НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
101
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в
деятелност
с всичките му сили и
способности
да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие.
Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и
способността
му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна
деятелност
, умствените сили и
способности
получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
Поставен в тясна свръзка с ниските
наклонности
на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
Горчивата
опитност
, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?
Именно, да обуздава природните си
наклонности
, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и
способности
на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича
хередитарност
(
наследственост
).
Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята
длъжност
спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи
здравословността
на коя да е органическа
деятелност
.
Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна
деятелност
.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите
опасности
за просвещението.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и
способности
са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в
истинността
на тази мисъл.
В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията,
ненаситността
на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата.
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята
длъжност
да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята
длъжност
към Бога и към своя ближен?
Вярата е духовна
способност
, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата
същност
или субстанция на предмета.
И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята
длъжност
да го турим настрана като человеческо заблуждение.
Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата
деятелност
.
Тук именно лежи една от
опасностите
за успеха на истинската религия.
Каква
самоотверженост
е почнала да се развива днес в душата на человечеството!
Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази
деятелност
, която лежи скрита в дълбочините на Природата!
В
същност
въпросът представлява два процеса на двояка
деятелност
вътре в умственото и душевно мирообразование на человека.
Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда
деятелност
, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна
деятелност
.
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази
деятелност
ще бъде благотворителна за ума и душата.
Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната
деятелност
, каква е задачата й за живота.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа
съвършеност
и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с
относителното
естество на душата, френологията – със
способността
на ума и характера на человека.
Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и
способности
.
Душата по всяка
вероятност
трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна
повърхност
, от която зависят мислите до голяма степен.
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна
вътрешност
, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч
вечността
.
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката
вечност
не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите,
способностите
, силите на ума.
Този закон е основата на всяка разумна
самостоятелност
.
По всяка
вероятност
те се различават по вид и степен, но не и в
същност
.
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота,
жизнеността
,
чувствителността
, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
От основите на този закон произлиза всичката органическа
деятелност
, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта.
В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна
деятелност
от какво естество е и какви качества притежава.
Границите на този закон са самата
безпределност
на
вечността
.
Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе
повърхностно
понятие за обширното му владение.
Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена
носи
същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени.
Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от
вечността
и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
Да, ние сме още в преддверието на
вечността
, на която центърът е навсякъде, а
окръжността
– никъде.
Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена
деятелност
от едно състояние в друго.
Наклонността
ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща
способност
, то умът ще приеме идеализма за начало.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща
способност
, умът ще приеме материализма за начало.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща
способност
, то умът ще приеме спиритуализма за начало.
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга
деятелност
.
И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и
самостоятелност
в достойнството на характера.
Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите
способности
са големи, или малки.
А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята
леност
и равнодушие.
Те подбуждат ума с всичките си сили и
способности
да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие.
Отговорът е: само посредством
способността
му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване.
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна
дейност
.
Умствените сили и
способности
получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.
Поставен под влиянието на низките
наклонности
на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и
съдбоносни
промени в предстоящите дни от живота на земята.
1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си
наклонности
, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и
способности
на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите
възможности
на последните.
„закон на
наследствеността
”, познат в науката още с термина „
хередитарност
”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната
стойност
на всяко извършено от него дело.
Тази вътрешна
стойност
е едничкото, върховно мерило на природата.
Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във
вечността
.
От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа
дейност
в обществения организъм.
Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна
дейност
.
В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите
опасности
за успеха на просветата.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които
носят
със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята
универсалност
науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и
способности
са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията,
ненаситността
на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна
длъжност
в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
Вярата е духовна
способност
, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата
същност
на предмета.
Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата
дейност
.[37]
В това именно се крие една от
опасностите
за успеха на истинската религия.
Каква
самоотверженост
се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата!
Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде
възможност
да видим поне външните прояви на онази
дейност
, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката
дейност
в неговия умствен и душевен свят.
Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна
дейност
, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
6. Науката е резултат от мисловната
дейност
на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената
дейност
и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
2. Коя е областта на нейната
дейност
и каква е задачата ú в живота?
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата
същност
, феномени, състав, т.е.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с
относителното
естество на душата, френологията – със
способностите
на ума и характера на човека.
2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и
способности
.
3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна
вътрешност
, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли.
4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна
повърхност
.
Човешките мисли зависят до голяма степен от тази
повърхност
.
Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие
вечността
.
2. Тогава човек няма защо да се бои от
възможността
да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!
Това Негово съзерцание или знание за цялата
вечност
не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята
същност
, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
Граница на този закон е самата
безпределност
на
вечността
.
Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем
повърхностно
понятие за обширната област на владение на този закон.
13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за
невъзможността
да се види някоя друга вселена:
Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата
отдалеченост
и поглъщането на средата.
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в
действителност
), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.
Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из
вечността
и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат.
21. Да, ние сме едва в преддверието на
вечността
, на която центърът е навсякъде, а
окръжността
– никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята
необятност
– мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.
1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите,
способностите
, силите на ума.
Този закон е основата на всяка разумна
самостоятелност
.
Същността
и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение.
– точките, които образуват една
окръжност
, са еднакво отдалечени от нейния център.
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота,
жизнеността
,
чувствителността
, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
2. От недрата на Биос произлиза цялата органична
дейност
, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза.
В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна
дейност
и какви качества притежава.
Науката обаче не е отговорна за
едностранчивите
и погрешни тълкувания на тия школи.
Наклонността
ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
– ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните
способности
(т.е.
способностите
на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма;
– ако в умствената организация на човека преобладава
способността
му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга
дейност
.
И единственото ни спасение от
превратностите
и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и
самостоятелност
на човека.
2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и
стойността
на така наречените „научни истини”.
4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите
способности
са големи или малки.
Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято
истинност
е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята
леност
и равнодушие.
А точно те позволяват да се осъзнае скритото,
същностното
.
За повече
подробности
вж.
[7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество,
сервилност
.
В западния свят е познат като Закон за
наследствеността
, а на Изток – Закон на Кармата.
Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за
реалност
, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното.
При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни
ценности
на големите европейски народи, както и на Америка.
всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална
правилност
Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на
природосъобразността
.
Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната
неадекватност
и
несъобразеност
с природните закони.
Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си
способности
.
Силно били развити математическите и творческите му
способности
.
– небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява
същността
на материята, тя я проектира.
Отличава се с голяма лекост и
ефирност
.
„Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява
тройнственост
; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог).
Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и
носят
милост и благост.
При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили
носят
благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират.
Той е
носител
на духа, т.е.
[40] В частта „Науката” обстойно са разгледани
същността
, параметрите и областта на науката.
Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на
храносмилането
, сърцето – на кръвообращението и т.н.
За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от
неравностите
на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
Музикалните му творби
носят
печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен.
Въз основа на Общата теория на
относителността
Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон.
–
същност
) свят или свят на принципи. 2.
Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални
възможности
на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава
универсалността
на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Работи по
специалността
си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник.
В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска
възможността
за обитаеми планети извън Слънчевата система.
междузвездна среда с различна
плътност
(милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории).
В
действителност
тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.
По аналогичен начин Теорията на
Относителността
на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата.
Той има сериозен
принос
в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията.
