Търсене в беседите за 'Херметическа философия'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 7 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Многоценният бисер

НБ

Обаче има аксиома в херметическата философия, че всяка истина е наполовина истина, и обратното, че всяка лъжа е наполовина лъжа, т.е.
Кой не знае що е мъж и що е жена? Има само спор кой от двата пола седи по-високо. Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“; и мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, изкарват, че те, поради това, стоят по-високо; жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. По този въпрос има спор и в науката – между учените хора. Дълго време учените хора са претегляли мозъците на мъжа и жената, за да видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе. Обаче има аксиома в херметическата философия, че всяка истина е наполовина истина, и обратното, че всяка лъжа е наполовина лъжа, т.е. че всяко твърдение е наполовина вярно, и всяко отрицание – пак наполовина вярно. Следователно, когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, трябва да снеме 50% от своите твърдения. Нали знаете онази българска поговорка за мъжа, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки и избягах! “ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят!
към беседата >>

И в съвременната философия има много преувеличени неща.
Следователно, когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, трябва да снеме 50% от своите твърдения. Нали знаете онази българска поговорка за мъжа, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки и избягах! “ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят! “ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „А бе, нещо шумна в храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателното – това е мъжката страна, подсъзнателното – женската страна. Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум. Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие. Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената?
към беседата >>

Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум.
– „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят! “ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „А бе, нещо шумна в храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателното – това е мъжката страна, подсъзнателното – женската страна. Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум. Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие. Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената? “ – Има. Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор.
към беседата >>

Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в Християнската философия наричаме Христос-Богочеловек.
„Не мога да обичам“ – вие сте безплоден. Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до пъкъла. Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създаде една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в Християнската философия наричаме Христос-Богочеловек. Онзи принцип, за който Христос казва: „Отец живее в Мене“, никой не го е видял: Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. Майката знаем. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава; Него ние знаем. И казва се в Писанието: „Христос дойде на земята да ни изяви Отца“. По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер.
към беседата >>

Христовото учение е една отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме.
“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се е въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима – и ме питат чул ли съм и говорил ли съм с Господа. 2,000 години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме. Има анекдот, че един учен европеец, който се занимавал с окултни науки и искал да проследи дълбоките тайни на природата, попаднал веднъж в едно общество, дето всички хора били слепи, с очи вдлъбнати навътре; като се разговаряли с него, рекли: „Ами този човек по що се отличава от нас“, и като го барали, разбрали, че неговите очи били изпъкнали – само тази била разликата! Рекли си: „Чакайте да му мръднем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“. Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим. И се питаме: „Защо са тези нещастия?
към беседата >>

Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим.
2,000 години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме. Има анекдот, че един учен европеец, който се занимавал с окултни науки и искал да проследи дълбоките тайни на природата, попаднал веднъж в едно общество, дето всички хора били слепи, с очи вдлъбнати навътре; като се разговаряли с него, рекли: „Ами този човек по що се отличава от нас“, и като го барали, разбрали, че неговите очи били изпъкнали – само тази била разликата! Рекли си: „Чакайте да му мръднем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“. Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим. И се питаме: „Защо са тези нещастия? “ Нали имате положителна философия, вие сте умни хора, измервате пространствата, небето; знаете колко звезди има на небето; знаете да правите разни съединения, знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете да уредите вашия дом. Значи има неща, които не знаете. Някои казват: „Там има неща непостижими“. Но като говорим върху тия неща, всяко нещо е относително – не е абсолютно непостижимо.
към беседата >>

“ Нали имате положителна философия, вие сте умни хора, измервате пространствата, небето; знаете колко звезди има на небето; знаете да правите разни съединения, знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете да уредите вашия дом.
Има анекдот, че един учен европеец, който се занимавал с окултни науки и искал да проследи дълбоките тайни на природата, попаднал веднъж в едно общество, дето всички хора били слепи, с очи вдлъбнати навътре; като се разговаряли с него, рекли: „Ами този човек по що се отличава от нас“, и като го барали, разбрали, че неговите очи били изпъкнали – само тази била разликата! Рекли си: „Чакайте да му мръднем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“. Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим. И се питаме: „Защо са тези нещастия? “ Нали имате положителна философия, вие сте умни хора, измервате пространствата, небето; знаете колко звезди има на небето; знаете да правите разни съединения, знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете да уредите вашия дом. Значи има неща, които не знаете. Някои казват: „Там има неща непостижими“. Но като говорим върху тия неща, всяко нещо е относително – не е абсолютно непостижимо. Всяко нещо е постижимо, но се изисква време за разбирането му. Едно дете първо почне да разбира малко, после повечко и повечко и като стане възрастно, неговият възглед върху света се изменява.
към беседата >>

