Търсене в текстове за 'Живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 277 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен.

То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.

Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин.

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.

А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.

Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?

въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители.

Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот.

Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.

Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.

Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.

Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.

Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.

Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.

От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.

Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.

Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.

Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.

Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.

И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.

Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.

То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята.

2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.

Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.

1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.

3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.

Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот.

Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23]

6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.

Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.

2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.

Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.

7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.

Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.

И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.

Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.

2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.

Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:

– започва с физическия живот като основа;

1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.

От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.

3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.

Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.

Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.

И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.

7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.

Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото.

и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев.

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.

Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”

Повече за умствено-душевния живот – вж.

[57] Биос (гр.) – живот.

Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти.

А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.

Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.

А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.

Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.

Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност.

Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.

Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.

Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).

В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот.

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.

Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.

Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.

Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.

Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.

Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.

„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.

Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени.

С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.

Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.

И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.

Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината.

То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.

В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.

Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.

За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.

Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.

Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.

Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.

Но за жалост в ежедневния живот това не е така.

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.

Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.

Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.

Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен.

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.

И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.

Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.

Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот.

От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.

Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.

Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.

То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.

Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.

Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.

Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.

Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.

Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.

Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.

Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.

Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.

Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?

Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот.

Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.

Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.

От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.

Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.

Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.

Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот.

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.

от чувството на разумния Живот.

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.

Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.

Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.

6. Живот за Цялото

Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички.

5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!

3. Същото се отнася и за нравствения живот.

Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.

Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.

Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).

4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.

7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат.

5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.

В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот.

В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.

Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.

Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.

11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви.

14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.

15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.

Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта.

19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия.

Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.”

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.

Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.

12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.

Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.

Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот.

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.

Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.

– нов живот;

Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.

За жалост във всекидневния живот това не е така.

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?

2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.

Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.

7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.

За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати.

В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.

11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.

В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.

7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.

В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.

7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.

То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.

Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.

Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.

Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.

6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.

Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.

То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.

Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?

2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.

3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот.

7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.

10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.

6. Живот за Цялото[128]

1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.

2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.

18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”.

от разумния живот.

1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.

9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]

Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.

След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета.

За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си.

Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.

Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.

Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата.

За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.

Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът.

Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва.

Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов

2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]

4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133]

6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.

3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.

Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот.

9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.

Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.

И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение.

„Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът.

Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот.

В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.

От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.

Твоите думи са Живот Вечен.

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.

5. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.

В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.

Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.

Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота.

В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви.

За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.

6. Разговор Първий. Упътвание

Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.

7. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите.

И ето, че се ражда криза в техния живот.

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

Те са нещата на бъдещия живот.

Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя.

Твоят живот има по-високо назначение.

8. Разговор Третий. Храната и Словото

Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния.

Ето опасността на человеческия живот.

Техният живот е отпаднал.

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.

9. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.

Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост.

Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога.

Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва.

10. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.

В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.

Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.

Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи.

Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел.

Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот.

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот.

И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш.

И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познат.

11. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.

Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.

И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде.

Но този живот е сам Господ на живота.

Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?

12. Разговор Седмий. Заключение

Не разбирате ли още значението на вашия живот?

Те са сега още деца в начинающия се Господен живот.

Вашият живот трябва да се промени.

Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии.

И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот.

13. ТРИТЕ НЕЩА

21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.

Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов.

Що са тревогите, смущенията на тоя живот?

14. Биографични бележки

Началата на человеческий живот”.

15. Неподправеният Петър Дънов

В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”

16. Писмо № 4

Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот.

17. Писмо № 6

” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време.

18. Писмо № 9

Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни.

19. Писмо № 11

Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.

20. Биографични бележки

Началата на человеческий живот”.

21. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно себепожертвование на своя живот са дали всичко, за да въстържествува един ден великата и блага

Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него.

Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот.

Знай, че сумата на всички неща зависи от малките обикновени случки в напредъка на твоя живот.

Те всички дишат вечен живот.

Една вътрешна светлина, която вече прониква в най- тъмните и потаени места на человеческия живот, ще изведе всичко наяве .

Тя е неридовния живот.

Защото успеха в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.

Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за напосле, те ще увенчаят краят на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и в всичко.

2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот.

Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот.

И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.

добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.

А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.

Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот.

Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно.

Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.

скрита вътре в твоя живот и ще накара да произрасте всяка истина и да даде своят си плод, на своето време.

вил слава и живот нескончаем.

Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят.

И тъй, остава упокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Го-

Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил.

Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на любов.

