Търсене в беседите за 'Послание към Коринтяни'

Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето тяхната кръв вече вика към Мен за отмъщение.

Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за человеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.

Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден.

Тя го тика към доброто да се стреми,

Ей, обърнете се вий къмто Мен, които Любите душите си и цените Живота си.

Защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към Мен, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.

Аз Съм и ще бъда верен към теб и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти, и ще те направя цар и свещеник, и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.

Затова изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно Добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мен се обръща всяка твар, за да приеме Сила да се крепи – ето Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум, да проумява пътищата Му.

Ето Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му.

Ето, слушай, Господ към теб говори.

Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед.

Ето Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си Воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.

Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух.

2. Хио Ели Мели Месаил

Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.

Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден.

Нагоре към Доброто да се стреми.

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.

Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.

Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му.

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.

Ето, слушай, Господ към теб говори.

Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед.

Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.

Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух.

Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.

Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. (втори вариант)

Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. (втори вариант)

Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. (втори вариант)

Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ (втори вариант)

— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа. (втори вариант)

Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. (втори вариант)

Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. (втори вариант)

Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи къмъ вѣчния прѣстолъ. (втори вариант)

Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. (втори вариант)

Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. (втори вариант)

Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. (втори вариант)

Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. (втори вариант)

Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си. (втори вариант)

Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ. (втори вариант)

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. (втори вариант)

3. Избраникът Божий и Вождът на Истината

Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб.

Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.

Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне.

Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.

О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение.

Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.

Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.

Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води.

Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си.

4. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога ваш, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.

Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие настрана и елате към вечната Виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.

5. Свидетелствата Господни

Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него.

6. Божието обещание

Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.

Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.

7. Разговор първи - Упътване

Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия.

8. Разговор втори - Сърцето и Бог

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш.

9. Разговор трети - Храната и Словото

Обърни, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат на познания.

С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.

И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш че Аз зная, защото любовта ти към Бога е несъвършена.

О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието.

Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.

10. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други.

Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги?

Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта.

Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи.

Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна.

Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.

Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.

Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.

Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.

11. Разговор четвърти - Животът и възраждането

Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.

И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.

Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов.

12. Разговор шести - Пътят и Истината

Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно.

Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази.

И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.

Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“

13. Разговор седми - Заключение

И за тяхното усъвършенстване и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им.

Зарята на Духа Святий ги е вече осенила, те са към пътя на Спасението.

И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват надлъж и нашир по Земята.

14. Благовремието

И знай, че вечността тича към своята безпределност, в която Животът се заражда.

Следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения порядък, в който всички влизат съзнателно в общото съобщение на Любовта, която е родила всички същества – от безпределно малките до безпределно големите, от человека до Архангела и до безпределно Големия.

15. Мисли и упътвания

А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък.

16. Своенравието

И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия, защото своенравният упорит човек е немарлив към Доброто на другите, а следователно към своето Добро, което се влючава в Доброто на неговите ближни.

17. Слово 1903, Варна

Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди.

Но преди всичко имайте повече Любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност.

18. Годишна среща на Веригата - Варна 1903

IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина“.

19. Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе

Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас.

Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря.

Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. (втори вариант)

Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря. (втори вариант)

20. Слово 1904, Варна

И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро.

Обърнете очите си към тоя свят, погледнете на всички неща наоколо ви, погледнете на това множество, което се движи наоколо ви, кой промишлява за техните нужди?

"Още малко" – това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога.

А сънищата на Майка Господня е Светото послание на патриарха Йоаникий Верни ли са?

Гледайте нагоре към мене и аз ще простра ръката си и ще ви избавя.

21. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.

Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“

Ние тук, на Земята, сме в отрицателен полюс, а положителният полюс е горе, в Небето – към него трябва да се стремим.

22. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

Да любите, значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно.

Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стремление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот.

Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога.

Сутринта се събрахме към 9 ч.

Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество.

Г-н Дънов се обърна към Анастасия д-р Железкова, на която пред всинца каза:

Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък.

Близо към Бога и далече от Него.

Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра, а далече сме, когато се отдалечаваме от него.

Така – в един кръг: колкото отиваме към центъра, толкоз по-голям е кръгът.

Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта.

Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта – към стола на Любовта (средния стол).

Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна.

Седем години ще има страдание и към 1914 г.

Сега вече приближаваме към свършека.

Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен!

При заминаването си Приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас.“

Най-подир г-н Дънов каза към всички ни:

Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе.

Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство.

И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.

23. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Има и друго нещо: някой от вас има нужда – аз ще отпратя моите мисли към вас и те ще ви помогнат.

Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат.

Ето ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих.

Към 4 ч.

“ Ето защо вие трябва да имате един център – средоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога.

И аз даже ще ви посоча лицата от вас, към които огънят на неприятеля тази година е бил най-много отправен, за да бъде Веригата отслабена.

Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя.

Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага.

Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви.

В такива случаи трябва да се обърнете към Господа: дишайте дълбоко, съсредоточавайте се нагоре и към Господа и ще ви се помогне.

Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.

Той обърна ума си към Небето и небесната житница дойде на мястото си.

24. Поздрав на всички мои братя

Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди.

Но преди всичко имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност.

25. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие.

Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека.

И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието.

За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него.

Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат възрастни, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате възрастни.

Вашата Любов към Бога може да се прояви само във вашия Живот.

Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.

Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга.

Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.

Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си.

Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:

Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека.

След това – всичките глави от Посланието Евреем.

сутринта се събрахме всички и г-н Дънов прочете 4-та и 5-а72 глава от Послание Галатяном, и подир туй каза:

Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките.

Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.

Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него.

вечерта се прочете от Първо послание Йоанново 3:4.

От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите.

А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си.

Като свършихме яденето, към 10 ч.

Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни.

Сега да се върна към отношението в света.

Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове.

Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето.

Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята.

Да се повърнем назад към предмета си.

Всякога, когато сте в мъчнотия, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата.

Обръщане към центъра на Веригата значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня.

Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците.

И ние ще слезем от философията към практическото приложение.

Когато ние добием друга една мрежа, към която трябва да се стремим, ще получим духовна мрежа, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме Невидимия свят и Живот.

Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него.

Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.

Ето защо то трябва да се обърне към Мене и да се възобнови чрез Моя Дух, обработи и възпита чрез Моето Слово.

Въпрос на Илия Стойчев: Какво трябва да си представяме, когато се обръщаме към Веригата?

Обръщайте се към Господ, наречен Емануил.

Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам.

Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите.

Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате.

Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ.

Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето.

В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу.

26. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Благодаря за чувствата, които храните към мене и за това ще ви се отплатя.

Ако искате да помогнете на някой от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него.

Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако вие не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да уякне вярата ви.

Три, то е смисълът на живота, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила.

И важното е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване, но дяволът си е насочил окото към тях, та ще ги вземе, просто ще ги удуши.

2). Изнасят се ръцете напред успоредно и се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа, щото дланите да бъдат обърнати към земята.

3). Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от кръста надясно и навеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг.

И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим.

— Стамболов отива към севера, т.е.

към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг.

И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва.

Ще вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Йоана, цялото 1-во послание към Коринтяном, цялото Битие, цялата Първа книга на Царете.

Освен това г-н Дънов прочете на всеослушание, пред всички, и ни продиктува, та си написахме посланието, което Духът даде вчера преди обед.

Това послание гласи:

„ Аз Съм Господ ваш, верний и благий, Който винаги пазя своите обещания към ония, които Ме любят.

— Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание.

Трябва да сме чисти, свети и послушни, защото знайте, че се приближаваме към Същество, Което е безгрешно и чисто, и свято.

Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края.

На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.

Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват.

Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара.

Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както земята към слънцето, няма да се ползувате.

Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани.

Но има духове, които се занимават с работите на человеците; та человек, като се обръща към Бога, Той ще ги прати и така ще се оправят работите му.

С това число се е появило и второто лице — правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят.

Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към 15то число са вече дряхли10, с философски изглед и улиците са празни.

И после, че имаме стремеж към Бога.

А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме.

Нашите поздрави на двама ни към вас.

Името Божие е целта, към която се стремим.

Така щото, ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа.

Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.

Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си.

Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта.

Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне.

Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски.

Цярът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога.

Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум, и воля и тогава само ще бъдете в правата посока.

Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума, Докторе.

В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението.

27. Приложение към протокола от 1910 г.

В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч.

Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч.

На 12 август, петък, откъм 10 ч.

Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите.

28. Бележки от едно тефтерче на Д. Голов

Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат.

29. Добро сърце и добър ум

Силата, която ни тегли към земята, е грехът.

Ако 10 души си съсредоточат ума към някого, те го привличат към себе си.

Христос е лозата и всички са присадени към Него.

Страданията в живота се дават, за да ни подтикнат към повдигане.

30. Приложение към протокола от 1911 г.

Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога.

31. Канарата и дървото

Ако човек се остави вънка от влиянието на Бога, той ще се възвърне към първобитното си състояние, т. е.

Религията е плод на любовта, която човек има към Бога.

Вашите мисли и желания след време ще се възвърнат към вас самите, както бумерангът – оръжие, което австралийските диваци употребяват, така щото, ако препращаме добри мисли на хората, добри ще ни се възвърнат, ако препращаме лоши мисли, лоши ще ни се възвърнат, т. е.

каквито мисли препращаме на другите, те самите се възвръщат към нас и ни причиняват това, което сме мислили да стане на тези, на които сме ги препратили.

32. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят.

Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш.

Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията.

— Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям.

И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго.

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.

Тия три стъпки съответствуват в Християнството на седем стъпки: първата е пътят към обръщането, което значи да изменим посоката.

После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи.

А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата.

Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток.

Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.

Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.

Заседанието се закри към 11 часа през нощта.

Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа.

— закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.

Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола.

Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил.

В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува.

А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро.

По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот“.

Истината е център и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни.

Той е благ и дълготърпелив към всички.

Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне.

Ние имаме задължения към всичките духове и към нашите ближни.

По-добре е да се върнем към Бога като слуги послушни, като чада послушни, които са готови да искат от Бога да им прегледа сметките.

“ А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите:

С нашите мисли трябва да окръжим мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си — към това се стремим и то е намерението ни.

Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, тогава на такава молитва се непременно отговаря.

Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна.

Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло.

А пък за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления.

Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете.

Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого.

За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна.

На обед, към един часа, се даде само чай и хляб.

Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си.

Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.

33. Господнята вечеря

— закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.

Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола.

34. Мисли от г-н П.Дънов

или 1933 г., докато работите в Европейския континент, който дава тон на всичко в света, не добият наклон към добро.

Сатана ще се въплъти тук в Европа в един царствующ дом, ще привлече към себе си всичките отрицателни елементи, след което най-после ще бъде разпнат.

35. Друго направление

Но ако хората се обърнат към Бога и поискат Него да направят център, светът ще вземе друго направление.

36. Камъкът има мистично значение

народите ще имат време да се въоръжават, но след това или ще трябва да продължат това, или пък да се обърнат към Бога.

37. Съединителната линия

Страданията са указател към любовта.

38. Вечно млади

Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота.

Когато нас ни роди нашата Божествена майка, Духът, към Който се стремим, тогава смъртта ще бъде погълната.

39. Подквасата

Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг.

40. Ще дойде като светлина

Вие си казвате: "Ех, сега ако не направим нищо, остава да го свършим в следующето прераждане." Добре, но следующите прераждания са за въздигане към Бога, а не падане.

Прераждането е път към Бога и ако вие не свършите волята Божия, то вие се просто израждате и следующия път ще се намерите в по-голяма мъчнотия.

Нека се върнем към онова положение, в което Господ ни е поставил.

Ами че за да можем да минем от този свят към онзи, трябва да имаме мост, а за да се направи той, необходим е материал, а тоя материал е мъдростта, Христос, за Който вие трябва да размишлявате, а не само да Го мислите и приемате като една метафизическа личност.

41. Завета на цветните лъчи на светлината

Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка.

Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено

42. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.

Ами че какво ще е впечатлението, което още направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш.“ И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!

Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай изпраща своите лъчи на живота.

На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето.

Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява.

Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем, защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите?

Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.

Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате.

А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.

Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник.

Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа.

А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния.

Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова.

На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото.

Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане.

Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон.

И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа.

Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно.

След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта.

А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.

Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете — в смисъл към греха, а да възкръснете към правдата и любовта.

Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ.

Смирението тоже може да се причисли към виолетовата краска.

Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ.

След като прочетохме „Отче наш“, разотидохме се към полунощ.

Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога.

Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога.

Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва.

1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл.

И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме.

Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.

И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица.

ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.

Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима.

По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост.

Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.

В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха.

Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила.

Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне.

През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат.

43. Защо ви помагам?

Всички философствания трябва да оставим и да пристъпим към работа.

Най-напред аз искам да имате към Господа любов и ако имате такава, тогава ще имате и база за работа.

Отправете сега ума си към Господа, Който сега ви говори, защото аз не ви говоря, а Господ е, Който говори на език, който най-добре може да се приложи.

Не се притеснявайте от разните форми, защото всичките вери и школи отиват към вътрешна страна, която страна за всички е една и съща.

Вие трябва да обичате всички хора и да почитате всички убеждения, и заради любовта, която имате към Господа, не ги закачайте.

44. Елохим

За да бъдете благодарни Господу, гледайте да бъдете в хармония с Него, защото, ако храните някаква лоша мисъл към някого, да знаете, че Господ не работи Божият Дух не може да работи там, гдето има криво разбиране, яд и свада.

45. Името Господне

А да дойде Царството Божие, трябва нашето сърце да бъде готово, защото Царството Божие има отношение към сърцата ни – ако не е дошло Царството Божие за сърцето, значи то още не е организирано.

46. Всекиму според вечната Правда

Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва да се стремите.

47. Назидавайте себе си

Никога, ама никога не се прилепяйте към някоя мисъл много интензивно, така щото да сте готов да жертвате всичко.

Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда.

Четете Павла в 13 глава от Първото Послание към Коринтяном и ще видите какви са качествата на любовта.

Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са отворени към света, също както на бивола окото е все в просото.

Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно.

Накъсо [Накратко], този закон се изразява със самопожертването, а към тази добродетел ни тика Любовта.

48. Умни и силни

Виделината към душата има същото значение, както светлината за нашето тяло.

Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от ограничението, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим.

Какви трябва да бъдат синовете към бащата, или нашите души към Бога?

Животните се стремят да станат человеци, а человеците трябва да се стремят към ангелите, за да сме синове на виделината и докато не сме синове на виделината, то не ще бъдем синове Божии.

Когато страдаме, то страда нашата душа, която се стреми към мисли и желания чисти и светли.

49. Като младенци

Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук петел ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие.

Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици.

50. Ще постигнем

Сега, към втората мисъл: "Да сте търпеливи в скръбта."

Молитвата към Бога е дихание на нашата душа, ние трябва постоянно да се молим, както постоянно дишаме, защото както с дишането се пречиства кръвта, така и с молитвата се пречиства нашият ум и нашето сърце.

51. Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта

Да се обърнем към великата истина, която ни сочи Бог и ни зове към велика работа.

52. Постоянството

Те ще ви поставят в по-обширен свят и там ще ви научат на изкуства, много по-добри от тия, и ще ви насочат към нови предмети за изучаване.

След време, когато чувствата ви станат по-нежни, душата по-отзивчива и се обърнете към миналото, ще видите, че страданията ви са били пращани само като благословение от Бога, а вие сте плакали за куклите си.

53. Онова, което ще повдигне човека

Моя душевен поздрав към всички приятели и братя.

54. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

Светлината ни подсеща за слънцето, виделината ни упътва към Бога.

Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник - Бога.

И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим, като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри.

Спасението води към свобода: спасеният човек от затвора е изваден на свобода.

И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия.

55. Беседа за празника на пролетта

Колкото се приближаваме към Господа усещаме сила, а ако се отдалечаваме - обратното.

Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите.

56. Ето човекът

Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне.

Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.

“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота.

И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога.

А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него.

Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта.

57. Житното зърно

Когато слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички същества, от най-низшите до най-висшите, и затова всички отправят очи към него.

Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви.

Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства.

Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се върнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърцето си.

Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа?

И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и светът ще се подеме и ще се измени към по-добре.

Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога.

Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е.

Но нека се обърнем към историята на житното зърно.

Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към слънцето.

Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ.

Има един закон, който казва, че трябва да се стремим към напредък.

58. Четирите основни елемента

За да се приближим към Господа, трябва да вложим Божествените: Любов, живот, мисъл и воля.

