Търсене в беседите за 'Нов Завет'

Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена Сила и Власт да възстанови Мир и Правда.

Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това.

Пейте на Господа песен нова.

Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира.

Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля?

Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони?

И тъй, онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това – Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез Сила.

Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.

Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от Силата и Славата на Неговото присъствие и ще седне, като който топи и чисти сребро и ще очисти человеческите синове, и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в Сила и Слава.

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.

Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори Мир и Любов между синовете человечески?

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.

Вашите размишления са суета пред Мен и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух.

Но моят Дух е в смущение – няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.

Ето Словото Божие, Духът на завета.

Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на Синовете Божии – Синовете на вечната Любов, които зова Мои братя.

Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.

Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.

Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто?

Ето Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа Своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог – ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.

А след ония дни, когато Небето и Земята преидат и Новите небеса и Новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.

Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на Мен?

Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.

Трябва да даваш от онова, което си приел от него.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог твой възстанови Своя трон над народите.

Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна Воля.

И ето Той от дълго време е тук, новороден в Сила и Слава, да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.

А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети.

Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите.

Те са синове на заблуждения и чада на беззакония.

Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?

И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.

3. Хио Ели Мели Месаил

Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда.

Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това.

Пейте на Господа песен нова.

Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля?

Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони?

Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира.

И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.

Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.

Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.

Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.

Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух.

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие.

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.

Ето, Словото Божие, Духът на завета.

Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя.

Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.

Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.

А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.

Сега, синове человечески, кое е по-добро?

Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.

Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто?

Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.

Трябва да даваш от онова, което си приел от него.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля.

И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.

Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите.

А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети.

Те са синове на заблуждения и чада на беззакония.

Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?

И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.

Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. (втори вариант)

Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда. (втори вариант)

Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава. (втори вариант)

И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. (втори вариант)

Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ. (втори вариант)

Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? (втори вариант)

Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. (втори вариант)

Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. (втори вариант)

Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. (втори вариант)

Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си. (втори вариант)

Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне. (втори вариант)

Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? (втори вариант)

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. (втори вариант)

А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. (втори вариант)

Сега синове человѣчески, кое е по-добро? (втори вариант)

Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. (втори вариант)

Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него. (втори вариант)

Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ. (втори вариант)

Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. (втори вариант)

И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина. (втори вариант)

Радвай се царь сионовъ, защото Богъ твой тя помаза за да сѫдишъ народитѣ. (втори вариант)

Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. (втори вариант)

Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? (втори вариант)

И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. (втори вариант)

И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда. (втори вариант)

Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това. (втори вариант)

Пѣйте на Господа пѣсень нова. (втори вариант)

Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство. (втори вариант)

Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? (втори вариант)

Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? (втори вариант)

То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. (втори вариант)

И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона. (втори вариант)

Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. (втори вариант)

4. Избраникът Божий и Вождът на Истината

Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя.

Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст.

Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето.

Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.

Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.

Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора.

5. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив

Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.

Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята.

Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника ми на завета Исуса на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.

Но престъпниците на завета ми приеха заплата за своите беззакония и отсега всичко се прекратява Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел Затова ви пратих двамата ми служители, да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен и явих се на тогавашния ви царуващ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.

И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдащ свят Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.

Ето, затова ида от предвечните обиталища, да ви пробудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната воля на Небето и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч, да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази.

Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили, да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески, но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

През последните години на новопочнатия ви живот съм ви ръководел безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия, да ви опазя от много опасни злини.

Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите намерения, предопределени да се изпълнят.

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вас, да не би отново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота.

Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя отново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви, то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.

Нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.

Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов.

АЗ СЪМ ЕЛОХИМ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН.

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие.

В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдащите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.

Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно и неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.

Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознаменува с даване знака на Върховния Господар, Владетеля над всичко.

Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.

Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.

Пътят, в който ида, да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен, път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край, и помежду вас и пътя на Небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила, и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно Братство.

6. Свидетелствата Господни

Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си.

7. Божието обещание

Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.

8. Разговор първи - Упътване

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество.

Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии.

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.

Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий.

9. Разговор втори - Сърцето и Бог

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.

10. Разговор трети - Храната и Словото

Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.

Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго, освен едно извинение да изнасили Истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ами другояче.

11. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.

Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско.

Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.

Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна.

Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.

Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота.

Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.

Но ще попиташ на какво основание.

Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.

Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен.

Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот.

И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш.

Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат.

12. Разговор четвърти - Животът и възраждането

Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.

Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб.

Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно.

Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието на мира.

13. Разговор шести - Пътят и Истината

Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.

Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот.

Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота.

Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.

А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.

Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения.

14. Разговор седми - Заключение

Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.

Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на Възраждането, за което сам Господ на теб ти е говорил.

Когато Духът Святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото рождение – Раждане от Духа.

15. Трите неща. Разговор с Духа Господен

Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай.

16. Благовремието

Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш.

А онова, което Бог дава, трябва да го даде в своето определено време или в определения даден момент.

17. Мисли и упътвания

Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш.

Защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е Знанието, а целта на Знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е Добродетелта, а Добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в порядъка на света.

Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай и което Господ иска, не отказвай, ако желаеш Доброто на душата си.

А онова, което е изпуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на Живота.

А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето.

Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек.

Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи.

Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване, те не правят живота ни по-добър, ни по-лош – тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго.

18. Годишна среща на Веригата - Варна 1903

Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр.

Сливен и членовете: г-жа А.

Търново, и г-н П. К.

Дънов от гр.

Варна, Пеню Киров7, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян8 от гр.

Дънова и за касиерка – г-жа Мария Казакова.

II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 г.

Стоянов 30 лв.

Дънов 40 лв.

IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина“.

На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3.

19. Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе

На какво се основава вашата правда, не е ли на Моето Слово, което е написано и лежи постоянно пред вас?