Трябва и ние, както и нашия Господ Исуса да понесем своя кръст като пожертвуваме своя живот за царството Божие.

Припомнил си миналото на моя живот и погнусил си се.

Моя живот е изминал в празнота и в бездействие.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот.

22. УВОД

Началата на человеческий Живот".14 През 1897г.

Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19

Началата на человеческии живот.

Живот и учение.

Живот и учение.

23. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".

24. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден великата и благата любов, която носи благословеното бъдеще в себе си.

Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него.

Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот.

Знай, че силата на всички неща зависи от малките обикновени случки в напредъка на твоя живот.

Една вътрешна светлина, която вече прониква в най-тъмните и потайни места на человеческия живот ще изведе всичко на яве.

- Това е нередовният живот.

Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.

Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за после, те ще увенчаят края на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и във всичко.

2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот.

Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.

И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот.

А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели.

Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.

Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.

И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време.

Не казва ли Неговото Слово, че когото люби, него наказва и се отнася като със син, комуто е приготвил слава и живот нескончаем.

Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да останат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят.

И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил".

Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си.

Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие.

Моят живот е изминал в празнота и бездействие.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.

25. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим.

Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27).

Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие.

„Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.

Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот.

В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога.

Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот.

Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден.

Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува.

Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно.

Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.

Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той.

26. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.

27. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите.

И ето че се ражда криза в техния нравствен живот.

Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.

Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешната нерешителност са слабости и недъзи на един живот като твоя.

Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро.

28. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот.

Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.

29. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Те са думи на живот.

Духът е, който дава живот, буквата нищо не ползува.

Истината съм аз - Господ твой и живот съм аз, Бог твой, и Духът ми е твой ръководител, който те води, който те учи и оживотворява словото ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш.

30. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.

Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.

Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него.

Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи.

Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот.

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот.

И ако минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, до сега за тебе непознат, и там ще те науча на всичко, и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш.

И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познал.

31. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот.

Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух.

И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва.

Но този живот е сам Господ на живота.

Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?

Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея.

32. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот.

„Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий.

Ето новата основа на нашия живот.

Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни.

Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини.

„Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус.

Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това.

Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот.

Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот.

Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини.

Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот.

Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов.

Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов.

Що са тревогите и смущенията на този живот?

Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот.

Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия.

Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.

Вложил си в нас живот свой, облякъл си ни в любовта си, показал си ни благата си.

Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост.

Бъди свидетел, краят на всеки грешен живот ще е печален.

33. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Не разбирате ли още значението на вашия живот?

Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят вътрешните очи, да видят напълно Божията слава, неговата благодат и величие, те са сега още деца в начинаещия Господен живот.

Вашият живот трябва да се промени.

Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии.

И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот.

34. 13.Червено тефтерче

Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот.

Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой единни Бог и Отец.

Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.

Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение.

И тъй, възложете нему да подобри вашия живот.

VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за неговата слава, спасението му ще е моята радост.

Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.

Има ли други, освен него, който може да благославя и дава живот, както е слънцето за земята, не е ли Господ такъв за людете си?

Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота!

Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с мислите и делата си.

Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщи живот: Йоан 1:12,13.

Защото от твоя живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.

Той бди над твоя живот ден и нощ.

Ето, говориш ми и ти повярвах, защото думите ти са живот вечен.

Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот.

Отговор на Христа на фарисеите заради бъдещия живот и какъв ще бъде.

Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот.

Ще ли посветиш живот и здраве и всичко друго за неговата слава и славата на неговото дело?

И мирът ти ще изгрее като утринно слънце на живота, защото то е живот.

На тебе, Боже наш, ние дължим целия си живот.

И аз повярвах в твоите думи, защото ми станаха думи на живот.

Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава.

Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление.

Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.

35. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Vita – живот] темперамент.

36. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство.

По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.

пише: Какъв вид живот ще водя ?

С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация.

37. Петър Дънов - №1

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).

38. Петър Дънов - №2

Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина."

39. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело?

40. Пеню Киров - №14

Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело.

41. Петър Дънов - №22

Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя.

42. Пеню Киров - №21

Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях.

43. Пеню Киров - №22

За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот.

44. Петър Дънов - №23

И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.

Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.

45. Петър Дънов - №24

Успехът на вашия духовен живот ме интересува много.

46. Пеню Киров - №25

И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?

47. Петър Дънов - №30

„Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни.

Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина?

Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.

Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.

А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна.

И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.

Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.

48. Петър Дънов - №31

Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги.

Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си.

49. Пеню Киров - №28

Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога.

50. Петър Дънов - №32

Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани.

51. Петър Дънов - №36

Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования.

Той е живот на един пътник.

52. Пеню Киров - №35

Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа.

53. Петър Дънов - №38 (отворена карта)

Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.

54. Петър Дънов - №39

Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.

Това е сегашният ти живот.

55. Петър Дънов - №40 (отворена карта)

3ащото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот.

56. Петър Дънов - №41

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]"

57. Петър Дънов - №48

Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне.

58. Пеню Киров - №43

Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си.

59. Петър Дънов - №49

Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.

60. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

„Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

61. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).

Ето Аз съм Този, Който ги ръководя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина."

62. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело?

Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело.

Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя.

Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях.

За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот.

И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.

Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.

Успехът на вашия духовен живот ме интересува много.

И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?

63. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни.

Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина?

Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.

Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.

А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна.

И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.

Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.

Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги.

Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си.

Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога.

Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани.

Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования.

Той е живот на един пътник.

Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа.

Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.

Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.

Това е сегашният ти живот.

3ащото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот.

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]"

Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне.

Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си.

Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.

„Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

64. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Какъв вид живот ще водя?

Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.

Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура.

Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот.

65. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот.

Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов.

по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят.

Жабите са символ на материалистическия живот.

Значи не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот.

Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките му.

66. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Живот в Школата

Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите.

Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот.

Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.

Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.

67. №53 /Петър Дънов/

Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот.

68. №54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам.

Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре.

69. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси.

70. №51 /Пеню Киров/

Засега работата относно моя живот се измени.

Доколкото мога, следвам, но не съм доволен от такъв живот в Него.

Ако намираш за добре, яви ми нещо за нашия живот.

71. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот.

Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот.

И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор.

Духът, благият Дух, Духът на вечния живот, е с нас и в нас.

72. №52 /Пеню Киров/

(бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси.

73. №59 /Петър Дънов/

Ний сме виделина на света и нека да свети нашият живот, за да се прославлява Нашият Отец, Който е на Небето.

74. №63 (Петър Дънов)

Вяра, вяра непоколебима в Господа - тук е силата на нашия живот.

75. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил.

76. № 56 /Пеню Киров/

Ако ли пък Господ е нещо огорчен от нашия живот, моли го, за да ни прости.

Съзирам духом, че ти изпитваш мъчнотиите на тоз живот, не си сам.

77. №66 /Петър Дънов/

Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина.

78. №67 (Петър Дънов) [отворена карта]

Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот.

79. №71 (Петър Дънов)

Но Господ ще Ви даде да се радвате на плодовете на Вашия живот.

80. №73 (Петър Дънов)

Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички.

81. №74 (Петър Дънов)

А преди всичко аз бдя за вашия живот, старая се да ви укрепявам във всяко време.

82. №76 (Петър Дънов)

Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни.

83. №84 (Петър Дънов) [отворена карта]

Свободата е дело на духовния живот на Любовта.

84. №89 (Петър Дънов)

Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности.

85. №91 (Петър Дънов)

Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].

86. №74 (Пеню Киров)

Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.

87. №93 (Петър Дънов)

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.

88. №75 (Пеню Киров)

Честитя им новозапочнатия живот.

89. №94 (Петър Дънов)

И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия.

90. №96 (Петър Дънов)

Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот.

91. №85 (Пеню Киров)

О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините!

92. №104 (Петър Дънов)

Желая да влея нов живот в душата Ви.

„Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан.

Всичко друго Господ ще приложи на отегчения ти живот.

93. №86 (Пеню Киров)

Докато я съзра, тя се хвърли отгоре ми и почнах с нея една борба за живот или смърт.

94. №88 (Петър Дънов)

В земния ми живот всичко напредва, но затуй пък на всяка стъпка пречки срещам от человеците.

95. №107 (Петър Дънов)

За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е.

96. №89 (Пеню Киров)

За да ти пиша това и онова (предното писмо), считам, че те товаря с товар чужд, затова схващай нашия живот и успех от долуописания сън – той ще ти покаже всичко.

Чакам, защото няма живот без Него.

97. №108 (Петър Дънов)

Бог преобръща всичките мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро.

98. №91 (Пеню Киров)

Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.

Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър.

