НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
277
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
277
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Да, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване.
Като говоря за небето, спомням си, един свещеник ми казваше: „Да беше наредил Господ друг начин за отиване на небето, не чрез смъртта, защото ще има скърцане със зъби“. Обръща се към себе си и казва: „Е, попе, попе, ти опяваш хората, но и тебе ще опеят един ден. Ти сега ги пращаш на онзи свят, но и тебе ще те пратят един ден“. И тогава, за успокоение, хората казват: „Ще ни упокои Господ. Ще дойде мир“.
Да, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване.
Мирът е едно от великите качества на Любовта. И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа. Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят. Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна.
към беседата >>
Този въпрос е философски.
Аз искам най-възвишеното, най-благородното във вашата душа, което от хиляди години се крие, сега да се покаже. Сега му е времето. Сега или никога! Това, един век, хиляда години, милиони години, те могат да се съберат в една минута. Времето може да се съкрати, може и да се продължи.
Този въпрос е философски.
Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е. да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух. Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч.
към беседата >>
Аз ще ви кажа най-важното.
– Не. Да му съградиш къща? – Не. Да го пратиш да се учи? – Не.
Аз ще ви кажа най-важното.
Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено! “ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи!
към беседата >>
Мирът е едно от великите качества на Любовта.
Обръща се към себе си и казва: „Е, попе, попе, ти опяваш хората, но и тебе ще опеят един ден. Ти сега ги пращаш на онзи свят, но и тебе ще те пратят един ден“. И тогава, за успокоение, хората казват: „Ще ни упокои Господ. Ще дойде мир“. Да, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване.
Мирът е едно от великите качества на Любовта.
И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа. Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят. Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“.
към беседата >>
Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е.
Сега му е времето. Сега или никога! Това, един век, хиляда години, милиони години, те могат да се съберат в една минута. Времето може да се съкрати, може и да се продължи. Този въпрос е философски.
Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е.
да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух. Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог!
към беседата >>
Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано.
Да му съградиш къща? – Не. Да го пратиш да се учи? – Не. Аз ще ви кажа най-важното.
Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано.
Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено! “ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“.
към беседата >>
И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа.
Ти сега ги пращаш на онзи свят, но и тебе ще те пратят един ден“. И тогава, за успокоение, хората казват: „Ще ни упокои Господ. Ще дойде мир“. Да, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване. Мирът е едно от великите качества на Любовта.
И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа.
Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят. Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“. Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители.
към беседата >>
да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух.
Сега или никога! Това, един век, хиляда години, милиони години, те могат да се съберат в една минута. Времето може да се съкрати, може и да се продължи. Този въпрос е философски. Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е.
да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух.
Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог! “ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега.
към беседата >>
Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя?
– Не. Да го пратиш да се учи? – Не. Аз ще ви кажа най-важното. Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано.
Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя?
Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено! “ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам?
към беседата >>
Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят.
И тогава, за успокоение, хората казват: „Ще ни упокои Господ. Ще дойде мир“. Да, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване. Мирът е едно от великите качества на Любовта. И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа.
Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят.
Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“. Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители. И знаете ли защо не можа да ги укроти?
към беседата >>
Той сега иска да се прояви.
Това, един век, хиляда години, милиони години, те могат да се съберат в една минута. Времето може да се съкрати, може и да се продължи. Този въпрос е философски. Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е. да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух.
Той сега иска да се прояви.
Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог! “ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове.
към беседата >>
Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам?
Да го пратиш да се учи? – Не. Аз ще ви кажа най-важното. Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя?
Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам?
Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено! “ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя?
към беседата >>
Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“.
Ще дойде мир“. Да, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване. Мирът е едно от великите качества на Любовта. И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа. Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят.
Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“.
Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“. Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители. И знаете ли защо не можа да ги укроти? – Защото времето, през което живееше Христос, беше такова.
към беседата >>
Този Дух иде, скоро ще се прояви.
Времето може да се съкрати, може и да се продължи. Този въпрос е философски. Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е. да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух. Той сега иска да се прояви.
Този Дух иде, скоро ще се прояви.
Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог! “ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега.
към беседата >>
Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!
– Не. Аз ще ви кажа най-важното. Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам?
Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!
“ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание.
към беседата >>
Стана Христос, подухна времето и всичко утихна.
Да, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване. Мирът е едно от великите качества на Любовта. И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа. Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят. Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“.
Стана Христос, подухна времето и всичко утихна.
И казват: „Христос укроти времето“. Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители. И знаете ли защо не можа да ги укроти? – Защото времето, през което живееше Христос, беше такова. Тогава не познаха Христа.
към беседата >>
Той е в първия лъч.
Този въпрос е философски. Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е. да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух. Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви.
Той е в първия лъч.
Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог! “ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери!
към беседата >>
“ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи!
Аз ще ви кажа най-важното. Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!
“ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи!
Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета.
към беседата >>
И казват: „Христос укроти времето“.
Мирът е едно от великите качества на Любовта. И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа. Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят. Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна.
И казват: „Христос укроти времето“.
Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители. И знаете ли защо не можа да ги укроти? – Защото времето, през което живееше Христос, беше такова. Тогава не познаха Христа.
към беседата >>
Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог!
Сега е време да вложите това в душите си и всички да възприемете Любовта, т.е. да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух. Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч.
Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог!
“ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели!
към беседата >>
Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“.
Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено! “ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи!
Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“.
Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря.
към беседата >>
Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители.
И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно да легнем да спим, както Христос заспа. Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят. Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“.
Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители.
И знаете ли защо не можа да ги укроти? – Защото времето, през което живееше Христос, беше такова. Тогава не познаха Христа.
към беседата >>
“ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега.
да влезете в нея и да заживеете в контакт с този Божествен Дух. Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог!
“ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега.
Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели! “ Навсякъде тъй ще бъде.
към беседата >>
Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам?
Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено! “ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“.
Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам?
Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване.
към беседата >>
И знаете ли защо не можа да ги укроти?
Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят. Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“. Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители.
И знаете ли защо не можа да ги укроти?
– Защото времето, през което живееше Христос, беше такова. Тогава не познаха Христа.
към беседата >>
Без да орем, тя ще дава плодове.
Той сега иска да се прояви. Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог! “ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега.
Без да орем, тя ще дава плодове.
Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели! “ Навсякъде тъй ще бъде. Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават.
към беседата >>
Това ли трябва да направя?
Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено! “ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам?
Това ли трябва да направя?
Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването.
към беседата >>
– Защото времето, през което живееше Христос, беше такова.
Но щом заспа, лодката се развълнува и учениците Му казаха: „Учителю, стани, лодката се развълнува, тази работа е опасна“. Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“. Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители. И знаете ли защо не можа да ги укроти?
– Защото времето, през което живееше Христос, беше такова.
Тогава не познаха Христа.
към беседата >>
Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега.
Този Дух иде, скоро ще се прояви. Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог! “ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове.
Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега.
Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели! “ Навсякъде тъй ще бъде. Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават. Туй, което иде, ще бъде!
към беседата >>
Не, първото нещо – мълчание.
Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено! “ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя?
Не, първото нещо – мълчание.
После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде.
към беседата >>
Тогава не познаха Христа.
Стана Христос, подухна времето и всичко утихна. И казват: „Христос укроти времето“. Укроти времето, но не можа да укроти онези римски войници, онези свещенослужители. И знаете ли защо не можа да ги укроти? – Защото времето, през което живееше Христос, беше такова.
Тогава не познаха Христа.
към беседата >>
Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери!
Той е в първия лъч. Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог! “ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега.
Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери!
Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели! “ Навсякъде тъй ще бъде. Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават. Туй, което иде, ще бъде! Някои казват: „Я бъде, я не“.
към беседата >>
После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета.
“ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание.
После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета.
Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш.
към беседата >>
Аз често употребявам думата „извън времето“.
Аз често употребявам думата „извън времето“.
Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето. Времето не хроникира нашите дела. Знаете ли защо не ги хроникира? – Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се?
към беседата >>
Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели!
Ако вие се подигнете във вашето съзнание, вие ще видите Неговия лъч от изток и ще кажете: „Сега разбирам какво велико предназначение има човешкия живот; сега разбирам какво нещо е човешката душа; сега разбирам какво нещо е Бог! “ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери!
Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели!
“ Навсякъде тъй ще бъде. Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават. Туй, което иде, ще бъде! Някои казват: „Я бъде, я не“. Ще бъде!
към беседата >>
Няма да говоря.
Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета.
Няма да говоря.
Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя?
към беседата >>
Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето.
Аз често употребявам думата „извън времето“.
Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето.
Времето не хроникира нашите дела. Знаете ли защо не ги хроникира? – Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето.
към беседата >>
“ Навсякъде тъй ще бъде.
“ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма да орем, както сега. Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели!
“ Навсякъде тъй ще бъде.
Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават. Туй, което иде, ще бъде! Някои казват: „Я бъде, я не“. Ще бъде!
към беседата >>
Това е мир, това е разцъфтяване.
Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря.
Това е мир, това е разцъфтяване.
Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш.
към беседата >>
Времето не хроникира нашите дела.
Аз често употребявам думата „извън времето“. Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето.
Времето не хроникира нашите дела.
Знаете ли защо не ги хроникира? – Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо?
към беседата >>
Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават.
Без да орем, тя ще дава плодове. Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели! “ Навсякъде тъй ще бъде.
Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават.
Туй, което иде, ще бъде! Някои казват: „Я бъде, я не“. Ще бъде!
към беседата >>
Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването.
Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване.
Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването.
Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи.
към беседата >>
Знаете ли защо не ги хроникира?
Аз често употребявам думата „извън времето“. Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето. Времето не хроникира нашите дела.
Знаете ли защо не ги хроникира?
– Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела.
към беседата >>
Туй, което иде, ще бъде!
Тогава няма да има нужда да ядем тъй много, както сега. Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели! “ Навсякъде тъй ще бъде. Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават.
Туй, което иде, ще бъде!
Някои казват: „Я бъде, я не“. Ще бъде!
към беседата >>
Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде.
Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването.
Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде.
Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже.
към беседата >>
– Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал.
Аз често употребявам думата „извън времето“. Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето. Времето не хроникира нашите дела. Знаете ли защо не ги хроникира?
– Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал.
Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“.
към беседата >>
Някои казват: „Я бъде, я не“.
Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери! Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели! “ Навсякъде тъй ще бъде. Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават. Туй, което иде, ще бъде!
Някои казват: „Я бъде, я не“.
Ще бъде!
към беседата >>
Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш.
После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде.
Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш.
Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум.
към беседата >>
Ами глупавите работи хроникират ли се?
Аз често употребявам думата „извън времето“. Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето. Времето не хроникира нашите дела. Знаете ли защо не ги хроникира? – Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал.
Ами глупавите работи хроникират ли се?
– Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират.
към беседата >>
Ще бъде!
Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели! “ Навсякъде тъй ще бъде. Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават. Туй, което иде, ще бъде! Някои казват: „Я бъде, я не“.
Ще бъде!
към беседата >>
Вие ще ме питате: „Как да го освободя?
Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш.
Вие ще ме питате: „Как да го освободя?
“ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича.
към беседата >>
– Не, те остават извън времето.
Когато казвам това, то значи, че живеем извън времето. Времето не хроникира нашите дела. Знаете ли защо не ги хроникира? – Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се?
– Не, те остават извън времето.
Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира.
към беседата >>
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света.
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света.
Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи. Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята. И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват. Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко. Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората.
към беседата >>
“ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш.
Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя?
“ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш.
Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича.
към беседата >>
Следователно хората живеят свободно. Защо?
Времето не хроникира нашите дела. Знаете ли защо не ги хроникира? – Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето.
Следователно хората живеят свободно. Защо?
– Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“.
към беседата >>
Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи.
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света.
Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи.
Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята. И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват. Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко. Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората.
към беседата >>
Онзи, който те обича, той знае как да постъпи.
Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш.
Онзи, който те обича, той знае как да постъпи.
Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“.
към беседата >>
– Защото времето, природата не хроникира техните дела.
Знаете ли защо не ги хроникира? – Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо?
– Защото времето, природата не хроникира техните дела.
Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат.
към беседата >>
Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята.
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света. Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи.
Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята.
И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват. Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко. Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората.
към беседата >>
Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже.
Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи.
Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже.
Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит.
към беседата >>
Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“.
– Хроникират се само умни работи: еди-кой си поет какво написал, еди-кой си философ какво казал. Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела.
Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“.
Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите?
към беседата >>
И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват.
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света. Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи. Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята.
И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват.
Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко. Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората.
към беседата >>
Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум.
Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже.
Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум.
Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит. Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“.
към беседата >>
Само тук-там има неща, които могат да се хроникират.
Ами глупавите работи хроникират ли се? – Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“.
Само тук-там има неща, които могат да се хроникират.
Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот.
към беседата >>
Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко.
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света. Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи. Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята. И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват.
Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко.
Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората.
към беседата >>
Този е човекът, който те обича.
Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум.
Този е човекът, който те обича.
Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит. Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“. Значи не си от онези, които любят.
към беседата >>
Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира.
– Не, те остават извън времето. Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират.
Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира.
Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот. Когато се допрат тия два живота, образува се светлина.
към беседата >>
Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората.
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света. Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи. Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята. И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват. Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко.
Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората.
към беседата >>
Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича.
“ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича.
Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича.
Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит. Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“. Значи не си от онези, които любят. Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави.
към беседата >>
Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“.
Следователно хората живеят свободно. Защо? – Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира.
Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“.
Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот. Когато се допрат тия два живота, образува се светлина. И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е.
към беседата >>
А сега някои казват, че Христос умрял заради нас.
А сега някои казват, че Христос умрял заради нас.
Не, Христос иде! Иде не за прощение на греховете, Христос иде да донесе новия живот за възкресение на всички онези, които Го очакват.
към беседата >>
Някои казват: „Аз те обичам“.
Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича.
Някои казват: „Аз те обичам“.
Ще направим опит. Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“. Значи не си от онези, които любят. Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави.
към беседата >>
Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат.
– Защото времето, природата не хроникира техните дела. Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“.
Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат.
Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот. Когато се допрат тия два живота, образува се светлина. И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е. едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите.
към беседата >>
Не, Христос иде!
А сега някои казват, че Христос умрял заради нас.
Не, Христос иде!
Иде не за прощение на греховете, Христос иде да донесе новия живот за възкресение на всички онези, които Го очакват.
към беседата >>
Ще направим опит.
Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“.
Ще направим опит.
Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“. Значи не си от онези, които любят. Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави.
към беседата >>
Знаете ли какво значи доближаване на душите?
Тя казва: „Това са още малки деца, деца на каприциите“. Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат.
Знаете ли какво значи доближаване на душите?
Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот. Когато се допрат тия два живота, образува се светлина. И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е. едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите.
към беседата >>
Иде не за прощение на греховете, Христос иде да донесе новия живот за възкресение на всички онези, които Го очакват.
А сега някои казват, че Христос умрял заради нас. Не, Христос иде!
Иде не за прощение на греховете, Христос иде да донесе новия живот за възкресение на всички онези, които Го очакват.
към беседата >>
Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“.
Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит.
Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“.
Значи не си от онези, които любят. Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави.
към беседата >>
Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот.
Само тук-там има неща, които могат да се хроникират. Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите?
Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот.
Когато се допрат тия два живота, образува се светлина. И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е. едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите.
към беседата >>
Значи не си от онези, които любят.
Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит. Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“.
Значи не си от онези, които любят.
Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави.
към беседата >>
Когато се допрат тия два живота, образува се светлина.
Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира. Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот.
Когато се допрат тия два живота, образува се светлина.
И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е. едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите.
към беседата >>
Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави.
Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит. Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“. Значи не си от онези, които любят.
Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави.
към беседата >>
И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е.
Някои казват: „Е, Любовта ние сме я слушали“. Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот. Когато се допрат тия два живота, образува се светлина.
И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е.
едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите.
към беседата >>
Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“.
Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“.
Отлична идея, но да се приложи. Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък.
към беседата >>
едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите.
Любовта не може да се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат. Знаете ли какво значи доближаване на душите? Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот. Когато се допрат тия два живота, образува се светлина. И следователно животът има две посоки: едната посока към центъра на земята, а другата – към слънцето нагоре, т.е.
едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите.
към беседата >>
Отлична идея, но да се приложи.
Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“.
Отлична идея, но да се приложи.
Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години.
Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години.
Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания. Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави. Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет.
към беседата >>
Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото?
Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“. Отлична идея, но да се приложи.
Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото?
От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея!
към беседата >>
Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания.
Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години.
Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания.
Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави. Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него.
към беседата >>
От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е.
Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“. Отлична идея, но да се приложи. Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото?
От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е.
имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен.
към беседата >>
Рама представлявал закона на Любовта.
Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години. Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания.
Рама представлявал закона на Любовта.
Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави. Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно.
към беседата >>
имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен.
Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“. Отлична идея, но да се приложи. Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е.
имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен.
И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е.
към беседата >>
Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави.
Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години. Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания. Рама представлявал закона на Любовта.
Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави.
Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини.
към беседата >>
И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък.
Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“. Отлична идея, но да се приложи. Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен.
И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък.
И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен?
към беседата >>
Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове.
Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години. Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания. Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави.
Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове.
Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени?
към беседата >>
И забележете, всеки един народ иска да се подигне.
Отлична идея, но да се приложи. Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък.
И забележете, всеки един народ иска да се подигне.
Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък?
към беседата >>
Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет.
Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години. Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания. Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави. Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове.
Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет.
Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени? “ Казвали: „Алима тук царува.
към беседата >>
Една отлична идея!
Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне.
Една отлична идея!
Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата.
към беседата >>
Само така неприятелят ще трепери от него.
Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания. Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави. Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет.
Само така неприятелят ще трепери от него.
Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени? “ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“.
към беседата >>
Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен.
От 8,000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея!
Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен.
Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред?
към беседата >>
Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно.
Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави. Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него.
Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно.
Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени? “ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне.
към беседата >>
Прав е.
имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен.
Прав е.
Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа.
към беседата >>
Всички жители забегнали по гори и планини.
Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави. Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно.
Всички жители забегнали по гори и планини.
Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени? “ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата.
към беседата >>
Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен?
И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е.
Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен?
Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко.
към беседата >>
Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени?
Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове. Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини.
Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени?
“ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот.
към беседата >>
Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък?
И забележете, всеки един народ иска да се подигне. Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен?
Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък?
Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия!
към беседата >>
“ Казвали: „Алима тук царува.
Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени?
“ Казвали: „Алима тук царува.
Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура.
към беседата >>
Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата.
Една отлична идея! Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък?
Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата.
Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче.
към беседата >>
Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“.
Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени? “ Казвали: „Алима тук царува.
Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“.
Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията.
към беседата >>
Но кой е начинът сега, за да се тури този ред?
Всеки един народ иска да стане велик, силен, мощен. Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата.
Но кой е начинът сега, за да се тури този ред?
Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче?
към беседата >>
Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне.
Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени? “ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“.
Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне.
Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията. Това съществува в домовете, и навсякъде.
към беседата >>
Павел обяснява кои са плодовете на Духа.
Прав е. Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред?
Павел обяснява кои са плодовете на Духа.
И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова!
към беседата >>
Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата.
Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени? “ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне.
Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата.
Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията. Това съществува в домовете, и навсякъде. Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения.
към беседата >>
И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко.
Кой е онзи човек, който не иска да расте и да стане мощен? Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа.
И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко.
Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова! “ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“.
към беседата >>
Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот.
Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени? “ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата.
Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот.
Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията. Това съществува в домовете, и навсякъде. Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения. Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията.
към беседата >>
Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия!
Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце да има ред и порядък? Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко.
Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия!
В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова! “ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици.
към беседата >>
Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура.
“ Казвали: „Алима тук царува. Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот.
Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура.
Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията. Това съществува в домовете, и навсякъде. Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения. Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията. Не всички хора имат едни и същи възгледи.
към беседата >>
В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче.
Следователно хората затова се и организират, искат да имат ред и порядък вътре в държавата. Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия!
В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче.
Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова! “ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука.
към беседата >>
Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията.
Неговият закон е свещен и които не се подчиняват, пострадват“. Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура.
Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията.
Това съществува в домовете, и навсякъде. Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения. Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията. Не всички хора имат едни и същи възгледи.
