НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
315
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
315
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки.
Тя не знаяла, въ какво седи силата на графъ Берози. Той се прѣдставилъ прѣдъ нея много скроменъ, обаче, единъ день, като минавали прѣзъ гориститѣ мѣста на Индия, той се отдалечилъ за малко, но скоро чува голѣмъ викъ. Отправя се къмъ това мѣсто и вижда, че една голѣма боа се обвила около тѣлото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я прѣмаже. Още малко оставало, за да прѣмаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бѣхте на мѣстото на графъ Берози, какво щѣхте да направите?
Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки.
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си. Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата?
към беседата >>
Казва нѣкой: обичашъ ли ме?
Слѣдователно, онова, което въ нашия животъ е сѫщинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичашъ ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: обичамъ ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичьта съ думи не се изказва. Какво разбирате вие подъ думата „обичь“. Единъ разбира едно, другъ – друго.
Казва нѣкой: обичашъ ли ме?
– Обичамъ те. Е, тогава погледни ме малко. Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки.
към беседата >>
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала.
Той се прѣдставилъ прѣдъ нея много скроменъ, обаче, единъ день, като минавали прѣзъ гориститѣ мѣста на Индия, той се отдалечилъ за малко, но скоро чува голѣмъ викъ. Отправя се къмъ това мѣсто и вижда, че една голѣма боа се обвила около тѣлото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я прѣмаже. Още малко оставало, за да прѣмаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бѣхте на мѣстото на графъ Берози, какво щѣхте да направите? Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки.
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала.
Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си. Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство.
към беседата >>
– Обичамъ те.
Ако вие ме запитате, обичашъ ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: обичамъ ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичьта съ думи не се изказва. Какво разбирате вие подъ думата „обичь“. Единъ разбира едно, другъ – друго. Казва нѣкой: обичашъ ли ме?
– Обичамъ те.
Е, тогава погледни ме малко. Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме?
към беседата >>
Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си.
Отправя се къмъ това мѣсто и вижда, че една голѣма боа се обвила около тѣлото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я прѣмаже. Още малко оставало, за да прѣмаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бѣхте на мѣстото на графъ Берози, какво щѣхте да направите? Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала.
Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си.
Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си.
към беседата >>
Е, тогава погледни ме малко.
Това е едно правилно граматическо изречение, но обичьта съ думи не се изказва. Какво разбирате вие подъ думата „обичь“. Единъ разбира едно, другъ – друго. Казва нѣкой: обичашъ ли ме? – Обичамъ те.
Е, тогава погледни ме малко.
Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме? – Обичамъ те.
към беседата >>
Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа?
Още малко оставало, за да прѣмаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бѣхте на мѣстото на графъ Берози, какво щѣхте да направите? Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си.
Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа?
Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие.
към беседата >>
Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме?
Какво разбирате вие подъ думата „обичь“. Единъ разбира едно, другъ – друго. Казва нѣкой: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, тогава погледни ме малко.
Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме?
– Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка.
към беседата >>
Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа.
Ако вие бѣхте на мѣстото на графъ Берози, какво щѣхте да направите? Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си. Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа?
Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа.
Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство.
към беседата >>
– Обичамъ те.
Единъ разбира едно, другъ – друго. Казва нѣкой: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, тогава погледни ме малко. Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме?
– Обичамъ те.
Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова?
към беседата >>
Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата?
Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си. Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа.
Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата?
Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи.
към беседата >>
Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки.
Казва нѣкой: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, тогава погледни ме малко. Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме? – Обичамъ те.
Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки.
Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта?
към беседата >>
Изисква се сръчностъ, изисква се геройство.
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си. Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата?
Изисква се сръчностъ, изисква се геройство.
Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи. Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
към беседата >>
Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме?
– Обичамъ те. Е, тогава погледни ме малко. Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки.
Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме?
– Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ.
към беседата >>
Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си.
Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката си. Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство.
Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си.
Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи. Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
към беседата >>
– Обичамъ те.
Е, тогава погледни ме малко. Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме?
– Обичамъ те.
Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта?
към беседата >>
Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие.
Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си.
Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие.
Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи. Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
към беседата >>
Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка.
Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме? – Обичамъ те.
Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка.
Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето.
към беседата >>
Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство.
Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие.
Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство.
Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи. Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
към беседата >>
Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова?
– Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка.
Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова?
Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето. Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги?
към беседата >>
Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи.
Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство.
Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи.
Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
към беседата >>
Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта?
Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова?
Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта?
И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето. Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги? Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ?
към беседата >>
Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи.
Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
към беседата >>
И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ.
Дъщерята пита баща си: татко, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта?
И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ.
Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето. Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги? Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ? Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь?
към беседата >>
Та, казвамъ: ние трѣбва да разрѣшимъ важния въпросъ въ насъ.
Та, казвамъ: ние трѣбва да разрѣшимъ важния въпросъ въ насъ.
Кой е този въпросъ? Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си. Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно. Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ?
към беседата >>
Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта?
– Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ.
Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта?
Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето. Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги? Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ? Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь? Ама тази дума „обичь“ имала съдържание.
към беседата >>
Кой е този въпросъ?
Та, казвамъ: ние трѣбва да разрѣшимъ важния въпросъ въ насъ.
Кой е този въпросъ?
Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си. Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно. Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ? – Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата.
към беседата >>
Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето.
Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта?
Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето.
Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги? Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ? Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь? Ама тази дума „обичь“ имала съдържание. Хубаво, гдѣ е нейното съдържание?
към беседата >>
Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ.
Та, казвамъ: ние трѣбва да разрѣшимъ важния въпросъ въ насъ. Кой е този въпросъ?
Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ.
Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си. Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно. Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ? – Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата. Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни.
към беседата >>
Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги?
Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето.
Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги?
Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ? Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь? Ама тази дума „обичь“ имала съдържание. Хубаво, гдѣ е нейното съдържание? Азъ не виждамъ никакво съдържание.
към беседата >>
Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си.
Та, казвамъ: ние трѣбва да разрѣшимъ важния въпросъ въ насъ. Кой е този въпросъ? Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ.
Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си.
Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно. Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ? – Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата. Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ.
към беседата >>
Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ?
Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето. Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги?
Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ?
Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь? Ама тази дума „обичь“ имала съдържание. Хубаво, гдѣ е нейното съдържание? Азъ не виждамъ никакво съдържание. Това сѫ символи, съ които ние си служимъ.
към беседата >>
Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно.
Та, казвамъ: ние трѣбва да разрѣшимъ важния въпросъ въ насъ. Кой е този въпросъ? Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си.
Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно.
Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ? – Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата. Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога.
към беседата >>
Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь?
И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ. Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето. Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги? Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ?
Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь?
Ама тази дума „обичь“ имала съдържание. Хубаво, гдѣ е нейното съдържание? Азъ не виждамъ никакво съдържание. Това сѫ символи, съ които ние си служимъ. Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание.
към беседата >>
Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ?
Та, казвамъ: ние трѣбва да разрѣшимъ важния въпросъ въ насъ. Кой е този въпросъ? Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си. Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно.
Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ?
– Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата. Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога. Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога.
към беседата >>
Ама тази дума „обичь“ имала съдържание.
Кажете ми вие, какво е философското разрѣшение на обичьта? Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето. Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги? Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ? Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь?
Ама тази дума „обичь“ имала съдържание.
Хубаво, гдѣ е нейното съдържание? Азъ не виждамъ никакво съдържание. Това сѫ символи, съ които ние си служимъ. Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно.
към беседата >>
– Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата.
Кой е този въпросъ? Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си. Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно. Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ?
– Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата.
Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога. Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога. Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание.
към беседата >>
Хубаво, гдѣ е нейното съдържание?
Е, казватъ, при обичьта имало нѣкакви вибрации на сърдцето. Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги? Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ? Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь? Ама тази дума „обичь“ имала съдържание.
Хубаво, гдѣ е нейното съдържание?
Азъ не виждамъ никакво съдържание. Това сѫ символи, съ които ние си служимъ. Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене.
към беседата >>
Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни.
Въ човѣшката душа има много пороци, много недоразумѣния се явяватъ вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си. Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно. Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ? – Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата.
Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни.
Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога. Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога. Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание. Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява.
към беседата >>
Азъ не виждамъ никакво съдържание.
Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли си ги, виждалъ ли си ги? Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ? Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь? Ама тази дума „обичь“ имала съдържание. Хубаво, гдѣ е нейното съдържание?
Азъ не виждамъ никакво съдържание.
Това сѫ символи, съ които ние си служимъ. Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене. Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка.
към беседата >>
Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ.
Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва да имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за да ги отстранимъ отъ себе си. Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно. Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ? – Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата. Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни.
Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ.
Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога. Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога. Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание. Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява. Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ.
към беседата >>
Това сѫ символи, съ които ние си служимъ.
Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които си ги опиталъ? Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь? Ама тази дума „обичь“ имала съдържание. Хубаво, гдѣ е нейното съдържание? Азъ не виждамъ никакво съдържание.
Това сѫ символи, съ които ние си служимъ.
Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене. Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка. Това значи обичь.
към беседата >>
Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога.
Това, че единъ вълкъ е въ насъ, не значи, че той е нѣщо сраснато съ насъ, той е нѣщо външно. Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ? – Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата. Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ.
Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога.
Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога. Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание. Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява. Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ. Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава.
към беседата >>
Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание.
Колко трѣптения прави сърдцето ти при тази обичь? Ама тази дума „обичь“ имала съдържание. Хубаво, гдѣ е нейното съдържание? Азъ не виждамъ никакво съдържание. Това сѫ символи, съ които ние си служимъ.
Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание.
Тази дума се произнася безгласно. Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене. Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка. Това значи обичь. Нѣкой пита: обичашъ ли ме?
към беседата >>
Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога.
Вие трѣбва да опитате силата Божия. Какъ? – Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата. Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога.
Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога.
Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание. Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява. Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ. Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава. Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява.
към беседата >>
Тази дума се произнася безгласно.
Ама тази дума „обичь“ имала съдържание. Хубаво, гдѣ е нейното съдържание? Азъ не виждамъ никакво съдържание. Това сѫ символи, съ които ние си служимъ. Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание.
Тази дума се произнася безгласно.
Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене. Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка. Това значи обичь. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата.
към беседата >>
Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание.
– Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва да ви освободи отъ боата. Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога. Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога.
Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание.
Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява. Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ. Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава. Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля.
към беседата >>
Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене.
Хубаво, гдѣ е нейното съдържание? Азъ не виждамъ никакво съдържание. Това сѫ символи, съ които ние си служимъ. Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно.
Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене.
Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка. Това значи обичь. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата. Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление да кажешъ нѣщо, което не си направилъ.
към беседата >>
Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява.
Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога. Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога. Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание.
Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява.
Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ. Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава. Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва.
към беседата >>
Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка.
Азъ не виждамъ никакво съдържание. Това сѫ символи, съ които ние си служимъ. Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене.
Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка.
Това значи обичь. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата. Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление да кажешъ нѣщо, което не си направилъ. Ти ще направишъ нѣщата, и тогава ще говоришъ за тѣхъ.
към беседата >>
Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ.
Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога. Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога. Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание. Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява.
Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ.
Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава. Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай!
към беседата >>
Това значи обичь.
Това сѫ символи, съ които ние си служимъ. Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене. Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка.
Това значи обичь.
Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата. Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление да кажешъ нѣщо, което не си направилъ. Ти ще направишъ нѣщата, и тогава ще говоришъ за тѣхъ.
към беседата >>
Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава.
Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта, да знае човѣкъ, че той ходи съ Бога. Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога. Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание. Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява. Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ.
Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава.
Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай! “ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи!
към беседата >>
Нѣкой пита: обичашъ ли ме?
Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене. Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка. Това значи обичь.
Нѣкой пита: обичашъ ли ме?
Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата. Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление да кажешъ нѣщо, което не си направилъ. Ти ще направишъ нѣщата, и тогава ще говоришъ за тѣхъ.
към беседата >>
Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява.
Тъй както до сега сѫществуваме въ свѣта, Богъ само отчасти се проявява въ нашето естество, и то не всѣкога. Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание. Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява. Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ. Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава.
Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява.
Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай! “ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи! Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу.
към беседата >>
Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата.
Тази дума се произнася безгласно. Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене. Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка. Това значи обичь. Нѣкой пита: обичашъ ли ме?
Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата.
Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление да кажешъ нѣщо, което не си направилъ. Ти ще направишъ нѣщата, и тогава ще говоришъ за тѣхъ.
към беседата >>
Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля.
Богъ се проявява само въ ония добри моменти на нашето съзнание. Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява. Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ. Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава. Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява.
Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля.
Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай! “ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи! Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу. Колко вѣрно е туй положение и въ живота!
към беседата >>
Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление да кажешъ нѣщо, което не си направилъ.
Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене. Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка. Това значи обичь. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата.
Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление да кажешъ нѣщо, което не си направилъ.
Ти ще направишъ нѣщата, и тогава ще говоришъ за тѣхъ.
към беседата >>
Тъй казва Господнята молитва.
Отворишъ сърдцето си, ставашъ благъ, и Богъ се проявява. Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ. Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава. Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля.
Тъй казва Господнята молитва.
Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай! “ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи! Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу. Колко вѣрно е туй положение и въ живота! Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ.
към беседата >>
Ти ще направишъ нѣщата, и тогава ще говоришъ за тѣхъ.
Азъ веднага произнеса въ себе си думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка. Това значи обичь. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ нѣма да говоря, но ще направя нѣщата. Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление да кажешъ нѣщо, което не си направилъ.
Ти ще направишъ нѣщата, и тогава ще говоришъ за тѣхъ.
към беседата >>
Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай!
Затворишъ сърдцето си, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ. Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава. Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва.
Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай!
“ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи! Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу. Колко вѣрно е туй положение и въ живота! Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ. Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи.
към беседата >>
Христосъ запита този младия човѣкъ: ти обичашъ ли своя Учитель?
Христосъ запита този младия човѣкъ: ти обичашъ ли своя Учитель?
Готовъ ли си да извършишъ всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него. Христосъ го изпита отдалечъ. Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“.
към беседата >>
“ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи!
Та, трѣбва да знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава. Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай!
“ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи!
Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу. Колко вѣрно е туй положение и въ живота! Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ. Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи. Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава.
към беседата >>
Готовъ ли си да извършишъ всичко заради Него?
Христосъ запита този младия човѣкъ: ти обичашъ ли своя Учитель?
Готовъ ли си да извършишъ всичко заради Него?
Учителю благи, Му казваше той. Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него. Христосъ го изпита отдалечъ. Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ.
към беседата >>
Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу.
Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ себе си, и тогава Богъ не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай! “ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи!
Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу.
Колко вѣрно е туй положение и въ живота! Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ. Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи. Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ.
към беседата >>
Учителю благи, Му казваше той.
Христосъ запита този младия човѣкъ: ти обичашъ ли своя Учитель? Готовъ ли си да извършишъ всичко заради Него?
Учителю благи, Му казваше той.
Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него. Христосъ го изпита отдалечъ. Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ. Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава.
към беседата >>
Колко вѣрно е туй положение и въ живота!
Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълнимъ Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай! “ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи! Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу.
Колко вѣрно е туй положение и въ живота!
Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ. Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи. Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай!
към беседата >>
Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него.
Христосъ запита този младия човѣкъ: ти обичашъ ли своя Учитель? Готовъ ли си да извършишъ всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той.
Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него.
Христосъ го изпита отдалечъ. Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ. Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава. Има нѣщо въ свѣта, което не лъже.
към беседата >>
Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ.
Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай! “ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи! Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу. Колко вѣрно е туй положение и въ живота!
Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ.
Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи. Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу.
към беседата >>
Христосъ го изпита отдалечъ.
Христосъ запита този младия човѣкъ: ти обичашъ ли своя Учитель? Готовъ ли си да извършишъ всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него.
Христосъ го изпита отдалечъ.
Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ. Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава. Има нѣщо въ свѣта, което не лъже. Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени.
към беседата >>
Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи.
Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай! “ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи! Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу. Колко вѣрно е туй положение и въ живота! Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ.
Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи.
Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ.
към беседата >>
Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“.
Христосъ запита този младия човѣкъ: ти обичашъ ли своя Учитель? Готовъ ли си да извършишъ всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него. Христосъ го изпита отдалечъ.
Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“.
Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ. Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава. Има нѣщо въ свѣта, което не лъже. Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени. Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ.
към беседата >>
Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава.
“ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ си държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи! Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу. Колко вѣрно е туй положение и въ живота! Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ. Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи.
Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава.
Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ. Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже.
към беседата >>
Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ.
Готовъ ли си да извършишъ всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него. Христосъ го изпита отдалечъ. Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“.
Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ.
Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава. Има нѣщо въ свѣта, което не лъже. Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени. Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ. Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина.
към беседата >>
Сѫщото е и съ васъ.
Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ си главата надолу. Колко вѣрно е туй положение и въ живота! Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ. Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи. Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава.
Сѫщото е и съ васъ.
Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ. Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже. Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ.
към беседата >>
Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава.
Учителю благи, Му казваше той. Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него. Христосъ го изпита отдалечъ. Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ.
Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава.
Има нѣщо въ свѣта, което не лъже. Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени. Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ. Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина. Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе.
към беседата >>
Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай!
Колко вѣрно е туй положение и въ живота! Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ. Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи. Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ.
Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай!
“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ. Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже. Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега.
към беседата >>
Има нѣщо въ свѣта, което не лъже.
Ако наричашъ Учителя си благъ, трѣбва да бѫдешъ готовъ да извършишъ всичко заради Него. Христосъ го изпита отдалечъ. Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ. Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава.
Има нѣщо въ свѣта, което не лъже.
Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени. Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ. Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина. Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе. У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава.
към беседата >>
“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу.
Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква да ѝ направи прѣдложение, та да се оженятъ. Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи. Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай!
“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу.
Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ. Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже. Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ.
към беседата >>
Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени.
Христосъ го изпита отдалечъ. Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ. Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава. Има нѣщо въ свѣта, което не лъже.
Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени.
Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ. Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина. Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе. У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория си свива опашката?
към беседата >>
Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ.
Майката и бащата стоятъ въ другата стая, а момата очаква съ благоговѣние, кога възлюбениятъ ще ѝ прѣдложи. Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу.
Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ.
Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже. Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ?
към беседата >>
Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ.
Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ. Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава. Има нѣщо въ свѣта, което не лъже. Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени.
Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ.
Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина. Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе. У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очитѣ на втория сѫ страшни.
към беседата >>
Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже.
Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога да се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава. Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ.
Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже.
Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ.
към беседата >>
Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина.
Да, но той лъжеше, той не бѣше готовъ. Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава. Има нѣщо въ свѣта, което не лъже. Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени. Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ.
Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина.
Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе. У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очитѣ на втория сѫ страшни.
към беседата >>
Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ.
Сѫщото е и съ васъ. Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ. Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже.
Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ.
Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ. На земята момата лесно рѣшава въпроса.
към беседата >>
Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе.
Чистъ съмъ, казваше той, но чистотата се познава. Има нѣщо въ свѣта, което не лъже. Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени. Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ. Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина.
Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе.
У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очитѣ на втория сѫ страшни.
към беседата >>
Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега.
Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме послѣдвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ. Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже. Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ.
Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега.
Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ. На земята момата лесно рѣшава въпроса. Тя пита: ще ме вземешъ ли?
към беседата >>
У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава.
Има нѣщо въ свѣта, което не лъже. Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени. Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ. Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина. Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе.
У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава.
Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очитѣ на втория сѫ страшни.
към беседата >>
Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ.
“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ. Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже. Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега.
Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ.
Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ. На земята момата лесно рѣшава въпроса. Тя пита: ще ме вземешъ ли? Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене!
към беседата >>
Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория си свива опашката?
Когато ти си чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма да сѫ размѫтени. Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ. Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина. Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе. У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава.
Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория си свива опашката?
– Защото очитѣ на втория сѫ страшни.
към беседата >>
Кой въпросъ?
Не, не, ще държишъ главата си нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както си казалъ. Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже. Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ.
Кой въпросъ?
– Въпросътъ на този младия момъкъ. На земята момата лесно рѣшава въпроса. Тя пита: ще ме вземешъ ли? Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене! Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата.
към беседата >>
– Защото очитѣ на втория сѫ страшни.
Когато ти си чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма да има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ. Лицето ти трѣбва да бѫде свѣтло, отъ него да излиза свѣтлина. Когато си чисть, очитѣ ти не трѣбва да светятъ като на котка, но да иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ да диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види, да има довѣрие въ тебе. У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория си свива опашката?
– Защото очитѣ на втория сѫ страшни.
към беседата >>
– Въпросътъ на този младия момъкъ.
Това е геройство, което всѣки трѣбва да покаже. Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ?
– Въпросътъ на този младия момъкъ.
На земята момата лесно рѣшава въпроса. Тя пита: ще ме вземешъ ли? Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене! Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко?
към беседата >>
Та, Христосъ изпитваше този младия човѣкъ и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай!
Та, Христосъ изпитваше този младия човѣкъ и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай!
Нали ме наричашъ „Учителю благи“, нали искашъ вѣчния животъ? “ Той не бѣше готовъ, обаче. За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви. Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички. Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ.
към беседата >>
На земята момата лесно рѣшава въпроса.
Всички онѣзи разисквания ние можемъ да оставимъ послѣ. Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ.
На земята момата лесно рѣшава въпроса.
Тя пита: ще ме вземешъ ли? Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене! Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ.
към беседата >>
Нали ме наричашъ „Учителю благи“, нали искашъ вѣчния животъ?
Та, Христосъ изпитваше този младия човѣкъ и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай!
Нали ме наричашъ „Учителю благи“, нали искашъ вѣчния животъ?
“ Той не бѣше готовъ, обаче. За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви. Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички. Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ. Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха?
към беседата >>
Тя пита: ще ме вземешъ ли?
Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега. Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ. На земята момата лесно рѣшава въпроса.
Тя пита: ще ме вземешъ ли?
Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене! Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ.
към беседата >>
“ Той не бѣше готовъ, обаче.
Та, Христосъ изпитваше този младия човѣкъ и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай! Нали ме наричашъ „Учителю благи“, нали искашъ вѣчния животъ?
