Търсене в текстове за 'Чело'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 303 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно.

Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.

То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.

Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека.

Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея.

Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?

Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина.

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.

Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!

Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?

На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.

На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав.

Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост).

Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй.

Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния.

Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.

В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.

Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.

Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.

Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък.

Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.

Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума.

Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.

Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро.

Не знаем ли, че всичките благодетели и добродетели в человечеството са се родили и произлезли от добри и благородни майки?

За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.

То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.

Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.

И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение.

Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения.

Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело.

Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против.

Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете.

Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.

Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството!

В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека.

Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.

Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.

Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество.

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.

Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности.

Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.

Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд.

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.

От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.

От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.

Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.

Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.

Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.

Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.

От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.

Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго.

А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“

Дължината на челото му била близо 35 см.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.

В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.

Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа.

Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.

Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.

Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството.

Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.

А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество.

От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека.

Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.

В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.

Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай.

Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината.

Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира.

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.

Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.

И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим.

И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека.

Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления.

Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.

От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони.

Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност.

До това време человек се управлявал само от страха на природния свят.

То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище.

Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.

И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.

Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ?

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?

Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.

Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички.

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.

В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.

Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.

Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.

От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.

Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.

„Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.

Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието?

Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.

Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.

Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни.

Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога.

Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски.

Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина.

Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава.

Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.

Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си.

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.

Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят.

Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.

Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.

От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа.

От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели.

Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.

И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.

От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.

В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.

Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава.

Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства.

Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш?

“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?

По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци.

Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.

Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.

Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити.

Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.

всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.

Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли.

Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.

Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието?

Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите.

Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път.

В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали.

Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв.

Нима това е человеческо, нима това е християнско?

Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок.

Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.

Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва.

И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.

Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.

Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа.

В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания.

Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили.

Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност.

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.

Осъждането на такива человечески същества е справедливо.

Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е.

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.

То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.

Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.

Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа.

Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество.

За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва.

Голо щастие – измама на человеческото тщеславие.

“ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.

За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.

Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин.

Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.

да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми.

В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа.

А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.

Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони?

Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.

Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава.

Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески?

Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си.

Сега синове человѣчески, кое е по-добро?

Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ.

Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ.

Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.

Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него?

Законьтъ е: каквото посѣе человѣкъ, това и ще и да пожене.

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа.

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони?

Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.

Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?

Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.

Сега, синове человечески, кое е по-добро?

Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух.

Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника.

Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него?

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство.

7. Разговор Първий. Упътвание

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща.

Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството.

Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни.

И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.

Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.

Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.

Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават.

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.

Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.

Тази е причината, която погубва самия человек.

Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии.

9. Разговор Третий. Храната и Словото

В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.

Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната.

Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.

Ето опасността на человеческия живот.

Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме?

Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения?

Словото Божие от человечески тълкувания не се мени.

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога?

Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого“.

10. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.

Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.

Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.

И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.

Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.

Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие.

Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна.

Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.

11. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби?

Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека.

Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.

Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.

Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.

12. Разговор Седмий. Заключение

Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа?

Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.

Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел.

13. ТРИТЕ НЕЩА

Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят.

14. Биографични бележки

Началата на человеческий живот”.

15. Писмо № 1

Разглеждат се делата на всички человеци и се зема решение кои ще бъдат из помежду избраните и кои ще требва да се отстранят от лицето на тая земя.

16. Писмо № 4

Но человеците малко се спират да мислят за онова бъдеще което иде и от ден на ден се приближава.

Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение.

Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте.

17. Писмо № 9

Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим.

Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.

Ето где стои погрешката с мнозина человеци.

Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие.

18. Писмо № 10

“Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.

19. Писмо № 11

Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им.

20. Писмо № 12

А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога.

21. Биографични бележки

Началата на человеческий живот”.

22. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими, говориха светите человеци Божи.

15 И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат.

От человек двое личен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щеславен стой на страни.

На превзет человек съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай.

А ето на теб Аз откривам една от великите си тайни - в най-простия, в най-простия человечески език и зная, че ти разбираш добре това, което стой пред тебе.

Дай ми силата си, която да ме подкрепи в моята человешка немощ. Господи,

Помощ[т]а, която й се указа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог й праща на помощ да я освободят.

В душата иа человечеството скоро ще произлезе нещо велико.

Една вътрешна светлина, която вече прониква в най- тъмните и потаени места на человеческия живот, ще изведе всичко наяве .

Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат. Неговите

Те превъзхождат всичките человечески познания.

Всичко, което става и което има да стане е от него отредено още отдавна, преди времената, преди наченванието на человешкия род на земята, още преди създаванието на небето и земята.

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.

Ето где е причината за вътрешната борба помежду человска и природния свят.

Това двояко действувание произвожда противоположни резолтати, които разглеждани от нашето человеческо становище се указват вредителни в нашите частни и общи интереси.

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие.

От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят с своята сила да извърши своята работа, нему определена от промисълът Божий.

Такъв человек се товари с непотребни неща да носи.

Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което си сам създава.

Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят.

В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърдце.

Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта.

Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.

Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен.

Послушанието избавя человека от много незгодности и страдания.

челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасно място на своя дом.

Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят.

О, глупавий человече, не бързай много, да се не спънеш.

23. УВОД

Началата на человеческий Живот".14 През 1897г.

Началата на человеческии живот.

24. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Светаго движими говореха светите човеци Божии" (II Петър 1:20-21).

15. „И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат" (II Тимотей 2/2).

А ето на теб аз откривам една от великите си тайни, на най-прост человечески език, защото ти разбираш добре това, което стои пред тебе.

Помощта, която й се оказа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог ги праща на помощ да я освободят.

В душата на человечеството скоро ще произлезе нещо велико.

Една вътрешна светлина, която вече прониква в най-тъмните и потайни места на человеческия живот ще изведе всичко на яве.

Не съди Господ тъй, както человеците съдят, нито върши, както те вършат.

Те превъзхождат всичките человечески познания.

Всичко, което става, което има да стане, е от него определено още от отдавна, преди времената, преди начеването на человеческия род на земята, още преди създаването на земята и Небето.

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.

