Търсене в текстове за 'Момче'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 96 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора.
За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща. Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер. При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора. Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ. Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон.
към текста >>

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Затова и кръщават новороденото момче с името Петър.
7. Учителя, от книгата "Учителя, Лечителя, Пророка" Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден. Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г. Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
към текста >>

Момчето Петър през 1872 г.
Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов.
към текста >>

Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя.
Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство.
към текста >>

Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата".
Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра.
към текста >>

3. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

По негово време нараства значително броят на учениците – 116 момчета и 17 момичета – и тогава се въвежда разпределение в четири отделения.
Юшенли (Ботево).Същите ученици изпращат до Варненската община на 31 май 1871 г.писмо, в което се описва състоянието на обучението и изобщо изостаналостта на местното училище. През учебната 1871/1872 г. малкият Петър започва да учи в същото училище. Там вече учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който тогава получава от селяните храна и заплата от 3000гроша. По негово време нараства значително броят на учениците – 116 момчета и 17 момичета – и тогава се въвежда разпределение в четири отделения. Колчов остава до учебната 1874/1875 г., която не довършва.На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г.провежда годишен изпит на учениците от всички отделения. В четвърто отделение със седем ученика се изучава свещена история,българска история, българска граматика, география, аритметика,четене, катехизис. Изпит се провежда само по свещена история,българска история и география и завършва много добре. В трето отделение 17 ученика са изпитвани по катехизис, четене и аритметика.Във второ отделение – 19 ученика, по прочит и числа, а в първо – 60,също по прочит и числа от 1 до 100. Димо Митов получава 2200 гроша и вероятно остава и през следващите години до Освобождението.
към текста >>

4. Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов

Класното училище е само за момчета и има три курса: І курс, тригодишен – с подготовка за Роберт Колеж в Истанбул; ІІ курс, петгодишен – научен; ІІІ курс, петгодишен – богословски.
Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов През 1882 г. се отваря Американското научно-богословско училище в Свищов. То има два отдела – първоначално (основно) и класно (гимназиално) с пансион. Класното училище е само за момчета и има три курса: І курс, тригодишен – с подготовка за Роберт Колеж в Истанбул; ІІ курс, петгодишен – научен; ІІІ курс, петгодишен – богословски. Създаден е и двугодишен курс по богословие за ученици, завършили класно училище. По онова време транспортната връзка между Варна и Свищов се осъществява през Русе с влак и оттам – с кораб на някоя от двете корабни агенции – руската или австрийската. В началото на календарната 1885 година, през второто учебно полугодие (срок), Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов. За да постъпи директно в ІІІ курс, вероятно са му признати общообразователните предмети, изучавани във Варненската държавна реална гимназия през трите и половина учебни години. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

5. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

момче, което страда от хроническа треска, през два, през три дни се го хваща и то сутрин, без треперание, а само огън го обхваща.
Той ме задължи да Ви помоля да му изпроводите някой друг. Да Ви припомня болестта му: червото му излиза (дебелото) и кръв ся стича от него. Той ми се оплака сега, че кръвта почнала повече да тече. Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте. Още едно: тук има едно 12 год. момче, което страда от хроническа треска, през два, през три дни се го хваща и то сутрин, без треперание, а само огън го обхваща. Изпроводете и за него цер. Отговорете ми колкото си можи по-скоро. Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша. Ако имате някои неща да ми съобщите, можете. Ваш верен:
към текста >>

6. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище.
От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал. Добре ли е, зле ли е, не зная. Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище. Аз му обещах да му дам моята лепта. Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата. Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми.
към текста >>

7. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа?
Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в.
към текста >>

8. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа?
Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в.
към текста >>

9. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане.
Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех. После е учил в Свищов. Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов. Но знам, че е било протестантско училище. Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная. Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане. Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка. Според едни сведения Той е спестил средства за пътуването си, когато е учителствал. И като следва в същото време е работил за издръжката си.
към текста >>

10. Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката

В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате точка O.
Петте сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е център на шестоъгълника.Из беседа пред Класа на добродетелите Тази фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате точка O. Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този път, в който е влязъл, е прав и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

На момиченцето кукли, на момчето конче.
Ще ви го кажа, само искам да се научите добре да пресмятате. На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим. Сега да се повърнем на първия урок. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момиченцето кукли, на момчето конче. На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина.
към текста >>

На момичето рокля, на момчето гащи.
На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим. Сега да се повърнем на първия урок. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момиченцето кукли, на момчето конче. На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина. Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

На момичето - кукла, на момчето - конче; на момичето - рокля, на момчето - гащи.
Да направим едно малко изчисление: 1+2+3+4=10; 5+6=11; 11+10=21. И в тая задача имате един отличен метод да направите живота си пълен и сполучлив, ако само можете да турите всяко нещо на неговото място. Но ще кажете; „Желаем да знаем добре.” Сега, вий на първо място разгледайте цветовете на плодните дървета и вижте по колко листа имат цветовете им и по колко тичинки, и после пак ще говорим. Сега да се повърнем на първата част на нашия предмет. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момичето - кукла, на момчето - конче; на момичето - рокля, на момчето - гащи. При ядение, и на двете храната - една: сокове и плодове. Но в нашите размишления се появява една нова група, която иска да вземе участие. Играчките, дрешките изискват ум; соковете, плодовете - топлина. Да ги представим тия юнаци пред вас като войници в една проста ученическа задача. Първо: играчки, дрешки, сокове и плодове: 1+2+3+4=10.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

(Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи.
По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица.го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене.Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

(Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи.
Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи." И питам дявола; „Какво ще спечелиш, като се занимаваш с мене? ", да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене.Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си.
към текста >>

15. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате в точка О.
Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огънят. Третата фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, ВЗ...И отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате в точка О. Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа, или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне.
към текста >>

16. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

Освен с жените, сестра Стойчева се занимаваше в последните години на живота си и с младежта - предимно малки момчета и момичета от братски семейства в Бургас, както и техни познати.
Сестра Величка Стойчева беше деятелна и всецяло отдадена на делото на Учителя. По Негово указание, тя водеше в дома си събрание на познати жени, жителки на Бургас. Пред тях тя е разглеждала разни духовни и религиозни теми, предавала им е знанието, което учениците на Учителя имаха, както и тълкувания на Евангелието, в кръга на дадени от Учителя обяснения. Събранието се наричаше „женско", т.е. за жените, ставаше в четвъртък следобед. Освен с жените, сестра Стойчева се занимаваше в последните години на живота си и с младежта - предимно малки момчета и момичета от братски семейства в Бургас, както и техни познати. Говореше им повече на възпитателни теми, запознаваше ги с Евангелието, Библията. Това съм описал повече в спомените ми през периода 1910-1923 г. Както казах, Учителят предпочиташе да сяда в домът й, когато гостуваше в Бургас. Това потвърждава, че сестра Стойчева се ползуваше от Неговото благословение. Интелигентността й говори, че е завършила поне гимназиално образование - още повече габровската гимназия е била на нейно разположение, родителите й заможни хора.
към текста >>

17. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици.
Шес т месеца след раждането на Анка той си заминава. Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището. Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията. Анка става вегетарианка, отива на събора в Търново и се запознава с Учителя. Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка.
към текста >>

18. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици.
Шес т месеца след раждането на Анка той си заминава. Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището. Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията. Анка става вегетарианка, отива на събора в Търново и се запознава с Учителя. Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка.
към текста >>

19. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче".
Събора не позволиха. Някои казаха: „Да отидем при министъра, да подадем заявление " Аз тогава казах: Като дадете това заявление какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Стамболийски да се уреди заплатата им. Но освен, че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджета с 30,000 лева. У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче". На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох СИ в София и си казах: Малкото дете да дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство казват: „Това дете взе кесията, отиде кесията". Тази картина е много смешна.
към текста >>

20. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август

Те се съблазняват по въпроса за женитбата и все братя и сестри, а момче и момиче все вървят.
Свобода да има. Мъжът без жената не може. Тя все реди, тя все е взела участие във всичко: ореола на светиите те са го турили и ред други неща. С жената внимателно трябва да се постъпва и внимателно й се възлагат поръчки.Бр. Драган Попов, София: - Въпроса между млади и стари - да няма разлика. Те се съблазняват по въпроса за женитбата и все братя и сестри, а момче и момиче все вървят. Те се считат, че са отделни и със своята школа.Учителят: - Те трябва да изпълняват Божия закон. Те могат и да се оженят и пак да изпълняват волята Божия.Изтъква се сепаратизма със специалните школи и общите школи, което доведе възгордявание у младите.Учителят казва: Това е временна мярка. Хорото е за младите, а не за старите. Но школите ще са общи. Има ли между младите абсолютна чистота?
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца.
Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби! Чаровно утро. Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима. Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за снежни преспи. Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички. Те споделят, ако не и повече общия възторг на големите.Лъкатушим всред скали и езера.
към текста >>

22. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца.
Втори ден - 11 юли Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Чаровно утро. Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима. Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за снежни преспи. Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички. Те споделят, ако не и повече общия възторг на големите.
към текста >>

С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца.
Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби! Чаровно утро. Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима. Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за снежни преспи. Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички. Те споделят, ако не и повече общия възторг на големите.Лъкатушим всред скали и езера.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца.
Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби! Чаровно утро. Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима. Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за снежни преспи. Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички. Те споделят, ако не и повече общия възторг на големите.Лъкатушим всред скали и езера.
към текста >>

24. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Някоя мила ръка е турила на подставката саксия с кичест розов карамфил... Наблизо младо момче замислено над отворена книга.
Бистрата й катб сълза струя пълни мраморното коритце. Младежи си правят снимки. Жадни хора чакат за ред да наквасят гърлата си от тънкия бистър чучур, насядали около новата чешмичка. А там доскоро дълбоки кални блата едвам се изгазваха. Сега тук е красиво - няма кал, няма мътно блато,а гладки червени и бели циментови плочи по които можеш безгрижно да стъпваш. Някоя мила ръка е турила на подставката саксия с кичест розов карамфил... Наблизо младо момче замислено над отворена книга. Майка послала бяла кърпа, закусва с детето си под широката сянка покрай чешмата. Но, но, поповете се мусят. Заканили се, че „ще очистят” от тука тия „глупости” (тъй казват някои тук). Ядосват се хората, но кой ги пита. Силни са днеска те, много са силни и омразата им към Учителя няма край.
към текста >>

25. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Колко труд са положили младите момчета, колко усилие!
Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват.
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух.
Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество. Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.Колари и волове слизат за някъде. Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух. Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки. На главата му - ярешки калпак. В ръцете си - дълъг остен; от време на време боцва сивите воловци. Спуснаха се няколко псета, но никое не залая. Тия Драгалевски цербери, навярно не пазеха никакви златни руна, така че нямаше и защо да лаят пътниците.Към водениците дълго се застоявам да се любувам на ледените висулки от улея.
към текста >>

27. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце.
Как взимал пътя от моста „Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички. Лекарите го били вече отписали - довели го до ужас, искали да му отрежат нозете. И той потърсва спасение само в смъртта. Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева). Влиза при него и с майчински думи успокоява душата му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети. Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце. Той послушал и оздравял.След обяд пак спане. Никога не сме спали на Витоша тъй много. Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти.
към текста >>

28. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 6 август

След малко, ето, пристигна нашият д-р Кирил Паскалев и се отправиха тичешком надоле.Тази сутрин той ни успокои, като каза, че жената съвсем се подобрила, като родила едно хубаво момченце... А горкият човечец, колко беше разтревожен, плачеше с глас, трепереше цял от умора и вълнение.
Ако не чуе отговор, тогава чак има право да заеме това обиталище.Товаедневната програма; вечерната е друга: носим дърва, обикаляме огнището, пеем или слушаме солисти певци, цигулари или декламатори - стихотворци... Понякога посрещаме гости туристи. Скоро ни дойдоха 30 души мъже и жени - дошли специално от Дупница да слушат беседа. Оставихме ги за обяд. Отидоха си много доволни.Вчера дотича разтревожен човек от хижа „Скакавица” да дири лекар при нас. (След малко той пристигна.) Жена му била страшно болна. След малко, ето, пристигна нашият д-р Кирил Паскалев и се отправиха тичешком надоле.Тази сутрин той ни успокои, като каза, че жената съвсем се подобрила, като родила едно хубаво момченце... А горкият човечец, колко беше разтревожен, плачеше с глас, трепереше цял от умора и вълнение. Но Учителят му каза: „Всичко ще се оправи” и го изпрати с приветлив поглед.- Момченце! Как ли ще го кръстят? О, то ще бъде голям юнак, щом е родено между китните борове, близо до Езерата. Дошла там преди седмица на кон, горката, не е мислила, че ще стане това чудо.Правим излети. Едни на Дамка, други към Урдините езера, Кара гьол, Еленин връх, Рупите.
към текста >>

Но Учителят му каза: „Всичко ще се оправи” и го изпрати с приветлив поглед.- Момченце!
Скоро ни дойдоха 30 души мъже и жени - дошли специално от Дупница да слушат беседа. Оставихме ги за обяд. Отидоха си много доволни.Вчера дотича разтревожен човек от хижа „Скакавица” да дири лекар при нас. (След малко той пристигна.) Жена му била страшно болна. След малко, ето, пристигна нашият д-р Кирил Паскалев и се отправиха тичешком надоле.Тази сутрин той ни успокои, като каза, че жената съвсем се подобрила, като родила едно хубаво момченце... А горкият човечец, колко беше разтревожен, плачеше с глас, трепереше цял от умора и вълнение. Но Учителят му каза: „Всичко ще се оправи” и го изпрати с приветлив поглед.- Момченце! Как ли ще го кръстят? О, то ще бъде голям юнак, щом е родено между китните борове, близо до Езерата. Дошла там преди седмица на кон, горката, не е мислила, че ще стане това чудо.Правим излети. Едни на Дамка, други към Урдините езера, Кара гьол, Еленин връх, Рупите. Калинините върхове също мамят погледа -така блеснали на слънцето под ясното небе - приличат на Швейцарски Алпи.Рупите са далечни, сякаш недостъпни.
към текста >>

29. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото.
Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная. Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове. Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец. За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци! Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото. Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото. Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар. Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може да пои 100 села.Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно. Водата буйно тече от улея и облива още нестопените ледни висулки. Земята е заледена. Млада подкарала тревица, чака само един слънчев лъч, за да се изправи.Минавам над Монастиря.
към текста >>

30. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе.
" Тогава били стигнали до някъде, но те казвали, че е близо, не било далеч. А мама казваше, че не е било никак близо и че много се била уморила, макар че беше още млада и ходеше добре. Тя споменаваше и това, че искала да ходи по стъпките на Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала. Учителят вървял много леко и бързо, макар че бил на 67 години. а майка ми на 35 години. Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе. Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола. После научихме, че е била на министър Мушанов. Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях. Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от скръб по детето. После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието.
към текста >>

Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола.
А мама казваше, че не е било никак близо и че много се била уморила, макар че беше още млада и ходеше добре. Тя споменаваше и това, че искала да ходи по стъпките на Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала. Учителят вървял много леко и бързо, макар че бил на 67 години. а майка ми на 35 години. Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе. Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола. После научихме, че е била на министър Мушанов. Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях. Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от скръб по детето. После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието. Нали трябваше да го погребат в Русе.
към текста >>

31. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче.
Лулчев става съветник на цар Борис. С идването си на Изгрева през 1926 г. Лулчев започва да гледа на ръка - хиромантия - и при него постоянно идват хора да им гледа. Така той усилва интуицията си и започва да вижда подземни води и други природни богатства. Когато някой е бил недоволен от предсказанието, Лулчев го пращал при Учителя, който му казвал почти същото, което предсказвал Лулчев. Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче. Каквото предсказвал, така излизало. Той казвал пред наши приятели: „Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.” На много места го викат да намира подпочвени води. До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение. Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г.
към текста >>

32. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха.
Ами случайно ли ще ги даде на мен? В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя. Е.А.: Да, аз така мисля. В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше? Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя. И като отива до Царя, като се отбива той при него, той му се сърди. Как да каже, с какво право, та това е Цар, не може ти царски думи да ги плещиш насам и натам. Ех! В.К.: Сега си спомням, че вие ми разказахте, че тогава Цанков трябвало да бъде назначен министър ли какво, що и как? Е.А.: Не, не Цанков по-рано беше министър.
към текста >>

А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко.
За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме.
към текста >>

33. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Мъж и жена се придружават от двете си невръстни момченца - 3 и 4 годишни.
10 души наши юначаги се опитаха да отбият потока - бустари, чакъл, трева. Но пръстенът не се намери, макар че се спуснахме да се ровим из мократа тиня, да търсим под всяко камъче. Обеща се на конярите добра сума от синеокия добър Walter, а и от нас - спътниците му, ако го намерят... Но не го намериха...Но Walter Urb, въпреки загубата, не се смути много, както ние бихме се смутили; той спокойно си наля горещо мляко от термоса, като любезно канеше и други. Завидна усмивка трепти на устните му, завидно спокойствие.Второто събитие ни обезпокои много повече, отколкото злополучния пръстен. Люта змия ухапа една от нашите спътници. Мъж и жена се придружават от двете си невръстни момченца - 3 и 4 годишни. Настигаме ги при горския дом, изпреварили ни, докато ние се забавихме да отбиваме горската рекичка и да се ровим из тинята. Мъжът носи тежка мрежа с провизии, седи на сред пътя до вцепенената си умираща другарка. Децата плачат до нея. Лицето й сиво-оловно, очите дълбоко потънали в орбитите, а устните сини - черни, вковани в неподвижна спазма. Поискаме да я вдигнем да седне, но тялото й се отпуска като бездушен предмет.Учителят е с нас.
към текста >>

34. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам.
Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря. Хората - заможни, имотни. Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно. Насядахме на трапезата много народ, от които аз познавам някои от лятос, които дохождаха с братството на Едигьол.
към текста >>

Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня.
Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали. Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли.
към текста >>

35. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам.
Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря. Хората - заможни, имотни. Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно. Насядахме на трапезата много народ, от които аз познавам някои от лятос, които дохождаха с братството на Едигьол.
към текста >>

Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня.
Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали. Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли.
към текста >>

36. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам.
Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря. Хората - заможни, имотни. Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно. Насядахме на трапезата много народ, от които аз познавам някои от лятос, които дохождаха с братството на Едигьол.
към текста >>

Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня.
Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали. Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли.
към текста >>

37. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам.
Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам. Пристигнали сме в Габрово вечерта, а на другата сутрин ще потегляме. Заведоха ни в една селска къща на вечеря. Хората - заможни, имотни. Но сварили само ориз и предложиха ориз и много бял хляб от чисто бяло брашно. Насядахме на трапезата много народ, от които аз познавам някои от лятос, които дохождаха с братството на Едигьол.
към текста >>

Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня.
Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали. Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли.
към текста >>

Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха.
Ами случайно ли ще ги даде на мен? В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя. Е.А.: Да, аз така мисля. В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше? Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя. И като отива до Царя, като се отбива той при него, той му се сърди. Как да каже, с какво право, та това е Цар, не може ти царски думи да ги плещиш насам и натам. Ех! В.К.: Сега си спомням, че вие ми разказахте, че тогава Цанков трябвало да бъде назначен министър ли какво, що и как? Е.А.: Не, не Цанков по-рано беше министър.
към текста >>

А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко.
За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме.
към текста >>

38. Учителя организира събора, 1936 г.

Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха.
Ами случайно ли ще ги даде на мен? В.К.: Сега аз съм чувал, че вие веднъж ми споменахте, че онзи приятел Лулчев е бил причина за побоя. Е.А.: Да, аз така мисля. В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше? Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя. И като отива до Царя, като се отбива той при него, той му се сърди. Как да каже, с какво право, та това е Цар, не може ти царски думи да ги плещиш насам и натам. Ех! В.К.: Сега си спомням, че вие ми разказахте, че тогава Цанков трябвало да бъде назначен министър ли какво, що и как? Е.А.: Не, не Цанков по-рано беше министър.
към текста >>

А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко.
За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме.
към текста >>

39. Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември

Така направих на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка.
Аз попитах Учителя какво да направим. Той каза: „Направи му врелите компреси! " И аз ходих при него и му направих три или четири компреса такива „врелите компреси" и когато отиде при лекаря, казва няма нужда, изчистено е. Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за плеврит, гноен плеврит. Така направих на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно и пак и на него като идва, чичо му беше лекар, каза няма нужда от пункция, изчистено е. Та тогава тези компреси ги даде Учителят. Дотогава не ги беше дал. Мина Му на Учителя, но до края на годината Той не дойде на клас. Това беше 1936 год.
към текста >>

40. Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

Там имаше познати хора, момче с майка си, която е с дете на гърди, и се разговаряхме нещо за Учителя.19.II.1937 год., петъкСън: Между 2 и 3 ч след полунощ сънувах, че сме няколко души на екскурзия в непозната местност.
По нивите - дебели откоси, като овес, фий. Вихрушката всичко вдига и го върти високо като смерч - циклон. Аз се поизплаших, но се отбих малко от пътя и легнах на земята. Вихрушката се отклони от мен и замина, без да може да ми напакости. След това слязох долу на ливадите. Там имаше познати хора, момче с майка си, която е с дете на гърди, и се разговаряхме нещо за Учителя.19.II.1937 год., петъкСън: Между 2 и 3 ч след полунощ сънувах, че сме няколко души на екскурзия в непозната местност. Дъжд като че щеше да вали ли, или защо, не помня, но предстоеше да намерим подслон за престояване. Намерихме едно навесче като овчарска колиба. Из огнището намерихме и въглени из пепелта още неизгаснали. Накладохме огъня. Покрай навесчето тече вода, като че на воденица Водата се поотбила,: така че щеше да залее огъня, но аз изместих огъня, за да се не подлива от водата.
към текста >>

Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години.
Попитах чие е и че дали биха се разсърдили, ако го взема и употребя за нещо. Казаха, че няма да се сърди никой. Аз го налегнах и дървото се изкорени. Занесох го до къщата. Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката.
към текста >>

Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му.
Надойдоха из улицата много хора, като че наши братя и сестри, но имаше и чужди. Дойдоха и като че ли е батювът Бобев Ганю, заедно с други, но Ганю е малко момченце на 4 ^5 години. Един свири с гайда, а друг - с цигулка. Свирят някаква песен уж братска, но неприятно звучат гайдата и цигулката. Гледам, единият вземал една гусла, обаче тя няма спирала нагоре, а само широката, копанеовидната част и свири недобре. Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
към текста >>

Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката.
Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери. Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче. Рекох си, че ще ме забележи някой стражар и ще ме обвинят, че нарушавам обществения ред и благоприличието.
към текста >>

Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче.
Потърсих я, но намерих от половината на копанята й счупена, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка. Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче. Рекох си, че ще ме забележи някой стражар и ще ме обвинят, че нарушавам обществения ред и благоприличието. Мъка ми бе и си зводихядаоттоя нехранимайко, че ме лиши от цигулка и че сега имам много дългове и че не мога скоро да отделя около 3000 лева за нова хубава цигулка - и се събудих, часът бе 3 след полунощ. Станах за школа.21.II.1937 год., с. РавнаСън: Намирам се във Водица, при Драгановия кладенец в ливадите. Вървеше локомотив на трен, но се отби някак си от релсите и затъна.
към текста >>

