Търсене в беседите за 'Мислене за себе си'

Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на Мен?
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз Съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа Своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог – ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато Небето и Земята преидат и Новите небеса и Новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на Мен? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам – в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят?
към беседата >>

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам – в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
Защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз Съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа Своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог – ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато Небето и Земята преидат и Новите небеса и Новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на Мен? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам – в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единий Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща Радост на душата?
към беседата >>

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и Доброто друга им е целта?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знаете и какво ще учите? – Няма душа – и Мен ме няма; значи, че няма ум, че Моят Дух не съществува, че да живееш добре, да любиш Истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е, не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и Доброто друга им е целта? Ето Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро – то съм Аз, Бог Великий. Ето всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
към беседата >>

Престанете да мамите себе си.
Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мен, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа Ми, докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към Мен, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз Съм жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пъти стана идвам при теб и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш Моя закон?
към беседата >>

Всичко, що създавам, е за теб и ти – за всичко; и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний, Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
От преизобилието на Живота Си те родих за Слава Моя и от Пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в Сила и Мощ, и Мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Светия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: „Ти си син Мой, Аз днес те родих“. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемащ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец – от век и до века. Всичко, що създавам, е за теб и ти – за всичко; и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний, Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мен се обръща всяка твар, за да приеме Сила да се крепи – ето Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъства чрез Силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето Аз Съм, който говоря с теб: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя.
към беседата >>

Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога?
От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, когато е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата – и заплатата, според послушанието – и благословението и според Любовта – отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не, Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? – Не, ето навреме ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против теб, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя. Ако се бавя още, то е с цел да дам време.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

На себе си ли да слугувате или на Мене?
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят?
към беседата >>

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
към беседата >>

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?
А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
към беседата >>

Престанете да мамите себе си.
Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово?
към беседата >>

Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя.
към беседата >>

Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога?
От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя.
към беседата >>

3. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.
Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
към беседата >>

От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни.
към беседата >>

От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги?
към беседата >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към беседата >>

Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно.
към беседата >>

Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.
Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна.
към беседата >>

Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла.
към беседата >>

Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
към беседата >>

Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове?
към беседата >>

И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
към беседата >>

Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си.
Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание. Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.
към беседата >>

4. Трите неща. Разговор с Духа Господен

21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
към беседата >>

Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
И какво ти е нужно за Живота? – Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда?
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

СБ

Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.
Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 – 7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.
към беседата >>

II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.
Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага. Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон.
към беседата >>

Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде.
към беседата >>

Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете.
Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни. Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това ¢ помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете. Единият закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята. Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе40 в Небето.
към беседата >>

Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.
Липсва Фигура 6. Фотография на Пръчката – свещен символ на Веригата. Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече).
към беседата >>

По покана на г-н Дънов всички станахме прави и всякой един от нас каза в себе си по нещо благодарително Господу46, който присъства между нас.
За тия работи не е позволено да се разказва и разправя никому никъде. Тези неща са вътрешни – те са емблеми, които трябва да се пазят само за Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да има. И Господ ви пита благодарни ли сте от всичко това. Всички отговарят: Да, благодарни сме. По покана на г-н Дънов всички станахме прави и всякой един от нас каза в себе си по нещо благодарително Господу46, който присъства между нас. Обяви се от г-н Дънов, че в отговор на тази благодарителност Духът47 дава сега за прочит От Йоанна 12-а глава – от 12-и стих до края, след което тия стихове се прочетоха от самия него. Г-н Дънов каза, че програмата за утре, 17-того, е следната: В 9 ч. сутринта ще има обмяна на мисли помежду ни. А вечерта в 7 ч.
към беседата >>

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
Отговор: ... Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (покровител) и във всички твои братя и сестри (починали)? Отговор: ... Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: ... Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: ... Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: ... Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Отговор: ...
към беседата >>

Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема.
Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви.
към беседата >>

Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее.
Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата. Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.
към беседата >>

Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си.
Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава Духовният свят ще ви стане ясен. Другояче всичко ще ви бъде тъмно, както на мен ми беше тъмно на Земята. Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро.
към беседата >>

Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли.
Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място.
към беседата >>

И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си.
И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място – така върви Животът, като една верига.
към беседата >>

Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат.
И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място – така върви Животът, като една верига. Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“ Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“ Така също – поздравление от Доктора.
към беседата >>

За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
към беседата >>

Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
към беседата >>

А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно.
А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да ¢ дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е, защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект, както то желае.
към беседата >>

Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си.
Удовлетворението на желанието по такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, от много искане има даже бой. Вие пак искайте, нека ви бият – нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат85. Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг.
към беседата >>

Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях.
Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. „Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя.“ Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви.
към беседата >>

Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си.
Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. „Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя.“ Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви. През тази година вие искате да работите, нали? Тогава всякой един да вложи в ума си, че през тази година ще работите така, щото по трима души да приведете в Царството Божие.
към беседата >>

Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов.
И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно. Почивка няколко минути. В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години. След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане.
към беседата >>

Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти; и обратно – измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли, най-после, сърцето двигател на всичко? Според посоката – и мисълта, според стремлението – и настроението. Какво те смущава – бъдещето? Добре, остави го настрана.
към беседата >>

Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите. А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
към беседата >>

Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да ¢ става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да ¢ става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
към беседата >>

Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате.
Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум.
към беседата >>

Аз за себе си нищо не искам.
И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия.
към беседата >>

А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си.
Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се безпокойте.
към беседата >>

II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане.
Събрахме се в 9 ч. и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше: Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага. Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.
към беседата >>

През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година.
Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите: Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата.
към беседата >>

В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз.
Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П.
към беседата >>

Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена.
После ще свършим с Хвалата и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того.
към беседата >>

Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България.
20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“ Като се оттеглихме в занимателната стая, г н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им.
към беседата >>

Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си.
Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави.
към беседата >>

6. Явлението на Духа

Душата със своя начин на мислене представя в нас Божествения свят.
– дават ѝ разни имена. Но то е една същност разумна, която работи; то е Дух, Който създава закони. Духът има пряко общение с нашата душа. Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за Неговия произход. Без душата не щяхме да имаме никакво схващане за Духа. Душата със своя начин на мислене представя в нас Божествения свят. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея. Отделете от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака; по нищо повече не се различава: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното. Духът се проявява в човешката душа. Поради това човек, в различие от другите същества, ходи прав.
към беседата >>

На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога.
Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум. Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността да виждат – Той е изпратил именно този Дух да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях. На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето отношение към Бога. Според моето схващане, земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Някои се питат „Какво съм аз? “ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма.
към беседата >>

В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си.
Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго.
към беседата >>

В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“.
Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат децата, е, ръководими от този Дух, да научите децата да ви обичат. Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение.
към беседата >>

Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“.
Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е главата, или ние. Ако на едно тяло сложим три глави, то няма нищо да свърши!
към беседата >>

Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си.
Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“. Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно.
към беседата >>

Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно.
Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.
към беседата >>

7. Страхът

Щом имаме този основен закон в себе си, ще бъдем готови да направим хиляди други неща за Господа.
Ако изпълняваме Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога, като птичките. У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията, и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои, например, считат религия да идат без друго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят, и мислят, че като направят тия неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме любов към Бога. Щом имаме този основен закон в себе си, ще бъдем готови да направим хиляди други неща за Господа. Но как можем да проявим любов към Господа, когато не Го виждаме? Христос казва: „Отец ваш е на Небето“. Обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: Като изляза от тялото, ще отида на това място. Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват“. Кои са онези, които убиват?
към беседата >>

При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие.
“ Пророкът отговаря: „Ти знаеш, Господи! “ Господ казва: „Проречи тогава за Духа да дойде и да ги оживи“. (Езекиил 39.) Веднъж Едисон направил една малка смешка с някои свои приятели: направил два скелета да се движат автоматично, свързал краката и ръцете им с тел, турил грамофони на ръцете и електрически лампички в очите, и тогава тия два автомата почнали да говорят: „Ние бяхме едно време като вас – ядохме и пиехме; вижте какви сме сега! “ Всички се изпоплашили и хукнали да бягат. Дълго време Едисон трябвало да ги убеждава, че това е само една смешка, направена от него. При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие. И затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се“. За да можем да регулираме туй чувство – страхът, трябва напълно да се обосновем на Божествения Закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. В нас някой път се заражда мисъл: „Искаме да видим Господа, искаме да видим Исуса Христа“. Всеки ден Го виждате. Щом се зароди във вас това чувство на Любов, на обич.
към беседата >>

Сега вие седите и размишлявате, но пак се страхувате в себе си дали имате тази добродетел или не.
Още не са го простили, още не се е възродил, и той иска да управлява света! Не може. Искате да заповядвате на лошите духове. Не може. Трябва да минете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пълни господари на своето положение. Сега вие седите и размишлявате, но пак се страхувате в себе си дали имате тази добродетел или не. Има две крайности в Християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност. И едното е крайност, и другото. Кажете си правото: „Аз имам в касата 10,000 лева“, а не като имаш 10,000, да казваш 5,000 – лъжеш. Имаш 10,000, а казваш 15,000 – лъжеш. Имаш ли 10,000 лева, тури ги в сметката 10,000 – ни по-горе, ни по-долу.
към беседата >>

Трябва да говорим всякога истината, както си я знаем в себе си.
Има две крайности в Християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност. И едното е крайност, и другото. Кажете си правото: „Аз имам в касата 10,000 лева“, а не като имаш 10,000, да казваш 5,000 – лъжеш. Имаш 10,000, а казваш 15,000 – лъжеш. Имаш ли 10,000 лева, тури ги в сметката 10,000 – ни по-горе, ни по-долу. Трябва да говорим всякога истината, както си я знаем в себе си. Трябва да говорим ясно, категорично, положително, тогава нашите външни отношения към хората ще бъдат добри. Защо? Понеже тия духове, които ви ръководят, живеят на Небето; когато си уреждате сметките със своя дух, той ще ги уреди с другите духове и те не могат да ви мразят. Те могат да казват: „Аз ще те убия“; ще им отговорите спокойно: „Не можеш, защото ти си вързан“. Някой казва: „Ще направя това“. – „Не можеш, я се опитай.“ Един ден мене ми каза един: „Ако извадя револвера, ще видиш“.
към беседата >>

Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат.
– „Ама ще извадя нож.“ – Я го извади: изваждал ли си нож, да видиш какво нещо е? Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти. Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“. Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат. Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не. Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали.
към беседата >>

Имал е известна сила в себе си.
Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти. Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“. Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат. Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не. Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали. Питам: Вашата сила де е? Някой ден може някой лош дух да каже: „Като пусна моите кучета“. – „Пусни ги; ще направя един кръг и щом изсвиря, като дим ще изчезнат“.
към беседата >>

Затуй изхвърлете всички тия слабости от себе си.
Някой ден може някой лош дух да каже: „Като пусна моите кучета“. – „Пусни ги; ще направя един кръг и щом изсвиря, като дим ще изчезнат“. Силата е в тази Божествена свирка, и който я има, той всякога е свободен и властен. Та имате сега метода как да властвате над лошите духове, да нямате техните слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затуй изхвърлете всички тия слабости от себе си. „Ама – казвате – туй нещо няма да правя, няма да пуша тютюн“, и пак, на следващия ден, го запушвате. Направете го, без да го кажете. „Решил съм да посаждам“, ама нищо не си посадил още. Посади и тогава повикай своите приятели и им кажи: „Елате, приятели, да видите какво съм направил“. Те ще се радват.
към беседата >>

И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в себе си страх Господен, „Такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в деня на Господа Исуса“.
Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня, и т.н. Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва да действаме: първото нещо е да бъдем чисти и тогава да се обърнем към Него. Сега, понеже Христос иде в този свят, как ще ви намери? Разбира се, някои ще намери богати, а други – бедни. Казано е: „И на тази основа отгоре ако зида някой злато, сребро, драгоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще стане явна; защото денят ще я покаже; понеже с огън се открива, и огънят ще изпита на всеки каква е работата: на когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата; а на когото работата изгори, ще се ощети, а сам той ще се избави, но тъй, както от огън“. И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в себе си страх Господен, „Такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в деня на Господа Исуса“. Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси. И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“: ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните, няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота.
към беседата >>

8. Великден

Казвам, че Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота.
Но те казват: „Ние умираме, стига вие да станете хора“. Колко милиарди същества ни слугуват! А какво правим ние сега на земята? Ние се занимаваме със схоластични въпроси, като ония стари богослови в средните векове, които философствали колко дяволи могли да играят на върха на един нож. Все с това се занимаваме и ние. Казвам, че Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота. Всякога в две велики епохи има една низина. Ако разгледаме нашия мозък, ще видим, че и той има вдлъбнатини и издатини; благодарение на тия бразди може да циркулира човешката мисъл. И земята е с такива вдлъбнатини, които създават известни течения, благодарение на които ние може да живеем. Някой казва: „Аз не искам да живея в долина“. – Ами къде искаш да живееш?
към беседата >>

Преди всичко човек трябва да познае себе си.
И не е мъчно да я изпълните. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота. У съвременните хора има склонност да критикуват; всякой вижда грешките на другите: „Еди-кой си не живее така, както трябва“; ами ти живееш ли така? – „Той не мисли правилно“; ами ти мислиш ли правилно? – „Той не е добър“; ами ти добър ли си? Преди всичко човек трябва да познае себе си. Трябва да проучи своята конструкция. Проучили ли сте защо Господ ви е турил нос, защо ви е турил две очи и защо на някои очите са черни, на други – сини или зелени, и защо са тия веждички отгоре? Образува се една осморка; какво значи туй число? То показва числото на работата. И носът, то е рало.
към беседата >>

В какво се състои мисленето?
Проучили ли сте защо Господ ви е турил нос, защо ви е турил две очи и защо на някои очите са черни, на други – сини или зелени, и защо са тия веждички отгоре? Образува се една осморка; какво значи туй число? То показва числото на работата. И носът, то е рало. Като турите човека хоризонтално, това показва, че той трябва да оре, и тогава Божествената благодат ще слезе и ще изникне онова, което е посеял. В какво се състои мисленето? – Да съсредоточиш мислите си. А в какво се състои това съсредоточаване? Срещнах веднъж във Варна един българин, невярващ, със свободни възгледи, който ми се оплака: „Бях спечелил 8,000 лева, дадох ги на един търговец, който фалира, и така изгубих; но, добър Господ, ще спечеля пак“. Казах, този човек е разбрал закона: той не е окултист, но признава един закон, който ще го научи да спечели пак – Господ дава, Господ взема. Тия неща са преходни в живота; Господ с тях ни опитва, както майка опитва децата си.
към беседата >>

Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не.
Срещат се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота. Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“. Във вашия ум се зароди една мисъл, докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не. Има хора, които са били там, когато Христос възкръсна. Ще каже някой: „Докажи! “ Мога да ви го докажа; но ще заемете същите отношения. Има известен закон, който трябва да се спази. А що е доказване?
към беседата >>

9. Отдайте Божието Богу

Само с мислене въпросите не се разрешават.
Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря? " Той отговори категорично: „Отдайте! " В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа. Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос. Само с мислене въпросите не се разрешават. Нужно е усилие, труд и работа. Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Мъжът е твоят Кесар, ще му готвиш. Като сготвиш на мъжа си добре, той ще отиде на работа, а ти ще останеш в къщи сама, ще имаш възможност да служиш на Бога.
към беседата >>

Аз виждам пред себе си хора, облечени в дрехи, с определено тегло и форма, но това не е човекът.
Хората искат да бъдат щастливи. Няма щастие за хора, които разсипват бащиното си имане. С това аз не ви изобличавам, но изяснявам един принцип. Ако е за обида, няма защо да се обиждате. Вие, които седите пред мене, още не сте истинският човек. Аз виждам пред себе си хора, облечени в дрехи, с определено тегло и форма, но това не е човекът. Аз имам високо мнение за човека. Във вас се крие нещо велико, което и вие сами не съзнавате. Един ден Божественото в човека ще се прояви, и вие ще разберете, какво е животът, какво е самият човек. Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу." Когато отдадете Кесаревото Кесарю, тогава ще се освободите. Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание не са ваши, те са на Кесаря – отдайте ги на Кесаря.
към беседата >>

Затова Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Казвам: Трябва да мислите за себе си, за своите ръце и крака, за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта.
– Защо? – Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото. Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа. Питам сегашните учени и философи, по колко пъти на ден си спомнят за Господа. Причината за нещастията на сегашните хора се заключава, именно, в това, че не си спомнят за Господа. Затова Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Казвам: Трябва да мислите за себе си, за своите ръце и крака, за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. Днешният живот е наш, утрешният принадлежи на Бога. Как ще бъдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога? Нещастието на хората се дължи на това, че те дават само на Кесаря. Той само взима, а не дава. Бог се отличава с това, че дава и взима.
към беседата >>

И тъй, четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път: да различава същественото от несъщественото ; да се освобождава от лични амбиции; да има добра обхода и добър живот; да има любов в себе си.
Много светии има на замята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе в правия път, човек трябва да различава същественото от несъщественото. Човек трябва да бъде свободен от всякакви амбиции за завладяване и обсебване. И тъй, четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път: да различава същественото от несъщественото ; да се освобождава от лични амбиции; да има добра обхода и добър живот; да има любов в себе си. Докато не придобие тия неща, ангелът няма да го пусне в рая. Господ казва: „Вие сте се научили да служите на Кесаря, но не и на мене. Колкото и да се сърдите, не мога още да ви приема за свои слуги." Кой добър музикант ще приеме вашето недоразвито дете да изучава музика? Той ще каже: Нямам време да се занимавам с вашите недоразвити деца. Като пренебрегна невежеството, Бог остави невежите да се лутат в своето невежество.
към беседата >>

Вие го каните в дома си, радвате му се, а той носи в себе си бацилите на някаква опасна болест и заразява целия ви дом.
във видимия, такъв ще бъдеш и в религиозния си живот. Да полъгваш, това значи, да скриваш истината. Чист, искрен трябва да бъде човек. Той всеки момент се намира пред лицето на Бога. Как ще погледнете към вашия гост, който ви носи зараза? Вие го каните в дома си, радвате му се, а той носи в себе си бацилите на някаква опасна болест и заразява целия ви дом. Ще бъдете крайно недоволни от него. Знайте, че всяко посещение, което правите на своя ближен, е явяване пред Бога. Чисти трябва да се явявате пред Бога. Има религиозни хора, които носят проклятие на света – най-страшния бацил. Това може да е несъзнателно, но те трябва да го имат пред вид, да се чистят.
към беседата >>

Тя сама по себе си изтича.
В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре. Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени. В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства. Върху тоя извор работи Христос, него иска да прокара у вас. Щом видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушвате извора. И, в края на краищата, вие се задоволявате с малките рекички, които се сливат в една по-голяма, и казвате: Достатъчно съм голям. – Голям си, но мътен.
към беседата >>

10. Пребъдете / Пръбѫдване

Дишането, мисленето, чувствуването представят пребъдване, а действията, които ги придружават, наричаме държане.
Същото може да се каже и за отношението на удовете на човека и неговата душа и дух. Ако духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от човека. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва в функциите, които изпълняват органите, и се ползува от енергиите, които те възприемат и предават. Душата не държи въздуха, но пребъдва в него. Дишането, мисленето, чувствуването представят пребъдване, а действията, които ги придружават, наричаме държане. Едни от процесите, които се извършват в човешкия организъм, наричаме свободни или зависещи от нашата воля; другите са ограничени, независещи от волята ни. Движението на ръцете и на краката зависи от нашата воля, но биенето на сърцето, дишането, храносмилането не зависят от нас. „Ще пребъдете в любовта ми". Който не разбира основния закон на живота – любовта, мисли, че може да я ограничи. Любовта не се ограничава, тя се отнася към свободните действия.
към беседата >>

Обаче, това не показва, че последните житни зърна не крият в себе си същите заложби, каквито и първите зърна, поставени при добри условия.
Казват за някой човек, че е търпелив като вол. Значи, волът се взима като символ на търпение. Какво ще кажете за житните зърна, поставени при различни условия? Онези, които са поставени при благоприятни условия на развитие, са израсли и дават доброкачествени плодове. Другите, които не са били при добри условия, не са могли да израстат. Обаче, това не показва, че последните житни зърна не крият в себе си същите заложби, каквито и първите зърна, поставени при добри условия. Следователно, каквото е отношението между първите и последните житни зърна, такова е и между душата на човека и на вола. Днес волът е лишен от условия да се развива, да проявява качествата на своята душа. Ще дойде ден, когато Бог ще го постави при условия да прояви своите заложби. Тогава ще видите, че от него ще излязат талантливи и гениални хора, каквито срещаме сега. Днес волът оре, обработва земята, изпълнява основния закон и помага на човека.
към беседата >>

Някой има добро разположение на духа, въодушевява се от нещо Божествено, но изведнъж детето му влиза в стаята и води след себе си мисирките и патиците – устройва си забавление.
След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости. Много хора постъпват като децата. Майките им измазват стаите, изчистват ги, а те вкарват мисирките вътре, да се забавляват с тях. Така те искат да покажат, че са свободни, но това е детинска свобода, детинско схващане. Някой има добро разположение на духа, въодушевява се от нещо Божествено, но изведнъж детето му влиза в стаята и води след себе си мисирките и патиците – устройва си забавление. Бащата вижда, че стаята е изцапана, и в един момент доброто разположение го напуща. За да не губят доброто си разположение, майката и бащата трябва да затварят стаята си с девет ключа, да не влизат децата с мисирките вътре, да цапат. Вината е в майката и в бащата, а не в детето. Като намери стаята отворена, то влиза вътре, взима царевица и вкарва патиците и мисирките, да си поиграе с тях. "Ако държите моите заповеди." Понеже глаголът „държа" се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете да направите нещо; че някой въпрос ви е тъмен и не можете да го разберете; че условията ви са лоши, или че не е дошло още време за вашето проявяване и т.н.
към беседата >>

Искате ли да се освободите от злото и престъпленията вън от себе си и вътре в себе си, дръжте Божиите заповеди и пребъдвайте в любовта.
Той им дава 45 милиона на разположение и се развежда с тях. Ще кажете, че който има 45 милиона на разположение, е щастлив човек. Горко на онзи, който се е развел с Бога. Той е готов да върши всякакви престъпления. Който не държи Божиите заповеди, той може да върши всички престъпления. Искате ли да се освободите от злото и престъпленията вън от себе си и вътре в себе си, дръжте Божиите заповеди и пребъдвайте в любовта. Като ставате сутрин от сън, ако сте жена, задайте си следните въпроси: държа ли заповедите на мъжа си, и мъжът ми държи ли заповедите на Господа; пребъдвам ли в любовта на мъжа си, и мъжът ми пребъдва ли в любовта на Господа? Ако си отговорите на тези въпроси положително, целия ден ще прекарате в мир и радост, защото Бог ви е благословил. Ако отговорът ви е отрицателен, вие ще бъдете недоволни, неразположени, нещастни. Защо с нещастни хората? – Защото не изпълняват Божиите заповеди, не пребъдват в любовта Му, а, въпреки това, искат да реализират всичките си желания.
към беседата >>

И човек носи в себе си едно лакомо мече, което трябва да възпитава и наказва.
За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята. Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво. Тя го взела на ръце, полюляла го, но не могла да го съживи. Натъжена от загубата, тя влязла в гората. И човек носи в себе си едно лакомо мече, което трябва да възпитава и наказва. Той има право да го накаже, но така, че да не го умъртви. Ако го умъртви преждевременно, ще страда. Ето защо, Христос казва: „Който иска да бъде щастлив, трябва да има калена воля, светъл ум и чисто сърце; той трябва да държи моите заповеди така, както аз държа заповедите на Отца си и да пребъдва в мене така, както аз пребъдвам в любовта на Бога." Само така човек може да бъде велик, защото Бог, Който живее в него, е велик. Следователно, отворете сърцата и душите си за Бога, да влезе в вас с своите заповеди и със своята Любов, за да ви направи велики и силни. Тогава човек казва, че всичко, каквото пожелае да постигне, е възможно.
към беседата >>

Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си.
Без любов животът му не върви добре. Ще ми възразите, че животът е тежък, трябва да се издържат жена и деца. Чудно нищо! Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама. Тъй щото, дали човек е женен, или не, това не усложнява, нито улеснява живота. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Мъжът и жената вървят всякога заедно. Дали жената, или мъжът е вътре, или вън от човека, не е важно. Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си. Те не могат един без друг. Мъжът е стимул за жената, а жената – за мъжа.
към беседата >>

Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си.
Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама. Тъй щото, дали човек е женен, или не, това не усложнява, нито улеснява живота. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Мъжът и жената вървят всякога заедно. Дали жената, или мъжът е вътре, или вън от човека, не е важно. Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си. Те не могат един без друг. Мъжът е стимул за жената, а жената – за мъжа. Отнемете ли жената от света, всякаква култура ще изчезне; отнемете ли мъжа, пак няма да има култура. Под думите "мъж и жена" в широк смисъл, разбирам ума и сърцето. Ум без сърце не може, и сърце без ум не може.
към беседата >>

Като пее, човек трябва да задоволи първо себе си, а после окръжаващите.
Когато се казва на хората, че трябва да пеят, това значи, да отворят сърцата си за любовта. Пеенето е врата, през която любовта влиза в човека. Когато се казва на хората, че трябва да се молят, подразбираме същото – да отворят умовете и сърцата си за любовта. Яденето, пеенето и моленето представят един и същ процес – отваряне на ума и на сърцето за любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено. Те са тясно свързани помежду си. Като пее, човек трябва да задоволи първо себе си, а после окръжаващите. Какво мислят хората за него, доволни ли са, или не, това е второстепенна работа. Първо той трябва да бъде доволен от себе си. Това означават думите: „Ако държите заповедите ми, ще пребъдете в моята любов". По-нататък Той казва: „Каквото попросите в мое име, ще ви се даде." Опитвайте Господа чрез Неговите закони, за да разрешите мъчните си въпроси. Някой не може да се справи със съседите си, не може да ги търпи.
към беседата >>

Първо той трябва да бъде доволен от себе си.
Когато се казва на хората, че трябва да се молят, подразбираме същото – да отворят умовете и сърцата си за любовта. Яденето, пеенето и моленето представят един и същ процес – отваряне на ума и на сърцето за любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено. Те са тясно свързани помежду си. Като пее, човек трябва да задоволи първо себе си, а после окръжаващите. Какво мислят хората за него, доволни ли са, или не, това е второстепенна работа. Първо той трябва да бъде доволен от себе си. Това означават думите: „Ако държите заповедите ми, ще пребъдете в моята любов". По-нататък Той казва: „Каквото попросите в мое име, ще ви се даде." Опитвайте Господа чрез Неговите закони, за да разрешите мъчните си въпроси. Някой не може да се справи със съседите си, не може да ги търпи. – Ако е без любовта на Бога, не може да търпи никого. Какво струва на човека да изпълни Божия закон и да каже: С Бога всичко мога да направя.
към беседата >>

Христос казва на всеки човек: „Възлюби Бога в себе си, за да възлюбиш и ближния си." Но дяволът му казва: Велико нещо е любовта!
По-нататък Той казва: „Каквото попросите в мое име, ще ви се даде." Опитвайте Господа чрез Неговите закони, за да разрешите мъчните си въпроси. Някой не може да се справи със съседите си, не може да ги търпи. – Ако е без любовта на Бога, не може да търпи никого. Какво струва на човека да изпълни Божия закон и да каже: С Бога всичко мога да направя. Това значи: с любовта всичко мога да понеса. Христос казва на всеки човек: „Възлюби Бога в себе си, за да възлюбиш и ближния си." Но дяволът му казва: Велико нещо е любовта! Ти не си готов още за нея, не можеш да любиш и да прощаваш. За да любиш, ти трябва да бъдеш учен, да познаваш законите на цялото Битие. Христос се противопоставя на дявола и казва: Дали си учен, или прост, беден, или богат, голям, или малък, ти можеш да любиш и трябва да проявиш любовта, която е вложена в сърцето ти. Помнете: С любовта човек може всичко да постигне. Грозният може да стане красив, бедният – богат, невежият – учен.
към беседата >>

Следователно, който се усъмни в пътя си, той е допуснал в себе едното краче на дявола.
Миналото е отживяло времето си. Сегашният ни живот е израз на миналия, затова сме недоволни от него. Новото, което днес възприемаме и прилагаме, ще определи бъдещия ни живот. Който иска да знае, какъв е бил миналият му живот, нека се вгледа в сегашния, там ще намери своето минало. Ако живее по нов начин, той ще съгради своето светло бъдеще. Следователно, който се усъмни в пътя си, той е допуснал в себе едното краче на дявола. Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта Му, вие сте на прав път и, каквото пожелаете, можете да постигнете. Христос работи с думата „мога", а дяволът с думата „не мога." Кажеш ли, че можеш да живееш добре, Христос е с тебе. Кажеш ли, че не можеш да живееш добре, Христос е далеч от тебе.
към беседата >>

Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си.
Сегашният ни живот е израз на миналия, затова сме недоволни от него. Новото, което днес възприемаме и прилагаме, ще определи бъдещия ни живот. Който иска да знае, какъв е бил миналият му живот, нека се вгледа в сегашния, там ще намери своето минало. Ако живее по нов начин, той ще съгради своето светло бъдеще. Следователно, който се усъмни в пътя си, той е допуснал в себе едното краче на дявола. Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта Му, вие сте на прав път и, каквото пожелаете, можете да постигнете. Христос работи с думата „мога", а дяволът с думата „не мога." Кажеш ли, че можеш да живееш добре, Христос е с тебе. Кажеш ли, че не можеш да живееш добре, Христос е далеч от тебе. – Грешен човек съм.
към беседата >>

Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко.
Новото, което днес възприемаме и прилагаме, ще определи бъдещия ни живот. Който иска да знае, какъв е бил миналият му живот, нека се вгледа в сегашния, там ще намери своето минало. Ако живее по нов начин, той ще съгради своето светло бъдеще. Следователно, който се усъмни в пътя си, той е допуснал в себе едното краче на дявола. Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта Му, вие сте на прав път и, каквото пожелаете, можете да постигнете. Христос работи с думата „мога", а дяволът с думата „не мога." Кажеш ли, че можеш да живееш добре, Христос е с тебе. Кажеш ли, че не можеш да живееш добре, Христос е далеч от тебе. – Грешен човек съм. Каже ли някой така, това показва, че волята му е слаба.
към беседата >>

– Да повдигне първо себе си, а после – мъжа.
Дайте права насока на волята си, и вие ще се повдигнете. Ако сте сгрешили, ще се очистите. Много вода има в природата, следователно, човек всякога може да се мие и чисти. Мъже и жени – всички трябва да се чистят, да съзнаят своето предназначение и да го изпълнят. Каква е задачата на жената? – Да повдигне първо себе си, а после – мъжа. Добрата и красива жена представя идеал за мъжа. Тя внася подтик в него към възвишеното, заставя го да мисли, а същевременно внася мир и спокойствие в душата му. Задачата на мъжа е да повдигне първо себе си, а после – жената. Той трябва да прояви силата на своя ум, да застави жената да работи. Каквото каже, тя мъжът трябва да го изпълни.
към беседата >>

Задачата на мъжа е да повдигне първо себе си, а после – жената.
Мъже и жени – всички трябва да се чистят, да съзнаят своето предназначение и да го изпълнят. Каква е задачата на жената? – Да повдигне първо себе си, а после – мъжа. Добрата и красива жена представя идеал за мъжа. Тя внася подтик в него към възвишеното, заставя го да мисли, а същевременно внася мир и спокойствие в душата му. Задачата на мъжа е да повдигне първо себе си, а после – жената. Той трябва да прояви силата на своя ум, да застави жената да работи. Каквото каже, тя мъжът трябва да го изпълни. Ако днес обещава нещо, а утре не го изпълнява, той е подобен на баба, която на всяка стъпка спира и не може да върви напред. Каже ли мъжът на някоя мома, че я обича, той трябва да докаже истинността на своите думи. Време е вече да се приложи Христовото учение във всичката му широта и дълбочина.
към беседата >>

На жените пожелавам да бъдат пълни с Божията Любов, да носят идеята за прилагане на любовта и, дето отидат, да носят аромат с себе си, да пръскат благоуханието на любовта.
Каквото каже, тя мъжът трябва да го изпълни. Ако днес обещава нещо, а утре не го изпълнява, той е подобен на баба, която на всяка стъпка спира и не може да върви напред. Каже ли мъжът на някоя мома, че я обича, той трябва да докаже истинността на своите думи. Време е вече да се приложи Христовото учение във всичката му широта и дълбочина. Кажеш ли, че не можеш да Го приложиш, баба си; кажеш ли, че можеш да Го приложиш, ти си млад човек, герой, който може да постигне всичко. На жените пожелавам да бъдат пълни с Божията Любов, да носят идеята за прилагане на любовта и, дето отидат, да носят аромат с себе си, да пръскат благоуханието на любовта. На мъжете желая да внесат доверие във всички жени, да разчитат на тяхната дума и на обещанията им. „Ако държите моите заповеди" – това се изисква от мъжа. „Ще пребъдете в любовта ми" – това се изисква от жената. Аз пък казвам: Жената да пребъдва в любовта, а мъжът да държи заповедите на жената.
към беседата >>

Дишането, мисленето, чувствуването е прѣбѫдване, а всѣко дѣйствие въ свѣта е държане. (втори вариант)
Ако вашата душа, вашиятъ духъ не биха държали вашитѣ рѫцѣ, крака, мозъкъ, дробове, стомахъ и др., какво би станало съ васъ? Слѣдователно духътъ ви трѣбва да държи всичко това въ редъ и порядъкъ. А при това вашата душа трѣбва да прѣбѫдва, т.е. да възприема храна, а това е вѫтрѣшенъ процесъ. Ти не можешъ да държишъ въздуха, но може да прѣбѫдвашъ въ него. Дишането, мисленето, чувствуването е прѣбѫдване, а всѣко дѣйствие въ свѣта е държане. Слѣдователно има нѣща въ свѣта, които сѫ зависими отъ нашата воля и други, които не сѫ зависими. Психолозитѣ наричатъ еднитѣ свободни, волеви дѣйствия, а другитѣ – ограничени, несвободни. За да си движимъ рѫката, крака, това зависи отъ нашата воля, но биенето на сърдцето, дишането, храносмилането не зависятъ отъ насъ. Когато хората искатъ да ограничатъ любовьта, това значи, че не разбиратъ основния законъ: Любовьта спада къмъ свободнитѣ дѣйствия, трѣбва да се прѣбѫдва въ нея. Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава, има обмѣна.
към втори вариант >>

Хубаво ще дъвчешъ, ще изпълнявашъ работа не за себе си. (втори вариант)
Тѣ обработватъ земята и извършватъ основния законъ. Отъ окултно гледище въпросътъ стои така. Сега да дойдемъ до положението на тѣзи два вола и се ограничимъ въ тѣлото си. Всѣки день ти си заставенъ да седнешъ три пѫти на трапезата и искашъ-не искашъ да дъвчешъ. И какво дъвкане! Хубаво ще дъвчешъ, ще изпълнявашъ работа не за себе си. Нѣкой казва: „Колко ми е приятно, че днесъ ядохъ.“ Тази работа е сѫщата, както когато на нѣкой конь дадатъ една торба зобъ и той казва: „Колко е приятно! “ Но азъ рекохъ, това не е за тебе, това е за орането, което си свършилъ. Така е и съ насъ. Единъ день прѣстанемъ да работимъ и господарьтъ казва, че ще ни уволни, а ние плачемъ, защото сме привикнали на всичко това. Съврѣменнитѣ хора по своя навикъ приличатъ на онзи градинарски конь, който въ продължение на 30 години въртѣлъ едно колело и изваждалъ вода за господаря си.
към втори вариант >>

Взела го у себе си, люляла го, но не могла да го съживи. (втори вариант)
Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ си мечета. Около рѣката тази мечка намѣрила една голѣма плоча, бъркала съ рѫцѣтѣ си вѫтрѣ и изваждала раци за мечетата. Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало. Тя му ударила толкова силенъ шамаръ, че то се търкулило на земята. Мечката продължила пѫтя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било мъртво. Взела го у себе си, люляла го, но не могла да го съживи. Мечетата трѣбва да знаятъ какъ да се хранятъ, а вие трѣбва да знаете какъ да удряте плѣсници. Христосъ казва: „Ако искате да избѣгнете всички нещастия, ако искате да имате една калена воля, умъ и сърдце, трѣбва да държите моитѣ заповѣди, тъй както азъ държа заповѣдитѣ на Отца си и да прѣбѫдвате въ мене, тъй както азъ прѣбѫдвамъ въ любовьта на Бога. Това ме прави великъ, Онзи, Който живѣе въ мене, Той е великъ.“ Когато Господь влезе у насъ да живѣе съ своитѣ заповѣди и любовь, Той ще ни направи велики и мощни. Когато рекохъ, че всичко е възможно, подразбирамъ този Божественъ законъ, да държимъ заповѣдитѣ Му и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Нѣкои отъ васъ може да запитатъ: „Какъ ще познаемъ дали държимъ Божиитѣ заповѣди?
към втори вариант >>

Най-първо турете въ себе си мисъльта, че може да разрѣшите тѣзи въпроси, спрете се спокойно, чакайте разрѣшението имъ, като ще си вършите другата работа, но да бѫдете спокойни. (втори вариант)
Това е едно правило. Всички, които ме слушате, направете слѣдния психически опитъ. Въ миналата бесѣда ви казахъ, отъ сега нататъкъ да имате прѣдъ видъ всѣкога думитѣ: повѣрвай, опитай и вижъ. Едно врѣме е било това, когато повече се е вѣрвало, безъ да се провѣрявать нѣщата, а днесъ трѣбва всичко да се провѣрява. Имате извѣстни мѫчни въпроси. Най-първо турете въ себе си мисъльта, че може да разрѣшите тѣзи въпроси, спрете се спокойно, чакайте разрѣшението имъ, като ще си вършите другата работа, но да бѫдете спокойни. Мислете 5, 10, 15, 20 часа върху въпроса, който искате да разрѣшите и слѣдъ това ще имате разрѣшение на този въпросъ, който най-много ви занимава. Направете опитъ и вижте дали това е вѣрно или не. Ако деньтъ се мине и вие не може да разрѣшите единъ въпросъ, това показва, че въ вашето подсъзнание има една отрицателна мисъль. Изхвърлете всички отрицателни мисли и въ края на седмицата непрѣмѣнно ще имате разрѣшение на въпроса. За да познаете дали вашето сърдце прѣбѫдва въ любовьта, ще слѣдите дали имате дълбоко спокойствие.
към втори вариант >>

Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората. (втори вариант)
Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши. Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората. Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“ Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия.
към втори вариант >>

Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ! (втори вариант)
Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“ Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ! “ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива. Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли. А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си. Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е? “ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка.
към втори вариант >>

За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума. (втори вариант)
А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата. Такъвъ мѫжъ прилича на една стара баба, която на всѣка крачка клѣка. Ето Христовото учение, което трѣбва да се приложи въ живота. Кажешъ „не мога“ – баба си; „мога“ – младъ си, юнакъ си. За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума. Това сѫ двѣтѣ положения, да държимъ Божиитѣ заповѣди – това е мѫжътъ, а другото – да прѣбѫдваме въ Неговата любовь, това е жената. Да раздѣлимъ заповѣдитѣ ви: жената да прѣбѫдва въ любовьта на мѫжа си, а мѫжътъ да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на жена си. Това да ви служи като правило.
към втори вариант >>

11. Не може да се укрие

С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие.
Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие. Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина. Ще кажете, че главата на човека е малка. Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък. Не е така. Човек изглежда малък, защото е представен перспективно.
към беседата >>

Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа.
Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина? Защото нямат достатъчно Светлина. Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
към беседата >>

Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване.
Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите: – Какво правят децата ми на земята? – Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват счупените кости, да турят дървени ръце и крака и т.н. – Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват счупените кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът.
към беседата >>

Дишането пък подразбира мислене.
За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни.
към беседата >>

По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
Като ви пъди някой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар. Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството. Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега. После ще им дадат товара.
към беседата >>

Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си.
Ще дойде време, когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството. Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега. После ще им дадат товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си. Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар. На тръгване, той се обърнал към търговеца с думите: "Взех, каквото ми трябваше. Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко." След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина. Той взел всичко под форма на заем. Дали ще плати някога, не се знае.
към беседата >>

Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях?
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен? Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях? Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал. По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се. Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията. Ако децата грешат, виновни са родителите. Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството.
към беседата >>

Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен.
Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката? Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това? По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си. Някога той познавал това изкуство.
към беседата >>

Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си.
Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар." Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение. Двама другари си живели добре, обичали се. След време те се оженили. Единият живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си. Той запитал другаря си:
към беседата >>

Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно.
към втори вариант >>

— Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. (втори вариант)
Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща.
към втори вариант >>

Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. (втори вариант)
Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
към втори вариант >>

Дишането пъкъ подразбира мислене. (втори вариант)
За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ. Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото. Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни.
към втори вариант >>

По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. (втори вариант)
Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ. Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари.
към втори вариант >>

Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си. (втори вариант)
Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си. Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь. На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше. Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко. Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина. Той взелъ всичко подъ форма на заемъ.
към втори вариант >>

Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ? (втори вариант)
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човѣкъ е праведенъ? Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ? Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ. По- голѣмъ грѣхъ прави онзи, който е ограбенъ, отколкото провинилиятъ се. Като се говори за погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, дохождаме до виновницитѣ на престѫпленията. Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ. Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството.
към втори вариант >>

Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. (втори вариант)
Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката? — Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това? — По известни закони. Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си. Нѣкога той познавалъ това изкуство.
към втори вариант >>

Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си. (втори вариант)
Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ. Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь. Не се произнасяйте за постѫпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на мѣсто. Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ. Не питайте, какво е казалъ този или онзи философъ, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ. Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение. Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога?
към втори вариант >>

12. Изгряващото слънце

Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се проявява в човека, той става духовен.
Аз ще ви задам един въпрос: Когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се проявява в човека, той става духовен. Ако турите в съвсем чиста вода някое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкус, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива – това не е разбиране, – а вие я правите такава. Така е и с хората: едни внесат в чистия, Божествен живот някой елемент, който го опорочва и го прави светски, а други внесат доброто в живота, и той става духовен. По тази причина някои хора са много духовни. А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора.
към беседата >>

Единият минава за сладък, а другият – за горчив; горчивият е такъв за хората, а не за себе си, а сладкият е сладък пак за хората, а не за себе си.
Тя не е нито сладка, нито горчива – това не е разбиране, – а вие я правите такава. Така е и с хората: едни внесат в чистия, Божествен живот някой елемент, който го опорочва и го прави светски, а други внесат доброто в живота, и той става духовен. По тази причина някои хора са много духовни. А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора. Когато дойдат да защитят идеите си, и единият, и другият си държат къщите, взимат наемите си. Единият минава за сладък, а другият – за горчив; горчивият е такъв за хората, а не за себе си, а сладкият е сладък пак за хората, а не за себе си. Това са понятия на хората. Следователно светлината и тъмнината са два процеса за разбиране на всички съществуващи отношения. Светлината е ясно понятие, а тъмнината смътно, забъркано понятие за нещата. Сега мнозина между вас минават за светски хора. В някои отношения бих желал да бъда светски човек, а в други – духовен.
към беседата >>

Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за божество.
– Не, ти имаш вярване. Твоята вяра е като паяжината, мени се 100 пъти на ден: вярваш и не вярваш. Срещнах един ден млад студент, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ. Но после, като почнал да изучава социализма, изповяда, че стъпкал своята идея за Бога и сега вече станал човек. Под думите „стъпкал своя бог“ аз разбирам, че е стъпкал своя егоизъм. Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за божество. Всички съвременни хора са „божества“. Тъй че едните или другите, който казват, че вярват или не вярват в Бога, то значи, че едни са доблестни да заявяват, че вярват в себе си като божества, а другите крият това. Светът днес е пълен само с божества, с христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т.н. Светът страда от тях. Няма го още истинският Господ!
към беседата >>

Тъй че едните или другите, който казват, че вярват или не вярват в Бога, то значи, че едни са доблестни да заявяват, че вярват в себе си като божества, а другите крият това.
Срещнах един ден млад студент, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ. Но после, като почнал да изучава социализма, изповяда, че стъпкал своята идея за Бога и сега вече станал човек. Под думите „стъпкал своя бог“ аз разбирам, че е стъпкал своя егоизъм. Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за божество. Всички съвременни хора са „божества“. Тъй че едните или другите, който казват, че вярват или не вярват в Бога, то значи, че едни са доблестни да заявяват, че вярват в себе си като божества, а другите крият това. Светът днес е пълен само с божества, с христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т.н. Светът страда от тях. Няма го още истинският Господ! Къде е той? Ето къде е: в онзи момент, когато в душата си възлюбиш всички хора, този Господ ти е изпратил един лъч.
към беседата >>

Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината.
Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина. Например, има светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин. Днес Христос разрешава един велик обществен въпрос – въпросът за тъй наречената класова борба. Това не е идейна борба.
към беседата >>

Ще ви представя фигурално отношенията на хората в днешния живот: допуснете, че корените на едно дърво имат дълбоко съзнание в себе си, и по едно време от него се отделя едно малко коренче, което върви по своя път, но среща големи препятствия.
Обаче аз казвам, че човек на човека е брат. Ако вземем Дарвиновата теория за произхода на видовете и проследим при какви условия се родил и живял вълкът, ще видим, че първоначално той не е имал тези качества в характера си, които после е развил, вследствие на условията, при които е живял. Вълкът представлява една далечна култура на миналото. И той се проявява сега в човешкото общество и в живота. Защо? – Защото хората не разбират ония велики закони, които управляват живота. Ще ви представя фигурално отношенията на хората в днешния живот: допуснете, че корените на едно дърво имат дълбоко съзнание в себе си, и по едно време от него се отделя едно малко коренче, което върви по своя път, но среща големи препятствия. Това коренче не може да си намери изход и затова се връща пак при баща си и го прекръстосва. Бащата не знае, че това е неговият син, и започва да се бори с него. Така днес всички хора се борят със себе си, със своите деца, като се мъчат да ги изрежат и да се освободят от тях. То са все същите корени, които са срещнали препятствия в живота, защото иначе не щеше да има дисхармония. Христос казва: „Аз дойдох да покажа истинския път на всички, които вярват и имат чистотата на ангелите“.
към беседата >>

Така днес всички хора се борят със себе си, със своите деца, като се мъчат да ги изрежат и да се освободят от тях.
И той се проявява сега в човешкото общество и в живота. Защо? – Защото хората не разбират ония велики закони, които управляват живота. Ще ви представя фигурално отношенията на хората в днешния живот: допуснете, че корените на едно дърво имат дълбоко съзнание в себе си, и по едно време от него се отделя едно малко коренче, което върви по своя път, но среща големи препятствия. Това коренче не може да си намери изход и затова се връща пак при баща си и го прекръстосва. Бащата не знае, че това е неговият син, и започва да се бори с него. Така днес всички хора се борят със себе си, със своите деца, като се мъчат да ги изрежат и да се освободят от тях. То са все същите корени, които са срещнали препятствия в живота, защото иначе не щеше да има дисхармония. Христос казва: „Аз дойдох да покажа истинския път на всички, които вярват и имат чистотата на ангелите“. Човекът още разсъждава, дали ще живее след смъртта си или не, дали животът има смисъл или не. Това не е живот, а само утайки на тъмнината, в която той живее. Един е животът, и той не може да умира, нито да се ражда.
към беседата >>

Може ли да бъдете виделина на себе си и на своите близки?
Разбирам какво е обич, т.е. движение на човешката душа отдолу нагоре; разбирам какво е Божественият Дух, т.е. сила, която държи всичко в хармония. Докато вие имате сегашните религиозни схващания, никога не ще може да се споразумеем с вас. Може ли да кажете като Христа: „Аз дойдох виделина на света“? Може ли да бъдете виделина на себе си и на своите близки? Това се изисква от всички ви, защото всички можете да станете, в този смисъл, спасители на света. Докато очакваме спасението на света от един човек, той никога няма да се изправи и уреди, а трябва всички да се загрижим за неговото изправяне и уреждане, а това ще постигнем, като поддържаме Божествения ред на нещата и се стремим да не го нарушаваме. Когато някой ме пита дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най-баналният въпрос, защото това е равносилно да ме пита някой дали вярвам в светлината, в Любовта. Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея? Всеки ден аз приказвам с Бога, как да не вярвам в Него?
към беседата >>

Това значи да сте доволни в себе си, сити в живота и да имате енергия и желание за работа в живота.
Тъй и в класовата борба пролетариите, буржоата са глистите, които са работили ред години и са окислили почвата. След това ще дойдат ангелите със своите рала, ще посеят тази почва и ще кажат: „Достатъчно сте работили, ние ви благодарим, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бъдете всички братя“. Християните казват, че при тези блажени времена ще бъдат в рая, турците казват, че ще имат цели планини с пилаф и т.н. Каква идилия е то – пилаф без купон! Христос обаче казва: „Аз дойдох виделина на света“, а виделината е смисълът на живота, тя е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни в себе си, сити в живота и да имате енергия и желание за работа в живота. Сега, като се върнете в къщи, ще почнете да философствате: „Може ли човек да живее без религия? “ Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. По-напред хората живееха в Любов и всяко учение, което не се ръководеше от Любовта, не се признаваше за Божествено. Според мене религията е един санаториум, една болница за болни хора е религията.
към беседата >>

Болница, църква, концертна зала, училище, това са неща преходни, а животът подразбира нещо много по-сериозно в себе си.
А влезете ли отново в болницата, опасно е вече, защото положението се усложнява. Докторът пак ще се яви, ще употреби всички научни средства, ще гледа как температурата постоянно се повишава и вече болният ще фалира, и ще го изнесат от болницата. При такава висока температура няма живот, а ще го внесат в аутопсионната стая, ще му разтворят мозъка, стомаха, червата и ще видят по какви причини са го уволнили. Христос казва, че може да се живее и без термометри. Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не – всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това са неща преходни, а животът подразбира нещо много по-сериозно в себе си. В истинския живот не трябва да има никакво смущение, а постоянна работа. С три думи ще ви определя това, което Христос казва: мъчене, труд и работа. Някой ученик казва: „Много се мъчих, докато влязох в гимназията, много се трудих, докато я свърша“. Като се помъчите и потрудите, иде работата – това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които се мъчиха, казвам да не се мъчат повече, а да се трудят.
към беседата >>

13. Бог е говорил

Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си?
Изчислете, на колко е равен х и на колко – у. Двете величини х и у са добрите и лошите хора, с които по необходимост трябва да работите. Без добро и зло, никакъв прогрес не може да има. Така е поставен тоя въпрос в природата, така и аз го разбирам. Как вие го разбирате философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принциплно, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую.
към беседата >>

Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици”?
Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познаване на Евангелието не е истинско. Вие познавате сянката на Евангелието. Ако мъжете и жените познаваха Христа и. Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени. Питам: Как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си? Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици”? Как си обяснявате стиха: „Който обича баща ги и майка си повече от мене, не е достоен да ме следва? ” Как прилагате тия стихове? В заключение, всички казвате: „Ние знаем Мойсея, на когото Бог е говорил. Но Тоя отде е, не знаем.” Въпрос е, доколко познавате Мойсея. Едно се иска от вас: Първо трябва да се освободите от Мойсея и от това, което Господ му е говорил, и после да се занимавате с Христа.
към беседата >>

Дадеш пари, а после се чудиш, защо не ти ги върнал, Казвам: Силата, с която си го отблъснал, е толкова голяма, че трябва да минат десетки години, докато го привлечеш отново към себе си.
Спасяването на хората е в преденето. Казвам: Повярвай в преденето, ще бъдеш спасен ти и твоят дом. От две хиляди години хората все вярват. Дойде някой, иска пари на заем и казва: Вярвай, че ще ти ги върна. Вземе парите и повече не се вижда. Дадеш пари, а после се чудиш, защо не ти ги върнал, Казвам: Силата, с която си го отблъснал, е толкова голяма, че трябва да минат десетки години, докато го привлечеш отново към себе си. Той не е лош, до трябва да минат сто години, за да се върне при тебе. – Кой ще чака толкова години? – Щом не можеш да чакаш, давай малко пари, да не ги мислиш. Богатият казва: Не съм глупав да давам много пари наведнъж. Ще давам по малко, по няколко лева, та често да дохождат при мене.
към беседата >>

Който владее себе си, той е величината х.
Каквито промени стават в него, той се справя лесно с тях. Ако характерът на човека е неустойчив, той е величината у. Той е зависим от промените, които стават в него. Казваме, че величината у е зависима и променлива. Всеки човек, който не е господар на положението си, той е величината у. Който владее себе си, той е величината х. Когато приемете едно учение, или някакви идеи, вие трябва да владеете техните елементи и да ги прилагате. Ако ги прилагате, вие сте величината х – независима променлива величина; ако не ги владеете, вие сте у - зависима променлива величина. В първия случай, човек се разширява, а във втория – ограничава. Това е отвлечен въпрос, но толкова необходим, колкото е необходим пясъкът, който дават на гъската за лесно смилане на храната. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Като се срещате, вие се питате: На тебе Господ говорил ли е?
към беседата >>

Който ме яде, той има живот в себе си”.
До преди войната, все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба. Значи, войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след 250 милиони години на възпитание и чукане на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб. Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: „Аз съм живия хляб слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си”. „А Тоя отде е, не знаем. Че не знаете, това не е важен аргумент Незнанието не разрешава въпросите. Опитайте Го и ще разберете, отде е дошъл. Че а говорил Господ на Мойсей, говорил е, На кого не е говорил? падали има друг народ, на кой го Бог да е говорил толкова много, колкото на еврейския народ.
към беседата >>

С мислене само работа не става.
– Защо се карат? – Защото не вярват в това, което подържали някои учени. Защо се карате? Ти провери ли това учение? Не съм го проверил, но мисля, че съм прав. С мислене само работа не става. – Не мога да вярвам. Той започва своето верую: Вярвам в Единнаго Господа Исуса Христа. – В кой Бог вярваш ти? – Моето верую е следното: Вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света.
към беседата >>

Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво.
Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога.
към беседата >>

За себе си казвам: Аз не се плаша от относителната реалност на нещата.
Аз бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе любовта в душите им. Бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Божията мисъл в умовете им и да престанат да се интересуват от дявола. Никакъв дявол не съществува. Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност. За себе си казвам: Аз не се плаша от относителната реалност на нещата. Хора с относителна същност са временни, те нямат голяма стойност. Такова същество е дяволът, от когото хората се страхуват. Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската, абсолютната реалност. „Тоя отде е, не знаем.” Търсете Тоя, Когото не познавате, само в себе си, никъде другаде.
към беседата >>

„Тоя отде е, не знаем.” Търсете Тоя, Когото не познавате, само в себе си, никъде другаде.
За себе си казвам: Аз не се плаша от относителната реалност на нещата. Хора с относителна същност са временни, те нямат голяма стойност. Такова същество е дяволът, от когото хората се страхуват. Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската, абсолютната реалност. „Тоя отде е, не знаем.” Търсете Тоя, Когото не познавате, само в себе си, никъде другаде. Вие не сте дали възможност на тоя Христос да се прояви. Вие сте приели закона на Мойсея и, когато Христос иска да ви говори, вие се затваряте за Него и казвате, че не искате да слушате глупости. Когато някой ви говори комплименти и неискрени неща, вие се отваряте за него и се чувствате щастлив, че ви е посетил. С комплименти и Мойсей си служи. Аз не вярвам на хора, на които Бог говори.
към беседата >>

Аз работя за себе си.
Само три закона съществуват: законите на любовта, на мъдростта и на истината. Тъй казва моят Господ, с Когото живея. Тъй ме е учил Той. Така ми е говорил. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно. Аз работя за себе си. Аз рисувам и свиря – това е моето занимание. Музиката и изкуството е постоянното ми занимание. С поезия още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него. Не искам да си служа с тоя език. Казвате: Нещастна България!
към беседата >>

Ако българите ме питат, как могат да се спасят, казвам им: Приемете Христа в себе си, работете с Неговата любов и мъдрост, в широк смисъл на думата, без никакви закони и ограничения.
Тия хора ще бъдат носители на най-благородните и възвишени идеи; те ще бъдат най-самоотвержените хора. Такива, каквито сте, вие сами ще оправите света – никой друг не може да го оправи. Правоверните казват: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен ти, и домът ти, и народът ти. Тоя закон е наполовина верен. Казвам: Приеми Христа в душата си, работи в съгласие с Неговата любов и мъдрост и ще бъдете спасени ти, и домът ти, и народът ти. Ако българите ме питат, как могат да се спасят, казвам им: Приемете Христа в себе си, работете с Неговата любов и мъдрост, в широк смисъл на думата, без никакви закони и ограничения. Ако очаквате спасението да дойде отвън, тежко ви и горко ви. Нито Мойсей ще ви спаси. Той не можа да преобрази света. Той само изведе евреите от Египет и умря в пустинята. Мойсей не влезе в обетованата земя, защото не можеше да спаси света.
към беседата >>

Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви.
Ако очаквате спасението да дойде отвън, тежко ви и горко ви. Нито Мойсей ще ви спаси. Той не можа да преобрази света. Той само изведе евреите от Египет и умря в пустинята. Мойсей не влезе в обетованата земя, защото не можеше да спаси света. Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви. Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си. Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на душата, който повдига и освобождава. Тогава няма да се критикувате едни – други, да казвате, че Иван е такъв, Драган онакъв. Имената на хората са формули, т. е.
към беседата >>

Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си.
Нито Мойсей ще ви спаси. Той не можа да преобрази света. Той само изведе евреите от Египет и умря в пустинята. Мойсей не влезе в обетованата земя, защото не можеше да спаси света. Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви. Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си. Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на душата, който повдига и освобождава. Тогава няма да се критикувате едни – други, да казвате, че Иван е такъв, Драган онакъв. Имената на хората са формули, т. е. условия, при които всяка душа може да живее и да се развива.
към беседата >>

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас.
Имената на хората са формули, т. е. условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл, Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене.
към беседата >>

Наистина, минало известно време, и кракът зараснал сам по себе си.
Казвали, че материя не съществува. Според тях, всичко е дух. Един американец си счупил крака и повикал един лекар да го лекува. Оказало се, че тоя лекар бил от сектата на тия, които признавали само духа. Лекарят го прегледал и му казал: Ще мислиш, че нищо не ти е станало. Наистина, минало известно време, и кракът зараснал сам по себе си. След време лекарят отишъл да прегледа болния и да му иска пари. Болният казал: Ще мислиш, че съм ти платил. Както ме излекува, така ти плащам. Така постъпват много хора. Искат пари, задето проповядват, или светят масло.
към беседата >>

Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? (втори вариант)
Изчислете на колко е равен х и на колко у. Двете величини х и у са добрите и лошите хора, с които по необходимост трябва да работите. Без добро и зло никакъв прогрес не може да има. Така е поставен тоя въпрос в природата, така и аз го разбирам. Как вие го разбирате философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую.
към втори вариант >>

Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете Мои ученици." Как си обяснявате стиха: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е достоен да Ме следва." Как прилагате тия стихове? (втори вариант)
Знаете, че някога се е родил човек - Христос, от еврейско произхождение. Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познаване на Евангелието не е истинско. Вие познавате сянката на Евангелието. Ако мъжете и жените познаваха Христа и Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени. Питам: как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си? Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете Мои ученици." Как си обяснявате стиха: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е достоен да Ме следва." Как прилагате тия стихове? В заключение, всички казвате: „Ние знаем Мой- сея, на когото Бог е говорил. Но Тоя отде е, не знаем." Въпрос е, доколко познавате Мойсея. Едно се иска от вас: първо трябва да се освободите от Мойсея и от това, което Господ му е говорил, и после да се занимавате с Христа. Сегашното християнство е християнство с еврейска черупка. Всичко, което едно време евреите са вършели, сега християните го вършат.
към втори вариант >>

Казвам: силата, с която си го отблъснал, е толкова голяма, че трябва да минат десетки години, докато го привлечеш отново към себе си. (втори вариант)
Спасяването на хората е в преденето. Казвам: повярвай в преденето, ще бъдеш спасен, ти и твоят дом. От две хиляди години хората все вярват. Дойде някой, иска пари на заем и казва: „Вярвай, че ще ти ги върна." Вземе парите и повече не се вижда. Дадеш пари, а после се чудиш защо не ти ги върнал. Казвам: силата, с която си го отблъснал, е толкова голяма, че трябва да минат десетки години, докато го привлечеш отново към себе си. Той не е лош, но трябва да минат сто години, за да се върне при тебе. Кой ще чака толкова години? Щом не можеш да чакаш, давай малко пари, да не ги мислиш. Богатият казва: „Не съм глупав да давам много пари наведнъж. Ще давам по малко, по няколко лева, та често да дохождат при мене."
към втори вариант >>

Който владее себе си, той е величината х. (втори вариант)
Каквито промени стават в него, той се справя лесно с тях. Ако характерът на човека е неустойчив, той е величината у. Той е зависим от промените, които стават в него. Казваме, че величината у е зависима и променлива. Всеки човек, който не е господар на положението си, той е величината у. Който владее себе си, той е величината х. Когато приемете едно учение или някакви идеи, вие трябва да владеете техните елементи и да ги прилагате. Ако ги прилагате, вие сте величината х - независима променлива величина; ако не ги владеете, вие сте у - зависима променлива величина. В първия случай човек се разширява, а във втория - ограничава. Това е отвлечен въпрос, но толкова необходим, колкото е необходим пясъкът, който дават на гъската за лесно смилане на храната. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Като се срещате, вие се питате: „На тебе Господ говорил ли е?
към втори вариант >>

Който Ме яде, той има живот в себе си." (втори вариант)
След войната всеки казва: „Отказвам се от агнето, но не и от хляба." Значи войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след двеста и петдесет милиона години на възпитание и чукане на човешкия мозък хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб. Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, той има живот в себе си." „А Тоя отде е, не знаем." Че не знаете, това не е важен аргумент. Незнанието не разрешава въпросите. Опитайте Го и ще разберете отде е дошъл. Че е говорил Господ на Мойсея, говорил е. На кого не е говорил?
към втори вариант >>

