Търсене в беседите за 'Низш манас'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 80 резултата в 20 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

СБ

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.7). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към беседата >>

Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
Доктора поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите. Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре71.“ Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон. Например оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш. Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа ¢, за да следва той Господа. Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно. 18 август, вторник В 9 ч.
към беседата >>

Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-низш закон.
Лентите и опасването им е символ, че вземате първата стъпка на Добродетелта. Господ ще бъде с вас и ще ви помага. Щом турите Неговата лента, призовавайте Неговото име и ще ви се помага. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно. За обещанията: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понася всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-низш закон. Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък излъчва мъжа от нея, за да следва Господа. Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно. Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец. И то ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е Божествено. Захващайте поста от 6 ч.
към беседата >>

2. Братът на най-малките

ИБ

НБ

Теософите наричат висшия ум „висш манас“.
А който се съблазнява, не може да разбере Христа. Както във времето на Христа някои се съблазниха, така и днес хората се съблазняват. Откак човек е сгрешил и изопачил името Божие, той не е преставал да се съблазнява. Който се съблазнява, не може да се издигне до положението на мислещ човек, да разбере вътрешните, основните закони, върху които почива човешкият дух. За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл. Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея.
към беседата >>

Природния или низш ум наричат „низш манас“.
Както във времето на Христа някои се съблазниха, така и днес хората се съблазняват. Откак човек е сгрешил и изопачил името Божие, той не е преставал да се съблазнява. Който се съблазнява, не може да се издигне до положението на мислещ човек, да разбере вътрешните, основните закони, върху които почива човешкият дух. За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл. Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност.
към беседата >>

Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен.
Откак човек е сгрешил и изопачил името Божие, той не е преставал да се съблазнява. Който се съблазнява, не може да се издигне до положението на мислещ човек, да разбере вътрешните, основните закони, върху които почива човешкият дух. За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл. Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена.
към беседата >>

Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл.
Който се съблазнява, не може да се издигне до положението на мислещ човек, да разбере вътрешните, основните закони, върху които почива човешкият дух. За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл. Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“.
към беседата >>

През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло.
през седем светове. През Сатурновия период Девственият Божествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека. През втория период, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период – Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло. През тези периоди, когато Духът слизал и се качвал, Той минавал през духовни ден и нощ. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизането, падението достигнало своя краен предел.
към беседата >>

Така именно ще се освободите от помишленията на низшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък.
Мечът на Духа е изваден и тежко на ония, които се противят на истината. Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето воинстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост. Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на низшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. Христос казва: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшият манас е кесарят в човека. Стихът подразбира: Като дадете дължимото на низшия манас, отдайте дължимото и на висшия. Какво значи да отдадете кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожите вредните зародиши, да не растат повече; да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: „Ето, кесарю, твоето“.
към беседата >>

Низшият манас е кесарят в човека.
Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост. Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на низшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. Христос казва: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшият манас е кесарят в човека. Стихът подразбира: Като дадете дължимото на низшия манас, отдайте дължимото и на висшия. Какво значи да отдадете кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожите вредните зародиши, да не растат повече; да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: „Ето, кесарю, твоето“. После да вземете висшите, Божествените мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: „Ето, Господи, Твоето“. След това ще влезете в скришната си стаичка и ще отправите молитва към Господа, без да смесвате кесаревото с Божието.
към беседата >>

Стихът подразбира: Като дадете дължимото на низшия манас, отдайте дължимото и на висшия.
Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост. Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на низшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. Христос казва: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшият манас е кесарят в човека. Стихът подразбира: Като дадете дължимото на низшия манас, отдайте дължимото и на висшия. Какво значи да отдадете кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожите вредните зародиши, да не растат повече; да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: „Ето, кесарю, твоето“. После да вземете висшите, Божествените мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: „Ето, Господи, Твоето“. След това ще влезете в скришната си стаичка и ще отправите молитва към Господа, без да смесвате кесаревото с Божието. Да ги смесваш двете, това не е молитва.
към беседата >>

Теософитѣ наричатъ висшия умъ „висшъ манасъ“. (втори вариант)
А който се сѫблазнява, не може да разбере Христа. Както въ врѣмето на Христа нѣкои се сѫблазниха, така и днесъ хората се сѫблазнѣватъ. Откакъ човѣкъ е сгрѣшилъ и изопачилъ името Божие, той не е прѣставалъ да се сѫблазнява. Който се сѫблазнява, не може да се издигне до положението на мислещъ човѣкъ, да разбере вѫтрешнитѣ, основнитѣ закони, върху които почива човѣшкиятъ духъ. За да измѣни своя индивидуаленъ животъ, обществения животъ, както и живота на цѣлото човѣчество, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на Божествената мисъль. Теософитѣ наричатъ висшия умъ „висшъ манасъ“. Природния или низшъ умъ наричатъ „низшъ манасъ“. Обаче никѫде не се спомѣнава за срѣдния умъ – срѣдния манасъ, който е най-важенъ. Низшиятъ манасъ е основата, върху която се гради човѣшката мисъль. Значи той е почва на умствения свѣтъ. Ако разбиратѣ елементитѣ на тази почва, ще знаетѣ какво да сѣетѣ въ нѣя.
към втори вариант >>

Природния или низшъ умъ наричатъ „низшъ манасъ“. (втори вариант)
Както въ врѣмето на Христа нѣкои се сѫблазниха, така и днесъ хората се сѫблазнѣватъ. Откакъ човѣкъ е сгрѣшилъ и изопачилъ името Божие, той не е прѣставалъ да се сѫблазнява. Който се сѫблазнява, не може да се издигне до положението на мислещъ човѣкъ, да разбере вѫтрешнитѣ, основнитѣ закони, върху които почива човѣшкиятъ духъ. За да измѣни своя индивидуаленъ животъ, обществения животъ, както и живота на цѣлото човѣчество, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на Божествената мисъль. Теософитѣ наричатъ висшия умъ „висшъ манасъ“. Природния или низшъ умъ наричатъ „низшъ манасъ“. Обаче никѫде не се спомѣнава за срѣдния умъ – срѣдния манасъ, който е най-важенъ. Низшиятъ манасъ е основата, върху която се гради човѣшката мисъль. Значи той е почва на умствения свѣтъ. Ако разбиратѣ елементитѣ на тази почва, ще знаетѣ какво да сѣетѣ въ нѣя. Всѣка мисъль сѫдържа зародишъ на дѣйность.
към втори вариант >>