59. Мисли от г-н Дънов

Духовният свят се представлява като мираж - приближават към него и той изчезва от погледите им, не го намират и казват, че няма духовен свят.

(Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и майчиното си мляко.

60. Познайте Истината и Истината ще ви

Христос казва: "Истината ще ви направи свободни." Истината ще ни покаже пътя към свободата.

Ние сме обвързани с хиляди задължения - първите от тях са към родителите, сетне към братятасестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, по-подир към обществото и пр.

Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях.

Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим.

Всякога трябва да започваме от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа.

61. Явлението на Духа

Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към Бога, а когато човек дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи духът слиза и определя туй противоречие между Бога и Неговите деца.

Това е то посланието на Духа.

Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други.

Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения.

Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността.

На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога.

Трябва да знаем, например, отношенията на водата към нас.

Нещата имат отношения към известни удове.

62. Талантите

Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.

Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен.

63. Любовта

А те са пътят на нашето възлязване към Бога.

Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания.

Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас.

Какво я привързва към него?

Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност.

Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя.

“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар.

И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.

И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу.

Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея.

64. Сънищата на Йосифа

Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми.

Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас.

Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията.

Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как?

Но да се върнем към характера на Йосифа.

Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях.

65. Законът на служенето

Той трябва, преди всичко, да има благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен – да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив, а не мързелив.

Ако искаме да се научим как да слугуваме, трябва да се обърнем към Христа, Той да ни научи.

Ако учителят разбира своето призвание, най-напред трябва да разбира детската душа, за да знае как да упъти детето към наука.

Всички вие мислите все за тоя свят, за тия преходни работи, мислите да уредите тукашните, семейните си работи, а много важни въпроси оставяте неуредени – отношенията ви към вашия Господар, Който един ден ще ви повика да дадете отчет.

Христос се обръща към юдеите и ги пита кои искат да бъдат Негови ученици.

Ония, които само вярват в Христа, те са слушатели; Неговият въпрос обаче се отнася към онези, които искат да приложат Неговия Закон.

Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи.

Слугинята не може да възпита детето, още и защото не го е родила и няма любов към него.

66. Важността на малките неща

Следователно към вашето тяло трябва да бъдете много снизходителни, защото докато то е здраво, можете да работите.

Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него.

Сега, знаете ли защо Христос се е обърнал с тази мисъл към Своите ученици?

И всякога движението е от по-големите към по-малките, т.е.

Господ всякога се стреми към дребните, Той не се занимава с велики работи.

Светиите, свещениците се занимават с грешниците, за да ги обърнат към Господа.

И задачата на всинца ни е да обръщаме поглед към слабите хора и към дребните неща.

Господ иска да повърне хората към онова чисто първоначално състояние, което хората наричат подивяване, но което всъщност не е подивяване.

Нека станем чисти и се приближим към Бога, вместо да огрубяваме и да ставаме зли.

Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи.

“ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак!

“ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща.

Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо?

И затуй Христос се обръща към Своите ученици и им казва да не презират „тия малките“.

Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте: те ще ви помогнат да добиете големите“.

Всяко живо същество, което има отношение към някого, което принася полза, не трябва да го презираме.

Сегашното наше развитие, сегашните наши мисли, сегашните наши желания ние дължим на тия малките, за които говори Христос, и, следователно, като им дължим, трябва да имаме любов към тях, да знаем, че са работили за нас и че ние трябва да работим сега за тях.

Вие може да имате слуга невежа, но не знаете отношенията на този слуга към вас, защо Господ го е докарал във вашия дом.

Връзката ви с него не е отсега; този слуга много пъти е бил във вашия дом; вие не знаете, но Господ знае; той, може би, много пъти е избавял живота ви от погибел; следователно трябва да имате всичката любов и снизхождение към него.

И тогава си обясняваме този велик Божествен Закон – да имаме любов към по-малките.

Ето защо у майката се развива такава силна любов към детето; тя го обича по силата на този Божествен Закон, че трябва да го обича.

67. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Един от приятелите ми внушаваше да говоря за спасението; и аз ето сега говоря ви, че за да се спасите, трябва да обръщате дясната страна към Христа, защото в дясната страна има всякога единство, а в лявата – всякога разногласие.

Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено.

И първото е – обръщане към центъра, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога.

Никога не бива да се молите на Бога, с гърба си към Него.

И когато се изправите да се молите, вие трябва да знаете, дали сте с лицето си към Господа, защото, ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.

Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагажичка [4] и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна, течаща вода.

Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни.

Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.

Имате някоя лоша мисъл към някого; в такъв случай, намерете добър човек и ще ви олекне.

На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.

Той е както брат към брата.

Към 8 часа вечерта всинца се разотидохме, при разяснено небе навсякъде.

– Духът вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим.

Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год.

Какво отношение има този стих към нашия живот?

И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока.

Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към Когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък.

И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.

Само чрез отваряне на очите ни, ние можем, лека-полека, да се повърнем към Господа.

Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче.

Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел е тогаз.

Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание.

После, ако искат да разберат истината много от вас, обърнете се към Господа и Го попитайте.

И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.

Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане.

А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината.

Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си, при много хубаво време: съвършено ясно, никъде нямаше облак и тихо, без вятър; но тъмно, без луна.

Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего.

Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.

Христос сега слиза от Божествения свят към нас.

И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!

" Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето единият се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета.

Сега, да се повърнем към ония двама слепи.

Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за Този Христос вие имате велики работи пред себе си.

Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си?

Искам да се обърнете към Господа и му кажете: „Господи, помилуй!

Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което, в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.

Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия.

Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири.

Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе последствията на онова, което е правил.

И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.

Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза:

Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе".

Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас.

Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно...

След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза:

Ако чувствате, че налягането иде откъм слепоочията, това иде от ниска сфера, което иска да яде и пие – не е духовно.

Божественият глас иде – или от горната част на главата, или откъм центъра на носа.

Значи, Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката.

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.

Както, например, знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата.

Вие обаче сте избрани в този народ; Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини – ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете?

Когато ви разказват приказки в роде [3] на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н.

Към 10 часа слънцето силно изгря.

Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди.

Когото Христос обсеби и се всели в него за ден, два, десет дни, месец и за редица години (а между това, помнете, че вселяването е един процес), казвам: чертите на Христа започват да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне.

68. Съборна среща в Търново

Към края на 1915 година ще станат боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел е този.

69. Мир вам!

Безсмъртие – това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи.

Плачът е едно упражнение; той е преминаване към пеене.

70. Необходимостта да познаваме Бога

Тогава ще повикате вашия свещенник: „Ела, служителю на Бога живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“.

Един американски милионер, бащата на когото оставил двайсетина милиона долара наследство, имал слабост към цветята и започва да събира разни цветя из всичките краища на земята; пращал дори специална експедиция за някои особено редки цветя; след няколко десетки години изхарчил всичко, каквото имал, и когато умрял, трябвало да го погребат на общински разноски.

Сега да се върнем към Христовата мисъл.

Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот.

да бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят.

Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел.

Ако ви попитам за къщата на някой ваш приятел, вие ще кажете: „Вьншната порта на неговата къща се намира на запад, а вътрешната – към север, или юг“; ще опишете и колко е голяма, каква боя има и как се затваря.

То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух, човешкото сърце и внасят в него обич и любов към всичко – това е живият Христос.

И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите.

Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие.

71. Колко по-горе стои човек от овца!

Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“.

Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие.

Затова се стремим от малките неща към по-големите, т.е.

от животинското към разумното проявление.

И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца – казва им Той – падне съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите; и не, разбира се, от обич към овцата, а за да не пострада вашият интерес.

Да се върна към думите на Христа, които Той е казал, когато довели при Него един бесен, друг сляп и друг ням.

Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха.

И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва да бъдете овци, не трябва да бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва да бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога, да изпълнявате, значи, Неговата воля“.

72. Фарисей и Митар

И виждате, като се обръща към Господа, колко са интересни неговите думи – „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци; аз съм нещо повече“.

И сега вие сте в храма; Христос се обръща към вас и ви пита: „Как се молите – дали като този фарисей, или като митаря?

“ Някога един ангел, като гледал от Небето как един човек греши, обърнал се към Господа и Му рекъл: „Как търпиш тази низка твар?

Фарисеят се обръща към Бога, не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирджия, убиец, прелюбодеец.

За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.

За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.

Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършили престъпления, и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия“.

