НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
54
резултата в
21
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Какво познаване е това, ако не разбираш дълбокия смисъл на
Христовите
думи?
(втори вариант)
Няма по-тежко нещо за човека от затвора и ограниченията. В самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободен. Христос е говорил за жертвата, като велик процес, който се извършва в човешкото съзнание. Докато не стане този процес в човека, не може да се говори за познаване на Христа.
Какво познаване е това, ако не разбираш дълбокия смисъл на
Христовите
думи?
Христос казва: „Аз съм истинската лоза”. Кой знае историята на лозата? Всяка година лозата се жертвува, но малцина признават нейните жертви. Христос казва още: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Колцина разбират смисъла на този хляб?
към втори вариант >>
Мъж и жена, които в името Божие са живели един за друг, умират с радост, както
мъчениците
умират за Господа.
(втори вариант)
Обичайте се едни други заради Господа. Някой казва, че иска да обича, но не може. Защо не може? – Защото не е дал място на Бога в себе си. Само Бог люби, затова е казано, че Бог е Любов.
Мъж и жена, които в името Божие са живели един за друг, умират с радост, както
мъчениците
умират за Господа.
Тяхното име не се забравя. За да бъдеш щастлив, достатъчно е само един човек да те носи в паметта си, като жив паметник, достоен за подражаване. Христос иде вече в света, възседнал на бял кон, да проповядва Божието Слово. Гласът Му ще се чува навсякъде, по целия свят и, като огнен меч, ще прониква умовете и сърцата на хората. Който не може да издържи Неговата светлина, ще ослепее.
към втори вариант >>
2.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
В това отношение,
Христовите
мъченици
показаха пример.
Много от страданията на сегашните хора се дължат на външни влияния и внушения. Това не трябва да ви смущава. Човек има воля, с която може да понесе всички мъчнотии и страдания. Ако волята ви е силна, вие можете да правите чудеса. Който има силна и разумна воля, може да се справи и с най-силните страдания.
В това отношение,
Христовите
мъченици
показаха пример.
Те бяха изгаряни, разкъсвани на парчета, изтезавани, но със силата на своята воля издържаха всичко, без да усещат болка. Те държаха Божиите заповеди и пребъдваха в любовта. Ако морската звезда може да възстанови отрязания или откъснатия си крак, защо човек да не е в състояние да направи същото? Човек трябва да усили волята си, за да може чрез нея да контролира своите мисли и желания. Любовта иде в помощ на човека, да отхрани неговите мисли, чувства и желания.
към беседата >>
3.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
Сега, за да разберете тия
Христови
думи, вие трябва да нагласите своя мозък, т.е.
Казвам: Всяка корда трябва да се постави на нейното място. А за да се намести там, ще повикаш един учител, да ти каже коя корда на кое място трябва да се тури. И тия цигулки си имат мерки, един инструмент, дето всяка една жица се туря според мярката. И според мярката постепенно ще бъдат наредени по дебелината им. Щом се нагласи цигулката, тя може да свири правилно.
Сега, за да разберете тия
Христови
думи, вие трябва да нагласите своя мозък, т.е.
най-първо, своята глава, и на всичко, каквото има в главата, трябва да направим един силен ремонт. На всички съвременни хора трябва ремонт от първа степен. Някой казва: „Да си ремонтирам къщата“. Казвам: Най-напред главата си трябва да ремонтираш. Второ, ще ремонтираш сърцето. Защо?
към беседата >>
Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои
мъченици
, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: „Разбираме какъв е смисълът на живота“.
Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, Което е създало цялото битие? Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви само когато Той се докосне? Имали ли сте вие такова преживяване? То е едно велико преживяване! И тогава, в такъв момент, ако сте го изпитвали, да си гладен и жаден, знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви?
Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои
мъченици
, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: „Разбираме какъв е смисълът на живота“.
Такова преживяване могат да имат и стари, и млади. Някои казват: „Само старите могат да го имат“. Не, и младите могат. Защо да го няма младият? Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“.
към беседата >>
4.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Изпитвайте пророците, апостолите, светиите,
мъчениците
, верующите, изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот.