Обаче никѫде не се спомѣнава за срѣдния умъ – срѣдния манасъ, който е най-важенъ. (втори вариант)
Откакъ човѣкъ е сгрѣшилъ и изопачилъ името Божие, той не е прѣставалъ да се сѫблазнява. Който се сѫблазнява, не може да се издигне до положението на мислещъ човѣкъ, да разбере вѫтрешнитѣ, основнитѣ закони, върху които почива човѣшкиятъ духъ. За да измѣни своя индивидуаленъ животъ, обществения животъ, както и живота на цѣлото човѣчество, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на Божествената мисъль. Теософитѣ наричатъ висшия умъ „висшъ манасъ“. Природния или низшъ умъ наричатъ „низшъ манасъ“. Обаче никѫде не се спомѣнава за срѣдния умъ – срѣдния манасъ, който е най-важенъ. Низшиятъ манасъ е основата, върху която се гради човѣшката мисъль. Значи той е почва на умствения свѣтъ. Ако разбиратѣ елементитѣ на тази почва, ще знаетѣ какво да сѣетѣ въ нѣя. Всѣка мисъль сѫдържа зародишъ на дѣйность. Да се научишъ правилно да мислишъ ще рече да знаешъ какви сѣмѣна да сѣешъ прѣзъ разнитѣ годишни врѣмѣна.
към втори вариант >>

Низшиятъ манасъ е основата, върху която се гради човѣшката мисъль. (втори вариант)
Който се сѫблазнява, не може да се издигне до положението на мислещъ човѣкъ, да разбере вѫтрешнитѣ, основнитѣ закони, върху които почива човѣшкиятъ духъ. За да измѣни своя индивидуаленъ животъ, обществения животъ, както и живота на цѣлото човѣчество, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на Божествената мисъль. Теософитѣ наричатъ висшия умъ „висшъ манасъ“. Природния или низшъ умъ наричатъ „низшъ манасъ“. Обаче никѫде не се спомѣнава за срѣдния умъ – срѣдния манасъ, който е най-важенъ. Низшиятъ манасъ е основата, върху която се гради човѣшката мисъль. Значи той е почва на умствения свѣтъ. Ако разбиратѣ елементитѣ на тази почва, ще знаетѣ какво да сѣетѣ въ нѣя. Всѣка мисъль сѫдържа зародишъ на дѣйность. Да се научишъ правилно да мислишъ ще рече да знаешъ какви сѣмѣна да сѣешъ прѣзъ разнитѣ годишни врѣмѣна. Казано е въ Писанието: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ“.
към втори вариант >>

Прѣзъ четвъртия периодъ – Земния, Духътъ е слѣзълъ въ низшето поле на физическия свѣтъ и образувалъ физичѣското тѣло. (втори вариант)
прѣзъ седемь свѣтове. Прѣзъ Сатурновия периодъ Девствениятъ Божественъ Духъ е слѣзълъ до умствения свѣтъ и образувалъ умствѣното или менталното тѣло на човѣка. Прѣзъ втория периодъ, т.е. прѣзъ Слънчевия, Духътъ е слѣзълъ до астралния свѣтъ и е образувалъ тѣлото на желанията. Прѣзъ третия периодъ – Лунния, Духътъ е слѣзълъ въ етерната область на физическия свѣтъ, като образувалъ етерната обвивка на човѣка. Прѣзъ четвъртия периодъ – Земния, Духътъ е слѣзълъ въ низшето поле на физическия свѣтъ и образувалъ физичѣското тѣло. Прѣзъ тѣзи периоди, когато Духътъ слизалъ и се качвалъ, Той минавалъ прѣзъ духовни день и нощь. Прѣзъ първия периодъ, когато Божествениятъ Духъ работилъ и създалъ човѣка по образъ и подобие на Бога, човѣкъ билъ безгрѣшенъ. Прѣзъ втория периодъ човѣкъ започналъ да пада. Прѣзъ третия периодъ той дошълъ до пълно падение. Прѣзъ четвъртия периодъ – Земния, най-ниския периодъ на слизането, падението достигнало своя краенъ прѣдѣлъ.
към втори вариант >>

Така имѣнно ще се освободитѣ отъ помишленията на низшия манасъ, на грѣха, на който хората и до днесъ даватъ дѣсятъкъ. (втори вариант)
Мечътъ на Духа е изваденъ и тѣжко на ония, които се противѣтъ на истината. Ние трѣбва да воюваме съ орѫжия, за които е казано въ 10-та глава, 4-ти и 5-ти стихъ отъ Второто послание къмъ Коринтянитѣ: „Понеже орѫжията на нашето воинстване не сѫ плътски, но съ Бога сѫ силни да разоряватъ твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всѣко вѫзвишение, което се повдига противъ познанието Божие, и пленимъ всѣки разумъ да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъмъ, спиритизъмъ, Божия Мѫдрость. Желая да вземетѣ слѣдния стихъ за мото: „Орѫжията ви да не бѫдатъ плътски, но да бѫдетѣ съ Бога силни“. Така имѣнно ще се освободитѣ отъ помишленията на низшия манасъ, на грѣха, на който хората и до днесъ даватъ дѣсятъкъ. Христосъ казва: „Отдавайтѣ кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшиятъ манасъ е кесарятъ въ човѣка. Стихътъ подразбира: Като дадетѣ дължимото на низшия манасъ, отдайтѣ дължимото и на висшия. Какво значи да отдадетѣ кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожитѣ вреднитѣ зародиши, да не растатъ повѣче; да се освободитѣ отъ всички нечисти мисли и да кажетѣ: „Ето, кесарю, твоето“.
към втори вариант >>

