Търсене в текстове за 'Разочарование'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 83 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре.
Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки.
Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти. И те се явяват като прояви на едно истинско вътрешно състояние за разумна жертва.
към текста >>

и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование.
И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане. Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва? – Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати.
към текста >>

Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения.
И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр. сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно. Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения. А колкото за другата, положителната страна на живота в бр. сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!.. Непознат трепет обхваща цялото им естество.
към текста >>

3. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното?
Той – това са те. Не създаде ли синът своите родители? Движейки се по периферията на суетата, той гони в себе си центъра на тайната. Ето защо, всяка суета крие зад себе си своята неразгадана тайна. В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността. Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното? Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце пътник. Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в настоящето.
към текста >>

4. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Последните винаги носят разочарование.
– Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем. За нас светът е организиран и всеки трябва да намери своето място и предназначение. Ако всеки възстанови вътре в себе си първоначалната хармония, той по необходимост ще намери и своя най-естествен път и вън в живота. Днес има много идейни и духовни движения за обнова на човечеството.
към текста >>

5. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кое е това, което внася дисхармония и разочарование?
Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата. Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да съградиш своя дом, да унищожиш своя враг – няма. Всяко от тия занимания за оня, що го върши, е важно. То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното. Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна. Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане. Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога. — Някой ще каже: Нали помагайки на хората се служи на Бога?
към текста >>

6. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката.
Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.
към текста >>

7. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията.
Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира.
към текста >>

8. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем.
И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш". И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем. Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити. Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота? Или вечен ли е, или не животът? И на всеки човек рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви.
към текста >>

9. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това беше първото ми разочарование.
Аз съзнах суетността на титлите и дипломите си, несигурността на моето знание и почувствувах дълбока благодарност към този гостоприемен приятел и тая тъй добра жена. След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си? Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията. Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас.
към текста >>

Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование.
След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си? Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията. Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело.
към текста >>

Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение.
И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело. Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение. Беше началото на юли. В предградията всичкият този дребен свят, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по пътя - всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи.
към текста >>

10. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование.
Но вие още не сте достатъчно това висше „Аз" за да можете да знаете винаги на физическото поле, кой е най-добрия начин на постъпване. За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност.
към текста >>

11. АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако имахме сърца, чисти като на малките деца, или опита на тия, които са преминали през дълбоки страдания и разочарованието на другите, опитали плодовете на всяко друго знание, ние бихме се спрели пред нея, без да я отминем, смирено бихме коленичили и бихме се кръстили в нейните животворни води.
Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята. Бавното, но сигурно отминаване на старото време, където майките кършат ръце и сироти жени се движат като сенки с пресъхнали сълзи, може ясно да се види от всекиго, макар че земята и до днес е адско мъчилище. Че нощта, страшната духовна нощ си отива, показва и небето на изток, където огнени мечове са разрязали завесата на мрачината. Там наблизо, под хоризонта, лети слънцето на новия ден, чиято светлина ще разчупи веригите, ще изтрие сълзите, ще донесе тихата мелодия на божествената радост, от която не се умира, която смекчава ръката на злодея, която затулва устата на хулителя. Някои сега, а тогава всички ще разберем простата, но великата и освобождаваща истина за непобедимата кротка сила в света, която толкова често мълком и с насмешки сме отминавали. Ако имахме сърца, чисти като на малките деца, или опита на тия, които са преминали през дълбоки страдания и разочарованието на другите, опитали плодовете на всяко друго знание, ние бихме се спрели пред нея, без да я отминем, смирено бихме коленичили и бихме се кръстили в нейните животворни води.
към текста >>

12. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование.
В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число заеме своето място и е доволно. Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени. Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака. Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека? Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш. Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на наследствеността в човека са се предали тези стремежи. И онези свръхчовеци (големите деца на Бога), които всичко знаят и всичко могат, са се свързали с тази Първопричина, която всичко знае и всичко може. Няма условия, при които сме поставени и които като използуваме и разберем, да не се запълни душата ни тъй, като че ли всичко сме придобили.
към текста >>

13. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието.
Повечето от хората са свикнали да дирят факторите на нещастията все извън себе си, в другите, в условията. Безумец би бил този, който отрича условията като фактор за добро или зло в живота на личността и обществата. Но условията не са всичко, те не са самия живот, те се създават и тогава стават фактор в едно или друго направление. Най-същественото нещо в живота, това е съзнанието, че човек трябва да се развива, трябва да върви напред чрез личното издигане, чрез личното пресъздаване, усъвършенстване към общото издигане и благо. В пътя на усъвършенстването, обаче, винаги се изпада в най-големи грешки. Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието. Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени.
към текста >>

14. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос.
СТЪПКИ Жадувах за Тебе. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една. * * * Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен.
към текста >>

15. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене.
Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци.
към текста >>

16. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа!
изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество. И това знание хвърля светлина върху всички области на културата, посочва конкретни методи за градеж във всички области на живота: целият живот трябва да се нареди в съгласие с природните закони. Природата е винаги готова да отвори своите съкровища на разумните, т.е. на тези, които желаят да постъпват в съгласие с нейните закони. Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа! Върху тези методи читателят ще намери сведения в многобройните беседи и лекции на Учителя. Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр.
към текста >>

17. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат.
Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат. И любовта тогава между тия души е като музика. Защото само двама истински виртуоза могат да свирят заедно. Вие често питате: „Кой ни обича? ” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само любовта прощава.
към текста >>

18. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата.
И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко.
към текста >>

19. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света.
И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни трудности, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача. Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост? Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно. Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото. А това означава чисто и просто смърт.
към текста >>

20. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. КОДРАНЪТ НА ВДОВИЦАТА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Както надценяването, така и подценяването представят едно отклонение от истинската стойност на нещата и затова те винаги носят разочарование.
Защото тази оценка не е безразлична за нашия живот, за нашето поведение в живота. Онова, което ценим, винаги ни привлича. Ние се стремим към него, искаме да го придобием. Към нещата, които малко или никак не ценим, ние сме равнодушни. Ето защо, от съществено значение е да знаем правилно да ценим – да оценяваме, без да надценяваме или подценяваме. Както надценяването, така и подценяването представят едно отклонение от истинската стойност на нещата и затова те винаги носят разочарование. Една от най-трудните работи в света е преценяването на човека. Така, ние често твърдим за един човек, че е обикновен, за друг – че е талантлив, за трети – че е гениален. Мерките ни в случая са най-различни. Ще дадем тук един критерий за оценка на хората, принадлежащи към тия категории – един критерий, който, строго погледнато, излиза из границите на човешкия свят, ала затова е и по-универсален. Така, гениалните хора, според този критерий, са на три степени.
към текста >>

21. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот.
Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси. Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства. в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот. Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината.
към текста >>

22. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон.
към текста >>

23. Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Приближавам се при нея с надежда да намеря някой и друг плод, но какво беше разочарованието ми, когато видях, че тя е обрана.
Изпаднах в мрачно състояние. Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша. Скитах се дълго. Не бях ял почти цяло денонощие. По едно време видях една голяма хубава круша. Приближавам се при нея с надежда да намеря някой и друг плод, но какво беше разочарованието ми, когато видях, че тя е обрана. "Пак не ми върви", си казах аз огорчен и легнах под крушата да си почина. По едно време духна вятър. Клоните на крушата се разлюляха и за моя изненада от нея паднаха няколко хубави узрели круши. Зарадвах се и тутакси ми мина през ума: "Той е! ". Изядох тези круши и, може би, това беше най-сладкият обяд, който съм имал през живота си.
към текста >>

24. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха.
Обаче пъпките за идната пролет са готови по клоните. И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно младия живот. Когато ледът скове реките и езерата, като че ли всичко е свършено, като че ли те са осъдени за този скован, втвърден живот. Обаче, когато през идната пролет слънцето се засили, ледената им покривка се стопява и отново небето, слънцето и планината се оглеждат в тях. Когато човек минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено. След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота. Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството. От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи.
към текста >>

25. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А животът си върви непрекъснато по своя път и носи всека година едному добро, другиму лошо, едному очарование, другиму разочарование.
Година след година се повтарят пожеланията. Те стават еднообразни, банални, безразлични, глупави. Те остават кухи думи. Tе желаят добро за нас, а за другите – може и лошо. Изказват се пожеланията по навик. А животът си върви непрекъснато по своя път и носи всека година едному добро, другиму лошо, едному очарование, другиму разочарование. Животът се усмихва на малките деца, наречени хора, които си правят забавления – все едни и същи, в началото на всеки нов кръг от времето, от завъртването на небесните светила. Животът гони своята цел в безкрая на времето без да обръща внимание на годишните изживявания на разумните жители на земята наречени човечество... Така минават годините. * * * Отделните личности за нова година си пожелават хубави неща и добрини. Някои от тsх се сбъдват. Други – не.
към текста >>

26. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

минали през разочарованието на любовта и са. изгорели.
– Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù.
към текста >>

27. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Неуспех в горните области, несигурно положение, разочарование, интриги, измами, загуби, съмнителен край.
Луна харм. – Популярност, обществена дейност, благоприятни промени и пътувания; дисхарм. – Същите неблагоприятни или силно намалени, несигурни, колебливи и като изходна точка на разочарования и нещастия. Меркурий харм. – Успех в научна, литературна, обществена и търговска дейност; кореспонденции, връзки, пътувания; дисхарм. – Неуспех в горните области, несигурно положение, разочарование, интриги, измами, загуби, съмнителен край. Венера харм. – Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех.
към текста >>

– Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край.
Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм. – Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхарм. – Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран харм. – Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхарм. – Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун харм. – Необикновен, тайнствен живот; дисхарм.
към текста >>

– Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления.
Уран харм. – Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхарм. – Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун харм. – Необикновен, тайнствен живот; дисхарм. – Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. II Аналогии за професия, занимание и пр. (по Морен и др.) Слънце харм. – Най-високопоставени лица – държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани. Луна харм.
към текста >>

28. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

29. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като дойдат разочарованието, обезсърчението, обезверяването и всички отрицателни състояния, да започнем да мислим за тях.
Когато в него се заражда съзнанието, че той може да мисли, изпитал голяма радост за възможността, която има да мисли и да разрешава някои въпроси. Страданията и мъченията, които имаме, са за да се научим да мислим. Те са условия, при които нашата мисъл може да расте и да се развива. Ако ние спазваме закона на мисълта, тези страдания и мъчения може да ги отстраним. Щом страдаме.щом се обезсърчаваме, щом се гневим, ще си кажем, че не мислим. Като дойдат разочарованието, обезсърчението, обезверяването и всички отрицателни състояния, да започнем да мислим за тях. Когато сме обезсърчени, да мислим, защо сме обезсърчени. Когато мислим, знаем как да постъпим. Само като мислим, ние ще имаме едно понятие за нашето бъдеще, ще имаме едно право понятие за Бога. В света съществува една велика разумност. Никой от нас не може да бъде онеправдан.
към текста >>

30. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И мнозина от тях, като не разбират истинските методи за работа, идват до голямо разочарование.
Ан. Х-ва ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ „Протичането на любовта през човека — това е възкресението". Учителят Съзнанието на днешния човек е изпълнено с множество ценни идеи, но те чакат условия и намиране истинските методи за реализирането им. Може човека да е вдъхновен от красиви идеи, но те могат да останат безрезултатни, ако човека не знае законите, по които те могат да станат осезаема действителност. Има узрели идеи, чиито носители са честни, искрени души, жадуващи да работят за нов красив живот на земята. И мнозина от тях, като не разбират истинските методи за работа, идват до голямо разочарование. Светът днес се нуждае от строителна работа. Всред тези събития, които днес раздрусват света, трябва да имаме ясно разбиране за възходящите сили, които действуват в днешния момент. Разумните сили, които ръководят човечеството, имат изработен план на новата култура, която иде. Този план ще се приложи чрез честните идеалисти, които виждат много по-далече поради далновидността си. Човешкото съзнание е проводник на идеи според степента на своето развитие.
към текста >>

31. DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един велик руски мистик, имащ връзка с йерархията на Светлите сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис", която излезе в 1935 година, писа, че мировата война ще начене пред 1938 г., но истинското тежко време ще почне след нея, когато в масата ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура.
Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя през лятото. Досега аз черпех духовни знания от Западна Европа. Сега малката България разпространява духовни културни идеи. Тя сега за нас е духовен Ерусалим. Може би, вие ще мислите, че това е само мое лично мнение. Един велик руски мистик, имащ връзка с йерархията на Светлите сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис", която излезе в 1935 година, писа, че мировата война ще начене пред 1938 г., но истинското тежко време ще почне след нея, когато в масата ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура. Обаче, градежите на новата култура ще почнат само тогава, когато самият човешки организъм стане способен да възприеме новите вибрации на духа. Това ще стане благодарение на страданията, които човечеството ще трябва да понесе и тогава старото ще изгори. Тогава всички народи, големи и малки, ще бъдат съвършено равноценни. Ще имат еднакви права, защото всеки човек поотделно, както говори Учителят, е най голямата държава на света. И за него този свят е създаден като грамадна школа за братство и любов между хората.
към текста >>

32. ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр.
Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувствуване". Връзката на дишането с вътрешния живот. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствата указват влияние върху дишането, върху белия дроб. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или при някой друг голям крах в живота, това може да се изрази и върху дишането и белия дроб. Тези чувства, ако не се трансформират, действуват разрушително върху белия дроб и това е една от причините на туберкулозата. Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне и облагороди и същевременно ще направи дишането си правилно. От друга страна и самото дишане оказва влияние върху човешките чувства; правилното дишане внася топлина в чувствата, облагородява ги. Белият дроб има връзка и с човешката мисъл.
към текста >>

разочарование в любовта или при някой друг голям крах в живота, това може да се изрази и върху дишането и белия дроб.
Връзката на дишането с вътрешния живот. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствата указват влияние върху дишането, върху белия дроб. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или при някой друг голям крах в живота, това може да се изрази и върху дишането и белия дроб. Тези чувства, ако не се трансформират, действуват разрушително върху белия дроб и това е една от причините на туберкулозата. Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне и облагороди и същевременно ще направи дишането си правилно. От друга страна и самото дишане оказва влияние върху човешките чувства; правилното дишане внася топлина в чувствата, облагородява ги. Белият дроб има връзка и с човешката мисъл. Че наистина има такава връзка се вижда между другото и от историята на развитието на човешкия ум.
към текста >>

33. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние не можем да наречем смях или усмивка тая трагична смесица, която представя усмивката върху човешкото лице в момент на силно разочарование, на измамено очакване, усмивката, която тъжно се откроява на лицето, когато видим в неочаквано състояние оня, на когото безусловно сме вярвали.
Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка. Усмивка има и жестокостта. Не са редки случаите, когато усмивката по човешкото лице извиква истински ужас. Понякога един неописуем израз на страдание граничи с една усмивка, която е много по-страшна, защото само най-голямото страдание взема такъв израз. Известна нервна деятелност у човека предизвиква някои контракции в мускулите на лицето, които на пръв поглед не отговарят на душевното състояние. Ние не можем да наречем смях или усмивка тая трагична смесица, която представя усмивката върху човешкото лице в момент на силно разочарование, на измамено очакване, усмивката, която тъжно се откроява на лицето, когато видим в неочаквано състояние оня, на когото безусловно сме вярвали. Понякога ние срещаме усмивката на конфузията. Всеки може да си спомни случаите, когато някой човек се усмихва, защото с тая усмивка иска да запълни един сконфузен вид. Например, когато някой човек се препъне и падне на улицата, той се усмихва, :за да замаскира смущението си. Ония, които го гледат, се засмиват по друга причина. Те са под хумористичното впечатление на внезапния контраст, но защо се смее пострадалият?
към текста >>

34. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на човека, чрез което човек се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак.
"Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб. И ако вие не контролирате вашите низши чувства, тогава ще се разстрои черният ви дроб. А това ще повлече разстройство на всички други системи. трябва да контролирате вашата гордост и вашата алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб. Също така не трябва да бъдете нервни, защото щом сте нервни, разстройва се черният ви дроб" (18). Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на човека, чрез което човек се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак. Дисхармония, разочарования в чувствата могат да доведат до болест в белия дроб, казва Учителят. Сега нека разгледаме по-подробно, как неправилните психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята на тялото е в постоянно трептение. Френският радиестезист инженер Л. Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и човек.
към текста >>

35. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Един преживява силно разочарование в любовта, което не може да преодолее и трансформира, и заболява от туберкулоза.
Някои от тези видове енергии са тъждествени, а други са различни. Но всички те не са нищо друго, освен тъй наречените в окултизма етерни строителни сили. Сега нека кажем няколко думи за електромагнитните течения в организма. Една жена прекарала една вечер в голямо смущение и притеснение и още на сутринта имала копривна треска. Едно лице в течение на няколко месеца преживява големи неприятности и възбуди поради враждебните си отношения към друго лице, и заболява черният му дроб. Един преживява силно разочарование в любовта, което не може да преодолее и трансформира, и заболява от туберкулоза. Друго лице преживява страхове поради семейни раздори и заболява от сърце. Едно лице след преживени тревоги добива парализа. Разбира се, някой може да вижда тук не причинна връзка, а някаква случайност. Но ако в цял ред случаи се констатира същото, тогава трябва да приемем причинна връзка. Сега се явява въпрос: Как може да се обясни влиянието на мислите и чувствата върху даден орган, как може една отрицателна мисъл да предизвика заболяването му?
към текста >>

36. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И разбира се, благословията, която получават, е разочарование.
Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и любов. И може ли да има в една земна любов трайност? – Ето, това са все заблуди, в които човек тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат. Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят. И разбира се, благословията, която получават, е разочарование. На стр. 124 от новия том беседи на Учителя: "Делата Божии" 1942 г., намираме следните думи в духа на горните мисли: "Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора е – те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени, и като са физически силни, че са и духовно силни. Тази илюзия ги поставя в трагикомично положение. Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение. Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - ДИМ. АНТОНОВА , В.С. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Удоволствуваш ли се, приготви се да посрещнеш страданията и горчивото разочарование.
Опростеният живот, който водят всички велики хора, няма за цел толкова икономия на материални средства, колкото икономия на духовни сили, които те отправят в творческо мислене и дела. Величие и удоволствуване са несъвместими. Удоволствуването е стрелката, която показва, че животът е тръгнал в низходяща посока, а опростеният и въздържан живот са стрелката на възходящия живот. Всяко разумно отричане от удоволствуване в храна, удобства и плътски наслаждения води към духовна свобода и всестранен напредък. Страданията са спирачка на удоволствуването; те са огънят, в който изгаря техният корен. Удоволствуваш ли се, приготви се да посрещнеш страданията и горчивото разочарование. Страдаш ли, готви се да се радваш. Радваш ли се, готви се за постижения. Здраве и удоволствуване се изключват. Творчество и удоволствуване се отблъскват. Воля и удоволствуване не се познават.
към текста >>

38. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование.
Те и мен тук наричаха и третираха за брат. Званията “брат” и “сестра”, докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога, следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз до- живях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братвенството на дело, същите думи стават баят, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към 4 часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за поляната всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат.
към текста >>

39. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото, вместо Тебе, те улавяха разочарование.
Oriono. Щастието. Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията, — колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото, настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това ... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше. Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото, вместо Тебе, те улавяха разочарование. А ти си било тъй близко до мене — мое Щастие! Беше празник деня на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро — аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата — светло, чисто, сияйно, усмихнато, придаваше смисъл и стойност на моето съществувание! Душата ми пееше.
към текста >>

40. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота.
Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея. (следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт? Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден. Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов. Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел.
към текста >>

42. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си.
(следва) Словото на Учителя Работа и почивка За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така?
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование.
Меланхолията показва, че вярата ви е слаба. Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате, любовта ви към Бога е слаба. Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време. Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта. Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г. ШВЕЦИЯ - СТРАНАТА НА СРЕДНОЩНОТО СЛЪНЦЕ (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм) Цял месец вече как съм в тази дивна, приказна страна, страната на среднощното слънце, интересна във всяко отношение: и със своята красота — особената красота на северните сияния, на среднощното слънце, на мистичната тишина на планини, езера и гори; и със своя народ и мирна култура, култура на човещина, благородство. Спомням си добре: това беше след конгреса — аз пътувах за Абиско — туристически център, 1500 км.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко същество, което се ражда, расте и умира там, е люляно всеки момент: неговата радост и неговата сила се увеличават, ако бъде в хармония с всемирния живот; то се поправя с тежкото наказание на разочарованието, ако се отстрани; и дори ще бъде сломено, ако се противопостави.
което се обвива от една пластична течност, където проявява своята жива сила, така и всека от тези големи небесни клетки е обгърната с едни материя, характерна със своята проницаемост и пластичност; планетата предава със своето ритмично движение върху орбитата си и носи същевременно своя живот и своето собствено влияние, за да обнови периодически любовта и топлината на Божията воля. Тези небесни съсъди (graal celeste), живи венци (calice immence) творчески възприематели на Божествената мисъл, имат само една разлика с нашите микроскопични организми; че вместо да бъдат устроени като тях, те са концентрично сложени и техния одухотворител пулсира в общия център. Да се спрем за един момент в безкрайния ход на времето, например в един наш земен хоризонт, в един даден ден, в един даден час; живата космична среда, където този хоризонт се намира потопен, има една конструкция, една виталност, едно вибриране напълно специални, дължими на относителното положение на тези клетъчни ядки, които са планетите на нашето небе. И тази звездна мелодия, акорд на хармонията на сферите, се мени всеки момент, непрекъснато и е вечна правилност на божествения ритъм. с разнообразие то дирижирано от звездите, които пеят във вечния ритъм за вечния живот. Всяко същество, което се ражда, расте и умира там, е люляно всеки момент: неговата радост и неговата сила се увеличават, ако бъде в хармония с всемирния живот; то се поправя с тежкото наказание на разочарованието, ако се отстрани; и дори ще бъде сломено, ако се противопостави. Ето оправданието, ето ролята на астрологията. Подобно на диригента на оркестъра, който показва на оркестрантите ритъма и височината на нотата, написана от гениалната ръка на автора, тя определя състоянието на небето, от където нашия земен живот протича и се регулира, тя показва предварително възможностите на дадено време и место, според както са написани, за да изпълним с радост и хармония нашата част на божествения концерт. Както нашата наука за музикалната хармония обяснява стойността на всеки от своите тонове и тяхното комбиниране според естествените закони, астрологичната наука, стара колкото и човечеството, е определила във вековните си наблюдения, природата на влиянията на тези елементи на космическия концерт. Тяхното оправдание установява една глава, може би, една от най-висшите от науката за ритъма, която ще резюмираме колкото е възможно тук. Ето най-малкото от това което може да се каже за четивото на астрологичното небе.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма.
А само когато работим за Бога, т. е. за цялото, за единството на живота, само когато нашата цел е общото благо, само тогава ний можем да имаме правилен и успешен духовен развой, а при това и външно, материално изобилие, истински осигурено, незаплашено от никакви опасности и превратности на съдбата. Когато работим за Бога (разбрано в смисъл на работа за общото благо), по Неговите пътища и закони, Той бди над нас и ни дава всичко, от което се нуждаем. В това се състои великата реалност, същината на живота. Всичко останало е илюзии, които времето безпощадно убива. Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма. Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо. Защото частта не може да се откъсне от цялото. * Само когато работим за Бога, ний работим истински за себе си. П л а м е н Има ли път? Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството?
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тях има вечно безплодие, неуспех, разочарование, падение.
Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има. Ако върви по светлата потека. човек твори, гради. Той не може да твори, ако ходи в тъмниш/ пътеки. В тях има вечно безплодие, неуспех, разочарование, падение. В светлата пътека е истинския живот, в който има хармония, знание, права мисъл, благородство, любов. Потърси я и тръгни по нея. Тя не е далече от тебе. Но не мисли, че ти лесно ще я намериш, макар и така близо да си до Нея. Докато не обърнеш друга страница в живота си, ти ще си далеч от нея, макар и да копнееш по нея.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нея няма нито разочарование, нито отчаяние.
И всички сме доволни и радостни. Този, който й говори и я ръководи, вижда нашите души, вижда нашите сърца и вътре в тях нашите малки страдания, които ни се виждат необикновено големи и ни казва всички необходимото. И след това ще почне да ни разказва за чудните си екскурзии които тя е правила в Мусала, Белмекен, Карлъка, Езерата и още къде ли не. На Черни връх е ходила много пъти. И не е ли странно на нейните години жените се считат баби и не мърдат никъде и все край огнището седят на топло, а тя, сякаш понякога е по-млада от нас, младите, със своята вяра в живота, със своята непоколебима надежда в доброто и Божественото! В нея няма нито разочарование, нито отчаяние. Тя знае, че всичко, което Бог ни изпраша, е за добро, безразлично дали то ни причинява радости или скърби. Веднъж тя ни разказа как най-напред отишла на Витоша след като срещнала Учителя. — „Казва ми се, започна тя, да отида на Витоша. А аз бях пак болна нещо. Как ще отида, когато никак не можех да вървя?
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход.
Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес. Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“. Само при такова едно състояние, ние ще бъдем, в истинския път на окултното познание, който ще ни изведе на брега на вечния живот, на брега на безсмъртието. Този е единствения безопасен и сигурен път. Затова пак повтарям, че вън от Христа света е непознаваем: (следва) В.Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато произлизат от незнание, тогава иде разочарованието.
Марков Малки истински приказки За разочарования При един Мъдрец отишъл някей младеж и започнал да му говори таке: — Разочарован съм. Обичах една мома тъй много, мечтаех за нея, смятах я за най-идеалното същество, а тя ме заряза и предпочете други, който е далеч по-долен от мене. Имах приятели, на които помагах, но и те, като обеднях, ме оставиха. Светът ми се вижда безсмислен, какво да правя? — Нещата в човешкият свят стават по две причини: или от знание или от незнание. Когато произлизат от незнание, тогава иде разочарованието. Помни, че природата е разумна. Тя във всеки човек влага само тия идеали, които той може да изпълни. Къде е погрешната не човека? Че той тръгва да търси и иска другите хора да бъдат според неговият идеал, в това е невъзможно. И те самите имат свои собствени разбирания и стремежи.
към текста >>

50. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех.
А сега, понеже всичко виждате и чувате, всичко ви се пише.“ Ония, които живеят в учението на Любовта, съставят ядка на новото човечество, те поставят начало на един нов живот, който се коренно различава от сегашния. Какво искаме да имаме утре: успех и придобивки ли, растеж и напредък ли, или загуби и разочарования? Ако искаме положителното, т. е. растеж и правилно развитие, да отидем при Учителя на Любовта, който носи Истината и прогласява Правдата. Да се изчистим и достойно да пристъпим към Него. Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем?
към текста >>

И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем?
Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме.
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това идва разочарованието.
Единият глас казва че ще спечелиш, а другият глас казва, че няма да спечелиш. И човек се оплита, не знае ще спечели ли или няма да спечели. Човек не знае на кой глас да вярва. Понеже е ангажиран с много работи и не може да се съсредоточи, а пък му се иска да спечели, той вярва на този глас, който му казва, че ще спечели един милион и си купува билет. Но излиза че не печели. След това идва разочарованието. Същото нещо се случва и при женитбите на хората. Невидимият свят е много взискателен Тебе, запример ти трябват хиляда лева По никой начин не искай повече, нито по малко. Искай точно толкова, колкото ти трябват. Ако искаш повече — лошо. Ако искаш по-малко — пак лошо Хилядата лева ще ти дойдат, и то точно колкото си искал.
към текста >>

52. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях.
Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на младите в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то. Затова всички се стремят да ги привлекат. Едно обаче липсва на младите: Те нямат достатъчно опитност. Те често мислят и действат с голяма самоувереност, която не отговаря на действителното положение на нещата и затова често попадат в грешки, увличат се в лъжливи пътища. Ентусиазма, енергията, вярата, предаността на младите често биват изразходвани за постигане на фалшиви. неправилно очертани идеали, които, рано или късно, носят разочарование и горчиви плодове, както лично за тях. така и за народа, към който те принадлежат. Младежта лесно се увлича от това, което лъщи на пръв поглед: тя възприема и страстно се отдава на „нови идеи“, на „нови движения“, които често са само нови маски на старото. Младежта не прониква дълбоко до същността на нещата, няма възможност да прозре техните следствия в бъдещето, и затова често греши. И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот. Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ.
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и, така, шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе, като луд!
За какво ми е този учебник, и как ще изучавам това. „Експеранто“? — съвсем не ми идеше на ума. Но. все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебника. Азбуката ми беше непозната, но аз впивах поглед и в продължение на два дни се запознах с нея и научих думите avo и patró. Чакай сега, като изучавам този език, с кого ще разговарям и с кого ще си пиша, като не познавам нито един „експерант“! От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и, така, шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе, като луд! Но ... аз упорито изучавах думите, обръщах внимание как са употребявани правилата и, така, най-после успях да изуча целия учебник наизуст, от кора до кора и знаях коя дума къде се намира. Тук му е мястото да спомена едно име, което е тясно свързано с моето говоримо изучаване на есперанто, това е Ив. Коев Новхристов — мой съгражданин, който сам, негде другаде, изучавал езика; срещнахме се и от първия ден започнахме да говорим и по такъв начин станах есперантист. В 1905 год. се абонирах за списанието „Espero Pacifista“, 60 ст, излизащо в Париж.
към текста >>

54. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съмненията, алчността, грижите, разочарованието, у н и н и е т о всички тия изчадия на ада мъчително обсаждат душата на бедния надничар, също тъй, както я на всеки друг човек.
Значението на труда не се подава на оценка. Човекът се усъвършенства с помощта на труда! Пространства, обрасли с плевели, се разчистват, и на местото им се появяват чудесни ниви, дивни градове. И сам човек престава да бъде почва, обрасла с плевели или безплодна, мъртва пустиня. Припомнете си, че даже най-обикновеният труд, в известна степен, докарва човека в състоянието на истинска хармония. Съмненията, алчността, грижите, разочарованието, у н и н и е т о всички тия изчадия на ада мъчително обсаждат душата на бедния надничар, също тъй, както я на всеки друг човек. Но трябва само човек свободно и бодро да се залови на работа, те млъкват и, ръмжешком, се крият в своите леговища. Човекът става наистина човек. Свещеният огън на труда прилича на очистителният огън, който убива всяка отрова, и през най-гъстия дим дава светъл, чист пламък! V. Благословен е онзи, който е намерил своята работа. Да не пожелае той друго благословение.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разочарованието, обаче, не ще закъснее да дойде.
Слепи водачи, с още по-слепи водени от тях тълпи! — те не разбират, че, вън от човешкото право, относително и временно, съществува и едно вечно, върховно, абсолютно Право! . . . Те не разбират, че освен човешката сила и човешката власт, колкото твърди и непоклатими да ни се виждат те, съществуват и друга една Сила и друга една Власт, непреходни и вечни! Хората продължават да кадят тамян на своите лъжливи богове и сляпо вярват в тях. Разочарованието, обаче, не ще закъснее да дойде. Не е далеч времето, когато кумирите на днешното време ще бъдат развенчани. Това. което днес ни се струва реално, единствено реално, утре ще бъде прах. Човешката сила, човешката власт и човешкото „право“ са нищо пред силата, властта и правото на Върховната Реалност на живота. Днешните човешки „реалности“ ще преминат като сенки. Крушение очаква лъжливите божества на днешния век.
към текста >>

И колкото по-силна е била вярата в тях, толкова по-голямо ще бъде разочарованието.
Не е далеч времето, когато кумирите на днешното време ще бъдат развенчани. Това. което днес ни се струва реално, единствено реално, утре ще бъде прах. Човешката сила, човешката власт и човешкото „право“ са нищо пред силата, властта и правото на Върховната Реалност на живота. Днешните човешки „реалности“ ще преминат като сенки. Крушение очаква лъжливите божества на днешния век. И колкото по-силна е била вярата в тях, толкова по-голямо ще бъде разочарованието. Преходни времена! . . . Преходни кумири, увлечения на тълпите: индивидуализъм, омраза, разединение. Ще минат и заминат, като да не са били. И ще остане само едно: Вечното Братство между хората и народите и върховната реалност на живота — Любовта.
към текста >>

Майка на всяко разочарование е неизползване времето за онази работа, за която природата ни го е дала.
Ако ние се радваме на чуждото творчество като на свое, и ако напредъка на другите изживяваме като свой напредък, нашето творчество ще бъде издържано по форма, по съдържание и по смисъл. Ако не спазим горното класическо правило ние четем смъртна присъда на своето творчество. Доволството от малкото, което сме създали, е първото бисерно зрънце на безсмъртно творчество. На завистливите и Бог е безсилен да помогне, а на доброжелателните Бог помага и тогава, когато даже и те не са желали. Качеството на творчеството се определя от безкористието, което имаме към него. Майка на всяко разочарование е неизползване времето за онази работа, за която природата ни го е дала. Студентът, който не е използвал разумно времето си, винаги е бивал скъсван на изпит. Само ленивият и егоистът искат да берат плодове преди да са сели. Служенето на Бога е учение за напредналите души, а ненапредналите се учат от тези, които им служат. Служенето за напредналите е опитна школа, където придобиват своето знание чрез опита. Те са истинските учени хора, чието знание почива само на опита.
към текста >>

56. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И вечерта легнали си пак със сълзи на очи, те заспиват със скрито разочарование и копнеж по една майка, която би ги погалила, която би била много нежна с тях .
Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия. Макар днес да се предполага, че съвременните майки са по-интелигентни, прилагат по-нови методи при възпитанието на децата си и не са така строги както някогашните майки, които са считали за срамно да галят и целуват поотрасналите си деца, то все пак много и много деца растат като цветя без слънце, без майчина милувка. Сегашните материални условия са заставили хиляди майки да напускат дома си от ранна сутрин, и да се връщат вечер късно, когато може би, малките дечица са заспали със засъхнали сълзици по бузичките си и със скрита болка в малките си сърчица, че не ги е погалила майчината ръка, когато те са заспивали . . . А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки. И вечерта легнали си пак със сълзи на очи, те заспиват със скрито разочарование и копнеж по една майка, която би ги погалила, която би била много нежна с тях . . . тогава те биха спали така сладко . . . В това време пък майката, преуморена от дневния труд едва смогва да позакърпи, да поизпере, да приготви това, което е необходимо и до като прави всичко това, болка като от остър нож пронизва сърцето й загдето е нагрубила или ударила без нужда дечицата си . . .
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие.
които е създал. Сега аз разглеждам живота от едно ново становище. Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение.
към текста >>

58. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава.
П л а м е н Посей, сеячо, свойта нива! Посей, сеячо, свойта нива, догдето слънце грей. Посей я ти, догдето ден е, догде сърце ти песен пей, * Че дни ще дойдат на земята, на буря дни и на мъгли, и студ с вериги ще сковава земята много, много дни. * Догде е време, разори я, браздите, топли ти разкрий, и там сърцата си надеждни за дните бъдещи ти скрий. * Посей, сеячо, своята нива, сърцето ти догдето пей; че дните днешни за посев са, защото слънце грей. Д. Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава. Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко. Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече.
към текста >>