Така Хъксли въвежда понятието “
агностицизъм
” (гр.
a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля
възможността
по обективен път (външно) да се постигне познание за света.
Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна
дейност
във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени
възможности
, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната.
В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия,
носеше
дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната
общественост
, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска
общественост
, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки
ценности
.
Необходимо е читателят да се съобразява с тази
закономерност
и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход.
Съзнаваме
отговорността
на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката.
Ние не претендираме за
авторитетност
и
изчерпателност
.
Като свидетелство за нашата
коректност
и
добронамереност
предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир.
Ако той, езикът, изгуби главната си функция –
комуникативността
, спира да бъде жив организъм.
Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем
възможност
на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват.
Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените
възможности
както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата
длъжност
и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в
същността
на своите действия.
Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена
способност
, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и
способности
в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока
деятелност
, за по-свята
длъжност
на своето бъдещо призвание.
Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа
точност
да предскажем последствията на резултата.
Във всякой случай ние ще приемем
равносилното
на онова, което сме дали или посели.
Нима за нашето идване на тази земна
повърхност
някой ни е питал дали е според угодата ни?
Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна
длъжност
да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
Това велико качество пробужда у нашия живот всяка
способност
в обща
деятелност
.
Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени
способности
, надарени с разсъдък.
Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна
деятелност
, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина.
Важно е за нас да се не мамим в своите
повърхностни
внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна.
Ако тая
действителност
да не съществуваше, то ние никога не бихме имали
възможност
да разменим своите мисли един с другиго.
По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във
вътрешността
на нашия ум и ни убеждава за
действителността
и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум?
Но що от това, нима
същността
на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли?
Стойността
на каквото и да е учение зависи от
реалността
на фактите, които притежава в себе си.
Такива действителни истини
носят
онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема.
Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в
преносен
смисъл).
От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа
деятелност
, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази
деятелност
.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В
действителност
нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в
безпределността
на Вечната вселена.
С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята
деятелност
, своите функции, своите сили и
способности
.
Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна
деятелност
за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Тя е предвидила тази
опасност
за неговото развитие.
И да го избави от пропадане в
неизвестност
, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и
опасности
за своя живот.
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за
безопасността
на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.
Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята
деятелност
.
Дотук человек несъзнателно е вършил своята
длъжност
.
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата
способност
да мисли и изказва своите мисли.
Той видял
опасността
за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и
способности
и би станал ужас за всички.
И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата
необузданост
и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща
деятелност
.
Това твърдение може да се докаже от
сложността
на неговото естество и от развитието на духовните му сили.
Неговата вътрешна
чувствителност
и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата
деятелност
в Живота.
Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от
опитността
.
От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята
стойност
, а пък тази
стойност
напълно зависи от самото естество на предмета или вещта.
С по ясни думи, всяка
деятелност
определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща
опасност
.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим
опасностите
, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла
несъстоятелността
на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята
длъжност
и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство,
несъобразност
,
непоследователност
в стъпките на цивилизования живот.
Но общата человеческа
опитност
показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни.
Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната
деятелност
, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.
Трудът и
честността
, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде.
По видимому доброто желае, но в
същност
злото прокарва навсякъде.
От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили,
способности
и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа.
А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена
деятелност
вътре в нази и вън от нази.
Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите
длъжности
като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
„Животът е най-голямата
важност
“, казва един философ.
Всичката
опасност
стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават
възможността
да постигне тази цел.
В нея има
последователност
и ред.
Тук е било необходимо труд и постоянна
деятелност
, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство.
Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що
носи
името „старо“ и „преживяло“.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които
носят
възпитателен характер.
Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна
деятелност
и влияние.
Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети
опасността
за своя живот.
Къде се крият основните причини за тази двояка
деятелност
в душата?
Това извращение на нашите сили и
способности
е възприето от деди и прадеди.
То е дълбока и естествена
наклонност
, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то
опасността
е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята
длъжност
, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване
Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна
наклонност
, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
Отговорността
разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
Ние трябва да разбираме в какво отношение и
взаимност
са разположени человеческите
способности
вътре в мозъка, кои
наклонности
са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити.
Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне
повърхностни
понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
Мозъкът е седалището на всичките наши сили и
способности
; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и
способност
има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена
деятелност
.
От преодоляването в нази на коя и да е сила или
наклонност
, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
всички други сили и
способности
се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.
Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите
наклонности
и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление.
Въпреки нашето образование и
набожност
, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна
последователност
.
В Живота има два центъра на
деятелност
: центърът на положителните сили, т.е.
От голяма
важност
е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми.
Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на
длъжност
под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има
взаимност
на обща
деятелност
, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от
опитност
, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.
И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и
способности
, изпълняват своята
длъжност
, определена тям от общия закон.
Относително
клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата
деятелност
на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа
точност
.
И щом тази математична
точност
съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве.
Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна
опитност
, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите
обязаности
като разумно същество, като духовно-нравствена
личност
, като Син Человечески.
Да се отрича от своята
длъжност
и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята
длъжност
и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество.
7.
Пластичност
на природата
ІІІ. Причини за двояката
дейност
на душата
5. Двата центъра на
деятелност
7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена
способност
, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото.
Посредством него тя проявява своите скрити сили и
способности
за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша
дейност
, за една истински свята
длъжност
на нейното бъдещо призвание.
Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа
точност
да предскажем последствията.
В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от
опасността
да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно.
Фактите показват, че в края на краищата човек получава
равностойното
на онова, което е дал или посял.
5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но
очевидността
на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни.
6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата
целокупност
, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
Всичко това е извън човешките
възможности
и знание.
Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши
способности
, като съгласува тяхната
дейност
с общата, колективна
дейност
на вселената.
В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни
способности
.
Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна
дейност
, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина.
За нас е важно да не се заблуждаваме в своите
повърхностни
представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна.
В него се проявява уникална вътрешна организационна
дейност
, от каквато в машините няма и помен дори.
6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на
случайността
, както смятат най-
повърхностните
умове.
12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима
същността
на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?
13.
Ценността
на едно учение зависи от реалната
стойност
на фактите, които то представя.
Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие
увереност
и от нищо да не се разколебава.
Тази
увереност
произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
Смъртта според нейните схващания е нещо
относително
.
Понякога обаче това изречение може да се вземе и в
преносен
смисъл.
Това е физиологичната
действителност
.
От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична
дейност
, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази
дейност
.
В
действителност
нищо не се губи, нищо не изчезва.
Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни
възможности
, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в
безпределността
на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна
носят
обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил
способността
да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята
дейност
, своите функции, своите сили и
способности
.
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена
опасност
за живота и пр.[105]
8. Тя предвидила тази
опасност
за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и
опасности
за своя живот.
Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята
дейност
.
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата
способност
да мисли и да изказва своите мисли.
Ала Върховният Дух на живота предвидил тази
опасност
.
16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и
способности
и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща
дейност
.
Неговата вътрешна
чувствителност
и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и
отговорността
за извършените дела.
5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата
дейност
в живота.
– нещата в природата се оценяват според тяхната
стойност
, а тази
стойност
напълно зависи от самото им естество;
– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на
личността
, така и на обществото.
С други думи, всяка
дейност
определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си.
Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги
опасност
.
8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме
опасностите
в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.
Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята
длъжност
?
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие,
несъобразност
,
непоследователност
в стъпките на цивилизования живот.
4. Трудът и
честността
, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали.
На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но
всъщност
злото прокарват навсякъде.
7.
Пластичност
на природата
6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили,
способности
и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята
длъжност
като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.
2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със
сигурност
можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме.
8. Цялата
опасност
се крие само в две неща:
– да не се пропуснат условията, които му дават
възможност
да постигне тази цел.
В нея има
последователност
и ред.
13. Необходими били труд и постоянна
дейност
, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети
опасност
за живота си.
11. За дълбоките причини на тази двояка
дейност
на душата ще говорим по-нататък.
ІІІ. Причини за двояката
дейност
на душата
1. Извращаването на човешките сили и
способности
идва още от нашите най-далечни деди и прадеди.
То е една дълбока, първична
склонност
в душевно-нравствения живот на човека.
В противен случай
опасността
е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала.
Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична
наклонност
, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.
Отговорността
, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.
– как са разположени човешките
способности
в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те;
– кои
наклонности
в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби;
4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и
повърхностно
понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
Мозъкът е седалище на всички наши сили и
способности
.
В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и
способност
има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú
деятелност
.
7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга
наклонност
нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни.
Всички други сили и
способности
се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите
наклонности
и сили вътре в клетките ни, т.е.
2. Защо въпреки нашето образование и нашата
религиозност
ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?!
Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна
последователност
.
5. Двата центъра на
деятелност
1. В живота има два центъра на
деятелност
:
В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и
съпричастността
.
Всички те, според качествата и
способностите
си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото.
16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа
точност
.
И щом тази математическа
точност
съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве.
18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да
носи
името „човек”.
5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена
личност
, като истински син на човечеството.
6. Ако се отрече от своята
длъжност
и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота.
Онези клетки и членове на органическата
общност
, които престават да изпълняват своята
длъжност
и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм.
Под „ум” ние подразбираме всички
способности
, чувства, интелект и сили.
Умът съдържа всички тия
способности
у себе си.
В теорията на познанието е
агностик
(вж.
Доказателство за
неспособността
на науката да проникне в
същността
на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
подбуждане, импулс) –
способност
у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
ритмична система, включваща
сърдечносъдовата
и дихателната систма.
Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да
носи
никаква
отговорност
.
полза) –
нравствеността
на индивида се определя от ползата, която той получава.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Онова, което сме научили
относително
природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество.
Онова, което забелязваме
относително
Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята
деятелност
, да влезе в новите условия на своето битие.
За постигането на тази обективна
реалност
сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.
Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната
солидарност
, наречена видим свят или Вселена.
Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа
точност
и
последователност
.
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна
деятелност
, която е лежала скрита в естеството им.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата
деятелност
на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена.
Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си
опитност
е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от
отговорност
спрямо закона на дълга и Правдата.
Голямата
трудност
с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа.
Голямата
опасност
със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него.
Времето
носи
всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред.
Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя
същност
, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма.
Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата
реалност
,
същността
, в която нашият живот пребъдва.
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената
реалност
, която можем да опитаме, попипаме и проверим в
действителност
.
На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази
реалност
всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна
действителност
вън от него.“
Разбира се материята е
действителност
, няма защо да се съмняваме в присъствието й.
Под такива условия вселената би изгубила своята материална
реалност
веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква
реалност
няма.“
Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим
действителността
на ума, т.е.
Очевидно противоречие и не
леност
Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само
действителността
на ума, а отхвърлим
реалността
на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща
деятелност
.
Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна
реалност
, но
относителната
.
От това става ясно, че нашето знание е релативно,
относително
, а не абсолютно.
Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна
реалност
и една действующа
същност
.
Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа
определеност
и
последователност
за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
Всякой атом във Вселената
носи
на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата
битност
.
Тази
битност
е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената
същност
, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на
вечността
.
Онези славни епохи, които ни очакват в самата
вечност
на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а
вечността
настане?
на Любовта проявил своята
деятелност
както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите.
Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита
деятелност
.
– „Вселената гори – викаме ние, –
опасност
голяма!
Авторът на великия мировия свят е скрит във
вечността
.
Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се
носи
из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота.
Онова, което ни е известно за неговата
същност
, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила.
Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята
дейност
и да влезе в новите условия на своето битие.
Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа
точност
и
последователност
!
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите
възможности
на своето естество.
Тя няма да освободи човека от
отговорност
пред закона на Дълга и правдата.
2. Най-голямата
трудност
при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие.
3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна
дейност
, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
4. Голямата
опасност
при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него.
И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му
дейност
и духовно просвещение.
Времето
носи
всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред.
6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква
същност
, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма.
Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата
реалност
,
същността
, в която пребъдва нашият живот.
– Дали светът се управлява от някого, или в него царува
случайността
?
6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но
всъщност
това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде.
Тя е единствената
реалност
, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в
действителност
.
Затова вън от тази
реалност
всичко е плод на нашето въображение.
Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна
стойност
вън от него.”
Безспорно материята е една
реалност
и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване.
Затова вън от ума никаква
реалност
не съществува” – заключава идеалистът.
11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим
реалността
на ума, т. е.
12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим
реалността
на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща
дейност
.
А и която и да е страна не може да съществува без
наличността
на една от точките, които образуват правата линия.
Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а
относителната
реалност
.
От това следва, че нашето знание е
относително
, а не абсолютно.
19. В основата на
относителното
знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение.
Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна
реалност
и една действаща
същност
.
3. Тези закони работят с математическа
точност
и
последователност
за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил.
– Първичната и Единствена
Същност
, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи;
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на
вечността
.
Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във
вечността
на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във
вечността
.
Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане
вечността
?!
В оня миг от
вечността
Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите.
” Но онова, което мислим за празно, то
всъщност
е пълно, то е истинско чудо!
Вселената гори, викаме ние, в голяма
опасност
сме!
2. Творецът на великата вселена е скрит във
вечността
.
6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се
носи
из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което
победоносно
се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149]
Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази
двойнственост
се проявява във всички области на Битието.” Учителят го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж.
палатка, шатра) –
преносимо
светилище, което символизира Божието присъствие, т.е.
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Нему тя вдъхва свята
длъжность
, напрѣдъ да върви.
Не ще ли да изяви своята
благосклоность
, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ?
Нѣматъ изгледъ на
величественость
.
Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ
носи
отгорѣ за свойте люди, за свойте сестри и братия.
Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото
празностьта
и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.
Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за
носяние
.
Не стои ли
достойностьта
на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние?
Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на
честность
и справедливость?
И туриха яремъ тежъкъ и не
сносенъ
върху чадата и синоветѣ на отробата ми.
Той не приема одумванието и
неблагодарностьта
.
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Нему тя вдъхва свята
длъжност
напред да върви.
Не ще ли да изяви Своята
благосклонност
, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов?
Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на
величественост
.
Не мълчете, но работете за наследието, което Господ
носи
отгоре за своите люде, за своите сестри и братя.
В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото
празността
и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни.
Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за
носяние
.
Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на
честност
и справедливост?
И туриха ярем тежък и
несносен
върху чадата и синовете на утробата Ми.
Той не приема одумванието и
неблагодарността
.
