Търсене в текстове за 'София'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 485 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

„Светът около нас", София, 1988 г

3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г.

4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г.

3. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.

Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1.

основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.

Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.

Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.

в София (бел. състав.)

4. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

София, Библ.

5. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града.

Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини.

Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева.

6. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София".

7. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю".

8. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище 'Петко Рачев Славейков'

Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".

9. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.

През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.

10. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

София

11. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.

Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.

София 25. X.

През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева.

12. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).

13. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

14. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Т. II., София, 1995, с.

15. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

16. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.

Живее в Свищов, Силистра, Русе и София.

17. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

18. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.

19. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.

20. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Стоименов се премества в София.

21. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Стоименов се премества в София.

22. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).

23. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

24. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

25. Учителя дава 'Добрата молитва'

Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли.

Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София.

София, 24 юний 1925 год.

26. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Бъчваров.3 Списанието се печата предимно в София.

Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му.

Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год.

Явно, за София тя става злободневен въпрос.

“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П.

1. “Родина” (София), месечно списание за наука, литература и обществен живот, излизало от 24 окт.

1923, София).

София, собствено изд.

София, сп.

“Родина” (София), Г.

27. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Списанието се печата предимно в София.

Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му.

Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год.

Явно, за София тя става злободневен въпрос.

“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П.

28. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

29. Учителя предприема първата обиколка на България

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.

винаги, когато ходи в София, П.

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.

30. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

31. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

32. Учителя посещава Ямбол

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.

Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.

33. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.

34. Учителя посещава Пловдив

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.

в София.

мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.

35. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Пловдив

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.

в София.

мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София.

Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.

36. Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София.

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.

37. Учителя посещава Пазарджик

„Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.

Прими в музиката22-ри октомври, 1943 г., Младежки Окултен Клас, София

38. Учителя пристига в София

Учителя пристига в София

В София, Учителя остава до април 1902 година.

39. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

София, 5 декемврий 1901 г.

40. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), [София, ? декемврий 1901 г.]

[София, ?

41. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София

София, 2 февруарий 1902 г.61 [отворена карта]

42. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София

София, 28 февр[уарий] 1902 г.

43. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

София, 26 март 1902 г.

44. Учителя държи сказка в Шумен

От София излязох преди Великден70 .

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.

45. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен

От София излязох преди Великден70 .

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.

46. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

и умира в София през 1949 г.

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.

47. Учителя организира поредния събор, Бургас

За този събор може да се прочете в писмото на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г.

Няма намерени засега данни за това събиране.Писмо на Учителя до Пеню Киров, София, 26 март 1902 г.

София, 26 март 1902 г.

48. Под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание 'Виделина'

Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон.

49. Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)

Това се вижда от писмото му до П.Киров, 4 януари 1903 г., София.

Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София.

София, 4 януарий 1903 г.

Писмо на Учителя до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София.

50. (стар стил) Учителя пристига в София

Учителя пристига в София

На 30 декември 1902 г., Учителя пристига в София, където има намерение да стои 10-15 дена.

Писмо до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София

София, 4 януарий 1903 г.

Писмо до Пеню Киров, 4 януари 1903 г., София

51. Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него

по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София.

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.

52. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 4 януарий 1903 г.

53. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], София

София, 11 януарий 1903 г.101 [отворена карта]

54. Учителя прави обиколка из Северозападна България

(предполага се в края на януари или началото на февруари) Учителя тръгвайки от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в село Сомовит.

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.

55. Учителя посещава град Плевен

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.

56. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.

57. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

те са в София, в дома на сем. Бъчварови.

58. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа.

Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда.

59. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.

Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.

от англ., София, В.

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г.

60. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.

Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.

от англ., София, В.

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г.

61. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.

Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.

от англ., София, В.

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г.

62. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140?

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.

Излизат 42 броя през 1917 г.Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София.

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.

У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.

„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.

„Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.

„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.

от англ., София, В.

от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г.

63. Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова

Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп.

64. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп.

65. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Габрово

Стамов няма нужда да ходи в София.

66. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

1 "Учителя във Варна" - Издателство •Бяло Братство, София, 1999, (книгата на PDF)

София, 1994, ИК "Всемир", Книгата за теглене на PDF

67. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 2. IX.

68. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 11. X.

69. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 11. X.

70. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 18.X.1904 г.

71. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 20. XI.

Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство.

72. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

След това идва в София.

Те идват оттам и си имат къща в София.

През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год.

Някои приятели са ходили и от София са идвали.

След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул.

Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия.

73. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 7.XII.1904 г.

74. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 9. XII.

75. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 9. XII.

София, 9 дек[емврий] 1904 г.Люб. бр.

76. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 16. XII.

77. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 24. XII.

78. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 29. XII.

79. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 29 декемврий 1904 г.

Иларионов умира в София през1929 г.

80. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София188

81. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 9 I.

82. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София.

За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.

2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.

Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех.

Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София.

Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше.

Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго.

София, 17. I.

Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.

83. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 17. I.

84. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 19. I.

85. Писмо на П.Гумнеров до Мария Казакова, София

София, 22. I.

Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул.

в София в дома на г-н Гумнеров и в присъствието на г-н Т. Бъчваров.

86. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 4. II.

87. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София.

За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.

2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.

Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех.

Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София.

Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше.

Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго.

София, 4. II.

Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.

88. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 11. II.

89. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 16. III.

90. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 11. IV.

91. Учителя заминава за Русе

За заминаването си за Русе, Учителя Петър Дънов пише в писмото си до Мария Казакова от 11 април 1905 г., София.

Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София

София, 11. IV.

Писмо на Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София

92. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление.

Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191.

В София П.

93. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 18. VI.

94. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Сливен

Аз не ви дадох писмен отговор на двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си.

Засега отиваме към София.

За нашите приятели в София не се безпокойте.

95. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 30.X.1905 г.

96. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 21. XI.

97. Писмо на Учителя до Мария Казакова

Кога се върна в София, ще ви пиша.

98. Писмо на Учителя до Пеню Киров

Дънов не е в София, тъй като в писмото си до М.

пише: „Кога се върна в София, ще пиша“.

Първото писмо от София е до К.

99. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

София, 14. I.

100. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 28. I.

101. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 7. II.

102. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 6. III.

103. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 21. III.

104. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 23. III.

Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя.

105. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 31. III.

106. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 11 април 1906 г.

107. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 25. IV.

13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА , но с дата София, 25 април 1908 год.

108. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Тогава се запознава със Софрони Ников, Председател на Теософското общество в България и се увлича в теософията.

като учител в село Кръвеник, Севлиевско, аз се запознах със Софрони Ников, който обикаляше България със сказки по теософията.

И ми съобщи адреса му в София.

Той ми съобщи: Ако през Великденската ваканция не мога да отида в София, към 15 август да отида за среща с него в Търново, като ми съобщи адреса си там.

109. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 11. IX.

110. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 16. IX.

111. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 21.IX.

112. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 4.Х.1906 г.

113. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 28. XI.

114. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено.

115. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 7. VI.

116. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 18.VІ.1907 г.

117. В Бургас се създава първата духовна група

Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина.

118. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване

Спиритизмът почва от Добродетелта, а теософията - от Мъдростта.

119. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.

120. Учителя участва в неделно събрание, София, 7 октомври, неделя

Учителя участва в неделно събрание, София, 7 октомври, неделя

Градът не е отбелязан в протоколите, но съдейки по писмата от тази година - в периода от 19 октомври до края на 1907 година, Учителя е бил в София.

121. Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя

Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя

Градът не е отбелязан в протоколите, но съдейки по писмата от тази година - в периода от 19 октомври до края на 1907 година, Учителя е бил в София.

122. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 19.Х.1907 г.

123. Учителя участва в неделно събрание, София, 21 октомври, неделя

Учителя участва в неделно събрание, София, 21 октомври, неделя

Градът не е отбелязан в протоколите, но съдейки по писмата от тази година - в периода от 19 октомври до края на 1907 година, Учителя е бил в София.

124. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

София, 25 октомврий 1907 г.

През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.

125. Учителя участва в неделно събрание, София, 4 ноември, неделя

Учителя участва в неделно събрание, София, 4 ноември, неделя

Градът не е отбелязан в протоколите, но съдейки по писмата от тази година - в периода от 19 октомври до края на 1907 година, Учителя е бил в София.

126. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 9. XI.

127. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 9.ХІ.1907г.

128. Учителя участва в неделно събрание, София, 18 ноември, неделя

Учителя участва в неделно събрание, София, 18 ноември, неделя

Градът не е отбелязан в протоколите, но съдейки по писмата от тази година - в периода от 19 октомври до края на 1907 година, Учителя е бил в София.

129. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 26.ХІ.1907г.

130. Учителя участва в неделно събрание, София, 2 декември, неделя

Учителя участва в неделно събрание, София, 2 декември, неделя

Градът не е отбелязан в протоколите, но съдейки по писмата от тази година - в периода от 19 октомври до края на 1907 година, Учителя е бил в София.

131. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 24.ХІІ.1907г.

132. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 22. IV.

133. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 19 Май 1908 г.

134. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Пеньо и Михалаки си заминаха с железницата за София.

135. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 12.

Пликовете ми ги препратете в София препоръчано.

136. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 18.

137. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 25. IX.

138. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 7. X.

139. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 17. XI.

140. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

София, 17.ХI.1908 г.

141. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 19. I.

142. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 10. VI.

143. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък

Когато се завърна в София, ще видя как ще се сложи пътят ми.

144. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 10.VІ.1909 г.

145. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 10.VІІ.1909г.

146. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

и по този повод Той казва: „Ех, скроихте й едни тесни дрешки.”* Учителят е освободен и се завръща в София.* Виж „Изгревът”, том I, стр.

Майка ми посещава Учителя в София.

Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г.

Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос.

Запознава се в София с Учителя и с учението Му.

147. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

И един от Веригата, а именно Михалаки Георгиев от София, беше определено да бъде с тях, а другите дойдоха по-рано, за да устроят пътя.

Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник.

в София.

Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец.

Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София.

6, София, 1996).36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна.

във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София,2004).49 Божието обещание – документ, записан от Учителя Беинса Дуно през 1899 г.

(виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д.

148. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Ние ще слезем от философията към практическото приложение в живота.

И ние ще слезем от философията към практическото приложение.

149. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

Най-младият ангел в Небето е на 24 милиарда години.За картина, за която г-н Дънов каза: - Тая картина е философията на Веригата и няма в никоя окултна школа такава картина.

Тази картина е философията на Веригата.

150. Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)

Тази картина е философията на Веригата.

151. Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново

Писмото препратете в София и да ме чака тамо.

152. Учителя води разговор с група ученици, София, 12 септември

Учителя води разговор с група ученици, София, 12 септември

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

153. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 14. IX.

154. Учителя води разговор с група ученици, София, 17 септември

Учителя води разговор с група ученици, София, 17 септември

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

155. Учителя води разговор с група ученици, София, 20 септември

Учителя води разговор с група ученици, София, 20 септември

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

156. Писмо на Учителя до Пеню Киро, София

София, 21 септемврий 1909 г.248

157. Учителя води разговор с група ученици, София, 27 септември

Учителя води разговор с група ученици, София, 27 септември

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

158. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 3.Х.1909

159. Учителя води разговор с група ученици, София, 4 октомври

Учителя води разговор с група ученици, София, 4 октомври

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

160. Учителя води разговор с група ученици, София, 8 октомври

Учителя води разговор с група ученици, София, 8 октомври

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

161. Учителя води разговор с група ученици, София, 11 октомври

Учителя води разговор с група ученици, София, 11 октомври

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

162. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 15.X.1909 г.

163. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 16.Х.1909 г.

164. Учителя води разговор с група ученици, София, 18 октомври

Учителя води разговор с група ученици, София, 18 октомври

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

165. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 27.Х.1909

166. Учителя води разговор с група ученици, София, 8 ноември

Учителя води разговор с група ученици, София, 8 ноември

"Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година.

167. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 2. XII.

168. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 22.

169. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 25. III.

170. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 29. VI.

171. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 8.VІІ.1910

172. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София

173. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим.

174. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към 15то число са вече дряхли10, с философски изглед и улиците са празни.

175. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 11. IX.

176. Писмо на Учителя до Петко Епитропов (архив на сем. Няголови), София

Писмо от Учителя Петър Дънов до Петко Епитропов от 11.9.1910 г.*** София 11.IX.1910 Любезни П.

177. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 11. IX.

178. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 10. X.

179. Писмо на Учителя до Никола Ватев (В. Ватева), София

София, 26.Х.1910 г.

180. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 26.Х.1910 г.

181. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 17. XI.

182. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 7. XII.

183. Писмо на Учителя до Захари Желев, София

София, 23. XII.

184. Писмо на Учителя до Никола Ватев (В. Ватева), София

София, 23.ХII.1910 г.

185. Писмо на Учителя до Христо Тончев, София

София, 23. XII.

186. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 29.12.1910 г.

187. Учителя посреща Новата година при Атанас Бойнов, Търново

София, 29.12.1910 г.

Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София, 29.12.1910 г.

188. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 21. I.

189. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 26. І.

190. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 23. II.

191. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 25.II.1911 г

192. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 2. III.

193. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 21 / III 1911 г.

194. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София

195. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 8.VI.1911 г.

196. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П.

Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил.

Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н.

197. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор.

198. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон.

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.

Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон.

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.

199. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон.

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.

Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон.

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.

200. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 2. X.

201. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 10/X 1911 г.

202. Писмо на Учителя до Захари Желев, София

София, 20. X.

203. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София 24.

204. (стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...

1. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 24 октомври 1911 г., София

София 24.

Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

205. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (телеграма), София

СофияХристос Возкресе.Съдействувайте.

206. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка), Пловдив

Писах в София.

207. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

(препис)* София, 22.ІІ.1912 Животът на земята в сегашното си свое състояние има своето предназначение.

208. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 20.ІІІ.1912 г.

209. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка), София

[Честито Възкресение Христово] Да въ София 23.ІІІ.1912Да възкръсне Господ в сърдцето ви, да просветне в ума ви, да се прослави в живота ви. Дънов

210. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (Телеграма), София

София, 23.ІІІ.1912 г.

Аз ще тръгна скоро от София.

211. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 23.III.1912 г.

212. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (картичка), София

Да възкръсне Господ в сърдцето ви, да просветне в ума ви, да се прослави в живота ви.София

213. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 11.V.1912 г.

214. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 15. V.

Засега аз ще се побавя в София, може би за една седмица, след което мисля да изляза на една малка обиколка.

215. Учителя започва работа по 'Завета на цветните лъчи на светлината' - Арбанаси

През юни 1912 година Учителя пристига от София в Арбанаси, два месеца работи върху Библията и съставя "Завета на цветните лъчи на светлината".

През септември същата година Димитър Голов го отпечатва в София.

216. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 6. VІ.

Аз ще тръгна скоро от София.След събора през 1912 г.

217. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;

218. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

София, 1994, ИК "Всемир"

София, 1994, ИК "Всемир"

219. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

(„Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637)

220. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 15.

221. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 17.9.1912 г. София

Аз имам още работа в София и когато я привърша, ще тръгна по начертания път.

222. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 21. IX.

223. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София 11.окт.

224. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 12. X.

225. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 24.10.1912 г. София

226. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София.

227. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 3. XII.

228. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

София, 10.XII.1912 г.

229. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 18. XII.

230. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 24.XII.1912 г.

231. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 24. XII.

232. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.1.1913 г. София

233. Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София

София, 9. I.

234. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

София, 9.І.1913 г.

235. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), София

София

236. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 29. I.

237. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 7. III.

238. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 9 мар. 1913

239. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 14. III.

240. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 20. III.

241. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

София, 22.III.

Ако дойдете в София ще имате други мъчнотии, вие вече бехте.

242. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.3.1913 г. София

243. Писмо на Учителя до Георги Куртев (и Ц. Боздуганов), София

София, 1 април 1913

244. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 7. IV.

245. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 9. IV.

246. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Писмо от от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 10.4.1913 г. София

247. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 10 Април 1913 г.

248. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 11. IV.

249. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 21.4.1913 г. София

250. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София

251. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София 21 май 1913

252. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 27. V.

253. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 6.VI. 1913

254. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София

255. Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София

Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 12.6.1913 г., по идея на Учителя София, 12 юни 1313 год.

256. Писмо на Учителя до Христо Тончев, София

София, 19. VI.

257. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 18. VII.

258. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 18. VII.

259. Писмо от Учителя към всички от 18.7.1913 г., София

Писмо от Учителя Петър Дънов към всички от 18.7.1913 г., София* Към Всички.

Но Господ е Господар на света и без Него нищо не става. София

260. Писмо на Учителя до всички (писма до Елена и Константин Иларионови), София

София, 27. VII.

261. Учителя - Слово за 1913 година, София

Учителя - Слово за 1913 година, София

София, 11 август 1913 година, неделяЗа прочит цялото Послание Юдино.

Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре.

262. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 26 Август 1913

Ако ви се удаде, ще я доставите в София.

263. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 22. IX.

264. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

от София).

Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с.

265. Учителя посреща Новата година в Търново

е вече в София.

От писмото на Учителя до Пеню Киров и писмото от 7.01.1914 г.(от София) до сем.

266. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

е вече в София.

от София до сем.

Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж.

267. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 7. I.

Аз пристигнах в София благополучно.

268. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

София, 28.I.1914 г.

269. Писмо на Учителя до Христо Тончев, София

София, 6. II.

270. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София

271. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 14. II.

272. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

София, 19 февруари 1914

273. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 3. III.

274. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 4.III.1914г.

275. Учителя възвестява началото на новата епоха на Водолея и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство

На изнесената в София: "Беседа за празника на пролетта" , Учителя казва:

На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.

Изнася в София беседа за празника на пролетта и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство, като разширена форма на Веригата.

На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.

пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април.

276. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Беседа за празника на пролетта9 март 1914 г., Извънредни Беседи, София

От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"Книгата за теглене на PDFСъдържание

Искайте сила, имайте вяра (София, 1994)

09.03.1914 Неделя, София

277. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

На 16 март (стар стил) 1914 година Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в София неделните беседи от Словото на Учителя.

в гр. София.

Когато пристигна в София, Той нямаше познати и близки хора, при които да отсяда.

Там започват да пристигат приятели от София, а после и от провинцията.

Гумнеров се помина в Търново, а не тука в София до Учителя, защото щеше да се получи едно сконфузно положение.

На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.

пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април.

278. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Беседата: Ето човекът 16 март 1914 г., Неделни беседи, София,

София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ!

Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето

29 март 1914 г., София

279. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 24. IV.

280. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

в рубриката „Вести" дава отговор на нападките на Иван Грозев и като доказателство помества снимката на Учителя на екскурзията на Черни връх като отдолу е написал под нея следните думи „Иван Грозев - теософ и гимназиален учител в София при нозете на Учителя Дънов".

Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.

В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията".

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).

" Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа.

281. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София, 1914 г.

София, 1914 г.

282. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 14 юли 1914

Отговора си пратете в София да зная.

283. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 17. VII.

Ний може да слезем от София към 6 - 7 август.

284. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

София, 23 юли 1914

285. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено.Така първият човек, например, не трябва да иска да стане флегматичен и да изменява корена на своето естество, защото всичката опасност е там.

286. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи.

287. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Навсякъде виждате смутове и боеве, а ние прекрасно си имаме събора; и ако и да имаме военно положение, но и в София са научили за нашия събор, казали са: „Не ги закачайте."За Турция аз ви съм казал, че тя ще си върви.

288. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 15.10.1914 г.София

289. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

К. ДъновСофия

290. Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София

София, 18. Х.

Брат Ви Асен на заминаване от София идва да ме навести.

291. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

София, 18.Х.1914 г.

от спестовната книжка на пентограма и ми ги препратете в София.

292. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 9. XI.

293. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 25. XI.

294. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Бургас

Тошев Владайска 45, София Л. Т.

295. Писмо на Учителя до Георги Куртев (картичка)

22 / III 1915, София

296. Писмо на Учителя до Георги Куртев (картичка)

5 / III 1915 София

297. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Дънов София

298. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

София, 20.III.1915 г.

299. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

чиновник, Бургас) 22.Ш.1915 София Пътят на Живота към Христа е светлина приятна.

300. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови

София

301. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (картичка), София

22.III.1915 г. София

302. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 3. IV.

303. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София

304. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

София, 7.V.1915 r.

305. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 7. V.

306. Снимка на Пеню Киров и Тодор Стоименов

Гумнеров." София, 9 май 1915 год.

307. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София

308. Писмо на Учителя до Христо Тончев, София

София, 2. VI.

309. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 9. VI.

310. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 6 юли 1915 г.

311. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, в понеделник, са отпътували 28 души.

Доста философия!

