НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
87
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',
, 19.09.1888 г.
„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена
благодарност
, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.
Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник. Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел. Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк. Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала. В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа:
„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена
благодарност
, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.
Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи. Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука. Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Той не приема одумванието и
неблагодарността
.
Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове.
Той не приема одумванието и
неблагодарността
.
Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя.
към текста >>
Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове.Той не приема одумванието и
неблагодарностьта
.
Радвай се въ Господа. Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ. Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на три и четири, седемъ служения. Всѣкога кога ме призовавашъ ще тя слушамъ, понеже съмъ Богъ Святий, Духъ близо, силенъ да помагамъ. Правота, чистота, вѣра, надѣжда, любовь, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ.
Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове.Той не приема одумванието и
неблагодарностьта
.
Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите. Азъ ида днесъ ида да тя благословя. Азъ съмъ този който съмъ отъ начало.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост,
благодарност
, отговорност”, “Гордостта.
През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия.
Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост,
благодарност
, отговорност”, “Гордостта.
Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп.
към текста >>
4.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и
неблагодарност
, ще изгубите и това, което имате.
Всичко съм наредил и ако внимавате на моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения. Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец.
И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и
неблагодарност
, ще изгубите и това, което имате.
Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Петко Гумнеров
, 25.10.1904 г.
Най-голямото зло на света е неговата
неблагодарност
.
Това, което сега вършиш, върши го добре. Верният в малкото ще бъде верен и в многото. Бог иска да имате добри сърца. Знаеш ли какво нещо е добро сърце? Доброто сърце, това е най-голямото богатство.Този, който има добро сърце ще бъде винаги весел и задоволен от живота,който му е даден.
Най-голямото зло на света е неговата
неблагодарност
.
Вий трябва да бъдете благодарни от всичко. Всеки в тоя свят трябва да бъде благодарен. И може ли Бог да живее между - помежду человеци неблагодарни? Не. Господ не обича празните занимания. Знаеш ли кои са празни занимания?
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 15 август - четвъртък. Господн...
, 15.08.1907 г.
От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.Първо, Отец –
благодарност
Богу Отцу.
В 7,30 ч. вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А.
От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.Първо, Отец –
благодарност
Богу Отцу.
Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята
благодарност
.
То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби!
Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята
благодарност
.
Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.В 9,30 ч.
към текста >>
Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата
благодарност
, която Ти поднасяме от душа.
Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата
благодарност
, която Ти поднасяме от душа.
Амин.Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.В 9,30 ч. наново се събрахме около масата в салона. И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли?
към текста >>
8.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката
благодарност
.От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг.
Аз срещам християни, които винаги са начумерени, защото нямат и уж от смирение не искат, но затова по-добре да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа и затова не искат. Но като не искат, те повече безпокоят Господа. Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш.Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи.
Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката
благодарност
.От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг.
Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя.
към текста >>
Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката
благодарност
.
Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение.
Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката
благодарност
.
Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение.
към текста >>
9.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Всичките ние, Твои чада, идем днес да Ти поднесем своята
благодарност
.
Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсва Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживоторява всичката Земя. Задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята. Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.Велики са Твоите наредби.
Всичките ние, Твои чада, идем днес да Ти поднесем своята
благодарност
.
Облякъл си ни в дрехите на живота и колко хубави са тия облекла, в които си ни обгърнал. Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин."Дадена чрез г-н Дънов. След молитвата г-н Дънов ни каза:- Ето що говори Господ: „Аз съм чул гласа на вашата молитва, ще Ме познаете според делата. Имайте мир в себе си и любовта ви ще бъде съвършена."Всички казахме.
към текста >>
Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата
благодарност
, която Ти поднасяме от душа.
В Твоето име оживоторява всичката Земя. Задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята. Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.Велики са Твоите наредби. Всичките ние, Твои чада, идем днес да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко хубави са тия облекла, в които си ни обгърнал.
Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата
благодарност
, която Ти поднасяме от душа.
Амин."Дадена чрез г-н Дънов. След молитвата г-н Дънов ни каза:- Ето що говори Господ: „Аз съм чул гласа на вашата молитва, ще Ме познаете според делата. Имайте мир в себе си и любовта ви ще бъде съвършена."Всички казахме. - Благодарим. След това г-н Дънов каза:
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1914 г.
Благодарност
,
благодарност
за великата Благост на Господа към всички.
С хубави премени всеки обича да ходи, но понякога ще трябва да наденем и скъсаните работни, да дигнем ралото или мотиката и да се печем цял ден на слънцето. Па и лицето се поопърля, и хубостта се губи. Но по-добре е душата да става добра и красива, отколкото тялото. Ний не сме страдали още толкова, колкото е страдал Тойзи, Когото ний наричаме наш Господ и Спасител. А Мария избра добрата част, която нема да й се отнеме.
Благодарност
,
благодарност
за великата Благост на Господа към всички.
Всеки ден носи хиляди благословения, хиляди добрини, хиляди радости, хиляди утехи и насърдчения за душата, която се повдига. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов От течността може да давате и на. Стевка, а особено от копривената. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.03.1914 г.
Сърцето всякога трябва да бъде пълно с
благодарност
.
Бъдете едновременно и слушатели, и творители на Словото. Съвършената Божия и Господня Любов изпъжда навън всеки страх. Аз ще сторя всичко за вас, вървете по благословения път на Истината. Нейният живот е благ. Да не ви дотяга, когато Господ ви изправя.
Сърцето всякога трябва да бъде пълно с
благодарност
.
Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 19.11.1916 г.
В тех нема тревога, нема незадоволство, те всекога са пълни с
благодарност
.
София 19 ноември 1916 Любезна В. К. Стойчева, „Разсмотрете кремовете в полето как растат.” Казва Господ.
В тех нема тревога, нема незадоволство, те всекога са пълни с
благодарност
.
И колко великолепно ги е облякъл Отец. Нито Соломон във всичката си слава е бил облечен като един от тях. Колко мъчно схващат духовните хора в България тая Истина. Погълнати само в своето земно аз, не могат да виждат надалеч. Когато дойдат времената на изпит, те почват да потъват като Петра в морето.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна
, 2.09.1917 г.
Моята
благодарност
за обущата.
* * * Уважаеми Г-н Сотиров, От няколко дни тук мен се падна да Ви препиша тия ценности на живота. Ще прощавате за грешките. Утре си тръгвам за Бургас. Когато препишеш тия послания знака от първото е по верен Него копирай и после ги изгори.
Моята
благодарност
за обущата.