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето,
носители
и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята
длъжност
в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви
носи
от Небесното жилище в знак на Неговата към вас
вярност
и любов.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая
вечност
, която е без начало и без край.
Пред вас стои една голяма
опасност
, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
Чуйте,
верността
е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
Сега то е
повърхностно
и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата
външност
, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна
вярност
Нему.
Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с
верност
от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.
В скоро време ще заверя
вярността
на моите Божествени думи.
7.
Разговор Първий. Упътвание
От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с
вечността
, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен
опитност
.
Да,
опитност
, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
Затова, като си тъй изложен на
опасности
, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има
готовност
и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
Нашата радост е в изпълнението на своята
длъжност
.
Разтлението и безверието, които
носят
греха в себе си, ще бъдат погубени от сред.
8.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в
оскъдност
и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите.
Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и
нерешителност
, са слабост и недъг на един живот като твоя.
9.
Разговор Третий. Храната и Словото
Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и
същността
.
Ето
опасността
на человеческия живот.
Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в
действителност
що виждаме?
Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята
вярност
, че е неизменна.
10.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Този е Неговият път, който Той сам е положил преди
вечността
и под който съблюдава своята
вярност
спрямо своите чада.
Тия са думите на живота, които ти повтарям и които
нося
в духът си за теб.
11.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-
износно
да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
Това е условие, това е
потребност
велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде.
Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква
приятност
, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ.
Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна
приятност
в скритото това общение.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна
опитност
и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Това е такава истина за който я знае, която не
носи
никакво противоречие в себе си.
Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам
възможност
да опиташ всичките блага и горчиви неща.
12.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и
леност
.
Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и
вътрешността
на сърцето ви.
Желал си всичко, а
всъщност
излиза нищо.
Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата
вътрешност
на човека?
Естеството в
съвкупността
си е олицетворение на невидимия мир.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата
приятност
и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова
важност
, колкото обръщението на земята към слънцето.
Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не
носи
никаква омраза за стореното му зло.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с
благодарност
отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен.
Знай от сега, че това е моята
длъжност
от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.
13.
Разговор Седмий. Заключение
Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в
носа
?
В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята
длъжност
тук долу, гдето бях пратен.
Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви
носим
вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.
14.
Поздрав на всички
Но преди всичко имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и
искреност
.
15.
Биографични бележки
Рачинский, Дъновски служи на
църковнославянски
в църквата “Св.
16.
Неподправеният Петър Дънов
Нови
възможности
се откриват за човечеството.
Това дава
възможност
да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му.
Всеки документ има пореден номер, заглавие (дата, място на написване, вид, автор, адресат с неговото местонахождение), текст, легенда (наименование на архивохранилището, сигнатура, степен на
автентичност
и
първичност
).
Писмата са подготвени за печат през 1992 г., но поради
трудности
с издаването им едва сега стигат до читателя.
17.
Писмо № 1
Стават велики приготовления във вишите светове
относително
до съдбата на тоя свет.
При това забелязвам, че се развива особена вътрешна
деятелност
помежду духовните сили които ни заобикалят.
Минутите на живота сега, особено при тия пълни с
важност
събития, са пълни и скъпоценни за всекого.
18.
Писмо № 5
Относително
г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа.
19.
Писмо № 6
Относително
мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих.
20.
Писмо № 8
Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във
вечността
.
Аз изпълнявам към Вас своята
длъжност
, като приятел и брат в Господа, а Вий сте свободен да сторите което обичате.
Ще излезем най-после благополучно на брега на
вечността
и домът на нашия Небесен баща.
21.
Писмо № 9
Те говорят за Бога с много думи, а
всъщност
не Го познават.
Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава,
всъщност
малко дава.
22.
Писмо № 10
В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез
откровеността
на душевните ни чувства.”
Точност
в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос.
23.
Писмо № 11
Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи
опасности
, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.
Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една
длъжност
наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа.
Относително
до загадъчната
личност
, това е нещо което се пази в тайна от Небето.
Вождът по всяка
вероятност
е Господ Исус, който има да се яви в некоя видима или невидима форма.
24.
Биографични бележки
Рачинский, Дъновски служи на
църковнославянски
в църквата “Св.
25.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
За това братия, имайте
ревност
да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят язици.
любов, която
носи
благословеното бъдеще в себе си.
Ти ще познаеш тогава
истинността
на думите ми.
Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята
възможност
.
Аз понасям с тях наедно по-голямата част от нещастията им и жаля и тъжя с тях наедно и
нося
всичкия товар на скърбта им.
За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята
върховност
, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро.
Аз съм винаги пълен с благост и вечна милост, която постоян[н]о изливам от
вътрешност
[т]а си за благото на всички мои същества.
Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за
стойност
[т]а на всичките дела.
ност
и да иде, аз го чувам от веднажд.
На които дългат и испитаната
вярност
ги приближава все по-близо до моя върховен и благ дух, тези, които Ме познават за техен върховен Баща, за техен единствен Бог и създател.
Ето тези, които
носят
в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, тям се длажи доброто.
Малките спънки предвид вземай, те са препазителни мерки, за да ти внушат
сериозност
в всичките ти постъпки.
И ще призова всичките народи и от четирите краища на лицето на земята и ще чуят гласът ми и ще дойдат да ми се поклонят, и да ми принесат жертви на
благодарност
за величието на моята милост, с която ги водя повседневно.
Двойствеността
излиза от порядъка на нещата, които се обослават и обослават и себе си, и другите.
Ако той постоянствува и
носи
мъчнотиите на света, ти ще се откажиш ли да ги
носиш
с него заедно!
Те са непостижими в своята
безпределност
.
От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост
относително
всяко същество да се съобразява с своята
длъжност
, която занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза.
Такъв человек се товари с непотребни неща да
носи
.
И наказанието, което бъдащето
носи
в себе си ще докара умовете на местото на мнози[на], които са се отдалечили от верните и полезни неща на живота, в който се изисква зрелост и разсъдливост в всичките постъпки.
И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а
безразсъдността
негова сестра.
Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то
носи
слабостта и страха.
Послушанието избавя человека от много
незгодности
и страдания.
Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти
нося
от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего.
Моето благословение, което ти
нося
, ще пребъде.
Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч
искреността
и я украси
Каква полза, че говорим или пишем много, когато всичко е безсъдържателно, което не
принося
никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете.
И трябва да ти благодари, че ако не беше и ти, той от
скучност
трябваше да умре.
Двата добри духа бяха малки деца,
носени
от двата ангела.
26.
УВОД
Със
сигурност
не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента.
Дънов принадлежи и се откроява с особената си
стойност
неговият личен бележник.
Трудността
идва от два момента:
Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че
вероятността
на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада.
Семейството му дава първите примери за активна обществена
ангажираност
.
Славейков" във Варна.13 Тази
длъжност
му дава
възможност
чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови
ревностни
последователи.
Една от
особеноститс
на писмата на П.
Изтъкнатата
особеност
в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения.
авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и
увереността
си, че личният му бележник ще стане обществено достояние.
Нови данни за живота и
дейността
му от 1896 до 1899 г.
в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице,
носещо
отговорност
за текста.
Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и
преноса
на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила.
Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и
дейността
на Учителя П. Дънов.
Изказвам сърдечна
благодарност
на колегата от Националната библиотека „Св. Св.
Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната
уникалност
.
27.
Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF
Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната
уникалност
.
28.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
За това, братя, имайте
ревност
да пророчествате и не възбранявайте да говорят езици.
Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден великата и благата любов, която
носи
благословеното бъдеще в себе си.
Ти ще познаеш тогава
истинността
на думите ми.
Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите
възможности
.
За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята
върховност
, на своята божествена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро.
Аз съм винаги пълен с благост и милост, които постоянно изливам от
вътрешността
си за благото на всеки.
Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за
стойността
на всичките дела.
Гласът от каквато и дълбочина и
безпределност
да идва, аз го чувам отведнъж.
На които дългата и изпитана
вярност
ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух.
Ето, тези, които
носят
в душата си моята любов, те са, що вършат всичко, на тях се дължи доброто.
Малките стъпки взимай впредвид, те са предпазителни мерки, за да ти внушат
сериозност
във всичките ти постъпки.
И ще призова всичките народи от четирите краища на лицето на земята и ще чуете гласа ми и ще дойдете да ми се поклоните и да ми принесете жертва на благодар
ност
за величието на моята милост, с която ви обливам повседневно.
Разликата помежду този двоен порядък на нещата се състои в самата
първопричинност
на битието, което е двойно в себе си.
Двойствеността
излиза от порядъка на нещата, които се обуславят и обуславят и себе си, и другите.
Ако той постоянства и
носи
мъчнотиите на света, ти ще се откажеш ли да ги
носиш
с него заедно?
Неговите съдби и неговите пътища се различават от всички други и те са непостижими в своята
безпределност
.
От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост
относи
телно всяко същество да се съобразява със своята
длъжност
, с която се занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза.
Има ли смисъл
загрижеността
или скръбта за нещо, което още не се е родило?
И наказанието, което бъдещето
носи
в себе си, ще докара умовете на мястото на мнозина, които са се отдалечили от верните и полезните неща на живота, за което се изисква зрелост и разсъдливост във всичките постъпки.
И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а
безразсъдността
- сестра.
Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти
нося
отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего.
Мир на тебе, брате мой, моето благословение, което ти
нося
, ще пребъде.
Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искре
ността
, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в
безопасност
в своя дом.
И трябва да ти благодари, че ако не беше ти, той в
скучности
трябваше да умре.
29.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже
опасността
, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне.
Много от
неприятностите
в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си.
Качеството на едно дърво се познава от плода и неговата
стойност
, от ползата, която ни принася.
(Иезекия 12) Защото не трябва да се облащаваме с
привлекателностите
на този свят, в който всичко прехожда като дреха, и всичко се изменя като дим.
Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята
благодарност
, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата
благодарност
, нашата молитва, която ти принасяме. Амин.
В
противоположност
казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога".
Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от един земен съдия, който е неправеден, при все това най-после го принуждава в своята
ревност
от да не го безпокои - да й отдаде правото.
Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в
безопасност
.
30.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
А такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с
вечността
, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето божествено произхождение.
Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен
опитност
.
Опитност
, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
Затова, като си тъй изложен на
опасности
, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
31.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в
оскъдност
и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите.
Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешната
нерешителност
са слабости и недъзи на един живот като твоя.
32.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и
същността
.
Ето
опасността
на человеческия живот.
Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в
действителност
аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.
Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята
верност
, че е неизменяема.
33.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Този е неговия път, който той сам е положил пред
вечността
и под който съблюдава своята
верност
спрямо своите чада.
Тия са думите на живота, които ти повтарям, и които
нося
в духът си за тебе.
34.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Това е условие, това е
потребност
велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде.
Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква
приятност
, той поиска от Бога подходящ другар.
Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна прият
ност
в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна
опитност
и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Това е истина, която не
носи
противоречие в себе си.
Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам
възможност
да опиташ всичките благи и горчиви неща.
Милостта ми е била винаги милост истинска,
верността
ми е била винаги
верност
непоколебима.
35.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от
нехайност
и
леност
.
Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и
вътрешност
та на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви.
Ти си желал много неща, но не и нещо особено, желал си всичко, а
всъщност
излиза нищо.
Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата
вътрешност
на человека?
Естеството в
съвокупността
си е олицетворение на невидимия мир.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата
приятност
и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
И какво е това поръчителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата
верност
, неговата милост, благост за вас не се е изменила.
На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и
важност
, колкото обръщането на земята към слънцето.
Това е моята
длъжност
от Бога дадена, да постъпвам тъй с всички, които се крият в тази земя.
36.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в бе
зопасност
винаги.
Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема,
носи
и зародишите си с него да произвежда други подобни нему.
Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без
опасност
за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен.
Ето, аз ида от небесното жилище и ти
нося
това уверение.
Тази трябва да е
опитността
на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух.
Тази вътрешна
опитност
ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления.
Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сър
дечност
, простота, като новородени младенци.
След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във
вътрешностите
им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33).
Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите
вътрешности
.
Неговите понятия са смътни, пълни с
неопределеност
.
За тях денят, виделината, сърцето на живота са от голяма
важност
.
Да, законът е емблема на порядък и бе
зопасност
.
Там, гдето Той царува, има ред и тишина и всички живеят в
безопасност
.
Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действител
ност
.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на
действителност
, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб.
Всяко училище има своите
трудности
.
Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за
опитността
, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота.
Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма
стойност
, отколкото простото виждане.
Сега да допуснем, че известни
неприятности
в живота те сполетяват.
Що е една
неприятност
, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата.
Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога
носите
ли на големи нещастия.
И за да прикрият своето унижение и нещастие, те почват да се обличат с хубави и скъпи дрехи, като влагат всичкото си достойнство в тях, понеже им липсва главното - духовна чистота и
възвишеност
.
Осветил е
вътрешността
ми и е турил печата на своя дух.
Очаквай с
увереност
и ще те посети благият му Дух, който
носи
всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре.
Всичко, което придобивам, искам да
носи
твоето благословение.
Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който
носи
всичките Божии добрини и благости.
37.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
И това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има
готовност
и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобият с драгоценния бисер на царството Божие.
Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята
длъжност
.
Разтлението и безверието, които
носят
греха в себе си, ще бъдат погубени от сред, Господ ще погуби нечестието и людете негови ще повика.
38.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Не са ли тия человеци смъртни, на които диханието седи в
носа
?
В небето наскоро ще има тържествен ден, в който всички ние ще учавстваме, и затова аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да му съобщя, че съм извършил вярно своята
длъжност
тук - долу на земята, където бях пратен.
Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви
носим
вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух.
39.
12.Кожено тефтерче
Той не приема одумването и
неблагодарността
.
40.
13.Червено тефтерче
Те бодърстват постоянно на своята длъж
ност
.
Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която
нося
скрита в себе си за този ден.
Положението на всички водители, учители, ще стане пълно с
отговорност
.
Моите служители от малък до голям ме забравиха, втурнаха се те да печелят богатство, безразсъдно живеят за слава и
суетност
в сърцето си.
Той е народ, който не признава и няма
признателност
към този, който му е сторил добро.
Не се плаши от
трудностите
, които те посрещат всеки ден.
Всяка
трудност
в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота.
Днес мина славата Господня на завета от залезването на слънцето към неговото изгряване и провъзгласи
истинността
на своето слово: А Утешителят, Дух Святи, когото Отец ми ще ви проводи в мое име.