Сега, да се обърна към другия тип – към митаря.

Знаете приказката за гъските, които някой карал към града.

Последната воля, която обема в себе си всички задължения, които имаме към този свят, воля такава, че няма никоя сила, която може да ни отклони от нашия дълг – тя е воля добра.

Ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает да приложи в живота възвишените мисли – това е благороден ум.

Вие можете да спадате или към единия, или към другия вид – безразлично дали сте свещеник или не, дали сте благородник или не, дали сте учен или не, дали сте философ, мъж или жена.

Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.

Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.

73. Условията на вечния живот

А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот?

И онзи, който се вгледва в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на великите закони, които движат всичко към определена цел.

Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще ѝ създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесат истинските елементи на живота.

Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване.

Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха.

Сега да се обърнем към думата „познание“.

И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее.

Щом минаваме рязко от звука към светлината, не всякога можем да бъдем логични, защото между звука и светлината има известни трептения, които не сме взели предвид.

Минаваме от звука към светлината, но сме пропуснали известни области, за които нямаме понятие.

Затова Той казва: „Аз Съм пътят от Истината за живота; Аз свръзвам тия два свята и водя еднакво и към света на ангелите, и към света на Бога, на Истината.

От горното заключаваме следното: Пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят.

Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят.

74. Страхът

Първото нещо, което трябва да направите, е – да се обърнете към Бога.

Вие сега сте обърнати към Бога с гърба; във вашия свят има тъмнота; направете „кръгом“, и се обърнете с лицето си към Господа.

Без обръщане към Него не може.

Обръщането има двояк смисъл – обръщане към слънцето и обръщане дрехата откъм вътрешността, за да се изтърси прахът.

Туй, което наричаме спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа.

Трябва да говорим ясно, категорично, положително, тогава нашите външни отношения към хората ще бъдат добри. Защо?

Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва да действаме: първото нещо е да бъдем чисти и тогава да се обърнем към Него.

Христос се обръща към Своите ученици, понеже знае, че те се намират в тази категория, че се боят за своята къща, за своето тяло, и им казва: „Не се бойте от онези, които могат да убиват тялото, а душата не могат да повредят“. Защо?

У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията, и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа.

Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме любов към Бога.

Но как можем да проявим любов към Господа, когато не Го виждаме?

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват“.

И затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се“.

Христос се обръща към Своите ученици, които искат да Го следват, да разберат тия тайни на Царството Божие.

И Христос се обръща към Своите ученици, казва: „Не бойте се“; отправя очи нагоре и добавя: „Не бойте се за тия малки къщи, които имате, не се терзайте за тия дребни работи, защото вашият Баща ви е определил велики работи“.

75. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“.

И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват назад – към морето.

Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане.

Обърнете се към Господ.

Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един на друг за краката, и ангелът ги понесъл към рая; но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой“, и щом издумал, веригата се скъсала, та всички паднали пак в пъкъла.

Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, за да се издигнат към Небето, защото инак, ако кажете: „Този морков е мой“, ще паднете пак долу.

Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто; затуй именно онзи, който иска да живее на земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора, па и лошите трябва да имат за приятели добри хора.

А учението на Христа спада към закона на подобието.

Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде да се разговори с Него, и когато мине отливът, ще си дойде на земята.

След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо.

За да го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си и да отидеш горе на една скала и да речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година да повтаряш тия думи“.

не можем да обърнем към Господ един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем да го направим щастлив, както не можем да превърнем жена в мъж.

Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът; но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов.

И апостол Павел казва в посланието към Римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“.

76. В начало бе

И тъй, в цитирания стих Йоан се обръща към ония, които разбират.

Също така мислите ви трябва да имат и цел, към която да се стремите.

Именно тази вътрешна сила трябва да привлича нашите мисли и чувства към разумното Начало.

Това е признак, че вървим правилно към Началото.

Например, обръщат се към някого с думите: „Вие имате благородни мисли” и той започва да си въобразява, че е голямо нещо и се възгордява.

И когато го придобием, ще бъдем свободни граждани и ще се упътим към това Начало – към вечния извор, отдето трябва да уталожим своята жажда.

Ще обясня с една друга аналогия кога започва това Начало: представете си, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой си извор, и спирате.

Ако четете Посланието към Галатяните, ще видите, че там се говори за плодовете на Любовта.

А тялото показва колко милиони години човек е текъл от това Начало надолу под действието на силата на стремежа към Земята.

Телесното произлиза от закона, според който в Природата има известно стълкновение между силите У нас съществува известна сила, известен стремеж да се приближим към Бога, но едновременно съществува и едно друго начало, което ни притегля към Земята.

Следователно, главата ни е свързана с Небето и ни тегли нагоре, а тялото ни тегли надолу към Земята.

Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки език, елините са имали стремеж нагоре към Ангелите, а нашата буква ''с'' е символ на полумесец, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свят, нямаме Светлина и затова я вземаме, отразена от Луната.

И сега ние трябва да се повърнем към туй Начало.

Всички противоречия в индивидуалния живот и между народите ще изчезнат, само когато се повърнем към него.

Ако една река, която слиза от извора надолу и отива към морето, ме попита какво трябва да прави, за да се повърне към своето начало, аз ще й отговоря, че трябва да се изпари, да поолекне, да се повдигне във въздуха, за да я понесат ветровете пак към извора, към главата, от която е изтекла.

Добре, но те слизат по наклона и отиват към океаните.

По същата тази аналогия за Слънцето и Луната, в първа глава от "Битие" се казва, че Бог създаде тези две начала и че в тях се крие цялата истина – Луната е процес на слизане към Земята, а Слънцето е процес на възкачване към Бога.

И тогава някой ще попита как може да се повдигне и да отиде към Бога.

77. Словесното мляко

В една заповед на Мойсеевия закон се казва: „Не пожелавай“, а в това послание на Петър се казва: „Пожелай“.

Петър в цитираните стихове по-нататък отправя слушателите си към живия камък.

“ Когато си мислите: „Тези ангели горе нямат никакво състрадание към нас“, те отговарят: „Имаме, имаме; ние виждаме, че и вие, като нас, ставате бели и чисти“.

Та ние вече трябва да се замислим къде отиваме и да се отречем от преходното, което ни води към падане.

Вземете и се огледайте, вижте как изглежда вашето лице, каква краска има то; ако е много червено, показва, че е възбудено, че тялото е в нездраво състояние; ако е много бледо, показва апатия към живота; и едното, и другото не е християнско.

Ако се храним със словесно мляко, ще се приближим към тях и най-сетне към Христа.

78. Учителите

Също и ония учители, които ви казват, че не трябва да имате прозорци към духовния свят, са първокласни лъжци.

Този трън може да бъде и на друго място, но повечето пъти бива на пета̀та на крака, понеже с краката сме приковани към този свят.

И когато издигнете ума си и сърцето си към Христа, Той ще ви хване за ръката и ще ви въведе в Божествената градина; ще ви заведе при извора на Любовта, да вкусите от нея; опитно ще вкусите нещата.

“ Нека всички българи се обърнат към Бога, аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред.

Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители“.

Ама някой ще рече: „Аз го обърнах към Господа“.

Тогава беят се обърнал към чирака: „Както те виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята; може ли да ми скроиш гащи?

Тази дума има отношение към чисто духовния свят.

На очите на конете турят капаци, за да гледат само напред, да не се плашат от странични влияния, и човек по-добре е да има такива капаци, устремен към една само идея, благородна.

Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух?

Преди да влезете в Небето, ще минете пред изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси, какви са вашите чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любов към ближния и към Бога и много още въпроси.

Затуй Христос се обръща към вас и ви казва: „Един е вашият учител – Христос“.

79. Разговор за Откровението

Така и една малка болка, ако се яви някъде по тялото, нищо не значи, обаче ако е някъде към окото, ще се почувствува, даже да засмъди колкото бод на игла.

Съвременният строй и бъдещата епоха имат съотношение, както една гъсеница към пеперудата.

80. Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин

Павел, в ''7 глава Послание към Римляном'', дълго стоя митар, за да стане християнин.

Гордостта води към падане.

Тя е предвестница към падането.

Светът ще се спаси от един човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора.

81. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

Във физическия свят числото 2 означава, че животът, за да се прояви, трябва да има две опорни точки, трябва две сили да действуват една към друга.