Ако се опита да ги изкаля, тя ще се изгуби. Чистотата, това е едно наследство на човешката душа. „Изпитвайте Писанията“, изпитвайте тази свещена книга! Какво е Писанието? Туй са опитности.
Изпитвайте пророците, апостолите, светиите,
мъчениците
, верующите, изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот.
Оплаква се ученик на учителя си, казва: „Учителю, откак съм дошъл тук, в твоя клас на гимназията, всички ученици ми се смеят, станах прозвище, всички ме считат за смахнат, за ексцентричен и т.н.“ Добре, какво нещо е подигравката? На един богат човек можеш ли да се подиграваш? С един силен човек можеш ли да се подиграваш? Ако си една сламка, вятърът ще те носи из въздуха. Ще те носи, разбира се, и заслужаваш да те носи.
към беседата >>
И когато един от
Христовите
ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи!
Не мислете, че туй тяло, в което сега се намираме, тази колибка е нещо много съществено. Когато Господ иска да накаже един ангел, да му даде един добър урок, Той го праща да посети една човешка колиба, но за това се изисква много голямо самоотричане. Знаете ли каква смрад е в онова тяло, в което има скрити толкова затаени човешки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми един благороден човек в света.
И когато един от
Христовите
ученици се осмелил да каже на Христа: „Учителю благи!
“ – Христос му казал: „Не съм аз благ. Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият“. Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Той говори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом? “ Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината?
към беседата >>
5.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем
Христовите
думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие.
(втори вариант)
Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво. Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете. Христос казва: „Тесен е пътят! “ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно.
Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем
Христовите
думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие.
Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
към втори вариант >>
Ами
мъчениците
?
(втори вариант)
Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си?
Ами
мъчениците
?
После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него.
към втори вариант >>
Даже между
Христовите
ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект.
(втори вариант)
Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума.
Даже между
Христовите
ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект.
Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение.
към втори вариант >>
Тогава ако вземете буквално
Христовите
думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко.
(втори вариант)
Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес!
Тогава ако вземете буквално
Христовите
думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко.
На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света.
към втори вариант >>
6.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Вие, служителите
Христови
, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
(втори вариант)
Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е?
Вие, служителите
Христови
, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега. Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи.
към втори вариант >>
Съвременното християнство се гради само на своите
мъченици
; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните
мъченици
.
(втори вариант)
Сега, какво разбират онези, които са на власт, то е друг въпрос, но ако ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога, тогава каква е волята на Онзи, който е дал всяка власт? Ако вярваме в Бога, ние можем да решим този въпрос само с Любовта. Най-после, ако управляващите любят този народ, аз не подразбирам цялото човечество, те би трябвало да приложат законите на това Бяло Братство и така въпросът ще се реши по един любовен начин. Онези, у които съзнанието е пробудено, които вярват в това Братство, трябва да си подадат ръка. Не външно, но вътрешно убеждение трябва да има в тях!
Съвременното християнство се гради само на своите
мъченици
; всички добродетели, величието на всички народи се гради само върху живота на техните
мъченици
.
Как става това? Без Христа ли? Ето една паднала жена седи пред Христа и Той ѝ казва: „Иди, жено, и не съгрешавай повече! “ Той пише: „Вие трябва да решите тези задачи по Любов“. Ако всички ние си подадем ръка по любов, по братски, не ще ли можем да живеем?
към втори вариант >>
7.
Светлият път на Знанието
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Преди хиляди години още Той е поддържал всички велики хора: и пророците, и Христос, и
мъчениците
.
После, като замине вашият приятел, тази красота на лицето ви пак изчезва. Та ще знаете, че добрите и лошите приятели, които имате, те подготвят вашите добри условия. За да имате Бога в ума си, ние трябва да пазим и към Него същите отношения. Единственият наш приятел засега в света, това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото всякога можем да разчитаме, това е Бог.
Преди хиляди години още Той е поддържал всички велики хора: и пророците, и Христос, и
мъчениците
.
