Търсене в текстове за 'Разочарование'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината.
Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо? " И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт". Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря?
към текста >>

2. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Затова ние прескочихме своето разочарование от градските музиканти, че не признаваха музиката на Учителя.
Разбрахте ли сега защо градските музиканти не могат да възприемат музиката на Учителя? Много просто. Тя е заключена за тях. И затова не бива и не може да се търси от тях признание за музиката на Учителя. За тях тя е елементарна, наивна и упражнение за начинаещи ученици по цигулка. Затова ние прескочихме своето разочарование от градските музиканти, че не признаваха музиката на Учителя. От друга страна, ние престанахме да доказваме пред другите музиканти същността на музиката Му. Беше излишно. Защо? Музиката на Учителя и песните Му са за Неговата Школа. А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността. Тогава този Дух на песента ще влезне в него и ще го преобрази.
към текста >>

Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията.
И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка.
към текста >>

3. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство.
Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата. Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в салона на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача.
към текста >>

4. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Борис Николов- Блага Тачева

Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация.
Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка.
към текста >>

5. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Борис Николов

ТОМ 2

Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен. Опита не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит.
към текста >>

6. 39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК

ТОМ 2

Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната.
Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителят простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя. А сега умувайте, търсете поука и внимавайте. Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце. Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул.
към текста >>

Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце.
Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителят простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя. А сега умувайте, търсете поука и внимавайте. Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце. Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов" 10,гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г. бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което й благодарим.
към текста >>

7. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Борис Николов

ТОМ 2

Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната.
Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София. Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи. При Учителя дойде като готова музикантка. Тя завърши музикалната академия с хубав успех.
към текста >>

8. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ТОМ 3

Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята!
Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! 2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото.
към текста >>

9. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара.
Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия. Но случваха се студени, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача. В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ. Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари. При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка? Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие.
към текста >>

10. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Галилей Величков

Дойде момента на горчиво разочарование от преживяните притеснения в малките и неприветливи градски салони.
Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото. Опитите на така наречените "братски комуни" бяха първа стъпка и приятелите се увериха, че е назрял момента да имат свои места и свой дом за учение и работа. Дойде момента на горчиво разочарование от преживяните притеснения в малките и неприветливи градски салони. Но така лесно не се пробужда отношението към простора и светлината на обстановката. Започнахме утринните разходки през гората на парка, към изоставените селски ниви. Не идваха всички. Мъчно възприемаха навика към малките разходки. Ето че светлината и въздуха си казаха думата.
към текста >>

11. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Това искам да запомниш добре, за да не преживееш разочарование при неуспешно лекуване.
Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към доктора: - Дай да погледна твоята лекарска ръка! Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот! УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на кожата, опипа добре оформените дълги пръсти, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на пръстите - място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува. Всяко докосване до болен ще бъде стъпка и към здраве. От ръката ти изтича жизнен флуид, който може да постави в ред демагнетизирания, но при едно условие, че не е изразходвана безвъзвратно тази ценна за здравето енергия. Това искам да запомниш добре, за да не преживееш разочарование при неуспешно лекуване. В твоята аура има условия да се втичат енергиите на здравето и да изтичат към пациента. Изтичането и втичането у тебе е уравновесено. Ти имаш контакт с хранилището на живота в природата, където са изворите на жизнеността. Ти ще поемаш болезнените състояния, без да навреждат твоето здраве. Системата за трансформиране на енергиите у тебе е добре изградена.
към текста >>

12. 5.15. Голямата заблуда

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Заплати се с разочарованието на едно цяло поколение, което бе целувало ръка на Учителя.
А това аз го разказах и се отнасяше за бурята, която трябваше да дойде, и мътилката, която трябваше да изтече, за да се появи накрая бистра водица. Брат Боев дочака и доживя процеса срещу Братството и унищожението на Братството. Веднъж го запитахме, дали си спомня какво ни каза за комунистите в Мърчаево. Той отговори: „Голяма заблуда, голяма заблуда! " За голямата заблуда също се заплаща с висока цена. Заплати се с разочарованието на едно цяло поколение, което бе целувало ръка на Учителя. Те бяха подложени на изпит и всеки защитаваше пред себе си и пред Учителя цената на заблудата, и верността към делото на Учителя.
към текста >>

13. 6.19. Край на първото действие

Този човек впоследствие получи някакво разочарование и се отдръпна от Братството.
Каза на Борис: „Вземи, че му отрежи косите, но да не падне нито един косъм." Не каза защо и не даде обяснения. След това нареди на Борис да сортира косите ми и да ги постави в пликчета, и да ги раздаде на всички ученици от Младежкия окултен клас, за да ги преброят. Това беше задача, поставена от Учителя. Те знаеха, че това е моята коса, остригана от моята глава. Падна се най-голям брой да преброи космите - на Добран Гарвалов, някъде към 20 000 косми. Този човек впоследствие получи някакво разочарование и се отдръпна от Братството. Но важното е, че той ги преброи тези 20 000 косъма. Това показваше, че в живота си той ще има да разрешава много въпроси. И това така стана. Тъй че, косите на моята глава са пресметнати и преброени. Учителят с един хумор и едно настроение даде тази задача.
към текста >>

14. 6.27. Тесният път на ученика

Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми. С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета.
към текста >>

15. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност.
В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и лицемерието на общественото мнение. Също така тя схваща несъстоятелността на самосъзнанието, което издига личността в култ, център, източник на един нереален свят. Тя чувства, че обществените форми, в които е потопено човешкото общество, ще претърпят редица трансформации, тъй като те не отговарят на новите изисквания на времето. От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми. Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието. Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност. Михаил Иванов следваше в университета педагогика. От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост. Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби. Трябва дълбоко да подчертаем, че ние тук разглеждаме личността - специално неговата, като един актьор, който става изразител на цяла една категория съзнания, на една минала култура, която е изгубила всякакъв вътрешен духовен потенциал и е останала в света на формите като една реликва. Каква голяма разлика съществува между великия свят на свръхсъзнанието и света на самосъзнанието.
към текста >>

16. 6.38. Следването ми в чужбина

При тази обстановка на нещата, която проверих на самото място, особено с безрезултатните опити на Дирекцията на обновата, най-вече от дребнавите лични и кариеристични амбиции на нейните главни функционери, аз получих едно пълно разочарование.
При тази обстановка се извърши в България делото на 19 май 1934 г. При тези събития, които ставаха в България, аз се завърнах отново в отечеството си, за да мога на самото място да се ориентирам и си извадя съответните заключения. Предприетите стопански реформи, чрез рецептите на монополистите, нямаха тази творческа сила, за да оставят някакви дълбоки следи в стопанската структура на България. Силните удари, нанесени срещу синдикалните организации, които дотогава имаха дълбоки корени в обществото, не оказаха никакво социално преобразование чрез казионните професионални организации. Изобщо борбите, които се водеха, от една страна - от обществено - политическите сили, а от друга - армията, в лицето на Военния съюз, имаха повече личен характер, в който голяма роля играеше и короната, без да има някакви дълбоки устреми за социални преобразования в страната. При тази обстановка на нещата, която проверих на самото място, особено с безрезултатните опити на Дирекцията на обновата, най-вече от дребнавите лични и кариеристични амбиции на нейните главни функционери, аз получих едно пълно разочарование. Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и искрен интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно. По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение.
към текста >>

17. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Толев след това престана да идва на Изгрева, премина през много голямо разочарование, кантората му пропадна и след това мина през голяма мизерия.
А той го иска нов. Взех тези 250 лв. и му ги занесох. Като разбраха всички, никой не искаше да пие чай от неговия чайник и накрая един взе, че го захвърли в гората. Изхвърлихме чайника на Толев. Толев след това престана да идва на Изгрева, премина през много голямо разочарование, кантората му пропадна и след това мина през голяма мизерия. Постепенно изгасна и не се чу вече. Отивам при Учителя и го питам каква е тайната на този чайник. Учителят сподели: „Толев постоянно идваше при мен и искаше да му съдействам да получи Нобелова премия за литература. Как ще вземе Нобелова премия? Освен това той не си плащаше наема за квартирата, в която живееше, а трябваше аз да му го плащам.
към текста >>

18. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Много от тия хора са минали през учението на „Агни Йога", обаче са дошли до едно разочарование.
Обаче, когато Пампоров отишъл там, той е намерил готова почва. Чрез есперанто отива там Пампоров. Той пътува през цяла Европа и курсове провежда по есперанто и тези хора са дошли при него, и покрай есперанто той им дава Учението (на Учителя). Там се образува силна група в Рига - Латвия. Туй говоря във връзка с „Агни Йога". Много от тия хора са минали през учението на „Агни Йога", обаче са дошли до едно разочарование. Ръководител на Братството в Рига е Амалия Вайланд. Аз я виждах веднъж на Рила, те идваха на цели групи. Въпрос: Анна Мазурс превежда от български на руски съборната беседа от 1927 г. „Пътят на ученика" и се издава в Рига на руски със заглавие „Путь ученика". Разкажете ни нещо, какво знаете за тези времена?
към текста >>

19. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен.
Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите.
към текста >>

Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание.
Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професионалист. Аз това го изпълних.
към текста >>

20. 15. ИРИНА КИСЬОВА

Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен.
Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите.
към текста >>

Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание.
Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професиона-лист. Аз това го изпълних.
към текста >>

21. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Голямо разочарование се ширеше по страната.
А обстановката около войните бе много натегната. Умираха войници по фронтовете, останаха вдовици, сираци и инвалиди. Онзи невероятен подем на войските през Балканската война се дължеше на една Божествена вълна която повдигна този народ, за да освободи своите братя и да се обединят в рамките на Санстефанска България в чертите, на която бе дошъл да работи Учителя. Нееднократно той бе заявявал: „Аз дойдох да работя в границите на Санстефанска България". Но поради непослушанието на управляващите към Учителя дойде Първата национална катастрофа, след нея и Втората национална катастрофа, пълен погром и България беше отрязана по територия. Голямо разочарование се ширеше по страната. А Учителят бе заявил за Европейската война: „България да не се намесва във войната. Ако послуша ще получи всичко на зелената маса, а ако не послуша - ще загуби всичко". И точно така стана - загуби се всичко. И подвигът на тези заминали души, на хиляди убити по бойните полета които идваха и тропаха по прозорците на Учителя, търсеха светлината, търсеха като души Божествената светлина и търсеха прозрение за своя път в един друг свят, където се управляваше по други закони и за които те нямаха представа и познания. А Учителят помагаше и през деня, и през нощта.
към текста >>

22. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това родителите им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света.
След това вдигна глава към Учителя и чакаше с някоя дума Учителят да я утеши. А той й рече: „Вие не сте дошли в Школата да раждате деца, а да се учите". Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му. Тя се изненада много, започна да се обръща насам-нататък и не знаеше къде да се дене от неудобство. Всички онези, които бяхме около нея също гледахме учудени, защото в Братството имаше вече много женени, които си бяха народили деца и накрая всички смятаха, че ето виждате ли Братството се размножава и се разраства от вътре. А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това родителите им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света. Те си бяха дошли от света и си отидоха в света, само че приятелите смятаха, че са родили деца и възпитават бъдещите жители на шестата раса. Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца. Те смятаха, че могат да култивират нови хора чрез новото учение. Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното познание. Човек идва от някакъв път, ражда се тук на земята, отраства и после си продължава по същия път, по който е вървял стотици прераждания на земята.
към текста >>

23. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование.
А това бяха живи хора с техните проблеми, а освен това - това е път на ученика и път на Словото, което идва чрез Учителя и затова тези отговори на Учителя не са разхвърлени неща, а са точно определени етапи от живота на ученика. Ето защо ние не можахме да разрешим въпроса с брака. Заради тези женитби се загубиха много братя и сестри още по моето време. Друга част се ожениха, останаха на Изгрева, създадоха семейства, народиха им се деца и така останаха в Братството. Тези деца се възпитаваха от родителите им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е надеждата, нали бяха рождени деца на Изгрева. Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование. Те започнаха да се женят за външни хора и напуснаха Изгрева. Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им.
към текста >>

Това нещо ние го опитахме, видяхме и разочарованието бе също много голямо.
Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят. И тогава Учителят споменава, че истинските наши деца са на друго място и тогава разбрахме, че не винаги от братските семейства ще има последователи. Това нещо ние го опитахме, видяхме и разочарованието бе също много голямо. Тези деца от Изгрева отидоха в света, а пък света изпрати при нас други деца, които се оказаха, че са наши деца, родни по дух, макар че бяха различни по плът и не бяха родствени по плът и кръв с нас. Но Духът е онзи, който обединява. И сега като си спомням с какво голямо внимание сме обграждали братските деца като смятахме, че това са деца на шестата раса и какво ли още не, то направо се усмихвам с огорчение. Пътищата на онези, които дойдоха при нас бяха различни, някои от тях дойдоха, заеха своето място и станаха ученици на Школата. Сега ще ви.
към текста >>

24. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

След като опита излезе несполучлив и след като всички минаха през разочарованието, накрая се смириха.
Но в тази епоха тя не може да се приложи от човеци със сегашното човешко съзнание. Трябва пробудено съзнание, а това означава векове наред и напред, когато това съзнание ще се пробуди. Борис Николов много пъти споделяше: „Във всички комуни, в които участвувахме и които познавам много добре, защото аз лично участвувах и познавах много добре както участниците в тези комуни, така и всички събития около тях, без изключение се повтаряше едно и също нещо. А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот." Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата. Пред мен сподели: „Успех ще има само по идеен път". След като опита излезе несполучлив и след като всички минаха през разочарованието, накрая се смириха. Това и Учителят чакаше и точно в този момент той отвори Школата на Бялото Братство, за да подготви човечеството за идната епоха. Тази идея за комуналния живот кръжеше дълго време във въздуха. Тя бе свалена и се направи опит да се реализира. Опитът се провали, защото нямаха знания как да стане това. А знанието го даде Учителят.
към текста >>

25. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева.
И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично доктор Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик". Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си. И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината. А днес видях истината: Учителят да налага с бастун ученик. Край с мене". И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А бастунът на Учителят продължаваше да изпълнява понякога тази роля и спрямо други като Граблашева, а пък самата Граблашева продължаваше да си живее и хич не я беше еня, че е яла бой от Учителя или пък, че някой се е разочаровал от Учението заради бастуна на Учителя.
към текста >>

26. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

" Голямо разочарование получиха от думите на Учителя както външно, така и вътрешно.
Такива благодеяния не се приемаха ако не е направено с любов и ако не е спечелено с честен, личен труд. Накрая братята не могат да разрешат въпроса и отиват при Учителя, той ги посреща, изслушва ги внимателно и с един строг тон отрязва: „Вашите имоти, вашето богатство ще го оставите на държавата" и с това разговорът приключва. Онези излизат объркани, зашеметени, недоволни. Как така на държавата? „Ами нали ние имаме семейства, нали имаме наследници, как така на държавата? " Голямо разочарование получиха от думите на Учителя както външно, така и вътрешно. А това бяха лични, стари заслужили братя отпреди войните, те идваха от една друга епоха. Те не послушаха Учителя както и не си прехвърлиха нито имотите, нито парите на Братството, нито пък ги дадоха на държавата, След 9.1Х.1944 г. след като се смени строя, така се случи, че всичко бе иззето от държавата и то с принудителни мерки чрез комунистическата власт. Така че те не изпълниха решението доброволно дадено от Учителя, но изпълниха решението на държавата чрез нейните служители. Та непослушанието при Учителя се оказа послушание към насилствените мерки от страна на държавата.
към текста >>

27. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Аз си тръгнах за дома да не го смущавам с моето разочарование от себе си, но и той тръгна с мен.
Тогава веднъж с Паша влезнахме в спор и тя ми каза: „Да не мислиш, че си по-напред от мен и по-напреднала от мен? ", но с такъв тон и така пренебрежително, че това ме смути и хвърли в противоречие. Същият ден, че дори и на другия ден плаках, бях разочарована от себе си. Питах се какво правех аз тук на този Изгрев, когато нищо не мога да науча и за нищо не ме бива. Гледам по едно време Учителят се оказва близо до мен. Аз си тръгнах за дома да не го смущавам с моето разочарование от себе си, но и той тръгна с мен. Вървим заедно. Аз съм в особено потиснато състояние, а Учителят върви с мене и започва разговора от онова състояние, в което съм, приближава се до онова психическо поле и състояние на съзнанието ми, в което съм изпаднала. Казва ми: „Не може един ученик, който е от по-горен клас да чака и да иска да му решава задачите друг ученик, който е в по-долен клас". Каза това и визираше Паша. Вървим с него, това изказване ме разтърси и като че ли някакво рало и кон мина през мене и ме разора на угар и се пося нещо в мене, една увереност в себе си, че човек трябва сам да решава задачите си ако иска да порасне, да покълне и да даде плод.
към текста >>

28. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

Тя е, която ограничава, носи скръб, разочарование и е напълно егоистична.
На следващият ден Учителят в беседа каза: „Божестрената Любов е извор - неизчерпаем и голям, Огън неугасим, Слънце, което никога не залязва. Светлина непреривна, безгранична, необятна, безсмъртна, включваща благото на всички. Тя е онзи свещен огън, който носи живот и възкресение за човешките души. Човешката любов е като малък извор, който едвам цицирика докато пресъхне. Временна любов, преходна, която лесно загасва. Тя е, която ограничава, носи скръб, разочарование и е напълно егоистична. Материята е инернтна. Човешката плът е материя инертна. Силата е Сила на Духът. Проявената посредством материята Сила, това е енергия. Силата е двигател.
към текста >>

29. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

Разделяхме се с нея, но тя бе с явно превъзходство от разговора ни, а аз с покруса и голямо съмнение у себе си, достигащо до разочарование от самата си личност.
Но това бе Школа както за нея така и за мен. Така на Рила след един разговор със Савка на дадена тема, която Савка изнесе пред мене с тон неподлежащ на никакво съмнение, защото тя имаше в този момент безотказен достъп до Учителя и винаги се движеше с тефтерче и си водеше бележки. И това, което казваше според нея беше от последна инстанция, истина, която не можеше да се оспорва. Аз се усъмних дали не съм на погрешен път. Савка продължаваше да обяснява разни неща. Разделяхме се с нея, но тя бе с явно превъзходство от разговора ни, а аз с покруса и голямо съмнение у себе си, достигащо до разочарование от самата си личност. Отидох пребита в палатката си, никъде не излизах, легнах си рано и заспах дълбоко. После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите предават уроци на Школата. После Учителят идва придружен със Савка към мен и всички се обръщат към нас и ни наблюдават. Учителят начертава една идеална окръжност с бастуна си. Савка гледа в кръга, а Учителят й казва: „Ти си вън от окръжността".
към текста >>

30. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Попаднала в родината си да търси хляб и убежище беше намерила само разочарование и мъка.
Ти си Учителю. Иди си в село. О, ако имах образование. Ако имах къде да отида другаде на работа". Беше дошла от Добруджа, която беше тогава под румънска власт. Попаднала в родината си да търси хляб и убежище беше намерила само разочарование и мъка. „Бягай, бягай", повтаряше всеки ден тя. А вълните се надигаха около мене и застрашаваха да ме залеят и погълнат. Бра-д ми не ме пускаше да се върна. Аз също не исках да отстъпя при първото сражение в живота! И мислех, мислех, мислех... Особено отивайки и връщайки се от работа.
към текста >>

31. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО Един ден получих писмо от Емилия Вилумсон, чрез което ме помоли да попитам Учителя има ли условия тя да дойде в България, да се види с Учителя и с мене.
37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО Един ден получих писмо от Емилия Вилумсон, чрез което ме помоли да попитам Учителя има ли условия тя да дойде в България, да се види с Учителя и с мене. Аз намерих време, отидох в София и поставих въпроса на Учителя. Той каза: „Ще й пишеш да не идва в България! Условия няма. И ако тя въпреки всичко дойде вашата работа за Бога, която провеждате с нея, веднъж завинаги ще престане". (Аз не бях казал,нито писал на Учителя, че изпращам резюмета.) Разбира се, аз веднага й писах мнението на Учителя.
към текста >>

32. 40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

Това ме смути и веднага отивам при Учителя и споделям моето разочарование.
Така веднъж пожелах да видя ръката на художника Борис Георгиев, който бе рисувал Учителя и беше прочут художник в нашите братски среди както и в света. Гледам ръката му и очаквах да видя линии на богата и разкошна ръка. Гледах и що да видя - обикновени линии. Дори я няма онази линия на изкуството. А той вече е голям художник. Това ме смути и веднага отивам при Учителя и споделям моето разочарование. А Той ми каза: „На всяка ръка съществуват два вида линии. Едните са живи линии, по които минава космическата енергия и човек е проводник на тия сили. Има и други линии, които се виждат, но са мъртви линии, по които нищо не протича. В миналото са били живи и затова са добре оформени. Но сега в този живот те са мъртви, както празно корито на пресъхнала река.
към текста >>