Затова трябва да се обърнем към оня разумен Господ, Който е в нас и ни напомня нашите грешки.

82. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди

Христос казва, че ако Го любите, ще опазите Неговите заповеди, а те имат отношение към нашите братя, сестри, учители, общества и пр.

и трябва да опазим тия съотношения към всички.

83. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли

Най-после обръща се за помощ към някой от американските лекари, който се ангажирал да го излекува.

Тогава лекарят пристъпил към лекуването и като упоили болника, заповядал да му отрежат десния крак.

Отношението на един човек към цялото човечество, когато разберем, ще бъдем благородни.

Трябва да имаме доверие един към друг.

Впоследствие и отношенията на бащата към сина бяха лоши: биеше го, хокаше го и го упрекваше.

Идеалът ни да бъде любов към Тоя, Който ни е дал живот.

Това като вижда дарителят на моркова, обръща се към другите и казва: "Този морков е мой!

84. Христос ще дойде и ще се прояви

Сегашната Библия ви служи като ръководство да се отнесете към другата Библия.

85. Равновесие между Мъдрост и Любов

Природата към глупавите е взискателна, а към умните - снизходителна.

Чете се от Послание към Ефесяните, глава 3.

Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи управник, министър и пр.

Да приближим ума си към Бога и да работим.

Неща, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Него с вяра, без разсъждение как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата.

86. Великден

Най-първо, трябва да разберем кой живот ни води към спасението; след туй трябва да минем през друг процес, – за което Той казва: „Ако се не родиш свише, няма да видиш Царството Божие“.

А математиката е наука – как трябва да построим разумно живота си; биологията – как трябва да турим клетките в ред и порядък; геологията – какво е нашето отношение към земята и така нататък.

В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре.

Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане?

Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение отгоре надолу – към земята, него може само Божествената сила да избави от това течение.

Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата?

Човек се роди, израсте и мисли, че ще оправи света, но дойде към 45–50 годишна възраст и забележи известно отслабване, почуства, че силите му го напущат, и той поумнява и почне да кара младите да работят за него.

На връщане качват се в лодките, обаче забравят да ги развържат от коловете, към които били привързани, и почнали с веслата да гребат; гребали, гребали цяла нощ, като мислели, че наближават парахода; на сутринта обаче виждат, че все на брега стоят.

– Такьв, който да ги тегли към небето.

Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил – отвържи лодката си, загреби с веслата си и върви към целта.

Черните хора имат стремеж към земята, а не към небето; те са хората на онова дърво, от което вашата първа майка е яла; белите хора, които сега идват, са хората на „Дървото на Живота“.

Един художник много добре е представил това с една своя картина: нарисувал планински връх, на който се издига идол, и милионите хора гледат нагоре към този връх и ако един рече да възлезе и да стигне до идола, другите го хващат и го не пущат.

Всинца трябва да имаме отлични синовни отношения към Бога – да изпълняваме длъжностите, които имаме към своя Баща.

87. Многоценният бисер

И Христос, като се обръща към Своите ученици, казва им, че този човек, който търсил „бисера“ – смисъла на своята душа, – като го намерил, отишъл, че продал всичкото си имане, за да го купи.

Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената?

Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим.

Валчестите лица са по-свойствени на жените, те спадат към категорията на майка си.

88. Новото основание

И тогава ще минем в чина на Ангелите, ще се приближим към Небето.

Ако пуснем електрически ток под купчина железни стърготини, известна стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнетизира и ще привлече към себе си всички други; тая стърготина се обръща към другите с думите: „Видите ли как аз със своята сила ви привлякох; ако аз не съм тук, и вие няма да бъдете около мен.“ Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитиса и ще стане център, около който ще се съберат всички други.

И когато казвате: „Аз мога да направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към периферията.

Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее; Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот и семейство.

Аз казвам: ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина, но ако не сте чувствителни, Слънцето няма да има никаква топлина за вас – топлината е относително нещо; някои хора турят в чая си пет бучки захар, други – една и пак им е сладко.

Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка.

Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото християнството е Любов към ближния – то е наука за Любовта и който научи тази наука, той може да гради.

Ако един ден Земята почне да се разрушава, ако сме хора с Вяра, ще се издигнем и ще идем към Небето – на другата опорна точка, на другия край на моста; има ли опасност на единия край, ще минем на другия и ще защитаваме позициите си.

Ние трябва да знаем как да смиламе нашите мисли, как да мислим: дойде ви една лоша мисъл да извършите едно престъпление – да откраднете; за да се отървете от нея, насочете ума си в друга посока – обърнете погледа си към душата на този човек, залюбете го, кажете си: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал да ме ограбят така?

Човекът иска култура и в тази култура Христос е внесъл основанието Аз съм Пътят и Истината, и Животът и Любов към Бога и Любов към ближния.

Ако можете да приложите тия два закона – Любов към Бога и Любов към ближния, няма да има в света сила, която да може да ви се противи, няма да има мисъл, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеал.

Но трябва да почнете да работите вътре в себе си и като прилагате закона на Исуса Христа Любов към Бога и любов към ближния, да правите опити.

89. Божественият Промисъл

Аз ви казвам: След 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще Си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа – като наближи пътят ви до Него, Той пак ще Си спомни за вас.

Някои отнасят този разказ към времето на Соломона, но тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха.

Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.

90. Изкушението

Това изкушение има отношение към съвременните християни – да избяга човек в пустинята и там да си отпочине, означава да влезе малко в Живота, а не да стои като един стражар.

Най-после дохожда най-силното изкушение, което има прямо отношение към този лукав дух.

91. Блудният син

В двамата синове от притчата Христос представя какви трябва да бъдат отношенията, представя дълбоката Любов, която малкият син имаше към баща си; също така малкият син знаеше, че баща му го разбира.

И тази кръв циркулира в Небето, във всички небесни плодни растения, следователно ние пращаме сокове към тези плодове и когато влезем в Царството Божие, ще се храним от тях; а тези, които проповядват друго, не разбират Учението Христово.

92. Молитва

Към Бога се обърнете, обърнете се към Христа; Христос – това е Бог, Неговото отношение към нас е бащинско.

“, тъй и ние, когато се обърнем към Бога с името, с което Го познаваме, Той всякога отвръща – това е закон за всяко развитие.

Може да се появят хора и да ви казват, че това е така или инак, да ви посочват разни учения; онези от вас, които имат много време, могат да опитат всички учения, а онези, които нямат много време, нека да се обърнат към Бога.

Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин.

Насила молитва не може; молете се вие, обърнете се към Бога за тях.

Щом само се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори.

Първоначално, преди грехопадението, когато човек минавал покрай някое дърво, на които имало плодове, то само се навеждало към него; сега дърветата не само че не се навеждат към хората, но вдигат клоните си нагоре.

И тъй, обърнете се към Бога.

Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи.

Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души започват да се събират и ние ще се разбираме.

Нека се обърнем към Бога.

И сега, трябва като онзи българин в пещерата да се обърнете към Бога с молба да ви донесе жив хляб отгоре.

93. Добрият самарянин

Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята.

Но нека да оставим този по-дълбок смисъл и да се върнем към обществения живот.

Но вие ще ми възразите и ще запитате възможно ли е баща или майка да бъдат толкова жестоки към своите деца?

Някои казват: „Да ти дам два лева“; ако под тези два лева разбираш Божествената Любов и любовта към ближния, ти можеш да ми ги дадеш.

Човекът, изпаднал в разбойниците, дълго време се молел, простирал ръце към свещеника и левита, но те казвали: „Не мога“ – само този самарянин му помогна.

Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята.

94. Стари и нови мехове

Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба.

По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“.

Един ден бащата впряга малък кабриолет с кон и тръгва на път, но по едно време към върха конят спира, тогава детето казва: „Татко, конят се утвърди“.

Ама някой казва: „Не искам да се приспособя към условията, не искам да бъда еластичен“.

Дъждът няма да се съобразява дали си облечен или не; слънцето също – дали можеш да понесеш неговата светлина, а трябва ти да се приспособиш към всички промени, да си готов да ги понесеш.

Наберете ли мас, турете я в автомобила на духовния живот и вървете към реализиране на благородни ваши мечти.

95. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете".

(Учителя): Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни.

Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената.

И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение.

При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.

Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас.

Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля.

Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.

В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр.

Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот".

Затова излезте към Виделината.

Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога.

В днешната беседа искам от вас стремеж към Виделината.

До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ.

Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено.

Когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията й, тя ще каже как да настроим ума си.

Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия живот.

Туй добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас, чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън.

Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година.

Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание.

Като се показа слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 часа изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарливо, нещо като нито облачно, нито ясно.

Ще взема най-маловажните стихове от прочетената глава – 20-ти и 21-ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли.

Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени".

Трябва да се повърнем към чистото Христово Учение.

Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи, който обича злото, мрази Виделината и ще стой вързан, а онзи, който прави добро, отива към Виделината.

Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа.

И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата – да поправи вашите обноски.

Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него.

Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят.

Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората.

Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.

Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"?

Светските хора по се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философстваме.

Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта.

В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов.

Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод.

Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг.

И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод.

Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".

Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ.

Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е добро и обратното.

Стиска те мозъкът, зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото.

Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече.

И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме.

И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината.

Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината; Той е, Който ще ви изведе към Виделината.

И тъй, да почнем от учтивостта един към други.

Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания.

Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас.

Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма.

96. Свобода на Духа

Било към обяд.

На отиване слугата се обърнал към господаря си: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а?

Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание.

Когато Бог се приближи към нас, ще усетим, че Неговото действие е не един миг, а дълго време.

“ Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори да се жертва за него.

Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива.

Духът е чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза в ония, които са в Пътя.

Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости!

Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него.

97. Рождението

И дълго време ще викат като онзи слепец: „Сине Давидов, милост към мен, допри ръката Си на очите ми!

Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство.

Тази дума има отношение към мистицизма.

от периферията към центъра.

Колкото по-силно се движи в пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога.

98. Истината

Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината.

Любовта има всякога стремеж към Истината.

То е законът на движението – човек да се видоизменява постоянно и да премине от временното към вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината.

Христос иска да внесе бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към една мисъл, да влезете в свръзка с Божествения свят.

„Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка.

Трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете.

99. Милосърдието

Жената не може да търпи мъжа си, защото погледнал към друга някоя жена.

Мъжът, от своя страна, също се кара на жена си, когато тя погледне към друг мъж.

Христос сега идва, за да внесе Новото учение на примирение между хората, учението на Милосърдие към всички без разлика.

Първо ще се отправим към най-близката звезда, после, след като преживеем там, ще отидем на други звезди.

Тъй както листата, които капят, новият жълъд пак ще възкреси и ще ги извика към живот.

Когато наближил пожарът към дома му, един богаташ казал на едного, който бил там: “Ще ти дам двеста хиляди долара, ако изнесеш касата ми”.

Цитираният стих има отношение към индивидуалния живот на човека.

На Земята, в сегашната фаза на развитието си човек има трояко отношение, има три длъжности: към себе си, към ближните си и към Бога.

Разбира се, вие, които принадлежите към листата, не можете да разберте моята философия, защото животът ви е кратък – живот от шест месеца.

100. Ти знаеш

Човешката мисъл не спада към триизмерните неща.

Чувствата спадат към четвъртото измерение, мислите спадат към петото, а съзнанието – към шестото измерение.

Когато видял, че пожарът се усилва, единият се обърнал към другаря си и го запитал какво да правят.

101. Поради радостта

Обърнал се към Господа с молба да го избави и един ден, когато чел Писанието, срещнал стиха: “Вие, жени, подчинявайте се на мъжете си.” Проповедникът се зарадвал, започнал да се кара с жена си, набил я, а тя също се нахвърлила да го бие.

Някои мислят, че щом се обърнат към религията, ще станат светии.

Ще каже някой: “Аз принадлежа към еди-коя си църква, вярвам в Христа”.

102. Да възлюбиш Господа

–Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място.

Нека се обърне към Бога, с всичкото си упование и надежда, и да каже: Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си.

В любовта на човека към Бога, всички болести изчезват: и външни, и вътрешни.

Чрез страданието Бог излива любовта си към вас.

В любовта към ближния се вижда и справедливостта на човека.

Казвам: Обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите.

Вие стоите гърбом към тая светлина и питате, де е Господ.

В втората картина имало пак жена, която с едната ръка се държала здраво за канарата, а другата протягала към давещите, дано някой се хване за нея и спаси.

И като мразите, пак мразите от любов към Бога.

Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни.

За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето.

Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.

Това е любовта към ближния.

Като разнасяте благото между хората, вие ще се уморите и ще почувствувате нужда да се върнете отново към оня център на живота, Който пречиства и внася енергия.

Така пречистен, той излиза от Бога и отива към своя ближен.

Във втората картина имало пак жена, която с едната ръка се държала здраво за канарата, а другата протягала към давещите, дано някой се хване за нея и спаси. (втори вариант)

Казвам: обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите. (втори вариант)

Вие стоите гърбом към тая светлина и питате де е Господ. (втори вариант)

И като мразите, пак мразите от любов към Бога. (втори вариант)

Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце намясто. (втори вариант)

Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. (втори вариант)

За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. (втори вариант)

Любовта към Бога не е нищо друго освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. (втори вариант)

Това е любовта към ближния. (втори вариант)

Като разнасяте благото между хората, вие ще се уморите и ще почувствате нужда да се върнете отново към оня център на живота, който пречиства и внася енергия. (втори вариант)

Чрез страданието Бог излива любовта Си към вас. (втори вариант)

Така пречистен, той излиза от Бога и отива към своя ближен. (втори вариант)

Нека се обърне към Бога с всичкото си упование и надежда и да каже: „Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си." Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. (втори вариант)

В любовта на човека към Бога всички болести изчезват: и външни, и вътрешни. (втори вариант)

В любовта към ближния се вижда и справедливостта на човека. (втори вариант)

103. Да я не пия ли?

Отправяйте ума и сърцето си към работата, която ви е дадена.

Знайте, че страданията са изпити, които ще ви доведат към бъдещата слава.

Страданието води към великото щастие на живота.

" Често и лекарите, и те дават чаша; и малките деца, които не са свикнали към тази чаша, изпитват отвращение към нея. (втори вариант)

И тъй, нашият ум трябва да е насочен към работа, която ни е дадена в този свят. (втори вариант)

Христос се обръща към хората и казва: „Това е Божественият плод, от който се образува хармонията в човечеството, и затова, който е готов да страда, той ще цъфне, ще върже." Но ще кажете: „Ще ме изядат, като съм плод." Нищо, нека те изядат, след това ще се образува семка, а тази семка е силата, която се крие, и докато не се образува тази сила, той не може да има това развитие. (втори вариант)

104. Мъдростта

Затова казват, че Животът е едно движение от центъра към периферията и от периферията към центъра.

от Любовта към Мъдростта и от Мъдростта към Любовта, от Истината към Мъдростта и от Мъдростта към Истината, от Правдата към Любовта и от Любовта към Правдата, от Правдата към Истината и от Истината към Правдата, от Правдата към Доброто и от Доброто към Правдата.

Обърнете се в душата си към Господа, Той е Живот.

Малкото момиченце може да си играе с кукли, моите почитания към него, но когато голямата мома си играе, ще й кажа: “Моме, на теб ти трябват живи кукли, другояче трябва да гледаш на Живота”.

Когато малкото момченце си играе с конче, моите почитания към него, но когато големият момък си играе, ще му кажа, че му трябва истински голям кон.

Какво отношение има Мъдростта към човешкия живот?

Отношението на Мъдростта към човешкия Живот е такова, каквото е отношението на майката към детето.

Казахме, че Мъдростта и Животът са както отношението на майката към детето.

Тъй както, ако майката няма любов към детето, тя не е майка.

Сега, аз ще свържа този стих от посланието на Яков с онази притча на Христа, където един баща отишъл при двамата си синове.

Понеже сме дошли на Земята, ние трябва да се стремим към своя вътрешен Божествен живот.

Мнозина се спъват от стиховете на това послание.

Престанете да мислите, че сте чисти, и имайте стремеж към Чистота.

105. Христа да придобия

Аз ще се спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивам е позната и на малки, и на големи, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремят към придобиване.

Когато говорим за Добро или за зло, разбираме отношенията на нещата към разумната човешка душа.

И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога.

Ако сте гост и ви сдъвчат, минавате по коридора към друга стая, където всички останали са насядали, и след четири часа от вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува.

