НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
16
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Този двояк процес извършва едно
благодеяние
за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука.
Този двояк процес извършва едно
благодеяние
за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.
към текста >>
2.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова
деяние
на Божието въплощение вътре в теб.
Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.
Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова
деяние
на Божието въплощение вътре в теб.
И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
към текста >>
3.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко
деяние
не остава от да не приеме това, което заслужава.
Гласът на когото и да е, от каквато и дълбочина или безпредел- с.11 ност и да иде, аз го чувам от веднажд. Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка и да е Аз съзирам и навреме исправям.
Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко
деяние
не остава от да не приеме това, което заслужава.
Аз съм този Бог, този съдия в всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, с.12
към текста >>
4.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко
деяние
не остава от да не приеме това, което заслужава.
Времето, пространството не съществуват. Аз все присъствам, все действам, без никакво прекъсване. Гласът от каквато и дълбочина и безпределност да идва, аз го чувам отведнъж. Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям.
Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко
деяние
не остава от да не приеме това, което заслужава.
Аз съм този Бог, този съдия във всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите.
към текста >>
5.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Ще пея Господу, защото ми стори добро
благодеяние
.
Които изпояждат чадата ми, като че ядат хляб. Господа не призваха, тогази нападна по тях страх голям, защо Бог е в реда на праведните. Посрамиха света на бедния, но Господ е нему прибежище. Но аз се уповавам на милостта му. Сърцето ми се радва на спасението ти.
Ще пея Господу, защото ми стори добро
благодеяние
.
Иде ден, в който ще има написано върху звънците на конете светиня Господу. Блажен е денят, когато се напише името Господне на сърцата ни и ние станем съпричастници на неговата слава. Господ ще ми даде мъдрост и знание, против които никой не ще може да устои. Какво желание имам за духа и благодатта на Господа моего. Иди, казва Господ на Анания, защото той ми е съсъд избран.
към текста >>
Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето
злодеяние
.
Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда.
Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето
злодеяние
.
Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си. Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство. За да станем съвършени в Словото и да не грешим, трябва да имаме чисто сърце и ум непокварен. Това Господ може да стори за нас, ако го повикаме на помощ, да ни помогне и спаси от тази гибел на греха. Всеки, който възлага надеждата си на Господа да изправи неговите пътища и да го въведе в пътя на съвършенството, няма да остане излъган, защото Господ е винаги верен на своите обещания.
към текста >>
6.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова
деяние
на Божието въплъщение вътре в тебе.
Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш.
Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова
деяние
на Божието въплъщение вътре в тебе.
И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа. Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е неговия път, който той сам е положил пред вечността и под който съблюдава своята верност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина. И всякой, който иде към виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината.
към текста >>
7.
БЕЛЕЖКИ
Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова
деяние
на Божието въплъщение вътре в теб ... "
Разговор четвърти, 5 юли 1900 г. „Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от Негова Дух. Затова присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш.
Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова
деяние
на Божието въплъщение вътре в теб ... "
Разговор пети, 6 юли 1900 г. „Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде..."
към текста >>
8.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Епископ Доминис се спасил в Аладжа манастир и гагаузите от село Кестрич имали поверие, че в манастира живеел ирим папас - старец в духовно
одеяние
, който постоянно спял в огромен ковчег с памук.
Мурад II издигнал на полесражението стълб на победата с надпис „Аз прославих Варна с победата си. Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор. Трупът на папския легат кардинал Юлиан Цезарини, главен виновник за нарушеното примирие, бил намерен в една гора край Варна, но според други източници се спасил и останал за покаяние в Аладжа манастир край село Кестрич (днес Варненския квартал „Виница"). Епископ Розгон потънал в мочурищата около Девненското езеро.
Епископ Доминис се спасил в Аладжа манастир и гагаузите от село Кестрич имали поверие, че в манастира живеел ирим папас - старец в духовно
одеяние
, който постоянно спял в огромен ковчег с памук.
Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в Хачуката (гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се. Когато му отговаряли утвърдително, старецът казвал: „Има още време", затварял очите си и се изгубвал. Изходът от варненската битка намерил отзвук в следващите победи на Мурад II, който през 1446 г. превзел Пелопонес, а на 6-8 октомври 1448 г. разбил християнската армия на Янош Хуниади на Косово поле.
към текста >>
9.
1922_7 Спомени на Георги Попов
Не можеше съвестта ми да допусне, че тя би могла да бъде способна на това унизително
деяние
.
За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портфейлът ми с парите липсва от джоба на сакото. Сърцето ми затупа силно. Претърсих няколко пъти, обаче – все същият резултат. В главата ми нахлуваха най-различни предположения и нека не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата – доброжелателка, да не би тя да го е прибрала. Най-трудно беше да я попитам.
Не можеше съвестта ми да допусне, че тя би могла да бъде способна на това унизително
деяние
.
Къде тогава е смисълът от нейното посещение на това свещено място – събора – и нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване? Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето смущение и тихичко ме запита: – Братко, какво има, загубил ли си нещо? – Изгубих си портмонето с парите и какво ще правя, не зная. И докато се колебаех, дали да споделя съмнението си спрямо сестрата, той с висок глас извика:
към текста >>
10.
1925_8 Забрана на съборите на Бялото Братство в Търново
Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това
деяние
.
Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим." Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически. Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г. до 1926 г.), дава подкрепата на своя вестник. Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия.
Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това
деяние
.
Няколкото стотин подписа обосновават изгонването юридически, но те са и отговор на думите на Учителя, казани през 1922 г. в читалище „Надежда": „Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не? " Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мен това не е меродавно, но каквото говори българският народ." („Беседи, обяснения и упътвания, 1922 г.", стр.
към текста >>
11.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
Изобщо каквото и да е
деяние
, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех.
Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”. Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството. Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване.
Изобщо каквото и да е
деяние
, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех.
Селото, намиращо се в непосредствена близост до бойното поле, турците преименоват на Хадърджа, в чест на героя Коджа Хъдър. По време на Руско-турската война от 1769-1774 г. и особено по време на петмесечната обсада на Варна през Руско-турската война от 1828-1829 г., военните действия се водят близо до някогашното бойно поле от 1444 г. Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България.
към текста >>
12.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение,
въздеяние
по благодат.
Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27 В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ. С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си възраст, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”. Впоследствие той отива и в Константинопол, за да уведоми тамошния патриарх и да получи съгласието му.
След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение,
въздеяние
по благодат.
Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г. След това йеромонах Теофаний ходил в Синай, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-накрая след дванадесетгодишно обхождане се връща в Света гора, където предава Богу дух. “Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св.
към текста >>
13.
СТАРАТА ПОПОВА
Но това нейно
деяние
беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон.
Старата Попова отиваше на беседа и слушаше Учителя. По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните.
Но това нейно
деяние
беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон.
Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
към текста >>
14.
ЯСНОВИДСТВО
- "Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало
деянието
.
Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута". Мария Тодорова Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново. Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във вестника ли пише?
- "Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало
деянието
.
Елена Иларионова
към текста >>
15.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Аз знам, че за това тяхно
деяние
те ще бъдат наказани, но още не е дошло времето за това.
Кой ги покани за пръв път на Изгрева? Това бяха братята и сестрите, които членуваха в комунистическата партийна група. Те ги поканиха. А имената им ще намерите в техните протоколи. Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците, комунистите в България, но и как за благодарност, те разрушиха Изгрева и си направиха своя легация там.
Аз знам, че за това тяхно
деяние
те ще бъдат наказани, но още не е дошло времето за това.
Думите на Учителя не могат да се преиначат и прескочат. Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8000 години досега тези духове не са допускани в управлението на никоя страна в света в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече 30-40 години. Ще ги проверите и вие. А защо ги допусна в България?
към текста >>
НАГОРЕ