Търсене в текстове за 'Момче'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 203 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години.
Какво има да се плашите? Между живите от този свят и живите от онзи свят няма разлика. Защото има живи в онзи свят и има живи в този свят, има умрели в този свят и умрели в онзи свят. Всяко умиране е пускане от затвора. Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това. За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение. За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години. Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат назад.
към текста >>

2. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите.
Най-първо детето трябва да почне с работа всред Природата, после – със смятане, и след това – с рисуване. Ще рисува предметите, които има наоколо. Рисуването ще влезе в геометрията, т. е. ще дойде като следствие при наблюдаване реда на нещата. С боите после. Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина. Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад. Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека.
към текста >>

Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад.
ще дойде като следствие при наблюдаване реда на нещата. С боите после. Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина. Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад. Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека. Трябва да се внесе хигиена в училище, преобуване и преобличане, щкафче за принадлежности. Преди хранене децата трябва да си мият ръцете, а след това да си измиват устата и всички събрани отпадъци да се изхвърлят на специално място. Учителите имат една голяма задача: преди всичко да създадат навици към чистота.
към текста >>

Най-първо трябва да се възпитат момичетата, защото известен брой момчета се влияят от тях; а ако е обратно, ако известен брой момичета се влияят от момчетата, тогава ще възпитава момчетата и ще има резултат.
Веселите деца са като огън в класа, всичко запалват. Учителят трябва да настани децата с усмихнати лица така, че песимистичните да ги гледат. Има деца, на които учителят не може да се сърди – когато се усмихне детето, изменя се и неговото настроение, защото има нещо магическо в тях. Заради щастливите, заради любимите деца учителят прощава и на останалите. Самите ученици са предметно учение за учителя и той постоянно се учи от тях. Най-първо трябва да се възпитат момичетата, защото известен брой момчета се влияят от тях; а ако е обратно, ако известен брой момичета се влияят от момчетата, тогава ще възпитава момчетата и ще има резултат. Тук не се изисква голяма мъчнотия, но трябва да има разнообразие. В бъдеще цялото възпитание ще се измени, по съвсем друг начин ще възпитаваме децата. Сега с големи усилия имаме много малък резултат. Ти мислиш, че можеш да възпитаваш детето, обаче всичкото ти възпитание след известно число години рухва. Например то навърши 20 години, накриви шапка и знанието, което си искал да му дадеш, се изпарява.
към текста >>

3. 33) Какво значи да любиш - Боян Боев (1883 – 1963)

Момченцето, вече непритеснявано, се местеше тук-там из стаята и ме гледаше отдалече.
Като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създавала песента. Все още важи една народопсихология в българските песни: богатият да се показва, че не е богат, а пък сиромахът се показва, че е богат. Стана въпрос за възпитанието на детето. Децата трябва да бъдат свободни. Например, отидох в едно семейство, където детето не дойде да ме поздрави и родителите го караха насила, но им казах: „Оставете го свободен“. Момченцето, вече непритеснявано, се местеше тук-там из стаята и ме гледаше отдалече. И по едно време почна да се приближава постепенно и най-сетне станахме близки приятели. Щом не мислиш право, не си свободен; щом не чувстваш право, не си свободен; щом не постъпваш право, не си свободен. Най-първо трябва да бъдем свободни и да се радваме, че сме свободни. Нека се радваме на това състояние, което сега имаме, защото в дадения момент по-хубаво от него за нас няма. В следващата секунда ще има друго.
към текста >>

4. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

За едно момче, болно от епилепсия, Учителя каза:
20. Епилепсия За епилепсията може да се даде следното обяснение: низши тъмни духове нападат болния и тогава той има припадък. И през това време те изсмукват неговите жизнени сокове, праната, след това го напущат и отиват в горите, дето прекарват известно време. През това време болният е без припадък. След това пак идват и пак настъпва припадък. За едно момче, болно от епилепсия, Учителя каза: 20.1. Дълбоко дишане. 20.2. Всяка вечер измиване на слабините с топла вода и търкане. Това измиване обхваща цялата област от диафрагмата до 25 см над колената. Това измиване да продължава четири месеца. 20.3. За пиене да се употребява топла вода.
към текста >>

5. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

„Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска?
Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4). Божественото винаги говори отвътре на човека, но когато съзнанието му е потънало дълбоко в гъстата материя, може ли той да разпознае тихия глас? „А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите“ (Йоан 21:6).
към текста >>

6. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител.
27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи.
към текста >>

7. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си.
Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.” Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения. Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си. В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава.
към текста >>

8. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден.
Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество.
към текста >>

Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня.
Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите.
към текста >>

9. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището.
Дигна се и успехът му, стана силен ученик.” Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*. Той привежда един красив пример из педагогическата практика на Ян Лигтхарт. Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели.
към текста >>

10. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов.
Ето думите на Учителя към младото поколение: „Аз поздравявам младото поколение. Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение - нови типове.” „Ако ми дадете възможност, ще въздигна това младо поколение. Ще му дам философия, знания и начин за работа.
към текста >>

11. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито.
Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагай. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
към текста >>

Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагай. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го! Основната идея в човешкия живот
към текста >>

12. Беседа - разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито.
Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагаЙ. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
към текста >>

Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагаЙ. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
към текста >>

13. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди обяд, към 10 часа, дойдоха при мене две момчета на 18 години, от селата.
Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят. Човек, като замине, може да се прояви, в известни случаи, чрез разни хора. Например, може да се вселява в някого за една година, в други - за две години, за три години, за десет години. А някой път се проявява чрез него за няколко часа. Един пример: двама наши братя от София, когато си заминали, аз бях във Варна. Преди обяд, към 10 часа, дойдоха при мене две момчета на 18 години, от селата. Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин. Така се прояви и другото момче.
към текста >>

Така се прояви едното момче.
А някой път се проявява чрез него за няколко часа. Един пример: двама наши братя от София, когато си заминали, аз бях във Варна. Преди обяд, към 10 часа, дойдоха при мене две момчета на 18 години, от селата. Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин. Така се прояви и другото момче. Аз не попитах момчетата, откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите. Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята, докато се изпълни времето, когато е трябвало да си замине. Художниците, музикантите, поетите, философите и пр.
към текста >>

Така се прояви и другото момче.
Преди обяд, към 10 часа, дойдоха при мене две момчета на 18 години, от селата. Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин. Така се прояви и другото момче. Аз не попитах момчетата, откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите. Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята, докато се изпълни времето, когато е трябвало да си замине. Художниците, музикантите, поетите, философите и пр. са пратени да стажуват тук, на земята. И после, горе ще изпълняват същинската си работа като художници, музиканти, поети, философи и пр., т.е.
към текста >>

Аз не попитах момчетата, откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите.
Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин. Така се прояви и другото момче. Аз не попитах момчетата, откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите. Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята, докато се изпълни времето, когато е трябвало да си замине. Художниците, музикантите, поетите, философите и пр. са пратени да стажуват тук, на земята. И после, горе ще изпълняват същинската си работа като художници, музиканти, поети, философи и пр., т.е. горе те продължават да работят в същото направление, с по-големи възможности и в по-добри условия.
към текста >>

14. 04 ОТВОРЕН ДОМ ЗА СЛОВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там се видях с Него, но тъй като бях едно мълчаливо и стеснително момче, не говорихме нищо.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ОТВОРЕН ДОМ ЗА СЛОВОТО В "66", както обикновено наричаха жилището на Учителя, имаше дворче, където заварихме и други наши братя и сестри, дошли при Него. Учителя беше сред тях. Там се видях с Него, но тъй като бях едно мълчаливо и стеснително момче, не говорихме нищо. Поседях малко. На излизане се изненадах от обстоятелството, че тази къща на улица "Опълченска" №66 приютява под един покрив две напълно симетрични жилища близнаци, състоящи се от сутерен и един етаж, В едното от тях живееше Учителя, заедно със своите хазаи Петко и Евангелина Гумнерови. Тези наши съмишленици бяха отворили своя дом за Словото. В другата половина живееше Георги Димитров, водачът на комунистите в България. Случайност? Интересно съвпадение, за което дълго след това мислих.
към текста >>

15. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Момчетата затършуваха из торбите си, за да измъкнат от там някоя и друга коричка хляб.
При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд. Бяхме се уговорили къде точно да се съберем, обаче доста почакахме на уреченото място. Най-после гледаме, пристигат двамата, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор какво стана. "Оставете - изхълцаха те, - фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим дотук и затова го оставихме." Разочарованието ни беше мъчително и мълчахме. Момчетата затършуваха из торбите си, за да измъкнат от там някоя и друга коричка хляб. Аз най-много увесих глава и нито залък не можах да хапна. Терзаех се от мъка, че не взех под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да спестя едно не малко разочарование, а заедно с това, и не на последно място, монетите от един студентски джоб. Върху нашия живот, върху всичко, което ни се случваше и щеше да ни се случи, Учителя имаше поглед. Върху всичко, което ни вълнуваше, върху всичко, което мислехме и мечтаехме и то, не само когато сме около Него, но и далече нейде, не само когато сме в група, но и сами, Учителя всякога и за всичко знаеше. Той бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за най-дребни наглед неща от ежедневието, без за това да сме давали гласност някому.
към текста >>

16. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки.
Сега оставаше да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист. В уречения ден дойде само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец! “ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация. Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника. След като свършихме, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й. Той се съгласи. От разговора в министерството разбрах, че той одобрява упражненията от Бялото Братство.
към текста >>

17. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти.
Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти.
към текста >>

18. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето Му разбрах: „И ти ли, момче, вярваш, че Радославов ще си направи тук къща?
Тъкмо да започна, дотрябваха ми някакви инструменти и отидох в бараката, в която ги държахме. На излизане ето Го Учителя пред мен, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди? “ - като посочваше стоварените пред бараката греди от Радославовата къща. „Но Учителю, нали те са за новата къща на Радославов! “ - възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето Му разбрах: „И ти ли, момче, вярваш, че Радославов ще си направи тук къща? “ И когато Радославов разбра измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво им е отвърнал Той - това не знам. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, когато си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мен? “ Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерия и самота, умира сам.
към текста >>

19. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От многото мои случаи, ще цитирам един с близнаци - момче и девойка, родени с разлика във времето 20 минути.
От голяма важност за положението на Слънцето, Луната или Планетите е точното им разположение в сектора-дома: дали са поставени някъде по средата, в края, или са на самата граница между два дома. Колкото един член от Слънчевото семейство се намира по в средата на даден дом, толкова влиянието му е по-слабо, а колкото е по в края, толкова е по-силно. Когато Слънцето, Луната или коя да е Планета стои точно върху границата между два дома, тогава имат най-голяма сила на влияние. Когато са върху една от Четирите главни точки - асцедент, надир, десцедент и особено върху зенит, влиянието им е особено силно. Тази особеност най-нагледно се очертава в хороскопите на близнаци, при които много често се явяват значителни различия както в техните качества и способности, така и в житейския им път. От многото мои случаи, ще цитирам един с близнаци - момче и девойка, родени с разлика във времето 20 минути. Животът на младежа е добре уреден, богат на разнообразия, ясно изразени качества и способности, докато животът на девойката е вял, с неприятности и с по-слабо изразени способности - изобщо по-труден и нещастен. При построяване на хороскопите им, е необходимо да се сравнят разстоянията на Слънцето, Луната и Планетите до границите на домовете, докато при аспектите не могат да се търсят съществени различия в рамките само на 20 минути. При младежа, Слънцето отстои на 8° от границата на дома, докато при девойката - на 15°; от тук произтича по-силното и благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качествата и способностите при младежа, по-доброто и силно въздействие върху условията на живота му. Луната при младежа е само на 2° от границата между два дома, докато при девойката е на 10°; затова при младежа лунното влияние е по-силно и му дава голяма контактност, привлекателност и непринудено отношение с околните, по-голяма памет, услужливост и интуиция. Всичко това при девойката е в много по-слаба форма.
към текста >>

20. ХОРОСКОПИ НА БЛИЗНАЦИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че близнаците могат да бъдат момчета или момичета, а също и смесени.
ХОРОСКОПИ НА БЛИЗНАЦИ Известно е, че близнаците могат да бъдат момчета или момичета, а също и смесени. Малките разлики (от няколко минути) във времето на тяхното раждане на практика не могат да променят положението на Слънцето, Луната и планетите в зодиакалните съзвездия, нито пък техните ъглови разстояния (аспекти), особено на по-далечните като Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Въпреки това много често се наблюдават значителни различия както в качествата, способностите и устрема за изява, така и в събитията през техния жизнен път. Разлики между двата хороскопа могат да се открият само за положението на Слънцето, Луната и планетите в домовете. Те именно са способни да причинят често пъти значителни различия между близнаците. Тук именно ясно се разбира, че всеки дом не е хомогенен във възможността си да изрази влиянията както на Слънцето, Луната и планетите в него, така и на намиращи се там зодиакални съзвездия.
към текста >>

Тук ще анализираме хороскопите на две момчета-близнаци, родени на 13 октомври 1951 година в София - първият в 3h 36m преди обяд,'а другият в 3h 45m, т. е.
Те именно са способни да причинят често пъти значителни различия между близнаците. Тук именно ясно се разбира, че всеки дом не е хомогенен във възможността си да изрази влиянията както на Слънцето, Луната и планетите в него, така и на намиращи се там зодиакални съзвездия. Затова е важно на кое място от даден дом са разположени членовете на слънчевото семейство. Изтъкнахме, че колкото те са по-близо до границата между два дома, толкова силата на тяхното влияние е по-голямо и по-ясно изразено, особено ако са на самата гранична линия. Същото се отнася и за силата на влияние на всяко Зодиакално съзвездие: в първите и в последните градуси те са на върховете на домовете и тяхното въздействие е по-силно. Тук ще анализираме хороскопите на две момчета-близнаци, родени на 13 октомври 1951 година в София - първият в 3h 36m преди обяд,'а другият в 3h 45m, т. е. с разлика от 9 минути. При тях се наблюдават освен малки различия в качествата, способностите и устрема за изява, но и едно ясно изразено събитие: и двамата се оженват. Първият (по-възрастният) има две деца, а вторият няма, въпреки че детеродните функции на съпругата му са нормални. И двамата близнаци в полово отношение са зле поставени: между Луна и Марс съществува аспект от 175°. Тук ще анализираме положението на онези членове от Слънчевото семейство, които имат отношение към това събитие.
към текста >>

21. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус.
1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа.
към текста >>

22. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Момчето Юда, както се нарекло намереното момче, обвинило своя несъщ брат в това, че майката се отчуждила от него, често се карал с него и го биел с образа.
Веднъж Цибора, която била бременна, сънувала един ужасен сън, а именно, че детето, което трябва да роди, ще стане причина за най-големи нещастия, които някога са били станали. Когато детето се ражда родителите му, за да избегнат нещастието, го поставили в едно сандъче и го пуснали в морето. Морето отнесло сандъчето на брега на един остров, който се наричал Скариот. Царицата на острова нямала деца, нямала наследник, затова взема намереното дете и го отглежда като свое собствено. След време тя ражда свое собствено дете, към което била насочена цялата любов. Момчето Юда, както се нарекло намереното момче, обвинило своя несъщ брат в това, че майката се отчуждила от него, често се карал с него и го биел с образа. Това накарало майката да каже на Юда, че той е намерено дете. За да си отмъсти, Юда убил царския син и избягал далеч по света. След много скитания той стигнал в Ерусалим, където намерил служба като дворцов началник при Пилат. Един ден Пилат стоял с Юда в градината на двореца, поглеждайки в градината на съседа, където имало плодни дървета, ябълки. Пилат пожелал да има ябълки от градината на съседа.
към текста >>

23. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща.
Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос".
към текста >>

24. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците.
Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя".
към текста >>

И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин.
Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед. Той казва: "Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил, когато Небето беше затворено за три години и шест месеца, когато настана голям глад в цялата страна, но нито при една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин. Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия. Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение.
към текста >>

25. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене?
Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба. Но цяла нощ хвърляли мрежите и не уловили нищо. Когато се разсъмвало, Исус застанал на брега. Учениците, обаче, не познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба. Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е. И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб.
към текста >>

26. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма.
Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19).
към текста >>

Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15).
Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля.
към текста >>

След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария.
Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27).
към текста >>

27. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария.
Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей.
към текста >>

Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус.
Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей. Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата. Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката душа. Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл. Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката душа.
към текста >>

Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град.
Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения. Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура. И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело. След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа. Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието.
към текста >>

Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет.
Така биват събрани конкретно и двата светогледа. Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария. Това не е случайно, защото в Евангелието няма нищо случайно. Тук ни е разкрит един велик закон, който Гьоте изразява по следния начин: "От баща си съм наследил телосложението и сериозното поведение в живота, а от майка си - веселата природа и любовта към познанието". С този факт е показано, че Соломоновият Исус, който е въплътеният Заратустра, наследява от баща си волята и характера, които са свойствени на Заратустра, а Натановият Исус, чието раждане е известно на майката, който е свързан с Буда, наследява от майка си вътрешните качества мекота и стремеж към познанието. Така че, двете момчета Исус са събрани да живеят в Назарет. Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е. Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52).
към текста >>

28. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му.
И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39). 7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат бе на него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му. А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден път и го търсеха между родните и познатите си. И като не го намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три дни го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на разума и на отговорите му. И като го видеха, смаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас?
към текста >>

11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин.
И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата. 11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от града. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.
към текста >>

И рече: Момче, казвам ти, стани!
И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от града. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта.
към текста >>

Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица.
И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал.
към текста >>

Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта.
Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение.
към текста >>

Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността.
И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото. Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс. Те са приели от Него Сила и в следващото си прераждане са станали работници за разпространение на Учението. 12. Следващото окултно явление е възкресението на дъщерята на Яир.
към текста >>

Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани!
Всички констатират, че момичето е умряло. И Той казва: "Талита, куми! " Момиче, стани. Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото. Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа. В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди.
към текста >>

С възкресението на Лазар, на момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я победи и Възкръсна.
Те съобщиха това на апостолите, които също не повярваха отначало. А Петър стана, изтича на гроба и като надникна, виде саваните, сложени отделно и отиде у дома си, и се чудеше за станалото". Възкресението на Христа е единствения по рода си факт в цялата световна история. В храмовете на Мистериите са минавали през едно състояние, подобно на смъртта, но тук Христос премина една действителна смърт, победи смъртта и възкръсна. С възкресението на Лазар, на момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я победи и Възкръсна. 19. Явяването на Възкръсналия и Възнесението. Както предава Лука в "Деянията на апостолите", в течение на 40 дни Христос е бил във връзка с учениците и им е говорил. "Като им се явяваше 40 дни и им говореше за Божието Царство". Най-напред Той се явява на двамата ученици, които пътуват за Емаус и пътува през целия път с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи и даде им.
към текста >>

29. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа.
Затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе. Кажи само една дума и слугата ми ще оздравее". Значи, стотникът е познавал Силата на Христовото Слово и затова казва: "Кажи само дума и слугата ми ще оздравее". Затова Христос казва: "Нито в Израиля съм намерил толкова вяра". И когато изпратените се върнали в къщи, намерили слугата оздравял. Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна, седна и почна да говори". Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват.
към текста >>

"И рече: Момче, казвам ти, стани!
Кажи само една дума и слугата ми ще оздравее". Значи, стотникът е познавал Силата на Христовото Слово и затова казва: "Кажи само дума и слугата ми ще оздравее". Затова Христос казва: "Нито в Израиля съм намерил толкова вяра". И когато изпратените се върнали в къщи, намерили слугата оздравял. Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна, седна и почна да говори". Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.
към текста >>

И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42).
И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. И помолих твоите ученици да го изгонят, но те не можаха. Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42). Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух. А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора.
към текста >>

30. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин.
В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък).
към текста >>

Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение.
И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия?
към текста >>

Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг?
Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос?
към текста >>

31. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено.
Душата постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко кръв. Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки.
към текста >>

Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче.
Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част.
към текста >>

32. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
Бъдете, прочее, и вие готови, защото в час, когато не го очаквате, Човешкият Син ще дойде. Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази притча или на всички? Господ му каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си да им дава навреме определената храна? Блажен онзи слуга, чийто господар като си дойде, го намери, че прави това. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит. А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много ще се изисква. И комуто се е много поверило, от него повече ще се изисква." (12;39-48) "Огън дойдох да хвърля на земята.
към текста >>

33. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение.
Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно. За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата.
към текста >>

Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения.
За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена.
към текста >>

Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин.
Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото. Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа. Този учител на христианството имал мисията да проникне християнството с онези учения, които по времето на Христа не можеха да бъдат открито изнесени, защото хората не бяха готови за това.
към текста >>

34. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш!
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли.
към текста >>

35. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук имаме едно момче, хванато от бяс, което го прави нямо и глухо.
Веднага бащата извика, казвайки: Вярвам, Господи, помогни на моето неверие. А Исус като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него. И духът като изпищя и го сгърчи силно, излезе. Детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го дигна, и то стана". Тук имаме едно момче, хванато от бяс, което го прави нямо и глухо. Това е вторият пример за изцеление на глухоням. При първия случай той само заекваше, а сега е напълно глух и ням. Когато бащата се моли на Исус да му помогне, Той му казва: "Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва". Бащата казва: "Вярвам, Господи, помогни на моето неверие".
към текста >>

С това излекуване Христос възвръща способностите на момчето да говори разумно и да чува добре.
Христос изгонва бесовете и нечистите духове, понеже е по-силен от тях и те се подчиняват на Неговата воля. С изказването, което прави при всеки даден случай, той проектира сили, които въздействат на духа и го заставят да излезе. Това се вижда от примера, където някой искал в името на Исус и на Павел да изгони един дух, но той му казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но ти кой си не те познавам" и се нахвърлил върху него, и го набил. Това показва, че този не е имал нито знание, нито сила, за да въздейства на духа да излезе. С това излекуване Христос възвръща способностите на момчето да говори разумно и да чува добре. По такъв начин Той възстановява неговата разумност, която се проявява чрез говора, който пък се възприема от ушите. Когато човек няма разумност, той нито може да говори, нито може да слуша. Защото слушането тук е употребено в смисъл на разбиране. Защото Христос често казва: "Който има уши да слуша, нека слуша". Ушите са емблема на Мъдростта, на Висшата разумност в човека, чрез която човек разбира нещата, разбира Живота.
към текста >>

36. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следва изцеление на момчето на стотника, което Христос изцерява само като казва реч и стотникът повярвал, че може да стане изцелението.
Пред Него застава един прокажен, който казва: "Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката Си, допря се до него и рече: Искам! Бъди очистен! И тозчас се очисти проказата му. И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям". Следва изцеление на момчето на стотника, което Христос изцерява само като казва реч и стотникът повярвал, че може да стане изцелението. Също и прокаженият казва: Можеш, Господи! И той вярва, и стотникът казва същото. При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания. Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от
към текста >>

При стотника Христос през пространството излекува момчето.
И тозчас се очисти проказата му. И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям". Следва изцеление на момчето на стотника, което Христос изцерява само като казва реч и стотникът повярвал, че може да стане изцелението. Също и прокаженият казва: Можеш, Господи! И той вярва, и стотникът казва същото. При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания. Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света.
към текста >>

37. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Като го разгледал внимателно, видял, че това е изкуствена работа, на- правена от студентите, които са взели части от различни насе- коми, и казал: „Момчета, това е хамък, това е ваша работа, а не на природата."
И по това изопачено изложение различните автори, които са писали за него, според своите собствени разбирания, са ни представили Богомилството в различна светлина. Едни го разглеждат като социално учение, други като етично учение, трети като някак- ва религиозна секта, други като видоизменено Манихейство и Павликянство и прочее. Но това според мен не е богомилско- то учение, а един хамък, т.е. скърпено от различни представи на различни хора с различни идеи и разбирания и затова каз- вам, че това, което ни представят, е един хамък, изкуствено по- строение, създадено от различни остатъци, от различни дребни учения. В един американски университет студентите, като искали да изпитат своя професор, направили един изкуствен бръм- бар, като взели части от различни бръмбари и насекоми и го представили на професора, като казали, че намерили някакъв рядък екземпляр, да им каже какъв е този бръмбар. Като го разгледал внимателно, видял, че това е изкуствена работа, на- правена от студентите, които са взели части от различни насе- коми, и казал: „Момчета, това е хамък, това е ваша работа, а не на природата." Затова и аз казвам, че това, което ни се представя като бо- гомилско учение, е съставено от различни представи и хипо- тези на различни автори, които са изхождали от изложенията 19 на враговете на Богомилството и са ги съчетали по изкуствен начин, като са съставили едно измислено учение, на което ту- рили името Богомилство. Затова казвам, че тези изложения не са богомилското учение, а един хамък, някаква изкуствена компилация от различни учения, на които е турено името Бо- гомилство. Аз ще разгледам Богомилството в светлината на окултната наука, в светлината на Учителя, който е изказал някои мисли, които ще взема като основа, за да разгледам Богомилството като окултно езотерично учение.
към текста >>

38. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче.
И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее.
към текста >>

39. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях.
към текста >>

40. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче.
своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно.
към текста >>

41. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него.
Един случай разказва сестра В. И. :„През време на войната след 9.1Х. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше. Аз отидох при Учителя, който по това време беше в село Симеоново и му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: „Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там. "Аз се зачудих, но повярвах на
към текста >>

„Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там.
Учителя, който по това време беше в село Симеоново и му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: „Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там. "Аз се зачудих, но повярвах на думите и му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му
към текста >>

действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му
„Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там. "Аз се зачудих, но повярвах на думите и му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи." Същата сестра В. И. разправя и следната случка: „Момчето ми замина в
към текста >>

Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го
думите и му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи." Същата сестра В. И. разправя и следната случка: „Момчето ми замина в Италия на екскурзия и цял месец не ми се обади. Разтревожих се, отидох при
към текста >>

разправя и следната случка: „Момчето ми замина в
действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи." Същата сестра В. И. разправя и следната случка: „Момчето ми замина в Италия на екскурзия и цял месец не ми се обади. Разтревожих се, отидох при Учителя и го попитах: „Учителю, момчето ми замина за Италия на екскурзия и ето вече месец не се е обаждал с писмо, какво става с него, да не му се е случило нещо лошо?
към текста >>

Учителя и го попитах: „Учителю, момчето ми замина за Италия на екскурзия и ето
съобщи." Същата сестра В. И. разправя и следната случка: „Момчето ми замина в Италия на екскурзия и цял месец не ми се обади. Разтревожих се, отидох при Учителя и го попитах: „Учителю, момчето ми замина за Италия на екскурзия и ето вече месец не се е обаждал с писмо, какво става с него, да не му се е случило нещо лошо? " Учителят помълча малко, загледа се в пространството и след това ми рече: „Не се безпокой, момчето ти е добре, трън няма да го убоде." И наистина синът ми се завърна жив и здрав и като го попитах защо не се е
към текста >>

ми рече: „Не се безпокой, момчето ти е добре, трън няма да го убоде." И
Разтревожих се, отидох при Учителя и го попитах: „Учителю, момчето ми замина за Италия на екскурзия и ето вече месец не се е обаждал с писмо, какво става с него, да не му се е случило нещо лошо? " Учителят помълча малко, загледа се в пространството и след това ми рече: „Не се безпокой, момчето ти е добре, трън няма да го убоде." И наистина синът ми се завърна жив и здрав и като го попитах защо не се е обадил, та ни разтревожи с мълчанието си, той ме погледна: „Какво ще се тревожиш, с трън не се убодох." При тези думи аз трепнах. Той ме видя и попита: „Защо трепна така?
към текста >>

42. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

- Момчето с нищо
наближава време да си излезе от нас и аз мисля, че Бог ни изпрати този ангел вкъщи и не бива да го изпускаме. Затова ти иди при него и му кажи да го сгодим за нашата дъщеря." - „Какво думаш, мари жено? - ù рекох аз. - Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще му кажа, мен ме е срам? Не, не мога да му кажа, макар че и аз желая от сърце да стане това." От този момент бабата не ми даваше мира.
към текста >>

Ето че изтърваваш това прекрасно момче, де ще намериш
Не, не мога да му кажа, макар че и аз желая от сърце да стане това." От този момент бабата не ми даваше мира. Щом останехме сами и навива: „Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето че изтърваваш това прекрасно момче, де ще намериш като него? " И това се повтаряше всеки ден и нощ. Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден ù викам: „Разбери, не мога, срам ме е, но и не мога да търпя повече твоите упреци, затова обещавам от днес нататък да търся момент да се
към текста >>

Не разбра ли, че това момче не е дошло на Земята
Точно в тези дни дъщерята, готвена за годеница, внезапно се разболя и за няколко дни почина. Петър не узна нашите разправии. След погребението ù с болка на сърце викнах: „Ожени ли я, бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на Земята да се жени! " От сестра Райна Каназирева са и следните редове: „Един ден през 1922 г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Ив. Желязков Сливков и ме
към текста >>

43. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

- По това време голямото ми момче беше войник в Русе.
Накрая пояснил: „Трябваше да ти дам урок, за да научиш известни неща, които трябва да знаеш. И това мъчение, което сега преживяваш, аз ти го създадох." „Една година с двете от децата си бях при Учителя - разказва един брат. - По това време голямото ми момче беше войник в Русе. Като си вземах сбогом, той ми каза: „Няма да си отиваш в село, а ще заминеш веднага в Русе. Там ще искаш да преместят момчето ти на друго място." Аз отначало упорствах и отказвах да замина, като обяснявах на Учителя: „Как с жена и две малки деца ще
към текста >>

искаш да преместят момчето ти на друго място." Аз отначало упорствах и
„Една година с двете от децата си бях при Учителя - разказва един брат. - По това време голямото ми момче беше войник в Русе. Като си вземах сбогом, той ми каза: „Няма да си отиваш в село, а ще заминеш веднага в Русе. Там ще искаш да преместят момчето ти на друго място." Аз отначало упорствах и отказвах да замина, като обяснявах на Учителя: „Как с жена и две малки деца ще отида в Русе? " Но той ми повтори строго и категорично, че трябва да тръгна. Каза ми също, че там ще намеря брат Георги Димитров и той ще ми помогне. Послушах думите на Учителя и заминах за Русе с жената и децата си. Отидох
към текста >>

моето момче Мванчо и той го повика.
" Но той ми повтори строго и категорично, че трябва да тръгна. Каза ми също, че там ще намеря брат Георги Димитров и той ще ми помогне. Послушах думите на Учителя и заминах за Русе с жената и децата си. Отидох веднага в казармата. Помолих часовоя, който стоеше на вратата, да извика моето момче Мванчо и той го повика. Иван пристигна със сълзи на очи. Попитах: „Какво има и защо плачеш? " Той ми разказа, че бил намислил тази нощ да се убие, защото вършил някаква нелегална работа и като го хванат, може да издаде другарите си.
към текста >>

отиде при него и му разказал, че Учителят е поръчал да изведе това момче от
нещата ще се оправят. След това отидох при брат Георги Димитров и му разказах всичко. Оказа се, че друг брат бил полковник в този полк. Г. Димитров отиде при него и му разказал, че Учителят е поръчал да изведе това момче от казармата. Полковникът бил в дома си и по телефона наредил в казармата да му доведат сина ни. Няколко войници го докарали под стража. Полковникът пуснал войниците да си отидат в казармата, а Иванчо задържал при себе си като
към текста >>

44. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

момче се разболяло тежко и според лекарите било обречено на умиране.
земята от срам. Той сам ми е разправял този случай. Един брат от провинцията, който не бил виждал Учителя, много искал да го срещне, но нямал пари, за да дойде в София. Той имал богат съсед, чието момче се разболяло тежко и според лекарите било обречено на умиране. Съседът поискал от нашия приятел, който тогава бил и кръстниковист, да го заведе при Учителя. Приятелят ни отговорил, че няма пари. Богатият човек му обещал да плати всички разноски.
към текста >>

посъветвал бащата на болното момче какво да прави, за да го излекува. След
Двамата си казали: „При толкова много хора, кога ли ще дойде нашият ред? " Малко след като разменили тези думи, Учителят се показал на вратата и за тяхна почуда наредил: „Нека двамата от Хасково дойдат при мене." Влезли крайно учудени. Учителят посъветвал бащата на болното момче какво да прави, за да го излекува. След това се обърнал към нашия приятел и смеейки се го запитал: „Ти какво искаш? " Посегнал, взел книгата от ръцете му, отворил точно на страницата, на която пишело за него. Прочел, пак се засмял и му върнал книгата.
към текста >>

45. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Имало едно момче, което според
Това станало също в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
към текста >>

момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако
Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под
към текста >>

той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия
обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офи- някои от братята си заминаваха по
към текста >>

замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло.
Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офи- някои от братята си заминаваха по домовете, понеже съборът беше свършил, и идваха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата,
към текста >>

Имало едно момче, което според
Това станало също в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
към текста >>

момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако
Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под
към текста >>

той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия
обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офицер и му казал, че властите забраняват
към текста >>

замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло.
Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офицер и му казал, че властите забраняват да говори на открито - можело, но само в салона. А хората били много и салонът не ги побирал.
към текста >>

46. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

трепанация" Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото
Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: „Най-после лекарят ми рече: „Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация" Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен.
към текста >>

другия ден направих каквото той ми препоръча и след седмица момчето ми беше
Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложих в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих каквото той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо." Когато била малко дете една сестра се разболяла така, че се схванала и
към текста >>

47. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

При момчето пристигнала една сестра и му казала: ,,Учителят
Още една история със заболяване. По времето, когато един млад брат, студент по математика, учил за изпит силно го боляла петата на крака. Тя се подула и забрала. При момчето пристигнала една сестра и му казала: ,,Учителят ме прати да ти предам, че сестра Дафинка си заминала и ти възлага да уредиш всичко по погребението." Братът ù обяснил, че учи за изпит и главата му е пламнала, а освен това кракът го боли. Зачудил се как ще изпълни поръчката на Учителя, но без да му мисли много, станал, облякъл се и тръгнал по възложената
към текста >>

48. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

хубаво ще кастриш." Момчето нищо не проумяло от тези думи, а само се
Учителят го попитал закачливо: „Знаеш ли да кастриш и да режеш дръвчета с ножици? " Е. Н. тогава не го познавал, но му отговорил: „Нищо не разбирам от тази работа." Тогава Учителят му казал: „Ти ще станеш добър градинар, много хубаво ще кастриш." Момчето нищо не проумяло от тези думи, а само се усмихнало. След години, когато започнал да се занимава с литература и с художествена критика, разбрал за какво се отнася предсказанието на Майстора - така наричал той Учителя. Брат Д. С. разправя, че като отишъл в Париж да търси работа, бил в една
към текста >>

49. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вземете момчетата и момичетата от 10 - 14 години, щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом почнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, почват да стават разсеяни, става прилив в чувствата и паметта им почва да се губи.
В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение, то е един факт. Този факт ние обуславяме психологически на следното наблюдение. Вземете момчетата и момичетата от 10 - 14 години, щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом почнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, почват да стават разсеяни, става прилив в чувствата и паметта им почва да се губи. Към 21-та година, паметта им пак почва да се възстановява. Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настава една студенина и той казва: Изгубих онези хубави благородни чувства в сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце.
към текста >>

50. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Момче и пчела.
Труд. Лято. Песен на хляба. Малкият машинист. Летец. Момче и пчела. Лисица и грозде. Зъболекар. Нашата къща. Морската царица и нейния дядо. Патарак и рибок.
към текста >>

51. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не по-малко полза ще имат момчетата при обзавеждане на магазинче — сръчност, съобразителност, вкус, ред и пр.
Те обичат да ги нареждат в различни комбинации. (Това занимание развива у децата търпение, вкус и мислене.) Кукленски кът и магазин. Няколко кукли и покъщнина по възможност по-едри, са всякога любимо занимание за малките. Нареждане, чистене, шиене, готвене и пр. са чудесни упражнения за бъдещите домакини. Не по-малко полза ще имат момчетата при обзавеждане на магазинче — сръчност, съобразителност, вкус, ред и пр. За нанизване — глинени топчета, продупчени още при правене, нарязани макарони, фиде на звездички,, охлювчета, пуканки, сламки от ръж, слез, желъдчета, фасулчета, топчета от кипарис, памучета, книжни триъгълници, навити като на мъниста, листенца, изрезки (камбанки, птички халкички, цветя, знамена, фенерчета и др.) и още "редица подобни материали, естествени или боядисани, комбинирани или поотделно, бихме могли много приятно да приложим в ръчните ни занимания при низане— гривнички, коланчета, абажури и др. (подобна работа развива сетивността, търпението и вкуса у децата). Пясък — поставен в пясъчник в двора или в стаята (при специални рдзмери), влажен, за да не се вдига прах, пясъкът е много приятно забавление за всички деца От него се правят: фурни, къщи, градини, декорирани с цветя, горички от истински клоцки, линии с влак, направен от кибритени кутии, реки, планини и всичко каквото може да измисли детската фантазия (Това занимание улеснява развитието на детската творческа мисъл). Пластелин — мек, еластичен и цветен, пластелинът е материал, с който можем да почнем твърде от рано. Една дъсчица и две три парченца пластелин са добра възможност за творческата дейност на всяко дете.
към текста >>

— Особено приятно на малките момченца е да чукат, да режат и сглобяват.
Ще сложим за по-здраво и ефектно цветна платнена подплата. За улеснение ще изрежем най-напред кройка от хартия; По нея ще нарежем лентите на парчета; ще ги наложим по кройката и след това ще почнем нашиването. Така приготвените сакове са отличен подарък за мама. (По тоя начин, когато децата имат на разположение разнообразен материал, лесно стават изобретателни, практични, сръчни и съобразителни). Дървен материал. — Особено приятно на малките момченца е да чукат, да режат и сглобяват. Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях, чукчета, трион и т. н. Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница. Децата могат да сковават маси, столове, креватчета, пейки, аероплани и др., могат да ги боядисват и след това да си редят магазини с мебели. Ще имаме пред вид, че при чукането се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата дисциплина в класа. За да избегнем това неудобство, ще работим дърводелство само при отделно помещение.
към текста >>

52. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички.
Вземем я да видим по-напред какво й е направила оная вещица: гледам през протък на месечина — хъка, не е: гледам в зелена паница — пак нищо! Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш! … девет възла, синко, девет възла вързала пустата вещица… ка не би я грех, та толко па да кайдише. Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли.
към текста >>

… Какво беше, момиченце ли, или момченце?
А какво ти чини Еленка? Здрава ли е? Учиш ли я да шие, да плете? Слуша ли те? А какво ти чини малкото? … Какво беше, момиченце ли, или момченце? … Как го кръстихте? Поизправи ли се? Почна ли да попристъпва? А още в къщи какво си чините? …“ Кака Вокя на всичките въпроси ще отговаря: „Па сполай ти, како Цвето, ех, хвала богу, да речем, откъм негова страна сме харно, па етѐ здрави сме, да го речеме… А ваша милост как сте, како Цвето?
към текста >>

На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа!
— Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот и чалъшканлък, а с изедничество и доландарджилък. Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св.
към текста >>

53. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Момченцето му тръгнало с него.
Може да казваш каквото искаш: интерес, пра- во, закони - всичко това без любовта става зло! Омръзнало на един човек да гледа стария си баща. Намислил веднъж да го вземе в един кош и да го захвърли някъде из полето, пък да става каквото ще. Намислено, сторено, Взел той стареца на гърба - и хайде. Момченцето му тръгнало с него. Изнесъл го той на едно пусто място и там захвърлил. Тръгнали да се връщат. - Татко - казало момченцето, - да вземем коша. - Защо ти е? - Ами аз тебе с какво ще изхвърля?
към текста >>

- Татко - казало момченцето, - да вземем коша.
Намислено, сторено, Взел той стареца на гърба - и хайде. Момченцето му тръгнало с него. Изнесъл го той на едно пусто място и там захвърлил. Тръгнали да се връщат. - Татко - казало момченцето, - да вземем коша. - Защо ти е? - Ами аз тебе с какво ще изхвърля? Спрял се селянинът, поразмислил се, потупал детенцето по бузите, пък се върнал, нарамил коша и отнесъл баща си обратно вкъщи. И ние сега често искаме от нещо да се отървем: тоя бил нехранимайко, оня - непрокопсан... Но ако помислим само по-дълбоко, че и ние, при тия усло- вия, можехме да се родим и да бъдем такива, че имаме нужда от помощ, да се опомним, от лекувание, за да оздравеем, от подпомагане, за да живеем - тога- ва?... Човек за себе си много добре знае кое му трябва - само едно забравя за момент: че и другите са също тъй като него хора и те имат приблизително съ- щите нужди и че и те искат за себе си туй, което и ти - за себе си.
към текста >>

54. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Две млади момчета донасят чаши с вино. От
" Той млъкнал. На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опе- чен и зачервен лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва: „Като го видях това - погнусих се." Правеше се на Учител.
към текста >>

55. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Когато изпрати и последния човек, Симеонов се обърна към мене със следните думи: „Сестра, моята съпруга ми разказа, че търсите Влайчо за вашето момче, но вие намерихте най-важния – Учителя, той ще ви помага по-нататък.
Когато преминахме моста, нивото на реката си беше нормално. Така се събудих в България. В петък отидох на беседа, Радка Давидова пак ми бе запазила място до себе си. Аз вече бях научила молитвите наизуст. След беседата Симеонов даде знак на д-р Давидова да останем. Когато изпрати и последния човек, Симеонов се обърна към мене със следните думи: „Сестра, моята съпруга ми разказа, че търсите Влайчо за вашето момче, но вие намерихте най-важния – Учителя, той ще ви помага по-нататък. Четете беседите, слушайте какво се говори и прилагайте. Тук е истината, при нас ще я чуете и видите. Учителя много неща ни каза и показа нагледно. Ще видите как нещата постепенно ще се подобрят. Сега ще ви кажа какво ни отговори Учителя, когато го попитахме: „Как ще продължим да съществуваме, като църквата е против нас?
към текста >>

56. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз се разболях, откакто момчето ми е болно, къде ли не съм ходила, при професори, лекари, и при Ванга ходих.
Ако се интересувате от учението на Учителя, при мене сте на най-подходящото място, тука ще научите верните и точни неща, без украшения.“ Благодарих за поканата и казах: „Да, ще идвам, тука научих много хубави неща, получих отговори, които търсех в църквата. Молех се непрекъснато, но отговор не получавах.“ Разказах ѝ за мъката, която имам – заболяването на моя син. Разказах ѝ за работата ми, за двете дъщери-близначки, които бяха студентки, а синът ми заради заболяването не може да учи, за голямото ми семейство. Като ме изслуша, Йорданка каза: „Много е важно родителите да вървят по правия път, само така и на децата ще им върви. Като държиш връзка с Учителя, той ще ти помага – и на теб, и на децата ти.“ След нейните думи казах: „Благодаря ти, сестра, имам нужда от такива топли думи. Аз се разболях, откакто момчето ми е болно, къде ли не съм ходила, при професори, лекари, и при Ванга ходих. Дойдох при вас да търся Влайчо от с. Коньово, но още не са ме срещнали с него. И при Господа бих отишла, ако мога! “ – „Можеш, сестра – отговори Йорданка, – ще стигнеш и до Господа. Чула ли си, че добрата майка е готова и сърцето си да даде за здравето на детето си?
към текста >>

57. 12 Запознанството ми със сестра Йотка - Радка Левордашка (1920-2014)

Тя тичаше непрекъснато след три деца – две момиченца и едно много палаво момче, непрекъснато беше мокър от тичане.“ Йорданка ми обясни: „Това са децата на дъщерите ѝ, певицата има едно момиче, а Мина има момче и момиче.“ Казах ѝ, че щом е обещала, ще отидем.
Една събота отидох при Йорданка, както се събирахме винаги. Тя каза, че днес сестрите няма да дойдат, защото ги предупредила, че ще има друга работа. Донесе ми пак една малка беседа и каза: „Прочети я и след това ще те заведа при една сестра, ти познаваш съпруга ѝ – евангелиста, който, като мине покрай нас, се отбива. Аз те запознах с него.“ – Отговорих: „Ти знаеш какво е моето мнение за тях.“ – Йорданка продължи: „Съпругата му е наша сестра, той не е лош човек, но евангелистите не вярват в Учителя.“ – „Точно това не ми харесва – че говори отрицателни неща за Учителя“ – отговорих аз, а тя натърти: „Пак ти казвам, съпругата му е наша сестра, тя настоява да те запозная с нея. Аз ѝ обещах и ето, днес ще отидем при нея.“ – Отговорих: „Виждала съм я на Рила, не сме разговаряли. Тя тичаше непрекъснато след три деца – две момиченца и едно много палаво момче, непрекъснато беше мокър от тичане.“ Йорданка ми обясни: „Това са децата на дъщерите ѝ, певицата има едно момиче, а Мина има момче и момиче.“ Казах ѝ, че щом е обещала, ще отидем. Отидохме у Йотка, тя беше направила хубава питка, пихме чай и ядохме питка със сирене и кашкавал. Поприказвахме и оттогава станахме приятелки – канеше ни у тях и аз ги канех. Те живееха в оборотно жилище. На тяхното собствено място се строеше много голяма сграда. Те получиха три апартамента, един за тях и по един за двете ѝ дъщери.
към текста >>

58. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Йорданка я погледна и каза: „Момчето ти много скоро ще пострада.
Ето вуйчо ти Славко и Мария, колко много го обичат и почитат. Мария стана певица и сега е в Германия. Ти започна да свириш и после захвърли цигулката. – „Не ме интересуват, забранявам ти да ги събираш вкъщи! “ Йорданка я погледна и каза: „Момчето ти много скоро ще пострада. Скъпо ще плати за тия думи! “ Като чух думите на Йорданка, допълних: „Леле, Йорданке, моля те, не казвай такива думи! “ – „Не аз ги казвам, а ми ги казаха вече.“ Прочетох беседа, но бяхме без настроение и веднага се разделихме. Мина се само един месец след случилото се. Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят.
към текста >>

Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят.
Йорданка я погледна и каза: „Момчето ти много скоро ще пострада. Скъпо ще плати за тия думи! “ Като чух думите на Йорданка, допълних: „Леле, Йорданке, моля те, не казвай такива думи! “ – „Не аз ги казвам, а ми ги казаха вече.“ Прочетох беседа, но бяхме без настроение и веднага се разделихме. Мина се само един месец след случилото се. Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят. Времето било много топло, синът ѝ бил без риза, гол се печел на слънцето. Изведнъж се задава някакъв облак и започва да гърми, но още няма дъжд. Всички отишли под един орех – да не ги намокри. Синът ѝ излиза далеч от ореха, искал да го понавали. Остава сред ягодите, като трясва един силен гръм и го обвива целия.
към текста >>

59. 28. Първият събор - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бързо занеси рибата в езерото и там я пусни." Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата в езерото, а пък Учителя помолил сестра си да направи постен рибник.
Учителя ги поканил по вътрешен духовен път, като и тримата се отзовали на поканата. Той им написал да се явят във Варна на определена дата. Единият от тях, д-р Миркович, пристигнал с параход, Учителя го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Поздравили се, здрависали се и отишли в дома на сестрата на Учителя - Мария. Пристигнали и другите двама ученици, като единият от тях купил от пристанището една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обяда. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бързо занеси рибата в езерото и там я пусни." Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата в езерото, а пък Учителя помолил сестра си да направи постен рибник. Тя приготвила толкова вкусен рибник, че гостите останали много доволни. Тогава Учителя им обяснил каква храна трябва да се яде и че не трябва да се употребява за храна никакво живо същество, защото има храна „чиста" и храна „мръсна". Само растителната храна и плодовете са чисти.
към текста >>

60. 40. Псалом 91 - Радка Левордашка (1920-2014)

Момчето изпълнило поръката на Учителя.
„Но аз го знам наизуст! " - възкликнал войникът. - „Рекох, препиши го и го постави, както ти казах! " - „Добре, Учителю! " Целунал му ръката пак и си тръгнал. Момчето изпълнило поръката на Учителя. Качило се на влака, а навън завалял проливен дъжд. Машинистът забелязал, че му се дава знак със светлина да спре влака, а наблизо имало мостче, което от поройния дъжд било разрушено! Той дръпнал внезапната спирачка и успял да спре влака, преди да стигне разрушения участък на линията. Вътре във влака пътниците изпопадали един върху друг, а после наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа била предотвратена и животът им - запазен. Слязло и войничето от влака и като видяло от каква опасност са успели да се измъкнат, поблагодарил на Бога и на Учителя за псалома, защото той бил заспал, а и в този момент едва ли е могъл да предвиди всичко, което се е случило.
към текста >>

61. 44. Деца за осиновяване - Радка Левордашка (1920-2014)

". Учителя се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа!
Твоята мисия сега на Земята е не да гледаш малки деца, и то чужди! " След този разговор, ние върнахме детето на родителите му. Един ден, след обяд, Учителя бе дошъл в нашата къщичка и седна на миндерчето срещу масата. Направих баница и през това време разговаряхме: „Учителю, сега, докато сме млади, можем да си шетаме, но като остареем, кой ще ни гледа? ". Учителя се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа! А, ей тук ще се построи голяма къща! " Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево. Ние го бяхме подслонили и той живееше при нас, защото учеше в София. Учителя продължи: „Той в миналото е бил духовник в манастир и сега ще бъде такъв." В този момент Сава беше застанал на двора и дялкаше нещо в ръцете си. Така и стана, аз останах в малката къщичка, докато се построи новата.
към текста >>

" Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево.
След този разговор, ние върнахме детето на родителите му. Един ден, след обяд, Учителя бе дошъл в нашата къщичка и седна на миндерчето срещу масата. Направих баница и през това време разговаряхме: „Учителю, сега, докато сме млади, можем да си шетаме, но като остареем, кой ще ни гледа? ". Учителя се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа! А, ей тук ще се построи голяма къща! " Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево. Ние го бяхме подслонили и той живееше при нас, защото учеше в София. Учителя продължи: „Той в миналото е бил духовник в манастир и сега ще бъде такъв." В този момент Сава беше застанал на двора и дялкаше нещо в ръцете си. Така и стана, аз останах в малката къщичка, докато се построи новата. Като стана готова, в нея се пренесохме само ние двамата с момчето, защото д-р Жеков си замина в старата къщичка. На Изгрева тогава вече не даваха разрешение за строеж, защото се готвеха да го разрушат целия и да построят нови жилища.
към текста >>

Като стана готова, в нея се пренесохме само ние двамата с момчето, защото д-р Жеков си замина в старата къщичка.
А, ей тук ще се построи голяма къща! " Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево. Ние го бяхме подслонили и той живееше при нас, защото учеше в София. Учителя продължи: „Той в миналото е бил духовник в манастир и сега ще бъде такъв." В този момент Сава беше застанал на двора и дялкаше нещо в ръцете си. Така и стана, аз останах в малката къщичка, докато се построи новата. Като стана готова, в нея се пренесохме само ние двамата с момчето, защото д-р Жеков си замина в старата къщичка. На Изгрева тогава вече не даваха разрешение за строеж, защото се готвеха да го разрушат целия и да построят нови жилища. Ето така стои въпросът с децата. Първо Господ ги осиновява, а после се намира човек, който да изпълни думите Господни. Така аз постъпих със Савата.
към текста >>

62. 47. Жито за посев - Радка Левордашка (1920-2014)

На обедите на Изгрева понякога идваха много на брой гладни студенти и понякога Учителя ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им взимайте пари!
Когато тази нива бе ожъната, запазиха класове от нея и една голяма връзка дълго време стоеше на масата на Учителя в Мърчаево. (А и братът, който е засял нивата, също имаше запазена цяла стиска класове от нея. Лично той ми го разказа на Рила - добавих аз.) Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева! Това беше рогът на изобилието от Божието благословение! На обедите на Изгрева понякога идваха много на брой гладни студенти и понякога Учителя ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им взимайте пари! " След време тези студенти завършиха, станаха големи личности, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях. Не забравиха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят - на постовете, които заемаха! Но ние го знаехме!
към текста >>

63. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

Една сутрин, ден преди да се върне той, ние с жена ми бяхме много притеснени и отидохме при Учителя, попитахме го: „Учителю, какво ще ни кажеш за момчето?
Било вече привечер, синът ми, пълзейки, се местел от картечница на картечница, за да заблуди врага, че са много. Като се стъмнило, избягал по-навътре в някакво прикритие и така оцелял. На сутринта дошла помощ и го намират сам. Германците се оттеглили. Дадоха му отпуска 10 дена за награда, че задържал врага. Една сутрин, ден преди да се върне той, ние с жена ми бяхме много притеснени и отидохме при Учителя, попитахме го: „Учителю, какво ще ни кажеш за момчето? Не можахме да спим, много се тревожим! " Учителя се засмя и каза: „Опасността премина за него. Сега ще дойде да ви разкаже какво е станало." На другия ден синът ми се върна. През това време, докато беше на фронта, му се роди син.
към текста >>

64. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Докато вършех всичко това, си мислех: „Методи, ти си момче за всичко, нали?
Такава екскурзия направихме един ден до Мусала, времето не беше хубаво, преминаваха облаци, които леко ни наросяваха, но щом Учителя е решил да отидем, тръгнахме десетина братя. Като стигнахме до езерото на Мусала (тогава още нямаше хижа на върха, имаше само наблюдателница), братята предложиха да се качим на върха. Учителя каза: „Да, можем да се качим, но един от вас трябва да остане тука, да разгъне палатките и да накладе огън." Никой не каза, че иска да остане, и тръгнаха. Тогава Учителя ме погледна и каза: „Методи, ти ще свършиш тази работа." - „Добре, Учителю, ще я свърша" - отговорих аз и се залових на работа. Набрах сухи клекове, разгънах палатките, накладох голям огън, сложих чайниците да заврат. Докато вършех всичко това, си мислех: „Методи, ти си момче за всичко, нали? Учителя все към тебе поглежда, когато няма желаещи..." Тъкмо привършвах поставените задачи, братята пристигнаха от върха, започнаха да си сушат дрехите и да пият чай. Аз погледнах към върха и си казах на ум: „Все още има слънце, аз съм млад, ей сега ще се кача на върха." Не се обадих на никого и хукнах нагоре из планината, извървях сипеите, по които трудно се върви, и хванах една пътека, която води направо нагоре към върха. Но слънцето изведнъж се скри и започна да става тъмно. Аз не се отказвам, вървя нагоре. Изведнъж по пътеката се появи светлинка, която осветяваше всяко камъче, където трябва да стъпя.
към текста >>

65. 74. Срещата ми с Николай Дойнов - Радка Левордашка (1920-2014)