Ето где е причината за вътрешната борба между человека и природния свят.

Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо становище, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси.

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели.

От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа.

Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което сам си създава.

Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят.

В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърце.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.

Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия.

Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен.

Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания.

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.

25. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Една мисъл само, свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел.

„Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от пререканията на езици".

Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците.

Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13).

Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9).

И Господ знаеше, затова казваше: „На какво да уподобя человеците на този род?

Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците".

Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21).

И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.

„И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14).

О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят.

То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.

Но син человечески кога дойде, надали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8).

Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще постъпи по-зле от един человек грешен?

И отвръща Исус, и говореше им пак с притчи, и казваше: „Уподоби се царството небесно на человек цар, който направи сватба на синът си и разпроводи слугите си да призоват своите на сватбата; И не рачиха да дойдат (Матея 22:3).

Господ ще извърши изоставените неща и ще направи забравените дела от человеческите синове.

26. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща.

Тук се оказва същия закон, който работи в природата и който превръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството.

27. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.

Тази е причината, която погубва человека, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа.

Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божия.

28. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божия.

Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността.

Ето опасността на человеческия живот.

Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.

Що те е грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за тебе какво Господ ще мисли за тебе или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения.

Словото Божие от человечески тълкувания не се мени.

Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, това е истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да не те чуе никой, дали това не са измислици техни, приписвани на Бога.

Ти си затваряш като человек очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого.

29. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.

Но самата истина отличава и человека в самаго себе си.

Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство.

И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

Но духовният обаче человек, не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.

Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено.

Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие.

Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна.

Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи.

Непостижимите неща на человека са постижими за Бога.

30. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.

Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби?

Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека.

Което человек сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори.

Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.

Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух.

Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на человека?

Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго място, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнината на нощта, когато си легнеш в земята да си починеш, както мислиш, отсега ти казвам, человече Божии, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на небето, защото там е най-доброто и най-безопасно, благословено място гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.

31. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Еврейският проповедник говори за человеците изобщо.

Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно.

Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен.

Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.

Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него.

Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен.

в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие.

да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека.

Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот.

Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв.

„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12).

Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане.

26. Господните мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума.

„Когато нечестивите се превъзнасят, человек се крие, но когато те погинват, праведните се умножават.

32. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога.

И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си.

Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.

Когато някой человек затвори очи и сърце и каже в себе си: няма кой да ме види, аз сам трябва да се грижа за всичко за себе си, той вече е извършил греха в своето сърце.

Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават.

33. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Не са ли тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа?

Има да мине една известна сила през тая страна, един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.

Той е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален божествен огън.

34. 12.Кожено тефтерче

Когато человек се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение.

Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек.

35. 13.Червено тефтерче

Дай ми сила, която да ме подкрепи в моята человеческа немощ.

Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в знанието на истината.

Аз съм син на мира, Син Человеческий.

Но знай, че невъзможните неща са само за человека, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля.

Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си да го приемете в сила и слава.

Не постави ли завета на своето царство, за да се въдвори мир и любов помежду синовете человечески.

Затова, синове человечески, внимавайте в делата си.

Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене?

Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человеческия дух.

Когото благослови, ще бъде благословен и към когото се повдигне неговото негодувание и беззаконие, ще бъде пояден, защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива в человеческа кръв.

Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него?

Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини.

А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини.

Съветът в сърцето на человека е като дълбока вода, но разумният человек ще го извади" 20;22 стих.

10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър.

Така ще намериш благодат и добро мислене пред Бога и человеците.

5. Понеже не ще тури вече человека в изпитване, за да дойде в съд с Бога.

Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота.

Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си.

36. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.

37. Петър Дънов - №1

„Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)

38. Пеню Киров - №3

Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби.

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.

39. Петър Дънов - №2

А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф.

40. Пеню Киров - №4

Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.

Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети человек, е голяма.

Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това.

Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.

се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.

Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура.

41. Петър Дънов - №9

Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене.

42. Петър Дънов - №11 (отворена карта)

Нашата надежда не е в человеци.

43. Пеню Киров - №14

сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.

44. Петър Дънов - №19

Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията.

45. Пеню Киров - №17

не с человеческа мъдрост да се проповядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме.

Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми.

Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.

46. Петър Дънов - №22

И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието.

47. Петър Дънов - №24

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

48. Пеню Киров - №23

И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него.

Тъй вдетинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.

49. Пеню Киров - №24

Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].

50. Петър Дънов - №26

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.

51. Пеню Киров - №25

Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му).

Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза.

52. Пеню Киров - №27

Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината.

53. Петър Дънов - №30

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.

Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса.

Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса.

Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят!

54. Пеню Киров - №28

Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий!

55. Петър Дънов - №34

Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук.

56. Петър Дънов - №37

17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".

Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите.

57. Пеню Киров - №35

На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.

Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек.

Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.

Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е.

Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е.

като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви.

58. Петър Дънов - №39

Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден.

Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.

Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.

59. Петър Дънов - №40 (отворена карта)

Моля, съобщете ми срещахте ли человека, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли Ви нещо относително работата.

60. Петър Дънов - №41

В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.

Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.

Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел.

61. Пеню Киров - №40

Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа.

Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели.

Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика.

62. Петър Дънов - №45

22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат.

4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.

63. Петър Дънов - №50

Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.

64. Пеню Киров - №45

Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно.

65. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)

Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби.

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.

А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф.

Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.

Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети человек, е голяма.

Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това.

Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.

се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.

Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура.

Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене.

66. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Нашата надежда не е в человеци.

сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.

Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията.

не с человеческа мъдрост да се проповядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме.

Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми.

Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.

И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието.

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него.

Тъй вдетинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.

Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.

Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му).

Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза.

Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината.

67. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.

Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса.

Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса.

Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят!

Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий!

Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук.

17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".

Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите.

На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.

Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек.

Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.

Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е.

Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е.

като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви.

Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден.

Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.

Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.

Моля, съобщете ми срещахте ли человека, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли Ви нещо относително работата.

В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.

Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.

Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел.

Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа.

Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели.

Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика.