2. Противоречие в съзвучието

НБ

Старата херметическа школа дава точно определение на любовта.
И детето разбира любовта, но не може да я определи. Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира. Старата херметическа школа дава точно определение на любовта. Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина.
към беседата >>

Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа.
Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира. Старата херметическа школа дава точно определение на любовта. Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука.
към беседата >>

Това не е положителна философия.
Човек може да извади окото си и пак да се съблазнява и върши престъпления. Какво представят дясното око и дясната ръка? – Окото представя човешкия ум, а ръката – човешката воля. Следователно, ако умът те съблазнява и пожелаеш да извършиш някакво престъпление и насочиш волята си в тази посока, спри ги и въздействай върху себе си, да се запазиш от злото. Ще кажете, че вълкът всякога си остава вълк, а овцата – овца. Това не е положителна философия. Вълкът си е вълк, дави овцете, но той може да живее и като овца. В човека са събрани качествата на всички животни. От него зависи да даде предимство на едни или на други качества. Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да се облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното вън от човека, но лесно се възпитава в човека.
към беседата >>

Когато съди някого, тя го простира на земята и започва постепенно да отнема мазнините, мускулите му и, като го отправи на онзи свят, запитва го: Къде остана твоята философия?
Веднъж запитали сърцето, защо е отишло в лявата страна на гърдите. То отговорило: Избрах лявата страна, за да покажа, че нямам нищо общо с дясната ръка и дясното око на човека. Когато се говори на хората за недостатъците им, те казват, че не искат да слушат думите на този, или на онзи. Ако не слушате думите на вашия приятел, ще слушате думите на природата. Нейният език е строг и безпощаден. Когато съди някого, тя го простира на земята и започва постепенно да отнема мазнините, мускулите му и, като го отправи на онзи свят, запитва го: Къде остана твоята философия? Като не може да й отговори, близките му казват: Бог да го прости! – Това не е разрешение на въпроса. Бог прощава на човека, когато той сам се заема да изправи погрешките си. Този човек е отнел къщата, нивата на своя ближен и след това иска да го простят. Върни къщата и нивата му, и ще бъдеш простен.
към беседата >>

3. Които гладуват

НБ

“ Азъ не съмъ съгласенъ съ философията на тази пословица.
Ще седишъ при него кротъкъ, нажаленъ, ще го пригърнешъ, ще го целунешъ и ще го питашъ: какво искашъ дѣдо? Слѣдователно, за да наслѣдимъ ние земята, която е Божествена, трѣбва да бѫдемъ кротки. Кротостьта е едно велико качество, една велика сила. Кроткиятъ човѣкъ не е слабъ, той е стихия, но се въздържа, знае да влада сърдцето си, знае да влада ума си но не тъй съ юзди. Българитѣ иматъ една пословица, казватъ: „Навий му юларя, че го пусни! “ Азъ не съмъ съгласенъ съ философията на тази пословица. Ако ти искашъ да пуснешъ нѣкого, разрѣжи юларя му и така го пусни, безъ юларь. Ако ти го пуснешъ съ юларь, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи нѣкѫдѣ. Въ такъвъ случай, защо ще го излагашъ на опасность? Онѣзи хора, които иматъ навитъ юларь, всѣкога сѫ изложени на опасность. Тия, кроткитѣ хора, които подразбира Христосъ, сѫ много по-силни съ своитѣ орѫжия, отколкото съврѣменнитѣ хора съ своитѣ пушки и парабели.
към беседата >>

За себе си има една философия, а за другитѣ – друга.
Нека сега извади парабелитѣ на тия циреи, нека сега имъ свирне! Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи смѣтка, че може да се нарани, а за другитѣ не мисли. Азъ не го считамъ герой. За себе си има една философия, а за другитѣ – друга. Та казвамъ: когато дойдемъ до истинското учение, голотата трѣбва да изчезне отъ насъ. Да обсебвашъ едно чуждо тѣло за себе си, да се удоволствувашъ съ него, това е прѣстѫпление! Да целунешъ единъ човѣкъ, когато е изстиналъ, да го вземешъ въ кѫщи и да го стоплишъ като майка, това разбирамъ, но да се удоволствувашъ съ нѣговото тѣло, това не го разбирамъ, то е пиянство. Казвате: еди-кой си е мораленъ, еди-кой си не е мораленъ. Що е моралностьта въ човѣка?
към беседата >>