Когато растенията започнат да цъфтят, обърнете внимание на това, че всеки цвят се обръща към Слънцето.

Някой казва: „Аз принадлежа към тази или онази църква“; щом допуска, че съществуват много църкви, съвременната църква проповядва многоженство.

И тогава, когато се обърнете към Бога и препратите вашите истински желания към Него, вие ще цъфнете.

106. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

И Христос определя отношенията си към хората в зависимост от закона за даването.

Възседнал коня си и тръгнал към двореца на прочутата Халял Каза.

Някогашната химия се е стремяла да превръща неблагородните метали в благородни, главно в злато; и сегашната химия се стреми към превръщане на елементите един в друг.

Религията се стреми към същото – да превръща нисшите мисли и чувства във висши, неблагородните желания в благородни.

Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и към човешкото сърце.

Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум.

И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любов към Бога; любов към ближния и любов към себе си.

Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на живота.

– Защото не изпълнили задълженията си към Божественото.

Казвам: Човешката душа трябва да се стреми към великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно.

Не е важно, какви са отношенията на човека към хората; важно е, какви са отношенията му към Бога и към възвишените същества.

Ония, които не са ви направили добро, или които не са се проявили към вас, не познавате.

Следователно от това гледище вие можете да имате коя и да е религия, стига тя да ви даде метод, по който да се приближавате към живота. (втори вариант)

След това у човека има висши чувства - неговите морални чувства и обичта, която той има към ближните си. (втори вариант)

Човек в живота си трябва да има това равновесие - колкото и да се клатушка, стремежът у него трябва да върви към посоката, която той знае. (втори вариант)

107. Разсмотрете криновете в полето как растат

Сега пък те отиват към Него, за да Му се поклонят.

гледа към Бога, към Животворящия Дух и ако вашите сърца са отворени към Бога, те ще бъдат ЧИСТИ като криновете.

В хората има желания само да вървят из разни страни... Но не, спрете се като крина, обърнете се към Бога, взрете се в себе си.

Растението расте в кръг, животните във вид на цилиндър, хората във вид на спирала, постепенно нагоре към Бога.

108. Закхей

Такава е преживял и Толстой, преди да премине от стария към новия си живот.

Само тогава човек ще мине от смърт към Живот.

Те са два метода за изправяне на човешката душа, за подготовка към пътя на възвишения Живот.

Това е идеалът, към който хората се стремят.

109. Ще ви въздигна

Когато изберат момата, изпращат стари хора, сватове, които насядат около огнището, но не пристъпват направо към целта, а заговарят по други въпроси.

Медта спада към т. нар.

Старите алхимици я причисляваха към Меркурий – един от основните елементи на човешкото тяло, а с името “Меркурий” древните наричаха гръцкия бог Хермес – секретаря на боговете, носителя на мислите в света.

И чрез Неговите очи ще погледнете към външния свят и ще разберете, че и вашите братя и сестри също страдат.

Например, мъжът обича жена си, но я ревнува (това е типично у българите) и само ако погледне към друг, той ще й каже: “Ти защо го поглеждаш?

” Жената обича мъжа си, но и тя го ревнува и ако поглежда към други жени, тя го пита: “Ти защо я погледна?

110. Спаси ни

” Тръгнал той към Рим, но по пътя един комар му влязъл в носа, оттам проникнал до мозъка му и започнал да му причинявала големи безпокойства.

Тогава Христос се обърна към Господа и Го запита: “Защо ме оставяш, Господи?

111. Ще бъдат научени

Бог да благослови добрите проповедници, добрите майки и бащи, добрите синове и дъщери, добрите учители, които се стремят към новото.

Стремете се всички към това съединяване – мъже с жени и жени с мъже– съединяване в името на великата Божия Любов.

Божествените прояви имат отношение към младите.

„Ще бъдат научени." За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи.

Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си.

Служенето не е само към едного.

Много време ще се упражняваш, ще теглиш празни струни, докато най-после пристъпиш към по-сериозни упражнения.

Това значи, да си научил вече да управляваш лъка и да пристъпиш към другия урок – да теглиш празни струни.

Първо Той ще преподаде начина, по който се управлява лъка; после, как се държи цигулката и най-после ще пристъпи към упражнения върху цигулката.

Като научиш да свириш леки упражнения, постепенно ще пристъпваш към по-сложни, докато станеш господар на всички позиции.

Само така човек ще познае отношенията си към Бога и ще се определи.

Той трябва да се запита, какво отношение има астрономията към неговата душа.

Милосърдието има отношение към закона на служенето.

Друга култура трябва да дойде в света – културата на милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога.

Преди да пристъпите към служенето, трябва да примирите мъжа и жената в себе си.

– Трябва да се обърнат към милосърдието.

„Всички, които са научени от Бога, казва Христос, идат към Мене." С това започва истинската култура, знание. (втори вариант)

И тогава хората поумняват, тогава отиват към Христа. (втори вариант)

Най-напред човек има отношение към своята душа, после - към своя дом, към обществото, към народите, към племето, към човечеството. (втори вариант)

Трябва да схванем нашите отношения към Бога. (втори вариант)

Казва Бог: „Всеки, който е научен от Мене, той ще дойде към Мене." (втори вариант)

Затова казва Бог: „Всички, които са научени от Бога, идат към Мене" - тоест, които са разбрали вътрешния смисъл. (втори вариант)

И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога. (втори вариант)

Трябва да се научите какво отношение има тя към вашата душа. (втори вариант)

Вторият принцип е Христос, всички ваши отношения, които имате един към друг. (втори вариант)

112. Отдайте Божието Богу

Що се отнася до Кесаря вътре в тебе, ще бъдеш внимателен и учтив към него, ще му отдадеш своята дан.

Това значи: Изпълнете длъжността си и към Бога.

Ако не изпълните задължението си към Бога, ще приличате на оня американец, който живял само за пари, но като дошъл часът за оня свят, осъзнал положението си и казал на синовете си: Не следвайте моя пример.

Като разберете вътрешния смисъл на тия числа, ще определите и своите отношения към Бога и ближните си.

С други думи казано: Като човек, ти имаш задължение и към тоя свят, в който живееш, и към Бога.

Не гледай към падналите листа на земята; не ги осъждай.

Когато човек дойде до дълбоките вътрешни отношения към Бога и природата, да различава същественото от несъщественото, тогава той ще разбере правилно Христа и ще Го познае.

Човек трябва да започне първо от видимото и постепенно да върви към невидимото.

Как ще погледнете към вашия гост, който ви носи зараза?

Твоята ученост не ти отваря път към Христа.

– Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото.

Тоя е пътят, който води към Царството Божие.

Пътят му към Бога е затворен.

Или в друг смисъл - имаш задължения към този свят, в който живееш, имаш и задължения към Бога. (втори вариант)

И Христос е казал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." Всичко изпълнете към себе си, но изпълнете и длъжността си към Бога. (втори вариант)

113. Братът на най-малките

Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност.

Важно е как ще изпълните дълга си към Господа.

Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето воинстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини.

След това ще влезете в скришната си стаичка и ще отправите молитва към Господа, без да смесвате кесаревото с Божието.

Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и всецяло отправено към Бога.

Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество.

Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение.

Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога.

Всѣки день тя изпраща благитѣ си мисли и утѣха къмъ всички страдащи и угнетени, къмъ цѣлото човѣчество. (втори вариант)

Източнитѣ и западнитѣ школи се различаватъ въ класификацията на тѣзи обвивки, обаче тѣзи класификации се отнасятъ само къмъ външната, видимата страна на това учение. (втори вариант)

Всички, които отиватъ нагорѣ, къмъ Бога, ще влѣзатъ въ небето, а той ще остане долу, вънъ отъ Бога. (втори вариант)

Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че азъ, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность. (втори вариант)

Важно е какъ ще изпълнитѣ дълга си къмъ Господа. (втори вариант)

Ние трѣбва да воюваме съ орѫжия, за които е казано въ 10-та глава, 4-ти и 5-ти стихъ отъ Второто послание къмъ Коринтянитѣ: „Понеже орѫжията на нашето воинстване не сѫ плътски, но съ Бога сѫ силни да разоряватъ твърдини. (втори вариант)

Слѣдъ това ще влѣзетѣ въ скришната си стаичка и ще отправитѣ молитва къмъ Господа, безъ да смѣсватѣ кесаревото съ Божието. (втори вариант)

Силна е молитвата, когато сърдцѣто е чисто и всѣцяло отправѣно къмъ Бога. (втори вариант)

114. Растете в благодат! / Растене и познание

Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василиевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват.

Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално.

Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“.

Това е растене на сенките, защото и сенките растат; една сянка може да се намали и да се изгуби; например сутрин, като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, а към обед сянката съвсем се смалява, а като залезе слънцето, съвсем изчезва.

За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога – подразбирам да търсите светлина и топлина.

И когато излизате, да се покажете с главата към Господа, не с краката си да излезете.

Сутрин, като станете, направете опит и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас.

Когато земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога, тогава корените на вашия стомах са към Бога.

Тъй че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога.

С този стих ще взема и още един, ще го намерите някъде в Писанието - „Първо послание към коринтяните", глава 15, стих 44. (втори вариант)

Когато слязоха към него сирийците, помоли се Елисей Господу и рече: „Порази тези хора със слепота." Заведе ги Елисей в Самария и рече: „Отвори очите на тези да гледат." Отвори Господ очите им и се видяха всред Самария, при израилския цар. (втори вариант)

Вие се стремите към тази земя, която първоначално Бог е създал. (втори вариант)

Например сутрин като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, после към обяд сянката почти умира, а като залезе слънцето - сянката изчезва. (втори вариант)

И тъй, вие трябва да минете от временното към вечното. (втори вариант)

Сутрин като станете, направете опит и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. (втори вариант)

Когато земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога - тогава корените на вашия стомашен мозък са към Бога. (втори вариант)

Тъй че на всеки двайсет и четири часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. (втори вариант)

Човешко е да изпълниш задълженията си към Бога. (втори вариант)

Сега дяволът ви заблуждава, че сте грешни, но обърнете погледа си към вашия Баща - Той ви зове; обърнете се към Христа - вашия приятел на земята, а брат горе; обърнете се към Него - Той ще ви даде всичкото благословение. (втори вариант)

„Казват ми лошите духове: това и онова да направиш." Те не го казват на тебе, а на себе си и ти си казваш: „Чакай да го направя." Затова апостол Петър казва: „Растете в благодатта Христова, да познавате духовете." Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с василевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. (втори вариант)

115. Марта и Мария

Законът на висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога.

Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва всеки 24 часа от изток към запад; представете си още, когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, и когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ.

Тогава ние ще слезем към низшите елементи – към неразумното.

Много сложни задачи имате в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към други, отношения към обществото, отношения към човечеството.

В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на човешкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане.

Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария.

Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат.

Тази Мария има отношение към нещо друго, към някакъв друг принцип, към някаква друга основа.

116. Достатъчна ти е Моята благодат

Човек, който е в плътта, ходи към небето и към земята.

Вие искате помощ все от хората, но обърнете се към Господа, като представите образа Христов, Той ще влее Своята сила във вас.

117. Двамата господари

И ако сте тръгнали с Любов към Него, Той ще ви погледне, ще се смили и ще каже: „Разбрал си смисъла на живота – ела при Мене“.

Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него, и ако Той положи ръката си отгоре, ще вложи равновесие и ще измени настроението ти.

Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало.

Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение – вечната Божествена хармония.

Влиза някой християнин в църква и казва: „За Господа аз направих еди-какво си, обърнах едного към Господа“.

Той ви улавя за краката и ако се не обърнете към Господа, ще слезете в дъното на ада, ще познаете другата философия на живота, ще познаете какво е да служиш на мамона.

Затова Христос казва: „Обърнете се към Мене“.

118. Все що е писано

И като тръгнешъ съ вола, захванешъ да говоришъ съ него, ще кажешъ на господаря си: „Ти ще останешъ тукъ, а азъ ще говоря съ вола.“ Тогава Господь ще каже: „Я, да видимъ твоя волъ.“ Господь не се срамува да говори съ вола, Той знае езика на всички сѫщества, отъ никого не се гнуси и често пѫти Той указва къмъ единъ червей много по-голѣмо благоволение, отколкото къмъ единъ надутъ грѣшникъ, който грѣши. Защо?

Тѣзи думи на Христа иматъ значение и къмъ съврѣменнитѣ народи и къмъ съврѣменното общество.

Единъ господинъ, въ единъ буденъ сънь наскоро е видѣлъ Христа, съ ореолъ на главата си, засмѣнъ и казвалъ: „Азъ отивамъ къмъ Иерусалимъ.“ Онѣзи, които иматъ ясновидство, виждатъ Христа въ всички полета, но неотложно слиза и всички ние чувствуваме това Негово слизане.

Движи се вашиятъ корабъ, ще тръгне напрѣдъ, ще тръгнете по опрѣдѣлена посока къмъ Божественото пристанище.

„Сѫдба“, „да сѫдимъ“ значи да намѣримъ истинския смисълъ, истинския пѫть, по който като хора въ обществото, като народи въ човѣчеството, да научимъ задълженията си къмъ Бога.

Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность.

Ще я обърнешъ къмъ себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тукъ дай, да си платишъ данъка.“ Като имаш пари, князъ си, бейденъ бей.

Спрете се прѣдъ Господа, като блудния синъ, и кажете: „Боже, това и това направихме, ние ще ти станемъ слуги, за да изпълнимъ Твоята воля, бѫди милостивъ къмъ насъ.“ Молете се, да ви впише въ книгата на живота.

Този тѣхенъ баща нѣма нищо да каже, но въ себе си ще помисли: „Благородна е тази дъщеря, която ми изми краката, която ми сготви.“ Той ще бѫде съ всички вѣжливъ, но вѫтрѣшно въ себе си ще почувствува, че не е еднакво разположенъ къмъ другитѣ двѣ.

Сега вие се приготовлявате, като напуснете земята, да отидете на онзи свѣтъ, да отидете да живѣете на друга планета, напримѣръ Марсъ, Венера, а слѣдъ това да отидете къмъ Слънцето.

Христосъ казва: „Не трѣбва да грѣшишъ, не трѣбва да работишъ противъ новия законъ.“ Всѣки, който рѣши да работи за Бога, приближава се къмъ Него, приближава се къмъ този законъ.

Обаче, другите две отправят всичкото си внимание към него: едната му носи вода - да се измие, дрехи – да се преоблече; другата приготвя ядене - да си хапне и почине. (втори вариант)

Бащата е внимателен и към четирите си дъщери, но към първите две има едно отношение, а към вторите – друго. (втори вариант)

Това я смутило, понеже не знаела, какво да говори и как да се обърне към такива учени хора. (втори вариант)

Любовта на Бога към човечеството, към всичко живо, Го заставя да дойде в света, между хората. (втори вариант)

Всички хора ще започнат да мислят, да чувстват и да действат право, както параходът се движи в права посока и върви към строго определена цел. (втори вариант)

Мнозина са виждали и виждат Христа - весел, засмян, с ореол на главата, че отива към Ерусалим - като символ на свято място. (втори вариант)

Вашият параход се движи напред, върви в определена посока, към Божественото пристанище. (втори вариант)

Да съдиш, това значи, да намериш истинския път, по който, като човек в обществото, като народ в човечеството, да научиш задълженията си към Бога и да ги изпълниш. (втори вариант)

– веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. (втори вариант)

И той обръща тоягата към себе си. (втори вариант)

Благодарете за светлината, която ви е дадена и бъдете готови, като блудния син, да се обърнете към Бога, с разкаяние и смирение, и кажете: Господи, бъди милостив към нас! (втори вариант)

От завист към него, неприятелите му започнали да правят различни интриги, които достигнали до ухото на царя. (втори вариант)

Те мислят, че, като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. (втори вариант)

Бог е толкова снизходителен към вас и въпреки това, вие пак роптаете. (втори вариант)

Не отговарям на въпроса ви, но питам: Какви ще бъдат отношенията ви към вашия съсед, който съзнателно пуща свинете си, да ровят във вашата добре наредена градина? (втори вариант)

119. Блажените

Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг.

В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание.

Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове – микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват.

Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. (втори вариант)

Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небеса." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове - микроби, и като излезе нагоре към светлината, към слънцето - враговете се разбягват. (втори вариант)

120. Хигиена на човешката душа

БС

Сега, през останалите пет минути, без да мърдате, отправете мисълта си към Бога.

Туй учение вие ще го приложите и към себе си.

121. Децата