към беседата >>
Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче?
Но кой е начинът сега, за да се тури този ред? Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче.
Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче?
Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова! “ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни.
към беседата >>
Това съществува в домовете, и навсякъде.
Пращали пратеници до цар Рама с молба да им помогне. Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията.
Това съществува в домовете, и навсякъде.
Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения. Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията. Не всички хора имат едни и същи възгледи.
към беседата >>
Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова!
Павел обяснява кои са плодовете на Духа. И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче?
Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова!
“ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун!
към беседата >>
Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения.
Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата. Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията. Това съществува в домовете, и навсякъде.
Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения.
Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията. Не всички хора имат едни и същи възгледи.
към беседата >>
“ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“.
И аз ще се спра отчасти, няма да ви обяснявам всичко. Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова!
“ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“.
Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун! “ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни.
към беседата >>
Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията.
Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот. Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията. Това съществува в домовете, и навсякъде. Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения.
Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията.
Не всички хора имат едни и същи възгледи.
към беседата >>
Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици.
Да не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия! В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова! “ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“.
Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици.
Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун! “ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна.
към беседата >>
Не всички хора имат едни и същи възгледи.
Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура. Обаче явяват се и хора с противоположни възгледи, и то не само в държавата, но и в науката, и в религията. Това съществува в домовете, и навсякъде. Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения. Между братя и сестри съществуват пак същите противоположни възгледи в убежденията.
Не всички хора имат едни и същи възгледи.
към беседата >>
Небето няма такива големи фурни, както тука.
В тази си беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче. Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова! “ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици.
Небето няма такива големи фурни, както тука.
Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун! “ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш.
към беседата >>
Сега вие, съвременните хора, искате да живеете по братски, но не знаете как да живеете.
Сега вие, съвременните хора, искате да живеете по братски, но не знаете как да живеете.
Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо. Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение. Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“.
към беседата >>
Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни.
Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче? Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова! “ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука.
Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни.
Някой казва: „Дайте един голям самун! “ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар.
към беседата >>
Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо.
Сега вие, съвременните хора, искате да живеете по братски, но не знаете как да живеете.
Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо.
Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение. Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате?
към беседата >>
Някой казва: „Дайте един голям самун!
Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова! “ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни.
Някой казва: „Дайте един голям самун!
“ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу.
към беседата >>
Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение.
Сега вие, съвременните хора, искате да живеете по братски, но не знаете как да живеете. Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо.
Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение.
Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия.
към беседата >>
“ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни.
“ – като че ли от сърцето му ще се откъсне“. Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун!
“ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни.
Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници.
към беседата >>
Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас.
Сега вие, съвременните хора, искате да живеете по братски, но не знаете как да живеете. Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо. Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение.
Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас.
Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие.
към беседата >>
Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна.
Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун! “ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни.
Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна.
В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад.
към беседата >>
Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ?
Сега вие, съвременните хора, искате да живеете по братски, но не знаете как да живеете. Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо. Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение. Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас.
Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ?
Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете!
към беседата >>
В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш.
Небето няма такива големи фурни, както тука. Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун! “ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна.
В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш.
Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник.
към беседата >>
Ще кажете: „От обич“.
Сега вие, съвременните хора, искате да живеете по братски, но не знаете как да живеете. Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо. Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение. Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ?
Ще кажете: „От обич“.
Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това?
към беседата >>
Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар.
Печенето на хляб там не е тъй, както тука, там не се печат такива големи самуни. Някой казва: „Дайте един голям самун! “ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш.
Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар.
Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“.
към беседата >>
Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате?
Вие със своето незнание може да разрушите най-хубавото нещо. Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение. Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“.
Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате?
Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере.
към беседата >>
Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу.
Някой казва: „Дайте един голям самун! “ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар.
Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу.
Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“.
към беседата >>
Не, това не е философия.
Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може да развалите най-хубавото ѝ настроение. Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате?
Не, това не е философия.
Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме.
към беседата >>
Има и адепти, които носят такива триъгълници.
“ Небето не знае такива методи – да пече големи самуни. Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу.
Има и адепти, които носят такива триъгълници.
Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници.
към беседата >>
Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие.
Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще си състави добро понятие за вас. Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия.
Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие.
Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание.
към беседата >>
Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад.
Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как да ги дигна. В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници.
Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад.
Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата.
към беседата >>
Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете!
Питам: Защо трябва да задържите за по-дълго време ръката ѝ? Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие.
Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете!
“ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“.
към беседата >>
Не може, закон за равновесие е този триъгълник.
В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига да знаеш как да го използваш. Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад.
Не може, закон за равновесие е този триъгълник.
Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини.
към беседата >>
“ – защо прави това?
Ще кажете: „От обич“. Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете!
“ – защо прави това?
– Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат?
към беседата >>
Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“.
Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар. Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник.
Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“.
И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това!
към беседата >>
– Бръква в джоба ми, за да ме обере.
Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това?
– Бръква в джоба ми, за да ме обере.
Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание.
към беседата >>
И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“.
Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата си такива големи триъгълници, обърнати надолу. Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“.
И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“.
И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това! “ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това?
към беседата >>
Като ме обере, пуща ме.
Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере.
Като ме обере, пуща ме.
Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото?
към беседата >>
И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници.
Има и адепти, които носят такива триъгълници. Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“.
И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници.
Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това! “ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си?
към беседата >>
Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание.
Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме.
Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание.
Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото? “ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание.
към беседата >>
Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата.
Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад. Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници.
Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата.
Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това! “ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“.
към беседата >>
Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“.
Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание.
Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“.
Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото? “ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание. Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън.
към беседата >>
Ние се смеем на тия свини.
Не може, закон за равновесие е този триъгълник. Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата.
Ние се смеем на тия свини.
Казваме: „Свиня е това! “ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така.
към беседата >>
Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат?
“ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“.
Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат?
“ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото? “ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание. Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън. Това не е култура, това не е човечество!
към беседата >>
Казваме: „Свиня е това!
Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“. И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини.
Казваме: „Свиня е това!
“ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо.
към беседата >>
“ – Докато ви вземат всичкото съдържание.
– Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат?
“ – Докато ви вземат всичкото съдържание.
„Докога ще ме търпят в обществото? “ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание. Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън. Това не е култура, това не е човечество!
към беседата >>
“ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това?
И свинята, като дойде до плета, погледне насам-нататък, върне се назад, казва: „Има нещо на врата ми“. И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това!
“ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това?
Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо.
към беседата >>
„Докога ще ме търпят в обществото?
Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание.
„Докога ще ме търпят в обществото?
“ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание. Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън. Това не е култура, това не е човечество!
към беседата >>
Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си?
И сега от невидимия свят Господ е турил на хората такива триъгълници. Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това! “ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това?
Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си?
Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо.
към беседата >>
“ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание.
Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото?
“ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание.
Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън. Това не е култура, това не е човечество!
към беседата >>
Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“.
Аз ги срещам все с такива триъгълници по врата. Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това! “ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си?
Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“.
Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо.
към беседата >>
Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън.
Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото? “ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание.
Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън.
Това не е култура, това не е човечество!
към беседата >>
Не е така.
Ние се смеем на тия свини. Казваме: „Свиня е това! “ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“.
Не е така.
Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо.
към беседата >>
Това не е култура, това не е човечество!
Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото? “ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание. Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън.
Това не е култура, това не е човечество!
към беседата >>
Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо.
Казваме: „Свиня е това! “ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така.
Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо.
Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране.
към беседата >>
„Радост, мир, дълготърпение.“
„Радост, мир, дълготърпение.“
към беседата >>
Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо.
“ Е хубаво, ако един държавник идва да подобри положението на един народ, ако идва да създаде такива закони, които да подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това? Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо.
Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо.
Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота.
към беседата >>
За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив.
За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив.
Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. Не е тъй лесно. Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря.
към беседата >>
Ако свещеникът служи, трябва да знае защо.
Ако онзи български генерал е дошъл да помогне на народа си, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли да търси вината в себе си? Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо.
Ако свещеникът служи, трябва да знае защо.
Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“.
към беседата >>
Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание.
За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив.
Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание.
Не е тъй лесно. Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите?
към беседата >>
Ако учителят преподава, трябва да знае защо.
Или като Пилата, ще си измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“. Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо.
Ако учителят преподава, трябва да знае защо.
Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли?
към беседата >>
Не е тъй лесно.
За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив. Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание.
Не е тъй лесно.
Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете?
към беседата >>
Ако майката ражда, трябва да знае защо.
Не е така. Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо.
Ако майката ражда, трябва да знае защо.
Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли? “ – решава да се жени.
към беседата >>
Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство.
За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив. Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. Не е тъй лесно.
Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство.
Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си?
към беседата >>
Навсякъде има едно криво разбиране.
Ако генералът иска да воюва, трябва да знае защо. Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо.
Навсякъде има едно криво разбиране.
На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли? “ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето!
към беседата >>
Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време.
За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив. Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. Не е тъй лесно. Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство.
Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време.
Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“.
към беседата >>
На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота.
Ако държавникът тури един закон, трябва да знае защо. Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране.
На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота.
Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли? “ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица!
към беседата >>
Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря.
За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив. Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. Не е тъй лесно. Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време.
Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря.
Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време.
към беседата >>
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си.
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си.
Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа.
към беседата >>
Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“.
Ако свещеникът служи, трябва да знае защо. Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота.
Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“.
И тя казва: „А, тъй ли? “ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“.
към беседата >>
Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите?
Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. Не е тъй лесно. Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря.
Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите?
Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце?
към беседата >>
Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма.
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си.
Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма.
Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета?
към беседата >>
И тя казва: „А, тъй ли?
Ако учителят преподава, трябва да знае защо. Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“.
И тя казва: „А, тъй ли?
“ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“.
към беседата >>
Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете?
Не е тъй лесно. Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите?
Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете?
И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години?
към беседата >>
Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха?
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма.
Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха?
Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли?
към беседата >>
“ – решава да се жени.
Ако майката ражда, трябва да знае защо. Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли?
“ – решава да се жени.
Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова.
към беседата >>
И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си?
Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете?
И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си?
Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“.
към беседата >>
Кое е онова, което дава ценност на една чешма?
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха?
Кое е онова, което дава ценност на една чешма?
Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори.
към беседата >>
Една българска сватба, това е знамение на времето!
Навсякъде има едно криво разбиране. На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли? “ – решава да се жени.
Една българска сватба, това е знамение на времето!
Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват.
към беседата >>
Ние казваме: „Дълго време“.
Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време. Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си?
Ние казваме: „Дълго време“.
– Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“.
към беседата >>
Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма?
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма?
Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма?
Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък.
към беседата >>
Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица!
На младата мома никога не трябва да ѝ представяте кривата страна на живота. Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли? “ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето!
Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица!
И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват.
към беседата >>
– Не, не трябва дълго време.
Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“.
– Не, не трябва дълго време.
Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“.
към беседата >>
Имате някой знаменит университет в Европа.
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма?
Имате някой знаменит университет в Европа.
Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите?
към беседата >>
И момата казва: „Намерих смисъла в живота“.
Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“. И тя казва: „А, тъй ли? “ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица!
И момата казва: „Намерих смисъла в живота“.
Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре?
към беседата >>
Майката колко време носи детето си на ръце?
Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време.
Майката колко време носи детето си на ръце?
Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение?
към беседата >>
Кое е онова, което дава знаменитост на университета?
Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа.
Кое е онова, което дава знаменитост на университета?
Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите.
към беседата >>
Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“.
И тя казва: „А, тъй ли? “ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“.
Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“.
Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше!
към беседата >>
Колко години?
Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце?
Колко години?
Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му.
към беседата >>
Неговите книги и библиотеки ли?
Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета?
Неговите книги и библиотеки ли?
– Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница.
към беседата >>
Да, но не излиза като Аврама и Якова.
“ – решава да се жени. Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“.
Да, но не излиза като Аврама и Якова.
И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си.
към беседата >>
Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“.
И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години?
Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“.
Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш.
към беседата >>
– Не, неговите видни професори.
Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли?
– Не, неговите видни професори.
Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела?
към беседата >>
И после казват, че момъкът е виноват.
Една българска сватба, това е знамение на времето! Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова.
И после казват, че момъкът е виноват.
Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе.
към беседата >>
Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“.
Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“.
Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“.
Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо.
към беседата >>
Имате църкви, изградени от онзи хубав камък.
Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори.
Имате църкви, изградени от онзи хубав камък.
Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията.
към беседата >>
Ама не е само той виноват.
Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица! И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват.
Ама не е само той виноват.
Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна!
към беседата >>
Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“.
– Не, не трябва дълго време. Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“.
Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“.
Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията.
към беседата >>
Кое е онова, което дава смисъл на църквите?
Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък.
Кое е онова, което дава смисъл на църквите?
– От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница.
към беседата >>
Нима тази парцаливата мома живееше по-добре?
И момата казва: „Намерих смисъла в живота“. Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват.
Нима тази парцаливата мома живееше по-добре?
Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна! “ Не е всичката вина в него.
към беседата >>
Ами че кое е естественото положение?
Майката колко време носи детето си на ръце? Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“.
Ами че кое е естественото положение?
Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче!
към беседата >>
– От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите.
Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите?
– От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите.
Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата?
към беседата >>
Ами че тя и майка си не слушаше!
Дойде свещеникът, благослови ги, казва: „Живейте като Аврама и Якова“. Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре?
Ами че тя и майка си не слушаше!
Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна! “ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб.
към беседата >>
Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му.
Колко години? Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение?
Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му.
Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче! “ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко!
към беседата >>
Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница.
Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите.
Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница.
Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви.
към беседата >>
Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си.
Да, но не излиза като Аврама и Якова. И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше!
Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си.
„Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна! “ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден.
към беседата >>
Ами че ако те целува още, той е апаш.
Някои казват: „Ама аз изгубих любовта си“. Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му.
Ами че ако те целува още, той е апаш.
Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче! “ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко! “ – И тя иска нещо.
към беседата >>
Кое е онова, което дава смисъл на хотела?
– Не, неговите видни професори. Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница.
Кое е онова, което дава смисъл на хотела?
– Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви. „Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори!
към беседата >>
„Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе.
И после казват, че момъкът е виноват. Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си.
„Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе.
А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна! “ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде?
към беседата >>
Щом те целува, ти ще дадеш нещо.
Жената се оплаква на мъжа си: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“. Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш.
Щом те целува, ти ще дадеш нещо.
Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче! “ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко! “ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми!
към беседата >>
– Хотелджията.
Имате църкви, изградени от онзи хубав камък. Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела?
– Хотелджията.
Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви. „Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори! “ – тъй казва българинът.
към беседата >>
А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна!
Ама не е само той виноват. Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе.
А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна!
“ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна.
към беседата >>
Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията.
Ами че така и детето може да каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете си, а сега ме остави на краката си да ходя“. Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо.
Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията.
Колко си хубава, гълъбче! “ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко! “ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми! “ Питам сега: Това любов ли е?
към беседата >>
Имате някоя прочута гостилница.
Кое е онова, което дава смисъл на църквите? – От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията.
Имате някоя прочута гостилница.
Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви. „Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори! “ – тъй казва българинът.
към беседата >>
“ Не е всичката вина в него.
Нима тази парцаливата мома живееше по-добре? Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна!
“ Не е всичката вина в него.
Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна. От мъжа едно, от жената друго се изисква.
към беседата >>
Колко си хубава, гълъбче!
Ами че кое е естественото положение? Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията.
Колко си хубава, гълъбче!
“ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко! “ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми! “ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем.
към беседата >>
Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата?
– От една страна, богомолците, от друга страна – свещенослужителите. Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница.
Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата?
– Главният готвач, който знае да готви. „Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори! “ – тъй казва българинът.
към беседата >>
Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб.
Ами че тя и майка си не слушаше! Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна! “ Не е всичката вина в него.
Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб.
Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна. От мъжа едно, от жената друго се изисква. Законът на Любовта трябва да се приложи.
към беседата >>
“ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко!
Жената да благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът да благодари, че не го целува вече жена му. Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче!
“ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко!
“ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми! “ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот.
към беседата >>
– Главният готвач, който знае да готви.
Имате някой прочут хотел, някоя страноприемница. Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата?
– Главният готвач, който знае да готви.
„Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори! “ – тъй казва българинът.
към беседата >>
Той трябва да бъде справедлив и благороден.
Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка си. „Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна! “ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб.
Той трябва да бъде справедлив и благороден.
Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна. От мъжа едно, от жената друго се изисква. Законът на Любовта трябва да се приложи. Павел казва кои са плодовете на Духа.
към беседата >>
“ – И тя иска нещо.
Ами че ако те целува още, той е апаш. Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче! “ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко!
“ – И тя иска нещо.
Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми! “ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата.
към беседата >>
„Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори!
Кое е онова, което дава смисъл на хотела? – Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви.
„Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори!
“ – тъй казва българинът.
към беседата >>
Да, но тя не трябва ли да бъде?
„Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска да вземе. А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна! “ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден.
Да, но тя не трябва ли да бъде?
– И тя трябва да бъде благородна. От мъжа едно, от жената друго се изисква. Законът на Любовта трябва да се приложи. Павел казва кои са плодовете на Духа.
към беседата >>
Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми!
Щом те целува, ти ще дадеш нещо. Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче! “ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко! “ – И тя иска нещо.
Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми!
“ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват?
към беседата >>
“ – тъй казва българинът.
– Хотелджията. Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви. „Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори!
“ – тъй казва българинът.
към беседата >>
– И тя трябва да бъде благородна.
А сега казват: „Горката мома, момъкът я направи нещастна! “ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде?
– И тя трябва да бъде благородна.
От мъжа едно, от жената друго се изисква. Законът на Любовта трябва да се приложи. Павел казва кои са плодовете на Духа.
към беседата >>
“ Питам сега: Това любов ли е?
Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща си, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека си развърже кесията. Колко си хубава, гълъбче! “ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко! “ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми!
“ Питам сега: Това любов ли е?
Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща?
към беседата >>
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис.
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис.
Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели.
към беседата >>
От мъжа едно, от жената друго се изисква.
“ Не е всичката вина в него. Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна.
От мъжа едно, от жената друго се изисква.
Законът на Любовта трябва да се приложи. Павел казва кои са плодовете на Духа.
към беседата >>
Ние сами себе си лъжем.
Колко си хубава, гълъбче! “ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко! “ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми! “ Питам сега: Това любов ли е?
Ние сами себе си лъжем.
Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща? Той иска нещо от нея.
към беседата >>
Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали?
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис.
Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали?
Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика.
към беседата >>
Законът на Любовта трябва да се приложи.
Да, има вина в него, той не трябва да бъде груб. Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна. От мъжа едно, от жената друго се изисква.
Законът на Любовта трябва да се приложи.
Павел казва кои са плодовете на Духа.
към беседата >>
Често аз разглеждам човешкия живот.
“ И гълъбчето отива при баща си, целува го. „Татко! “ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми! “ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем.
Често аз разглеждам човешкия живот.
Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща? Той иска нещо от нея. Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога.
към беседата >>
Аз се чудя някой път на българските писатели.
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис. Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали?
Аз се чудя някой път на българските писатели.
Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма.
към беседата >>
Павел казва кои са плодовете на Духа.
Той трябва да бъде справедлив и благороден. Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна. От мъжа едно, от жената друго се изисква. Законът на Любовта трябва да се приложи.
Павел казва кои са плодовете на Духа.
към беседата >>
Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата.
“ – И тя иска нещо. Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми! “ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот.
Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата.
Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща? Той иска нещо от нея. Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога. А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
към беседата >>
Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място.
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис. Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели.
Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място.
И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки!
към беседата >>
„А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“
„А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“
към беседата >>
Казвам: Защо се целуват?
Бащата казва: „Колко е добра дъщеря ми! “ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата.
Казвам: Защо се целуват?
При баща ѝ ли я праща? Той иска нещо от нея. Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога. А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
към беседата >>
И минават за много видни писатели!
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис. Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място.
И минават за много видни писатели!
Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки! “ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет.
към беседата >>
Мирът е едно вътрешно затишие.
Мирът е едно вътрешно затишие.
Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение.
към беседата >>
При баща ѝ ли я праща?
“ Питам сега: Това любов ли е? Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват?
При баща ѝ ли я праща?
Той иска нещо от нея. Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога. А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
към беседата >>
Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели.