22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат.

4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.

Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.

Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно.

68. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми.

Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре.

Дяволът, докато е в сърцето на человека, господар е на него.

При това повечето от света - като виждаме, че вършат делата на Дявола, ний вече нямаме работа с человеци, но с дяволи, понеже той е в сърцата им.

Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ.

Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава.

69. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек.

После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра.

1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.

18 под заглавие „Какво е нужно человеку за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост.

Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях.

По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове.

Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата.

Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.

Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията.

Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива.

Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.

са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове.

Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното.

Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата.

Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите.

Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа.

Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли.

Затова Той и человеците едно са.

Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците.

Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците.

Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра".

70. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичък".

71. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква.

72. 1900_08_31 Пеню Киров - №41

Малко пиша, защото тази вечер зле съм разтревожен, повече от един най-лош человек.

73. №47 /Пеню Киров/

Вардещите жени чули стъпки на человек и осенени от ангела Божий, падат всички на колене и се молят – и тя тъй свършва.

74. № 48 /ПЕНЮ КИРОВ/

За любовта ни в Господа размисли по предпоследната мисъл: „Человечеството е разтлено“, и питай Господа и ми отговори.

Аз засега, когато искам нещо сърдечно или като съм наскърбен нещо и искам наставление, знаеш, както говоря с человек, така ми се дават отговори, и то толкоз разумни, щото като ги следвам, все не сбърквам.

О, това человечество!

75. № 49 /Пеню Киров/

И то тъй ме изпъдиха – само един человек, без да ми дадат нещо, една кърпа поне.

76. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Человешките работи са суетни.

77. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.

78. №59 /Петър Дънов/

Ний не търсим одобрението на человеци, нито техните похвали.

79. №66 /Петър Дънов/

Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина.

80. №69 (Петър Дънов) [отворена карта]

За поговорението на другите64, както ми съобщавате, то е празно человеческо.

81. №75 (Петър Дънов)

Бог не е человек, та да може някой да прикрие своите постъпки.

82. №82 (Петър Дънов)

Пред человеци[те] ли трябва да се препоръчаме, или пред [в]севиждащото око на Нашия Небесен Баща.

83. №84 (Петър Дънов) [отворена карта]

Пътищата на Духа не са пътища на человека.

84. №85 (Петър Дънов) [отворена карта]

Да, има человек такива приятели, които да спират и него, и делото.

85. №68 (Пеню Киров)

Ний тук се събираме понякога по 8-10 и даже 12-16 человека и повече на разисквание [на] истината и продължаваме от 14 ч.

86. №86 (Петър Дънов)

Призванието ви не е от человеци[те].

Вие не слугувате на человеци[те], но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг.

87. № 70 (Пеню Киров)

Причините са следующите: ний, чадата Божии, като не можем да приемем да убиваме человеци в случай [на] военно положение [и] се откажем, полевият военен съд ще ни накаже със смърт. Добре!

88. №88 (Петър Дънов)

като нежна майка в душата человеческа

человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори

Във душата человешка постоянно,

89. №91 (Петър Дънов)

Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога.

Зная, че сте человеци, а не ангели.

90. №94 (Петър Дънов)

Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа.

91. №76 (Пеню Киров)

Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело.

92. №98 (Петър Дънов)

Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.

93. №83 (Пеню Киров)

Сега [...] ставаме около 8-9 человека с дядо Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари.

94. №100 (Петър Дънов)

Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си.

95. №101 (Петър Дънов)

Человек може да бъде господар само на своята душа.

Туй, което Господ отреди, времето покаже и человеците способстват да се извърши, е Волята на Невидимия.

96. №103 (Петър Дънов)

Аз зная, по някой път, колкото человек напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.

Человек, колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец.

97. №104 (Петър Дънов)

Помни, Той не мяза на синовете человечески.

Ти си человек за работа.

98. №88 (Петър Дънов)

Какво да правя с този человек, не зная?

В земния ми живот всичко напредва, но затуй пък на всяка стъпка пречки срещам от человеците.

99. №89 (Пеню Киров)

В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях.

И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара.

Щом като изминах около десет крачки, обърнах се да видя като какъв знак е имало отгоре [на] входната врата, понеже отляво стоящият человек бе ми напомнил това.

Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.

Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър.

Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице.

Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе.

Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба.

И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми.

Тази 1904 г., като человеческо число, беше много лоша за моя духовен прогрес, но идущата дано бъде поне по-добра.

100. №91 (Пеню Киров)

Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света.

101. №94 (Пеню Киров)

А най- долу, до нас наблизо, се появиха едни бели человеци, или жени да кажа, но много величествени.

Но самите мечове бяха като от вятър, както и человеците.

Тези человеци бяха нещо като стража на онзи град.

102. №95 (Пеню Киров)

В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива человек, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество.

А пък химна с какво да ти го сравня, не зная, защото няма в человечеството подобно нещо.

Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата инстанция – химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но един глас от средата даваше тон на хора.

С това чуване мен ми стана ясно, че наистина человек може да живее едновременно в двата свята, защото такова бе положението ми, като слушах химна.

103. №96 (Пеню Киров)

Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал.

104. №102 (Пеню Киров)

Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят.

Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си.

105. №124 (Петър Дънов)

Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?

Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.

Онова, което може да повдигне человека, то са плодовете на Духа.

От първите се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите - всичките человеци.

Посееш - человек си.

Не е казано: завладявайте человеците.

106. №125 (Петър Дънов)

Първо - за прославлението и осветяванието името на Господа Бога нашего на земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш.

107. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

като нежна майка в душата человеческа

человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината,

108. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело.

109. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят.

Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си.

110. 01 ПИСМА до Пеню Киров

„Гледах в нощните видения и ето един, като син человечески идеше с облаците небесни." Дан. 7,13.

111. 02 ПИСМО

А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този плътски человек и се облечем в Славата и Силата на Духовния в Господа Исуса, тогава ще познаем дълбочината, широчината и височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост.