Ето Моят Дух работи за вашето възобновление.

На какво се основава вашата правда, не е ли на Моето Слово, което е написано и лежи постоянно пред вас? (втори вариант)

Ето Моят Дух работи за вашето възобновление. (втори вариант)

20. Слово 1904, Варна

Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето.

ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата на раба си П. Дънов.

21. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.

Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.

Дънов, който мълчеше.

Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза:

Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа.

След молитва и четене на Светото Писание Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания.

Г-н Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното:

Варна под председателството на г-н П. Дънов.

При старите членове на събора – Пеню Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров12, Димитър Голов13, Илия Стойчев14, Тодор Бъчваров15, Гина Гумнерова16, Мария Казакова и д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) – тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Железкова и Михалаки Георгиев17.

Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното.

ореол, виден за ясновидците.

К. Дънов.

22. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление.

Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни.

Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.

и г-н Дънов между другото каза:

Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито да размишлявате за онова, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате.

След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната стая над салона, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.

Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова.

Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.

Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.

След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч.

Ако само един път някой от вас покаже съдържанието на написаното в плика на някого, който и да е бил, па ако ще да е на някого от вас, губите всичко онова, което искате.

Иларионов, Ан.

Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова.

Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него.

След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч.

Г-н Дънов се обърна към Анастасия д-р Железкова, на която пред всинца каза:

Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък.

Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.

Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас.

Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4).

Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея 2:20, Йоанна 12:5 и Псалом 21:3, след което всякой един от нас изказа сам тихо своята молитва, както ни бе поръчано.

А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи.

А след всичко туй г-н Дънов обяви, че Господ казва:

сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото:

Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго.

Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала“ (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е.

наново се събрахме около масата в салона.

И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли?

Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка?

А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата.

Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров – Битие 18:13, Анастасия д р Железкова – Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова – Иоил 2:7, Елена Иларионова – Изход 9:3, Илия Стойчев – Битие 21:3, Мих.

На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда – само дръжте чисти желанията си.

Бойнов – Четвърта книга на Царете 17:17, Константин Иларионов – Второ Коринтяном 13: 9, Петко – Лука 6:7, Гина Гумнерова – Деяния 4:7, и Тодор Стоянов – Йоанна 21:23.

Бъчваров стих г-н Дънов каза:

Железкова, г-н Дънов каза:

Георгиев се каза от г-н Дънов следното:

Стоянов, г-н Дънов каза:

Г-н Дънов избра и прочете От Лука 24:4, а пък след това каза:

Между другото и сега г-н Дънов каза:

Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие.

Георгиев донесе голямата чаша, Илия Стойчев – табличката, светилника (канделабъра) – Иларионов, трите стола – Голов, Бъчваров и Пеню Киров, чаршафа – Гина Гумнерова, Казакова и Ел.

Иларионова, а всичките малки чашки отгоре снеха Петко, Гина, Железкова, Войнов и Ел. Иларионова.

Най-подир г-н Дънов каза към всички ни:

И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате.

заранта, след прочитането на стиховете от 17-и до 26-и от Евангелието от Йоанна, г-н Дънов каза:

Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.

И понеже основата на мозъка съответства на низшите сфери, то не може да се слиза под низшите сфери на тялото.

Затова основният камък на мозъка е Истината на ума и всякой, който гради знанието си без Истината, това знание ще се срути.

И затова основа на Знанието е Истината.

Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие.

Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.

23. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Г-н Дънов ни съобщи, че утре, 16-того, в 4 ч.

По-нататък г-н Дънов изказа между другите и следните важни мисли:

сутринта, г-н Дънов ни каза да съсредоточим умовете си един по един на няколко места по главата и тялото си, което и сторихме.

Подир тайната молитва всякой в себе си г-н Дънов прочете От Матея 18:20.

Ето ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих.

Аз вземах този стих затова, защото трябва да се въдвори между вас равновесието.

В нашата Верига обаче няма равновесие, защото повечето от вас имате желания, които не могат да хващат корени.

И затова не може да се въдвори равновесие.

Затова казва Христос: „Ако не се родите изново от Духа“, т.е.

И тогава излиза, че там, гдето са петте основни принципа (Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината), там е и Господ.

Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан.

Бойнов, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Кон.

Искаме да градим – нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи.

Иларионов и Ан.

Съобщи се от г-н Дънов, че утре, четвъртък, 14-того, в 10,30 ч.

Г-н Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена.

Бойнов ще купи пет лимона и три кила захар, Т.

Стоянов – три кила праскови, М.

Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане.

– запита ни г-н Дънов.

Стойчев – гроздето, Петко Гумнеров – три кила маслини, Гина Гумнерова – три кила сухо грозде, Елена Иларионова – три кила ябълки, Мария Казакова – едно кило смокини, Пеню Киров, Дим.

Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Ан.

Събрахме се в 10,30 ч., когато събранието се подкачи и г-н Дънов каза:

По покана на г н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание.

След това г-н Дънов прочете глава 10-а от Евангелието от Йоанна и между другото каза:

Духът е онова, което дава Живота.

Тя е силата и вдъхновението на техния Живот.

Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта.

И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент.

Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот.

При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите.

Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива?

След това г-н Дънов продължи:

На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеню Киров, Петко Ив.

Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Железкова.

П. Гумнеров: Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Дънов по плът, а от Дънов по Дух.

г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в 9,30 ч.

Дънов е един и същ.

След „Добрата молитва“, четена от всички, г н Дънов ни съобщи, че от 10 ч.

„Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“

Един по един ще се изкачвате горе по следния ред: Анастасия Железкова, Илия Стойчев, Димитър Голов, Мария Казакова, Константин Иларионов, Тодор Стоянов, Михалаки Георгиев, Тодор Бъчваров, Пеню Киров, Елена Иларионова, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова и Анастас Бойнов.