" „Не съм го проверил, но мисля, че съм прав." С мислене само работа не става. (втори вариант)
Срещнат се двама и веднага се скарват. Защо се карат? Защото не вярват в това, което поддържали някои учени. „Защо се карате? Ти провери ли това учение? " „Не съм го проверил, но мисля, че съм прав." С мислене само работа не става. „Не мога да вярвам." Той започва своето верую: „Вярвам в Единаго Господа Исуса Христа." В кой Бог вярваш ти? Моето верую е следното: вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойдат истината и правдата.
към втори вариант >>

Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. (втори вариант)
Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога.
към втори вариант >>

За себе си казвам: аз не се плаша от относителната реалност на нещата. (втори вариант)
Аз бих желал българите да видят Тоя Христос, Който може да внесе любовта в душите им. Бих желал българите да видят Тоя Христос, Който може да внесе Божията мисъл в умовете им и да престанат да се интересуват от дявола. Никакъв дявол не съществува. Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност. За себе си казвам: аз не се плаша от относителната реалност на нещата. Хора с относителна същност са временни, те нямат голяма стойност. Такова същество е дяволът, от когото хората се страхуват. Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската - абсолютната, реалност. „Тоя отде е, не знаем." Търсете Тоя, Когото не познавате, само в себе си, никъде другаде.
към втори вариант >>

„Тоя отде е, не знаем." Търсете Тоя, Когото не познавате, само в себе си, никъде другаде. (втори вариант)
За себе си казвам: аз не се плаша от относителната реалност на нещата. Хора с относителна същност са временни, те нямат голяма стойност. Такова същество е дяволът, от когото хората се страхуват. Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската - абсолютната, реалност. „Тоя отде е, не знаем." Търсете Тоя, Когото не познавате, само в себе си, никъде другаде. Вие не сте дали възможност на Тоя Христос да се прояви. Вие сте приели закона на Мойсея и когато Христос иска да ви говори, вие се затваряте за Него и казвате, че не искате да слушате глупости. Когато някой ви говори комплименти и неискрени неща, вие се отваряте за него и се чувствате щастлив, че ви е посетил. С комплименти и Мойсей си служи. Аз не вярвам на хора, на които Бог говори.
към втори вариант >>

Аз работя за себе си. (втори вариант)
Само три закона съществуват: законите на любовта, на мъдростта и на истината. Тъй казва моят Господ, с Когото живея. Тъй ме е учил Той. Така ми е говорил. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно. Аз работя за себе си. Аз рисувам и свиря - това е моето занимание. Музиката и изкуството е постоянното ми занимание. С поезия още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него. Не искам да си служа с тоя език. Казвате: „Нещастна България!
към втори вариант >>

Ако българите ме питат как могат да се спасят, казвам им: приемете Христа в себе си, работете с Неговата любов и мъдрост в широк смисъл на думата, без никакви закони и ограничения. (втори вариант)
Като дойде слънцето, снегът и ледът ще се стопят, ще се образува кал, която ще донесе най-големите блага. Тия хора ще бъдат носители на най-благородните и възвишени идеи, те ще бъдат най-самоотвержените хора. Такива, каквито сте, вие сами ще оправите света - никой друг не може да го оправи. Правоверните казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен - ти, и домът ти, и народът ти." Тоя закон е наполовина верен. Казвам: приеми Христа в душата си, работи в съгласие с Неговата любов и мъдрост и ще бъдете спасени ти, и домът ти, и народът ти. Ако българите ме питат как могат да се спасят, казвам им: приемете Христа в себе си, работете с Неговата любов и мъдрост в широк смисъл на думата, без никакви закони и ограничения. Ако очаквате спасението да дойде отвън, тежко ви и горко ви. Нито Мойсей ще ви спаси. Той не можа да преобрази света. Той само изведе евреите от Египет и умря в пустинята. Мойсей не влезе в Обетованата земя, защото не можеше да спаси света.
към втори вариант >>

Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви. (втори вариант)
Ако очаквате спасението да дойде отвън, тежко ви и горко ви. Нито Мойсей ще ви спаси. Той не можа да преобрази света. Той само изведе евреите от Египет и умря в пустинята. Мойсей не влезе в Обетованата земя, защото не можеше да спаси света. Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви. Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си. Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на душата, който повдига и освобождава. Тогава няма да се критикувате едни други, да казвате, че Иван е такъв, Драган - онакъв. Имената на хората са формули, тоест условия, при които всяка душа може да живее и да се развива.
към втори вариант >>

Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си. (втори вариант)
Нито Мойсей ще ви спаси. Той не можа да преобрази света. Той само изведе евреите от Египет и умря в пустинята. Мойсей не влезе в Обетованата земя, защото не можеше да спаси света. Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви. Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си. Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на душата, който повдига и освобождава. Тогава няма да се критикувате едни други, да казвате, че Иван е такъв, Драган - онакъв. Имената на хората са формули, тоест условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша.
към втори вариант >>

Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. (втори вариант)
Тогава няма да се критикувате едни други, да казвате, че Иван е такъв, Драган - онакъв. Имената на хората са формули, тоест условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: „Ти, Който си в това зърно, влез в моята държава. Давам Ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене." Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: „Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа.
към втори вариант >>

Лекарят го прегледал и му казал: „Ще мислиш, че нищо не ти е станало." Наистина минало известно време и кракът зараснал сам по себе си. (втори вариант)
В Америка някъде съществувала една секта, която признавала само духа. Казвали, че материя не съществува. Според тях всичко е дух. Един американец си счупил крака и повикал един лекар да го лекува. Оказало се, че тоя лекар бил от сектата на тия, които признавали само духа. Лекарят го прегледал и му казал: „Ще мислиш, че нищо не ти е станало." Наистина минало известно време и кракът зараснал сам по себе си. След време лекарят отишъл да прегледа болния и да му иска пари. Болният казал: „Ще мислиш, че съм ти платил. Както ме излекува, така ти плащам." Така постъпват много хора. Искат пари, задето проповядват или светят масло.
към втори вариант >>

14. Двамата свидетели

Христос навежда тази мисъл и казва: „Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец е, Който свидетелства за Мене“.
Двамата свидетели пък в природата са светлината и топлината. Тяхното свидетелство е всякога вярно, защото там, дето те проникват, има живот и растене, а там, дето не дадат своето свидетелство, няма никакво движение, никакъв извор, никаква растителност, никакъв живот. Това е в природата. А в човека тия двама свидетели са нашият ум и нашето сърце. Там, дето нашият ум и нашето сърце говорят заедно, тяхното свидетелство е вярно, както и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама души е вярно. Христос навежда тази мисъл и казва: „Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец е, Който свидетелства за Мене“. В духовния свят двамата, които свидетелстват, са Отец и Син, и тяхното свидетелство е вярно. В ангелския свят двамата, които свидетелстват, са духът и душата. В човешкия свят са умът и сърцето. В природата са светлината и топлината. Имате една лестница на възлизане.
към беседата >>

На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение.
Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение. Едно време, когато Господ създал света, тогава вярата и знанието, които били две богини и сестри горе в Божествения свят, решили да слязат долу, да помогнат на човеците. На небето те се познавали и се обичали, но като слезли на земята, едната влязла в ума и там се облякла според закона на ума, а другата влязла в сърцето и се облякла според закона на сърцето. Като ги впрегнали хората на работа, те мили паници, кълцали лук, готвели месо, и лицата им станали толкова грозни, че сестрите не могли да се познаят. Казва някой: „Аз имам вяра“. Да, вяра, която готви лук, която пържи месо, която мие паници, която се бори със съмнение.
към беседата >>

Трябва право, дълбоко, искрено мислене.
“ Жената е вярата, а мъжът – знанието. Като се карат, мъжът и жената не се познават. Жената казва: „Аз искам да бъда мъж“. На небето вие сте били две сестри, богини, слезли сте от небето, за да поправите света; едната се превърнала на жена, кълца лук, а другата – на мъж, отворил дюкяни, продава дини, тикви, лук и т.н. Те не само не могли да оправят света, но са го развалили толкова, че и Господ не може да го познае. Трябва право, дълбоко, искрено мислене. Мъжът и жената, като се съединят и дадат свидетелство в живота, тяхното свидетелство ще бъде вярно само ако бъде с Мъдрост и Любов. Любовта е онази велика сила, която може да понесе най-големи страдания без падане на духа. То е вярата. А Мъдростта е онази сила, с която може да се разрешат най-трудните задачи в живота. Всички съвременни мъчнотии са задачи, които ние трябва да разрешим, а не да казваме: „Господи, махни ги, не ни трябват“.
към беседата >>

Като полага този велик закон, Христос казва: „Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец за Мен“.
Такава топлина може да разтопи и пречисти всичко. Трябва да повишите вашата топлина не според целзиевия термометър, но като изучите алхимията и проучите вибрациите на тази топлина. Тя е толкова интензивна, че всички нечистотии, които смущават живота ви, веднага ще се пречистят. Това може да постигнете, ако изпъдите съмнението от вашето сърце и от вашия ум. Или нека употребя друг израз: Извадете съмнението отвън, наемете му стая, плащайте му наем, но не го дръжте в дома си. Като полага този велик закон, Христос казва: „Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец за Мен“. Кой е важният въпрос, за който сме се събрали днес? Аз не разрешавам въпроса, дали след една седмица ще ви дадат по един килограм захар; аз не разрешавам въпроса, който комитетът може да разреши; аз не разрешавам въпроса, какъв мир може да се сключи. Може да се повдигнат много подобни въпроси, които не са съществени за нас. Важното е, за какво е дошъл човек на земята: имате ли душа или нямате; имате ли ум или нямате, имате ли сърце и в съгласие ли са вашите сърца и вашите умове и т.н. Често пъти сърцето ви се смущава и търсите приятел да ви премахне смущението, но представете си, че и той се намира в същото положение.
към беседата >>

Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божии, че сме излязли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия.
Отива той при един вярващ и казва, че Духът го навел на тази идея, но той си казал: „Умът му е малко слаб“. За тях е вярващ само онзи, който вярва в кълцаното месо, в пиенето, в парите – неговият ум е на мястото, а да вярваш в духове, считат те умопобъркан. От тяхното гледище едни са умни, други глупави, обаче от моето гледище всички са добри. Вестниците пишат: „Този е изедник, онзи е разбойник, да се накажат тия изедници, разбойници, кърлежите народни и т.н.“ Те гледат на нещата едностранчиво, а трябва да имат вяра само в положителните неща. Видимите неща трябва да се изхвърлят навън, те не са в Божествения свят. Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божии, че сме излязли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия. Някои казват: „Искам да бъда добър“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си.
към беседата >>

Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си.
Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божии, че сме излязли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия. Някои казват: „Искам да бъда добър“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи да почувстваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и от това произтича злото в света. Ако вашето сърце спре за половин час, то ще почне да мирише, тъй и умът, ако спре да работи, ще се вмирише. Казват за някого, че дишането му спряло.
към беседата >>

А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и от това произтича злото в света.
Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи да почувстваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и от това произтича злото в света. Ако вашето сърце спре за половин час, то ще почне да мирише, тъй и умът, ако спре да работи, ще се вмирише. Казват за някого, че дишането му спряло. Лъжат: Когато дишането и биенето на сърцето на физическото поле спре, душата започва да работи. Това е опитност, която са имали всички, които се занимават с духовните науки. Някой пита: „Какво ще стане с мене, когато спре сърцето ми да бие?
към беседата >>

С това не се постига нищо, ако нямате вяра; но ще кажа, че според мене този момък се е освободил от едно съмнение и е пробудил Божественото в себе си.
Някой пита: „Какво ще стане с мене, когато спре сърцето ми да бие? “ – Ще се пробуди твоята душа. „Какво ще стане, когато спре работата на моя ум? “ – Ще се пробуди Божествения дух. Не ви препоръчвам и не ми е намерението да ви накарам да постите 22 дена, както онзи момък, за който ви говорих. С това не се постига нищо, ако нямате вяра; но ще кажа, че според мене този момък се е освободил от едно съмнение и е пробудил Божественото в себе си. Ако искате да изпълните всички ваши задължения, да премахнете всички нещастия, постете 5–10–15–20 дена и тогава ще научите и причините на всичко. Но заедно, и сърцето, и умът да ви го подскажат. Тогава постете, и резултатът ще бъде отличен. Но ако сърцето каже: „Пости“, а умът: „Недей“, не започвайте. Някой ще каже: „И без пост може“.
към беседата >>

Има време и за детето, а има време и самата майка да посвети за себе си.
И ние, съвременните хора, в стремлението си да трупаме за бъдещето, не даваме дори почивка на ума и сърцето си. Затова всичко в нашия живот се разваля. А знаете ли какво значи това? Също както детето иска да ангажира майка си през целия ден. Ние казваме за такова дете, че е непослушно. Има време и за детето, а има време и самата майка да посвети за себе си. Не мислете, че вашето време е изключително за вашите деца, нито тяхното за вас; част от вашето време трябва да бъде посветено и на Бога, и на вашите ближни. Всички хора трябва да посветят известно време на това, да познаят какъв е великият закон. Трябва да се посвети известно време на Бога. Но какво правите вие? Отивате и си гледате търговията или работите.
към беседата >>

Мойсей, който е дал закона за почивката, е бил много по-умен – казал е: „Шест дена работи за себе си, за жена си, за децата си, за приятелите си, а седмият ден е на Господа Бога твоего“.
Взема му ги Господ, защото не изпълнил закона. Със земеделеца, който не изпълнява закона, какво става? Сее 2–3 години, но нивата не ражда – защото е отказал да посвети един малък момент на Бога. Свещениците пък ще кажат, че всичкото време човек трябва да посвети на Бога. Много добре, но те не правят това. Мойсей, който е дал закона за почивката, е бил много по-умен – казал е: „Шест дена работи за себе си, за жена си, за децата си, за приятелите си, а седмият ден е на Господа Бога твоего“. Тази почивка е необходима за тебе, за да влезеш вътре в себе си и да прецениш опитността, която си имал през деня на седмицата. Ще кажеш на жена си и на децата си: „Оставете ме свободен, днес да послужа на Господа“. Ама децата се биели, жената била неразположена; оставете ги, не ги прекомерно съжалявайте. Ако жалите вашите близки и приятели в този ден, вие ще излезете вън от Божествената хармония и ще изгубите един велик момент от живота си. Дойдат хора при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат.
към беседата >>

Тази почивка е необходима за тебе, за да влезеш вътре в себе си и да прецениш опитността, която си имал през деня на седмицата.
Със земеделеца, който не изпълнява закона, какво става? Сее 2–3 години, но нивата не ражда – защото е отказал да посвети един малък момент на Бога. Свещениците пък ще кажат, че всичкото време човек трябва да посвети на Бога. Много добре, но те не правят това. Мойсей, който е дал закона за почивката, е бил много по-умен – казал е: „Шест дена работи за себе си, за жена си, за децата си, за приятелите си, а седмият ден е на Господа Бога твоего“. Тази почивка е необходима за тебе, за да влезеш вътре в себе си и да прецениш опитността, която си имал през деня на седмицата. Ще кажеш на жена си и на децата си: „Оставете ме свободен, днес да послужа на Господа“. Ама децата се биели, жената била неразположена; оставете ги, не ги прекомерно съжалявайте. Ако жалите вашите близки и приятели в този ден, вие ще излезете вън от Божествената хармония и ще изгубите един велик момент от живота си. Дойдат хора при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят.
към беседата >>

15. Добрият пастир

Под право мислене не разбирам логично мислене; право мислене е когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята, Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква.
Навсякъде хората се упражняват. И в църквата се упражняват. Те се молят, коленичат – това са все упражнения. Това е прост начин за разбиране на религията. Каквото и да правите, важно е да се научите да мислите право. Под право мислене не разбирам логично мислене; право мислене е когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята, Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. Днес учени, религиозни очакват Христос да дойде на земята. Какво ще направи Христос, ако дойде на земята? От памтивека се явявали и сега се явяват велики хора – учени, проповедници, и всички говорят за хляба, как да се осигурим. Какво са постигнали досега? Тия учени и философи аз ги наричам проповедници на самуна.
към беседата >>

Събрал целия народ около себе си: свещеници, учени, философи, вестникари и на всички заповядал да вдигнат знамена и да говорят за него, да държат лекции, сказки, да се прочуе в целия свят.
Казвате: Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици. Обаче, архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв. Един цар в древността пожелал да се прослави. Събрал целия народ около себе си: свещеници, учени, философи, вестникари и на всички заповядал да вдигнат знамена и да говорят за него, да държат лекции, сказки, да се прочуе в целия свят. Покажете ми един народ, който, като е живял по тоя начин, да се е прочул и да е процъфтял. Когато Мойсей изведе евреите от пустинята и влезе в ханаанската земя, можа ли да я завладее? Не само, че не я завладяха, но те я изгубиха. Де са сега асирийците, вавилоняните, египтяните? Де е тяхната стара култура?
към беседата >>

Ето защо, като се върнете по домовете си, обещайте пред себе си, че ще служите на Бога.
Така не се живее. Христос казва: „Аз съм добрият пастир." Обърнете се всички към добрия пастир, към Бога. Така ще се образува една велика бойна канара, от нищо несъкрушима. Казано е: „Ще изпратя Духа си." Тогава хиляди реки ще потекат. Това значи, хиляди духовни хора ще служат на Бога. Ето защо, като се върнете по домовете си, обещайте пред себе си, че ще служите на Бога. Кажеш ли веднъж, ще издържаш – никаква измяна не се позволява. – Слаб човек съм. – Аз не вярвам в слаби хора. Който служи на Бога, не може да бъде слаб. Живият Господ ще заговори.
към беседата >>

Да Му дадем място в себе си.
Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина. Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас. Да Му дадем място в себе си. Да дойде Царството Божие в нас! Желая, във всяко семейство, отвън и отвътре, да царува мир и любов, радост и веселие. Ще кажете, че новото учение е секта. – Не е секта, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, и Божествени хора. Да сме готови да се жертвуваме за Господа.
към беседата >>

Под право мислене не разбирам логично мислене. (втори вариант)
Навсякъде хората се упражняват. И в църквата се упражняват. Те се молят, коленичат - това са все упражнения. Това е прост начин за разбиране на религията. Каквото и да правите, важно е да се научите да мислите право. Под право мислене не разбирам логично мислене. Право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. Днес учени, религиозни очакват Христос да дойде на земята. Какво ще направи Христос, ако дойде на земята? От памтивека се явявали и сега се явяват велики хора - учени, проповедници, и всички говорят за хляба, как да се осигурим.
към втори вариант >>

Право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. (втори вариант)
И в църквата се упражняват. Те се молят, коленичат - това са все упражнения. Това е прост начин за разбиране на религията. Каквото и да правите, важно е да се научите да мислите право. Под право мислене не разбирам логично мислене. Право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. Днес учени, религиозни очакват Христос да дойде на земята. Какво ще направи Христос, ако дойде на земята? От памтивека се явявали и сега се явяват велики хора - учени, проповедници, и всички говорят за хляба, как да се осигурим. Какво са постигнали досега?
към втори вариант >>

Събрал целия народ около себе си: свещеници, учени, философи, вестникари, и на всички заповядал да вдигнат знамена и да говорят за него, да държат лекции, сказки, да се прочуе в целия свят. (втори вариант)
Казвате: „Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици! " Обаче архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв. Един цар в древността пожелал да се прослави. Събрал целия народ около себе си: свещеници, учени, философи, вестникари, и на всички заповядал да вдигнат знамена и да говорят за него, да държат лекции, сказки, да се прочуе в целия свят. Покажете ми един народ, който, като е живял по тоя начин, да се е прочул и да е процъфтял. Когато Мойсей изведе евреите от пустинята и влезе в Ханаанската земя, можа ли да я завладее? Не само че не я завладяха, но те я изгубиха. Де са сега асирийците, вавилоняните, египтяните? Де е тяхната старата култура?
към втори вариант >>

Ето защо, като се върнете по домовете си, обещайте пред себе си, че ще служите на Бога. (втори вариант)
Така не се живее. Христос казва: „Аз съм добрият пастир." Обърнете се всички към добрия пастир, към Бога. Така ще се образува една велика бойна канара, от нищо несъкрушима. Казано е: „Ще изпратя Духа Си." Тогава хиляди реки ще потекат. Това значи - хиляди духовни хора ще служат на Бога. Ето защо, като се върнете по домовете си, обещайте пред себе си, че ще служите на Бога. Кажеш ли веднъж, ще издържаш - никаква измяна не се позволява. „Слаб човек съм." Аз не вярвам в слаби хора. Който служи на Бога, не може да бъде слаб. Живият Господ ще заговори. Хиляди хора ще започнат да се стичат отвсякъде.
към втори вариант >>

Да Му дадем място в себе си. (втори вариант)
Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина. Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас. Да Му дадем място в себе си. Да дойде Царството Божие в нас. Желая във всяко семейство - отвън и отвътре, да царува мир и любов, радост и веселие. Ще кажете, че новото учение е секта. Не е секта, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, и Божествени хора. Да сме готови да се жертваме за Господа.
към втори вариант >>

16. Електричеството и магнетизмът

Всеки трябва да носи в себе си тези качества.
Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разните учения на обществото – не можете да избегнете от това: обществото ще ви застави да излезете от вашето пасивно положение. То постъпва като майките и бащите с дъщерите си: „Ожени се! Докога ще чакаш? "; днес-утре й казват това, и най-после дотегва на момата, и тя направя прибързан избор. Религиозните, духовните и обществените идеи, които сме възприели, би трябвало да внесат в нашия живот елементи, които могат да разширят съзнанието ни, да усилят волята ни, да очистят сърцето ни и да просветят ума ни. Всеки трябва да носи в себе си тези качества. А при развиване на тези съвременни идеи два фактора имат важно значение: те са нашата мозъчна система и нашата симпатична система; мозъчната система е едно динамо, акумулатор на електричеството, симпатичната нервна система регулира, акумулира магнетизма. Ония, които са високо интелигентни и станат неврастеници, често усещат лазене по краката, по гръбнака, това са молекули от електричество. У някои туй движение на електричеството се изразява в щипения; то са малки експлозии на тази електрическа енергия. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организма, човек се изтощава, става сух, неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно почва да руши вътрешното единство на организма. Този обратен процес се изменя и превръща в полезен чрез магнетизма.
към беседата >>

Вие имате житно зърно, неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние; трябва да му доставите влага и като влезе в стомаха, да го превърнете в жидко състояние; и от стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го препраща в мозъка, дето то се превръща на лъчи и се проявява в право мислене.
Няма ли хармония в нашия мозък горе и в стомашния долу, в така наречения слънчев възел, не може да бъдем носители на новите идеи. Имайте предвид, че като говоря за електричество и магнетизъм, не го разбирам така, както физиците сега го познават. Електричеството и магнетизмът имат три състояния: магнетизмът има лъчисто състояние и в това лъчисто състояние той е носител на топлина; щом мине в друго, водно състояние, топлината се поглъща, сир.(сиреч) в самия магнетизъм става известна реакция, съединение на сили; трето състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. За сгъстяване на материята служи вътрешното привличане на магнетизма – втвърдяването. Какво ни сочи материята? Вие имате житно зърно, неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние; трябва да му доставите влага и като влезе в стомаха, да го превърнете в жидко състояние; и от стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го препраща в мозъка, дето то се превръща на лъчи и се проявява в право мислене. Когато човек има магнетизъм, той е предразположен към приятно и здраво мислене. Туй, което ви казвам, е още много общо. Процесът, който става в организма, сир.(сиреч) в симпатичната нервна система, става в нашето подсъзнание, несъзнателно. Когато процесът е правилен, ние усещаме приятност. Тъй усещат младите – усещат развитие в живота.
към беседата >>

Когато човек има магнетизъм, той е предразположен към приятно и здраво мислене.
Имайте предвид, че като говоря за електричество и магнетизъм, не го разбирам така, както физиците сега го познават. Електричеството и магнетизмът имат три състояния: магнетизмът има лъчисто състояние и в това лъчисто състояние той е носител на топлина; щом мине в друго, водно състояние, топлината се поглъща, сир.(сиреч) в самия магнетизъм става известна реакция, съединение на сили; трето състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. За сгъстяване на материята служи вътрешното привличане на магнетизма – втвърдяването. Какво ни сочи материята? Вие имате житно зърно, неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние; трябва да му доставите влага и като влезе в стомаха, да го превърнете в жидко състояние; и от стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го препраща в мозъка, дето то се превръща на лъчи и се проявява в право мислене. Когато човек има магнетизъм, той е предразположен към приятно и здраво мислене. Туй, което ви казвам, е още много общо. Процесът, който става в организма, сир.(сиреч) в симпатичната нервна система, става в нашето подсъзнание, несъзнателно. Когато процесът е правилен, ние усещаме приятност. Тъй усещат младите – усещат развитие в живота. Старите, у които има надмощие мозъчната система, усещат недоимък от магнетизъм.
към беседата >>

Топлината сама не спомага за поддържане влагата в земята, и всички растения при нея изсъхват; значи, когато има топлина, трябва да има и други елементи, които да задържат известна влага, а топлината, от своя страна, да превърне тази влага в дъжд; ще рече, да носи едновременно и влага в себе си.
Да бъдете носители на Неговата любов; но не тъй, както досега сте я разбирали. Тъй, както сега я разбирате, тя е сила, която ще ви направи на пастърма. Сега ще ви обясня моята мисъл, в какво именно ще ви направи тя на пастърма? Нека направим една аналогия чрез наблюдаване природата. Превеждам „любов" в „топлина". Топлината сама не спомага за поддържане влагата в земята, и всички растения при нея изсъхват; значи, когато има топлина, трябва да има и други елементи, които да задържат известна влага, а топлината, от своя страна, да превърне тази влага в дъжд; ще рече, да носи едновременно и влага в себе си. Ако топлината идва без влага, тя е опасна; любовта идва като енергия от духовния свят. Тя кой елемент трябва да донесе със себе си? Кротостта и смирението. Не може да проявите любов в живота, ако нямате кротост и смирение. Христос какво казва?
към беседата >>

Тя кой елемент трябва да донесе със себе си?
Сега ще ви обясня моята мисъл, в какво именно ще ви направи тя на пастърма? Нека направим една аналогия чрез наблюдаване природата. Превеждам „любов" в „топлина". Топлината сама не спомага за поддържане влагата в земята, и всички растения при нея изсъхват; значи, когато има топлина, трябва да има и други елементи, които да задържат известна влага, а топлината, от своя страна, да превърне тази влага в дъжд; ще рече, да носи едновременно и влага в себе си. Ако топлината идва без влага, тя е опасна; любовта идва като енергия от духовния свят. Тя кой елемент трябва да донесе със себе си? Кротостта и смирението. Не може да проявите любов в живота, ако нямате кротост и смирение. Христос какво казва? „Елате при мен, понеже съм кротък и смирен". Защо „при мен"?
към беседата >>

Дръжте в себе си винаги мисълта, че Божествень Дух живее във всеки човекъ; само че, у някои хора живее в подсъзнанието, у други в съзнанието, у трети в свърхсъзнанието.
При всяко поколебаване вие помятате, завършвате деня с пасив – вашата каса има недоимък. Трябва отсега-нататък да започнете да изучавате условията, при които се развива вашата мозъчна система и вашата симпатична нервна система, и всяка вечер да си давате отчет. Имате известно неразположение спрямо някого – обидил ви, или в направил някакво зло – казвате: „Аз на този човек ще му дам да разбере! " Да допуснем, че можете да му дадете да разбере – да му вземете богатството, да осиромашее, или да го унищожите – какво лично ще спечелите от това? Утре друг ще има нещо против вас, той пък ще ви ограби, или унищожи – ето ви взаимно самоунищожение. Дръжте в себе си винаги мисълта, че Божествень Дух живее във всеки човекъ; само че, у някои хора живее в подсъзнанието, у други в съзнанието, у трети в свърхсъзнанието. Онези, у които Духът живее в подсъзнанието, чувстват го като импулс да сторят нещо добро; ония, у които живее в съзнанието, казват си: "Аз мисля, че това е добро и трябва да го направя", и направят го; онези, у които Духът живее в свърхсъзнанието, казват: „Това е Божествено и моето предназначение е да си жертвам дори и живота за него"; следователно, онези, у които живее Духът в свърхсъзнанието, се самопожертват; онези, у които живее в съзнанието, се подвизават. Та, Духът може да е като подтик в подсъзнанието, като мислене в съзнанието и като определен вече стремеж за самопожертване в свърхсъзнанието. Употребявам съвременни научни термини, а вие ще си ги преведете, както искате. Аз не говоря за отвлечени идеи, затова искам да бъдат те добре възприети и приложени от вас. И ще ги поставим на съответен опит – опит на свърхсъзнанието, опит на съзнанието, опит на подсъзнанието.
към беседата >>

Та, Духът може да е като подтик в подсъзнанието, като мислене в съзнанието и като определен вече стремеж за самопожертване в свърхсъзнанието.
Имате известно неразположение спрямо някого – обидил ви, или в направил някакво зло – казвате: „Аз на този човек ще му дам да разбере! " Да допуснем, че можете да му дадете да разбере – да му вземете богатството, да осиромашее, или да го унищожите – какво лично ще спечелите от това? Утре друг ще има нещо против вас, той пък ще ви ограби, или унищожи – ето ви взаимно самоунищожение. Дръжте в себе си винаги мисълта, че Божествень Дух живее във всеки човекъ; само че, у някои хора живее в подсъзнанието, у други в съзнанието, у трети в свърхсъзнанието. Онези, у които Духът живее в подсъзнанието, чувстват го като импулс да сторят нещо добро; ония, у които живее в съзнанието, казват си: "Аз мисля, че това е добро и трябва да го направя", и направят го; онези, у които Духът живее в свърхсъзнанието, казват: „Това е Божествено и моето предназначение е да си жертвам дори и живота за него"; следователно, онези, у които живее Духът в свърхсъзнанието, се самопожертват; онези, у които живее в съзнанието, се подвизават. Та, Духът може да е като подтик в подсъзнанието, като мислене в съзнанието и като определен вече стремеж за самопожертване в свърхсъзнанието. Употребявам съвременни научни термини, а вие ще си ги преведете, както искате. Аз не говоря за отвлечени идеи, затова искам да бъдат те добре възприети и приложени от вас. И ще ги поставим на съответен опит – опит на свърхсъзнанието, опит на съзнанието, опит на подсъзнанието. Ако някой би ви попитал: „Каква е вашата опитност? Какво знаете за Бога, или за Христа", ще кажете: „Аз чуствам" – то е вашето подсъзнание, или, най-много може да кажете: „Аз мисля" – то е вашето съзнание.
към беседата >>

Вие имате този магнетизъм в себе си, но ще трябва да научите метода да превръщате тази сила от едно състояние в друго.
Когато в природата лятно време падне роса, всичкият прах и сажди, които са се вдигнали и хвърчат по въздуха, падат на земята, и атмосферата се пречиства; също и ние, когато сме пълни с този магнетизъм и това електричество, за които ви говорих, скоро прощаваме. На оногова, който не може да прощава, казвам му: „Ти имаш много малко магнетизъм и електричество". И думите на Христа: "Докато не се родите от дух и вода" аз превеждам така: думата „вода" с думата „магнетизъм", а „духът" – това е движение, електричество на свърхсъзнанието. Именно тези два елемента, иска да каже Христос, ако не влязат във вас, не може да имате живот, понеже те са най-важните елементи. Сега ще минем да преведем думите „кротост" и „смирение". Вие имате този магнетизъм в себе си, но ще трябва да научите метода да превръщате тази сила от едно състояние в друго. Стомахът превръща твърдата храна в жидка, белите дробове я препращат в мозъка, а мозъкът, който е орган на динамическата енергия, превръща тази материя в електричество и наново я разпраща из целия организъм. Правилното мислене и чувстване седи в това, да знаете, нещата, които са вътре във вас, да ги превръщате в електричество. Ето една велика и дълбока наука. И ако знаете това превръщане, вашите думи ще имат сила и тежест. А не може да направите това, ако нямате електричество и магнетизъм.
към беседата >>

Правилното мислене и чувстване седи в това, да знаете, нещата, които са вътре във вас, да ги превръщате в електричество.
И думите на Христа: "Докато не се родите от дух и вода" аз превеждам така: думата „вода" с думата „магнетизъм", а „духът" – това е движение, електричество на свърхсъзнанието. Именно тези два елемента, иска да каже Христос, ако не влязат във вас, не може да имате живот, понеже те са най-важните елементи. Сега ще минем да преведем думите „кротост" и „смирение". Вие имате този магнетизъм в себе си, но ще трябва да научите метода да превръщате тази сила от едно състояние в друго. Стомахът превръща твърдата храна в жидка, белите дробове я препращат в мозъка, а мозъкът, който е орган на динамическата енергия, превръща тази материя в електричество и наново я разпраща из целия организъм. Правилното мислене и чувстване седи в това, да знаете, нещата, които са вътре във вас, да ги превръщате в електричество. Ето една велика и дълбока наука. И ако знаете това превръщане, вашите думи ще имат сила и тежест. А не може да направите това, ако нямате електричество и магнетизъм. Трябва да бъдете изпълнени с жива електрическа и магнетична енергия, и тогава, като говорите на някого, ще намерите у него годна почва за сеене. По такъв начин и вашият живот ще стане по-сносен и по-приятен.
към беседата >>

Не си туряйте мисъл, че трябва да измените живота си в друга посока; не, само ще отделите от себе си всички лоши утайки, и тогава домашният ви и личният ви живот ще вземат права насока.
Ето една велика и дълбока наука. И ако знаете това превръщане, вашите думи ще имат сила и тежест. А не може да направите това, ако нямате електричество и магнетизъм. Трябва да бъдете изпълнени с жива електрическа и магнетична енергия, и тогава, като говорите на някого, ще намерите у него годна почва за сеене. По такъв начин и вашият живот ще стане по-сносен и по-приятен. Не си туряйте мисъл, че трябва да измените живота си в друга посока; не, само ще отделите от себе си всички лоши утайки, и тогава домашният ви и личният ви живот ще вземат права насока. Напр., ако можехте да вдъхнете на съвременното общество да изключи лъжата из средата си, или, ако хората лъжат, да лъжат поне 10%, това ще бъде голям прогрес, а сега 90% лъжат. Ще приведа пример с един религиозен човек. Преди 18 години попитах един обущар, евангелист, който често ходи в църква: „Можеш ли ми направи обуща? " Отговори ми: „За тебе имам много здрави обуща". След като ги взех и ги носих един месец, те се напукаха и се скъсаха.
към беседата >>

17. Великата майка

БС

Затова имайте предвид,че каквото вършите сега, вършите го за себе си.
И глупавите хора вярват. Но глупавият човек, комуто даваш нещо, например сто наполеона, той е готов веднага да ги вземе и казва: "Аз ще ти дам сто и петдесет", макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте предвид, че всички наши постъпки и идеи на земята определят бъдещето ни. Може би някоя сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляда години. Затова имайте предвид,че каквото вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат хиляда години, но вие няма да избегнете от влизането в една права посока. Сега, тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Светото Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата.
към беседата >>

Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат.
Тогава започва т. нар. черна съдба. Българите казват: " Каквато ме е люлка залюляла, такава ме отлюляла". Обаче, ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят от онези глупави тълкувания и вярвания, останали от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, да знае служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не вземам думата "Бог" в този смисъл, в какъвто вие я разбирате, а поставям окултния закон в смисъл на вяра в живия закон на Природата. Но не законът като влияние, защото всяко влияние ви е известно, всяко влияние е резултат и произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е сложена в това влияние. Когато хвана някого с ръката си и му влияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мен.
към беседата >>

Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е правилно тяхното мислене.
Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да приемете като правило мотото: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам: ако не вземете положението на малките деца, в никоя Окултна Школа, в никое разклонение на тази Разумна Окултна Школа не можете да влезете. Второто правило е: ученикът на Окултната Школа трябва да се научи на мълчание - да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, не трябва да има тези противоположни мисли и съмнения. Някой казва "Аз мисля", но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, ще прочетете по тях, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е правилно тяхното мислене. Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: "От къде ще знаем коя е правата мисъл? " Това не се доказва. Това е един закон вложен още в началото у човека - способността душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо, всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил; това е достатъчно.
към беседата >>

щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички.
Вие ще запитате: "От къде ще знаем коя е правата мисъл? " Това не се доказва. Това е един закон вложен още в началото у човека - способността душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо, всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил; това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: "Да мълчи земята, за да говори Бог." Мълчанието е това първо правило във всяко училище: когато дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: "Мълчи!
към беседата >>

" Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си.
Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил десет джобура със сълзи. Проговарянето на този глас ние наричаме тук на земята любов, обич и т. н. Този глас предизвиква в човека моментално магическа промяна. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на земята, може да си бил на умиране, но проговори ли ти този глас, у теб се явява едно съживяване. Вие търсите тайната, Истината на Живота някъде вън и ми казвате: "Научи ни как да я намерим! " Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си. Някой път вие без да знаете полагате ръката си върху челото на дете, което плаче. Питам ви защо я полагате? Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка върху горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много центрове, но вие засягате главно милосърдието - Божествената Любов.
към беседата >>

И ако онзи, който полага ръката си върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувстваш в себе си една приятност.
Някой път вие без да знаете полагате ръката си върху челото на дете, което плаче. Питам ви защо я полагате? Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка върху горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много центрове, но вие засягате главно милосърдието - Божествената Любов. И ако онзи, който полага ръката си върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувстваш в себе си една приятност. Майката като полага ръката си върху главата на детето, казва на неговия дух: "Майката Природа, която ме е оставила да те гледам, те обича и нейната Любов никога не се мени." А тази майка, която полага ръката си върху детето, е негова мащеха, оставена да го гледа. Така че, когато се разтревожите някога, турете си ръката или някой друг да тури ръката си върху челото ви, съсредоточете ума си върху това място и като повикате вашата Велика Майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие - това са новите начини на възпитание. Всяко действие в Природата е строго определено и от тази гледна точка всички хора могат да бъдат или добри или лоши.
към беседата >>

Но в момента, когато вие почувствате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Като казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашият индивидуален живот, а принципиално ви говоря какви са законите. В тези закони има изключение, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, това ще бъде до момента, докато се противите. Но в момента, в който се промените, и тя ще се промени спрямо вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата. Но в момента, когато вие почувствате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя им се радва, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: " Мамо, ние изучихме това изкуство." Майката отговаря: "Добре, аз ще ви приведа в друга област." Тъй, както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл.
към беседата >>

За правило ще имате следното: от вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа, и то дотолкова, колкото тя да бъде свободна, да мисли и да разбира всичко, каквото Бог е направил.
За това най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат. Всяка добра мисъл и желание се дължи на подтика на вашата Божествена Майка, която иска да ви повдигне на уровена, на който тя се намира. Между вас сега има една малка дисхармония. Вие ще правите вашите упражнения, а аз моите, и като ги разрешим, ще се срещнем в някои допирни точки. Имайте вяра и не се колебайте. За правило ще имате следното: от вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа, и то дотолкова, колкото тя да бъде свободна, да мисли и да разбира всичко, каквото Бог е направил. Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползвате от Божествените блага в света. И тъй, първа между всичките правила, поставете вярата!
към беседата >>

18. Ще управлява всички народи

След като преминеш от този свят в другия; след като минеш през устата на змея; след като се бориш с него, ще задържиш ли, в себе си, тези преживявания?
В нея се включват всички стремежи. Мнозина от вас се стремите към богатство, чест, да бъдете силни, да имате знания. Питам: Какво ще остане за вас, от всичко това, след 100 години? Ще кажете: Поне, ще ме помнят хората, името ми ще бъде записано в историята. – Всичко това може да бъде, но какво ще се ползваш ти, сам, от тази слава? След като преминеш от този свят в другия; след като минеш през устата на змея; след като се бориш с него, ще задържиш ли, в себе си, тези преживявания? Съвременните философи казват: Това нещо трябва да се докаже. – Аз нищо не доказвам, нищо не аргументирам, защото, както вие, така и аз, можем да го докажем, моментално, едни на други. Например, вие сте гладували няколко дни, и за да разберете, дали може да получите нещо, отдалеч се осведомявате, дали съм добър, честен човек, какви убеждения имам и т.н. Обаче, без да ви отговоря, аз слагам трапеза и ви гощавам. Вие се усещате добре, доволен сте от мене.
към беседата >>

И аз няма да аргументирам този въпрос, защото земята е така създадена, че ние, сами по себе си, ще се убедим в истината.
Ако, десет години наред, Бог слага на човека трапеза – хубав обяд и вечеря, а той продължава да пита, има ли Господ, какъв човек е той? Тогава Господ ще каже: Навън това магаре! Като го изпъдят, турят го в ковчег, събират се около него роднини и приятели, със сълзи на очи, да му четат молитви, да го помене Господ в Царството си. Не, няма да го поменат никъде! Втори път, като дойде, Господ ще му даде доказателства по обратен път – има ли Господ, или няма. И аз няма да аргументирам този въпрос, защото земята е така създадена, че ние, сами по себе си, ще се убедим в истината. Ще изясня мисълта си с един пример, от окултен разказ, претърпял много преводи. В старо време, още след грехопадението, имало две царства: едното се наричало Мензи, а другото – Есперти. Царят на първото царство имал син, който, според тогавашния обичай, трябвало да мине своето школуване, т.е. своето посвещение. Един знаменит учител, в царството, приближен до двореца, разгледал астрологически живота на царския син и намерил, че някога, в миналото си, той извършил едно престъпление, което станало причина за разделянето на двете царства и за възникване на враждата между тях.
към беседата >>

– За да премахне страха от себе си.
Казвам: Жено, ако родиш детето си, и ти вярваш в Бога; ако не го родиш, не вярваш. Ако се роди детето ти и го вземат на небето, да го възпитават, може да кажеш, че имаш вяра в Бога, и Бог се грижи за тебе. В Писанието се казва, че Бог е приготвил за тази жена място в пустинята – това значи, да живее при оскъдни условия. Така и израилският народ излезе от Египет – културна страна, и отиде в пустинята, дето прекара цели 40 години. – Защо? – За да премахне страха от себе си. И съвременното човечество има ужасен страх, като този, у евреите в Египет. И досега още, евреите имат страх. Днес хората се страхуват, как ще прекарат живота си, какво ще стане с тях, ще спечелят ли и т.н. Това са странични въпроси. Ако родите, ще вземат детето ви на небето; вие ще отидете в пустинята, а Михаил ще се бори заради вас.
към беседата >>

Те цъфтели и благоухаели за себе си, а не за нас.
Защо се е занимавал със своето изкуство, никой не знае. Да се върнем към детето на раждащата жена, т.е. към човешкият ум, който трябва да се издигне. Всички хора се нуждаят от убеждение, от правилно разбиране на нещата. Цветята са цъфтели и разнасяли аромата си надалеч, още когато хората не са съществували. Те цъфтели и благоухаели за себе си, а не за нас. Те не са мислели, че някога човешкият нос ще ги мирише. Хората се оплакват от условията, казват, че нямат възможност да цъфтят и да се развиват. Те не са прави. За всички има условия да цъфтят, но хората искат, да има кой да им се радва, да ги мирише. Вземете пример от цветята в природата.
към беседата >>

Следователно, ако и вие се усъмните в живота и кажете, че няма добър и честен човек в света, веднага ще изкривите пътя на правото мислене.
Сега, като говоря по този начин, някои си казват: Каква ли скрита цел има този човек? Когато изказвам една мисъл, или изнасям една истина, аз имам само една цел: да проектирам мисълта си, колкото може по–далеч в пространството, за да правя своите научни изследвания. Ако някой се хване в мрежата ми, както мухата в паяжината, казвам: Кой ти даде право да се оплиташ в моята мрежа и да нарушаваш нейната цялост? Ако паякът тъче паяжината си, с единствената цел, да лови мухи, в скоро време, той ще изгуби своето изкуство. Ако изкриви пътя на своята мисъл, и човек ще изгуби изкуството да преде и да тъче своята мрежа. Следователно, ако и вие се усъмните в живота и кажете, че няма добър и честен човек в света, веднага ще изкривите пътя на правото мислене. Приятелю, отде знаеш, че няма честни и добри хора на земята? – Така е писано в книгите. – В кои книги? – В свещените книги. – Ако искаш да кажеш, че човек е свободен да греши, това е друг въпрос.
към беседата >>

Давид казва за себе си: „В грях ме зачена майка ми".
Приятелю, отде знаеш, че няма честни и добри хора на земята? – Така е писано в книгите. – В кои книги? – В свещените книги. – Ако искаш да кажеш, че човек е свободен да греши, това е друг въпрос. Давид казва за себе си: „В грях ме зачена майка ми". Хората четат това, което е казал Давид и го вземат като нещо Божествено. Трябва да се знае, кой е казал това: Бог, или човек. Това са човешки думи, от които само 50% са верни. Вярно е, че човек сам създава условия за греха и греши. Следователно, той може да се зачене и роди в грях, но Бог никога не може да ни роди в грях.
към беседата >>

Сега, хората философстват отвън, каква цел имам, да събирам около себе си адвокати, съдии, учители.
Дойде денят. През деня не паля свещ. Щом се мръкне, отново запалвам свещта. Така отговарям на въпроса, каква е моята задна цел. Като запаля свещта, на моята светлина могат да дойдат десетки и стотици хора, да се ползват от нея. Сега, хората философстват отвън, каква цел имам, да събирам около себе си адвокати, съдии, учители. Аз нямам нужда от никакви адвокати, от никакви съдии. Запалвам свещта си и чета. Ако и вие искате да четете, елате при мене, заедно да четем. Ако не искате, сбогом! (Вън се звъни продължително).
към беседата >>

Вие, като народ, трябва да развивате благородни черти в себе си, да усилвате волята си, като необходимост за вашето бъдещо развитие.
Те са готови, за една педя земя, да убият брата си, или, за един грош, да развалят приятелството си с човека. Това е лоша черта, от която трябва да се освободите. Казвате: Сърбите и гърците по-добри ли са от нас? – Това не е ваша работа. Какви са сърбите и гърците, това се отнася до тях. Вие, като народ, трябва да развивате благородни черти в себе си, да усилвате волята си, като необходимост за вашето бъдещо развитие. Безволието води към робство. Без воля, умът и сърцето не могат да се хармонизират. Безволието е причина, дето двама славяни, събрани на едно място, не могат да дойдат в съгласие. Разногласието на славяните е пословично. Понеже ги обича, Бог ги прекарва през огън, да се обединят.
към беседата >>

Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя.
„И мъчеше се да роди." – Де е жената, която ражда? – По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство! Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората. Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу.
към беседата >>

Този народ, сам по себе си, ще се унищожи.
Той щеше да им даде повече неща. Съдбата на всички народи, както и на българите, се определя от друго място. Нито Франция, нито Англия, нито Германия, нито Русия определят съдбата на народите. Бог определя съдбините на всички народи. Когато иска да повдигне един народ, Той му изпраща умни майки и бащи, свещеници, проповедници, учители и управници; когато иска да накаже един народ, отнема идейните му и разумни хора и го оставя на произвола на съдбата. Този народ, сам по себе си, ще се унищожи. Ние се нуждаем от умни и добри хора. Аз викам всички свещеници, да дойдат при мене, да им говоря, а не да говорят лоши работи за мене. Каквото и да говорят, те не могат да ме спънат. За българите е казано: Ако приемат новото учение, още тази година ще има плодородие; ако не го приемат, очакват ги, седем години, такъв глад, какъвто България и целият свят не са запомнили. Аз говоря истината.
към беседата >>

Това не говоря от себе си.
Всички ще разберат, че друг закон управлява света. Този закон не е поставен от мене, нито по свой ум говоря. Бог сам ще покаже на хората, съществува ли Той, или не съществува. Той ще им покаже, че всичко е в хляба. Докато имате хляб, силни ще бъдете; щом нямате хляб, силата ще ви напусне. Това не говоря от себе си. Ако са недоволни от мене, да ми кажат направо; аз съм готов да напусна България. Ако съм опасен за вас, кажете ми, не правете никакви интриги. Аз не искам да се натрапвам на никого, ще ви напусна и ще ви оставя свободни, да живеете, както искате; не искам да преча на свещениците, но ви казвам една велика, Божествена истина, която носи добро за вас. Готов съм да направя всичко за вас, само да бъдете добри. Добри думи са казани за България.
към беседата >>

19. Зачудиха се

Зачудили се и на себе си, как не могли да му устроят още една примка, да Го хванат.
Здравият гледа на здравето като на обикновен процес, който е в реда на нещата, а на болестта – като на необикновен процес. Следователно, болестта, като необикновен процес, разрушава човешкия организъм. От гледището на духовния свят е точно обратно; там считат здравето за необикновен процес, а болестта – за обикновен. За вашите уши, думата „болест" звучи дисхармонично. Задали на Христа един важен въпрос и, като им отговорил, те се зачудили, как не могли да го хванат в примката, която Му устроили, но се изплъзнал. Зачудили се и на себе си, как не могли да му устроят още една примка, да Го хванат. Човек се учудва, когато не разбира нещата. И вие се учудвате на някои прости неща. Например, учудвате се, как крадецът, който отива да краде, не е предвидил всичко и влиза в ръцете на полицията. Учудва се и добрият човек, когато намисли да направи едно добро, а не успява. - Той се учудва, как е пропуснал да предвиди едно просто обстоятелство, което му се явило като пречка.
към беседата >>

В широк смисъл, под ядене и пиене аз разбирам, и чувствуването, и мисленето.
Ще ме запитате: Ще ни дадеш ли втори и трети път такъв обяд? Това значи съществен, реален свят. Вън от яденето и пиенето няма живот. Човек живее, докато яде и пие; щом престане да яде и пие, той умира. Ако ви кажа, - че без ядене и пиене няма живот, ще се учудите. В широк смисъл, под ядене и пиене аз разбирам, и чувствуването, и мисленето. Можете ли да си представите живот без ядене и пиене, без мисли и чувства? Казваш: Не искам да мисля. – Ти си мъртъв в умствения свят. – Не искам да чувствувам. – Ти си мъртъв в духовния свят.
към беседата >>

Ти ставаш неразположен, недоволен и започваш да правиш визити – даваш от себе си.
Това не е алегория, но велика истина, велик природен закон. Природата дава на човека до 50 годишната му възраст. Тя влива в кесията ти и казва: Добре дошъл! Ти отваряш и затваряш кесията си, пълна е. Минеш ли тази възраст, природата започва да взима от тебе. Ти ставаш неразположен, недоволен и започваш да правиш визити – даваш от себе си. Докато дава, човек се подмладява; щом започне да взима, той постепенно остарява. Подмладяването е обикновен процес, а остаряването – необикновен. Младият никога не мисли, че ще остарее. Един ден, като се гледа в огледалото, вижда бели косми на главата си. – Защо?
към беседата >>

Мнозина казват, че искат да служат на Бога, а всъщност, служат на себе си.
Ако трябва да ме целува някой, това е Божественото слънце. Едно време евреите задаваха на Христа различни въпроси, а именно, как да разрешат социалните и семейните въпроси. И до днес още хората задават същите въпроси. Те запитват Христа, как да разрешат семейните си въпроси: отношенията на мъжа към жената, на жената към мъжа, на децата към родителите и т.н. И досега хората не са разрешили въпросите си, защото не служат на Бога. Мнозина казват, че искат да служат на Бога, а всъщност, служат на себе си. За да разрешиш правилно отношенията си към жената, трябва да я оставиш свободна, да черпи енергия от Божествения източник. Така трябва да постъпва и жената към мъжа си. Само така, те ще имат истинска цена, като души. Човек трябва да познава силата си. Не е ли заблуждение от страна на малката рекичка, която полива едва десетина корена зеле, да мисли, че полива цялата градина?
към беседата >>

20. Образуване на един клас

КД

В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си.
Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато във физическия свят се изгуби равновесието, човек пада.
към беседата >>

Това е правилното мислене на тази окултна Школа.
Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. 'Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започнете ту нагоре, ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на тази окултна Школа. Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти.
към беседата >>

И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си.
Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по Пътя? - Да, готови сме! - Без никакво колебание? - Без никакво! Аз мълчах, но душата ми говореше.
към беседата >>

21. Вярата

— Не, ти мене не затрудняваш, а себе си.
Иначе ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като видял колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. — Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата — му казал коларят. — Не искам да ти правя затруднения — отговорил пътникът. — Не, ти мене не затрудняваш, а себе си. Моето желание е товарът да слезе от гърба ти. Аз приех тебе и товара ти еднакво да си почивате. И за двама ви има достатъчно място в моята кола. Като се качим на Божествената кола, ние трябва да свалим товара си и да си отпочинем. Следователно всеки от вас, който иска да има просветен ум в каквото и да е направление, който иска да изследва природата в каквато и да е област, трябва да се стреми да влезе във връзка с живата природа, трябва да има вяра.
към беседата >>

То само по себе си ще извърши своята работа.
И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание — там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израстне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш как ще израстне, дали ще израстне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават дали тя е Божествена или не. Оставете тази мисъл да израстне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъфне, не завърже, не даде плод и тоя плод не узрее, не я бутайте. Не може да се познае дали е Божествена или не.
към беседата >>

Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш.
В съвременната мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, а вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно закръглено движение на енергията вътре в душата. Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Това значи: в даден момент ти да чувствуваш, че твоята мисъл не може да бъде мисъл, докато не се проектира в материалния свят. Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. Ако мисълта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно грозните форми произвеждат в ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Ако ти не чувствуваш, че твоята мисъл е права, ще започнеш да я проверяваш с други хора, но с това ще изпаднеш в другата крайност. Защо? — Защото и те може да се намират в същото състояние.
към беседата >>

Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън.
Те са създали така вярванията. Дохожда лекар и ти казва: В мене вярвай, аз ще ти помогна. Започва днес една инжекция, утре друга, изхарчиш много пари, но нищо не помага. Дойде попът, опее те. Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи любовта като принцип. Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън. Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога”. Аз превеждам тези думи тъй: без ум, без мъдрост не може да се угоди на Бога. Кои деца радват родителите? Нали умните, послушните деца? Глупаво, пакостно дете не радва родителите си.
към беседата >>

Това не е правилно мислене, това не е философия на живота.
Лошият човек се крие да не го хванат и затворят в тъмница. Добрият, богатият човек се крие, да не го подведат под член четвърти от закона, та да му кажат: Ти си неприятел на народа, хайде в затвора. Ето защо, сега богатите отричат, че са богати, а едно време хората се хвалеха, че са богати, че имат пари. Днес всички богаташи искат да минат за сиромаси. Защо? — Защото има член четвърти. Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. Волът, който оре на нивата и разделя браздите, казва: Аз съм, който ора. Да, защото има остен; а орачът е, който носи закона. И аз мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е учението на вярата. Според новото учение, всеки сам трябва да опита своята мисъл вярна ли е.
към беседата >>

Внесете в себе си вярата и започнете да работите с нея.
— Защото съм опитал мисълта си деветдесет и девет пъти. Не само аз, но хората от осем хиляди години насам са опитвали този велик закон. И вие може да го опитате. Днес ви говоря за вярата. Кажете: Ние ще живеем с вяра. Внесете в себе си вярата и започнете да работите с нея. Не мислете как гледат хората на вас, дали сте интелигентни или не. Е, хубаво, като сте интелигентни, ще ви дам да разрешите една задача: a i :a = bi : b = ci : c Какво ще разберете от тази задача? Тя е задача, която определя отношенията на невидимия свят към видимия.
към беседата >>

Но ви казвам: ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си.
Ще кажете: Ще ни изкараш нечистите ризи. — Да, тази вода, която сега иде в света, ще ви изкара всичките нечисти ризи. Ами като натопите нечистите ризи в топла вода и ги варите, нечистотата нали кипва и излиза отгоре? Следователно, като насадите правилната мисъл в ума си, тя ще изкара всички недъзи. Не мислите, че моята беседа има предвид вашите погрешки! Но ви казвам: ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички наши мисли и желания, наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона на човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума и оттам в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки — две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка розова краска.
към беседата >>

Като знаем как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си.
Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата и те умират от глад. Херберт Спенсер казал: “Когато обмяната на енергиите в организма става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т.е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живее сто, двеста и повече години”. Аз не поддържам такъв възглед, защото смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Христос казва: “Аз дойдох, за да дам живот и да го имат изобилно”. Като знаем как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. Затова Христос казва: “Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел.” Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е Любов и всички хора се движат към Любовта, но същевременно искат да бъдат богати, щастливи, а това почива на известни закони. И тъй, дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли в себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар.
към беседата >>

Допуснете ли в себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени.
Христос казва: “Аз дойдох, за да дам живот и да го имат изобилно”. Като знаем как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. Затова Христос казва: “Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел.” Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е Любов и всички хора се движат към Любовта, но същевременно искат да бъдат богати, щастливи, а това почива на известни закони. И тъй, дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли в себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърцето и животът веднага ще се прекрати. Защо? — Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: Този човек не е мислил правилно. И ще му види сметката.
към беседата >>

Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар.
Като знаем как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. Затова Христос казва: “Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел.” Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е Любов и всички хора се движат към Любовта, но същевременно искат да бъдат богати, щастливи, а това почива на известни закони. И тъй, дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли в себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърцето и животът веднага ще се прекрати. Защо? — Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: Този човек не е мислил правилно. И ще му види сметката. Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си.
към беседата >>

Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си.
Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърцето и животът веднага ще се прекрати. Защо? — Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: Този човек не е мислил правилно. И ще му види сметката. Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите. Аз не говоря за яйцата на куковицата. Кои са вашите мисли? — Това, което е родено от Бога, то е ваше, общо е, а не онова, което е родено отвън — то е куковичино яйце.
към беседата >>

Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония.
Нищо лошо няма да стане. Онзи, който ни е пратил на земята, Любовта, която ни е родила, която е първото нещо на света, ще ни направи безсмъртни. Дрехите ни може да се изменят, но това не е смърт. Това са вариации, това е пеене, Божествена хармония на нещата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. Имате известно болезнено състояние, кажете си: За да поправя това си състояние, зависи от вярата, затова ще изменя вярванията си във вяра и ще туря хармония в мислите си. Съединете се с всички хора и кажете: Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света. Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според сериозността на болестта няколко дни и болеста ви ще изчезне. По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права.
към беседата >>

Мисленето — това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота и затова неговата глава е почнала да побелява.
Черните коси, черните очи показват, че тези хора са още в сянка, светлината още не е проникнала в тях. Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви. Те очакват в бъдеще да цъфнат и узреят. А хората с бели коси показват, че са цъфнали и узрели. Любовта, това е началото на живота. Мисленето — това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота и затова неговата глава е почнала да побелява. Без вяра, без този ум не можеш да служиш на Бога. Аз оспорвам мнението, че много ум и знания не ни трябват. Не, нам ни трябва един Божествен ум, Божествени разбирания. Да разбираме висшата математика, биологията, астрономията, естествените науки, и то във всичките им съотношения. Да разбираме как са свързани животните, растенията.
към беседата >>

- "Не, ти мен не затрудняваш, а себе си. (втори вариант)
Иначе, ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като вижда, колко е тежък товарът на пътника, предлага му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. "Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата", му казва коларят. - "Не искам да ти правя затруднения", отговаря пътникът. - "Не, ти мен не затрудняваш, а себе си. Моето желание е товарът да слезе от гърба ти. Аз приех тебе и товара ти, еднакво да си почивате, и за двама ви има достатъчно място в моята кола". Като се качим на тази божествена кола, ние трябва да свалим товара си, и да си отпочинем. Следователно, Всеки от вас, който иска да има просветен ум, в каквото и да е направление, който иска да изследва природата в каквато и да е област, трябва да се стреми да изучи живата природа, трябва да има вяра. Аз не съм от ония, които казват, че трябва да се стремим и да се развиваме само в една посока, философски казано, всички посоки създават една истинска посока, която е Истината.
към втори вариант >>

То само по себе си ще извърши своята работа. (втори вариант)
И тъй, вярата трябва да започне от сърдцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следнята мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе божествената хармония в стремежите на моето сърдце. Легни си с тази мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли, как ще израсне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш, как ще израсне, дали ще израсне или не, и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някой хора възприе- мат една божествена мисъл, но започват да разсъждават, дали тя е божествена или не. Оставете тази мисъл да израсне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъвне, не завърже, не даде плод, и тоя плод не узрее, не я бутайте: не може да се познае, дали е божествена или не, не може да познаете божествената истина, която е вложена в нея. А за това нещо е необходимо време.
към втори вариант >>

Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. (втори вариант)
В съвременната мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, а вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно закръглено движение на енергията вътре в душата. Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Това значи: в даден момент ти да чувствуваш, че твоята мисъл не може да бъде мисъл докато не се проектира в материалния свят. Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. Ако мисълта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно грозните форми произвеждат в ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Ако ти не чувствуваш, че твоята мисъл е права, ще започнеш да я проверяваш с други хора, но с това ще изпаднеш в друга крайност. Защо? - Защото и те може да се намират в същото състояние.
към втори вариант >>

Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи в себе си любовта като принцип. (втори вариант)
И всички велики учители дохождат между това човечество, за да го издигнат, за да му помогнат, понеже са служители на великия божествен закон, но техните последователи са изопачили тоя закон, спрели са се само на външната му страна и така са изопачили живота. Те са създали така верванията. Дохожда лекарят и ти казва: "В мене вярвай, аз ще ти помогна". Започва: днес една инжекция, утре друга, изхарчиш много пари, но нищо не помага. Дойде попът, oпee те. Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи в себе си любовта като принцип. Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на любовта в себе си, приеми го, но, ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън. Писанието казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога". Аз превождам Тези думи тъй: без ум, без Мъдрост не може да се угоди на Бога. Кои деца радват родителите? Нали умните, послушните деца?
към втори вариант >>

Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на любовта в себе си, приеми го, но, ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън. (втори вариант)
Те са създали така верванията. Дохожда лекарят и ти казва: "В мене вярвай, аз ще ти помогна". Започва: днес една инжекция, утре друга, изхарчиш много пари, но нищо не помага. Дойде попът, oпee те. Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи в себе си любовта като принцип. Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на любовта в себе си, приеми го, но, ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън. Писанието казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога". Аз превождам Тези думи тъй: без ум, без Мъдрост не може да се угоди на Бога. Кои деца радват родителите? Нали умните, послушните деца? Глупавото пакостното дете не радва родителите си.
към втори вариант >>

Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. (втори вариант)
Лошият човек се крие да не го хванат и затворят в тъмница. Добрият, богатият човек се крие, да не го подведат под член 4 от закона, та да му кажат: "Ти си неприятел на народа, хайде в дрънголника". Ето защо сега богатите отричат, че са богати, а едно време хората се хвалеха, че са богати, че имат пари. Днес всички богаташи искат да минат за сиромаси. Защо? Защото има член 4. Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. Волът, който оре на нивата и разделя браздите, казва: "Аз съм, който ора". Да, защото има остен; а орачът е, който носи закона. И аз мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е учението на вярата. Според новото учение, Всеки сам трябва да опита своята мисъл, вярна ли е.
към втори вариант >>

Внесете в себе си вярата, и започнете да работите с нея. (втори вариант)
- Защото аз съм опитал мисълта си 99 пъти. Не само аз, но хората от 8,000 години насам са опитвали този велик закон. И вие може да го опитате. Днес ви говоря за вярата. Кажете: "Ние ще живеем с вяра". Внесете в себе си вярата, и започнете да работите с нея. Не мислете, как гледат хората на вас, дали сте интелигентни или не. Е, хубаво, като сте интелигентни, ще ви дам да pешитe една задача: ai: а= еi: е= сi: с. Какво ще разберете от тази задача? Тя е задача, която определя отношенията на невидимия свят към видимия. Когато става известно явление във физическия свят, съответно явление става в невидимия.
към втори вариант >>

Но ви казвам, че, ако искате в бъдеще животът Ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. (втори вариант)
Ще кажете: "Ще ни изкараш кирливите ризи." - Да, тази вода, която иде сега в света, ще ви изкара всички кирливи ризи. Ами като натопите кирливите ризи в топлата вода и ги варите, кирта нали кипва, и изплува отгоре? Следователно, като насадите правилната мисъл в ума си, тя ще изкара всички недъзи. Не мислете, че моята беседа има пред вид вашите погрешки! Това няма нищо индивидуално към вас. Но ви казвам, че, ако искате в бъдеще животът Ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички ваши мисли и желания, наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона на човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърдцето в душата, от душата в ума и оттам в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки - две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако В момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течението и, ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка, розова краска.
към втори вариант >>

Като знаем как да съчетаваме силите па сърдцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. (втори вариант)
Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата, и те умират от глад. Херберт Спенсер казал: "Когато обмяната на енергиите в организма става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т. е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живее 100, 200 и повече години". Аз не поддържам такъв възглед, защото смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Христос казва: "Аз дойдох, за да дам живот и да го имат преизобилно". Като знаем как да съчетаваме силите па сърдцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. За това Христос казва: "Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една цял." Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е любов и всички хора се движат към любовта, но същевременно искат да бъдат богати щастливи, а това почива на известни закони. И тъй дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли, обаче, в себе си умразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар.
към втори вариант >>

Допуснете ли, обаче, в себе си умразата или лъжата, дишането ви ще се измени. (втори вариант)
Христос казва: "Аз дойдох, за да дам живот и да го имат преизобилно". Като знаем как да съчетаваме силите па сърдцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. За това Христос казва: "Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една цял." Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е любов и всички хора се движат към любовта, но същевременно искат да бъдат богати щастливи, а това почива на известни закони. И тъй дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли, обаче, в себе си умразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърдцето, и животът веднага ще се прекрати. Защо? - Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: "Този човек не е мислил правилно", и ще му види сметката. Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не може да служим на ближния си, без вяра не може да служим и на себе си.
към втори вариант >>

Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. (втори вариант)
Като знаем как да съчетаваме силите па сърдцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. За това Христос казва: "Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една цял." Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е любов и всички хора се движат към любовта, но същевременно искат да бъдат богати щастливи, а това почива на известни закони. И тъй дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли, обаче, в себе си умразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърдцето, и животът веднага ще се прекрати. Защо? - Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: "Този човек не е мислил правилно", и ще му види сметката. Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не може да служим на ближния си, без вяра не може да служим и на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен.
към втори вариант >>

Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не може да служим на ближния си, без вяра не може да служим и на себе си. (втори вариант)
Допуснете ли, обаче, в себе си умразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърдцето, и животът веднага ще се прекрати. Защо? - Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: "Този човек не е мислил правилно", и ще му види сметката. Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не може да служим на ближния си, без вяра не може да служим и на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите. Аз не говоря за яйцата на кукувицата. Кои са вашите мисли? - Това, което е родено от Бога, то е наше, общо е, а онова, което е родено отвън, то с кукувичино яйце.
към втори вариант >>

Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. (втори вариант)
Нищо лошо няма да стане. Онзи, който ни е пратил на земята, любовта, която ни е родила, която е първото нещо на света, ще ни направи безсмъртни. Дрехите ни може да се изменят, но това не е смърт. Това са вариации, това са пение, божествена хармония на нещата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. Имате известно болезнено състояние, кажете си: "За да поправя това си състояние, зависи от вярата, за това ще изменя верванията си във вяра, и ще туря хармония в мислите си." Съединете се с всички хора, и кажете: "Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света." Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според сериозността на болест- та няколко дни, и болестта ви ще изчезне. По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права. Опитайте този закон и когато имате ревматизъм в крака си, не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и от там да я изхвърлите навън. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на друго в организма си, и ревматизъмът ви ще мине.
към втори вариант >>

Мисленето - това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота, и затова неговата глава е почнала да побелява. (втори вариант)
Черните коси, черните очи показват, че Тези хора са още в сянка, светлината още не е проникнала в тях. Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви, те очакват в бъдеще да цъвнат и узреят. А хора с бели коси показват, че са цъвнали и узрели. Млад, стар, умирания, раждания, това, казано в друг смисъл, значи: да любиш и да мислиш. Любовта това е началото на живота. Мисленето - това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота, и затова неговата глава е почнала да побелява. Без вяра, без този ум не можеш да служиш на Бога. Аз оспорвам мнението, че много ум и знание не ни трябват. Не, нам ни трябва един божествен ум, божествени разбирания, да разбираме Висшата математика, биологията, астрономията, естествените науки, и то, във всичките им съотношения, да разбираме, как са свързани животните, растенията. Нищо в света не е без смисъл, затова трябва да обикнем Всяко дърво, растение, всяко животно, и като се явим при Всяко от тях, да му предадем добри мисли. Не мислете, че нещата в света са лоши.
към втори вариант >>

22. Огнената пещ / Огнената пещь

Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. (втори вариант)
Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли. Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина. Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ.
към втори вариант >>

Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. (втори вариант)
Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни. Ще ви приведа единъ разказъ. Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ.
към втори вариант >>

Слѣдователно обвинението пада само по себе си. (втори вариант)
Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ. Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ. Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи. Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци?
към втори вариант >>

Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. (втори вариант)
“ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо? Кой кого подтиква? Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо? На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“
към втори вариант >>

Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри. (втори вариант)
Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ. Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща. Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения. Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри. Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално? “ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь? Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете? При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има.
към втори вариант >>

Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки. (втори вариант)
Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни. Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки. Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили? Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили. Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си! “ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите.
към втори вариант >>

Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. (втори вариант)
Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много. Вие сте се пробудили вече. Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа? “ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.
към втори вариант >>

Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. (втори вариант)
“ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Слънцето нѣма да ни чака. Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко? “ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде. И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие.
към втори вариант >>

Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ. (втори вариант)
А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ. Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи. Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи. Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина. Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете. Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ. Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ. Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни.
към втори вариант >>

Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. (втори вариант)
Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ. Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени. Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето! “ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ.
към втори вариант >>

Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. (втори вариант)
“ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ. Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени. Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето! “ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята.
към втори вариант >>

23. Изтълкувай ни тази притча

Като знаете това, не мислете, че злото може само по себе си да изчезне.
Техните мисли не са пръснати в пространството, но са материализирани и съставят организмите на минералите, растенията и животните. Много от мислите на миналото човечество представят съставна част на паразитите, микробите и други низши растения и животни. Съществуват около 16 хиляди микроби, някои от които не са изучени добре. Тия микроби са причина на различни болести: туберкулоза, тиф, чума, холера и други. Болестите са резултат на мислите на учени и философи, които са вървели по пътя на черното братство. Като знаете това, не мислете, че злото може само по себе си да изчезне. Злото и доброто са непреривни. Казвате: „Да унищожим злото! “ – Това е невъзможно. За да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да познавате законите на разумната природа, както и тия на психологията. Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип?
към беседата >>

Нямам случай в своите изследвания да е заболял човек от мислене или учене.
Вие трябва да изучавате силите на злото, да ги хармонизирате. Използвайте само ония от тях, които са в хармония с вас. Не се страхувайте от силите на злото, но работете с тях, да ги превърнете в положителни. Казва се, че от много мисъл или от много учене човек заболява. – Не е вярно. Нямам случай в своите изследвания да е заболял човек от мислене или учене. Ако е въпрос за криви мисли, за особени преживявания, човек може да заболее; правата мисъл, обаче, повдига човешкия дух. Ако си в положението на Дон Кихот, може да полудееш. Ако си в положението на Санчо Панса, ще се излекуваш. Дон Кихот е човек със силно развити лични чувства. Той мисли, че всичко знае и разбира: и наука, и изкуство, и политика.
към беседата >>

Всеки живот носи в себе си и добри, и лоши условия, и които не разбират това, сами влошават живота си.
Някои проповядват лек начин на спасение, да дойде Христос и да заличи всичките грехове на хората. Те приличат на ония моми, които търсят богат мъж да ги облича хубаво, да ги разхожда – с една дума, искат охолен живот. Такива са идеите на мнозина. Охолният живот не разрешава въпросите. Той осигурява лошо бъдеще. Всеки живот носи в себе си и добри, и лоши условия, и които не разбират това, сами влошават живота си. Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си. Той казва: „Днес съм длъжен да мисля за себе си. Утре ще мисля за другите“. Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. Има програма, която определя по колко добри дела трябва да правиш на ден и на колко души да помогнеш.
към беседата >>

Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си.
Те приличат на ония моми, които търсят богат мъж да ги облича хубаво, да ги разхожда – с една дума, искат охолен живот. Такива са идеите на мнозина. Охолният живот не разрешава въпросите. Той осигурява лошо бъдеще. Всеки живот носи в себе си и добри, и лоши условия, и които не разбират това, сами влошават живота си. Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си. Той казва: „Днес съм длъжен да мисля за себе си. Утре ще мисля за другите“. Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. Има програма, която определя по колко добри дела трябва да правиш на ден и на колко души да помогнеш. Ако не изпълнявате тая програма, в живота ви ще се явят известни празнини.
към беседата >>

Той казва: „Днес съм длъжен да мисля за себе си.
Такива са идеите на мнозина. Охолният живот не разрешава въпросите. Той осигурява лошо бъдеще. Всеки живот носи в себе си и добри, и лоши условия, и които не разбират това, сами влошават живота си. Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си. Той казва: „Днес съм длъжен да мисля за себе си. Утре ще мисля за другите“. Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. Има програма, която определя по колко добри дела трябва да правиш на ден и на колко души да помогнеш. Ако не изпълнявате тая програма, в живота ви ще се явят известни празнини. Ако помагате на хората, и те ще ви помагат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат.
към беседата >>

Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро.
Той осигурява лошо бъдеще. Всеки живот носи в себе си и добри, и лоши условия, и които не разбират това, сами влошават живота си. Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си. Той казва: „Днес съм длъжен да мисля за себе си. Утре ще мисля за другите“. Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. Има програма, която определя по колко добри дела трябва да правиш на ден и на колко души да помогнеш. Ако не изпълнявате тая програма, в живота ви ще се явят известни празнини. Ако помагате на хората, и те ще ви помагат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат. Тоя закон е верен, както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ. Във всеки дом, във всяко общество, във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обхваща отделните единици.
към беседата >>

Да чувстваш, да се настройваш може на всяко време, но да любиш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става.
При това ние не можем да създадем тия условия. Всяка мисъл, всяко желание е създадено при особено време и при специално съчетание на условията. И за Любовта има особено време. Жената казва: „Може да се люби на всяко време“. – Не, не може. Да чувстваш, да се настройваш може на всяко време, но да любиш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става. Това, което дразни човека и събужда низшето в него, не е Любов. То е изопаченият човешки живот, който сега се проявява. Като ви говоря, мнозина искат да им открия някаква тайна. Аз мога да ви покажа само вратата на тайната, но вие сами ще си намерите пътя. Българинът казва: „Покажи му вратата, той сам ще намери плевника“.
към беседата >>

Ако не вярваш в себе си, не можеш да вярваш и в другите.
Опитайте тая работа! Може да се съмнявате, колкото искате. На земята се допуска всякакво съмнение, обаче, може да се изпитаме. Опитайте учението и, което приемете с ума и сърцето си, то ще бъде вярно за вас. Това, което е вярно отвътре, вярно е и отвън. Ако не вярваш в себе си, не можеш да вярваш и в другите. Ако обичаш Духа, ще обичаш и другите. – Какво представя Духът? – Като се давиш, и някой те спаси, това е Духът. – Какво е Любовта? – Ако си гладен и те нахранят и напоят, това е Любовта, това е проява на душата.
към беседата >>

Вложете тая мисъл в себе си, за да си помогнете не само индивидуално, но и колективно и да кажете: „Можем да живеем според изискванията на Любовта и да си изтълкуваме тази притча.
– „Как ще живеем при тия трудни условия? “ – Какви условия? В бутилката? – Не се страхувайте от нищо! Любовта е сила, която стопява всички прегради. Вложете тая мисъл в себе си, за да си помогнете не само индивидуално, но и колективно и да кажете: „Можем да живеем според изискванията на Любовта и да си изтълкуваме тази притча. Можем да продължим и разширим носа си с една и съща величина“. Запишете си формулата: „Сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък“. Когато умът е светъл, човек се освобождава от ограниченията. Крепкият дух твори и пресъздава нещата. Кажете си: „Сърцето ми е топло, душата е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в която няма никаква измяна“.
към беседата >>

Не мислете, че злото само по себе си може да изчезне. (втори вариант)
Ние съврѣменнитѣ хора страдаме отъ мислитѣ на нашитѣ прѣдшественици. Тѣзи мисли не сѫ въ въздуха, тѣзи мисли сѫ материализирани въ органическия свѣтъ и нѣкои отъ тѣзи клѣтки сѫ прѣвърнати въ паразити, въ микроби. Имаме около 16 000 микроби, нѣкои сѫ още неизслѣдвани. Такива сѫ микробитѣ на охтиката, на тифозната треска, на чумата и други. Това сѫ все мисли на такива философи, които сѫ вървѣли по пѫтя на черното братство. Не мислете, че злото само по себе си може да изчезне. Не, злото е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления и доброто е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления. Нѣкой казва: „Да унищожимъ това зло! “ Не, на крива почва сте. Злото не може да се унищожи. Онѣзи отъ съврѣменнитѣ хора, които не се занимаватъ съ психологически закони или съ законитѣ на природата, не разбиратъ какво нѣщо е злото като сила, а не като проява.
към втори вариант >>

Бѫдете увѣрени, че човѣкъ отъ много учение или много мислене не е полудѣлъ, нито лошъ не е станалъ. (втори вариант)
И тъй, онѣзи, които сѫ влѣзли въ пѫтя, трѣбва да напуснатъ това старо вѣрване, да казватъ че дяволътъ е лошъ, а ние добри. Ние трѣбва да научимъ тѣзи сили, да видимъ кои сѫ въ хармония, кои въ дисхармония съ насъ. Сега ще напрегнете ума си малко повече, т.е. нѣма да се тревожите. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че човѣкъ отъ много мисъль се разваля. Бѫдете увѣрени, че човѣкъ отъ много учение или много мислене не е полудѣлъ, нито лошъ не е станалъ. Азъ въ всички свои изслѣдвания това не съмъ срѣщналъ. Не, това е отъ нѣкои особени прѣживѣвания. Ако човѣкъ е като Донъ Кихотъ, полудявания ще има, ако е като Санчо Панчо, може да се излѣкува. Донъ Кихотъ е човѣкъ, у когото личното чувство е взело надмощие и мисли, че като него нѣма никой другъ и той познава всичко – и религия и наука и общество и политика. Свѣтътъ е пъленъ само съ Донъ Кихотовци и Санчо Панчовци.
към втори вариант >>

Всѣки день мислимъ само за себе си. (втори вариант)
Нѣкои проповѣдватъ сега лесно учение, да дойде Христосъ, да заличи всичкитѣ ви грѣхове. Вие искате като нѣкоя мома да иска да се намѣри нѣкой князъ или графъ да я облѣче, да ѝ създаде положение и по паркове да я води. Това сѫ идеитѣ на съврѣменния свѣтъ – охоленъ животъ! Това не разрѣшава въпроса. За въ бѫдеще вие ще си създадете още по-лошо положение, защото всѣки единъ животъ, въ който живѣемъ, е едно добро условие, но ние отъ животъ въ животъ го влошаваме. Всѣки день мислимъ само за себе си. Казвате: „Днес така да бѫде, че утрѣ, другъ пѫть ще извършимъ добро“. Не, всѣки день трѣбва да правите добро. Има програма, споредъ която е опрѣдѣлено на колко души трѣбва днесъ да направите добро, да изкажете съчувствие. Ако вие не направите това, въ вашия животъ ще се явятъ извѣстни промеждутъци. Ако помогнете на тѣзи души, за въ бѫдеще тѣ ще ви помогнатъ.
към втори вариант >>

Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. (втори вариант)
Тѣ не прилагатъ Христовото учение, тѣ прилагатъ учение на много стари вѣрвания на миналото. Войната е едно старо вѣрване, идолитѣ сѫ едно старо вѣрване. Това е стара култура, която се явява въ нови форми. Казвате: „Ние, който можемъ да се биемъ по единъ модеренъ начинъ, сме културни хора! “ Въ Америка употрѣбяватъ електричеството за убийство, въ Франция рѣжатъ глави. Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. – Животътъ. Отъ дѣ произтича животътъ? Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича животътъ, въ свръзка ли сте съ нея? Азъ говоря за Любовьта въ особена смисъль. Тази Любовь, която е родила живота, го е родила прѣди много години и сега не се ражда вече.
към втори вариант >>

Единъ търговецъ срѣща единъ младъ момъкъ, който му се оплаква: „Оженихъ се, но съмъ нещастенъ, жена ми ме измѫчва.“ Търговецътъ го съжалилъ и го взелъ въ кѫщи, при себе си. (втори вариант)
Нѣкой пѫть жената е въртоглава, сърди се, а нѣкой пѫть мѫжътъ е въртоглавъ. Вие слугувате на този черенъ магъ въ Египетъ. Като сте влѣзли вѫтрѣ, питали ли сте Господа? – Не сте Го питали. Знаете ли на какво ще уподобя честностьта на съвременнитѣ хора? Единъ търговецъ срѣща единъ младъ момъкъ, който му се оплаква: „Оженихъ се, но съмъ нещастенъ, жена ми ме измѫчва.“ Търговецътъ го съжалилъ и го взелъ въ кѫщи, при себе си. Но слѣдъ нѣколко години този младъ човѣкъ опозорява дъщерята на търговеца и офейква. По този начинъ нѣма да се оправи свѣта. Ние трѣбва да разберемъ себе си. Злото – злото увеличава, доброто – доброто увеличава, любовьта – любовьта увеличава. Това сѫ закони, които дѣйствуватъ въ свѣта.
към втори вариант >>

Ние трѣбва да разберемъ себе си. (втори вариант)
– Не сте Го питали. Знаете ли на какво ще уподобя честностьта на съвременнитѣ хора? Единъ търговецъ срѣща единъ младъ момъкъ, който му се оплаква: „Оженихъ се, но съмъ нещастенъ, жена ми ме измѫчва.“ Търговецътъ го съжалилъ и го взелъ въ кѫщи, при себе си. Но слѣдъ нѣколко години този младъ човѣкъ опозорява дъщерята на търговеца и офейква. По този начинъ нѣма да се оправи свѣта. Ние трѣбва да разберемъ себе си. Злото – злото увеличава, доброто – доброто увеличава, любовьта – любовьта увеличава. Това сѫ закони, които дѣйствуватъ въ свѣта. Въ любовьта ще се разширявате и нагорѣ ще отивате, а въ противоположното ще отивате надолу. Единственото нѣщо, което може да ви избави отъ това, то е разумния законъ, да знаете, че любовьта царува навсѣкѫдѣ въ този свѣтъ. Не разбирайте вашата любовь, не разбирайте тази между мѫже и жени, не разбирайте даже и тази между приятели, не разбирайте даже и тази между братъ и сестра, защото тази любовь, за която ви говоря е особена.
към втори вариант >>

Вие може да възкръсите себе си, да научите истината. (втори вариант)
Хората днесъ спорятъ за своята вѣра. Вѣрванията се създаватъ отъ човѣка, а не човѣкъ отъ вѣрванията. Всичко, което сега сѫществува въ свѣта, е произлѣзло отъ човѣка, слѣдователно, той не трѣбва да се моли, а трѣбва да видоизмѣни всичко. Човѣшкиятъ духъ е въ състояние да видоизмѣни всички вѣрвания и системи. Слѣдователно и вие може да измѣните вашия животъ. Вие може да възкръсите себе си, да научите истината. Казвате: „Дали този човѣкъ говори вѣрно или не? “ Азъ казвамъ: Вие какво знаете? Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а азъ да отида на работа? “ Слѣдователно, като ви говоря, нѣма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа. Азъ говоря за всинца ви.
към втори вариант >>

Но ние съ неразумния си животъ правимъ себе си нещастни. (втори вариант)
Богатъ да си въ дадения моментъ, като ядешъ, като пиешъ – да чувствувашъ, че си богатъ и за утрѣ да не мислишъ. Чудя се съ тѣзи хора! Дойде му нѣкой приятель, съ когото отъ години не се виждалъ, не го нахрани, ами започва да се безпокои какъ ще бѫде утрѣ. Не, като дойде при мене, азъ нѣма да го изпѫдя, ще го нахраня и нѣма да се безпокоя за утрѣшния день. И Великиятъ Господь нѣма да ни изпѫди. Но ние съ неразумния си животъ правимъ себе си нещастни. Вие имате всичко: жени, дѣца, пари, богатства, царе, министри сте и пакъ сте недоволни. Е, какво искате? Всички хора сѫ недоволни. Защо? Защото не сѫ богати сега. Онзи, който е богатъ сега, той е богатъ и за въ бѫдеще.
към втори вариант >>

Ако единъ човѣкъ не вѣрва въ себе си, не може да вѣрва и въ другитѣ. (втори вариант)
Вие имате едно недоволство и казвате: „Той този хитрецъ иска да си вложа капитала, но голѣми лихви ще искамъ.“ Опитайте тази работа! Може да имате това съмнѣние, на земята може да се съмнѣвате. И азъ и вие може да се изпитаме. Опитайте това учение и това, което намѣрите вѣрно въ вашия умъ и сърце, вѣрно е. Това, което е вѣрно отвѫтрѣ, вѣрно е и отвънъ. Ако единъ човѣкъ не вѣрва въ себе си, не може да вѣрва и въ другитѣ. Ако единъ човѣкъ обича Духа, ще обича и другитѣ. Ще кажете: „Какво нѣщо е духъ? “ Когато се давишъ и нѣкой те спаси, това е духътъ. Що е любовь? – Когато отидешъ нѣкѫдѣ и тамъ те нахранятъ, измиятъ краката и ти постелятъ меко, това е любовь, това е душа.
към втори вариант >>

24. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

И човек сам за себе си е митар.
В цялата митарница има взимане и даване. Какво представя митарницата? – Учреждение, в което влизат и излизат различни стоки. Така те донасят известни приходи на митарницата. Това е външната работа на митарницата. И човек сам за себе си е митар. И в него постоянно влиза и излиза нещо. Вратата на тази митарница е човешката уста, от която някога излизат много хубави работи, а някога – много лоши. „Минаваше Исус оттам“ – един обикновен човек, без никакво обществено положение, без никакво звание. Той каза на митаря: „Ела след мене! “ Матей напуска митарницата и тръгва след Исус.
към беседата >>

Сам по себе си човек е голяма единица.
Да бъдеш математик, това значи да се занимаваш с малките величини. В големите величини има цели единици. Там всичко се свежда към единицата, т.е. към цялото. Не може да разберете единицата, докато не изучите нейните части. Сам по себе си човек е голяма единица. Следователно докато не изучиш частите, които съставят целия човек, не можеш да го познаеш и разбереш. Човешкият мозък е съставен от около три билиона и 600 милиона клетки, т.е. малки душички. Дихателната система е съставена от около десет милиарда клетки, а стомахът – от около десет милиона клетки. Дотук ще спра, няма да говоря от колко милиона клетки са съставени останалите органи.
към беседата >>

Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене.
„Дойди след мене! “ Тук не става въпрос за физическия човек. Тоя апел не се отправя към него. Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“? „И отиде след Него.“ Тоя стих се отнася само до човек, който може да мисли. Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене. Оня, който не мисли право, живее само в чувствения свят, т.е. в света на чувствата. Като знаете това, работете върху ума си, да се развивате правилно. Не се занимавайте с дребнавостите на живота, с математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обувките и дрехите. Сегашният човек се занимава повече с тия работи.
към беседата >>

За оправдание той казва: „Ако аз не мисля за себе си, няма кой друг да мисли“.
Оня, който не мисли право, живее само в чувствения свят, т.е. в света на чувствата. Като знаете това, работете върху ума си, да се развивате правилно. Не се занимавайте с дребнавостите на живота, с математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обувките и дрехите. Сегашният човек се занимава повече с тия работи. За оправдание той казва: „Ако аз не мисля за себе си, няма кой друг да мисли“. Питам: Кой се грижи за пелените на детето – майката или то само? Казваш: „Какво ще правя, ако тръгна в Божествения път? “ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му. Щом се роди, то намира всичко готово: и храна, и пелени, и дрешки. Майката го осигурила.
към беседата >>

Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си.
Той беше смел и решителен човек, без никакво съмнение и колебание. Умен човек беше той! За да бъдеш митар, трябва да си умен човек. Митарят не се лъже. Той е изучавал древната математика и знае какво дава и какво взима. Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си. Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае. Днес много хора искат да видят Христа. – Защо? – Да ги направи щастливи, да благуват. Като казвам това, не засягам вашия живот.
към беседата >>

Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае.
Умен човек беше той! За да бъдеш митар, трябва да си умен човек. Митарят не се лъже. Той е изучавал древната математика и знае какво дава и какво взима. Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си. Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае. Днес много хора искат да видят Христа. – Защо? – Да ги направи щастливи, да благуват. Като казвам това, не засягам вашия живот. Стремежът ви да се храните и обличате добре е естествен.
към беседата >>

Ако похлопате на някое сърце и не ви се отвори, нямате Любов в себе си.
Значи човешкият свят ще се изкорени, а Божественият ще остане. „И отиде след Него.“ Митарят разбра, че човешкият свят отхожда, и напусна митарницата по-рано, за да разбере и научи вътрешния смисъл на живота. Това значи да разбере човек, че е осигурен. Едно се иска от вас: да обичате братята и сестрите си. Ако обичаш, както трябва, няма да се намери брат или сестра в света, които да не отворят сърцето си за тебе и ти помогнат. Ако похлопате на някое сърце и не ви се отвори, нямате Любов в себе си. При когото и да отидете, щом имате желание да помагате, всеки ще ви отвори. Ако искате света да се оправи, прилагайте Любовта. Да приложите закона на Любовта, това значи да служите даром. Майки и бащи, ученици и учители, духовници и пасоми, управници и управляеми, служете даром. Както съществува закон на Любовта, така съществува закон на дарбите и добродетелите.
към беседата >>

Като свива веждите си, той се освобождава от външната светлина и се вглъбява в себе си.
И момата, когато трябва да запази доброто си впечатление от своя възлюбен, затваря очите си. Това не показва, че е недоволна от него. Ако момата е с отворени очи за света, още на другия ден ще продаде своя възлюбен. Казвам: През деня бъди с затворени очи, а вечер – с отворени; на светлина с затворени очи, а в тъмнина – с отворени. И тъй, всяко навъсване на веждите показва, че човек мисли. Като свива веждите си, той се освобождава от външната светлина и се вглъбява в себе си. Така той започва да проявява доброто. Ако не мисли, човек е подобен на месечината, която постоянно се пълни и празни. Той е празно шише, без никакво съдържание. Значи веждите, поставени над очите, имат задача да регулират човешката мисъл. Като свива или повдига веждите си, човек има определена мисъл.
към беседата >>

Казваш: „Еди-кой си ме привлече към себе си“.
Някой казва: „Аз мисля, че еди-кой си е Христос“. Тоя въпрос не се решава с предположения. Всеки трябва да знае точно кой е Христос, де живее и как трябва да Му служи. Христос казва на учениците си: „Плът и кръв не са ви открили това, но Отец ми, Който живее във вас. Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече“. Казваш: „Еди-кой си ме привлече към себе си“. – „Не си прав“. Само Отец може да привлече човека към себе си. – Защо само Отец привлича хората? – Защото Той е Любов. Само Любовта носи живот.
към беседата >>

Само Отец може да привлече човека към себе си.
Всеки трябва да знае точно кой е Христос, де живее и как трябва да Му служи. Христос казва на учениците си: „Плът и кръв не са ви открили това, но Отец ми, Който живее във вас. Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече“. Казваш: „Еди-кой си ме привлече към себе си“. – „Не си прав“. Само Отец може да привлече човека към себе си. – Защо само Отец привлича хората? – Защото Той е Любов. Само Любовта носи живот. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно“. – Какъв живот?
към беседата >>

– „Още едно лекарство нося.“ – „Задръж второто лекарство за себе си.“ – „Умна жена!
Какви особени лекарства дават на болните“. Той се върнал в селото и жена му веднага го запитала: „Носиш ли някакво лекарство? “ – „Нося.“ – „Дай го по-скоро.“ – Селянинът се приближил до жена си и ѝ ударил една плесница. – „Стига вече! “ – казала жената. – „Още едно лекарство нося.“ – „Задръж второто лекарство за себе си.“ – „Умна жена! “ – си казал селянинът. Жена му влязла в стаята си и започнала да плаче, но след два дни била съвършено здрава. Доволен, че жена му оздравяла, селянинът взел две гъски и отишъл при лекаря да му благодари. – Какво искаш? – го запитал лекарят.
към беседата >>

Да намерите Божественото в себе си, това значи да намерите Христа.
Лекарят започнал да го разпитва за домашните му, но без да му отговори, селянинът му ударил една плесница и си излязъл. Това е законът, който Христос е изказал чрез стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Следователно, когато търсим Божественото, трябва да пристъпваме с всичката си искреност. От вас се иска абсолютна искреност, абсолютна чистота и абсолютно знание. Ако вярвате, че има закон, който регулира отношенията в света, той ще ви заведе при Великия Източник на живота. Да намерите Божественото в себе си, това значи да намерите Христа. Като Го намерите, животът ви ще се осмисли. В който дом влезе Христос ще донесе мир между мъжа и жената, между децата и родителите. Тоя дом ще бъде пример за всички. Дето има мир и хармония, там е Любовта. Бог привлича всички хора при Сина, Който е изявление на Неговата Любов.
към беседата >>

Знаете ли каква светлина и топлина излиза от сърцето и ума на оня, който има Любов в себе си?
Тогава с кои тела ще възкръснете? Физическите ще останат на земята. Значи с други тела ще възкръснете. Казано е: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Като се освободите от временната обвивка на тялото, тогава ще проникнете в красотата на духа и на душата, на ума и на сърцето и ще разберете какво представя човекът. Знаете ли каква светлина и топлина излиза от сърцето и ума на оня, който има Любов в себе си? Казваш на някого: „Обичам те“. Като измеря топлината на сърцето и светлината на ума ти, познавам колко можеш да обичаш. – „Мъдър съм.“ – Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър. Това е буквален израз, не е фигуративен. Най-приятният и красивият пламък, който човешкото око може да види, е пламъкът на Любовта.
към беседата >>

Който носи Духа в себе си, той има пламъка.
Щом изгасне, и Христос изчезва. Пламъкът трябва да гори! „Не изгасвай Духа.“ Духът е Божественото в човека, което гори. Не изгасвайте тоя пламък. Докато той гори, ще имате такава аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който носи Духа в себе си, той има пламъка. Няма ли Духа в себе си, няма и пламъка и започва да философства, че нещата могат да се постигнат по много начини. Не, само един начин има за правилно живеене. Всяка дума трябва да има само един смисъл. Всички ваши мисли, чувства и действия трябва да имат само един смисъл. Човек не трябва да бъде раздвоен, да дава повод да тълкуват криво действията му.
към беседата >>

Няма ли Духа в себе си, няма и пламъка и започва да философства, че нещата могат да се постигнат по много начини.
Пламъкът трябва да гори! „Не изгасвай Духа.“ Духът е Божественото в човека, което гори. Не изгасвайте тоя пламък. Докато той гори, ще имате такава аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който носи Духа в себе си, той има пламъка. Няма ли Духа в себе си, няма и пламъка и започва да философства, че нещата могат да се постигнат по много начини. Не, само един начин има за правилно живеене. Всяка дума трябва да има само един смисъл. Всички ваши мисли, чувства и действия трябва да имат само един смисъл. Човек не трябва да бъде раздвоен, да дава повод да тълкуват криво действията му. Всички наши прояви трябва да бъдат отмерени и абсолютно чисти, да не се осъждате едни-други.
към беседата >>

25. Искайте, търсете, хлопайте!

Аз мисля, че пред себе си имам едно събрание интелигентно, което може да използва това, което казвам.
Но има и друго хлопане на света. Хлопане е: като вземеш мотиката и почнеш да хлопаш от долния край до другия, та охлопаш цялото лозе и после идещата година гроздето ще каже: „Добре дошъл, защото много хлопа и грозде ще имаш“. А сегашните хора са научили да хлопат по банките, по кафенетата и по бирариите. Не, трябва хлопане в природата. Ние трябва да имаме една ясна представа за онези велики закони в природата, за живия закон, който може да проверим всеки ден, да го проверяваме и прилагаме в даден момент. Аз мисля, че пред себе си имам едно събрание интелигентно, което може да използва това, което казвам. Не говоря на онези, които не разбират, а на онези, които разбират. Задава се въпросът: „Как, дали туй ще бъде приятно, дали ще бъде работата сполучлива? “ Ние, съвременните хора, искаме всяко начало да бъде тъй, както когато посрещнат някого с венци и музика, или когато някого венчават. Но имайте предвид, че на земята, в съвременната култура, животът всякога започва с нещастия. Вие, когато повикате вашите гости, щастието на вашите гости ще бъде нещастие на няколко гъски, кокошки и пуйки или агънца.
към беседата >>

И българите казват: „Много не трябва да се мисли, защото от много мислене човек може да изгуби ума си“.
Но когато ние се намираме в един Божествен свят, който е свят на хармония, дето правовите отношения са верни, няма от какво да се опасяваме. И тъй, ние трябва всеки ден да упражняваме ума си. Трябва да има упражнения. Умът трябва да се упражнява, тъй както българинът упражнява своето рало. То всякога е гладко, и не само гладко, но и светло, а когато остане без работа, то ръждясва. И българите казват: „Много не трябва да се мисли, защото от много мислене човек може да изгуби ума си“. От грижи и тревоги, да, но мисълта укрепява и освежава човека. Българите казват: „Много мислене не му трябва“. Ако българите разбирате: „Много тревоги не трябват“, така е, то е правото. Но трябва да се преведе: „Много тревоги не трябват“, а не: „Много мисли не трябват“. И прави са, от много тревоги човек си изгубва ума.
към беседата >>

Българите казват: „Много мислене не му трябва“.
Трябва да има упражнения. Умът трябва да се упражнява, тъй както българинът упражнява своето рало. То всякога е гладко, и не само гладко, но и светло, а когато остане без работа, то ръждясва. И българите казват: „Много не трябва да се мисли, защото от много мислене човек може да изгуби ума си“. От грижи и тревоги, да, но мисълта укрепява и освежава човека. Българите казват: „Много мислене не му трябва“. Ако българите разбирате: „Много тревоги не трябват“, така е, то е правото. Но трябва да се преведе: „Много тревоги не трябват“, а не: „Много мисли не трябват“. И прави са, от много тревоги човек си изгубва ума. И много от българските поговорки са криво преведени, например: „Бог дава, но в кошара не вкарва“. „Лозето не иска молитва, а мотика“.
към беседата >>

26. Качества и проявление на волята

Ще седнеш – ще намериш извора, средствата в себе си: малко ще ядеш, малко ще пиеш, скромно ще се обличаш, ще живееш в една скромна колибка.
Ще разгледаме после и качествата на волята и как се е проявила волята в света. Защото волята има няколко проявления: проявление в умствения свят, в астралния свят и във физическото поле. Волята всякога подразбира ограничаване. Да кажем, че си един богат човек, разточителен, харчиш много – 50 000, 60 000, 100 000 лева. Не ти достигат парите, вземаш от тук, от там, никой не ти дава, най-после ти решиш да съкратиш бюджета си. Ще седнеш – ще намериш извора, средствата в себе си: малко ще ядеш, малко ще пиеш, скромно ще се обличаш, ще живееш в една скромна колибка. Волята има два начина на проявление: смаляване и разширяване, но първото нещо: волята започва с ограничаване – без ограничаване воля не може да се прояви. Воля подразбирам, първо: строго определено движение в съзнанието, трябва да се даде известен наклон. Ако не ограничавате нещата, няма наклон. Ако ограничите в една тясна площ и дадете наклон, ще има движение. Но от френологическо гледище, не всички хора имат еднаква воля.
към беседата >>

Да кажем, главата, мозъкът е място за мислене; дробовете, сърцето отговарят на чувствата на човека.
Но този авторитет да може да събужда мисъл и да дава свобода, но щом те спъва, тогава не може да мислиш. Такъв авторитет може да бъде само Бог – никой друг. А виждаме, че Бог се е скрил тъй, че не го знаем къде е. Той тъй се е скрил, че ние Го търсим сега и не можем да Го намерим. Тогава, ако ви попитат, в тялото де бихте поставили волята? Да кажем, главата, мозъкът е място за мислене; дробовете, сърцето отговарят на чувствата на човека. Колкото човек повече чувства, той се разширява. Когато е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи, там е чувствителността и когато ние искаме да я уравновесим, дишаме дълбоко. А реакциите и спънките стават в стомаха. А волята в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите.
към беседата >>

Туй, което пожелаеш за себе си, ще го пратиш на другите.
В окултната школа туй не се позволява. С маркуча то е практично, но резултатите са лоши. А тъй, повече време ще ви вземе, но има отлични резултати. Петдесет души сте, вие ще дадете по 10 секунди за всеки един, може по 20–30. Ако е по 1 минута, много ще се уморите, по 10, по 20 секунди, 1/2 минута. Туй, което пожелаеш за себе си, ще го пратиш на другите. Като пратиш туй пожелание на другите, ще поляризираш своята воля. Може и една минута, но за да не се уморите, аз ви давам по възможност най-малко, а вие може да си турите и една минута, и 5 минути, но за да не се яви желание у вас да бързате, затова аз искам най-малко 10 секунди. Ти ще помислиш заради него, но не бързай, ще свърши работата. Кой ден ще изберете? – Четвъртък.
към беседата >>

– Това, което ти желаеш за себе си.
После ще направим обещание за един месец, после за година, а някога ще направим обещание за един ден. От малко ще започнем, то е най-сигурно. А някой даде обещание за целия си живот, а после нищо не изпълни. И тази седмица ще бъдете искрени, който не го направи, ще си каже. – Каква мисъл ще пратим? – Това, което ти желаеш за себе си. Сега вие ще си останете тихи и спокойни; тази мисъл ще дойде на всинца ви. Вие ще си направите тази мисъл, тя ще дойде отвътре и ще си я напишете. Бъдете спокойни, тя ще дойде; мисълта, тя ще бъде кратка и ясна. Може да не я изкажете добре, стига желанието ви да е правилно, нали? Онова дете, което иска да рисува, желанието му е правилно.
към беседата >>

27. Предназначението на музиката / Силите на мозъка

Ако ученикът не разбира, че причината е в самия него, той ще я търси вън от себе си.
Оттук се явява различието между мислите и чувствата у човека. Не само това, но теченията на научната мисъл се различават от обикновената. Колкото по-силни са теченията в един мозъчен център, толкова по-голяма е неговата дейност. Който не разбира направлението на тези течения и не може да ги трансформира, излага се на опасност. За пример, теченията, които минават в задната част на мозъка, събуждат низшите чувства у човека и ако не може да ги владее, той изпада в големи изкушения. Ако ученикът не разбира, че причината е в самия него, той ще я търси вън от себе си. Той не трябва да се заблуждава, но да знае, че седалището на низшите чувства е в задната част на мозъка. Там живеят цели племена от низши същества, които влияят на човешката мисъл. И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеци може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултати, това е голямо постижение.
към беседата >>

За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен.
Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване. За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Дето ходи, той вижда нещата ясно.
към беседата >>

Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си.
От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване. За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Дето ходи, той вижда нещата ясно. Той не може да каже: „Каквото Бог даде, това ще стане“.
към беседата >>

Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие.
Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие. Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят. Външно горделивият се представя скромен, но с вътрешно желание, да покаже, че като него няма друг. В облеклото си е скромен, в обходата – също, но със скрито желание да обърне внимание на окръжаващите. Ако искате да го познаете, опитайте се да турите някого на неговото място. Веднага гордостта му ще излезе на лице.
към беседата >>

Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване.
За да не се промъкне вътре, на вратата са поставени няколко сита, но въпреки това тя пак се промъква. Тя е чувство, с което ученикът най-после се справя. В митологията се казва, че горделивият сам изяжда децата си. Чуе ли, че някой е учен, религиозен, добродетелен, той се скрива от погледа на хората и се измъчва от завист. Да има възможност, с един замах той би отрязъл главите на всички хора, за да остане неговата да стърчи над тях. Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм. Какво означава хармонията в човека? – Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ?
към беседата >>

Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм.
Тя е чувство, с което ученикът най-после се справя. В митологията се казва, че горделивият сам изяжда децата си. Чуе ли, че някой е учен, религиозен, добродетелен, той се скрива от погледа на хората и се измъчва от завист. Да има възможност, с един замах той би отрязъл главите на всички хора, за да остане неговата да стърчи над тях. Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм. Какво означава хармонията в човека? – Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? – Любовта.
към беседата >>

Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи.
Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на светлината и се нарекли „бели братя“. Черните братя следват пътя на черното слънце, а белите братя – пътя на бялото слънце. Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите – нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Бог никога не желае злото на човека. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си. Който вярва, той е надясно и се приближава до Бога.
към беседата >>

Затова е казано, че човек не живее за себе си.
Според него, колкото едното е в реда на нещата, толкова и другото. Обаче Божественото учение изключва всички престъпления. За да не изпада във фанатизъм и в отрицателни състояния, човек трябва да разпределя мозъчните си енергии правилно, да не допуща да се натрупва в някой център повече енергия за сметка на други центрове. Проявите на физическия мозък имат отражение в астралния и в умствения мозък. Следователно, ако физическият мозък не функционира правилно, това се отразява в мозъка на другите два свята, дето човек преживява нещата по обратен път. Затова е казано, че човек не живее за себе си. Това, което става на физическия свят, има отражение и в останалите светове. И тъй, първото нещо, което се изисква от ученика, е да владее силите на своя мозък. За да постигне това, той трябва да се справи със своите стари навици. Ще кажете, че търпеливият лесно се справя с навиците си. Важно е къде трябва да прояви търпението си.
към беседата >>

Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“.
Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще бъдете готови за работа. Този е първият и най-лек метод. След него има още много методи, които постепенно ще изучавате. Те са специални методи, които ще ви се дадат така, както ангелът дойде при Корнеил, хвърли светлина в ума му и каза: „Повикай Петър, той ще те научи на същественото“. Когато човек възприеме същественото, тогава ще дойде неговият Учител да му даде нужните правила за живота. Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“. Като правите упражнението, ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате. Ако някой път забравите да направите упражнението, ще си отбележите в тефтерчето, че сте пропуснали. Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали. Ако искате да минете, без да отбележите нещо, вие се държите за стария метод. Новото изисква от човека искреност и справедливост.
към беседата >>

Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали.
Те са специални методи, които ще ви се дадат така, както ангелът дойде при Корнеил, хвърли светлина в ума му и каза: „Повикай Петър, той ще те научи на същественото“. Когато човек възприеме същественото, тогава ще дойде неговият Учител да му даде нужните правила за живота. Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“. Като правите упражнението, ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате. Ако някой път забравите да направите упражнението, ще си отбележите в тефтерчето, че сте пропуснали. Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали. Ако искате да минете, без да отбележите нещо, вие се държите за стария метод. Новото изисква от човека искреност и справедливост. Ще кажете, че можете и без това упражнение и ще направите една молитва, която ще замести упражнението. Според мене по-добра молитва от тази няма. Няма по-велико нещо за човека от това, да мисли за Бога, че е вселюбещ, всемъдър и всеблаг.
към беседата >>

Не е време за ставане и за мислене“.
Като придобие топлината, с нея заедно ще дойде и чистотата. Как стават дрехите ви чисти? – Като се перат с топла вода. Без топлина няма чистота. Като правите упражнението, ще дойдат при вас старите ви учители да ви нашепват: „Поспи си още малко, няма защо да разваляш съня си. Не е време за ставане и за мислене“. Не се подавайте на такива нашепвания. Напротив, при първото пробуждане веднага започнете да мислите за Бога, като разумно същество, като Любов. Ако пропуснете този момент, мъчно можете да се тонирате. Щом се събудите, направете упражнението и повече не лягайте. – „Ако часът е един след полунощ?
към беседата >>

Ако ученикът не разбира, че причината е в самия него, той ще я търси вън от себе си.
Оттук се явява различието между мислите и чувствата у човека. Не само това, но теченията на научната мисъл се различават от обикновената. Колкото по-силни са теченията в един мозъчен център, толкова по-голяма е неговата дейност. Който не разбира направлението на тези течения и не може да ги трансформира, излага се на опасност. За пример, теченията, които минават в задната част на мозъка, събуждат низшите чувства у човека и ако не може да ги владее, той изпада в големи изкушения. Ако ученикът не разбира, че причината е в самия него, той ще я търси вън от себе си. Той не трябва да се заблуждава, но да знае, че седалището на низшите чувства е в задната част на мозъка. Там живеят цели племена от низши същества, които влияят на човешката мисъл. И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеци може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултати, това е голямо постижение.
към беседата >>

За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен.
Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване. За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Дето ходи, той вижда нещата ясно.
към беседата >>

Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си.
От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване. За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Дето ходи, той вижда нещата ясно. Той не може да каже: „Каквото Бог даде, това ще стане“.
към беседата >>

Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие.
Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие. Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят. Външно горделивият се представя скромен, но с вътрешно желание, да покаже, че като него няма друг. В облеклото си е скромен, в обходата – също, но със скрито желание да обърне внимание на окръжаващите. Ако искате да го познаете, опитайте се да турите някого на неговото място. Веднага гордостта му ще излезе на лице.
към беседата >>

Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване.
За да не се промъкне вътре, на вратата са поставени няколко сита, но въпреки това тя пак се промъква. Тя е чувство, с което ученикът най-после се справя. В митологията се казва, че горделивият сам изяжда децата си. Чуе ли, че някой е учен, религиозен, добродетелен, той се скрива от погледа на хората и се измъчва от завист. Да има възможност, с един замах той би отрязъл главите на всички хора, за да остане неговата да стърчи над тях. Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм. Какво означава хармонията в човека? – Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ?
към беседата >>

Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм.
Тя е чувство, с което ученикът най-после се справя. В митологията се казва, че горделивият сам изяжда децата си. Чуе ли, че някой е учен, религиозен, добродетелен, той се скрива от погледа на хората и се измъчва от завист. Да има възможност, с един замах той би отрязъл главите на всички хора, за да остане неговата да стърчи над тях. Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм. Какво означава хармонията в човека? – Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? – Любовта.
към беседата >>

Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи.
Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на светлината и се нарекли „бели братя“. Черните братя следват пътя на черното слънце, а белите братя – пътя на бялото слънце. Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите – нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Бог никога не желае злото на човека. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си. Който вярва, той е надясно и се приближава до Бога.
към беседата >>

Затова е казано, че човек не живее за себе си.
Според него, колкото едното е в реда на нещата, толкова и другото. Обаче Божественото учение изключва всички престъпления. За да не изпада във фанатизъм и в отрицателни състояния, човек трябва да разпределя мозъчните си енергии правилно, да не допуща да се натрупва в някой център повече енергия за сметка на други центрове. Проявите на физическия мозък имат отражение в астралния и в умствения мозък. Следователно, ако физическият мозък не функционира правилно, това се отразява в мозъка на другите два свята, дето човек преживява нещата по обратен път. Затова е казано, че човек не живее за себе си. Това, което става на физическия свят, има отражение и в останалите светове. И тъй, първото нещо, което се изисква от ученика, е да владее силите на своя мозък. За да постигне това, той трябва да се справи със своите стари навици. Ще кажете, че търпеливият лесно се справя с навиците си. Важно е къде трябва да прояви търпението си.
към беседата >>

Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“.
Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще бъдете готови за работа. Този е първият и най-лек метод. След него има още много методи, които постепенно ще изучавате. Те са специални методи, които ще ви се дадат така, както ангелът дойде при Корнеил, хвърли светлина в ума му и каза: „Повикай Петър, той ще те научи на същественото“. Когато човек възприеме същественото, тогава ще дойде неговият Учител да му даде нужните правила за живота. Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“. Като правите упражнението, ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате. Ако някой път забравите да направите упражнението, ще си отбележите в тефтерчето, че сте пропуснали. Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали. Ако искате да минете, без да отбележите нещо, вие се държите за стария метод. Новото изисква от човека искреност и справедливост.
към беседата >>

Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали.
Те са специални методи, които ще ви се дадат така, както ангелът дойде при Корнеил, хвърли светлина в ума му и каза: „Повикай Петър, той ще те научи на същественото“. Когато човек възприеме същественото, тогава ще дойде неговият Учител да му даде нужните правила за живота. Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“. Като правите упражнението, ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате. Ако някой път забравите да направите упражнението, ще си отбележите в тефтерчето, че сте пропуснали. Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали. Ако искате да минете, без да отбележите нещо, вие се държите за стария метод. Новото изисква от човека искреност и справедливост. Ще кажете, че можете и без това упражнение и ще направите една молитва, която ще замести упражнението. Според мене по-добра молитва от тази няма. Няма по-велико нещо за човека от това, да мисли за Бога, че е вселюбещ, всемъдър и всеблаг.
към беседата >>

Не е време за ставане и за мислене“.
Като придобие топлината, с нея заедно ще дойде и чистотата. Как стават дрехите ви чисти? – Като се перат с топла вода. Без топлина няма чистота. Като правите упражнението, ще дойдат при вас старите ви учители да ви нашепват: „Поспи си още малко, няма защо да разваляш съня си. Не е време за ставане и за мислене“. Не се подавайте на такива нашепвания. Напротив, при първото пробуждане веднага започнете да мислите за Бога, като разумно същество, като Любов. Ако пропуснете този момент, мъчно можете да се тонирате. Щом се събудите, направете упражнението и повече не лягайте. – „Ако часът е един след полунощ?
към беседата >>

28. Христа разпят

Стихът, повидимому, сам по себе си е ясен.
Стихът, повидимому, сам по себе си е ясен. Кой не знае разпятието Христово? В православната църква, през страстната седмица, постоянно изнасят Христа разпят, цветя хвърлят, китки хвърлят; евангелистите говорят за Христа разпят; всички знаят, че Христос е разпнат. Но туй знание за Христа мяза на онзи гладен българин, който като минавал покрай една турска гостилница, имал само сух хляб, турял го на парата на всяка една тенджера и казвал: „Слава Богу, похапнах си от всичко“. Ние сме достигнали до една фаза на развитие, в която ни трябва нещо по-съществено. Не трябва да си правим илюзия, че храната, която имаме, е съществена.
към беседата >>

Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго.
И всички тия болни хора са професори, проповедници, министри, началници, всички те управляват света. И питам: Може ли болни хора да управляват, да дават тон и направление на културата? А нас, на първо място, ни трябват хора здрави. Сега Павел казва, че той решил да не знае нищо друго, освен Христа разпят. Той употребява тази дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго. А според мен това значи да турим Любовта в нейната нова форма, както сега се е проявила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала. Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: „Тази Любов е неприложима“. Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, туй, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“.
към беседата >>

А пък a във втора степен означава: туй същество е намерило друго същество, и двете се движат в прав ъгъл на себе си и образуват плоскост.
Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят и казва: „a1, a2, a3“, тия три степени може да ги обясним по три разни начини. Какво означава a в първа степен? Да допуснем, че то е едно живо същество, a в първа степен е един човек, който се движи по права линия – правата линия, която има само дължина без никаква ширина и дебелина. Питам, как ще определите такава една линия? Тя е математическа линия, има само дължина. А пък a във втора степен означава: туй същество е намерило друго същество, и двете се движат в прав ъгъл на себе си и образуват плоскост. Следователно на тази линия се прилага и широчина. После има дължина и широчина, но няма дебелина. Е, как ще си представите един свят, който има дължина и широчина, но няма дебелина? И тогава a3 показва, че цялата плоскост, движена пак в прав ъгъл на себе си, образува куба. Това a е минало пак през три степени: по права линия, то е придобило дължина в прав ъгъл на себе си и е образувало плоскостта – придобило широчина; по прав ъгъл на плоскостта е образувало куба, придобило е дебелина.
към беседата >>

И тогава a3 показва, че цялата плоскост, движена пак в прав ъгъл на себе си, образува куба.
Тя е математическа линия, има само дължина. А пък a във втора степен означава: туй същество е намерило друго същество, и двете се движат в прав ъгъл на себе си и образуват плоскост. Следователно на тази линия се прилага и широчина. После има дължина и широчина, но няма дебелина. Е, как ще си представите един свят, който има дължина и широчина, но няма дебелина? И тогава a3 показва, че цялата плоскост, движена пак в прав ъгъл на себе си, образува куба. Това a е минало пак през три степени: по права линия, то е придобило дължина в прав ъгъл на себе си и е образувало плоскостта – придобило широчина; по прав ъгъл на плоскостта е образувало куба, придобило е дебелина. И така сегашните хора са a3 – са един куб. Като разтворите куба, вие ще образувате човешкия кръст. Следователно кръстът не е нищо друго, освен разтворен куб, за да стане проветрение. А разтварянето на куба означава цъфтене в природата.
към беседата >>

Това a е минало пак през три степени: по права линия, то е придобило дължина в прав ъгъл на себе си и е образувало плоскостта – придобило широчина; по прав ъгъл на плоскостта е образувало куба, придобило е дебелина.
А пък a във втора степен означава: туй същество е намерило друго същество, и двете се движат в прав ъгъл на себе си и образуват плоскост. Следователно на тази линия се прилага и широчина. После има дължина и широчина, но няма дебелина. Е, как ще си представите един свят, който има дължина и широчина, но няма дебелина? И тогава a3 показва, че цялата плоскост, движена пак в прав ъгъл на себе си, образува куба. Това a е минало пак през три степени: по права линия, то е придобило дължина в прав ъгъл на себе си и е образувало плоскостта – придобило широчина; по прав ъгъл на плоскостта е образувало куба, придобило е дебелина. И така сегашните хора са a3 – са един куб. Като разтворите куба, вие ще образувате човешкия кръст. Следователно кръстът не е нищо друго, освен разтворен куб, за да стане проветрение. А разтварянето на куба означава цъфтене в природата. Всяка пъпка е разтворен куб, за да се прояви новото съдържание, а като се прояви новото съдържание отвътре, да може то да приеме и небесното съдържание, понеже в света има две течения: едното от центъра на земята, а другото от центъра на слънцето.
към беседата >>

Мисли, че имаш 500 долари, мисли, мисли, и ще имаш всичките долари.“ Има разлика между „мислене“ и „мислене“.
Тъй, само с мисъл, ги лекуват. Някой богат човек си счупил крака, явява се един доктор и му казва: „Ще мислиш, че твоят крак не е счупен, ще мислиш ден, два, три и твоят крак ще се намести“, дал му всички правила. И действително, кракът му се наместил. Явява се докторът и казва: „Господине, аз ти направих една голяма услуга, ще ми платиш, и богато ще ми платиш“. – „Да, господине, колко искаш, ще ти платя, 500 долара ще ти платя. Мисли, че имаш 500 долари, мисли, мисли, и ще имаш всичките долари.“ Има разлика между „мислене“ и „мислене“. Ако мисля за 500,000 долара, няма да дойдат така. В Любовта има един начин, за който ще ви говоря. Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашия ум и сърце. Тия методи не се преподават тук.
към беседата >>

От 8,000 години все по този начин се нареждате, но вътре в нас, в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа трябва да стане един прелом, таен прелом, да приложим туй учение за себе си, и като го приложим и опитаме неговата сила, тогава всички ще почнем правилно да живеем.
Аз говоря за Любовта, която може да стопи всичките прегради, които днес съществуват в нас. Това е Любов. Ако твоята любов не може да разруши всичките прегради, ако ти не си в състояние за Бога да повдигнеш, с един замах да отрежеш седемте глави на този демон, няма да се проникнеш от Божествената Любов. Чакаш и казваш: „Дъщеря ми да се нареди, мъж ми да се нареди, и тогава ще служа на Господа“. Никога няма да се наредите вие! От 8,000 години все по този начин се нареждате, но вътре в нас, в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа трябва да стане един прелом, таен прелом, да приложим туй учение за себе си, и като го приложим и опитаме неговата сила, тогава всички ще почнем правилно да живеем. „Решил бях – казва Павел – между вас“, между кои? – Между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв, решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – само Христа разпят, само Любовта искам да зная. Ако идете в съвременна някоя църква, дето проповедникът е даровит, той, като слезе от амвона, и ако вие сте един интелигентен човек, ще ви каже: „Жалко ми е, че тия хора не са интелигентни, не ме разбират“. Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „Публиката не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“. Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а публиката е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“.
към беседата >>

Мъжът да каже в себе си дълбоко: „Отсега нататък, аз тъй ще живея, ще направя този опит“.
Всичко търсим, само не Христа разпятаго! Всичко търсим, но не и Любовта, а трябва да потърсим Любовта. А сега, като проповядвам за Любовта, мъжът казва: „Тъй трябва да живее моята жена“, а жената каже: „Тъй трябва да живее моят мъж“. Не прилагайте туй учение тъй. Аз проповядвам, но като ме слушате, да кажете: „Аз тъй ще живея“. Мъжът да каже в себе си дълбоко: „Отсега нататък, аз тъй ще живея, ще направя този опит“. Жената да каже: „Аз тъй ще живея“. Синът: „Аз тъй ще живея“, дъщерята, приятелите, всички да кажат: „Аз тъй ще живея“, а не трябва да натякваме на другите, като че ние сме на правия път, а другите на кривия. Не, не, а трябва да казваме: „Аз, аз“. Съвършени трябва да бъдем. А съвършени ще бъдем само тогава, когато усвоим методите на тази Любов.
към беседата >>

За себе си какво сме направили?
Едва сега започваме с великите методи на Христовото учение. Има някои християни, които са добили тия методи. Но онези, които са сега на земята, не трябва да си правят илюзии: „За нас светиите ще се молят“. Те ще се молят и без да искаме, но ние трябва да ядем, да се учим и да работим сами. Питам: Ние за Христа какво сме направили? За себе си какво сме направили? Грехота е, при туй благословение, което сега иде в света, един човек да остави своята душа да страда. Грехота е човек да остави своя ум, своето сърце и душа да се терзаят, да остави своята воля да се атрофира. Сега е време благоприятно и сгодно вече за нова култура. Условията на земята са трудни, аз го признавам, но ще живеете в тия условия, тъй както растението живее и постоянно се трансформира. Така и ние хората ще живеем при най-лошите условия и пак ще се трансформираме.
към беседата >>

Щом приложим Любовта, нашите лица ще сияят и ние ще бъдем доволни от себе си.
Това значи Любов. Този поглед трябва да бъде чист, лазурен, тъй както небето. То е Любов! В ръкуването ни и във всичките ни обходи тази Любов трябва да вдъхне на всинца ни доверие, че ние сме, които ходим по новото учение на Любовта. Още не сме го приложили, но, казвам, това са качествата. Щом приложим Любовта, нашите лица ще сияят и ние ще бъдем доволни от себе си. И когато тази Любов проникне във вас, вие ще почувствате една радост, тя ще ви направи силни и мощни. Тогава всички да произнесат думите: Всичко бива чрез Христа. Кой Христос? Не историческият Христос и не Христос на плътта, а Христос, в Когото обитаваше Божият Дух, Духът на Любовта! Чрез този Дух на Любовта всичко можем да направим.
към беседата >>

29. Дъще Сионова

Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина.
Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога.
към беседата >>

Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите.
Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“. Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва.
към беседата >>

Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“.
А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра. „Едно ли е взел или две ребра, защо? “ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение. Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл.
към беседата >>

В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си.
Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо?
към беседата >>

Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч.
И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов?
към беседата >>

“ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати.
Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се.
към беседата >>

Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит.
Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо? Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение.
към беседата >>

30. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

вие мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли да се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата.
Ако искате да станете материалисти, гледайте само зелено, а ако мислите за зелено, тъй мислете все за къщи, за ниви, за пари; и за туй хората обичат зелено – той е любимият цвят на хората. В този цвят е потопена цялата еволюция, и затуй той е преобладаващият цвят в сегашната еволюция, материалистическият цвят. Страхът се дължи на отсъствие на сила. Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят да балансирате силите, той е един лек. Ако много се страхувате вечерно време, денем гледайте от слънцето да асимилирате чисто портокаловите лъчи, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне само на благоразумие. Напр. вие мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли да се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата. След като излезете, ще почнете да мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума си с волята. За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство.
към беседата >>

Умът съдържа всички тия способности у себе си.
Той има съмнение. Някои автори се съмняват в бъдещия живот, в Бога. Не е развит ума. И да е учен, има силен интелект, но слаб ум. Защото под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира нисшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Следователно, има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум: и двамата правят погрешки. Има философи, които знаят да философствуват отлично, имат отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях.
към беседата >>

Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в себе си.
И да е учен, има силен интелект, но слаб ум. Защото под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира нисшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Следователно, има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум: и двамата правят погрешки. Има философи, които знаят да философствуват отлично, имат отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Те не знаят охлювът как се движи, как пълзи. Един учен англичанин – проповедник, такъв философ, който разправя за философски работи, веднъж привел един пример в една своя реч, че овцете пиели вода само когато са болни. Човек, на когото висшият разум е /толкова/ развит, а интелектът е толкова слаб, че той мисли, че овцете пият вода само когато са болни, но именно, когато са болни овцете не пият вода.
към беседата >>

Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало.
Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота. Затуй, който обича, иска да види своя образ в онова, което люби, тъй е. Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате. Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може да го носите, и жалко ако се счупи. Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало. Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение.
към беседата >>

подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си.
Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение. Сега запример, казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа със сърцето си“, т.е. подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си. Казва Писанието: „Да се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може да знае, че ти си работил върху него. И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате. Щом се радвате, значи Бог се весели. Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас. Вие не мислете, че Любовта, която проявявате, е ваша, не.
към беседата >>

За себе си, за другите няма да говорите.
Ако дойде някой да напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат. Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност. Туй никога не подразбира, че човек е автомат. Във вас трябва да има съзнание, че вие сте носители; да достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят. За следующата сряда ще напишете, ще определите вие от ваше гледище: защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат?. За себе си, за другите няма да говорите. Аз искам само да помислите, за мене не е важно дали ще напишете правилно или не. За мен важи, след като мислите, ще се ползувате ли от тази тема. Този предмет е важен, трябва да мислите за него. Силата седи само в мисленето. Щом мислите, вие ще получите нещо, което може след 10 години да го изявите.
към беседата >>

Силата седи само в мисленето.
За следующата сряда ще напишете, ще определите вие от ваше гледище: защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат?. За себе си, за другите няма да говорите. Аз искам само да помислите, за мене не е важно дали ще напишете правилно или не. За мен важи, след като мислите, ще се ползувате ли от тази тема. Този предмет е важен, трябва да мислите за него. Силата седи само в мисленето. Щом мислите, вие ще получите нещо, което може след 10 години да го изявите. Може в същия ден, може след една година, но не мислете, че ако дадете едно право определение, вие сте на правия път, не. За пример, когато пишете, да преживявате; вие пишете, а нищо не преживявате. Ти, като почнеш за пишеш за Любовта, трябва да любиш, да преживяваш това. Какво ще преживеете?
към беседата >>

31. Изворите

Мисленето не е нищо друго освен два конеца, които са скъсани - да ги свържете, да направите един цял.
Ще се учите да мислите, следователно и да намирате връзката. Мисленето не е нищо друго освен два конеца, които са скъсани - да ги свържете, да направите един цял. Там - в днешното упражнение - определяте, че умът е сбор от мисли. Мислите ли образуват ума или умът създава мисли? Как мислите вие? (Обаждат се едни: Мислите създават ума. Други: Умът създава мисли.) Умът се проявява чрез мисълта.
към беседата >>

Туй упражнение ще го пазите за себе си, да не идете да го разгласявате навън.
Аз няма да ви кажа. Да видим каква е вашата досетливост. Само гледайте да не го забравите. С дясната ръка ще започнете. Мисълта ви да бъде съсредоточена върху упражнението, няма да скита. Туй упражнение ще го пазите за себе си, да не идете да го разгласявате навън. Който предава туй упражнение, голямо наказание има. Сутрин, като станете в стаята си, и вечер, преди да си легнете, до вторник ще го правите. Няма да давате никому обяснения, никой да не подозира. Защото българинът, като му дадеш нещо, той ще излезе на улицата, да го разгласи.
към беседата >>

32. Прояви на съзнанието

Забележете - когато отивате на някое лозе, първите гроздове, които са най-узрели, най-сладки, говорят за силата на самата лоза; лоза, на която намирате само ягорида, кисело, неузря- ло грозде, е слаба - тя няма условия в себе си да развива своите плодове. (втори вариант)
Като пишете върху тази тема, имайте предвид онази черта на светлината, която изпъква първа; всяка друга черта, която се явява след първата, е по-слаба. Забележете - когато отивате на някое лозе, първите гроздове, които са най-узрели, най-сладки, говорят за силата на самата лоза; лоза, на която намирате само ягорида, кисело, неузря- ло грозде, е слаба - тя няма условия в себе си да развива своите плодове. Значи всяко нещо, което се проявява първо, и то в завършена, развита форма, е най-силно; щом се яви последно, в незавършена форма, то е най-слабо. Същия закон ще спазвате и по отношение на добродетелите - всяко нещо, което се явява първо в душата на човека, е най-силно; всяко нещо, което се явява последно в душата му, е най-слабо. И затова, като развивате някакъв въпрос, първо спрете вниманието си върху реалната страна на въпроса, която изпъква на първо място, а после върху отвлечената, която е най-слабата му страна. Сега, като още млади, вие трябва да се пазите да не се натъквате на известни примамки в живота, които могат да ви спънат. Има примамки в света, подобни на ония, които изобретателите поставят на хората - като искат да ги заинтересуват със своите изобретения, те започват да им говорят: „Знаете ли каква полза допринасят нашите изобретения?
към втори вариант >>

Коя е най-силната черта на Любовта в Умствения свят - мисълта, процесът на мисленето. (втори вариант)
Разумната жертва е достояние само на умния човек - значи само умният, интелигентният човек може да се жертва. Вие ще възразите, че и без да е умен, човек пак може да се жертва -когато види, че някой се дави в морето, той ще се хвърли във водата с риск да се удави, но ще се опита да спаси давещия се; не, само умният човек, който има интуиция, може да се хвърли във водата да спасява някого. Знаете ли коя е силната черта на Любовта на физическия свят? Най-силната черта на Любовта на физическия свят е движението; следователно където има голямо движение, там има и голяма Любов. Коя е най-силната черта на Любовта в Астралния свят - чувстването. Коя е най-силната черта на Любовта в Умствения свят - мисълта, процесът на мисленето. Коя е най- силната черта на Любовта в Причинния свят - причините; Любовта на човека, който живее в Причинния свят, е твърда, неизменна - за такъв човек важи поговорката: „Дадена дума, хвърлен камък". Жертвата е в Причинния свят, може да се жертва само онзи, който живее или поне който от време на време прониква в Причинния свят. Може да се жертва само онзи, който има какво да жертва; който живее в Причинния свят, само той има какво да жертва. Докато живее само на физическия свят, човек нищо не може да жертва, той не разполага още с нищо; богатството на човека е в Причинния свят, затова там има какво да се жертва. Всички трябва да имате по една тетрадка, в която да пишете темите си.
към втори вариант >>

Всяка тема има нещо отличително в себе си и като я разработите, тя ще внесе една нова идея в ума ви. (втори вариант)
Коя е най- силната черта на Любовта в Причинния свят - причините; Любовта на човека, който живее в Причинния свят, е твърда, неизменна - за такъв човек важи поговорката: „Дадена дума, хвърлен камък". Жертвата е в Причинния свят, може да се жертва само онзи, който живее или поне който от време на време прониква в Причинния свят. Може да се жертва само онзи, който има какво да жертва; който живее в Причинния свят, само той има какво да жертва. Докато живее само на физическия свят, човек нищо не може да жертва, той не разполага още с нищо; богатството на човека е в Причинния свят, затова там има какво да се жертва. Всички трябва да имате по една тетрадка, в която да пишете темите си. Всяка тема има нещо отличително в себе си и като я разработите, тя ще внесе една нова идея в ума ви. Всяка тема представлява нота от дадена гама; като свържете всички теми в едно, ще образувате цяла музикална пиеса. Обърнете внимание върху следното нещо: ако вашето ограничено съзнание преодолява над всичко във вас, то ще спъне вашия прогрес, ще спъне цялото ви развитие. Това лесно може да проверите - как? Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта дали расте, как расте и т.н.; обаче ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то трябва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие като малкото дете започнете да живеете с мисълта за вашето растене, ще се спънете.
към втори вариант >>

Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива; вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него - ще видите, че след известно време ще имате резултат. (втори вариант)
Това лесно може да проверите - как? Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта дали расте, как расте и т.н.; обаче ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то трябва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие като малкото дете започнете да живеете с мисълта за вашето растене, ще се спънете. Едно се иска от вас: да пожелаете да растете и след това да престанете вече да мислите за расте- нето - защо? Защото растенето е Божествен процес, който не зависи от вас, вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива; вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него - ще видите, че след известно време ще имате резултат. Съвременните хора се спъват в развитието си благодарение на известни прояви, които стават в тях преждевременно, преди да са дошли до съответното развитие - например мнозина, преди още да са влезли в Школата, са имали видения, сънища, светлини и си казват: „Нека влезем в Школата, да придобием там повече знания"; обаче докато се ръководят от това ограничено съзнание, те ще изгубят и онова знание, което са имали до това време. Правилно е да запазят знанието си, защото знанието, което естествено са придобили отвън, не е в разрез с това, което ще придобият в Школата; вън или вътре, Школата е една. Преди всичко вие трябва да се стремите към Свобода - да бъдете свободни по дух, по душа, по ум и по сърце. Ако имате неуспех в нещо, това да не ви обезсърчава - неуспехът е добър признак. Вие знаете колко трудно се достигат нещата по закона на еволюцията.
към втори вариант >>

Тъй щото за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити - по този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. (втори вариант)
Това не значи, че сами трябва да си създавате изпитания, но веднъж създадени, вие не можете да ги избегнете. Бъдете смели и решителни и приемете страданията както се дават. Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовни опитности; това желание е намясто, но за да се удовлетвори, нужни са условия за него. Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му сложите добра пръст и редовно да го поливате, иначе то в скоро време ще изсъхне - такова нещо представляват и центровете, чрез които човек влиза в контакт с Духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява - например за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело - въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити - по този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности; който обича рисуване, той пък ще дружи с художници; писателят ще търси писатели, свещеникът ще търси свещеници, ученикът - ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив - безстрашието е качество на разумния човек. Сега ще ви дам един малък опит за една седмица: всяка сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 13-и стих включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодим9; като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи.
към втори вариант >>

Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив - безстрашието е качество на разумния човек. (втори вариант)
Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му сложите добра пръст и редовно да го поливате, иначе то в скоро време ще изсъхне - такова нещо представляват и центровете, чрез които човек влиза в контакт с Духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява - например за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело - въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити - по този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности; който обича рисуване, той пък ще дружи с художници; писателят ще търси писатели, свещеникът ще търси свещеници, ученикът - ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив - безстрашието е качество на разумния човек. Сега ще ви дам един малък опит за една седмица: всяка сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 13-и стих включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодим9; като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор; ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще възпроизведете разговора на Христа с Никодим; ако не успеете да възпроизведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. Колкото и да е несполучлив опитът, не се обезсърчавайте.
към втори вариант >>

Противоречията сами по себе си ще се разрешат, но и вие трябва да работите, да не чакате всичко наготово да се разреши. (втори вариант)
Тази е причината, поради която боровете растат нависоко. Значи високият човек е расъл при неблагоприятни условия, при отсъствие на Слънце, а при изобилна влага; ниският е расъл нашироко, при много Слънце, но при отсъствие на влага. Това е материално, външно, а не идейно различие между високия и ниския човек. Обаче има и ред физиологични причини, които са помогнали за растежа на човека. Като ученици на Великата Школа, не мислете, че тя влиза в противоречие с общия, с целокупния Живот - напротив, тази Школа разрешава всички противоречия в Живота. Противоречията сами по себе си ще се разрешат, но и вие трябва да работите, да не чакате всичко наготово да се разреши. Вашият прогрес зависи и от кармата ви - които имат по-тежка карма, те ще имат по-големи мъчнотии, по-големи спънки, вследствие на което ще еволюират по-бавно. Някой ден сте весел, доволен от себе си, че сте постигнал нещо, и току-виж - дошъл някой от кредиторите ви и ви ограбил; и след това отново трябва да събирате материали, инструменти, да работите, за да дойдете до същия резултат. Онези пък, на които кармата е по-лека, ще еволюират по-бързо. За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му. Например някой има слабост да се хвали.
към втори вариант >>

Някой ден сте весел, доволен от себе си, че сте постигнал нещо, и току-виж - дошъл някой от кредиторите ви и ви ограбил; и след това отново трябва да събирате материали, инструменти, да работите, за да дойдете до същия резултат. (втори вариант)
Това е материално, външно, а не идейно различие между високия и ниския човек. Обаче има и ред физиологични причини, които са помогнали за растежа на човека. Като ученици на Великата Школа, не мислете, че тя влиза в противоречие с общия, с целокупния Живот - напротив, тази Школа разрешава всички противоречия в Живота. Противоречията сами по себе си ще се разрешат, но и вие трябва да работите, да не чакате всичко наготово да се разреши. Вашият прогрес зависи и от кармата ви - които имат по-тежка карма, те ще имат по-големи мъчнотии, по-големи спънки, вследствие на което ще еволюират по-бавно. Някой ден сте весел, доволен от себе си, че сте постигнал нещо, и току-виж - дошъл някой от кредиторите ви и ви ограбил; и след това отново трябва да събирате материали, инструменти, да работите, за да дойдете до същия резултат. Онези пък, на които кармата е по-лека, ще еволюират по-бързо. За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му. Например някой има слабост да се хвали. Дадат му нещо или кажат му нещо хубаво, което не трябва да съобщава никому; понеже обича да се хвали, той не може да търпи, ще каже на приятеля си: „Ще ти кажа нещо, но никому да не го съобщаваш"; той пък го каже на друг свой приятел, последният - на свой приятел и така се разчува навсякъде. Кажат ли ви веднъж да не разгласявате нещо, ще мълчите, докато ви позволят да говорите.
към втори вариант >>

И челото ви може да се повдигне, и носът ви може да се продължи, и брадата ви може да се оформи - всичко можете да постигнете; няма нещо, което човек не може да постигне или да подобри в себе си. (втори вариант)
Като ученици на тази Школа, добре е да измерите челата си на широчина и височина, носовете си, брадите си и след като работите една година върху умствените си способности или върху брадата си, като изразител на волята, пак ще ги измерите, за да видите има ли поне микроскопично изменение - и най-малкото изменение показва, че сте работили; иначе ще извадите заключение, че нищо не сте работили през цялата година. Добре е всеки от вас да нарисува челото, носа и брадата си в точните им размери и след една година пак да ги измери, за да види какво е придобил. Обаче ако се безпокоите и тревожите, нищо няма да постигнете. За да постигнете нещо, за да имате известни резултати, от вас се изисква концентриране на мисълта; за тази цел вие трябва да изучавате закона на концентрирането, да трансформирате окултните сили, да развивате своите умствени и духовни центрове - само при това положение можете да очаквате известни постижения. Каквито и резултати да имате, не се обезсърчавайте. И челото ви може да се повдигне, и носът ви може да се продължи, и брадата ви може да се оформи - всичко можете да постигнете; няма нещо, което човек не може да постигне или да подобри в себе си. Ученикът трябва да работи, да развива търпение. Как ще развива търпение? Ето един метод: когато не сте разположени и видите на лицето си някаква дисхармонична черта, вземете огледалото и се гледайте в него около десет минути, докато определите в коя част на лицето се намира тази черта; повече от десет минути не се гледайте в очите, защото можете да заспите. Докато се гледате, вие можете да си кажете: „Ти трябва да се поправиш! "; задръжте в ума си тази отрицателна черта на лицето и след малко ще видите, че чрез внушение тази черта се е изменила.
към втори вариант >>

33. Деятелност на сърцето

Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство. (втори вариант)
Същото може да се каже и за сърцето - щом преживявате тежки вътрешни състояния, казвам: изчистете комина на сърцето си! Помислете малко върху този въпрос и си отговорете кой е коминът на сърцето и къде се намира той. Вие ще отговорите на този въпрос, когато започнете да изучавате физическото, Астралното, Менталното и Причинното тяло на човека. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, така и Астралното, Менталното и Причинното тела имат своя физиология и анатомия; физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тези на физическото тяло. Обаче когато човек прави известни аналогии, те трябва да бъдат верни. Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство. Например някой напише едно стихотворение, прочете го един-два пъти, но не му харесва нещо; поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време, след това отново го прочита и намира, че сега е по-добро, харесва го. Това показва, че вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави и кои - не. В това отношение като ученици, вие трябва да развивате своята интуиция, с която разумно да разрешавате кои положения са верни и кои - не. Ако интуицията ви е добре развита, като напишете нещо по даден въпрос, както имахте за днес да пишете за сърцето, като го прочетете два-три пъти, веднага ще си дадете оценка вярно ли сте написали темата, или не: ако работата ви е добра, и вие ще бъдете доволни, и другите, които слушат, също ще бъдат доволни; ако вие не сте доволни от написаното, по никой начин не очаквайте другите да бъдат доволни. Когато развивахте темата за сърцето, вие трябваше да се запитате здраво ли е вашето сърце, чувства ли правилно; после трябваше да го разгледате анатомично от колко прегради се състои; след това трябваше да минете към астралното, към духовното сърце, да помислите нещо за него и тогава да напишете темата.
към втори вариант >>

Това значи право мислене. (втори вариант)
Например някой напише едно стихотворение, прочете го един-два пъти, но не му харесва нещо; поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време, след това отново го прочита и намира, че сега е по-добро, харесва го. Това показва, че вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави и кои - не. В това отношение като ученици, вие трябва да развивате своята интуиция, с която разумно да разрешавате кои положения са верни и кои - не. Ако интуицията ви е добре развита, като напишете нещо по даден въпрос, както имахте за днес да пишете за сърцето, като го прочетете два-три пъти, веднага ще си дадете оценка вярно ли сте написали темата, или не: ако работата ви е добра, и вие ще бъдете доволни, и другите, които слушат, също ще бъдат доволни; ако вие не сте доволни от написаното, по никой начин не очаквайте другите да бъдат доволни. Когато развивахте темата за сърцето, вие трябваше да се запитате здраво ли е вашето сърце, чувства ли правилно; после трябваше да го разгледате анатомично от колко прегради се състои; след това трябваше да минете към астралното, към духовното сърце, да помислите нещо за него и тогава да напишете темата. Това значи право мислене. Съвременните хора не мислят дълбоко. Представете си, че някой ви каже, че сте лош човек - право ли е това? Ако не мислите дълбоко върху нещата, вие ще вземете тези думи за абсолютни и ще се умъчните. Обаче ако сте слуга някъде и господарят ви каже да отидете на нивата да копаете, но вие отказвате да изпълните заповедта му, казвам: вие сте лош човек по отношение на службата си, но не и по отношение на живота си. Щом слугата не отива да разоре и да посее нивата, той не е изпълнил една от своите важни служби.
към втори вариант >>

Същото нещо може да се каже и за човека - когато човек проявява лошото в себе си, той или дави хората, или само драска с ноктите си и ги наплашва, или само ги побутва, раздвижва и бяга вън. (втори вариант)
Тъй щото когато говорим за добро или зло в окултен смисъл, разбираме само определен момент, който може да продължава няколко минути, няколко часа или години, но след това той се сменя. Човек не може да бъде през целия си живот само лош или само добър. Вълкът, който минава за жесток, понякога проявява известно благородство - като влезе в някое стадо, той побутва тази-онази овца с муцуната си и ги отминава, никаква пакост не им причинява; в такива случаи овчарите казват, че нещо особено е станало с този вълк, устата му някак се е затворила, че не могъл да нападне нито една овца. Не, благородство е проявил този вълк; като побутне някоя овца, той си помисли нещо и казва: „Хайде, от мен да замине! ". Когато вълк влезе в някое стадо, той постъпва по три различни начина: или дави овцете, или само драска с ноктите си, наплаши ги и бяга, или ги побута малко и не ги дави, излиза си вън, без да им е причинил някаква пакост. Същото нещо може да се каже и за човека - когато човек проявява лошото в себе си, той или дави хората, или само драска с ноктите си и ги наплашва, или само ги побутва, раздвижва и бяга вън. Следователно, когато казвате, че някой човек е лош, трябва точно да се знае за кой от тези три момента се говори. Затова именно злото и Доброто са относителни величини - относителните неща се определят от времето, през което тяхната енергия и деятелност се сменят. Когато казват за някого, че не може да прави зло, това е защото правенето на злото се определя астрологически от влиянието на известни планети върху човека; на обикновен език казано, това значи: има условия, при които човек може да върши зло, а щом излезе от тези условия, вратата за правене на зло пред него се затваря. Като се намери пред затворената врата, тази енергия започва да удря, да блъска върху нея, но като не и се отвори, тя изменя своята посока и този човек започва да се проявява в добро. Същият закон се отнася и за Доброто.
към втори вариант >>

Правете научни наблюдения върху себе си, за да различавате състоянията, които преживявате, а също така и отраженията на тия състояния върху вас. (втори вариант)
Когато казват за някого, че не може да прави зло, това е защото правенето на злото се определя астрологически от влиянието на известни планети върху човека; на обикновен език казано, това значи: има условия, при които човек може да върши зло, а щом излезе от тези условия, вратата за правене на зло пред него се затваря. Като се намери пред затворената врата, тази енергия започва да удря, да блъска върху нея, но като не и се отвори, тя изменя своята посока и този човек започва да се проявява в добро. Същият закон се отнася и за Доброто. Следователно човек няма всякога условия за вършене на добро, нито пък има всякога условия за вършене на зло. Когато развивате темата за окото, мислете добре върху благата, които придобивате чрез него; мислете върху благата, които придобивате чрез сърцето. Правете научни наблюдения върху себе си, за да различавате състоянията, които преживявате, а също така и отраженията на тия състояния върху вас. Например бройте колко пъти бие сърцето ви, когато сте в добро разположение на духа; после бройте колко пъти бие сърцето ви при голяма радост и при голяма скръб, интересно е да видите как пулсът варира при различните състояния, които минавате - по този начин ще извадите ред математически данни, с които ще можете да работите. После следете ритъма на сърцето си - дали е равномерен, или не, дали е дълъг, или къс; по ритъма на сърцето ще определяте състоянията си. Само така вие ще се доберете до конкретни данни, които ще можете да приложите в живота си, иначе само ще събирате богатства, ще ги слагате в банки, ще ги броите, без да знаете как се придобиват тези богатства. Не станете ли банкери, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, за да научите как се събира богатството. Който не е събирал това богатство с труд, с усилия, той може само да се хвали с него, че има на разположение еди-колко си хиляди лева, но това богатство е опасно.
към втори вариант >>

34. Истината

СБ

Когато гори, когато губи нещо от себе си, нали?
Сега на вас, учениците, ще ви задам един въпрос: кога гладният може да знае, че се е наял? Кога жадният може да знае, че жаждата му е престанала? Питам и обратното: кога ситият може да знае, че е гладен? Кога можете да познаете, че свещта свети? Когато гори, когато губи нещо от себе си, нали? Ние идваме вече, ние се домогваме да обясним научно промените, които стават вътре в нашата душа, в нашето съзнание. Това са все формули за Духовния свят. Следователно свещта като гори, дава своята светлина. Туй горене може да бъде правилно и неправилно, т. е. пълно или непълно.
към беседата >>

Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си.
Това са все формули за Духовния свят. Следователно свещта като гори, дава своята светлина. Туй горене може да бъде правилно и неправилно, т. е. пълно или непълно. Ако горенето е пълно, и светлината е по-пълна, по-силна; ако горенето е непълно, и светлината е по-слаба. Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си. Ами когато изгори цялата свещ, къде отива? Тя се е превърнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгъстени вибрации на светлината. И светлината, като се превърне в своето първоначално състояние, отива в своя първоизточник. Сега допуснете, че имаме 10 милиона шишета, пълни с вода, и всяко от тях да събира по 10 кг вода.
към беседата >>

Свещта, сама по себе си, представлява сгъстени вибрации на светлината.
пълно или непълно. Ако горенето е пълно, и светлината е по-пълна, по-силна; ако горенето е непълно, и светлината е по-слаба. Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си. Ами когато изгори цялата свещ, къде отива? Тя се е превърнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгъстени вибрации на светлината. И светлината, като се превърне в своето първоначално състояние, отива в своя първоизточник. Сега допуснете, че имаме 10 милиона шишета, пълни с вода, и всяко от тях да събира по 10 кг вода. Значи 10 кг по 10 милиона стават 100 милиона кг. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завъртите една воденица? Докога ще се върти тази воденица?
към беседата >>

Да спазвате едно пълно съзнание на единство вътре в себе си, като че ли нищо не се е случило.
Майката казва: „Стопих се, изгорях.“ Бащата казва: „Стопих се.“ И ние горим. Човек е една запалена свещ: горим 10-20-30-50-100-120 години най-много, все горим и нещо изгаря, а нещо остава от нас. Сега най-първо вие, като ученици на Окултната школа, ще се стараете сърцата ви да бъдат топли, т. е. в съзнанието ви да няма никакви горчиви чувства. Когато някой човек ви е направил пакост, като го видите, да не се обръща сърцето ви, или като го видите, да не завъртите очите си. Да спазвате едно пълно съзнание на единство вътре в себе си, като че ли нищо не се е случило. В българския език в думата любовъ липсва онази линия, която уравновесява силите. Българите за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействаща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирена – не че искат да бъдат непостоянни, но техните чувства се видоизменят. И тъй, окултният ученик, преди да стане ученик, преди да влезе в училището, трябва да намери своята равнодействаща сила и така може да стане ученик. Това да се запише. Като се запишете в Школата, първото нещо е да намерите своята равнодействаща сила.
към беседата >>

“ Преди да е дошъл той при тебе, ти казваш в себе си: „Той е малко вагабонтин, обича да си подръпва.“ Не казвам, че вие го казвате, аз привеждам един факт, който е много верен.
Реплика: Да мълчим. Мълчанието някой път говори и лъжата. Трябва да се говори Абсолютната Истина. За учениците казвам сега това: Абсолютната Истина трябва да се говори. Дойде някой и ви пита: „Ти какво мислиш за мене? “ Преди да е дошъл той при тебе, ти казваш в себе си: „Той е малко вагабонтин, обича да си подръпва.“ Не казвам, че вие го казвате, аз привеждам един факт, който е много верен. Това са проверени факти от мене. Ти мислиш в себе си за някого: „Той е малко вагабонтин, не е толкова честен“ – изреждаш в себе си упреци против него. Дойде, пита те: „Какво мислиш за мене? “ – „Отличен човек си! “ – Не, ти ще му кажеш: „Аз мисля, че ти си малко вагабонтин, обичаш да послъгваш.
към беседата >>

Ти мислиш в себе си за някого: „Той е малко вагабонтин, не е толкова честен“ – изреждаш в себе си упреци против него.
Трябва да се говори Абсолютната Истина. За учениците казвам сега това: Абсолютната Истина трябва да се говори. Дойде някой и ви пита: „Ти какво мислиш за мене? “ Преди да е дошъл той при тебе, ти казваш в себе си: „Той е малко вагабонтин, обича да си подръпва.“ Не казвам, че вие го казвате, аз привеждам един факт, който е много верен. Това са проверени факти от мене. Ти мислиш в себе си за някого: „Той е малко вагабонтин, не е толкова честен“ – изреждаш в себе си упреци против него. Дойде, пита те: „Какво мислиш за мене? “ – „Отличен човек си! “ – Не, ти ще му кажеш: „Аз мисля, че ти си малко вагабонтин, обичаш да послъгваш. Тъй аз мисля. Истината искаш да знаеш, нали?
към беседата >>

Само при такъв един начин на мислене ще имате един нов подтик в живота.
Той може да ти каже: „Ама ти за мене такова ли мнение имаш? “ – „Е, нали ме питаш за истината? Ако не ме питаше това, то е друго, аз бих замълчал, но понеже ме питаш за истината, аз ти я казвам.“ Ако обаче мислиш, че той е добър, ще му кажеш: „Ти си добър.“ Кажи му Истината! Той може да ти каже, че лъжеш, но Истината ще кажеш. Няма да преувеличаваш, ще кажеш туй, което в дадения момент е вътре в твоето сърце. Само при такъв един начин на мислене ще имате един нов подтик в живота. Колко уроци са ми давали, за да ме морализират: „Ти, господин Дънов, не говори така, бъди малко по-предпазлив, внимателен, ще докачиш хората.“ Е, хубаво, аз трябва да кажа Истината; че те ще се докачат, това е друг въпрос. Законът е такъв, че аз трябва да кажа Истината. И знаете ли какво би станало, ако човек престанеше да говори Истината? Представете си, че една чешма се задъни в своя кран, а напорът на водата Ă е много голям – какво ще стане? Ще се разпука.
към беседата >>

Пред себе си човек най-първо трябва да се изповяда.
Друг пък ще каже: „Имай ме за отречен, още не съм готов – това е тежка работа, тежка наука, не е за мен.“ Когато влизаме да служим на Бога, ще изпълним Неговите Слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни коства живота – това е безразлично, но ние ще кажем тази Абсолютна Истина и в положителна, и в отрицателна форма. А туй в църквата го наричат изповед. Пред себе си човек най-първо трябва да се изповяда. Ще съзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се върнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря Истината.“ Ще идеш втори път и като се върнеш, ще кажеш: „Не говоря Истината.“ Онзи, Великият закон на Духа, казва: „Не казваш Истината.“ Втори, трети, четвърти път, докато се задоволиш. Например има между вас мнозина, на които детето отиде някъде и открадне нещо. Вие сте едно семейство честно и почтено. Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го върнеш и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го върнеш и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори Истината? Втората. Ще си изповядаш Истината.
към беседата >>

Ще съзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се върнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря Истината.“ Ще идеш втори път и като се върнеш, ще кажеш: „Не говоря Истината.“ Онзи, Великият закон на Духа, казва: „Не казваш Истината.“ Втори, трети, четвърти път, докато се задоволиш.
Когато влизаме да служим на Бога, ще изпълним Неговите Слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни коства живота – това е безразлично, но ние ще кажем тази Абсолютна Истина и в положителна, и в отрицателна форма. А туй в църквата го наричат изповед. Пред себе си човек най-първо трябва да се изповяда. Ще съзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се върнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря Истината.“ Ще идеш втори път и като се върнеш, ще кажеш: „Не говоря Истината.“ Онзи, Великият закон на Духа, казва: „Не казваш Истината.“ Втори, трети, четвърти път, докато се задоволиш. Например има между вас мнозина, на които детето отиде някъде и открадне нещо. Вие сте едно семейство честно и почтено. Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го върнеш и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го върнеш и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори Истината? Втората. Ще си изповядаш Истината. Тази майка дава едно правилно възпитание на детето, че Истината трябва да се казва.
към беседата >>

Защото Христос – това е една Абсолютна Истина в себе си.
Запишете си това. Да не казвате: „Учителю, какво да мислим за нашия морал? “ Нашият нов морал е: без изключение да говорим Абсолютната Истина, тъй както тя е в своята същина, тъй както е пред нас, пред нашето Божествено съзнание. Само при едно такова съзнание вие можете да станете пръчки, да пребъдвате на лозата. Само при едно такова съзнание може да пребъдваме в Христа. Защото Христос – това е една Абсолютна Истина в себе си. Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Абсолютната Истина е Той. И ако искате всинца вие да пребъдвате в Него, Той подразбира да пребъдвате в тази Школа. Първо, тази равнодействаща сила ще я спазвате. Само така може да имаме една положителна наука. Няма да има мъчнотия, която да не можем да понесем в живота.
към беседата >>

Не. Ще кажете: „Господ здраве да ти дава.“ Тъй щото в нашата наука ние всякога даваме от нещата, които носят живот в себе си.
Но вие не ме обичате, имате съображение. Е, допуснете сега, че аз съм ученик на Окултната школа и направя вашата дъщеря да умре. Вие пазите дъщеря си затворена, тъй – прикрита за целувки. Казвате: „За всеки друг, но не и за този вагабонтин.“ Умре тя, привидно умре тя. Аз пращам отдалече едного, който ви казва: „Има един човек, който може да възкреси дъщеря ви, да я оживи.“ И ако аз дойда, целуна дъщеря ви и тя оживее, ще ми се сърдите ли? Не. Ще кажете: „Господ здраве да ти дава.“ Тъй щото в нашата наука ние всякога даваме от нещата, които носят живот в себе си. Разбирате ли? Сега всички неща от истинския живот са много извратени. Когато се говори за целувка, тя е просто един символ на живота. Символ е тя. Та по правия път на Истината ще се задоволят всичките ваши копнежи; най-възвишените ваши копнежи ще бъдат задоволени по един правилен начин, и за вашето добро, и за доброто на вашите ближни.
към беседата >>

Човек ще израсте пред себе си, ще стане едно същество възвишено.
Отвън ние нямаме нужда от стражари – ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни създадете работа, ще кажете: „Не искам да бъда ученик на Школата.“ – Не, не, няма нищо по-хубаво от това – да бъде човек ученик на тази велика Божествена школа! Човек ще израсте пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите, и то не наполовина, а абсолютно. Сега от вас, учениците, искам през цялата година да изправите всичките погрешки, които познавате във вашия живот, а които не познавате, тях оставям настрана; но които са изникнали в светлината на съзнанието, трябва да ги изправите, и няма извинение вече – ще ги изправите! Как? С Любовта може моментално да ги изправите: в един ден, в един час, в една минута всичко може да изправите. И аз ще ви направя един опит, правил съм тези опити много пъти и сега мога да ви направя този опит, но първо вие ще се опитате, че като не можете, тогава аз ще го направя.
към беседата >>

Който казва: „Аз ще работя за себе си“, той е в стария живот.
Щом питат за неща, които не засягат Истината, няма да говорим. За нас важат само нещата, които са във връзка с Истината. Всички неща извън Истината не ни интересуват. Че някой обича да лъже – това е умрелият вол; че някой обича да насилва – това е умрелият вол; че някой обича да забогатява – това е умрелият вол, този, който се е вмирисал – той е извън тялото. Само здравите са в тялото. Който казва: „Аз ще работя за себе си“, той е в стария живот. Който казва: „Аз ще работя за Бога“, той е в Новия живот. В новия живот, като ти забележи някой нещо, няма да кажеш: „Аз ще живея за себе си“, а ще кажеш: „Братко, аз ще се саморазвивам, ще изразя Божествения живот, почакайте ме. В какво не съм ви послужил? “ Ще ми направите един упрек: „Господин Дънов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен – ти си направи оглушки, яде, а мен не покани.“ Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре.“ И като дойде, ще му сложа ядене, ще го питам: „Доволен ли си сега? “ Ако не е доволен, ще му кажа: „Ела и друг път при мен“, докато най-после остане доволен.
към беседата >>

В новия живот, като ти забележи някой нещо, няма да кажеш: „Аз ще живея за себе си“, а ще кажеш: „Братко, аз ще се саморазвивам, ще изразя Божествения живот, почакайте ме.
Всички неща извън Истината не ни интересуват. Че някой обича да лъже – това е умрелият вол; че някой обича да насилва – това е умрелият вол; че някой обича да забогатява – това е умрелият вол, този, който се е вмирисал – той е извън тялото. Само здравите са в тялото. Който казва: „Аз ще работя за себе си“, той е в стария живот. Който казва: „Аз ще работя за Бога“, той е в Новия живот. В новия живот, като ти забележи някой нещо, няма да кажеш: „Аз ще живея за себе си“, а ще кажеш: „Братко, аз ще се саморазвивам, ще изразя Божествения живот, почакайте ме. В какво не съм ви послужил? “ Ще ми направите един упрек: „Господин Дънов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен – ти си направи оглушки, яде, а мен не покани.“ Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре.“ И като дойде, ще му сложа ядене, ще го питам: „Доволен ли си сега? “ Ако не е доволен, ще му кажа: „Ела и друг път при мен“, докато най-после остане доволен. Ела при мен – това е закон, ще ти направя услуга; понеже ти си от това Братство, аз ще изпълня правилото, тъй както Истината го изисква. Без никакво изключение.
към беседата >>

Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тъй, както за себе си го правя, без изключение.
В какво не съм ви послужил? “ Ще ми направите един упрек: „Господин Дънов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен – ти си направи оглушки, яде, а мен не покани.“ Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре.“ И като дойде, ще му сложа ядене, ще го питам: „Доволен ли си сега? “ Ако не е доволен, ще му кажа: „Ела и друг път при мен“, докато най-после остане доволен. Ела при мен – това е закон, ще ти направя услуга; понеже ти си от това Братство, аз ще изпълня правилото, тъй както Истината го изисква. Без никакво изключение. Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тъй, както за себе си го правя, без изключение. Ще те обичам, както себе си. Това е закон. Аз ще му кажа Истината – тогава и той ще ми каже Истината. Като почнем да си казваме Истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами че това е морал.
към беседата >>

Ще те обичам, както себе си.
“ Ще ми направите един упрек: „Господин Дънов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен – ти си направи оглушки, яде, а мен не покани.“ Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре.“ И като дойде, ще му сложа ядене, ще го питам: „Доволен ли си сега? “ Ако не е доволен, ще му кажа: „Ела и друг път при мен“, докато най-после остане доволен. Ела при мен – това е закон, ще ти направя услуга; понеже ти си от това Братство, аз ще изпълня правилото, тъй както Истината го изисква. Без никакво изключение. Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тъй, както за себе си го правя, без изключение. Ще те обичам, както себе си. Това е закон. Аз ще му кажа Истината – тогава и той ще ми каже Истината. Като почнем да си казваме Истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами че това е морал. Например аз съм повишил тона си някъде малко.
към беседата >>

Искам сега, като се върнете по домовете си, да носите в себе си през тази година тази връзка на Любовта.
Само при такава воля ние може да правим велики опити в Природата. А при сегашната воля, желязна и гранитна, ще имаме само насилие и прах ще вдигаме. Сега от всинца ви искам диамантена воля и като се срещнете, ще казвате: „Нашата воля е диамантена и нашият цвят е бял.“ Има ли сега нещо мъчно? Няма. За Любовта няма мъчни работи. Аз искам всички да станете млади: не да станете млади, ами ще бъдете млади. Искам сега, като се върнете по домовете си, да носите в себе си през тази година тази връзка на Любовта. Ще правим малки опити. Само микроскопически погрешки ще има – има погрешки, които ние не считаме за непоправими, стига волята да е диамантена. Постоянно изправяне, изправяне! И като изправим всичко, ще внесем Новия Живот, ще внесем Новата Любов, ще внесем Новата Мъдрост, ще внесем Новата Истина. И ние туряме вече една велика основа, върху която можем да градим Божествения закон.
към беседата >>

35. Обичен и скъп

А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. (втори вариант)
Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето. Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й. А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето. За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете. И в края на краищата ние печелим - плодовете падат при нас." Е, питам ви: туй, което разправям сега, тъй ли е? Този разговор между кучето и котката - има ли го? Фактически, между формата на кучето и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват. „Обични" и „скъпи" - това е моята тема.
към втори вариант >>

А една окултна наука трябва да се стреми да разработи целия мозък и да придобие такава пластичност, че всички клетки при мисленето да бъдат постоянно подвижни. (втори вариант)
Следователно тази хубава песен не може да я изсвири на една каква и да е, на една обикновена цигулка. И тъй, хубавата песен се свири на съвършен инструмент. Сега съвременният човешки мозък е дошъл до едно състояние на инертност, на бездейност. Сега хората са умни, но тази интелигентност почива на една малка деятелност. Запример у някои интелигентността е дошла до една малка част от мозъка и само тези клетки са деятелни, а другата част не е разработена. А една окултна наука трябва да се стреми да разработи целия мозък и да придобие такава пластичност, че всички клетки при мисленето да бъдат постоянно подвижни. В окултната школа ще се стремим всички мускули, кости, да бъдат тъй подвижни, че да са под контрола на нашия ум. Сега да допуснем, че сте се разгневили. Що е гняв? Тоя център на гнева не е под ваш контрол. Тоя център е извън вашата воля, извън вашия ум.
към втори вариант >>

Той има и дъщеря, очаква и на нея, казва: „Дъщеря ми, син ми - те ще ме спасят." Той сам не е работил върху себе си, да поправи живота си, а очаква синът или дъщерята да поправят живота му. (втори вариант)
Езичниците - значи народи, които говорят на много езици, но не значи идолопоклонници. Там, дето се говорят много езици, стават погрешки. Следователно езичниците са хора, които говорят на много езици, а идолопоклонниците са хора, които си направили един образ - кланят му се, търсят помощ от своя идол. Сега запример не е ли смешно следующето положение? Баща роди син и очаква син му да го спаси. Той има и дъщеря, очаква и на нея, казва: „Дъщеря ми, син ми - те ще ме спасят." Той сам не е работил върху себе си, да поправи живота си, а очаква синът или дъщерята да поправят живота му. По-възможно е синът или дъщерята да поправят живота си чрез баща си, а не обратното - бащата да поправя живота си чрез живота на сина и дъщерята. Понякога, щом започне синът да говори, бащата казва: „Мълчи, ти не знаеш - не знаеш ли, че си хлапак." А при това, когато дойде някой ближен, бащата в тайно казва: „Този е моят наследник, той за в бъдеще е моята надежда." Кое е вярното? На сина си казва едно, а на ближния си друго - всъщност очаква нещо. Кое е вярното в тази идея? Има неща верни петдесет процента и има неща неверни петдесет процента.
към втори вариант >>

„Който Ме яде, ще има живот в себе си" - това е една окултна тема. (втори вариант)
Сега хората на съвременната култура разрешават въпроса за яденето и ако го разрешат правилно, ще дойде вторият етап на света. Той е важен въпрос. Всички нови течения подемат този въпрос - въпроса за яденето, и го разрешават, но трябва да го разрешат правилно. За разумните хора правилно трябва да се разреши. И Христос с думите „Аз съм живият хляб", е разрешил въпроса. „Който Ме яде, ще има живот в себе си" - това е една окултна тема. Тя е за ученици, които са много напреднали, които не мислят като обикновените хора. Сега, ако взема да разисквам тия Христови думи, да ви дам тия тълкувания, знаете ли какви извратени мисли ще влязат в умовете на съвременните хора? Когато ние говорим на света за яденето, те казват: „Искате да ни отучите да ядем." Не, искаме да ви научим как да ядете - правилно да ядете. Запример постът, който е въвела църквата, е за почивка, а сега хората са му дали друго тълкувание, друго значение. Който пости, от стомаха му почва да излиза миризма.
към втори вариант >>

36. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

Един от дванайсетте взима ножа, реже куркоя и за себе си задържа най-хубавото парче. (втори вариант)
Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото зърно." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си. Правя втори опит: поканвам дванайсет души на гости. Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение. Аз няма да взимам участие, ще бъда зрител. Вие като ядете, аз ще се радвам, но един от вас ще раздели куркоя. Един от дванайсетте взима ножа, реже куркоя и за себе си задържа най-хубавото парче. Значи, като дам дванайсет куркоя и всеки се изреди да го реже, ще зная положително какви са тия хора. Щом оставя най-доброто парче за себе си, зная този човек към каква култура спада. Първият начин и вторият начин са тези. Сега, много майки са ме питали: „Я ми кажете, дали в моя Драганчо има някакъв талант? " „То е лесна работа, казвам, ти сама можеш да опиташ какъв талант има твоят Драганчо.
към втори вариант >>

Щом оставя най-доброто парче за себе си, зная този човек към каква култура спада. (втори вариант)
Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение. Аз няма да взимам участие, ще бъда зрител. Вие като ядете, аз ще се радвам, но един от вас ще раздели куркоя. Един от дванайсетте взима ножа, реже куркоя и за себе си задържа най-хубавото парче. Значи, като дам дванайсет куркоя и всеки се изреди да го реже, ще зная положително какви са тия хора. Щом оставя най-доброто парче за себе си, зная този човек към каква култура спада. Първият начин и вторият начин са тези. Сега, много майки са ме питали: „Я ми кажете, дали в моя Драганчо има някакъв талант? " „То е лесна работа, казвам, ти сама можеш да опиташ какъв талант има твоят Драганчо. Колко деца имаш? " „Две." „Купи едно кило ябълки и виж как ще разделят ябълките помежду си.
към втори вариант >>

Не, ние му казваме: „Ще те посеем и тогава на опит ще разбереш какво нещо е физическият свят." По същия закон вие ще турите истина в себе си и ще се поставите при условия, при които да я разберете. (втори вариант)
И интересно е, че Филип послушал гласа на тази ангел. Сега, всеки от вас си има един ангел, който му говори. Ще кажете: „Не, това е една привилегия само за Филипа." И за вас е привилегия. Когато някой дойде и ви пошепне една велика идея и ви каже: „Слез към юг, в този пуст път" - той няма да ви даде обяснение, защо да слезете. Сега мнозина, като дойдат при мене, казват ми: „Да приемем това учение, но искаме да го обясните." Когато искаме да посеем едно житно зрънце в земята, трябва ли да му обясняваме защо го посяваме? Не, ние му казваме: „Ще те посеем и тогава на опит ще разбереш какво нещо е физическият свят." По същия закон вие ще турите истина в себе си и ще се поставите при условия, при които да я разберете. Не мислете, че вашият живот е нещо много реално. Не, сегашният ви живот е, според мене, едно мехурче. Знаете ли, когато децата се мият със сапун, правят си такива мехури, които достигат до едно високо място и после се пукат. По някой път така и нашият живот изчезва. Мимолетен е този живот.
към втори вариант >>

И всички мисли, които дойдат в името на тази любов, ще ги тълкуваш като нов начин на мислене и действие. (втори вариант)
Бих желал всинца да се влюбите в него, че къщите ви да се запалят от всичките четири страни и сърцата ви да тупкат. И млади, и стари - всички да се влюбите в този Господ на любовта. Ще ви кажат: „А, такива глупости да не правиш, да се влюбваш - малко умен трябва да бъдеш. Тази работа не става така, не се издавай." Какво ще се издаваш? Ще се печеш на туй слънце, ще живееш в тази любов, ще чувстваш тази мисъл на любов във всичките си действия. И всички мисли, които дойдат в името на тази любов, ще ги тълкуваш като нов начин на мислене и действие. А сега всички религиозни хора казват: „Нас не ни обичат" - и търсят любовта тук. „Елате при мене" - ще ви каже любовта. Аз казвам: любовта не е тук, не е в нас, ще ви кажа мястото на любовта. Има специални дни, когато туй слънце изгрява. Аз съм чистосърдечен, откровен - ще ви заведа, когато туй слънце изгрее.
към втори вариант >>

И всеки от вас искам да бъде такъв прокурор за себе си. (втори вариант)
Тогава: или аз в затвора, а вие вън; или вие в затвора, а аз вън. Един от нас трябва да бъде в затвора. Справедлива ли е тази съдба? Справедлива е. Не искам аз своето право, а Божественото право. И всеки от вас искам да бъде такъв прокурор за себе си. И този ангел днес тъй ви казва: „Или в затвора, или вън от затвора."
към втори вариант >>

37. Никаква лъжа

И мнозина от вас ще срещнат едно съпротивление вътре в самите вас, не отвън, а отвътре, ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на действане и ще мине дълго време, докато се освободите разумно от тия стари навици.
Досега окултните школи в миналите епохи, както и сега, се считали като едно вътрешно проявление. Окултната школа в миналите векове периодически само е проявявала своята деятелност и след туй пак е преставала, т.е. Школата се е оттегляла в своите вътрешни кътове, понеже времената не са били назрели. Обаче сега Школата се заема да прокара всичките свои възгледи, всичките свои правила в живота. Тя взима живо участие във всичките отрасли на живота. И мнозина от вас ще срещнат едно съпротивление вътре в самите вас, не отвън, а отвътре, ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на действане и ще мине дълго време, докато се освободите разумно от тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободите, трябва да имате едно вътрешно разбиране, едно вътрешно, конкретно разбиране. За пример не казвайте – „Този е от Бялото Братство, този е ученик“. – Не. Човек, който не може да говори истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство!
към беседата >>

А някога ти може да носиш в себе си доброто и искаш да го укриеш, да не знаят хората.
Няма да се извиняваш, да кажеш, че: „Аз не разбрах“. Не, лъжа е това! Ще кажеш: „Аз съзнателно, умишлено го направих туй“. Тъй ще се изповядаш и ще бъдеш извинен. Сега човек може да направи престъпление – доброто; като изповядаш тази истина, ти ще се поставиш на тази висота, че си смел и решителен да кажеш истината. А някога ти може да носиш в себе си доброто и искаш да го укриеш, да не знаят хората. То е друга лъжа. За всички неща в даден момент ние трябва да бъдем смели и решителни да кажем истината или в положително, или в отрицателно отношение. Смели, ама не навсякъде. Смели пред кого? Пред кого ще кажеш истината?
към беседата >>

Лъжата сама по себе си всякога влече лоши последствия!
Един религиозен човек, като излъже, след един ден ще го хванат. Светския човек след 20 години го улавят, а религиозния – след един ден. Но ти като религиозен не може да измислиш как да скриеш нещо. Тъй стои фактът. И ти си искал да укриеш, но не можеш. Лъжата сама по себе си всякога влече лоши последствия! Лъжата досега никому благо не е донесла. Може би, когато бъда малко по-разположен, аз ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно заради една лъжа на първия човек хората сега страдат. Заради лъжата страдат, нищо повече! Единственото престъпление беше заради лъжата.
към беседата >>

Сега, когато взимам себе си за пример, казвате: „Учителят може ли да направи погрешка?
Туй да го знаете! Аз мога да мълча, но онзи от вас, който е крив, не мога да взема неговата страна. Може да ми е брат, може да ми е най-добрият приятел, кривото в мен е криво. И когато аз направя една погрешка, погрешката си е погрешка, няма какво да се оправдавам. Аз не ходя да се оправдавам как е направена тя. Сега, когато взимам себе си за пример, казвате: „Учителят може ли да направи погрешка? “ Там защо се ровите? – Може. Как? Може, допустимо е. Защо не? Погрешки всякога стават и може да станат.
към беседата >>

Той е безграничен, който диша Любов в себе си.
Грешки са правили не само учителите, всички са правили погрешки и ще ги правят още за дълго време, не мислете, че ще ги избегнат. В Природата, в която ние живеем, при условията, които имаме сега, единственото същество, което не греши, е само Бог! Разбирате ли! Да ви кажа Истината. Единственото същество, което е благо, то е само Бог. Той е безграничен, който диша Любов в себе си. А всяко същество, което е ограничено, има възможност при известни стечения на обстоятелствата да направи престъпление, което може да увреди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате предвид. Всичко се допуща. Някои хора отиват даже дотам, че казват: „Господ, като Господ, и Той прави погрешки“.
към беседата >>

Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа!
Сега за един окултист този факт е ясен, но за вас ще хвърли една сянка и вие ще кажете: „Разбрахме работата“. Тогава вие ще съдите право и ще си кажете: „Ако Учителят направи една погрешка, тя ще е такава, че с микроскоп да се търси“. А вашата с метри може да я мерите. Затуй Учителят трябва да се пази. Всичките тия погрешки ще ги махнем. Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактите тъй, както са си. И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление. Млади и стари, без оправдание! После занимавайте се с музиката и тя ще ви продължи живота.
към беседата >>

И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление.
Затуй Учителят трябва да се пази. Всичките тия погрешки ще ги махнем. Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактите тъй, както са си. И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление. Млади и стари, без оправдание! После занимавайте се с музиката и тя ще ви продължи живота. Тя е едно средство за лекуване. Много болести се лекуват чрез музиката. Заставете болния да пее, и той ще се излекува.
към беседата >>

Не говорете на външния свят, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любов“.
И това можете да го направите разумно. Тъй, както вървите, през тази година ще правите малки опити. Не се съмнявайте в тях и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате един ум така светъл, оптимистичен, с който да схващате светлата страна на нещата. Това е волята Божия, туй е Божията Любов. Не говорете на външния свят, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любов“. Това ще казвате на себе си, а не пред външните хора. Нека животът ви вън бъде обикновен. Аз не съм за външното благоприличие и интелигентност, но в своите мисли трябва да имате дълбочина. Като ни срещне човек, да знае, че в нас има една идея и тази идея е като един скъпоценен камък. Аз искам в тази Истина да сте положително убедени и да знаете, че вървите по един положителен път.
към беседата >>

Това ще казвате на себе си, а не пред външните хора.
Тъй, както вървите, през тази година ще правите малки опити. Не се съмнявайте в тях и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате един ум така светъл, оптимистичен, с който да схващате светлата страна на нещата. Това е волята Божия, туй е Божията Любов. Не говорете на външния свят, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любов“. Това ще казвате на себе си, а не пред външните хора. Нека животът ви вън бъде обикновен. Аз не съм за външното благоприличие и интелигентност, но в своите мисли трябва да имате дълбочина. Като ни срещне човек, да знае, че в нас има една идея и тази идея е като един скъпоценен камък. Аз искам в тази Истина да сте положително убедени и да знаете, че вървите по един положителен път. Аз искам да имате опитности.
към беседата >>

Не, да се изповяда пред себе си, да каже: „Аз не направих добре, аз съгреших, това не е благородно за един човек“.
А сега, аз се чудя, някои си позволяват много големи лъжи. Никога никакви лъжи! Онзи, който лъже, той пред мен е изгубил всичко. И ако той не се яви да се изповяда, той не е човек. Не да дойде днес пред мен да каже истината, за да може утре пак да лъже. Не, да се изповяда пред себе си, да каже: „Аз не направих добре, аз съгреших, това не е благородно за един човек“. Да се изправи достойно пред себе си и в себе си да се изповяда. Това считам аз ученик, а не от страх да дойде: „Учителю, прости“. Не е заради мен, заради самите вас е, да имате достойнство, да седите на една здрава нога. Туй е сега новият морал за учениците. Сега отгоре на това аз ще ви посвиря малко.
към беседата >>

Да се изправи достойно пред себе си и в себе си да се изповяда.
Никога никакви лъжи! Онзи, който лъже, той пред мен е изгубил всичко. И ако той не се яви да се изповяда, той не е човек. Не да дойде днес пред мен да каже истината, за да може утре пак да лъже. Не, да се изповяда пред себе си, да каже: „Аз не направих добре, аз съгреших, това не е благородно за един човек“. Да се изправи достойно пред себе си и в себе си да се изповяда. Това считам аз ученик, а не от страх да дойде: „Учителю, прости“. Не е заради мен, заради самите вас е, да имате достойнство, да седите на една здрава нога. Туй е сега новият морал за учениците. Сега отгоре на това аз ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учителят го прекали малко“.
към беседата >>

Техниката за нас ще дойде сама по себе си.
Но ако се вмъкнем в теориите, резултати няма да има, постепенно ще вървим. Някои от съвременните музиканти са налучкали нещо от окултната музика. По теория те употребяват окултната музика, но по изпълнение са далеч от нея. От вас искам музиканти, да изпълнявате по всичките правила. Няма да обръщаме такова внимание на техниката. Техниката за нас ще дойде сама по себе си. Ние ще вложим вибрации през съзнанието в мозъка и техниката ще дойде отпосле; всичко ще се изглади, изглади и ще стане естествено.
към беседата >>

38. Не знаете що искате

Обаче, щом мишката излезе от дупката, котката веднага я хваща и казва: Сестричке, ще те приема на гости у себе си, да видиш моята любов.
Защо котката затваря очите си пред мишката? С това тя иска да каже, че е безкористна, т. е, сляпа за любовта на света. Мишката пита котката: Право ли говориш? – Ето, виж, че от няколко часа съм със затворени очи, нищо не ме интересува. Обаче, щом мишката излезе от дупката, котката веднага я хваща и казва: Сестричке, ще те приема на гости у себе си, да видиш моята любов. Казвам: Котката ви дава добър пример, как да постъпвате. Нека човешките грешки влязат във вашата гостна стая и забравете всичко. Как постъпва човешката любов? – Тя ограничава. – Какво означава думата „человек”?
към беседата >>

Докато любиш по човешки, ще ограничаваш злото и в себе си, и в другите хора.
Там няма никакви ограничения. Обаче, докато се дойде до тази любов, човешката е на мястото си. Ще любиш човека по човешки. – Как? – Ние знаем, какво представя човешката любов. Докато любиш по човешки, ще ограничаваш злото и в себе си, и в другите хора. Значи, човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравиш грешките на хората, като ограничиш злото в себе си и в другите, ти дохождаш до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената – на човешката. И тъй, докато се обиждаш, ти си в животинската любов. Обиждаш се, че някой ти казал животно.
към беседата >>

Следователно, като забравиш грешките на хората, като ограничиш злото в себе си и в другите, ти дохождаш до ангелската и Божествената любов.
Ще любиш човека по човешки. – Как? – Ние знаем, какво представя човешката любов. Докато любиш по човешки, ще ограничаваш злото и в себе си, и в другите хора. Значи, човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравиш грешките на хората, като ограничиш злото в себе си и в другите, ти дохождаш до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената – на човешката. И тъй, докато се обиждаш, ти си в животинската любов. Обиждаш се, че някой ти казал животно. Искаш нещо идеално. Щом е така, ще живееш и ще любиш по ангелски.
към беседата >>

Най-после, ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на вечната канара и ще му кажеш: Сега ще научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота.
Той мисли добро на всички хора, на всички живи същества. Злото е ограничение, изстиване. Следователно, студът произлиза от омразата, а топлината – от любовта. Дето има топлина, там е любовта. В заключение на всичко това, казвам: Щом прекараш някого през животинската любов, ти забравяш грешките му; щом го прекараш през човешката любов, ти ограничаваш пороците му; щом го прекараш през ангелската любов, ти го туряш в огъня, който чисти. Най-после, ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на вечната канара и ще му кажеш: Сега ще научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота. – Не може без пороци. – Знаете ли, какво нещо е порокът? Трябва да имате ясна, конкретна представа за порока. Представи си, че носиш в ръцете си скъпоценната чаша на господаря си. Някой те разгневи, и ти хвърлиш чашата на земята, на нея изкарваш гнева си.
към беседата >>

Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло.
– Да постави идеите си правилно. Ще кажат свещениците, че ние сме такива - онакива. Не е така. Каквото и да се говори за нас, ние знаем, какво ще стане в света, какво иде. Затова, именно, аз искам да ви освободя, ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло. Важно е да ви освободя от онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. Мнозина ме питат, как да се наричат – дъновисти или християни? Христос не е християнин, и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? – Любовта.
към беседата >>

Христос казваше за себе си, че е Син Божи.
Мнозина ме питат, как да се наричат – дъновисти или християни? Христос не е християнин, и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? – Любовта. И аз проповядвам любов. Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно, и вие може да се наречете Синове Божи. – Как, да се наречем Синове Божии? Това е богохулство! – Не е богохулство. Кой ми даде живот?
към беседата >>

Чувствуваш едно неразположение или една радост в себе си.
Ще дойдете до събиране на числата: 1 +1/1 + 1/1.2 + 1/1.2.3 + 1/1.2.3.4 и т. н. Тук са нужни логаритмични изчисления. Това е сложна работа. Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувствуваш едно неразположение или една радост в себе си. Задавал ли си въпроса, защо си неразположен, или защо си радостен? Някога имаш желание да мислиш. На какво се дължи това желание? То се дължи главно на четири фактора, които работят в природата. Пак ще си послужа с Питагоровата теорема.
към беседата >>

В ума се крият две възможности: мислене и чувствуване.
Пак ще си послужа с Питагоровата теорема. Ще взема един правоъгълен триъгълник с равни катети и казвам: Възможностите на ума са равни на възможностите на сърцето, т. е. единият катет е равен на другия катет. Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т. е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувствуване. Значи, умът първо мисли, после чувствува. И в сърцето има две възможности: чувствуване и мислене. Сърцето първо чувствува, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувствува, а сърцето първо чувствува, а после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувствува, а после мисли, и сърцето мисли, а после чувствува, работите се объркват.
към беседата >>

И в сърцето има две възможности: чувствуване и мислене.
единият катет е равен на другия катет. Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т. е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувствуване. Значи, умът първо мисли, после чувствува. И в сърцето има две възможности: чувствуване и мислене. Сърцето първо чувствува, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувствува, а сърцето първо чувствува, а после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувствува, а после мисли, и сърцето мисли, а после чувствува, работите се объркват. Задачата на ума е първо да мисли, после да чувствува; задачата на сърцето е първо да чувствува, после да мисли. Значи, имате два фактора, с по две възможности.
към беседата >>

– Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си.
– Нямам пари, жената, децата са боси, окъсани. – Не се страхувай, и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Питаш: Кой е този в мене, който гледа на живота толкова оптимистически? Все ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? – Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си. Ти си един дървен философ и само философствуваш. Ти сееш все през зимата, градиш въздушни кули. – Какво трябва да правя? – Да изучаваш висшата математика на живота и прилагането на нейните закони. Може да съградиш един, златен палат във въздуха, но трябва да знаеш условията, при които можеш да градиш.
към беседата >>

Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията Любов в себе си.
И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях. – Какво нещо е религията? – Връзка с Бога. – Какво означава свързването с Бога? – Според мене, да се свържеш с Бога, това значи, да имаш отношение към любовта, към всичко живо по лицето на земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията Любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания. – Нима дървото страда? – Някога в дървото се пробужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци.
към беседата >>

Тя включва всичко в себе си.
Питам: Как можем да се разбираме с толкова неточен език? Евангелистът казва, че като евангелската църква няма друга. И православният казва, че като православната църква няма друга. И като будистката няма подобна. Аз казвам: Няма друга сила, подобна на любовта. Тя включва всичко в себе си. – Докажи това. – Ще докажа. В евангелската църква животните не влизат; в православната църква – също; в будистката църква – също. – Защо? – Защото, според вас, животните нямат религия.
към беседата >>

Той и до днес продължава да изтегля по малко от света и да го поема в себе си.
Под „душа” разбирам вдишване, а под „дух” – издишване. Това са два процеса на разумния живот. Индусите наричат тези два процеса Брама. Като издишал навън, Брама създал целия космос. Като създал света, той си казал: Много неща създадох, трябва да отнема нещо. Той и до днес продължава да изтегля по малко от света и да го поема в себе си. Като изтегли всичко, светът ще изчезне. След това той ще заспи и ще спи милиони години. Като му дотегне да спи, ще каже: Ще издишам всичко, което съм приел в себе си, и ще създам нов свят. Щом му домилеят децата т. е. хората, той ще ги поеме отново в себе си.
към беседата >>

Като му дотегне да спи, ще каже: Ще издишам всичко, което съм приел в себе си, и ще създам нов свят.
Като издишал навън, Брама създал целия космос. Като създал света, той си казал: Много неща създадох, трябва да отнема нещо. Той и до днес продължава да изтегля по малко от света и да го поема в себе си. Като изтегли всичко, светът ще изчезне. След това той ще заспи и ще спи милиони години. Като му дотегне да спи, ще каже: Ще издишам всичко, което съм приел в себе си, и ще създам нов свят. Щом му домилеят децата т. е. хората, той ще ги поеме отново в себе си. Това не е никаква философия, това е детинско описание за създаването на света. След това ще кажат, че светът бил създаден от вдишването и издишването на Брама. Не, приятели, като говорите за вдишване и издишване, вие трябва да знаете вътрешния смисъл на тези два процеса.
към беседата >>