112. 06 ПИСМО

Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене, и ето, Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.

113. 07 ПИСМО

Нашата надежда не е в человеци.

114. 14 ПИСМО

Той да ни научи как да постъпим във всичко, не според человеческа Мъдрост, но според Бога, не според человеческа сила, но спород Божията.

115. 16 ПИСМО

И викам искреността на помощ и украсявам челото с учтивостта и доброто и незлобието, и като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която Ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.

116. 18 ПИСМО

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

117. 20 ПИСМО

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.

118. 23 ПИСМО

Вие знаете от опит, както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.

Трябва да се съблече от вехтия человек и да се облече в Господа Исуса.

Така да просветнат делата, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашето, Който е на Небеса.

119. 27 ПИСМО

Да живеем в Бога, значи да имаме истинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека, казва Христос в едно от своите Слова, е възможно за Бога".

120. 29 ПИСМО

Като казва: „Сега повелявам на всичките человеци", повелява какво да се показва да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа.

Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите.

Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни.

121. 33 ПИСМО

Моля, съобщете ми срещате ли человека, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли ви нещо относително работата.

122. 34 ПИСМО

Христос казва на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци".

Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.

123. 39 ПИСМО

Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли.

124. 44 ПИСМО

Человешките работи са суетни.

125. 45 ПИСМО

Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.

126. 46 ПИСМО

Ние не търсим одобрението на человеци, нито техните похвали.

127. 50 ПИСМО

Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призовал в живот и виделина.

128. 58 ПИСМО

Бог не е человек, та да може някой да прикрие своите постъпки.

129. 62 ПИСМО

Пред человеците трябва да се препоръчваме или пред Невидимото око на Нашия Небесен Баща?

130. 63 ПИСМО

Пътищата на Духа не са пътища на человека.

131. 65 ПИСМО

Призванието ви не е от человеци.

Вие не слугувате на человеци, но на Бога, Който във великата Си Любов ви е избрал за служение и подвиг.

132. 69 ПИСМО

Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога.

Зная, че сте человеци, а не ангели Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволство, подхлузвания и измам-вания.

133. 71 ПИСМО

Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен.

134. 75 ПИСМО

Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.

135. 76 ПИСМО

Человек може да бъде господар само на своята душа.

Туй, което Господ отреди, времето покаже и человеците способствуват да се извърши с Волята на Невидимия.

136. 77 ПИСМО

Аз зная, по някой път колкото человек напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.

Человек колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец.

137. 78 ПИСМО

Помни, Той не мяза на синовете человечески.

Ти си человек за работа.

138. 90 ПИСМО

Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в първата своя чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?

Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането.

Не е казано - завладявайте человеците.

139. 91 ПИСМА до Мария Казакова

„Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.

„Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината".

Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.

140. 95 ПИСМО

Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела.

141. 103 ПИСМО

Ходете всички в чистотата на вярата, в чистотата на надеждата и в чистотата на любовта, извора на всички добрини, която въздига и освещава всичките человечески души.

В любовта има сила, има подем на человешкия дух.

142. 109 ПИСМО

И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек.

Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека.

143. 111 ПИСМО

Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират.

144. 113 ПИСМО

Да, този Божествен образ е велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всякой человек, всякой служител на този всевелик и всесилен Бог, Творец на вселената и Баща на всички Твари и Източник на всички блага.

И Този Праведният Господ е дошъл да следи и оправи света и Негова Дух днес се тъй носи върху стихийните человешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформена земя.

И от този хаос, от това человешко противоречие той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага.

Тъй е то, когато человеческата душа, человеческото сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват.

145. 114 ПИСМО

Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това.

И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, който е на Небето.

146. 117 ПИСМО

Този народ на вас гледа, вий сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците, като ви гледат, да прославят вашия Отец, Който е горе на небето.

147. 118 ПИСМО

В тоя живот человек да е готов на всичко.

Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас.

Да любиш враговете си - това не е человеческо - това е Божествено.

С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество.

148. 119 ПИСМО

Този свят трябва да се преобрази и человечеството да се съвземе.

Ето измамата на человешките умове.

149. 121 ПИСМО

Под ясното и горещо небе всичко би изсъхнало, ако от време на време не се показваха тъмните облаци - неприятни са те на человеците, неугодни са те на техните чувства, но и те носят свои благословения на земята и растенията.

150. 122 ПИСМО

Человешките злини ще си останат за тяхна сметка.

151. 123 ПИСМО

Не възлагайте своите надежди на неща материални и на человеци.

152. 124 ПИСМО

От человеци слава не търся, нито помощ.

153. 128 ПИСМО

На първите человеци мястото беше много добро, но те им се поревнаха големи работи, да са богове и станаха богове, но оголяха.

Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца.

Да се просвети человеческият род.

154. 133 ПИСМО

Това са человеци, помежду които живеете.

155. 135 ПИСМО

Това трябваше така да стане, да придобиете един Божествен урок, че не са Божествените пътища человешки пътища и Неговите мисли, человешки мисли.

Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда.

156. 136 ПИСМО

Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свещта пред себе си.

157. 137 ПИСМО

За в бъдеще трябва да знаете, когато ви поставят на длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугод-ничеството.

Человек и ще работи, и ще си почива.

158. 138 ПИСМО

Кога се съдят человеците пред Господа, ще се съдят от думите си, от делата си.

Вашите да бъдат такива, каквито подобава на человек, който е тръгнал да изпълнява волята Божия.

Със своето невежество человек сам си създава своите нещастия.

Има страдания в света и те се дължат на человеческото непокорство, на небесните закони.

159. 140 ПИСМА до Елена и Константин Иларионови

Но при все това ръката, която ръководи человешките съдбини, знае да ги преобръща на добрини и благословения.

160. 142 ПИСМО

И Царството Божие иде на земята, за да даде мир и веселие на человеците и да ги избави от всички злини.

Неговата обич не е както на человеците.

161. 144 ПИСМО

Търпението избавя человека.