99. №110 (Петър Дънов)

Не мислете, че преди Вашият живот е бил по-добър, а сега - по-лош.

Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот.

100. №95 (Пеню Киров)

В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива человек, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество.

101. №118 (Петър Дънов) [затворена карта]

Използвайте времето и като комисионер вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ.

102. №102 (Пеню Киров)

Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил.

103. №121 (Петър Дънов)

На всички ония изпомежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им окажа съдействието си.

104. №104 (Пеню Киров)

Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В.

105. №123 (Петър Дънов)

В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага.

106. №124 (Петър Дънов)

Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.

Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот.

107. №125 (Петър Дънов)

И да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете си.

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават.

И да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот.

108. 31 август 1932 г.

проявената Истина на Вечния Дух носи пълния Живот на Бога;

109. Речник на остарели и чужди думи

правдини (ост.) човешки, обществени права за мирен и творчески живот.

110. ПОСЛЕСЛОВ

И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“.

„…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“.

111. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси.

112. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.

113. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

025]Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,

114. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил.

115. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В.

116. ПРЕДГОВОР

Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.

Учението е програма за живот за цели исторически периоди.

Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.

Учението е програма за живот за цели исторически периоди.

117. 02 ПИСМО

Ето, Аз съм този, който ги ръководи и пази и им давам сила и живот, за да ходят в моята виделина.

118. 10 ПИСМО

Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело?

119. 16 ПИСМО

Призовете Господа и Му придайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще ви съобщя.

120. 17 ПИСМО

И мисълта, казва, борба непрестанна и този наш живот по тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.

Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайната на вътрешния живот, който се върши незабелязано.

121. 18 ПИСМО

Успехът на вашия духовен живот ме интересува много.

122. 23 ПИСМО

Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото „Духът е, който дава живот".

„Думите, които ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителя ни.

Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина?

123. 24 ПИСМО

Ако страдаме отсега нататък, нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнаграждава с живот вечен, гдето да гледаме Неговата Слава и благост винаги.

Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат, заради Името си.

124. 25 ПИСМО

Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани.

125. 30 ПИСМО

Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.

126. 33 ПИСМО

Защото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот.

127. 37 ПИСМО

Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, нашият небесен Баща, ще види за добро да допусне.

128. 38 ПИСМО

Изпитите в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.

129. 39 ПИСМО

„Господи, Боже Наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ми подарил живот и здраве да ти се радвам, моля Те, изпроводи ми Духа си да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

130. 41 ПИСМО

Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот.

131. 42 ПИСМО

Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, ще е известно нам.

Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре.

132. 45 ПИСМО

Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот.

Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот.

И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях".

Духът, благият Дух, Духът на вечния живот е с нас и в нас.

133. 46 ПИСМО

Ние сме виделина на света и нека да свети нашият живот, за да се прославлява Нашият Отец, Който е на Небето.

134. 49 ПИСМО

Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил.

135. 50 ПИСМО

Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призовал в живот и виделина.

136. 54 ПИСМО

Но Господ ще ви даде да се радвате на плодовете на вашия живот.

137. 56 ПИСМО

Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички.

138. 57 ПИСМО

А преди всичко аз бдя за вашия живот, старая се да ви укрепвам във всяко време.

139. 59 ПИСМО

Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни.

140. 63 ПИСМО

Свободата е дело на духовния живот на Любовта.

141. 67 ПИСМО

Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности.

142. 69 ПИСМО

Той действува вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълго търпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта.

143. 71 ПИСМО

И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царствуването, да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за Който друг път ще ви пиша, ако е Волята Божия.

144. 73 ПИСМО

Това е нашето предназначение в тоя живот.

145. 78 ПИСМО

Желая да влея Нов Живот в душата ви.

„Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно." Близо при Него.

Първом Царството Божие и всичко друго Господ ще приложи на отегчения ти живот.

146. 81 ПИСМО

За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е.

147. 82 ПИСМО

Бог преобръща всички мъчнотии и препятствия в тоя живот да работят за добро.

148. 83 ПИСМО

Не мислете, че преди вашият живот е бил по-добър, а сега е по-лош.

Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот.

149. 85 ПИСМО

Използвайте времето и като комисионер вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.

150. 86 ПИСМО

Използвайте времето и като комисионер вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.

151. 88 ПИСМО

На всички ония измежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им укаже съдействието си.

152. 90 ПИСМО

Правя ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.

Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот.

153. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.

Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази.

Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.

Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен.

154. 92 ПИСМО

Изпълнението на Божията воля е вечното добро, а познанието, Негова живот вечен.

155. 93 ПИСМО

Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил.

156. 94 ПИСМО

Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно развитие ще се подобри и вашият живот.

157. 98 ПИСМО

Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро.

158. 104 ПИСМО

Има мнозина из помежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот.

159. 107 ПИСМО

Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости.

160. 109 ПИСМО

Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят.

Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека.

161. 113 ПИСМО

Този Великият Господ, който дава живот, здраве, радост, веселие, който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта.

162. 114 ПИСМО

Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд.

Не е ли то символ на вашите души, които се запалват от Божествената любов, от присъствието на Неговият Дух, не е ли маслото този скрит живот, който избликва и се проявява за доброто на другите?

163. 116 ПИСМО

Помнете, Той взема участие във вашия живот

164. 117 ПИСМО

Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот тъй, както трябва.

165. 118 ПИСМО

В тоя живот человек да е готов на всичко.

Земният живот е училище и всякой урок в него трябва да се разбере и схване добре.

Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят.

Само Неговата Любов е в сила да ви отвори душевните очи, да видите, схванете и разберете вечния живот, да влезете в пряко съобщение с Невидимия мир и тогава ще сте в състояние да виждате, слушате и се радвате на това, което Бог е приготвил отдавна за всички, които Го обичат от всичката си душа.

166. 121 ПИСМО

Земният живот, земното щастие не са цел, те са средства за постигане на небесните блага и добрини.

Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили.

167. 122 ПИСМО

Всичко в тоя земен живот се слага тъй, както е отредено от Вечния Промисъл.

И тя ще опита горчевините на тоя живот.

168. 130 ПИСМО

Тогава щяхте да забравите дреболиите на тоя живот, грижите, тревогите, които постоянно ви спъват.

В любовта е изпълнението на закона, в нея е вечният живот.

169. 131 ПИСМО

В тях е вечният живот.

170. 133 ПИСМО

Как е прекарал своя живот нашият Господ на земята?

171. 136 ПИСМО

Всичко в тоя живот има своето предназначение.

172. 140 ПИСМА до Елена и Константин Иларионови

има задължения в тоя живот и той трябва да ги изпълни драговолно.

173. 142 ПИСМО

В земния живот има много неща необясними.

Това, което в настоящия живот се вижда противоречиво, в бъдещия ще се оправдае.

174. 145 ПИСМО

С други думи, приготовлявай се за един по-висок и благороден живот.

175. 151 ПИСМО

Вий ще се научите от опит да прилагате Божествените закони в повседневния живот.

176. 153 ПИСМО

Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот.

177. 157 ПИСМО

Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа.

178. 163 ПИСМО

Не, ето защо в съвременния живот малцина живеят.

Думата „живот" има значение в себе си.

Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога.

179. 165 ПИСМО

Съмнението разяжда постоянно техния душевен живот и те умират в греховете си, като не вярват във вечния живот, който оживява мъртвите.

180. 166 ПИСМО

Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир.

181. 167 ПИСМО

Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в человешкия живот.

182. 168 ПИСМО

Важно е человек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму.

Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот.

183. 169 ПИСМО

Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки.

184. 170 ПИСМО

Направете оброк, направете посвещение на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу.

Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот.

Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот.

185. 174 ПИСМО

И така, пред вас стои един отличен метод за самовъзпитание, пълен с големи богатства, метод, който, ако можете да го разгатнете и приложите, щяхте да станете по възможност най-добрите, най-правдивите, най-любящите, най-мъдрите, най-истинолюбивите и бихте превърнали вашия живот на Рай.

Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот.

186. 177 ПИСМО

Започнете вече с Новия живот, който ви се дари, употребете го за добро.

187. 178 ПИСМО

С какво голямо усърдие трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и безсмъртието.

188. 182 ПИСМО

Нейният живот е благ.

Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост, безкористие, съжаление, низхождение, радост.

189. 188 ПИСМО

Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте.

190. 190 ПИСМО

Този път, по който вървите, е път на благословения, път на живот, път на Божествена Мъдрост и Истина, пътят на Божествения Дух на Христа.

191. 192 ПИСМО

Пред человешката душа стоят великите възможности на чистия живот.

192. 193 ПИСМО

Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало, а бъдещият му ще бъде израз на сегашния.