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис. Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели!
Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели.
Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки! “ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“.
към беседата >>
Радостта, това е цъфтене.
Мирът е едно вътрешно затишие.
Радостта, това е цъфтене.
Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.
към беседата >>
Той иска нещо от нея.
Ние сами себе си лъжем. Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща?
Той иска нещо от нея.
Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога. А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
към беседата >>
Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика.
Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели.
Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика.
Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки! “ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира.
към беседата >>
Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание.
Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене.
Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание.
В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.
към беседата >>
Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога.
Често аз разглеждам човешкия живот. Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща? Той иска нещо от нея.
Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога.
А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
към беседата >>
Съвременните народи говорят само по форма.
Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика.
Съвременните народи говорят само по форма.
Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки! “ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език.
към беседата >>
В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е.
Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание.
В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е.
в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.
към беседата >>
А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
Срещам понякога мъж и жена се целуват на улицата. Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща? Той иска нещо от нея. Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога.
А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
към беседата >>
Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки!
Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма.
Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки!
“ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години.
към беседата >>
в съзнанието вътре трябва да има известна мекота.
Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е.
в съзнанието вътре трябва да има известна мекота.
Милосърдието, това е приложение. Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.
към беседата >>
„А плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“
„А плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“
към беседата >>
“ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет.
И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки!
“ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет.
Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел.
към беседата >>
Милосърдието, това е приложение.
Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота.
Милосърдието, това е приложение.
Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.
към беседата >>
Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света.
Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света.
Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос. Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие.
към беседата >>
Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“.
Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки! “ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет.
Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“.
Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси.
към беседата >>
Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.
Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение.
Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.
към беседата >>
Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос.
Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света.
Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос.
Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие.
към беседата >>
Този поет може да се коригира.
Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки! “ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“.
Този поет може да се коригира.
Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят.
към беседата >>
Втората фаза, това е вярата.
Втората фаза, това е вярата.
Павел се спира върху вярата. Вярата е качество на ума. В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието?
към беседата >>
Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие.
Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света. Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос.
Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие.
Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място.
към беседата >>
Вземете превода на свещените псалми от еврейски език.
Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки! “ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира.
Вземете превода на свещените псалми от еврейски език.
Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа.
към беседата >>
Павел се спира върху вярата.
Втората фаза, това е вярата.
Павел се спира върху вярата.
Вярата е качество на ума. В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието? – Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек.
към беседата >>
Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие.
Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света. Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос. Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие.
Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие.
Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад.
към беседата >>
Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години.
Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки! “ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език.
Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години.
Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш.
към беседата >>
Вярата е качество на ума.
Втората фаза, това е вярата. Павел се спира върху вярата.
Вярата е качество на ума.
В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието? – Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек. Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си.
към беседата >>
Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.
Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света. Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос. Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие.
Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.
Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна.
към беседата >>
Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел.
“ Сега някой може да се смее на стихотворението на този поет. Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години.
Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел.
А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“.
към беседата >>
В нея трябва да се прилагат умствените добродетели.
Втората фаза, това е вярата. Павел се спира върху вярата. Вярата е качество на ума.
В нея трябва да се прилагат умствените добродетели.
След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието? – Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек. Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си. Той задържа туй богатство.
към беседата >>
Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие.
Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света. Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос. Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.
Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие.
Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос.
към беседата >>
А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси.
Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел.
А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси.
И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество.
към беседата >>
След туй идват кротост и въздържание.
Втората фаза, това е вярата. Павел се спира върху вярата. Вярата е качество на ума. В нея трябва да се прилагат умствените добродетели.
След туй идват кротост и въздържание.
На какво може да уподобим кротостта и въздържанието? – Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек. Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си. Той задържа туй богатство.
към беседата >>
Всички същества са дошли наполовина в своето развитие.
Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос. Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие.
Всички същества са дошли наполовина в своето развитие.
Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“.
към беседата >>
И всички все с догадки ходят.
Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси.
И всички все с догадки ходят.
Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“.
към беседата >>
На какво може да уподобим кротостта и въздържанието?
Втората фаза, това е вярата. Павел се спира върху вярата. Вярата е качество на ума. В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание.
На какво може да уподобим кротостта и въздържанието?
– Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек. Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си. Той задържа туй богатство.
към беседата >>
Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място.
Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие.
Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място.
И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“.
към беседата >>
Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа.
Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят.
Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа.
Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи.
към беседата >>
– Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек.
Павел се спира върху вярата. Вярата е качество на ума. В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието?
– Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек.
Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си. Той задържа туй богатство.
към беседата >>
И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад.
Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място.
И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад.
Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“.
към беседата >>
Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш.
Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа.
Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш.
Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират.
към беседата >>
Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си.
Вярата е качество на ума. В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието? – Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек.
Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си.
Той задържа туй богатство.
към беседата >>
Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна.
Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад.
Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна.
За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“.
към беседата >>
Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“.
Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел. А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш.
Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“.
Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата.
към беседата >>
Той задържа туй богатство.
В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието? – Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек. Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си.
Той задържа туй богатство.
към беседата >>
За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос.
Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна.
За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос.
Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“.
към беседата >>
Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество.
А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси. И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“.
Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество.
Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща.
към беседата >>
Тия са плодовете на Духа.
Тия са плодовете на Духа.
Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание. Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът. Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред. Това зависи от степента на човешкото съзнание.
към беседата >>
Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“.
Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос.
Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“.
към беседата >>
Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“.
И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество.
Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“.
Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман.
към беседата >>
Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание.
Тия са плодовете на Духа.
Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание.
Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът. Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред. Това зависи от степента на човешкото съзнание.
към беседата >>
Искам да се осветлите върху действието на Духа.
Искам да се осветлите върху действието на Духа.
Някои казват: „Духът ми казва това. Духът ми казва онова“. Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява. Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти.
към беседата >>
Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи.
Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“.
Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи.
Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците.
към беседата >>
Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът.
Тия са плодовете на Духа. Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание.
Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът.
Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред. Това зависи от степента на човешкото съзнание.
към беседата >>
Някои казват: „Духът ми казва това.
Искам да се осветлите върху действието на Духа.
Някои казват: „Духът ми казва това.
Духът ми казва онова“. Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява. Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори.
към беседата >>
Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират.
Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи.
Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират.
То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони.
към беседата >>
Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред.
Тия са плодовете на Духа. Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание. Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът.
Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред.
Това зависи от степента на човешкото съзнание.
към беседата >>
Духът ми казва онова“.
Искам да се осветлите върху действието на Духа. Някои казват: „Духът ми казва това.
Духът ми казва онова“.
Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява. Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“.
към беседата >>
То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата.
Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират.
То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата.
Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп!
към беседата >>
Това зависи от степента на човешкото съзнание.
Тия са плодовете на Духа. Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание. Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът. Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред.
Това зависи от степента на човешкото съзнание.
към беседата >>
Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява.
Искам да се осветлите върху действието на Духа. Някои казват: „Духът ми казва това. Духът ми казва онова“.
Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява.
Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини.
към беседата >>
Тялото, и то е една къща.
Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата.
Тялото, и то е една къща.
Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра.
към беседата >>
Всеки човек иска да има топлина.
Всеки човек иска да има топлина.
И действително, топлината е един хубав признак. Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние. Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата. Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е.
към беседата >>
Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш.
Искам да се осветлите върху действието на Духа. Някои казват: „Духът ми казва това. Духът ми казва онова“. Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява.
Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш.
Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини. После, има и други начини.
към беседата >>
Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман.
Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща.
Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман.
Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе.
към беседата >>
И действително, топлината е един хубав признак.
Всеки човек иска да има топлина.
И действително, топлината е един хубав признак.
Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние. Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата. Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина.
към беседата >>
Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти.
Искам да се осветлите върху действието на Духа. Някои казват: „Духът ми казва това. Духът ми казва онова“. Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява. Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш.
Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти.
Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини. После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря.
към беседата >>
Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците.
Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман.
Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците.
Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар.
към беседата >>
Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние.
Всеки човек иска да има топлина. И действително, топлината е един хубав признак.
Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние.
Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата. Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът.
към беседата >>
Разумният човек на разумен говори.
Някои казват: „Духът ми казва това. Духът ми казва онова“. Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява. Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти.
Разумният човек на разумен говори.
После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини. После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи.
към беседата >>
Единият се казвал граф Капони.
Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците.
Единият се казвал граф Капони.
Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има?
към беседата >>
Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата.
Всеки човек иска да има топлина. И действително, топлината е един хубав признак. Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние.
Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата.
Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е.
към беседата >>
После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“.
Духът ми казва онова“. Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява. Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори.
После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“.
Това са външни начини. После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги.
към беседата >>
Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп!
То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони.
Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп!
– пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка.
към беседата >>
Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние.
Всеки човек иска да има топлина. И действително, топлината е един хубав признак. Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние. Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата.
Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние.
В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу.
към беседата >>
Това са външни начини.
Когато Духът говори, има няколко начина, по които Той се изразява. Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“.
Това са външни начини.
После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа.
към беседата >>
– пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра.
Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп!
– пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра.
Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш?
към беседата >>
В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е.
Всеки човек иска да има топлина. И действително, топлината е един хубав признак. Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние. Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата. Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние.
В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е.
в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си?
към беседата >>
После, има и други начини.
Този Дух може да ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш. Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини.
После, има и други начини.
Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене!
към беседата >>
Гледа отдолу, не може да излезе.
Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра.
Гледа отдолу, не може да излезе.
Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже.
към беседата >>
в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина.
И действително, топлината е един хубав признак. Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние. Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата. Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е.
в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина.
Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама!
към беседата >>
Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря.
Той може да е на половин метър разстояние от пред очите ти. Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини. После, има и други начини.
Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря.
На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“.
към беседата >>
Надава вик и наоколо му един овчар.
Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе.
Надава вик и наоколо му един овчар.
Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го.
към беседата >>
Такъв е законът.
Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние. Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата. Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина.
Такъв е законът.
Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама! “ Бонбончето е светлина.
към беседата >>
На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи.
Разумният човек на разумен говори. После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини. После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря.
На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи.
Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас.
към беседата >>
Приближава се овчарят: „Какво има?
Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар.
Приближава се овчарят: „Какво има?
“ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери.
към беседата >>
Измени ли се туй нещо, т.е.
Когато веществата горят и не изгарят правилно, енергиите не се превръщат напълно, остава един малък излишък, явява се едно болезнено състояние, а болезненото състояние всякога се отразява върху главата. Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът.
Измени ли се туй нещо, т.е.
в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама! “ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето.
към беседата >>
Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги.
После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини. После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи.
Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги.
Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора.
към беседата >>
“ – „Паднах в тази дупка.
Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има?
“ – „Паднах в тази дупка.
Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили.
към беседата >>
в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу.
Щом главата ви е топла, имате едно болезнено състояние. В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е.
в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу.
Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама! “ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят.
към беседата >>
Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа.
Това са външни начини. После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги.
Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа.
Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора.
към беседата >>
Можеш ли да ми помогнеш?
– пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка.
Можеш ли да ми помогнеш?
“ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете?
към беседата >>
Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си?
В главата на човека не трябва да има топлина, трябва да има хладина, т.е. в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу.
Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си?
– Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама! “ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно!
към беседата >>
Пак заповядайте, пак елате при мене!
После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа.
Пак заповядайте, пак елате при мене!
Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме.
към беседата >>
“ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже.
Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш?
“ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже.
Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета.
към беседата >>
– Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама!
в главата трябва да има светлина, а в стомаха – топлина. Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си?
– Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама!
“ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно! “ Турят още едно бонбонче в стомаха му.
към беседата >>
Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“.
Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене!
Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“.
Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно.
към беседата >>
Донесъл го.
Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже.
Донесъл го.
Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после.
към беседата >>
“ Бонбончето е светлина.
Такъв е законът. Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама!
“ Бонбончето е светлина.
Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно! “ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие.
към беседата >>
Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас.
На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи. Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“.
Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас.
А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина.
към беседата >>
Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери.
Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го.
Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери.
Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря.
към беседата >>
Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето.
Измени ли се туй нещо, т.е. в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама! “ Бонбончето е светлина.
Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето.
Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно! “ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие. Викат лекари.
към беседата >>
А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора.
Когато Божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас.
А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора.
Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна.
към беседата >>
Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили.
“ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери.
Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили.
Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава.
към беседата >>
Не, само ще го развалят.
в главата да има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу. Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама! “ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето.
Не, само ще го развалят.
Майката казва: „Хайде, мама, още едно! “ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие. Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“.
към беседата >>
Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора.
Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора.
Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора.
И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене!
към беседата >>
Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете?
Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили.
Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете?
“ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп!
към беседата >>
Майката казва: „Хайде, мама, още едно!
Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето си? – Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама! “ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят.
Майката казва: „Хайде, мама, още едно!
“ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие. Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана.
към беседата >>
И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме.
Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора.
И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме.
Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене! “ Колко трябва да бъдем внимателни!
към беседата >>
“ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета.
“ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете?
“ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета.
Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца.
към беседата >>
“ Турят още едно бонбонче в стомаха му.
– Детето е здраво, майката вземе бонбончета, казва: „Вземи, мама! “ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно!
“ Турят още едно бонбонче в стомаха му.
Най-после се явява коремоболие. Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло.
към беседата >>
Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно.
Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме.
Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно.
Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене! “ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо.
към беседата >>
Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после.
Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета.
Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после.
Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца!
към беседата >>
Най-после се явява коремоболие.
“ Бонбончето е светлина. Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно! “ Турят още едно бонбонче в стомаха му.
Най-после се явява коремоболие.
Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло?
към беседата >>
Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина.
Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно.
Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина.
Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене! “ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина.
към беседата >>
Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря.
Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после.
Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря.
„Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се!
към беседата >>
Викат лекари.
Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето. Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно! “ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие.
Викат лекари.
Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо.
към беседата >>
Друг един господин седи от лявата му страна.
А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора. Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина.
Друг един господин седи от лявата му страна.
Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене! “ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина. Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал.
към беседата >>
„Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава.
Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря.
„Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава.
Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте?
към беседата >>
Майката казва: „Не зная какво му стана“.
Не, само ще го развалят. Майката казва: „Хайде, мама, още едно! “ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие. Викат лекари.
Майката казва: „Не зная какво му стана“.
Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо.
към беседата >>
Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене!
Не искам да ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може да се приложи само от разумните хора. И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна.
Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене!
“ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина. Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал. Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него.
към беседата >>
Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп!
Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава.
Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп!
– пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се!
към беседата >>
Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана.
Майката казва: „Хайде, мама, още едно! “ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие. Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“.
Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана.
И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии.
към беседата >>
“ Колко трябва да бъдем внимателни!
И следователно ние трябва първо да проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме. Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене!
“ Колко трябва да бъдем внимателни!
Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина. Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал. Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме люби – също.
към беседата >>
– пада и той в кладенеца.
“ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп!
– пада и той в кладенеца.
Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя!
към беседата >>
И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло.
“ Турят още едно бонбонче в стомаха му. Най-после се явява коремоболие. Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана.
И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло.
Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън.
към беседата >>
Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо.
Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва да се изтълкуват правилно. Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене! “ Колко трябва да бъдем внимателни!
Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо.
Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина. Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал. Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме люби – също. Това са все негативни състояния.
към беседата >>
Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца!
Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца.
Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца!
“ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
към беседата >>
Защо предписва рициново масло?
Най-после се явява коремоболие. Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло.
Защо предписва рициново масло?
Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи.
към беседата >>
Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина.
Преди години аз пътувах за Търново и в трена, до мене, седи един господин, наметнат с пелерина. Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене! “ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо.
Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина.
Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал. Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме люби – също. Това са все негативни състояния.
към беседата >>
“ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се!
Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца!
“ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се!
“ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания?
към беседата >>
Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо.
Викат лекари. Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло?
Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо.
Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н.
към беседата >>
Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал.
Друг един господин седи от лявата му страна. Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене! “ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина.
Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал.
Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме люби – също. Това са все негативни състояния.
към беседата >>
“ – „Как, двама ли сте?
„Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се!
“ – „Как, двама ли сте?
“ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“.
към беседата >>
Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо.
Майката казва: „Не зная какво му стана“. Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо.
Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо.
Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци.
към беседата >>
Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него.
Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене! “ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина. Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал.
Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него.
Ако не ме люби – също. Това са все негативни състояния.
към беседата >>
“ – „Извади ме, моля ти се!
Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте?
“ – „Извади ме, моля ти се!
“ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират?
към беседата >>
Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии.
Майката от голяма любов туря светлината в стомаха, топлината в главата, и после не знае какво му стана. И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо.
Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии.
Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние.
към беседата >>
Ако не ме люби – също.
“ Колко трябва да бъдем внимателни! Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина. Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал. Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него.
Ако не ме люби – също.
Това са все негативни състояния.
към беседата >>
“ – „А, ще те извадя!
– пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се!
“ – „А, ще те извадя!
Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб?
към беседата >>
Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън.
И лекарят, като не знае какво му е, предписва рициново масло. Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии.
Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън.
Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци.
към беседата >>
Това са все негативни състояния.
Ако този господин не иска да се доближавам до неговата ръка, аз трябва да зная защо. Трябва да разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина. Неговата ръка не е здрава, затова той се наметнал. Ако някой човек не иска да ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме люби – също.
Това са все негативни състояния.
към беседата >>
Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя!
Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране?
към беседата >>
Стомахът ви трябва да се освободи.
Защо предписва рициново масло? Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън.
Стомахът ви трябва да се освободи.
И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват.
към беседата >>
Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.
Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.
Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни. Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят. Светът само тъй ще се освободи. Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва.
към беседата >>
Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания?
“ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания?
Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение!
към беседата >>
И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н.
Като говорят някои за рициновото масло, те разбират друго нещо. Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи.
И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н.
Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването?
към беседата >>
Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни.
Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.
Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни.
Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят. Светът само тъй ще се освободи. Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл?
към беседата >>
Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“.
“ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания?
Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“.
Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец!
към беседата >>
Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци.
Рициновото масло подразбира, че на този живот липсва нещо. Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н.
Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци.
Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването? – Затлъстяването е ненужно богатство.
към беседата >>
Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят.
Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е да приложат великия закон на Любовта. Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни.
Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят.
Светът само тъй ще се освободи. Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл? “ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата.
към беседата >>
Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират?
“ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“.
Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират?
Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също?
към беседата >>
Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние.
Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци.
Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние.
Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването? – Затлъстяването е ненужно богатство. Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете.
към беседата >>
Светът само тъй ще се освободи.
Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е да приложат великия закон на Любовта. Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни. Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят.
Светът само тъй ще се освободи.
Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл? “ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде.
към беседата >>
Защо, като се срещат, си обръщат гръб?
“ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират?
Защо, като се срещат, си обръщат гръб?
От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо?
към беседата >>
Човек, който се движи, не може да има излишъци.
Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние.
Човек, който се движи, не може да има излишъци.
Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването? – Затлъстяването е ненужно богатство. Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете. От всички тия складове ние трябва да се освободим.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем носители на тази свобода.
Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е да приложат великия закон на Любовта. Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни. Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят. Светът само тъй ще се освободи.
Ние трябва да бъдем носители на тази свобода.
Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл? “ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде.
към беседата >>
От какво произтича туй неразбиране?
Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб?
От какво произтича туй неразбиране?
И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“.
към беседата >>
Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват.
Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци.
Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват.
Що е затлъстяването? – Затлъстяването е ненужно богатство. Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете. От всички тия складове ние трябва да се освободим.
към беседата >>
Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва.
Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е да приложат великия закон на Любовта. Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни. Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят. Светът само тъй ще се освободи. Ние трябва да бъдем носители на тази свобода.
Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва.
Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл? “ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето.
към беседата >>
И едното, и другото не е ли Христовото учение!
Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране?
И едното, и другото не е ли Христовото учение!
Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота.
към беседата >>
Що е затлъстяването?
И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват.
Що е затлъстяването?
– Затлъстяването е ненужно богатство. Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете. От всички тия складове ние трябва да се освободим.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл?
Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни. Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят. Светът само тъй ще се освободи. Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва.
Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл?
“ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят.
към беседата >>
Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец!
Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение!
Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец!
Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили.
към беседата >>
– Затлъстяването е ненужно богатство.
Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването?
– Затлъстяването е ненужно богатство.
Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете. От всички тия складове ние трябва да се освободим.