Някои от вас знаят повече отколкото аз зная за философията.

И аз се радвам, но в едно куцате всички -практически не знаете колкото мене По философия може да ме борите, но в практика не можете.(Пример, прибавен в препис.

Веднъж Учителят бил в Русе в едно братско семейство, където присъствувал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.

Христос казва: „Ученикът да бъде като Учителя си." Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме Го и казваме: „Моят живот не е живот." Такъв е по-голям от учителя си, той има по-голяма философия.

312. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Мене ме учуди със своята философия,П.

313. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Церът е, както тя, така и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всеки има недостатъци и като гледат философията на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да могат да гледат само добрите страни, като съзнават, че във всеки едного има добродетели, които трябва да се ценят, и по такъв начин могат да балансират отношенията и да има хармония между две същества.Учителят: - Ще отговоря с един въпрос.

314. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

Има в София печатница и книжарница.

315. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 25. VIII.

316. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 23. IX.

317. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 25. X.

318. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София

Дънов София

319. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 30. XI.

320. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Дънов София

321. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Дънов София

322. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 24 март 1916 г.

323. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 25.III.1916 г.

324. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 20. V.

325. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 30.V.1916 г.

326. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София

327. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 21.VI.1916 г.

328. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 22. VIII.

329. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 3. IX.

330. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 15.IX.1916 г.

331. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (пощенска картичка), София

чиновник, Бургас) София 23.ІХ.1916 Л.

332. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 25.IX.

333. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 25 септември 1916 г.

334. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 27. IX.

335. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 27. IX.

336. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (пощенска картичка - снимка), София

София

337. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 3. X.

338. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)

чиновник, Бургас) София 10 октомври 1916 Получих вашето писмо.

339. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (пощенска картичка - снимка)

10 октомври 1916 г., София

София

340. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 11 окт.

341. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София 25 окт.

342. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 3 ноем.

343. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София

София, 5.XI.1916 г.

344. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София 15 Ноем.

Част от същата картичка е публикувана в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7, с дата София, 15.IX.1916 г.

345. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София

346. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

София, 29. XI.

347. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

получено на 9 декември 1916 г., събота, София чрез

София

348. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София, 17.XII.1916 г.

349. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София

350. Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...

да отстрани Учителя от София

В началото на 1917 година Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта.

Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години.

Завръща се в София през лятото на 1918 г.

351. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), София

София 3.I.1917 г.

352. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 15.I.1917 г.

353. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 21. I.

354. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 22.I.1917 г.

355. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 6.II.1917 г.

356. Учителя започва поредица беседи пред сестрите, 'Великата майка'

Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г.

Хигиена на човешката душа, 8 февруари 1917 г., четвъртък, София

Което Бог е съчетал, 3 май 1917 г., София

Който намигнува, 2 ноември 1918 г София

Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, 12 февруари 1920 Четвъртък, София

Силите в Природата, 19 февруари 1920 Четвъртък, София

Великата майка, 26 февруари 1920 Четвъртък, София

Вяра, 05 март1920 Петък, София

Работете с Любов, 10 май 1920 Понеделник, София

Съчетание на отношенията, 08 август 1920 Неделя, София

Свидетелството на Духа, 10 ноември 1921 г., четвъртък, 15 ч. София

София, Изгрев

Запалване и изгасване на свещта,18 декември 1925 г., 16 ч., София

Без наука няма сполука, 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София

Сгъване и пречупване, 18 февруари 1926 г., 16 ч., София

Истина и Живот, 17 март 1932 г., София, Изгрев

Принуждава ни, 24.март 1932 16:00 Четвъртък, София

Вярата като закон, 31.март 1932 Четвъртък, София

Естествени правила, 07.април 1932 16:00 Четвъртък, София

Доброто семе, 21 април 1932 г., София, Изгрев

Узрял плод, 05.май 1932 16:00 Четвъртък, София

Пътища на Мъдростта, 12 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

Носители на Новото, 19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

Задача за самовъзпитание, 2 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

Непоклатима канара, 30 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството(12.II.1920)

357. Учителя изнася първата беседа пред сестрите от цикъла 'Великата майка'

Хигиена на човешката душа, 8 февруари 1917 г., четвъртък, София

358. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

София,

359. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 2 III.1917 г.

360. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 14. III.

361. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 24. IV.

362. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 10 юли 1917

363. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо

градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра на вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г.

Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.

Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София.

Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра.

364. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 23 юли

365. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Дънов София,

366. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

И от София са ходили да Го посещават, и други.

После вече в София когато дойде, имаше контакт с всичките искаха да отидат при него.

Юни 1917 - Градоначалникът на София забранява публичните му беседи.

367. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (До Всички приятели), Варна

Препис от оригинала. София

368. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна

от София, "Опълченска" 66.

София, Р. Грозданова

369. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна

Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.

370. Димитър Голов завършва земния си път.

122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г.

След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.

На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др.

Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г.

След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.

На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.

В началото когато в София Учителя П.

Казва: „Един ден гледам събрали се на едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз.

Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология.

Голов, София, 11.VI.1917 г.

София, Бълг.

София, 1936.

София, Алфа Дар, 2011.

София, библ.

София, НК5Ф, 1992.

София, 1999.

София, ИК50, 1992.

I, имаме дом неръкотворен, София, 1999.

София, библ.

Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател.

Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.

След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията.

371. Писмо на Учителя (не е ясно името на получателя), 1918

С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения.

372. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г.

София 25. X.

Гумнеров." София, 9 май 1915 год.

373. Писмо на Учителя Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна

Това е истинското учение и философия.

374. Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд), София

София 1918

375. Писмо на Учителя до Тереза Керемедчиева (снимка на писмото), Варна

Когато дойда в София, ще уредя всичко.

376. Учителя се завръща в София след интернирането във Варна

Учителя се завръща в София след интернирането във Варна

За ориентир служи писмото на Учителя до Минчо Сотиров от 26 юни, където е написано: "Ние сме пак в София..."

Юни 1918 - Завръща се в София и продължава проповедническата си дейност.

377. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Учителят се завръща в София)

Ние сме пак в София.

София, 26.VI.

378. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

1 юли 1918 г., София

379. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

София, 26.VII.

380. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София

381. Писмо на Учителя до учениците (архив на Няголов), София

гр. София(Свещеният подпис)

София. (бел.

382. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 12.IX.1918

383. Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира

Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат.

384. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 27. IX.

385. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

** Учителят Петър Дънов е вече освободен от заточението и се е върнал в София.

386. Писмо на Учителя до Райна Сотирова Грозданова (снимка на писмото), София

София

387. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Иван Толев започва да издава в София списание

„Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 22 март 1919 до март 1927 година.

издават в отделна книжка в София през 1924 г.

7. Някои от приятелите в София отпечатват в отделна книжка „Повече Светлина" отпечатано във „Всемирна летопис" (год.

Според мен това издание е осъществено от д-р Михаил Стоицев, защото подобно има издадено в София през 1922 г.

в София подготвят отново издаването на тези статии от Х.Х.Х., но томчето носи заглавие „В царството на живата природа".

София, 1933 г." Всяка книжка носи съответно заглавие.

(„Влияние на слънчевата енергия" - София, 1933 г.

„Алабинска" N 37, София.

На заглавната страница на всяка книжка е отбелязано, че на „Всемирна летопис" главен редактор и издател е Иван Толев, адвокат в София, бивш народен представител.

София, 9.Х.1925 г. 8.

София

София

Консулов срещу окултизма, срещу теософията и списание „Всемирна летопис продължават.

той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката".

София, 1926 (печ.

Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр.

Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука".

Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията.

След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията.

Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти.

И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането.

Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството.

В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.

Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота".

Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия.

Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа.

София, юний 1926.

Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма.

Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията.

Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.

Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата.

В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.

Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".

Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф.

юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница".

се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив.

Красно село, при София

Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си".

А за да докаже, че Иван Грозев също е бил дъновист, той под снимката пише следния текст: „Иван Грозев, теософ и гимназиален учител в София при нозете на Учителя Дънов".

Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.

В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията".

усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).

" Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа.

21. „Теософията в защита на себе си"

Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.

Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.

Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.

И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.

И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос.

От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо.

Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел.

Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът.

Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.

И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.

Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията.

Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета!

Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат?

Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона.

Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.

Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда.

Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си.

У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.

Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.

Консулов от върл противник на Учителя Дънов, на теософията и спиритизма след 1945 г.

разписка N 4136, (вследствие искането на същото М-во), София, 7.XI.1925 г.

От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул.

Толев, София 25.11.1926 23.

ПРОТОКОЛ София, 28 септември 1926 г.

заведено по жалбата на 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София и след изслушването на страните - адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител - съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6.

гр. София, 6 октомври 1926 г.

Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г.

Консулов, София, 1 март 1926 г.

в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау.

Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.

Г. Данчов.- София: Ст.

- София, от стр.

Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м.

София

[4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите.

Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo.

Лошо са осведомени противниците на теософията.

[5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл.

388. Снимка на първите ръководители на Братствата в България, 1919

Тодор Стоименов - София. 7.

389. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

София

Може да останеш във Варна, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София.

390. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото),

Така и София.

391. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

София, 16.1.1919 г.

392. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 8.II.1919 г.

393. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

София 26 II 1919

394. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 27.02.1919

395. Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд), София

София, 4 III 1919

396. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 23. III.

397. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

София, 10.IV.1919 г.

398. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София 3.V.1919

399. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

София, 8.V.1919

400. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 10.V.1919 г.

401. Писмо на Учителя до Захари Желев, София

София, 18. V.

402. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

София, 3.VI.1919 г.

403. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 11. X.

404. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

София, 20.Х.1919 г.

405. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 27. X.

406. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София, 27.Х.

407. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София

408. Учителя предава на П.Камбуров песента 'Българска идилия' - София, ул.'Опълченска', 66

София, ул."Опълченска", 66

409. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

София, 9 / III.

410. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 9/25. III.

411. Писмо на Учителя до всички ученици в София, София

София, 6. VII.

До всички ученици в София.

412. Учителя пристига в Айтос

Любимият Учител пристигнал с влака от София, придружен от брат Петко Епитропов и бил настанен при семейството на брат Илия Габровски.

413. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

По това време Учителят не беше в София, но в Сливен, на Сините камъни, дето беше се уединил с една малка групичка от десет братя.

Прекарах на Сините камъни три дни и на четвъртия рано сутринта се готвех да си замина за София.