През разочарованието на физическия свят и през болките на духовния свят.
Светът на великата реалност е безграничен, безсмъртен, необятен. В него Великият отначало проявява своята любов без да се е проявил. Безбройните звезди, слънца, които виждаме вечер да красят лице на небето, видимите и невидими светове пеят химна на неизказаната любов. Пеят за единия, пеят и славят своя Творец, неизменен и вечен в своята любов към тях. Пътя за света на Реалността минава през два света. През разочарованието на физическия свят и през болките на духовния свят. Ето защо, ти, който си поел пътя, при сянката на разочарованието не спирай, нито се плаши от болката, която чувстваш, когато си скръбен, защото те са неизбежни. Неизбежни са, но не са безкрайни. Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен. Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават.
към текста >>

Ето защо, ти, който си поел пътя, при сянката на разочарованието не спирай, нито се плаши от болката, която чувстваш, когато си скръбен, защото те са неизбежни.
В него Великият отначало проявява своята любов без да се е проявил. Безбройните звезди, слънца, които виждаме вечер да красят лице на небето, видимите и невидими светове пеят химна на неизказаната любов. Пеят за единия, пеят и славят своя Творец, неизменен и вечен в своята любов към тях. Пътя за света на Реалността минава през два света. През разочарованието на физическия свят и през болките на духовния свят. Ето защо, ти, който си поел пътя, при сянката на разочарованието не спирай, нито се плаши от болката, която чувстваш, когато си скръбен, защото те са неизбежни. Неизбежни са, но не са безкрайни. Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен. Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават. Те съществуват във всичките светове, при всички превъплъщения“.
към текста >>

59. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И минутата, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата.
Тъкмо тази вътрешна празнота е, която предизвиква нашето желание и ни увлича в преследването на всички ония илюзии, които се стопяват в момента, когото мислим, че сме ги хванали, за да се появят на друго място, като ни държат в едно вечно неволство и възбуденост. Ний не считаме минутата на настоящето достойна за нашето щастие. Ние чакаме други минути, които никога няма да дойдат. Едни чакат някоя голяма Любов, други — богатство, трети - сила и т. н. Но всички те забравят, че когато достигнат тия неща, те ще се намерят пак в същото състояние на очакване нещо друго, което ще им попречи да се отдадат на радостта. И минутата, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата. Но ако ние решим да не чакаме повече, а да вкусим напълно нашето настояще щастие, ний ще видим да се изпълва чудото, нашият живот, още в същата минута, става неизчерпаем извор на радост. Щом ние престанем до желаем, животът започва да се излива в нас. Ние напускаме състоянието, което сме считали за „активност“ и влизаме в състоянието на „съзерцание“, което не означава бездействие, а тъкмо обратното: ний започваме сами да действаме, вместо да бъдем движени отвън. Вместо да се хвърляме в някаква дейност, която нашите желания или нашият страх от живота ни внушават, ние трябва само да отговаряме хармонично на зова на живота, който ни въвежда в реалността вътре в нас, и да вършим само полезното и добре обмисленото, в хармония с условията, които ни заобикалят. Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия.
към текста >>

60. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И той ще претърпи такова разочарование, каквото никога не е могъл да си представи.
Онези, които с намерили Христа, турят си черни раса. Там е заблуждението именно. Тъкмо онези, които са турили черни раса, не са намерили Христа. Христос е в светлината — нищо повече. Онзи, който ходи в тъмнина, който не разсъждава, на когото сърцето не чувства, на когото волята не е заквасена с истината, той е далеч от познаването на живота. И той ще претърпи такова разочарование, каквото никога не е могъл да си представи. Това е абсолютната истина, която сами ще опитате и видите. Това не е наука, но това са факти, това са реалности. Аз не отказвам науката, но казвам, че след като научиш ролята на кръвообращението и специално на сърцето, ти ще знаеш как да се отнасяш с него, да не го пресилваш с много работа. С постоянните си безпокойства човек пресилва сърцето си, създава му ненужна работа. Със своето безпокойство човек пресилва и мозъка си и създава на ума си една неразумна, безпокойна работа.
към текста >>

61. -

Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща.
от гр. К. току що се запознала с идеите на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в салона на братството. Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най вече да види Учителя. И наистина, в скоро време тя можа да осъществи това си желание. Отиде в София и, след като престояла на Изгрева 2-3 дни, се върна дълбоко разочарована от проявите на някои братя и сестри изгревчани. Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща. — Вие имате ли къща с двор и градина? — запита я братът! — Да, имам. — Дворът ограден ли е? — Има ли ограда?
към текста >>

62. -

Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр.
Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствала указват влияние върху дишането, върху белия дроб, и дишането указва влияние върху чувствата. Учителят казва: „Добрите ти чувства зависят от това, как е устроена дихателната ти система. Ако дробовете ти са добре устроени, ще имаш добро разположение, и обратно“. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или някой друг голям крах в живота, това може да се отрази върху дишането и белия дроб. Тия чувства ако не се трансформирате действат разрушително върху белия дроб. Това е една от причините на туберкулозата. Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне и облагороди, и същевременно ще направи дишането си правилно. Дишането в случая ще има двойно действие: от една страна то непосредствено ще укрепи белия дроб, а от друга страна дишането ще трансформира неговия психичен живот, ще обнови неговите чувства, ще внесе хармония в тях, а чрез това ще се действа за отстранение на основните причини на болестта.
към текста >>

разочарование в любовта или някой друг голям крах в живота, това може да се отрази върху дишането и белия дроб.
Между тях има взаимодействие. Чувствала указват влияние върху дишането, върху белия дроб, и дишането указва влияние върху чувствата. Учителят казва: „Добрите ти чувства зависят от това, как е устроена дихателната ти система. Ако дробовете ти са добре устроени, ще имаш добро разположение, и обратно“. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или някой друг голям крах в живота, това може да се отрази върху дишането и белия дроб. Тия чувства ако не се трансформирате действат разрушително върху белия дроб. Това е една от причините на туберкулозата. Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне и облагороди, и същевременно ще направи дишането си правилно. Дишането в случая ще има двойно действие: от една страна то непосредствено ще укрепи белия дроб, а от друга страна дишането ще трансформира неговия психичен живот, ще обнови неговите чувства, ще внесе хармония в тях, а чрез това ще се действа за отстранение на основните причини на болестта. Дишането указва голямо влияние върху чувствата; правилното дишане внася топлина в чувствата, внася повече жизнерадост в тях.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди.
От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние.
към текста >>