към беседата >>
“ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата.
Учените хора трябва да пратят тази мисъл по целия свят. Светът само тъй ще се освободи. Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл?
“ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата.
Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение.
към беседата >>
Туй въже не е ли едно и също?
Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец!
Туй въже не е ли едно и също?
– Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили. Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство.
към беседата >>
Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете.
Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването? – Затлъстяването е ненужно богатство.
Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете.
От всички тия складове ние трябва да се освободим.
към беседата >>
Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде.
Светът само тъй ще се освободи. Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл? “ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата.
Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде.
Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света.
към беседата >>
– Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо?
Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също?
– Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо?
Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили. Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство. Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот.
към беседата >>
От всички тия складове ние трябва да се освободим.
Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването? – Затлъстяването е ненужно богатство. Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете.
От всички тия складове ние трябва да се освободим.
към беседата >>
Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде.
Ние трябва да бъдем носители на тази свобода. Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл? “ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде.
Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде.
А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не.
към беседата >>
Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“.
От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо?
Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“.
Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили. Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство. Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот.
към беседата >>
И тъй, първото нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот.
И тъй, първото нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот.
Любовта има ли приложение в търговския живот? – Има. В семейния живот има ли? – Има. Във войската има ли?
към беседата >>
А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето.
Ако вие проектирате една силна мисъл за свобода към когото и да е, някое нежно сърце ще възприеме тази мисъл и ще помогне където трябва. Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл? “ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде.
А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето.
Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може.
към беседата >>
Не, това не е разяснение на живота.
И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“.
Не, това не е разяснение на живота.
Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили. Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство. Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот.
към беседата >>
Любовта има ли приложение в търговския живот?
И тъй, първото нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот.
Любовта има ли приложение в търговския живот?
– Има. В семейния живот има ли? – Има. Във войската има ли? – Има.
към беседата >>
Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят.
Сега ще кажете: „Ама какво от това, че съм пожелал и изпратил една мисъл? “ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето.
Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят.
Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна.
към беседата >>
Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили.
Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота.
Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили.
Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство. Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот.
към беседата >>
– Има.
И тъй, първото нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот. Любовта има ли приложение в търговския живот?
– Има.
В семейния живот има ли? – Има. Във войската има ли? – Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи!
към беседата >>
Ние ще бъдем на противното мнение.
“ Желанията и мислите са, които създават съвременния свят; те са, които ще донесат свободата. Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят.
Ние ще бъдем на противното мнение.
Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна. Разумна е Любовта.
към беседата >>
Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство.
Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили.
Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство.
Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот.
към беседата >>
В семейния живот има ли?
И тъй, първото нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот. Любовта има ли приложение в търговския живот? – Има.
В семейния живот има ли?
– Има. Във войската има ли? – Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения.
към беседата >>
Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света.
Ако почнем да говорим за Любовта, Любовта ще дойде. Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение.
Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света.
Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна. Разумна е Любовта. Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“.
към беседата >>
Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот.
– Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили. Да, но дядо му, прадядо му преди 4–5 поколения не са били такива пияници, отпосле дойде това наследство.
Следователно известни недъзи, които съществуват в света, това не са недъзи вътре в самия живот.
към беседата >>
– Има.
И тъй, първото нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот. Любовта има ли приложение в търговския живот? – Има. В семейния живот има ли?
– Има.
Във войската има ли? – Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото.
към беседата >>
Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не.
Ако почнем да говорим за свободата, свободата ще дойде. А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света.
Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не.
– Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна. Разумна е Любовта. Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“. Най-разумното нещо в света е Любовта.
към беседата >>
Сега да се върнем към същественото в живота.
Сега да се върнем към същественото в живота.
Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа. Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око. Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око. Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света.
към беседата >>
Във войската има ли?
И тъй, първото нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот. Любовта има ли приложение в търговския живот? – Има. В семейния живот има ли? – Има.
Във войската има ли?
– Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората?
към беседата >>
– Може.
А ние, хората, казваме, че не му е дошло още времето. Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не.
– Може.
Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна. Разумна е Любовта. Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“. Най-разумното нещо в света е Любовта. Всички онези наши изкълчени чувства, които имаме, това са останки на насилия от културите на миналите векове.
към беседата >>
Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа.
Сега да се върнем към същественото в живота.
Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа.
Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око. Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око. Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота.
към беседата >>
– Има.
Любовта има ли приложение в търговския живот? – Има. В семейния живот има ли? – Има. Във войската има ли?
– Има.
Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода.
към беседата >>
Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна.
Хората казват: „Война ще дойде, убийства ще дойдат“ – и всичко туй идва тъй, както мислят. Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може.
Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна.
Разумна е Любовта. Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“. Най-разумното нещо в света е Любовта. Всички онези наши изкълчени чувства, които имаме, това са останки на насилия от културите на миналите векове.
към беседата >>
Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око.
Сега да се върнем към същественото в живота. Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа.
Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око.
Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око. Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия.
към беседата >>
Навсякъде има приложение и трябва да се приложи!
– Има. В семейния живот има ли? – Има. Във войската има ли? – Има.
Навсякъде има приложение и трябва да се приложи!
Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат?
към беседата >>
Разумна е Любовта.
Ние ще бъдем на противното мнение. Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна.
Разумна е Любовта.
Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“. Най-разумното нещо в света е Любовта. Всички онези наши изкълчени чувства, които имаме, това са останки на насилия от културите на миналите векове.
към беседата >>
Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око.
Сега да се върнем към същественото в живота. Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа. Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око.
Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око.
Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме.
към беседата >>
Тя има разни приложения.
В семейния живот има ли? – Има. Във войската има ли? – Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи!
Тя има разни приложения.
Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода.
към беседата >>
Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“.
Ще направим един опит, ще призовем този живия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна. Разумна е Любовта.
Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“.
Най-разумното нещо в света е Любовта. Всички онези наши изкълчени чувства, които имаме, това са останки на насилия от културите на миналите векове.
към беседата >>
Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“.
Сега да се върнем към същественото в живота. Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа. Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око. Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око.
Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“.
Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие.
към беседата >>
Тя трябва навсякъде в света да носи благото.
– Има. Във войската има ли? – Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения.
Тя трябва навсякъде в света да носи благото.
Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода.
към беседата >>
Най-разумното нещо в света е Любовта.
Ще направим един велик опит, да видим може ли светът да се поправи с Любовта или не. – Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна. Разумна е Любовта. Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“.
Най-разумното нещо в света е Любовта.
Всички онези наши изкълчени чувства, които имаме, това са останки на насилия от културите на миналите векове.
към беседата >>
Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света.
Сега да се върнем към същественото в живота. Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа. Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око. Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око. Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“.
Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света.
Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета.
към беседата >>
Защо отиват да се бият хората?
Във войската има ли? – Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото.
Защо отиват да се бият хората?
– За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост.
към беседата >>
Всички онези наши изкълчени чувства, които имаме, това са останки на насилия от културите на миналите векове.
– Може. Някои ще ни кажат, че тази любов е неразумна. Разумна е Любовта. Ако някой каже, че Любовта е неразумна, той не разбира думата „любов“. Най-разумното нещо в света е Любовта.
Всички онези наши изкълчени чувства, които имаме, това са останки на насилия от културите на миналите векове.
към беседата >>
Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота.
Павел, който е минавал за един добър знаток на мистическата наука, говори кои са плодовете на Духа. Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око. Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око. Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света.
Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота.
Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“.
към беседата >>
– За да се даде свобода.
– Има. Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората?
– За да се даде свобода.
Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен.
към беседата >>
И тъй, първото нещо: ние се нуждаем от жени на своето място.
И тъй, първото нещо: ние се нуждаем от жени на своето място.
Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място. Те не трябва да бъдат мъже. После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани.
към беседата >>
Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия.
Някои като чуят „окултна наука“, почват да гледат с криво око. Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око. Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота.
Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия.
Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори?
към беседата >>
Защо пишат?
Навсякъде има приложение и трябва да се приложи! Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода.
Защо пишат?
– За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена.
към беседата >>
Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място.
И тъй, първото нещо: ние се нуждаем от жени на своето място.
Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място.
Те не трябва да бъдат мъже. После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан.
към беседата >>
Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме.
Като говорим за спиритизъм, за духове, почват да гледат с криво око. Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия.
Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме.
А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем?
към беседата >>
– За свобода.
Тя има разни приложения. Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат?
– За свобода.
Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни.
към беседата >>
Те не трябва да бъдат мъже.
И тъй, първото нещо: ние се нуждаем от жени на своето място. Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място.
Те не трябва да бъдат мъже.
После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение.
към беседата >>
А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие.
Казват: „А, духовете, това е лошо нещо“. Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме.
А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие.
По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем? Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“.
към беседата >>
Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода.
Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода.
Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода.
Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е.
към беседата >>
После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели.
И тъй, първото нещо: ние се нуждаем от жени на своето място. Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място. Те не трябва да бъдат мъже.
После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели.
Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“.
към беседата >>
По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета.
Не, духовете, това е единственото разумно нещо в света. Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие.
По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета.
Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем? Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“. Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка.
към беседата >>
Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост.
Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода.
Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост.
Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат.
към беседата >>
Млади, разбирам такива, у които блика живот.
И тъй, първото нещо: ние се нуждаем от жени на своето място. Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място. Те не трябва да бъдат мъже. После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели.
Млади, разбирам такива, у които блика живот.
Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура.
към беседата >>
Някои казват: „Духът ми проговори“.
Под думата „дух“ разбирам онова разумното, най-хубавото нещо в света, което осмисля живота, което изпълва всичко, което носи всичкото благословение и дава онова най-хубавото умствено, сърдечно и волево разположение в живота. Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета.
Някои казват: „Духът ми проговори“.
Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем? Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“. Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка.
към беседата >>
Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен.
– За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост.
Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен.
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“.
към беседата >>
Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани.
И тъй, първото нещо: ние се нуждаем от жени на своето място. Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място. Те не трябва да бъдат мъже. После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот.
Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани.
Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече!
към беседата >>
Какво ти проговори?
Когато Духът говори, в света няма да има никакви противоречия. Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“.
Какво ти проговори?
– „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем? Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“. Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка.
към беседата >>
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена.
Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен.
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена.
Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта.
към беседата >>
Старият човек е завързан.
Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място. Те не трябва да бъдат мъже. После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани.
Старият човек е завързан.
Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало.
към беседата >>
– „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем?
Ако бихме се ръководили от този Дух, който ръководи всичко в живота, ние всякога щяхме да се разбираме. А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори?
– „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем?
Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“. Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка.
към беседата >>
Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни.
– За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена.
Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни.
Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина.
към беседата >>
Младите хора са носители на новото учение.
Те не трябва да бъдат мъже. После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан.
Младите хора са носители на новото учение.
Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз.
към беседата >>
Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“.
А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем?
Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“.
Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка.
към беседата >>
Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е.
Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни.
Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е.
радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите.
към беседата >>
Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“.
После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение.
Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“.
Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз. Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз.
към беседата >>
Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка.
По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем? Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“.
Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка.
към беседата >>
радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат.
Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е.
радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат.
Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия.
към беседата >>
Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура.
Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“.
Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура.
Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз. Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз. Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице.
към беседата >>
И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове.
И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове.
Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот.
към беседата >>
Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“.
Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат.
Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“.
– Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога?
към беседата >>
Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече!
Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура.
Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече!
Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз. Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз. Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице. Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от мене да изхвърли.
към беседата >>
Духът носи живот в себе си.
И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове.
Духът носи живот в себе си.
Следователно Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии.
към беседата >>
– Нямаш мир, понеже не си добил Любовта.
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“.
– Нямаш мир, понеже не си добил Любовта.
Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива.
към беседата >>
Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало.
Старият човек е завързан. Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече!
Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало.
Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз. Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз. Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице. Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от мене да изхвърли.
към беседата >>
Следователно Той разширява съзнанието.
И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове. Духът носи живот в себе си.
Следователно Той разширява съзнанието.
Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н.
към беседата >>
Любовта трябва да се получи в нейната същина.
Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта.
Любовта трябва да се получи в нейната същина.
Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея.
към беседата >>
Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз.
Младите хора са носители на новото учение. Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало.
Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз.
Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз. Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице. Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от мене да изхвърли.
към беседата >>
Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща.
И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове. Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието.
Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща.
Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н. Следователно присъствието на Духа има една положителна страна.
към беседата >>
Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите.
Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина.
Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите.
Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея. Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява.
към беседата >>
Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз.
Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз.
Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз.
Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице. Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от мене да изхвърли.
към беседата >>
Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо?
И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове. Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща.
Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо?
– Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н. Следователно присъствието на Духа има една положителна страна. Тази страна сега Павел я застъпва.
към беседата >>
Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия.
радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите.
Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия.
Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея. Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява. Питам тогава: Това любов ли е?
към беседата >>
Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице.
Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз. Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз.
Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице.
Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от мене да изхвърли.
към беседата >>
– Той внася живот.
И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове. Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо?
– Той внася живот.
Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н. Следователно присъствието на Духа има една положителна страна. Тази страна сега Павел я застъпва.
към беседата >>
Много мъже обичат жена си, но докога?
Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия.
Много мъже обичат жена си, но докога?
– Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея. Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява. Питам тогава: Това любов ли е? – Любовта не седи във външните форми.
към беседата >>
Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от мене да изхвърли.
Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз. Ако моята дреха остарее, това не съм аз; ако моите чепички остареят, това не съм аз. Аз съм нещо повече от своята дреха; аз съм нещо повече от своите чепички; аз съм нещо повече от своето лице.
Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от мене да изхвърли.
към беседата >>
Сега не си правете никакви други илюзии.
Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот.
Сега не си правете никакви други илюзии.
Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н. Следователно присъствието на Духа има една положителна страна. Тази страна сега Павел я застъпва.
към беседата >>
– Докато е млада, докато е красива.
– Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога?
– Докато е млада, докато е красива.
Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея. Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява. Питам тогава: Това любов ли е? – Любовта не седи във външните форми. Любовта, това е обръщане на една разумна душа към Бога.
към беседата >>
Едно от най-отвратителните качества, което имаме, то е докачението.
Едно от най-отвратителните качества, което имаме, то е докачението.
Докачил се някой, обидил се. Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип. Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида. Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини. Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката.
към беседата >>
Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н.
Следователно Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии.
Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н.
Следователно присъствието на Духа има една положителна страна. Тази страна сега Павел я застъпва.
към беседата >>
Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея.
Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива.
Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея.
Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява. Питам тогава: Това любов ли е? – Любовта не седи във външните форми. Любовта, това е обръщане на една разумна душа към Бога.
към беседата >>
Докачил се някой, обидил се.
Едно от най-отвратителните качества, което имаме, то е докачението.
Докачил се някой, обидил се.
Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип. Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида. Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини. Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката. Втори път няма да ми прави лошо впечатление.
към беседата >>
Следователно присъствието на Духа има една положителна страна.
Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н.
Следователно присъствието на Духа има една положителна страна.
Тази страна сега Павел я застъпва.
към беседата >>
Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява.
Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея.
Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява.
Питам тогава: Това любов ли е? – Любовта не седи във външните форми. Любовта, това е обръщане на една разумна душа към Бога.
към беседата >>
Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип.
Едно от най-отвратителните качества, което имаме, то е докачението. Докачил се някой, обидил се.
Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип.
Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида. Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини. Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката. Втори път няма да ми прави лошо впечатление.
към беседата >>
Тази страна сега Павел я застъпва.
Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н. Следователно присъствието на Духа има една положителна страна.
Тази страна сега Павел я застъпва.
към беседата >>
Питам тогава: Това любов ли е?
Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия. Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея. Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява.
Питам тогава: Това любов ли е?
– Любовта не седи във външните форми. Любовта, това е обръщане на една разумна душа към Бога.
към беседата >>
Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида.
Едно от най-отвратителните качества, което имаме, то е докачението. Докачил се някой, обидил се. Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип.
Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида.
Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини. Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката. Втори път няма да ми прави лошо впечатление.
към беседата >>
Другата страна наричаме тъмни сили на живота.
Другата страна наричаме тъмни сили на живота.
И те са активни. Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно.
към беседата >>
– Любовта не седи във външните форми.
Много мъже обичат жена си, но докога? – Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея. Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява. Питам тогава: Това любов ли е?
– Любовта не седи във външните форми.
Любовта, това е обръщане на една разумна душа към Бога.
към беседата >>
Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини.
Едно от най-отвратителните качества, което имаме, то е докачението. Докачил се някой, обидил се. Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип. Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида.
Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини.
Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката. Втори път няма да ми прави лошо впечатление.
към беседата >>
И те са активни.
Другата страна наричаме тъмни сили на живота.
И те са активни.
Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер.
към беседата >>
Любовта, това е обръщане на една разумна душа към Бога.
– Докато е млада, докато е красива. Щом почне да остарява, щом почне да боледува, охладяват към нея. Щом почнат да виждат красиви жени отвън, сърцето им почва да охладява. Питам тогава: Това любов ли е? – Любовта не седи във външните форми.
Любовта, това е обръщане на една разумна душа към Бога.
към беседата >>
Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката.
Едно от най-отвратителните качества, което имаме, то е докачението. Докачил се някой, обидил се. Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип. Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида. Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини.
Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката.
Втори път няма да ми прави лошо впечатление.
към беседата >>
Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината.
Другата страна наричаме тъмни сили на живота. И те са активни.
Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината.
Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия.
към беседата >>
Питам тогава: Що е религия?
Питам тогава: Що е религия?
– Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата. Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот. В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има. Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде.
към беседата >>
Втори път няма да ми прави лошо впечатление.
Докачил се някой, обидил се. Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип. Ако аз обидя някого, веднага отивам да поправя тази грешка, която служи за обида. Минавам някоя вечер по улицата и гледам, някой изкопал една дупка, която прави лошо впечатление, пък и пакост може да причини. Аз не търся виновника, но взимам някоя вечер една копаня и поправям дупката.
Втори път няма да ми прави лошо впечатление.
към беседата >>
Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“.
Другата страна наричаме тъмни сили на живота. И те са активни. Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината.
Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“.
Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия. Няма да употребя френската дума „вагабонт“.
към беседата >>
– Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата.
Питам тогава: Що е религия?
– Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата.
Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот. В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има. Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече.
към беседата >>
Сега аз ви говоря върху този велик Божествен Дух, но в умовете на всинца ви може да седи още мисълта: „Какво мисли Господ за нас, как ще завършим нашия живот, кой ще ни гледа на стари години, ами деца имаме и т.н.?
Сега аз ви говоря върху този велик Божествен Дух, но в умовете на всинца ви може да седи още мисълта: „Какво мисли Господ за нас, как ще завършим нашия живот, кой ще ни гледа на стари години, ами деца имаме и т.н.?
“ Оставете светът да мисли за тия работи! Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим. Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя!
към беседата >>
Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават.
Другата страна наричаме тъмни сили на живота. И те са активни. Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“.
Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават.
Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия. Няма да употребя френската дума „вагабонт“. Думата „вагабонт“ отпосле е взела този смисъл.
към беседата >>
Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот.
Питам тогава: Що е религия? – Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата.
Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот.
В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има. Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган?
към беседата >>
“ Оставете светът да мисли за тия работи!
Сега аз ви говоря върху този велик Божествен Дух, но в умовете на всинца ви може да седи още мисълта: „Какво мисли Господ за нас, как ще завършим нашия живот, кой ще ни гледа на стари години, ами деца имаме и т.н.?
“ Оставете светът да мисли за тия работи!
Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим. Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“.
към беседата >>
Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно.
Другата страна наричаме тъмни сили на живота. И те са активни. Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават.
Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно.
Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия. Няма да употребя френската дума „вагабонт“. Думата „вагабонт“ отпосле е взела този смисъл.
към беседата >>
В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има.
Питам тогава: Що е религия? – Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата. Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот.
В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има.
Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво?
към беседата >>
Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим.
Сега аз ви говоря върху този велик Божествен Дух, но в умовете на всинца ви може да седи още мисълта: „Какво мисли Господ за нас, как ще завършим нашия живот, кой ще ни гледа на стари години, ами деца имаме и т.н.? “ Оставете светът да мисли за тия работи!
Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим.
Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира?
към беседата >>
Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер.
И те са активни. Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно.
Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер.
Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия. Няма да употребя френската дума „вагабонт“. Думата „вагабонт“ отпосле е взела този смисъл.
към беседата >>
Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло.