При второто изкачване, което е съдбоносно, ще се изкачвате трима по трима под този ред: първата група – Анастас Бойнов, Тодор Бъчваров и Гина Гумнерова; втората група ще са Петко Гумнеров, Димитър Голов и Мария Казакова; третата група – Михалаки Георгиев, Константин Иларионов и Елена Иларионова; четвъртата група – Тодор Стоянов, Илия Стойчев и Анастасия Железкова; а петата група ще бъде само Пеню Киров.

Бойнов – от 10–11 ч., Гина Гумнерова – от 11–12 ч., Дим.

Голов – от 12–1 ч., Елена Иларионова – от 1–2 ч., Илия Стойчев – от 2–3 ч., Конст.

Иларионов – от 3–4 ч., Мария Казакова – от 4–5 ч., Михалаки Георгиев – от 5–6 ч., Пеню Киров – от 6–7 ч., Петко Гумнеров – от 7–8 ч., Тодор Бъчваров – от 8–9 ч., Анастасия д-р Железкова – от 9–10 ч., Тодор Стоянов – от 10–11 ч.

Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров – синята лента, и М.

Докато се изреждахме по горния ред, на тези, които бяха долу, г-н Дънов, между другите важни мисли, каза следните:

След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова – бялата, и Тодор Стоянов – жълтата.

Желание за почивка изявиха Петко Гумнеров, Илия Стойчев, Пеню Киров и Елена Иларионова, след което се разисква и прие, че не почивка, в смисъл на бездействие, но в смисъл на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.

После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов – синята, и Дим.

Подир горните разисквания какво трябва да разбираме под думата „почивка“ г-н Дънов каза:

Бойнов, който улови бялата лента.

Г-н Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата.

Когато отивахме по трима горе, улавяхме по трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главата и казваше: „Мирът Ми да пребъде с тебе.“

Стоянов, П.

Бъчваров се падна от Марка 5:14, на Елена Иларионова – Даниил 7:6, на Пеню Киров – Лука 9:3, на Петко Гумнеров – Изход 7:10, на Мих.

Иларионова се дадоха от г-н Дънов, та изнесоха по един хляб, а г-н Дънов взе средния хляб и пред престола горе се извърши Господнята вечеря.

Стоянов – Битие 5:6, на Гина Гумнерова – Еклисиаст 7:7, на Константин Иларионов – Псалом 105:5, на Дим.

Голов – Исаия 63:3, на Бойнов – Битие 12:10, и последния жребий взе П.

Дънов, комуто се падна от Второзаконие 20:5.

Обясни се от г-н Дънов, че всички тия стихове съставляват едно цяло и се отнасяли за всеки едного от нас.

При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат.

Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли:

Г-н Дънов прочете От Йоанна 6:1-21 и каза:

Подир възвръщането на всички отгоре г-н Дънов ни продиктува местата от Библията, които ще се четат всеки петък.

подир обед, наредени около масата в заседа¬тел¬ния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза:

Анастас Бойнов: Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава?

Съобщи се от г-н Дънов, че имало разрешение, който желае, може да си замине днес.

24. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.

Обаче при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна.

Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.

След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва.

След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза:

Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов.

Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми.

Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.

След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!

“ Всички едновременно подехме: „Амин.“

Като се оттеглихме в занимателната стая, г н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното:

Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата.

След това г-н Дънов рече:

Умира бащата, синовете му вземат парите и всякъде [им] казват все Свинаровци.

Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им.

Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят добро за него.

Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.

Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга.

Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания.“

На 15-того, събота вечерта, когато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то.

Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти.“

Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка.

Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.

Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо.

Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:

Иларионова дойде при К.

Иларионов, вместо Г.

Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия.

А коя е вашата основна добродетел?

Бойнов отстъпи мястото си на П.

Тихчев, а на Бойнов мястото даде М.

Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.

Дънов, Т.

Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро.

В нея той ще вложи само вибрациите, а не и онова, което у вас е дълбоко вложено.

Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“

Узунов, Ан.

Доктора казва, че България е израсла малко, та ще ¢ кроят нови гащи.

Иларионов, Е.

А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи.

Иларионова, Г.

Като прочете горното Слово от едно тефтерче, г н Дънов ни каза:

Дойнов, П.

Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69, Докторе?

По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано Отгоре за българите, г н Дънов ни прочете от джобното си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен характер пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна.

Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното:

Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава 10-а, стиховете 1-ви и 2-ри, и от 16-и до края.

Казакова натякна на Господа с викането ¢ в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде.

На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори:

Бойнов, М.

Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.

Стойчев и Т. Стоянов.

Преди всичко по покана на г-н Дънов се прочетоха следните места от Книгата Господня: Т.

сутринта се събрахме всички и г-н Дънов прочете 4-та и 5-а72 глава от Послание Галатяном, и подир туй каза:

Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв.

Стоянов прочете Йоанна 13:1-2954, П.

Щастие е онова, което Бог счита за щастие.

Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа.

Иларионов прочете Римляном 5:15, 1655, Д.

А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза:

И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът.

При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза:

Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също.

И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота.

В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее.

вечерта се прочете от Първо послание Йоанново 3:4.

Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва.

по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5):

Като насядахме, г-н Дънов обяви:

Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза:

Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза:

За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 – 7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.

Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата.

На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца.

Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58:

Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна.

II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.

Благодарим Ти за благодеянията, които Си турил като основа на нашия живот.59 Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил.

Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.

По-нататък г-н Дънов каза:

се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.