162. 145 ПИСМО

Человек не само живее в този свят, но същевременно се и учи.

163. 146 ПИСМО

Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка.

164. 147 ПИСМО

Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.

Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света.

Душата, това е блаженството на человека.

Без нея человек е суха кост.

Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек.

165. 148 ПИСМО

Но има ли человек на земята, който да не се смущава!

Трябва ли человек като се наяде, да се моли като как ще се смели храната му в стомаха.

Человек не трябва да притуря погрешка върху погрешка.

Неволята е у самия человек.

166. 149 ПИСМО

Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят, да прославят вашия Небесен Баща!

167. 150 ПИСМО

Защото няма по-голямо добро да слугува человек на Бога и да върши Неговата добра Воля.

168. 151 ПИСМО

Когато человек върши Волята на своя Небесен Баща, то е радост и веселие навсякъде.

169. 152 ПИСМО

Разбира се, когато богатството е на сигурно място, человек малко се безпокои.

Когато человек богатее душевно, той е радостен и весел.

170. 153 ПИСМО

Добре е да са разтворени очите и ушите на человека и да му е развързан езикът.

171. 154 ПИСМО

Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина.

172. 155 ПИСМО

Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се слеят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство.

И каква по-благородна работа би вършил человек на земята?

173. 156 ПИСМО

Засега се има голяма надежда за един общ обрат на работите в това направление и работят да спрат едно голямо зло, което може да разруши много человешки сърца и да сломи много души, които едва се повдигат.

Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг към Бога, человеците и своята душа.

174. 157 ПИСМО

Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа.

А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой.

Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност.

175. 160 ПИСМО

Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух, там, гдето е Духът, там е и животът, а там е и Господнето благословение, а гдето е Господнето благословение, там е и подемът и въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия Дух.

176. 162 ПИСМО

Но от своите несполуки человек се учи повече, отколкото от сполуките си.

И от своите незгоди и нещастия человек се учи повече, отколкото от своите веселия и радости.

177. 163 ПИСМО

Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица.

Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен.

Страхът е, докато человек е отдолу, когато излезе от горе над лицето на земята, види слънчевите лъчи, всичкият тоя вътрешен мираж ще изчезне.

178. 165 ПИСМО

Человек не може да измени пътя на другите, които нямат вътрешно желание да се възползуват.

Да заговори доброто, милостта, обичта в человешките сърца и дълбокото желание да се слугува на Господа доброволно и драговолно с радост и веселие.

179. 166 ПИСМО

Обаче тя като не проумя моите думи, вдаде се на человешки умувания и аз оставих времето да й даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на Небето, думи на Христа, Когото тя търси.

Человек без Бога, без Господа, без Христа не струва нищо.

180. 167 ПИСМО

Человек с духа си трябва да обгръща всичко добро и да е в съгласие с ръководещите закони на живота.

Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в человешкия живот.

В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите.

Человек е една загадка за самия себе си.

181. 168 ПИСМО

Важно е человек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму.

Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот.

182. 169 ПИСМО

Всеки человек едновременно пише и по две писма.

Те винаги се складират в обширните человешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е.

Колко богатства, какви сили се крият в человешката душа.

183. 171 ПИСМО

Във време на мъчнотии человек само там може да прибегне за подкрепа.

На бойното поле се показва и человешкото геройство, и неговата материална нищожност.

Но вярата, че человек е Дух, който не умира, дава надежда и свежест на человешкото сърце.

Когато Господ пази человека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим.

184. 172 ПИСМО

Сега ще си съставят ясно понятие на какво е способен человек.

185. 173 ПИСМО

Нали това е стихия на развързани елементи от человека.

Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия.

Человекът, това същество колективно, може да направи много неща.

Ти си видял и знаеш сега що е человек, колко струва на бойното поле.

186. 174 ПИСМО

Това е дълга история, през която человешката душа е минала, минава и ще минава.

187. 176 ПИСМО

Това е то человечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към Небето, към Обетованата земя на своите заветни ламтежи.

Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек.

Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха.

Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа.

И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл.

Человек едновременно представлява и нищожество, и величие.

188. 180 ПИСМО

Днес заминавам да посетя едно село в Преславско, желая всички да се ползват с благословението на Господа, Който много пъти е говорил на человеците по разни начини, когато са били готови да Го слушат.

189. 182 ПИСМО

Съмненията, колебанията всякога спъват человека.

190. 183 ПИСМО

Да има человек признателно сърце, това е Велико благо.

191. 187 ПИСМО

Аз разбирам добре неустойчивостта на человешкото сърце.

192. 189 ПИСМО

Радвайте се, че сте достигнали до тази епоха, за която Христос преди 2000 години е казал: „От нине ще видите Ангелите Божии да слизат и възлизат на Сина человеческаго".

193. 190 ПИСМО

Живият Господ, Който ръководи съдбините на народите и человешките души.

Всеки человек, с когото и да било, с когото можете да обмените две разумни мисли, две добри думи.

194. 191 ПИСМО

Ако стават человеци, добре, ако не, пак добре.

195. 192 ПИСМО

В усилните времена се показва и изпитва человешкият характер.

Само при такива условия се проявява человешкият Дух.

Пред человешката душа стоят великите възможности на чистия живот.

В света законът за личността, за душата, за народите, за человечеството е един и същ.

196. 193 ПИСМО

Животът па земята е училище, в което трябва добре человек да изучава преподадените уроци.

Человеците ще се научат да живеят по-добре.

197. 195 ПИСМО

Сега е потребна вяра и сила человек да издържа.

198. 196 ПИСМО

Всичко става тъй, както е отредено от съвокупната карма на человечеството.

199. 197 ПИСМО

Той пречистя света и съди человеците и ги наказва, а когото Господ наказва, него и обича.

200. 202 ПИСМО

Человекът по естество е упорит и доста своенравен.

Человешкият живот е интересен.

201. 205 ПИСМО

Божиите пътища не приличат на человешките.

202. 209 ПИСМО

Человек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи.