Питам тогава: Що е религия? – Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата. Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот. В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има.
Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло.
Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите.
към беседата >>
Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък.
Сега аз ви говоря върху този велик Божествен Дух, но в умовете на всинца ви може да седи още мисълта: „Какво мисли Господ за нас, как ще завършим нашия живот, кой ще ни гледа на стари години, ами деца имаме и т.н.? “ Оставете светът да мисли за тия работи! Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим.
Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък.
А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир?
към беседата >>
Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия.
Тъй че в света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер.
Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия.
Няма да употребя френската дума „вагабонт“. Думата „вагабонт“ отпосле е взела този смисъл.
към беседата >>
Това е най-малкото, което може да ми се даде.
Питам тогава: Що е религия? – Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата. Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот. В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има. Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло.
Това е най-малкото, което може да ми се даде.
Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това?
към беседата >>
А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя!
Сега аз ви говоря върху този велик Божествен Дух, но в умовете на всинца ви може да седи още мисълта: „Какво мисли Господ за нас, как ще завършим нашия живот, кой ще ни гледа на стари години, ами деца имаме и т.н.? “ Оставете светът да мисли за тия работи! Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим. Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък.
А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя!
“ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни.
към беседата >>
Няма да употребя френската дума „вагабонт“.
Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия.
Няма да употребя френската дума „вагабонт“.
Думата „вагабонт“ отпосле е взела този смисъл.
към беседата >>
Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече.
– Религията, това е втората фаза на живота, обръщане на душата. Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот. В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има. Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде.
Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече.
Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ.
към беседата >>
“ Не, нека си седят тези стражари по пътя!
Сега аз ви говоря върху този велик Божествен Дух, но в умовете на всинца ви може да седи още мисълта: „Какво мисли Господ за нас, как ще завършим нашия живот, кой ще ни гледа на стари години, ами деца имаме и т.н.? “ Оставете светът да мисли за тия работи! Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим. Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя!
“ Не, нека си седят тези стражари по пътя!
Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек.
към беседата >>
Думата „вагабонт“ отпосле е взела този смисъл.
Дето и да срещнете тези хора, в Англия, в България, те се отличават. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените и неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито професори и да му вземе, то ще стане един занаятчия. Няма да употребя френската дума „вагабонт“.
Думата „вагабонт“ отпосле е взела този смисъл.
към беседата >>
Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган?
Много хора влизат в религиозния живот тъй, както в светския живот. В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има. Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече.
Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган?
– Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво?
към беседата >>
Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“.
“ Оставете светът да мисли за тия работи! Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим. Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя!
Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“.
Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат.
към беседата >>
И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта.
И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта.
Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. Тя е сила, която руши всичко. Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори.
към беседата >>
– Ще ми даде такава, но за какво?
В религиозния живот никакви светски отношения няма, никакви материални сделки не трябва да има. Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган?
– Ще ми даде такава, но за какво?
– Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес.
към беседата >>
Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира?
Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим. Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“.
Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира?
“ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има?
към беседата >>
Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави.
И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта.
Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави.
Тя е сила, която руши всичко. Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони.
към беседата >>
– Заради парите.
Когато аз отида на едно място, не разбирам, че трябва да ме посрещнат светски, не разбирам, че трябва да ме нагостят хубаво, да ми дадат хубави дрехи и легло. Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво?
– Заради парите.
Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“.
към беседата >>
“ В какво седи нашият мир?
Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира?
“ В какво седи нашият мир?
– Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има? “ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа.
към беседата >>
Тя е сила, която руши всичко.
И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави.
Тя е сила, която руши всичко.
Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила.
към беседата >>
Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това?
Това е най-малкото, което може да ми се даде. Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите.
Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това?
– Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо?
към беседата >>
– Ние трябва да бъдем силни.
А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир?
– Ние трябва да бъдем силни.
Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има? “ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа!
към беседата >>
Следователно този първият подтик в природата е най-силният.
И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. Тя е сила, която руши всичко.
Следователно този първият подтик в природата е най-силният.
Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи.
към беседата >>
– Заради парите ѝ.
Онзи, който ме обича, той ще ми даде и повече. Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това?
– Заради парите ѝ.
Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо? – Защото е здрава и хубава.
към беседата >>
Аз съм силен човек.
“ Не, нека си седят тези стражари по пътя! Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни.
Аз съм силен човек.
Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има? “ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа! “ – „Тъй ли?
към беседата >>
Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път.
И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. Тя е сила, която руши всичко. Следователно този първият подтик в природата е най-силният.
Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път.
Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина.
към беседата >>
Хората казват, че се обичат, но за какво?
Нима аз като дам на онзи хотелджия 50–60 лева, та няма да ми даде една хубаво отоплена стая, с чисто легло и юрган? – Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ.
Хората казват, че се обичат, но за какво?
– Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо? – Защото е здрава и хубава. Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим.
към беседата >>
Минавам, двама души се карат.
Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една почетна работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“. Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек.
Минавам, двама души се карат.
Казвам: „Чакайте, приятели, какво има? “ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа! “ – „Тъй ли? “ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли?
към беседата >>
Ако не го отворите, той сам ще си го отвори.
И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. Тя е сила, която руши всичко. Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път.
Ако не го отворите, той сам ще си го отвори.
Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си.
към беседата >>
– Все за някакъв интерес.
– Ще ми даде такава, но за какво? – Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво?
– Все за някакъв интерес.
Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо? – Защото е здрава и хубава. Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим. А тъй!
към беседата >>
Казвам: „Чакайте, приятели, какво има?
Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат.
Казвам: „Чакайте, приятели, какво има?
“ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа! “ – „Тъй ли? “ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе?
към беседата >>
Любовта не признава никакви закони.
Любовта, това е първият, необоримият подтик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. Тя е сила, която руши всичко. Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори.
Любовта не признава никакви закони.
Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече?
към беседата >>
Някой казва: „Аз обичам жена си“.
– Заради парите. Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес.
Някой казва: „Аз обичам жена си“.
Но защо? – Защото е здрава и хубава. Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим. А тъй! Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“.
към беседата >>
“ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа.
“ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има?
“ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа.
– „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа! “ – „Тъй ли? “ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той?
към беседата >>
Аз ви говоря за Любовта като сила.
Тя е сила, която руши всичко. Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони.
Аз ви говоря за Любовта като сила.
Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница.
към беседата >>
Но защо?
Ами че онази жена, която мъжът ѝ глади и милва, за какво прави това? – Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“.
Но защо?
– Защото е здрава и хубава. Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим. А тъй! Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“. Не е любов това.
към беседата >>
– „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа!
– Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има? “ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа.
– „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа!
“ – „Тъй ли? “ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той? “ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите.
към беседата >>
Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи.
Следователно този първият подтик в природата е най-силният. Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила.
Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи.
Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса.
към беседата >>
– Защото е здрава и хубава.
– Заради парите ѝ. Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо?
– Защото е здрава и хубава.
Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим. А тъй! Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“. Не е любов това.
към беседата >>
“ – „Тъй ли?
Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има? “ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа!
“ – „Тъй ли?
“ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той? “ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“.
към беседата >>
Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина.
Той е първият подтик, срещу който вие трябва да отворите царския път. Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи.
Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина.
Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса.
към беседата >>
Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим.
Хората казват, че се обичат, но за какво? – Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо? – Защото е здрава и хубава.
Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим.
А тъй! Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“. Не е любов това.
към беседата >>
“ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли?
Минавам, двама души се карат. Казвам: „Чакайте, приятели, какво има? “ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа! “ – „Тъй ли?
“ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли?
Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той? “ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света!
към беседата >>
Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си.
Ако не го отворите, той сам ще си го отвори. Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина.
Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си.
Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли?
към беседата >>
А тъй!
– Все за някакъв интерес. Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо? – Защото е здрава и хубава. Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим.
А тъй!
Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“. Не е любов това.
към беседата >>
Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе?
Казвам: „Чакайте, приятели, какво има? “ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа! “ – „Тъй ли? “ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли?
Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе?
Колко ти дължи той? “ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни?
към беседата >>
Къде ще ги завлече?
Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си.
Къде ще ги завлече?
– Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса.
към беседата >>
Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“.
Някой казва: „Аз обичам жена си“. Но защо? – Защото е здрава и хубава. Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим. А тъй!
Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“.
Не е любов това.
към беседата >>
Колко ти дължи той?
“ – „Този има да ми дава 1000 лева и не иска да ми даде лихвите.“ Взема, че го наложа. – „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа! “ – „Тъй ли? “ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе?
Колко ти дължи той?
“ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни.
към беседата >>
– Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница.
Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече?
– Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница.
В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това.
към беседата >>
Не е любов това.
Но защо? – Защото е здрава и хубава. Нека да полежи 7 години, че да раздадеш всичкото си имане заради нея и пак да ти е приятна, да не ти омръзне, тогава ще те видим. А тъй! Той скоро се отегчава от нея и казва: „Нека умре тя, че да си взема някоя по-млада“.
Не е любов това.
към беседата >>
“ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите.
– „Чакай, ти не можеш да ме налагаш, то не е твоя работа! “ – „Тъй ли? “ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той?
“ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите.
„На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни.
към беседата >>
В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса.
Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница.
В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса.
Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това. Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ.
към беседата >>
И при това положение всички вие минавате за културни!
И при това положение всички вие минавате за културни!
Някои казват: „Новата култура! “ Новата култура е старата култура. Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот.
към беседата >>
„На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“.
“ – „Тъй ли? “ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той? “ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите.
„На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“.
Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов.
към беседата >>
Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса.
Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса.
Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса.
Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това. Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ. Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта.
към беседата >>
Някои казват: „Новата култура!
И при това положение всички вие минавате за културни!
Някои казват: „Новата култура!
“ Новата култура е старата култура. Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот.
към беседата >>
Не, силни хора трябва да управляват света!
“ Хвана го за краката, дигна го във въздуха, обърна го с главата надолу, казвам му: „Ти ще ме слушаш ли? Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той? “ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“.
Не, силни хора трябва да управляват света!
Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов.
към беседата >>
Разбирате ли?
Тя ще залее целия свят и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса.
Разбирате ли?
Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това. Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ. Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта.
към беседата >>
“ Новата култура е старата култура.
И при това положение всички вие минавате за културни! Някои казват: „Новата култура!
“ Новата култура е старата култура.
Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство.
към беседата >>
Кога можем да бъдем силни?
Ако е за сили, знаеш ли какво мога да направя с тебе? Колко ти дължи той? “ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света!
Кога можем да бъдем силни?
– Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов.
към беседата >>
Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса.
Къде ще ги завлече? – Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли?
Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса.
И ние само ще хроникираме това. Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ. Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта.
към беседата >>
Новите разбирания са старите разбирания.
И при това положение всички вие минавате за културни! Някои казват: „Новата култура! “ Новата култура е старата култура.
Новите разбирания са старите разбирания.
Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината!
към беседата >>
– Само Любовта може да ни направи силни.
Колко ти дължи той? “ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни?
– Само Любовта може да ни направи силни.
Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов.
към беседата >>
И ние само ще хроникираме това.
– Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса.
И ние само ще хроникираме това.
Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ. Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта.
към беседата >>
Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп.
И при това положение всички вие минавате за културни! Някои казват: „Новата култура! “ Новата култура е старата култура. Новите разбирания са старите разбирания.
Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп.
Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината.
към беседата >>
Без Любов не може да бъдем силни.
“ – „Толкова.“ Изваждам кесията, дам му парите. „На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни.
Без Любов не може да бъдем силни.
Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа!
към беседата >>
Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ.
В някоя железарска леярница, някои от невнимателните работници, като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата ѝ се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това.
Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ.
Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта.
към беседата >>
Културен отвън, а отвътре – стария живот.
И при това положение всички вие минавате за културни! Някои казват: „Новата култура! “ Новата култура е старата култура. Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп.
Културен отвън, а отвътре – стария живот.
Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли?
към беседата >>
Страхливите хора са хора без любов.
„На̀, няма да изнасилваш брата си.“ А сега ние казваме: „Слаби сме“. Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни.
Страхливите хора са хора без любов.
Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа! Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам.
към беседата >>
Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта.
Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се увеличава с 2 градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това. Когато говорим за подигане на температурата, то значи, че онези работници там по невнимание паднаха в пещта и подигнаха температурата ѝ.
Те влязоха вътре, за да научат законите на Любовта.
към беседата >>
Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот.
Някои казват: „Новата култура! “ Новата култура е старата култура. Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот.
Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот.
Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли? Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това.
към беседата >>
Глупавите хора са хора без любов.
Не, силни хора трябва да управляват света! Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов.
Глупавите хора са хора без любов.
Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа! Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам. Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение.
към беседата >>
Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй.
Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй.
Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме? Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас. Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него.
към беседата >>
Това е днешното християнство.
“ Новата култура е старата култура. Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот.
Това е днешното християнство.
И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли? Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това. Между тях има и жени.
към беседата >>
Жестоките хора са хора без любов.
Кога можем да бъдем силни? – Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов.
Жестоките хора са хора без любов.
Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа! Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам. Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение. Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място!
към беседата >>
Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме?
Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй.
Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме?
Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас. Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него. Какво има да им се сърдите?
към беседата >>
И казват: „Кажи ни истината!
Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство.
И казват: „Кажи ни истината!
“ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли? Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това. Между тях има и жени. Минава някой от работниците, другите му казват: „Ти трябва да си много красив“.
към беседата >>
Престъпните хора са хора без любов.
– Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов.
Престъпните хора са хора без любов.
И тогава, ще ни говорят за любов към народа! Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам. Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение. Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място! Понеже те са най-умните, нека дадат един пример на света!
към беседата >>
Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас.
Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй. Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме?
Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас.
Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него. Какво има да им се сърдите? Всяка дума трябва да се ръководи от Духа.
към беседата >>
“ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината.
Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината!
“ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината.
Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли? Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това. Между тях има и жени. Минава някой от работниците, другите му казват: „Ти трябва да си много красив“. – Ама и ти трябва да си много красив.
към беседата >>
И тогава, ще ни говорят за любов към народа!
Без Любов не може да бъдем силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов.
И тогава, ще ни говорят за любов към народа!
Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам. Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение. Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място! Понеже те са най-умните, нека дадат един пример на света! Сега ще дадат ли те един пример или не, то е друг въпрос, но тъй пише горе, ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят.
към беседата >>
Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот.
Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй. Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме? Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас.
Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот.
Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него. Какво има да им се сърдите? Всяка дума трябва да се ръководи от Духа. Присъствието на Духа носи Любовта.
към беседата >>
Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли?
Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината.
Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли?
Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това. Между тях има и жени. Минава някой от работниците, другите му казват: „Ти трябва да си много красив“. – Ама и ти трябва да си много красив. Всички са работили в рудницата, тъмно е вън, не се вижда.
към беседата >>
Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам.
Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа!
Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам.
Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение. Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място! Понеже те са най-умните, нека дадат един пример на света! Сега ще дадат ли те един пример или не, то е друг въпрос, но тъй пише горе, ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят. Като говоря тъй, някои казват: „Да не са някои комунисти, да не са някои анархисти“.
към беседата >>
Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата.
Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй. Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме? Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас. Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот.
Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата.
Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него. Какво има да им се сърдите? Всяка дума трябва да се ръководи от Духа. Присъствието на Духа носи Любовта. То е един вътрешен подтик, необорим подтик.
към беседата >>
Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това.
Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли?
Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това.
Между тях има и жени. Минава някой от работниците, другите му казват: „Ти трябва да си много красив“. – Ама и ти трябва да си много красив. Всички са работили в рудницата, тъмно е вън, не се вижда. Един от тях драсва кибрит, вижда, че всички са черни, не са красиви.
към беседата >>
Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение.
Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа! Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам.
Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение.
Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място! Понеже те са най-умните, нека дадат един пример на света! Сега ще дадат ли те един пример или не, то е друг въпрос, но тъй пише горе, ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят. Като говоря тъй, някои казват: „Да не са някои комунисти, да не са някои анархисти“. Не, не, комунистите, анархистите, това са хората на света.
към беседата >>
Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него.
Сега по някой път ние осъждаме външния свят, че турил такива закони, че направил туй-онуй. Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме? Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас. Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата.
Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него.
Какво има да им се сърдите? Всяка дума трябва да се ръководи от Духа. Присъствието на Духа носи Любовта. То е един вътрешен подтик, необорим подтик. Когато в света идва нещо велико, един от признаците е, че всякога настава едно затишие без никакво движение.
към беседата >>
Между тях има и жени.
Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли? Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това.
Между тях има и жени.
Минава някой от работниците, другите му казват: „Ти трябва да си много красив“. – Ама и ти трябва да си много красив. Всички са работили в рудницата, тъмно е вън, не се вижда. Един от тях драсва кибрит, вижда, че всички са черни, не са красиви. Те трябва да се върнат у дома си, да се очистят, да се облекат, че тогава, като излязат на светлината, ще бъдат красиви.
към беседата >>
Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място!
Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа! Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам. Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение.
Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място!
Понеже те са най-умните, нека дадат един пример на света! Сега ще дадат ли те един пример или не, то е друг въпрос, но тъй пише горе, ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят. Като говоря тъй, някои казват: „Да не са някои комунисти, да не са някои анархисти“. Не, не, комунистите, анархистите, това са хората на света. А тия, които ще се изявят, те разбират великите закони на природата, те са хора светящи.
към беседата >>
Какво има да им се сърдите?
Хубаво, ние ще оставим външния свят, но ние какво направихме? Външният свят е отражение на вътрешния свят в нас. Външният политически свят е израз на нашия вътрешен живот. Няма какво да се сърдим на управниците, на държавата. Те са излезли от същия живот, прилагат законите и принципите, които са учили в него.
Какво има да им се сърдите?
Всяка дума трябва да се ръководи от Духа. Присъствието на Духа носи Любовта. То е един вътрешен подтик, необорим подтик. Когато в света идва нещо велико, един от признаците е, че всякога настава едно затишие без никакво движение. Туй се нарича мир, Любов.
към беседата >>
Минава някой от работниците, другите му казват: „Ти трябва да си много красив“.
И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли? Работници излизат една вечер от рудницата и всички са очернени, но никой от тях не вижда това. Между тях има и жени.
Минава някой от работниците, другите му казват: „Ти трябва да си много красив“.
– Ама и ти трябва да си много красив. Всички са работили в рудницата, тъмно е вън, не се вижда. Един от тях драсва кибрит, вижда, че всички са черни, не са красиви. Те трябва да се върнат у дома си, да се очистят, да се облекат, че тогава, като излязат на светлината, ще бъдат красиви. Ние, съвременните хора, излизаме от тази рудница, от този свят.
към беседата >>
Понеже те са най-умните, нека дадат един пример на света!
Престъпните хора са хора без любов. И тогава, ще ни говорят за любов към народа! Нека обичат те своя народ, аз ги похвалявам. Всички народи, които и да са, всеки от тях си има своето предназначение. Всички държавници, каквито и да са те, нека застанат на своето място!
Понеже те са най-умните, нека дадат един пример на света!
Сега ще дадат ли те един пример или не, то е друг въпрос, но тъй пише горе, ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят. Като говоря тъй, някои казват: „Да не са някои комунисти, да не са някои анархисти“. Не, не, комунистите, анархистите, това са хората на света. А тия, които ще се изявят, те разбират великите закони на природата, те са хора светящи. Тогава ще разберете какво нещо е човек!
към беседата >>
2.
Най-щастливият ден
,
ООК
, София, 6.2.1924г.,
Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи.
Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни. Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие. Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека. Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога.
Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Щастието е качество на ангелите.
Щастието е качество на ангелите.
Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност. Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо?
към беседата >>
Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност.
Щастието е качество на ангелите.
Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност.
Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи?
към беседата >>
Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек.
Щастието е качество на ангелите. Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност.
Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек.
Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение?
към беседата >>
Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните.
Щастието е качество на ангелите. Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност. Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек.
Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните.
Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т.
към беседата >>
Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това?
Щастието е качество на ангелите. Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност. Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните.
Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това?
Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало.
към беседата >>
Нали всяко знание трябва да почива на нещо?
Щастието е качество на ангелите. Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност. Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това?
Нали всяко знание трябва да почива на нещо?
Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения.
към беседата >>
Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи?
Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно с това се определя и неговата интелигентност. Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо?
Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи?
Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно.
към беседата >>
Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение?
Щом той е недоволен от живота си, в Невидимия свят заят, че той не е много умен човек. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи?
Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение?
Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т.
Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение?
Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т.