Тази вечер ще се молите най-напред за домашните на Михалаки Георгиев и Димитър Голов, подир тях – за ония на Илия Стойчев и Тодор Бъчваров; подир последните – за домашните на Петър Тихчев и Петко Епитропов, а подир тях – за Сава Великов и Иван Дойнов, за Анастас Бойнов и Деньо Цанев, за Пеню Киров и Тодор Стоянов, за Константин Иларионов и Елена Иларионова, за Илия Стойчев и Величка Стойчева, за Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, за Милкон Партомиян и Никола Янев, за Серафим Шиваров и Никола Ватев и най-сетне – за домашните на Анастасия Железкова и Васил Узунов.

А след като се върнахме, г-н Дънов го нямаше в трапезарията, гдето ни учеше.

Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас.

А след като дойде г-н Дънов и седна на мястото си, запита: „Има ли още някои въпроси, които ви занимават?

Стоянов и К.

Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане.

Иларионов; втората група: П.

Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот.

Бойнов, М.

Между другото г-н Дънов на разотиване обясни:

Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете.

Дойнов, М.

и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички.

Иларионова, Г.

II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане.

Узунов, П.

Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите:

След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.

След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза:

се събрахме всички наново.

Г-н Дънов извести, че програмата за утре, 18-того, вторник, е следната: в 9 ч.

Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.

И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем.

Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата.

Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече).

Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела.“ На И.

Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време!

Иларионов: „Работи за славата на Господа!

“ За тринадесетата лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа М.

По-нататък г-н Дънов прибави:

“, по който г-н Дънов каза следните мисли:

По покана на г-н Дънов всички станахме прави и всякой един от нас каза в себе си по нещо благодарително Господу46, който присъства между нас.

Обяви се от г-н Дънов, че в отговор на тази благодарителност Духът47 дава сега за прочит От Йоанна 12-а глава – от 12-и стих до края, след което тия стихове се прочетоха от самия него.

Г-н Дънов каза, че програмата за утре, 17-того, е следната:

В. Узунов: Какво отношение има за духовното развитие на човека отказването му от всичко в света?

Г-н Дънов прочете от своето тефтерче за Десетте свидетелства на Веригата48, които каза да препишем, за да ги прочитаме.

Дънов, Т.

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.

Узунов, Ан.

Иларионов, Е.

Иларионова, Г.

Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното:

Дойнов, П.

Пък за картината г-н Дънов каза:

Бойнов, М.

Стойчев и Т. Стоянов.

А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие.

Какво се подразбира – каза г-н Дънов – под думата Верига?

Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света.

А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7).

на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей.

В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза:

Ето защо то трябва да се обърне към Мене и да се възобнови чрез Моя Дух, обработи и възпита чрез Моето Слово.

Г-н Дънов прочете 1-ва глава от Филипяном.

Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи:

Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите.

В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години.

След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното:

Г-н Дънов отговори:

След прочитането на Десетте закона на Веригата г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем.

„Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята.

Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в джобното джузданче на г-н Дънов).

Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме.

Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие.

Като се продиктува горната молитва, г-н Дънов продължи:

И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка.

Това е за първи път в този век, когато ще се дадат трите основни закона, а досега са давани само половината.

В това, което е писано в Евангелието, законите са писани наполовина, а сега ще се дадат изцяло трите основни закона.

Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа.

Тя е ясна: тази Воля се състои в това, щото да извършим всичко онова, което ни е дадено на Земята.

25. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Показа се и другата емблема на Веригата, ножът, след което г-н Дънов каза:

Възкресение, то значи човек да се сее наново.

Значи, 1400 души българи има да се сеят наново.

От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга.

Най-подир, искам всичките членове на Веригата да правят упражнения.

След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 часа тази вечер трябва да се явим всички „за да се освежим“.

Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе?

Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси.

В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли:

Тод. Стоименов: Ей, че много бе, г-н Докторе, 5-6, та и 10 - разбирам, но 25?

И важното е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване, но дяволът си е насочил окото към тях, та ще ги вземе, просто ще ги удуши.

Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее.

Аз не съм виновен, че ти не се дошъл с всичките си припаси.

Събранието се преустанови в 1 часа, за да продължи в 5 часа днес, подир пладне.

Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви:

Конст. Иларионов: Има ли да каже нещо за мене г-жа Казакова?

К. Иларионов: Каквото тя желае, това нека ми каже.

Тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък провидението не иска такива.

Конст. Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Тод.

— Ще се молите — добави г-н Дънов — за себе си, за домашните си, за приятелите си, за българския народ и цялото човечество.

Преди всичко г-н Дънов ни показа нагледно как да правим гимнастическите (телесните) упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обед, че ще ни се дадат.

Г-н Дънов каза:

Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М.

Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ.

Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола.

От снощи Търново е в обсадно положение и всичките духове, които искаха да пречат, са уловени.

На тоя сън г-н Дънов каза:

И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение.

Подир като всички бяхме се изредили в 4 минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза:

(Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.)

За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.

След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе:

За реда на нещата през годината г-н Дънов каза:

Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта.

В 10 часа сутринта се събрахме по местата си, когато, след като изпяхме „ Ангел вопияше“, г-н Дънов прочете 14 гл.

по 2 глави всеки петък, като ще разпределите тъй, щото четивото за всеки петък да е по възможност от Новия Завет.

А „животът“ — това са Синовете Божии.

И колкото глави не достигат за четиво от Новия Завет в петъците, ще вземете от Вехтия Завет.

Върху листовете с 29-те думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше по ред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното.

А останалите 66 глави са за всички от Вехтия Завет.

Стоименов — ябълки, Т.

Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза:

Освен това г-н Дънов прочете на всеослушание, пред всички, и ни продиктува, та си написахме посланието, което Духът даде вчера преди обед.

