НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
5
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Само че ако вземем за пример дивата свиня, ще видим, че тя не е всеядна, но се храни с трева,
жълъди
, картофи, царевица.
". Истински поход за мир можем да поведем, когато сме вегетарианци и приемем идеята да не убиваме. МЕСОЯДСТВО И ПРИСТРАСТЯВАНЕ Какви ли не теории са измислили пристрастените към месоядството биолози. Една от тях е, че човек е всеяден като свинята.
Само че ако вземем за пример дивата свиня, ще видим, че тя не е всеядна, но се храни с трева,
жълъди
, картофи, царевица.
Всеядна е домашната свиня, но тя е приучена към това хранене от човека. Ако искаме да разберем каква е определената от природата храна за човека, трябва да видим с какво се хранят човекоподобните маймуни. Те не се хранят с месо. Това показва, че месото на животните не е определено от природата за храна на човека. Човекоподобните маймуни се хранят с плодове.
към текста >>
2.
ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
Заровеният в земята
жълъд
след време пуска надолу коренче, а нагоре – стрък, който дава клончета и листа.
Културите се сменят в безкрайния низ на вековете. Но тук няма едно безсмислено, вълнообразно движение на слизане и възлизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Историческият процес е частен случай на общия еволюционен процес. Затова казаното по-горе за същността на еволюционния процес можем да изразим по следния начин: историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух или, по-конкретно казано, на човешкия Дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, вложени в човешката душа, както в семката са вложени качествата на бъдещото дърво.
Заровеният в земята
жълъд
след време пуска надолу коренче, а нагоре – стрък, който дава клончета и листа.
След време израства могъщо дърво. Развитието на дъба е проява на силите, вложени в жълъда. По същия начин историята е откриване на заложбите, ценностите, скрити в човешкия Дух. Културите една друга са се унаследявали. Всяка култура е почвала като малко пламъче, което постепенно се е разгаряло с ярка Светлина, която е осветявала света.
към текста >>
Развитието на дъба е проява на силите, вложени в
жълъда
.
Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Историческият процес е частен случай на общия еволюционен процес. Затова казаното по-горе за същността на еволюционния процес можем да изразим по следния начин: историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух или, по-конкретно казано, на човешкия Дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, вложени в човешката душа, както в семката са вложени качествата на бъдещото дърво. Заровеният в земята жълъд след време пуска надолу коренче, а нагоре – стрък, който дава клончета и листа. След време израства могъщо дърво.
Развитието на дъба е проява на силите, вложени в
жълъда
.
По същия начин историята е откриване на заложбите, ценностите, скрити в човешкия Дух. Културите една друга са се унаследявали. Всяка култура е почвала като малко пламъче, което постепенно се е разгаряло с ярка Светлина, която е осветявала света. След своя творчески размах и разцвет тя постепенно е изгасвала. Но ето на друго място се е разгарял друг такъв пламък.
към текста >>
3.
Тринадесета част
Ще ви дам пример с два
жълъда
: единия ще сложа в хамбара между много
жълъди
, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре.
Питам: Кое е по-голямо което се движи към нещо или което стои на едно място? Кой е по-силен: живият или мъртвият? Който стои и не работи или който се движи и работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно, че мъртвият е по-силен от живия.
Ще ви дам пример с два
жълъда
: единия ще сложа в хамбара между много
жълъди
, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре.
Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя.
към текста >>
Кой от двата
жълъда
е по-силен?
Кой е по-силен: живият или мъртвият? Който стои и не работи или който се движи и работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно, че мъртвият е по-силен от живия. Ще ви дам пример с два жълъда: единия ще сложа в хамбара между много жълъди, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре.
Кой от двата
жълъда
е по-силен?
Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота.
към текста >>
НАГОРЕ