н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат.
към беседата >>
н., всичко това много ви е радвало.
Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т.
н., всичко това много ви е радвало.
Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат?
към беседата >>
Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения.
Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало.
Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения.
И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат? “ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат.
към беседата >>
И обратното е вярно.
Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения.
И обратното е вярно.
Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат? “ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат?
към беседата >>
Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения.
Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно.
Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения.
Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат? “ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат? “ Как ще ви погребат!
към беседата >>
Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат.
Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения.
Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат.
Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат? “ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат? “ Как ще ви погребат! Едно от двете: или с почести, или в мизерия.
към беседата >>
Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат?
н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат.
Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат?
“ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат? “ Как ще ви погребат! Едно от двете: или с почести, или в мизерия. Това са двете крайни халки.
към беседата >>
“ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат.
Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат?
“ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат.
И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат? “ Как ще ви погребат! Едно от двете: или с почести, или в мизерия. Това са двете крайни халки. Между тях има други второстепенни верижки, второстепенни погребения.
към беседата >>
И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат?
И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат? “ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат.
И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат?
“ Как ще ви погребат! Едно от двете: или с почести, или в мизерия. Това са двете крайни халки. Между тях има други второстепенни верижки, второстепенни погребения.
към беседата >>
“ Как ще ви погребат!
Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат? “ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат?
“ Как ще ви погребат!
Едно от двете: или с почести, или в мизерия. Това са двете крайни халки. Между тях има други второстепенни верижки, второстепенни погребения.
към беседата >>
Едно от двете: или с почести, или в мизерия.
Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат? “ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат? “ Как ще ви погребат!
Едно от двете: или с почести, или в мизерия.
Това са двете крайни халки. Между тях има други второстепенни верижки, второстепенни погребения.
към беседата >>
Това са двете крайни халки.
Гледаш някой, завършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат? “ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат? “ Как ще ви погребат! Едно от двете: или с почести, или в мизерия.
Това са двете крайни халки.
Между тях има други второстепенни верижки, второстепенни погребения.
към беседата >>
Между тях има други второстепенни верижки, второстепенни погребения.
“ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат? “ Как ще ви погребат! Едно от двете: или с почести, или в мизерия. Това са двете крайни халки.
Между тях има други второстепенни верижки, второстепенни погребения.
към беседата >>
Никога не оставяйте сегашния живот, за да го реализирате в бъдеще.
Никога не оставяйте сегашния живот, за да го реализирате в бъдеще.
Това е крива философия. Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот. Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега. За мен бъдещето не съществува.
към беседата >>
Това е крива философия.
Никога не оставяйте сегашния живот, за да го реализирате в бъдеще.
Това е крива философия.
Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот. Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега. За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече!
към беседата >>
Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот.
Никога не оставяйте сегашния живот, за да го реализирате в бъдеще. Това е крива философия.
Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот.
Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега. За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече! Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете.
към беседата >>
Туй е за насърчение.
Никога не оставяйте сегашния живот, за да го реализирате в бъдеще. Това е крива философия. Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот.
Туй е за насърчение.
Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега. За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече! Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете. Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото.
към беседата >>
Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега.
Никога не оставяйте сегашния живот, за да го реализирате в бъдеще. Това е крива философия. Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот. Туй е за насърчение.
Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега.
За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече! Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете. Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото.
към беседата >>
За мен бъдещето не съществува.
Никога не оставяйте сегашния живот, за да го реализирате в бъдеще. Това е крива философия. Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот. Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега.
За мен бъдещето не съществува.
За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече! Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете. Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото.
към беседата >>
За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече!
Това е крива философия. Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот. Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега. За мен бъдещето не съществува.
За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече!
Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете. Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото.
към беседата >>
Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете.
Ние може да насърчим известен човек, който умира, че в следващия живот, като дойде, ще има по-добър живот. Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега. За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече!
Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете.
Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото.
към беседата >>
Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото.
Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега. За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече! Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете.
Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото.
към беседата >>
Сега няма да изпадате в друга крайност.
Сега няма да изпадате в друга крайност.
Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова, Божественото, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище. Тъй трябва да разисквате. Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата сега ще разбирате условията, които животът днес, в този момент, ви предлага. Използвайте ги за ваше добро!
към беседата >>
Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова, Божественото, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище.
Сега няма да изпадате в друга крайност.
Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова, Божественото, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище.
Тъй трябва да разисквате. Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата сега ще разбирате условията, които животът днес, в този момент, ви предлага. Използвайте ги за ваше добро!
към беседата >>
Тъй трябва да разисквате.
Сега няма да изпадате в друга крайност. Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова, Божественото, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище.
Тъй трябва да разисквате.
Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата сега ще разбирате условията, които животът днес, в този момент, ви предлага. Използвайте ги за ваше добро!
към беседата >>
Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата сега ще разбирате условията, които животът днес, в този момент, ви предлага.
Сега няма да изпадате в друга крайност. Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова, Божественото, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище. Тъй трябва да разисквате.
Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата сега ще разбирате условията, които животът днес, в този момент, ви предлага.
Използвайте ги за ваше добро!
към беседата >>
Използвайте ги за ваше добро!
Сега няма да изпадате в друга крайност. Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова, Божественото, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище. Тъй трябва да разисквате. Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата сега ще разбирате условията, които животът днес, в този момент, ви предлага.
Използвайте ги за ваше добро!
към беседата >>
Упражнение: Дясната ръка настрана.
Упражнение: Дясната ръка настрана.
Движение на китката нагоре и надолу. Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване. Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка.
към беседата >>
Движение на китката нагоре и надолу.
Упражнение: Дясната ръка настрана.
Движение на китката нагоре и надолу.
Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване. Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка.
към беседата >>
Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване.
Упражнение: Дясната ръка настрана. Движение на китката нагоре и надолу.
Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване.
Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка.
към беседата >>
Дясната ръка се прибира свободно.
Упражнение: Дясната ръка настрана. Движение на китката нагоре и надолу. Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване.
Дясната ръка се прибира свободно.
Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка.
към беседата >>
Същото се прави с лявата ръка.
Упражнение: Дясната ръка настрана. Движение на китката нагоре и надолу. Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване. Дясната ръка се прибира свободно.
Същото се прави с лявата ръка.
После и с двете ръце едновременно. Почивка.
към беседата >>
После и с двете ръце едновременно. Почивка.
Упражнение: Дясната ръка настрана. Движение на китката нагоре и надолу. Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване. Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка.
После и с двете ръце едновременно. Почивка.
към беседата >>
Двете ръце успоредно напред.
Двете ръце успоредно напред.
Постепенно разтваряне ръцете настрана с движение на китките – трептене. Прибиране на ръцете напред пак с трептене. Това упражнение се прави няколко пъти.
към беседата >>
Постепенно разтваряне ръцете настрана с движение на китките – трептене.
Двете ръце успоредно напред.
Постепенно разтваряне ръцете настрана с движение на китките – трептене.
Прибиране на ръцете напред пак с трептене. Това упражнение се прави няколко пъти.
към беседата >>
Прибиране на ръцете напред пак с трептене.
Двете ръце успоредно напред. Постепенно разтваряне ръцете настрана с движение на китките – трептене.
Прибиране на ръцете напред пак с трептене.
Това упражнение се прави няколко пъти.
към беседата >>
Това упражнение се прави няколко пъти.
Двете ръце успоредно напред. Постепенно разтваряне ръцете настрана с движение на китките – трептене. Прибиране на ръцете напред пак с трептене.
Това упражнение се прави няколко пъти.
към беседата >>
Ръцете успоредно напред.
Ръцете успоредно напред.
Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) . Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред. Пак първото движение четири пъти. Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани.
към беседата >>
Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) .
Ръцете успоредно напред.
Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) .
Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред. Пак първото движение четири пъти. Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани.
към беседата >>
Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред.
Ръцете успоредно напред. Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) .
Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред.
Пак първото движение четири пъти. Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани.
към беседата >>
Пак първото движение четири пъти.
Ръцете успоредно напред. Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) . Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред.
Пак първото движение четири пъти.
Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани.
към беседата >>
Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване.
Ръцете успоредно напред. Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) . Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред. Пак първото движение четири пъти.
Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване.
Ръцете настрани и долу прибрани.
към беседата >>
Ръцете настрани и долу прибрани.
Ръцете успоредно напред. Бавно издигане на ръцете отстрани на главата до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти) . Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред. Пак първото движение четири пъти. Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване.
Ръцете настрани и долу прибрани.
към беседата >>
Като си движите ръцете, какво усещате?
Като си движите ръцете, какво усещате?
Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това?
към беседата >>
Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество?
Като си движите ръцете, какво усещате?
Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество?
– Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане?
към беседата >>
– Да.
Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество?
– Да.
Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение.
към беседата >>
Илюзия ли е това, или действителност?
Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да.
Илюзия ли е това, или действителност?
Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние.
към беседата >>
Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях.
Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност?
Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях.
На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже.
към беседата >>
На какво може да отдадете това?
Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях.
На какво може да отдадете това?
Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви.
към беседата >>
Имате ли всички еднакво усещане?
Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това?
Имате ли всички еднакво усещане?
Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви. Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат.
към беседата >>
Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение.
– Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане?
Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение.
По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви. Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат. Неразположен сте – подвижете си ръцете: с това упражнение ще се привлече магнетическа сила и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието си.
към беседата >>
По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние.
Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение.
По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние.
Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви. Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат. Неразположен сте – подвижете си ръцете: с това упражнение ще се привлече магнетическа сила и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието си.
към беседата >>
Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже.
Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние.
Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже.
То е един цяр за всички ви. Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат. Неразположен сте – подвижете си ръцете: с това упражнение ще се привлече магнетическа сила и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието си.
към беседата >>
То е един цяр за всички ви.
На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже.
То е един цяр за всички ви.
Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат. Неразположен сте – подвижете си ръцете: с това упражнение ще се привлече магнетическа сила и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието си.
към беседата >>
Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат.
Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви.
Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат.
Неразположен сте – подвижете си ръцете: с това упражнение ще се привлече магнетическа сила и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието си.
към беседата >>
Неразположен сте – подвижете си ръцете: с това упражнение ще се привлече магнетическа сила и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието си.
Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви. Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат.
Неразположен сте – подвижете си ръцете: с това упражнение ще се привлече магнетическа сила и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието си.
към беседата >>
В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата.
В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата.
Например у малките дръвчета клоните са винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята.
към беседата >>
Например у малките дръвчета клоните са винаги изправени.
В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата.
Например у малките дръвчета клоните са винаги изправени.
Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм.
към беседата >>
Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята.
В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата. Например у малките дръвчета клоните са винаги изправени.
Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята.
Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени.
към беседата >>
Този закон за растенията е същият, както и у човека.
В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата. Например у малките дръвчета клоните са винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята.
Този закон за растенията е същият, както и у човека.
Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери?
към беседата >>
Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва.
В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата. Например у малките дръвчета клоните са винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека.
Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва.
Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери? “ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли?
към беседата >>
Това е идеята.
В Природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата. Например у малките дръвчета клоните са винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва.
Това е идеята.
Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери? “ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли? “ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш?
към беседата >>
Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм.
Например у малките дръвчета клоните са винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята.
Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм.
Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери? “ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли? “ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш? “ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“
към беседата >>
Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени.
Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм.
Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени.
Питат го: „Защо са ти тия револвери? “ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли? “ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш? “ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“
към беседата >>
Питат го: „Защо са ти тия револвери?
Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени.
Питат го: „Защо са ти тия револвери?
“ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли? “ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш? “ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“
към беседата >>
“ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли?
Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери?
“ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли?
“ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш? “ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“
към беседата >>
“ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш?
Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери? “ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли?
“ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш?
“ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“
към беседата >>
“ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“
Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери? “ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли? “ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш?
“ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“
към беседата >>
Знанието има сила само когато се прилага.
Знанието има сила само когато се прилага.
Сега изобщо и в трите свята – и в материалния, и в Умствения, и в Духовния свят, всякога хората търсят най-лесния метод за прилагане. Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното. Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си.
към беседата >>
Сега изобщо и в трите свята – и в материалния, и в Умствения, и в Духовния свят, всякога хората търсят най-лесния метод за прилагане.
Знанието има сила само когато се прилага.
Сега изобщо и в трите свята – и в материалния, и в Умствения, и в Духовния свят, всякога хората търсят най-лесния метод за прилагане.
Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното. Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен.
към беседата >>
Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието.
Знанието има сила само когато се прилага. Сега изобщо и в трите свята – и в материалния, и в Умствения, и в Духовния свят, всякога хората търсят най-лесния метод за прилагане.
Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието.
Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното. Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните.
към беседата >>
Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното.
Знанието има сила само когато се прилага. Сега изобщо и в трите свята – и в материалния, и в Умствения, и в Духовния свят, всякога хората търсят най-лесния метод за прилагане. Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието.
Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното.
Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете.
към беседата >>
Те не обичат мъчните работи.
Знанието има сила само когато се прилага. Сега изобщо и в трите свята – и в материалния, и в Умствения, и в Духовния свят, всякога хората търсят най-лесния метод за прилагане. Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното.
Те не обичат мъчните работи.
Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре.
към беседата >>
Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си.
Знанието има сила само когато се прилага. Сега изобщо и в трите свята – и в материалния, и в Умствения, и в Духовния свят, всякога хората търсят най-лесния метод за прилагане. Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното. Те не обичат мъчните работи.
Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си.
В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират.
към беседата >>
В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен.
Сега изобщо и в трите свята – и в материалния, и в Умствения, и в Духовния свят, всякога хората търсят най-лесния метод за прилагане. Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното. Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си.
В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен.
Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен.
към беседата >>
Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните.
Например българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да помаха с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното. Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен.
Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните.
Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също.
към беседата >>
Всички трябва да го знаете.
Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното. Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните.
Всички трябва да го знаете.
Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат.
към беседата >>
Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре.
Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете.
Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре.
Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат.
към беседата >>
Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират.
Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не можем да разрешим, или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре.
Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират.
Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е.
към беседата >>
Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен.
В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират.
Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен.
Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля.
към беседата >>
Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също.
Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен.
Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също.
Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука.
към беседата >>
Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат.
Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също.
Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат.
Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му.
към беседата >>
Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат.
Ние се намираме сега при най-мъчния живот – не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат.
Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат.
Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането.
към беседата >>
Ние казваме, че човек е трояк, т. е.
Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не можете да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат.
Ние казваме, че човек е трояк, т. е.
има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата.
към беседата >>
има ум, сърце и воля.
Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е.
има ум, сърце и воля.
Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие.
към беседата >>
Този закон може да приложим и тука.
Няма да намерите двама души, съгласни с едно и също. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля.
Този закон може да приложим и тука.
Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е.
към беседата >>
Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му.
Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона до, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука.
Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му.
Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени.
към беседата >>
Ето какво подразбира сливането.
Ако двама души мислят еднакво, чувстват еднакво, действат еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му.
Ето какво подразбира сливането.
Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени?
към беседата >>
Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата.
Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането.
Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата.
Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец.
към беседата >>
Това значи съгласие.
има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата.
Това значи съгласие.
Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове.
към беседата >>
Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е.
Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие.
Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е.
някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи.
към беседата >>
някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени.
Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е.
някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени.
Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен.
към беседата >>
Защо не са идеално запълнени?
Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени.
Защо не са идеално запълнени?
Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа.
към беседата >>
Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец.
Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени?
Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец.
Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева.
към беседата >>
Духовният мързел е един от големите врагове.
Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец.
Духовният мързел е един от големите врагове.
Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има!
към беседата >>
Духовните хора са много мързеливи.
Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове.
Духовните хора са много мързеливи.
За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има! Седне някой, пише трактат.
към беседата >>
За тях трябва голям остен.
някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи.
За тях трябва голям остен.
От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има! Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише.
към беседата >>
От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа.
Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен.
От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа.
Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има! Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него.
към беседата >>
Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева.
Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа.
Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева.
Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има! Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи.
към беседата >>
Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има!
Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева.
Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има!
Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи. Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш.
към беседата >>
Седне някой, пише трактат.
Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има!
Седне някой, пише трактат.
Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи. Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш. Така трябва да разрешавате въпроса.
към беседата >>
Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише.
За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има! Седне някой, пише трактат.
Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише.
После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи. Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш. Така трябва да разрешавате въпроса. Вие казвате: „Аз съм свободен, аз чувствам така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
към беседата >>
После, обществото какво ще каже, срам го е от него.
От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има! Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише.
После, обществото какво ще каже, срам го е от него.
Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи. Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш. Така трябва да разрешавате въпроса. Вие казвате: „Аз съм свободен, аз чувствам така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
към беседата >>
Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи.
Имаш да даваш полица от 10 -20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има! Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него.
Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи.
Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш. Така трябва да разрешавате въпроса. Вие казвате: „Аз съм свободен, аз чувствам така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
към беседата >>
Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш.
Казваш: „Аз мисля да я платя ли, или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш – остен има! Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи.
Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш.
Така трябва да разрешавате въпроса. Вие казвате: „Аз съм свободен, аз чувствам така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
към беседата >>
Така трябва да разрешавате въпроса.
Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи. Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш.
Така трябва да разрешавате въпроса.
Вие казвате: „Аз съм свободен, аз чувствам така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз съм свободен, аз чувствам така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
Професор е, стегнали са го студентите – срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора: и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи – никой не е свободен, всеки е заставен с остена да работи. Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувстваш. Така трябва да разрешавате въпроса.
Вие казвате: „Аз съм свободен, аз чувствам така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни.
към беседата >>
Често вие се поставяте в положението на един критик.
Често вие се поставяте в положението на един критик.
Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата. Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър. Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко! И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати.
към беседата >>
Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата.
Често вие се поставяте в положението на един критик.
Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата.
Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър. Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко! И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си.
към беседата >>
Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър.
Често вие се поставяте в положението на един критик. Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата.
Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър.
Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко! И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си!
към беседата >>
Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко!
Често вие се поставяте в положението на един критик. Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата. Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър.
Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко!
И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си! “ Що значи да познава човек себе си?
към беседата >>
И двамата са в локвата.
Често вие се поставяте в положението на един критик. Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата. Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър. Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко!
И двамата са в локвата.
И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си! “ Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него.
към беседата >>
И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати.
Често вие се поставяте в положението на един критик. Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата. Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър. Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко! И двамата са в локвата.
И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати.
Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си! “ Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си.
към беседата >>
Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си.
Съвременните хора приличат на двата бивола, които са влезли в локвата. Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър. Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко! И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати.
Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си.
За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си! “ Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър.
към беседата >>
За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си!
Единият от тях имал кал на гърба си половин сантиметър, а другият – един сантиметър. Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко! И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си.
За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си!
“ Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър. Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош.
към беседата >>
“ Що значи да познава човек себе си?
Първият казва на втория: „Много си се окалял, много дебела кал имаш.“ А неговата е по-малко! И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си!
“ Що значи да познава човек себе си?
Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър. Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош. Питам тогава: какво е спечелил човек?
към беседата >>
Да познава това, същинското, което е в него.
И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си! “ Що значи да познава човек себе си?
Да познава това, същинското, което е в него.
Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър. Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош. Питам тогава: какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите?
към беседата >>
Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си.
И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си! “ Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него.
Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си.
Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър. Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош. Питам тогава: какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите? – Единица.
към беседата >>
Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър.
Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си! “ Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си.
Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър.
Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош. Питам тогава: какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите? – Единица. Какво показва тази единица?
към беседата >>
Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош.
За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си! “ Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър.
Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош.
Питам тогава: какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите? – Единица. Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория.
към беседата >>
Питам тогава: какво е спечелил човек?
“ Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър. Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош.
Питам тогава: какво е спечелил човек?
Като разделите 100 на 100, какво ще получите? – Единица. Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот.
към беседата >>
Като разделите 100 на 100, какво ще получите?
Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър. Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош. Питам тогава: какво е спечелил човек?
Като разделите 100 на 100, какво ще получите?
– Единица. Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот. От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот.
към беседата >>
– Единица.
Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър. Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош. Питам тогава: какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите?
– Единица.
Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот. От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка.
към беседата >>
Какво показва тази единица?