“ Той не бѣше готовъ, обаче.
За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви. Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички. Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ. Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв.
към беседата >>
Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене!
Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ. Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ. На земята момата лесно рѣшава въпроса. Тя пита: ще ме вземешъ ли?
Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене!
Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ.
към беседата >>
За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви.
Та, Христосъ изпитваше този младия човѣкъ и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай! Нали ме наричашъ „Учителю благи“, нали искашъ вѣчния животъ? “ Той не бѣше готовъ, обаче.
За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви.
Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички. Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ. Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли?
към беседата >>
Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата.
Кой въпросъ? – Въпросътъ на този младия момъкъ. На земята момата лесно рѣшава въпроса. Тя пита: ще ме вземешъ ли? Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене!
Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата.
Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ. Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ.
към беседата >>
Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички.
Та, Христосъ изпитваше този младия човѣкъ и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай! Нали ме наричашъ „Учителю благи“, нали искашъ вѣчния животъ? “ Той не бѣше готовъ, обаче. За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви.
Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички.
Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ. Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цѣната е опрѣдѣлена.
към беседата >>
Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко?
– Въпросътъ на този младия момъкъ. На земята момата лесно рѣшава въпроса. Тя пита: ще ме вземешъ ли? Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене! Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата.
Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко?
– И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ. Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ. Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ?
към беседата >>
Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ.
Та, Христосъ изпитваше този младия човѣкъ и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай! Нали ме наричашъ „Учителю благи“, нали искашъ вѣчния животъ? “ Той не бѣше готовъ, обаче. За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви. Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички.
Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ.
Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цѣната е опрѣдѣлена. Е, щомъ искашъ хубава дреха, скѫпо ще платишъ.
към беседата >>
– И чака за отговоръ.
На земята момата лесно рѣшава въпроса. Тя пита: ще ме вземешъ ли? Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене! Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко?
– И чака за отговоръ.
Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ. Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ. Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ.
към беседата >>
Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха?
Нали ме наричашъ „Учителю благи“, нали искашъ вѣчния животъ? “ Той не бѣше готовъ, обаче. За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви. Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички. Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ.
Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха?
– 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цѣната е опрѣдѣлена. Е, щомъ искашъ хубава дреха, скѫпо ще платишъ.
към беседата >>
Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ.
Тя пита: ще ме вземешъ ли? Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене! Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ.
Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ.
Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ. Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ. Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата?
към беседата >>
– 10,000 лв.
“ Той не бѣше готовъ, обаче. За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви. Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички. Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ. Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха?
– 10,000 лв.
По-долу не може ли? – Не може, цѣната е опрѣдѣлена. Е, щомъ искашъ хубава дреха, скѫпо ще платишъ.
към беседата >>
Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ.
Момъкътъ пита: ще дойдешъ ли слѣдъ мене! Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ.
Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ.
Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ. Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля.
към беседата >>
По-долу не може ли?
За да се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви. Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички. Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ. Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв.
По-долу не може ли?
– Не може, цѣната е опрѣдѣлена. Е, щомъ искашъ хубава дреха, скѫпо ще платишъ.
към беседата >>
Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ.
Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ.
Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ.
Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность.
към беседата >>
– Не може, цѣната е опрѣдѣлена.
Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички. Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ. Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли?
– Не може, цѣната е опрѣдѣлена.
Е, щомъ искашъ хубава дреха, скѫпо ще платишъ.
към беседата >>
Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ?
Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ. Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ.
Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ?
Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность. Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили.
към беседата >>
Е, щомъ искашъ хубава дреха, скѫпо ще платишъ.
Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ да добиятъ вѣчния животъ. Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ да вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цѣната е опрѣдѣлена.
Е, щомъ искашъ хубава дреха, скѫпо ще платишъ.
към беседата >>
Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ.
– И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ. Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ. Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ?
Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ.
Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность. Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ?
към беседата >>
Този младиятъ човѣкъ пита Христа: „Що да сторя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ?
Този младиятъ човѣкъ пита Христа: „Що да сторя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ?
“ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ. Това не се отнася до глупавитѣ хора. То се отнася само до онзи ученикъ, който иска да се домогне до вѣчния животъ. Ами възможно ли е? – То е другъ въпросъ.
към беседата >>
Какво означава вирването на главата?
Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ. Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ. Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ.
Какво означава вирването на главата?
Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность. Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ? – Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай!
към беседата >>
“ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ.
Този младиятъ човѣкъ пита Христа: „Що да сторя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ?
“ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ.
Това не се отнася до глупавитѣ хора. То се отнася само до онзи ученикъ, който иска да се домогне до вѣчния животъ. Ами възможно ли е? – То е другъ въпросъ. За нѣкои не е възможно, а за тия, които сѫ готови, е възможно.
към беседата >>
Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля.
Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ. Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ. Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата?
Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля.
И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность. Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ? – Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай! Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ?
към беседата >>
Това не се отнася до глупавитѣ хора.
Този младиятъ човѣкъ пита Христа: „Що да сторя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ? “ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ.
Това не се отнася до глупавитѣ хора.
То се отнася само до онзи ученикъ, който иска да се домогне до вѣчния животъ. Ами възможно ли е? – То е другъ въпросъ. За нѣкои не е възможно, а за тия, които сѫ готови, е възможно.
към беседата >>
И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность.
Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ. Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля.
И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность.
Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ? – Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай! Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ? – Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“.
към беседата >>
То се отнася само до онзи ученикъ, който иска да се домогне до вѣчния животъ.
Този младиятъ човѣкъ пита Христа: „Що да сторя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ? “ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ. Това не се отнася до глупавитѣ хора.
То се отнася само до онзи ученикъ, който иска да се домогне до вѣчния животъ.
Ами възможно ли е? – То е другъ въпросъ. За нѣкои не е възможно, а за тия, които сѫ готови, е възможно.
към беседата >>
Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили.
Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность.
Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили.
Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ? – Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай! Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ? – Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти?
към беседата >>
Ами възможно ли е?
Този младиятъ човѣкъ пита Христа: „Що да сторя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ? “ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ. Това не се отнася до глупавитѣ хора. То се отнася само до онзи ученикъ, който иска да се домогне до вѣчния животъ.
Ами възможно ли е?
– То е другъ въпросъ. За нѣкои не е възможно, а за тия, които сѫ готови, е възможно.
към беседата >>
Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ?
Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность. Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили.
Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ?
– Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай! Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ? – Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия.
към беседата >>
– То е другъ въпросъ.
Този младиятъ човѣкъ пита Христа: „Що да сторя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ? “ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ. Това не се отнася до глупавитѣ хора. То се отнася само до онзи ученикъ, който иска да се домогне до вѣчния животъ. Ами възможно ли е?
– То е другъ въпросъ.
За нѣкои не е възможно, а за тия, които сѫ готови, е възможно.
към беседата >>
– Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай!
Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность. Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ?
– Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай!
Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ? – Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ.
към беседата >>
За нѣкои не е възможно, а за тия, които сѫ готови, е възможно.
“ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ. Това не се отнася до глупавитѣ хора. То се отнася само до онзи ученикъ, който иска да се домогне до вѣчния животъ. Ами възможно ли е? – То е другъ въпросъ.
За нѣкои не е възможно, а за тия, които сѫ готови, е възможно.
към беседата >>
Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ?
Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность. Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ? – Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай!
Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ?
– Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса?
към беседата >>
Да допуснемъ сега, че нѣкои иматъ вѣчния животъ.
Да допуснемъ сега, че нѣкои иматъ вѣчния животъ.
Тѣ трѣбва да си зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва да направимъ, за да не го изгубимъ? Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“. Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ. Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ.
към беседата >>
– Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“.
И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность. Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ? – Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай! Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ?
– Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“.
Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ!
към беседата >>
Тѣ трѣбва да си зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва да направимъ, за да не го изгубимъ?
Да допуснемъ сега, че нѣкои иматъ вѣчния животъ.
Тѣ трѣбва да си зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва да направимъ, за да не го изгубимъ?
Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“. Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ. Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ.
към беседата >>
Какво ще каже жена ти?
Тази готовность, да слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ? – Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай! Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ? – Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“.
Какво ще каже жена ти?
Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ.
към беседата >>
Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“.
Да допуснемъ сега, че нѣкои иматъ вѣчния животъ. Тѣ трѣбва да си зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва да направимъ, за да не го изгубимъ?
Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“.
Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ. Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате.
към беседата >>
Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия.
Кажете ли: какво трѣбва да направя, за да наслѣдя вѣчния животъ? – Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай! Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ? – Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти?
Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия.
Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе.
към беседата >>
Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ.
Да допуснемъ сега, че нѣкои иматъ вѣчния животъ. Тѣ трѣбва да си зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва да направимъ, за да не го изгубимъ? Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“.
Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ.
Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ?
към беседата >>
Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ.
– Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото си имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай! Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ? – Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия.
Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ.
Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ.
към беседата >>
Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое.
Да допуснемъ сега, че нѣкои иматъ вѣчния животъ. Тѣ трѣбва да си зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва да направимъ, за да не го изгубимъ? Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“. Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ.
Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое.
Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога.
към беседата >>
Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса?
Този въпросъ у насъ ние бихме го разрѣшили много лесно. Какъ? – Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ.
Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса?
Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича.
към беседата >>
Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ.
Да допуснемъ сега, че нѣкои иматъ вѣчния животъ. Тѣ трѣбва да си зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва да направимъ, за да не го изгубимъ? Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“. Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ. Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое.
Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ.
Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога. Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ.
към беседата >>
Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ!
– Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса?
Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ!
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича.
към беседата >>
Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ.
Тѣ трѣбва да си зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва да направимъ, за да не го изгубимъ? Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“. Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ. Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ.
Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ.
Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога. Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ. Такова било желанието на Бога.
към беседата >>
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ.
Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ!
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ.
Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ.
към беседата >>
Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате.
Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота си“. Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ. Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ.
Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате.
Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога. Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ. Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ.
към беседата >>
Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе.
Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ.
Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе.
Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ. Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ?
Значи, въ първата фаза на своя животъ човѣкъ е изучавалъ законитѣ за придобиването на вѣчния животъ. Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате.
Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ?
– Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога. Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ. Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ.
към беседата >>
Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ.
Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе.
Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ.
Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ. Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря. Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель.
към беседата >>
– Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога.
Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ?
– Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога.
Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ. Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно.
към беседата >>
Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича.
Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ.
Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича.
Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ. Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря. Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ.
към беседата >>
Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ.
Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ. Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога.
Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ.
Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата.
към беседата >>
Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича.
Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича.
Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича.
Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ. Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря. Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си.
към беседата >>
Такова било желанието на Бога.
Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ. Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога. Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ.
Такова било желанието на Бога.
Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата. Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си.
към беседата >>
Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ.
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича.
Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ.
Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря. Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си.
към беседата >>
Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ.
Въ вѣчния животъ вие не можете да рѣжете съ езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога. Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ. Такова било желанието на Бога.
Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ.
Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата. Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си. Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“.
към беседата >>
Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря.
Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ.
Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря.
Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми.
към беседата >>
Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ.
Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря, каквото искамъ? – Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога. Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ. Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ.
Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ.
Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата. Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си. Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“. Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли.
към беседата >>
Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель.
Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ. Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря.
Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель.
И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми. Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество.
към беседата >>
Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно.
– Ако правишъ, каквото искашъ, ти ще имашъ опашка, ще имашъ и рога. Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ. Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ.
Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно.
Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата. Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си. Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“. Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човѣкътъ го впрегналъ.
към беседата >>
И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ.
Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ. Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря. Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель.
И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ.
Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми. Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество. Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай.
към беседата >>
Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата.
Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за да не ги впрѣга човѣкътъ. Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно.
Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата.
Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си. Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“. Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човѣкътъ го впрегналъ. Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли?
към беседата >>
Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си.
Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ. Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря. Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ.
Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си.
Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми. Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество. Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай. Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили.
към беседата >>
Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си.
Такова било желанието на Бога. Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата.
Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си.
Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“. Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човѣкътъ го впрегналъ. Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли? Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си.
Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ. Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря. Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си.
Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си.
При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми. Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество. Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай. Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили. Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си.
към беседата >>
Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“.
Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти си безъ орѫжие, не можешъ да се бранишъ. Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата. Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си.
Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“.
Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човѣкътъ го впрегналъ. Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли? Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ. Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ.
към беседата >>
При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми.
Ако дъщеря ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята дъщеря. Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си.
При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми.
Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество. Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай. Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили. Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си.
към беседата >>
Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли.
Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма да мушкашъ съ тѣхъ. Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата. Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си. Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“.
Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли.
Но, човѣкътъ го впрегналъ. Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли? Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ. Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ. Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“.
към беседата >>
Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество.
Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми.
Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество.
Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай. Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили. Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си. Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ си.
към беседата >>
Но, човѣкътъ го впрегналъ.
Тъй, по нѣкога само ще си махашъ главата на лѣво, на дѣсно. Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата. Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си. Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“. Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли.
Но, човѣкътъ го впрегналъ.
Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли? Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ. Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ. Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“. Съ това дошли грѣховетѣ за човѣка.
към беседата >>
Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай.
И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми. Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество.
Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай.
Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили. Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си. Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ си. Всички вие имате хомоти и казвате: тежъкъ е този яремъ!
към беседата >>
Ето едно умно запитване.
Ето едно умно запитване.
Самото запитване показва, че този богатъ и младъ човѣкъ е билъ уменъ. Той не задава на Христа въпроси, какъ може да бѫде ученъ, какъ може да бѫде силенъ, но Му задава въпроса, какъ може да наслѣди вѣчния животъ.
към беседата >>
Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли?
Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата. Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си. Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“. Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човѣкътъ го впрегналъ.
Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли?
Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ. Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ. Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“. Съ това дошли грѣховетѣ за човѣка.
към беседата >>
Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили.
Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми. Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество. Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай.
Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили.
Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си. Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ си. Всички вие имате хомоти и казвате: тежъкъ е този яремъ!
към беседата >>
Самото запитване показва, че този богатъ и младъ човѣкъ е билъ уменъ.
Ето едно умно запитване.
Самото запитване показва, че този богатъ и младъ човѣкъ е билъ уменъ.
Той не задава на Христа въпроси, какъ може да бѫде ученъ, какъ може да бѫде силенъ, но Му задава въпроса, какъ може да наслѣди вѣчния животъ.
към беседата >>
Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ.
Отъ тогава волътъ взелъ да мисли само за рогата си. Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“. Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човѣкътъ го впрегналъ. Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли?
Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ.
Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ. Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“. Съ това дошли грѣховетѣ за човѣка.
към беседата >>
Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си.
Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми. Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество. Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай. Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили.
Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си.
Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си. Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ си. Всички вие имате хомоти и казвате: тежъкъ е този яремъ!
към беседата >>
Той не задава на Христа въпроси, какъ може да бѫде ученъ, какъ може да бѫде силенъ, но Му задава въпроса, какъ може да наслѣди вѣчния животъ.
Ето едно умно запитване. Самото запитване показва, че този богатъ и младъ човѣкъ е билъ уменъ.
Той не задава на Христа въпроси, какъ може да бѫде ученъ, какъ може да бѫде силенъ, но Му задава въпроса, какъ може да наслѣди вѣчния животъ.
към беседата >>
Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ.
Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента, да го впрегнешъ на работа“. Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човѣкътъ го впрегналъ. Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли? Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ.
Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ.
Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“. Съ това дошли грѣховетѣ за човѣка.
към беседата >>
Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си.
При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми. Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество. Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай. Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили. Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си.
Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си.
Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ си. Всички вие имате хомоти и казвате: тежъкъ е този яремъ!
към беседата >>
Вие пъкъ сега може да си зададете въпроса: защо този богатиятъ човѣкъ е запиталъ Христа именно това?
Вие пъкъ сега може да си зададете въпроса: защо този богатиятъ човѣкъ е запиталъ Христа именно това?
– Интересувалъ се е. За да се зададе единъ въпросъ, може да има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за да те позная, какъвъ си. Всѣкога, когато запитваме нѣщо, този, който запитва, по запитването се познава какъвъ е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъвъ е.
към беседата >>
Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“.
Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човѣкътъ го впрегналъ. Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли? Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ. Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ.
Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“.
Съ това дошли грѣховетѣ за човѣка.
към беседата >>
Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ си.
Ето единъ въпросъ, който трѣбва да се разрѣши по естество. Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай. Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили. Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си.
Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ си.
Всички вие имате хомоти и казвате: тежъкъ е този яремъ!
към беседата >>
– Интересувалъ се е.
Вие пъкъ сега може да си зададете въпроса: защо този богатиятъ човѣкъ е запиталъ Христа именно това?
– Интересувалъ се е.
За да се зададе единъ въпросъ, може да има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за да те позная, какъвъ си. Всѣкога, когато запитваме нѣщо, този, който запитва, по запитването се познава какъвъ е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъвъ е.
към беседата >>
Съ това дошли грѣховетѣ за човѣка.
Но, човѣкътъ го впрегналъ. Дяволътъ му далъ орѫжие да се брани отъ враговетѣ си, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли? Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той си охлузва главата отъ хомота и не може да оре, не може да го впрѣгатъ. Дяволътъ направилъ и съ човѣка единъ договоръ. Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“.
Съ това дошли грѣховетѣ за човѣка.
към беседата >>
Всички вие имате хомоти и казвате: тежъкъ е този яремъ!
Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може да дѣйствувате въ дадения случай. Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили. Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ си. Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ си.
Всички вие имате хомоти и казвате: тежъкъ е този яремъ!
към беседата >>
За да се зададе единъ въпросъ, може да има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини.
Вие пъкъ сега може да си зададете въпроса: защо този богатиятъ човѣкъ е запиталъ Христа именно това? – Интересувалъ се е.
За да се зададе единъ въпросъ, може да има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини.
Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за да те позная, какъвъ си. Всѣкога, когато запитваме нѣщо, този, който запитва, по запитването се познава какъвъ е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъвъ е.
към беседата >>
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова?
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова?
“ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“. „Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие. Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“. До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“.
към беседата >>
Азъ говоря за ученицитѣ.
Азъ говоря за ученицитѣ.
И тъй, смѣлость се изисква! Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме. Грѣхъ е това! Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е. Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за да те позная, какъвъ си.
Вие пъкъ сега може да си зададете въпроса: защо този богатиятъ човѣкъ е запиталъ Христа именно това? – Интересувалъ се е. За да се зададе единъ въпросъ, може да има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини.
Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за да те позная, какъвъ си.
Всѣкога, когато запитваме нѣщо, този, който запитва, по запитването се познава какъвъ е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъвъ е.
към беседата >>
“ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“.
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова?
“ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“.
„Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие. Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“. До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така?
към беседата >>
И тъй, смѣлость се изисква!
Азъ говоря за ученицитѣ.
И тъй, смѣлость се изисква!
Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме. Грѣхъ е това! Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е. Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ. Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ.
към беседата >>
Всѣкога, когато запитваме нѣщо, този, който запитва, по запитването се познава какъвъ е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъвъ е.
Вие пъкъ сега може да си зададете въпроса: защо този богатиятъ човѣкъ е запиталъ Христа именно това? – Интересувалъ се е. За да се зададе единъ въпросъ, може да има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за да те позная, какъвъ си.
Всѣкога, когато запитваме нѣщо, този, който запитва, по запитването се познава какъвъ е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъвъ е.
към беседата >>
„Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие.
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова? “ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“.
„Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие.
Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“. До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така? – Може.
към беседата >>
Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме.
Азъ говоря за ученицитѣ. И тъй, смѣлость се изисква!
Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме.
Грѣхъ е това! Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е. Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ. Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ. Това е право.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ.
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ.
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ? И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате.
към беседата >>
Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“.
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова? “ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“. „Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие.
Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“.
До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане.
към беседата >>
Грѣхъ е това!
Азъ говоря за ученицитѣ. И тъй, смѣлость се изисква! Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме.
Грѣхъ е това!
Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е. Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ. Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ. Това е право. За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи.
към беседата >>
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ.
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала.
към беседата >>
До тогава коньтъ ималъ петь пръста.
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова? “ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“. „Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие. Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“.
До тогава коньтъ ималъ петь пръста.
„Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака.
към беседата >>
Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е.
Азъ говоря за ученицитѣ. И тъй, смѣлость се изисква! Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме. Грѣхъ е това!
Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е.
Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ. Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ. Това е право. За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо.
към беседата >>
И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа?
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ. Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа?
Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така.
към беседата >>
„Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“.
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова? “ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“. „Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие. Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“. До тогава коньтъ ималъ петь пръста.
„Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“.
Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ.
към беседата >>
Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ.
Азъ говоря за ученицитѣ. И тъй, смѣлость се изисква! Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме. Грѣхъ е това! Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е.
Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ.
Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ. Това е право. За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо. За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ.
към беседата >>
Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ?
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ. Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ? И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа?
Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ?
– Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
към беседата >>
Може ли така?
“ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“. „Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие. Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“. До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“.
Може ли така?
– Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ. Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“.
към беседата >>
Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ.
И тъй, смѣлость се изисква! Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме. Грѣхъ е това! Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е. Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ.
Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ.
Това е право. За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо. За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ. Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора.
към беседата >>
– Неговиятъ, разбира се.
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ. Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ? И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ?
– Неговиятъ, разбира се.
Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме.
към беседата >>
– Може.
„Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие. Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“. До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така?
– Може.
И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ. Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“. Тъй ли?
към беседата >>
Това е право.
Въ истинския животъ нѣма какво да се осѫждаме. Грѣхъ е това! Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е. Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ. Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ.
Това е право.
За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо. За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ. Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора. Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене?
към беседата >>
Е, защо страдате.
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ. Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ? И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се.
Е, защо страдате.
Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания.
към беседата >>
И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане.
Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“. До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така? – Може.
И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане.
Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ. Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“. Тъй ли? Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
към беседата >>
За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи.
Грѣхъ е това! Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е. Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ. Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ. Това е право.
За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи.
Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо. За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ. Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора. Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене? Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене?
към беседата >>
Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала.
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ? И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате.
Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала.
Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ.
към беседата >>
Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака.
До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане.
Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака.
Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ. Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“. Тъй ли? Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
към беседата >>
Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо.
Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право да сѫди когото и да е. Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ. Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ. Това е право. За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи.
Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо.
За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ. Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора. Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене? Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене? Не, нито мозъкътъ си ще отварямъ, нито сърдцето си ще отварямъ.
към беседата >>
Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така.
И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала.
Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така.
Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ.
към беседата >>
Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ.
„Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака.
Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ.
Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“. Тъй ли? Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
към беседата >>
За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ.