Низшиятъ манасъ е кесарятъ въ човѣка. (втори вариант)
Понеже съсипваме помишления, и всѣко вѫзвишение, което се повдига противъ познанието Божие, и пленимъ всѣки разумъ да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъмъ, спиритизъмъ, Божия Мѫдрость. Желая да вземетѣ слѣдния стихъ за мото: „Орѫжията ви да не бѫдатъ плътски, но да бѫдетѣ съ Бога силни“. Така имѣнно ще се освободитѣ отъ помишленията на низшия манасъ, на грѣха, на който хората и до днесъ даватъ дѣсятъкъ. Христосъ казва: „Отдавайтѣ кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшиятъ манасъ е кесарятъ въ човѣка. Стихътъ подразбира: Като дадетѣ дължимото на низшия манасъ, отдайтѣ дължимото и на висшия. Какво значи да отдадетѣ кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожитѣ вреднитѣ зародиши, да не растатъ повѣче; да се освободитѣ отъ всички нечисти мисли и да кажетѣ: „Ето, кесарю, твоето“. Послѣ да вземетѣ висшитѣ, Божественитѣ мисли, да ги туритѣ въ Божествената житница на душата и да кажетѣ: „Ето, Господи, Твоето“. Слѣдъ това ще влѣзетѣ въ скришната си стаичка и ще отправитѣ молитва къмъ Господа, безъ да смѣсватѣ кесаревото съ Божието.
към втори вариант >>

Стихътъ подразбира: Като дадетѣ дължимото на низшия манасъ, отдайтѣ дължимото и на висшия. (втори вариант)
Това е теософия, окултизъмъ, спиритизъмъ, Божия Мѫдрость. Желая да вземетѣ слѣдния стихъ за мото: „Орѫжията ви да не бѫдатъ плътски, но да бѫдетѣ съ Бога силни“. Така имѣнно ще се освободитѣ отъ помишленията на низшия манасъ, на грѣха, на който хората и до днесъ даватъ дѣсятъкъ. Христосъ казва: „Отдавайтѣ кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшиятъ манасъ е кесарятъ въ човѣка. Стихътъ подразбира: Като дадетѣ дължимото на низшия манасъ, отдайтѣ дължимото и на висшия. Какво значи да отдадетѣ кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожитѣ вреднитѣ зародиши, да не растатъ повѣче; да се освободитѣ отъ всички нечисти мисли и да кажетѣ: „Ето, кесарю, твоето“. Послѣ да вземетѣ висшитѣ, Божественитѣ мисли, да ги туритѣ въ Божествената житница на душата и да кажетѣ: „Ето, Господи, Твоето“. Слѣдъ това ще влѣзетѣ въ скришната си стаичка и ще отправитѣ молитва къмъ Господа, безъ да смѣсватѣ кесаревото съ Божието. Да ги смѣсвашъ двѣтѣ, това не е молитва.
към втори вариант >>

3. Марта и Мария

НБ

С тези два принципа ще свържа други два принципа, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето.
Мария всякога посолява света; благодарение на нея, той не се разваля, не се вкисва, не гине, и когато вие имате мариения принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „мара“, което значи горчив, кисел, буен; тъй че този горчив принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е, и това той го прави не от зла мисъл, но защото е един принцип много активен, който откъдето мине, иска отворен път. Ако е Марта, ще видите, че сутрин, като стане вкъщи, всички слуги са на крак, вик, крясък; вдигне ли метла, всички бягат на половин километър; тя казва: „Всичко тук трябва да бъде в ред и порядък“. Тази Марта е и в черкви, и в училища, и в съдилища – навсякъде я има. Тя е необходима: но не давайте преимущество нито на нея, нито на другата – нито на единия, нито на другия принцип. С тези два принципа ще свържа други два принципа, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето. Принципът, който се олицетворява в Мария, представя висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват – ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Ще кажете: „Колко са учители? “ – Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета.
към беседата >>

Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип – да се подчиняваме на всички низши елементи – да подчиним низшия принцип у човека.
Вярвам, че къщите щяха да бъдат добре наредени, щеше да има мебели хубави, хубави дрехи, всичко щеше да бъде в ред и порядък, щяхме да имаме прекрасни форми, но живот не щеше да има. Обратно, ако бяха само Марии, тогава всичко щеше да бъде сол, но ако нямаше Марти, какво щеше да се осолява? Тази Мария има отношение към нещо друго, към някакъв друг принцип, към някаква друга основа. Висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип – да се подчиняваме на всички низши елементи – да подчиним низшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар, и всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да се научи да бъде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висш закон, да седне, както Мария, при нозете на Христа. И казва Христос: „Тази добра част на Мария няма да ѝ се вземе“. Ще приведа един пример за обяснение на тази идея.
към беседата >>

Тогава ние ще слезем към низшите елементи – към неразумното.
В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, та всеки отделно трябва да възпита сам себе си. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? Защото тези хора са господни, нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания; на тях мога да заповядвм; но на всичко, което е извън мене, ще трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите. Тогава ние ще слезем към низшите елементи – към неразумното. Какво казва Библията в първата глава? Бог създаде небето в първия ден, а после – земята. Небето, разбирам, Мария, а земята – Марта. Земята била неустроена, значи кисела. Учените хора казват, че когато тази Марта се явила, около нея имало буря, ураган, огън, издигане на па̀ра, и тогава Бог казал на Марта: „Марто, Марто, много шум вдигаш, прогресът не е там; Мария избра добрата част – погледни нагоре“.
към беседата >>

Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето.
Българите стоят по-високо даже и от Шопенхауер: у всички има тази отсянка на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Марта. Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят. Това е учението за Мария и Марта. Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето. Мария – то е висшето в ума, теософите го наричат „висш манас“, Марта – то е низшият „манас“ и т.н. Вие, като отидете във вашите домове – аз ги виждам, те са величествени, – тогава кажете си: „Ела Марто, ела Марио, вие сте две добри сестри“. Христос, Той е висшият Дух, висшият Принцип. Ако Мария отговореше на Марта, трябваше да каже: „Чакай малко да послушам, после ще ти помогна“. Христос говореше, затова Мария нищо не работеше.
към беседата >>

Мария – то е висшето в ума, теософите го наричат „висш манас“, Марта – то е низшият „манас“ и т.н.
Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят. Това е учението за Мария и Марта. Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето. Мария – то е висшето в ума, теософите го наричат „висш манас“, Марта – то е низшият „манас“ и т.н. Вие, като отидете във вашите домове – аз ги виждам, те са величествени, – тогава кажете си: „Ела Марто, ела Марио, вие сте две добри сестри“. Христос, Той е висшият Дух, висшият Принцип. Ако Мария отговореше на Марта, трябваше да каже: „Чакай малко да послушам, после ще ти помогна“. Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Като се върнете сега вкъщи, ако се разсърдите, развикате, ще кажете: „Марто, знаеш ли какво казва Учителят?
към беседата >>