Той поддържа всичките народи и досега. Навсякъде е Той. И ако ние не си създадем за Бога едно правилно понятие, да схванем дълбоко в съзнанието си тази велика Истина и да бъдем в постоянна връзка с Него, ние ще бъдем като една малка сламчица, безмилостно подхвърляна от вълните на морето. Тази сутрин, например, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие?
към беседата >>
Казва се на едно място в Писанието: „Защото, както се преумножават в нас страданията
Христови
, така чрез Христос
Те действат смекчително върху човешкия характер. Когато обаче дойдем до пълнотата на живота, всички болести ще изчезнат. За размишление през деня: „Любов безгранична, в която Бог живее“. Мислете за тази Любов, за да се роди нещо ново от нея. Ще размишлявате върху 5-ти стих, 2-ра глава, II послание към Коринтяните: „Ако ли ме е някой оскърбил, не е оскърбил мене, но всички ви отчасти; да не отеготя повече“.
Казва се на едно място в Писанието: „Защото, както се преумножават в нас страданията
Христови
, така чрез Христос
се преумножават и утешенията в нас“. Любовта е, която утешава. Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава. Защо са страданията Христови? Защото Христос иска да повдигне падналите души.
към беседата >>
Защо са страданията
Христови
?
Ще размишлявате върху 5-ти стих, 2-ра глава, II послание към Коринтяните: „Ако ли ме е някой оскърбил, не е оскърбил мене, но всички ви отчасти; да не отеготя повече“. Казва се на едно място в Писанието: „Защото, както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христос се преумножават и утешенията в нас“. Любовта е, която утешава. Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава.
Защо са страданията
Христови
?
Защото Христос иска да повдигне падналите души. Като влезе той във връзка с тези души, ние чувстваме техните страдания. Затова именно и ние страдаме. Това е от една страна, а от друга страна, Христос, като помага на падналите души, ние пък изпитваме страданията на Христос. „Така, чрез Христос се преумножава и утешението наше.“
към беседата >>
8.
Великата задача на човека
,
ООК
, София, 16.2.1927г.,
Учениците
Христови
се уплашиха да не потънат.
Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката.
Учениците
Христови
се уплашиха да не потънат.
Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти. Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека. Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов.
към беседата >>
Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват
Христовия
Път.
Щом Духът почне да работи отвътре, Той заставя вече и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е Господар и на външните, и на вътрешните условия в живота. Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”.
Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват
Христовия
Път.
– Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт.
към беседата >>
Това са проповядвали апостолите, пророците,
мъчениците
, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност.
в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата.
Това са проповядвали апостолите, пророците,
мъчениците
, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност.
В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша?
към беседата >>
9.
Време и вечност
,
ООК
, София, 14.12.1927г.,
Така е било с
мъчениците
християни.
– Когато влиза в гъста материя, каквато е човешкият живот, Божественото среща голямо съпротивление, вследствие на което частиците на тази материя се раздвижват силно, сгорещяват се и се образува голяма топлина, от която тялото или ще се стопи, или трябва да направи усилие да си пробие път. Ето защо, когато тръгне в Божествения път, човек не трябва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трябва да върви напред с бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва да отстъпи, да излезе навън.
Така е било с
мъчениците
християни.
Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога. Идея са имали тези хора! Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо в човека страда низшето, но щом Божественото, висшето съзнание в него се пробуди, той повече не страда. Докато е в ада, човек страда; щом влезе в рая, страданията му изчезват.
към беседата >>
Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за
Христовия
за-кон.
Мнозина дават външен израз, че са доволни от условията си. Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно. Човек вътрешно трябва да бъде доволен, вътрешно трябва да се усмихва, сам със себе си да се разговаря, да разсъждава и да се запитва:" Защо не съм доволен и благодарен от положението си? " Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството.
Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за
Христовия
за-кон.
Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност.
към беседата >>
Единият от тях казал:"
Христовият
закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората.
Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно. Човек вътрешно трябва да бъде доволен, вътрешно трябва да се усмихва, сам със себе си да се разговаря, да разсъждава и да се запитва:" Защо не съм доволен и благодарен от положението си? " Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия за-кон.
Единият от тях казал:"
Христовият
закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората.
Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин.
към беседата >>
Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по
Христовия
закон.
Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия за-кон. Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат.
Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по
Христовия
закон.
След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин. Това е мъчение, а не страдание. Съвременните християни минават през същия изпит, но като не са готови за него, те се мъчат. Онези християни, които са минали този изпит, не се страхуват.
към беседата >>
Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от
Христовия
закон, той не може да се нарече християнин.
Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност.
Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от
Христовия
закон, той не може да се нарече християнин.
Това е мъчение, а не страдание. Съвременните християни минават през същия изпит, но като не са готови за него, те се мъчат. Онези християни, които са минали този изпит, не се страхуват. Те гледат на него като на книжен нож. За тях изкушенията в света не са нищо друго, освен миражи, които постепенно се разсейват.
към беседата >>
10.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
Такова е било състоянието на
мъчениците
във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую.
Радостта е по-интензивна от скръбта, затова на две скърби се пада една радост. Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. Духовният човек и като страда, пак се радва.
Такова е било състоянието на
мъчениците
във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую.
Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били удостоени да страдат за своята идея. Който не разбира смисъла на страданията, той се мъчи, роптае, недоволен е, че страда. Ако искате да знаете, дали сте обикновен човек или духовен, проследете на колко страдания, колко радости ви се дават. Ако на две страдания имате една радост, вие сте обикновен човек. Ако на едно страдание ви се падат две радости, вие сте от напредналите ученици.
към беседата >>
Христовият
закон беше закон за децата.
Тя посочва пътя на човека, но живот не му дава. Единственото нещо, което дава живот на човека, това е слънцето. Значи, само Бог е в сила да ни даде живот, да ни достави всички блага необходими за живота. И тъй, за да бъдат отношенията на хората към Бога правилни, те трябва да разбират Божия закон така, както Моисей го е разбирал, както Христос го е разбирал и както днес се проповядва. Моисеевият закон беше закон за физическия свят.
Христовият
закон беше закон за децата.
Христос имаше предвид възпитанието на човечеството, както децата се възпитават. Новият закон, който сега иде, има предвид да научи хората да живеят. Досега хората са били носени на ръце, възпитавали са ги само, а днес вече ги учат. Свърши се времето на кърмачеството. Днес хората изучават Божественото знание, от което зависи техния бъдещ живот.
към беседата >>
11.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Когато чу
Христовите
думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е.
С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора.
Когато чу
Христовите
думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е.
върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал?
към беседата >>
Също така и
мъчениците
носеха страданията си с радост.
Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание! " Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели.
Също така и
мъчениците
носеха страданията си с радост.
Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка.
към беседата >>
" Когато Лазар чу
Христовите
думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"!
Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават. Хлябът, който давате на човека, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане изведнъж, но постепенно. „Лазаре, излез вън!
" Когато Лазар чу
Христовите
думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"!
Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят.
към беседата >>
Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на
Христовия
глас, който ще им каже: „Излез вън!
Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията. Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта.
Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на
Христовия
глас, който ще им каже: „Излез вън!
" За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години.
към беседата >>
12.
В сила
,
НБ
, София, 30.3.1930г.,
В този огън са горели
мъчениците
и праведните хора.
Какво видял? Огън слязъл от небето и изгорил агнето на овчаря, който през това време сладко дрямал. Като се събудил и видял, че агнето го нямало, овчарят се зарадвал, благодарил на Бога за посещението, което му направил, и продължил работата си. Следователно, ще знаете, че има начин, по който и Бог може да яде. Има един огън, от който хората изгарят, но има един огън, в който душите горят и не изгарят.
В този огън са горели
мъчениците
и праведните хора.
Този огън наричаме „огън на любовта”. Той носи в себе си знанието, от което всеки човек се нуждае. Силата на човека се крие в знанието, с което разполага. От знанието пък той може да разбере, какво е постигнал и до каква степен на развитие се намира. Всеки човек трябва да знае, с какво разполага, за да не изпада в заблуждения.
към беседата >>
Само така ще се реализират
Христовите
идеи.