203. 213 ПИСМО

В основата человек трудно се разделя със своите стари навици.

204. 215 ПИСМО

Пътят на человешката душа трябва да е покрит със светлина, радост и веселие трябва да пълни нейната вътрешна същина.

205. 217 ПИСМО

Да уповава человек на Господа всякога, това е смисълът на живота.

206. 219 ПИСМО

Цялата душа на человека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става На земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел на Божията правда.

207. 221 ПИСМО

Разбирайте дълбоко человешката натура, защото в нея има известни слабости.

208. 222 ПИСМО

Живота си человек да направи като Божия.

Да се не занимава с празните человешки ежедневни речени-казани.

209. 223 ПИСМО

Само человек да има търпение да издържа.

210. 228 ПИСМО

С Вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, человек може да помогне на своите ближни.

211. 230 ПИСМА до д-р Дуков

Не само е важно как человек разбира живота, но как го живее в себе си.

Така и Христос, и Той еднакво действува върху всички человешки души, но не всички еднакво Го разбират в умствено отношение - това е по отношение на формата.

Трябва человек да разбира същността.

Дотогава, докато человек не се е отрекъл от себе си, каквото и да умствува и да говори, той не познава истината.

212. 231 ПИСМО

И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава.

Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята.

Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце.

Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро.

213. 233 ПИСМО

Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро.

Трябва да се очисти человешката душа и да стане годна за Божествения живот.

Да се направлява человек от действието на Божествената Любов и да се ръководи от Истината на Негова Дух - това съставлява здравето, щастието и блаженството на человешката душа.

214. 234 ПИСМО

За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области.

215. 236 ПИСМО

Ако то обаче избере тесния и прав път за създаването на нова култура, за обединението на человечеството, то има велика мисия, която трябва да изпълни драговолно с живота си.

Така е казал Онзи, Който повдига человечеството.

216. 240 ПИСМО

Животът в много отношения е борба на земята и человек трябва да знае как да се бори и да разбира противоположното направление на противодействующите сили.

217. 243 ПИСМО

Невежество, съвременните человеци сами наместват своето нещастие Бъдете духом спокойни.

218. 247 ПИСМО

То е в сила да разкъса онези вериги на злото, които са спъвали вървежа на человечеството в правия път.

219. 249 ПИСМО

И да стане човек добър, то е равносилно с думата человек, който знае да гради на камък.

Затова е казано, когато человеците на земята дойдат в съгласие с Разумната Воля на Господа, с Неговите основни Закони, Той ще ги научи да градят и тогава именно те ще добият безсмъртието като награда.

Казва Христос, които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят, т.е.

220. 251 ПИСМО

Този Господ, Който в миналото е водил съдбините на много народи, Този Господ, Който в миналото е правил и произвеждал много култури и сега подготвя Нова Господ Великий, Който се явява сега да съедини человечеството в едно цяло по Дух и Сила и да влее Нови стремежи на съвременното человечество.

221. 252 ПИСМО

Добри са вашите желания и стремежи, но животът си върви по определени закони и человешката душа се развива съобразно с тях.

Зная, че Бог обръща всичко да работи за добро и някои неща са необходими за пояснение и упътване на человека в земния му живот.

222. 253 ПИСМО

Животът на человешката душа в проявлението на своите разни фази носи съответствующи мисли и разбирания.

Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота.

И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой.

223. 255 ПИСМО

Полярните зони на человечеството ще се изменят, ще духнат ветровете, които ще очистят атмосферата от задушната нейна мъгла.

224. 258 ПИСМО

Человек, когато има да замине, и здрав да е, пак ще си иде, щом му дойде времето.

225. 264 ПИСМО

И колкото человек живее по-дълго време в нейната атмосфера, толкова по-добре той се освежава и закрепва в Истината, която го прави свободен.

226. 265 ПИСМО

В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните условия за развитие на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето развитие.

227. 270 ПИСМО

Има тясна връзка между четирите свята, в които действува человешката душа.

228. 271 ПИСМО

Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни посоки, защото всяка една изключва другата.

Человек, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа.

229. 273 ПИСМО

Обаче освен че, едно, не всяка храна е възможна да се смила в едно кратко време, още повече - человешкото тяло, но още и това, че в случая по-малкият закон за асимилирането бе под влиянието на Духа, Който много лесно можеше да огради Йона от действието на първия и да го запази.

И тогава си представи какви изменения трябва да претърпи человечеството в живота си, за да оцелее във всички тия неща.

230. 275 ПИСМО

Всичко е за человека.

231. 277 ПИСМО

Не е лошо человек да мисли, да мисли человек с това се отличава най-малко от буболечките и животните, а добре като живее, отличава се от дяволите, а като върши Волята Божия, търси Царството Божие и Неговата правда, прилича на Бога по образ и подобие.

Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите.

Те с человешката омраза покриват посетите полета.

232. 278 ПИСМО

Человек не трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте.

233. 282 ПИСМО

Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за человечеството.

234. 286 ПИСМО

Богат, богат в Божественото и сиромах в человешкото.

235. 269 ПИСМО

Имам предвид, че Господ не е человек.

Това е право, дадено на всеки человек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята си слава, но славата Божия.

Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога.

Плодът показва дървото и делата - человека.

Вие сте натура със силно въображение и развито подражание и с художествен вкус, но сте и человек със слаба воля.

236. БЕЛЕЖКИ

Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъствуващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.

„Сърдцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот ... Ето че в такъв случай чело-век сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.

Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения?

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения.

Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг макар и да е неприятен.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш от сега, ти казвам, человече Божий, ако и да ме считаш за враг, земи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на Небето, защото там е най-дброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава."

Един чело-век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.

Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел.

Дъновски записва в своята Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Отец да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".

237. 31 ПИСМО

Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден.

Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.

Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.

238. За Истината

Ето, възлюбилъ си истината вжтрѣ въ человѣка,

239. За Правдата

И видѣ че нѣмаше человѣкъ, И почуди се че нѣмаше ходатай; За това мишцата му издѣйствува спасение нему;

И да се облѣчете съ новия человѣкъ, създадения по образа на Бога въ правда и въ светость на истината.