33. 7. МИХАИЛ ИВАНОВ

Златка Георгиева (Вачева)

Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя.
И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял. Беше против него, но не каза нищо на жена си, защото смяташе, че тя по този начин все пак се утешава нали за загубеното дете и я оставяше свободна да се увери сама в някои неща. И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си. Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя. А ти защо не си ме предупредил". А той й отговорил: „Виждах, че ти се успокояваш като отиваш там, за загубата на нашето дете и те оставях, защото знаех, че ти си умна и ще прозреш истината". И действително тя прозря истината, видяла много работи, които нея я просто отвратили. Той е събирал млади момичета около себе си. В момента той не може да блудствува пред хората, но така се е говорело.
към текста >>

34. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

Чичо преживя това нещо много тежко и благодарение на Учителя той можа да се съвземе постепенно и да преживее това разочарование.
Роди им се син Петър, който е на моята възраст, роден през февруари 1919 г. Когато детето стана на 6 ^ 7 години чичо Васил го уволниха по Ньойския договор. Той беше стигнал чин майор, обаче като го съкратиха нямаше вече пелерина нали, любовта като че ли беше до там и тя се върна при родителите си. Милка дойде след време да си прибере багажа като беше оставила детето при родителите си. Той, разбира се, й даде всичко нейно и дори това, което той беше купил. Чичо преживя това нещо много тежко и благодарение на Учителя той можа да се съвземе постепенно и да преживее това разочарование. Все пак, когато идваха празници той се усамотяваше в стаята си, заключваше се и тежко понасяше празниците. Трябваше аз да отивам, да чукам, да го моля и да го викам да ядем, да вечеряме или да обядваме. Когато Милка дойде да си вземе багажа казала на чичо ми, че предпочита свекървата да не е вкъщи. Когато тя дойде и майка ми отива някъде, нали на гости. Тя идва и той й дава абсолютно всичко.
към текста >>

35. 19. ТЕОСОФИТЕ

Симеон Арнаудов

Марийка Великова Марашлиева

Последвало всеобщо разочарование.
Ще цитираме един откъс от речта му: „Казвахме, че цели 18 години сте се готвили за мене. На мен ми е безразлично дали вярвате, че аз съм Мировият Учител. Това никак не е важно. Принадлежейки на организацията „Ордена на звездата" вие също сте признавали, че Кришна Мурти е Мировият Учител, частично или всецяло: всецяло, а ония, които наистина търсят и само частично за ония, които се задоволяват със своите собствени полуистини". Накрая той разтуря „Ордена на звездата" пред присъстващите над 5000 членове, дошли от цял свят като се отказва от мисията на Миров Учител. Последвало всеобщо разочарование. Според Учителя теософията и спиритизма са методи на Бялото Братство, за да подготвят новото човечество за новата култура. Спиритистите доказват, че има бариера между видимия и невидимия свят, а теософията дава възможност на човешкия обективен ум да се обогати и подготви, за да може по-късно да срещне Словото на Учителя Дънов. Първите приятели и първите ученици на Учителя бяха все теософи. Не случайно в първите години Той е препоръчвал следното: „Четете теософската литература, за да разберете моята мисъл". Но това е в първите години, а след отварянето на Школата 1922 г.
към текста >>

36. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание.
Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го онзи добър брат на Божията нива. Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него. Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството.
към текста >>

37. 12. Скръбта и радостта

Мария Младенова

ТОМ 7

изживях една голяма трагедия, голямо разочарование в брака си, за което исках дори и да не живея.
11. СКРЪБТА И РАДОСТТА В 1936 г. изживях една голяма трагедия, голямо разочарование в брака си, за което исках дори и да не живея. Цели десет години не можах да се храня и да спя. Цяла нощ не можех да затворя дори очите си. Бяха широко отворени. С кафена лъжичка сипвах мляко в устата си, което едва можех да преглътна. Като че ли бяха парализирани мускулите ми.
към текста >>

38. 4. Връзката с Живия Господ

Стоянка Цанева Драгнева

ТОМ 7

Сутрешното ставане, кой когато си иска става, нали Учителят дава ранното ставане, посрещането на изгревите, правене на молитва, правене първите упражнения, точно на обед да се обядва, вечерно време преди залез слънце да се вечеря, нали и тези неща му правят силно впечатление и той получава едно разочарование.
Получавали, но по друг начин те са им заплащали. В какво се е изразявал този живот „нито мое, нито твое“? То впоследствие как е станало, но са им давали възнаграждение, обаче се е изразявало в общо хранене, спане, всичкото е било общо. Значи не са получавали заплата в този случай, който ни е познат. После не са изпълнявали точно правилата, които Учителят дава. Сутрешното ставане, кой когато си иска става, нали Учителят дава ранното ставане, посрещането на изгревите, правене на молитва, правене първите упражнения, точно на обед да се обядва, вечерно време преди залез слънце да се вечеря, нали и тези неща му правят силно впечатление и той получава едно разочарование. Отиде някой на пазара, връща се: „Аз туй си го купих с мои пари“. А „няма мое, няма твое“. Така той получава едно разочарование и той решава да дойде тука в София да се бори с Учителя, че в Негово име нови заблуждения се създават. Да се бори в София срещу Учителя, защо се създават тези заблуждения. Срещу тия заблуждения да дойде да се бори.
към текста >>

Така той получава едно разочарование и той решава да дойде тука в София да се бори с Учителя, че в Негово име нови заблуждения се създават.
Значи не са получавали заплата в този случай, който ни е познат. После не са изпълнявали точно правилата, които Учителят дава. Сутрешното ставане, кой когато си иска става, нали Учителят дава ранното ставане, посрещането на изгревите, правене на молитва, правене първите упражнения, точно на обед да се обядва, вечерно време преди залез слънце да се вечеря, нали и тези неща му правят силно впечатление и той получава едно разочарование. Отиде някой на пазара, връща се: „Аз туй си го купих с мои пари“. А „няма мое, няма твое“. Така той получава едно разочарование и той решава да дойде тука в София да се бори с Учителя, че в Негово име нови заблуждения се създават. Да се бори в София срещу Учителя, защо се създават тези заблуждения. Срещу тия заблуждения да дойде да се бори. Обаче преди да дойде в София трябвало да отиде в село да остави някакъв багаж. И така тази мисъл дълго време работи в него и преди да си отиде в село сънува сън: Отива в село и отива при чешмата да се измие и когато се мие вижда, че е гол до кръста. Тогава идва една девойка на чешмата и й казва: „Иди кажи на майка ми да ми донесе дрехи да се облека!
към текста >>

Докато асимилира всичко туй нали и в неделя отива на събрание, слуша беседата и след беседата моли приятелите да останат, иска да им разкаже нещо, и им разказва своето разочарование, което той е преживял в Севлиево.
Той отива, приближава се до Учителя, целува Му ръка и се събужда. Сънят до тука свършва. Като се събужда той на другия ден след съня си, вече решил на практика да го осъществи, но за да дойде до София трябва да отиде до село да остави тоя багаж. Отива в село, обаче се затваря вкъщи. Никаква връзка не прави с нашите приятели. Докато асимилира всичко туй нали и в неделя отива на събрание, слуша беседата и след беседата моли приятелите да останат, иска да им разкаже нещо, и им разказва своето разочарование, което той е преживял в Севлиево. Тогава Желю Тонев, на Таничка баща й е бил вземал два билета за София и предлага единия, който иска да тръгне за София. Виж сега как се нарежда. Който иска да пътува за София. Така му предлагат билет. Той го взима и идва при Учителя в София.
към текста >>

39. 14. Взаимопомощта

Анина Бертоли

ТОМ 7

Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях.
В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше. Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват.
към текста >>

40. 9. ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

А при един случай, когато преживявах сериозно огорчение, разочарование при голямо недоразумение с приятели, отнасяйки въпроса до Него, чух спокойно да ми казва: "Аз знаех, че ще стане така".
По-късно имаше втора анкета, тогава аз дейс-твувах самостоятелно, бях по-смела и анкетата приключи без вреда за мен. Но при един случай на депресия, на голям гнет и тъмнина в съзнанието, когато аз не можех да разбера защо минавам всичко това, Учителя пак се затвори, замълча и така 3-4 дни. Моето терзание растеше, докато един ден Той простичко каза: "Ех, изпитват ти вярата". Отговарям веднага: "Че те не знаят ли каква е? " "Те знаят, но ти не знаеш." Просветна в съзнанието ми, всичките съмнения се разнесоха и аз излязох от тунела. А при един случай, когато преживявах сериозно огорчение, разочарование при голямо недоразумение с приятели, отнасяйки въпроса до Него, чух спокойно да ми казва: "Аз знаех, че ще стане така". "Тогава защо не ми казахте, защо не ме предупредихте? ", последва моя въпрос. "Ха, че как ще те лиша от една опитност? ", и продължи "всякога, когато една жена застане между двама мъже или обратно - един мъж застане между две жени, конфликта е неминуем, закона е такъв. Същото отношение важи и за планетите, и там има мъжки и женски планети".
към текста >>

41. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Обаче преживяха си разбира се разочарованието, щото това бяха идеалисти.
Така, че натисна един бутон, току се затичаха и от този момент на другия ден като тръгнаха към Мърчаево: Колю-обущаря и Михайлов, всичко тичаше. "Учителю, ние сме работили, ние имаме връзки." Добре де, добре. Избраха мен. В: А кои бяха комунисти там? Д: Михайлов беше, Стефчо, който беше срещу Колю-обущаря и бяха много активни. Обаче преживяха си разбира се разочарованието, щото това бяха идеалисти. Докато Кофарджиев се криеше на Изгрева цял месец не пострада, никого не арестуваха. И всъщност се активизираха и тръгнаха да отбият тяхното време. То беше дошло и трябваше после да пишат, да си кажат думата гдето се казва, нали? Така че сега общото обвинение беше на нашите хора, че Учителят ме посочва, но аз не съм се съгласил. След няколко дена когато дойдох от Изгрева в Мърчаево, Учителят ме погледна така и се усмихна, разбрахме се с две думи.
към текста >>