Ето защо, бъдете искрени, да предавате нещата, както са в действителност – нито да преувеличавате, нито да намалявате. Когато любовта посети човека отваря сърцето му, просвещава ума му и преустройва тялото му. Дето е любовта, там омразата, неправдата, ограничението отсъстват. „Царството Божие дошло в сила”. Когато Царството Божие дойде на земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение.
Само така ще се реализират
Христовите
идеи.
Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи. От какви течения са те, какви възгледи имат, не е важно. Те са готови да работят в името на Бога, в силата на Неговия Дух, за да донесат мир и свобода, както на отделните индивиди, така и на народите. Всички народи трябва да се обединят, да се опознаят, за да бъдат служители на Божественото.
към беседата >>
Който възприеме
Христовите
идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие.
Когато любовта посети човека отваря сърцето му, просвещава ума му и преустройва тялото му. Дето е любовта, там омразата, неправдата, ограничението отсъстват. „Царството Божие дошло в сила”. Когато Царството Божие дойде на земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи.
Който възприеме
Христовите
идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие.
Има хора в света, готови за тези идеи. От какви течения са те, какви възгледи имат, не е важно. Те са готови да работят в името на Бога, в силата на Неговия Дух, за да донесат мир и свобода, както на отделните индивиди, така и на народите. Всички народи трябва да се обединят, да се опознаят, за да бъдат служители на Божественото. Така те ще разберат, че Божият Дух работи във всички прояви на живота: материални, политически, духовни и умствени.
към беседата >>
13.
Права мисъл
,
ООК
, София, 1.10.1930г.,
Апостолите станаха
мъченици
и след това получиха благодатта Христова.
Трънлив и труден е пътят на великите хора. Човек може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания. Мисли ли, че без страдания може, той се самозаблуждава. Със заблуждения никой не може да отиде при Бога. Тримата момци в огнената пещ минаха през големи страдания и след това възлязоха нагоре.
Апостолите станаха
мъченици
и след това получиха благодатта Христова.
За да получи откровение, да възлезе на седмото небе, апостол Павел беше бит 39 пъти. Затова той каза на своите събратя: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие“. Някой човек мисли, че без страдания, без сълзи, без бой ще влезе в Царството Божие. Като се натъкне на най-малкото страдание, той казва: „Дотегнаха ми вече тези страдания“. – Че ти още не си страдал, ти никога не си бил бит.
към беседата >>
Моисеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а
Христовият
закон ги примирява и освобождава.
Искам да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше“. Казвам: Този човек не е разбрал Евангелието. Има нещо криво в неговите разбирания. Като чел Евангелието, той изпаднал под закона на страха – Моисеевият закон. Каквото замислял да прави, той все се страхувал да не сгреши.
Моисеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а
Христовият
закон ги примирява и освобождава.
Защо се страхувал евангелистът от хорото? Защото хорото не става по свободна воля, но по закон. Тук чужда воля диктува. Той чувствал вътрешно, че няма смисъл да се хваща на хоро, на което Христос не присъства. Казано е в Писанието: „Заигра душата ми“.
към беседата >>
14.
Светлият образ
,
ООК
, София, 3.2.1931г.,
Бъдете готови да понасяте страданията като
мъченици
.
Достатъчно е човек да помисли за светлото лице на любовта, за да разгони всички мрачни мисли в ума си, да разсее всички облаци в съзнанието си. И тъй, като ученици вие трябва да имате ясна представа за лицето на любовта - за Бога. Търсете Бога като любов. Търсете светлото лице на Бога и никога не се отказвайте от Него. Каквото да правят с вас, на каквито мъчнотии и изпитания да ви подлагат за Неговото име, не се отказвайте.
Бъдете готови да понасяте страданията като
мъченици
.
Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо. Всички хора, млади и стари, богати и бедни, учени и прости, търсят лицето на любовта. Докато човек е млад, едва слязъл от небето, той носи в себе си светлия образ на любовта. Тази е причината, поради която младият се усеща силен, готов за работа, любвеобилен.
към беседата >>
В това седи силата и величието на
Христовия
характер.