Да кажем, има щастливи дни, когато човек е сто процента добър. Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош. Питам тогава: какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите? – Единица.
Какво показва тази единица?
Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот. От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е Животът на Бога.
към беседата >>
Сто делено на сто показва погрешки от втора категория.
Има и такива дни в живота, когато той е сто процента лош. Питам тогава: какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите? – Единица. Какво показва тази единица?
Сто делено на сто показва погрешки от втора категория.
Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот. От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е Животът на Бога. От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория.
към беседата >>
Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот.
Питам тогава: какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите? – Единица. Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория.
Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот.
От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е Животът на Бога. От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите.
към беседата >>
От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот.
Като разделите 100 на 100, какво ще получите? – Единица. Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот.
От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот.
Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е Животът на Бога. От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория.
към беседата >>
Десетте съставлява единица за по-голяма мярка.
– Единица. Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот. От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот.
Десетте съставлява единица за по-голяма мярка.
От 1 до 10 е Животът на Бога. От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория. Следователно човек не може да живее като ангел. Защо?
към беседата >>
От 1 до 10 е Животът на Бога.
Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот. От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка.
От 1 до 10 е Животът на Бога.
От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория. Следователно човек не може да живее като ангел. Защо? Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е.
към беседата >>
От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория.
Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот. От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е Животът на Бога.
От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория.
Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория. Следователно човек не може да живее като ангел. Защо? Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или надценява, или подценява своите качества и способности.
към беседата >>
Защото стоте е единица за хилядите.
Единицата показва, че човек не се е държал за първата категория на Божествения живот. От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е Животът на Бога. От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория.
Защото стоте е единица за хилядите.
От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория. Следователно човек не може да живее като ангел. Защо? Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или надценява, или подценява своите качества и способности. Човек във всеки случай трябва да се познава.
към беседата >>
От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория.
От едно до десет – това е първата категория на Живота – чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е Животът на Бога. От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите.
От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория.
Следователно човек не може да живее като ангел. Защо? Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или надценява, или подценява своите качества и способности. Човек във всеки случай трябва да се познава.
към беседата >>
Следователно човек не може да живее като ангел. Защо?
Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е Животът на Бога. От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория.
Следователно човек не може да живее като ангел. Защо?
Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или надценява, или подценява своите качества и способности. Човек във всеки случай трябва да се познава.
към беседата >>
Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е.
От 1 до 10 е Животът на Бога. От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория. Следователно човек не може да живее като ангел. Защо?
Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е.
туй показва, че той не познава себе си: или надценява, или подценява своите качества и способности. Човек във всеки случай трябва да се познава.
към беседата >>
туй показва, че той не познава себе си: или надценява, или подценява своите качества и способности.
От 10 до 100 – животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория. Следователно човек не може да живее като ангел. Защо? Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е.
туй показва, че той не познава себе си: или надценява, или подценява своите качества и способности.
Човек във всеки случай трябва да се познава.
към беседата >>
Човек във всеки случай трябва да се познава.
Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория. Следователно човек не може да живее като ангел. Защо? Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или надценява, или подценява своите качества и способности.
Човек във всеки случай трябва да се познава.
към беседата >>
Сега забелязали ли сте как някой човек най-първо ви се вижда много добър.
Сега забелязали ли сте как някой човек най-първо ви се вижда много добър.
Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек – човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър. Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е? Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди.
към беседата >>
Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек – човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър.
Сега забелязали ли сте как някой човек най-първо ви се вижда много добър.
Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек – човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър.
Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е? Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява.
към беседата >>
Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е?
Сега забелязали ли сте как някой човек най-първо ви се вижда много добър. Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек – човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър.
Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е?
Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има.
към беседата >>
Не, не е вярна.
Сега забелязали ли сте как някой човек най-първо ви се вижда много добър. Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек – човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър. Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е?
Не, не е вярна.
Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем.
към беседата >>
Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как?
Сега забелязали ли сте как някой човек най-първо ви се вижда много добър. Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек – човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър. Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е? Не, не е вярна.
Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как?
Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем. Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек.
към беседата >>
Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди.
Сега забелязали ли сте как някой човек най-първо ви се вижда много добър. Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек – човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър. Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е? Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как?
Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди.
После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем. Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек. Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как?
към беседата >>
После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява.
Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек – човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър. Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е? Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди.
После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява.
В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем. Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек. Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как? – Ще почна да ви отнемам един по един слугите: най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш?
към беседата >>
В този случай по-добър човек от вас няма да има.
Сега виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега: тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е? Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява.
В този случай по-добър човек от вас няма да има.
Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем. Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек. Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как? – Ще почна да ви отнемам един по един слугите: най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш?
към беседата >>
Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем.
Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има.
Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем.
Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек. Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как? – Ще почна да ви отнемам един по един слугите: най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш?
към беседата >>
Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек.
Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем.
Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек.
Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как? – Ще почна да ви отнемам един по един слугите: най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш?
към беседата >>
Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как?
Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем. Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек.
Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как?
– Ще почна да ви отнемам един по един слугите: най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш?
към беседата >>
– Ще почна да ви отнемам един по един слугите: най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш?
После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем. Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек. Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как?
– Ще почна да ви отнемам един по един слугите: най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш?
към беседата >>
Това са неща, които стават постоянно в живота.
Това са неща, които стават постоянно в живота.
Туй е, което Бог върши с нас. Външният свят не прави това съчетание. Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот.
към беседата >>
Туй е, което Бог върши с нас.
Това са неща, които стават постоянно в живота.
Туй е, което Бог върши с нас.
Външният свят не прави това съчетание. Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие.
към беседата >>
Външният свят не прави това съчетание.
Това са неща, които стават постоянно в живота. Туй е, което Бог върши с нас.
Външният свят не прави това съчетание.
Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: „Това е съдба!
към беседата >>
Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма.
Това са неща, които стават постоянно в живота. Туй е, което Бог върши с нас. Външният свят не прави това съчетание.
Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма.
Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: „Това е съдба! “ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма.
към беседата >>
Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош.
Това са неща, които стават постоянно в живота. Туй е, което Бог върши с нас. Външният свят не прави това съчетание. Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма.
Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош.
Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: „Това е съдба! “ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога?
към беседата >>
Кармата всякога подразбира лош живот.
Това са неща, които стават постоянно в живота. Туй е, което Бог върши с нас. Външният свят не прави това съчетание. Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош.
Кармата всякога подразбира лош живот.
Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: „Това е съдба! “ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? – Когато е свързан с Бога.
към беседата >>
Кармата е закон за причина и последствие.
Туй е, което Бог върши с нас. Външният свят не прави това съчетание. Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот.
Кармата е закон за причина и последствие.
Ние казваме: „Това е съдба! “ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? – Когато е свързан с Бога. Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно.
към беседата >>
Ние казваме: „Това е съдба!
Външният свят не прави това съчетание. Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие.
Ние казваме: „Това е съдба!
“ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? – Когато е свързан с Бога. Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно. Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава.
към беседата >>
“ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма.
Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: „Това е съдба!
“ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма.
Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? – Когато е свързан с Бога. Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно. Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си.
към беседата >>
Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога?
Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: „Това е съдба! “ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма.
Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога?
– Когато е свързан с Бога. Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно. Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си. Да кажем, че имате тук правата линия АВ
към беседата >>
– Когато е свързан с Бога.
Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: „Това е съдба! “ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога?
– Когато е свързан с Бога.
Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно. Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си. Да кажем, че имате тук правата линия АВ
към беседата >>
Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно.
Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: „Това е съдба! “ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? – Когато е свързан с Бога.
Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно.
Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си. Да кажем, че имате тук правата линия АВ
към беседата >>
Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава.
Ние казваме: „Това е съдба! “ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? – Когато е свързан с Бога. Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно.
Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава.
Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си. Да кажем, че имате тук правата линия АВ
към беседата >>
Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си.
“ Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? – Когато е свързан с Бога. Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно. Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава.
Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си.
Да кажем, че имате тук правата линия АВ
към беседата >>
Да кажем, че имате тук правата линия АВ
Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? – Когато е свързан с Бога. Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно. Щом неговите отношения с този Първичен принцип на единицата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си.
Да кажем, че имате тук правата линия АВ
към беседата >>
А ______________ B.
А ______________ B.
към беседата >>
Тя представлява един път.
Тя представлява един път.
От едната и от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола? Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване?
към беседата >>
От едната и от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота.
Тя представлява един път.
От едната и от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота.
Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола? Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания.
към беседата >>
Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили.
Тя представлява един път. От едната и от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота.
Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили.
Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола? Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания.
към беседата >>
Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола?
Тя представлява един път. От едната и от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили.
Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола?
Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай.
към беседата >>
Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола?
Тя представлява един път. От едната и от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола?
Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола?
С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп.
към беседата >>
С какво ще се различава това минаване?
Тя представлява един път. От едната и от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола? Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола?
С какво ще се различава това минаване?
Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили?
към беседата >>
Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания.
От едната и от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола? Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване?
Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания.
С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? – Нищо.
към беседата >>
С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания.
Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола? Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания.
С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания.
Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? – Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен.
към беседата >>
Добре, друг случай.
Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола? Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания.
Добре, друг случай.
Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? – Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп.
към беседата >>
Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп.
Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай.
Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп.
Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? – Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп. Какво сте придобили?
към беседата >>
Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили?
С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп.
Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили?
– Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо.
към беседата >>
– Нищо.
Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате по-малко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили?
– Нищо.
Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо. Пътувате с биволска кола и пак сте сляп.
към беседата >>
Да допуснем, че пътувате с трен.
С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? – Нищо.
Да допуснем, че пътувате с трен.
Пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо. Пътувате с биволска кола и пак сте сляп. Какво сте придобили?
към беседата >>
Пак сте сляп.
Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? – Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен.
Пак сте сляп.
Какво сте придобили? – Нищо. Пътувате с биволска кола и пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо.
към беседата >>
Какво сте придобили?
Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? – Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп.
Какво сте придобили?
– Нищо. Пътувате с биволска кола и пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха?
към беседата >>
– Нищо.
Питам: като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? – Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп. Какво сте придобили?
– Нищо.
Пътувате с биволска кола и пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути.
към беседата >>
Пътувате с биволска кола и пак сте сляп.
– Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо.
Пътувате с биволска кола и пак сте сляп.
Какво сте придобили? – Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание.
към беседата >>
Какво сте придобили?
Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо. Пътувате с биволска кола и пак сте сляп.
Какво сте придобили?
– Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме?
към беседата >>
– Нищо.
Пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо. Пътувате с биволска кола и пак сте сляп. Какво сте придобили?
– Нищо.
Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме? Ще ви отнеме 250 години.
към беседата >>
Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха?
Какво сте придобили? – Нищо. Пътувате с биволска кола и пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо.
Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха?
Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме? Ще ви отнеме 250 години. Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път.
към беседата >>
Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути.
– Нищо. Пътувате с биволска кола и пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха?
Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути.
Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме? Ще ви отнеме 250 години. Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път. Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата.
към беседата >>
Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание.
Пътувате с биволска кола и пак сте сляп. Какво сте придобили? – Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути.
Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание.
Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме? Ще ви отнеме 250 години. Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път. Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата. При това тази линия е разделена на сектори.
към беседата >>
Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме?
Какво сте придобили? – Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание.
Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме?
Ще ви отнеме 250 години. Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път. Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата. При това тази линия е разделена на сектори.
към беседата >>
Ще ви отнеме 250 години.
– Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме?
Ще ви отнеме 250 години.
Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път. Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата. При това тази линия е разделена на сектори.
към беседата >>
Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път.
Някой казва: „Зная това.“ Питам: ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме? Ще ви отнеме 250 години.
Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път.
Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата. При това тази линия е разделена на сектори.
към беседата >>
Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата.
Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: за да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме? Ще ви отнеме 250 години. Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път.
Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата.
При това тази линия е разделена на сектори.
към беседата >>
При това тази линия е разделена на сектори.
Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви отнеме? Ще ви отнеме 250 години. Биволската кола пък ще ви отнеме няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път. Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата.
При това тази линия е разделена на сектори.
към беседата >>
Първото правило: всеки трябва да се спре и да определи с какво пътува – с бързината на светлината ли, с бързината на трена ли, или с бързината на биволската кола.
Първото правило: всеки трябва да се спре и да определи с какво пътува – с бързината на светлината ли, с бързината на трена ли, или с бързината на биволската кола.
Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината. Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира.
към беседата >>
Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината.
Първото правило: всеки трябва да се спре и да определи с какво пътува – с бързината на светлината ли, с бързината на трена ли, или с бързината на биволската кола.
Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината.
Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно.
към беседата >>
Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо?
Първото правило: всеки трябва да се спре и да определи с какво пътува – с бързината на светлината ли, с бързината на трена ли, или с бързината на биволската кола. Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината.
Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо?
Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно. Няма никакво изключение в този закон.
към беседата >>
Възможно ли е това?
Първото правило: всеки трябва да се спре и да определи с какво пътува – с бързината на светлината ли, с бързината на трена ли, или с бързината на биволската кола. Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината. Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо?
Възможно ли е това?
Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно. Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия.
към беседата >>
Не!
Първото правило: всеки трябва да се спре и да определи с какво пътува – с бързината на светлината ли, с бързината на трена ли, или с бързината на биволската кола. Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината. Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това?
Не!
Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно. Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние.
към беседата >>
Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира.
Първото правило: всеки трябва да се спре и да определи с какво пътува – с бързината на светлината ли, с бързината на трена ли, или с бързината на биволската кола. Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината. Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не!
Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира.
Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно. Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното.
към беседата >>
Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно.
Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината. Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира.
Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно.
Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо.
към беседата >>
Няма никакво изключение в този закон.
Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно.
Няма никакво изключение в този закон.
Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е.
към беседата >>
Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия.
Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно. Няма никакво изключение в този закон.
Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия.
Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е.
към беседата >>
Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние.
Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно. Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия.
Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние.
Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения.
към беседата >>
Някой път може да е обратното.
Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно. Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние.
Някой път може да е обратното.
Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо.
Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието – дълговременно, в следващия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието – кратковременно. Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното.
Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо.
Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие.
към беседата >>
Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е.
Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо.
Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е.
Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни.
към беседата >>
Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е.
Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е.
Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е.
Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно.
към беседата >>
Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения.
Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е.
Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения.
Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно. В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни.
към беседата >>
Това не почива на Божествената Мъдрост.
Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения.
Това не почива на Божествената Мъдрост.
В Природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно. В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни.
към беседата >>
В Природата всякога има равновесие.
Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието – спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост.
В Природата всякога има равновесие.
Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно. В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни.
към беседата >>
Сега мнозина искат само щастливи дни.
Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие.
Сега мнозина искат само щастливи дни.
Не, това е невъзможно. В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни.
към беседата >>
Не, това е невъзможно.
Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни.
Не, това е невъзможно.
В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни.
към беседата >>
В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни.
Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно.
В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни.
към беседата >>
Зададох ви темата „Кой е най-щастливият ден в годината“.
Зададох ви темата „Кой е най-щастливият ден в годината“.
Най-щастливият ден е X, а най-нещастният ден е У. Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният.
към беседата >>
Най-щастливият ден е X, а най-нещастният ден е У.
Зададох ви темата „Кой е най-щастливият ден в годината“.
Най-щастливият ден е X, а най-нещастният ден е У.
Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни.
към беседата >>
Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота.
Зададох ви темата „Кой е най-щастливият ден в годината“. Най-щастливият ден е X, а най-нещастният ден е У.
Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота.
Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират.
към беседата >>
Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело.
Зададох ви темата „Кой е най-щастливият ден в годината“. Най-щастливият ден е X, а най-нещастният ден е У. Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота.
Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело.
Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания.
към беседата >>
Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират.
Зададох ви темата „Кой е най-щастливият ден в годината“. Най-щастливият ден е X, а най-нещастният ден е У. Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело.
Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират.
При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използвате.
към беседата >>
При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният.
Зададох ви темата „Кой е най-щастливият ден в годината“. Най-щастливият ден е X, а най-нещастният ден е У. Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират.
При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният.
Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния.
към беседата >>
Тия щастливи и нещастни дни са относителни.
Най-щастливият ден е X, а най-нещастният ден е У. Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният.
Тия щастливи и нещастни дни са относителни.
Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден.
към беседата >>
Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират.
Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни.
Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират.
В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие.
към беседата >>
В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания.
Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират.
В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания.
Едните ще изправяте, другите ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече.
към беседата >>
Едните ще изправяте, другите ще използвате.
Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания.
Едните ще изправяте, другите ще използвате.
Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи.
към беседата >>
Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния.
При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използвате.
Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния.
Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни.
към беседата >>
Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден.
Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния.
Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден.
Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни. Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие.
към беседата >>
Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие.
Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден.
Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие.
Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни. Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие. Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека.
към беседата >>
Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече.
В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие.
Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече.
Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни. Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие. Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека. Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога.
към беседата >>
Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи.
Едните ще изправяте, другите ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече.
Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи.
В това отношение всички трябва да бъдете внимателни. Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие. Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека. Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога. Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи.
към беседата >>
В това отношение всички трябва да бъдете внимателни.
Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, през щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи.
В това отношение всички трябва да бъдете внимателни.
Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие. Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека. Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога. Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие.
Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни.
Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие.
Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека. Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога. Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека.
Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни. Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие.
Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека.
Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога. Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога.
Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни. Някой вярва, че в живота има късмет, има щастие. Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека.
Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият – никога.
Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи.
към беседата >>
3.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
Туй злато и сребро не можем да го изнесем от земята.
“ Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са за нас. Няма нито един, който след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно ние ще оставим света, нека той борави с парите, те не са за нас, те са едно следствие. Ние, като разрешаваме въпроса с парите, те за нас не са един принцип, те не представляват никакъв спор. Парите са си пари, златото пак ще се върне в земята.
Туй злато и сребро не можем да го изнесем от земята.
И светът е тъй направен, че като дойдем до края на живота си, там има митница и митничари и като дойдем при тях, те ще ни съблекат по всички правила.
към беседата >>
Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“.
Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“.
Хубаво, преди 2,000 години говори Христос. Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите.
към беседата >>
И светът е тъй направен, че като дойдем до края на живота си, там има митница и митничари и като дойдем при тях, те ще ни съблекат по всички правила.
Няма нито един, който след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно ние ще оставим света, нека той борави с парите, те не са за нас, те са едно следствие. Ние, като разрешаваме въпроса с парите, те за нас не са един принцип, те не представляват никакъв спор. Парите са си пари, златото пак ще се върне в земята. Туй злато и сребро не можем да го изнесем от земята.
И светът е тъй направен, че като дойдем до края на живота си, там има митница и митничари и като дойдем при тях, те ще ни съблекат по всички правила.
към беседата >>
Хубаво, преди 2,000 години говори Христос.
Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“.
Хубаво, преди 2,000 години говори Христос.
Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение.
към беседата >>
Жената на един американски консул, като минавала през Германия, съблекли я там на митницата, прегледали я най-щателно, дали няма в себе си някакво писмо, каквото германската цензура не позволява.
Жената на един американски консул, като минавала през Германия, съблекли я там на митницата, прегледали я най-щателно, дали няма в себе си някакво писмо, каквото германската цензура не позволява.
Тя казва: „Това е голямо безобразие! “ Възмущава се. Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“.
към беседата >>
Колко хора приеха Неговото учение?
Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“. Хубаво, преди 2,000 години говори Христос.
Колко хора приеха Неговото учение?
След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде.
към беседата >>
Тя казва: „Това е голямо безобразие!
Жената на един американски консул, като минавала през Германия, съблекли я там на митницата, прегледали я най-щателно, дали няма в себе си някакво писмо, каквото германската цензура не позволява.
Тя казва: „Това е голямо безобразие!
“ Възмущава се. Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога.
към беседата >>
След смъртта Му бяха всичко 500 братя.
Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“. Хубаво, преди 2,000 години говори Христос. Колко хора приеха Неговото учение?
След смъртта Му бяха всичко 500 братя.
И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради.
към беседата >>
“ Възмущава се.
Жената на един американски консул, като минавала през Германия, съблекли я там на митницата, прегледали я най-щателно, дали няма в себе си някакво писмо, каквото германската цензура не позволява. Тя казва: „Това е голямо безобразие!
