Търсене в текстове за 'Жълъд'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

- Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили.
Така че Гради не е оставил нито един лев, макар че можеше да стори това. Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд. София, 6.декември 1995 г. Декларатор: Марийка Марашлиева ДЪБ От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на дъба многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето! Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи! - Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили. За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето! та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш. А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд дъб ще стане не ще ме ти събориш! 17.XII.1965 г.
към текста >>

А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд дъб ще стане не ще ме ти събориш!
Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи! - Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили. За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето! та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш. А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд дъб ще стане не ще ме ти събориш! 17.XII.1965 г. / От Олга Славчева разговор с Гради Минчев/
към текста >>

2. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу.
Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън 7 пъти и се пречистят. Само такива знания може да се приложат в преорганизирането на нашия живот. Ние имаме наука, с която може да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми, правила, чрез които тя си служи. Ще си послужа с едно малко обяснение. Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу. Това значи: всеки корен търси онези магнетически течения, които служат за храна. Тези корени се стремят не само да придобият стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени отиват в разни посоки, за да намерят онова течение, което им е потребно, и спират службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята.
към текста >>

3. 16. Годината

ГЕОРГИ РАДЕВ

Столоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд.
16. Годината Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV.1930), с. 196 ÷ 197 Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Столоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва, и научните изследвания в древността и в наши дни ни го сочат – е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев възел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя.
към текста >>

4. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне.
Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращатсветлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него.
към текста >>

5. 1.3. Стефан Томов и Учителят

Посаждаш един жълъд и пораства един дъб.
А това е лъжа. И също незнание. Но досега съм приемал, че това се правинарочно и умишлено, за да отхвърли Петър Дънов. А сега ще посоча колко е голямо неговото незнание и невежество. а) Идеята за прераждането се намира първо в растителния свят. Посаждаш един жълъд и пораства един дъб. Дъбът се намира в жълъда. Това е прераждане от една форма в друга. б) Идеята за прераждането се намира в животинския свят. * Цялата еволюция на всички живи форми като преминат през чехълчето имедузата, минат през земноводните, през птиците и бозайниците и стигнат до човека,това е преминаване на живота от една форма към друга, по-висша. А този, койтодвижи тази еволюция е човешкия дух, който прекарва живота от форма към по-висша форма, за да се изяви в своята пълнота.
към текста >>

Дъбът се намира в жълъда.
И също незнание. Но досега съм приемал, че това се правинарочно и умишлено, за да отхвърли Петър Дънов. А сега ще посоча колко е голямо неговото незнание и невежество. а) Идеята за прераждането се намира първо в растителния свят. Посаждаш един жълъд и пораства един дъб. Дъбът се намира в жълъда. Това е прераждане от една форма в друга. б) Идеята за прераждането се намира в животинския свят. * Цялата еволюция на всички живи форми като преминат през чехълчето имедузата, минат през земноводните, през птиците и бозайниците и стигнат до човека,това е преминаване на живота от една форма към друга, по-висша. А този, койтодвижи тази еволюция е човешкия дух, който прекарва живота от форма към по-висша форма, за да се изяви в своята пълнота. А това се учи в училище, имаучебници по биология, ботаника и естествени науки.
към текста >>

6. 19.9. Обърнатото братство с корема си нагоре

Вергилий Кръстев

Така, че някой път от едно семенце и от едно семе на дъб може да израсне дъб, и столетия наред да бъде истински дъб, и да стои като паметник, че някога този дъб е пораснал от един жълъд.
Така, че само едно зрънце да беше влезло в нечия човешка глава, за да поникне там и да даде плод! - Едно, единствено зрънце! Но това не стана. Едно семенце, едно зърно беше влезнало в Мария. То беше изкласило, но дойдоха онези другите, отсекоха го и го изядоха. Така, че някой път от едно семенце и от едно семе на дъб може да израсне дъб, и столетия наред да бъде истински дъб, и да стои като паметник, че някога този дъб е пораснал от един жълъд. Но този жълъд беше посаден по времето на Школата на Учителя, беше възраснал, но онези другите дойдоха и го отсекоха с брадва. Така, че в един човешки живот от 78 години Мария мина през един много труден път, и мога да кажа, че нейния път завърши. Тя колкото можа си свърши своята работа, но тя не можа да остави нищо, и това означаваше провал в нейния живот, когато е пребивавала на Земята. И ако нещо беше спасено, това беше спасено чрез мен, а не чрез Борис и не чрез някой друг, които идваха, крадяха материалите, и Борис накрая ме изолира. Но не истинския Борис, а оня майстор Борис и врагът на Делото на Учителя и на Бялото Братство.
към текста >>