Ето, като ме видяха разни турци, млади момчета и момичета, които сега са вече моми и момци, и се затекоха да ме поздравяват, без да се срамуват, особено това момичетата.
Точно в 3 ч си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки.*"На дне" (рус.) - „На дъното". (Бел. М.И.)10.III.1937 год., срядаСън: Отивам в село Крепча. Отседнах в една одая. Докато гледах огъня, поизлязох за малко, като оставих като че ли брата си Ивана, или забравих кой бе с мен, оставих го да наглежда огъня. Отидох да видя селото, до други одаи. Ето, като ме видяха разни турци, млади момчета и момичета, които сега са вече моми и момци, и се затекоха да ме поздравяват, без да се срамуват, особено това момичетата. Правейки здрасти, те се разплакоха, заплаках и аз от радост, от умиление. Едно особено чувство ме обзе, значи тези хора, и те са ме обичали. Заприказва ме един турски учител, сега който ги учи. Пита ме где съм учител. Отговорих, му че съм сега в Кърджалийско.
към текста >>

41. Учителя дава песента 'Той иде'

Той е от филхармонията, събирахме момчета, плащахме им разбира се и давахме много хубави концерти.
В: Да, ето ги тука музикантите. През онова време, той ги дирижира. Какво казваш после? Д: От Вивалди ми се струва, че свирихме нещо. С този оркестър после аз работих с него. Той е от филхармонията, събирахме момчета, плащахме им разбира се и давахме много хубави концерти. Това всичкото е до 1948 г. продължаваше този живот. Когато пристигнаха французите, те донесоха със себе си един апарат за записване на меки плочи. Тогава магнетофони нямаше. Това беше 1939 г.
към текста >>

42. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Немските момчета хич не дойдоха тази година.
Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони. Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети. Държа в ръцете си китка карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е. Влакът ги отнася далеч, далеч. Война. Страшно звучи. Немските момчета хич не дойдоха тази година. Ernst [Ернст] от Виена само писа, че нито крачка от Heimat [Хаймат], забранено, че много съжалява, много! Karl [Карл], болното философче, отдавна е оздравял, но и той не може да дойде. Нито Herl [Херл], нито Willi [Вили], нито Hubner [Хюбнер] - никой.Също така тревожно си отидоха и латвийците. Scharlota [Шарлота] от Riga [Рига] просто се измъкна през Ромъния. Но, по чудо, всички здрави и живи се добрали до домовете си.А нашият Рилски стан - полека лека свали огромния си екип, прибран за „бъдни добрини, за благи плодове”.Какво ни чака?
към текста >>

43. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра.Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала.
Нямах време и излишни сили да му се карам. Във въздуха около нас се носеше омайната песен на Бистришката река и езерата. Настигнаха ни други групи туристи, но ние не им обръщахме вече внимание, макар че пак ни се караха.Минахме покрай Алековото езеро, изкачихме Палеца и стана много горещо. След Палеца, брат ми се нахрани, отпочина и започна пак да ми помага с носенето на багажа. Вървяхме бавно към езерото Окото. От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра.Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала. Майка ми се отделя от групата и тръгва надолу да ни посрещне.Сутринта Учителят с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста студено време и мъгла. Слънцето се показва за малко и се скрива. Правят обща молитва и приятелите сядат покрай скалите на завет и слушат кратката беседа наУчителя „Божествен и човешки свят" „Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата."
към текста >>

44. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра.Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала.
Нямах време и излишни сили да му се карам. Във въздуха около нас се носеше омайната песен на Бистришката река и езерата. Настигнаха ни други групи туристи, но ние не им обръщахме вече внимание, макар че пак ни се караха.Минахме покрай Алековото езеро, изкачихме Палеца и стана много горещо. След Палеца, брат ми се нахрани, отпочина и започна пак да ми помага с носенето на багажа. Вървяхме бавно към езерото Окото. От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра.Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала. Майка ми се отделя от групата и тръгва надолу да ни посрещне.Сутринта Учителят с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста студено време и мъгла. Слънцето се показва за малко и се скрива. Правят обща молитва и приятелите сядат покрай скалите на завет и слушат кратката беседа наУчителя „Божествен и човешки свят" „Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата."
към текста >>

45. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра.Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала.
Нямах време и излишни сили да му се карам. Във въздуха около нас се носеше омайната песен на Бистришката река и езерата. Настигнаха ни други групи туристи, но ние не им обръщахме вече внимание, макар че пак ни се караха.Минахме покрай Алековото езеро, изкачихме Палеца и стана много горещо. След Палеца, брат ми се нахрани, отпочина и започна пак да ми помага с носенето на багажа. Вървяхме бавно към езерото Окото. От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра.Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала. Майка ми се отделя от групата и тръгва надолу да ни посрещне.Сутринта Учителят с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста студено време и мъгла. Слънцето се показва за малко и се скрива. Правят обща молитва и приятелите сядат покрай скалите на завет и слушат кратката беседа наУчителя „Божествен и човешки свят" „Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата."
към текста >>

46. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни

„Абе, момче, я дай раницата да я турим на коня!
Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна. Стигнах до хижа Скакавица. Аз съм се изморил, не съм се хранил, изпотен съм вир вода и виждам един селянин с два. коня отива на горе. „Абе, момче, я дай раницата да я турим на коня! " Рекох: „Аа, вземи я." Та той ми изнесе раницата до петото езеро. От там поех с раницата на гръб и пристигнах в 3 часа след обед на езерата. Ама голям зор видях, защото бе голям Пътя и тежка раницата. Всички се зарадваха. Прекарахме още 4-5 дни.
към текста >>

47. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Трети ден - 22 юни

„Абе, момче, я дай раницата да я турим на коня!
Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна. Стигнах до хижа Скакавица. Аз съм се изморил, не съм се хранил, изпотен съм вир вода и виждам един селянин с два. коня отива на горе. „Абе, момче, я дай раницата да я турим на коня! " Рекох: „Аа, вземи я." Та той ми изнесе раницата до петото езеро. От там поех с раницата на гръб и пристигнах в 3 часа след обед на езерата. Ама голям зор видях, защото бе голям Пътя и тежка раницата. Всички се зарадваха. Прекарахме още 4-5 дни.
към текста >>

48. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Децата бяха в униформи: момиченцата - в бели роклички, а момчетата - в бели блузки и сини панталонки.
Така приятно и незабелязано мина месеца. Децата усвоиха много добре упражненията. Както ми беше казано, отидох да поканя министъра да види резултата от работата ни. Той определи деня, в който ще дойде да ни види. Всички очаквахме с нетърпение посещението. Децата бяха в униформи: момиченцата - в бели роклички, а момчетата - в бели блузки и сини панталонки. Оркестърът беше в увеличен състав. В уречения час дойде само началникът Петър Петров. Спектакълът излезе блестящ. Началникът ме покани след обяд в министерството за обсъждане на игрите. Помолих го да отложим за след два-три дни, тъй като вкъщи имахме смъртен случай.
към текста >>

49. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

Но когато с тези момчета образува школата не знам дали си спомняте Изгрева.
И така почна тази негова работа нали до края, докато беше жив цар Борис, до 1943 год. После той почина и връзката му с двореца се прекъсна. В.К.: Лулчев прави школа в Школата със своята „Упанишада". Как на това реагираше Учителя? Е.А.: Той всички оставяше свободни. Но когато с тези момчета образува школата не знам дали си спомняте Изгрева. На Изгрева, на горния край на поляната имаше един бор. И там под това борче те сядаха и той Лулчев им говореше след беседа. На слънце сядат, когато е хубаво времето. Даже един път Иван Антонов им е казал: „Ще повярвам, че положително върви добре „Упанишадата", ако борчето върви добре". Беше ми казал Иван Антонов.
към текста >>

Аз съм го питала: „Какво правиш с тези момчета?
Даже един път Иван Антонов им е казал: „Ще повярвам, че положително върви добре „Упанишадата", ако борчето върви добре". Беше ми казал Иван Антонов. Но колко време мина не зная, но пак Учителя ми каза: „Кажи им, там да не се събират. Кажи на Лулчев там да не събира хората! " Явно, че Учителят не е одобрявал това. Аз съм го питала: „Какво правиш с тези момчета? " „Абе нали виждаш, че всичките са прости момчета. Те много неща не знаят. Много неща им говоря. Чета беседи, но покрай това много неща им обяснявам". Сега може да им е дал известна култура на тях, може би затова така се бяха привързали към него и така го тачеха.
към текста >>

" „Абе нали виждаш, че всичките са прости момчета.
Беше ми казал Иван Антонов. Но колко време мина не зная, но пак Учителя ми каза: „Кажи им, там да не се събират. Кажи на Лулчев там да не събира хората! " Явно, че Учителят не е одобрявал това. Аз съм го питала: „Какво правиш с тези момчета? " „Абе нали виждаш, че всичките са прости момчета. Те много неща не знаят. Много неща им говоря. Чета беседи, но покрай това много неща им обяснявам". Сега може да им е дал известна култура на тях, може би затова така се бяха привързали към него и така го тачеха. Нещо им е дал, щото ако нямат храна няма да отиват.
към текста >>

Викам „Хайде бе Любомир, да дойда да видя какво ги учиш ония момчета там".
Но, ако той беше останал след Учителя, много повече трудности щеше да има Братството. В.К.: Щеше да обърка много неща. Е.А.: Много повече трудности щеше да има. Щото вижте какво, той беше силна личност и ако знаете колко хора ходеха да искат съвет от него, да се съветват, да го слушат. Аз един път писках. Викам „Хайде бе Любомир, да дойда да видя какво ги учиш ония момчета там". „Хайде ма, какво ще идваш, тези неща ти ги знаеш". И не позволи да отида. Не иска да отида. Пък аз исках да видя как работи. Мен лично ме интересуваше какво говори и как работи.
към текста >>

Е.А.: Тогава именно разбрах и даже след туй един от неговите момчета като казах: „А сигурно казвам, ще го убият".
В.К.: Когато решиш един проблем на един човек, то ти става онзи подвластен. Това е окултен закон. Но в този момент не трябва да използваш знанието си за користни цели. Ако си от белите братя така ще постъпиш. Ако си от другата ложа ще си направиш „Упанишада". Е.А.: Тогава именно разбрах и даже след туй един от неговите момчета като казах: „А сигурно казвам, ще го убият". Само не ме би, едно от момчетата. „Ето доживотен затвор прокурора иска". „Дай Боже, аз не искам смъртта му, само че казвам, такова чувство имам". И не ме излъга това чувство. Когато го убиха, макар, че бях разделена с него, знаете ли че ми стана лошо.
към текста >>

Само не ме би, едно от момчетата.
Това е окултен закон. Но в този момент не трябва да използваш знанието си за користни цели. Ако си от белите братя така ще постъпиш. Ако си от другата ложа ще си направиш „Упанишада". Е.А.: Тогава именно разбрах и даже след туй един от неговите момчета като казах: „А сигурно казвам, ще го убият". Само не ме би, едно от момчетата. „Ето доживотен затвор прокурора иска". „Дай Боже, аз не искам смъртта му, само че казвам, такова чувство имам". И не ме излъга това чувство. Когато го убиха, макар, че бях разделена с него, знаете ли че ми стана лошо. В.К.: То е естествено.
към текста >>

50. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №77

П.П. Имам едно момче от Стралджа, Ямболско.
А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите. Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата. Поздрав от всички братя и сестри на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен. Твой верен в Господа: П. Киров П.П. Имам едно момче от Стралджа, Ямболско. Като дойдеш в този град, ако той дойде при тебе, упъти го в пътищата Божии. Той е като Павловия Тимотей155. Поздрави нарочно г-жа Казакова, кажи , че малко по- после ще отговоря. Същий _________________________
към текста >>

51. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60

Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета.
– пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков.
към текста >>

52. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №21

Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни. В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш. Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави".
към текста >>

53. Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 45

Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още.
Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си. Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям. Ти много добре ме разбираш. Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам мислите си, но зная, че ти и тука ме разбираш. Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен.
към текста >>

54. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

в Прага, в семейство с 12 деца – 6 момчета и 6 момичета.
След горните констатации, от 2005 до 2008 г, ние продължихме търсенията си за автора на големия цветен Пентаграм Ф. Шламбора, както ясно можем да разчетем неговия автограф върху картината (Фиг. 5). Първите си резултати публикувахме във в.”Братски живот”, бр.38 от м.юни 2009 г., а по-късно и във второто издание на брошурата „Пентаграмът” на издателство Бяло Братство (София, 2013 г.). И така, да се върнем към личността на художника. Чехът Франц Шламбора е роден на 1 декември 1881 г. в Прага, в семейство с 12 деца – 6 момчета и 6 момичета. Учил е художествена графика. Той пристига в България около 1905-1906 година заедно с още няколко колеги-художници. Напуснали са страната си, защото не желаели да служат във войската на Австро-Унгарската империя. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица, той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец.
към текста >>

55. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица.
Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си.Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов. Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас.Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др. Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години.
към текста >>

Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица.
Посещават и дома на Камбурови. След срещата Учителят споделя с Ковачев за децата: “Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратили добри духове.” Учителят става желан гост на семейството. Високо хуманните идеи,които проповядва и сам прилага в живота си им отварят врата към един нов свят. Децата от малки свикват с разговорите за Учителя и с особените случки, които съпътстват всяко негово посещение в Стара Загора. В своите спомени Петър Камбуров е описал впечатления от една среща с него в най-ранните му детски години:“През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.”
към текста >>

56. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя.
Те спираха от време навреме и подвикваха да разберат дали вървя след тях и не съм ли се загубила някъде. Мъглата беше почти непрогледна, но когато видях наблизо светлинка от хижата на върха се успокоих. Влязох в малка стая, в която имаше два етажа нарове за туристи, а до малка маса под лампена светлина бе седнал Учителят с двама братя. Поздравих и се упътих към Него да му целуна ръка. Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото, продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост. ... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение. Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост.”
към текста >>

57. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира.
„Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г. в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри.
към текста >>

58. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа?
Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината. А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто гръб трупат богатства. Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в.
към текста >>

59. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира.
„Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г. в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри.
към текста >>

60. Влад Пашов си заминава от физическия свят

С два пистолета в ръце той спира колата и цар Борис слиза и го пита: „Какво има, момче?
Големи успехи с литературата в братството и Словото. Ще е уважаван и почитан от всички заради своята искреност. Обича много да пътува, да посещава приятелите и природата. Ще има достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Заема важно място в братския живот.Като член на комунистическата партия му възлагат задачата да убие цар Борис, когато се връща с колата си от Искърското дефиле. С два пистолета в ръце той спира колата и цар Борис слиза и го пита: „Какво има, момче? " В това време чува повелителен глас: „Хвърли пистолетите! ” Съзнанието му светва и той си спомня за всичките добрини, които царят беше направил за семейството им. Той хвърля пистолетите и се отстранява. Борис се качва в колата и си заминава. След няколко дена негов приятел го завежда на беседа на Учителя и като чува гласа му, веднага познава, че това е същият глас, който му каза да хвърли пистолетите.Напуща партията и става най-ревностен последовател на Учителя.
към текста >>

61. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

А снощи нека се изразя така се докопа най-после до Тодоров, той бил на летуване, но момчето му се разболя и прекъсна почивката и тя е много доволна, прегледал снощи Райна и казал да продължат същото лекуване и т.н.... Намерил, че добре върви лекуването.Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо студено, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша.
Нека останат у вас, и после ще видим какво ще ги правим. Трудно се намират чайници, а чугунени няма никъде. Това е по въпроса за Гина, ако ги хареса и ги вземе и двата, нека да й са честити за новата къща. Изпращам ги заедно с очилата и ще гледам да помоля Илия да ми даде малко червен кантарион и ще туря и жълт, за да си направиш лекарство и Галето каза, че те действували много добре.Сега Петра, това е за вас - за тук. Наталия малко е лоизстинала. А снощи нека се изразя така се докопа най-после до Тодоров, той бил на летуване, но момчето му се разболя и прекъсна почивката и тя е много доволна, прегледал снощи Райна и казал да продължат същото лекуване и т.н.... Намерил, че добре върви лекуването.Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо студено, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша. Независимо от времето и нещо друго ме спира, което не мога да кажа, което не разбирам, но което е дълбоко и глухо, откъде идват сигналите не разбирам, затова Петра решила съм да чакам. Същевременно по малко се стягам, но не зная, може би няма да се реша да тръгна и най-вече няма да посмея да не се вслушам в онези вътрешни разпореждания, които са по-важни от всичко.Ще ти пиша пак. Между другото изпращам ти накратко в съкратен вид, правилника по който тази година става летуването на Рила - вече чухме, че варненци и габровци протестирали. Да......Петруш, пази се добре, лекувай се както можеш, внимавай и пий повече мляко, нека млякото да ти бъде основна храна. Съветвай се и намери време да ме държиш в течение на всичко.
към текста >>

62. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

В семейството през годините се родили пет деца, три момчета и две момичета.
1875 г. До шести клас учил в своя роден град, а след това завършва кадетско военно училище в София. През1899 година се оженил за Александра Хаджипетрова. Нейната майка е братовчедка на д-р Георги Миркович, чрез когото се свързали с Учителя. От този момент връзката с него станала сигурна опора за Минчо Сотиров. В семейството през годините се родили пет деца, три момчета и две момичета. Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди.
към текста >>