хората, той ще ги поеме отново в себе си.
Той и до днес продължава да изтегля по малко от света и да го поема в себе си. Като изтегли всичко, светът ще изчезне. След това той ще заспи и ще спи милиони години. Като му дотегне да спи, ще каже: Ще издишам всичко, което съм приел в себе си, и ще създам нов свят. Щом му домилеят децата т. е. хората, той ще ги поеме отново в себе си. Това не е никаква философия, това е детинско описание за създаването на света. След това ще кажат, че светът бил създаден от вдишването и издишването на Брама. Не, приятели, като говорите за вдишване и издишване, вие трябва да знаете вътрешния смисъл на тези два процеса. Дишането и яденето също са два процеса, които, събрани заедно, представят една сума. Кой е коренът на това число?
към беседата >>

Случило се, че стомахът се отклонил малко от пътя и започнал да работи само за себе си.
Благодарение на вашето незнание, вие всеки ден рушите това, което сте съградили. Един ден, когато Бог решил да направи човека, събрал всички свободни души, с цел да ги впрегне на работа в големия човешки организъм. Едни от тях взели участие в образуването на стомаха, други – в образуването на дробовете и сърцето, трети – на мозъка, четвърти – на ушите, пети – на очите, устата и т. н. Така бил създаден човекът – венецът на творението. Докато тези души живеели хармонично, в мир и съгласие, и човек живял добре. Случило се, че стомахът се отклонил малко от пътя и започнал да работи само за себе си. Всички останали души се събрали, да обмислят, какво да правят с него. Най-после те дошли до заключението, че трябва да изпъдят този съсед. Той мисли само за себе си, нищо не изпраща на другите. Изпъдили го, но с това положението на човека не се подобрило. Очите се отклонили от своя път.
към беседата >>

Той мисли само за себе си, нищо не изпраща на другите.
Така бил създаден човекът – венецът на творението. Докато тези души живеели хармонично, в мир и съгласие, и човек живял добре. Случило се, че стомахът се отклонил малко от пътя и започнал да работи само за себе си. Всички останали души се събрали, да обмислят, какво да правят с него. Най-после те дошли до заключението, че трябва да изпъдят този съсед. Той мисли само за себе си, нищо не изпраща на другите. Изпъдили го, но с това положението на човека не се подобрило. Очите се отклонили от своя път. Всички души викнали против тях: Да изпъдим и очите. Много неща виждат те, но с това само ни препятствуват. Да ги лишим от правото на съседство.
към беседата >>

– Един вол, с голямо съзнание за себе си, се отправил към една съвършено нова, красива чешма.
Като срещне човек, който може да каже нещо повече от нея, тя казва: Да изпъдим този човек! Да го лишим от правото да говори! Какво ще остане от човека, като изпъдите от него стомаха, дробовете, сърцето, мозъка, очите и ушите? – Нищо не остава, освен една нула. На какво прилича това? – Един вол, с голямо съзнание за себе си, се отправил към една съвършено нова, красива чешма. Понеже бил жаден, турил устата си на чучура и хубаво се напил. После вдигнал главата си и казал на чешмата: Както виждаш, аз пръв пих от твоята вода. Понеже устата ми е свещена, съветвам те да не даваш на никого да пие от тебе. – Това е невъзможно. – Защо?
към беседата >>

Сто души работят, и всеки има право да държи пари в себе си.
Злото е добър метод за разбиране на живота. При сегашния строй, сто души работят за едното. Той е техен касиер, събира печалбите им. Това е методът на злото. Доброто постъпва другояче. Сто души работят, и всеки има право да държи пари в себе си. Казвам на своите сътрудници: Дръжте парите в себе си. Нека всеки бъде касиер на парите си! Като ви проповядвам, аз влагам капитала си във вас, а вие мислите, че сте ме надхитрили. Истината, която проповядвам, не е моя. Един ден, когато пораснете, ще постъпвате благородно с всички, и тогава ще платите не на мене, но на Онзи, чиято е Истината.
към беседата >>

Казвам на своите сътрудници: Дръжте парите в себе си.
При сегашния строй, сто души работят за едното. Той е техен касиер, събира печалбите им. Това е методът на злото. Доброто постъпва другояче. Сто души работят, и всеки има право да държи пари в себе си. Казвам на своите сътрудници: Дръжте парите в себе си. Нека всеки бъде касиер на парите си! Като ви проповядвам, аз влагам капитала си във вас, а вие мислите, че сте ме надхитрили. Истината, която проповядвам, не е моя. Един ден, когато пораснете, ще постъпвате благородно с всички, и тогава ще платите не на мене, но на Онзи, чиято е Истината. В бъдеще, като ви срещна, ще ви питам: Какво учение следвате?
към беседата >>

Питат ме: Отде събра тези хора около себе си?
– Защо трябва да се обичаме? – Защото и Бог ни обича. Този е моят силен аргумент. Другояче не може. Това е закон, от който не можеш да отстъпиш. Питат ме: Отде събра тези хора около себе си? Те не те разбират. – Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги е изпратил да работя с тях – не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам.
към беседата >>

Не позволявай нито на себе си, нито на приятелите си да опушват къщата ти.
Тогава и в църквите имало пушек и дим. Но сега, при електричеството може без пушек и дим. Аз говоря за този огън във вас, за тази любов, която не произвежда никакъв пушек и дим. Засега вашата любов произвежда пушек. Ето защо, избягвай този пушек. Не позволявай нито на себе си, нито на приятелите си да опушват къщата ти. Ако се опуши, дълго ще търкаш очите си, докато се освободиш от пушека. Любовта не търпи никакъв дим. При нея горението трябва да бъде пълно. – Не можем да живеем така. – Можете, но още се колебаете между стария и новия живот.
към беседата >>

Тази любов включва в себе си всичко.
Не отхвърляйте онова, което досега сте направили, Не казвайте, че досега сте живели безсмислено. Целта на досегашния ви живот е била неопределена; отсега нататък е определена. Тази е разликата между досегашния ви и сегашния ви живот. Досега сте работили за майка си и баща си, за брата си и сестра си. Отсега нататък ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази любов включва в себе си всичко. Досега сте учили за себе си; отсега нататък ще учите за любовта и ще имате по-голям замах на дейност. Някой казва: Като живея за Бога, всичко ще се нареди, няма какво да мисля. Така разсъждава младата мома, преди да се ожени. Като мома, тя се облича чисто, спретнато; с момците е учтива, любезна, докато я хареса някой и се ожени за него. Момъкът, като я вижда толкова чиста и спретната, казва: Добра домакиня ще излезе от тебе.
към беседата >>

Досега сте учили за себе си; отсега нататък ще учите за любовта и ще имате по-голям замах на дейност.
Целта на досегашния ви живот е била неопределена; отсега нататък е определена. Тази е разликата между досегашния ви и сегашния ви живот. Досега сте работили за майка си и баща си, за брата си и сестра си. Отсега нататък ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази любов включва в себе си всичко. Досега сте учили за себе си; отсега нататък ще учите за любовта и ще имате по-голям замах на дейност. Някой казва: Като живея за Бога, всичко ще се нареди, няма какво да мисля. Така разсъждава младата мома, преди да се ожени. Като мома, тя се облича чисто, спретнато; с момците е учтива, любезна, докато я хареса някой и се ожени за него. Момъкът, като я вижда толкова чиста и спретната, казва: Добра домакиня ще излезе от тебе. Тя се смее и си мисли: Да се оженя аз, че после ще ме видиш.
към беседата >>

– Няма да те огранича, но ще огранича злото в себе си.
Каква е твоята любов? – Моята любов е Божествена, ангелска, човешка и животинска. – Щом е и животинска, ти ще ме изядеш. – Не, няма да те изям, но искам да забравя всичките ти грешки. – Щом е човешка, ще ме ограничиш. – Няма да те огранича, но ще огранича злото в себе си. – Ако имаш ангелска любов, това значи, че искаш да ме изгориш. – Не, искам този огън да стопи и да изгори всичко нечисто в мене. Да имаш Божествена любов, това значи, да стоиш на онази вечна канара, да устояваш на обещанието си. Който иска да има такава любов, ще му се даде изпит, да се опита, доде е достигнал. Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, за отношенията му към Бога.
към беседата >>

Когато говориш за любовта, а не я носиш в себе си и постоянно променяш чувствата си, това не е истинска любов.
Според мене, хубави очи, уста, нос, лице са тези, които изразяват вътрешния живот на човека. Те са символи. Всяко нещо, в което прониква Божественото, е красиво. Следователно, когато обичаш някого, трябва да държиш в ума си мисълта за Бога, за ангелите, за хората и за животните. Това е любов. Когато говориш за любовта, а не я носиш в себе си и постоянно променяш чувствата си, това не е истинска любов. В такъв случай, ти лъжеш себе си и окръжаващите. Такъв човек има особен жълт цвят на лицето, особена червенина, които са израз на отрицателните сили в живота. Какво нещо е силата? – Сбор, който трябва да се разложи на съставните си елементи, да извадиш от него корен. Казва се, че Бог е сила.
към беседата >>

В такъв случай, ти лъжеш себе си и окръжаващите.
Те са символи. Всяко нещо, в което прониква Божественото, е красиво. Следователно, когато обичаш някого, трябва да държиш в ума си мисълта за Бога, за ангелите, за хората и за животните. Това е любов. Когато говориш за любовта, а не я носиш в себе си и постоянно променяш чувствата си, това не е истинска любов. В такъв случай, ти лъжеш себе си и окръжаващите. Такъв човек има особен жълт цвят на лицето, особена червенина, които са израз на отрицателните сили в живота. Какво нещо е силата? – Сбор, който трябва да се разложи на съставните си елементи, да извадиш от него корен. Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите произлизат от Него.
към беседата >>

Не можеш да обичаш по свобода, докато не носиш истината в себе си.
Никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на духа. Да се обичаме по свобода, това е великата любов. – На какво се дължи свободата? – На закона на истината. Не можеш да обичаш по свобода, докато не носиш истината в себе си. Свободата е резултат, произведение на истината. Казва се, че свободата е истина. Не, свободата не е истина. Коренът на свободата е истина. Коренът на истината е Бог.
към беседата >>

Той ви има винаги пред себе си и казва: Не бойте се!
Има Един, Който ви обича, Който всякога мисли за вас. Кой е Той? – Бог. Няма момент в Неговото съществуване, в Неговите прояви, когато Той да не е буден. В своя ум, в своето сърце, в своята воля, в своята душа и дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред себе си и казва: Не бойте се! Аз ще уредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение. От вас се иска само да слушате. – Как? – Като дадете възможност на любовта, която ви пращам, да проникне във вас.
към беседата >>

39. Предназначение на дихателната система

Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта.
След всичката сложна функция вие считате, че тия клетки не са разумни. Разумни са клетките на човешкия организъм. Клетките на всеки орган, на всеки уд* от човешкия организъм имат специална служба и предназначение. И тъй, дишането е двоен процес – физиологически и психически. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисленето, с мисълта. Кое е най-доброто дишане? Има три вида дишане: горно, средно и долно (според това коя част от дробовете взима най-голямо участие при дишането). Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже и там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на Живота.
към беседата >>

Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света.
Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа. Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени. Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света. Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли.
към беседата >>

40. Окултна музика

Щом сте ученици, трябва да бъдете верни на себе си.
От вас се изискват прости тонове – ясно, чисто и идейно пеене; и като пеете, да чувствате това. Сега ние минаваме набързо тия упражнения. Както виждам, някои от вас и върху зададените въпроси не пишат. Всеки от вас, който три пъти не напише зададената си тема, трябва да напусне Школата! Или ще сте изпълнителни, или няма да бъдете ученици ! Щом сте ученици, трябва да бъдете верни на себе си. Два реда да има, но напиши нещо; глупаво да е, но напиши; за някоя гарга да е, но напиши! После ще се учите да пеете. "Ама не мога да пея." Не можеш? Ако не можеш да пееш, ще се научиш. Все с туй не може; отлагате, отлагате и сте дошли до това положение.
към беседата >>

Аз считам за най-важните работи в този свят яденето, пиенето, спането, мисленето, чувстването и действането; а другите работи, търговските – обличането, журфиксите*, туй-онуй – това не са толкова важни работи.
Вие може да не кажете нещо много умно и аз не искам да кажете нещо такова, но искам да размишлявате умно. Вие като разсъждавате върху тази тема, самият предмет ще внесе една малка светлинка у вас, а тя гради нещата. Нашият свят е създаден от малки величини. Господ с милиони години е изпращал към нас своите мисли, чувства, желания, действия; и колко е чакал, чакал, докато ги възприемем; и сега ние трябва да бъдем верни, понеже разбираме как бавно се гради човешкият характер. Ще ми кажете: "Ние имаме някои по-важни работи." По-важни работи от тия нямате! Аз считам за най-важните работи в този свят яденето, пиенето, спането, мисленето, чувстването и действането; а другите работи, търговските – обличането, журфиксите*, туй-онуй – това не са толкова важни работи. Ние ще разделим нещата на важни, съществени и на несъществени. Ученикът каже ли веднъж, че ще учи, ще държи на думата си! Ще учиш! Вие имате мнение за себе си, че сте възрастни. Е, на колко години сте, каква е вашата възраст?
към беседата >>

Вие имате мнение за себе си, че сте възрастни.
Ще ми кажете: "Ние имаме някои по-важни работи." По-важни работи от тия нямате! Аз считам за най-важните работи в този свят яденето, пиенето, спането, мисленето, чувстването и действането; а другите работи, търговските – обличането, журфиксите*, туй-онуй – това не са толкова важни работи. Ние ще разделим нещата на важни, съществени и на несъществени. Ученикът каже ли веднъж, че ще учи, ще държи на думата си! Ще учиш! Вие имате мнение за себе си, че сте възрастни. Е, на колко години сте, каква е вашата възраст? Ако тук сте на четиридесет години, то ако се пренесете на Юпитер, там наши дванадесет години са една тяхна година. Тогава нашите четиридесет години, пренесени на Юпитер, на колко техни години се равняват? Ако се пренесеш на Сатурн, на колко години ще си? Там нашите тридесет години са една Сатурнова година.
към беседата >>

Сега забележките, които ви правя, не ги приемайте само за себе си.
Аз съм слушал човек да говори музикално – всяка една негова дума се нарежда правилно, всички слогове са музикални. Хора, които не са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. И всички трябва да говорим красноречиво. Под красноречиво разбирам тъй естествено, че да обичат хората да ни слушат. Затова ни е създал Господ и затова сме в тази Школа на Земята. Сега забележките, които ви правя, не ги приемайте само за себе си. Аз не ги правя лично – искам само да ви накарам да мислите. Аз искам само да ви цитирам какви са законите. Божиите закони са неумолими в развитието си. Те не могат в нищо да се изменят. Ние трябва да се подчиним абсолютно на тези закони.
към беседата >>

А аз бих желал от всички ви да излязат добри музиканти; не специалисти, но като изпеете нещо, себе си да задоволите.
Питам: ако във всяка една къща имаше хубаво пеене, ако дъщерята и жената пеят хубаво, бащата като влезе в дома си, не ще ли му бъде приятно? Пейте, не бойте се – ще има мир вкъщи! А сега хората, като са престанали да пеят (т.е. те пак пеят, но по друг начин), на друга гама са започнали да пеят и не се разбират. И това е музика, но много груба. А аз бих желал от всички ви да излязат добри музиканти; не специалисти, но като изпеете нещо, себе си да задоволите. Аз да ви кажа как да пеете: пейте си вие тъй, като че няма кой да ви слуша. (Учителя свири и пее "Мусала".) Сега хубостта, значението на тия песни какво е, защо ги пеем? Били сте на Мусала. Там има две противоположни течения – електрическо и магнетическо. Щом запееш за Мусала, ти се свързваш с всички тия течения и образи, които изпъкват картинно пред тебе, и те ти действат.
към беседата >>

"Ама не ми се пее." Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова.
В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. "Ама не ми се пее." Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. Затуй налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова, и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме доброто у хората, а виждаме само злото. Като видим едного, казваме: "Той е такъв, такъв, такъв." Има известни същества, които, като ги турим в човешкия мозък, отразяват му се вредно. Под тяхното влияние и художниците не могат да различават боите, а почват да се объркват в тия бои – изменят ги. Следователно от тия отрови, които внасяме в ума си, ние загубваме понятие за правото. Кое е онова право, с което ние можем да критикуваме нещата?
към беседата >>

Вие не знаете закона, че ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за себе си.
Сега ние ще оставим това настрана, но казвам, че в Школата ще се учите да разбирате думите. Думите ви трябва да бъдат разбрани. Вътре в Школата думите ви трябва да бъдат разбрани, трябва да знаете какво искате да кажете. Сега искам да мислите един за друг Добро. Аз правя изследване и намирам като една от най-големите спънки у вас това, че вие не можете да мислите Добро един за друг. Вие не знаете закона, че ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за себе си. Ако искате да се поправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много добре за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон. Ако не го спазвате, вие с това вредите на себе си. Че тогава защо ви е Окултната школа?
към беседата >>

Ако не го спазвате, вие с това вредите на себе си.
Аз правя изследване и намирам като една от най-големите спънки у вас това, че вие не можете да мислите Добро един за друг. Вие не знаете закона, че ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за себе си. Ако искате да се поправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много добре за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон. Ако не го спазвате, вие с това вредите на себе си. Че тогава защо ви е Окултната школа? Ако дойдете тук да се научите да познавате само погрешките на хората, а не знаете как да ги изправите, каква е тази наука, какво сте научили? И музиката е един начин за оправяне на погрешките. И някой път тия течения са толкова отровни, че за някои от тях съм свирил по половин час, за да ги разруша. И от всичките ви отровни течения, като тегля лъка на моята цигулка, не остава нито едно, което да не се разруши.
към беседата >>

(Учителя пее сам гамата с ха.) Тихо ще пеете, в себе си.
Като произнесеш буквата х, ще се напълниш, казваш ха, ха. Сега ще изпеем по друг начин гамата: do, rе, mi, fа, sol, lа, si, dо. Забелязахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пяхте ха, ха..., имаше утихване, утихване. (Учителя пее сам гамата с ха.) Тихо ще пеете, в себе си. Туй, силното пеене, после ще дойде. Седнете и си направете едно упражнение в стаята с това ха. Неразположени сте, пейте ха, ха, ха... (Учителя пее.) Вземете основните тонове: do, mi, sol, dо. Сега ще продължим с ха, да видим доколко може да продължим от силно към тихо. (Всички пеем "хаааааа" към отслабване.) Да кажем, някой път сте набрали повече енергия в себе си, усещате се неразположени духом.
към беседата >>

(Всички пеем "хаааааа" към отслабване.) Да кажем, някой път сте набрали повече енергия в себе си, усещате се неразположени духом.
(Учителя пее сам гамата с ха.) Тихо ще пеете, в себе си. Туй, силното пеене, после ще дойде. Седнете и си направете едно упражнение в стаята с това ха. Неразположени сте, пейте ха, ха, ха... (Учителя пее.) Вземете основните тонове: do, mi, sol, dо. Сега ще продължим с ха, да видим доколко може да продължим от силно към тихо. (Всички пеем "хаааааа" към отслабване.) Да кажем, някой път сте набрали повече енергия в себе си, усещате се неразположени духом. Седнете, произнесете с пеене слога ха – пейте така, с постепенно отслабване. (Учителя пее, показва как. После пее друга мелодия.) Сега ще кажете: "Е, аз ще направя това? " Не трябва само да го изпеете, но важно е какво ще излезе. После, това упражнение със слога ха не позволява да се пее как и да е.
към беседата >>

Без ядене, без пиене, без дишане, без пеене, без мислене, без чувстване, без действие не може.
Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадат тия упражнения, някои от вас казват: "То и без тях може." Без всичко може, но без тях не може. Без ядене, без пиене, без дишане, без пеене, без мислене, без чувстване, без действие не може. Те са неща необходими и основни. Не може без тях. Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех.
към беседата >>

Внесете Любовта в себе си – ще имате топлина и на края на пръстите.
С Мъдрост ние търсим Истината за нещата. Следователно Светлината е един резултат, който се произвежда от тия движения, които стават в човешкия мозък. Който търси Истината, той има повече Светлина, а който не я търси, той няма Светлина! Който търси Любовта, има топлина. На някои хора изстиват краката. Внесете Любовта в себе си – ще имате топлина и на края на пръстите. Щом ви изстинат пръстите, вашата Любов е банкрутирала. Щом палците ви са студени, какво показва това? Сърцето ви е топло, но волята ви е парализирана. Щом пръстите ви са студени, това показва – волята е слабо развита. Че няма защо да се заблуждаваме – ще събереш волята си, ще кажеш: "Тази Любов искам да проникне в крайните частици на моите пръсти." Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите.
към беседата >>

41. Значение на гласните при окултното пеене

После идват второстепенните наблюдения: лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало някъде, но навсякъде трябва да намерите основните черти, които дават характеристика на лицето, и след туй какво носи сама по себе си всяка една характеристика.
Например даде ви се да опишете човешкото лице. По какво се отличава човешкото лице? – Отличава се по своя нос, отличава се по своята уста, отличава се по очите си, отличава се по ушите си. След туй лицето се разделя на части. Отличава се още със своето чело, със своите скули, със своята брада. После идват второстепенните наблюдения: лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало някъде, но навсякъде трябва да намерите основните черти, които дават характеристика на лицето, и след туй какво носи сама по себе си всяка една характеристика. Сега за косата. Кои са отличителните черти на косата? Може да бъде дълга и тънка, може да бъде дълга и дебела, може да бъде къдрава. После по цвят може да се отличава: може да бъде черна, кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса, защо е черна или кестенява.
към беседата >>

С това упражнение ще предизвикате известна енергия в себе си.
На лицето все има малки коси. Сега втория път ще пишете върху „Предназначението на ръката и десетте пръста“. Аз ще ви дам едно упражнение за една седмица. То е следното: с левия палец подпирате десния, с десния показалец подпирате левия, с левия среден пръст – десния, с десния безименен – левия, с малкия ляв пръст – десния малък пръст. След това обратно: с десния палец подпирате левия, с левия показалец десния и т.н. С това упражнение ще предизвикате известна енергия в себе си. Вие ще правите упражнението сутрин и вечер. По шест упражнения сутрин и вечер. Три от едната страна и три от другата. Туй е първата част на упражнението. Втората част на упражнението: лявата ръка ще отворите свободно.
към беседата >>

Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират.
Тази издутина отдолу, то е основата. Този палец, волята има за основа Любовта. Човешката воля има за основа Любовта. Тази издутина, тази могила, този планински връх подкрепя палеца. Но понеже пръстите не съдържат всичките влияния, затуй ние упражняваме и другите пръсти, за да може да се засегнат и другите влияния, Марс запример, да може да се засегне вътрешната страна на Венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират. Може да направите един опит. Да кажем, разтревожен си, обиден си, честолюбието е засегнато, сложи този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така 5 минути, ще видиш какво влияние ще дойде у тебе. Или някой път искаш да решиш нещо дали е право, или не, не знаеш, тогава със средния десен пръст подпри левия. Ще правите опити, нали? После, искаш да разрешиш някой научен въпрос, безименният пръст ще подпреш.
към беседата >>

Всеки от вас да изучи упражнението, хубаво да го пее, за себе си.
Няма да го пеете като обикновена песен. То е упражнение. Туй ще остане за следващия път. Сега ще пеем: „Духът Божий“. (Учителят свири и всички пеят.) Вие ще препишете туй. Всеки от вас да изучи упражнението, хубаво да го пее, за себе си. Няма да прескачате. Вие го пеете като обикновена песен. Ще вземете методите на Природата. Ние вървим по пътеките на Природата. Тя не започва изведнъж, а постепенно, плавно.
към беседата >>

Същото нещо е и за мисленето.
Може ли да го вземете така? (Учителят свири.) Ще забележите, че когато вашият характер е разгласен, не можете да пеете. Защо? – Защото тогава вибрациите са малко по-къси, не се посрещат. За да може човек да пее вярно, той трябва да бъде разположен. Много хубаво ще пеете, когато сте духовно разположен. Същото нещо е и за мисленето. Щом си разтревожен, не можеш да мислиш. Човек, който е разстроен, не може да мисли. Някои считат, че мислят в най-голямата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо на себе си ще кажете: „Хмъ...“ Ще се стремите да хванете вашия глас.
към беседата >>

Не, това не е мислене.
Много хубаво ще пеете, когато сте духовно разположен. Същото нещо е и за мисленето. Щом си разтревожен, не можеш да мислиш. Човек, който е разстроен, не може да мисли. Някои считат, че мислят в най-голямата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо на себе си ще кажете: „Хмъ...“ Ще се стремите да хванете вашия глас. (Учителят взе един тон много тихо.) Едно съсредоточаване навътре. Някои започват навън. Не, навътре трябва, контролиране на ума. Сега, при какви условия ние употребяваме „А“-то?
към беседата >>

Най-първо на себе си ще кажете: „Хмъ...“ Ще се стремите да хванете вашия глас.
Същото нещо е и за мисленето. Щом си разтревожен, не можеш да мислиш. Човек, който е разстроен, не може да мисли. Някои считат, че мислят в най-голямата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо на себе си ще кажете: „Хмъ...“ Ще се стремите да хванете вашия глас. (Учителят взе един тон много тихо.) Едно съсредоточаване навътре. Някои започват навън. Не, навътре трябва, контролиране на ума. Сега, при какви условия ние употребяваме „А“-то? Казваме: „А-а“, учудваме се.
към беседата >>

Някой път казвате на себе си: „Ии...ии...“ – ще регулираш нещо.
„Е“-то има три проекции: проекция към изток, проекция към запад и една друга проекция, отгоре надолу. Българите обикновено го пишат отворено надолу, с опашката надолу, а с главата нагоре. Туй показва, че „Е“-то се държи в умствения свят и после слиза долу. Гърците го пишат обратно. С тия букви ще регулирате. Някой път казвате на себе си: „Ии...ии...“ – ще регулираш нещо. Или пък неразположен си, някаква болка имаш в ума или в сърцето, казваш: „О-о...“, „О-о...“ У човека има двама души: онзи, който се сърди и бърза. Той е обективният човек, той бърза да си свърши там работата. Той е търговец. Ще му кажеш: „О-о...“ Той ще разбере закона, ти ще го укротиш, ще му кажеш: „Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар“.
към беседата >>

Онзи естественият тон в Природата е като житното зърно, съдържа в себе си сила, постепенно се развива и ще принесе своите блага.
По-философски въпрос от буквата „А“ няма. Ами че ако ти се научиш да произнасяш буквата „А“ правилно, тъй, както е била първоначално, да се възстанови нейния първичен тон, ти ще знаеш много. Та в пеенето, в музиката ще възстановявате по една буква. Всяка една буква си има вътрешна страна, не само външен характер. Тази сутрин в беседата си аз ви представих едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантено, те се различават. Онзи естественият тон в Природата е като житното зърно, съдържа в себе си сила, постепенно се развива и ще принесе своите блага. Сега, разбира се, ние трябва да създадем в себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, в музикалните школи знаят да пеят повече, там имат известни методи, похвати, те са сполучили доста. Те някой път много хубаво пеят, но в техните песни от окултно гледище липсва нещо. Но за в бъдеще, когато те научат окултната наука, ще приложат много лесно правилата. Нека сега да изпеем гласните букви, колкото ги има на български.
към беседата >>

Сега, разбира се, ние трябва да създадем в себе си нова музикална вълна.
Ами че ако ти се научиш да произнасяш буквата „А“ правилно, тъй, както е била първоначално, да се възстанови нейния първичен тон, ти ще знаеш много. Та в пеенето, в музиката ще възстановявате по една буква. Всяка една буква си има вътрешна страна, не само външен характер. Тази сутрин в беседата си аз ви представих едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантено, те се различават. Онзи естественият тон в Природата е като житното зърно, съдържа в себе си сила, постепенно се развива и ще принесе своите блага. Сега, разбира се, ние трябва да създадем в себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, в музикалните школи знаят да пеят повече, там имат известни методи, похвати, те са сполучили доста. Те някой път много хубаво пеят, но в техните песни от окултно гледище липсва нещо. Но за в бъдеще, когато те научат окултната наука, ще приложат много лесно правилата. Нека сега да изпеем гласните букви, колкото ги има на български. (Пяхме гамата с буквата „А“ и „О“.) Ако взимате тоновете вярно, ще се образува такова нещо: „Аоа, аоа“.
към беседата >>

После, всеки един човек има мерило в себе си.
Как бихте изпели това? (Учителят пее: „Истина аз ти говоря, истина ти говоря, истина аз ти говоря, истина ти говоря. Истина, истина аз ти говоря, говоря, истина аз ти говоря“.) Опера, нали? То не е много мъчно изкуство. Ще си представиш как ще кажеш, то е най-естествено. После, всеки един човек има мерило в себе си. Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си. Недоволен ли си, ще си попееш. Не се залъгвайте! Ти ще си признаеш факта: „Не пея, но аз ще се науча да пея. Не говоря хубаво, но аз ще се науча да говоря.
към беседата >>

Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си.
(Учителят пее: „Истина аз ти говоря, истина ти говоря, истина аз ти говоря, истина ти говоря. Истина, истина аз ти говоря, говоря, истина аз ти говоря“.) Опера, нали? То не е много мъчно изкуство. Ще си представиш как ще кажеш, то е най-естествено. После, всеки един човек има мерило в себе си. Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си. Недоволен ли си, ще си попееш. Не се залъгвайте! Ти ще си признаеш факта: „Не пея, но аз ще се науча да пея. Не говоря хубаво, но аз ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но аз ще се науча да мисля“.
към беседата >>

Изпей песента в себе си и работата ще ти върви, не излезеш ли с песен, работата не върви.
“ Важно, много важно е. Докато се пее, всичко е наред. Престане ли пеенето, всичко потъмнява. Щом станеш сутрин, запей си. Най-първо, не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай. Изпей песента в себе си и работата ще ти върви, не излезеш ли с песен, работата не върви. Следователно пеенето е един закон. Докато ние пеем, добре сме, престанем ли да пеем, ние се демагнетизираме. Пеенето уталожва. Станеш сутрин, неразположен си, не се спирай, попей си, не бързай да идеш на дюкяна. Попей най-малко 5–10 минути, ще поразведриш душата си, а после вземи книгата си и чети.
към беседата >>

42. Окултна медицина

Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трябва да го прилагате в себе си.
Нали от Любов ще работим? Има много ученици, които остаряват преждевременно. Преждевременното остаряване е от това, че ученикът бърза да изучава нещата. Гледайте добре да ги изучите да се ползвате от тях, а не да бързате. Защото, всяко нещо, което изучавате, трябва да го приложите. Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трябва да го прилагате в себе си. Сега, имайте предвид, че окултните познания вървят по съвсем друг път, по съвсем други закони от обикновените. Не че то се различава, но всяка една окултна наука, истинска наука, почва от най-малките методи, начини, резултати. Микроскопически резултати ще има. Онзи, който бърза, не може да има никакви резултати, понеже Природата никога не бърза. Когато приготви всички условия, тогава тя бърза със светкавична бързина.
към беседата >>

Някой ви говори някоя обидна дума, ще се спреш, ще си кажеш в себе си така: „Като ученик аз съм сега пред лицето на онези братя, които знаят повече от мен.
И ако вие знаехте последствията от счупването в света! „Да счупим това, да хвърлим онова.“ Ако вие познавахте последствията! Но ако ви говоря за последствията, ще се роди страх, ще се плашите от сянката си и тогава няма да знаете къде да идете. Първото нещо на окултния ученик: той трябва да бъде внимателен. И всяка дума, която аз ви кажа, обмислете тази дума, не бързайте, обхванете нейният дълбок смисъл. Някой ви говори някоя обидна дума, ще се спреш, ще си кажеш в себе си така: „Като ученик аз съм сега пред лицето на онези братя, които знаят повече от мен. Искам да разбера защо той ми говори така обидно. Искам да зная откъде идат причините, че той ме обижда“. Той ще говори, аз ще мисля. Той говори, аз разсъждавам и ще се подигна нагоре, и след като се подигна нагоре, този брат, като ми говори половин час, ще каже: „Извини ме, братко, аз направих една погрешка“. Ако ти тъй не мислиш, не се повдигнеш нагоре, той ще ти каже: „Втори път, като те срещна, ще ти кажа по-горчиви думи“.
към беседата >>

Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта!
А тъй, в един живот ти да си събуден, съзнанието ти да е будно. И сега, окултната Школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание. Някои от вас ще опитате смъртта и като дойде тя, да може да минете от този живот в другия с будно съзнание. А сега, тъй се уплашите, викате лекари, ще се обърка съзнанието ви. Те ще ви приспят и като минавате от този свят в другия, няма да съзнаете това. Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта! “ Може да си туриш инжекция, като лекаря, и спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезеш в другия свят, ще се усетиш повече свободен, отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те приспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш от где идеш. Та първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. И всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно.
към беседата >>

Той привлича кашлицата към себе си.
И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние, да кашляте, извадете си малко, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец, че той сега расте, че той е жив и този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече! Пък ако искате да знаете какво нещо е привличането, тук има химици, нека ви отговорят как елементите се застъпват. Когато лекарите искат да извадят един вреден, ненужен елемент от организма, правят известни съединения и така освобождават организма от него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля с кашлицата си, с гърлото. Според теорията на Куне, чиято теория е стара, взета от индусите, той я е преработил и казва: „Всички тия отлагания в организма, това са същества, у тях има един стремеж да отиват нагоре и те искат да обсебят главата“.
към беседата >>

И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си, а някой път, дето не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре.
Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари. Нищо повече! Не че не искаме лекари, но лекар, който е роден такъв, лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си, а някой път, дето не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре. Сега, имайте предвид, аз ви говоря за музиката, не искам да паднете в една крайност. У човека, в сегашното му състояние има приблизително повече от 100 способности, но 40 способности има констатирани у него. Музиката е една четиридесета от него, т.е. една от 40-те способности у човека. Следователно човек трябва да развие в себе си своите способности.
към беседата >>

Следователно човек трябва да развие в себе си своите способности.
И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си, а някой път, дето не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре. Сега, имайте предвид, аз ви говоря за музиката, не искам да паднете в една крайност. У човека, в сегашното му състояние има приблизително повече от 100 способности, но 40 способности има констатирани у него. Музиката е една четиридесета от него, т.е. една от 40-те способности у човека. Следователно човек трябва да развие в себе си своите способности. От тия способности зависи здравословността на човека. Сега, в някои от вас, от тия способности разсъдъкът е развит, а музиката е слабо застъпена; у някои паметта е силно развита, а наблюдателността е слаба; у някои милосърдието е слабо застъпено, у някои Божествената Любов е слаба, вярата, у някои съвестта е слаба, застъпена. Окултният ученик трябва да развива правилно всичките си способности и те да действат в своето нормално състояние. След като развие той всичките тия способности, ще влезе в Божествения свят. Всички тия Божествени сили ще могат да ви говорят.
към беседата >>

Тъй, че като ги пеете на себе си, вас да ви стане приятно.
Пък гледаш, някой друг пее, свири, неговите ръце треперят, той гледа от някъде да капне някой лев. То не е пеене. Тия упражнения ще ги пеете окултно. Ще седнете 5–10 минути тихо, ще си изберете някои от тях. Най-първо, ще ги пеете тихо, на един глас, но много вярно. Тъй, че като ги пеете на себе си, вас да ви стане приятно. Туй е пеене. На всичките ученици налагам едно правило: ще пеете по закона на Любовта. Седнете, тихо, на себе си ще пееш, никой да не те смущава. Как? Тъй ще си пея самичък. Излезте някой ден през седмицата някъде, все ще намерите 5–10 минути да изпеете едно упражнение.
към беседата >>

Седнете, тихо, на себе си ще пееш, никой да не те смущава. Как?
Ще седнете 5–10 минути тихо, ще си изберете някои от тях. Най-първо, ще ги пеете тихо, на един глас, но много вярно. Тъй, че като ги пеете на себе си, вас да ви стане приятно. Туй е пеене. На всичките ученици налагам едно правило: ще пеете по закона на Любовта. Седнете, тихо, на себе си ще пееш, никой да не те смущава. Как? Тъй ще си пея самичък. Излезте някой ден през седмицата някъде, все ще намерите 5–10 минути да изпеете едно упражнение. Ако първият опит не излезе сполучлив, вторият, третият, четвъртият, петият, шестият и т.н. Това е един от методите, един от силните методи. И след него ние ще пристъпим към втори един метод.
към беседата >>

Следователно, ще произведем със себе си едно мисловно настроение – мислене, мислене.
Това е един от методите, един от силните методи. И след него ние ще пристъпим към втори един метод. Ние пристъпихме към един метод – яденето, взехме екскурзиите, те са друг метод, а сега взимаме музиката, тя спада към умствения свят. То е един преходен период от чувствата към ума. Музиката спада към изящните изкуства, минаваме от едно състояние в друго. Следователно, ще произведем със себе си едно мисловно настроение – мислене, мислене. И ще се стараем в ума си да схванем, че всичко в света е разумно. Някои са чували ангелите да пеят. Един ангел, едно такова същество, с такава интелигентност, като почне да пее, в неговото пеене има дълбок смисъл. Днес ние не може да го чуем, но един ден, като се развият у нас тия чувства, ако чуем едно такова ангелско пеене, ще кажем: „Такъв един концерт чух! “ Сто години човек да живее и да слуша как един ангел пее, няма да се счита нещастен, че животът му е отишъл напразно, но ще каже: „Аз се чувствам щастлив, че живях 100 години и дочаках да чуя такъв велик музикант!
към беседата >>

Вземете два слога, и в музикално отношение, на музикален език кажете я на себе си.
Искате да дадете тяжест на думата „истина“. Може да кажете: Истина, и истина, или може да има едно средно ударение, нито в края, нито в началото. Да вземем думата „благост“. Всеки един от вас, изберете си по една дума. Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога, и в музикално отношение, на музикален език кажете я на себе си. Нали някой път искате да кажете някому, че ви обича. Изпейте тази дума, например „благост“, на себе си, да изразите че някой ви обича. Изпейте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере и като я разбере, той ще усети една радост. Най-първо вие си я кажете на себе си. Как? Може ли?
към беседата >>

Изпейте тази дума, например „благост“, на себе си, да изразите че някой ви обича.
Да вземем думата „благост“. Всеки един от вас, изберете си по една дума. Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога, и в музикално отношение, на музикален език кажете я на себе си. Нали някой път искате да кажете някому, че ви обича. Изпейте тази дума, например „благост“, на себе си, да изразите че някой ви обича. Изпейте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере и като я разбере, той ще усети една радост. Най-първо вие си я кажете на себе си. Как? Може ли? Разбира се, може. Само на себе си!
към беседата >>

Най-първо вие си я кажете на себе си. Как?
Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога, и в музикално отношение, на музикален език кажете я на себе си. Нали някой път искате да кажете някому, че ви обича. Изпейте тази дума, например „благост“, на себе си, да изразите че някой ви обича. Изпейте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере и като я разбере, той ще усети една радост. Най-първо вие си я кажете на себе си. Как? Може ли? Разбира се, може. Само на себе си! В тебе друг живее и те слуша. Тук (горе на главата) живее един, в гърлото живее друг, в гърдите – трети, под лъжичката, в стомаха и т. н.
към беседата >>

Само на себе си!
Изпейте тази дума, например „благост“, на себе си, да изразите че някой ви обича. Изпейте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере и като я разбере, той ще усети една радост. Най-първо вие си я кажете на себе си. Как? Може ли? Разбира се, може. Само на себе си! В тебе друг живее и те слуша. Тук (горе на главата) живее един, в гърлото живее друг, в гърдите – трети, под лъжичката, в стомаха и т. н. Но този (под лъжичката), той е мълчалив, живее тихо, и той ще ти каже: „Тонът не е верен, малко изправи“. И после, пак слуша, ще каже: „Слушай, не, не, още, още изправи“. Ти ще внимаваш.
към беседата >>

С тях ще влезем в този висш Божествен път и като слезем, пак ще го носим със себе си.
Та някой път вие се намирате при такива учители, които ще кажат: „Седни там! “ После, пак ще те вдигне; ще се качиш не веднъж, и дваж, и три пъти, но заслужава човек да се научи да говори и да разсъждава. Да пеем, защото то е живот. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях ще влезем в този висш Божествен път и като слезем, пак ще го носим със себе си. За следващия път ще имате за тема „Ползата от цветята“.
към беседата >>

43. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не

Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура.
И сега, въ България за пръвъ пѫть се е родило туй дѣтенце. Хубаво, но ако туй дѣтенце сега за пръвъ пѫть идва на земята, отъ дѣ научило тия похвати, да краде, да лъже, или, ако прави нѣкои добри нѣща, отъ дѣ ги е научило? Ако туй е въ реда на нѣщата, добрѣ ще е. Добрѣ е да се родятъ хората само веднъжъ. Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть. Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура. Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ. Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ.
към беседата >>

Нѣка ги плати отъ себе си.
На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? – 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се!
към беседата >>

Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето.
То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила. Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия.
към беседата >>

Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си.
Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ. И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно. Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него? “
към беседата >>

Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си.
Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици.
към беседата >>

Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля.
Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. Туй ще бѫде похвално и почтено. Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е. Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля. Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не.
към беседата >>

Той е самъ за себе си.
– Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ! Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ.
към беседата >>

Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ.
Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ. И казватъ ни: „Колцина сте вие? “ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа. И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.
към беседата >>

44. Тъмното петно в съзнанието

Аз мълча и ви казвам в себе си, на ума си: „Вие разрешихте ли великата задача на живота?
Вие ще кажете: „Защо Учителят мълчи? Какво нещо ни липсва? “ Аз си мисля, а вие казвате: „Кажи нещо де! “ Да каже нещо Учителя. Ами че аз казвам. Аз мълча и ви казвам в себе си, на ума си: „Вие разрешихте ли великата задача на живота? “ – „Е, кажи де, кажи нещо, Учителю.“ На този, малкия недъг трябва да му намерим произхождението. От какво е произлязъл този малък недъг? После, вземете следното, което се заражда често между хората. Хора, които много се обичат, между тях се роди един недъг, че после най-малкият оттенък на думите се тълкува зле. Единият каже нещо, другият изтълкува думите точно в обратен смисъл.
към беседата >>

Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение.
Дойде един, който е живял развратен живот, той му даде 2–3 пъти от това средство и поднови организма му. Знаете ли каква ще бъде неговата отговорност? Сега първото нещо: в Школата се изисква онези от вас, които искат да добият истинското познание, да се доберат до един положителен морал, не до този, обикновения морал, и тогава това черно петно на съзнанието сами вие ще си го намерите. Направете опит. Аз бих желал за цял един месец всяка вечер между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си към вашето съзнание. Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си към съзнанието, направете едно изчистване в ума си и вижте тази белина̀ еднаква ли е. Где е по-бяла? Някой път към периферията е много светла, а към центъра потъмнява, както един художник, който хвърля своите сенки. Центърът е светъл, а периферията потъмняла. Някой път ще забележите туй петно вътре в центъра на тази светлина, някой път няма да го забележите.
към беседата >>

Той живее само за себе си, нищо Божествено няма в него.
И тогава медиумът казва на една сестра, която си замина: „Ти скоро ще умреш, но да осигуриш нашето дружество, да му завещаеш нещо“. Е, хубаво. След това тия двамата отидоха в Пловдив. Там друга една сестра с цялото си семейство отидоха при тях и се опропастиха. Сега този, който беше повел тази мома да иде в Македония, той не е тъй силно духовно развит. Той живее само за себе си, нищо Божествено няма в него. И като погледнеш в духовния свят главата му, тя там е черна, но неговият личен егоизъм свети горе на главата. Ама другите благородни, Божествени качества, всичко туй спи. Казвам му един ден: „Слушай, ти трябва да се върнеш, да подготвиш себе си, да се освободиш от всичките свои недъзи и тогава може да идеш да проповядваш, а тъй ти ще създадеш на себе си едно зло“. Сега този млад момък беше под влиянието на други адепти, защото в света действат и други адепти. Някой път те идват и тук, в България.
към беседата >>

Казвам му един ден: „Слушай, ти трябва да се върнеш, да подготвиш себе си, да се освободиш от всичките свои недъзи и тогава може да идеш да проповядваш, а тъй ти ще създадеш на себе си едно зло“.
Там друга една сестра с цялото си семейство отидоха при тях и се опропастиха. Сега този, който беше повел тази мома да иде в Македония, той не е тъй силно духовно развит. Той живее само за себе си, нищо Божествено няма в него. И като погледнеш в духовния свят главата му, тя там е черна, но неговият личен егоизъм свети горе на главата. Ама другите благородни, Божествени качества, всичко туй спи. Казвам му един ден: „Слушай, ти трябва да се върнеш, да подготвиш себе си, да се освободиш от всичките свои недъзи и тогава може да идеш да проповядваш, а тъй ти ще създадеш на себе си едно зло“. Сега този млад момък беше под влиянието на други адепти, защото в света действат и други адепти. Някой път те идват и тук, в България. Не мислете, че не я посещават. Адепти посещават и Школата в София. Някой път с физическите си тела идват, а някой път идват със своите астрални тела.
към беседата >>

Та сега първото нещо – вие трябва да развивате тази способност в себе си.
Ще разсъждавате. Няма да мислиш, че ти си праведен, но ще знаеш, че пътят ти е отворен. Там е способният ученик, в това се вижда дали той е добър, или лош. Способен ли е той, пътят му е отворен навсякъде. За резултатите на неговата способност той после си дава отговор, но пътят му е всякога отворен. Та сега първото нещо – вие трябва да развивате тази способност в себе си. Способността седи в това безстрашие на вашата мисъл. Тази мисъл да я развиете тъй, както е в първоначалното свое произхождение, т.е. да схванете една Божествена мисъл тъй чиста и ясна, както си е, без да се опасяваме от нейните последствия. Ние някой път говорим за Любовта и после ще кажем: „Е, има философия, за да се разбере тя“. Не, не, Любовта може да се разбере само по един начин.
към беседата >>

Никакво мислене!
Не се лъжете! По-благоприятни условия от тези няма да намерите. По-неблагоприятни ще намерите, по-лоши ще намерите, но по-благоприятни отсега няма да намерите. И после ще кажете: „Има малко време, да отложим, да си помислим“. Никакво отлагане! Никакво мислене! Не да прогласите света, да кажете: „Ние сме окултни ученици“, но в себе си, във вашето съзнание ще кажете: „Сега е време, този въпрос аз трябва да го реша. Сега или никога! “ И когато решиш, хората няма да знаят, няма да казваш никому, на себе си ще кажеш, на ума си ще кажеш. Има един ум, който вие само го знаете. Няма да кажеш „аз“.
към беседата >>

Не да прогласите света, да кажете: „Ние сме окултни ученици“, но в себе си, във вашето съзнание ще кажете: „Сега е време, този въпрос аз трябва да го реша.
По-благоприятни условия от тези няма да намерите. По-неблагоприятни ще намерите, по-лоши ще намерите, но по-благоприятни отсега няма да намерите. И после ще кажете: „Има малко време, да отложим, да си помислим“. Никакво отлагане! Никакво мислене! Не да прогласите света, да кажете: „Ние сме окултни ученици“, но в себе си, във вашето съзнание ще кажете: „Сега е време, този въпрос аз трябва да го реша. Сега или никога! “ И когато решиш, хората няма да знаят, няма да казваш никому, на себе си ще кажеш, на ума си ще кажеш. Има един ум, който вие само го знаете. Няма да кажеш „аз“. Не, ти ще се обърнеш към своята душа.
към беседата >>

“ И когато решиш, хората няма да знаят, няма да казваш никому, на себе си ще кажеш, на ума си ще кажеш.
И после ще кажете: „Има малко време, да отложим, да си помислим“. Никакво отлагане! Никакво мислене! Не да прогласите света, да кажете: „Ние сме окултни ученици“, но в себе си, във вашето съзнание ще кажете: „Сега е време, този въпрос аз трябва да го реша. Сега или никога! “ И когато решиш, хората няма да знаят, няма да казваш никому, на себе си ще кажеш, на ума си ще кажеш. Има един ум, който вие само го знаете. Няма да кажеш „аз“. Не, ти ще се обърнеш към своята душа. Какво трябва да кажеш на тази душа? „С теб е Бог!
към беседата >>

Ще влезете в едно противоречие със себе си, ще дойдат духовни борби.
Ще се спре и ще го каже. Това правило трябва да го разрешаваме. Сега не мислете, че вас в окултния свят ще ви посрещнат с такива цветя. Не, много нещо ще минете, но мъжество се изисква от вас. Ще минете вътрешни борби; външните борби са нищо, те са цвете! Ще влезете в едно противоречие със себе си, ще дойдат духовни борби. Дойде ли тази борба, няма да си извадите ножа като Дон Кихот, ще се спрете и ще кажете на душата си: „С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е и моя победа! Аз вярвам в един Бог на Любовта,
към беседата >>

(Обаждат се: „Йоан“, „Павел“.) Който и да е, намерете го в себе си.
Не е там спасението. Той е намерил нещо, за което е казал, че не му е време сега да се говори. Друг ще дойде да говори. Сега, ако аз ви кажа, че един от учениците на Христа беше и Соломон, може ли да намерите кой беше Соломон? Кой от 12-те ученици? (Обаждат се: „Йоан“, „Павел“.) Който и да е, намерете го в себе си. Аз ви казвам само толкова. И тази сутрин ви казах, че няма да ви разправям защо е дошъл Христос. И защо е страдал, пак няма да ви кажа, но ще ви кажа защо трябва да се обичаме и любим. Туй ще ви кажа. Аз ви казвам, че Соломон е бил един от неговите ученици.
към беседата >>

За себе си такъв ще бъдеш.
Не искрени, аз ще взема думата „чистосърдечни“. Първото нещо не е искреност, а чистосърдечност. Знаете ли какво нещо е чистосърдечност? Чистосърдечни не за света, но като седнеш, вътре в душата си да отпратиш мислите си към Бога, този Бог на Мъдростта, Любовта и Истината. Ти ще бъдеш тъй чистосърдечен, за да може всичките Божествени лъчи да се приближат, да проникнат в душата ти. За себе си такъв ще бъдеш. Няма да разправяш, че: „Аз съм чистосърдечен“, защото ще се опетниш. Когато хората разправят греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“. При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае и да кажеш: „Тук и никъде другаде! “ Сега това са принципи, които трябва да приложите.
към беседата >>

Когато хората разправят греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“.
Знаете ли какво нещо е чистосърдечност? Чистосърдечни не за света, но като седнеш, вътре в душата си да отпратиш мислите си към Бога, този Бог на Мъдростта, Любовта и Истината. Ти ще бъдеш тъй чистосърдечен, за да може всичките Божествени лъчи да се приближат, да проникнат в душата ти. За себе си такъв ще бъдеш. Няма да разправяш, че: „Аз съм чистосърдечен“, защото ще се опетниш. Когато хората разправят греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“. При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае и да кажеш: „Тук и никъде другаде! “ Сега това са принципи, които трябва да приложите. Някои от вас сте свързани, женени сте. Но що е женитбата?
към беседата >>

Но преди всичко ни трябва една Божествена Мъдрост – да владеем най-малките недостатъци в себе си.
И греха в своето космическо произхождение няма да го премахнем ние. Грехът в сегашното състояние представлява една велика задача за окултната Школа, за великото Бяло Братство, което работи с хиляди години в своите лаборатории, за да намери един цяр против него. И Христос, като е дошъл на земята, Той е давал на своите ученици този цяр, начини за лекуване. И в Евангелието, ако четете внимателно, ще намерите как да се лекувате. Всички проповядват този цяр. Но преди всичко ни трябва една Божествена Мъдрост – да владеем най-малките недостатъци в себе си. И в какво се състои недостатъкът? Да допуснем сега, двама приятели сте, скарате се, нали? Той ви каже някои горчиви думи и вие му кажете, и се разделите и двамата. И почнете тогава: „Той не е прав“. Другият: „Ти не си прав“.
към беседата >>

Истинското примирение е следното: ти ще се спреш в себе си, дълбоко в съзнанието си и ще кажеш: „Господи, аз огорчих Твоя дух, огорчих Теб, този Великия.
Как ще се примирите? Ти може да отидеш при приятеля си и да кажеш: „Извини, аз те обидих“. Но той не прощава. И в твоята душа ще остане нещо, но и в неговата душа остава нещо. Не може да се примирите по този начин. Истинското примирение е следното: ти ще се спреш в себе си, дълбоко в съзнанието си и ще кажеш: „Господи, аз огорчих Твоя дух, огорчих Теб, този Великия. Аз не можах да устоя на добродетелта Ти, аз Те огорчих, не можах да устоя на висотата. Огорчих Те много“. И ще се обърнеш, ще се молиш, ще чакаш, докато дойде туй обновление. Ти ще го почувстваш. Няма да се мине ден, два, три, един месец и твоят приятел ще дойде.
към беседата >>

Хората може да говорят всичко, каквото искат, но ти усещаш в себе си нещо хубаво, възвишено, благородно, един порив имаш и след време ти ще израснеш като едно мощно дърво.
За да може да се развие тази диамантена воля при сегашните условия, непременно трябва да имате тия задачи, тия разсъждения. Те са трудни, но може да правите малки опити. По този начин вие ще се подмладите. Знаете ли какво нещо е човек, като се обърне към Бога? Леко ти е, приятно ти е, усещаш една приятност, нещо нежно, което се усмихва. Хората може да говорят всичко, каквото искат, но ти усещаш в себе си нещо хубаво, възвишено, благородно, един порив имаш и след време ти ще израснеш като едно мощно дърво. Та казвам сега, вие, учениците, ще се подготвите, за да мога този ток да го пусна за половин час, защото и на мен ми трябва. Защото аз, като го пусна, ще го употребя за друга работа. Та ще помогнете да пуснем този ток, ако спомогнете да пуснем този ток – добре, ако не може – пак добре. И тъй, ще бъдете безстрашни и ще се научите да контролирате тези малки петна във вашето съзнание. А другите въпроси, те са въпроси само на времето.
към беседата >>

45. Малките случаи

Природата ще те приравни със себе си и след като се приравниш с нея, ще усетиш, че по един особен начин тя ти дава една по-нова насока на мисълта.
Искате да избягате, една борба се явява. Природата казва: „Ще изхвърлиш този багаж, който носиш, той не ми трябва. Твоите нови философски възгледи ще ги снемеш, аз не се нуждая от твоята философия. Там в София ти може да философстваш колкото искаш, но тук аз нямам нужда от твоята философия“. И като оставиш твоята философия, първото нещо – ти ще усетиш едно успокоение, ще усетиш, че слизаш надолу. Природата ще те приравни със себе си и след като се приравниш с нея, ще усетиш, че по един особен начин тя ти дава една по-нова насока на мисълта. Но в първо време ще се зароди една вътрешна борба между нея и теб. Сега тази борба съществува и в самите вас. За пример някой път вие се считате ученици. Онова дълбокото, Божественото съзнание казва: „Изпълни волята Божия“. Ти казваш: „Не, не мога да изпълня волята Му сега поради тия и тия съображения, не е време да изпълня волята Му.
към беседата >>

каквато болка си причинил другиму, същата болка ще се върне и на теб по същия начин, за да знае човек, че каквото прави, за себе си го прави.
Има нещо, което не е вярно. Те отиват много далеч и в Закона за кармата внасят някои религиозни догми, т.е. по някой път употребяват Закона за прераждането като един закон, като един модус да сплашат някого. Но Законът за кармата не е да сплаши човека, но да му покаже причините и последствията на нещата, как вървят те по един математически закон, ни повече, ни по-малко. И всяко едно страдание, което ще изпита човек, съответства на престъплението, което е направил, т.е. каквато болка си причинил другиму, същата болка ще се върне и на теб по същия начин, за да знае човек, че каквото прави, за себе си го прави. Сега първото нещо за ученика е да влезе в съгласие с Божественото. Всички философи учат, че ние не можем да влезем в съгласие с Божественото. Можем. За да влезем в съгласие с Него, ние трябва да се освободим от мнението на хората за нас. Какво ще мисли Господ за нас, то важи. Най-първо, трябва да кажем: „Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре“.
към беседата >>

Третото проявление на волята: проявление на волята Божия, когато човек се реши да изпълни волята Божия, да пожертва себе си, съзнателно да се пожертва.
За пример имате дете, син или дъщеря, или пък някъде в обществото сте, както и да е, направите погрешка по отношение на когото и да е от тях. Дойдат и те питат: „Туй нещо направи ли го? Каза ли го? “ – „Не, не го направих.“ Този човек е страхлив, няма воля. Кажи: „Направих го“. Третото проявление на волята: проявление на волята Божия, когато човек се реши да изпълни волята Божия, да пожертва себе си, съзнателно да се пожертва. Този човек има силна воля, който може за известна идея съзнателно да се жертва. Това са три прояви на волята. И всинца вие най-първо трябва да си въобразите, че срещате някоя мечка. Такива маневри трябва да ги правите, те ще бъдат хубави упражнения. Често англичаните в Индия правят такива опити, за да калят волята си.
към беседата >>

Не мислете за себе си туй, което не сте.
Как тъй, едно време искаше да спасиш света, а сега си грешница? Казвам: Самозаблуждаваш се, ти не си това, което си мислила едно време, и сега не си туй, което мислиш. Онзи, който спасява света, е Бог! Голям грешник е онзи, който не изпълнява волята Божия. Това е искрено. Не мислете за себе си туй, което не сте. После, често идват някои ученици и ми казват: „Учителю, аз искам да взема от твоя товар“. Чудна работа, от моя товар! Казвам: Носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която може да ми направиш, то е твоето послушание. Да снемеш моя товар от гърба ми, значи да измениш великия Божествен закон в света и да обърнеш великото, благородното в света на кал.
към беседата >>

Не се съмнявай във великото, в Божественото, в проявлението на Божията Любов, която носи жертвата в себе си, която носи Мъдростта в себе си, която носи в себе си светлината, която носи Истината, свободата.
Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми 10 пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на 10 километра надалеч. Казваш: „Този Учител“. Не, ти не се съмнявай в своя Учител! Аз взимам думата „Учител“ в специална форма, в специална идея. Не се съмнявай във великото, в Божественото, в проявлението на Божията Любов, която носи жертвата в себе си, която носи Мъдростта в себе си, която носи в себе си светлината, която носи Истината, свободата. Това са най-възвишените проявления на Божественото. И всеки един ученик, който се съмнява в тия неща, аз не зная какъв ученик може да бъде. Един ден аз вървя по пътя и срещам един ученик, за пример ви го давам, върви си той, запалил цигарата си, не ме вижда. Щом ме видя, веднага си свали ръката и скри цигарата. „Отгде този Учител сега?
към беседата >>

Някои сте се домогнали до по-правилни методи, начини на мислене, на действие, някои от вас имате доста хубави, красиви опитности, но има още много да се желае. Как?
Да имаш 2–3 приятели, на които ти напълно може да разчиташ. И сега, такова общество ние трябва да направим и ще го направим туй общество, сега ще го направим, модел имаме вече, нали? Сега, разбира се, някои от учениците работите, аз влизам във вашето положение. Някои от вас работите усърдно. Голяма енергия притежавате. Някои сте се домогнали до по-правилни методи, начини на мислене, на действие, някои от вас имате доста хубави, красиви опитности, но има още много да се желае. Как? Къде е един светия, който е завършил своята еволюция, и един ангел, който е достигнал вече до положение на своето развитие. Разбира се, някои от вас, учениците, някои сте млади, някои сте стари. Казвам по отношение на вашата опитност. Този клас, който съм образувал, той почти е най-добрият. Общият клас е най-добрият.
към беседата >>

46. Произход на правите мисли

През три процеса трябва да мине една мисъл, за да се изрази: мислене, чувстване и писане.
Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли. За да може да напишете една мисъл, през колко процеса трябва да мине тя! Първо, трябва да създадете нейната форма, дълго време ще мислите; след като създадете тази форма, трябва да я обикнете. След като я обикнете, ще се роди у вас желание да я изразите, т.е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. През три процеса трябва да мине една мисъл, за да се изрази: мислене, чувстване и писане. Тази вечер ще ви говоря върху „Произход на правите мисли“. В Природата съществуват първични типове, или първични форми, по които съвременната мисъл се гради, т.е. тази мисъл, която е нова за нас, тя иде от едно по високо поле, тя е предшествана от друга. Първият в света, който е почнал да мисли, е Бог. Или, тъй да кажем, в началото на Битието Той е проектирал една своя мисъл и тази мисъл е възприета от всички окръжаващи Го същества, които влизат вътре в Божествения свят.
към беседата >>

Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят?
към беседата >>

Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично.
Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това. И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят.
към беседата >>

Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу.
За един месец имахте едно упражнение, да намерите тази черна точка. Намерихте ли я? Две минути в размишление. Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение. Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли? “ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати. Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
към беседата >>

47. Чий е този образъ? / Чий е този образ

Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице.
Тогава всички казватъ, че той е ученъ човѣкъ. Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е философъ, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му. Въ умнитѣ хора челото се строи по-особенъ начинъ, а който не е уменъ, челото му има другъ строежъ. Слѣдъ туй, като слизате надолу по лицето, до човѣшкия носъ, той е частъ отъ лицето. Сега, насъ въ съврѣменния свѣтъ ни е страхъ да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя с свещенна, и азъ нѣма да я зачекна, има нѣща, за които да ми давате и милиони, не бихъ ви ги казалъ. Но, трѣбва да знаемъ, че най-свещеното нещо, което човѣкъ има въ себе си, слѣдъ главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човѣка, това е образътъ му. И дѣйствително, нѣкой пѫть енергиитѣ у човѣка сѫ така накоплени, тѣ се събиратъ по лицето му. По всичкитѣ части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усѣщате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усѣщате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва.
към беседата >>

“ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си.
И тогава, когато всички хора изгубятъ куража си, наблюдавайте какъвъ става цвѣта на лицето имъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е веселъ, пѣе си, уплашите го, и той пожълтѣва. Защо пожълтѣва? Това показва, че слѣдъ като се е уплашилъ, почналъ е да мисли, прѣди това не е мислилъ той. И казва сега Христосъ: „Чий е този образъ? “ Тази наука е необходима за всички онѣзи, които сѫ тръгнали по духовния пѫть, тѣ трѣбва да иматъ едни истински познания за себе си. Често, гледамъ, вие искате нѣкой човѣкъ да го взѣмете и да го направите духовенъ. Вие не можете да създадете човѣка духовенъ. За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ.
към беседата >>

Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ.
За да бѫде човѣкъ духовенъ, той трѣбва да е роденъ духовенъ. Духовниятъ човѣкъ е едно създание на хиляди и милиони години, а не на единъ вѣкъ, на два вѣка. Хиляди, хиляди и милиони години сѫ изминали и сѫ създали единъ човѣкъ. Слѣдователно, той е нещо извънредно. И човѣшкото сърдце е създадено по същия законъ. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та нѣкой пѫть, като се разгневите, изследвайте се, и то по слѣдующия начинъ. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забѣлѣжете туй изражение на лицето си. Слѣдъ туй, когато стане една рѣзка промяна у васъ, на гнѣвъ напримѣръ, пакъ се огледайте, и забѣлѣжете ѫглитѣ на лицето, които се образуватъ. Слѣдъ туй, вие сте единъ търговецъ, християнинъ сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете единъ планъ. Огледайте се, и ще видите, че ѫглитѣ на лицето се измѣнятъ. И ако тия чърти постоянно се прѣповтарятъ, на цѣлъ животъ, то се ражда едно поколение хора съ тия качества, природата ги отбѣлѣзва.
към беседата >>

Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си.
– Да. Е, колко взимашъ за този кръстъ като го цѣлуватъ? Азъ ви казвамъ: Хора, които се държатъ за умрѣли кръстове, хора, които се държатъ за църквата, хора, които учатъ другитѣ хора какъ да живѣятъ, а тѣ сами не знаятъ какъ да живѣятъ, тѣ дошли да ми казватъ, че азъ не съмъ на правия пѫть. Казвамъ: Хубаво, най-силното доказателство, което имамъ, то е, че като ми каже нѣкой, „че ти не си на правия пѫть“, тогава зная положително, че съмъ на правия пѫть. Когато нѣкой глупавъ човѣкъ ми каже, че съмъ глупавъ човѣкъ, азъ зная, че съмъ умѣнъ. Тъй, глупавиятъ човѣкъ винаги ще те сравни съ себе си. Той ще каже: „И ти си като мене“. Да, само че има разлика: азъ и той ще минемъ живота си по два различни начина. Сега, тия хора казватъ тъй: „Ние трѣбва да бѫдемъ умни, нали? Умни трѣбва да бѫдемъ, и както Господь е наредилъ нещата“. Добре, виждамъ нѣкой евангелски проповѣдникъ, или нѣкой православенъ свещеникъ, обикалятъ нѣкоя рѣка, минаватъ, разхождатъ се, и казватъ: „Нѣма ли нѣкой човѣкъ да е направилъ тукъ нѣкой мостъ.
към беседата >>

Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ.
Когато искаме да използуваме златото, трѣбва да го прѣвърнемъ въ органическо въ нашитѣ мисли, и когато внѣсемъ това злато въ свѣта, ти ще принесешъ полза на човѣчеството. И цѣлото съврѣменно човѣчество, идете днесъ въ Америка, навсѣкѫдѣ казватъ: „Всесиленъ е доларътъ“. Въ България, Славейковъ е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Тамъ на изтокъ казватъ: „Пари, пари“. Идете въ Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, тамъ въ Македония, хванали единъ евангелски проповѣдникъ Кириасъ, той вече е заминалъ за другия свѣтъ, държали го близо цѣлъ месѣцъ при себе си, и единъ день го потопили до гуша въ водата, и слѣдъ като го извадили, искали отъ мисионерътъ пари, за да го освободятъ. Та, единъ день, като се събрали тамъ албанци въ гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповѣдникътъ рекълъ: „Таманъ добъръ случай да проповѣдвамъ за да се освободя“. Дигналъ си рѫката и проповѣдвалъ почти цѣлъ часъ. Главатарьтъ турилъ по едно врѣме главата си на гърдитѣ и го слушалъ. По едно врѣме той казалъ: „Море пари, пари море. Най-важното е пари.
към беседата >>

“ Азъ се спра, въ себе си се спра.
„Чий образъ е този? “ Ние трѣбва да създадемъ единъ новъ образъ. По нѣкой пѫть азъ се спирамъ. Нѣкой човѣкъ дойде, казва: „Кажи ми Истината! “ Азъ се спра, въ себе си се спра. Дойде нѣкой човѣкъ, казва: „Кажи ми лошитѣ чърти“. Казвамъ: „Ти искашъ да ти кажа, дали си добъръ или лошъ човѣкъ.“ Казвамъ: ако слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ, и ти се приближишъ до Бога, добре, но слѣдъ като ти кажа погрѣшкитѣ и ти се обезсърдчишъ и оттеглишъ отъ Бога, нѣма да ти ги казвамъ. Ти още не си се събудилъ да познавашъ твоето лице. Но, знайте, че у васъ всѣка душа има заложби, дарби, да прѣсъздаде своя образъ. Сега, у всѣка църква се развиватъ извѣстни центрове.
към беседата >>

Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание.
Този е истинския образъ, който можемъ да създадемъ. Вие можете да запалите милионъ свѣщи въ църквата, нищо нѣмамъ противъ. Това е само едно приготовлѣние. Може да направите хиляди поклони прѣзъ цѣлия си животъ, това е само едно приготовлѣние. Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовлѣние. Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание. Ето какъвъ е законътъ. Спрете се, направете единъ малъкъ опитъ, и знаете ли какво ще почувствувате? Сега, азъ казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени. Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите. Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта.
към беседата >>

Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта.
Ако въ вашата душа не дойде Този великиятъ образъ на Любовьта, туй велико съзнание, че си въ свръзка съ най-великото, най-разумното, най-интелигентното сѫщество, съ Бога – да съзнаешъ, че въ ума ти, въ душата ти сѫществува само една мисъль, че си въ свръзка съ Бога, тогава, който и да би ти казалъ: Ти ли си този, който можешъ да се мѣришъ съ Бога, ти ще кажешъ въ себе си: „Азъ зная, азъ зная, съ Бога всѣки може да се свърже.“ Ние живѣемъ въ Бога и се движимъ въ Бога, само че се изисква отъ насъ ние да се пробудимъ, да Го възприемемъ въ себе си, и да имаме туй съзнание. Ето какъвъ е законътъ. Спрете се, направете единъ малъкъ опитъ, и знаете ли какво ще почувствувате? Сега, азъ казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени. Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите. Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта. Подъ „Всичко живо въ свѣта“, ще подразбирашъ не само хората, но всичко въ свѣта. „Господи, ако съмъ намѣрилъ благодатъ прѣдъ Тебе, въ името на Твоята Любовь, въ името на Твоята Мѫдрость, и въ името на Твоята Истина, нѣка почувствувамъ Твоята радость.“ И знаете ли какво ще стане съ васъ? Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете. Като излѣзете навънка, всички онѣзи утайки на умраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети отъ васъ, и вие ще се усѣтите възродени, ще бѫдете готови за всѣка една работа.
към беседата >>

Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете.
Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите. Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта. Подъ „Всичко живо въ свѣта“, ще подразбирашъ не само хората, но всичко въ свѣта. „Господи, ако съмъ намѣрилъ благодатъ прѣдъ Тебе, въ името на Твоята Любовь, въ името на Твоята Мѫдрость, и въ името на Твоята Истина, нѣка почувствувамъ Твоята радость.“ И знаете ли какво ще стане съ васъ? Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете. Като излѣзете навънка, всички онѣзи утайки на умраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети отъ васъ, и вие ще се усѣтите възродени, ще бѫдете готови за всѣка една работа. Ако ти си богатъ, ще кажешъ: „Сега зная какъ да живѣя“. Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого. Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита. Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади.
към беседата >>

Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира.
Ще кажете: „До тукъ хубаво проповѣдваше, но отъ тукъ нататъкъ: “Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, не засягамъ тозъ въпросъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвамъ, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше единъ разказъ за единъ проповѣдникъ, който като проповѣдвалъ, обичалъ да прѣувеличава нещата. Единъ день разказвалъ за Самсона, който хваналъ 300 лисици, и ги вързалъ двѣ по двѣ за опашкитѣ, като имъ турилъ по една свѣщъ. Казвалъ: „Опашкитѣ на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турилъ той единъ свой приятель близо до себе си, та като говори, да го корегира. Казвалъ: „Три метра дължина“. Приятельтъ му само си помръдвалъ пръста, и той скъсявалъ. Скъсявалъ, скъсявалъ, дошълъ да половинъ метъръ дължина, на опашкитѣ. Казва: „Повече нѣма да скъсявамъ“. Не, ние не казваме, че 3 метра сѫ дълги опашкитѣ имъ.
към беседата >>

Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь.
Сега, азъ се приближавамъ къмъ васъ чрѣзъ Бога. Азъ, като ви гледамъ нѣкой пѫть, много добре разбирамъ вашето положение. Запримѣръ, нѣкой пѫть ви казвамъ да си раздадете имането. Азъ зная на какво ще се изложите вие. Че нѣкой отъ васъ, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цѣла нощь. Не е само да го направишъ. Въ замѣна на това се изисква и друго нѣщо да се даде. Защото, Павелъ казва: „Ако раздамъ имането си, а Любовь нѣмамъ, нищо не струвамъ“. Като придобиешъ Любовьта, само тогава раздай имането си. Щомъ дойде Любовьта, ти ще раздадешъ имането си, защото Любовьта струва повече, отколкото всичкото имане.
към беседата >>

Той е свещения образъ на онази велика и безгранична Любовь и Той е свещениятъ образъ на онази велика и безгранична Мѫдрость, Той е свещениятъ образъ на онази велика неизказана Истина, Която озарява всичкия животъ въ себе си, и радва не само насъ, но и цѣлото небе, радва и сърдцата на всички ангели.
“ Кои българи? – Които сѫ минали прѣзъ 35 милиона градуса на Божествената топлина. И сега, азъ ви поздравлявамъ, между васъ има нѣкои, които скоро ще минатъ прѣзъ този свещенъ огънь, и като го опитатъ и се върнатъ, азъ ще ви кажа, както Христосъ каза на Петра: „И ти като се обърнешъ, утвърди твоитѣ братя, обърни ги“. „Чий е този образъ“? Този образъ е свещения образъ на Нашия Баща, Който ни е далъ вечния животъ. Той е свещения образъ на онази велика и безгранична Любовь и Той е свещениятъ образъ на онази велика и безгранична Мѫдрость, Той е свещениятъ образъ на онази велика неизказана Истина, Която озарява всичкия животъ въ себе си, и радва не само насъ, но и цѣлото небе, радва и сърдцата на всички ангели. Това е онзи образъ на туй новото възкресение. Всички ще се стремите, и у васъ ще има всичкото желание. Смелость и рѣшителность! И запита Христосъ: Чий е този образъ? Образътъ на този свѣтъ прехожда, а образътъ Божий влиза въ свѣта!
към беседата >>

48. Движение на разумните сили

Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа.
Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата? Царевицата е по-стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете си, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата ѝ съдържат ли се в самата мисъл? Всяка мисъл, изразена навън, определя своето вътрешно съдържание. Като знаете това, вие трябва да наблюдавате, да изучавате мислите си, техните качества и прояви.
към беседата >>

Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да познава погрешките си и да ги признава.
Съвременните учени хора са деца на науката. По отношение на миналото те са учени, минават за капацитети, но по отношение на бъдещата наука те са още деца. По отношение на проявеното те са гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, те са деца. Като знаете това, вие трябва да имате готовност да признавате своето невежество в дадена област, да признавате своите погрешки. Мнозина мислят, че ако признаят погрешките си, ще минат за грешни хора. Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да познава погрешките си и да ги признава. Художник нарисувал образа на един човек; дохождат някои, гледат портрета, вижда им се, че носът е малко крив, обръщат внимание на художника да изправи тази погрешка, но той я отрича – поддържа, че носът на човека бил крив. Като се изредят няколко души да гледат портрета, който художникът е рисувал, всички се произнасят, че носът не е добре предаден. Най-после художникът се заема да го изправи. След като го коригира, той остава доволен от портрета. Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи.
към беседата >>

Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото задържите за себе си, вие не сте милосърден човек.
Ако рисувате човек, ще турите пет пръста на ръката му – ни повече, ни по-малко. Всяко нещо, което Природата е създала, е точно определено. Така са точно определени отличителните качества на кроткия, на милостивия човек и т.н. Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит: тръгвате на дълъг път и вземате в торбата си един килограм хляб; целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място. Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят да им дадете хляб, защото били гладни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите? Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото задържите за себе си, вие не сте милосърден човек. Ако разделите хляба си така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден. Някой иска да провери доколко мисълта ви е философска и ви задава въпроса кокошката ли се е явила по-рано или яйцето. Това са две относителни, а не абсолютни величини. Това са символи, които не разрешават въпроса. Някои философи представят Космоса във вид на яйце, готово да се излюпи, обаче това е символ само.
към беседата >>

Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.
Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта. Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда. Това са ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове.
към беседата >>

Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира.
И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част. Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, защо се отчайва, когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което Природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива.
към беседата >>

И тъй, от всички се иска съзнателна работа – постепенно да развивате в себе си добри качества и способности.
Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от физическия в Астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който да запази спомен в будното си състояние и да започне да мисли. Чрез сънищата Природата иска да създаде в човека мисъл. Мисълта се развива при голямо разнообразие. И тъй, от всички се иска съзнателна работа – постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. Например, ако искате да развивате търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели да ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбочина и следете през това време ще изгубите ли равновесието си или ще го запазите. По този начин вие ще се калите. Освен този опит можете да направите още един: събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни. Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа си. Човек се натъква на същите положения и в Живота.
към беседата >>

Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на Природата, докато не развие в себе си съответни качества.
Животът на хората е нареден така, че без да искат ще претърпят големи изпитания – такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това няма приятели да ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях. Всички съвременни хора са поставени на такива опити. В Живота тези опити не са нищо друго, освен изпитанията, страданията и мъчнотиите, които хората преживяват. Невидимият свят постоянно подлага хората на такива опити, за да види доколко могат да издържат. Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на Природата, докато не развие в себе си съответни качества. Например, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може да го съблазни; дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде да свърши с тях една работа, после му дават още десет хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взема парите, но колкото парите се увеличават, с тях заедно се явява изкушението. Този човек започва да мисли: "Не мога ли да взема тия пари и да си свърша с тях някаква работа? " Значи човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на честността. Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт; той е дал обещание, че няма да излезе от затвора, докато присъдата не се изпълни.
към беседата >>

" Значи човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на честността.
Невидимият свят постоянно подлага хората на такива опити, за да види доколко могат да издържат. Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на Природата, докато не развие в себе си съответни качества. Например, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може да го съблазни; дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде да свърши с тях една работа, после му дават още десет хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взема парите, но колкото парите се увеличават, с тях заедно се явява изкушението. Този човек започва да мисли: "Не мога ли да взема тия пари и да си свърша с тях някаква работа? " Значи човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на честността. Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт; той е дал обещание, че няма да излезе от затвора, докато присъдата не се изпълни. Обаче един добър негов приятел влиза в затвора и му предлага да излезе – отваря вратата и му казва, че свободно може да излезе от затвора. Този човек започва да се бори, да се колебае да излезе или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честен човек е същевременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде деня на присъдата, той няма да се възползва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дематериализира и моментално изчезва пред очите на всички.
към беседата >>

Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва.
да измени на отношенията си към Бога. Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество. Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества. Дръжте в ума си мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички времена и епохи, а останалите отношения са относителни и променливи. Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва. Пазете се от натрупване на енергия, Природата не търпи никакви излишъци. Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест; по едно време работите му тръгват добре и той започва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва.
към беседата >>

Кога човек натрупва повече енергия в себе си?
Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество. Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества. Дръжте в ума си мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички времена и епохи, а останалите отношения са относителни и променливи. Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва. Пазете се от натрупване на енергия, Природата не търпи никакви излишъци. Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест; по едно време работите му тръгват добре и той започва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва. Със забогатяването си той престава да мисли. Гледате – този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си.
към беседата >>

Гледате – този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си.
Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест; по едно време работите му тръгват добре и той започва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва. Със забогатяването си той престава да мисли. Гледате – този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си. Защо човек иска някога да надебелее, да стане пълен? За да заеме по-голямо пространство, да стане по-внушителен, да обърне внимание на хората. Всъщност кое определя пространството? Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила. Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е.
към беседата >>

За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си – в това седи смисълът на Живота.
Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 + 4. Като ги съберете, ще получите числото 5 – човекът. Единицата представлява Божествения принцип, четворката – животинския принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си – в това седи смисълът на Живота. Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата – числото 5, върху което като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: 1 е киселина от първа степен, а 4 – киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите.
към беседата >>

Киселината-единица разтваря всичко в себе си.
Вие имате вече основата – числото 5, върху което като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: 1 е киселина от първа степен, а 4 – киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото 5 представлява основа от втора степен. Киселината-единица разтваря всичко в себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаменател – четири. За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното: дробта 3/5 представлява част от Божествената разумност, 5/8 – част от Божественото милосърдие, 9/10 – част от Божествената справедливост. Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест – Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представлява част от Божественото търпение, което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив.
към беседата >>

Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава – според лошото и доброто им въздействие.
Изобщо Луната не помага пряко за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее, растенията спират своя процес на растене; щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл – престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него. Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава – според лошото и доброто им въздействие. Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож – той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен, започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната – тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека.
към беседата >>

49. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми.
Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам!
към беседата >>

Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си?
И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си? Някой казва: „Да правим добро.“ Доброто, това е сенки. Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта. Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче. Доброто е засяване, разширение на човешката душа.
към беседата >>

Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум.
Има друг начин. Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път. Сега да дойдем до лозата в обществения живот. Тия неща ще се поправят, когато дойдем до разумния живот. Само умните хора са в състояние да поправят живота. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум. Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим. А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието. Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина.
към беседата >>

Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо?
Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат.
към беседата >>

Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум.
Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум. Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе.
към беседата >>

Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина.
Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум. Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля.
към беседата >>

Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем. Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят?
към беседата >>

И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем.
Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем. Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта.
към беседата >>

Ние много мислим и това мислене е много намясто.
Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до една много голяма криза. Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е. Ние много мислим и това мислене е много намясто. „Аз съм – казва Христос – истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я. Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора.
към беседата >>

Англичанинът е изработил тази точност в себе си.
Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания. Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля. Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата. И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон. Та Христос казва: „Аз съм истинната лоза и ако вие се насадите на тази лоза отгоре, и Отец ми ви стане земеделецът, вие ще принесете плод много.“ Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра.
към беседата >>

Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло.
Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение. В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта. Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид. Никой лекар не е могъл да ѝ помогне. Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта.
към беседата >>

Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя?
Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи. Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш. Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила. Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата. Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят. Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н.
към беседата >>

50. Най-добрият начин за разсъждение

роденото при едно греховно състояние носи смърт със себе си, а роденото от Духа без грях носи вечен живот.
Другото положение. Казват сега: „Всички ние се раждаме смъртни.“ И това не е вярно, т.е. наполовина само е вярно. „Всички се раждат смъртни.“ – Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христос: „Роденото от плътта, плът е“, т. е. роденото при едно греховно състояние носи смърт със себе си, а роденото от Духа без грях носи вечен живот. Сега в този нов начин на разсъждение ние трябва да се ограничим, понеже сме на границата. Вие сте близо до тази Божествена граница: n _________________________ m Вие сте виждали онзи символ, който теософите имат, нали? Те имат един знак, но аз обръщам този знак в обратна посока.
към беседата >>

Щом създадеш в себе си две противоречиви мисли, ти сам ще трябва да ги примириш; щом създадеш в себе си две противоречиви желания, ти сам ще трябва да ги примириш; и щом създадеш в себе си две противоречиви действия, ти сам ще трябва да ги примириш.
Защото имайте предвид, че аз говоря на вас като на ученици, които разбират. Ние не можем да си играем със законите, които Бог е вложил в този свят, в тази велика Школа, пред лицето на всички тия разумни същества. Те са търпеливи и много снизходителни към нас, но нашата свобода е ограничена. Не може да пристъпим границите на тия закони! Щом създадем едно ново условие – ДЛ, било на физическия свят, било на сърдечния свят, било на Умствения свят, ние носим последствията – законът е верен навсякъде. Щом създадеш в себе си две противоречиви мисли, ти сам ще трябва да ги примириш; щом създадеш в себе си две противоречиви желания, ти сам ще трябва да ги примириш; и щом създадеш в себе си две противоречиви действия, ти сам ще трябва да ги примириш. И ако не ги примириш, те ще станат една язва и ще спънат цялото твое развитие. Сега някой казва: „Не може ли да си поживеем? “ – Свободни сте – няма нещо, което да не може да се позволи, но знайте, че в Природата за всичко се плаща. Един от еврейските царе, виден поет и същевременно пророк, си е позволил един произвол, повидимому една проста постъпка, позволена като на цар, и казал: „Не съм ли цар, не мога ли да направя това, не са ли тия мои поданици? “ Тъй и един овчар казва: „Тия овци не са ли мои?
към беседата >>

Тя ще се събори сама по себе си.
С това скъсване се започва греховен живот, лъжлив живот. Философията е, че след като направихте тази пирамида, вие искате да живеете добър живот, без всякакви грехове, а след четири-пет хиляди години искате да направите връзка с Бога. Ето где е лъжата! И сега по същия начин, както скъсахте връзката, така и ще се свържете с Бога. Ще започнете обратното – ще започнете събарянето на тази пирамида. Тя ще се събори сама по себе си. Тя се е образувала без Бога, а ще се събори чрез Бога. Сега в Школата, както и във всичките окултни школи, се проповядва един чист и свят живот, който може да се постигне чрез усилието на човека. И какви ли не начини и методи се препоръчват за това. Някой отиде да се покланя пред Бога. Ще направи един, два, три, сто поклона.
към беседата >>

Аз имам едно правило, то е следното: ако мразиш, ти правиш един грях по отношение на себе си, сам се спъваш.
Вие казвате „Ще направя това.“ Речете да го направите и виждате, че ръцете ви са вързани. Искате да направите нещо, но усещате, че сте вързан, ограничен. Защо? Вие не се спирате сами да си дадете отчет защо е това. Аз зная, че вие ще турите причината там, дето не е. И тъй, когато Христос е казал: „Любете враговете си“, Той е подразбирал следния велик закон: любете враговете си, защото това е Волята Божия. Аз имам едно правило, то е следното: ако мразиш, ти правиш един грях по отношение на себе си, сам се спъваш. А да любиш, значи да създаваш красиви образи. Тия образи са вечно красиви. Те са подтик за твоето усъвършенстване. Следователно образите на Любовта са великият подтик за растенето, за умственото развитие. Ние ще се спрем върху закона: „Искам своето добро, искам растенето и благородството на моята душа.
към беседата >>

Ако вие влезете в една окултна школа и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключат от там.
В окултната наука, с която се занимавате, има две противоположности. В нея има толкова възможност да станете добър, колкото има възможност да станете лош. Това не е само за вас, но и във всичките религии я има тази възможност, понеже всичките религии си служат с окултната наука, с окултните сили. И вие трябва да знаете, че всичките висши същества, всичките разумни същества не са от тия, които може да окаляте или да оставите върху тях своите нечистотии. Следователно те са много взискателни. Ако вие влезете в една окултна школа и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключат от там. Например някой път вие мислите тъй: „Какво ли мисли Учителя за мене? “ Самата ви мисъл вече е нечиста. Ако вие сте човек на Любовта, какво ще мисля за вас? Ще констатирам един факт, че сте човек на Любовта, и ако река да изопача този факт другояче, значи да проваля себе си. Ако вие сте човек на мъдростта, какво ще мисля за вас?
към беседата >>

Ще констатирам един факт, че сте човек на Любовта, и ако река да изопача този факт другояче, значи да проваля себе си.
Следователно те са много взискателни. Ако вие влезете в една окултна школа и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключат от там. Например някой път вие мислите тъй: „Какво ли мисли Учителя за мене? “ Самата ви мисъл вече е нечиста. Ако вие сте човек на Любовта, какво ще мисля за вас? Ще констатирам един факт, че сте човек на Любовта, и ако река да изопача този факт другояче, значи да проваля себе си. Ако вие сте човек на мъдростта, какво ще мисля за вас? Не мога да изопача този факт. Факт е това! Ако при всяка постъпка, която вие вършите, постъпвате по закона на мъдростта (аз вземам думата мъдрост в много тесен, ограничен смисъл – човешка мъдрост, а не Божествена), какво ще мисля? – Ще можем много добре да се разберем.
към беседата >>

Ето защо ние трябва в себе си да се освободим от своята личност – не изведнъж, а последователно и разумно.
Някой може да каже, че науката е принесла полза. Тъй е, но в света не се проявява само личността – с личността заедно се проявява и разумната човешка душа. Следователно тя превръща действията на егоизма в Добро. Това не се дължи на човешката личност. Това се дължи на човешката душа, която постоянно работи за доброто в света. Ето защо ние трябва в себе си да се освободим от своята личност – не изведнъж, а последователно и разумно. Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата душа. Някой казва: „Изведнъж да направим това! “ Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате.
към беседата >>

Като ученици аз ви предупреждавам: никога не влагайте в себе си мисълта: „Аз ще напусна Школата.“ Ако си в едно място на престъпление, разбирам, но в една Школа, дето сте събрани да научите пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, да кажете: „Аз ще напусна Школата!
И туй вие не трябва да го пренебрегвате. Някой дойде, казва: „Аз излизам от Школата.“ Ти не можеш да напуснеш тази Школа. Щом я напуснеш, ще умреш. И няма човек, който, като е напуснал Школата, да не е умрял. В деня, в който напуснете Божествената школа, с вас всичко е свършено. Като ученици аз ви предупреждавам: никога не влагайте в себе си мисълта: „Аз ще напусна Школата.“ Ако си в едно място на престъпление, разбирам, но в една Школа, дето сте събрани да научите пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, да кажете: „Аз ще напусна Школата! “ Тази пирамида АСВ ще се увеличи, ще стане толкова тежка, че вие ще се намерите на дъното на Великия океан, дето грешните души се измъчват. Бъдещата наука изисква от вас едно ново условие, за да ви изложи тази велика Истина тъй, че тя да бъде достъпна за вас, т.е. да я схванете, както трябва. Някой може да каже: „Аз разбирам какво иска да каже Учителя, но аз съм човек, облечен в плът и кръв, не мога да не греша.“ Добре, вижте как се прекъсва логическата връзка. Във вашия ум влиза една нова мисъл.
към беседата >>

Плътта сама по себе си и кръвта сама по себе си никакво зло не раждат.
да я схванете, както трябва. Някой може да каже: „Аз разбирам какво иска да каже Учителя, но аз съм човек, облечен в плът и кръв, не мога да не греша.“ Добре, вижте как се прекъсва логическата връзка. Във вашия ум влиза една нова мисъл. Казвате: „Най-после ние сме хора, облечени в плът и кръв, какво от това? “ Ние знаем, че човек е облечен в плът и кръв. Плътта сама по себе си и кръвта сама по себе си никакво зло не раждат. Плътта и кръвта, съединени с човешкия Дух, с човешката душа и с човешкия ум и сърце, раждат греха. Защо се ражда грехът? Понеже човек оставя своите нечистотии в тази плът и кръв и тази материя не знае как да се чисти. Ако човешкият ум и човешкото сърце са нечисти, непременно ще се появят всичките нещастия. Имаш лоша мисъл, лошо чувство – ти ще ги оставиш настрана.
към беседата >>

Това не е мислене.
Тя е 1:100 000 000. Ако не разсъждавате така, на сто милиона грехове само един път може да направите добро. И затова съвременните хора грешат. Те не мислят. Всички мислят, след като направят греха. Това не е мислене. Мисли, преди да си сгрешил! Така ще се сполучи. Първите хора, след като сгрешиха в Рая, започнаха да мислят. Сега се изисква да вървим по обратния път: да мислим, преди да грешим, а не да грешим и после да мислим. И тъй, правилата, които се крият в съвременната наука, в геометрията, са скрити.
към беседата >>

Аз бих желал след тая беседа да помислите върху новия начин на мислене, понеже той ще бъде свързан със съграждането на вашия бъдещ живот.
По кой начин? По обратния път. Ще започнем от големия кръг. Смаляваме го, смаляваме, докато дойдем до точката, дето е направена погрешката. Оттам ще теглим една права линия и въпросът е свършен. Аз бих желал след тая беседа да помислите върху новия начин на мислене, понеже той ще бъде свързан със съграждането на вашия бъдещ живот. И тогава новият живот, който сега се заражда във вас, може да се използва при други условия. Ако мислите по старому, във вас никакъв нов живот не може да се съгради. Разумното изисква разумни разсъждения. Това, което ви казах, е само въведение. Не мислете, че много съм ви казал.
към беседата >>

51. Твърдост, смелост, изпълнителност

Защо човек не може да мисли за себе си?
– Няма да бъдат еднакви, разбира се. Вие казвате, че умствените способности произлизат от моралните или от духовните чувства в човека. Значи, щом в човека се събуди какво и да е чувство, той започва да мисли. Това чувство е един подтик към Бога. Когато човек се отдели от Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно. Защо човек не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? – Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за себе си, ще се опознае по-добре. Следователно да мислим за някого, ние трябва да се отдалечим от него на известна дистанция и да го разглеждаме от друго положение. Когато говорим за Бога, под „Бог“ във философски смисъл на думата разбирам мислене. Да вярва човек в Бога, значи да мисли.
към беседата >>

Кога ще може да мисли за себе си?
Вие казвате, че умствените способности произлизат от моралните или от духовните чувства в човека. Значи, щом в човека се събуди какво и да е чувство, той започва да мисли. Това чувство е един подтик към Бога. Когато човек се отдели от Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно. Защо човек не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? – Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за себе си, ще се опознае по-добре. Следователно да мислим за някого, ние трябва да се отдалечим от него на известна дистанция и да го разглеждаме от друго положение. Когато говорим за Бога, под „Бог“ във философски смисъл на думата разбирам мислене. Да вярва човек в Бога, значи да мисли. Човек, който мисли, може да вярва в Бога.
към беседата >>

– Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за себе си, ще се опознае по-добре.
Значи, щом в човека се събуди какво и да е чувство, той започва да мисли. Това чувство е един подтик към Бога. Когато човек се отдели от Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно. Защо човек не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? – Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за себе си, ще се опознае по-добре. Следователно да мислим за някого, ние трябва да се отдалечим от него на известна дистанция и да го разглеждаме от друго положение. Когато говорим за Бога, под „Бог“ във философски смисъл на думата разбирам мислене. Да вярва човек в Бога, значи да мисли. Човек, който мисли, може да вярва в Бога. Човек, който не мисли, не вярва в Бога.
към беседата >>

Когато говорим за Бога, под „Бог“ във философски смисъл на думата разбирам мислене.
Когато човек се отдели от Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно. Защо човек не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? – Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за себе си, ще се опознае по-добре. Следователно да мислим за някого, ние трябва да се отдалечим от него на известна дистанция и да го разглеждаме от друго положение. Когато говорим за Бога, под „Бог“ във философски смисъл на думата разбирам мислене. Да вярва човек в Бога, значи да мисли. Човек, който мисли, може да вярва в Бога. Човек, който не мисли, не вярва в Бога. Така идеята за Бога добива смисъл. Според сегашното философско схващане се счита, че мисълта за Бога изобщо спъва и самата мисъл в човека.
към беседата >>

Идеите които имате, не трябва да включват в себе си грамадни форми.
Действително, ако си представяте Бога като едно грамадно Същество, като едно грамадно Слънце, вие няма да може да Го обхванете и тогава, разбира се, ще се помрачите и няма да можете да мислите. Ако имате такава идея за Бога, тя наистина ще спъне мисълта ви. Други казват: Господ с мен ли ще се занимава? Кажеш ли така, преставаш да мислиш. От тази мисъл ще направим следния извод: Всички ония велики идеи в живота, които имат грамадна форма, спират процеса на вашето развитие. Идеите които имате, не трябва да включват в себе си грамадни форми. Туй е в съгласие и със самата природа. Вземете един желъд например: каква част по тегло представлява от теглото на един стогодишен дъб? В този малък желъд вие можете да носите целия дъб. Може да му се радвате, да го милвате, да го носите в джоба си – той съдържа всички възможности на дъба. Ами ще можете ли да носите в джоба си един грамаден дъб?
към беседата >>

А когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена.
В този малък желъд вие можете да носите целия дъб. Може да му се радвате, да го милвате, да го носите в джоба си – той съдържа всички възможности на дъба. Ами ще можете ли да носите в джоба си един грамаден дъб? – Не можете. Следователно, когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат. А когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена. Вие можете да си представите дъба като един малък желъд, който постепенно израства и после отново се смалява. Това е последователна редица от картини. Вие можете умствено да прекарате този желъд през всички процеси на своето развитие в дъба, и после пак да се върне в желъд. Значи, в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога. Бог се намира в двете крайности: по-голямо същество от Него няма и по-малко същество от Него няма.
към беседата >>

Ще пазите това за себе си.
Той е резултат на Любовта. Кое е най-великото нещо извън Мъдростта? – Знанието. Кое е най-великото нещо извън Истината? – Свободата. Ще пазите това за себе си. Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият е процес на разрушение, а другият процес на съграждане. В Любовта не съществуват тия два процеса. Тя е нещо чисто, възвишено. В нея няма диференциране, а в живота има.
към беседата >>

Свободата сама по себе си съдържа известни ограничения, защото всеки стремеж на човека да бъде свободен показва, че той е ограничен.
В такъв случай, ако допуснем, че Любовта и животът са едно и също нещо, не бихме могли да си обясним противоречията, които изпъкват. Любовта е извън живота, а животът е само едно частично, временно проявление на Любовта. Знанието пък е проявление само на Мъдростта. Мъдростта е нещо повече от знанието. Тя е абсолютна: в нея няма никакви заблуждения, никакви теории Свободата е проявление на Истината, но Истината е абсолютна: в нея няма ограничения, няма никакво робство. Свободата сама по себе си съдържа известни ограничения, защото всеки стремеж на човека да бъде свободен показва, че той е ограничен. Тогава и аз ви питам: можете ли да живеете без Любов? (– Можем) Да, без Любов ще имате живот, но ще страдате. Можете ли да живеете без Мъдрост? (– Можем.) Да, без Мъдростта ще имате знания, но глупости ще вършите. Можете ли да живеете без Истината?
към беседата >>

Следователно, когато вие се индивидуализирате и кажете, че ще живеете за себе си, вие отричате Любовта, Мъдростта и Истината.
(– Можем) Да, без Любов ще имате живот, но ще страдате. Можете ли да живеете без Мъдрост? (– Можем.) Да, без Мъдростта ще имате знания, но глупости ще вършите. Можете ли да живеете без Истината? (– Можем.) Да, без Истината ще имате свобода, но в робство ще изпадате. Следователно, когато вие се индивидуализирате и кажете, че ще живеете за себе си, вие отричате Любовта, Мъдростта и Истината. Някой път човек може да си позволи един такъв жест, но като дойдат резултатите, не трябва да се сърди. Като страда, да си каже: Аз съм причина, че страдам, понеже се отказах от Любовта. Като страда, да си каже: Аз съм причина, че дойдоха грешките, глупостите, защото се отказах от Мъдростта. Като страда, да си каже: Аз съм причина, че дойдоха ограниченията, понеже се отказах от Истината. Ти си свободен, но ако тази твоя свобода трябва да защищаваш с револвер и пушка, каква свобода е тя?
към беседата >>

Защо именно числото 5, умножено само на себе си дава 25?
Този процес е верен в природата, защото тя има като цел на нещата крайните резултати. В този случай 5 × 5 = 7. Защо? Числата 5 и 2 са основи, а 7 е киселина. Следователно с числото 25 вие не можете да направите нищо, защото и двете числа, 2 и 5, са основи, а две основи не дават нищо. В този случай, ако посеете 25 семенца, няма да получите нищо. Защо именно числото 5, умножено само на себе си дава 25? Това се приема като аксиома, не може да се докаже, но очевидно е, че е така. Тези разсъждения водят към софистика. Числото 7 пък включва в себе си числата 2 и 5. Какви са качествата на това число? Сега, да вземем числата от 1 до 18.
към беседата >>

Числото 7 пък включва в себе си числата 2 и 5.
Следователно с числото 25 вие не можете да направите нищо, защото и двете числа, 2 и 5, са основи, а две основи не дават нищо. В този случай, ако посеете 25 семенца, няма да получите нищо. Защо именно числото 5, умножено само на себе си дава 25? Това се приема като аксиома, не може да се докаже, но очевидно е, че е така. Тези разсъждения водят към софистика. Числото 7 пък включва в себе си числата 2 и 5. Какви са качествата на това число? Сега, да вземем числата от 1 до 18. До първата линия написваме от 1 до 9. До втората линия написваме от 10 до 18 и т.н. Като съберем отделните цифри на числата след първата линия, получаваме пак горните числа от 1 до 9, а именно:
към беседата >>

Какво значи в математиката да умножиш едно число само на себе си?
С разрешените въпроси е свършено вече, а това, с което има да се занимаваме, то е бъдещата основа, то е полето, върху което трябва да се работи. Не се смущавайте, когато известни въпроси останат неразрешени – ще им дойде времето. И тъй, 5 × 5 = 25 = 7. Разглеждайте това нещо от една страна, от друга страна вижте може ли да бъде вярно и при какво отношения. При известни отношения 5 × 5 може да е равно на 7, но не при всички условия. Какво значи в математиката да умножиш едно число само на себе си? Как мислите, може ли да се умножи семето само на себе си? За да се умножи семето, в този процес трябва да вземат участие човекът, почвата, слънцето, водата, въздухът – те са формули, които имат дял в работата. Следователно, като казваме 5 × 5 = 25, трябва да вземем предвид и другите елементи, които са взели участие в умножението. При какви условия 5 × 5 = 25? Питагоровата таблица показва, че 25 се получава при известни условия.
към беседата >>

Как мислите, може ли да се умножи семето само на себе си?
Не се смущавайте, когато известни въпроси останат неразрешени – ще им дойде времето. И тъй, 5 × 5 = 25 = 7. Разглеждайте това нещо от една страна, от друга страна вижте може ли да бъде вярно и при какво отношения. При известни отношения 5 × 5 може да е равно на 7, но не при всички условия. Какво значи в математиката да умножиш едно число само на себе си? Как мислите, може ли да се умножи семето само на себе си? За да се умножи семето, в този процес трябва да вземат участие човекът, почвата, слънцето, водата, въздухът – те са формули, които имат дял в работата. Следователно, като казваме 5 × 5 = 25, трябва да вземем предвид и другите елементи, които са взели участие в умножението. При какви условия 5 × 5 = 25? Питагоровата таблица показва, че 25 се получава при известни условия. Значи, ще вземем пред вид и разумността на човешкия дух, който взима участие в това умножение.
към беседата >>

52. Отношения между проявите в природата

Съзнанието се отличава по това, че щом достигне в движението си своята крайна точка, започва да образува около себе си една спирала.
Линията AB на чертежа представлява път, изминат от едно разумно същество – път на съзнанието C. Туй съзнание, след като е извървяло своя път от A към B и няма накъде повече да се движи, връща се назад и оттам поема посоката към точка D, при което се образува един прав ъгъл. Съзнанието се отличава по това, че щом достигне в движението си своята крайна точка, започва да образува около себе си една спирала. Но понеже съзнанието се движи вечно, от точка D отива в противоположна посока до точката P и образува друг прав ъгъл. Понеже в това си второ движение съзнанието е отслабнало, при точка P кръгчето е по-малко. Можете ли да си обясните кои са причините, дето при едното си движение кръгът е по-голям, а при другото – по-малък? Това е едно положение, което съществува вътре и в самата природа. Линията AB, която изразява пътя на вашето съзнание, е и линията на вашия нос.
към беседата >>

Вие ще не сте се вглеждали нито в себе си, нито в другите хора.
Тя означава крайния предел на човешката интелигентност. Да допуснем, че при това отклонение на човешкото съзнание в точка D, точка D ни представлява дясното око на човека, което е по-разтворено, а точката P – лявото око, което е по-малко разтворено. Можете ли да си обясните защо дясното око на човека е повече разтворено, отколкото лявото? Нали всяко явление си има своите причини? Обяснете тогава причините! Вие ще не сте се вглеждали нито в себе си, нито в другите хора. Човешките лица не са напълно симетрични – асиметрични са те. Ако се вгледате, вие ще забележите, че едната страна на човешкото лице е по-нежна, по-мека, също така и едното око има по-мек, по-приятен поглед. Ако човешката чувствителност се развива съзнателно, кое око ще се развие по-добре? Имайте предвид, че около очите има две течения: едното течение е от положително и отрицателно електричество, което тече в известна посока, а другото течение е от положителен и отрицателен магнетизъм, който тече в същата посока. Когато дясното око се развива, то е във връзка с лявото полушарие на мозъка; когато пък лявото око се развива, то е във връзка с дясното полушарие на мозъка.
към беседата >>

Мисленето е съзнателен процес.
Това произтича от един психологически закон. Колкото повече вниманието на човека е съсредоточено към вътрешния живот, толкова по-малко се хранят очите. Светските хора, които искат да видят всичко и се радват на живота като деца, те изпращат повече кръв в очите си, затова техните очи са по-здрави. Хора, които са много замислени, развалят очите си. Имайте предвид, че да мислиш и да си замислен са две различни неща. Мисленето е съзнателен процес. В него влиза нещо възвишено и благородно. В замислеността влизат някакви елементи на чувствания: ти мислиш, че животът не върви добре, че светът не е нареден правилно и т.н. Това е криво схващане на живота. И тъй, всичката енергия се очертава на лицето ви. Вие искате да имате красиви очи, нали?
към беседата >>

И ако вие се спрете в себе си и концентрирате вашето съзнание без никакво колебание, непременно ще ви дойде едно разрешение, едно просветление в ума по един много естествен начин.
Но ако той съсредоточи ума си към земята, той се намира в едно пасивно състояние и е на един хлъзгав път. И тъй, когато погледът ти отива към земята в точка A, ти едновременно ще раздвоиш съзнанието си тъй, че в мисълта си да имаш един полет нагоре в точката. Тия два лъча AO и BO ще образуват един остър ъгъл от около 60 градуса. А линията CO е равнодействащата или плоскостта, полето на зрението, дето окото деиства. Значи ти трябва да мислиш да отправиш съзнанието си към всички разумни същества, които са минали преди тебе и да кажеш: „Аз искам съдействието на онези разумни същества, които минаха по този път преди мене“. И ако вие се спрете в себе си и концентрирате вашето съзнание без никакво колебание, непременно ще ви дойде едно разрешение, едно просветление в ума по един много естествен начин. Няма да се мине много време и в съзнанието ви ще се яви една малка светлинка, която ще внесе една нова мисъл в ума ви и мъчнотията ви ще се разреши по един много правилен начин. Ще си кажете колко проста е била тази работа, пък аз не съм знаел. И всички даровити ученици, не само от окултните школи, но и от обикновените училища, знаят този закон за концентриране на вниманието. Аз забелязвам мнозина от вас, като срещате мъчнотии, по някой път се колебаете. В това колебание човек може да си причини голяма вреда.
към беседата >>

Да греши човек против себе си, това е престъпление.
Ще си кажете колко проста е била тази работа, пък аз не съм знаел. И всички даровити ученици, не само от окултните школи, но и от обикновените училища, знаят този закон за концентриране на вниманието. Аз забелязвам мнозина от вас, като срещате мъчнотии, по някой път се колебаете. В това колебание човек може да си причини голяма вреда. А да си причинява човек вреда тогава, когато природата работи за негово добро, това е престъпление от страна на самия човек. Да греши човек против себе си, това е престъпление. Следователно ще се стремите да уравновесявате енергиите, които работят във вас. Най-първо вие няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които може да се развивате. И Писанието казва: „Ако някой е оскуден от мъдрост, да проси, но искрено да проси.“ То значи: като получи това, що проси, да употреби тия закони, които служат за неговото развитие. Правете опити върху това, което ви говоря. Вземете си едно огледалце и наблюдавайте каква е големината на зеницата ви в едното и в другото око.
към беседата >>

Най-после, след като вземете всички тия предпазни мерки, ще носите в себе си разумността, а тази разумност ще се прояви в Божествения Дух, който работи над човека, за да му посочи пътя към Вечния Живот.
Защо тогава трябва да си правите илюзии, че вие именно ще минете този велик път на живота без мъчнотии? Не, ще пътувате от един град в друг, но в торбата си ще имате хляб, едно шишенце с топла вода, хубави, здрави цървули, най-малко един сантиметър дебели, понеже пътят по който ще вървите, на някои места е постлан с остри камъни. Ако ходите боси, краката ви ще се изпорежат. Хубаво ще бъдете обути. Така трябва да бъдете приготвени за живота. Най-после, след като вземете всички тия предпазни мерки, ще носите в себе си разумността, а тази разумност ще се прояви в Божествения Дух, който работи над човека, за да му посочи пътя към Вечния Живот.
към беседата >>

53. Елементи в геометрията

Има само два начина на мислене: единият начин е мислене в тъмнина, другият начин е мислене в бялата светлина, т.е.
Тия теми влизат като камъни в градежа на едно здание. Така и всеки предмет, върху който се спира вашият ум, ще ви принесе в дадения случай или полза, или вреда. Вие трябва да мислите, но не можете да пренебрегвате законите на мисълта. Ако не вървите по нейните закони, ще мислите неправилно, т.е. в мисълта си ще вървите по крив път. Има само два начина на мислене: единият начин е мислене в тъмнина, другият начин е мислене в бялата светлина, т.е. в светлината изобщо. При сегашните условия на живота вие не можете да бъдете неутрални. И всеки, който казва, че може да бъде неутрален, той трябва да бъде божество. Даже и божествата не могат да бъдат неутрални. Тъй че, всеки, който мисли, ще има едното или другото положение, или и двете – не в един и същи момент, но ще се сменяват.
към беседата >>

Който дисциплинира ума си, създава в себе си и характер.
Недисциплинираният ум може да се уподоби на един див кон, който прескача всички прегради, колкото големи и да са те, баири и планини той прескача. За да го укротиш, трябва да му туриш голям гем. Някой път, като се разбушува, виждаш го, и тебе взел, и гема взел, прескочил планината, а ти се озърташ натук-натам, търсиш го. Затова ще се заемете да работите върху ума си, да го дисциплинирате. Дисциплинираният ум е велика сила в природата. Който дисциплинира ума си, създава в себе си и характер. Че минават в ума ви лоши мисли покрай добрите, не трябва да се смущавате за това. Считайте туй нещо като едно необходимо явление. Вие не може да изменяте реда на нещата. И злото, и доброто ще дойдат. Те съществуват в света.
към беседата >>

Ако е вярно, признай го и радвай се, че имаш работа върху себе си.
Ако ти говориш за другите, трябва да имаш мъжество, като говорят за тебе, да кажеш: Нека говорят, ще нося всичко! И ти трябва да изтърпиш погрешката си. Ако един факт е прав, защо да не го признаеш? Казвате на някого: Ти си нетърпелив, ти си груб в обходата си, ти не си милосърден, не приемаш никого в къщата си и т.н. Всичко това не е ли факт? Ако е вярно, признай го и радвай се, че имаш работа върху себе си. Ама, възразява той, аз не съм толкова лош. То е друг въпрос. Туй, което е вярно, всеки от вас трябва да бъде доблестен да признае като факт дотолкова, доколкото е верен, а именно 75 на сто, 50 на сто или 25 на сто. Ако пък някой факт е абсолютно неверен, ще кажеш: добре, ще си помисля върху това. Аз не съм за този метод при възпитанието да се критикувате, да си търсите погрешките едни други, но всеки за себе си да има будно съзнание.
към беседата >>

Аз не съм за този метод при възпитанието да се критикувате, да си търсите погрешките едни други, но всеки за себе си да има будно съзнание.
Ако е вярно, признай го и радвай се, че имаш работа върху себе си. Ама, възразява той, аз не съм толкова лош. То е друг въпрос. Туй, което е вярно, всеки от вас трябва да бъде доблестен да признае като факт дотолкова, доколкото е верен, а именно 75 на сто, 50 на сто или 25 на сто. Ако пък някой факт е абсолютно неверен, ще кажеш: добре, ще си помисля върху това. Аз не съм за този метод при възпитанието да се критикувате, да си търсите погрешките едни други, но всеки за себе си да има будно съзнание. Някои хора кипват много скоро. Че кипват, това е много хубаво, защото иначе щеше да бъде за тях по-лошо. Но като кипнат, трябва да знаят къде да пратят тази енергия. Човешкият организъм си има свой отдушник, капак, през който може тази енергия да се изпрати навън. Всеки от вас ще отвори отдушника на сърцето, на ума и на волята си, за да може тази енергия при кипването да излиза през тях, там да се вдига шум.
към беседата >>

По-хубаво да имаме в себе си една сила, която ще ни кара да работим, отколкото да нямаме нищо.
И за работа бих приел такива коне, които ритат и хапят, но които и работа вършат Такъв кон рита, хапе, но като го впрегнеш в каруцата тегли я. Отлична работа върши той. Казват: Много рита този кон. Да, такъв кон желая, той върши работа. А кон, който е много кротък отвън, който не рита, не хапе като го впрегнеш в каруцата, не тегли, работа не върши! По-хубаво да имаме в себе си една сила, която ще ни кара да работим, отколкото да нямаме нищо. Не се оплаквайте от злото, което е във вас. То е една велика сила, едно велико благо. Аз взимам злото в много широк смисъл. Кипването, гневът, всички отрицателни качества във вас са едно богатство, един специален тор, който трябва да знаете де и как да турите. За в бъдеще той ще ви донесе известни блага, но трябва да знаете как да се справите с него.
към беседата >>

54. Двете граници

За да дойде ученикът до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава към разрешението на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота.
По същия начин ученикът трябва да има точна, правилна преценка за нещата. Когато той се произнася върху известно свое качество или действие, както и за известни качества или действия у другите, трябва да има правилен поглед – нито да преувеличава, нито да намалява, защото колкото в единия случай ще изпадне в грешка, толкова и в другия случай ще сгреши. Той трябва да преценява нещата тъй, както са. Трябва да бъде тъй точен, както е точен математикът при решаване на задачите. Всяка прибавена или отнета единица или най-малка част от единицата не дава правилни изводи и задачата на този математик не може да се счита за вярно решена. За да дойде ученикът до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава към разрешението на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота. Може да ми възразите: „Какво ще ни ползват тия неща? “ – Те ще ви дадат истински знания. Аз наричам истински знания тия, които почиват на едно вътрешно разбиране и които имат приложение в живота. Това са знания, които почиват на една дълбока опитност. Животът е училище, в което придобиваш знания, прилагаш тия знания и жънеш техните плодове.
към беседата >>

Познай себе си, познай възможностите, които Живата природа е вложила в тебе – това е една от важните задачи в развитието на ученика.
Животът е училище, в което придобиваш знания, прилагаш тия знания и жънеш техните плодове. Той е опитното училище на Живата разумна природа. Някои ще кажат: „Еди-кой си човек знае много неща, той е много образован, завършил е няколко факултета.“ Какво от това? Аз не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие от паметта на учения, както морските вълни изтриват написаното на пясъка. Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможностите, които Живата природа е вложила в тебе – това е една от важните задачи в развитието на ученика. Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания и да дойдеш до самопознанието – това трябва да бъде стремежът на ученика. Ученикът ще намери всичко това, скрито в Живата природа. Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки час, всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите в своите песни и в туй велико разнообразие тя открива тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната книга. Вие трябва да изучавате езика на Природата, защото в този език ще намерите скрити онези велики закони, които трябва да прилагате и в своя живот.
към беседата >>

Не е и в многото тичане, не е и в многото мислене.
Щом станеш по-голям материалист, искаш да трупаш повече, отколкото ти трябва, ще се спреш, ще помислиш, че Божият закон е крайно взискателен. В живота си всеки трябва да носи толкова, колкото е необходимо. Тури ли повече, скъпо ще плати. Не че съзнателно ще го накажат, но понеже пътят му е дълъг, затова ще плати скъпо. Смисълът не е в многото работене на Земята – това трябва да го знаете! Не е и в многото тичане, не е и в многото мислене. Защото не сме само ние, които мислим. Някой казва: „Да си уредя живота.“ – Не си ти, който го уреждаш. Ти ще мислиш толкова, колкото ти е дадено. Ти ще уреждаш живота си толкова, колкото трябва. Нима, като влезете в един университет, ще мислите да уреждате програмата на този университет?
към беседата >>

да дадеш нещо от себе си.
– Тя показва почвата, върху която трябва да се сеят нещата. Перпендикулярната линия показва това, което е израсло отгоре, над почвата. Тези двама братя не се разбират, цяла река ги дели. Сега ти трябва да направиш един мост, по който те трябва да минат, защото единият е на брега на скръбта, а другият е на брега на радостта. Тези двама братя са двете успоредни линии и ти, за да ги събереш, трябва да прекараш един перпендикуляр между тях, т. е. да дадеш нещо от себе си. Ученикът взема тебешира и написва нещо на черната дъска? Ами ти какво ще напишеш на дъската? Как ще събереш тези двама братя, които са се скарали за имането на баща си? Единият взел 20 000 лева, а другият – 50 000 лева, затова единият е на брега на скръбта, а другият – на брега на радостта. Какво ще направиш?
към беседата >>

55. Брат ти си дойде

Дал ли си отчет на себе си, защо се измени състоянието ти?
Ти го обичаш повече от мене. Бащата, който познаваше сърцето на големия си син, каза: Синко, всичко, каквото имам, е твое. Да се повеселим сега за брата ти, който беше изгубен и се намери; мъртъв беше и оживя." Казвам: Пътят, по който вървите, изисква правилно разбиране. Седиш спокоен, разположен и изведнъж състоянието ти се изменя. Дал ли си отчет на себе си, защо се измени състоянието ти? Казваш, че състоянието ти се измени, но защо, сам не знаеш. Мислиш, че това се дължи на вътрешна причина – станал си индиферентен към живота. – Кога стана индиферентен? Преди няколко момента беше разположен. Ако си млад, естествено е да стават бързи смени на състоянията, но ти си възрастен, с улегнал характер.
към беседата >>

Всеки за себе си ще пие; всеки за себе си ще печели.
Има неща, за изработването на които сам човек трябва да залегне. Често религиозните цитират стиха: „Даром сте взели, даром давайте." – Даром се взимат и дават пари, хляб, дрехи, но даром не се учи. Мислите ли, че съм прав, ако ви поканя на моята трапеза и пръв аз изям супата и кажа, че всичко се взима даром? За мене се дава даром, защото изядох яденето, но за вас не е така. Следователно, щом дойдем до яденето, всеки сам ще си яде, то не се дава даром. Всеки за себе си ще пие; всеки за себе си ще печели. Под „печалба" разбирам придобиване на известни сили, необходими за нашето развитие. Под „даром" разбирам условия, създадени от ближните ни; при тези условия ние можем да се развиваме. Питам: На какво се дължат нашите криви схващания в живота? Един французки граф, наречен граф Абизи, изпаднал материално – това не е истинското му име – се влюбил в графиня Мелби. Като човек от високо произхождение, графът държал на думата си.
към беседата >>

Той не казал на своята възлюбена, какво му говорила графинята, не от желание да не смути духа на своята възлюбена, но да не изложи себе си.
Мечката се приближила до него, помирисала го и, като помислила, че е умрял, продължила пътя си, без да го докосне. Щом отминала мечката, първият, който бил на дървото, слязъл от него и запитал другаря си: Какво ти каза мечката? – Каза ми друг път да не тръгвам с такъв другар като тебе. Питам ви: Каква особеност има в характера на граф Абизи? Той се отличавал с една затаена гордост. Той не казал на своята възлюбена, какво му говорила графинята, не от желание да не смути духа на своята възлюбена, но да не изложи себе си. Графът трябваше да й каже: Тази мома ми услужи с пари. Имам да й давам, и тя ме пита, кога ще се издължа. Готовността на човека да си каже истината, даже и когато се излага, в християнството се нарича състояние на покаяние. И тъй, да се покаеш, това значи, да изнесеш своите слаби черти, своите недостатъци, не пред хората, но пред Бога. Ще кажеш: Господи, имам няколко полици, които трябва да изплатя.
към беседата >>

Той мислел за себе си, че е добрият син, че е работил на баща си безкористно, но неговата доброта и безкористие се подложиха на изпитание.
Ти ще се представиш такъв, какъвто си. Това значи истински човек, в пълния смисъл на думата честен, благороден. Днес повечето хора играят незавидна роля, поради което се излагат като нечестни, неблагородни. Когато не се проявява такъв, какъвто е, човек се натъква на големи противоречия. Например, големият брат се разсърдил на баща си, че дал угощение за малкия брат. Той мислел за себе си, че е добрият син, че е работил на баща си безкористно, но неговата доброта и безкористие се подложиха на изпитание. Вместо да се зарадва, че изгубеният му брат се върнал, той се разсърдил на баща си и показал своето недоволство. Като наблюдавам хората, които идат да ме слушат, по лицата им чета, какво мислят. Аз познавам науката за съкращението и разпущането на мускулите и по тях различавам добрия човек от лошия. На добрия човек мускулите на лицето се разширяват, и то приема спокоен, благороден израз. На лошия човек мускулите се свиват – става стягане на лицето.
към беседата >>

Интелигентният трябва да носи в себе си качествата на истинския човек.
Ако болестта се върне, нищо няма да получа. Следователно всяко знание, всяко изкуство трябва да се приложи в живота. Иначе, то остава неизпитано, непроверено. Казвам: Хората на 20-ти век, у които се е пробудило съзнанието, се отличават с голяма интелигентност. Аз взимам думата „интелигентен" в широк смисъл. Интелигентният трябва да носи в себе си качествата на истинския човек. Време е да се освободите от своите криви възгледи и заключения. Когато видиш, че някой мръдне главата или ръката си, трябва да знаеш, защо прави това. Като си клати главата, той може да се заканва на някого. Като стиска юмрука си, той показва, че иска да воюва. Много деца се раждат със стиснати юмруци.
към беседата >>

Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват.
– Че не сте умни. Това трябва да го знаете. Вие трябваше да вземете на заем толкова пари, колкото можете да платите. Никога не взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са дали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам, какво са казали тези Учители. Обаче, трябва да се разясни това, което те са проповядвали. Днес ние не можем да живеем, както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа.
към беседата >>

„Брат ти си дойде." За да не изпаднете в положението на големия брат, изхвърлете от себе си всички горчиви чувства.
Ще кажете, че разумните хора трябва да работят. – Не, всички ще работят – и растения, и животни, и хора. Какво ще стане, ако животните и растенията изчезнат от земята, а останат само разумните хора да работят? Всяко животно, всяко растение, в зависимост от степента на своето развитие, извършва някаква работа. Ще кажете, че това не е съгласно с религията. „Брат ти си дойде." За да не изпаднете в положението на големия брат, изхвърлете от себе си всички горчиви чувства. Братът, който си дойде, е Божественият Дух. Следователно, като дойде той, не се борете с него. Какво представя Духът? Той е ангел, който осмисля живота. Казвате: Духът влезе в мене и излезе.
към беседата >>

Аз бих желал да зная, в какво се заключава правото, логично мислене.
Питам: Сегашните хора нормални ли са? Нека учените ни дадат образец за нормален човек. Нека опишат неговите външни, физически белези. Аз бих желал да видя типа на нормалния човек. Казват за някого, че не разсъждава логично. Аз бих желал да зная, в какво се заключава правото, логично мислене. Според мене, нормални хора са тези на любовта – не на обикновената любов, но на онази, която повдига човека. Човекът на любовта е мощен. Като чукне с пръчицата, трапезата веднага се слага. Щом се свърши яденето, трапезата отново се вдига. Имаш нужда от пари.
към беседата >>

56. Съзнателната монада

Когато казваме, че трябва да работим върху себе си, разбираме, че трябва да дадем един образец на тия души в нас как трябва да работят.
При дадени условия тия души оказват известно влияние върху общия живот на който и да е човек. Когато човек е духовен, когато той се развива съразмерно с Божествените закони, тия души се развиват правилно помежду си и се групират в тази централна монада, която представлява човека, самия индивид. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групират и я подкрепят. Обаче когато тази ръководеща душа, която носи името, знайно в Небето, не спазва законите, всички останали души са в разногласие. Тогава се ражда в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката душа цял хаос. Когато казваме, че трябва да работим върху себе си, разбираме, че трябва да дадем един образец на тия души в нас как трябва да работят. Тази централна монада е като център. Тя трябва да бъде образец, идеал на тия души в нас. И те имат свое мнение. Следователно, когато един човек греши, тия души знаят това: те вземат всичко под внимание, докато един ден започнат да те напущат една след друга и ти останеш сам. Тогава знаете ли какво ще бъде вашето положение?
към беседата >>

Туй, което ти сам в себе си не си могъл да изправиш, не го критикувай!
В Школата всеки има право да бъде една свещ. Като кажем някому да каже Истината, нека я каже по закона на Любовта. Ако вие минавате по един мост, направен само от сламки, нямам ли право да ви кажа: не минавайте по този мост, защото ще паднете. Вие ще ми възразите: „И друг път съм минавал по мостове.“ Казвам: ще паднеш, не минавай! Вие отговаряте: „Не е ваша работа.“ Онези, които правят бележки комуто и да е, трябва да знаят едно правило: никога не критикувайте една погрешка, която сами не можете да изправите! Туй, което ти сам в себе си не си могъл да изправиш, не го критикувай! Туй, което ти си оправил в себе си, за същото можеш да помогнеш и на другите. Да кажем, ти учиш другите да не се страхуват, а сам се страхуваш. Ще имаш ли добър резултат от твоя урок? Някой казва: „Ние трябва да имаме воля“ или „Ние можем да живеем и без пари.“ Ти без пари можеш ли да живееш? Ти воля имаш ли?
към беседата >>