Имай поздрава ми и благопожеланието за скорошно завръщание за всякога. В. Стойчева Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25 Същото писмо - до други ученици
към текста >>
14.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Голов с
благодарност
и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение.
Той поисква да прибере всички протоколи от първите събори и други останали документи за съхранение. Синът обещава и му казва след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Така в уречения ден и час, Нанков чука на вратата, никой не отваря, натиска дръжката на вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина на Голов починал. За него на масата бил приготвен един пакет с всички документи... (15) Нека си спомним за Д.
Голов с
благодарност
и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение.
Георги Христов Използвана литература: 1. Бръзицев, Хр. Български книгоиздатели. (Очерци]. София, Бълг.
към текста >>
15.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Позволете ни да Ви предадем най-горещите
благодарности
на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп.
Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев,
Позволете ни да Ви предадем най-горещите
благодарности
на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп.
„Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п)
към текста >>
16.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с
благодарност
, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието.
Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе.
Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с
благодарност
, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието.
Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми. Казах на себе си: Значи горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико. Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва. Отвори се вратата на Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя.
към текста >>
- Една
благодарност
и признателност.
Наведе се Той и пишеше на земята. И написа Той в сърцето на човека Великия Божи закон, закона на Любовта. Сега той не се наведе и не писа на замята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими с нищо написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека да дойде някой и да те окъпе от твоя грях, нито има по-голямо нещо от това да дойде някой да заличи погрешките ти и да ги изкупи. Какво дължиш за това?
- Една
благодарност
и признателност.
Дължа едно извинение към тия 1200 души, които присъствуваха тази година, 1200-та, които бяха на събора в 1920 година. Брожението срещу провинилия се брат, за което споменавам по-горе, не изхождаше от всички тия хора, но едно е знайно: в един колектив, особено духовен, какъвто представя нашето Братство, погрешката на едного е погрешка на всички. И добродетелта на едного е добродетел на всички. Всъщност мнозина от братята и сестрите не знаеха нищо за случката, от която се смутиха някои. Желанието на мнозина всичко в Братството да бъде чистота, ги настрои и възмути.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Тогава всеки от възрастните приятели (от
благодарност
и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета.
Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си.
Тогава всеки от възрастните приятели (от
благодарност
и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета.
Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.
към текста >>
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за
благодарност
трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре.
Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за
благодарност
трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре.
С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре.
към текста >>
Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от
благодарност
трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството.
В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето.
Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от
благодарност
трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството.
И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака.
към текста >>
Ще давам изпит, задача само на оня, който ще се радва, а с някои съм решил да нямам абсолютно взимане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и
неблагодарност
.
В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам, но някой път, като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото, аз съм решил, на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача; ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното.
Ще давам изпит, задача само на оня, който ще се радва, а с някои съм решил да нямам абсолютно взимане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и
неблагодарност
.
Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ни ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосърдие няма в душата му. (264-265 стр.)Организация. Работа за обединение
към текста >>
18.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
От
благодарност
за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини.
От
благодарност
за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение.
към текста >>
19.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Чува се дружния им радостен смях - нещо като
благодарност
.
Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце. Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава.
Чува се дружния им радостен смях - нещо като
благодарност
.
Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника!
към текста >>
20.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока
благодарност
за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува.
Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти!
Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока
благодарност
за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува.
Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец.
към текста >>
21.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
"Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята
неблагодарност
.
Щом е сбор, от вас зависи. Събирание между Бога и вас трябва да има. Трябва да имате едно вътрешно преживяване. Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината.Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството? Да. Втори факт. Казват.
"Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята
неблагодарност
.
Изборът не е мой, аз правя, каквото ми кажат. Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така. Този свят е на Бога. Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот. Сега, като се четеше тази беседа, имаше у две сестри, аз няма да ги кажа, имаше един лош дух, правеше си план, и той слушаше тук.
към текста >>
22.
Учителя дава песента Аум- гр.София
, 2.12.1925 г.
И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен на доволство и
благодарност
.
В самата легенда се казва: Когато Бог създаде Земята и я устрои, много същества искаха да се заселят на нея. Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее на тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията на неговата душа. Смили се Бог над тези същества и повика един от най-мъдрите си синове „Саваот", като му възложи задачата да засели красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят на Нея. Саваот, със своите помощници, дойде на Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат тяхните души. Работиха неуморно, създадоха одежни на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи твари.
И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен на доволство и
благодарност
.
И когато Саваот помисли, че всичко е направено и задоволено, седна да си почине. Изведнъж гледа пред себе си, красиво лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката „Аум". Такава, чудно красива мелодия Той не беше слушал. Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити. Той разбираше съдържанието на тази мелодия, което значеше: „Аз съм човека необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъде облечен, за да живея, както другите в тази Райска градина.
към текста >>
23.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Поклон и
благодарност
пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота.
Бъди благословена, майко природо! Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове. Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в душата ни светло, светло. Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю!
Поклон и
благодарност
пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота.
Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодарност
към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодарност
към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
към текста >>
В душата ми вдъхновение,
благодарност
, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В душата ми вдъхновение,
благодарност
, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодарност
към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодарност
към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
към текста >>
В душата ми вдъхновение,
благодарност
, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В душата ми вдъхновение,
благодарност
, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодарност
към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
Някои вече са се изтегнали за сън. Но на повечето умората не им е позната. Обикаляме огъня и почваме да пеем. Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока
благодарност
към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения.
Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
към текста >>
В душата ми вдъхновение,
благодарност
, песен, сълзи - той ме благослови!
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В душата ми вдъхновение,
благодарност
, песен, сълзи - той ме благослови!
Той ли? Не ли планината? Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми.
към текста >>
27.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
От
благодарност
към нея, направил й един хубав гроб и го украсил.
Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил.
От
благодарност
към нея, направил й един хубав гроб и го украсил.
Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни. Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание?
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Всеки с
благодарност
гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци.
Съжалително ме изгледаха всички останали, а гордите лавроносци на този ден събираха обилни похвали, щедро дарени от нашата пъстра публика. Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи.
Всеки с
благодарност
гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци.
Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях.Извикват за гимнастика.
към текста >>
29.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
"Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.
към текста >>
30.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
"Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.
към текста >>
31.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
"Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на
благодарност
, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.
към текста >>
32.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна
благодарност
в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града.
Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко.
Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна
благодарност
в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града.
Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие!
към текста >>
33.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Ел Шедар ехти от горещата ни
благодарност
към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”.