Азъ имамъ право да сѫдя себе си, и като осѫдя себе си, трѣбва да дамъ единъ великъ примѣръ. Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ. Това е право. За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо.
За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ.
Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора. Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене? Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене? Не, нито мозъкътъ си ще отварямъ, нито сърдцето си ще отварямъ. Ако нѣкой иска да види, какво става вѫтрѣ въ менъ, нека сѫди по моитѣ постѫпки.
към беседата >>
Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така.
Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години.
към беседата >>
Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“.
Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ.
Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“.
Тъй ли? Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
към беседата >>
Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора.
Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ. Това е право. За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо. За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ.
Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора.
Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене? Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене? Не, нито мозъкътъ си ще отварямъ, нито сърдцето си ще отварямъ. Ако нѣкой иска да види, какво става вѫтрѣ въ менъ, нека сѫди по моитѣ постѫпки.
към беседата >>
Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме.
– Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме.
Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“?
към беседата >>
Тъй ли?
– Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ. Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“.
Тъй ли?
Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
към беседата >>
Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене?
Това е право. За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо. За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ. Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора.
Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене?
Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене? Не, нито мозъкътъ си ще отварямъ, нито сърдцето си ще отварямъ. Ако нѣкой иска да види, какво става вѫтрѣ въ менъ, нека сѫди по моитѣ постѫпки.
към беседата >>
Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания.
Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме.
Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания.
Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ!
към беседата >>
Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ. Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“. Тъй ли?
Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
към беседата >>
Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене?
За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо. За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ. Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора. Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене?
Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене?
Не, нито мозъкътъ си ще отварямъ, нито сърдцето си ще отварямъ. Ако нѣкой иска да види, какво става вѫтрѣ въ менъ, нека сѫди по моитѣ постѫпки.
към беседата >>
Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ.
Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания.
Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ.
Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
към беседата >>
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари.
Зная, казва нѣкой, да бода. Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата. Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме?
към беседата >>
Не, нито мозъкътъ си ще отварямъ, нито сърдцето си ще отварямъ.
Говори ли много, нищо не е направилъ; мълчи ли за онова сѫщинското, вѫтрѣшното, което е направилъ, то е нѣщо. За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ. Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора. Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене? Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене?
Не, нито мозъкътъ си ще отварямъ, нито сърдцето си ще отварямъ.
Ако нѣкой иска да види, какво става вѫтрѣ въ менъ, нека сѫди по моитѣ постѫпки.
към беседата >>
Той е слѣдующиятъ.
Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ.
Той е слѣдующиятъ.
Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години“.
към беседата >>
Зная, казва нѣкой, да бода.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари.
Зная, казва нѣкой, да бода.
Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата. Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода.
към беседата >>
Ако нѣкой иска да види, какво става вѫтрѣ въ менъ, нека сѫди по моитѣ постѫпки.
За хубавото, за великото, което си направилъ, трѣбва да мълчишъ. Азъ не мога да отворя своя мозъкъ да разкрия всички клѣтки въ него, за да докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора. Ако азъ взема да доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене? Ако азъ отворя моето сърдце, да покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене? Не, нито мозъкътъ си ще отварямъ, нито сърдцето си ще отварямъ.
Ако нѣкой иска да види, какво става вѫтрѣ въ менъ, нека сѫди по моитѣ постѫпки.
към беседата >>
Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години.
Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ.
Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години.
Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години“. Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“.
към беседата >>
Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари. Зная, казва нѣкой, да бода.
Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата.
Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ?
към беседата >>
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни.
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни.
Усѣщали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога? Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него? Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ. Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония.
към беседата >>
Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“?
Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години.
Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“?
– „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години“. Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“. Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години.
към беседата >>
Зная да ритамъ.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари. Зная, казва нѣкой, да бода. Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата.
Зная да ритамъ.
Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ.
към беседата >>
Усѣщали ли сте Божествената тишина?
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни.
Усѣщали ли сте Божествената тишина?
Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога? Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него? Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ. Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
към беседата >>
– „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ!
Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“?
– „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ!
Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години“. Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“. Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години. Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години?
към беседата >>
Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари. Зная, казва нѣкой, да бода. Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата. Зная да ритамъ.
Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ.
Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ. Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои.
към беседата >>
Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога?
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни. Усѣщали ли сте Божествената тишина?
Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога?
Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него? Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ. Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
към беседата >>
Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ!
Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
Вземи 15 години“. Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“. Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години. Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години? “ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“.
към беседата >>
Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме?
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари. Зная, казва нѣкой, да бода. Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата. Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ.
Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме?
Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ. Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои. Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ?
към беседата >>
Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него?
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни. Усѣщали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога?
Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него?
Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ. Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
към беседата >>
Вземи 15 години“.
Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
Вземи 15 години“.
Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“. Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години. Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години? “ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години.
към беседата >>
Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода.
Зная, казва нѣкой, да бода. Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата. Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме?
Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода.
Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ. Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои. Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ? Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость?
към беседата >>
Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ.
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни. Усѣщали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога? Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него?
Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ.
Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
към беседата >>
Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“.
Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години“.
Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“.
Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години. Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години? “ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години?
към беседата >>
Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ?
Да, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата. Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода.
Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ?
Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ. Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои. Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ? Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость? – Вложилъ е.
към беседата >>
Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония.
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни. Усѣщали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога? Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него? Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ.
Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония.
Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
към беседата >>
Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години.
Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години“. Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“.
Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години.
Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години? “ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко.
към беседата >>
Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ.
Зная да ритамъ. Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ?
Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ.
Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои. Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ? Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость? – Вложилъ е. Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
Усѣщали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога? Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него? Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ. Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония.
Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
към беседата >>
Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години?
– „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години“. Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“. Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години.
Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години?
“ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка.
към беседата >>
Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои.
Да, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ. Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ.
Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои.
Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ? Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость? – Вложилъ е. Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си.
към беседата >>
Ето единъ идеалъ за стари, и за млади.
Ето единъ идеалъ за стари, и за млади.
Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ. Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите. Това е само една скица, която ви обрисувахъ. Този въпросъ вече е зададенъ. Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления.
към беседата >>
“ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“.
Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години“. Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“. Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години. Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години?
“ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“.
Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка. Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни.
към беседата >>
Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ?
Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме? Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ. Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои.
Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ?
Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость? – Вложилъ е. Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си. Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси?
към беседата >>
Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ.
Ето единъ идеалъ за стари, и за млади.
Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ.
Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите. Това е само една скица, която ви обрисувахъ. Този въпросъ вече е зададенъ. Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления. Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е.
към беседата >>
Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години.
Вземи 15 години“. Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“. Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години. Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години? “ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“.
Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години.
Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка. Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни. Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него?
към беседата >>
Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость?
Въ сегашния си животъ ние трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва да извоюваме своята свобода. Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ. Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои. Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ?
Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость?
– Вложилъ е. Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си. Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси? Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува.
към беседата >>
Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите.
Ето единъ идеалъ за стари, и за млади. Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ.
Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите.
Това е само една скица, която ви обрисувахъ. Този въпросъ вече е зададенъ. Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления. Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е. намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ.
към беседата >>
Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години?
Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“. Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години. Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години? “ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години.
Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години?
“ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка. Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни. Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми.
към беседата >>
– Вложилъ е.
Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ? Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ. Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои. Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ? Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость?
– Вложилъ е.
Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си. Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси? Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува. Тѣ сами се справятъ.
към беседата >>
Това е само една скица, която ви обрисувахъ.
Ето единъ идеалъ за стари, и за млади. Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ. Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите.
Това е само една скица, която ви обрисувахъ.
Този въпросъ вече е зададенъ. Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления. Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е. намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ. Ако сте го разрѣшили въ второто и третото направление, т.е.
към беседата >>
“ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко.
Той ималъ 30 години, и като взелъ 15 години отъ магарето, станали му 45 години. Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години? “ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години?
“ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко.
И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка. Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни. Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски.
към беседата >>
Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай.
Първото нѣщо, ние трѣбва да извоюваме свободата на нашия умъ. Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои. Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ? Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость? – Вложилъ е.
Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай.
Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си. Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси? Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува. Тѣ сами се справятъ. Така можете и вие сами да се справяте.
към беседата >>
Този въпросъ вече е зададенъ.
Ето единъ идеалъ за стари, и за млади. Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ. Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите. Това е само една скица, която ви обрисувахъ.
Този въпросъ вече е зададенъ.
Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления. Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е. намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ. Ако сте го разрѣшили въ второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използували условията на този животъ, тогава казвамъ: този е Божествениятъ пѫть, чрѣзъ който вие можете да донесете благото на човѣчеството.
към беседата >>
И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка.
Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли си отъ твоитѣ 30 години? “ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко.
И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка.
Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни. Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ.
към беседата >>
Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си.
Вие си седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои. Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ? Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость? – Вложилъ е. Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай.
Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си.
Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси? Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува. Тѣ сами се справятъ. Така можете и вие сами да се справяте.
към беседата >>
Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления.
Ето единъ идеалъ за стари, и за млади. Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ. Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите. Това е само една скица, която ви обрисувахъ. Този въпросъ вече е зададенъ.
Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления.
Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е. намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ. Ако сте го разрѣшили въ второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използували условията на този животъ, тогава казвамъ: този е Божествениятъ пѫть, чрѣзъ който вие можете да донесете благото на човѣчеството.
към беседата >>
Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни.
“ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка.
Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни.
Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ.
към беседата >>
Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси?
Гдѣ е вашата философия, гдѣ е вашиятъ законъ, гдѣ е вашиятъ Богъ? Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость? – Вложилъ е. Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си.
Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси?
Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува. Тѣ сами се справятъ. Така можете и вие сами да се справяте.
към беседата >>
Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е.
Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ. Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите. Това е само една скица, която ви обрисувахъ. Този въпросъ вече е зададенъ. Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления.
Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е.
намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ. Ако сте го разрѣшили въ второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използували условията на този животъ, тогава казвамъ: този е Божествениятъ пѫть, чрѣзъ който вие можете да донесете благото на човѣчеството.
към беседата >>
Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него?
Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка. Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни.
Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него?
Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ.
към беседата >>
Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува.
Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности да прѣвъзмогнете една ваша слабость? – Вложилъ е. Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си. Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси?
Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува.
Тѣ сами се справятъ. Така можете и вие сами да се справяте.
към беседата >>
намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ.
Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате да разрѣшите. Това е само една скица, която ви обрисувахъ. Този въпросъ вече е зададенъ. Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления. Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е.
намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ.
Ако сте го разрѣшили въ второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използували условията на този животъ, тогава казвамъ: този е Божествениятъ пѫть, чрѣзъ който вие можете да донесете благото на човѣчеството.
към беседата >>
Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми.
Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка. Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни. Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него?
Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми.
Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ. Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ.
към беседата >>
Тѣ сами се справятъ.
– Вложилъ е. Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си. Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси? Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува.
Тѣ сами се справятъ.
Така можете и вие сами да се справяте.
към беседата >>
Ако сте го разрѣшили въ второто и третото направление, т.е.
Това е само една скица, която ви обрисувахъ. Този въпросъ вече е зададенъ. Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления. Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е. намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ.
Ако сте го разрѣшили въ второто и третото направление, т.е.
ако сте го запазили, и ако сте използували условията на този животъ, тогава казвамъ: този е Божествениятъ пѫть, чрѣзъ който вие можете да донесете благото на човѣчеството.
към беседата >>
Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски.
“ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка. Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни. Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми.
Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски.
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ. Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е.
към беседата >>
Така можете и вие сами да се справяте.
Нѣкой иска да прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе да чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ, да види какво се казва тамъ, а забравя да се справи съ Божественото въ себе си и да види, какъ трѣбва да постѫпи въ дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва да се справимъ съ Божественото въ себе си. Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси? Когато една котка, или друго нѣкое животно заболѣе, то веднага отваря своята вѫтрѣшна книга, и тамъ намира нѣкои трѣви, съ които се лѣкува. Тѣ сами се справятъ.
Така можете и вие сами да се справяте.
към беседата >>
ако сте го запазили, и ако сте използували условията на този животъ, тогава казвамъ: този е Божествениятъ пѫть, чрѣзъ който вие можете да донесете благото на човѣчеството.
Този въпросъ вече е зададенъ. Вие трѣбва да го разрѣшите въ три направления. Ако сте го разрѣшили въ първото направление, т.е. намѣрили сте вѣчния животъ, азъ ви се радвамъ. Ако сте го разрѣшили въ второто и третото направление, т.е.
ако сте го запазили, и ако сте използували условията на този животъ, тогава казвамъ: този е Божествениятъ пѫть, чрѣзъ който вие можете да донесете благото на човѣчеството.
към беседата >>
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ.
И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка. Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни. Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски.
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ.
Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ. Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има.
към беседата >>
И тъй, първата работа въ живота ни е да се справимъ съ Божественото въ себе си.
И тъй, първата работа въ живота ни е да се справимъ съ Божественото въ себе си.
Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е единъ потикъ. То ни най-малко не уронва престижа на сегашнитѣ учени хора. Първо ние трѣбва да направимъ една справка съ себе си, и слѣдъ това да се справимъ съ опитноститѣ на другитѣ хора. Това, което сѫ казали нѣкои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаемъ.
към беседата >>
„Учителю благи, какво да направя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ“?
„Учителю благи, какво да направя, за да наслѣдвамъ животъ вѣченъ“?
към беседата >>
Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ.
Затуй животътъ на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни. Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ.
Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ.
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ. Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие.
към беседата >>
Ние сме дошли до тази фаза.
И тъй, първата работа въ живота ни е да се справимъ съ Божественото въ себе си.
Ние сме дошли до тази фаза.
Всичко външно, което имаме, е единъ потикъ. То ни най-малко не уронва престижа на сегашнитѣ учени хора. Първо ние трѣбва да направимъ една справка съ себе си, и слѣдъ това да се справимъ съ опитноститѣ на другитѣ хора. Това, което сѫ казали нѣкои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаемъ.
към беседата >>
Ние разрѣшихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно съ всичкото си сърдце!
Ние разрѣшихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно съ всичкото си сърдце!
“ Тази любовь да бѫде толкова голѣма, че да бѫдешъ въ състояние да жертвувашъ всичко, и душата ти да се разтвори повече.
към беседата >>
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ.
Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ.
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ.
Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие. Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси.
към беседата >>
Всичко външно, което имаме, е единъ потикъ.
И тъй, първата работа въ живота ни е да се справимъ съ Божественото въ себе си. Ние сме дошли до тази фаза.
Всичко външно, което имаме, е единъ потикъ.
То ни най-малко не уронва престижа на сегашнитѣ учени хора. Първо ние трѣбва да направимъ една справка съ себе си, и слѣдъ това да се справимъ съ опитноститѣ на другитѣ хора. Това, което сѫ казали нѣкои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаемъ.
към беседата >>
“ Тази любовь да бѫде толкова голѣма, че да бѫдешъ въ състояние да жертвувашъ всичко, и душата ти да се разтвори повече.
Ние разрѣшихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно съ всичкото си сърдце!
“ Тази любовь да бѫде толкова голѣма, че да бѫдешъ въ състояние да жертвувашъ всичко, и душата ти да се разтвори повече.
към беседата >>
Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ.
Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ.
Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ.
Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие. Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси. И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори.
към беседата >>
То ни най-малко не уронва престижа на сегашнитѣ учени хора.
И тъй, първата работа въ живота ни е да се справимъ съ Божественото въ себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е единъ потикъ.
То ни най-малко не уронва престижа на сегашнитѣ учени хора.
Първо ние трѣбва да направимъ една справка съ себе си, и слѣдъ това да се справимъ съ опитноститѣ на другитѣ хора. Това, което сѫ казали нѣкои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаемъ.
към беседата >>
Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е.
Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ. Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ.
Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е.
отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие. Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси. И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори. Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ.
към беседата >>
Първо ние трѣбва да направимъ една справка съ себе си, и слѣдъ това да се справимъ съ опитноститѣ на другитѣ хора.
И тъй, първата работа въ живота ни е да се справимъ съ Божественото въ себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е единъ потикъ. То ни най-малко не уронва престижа на сегашнитѣ учени хора.
Първо ние трѣбва да направимъ една справка съ себе си, и слѣдъ това да се справимъ съ опитноститѣ на другитѣ хора.
Това, което сѫ казали нѣкои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаемъ.
към беседата >>
отъ съзнанието, което човѣкъ има.
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ. Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е.
отъ съзнанието, което човѣкъ има.
Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие. Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси. И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори. Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ. Да, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ.
към беседата >>
Това, което сѫ казали нѣкои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаемъ.
И тъй, първата работа въ живота ни е да се справимъ съ Божественото въ себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е единъ потикъ. То ни най-малко не уронва престижа на сегашнитѣ учени хора. Първо ние трѣбва да направимъ една справка съ себе си, и слѣдъ това да се справимъ съ опитноститѣ на другитѣ хора.
Това, което сѫ казали нѣкои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаемъ.
към беседата >>
Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие.
Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ. Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има.
Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие.
Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси. И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори. Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ. Да, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ.
към беседата >>
Вѣчниятъ животъ ще внесе една красота въ насъ.
Вѣчниятъ животъ ще внесе една красота въ насъ.
Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ себе си. Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни. Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ. Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ.
към беседата >>
Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси.
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната си взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ. Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие.
Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси.
И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори. Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ. Да, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ.
към беседата >>
Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ себе си.
Вѣчниятъ животъ ще внесе една красота въ насъ.
Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ себе си.
Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни. Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ. Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ. Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ.
към беседата >>
И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори.
Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ. Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие. Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси.
И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори.
Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ. Да, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ.
към беседата >>
Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си.
Вѣчниятъ животъ ще внесе една красота въ насъ. Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ себе си.
Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си.
Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни. Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ. Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ. Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ. Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни.
към беседата >>
Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ.
Значи, всѣки единъ животъ се обуславя отъ степеньта на вѫтрѣшната интелигентность, т.е. отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие. Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси. И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори.
Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ.
Да, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ.
към беседата >>
Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни.
Вѣчниятъ животъ ще внесе една красота въ насъ. Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ себе си. Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си.
Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни.
Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ. Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ. Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ. Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни. Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви.
към беседата >>
Да, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ.
отъ съзнанието, което човѣкъ има. Магарето е магаре, понеже се спрѣло на този уровенъ на развитие. Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало да не остава тъй незабѣлѣзано, поискало да има голѣма форма, да бѫде гласовито, и да разрѣшава важни философски въпроси. И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори. Дѣто и да отидешъ, все за него са разправятъ.
Да, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ.
към беседата >>
Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ.
Вѣчниятъ животъ ще внесе една красота въ насъ. Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ себе си. Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни.
Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ.
Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ. Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ. Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни. Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви. дали душитѣ ви, или духоветѣ ви.
към беседата >>
Този голѣмецъ идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!
Този голѣмецъ идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!
“ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ? Благъ е само единъ Богъ“. Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ. За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е. до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ.
към беседата >>
Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ.
Вѣчниятъ животъ ще внесе една красота въ насъ. Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ себе си. Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни. Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ.
Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ.
Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ. Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни. Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви. дали душитѣ ви, или духоветѣ ви. Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство.
към беседата >>
“ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ?
Този голѣмецъ идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!
“ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ?
Благъ е само единъ Богъ“. Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ. За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е. до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ. Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя.
към беседата >>
Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ.
Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ себе си. Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни. Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ. Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ.
Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ.
Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни. Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви. дали душитѣ ви, или духоветѣ ви. Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство. Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца.
към беседата >>
Благъ е само единъ Богъ“.
Този голѣмецъ идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ?
Благъ е само единъ Богъ“.
Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ. За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е. до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ. Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя. Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ.
към беседата >>
Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни.
Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни. Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ. Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ. Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ.
Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни.
Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви. дали душитѣ ви, или духоветѣ ви. Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство. Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца. Еднородни трѣбва да бѫдете!
към беседата >>
Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ.
Този голѣмецъ идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ? Благъ е само единъ Богъ“.
Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ.
За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е. до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ. Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя. Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ. Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи!
към беседата >>
Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви.
Тия хора, които иматъ вѣчния животъ, сѫ еднородни. Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ. Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ. Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ. Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни.
Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви.
дали душитѣ ви, или духоветѣ ви. Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство. Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца. Еднородни трѣбва да бѫдете! Въ еднородностьта седи закона на Любовьта.
към беседата >>
За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е.
Този голѣмецъ идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ? Благъ е само единъ Богъ“. Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ.
За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е.
до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ. Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя. Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ. Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричашъ благъ?
към беседата >>
дали душитѣ ви, или духоветѣ ви.
Само еднороднитѣ нѣща се привличатъ, а разнороднитѣ се отблъскватъ. Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ. Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ. Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни. Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви.
дали душитѣ ви, или духоветѣ ви.
Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство. Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца. Еднородни трѣбва да бѫдете! Въ еднородностьта седи закона на Любовьта. Тя прави нѣщата еднородни.
към беседата >>
до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ.
Този голѣмецъ идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ? Благъ е само единъ Богъ“. Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ. За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е.
до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ.
Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя. Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ. Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричашъ благъ? Само Богъ е благъ“.
към беседата >>
Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство.
Два еднородни ума се привличатъ, два разнородни ума се отблъскватъ. Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ. Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни. Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви. дали душитѣ ви, или духоветѣ ви.
Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство.
Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца. Еднородни трѣбва да бѫдете! Въ еднородностьта седи закона на Любовьта. Тя прави нѣщата еднородни. Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ?
към беседата >>
Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя.
“ Христосъ го пита: „Защо ме наричашъ благъ? Благъ е само единъ Богъ“. Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ. За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е. до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ.
Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя.
Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ. Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричашъ благъ? Само Богъ е благъ“. Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ.
към беседата >>
Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца.
Двѣ еднородни души се привличатъ, двѣ разнородни души се отблъскватъ. Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни. Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви. дали душитѣ ви, или духоветѣ ви. Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство.
Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца.
Еднородни трѣбва да бѫдете! Въ еднородностьта седи закона на Любовьта. Тя прави нѣщата еднородни. Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ? – Когато хората станатъ еднородни.
към беседата >>
Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ.
Благъ е само единъ Богъ“. Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ. За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е. до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ. Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя.
Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ.
Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричашъ благъ? Само Богъ е благъ“. Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ. Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме.
към беседата >>
Еднородни трѣбва да бѫдете!