Иларионов — орехи, Ив.

Дойнов — праскови, Ан.

Бойнов — риба.

Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет.

Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П.

— Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички.

После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед.

Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи:

Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.

По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т.

По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел.

1. Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново?

Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.

Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни:

Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста.

ОТГОВОР: Вие се срещате в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България.

Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.

Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират.

Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи:

Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави:

След като се молихме с „Добрата молитва“, г-н Дънов ни продиктува, та си записахме една молитва, която каза, че се именува „Молитва на Духа“ за която ни обясни, че не можем да я даваме на никого.

Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края.

Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа.

В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза:

Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща.

Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно.

от Търново ― Конст.

Иларионов, Елена Иларионова, Ив.

Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова;

от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров;

от Шумен ― Васил Узунов.

Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118).

Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза:

Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и пр., то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа М. Казакова.

„Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека.

Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил.

Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас.

Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание.

Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват.

След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество.

Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара.

След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза:

Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“.

Членовете на Веригата в много отношения сме взискателни и честолюбиви и това е, което ни пречи.

(Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов).

През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел.

Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10; дълготърпение — 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29.

По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха по отделно на 29 книжки, от които всякой от нас взема по една, като един вид жребий.

Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така:

В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив.

ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си.

Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към 15то число са вече дряхли10, с философски изглед и улиците са празни.

А третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа.

И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта.

В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните.

По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: — При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие.

Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България.

В мнозина от вас има възможност да се развие ясновидството, но трябва да се концентрирате и само тогава ще виждате.

Аз ви бях дал правила да развиете ясновидството, но нищо не сте спазили.

Има общо правило за ясновидството, но има и правила, които трябва да бъдат спазвани от всекиго за себе си.

Г-н Дънов спря говора и написа върху 29та книжка словото за отсъствуващия член на Веригата г-н Илия Стойчев.

Избрани от г-н Дънов, 14 души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д.

Глава 12 се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането:

А след това навлязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата — поотделно и поименно за домовете и приятелите им.

Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г.

И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това.

Тодор Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук?

Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре.

Затова са и турили, че има девет ангелски чинове.

Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова.

Ив. Дойнов: Явява ли се г-жа Казакова тази година някъде и колко п ъти?

И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива.

Васил Узунов: „Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми?

Конст. Иларионов: Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава на възпитанието на Марийка?

Тук г-н Дънов обстоятелствено уясни уредбата и всичката обстановка на вътрешността на олтара, гдето предстоеше да отиваме да се молим.

Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават.

Г-н Дънов: Госпожа Казакова е посетила и Тодор Стоименов миналата неделя на 15-того.

Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни:

Тод. Стоименов: Г-жа Казакова, има ли да кажеш нещо и на мене?

Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар.

Ан. Бойнов: Нещо за България, г-жа Казакова?

Ами г-жа Бойнова и г-жа Дойнова навикнаха ли да ме обичат?

Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да.

На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука.

Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта.

Вас. Узунов: С какво се занимават сега Докторът и г-жа Казакова?

— Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство?

На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост.

Васил Узунов: „Тази година детето ми се разболя, Молих се, глас обаче в мене ми дума: Няма да те послушат, няма, няма.

Еленка Иларионова: Благодаря.

След като по покана всички тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният:

А от мисълта да клати столовете на Иларионов.

Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране.

А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време.

Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всякой от нас своята книжка с написаното на нея число, което му се падна по жребий.

Но понеже почти всички бяхме написали до числото в книжката и съответствуващата дума, г-н Дънов каза:

На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д.

Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров.

Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък.

Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П.

На разни въпроси г-н Дънов отговори:

На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори:

За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази:

Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното:

Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.

Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г.

Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли:

26. Приложение към протокола от 1910 г.

27 септември 1909 г., неделя, в събранието у нас г-н Дънов между другото каза:

След като прочете 12-а глава от Евангелието от Лука, г-н Дънов каза:

А от чисто френологическо гледище във волята влизат твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта.

От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност.

На 8 октомври 1909 г., четвъртък, бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, който между другото каза:

По покана на г-н Дънов В.

Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде:

Както майката, като напращят гърдите ¢, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго.

Засега се нуждаете от основните неща.

На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза:

вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава.

Княжево, се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава.

Прочете се глава 16-а от Йоанна, след което г-н Дънов между другото каза:

Г-н Дънов в разговора си с мен и Гина изказа следните важни мисли:

Димитров и ние двамата г-н Дънов между другото каза:

На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в стаята на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И.

Тачев, дядо Сапунов от Айтос106, Д.

преди обед, на събрание в стаята на г-н Дънов ни се дадоха следните стихове: Иван Тачев прочете Псалом 22, 10, 14 и 25 стих; В.

Узунов прочете от Малахия 3 гл., 15 стих и думите: Новия Завет.

Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г.

От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч.

Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч.

сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето – тихо и много приятно.

Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие.

А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки.

Между другото г-н Дънов каза:

В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива.

27. Бележки от едно тефтерче на Д. Голов

Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък.

28. Добро сърце и добър ум

Човек в себе си има три основни тела – три цвята: червен, портокален и син.

Ум без добродетели няма основа.

29. Приложение към протокола от 1911 г.

7 януари 1911 г., Велико Търново

Велико Търново, преди срещата.

Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия.

1 януари 1911 г., Велико Търново, събрание в дома на г-н А. Бойнов.

30. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Господин Дънов каза следното:

Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре.

Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката.

Той е ... — Ангел на завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи.

Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека.

Ето как: Симеон, например, не питаше ли пред всички може ли да проповядва в Търново, като пренесе горяща с тамян кандилница през града и с това предизвика слушателството да му говори. Да.

Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание.

В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед.

Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза:

Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил.

Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата.

След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:

И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.

На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:

На въпрос от Петко Гумнеров г-н Дънов отговори:

Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство.

във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.

Петата стъпка е да се новороди човек от дух и вода.

Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има вече новия зародиш, тъканите в него са изменени.

(Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше , преваляваше ситен дъжд навън.) Ето на, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така.

Не пущай старото, докато не дойде новото.

А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.

— Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене.

По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил.

Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт.

След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки:

— Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.

Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб.

Драганов, г-н Дънов отговори:

След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот“, г-н Дънов започна:

Бойнов г-н Дънов отговори:

На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.

Срещата на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан.

При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.

Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея.

Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.

Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка.

В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“.

Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна.

Събранието се преустанови до довечера в 9 часа.

По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе:

Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П.

В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза:

Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод.

Стоименов от Бургас, М.

Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил.

Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места.

Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н.

Върху масата бяха постлани три ленти — синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи и двете от тях — синята и портокалената — се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу.

Г-н Дънов след това произнесе:

То ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него.

И при най-малкото неразположение тя се оттегля, а когато дойде, ние се усещаме спокойни и обстановката на нашата работа става по-ясна и не се плашим от бъдещето.

За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, при което в пълно ще дойде и вярата.

Затова най-първо, аз искам между Веригата да дойде Истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете й същинско съгласие.

Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали.

Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете!

“ А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите:

Господин Дънов съобщи:

Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата.

И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта.

— Във време на бдение, добави г-н Дънов, всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска.

Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.

Тук вие съставлявате само един конус, така че, на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка.

Подир изпяването на „С нами Бог“ и „Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8 часа и 25 м.

то наново се продължи.

В това събрание присъствува и баба Венета от Търново, а така също и Ив.

Г-н Дънов говори върху следното:

Цанев г-н Дънов отговори:

На зададени въпроси г-н Дънов отговори:

На други въпроси г-н Дънов отговори:

Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново.

Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора.

Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза:

Господин Дънов съобщи:

Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният.

След като всички един по един изказахме по една кратка молитва, г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчаха.

Тия пари ще изпращате в Търново на Конст.

Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината.

В четири и половина часа следобед се събрахме в заседателния салон в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете.

Сега г-н Дънов само на мъжете каза:

Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде:

Изпяхме „Возкресение Твое“ и г-н Дънов ни каза, че Духът дава за всички ни мисълта в Псалом 19, ст.5.

Заседанието се преустанови в 9 часа вечерта.

Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.

В девет и половина часа сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва“ и изпяването на „Возкресение Твое“, прочитането от г-н Дънов на 105 Псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя“.

31. Господнята вечеря

— Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.

Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб.

На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме.

При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.

Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.

Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна.

32. Събрание, водено от г-н Петър Дънов

Този стих е равносилен със стиха, който казва: "Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие" Йоана 3: 3.

33. Любов и единство

Добрите хора са солта, която е процесът, който крепи равновесието в света.

И тогава настъпва неволно въпросът: "Готов ли съм да направя за другиго повече от онова, което ще направя за себе си?

" Въдворете любовта у себе си, защото тя ще внесе във вас новата светлина.

34. За да възкръснеш

И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора.

"Вие сега сте в корените, а когато възкръснете, ще бъдете в клоновете." На душата се дължи вяра и надежда, а на духа се дължи силата.

35. Съединителната линия

Всякой праведен човек трябва да страда от рождение до край, защото синовете Божии са причина, за да се създаде тоя свят, те трябва да понесат отговорността.

Вие не бива да желаете да отидете в онзи свят, а трябва да знаете, че още тук, на тоя свят, вие можете да влезете в съприкосновение с Бога.

Г-н Дънов прочете 12 глава от Евангелието на Лука и добави

36. Да бъдем готови

Именно - "За да бъде човек силен, трябва да бъде добродетелен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде праведен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде умен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде мъдър"; "За да бъде човек силен, трябва да има истината в себе си." Аз зная, че на вас сега ви трябва мир, но за да го имате, трябва да пазите равновесие и това равновесие ще добиете посредством упражнение, също като онзи акробат, който най-напред само с помощта на една върлина преминал по въжето Ниагарския водопад, докато малко по малко нямал нужда и от нея, което показва, че той вече е могъл да удържа силно равновесие.

Прочие, за да имаме мир, трябва да притежаваме силно равновесие.

37. Вечно млади

Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота.

38. Подквасата

Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени.

39. Ще дойде като светлина

Ето защо всякой ден трябва да сме в съприкосновение с Господа и да Му се молим да ни учи и след това, като ни учи, каквото ни каже, да Го слушаме.

Най-голяма грешка в нас е, че всякой иска да морализира другите, а пък аз съм казвал и други път, че никой не бива да проповядва и да говори за онова, което не е опитал.

Нека се върнем към онова положение, в което Господ ни е поставил.

Тогава ние ще имаме задоволство, и то далече по-голямо от онова, което изпитваме от слънцето.

40. Завета на цветните лъчи на светлината

Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска )

Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА".

Събора във В. Търново

Как да се употребява книгата на Учителя "Завета на цветните лъчи на светлината“

Изважда тези стихове от Библията и Евангелието, чете ги през лятото на Събора – Търново, и после ги даде за отпечатване.

Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят.

41. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Господин Дънов каза:

Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква.

Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави:

Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот.

Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.

На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:

Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят.

След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово:/i>

Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги върху нас и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно действуват.

Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото.

Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.

Изредихме се по 9 души и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза:

Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи.

Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си.

Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред.

На зададени въпроси г-н Дънов отговори:

А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.

— Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, в умствено и в духовно отношение.

Значи, старият човек трябва да се обърне на нов.

Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави:

Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло.