Той каза, че иде време, когато земята силно ще се разтърси, от което океаните ще закрият някои стари континенти, а ще се открият нови...Замислям се при тия думи! Как? Нима е възможно това? - Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците. Събираме се за молитва.
Ел Шедар ехти от горещата ни
благодарност
към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”.
(Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои на края на поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле. Тъй приятно се тича по сняг! Ето ни по „Спаси душа”. Различно я наричаме вече стръмната пътека. Тук много пъти стават падания и ставания по дебелия сняг и е тъй приятно, че ти се ще по-често да падаш по него.Почиваме на „Зеленка”.
към текста >>
34.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и
благодарност
.
Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва.
Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и
благодарност
.
Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.Чудна, дивна молитва всред нощ на планината! Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж! Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче.
към текста >>
35.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и
благодарност
.
Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва.
Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и
благодарност
.
Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.Чудна, дивна молитва всред нощ на планината! Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж! Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Като че ли цялата природа взима участие с нашата сърдечна
благодарност
.
Всичко хубаво иде чрез мен от Друг Източник, който на всички слънца и планети дава живот.”Тръгване. Учителят повелява да се загасят огньовете, да се приберат забравените вещи. Главните димят на изгасване. Ели-Шедар тъжи след нас. Остава да почисти; да изправи смачканата тревица, с роса да измий пепелта от земята.Обща молитва на поляната.
Като че ли цялата природа взима участие с нашата сърдечна
благодарност
.
Като че ли цялата природа е проникната само от молитва, благодарност, поезия и красота.На път. Преваляме към Симеоновските пасбища. Навред есенна картина. Горската шума слетяла върху земята като златни монети. Нивята почернели, обрани и тъжни.
към текста >>
Като че ли цялата природа е проникната само от молитва,
благодарност
, поезия и красота.На път.
Учителят повелява да се загасят огньовете, да се приберат забравените вещи. Главните димят на изгасване. Ели-Шедар тъжи след нас. Остава да почисти; да изправи смачканата тревица, с роса да измий пепелта от земята.Обща молитва на поляната. Като че ли цялата природа взима участие с нашата сърдечна благодарност.
Като че ли цялата природа е проникната само от молитва,
благодарност
, поезия и красота.На път.
Преваляме към Симеоновските пасбища. Навред есенна картина. Горската шума слетяла върху земята като златни монети. Нивята почернели, обрани и тъжни. Може би те крият грижовно нови семена в пазвата си и очакват вече Белодрешко да ги покрие.
към текста >>
37.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
След това се връща в своята палатка и заплаква от
благодарност
, че е имала такава опитност.
Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време.
След това се връща в своята палатка и заплаква от
благодарност
, че е имала такава опитност.
Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.
към текста >>
38.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
Луната пак надникна и обля със светлина прострените ми за молитва и
благодарност
ръце.
Каква хубава, широка и топла е тази длан. От нея чувствувам пулса на божественото сърце, което излива към мен своята любов.Какъв завет е вътре и топличко! Не, няма вече да се препъват от мене и да ме прескачат край огнището, цяла изпоцапана от пепел и пушек. Кичури благоуханни борчета висят над мен. Отворът прилича на триумфална арка.
Луната пак надникна и обля със светлина прострените ми за молитва и
благодарност
ръце.
18 август 1929 г. Изгревът - том 26 Спомен на Олга Славчева (Изгревът - 26 том) 18 август [1929 г.], неделя, 13° t. (Датата не е сигурна - предполага се, че е 16 август?)На Бъбрека сме.
към текста >>
Луната пак надникна и обля със светлина прострените ми за молитва и
благодарност
ръце.18 август 1929 г.Изгревът - том 26
Каква хубава, широка и топла е тази длан. От нея чувствувам пулса на божественото сърце, което излива към мен своята любов.Какъв завет е вътре и топличко! Не, няма вече да се препъват от мене и да ме прескачат край огнището, цяла изпоцапана от пепел и пушек. Кичури благоуханни борчета висят над мен. Отворът прилича на триумфална арка.
Луната пак надникна и обля със светлина прострените ми за молитва и
благодарност
ръце.18 август 1929 г.Изгревът - том 26
към текста >>
39.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
След това се връща в своята палатка и заплаква от
благодарност
, че е имала тази опитност.
Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време.
След това се връща в своята палатка и заплаква от
благодарност
, че е имала тази опитност.
Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.
към текста >>
40.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
И деца в групата, и техните нежни устица изричат някаква
благодарност
.
Но като се яви слънцето, развали играта на облаците. Усмихна се, пресекна да вали, заразтапя се града и взе да се вдига пара от дрехите ни...Обади се свирката да се събираме. От запад занадничаха подозрителни облаци. За миг всички дрехи от простора се скриха в раниците, също и тояги, палта, торби, чайници, тенджери и гърнета. Като войници се строяваме за миг.Молитва.
И деца в групата, и техните нежни устица изричат някаква
благодарност
.
Изреждат се Добрата молитва, после91 псалом и Господнята молитва.Пътят е хлъзгав от разтапящия се град. Преваляме хълмовете. Децата припкат, стари се надпреварят, младежи хвърчат и пеят.Почиваме на припек и пеем ли, пеем.Над София подобно огромна поливачка се спуснал облак във вид на водна струя. Цялото Софийско поле е побеляло от поливане. Благовещенско поливане.
към текста >>
41.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Изворът блика в чешмичката и пее своята
благодарност
.
Никога не сме спали на Витоша тъй много. Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис.
Изворът блика в чешмичката и пее своята
благодарност
.
Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде. Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита.Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав.
към текста >>
42.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 19 август
, 19.08.1930 г.
Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от
благодарност
сърца.Учителят заговори.
Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 19 август 1930 г., вторникВеликолепен изгрев. Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното светило. Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание.
Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от
благодарност
сърца.Учителят заговори.
Това е първият ден на събора - тук на Рила. В пурпурни багри и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово. Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки.После на огнището, после на Белия извор. Слънцето вече огрява и двата бивака и разлива приятна грейка. Мием се на чешмичката.
към текста >>
43.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден
, 6.05.1931 г.
Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна
благодарност
се понесе от толкоз сърца!
И тогава, тогава! Когато нозете ни вече опираха върху раменете на Мусалла, внезапно задуха такъв ураганен вятър, че за няколко минути разпиля мъглите и облаците. Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса на огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни. Да, точно на време, точно! Бяхме се изкачили вече всички горе, всички до един и то се яви!
Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна
благодарност
се понесе от толкоз сърца!