Ето, при твоите нозе съм, Отче мой, към тебе отправям
благодарност
и любов, защото си достоен мой небесен Отец.
Нямат изглед на
величественост
.
Говорете, възвисете гласът си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името ми, не мълчете, но работете за наследието, което Господ
носи
Това ли ще наречете почит, това ли ще наречете
благодарност
, това ли ще наречете любов за брата ви за вашия небесен и благ Отец?
В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите ми, защото
празността
и голословието на думите ви станаха ми отегчителни.
Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го
носят
.
Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите, дали сте изгубили всяка искра на
честност
и справедливост?
Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и
несносен
върху чадата и синовете на утробата ми.
Нему тя вдъхва своята
длъжност
напред да върви.
Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на
ревността
ми.
11. И ще седне като който лее и чисти сребро и ще очисти левийните синове и ще ги претопи като златото и среброто и ще
приносят
Господу приношения с правда (Малахия 9:3).
Чудно ми беше, когато бях
носен
от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната
вечност
, която в себе си крие всичко.
Ей, Господи, когато ме
носеше
към вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство.
Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме
носил
от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен.
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вер
ност
към него.
Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към по
върхността
на живота.
Опасността
пред мене е голяма, но надеждата ми е горе.
Немотия и
оскъдност
навсякъде владее в пределите на моята страдающа душа.
О, Благи ми Баща, ти, който никога и никого от твоите чада не си измамил, стани ми защитник чрез благия си Дух, подкрепи ме, насърчи ме, освети ме, съживи вярата ми, освежи духа ми и подай ми ръката си за помощ, сега през време на моя изпит, с който искаш да ме изпиташ да видиш вер
ността
на моето сърце, постоянството на моя ум, силата на моя дух.
Ти виждаш, че съм в
оскъдност
от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти.
Слушай, ти ми се кле в своята
вярност
, че ако и ада и небето да се опълчат против мен, пак няма да успеят, защото ти си с мене.
Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които
носят
те в себе си.
Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега
носиш
, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ.
Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна
вечност
във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната
вечност
всичко е в тишина.
41.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ
Изданието се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата
автентичност
, тъй като в основната си част става дума за откровение, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса.
Целта ни е пълна
точност
при предаване на оригинала.
42.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от
относителната
съразмерност
на неговите разни части и
относителната
енергия на разните му функции.
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали
потребността
да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.
фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото
относително
влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка.
Жизнената
деятелност
е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно.
Мозъчната
деятелност
е мудна и умствените проявления медлени [бавни].
Този темперамент предразполага хората към бездействие,
леност
и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите.
9) зависи от преобладаващите влияния на дробовете, сърцето и
кръвоносните
съдове.
Притежава голяма
деятелност
на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения.
Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и
деятелност
, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение.
Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и
отмъстителност
.
Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната
деятелност
бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи.
виталната [жизнената] или питатателната [
храносмилателната
] система и 3.
Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата,
кръвоносните
съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване.
1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към
ъглообразност
.
Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [
дейности
], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и
себенадеяност
в работата си.
Наблюдателния ум и
способности
в тоя темперамент са добре развити.
14) зависи от преодоляващото развитие на органите на
питателността
[
храносмилането
] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина.
Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката
относително
малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело.
Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна
деятелност
, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения.
Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна
привлекателност
и
приятност
на линиите.
15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение
относително
слабо и деликатно; глава
относително
голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
43.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна
индивидуалност
, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител.
А всички исторически събития, преди да завладеят волята на
личностите
и народите, т.е.
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива
относителна
трайност
и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа
събитийност
да не успее да изкристализира в траен културен модел.
За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна
активност
.
Историята трябва да се изследва като
събитийност
, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс.
Значи културата е отказ от темпоралната
обусловеност
на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
От друга страна обаче,
репрезентативността
на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и
събитийност
и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс.
Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална
принадлежност
, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална
преднамереност
, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от
склонността
на съзнанието към херменевтика и
имплицитност
.
Самостоятелността
на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие.
На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с
личности
с българско самосъзнание, т.е.
Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в
частност
- българско национално самосъзнание.
Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за
гносеологична
константа.
Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с
наивността
за
репрезентативност
извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от
наследствеността
, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната лич
ност
чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е.
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като
съвкупност
от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви.
И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна
същност
Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието.
със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната
действителност
, а това трябва да се предостави само на откровението.
Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква
реалност
.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек
носи
като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна
душевност
, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух.
В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката
същност
, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по
надличностовата
природа на националния дух.
В Източна Европа духовната
действителност
съществува само под форма на култ и
вярност
към древни предания, така че от тяхната консервативна
същност
не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в
действителност
то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си
духовност
именно чрез природата.
Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм,
всъщност
се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като
активност
), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие
интелигентност
, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане
собственост
единствено и само на човешката глава.
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен
носител
на
интелектуалността
, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази
същност
, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
По този начин, вместо да се изражда в
интелектуалност
,
интелигентността
се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната
същност
на Христос е любов.
и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и
етносна
нехомогенност
.
От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко
личности
, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
Всички те до един са
индивидуалности
, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
Киров отказва при
надлежност
към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г.
Друга съществена характеристика на
индивидуалностите
, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна
реалност
, практикуван чрез спиритизъм.
Явно става дума за хора с все още запазена
чувствителност
към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Той започва с констатация за безжизнената
интелектуалност
на настоящето, която у П.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически
носители
на събития с функция на специфична Българска реформация.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология,
всъщност
пристъпваме към изключително сложната характеристика на
индивидуалността
на Петър Дънов, Учителя.
Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си
активност
сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна
реалност
; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Всички тези
особености
в дей
ността
на младия П.
Дънов го разграничават и от православната
ортодоксалност
, и от всички протестантски деноминации, вкл.
Дънов в напълно самотна и оригинална индиви
дуалност
, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
В състояние на подобна
признателност
П.
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната
предметност
се извличат въздействащите отражения на духовната реал
ност
.
Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката"
склонност
на последователите му.
В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения:
личността
на П.
и в исторически, и в културологичен аспект той формира
надличностов
импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на
личности
, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде
носител
на догматика с импулси на Отец.
Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната
дейност
на Учителя П.
Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива
темпоралност
и подхваща своето битие.
44.
1898_Пеню Киров - №1
(
Подробности
за живота му вж.
(
Подробности
за живота му вж.
45.
Пеню Киров - №2
(
Подробности
за живота му вж.
46.
Петър Дънов - №1
Ето аз ви
нося
радостната вест, че Господ и Отец наш ви люби.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога,
победоносен
антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
на
съвкупността
от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
47.
Пеню Киров - №4
Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъж
ността
си, отколкото когато случаят ни докара това.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в
действителност
), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
48.
Петър Дънов - №3
Учителя Петър Дънов пояснява, че
всъщност
„този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма
стойност
, неделими от символиката на
вертикалността
.
Ангели - Братя -
носители
на живота и
растителността
; 2.
Господства - Братя на
интелигентността
и радостта; 7.
49.
Пеню Киров - №7
При това че и по
длъжност
писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини.
ми братко, се явява и друга спънка — че трябва
разноски
за разпращането им.
50.
Петър Дънов - №7
Покорност
изисква и търпение от нас Небето.