42. 13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Но за негово разочарование имах голям успех.
След няколко дни Михаил се завърна. До това време обаче, аз имах възможност да разгледам наоколо, но никъде не забелязах портрети или беседи от Учителя. Останах много учудена. При една от неговите сказки Михаил ме накара да изпея „фир-фюр-фен". Почувствувах в гласа му едно желание да ме изложи. Но за негово разочарование имах голям успех. Много сестри от неговото движение искаха да взимат уроци по пеене от мене. Но през следващите дни никой от тях не дойде. Те ме избягваха. Шахматната игра с Михаил се започна. Бях повикана да отида при техния „Висш Съвет".
към текста >>

43. 8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Дано никога не преживеят разочарованието, че се наричат така".
През 1926 г. на събора в София брат Георги Стайков от Пловдив покани и доведе Стоян Ватралски, евангелски пастор и поет. Той чу една беседа на Учителя, имаше разговор с Него, присъства на Паневритмията, хареса я много и написа едно брошура за нас, озаглавена: "Кои и какви са Белите братя, дъновистите? " Мисля, че баща ми и Георги Стайков платиха за нейното отпечатване. На едно място в брошурата се пише така: "Тези хора се наричат помежду си братя и сестри. Дано никога не преживеят разочарованието, че се наричат така". Стоян Ватралски правилно ни е оценил. Като кажете на един човек брат, ти трябва да си готов да имаш отношение към него като свой рожден брат. Трябва да го обичаш, да му помагаш материално. Докажете ми, че в това отношение греша. Бих се радвал ако е така.
към текста >>

44. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели.
Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара. Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри. До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис. Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки.
към текста >>

45. 47. БРАКЪТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И затуй след брака най-често има разочарование.
И да ти кажа правото от туй което съм наблюдавала в живота и от моите опитности казвам, наистина трябва много да си обичан, защото толкова грозно е недоверието и ако се съберат двама души в туй ежедневие и ако нямат обич, то ще си направят пакост, защото обичта е която може да изглади недъзите у другия. Да, иначе няма да може човек да понесе всички недостатъци. Защото ако да речем младите се обикнат, те не обичат човека който е, но идеала си който имат. Те мислят за своя идеал и не обичат това, което те си представят от брака. И те това чакат. И затуй след брака най-често има разочарование. Щото гледат, но той не бил такъв, но никой да речем на момата не е казал че той е такъв или онакъв. Тя си въобразявала или пък момъкът също. Той си е въобразявал че момата била такава и такава. И оттам идват много разочарования. Ние още живеем с едни разбирания, неяснота за нашите отношения на земята.
към текста >>

46. 72. МАРА БЕЛЧЕВА

После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила.
Тя много коректно се държеше, много хубаво се държеше. В.К.: Чел съм някакви нейни стихове поместени в „Житно зърно". Е.А.: Е тя даваше, даваше. В.К.: Виждал съм я на снимки. Е.А.: Хубава жена беше, много хубава жена беше. После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който й взел парите пък не й направил апартамента. В.К.: Кой беше това? Е.А.: Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище" 14.
към текста >>

Дали от разочарование, дали какво беше, не мога да кажа, но престана.
„Оборище" 14. Сега защо така ставаше, защо тези работи така станаха не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора които не са човеци за новото учение. Какво да ви кажа повече нямам думи за огорчението на Мара Белчева от този набеден бял брат. Той я измами жестоко, обра я. Като се направи това, не идваше на беседите, престана да идва. Дали от разочарование, дали какво беше, не мога да кажа, но престана. Знаете ли какво тя ми каза, това вече от нея го знам положително. Когато тя решава за пръв път да отиде при Учителя, тя ми каза: „Имах две стаи. Една външна и друга вътрешна, спалнята ми е вътрешната. И аз, казва, се обличам в стаята за да ида на беседа и изведнъж видях един човек в стаята си. Какво беше това, като видение го видях.
към текста >>

Но за онзи мошеник Цанев, който я ограби тя напусна с разочарование братството.
Сега как Го е видяла. В.К.: От друго поле. Е.А.: Да, да. Вижте това тя ми го е казала като опитност. Сега който иска както иска да го разбира. Но за онзи мошеник Цанев, който я ограби тя напусна с разочарование братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа.
към текста >>

47. 133. ПЛАЧЪТ

Защото преживях едно голямо разочарование и наистина плачех, жестоко плачех.
В.К.: Друг път при други случаи не сте ли плакали? Е.А.: А-а, след като се прежени баща ми, аз бях студентка и ние живеехме в една стая. Много неудобно ми беше. И когато се освободи в къщата на втората ми майка стая, тогава имаше пак жилищен закон за настаняване, аз имах право като е на втората ми майка и взех стаята, за да живея там. А то беше в този период, когато аз наистина много плачех. Защото преживях едно голямо разочарование и наистина плачех, жестоко плачех. Такава скръб ме обхващаше, като че реки от сълзи изливах. И аз не знаех за нищо друго, но бях при Учителя един път на ул. „Опълченска" №66 и Той ми каза: „Не плачеш ти, плаче момата, която е живяла там преди тебе в стаята ти". Аз нищо не знаех, тази къща беше на втората ми майка и когато отидох вкъщи питам я: „Майко, кой е живял в стаята преди мене? " „Ами зълва ми" казва.
към текста >>

48. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

С пълно разочарование на съвременниците и с личен провал като личности.
Защото ирония имаше в шегата. Ама не всякога беше чист. Пък да се подиграваш с един човек, то значи да не го уважаваш. Това не бяха братски отношения, а остатъци на един друг свят от хиляди години назад. Доказателства? Проверете как завършва живота им. С пълно разочарование на съвременниците и с личен провал като личности.
към текста >>

49. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

На отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието.
В какво тежко положение може да изпадне и какво може да извърши. Такова преливане може да стане и на положителни чувства, ако някой е милосърден, друг, който изпитва същото чувство на милосърдие може да прелее чувството си в другия човек, да се усили чувството на милосърдие в другия. Така хората си въздействат и за добро и за зло. Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно. Мисля, че много от убийствата, които стават в света се дължат на преливане на чувства, мисли в човек, който става приемник. На отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието. Спомням си за два случая, които станаха на Бивака, където бяхме на екскурзия с Учителя. Първият случай беше делничен ден. Бяхме отишли на Бивака на екскурзия, трябва да е било четвъртък, защото в този ден ходехме тези, които бяхме свободни. Пристигнахме на Бивака, направихме закуската и понеже беше ден, в който Учителят държеше лекция, се събрахме на най-високото място на Бивака около разпръснатите големи камъни, обиколени с трева до самата пътека, която идва от София. Всички бяхме насядали там.
към текста >>

50. 08.През един зимен ден

Обхвана ме отчаяние, разочарование, безнадеждност, почувствувах се излъгана и опетнена.
Не можех да си обясня и да разбера какво да направя, а пък не можах да отида за съвет при Учителя, защото се чувствах виновна. Аз вече разбирах какво значеха думите, които Учителя беше казал на Савка. Чувствах се виновна и никого не можех да обвиня освен себе си. Почувствах се излъгана, пренебрегната, защото той имаше връзка с друго момиче. В първият момент у мене се надигна такава буря от негодувание и възмущение към него, че дори си помислих: Такъв човек не трябва да съществува, защото той само скърби носи. Обхвана ме отчаяние, разочарование, безнадеждност, почувствувах се излъгана и опетнена. Страдах, че е злоупотребил с доверието ми и с любовта ми. Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние.
към текста >>

Често стигах в разочарованието си до отчаяние.
Чувствах се виновна и никого не можех да обвиня освен себе си. Почувствах се излъгана, пренебрегната, защото той имаше връзка с друго момиче. В първият момент у мене се надигна такава буря от негодувание и възмущение към него, че дори си помислих: Такъв човек не трябва да съществува, защото той само скърби носи. Обхвана ме отчаяние, разочарование, безнадеждност, почувствувах се излъгана и опетнена. Страдах, че е злоупотребил с доверието ми и с любовта ми. Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние. Привързаността ми към него беше все така непреодолима. Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка.
към текста >>

51. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

И беше едно много голямо разочарование, една много голяма обида и оттам ние всички се разочаровахме.
Сега защо, виж да ти кажа, аз пък тогава срещнах в едно томче, нали дешифрирах беседи, Учителят, срещнах нещо много хубаво, беше казал затова: „Учителят не трябва да изисква от учениците. Всички трябва да бъдат свободни в проявите си". С мои думи го предавам. В.К.: Не знам сега, между другото Томалевски по онова време ми разправяше следното. Ние на последните Просветни съвети се събрахме и поставихме въпроса за книгата „Учителя" и Борис станал и казал: „Така книга не може да излезе след 1000 години." А следващият съвет, те донесоха книгата. И беше едно много голямо разочарование, една много голяма обида и оттам ние всички се разочаровахме. Разправяше ми Стоянка Илиева „Аз колко време съм изваждала извадки, еди какви си, еднакво с другите, нали чакаме да се включиме, бяхме си разпределили работата. Отведнъж оня излезна, извади книгата и ние останахме като треснати по главата". Е.А.: Защото виж какво, не можеше да го направят. В.К.: Да, те не можеха да го направят. Защото не са в хармония.
към текста >>

52. РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ти може да се отбиваш в хиляди странични пътеки, може да изпитваш голяма радост или удоволствие, но в края ти ще имаш разочарование.
РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ В живота си имаш само един път, по който може да вървиш. Краят на тоя път е ученикът, белият връх, Бог. Само тях можеш да желаеш, да се стремиш да ги добиеш и да бъдеш свободна. Всяко друго желание ще ти донесе скръб в края, колкото добро и благородно да ти се показва. Ти може да се отбиваш в хиляди странични пътеки, може да изпитваш голяма радост или удоволствие, но в края ти ще имаш разочарование. Аз съм жива душа, а душата ми може да бъде задоволена от Бога - затова Той е цел в живота ми. Той е в мене, около мене и навсякъде. Постарай се всеки миг да Го откриваш в своята мисъл и в сърцето си и да направиш това което от Него излиза. Това е постоянната ми работа. В мене се проявява живота на цялата природа, от най-нисшето до най-висшето и всред тоя разнообразен живот да намеря основната идея, която го осмисля, дава му смисъл, цел, съдържание, хармония и форма.
към текста >>

53. 09 - 94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА

ТОМ 10

Какво голямо бе разочарованието им, когато детето стана на 2-3 години, а не можеше да стъпи на ходилата си.
Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква. На следния ден Караман остана без крака. Мина време и всички забравиха за мъчителната смърт на Караман. Две години след тая жестокост над Караман, в семейството на Тодор се роди дете. Радваха му се близки и роднини, но най-много му се радваха родителите ми, защото им бе първо дете и на него възлагаха всички надежди. Какво голямо бе разочарованието им, когато детето стана на 2-3 години, а не можеше да стъпи на ходилата си. - В селото всички се научиха, че детето на Тодор е без крака, т.е. с негодни крака. Някои по-стари хора говореха, че това е наказание за извършения от него грях. По разказа на Йорга Янкова. В книгата на природата всичко се пише.
към текста >>