Кога е чула тая българска планина толкоз възторг от своите върхове? Тъй се разговаряме, а Учителят ни слуша с усмивка. Той се радва, че не сме забравили усилието на природата да покаже на своите възторжени обожатели една от скъпите своите усмивки.Неусетно сме изгладнели тъй много, че когато изсвириха за обяд, мигновено се редим в кръг и празним раниците си. Слънцето ни целува, ветрецът ни милва, и ние щастливи, прещастливи, заедно с нашия Пастир - Учител, приемаме благодатната храна. После пеем, пеем, под ритъма на импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с] радостни мисли, летим към долината, към своите жилища.
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „
благодарност
”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер. От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника.
Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „
благодарност
”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда. „Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят.
към текста >>
45.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята
благодарност
на зефира, дошел да я помилва.
После радостно простира прегръдка и към склоновете, и долините. Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки. Всички тихо у дома си го канят, на гости да им дойде, при тях да поседи. Ручейките, изворите и потоците му ръкопляскат, че пак е дошло водите им да подслади и да нагрее.
Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята
благодарност
на зефира, дошел да я помилва.
Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна. Майка природа е накичила скъпите им свилени премени с алени макове и синя метличина.Това е пролет. Това е юношата на Времето. Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът...Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни. Слънцето се издига, заедно с нас.
към текста >>
46.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>
47.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот,
благодарност
.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.
Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята.
Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот,
благодарност
.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.
Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес.
към текста >>
С Радостта идва и
благодарността
,
благодарността
към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта.
С Радостта идва и
благодарността
,
благодарността
към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята.
към текста >>
Тях човек приема с
благодарност
, преизобилно и с пълна свобода.
Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага.
Тях човек приема с
благодарност
, преизобилно и с пълна свобода.
Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът.Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа.Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм.
към текста >>
48.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>
49.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1935 г.
Изпълнена с дух на
благодарност
за щастливия случай, че съм на планината по това време, когато Учителят е между нас, доволна и щастлива, потеглих по тясната пътека на върха.
Тихо е навред. Само шумът на текущата езерна вода нарушава утринната тишина. Този шум беше молитвата на Елбур в най-ранния час на зората. Небето бе украсено с безброй звезди. Те се оглеждаха в тихите води на езерото и му разправяха чудни приказки. Тайнствено!
Изпълнена с дух на
благодарност
за щастливия случай, че съм на планината по това време, когато Учителят е между нас, доволна и щастлива, потеглих по тясната пътека на върха.
Тя възвива и води нагоре. Тя е стръмна, камениста и лъкатуши ту наляво, ту надясно, обрасла от двете страни с гъсти и преплетени клекове. Чувствувах се свободна като птичка. Неуморно аз крачех към върха. Той беше за мене вече приятел.
към текста >>
50.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
Това именно ме трогва и събужда в сърцето ми Божествена любов и
благодарност
към тебе, която любов ще ни свързва през всичките векове.
И само с жертви и кръв може да се чертае този път, който води към съвършенство, към царството на светлината, където мир, любов и свобода царува. Радостното е, че и ний, двамата приятели, сме се насочили в този светъл път и се учим от словото на Учителя, който е дошел да начертае пътя на грядущите поколения. Подбуден от този велик принцип - Любовта, ти с любов и с радост ми каза: „Иди, брат, и ти на планината, почини си, иди и на Рила с Учителя" и откъсна от оскъдните си средства, които са толкова малко дори за самия тебе, и ми даде, за да ми се намерят за хлебец на планината. Ти това го направи с любов! Това е ценното!
Това именно ме трогва и събужда в сърцето ми Божествена любов и
благодарност
към тебе, която любов ще ни свързва през всичките векове.
Ти направи това, което направи оная бедна вдовица във времето на Христа, която даде своята лепта от 2 аспри, които Христос най-много оцени. Днес и ти имаш в Божествената каса 2 асприци, вложени, които ще дават за тебе едно голямо благо, едно голямо благословение - благо духовно и материално. При спомена за този ти жест, не мога да не се трогна от душа, от умиление и от радост. Прекарвам добре. Гледам да използувам времето в духовна работа, което ще бъде от значение и за нас двамата.
към текста >>
51.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
Катя с голямо вдъхновение и
благодарност
си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си.
Катя с голямо вдъхновение и
благодарност
си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята. Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива
към текста >>
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и
благодарност
от Земята.
Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и
благодарност
от Земята.
Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива
към текста >>
52.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика
благодарност
.
где зреят плодове, где птички пеят, где хората живеят братски. (3)А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на студа и на мраза:„Студът всичко дава. Студен си ти, но ни спасяваш от мраза.”Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен. Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води.Казват, че Той стои горе и слуша.
Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика
благодарност
.
Брезичка тънконога - с копринени листа, ще ти се да кажеш нова дума, хубава дума, неказана до сега; да изпееш нова песен. Но Той е с нас, и ние сме с Него - няма раздяла, няма! Тези музикални творби, Той ги е почвал винаги при нас. Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен. Така са се родили нашите песни -постепенно, не изведнъж.Някой път се чете при огъня - откъслеци от разкази на добри писатели, или пък, някой брат му хрумнала отличната идея за някоя своя духовна опитност.
към текста >>
А над огнището - сякаш се възнася дима от велика жертва - нашата
благодарност
. Молитва.
Цигулките тихо подемат песен - „Благославяй, душе моя, Господа”, „Благословен Господ Бог наш” и дивната песен от Ямболския младеж [Борис Хаджи Андреев от гр. Ямбол - виж “Изгревът”, т. VII, с. 152]:На Учителя покорен аз ще служа до конца;Той за мен е път отворен, що ме води към Отца.Ах, как пеяхме всички! Даже и звездите слезнаха по-ниско до нас и запяха.
А над огнището - сякаш се възнася дима от велика жертва - нашата
благодарност
. Молитва.
Сърдечна молитва. Но Той, осиян от неземна красота, ред по редом ни подава ръка. Ред по редом ние целуваме тази Десница, ние целуваме изцеленото, здраво, мощно крило. Около разтланата жарава се движи живата окръжност от щастливи души. И сълзите все текат и текат.
към текста >>
53.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
Катя с голямо вдъхновение и
благодарност
си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си.
Катя с голямо вдъхновение и
благодарност
си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята. Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива Спомен на Мария Тодорова "Бурята на Катя Грива и нейната вяра"
към текста >>
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и
благодарност
от Земята.
Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и
благодарност
от Земята.
Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива Спомен на Мария Тодорова "Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера.