Повече
ревност
, повече жива вяра, повече сила духовна.
51.
Пеню Киров - №8
Радост Божествена ни донасяш, братко, с писмата си, затова отплатата за радостта, която ни
носиш
, Бог на Силите да ти я отплаща, та да можеш на мнозина в света помогна с дара си.
На Д-ра писах още оня ден отворено писмо и вчера — затворено, с което му явих за всичко, що ни пишеш
относително
„Призванието" и му пратих препис от съобщението, което ни изпрати.
52.
Петър Дънов - №9
Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и
вярност
и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име.
Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да
носите
.
53.
Пеню Киров - №9
Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в
дейността
по създаването на Синархическата верига.
54.
Пеню Киров - №12
Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една
случайност
, види се, подготвена от Бога.
55.
Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)
Ето, Моето Слово пристига, заповед ви
носи
, да заверите свидетелството на Духа Ми.
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата
вярност
към Него.
56.
Пеню Киров - №14
господине,
поноси
поне бр.
Относително
кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа.
57.
Пеню Киров - №15
Истина говоря, не лъжа, че твоите писма ни
носят
всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб.
58.
Пеню Киров - №16
Относително
Хараламби, писах [му], но още нямам отговор.
59.
Петър Дънов - №19
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържа
телност
, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Делото по всяка вероят
ност
е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите.
60.
Петър Дънов - №20 (отворена карта)
80. По всяка
вероятност
става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
Предметът на
дейност
е търговия с български и европейски стоки.
61.
Петър Дънов - №21
Той не ми съобща[ва] нищо
относително
неговото отиване в Америка.
84. Липсва местописането, но по всяка
вероятност
е Варна.
62.
Петър Дънов - №22
И викам
искреността
на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието.
63.
Пеню Киров - №21
Айтос, арменец по
народност
.
започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската
общност
в Бургас.
64.
Петър Дънов - №23
Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много
трудности
и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои
разноски
отваря и първото българско училище във Варненска околия.
65.
Петър Дънов - №24
С какво чудно търпение, с каква велика милост Той
носи
нашите теготи и търпи нашите слабости.
Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират
опасността
, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести.
66.
Пеню Киров - №23
Стълбът стоя в
неподвижност
от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби.
Немалко са и нашите —
неприятности
от света, неприят
ности
от домашните, което речи
неприятности
отвсякъде.
67.
Петър Дънов - №25
Дънов пребивава със
сигурност
от началото на м.
", с която авторът обвинява протестантската
общност
, че отлъчва хората от православната вяра.
В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро
вносно
качество.
68.
Пеню Киров - №25
Относително
за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа.
Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната
набожност
без полза.
69.
Пеню Киров - №27
Относително
нашето състояние.
70.
Петър Дънов - №30
Човекът, който се е обърнал към Бога, прави
равносметка
на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
71.
Пеню Киров - №28
И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [
носят
] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога.
72.
Петър Дънов - №32
Непреодолимите труд
ности
в тоя живот само Господ може да отстрани.
73.
Пеню Киров - №29
В това време ми минаха с дълбока
разбраност
следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За
истинността
на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна
приятност
.
Аз разбрах, че имаш големи
неприятности
и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени.
Има малко
неприятности
, но се моля Богу да ги уравни.
74.
Петър Дънов - №33
По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните
разноски
.
75.
Петър Дънов - №34
В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната
неувереност
.
76.
Пеню Киров - №33 (отворено писмо)
Страх имали за моето отсъствие
относително
това, за което си говорихме115.
77.
Петър Дънов - №36
Такъв е този земен живот - пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
78.
Пеню Киров - №34
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава,
всъщност
малко дава.
79.
Петър Дънов - №37
Относително
до бр.
80.
Пеню Киров - №35
Най-много неговата
набожност
ме караше да му услужа.
Този человек има голяма
смиреност
и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.
81.
Пеню Киров - №36 (отворено писмо)
Отворената Ви карта приех, но аз не можах да разбера защо не сте получили изпратеното ми затворено писмо от 30 май, когато писмото Ви
носи
дата 3 юний*.
82.
Петър Дънов - №39
Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята
готовност
.
3атова
носи
два образа — Христа и Св. Богородица.
Аз ще ви моля да имате търпение да
носите
и слабостите на бр. Тодора.
Ний живеем вече във
вечността
.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с
преданост
и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
83.
Петър Дънов - №40 (отворена карта)
Моля, съобщете ми срещахте ли человека, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли Ви нещо
относи
телно работата.
Един ден всичко, което
вътрешността
на душата ни желае, ще се изпълни.
84.
Пеню Киров - №40
Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невин
ност
, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв.
Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш
оскъдност
, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега.
И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните
способности142
, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш
относи
телно лично казаното ми знаеш ли нещо ти.
Тия трима приятели
носят
и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е.
Фаулър душевните
способности
са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е.
Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на
храносмилането
, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от
неравностите
на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
85.
Петър Дънов - №45
4:19] Ето,
длъжността
на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.
Повикването на Емануила146 и вашата
неготовност
да вярвате в неговите думи огорчава Господа.
Той е
носител
на закона Негов или Иехова е свят.
86.
Петър Дънов - №46
Съобщете ми нещо
относително
г-н Козлов.
87.
Пеню Киров - №42
Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се
носи
.
88.
Петър Дънов - №47 (отворена карта)
Относи
телно въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее.
89.
Петър Дънов - №48
Прочетете Павловата
опитност
във второто послание (II Кор. 11:24-31).
Нека се трудим всякой ден да извършваме своята
длъжност
, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли.
Колкото за през тоя живот, има да
носим
скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне.
братко, разбираш ли какво е християнската
опитност
?
Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая
безнадеждност
: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
90.
Пеню Киров - №43
Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народ
ност
.
Аз ви
нося
радостната вест, че Бог ви прощава, защото сте възлюблени Господу.
Сградата и мястото давали
възможност
за водене на отшелнически живот.
91.
Пеню Киров - №44 (Съобщение на Пеню и Тодор)
Аз ви
нося
вестта, и то радостна — не бойте се.
92.
Петър Дънов - №49
и започва евангелска
дейност
.
93.
Петър Дънов - №50
Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане
едностранчива
и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и
длъжността
си.
Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и
себенадеяност
и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите
наклонности
.
94.
Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)
Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе по
бедоносно
.
По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да
носи
със себе си.
95.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
(
Подробности
за живота му вж.
(
Подробности
за живота му вж.
(
Подробности
за живота му вж.
Ето аз ви
нося
радостната вест, че Господ и Отец наш ви люби.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога,
победоносен
антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
на
съвкупността
от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъж
ността
си, отколкото когато случаят ни докара това.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в
действителност
), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
Учителя Петър Дънов пояснява, че
всъщност
„този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма
стойност
, неделими от символиката на
вертикалността
.
Ангели - Братя -
носители
на живота и
растителността
; 2.
Господства - Братя на
интелигентността
и радостта; 7.
При това че и по
длъжност
писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини.
ми братко, се явява и друга спънка — че трябва
разноски
за разпращането им.
Покорност
изисква и търпение от нас Небето.
Повече
ревност
, повече жива вяра, повече сила духовна.