Да, но въ това нѣма никаква философия.
Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде помилванъ, трѣбва да бѫде милостивъ. Нѣкой казва: азъ не искамъ да бѫда милостивъ. Слушай, ако искашъ да бѫдешъ помилванъ, непрѣменно трѣбва да имашъ милостиво сърдце. Ами че това е едно велико качество у човѣка, това е единъ благороденъ импулсъ! Ние, съврѣменнитѣ хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното отъ себе си и казваме: да бѫдемъ смѣли и рѣшителни! Да, но въ това нѣма никаква философия. Въ какво седи тази смѣлость? Казва Христосъ: „Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Когато у насъ се зароди тази жажда, да придобиемъ всичко онова възвишено и благородно, за което копнѣе душата ни, тогава Богъ ще дойде: Този е пѫтьтъ. Когато нашитѣ сърдца сѫ така приготвени, само тогава Господь ще дойде да живѣе въ насъ, и когато Той дойде, ще приготви онѣзи велики блага, които очакваме. Ние, съврѣменнитѣ, хора, не сме щастливи, и прѣди насъ не сѫ били щастливи, и когато дойдатъ слѣдъ насъ сѫщо нѣма да бѫдатъ щастливи. Защо?
към беседата >>

Елате да ме видите въ онази херметическа стая, която е направена отъ стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй си обущата“!
Смисълътъ не е въ това. Пъкъ нѣкой пѫть гледамъ, отъ печката ми излиза толкова димъ, че пердетата ми ставатъ черни. Казватъ: отлична е стаята му! Не е отлична тази стая, толкова димъ гълтамъ въ нея. Казвамъ си: не ме гледайте въ тази стая. Елате да ме видите въ онази херметическа стая, която е направена отъ стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй си обущата“! Когато дойде нѣкой, който ме обича и когото обичамъ, ще го въведа въ тази свещена стая. Нѣкой казва: азъ го обичамъ, така мисля за него. Питамъ: съ коя любовь обичашъ, съ тази въ която има промѣни? Не, въ Божията Любовь нѣма никакви промѣни но има отваряне на сърдца, има веченъ стремежъ за помагане. Христосъ казва: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Божията правда, защото тѣ ще се наситятъ“.
към беседата >>

Това е философия!
Като види единъ волъ, трѣбва да отиде при него, да му каже: братко, азъ живѣхъ едно врѣме при васъ, изпълнявахъ сѫщата служба. Баба ми, дѣдо ми сѫщо сѫ минали прѣзъ този пѫть. Много съмъ ви благодаренъ. Послѣ нека го помилва, нека го погали малко. Този волъ много ще се зарадва. Това е философия! А вие ще кажете: а, това говедо! Послѣ, като види единъ конь, нека отиде при него, да го погали, да му поговори сѫщото нѣщо, да му благодари. Като отиде на лозето, нека помилва гроздето, нека му каже, че едно врѣме и той е билъ въ това състояние, затова го разбира. Сѫщо да постѫпи и съ плоднитѣ дървета – ябълки, круши и др. Прѣди много милиони години човѣкътъ е билъ едно плодно растение.
към беседата >>

“ Аз не съм съгласен с философията на тази пословица. (втори вариант)
Ще седиш при него кротък, нажален, ще го прегърнеш, ще го целунеш и ще го питаш: Какво искаш дядо? Следователно, за да наследим ние земята, която е Божествена, трябва да бъдем кротки. Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да владее сърцето си, знае да владее ума си, но не тъй, с юзди. Българите имат една пословица, казват: „Навий му юлара, че го пусни! “ Аз не съм съгласен с философията на тази пословица. Ако ти искаш да пуснеш някого, разрежи юлара му и така го пусни, без юлар. Ако ти го пуснеш с юлар, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи някъде. В такъв случай, защо ще го излагаш на опасност? Онези хора, които имат навит юлар, всякога са изложени на опасност. Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели.
към втори вариант >>

За себе си има една философия, а за другите – друга. (втори вариант)
Нека сега извади парабелите на тия циреи, нека сега им свирне! Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи сметка, че може да се нарани, а за другите не мисли. Аз не го считам герой. За себе си има една философия, а за другите – друга. Та казвам: Когато дойдем до истинското учение, голотата трябва да изчезне от нас. Да обсебваш едно чуждо тяло за себе си, да се удоволстваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш в къщи и да го стоплиш като майка, това разбирам, но да се удоволстваш с неговото тяло, това не го разбирам, то е пиянство. Казвате: Eди-кой си е морален, еди-кой си не е морален. Що е моралността в човека?
към втори вариант >>

Да, но в това няма никаква философия. (втори вариант)
Всеки човек, който иска да бъде помилван, трябва да бъде милостив. Някой казва: Аз не искам да бъда милостив. Слушай, ако искаш да бъдеш помилван, непременно трябва да имаш милостиво сърце. Ами че това е едно велико качество у човека, това е един благороден импулс! Ние, съвременните хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното от себе си и казваме: Да бъдем смели и решителни! Да, но в това няма никаква философия. В какво седи тази смелост? Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. Когато у нас се зароди тази жажда, да придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътят. Когато нашите сърца са така приготвени, само тогава Господ ще дойде да живее в нас и когато Той дойде, ще приготви онези велики блага, които очакваме. Ние, съвременните, хора, не сме щастливи и преди нас не са били щастливи, и когато дойдат след нас също няма да бъдат щастливи. Защо?
към втори вариант >>