Ако двама души се отблъскватъ, значи тѣ сѫ разнородни. Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви. дали душитѣ ви, или духоветѣ ви. Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство. Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца.
Еднородни трѣбва да бѫдете!
Въ еднородностьта седи закона на Любовьта. Тя прави нѣщата еднородни. Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ? – Когато хората станатъ еднородни. Златото и желѣзото еднородни ли сѫ?
към беседата >>
Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи!
Христосъ му показва пѫтя, за да наслѣди вѣчния животъ. За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е. до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ. Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя. Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ.
Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи!
“ „Защо ме наричашъ благъ? Само Богъ е благъ“. Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ. Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ.
към беседата >>
Въ еднородностьта седи закона на Любовьта.
Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва да знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви. дали душитѣ ви, или духоветѣ ви. Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство. Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца. Еднородни трѣбва да бѫдете!
Въ еднородностьта седи закона на Любовьта.
Тя прави нѣщата еднородни. Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ? – Когато хората станатъ еднородни. Златото и желѣзото еднородни ли сѫ? – Разнородни.
към беседата >>
“ „Защо ме наричашъ благъ?
За да наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е. до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ. Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя. Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ. Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи!
“ „Защо ме наричашъ благъ?
Само Богъ е благъ“. Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ. Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ. Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ.
към беседата >>
Тя прави нѣщата еднородни.
дали душитѣ ви, или духоветѣ ви. Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство. Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца. Еднородни трѣбва да бѫдете! Въ еднородностьта седи закона на Любовьта.
Тя прави нѣщата еднородни.
Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ? – Когато хората станатъ еднородни. Златото и желѣзото еднородни ли сѫ? – Разнородни. Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е.
към беседата >>
Само Богъ е благъ“.
до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ да му покажатъ пѫтя, тѣ да му покажатъ това-онова, тѣ да го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ. Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя. Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ. Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричашъ благъ?
Само Богъ е благъ“.
Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ. Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ. Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ. Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ.
към беседата >>
Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ?
Трѣбва да знаете, въ какво седи причината на туй разнородство. Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца. Еднородни трѣбва да бѫдете! Въ еднородностьта седи закона на Любовьта. Тя прави нѣщата еднородни.
Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ?
– Когато хората станатъ еднородни. Златото и желѣзото еднородни ли сѫ? – Разнородни. Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е. неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ.
към беседата >>
Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ.
Значи, докато си свързанъ съ хората, не можешъ да намѣришъ пѫтя. Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ. Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричашъ благъ? Само Богъ е благъ“.
Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ.
Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ. Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ. Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ. Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши.
към беседата >>
– Когато хората станатъ еднородни.
Недѫзитѣ на хората, до извѣстна степень, се дължатъ на разнородството на желанията въ тѣхнитѣ сърдца. Еднородни трѣбва да бѫдете! Въ еднородностьта седи закона на Любовьта. Тя прави нѣщата еднородни. Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ?
– Когато хората станатъ еднородни.
Златото и желѣзото еднородни ли сѫ? – Разнородни. Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е. неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ. За това трансформиране има начини въ самата природа.
към беседата >>
Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме.
Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ да наслѣдишъ вѣчния животъ. Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричашъ благъ? Само Богъ е благъ“. Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ.
Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме.
Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ. Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ. Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ. Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ да се поправи, постепенно трѣбва.
към беседата >>
Златото и желѣзото еднородни ли сѫ?
Еднородни трѣбва да бѫдете! Въ еднородностьта седи закона на Любовьта. Тя прави нѣщата еднородни. Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ? – Когато хората станатъ еднородни.
Златото и желѣзото еднородни ли сѫ?
– Разнородни. Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е. неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ. За това трансформиране има начини въ самата природа. Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него.
към беседата >>
Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ.
Този богатиятъ се приближава до Христа по човѣшки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричашъ благъ? Само Богъ е благъ“. Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ. Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме.
Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ.
Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ. Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ. Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ да се поправи, постепенно трѣбва. Да, това е единиятъ методъ.
към беседата >>
– Разнородни.
Въ еднородностьта седи закона на Любовьта. Тя прави нѣщата еднородни. Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ? – Когато хората станатъ еднородни. Златото и желѣзото еднородни ли сѫ?
– Разнородни.
Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е. неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ. За това трансформиране има начини въ самата природа. Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него. По какво се отличава желѣзото?
към беседата >>
Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ.
“ „Защо ме наричашъ благъ? Само Богъ е благъ“. Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ. Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ.
Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ.
Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ. Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ да се поправи, постепенно трѣбва. Да, това е единиятъ методъ.
към беседата >>
Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е.
Тя прави нѣщата еднородни. Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ? – Когато хората станатъ еднородни. Златото и желѣзото еднородни ли сѫ? – Разнородни.
Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е.
неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ. За това трансформиране има начини въ самата природа. Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него. По какво се отличава желѣзото? – То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва.
към беседата >>
Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ.
Само Богъ е благъ“. Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ. Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ. Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ.
Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ.
Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ да се поправи, постепенно трѣбва. Да, това е единиятъ методъ.
към беседата >>
неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ.
Тогава какъ ще се поправи свѣтътъ? – Когато хората станатъ еднородни. Златото и желѣзото еднородни ли сѫ? – Разнородни. Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е.
неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ.
За това трансформиране има начини въ самата природа. Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него. По какво се отличава желѣзото? – То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
към беседата >>
Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши.
Важенъ е този принципъ, който трѣбва да залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ. Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ. Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ. Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ.
Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши.
Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ да се поправи, постепенно трѣбва. Да, това е единиятъ методъ.
към беседата >>
За това трансформиране има начини въ самата природа.
– Когато хората станатъ еднородни. Златото и желѣзото еднородни ли сѫ? – Разнородни. Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е. неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ.
За това трансформиране има начини въ самата природа.
Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него. По какво се отличава желѣзото? – То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ!
към беседата >>
Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ да се поправи, постепенно трѣбва.
Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ. Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ. Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ. Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши.
Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ да се поправи, постепенно трѣбва.
Да, това е единиятъ методъ.
към беседата >>
Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него.
Златото и желѣзото еднородни ли сѫ? – Разнородни. Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е. неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ. За това трансформиране има начини въ самата природа.
Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него.
По какво се отличава желѣзото? – То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ! Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда.
към беседата >>
Да, това е единиятъ методъ.
Ако искаме да разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ. Има извѣстни погрѣшки въ свѣта, които се поправятъ постепенно, но има погрѣшки които се поправятъ изведнъжъ. Запримѣръ, има нѣкой, който пуши тютюнъ, и постепенно, всѣки день съкращава цигаритѣ, докато най-послѣ се откаже съвсѣмъ. Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ да се поправи, постепенно трѣбва.
Да, това е единиятъ методъ.
към беседата >>
По какво се отличава желѣзото?
– Разнородни. Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е. неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ. За това трансформиране има начини въ самата природа. Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него.
По какво се отличава желѣзото?
– То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ! Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда. Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда.
към беседата >>
Христосъ се обръща къмъ богатия и му казва: „Добрѣ, ти знаешъ заповѣдитѣ, но на четири нѣща трѣбва да обърнешъ внимание – да не прѣлюбодѣйствувашъ, да не убивашъ, да не крадешъ, да не лъжесвидѣтелствувашъ“.
Христосъ се обръща къмъ богатия и му казва: „Добрѣ, ти знаешъ заповѣдитѣ, но на четири нѣща трѣбва да обърнешъ внимание – да не прѣлюбодѣйствувашъ, да не убивашъ, да не крадешъ, да не лъжесвидѣтелствувашъ“.
Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого себе, по отношение своята душа. Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде. Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ. Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си. Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ.
към беседата >>
– То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва.
Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може да стане еднородно съ златото, т.е. неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ. За това трансформиране има начини въ самата природа. Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него. По какво се отличава желѣзото?
– То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва.
То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ! Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда. Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда. Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата.
към беседата >>
Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого себе, по отношение своята душа.
Христосъ се обръща къмъ богатия и му казва: „Добрѣ, ти знаешъ заповѣдитѣ, но на четири нѣща трѣбва да обърнешъ внимание – да не прѣлюбодѣйствувашъ, да не убивашъ, да не крадешъ, да не лъжесвидѣтелствувашъ“.
Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого себе, по отношение своята душа.
Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде. Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ. Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си. Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ. Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си.
към беседата >>
То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
неговитѣ вибрации могатъ да се трансформиратъ. За това трансформиране има начини въ самата природа. Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него. По какво се отличава желѣзото? – То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва.
То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ! Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда. Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда. Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата. Силата носи въ себе си ръжда.
към беседата >>
Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде.
Христосъ се обръща къмъ богатия и му казва: „Добрѣ, ти знаешъ заповѣдитѣ, но на четири нѣща трѣбва да обърнешъ внимание – да не прѣлюбодѣйствувашъ, да не убивашъ, да не крадешъ, да не лъжесвидѣтелствувашъ“. Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого себе, по отношение своята душа.
Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде.
Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ. Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си. Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ. Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си. Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове.
към беседата >>
Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ!
За това трансформиране има начини въ самата природа. Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него. По какво се отличава желѣзото? – То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ!
Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда. Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда. Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата. Силата носи въ себе си ръжда. И тъй, на всинца трѣбва еднородство!
към беседата >>
Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ.
Христосъ се обръща къмъ богатия и му казва: „Добрѣ, ти знаешъ заповѣдитѣ, но на четири нѣща трѣбва да обърнешъ внимание – да не прѣлюбодѣйствувашъ, да не убивашъ, да не крадешъ, да не лъжесвидѣтелствувашъ“. Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого себе, по отношение своята душа. Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде.
Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ.
Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си. Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ. Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си. Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове. При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си.
към беседата >>
Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда.
Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може да се трансформира въ енергия отъ златото и да влѣзе въ него. По какво се отличава желѣзото? – То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ!
Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда.
Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда. Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата. Силата носи въ себе си ръжда. И тъй, на всинца трѣбва еднородство! Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога.
към беседата >>
Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си.
Христосъ се обръща къмъ богатия и му казва: „Добрѣ, ти знаешъ заповѣдитѣ, но на четири нѣща трѣбва да обърнешъ внимание – да не прѣлюбодѣйствувашъ, да не убивашъ, да не крадешъ, да не лъжесвидѣтелствувашъ“. Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого себе, по отношение своята душа. Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде. Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ.
Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си.
Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ. Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си. Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове. При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си. Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки.
към беседата >>
Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда.
По какво се отличава желѣзото? – То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ! Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда.
Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда.
Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата. Силата носи въ себе си ръжда. И тъй, на всинца трѣбва еднородство! Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога. Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича.
към беседата >>
Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ.
Христосъ се обръща къмъ богатия и му казва: „Добрѣ, ти знаешъ заповѣдитѣ, но на четири нѣща трѣбва да обърнешъ внимание – да не прѣлюбодѣйствувашъ, да не убивашъ, да не крадешъ, да не лъжесвидѣтелствувашъ“. Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого себе, по отношение своята душа. Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде. Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ. Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си.
Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ.
Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си. Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове. При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си. Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки. Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя?
към беседата >>
Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата.
– То се отличава по двѣ нѣща: по своята твърдость (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ! Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда. Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда.
Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата.
Силата носи въ себе си ръжда. И тъй, на всинца трѣбва еднородство! Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога. Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича. Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила.
към беседата >>
Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си.
Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого себе, по отношение своята душа. Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде. Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ. Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си. Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ.
Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си.
Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове. При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си. Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки. Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя? “ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига.
към беседата >>
Силата носи въ себе си ръжда.
То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ! Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда. Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда. Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата.
Силата носи въ себе си ръжда.
И тъй, на всинца трѣбва еднородство! Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога. Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича. Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали?
към беседата >>
Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове.
Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може да дойде. Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ. Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си. Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ. Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си.
Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове.
При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си. Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки. Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя? “ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромаситѣ“.
към беседата >>
И тъй, на всинца трѣбва еднородство!
Нѣкой казва: не, азъ трѣбва да бѫда силенъ човѣкъ! Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда. Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда. Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата. Силата носи въ себе си ръжда.
И тъй, на всинца трѣбва еднородство!
Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога. Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича. Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати.
към беседата >>
При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си.
Вториятъ грѣхъ е да не убивашъ. Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си. Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ. Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си. Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове.
При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си.
Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки. Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя? “ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромаситѣ“. То значи: ти си се научилъ до сега само да взимашъ, а законътъ е, че трѣбва и да давашъ.
към беседата >>
Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога.
Да, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда. Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда. Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата. Силата носи въ себе си ръжда. И тъй, на всинца трѣбва еднородство!
Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога.
Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича. Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати. Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ.
към беседата >>
Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки.
Убийството е нѣщо външно, то значи да махнешъ противника си. Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ. Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си. Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове. При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си.
Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки.
Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя? “ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромаситѣ“. То значи: ти си се научилъ до сега само да взимашъ, а законътъ е, че трѣбва и да давашъ.
към беседата >>
Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича.
Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда. Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата. Силата носи въ себе си ръжда. И тъй, на всинца трѣбва еднородство! Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога.
Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича.
Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати. Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ. Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло.
към беседата >>
Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя?
Третиятъ грѣхъ е да не крадешъ. Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си. Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове. При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си. Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки.
Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя?
“ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромаситѣ“. То значи: ти си се научилъ до сега само да взимашъ, а законътъ е, че трѣбва и да давашъ.
към беседата >>
Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила.
Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата. Силата носи въ себе си ръжда. И тъй, на всинца трѣбва еднородство! Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога. Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича.
Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила.
Това е много казано, нали? Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати. Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ. Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло. Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ.
към беседата >>
“ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига.
Да крадешъ, това е желанието у човѣка да взима чуждото, да го внесе въ себе си. Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове. При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си. Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки. Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя?
“ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига.
Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромаситѣ“. То значи: ти си се научилъ до сега само да взимашъ, а законътъ е, че трѣбва и да давашъ.
към беседата >>
Това е много казано, нали?
Силата носи въ себе си ръжда. И тъй, на всинца трѣбва еднородство! Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога. Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича. Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила.
Това е много казано, нали?
Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати. Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ. Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло. Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ. И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства.
към беседата >>
Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромаситѣ“.
Да не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи да не се стремишъ да закриешъ всички свои грѣхове. При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си. Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки. Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя? “ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига.
Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромаситѣ“.
То значи: ти си се научилъ до сега само да взимашъ, а законътъ е, че трѣбва и да давашъ.
към беседата >>
Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати.
И тъй, на всинца трѣбва еднородство! Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога. Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича. Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали?
Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати.
Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ. Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло. Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ. И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства. Защо трѣбва да възлюбя Господа?
към беседата >>
То значи: ти си се научилъ до сега само да взимашъ, а законътъ е, че трѣбва и да давашъ.
При тия грѣхове ти опетнявашъ себе си. Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки. Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още да сторя? “ Христосъ му отговорилъ: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромаситѣ“.
То значи: ти си се научилъ до сега само да взимашъ, а законътъ е, че трѣбва и да давашъ.
към беседата >>
Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ.
Въ този законъ на еднородството ние трѣбва да схванемъ отношенията си къмъ Бога. Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича. Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати.
Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ.
Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло. Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ. И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства. Защо трѣбва да възлюбя Господа? – Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства.
към беседата >>
Сега, този въпросъ – какво трѣбва да направя, за да наслѣдя животъ вѣченъ – Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си го зададе.
Сега, този въпросъ – какво трѣбва да направя, за да наслѣдя животъ вѣченъ – Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си го зададе.
Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва да си зададатъ въпроса: какво трѣбва да правя, за да запазя вѣчния животъ? Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята. За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ. Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени.
към беседата >>
Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло.
Този е великиятъ законъ, а не да питаме, дали Богъ ни обича. Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати. Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ.
Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло.
Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ. И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства. Защо трѣбва да възлюбя Господа? – Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства. Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа.
към беседата >>
Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва да си зададатъ въпроса: какво трѣбва да правя, за да запазя вѣчния животъ?
Сега, този въпросъ – какво трѣбва да направя, за да наслѣдя животъ вѣченъ – Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си го зададе.
Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва да си зададатъ въпроса: какво трѣбва да правя, за да запазя вѣчния животъ?
Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята. За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ. Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени. Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не.
към беседата >>
Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ.
Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати. Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ. Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло.
Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ.
И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства. Защо трѣбва да възлюбя Господа? – Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства. Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа. Туй е вѣчниятъ животъ.
към беседата >>
Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята.
Сега, този въпросъ – какво трѣбва да направя, за да наслѣдя животъ вѣченъ – Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си го зададе. Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва да си зададатъ въпроса: какво трѣбва да правя, за да запазя вѣчния животъ?
Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята.
За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ. Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени. Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива.
към беседата >>
И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства.
Това е много казано, нали? Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати. Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ. Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло. Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ.
И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства.
Защо трѣбва да възлюбя Господа? – Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства. Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа. Туй е вѣчниятъ животъ. Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога.
към беседата >>
За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание.
Сега, този въпросъ – какво трѣбва да направя, за да наслѣдя животъ вѣченъ – Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си го зададе. Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва да си зададатъ въпроса: какво трѣбва да правя, за да запазя вѣчния животъ? Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята.
За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание.
Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ. Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени. Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива. Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие.
към беседата >>
Защо трѣбва да възлюбя Господа?
Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати. Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ. Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло. Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ. И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства.
Защо трѣбва да възлюбя Господа?
– Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства. Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа. Туй е вѣчниятъ животъ. Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога. Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога.
към беседата >>
Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ.
Сега, този въпросъ – какво трѣбва да направя, за да наслѣдя животъ вѣченъ – Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си го зададе. Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва да си зададатъ въпроса: какво трѣбва да правя, за да запазя вѣчния животъ? Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята. За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание.
Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ.
Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени. Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива. Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие. Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки.
към беседата >>
– Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства.
Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме единъ другъ. Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло. Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ. И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства. Защо трѣбва да възлюбя Господа?
– Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства.
Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа. Туй е вѣчниятъ животъ. Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога. Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога. Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни?
към беседата >>
Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени.
Сега, този въпросъ – какво трѣбва да направя, за да наслѣдя животъ вѣченъ – Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си го зададе. Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва да си зададатъ въпроса: какво трѣбва да правя, за да запазя вѣчния животъ? Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята. За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ.
Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени.
Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива. Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие. Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки. Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи.
към беседата >>
Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа.
Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние си създадохме най-голѣмото зло. Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ. И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства. Защо трѣбва да възлюбя Господа? – Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства.
Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа.
Туй е вѣчниятъ животъ. Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога. Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога. Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни? – Възможно е.
към беседата >>
Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не.
Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва да си зададатъ въпроса: какво трѣбва да правя, за да запазя вѣчния животъ? Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята. За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ. Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени.
Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не.
Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива. Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие. Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки. Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи. Всѣко нѣщо си има своята цѣна.
към беседата >>
Туй е вѣчниятъ животъ.
Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ да Го възлюбимъ. И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства. Защо трѣбва да възлюбя Господа? – Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства. Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа.
Туй е вѣчниятъ животъ.
Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога. Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога. Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога.
към беседата >>
Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива.
Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ да използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята. За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ. Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени. Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не.
Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива.
Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие. Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки. Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи. Всѣко нѣщо си има своята цѣна. Една постѫпка е дадена сила въ свѣта, и отъ нея ти не можешъ да извадишъ нѣщо повече отъ това, което тя съдържа въ дадения случай.
към беседата >>
Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога.
И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства. Защо трѣбва да възлюбя Господа? – Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства. Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа. Туй е вѣчниятъ животъ.
Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога.
Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога. Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога. Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога.
към беседата >>
Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие.
За да могатъ тия въпроси да се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ. Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени. Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива.
Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие.
Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки. Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи. Всѣко нѣщо си има своята цѣна. Една постѫпка е дадена сила въ свѣта, и отъ нея ти не можешъ да извадишъ нѣщо повече отъ това, което тя съдържа въ дадения случай.
към беседата >>
Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога.
Защо трѣбва да възлюбя Господа? – Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства. Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа. Туй е вѣчниятъ животъ. Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога.
Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога.
Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога. Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие.
към беседата >>
Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки.
Вие може да попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ да ги опрѣдѣлятъ. Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени. Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива. Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие.
Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки.
Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи. Всѣко нѣщо си има своята цѣна. Една постѫпка е дадена сила въ свѣта, и отъ нея ти не можешъ да извадишъ нѣщо повече отъ това, което тя съдържа въ дадения случай.
към беседата >>
Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни?
– Защото трѣбва да има нѣкои, който да регулира моитѣ чувства. Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа. Туй е вѣчниятъ животъ. Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога. Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога.
Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни?
– Възможно е. Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога. Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли.
към беседата >>
Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи.
Нѣщата, обаче, вѫтрѣ въ нашето съзнание, сѫ точно опрѣдѣлени. Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива. Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие. Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки.
Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи.
Всѣко нѣщо си има своята цѣна. Една постѫпка е дадена сила въ свѣта, и отъ нея ти не можешъ да извадишъ нѣщо повече отъ това, което тя съдържа въ дадения случай.
към беседата >>
– Възможно е.
Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа. Туй е вѣчниятъ животъ. Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога. Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога. Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни?
– Възможно е.
Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога. Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята.
към беседата >>
Всѣко нѣщо си има своята цѣна.
Човѣкъ никога не може да направи една постѫпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива. Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие. Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки. Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи.
Всѣко нѣщо си има своята цѣна.
Една постѫпка е дадена сила въ свѣта, и отъ нея ти не можешъ да извадишъ нѣщо повече отъ това, което тя съдържа въ дадения случай.
към беседата >>
Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога.
Туй е вѣчниятъ животъ. Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога. Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога. Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни? – Възможно е.
Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога.
Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята. Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения.
към беседата >>
Една постѫпка е дадена сила въ свѣта, и отъ нея ти не можешъ да извадишъ нѣщо повече отъ това, което тя съдържа въ дадения случай.
Той въ себе си знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива. Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може да иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ да имаме криво понятие. Опасностьта въ съврѣменния животъ е тамъ, че ние нѣкой пѫть подцѣняваме своитѣ лоши постѫпки, а нѣкой пѫть подцѣняваме своите добри постѫпки. Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по себе си трѣбва да се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва да се понижи. Всѣко нѣщо си има своята цѣна.