А това не е живот.

Всички гледайте светло на бъдещия живот.

193. 198 ПИСМО

Нашият живот често хвърля сянка на Божието лице.

194. 202 ПИСМО

Человешкият живот е интересен.

Ново Небе, Нова Земя, Нов живот, Нов ред на нещата.

195. 203 ПИСМО

Вяра силна, крепка, постоянна, която влива Новия Живот.

196. 206 ПИСМО

Няма по-възвишено и благородно на земята от Добрия живот, живот изживян и употребен за Господа на Любовта.

197. 208 ПИСМО

Прилагане на всички слова Божии в тоя земен живот.

198. 215 ПИСМО

Тази пълнота иде само от Божията Любов, която носи всичко в себе си, а самият живот е едно изявление на тая Любов.

199. 217 ПИСМО

Трябва да се премине тоя живот в придобиване на висшето благо.

200. 218 ПИСМО

Да спазва разумните правила на Божествения живот.

201. 220 ПИСМО

Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо.

трябва да вложите още нещо във вашия живот.

202. 221 ПИСМО

Уповайте на Бога, гледайте зад завесата на настоящия живот.

203. 222 ПИСМО

Бог да ти даде знание и Мъдрост да разбираш вътрешния си живот.

204. 224 ПИСМО

Живот и Светлина.

205. 225 ПИСМО

Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот.

Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот.

Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К.

206. 227 ПИСМО

Съзнателният живот всякога носи мир в душата.

Животът на душата е живот на Бога.

207. 228 ПИСМО

Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи Вечния живот.

208. 230 ПИСМА до д-р Дуков

Физическата светлина и топлина еднакво действуват на всички същества, но не всички от тях еднакво проявяват своя живот.

209. 231 ПИСМО

Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята.

210. 233 ПИСМО

Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка.

Трябва да се очисти человешката душа и да стане годна за Божествения живот.

211. 234 ПИСМО

Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им.

212. 237 ПИСМО

ПЪТ, ИСТИНА И ЖИВОТ

213. 250 ПИСМО

Да се заквасите с Неговия Живот, който слиза в света на разумните същества.

214. 252 ПИСМО

Зная, че Бог обръща всичко да работи за добро и някои неща са необходими за пояснение и упътване на человека в земния му живот.

„Да напусна земния живот и да ида да живея с Христа, казва Павел, за мен е по-добре, а да остана да живея на земята, за вас е по-добре." Умният има да избира между единия и другия.

215. 253 ПИСМО

Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот.

216. 256 ПИСМО

Самият живот на земята е съчетание от радости и скърби, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби.

217. 261 ПИСМО

Земният живот е приготовление за бъдещия.

218. 267 ПИСМО

Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена.

Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще.

Това са съотношенията на съзнателния живот.

219. 271 ПИСМО

И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане мрак, в който духът ще се лута.

220. 273 ПИСМО

20;11), на първо място се изтъква праведният живот на тоя юдейски цар, а Бог в милостта си един ден обръща на 1000 год.

221. 274 ПИСМО

Това са основните елементи на Разумния живот.

Да гледа природата, да вижда Божието лице, което дава смисъл на всички неща, да слуша Негова глас, да се храни с Неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре.

222. 275 ПИСМО

Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветенца, плодове и най-после на нова семка на Божия живот.

223. 276 ПИСМО

Земният живот има смисъл само в изпълнението на Святата Воля Божия.

224. 277 ПИСМО

Любовта трябва да живее в душата, за да дойде пълният живот.

225. 278 ПИСМО

Те се събличат, за да се облекат наново с Новия живот на Любовта, на безсмъртието.

226. 281 ПИСМО

Земният живот има смисъл само когато човек слугува на Бога и изпълнява Неговата Воля.

Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя.

227. 282 ПИСМО

Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна душевна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението.

228. 285 ПИСМО

Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от вас, да ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисъла на вашия живот.

229. 286 ПИСМО

„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казал Единият Учител, Който е отделил стария живот от Новия.

230. БЕЛЕЖКИ

„Сърдцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот ... Ето че в такъв случай чело-век сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.

И ето, че се ражда криза в техния живот ... " „И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в живота си за ръководител ... " „Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.

„Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.

Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения.

Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.

„Родина" и библиотека „Духовен живот".

„Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година.

Дъновски записва в своята Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Отец да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".

34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа".