Елате да ме видите в онази херметическа стая, която е направена от стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй си обущата! (втори вариант)
Смисълът не е в това. Пък някой път гледам, от печката ми излиза толкова дим, че пердетата ми стават черни. Казват: Отлична е стаята му! Не е отлична тази стая, толкова дим гълтам в нея. Казвам си: Не ме гледайте в тази стая. Елате да ме видите в онази херметическа стая, която е направена от стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй си обущата! “ Когато дойде някой, който ме обича и когото обичам, ще го въведа в тази свещена стая. Някой казва: Аз го обичам, така мисля за него. Питам: С коя любов обичаш, с тази в която има промени? Не, в Божията Любов няма никакви промени, но има отваряне на сърца, има вечен стремеж за помагане. Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за Божията правда, защото те ще се наситят“.
към втори вариант >>

Това е философия! (втори вариант)
Като види един вол, трябва да отиде при него, да му каже: Братко, аз живях едно време при вас, изпълнявах същата служба. Баба ми, дядо ми също са минали през този път. Много съм ви благодарен. После нека го помилва, нека го погали малко. Този вол много ще се зарадва. Това е философия! А вие ще кажете: А, това говедо! После, като види един кон, нека отиде при него, да го погали, да му поговори същото нещо, да му благодари. Като отиде на лозето, нека помилва гроздето, нека му каже, че едно време и той е бил в това състояние, затова го разбира. Също да постъпи и с плодните дървета – ябълки, круши и др. Преди много милиони години човекът е бил едно плодно растение.
към втори вариант >>

4. Който направи небето и земята

НБ

Истинската философия е: никога не говори за злото.
Работи навсякъде. Някой път иска той да помогне, но иска той да даде временен съвет. Той казва: „Ако вие не бяхте повикали мене, отиваше животът.“ Той иска да покаже, че този човек е, който ще го спаси. Казва: „Работата е много сериозна, никакви лекарства не помагат, много сериозна работа.“ Проповедниците държат същата тактика. Те не искат да помагат на хората, които показват лошия живот. Истинската философия е: никога не говори за злото. Колкото се може, по-малко говори за злото. Който иска да бъде здрав, за злото и дума да не става. Че става, няма какво да го признаваш, мисли повече за доброто. Злото определям като кал, дето нищо не расте, всичко гние и се разваля. Туй, което разваля, е злото.
към беседата >>

Ако дойдем ние да разгледаме възрастните хора, ние – учените хора, които сме свършили по философия, по музика, по всяко изкуство, ако попитаме един проповедник защо проповядва, ще каже, че заради Господа.
С умните хора – сериозно, с глупавите се забавлявам, шегувам се.“ Или да обясня. Едно дете, което е недоволно, което майката, виждам, не може да задоволи, това дете не утешава, това дете се налага, сърди се на майка си. Тя му даде ябълка, сърди се, после даде втора, трета, и то се усмихне, вземе ябълката. Въпросът беше само за три ябълки. Сега ние казваме, че това са детински работи. Ако дойдем ние да разгледаме възрастните хора, ние – учените хора, които сме свършили по философия, по музика, по всяко изкуство, ако попитаме един проповедник защо проповядва, ще каже, че заради Господа. Ако попитате един учител защо учи, ще каже – за народа. Не, не е за народа, то е второстепенно. Ако попитате водата защо тече, ще каже, че иска да отиде в океана. Но тук има неправилен отговор. Тя иска да отиде в океана, за да излезе от него.
към беседата >>

Тогава не поддържам философията на Настрадин Ходжа: „Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината смисъл изчезва, като умра аз, всичката смисъл изчезва.“ Аз не поддържам това.
Не се обезсърчавайте дали има Господ, или не. Не оставяйте този въпрос неразрешен. Не разрешавайте въпроса, дали има добро, или няма добро, дали има зло, или няма. Разрешавайте въпроса, дали може да вършим доброто. Казваш: „Може ли аз да живея в доброто, не в онази кал, в която всички отиват.“ Щом аз може да живея, ще зная дали и другите хора ще живеят, или не. Тогава не поддържам философията на Настрадин Ходжа: „Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината смисъл изчезва, като умра аз, всичката смисъл изчезва.“ Аз не поддържам това. Тогава, ако тази поговорка е права, защо тогава мъжът ще се развежда с жена си. Това е верую по отношение на човешкия ум и човешкото сърце. Всеки човек, който изгуби своето сърце, той е осъден; който изгуби своя ум, също е осъден. То е вярно по отношение човешкия ум и сърце, но не по отношение външните форми, които съществуват. А пък човешкият ум не може да се разруши, не може да изчезне.
към беседата >>