Научете се да служите на Висшето, за да бъдете господари на низшето.
Как ще ги завършите? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не! Тъкмо обратното, християнинът има повече и трябва да изпълни много добре своите задължения, и когато завършва деня, трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало да свърши, а което не е направил, да го тури в програмата си за другия ден. Един ден ще бъдете Марта, друг ден – Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат, за един час всичко да утихне. Там е учението и мисълта, която Христос прокарва. Научете се да служите на Висшето, за да бъдете господари на низшето.
към беседата >>

4. Дали може

НБ

Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е.
Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно.
към беседата >>

„висш и низш манас“.
Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно. Те представят областта на човешкия разум.
към беседата >>

5. Не може да се укрие

НБ

И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека.
И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа. „Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения.
към беседата >>

Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично.
към беседата >>

В един манастир живели двама светии.
Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар.
към беседата >>

Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал.
И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил.
към беседата >>

Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това.
Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
към беседата >>

Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си.
Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар." Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас.
към беседата >>

Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар." Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.
към беседата >>

6. Отхвърленият камък

НБ

Според окултистите, едната наричат висшия ум или висшия манас, а другата наричат низшия ум или низшия манас.
И защо именно числата 2 и 5 имат еднакво отношение към нас? Числото 5 е сбор от произведението 2 по 2 плюс 1. Следователно човешкият ум не е нищо друго, освен две жени, оженени за един мъж. Човешкият ум се разговаря с двете си жени, като се спогажда с едната си жена, а с другата не може. Това е държава с две партии, от които едната е консервативна, а другата – демократическа. Според окултистите, едната наричат висшия ум или висшия манас, а другата наричат низшия ум или низшия манас. А това аз наричам ум на двете жени, но такъв ум, според сегашните закони на църквата, е осъден на отлъчване. Някои казват: „Да облагородим, да възвишим ума си! “ Да, но за това той трябва да се научи да живее само с една жена. Колко ще останат тогава? Като извадим 2 от 5, ще останат 3.
към беседата >>

Или, с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта.
С това вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина, и то тази част, която той обича. Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича. Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ. Или, с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта. Тези два ъгъла са двете жени. Защо човек има по две ръце, два крака; мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н., всичко е разделено, защото има две жени. Ще кажете: „Тогава да махнем двойката“. Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене материята е отражение на духа.
към беседата >>

7. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

СБ

В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения.
Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присъствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща.
към беседата >>

Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща.
В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират подбуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт.
към беседата >>

8. И отиде та се представи

НБ

За такъв човек се казва, че е несретник, защото е започнал с делението и работи с низшето начало в себе си.
Те са неизвестни за човека, затова се стреми към тях. Така той навлиза в страната на радостта и веселието, които постепенно го водят към упадък, т.е. към свинарството. То е символ, който означава нисшите желания на човешката душа. Когато пасе своите нисши желания, човек сам се понижава и ако влезе в някое общество, между разумни хора, всичко разбърква. За такъв човек се казва, че е несретник, защото е започнал с делението и работи с низшето начало в себе си. В първа глава на Битието се говори за създаването на света. И рече Бог: „Да се събере водата, която е под небето, на едно място, и да се яви сушата. И стана така.“ Оттук се вижда, че Бог е започнал създаването на света чрез действието събиране. Първият човек също бил създаден чрез събиране. Когато дошло ред до жената, Бог приложил изваждането.
към беседата >>

Това е култура на израждането, на низшето в живота.
Младият човек напуснал баща си, с цел да отиде в широкия свят, дето величините се увеличават и намаляват. Желанието му е добро, но погрешката му се заключава във факта, че той влязъл в света на удоволствието, а не в света на труда. Много синове на богати хора избират същия път. Те търсят другари за ядене и пиене, за яздене на кон, за различни спортове и когато изгубят всичко, връщат се у дома си окъсани, слаби, немощни и казват: Всичко изгубихме, но придобихме поне нещо от културата. Те са на крив път – нищо не са придобили. Това е култура на израждането, на низшето в живота. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ – Кой е този гражданин? – Природният ум или нисшият манас – господарят на тази страна. Когато се намирал в трудно положение, младият човек се обръщал към този гражданин да го пита, какво да прави. Той му давал съвети, да краде, да се кара с хората, да се бие, да си пукат главите. Той му казвал: Не се страхувай от хората, и те са като тебе.
към беседата >>

– Природният ум или нисшият манас – господарят на тази страна.
Много синове на богати хора избират същия път. Те търсят другари за ядене и пиене, за яздене на кон, за различни спортове и когато изгубят всичко, връщат се у дома си окъсани, слаби, немощни и казват: Всичко изгубихме, но придобихме поне нещо от културата. Те са на крив път – нищо не са придобили. Това е култура на израждането, на низшето в живота. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ – Кой е този гражданин? – Природният ум или нисшият манас – господарят на тази страна. Когато се намирал в трудно положение, младият човек се обръщал към този гражданин да го пита, какво да прави. Той му давал съвети, да краде, да се кара с хората, да се бие, да си пукат главите. Той му казвал: Не се страхувай от хората, и те са като тебе. – Неприятели имам. – И от тях не се страхувай.
към беседата >>

9. В Египет

НБ

Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли.
Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още. Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“. Е-е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елементът, който изменя живота. Добре. Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици. Да докажат кои са елементите на развращението.
към беседата >>

И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл.
Да, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли? И знаете ли, че ако биха вас турили да направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни. Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици да направим“. А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка. Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии. Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода. И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят.
към беседата >>

10. Аз ще го възкреся!