Противоречията в човешкия живот се дължат пак на неразбиране на любовта. Някои цитират какво е казал Христос за любовта. Много неща е казал Христос, но основната идея на учението е: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Христос видя светлото лице на Бога и задържа този образ в себе си. За този образ Го разпнаха, но Той не се отказа от Него. Христос казваше, че е готов на всички жертви за светлия образ на любовта.
В това седи силата и величието на
Христовия
характер.
Да страда човек за някаква свещена идея, това оправдава страданията. Обаче, да страда за нещо преходно и променливо, страданията не се оправдават. Да страдаш за Великото, това значи, да осмислиш живота си. Велико и славно е да страдаш за любовта. Защо? Защото любовта повдига човека.
към беседата >>
15.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Христовите
ученици страдаха ли?
Не, външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия. Защо се мъчи гладният човек? – Защото храната, Словото не е в него. Защо страда човек? – Защото няма Любов.
Христовите
ученици страдаха ли?
Те бяха подложени на големи гонения, преследвания и мъчения, но не страдаха. Те бяха големи мъченици, но всичко понесоха заради Христос. Те имаха Христовата Любов в себе си. Който няма Любов, той не може да понесе и най-малкото страдание. Казвате: „Ако Христос дойде втори път на земята, ние ще Го посрещнем, както трябва“.
към беседата >>
Те бяха големи
мъченици
, но всичко понесоха заради Христос.
– Защото храната, Словото не е в него. Защо страда човек? – Защото няма Любов. Христовите ученици страдаха ли? Те бяха подложени на големи гонения, преследвания и мъчения, но не страдаха.
Те бяха големи
мъченици
, но всичко понесоха заради Христос.
Те имаха Христовата Любов в себе си. Който няма Любов, той не може да понесе и най-малкото страдание. Казвате: „Ако Христос дойде втори път на земята, ние ще Го посрещнем, както трябва“. Ако Христос дойде днес на земята и нямате Любов в сърцата си, вие пак ще Го окачите на кръста. Вие ще искате от Христос богати трапези, разкошни облекла и къщи, ще искате да имате на разположение автомобили и файтони и ако Той не задоволи вашите желания, вие ще Го разпнете на кръста, както направихте преди 2000 години.
към беседата >>
16.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Свободни са
мъчениците
, светиите, които са умирали за вярата си.
Ако някой поддържа, че той е фактор, трябва да докаже това на опит. Той е едно производно число на тия външни условия. Казвате: аз съм свободен. Или философите днес казват, че човек е абсолютно свободен. Покажете ми един абсолютно свободен човек.
Свободни са
мъчениците
, светиите, които са умирали за вярата си.
Онзи, който може да умре гладен, той е свободен. Всеки, който не го е страх от страданията, всеки, който не го е страх от смъртта, всеки, който не го е страх от студа, всеки, който не го е страх от беднотията, всеки, който не го е страх от безпаричието, е свободен човек. Ти всяка вечер се страхуваш да не умреш, да не обеднееш, да не се разболееш, да не оглупееш и се мислиш за свободен човек. Това е малко специална свобода. Ще кажеш: ние сме свободни с Христовия дух.
към беседата >>
Ще кажеш: ние сме свободни с
Христовия
дух.
Свободни са мъчениците, светиите, които са умирали за вярата си. Онзи, който може да умре гладен, той е свободен. Всеки, който не го е страх от страданията, всеки, който не го е страх от смъртта, всеки, който не го е страх от студа, всеки, който не го е страх от беднотията, всеки, който не го е страх от безпаричието, е свободен човек. Ти всяка вечер се страхуваш да не умреш, да не обеднееш, да не се разболееш, да не оглупееш и се мислиш за свободен човек. Това е малко специална свобода.
Ще кажеш: ние сме свободни с
Христовия
дух.
Някой често казва: Христос ни е освободил. Ние не говорим истината. Сегашните християни са дошли дотам, че са толкова свободни, колкото и хората в света. Различават се по табелата. Това един християнин разбира какво значи, но един човек от света другояче го разбира, има различие.
към беседата >>
17.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете
мъченици
, като видите какво нещо е идеалната глава.
Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви.
Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете
мъченици
, като видите какво нещо е идеалната глава.
Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане. Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате. Един французин във франция искал да посети Париж. Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"?