В това отношение в херметическата философия поддържат следния възглед.
Ти хващаш кокошката, заколваш я. Хващаш рибата, казваш: „Господ я създал.“ Хващаш птицата, казваш – Господ я създал за тебе. Възможно е. Вие трябва да оставите всички противоречия, които съществуват. Кокошката, която изяждате, тя нищо няма да изгуби, тя ще спечели, вие ще изгубите. В това отношение в херметическата философия поддържат следния възглед. Колкото кокошки си изял, колкото агънца си изял, колкото рибки си изял, един ден, когато тия кокошки, агънца, рибки стават хора, ти може да си в положението на ангел и Господ ще те праща да им помагаш, Да им служиш на земята. Той ще ти каже: „Те едно време поддържаха живота ти.“ Те ще се чудят, как този ангел да ни помага, да ни обича. Ангелът казва: „Имам задължение спрямо вас.“ Вие казвате: „Задължение.“ Вие още вървите по закона на задълженията. Ти казваш: „Обичам Господа.“ Как няма да го обичаш? Ти си длъжен.
към беседата >>

Истинската философия е: Никога не говори за злото. (втори вариант)
Някой иска да помогне с внушение и казва: Ако не бяхте ме повикали, животът щеше да си отиде. Той иска да покаже, че той е човекът, който ще го спаси. Казва: Работата е много сериозна, никакви лекарства няма да помогнат, само аз ще му помогна. Проповедниците държат същата тактика. Те искат да помогнат на хората като им показват лошия живот. Истинската философия е: Никога не говори за злото. Колкото се може говори по-малко за злото. Който иска да бъде здрав, да не отваря и дума за злото. Мисли повече за доброто. Злото определям като кал, където нищо не расте, всичко гние и се разваля. Това, което разваля, е злото.
към втори вариант >>

Ако ние учените хора, свършили философия, музика и други изкуства, попитаме един проповедник, защо проповядва, ще каже, че е заради Господа. (втори вариант)
Едно винаги недоволно дете, което майката с нищо не може да задоволи, такова дете аз не утешавам. То се цупи, сърди се, а майка му дава ябълки - една, втора, трета и чак тогава детето се усмихва. Значи, въпросът е бил за трите ябълки. Казваме, че това са детински работи. И с възрастните е така. Ако ние учените хора, свършили философия, музика и други изкуства, попитаме един проповедник, защо проповядва, ще каже, че е заради Господа. Ако попитаме един свещеник защо служи, ще каже същото. Ако попитаме един учител защо учи, ще каже за народа. Не, не е за народа. То е второстепенно. Ако попитате водата защо тече, ще каже, че иска да иде в океана.
към втори вариант >>

Не поддържам философията на Настрадин Ходжа: Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината свят изчезва, като умра аз, всичко изчезва. (втори вариант)
Оставете този въпрос неразрешен. Не разрешавайте въпроса, дали има или няма добро, дали има или няма зло. Разрешавайте въпроса, дали можем да вършим доброто. Казваш: Може ли да живея в доброто, а не в онази кал, в която всички отиват. Щом аз мога да живея в доброто, ще зная, че и другите хора ще могат да живеят. Не поддържам философията на Настрадин Ходжа: Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината свят изчезва, като умра аз, всичко изчезва. Тогава, защо мъжът ще се развежда с жена си? Това е вярното отношение на човешкия ум и човешкото сърце. Всеки човек, който изгуби своето сърце, той е осъден. Всеки, който изгуби своя ум, също е осъден. Това е вярно по отношение на човешкия ум и сърце, но не и по отношение на външните форми, които съществуват.
към втори вариант >>

По отношение на това в херметическата философия поддържат следния възглед: Колкото кокошки, агънца, рибки си изял, един ден когато те станат хора, ти може вече да си в положението на ангел, но Господ ще те праща на земята да им помагаш, да им служиш. (втори вариант)
Господ дал ли ти е документ за това? Казваме, че Господ им е дал възможност за работа. Ти хващаш кокошката и я заколиш, хващаш рибата, птицата и казваш: Господ ги е създал за мене, ще ги сготвя и ще ги изям. Вие трябва да оставите всички противоречия, които съществуват. Кокошката, която изяждате, нищо няма да загуби, тя ще спечели, вие ще изгубите. По отношение на това в херметическата философия поддържат следния възглед: Колкото кокошки, агънца, рибки си изял, един ден когато те станат хора, ти може вече да си в положението на ангел, но Господ ще те праща на земята да им помагаш, да им служиш. Той ще ти каже: Те едно време поддържаха живота ти. Те ще се чудят защо този ангел им помага, дали ги обича? Ангелът казва: Имам задължения спрямо вас. И вие още вървите по закона на задълженията. Ти казваш: Обичам Господа.
към втори вариант >>