към текста >>
54.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>
55.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на
благодарност
към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>
56.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
се завръща от Лондон и предава писмо с
благодарността
на английския премиер Чембърлейн за благотворната роля на цар Борис III за сключването на Мюнхенското споразумение от 28-29 септември 1938 г., при което Чехословакия предава на Германия Судетската област, населена с немци, и така се отлага войната за една година.
Прилича на баща си. Вж. бел. №46. 65. Джордж Рендел - английски пълномощен министър в София от 1938 г. до 1941 г. На 6 октомври 1938 г.
се завръща от Лондон и предава писмо с
благодарността
на английския премиер Чембърлейн за благотворната роля на цар Борис III за сключването на Мюнхенското споразумение от 28-29 септември 1938 г., при което Чехословакия предава на Германия Судетската област, населена с немци, и така се отлага войната за една година.
Споразумението е подписано на 30 септември 1938 г., а 6 месеца по-късно Германия завзема цяла Чехословакия. 66. Генерал Никола Недев - роден през 1886 г. в гр. Търново. През 1907 г. завършва Военното училище в София.
към текста >>
английският пълномощен министър в България Джордж Рендел се завръща от Лондон, където предава устна
благодарност
от Чембърлейн и писмо от английския крал за миротворската дейност на цар Борис III.
На 27 септември цар Борис пристига в София. На 28 и 29 септември 1938 г. в Мюнхен се срещат Хитлер, Мусолини, френският министър-председател и Чембърлейн и се съгласяват да върнат Су-детите на Германия. Така войната бива забавена с една година, благодарение на намесата на цар Борис III пред Чембърлейн и Хитлер. На 5 октомври 1938 г.
английският пълномощен министър в България Джордж Рендел се завръща от Лондон, където предава устна
благодарност
от Чембърлейн и писмо от английския крал за миротворската дейност на цар Борис III.
Това е единственият сполучлив опит, когато цар Борис III възприема един съвет на Учителя, предаден му от Лулчев. 140. Фердинанд има слабост към парадни почести. Така, по време на Балканската война той си поръчва златна каляска със специален впряг, с която трябва да влезе в Цариград (Истанбул) като победител. А какво става - вж. в «Изгревът», том I, стр. 436-438.
към текста >>
57.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли
, 17.07.1938 г.
Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и
благодарност
през целия си живот.
Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина." Тези са някои от силните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г., в 5 часа сутринта на Молитвения връх. (Забележка: Беседите на Учителя на Рила от 12 юли до 21 август 1938 г. са публикувани в томчето "Двигатели в живота". София, 1938.)
Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и
благодарност
през целия си живот.
Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение. Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи.
към текста >>
58.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли
, 20.07.1938 г.
Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и
благодарност
през целия си живот.
През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г. Спомен на Весела Несторова: Беседа на Молитвения връх на Рила
Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и
благодарност
през целия си живот.
Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение. Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи.
към текста >>
Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и
благодарност
през целия си живот.
Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина." Тези са някои от силните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г., в 5 часа сутринта на Молитвения връх. (Забележка: Беседите на Учителя на Рила от 12 юли до 21 август 1938 г. са публикувани в томчето "Двигатели в живота". София, 1938.)
Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и
благодарност
през целия си живот.
Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение. Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи.
към текста >>
59.
Учителя дава песента 'Той иде'
, 7.01.1939 г.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на
благодарността
си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
- Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на
благодарността
си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
към текста >>
60.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
По този начин ние изказвахме своята
благодарност
за хубавите условия, при които се намирахме.
Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитираха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти.
По този начин ние изказвахме своята
благодарност
за хубавите условия, при които се намирахме.
Концертът завършваше с общ а молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка.Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя през 1944 г. Всяко посещение, даже всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. Изгревът - Том 22
към текста >>
61.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
Те изразиха една
благодарност
, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха.
Казал: „Аз съм дошъл за българите, а не за французите! " Разкажи по-подробно. Е.А.: Това не съм го чула, не мога да кажа. Що ще казвам нещо, което не съм чула. Направи ми впечатление, че това, което те казаха, понеже аз рабирам толкова френски, никой от нас не можа да каже на Учителя.
Те изразиха една
благодарност
, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха.
Виж това ми направи впечатление. Значи тия хора умееха да го кажат, пък ние не умеем да го кажем. Ний го живеехме. Да, ний го живеехме, но не можехме да го кажем тъй както те го казаха. И професорът, когато каза слово към Учителя и този Белмен, когато се изказа и всичко, което казваха, но сестрите не са казвали.
към текста >>
62.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока
благодарност
за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света.
Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:“Учителю! Братя и сестри!
Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока
благодарност
за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света.
Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет.
към текста >>
И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока
благодарност
за ония благословения, които Вие изляхте върху нас.
После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост.
И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока
благодарност
за ония благословения, които Вие изляхте върху нас.
Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г. на Рила:“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото.
към текста >>
Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си
благодарност
на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци.
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас.
Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си
благодарност
на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци.
Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г. на Рила:“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото. Сега ние все повече съзнаваме нашата задача.
към текста >>
Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока
благодарност
за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи.
Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико!
Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока
благодарност
за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи.
е една велика действителност.Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя.В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора.После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя.
към текста >>
63.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодарност
към тях.
За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта.
При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодарност
към тях.
Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас.
към текста >>
64.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодарност
към тях.
За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта.
При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодарност
към тях.
Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас.
към текста >>
65.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодарност
към тях.
За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта.
При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с
благодарност
към тях.
Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас.
към текста >>
66.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе.
"Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят":"Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене.
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе.
На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Дързост в Христа Текст и мелодия, дадена от ученик. Но е евангелска песен.
към текста >>
67.
Учителя дава песента 'Странник съм в този свят'
, 16.06.1941 г.
Аз отправям своята
благодарност
Странник съм в този свят Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене.
Аз отправям своята
благодарност
към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! Изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
68.
Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай
, 16.06.1941 г.
Аз възнасям своята
благодарност
към Тебе.
Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен:Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, Който Си създал всичко за мене.
Аз възнасям своята
благодарност
към Тебе.
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе любовта ми към Тебе. Някой път човек се възбужда. И за да му мине, нека да изпее една песен. Или някой път се уплаши.
към текста >>
69.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Аз наричам
неблагодарността
в живота проказа.
1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен.
Аз наричам
неблагодарността
в живота проказа.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек.
към текста >>
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха
неблагодарността
и вашите нещастия.
Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои.
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха
неблагодарността
и вашите нещастия.
Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум.
към текста >>
Но живота не може да възприемеш без любовта и
благодарността
.
Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота.
Но живота не може да възприемеш без любовта и
благодарността
.
Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов. Турете неблагодарността отвънка и ще видите Христа. Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората.
към текста >>
Турете
неблагодарността
отвънка и ще видите Христа.
Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов.
Турете
неблагодарността
отвънка и ще видите Христа.
Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората. Да благоговейте пред Него. Благодарете на Бога за ума, сърцето и тялото си, и за всичко постоянно благодарете. Каквото и да ви боли, не мърморете, а благодарете. Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от слугуването и от
благодарността
.
Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро. Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги.
Няма по-хубаво нещо от слугуването и от
благодарността
.
Благодарността отваря пътя на любовта. Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него.
към текста >>
Благодарността
отваря пътя на любовта.
Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги. Няма по-хубаво нещо от слугуването и от благодарността.
Благодарността
отваря пътя на любовта.
Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него. Ти, когато излезеш от него, виждаш погрешките си; и той, когато излезе оттебе, вижда погрешките си.
към текста >>
Там, дето няма
благодарност
от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Винаги в свойте мисли, чувства и постъпки носете любовта. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Или, ако не станете благодарни, не може да влезете в Царството Божие. Човек, ако не е доволен и ако не благодари за всичко, което му идва, той ще го изгуби. Всякой, който не благодари, е сиромах, а който благодари, е богат.
Там, дето няма
благодарност
от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и благодарност всичко. Сега има особени лъчи, които слизат от Божествената Любов, за да хранят вашите сърца. Желая тия лъчи да бъдат храна за сърцето и душата ви. ВТОРА СЪБОРНА БЕСЕДА 29. VIII.
към текста >>
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и
благодарност
всичко.
Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Или, ако не станете благодарни, не може да влезете в Царството Божие. Човек, ако не е доволен и ако не благодари за всичко, което му идва, той ще го изгуби. Всякой, който не благодари, е сиромах, а който благодари, е богат. Там, дето няма благодарност от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и
благодарност
всичко.
Сега има особени лъчи, които слизат от Божествената Любов, за да хранят вашите сърца. Желая тия лъчи да бъдат храна за сърцето и душата ви. ВТОРА СЪБОРНА БЕСЕДА 29. VIII. 1942 г., събота, 5 ч. с.
към текста >>
70.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Аз наричам
неблагодарността
в живота проказа.
1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен.
Аз наричам
неблагодарността
в живота проказа.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек.
към текста >>
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха
неблагодарността
и вашите нещастия.
Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои.
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха
неблагодарността
и вашите нещастия.
Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум.
към текста >>
Но живота не може да възприемеш без любовта и
благодарността
.
Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота.
Но живота не може да възприемеш без любовта и
благодарността
.
Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов. Турете неблагодарността отвънка и ще видите Христа. Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората.
към текста >>
Турете
неблагодарността
отвънка и ще видите Христа.
Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов.
Турете
неблагодарността
отвънка и ще видите Христа.
Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората. Да благоговейте пред Него. Благодарете на Бога за ума, сърцето и тялото си, и за всичко постоянно благодарете. Каквото и да ви боли, не мърморете, а благодарете. Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от слугуването и от
благодарността
.
Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро. Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги.
Няма по-хубаво нещо от слугуването и от
благодарността
.
Благодарността отваря пътя на любовта. Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него.
към текста >>
Благодарността
отваря пътя на любовта.
Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги. Няма по-хубаво нещо от слугуването и от благодарността.
Благодарността
отваря пътя на любовта.
Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него. Ти, когато излезеш от него, виждаш погрешките си; и той, когато излезе оттебе, вижда погрешките си.
към текста >>
Там, дето няма
благодарност
от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Винаги в свойте мисли, чувства и постъпки носете любовта. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Или, ако не станете благодарни, не може да влезете в Царството Божие. Човек, ако не е доволен и ако не благодари за всичко, което му идва, той ще го изгуби. Всякой, който не благодари, е сиромах, а който благодари, е богат.
Там, дето няма
благодарност
от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и благодарност всичко. Сега има особени лъчи, които слизат от Божествената Любов, за да хранят вашите сърца. Желая тия лъчи да бъдат храна за сърцето и душата ви. ВТОРА СЪБОРНА БЕСЕДА 29. VIII.
към текста >>
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и
благодарност
всичко.
Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Или, ако не станете благодарни, не може да влезете в Царството Божие. Човек, ако не е доволен и ако не благодари за всичко, което му идва, той ще го изгуби. Всякой, който не благодари, е сиромах, а който благодари, е богат. Там, дето няма благодарност от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и
благодарност
всичко.
Сега има особени лъчи, които слизат от Божествената Любов, за да хранят вашите сърца. Желая тия лъчи да бъдат храна за сърцето и душата ви. ВТОРА СЪБОРНА БЕСЕДА 29. VIII. 1942 г., събота, 5 ч. с.
към текста >>
71.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Аз наричам
неблагодарността
в живота проказа.
1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен.
Аз наричам
неблагодарността
в живота проказа.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек.
към текста >>
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха
неблагодарността
и вашите нещастия.
Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои.
Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха
неблагодарността
и вашите нещастия.
Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум.
към текста >>
Но живота не може да възприемеш без любовта и
благодарността
.
Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота.
Но живота не може да възприемеш без любовта и
благодарността
.
Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов. Турете неблагодарността отвънка и ще видите Христа. Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората.
към текста >>
Турете
неблагодарността
отвънка и ще видите Христа.
Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов.
Турете
неблагодарността
отвънка и ще видите Христа.
Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората. Да благоговейте пред Него. Благодарете на Бога за ума, сърцето и тялото си, и за всичко постоянно благодарете. Каквото и да ви боли, не мърморете, а благодарете. Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от слугуването и от
благодарността
.
Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро. Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги.
Няма по-хубаво нещо от слугуването и от
благодарността
.
Благодарността отваря пътя на любовта. Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него.
към текста >>
Благодарността
отваря пътя на любовта.
Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги. Няма по-хубаво нещо от слугуването и от благодарността.
Благодарността
отваря пътя на любовта.
Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него. Ти, когато излезеш от него, виждаш погрешките си; и той, когато излезе оттебе, вижда погрешките си.
към текста >>
Там, дето няма
благодарност
от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Винаги в свойте мисли, чувства и постъпки носете любовта. Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Или, ако не станете благодарни, не може да влезете в Царството Божие. Човек, ако не е доволен и ако не благодари за всичко, което му идва, той ще го изгуби. Всякой, който не благодари, е сиромах, а който благодари, е богат.