54. 09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Но тъй като не станало така, както той очаквал, в него настъпило пълно разочарование.
Нито знаел какво да мисли, нито какво да прави. Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата си за вечеря и за нощуване. Вечеряли тримата, поразговорили се и си легнали да спят. Росица скоро заспала, но вуйчо й будувал дълго. Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа болното и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти. Но тъй като не станало така, както той очаквал, в него настъпило пълно разочарование. А пък това, да се ходи на Витоша, то е съвършено невъзможно, той до Изгрева едва го бе донесъл, а да го носи до Витоша, това е невъзможна работа. Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица. Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: „Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току- що заспалия вуйчо.
към текста >>

55. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Гърция е освободена и след това идва голямото разочарование на българите, сражаващи се в гръцкото въстание.
Ангел Гацо от Водненско, стига до чин генерал, воюва в Западна Гърция. Атанас Българин - хилядник, пръв, който се промъква в крепостта Неокастрон. Кара Георги Българин - генерал. Хаджи Стефан Одрин - генерал. Десетки са хилядниците, предвождали отряди, а хиляди са българските доброволци, проляли кръвта си за „вяра и народност". Гърция е освободена и след това идва голямото разочарование на българите, сражаващи се в гръцкото въстание. Българите още нямат съзнание, народно самосъзнание, че са българи, а се бият като християни, че ще бъдат свободни от турците. Дори образовани българи като Васил Априлов, Атанас Богориди, Никола Пиколо, участващи дейно като етеристи и защитници на Заверата, но не са се изтъквали, че са българи, поради това, че са гръцко образовани и пишат само на гръцки. Ето защо много юнаци, паднали за свободата на Гърция се споменават имената им, като не се споменава почти нищо и никъде българския им произход, а се споменава само гръцкото им име. Съзнателно се потулва българското участие, като се променят имената им, а те нямат още съзнанието, че са българи, защото са ходили на гръцка черква и онези, които са ходили на училище са писали само на гръцки. Гърците, за да отклонят удара на турската войска от Пелопонес, клеветят българите, че са участници в Заверата.
към текста >>

56. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Обаче султанският ферман със своя член 10-тий представлявал едно голямо и горчиво разочарование за варненци, защото изключвал от екзархийската област град Варна с двадесетина села на крайбрежието и ги оставял под управлението на гръцката патриаршия.
Дъновски взел живо участие и в борбата за добиване особен архиерей за Варненската епархия. През 1870 г. чрез издаването на султански ферман за създаване на българската екзархия, българският народ видял осъществена своята отдавна лелеяна мечта за самостоятелна църква. Впоследствие на 14 март 1871 г. в Цариград се събрал народен събор за изработване на органическия устав на екзархията. Обаче султанският ферман със своя член 10-тий представлявал едно голямо и горчиво разочарование за варненци, защото изключвал от екзархийската област град Варна с двадесетина села на крайбрежието и ги оставял под управлението на гръцката патриаршия. Силно огорчени и възбудени, варненските българи почнали усилено да действуват, дано някак изменят това положение. Те не се спрели пред никакви средства, ни пред молби, ни пред заплашвания. В своята кореспонденция те изпускали даже обидни думи и изрази, за които после е трябвало, начело със своя представител Конст. Дъновски, да искат прошка от Макариополски в Цариград. Накрая те трябвало да се съгласят с екзархията върху комбинацията за съединение на Варненската епархия с Преславската и образуване на Варно-Преславската епархия.
към текста >>

57. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Лесно може да си представи човек голямото разочарование й възмущението на варненци от тази неправда спрямо тях, от този печален изход на тяхната десетгодишна борба за собствена българска църква.
Освен изброените по-горе и поименовани места, ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всичките ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвожда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича под отговорност и ще се наказва според законите". Следователно, според член 10 от фермана за създаване на българската екзархия, градът Барна, заедно с двадесет села крайбрежни, между Варна и Кюстенджа, се изключвали от екзархийската област и оставали под духовната власт и ведомство на цариградската патриаршия. Тук, както и във всички други изключени места, екзархията не е имала право да праща владици. По такъв начин султанският ферман, който донесъл духовна свобода на българските земи, поставил варненските българи в едно трудно, изключително положение. Те не могли да имат свой варненски български владика. Лесно може да си представи човек голямото разочарование й възмущението на варненци от тази неправда спрямо тях, от този печален изход на тяхната десетгодишна борба за собствена българска църква. Те трябвало да се простят със своята дългогодишна мечта, да имат свой роден варненски владика. С тази мисъл те не могли да се помирят по никой начин. Те искали настоятелно от екзархията да им определи лице за техен варненски владика и отхвърляли всякакви други предложения по този въпрос. Екзархията от своя страна не е могла да удовлетвори желанието им, защото е разбирала много добре, че не е в неин интерес сама тя да нарушава още в самото начало султанския ферман, въз основа на който е била създадена и е съществувала. Това тя не е могла да направи още и затова, защото се бе ангажирала пред турското правителство, което позволило да се избере екзарх и да се постави ферманът в действие само при изричното условие „да ся не излезе никак навън от ограничения кръг на речения висок ферман".
към текста >>

Толкова по-голямо е било скоро разочарованието им.
Р. Славейков. Така варненци били изпълнени с добри надежди за благоприятния изход на работата. Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията". Това показва, че дори през юний, когато техният въпрос се разрешавал в Цариград не по техните желания, те били още уверени и с дълбока надежда, че той ще се разреши благоприятно за тях. И не е чудно, че те са имали такива големи надежди, щом от Цариград са ги подхранвали. Толкова по-голямо е било скоро разочарованието им. С пристигането и настаняването на екзарха в Цариград, след приемането му и утвърдяване от страна на султана, когато екзархията почнала да функционира, варненци мислили, че са близу вече до изпълнението на своето Желание и „чакали с нетърпение едно писмо да приемнат от страна на Her. Блаженство, в което да им назначи кандидатите, измежду които да изберат Владика за в Епархиите си". Вместо това обаче те получили едно писмо от Шумен, с дата 16 юний 1872 г., в което Варненската община се поканвала да изпрати в Шумен двама души представители, които да гласоподават и участвуват при избора на бъдащия Преславски владика. Това писмо им паднало като гръм от ведро небе. От него те разбрали, „че тяхната Епархия тряба да се е присъединила, без тяхно знание, на Преславската епархия!
към текста >>

58. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Но точно тук Юда има първото си разочарование.
Лицата, които разказват събитията, са участници в тях и ги предават така, както са ги видели, почувствали и разбрали. А разумният читател ще проучва, ще анализира, ще резюмира, ще обобщава, ще заключава, ще решава и тогава ще вярва. А на другия читател, на читателя, ратуващ за идеалния порядък, порядък без тъмни краски, на него ще кажем: Юда Искариотски предаде Христа с целувка. Точно в стила на тия, дето не обичат негативните страни! Интересно е, че един ученик, ученик на окултна школа, предава Учителя си за нищожната сума от 30 сребърника. Но точно тук Юда има първото си разочарование. Уговорката му е била за голяма сума. Но партньорите му го излъгали и му дали само 30. Като окултист Юда имал доста знания. Лакомията му за пари го подтикнала и той направил изчисления как, като вземе парите, чрез банкови машинации, да спечели, за да стане най-богатият човек. Ето затова предал Учителя си, като е заложил на това, че Христос е Син Божий и като такъв има всичкото знание и сила и ще се освободи от инквизиторите си.
към текста >>

59. VII.6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ

И как аз изживях това голямо разочарование от поведението им?
Борете се този ваш Братски съвет да влезе в ролята си и да изиска целия материал както у Никол и Павел Желязков, така и от семейство Гобо, защото той има юридическо право за това. Когато Никол вижда Пиер на Рила, подскача цяла от ужас, че той ще разкрие Истината. И така и става. Той ми разказа всичко, и съжалението на родителите си, че са се излъгали да предадат материала „в ръцете на неподготвени хора". Но нали и те ни изиграха, като бяха приготвили да върнат материала на Братството и сутринта се промениха? И как аз изживях това голямо разочарование от поведението им? Щях да си замина. И вече ги познавам добре тези хора, които са „иезуите" и врагове на Братството. Сега си измиват ръцете като Пилат, стези компакт-дискове, които раздават. Но аз вече ги познавам и нямам повече работа с тях. Говорейки на Рила с Пиер, сина им, изведнъж дотича Павел Желязков и взе да вика: „Пиер, Пиер, ела!
към текста >>

60. Наряди за 1928 г.

Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения.
Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека. Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от другд страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почвата под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения. Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой характер, но в основата на всички лежи един и същ елемент - стремежа към идеалното, съвършеното. Почти всички тия течения намериха в нас своите последователи. Но онова, което виждаме да се заражда между българския народ, като нещо оригинално, то етака нареченото ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Основател и ръководител на това общество е Учителят Дънов. От дълги години той тихо и неуморно работи между българите.
към текста >>

61. Наряди за 1945 г.

Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята!
Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безсмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на новия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото.
към текста >>

62. Наряди за 1946 г.

След всеки период на упадък, на разочарование, винаги човечеството се издига с нов устрем, с нови творчески сили.
Със сърдечен братски поздрав, Ученици на Всемирното Бяло Братство в България. 1 май 1946 год. Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Винаги в историята на човечеството след разрушението на една култура възниква един нов свят, по-велик, по-благороден, по-разумен. Това е защото в човешкия дух има нещо вечно и неразрушимо. Той винаги се възражда отново по-красив и по-мощен, както птицата феникс възкръсва из пепелта си. След всеки период на упадък, на разочарование, винаги човечеството се издига с нов устрем, с нови творчески сили. Много пъти човешкия дух досега в историята на човечеството е бил хвърлян в тъмни подземия и окован във вериги, но той винаги е строшавал оковите, преодолявал е всички препятствия, защото стремежът му към свободата и светлината е непреодолим. В човешкия дух има Божествени сили, които побеждават всички ограничения. Никой не може да зароби човешкия дух. Човешката душа крие в себе си големи богатства. Тя е съкровищницата на всички сили, които тепърва ще се пробудят.
към текста >>

63. Наряди за 1948 г.