5. Философия на трептенията

МОК

Херметическата философия обяснява така: Животът се появява само при известни трептения.
Ако изучавате малко окултна литература, ще си съставите по-ясно понятие за органическия и неорганическия свят. Учените хора сега вървят по правия път. А може би след хиляди години ще имат правилни схващания, но всичкото е в степента на трептенията. Херметическата философия обяснява така: Животът се появява само при известни трептения. Звукът се проявява при известни трептения. Всичко в света трепти. От трептенията произтичат движенията. Всички неща, които имат трептения, имат свои движения. Степента на движението зависи от количеството на трептенията.
към беседата >>

Това, което нас не ни интересува от този закон, е следното: херметическата философия представя трептенията като едно общо явление в природата.
Сега нас не ни интересува каква е разликата между минерали и растения. Съществува разлика между минералите и растенията според степента на техните вибрации. Именно органическият свят има по-силни вибрации отколкото кристалите. Това са степени. И тогава всички животни се нареждат според степента на своите вибрации. Това, което нас не ни интересува от този закон, е следното: херметическата философия представя трептенията като едно общо явление в природата. Изучаването на трептенията представя един от великите закони − третия херметически закон. Третият херметически закон е закон за трептенията в света. Херметическата философия обяснява всички състояния с трептения. За пример вие имате едно приятно или неприятно състояние в зависимост от трептенията. Вие сте зле разположени, особени трептения имате.
към беседата >>

Херметическата философия обяснява всички състояния с трептения.
Това са степени. И тогава всички животни се нареждат според степента на своите вибрации. Това, което нас не ни интересува от този закон, е следното: херметическата философия представя трептенията като едно общо явление в природата. Изучаването на трептенията представя един от великите закони − третия херметически закон. Третият херметически закон е закон за трептенията в света. Херметическата философия обяснява всички състояния с трептения. За пример вие имате едно приятно или неприятно състояние в зависимост от трептенията. Вие сте зле разположени, особени трептения имате. Добре сте разположени, количеството на трептенията е друго. Когато човек е зле разположен, има по-слаби трептения. Когато е добре разположен, има по-висши трептения.
към беседата >>

Сега философията на музиката.
Аз го наричам С в дадения случай. Изхождам от едно положение − основният тон, отдето започва човешкото съзнание, или основният тон, отдето започва първата човешка мисъл. Мисъл, която отличава мисълта на човека от мисълта на животното. И мислите на животните и те се отличават по своите трептения. Следователно С е вече преходен период. Сега философията на музиката. Казвате С или до е основа, от която човек се е повдигнал над животинското царство. Ако вземете един цилиндър и го турите в движение, най-първо този цилиндър се движи полека, няма да чуете никакъв шум − ако се движи бавно. Но ако постепенно усилите движението, ще чуете най-първо един звук, който ще бъде отначало неопределен и после, като усилвате повече, ще чуете един ясен тон. Това е то вече светът на човека. Първият тон С показва човек, който е излязъл от животинското царство и слуша вече първия тон.
към беседата >>

Как предполагате според вашата философия, колко време ще ви вземе?
Червена, портокалова, жълта, зелена, ясносиня, тъмносиня, морава. И след това пак ще се върнете назад. И пак трябва да е концентрирано съзнанието ви. Става обратният процес. Колко време ще ви вземе да направите такъв един опит? Как предполагате според вашата философия, колко време ще ви вземе? Повече от 30 години в Европа правят опити и още нямат първия сполучлив опит. Не че е невъзможно, но има причини. Защото, ако не можеш да изолираш физическия свят от своето съзнание, всичко това препятства да се прояви туй, за което говоря. Но казвам, че е възможно. Някои от вас, имат пробудено съзнание.
към беседата >>

Философията е следната: има смяна на състоянията.
Не че е невъзможно, но има причини. Защото, ако не можеш да изолираш физическия свят от своето съзнание, всичко това препятства да се прояви туй, за което говоря. Но казвам, че е възможно. Някои от вас, имат пробудено съзнание. Ако вие може да минете от единия свят в другия, тогава мъчнотиите, които сега имате, няма да бъдат големи за вас − ако може да направите това. Философията е следната: има смяна на състоянията. Да допуснем, че имате един банкер. Той има състояние на скъперничество. Скъперничеството има два полюса. Отрицателният полюс е скъперничеството, а вторият полюс кой е? Щедростта, нали?
към беседата >>