На това питане г-н Дънов отговори:

Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак.“ Значи, Христос ни извежда от подсъзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание.

Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на живота и затова хората не искат да губят тялото си.

След като изпяхме „Господи мил, с нами буди“, г-н Дънов продължи:

И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза:

Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.

ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето подигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия същества.

В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете.

Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К.

Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго.

Иларионов, П.

Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими; също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната.

Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова.

И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да.

Стоименов, Ил.

Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации.

Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:

Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът — чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят; чрез тялото ние влизаме във видимата природа, за да се ползуваме от нея.

След като изпяхме „С нами Бог“, каза ни се от г-н Дънов, че събранията ще продължат утре в 10 часа сутринта и че след вечеря днес, в 9 часа, ще се съберем в салона всички членове, без повиканите тази година.

Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.

След вечерята в 9 часа, събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза:

Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас.

Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище.

Събранието се подкачи в 10 часа, като присъствуваха и почти всички членове на местния търновски кръжок.

Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“.

А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза:

Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят.

Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта.

Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение.

Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате.

Когато влезете в съприкосновение напълно с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре.

От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта.

И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари.

Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне.

И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново и затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идат от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка.

След молба с „Добрата молитва“ и изпяване „Тебе поем“ г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: „Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на земята.“ По нататък г-н Дънов каза:

Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега.

Ватев и се ослепи детето на г-н П. Дойнов.

Господин Дънов каза:

Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове.

Четиридесет и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие.

Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски.

Можете да си набавите даже и призми, та колчем денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте, и така ще усвоите и петте основни краски.

Подир известни обяснения настана помирение и г-н Дънов продължи:

Най-първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действувате.

Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви.

Ето защо вие трябва сега да започнете от основа.

След като се молихме с „Добрата молитва“ и изпяхме „Да изправител молитва моя“, г-н Дънов прочете 23 Псалом и каза:

— В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа.

Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.

Жена, която тъче, туря здрава основа.

Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби.

Трябва основа.

Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние.

Господин Дънов каза:

От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание.

Има няколко установления, при които молитвата може да стане.

Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си.

Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога.

Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва.

Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си.

Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования.

И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен.

И от чисто Негово становище у вас трябва да се пръкне, роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнанието, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което се ражда сега.

Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине.

Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата.

(Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни): Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата.

Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата.

И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта.

Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови.

Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце.

Подир изпиването на „Благословен Си, Христе, Боже Наш“ г-н Дънов продължи:

3, след което г-н Дънов каза:

Симеон Драганов:

На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори:

Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи:

След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:

— И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип.

След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови.

Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно.

Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение.

А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза:

42. Вие сте поканени да работите

Понеже има нови приятели, сега и в бъдеще ще има още да дойдат, те искат да ме спъват.

Когато влезете напълно в съприкосновение с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре.

Така, по причина на ланските* недоразумения и свади почина зетят на г-н П.Тихчев, замина детето на г-н Н Ватев и се ослепи детето на г-н Дойнов.

Станаха обстоятелствени обяснения, след което настъпи и помирение.) А подир всичко това г-н Дънов продължи:

В Арбанаси ще направим нещо в нов ред, колонии и приюти.

43. Защо ви помагам?

И така, за да възстановим хармонията на душата, ще вземем жълтата краска.

След като се прочете редът, по който ще се държат дните, определени за размишление, г-н Дънов продължи:

44. Преходната граница

А онези, които искат да постоянствуват в пътя на живота, ще им дадем да воюват с новите оръжия.

45. Обсадно положение

Всички трябва да бъдете благодарни на Господа от онова, което ви дава, а ний не знаем какво именно ни е необходимо.

Всичките желания, които развалят мира ни, нашето духовно равновесие, трябва, особено сега, да ги подчиним на Господа.

46. Елохим

Ний трябва да бъдем винаги готови да изпълним онова, което Той желае, защото само тогава ще бъдем щастливи.

47. Обсадно положение

И когато чувствуваме нещо необикновено, да знаем, че някое същество от невидимия мир ни е настъпило.

48. Всекиму според вечната Правда

Не обвинявайте никога Господа за вашето нещастие, защото вие сте си виновни.

49. Назидавайте себе си

Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си.

Намерете ми пример, някой от вас, който в днешно време да го обичат както подобава синовете и дъщерите му.

Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен.

Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда.

Обаче, като остарял този млад човек и тръгнал за черква, отново го срещнал дяволът и му рекъл "Сега си стар, къде си тръгнал, не виждаш ли на какво приличаш, седи си у дома, почивай си, тая работа е за младите".

50. Умни и силни

"Ходете във виделината , за да сте синове на виделината." Какво е искал да каже Христос с думите "Ходете във виделина"?

Ходете във виделината, за да сте синове на Божието Царство.

Там е място не за бедни и не е странноприемница, но за души пречистени и подготвени – синове на виделината.

Ходете във виделина, за да сте синове на небето.

Какви трябва да бъдат синовете към бащата, или нашите души към Бога?

Ако децата не знаят основните действия от математиката, не могат разбра висшата математика.

То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на планината и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва да пазим равновесие и да гледаме да стигнем във виделината.

Животните се стремят да станат человеци, а человеците трябва да се стремят към ангелите, за да сме синове на виделината и докато не сме синове на виделината, то не ще бъдем синове Божии.

Да ходим във виделина и да сме синове на виделината.

51. Като младенци

В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат.

Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон.

Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона.

Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие.

Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен.

Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа.

Когато ще стане осиновяването, да се роди в нас Христос, ще слезе Духът у нас.

52. Ще постигнем

Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия.