Вижте какво, сестра, ние бяхме едни галени момченца около Учителя.
Аз изчаках всички други да си зададат въпросите и накрая го попитах: - Мога ли и аз да ви попитам нещо? - Заповядайте, сестра, кажете - отговори брат Николай. - Искам да ми обясните как е станал случаят, в който сте се спасили от разстрел. - Добре, ще разкажа на всички. Вижте какво, сестра, ние бяхме едни галени момченца около Учителя. Едно чувахме, друго - не. И макар че аз си знаех моята съдба, защото съм астролог, не се вглеждах в ръцете си, а слушах само желанията си. Ето какво стана. Бяхме на екскурзия с Учителя и няколко братя и както сега вие сте седнали до раниците си около мене, така ние бяхме насядали около него. Той каза: „Нека всеки от вас каже какво желание има и аз ще ви отговоря." Учителя се обърна първо към брат Благи: „Кажи, какво искаш." - „Учителю, искам да съм духовен, много духовен!
към текста >>

66. 5.10 Развитието на теософското движение в света - Светозар Няголов ( -2013)

В началото на века Ани Безант, основателка на теософското общество, среща едно младо светло момче, на име Кришнамурти (Алциона), родено на 25 май 1895 г.
Развитието на теософското движение в света В началото на века Ани Безант, основателка на теософското общество, среща едно младо светло момче, на име Кришнамурти (Алциона), родено на 25 май 1895 г. в Индия, за когото й внушават интуитивно, че той подготвя физическото си тяло, за да се всели в него Мировият Учител Христос, който ще ръководи съдбините на човечеството. Теософите, както и почти всички други окултни общества, знаят, че Христовият дух ще дойде на Земята да се изяви, и усилено търсят човека, чрез когото ще се прояви, и страната, в която ще работи. На 24 декември 1925 г. в седалището на теософското общество „Адиар" в Индия в присъствието на поканени членове на ордена провъзгласяват Кришнамурти за учител на обществото. Теософите подемат активна кампания и всяка година през август правят годишни срещи на членовете на ордена с Кришнамурти, които продължават по няколко дни, в околностите на град Оомен — Холандия, в имението на замъка Ерде.
към текста >>

67. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си.
Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си. Казва й точно и датата на женитбата, а съпругът й ще е Гената, техен приятел, който често пребивава в дома им. След това предсказание Мария Шопова оздравява напълно, а всичко се сбъдва точно. Василка благодари за помощта, получена от Мария. Мария Шопова се омъжва млада и попада при трудни семейни условия. Свекървата й София не успява да я обикне.
към текста >>

" „Да Господи, това е, което ненавиждам най-много на Земята." „Тогава обещай ми, когато дойдеш пак на Земята във физическо тяло, никога да не воюваш и никого да не убиваш." „Обещавам, Господи." „Тогава ела с мене." Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади — момче и момиче, седят на една пейка и си приказват.
Тогава душата на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче. Учителя се обръща към него и му казва: „Това тяло не може повече да те ползва." „Ами аз какво да правя без тяло? Помогни ми. Каквото искаш, ще изпълня и ще съм ти вечно благодарен." Учителя му отговаря: „За да ти помогна, искам да ми дадеш едно обещание, но ще знаеш, че това обещание го даваш като пред Господа." Младежът промълвява: „Кажи, Господи, какво искаш от мене? " Учителя пита: „Ти нали не обичаш войната — бомбите? " „Да Господи, това е, което ненавиждам най-много на Земята." „Тогава обещай ми, когато дойдеш пак на Земята във физическо тяло, никога да не воюваш и никого да не убиваш." „Обещавам, Господи." „Тогава ела с мене." Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади — момче и момиче, седят на една пейка и си приказват. Учителя ги посочва и казва: „Ето тези ще бъдат родителите ти, които ще създадат новото ти тяло и затова трябва да се въртиш постоянно покрай тях." Младежът благодари сърдечно на Учителя и остава при бъдещите си родители. Петър Пампоров, известен наш есперантист, ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува. Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана — по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров.
към текста >>

68. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

" Той му отговаря: „Не козирувам на тебе, момче, а на тези, които са с тебе." (Генералът вижда светли същества, които придружават Георги по време на молитвата му.)
в Айтос. По време на Първата световна война служи като фелдшер в Скопие. Всяка сутрин излиза рано на една височинка, на която си прави редовно молитва. Една сутрин покрай него минава неговият командир — генерал, и му козирува. Брат Георги го пита: „Защо ми козирувате, господин генерал? " Той му отговаря: „Не козирувам на тебе, момче, а на тези, които са с тебе." (Генералът вижда светли същества, които придружават Георги по време на молитвата му.) Георги Куртев е пуснат в отпуск и тръгва с влака за София. Внушава му се да вземе три хляба. Той отива на ул. „Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва.
към текста >>

69. 7.11 Нешка Анева - Светозар Няголов ( -2013)

" Нешка съобщава на сина си отговора, но момчето не го приема.
Споделя това с майка си, а тя отива да пита Учителя. Той я изглежда строго и казва: „Светът се руши, а вие искате да градите. Какво ще изградите? Няма нужда да се жени. Не му е определено! " Нешка съобщава на сина си отговора, но момчето не го приема. Оженва се за въпросната жена, две години след това се парализира и набързо си заминава от този свят. Нешка Анева идва на Изгрева и дълго време живее в една от стаите на бараката на Стефан Деветаков. Мекият й характер и голяма жертвоготовност я правят уважавана и обичана от околните. Често тя събира децата и ги черпи, с каквото има. Посещава редовно беседите и участва в братския живот.
към текста >>

70. 7.19 Стойна Кондарева - Светозар Няголов ( -2013)

Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ.
В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 ч.. взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци. Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща. Една сутрин е изненадана. Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ. Тя спира в гората, изчаква ги да си отидат. Тогава отива при гьола и свършва работата си. Учителя й помага и я пази в живота през големите мъчнотии, през които минава. Нейният скромен и всеотдаен живот за братството е пример за поучение й подражание. След заминаването на Учителя сестра Стойна живее в малка барака на Изгрева.
към текста >>

71. 7.36 Донка Кънева - Светозар Няголов ( -2013)

Момчето в предишния си живот е убило човек и затова трябва да дойде сега, за да плати своя дълг.
Тя помни скривалището и няколко пъти е ходила в него. Когато го пита откъде знае такива подробности за техния род, той отговаря: „Аз съм същият Левски, който съм прероден сега в България и помня всичко от миналия си живот и затова познавам отлично рода, в който бях дошъл." След това се разделят и той отива при Учителя. В разговор прероденият Левски казва, че не иска да се жени, а иска да е свободен, както в миналия живот, защото има една особена работа, която иска да свърши. Учителя му казва да се ожени за еди-коя си сестра, ще има две деца, които в сегашната епоха на ликвидация на века трябва да платят своята карма. Той му казва каква ще бъде съдбата на децата. Момчето в предишния си живот е убило човек и затова трябва да дойде сега, за да плати своя дълг. Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват.
към текста >>

Раждат им се момче и момиче.
Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче. Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания. Често посещава Учителя за разговор. Той работи дълго време в болницата в Карлово. Преди 9 септември 1944 г. е свързан с фашистите и като идва новата власт, искат да го убият.
към текста >>

Момчето пораства и по време на абитуриентския празник е блъснато от една тераса от третия етаж от този, когото в миналото е убил.
Преди 9 септември 1944 г. е свързан с фашистите и като идва новата власт, искат да го убият. Той отива при Учителя за съдействие. Учителя му казва: „Ти в миналия си живот си изплати своята карма и сега не могат да те убият." Скоро опасността се разсейва, той остава свободен и никой не го закача повече. Това, което Учителя му предсказва, се сбъдва точно. Момчето пораства и по време на абитуриентския празник е блъснато от една тераса от третия етаж от този, когото в миналото е убил. То пада на земята и си заминава. По- късно си заминава и дъщерята. След това се срещат с Донка и той й разказва за задачата, която Учителя му дава и за предсказанията, които се сбъдват. Тя остава потресена от неговата история и разбира, че действително той е Левски, защото отлично познава техния род. Тя го пита как е преживял последните си минути преди бесилото.
към текста >>

72. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче.
Свири на мандолина, цигулка и балалайка. Има много добър глас и точно изпълнява братските песни. На учениците си никога не пише двойки, а ги предразполага да учат и става добър приятел с тях. Те постоянно споделят с него всичките си мъчнотии в живота. Владее съвършено говоримия и писмения турски език и отлично познава местните нрави и обичаи. Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче. Може да се излъчва с астралния си двойник и много пъти се явява на сестра си и други наши приятели в различни градове. Той подема и започва добре да изпълнява задачата, дадена му от Учителя. Разнася неговото Слово навсякъде, където работи. Притежава дар-слово, събира и лесно се сприятелява с будните души. Васил създава много братски групи и кръжоци, главно сред младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде.
към текста >>

73. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Той й казва, че ще роди момченце, и тя действително ражда момченце.
След 9 септември Долапчиев не е преследван от комунистите, макар че е заемал такъв важен пост. Братята и сестрите, живеещи в дома на Петър Киров, решават да направят комуна — да се хранят заедно. Тя просъществува много малко — сестрите се скарват, понеже една от тях се отказва да мие чиниите. Често на вечеря при тях идва от София Любомир Лулчев и им разправя за самолетите и опасностите на войната. Една бременна жена го пита какво дете ще роди. Той й казва, че ще роди момченце, и тя действително ражда момченце. Братът на Петър Киров — Павел, е блъснат от влака в една виелица. Боледува повече от месец и когато оздравява и отива на работа, началникът му го уволнява. Той се оплаква на Лулчев, който нарежда да го назначат веднага пак на същата работа. Лулчев казва: „Ще знаете, че аз съм чиракът, а майсторът в живота е Учителя." Понеже Петър е без работа, Савка му подава един затворен плик.
към текста >>

74. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно.
Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема. За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си. Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик. Паша завежда Иван при Учителя.
към текста >>

Иван запомня само следното: „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява.
За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си. Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик. Паша завежда Иван при Учителя. Той разглежда ръката му и казва много работи. Иван запомня само следното: „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява. Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти. Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат.
към текста >>

75. 7.82 Василка Иванова - Светозар Няголов ( -2013)

Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си.
Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си. Казва й точно и датата на женитбата, а съпругът й ще е Гената, техен приятел, който често пребивава в дома им. След това предсказание Мария Шопова оздравява напълно, а всичко се сбъдва точно. Василка благодари за помощта, получена от Мария. (От 6.5 Лекуване на хора)
към текста >>

76. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога.
Бог решава да изпита душата на Аврам - доколко тя е послушна. Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва на Него. Аврам слуша и точно изпълнява всичко, което Бог му нарежда. Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат на Бога, понеже няма никакво животно около тях. Аврам отговаря, че Бог има грижа за всичко. Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога. Той повдига очите си и вижда един овен, заплетен в храстите, и го принася в жертва вместо сина си. След това изгражда олтар на това място и го нарича Иеова Ире - Бог ще промисли за всичко. Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята. Така Аврам става приятел Божий и наставник на цялото човечество. Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам, което показва, че Бог го повдига една степен по-нагоре в духовното му развитие.
към текста >>

77. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала.
Настигнаха ни и други групи туристи, но ние не им обръщахме вече внимание, макар че пак ни се караха. Минахме покрай Алековото езеро, изкачихме Палеца и стана много горещо. След Палеца брат ми се нахрани, отпочина и започна пак да ми помага 8 носенето на багажа. Вървяхме бавно към езерото Окото. От време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра. Първите екскурзианти, които ни настигнаха и ни се караха, се изкачват на Мусала, намират майка ми и баща ми и им казват, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват на Мусала. Майка ми се отделя от групата и тръгва надолу да ни посрещне. Сутринта Учителя с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста студено време и мъгла. Слънцето се показва за малко и се скрива. Правят обща молитва и приятелите сядат покрай скалите на завет и слушат кратката беседа на Учителя „Божествен и човешки свят". В нея той говори за великия Божествен свят, в който законът е - живот за цялото, за всички, и за малкия човешки свят, в който всеки живее за себе си и страданията неизбежно го следват." („Божествен и човешки свят", стр.
към текста >>

Отпред вървеше младо момче и зави надясно.
Десет души тръгнахме надолу но от мъглата нищо не се виждаше. Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него. С едната ръка светех с фенерчето, а с другата се държах за въжето. Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме. Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона. Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото. Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона. Минахме покрай него и на входа на заслона вятърът събори няколко души. Станахме и си помогнахме да влезем пълзешком в заслона, в столовата, където гореше калорифер и беше топло.
към текста >>

Тръгнахме надолу двайсетина души, като отпред правеха пъртина няколко млади момчета.
Аз я разпалих и забумтя. Легнахме и преспахме. Сутринта станахме, закусихме и се приготвихме за слизането надуло. Едно момиче ме помоли да заведа групата им до Мусала. Казах й, че сега мисля как ще слезем надолу в бурята, понеже няма и лифт. Тръгнахме надолу двайсетина души, като отпред правеха пъртина няколко млади момчета. Имаше слаба видимост в мъглата. При улея между Иречек u Палеца изпуснаха стълбовете и завиха надясно към пропастта. Спрях ги и им показах телефонните стълбове наляво - по тях да вървят. Те едва се виждаха. Под Палеца излязохме на пътеката, направена от траката и газехме до колене сняг.
към текста >>

Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС.
Заведоха ме до шейната и ме качиха на еня. Началникът караше бавно и внимателно шейната, защото имаше много стръмни места и големи наклони вляво и дясно. Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на траката, който е по-равен и утъпкан, и по-лесно се слиза. При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител. Пепо слезе от шейната, тури си ските и се спусна надолу, като накара спасителя да управлява шейната. Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС. Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС. Настаниха ме да седна на едно хубаво канапе. Всички спасители ме познават и ме поздравиха. Пепо ми каза, че трябва да платя за консумативите на машината, за нафтата, която е изгоряла по пътя от Месала до Боровец. Каза ми, че ще ми вземе най-малката такса 82 лв.
към текста >>

Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС.
Началникът караше бавно и внимателно шейната, защото имаше много стръмни места и големи наклони вляво и дясно. Настигнахме Емилия и Ангелина и аз им казах да тръгнат веднага по пътя на траката, който е по-равен и утъпкан, и по-лесно се слиза. При втория влек долу, където се минава вдясно по лятната пътека, чакаше едни спасител. Пепо слезе от шейната, тури си ските и се спусна надолу, като накара спасителя да управлява шейната. Настигнахме нашите приятели при третия мост, накарах момчето да спре и се разбрахме, че те ще дойдат да ме вземат с колата от сградата на ПСС. Стигнахме шосето при Царска Бистрица и момчето прекара шейната от дясната страна на пътя, зави надясно по един снежен път и стигнахме ски влек, покрай който стигнахме до сградата на ПСС. Настаниха ме да седна на едно хубаво канапе. Всички спасители ме познават и ме поздравиха. Пепо ми каза, че трябва да платя за консумативите на машината, за нафтата, която е изгоряла по пътя от Месала до Боровец. Каза ми, че ще ми вземе най-малката такса 82 лв. и да ги събера от приятелите си.
към текста >>

78. Съдържание - Георги Томалевски (1897-1988)

Момчето Петър
Чорбаджи Атанас Георгиев Село Хатърджа Свещеник Константин Дъновски и гърците Писмо, написано от свещеник Константин А. Дъновски до сестра М. Казакова Момчето Петър Средното евангелско училище в Свищов Учител в село Хотанца Заминаване и следване в Америка Отново в България Времето около първия събор на Братството
към текста >>

79. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

Паметно момче излезе.
- У, как да не го знаем. Младият ли дирите? - Който и да е от тях. - Знаем, знаем - усмихна се старчето. - Все младия дирят всички. Паметно момче излезе. За всичко го бива. И от писмо, и от църковно слово разбира. - Радвам се, че така ми говориш за моя племянник - каза чужденецът. - Ти какъв си му, бе? - запита жената.
към текста >>

- Е, колко ще се зарадва момчето!
И от писмо, и от църковно слово разбира. - Радвам се, че така ми говориш за моя племянник - каза чужденецът. - Ти какъв си му, бе? - запита жената. - Вуйко, вуйко съм му аз. - Е, колко ще се зарадва момчето! - казаха едновременно двамата стари люде и обясниха най-подробно къде е къщата на Дъновската фамилия. Те искаха да кажат още много неща за младия Константин, но по-едрият мъж бързо им даде да разберат, че времето им е малко. Въпреки това обаче старият човек припна колкото му държаха силите, настигна гостенина преди да се бе качил на коня и го запита: - От кой край си, българино? - От Варненско, дядо, от морето.
към текста >>

80. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина.
Доста време Константин живя самотно в този чужди град, но постепенно той се опозна с всякакви хора, най-близки от които му станаха трима младежи на неговата възраст, които за разлика от други млади хора, живееха по-смислен живот. Те се събираха в неделни дни на високите хълмове край града, където имаше лозя и откъдето градът се виждаше като на длан. Бащата на един от тях, който се наричаше Тодор Хаджимаврудиев, беше търговец. Той пътуваше с гемии надолу по морето и беше стигал до Цариград. Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина. Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия.
към текста >>

Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна.
Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба. Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина. Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия. Той работеше с колата на баща си и пренасяше от селата в града разни стоки, някои от които се преработваха тука, а други се натоварваха на гемии и малки кораби и отиваха в Стамбул или нагоре в добруджанските пристанища. Казваше се Белю Пинин. Беше едър, як мъжага и често надвиваше турски пехливани на панаира. Третият младеж се казваше Петър Атанасов.
към текста >>

Разгънаха момчетата този пергамент и зачетоха.
Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които дядо му четеше неделен ден. Между книгите на стария хаджия имаше и гръцки, и други, написани със славянската кирилица. Имаше и някакъв вечен календар, от който дядото при затворен семеен кръг вадеше текстове с предсказание за това, че християните ще се отърват един ден от агарянската тирания. Веднъж Тодор донесе един нагънат на няколко ката дебел лист, който приличаше повече на кожа, отколкото на хартия. Буквите му бяха написани с черно, а заглавието на всяка нова строфа - с карминено червена боя. Разгънаха момчетата този пергамент и зачетоха. Тодор също разбираше славянобългарското писмо, но Константин, който го знаеше още от Устово, го разумяваше по-добре от другите двама. Петър като че съвсем не искаше да го разчита. Беше неделен ден, когато младежите бяха кацнали високо над варовиците и бяха намерили на една малка полянка сенчесто дърво. Седнаха те под него и се разприказваха за живота на варненци, като не пропускаха да кажат, че между гръцките чорбаджии има такива, които не обичат българите. Те дружат повече с турците, а поповете от гръцката митрополия често се навъртат към хюкюмата2 и кой знае какво говорят за по-бедните и по-скромни български люде, които са повече дребни занаятчии или аргати.
към текста >>

Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ.
Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в мълчание и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине. Лето 1747 ще рече над 350 години от поробването ни." Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде. - Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа. Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател. Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение.
към текста >>

81. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета.
Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение. Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета. Дядо Георги завел при него сина си Атанас и го предал да го учи.3 Атанас Георгиев ходил наред две зими да се учи при отца Михаила. В скоро време той се ограмотил, а също така заучил и няколко черковни тропари. Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал сина му Атанас да изучи и гръцкото писмо, затова отишъл с него в гр.
към текста >>

82. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Момчето Петър
Момчето Петър Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник. Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето?
към текста >>

Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби.
Момчето Петър Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник. Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език?
към текста >>

Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце.
Момчето Петър Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник. Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена. Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче.
към текста >>

Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни.
Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена. Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела. Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години. Ако наблюдателността на домашните му не беше така много поглъщана от всекидневните грижи и работи, те биха видяли много странни и изненадващи прояви. Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква във всичко, което става наоколо.
към текста >>

Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче.
Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена. Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела. Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години. Ако наблюдателността на домашните му не беше така много поглъщана от всекидневните грижи и работи, те биха видяли много странни и изненадващи прояви. Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква във всичко, което става наоколо. През един от ония дни, когато неговата по-голяма сестра изживяваше голяма мъка поради това, че я сватосаха за човек, когото тя не желаеше, в къщата стана една дребна, незначителна случка, която отново показа необикновеното във вътрешния живот на момчето.
към текста >>

Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква във всичко, което става наоколо.
Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела. Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години. Ако наблюдателността на домашните му не беше така много поглъщана от всекидневните грижи и работи, те биха видяли много странни и изненадващи прояви. Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква във всичко, което става наоколо. През един от ония дни, когато неговата по-голяма сестра изживяваше голяма мъка поради това, че я сватосаха за човек, когото тя не желаеше, в къщата стана една дребна, незначителна случка, която отново показа необикновеното във вътрешния живот на момчето. Братът и сестрата седяха сами в стаята и си приказваха нещо съвсем тихо. Отведнаж от таванската греда, дето бяха окачени кочаните с царевица, един от тях падна и царевичните зърна се пръснаха в стаята. - Како - рече малкият юноша. - Както се пръска царевицата, така ще се пръсне това, което гласят за тебе.
към текста >>

През един от ония дни, когато неговата по-голяма сестра изживяваше голяма мъка поради това, че я сватосаха за човек, когото тя не желаеше, в къщата стана една дребна, незначителна случка, която отново показа необикновеното във вътрешния живот на момчето.
Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела. Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години. Ако наблюдателността на домашните му не беше така много поглъщана от всекидневните грижи и работи, те биха видяли много странни и изненадващи прояви. Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква във всичко, което става наоколо. През един от ония дни, когато неговата по-голяма сестра изживяваше голяма мъка поради това, че я сватосаха за човек, когото тя не желаеше, в къщата стана една дребна, незначителна случка, която отново показа необикновеното във вътрешния живот на момчето. Братът и сестрата седяха сами в стаята и си приказваха нещо съвсем тихо. Отведнаж от таванската греда, дето бяха окачени кочаните с царевица, един от тях падна и царевичните зърна се пръснаха в стаята. - Како - рече малкият юноша. - Както се пръска царевицата, така ще се пръсне това, което гласят за тебе. Ти няма да се омъжиш за този човек, когото са ти избрали.
към текста >>

Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър.
В Нови Пазар обстановката бе по-добра. Там имаше по-добре уредено първоначално училище и по-опитни учители. Младият Петър напредваше не толкова от по-добрата обстановка, отколкото от навика му да мисли, да прониква във всичко. Той се отличаваше от другите деца и винаги гледаше да бъде далече от шумните им игри. Младежката му любознателност търсеше нещо ново, но нямаше откъде да го вземе, освен от природата, която обичаше и усърдно наблюдаваше. Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър. Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра. Този Атанас, дете на същите родители, беше основно различен от своя брат. Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завърши основното училище в Нови Пазар. Това нещо съвпадаше и със завръщането на семейството в Хатърджа. В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни.
към текста >>

Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра.
Там имаше по-добре уредено първоначално училище и по-опитни учители. Младият Петър напредваше не толкова от по-добрата обстановка, отколкото от навика му да мисли, да прониква във всичко. Той се отличаваше от другите деца и винаги гледаше да бъде далече от шумните им игри. Младежката му любознателност търсеше нещо ново, но нямаше откъде да го вземе, освен от природата, която обичаше и усърдно наблюдаваше. Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър. Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра. Този Атанас, дете на същите родители, беше основно различен от своя брат. Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завърши основното училище в Нови Пазар. Това нещо съвпадаше и със завръщането на семейството в Хатърджа. В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни. Мило беше всичко там.
към текста >>

Както навсякъде, така и тук, момчето беше оставено на свобода.
Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завърши основното училище в Нови Пазар. Това нещо съвпадаше и със завръщането на семейството в Хатърджа. В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни. Мило беше всичко там. Овошките ухаеха сякаш по-хубаво, слънцето бе станало по-светло, а хората - по-приветливи. Както навсякъде, така и тук, момчето беше оставено на свобода. Сестра му Мария и брата му Атанас не можеха да му помагат. Той вече знаеше повече от тях. Майката, която също беше грамотна и много паметна жена, защото чорбаджи Атанас се беше погрижил да я поизучи, беше много ангажирана с домашната работа и не намираше време да се занимава с него. От друга страна, неговата любознателност оставаше за нея из ден в ден все по-затруднителна. Когато дойде да почне новата учебна година, бащата реши да препрати Петър във Варна.
към текста >>

Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света.
Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици. Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава. Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата.
към текста >>

Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава.
Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици. Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава. Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата. Тази игра-закачка се практикувала често и нападнатата жертва бивала изваждана над водата, когато вече почвала да буйства, което било признак, че се задушава. Този път варненските немирници не усетили, че приятелят им Петър се съпротивлява. За това те го държали под водата много повече от обикновено.
към текста >>

Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата.
Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици. Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава. Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата. Тази игра-закачка се практикувала често и нападнатата жертва бивала изваждана над водата, когато вече почвала да буйства, което било признак, че се задушава. Този път варненските немирници не усетили, че приятелят им Петър се съпротивлява. За това те го държали под водата много повече от обикновено. Уплашени, че другарят им може да се удави, те бързо го извадили, но останали крайно изненадани, когато той се появил с такава усмивка на лицето, която искала да каже: „Още колко време аз бих могъл да стоя под водата! Защо се уплашихте?
към текста >>

83. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Казвам на себе си: гледах момчето, мъчих се, докарах го до тези години и отведнъж ми го грабнаха.
Никой човек не бива да прави грехове, а особено такъв, който има деца, защото и те ще опитат това, което правиш на другите деца. Жената го гледа, а в очите й сякаш святкат огънчета. Тя е смутена и не знае какво да каже. Най-после се решава и проговорва: - Мъчи ме някакъв дявол, даскале. Казвам на себе си: гледах момчето, мъчих се, докарах го до тези години и отведнъж ми го грабнаха. Потъна той в оня чуждия род, а аз останах с момичето сама. Идва снахата при мене, държи се добре, а аз се ядосвам, без да зная защо. Като че някой ми я натрапи в живота. Говоря й, дори и съвет й давам, но така, без обич. - Заобичай я и ще видиш колко ще си доволна.
към текста >>

84. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

се ражда момче, което наричат с името на единия дядо - Пеню.
Още през 1829 г. дядо Пеню, бащата на единствената дъщеря, се готви да побегне в Бесарабия, защото не може да гледа безчинствата на чифлик-сейбиите и разбойниците, които вилнеят по тези места. Те заграбват добитъка, стоката и покъщнината, а някога и хора. В Бесарабия не му се удаде да отиде, но отвори му се път към едно от карнобатските села, където се заселва и омъжва дъщеря си за добър и честен селянин Киро, роден в Сливен. От този брак на 13 юли 1866 г. се ражда момче, което наричат с името на единия дядо - Пеню. Станал вече младеж, този Пеню расте умен и с благороден характер. Той наблюдава живота край себе си и обиква своя род и отечеството си така, че още седемнадесет годишен се записва доброволец във войската и в 1885 г. участвува в сръбско-българската война. Д-р Георги Миркович Когато Пеню завършва 21 години, с него става нещо необикновено.
към текста >>

в град Пазарджик се ражда в бедно, живеещо в оскъдица семейство, едно бледо слабичко момче, което нарекли Тодор (Теодоси).
Казвал е, че ще си замине рано от този свят, което се сбъднало, защото той починал на 27 януари 1918 г. едва петдесетгодишен. Животът на Пеню Киров се развивал така, че той наистина срещнал Учителя, преместил се да живее в Бургас и се счита като основател на Бургаското братство. Третият от първата тройка ученици, съдбата на които е да бъдат единствените посетители на първия духовен събор, е Тодор Стоименов. През месец май на 1872 г. в град Пазарджик се ражда в бедно, живеещо в оскъдица семейство, едно бледо слабичко момче, което нарекли Тодор (Теодоси). Хората дори не вярвали, че този нежен организъм на новороденото ще оцелее, но детето живяло, гледало с малките си очички света и така стигнало до една година. Но нали всяка жива Божия твар има и своя съдба, случило се така, че малкият Тодорчо заболял от едра шарка и паралич, които болести оставят един дефект в дясната му ръка, който останал и до края на живота му. Още като дете Тодорчо проявявал необикновена любознателност и домашните му били принудени да слушат как той чете с тънкото си звънливо гласче своите уроци в бедничката стая. Забелязали те и голямото вълнение, което го обхващало при четенето на ония места от урока по история, където се описвали важни събития. Когато прочитал онези редове, в които се говорело за освобождението на България, станало едва преди около 7 години след неговото раждане, гласът му замирал в трогателно вълнение.
към текста >>

Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата.
Забелязали те и голямото вълнение, което го обхващало при четенето на ония места от урока по история, където се описвали важни събития. Когато прочитал онези редове, в които се говорело за освобождението на България, станало едва преди около 7 години след неговото раждане, гласът му замирал в трогателно вълнение. Пеню Киров (отляво) с Тодор Стоименов (около 1915 г.) Тодор е вече юноша на седемнадесет години. Положението на семейството не позволява той да продължи учението си и затова се залавя да помага на баща си в кожарския занаят. Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата. Но както всяко нещо, така и съдбата на Тодорчо е променлива. Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд. Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на душата.
към текста >>

85. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

Веднъж след една такава беседа, държана в техния дом, Учителят тръгнал да си върви, но младото момче Г. Р.
Макар и в ранна младенческа възраст юношата е слушал с увлечение беседата. След всичко, което чул, у него възникнал въпрос, който останал неразрешен. Какво е това Бог? - попитал се той. Чувал е да се произнася думата Бог, но нямал никакво понятие за съдържанието на тая дума. Веднъж след една такава беседа, държана в техния дом, Учителят тръгнал да си върви, но младото момче Г. Р. тръгнало след него все така умъчнено, че не притежава отговор за въпроса, който го тревожи. Така то вървяло след Учителя, но нямало кураж да го запита за това, което е искало да научи. Отведнъж Учителят се обърнал към него и без да му е бил задаван някакъв въпрос, казал: „Бог е същество, центърът на което е навсякъде, а периферията никъде.“ Така младият тогава Г. Р. получил един отговор на своя въпрос, който не е бил веднага проумян, но който станал тема за размишление и от който отговор той по някакъв начин проумял, че за Бога не може да се говори конкретно като за вещ или живо същество от нашия свят, а нещо, което е все още необхванато от човешкия разум.
към текста >>

86. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

- Ти правиш всички бели и пакости - кипвах понякога и се развиквах на момчето ми Христо, а Ани съвсем тихо ми казваше:
Когато другите ми деца се връщаха от училище, аз ги посрещах спокойно, а понякога и предварително настроена критично към облеклото им, към държанието им, но усетех ли приближаването на Ани, аз трепвах, сърцето ми биваше неспокойно като на влюбен човек, който се вълнува от приближаването на мига, в който възлюбленият ще подаде ръцете си. През деня децата си учеха уроците, вдигаха врява, караха се понякога, после се смееха и припваха на двора или на пътя. И Ани понякога излизаше с тях, увличаше се в игрите, но тя вършеше това съвсем иначе. Винаги личеше нейното превъзходство, мъдрите й забележки и кротката й сила, на която те се подчиняваха. Струваше ми се, че и те - децата я гледат със същите очи, с които я гледам и аз. - Ти правиш всички бели и пакости - кипвах понякога и се развиквах на момчето ми Христо, а Ани съвсем тихо ми казваше: - Той не е виновен, майко. Аз видях как стана всичко. Приемах думите й с доверие, но все пак проверявах и анализирах детското „произшествие“ и виждах, че Ани е права. Тя беше винаги и за всичко права.
към текста >>

У момчето си виждах някаква дарба, без да зная точно каква е.
Понякога само ще се скара за нещо, което считаше нередно и ще си излезе със същите познати от години стъпки, които чувах, докато той преминаваше по плочите от вътрешната до външната врата. Голямата ми дъщеря Лили завърши гимназия. Наблюдавах я и си мислех, че тя ще бъде добра домакиня. И за другата си дъщеря си мислех това или онова и разбирах, че усета ми на майка не ме лъже. Понякога майката със своята интуиция и с това, което наблюдава у децата си, може да прозре стойността на това, което ще остане за през целия им живот. У момчето си виждах някаква дарба, без да зная точно каква е. Аз вече имах вяра в неговия разум, в правата преценка на много неща и в сръчността на ръцете му. Само за Ани не можех да кажа нещо определено. Не зная защо, но нещо не ми достигаше да вникна в нейната същност. Когато стана студентка по чужда филология, аз още повече се отдалечих от нейния свят. Стори ми се, че с този чужд език тя още повече пораства над мен и аз трябваше да се отнасям с още по-голямо внимание.
към текста >>

Взех две от децата си - Лили и момчето ми Христо, и реших да ги заведа на гости при мой роднина, който имаше ресторант към „Дианабат“.
Кой ми го повери да го вардя като украса, осеяна със скъпоценни камъни и дали не ще ми го поискат обратно? Тогава поради някаква неясна причина душата ми се изпълни с едно необикновено тържество, в което имаше и неземна радост и мрачно земно страдание. Някакъв далечен глас, който звучеше и в самата мен, повтаряше думата съдба, съдба! * Един ден ми домъчня да седя у дома. Взех две от децата си - Лили и момчето ми Христо, и реших да ги заведа на гости при мой роднина, който имаше ресторант към „Дианабат“. Исках момчето ми да подиша чист въздух. Времето беше добро. Христо често боледуваше. И от най-незначителна настинка качваше температура до 39 градуса. Мислех с такива разходки при хубаво време да го закалявам.
към текста >>

Исках момчето ми да подиша чист въздух.
Тогава поради някаква неясна причина душата ми се изпълни с едно необикновено тържество, в което имаше и неземна радост и мрачно земно страдание. Някакъв далечен глас, който звучеше и в самата мен, повтаряше думата съдба, съдба! * Един ден ми домъчня да седя у дома. Взех две от децата си - Лили и момчето ми Христо, и реших да ги заведа на гости при мой роднина, който имаше ресторант към „Дианабат“. Исках момчето ми да подиша чист въздух. Времето беше добро. Христо често боледуваше. И от най-незначителна настинка качваше температура до 39 градуса. Мислех с такива разходки при хубаво време да го закалявам. Отидохме там, поседяхме, видяхме се с моите роднини и там в ресторанта нахраних и децата.
към текста >>

Кой знае по каква причина на момчето ми Христо отведнъж стана много лошо.
Послушах го. И без това исках децата да бъдат на чист въздух. Влезнахме в двора на „Изгрева“. Беше много приятно. Седнахме на масите пред салона край високите хубави лескови храсти. Кой знае по каква причина на момчето ми Христо отведнъж стана много лошо. Може би месната храна, която яде в ресторанта на моя роднина, не е била доброкачествена. Момчето пребледня, клюмна и аз много се изплаших. Една от сестрите, която не познавах, изтича и му донесе чаша вода. Изпи детето няколко глътки и веднага се освежи. В това време откъм градината се зададе група мъже и жени, между които беше и Учителят Беинса Дуно.
към текста >>

Момчето пребледня, клюмна и аз много се изплаших.
Влезнахме в двора на „Изгрева“. Беше много приятно. Седнахме на масите пред салона край високите хубави лескови храсти. Кой знае по каква причина на момчето ми Христо отведнъж стана много лошо. Може би месната храна, която яде в ресторанта на моя роднина, не е била доброкачествена. Момчето пребледня, клюмна и аз много се изплаших. Една от сестрите, която не познавах, изтича и му донесе чаша вода. Изпи детето няколко глътки и веднага се освежи. В това време откъм градината се зададе група мъже и жени, между които беше и Учителят Беинса Дуно. Тогава аз, която бях слушала за него, го видях за пръв път. Направи ми необикновено силно впечатление.
към текста >>

Той ще помогне и на момчето.
Виждаше се и бялата копринена риза. Не можех да откъсна очи от него. Тогава сестрата, която донесе на Христо чаша вода, ми каза: - Заведи детето при Учителя. Той се върна с група ученици от градината, където е помогнал на една млада фиданка да не изсъхне. Той ще помогне и на момчето. Отведнъж като отхвърлена от пружина аз скочих, приближик се до групата, бутнах напред детето и казах развълнувано: - Учителю, болно е! Учителят Беинса спря, погледна ме кротко и аз видях спокойната тишина в очите му и косите, които падаха от двете страни на лицето му. После той протегна ръка, помилва главата на Христо и отмина мълчаливо. След половин час ние се връщахме.
към текста >>

В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне.
Очаквах, когато стигнем у дома, да вдигне температура, но за моя голяма радост, такова нещо не се случи. Лицето му беше зачервено и свежо, а термометърът показваше 36,4 градуса. Христо оздравя. Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно. Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него. В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне. „Задачата на ученика е да се запознае със своя Учител“ Христо, който искаше да следва инженерство и който по съветите на Учителя свърши медицина, стана един от добрите лекари в София. Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани. В градината като тържествено облечени в бели одежди стояха вишневите дръвчета и сливата, и розовата ябълкова фиданка. И Ани ми се струваше като една от тези разцъфнали овошки, за които също тъгувах, когато внезапно духналия вятър разпръскваше цветовете им.
към текста >>

87. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче...
Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат... — Учителю — казах аз. — Мойте птиченца* ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата им. Учителят се разсмя с пълен глас и каза: — Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче... И аз започнах да се смея. Същото правеше и брат Христо... ___________________ * Веднъж с брат Христо срещнахме деца, които бяха уловили едно малко птиченце-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си.
към текста >>

88. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Направи ми впечатление, че тялото му е силно, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче.
Учителят ме изгледа продължително, усмихна се и каза: — Тук на Земята аз съм чул въплътените ангели! Брат Христо се наведе до ухото ми и ми прошепна тихо: — Тези думи на Учителя се отнасят за Вас. — Учителю, в салона е изложена картината на Архангел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го прободе с копието си. Направи ми впечатление, че тялото му е силно, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче. Учителю, да се моля ли на Архангел Михаил? Аз все се моля в молитвите си и на него. — Ти трябва да се молиш на Бога и той ще нареди да ти се помогне, защото Архангел Михаил е там горе на служба и е много зает. Учителят беше много разположен и отговаряше на всички въпроси. — Учителю, Вашите песни в диалогична форма са много естествени, живи и разнообразни!
към текста >>

89. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вън, пред прага, чакаше едно малко момченце и ми каза:
Ние друг път ще изпеем Седмия ден при по-музикално време." Аз почувствах, че и брат Христо трябва да бъде при нас, когато Той ще свири Седмия ден на "Битието". Като приключихме, целунах десницата му и казах, че отивам сега при братя Янкови и брат Христо, които ме чакат в стаята ми. Върнах се в стаята си. Братя Янкови вече бяха дошли и разговаряха с брат Христо. Почука се на вратата на стаята ми. Вън, пред прага, чакаше едно малко момченце и ми каза: – Сестра Лиляна, Учителят каза да отидете при него! Аз веднага слязох и помолих брат Христо и братя Янкови да ме чакат пред салона, за да отидем заедно в града, в тамошната ми квартира. Така се бяхме уговорили от снощи. Влязох пак при Учителя. Той седеше пак на същото кресло, на което го оставих, преди да изляза.
към текста >>

90. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Роди ми се дете, момче.
Преди години познавах една жена, която дойде накрая при мен. Тя ми казваше: "Бях млада мома. Баща ми ми подари една хубава Библия и аз я сложих в дъното на сандъка, и не я отворих вече. Минаха години. Ожених се. Роди ми се дете, момче. Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се. Бог си го взе. Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти! Хората се сещат много късно за Господа! Всички пожелаха да изпеем нещо от Новите песни.
към текста >>

Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се.
Тя ми казваше: "Бях млада мома. Баща ми ми подари една хубава Библия и аз я сложих в дъното на сандъка, и не я отворих вече. Минаха години. Ожених се. Роди ми се дете, момче. Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се. Бог си го взе. Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти! Хората се сещат много късно за Господа! Всички пожелаха да изпеем нещо от Новите песни. Учителят каза:
към текста >>

Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти!
Минаха години. Ожених се. Роди ми се дете, момче. Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се. Бог си го взе. Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти! Хората се сещат много късно за Господа! Всички пожелаха да изпеем нещо от Новите песни. Учителят каза: – Ти пееш хубаво и меко, когато нямаш външни препятствия. Ти първо ще им кажеш: "Чакайте, помълчете, докато ви попея, че после критикувайте и говорете!
към текста >>

91. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Поп Досю разчупи хляба и благослови, когато от към хорището се надигнаха плач и жалби – идеха жените начело с Цона Момчето и викаха на висок глас: „Този турчин развали празника ни!
Затуй сега Къртипъня седеше от дясната му страна. Мезетата бяха вече турени, очакваха печеното. Къню вече наливаше от голямата пръстена кана пелина, пред всеки от гостите стоеше голяма пръстена паница, шарена. Къню наля паниците. Виното играеше като живо и пръскаше искри. Поп Досю разчупи хляба и благослови, когато от към хорището се надигнаха плач и жалби – идеха жените начело с Цона Момчето и викаха на висок глас: „Този турчин развали празника ни! Помръкна веселието ни! Изпотръшка всичките наши борци! Няма вече кой да излезе насреща му! Зурлите и гъдулките на него свирят – победителя! Сега той ни гледа надменно.
към текста >>

92. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

Момите се спряха в недоумение, а Цона Момчето извика с висок глас: „Никой да не бяга!
Тук следва да разкажем преданието за битката на момите. Преди години, след кърджалийските времена, върлуваха разбойници. Те нападаха и турци, и българи. Подочули те, че на момите-жътварки се плаща със злато, и решили да ограбят жътварките. Причакаха ги тук, гръмнаха с пищовите във въздуха да ги сплашат, но не стана така, както си мислеха. Момите се спряха в недоумение, а Цона Момчето извика с висок глас: „Никой да не бяга! Откачай сърповете! “ Момите се наредиха плътно една до друга, откачиха сърповете и почнаха да секат. Те бяха силни като мъже. Сред разбойниците се хвърли Картала, драгоманина, изпразни двата си пищова в лицето на Шибил и разбойникът се захлупи на земята. Долетяха и Доганите, те се хвърлиха сред разбойниците само с тоягите си – в техните ръце това беше страшно оръжие.
към текста >>

93. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Затова и кръстили новороденото момче с името Петър.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ 1. Детство и юношество Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър. Бащата на П. Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите.
към текста >>

94. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му.
Белите братя са като белия цвят не задържат материалните блага за себе си, а ги отразяват в света за обща полза." „След това обяснение, не ми зададоха повече въпроси относно принадлежността ми към Братството." завърши разказа си Вено. Когато профсъюзите загубват независимостта си от държавата, той разбира, че неговата дейност, колкото и да е висок постът, който заема, няма да бъде вече ефикасна и полезна за обществото. Затова отказва да приеме направеното му предложение, напуска работата си в профсъюзите и заминава за Рила. При Седемте езера си наранява крака: „Кръвта, която изтече, сне от мен една тежест каза той. Величествена Рила ми каза, че съм платил един свой дълг." Пред възможността да получи министерски пост или да стане обикновен строителен работник, той ще избере свободата на човека между обикновените хора. В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му. Оръжията, с които ще пази свободата си сега, са чукът, лопатата и мистрията. И той внимателно ги избира и подготвя. „Мистрията трябва да е от добра стомана и абсолютно гладка. Иначе лепи и завлича цимента." Той я купува на старо и внимателно я почиства, та да блести. „Когато загребваш сместа от цимент и пясък, гърбът трябва да е изправен.
към текста >>

95. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Беше се сформирала достатъчно голяма, вече от поизраснали деца и юноши, международна група, където момиченцата се влюбваха, а момчетата започнаха да си съперничат и се правеха на големи... Но най- важното, въпреки някои напрежения, които възникнаха между тях, на всички им беше много хубаво и интересно заедно.
Много си играха, лудуваха, позволиха им с радост да им се качат на главата... Виждаше се, че те много обичат децата и се привързаха към нашите. Един ден, когато вече трябваше да си тръгват, се бяха събудили твърде рано. Децата ни още спяха, но ние позволихме на норвежците да ги събудят за изпроводяк - иначе после на нашичките щеше много да им е мъчно, ако не са си взели довиждане със своите приятели... И ето, след минутка норвежците вече излизат от детските палатки, но и техните лица, и лицата на децата - в сълзи... Ние също си казахме „чао“ с тях, но гледаме - и нашите бузи мокри, докато махахме с ръце към заминаващите... И следващата 1988 година пак така хлипахме и преглъщахме сълзи вече заради други хора, станали ни безкрайно близки по дух... Тогава в лагера се появиха още две семейства - последователи на Учението. Това бяха Джамил и Галя Рзаеви с дъщеричката си Таня и семейство Арка- дий и Аня Левицки със синчетата си Едик и Борис. Беше се сформирала достатъчно голяма, вече от поизраснали деца и юноши, международна група, където момиченцата се влюбваха, а момчетата започнаха да си съперничат и се правеха на големи... Но най- важното, въпреки някои напрежения, които възникнаха между тях, на всички им беше много хубаво и интересно заедно. Децата ни и до днес си спомнят времето, прекарано в лагера на бате Крум, като едно от най- щастливите в живота им. Още много неща могат да се разкажат за бате Крум, за международния братски лагер, който беше негова рожба, за несменяемите му помощници, за хората, които имаха щастието да дойдат тук - и за какво ли още не... Но нещо ми подсказва, че засега трябва да спра. В заключение искам да се извиня за някои евентуални неточности - вече изминаха толкова много години... Най-важното: тук искам да благодаря на всички мили хора, с които ме срещна съдбата - мене и семейството ми - на това удивително красиво и свещено място под Мусала: Мария Митовска, Павел Желязков, Жоро от Габрово, Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова, Павлинка Даскалова, Славка и Любомир Няголови, Никол, Даниел, Асен - и още много други, които бяха там и вече не си ги спомням ясно. Благодаря за грижите, с които ни обгърнаха, за уроците, които ни преподадоха, за любовта, която те изляха над нас изобилно!
към текста >>

96. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Пътуването бе сложно: бяхме шарена компания, включително едни войнствени момчета православни, разни начинаещи йоги и пр.
Той ни разказваше за учението на Учителя, за астрологията на Ръдиар, за психологията на Юнг. После узнахме, че той е дипломиран психолог, въпреки че му се налагаше да си изкарва прехраната като мозайкаджия. Обаче основната цел на идването му тука, както той сам ни каза, била да ни качи в планините. По картата на Кавказ „по интуиция“ той посочи мястото, където да отидем: река Зеленчук, планината София в Кавказ. Натам и тръгнахме. Пътуването бе сложно: бяхме шарена компания, включително едни войнствени момчета православни, разни начинаещи йоги и пр. Въпреки това бате Крум намираше начини да умиротворява всички спорове и конфликти, така че накрая всички оставаха доволни. Технически обаче не беше лесно. Например с нас бе дошла една жена с болен крак - Нина Аветисовна, наложи се да я качваме на кон. На коне натоварихме и основната част от продуктите, въпреки че за хляб и мляко слизахме до една ферма (тогава тая ферма на река Софийка още работеше). Направихме лагер до едно ручейче, приток на Софийка, до горния край на гората (по-късно идвах тук неведнъж).
към текста >>

97. Паневритмията - Крум Въжаров (1908- 1991)

Аз ти изпращам цялата моя любов и тази на моите момчета тук, в Шотландия.
Алисон Браун създаде Школа по Паневритмия в Шотландия. Тя водеше кореспонденция с Крум който я напътстваше в нейната работа за Учителя. Тук е публикувано едно от писмата й. 15 февруари 1988 г. Най-скъпи Крум, Аз ти изпращам цялата моя любов и тази на моите момчета тук, в Шотландия. Приложеният с Филип ръкопис е моят първи опит да събера на едно място различни теми от прекрасните думи на Учителя. Това не е добре напечатано, но крайното представяне ще бъде много по-красиво. Дай ми твоите мисли и реакция и аз ще ги оценя. Алма ще направи внимателно рисунките на Останалите упражнения, когато се срещнем през май. Благославям те, скъпи Крум.
към текста >>

98. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От многото примери ще приведа един случай на близнаци - момче и девойка, родени с разлика във времето от 20 минути.
на самата линия, ограничаваща сектора. Установено е, че колкото един член от Слънчевото семейство е повече към средата на сектора - дома, толкова и неговото влияние е по-слабо, а колкото е повече към края, толкова влиянието му е по-силно. Това влияние ясно се изразява,когато Слънцето, Луната и коя да е от Планетите е точно на границата, на линията между два сектора - дома. А когато те са на една от четирите главни точки - Асцендент, Надир, Десцендент и особено при Зенита, това влияние е особено силно. Тази особеност ясно и нагледно се очертава, когато имаме родни близнаци, при които много често са налице значителни различия както в техните качества, способности и устрем за изява, така и в житейският им път, докато във времето на своето раждане те имат разлика само 15-20 минути. От многото примери ще приведа един случай на близнаци - момче и девойка, родени с разлика във времето от 20 минути. Животът на младежа е добре уреден, богат със своето разнообразие и по-ясно изразени качества и способности. Докато животът на девойката е вял, със спънки и неприятности, по- слабо изразени способности, изобщо по-труден и нещастен. При направените Хороскопи са сравнени разстоянията на Слънцето, Луната и Планетите до границите на домовете, защото за 20 минути ъгловите разстояния (Аспектите) на практика няма да се променят, за да бъдат взети под внимание. При младежа Слънцето е на 8 градуса от границата на дома - сектор, докато при девойката е на 15 градуса. Оттук е и по-силното, благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качествата и способностите при младежа, а също и по-доброто и силно въздействие върху условията му на живот, отколкото при девойката.
към текста >>

99. Родените близнаци - Николай Дойнов (1904 - 1997)

РОДЕНИТЕ БЛИЗНАЦИ Известно е, че родените близнаци могат да бъдат момчета или момичета, а също и смесени - момче и момиче.
РОДЕНИТЕ БЛИЗНАЦИ Известно е, че родените близнаци могат да бъдат момчета или момичета, а също и смесени - момче и момиче. Малките различия от по няколко минути във времето на раждането на практика не могат да променят положението на Слънцето, Луната и Планетите с техните градуси в Зодиакалните съзвездия, нито пък техните ъглови разстояния (аспекти), особено на по-далечните като Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. В Хороскопите на родени близнаци много често имаме значителни различия както в качествата, способностите и устрема за изява, така също и в събитията от живота (в техния жизнен път). За малките различия във времето на техните раждания разлики в Хороскопа им можем да имаме само за положението на Слънцето, Луната и Планетите в домовете. Тези именно промени са способни често пъти да дадат значителни различия между близнаците както в качества, способности, устрем за изява, така и в събитията и в пътя на живота им. Тук именно ясно се отразява и разбира, че всеки дом не е хомогенен във възможността на Слънцето, Луната и Планетите, намиращи се в него, да изразят своите влияния с една и съща сила, по един и същ начин, където и да се намират в този дом.
към текста >>

Две момчета близнаци, родени през 1951 година на 13 октомври в София, първият в 3 часа и 36 минути преди обед, а другият - в 3 часа и 45 минути, т.е.
Нито пък всеки Зодиакален знак със своите градуси на върховете на домовете може да се изрази по един и същи начин. За това е важно къде се намират членовете на Слънчевото семейство в даден дом. Изтъкнахме, че колкото те са по-близо до границата между два дома (на линията, която ги разделя, толкова и силата на тяхното влияние е по-голяма, по-ясно изразена, особено ако те са точно на граничната линия. Същото се отнася, както отбелязахме, и за силата на влиянието на всяко Зодиакално съзвездие: в първите и последни градуси на домовете тяхно въздействие е по-силно. Тук привеждаме примери от хороскопи на родени близнаци. Две момчета близнаци, родени през 1951 година на 13 октомври в София, първият в 3 часа и 36 минути преди обед, а другият - в 3 часа и 45 минути, т.е. с една разлика от 9 минути. При тях имаме освен малки различия в качествата, способностите и устрема за изява, но и едно ясно изразено събитие. Всичко това се дължи на различията в разположението на Слънцето, Луната и Планетите спрямо ръбовете на домовете, а също и на Зодиакалните съзвездия със своите градуси и домове. И двамата се оженват. Първият (по-възрастният) има дете, а вторият няма, което се дължи на съпругата му.
към текста >>

Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути.
Марс при по-възрастния е на 4 градуса - израз на по-голяма сила и активност както в живота, така и в сексуалните отношения. При по-малкия Марс е на 9 градуса, което говори, че всички тези качества, които има първият, тук са по-слабо изразени. Нептун е само на 3 градуса при по-възрастния, което дава много по-силна привлекателност на индивида за възбуждане и за полов контакт. При по- малкия Нептун е на 10 градуса от ръба, което значително намалява тази привлекателност и възможност за по-голяма възбуда. Тези са главните елементи, които определят различията между двамата близнаци. Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10.
към текста >>

Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда.
При по-малкия Марс е на 9 градуса, което говори, че всички тези качества, които има първият, тук са по-слабо изразени. Нептун е само на 3 градуса при по-възрастния, което дава много по-силна привлекателност на индивида за възбуждане и за полов контакт. При по- малкия Нептун е на 10 градуса от ръба, което значително намалява тази привлекателност и възможност за по-голяма възбуда. Тези са главните елементи, които определят различията между двамата близнаци. Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса.
към текста >>

Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15.
Тези са главните елементи, които определят различията между двамата близнаци. Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10.
Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса.
Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13.
Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

100. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20. 5.
Първо се опитват по-силните, с по-малко бройки, а постепенно свикват всички да броят до 20, свободно и самостоятелно. 3. Групово и единично гласно броене до 20 и обратно — последователно и бавно, според възможностите на децата. 4. Запознаване писмен но с числата от 1 до 20. — Оставяме на разположение игрите „Картини и цифри", „Върви сам" и др. подобни. При случай, бележим колко са ножиците, куклите, топките и др. С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20. 5. Писане в клас. — По-късно, с голяма радост всички си купуват тетрадки и си рисуват и бележат различни предмети. 6. Събиране и изваждане. — След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца.
към текста >>

— Ето две добри момченца.
С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20. 5. Писане в клас. — По-късно, с голяма радост всички си купуват тетрадки и си рисуват и бележат различни предмети. 6. Събиране и изваждане. — След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца. Да дойдат при тях и две момиченца. Колко деца има тука сега? — четири. Значи две момченца и две момиченца правят равно четири деца или 2 + 2 = 4. Това е знака „И" който показва че събираме заедно двете числа, а този знак показва колко са заедно събраните числа и се казва „равно".
към текста >>

Значи две момченца и две момиченца правят равно четири деца или 2 + 2 = 4.
— След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца. Да дойдат при тях и две момиченца. Колко деца има тука сега? — четири. Значи две момченца и две момиченца правят равно четири деца или 2 + 2 = 4. Това е знака „И" който показва че събираме заедно двете числа, а този знак показва колко са заедно събраните числа и се казва „равно". Ето и друга задача: Две 2 столчета и още две 2 столчета — правят = равно четири 4 столчета; или 2 + 2 = 4. Една кукла и още една кукла стават две кукли или ако искаме да го напишем като задачка как ще бъде? Желаещи сигурно ще имаме и написваме на дъската първата задачка 1 + 1 = 2 написана и сметната от ученик. Така ще си съставяме най-различни умствени и писмени задачки, които се усвояват неусетно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.65871119499207