На тръгване, като се сбогувах с Учителя, Той погледна нагоре към небето и каза: „От София пристига една делегация от трима души." А аз попитах: „Писмо ли имате?

Разбрал въпроса, неизказан с думи, Учителят вдигна нагоре ръката си, посочи ми нещо, някакви знаци на небето, които аз не разбрах и каза: „Ето, тук на небето е написано за неща важни, които предстоят да станат." Запомних тези думи, сбогувах се с Учителя, целунах ръка, благодарих много и тръгнах с един брат за града и веднага след това за София.

Движа се на перона и виждам, иде влак от София, който спира за малко на Пловдивската гара.

Спирам се, виждам един от възрастните братя от София и веднага до него още две глави на други двама братя, пак от София.

Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни.

Влакът се движи, спира и пак потегля и аз си мисля, и неусетно стигнах София.

Една седмица след връщането ми в София срещнах един от братята, които ходиха като делегати в Сливен на Сините камъни при Учителя.

И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България.

414. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка.

415. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)

Аз кога се върна в София, ще поговорим.

416. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София

София, 19.XI.1920 г.

417. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Свищов

И от там може би да замина за София.

418. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка.

419. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

в Търново („Изгревът" на Бялото Братство", том I, София, 1993г.

Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци.

420. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 20.03.1921 г.

421. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

съборите започват да се провеждат в София.

Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София.

След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г.

422. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 28.03.1921

423. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 16. IV.

424. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 30. IV.

425. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София

София, 8.V.1921 г.

426. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

София, 2.VI.1921

427. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак.

Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях.

Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя.Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта.

В.К.: Та това е много далече, да тръгнеш отгоре пеш до Симеоново, а оттам до София.

Е.А.: До София, да, дойдох и като дойдох още се качваха приятелите, нали чакаха всеки реда си да им дойде да се качат догоре.

428. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.

Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.

Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията.

Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с.

Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар.

429. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна.

Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя.

Пишат писма до София, до Учителя.

Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите.

За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София.

Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството на Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно общество Бяло Братство".

Но по-късно софиянци си подават оставката и около Георги Димитров остават неколцина от роднините му.

Вълчанов, София Иванова, Ст. Марков.

430. Учителя спира разразила се буря, Търново

Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията.

431. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 9.10.1921 г.

432. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

София, 24.Х.1921 г.

433. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 14. XI.

434. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

София, 21.XI.1921 г.

435. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 12. XII.

(Свещеният подпис) София, 10. II.

436. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

София, 12.ХII.1921 г.

437. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 20.12.1921 г.

438. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София

София, XII.

439. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 16.01.1922 г.

Идете при брат Тончев, вземете сумата и през линията Ст.Загора донесете я тук в София.

440. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София

София, 8.II.1922 г.

441. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 10.02.1922 г.

442. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 17.02.1922 г.

443. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

На 24 февруари 1922 година в София Учителя открива Школата на Бялото Братство и сформира два класа: Общ окултен клас и Специален (младежки) окултен клас.

Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир.СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ I ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО III година Откомври 1923 г., София1.

444. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Двата пътя, 24 февруари 1922 г., Младежки Окултен Клас, София

Лекция от Учителя, държана на младежкия клас, на 24 февруари 1922 г., София.

445. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Трите живота, 24 февруари 1922, Общ Окултен Клас, София

24.II.1922, петък, 7–9 ч.в. Ст. София

И мислим, че то е философия. Не!

Това не е никаква философия!

Всеки може да направи този опит, не се иска за това голяма философия.

Софиянци трябва да дадат пример.

446. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

София е потънала в сива мъгла.

Преди това живееше в София при един наш последовател, който беше директор на „Гранатоит" над Перник, казваше се Русев.

София е потънала в сиви мъгли.

447. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

София, 08.03.1922

448. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

съборите започват да се провеждат в София.

Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София.

След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г.

449. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 30.03.1922 г.

450. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Неусетно минаваме Драгалевското шосе и се прибираме, гдето софиянци помръзнали и пременени, празнуваха на свой ред Благовещение.

451. Учителя изнася беседа пред ООК - 'Мястото на човека в природата', София

"Мястото на човека в природата", 11.V.1922 г., Общ Окултен Клас, София.

452. Учителя дава упражнението усилване на волята - нощно изкачване на Витоша

Задачата е дадена в беседата "Мястото на човека в природата", 11.V.1922 г., Общ Окултен Клас, София.

453. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

Предполага се, че и Учителя е слизал в София, тъй като на 5.07 има лекция в Чамкория, а на 7.07 - в София.

Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар.

Е;.А.: Взимахме рейсове или камиони от София до Боровец, защото много хора сме.

Аз бях в София, защото тогава нямах пари и нямаше кой да ми даде, за да отида там,нали.

Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с.

Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар.

454. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.

Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).

Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).

Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).

За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).

Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).

Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).

Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.

Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).

Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.

Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").

Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).

Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).

455. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София.

Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци.

Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция.

Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон.

IV година", (София, 1927 г.), стр. 155-158

МОК в сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1928 г.) стр, 31-38

В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г.

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297

Кръстев (София, 1995), стр.

Кръстев (София, 1993), стр. 207

Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.

Казвам; туй ли ви е всичката философия?

И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас.

После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София.

Учениците от окултната Школа от всеки град в провинцията трябва да си имат в София по един представител, който да ги държи в течение на всички разпореждания.