Нека от сега почнем да слушаме новия си Учител Христос, Който ни учи на горното, а да оставим стария си учител, който всякога е изял все, що сме припечелили, и още ако за него работим, и него ще изяде, а Христос иска всичкото наше благо – здраво тяло, добро сърце, чисти мисли и желания, и светъл ум.

53. Делението

Начинът, по който днес се култивират всички растения и овощия, е нов.

По закона на делението се постъпва днес в живота, като се отделят дъщери и синове от родителите си.

Ако настъпим в някоя мочурлива почва, гдето няма основа, потъваме.

54. Смел и решителен

Сега, когато тъчете, първо ви трябва основа и др.

55. Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта

Това ще бъде новата култура.

56. Постоянството

Господ работи върху вас, за да развие нови чувства и качества, с които ще може да живеете при ангелите, които са същества много по-напреднали.

Те ще ви поставят в по-обширен свят и там ще ви научат на изкуства, много по-добри от тия, и ще ви насочат към нови предмети за изучаване.

В Бога всичко е в хармония и уравновесено.

Равновесието, това е четвъртият Божествен принцип.

Уравновесете вашия ум, вашето сърце и вашата душа, за да сте в съгласие с Бога и да черпите енергия от Него.

И тъй, с постоянство градете на здрава основа, за да бъдете съграждани на невидимия мир и да добиете ония висши чувства, за да имате живот вечен.

57. Онова, което ще повдигне човека

Зная, вам ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания.

"Роденото от плътта е плът" – казва Христос – сегашното положение; а "роденото от Духа – дух" – то е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие.

Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духа.

58. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

„Ходете във виделината, за да бъдете синове на виделината."

Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно Защото небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи Да бъдем синове на виделината, това значи да имаме и използуваме дадените ни условия - виделината - за наш духовен прогрес.

А това значи да сме "синове на виделината", т.е.

Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник - Бога.

И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим, като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри.

Тъй че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни, условия и сме поставени в нови условия - виделината и благодатта, които ние трябва да използуваме за своето развитие и прогрес.

Това пък значи, че ще сме синове на виделината, че сме използували дадените ни условия.

Прочее, кога водим тази борба "срещу управителите на тъмнината на този век", ние сме синове на виделината и ще имаме помощ от небето.

И тъй, искаме ли да сме синове на виделината, трябва да използуваме всички условия - добри и лоши, в които сме в даден момент, и като ги използуваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, те.

Ето как синът на виделината придобива Божественото равновесие в себе си, а също го внася и в света.

Изхождайки от това гледище, че ние трябва да бъдем синове на виделината, значи, че трябва да умножаваме, да използуваме всички условия, в които сме, за наше и на близките ни добро.

От синовете на виделината се иска да бъдат не външно лъскави, не едни безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна.

59. Беседа за празника на пролетта

Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло - като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас.

Днес се започва нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота?

За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си.

Господ ще тури на практика новото учение на слугуване.

Ние сме си виновни за всичките си страдания.

От горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос.

А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело.

Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова.

60. Ето човекът

Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.

Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие.

Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството.

И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши?

И тръгнат двама, че после – трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят...

в Новопазарско стана голяма суша.

И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва.

61. Житното зърно

То е физическата обстановка.

А нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят живота добър.

Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се върнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърцето си.

Казано е: „Стая, където влиза светлина, лекар не влиза, болест не царува“, или: „Където светлината не влиза, оттам лекар не излиза“; също тъй в онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, дявол не влиза.

Всяко нещастие, обаче, ще ви донесе благословение; всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт.

Снели са ѝ малко от товара; дали са ѝ нова опитност и задача за разрешение.

Ние не седнем да мислим разумно върху законите, които регулират живота, а търсим виновните.

Кой е виновен, кажете?

Виновните сега няма да ги намерите.

Виновен е индивидуалният живот на човека.

Когато човек иска да стане цар на хората, той е виноват.

И оня, който иска да свали един цар, и той е виноват.

“, но и двамата са виновни.

Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си.

Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии.

Дяволът е виновник на тия страдания.

В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания.

62. Четирите основни елемента

Когато децата изучават аритметиката, имат да изучават четири основни действия.

Как да приложим тия четири основни елемента?

Да оставим греховете си и да не повтаряме и казваме постоянно: "Бог ще ги използува за нова почва, за да сее пшеница."

Трябва да имаме четирите основни елемента: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля, за да насадим в нас вкус, сърце, ум, интелект и да развием нашите сърце, душа, дух.

63. Мисли от г-н Дънов

В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действува в човека, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади.

Когато на някого ще се даде ясновидство, при замижаване ще види едни конусообразни форми, на върха с топчица и закривени във вид на запетая, да се въртят в кръг, едни от тях са бели, други черни, това са два духа - бял и черен, които се борят кой да ни завладее.

Когато ядем с благодарение , ние сме използували всичко онова, което сме яли.

Благодари на Господа, когато ядеш, защото ти е дал възможност да се наситиш и събереш нови сили и да продължиш живота си на земята.

Благодари, когато изчетеш някоя книга, защото ти е дал възможност да събереш нови знания.

В духовния свят се хранят с нектар, и то с една милионна част от онова, което тук употребяваме; затова ония, които тук са навикнали да ядат много, се измъчват, когато минат в духовния мир.

Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх да си снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем да се разделим.

А за да снемем, трябва да се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец да добием ясновидство.

Тогава г-н Дънов каза, че той се е освободил, а него е натоварил и понеже не е могъл да понесе греховете, падна, и сега е в положение, каквото го виждаме.)

(Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега дядо Сава Хаджидечев от Бургас.

При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата.

64. Познайте Истината и Истината ще ви

Обръщението, покаянието и прочие, и тук става процесът на новораждане.

65. Явлението на Духа