към беседата >>
Ти ще отидеш при учениците
Христови
, може да ти помогнат.
Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля. Тя е, която обновява човешкото тяло. Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега! Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои. Какво трябва да правиш?
Ти ще отидеш при учениците
Христови
, може да ти помогнат.
Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос. Той казва: "Доведете ми го! " И запрети Христос на този дух да мъчи детето.
към беседата >>
18.
Бъдете прочее разумни
,
НБ
, София, 17.2.1935г.,
Такъв е бил Хус, такъв е бил апостол Павел, апостол Петър, всички
мъченици
, всички апостоли, те имали тези линии в характера си.
Има хора в света, на които характерът всякога си е оставал постоянен. Това са постоянни типове, които се отличават с известни черти в характера си. Малко хора се отличават с такива линии в характера си. Който има тези линии, ние го наричаме светия, гений. Режи го, печи го, на парчета го прави, той не се отказва от своите убеждения.
Такъв е бил Хус, такъв е бил апостол Павел, апостол Петър, всички
мъченици
, всички апостоли, те имали тези линии в характера си.
Един българин ходил да проповядва Евангелието, но като дошел до живота на апостолите и на мъчениците, казал: Аз още не съм дошел до това положение, не мога да издържам да ме режат на парчета. Ако дойда до това положение, готов съм да се откажа от убежденията си. – Честен е човекът, казва си истината. Понякога у човека се зараждат вътрешни противоречия, та понякога вие мислите, че имате известни убеждения. Верни са убежденията, но се изискват три предпоставки.
към беседата >>
Един българин ходил да проповядва Евангелието, но като дошел до живота на апостолите и на
мъчениците
, казал: Аз още не съм дошел до това положение, не мога да издържам да ме режат на парчета.
Това са постоянни типове, които се отличават с известни черти в характера си. Малко хора се отличават с такива линии в характера си. Който има тези линии, ние го наричаме светия, гений. Режи го, печи го, на парчета го прави, той не се отказва от своите убеждения. Такъв е бил Хус, такъв е бил апостол Павел, апостол Петър, всички мъченици, всички апостоли, те имали тези линии в характера си.
Един българин ходил да проповядва Евангелието, но като дошел до живота на апостолите и на
мъчениците
, казал: Аз още не съм дошел до това положение, не мога да издържам да ме режат на парчета.
Ако дойда до това положение, готов съм да се откажа от убежденията си. – Честен е човекът, казва си истината. Понякога у човека се зараждат вътрешни противоречия, та понякога вие мислите, че имате известни убеждения. Верни са убежденията, но се изискват три предпоставки. Ако твоята киселина не може да влезе в съединение с една основа да образува правилно една сол, ти не можеш да имаш тези възможности в света.
към беседата >>
Докато не минем през Мойсеевия закон, през закона на страданията, не можем да дойдем до
Христовия
закон.
Докато е при него, тя се усмихва, но като замине, тя взема сериозно изражение и си казва: Колко малко разбира той живота! Като въздъхне, момъкът мисли, че тази мома въздъхва от любов. Тя не въздъхва от любов, но въздъхва, защото иска да каже колко малко разбира той любовта. Той не е научил още пътя на страданията. Пътят на страданията, това е пътят на Моисеевия закон.
Докато не минем през Мойсеевия закон, през закона на страданията, не можем да дойдем до
Христовия
закон.
Целият политически живот, целият обществен строй, това е все законът на Мойсей. Целият обществен строй трябва да го минем. И като научим всички неща, сами по себе си, те ще станат безпредметни за нас, за бъдещото поколение. Затова ще оставите въпросите за сегашния порядък. Така седи великият закон.
към беседата >>
19.
Първото стъпало на Любовта
,
ООК
, София, 3.4.1935г.,
Много хубаво си научил
Христовия
закон." Това са почти изключителни условия.
Бедният казва на богатия: „Ти ще отидеш в ада, в пъкъла, ти си такъв, онакъв." Хука го. „Не виждаш ли, че аз съм беден? " Богатият му казва: „Колко ти трябва? " „Толкова." Изважда и му дава един чек, и му казва: „Като ти потрябват, пак заповядай. Колко хубаво пееш, отлично пееш.
