтите й няма да се осъществят. Децата тръгнали по свой път. Като пораснали и получили образование, синът се оженил, дъщерята също и забравили майка си. И тя умряла от скука. Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане.
към текста >>
Това ще постигнат, след като в едното семейство се роди момиче, а в другото
момче
.
" Чрез него враговете стават приятели. Условията и потребностите на хората имат силата да примиряват и най-големите врагове. Казвам на двама души, които враждуват, че трябва да се примирят. Как? " - питат те. Когато две семейства са непримирими и носят вражда от две поколения, тогава в третото ще се примирят.
Това ще постигнат, след като в едното семейство се роди момиче, а в другото
момче
.
Като пораснат, младите ще се влюбят един в друг и ще напуснат домовете си, за да се съберат и да създадат семейство. Тогава ще изучават второто измерение. След две години родителите им взаимно ще си простят, докато в първото и второто измерение не се примиряваха. Щом майките и бащите напуснат второто измерение и влязат в третото в куба, казват на децата: "Елате сега, да ви благословим." Младите идват, коленичат пред родителите си и получават тяхното благословение. С примиряването изчезват всички илюзии и заблуждения в човека.
към текста >>
НАГОРЕ