231. 31 ПИСМО

Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.

Това е сегашният ти живот.

Жена Му го оставила, тя е църквата; майка му е убита, тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот.

232. Влиянието на Слънчевата Енергия

Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.

Защото „верую“ в света – това е Истината; същината на живота – това е Любовта, а смисълът на този живот – това е Мъдростта.

Т.е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, Слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот – туй, което в религията наричат възкресение.

233. Сегашното положение на човечеството

И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък.

Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото.

Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре.

Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене.

Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата.

В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот.

При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.

Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин на работа.

“ Природата и разумният живот му отговарят: „Могат“.

234. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.

Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.

Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е.

В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява.

Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.

Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.

Сега то развива самосъзнателния живот.

Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот.

Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме.

От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е.

Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот.

За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот?

Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.

И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е.

235. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.

Следователно ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на инволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език – чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.

Следователно, ако ние от дъното на нашия живот не извадим онези нечистотии, които спъват нашето правилно развитие, то животът ни няма да се обистри, или другояче казано, няма да се подобри.

Цялата Земя е покрита само с гробища; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот.

Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички.

И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“.

Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство.

Те са методите на новия живот.

236. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват с тях, следвайки ги неотклонно в нареждането на социалния и културен живот на всички народи.

Влагата – това представлява материалния му живот, а светлината и топлината – това е в широк смисъл обшият духовен живот.

Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси.

А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.

237. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане.

Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека.

Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини.

Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.

Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите.

ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът – при разглеждане условията на самия живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота.

Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот.

А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот.

238. Повече светлина

Смъртта представлява най-малката възможност за живот.

Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот.

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.

– По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да сподели техните радости и скърби, колкото малки и да са те.

Новите идеи носят живот и благо.

239. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико.

Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравним с водата.

Туй е, което ние разбираме във висшата наука под „живот“.

Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране.

Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека.

И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви.

Следователно от това гледище трябва да се даде на съвременния живот една разумна насока.

От същото гледище съвременното общество може да се сравни с един съсъд, в който трябва да се вложи животът, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество.

Туй съдържание е разумният живот.

Да, време е, крайно време е, защото Бог е Любов, Мъдрост и Истина, а Любовта внася живот, Мъдростта носи светлина, Истината – свобода и простор за човешката душа.

240. Към великата цел.

Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот.

че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот.

Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света.

Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.

241. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Разумният живот.

Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда.

Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.

– Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява.

Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.

– Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда.

– Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани.

Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери.

Това разумен живот ли е?

Това е живот на израждане.

И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си?

И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля.

Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож?

– Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.

А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов.

И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива.

242. ***

Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор.

Живот е Светлина.

243. ***

Любовта изтича от Бога и носи живот.

244. ***

А радостта от Бога носи вечния(?) живот в себе си.

245. ***

Любов, от която блика живот, е същинска Любов.

Имай живот и любов в душата; светлина и мъдрост в ума; чистота и мекота в сърцето; свобода и истина в Духа.

Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва.

Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот.

И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия живот, който Христос носи в света.

246. ***

– Без страх и без тъмнина, с живот и Светлина.

Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата.

247. ***

Той още е във външния живот.

Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят.

Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот.

Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост.

Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот.

Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот.

Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога.

Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода!

248. 1–50

Доброто е цел в неговия живот.

Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души.

Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието.

Ученикът трябва да живее чист девствен живот!

Естествен живот.

Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност.

249. 50–100

Ученикът очаква този момент в своя живот.

Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост.

Чистота – живот.

Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.

В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.

Живот за Бога.

Интензивен живот!

Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот.

Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения.

Тогава пред него се очертава светлият живот на Великите Души, за който е предназначена човешката душа.

Своя живот.

Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот!

250. 100–150

Живот.

Дълъг живот.

В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист.

Там търси той правилните методи за живот и чистота.

251. 200–250

Тя е носителка на изобилния Живот.

252. 250–300

Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му се изпълва със светли мисли за Възвишеното и Великото в живота.

Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването.

С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога!

253. 300–350

Общественият живот ученикът може да проучи в себе си.

Във всеки живот ученикът трябва да има придобивка.

Това са епохални мигове в твоя живот!

Докато намираме Бога в себе си, нашият живот е пълен, има смисъл и радост.

Само в Бога е нашият живот!

Учениците могат да живеят сами в своя вътрешен живот само ако живеят в чистота.