(Мразят се лошите качества на човека.) Оставете тази философия.
Тук, в стаята, внасяте въглища. А пък какво трябва да внесете в омразата? Най-първо разгледай омразата, ти мразиш човека. Защо го мразиш? Нека разгледаме при какви условия се поражда омразата. (Мразят се лошите качества на човека.) Оставете тази философия. Сега въпросът е да разгледаме научно нещата. Какво е лошото в човека? (Това, което не е в хармония с доброто.) Конкретно, това е схоластическа философия. Няма наука в нея. Представи си, че ти мразиш някого, понеже вие и двамата сте чиновници или учители.
към беседата >>

(Това, което не е в хармония с доброто.) Конкретно, това е схоластическа философия.
Защо го мразиш? Нека разгледаме при какви условия се поражда омразата. (Мразят се лошите качества на човека.) Оставете тази философия. Сега въпросът е да разгледаме научно нещата. Какво е лошото в човека? (Това, което не е в хармония с доброто.) Конкретно, това е схоластическа философия. Няма наука в нея. Представи си, че ти мразиш някого, понеже вие и двамата сте чиновници или учители. Ти искаш да станеш директор, но един друг те изпревари и е взел директорството. Храниш едно горчиво чувство към него. Защо той става директор, а пък ти си обикновен учител.
към беседата >>

Човек в своята философия може по някой път да преживее миналите си състояния, в своята мисъл може да мине състоянието на растение, на животно.
На положителния полюс много се дава. А на отрицателния полюс се чува. Турците имат една поговорка. Като биели магарето по задницата, казвало: „Тъпан бие в долната махала.“ А пък като го бият по главата, казвало: „Тъпан бие и в нашата махала.“ Горната махала е положителният полюс. Само че, магарето, като го бият в долната махала, ще го бият и в горната махала. Човек в своята философия може по някой път да преживее миналите си състояния, в своята мисъл може да мине състоянието на растение, на животно. Всеки ден може да се изменят състоянията на човека. За пример някой път дойдеш до безразличие в живота. В какво седи безразличието? Защото в омразата човек е поляризиран. Който мрази, той има два полюса.
към беседата >>

Най-първо проучете философията на трептенията.
Много мъчно може да се понрави един певец на публиката. Той като излезе пред публиката, трябва да намери фокуса. И ако намери фокуса, той ще концентрира песента само към него и оттам песента ще отиде към другите. И ако не намери фокуса, ще има подигравки и дюдюкане. Но това са практически работи, материални работи. Най-първо проучете философията на трептенията. Ти си неразположен духом, по кой начин ще промениш това състояние? Трябва да повишиш трептенията си. Казваш: „По кой начин? “ Ако ви дам два опита, аз зная какъв ще бъде процентът. Ако ви кажа да си направите две касички и, имаш-нямаш, всеки ден да отделяте по един лев в касичките.
към беседата >>

Сега философията седи в следното: Трябва да се запознаете с изменението на трептенията.
Има един спор в приложението на законите на обикновения живот, в ограничения живот. При сегашните условия трябва да изучавате, като влезете в обществото между хората, как действува този механичен закон. Аз бих ви казал, има един метод, но не смея, защото вие ще издържите толкоз на обещанието си, колкото пчелата може да издържи на обещанието си, че като ù покажа меда, тя няма да повика другите. Бъдете уверени, че тя всичко ще каже на другите. И всичкия мед ще вдигнат от мястото. Сега философията седи в следното: Трябва да се запознаете с изменението на трептенията. Силата седи в това, всеки ден да увеличавате трептенията. Имате омраза, да смените омразата. Имате една крива мисъл, да смените кривата мисъл. Щом измените състоянието на кривата мисъл, вие ще измените мисълта. Право мислете.
към беседата >>

6. Пътят на музиката

ООК

За туй в херметическата философия казват: „Всяка Истина е наполовина Истина, и всяка лъжа е наполовина лъжа“.
От астралният свят той е изваден от водата, той е минал през водата. От водата иде той. В тази вода и жабите и хората може да живеят. Но на физическото поле, това не е вярно. За друг един свят е вярно. За туй в херметическата философия казват: „Всяка Истина е наполовина Истина, и всяка лъжа е наполовина лъжа“. Във всяка лъжа има известна истина. Истината в лъжата е параван отпред. За да те излъже някой, той ще тури Истината като параван и ти поради Истината ще се излъжеш. Ако тази истина не е турена като параван, не може да те излъже по никой начин. А щом тури Истината, ще те излъже.
към беседата >>