НБ

Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване.
Аз бих желал да зная това. Следния път да ми кажете. Жените, които знаят, когато нямат друга работа, и ония от тях, които не знаят, да повикат мъжете си, и втори път да пресметнете колко пермутации има. Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот. Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши грешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието.
към беседата >>

От низшето излиза висшето.
Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса ще мине изцяло в пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване. То е една връзка на свръхсъзнанието. То е възкресение, то е новият живот вече. Следователно Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен“. От низшето излиза висшето. „Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся.“ Защо? Има си дълбоки причини, понеже Христос не искаше да изгуби своя капитал и неговото слово да остане безплодно. Не е въпрос сега да се спираме, дали трябва да ядем плътта на Христа или не. То е друг въпрос. Казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“.
към беседата >>

Теософите го наричат „висшият манас“.
Ако вие се решите днес да пробудите това самосъзнание, вие можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много телеса възкръснаха с него заедно, и се явиха на мнозина свои приятели и ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътта и духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги сложите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят?
към беседата >>

В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм.
И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много телеса възкръснаха с него заедно, и се явиха на мнозина свои приятели и ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътта и духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги сложите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят? Ще напуснат всеки спор.
към беседата >>

А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас.
Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътта и духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги сложите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят? Ще напуснат всеки спор. Те не бива да се приближават.
към беседата >>

11. Христа разпят

НБ

Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго.
И всички тия болни хора са професори, проповедници, министри, началници, всички те управляват света. И питам: Може ли болни хора да управляват, да дават тон и направление на културата? А нас, на първо място, ни трябват хора здрави. Сега Павел казва, че той решил да не знае нищо друго, освен Христа разпят. Той употребява тази дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго. А според мен това значи да турим Любовта в нейната нова форма, както сега се е проявила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала. Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: „Тази Любов е неприложима“. Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, туй, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“.
към беседата >>

Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала.
А нас, на първо място, ни трябват хора здрави. Сега Павел казва, че той решил да не знае нищо друго, освен Христа разпят. Той употребява тази дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго. А според мен това значи да турим Любовта в нейната нова форма, както сега се е проявила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала. Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: „Тази Любов е неприложима“. Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, туй, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“. А материалистическото разбиране какво е? Материалистическото разбиране на нещата е това, от което сега се зараждат всички страдания, и когото и да питате, всички съзнават, че страдат от нещо, всички са недоволни, в мислите им има недоволство, в желанията им има недоволство, в действията – също.
към беседата >>

12. Проява на кармическия закон / Закон на кармата

МОК

Сега ще знаете, че и чувствата, и сърцето, и то се преобразява, и умът се преобразява, както учат и теософите – висшият и нисшият манас, низшето и висшето сърце на човека или духовното и плътското то са все полюси.
По степен бащата и майката са едно смекчающе условие на кармата. Ученици и учители са пак същия закон, пак по закона на кармата те се събират, защото онези господари, които изнасилват своите слуги, ако той изнасили сто души слуги и за бъдеще те станат господари, той трябва после на сто души да бъде слуга, за да се изплати и ако питате защо трябва да бъде слуга? Защото е искал да подчините (на) себе си съзнанието на другите хора, което не е позволено. Да подчини съзнанието на един човек, то значи да подчини Бога на себе си. А единственото нещо, което в света е невъзможно, то е това. Сега ще знаете, че и чувствата, и сърцето, и то се преобразява, и умът се преобразява, както учат и теософите – висшият и нисшият манас, низшето и висшето сърце на човека или духовното и плътското то са все полюси. Когато искате да обсебите нещо в чувствата си, вие създавате сами кармата. Щом искаш да обсебиш нещо – създаваш карма, щом даваш свобода, ти ликвидираш с кармата си. Сега, да допуснем, че вие имате един приятел и ти кажеш: „Аз искам ти да ме обичаш“ и той каже: „Ще те обичам“. Турне на главата ти юлар, а отзад остен и каже: „Ти съгласен ли си? “ – Съгласен съм.
към беседата >>

13. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

МОК

Страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. (втори вариант)
Знакът V се взема като символ на противоречието. Изобщо всички ученици често се поддават на страх и съмнение, които обикновено вървят заедно. Задавали ли сте си въпроса защо се страхувате? От какво произтича страхът? Например давам ви да напишете известна тема или урок и след това у вас се явява страх, че не можете да изпълните тази работа - от какво произтича този страх? Страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. Ако човек не притежава нищо, може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате само съзнание, но нямате физическа форма, с която да разполагате; значи вие се съзнавате като човек - мислите, разсъждавате, но нямате абсолютно никаква форма - в такъв случай може ли да се роди страхът у вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът - например човек се страхува да не изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението.
към втори вариант >>

Интелектът подразбира низшия ум в човека, низшия манас, а разумът - висшия ум, висшия манас. (втори вариант)
Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително. Между съмнението и страха има известна аналогия. Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения. Да допуснем, че сте чели някой автор, който се съмнява в бъдещия живот, в Бога - това показва, че умът му не е развит; може да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб. Под ум ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него. Интелектът подразбира низшия ум в човека, низшия манас, а разумът - висшия ум, висшия манас. Следователно има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои - със силен интелект и слаб разум, обаче и двамата правят погрешки. Има философи с отлични системи, но за Природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Например един англичанин - знаменит проповедник, голям философ - в една своя реч казал, че овцете пиели вода само когато са болни. Какво показва това - че в своята философска мисъл този проповедник се е отдалечил от действителността, която го обкръжава; този проповедник имал развит разум, а слаб интелект. Всъщност когато са болни, овцете не пият вода, а когато са здрави, пият.
към втори вариант >>

Наблюдателността е развита в това куче, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа. (втори вариант)
Сега можете ли да кажете какво мисли това куче, което мина покрай нас? Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа - не знае. Ако беше се уплашило от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук. Наблюдателността е развита в това куче, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа. На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено - така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. Например някой ученик отива при един от учителите на една окултна школа, но Учителят не му говори нищо. Ученикът говори, Учителят мълчи, ученикът се вижда в чудо и не знае какво да прави. Минават ден, два, три, Учителят все мълчи. Ученикът започва да мисли дали не е влязъл преждевременно в школата.
към втори вариант >>

14. Хармонизиране на енергиите

МОК

Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си.
Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко. Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява.
към беседата >>

Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята.
Тя забравя всичко. Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче, обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н.
към беседата >>

От тези четири вида течения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж".
И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата любов — Божията. Ако думата „любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов. Фиг. 3 И тъй, ако широчината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото.
към беседата >>

15. Ще се превърне в радост

СБ

– Това са растенията, които са израз на низшия живот, на това, което произлиза от земята.
Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала. Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата. „Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простря, Който разпростря земята с произведенията ѝ.“ Кои са произведенията на земята? – Това са растенията, които са израз на низшия живот, на това, което произлиза от земята. „Който дава дихание на людете, които са на нея.“ Значи на всички живи същества Бог даде живот, дихание, да дишат. „И дух на тези, които ходят по нея.“ Това са хората, това е светът. Тия хора имат дух, ходят да работят, те всичко творят. „Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят. На тия хора Бог дава дихание.
към беседата >>