Една постѫпка е дадена сила въ свѣта, и отъ нея ти не можешъ да извадишъ нѣщо повече отъ това, което тя съдържа въ дадения случай.
към беседата >>
Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога.
Вѣчниятъ животъ седи въ любовьта ни къмъ Бога. Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога. Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога.
Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога.
Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята. Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения. Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ?
към беседата >>
Вѣчниятъ животъ, това сѫ извѣстни условия, при които човѣшкиятъ духъ може да се развива.
Вѣчниятъ животъ, това сѫ извѣстни условия, при които човѣшкиятъ духъ може да се развива.
При обикновения животъ всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вѣчния животъ всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.
към беседата >>
Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие.
Ние ще станемъ безсмъртни, не когато Богъ ни възлюби, а когато ние възлюбимъ Бога. Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога. Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога.
Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие.
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята. Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения. Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ? Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ.
към беседата >>
При обикновения животъ всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вѣчния животъ всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.
Вѣчниятъ животъ, това сѫ извѣстни условия, при които човѣшкиятъ духъ може да се развива.
При обикновения животъ всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вѣчния животъ всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.
към беседата >>
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли.
Нѣкои питатъ: възможно ли е да станемъ безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога. Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие.
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли.
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята. Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения. Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ? Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ. Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ.
към беседата >>
Сега, мнозина запитватъ: ние не трѣбва ли да живѣемъ?
Сега, мнозина запитватъ: ние не трѣбва ли да живѣемъ?
Да, съгласенъ съмъ, че трѣбва да живѣемъ, но какъ трѣбва да живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ? Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели? Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ. Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения. Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения.
към беседата >>
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята.
– Възможно е. Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога. Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли.
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята.
Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения. Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ? Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ. Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ. Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене.
към беседата >>
Да, съгласенъ съмъ, че трѣбва да живѣемъ, но какъ трѣбва да живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ?
Сега, мнозина запитватъ: ние не трѣбва ли да живѣемъ?
Да, съгласенъ съмъ, че трѣбва да живѣемъ, но какъ трѣбва да живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ?
Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели? Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ. Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения. Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци.
към беседата >>
Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения.
Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка, да възлюби Бога. Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята.
Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения.
Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ? Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ. Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ. Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене. Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ?
към беседата >>
Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели?
Сега, мнозина запитватъ: ние не трѣбва ли да живѣемъ? Да, съгласенъ съмъ, че трѣбва да живѣемъ, но какъ трѣбва да живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ?
Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели?
Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ. Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения. Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята.
към беседата >>
Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ?
Азъ нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да възлюбите Бога. Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята. Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения.
Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ?
Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ. Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ. Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене. Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ? Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме?
към беседата >>
Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ.
Сега, мнозина запитватъ: ние не трѣбва ли да живѣемъ? Да, съгласенъ съмъ, че трѣбва да живѣемъ, но какъ трѣбва да живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ? Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели?
Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ.
Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения. Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята. Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ.
към беседата >>
Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ.
Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва да бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята. Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения. Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ?
Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ.
Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ. Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене. Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ? Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме? – Не те познаваме.
към беседата >>
Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения.
Сега, мнозина запитватъ: ние не трѣбва ли да живѣемъ? Да, съгласенъ съмъ, че трѣбва да живѣемъ, но какъ трѣбва да живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ? Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели? Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ.
Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения.
Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята. Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ. Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече!
към беседата >>
Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ.
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва да се изхвърли. Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята. Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения. Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ? Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ.
Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ.
Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене. Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ? Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме?
към беседата >>
Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения.
Сега, мнозина запитватъ: ние не трѣбва ли да живѣемъ? Да, съгласенъ съмъ, че трѣбва да живѣемъ, но какъ трѣбва да живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ? Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели? Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ. Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения.
Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения.
Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята. Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ. Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече! Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща.
към беседата >>
Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене.
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, никакви философски разсѫждения не ни трѣбватъ, защото философскитѣ разсѫждения се отнасятъ къмъ единъ по нисшъ свѣтъ, къмъ земята. Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения. Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ? Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ. Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ.
Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене.
Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ? Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме? – Познаваме те.
към беседата >>
Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци.
Да, съгласенъ съмъ, че трѣбва да живѣемъ, но какъ трѣбва да живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ? Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели? Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ. Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения. Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения.
Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци.
Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята. Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ. Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече! Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща. Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно.
към беседата >>
Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ?
Между ангелитѣ нѣма философски разсѫждения. Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ? Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ. Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ. Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене.
Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ?
Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме? – Познаваме те. Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ.
към беседата >>
Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята.
Вземете. запримѣръ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели? Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ. Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения. Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци.
Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята.
Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ. Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече! Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща. Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно. Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта.
към беседата >>
Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме?
Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за да ви докажа, че съмъ силенъ? Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ. Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ. Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене. Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ?
Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме?
– Не те познаваме. Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме? – Познаваме те. Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ. Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ.
Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ. Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения. Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята.
Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ.
Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече! Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща. Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно. Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта.
към беседата >>
– Не те познаваме.
Ще почна съ редъ статистически факти да ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ. Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ. Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене. Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ? Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме?
– Не те познаваме.
Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме? – Познаваме те. Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ. Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ. Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си.
към беседата >>
Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече!
Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения. Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята. Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ.
Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече!
Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща. Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно. Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта. Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода?
към беседата >>
Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме?
Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ да взимамъ прадѣдо си, дѣдо си, азъ самъ да ви покажа, пехливанинъ ли съмъ. Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене. Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ? Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме? – Не те познаваме.
Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме?
– Познаваме те. Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ. Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ. Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си. Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце.
към беседата >>
Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща.
Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята. Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ. Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече!
Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща.
Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно. Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта. Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода? Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки.
към беседата >>
– Познаваме те.
Ще кажа още сега: елате четири души тукъ при мене. Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ? Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме?
– Познаваме те.
Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ. Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ. Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си. Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце. Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце.
към беседата >>
Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно.
Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци. Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята. Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ. Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече! Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща.
Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно.
Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта. Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода? Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки. Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата.
към беседата >>
Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ.
Ако ги хвана и ги издигна горѣ въ въздуха и ги държа прави като свѣщи, доказвамъ ли, че съмъ пехливанинъ? Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме? – Познаваме те.
Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ.
Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ. Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си. Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце. Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце. Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце?
към беседата >>
Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта.
Това сѫ само потици, които свързватъ двѣ души, дошли на земята. Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ. Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече! Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща. Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно.
Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта.
Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта. Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода? Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки. Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата. Тѣхното съзнание не е пробудено, тѣ не живѣятъ Божественъ животъ.
към беседата >>
Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ.
Прѣди да ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме? – Познаваме те. Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ.
Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ.
Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си. Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце. Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце. Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце? Петь, десеть стотинки, това било даване!
към беседата >>
Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта.
Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може да стане учитель, и учительтъ може да стане ученикъ. Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече! Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща. Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно. Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта.
Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта.
Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода? Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки. Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата. Тѣхното съзнание не е пробудено, тѣ не живѣятъ Божественъ животъ.
към беседата >>
Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си.
– Не те познаваме. Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме? – Познаваме те. Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ. Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ.
Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си.
Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце. Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце. Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце? Петь, десеть стотинки, това било даване! Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце?
към беседата >>
Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода?
Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може да стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може да стане учитель на висшето – нищо по-вече! Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща. Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно. Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта.
Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода?
Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки. Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата. Тѣхното съзнание не е пробудено, тѣ не живѣятъ Божественъ животъ.
към беседата >>
Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце.
Дигна ги, държа ги въ въздуха познавате ли ме? – Познаваме те. Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ. Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ. Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си.
Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце.
Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце. Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце? Петь, десеть стотинки, това било даване! Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце? Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце.
към беседата >>
Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки.
Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете да измѣните тия нѣща. Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно. Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта. Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода?
Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки.
Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата. Тѣхното съзнание не е пробудено, тѣ не живѣятъ Божественъ животъ.
към беседата >>
Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце.
– Познаваме те. Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ. Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ. Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си. Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце.
Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце.
Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце? Петь, десеть стотинки, това било даване! Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце? Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце. Това е любовь!
към беседата >>
Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата.
Отъ грѣха човѣкъ може да се учи, но отъ грѣха човѣкъ да стане учитель е невъзможно. Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта. Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода? Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки.
Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата.
Тѣхното съзнание не е пробудено, тѣ не живѣятъ Божественъ животъ.
към беседата >>
Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце?
Така, нѣкой казва, че е добъръ човѣкъ. Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ. Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си. Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце. Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце.
Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце?
Петь, десеть стотинки, това било даване! Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце? Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце. Това е любовь! Това е законъ.
към беседата >>
Тѣхното съзнание не е пробудено, тѣ не живѣятъ Божественъ животъ.
Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може да стане даже и светия, Учитель на свѣта. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учитель на свѣта. Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може да стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно да изтича и бистра вода? Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки. Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата.
Тѣхното съзнание не е пробудено, тѣ не живѣятъ Божественъ животъ.
към беседата >>
Петь, десеть стотинки, това било даване!
Казвамъ му: докажи още сега, че си добъръ човѣкъ. Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си. Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце. Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце. Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце?
Петь, десеть стотинки, това било даване!
Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце? Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце. Това е любовь! Това е законъ. Господь нѣма да каже: дай всичко!
към беседата >>
Този богатиятъ човѣкъ билъ уменъ, той задалъ единъ въпросъ на Христа, но слѣдъ това си отива тѫженъ.
Този богатиятъ човѣкъ билъ уменъ, той задалъ единъ въпросъ на Христа, но слѣдъ това си отива тѫженъ.
Казва си: трудна задача е тази! Казва Христосъ: „Колко трудно ще се спасятъ богатитѣ хора! “ Защо ще се спасимъ трудно? – Понеже не сѫ готови да направятъ жертва, която изисква вѣчниятъ животъ.
към беседата >>
Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце?
Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията си. Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце. Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце. Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце? Петь, десеть стотинки, това било даване!
Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце?
Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце. Това е любовь! Това е законъ. Господь нѣма да каже: дай всичко! Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане.
към беседата >>
Казва си: трудна задача е тази!
Този богатиятъ човѣкъ билъ уменъ, той задалъ единъ въпросъ на Христа, но слѣдъ това си отива тѫженъ.
Казва си: трудна задача е тази!
Казва Христосъ: „Колко трудно ще се спасятъ богатитѣ хора! “ Защо ще се спасимъ трудно? – Понеже не сѫ готови да направятъ жертва, която изисква вѣчниятъ животъ.
към беседата >>
Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце.
Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце. Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце. Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце? Петь, десеть стотинки, това било даване! Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце?
Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце.
Това е любовь! Това е законъ. Господь нѣма да каже: дай всичко! Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане. Че туй е единъ законъ, ще ви докажа.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Колко трудно ще се спасятъ богатитѣ хора!
Този богатиятъ човѣкъ билъ уменъ, той задалъ единъ въпросъ на Христа, но слѣдъ това си отива тѫженъ. Казва си: трудна задача е тази!
Казва Христосъ: „Колко трудно ще се спасятъ богатитѣ хора!
“ Защо ще се спасимъ трудно? – Понеже не сѫ готови да направятъ жертва, която изисква вѣчниятъ животъ.
към беседата >>
Това е любовь!
Да дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце. Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце? Петь, десеть стотинки, това било даване! Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце? Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце.
Това е любовь!
Това е законъ. Господь нѣма да каже: дай всичко! Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане. Че туй е единъ законъ, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
към беседата >>
“ Защо ще се спасимъ трудно?
Този богатиятъ човѣкъ билъ уменъ, той задалъ единъ въпросъ на Христа, но слѣдъ това си отива тѫженъ. Казва си: трудна задача е тази! Казва Христосъ: „Колко трудно ще се спасятъ богатитѣ хора!
“ Защо ще се спасимъ трудно?
– Понеже не сѫ готови да направятъ жертва, която изисква вѣчниятъ животъ.
към беседата >>
Това е законъ.
Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце? Петь, десеть стотинки, това било даване! Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце? Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце. Това е любовь!
Това е законъ.
Господь нѣма да каже: дай всичко! Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане. Че туй е единъ законъ, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко.
към беседата >>
– Понеже не сѫ готови да направятъ жертва, която изисква вѣчниятъ животъ.
Този богатиятъ човѣкъ билъ уменъ, той задалъ единъ въпросъ на Христа, но слѣдъ това си отива тѫженъ. Казва си: трудна задача е тази! Казва Христосъ: „Колко трудно ще се спасятъ богатитѣ хора! “ Защо ще се спасимъ трудно?
– Понеже не сѫ готови да направятъ жертва, която изисква вѣчниятъ животъ.
към беседата >>
Господь нѣма да каже: дай всичко!
Петь, десеть стотинки, това било даване! Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце? Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце. Това е любовь! Това е законъ.
Господь нѣма да каже: дай всичко!
Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане. Че туй е единъ законъ, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господарь обича слугата си – приписва му всичко.
към беседата >>
Тогава Христосъ казва: „Невъзможното за човѣка, за Бога е възможно“.
Тогава Христосъ казва: „Невъзможното за човѣка, за Бога е възможно“.
Този богатиятъ човѣкъ не бѣше въ едно безнадежно състояние, за да не може да изпълни това, което Христосъ му каза. Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнилъ четиритѣ положения на Мойсеевия законъ, т.е. надвилъ на всички слабости въ човѣшкия животъ, но когато Христосъ му казва, че въ него има възможность да побѣди и туй послѣдното, въ него се забѣлѣза една неготовность.
към беседата >>
Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане.
Ами защо да не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце? Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце. Това е любовь! Това е законъ. Господь нѣма да каже: дай всичко!
Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане.
Че туй е единъ законъ, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господарь обича слугата си – приписва му всичко. Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко.
към беседата >>
Този богатиятъ човѣкъ не бѣше въ едно безнадежно състояние, за да не може да изпълни това, което Христосъ му каза.
Тогава Христосъ казва: „Невъзможното за човѣка, за Бога е възможно“.
Този богатиятъ човѣкъ не бѣше въ едно безнадежно състояние, за да не може да изпълни това, което Христосъ му каза.
Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнилъ четиритѣ положения на Мойсеевия законъ, т.е. надвилъ на всички слабости въ човѣшкия животъ, но когато Христосъ му казва, че въ него има възможность да побѣди и туй послѣдното, въ него се забѣлѣза една неготовность.
към беседата >>
Че туй е единъ законъ, ще ви докажа.
Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото си имане и то пакъ отъ сърдце. Това е любовь! Това е законъ. Господь нѣма да каже: дай всичко! Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане.
Че туй е единъ законъ, ще ви докажа.
Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господарь обича слугата си – приписва му всичко. Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко?
към беседата >>
Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнилъ четиритѣ положения на Мойсеевия законъ, т.е.
Тогава Христосъ казва: „Невъзможното за човѣка, за Бога е възможно“. Този богатиятъ човѣкъ не бѣше въ едно безнадежно състояние, за да не може да изпълни това, което Христосъ му каза.
Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнилъ четиритѣ положения на Мойсеевия законъ, т.е.
надвилъ на всички слабости въ човѣшкия животъ, но когато Христосъ му казва, че въ него има възможность да побѣди и туй послѣдното, въ него се забѣлѣза една неготовность.
към беседата >>
Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
Това е любовь! Това е законъ. Господь нѣма да каже: дай всичко! Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане. Че туй е единъ законъ, ще ви докажа.
Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господарь обича слугата си – приписва му всичко. Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко? – Мога, защо не!
към беседата >>
надвилъ на всички слабости въ човѣшкия животъ, но когато Христосъ му казва, че въ него има възможность да побѣди и туй послѣдното, въ него се забѣлѣза една неготовность.
Тогава Христосъ казва: „Невъзможното за човѣка, за Бога е възможно“. Този богатиятъ човѣкъ не бѣше въ едно безнадежно състояние, за да не може да изпълни това, което Христосъ му каза. Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнилъ четиритѣ положения на Мойсеевия законъ, т.е.
надвилъ на всички слабости въ човѣшкия животъ, но когато Христосъ му казва, че въ него има възможность да побѣди и туй послѣдното, въ него се забѣлѣза една неготовность.
към беседата >>
Баща, който обича сина си, приписва всичко.
Това е законъ. Господь нѣма да каже: дай всичко! Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане. Че туй е единъ законъ, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
Баща, който обича сина си, приписва всичко.
Господарь обича слугата си – приписва му всичко. Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко? – Мога, защо не! Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ.
към беседата >>
Всички съврѣменни християни сте именно въ тази послѣдна стадия.
Всички съврѣменни християни сте именно въ тази послѣдна стадия.
Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздамъ всичкото си имане, мога ли да бѫда толкова серсеминъ, че да ми се смѣятъ хората? Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ. Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни!
към беседата >>
Господарь обича слугата си – приписва му всичко.
Господь нѣма да каже: дай всичко! Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане. Че туй е единъ законъ, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко.
Господарь обича слугата си – приписва му всичко.
Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко? – Мога, защо не! Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ. Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение.
към беседата >>
Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздамъ всичкото си имане, мога ли да бѫда толкова серсеминъ, че да ми се смѣятъ хората?
Всички съврѣменни християни сте именно въ тази послѣдна стадия.
Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздамъ всичкото си имане, мога ли да бѫда толкова серсеминъ, че да ми се смѣятъ хората?
Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ. Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България.
към беседата >>
Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко.
Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото си имане. Че туй е единъ законъ, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господарь обича слугата си – приписва му всичко.
Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко.
А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко? – Мога, защо не! Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ. Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение. Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си.
към беседата >>
Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота.
Всички съврѣменни християни сте именно въ тази послѣдна стадия. Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздамъ всичкото си имане, мога ли да бѫда толкова серсеминъ, че да ми се смѣятъ хората?
Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота.
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ. Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, но повърхностенъ.
към беседата >>
А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко?
Че туй е единъ законъ, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господарь обича слугата си – приписва му всичко. Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко.
А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко?
– Мога, защо не! Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ. Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение. Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си. Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ себе си, въ сърдцето си трѣбва да направи всички жертви.
към беседата >>
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ.
Всички съврѣменни християни сте именно въ тази послѣдна стадия. Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздамъ всичкото си имане, мога ли да бѫда толкова серсеминъ, че да ми се смѣятъ хората? Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота.
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ.
Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, но повърхностенъ. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ.
към беседата >>
– Мога, защо не!
Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господарь обича слугата си – приписва му всичко. Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко?
– Мога, защо не!
Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ. Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение. Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си. Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ себе си, въ сърдцето си трѣбва да направи всички жертви. Но, казва той: какъ мога да направя това, азъ имамъ дѣца, жена?
към беседата >>
Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква.
Всички съврѣменни християни сте именно въ тази послѣдна стадия. Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздамъ всичкото си имане, мога ли да бѫда толкова серсеминъ, че да ми се смѣятъ хората? Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ.
Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква.
Ние сме толкова повърхностни! Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, но повърхностенъ. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ но повърхностенъ.
към беседата >>
Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ.
Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господарь обича слугата си – приписва му всичко. Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко? – Мога, защо не!
Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ.
Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение. Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си. Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ себе си, въ сърдцето си трѣбва да направи всички жертви. Но, казва той: какъ мога да направя това, азъ имамъ дѣца, жена? Ами че щомъ имашъ дѣца, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ.
към беседата >>
Ние сме толкова повърхностни!
Всички съврѣменни християни сте именно въ тази послѣдна стадия. Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздамъ всичкото си имане, мога ли да бѫда толкова серсеминъ, че да ми се смѣятъ хората? Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ. Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква.
Ние сме толкова повърхностни!
Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, но повърхностенъ. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ но повърхностенъ. Не, въ човѣшката душа има вложено нѣщо по-дълбоко отъ това, което ти искашъ: да станешъ пръвъ министъръ.
към беседата >>
Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение.
Господарь обича слугата си – приписва му всичко. Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко? – Мога, защо не! Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ.
Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение.
Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си. Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ себе си, въ сърдцето си трѣбва да направи всички жертви. Но, казва той: какъ мога да направя това, азъ имамъ дѣца, жена? Ами че щомъ имашъ дѣца, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ. Щомъ имашъ жена, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ.
към беседата >>
Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България.
Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздамъ всичкото си имане, мога ли да бѫда толкова серсеминъ, че да ми се смѣятъ хората? Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ. Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни!
Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България.
Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, но повърхностенъ. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ но повърхностенъ. Не, въ човѣшката душа има вложено нѣщо по-дълбоко отъ това, което ти искашъ: да станешъ пръвъ министъръ.
към беседата >>
Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си.
Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко? – Мога, защо не! Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ. Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение.
Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си.
Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ себе си, въ сърдцето си трѣбва да направи всички жертви. Но, казва той: какъ мога да направя това, азъ имамъ дѣца, жена? Ами че щомъ имашъ дѣца, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ. Щомъ имашъ жена, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ. Вие сега ще изкарате друго заключение.
към беседата >>
Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, но повърхностенъ.
Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ. Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България.
Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, но повърхностенъ.
Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ но повърхностенъ. Не, въ човѣшката душа има вложено нѣщо по-дълбоко отъ това, което ти искашъ: да станешъ пръвъ министъръ.
към беседата >>
Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ себе си, въ сърдцето си трѣбва да направи всички жертви.
А вие сега философствувате: азъ мога ли да дамъ всичко? – Мога, защо не! Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ. Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение. Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си.
Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ себе си, въ сърдцето си трѣбва да направи всички жертви.
Но, казва той: какъ мога да направя това, азъ имамъ дѣца, жена? Ами че щомъ имашъ дѣца, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ. Щомъ имашъ жена, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвамъ: щомъ имашъ една жена, която ти турила гемъ, хомотъ, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ.
към беседата >>
Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ.
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща си, за майка си, за дѣда си, за баба си: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за себе си не мислимъ. Когато дойде да разрѣшаваме нѣщо за себе си, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Запримѣръ, нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ България. Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, но повърхностенъ.
Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ.
Това е единъ вѫтрѣшенъ стремежъ но повърхностенъ. Не, въ човѣшката душа има вложено нѣщо по-дълбоко отъ това, което ти искашъ: да станешъ пръвъ министъръ.
към беседата >>
Но, казва той: какъ мога да направя това, азъ имамъ дѣца, жена?
