НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
17
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво
разочарование
, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници.
Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия.
Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво
разочарование
, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници.
Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.
към текста >>
2.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Това беше едно голямо
разочарование
за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
Това беше едно голямо
разочарование
за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
към текста >>
3.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Това беше едно голямо
разочарование
за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
Това беше едно голямо
разочарование
за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 6.09.1903 г.
В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на
разочарованието
и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава.
В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на
разочарованието
и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича своето Слово. Това, което ви казвам, ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата ви ще укрепне, животът ви ще се възобнови. Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, ноември, 1913 г.
, 11.1913 г.
Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието,
разочарованието
.
Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение. Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа. И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност. Това са живи процеси, тъй както яденето, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето.
Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието,
разочарованието
.
Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството. И тъй, това е цяла наука на живота - да се разбира той правилно. Аз ви изяснявам някои положения из духовния свят тъй, както други малцина ще направят това. Ний знаем причините на всички неща - защо се случват тъй, а не другояче. Ако ленивият ме попита защо идва сиромашията, ще му кажа: поради леността.
към текста >>
6.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво
разочарование
се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация.
Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде.
Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво
разочарование
се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация.
Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка.Такъв опит бяха направили братята от Русе.
към текста >>
7.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво
разочарование
се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация.
Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде.
Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво
разочарование
се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация.
Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка.Такъв опит бяха направили братята от Русе.
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Като разбуташ, ще видиш
разочарование
.
Такива моменти, когато праната приижда, можем да имаме може би само един път в годината. Ние, хората, сме като затворници. Всеки страда, всеки е чужд на другите. Целият живот е изплетен само от тъги и скърби. Това, дето някой човек се смее, то е само на повърхността.
Като разбуташ, ще видиш
разочарование
.
Благодарение, че при Невидимия свят утихват бурите. Праведникът щом се натъжи, ще литне да иде на Слънцето. Вечер ще иде на Слънцето, деня ще прекара на Земята. Другите хора нямат такива съобщения. Да литнеш, да отидеш там и като се върнеш да имаш съзнание за преживяното там.
към текста >>
9.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно
разочарование
.
Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере.
Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно
разочарование
.
Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети светът, за да види какво правят хората. Отишъл при един виден философ, който току що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господа си помислил: „Дали Господ дълго време ще седи тук?
към текста >>
10.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това
разочарование
, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши?
Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени.
Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това
разочарование
, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши?
В Царството Божие всичко си върви като по часовник.Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие! " Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат. Значи у всеки ще има желание да върши волята Божия.
към текста >>
11.
Учителя дава песента 'Ти ще сполучиш в живота'
, 24.01.1941 г.
Под думата смърт разбирам крайно
разочарование
.
Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране.
Под думата смърт разбирам крайно
разочарование
.
Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие. Туй, от което не може да го лишиш.
към текста >>
12.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво
разочарование
, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници.
Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия.
Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво
разочарование
, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници.
Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.
към текста >>
13.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Това беше едно голямо
разочарование
за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
Това беше едно голямо
разочарование
за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
към текста >>
14.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно
разочарование
, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила.
Белчева не е човек, който ще посегне на отношенията с децата си заради нещо толкова незначително като пари: Аз обаче никога след това не я видях много да жали. Тя беше преживяла загубата на толкова скъпи за нея хора, че загубата на материалното ѝ се виждаше нещо незначително[21]. Скандалът постепенно набъбва и се разнася из Бялото Братство, където М. Белчева продължава да ходи докъм края на 1933 г., още повече, че Бони Гацов също е брат-дъновист.
Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно
разочарование
, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила.
Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който ѝ взел парите, пък не ѝ направил апартамента“. Интервюирана далече напред в го-дините, Андреева не успява да си спомни точното име на злополучния брат, посочва го като „Цанев“, защото славата му на мошеник е била очевидно по-голяма от славата на собственото му име: „Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“.
към текста >>
„Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с
разочарование
Братството.
Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка.
„Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с
разочарование
Братството.
Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит.
към текста >>
15.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно
разочарование
, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила.
Белчева не е човек, който ще посегне на отношенията с децата си заради нещо толкова незначително като пари: Аз обаче никога след това не я видях много да жали. Тя беше преживяла загубата на толкова скъпи за нея хора, че загубата на материалното ѝ се виждаше нещо незначително[21]. Скандалът постепенно набъбва и се разнася из Бялото Братство, където М. Белчева продължава да ходи докъм края на 1933 г., още повече, че Бони Гацов също е брат-дъновист.
Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно
разочарование
, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила.
Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който ѝ взел парите, пък не ѝ направил апартамента“. Интервюирана далече напред в го-дините, Андреева не успява да си спомни точното име на злополучния брат, посочва го като „Цанев“, защото славата му на мошеник е била очевидно по-голяма от славата на собственото му име: „Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“.
към текста >>
„Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с
разочарование
Братството.
Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка.
„Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с
разочарование
Братството.
Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит.
към текста >>
НАГОРЕ