Много хубаво си научил
Христовия
закон." Това са почти изключителни условия.
В съвременния свят е много мъчно да ви обидят, да ви хукат и да ви кажат нещо неприятно, и вие да извадите да му помогнете. Вие ще му покажете пътя и ще му кажете: „Втори път да не те срещам." Това е според Римското право. Но за развитието на човека необходимо е едно вътрешно самообладание. Вие още не сте изучавали закона на самообладанието. Някой ми разправя, че нещо го смущава в ума, че има някои мъчнотии.
към беседата >>
Всички римски войници, които Му удариха тия осемдесет хиляди удара, станаха Негови ученици и проповедници, станаха
мъченици
после.
Вие не знаете в какво положение беше Христос като издържа своя последен изпит, четвъртото посвещение. Осемдесет хиляди удара Му удариха. При всички удари на римските войници Той имаше една поза спокойна, беше в размишление. Някои Го представят или Го рисуват, че Той се е сгърбил. Не. Той е бил тих и спокоен.
Всички римски войници, които Му удариха тия осемдесет хиляди удара, станаха Негови ученици и проповедници, станаха
мъченици
после.
Тъй спокойно Го удряха, плюха Го, представят Го художниците, че е сгърбен, измъчен. Не, спокоен е бил. Писанието казва, че кръв е излязла от Него. С това искат да кажат, че голямо е било страданието Му. Туй е един голям напор на страданията на човека.
към беседата >>
20.
Герои / Героите
,
УС
, София, 3.11.1935г.,
Там учениците
Христови
разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного.
Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието. Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите.
Там учениците
Христови
разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного.
Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава.
към беседата >>
Като дойдоха двама от учениците
Христови
– те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове.
И Божественото е потиснато. То господствува над нас, а Божественото е потиснато. То е като едно малко дете, няма да стане. Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда? “
Като дойдоха двама от учениците
Христови
– те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове.
Те са способни за управление. Единият отляво, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам? “ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал?
към беседата >>
И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези
мъченици
, те с радост всички отиваха да умрат.
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят. Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя!
И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези
мъченици
, те с радост всички отиваха да умрат.
Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб.
към беседата >>
Той всред пламъците пее, всички
мъченици
с радост отиваха на кладата, не рони сълзи.
Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее.
Той всред пламъците пее, всички
мъченици
с радост отиваха на кладата, не рони сълзи.
Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил.
към беседата >>
21.
Новият път
,
УС
, София, 8.11.1942г.,
Дошъл някой, има
Христовия
Дух да оправи света.
Да дойдат да се подиграват на Христа. Христос в света е един, двама Христосци не може да бъдат. Слънцето е било преди хиляди милиони години, и това слънце сега е същото. Ако кажем, че това слънце е едно, а онова е било друго, то е заблуждение. Дошъл някой друг, нов Мойсей – Устабашиев, човек, който е турил устата си да брътви.
Дошъл някой, има
Христовия
Дух да оправи света.
Оправи ги, бият се хората, избиват се. В България, като дошъл Устабашиев, турил закона за 250 грама хляб. Като дойде Устабашиев, сиренето изчезна, маслото изчезна, житото изчезна, всичко изчезна. Новият Мойсей дойде в света. Аз ви казвам, не искам вие да бъдете Устабашиевци, не искам да бъдете нови Христосци.
към беседата >>
Всичките влюбени сега страдат,
мъченици
са.
Туй малкото момиченце видяло някога своя възлюблен. Щом човек залюби, очиства се хубаво, чисти дрехите си. По-напред грубо говори, сега мило поглежда всички. Аз искам да се влюбите. Сега, като се влюби някой, погнат го.
Всичките влюбени сега страдат,
мъченици
са.
Бъдете добри, не гонете тези хора, те са светии на новото учение. Всеки човек е светия, защо ще го гоните? Онези, които не са светии, посрещате ги, угощавате ги. Хората, които носят всичките блага, ги гоните. Аз се чудя.
към беседата >>
НАГОРЕ