Радост Божествена ни донасяш, братко, с писмата си, затова отплатата за радостта, която ни
носиш
, Бог на Силите да ти я отплаща, та да можеш на мнозина в света помогна с дара си.
На Д-ра писах още оня ден отворено писмо и вчера — затворено, с което му явих за всичко, що ни пишеш
относително
„Призванието" и му пратих препис от съобщението, което ни изпрати.
Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и
вярност
и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име.
Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да
носите
.
Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в
дейността
по създаването на Синархическата верига.
96.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една
случайност
, види се, подготвена от Бога.
Ето, Моето Слово пристига, заповед ви
носи
, да заверите свидетелството на Духа Ми.
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата
вярност
към Него.
господине,
поноси
поне бр.
Относително
кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа.
Истина говоря, не лъжа, че твоите писма ни
носят
всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб.
Относително
Хараламби, писах [му], но още нямам отговор.
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържа
телност
, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Делото по всяка вероят
ност
е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите.
80. По всяка
вероятност
става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго.
Предметът на
дейност
е търговия с български и европейски стоки.
Той не ми съобща[ва] нищо
относително
неговото отиване в Америка.
84. Липсва местописането, но по всяка
вероятност
е Варна.
И викам
искреността
на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието.
Айтос, арменец по
народност
.
започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската
общност
в Бургас.
Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много
трудности
и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои
разноски
отваря и първото българско училище във Варненска околия.
С какво чудно търпение, с каква велика милост Той
носи
нашите теготи и търпи нашите слабости.
Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират
опасността
, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести.
Стълбът стоя в
неподвижност
от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби.
Немалко са и нашите —
неприятности
от света, неприят
ности
от домашните, което речи
неприятности
отвсякъде.
Дънов пребивава със
сигурност
от началото на м.
", с която авторът обвинява протестантската
общност
, че отлъчва хората от православната вяра.
В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро
вносно
качество.
Относително
за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа.
Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната
набожност
без полза.
Относително
нашето състояние.
97.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Човекът, който се е обърнал към Бога, прави
равносметка
на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [
носят
] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога.
Непреодолимите труд
ности
в тоя живот само Господ може да отстрани.
В това време ми минаха с дълбока
разбраност
следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За
истинността
на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна
приятност
.
Аз разбрах, че имаш големи
неприятности
и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени.
Има малко
неприятности
, но се моля Богу да ги уравни.
По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните
разноски
.
В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната
неувереност
.
Страх имали за моето отсъствие
относително
това, за което си говорихме115.
Такъв е този земен живот - пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава,
всъщност
малко дава.
Относително
до бр.
Най-много неговата
набожност
ме караше да му услужа.
Този человек има голяма
смиреност
и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.
Отворената Ви карта приех, но аз не можах да разбера защо не сте получили изпратеното ми затворено писмо от 30 май, когато писмото Ви
носи
дата 3 юний*.
Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята
готовност
.
3атова
носи
два образа — Христа и Св. Богородица.
Аз ще ви моля да имате търпение да
носите
и слабостите на бр. Тодора.
Ний живеем вече във
вечността
.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с
преданост
и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място.
Моля, съобщете ми срещахте ли человека, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли Ви нещо
относи
телно работата.
Един ден всичко, което
вътрешността
на душата ни желае, ще се изпълни.
Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невин
ност
, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв.
Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш
оскъдност
, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега.
И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните
способности142
, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш
относи
телно лично казаното ми знаеш ли нещо ти.
Тия трима приятели
носят
и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е.
Фаулър душевните
способности
са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е.
Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на
храносмилането
, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от
неравностите
на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.
4:19] Ето,
длъжността
на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.
Повикването на Емануила146 и вашата
неготовност
да вярвате в неговите думи огорчава Господа.
Той е
носител
на закона Негов или Иехова е свят.
Съобщете ми нещо
относително
г-н Козлов.
Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се
носи
.
Относи
телно въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее.
Прочетете Павловата
опитност
във второто послание (II Кор. 11:24-31).
Нека се трудим всякой ден да извършваме своята
длъжност
, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли.
Колкото за през тоя живот, има да
носим
скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне.
братко, разбираш ли какво е християнската
опитност
?
Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая
безнадеждност
: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народ
ност
.
Аз ви
нося
радостната вест, че Бог ви прощава, защото сте възлюблени Господу.
Сградата и мястото давали
възможност
за водене на отшелнически живот.
Аз ви
нося
вестта, и то радостна — не бойте се.
и започва евангелска
дейност
.
Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане
едностранчива
и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и
длъжността
си.
Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и
себенадеяност
и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите
наклонности
.
Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе по
бедоносно
.
По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да
носи
със себе си.
98.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Относително
за вестника, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява Архангел Божий:
„Д-рът голяма
отговорност
има.
Списанието ще
носи
название „Утро".
Относително
за Божиите внушения да вярваме не тъй сляпата.
Дохожда определеното време и казаната работа в
точност
не се [е] изпълнила или пък никак не е изпълнена.
От първото Ви писмо твърде много се наскърбих, но няма що да правя, понеже съм в
оскъдност
и положението ми без да искам ме хвърли в неволя.
Относително
за второто писмо ще Ви отговоря след като получа отговор от брата си, за което днес му писах.
От личния ми разговор с тях разбрах следующото: имотът, който имате, брат ми го знае, при това знае и някои под
робности
за него.
При това казва, че трябва да му се явят точните граници на този Ви имот според крепостния Ви акт, за да може да вземе мерки за пазенето му и да изучи кой от селяните работи ниви от Вашето землище и на кого Селскообщин[ският] съвет е издал свидетелства за
правособственост
от обработените им ниви от Ваше землище.
99.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
За
личността
, живота, духовната работа и
опитностите
на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
За
подробности
за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г.
В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и
околността
.
Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а
относително
дните - посочените от баща ми дати.
Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да
носи
едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една
закривеност
отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец.
Опитности
Второ - великодушие с безкористие и
смиреност
.
Трето -
искреност
.
На всичките лице усмяно с
искреност
прояви,
Нос
нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см.
Брат Пеню е бил с нормални умствени
способности
, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов.
Ако бе останал в училището, може би имаше
опасност
да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
Но аз ще
нося
товара, защото от Бога ми е поставен".
Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-
ревностните
разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов.
Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров,
носи
един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах.
Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и
носеше
една смес от смирна и алое до сто литра".
Тя имаше много лични
опитности
с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и
опитността
й с брат Пеню по време на неговото заминаване.
100.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Случва се така, че редовната месечна
вноска
от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя.
През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и
писменост
.
Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на
църковнославянски
език, с който акт се изтъква
важността
и
уникалността
на славянската
книжовност
.
Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална
общност
върху основата на общ български език, пис
меност
и национална Църква.
Поради обществената си
дейност
и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г.
Дейност
след Освобождението
Д-р Миркович пръв публично говори за
възможностите
на хомеопатията и е първият лечител у нас, който пропагандира метода на малките и безвредни лечебни дози.
Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна
дейност
.
Миркович е погребан с големи почести от гражданството и
обществеността
на град Сливен.
А дрехите му бяха хубави, той се
носеше
изящно.
Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които
носите
.
101.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Неговата
любознателност
му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
Това бяха дни на беседи, разходки из
околностите
на Варна, молитви, приятелски разговори.
",
носещо
дата 25 март 1904 година.
НАГОРЕ