Вие трябва да знаете, че земеделието е най-висшата форма на старозаветния живот, защото има и по-низши форми: убийства, кражби и др.
Ако вие пратите някой работник на нивата, мислите ли, че правите добро за всички? За домашните си, за приятелите си, за тия, на които дължите, това е добро, но за малките червейчета и бубулечици в земята това е най-голямата пакост. Вчера, в беседата си, аз казах, че старозаветните хора са орачи. Мнозина от вас си казаха: „Учителят нарича орачите старозаветници. Значи всички, които орат земята, са старозаветници“. Вие трябва да знаете, че земеделието е най-висшата форма на старозаветния живот, защото има и по-низши форми: убийства, кражби и др. Значи орачът не убива, не краде, но хваща воловете, впряга ги и казва: „Хайде, сега на работа! Вас поне намерих“. И те, искат-не искат, цял ден орат. Той им казва: „Жена ми, децата ми са гладни, боси, трябва да се оре! “ Какво общо имат тия волове с неговите деца, с неговата жена, че били гладни, боси?
към беседата >>

Защо малко по-горе от селото постави манастира?
Някои от вас може да запитат: „Защо Учителят каза така? Защо при даден случай, например, постъпва тъй, а не иначе? “ Вие имате право да питате и мен, имате право да питате и Господа за много неща. Например, може да питате защо Господ тури Витоша на това място, на което е днес. Защо тури в полите ѝ село Драгалевци? Защо малко по-горе от селото постави манастира? На всички тия въпроси Господ ще ви даде ли отговор? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете каква е била Витоша преди 2000 години, но Господ пак мълчи. Питате ангелите, и те мълчат. Защо? С това искат да ви кажат: „Вие сами прочетете тия неща!
към беседата >>

“ Животните, чрез своето съзнание, живеят в един по-низш свят.
Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. В тия случаи хората се намират в противоречие, питат: „Защо Бог е допуснал известни неща, защо е създал тия разнообразни форми в живота? “ Да допуснем, че в един вол, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човешко съзнание, и той се намери в тези тежки, непоносими условия за него: цял ден оре на нивата, а после влиза в своя дам, завързан, лишен от свобода. Знаете ли колко би се озлобил този вол? Но благодарение, че по-висшето съзнание у животните се явява временно и пак се оттегля, а остава обикновеното им съзнание, което лесно ги примирява, те си казват: „Такава е волята Божия! “ Животните, чрез своето съзнание, живеят в един по-низш свят. Казвам: Понякога и хората, като животните, минават през едно по-низше съзнание от човешкото, та не чувстват тъй силно положението си. Нима положението на ония затворници, които бият по няколко пъти на ден, които оставят да лежат на голи подове, хранят само със сух хляб и вода и лишават от работа, е по-добро от положението на животните? Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията мисъл! Ако само четем Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави работи в нея, но ще бъдем обикновени хора. Ако имате всичкото знание на Соломона, ще бъдете обикновени хора, и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета!
към беседата >>

Казвам: Понякога и хората, като животните, минават през едно по-низше съзнание от човешкото, та не чувстват тъй силно положението си.
В тия случаи хората се намират в противоречие, питат: „Защо Бог е допуснал известни неща, защо е създал тия разнообразни форми в живота? “ Да допуснем, че в един вол, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човешко съзнание, и той се намери в тези тежки, непоносими условия за него: цял ден оре на нивата, а после влиза в своя дам, завързан, лишен от свобода. Знаете ли колко би се озлобил този вол? Но благодарение, че по-висшето съзнание у животните се явява временно и пак се оттегля, а остава обикновеното им съзнание, което лесно ги примирява, те си казват: „Такава е волята Божия! “ Животните, чрез своето съзнание, живеят в един по-низш свят. Казвам: Понякога и хората, като животните, минават през едно по-низше съзнание от човешкото, та не чувстват тъй силно положението си. Нима положението на ония затворници, които бият по няколко пъти на ден, които оставят да лежат на голи подове, хранят само със сух хляб и вода и лишават от работа, е по-добро от положението на животните? Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията мисъл! Ако само четем Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави работи в нея, но ще бъдем обикновени хора. Ако имате всичкото знание на Соломона, ще бъдете обикновени хора, и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета! “ Някои религиозни, духовни хора, казват: „Ние можем да влезем в Божествения свят, без да минем пътя на Соломона“.
към беседата >>

16. Делата Божии

НБ

Не само човек, но и низшите същества знаят много неща.
Има неща, за които не се пита. Трябва ли да питате, как да обичате, как да вярвате, как да се храните? Тези неща са познати на всички хора. Всеки човек знае, как трябва да обича, как да вярва, как да се храни, как да работи. Щом човек задава въпроса „как”, това значи, че той има някаква скрита идея. Не само човек, но и низшите същества знаят много неща. Те се раждат с някои знания. Току-що излюпеното пиле знае, как трябва да яде. Току-що излюпеното патенце знае, как да плава. И човек, като пиленцето и патенцето, трябва да прилага всичко, което знае, а не да пита, какво да прави и как да работи. Като е дошъл на земята, човек трябва да приложи живота, който му е даден, за да се ползува от него.
към беседата >>

Един благочестив калугер ходил на Атонския манастир.
Външното ръкуване не означава още истинско поздравяване. Човек може да носи някого в главата и в сърцето си, постоянно да мисли за него, без да се ръкува. Това значи посещение по духовен начин. Как ще приемете Христа и как ще Го посетите, това зависи от вашето разбиране. Едно е важно: докато човек не познае Христа отвътре, отвън само никога няма да Го разбере. Един благочестив калугер ходил на Атонския манастир. На връщане той се отбил в дома на един свещеник в Нови-Пазар, да си почине. Като тръгнал да си отива, калугерът помолил свещеника да му даде една малка сума за път, да не ходи пеш. Свещеникът му казал, че нямал пари, и после добавил: Можеш да си отидеш пеш. Като нямаш пари, пеш можеш да ходиш. Като разправяше тази случка, аз казах на свещеника: Знаеш ли, че този калугер беше Христос?
към беседата >>

