Търсене в текстове за 'Жълъд'

Стволоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд.

ГОДИНАТА Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Стволоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от една малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва и научните изследвания в древността, и в наши дни ни го сочат - е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ Да си представим жълъд, заровен в земята.

„Можем да кажем, че едвам сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка. Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа". Всички възвишени същества в божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа". УЧИТЕЛЯТ Да си представим жълъд, заровен в земята. След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ дъб. Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява. Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух. Всяка една епоха, всяка нова култура е откровение на нови негови сили, неподозирани дотогава.
към текста >>

Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява.

Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа". Всички възвишени същества в божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа". УЧИТЕЛЯТ Да си представим жълъд, заровен в земята. След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ дъб. Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява. Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух. Всяка една епоха, всяка нова култура е откровение на нови негови сили, неподозирани дотогава. Ако погледнем историята, ще видим, че културите една друга са се унаследявали, всяка култура отначало е почвала като едно малко пламъче, което постепенно се е разгаряло в ярка ослепителна светлина, която е осветлявала света и след своя творчески замах и разцвет постепенно е изгасвала. И ето, на друга някоя точка на земното кълбо се е разгарял друг такъв пламък, който също постепенно се е запламтявал.
към текста >>

Учителят казваше: “Трябва да се почне от малкото.” Както в природата семенцето, жълъдчето, гледаш го нищо и никакво семенце, и постепенно става нещо огромно...” Ето кое е давало сила на Сава Калименов през годините - вярата му в растежа, във въздигането, в онзи свещен труд, при който посятите идеи прорастват и дават плодове.

Учителят казваше: “Трябва да се почне от малкото.” Както в природата семенцето, жълъдчето, гледаш го нищо и никакво семенце, и постепенно става нещо огромно...” Ето кое е давало сила на Сава Калименов през годините - вярата му в растежа, във въздигането, в онзи свещен труд, при който посятите идеи прорастват и дават плодове.
Виж какво, има един закон за развитието на нещата. Първото нещо е да мислиш за него, да мислиш... Когато мислиш за него, все едно, че му даваш храна. А то фактически в какво се изразява тази мисъл? Постепенно прибавя към него нещо, нещо се прави и то расте. Говоря ти от лична опитност - както съм живял, както съм разбирал и както съм почвал нещата. Учителят казваше: “Трябва да се почне от малкото.” Както в природата семенцето, жълъдчето, гледаш го нищо и никакво семенце, и постепенно става нещо огромно...” Ето кое е давало сила на Сава Калименов през годините - вярата му в растежа, във въздигането, в онзи свещен труд, при който посятите идеи прорастват и дават плодове. И нещо дълбоко трайно е изпълвало живота му: следване на една прекрасна мечта - обединение на човечеството в едно всемирно братство! Сава Калименов си замина на 24 септември 1990 година в Севлиево. Но делата му просветнаха, защото с живота си доказа един велик закон: да се започне с малкото... Факсимиле от в-к “Братство” Човек и Бог - Пламен 1931г. Category: Сава Калименов (1901 - 1990)
към текста >>

И свините му пасох, и ядох жълъдите с тях.

Защото пих аз веч от чашата горчива на отрицанието! Защото видях що си ти за мене и за всяка твар. И ето: Със стъпките на блуден син се връщам пак при Тебе! Пропих, изядох всичко в ширните дворове на суетата земна. Робувах на греха, и господаря мой бе Сатана! И свините му пасох, и ядох жълъдите с тях. Останал сам самин, нещастен роб, гол, гладен и презрен, Заплаках горко аз за моя мил Баща, и като в сън проблеснаха пред моите очи дворците пищни Твои, които аз презрях зарад съблазни земни. И ето: Аз съм пак при Теб! И слагам в Твоите нозе аз всичко, що ми ощ остана: Едно сърце! — Едно сърце, което ощ тупти във порива на любов безгранична! Едно сърце, което иска ощ да люби.
към текста >>

... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология.

Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“!
към текста >>

Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия.

Ще кажете: Много ти благодаря, татко, за голямата любов, която имаш към мене. Много се зарадвах, когато получих твоето благо. Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена. Имаш ли една малка дарба, отдай й нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години.
към текста >>

Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел.

Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш. Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън. Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел. Мечтите са фиданките на реалностите. Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш. И ти също, млади читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много. В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати на твоите собствени мисли: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече. ни по-малко.
към текста >>

Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му.

Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти.
към текста >>