254. 350–400

Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот.

Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот.

Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия.

Ученикът трябва да знае определено програмата на своя живот и да я изпълни правилно.

Духовен живот.

Затуй му трябват знание и духовен живот.

255. 400–450

Защото всичко в неговия живот е естествено.

Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.

Естествено желание е това, което води към изобилен живот.

256. 450–500

Светът търси своя обект от вън; затова техният живот е пълен с недоволство.

Нищо в неговия живот не му се налага от насилие.

Щом ученикът възлюби Бога, ще започне правилния живот и винаги ще се чувствува над условията.

257. 501 - 550

Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място от сърцето, в човешкото общество умът се зачита повече от доброто сърце.

Умът мисли и се повдига и добрия живот издига.

Да посееш, това е Божествен живот.

Чистият живот.

Не смесвайте чистия с нечистия живот.

Човекът е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот.

258. Светът на великите души

И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия - живот, знание, светлина, свобода и любов - в съвършена пълнота се сливат.

Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта.

Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие.

Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод.

Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение.

Туй, което не се уморява, живот е.

Живот, изпълнен с мъчнотии, е живот на страдание.

Живот, изпълнен с блага , е живот на веселие.

Мисли само за това, което носи живот в себе си.

Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е проявил.

Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот.

Само свободната вода тече и само свободният живот расте.

Умен е онзи, който може да смени смъртта в живот.

За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава.

А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава.

259. ДОБРАТА МОЛИТВА

Господи, Боже наш, благи ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

260. МОЛИТВА ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Господи, Боже, Спасителю наш, на Всяка сила и крепост, на всяка истина и любов, на всяка държава и власт, извор на всички добрини в живота ни, изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в Пътя на живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти Воля.

261. МОЛИТВА НА ДУХА

Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот.

Да бъдеш Ти вся и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието.

Началото на новата Светлина, на новия Живот.

Слез при душите ни, внеси Светлината Си на новия Живот.

262. МОЛИТВА АГНЕЦ БОЖИЙ

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста Земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.

263. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА СЪРЦЕТО, ДУШАТА И УМА

О, Господи, Боже наш, още Ти се молим - създай и нужните условия в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти Воля; за проникване и възрастване на Твоето Божествено Слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове, за да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и Словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил.

264. ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ

Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия път Христов - пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресението във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие.

265. МОЛИТВА - ХВАЛА

Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден!

266. ПОСЛАНИЕ НА ДУХА

Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот.

267. ЖИВ Е КОЙТО ВИ ОБИЧА

Живот, Знание, Свобода

268. УТРИННА МОЛИТВА В ПЕТ ЧАСТИ

Ти си ми дал живот и здраве, дал си ми ум, сърце и живот.

269. МОЛИТВА МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Вечна красота и виделина на всички ни, нека съзвучието на Твоя Живот да обгърне нашите души.

Който даваш живот и здраве на Твоите деца и ги утешаваш във всяко време.

Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които непрестанно правиш заради нас.

Нека нашият живот да принесе изобилен плод за делото на Господа Иисуса Христа и да бъде жертва жива, свята и благоугодна Нему.

Учи ни да изпълняваме постоянно Твоята блага воля и с нашия живот да прославим Твоето име.

270. МОЛИТВА - ДА ВИДЯ БОГА

Нека Твоята Любов и Твоя Живот да се влеят в сърцето ми, а Свободата и Истината - в моята душа.

271. БЛАГОДАРСТВЕНА МОЛИТВА

Благодарим Ти за Добродетелта, която си турил като основа на нашия живот.

272. УТРИННА МОЛИТВА

Сутрин, когато пожелаеш да оправиш своя живот, можеш да кажеш:

273. МОЛИТВА ЗА МИРА

Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот.

274. МОЛИТВА - ПОНЕЖЕ ЖИВЕЯ

Понеже живея, моят живот иде от Бога.

275. МОЛИТВА ДА РАЗБИРАМЕ ВОЛЯТА ТИ

Пази ни, Господи, със святата Си сила през всичките дни на нашия живот.

276. МОЛИТВА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ВЪПРОСИТЕ НА ДУШАТА

Господи, благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал.

277. МОЛИТВА, КОГАТО СЕ НАМИРАМЕ В БЕЗИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Бог е Живот без прекъсване.

НАГОРЕ

1.3806989192963