Днес човек изживява разочарование от старите идеи и разбирания за Бога.
Идеята, че човеците са братя, е идея на Бялото Братство, идея на Любовта. Нея внасяме сега в живота, за нея работим. Не е достатъчно само едно външно преустройство на живота. Ако се извърши само външна промяна в религиозния или обществения живот, без едно вътрешно преобразование, без едно възраждане на самия човек, такава промяна няма никакво значение, тя ще бъде само механично разместване на обществените пластове, без значение за самия живот. Необходимо е вътрешно преобразование на самия човек, за да излезе от света на личния, егоистичен живот, да дойде до идеята за Цялото, да живее за Бога. Днес човек изживява разочарование от старите идеи и разбирания за Бога. Той напуска вече заблужденията на миналото, ала в своето отрицание отива в друга крайност, изпада в друго заблуждение - отрича Бога. Затваря се само в материалния, конкретния свят и иска тук, с оскъдните и корави средства на този свят да устрои живота си и да го осмисли. Ала човек не може да се задоволи само с материалното. Той може да бъде добре нахранен, добре облечен, добре устроен, обаче пак ще чувствува голяма празнота в живота си. Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Животът се простира далеч зад границите на материалния свят.
към текста >>

64. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

А този свят, от единия край до другия, аз го наричам „свят на разочарование“.
Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца. Щом станете тъжни, идете някъде другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, аз го наричам „свят на разочарование“. Някои го наричат „свят на очарование“, аз го наричам „свят на разочарования“. Когато се родиш, всички се радват, първата година всички треперят като към цар, каквото заповядаш, всички те слушат; каквото кажеш, всички ти дават, но после постепенно те деградирват. На третата година ставаш княз, на петата - министър, началник, докато най-после станеш слуга и те пращат долу, като казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете.“ Дават ти мотиката и хайде на лозето! В духовния свят Господ започва по обратен път. Най-първо те поставя слуга, а най-после - цар.
към текста >>

65. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени, ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго и животът ви става без смисъл.
Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат - как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат - и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени, ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго и животът ви става без смисъл. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега да допуснем, че имате едно женско събрание - как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи.
към текста >>

66. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Ако имате друго верую, ще имате разочарование.
Защо са страданията? Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете и съучастници на радостите. Та, онова, което ви се дава на Земята, то е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую. Та, трябва да вървите по правия път на живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели. Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца. Тя ги търси тези две деца.
към текста >>

67. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Разочарованието беше голямо.
VII.1923 г. София I 2 Правда Никога не съм чувствала такава пустота и такава празнота в душата си, както в онзи момент, в който започнах да работя върху Добродетелите. Аз бях в ужас, когато направих по-щателен анализ на себе си и не намерих нито една Божествена Добродетел. Нямаше на какво да се спра, освен фалш в мене и около мене, аз нищо друго не виждах. А това ми причиняваше страшна мъка. Разочарованието беше голямо. Правда като чели никъде не виждах, далечна и странна ми се виждаше тя. За Правда може да се говори само там, където има дълбоко съзнание. Правда може да съществува само при едно хармонично развитие на всички Добродетели. Пенка 22. VII. 1923 г.
към текста >>

68. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне.
Изворът й е в планината. Ако не беше този извор, какво струва реката? Светиите - това са изворите, а светът - това са реките. Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание. То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр. Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне. Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне. В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш. Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава.
към текста >>

69. 9. СРЕБЪРНАТА БЮЛЕТИНА

Милка Говедева

ТОМ 13

Ти можеш ли да си представиш сега, прощавайте сега, когато аз съм си хвърлила партийния билет, какво разочарование имам.
Аз и както бях с една тиролска рокля и като се разкъсах и викам: „Стреляй", той ходеше въоръжен. И аз имах пистолет. „Стреляй, викам, щом смяташ, че аз съм издала." И той ме заобиколи, минал отзад. А аз мисля, вървим пеш тридесет километра, изпитвах, че ще умра, до такава степен преживелици, и ме тупа по рамото: „Браво, момата издържа изпита." И падна ми в очите, падна ми в очите тоя шеф, който ако беше казал: „Коленичи и се моли на мене, защото аз съм партиен шеф", аз щях да го направя. До такава степен вярвам. Ти можеш ли да си представиш сега, прощавайте сега, когато аз съм си хвърлила партийния билет, какво разочарование имам. Никой не може да си го представи. След 57 години. Разочарование до дъното на душата ми.
към текста >>

Разочарование до дъното на душата ми.
А аз мисля, вървим пеш тридесет километра, изпитвах, че ще умра, до такава степен преживелици, и ме тупа по рамото: „Браво, момата издържа изпита." И падна ми в очите, падна ми в очите тоя шеф, който ако беше казал: „Коленичи и се моли на мене, защото аз съм партиен шеф", аз щях да го направя. До такава степен вярвам. Ти можеш ли да си представиш сега, прощавайте сега, когато аз съм си хвърлила партийния билет, какво разочарование имам. Никой не може да си го представи. След 57 години. Разочарование до дъното на душата ми.
към текста >>

70. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Разочарование - 19.10.1944 г.
8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА 1. Защо ме отбягваш, Учителю - 15.09.1943 Г. 2. Разочарование - 19.10.1944 г. 3. Върхове-19.11.1982г. 4. За мама-29.11.1982 г. 5. Болката на самота - 15.09.1943 г. 6. Наследство - 9.29.1983 г. 7. Реквием (за Паша) -12.02.1983 г. 8.
към текста >>

Разочарование Вървях сама покрай реката, вгледана в измъчената си душа.
Каква ли глупост в мен пак зърна? Открехна малката врата, огледа спокойно моята суета и рече: „Зает съм, не мога да те приема." С приведена надолу глава потърсих пътната врата. О, колко мъчно ми стана, очите ми със сълзи се наляха, пак ли беда ме сполетя? От нийде радост не изгрява, но вярата в мен крепи мощта на Учителя ще изгради и бъдещето ще процъфти, а името ще прослави разнасяйки навред по целия свят духа, що мен отпосле оживи. 15.09.1943 г. Разочарование Вървях сама покрай реката, вгледана в измъчената си душа. Оглежда се в погледа ми сал тъгата и пиша с мъка, с болка за скръбта. Аз много исках да узная къде се крие любовта. Слана покрила е земята, душата ми е забулена в мъгла. Все лед и студ и хлад в душа ми вее, сърцето ми е тъжно без покой. Сърдито вятърът свойте тъжни жалби ми повее и всеки срещнат ми напомня, че е той.
към текста >>

71. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака.
Държиш обикновен съд в ръцете си. Трепе- риш над него. Съдът се строшава. Ти плачеш и мислиш, че всичко е загубено. Но Разумната природа - Любовта е приготвила за тебе друг съд със скъпоценно съдържание. Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака. Тъй ти се приближаваш до новата изненада на Реалния свят. 183.Любов. При всички изпити остани верен на Любовта! Ученикът трябва да издържа в Любовта до край, без да се усъмни в нея. Пътят на Любовта е път на множество изпити, през които ще мине той, за да се види, ДО КОЛКО е издържлив в Любовта. 184.Чувстви- телност.
към текста >>

72. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование.
Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование. Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите. За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети светът, за да види какво правят хората. Отишъл при един виден философ, който току що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо.
към текста >>

Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши?
Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник. Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие! " Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат.
към текста >>

73. 52. ПЪРВИ ЗАСЕДАНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ

Жечо Панайотов

Това може да се изкаже с две думи: разочарование и тържество.
52. ПЪРВИ ЗАСЕДАНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ Преди да се занимая с материала на току-що поставеното заглавие, следва да опиша състоянието на духовете, в тия първи дни на лишението ни от Учителя. Това може да се изкаже с две думи: разочарование и тържество. Всички тъй бяхме привикнали, всякога да имаме Учителя между нас. Надявахме се, Той да доживее поне сто и двадесет годишна възраст. Знаехме, че това е възраст определена даже за обикновени хора. Ето, че Той напусна земния живот току-що навършил 80 години. Разочарованието бе край нас, защото работите не се развиха така, както сме ги очаквали.
към текста >>

Разочарованието бе край нас, защото работите не се развиха така, както сме ги очаквали.
Това може да се изкаже с две думи: разочарование и тържество. Всички тъй бяхме привикнали, всякога да имаме Учителя между нас. Надявахме се, Той да доживее поне сто и двадесет годишна възраст. Знаехме, че това е възраст определена даже за обикновени хора. Ето, че Той напусна земния живот току-що навършил 80 години. Разочарованието бе край нас, защото работите не се развиха така, както сме ги очаквали. Учителят бе пожелал да напусне този свят и така стана това по чисто човешки път. Както обясних по-горе, не пневмония, а сърцето е органът, който продиктува спирането на живота, в организма на Учителя. Тържество съществуваше! Казано с най-малко думи, тържествуваше идейният свят на Земята и в Космоса, защото се приключи успешно една епоха предвидена от Духовния свят. Половин век Учителят работи между българския народ в много направления.
към текста >>

Ето, това тържество на Духовния свят, изличи разочарованието.
Половин век Учителят работи между българския народ в много направления. Словото Му, съдържащо правилата за Новото Божествено учение, бе стенографирано и отпечатано. Божествените песни, дадени на учениците в Школата на Учителя, са също записани и всякога въодушевяват ония, които ги пеят. Паневритмията - ония съвършени движения, които от десетилетия изпълняваме в ранни утрини, придружени с красива музика, ще ползуват и в бъдеще душите идващи след нас. Ние, които следваме Учителя, освен Словото, което слушахме 3-4 пъти в седмицата, получихме от Него много неща, необходими за нашият напредък. Ето, това тържество на Духовния свят, изличи разочарованието. Тъкмо сега, от нас се изисква до ползуваме всичко оставено от Учителя - Словото, песните, напътствията как да живеем правилно, та когато дойде време и ние да преминем „отвъд", да се явим там придобили нещо за нашето развитие. Така, задачата на старшите братя бе, да подкрепят надеждата у всички нас, да оформят реда, при който ще се подвизаваме и в бъдеще. Това те извършиха в събранията си през следващите три дни. Място за събранията бе определено в дома на Жечо Панайотов, на Изгрева. На първото събрание присъствуваха ръководителите на братските кръжоци в страната; от по-големите градове, с по-многочислени кръжоци присъствуваха и по един-двама помощници на ръководителите.
към текста >>

74. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

След тази среща настава едно разочарование в членовете на групата от цялата тази дейност и един по един се откъсват и почват да посещават само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която те са били тласнати.
Учителят видял след това и обстановката, приготвянето на житото и тиквите. Проявил интерес и към този дял, от живота на групата, като запитал и за начина, по който се провежда общото хранене тук. Продуктите се купували само от Донча и Михаил Влаевски, а другарката на Михаил, вършела цялата домакинска работа. Тогава Учителят казал: „Така комуна не се прави. В една комуна, трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата". След тази среща настава едно разочарование в членовете на групата от цялата тази дейност и един по един се откъсват и почват да посещават само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която те са били тласнати. Не след много и Бай Дончо почива, и групата се разпада съвсем. От изказванията на Учителя по-късно по този случаи се разбира, че тези духове, са искали да спънат приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече е станало с тримата - Сапунжиеви, брат и сестра и Дончо. И с това да загубят, благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение придобиването на знания, истини, Учителят се е изказвал в този смисъл: Знанието, Истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта. Така някак наготово не се дава.
към текста >>

75. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Разочарованието идваше постепенно, но сигурно.
Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят. Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни детски престави. Плод на младежки устрем за подвиг, за показ, за похвала, породено от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои вече почнаха открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешката. А в София, школата продължаваше и макар, че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите. Това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието. Осъзнахме грешката си. Учителят откри Школата, Школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в село.
към текста >>

Това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието.
Наивни детски престави. Плод на младежки устрем за подвиг, за показ, за похвала, породено от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои вече почнаха открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешката. А в София, школата продължаваше и макар, че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите. Това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието. Осъзнахме грешката си. Учителят откри Школата, Школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в село. Разочарованието постепенно обхвана всички. Дойде и жетвата. Ние като повече хора, успяхме да я свършим 15 дена по-рано от селяните.
към текста >>

Разочарованието постепенно обхвана всички.
Някои вече почнаха открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешката. А в София, школата продължаваше и макар, че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите. Това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието. Осъзнахме грешката си. Учителят откри Школата, Школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в село. Разочарованието постепенно обхвана всички. Дойде и жетвата. Ние като повече хора, успяхме да я свършим 15 дена по-рано от селяните. А в селото имаше наредба, не се допущаше да се превозват снопите от нивите за вършитба, докато всички селяни не свършат жетвата. Тази наредба имаше за цел да се предпази кражбата на снопи. И тъй имахме 15 дена свободни на разположение.
към текста >>

76. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

Разочарованието ни беше страшно, посърнали с наведени глави мълчахме.
Доста почакахме. Най-после, гледаме пристигат те, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор: „Какво стана? " - „Оставете", изхленчиха те. „Фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч, ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим тук и затова го оставихме". Разочарованието ни беше страшно, посърнали с наведени глави мълчахме. В някои от нас глада изяви по-бързо своя мощен глас и поразтика унинието им, като затършуваха из торбите си за да измъкнат оттам някоя и друга коричка хляб. Аз най-много увесих глава и нито залък хляб не можах да хапна. Изтерзан от мъка, че не вземах под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да предотвратя чудовищното разочарование и да се спестят последните ни монети. Това бе второто чудо, за гювеча. Върху нашият живот, върху всичко, което имаше да ни се случи и ни се случваше да преживеем, да мислим, всичко, което ни вълнуваше, не само, когато сме около Него, но и далеч, не само, когато сме в група, но и сами, било в града или в планината на екскурзия, било в работата, с която сме заети, в мисли и мечти Учителят всякога и за всичко знаеше, и бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за нашите, най-дребни наглед, неща от нашето ежедневие, без за това да сме давали гласност към някого или пък на самия Него.
към текста >>

Изтерзан от мъка, че не вземах под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да предотвратя чудовищното разочарование и да се спестят последните ни монети.
" - „Оставете", изхленчиха те. „Фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч, ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим тук и затова го оставихме". Разочарованието ни беше страшно, посърнали с наведени глави мълчахме. В някои от нас глада изяви по-бързо своя мощен глас и поразтика унинието им, като затършуваха из торбите си за да измъкнат оттам някоя и друга коричка хляб. Аз най-много увесих глава и нито залък хляб не можах да хапна. Изтерзан от мъка, че не вземах под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да предотвратя чудовищното разочарование и да се спестят последните ни монети. Това бе второто чудо, за гювеча. Върху нашият живот, върху всичко, което имаше да ни се случи и ни се случваше да преживеем, да мислим, всичко, което ни вълнуваше, не само, когато сме около Него, но и далеч, не само, когато сме в група, но и сами, било в града или в планината на екскурзия, било в работата, с която сме заети, в мисли и мечти Учителят всякога и за всичко знаеше, и бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за нашите, най-дребни наглед, неща от нашето ежедневие, без за това да сме давали гласност към някого или пък на самия Него. Нашият живот за Него, беше напълно открит и всякога търсеше начин да ни предупреди, да ни помогне и избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчение и страдание. Бдеше върху нас, повече и от най-прилежната майка, която бди над своите деца. От многото случаи, които могат да се приведат от всички братя и сестри, показващи тези качества на Учителя, тук ще приведа само характерните станали с мене, освен този, за гювеча в Чам Кория, който вече приведох.
към текста >>

77. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си.
Сметнах, че е много удобно да Го настигна и Му разкажа за своя проект. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си. Като дойдох при него и Му казах за своето решение, Той някак отскочи настрана, като че ли пред Него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна си главата напред и продължи пътя си, без да ми каже нещо. Не посмях нито да го настигна втори път, нито да повторя въпроса си. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност, за много кратко време, си извадих документите, необходими за правотъргуване, което нещо не беше съпроводено с някакви особени трудности. С това оформих юридически своя нов социален облик. В новото си обществено положение, като търговец на едро, имах големите предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с тази професия, защото като пътник, бях познат на търговците на дребно из градовете и по-големите селища, където преди това пласирах стоките на моя господар, с моите морални качества бях им спечелил доверието и разположението. Имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят. Големият устрем, с който подхванах новата си работа, добрият шанс, много скоро дадоха своя резултат и аз се намерих на предната линия всред старите, богати и утвърдени, като големи и опитни търговци на едро.
към текста >>

78. 85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС

Това, според както се отбелязва, внася небивало разочарование всред ръководството и останалите присъствуващи.
Той слушал с внимание, явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подарила портрета на Учителя. Цялата тази сцена с явяването изневиделица на тази жена, онова, което тя му е казала, портрета, който му е дала и навярно, ако е имало такива писма, нещо, което трябва да се приеме, в които Лулчев е казал нещо повече за Учителя и неговото дело, което е съвпадало с казаното от Магдалина, явно е подействувало на младият индус, който е сметнал всичко това като Божия намеса. Тогава той решава да не се провъзгласява за Миров Учител. Наистина в тържественият момент на деня, когато представителите на теософското общество от цял свят, събрани там са очаквали провъзгласяването му за Миров Учител, той със скромни думи, което нещо му прави чест, се е отказал от това високо звание да бъде приет като Миров Учител. Това, според както се отбелязва, внася небивало разочарование всред ръководството и останалите присъствуващи. Това подействувало като съкрушителен удар върху цялото теософско движение. Тя, Магдалина, беше много своенравна и създаваше много неприятности на Учителя и понякога му пречеше при изнасянето на беседите. Аз с нея бях в добри отношения и ние се уважавахме, и тя ме слушаше. Един път таман Учителят да излезе от стаята си и да отиде в трапезарията за обед, тя се изпречила на прозореца, стои и иска да го пресрещне и да се разправя с него. Аз отидох при нея, потупах я по гърба - „Я, да отидем двамата до поляната да се разходим".
към текста >>

79. 42. ЕТЪРА В ГАБРОВО

Аз например преживях разочарование.
Гайтанджията е облечен с един търлици, гащи, които са с колене големи, едно кожухче, една фланела, съвсем селски е облечен и седнал, и чисти конците от гайтана. Като погледнеш виждаш един човек сраснал се със самия занаят. А тука като отидох един път, гледам един човек, младеж беше, миналата по-миналата година. С европейски обувки, с костюм европейски, с връзка-яка, нещо което показва един фалш. Ако така се даде в неговата първичност, тогава музея Етъра, ще бъде наистина много ценно, привлекателно място за хората. Аз например преживях разочарование. Като работех в онези търговски времена, имах работа с един много симпатичен занаятчия ковач, казваха го Делката. Правеше сатъри, разни такива работи, защото казах, че нямаше голям избор. Като отидох един ден в музея на Етъра, гледам Делката там. „О, Николай, какво правиш? " „Делка как си ти?
към текста >>

80. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ

Спомням си разочарованието на моите родители, когато разбраха, че съм станал дъновист.
И после хората казват така „ Щом това учение произвежда такива хора, такъв морал, такива взаимоотношения, то тогава това учение е вредно за обществото и държавата". Ето такъв е бил изводът и по времето на Учителя и след него, че и до сега. Че и за утре. Ето защо трябва да излезе това в „Изгревът". Трябва да се каже, за да изтече тинята и калта. 21. Спомням си разочарованието на моите родители, когато разбраха, че съм станал дъновист. Те бяха виждали отвеяни, отнесени и психически разстроени дъновисти. Смятаха, че и аз ще стана такъв. Впоследствие видяха, че съм нормален човек. Но баща ми знаеше, че дъновистите ще ме излъжат, изиграят и измамят. Казваше ми го много пъти.
към текста >>

81. 1931 година

Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони." „От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света." „Разочарованието иде от чисто физическия свят." „Специфично е сегашното проявление на Христа.
„Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. И цялото творение, от единия край до другия край, от началото до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее." „Човешкият живот започва с пробуждане на съзнанието." „Туй, което хората сега наричат любов, това е проявление на човешките чувства." „Това, което се казва в стиха, че земята ще бъде пълна със знания за Господа, тази земя сме ние. Под думата „земя" в първоначалния език се разбирало всеки човек, който е роден на земята и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнане трябва да се прояви знането за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони." „От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света." „Разочарованието иде от чисто физическия свят." „Специфично е сегашното проявление на Христа. Сегашното проявление на Христа ще бъде прославляване Синовете Божии на земята. Или, казано на съвременен език: то ще бъде побратимяване на всички хора на земята." „Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действува вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията." „Под думата „грабнати във въздуха" се разбира процес на пропукване на съзнанието." „Идването на Христа [е] вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас." Та, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание." „Искаш да помниш, например да развиваш паметта си - остави се на клетките на паметта, помоли им се и кажи: „Моля ви се, съберете всички дании, необходими за усилването на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко на каша ще стане.
към текста >>

82. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.[/b] [b]Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред."[/b] [b]Едва в един часа след полунощ успях да легна.
Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието. Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.[/b] [b]Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред."[/b] [b]Едва в един часа след полунощ успях да легна. Написах писмо на Р. Костов и В. Генов, учители в с. Каленовци, Годечко.[/b] [b][b]28.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах, като се разсъмна. Вънка - облачно и леко мъгляво.
към текста >>

83. 1934 година Продължение

Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.
Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието. Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение. Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред." Едва в един часа след полунощ успях да легна. Написах писмо на Р. Костов и В. Генов, учители в с. Каленовци, Годечко.
към текста >>

84. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

И по-голямо разочарование от Христа никой не е имал.
Огън ви трябва сега на всички. Прозорците ни са много малки, та малко светлина влиза в нас. Не се обезсърчавайте. По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал. След възкресението Той разбра къде е силата. И по-голямо разочарование от Христа никой не е имал. Сега сте в най-доброто положение. Баща ви е заможен, няма какво да се плашите. И книги имате, и всичко. Трябва ви само да учите. Носете вашите книги с вас, четете ги не само при много свещи, но и при най-малката светлина.
към текста >>

85. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

За да бъдеш имаш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест.
Не всякога може да се свири и пее. Ако не зная да пея, аз ще си представя, че съм голям певец и ще почна да мисля за този, за онзи гениален певец - обикалям всички певци и аз пея като тях. След 2-3 години ще видите какъв преврат ще стане във вас. (25.II.1938 год., петък) 196. Певецът се отличава с няколко качества. За да бъдеш имаш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест. Човек трябва да знае как да бута кордите на душата си, за да мисли. (2.III.1938 год., сряда) 197, Музиката е един начин за подмладяване. Тя е изкуство и сила. Музиката не е от земен характер. Тя е нещо вътрешно.
към текста >>

86. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Отличният певец За да бъдеш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест.
Дарбите са достояние за всички. Като видите един добър човек на сцената, невидимият свят ти казва: „Такъв трябва да станеш." Цигуларят на сцената не е сам. Те са цяло общество. Упражнявайте се тука, че като влезете между ангелите, да бъдете готови. (16.III.1938 год., сряда) 355. Отличният певец За да бъдеш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест. Човек трябва да знае да бута кордите на душата си, да мисли. (2.111.1938 год., сряда) 356. Всички болести идат за концентрация. Като те заболи глава или коляното, застани и се концентрирай 1 ^ 2 часа. Не мислете, че като ви боли главата, коремът, че то е главата. Не.
към текста >>

87. 18. Писмо от Елена Хаджи Григорова до брат Тошев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

При връзката с Бога има живот, красота и творчество, а вън от Бога има разочарование, несполуки, болести, страдания и смърт." С други думи казано: Извън Бога живот няма.
Вън от това има смърт. Замислих се и се уверих, че действително не съм случайна и че и аз живея в съзнанието на Великия Творец дотолкова, доколкото аз съзнавам това и доколкото мисля и съм във връзка с Него. Колко се зарадвах! Нещо тихичко шепнеше в мене: „Избирай - живот или смърт. Във връзка с Бога или вън от Бога. При връзката с Бога има живот, красота и творчество, а вън от Бога има разочарование, несполуки, болести, страдания и смърт." С други думи казано: Извън Бога живот няма. И като музика, проникваща дълбоко в моето сърце, чух да се повтарят думите на Великия Спасител: „Аз съм Пътят, Истината и Животът" и думите на нашия Велик Учител: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата вселена, Дух мощен като Бога и едно с Бога." „Ще живея! - прозвучи цялото ми същество - Ще живея, защото такава е волята на Бога! Ще живея, защото Бог, Който живее в мене, иска да живее! " Преди няколко дни, след като Учителят свърши беседата, както винаги на групи, на групи излизахме от големия салон. Една сестра, ентусиазирана и вдъхновена от мъдрите слова на Учителя, се приближи до мене и ме обсипа със следните мисли: „Сестра, чу ли какво каза Учителят?
към текста >>

88. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр.
Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социалните явления. Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглежда като пагубно явление. Концентрирана проява на деморализацията на обществото Г. вижда в полит. борби. Тревожат го безотговорността и безогледната алчност на управляващите. Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи". Консерватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г.
към текста >>

89. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

И след като са пропаднали в греха заради него, родят го на този свят, вместо радост в живота им, то ще им донесе срам и разочарование.
Ако ли брашното е старо, горчиво, водата миризлива, квасът кисел, месено с разсеян ум, и хлябът ще бъде такъв. Жената първа играе тази роля. Ако тя е умна и съзнателна, няма да се поддаде на изкушение и разни страстни влечения, а най-първо, в нея ще има определена цел на идея, че тя ще стане майка. Тя ще приеме в утробата си едно скъпо същество, което, след толкова мъки и страдания, то се е очистило от греха и иде тук да донесе чистия небесен живот и да го прояви между хората. Не да дойде да яде, пие, греши и карайки родителите си да крадат за него, за да го изхранят. И след като са пропаднали в греха заради него, родят го на този свят, вместо радост в живота им, то ще им донесе срам и разочарование. За такива деца няма място на земята. Земята трябва да бъде засадена с най- идеалните хора, за да дадат пример на тия, които идат след тях. И за всичко това е виновна жената, която трябва да се приготви за майка. Какво по-хубаво и по-свещено има от майката? Майка, в пълния смисъл на думата!
към текста >>

Тук играе ролята само страстта, която предизвикала плода, вследствие на което се явява разочарованието.
Да се върнем назад и да погледнем в историята за добрите майки, които са родили най- великите мъже и най-великия - синът на Мария - Исус, в Когото Бог се прояви със Своята любов и изкупи цялото человечество. Тези майки са се грижили не само за тяхното тяло, а и за душата им. В тях е имало свещена идея, че те ще извършат една поверена тям задача, за благото на техните малки братя. А днешната жена, още като го зачене и роди, завайка се как ще го отгледа и изхрани. Това зачеване е безсмислено, безцелно. Тук играе ролята само страстта, която предизвикала плода, вследствие на което се явява разочарованието. За всяко нещо в природата се плаща. Каквото удоволствие си позволиш да правиш, или разкош, тя те хваща и не ти дава да мръднеш. Как мислим ний, че всичко е без закон ли? Не, има един строго определен закон на справедливост! На всеки му е дадено право да се движи и работи за своето издигане, но никой няма право да изнудва каквото и да било, ако самият живот доброволно не се жертва.
към текста >>

90. 7. Брат Тодор Стоименов разказва за първия конгрес на Братството

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, изнасяне беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Наука и възпитание", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това я повечето подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите на хората, от което е имал известни скромни доходи. Когато по-късно идваше при мене в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: - Вие виждал ли сте ангел? - Естествено, в различни степени - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен от това, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше сами ят физически свят, който ме обикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. - А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България?
към текста >>

91. 65. Любомир Лулчев

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

То беше мъчително състояние на болезнено разочарование, мъка, от която не можеше да ме спаси нито прекрасната природа на езерата, нито красивата гледка на изгревите на Молитвения връх, нито песните, нито беседите на Учителя!
Към Учителя имаше отношение, което се движеше между двете крайности: ту Го считаше за някакво Божество, владетел на свръхестествени сили, като проявяваше това с всички признаци на прекалено почитание, ту Го отричаше, считаше за обикновен човек - едва ли не дори шарлатанин, мистификатор, който си е присвоил званието Учител, без да има никакви качества за това. - Че какъв „Учител" е той? Какви чудеса е могъл да направи? Само си приказва, приказва, хората лепнат по Него, залъгва ги, а нищо не може да направи! През един престой на езерата Лулчев можа да предаде на самия мене критическо настроение към Учителя. То беше мъчително състояние на болезнено разочарование, мъка, от която не можеше да ме спаси нито прекрасната природа на езерата, нито красивата гледка на изгревите на Молитвения връх, нито песните, нито беседите на Учителя! Състояние на дълбока отрова, която прониква до мозъка на костите! Достатъчно беше наистина само един разговор с Учителя - наскоро преди да си тръгна, - за да прелее в мене съвършено друго настроение. Тих, спокоен, усмихнат, мъдър, Учителят приказваше за съвършено дребни, странични неща. Пред мене беше Неговото равно-мургаво лице, Неговата хубава бяла брада, Неговият спокоен, дружелюбен поглед. Дали Той беше почувствал, че съм „отровен" от бацила на неверието и от кого - не ми е известно и не съм се замислял.
към текста >>

92. 11. Петър Дънов и нашите културни традиции

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Синът му причинява не едно разочарование, което той по бащински е трябвало да преглъща.
А възмъжалият в борбите наш народ намерил сили да устои през вековете както на културната сила на гърцизма, така и на бруталния натиск на турското потисничество. - Просто се чудя, като гледам колко малко турско е останало у вас, след като цели 500 години сте били под турско иго - казваше един немски професор, посещавал няколко пъти Цариград. Изявата и цялото дело на Петър Дънов може да се разбере правилно само от справката с историческите моменти, които са го породили и укрепили. Дънов е роден във Варна през 1864 г. в семейството на православен свещеник, един от дейците по черковното освобождение. Синът му причинява не едно разочарование, което той по бащински е трябвало да преглъща. Следва евангелска гимназия в Свищов, заминава за Америка, гдето следва медицина и богословие, като след 6 години не става нито лекар, нито свещеник, не постъпва на държавна служба и не се оженва, не заема нито един от постовете, които би могъл да заеме през онова време. Той предпочита да пътува из цялата страна, гдето има последователи, да изнася сказки по възпитанието и приложението на христовото учение в живота, пътува и лагерува по планините, проучва „черепите и характерите на българите", лишава се от удобствата на собственото семейство и на каквато и да било частна собственост, прави опити да основава комуни. А през това време името и делото му стават все по-популярни. Без да си прави никаква реклама, без да търси партии, неговото влияние в нашата общественост расте. Като следва традициите на народа ни, той е русофил.
към текста >>

93. 2.3. Щастието

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото вместо Тебе, те улавяха разочарование.
„Братство", бр. 2,15.XII.1928 г.) Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията - колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше. Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото вместо Тебе, те улавяха разочарование. А ти си било тъй близо до мене - мое Щастие! Беше празник денят на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро - аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата - светло, чисто, сяйно, усмихнато, придаващо смисъл и стойност на моето съществувание! Душата ми пееше.
към текста >>

94. 1. Чистотата