240. За Христовата слава

Въ него бѣ живота, и живота бѣ видѣлина на человѣцитѣ.

Който въ образъ Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образъ и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по образъ както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на кръстъ.

Ти си по-красенъ отъ человѣческитѣ синове.

Защото единъ е Богъ, единъ и ходатай между Бога и человѣцитѣ, человѣкъ Христосъ Исусъ,

241. За Духа

Да ви даде споредъ богатството на славата си чрѣзъ неговия Духъ да се утвърдите крѣпко въ вжтрѣшния человѣкъ,

242. ***

„Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“

243. Когато слънцето грее

„Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“

244. Да се подвизаваш вътрешно

Господни мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума.

245. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА СЪРЦЕТО, ДУШАТА И УМА

И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота, та като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на Земята.

246. МОЛИТВА НА ТРИЕДИННИЯ БОГ

(4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се опира с чело.

Ръцете бавно се спущат над главата и при израза "и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно.

(3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело.

(4) При произнасяне на израза се прави същия поклон - с коленичене, с ръце, свити за опора и поставени на земята, която се докосва с чело.

247. МОЛИТВА - ХВАЛА

Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред человеците.

Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си.

248. ПОСЛАНИЕ НА ДУХА

Помнете: Аз Съм Син на Мира - Син Человечески.

249. УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА

Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята.

250. ДА ВЪЗЛЕЗЕ МОЯТА МОЛИТВА ПРЕД ТЕБ

Дай ми силата Си, която да ме подкрепи в моята человеческа немощ.

251. ЛОЗИНКА

Първо: За прославлението и осветяването името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови името на Господа Иисуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: "Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Иисуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на Светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове.

252. ЛОЗИНКИ

Така да просветнат делата ни пред света, че като ги видят человеците, да прославят Тебе.

Господи, понеже Ти си направил человека по образ и подобие Свое, молим Ти се, подкрепяй душите ни да пазим всякога това велико благо, което си ни дал, за да бьдем всякога здрави - ние и всички, и да те славим задружно през всичките векове.

253. ПСАЛОМ 57 - ЗА БОЛНИ ДУХОМ

4. Душата ми е всред лъвове; лежа между пламенни человеци, на които зъбите са копия и стрели, и езикът им е остър меч.

254. МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИ

Господи на Вселенната Милост, Ти, Който си направил човека на Земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до себе Си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия (заминалата) в другия свят (споменава се името на брата или сестрата), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.

255. ПСАЛОМ 143 - Понеделник

ни един жив человек.

256. ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда

15. Дните на человека са като трева,

257. ПСАЛОМ 112 - Четвъртък

Блажен онзи человек,

5. Добрият человек помилува и дава на заем.

258. ПСАЛМИ 25 и 132 - Събота

12. Кой е този человек, който ся бои от Господа?

259. ФОРМУЛИ - Всички

За една седмица произнасяйте по 10 пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък.

— пръстите на ръцете върху очите, после - хоризонтално на челото и върху устата (3 пъти)

Разумност, светлина и сила в умовете на человеците.

Великата Божия Любов зове всички человеци да се опознаят като братя и да носят Знамето на Мира.

Господи, какво искаш да направя за тържествуването на Царството Ти на Земята и за осветяване името Ти между человеците?

Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката.

260. ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'

За една седмица произнасяйте по 10 пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък.

261. ФОРМУЛИ - (106-132) 'И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа'

— пръстите на ръцете върху очите, после - хоризонтално на челото и върху устата (3 пъти)

262. ФОРМУЛИ - (148-167) 'Моя Мир ви давам'

Разумност, светлина и сила в умовете на человеците.

Великата Божия Любов зове всички человеци да се опознаят като братя и да носят Знамето на Мира.

263. ФОРМУЛИ - (272-293) 'И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля'

Господи, какво искаш да направя за тържествуването на Царството Ти на Земята и за осветяване името Ти между человеците?

264. ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'

Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката.

265. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух; там гдето е Духът, там е Животът; а там, гдето е Животът, там е и Господното благословение; а гдето е Господното благословение, там е и подемът и въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия дух; а гдето е въздигането на душата, там са и плодовете, вечните плодове на Живота, които укрепяват и въздигат падналите духом.

266. Да се подвизаваш вътрешно

Господни мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума.

267. Молитва за благословение и обновление на сърцето, душата и ума

Та, като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на земята.

268. Молитва на Триединния Бог

(4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон като се коленичи, а ръцете, свити за опора, се поставят на земята и тя се докосва с чело.

Ръцете бавно се спущат над главата и при израза „и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно.

269. Хвала

Господи, Ти, който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците.

Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си.

270. Послание на Духа

Помнете: Аз Съм Син на мира — Син человечески.

271. Утринна молитва на ученика

Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на царството Божие на земята.

272. Да възлезе моята молитва пред Теб

Дай ми силата Си, която да ме подкрепи в моята человеческа немош.

273. Лозинки

В размишление ще се молим на Бога да ни се даде начин да бъдем разумни, да носим мир навсякъде, както е казано в Писанието: „Искайте мир с всички человеци!

5:14 Така Твоето слово да бъде светлина за нас, така да просветнат делата ни пред света, че като ги видят человеците, да прославят Тебе.

Господи, понеже Ти си направил человека по образ и подобие Свое, молим Ти се, подкрепяй душите ни да пазим всякога това велико благо, което си ни дал, за да бъдем всякога здрави — ние и всички, и да те славим задружно през всичките векове.

274. Лозинка

I. За прославлението и осветяването името на Господа Бога нашего на земята между человеицте и верующите, и избраните от Веригата на Господа на словото — Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде.

II. За идването на царството Божие на земята между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните.

275. Небето е дом Твой

И повикай отдалеч искреността и украси челото й с учтивост и незлобие.