7. Както горе, тъй и долу

МОК

Сега, в херметическата философия светът се разглежда от седем гледни точки, които се наричат принципи.
А друг път, сутрин, при изгрева на слънцето се явяват ситни росни капки. Това е съвсем друго състояние. Значи росата пада само за насърчение на тревите, а едрите капки са вече един ценен дар и изобилие. Само растенията оценяват едрите капки, хората не могат. Ако едно растение би писало за росните и дъждовните капки, би написало една отлична тема. Сега, в херметическата философия светът се разглежда от седем гледни точки, които се наричат принципи. Всеки един принцип разглежда нещата като цяло, като небитие, от което всичко е излязло. След това херметическата философия казва, че всичко е неважно и всичко е важно. Но както и да обясняваме този въпрос, той остава необяснен. Понякога ние казваме: "Всичко се уреди." Под израза всичко се уреди разбираме, че нашите работи са уредени, а кажем ли: "Всичко се развали", разбираме, че нашите работи са се развалили. Следователно има едно частично схващане за най-великото в света.
към беседата >>

След това херметическата философия казва, че всичко е неважно и всичко е важно.
Значи росата пада само за насърчение на тревите, а едрите капки са вече един ценен дар и изобилие. Само растенията оценяват едрите капки, хората не могат. Ако едно растение би писало за росните и дъждовните капки, би написало една отлична тема. Сега, в херметическата философия светът се разглежда от седем гледни точки, които се наричат принципи. Всеки един принцип разглежда нещата като цяло, като небитие, от което всичко е излязло. След това херметическата философия казва, че всичко е неважно и всичко е важно. Но както и да обясняваме този въпрос, той остава необяснен. Понякога ние казваме: "Всичко се уреди." Под израза всичко се уреди разбираме, че нашите работи са уредени, а кажем ли: "Всичко се развали", разбираме, че нашите работи са се развалили. Следователно има едно частично схващане за най-великото в света. Защото кажеш ли, че всичко се е уредило, още много работи- остават неуредени. Това е първият принцип, с който постоянно работим, т. е.
към беседата >>

Сега, стигаме до третия принцип на херметическата философия.
Как тъй картофите те подтикват да правиш такива работи? Те мязат на книга, която не си чел. Никога не си разгръщал тази свещена книга, за да видиш какви хубави работи са писани в нея. Едва сега учените започнаха да изучават строежа на картофите и веществата, които се съдържат в тях. Но това още е външната страна. Сега, стигаме до третия принцип на херметическата философия. Вие често питате защо Господ е създал света такъв? Например, зимно време треперите и казвате: "Защо животът е така устроен, че аз да треперя? " Има един принцип в природата, според който всичко трепери - няма нещо, което да не трепери, няма нищо в света, което да е в покой. И животът се познава по това, че трепери. Следователно трепериш ли отвън, радвай се, че имаш живот.
към беседата >>

Така стигаме до четвъртия принцип на херметическата философия.
Този черен вятър иде в Европа- и в България от Сахара и понякога е толкова жаден от сухота, че отдето мине, отнема всичката влага и растенията изсъхват. Когато вятърът изсушава, това е едно неестествено състояние в природата, което си има своите причини. Забелязано е, че щом хората изменят състоянието си, когато стават лоши в мислите и постъпките си, явяват се повече черни ветрове, които изсушават растенията. Обратно - когато хората са по-добри, има повече влажни ветрове, повече плодове, повече храна. В сегашния живот се изисква изучаване на основните положения, които съществуват в природата. Така стигаме до четвъртия принцип на херметическата философия. Ако ви попита някой защо става ден и нощ, вие не можете да отговорите. Денят събира, нощта обработва. Ако нямаше нощ, всичко, което през деня си събрал, ще остане необработено. Също така имаме състояния на скръб и радост - радостта е денят, а скръбта е нощта. Скръбта е една работа отвътре, радостта е една работа отвън - когато си радостен, събираш отвън; когато скърбиш, обработваш отвътре.
към беседата >>

Това е закон - друг един принцип в херметическата философия.
Това показва, че всъщност сте копали някъде. Често на екскурзии ви заболяват краката, но някой, който и насън не е ходил на екскурзия, също го заболяват. Съществува един закон на отражение и често хората по света боледуват по симпатия. Може да направите следното наблюдение: ако имаш приятел, когото обичаш, ако между вас има симпатия и правилна обмяна и ако на приятеля ти краката заболеят, по симпатия ще заболеят и твоите крака. ако неговите оздравеят, ще оздравеят и твоите. Това е закон - друг един принцип в херметическата философия. Една наша сестра ходила да помага на друга и понеже имаше симпатия между двете, щом едната оздравя, другата заболя; и тогава трябваше аз да отида да помогна. Аз наричам заболяването на човека натоварване с повече стока, отколкото трябва. И действително, рамото на едната сестра я боляло, т. е. било натоварено със стока, а другата сестра, която й направила топли компреси, взела стоката, т. е. стоката от рамото на онази дошла на нейното.
към беседата >>

НАГОРЕ

0.96846508979797