Там, дето няма
благодарност
от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и благодарност всичко. Сега има особени лъчи, които слизат от Божествената Любов, за да хранят вашите сърца. Желая тия лъчи да бъдат храна за сърцето и душата ви. ВТОРА СЪБОРНА БЕСЕДА 29. VIII.
към текста >>
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и
благодарност
всичко.
Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Или, ако не станете благодарни, не може да влезете в Царството Божие. Човек, ако не е доволен и ако не благодари за всичко, което му идва, той ще го изгуби. Всякой, който не благодари, е сиромах, а който благодари, е богат. Там, дето няма благодарност от сърце, доброта, разумност и любов, там има безпорядък.
Затуй, да ви се оправят работите, приемайте с любов и
благодарност
всичко.
Сега има особени лъчи, които слизат от Божествената Любов, за да хранят вашите сърца. Желая тия лъчи да бъдат храна за сърцето и душата ви. ВТОРА СЪБОРНА БЕСЕДА 29. VIII. 1942 г., събота, 5 ч. с.
към текста >>
72.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за
благодарност
природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя.
Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за
благодарност
природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи.
към текста >>
73.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №102
, 12.10.1907 г.
Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята
благодарност
, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал.
То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят.
Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята
благодарност
, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал.
Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“ 235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон.
към текста >>
Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата
благодарност
, която Ти поднасяме от душа. Амин.“
Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят. Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал.
Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата
благодарност
, която Ти поднасяме от душа. Амин.“
235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П.
към текста >>
74.
Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас
, 01.01.1908 г.
Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на
благодарност
и радост.
Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя. Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука.
Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на
благодарност
и радост.
Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград.
към текста >>
Но сълзи на
благодарност
и радост.
Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи.
Но сълзи на
благодарност
и радост.
Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград.
към текста >>
Като я получиш тогава ще благодариш, защото чрез
Благодарността
ти се свързваш с Великото в живота.
След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. А страданията ти се изпращат, за да вдигнеш глава и да потърсиш помощ от Господа на Силите.
Като я получиш тогава ще благодариш, защото чрез
Благодарността
ти се свързваш с Великото в живота.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКАБорис Николов
към текста >>
75.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Това е съкровен разказ за силната връзка между Учител и ученик, при която ученикът възприема с радост и
благодарност
, а Учителят дава - с търпение и любов!
Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет. Той бил щастлив, че ще бъде близо до Учителя и ще слуша беседите му. В спомените си от това време той описва едно от най-силните свои преживявания - часовете, когато Учителя му предавал с любов и търпение чудната мелодия на “Идилията”.
Това е съкровен разказ за силната връзка между Учител и ученик, при която ученикът възприема с радост и
благодарност
, а Учителят дава - с търпение и любов!
“През една студена февруарска вечер на 1920 год. пътувах за София. Трябваше да заверя семестъра си. Влакът пристигна на гара София към 4 ч. след полунощ.
към текста >>
76.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Да помагаш на този, който ще излъчи съответно чувство на
благодарност
.
Милосърдието се изразява в най-красиво отношение. Обаче милост без святост прави погрешки! Милостта трябва да бъде и свята! Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто. И в закона на помощта трябва да има равенство.
Да помагаш на този, който ще излъчи съответно чувство на
благодарност
.
Благ – дар, благо, което струва много повече от всяка парa! Благодарността е чувство, което има непреривно отношение към Бога. Благодарността съдържа най-вкусното духовно благо! Благодаря – дарявам най-сладък дар! Дарявам от благото, което съм получил от Бога!
към текста >>
Благодарността
е чувство, което има непреривно отношение към Бога.
Милостта трябва да бъде и свята! Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто. И в закона на помощта трябва да има равенство. Да помагаш на този, който ще излъчи съответно чувство на благодарност. Благ – дар, благо, което струва много повече от всяка парa!
Благодарността
е чувство, което има непреривно отношение към Бога.
Благодарността съдържа най-вкусното духовно благо! Благодаря – дарявам най-сладък дар! Дарявам от благото, което съм получил от Бога! Внасяш това благо в банката. Това е осигуровъчната банка.
към текста >>
Благодарността
съдържа най-вкусното духовно благо!
Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто. И в закона на помощта трябва да има равенство. Да помагаш на този, който ще излъчи съответно чувство на благодарност. Благ – дар, благо, което струва много повече от всяка парa! Благодарността е чувство, което има непреривно отношение към Бога.
Благодарността
съдържа най-вкусното духовно благо!
Благодаря – дарявам най-сладък дар! Дарявам от благото, което съм получил от Бога! Внасяш това благо в банката. Това е осигуровъчната банка. Капиталът е доброто!
към текста >>
77.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост,
благодарност
, отговорност”, “Гордостта.
През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия.
Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост,
благодарност
, отговорност”, “Гордостта.
Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп.
към текста >>
78.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на
благодарност
, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб.
Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на
благодарност
, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки.
към текста >>
79.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на
благодарност
, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб.
Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на
благодарност
, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки.
към текста >>
Благодарността
никога не го напусна.
Имат ли неговият огън и готовност за жертва? Имат ли неговата чистота и безкористие? Брат Боян е неповторимо явление.ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА БОЯН БОЕВ Преди да си замине брат Боян каза: „Благодаря на Бога! " Това бяха последните му думи.
Благодарността
никога не го напусна.
Привилегия е на човека да знае кога, пред кого и как да благодари. За брат Боян тази привилегия бе живот и път. Източник: 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3
към текста >>
80.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Приема ги с усмивка, с
благодарност
.
В тази книга са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези Истини, които Той й е дал, Той ги отхвърля. Тя искала да умре. Една сестра я намира край езерото. „Защо? " - се пита тя. Между това, Учителя приема подаръци - ризи, сладки, баници, дрехи.
Приема ги с усмивка, с
благодарност
.
А тази книга, която тя е написала с цената на своя живот, Той категорично отхвърля. Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок". Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има.
към текста >>
81.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с
благодарност
или с
неблагодарност
, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази.
Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с
благодарност
или с
неблагодарност
, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
През целия си живот тя беше учителка, в която работа не измени и до последния си час. Каква беше помощта й по отношение на моята работа с беседите? Тя ми помагаше в коректурите, когато се даваха под печат, в стилизирането, кога повече, кога по-малко, според възможността да се срещаме, защото аз живеех на Изгрев, а тя в града, понеже беше учителка. Често носеше коректурите на печатницата, дето се печатаха беседите, със същото отношение, с каквото взимаше участие и в коректурите. За нея нямаше важна или долна работа.
към текста >>
82.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с
благодарност
или с
неблагодарност
, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази.
Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с
благодарност
или с
неблагодарност
, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
През целия си живот тя беше учителка, в която работа не измени и до последния си час. Каква беше помощта й по отношение на моята работа с беседите? Тя ми помагаше в коректурите, когато се даваха под печат, в стилизирането, кога повече, кога по-малко, според възможността да се срещаме, защото аз живеех на Изгрев, а тя в града, понеже беше учителка. Често носеше коректурите на печатницата, дето се печатаха беседите, със същото отношение, с каквото взимаше участие и в коректурите. За нея нямаше важна или долна работа.
към текста >>
83.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
Той работеше с ЛЮБОВ И
БЛАГОДАРНОСТ
.
Тази идея му даваше сили да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път беше труден. Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище. Разкри му богатството на знанието, показа му пътя към него, и у ВЛАД се събуди неутолим стремеж към знание. Пред него се разкриваше един нов свят. Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя.
Той работеше с ЛЮБОВ И
БЛАГОДАРНОСТ
.
Основа малката печатничка на ул. „Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна. Но какъв идеализъм.
към текста >>
С
благодарност
приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха", както е описано в Писанието.
Тя го привличаше с невидимите нишки на Любовта: Високите планински върхове, Изгревите на Слънцето, Великите Гори, Достойните Скали, потоците, изворите, цветята и тревите - това беше негов свят. Това беше онази свята обстановка, в която той разговаряше с Бога. Но над всичко ВЛАД обичаше звездното небе. Душата му беше отворена за Живото Знание, което идеше от ВСЕМИРА. За това знание ВЛАД имаше неутолима жажда.
С
благодарност
приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха", както е описано в Писанието.
Който познава ВЛАД отблизо, не може да не знае неговата добра и кротка усмивка - неговата готовност да помогне и услужи. Дълго време приятелите ще си спомнят простичката картофена супич-ка на Витоша и Рила. Така ВЛАД влезе в живота на всички. Всъщност той принадлежеше на всички ни, т.е той принадлежеше на Големия Всемирен Живот, Който е Живот Вечен. Винаги, когато отворите томче беседи от Учителя, ще знаете, че тук има частица от ВЛАД ПАШОВ.
към текста >>
84.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
Тогава Ганка й казва, че Учителя е разрешил да й даде тези пари, за да учи, и тя ги приема с
благодарност
.
" Ганка отговаря, че ще работи и ще изкара. „Добре" — съгласява се с нея Учителя. Ганка отива в бараката си, където са получените по пощата 200 лева от родителите й. Събира всичките си пари и те стават 800 лева. Намира Ружа и й ги предлага, но тя категорично отказва да ги вземе.
Тогава Ганка й казва, че Учителя е разрешил да й даде тези пари, за да учи, и тя ги приема с
благодарност
.
В края на следващата беседа, изнесена от Учителя, той казва: „Една сестра решила да помогне материално на друга, да учи. Следвайте нейния пример." Лалка и Стоянка са потопени в хубавата братска среда и се включват в общия живот. Живеят доста оскъдно, но приятелите им помагат, настаняват се в бараки и започват да работят. Ганка става помощник на Ради Танчев в земеделските работи при обработването на градината. След неговото заминаване на 12 май 1955 г.
към текста >>
85.
Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 06.01.1901 г.
Кажи това на Мика, и моите
благодарности
.
Мила Петра, Пътувах добре, да не кажа много добре.В Пловдив успях да се справя с багажа и не потърсих ничия помощ, за десет минути стигнах до гишето и още за пет се качих на готовия за тръгване влак и след още пет минути влакът потегли. В девет и шестнадесет минути бяхме на гара Подуене. Опитах се да хвана рейса, но ми се видя толкова трудно и мъчително за моята умора, че се принудих да чакам таксиметрова кола, не закъсня след пет минути, и за 64 стотинки ме стовари пред вратата. Можеш да ме поздравиш, че бях много послушна.
Кажи това на Мика, и моите
благодарности
.
Преди да се наобядвам слязох долу за очилата. Това беше първата ми работа. Невъзможно е за петък да бъдат готови, ще дойдете утре в десет часа. Днес, петък в десет часа бях долу и ги взех.Впрочем нека продължа с вчерашния ден. Точно на площад “Славейков” срещнах Галилей - той вече научил, че съм била при тебе и ме попита как си -казах, каквото можах и каквото трябваше - нищо, каза, ще мине, но безусловна диета - млечна най-вече и безсолна.
към текста >>
86.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
потърсих по телефона онази жена, която се грижеше 5 години за нея и за
благодарност
Невена й приписа гарсониерата, в която живееше.
И безплатни да им ги дадат, пак няма да ги четат. Затова си има причини. И не само една. Причините са много и са завързани като халки на синджир една в друга. 18. През есента на 2002 г.
потърсих по телефона онази жена, която се грижеше 5 години за нея и за
благодарност
Невена й приписа гарсониерата, в която живееше.
Тя се казваше Данче, или Йорданка Франгова, живуща в ж. к. «Люлин», бл. 513, вх. A, VIII етаж. Накрая ме прие и бе - неочаквано за мене - много любезна.
към текста >>
Савка е любезна, говори ми, Паша също, Стоянка в знак на
благодарност
ми даде една ягода, гдето съм я пуснала да спи в палатката ми, когато валеше дъжд.
Чакам, може би по Надка ще ми пратиш няколко думи, а и тя тъй много се бави. Тук е хубаво времето, планината и езерата, по всяка вероятност няма да има задължителни гимнастики и упр. Учителя само се отдръпва от това. Тъй наблюдавам. С мен са свикнали и може би защото не чувам нищо, но ми се струва, че не ръмжат за отделеността ми.
Савка е любезна, говори ми, Паша също, Стоянка в знак на
благодарност
ми даде една ягода, гдето съм я пуснала да спи в палатката ми, когато валеше дъжд.
По Савка следя за Учителя, като по барометър. Елена ми казва, че както ме повикал онзи ден за езерата, бил тъй любезен, че ако била тя щяла да отиде. Милички татко, Бог да бди над двама ни, в Неговите ръце съм предала живота ни и вярвам в милостта Му. Много, много сладко мерси. Твоя завинаги BENITA.
към текста >>
87.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „
благодарност
", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки. Йордан веднага ги донася.
Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „
благодарност
", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
В мазето заедно с Лулчев са всички министри, княз Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта. Той се обръща към последните — Пиперкови, Паневи, Киндерови и др., и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят. Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев. Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания. Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни.
към текста >>
НАГОРЕ