Но този жълъд беше посаден по времето на Школата на Учителя, беше възраснал, но онези другите дойдоха и го отсекоха с брадва.
- Едно, единствено зрънце! Но това не стана. Едно семенце, едно зърно беше влезнало в Мария. То беше изкласило, но дойдоха онези другите, отсекоха го и го изядоха. Така, че някой път от едно семенце и от едно семе на дъб може да израсне дъб, и столетия наред да бъде истински дъб, и да стои като паметник, че някога този дъб е пораснал от един жълъд. Но този жълъд беше посаден по времето на Школата на Учителя, беше възраснал, но онези другите дойдоха и го отсекоха с брадва. Така, че в един човешки живот от 78 години Мария мина през един много труден път, и мога да кажа, че нейния път завърши. Тя колкото можа си свърши своята работа, но тя не можа да остави нищо, и това означаваше провал в нейния живот, когато е пребивавала на Земята. И ако нещо беше спасено, това беше спасено чрез мен, а не чрез Борис и не чрез някой друг, които идваха, крадяха материалите, и Борис накрая ме изолира. Но не истинския Борис, а оня майстор Борис и врагът на Делото на Учителя и на Бялото Братство. Така са нещата.
към текста >>

7. 2.42. Белите скали и скитникът

Борис Николов

Останаха плахите сърнички, дивите глигани, които се угояваха с буковия жълъд, изобилен тази година.
2.42. БЕЛИТЕ СКАЛИ И СКИТНИКЪТ* Тази година октомврий премина с дъждове, мъгли, студени ветрове, даже преваля сняг. Времето прогони всичко живо от Балкана - и овчари, и говедари и, дървари. Настана тишина, шумната човешка деятелност секна. Планината си отдъхна. Останаха плахите сърнички, дивите глигани, които се угояваха с буковия жълъд, изобилен тази година. Мечки бродеха из горите и край потоците, изравяха корени, ядяха билки и насекоми, минаваха подготвителния режим преди зимата. Това беше тайно знание на техния род. Всеки имаше своята работа и своите грижи. Птичките бяха отлетели и в Балкана царуваше тишина. Гората беше пожълтяла, невидим художник с четката си правеше чудеса.
към текста >>

8. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската притча, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е.
Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”. - „Светий отец беше прав, разказва по-нататък кореспондентът на „България”, и облегнат на масата си. Ние бяхме му целунали вече краката и се разтоварехме, когато негово високопреосвещенство, кардиналът префект на пропагандата и секретаря му, които влезоха след нас, му казаха, че архимандритът желае да му отправи няколко думи по български”. Пий IX тутакси поканил българский архимандрит да говори, и той уши исчел по български едно словце, което имал написано и което е било съставено по французки от Боре, а преведено на Български от едното из Българете-членове на депутацията. В словцето се казва, че съединените Българе се връщат във Вярата на бащите и дедите си, че Българский народ, до като бил покорен и верен на ръководенето на бащата на голямата християнска фамилия, законний наследник на Св. Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската притча, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е. „с нечистото учение на Фотиевата схизма”. Най-после като гинел от бедност и глад, той си напомнил светий отец, който го е родил за животът на христиенството. В това припомнене той си казал, в лицето на съединените Българете: да идем да го намерим, като припознаем, че сме съгрешили на небето и пред него. „Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът Йосиф - ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността. Ние сме слаби тълкователи на всичките наши братия Българете, съединени с нас в същото исповедание на католическата вяра.
към текста >>

0.57151484489441