– Мога, защо не! Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема да разсѫждавамъ, дали мога да дамъ. Азъ не умаловажавамъ философията, но има единъ по-ефикасенъ методъ за разсѫждение. Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска да разрѣши единъ въпросъ за себе си, той трѣбва да прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва да прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ себе си. Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ себе си, въ сърдцето си трѣбва да направи всички жертви.
Но, казва той: какъ мога да направя това, азъ имамъ дѣца, жена?
Ами че щомъ имашъ дѣца, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ. Щомъ имашъ жена, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвамъ: щомъ имашъ една жена, която ти турила гемъ, хомотъ, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ. Щомъ една жена ти турила гемъ, тя не ти е жена.
към беседата >>
Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие.
(втори вариант)
За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива.
Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие.
Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.
към втори вариант >>
Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин.
(втори вариант)
Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен?
Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин.
Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме.
към втори вариант >>
Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки.
(втори вариант)
Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие.
Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки.
Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.
към втори вариант >>
Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм.
(втори вариант)
Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин.
Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм.
Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме?
към втори вариант >>
Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи.
(втори вариант)
Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки.
Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи.
Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.
към втори вариант >>
Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене.
(втори вариант)
Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм.
Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене.
Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те.
към втори вариант >>
Всяко нещо си има своята цена.
(втори вариант)
Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи.
Всяко нещо си има своята цена.
Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.
към втори вариант >>
Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин?
(втори вариант)
Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене.
Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин?
Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек.
към втори вариант >>
Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.
(втори вариант)
Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена.
Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.
към втори вариант >>
Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме?
(втори вариант)
Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин?
Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме?
– Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек.
към втори вариант >>
Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може да се развива.
(втори вариант)
Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може да се развива.
При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.
към втори вариант >>
– Не те познаваме.
(втори вариант)
Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме?
– Не те познаваме.
Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си.
към втори вариант >>
При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.
(втори вариант)
Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може да се развива.
При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.
към втори вариант >>
Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме?
(втори вариант)
Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме.
Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме?
– Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце.
към втори вариант >>
Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем?
(втори вариант)
Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем?
Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот? Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели? Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения.
към втори вариант >>
– Познаваме те.
(втори вариант)
Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме?
– Познаваме те.
Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце.
към втори вариант >>
Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот?
(втори вариант)
Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем?
Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот?
Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели? Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци.
към втори вариант >>
Така, някой казва, че е добър човек.
(втори вариант)
Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те.
Така, някой казва, че е добър човек.
Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце?
към втори вариант >>
Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели?
(втори вариант)
Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем? Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот?
Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели?
Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята.
към втори вариант >>
Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек.
(втори вариант)
Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек.
Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек.
Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване!
към втори вариант >>
Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик.
(втори вариант)
Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем? Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот? Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели?
Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик.
Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик.
към втори вариант >>
Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си.
(втори вариант)
– Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек.
Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си.
Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце?
към втори вариант >>
Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения.
(втори вариант)
Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем? Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот? Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели? Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик.
Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения.
Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече!
към втори вариант >>
Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце.
(втори вариант)
Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си.
Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце.
Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце.
към втори вариант >>
Между господар и слуга пак има благородни отношения.
(втори вариант)
Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем? Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот? Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели? Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения.
Между господар и слуга пак има благородни отношения.
Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща.
към втори вариант >>
Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце.
(втори вариант)
– Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце.
Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце.
Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов!
към втори вариант >>
Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци.
(втори вариант)
Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот? Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели? Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения.
Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци.
Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно.
към втори вариант >>
Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце?
(втори вариант)
Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце.
Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце?
Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон.
към втори вариант >>
Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята.
(втори вариант)
Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели? Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци.
Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята.
Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света.
към втори вариант >>
Пет, десет стотинки, това било даване!
(втори вариант)
Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце?
Пет, десет стотинки, това било даване!
Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко!
към втори вариант >>
Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик.
(втори вариант)
Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята.
Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик.
Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света.
към втори вариант >>
Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце?
(втори вариант)
Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване!
Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце?
Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане.
към втори вариант >>
Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече!
(втори вариант)
Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик.
Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече!
Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода?
към втори вариант >>
Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце.
(втори вариант)
Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце?
Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце.
Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа.
към втори вариант >>
Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща.
(втори вариант)
Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече!
Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща.
От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода? Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки.
към втори вариант >>
Това е любов!
(втори вариант)
Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце.
Това е любов!
Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
към втори вариант >>
От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно.
(втори вариант)
Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща.
От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно.
Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода? Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки. Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата.
към втори вариант >>
Това е закон.
(втори вариант)
Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов!
Това е закон.
Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко.
към втори вариант >>
Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света.
(втори вариант)
Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно.
Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света.
Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода? Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки. Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата. тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.
към втори вариант >>
Господ няма да каже: Дай всичко!
(втори вариант)
Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон.
Господ няма да каже: Дай всичко!
Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко.
към втори вариант >>
Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света.
(втори вариант)
Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света.
Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света.
Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода? Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки. Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата. тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.
към втори вариант >>
Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане.
(втори вариант)
Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко!
Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане.
Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко.
към втори вариант >>
Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода?
(втори вариант)
Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света.
Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода?
Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки. Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата. тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.
към втори вариант >>
Че туй е един закон, ще ви докажа.
(втори вариант)
Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане.
Че туй е един закон, ще ви докажа.
Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко?
към втори вариант >>
Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки.
(втори вариант)
Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода?
Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки.
Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата. тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.
към втори вариант >>
Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
(втори вариант)
Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа.
Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не!
към втори вариант >>
Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата.
(втори вариант)
От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода? Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки.
Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата.
тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.
към втори вариант >>
Баща, който обича сина си, приписва всичко.
(втори вариант)
Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
Баща, който обича сина си, приписва всичко.
Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам.
към втори вариант >>
тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.
(втори вариант)
Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода? Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки. Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата.
тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.
към втори вариант >>
Господар обича слугата си – приписва му всичко.
(втори вариант)
Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко.
Господар обича слугата си – приписва му всичко.
Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение.
към втори вариант >>
Този богатият човек бил умен, той задал един въпрос на Христа, но след това си отива тъжен.
(втори вариант)
Този богатият човек бил умен, той задал един въпрос на Христа, но след това си отива тъжен.
Казва си: Трудна задача е тази! Казва Христос: „Колко трудно ще се спасят богатите хора! “ Защо ще се спасят трудно? – Понеже не са готови да направят жертва, която изисква вечният живот.
към втори вариант >>
Някой цар обича някого, приписва му всичко.
(втори вариант)
Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко.
Някой цар обича някого, приписва му всичко.
А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си.
към втори вариант >>
Казва си: Трудна задача е тази!
(втори вариант)
Този богатият човек бил умен, той задал един въпрос на Христа, но след това си отива тъжен.
Казва си: Трудна задача е тази!
Казва Христос: „Колко трудно ще се спасят богатите хора! “ Защо ще се спасят трудно? – Понеже не са готови да направят жертва, която изисква вечният живот.
към втори вариант >>
А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко?
(втори вариант)
Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко.
А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко?
– Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Колко трудно ще се спасят богатите хора!
(втори вариант)
Този богатият човек бил умен, той задал един въпрос на Христа, но след това си отива тъжен. Казва си: Трудна задача е тази!
Казва Христос: „Колко трудно ще се спасят богатите хора!
“ Защо ще се спасят трудно? – Понеже не са готови да направят жертва, която изисква вечният живот.
към втори вариант >>
– Мога, защо не!
(втори вариант)
Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко?
– Мога, защо не!
Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена?
към втори вариант >>
“ Защо ще се спасят трудно?
(втори вариант)
Този богатият човек бил умен, той задал един въпрос на Христа, но след това си отива тъжен. Казва си: Трудна задача е тази! Казва Христос: „Колко трудно ще се спасят богатите хора!
“ Защо ще се спасят трудно?
– Понеже не са готови да направят жертва, която изисква вечният живот.
към втори вариант >>
Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам.
(втори вариант)
Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не!
Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам.
Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик.
към втори вариант >>
– Понеже не са готови да направят жертва, която изисква вечният живот.
(втори вариант)
Този богатият човек бил умен, той задал един въпрос на Христа, но след това си отива тъжен. Казва си: Трудна задача е тази! Казва Христос: „Колко трудно ще се спасят богатите хора! “ Защо ще се спасят трудно?
– Понеже не са готови да направят жертва, която изисква вечният живот.
към втори вариант >>
Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение.
(втори вариант)
Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам.
Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение.
В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик.
към втори вариант >>
Тогава Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно.“ Този богатият човек не беше в едно безнадеждно състояние, за да не може да изпълни това, което Христос му каза.
(втори вариант)
Тогава Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно.“ Този богатият човек не беше в едно безнадеждно състояние, за да не може да изпълни това, което Христос му каза.
Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнил четирите положения на Мойсеевия закон, т.е. надвил на всички слабости в човешкия живот, но когато Христос му казва, че в него има възможност да победи и туй последното, в него се забеляза една неготовност.
към втори вариант >>
В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си.
(втори вариант)
Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение.
В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си.
Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение.
към втори вариант >>
Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнил четирите положения на Мойсеевия закон, т.е.
(втори вариант)
Тогава Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно.“ Този богатият човек не беше в едно безнадеждно състояние, за да не може да изпълни това, което Христос му каза.
Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнил четирите положения на Мойсеевия закон, т.е.
надвил на всички слабости в човешкия живот, но когато Христос му казва, че в него има възможност да победи и туй последното, в него се забеляза една неготовност.
към втори вариант >>
Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви.
(втори вариант)
А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си.
Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви.
Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик.
към втори вариант >>
надвил на всички слабости в човешкия живот, но когато Христос му казва, че в него има възможност да победи и туй последното, в него се забеляза една неготовност.
(втори вариант)
Тогава Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно.“ Този богатият човек не беше в едно безнадеждно състояние, за да не може да изпълни това, което Христос му каза. Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнил четирите положения на Мойсеевия закон, т.е.
надвил на всички слабости в човешкия живот, но когато Христос му казва, че в него има възможност да победи и туй последното, в него се забеляза една неготовност.
към втори вариант >>
Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена?
(втори вариант)
– Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви.
Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена?
Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена.
към втори вариант >>
Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий.
(втори вариант)
Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий.
Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни!
към втори вариант >>
Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик.
(втори вариант)
Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена?
Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик.
Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот.
към втори вариант >>
Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората?
(втори вариант)
Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий.
Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората?
Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България.
към втори вариант >>
Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик.
(втори вариант)
Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик.
Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик.
Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш.
към втори вариант >>
Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота.
(втори вариант)
Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората?
Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота.
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен.
към втори вариант >>
Вие сега ще изкарате друго заключение.
(втори вариант)
В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик.
Вие сега ще изкарате друго заключение.
Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика.
към втори вариант >>
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим.
(втори вариант)
Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота.
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим.
Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек.
към втори вариант >>
Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик.
(втори вариант)
Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение.
Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик.
Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш.
към втори вариант >>
Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква.
(втори вариант)
Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим.
Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква.
Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен.
към втори вариант >>
Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена.
(втори вариант)
Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик.
Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена.
Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност.
към втори вариант >>
Ние сме толкова повърхностни!
(втори вариант)
Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква.
Ние сме толкова повърхностни!
Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен. Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.
към втори вариант >>
Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот.
(втори вариант)
Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена.
Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот.
Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност. Туй е една истина.
към втори вариант >>
Например, някой иска да стане пръв министър в България.
(втори вариант)
Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни!
Например, някой иска да стане пръв министър в България.
Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен. Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.
към втори вариант >>
Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш.
(втори вариант)
Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот.
Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш.
Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност. Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения.
към втори вариант >>
Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен.
(втори вариант)
Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България.
Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен.
Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен. Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.
към втори вариант >>
Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика.
(втори вариант)
Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш.
Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика.
Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност. Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си?
към втори вариант >>
Някой иска да стане учен човек.
(втори вариант)
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен.
Някой иска да стане учен човек.
Това е един вътрешен стремеж но повърхностен. Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.
към втори вариант >>
Да, ще те изтика и вън ще отидеш.
(втори вариант)
Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика.
Да, ще те изтика и вън ще отидеш.
В този свят няма вярност. Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената.
към втори вариант >>
Това е един вътрешен стремеж но повърхностен.
(втори вариант)
Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек.
Това е един вътрешен стремеж но повърхностен.
Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.
към втори вариант >>
В този свят няма вярност.
(втори вариант)
Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш.
В този свят няма вярност.
Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така?
към втори вариант >>
Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.
(втори вариант)
Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен.
Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.
към втори вариант >>
Туй е една истина.
(втори вариант)
Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност.
Туй е една истина.
Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов.
към втори вариант >>
И тъй, основният въпрос, първият въпрос, който още не сте разрешили, то е, че вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е.
(втори вариант)
И тъй, основният въпрос, първият въпрос, който още не сте разрешили, то е, че вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е.
нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения. Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие? Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ.
към втори вариант >>
Има изключения, но где са тези изключения.
(втори вариант)
Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност. Туй е една истина.
Има изключения, но где са тези изключения.
Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо.
към втори вариант >>
нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения.
(втори вариант)
И тъй, основният въпрос, първият въпрос, който още не сте разрешили, то е, че вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е.
нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения.
Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие? Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“.
към втори вариант >>
Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си?
(втори вариант)
Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност. Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения.
Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си?
При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж.
към втори вариант >>
Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие?
(втори вариант)
И тъй, основният въпрос, първият въпрос, който още не сте разрешили, то е, че вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е. нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения.
Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие?
Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам.
към втори вариант >>
При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената.
(втори вариант)
Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност. Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си?
При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената.
Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай.
към втори вариант >>
Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля.
(втори вариант)
И тъй, основният въпрос, първият въпрос, който още не сте разрешили, то е, че вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е. нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения. Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие?
Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля.
Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те?
към втори вариант >>
Не е ли така?
(втори вариант)
В този свят няма вярност. Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената.
Не е ли така?
Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен!
към втори вариант >>
Има ли някакво съществено различие между тях?
(втори вариант)
И тъй, основният въпрос, първият въпрос, който още не сте разрешили, то е, че вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е. нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения. Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие? Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля.
Има ли някакво съществено различие между тях?
Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо.
към втори вариант >>
Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов.
(втори вариант)
Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така?
Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов.
Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога?
към втори вариант >>
Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ.
(втори вариант)
И тъй, основният въпрос, първият въпрос, който още не сте разрешили, то е, че вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е. нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения. Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие? Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях?
Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ.
Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него.
към втори вариант >>
Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо.
(втори вариант)
Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов.
Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо.
Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици.
към втори вариант >>
Аз наричам това „закон на боядисване“.
(втори вариант)
нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения. Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие? Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ.
Аз наричам това „закон на боядисване“.
Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети.
към втори вариант >>
Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж.
(втори вариант)
Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо.
Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж.
Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън.
към втори вариант >>
Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам.
(втори вариант)
Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие? Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“.
Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам.
Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце.
към втори вариант >>
Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай.
(втори вариант)
При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж.
Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай.
Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота.
към втори вариант >>
Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те?
(втори вариант)
Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам.
Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те?
– По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас.
към втори вариант >>
Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен!
(втори вариант)
Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай.
Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен!
И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя!
към втори вариант >>
– По нищо.
(втори вариант)
Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те?
– По нищо.
Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи.
към втори вариант >>
И действително той ѝ е верен до кога?
(втори вариант)
Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен!
И действително той ѝ е верен до кога?
– Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя! За такъв човек вече настава особено положение.
към втори вариант >>
Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него.
(втори вариант)
Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо.
Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него.
Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили?
към втори вариант >>
– Докато жената е красива, докато има парици.
(втори вариант)
Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога?
– Докато жената е красива, докато има парици.
Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя! За такъв човек вече настава особено положение. Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света.
към втори вариант >>
Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети.
(втори вариант)
Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него.
Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети.
Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи!
към втори вариант >>
Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън.
(втори вариант)
Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици.
Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън.
Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя! За такъв човек вече настава особено положение. Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света. Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.
към втори вариант >>
Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце.
(втори вариант)
Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети.
Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце.
Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане.
към втори вариант >>
Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота.
(втори вариант)
Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън.
Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота.
Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя! За такъв човек вече настава особено положение. Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света. Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.
към втори вариант >>
Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас.
(втори вариант)
Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце.
Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас.
Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър.
към втори вариант >>
Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя!
(втори вариант)
Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота.
Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя!
За такъв човек вече настава особено положение. Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света. Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.
към втори вариант >>
Те са лъжливи.
(втори вариант)
– По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас.
Те са лъжливи.
Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър?
към втори вариант >>
За такъв човек вече настава особено положение.
(втори вариант)
И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя!
За такъв човек вече настава особено положение.
Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света. Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.
към втори вариант >>
Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили?
(втори вариант)
Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи.
Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили?
Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета.
към втори вариант >>
Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света.
(втори вариант)
– Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя! За такъв човек вече настава особено положение.
Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света.
Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.
към втори вариант >>
Това са празни работи!
(втори вариант)
Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили?
Това са празни работи!
Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено.
към втори вариант >>
Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.
(втори вариант)
Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя! За такъв човек вече настава особено положение. Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света.
Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.
към втори вариант >>
Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане.
(втори вариант)
Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи!
Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане.
Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави.
към втори вариант >>
Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото си имане и всичко, що имаш в съкровището си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
(втори вариант)
Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото си имане и всичко, що имаш в съкровището си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите. Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже.
към втори вариант >>
Например, пишат на дъската: Иван е добър.
(втори вариант)
Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане.
Например, пишат на дъската: Иван е добър.
Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно.
към втори вариант >>
Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите.
(втори вариант)
Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото си имане и всичко, що имаш в съкровището си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите.
Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена.
към втори вариант >>
Може ли Иван на дъската да стане добър?
(втори вариант)
Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър.
Може ли Иван на дъската да стане добър?
Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически.
към втори вариант >>
Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде.
(втори вариант)
Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото си имане и всичко, що имаш в съкровището си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите.
Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде.
Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите?
към втори вариант >>
Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета.
(втори вариант)
Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър?
Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета.
Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“.
към втори вариант >>
Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози.
(втори вариант)
Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото си имане и всичко, що имаш в съкровището си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите. Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде.
Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози.
Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки.
към втори вариант >>
Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено.
(втори вариант)
Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета.
Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено.
Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно.
към втори вариант >>
Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик.
(втори вариант)
Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото си имане и всичко, що имаш в съкровището си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите. Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози.
Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик.
Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала.
към втори вариант >>
Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави.
(втори вариант)
Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено.
Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави.
То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни.
към втори вариант >>
Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже.
(втори вариант)
Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото си имане и всичко, що имаш в съкровището си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите. Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик.
Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже.
Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си.
към втори вариант >>
То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно.
(втори вариант)
Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави.
То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно.
Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър.
към втори вариант >>
Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена.
(втори вариант)
Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите. Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже.
Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена.
Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа?
към втори вариант >>
Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически.
(втори вариант)
Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно.
Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически.
Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска.
към втори вариант >>
Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите?
(втори вариант)
Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена.
Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите?
Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа.
към втори вариант >>
Туй наричам „буквата на закона“.
(втори вариант)
Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически.
Туй наричам „буквата на закона“.
Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат.
към втори вариант >>
Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки.
(втори вариант)
Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите?
Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки.
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата?
към втори вариант >>
Казват: Тия думи са наредени граматически правилно.
(втори вариант)
Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“.
Казват: Тия думи са наредени граматически правилно.
Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската.
към втори вариант >>
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала.
(втори вариант)
Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки.
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала.
С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство.
към втори вариант >>
Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни.
(втори вариант)
Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно.
Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни.
Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже.
към втори вариант >>
С това той показва, че имал сила в ръката си.
(втори вариант)
Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала.
С това той показва, че имал сила в ръката си.
Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си.
към втори вариант >>
Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър.
(втори вариант)
То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни.
Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър.
Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви.
към втори вариант >>
Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа?
(втори вариант)
Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си.
Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа?
Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие.
към втори вариант >>
Доброто никога не може да се напише на черната дъска.
(втори вариант)
Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър.
Доброто никога не може да се напише на черната дъска.
Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва.
към втори вариант >>
Аз виждам всички хора опасани с по една боа.
(втори вариант)
Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа?
Аз виждам всички хора опасани с по една боа.
Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство.
към втори вариант >>
Казваме: Белият плат.
(втори вариант)
Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска.
Казваме: Белият плат.
Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“.
към втори вариант >>
Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата?
(втори вариант)
Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа.
Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата?
Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи.
към втори вариант >>
Да, но белият плат не може да се напише на дъската.
(втори вариант)
Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат.
Да, но белият плат не може да се напише на дъската.
Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго.
към втори вариант >>
Изисква се сръчност, изисква се геройство.
(втори вариант)
Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата?
Изисква се сръчност, изисква се геройство.
Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи. Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
към втори вариант >>
Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже.
(втори вариант)
Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската.
Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже.
Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме?
към втори вариант >>
Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си.
(втори вариант)
С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство.
Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си.
Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи. Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
към втори вариант >>
Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви.
(втори вариант)
Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже.
Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви.
Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те.
към втори вариант >>
Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие.
(втори вариант)
Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си.
Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие.
В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи. Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
към втори вариант >>
Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва.
(втори вариант)
Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви.
Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва.
Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко.
към втори вариант >>
В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство.
(втори вариант)
Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие.
В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство.
Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи. Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
към втори вариант >>
Какво разбирате вие под думата „обич“.
(втори вариант)
Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва.
Какво разбирате вие под думата „обич“.
Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме?
към втори вариант >>
Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи.
(втори вариант)
Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство.
Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи.
Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
към втори вариант >>
Един разбира едно, друг – друго.
(втори вариант)
Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“.
Един разбира едно, друг – друго.
Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те.
към втори вариант >>
Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
(втори вариант)
Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи.
Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
към втори вариант >>
Казва някой: Обичаш ли ме?
(втори вариант)
Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго.
Казва някой: Обичаш ли ме?
– Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки.
към втори вариант >>
Та, казвам: Ние трябва да разрешим важния въпрос в нас.
(втори вариант)
Та, казвам: Ние трябва да разрешим важния въпрос в нас.
Кой е този въпрос? В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как?
към втори вариант >>
– Обичам те.
(втори вариант)
Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме?
– Обичам те.
Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме?
към втори вариант >>
Кой е този въпрос?
(втори вариант)
Та, казвам: Ние трябва да разрешим важния въпрос в нас.
Кой е този въпрос?
В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата.
към втори вариант >>
Е, тогава погледни ме малко.
(втори вариант)
Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те.
Е, тогава погледни ме малко.
Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те.
към втори вариант >>
В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас.
(втори вариант)
Та, казвам: Ние трябва да разрешим важния въпрос в нас. Кой е този въпрос?
В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас.
Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни.
към втори вариант >>
Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме?
(втори вариант)
Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко.
Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме?
– Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка.
към втори вариант >>
Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си.
(втори вариант)
Та, казвам: Ние трябва да разрешим важния въпрос в нас. Кой е този въпрос? В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас.
Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си.
Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир.
към втори вариант >>
– Обичам те.
(втори вариант)
Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме?
– Обичам те.
Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова?
към втори вариант >>
Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно.
(втори вариант)
Та, казвам: Ние трябва да разрешим важния въпрос в нас. Кой е този въпрос? В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си.
Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно.
Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога.
към втори вариант >>
Е, ако ме обичаш, дай ми крушки.
(втори вариант)
Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те.
Е, ако ме обичаш, дай ми крушки.
Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта?
към втори вариант >>
Вие трябва да опитате силата Божия. Как?
(втори вариант)
Та, казвам: Ние трябва да разрешим важния въпрос в нас. Кой е този въпрос? В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно.
Вие трябва да опитате силата Божия. Как?
– Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога.
към втори вариант >>
Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме?
(втори вариант)
– Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки.
Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме?
– Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там.
към втори вариант >>
– Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата.
(втори вариант)
Кой е този въпрос? В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как?
– Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата.
Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание.
към втори вариант >>
– Обичам те.
(втори вариант)
Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме?
– Обичам те.
Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта?
към втори вариант >>
Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни.
(втори вариант)
В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата.
Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни.
Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява.
към втори вариант >>
Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка.
(втори вариант)
Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те.
Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка.
В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето.
към втори вариант >>
Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир.
(втори вариант)
Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни.
Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир.
Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог.
към втори вариант >>
В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова?
(втори вариант)
– Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка.
В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова?
Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги?
към втори вариант >>
Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога.
(втори вариант)
Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир.
Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога.
Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава.
към втори вариант >>
Попитайте едно дете, в какво седи обичта?
(втори вариант)
Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова?
Попитайте едно дете, в какво седи обичта?
И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал?
към втори вариант >>
Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога.
(втори вариант)
Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога.
Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога.
Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява.
към втори вариант >>
И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там.
(втори вариант)
Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта?
И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там.
Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич?
към втори вариант >>
Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание.
(втори вариант)
– Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога.
Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание.
Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля.
към втори вариант >>
Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта?
(втори вариант)
– Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там.
Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта?
Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание.
към втори вариант >>
Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява.
(втори вариант)
Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание.
Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява.
Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва.
към втори вариант >>
Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето.
(втори вариант)
Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта?
Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето.
Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание?
към втори вариант >>
Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог.
(втори вариант)
Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява.
Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог.
Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай!
към втори вариант >>
Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги?
(втори вариант)
В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето.
Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги?
Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание.
към втори вариант >>
Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава.
(втори вариант)
Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог.
Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава.
В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи!
към втори вариант >>
Где са инструментите, с които си ги опитал?
(втори вариант)
Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги?
Где са инструментите, с които си ги опитал?
Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим.
към втори вариант >>
В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява.
(втори вариант)
Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава.
В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява.
Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу.
към втори вариант >>
Колко трептения прави сърцето ти при тази обич?
(втори вариант)
И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал?
Колко трептения прави сърцето ти при тази обич?
Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание.
към втори вариант >>
Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля.
(втори вариант)
Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява.
Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля.
Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота!
към втори вариант >>
Ама тази дума „обич“ имала съдържание.
(втори вариант)
Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич?
Ама тази дума „обич“ имала съдържание.
Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно.
към втори вариант >>
Тъй казва Господнята молитва.
(втори вариант)
Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля.
Тъй казва Господнята молитва.
Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят.
към втори вариант >>
Хубаво, где е нейното съдържание?
(втори вариант)
Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание.
Хубаво, где е нейното съдържание?
Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене.
към втори вариант >>
Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай!
(втори вариант)
Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва.
Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай!
“ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи.
към втори вариант >>
Аз не виждам никакво съдържание.
(втори вариант)
Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание?
Аз не виждам никакво съдържание.
Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка.
към втори вариант >>
“ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи!
(втори вариант)
Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай!
“ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи!
Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава.
към втори вариант >>
Това са символи, с които ние си служим.
(втори вариант)
Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание.
Това са символи, с които ние си служим.
В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич.
към втори вариант >>
Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу.
(втори вариант)
В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи!
Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу.
Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас.
към втори вариант >>
В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание.
(втори вариант)
Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим.
В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание.
Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме?
към втори вариант >>
Колко вярно е туй положение и в живота!
(втори вариант)
Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу.
Колко вярно е туй положение и в живота!
Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай!
към втори вариант >>
Тази дума се произнася безгласно.
(втори вариант)
Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание.
Тази дума се произнася безгласно.
Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме? Аз няма да говоря, но ще направя нещата.
към втори вариант >>
Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят.
(втори вариант)
Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота!
Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят.
Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу.
към втори вариант >>
Гледам, някой беден човек зъзне пред мене.
(втори вариант)
Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно.
Гледам, някой беден човек зъзне пред мене.
Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме? Аз няма да говоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил.
към втори вариант >>
Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи.
(втори вариант)
Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай! “ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят.
Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи.
Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал.
към втори вариант >>
Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка.
(втори вариант)
Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене.
Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка.
Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме? Аз няма да говоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.
към втори вариант >>
Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава.
(втори вариант)
“ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи.
Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава.
Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже.
към втори вариант >>
Това значи обич.
(втори вариант)
Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка.
Това значи обич.
Някой пита: Обичаш ли ме? Аз няма да говоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.
към втори вариант >>
Същото е и с вас.
(втори вариант)
Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава.
Същото е и с вас.
Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после.
към втори вариант >>
Някой пита: Обичаш ли ме?
(втори вариант)
В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич.
Някой пита: Обичаш ли ме?
Аз няма да говоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.
към втори вариант >>
Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай!
(втори вариант)
Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас.
Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай!
“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега.
към втори вариант >>
Аз няма да говоря, но ще направя нещата.
(втори вариант)
Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме?
Аз няма да говоря, но ще направя нещата.
В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.
към втори вариант >>
“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу.
(втори вариант)
Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай!
“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу.
Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос.
към втори вариант >>
В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил.
(втори вариант)
Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме? Аз няма да говоря, но ще направя нещата.
В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил.
Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.
към втори вариант >>
Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал.
(втори вариант)
Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу.
Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал.
Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос?
към втори вариант >>
Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.
(втори вариант)
Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме? Аз няма да говоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил.
Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.
към втори вариант >>
Това е геройство, което всеки трябва да покаже.
(втори вариант)
Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал.
Това е геройство, което всеки трябва да покаже.
Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък.
към втори вариант >>
Христос запита този младия човек: Ти обичаш ли своя Учител?
(втори вариант)
Христос запита този младия човек: Ти обичаш ли своя Учител?
Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов.
към втори вариант >>
Всички онези разисквания ние можем да оставим за после.
(втори вариант)
Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже.
Всички онези разисквания ние можем да оставим за после.
Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса.
към втори вариант >>
Готов ли си да извършиш всичко заради Него?
(втори вариант)
Христос запита този младия човек: Ти обичаш ли своя Учител?
Готов ли си да извършиш всичко заради Него?
Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава.
към втори вариант >>
Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега.
(втори вариант)
Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай! “ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после.
Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега.
Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли?
към втори вариант >>
Учителю благи, Му казваше той.
(втори вариант)
Христос запита този младия човек: Ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него?
Учителю благи, Му казваше той.
Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже.
към втори вариант >>
Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос.
(втори вариант)
“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега.
Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос.
Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене!
към втори вариант >>
Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него.
(втори вариант)
Христос запита този младия човек: Ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той.
Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него.
Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени.
към втори вариант >>
Кой въпрос?
(втори вариант)
Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос.
Кой въпрос?
– Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата.
към втори вариант >>
Христос го изпита отдалеч.
(втори вариант)
Христос запита този младия човек: Ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него.
Христос го изпита отдалеч.
Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър.
към втори вариант >>
– Въпросът на този младия момък.
(втори вариант)
Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос?
– Въпросът на този младия момък.
На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко?
към втори вариант >>
Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов.
(втори вариант)
Христос запита този младия човек: Ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч.
Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов.
Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина.
към втори вариант >>
На земята момата лесно решава въпроса.
(втори вариант)
Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък.
На земята момата лесно решава въпроса.
Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор.
към втори вариант >>
Чист съм, казваше той, но чистотата се познава.
(втори вариант)
Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов.
Чист съм, казваше той, но чистотата се познава.
Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе.
към втори вариант >>
Тя пита: Ще ме вземеш ли?
(втори вариант)
Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса.
Тя пита: Ще ме вземеш ли?
Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш.
към втори вариант >>
Има нещо в света, което не лъже.
(втори вариант)
Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава.
Има нещо в света, което не лъже.
Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава.
към втори вариант >>
Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене!
(втори вариант)
Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли?
Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене!
Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре.
към втори вариант >>
Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени.
(втори вариант)
Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже.
Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени.
Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката?
към втори вариант >>
Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата.
(втори вариант)
Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене!
Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата.
Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат.
към втори вариант >>
Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър.
(втори вариант)
Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени.
Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър.
Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очите на втория са страшни.
към втори вариант >>
Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко?
(втори вариант)
– Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата.
Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко?
– И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре?
към втори вариант >>
Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина.
(втори вариант)
Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър.
Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина.
Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очите на втория са страшни.
към втори вариант >>
– И чака за отговор.
(втори вариант)
На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко?
– И чака за отговор.
Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре.
към втори вариант >>
Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе.
(втори вариант)
Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина.
Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе.
У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очите на втория са страшни.
към втори вариант >>
Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш.
(втори вариант)
Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор.
Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш.
Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата?
към втори вариант >>
У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава.
(втори вариант)
Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе.
У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава.
Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очите на втория са страшни.
към втори вариант >>
Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре.
(втори вариант)
Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш.
Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре.
Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля.
към втори вариант >>
Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката?
(втори вариант)
Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава.
Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката?
– Защото очите на втория са страшни.
към втори вариант >>
Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат.
(втори вариант)
Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре.
Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат.
Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност.
към втори вариант >>
– Защото очите на втория са страшни.
(втори вариант)
Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката?
– Защото очите на втория са страшни.
към втори вариант >>
Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре?
(втори вариант)
Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат.
Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре?
Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили.
към втори вариант >>
Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
(втори вариант)
Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот? “ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот.
към втори вариант >>
Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре.
(втори вариант)
– И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре?
Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре.
Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот?
към втори вариант >>
Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот?
(втори вариант)
Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот?
“ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха?
към втори вариант >>
Какво означава вирването на главата?
(втори вариант)
Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре.
Какво означава вирването на главата?
Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай!
към втори вариант >>
“ Той не беше готов, обаче.
(втори вариант)
Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот?
“ Той не беше готов, обаче.
За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв.
към втори вариант >>
Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля.
(втори вариант)
Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата?
Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля.
И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как?
към втори вариант >>
За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви.
(втори вариант)
Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот? “ Той не беше готов, обаче.
За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви.
Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли?
към втори вариант >>
И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност.
(втори вариант)
Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля.
И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност.
Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти?
към втори вариант >>
Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички.
(втори вариант)
Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот? “ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви.
Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички.
Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цената е определена.
към втори вариант >>
Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили.
(втори вариант)
Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност.
Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили.
Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия.
към втори вариант >>
Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот.
(втори вариант)
Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот? “ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички.
Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот.
Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цената е определена. Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.
към втори вариант >>
Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот?
(втори вариант)
Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили.
Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот?
– Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек.
към втори вариант >>
Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха?
(втори вариант)
Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот? “ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот.
Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха?
– 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цената е определена. Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.
към втори вариант >>
– Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай!
(втори вариант)
Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот?
– Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай!
Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса?
към втори вариант >>
– 10,000 лв.
(втори вариант)
“ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха?
– 10,000 лв.
По-долу не може ли? – Не може, цената е определена. Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.
към втори вариант >>
Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как?
(втори вариант)
Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай!
Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как?
– Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!
към втори вариант >>
По-долу не може ли?
(втори вариант)
За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв.
По-долу не може ли?
– Не може, цената е определена. Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.
към втори вариант >>
– Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти?
(втори вариант)
И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как?
– Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти?
Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос.
към втори вариант >>
– Не може, цената е определена.
(втори вариант)
Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли?
– Не може, цената е определена.
Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.
към втори вариант >>
Ако направиш така, тя ще те вземе за светия.
(втори вариант)
Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти?
Ако направиш така, тя ще те вземе за светия.
Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе.
към втори вариант >>
Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.
(втори вариант)
Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цената е определена.
Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.
към втори вариант >>
Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек.
(втори вариант)
Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия.
Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек.
Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих.
към втори вариант >>
Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследвам живот вечен?
(втори вариант)
Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследвам живот вечен?
“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е? – То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса?
(втори вариант)
– Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек.
Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса?
Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича.
към втори вариант >>
“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните.
(втори вариант)
Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследвам живот вечен?
“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните.
Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е? – То е друг въпрос. За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.
към втори вариант >>
Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!
(втори вариант)
Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса?
Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича.
към втори вариант >>
Това не се отнася до глупавите хора.
(втори вариант)
Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследвам живот вечен? “ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните.
Това не се отнася до глупавите хора.
То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е? – То е друг въпрос. За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.
към втори вариант >>
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос.
(втори вариант)
– Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос.
Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син.
към втори вариант >>
То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот.
(втори вариант)
Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследвам живот вечен? “ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора.
То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот.
Ами възможно ли е? – То е друг въпрос. За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.
към втори вариант >>
Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе.
(втори вариант)
Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос.
Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе.
Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря.
към втори вариант >>
Ами възможно ли е?
(втори вариант)
Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследвам живот вечен? “ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот.
Ами възможно ли е?
– То е друг въпрос. За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.
към втори вариант >>
Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих.
(втори вариант)
Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе.
Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих.
Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел.
към втори вариант >>
– То е друг въпрос.
(втори вариант)
Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследвам живот вечен? “ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е?
– То е друг въпрос.
За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.
към втори вариант >>
Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича.
(втори вариант)
Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих.
Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича.
Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам.
към втори вариант >>
За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.
(втори вариант)
“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е? – То е друг въпрос.
За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.
към втори вариант >>
Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича.
(втори вариант)
Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите! “ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича.
Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича.
Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си.
към втори вариант >>
Да допуснем сега, че някои имат вечния живот.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че някои имат вечния живот.
Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим? Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот. В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот.
към втори вариант >>
Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син.
(втори вариант)
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича.
Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син.
Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си.
към втори вариант >>
Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим?
(втори вариант)
Да допуснем сега, че някои имат вечния живот.
Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим?
Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот. В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате.
към втори вариант >>
Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря.
(втори вариант)
Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син.
Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря.
Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми.
към втори вариант >>
Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че някои имат вечния живот. Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим?
Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот.
В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам?
към втори вариант >>
Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел.
(втори вариант)
Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря.
Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел.
И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество.
към втори вариант >>
В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че някои имат вечния живот. Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим? Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот.
В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое.
Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога.
към втори вариант >>
И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам.
(втори вариант)
Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел.
И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам.
Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай.
към втори вариант >>
Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че някои имат вечния живот. Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим? Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот. В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое.
Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит.
Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът.
към втори вариант >>
Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си.
(втори вариант)
Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам.
Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си.
Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили.
към втори вариант >>
Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че някои имат вечния живот. Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим? Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот. В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит.
Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот.
Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога.
към втори вариант >>
Някой път и аз не съм съгласен със себе си.
(втори вариант)
Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си.
Някой път и аз не съм съгласен със себе си.
При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си.
към втори вариант >>
Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате.
(втори вариант)
Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим? Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот. В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот.
Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате.
Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш.
към втори вариант >>
При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми.
(втори вариант)
Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си.
При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми.
Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам?
(втори вариант)
Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот. В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате.
Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам?
– Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях.
към втори вариант >>
Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество.
(втори вариант)
Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми.
Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество.
Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си.
към втори вариант >>
– Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога.
(втори вариант)
В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам?
– Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога.
Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно.
към втори вариант >>
Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай.
(втори вариант)
И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество.
Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай.
Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си. Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!
към втори вариант >>
Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът.
(втори вариант)
Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога.
Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът.
Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата.
към втори вариант >>
Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили.
(втори вариант)
Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай.
Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили.
Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си. Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!
към втори вариант >>
Такова било желанието на Бога.
(втори вариант)
Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът.
Такова било желанието на Бога.
Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си.
към втори вариант >>
Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си.
(втори вариант)
Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили.
Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си.
Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си. Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!
към втори вариант >>
Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш.
(втори вариант)
Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога.
Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш.
Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли.
към втори вариант >>
Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си.
(втори вариант)
При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си.
Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си.
Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си. Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!
към втори вариант >>
Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш.
Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях.
Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал.
към втори вариант >>
Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си.
(втори вариант)
Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си.
Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си.
Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!
към втори вариант >>
Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно.
(втори вариант)
– Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях.
Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно.
Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли?
към втори вариант >>
Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!
(втори вариант)
Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си.
Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!
към втори вариант >>
Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата.
(втори вариант)
Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно.
Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата.
От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат.
към втори вариант >>
Аз говоря за учениците.
(втори вариант)
Аз говоря за учениците.
И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример.
към втори вариант >>
От тогава волът взел да мисли само за рогата си.
(втори вариант)
Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата.
От тогава волът взел да мисли само за рогата си.
След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат. Дяволът направил и с човека един договор.
към втори вариант >>
И тъй, смелост се изисква!
(втори вариант)
Аз говоря за учениците.
И тъй, смелост се изисква!
В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример.
към втори вариант >>
След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли.
(втори вариант)
Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си.
След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли.
Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат. Дяволът направил и с човека един договор. Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.
към втори вариант >>
В истинския живот няма какво да се осъждаме.
(втори вариант)
Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква!
В истинския живот няма какво да се осъждаме.
Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право.
към втори вариант >>
Но, човекът го впрегнал.
(втори вариант)
Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли.
Но, човекът го впрегнал.
Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат. Дяволът направил и с човека един договор. Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.
към втори вариант >>
Грях е това!
(втори вариант)
Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме.
Грях е това!
От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи.
към втори вариант >>
Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли?
(втори вариант)
Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал.
Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли?
Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат. Дяволът направил и с човека един договор. Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.
към втори вариант >>
От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е.
(втори вариант)
Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това!
От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е.
Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо.
към втори вариант >>
Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат.
(втори вариант)
Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли?
Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат.
Дяволът направил и с човека един договор. Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.
към втори вариант >>
Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример.
(втори вариант)
Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е.
Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример.
Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш.
към втори вариант >>
Дяволът направил и с човека един договор.
(втори вариант)
От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат.
Дяволът направил и с човека един договор.
Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.
към втори вариант >>
Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример.
(втори вариант)
И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример.
Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример.
Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора.
към втори вариант >>
Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.
(втори вариант)
След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат. Дяволът направил и с човека един договор.
Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.
към втори вариант >>
Това е право.
(втори вариант)
В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример.
Това е право.
За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене?
към втори вариант >>
След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова?
(втори вариант)
След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова?
“ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане.
към втори вариант >>
За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи.
(втори вариант)
Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право.
За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи.
Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене?
към втори вариант >>
“ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие.
(втори вариант)
След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова?
“ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие.
Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака.
към втори вариант >>
Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо.
(втори вариант)
От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи.
Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо.
За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям.
към втори вариант >>
Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста.
(втори вариант)
След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова? “ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие.
Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста.
„Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад.
към втори вариант >>
За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш.
(втори вариант)
Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо.
За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш.
Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
към втори вариант >>
„Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така?
(втори вариант)
След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова? “ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста.
„Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така?
– Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли?
към втори вариант >>
Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора.
(втори вариант)
Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш.
Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора.
Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
към втори вариант >>
– Може.
(втори вариант)
След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова? “ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така?
– Може.
И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
към втори вариант >>
Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене?
(втори вариант)
Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора.
Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене?
Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
към втори вариант >>
И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане.
(втори вариант)
След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова? “ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може.
И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане.
Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
към втори вариант >>
Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене?
(втори вариант)
За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене?
Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене?
Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
към втори вариант >>
Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака.
(втори вариант)
“ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане.
Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака.
Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
към втори вариант >>
Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям.
(втори вариант)
Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене?
Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям.
Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
към втори вариант >>
Ето едно умно запитване.
(втори вариант)
Ето едно умно запитване.
Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен. Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад.
(втори вариант)
Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака.
Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад.
Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
към втори вариант >>
Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
(втори вариант)
За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям.
Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
към втори вариант >>
Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен.
(втори вариант)
Ето едно умно запитване.
Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен.
Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли?