че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род?
Само че не може да се изрази добре. Друго едно същество, което също иска да се върне на земята витае около тебе“. От този ден насетне Александрина уверяваше постоянно, че ще се върне на земята, придружена от една малка сестра, и до колкото можеше да се заключава от изразите й, тя се радваше много за това. Всичко това, обаче, далеко не можеше да ободри и утеши жена ми. То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така. че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род? И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и момиче, трябвало да бъдат две момичета! Просто невероятно! И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде спокойна, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“. На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе. Детето ще се роди също такова, каквото е било първото, по-скоро ще бъде дори малко по-хубаво“.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз знаех, че ханъмката, която бе поръчала огледалото, имаше зъл нрав, и разочарованието от счупеното огледало можеше да я накара да напакости на брата ми.
Аз съм достатъчно богат, за да понасям последиците от малките грешки, които ти може да на- правиш от невежество в търговията, пък и по гоя начин ти ще имаш и съдружник, който е в състояние и е готов да ти помогне“. Аз бях покъртен от тази добрина, особено дето бе проявена в такова време. Тогава брат ми изпрати един от робите си с мене в магазина, в който сега вие ме виждате, господа. Робът, по поръка на господаря си, донесе с нас моята китайска ваза и ми я предаде с тия думи: „Червената боя, която бе намерена в тази ваза и в нейната другарка, бе първата причина, за да направи Саладин това богатство, на което сега той се радва; поради това, съвсем справедливо е, той да сподели своето богатство с брата си, Мурада“. Сега аз бях поставен в много благоприятни условия, но умът ми бе много смутен от мисълта, че аз, може би, ще стана причина за разорението на брата си. Аз знаех, че ханъмката, която бе поръчала огледалото, имаше зъл нрав, и разочарованието от счупеното огледало можеше да я накара да напакости на брата ми. Тази заран, обаче, брат ми прати да ми каже, че при все че ханъмката е много сърдита, тя е казала, че не ще си отмъсти само под едно условие, изпълнението на което зависело от мене. „От мене? “ извиках аз. „Ето щастие! Кажете на брата ми, че всичко бих сторил, за да покажа голямата си признателност към него и да го спася от последиците на моята глупост“.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование.
Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си! Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II. Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества. Никой не може да ни надари с безкрайна мощ, защото всички са ограничени в действията си. Само един Бог изпълва копнеещето сърце на човека.
към текста >>

А тоя ще го застави да слуша разума и тихо да се подчини на разочарованието, което той справедливо заслужва.
Ти излезе победител и аз давам моята Фатиме на тебе, като съм уверен, че ти ще я направиш щастлива. Вярно е, че аз планирах да я дам на по-виден зет. Пашата Максуд я е поискал за жена, но като разпитах, аз узнах, че той употребява опиум прекомерно. А моята дъщеря никога не ще бъде жена на едного, който половината ден е луд, а другата половина — меланхолен идиот. Аз не се боя от това, че ще откажа на пашата, защото имам влиятелни приятели, които са приятели и на великия везир. А тоя ще го застави да слуша разума и тихо да се подчини на разочарованието, което той справедливо заслужва. И сега, Саладине, още ли се противиш да видиш празника на лалетата? “ Аз отговорих, като паднах пред нозете на търговеца и прегърнах коленете му. В деня на празника на лалетата аз бях венчан за прекрасната Фатиме. За мен и днес Фатиме е най-прекрасната жена на света, при все че са минали доста години откак сме венчани. Тя е гордостта и радостта на сърцето ми и аз мога да кажа, че от взаимната ни любов аз съм изпитал повече щастие, отколкото всички други обстоятелства в живота ми, които другите наричат „щастливи“.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там ни чакаше ново разочарование.
Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител. Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия. Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората. Както и аз, той беше много огорчен и доста изпитал човешката неблагодарност и вероломство. Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в работата, която оскъдно ни прехранваше.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отговорността за това и разочарованието са неминуеми за всички, от първия до последния.
Френски превод от Виктор Вилдер. Брат и сестра Кой е истинският брат и коя е истинската сестра? Ето един важен въпрос, по който владее пълно неразбиране. Има хора, които лекомислено и машинално произнасят тия две думи един към другиго и неоснователно се кичат с тия две имена. Обаче, ако за всяко „гнило“ слово и празна дума се дължи ответ в съдния ден, колко повече това ще бъде неизбежно, ако се употребяват постоянно важни наименования и, чрез тях, се установяват, насърчават и търпят неестествени отношения, които не се оправдават от божествените закони на живота. Отговорността за това и разочарованието са неминуеми за всички, от първия до последния. „Брат“ и „сестра“ — това са две свещени имена и никому не е позволено безнаказано да ги изговаря и да си служи с тях под какъвто и да е предлог и за каквато и да е цел, ако не е станал сам достоен за тях или ако другият не притежава в действителност и в пълнота тия качества. От това следва, че при липса на обективни условия, да се произнасят тия имена от когото и да било, това значи да се профанира техния дълбок смисъл и да се кощунства с Божието Име. Един кратък отговор на поставения въпрос се намира в евангелията от Матея (12; 46—50) и от Лука (8; 19). В първото са възпроизведени следните думи на Христа: „А когато той още говореше народу, ето, майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят. И някой си му рече: ето, майка ти и братята ти стоят вън и искат да ти говорят.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От де това разочарование?
Запитали ли сте, защо това е така? Той се чувства като смазан, с отрязани крила! А у дома си какво е мечтаел за този час! Как е мечтаел да събуди интерес у учениците, да ги събуди към творческа дейност! Защо сега не излиза мечтаното? От де това разочарование? Защо неговите сили му отказват? Една от важните причини е липсата на хармония между душата на ученика и учи теля! Сега обръща ли се внимание на всичко това? Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души. Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир!
към текста >>

НАГОРЕ

0.31244993209839