17. По-горни от тях

НБ

В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони.
Ако търсите кръста на Христа, не можете да го намерите. Той или се е разпръснал на малки частици из пространството, или е станал толкова голям, че и най-големият параход в света не може да го побере. Някои търговци в Палестина са продавали разни дървета, като частици от Христовия кръст. Време е вече човечеството да се освободи от лъжите на миналото и на настоящето, които минават за свещени мисли и убеждения. Ние сме против свещените лъжи, които са причина за големи нещастия и страдания в света. В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони. В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации. Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си? Сега, ако се обърнете към окултистите по въпроса за 40-те глави на Йоана Кръстителя, някои от тях ще се опитат да ви докажат, че, наистина, предтечата е имал 40 глави. Обикновеният човек не може да твърди това, но окултистът ще се опита да го докаже.
към беседата >>

В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации.
Той или се е разпръснал на малки частици из пространството, или е станал толкова голям, че и най-големият параход в света не може да го побере. Някои търговци в Палестина са продавали разни дървета, като частици от Христовия кръст. Време е вече човечеството да се освободи от лъжите на миналото и на настоящето, които минават за свещени мисли и убеждения. Ние сме против свещените лъжи, които са причина за големи нещастия и страдания в света. В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони. В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации. Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си? Сега, ако се обърнете към окултистите по въпроса за 40-те глави на Йоана Кръстителя, някои от тях ще се опитат да ви докажат, че, наистина, предтечата е имал 40 глави. Обикновеният човек не може да твърди това, но окултистът ще се опита да го докаже. Императорът отнесъл въпроса до светия Синод, с молба да се произнесат, колко глави има Йоан Кръстител.
към беседата >>

Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя.
Някои търговци в Палестина са продавали разни дървета, като частици от Христовия кръст. Време е вече човечеството да се освободи от лъжите на миналото и на настоящето, които минават за свещени мисли и убеждения. Ние сме против свещените лъжи, които са причина за големи нещастия и страдания в света. В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони. В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации. Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си? Сега, ако се обърнете към окултистите по въпроса за 40-те глави на Йоана Кръстителя, някои от тях ще се опитат да ви докажат, че, наистина, предтечата е имал 40 глави. Обикновеният човек не може да твърди това, но окултистът ще се опита да го докаже. Императорът отнесъл въпроса до светия Синод, с молба да се произнесат, колко глави има Йоан Кръстител. Синодът отговорил, че светията имал само една глава.
към беседата >>

За да не си създават страдания сами, хората трябва да бъдат внимателни, да се самовъзпитават, да облагородяват своята низша природа.
– Това е моя работа. Важно е, че сега кракът ми трябва да се намести. Днес всички хора търсят причините за страданията и нещастията в света, търсят начин за изправянето му. Не е важно, кои са причините за нещастията и страданията на хората; важно е, как да се справи човек с тях. И добрите, и лошите хора страдат, само че първите лесно се справят и се облагородяват, а вторите – мъчно се справят и се ожесточават. За да не си създават страдания сами, хората трябва да бъдат внимателни, да се самовъзпитават, да облагородяват своята низша природа. Един млад момък разправяше една своя опитност, за проява на едно грубо и жестоко чувство в себе си. Един ден сестра му го обидила, и той в момента още изпитал към нея ненавист и желание да й отмъсти. Една вечер, като я видял на двора, в него се явило желание да вземе едно дърво да я удари, да я махне от лицето си. Обаче, той се спрял в себе си, ужасил се от това желание, веднага влязъл в къщи и започнал да се моли, да се освободи от това лошо чувство. Като се успокоил, започнал да размишлява, от къде се явило това чувство в него.
към беседата >>

Наистина, Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички низши и обикновени чувства и мисли, които минават през него.
Една вечер, като я видял на двора, в него се явило желание да вземе едно дърво да я удари, да я махне от лицето си. Обаче, той се спрял в себе си, ужасил се от това желание, веднага влязъл в къщи и започнал да се моли, да се освободи от това лошо чувство. Като се успокоил, започнал да размишлява, от къде се явило това чувство в него. Навярно то е било в спящо състояние, и обидната дума, казана от сестра му, послужила като запалка на барута. „По-горни от тях”. Наистина, Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички низши и обикновени чувства и мисли, които минават през него. Само по този начин, човек може да възприеме любовта и да я приложи в живота си като велик закон, като основа на Битието. Само с любовта човек може да бъде щастлив и да постигне това, което е предвидено в неговата програма. Чрез любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните – светии, светиите – Учители. Това са велики процеси в космоса, за постигането на които се изисква стремеж и големи и усилия. Достатъчно е човек да влезе за известно време в Божествения свят, за да разбере, какво представя той.
към беседата >>

18. В Неговата Любов

НБ

В низшите микроби в 24 часа те може да изпълнят орталъка.
Сега няма да се спирам върху причините за размножаването на хората. Казано е в Писанието: „Плодете се.“ Размножаването е всякога един лош признак, факт е, че една риба хвърля около 300 хиляди яйца. От тях след време не зная колко остават. Много малко количество – за поддържане. Има голямо изтребление, избиване, не едно, не две, не три, това са триста хиляди, а в растенията е още повече. В низшите микроби в 24 часа те може да изпълнят орталъка. Казва да се разплодяваме, но разумност трябва в света. Разплодяването не разрешава въпроса. Следователно този закон, ако у един човек се размножават неестествено неговите желания, силите му ще се разединят. Трябва да имаш толкоз желания и толкоз мисли, които ти може да отхраниш, за които ще имаш достатъчно сила да те поддържат. Другояче ще влезеш в противоречие със себе си.
към беседата >>

В един голям манастир живели калугерки и една благочестива игуменка.
Всички ние говорим. Говори един проповедник и той като захване – всичките погрешки, които стават в света, все дяволът е причината. Аз съм привеждал този разказ, че дяволът не е толкоз виновен. Такъв дявол, какъвто хората мислят, не съществува в света. Има един анекдот. В един голям манастир живели калугерки и една благочестива игуменка. По правилата не е трябвало да имат кокошки, но игуменката е обичала да яде яйца. И понеже забелязала, че тези яйца изчезват някъде – и калугериците обичали да ядат яйца, и най-после дала разпореждане да не се кладе огън в килиите, за да не се пекат яйцата там. Но след като дала това нареждане, забелязала, че яйцата пак изчезвали. Тръгнала тя от килия на килия и една вечер гледа през една пукнатина, че две калугерки запалили една свещ, турили яйцето на един тел и започнали да го пекат на пламъка на свещта. Тя като гледала, гледала, казва: „Гледай ти, пустият дявол какъв мурафет измислил.“ Дяволът бил наблизо и казал: „Не ме обвинявай, този мурафет аз за пръв път го виждам.“ Ние всякога искаме да стоварим своята вина върху някого.
към беседата >>

19. Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги

УС

И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо.
Считат движението за причина, а живота за резултат. Те са учени хора, капацитети. Е, как ще му докажеш на този учен човек, че животът не е резултат? Да вярват, че животът произвел движението. А движението е резултат на живота. И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо. Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: „Кой ви е позволил да се въртите?
към беседата >>

В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира.
Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява. Да ви приведа един пример. То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста.
към беседата >>

И низшите същества смятат всичко, което се движи, за живо. (втори вариант)
Вярно е, където има живот, има и движение. Според едни животът произвежда движението, а според други движението произвежда живота. Излиза, че животът е резултат на движението. Значи движението е причина, а животът – резултат. Всъщност животът не може да се разглежда като резултат. И низшите същества смятат всичко, което се движи, за живо. Например, ако кучето стои при кола̀, която не е в движение, то не лае. Щом колата потегли, кучето започва да лае. То мисли, че тя е жива, и тича след нея. Много хора постъпват несъзнателно като кучето. Като видят, че някоя кола или колело в живота се движи, те хукват след него и се чудят защо Господ е позволил на това колело да се движи.
към втори вариант >>

В един манастир умрял главният игумен и оставил сметките си неуредени. (втори вариант)
Който люби, никога не изпитва лоши чувства към хората. Любовта примирява човека, както със самия него, така и с окръжаващите. Влезе ли лошо чувство в човешкото сърце, това показва, че дяволът се е настанил там. Страшно е да дадете място на дявола в сърцето си. Влезе ли дяволът в някоя къща, иде запустението. В един манастир умрял главният игумен и оставил сметките си неуредени. Заместникът му поел работата, но се видял в чудо, не могъл да оправи обърканите сметки на своя предшественик. За да се справи с новото си положение, той се молил дълго време на Бога да му се яви по някакъв начин старият игумен, да вземе участие в оправяне на сметките. Най-после молбата му била чута. Явил се старият игумен, но донесъл такава миризма в монастира, че всички трябвало да го напуснат. От този ден монастирът запустял.
към втори вариант >>

20. Възлюблени

НБ

Ако разгледаме по-низшата природа, [тя] има съвсем друг облик, не е такава, каквато ние си я представяме.
Ако разгледаме по-низшата природа, [тя] има съвсем друг облик, не е такава, каквато ние си я представяме. Ние всякога изхождаме от човешкото гледище и мислим, че то е единственото. Ако е по старост, тази, низшата природа е създадена много по-рано, отколкото ние. Низшата природа, низшите същества са създадени много по-рано, отколкото хората. Хората са много млади в сравнение с животните и растенията. Ние, хората, се намираме в едно голямо противоречие.
към беседата >>

Ако е по старост, тази, низшата природа е създадена много по-рано, отколкото ние.
Ако разгледаме по-низшата природа, [тя] има съвсем друг облик, не е такава, каквато ние си я представяме. Ние всякога изхождаме от човешкото гледище и мислим, че то е единственото. Ако е по старост, тази, низшата природа е създадена много по-рано, отколкото ние. Низшата природа, низшите същества са създадени много по-рано, отколкото хората. Хората са много млади в сравнение с животните и растенията. Ние, хората, се намираме в едно голямо противоречие. Всеки един човек се намира в едно противоречие и не знае от какво произтича противоречието. Представете си едно същество, което вижда един светъл ден като днешния.
към беседата >>

Низшата природа, низшите същества са създадени много по-рано, отколкото хората.
Ако разгледаме по-низшата природа, [тя] има съвсем друг облик, не е такава, каквато ние си я представяме. Ние всякога изхождаме от човешкото гледище и мислим, че то е единственото. Ако е по старост, тази, низшата природа е създадена много по-рано, отколкото ние. Низшата природа, низшите същества са създадени много по-рано, отколкото хората. Хората са много млади в сравнение с животните и растенията. Ние, хората, се намираме в едно голямо противоречие. Всеки един човек се намира в едно противоречие и не знае от какво произтича противоречието. Представете си едно същество, което вижда един светъл ден като днешния. Изведнъж този ден помрачее, чуди се къде отиде светлината.
към беседата >>

Отиде в един манастир да се просвети.
Всяка болест донася смекчаващи условия. Човек като мине една болест, става мек. Толстой в своята биография казва, че всякога след едно боледуване той се просвещавал, добивал нови възгледи за живота. Този човек, който се бори, той прекара една голяма мъчнотия. Най-първо той избяга от дома си. Отиде в един манастир да се просвети. Той избяга от любовника на жена си, не можеше да го изтърпи. Казват, имал божествени съображения да се просвещава. Но после по пътя умрял. Но туй нещастие му дойде с умирането на неговия любим син. Син му като умря, тогава жена му го тури на това изпитание.
към беседата >>

Той го принесе на ония духове, на онзи по-низш живот, понеже имаше заинтересовани в живота на Исаака.
Взе сина си, тури дърва на гърба им и те тръгнаха за планината. Сара като ги попита къде отиват, той каза, [че] отиват да се разходят. Ако беше казал, [че] отива да го принесе в жертва, тя ще каже: „Ти луд ли си, как ще принесеш сина ми в жертва?! “ Отиват на планината и Авраам казва: „Това е волята Божия, Господ дава и Господ взема.“ Господ му казва: „Опитах, Аврааме, вярата ти, ти показа своето безкористие. Няма да принесеш сина си в жертва, но един овен.“ Той намери овена и го принесе в жертва. Той го принесе на ония духове, на онзи по-низш живот, понеже имаше заинтересовани в живота на Исаака. Ако не бяха принесли тази жертва, той щеше да пострада. Това показва, че и за в бъдеще има много да се жертвува. И той, и синът на Исаака, и всички евреи имаха да пожертвуват. Много изпитания започнаха. Най-първо от жената и се свърши с мъжа.
към беседата >>

НАГОРЕ

1.9577159881592