Тогава Минчо Сотиров извикал: “Момчета, Бог е с нас!
” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата. Събрал своите войници и ги подготвил за отбрана. Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия. Тогава Минчо Сотиров извикал: “Момчета, Бог е с нас! Нашата свещенна земя Бог ни я даде и ние ще я браним! ” Тръгнал пръв и всички други го последвали. Но в този момент, станало нещо неочаквано. Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници.
към текста >>

63. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

" Той му отговаря: „Не козирувам на тебе, момче, а на тези, които са с тебе." (Генералът вижда светли същества, които придружават Георги по време на молитвата му.)
в Айтос. По време на Първата световна война служи като фелдшер в Скопие. Всяка сутрин излиза рано на една височинка, на която си прави редовно молитва. Една сутрин покрай него минава неговият командир — генерал, и му козирува. Брат Георги го пита: „Защо ми козирувате, господин генерал? " Той му отговаря: „Не козирувам на тебе, момче, а на тези, които са с тебе." (Генералът вижда светли същества, които придружават Георги по време на молитвата му.) Георги Куртев е пуснат в отпуск и тръгва с влака за София. Внушава му се да вземе три хляба. Той отива на ул. „Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва.
към текста >>

64. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

А също и момчето Колю, който е сега в операта, свири на обой - и него пращаха да донася вода.
Ще знае кога ще става земетресение, кога ще става нещо от природен характер." И като се върнахме на назад, Той дълго време седя там, пак приказва така, изобщо за живота - как трябва хората да го разбират, че трябва да бъдат задълбочени, наблюдателни и т. н. Такива въпроси повдигна.След това, като отидохме долу, каза: „Сега да отидем да се разходим." И отидохме на Коса Конарско, където е топлият извор. Тогава Дежа, снахата на Темелко, беше родила дете. Всяка сутрин аз ходех и носех вода от топлия извор, за да окъпят бебчето. Караха също и Владо Николов и Сергей. А също и момчето Колю, който е сега в операта, свири на обой - и него пращаха да донася вода. Детето го къпехме всякога от минералната вода и то растеше и се развиваше много добре.Веднъж през пролетта Учителят каза: „Да отидем сега на топлия извор! " Тогава от София бяха надошли много братя и сестри. И отидохме тогава там.На това място направихме по-напред една грешка. Отидохме веднъж много рано аз, Владо, Колю Драгнев и много други наши приятели. Рекохме да се окъпем.
към текста >>

А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите жътвари.
Това се казваше «ръкойка» и се слагаше една връз друга. После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките. А жега, ужасна жега. Носеха си съдове за вода в «бъкели» - съд, направен от дъски, като бъчвите. А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите жътвари. Тези момчета се наричаха водоносци. Без тях не можеше да има жътва. Та, освен онова, казано от Христа: «Жътвата е готова, а жътварите ги няма», то имаше и друго положение - че «Вода много, а водоносци - малко.» Та, Невена Неделчева черпеше с пълни шепи идеи от Словото на Учителя и ги влагаше като думи на Учителя. Ето това беше в основа на моята концепция да я представя с откъси от нейните разкази и романи, където са отбелязани срещите на Учителя с нейните герои. И това го направих.
към текста >>

Тези момчета се наричаха водоносци.
После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките. А жега, ужасна жега. Носеха си съдове за вода в «бъкели» - съд, направен от дъски, като бъчвите. А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите жътвари. Тези момчета се наричаха водоносци. Без тях не можеше да има жътва. Та, освен онова, казано от Христа: «Жътвата е готова, а жътварите ги няма», то имаше и друго положение - че «Вода много, а водоносци - малко.» Та, Невена Неделчева черпеше с пълни шепи идеи от Словото на Учителя и ги влагаше като думи на Учителя. Ето това беше в основа на моята концепция да я представя с откъси от нейните разкази и романи, където са отбелязани срещите на Учителя с нейните герои. И това го направих. Но само от отпечатаното от нея до 1947 година.
към текста >>

65. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Аз водех дружина от двадесет момчета.
По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии.
към текста >>

В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му.
Белите братя са като белия цвят не задържат материалните блага за себе си, а ги отразяват в света за обща полза." „След това обяснение, не ми зададоха повече въпроси относно принадлежността ми към Братството." завърши разказа си Вено. Когато профсъюзите загубват независимостта си от държавата, той разбира, че неговата дейност, колкото и да е висок постът, който заема, няма да бъде вече ефикасна и полезна за обществото. Затова отказва да приеме направеното му предложение, напуска работата си в профсъюзите и заминава за Рила. При Седемте езера си наранява крака: „Кръвта, която изтече, сне от мен една тежест каза той. Величествена Рила ми каза, че съм платил един свой дълг." Пред възможността да получи министерски пост или да стане обикновен строителен работник, той ще избере свободата на човека между обикновените хора. В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му. Оръжията, с които ще пази свободата си сега, са чукът, лопатата и мистрията. И той внимателно ги избира и подготвя. „Мистрията трябва да е от добра стомана и абсолютно гладка. Иначе лепи и завлича цимента." Той я купува на старо и внимателно я почиства, та да блести. „Когато загребваш сместа от цимент и пясък, гърбът трябва да е изправен.
към текста >>

66. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

в Прага, в семейство с 12 деца – 6 момчета и 6 момичета.
След горните констатации, от 2005 до 2008 г, ние продължихме търсенията си за автора на големия цветен Пентаграм Ф. Шламбора, както ясно можем да разчетем неговия автограф върху картината (Фиг. 5). Първите си резултати публикувахме във в.”Братски живот”, бр.38 от м.юни 2009 г., а по-късно и във второто издание на брошурата „Пентаграмът” на издателство Бяло Братство (София, 2013 г.). И така, да се върнем към личността на художника. Чехът Франц Шламбора е роден на 1 декември 1881 г. в Прага, в семейство с 12 деца – 6 момчета и 6 момичета. Учил е художествена графика. Той пристига в България около 1905-1906 година заедно с още няколко колеги-художници. Напуснали са страната си, защото не желаели да служат във войската на Австро-Унгарската империя. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица, той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14904999732971