“ Възмущава се.
Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени.
към беседата >>
И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не.
Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“. Хубаво, преди 2,000 години говори Христос. Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя.
И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не.
Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта.
към беседата >>
Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде.
Жената на един американски консул, като минавала през Германия, съблекли я там на митницата, прегледали я най-щателно, дали няма в себе си някакво писмо, каквото германската цензура не позволява. Тя казва: „Това е голямо безобразие! “ Възмущава се.
Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде.
Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип.
към беседата >>
Такъв един народ са били евреите.
Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“. Хубаво, преди 2,000 години говори Христос. Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не.
Такъв един народ са били евреите.
Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес.
към беседата >>
Няма да го оставят да изнесе нещо от земята.
Жената на един американски консул, като минавала през Германия, съблекли я там на митницата, прегледали я най-щателно, дали няма в себе си някакво писмо, каквото германската цензура не позволява. Тя казва: „Това е голямо безобразие! “ Възмущава се. Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде.
Няма да го оставят да изнесе нещо от земята.
Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло.
към беседата >>
Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение.
Хубаво, преди 2,000 години говори Христос. Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите.
Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение.
Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес. Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света.
към беседата >>
Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“.
Жената на един американски консул, като минавала през Германия, съблекли я там на митницата, прегледали я най-щателно, дали няма в себе си някакво писмо, каквото германската цензура не позволява. Тя казва: „Това е голямо безобразие! “ Възмущава се. Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Няма да го оставят да изнесе нещо от земята.
Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“.
Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение.
към беседата >>
Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде.
Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение.
Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде.
Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес. Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света. Любовта носи живот.
към беседата >>
Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога.
Тя казва: „Това е голямо безобразие! “ Възмущава се. Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“.
Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога.
Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени.
към беседата >>
Тя е вътрешният процес, който гради.
След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде.
Тя е вътрешният процес, който гради.
Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес. Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света. Любовта носи живот. Казва Христос: „Както Отец ми има сила да дава живот, така и Синът има сила да дава живот на онези, които вярват в Него“.
към беседата >>
Той е единственото същество, което не се мени.
“ Възмущава се. Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога.
Той е единственото същество, което не се мени.
Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването.
към беседата >>
Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта.
И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради.
Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта.
Любовта е един вътрешен процес. Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света. Любовта носи живот. Казва Христос: „Както Отец ми има сила да дава живот, така и Синът има сила да дава живот на онези, които вярват в Него“.
към беседата >>
Той е принцип.
Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени.
Той е принцип.
Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме.
към беседата >>
Любовта е един вътрешен процес.
Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта.
Любовта е един вътрешен процес.
Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света. Любовта носи живот. Казва Христос: „Както Отец ми има сила да дава живот, така и Синът има сила да дава живот на онези, които вярват в Него“.
към беседата >>
Бог в себе си е математическо цяло.
Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип.
Бог в себе си е математическо цяло.
Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява.
към беседата >>
Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света.
Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес.
Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света.
Любовта носи живот. Казва Христос: „Както Отец ми има сила да дава живот, така и Синът има сила да дава живот на онези, които вярват в Него“.
към беседата >>
Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение.
Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло.
Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение.
Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява. Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има.
към беседата >>
Любовта носи живот.
Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес. Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света.
Любовта носи живот.
Казва Христос: „Както Отец ми има сила да дава живот, така и Синът има сила да дава живот на онези, които вярват в Него“.
към беседата >>
Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени.
Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение.
Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени.
То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява. Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има. Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух.
към беседата >>
Казва Христос: „Както Отец ми има сила да дава живот, така и Синът има сила да дава живот на онези, които вярват в Него“.
Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес. Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света. Любовта носи живот.
Казва Христос: „Както Отец ми има сила да дава живот, така и Синът има сила да дава живот на онези, които вярват в Него“.
към беседата >>
То е в реда на закона за усъвършенстването.
Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени.
То е в реда на закона за усъвършенстването.
Ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява. Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има. Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух. Първото проявление на туй цяло е Любовта, а Любовта носи живота на човека.
към беседата >>
„Искаш ли – казва Христос – да оздравееш?
„Искаш ли – казва Христос – да оздравееш?
“
към беседата >>
Ние можем да растем и да се развиваме.
Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването.
Ние можем да растем и да се развиваме.
Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява. Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има. Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух. Първото проявление на туй цяло е Любовта, а Любовта носи живота на човека.
към беседата >>
“
„Искаш ли – казва Христос – да оздравееш?
“
към беседата >>
Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява.
Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме.
Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява.
Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има. Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух. Първото проявление на туй цяло е Любовта, а Любовта носи живота на човека.
към беседата >>
Трябва да имате смелостта на онзи факир, да забиете пръстите си в очите на вашите погрешки, на злото във вас, че то да ослепее.
Трябва да имате смелостта на онзи факир, да забиете пръстите си в очите на вашите погрешки, на злото във вас, че то да ослепее.
Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа. Ние не трябва да бъдем слабохарактерни. Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит.
към беседата >>
Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има.
Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява.
Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има.
Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух. Първото проявление на туй цяло е Любовта, а Любовта носи живота на човека.
към беседата >>
Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа.
Трябва да имате смелостта на онзи факир, да забиете пръстите си в очите на вашите погрешки, на злото във вас, че то да ослепее.
Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа.
Ние не трябва да бъдем слабохарактерни. Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам.
към беседата >>
Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух.
Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява. Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има.
Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух.
Първото проявление на туй цяло е Любовта, а Любовта носи живота на човека.
към беседата >>
Ние не трябва да бъдем слабохарактерни.
Трябва да имате смелостта на онзи факир, да забиете пръстите си в очите на вашите погрешки, на злото във вас, че то да ослепее. Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа.
Ние не трябва да бъдем слабохарактерни.
Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам. Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен.
към беседата >>
Първото проявление на туй цяло е Любовта, а Любовта носи живота на човека.
То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява. Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има. Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух.
Първото проявление на туй цяло е Любовта, а Любовта носи живота на човека.
към беседата >>
Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи.
Трябва да имате смелостта на онзи факир, да забиете пръстите си в очите на вашите погрешки, на злото във вас, че то да ослепее. Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа. Ние не трябва да бъдем слабохарактерни.
Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи.
Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам. Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен. Няма ли стражари, няма закон.
към беседата >>
В какво седи любовта в света?
В какво седи любовта в света?
– Във физическата любов всякога има едно желание. Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш. Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи.
към беседата >>
Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм.
Трябва да имате смелостта на онзи факир, да забиете пръстите си в очите на вашите погрешки, на злото във вас, че то да ослепее. Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа. Ние не трябва да бъдем слабохарактерни. Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи.
Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм.
Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам. Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен. Няма ли стражари, няма закон. Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата.
към беседата >>
– Във физическата любов всякога има едно желание.
В какво седи любовта в света?
– Във физическата любов всякога има едно желание.
Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш. Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите.
към беседата >>
Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит.
Трябва да имате смелостта на онзи факир, да забиете пръстите си в очите на вашите погрешки, на злото във вас, че то да ослепее. Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа. Ние не трябва да бъдем слабохарактерни. Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм.
Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит.
Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам. Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен. Няма ли стражари, няма закон. Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата.
към беседата >>
Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш.
В какво седи любовта в света? – Във физическата любов всякога има едно желание.
Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш.
Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други.
към беседата >>
Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам.
Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа. Ние не трябва да бъдем слабохарактерни. Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит.
Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам.
Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен. Няма ли стражари, няма закон. Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата.
към беседата >>
Туй е първото проявление на Любовта.
В какво седи любовта в света? – Във физическата любов всякога има едно желание. Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш.
Туй е първото проявление на Любовта.
Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии.
към беседата >>
Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен.
Ние не трябва да бъдем слабохарактерни. Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам.
Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен.
Няма ли стражари, няма закон. Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата.
към беседата >>
Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш.
В какво седи любовта в света? – Във физическата любов всякога има едно желание. Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш. Туй е първото проявление на Любовта.
Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш.
Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии. Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим?
към беседата >>
Няма ли стражари, няма закон.
Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам. Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен.
Няма ли стражари, няма закон.
Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата.
към беседата >>
Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи.
В какво седи любовта в света? – Във физическата любов всякога има едно желание. Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш. Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш.
Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи.
Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии. Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим? Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии?
към беседата >>
Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата.
Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам. Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен. Няма ли стражари, няма закон.
Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата.
към беседата >>
Туй разположение съществува и между народите.
– Във физическата любов всякога има едно желание. Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш. Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи.
Туй разположение съществува и между народите.
Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии. Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим? Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии? – Създаваме.
към беседата >>
Казва Христос: „Искаш ли да бъдеш богат?
Казва Христос: „Искаш ли да бъдеш богат?
“
към беседата >>
Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други.
Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш. Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите.
Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други.
Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии. Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим? Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии? – Създаваме. И днес, най-вече от кога и да е друг път, ние се нуждаем от хора, които да разбират Любовта в най-минималната нейна програма.
към беседата >>
“
Казва Христос: „Искаш ли да бъдеш богат?
“
към беседата >>
Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии.
Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други.
Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии.
Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим? Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии? – Създаваме. И днес, най-вече от кога и да е друг път, ние се нуждаем от хора, които да разбират Любовта в най-минималната нейна програма.
към беседата >>
Сега Христос седи при касата и ви запитва: „Искаш ли да бъдеш богат?
Сега Христос седи при касата и ви запитва: „Искаш ли да бъдеш богат?
“ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре! “ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване? Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене!
към беседата >>
Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим?
Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии.
Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим?
Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии? – Създаваме. И днес, най-вече от кога и да е друг път, ние се нуждаем от хора, които да разбират Любовта в най-минималната нейна програма.
към беседата >>
“ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре!
Сега Христос седи при касата и ви запитва: „Искаш ли да бъдеш богат?
“ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре!
“ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване? Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат?
към беседата >>
Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии?
Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии. Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим?
Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии?
– Създаваме. И днес, най-вече от кога и да е друг път, ние се нуждаем от хора, които да разбират Любовта в най-минималната нейна програма.
към беседата >>
“ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване?
Сега Христос седи при касата и ви запитва: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре!
“ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване?
Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи!
към беседата >>
– Създаваме.
Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии. Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим? Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии?
– Създаваме.
И днес, най-вече от кога и да е друг път, ние се нуждаем от хора, които да разбират Любовта в най-минималната нейна програма.
към беседата >>
Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“.
Сега Христос седи при касата и ви запитва: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре! “ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване?
Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“.
Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи! “ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш!
към беседата >>
И днес, най-вече от кога и да е друг път, ние се нуждаем от хора, които да разбират Любовта в най-минималната нейна програма.
Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии. Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим? Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии? – Създаваме.
И днес, най-вече от кога и да е друг път, ние се нуждаем от хора, които да разбират Любовта в най-минималната нейна програма.
към беседата >>
Не, не за такова богатство ви говори Христос.
Сега Христос седи при касата и ви запитва: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре! “ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване? Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“.
Не, не за такова богатство ви говори Христос.
Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи! “ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш! Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря.
към беседата >>
Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: „Животът не може без насилие“.
Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: „Животът не може без насилие“.
Как да не може? Любовта без насилие може да дойде в света. Любовта трябва да влезе без насилие в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя влиза свободно през стъклата.
към беседата >>
Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене!
Сега Христос седи при касата и ви запитва: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре! “ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване? Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос.
Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене!
“ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи! “ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш! Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря. Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу!
към беседата >>
Как да не може?
Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: „Животът не може без насилие“.
Как да не може?
Любовта без насилие може да дойде в света. Любовта трябва да влезе без насилие в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя влиза свободно през стъклата. Тази Любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
към беседата >>
“ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат?
“ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре! “ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване? Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене!
“ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат?
“ – „Искам, Господи! “ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш! Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря. Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу! Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“.
към беседата >>
Любовта без насилие може да дойде в света.
Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: „Животът не може без насилие“. Как да не може?
Любовта без насилие може да дойде в света.
Любовта трябва да влезе без насилие в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя влиза свободно през стъклата. Тази Любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
към беседата >>
“ – „Искам, Господи!
“ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване? Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат?
“ – „Искам, Господи!
“ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш! Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря. Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу! Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“.
към беседата >>
В живота има въпроси, които само известни хора могат да ги разберат.
В живота има въпроси, които само известни хора могат да ги разберат.
Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш? “, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор. За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш? “, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат?
към беседата >>
Любовта трябва да влезе без насилие в света!
Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: „Животът не може без насилие“. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде в света.
Любовта трябва да влезе без насилие в света!
Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя влиза свободно през стъклата. Тази Любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
към беседата >>
“ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш!
Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи!
“ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш!
Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря. Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу! Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“.
към беседата >>
Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш?
В живота има въпроси, които само известни хора могат да ги разберат.
Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш?
“, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор. За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш? “, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен?
към беседата >>
Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе?
Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: „Животът не може без насилие“. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде в света. Любовта трябва да влезе без насилие в света!
Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе?
Не, тя влиза свободно през стъклата. Тази Любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
към беседата >>
Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря.
Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи! “ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш!
Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря.
Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу! Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“.
към беседата >>
“, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор.
В живота има въпроси, които само известни хора могат да ги разберат. Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш?
“, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор.
За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш? “, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек?
към беседата >>
Не, тя влиза свободно през стъклата.
Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: „Животът не може без насилие“. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде в света. Любовта трябва да влезе без насилие в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе?
Не, тя влиза свободно през стъклата.
Тази Любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
към беседата >>
Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу!
Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи! “ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш! Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря.
Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу!
Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“.
към беседата >>
За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш?
В живота има въпроси, които само известни хора могат да ги разберат. Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш? “, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор.
За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш?
“, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен?
към беседата >>
Тази Любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
Как да не може? Любовта без насилие може да дойде в света. Любовта трябва да влезе без насилие в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя влиза свободно през стъклата.
Тази Любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.
към беседата >>
Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“.
“ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи! “ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш! Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря. Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу!
Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“.
към беседата >>
“, той може да се зададе в друго отношение.
В живота има въпроси, които само известни хора могат да ги разберат. Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш? “, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор. За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш?
“, той може да се зададе в друго отношение.
„Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек?
към беседата >>
Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“.
Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“.
Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора. Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца.
към беседата >>
Искаш ли да бъдеш здрав, искаш ли да имаш знания, това-онова – ето важният въпрос, който трябва да разрешим.
Искаш ли да бъдеш здрав, искаш ли да имаш знания, това-онова – ето важният въпрос, който трябва да разрешим.
към беседата >>
„Искаш ли да бъдеш богат?
В живота има въпроси, които само известни хора могат да ги разберат. Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш? “, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор. За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш? “, той може да се зададе в друго отношение.
„Искаш ли да бъдеш богат?
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание.
към беседата >>
Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора.
Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“.
Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора.
Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи.
към беседата >>
Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот!
Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот!
Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога! Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете.
към беседата >>
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен?
Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш? “, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор. За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш? “, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат?
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен?
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен?
към беседата >>
Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек!
Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“. Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора.
Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек!
Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога!
Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот!
Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога!
Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка.
към беседата >>
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек?
“, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор. За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш? “, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен?
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек?
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро.
към беседата >>
Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие.
Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“. Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора. Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек!
Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие.
Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си.
към беседата >>
Какво нещо е Бог?
Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога!
Какво нещо е Бог?
Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка.
към беседата >>
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен?
За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш? “, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек?
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен?
“ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере.
към беседата >>
Любовта изключва насилието.
Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“. Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора. Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие.
Любовта изключва насилието.
А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхав, и синът сприхав.
към беседата >>
Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем.
Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога! Какво нещо е Бог?
Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем.
Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“.
към беседата >>
“ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек?
“, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен?
“ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек?
“, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш?
към беседата >>
А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца.
Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“. Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора. Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието.
А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца.
Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхав, и синът сприхав. Майката се сърди, и дъщерята се сърди.
към беседата >>
Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли!
Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога! Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем.
Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли!
Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа.
към беседата >>
“, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание.
„Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек?
“, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание.
Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“.
към беседата >>
Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи.
Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора. Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца.
Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи.
Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхав, и синът сприхав. Майката се сърди, и дъщерята се сърди. Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време!
към беседата >>
Господ ще ти покаже защо е създал световете.
Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога! Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли!
Господ ще ти покаже защо е създал световете.
Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите.
към беседата >>
Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен?
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание.
Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен?
“, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос.
към беседата >>
Така е.
Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи.
Така е.
Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхав, и синът сприхав. Майката се сърди, и дъщерята се сърди. Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време! Малко време се изисква.
към беседата >>
Ти сега искаш една малка къщичка.
Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога! Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете.
Ти сега искаш една малка къщичка.
Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите. Там е вашето наследство!
към беседата >>
“, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро.
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек? “ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен?
“, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро.
Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос.
към беседата >>
Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си.
Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е.
Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си.
Бащата сприхав, и синът сприхав. Майката се сърди, и дъщерята се сърди. Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време! Малко време се изисква.
към беседата >>
Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка.
Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка.
Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка.
Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите. Там е вашето наследство!
към беседата >>
Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере.
“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен? “ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро.
Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере.
Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос.
към беседата >>
Бащата сприхав, и синът сприхав.
Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си.
Бащата сприхав, и синът сприхав.
Майката се сърди, и дъщерята се сърди. Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време! Малко време се изисква.
към беседата >>
Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“.
Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка.
Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“.
Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите. Там е вашето наследство!
към беседата >>
Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш?
“ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек? “, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере.
Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш?
“ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос.
към беседата >>
Майката се сърди, и дъщерята се сърди.
А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхав, и синът сприхав.
Майката се сърди, и дъщерята се сърди.
Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време! Малко време се изисква.
към беседата >>
Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа.
Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“.
Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа.
И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите. Там е вашето наследство!
към беседата >>
“ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“.
“, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш?
“ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“.
Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос.
към беседата >>
Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време!
Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхав, и синът сприхав. Майката се сърди, и дъщерята се сърди.
Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време!
Малко време се изисква.
към беседата >>
И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите.
Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа.
И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите.
Там е вашето наследство!
към беседата >>
Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос.
Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен? “, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“.
Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос.
към беседата >>
Малко време се изисква.
Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхав, и синът сприхав. Майката се сърди, и дъщерята се сърди. Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време!
Малко време се изисква.
към беседата >>
Там е вашето наследство!
Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите.
Там е вашето наследство!
към беседата >>
Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси.
Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси.
Разбира се, всички биха дали по един отговор. Таи се нещо в човешката душа. Няма човек в света, който да не обича доброто; няма човек в света, който да не обича знанието; няма човек в света, който да не обича парите. Духовните хора казват, че не обичат парите, но това е само привидно. Например, спорен е въпросът, дали да има пари или не, но защо спорят дали да има пари или не?
към беседата >>
Следователно, за да се приложи този велик закон на Любовта, изискват се силни хора.
Следователно, за да се приложи този велик закон на Любовта, изискват се силни хора.
Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Дето и да отидете в Америка, нито един проповедник не може да се изкаже свободно; един български свещеник, и той не може да изкаже своите убеждения свободно от началствата си; един военен, и той не може да се изкаже свободно; един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега Любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика Любов.
към беседата >>
„Искаш ли да бъдеш здрав?
„Искаш ли да бъдеш здрав?
“ Христос пита: „Искаш ли да любиш Господа? “ – „Искам, Господи! “ Как? Казано е там в закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и ближния си, както себе си“.
към беседата >>
Разбира се, всички биха дали по един отговор.
Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси.
Разбира се, всички биха дали по един отговор.
Таи се нещо в човешката душа. Няма човек в света, който да не обича доброто; няма човек в света, който да не обича знанието; няма човек в света, който да не обича парите. Духовните хора казват, че не обичат парите, но това е само привидно. Например, спорен е въпросът, дали да има пари или не, но защо спорят дали да има пари или не? Кой създаде парите?
към беседата >>
Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото.
Следователно, за да се приложи този велик закон на Любовта, изискват се силни хора.
Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото.
Дето и да отидете в Америка, нито един проповедник не може да се изкаже свободно; един български свещеник, и той не може да изкаже своите убеждения свободно от началствата си; един военен, и той не може да се изкаже свободно; един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега Любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика Любов. Светът сам по себе си е Любов.
към беседата >>
НАГОРЕ