(втори вариант)
„Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад.
Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли?
Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
към втори вариант >>
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни.
(втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни.
Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония.
към втори вариант >>
Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот.
(втори вариант)
Ето едно умно запитване. Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен.
Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот.
към втори вариант >>
Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
(втори вариант)
– Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли?
Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
към втори вариант >>
Усещали ли сте Божествената тишина?
(втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни.
Усещали ли сте Божествената тишина?
Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
към втори вариант >>
Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това?
(втори вариант)
Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това?
– Интересувал се е. За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си. Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е.
към втори вариант >>
Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари.
Зная, казва някой, да бода. Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме?
към втори вариант >>
Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога?
(втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина?
Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога?
Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
към втори вариант >>
– Интересувал се е.
(втори вариант)
Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това?
– Интересувал се е.
За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си. Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е.
към втори вариант >>
Зная, казва някой, да бода.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари.
Зная, казва някой, да бода.
Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода.
към втори вариант >>
Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него?
(втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога?
Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него?
Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
към втори вариант >>
За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини.
(втори вариант)
Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това? – Интересувал се е.
За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини.
Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си. Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е.
към втори вариант >>
Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари. Зная, казва някой, да бода.
Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата.
Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм?
към втори вариант >>
Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух.
(втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него?
Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух.
Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
към втори вариант >>
Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си.
(втори вариант)
Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това? – Интересувал се е. За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини.
Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си.
Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е.
към втори вариант >>
Зная да ритам.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари. Зная, казва някой, да бода. Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата.
Зная да ритам.
Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум.
към втори вариант >>
Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония.
(втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух.
Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония.
Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
към втори вариант >>
Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е.
(втори вариант)
Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това? – Интересувал се е. За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си.
Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е.
към втори вариант >>
Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари. Зная, казва някой, да бода. Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам.
Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар.
Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои.
към втори вариант >>
Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
(втори вариант)
Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония.
Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
към втори вариант >>
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват.
(втори вариант)
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват.
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам? И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате.
към втори вариант >>
Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме?
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари. Зная, казва някой, да бода. Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар.
Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме?
В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог?
към втори вариант >>
Ето един идеал за стари, и за млади.
(втори вариант)
Ето един идеал за стари, и за млади.
Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат. Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите. Това е само една скица, която ви обрисувах. Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления.
към втори вариант >>
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам?
(втори вариант)
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват.
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам?
И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала.
към втори вариант >>
В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода.
(втори вариант)
Зная, казва някой, да бода. Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме?
В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода.
Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост?
към втори вариант >>
Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат.
(втори вариант)
Ето един идеал за стари, и за млади.
Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат.
Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите. Това е само една скица, която ви обрисувах. Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления. Ако сте го разрешили в първото направление, т.е.
към втори вариант >>
И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа?
(втори вариант)
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват. Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам?
И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа?
Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така.
към втори вариант >>
Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм?
(втори вариант)
Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода.
Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм?
Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е.
към втори вариант >>
Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите.
(втори вариант)
Ето един идеал за стари, и за млади. Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат.
Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите.
Това е само една скица, която ви обрисувах. Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления. Ако сте го разрешили в първото направление, т.е. намерили сте вечния живот, аз ви се радвам.
към втори вариант >>
Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият?
(втори вариант)
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват. Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам? И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа?
Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият?
– Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
към втори вариант >>
Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум.
(втори вариант)
Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм?
Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум.
Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай.
към втори вариант >>
Това е само една скица, която ви обрисувах.
(втори вариант)
Ето един идеал за стари, и за млади. Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат. Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите.
Това е само една скица, която ви обрисувах.
Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления. Ако сте го разрешили в първото направление, т.е. намерили сте вечния живот, аз ви се радвам. Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е.
към втори вариант >>
– Неговият, разбира се.
(втори вариант)
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват. Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам? И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият?
– Неговият, разбира се.
Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме.
към втори вариант >>
Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои.
(втори вариант)
Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум.
Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои.
Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си.
към втори вариант >>
Този въпрос вече е зададен.
(втори вариант)
Ето един идеал за стари, и за млади. Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат. Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите. Това е само една скица, която ви обрисувах.
Този въпрос вече е зададен.
Вие трябва да го разрешите в три направления. Ако сте го разрешили в първото направление, т.е. намерили сте вечния живот, аз ви се радвам. Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете да донесете благото на човечеството.
към втори вариант >>
Е, защо страдате.
(втори вариант)
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват. Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам? И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се.
Е, защо страдате.
Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания.
към втори вариант >>
Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог?
(втори вариант)
Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои.
Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог?
Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси?
към втори вариант >>
Вие трябва да го разрешите в три направления.
(втори вариант)
Ето един идеал за стари, и за млади. Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат. Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите. Това е само една скица, която ви обрисувах. Този въпрос вече е зададен.
Вие трябва да го разрешите в три направления.
Ако сте го разрешили в първото направление, т.е. намерили сте вечния живот, аз ви се радвам. Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете да донесете благото на човечеството.
към втори вариант >>
Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала.
(втори вариант)
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам? И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате.
Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала.
Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот.
към втори вариант >>
Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост?
(втори вариант)
В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог?
Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост?
– Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува.
към втори вариант >>
Ако сте го разрешили в първото направление, т.е.
(втори вариант)
Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат. Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите. Това е само една скица, която ви обрисувах. Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления.
Ако сте го разрешили в първото направление, т.е.
намерили сте вечния живот, аз ви се радвам. Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете да донесете благото на човечеството.
към втори вариант >>
Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така.
(втори вариант)
И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала.
Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така.
Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният.
към втори вариант >>
– Вложил е.
(втори вариант)
Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост?
– Вложил е.
Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува. Те сами се справят.
към втори вариант >>
намерили сте вечния живот, аз ви се радвам.
(втори вариант)
Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите. Това е само една скица, която ви обрисувах. Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления. Ако сте го разрешили в първото направление, т.е.
намерили сте вечния живот, аз ви се радвам.
Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете да донесете благото на човечеството.
към втори вариант >>
Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
(втори вариант)
Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така.
Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години.
към втори вариант >>
Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай.
(втори вариант)
Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е.
Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай.
Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува. Те сами се справят. Така можете и вие сами да се справяте.
към втори вариант >>
Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е.
(втори вариант)
Това е само една скица, която ви обрисувах. Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления. Ако сте го разрешили в първото направление, т.е. намерили сте вечния живот, аз ви се радвам.
Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е.
ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете да донесете благото на човечеството.
към втори вариант >>
Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме.
(втори вариант)
– Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме.
Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години?
към втори вариант >>
Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си.
(втори вариант)
Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай.
Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си.
Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува. Те сами се справят. Така можете и вие сами да се справяте.
към втори вариант >>
ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете да донесете благото на човечеството.
(втори вариант)
Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления. Ако сте го разрешили в първото направление, т.е. намерили сте вечния живот, аз ви се радвам. Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е.
ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете да донесете благото на човечеството.
към втори вариант >>
Но, източните народи са особени в своите схващания.
(втори вариант)
Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме.
Но, източните народи са особени в своите схващания.
Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са!
към втори вариант >>
Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси?
(втори вариант)
Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си.
Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси?
Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува. Те сами се справят. Така можете и вие сами да се справяте.
към втори вариант >>
„Учителю благи, какво да направя, за да наследвам живот вечен?
(втори вариант)
„Учителю благи, какво да направя, за да наследвам живот вечен?
“
към втори вариант >>
Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот.
(втори вариант)
Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания.
Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот.
Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
към втори вариант >>
Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува.
(втори вариант)
Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси?
Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува.
Те сами се справят. Така можете и вие сами да се справяте.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
„Учителю благи, какво да направя, за да наследвам живот вечен?
“
към втори вариант >>
Той е следният.
(втори вариант)
Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот.
Той е следният.
Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години.
към втори вариант >>
Те сами се справят.
(втори вариант)
– Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува.
Те сами се справят.
Така можете и вие сами да се справяте.
към втори вариант >>
Ние разрешихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно с всичкото си сърце!
(втори вариант)
Ние разрешихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно с всичкото си сърце!
“ Тази любов да бъде толкова голяма, че да бъдеш в състояние да жертваш всичко, и душата ти да се разтвори повече.
към втори вариант >>
Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години.
(втори вариант)
Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният.
Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години.
Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години?
към втори вариант >>
Така можете и вие сами да се справяте.
(втори вариант)
Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува. Те сами се справят.
Така можете и вие сами да се справяте.
към втори вариант >>
“ Тази любов да бъде толкова голяма, че да бъдеш в състояние да жертваш всичко, и душата ти да се разтвори повече.
(втори вариант)
Ние разрешихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно с всичкото си сърце!
“ Тази любов да бъде толкова голяма, че да бъдеш в състояние да жертваш всичко, и душата ти да се разтвори повече.
към втори вариант >>
Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години?
(втори вариант)
Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години.
Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години?
“ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години? “ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години.
към втори вариант >>
И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си.
(втори вариант)
И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си.
Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е един подтик. То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора. Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора. Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.
към втори вариант >>
“ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са!
(втори вариант)
Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години?
“ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са!
Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години? “ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?
към втори вариант >>
Ние сме дошли до тази фаза.
(втори вариант)
И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си.
Ние сме дошли до тази фаза.
Всичко външно, което имаме, е един подтик. То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора. Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора. Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.
към втори вариант >>
Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
(втори вариант)
Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са!
Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години? “ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години? “ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.
към втори вариант >>
Всичко външно, което имаме, е един подтик.
(втори вариант)
И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си. Ние сме дошли до тази фаза.
Всичко външно, което имаме, е един подтик.
То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора. Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора. Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.
към втори вариант >>
Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години.
(втори вариант)
Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години.
После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години? “ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години? “ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека.
към втори вариант >>
То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора.
(втори вариант)
И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е един подтик.
То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора.
Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора. Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.
към втори вариант >>
После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години?
(втори вариант)
Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години.
После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години?
“ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години? “ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни.
към втори вариант >>
Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора.
(втори вариант)
И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е един подтик. То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора.
Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора.
Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.
към втори вариант >>
“ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години.
(втори вариант)
Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години?
“ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години.
Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години? “ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него?
към втори вариант >>
Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.
(втори вариант)
И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е един подтик. То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора. Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора.
Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.
към втори вариант >>
Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?
(втори вариант)
“ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години? “ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години.
Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?
“ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми.
към втори вариант >>
Вечният живот ще внесе една красота в нас.
(втори вариант)
Вечният живот ще внесе една красота в нас.
Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват.
към втори вариант >>
“ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.
(втори вариант)
Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години? “ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?
“ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.
И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски.
към втори вариант >>
Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си.
(втори вариант)
Вечният живот ще внесе една красота в нас.
Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си.
Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват.
към втори вариант >>
И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека.
(втори вариант)
Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години? “ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години? “ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.
И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека.
Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел.
към втори вариант >>
Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си.
(втори вариант)
Вечният живот ще внесе една красота в нас. Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си.
Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си.
Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни.
към втори вариант >>
Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни.
(втори вариант)
После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години? “ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години? “ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека.
Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни.
Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш.
към втори вариант >>
Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни.
(втори вариант)
Вечният живот ще внесе една красота в нас. Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си.
Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни.
Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви.
към втори вариант >>
Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него?
(втори вариант)
“ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години? “ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни.
Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него?
Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш.
към втори вариант >>
Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват.
(втори вариант)
Вечният живот ще внесе една красота в нас. Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни.
Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват.
Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство.
към втори вариант >>
Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми.
(втори вариант)
Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години? “ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него?
Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми.
От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот.
към втори вариант >>
Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват.
(втори вариант)
Вечният живот ще внесе една красота в нас. Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват.
Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват.
Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца.
към втори вариант >>
От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски.
(втори вариант)
“ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми.
От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски.
Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е.
към втори вариант >>
Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват.
(втори вариант)
Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват.
Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват.
Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете!
към втори вариант >>
Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел.
(втори вариант)
И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски.
Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел.
Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има.
към втори вариант >>
Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни.
(втори вариант)
Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват.
Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни.
Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта.
към втори вариант >>
Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш.
(втори вариант)
Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел.
Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш.
Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие.
към втори вариант >>
Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви.
(втори вариант)
Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни.
Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви.
Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни.
към втори вариант >>
Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш.
(втори вариант)
Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш.
Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш.
Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство.
(втори вариант)
Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви.
Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство.
Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът?
към втори вариант >>
Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот.
(втори вариант)
Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш.
Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот.
Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси. И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори.
към втори вариант >>
Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца.
(втори вариант)
Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство.
Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца.
Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни.
към втори вариант >>
Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е.
(втори вариант)
От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот.
Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е.
от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси. И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори. Дето и да отидеш, все за него са разправят.
към втори вариант >>
Еднородни трябва да бъдете!
(втори вариант)
Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца.
Еднородни трябва да бъдете!
В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са?
към втори вариант >>
от съзнанието, което човек има.
(втори вариант)
Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е.
от съзнанието, което човек има.
Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси. И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори. Дето и да отидеш, все за него са разправят. Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.
към втори вариант >>
В еднородността седи закона на Любовта.
(втори вариант)
Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете!
В еднородността седи закона на Любовта.
Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни.
към втори вариант >>
Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие.
(втори вариант)
Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има.
Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие.
Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси. И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори. Дето и да отидеш, все за него са разправят. Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.
към втори вариант >>
Тя прави нещата еднородни.
(втори вариант)
Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта.
Тя прави нещата еднородни.
Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е.
към втори вариант >>
Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси.
(втори вариант)
Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие.
Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси.
И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори. Дето и да отидеш, все за него са разправят. Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.
към втори вариант >>
Тогава как ще се поправи светът?
(втори вариант)
Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни.
Тогава как ще се поправи светът?
– Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират.
към втори вариант >>
И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори.
(втори вариант)
Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси.
И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори.
Дето и да отидеш, все за него са разправят. Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.
към втори вариант >>
– Когато хората станат еднородни.
(втори вариант)
Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът?
– Когато хората станат еднородни.
Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа.
към втори вариант >>
Дето и да отидеш, все за него са разправят.
(втори вариант)
Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси. И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори.
Дето и да отидеш, все за него са разправят.
Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.
към втори вариант >>
Златото и желязото еднородни ли са?
(втори вариант)
Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни.
Златото и желязото еднородни ли са?
– Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа. Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него.
към втори вариант >>
Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.
(втори вариант)
от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси. И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори. Дето и да отидеш, все за него са разправят.
Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.
към втори вариант >>
– Разнородни.
(втори вариант)
В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са?
– Разнородни.
Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа. Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него.
към втори вариант >>
Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!
(втори вариант)
Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!
“ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя.
към втори вариант >>
Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е.
(втори вариант)
Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни.
Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е.
неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа. Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него.
към втори вариант >>
“ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ?
(втори вариант)
Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!
“ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ?
Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот.
към втори вариант >>
неговите вибрации могат да се трансформират.
(втори вариант)
Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е.
неговите вибрации могат да се трансформират.
За това трансформиране има начини в самата природа. Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него.
към втори вариант >>
Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот.
(втори вариант)
Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ?
Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот.
За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи!
към втори вариант >>
За това трансформиране има начини в самата природа.
(втори вариант)
– Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират.
За това трансформиране има начини в самата природа.
Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него.
към втори вариант >>
За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е.
(втори вариант)
Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот.
За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е.
дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричаш благ?
към втори вариант >>
Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него.
(втори вариант)
Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа.
Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него.
към втори вариант >>
дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот.
(втори вариант)
Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е.
дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот.
Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ.
към втори вариант >>
По какво се отличава желязото?
(втори вариант)
По какво се отличава желязото?
– То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда.
към втори вариант >>
Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя.
(втори вариант)
Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи! “ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот.
Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя.
Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме.
към втори вариант >>
– То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва.
(втори вариант)
По какво се отличава желязото?
– То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва.
То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата.
към втори вариант >>
Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот.
(втори вариант)
“ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя.
Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот.
Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават.
към втори вариант >>
То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
(втори вариант)
По какво се отличава желязото? – То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва.
То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда.
към втори вариант >>
Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи!
(втори вариант)
Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот.
Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи!
“ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж.
към втори вариант >>
Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек!
(втори вариант)
По какво се отличава желязото? – То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек!
Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство!
към втори вариант >>
“ „Защо ме наричаш благ?
(втори вариант)
За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи!
“ „Защо ме наричаш благ?
Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем.
към втори вариант >>
Да, но силните хора ръжда ги разяжда.
(втори вариант)
По какво се отличава желязото? – То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек!
Да, но силните хора ръжда ги разяжда.
Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога.
към втори вариант >>
Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ.
(втори вариант)
дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричаш благ?
Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ.
Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши.
към втори вариант >>
Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда.
(втори вариант)
По какво се отличава желязото? – То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда.
Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда.
Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича.
към втори вариант >>
Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме.
(втори вариант)
Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ.
Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме.
Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва.
към втори вариант >>
Следователно, нашето спасение не е в силата.
(втори вариант)
– То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда.
Следователно, нашето спасение не е в силата.
Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила.
към втори вариант >>
Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават.
(втори вариант)
Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме.
Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават.
Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва. Да, това е единият метод.
към втори вариант >>
Силата носи в себе си ръжда.
(втори вариант)
То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата.
Силата носи в себе си ръжда.
И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали?
към втори вариант >>
Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж.
(втори вариант)
Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи! “ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават.
Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж.
например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва. Да, това е единият метод.
към втори вариант >>
И тъй, на всинца трябва еднородство!
(втори вариант)
Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда.
И тъй, на всинца трябва еднородство!
В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати.
към втори вариант >>
например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем.
(втори вариант)
“ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж.
например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем.
Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва. Да, това е единият метод.
към втори вариант >>
В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога.
(втори вариант)
Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство!
В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога.
Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг.
към втори вариант >>
Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши.
(втори вариант)
Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем.
Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши.
Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва. Да, това е единият метод.
към втори вариант >>
Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича.
(втори вариант)
Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога.
Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича.
Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло.
към втори вариант >>
Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва.
(втори вариант)
Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши.
Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва.
Да, това е единият метод.
към втори вариант >>
Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила.
(втори вариант)
Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича.
Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила.
Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим.
към втори вариант >>
Да, това е единият метод.
(втори вариант)
Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва.
Да, това е единият метод.
към втори вариант >>
Това е много казано, нали?
(втори вариант)
Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила.
Това е много казано, нали?
Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства.
към втори вариант >>
Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа.
(втори вариант)
Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа.
Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде. Вторият грях е да не убиваш. Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си.
към втори вариант >>
Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати.
(втори вариант)
И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали?
Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати.
Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа?
към втори вариант >>
Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде.
(втори вариант)
Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа.
Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде.
Вторият грях е да не убиваш. Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове.
към втори вариант >>
Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг.
(втори вариант)
В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати.
Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг.
Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства.
към втори вариант >>
Вторият грях е да не убиваш.
(втори вариант)
Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа. Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде.
Вторият грях е да не убиваш.
Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си.
към втори вариант >>
Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло.
(втори вариант)
Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг.
Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло.
Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа.
към втори вариант >>
Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си.
(втори вариант)
Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа. Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде. Вторият грях е да не убиваш.
Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си.
Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки.
към втори вариант >>
Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим.
(втори вариант)
Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло.
Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим.
И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот.
към втори вариант >>
Третият грях е да не крадеш.
(втори вариант)
Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа. Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде. Вторият грях е да не убиваш. Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си.
Третият грях е да не крадеш.
Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки. Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя?
към втори вариант >>
И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства.
(втори вариант)
Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим.
И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства.
Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога.
към втори вариант >>
Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си.
(втори вариант)
Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа. Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде. Вторият грях е да не убиваш. Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш.
Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си.
Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки. Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя? “ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига.
към втори вариант >>
Защо трябва да възлюбя Господа?
(втори вариант)
Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства.
Защо трябва да възлюбя Господа?
– Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога.
към втори вариант >>
Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове.
(втори вариант)
Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде. Вторият грях е да не убиваш. Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си.
Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове.
При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки. Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя? “ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш.
към втори вариант >>
– Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства.
(втори вариант)
Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа?
– Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства.
Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни?
към втори вариант >>
При тия грехове ти опетняваш себе си.
(втори вариант)
Вторият грях е да не убиваш. Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове.
При тия грехове ти опетняваш себе си.
Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки. Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя? “ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш.
към втори вариант >>
Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа.
(втори вариант)
Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства.
Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа.
Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е.
към втори вариант >>
Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки.
(втори вариант)
Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си.
Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки.
Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя? “ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш.
към втори вариант >>
Туй е вечният живот.
(втори вариант)
Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа.
Туй е вечният живот.
Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога.
към втори вариант >>
Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя?
(втори вариант)
Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки.
Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя?
“ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш.
към втори вариант >>
Вечният живот седи в любовта ни към Бога.
(втори вариант)
И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот.
Вечният живот седи в любовта ни към Бога.
Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога.
към втори вариант >>
“ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига.
(втори вариант)
Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки. Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя?
“ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига.
Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш.
към втори вариант >>
Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога.
(втори вариант)
Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога.
Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога.
Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие.
към втори вариант >>
Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш.
(втори вариант)
Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки. Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя? “ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига.
Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш.
към втори вариант >>
Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни?
(втори вариант)
– Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога.
Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни?
– Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли.
към втори вариант >>
Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе.
(втори вариант)
Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе.
Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени.
към втори вариант >>
– Възможно е.
(втори вариант)
Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни?
– Възможно е.
Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята.
към втори вариант >>
Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот?
(втори вариант)
Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе.
Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот?
Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не.
към втори вариант >>
Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога.
(втори вариант)
Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е.
Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога.
Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения.
към втори вариант >>
Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята.
(втори вариант)
Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот?
Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята.
За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива.
към втори вариант >>
Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога.
(втори вариант)
Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога.
Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога.
Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен?
към втори вариант >>
НАГОРЕ