276. Псалом 57 - за болни духом

4 Душата ми е всред лъвове: лежа между пламенни человеци, на които зъбите са копия и стрели, и езикът им е остър меч.

277. Молитва за заминалите Молитва на вселенната милост

Господи на вселенната милост, Ти, който си направил човека на земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до Себе си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия/заминалата в другия свят (произнася се името), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.

278. Изгрев-молитва

„И тъй онова, което Бог е съчетал, человек да го не разлъчва" Ев.

279. Молитва за благоволението Божие

Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.

280. Псалом 143

2 И не влизай в съд с раба Си, защото няма да се оправдае пред тебе ни един жив человек.

281. Псалом 103

15 Дните на человека са като трева, като цвят на полето, така цъфти.

282. Псалом 112

Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много в заповедите Му.

5 Добрият человек милува и дава назаем, устройва работите си с правосъдие.

283. Псалом 25

12 Кой е този человек, който се бои от Господа?

284. Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие

За една седмица произнасяйте по десет пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък.

285. Формули 119-144 И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа

светлина. после хоризонтално начелото и върху устата (3 пъти)

286. Формули 162-183 Моя мир ви давам

Разумност, светлина и сила в умовете на человеците.

Великата Божия любов зове всички человеци да се опознаят като братя и да носят знамето на мира.

287. Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам

И най-после ще приберете ръцете си пред челото и ще произнесете думата „дух".

288. Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля

Господи, какво искаш да направя за тържествуването на царството Ти на земята и за осветяване името Ти между человеците?

289. Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е

Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката.

290. Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми

Буден е този същият дух, който прониква през всичките псалми, който от дълбините на человеческата душа постоянно излиза и се отправя към Бога; ту в радост, ту в скръб, ту в моления, ту в славословия.

291. Бъдете верни на своето призвание

А гдето е Господното благословение, там е и подемът и въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия дух.

292. ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА

Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото -Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш, и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на Светлините и на Светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове.

Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди ще пострада.

293. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Началата на человеческий живот", публикувана през 1896 г.

294. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

цариградските българи начело с Иларион Макариополски провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива.

На него било решено, че се отказват оттук нататък от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават за свое църковно началство новата Българска църква в Цариград начело с Иларион Макариополски.

295. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

цариградските българи, начело с Илариона Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненско българите се раздвижили и подкрепили тая народна инициатива.

(по споразумение между дядо Атанаса и варненските български първенци) едно събрание от представители на българите във Варненско, именно от варненските села Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук, в което било решено, че се отказват от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават оттук нататък за свое църковно началство новата Българска самостойна църква в Цариград, начело с Илариона Макариополски.

Гръкогагаузите, кату чули й са научили от шпионите, чи са чело в училищито во болгарски, тутакси в неделя саби-рат са на митрополията й направят собор й мислят как да развалят, да съборят Българите.

296. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава.

Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен.

297. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!...

Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.

Папа Евгений IV (1383 - 1447), който го покровителствал, го убедил да застане начело на кръстоносна война срещу исляма.

298. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните.

299. Втора част СЛОВОТО

Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа.

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони?

Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.

Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?

Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.

Сега, синове человечески, кое е по-добро?

Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за человеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.

Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человеческия дух.

Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника.

Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него?

300. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

Добрите желания са от Божията Воля, прищевките са от человеческата.

А колко е по-добър человек от овца!

301. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата.

Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество.

302. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.

Седмото течение е свързано с висшето проявление на человека, с човешкия дух.

Ти си илюзия и нямаш сила над мен." Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.

Спрямо человеците всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш.

За да бъде человек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето - където и да го праща Господ.

Един человек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината.

Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на человека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.

И така, да живее человек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи.

Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе.

Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство.

И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.

Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав.

Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса.

Развеселява всички живи същества и человека, когото Си направил според подобието Си.

303. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя.

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.

Така щото, в този смисъл, всякой един человек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове.

Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците.

Един человек, който живее един ден в Любовта Божия, се счита, в Небето че е живял много по-вече от друг человек, който е живял милиарди години без Любовта Божия.

Вие сте искали от человеци, а не от Бога.

Ако ви дам едно сравнение: человек, който е гладувал три деня и иска да яде; това негово желание с корен ли е или без корен?

Тези Христови думи имат общо значение спрямо человечеството и частично спрямо всякой един человек.

Христос беше, Който вдъхна Дух в устата на человека, на Адама.

И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва.

Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете.

Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли.

Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.

Това е излизането на человечеството.

гдето са събрани духовете и человеците заедно, там съм и Аз посред тях".

Защото, за да се изяви Божията сила, человеците винаги трябва да се събират с духовете, т.е.

Защото в този случай „първият" са духовете, „вторият" са человеците, а „третият" е Бог, т.е. Синът.

Затова и Христос казва: „Невъзможното за человека за Бога е възможно", т.е.

това, което е невъзможно за человеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши.

И вие като се мислите глупави, всичките человеци за вас ще са глупави и затова никой человек няма да има добър за вас.

В света има две положения за человека.

- Защото искате да живеете така, че и человеците, и духовете да мислят само за вас, т.е.

Ами че и аз мога да срещна най-лошия человек и ако туря в ума си, че той може да ми услужи, ще събудя у него Божествените принципи и той ще ми услужи.

Ще отивам при него с пълно убеждение, че е добър, тъй като всякой един человек е добър в Божествен смисъл.

Ако, например, дойде при вас един человек и почне да говори против другиго, то вие, за да не сте отговорен като възприемате неговите мисли, трябва да слушате така, както юрдечката възприема водата, когато я поливат върху нея.

Когато вие в себе си дълбоко страдате, как мислите - дали другите человеци и духовете, както и Бог, Който е във вас, чувстват вашите страдания?

Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.

Всичките селяни, начело с кмета, отишли да я изтезават и убият.

От всякой человек, който дойде при вас, не се плашете, че може да ви ограби и да ви причини вреда, а вярвайте, че е изпратен да ви донесе благословение.

НАГОРЕ

0.85642719268799