Да кажем, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос – всички градове ще си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа.

Сега, всички тия кореспонденти ще съставляват един съвет и ще се събират най-малко един път в месеца в София, за да обменят някои мисли върху работата си.

" Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия – воюване ще има.

Аз казвах в София и тук казвам, че искам от вас да употребите за тази Школа празното си време, един час, времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление.

Аз, когато дойдох в Търново за поправка на някои работи и трябваше внезапно да се върна в София, изненадах приятелите си – как така изведнъж тръгвам.

Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит.

Тази философия е вярна и в най-малките неща.

В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме?

Туй е положителна философия.

Това не е една философия за Небето.

456. (19-25) Сформиране на Школи на Бялото Братство в провициалните градове на България

Избира се съвет от кореспонденти за всеки град, чиято функция е да тиражира и изпраща по места школните лекции, изнасяни от Учителя в София.

До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София.

Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци.

Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция.

457. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).

Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).

Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).

За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).

Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).

Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).

Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.

Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).

Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.

Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").

Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).

Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).

458. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 07.10.1922 г.

459. Учителя дава песента 'Сила жива, изворна' - гр.София

Учителя дава песента "Сила жива, изворна" - гр.София

Песента е дадена на 12 октомври 1922 г., четвъртък, гр.София в беседата „ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА”.

460. Учителя дава песента 'Венир Бенир' - гр.София

Учителя дава песента "Венир Бенир" - гр.София

461. Учителя дава песента 'Изгрява Слънцето' - гр.София

Учителя дава песента "Изгрява Слънцето"- гр.София

София в беседата ”ОКУЛТНА МУЗИКА”.

462. Учителя дава песента 'Сладко медено' - гр.София

Учителя дава песента "Сладко медено" - гр.София

Песента е дадена на 29 октомври 1922 г, гр.София в беседата „ВЛИЯНИЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО”.

463. Учителя дава песента 'Блага дума' - гр.София

Учителя дава песента "Блага дума" - гр.София

София в беседата ”НИКАКВА ЛЪЖА”

464. Учителя дава песента 'Духът Божи ' - гр.София

Учителя дава песента "Духът Божи " - гр.София

465. Учителя дава песните 'Сила жива' и 'Скръбта си ти кажи ' - гр.София

гр.София

466. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София

София, 8.XII.1922 г.

467. Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 9. I.

468. Писмо от Учителя до ученичките от класа на Добродетелите, София

София[Препис от писмо на Учителя]

469. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София

14.I.1923 София

470. Писмо от Учителя до учениците - 'Писмото', (Снимка на 'Писмото'), София

София

471. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение".

През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор.

В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав.

На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет.

Дом Господен бе навремето "Изгревът" в София.

472. Писмо от Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София

София, 28.I.1923 г.

473. Упражнение (1) от Учителя, дадено на 19 февруари

Упражнението е дадено в лекцията "Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта",19 февруари 1923 г., Общ Окултен Клас, София.

474. Упражнение (2) от Учителя, дадено на 19 февруари

Упражнението е дадено в лекцията "Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта",19 февруари 1923 г., Общ Окултен Клас, София.

475. Снимка от стенографския бележник на Савка Керемедчиева

26 години (7 март 1897 г., Варна – 7 март 1923 г., София), откакто Учителя като духовен Учител е дошъл в това тяло.

476. Писмо от Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София

София, 16.III.1923г.

477. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка, да досънуваме Божествения образ на планината.

478. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

"Оборище" 14 в София е построен специален салон за молитвени събрания на Бялото Братство.

Софиянци не бяха дисциплинирани - с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше.

се знае, че дойдох да живея в София на 23 февруари 1923 година.

Лично за мен, това идване в София бе улеснение, тъй като наново се включих в нашето семейство.

Неделя в 10 часа - обща неделна беседа, на която присъствувахме освен братя и сестри, също и граждани от София.

Когато около коледните празници през 1922 година, дойдох в София, тогава Учителят изнасяше неделната беседа в 10 часа, именно в този салон, а също и лекциите в сряда вечер.

Същото положение заварих и при преместването ми в София през февруари 1923 г.

Този салон бе построен със средства, внесени пожертвувателно от братя и сестри в София, и от провинцията.

Симеонов, първо написа на черната дъска разходите за строежа, колко са постъпили от София, колко от провинцията и че най-после Учителят предал сто хиляди лева.

Въпреки всякакъв вид трудности, салонът бе доизкаран и предаден за използване от Братството в София.

Трябва да се добави, че мястото за този салон на ул.„Оборище", бе предоставено от брат Иван Радославов от София, който имаше там къща, а салона се построи откъм лицето на двора му.

479. Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 29. IV.

480. Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

София, 4.VI.1923 г.

481. Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 15. VI.

482. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София

25.VI.1923 г., София

483. Две упражнения от Учителя, дадени на 1 юли

Упражнениятя са дадени в лекцията "Проява на разумните сили в природата",1 юли 1923 г., Общ Окултен Клас, София.

484. Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

София, 1.07.1923 г.

На четвърти, този месец, в петък сутринта ние тръгваме от Варна за София.

Елена, ако е готова, може да дойде в София и да иде до Мусала.

485. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

София. Първи ден - 1 юли

Първи младежки окултен събор, състоял се в град София

3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2)

НАГОРЕ

0.85881900787354