Туй, което ти си оправил в себе си, за същото можеш да помогнеш и на другите.
Като кажем някому да каже Истината, нека я каже по закона на Любовта. Ако вие минавате по един мост, направен само от сламки, нямам ли право да ви кажа: не минавайте по този мост, защото ще паднете. Вие ще ми възразите: „И друг път съм минавал по мостове.“ Казвам: ще паднеш, не минавай! Вие отговаряте: „Не е ваша работа.“ Онези, които правят бележки комуто и да е, трябва да знаят едно правило: никога не критикувайте една погрешка, която сами не можете да изправите! Туй, което ти сам в себе си не си могъл да изправиш, не го критикувай! Туй, което ти си оправил в себе си, за същото можеш да помогнеш и на другите. Да кажем, ти учиш другите да не се страхуват, а сам се страхуваш. Ще имаш ли добър резултат от твоя урок? Някой казва: „Ние трябва да имаме воля“ или „Ние можем да живеем и без пари.“ Ти без пари можеш ли да живееш? Ти воля имаш ли? Аз, като говоря, че без пари може да се живее, принципно разбирам въпроса.
към беседата >>

Ако съм направил този опит в себе си, може да ви кажа: направих един опит, излезе много сполучлив, сега и вие може да го направите.
Някой казва: „Ние трябва да имаме воля“ или „Ние можем да живеем и без пари.“ Ти без пари можеш ли да живееш? Ти воля имаш ли? Аз, като говоря, че без пари може да се живее, принципно разбирам въпроса. Аз не съм ви дал методите как може да се живее без пари, как може животът да се уреди по друг начин. Теоретически е тъй, може да се живее без пари, но това трябва да се докаже практически. Ако съм направил този опит в себе си, може да ви кажа: направих един опит, излезе много сполучлив, сега и вие може да го направите. Следователно, когато ние поправяме една погрешка, трябва да изхождаме от нашия личен опит. Само тогава може тази погрешка да бъде изправена. Или когато искаме да запознаем някого с някоя добродетел, ние трябва да сме направили опит с нея. Ако вие спазвахте тия правила, у вас щеше да се зароди една хармония. Сега между всичките ученици съществува дисхармония.
към беседата >>

Всичките хора имат за себе си по-високо мнение, отколкото е това, което са в дадения случай.
Следователно, когато ние поправяме една погрешка, трябва да изхождаме от нашия личен опит. Само тогава може тази погрешка да бъде изправена. Или когато искаме да запознаем някого с някоя добродетел, ние трябва да сме направили опит с нея. Ако вие спазвахте тия правила, у вас щеше да се зароди една хармония. Сега между всичките ученици съществува дисхармония. Всичките хора имат за себе си по-високо мнение, отколкото е това, което са в дадения случай. Изобщо е така. Всеки човек всъщност мисли, че от него може да стане нещо много. Отпосле условията отвън го довеждат до противоположно мнение. И наистина, той може да стане много нещо, но трябва да знае дали тия негови подбуждения произтичат от душата му, или са дошли отвън. Вие трябва да се пазите от всички посторонни влияния.
към беседата >>

Усещане, мислене – това са само възможности.
Той казва: „Не му е дошло времето, имаш още да се прераждаш.“ Онзи, който ти казва, че имаш още да се прераждаш, може ли да ти каже колко прераждания си имал? Той ти казва: „Ти в следващото прераждане ще направиш това.“ Онзи, който ти дава този съвет, трябва да ти опише едно, две, 10 000 твои прераждания и да ти каже, че в еди-кое си прераждане еди-какво си качество си придобил. Такъв човек може да ти услужи. Онзи човек пък, който ти казва: „Чини ми се, че си бил такъв, тъй мисля“, този човек не може да ти даде съвет. Кой не мисли, кой не усеща? Усещане, мислене – това са само възможности. Та онези от вас, които са напреднали, с по-събудено съзнание, трябва да излязат малко напред: да потеглят, да дадат пример. Един от учениците трябва да излезе напред. Все трябва да има една овца да прескочи трапа. Все трябва една овца да бъде първа и като прескочи тя – след нея втора, трета и т. н. Например някой от вас ще се отличи с един наблюдателен ум, друг – с едно добро сърце, трети – с милосърдие, четвърти – с музика.
към беседата >>

Гледам: кой как дойде, един мисли за своята къща, друг – за себе си, за децата си, за мъжа си, за обществото – за излишни работи мислите.
Все трябва да има една овца да прескочи трапа. Все трябва една овца да бъде първа и като прескочи тя – след нея втора, трета и т. н. Например някой от вас ще се отличи с един наблюдателен ум, друг – с едно добро сърце, трети – с милосърдие, четвърти – с музика. Има хиляди добродетели, които могат да се развият във всички души. Сега вие сте се ограничили в едно нещо. Гледам: кой как дойде, един мисли за своята къща, друг – за себе си, за децата си, за мъжа си, за обществото – за излишни работи мислите. Вземете вестниците, четете еди-кой си вестник какво пише. Що от това? Минавате през една улица – много кучета ви лаят. Казвате: „Като минавах покрай улицата, фиксирах тия кучета и те си отидоха.“ Хубаво – едно куче фиксирате, друго фиксирате, всичките кучета фиксирате, но като отидете в гората, срещнете една мечка, искате да я фиксирате, а не можете. Казвате: „Аз бях в Рилската пустиня, видях една мечка, че като хукнах, едва се спасих.“ Кучетата фиксираш, а мечката не можеш да фиксираш.
към беседата >>

Някой път седиш и езикът ти мръдне – без да искаш, кажеш някои излишни думи, а после съжаляваш в себе си, казваш: „Защо казах така?
Бог обаче знае положението. Той знае какво можеш да направиш в този случай. Той знае условията, при които живееш, знае баща ти, майка ти, взема предвид обкръжаващата среда и знае всичко, което можеш да направиш. Той взема всичко предвид и оставя само възможностите, в които ти можеш да направиш това. Невидимият свят е много снизходителен, но за това, което можеш да направиш, е много взискателен. Някой път седиш и езикът ти мръдне – без да искаш, кажеш някои излишни думи, а после съжаляваш в себе си, казваш: „Защо казах така? “ Ти съжаляваш в себе си и започваш да се морализираш. Ти съжаляваш, че езикът ти е мръднал преди ума ти и си направил една погрешка. Някой път пък ръката ти мръдне преди ума. Някой път пък мръдне устата ти, тя някак си се изкриви. Мръдва устата ти, мръдват ръцете ти преди ума и вследствие на това се раждат всичките противоречия.
към беседата >>

“ Ти съжаляваш в себе си и започваш да се морализираш.
Той знае какво можеш да направиш в този случай. Той знае условията, при които живееш, знае баща ти, майка ти, взема предвид обкръжаващата среда и знае всичко, което можеш да направиш. Той взема всичко предвид и оставя само възможностите, в които ти можеш да направиш това. Невидимият свят е много снизходителен, но за това, което можеш да направиш, е много взискателен. Някой път седиш и езикът ти мръдне – без да искаш, кажеш някои излишни думи, а после съжаляваш в себе си, казваш: „Защо казах така? “ Ти съжаляваш в себе си и започваш да се морализираш. Ти съжаляваш, че езикът ти е мръднал преди ума ти и си направил една погрешка. Някой път пък ръката ти мръдне преди ума. Някой път пък мръдне устата ти, тя някак си се изкриви. Мръдва устата ти, мръдват ръцете ти преди ума и вследствие на това се раждат всичките противоречия. Следователно ние още не сме господари на нашето тяло, не сме господари на нашите волеви действия.
към беседата >>

57. Разумният живот

Тъй че знание, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знание, което се лесно добива.
Когато ние извършваме нещо в Природата, а ние извършваме често в нея известни длъжности, в нас остава само навикът и ние го носим, без да различаваме съдържанието, което се помества в него в дадения случай. Например вие имате жажда, глад, но не сте си обяснили защо съществуват тия неща в света. Това е един дълбок философски въпрос, върху който трябва дълго време да мислите. Аз няма да ви отговарям на този въпрос, понеже всяко знание, което се дава лесно на учениците, те не го оценяват. Щом ви дам една кесия със злато, вие я вземате и я носите надясно, наляво, навсякъде я разнасяте, но щом ви накарам да работите на лозето и така да припечелите нещо, това, спечеленото нещо, вие го цените вече. Тъй че знание, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знание, което се лесно добива. Не мислете, че отношенията между символите и подобията са произволни. Не, има закони, по които тези символи може да се нареждат. Някои мислят, че лесно се нареждат те. Сега ще ви запитам как ще определите разликата между физическия и духовния живот? Какъв символ ще дадете за тях?
към беседата >>

Той е принципът, който съгражда, който носи Живота в себе си, който съхранява нещата.
Тя представлява една дреха, една броня, която пази от всички опасности, от всички сили в Разумния живот. Някои казват: „Защо ти трябва чистота? “ – Вие влизате в един свят, дето не царува Божествената Любов, а царува грехът, царуват всички отрицателни сили и отрови, които постоянно тровят хората. Някой път дойде някоя лоша мисъл – тя е дошла някъде отвън. В еврейската дума Бог вторият принцип е мек – той е принципъта на Любовта, ל . Той е принципът, който съгражда, който носи Живота в себе си, който съхранява нещата. Без този принцип светът би се превърнал в едно вечно мъчение. Този принцип, който ние наричаме проявление на Бога, на Любовта, превръща всичко на Добро в света. Следователно, когато произнасяме името на Бога, предстои ни да се занимаваме с три вида сили: едни, които творят; други, които съграждат; и трети вид сили, които държат всички сили в равновесие. Когато действат две сили, те всякога имат един общ резултат – или добър, или лош. Следователно, ако резултатът е лош, ние знаем, че първият принцип е взел надмощие.
към беседата >>

Точката може ли сама по себе си да се движи?
– Две граници. А ________________ В Значи правата линия АВ има две граници. Когато линията се движи, колко граници има? – Четири граници. Точката може ли сама по себе си да се движи? – Не може. В света всичко се движи едновременно. Няма отделна част, която да се движи сама по себе си. Например моята ръка може да мърда, но то е по причина на това, че аз се движа. Когато цялото престане да се движи и да мисли, и всяка отделна част престава да се движи и да мисли.
към беседата >>

Няма отделна част, която да се движи сама по себе си.
Когато линията се движи, колко граници има? – Четири граници. Точката може ли сама по себе си да се движи? – Не може. В света всичко се движи едновременно. Няма отделна част, която да се движи сама по себе си. Например моята ръка може да мърда, но то е по причина на това, че аз се движа. Когато цялото престане да се движи и да мисли, и всяка отделна част престава да се движи и да мисли. Следователно, когато една точка се движи, това показва, че цялото се движи, цялото действа. Някой може да каже, че една точка или едно тяло се движи в пространството. Не, движението на всяка точка в пространството представлява движението на цялото в себе си.
към беседата >>

Не, движението на всяка точка в пространството представлява движението на цялото в себе си.
Няма отделна част, която да се движи сама по себе си. Например моята ръка може да мърда, но то е по причина на това, че аз се движа. Когато цялото престане да се движи и да мисли, и всяка отделна част престава да се движи и да мисли. Следователно, когато една точка се движи, това показва, че цялото се движи, цялото действа. Някой може да каже, че една точка или едно тяло се движи в пространството. Не, движението на всяка точка в пространството представлява движението на цялото в себе си. Следователно, ако известна мисъл се явява във вас, в дадения случай тази мисъл е свързана с ред други мисли и по тази точка от линията АВ вие трябва да намерите връзката с всички тия мисли и желания. Например вие замисляте да направите някому едно Добро. Казвате: „Да занеса някому един чувал брашно.“ Но отлагате да сторите това Добро. Туй, което вие намисляте да направите, друг ще го почувства, а трети го извършва. Кой е направил Доброто?
към беседата >>

Вие още не мислите как преживяват другите, за да им помогнете, а всеки мисли за себе си.
И като дойдем до фазата на онази абсолютна интелигентност, ние ще знаем как да превръщаме формата си. Това обаче е въпрос на далечното бъдеще. Най-важното е можете ли вие да бъдете справедливи, добри в сегашния момент? Не че не сте добри, не че не сте справедливи, но аз забелязвам, че в учениците на Окултната школа има едно индивидуализиране. По някой път вие сте разпръснати, разсеяни в съзнанието си и трябва да дойде отвън някоя голяма беда, за да ви сплоти: тогава вие се нахвърляте, започвате да се браните, но неразумно. Вие още не мислите как преживяват другите, за да им помогнете, а всеки мисли за себе си. Това е слабата ви страна. Вие вървите по един крив път. При сегашното ваше състояние, да кажем, че ви срещна: аз няма какво да очаквам от вас да ме обичате, нито вие да очаквате от мене аз да ви обичам. Аз само ще очаквам момента да проявя онази Божествена Любов към вас и вие да я проявите към мене. Божественото в мен и Божественото във вас трябва да се прояви.
към беседата >>

58. Природа и геометрия

Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е сама по себе си.
(– Да работи.) Тази работа нужна ли е на самата машина? (– Не.) Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно, всяка една мисъл, всеки един акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един процес механически. Тази машина по-голяма може ли да стане? По-силна може ли да стане? Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е сама по себе си. Следователно, в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата. Да бъде умен и разумен, то е пак проявление на силата. Трябва да има проявление на силата. Силата е потребна само за разумното проявление на човека. А това е необходимо за вашето развитие, понеже, ако вие не си турите максими и норми, които са верни вътре в природата, няма да се мине дълго време и вие ще изгубите смисъла на живота и ще минете през пътя на всички страдания, по които обикновените хора минават.
към беседата >>

Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото.
Преди милиони години, когато човек е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушите и другите плодове капели направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал човекът тогава и сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на късмет, на краката да ми дойде“. Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи, да работи разумно. Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас. Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви.
към беседата >>

Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?
Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското? “ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал. Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, а самият човек, това са моралните чувства.
към беседата >>

Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота?
Ако вземем всички тия писатели, те един друг се допълнят. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса по-другояче. Друг път ще внесе по-друга мисъл. Затова хората четат разните учени хора, защото черпят сила и допълнят знанията си, защото всеки един, който пише, влага нещо ново по един и същ въпрос. Затова, при тази голяма свобода, вие ще изучавате живата природа по начини, които са вложени във вас, така ще се създаде хармония. Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота? Има такива положения, когато човек може да свири на някой инструмент, разбира музика много добре, но не може вярно да пее. Може даже да поправя грешките на другите, но сам с гърлото си не може да вземе тона вярно. Тогава ще кажем: гърлото му е така устроено и неговата воля не може да го застави да вземе тона вярно с гърлото си. А има и обратното: някои хора пеят много хубаво, но не могат да свирят. После, някой може да пише хубаво, писмено се излага отлично, но накарайте го да държи една устна реч, той се спъва.
към беседата >>

Ти поне без пари ще играеш ролята на цар и при това ще играеш на себе си, а той?
Може да си мислиш, че си ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това. То е едно пътешествие. Когато човек няма работа, да се разхожда с ума си не е престъпление. Ами онзи актьор, на когото, като платят, излиза на сцената, носи корона и си мисли, че е цар, питам: цар ли е? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар и при това ще играеш на себе си, а той? – Плащат му пари и той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар. Значи, въображението е потребно. В него ти си свободен. Разбира се и въображението си има закони, има си своите граници, до които е позволено на човек да отива и извън тия граници той не може да престъпи.
към беседата >>

– Плащат му пари и той не играе за себе си, а за другите.
Нищо лошо няма в това. То е едно пътешествие. Когато човек няма работа, да се разхожда с ума си не е престъпление. Ами онзи актьор, на когото, като платят, излиза на сцената, носи корона и си мисли, че е цар, питам: цар ли е? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар и при това ще играеш на себе си, а той? – Плащат му пари и той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар. Значи, въображението е потребно. В него ти си свободен. Разбира се и въображението си има закони, има си своите граници, до които е позволено на човек да отива и извън тия граници той не може да престъпи. Значи, въображението си има зона, граници.
към беседата >>

Вие сте в центъра Д, развивате се там и образувате един малък кръг около себе си.
Ако продължим А и А1 нагоре и В и В1 надолу, те ще имат три допирни точки. Тази фигура представлява едно положение на тесаракта. Тесарактът, в по-пълен смисъл, е един по-уголемен или разширен куб. Не е необходимо всички да вървите по една и съща посока. Да допуснем, че вие почвате да развивате известна идея. Вие сте в центъра Д, развивате се там и образувате един малък кръг около себе си. Но, ако тръгнете пак по пътя на вашето развитие, но по посока А, А1В или В1, вие ще обиколите света. Когато, ако седите само в Д, ще разберете само от една страна света. Та, всяка една идея, която живее вътре в човека, тя може да живее само при известни условия, може да се развива в много отношения, а ако остане само около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Сега, разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ваше развитие, аз не искам вие да се нагърбите с една работа, която не е по силата ви, защото има известни идеи, които всички не можете да възприемете, понеже на всички умовете не са готови и всички идеи трябва да дойдат последователно. Но поне отчасти с някои от тия идеи вие трябва да се запознаете и да ги приложите.
към беседата >>

А и за себе си можем да констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави.
Какво значи да се придаде личен характер на една мисъл. Може да приемем, че този, който говори, има някаква тенденция. За самите нас това вреди, ние си вредим, ние трябва само да констатираме мисълта дали е права или не. Нищо повече! Така също, кои страни на неговата мисъл са прави и кои не са прави. А и за себе си можем да констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави. Да допуснем сега друго: линиите почват да се отклоняват от правия път . Какво заключение ще направите тогава? Представете си, че А е едно живо същество и си има свой определен път АС. Обаче, това същество, при всяко движение все прави известно отклонение при движението си: АС, Аh, Ah1, Ah2, Ah3… Какво означава това? То ще измени страната на ромба.
към беседата >>

Ще се спреш в себе си, ще кажеш: „Моята мисъл трябва да бъде права!
И тази линия ще предизвика известни сили или ще се привлекат известни елементи, които някой път са полезни за вашето развитие, а някой път са елементи, крайно дисхармонични и тогава внасят една отрова в живота ви. Та всичките линии и разумни, и неразумни, вървят по известни геометрически форми. Всички хармонични сили на доброто се движат по най-правилните линии на геометрията. А линиите на злото спадат към дисхармоничните линии в геометрията. Затова вие ще се стремите най-първо към хармонични мисли, чувства и действия. Ще се спреш в себе си, ще кажеш: „Моята мисъл трябва да бъде права! “ Какво значи това? Правата линия, това е най-малката единица мярка, с която всичко можете да мерите. Тогава ще кажеш: Мисълта ми трябва да бъде права! Чувствата ми трябва да бъдат прави!
към беседата >>

Та, предстои ви една велика задача за създаване характера и за правилното мислене.
Прав трябва да бъда и всичките ми прояви трябва да бъдат прави! Отрицателните неща у вас трябва да стоят като неща чужди, наследствени, атавистически. Има много недъзи на миналото, които се преповтарят периодически. Те не се придобиват сега. Вие сте на земята при завършване на своята еволюция и трябва да изправите всичките форми, в които сте съгрешили. Та, предстои ви една велика задача за създаване характера и за правилното мислене. Не мислете, че можете да мислите каквото искате. Не, човек не трябва да мисли каквото иска. Той трябва да мисли, каквото не иска! Туй е правото при сегашното развитие: да мислиш, каквото не искаш! Казваш: „Не искам да уча, не ми е приятно.“ А трябва да научиш урока си.
към беседата >>

Тя е толкова силна и голяма, колкото е голяма сама по себе си. (втори вариант)
Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно всяка мисъл, всеки акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един механически процес. Машината може ли да стане по-голяма? Може ли да стане по-силна? - Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е голяма сама по себе си. Следователно в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата си. Да бъде човек умен и разумен, това е пак проявление на силата. Той трябва да проявява силата си. Силата на човека е потребна само за разумното му проявление. Това е потребно за вашето развитие, понеже ако вие не си турите максими и норми, които са верни и за самата Природа, няма да се мине дълго време, и вие ще изгубите смисъла на живота си и ще минете през пътя на всички страдания, по който минават и обикновените хора.
към втори вариант >>

Понякога някои от вас натрупват в себе си доста желязо, но в отрицателна, в низходяща степен: кинетично желязо, сгурия, а не потенциално - желязо, което не могат да употребят в живота си. (втори вариант)
Трябва да знаете, че Животът е тясно свързан както със силите в Природата, така и с вашите органи. До известна степен вие можете да приготвите половината от ония елементи, които са необходими за вашето правилно развитие, а другата половина ще достави Разумната Природа. Когато казвам, че трябва да живеем разумно, подразбирам спазването на законите на Разумната Природа. Тогава те ще ни доставят материали, необходими за живота. Забелязали ли сте някой път, когато вашият живот е естествен, как се събира у вас фосфорна сила и лицето ви взема един приятен израз? Понякога някои от вас натрупват в себе си доста желязо, но в отрицателна, в низходяща степен: кинетично желязо, сгурия, а не потенциално - желязо, което не могат да употребят в живота си. Това желязо вече дава друг израз на лицето ви. Ето защо тази година най-първо ще се научите да филтрирате. Без филтриране, тъй както сте сега, не биха ви пуснали в школата на Природата. Пречистване трябва! Защото ония разумни сили, с които трябва да дойдете в контакт, са чисти; ако пък вие сте нечисти, те ще произведат във вашите мозъци силна реакция и вследствие на това ще се явят неразположения, разболявания, ще станете песимисти и т.н.
към втори вариант >>

Тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи разумно - той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. (втори вариант)
Обикновено вътре в човека има нещо, което се противи - то е наследствено. Преди много години, когато човекът е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава Природата е била много богата: крушите и другите плодове падали на земята направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал и човекът. И сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога тъй да живея, както едно време живях." И оттам турците казват: „Ако е нещо на късмет, да ми дойде на крака." Това е схващане на миналото. Тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи разумно - той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. Такива криви навици съществуват у всинца ви - тези навици са животински. Например някой път кипвате, искате да си отмъстите някому и казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам." Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва, и днес по навик то се пробужда и у вас. Сега обаче вие не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее - като я погледнете само, ще се сгушите и ще А се подчинявате.
към втори вариант >>

Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее - като я погледнете само, ще се сгушите и ще А се подчинявате. (втори вариант)
Тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи разумно - той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. Такива криви навици съществуват у всинца ви - тези навици са животински. Например някой път кипвате, искате да си отмъстите някому и казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам." Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва, и днес по навик то се пробужда и у вас. Сега обаче вие не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее - като я погледнете само, ще се сгушите и ще А се подчинявате. Някой път казвате: „Не може без гняв." - Не, това са животински състояния, това са състояния на един неразумен живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика. У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния или върху тая животинска почва, или чувства, са всадени обществените чувства, те растат върху тях.
към втори вариант >>

Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското? (втори вариант)
У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния или върху тая животинска почва, или чувства, са всадени обществените чувства, те растат върху тях. Върху обществените чувства пък са посадени личните чувства, а върху личните чувства са посадени моралните чувства. Следователно те си помагат едни на други. Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското? " - Имаш го, как не. Какво лошо има в това, ако едно хубаво растение е посадено в почвата? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, той си откъсва от тях, от тази по-фина материя, и е доволен, благодари. Затова най-първо ще изучавате закона на растенията - това са обществените чувства. Законът на животните - това са личните чувства, а самият човек - това са моралните чувства.
към втори вариант >>

Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота? (втори вариант)
Ако вземем всички писатели в света, и те се допълват взаимно един друг. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса другояче в сравнение с останалите; друг писател ще внесе в тебе друга мисъл. Ето защо хората четат разните учени: за да черпят сила и да допълват знанията си. Защото всеки писател или учен, който пише по някой въпрос, влага нещо ново, нещо особено. Затова при тази голяма свобода вие ще изучавате Живата Природа по начини, които са вложени във вас - само така ще се създаде хармония. Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота? В живота се срещат различни положения. Например има някои хора, които могат да свирят на някой инструмент, разбират от музика много добре, но не могат да пеят вярно. Те даже могат да поправят грешките на другите, но сами с гърлото си не могат да произвеждат верни тонове. Тогава казваме: гърлото на този човек е така устроено, че неговата воля не може да го застави да вземе вярно тона с ларинкса си. Има и обратни случаи: някои хора пеят много хубаво, но не могат да свирят.
към втори вариант >>

Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за себе си, а той? (втори вариант)
Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко, че си Ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това, то е едно пътешествие. Когато човек няма работа, нека се разхожда с ума си това не е престъпление. Ами когато един платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за себе си, а той? - Плащат му пари, но той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар. Значи въображението е потребно за човека - в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.н., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството.
към втори вариант >>

- Плащат му пари, но той не играе за себе си, а за другите. (втори вариант)
Нищо лошо няма в това, то е едно пътешествие. Когато човек няма работа, нека се разхожда с ума си това не е престъпление. Ами когато един платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за себе си, а той? - Плащат му пари, но той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар. Значи въображението е потребно за човека - в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.н., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството. Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо: с въображението си започваш да мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н.
към втори вариант >>

Това показва, че сте в центъра Д, дето D се развивате и образувате един малък кръг около себе си. (втори вариант)
Ако продължим нагоре линиите СА и С1А1 а Св и С1В1 надолу, те ще имат три допирни точки. Тази фигура представлява едно положение на тесаракта. Тесарактът представлява един по-уголемен или разширен куб. Не е необходимо всички да вървите в една и съща посока. Да допуснем, че вие почвате да развивате известна идея. Това показва, че сте в центъра Д, дето D се развивате и образувате един малък кръг около себе си. Но ако тръгнете пак по пътя на вашето развитие, т.е. по страните на ромба, вие ще обиколите света, докато ако седите само в Д, ще разберете света едностранчиво. Та всяка идея, която живее в човека, може да се развива само при известни условия. Ако тази идея е в движение, тя може да се развива в много отношения; ако обаче остане около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ви развитие.
към втори вариант >>

И за себе си можем също тъй да констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави. (втори вариант)
Най-първо се научете да констатирате дали мисълта ви е права, или не, без да А придавате някакъв личен характер. Какво значи да се придаде личен характер на една мисъл? - Когато приемем, че този, който говори, има някаква тенденция, насочена към нас, ние придаваме на мисълта личен характер. С това ние си вредим, затова трябва само да констатираме дали мисълта е права, или не - нищо повече! Така също трябва да констатираме кои страни на мисълта са прави и кои не са прави. И за себе си можем също тъй да констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави. Да допуснем сега друго положение в ромба, а именно, че страните му почват да се отклоняват от правия път. Какво заключение ще направите тогава? Представете си, че А е живо същество, което има свой определен път АС. Обаче това същество при всяко движение все прави известно отклонение от пътя си АС и се намира в положението Аh, Аh1,, Ah2, Аh3 и т.н. Какво ще произлезе от това?
към втори вариант >>

Ще се спреш в себе си и ще си кажеш: „Моята мисъл трябва да бъде права." Какво значи това? (втори вариант)
Щом веднъж тази енергия е сложила своя отпечатък на лицето ви, тази промяна ще се отрази и върху мозъка ви. Тази линия ще предизвика известни сили или ще привлече известни елементи, които някой път са полезни за вашето развитие, а някой път са крайно дисхармонични и тогава ще внесат отрова в живота ви. Та всичките линии - и разумни, и неразумни - вървят по известни геометрически форми. Всички хармонични сили на Доброто се движат по правилните линии, които показва геометрията; линиите на злото пък спадат към дисхармоничните линии в геометрията. Затова вие ще се стремите най-първо към хармонични мисли, чувства и действия. Ще се спреш в себе си и ще си кажеш: „Моята мисъл трябва да бъде права." Какво значи това? - Правата линия е най-малката единица мярка, с която може да мерите всичко. Тогава ще си кажеш: „Мисълта ми трябва да бъде права! Чувствата ми трябва да бъдат прави! Действията ми трябва да бъдат прави! " Това трябва да си казвате винаги: ,Дз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави!
към втори вариант >>

Сега ви предстои една важна задача за създаване на характер и за правилно мислене. (втори вариант)
" Отрицателните неща у нас трябва да стоят като неща чужди, наследствени, атавистически. Има много недъзи на миналото, които се преповтарят периодически. Те не се придобиват сега. Вие се намирате сега на Земята при завършване на своята еволюция и трябва да изправите всички форми, в които сте сгрешили. Сега ви предстои една важна задача за създаване на характер и за правилно мислене. Не считайте, че можете да мислите, каквото искате. Не, човек не трябва да мисли, каквото иска. Той трябва да мисли, каквото не иска. При сегашното ви развитие това е правилото: да мислиш, каквото не искаш! Казваш: „Не искам да уча, не ми е приятно." - Не, ти трябва да научиш урока си!
към втори вариант >>

Когато употребявате тази формула общо, ще казвате за нас, а когато я употребявате за себе си, ще казвате: Доброто носи за мене Живот, Светлина и Свобода. (втори вариант)
То значи, че у тебе има едно същество, което не иска нещо, а има и друго, по-голямо, по-висше, което иска да му го наложи. Тогава това, което низшето същество иска, висшето ще му го откаже; а това, което низшето не иска, висшето ще му го наложи по всички правила на приятелското изкуство. За в бъдеще ще имате нов поздрав. Аз ще ви кажа: Любовта ражда Доброто. Вие ще отговорите: Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода. Когато употребявате тази формула общо, ще казвате за нас, а когато я употребявате за себе си, ще казвате: Доброто носи за мене Живот, Светлина и Свобода. Ние подразбираме Божественото Добро, Божественото благо.
към втори вариант >>

59. Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията

Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. (втори вариант)
За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта. Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта? Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа? Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата.
към втори вариант >>

Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота. (втори вариант)
След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. Въпрос: Кой е първият слог, който е бил произнесен. Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота. Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три.
към втори вариант >>

Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. (втори вариант)
Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. Въпрос: Кой е първият слог, който е бил произнесен. Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота. Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи?
към втори вариант >>

Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене. (втори вариант)
Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар. Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е. ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост. Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене. Ето де седи разликата. Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка. Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея.
към втори вариант >>

Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл. (втори вариант)
Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия. Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл. Ще ви задам друг въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания, или не? Отговор: Вие казахте: нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората. Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки. Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система. Да страда човек, това е голяма привилегия.
към втори вариант >>

Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. (втори вариант)
И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно. Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота. Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас?
към втори вариант >>

Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. (втори вариант)
Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят. Сега ще ви задам друг въпрос: трябва ли да злоупотребяваме с доверието на един наш приятел? А след като злоупотребите, какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? Отговор: Явно е, че не трябва. Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено. Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание.
към втори вариант >>

Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. (втори вариант)
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. От външния свят вие няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас. Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново? Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън.
към втори вариант >>

60. Условия лежащи в триъгълника

Например вие говорите за триъгълници, но не знаете тази идея, която триъгълникът крие в себе си.
Изминали сте пътя АК, достигнали сте до F. Друг ученик продължава пътя си и през втората година стига до L и точката Е и си отива, напуща училището. Е, кой тогава ще бъде истинския ученик? Който завърши целия цикъл. Ето ви един нов начин на разсъждение, с който вие още не сте запознати. Например вие говорите за триъгълници, но не знаете тази идея, която триъгълникът крие в себе си. И колко още идеи има скрити в триъгълника. Сега това ви навеждам, за да имате постоянство, като почнете нещо, да го изкарате до край. А сега мнозина от вас нямате постоянство. Например забелязвам, че не всички си пишете темите. А ония, които ги пишат, пишат ги като останат 5 минути, тогава почват да мислят какво да пишат.
към беседата >>

Никой не те свързва, но за себе си, дадеш ли едно обещание, нищо не те извинява.
После в посещението ви в класа трябва да бъдете много редовни. Веднъж човек постъпи ли в един окултен клас, той трябва да бъде много редовен. Защото по това се познава дали имате характер. Ще помните едно: като дадеш едно обещание, ти си задължен вече и нищо не може да те извини. Небето не обича залъгалки. Никой не те свързва, но за себе си, дадеш ли едно обещание, нищо не те извинява. Ще изпълнявате обещанията си. И ако вие пропуснете каквато и да е тема и не я напишете или си кажете: „Може и да не ида в клас,“ вие скоро ще платите с живота си за това. Та затова се изисква в всичко да бъдете абсолютно редовни. И живата природа обича голяма редовност. И ако спазвате тази редовност, вие ще забележите, че ще настане една промяна в живота ви.
към беседата >>

Аз бих желал всички да решите в себе си да бъдете редовни и изправни.
Ще изпълнявате обещанията си. И ако вие пропуснете каквато и да е тема и не я напишете или си кажете: „Може и да не ида в клас,“ вие скоро ще платите с живота си за това. Та затова се изисква в всичко да бъдете абсолютно редовни. И живата природа обича голяма редовност. И ако спазвате тази редовност, вие ще забележите, че ще настане една промяна в живота ви. Аз бих желал всички да решите в себе си да бъдете редовни и изправни. Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това, човек да мисли каквото иска. Не, свободата на човека седи в това да мислиш това, за което не искаш. А кое нещо човек не иска? Например да ядеш една хубава, топла баница, туй кой не го желае? В този случай в какво седи волята?
към беседата >>

Туй цяло държи частите в себе си.
(– Но, за да се появи човек, макар и като клетка, все е съществувала известна природа около него.) Слушайте, математически трябва да разсъждавате. Вие не можете да извадите една част от своето цяло. Вие математически можете да извадите и логически може да го делите, изваждате, да туряте дроби, но в природата никога не можеш да делиш частта от цялото. Математически вие може да делите дробите колкото искате, но в природата такова деление няма. Цялото се проектира в своите части. Туй цяло държи частите в себе си. Всяка част е зависима от другите. Ако вие сте една част на едно цяло, тогава ще кажете: „Условията са такива.“ Няма никакви условия, това е идеята вътре във вас, която действа. И тогава в духовния свят всяка една част има условията на цялото в себе си, може да се развива, а може да дойде и в противоречие с цялото, но в края на краищата тази част трябва да се примири с цялото, тя не може да излезе извън цялото. Сега съвременните хора искат да излязат от цялото – там е всичката борба. Но това е невъзможно.
към беседата >>

И тогава в духовния свят всяка една част има условията на цялото в себе си, може да се развива, а може да дойде и в противоречие с цялото, но в края на краищата тази част трябва да се примири с цялото, тя не може да излезе извън цялото.
Математически вие може да делите дробите колкото искате, но в природата такова деление няма. Цялото се проектира в своите части. Туй цяло държи частите в себе си. Всяка част е зависима от другите. Ако вие сте една част на едно цяло, тогава ще кажете: „Условията са такива.“ Няма никакви условия, това е идеята вътре във вас, която действа. И тогава в духовния свят всяка една част има условията на цялото в себе си, може да се развива, а може да дойде и в противоречие с цялото, но в края на краищата тази част трябва да се примири с цялото, тя не може да излезе извън цялото. Сега съвременните хора искат да излязат от цялото – там е всичката борба. Но това е невъзможно. Всяка част си има известно отражение. И като рекох, че ние по ум не се различаваме един от друг, разбирам, че общия ум, който действа в нас, е един и същ. Но умът на цялото не може да се побере в своята част.
към беседата >>

Съвременното мислене не е мислене на целокупното човечество, защото за да мислим право трябва да съберем всичките хора от създание мира и всичките, които за в бъдеще ще дойдат – това е цялото.
Та ние можем да бъдем като цялото, но по-големи от цялото не можем да бъдем. И следователно, всеки един трябва да се движи в рамките на туй цяло. Схванахте ли разликата сега? Вие няма да разсъждавате с ума на обществото и с ума на съвременните хора, то е крив ум. Крив, понеже той се е спрял в известен етап. Съвременното мислене не е мислене на целокупното човечество, защото за да мислим право трябва да съберем всичките хора от създание мира и всичките, които за в бъдеще ще дойдат – това е цялото. А сега имаме една малка част, наречена общество, но туй не е цялото. Теософите предполагат, че има 60 милиарда човешки души, които образуват цялото. А сега на земята има един и половина милиард, да допуснем, че са два милиарда, а тогава не допускате ли, че в другия свят те не съставят условие за развитие? Значи в невидимия свят има повече души, а вие тях нямате пред вид. И дисхармонията, която сега се забелязва, е само по отношение на нашия живот, а не по отношение на този, целокупния живот.
към беседата >>

Сега ще турите в ума си да развиете тази черта в себе си: да учите правилно, да мислите правилно.
Та всички трябва да бъдете много внимателни. Някой път вие излизате из вашия път и казвате: „После пак ще влезна.“ Но не можеш да влезеш тъй както и да е. Сега вие можете да мислите, че такава е съдбата, но за да те съдят, кой е причината? Ти като извършиш едно престъпление ще те съдят. И можем да кажем 50% човек сам си е причина дето го съдят. Сега ще турите в ума си да развиете тази черта в себе си: да учите правилно, да мислите правилно. Всички трябва да имате в основата си правилна мисъл. Ако тази мисъл е в пътя, по който вървите и не ви отклонява, тя е правилна, дръжте я. Ако тази мисъл ви отклонява не я приемайте, отхвърлете я. Всяка мисъл, която ще ви помогне в пътя, по който вървите, дайте й ход. А всяка мисъл, която може да ви спре или отклони, на тази мисъл не давайте място, тя не е ваша мисъл, тя е чужда.
към беседата >>

Всеки трябва да си тури за идея да стане един равностранен триъгълник и да владее всичките линии на този триъгълник – външни и вътрешни; и почвата, и условията, вие сами на себе си да бъдете господари.
И така се правят много престъпления. Затуй щом ти се пие някой път много винце, не пий, защото туй пресилено желание не е твое. Ще му кажеш: „Ти и без винце можеш.” Сега на мисълта. Всички трябва да се стремите да усвоите този правилен равностранен триъгълник. Всеки трябва да си тури за идея да стане един равностранен триъгълник и да владее всичките линии на този триъгълник – външни и вътрешни; и почвата, и условията, вие сами на себе си да бъдете господари. Да разбирате перпендикулярите, три вида перпендикуляри има, могат да се спуснат в един триъгълник. А вие трябва да можете да владеете тия три вида перпендикуляри. Сега разгледахме само перпендикулярите, спуснати към почвата. А има още два вида перпендикуляри. В друга лекция ще се спрем още да видим какво значи перпендикуляр.
към беседата >>

Например вие говорите за триъгълници, но не знаете идеята, която триъгълникът крие в себе си. (втори вариант)
Изминали сте пътя АF. Друг ученик продължава пътя си и в края на втората година стига до точка Е, трети ученик стига до точка М, четвърти – до точка О, и напущат училището. Питам: кой ще бъде истинският ученик от всички тия ученици? – Който завърши целия цикъл. Ето един нов начин на разсъждение, с който вие още не сте запознати. Например вие говорите за триъгълници, но не знаете идеята, която триъгълникът крие в себе си. И колко идеи има още скрити в триъгълника! Аз ви навеждам сега на тия мисли, за да имате постоянство: като почнете нещо, да го изкарате докрай. Сега мнозина от вас нямат това постоянство. Например забелязвам, че всички не си пишете темите. Ония пък, които пишат темите си, започват да ги пишат пет минути преди да дойдат в клас –тогава мислят какво да пишат.
към втори вариант >>

Никой не те свързва, но дадеш ли обещание за себе си, нищо вече не може да те извини. (втори вариант)
И ако искате да бъдете учени хора, трябва да мислите. Никога не трябва да казвате: „Аз нямам време.“ После, които от вас посещават класа, трябва да бъдат много редовни. Човек постъпи ли веднъж в един окултен клас, той трябва да бъде много редовен – по това се познава дали имате характер. Ще помните следното: като дадеш веднъж обещание, ти си задължен вече да го изпълниш, нищо не може да те извини. Небето не обича залъгалки. Никой не те свързва, но дадеш ли обещание за себе си, нищо вече не може да те извини. Ще изпълнявате обещанията си! Ако вие съзнателно пропуснете да напишете каквато и да е тема, или си кажете, че можете и да не отидете в клас, вие скоро ще платите с живота си. Затова от всички ви се изисква да бъдете абсолютно редовни. И Живата Природа изисква голяма редовност. Ако спазвате тази редовност, вие ще забележите, че ще настане една промяна в живота ви.
към втори вариант >>

Аз бих желал всички да решите в себе си да бъдете редовни и изправни. (втори вариант)
Ще изпълнявате обещанията си! Ако вие съзнателно пропуснете да напишете каквато и да е тема, или си кажете, че можете и да не отидете в клас, вие скоро ще платите с живота си. Затова от всички ви се изисква да бъдете абсолютно редовни. И Живата Природа изисква голяма редовност. Ако спазвате тази редовност, вие ще забележите, че ще настане една промяна в живота ви. Аз бих желал всички да решите в себе си да бъдете редовни и изправни. Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това – да мисли, каквото си иска. Не, свободата на човека седи в туй – да мисли по това, за което не иска. А кое нещо човек не иска? Например като гледаш една топла, хубава баница, да не я пожелаеш. В какво седи волята?
към втори вариант >>

Цялото се проектира в своите части; тук цялото съдържа частите в себе си – всяка част е зависима от другите. (втори вариант)
Реплика: Да, но за да се яви човек, макар и като клетка, все е съществувала някаква Природа около него. Не, вие трябва да разсъждавате математически. Частта не може да се извади от своето цяло. Вие математически и логически може да я делите, да я изваждате, да туряте дроби, но в Природата никога не можеш да делиш частта от цялото. Математически вие може да делите дробите, колкото искате, но в Природата такова деление няма. Цялото се проектира в своите части; тук цялото съдържа частите в себе си – всяка част е зависима от другите. Ако вие сте част от едно цяло, тогава ще кажете: условията са такива. Няма никакви условия. Това, което действа във вас, е самата идея, т.е. Цялото. И тогава в Духовния свят всяка част има условията на Цялото в себе си, т.е. тя може да се развива сама, а може да дойде и в противоречие с Цялото.
към втори вариант >>

И тогава в Духовния свят всяка част има условията на Цялото в себе си, т.е. (втори вариант)
Математически вие може да делите дробите, колкото искате, но в Природата такова деление няма. Цялото се проектира в своите части; тук цялото съдържа частите в себе си – всяка част е зависима от другите. Ако вие сте част от едно цяло, тогава ще кажете: условията са такива. Няма никакви условия. Това, което действа във вас, е самата идея, т.е. Цялото. И тогава в Духовния свят всяка част има условията на Цялото в себе си, т.е. тя може да се развива сама, а може да дойде и в противоречие с Цялото. В края на краищата частта трябва да се примири с Цялото, тя не може да излезе извън него. И сега всичката борба на съвременното общество седи в това, че хората искат да излязат от Цялото. Това обаче е невъзможно. Всяка част има известно отражение.
към втори вариант >>

Съвременното мислене е резултат на целокупната човешка мисъл. (втори вариант)
Това е един вътрешен закон на Битието. Тъй че ние можем да бъдем като Цялото, но не можем да бъдем по-големи от Цялото. Следователно всеки човек трябва да се движи в рамките на това Цяло. Схванахте ли сега разликата? Вие няма да разсъждавате с ума на обществото и с ума на съвременните хора – той е крив ум, понеже се е спрял на известен стадий в своето развитие. Съвременното мислене е резултат на целокупната човешка мисъл. Защото, за да мислим право, трябва да съберем всички хора от създанието на света досега, както и ония, които ще дойдат за в бъдеще – това е Цялото. А сега ние имаме една малка част, наречена общество, но тя не съставлява Цялото. Теософите предполагат, че има около шестдесет милиарда човешки души, които образуват Цялото. А засега на Земята има около един и половина милиарда, или най-много два милиарда. Значи в Невидимия свят има повече души, които вие не вземате предвид.
към втори вариант >>

Вие трябва да бъдете сами на себе си господари! (втори вариант)
Затуй, щом някой път ти се пие винце, не пий, защото туй пресилено желание не е твое. Ще кажеш на този твой приятел: „Ти можеш и без винце.“ Да се върнем към мисълта си. Всички трябва да усвоите правилния равностранен триъгълник. Всеки трябва да тури в ума си идеята да стане един равностранен триъгълник и да владее всички линии на този триъгълник. Вие трябва да бъдете сами на себе си господари! Вие трябва да разбирате перпендикулярите, които могат да се спуснат в един триъгълник, а те са всичко три вида; също тъй трябва да владеете и трите вида перпендикуляри. Сега ние разгледахме само перпендикулярите, спуснати към почвата, но има още два вида перпендикуляри. В друга лекция ще се спрем да видим какво значи перпендикуляр. Отговор: Най-късото разстояние между точка и права. Значи перпендикулярът е една проява в живота.
към втори вариант >>

61. Забравените неща

Това мислене е необходимо за живота ти.
Те отбелязват също писали ли сте темите, които ви давам, или не сте ги писали. Вие често казвате: „Аз не разбирам тази тема, няма да пиша нищо по нея.“ Дали разбираш, или не, то е друг въпрос, но ти трябва да мислиш върху тази тема, защото тия разумни Същества ще те питат: „Ти помисли ли върху темата? “ Дали ще я разрешиш, то е друг въпрос, но ще мислиш върху нея. Това е важното. Като излезеш сутрин и погледнеш Слънцето, ти няма да мислиш върху това, учените хора как разрешават въпроса за Слънцето, но само ще го погледнеш и ще се замислиш малко. Това мислене е необходимо за живота ти. То ще ти внесе някоя хубава мисъл. Някоя вечер може да погледнеш небето, звездите, но с това няма да разрешиш великия въпрос за звездите, обаче важното в дадения случай за теб е, че ще възприемеш някоя свещена мисъл. Ти трябва да повдигнеш очите си нагоре към небето! Не само това, но окултният ученик, като излезе вън, ако небето е ясно и той не погледне нагоре, държат му сметка. Това вече е отбелязано за него.
към беседата >>

Като ви говоря за забравените неща, едно от тях е следното: вие искате да създадете доброто в себе си сега, а сте забравили, че доброто не се създава, но се ражда.
Сега вие искате да идете на Небето, да бъдете служители там, но Небето е място само за добри хора – аз вземам доброто в неговата съществена черта. Единственото нещо, което отличава човека като човек, е доброто, което живее в него. Ние казваме: „Любовта ражда Доброто.“ От това добро пък, от благото на Любовта, се подкрепя животът. Само доброто може да подкрепи живота. Когато доброто изчезне от света, смъртта иде на негово място и тогава земята се покрива само с кости. Като ви говоря за забравените неща, едно от тях е следното: вие искате да създадете доброто в себе си сега, а сте забравили, че доброто не се създава, но се ражда. Когато във вашата душа се зароди великото желание да служите на Бога, тогава се явяват и условията за доброто. За да може да служите на Бога, трябва да имате разумно знание. За да дойде туй знание, трябва да дойде разумният живот. Знанието трябва да се предшества от живота, защото само ония същества могат да имат стремеж към знание, които живеят съзнателен живот. Като говорите за съзнание в насекомите, аз определям: насекомите имат предметно съзнание.
към беседата >>

Един ангел може да се огледа сам в себе си, а вие не можете сами да видите лицето си; маймуната пък съвсем не познава своя образ.
Това показва, че и маймуната има предметно съзнание. Когато вие се оглеждате в някое огледало, знаете, че това е отражение на самите вас; маймуната обаче мисли, че в огледалото вътре има друга маймуна, и се чуди как тази маймуна се е вмъкнала там. Тя ще се огледа веднъж-дваж и ще напусне огледалото, ще избяга. Ние сме дошли дотам, че съзнаваме, че онова, което виждаме в огледалото, е наше отражение, наш образ. Съзнанието на ангелите е идейно, понеже те нямат този навик да се оглеждат, те нямат нужда да се оглеждат, понеже и без огледало се виждат. Един ангел може да се огледа сам в себе си, а вие не можете сами да видите лицето си; маймуната пък съвсем не познава своя образ. Човек чрез отражение познава, че образът е негов, а ангелът идейно може да се види много хубаво и без огледало. Онези от вас, у които съзнанието е високо, те ще започнат да усещат съзнанието на ангелите. Има някои хора, които виждат вътрешно своя образ. И когато се появи този духовен образ на човека, тогава се поставят два образа един срещу друг, като че две лица се гледат, но тия същества не са като в огледалото, те са живи същества. Те представляват вътрешния, идейния живот на човека.
към беседата >>

Всеки един от вас може да знае това нещо за себе си.
Нито първото ти заключение е било вярно, нито последното е вярно. Ти трябва да съзнаеш, че разсъжденията ти и в двата случая не са Божествени. Твоят ум като на човек, откак се родиш, докато умреш, постоянно ще се мени. И турците казват: „Хайван дошел, теле си отишел.“ А българите казват: „Крава дошел, вол си отишел.“ В Божествените неща няма никаква промяна. Като говоря за интуицията, трябва да знаете, че всеки човек има интуиция, повече или по-малко развита. Всеки един от вас може да знае това нещо за себе си. Вие например какво знаете за себе си? Аз ще оставя въпроса какво мислите за другите, но какво мислите за себе си? Някой път вие мислите, че сте много добър, съзнавате туй, нали? Но след 5-6 години вие казвате: „Не съм добър.“ Съзнавате, че не сте добър. Питам: как тъй преди 5 години мислехте, че сте добър, а сега без никакво основание мислите, че не сте добър?
към беседата >>

Вие например какво знаете за себе си?
Ти трябва да съзнаеш, че разсъжденията ти и в двата случая не са Божествени. Твоят ум като на човек, откак се родиш, докато умреш, постоянно ще се мени. И турците казват: „Хайван дошел, теле си отишел.“ А българите казват: „Крава дошел, вол си отишел.“ В Божествените неща няма никаква промяна. Като говоря за интуицията, трябва да знаете, че всеки човек има интуиция, повече или по-малко развита. Всеки един от вас може да знае това нещо за себе си. Вие например какво знаете за себе си? Аз ще оставя въпроса какво мислите за другите, но какво мислите за себе си? Някой път вие мислите, че сте много добър, съзнавате туй, нали? Но след 5-6 години вие казвате: „Не съм добър.“ Съзнавате, че не сте добър. Питам: как тъй преди 5 години мислехте, че сте добър, а сега без никакво основание мислите, че не сте добър? Вие ще кажете: „Аз сгреших, изопачих живота си.“ Как тъй?
към беседата >>

Аз ще оставя въпроса какво мислите за другите, но какво мислите за себе си?
Твоят ум като на човек, откак се родиш, докато умреш, постоянно ще се мени. И турците казват: „Хайван дошел, теле си отишел.“ А българите казват: „Крава дошел, вол си отишел.“ В Божествените неща няма никаква промяна. Като говоря за интуицията, трябва да знаете, че всеки човек има интуиция, повече или по-малко развита. Всеки един от вас може да знае това нещо за себе си. Вие например какво знаете за себе си? Аз ще оставя въпроса какво мислите за другите, но какво мислите за себе си? Някой път вие мислите, че сте много добър, съзнавате туй, нали? Но след 5-6 години вие казвате: „Не съм добър.“ Съзнавате, че не сте добър. Питам: как тъй преди 5 години мислехте, че сте добър, а сега без никакво основание мислите, че не сте добър? Вие ще кажете: „Аз сгреших, изопачих живота си.“ Как тъй? – „Ама външните условия на живота ме заставиха.“ Това е само едно математическо предположение, това е една вероятност, аз го определям с минус а (------а).
към беседата >>

Безпощадни ще бъдете в това отношение към себе си.
Но като дойде някой негов брат да му иска пари назаем, казва: „Ще ти дам пари, но ще дадеш 25% лихва. Другите, както знаеш, вземат 50%, но аз, като вярвам в кръвта Христова, вземам само 25%.“ И вие, окултните ученици, някои от вас вземате по 25% лихва. Слушайте, от всинца ви се изисква една права мисъл. Разбирате ли какво значи права мисъл? В Школата всички ученици трябва да бъдете абсолютно изправни в своята мисъл! Безпощадни ще бъдете в това отношение към себе си. Всяка погрешка, която имате, ще я извадите пред себе си и ще кажете: „Ще я изправя! “ Някой ще ти каже, че си такъв-онакъв. Нищо да не те безпокои, ще си кажеш: „Ще се изправя“ – нищо повече! Това се казва герой човек. В света има два вида герои: едни, които правят добро, не грешат – те са герои ученици; и други, които изправят своите погрешки.
към беседата >>

Всяка погрешка, която имате, ще я извадите пред себе си и ще кажете: „Ще я изправя!
Другите, както знаеш, вземат 50%, но аз, като вярвам в кръвта Христова, вземам само 25%.“ И вие, окултните ученици, някои от вас вземате по 25% лихва. Слушайте, от всинца ви се изисква една права мисъл. Разбирате ли какво значи права мисъл? В Школата всички ученици трябва да бъдете абсолютно изправни в своята мисъл! Безпощадни ще бъдете в това отношение към себе си. Всяка погрешка, която имате, ще я извадите пред себе си и ще кажете: „Ще я изправя! “ Някой ще ти каже, че си такъв-онакъв. Нищо да не те безпокои, ще си кажеш: „Ще се изправя“ – нищо повече! Това се казва герой човек. В света има два вида герои: едни, които правят добро, не грешат – те са герои ученици; и други, които изправят своите погрешки. И последните в моите очи са герои, защото тук даже се изисква по-голямо усилие.
към беседата >>

Какво съдържа тя в себе си?
Знаете ли защо? Ако вие дадете на една маймуна ноти, тя ще ги разбере ли? Ако вие дадете на една маймуна да чете Библията и Евангелието, тя ще ги разбере ли? – Нищо няма да разбере. Тогава, питам ви: вие разбирате ли дълбочината на окултната наука? Какво съдържа тя в себе си? Отсега нататък ще се яви във вас желание да изучавате окултизма. Някои казват: „Тази наука е за младите, не е като за нас, стари хора.“ Чудни сте вие, кои са младите хора? Младите пък казват: „Туй учение е за старите хора, те имат знания и мъдрост, то не е за нас.“ Кои са старите хора? Според тази теория аз наричам млад човек този, който изучава закона на самопожертвуванието. Непроявеното семе, което се посажда в почвата – това е младият човек.
към беседата >>

Светлината е едно от необходимите качества за мислене.
При тази лампа има само една Божествена клечица. За запалването Ă има правила, които определят колко пъти трябва да драснеш тази клечица, за да се запали. Щом запалиш тази лампичка, ти веднага ще започнеш да мислиш. Някои от вас обичат само да пипат лампичката и не могат да мислят. Разбира се, без светлина не може да се мисли. Светлината е едно от необходимите качества за мислене. Светлите духове и отвън, и отвътре имат светлина, а ненапредналите духове, които живеят в ада, нямат отвън светлина, но имат само отвътре. Те държат тази светлина само за себе си. Тяхната лампичка още не е изгаснала, те не са изгубили още тази способност да я палят. Та казвам: всеки от вас трябва да запали тази лампичка и само тогава ще има правилно мислене. Това мислене е непреривно.
към беседата >>

Те държат тази светлина само за себе си.
Щом запалиш тази лампичка, ти веднага ще започнеш да мислиш. Някои от вас обичат само да пипат лампичката и не могат да мислят. Разбира се, без светлина не може да се мисли. Светлината е едно от необходимите качества за мислене. Светлите духове и отвън, и отвътре имат светлина, а ненапредналите духове, които живеят в ада, нямат отвън светлина, но имат само отвътре. Те държат тази светлина само за себе си. Тяхната лампичка още не е изгаснала, те не са изгубили още тази способност да я палят. Та казвам: всеки от вас трябва да запали тази лампичка и само тогава ще има правилно мислене. Това мислене е непреривно. Щом веднъж се запали тази лампичка, тя е непреривна, в нея не може да става прекъсване, затова при тази светлина мисълта се разширява и човек не остарява. Той всеки ден е и млад, и стар.
към беседата >>

Та казвам: всеки от вас трябва да запали тази лампичка и само тогава ще има правилно мислене.
Разбира се, без светлина не може да се мисли. Светлината е едно от необходимите качества за мислене. Светлите духове и отвън, и отвътре имат светлина, а ненапредналите духове, които живеят в ада, нямат отвън светлина, но имат само отвътре. Те държат тази светлина само за себе си. Тяхната лампичка още не е изгаснала, те не са изгубили още тази способност да я палят. Та казвам: всеки от вас трябва да запали тази лампичка и само тогава ще има правилно мислене. Това мислене е непреривно. Щом веднъж се запали тази лампичка, тя е непреривна, в нея не може да става прекъсване, затова при тази светлина мисълта се разширява и човек не остарява. Той всеки ден е и млад, и стар. Тъй седи въпросът. Аз бих желал тази лампичка в ума на всеки едного от вас да бъде запалена по всички правила.
към беседата >>

Това мислене е непреривно.
Светлината е едно от необходимите качества за мислене. Светлите духове и отвън, и отвътре имат светлина, а ненапредналите духове, които живеят в ада, нямат отвън светлина, но имат само отвътре. Те държат тази светлина само за себе си. Тяхната лампичка още не е изгаснала, те не са изгубили още тази способност да я палят. Та казвам: всеки от вас трябва да запали тази лампичка и само тогава ще има правилно мислене. Това мислене е непреривно. Щом веднъж се запали тази лампичка, тя е непреривна, в нея не може да става прекъсване, затова при тази светлина мисълта се разширява и човек не остарява. Той всеки ден е и млад, и стар. Тъй седи въпросът. Аз бих желал тази лампичка в ума на всеки едного от вас да бъде запалена по всички правила. Това се отнася за този, който не я е запалил, а който я е запалил вече, нека върви по следите на тази лампичка, защото тя се движи, не седи на едно място.
към беседата >>

На английски език се пише eum (еум), а се произнася ом; значи умът е, който съдържа в себе си всички Божествени качества.
Де ще турите ударението? Има силни думи, на които, като се изговарят, за да се подчертае силата им, турят на специални места ударенията. Вземете думата разум – раз-ум. Тя е сложна дума и не е от славянско произхождение. Коренът ом или ум е една свещена дума. На английски език се пише eum (еум), а се произнася ом; значи умът е, който съдържа в себе си всички Божествени качества. А какво означава частицата раз. Русите казват раз, което значи „един път, веднъж, едно, първо“. То подразбира първоначалното, Божественото, което е било у човека и което съдържа всичко в себе си. Човек трябва да се стреми да разбира нещата. От разума, от първоначалното, от Божественото, е излязло Словото, разумното, т.е.
към беседата >>

То подразбира първоначалното, Божественото, което е било у човека и което съдържа всичко в себе си.
Тя е сложна дума и не е от славянско произхождение. Коренът ом или ум е една свещена дума. На английски език се пише eum (еум), а се произнася ом; значи умът е, който съдържа в себе си всички Божествени качества. А какво означава частицата раз. Русите казват раз, което значи „един път, веднъж, едно, първо“. То подразбира първоначалното, Божественото, което е било у човека и което съдържа всичко в себе си. Човек трябва да се стреми да разбира нещата. От разума, от първоначалното, от Божественото, е излязло Словото, разумното, т.е. обвивката на нещата, която е приела първия образ, за да направи Словото видимо и чуто. Защото Словото в невидимия мир и се вижда, и се слуша. Като кажем В начало бе Словото, веднага в нашия ум трябва да изпъкне великата идея за онова живо същество – Словото – което е излязло от Бога.
към беседата >>

62. Да угоди на народа

Първиятъ законъ съ който човѣкъ се запозналъ отъ най-ранни врѣмена, който училъ до сега с любовьта къмъ себе си, т.е.
Въ проявата на разумния човѣшки животъ дѣйствуватъ три велики принципа, отъ които произтичатъ три закона. Първиятъ законъ съ който човѣкъ се запозналъ отъ най-ранни врѣмена, който училъ до сега с любовьта къмъ себе си, т.е. да обичашъ себе си. Този законъ всички сѫщества го знаятъ – отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ. И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича себе си. Нѣма сѫщество, което да не обича себе си. Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества да се сдружаватъ въ едно, да живѣятъ въ общества, да иматъ отношения едни къмъ други.
към беседата >>

да обичашъ себе си.
Въ проявата на разумния човѣшки животъ дѣйствуватъ три велики принципа, отъ които произтичатъ три закона. Първиятъ законъ съ който човѣкъ се запозналъ отъ най-ранни врѣмена, който училъ до сега с любовьта къмъ себе си, т.е. да обичашъ себе си. Този законъ всички сѫщества го знаятъ – отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ. И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича себе си. Нѣма сѫщество, което да не обича себе си. Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества да се сдружаватъ въ едно, да живѣятъ въ общества, да иматъ отношения едни къмъ други. Третиятъ и послѣдниятъ законъ е „любовьта къмъ Бога“.
към беседата >>

И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича себе си.
Въ проявата на разумния човѣшки животъ дѣйствуватъ три велики принципа, отъ които произтичатъ три закона. Първиятъ законъ съ който човѣкъ се запозналъ отъ най-ранни врѣмена, който училъ до сега с любовьта къмъ себе си, т.е. да обичашъ себе си. Този законъ всички сѫщества го знаятъ – отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ. И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича себе си. Нѣма сѫщество, което да не обича себе си. Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества да се сдружаватъ въ едно, да живѣятъ въ общества, да иматъ отношения едни къмъ други. Третиятъ и послѣдниятъ законъ е „любовьта къмъ Бога“. И дѣйствително, човѣкъ най-първо е започналъ съ закона, който се отнася къмъ частитѣ. Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото.
към беседата >>

Нѣма сѫщество, което да не обича себе си.
Въ проявата на разумния човѣшки животъ дѣйствуватъ три велики принципа, отъ които произтичатъ три закона. Първиятъ законъ съ който човѣкъ се запозналъ отъ най-ранни врѣмена, който училъ до сега с любовьта къмъ себе си, т.е. да обичашъ себе си. Този законъ всички сѫщества го знаятъ – отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ. И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича себе си. Нѣма сѫщество, което да не обича себе си. Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества да се сдружаватъ въ едно, да живѣятъ въ общества, да иматъ отношения едни къмъ други. Третиятъ и послѣдниятъ законъ е „любовьта къмъ Бога“. И дѣйствително, човѣкъ най-първо е започналъ съ закона, който се отнася къмъ частитѣ. Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото. Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще.
към беседата >>

Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото.
И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича себе си. Нѣма сѫщество, което да не обича себе си. Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества да се сдружаватъ въ едно, да живѣятъ въ общества, да иматъ отношения едни къмъ други. Третиятъ и послѣдниятъ законъ е „любовьта къмъ Бога“. И дѣйствително, човѣкъ най-първо е започналъ съ закона, който се отнася къмъ частитѣ. Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото. Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще. Когато се говори за любовьта къмъ Бога, тази идея е отвлѣчена, непонятна. Хората казватъ: ами че какво нѣщо е любовь къмъ Бога? Любовьта къмъ себе си я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем да разберемъ. Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима.
към беседата >>

Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще.
Нѣма сѫщество, което да не обича себе си. Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества да се сдружаватъ въ едно, да живѣятъ въ общества, да иматъ отношения едни къмъ други. Третиятъ и послѣдниятъ законъ е „любовьта къмъ Бога“. И дѣйствително, човѣкъ най-първо е започналъ съ закона, който се отнася къмъ частитѣ. Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото. Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще. Когато се говори за любовьта къмъ Бога, тази идея е отвлѣчена, непонятна. Хората казватъ: ами че какво нѣщо е любовь къмъ Бога? Любовьта къмъ себе си я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем да разберемъ. Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима. Какви прояви могатъ да се явятъ въ любовьта къмъ себе си?
към беседата >>

Любовьта къмъ себе си я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем да разберемъ.
И дѣйствително, човѣкъ най-първо е започналъ съ закона, който се отнася къмъ частитѣ. Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото. Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще. Когато се говори за любовьта къмъ Бога, тази идея е отвлѣчена, непонятна. Хората казватъ: ами че какво нѣщо е любовь къмъ Бога? Любовьта къмъ себе си я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем да разберемъ. Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима. Какви прояви могатъ да се явятъ въ любовьта къмъ себе си? Ти си богатъ, имашъ голѣмъ дворъ и си отглеждашъ кокошки, патки, пуйчици. Ставашъ сутринь рано, забърквашъ имъ малко зобъ, нахранишъ ги, грижишъ се за тѣхъ, обикаляшъ ги по нѣколко пѫти на день. Всички тия сѫщества живѣятъ около тебе, повидимому ти минавашъ за тѣхенъ господарь, и всички ти се радватъ.
към беседата >>

Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима.
Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото. Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще. Когато се говори за любовьта къмъ Бога, тази идея е отвлѣчена, непонятна. Хората казватъ: ами че какво нѣщо е любовь къмъ Бога? Любовьта къмъ себе си я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем да разберемъ. Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима. Какви прояви могатъ да се явятъ въ любовьта къмъ себе си? Ти си богатъ, имашъ голѣмъ дворъ и си отглеждашъ кокошки, патки, пуйчици. Ставашъ сутринь рано, забърквашъ имъ малко зобъ, нахранишъ ги, грижишъ се за тѣхъ, обикаляшъ ги по нѣколко пѫти на день. Всички тия сѫщества живѣятъ около тебе, повидимому ти минавашъ за тѣхенъ господарь, и всички ти се радватъ. Тѣ мислятъ, че ги обичашъ.
към беседата >>

Какви прояви могатъ да се явятъ въ любовьта къмъ себе си?
Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще. Когато се говори за любовьта къмъ Бога, тази идея е отвлѣчена, непонятна. Хората казватъ: ами че какво нѣщо е любовь къмъ Бога? Любовьта къмъ себе си я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем да разберемъ. Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима. Какви прояви могатъ да се явятъ въ любовьта къмъ себе си? Ти си богатъ, имашъ голѣмъ дворъ и си отглеждашъ кокошки, патки, пуйчици. Ставашъ сутринь рано, забърквашъ имъ малко зобъ, нахранишъ ги, грижишъ се за тѣхъ, обикаляшъ ги по нѣколко пѫти на день. Всички тия сѫщества живѣятъ около тебе, повидимому ти минавашъ за тѣхенъ господарь, и всички ти се радватъ. Тѣ мислятъ, че ги обичашъ. Обаче, единъ день, тъй както ги наобикаляшъ, погледнешъ на една, на друга отъ тѣхъ, докато хвърлишъ око върху нѣкоя мазничка, приличничка кокошка и си казвашъ: тази ще ме развесели.
към беседата >>

Слѣдователно, човѣшката любовь, сама по себе си, носи извѣстни утайки.
Въ тази любовь човѣкъ непрѣменно трѣбва да умре. Има дълбоки окултни причини, който доказватъ, защо човѣкъ трѣбва да умре. Човѣкъ трѣбва да умре, защото той не е послѣдното сѫщество, което живѣе на земята. Слѣдъ него има множество по-малки сѫщества, който трѣбва да го изядатъ точно тъй, както и той изяжда други сѫщества. Бацилитѣ на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно рѣшаватъ, че човѣкъ трѣбва да умре. Слѣдователно, човѣшката любовь, сама по себе си, носи извѣстни утайки. Хубава е човѣшката любовь, но поради тѣзи утайки, който носи, кръвьта се заразява, става нечиста и човѣкъ умира. Тази отрова идва отъ онѣзи живи сѫщества, който човѣкъ изяжда. Щомъ хванете една кокошка, или едно агне, съ цѣль да го заколите, въ тѣхъ се заражда чувството на умраза и страхъ. Тази умраза, този страхъ днесъ внесатъ малко отрова въ кръвьта на човѣка, утрѣ внесатъ малко отрова, докато тия отлагания се натрупатъ толкова много, че стане съвършено отравяне на кръвьта. Тъй че въпросътъ не седи въ това, съ какво се хранимъ, но какъ е приета тази храна.
към беседата >>

Животътъ седи ли въ мисленето?
Въ какво седи сегашниятъ ви животъ? Животътъ седи ли въ яденето? Не, яденето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ спането? Не, спането е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ мисленето? Не, мисленето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ чувствата? Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ работата? Не, работата е само едно условие за животъ.
към беседата >>

Не, мисленето е само едно условие за животъ.
Животътъ седи ли въ яденето? Не, яденето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ спането? Не, спането е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ мисленето? Не, мисленето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ чувствата? Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ работата? Не, работата е само едно условие за животъ. Е, тогава въ какво седи самиятъ животъ?
към беседата >>

Щомъ извадите живота вънъ отъ себе си, вие сте мъртви.
Е, тогава въ какво седи самиятъ животъ? Животътъ ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ. Животътъ сме ние. Нѣкои искатъ да разглеждатъ живота обективно. Вие не можете да разглеждате живота обективно. Щомъ извадите живота вънъ отъ себе си, вие сте мъртви. И тогава, за какво може да разсѫждава, за какво може да мисли мъртвиятъ човѣкъ? Слѣдователно, посоката, въ която ние се движимъ сега е да придобиемъ живота. Кой животъ? Не този егоистичниятъ, човѣшкиятъ, животъ, но Божествениятъ. Ние имаме човѣшкия животъ, но той не ни задоволява той е животъ, който постоянно носи промѣни.
към беседата >>

Угаждането само по себе си е добро, но кому трѣбва да угаждаме?
Той казва: „Работата на Пилата е да угоди на народа и да прѣдаде Исуса на разпятие, а моя работа е да Го възкръся, да Му дамъ животъ, да Го направя знатенъ и да Го покажа за единъ образецъ, какъ трѣбва да се живѣе за въ бѫдеще“. Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко врѣме се свърши тази процедура на сѫдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на сѫдене, на разкарване Христа при Кесаря, при Пилата, примиряваха се, докато най-послѣ трѣбваше да заколятъ Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при цѣлата тази процедура Пилатъ трѣбваше да угоди на народа. Не е лошо човѣкъ да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но кому трѣбва да угаждаме? Ако ти угаждашъ на себе си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на ближнитѣ си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на Бога, ще живѣешъ. Когато човѣкъ иска да угоди на Бога, той не може да се надѣе на хората, да каже, че азъ като живѣя за Бога, ще имамъ благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошълъ до идеята да служи на Бога, той толкова е заетъ съ тази велика мисъль, че нему не идва на умъ да се занимава съ дребнавоститѣ въ живота. Вие се намирате въ положението на онзи ученикъ, който дошълъ при единъ великъ индийски Учитель и му казалъ: „Учителю, искамъ да ме научишъ на изкуството да познавамъ законитѣ на великата Любовь“. Той му дава слѣдниятъ изпитъ: ще излѣзешъ на пѫтя и ще видишъ трима души – единъ великъ адептъ, единъ брамининъ и единъ воененъ.
към беседата >>

Ако ти угаждашъ на себе си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на ближнитѣ си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на Бога, ще живѣешъ.
Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко врѣме се свърши тази процедура на сѫдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на сѫдене, на разкарване Христа при Кесаря, при Пилата, примиряваха се, докато най-послѣ трѣбваше да заколятъ Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при цѣлата тази процедура Пилатъ трѣбваше да угоди на народа. Не е лошо човѣкъ да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но кому трѣбва да угаждаме? Ако ти угаждашъ на себе си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на ближнитѣ си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на Бога, ще живѣешъ. Когато човѣкъ иска да угоди на Бога, той не може да се надѣе на хората, да каже, че азъ като живѣя за Бога, ще имамъ благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошълъ до идеята да служи на Бога, той толкова е заетъ съ тази велика мисъль, че нему не идва на умъ да се занимава съ дребнавоститѣ въ живота. Вие се намирате въ положението на онзи ученикъ, който дошълъ при единъ великъ индийски Учитель и му казалъ: „Учителю, искамъ да ме научишъ на изкуството да познавамъ законитѣ на великата Любовь“. Той му дава слѣдниятъ изпитъ: ще излѣзешъ на пѫтя и ще видишъ трима души – единъ великъ адептъ, единъ брамининъ и единъ воененъ. Ще отидешъ при всѣки едного отъ тѣхъ и ще му ударишъ двѣ плѣсници.
към беседата >>

Но, ако ние направимъ въ себе си подпушване за Божествената Любовь, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието въ насъ.
Можешъ да бѫдешъ и като този адептъ и да не забѣлѣжишъ, че сѫ ти ударили плѣсници. Сега, мнозина казватъ: условията на живота сѫ такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. Богъ е едно сѫщество, отъ което изтичатъ само блага. Но, ако ние направимъ въ себе си подпушване за Божествената Любовь, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието въ насъ. Когато налѣгането въ една канализация е голѣмо, то може да произведе пропукване тъй, както и напорътъ на Божествената Любовь може да пропука съзнанието на всѣки едного отъ насъ. Божествената Любовь е една сила, която трѣбва да мине прѣзъ човѣшкия умъ, прѣзъ човѣшкото сърдце и прѣзъ човѣшката воля – изобщо прѣзъ всичкитѣ части на тѣлото. „И Го прѣдаде на разпятие“. Тогава, ние питаме: кѫдѣ е Господь? Нѣкои може да кажатъ, че нѣма Господь.
към беседата >>

Азъ мисля, че всички сегашни сѫдии мязатъ на Пилата, поомиятъ си рѫцѣтѣ споредъ еди-кой си законъ, и свалятъ отъ себе си всѣкаква отговорность.
Ти, като си старъ, уменъ човѣкъ, защо даде дъщеря си да я биятъ по три пѫти на день, а отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра? Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщеритѣ си, за да ги биятъ по три пѫти на день. Така и еврейскиятъ народъ прѣдаде Христа въ рѫцѣтѣ на Пилата, да Го разпне. Пилатъ произведе сѫдебната процедура. Той бѣше отличенъ сѫдия, и въ негова власть бѣше да освободи Христа, или да Го разпне. Азъ мисля, че всички сегашни сѫдии мязатъ на Пилата, поомиятъ си рѫцѣтѣ споредъ еди-кой си законъ, и свалятъ отъ себе си всѣкаква отговорность. Азъ ви говоря символически. Има такива примѣри въ свѣта. Отиде нѣкой търговецъ при началника на гарата, помоли го да му отпусне единъ вагонъ, за да изнесе стоката си. Началникътъ на гарата не отпуща вагонъ, отказва му. „Моля ви се, господинъ началникъ, зимно врѣме е, имамъ жена, дѣца въ кѫщи, услужете ми“!
към беседата >>

– На себе си. Още?
Нѣкой се обръща за услуга къмъ менъ и си дигне рѫцѣтѣ. Казвамъ: приятелю, и безъ да си дигашъ рѫцѣтѣ, азъ мога да ти услужа, нѣма нужда да ги дигашъ. Сега, всички ние страдаме отъ единъ голѣмъ недѫгъ, искаме да угодимъ. Кому? – На народа. Още кому искаме да угодимъ? – На себе си. Още? – На своитѣ приятели. Още? – На своитѣ ближни. Още кому? – На този – на онзи, на всички. Да, ще угодимъ на всички, но въ края на краищата ние безслѣдно изгубваме своя животъ.
към беседата >>

Слѣдователно, всѣко учение трѣбва да съдържа въ себе си животъ, трѣбва да има духъ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, се люлѣемъ. Даже напрѣднали души има, които се съмнѣватъ. Нѣма какво човѣкъ да се съмнѣва. Важниятъ въпросъ въ свѣта не зависи отъ това, на какво мѣсто седи свѣщьта, на какъвъ свѣщилникъ е поставена, дали на дървенъ, на сребъренъ или на златенъ, а зависи отъ нейната свѣтлина. Свѣщьта може да е поставена и на нѣкой камъкъ, важното е дали гори и какъ свѣти. Слѣдователно, всѣко учение трѣбва да съдържа въ себе си животъ, трѣбва да има духъ. Божиятъ духъ, който изтича отъ всички хора, трѣбва да бѫде за тѣхъ една обща връзка, да ги съединява въ едно. И тогава нѣкои запитватъ: какъ ще позная, дали съмъ въ Бога, или вънъ отъ Него; какъ ще позная кога съмъ Го намѣрилъ? Казвамъ: рѫката какъ познава, дали е намѣрила човѣка, или не? Щомъ рѫката е здрава, тя е на човѣка отгорѣ, намѣрила го е. Щомъ е здрава, тя ще се ползува отъ всички сокове.
към беседата >>

До тогава, до като имашъ въ себе си миръ, една непоколебима вѣра, ще имашъ свѣтлина, знание, ще имашъ една интелигентность; докато имашъ Истината въ себе си, ще имашъ свобода; докато Любовьта царува въ тебе, ти ще имашъ животъ, ще бѫдешъ свързанъ съ Бога.
И тогава нѣкои запитватъ: какъ ще позная, дали съмъ въ Бога, или вънъ отъ Него; какъ ще позная кога съмъ Го намѣрилъ? Казвамъ: рѫката какъ познава, дали е намѣрила човѣка, или не? Щомъ рѫката е здрава, тя е на човѣка отгорѣ, намѣрила го е. Щомъ е здрава, тя ще се ползува отъ всички сокове. Щомъ рѫката се отсѣче, тя се отдѣля отъ тѣлото, не може да се ползува отъ соковетѣ му и започва да се разваля, да мирише. До тогава, до като имашъ въ себе си миръ, една непоколебима вѣра, ще имашъ свѣтлина, знание, ще имашъ една интелигентность; докато имашъ Истината въ себе си, ще имашъ свобода; докато Любовьта царува въ тебе, ти ще имашъ животъ, ще бѫдешъ свързанъ съ Бога. Когато твоята любовь почне да се разколебава, животътъ ти се намалява и свѣтлината ти става мъжделява; когато се усъмнишъ въ Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитвашъ едно голѣмо стѣснение. Ако ти не се пазишъ, може да се откѫснешъ отъ Бога и да изгубишъ живота си. Въпросътъ е, че любовьта къмъ Бога дава разширение на душата и обичь къмъ всички хора. Азъ не ви говоря за тази любовь, която вие знаете. Нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ различията между Божията и човѣшката любовь, но казвамъ, че човѣкъ трѣбва да проучи човѣшката любовь въ всички нейни проявления.
към беседата >>

Не, и милиони години още човѣкъ ще има къмъ себе си любовь.
Пилатъ бѣше човѣкъ, като всички хора, съ слабости. И най-благочестивитѣ християни нѣкой пѫть проявяватъ такива слабости. Днесъ, отъ всички хора, се изисква изучвания на Божията Любовь. Затова трѣбва да се започне отъ човѣшката. Не се плашете, че човѣшката любовь ще изчезне изъ свѣта. Не, и милиони години още човѣкъ ще има къмъ себе си любовь. Даже и въ Нирвана като влѣзе, пакъ ще останатъ частици отъ тази любовь. Нѣкои мислятъ, че като влѣзатъ въ Нирвана нѣма да прояватъ любовь къмъ себе си. Казвамъ: ами отъ гдѣ се яви егоизма въ тия съвършени духове, които излѣзоха отъ Бога? Въ всѣка една частица на човѣка сѫществува любовь къмъ себе си и затова егоистичната любовь у човѣка се проявява и ще се проявява. Всѣка една любовь обаче, си е на мѣстото.
към беседата >>

Нѣкои мислятъ, че като влѣзатъ въ Нирвана нѣма да прояватъ любовь къмъ себе си.
Днесъ, отъ всички хора, се изисква изучвания на Божията Любовь. Затова трѣбва да се започне отъ човѣшката. Не се плашете, че човѣшката любовь ще изчезне изъ свѣта. Не, и милиони години още човѣкъ ще има къмъ себе си любовь. Даже и въ Нирвана като влѣзе, пакъ ще останатъ частици отъ тази любовь. Нѣкои мислятъ, че като влѣзатъ въ Нирвана нѣма да прояватъ любовь къмъ себе си. Казвамъ: ами отъ гдѣ се яви егоизма въ тия съвършени духове, които излѣзоха отъ Бога? Въ всѣка една частица на човѣка сѫществува любовь къмъ себе си и затова егоистичната любовь у човѣка се проявява и ще се проявява. Всѣка една любовь обаче, си е на мѣстото. И тъй, ние ще изучаваме тѣзи три велики проявления на любовьта. Глава на нашето битие ще бѫде Богъ.
към беседата >>

Въ всѣка една частица на човѣка сѫществува любовь къмъ себе си и затова егоистичната любовь у човѣка се проявява и ще се проявява.
Не се плашете, че човѣшката любовь ще изчезне изъ свѣта. Не, и милиони години още човѣкъ ще има къмъ себе си любовь. Даже и въ Нирвана като влѣзе, пакъ ще останатъ частици отъ тази любовь. Нѣкои мислятъ, че като влѣзатъ въ Нирвана нѣма да прояватъ любовь къмъ себе си. Казвамъ: ами отъ гдѣ се яви егоизма въ тия съвършени духове, които излѣзоха отъ Бога? Въ всѣка една частица на човѣка сѫществува любовь къмъ себе си и затова егоистичната любовь у човѣка се проявява и ще се проявява. Всѣка една любовь обаче, си е на мѣстото. И тъй, ние ще изучаваме тѣзи три велики проявления на любовьта. Глава на нашето битие ще бѫде Богъ. Казва се въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо мѣсто седи любовьта, която имаме къмъ Бога.
към беседата >>

Слѣдъ това любовьта, която имаме къмъ себе си, която ще създаде дробоветѣ и артериалната система.
Всѣка една любовь обаче, си е на мѣстото. И тъй, ние ще изучаваме тѣзи три велики проявления на любовьта. Глава на нашето битие ще бѫде Богъ. Казва се въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо мѣсто седи любовьта, която имаме къмъ Бога. Слѣдъ това любовьта, която имаме къмъ себе си, която ще създаде дробоветѣ и артериалната система. И най-послѣ, любовьта къмъ ближнитѣ ни, която ще направи рѫцѣтѣ, краката и стомаха. Слѣдователно, въ тѣзи три принципа ще се облѣче човѣшкия духъ и ще живѣе съобразно Божията Любовь. И тъй: съобразно Божията Любовь ще работя, ще мисля и ще заповѣдвамъ на всичко нисше въ себе си; съобразно своята любовь ще дишамъ, а съобразно любовьта си къмъ ближния ще работя навънъ, ще се проявявамъ. Пилатъ, който прѣдаде Христа на разпятие нѣмаше глава. Нему ще туримъ Божията глава, та като дойде втори пѫть, нѣма да разпъва Христа.
към беседата >>

И тъй: съобразно Божията Любовь ще работя, ще мисля и ще заповѣдвамъ на всичко нисше въ себе си; съобразно своята любовь ще дишамъ, а съобразно любовьта си къмъ ближния ще работя навънъ, ще се проявявамъ.
Казва се въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо мѣсто седи любовьта, която имаме къмъ Бога. Слѣдъ това любовьта, която имаме къмъ себе си, която ще създаде дробоветѣ и артериалната система. И най-послѣ, любовьта къмъ ближнитѣ ни, която ще направи рѫцѣтѣ, краката и стомаха. Слѣдователно, въ тѣзи три принципа ще се облѣче човѣшкия духъ и ще живѣе съобразно Божията Любовь. И тъй: съобразно Божията Любовь ще работя, ще мисля и ще заповѣдвамъ на всичко нисше въ себе си; съобразно своята любовь ще дишамъ, а съобразно любовьта си къмъ ближния ще работя навънъ, ще се проявявамъ. Пилатъ, който прѣдаде Христа на разпятие нѣмаше глава. Нему ще туримъ Божията глава, та като дойде втори пѫть, нѣма да разпъва Христа. И Христосъ, като дойде втори пѫть, ще му покаже, какъ трѣбва да постѫпва, ще му покаже гдѣ е неговата слаба страна. Христосъ ще му даде единъ добъръ урокъ. Елифасъ Леви разправя единъ малъкъ анекдотъ, въ който ще намѣря образа на Пилата.
към беседата >>

Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който е учил до сега, е любовта към себе си, т.е. (втори вариант)
В проявата на разумния човешки живот действат три велики принципа, от които произтичат три закона. Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който е учил до сега, е любовта към себе си, т.е. да обичаш себе си. Този закон всички същества го знаят – от най-големите до най-малките. И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. Няма същество, което да не обича себе си. Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други.
към втори вариант >>

да обичаш себе си. (втори вариант)
В проявата на разумния човешки живот действат три велики принципа, от които произтичат три закона. Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който е учил до сега, е любовта към себе си, т.е. да обичаш себе си. Този закон всички същества го знаят – от най-големите до най-малките. И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. Няма същество, което да не обича себе си. Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други. Третият и последният закон е „любовта към Бога“.
към втори вариант >>

И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. (втори вариант)
В проявата на разумния човешки живот действат три велики принципа, от които произтичат три закона. Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който е учил до сега, е любовта към себе си, т.е. да обичаш себе си. Този закон всички същества го знаят – от най-големите до най-малките. И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. Няма същество, което да не обича себе си. Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други. Третият и последният закон е „любовта към Бога“. И действително, човек най-първо е започнал със закона, който се отнася към частите. Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото.
към втори вариант >>

Няма същество, което да не обича себе си. (втори вариант)
В проявата на разумния човешки живот действат три велики принципа, от които произтичат три закона. Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който е учил до сега, е любовта към себе си, т.е. да обичаш себе си. Този закон всички същества го знаят – от най-големите до най-малките. И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. Няма същество, което да не обича себе си. Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други. Третият и последният закон е „любовта към Бога“. И действително, човек най-първо е започнал със закона, който се отнася към частите. Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще.
към втори вариант >>

Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. (втори вариант)
И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. Няма същество, което да не обича себе си. Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други. Третият и последният закон е „любовта към Бога“. И действително, човек най-първо е започнал със закона, който се отнася към частите. Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще. Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна. Хората казват: Ами че какво нещо е любовта към Бога? Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима.
към втори вариант >>

Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще. (втори вариант)
Няма същество, което да не обича себе си. Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други. Третият и последният закон е „любовта към Бога“. И действително, човек най-първо е започнал със закона, който се отнася към частите. Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще. Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна. Хората казват: Ами че какво нещо е любовта към Бога? Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима. Какви прояви могат да се явят в любовта към себе си?
към втори вариант >>

Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. (втори вариант)
И действително, човек най-първо е започнал със закона, който се отнася към частите. Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще. Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна. Хората казват: Ами че какво нещо е любовта към Бога? Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима. Какви прояви могат да се явят в любовта към себе си? Ти си богат, имаш голям двор и си отглеждаш кокошки, патки, пуйчици. Ставаш сутрин рано, забъркваш им малко зоб, нахраниш ги, грижиш се за тях, обикаляш ги по няколко пъти на ден. Всички тия същества живеят около тебе, привидно ти минаваш за техен господар, и всички ти се радват.
към втори вариант >>

Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима. (втори вариант)
Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще. Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна. Хората казват: Ами че какво нещо е любовта към Бога? Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима. Какви прояви могат да се явят в любовта към себе си? Ти си богат, имаш голям двор и си отглеждаш кокошки, патки, пуйчици. Ставаш сутрин рано, забъркваш им малко зоб, нахраниш ги, грижиш се за тях, обикаляш ги по няколко пъти на ден. Всички тия същества живеят около тебе, привидно ти минаваш за техен господар, и всички ти се радват. Те мислят, че ги обичаш.
към втори вариант >>

Какви прояви могат да се явят в любовта към себе си? (втори вариант)
Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще. Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна. Хората казват: Ами че какво нещо е любовта към Бога? Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима. Какви прояви могат да се явят в любовта към себе си? Ти си богат, имаш голям двор и си отглеждаш кокошки, патки, пуйчици. Ставаш сутрин рано, забъркваш им малко зоб, нахраниш ги, грижиш се за тях, обикаляш ги по няколко пъти на ден. Всички тия същества живеят около тебе, привидно ти минаваш за техен господар, и всички ти се радват. Те мислят, че ги обичаш. Обаче един ден, тъй както ги наобикаляш, погледнеш на една, на друга от тях, докато хвърлиш око върху някоя мазничка, приличничка кокошка и си казваш: Тази ще ме развесели.
към втори вариант >>

Следователно, човешката любов, сама по себе си, носи известни утайки. (втори вариант)
В тази любов човек непременно трябва да умре. Има дълбоки окултни причини, който доказват, защо човек трябва да умре. Човек трябва да умре, защото той не е последното същество, което живее на земята. След него има множество по-малки същества, който трябва да го изядат точно тъй, както и той изяжда други същества. Бацилите на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно решават, че човек трябва да умре. Следователно, човешката любов, сама по себе си, носи известни утайки. Хубава е човешката любов, но поради тези утайки, които носи, кръвта се заразява, става нечиста и човек умира. Тази отрова идва от онези живи същества, които човек изяжда. Щом хванете една кокошка, или едно агне, с цел да го заколите, в тях се заражда чувството на омраза и страх. Тази омраза, този страх днес внесат малко отрова в кръвта на човека, утре внесат малко отрова, докато тия отлагания се натрупат толкова много, че стане съвършено отравяне на кръвта. Тъй че въпросът не седи в това, с какво се храним, но как е приета тази храна.
към втори вариант >>

Животът седи ли в мисленето? (втори вариант)
В какво седи сегашният ви живот? Животът седи ли в яденето? Не, яденето е само едно условие за живот. Животът седи ли в спането? Не, спането е само едно условие за живот. Животът седи ли в мисленето? Не, мисленето е само едно условие за живот. Животът седи ли в чувствата? Не, чувствата са само едно условие за живот. Животът седи ли в работата? Не, работата е само едно условие за живот.
към втори вариант >>

Не, мисленето е само едно условие за живот. (втори вариант)
Животът седи ли в яденето? Не, яденето е само едно условие за живот. Животът седи ли в спането? Не, спането е само едно условие за живот. Животът седи ли в мисленето? Не, мисленето е само едно условие за живот. Животът седи ли в чувствата? Не, чувствата са само едно условие за живот. Животът седи ли в работата? Не, работата е само едно условие за живот. Е, тогава в какво седи самият живот?
към втори вариант >>

Щом извадите живота вън от себе си, вие сте мъртви. (втори вариант)
Е, тогава в какво седи самият живот? Животът ние не го разглеждаме вън от нас. Животът сме ние. Някои искат да разглеждат живота обективно. Вие не можете да разглеждате живота обективно. Щом извадите живота вън от себе си, вие сте мъртви. И тогава, за какво може да разсъждава, за какво може да мисли мъртвият човек? Следователно, посоката, в която ние се движим сега е да придобием живота. Кой живот? Не този егоистичният, човешкият живот, но Божествения. Ние имаме човешкия живот, но той не ни задоволява, той е живот, който постоянно носи промени.
към втори вариант >>

Угаждането само по себе си е добро, но на кого трябва да угаждаме? (втори вариант)
Той казва: „Работата на Пилат е да угоди на народа и да предаде Исус на разпятие, а моя работа е да Го възкреся, да Му дам живот, да Го направя знатен и да Го покажа за един образец, как трябва да се живее за в бъдеще“. Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко време се свърши тази процедура на съдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на съдене, на разкарване на Христа при Кесаря, при Пилат, примиряваха се, докато най-после трябваше да заколят Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при цялата тази процедура Пилат трябваше да угоди на народа. Не е лошо човек да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но на кого трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бог, ще живееш. Когато човек иска да угоди на Бог, той не може да се надява на хората, да каже, че аз като живея за Бог, ще имам благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бог, той толкова е зает с тази велика мисъл, че на него не идва наум да се занимава с дребнавостите в живота. Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам да ме научиш на изкуството да познавам законите на великата Любов“. Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен.
към втори вариант >>

Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бог, ще живееш. (втори вариант)
Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко време се свърши тази процедура на съдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на съдене, на разкарване на Христа при Кесаря, при Пилат, примиряваха се, докато най-после трябваше да заколят Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при цялата тази процедура Пилат трябваше да угоди на народа. Не е лошо човек да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но на кого трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бог, ще живееш. Когато човек иска да угоди на Бог, той не може да се надява на хората, да каже, че аз като живея за Бог, ще имам благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бог, той толкова е зает с тази велика мисъл, че на него не идва наум да се занимава с дребнавостите в живота. Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам да ме научиш на изкуството да познавам законите на великата Любов“. Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен. Ще отидеш при всеки един от тях и ще му удариш две плесници.
към втори вариант >>

Но, ако ние направим в себе си подпушване за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас. (втори вариант)
Можеш да бъдеш и като този адепт и да не забележиш, че са ти ударили плесници. Сега, мнозина казват: Условията на живота са такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. Бог е едно същество, от което изтичат само блага. Но, ако ние направим в себе си подпушване за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас. Когато налягането в една канализация е голямо, то може да произведе пропукване тъй, както и напорът на Божествената Любов може да пропука съзнанието на всеки един от нас. Божествената Любов е една сила, която трябва да мине през човешкия ум, през човешкото сърце и през човешката воля – изобщо през всичките части на тялото. „И Го предаде на разпятие“. Тогава, ние питаме: Къде е Господ? Някои може да кажат, че няма Господ.
към втори вариант >>

Аз мисля, че всички сегашни съдии приличат на Пилат, поизмият си ръцете според еди-кой си закон, и свалят от себе си всякаква отговорност. (втори вариант)
Ти, като си стар, умен човек, защо даде дъщеря си да я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра? Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщерите си, за да ги бият по три пъти на ден. Така и еврейският народ предаде Христа в ръцете на Пилат, да Го разпне. Пилат произведе съдебната процедура. Той беше отличен съдия, и в негова власт беше да освободи Христа, или да Го разпне. Аз мисля, че всички сегашни съдии приличат на Пилат, поизмият си ръцете според еди-кой си закон, и свалят от себе си всякаква отговорност. Аз ви говоря символично. Има такива примери в света. Отиде някой търговец при началника на гарата, помоли го да му отпусне един вагон, за да изнесе стоката си. Началникът на гарата не отпуска вагон, отказва му. „Моля ви се, господин началник, зимно време е, имам жена, деца в къщи, услужете ми!
към втори вариант >>

– На себе си. Още? (втори вариант)
Казвам: Приятелю, и без да си вдигаш ръцете, аз мога да ти услужа, няма нужда да ги вдигаш. Сега, всички ние страдаме от един голям недъг, искаме да угодим. На кого? – На народа. Още на кого искаме да угодим? – На себе си. Още? – На своите приятели. Още? – На своите ближни. Още на кого? – На този, на онзи, на всички. Да, ще угодим на всички, но в края на краищата ние безследно изгубваме своя живот.
към втори вариант >>

Следователно, всяко учение трябва да съдържа в себе си живот, трябва да има дух. (втори вариант)
Ние, съвременните хора, се люлеем. Даже напреднали души има, които се съмняват. Няма какво човек да се съмнява. Важният въпрос в света не зависи от това, на какво място седи свещта, на какъв свещник е поставена, дали на дървен, на сребърен или на златен, а зависи от нейната светлина. Свещта може да е поставена и на някой камък, важното е дали гори и как свети. Следователно, всяко учение трябва да съдържа в себе си живот, трябва да има дух. Божият дух, който изтича от всички хора, трябва да бъде за тях една обща връзка, да ги съединява в едно. И тогава някои запитват: Как ще позная, дали съм в Бог, или вън от Него; как ще позная кога съм Го намерил? Казвам: Ръката как познава, дали е намерила човека, или не? Щом ръката е здрава, тя е на човека отгоре, намерила го е. Щом е здрава, тя ще се ползва от всички сокове.
към втори вариант >>

Дотогава, докато имаш в себе си мир, една непоколебима вяра, ще имаш светлина, знание, ще имаш една интелигентност; докато имаш Истината в себе си, ще имаш свобода; докато Любовта царува в тебе, ти ще имаш живот, ще бъдеш свързан с Бог. (втори вариант)
И тогава някои запитват: Как ще позная, дали съм в Бог, или вън от Него; как ще позная кога съм Го намерил? Казвам: Ръката как познава, дали е намерила човека, или не? Щом ръката е здрава, тя е на човека отгоре, намерила го е. Щом е здрава, тя ще се ползва от всички сокове. Щом ръката се отсече, тя се отделя от тялото, не може да се ползва от соковете му и започва да се разваля, да мирише. Дотогава, докато имаш в себе си мир, една непоколебима вяра, ще имаш светлина, знание, ще имаш една интелигентност; докато имаш Истината в себе си, ще имаш свобода; докато Любовта царува в тебе, ти ще имаш живот, ще бъдеш свързан с Бог. Когато твоята любов започне да се разколебава, животът ти се намалява и светлината ти става мъжделива; когато се усъмниш в Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитваш едно голямо стеснение. Ако ти не се пазиш, може да се откъснеш от Бога и да изгубиш живота си. Въпросът е, че любовта към Бога дава разширение на душата и обич към всички хора. Аз не ви говоря за тази любов, която вие знаете. Няма да се спирам да ви обяснявам различията между Божията и човешката любов, но казвам, че човек трябва да проучи човешката любов във всички нейни проявления.
към втори вариант >>

Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. (втори вариант)
Пилат беше човек, като всички хора, със слабости. И най-благочестивите християни някой път проявяват такива слабости. Днес, от всички хора, се изисква изучаване на Божията Любов. Затова трябва да се започне от човешката. Не се плашете, че човешката любов ще изчезне из света. Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. Даже и в Нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов. Някои мислят, че като влязат в Нирвана няма да проявят любов към себе си. Казвам: Ами от къде се яви егоизма в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява. Всяка една любов обаче, си е на мястото.
към втори вариант >>

Някои мислят, че като влязат в Нирвана няма да проявят любов към себе си. (втори вариант)
Днес, от всички хора, се изисква изучаване на Божията Любов. Затова трябва да се започне от човешката. Не се плашете, че човешката любов ще изчезне из света. Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. Даже и в Нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов. Някои мислят, че като влязат в Нирвана няма да проявят любов към себе си. Казвам: Ами от къде се яви егоизма в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява. Всяка една любов обаче, си е на мястото. И тъй, ние ще изучаваме тези три велики проявления на любовта. Глава на нашето битие ще бъде Бог.
към втори вариант >>

Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява. (втори вариант)
Не се плашете, че човешката любов ще изчезне из света. Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. Даже и в Нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов. Някои мислят, че като влязат в Нирвана няма да проявят любов към себе си. Казвам: Ами от къде се яви егоизма в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява. Всяка една любов обаче, си е на мястото. И тъй, ние ще изучаваме тези три велики проявления на любовта. Глава на нашето битие ще бъде Бог. Казва се в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо място седи любовта, която имаме към Бога.
към втори вариант >>

След това любовта, която имаме към себе си, която ще създаде дробовете и артериалната система. (втори вариант)
Всяка една любов обаче, си е на мястото. И тъй, ние ще изучаваме тези три велики проявления на любовта. Глава на нашето битие ще бъде Бог. Казва се в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо място седи любовта, която имаме към Бога. След това любовта, която имаме към себе си, която ще създаде дробовете и артериалната система. И най-после, любовта към ближните ни, която ще направи ръцете, краката и стомаха. Следователно, в тези три принципа ще се облече човешкият дух и ще живее съобразно Божията Любов. И тъй: съобразно Божията Любов ще работя, ще мисля и ще заповядвам на всичко нисшо в себе си; съобразно своята любов ще дишам, а съобразно любовта си към ближния ще работя навън, ще се проявявам. Пилат, който предаде Христа на разпятие нямаше глава. На него ще турим Божията глава, та като дойде втори път, няма да разпъва Христа.
към втори вариант >>

И тъй: съобразно Божията Любов ще работя, ще мисля и ще заповядвам на всичко нисшо в себе си; съобразно своята любов ще дишам, а съобразно любовта си към ближния ще работя навън, ще се проявявам. (втори вариант)
Казва се в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо място седи любовта, която имаме към Бога. След това любовта, която имаме към себе си, която ще създаде дробовете и артериалната система. И най-после, любовта към ближните ни, която ще направи ръцете, краката и стомаха. Следователно, в тези три принципа ще се облече човешкият дух и ще живее съобразно Божията Любов. И тъй: съобразно Божията Любов ще работя, ще мисля и ще заповядвам на всичко нисшо в себе си; съобразно своята любов ще дишам, а съобразно любовта си към ближния ще работя навън, ще се проявявам. Пилат, който предаде Христа на разпятие нямаше глава. На него ще турим Божията глава, та като дойде втори път, няма да разпъва Христа. И Христос, като дойде втори път, ще му покаже, как трябва да постъпва, ще му покаже къде е неговата слаба страна. Христос ще му даде един добър урок. Елифас Леви разправя един малък анекдот, в който ще намеря образа на Пилат.
към втори вариант >>

63. Светлина и знание. Музика

Не, при сегашното състояние основната мисъл не е Бог, туй не е отричане, но основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е вярата, а вярата носи със себе си знание.
Но основни мисли във всяка една лекция има само три, тях ще търсите, няма повече да търсите. Туй да ви служи като едно правило. Ще ви попитам тази вечер: коя е основната мисъл на живота? Или коя е основната мисъл за човека? Вие ще кажете – Бог. Не, при сегашното състояние основната мисъл не е Бог, туй не е отричане, но основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е вярата, а вярата носи със себе си знание. Вие Бога ще го намерите само по пътя на знанието, не по обикновеното знание, а знанието, което хвърля светлина. За да разгледате една вещ под микроскопа, трябва да имате достатъчно светлина и колкото предмета е по-малък, толкова светлината трябва да се увеличи. Следователно за ония, отвлечените идеи се изисква по-силна светлина на знанието. И тъй, трябва да имате знание. Сега вие считате знание да прочетете една книга.
към беседата >>

Не е знание, защото знанието е един резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си.
И тъй, трябва да имате знание. Сега вие считате знание да прочетете една книга. Това не е знание, това е помнене. Прочетеш една книга и казваш: „Аз зная.“ Не, то е помнене, ти си събрал в торбата си това–онова от разни места и после казваш, че знаеш. Не, това не е знание, това е помнене. Не е знание, защото знанието е един резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Този ум трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви трябва знание. Туй са го наричали в старо време сърце, но разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, на вас ви трябва един ум, не обикновен ум, какъвто животните имат, но ум разумен, защото обикновеният ум не разбира нещата в природата.
към беседата >>

сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа.
Това не е знание, това е помнене. Прочетеш една книга и казваш: „Аз зная.“ Не, то е помнене, ти си събрал в торбата си това–онова от разни места и после казваш, че знаеш. Не, това не е знание, това е помнене. Не е знание, защото знанието е един резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Този ум трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви трябва знание. Туй са го наричали в старо време сърце, но разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, на вас ви трябва един ум, не обикновен ум, какъвто животните имат, но ум разумен, защото обикновеният ум не разбира нещата в природата. Трябва ви едно разумно сърце. Тук имате един ъгъл ВАС.
към беседата >>

При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено ще мислиш само за онова, което в дадения случай може да ви ползва.
Е, такъв род разсъждения до какво заключение ще ви доведат? До никакви заключения. Или който казва, че за всичко можем да мислим, можем ли ние да съберем всичката вселена на върха на една игла и тази игла да държим на ръката си? Хайде сега, мислете за това. Казва някой: „Аз съм свободен да мисля всичко.“ Не, всичко не ти е определено да мислиш. При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено ще мислиш само за онова, което в дадения случай може да ви ползва. В този живот да донесе известно благо за ума ви. Следователно за всичко не можете да мислите. Може някой път да ви се навеят някои странични мисли, то е друг въпрос, но за всичко не може да се мисли. Сега какво значение може да има още този ъгъл ВАС или страните АВ и ВС? Той няма равнодействаща линия, нали тъй?
към беседата >>

Старият човек прави така, казва: „Когато бях на 5 години дете, представях си, че след туй бях на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после додето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си.
А този триъгълник се движи около центъра С и като се върти, ще опише една окръжност. Тогава предполагаме, че радиусът определя деятелността на човека – той знае в дадения случай как трябва да постъпи. В този случай АС означава материалния свет, АВ – умствения свет, а ВС – това е духовния свет. Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и чувстваме, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг. Най-първо, вие мислете за един приятел, проектирайте ума си към него – вашата мисъл да направи една обиколка и се върне пак назад. Старият човек прави така, казва: „Когато бях на 5 години дете, представях си, че след туй бях на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после додето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Но старият човек, като дойде до известна възраст, спре. Той напред не може да проектира мисълта си, умът му все назад мисли и затуй старите хора разправят всякога за своето минало, а младите разправят всякога за своето бъдеще. Старият разправя за своя минал живот, той не е извадил поука за живота си и младият говори за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука. А тъй и единият и другият се балансират. Следователно на старият човек ние знаем доколко е реализирал своя живот.
към беседата >>

След като придобиете абсолютната вяра в себе си, тогава ще дойде вторият закон: Любов към Бога.
И вашето съзнание трябва да се проясни, да схващате нещата, които в друг случай не бихте схващали. Имате много желания. Аз ви рекох, има само един начин за да постигнете вашите разумни желания – абсолютна вяра трябва да имате! Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всичките неща в живота, на опорната точка ли сте, всичките въпроси могат да се разрешат, но откъснете ли се от тази опорна точка, тогава нямате вече мярка. След като придобиете абсолютната вяра в себе си, тогава ще дойде вторият закон: Любов към Бога. Този закон ще създаде в вас труда, прилежанието, работоспособността, науката, всичко това иде от втория закон. Значи, най-първо ще минете през дисциплината, после ще дойдете до втория закон. Тук ще ви освободят от всичките ограничения. В Божествената Любов ще научите закона за свободата. При сегашните условия щом излезете навън да изучавате любовта на обществото или на ближния, без да прилагате Божия закон, няма да дойдете до никакви резултати.
към беседата >>

Та, сега ще проучвате тия вътрешните енергии основно, ще правите наблюдения, ще бъдете искрени спрямо себе си.
Трептенията на едно тяло не с едни и същи с трептенията на друго тяло. Вие не сте наредени хармонично. Аз, ако река да седна някъде, ще кажа: „Приятелю, обичаш ли да седна до тебе, виж какви с моите трептения, хармонират ли с твоите? Може да не с в хармония – ще седна на друго место“ и т.н. Ще меня местото си, докато намеря някого, дето трептенията ни да с в съгласие. Та, сега ще проучвате тия вътрешните енергии основно, ще правите наблюдения, ще бъдете искрени спрямо себе си. Седнете един до друг и вижте най-първо има ли хармония между трептенията на телата ви. После може да направите друг един опит с ръцете си, той е пак да видите как вибрират телата ви. Та най-първо ще намерите дали имате еднакви вибрирания, после ще намерите дали в вашите чувства има хармония, а на трето место – дали вашите умове вибрират еднакво. Тогава, ако има еднакви вибрирания в вас, ще се зароди една нова идея, нови мисли. И двамата приятелски ще разговаряте, променяте мисли, разделяте се.
към беседата >>

Но няма да викате високо, тихо, на себе си ще го кажете: „Вдъхновение!
-Ученикът е вдъхновен! Затуй се благославя. А туй вдъхновение е необходимо, тъй както светлината, тъй както живота, тъй както Любовта. Сега разбрахте, всички ще направите това упражнение. Като станете сутрин, ще го направите тъй, че да се разтърси атмосферата, че аз да почувствувам в моята стая, че действително има вдъхновение между учениците. Но няма да викате високо, тихо, на себе си ще го кажете: „Вдъхновение! “ В това, тихото говорене има музика. Тихото говорене има едно качество, то действува силно вътре в душата. Тихо ще го кажете, но силно ще концентрирате мисълта си. Щом го кажете високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще го кажете, че да сте доволни сами от себе си и да го почувствувате в душата си.
към беседата >>

Затуй тихо ще го кажете, че да сте доволни сами от себе си и да го почувствувате в душата си.
Но няма да викате високо, тихо, на себе си ще го кажете: „Вдъхновение! “ В това, тихото говорене има музика. Тихото говорене има едно качество, то действува силно вътре в душата. Тихо ще го кажете, но силно ще концентрирате мисълта си. Щом го кажете високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще го кажете, че да сте доволни сами от себе си и да го почувствувате в душата си. С вяра ще го направите. Не се смущавайте дали имате вдъхновение или не. По който и да е начин, направете го и вие ще придобиете вдъхновението. Само по този начин могат да се образуват ония, красивите чувства, ония, красивите мисли, които с необходими за съграждането на вашия живот. То е необходимо за бъдеще.
към беседата >>

И всяка една дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елементи в себе си.
“ – „Докато се научат на вдъхновението, а щом се вдъхновят, ще тръгнат и те напред.” Размишление. Забележка: Сега имайте пред вид, аз дълго време съм търсил тази дума на български. Тя е една силна дума. И всяка една дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елементи в себе си. Думата „вдъхновение“ има тия три елемента в себе си. Думата „любов“ няма тия три елемента; „вяра“ -и тя има тези елементи, силна дума е; „надежда“ – няма трите елемента. Самата дума „надежда“ на български е слаба, тя има само два елемента. „Обич“ – също два елемента, думата „благост“ е силна дума, съдържа и трите елементи, а такива думи с малко. Думата „вдъхновение“ е силна в своето трептение.
към беседата >>

Думата „вдъхновение“ има тия три елемента в себе си.
Размишление. Забележка: Сега имайте пред вид, аз дълго време съм търсил тази дума на български. Тя е една силна дума. И всяка една дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елементи в себе си. Думата „вдъхновение“ има тия три елемента в себе си. Думата „любов“ няма тия три елемента; „вяра“ -и тя има тези елементи, силна дума е; „надежда“ – няма трите елемента. Самата дума „надежда“ на български е слаба, тя има само два елемента. „Обич“ – също два елемента, думата „благост“ е силна дума, съдържа и трите елементи, а такива думи с малко. Думата „вдъхновение“ е силна в своето трептение. Ако вие можете да схванете тия три елемента, вие ще почувствувате нейните трептения.
към беседата >>

Туй не е отричане, но казвам: основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е мисълта за вярата, а вярата носи със себе си Знание. (втори вариант)
Туй ще ви служи като правило. Ще ви запитам сега: коя е основната мисъл на живота? Или коя е основната мисъл в живота на човека? Вие ще кажете навярно, че основната идея в живота на човека е Бог. Не, при сегашното състояние за човека на Земята основната мисъл не е Бог. Туй не е отричане, но казвам: основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е мисълта за вярата, а вярата носи със себе си Знание. Вие ще намерите Бога само по пътя на Знанието. Аз не говоря за обикновеното знание, но за Знанието, което хвърля Светлина в умовете на хората и ги просвещава. За да разгледате една вещ под микроскоп, трябва да имате достатъчно светлина. И тогава, колкото е по-малък предметът, толкова повече светлината трябва да се увеличи. Следователно за отвлечените идеи се изисква по-силна светлина, по-голямо знание.
към втори вариант >>

Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. (втори вариант)
И тъй, вие трябва да имате знания! Съвременните хора считат за знание да прочетат една книга или да я научат наизуст. Това не е знание – това е помнене. Ти прочетеш една книга и казваш: „Аз зная това нещо.“ – Не, това е помнене. Ти си събрал в торбата си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш. Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо знание, което от старо време още наричали знание на разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, че ви трябва един ум, не обикновен, какъвто животните имат, но разумен. Обикновеният ум не разбира нещата в Природата.
към втори вариант >>

сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. (втори вариант)
Това не е знание – това е помнене. Ти прочетеш една книга и казваш: „Аз зная това нещо.“ – Не, това е помнене. Ти си събрал в торбата си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш. Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо знание, което от старо време още наричали знание на разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, че ви трябва един ум, не обикновен, какъвто животните имат, но разумен. Обикновеният ум не разбира нещата в Природата. На чертежа имате ъгъла ВАС. Какво означава ъгълът в обикновената геометрия?
към втори вариант >>

При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено. (втори вариант)
– До никакви заключения. Някой казва, че можем да мислим за всичко. Питам този човек: можем ли тогава да съберем всичката Вселена на върха на една игла и да държим тази игла на ръката си? Хайде, мислете за това! Значи не ти е позволено да мислиш всичко. При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено. Затова ще мислите само за онова, което в дадения случай може да ви ползва, което в този живот може да донесе известно благо за ума ви. Следователно не можете да мислите за всичко. Някой път може да ви се навеят някои посторонни мисли, то е друг въпрос, но вие по ваше желание не можете да мислите за всичко, каквото искате. Сега какво значение може да имат този ъгъл ВАС или страните АВ и АС? Той няма равнодействаща линия, нали?
към втори вариант >>

Той казва: „Когато бях петгодишно дете, представях си, че след туй ще бъда на десет години, че ще ходя на училище, после в гимназия, после в университет, и най-после ще се върна пак в първото си положение.“ Този човек почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. (втори вариант)
Той знае как трябва да се постъпи в даден случай. И тъй: АС означава материалния свят,АВ – Умствения свят, а ВС – Духовния свят. Следователно ония сили в нас, които се събуждат, когато ние мислим и чувстваме, се движат около известен център и образуват един кръг. Например, когато вие мислите за някой ваш приятел, първо проектирате ума си към него, при което вашата мисъл прави една обиколка и после се връща пак назад. Старият човек постъпва така. Той казва: „Когато бях петгодишно дете, представях си, че след туй ще бъда на десет години, че ще ходя на училище, после в гимназия, после в университет, и най-после ще се върна пак в първото си положение.“ Този човек почти е направил един кръг и се е върнал пак до себе си. Старият човек, като дойде до известна възраст, спира – той не може да проектира мисълта си напред. Умът му се връща все назад и затова старите хора все разправят за своето минало; младият разправя за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука. По този начин и единият, и другият се балансират. Следователно ние знаем доколко старият човек е реализирал своя живот. Ще кажете: „Аз съм преживял тия и още работи.“ – Не, това е едно субективно преживяване.
към втори вариант >>

Ако туй, което човек е преживял дълбоко в себе си, може да стане основа в живота му, от която да се ползват и другите, тогава този човек е имал едно реално преживяване. (втори вариант)
Старият човек, като дойде до известна възраст, спира – той не може да проектира мисълта си напред. Умът му се връща все назад и затова старите хора все разправят за своето минало; младият разправя за своето бъдеще, без да мисли за някаква поука. По този начин и единият, и другият се балансират. Следователно ние знаем доколко старият човек е реализирал своя живот. Ще кажете: „Аз съм преживял тия и още работи.“ – Не, това е едно субективно преживяване. Ако туй, което човек е преживял дълбоко в себе си, може да стане основа в живота му, от която да се ползват и другите, тогава този човек е имал едно реално преживяване. Някой казва: „Аз имам преживявания.“ Да, но от неговите преживявания не може да се ползва никой. Това е частично преживяване, т.е. до известна степен, и то само за него. Сега, ако вашият нос се изкриви наляво, причината за това е вашето сърце; ако вашият нос се изкриви надясно, причината за това е вашият ум; ако носът ви се завърти надолу, причината за това е вашето физическо тяло, волята ви е изопачена. Значи умът, сърцето и волята могат да се изопачат и тогава Природата ви показва, че вие сте направили в живота известно отклонение.
към втори вариант >>

След като придобиете Абсолютната вяра в себе си, тогава ще дойдете до втория закон: Любовта към Бога. (втори вариант)
Вие имате много желания, нали? Аз ви казвам, че има само един начин за постигане на вашите разумни желания: трябва да имате Абсолютна вяра! Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всички неща в живота си. Щом сте на опорната точка, всички въпроси ще могат да се разрешат; откъснете ли се от тази опорна точка, тогава ще изгубите и мярката. След като придобиете Абсолютната вяра в себе си, тогава ще дойдете до втория закон: Любовта към Бога. Този закон ще създаде във вас труда, прилежанието, работоспособността, науката и др. Всичко това иде от втория закон. Значи най-първо ще минете през дисциплината, после ще дойдете до втория закон – тук ще ви освободят от всички ограничения. В Божествената Любов ще научите закона на Свободата. При сегашните условия, щом излезете навън да изучавате любовта на обществото или на ближния, без да прилагате Божия закон, няма да дойдете до никакви резултати.
към втори вариант >>

Ще правите наблюдения, но ще бъдете искрени спрямо себе си. (втори вариант)
Когато пожелая да седна някъде, аз ще кажа: „Приятелю, позволяваш ли да седна до теб? Ще хармонирам ли с тебе? “ Ако не съм в хармония с даден човек, аз ще седна на друго място. Ще меня мястото си, докато намеря човек, на когото вибрациите са в съгласие с моите. Та сега основно ще проучвате вътрешните енергии. Ще правите наблюдения, но ще бъдете искрени спрямо себе си. Като седнете един до друг, най-първо ще видите дали имате еднакви вибрации, после ще проверите дали и в чувствата ви има хармония, и на трето място, дали енергиите на ума ви вибрират еднакво. Тогава, ако помежду ви има еднакви вибрации, в ума ви ще се зародят нови идеи, нови мисли. Така и двамата ще се разговаряте приятелски, ще разменяте мисли и най-после ще се разделите. И единият ще бъде доволен, и другият ще бъде доволен. И сега ще се стремите към правилни отношения и няма какво да се сърдите.
към втори вариант >>

Който може да преведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той създава в себе си силно движение, срещу което никой не може да противостои. (втори вариант)
Например, като ви слушам да пеете в неделя, прави впечатление, като че някоя топка отскача. В пеенето ви се забелязва студенина. Туй не е пеене. Пееш песента „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, мислиш друго; пееш едно, чувстваш друго. В пеенето и чувствата, и мислите трябва да бъдат музика – там е всичката тайна на живота. Който може да преведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той създава в себе си силно движение, срещу което никой не може да противостои. Сега вие ще турите като основа на живота си ключа на вярата. По този начин искам у всинца ви да се яви вдъхновение. Без вдъхновение никой не може да работи. Всеки ученик, като влезе в какъв и да е клас, трябва да има вдъхновение. Нищо друго не трябва да го занимава.
към втори вариант >>

Няма да викате високо – не, тихо, само за себе си ще произнесете думата вдъхновение. (втори вариант)
Затуй той се благославя. Вдъхновението е необходимо за него, тъй както Светлината, както Животът и както Любовта. Сега ме разбрахте, нали? Всички ще правите това упражнение. Като станете сутрин, тъй ще го направите, че атмосферата да се разтърси дори и аз да почувствам в моята стая, че действително между учениците има вдъхновение. Няма да викате високо – не, тихо, само за себе си ще произнесете думата вдъхновение. В тихото говорене има музика, която силно действа върху душата. Силно ще концентрирате мисълта си, но тихо ще произнасяте думата. Щом я изговаряте високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще я изговаряте и ще бъдете доволни сами от себе си. Ще правите упражнението с вяра.
към втори вариант >>

Затуй тихо ще я изговаряте и ще бъдете доволни сами от себе си. (втори вариант)
Като станете сутрин, тъй ще го направите, че атмосферата да се разтърси дори и аз да почувствам в моята стая, че действително между учениците има вдъхновение. Няма да викате високо – не, тихо, само за себе си ще произнесете думата вдъхновение. В тихото говорене има музика, която силно действа върху душата. Силно ще концентрирате мисълта си, но тихо ще произнасяте думата. Щом я изговаряте високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще я изговаряте и ще бъдете доволни сами от себе си. Ще правите упражнението с вяра. Не се смущавайте от това дали имате вдъхновение, или нямате. По който начин и да го правите, все-таки вие ще придобиете вдъхновение. Само по този начин могат да се образуват красиви чувства, красиви мисли, които са необходими за съграждането на вашия живот. Това е необходимо и за вашето бъдеще.
към втори вариант >>

И всяка дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елемента в себе си. (втори вариант)
“ Отговарят: „Тези са плачущите хора, които нямат вдъхновение.“ Защо седят там? – Да се научат да придобиват вдъхновение. Щом се вдъхновят, и те ще тръгнат напред. Имайте предвид, че аз дълго време съм търсил такава дума на български език. Тя е силна дума. И всяка дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елемента в себе си. Думата вдъхновение има тия три елемента в себе си. Думата любов няма тия елементи. Думата вяра има тези три елемента, тя е силна дума. Думата надежда няма всички елементи; самата дума надежда на български е слаба, тя има само два елемента. Думата обичима също тъй само два елемента.
към втори вариант >>

Думата вдъхновение има тия три елемента в себе си. (втори вариант)
– Да се научат да придобиват вдъхновение. Щом се вдъхновят, и те ще тръгнат напред. Имайте предвид, че аз дълго време съм търсил такава дума на български език. Тя е силна дума. И всяка дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елемента в себе си. Думата вдъхновение има тия три елемента в себе си. Думата любов няма тия елементи. Думата вяра има тези три елемента, тя е силна дума. Думата надежда няма всички елементи; самата дума надежда на български е слаба, тя има само два елемента. Думата обичима също тъй само два елемента. Думата благост е силна дума, съдържа и трите елемента, но такива думи са малко.
към втори вариант >>

64. Великата погрешка

Триъгълникът, сам по себе си, показва движение, проявление и посока на своите сили. (втори вариант)
Да излязат трима души на дъската да напишат три геометрически фигури и три букви. В миналото упражнение бяхте начертали триъгълник с точка. Какво означава триъгълник с точка? Гледан отгоре, той представлява пирамида, а тя означава човека в своето проявено естество. Триъгълникът, сам по себе си, показва движение, проявление и посока на своите сили. Триъгълникът с точка пък винаги показва проекция на пирамида, гледана пак отгоре. Сега, като ви погледне човек, вие се безпокоите да не би да се разгадаят тайните, които се крият във вас. Не, аз гледам на вас само като на една проекция. Носът ви например е само една проекция – вие не сте в носа си. Челото ви е пак една проекция.
към втори вариант >>

Вие не знаете, но се разхождате смело нагоре-надолу, доволен сте от себе си. (втори вариант)
Сега защо искам да развиете темата за съзнанията? Често във вашия живот се заражда обезсърчение. Някой път вие се считате за гениални, мислите, че ще разрешите всички въпроси. Седите в стаята си, разхождате се, махате ръцете си натук-натам, като че всичко можете да направите. Питам ви: откъде е дошло това състояние? Вие не знаете, но се разхождате смело нагоре-надолу, доволен сте от себе си. Мине обаче известно време и състоянието ви се изменя – вие се посвиете малко в черупката си, казвате: „Тази работа не е за мен! “ Значи дошло е самосъзнанието, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде самосъзнанието, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо! Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета?
към втори вариант >>

Той съдържа в себе си два принципа: единият принцип е принципът на великите мистерии на Божественото, а другият – нисшият – засега представлява плътта в човека. (втори вариант)
Следователно човек може да се развива и съществува само в Цялото. Той сам не е цяла единица. По-нататък има и други неща, които ние няма да зачекваме. В ума има и друго едно естество, което е достояние на по-висшите светове. Умът има двояко естество. Той съдържа в себе си два принципа: единият принцип е принципът на великите мистерии на Божественото, а другият – нисшият – засега представлява плътта в човека. Отде е взел човек нисшите склонности и слабости, които днес проявява? Окултната наука по това мълчи, нищо не разкрива. Казва се, че падналите духове са причина за това. Това са само временни обяснения. Казваме, че човек има известни погрешки.
към втори вариант >>

Не направиш ли така, може да мислиш колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. (втори вариант)
– Ще направиш движението А (Фигура 8), т.е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу – В(Фигура 9). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се обаче с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв. Петоъгълникът започва с движение нагоре (А); после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото; после иде третото движение, отдясно към ляво (С); след туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (D); най-после – петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната му страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с Първия източник, от Когото сте излезли.
към втори вариант >>

И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (втори вариант)
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство – черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по двадесет-тридесет години върху известни задачи – това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо.
към втори вариант >>

“ Гостът обаче, задълбочен в себе си да не погълне някоя кост, постоянно плювал. (втори вариант)
Някой си българин поканил един свой приятел на гости. Той приготвил за обед чорба от риба, която имала много кости. Хазяинът на къщата поканил гостенина да седне на трапезата срещу него. Когато гостът почнал да яде, тъй се забравил, че като плювал костите от рибата, те отхвръквали в лицето на хазяина; той не се сещал дори, че плюе в лицето на другия. Тогава хазяинът му казва: „Разбирам да ядеш риба, но защо ме плюеш? “ Гостът обаче, задълбочен в себе си да не погълне някоя кост, постоянно плювал. Аз наричам дразненето ядене на риба, която има много дребни кости. Ние постоянно плюем костите, а онези, които са около нас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Вие трябва да изхвърлите тези черти от себе си. Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си.
към втори вариант >>

Вие трябва да изхвърлите тези черти от себе си. (втори вариант)
Тогава хазяинът му казва: „Разбирам да ядеш риба, но защо ме плюеш? “ Гостът обаче, задълбочен в себе си да не погълне някоя кост, постоянно плювал. Аз наричам дразненето ядене на риба, която има много дребни кости. Ние постоянно плюем костите, а онези, които са около нас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Вие трябва да изхвърлите тези черти от себе си. Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено – такива, каквито Природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това – човек да бъде доволен сам от себе си. Туй е едно Божествено положение, което ние наричаме милосърдие. И в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си: във всичко човек трябва да бъде естествен, прям, никога да не изразява две неща.
към втори вариант >>

Аз наричам естествено положение това – човек да бъде доволен сам от себе си. (втори вариант)
Ние постоянно плюем костите, а онези, които са около нас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Вие трябва да изхвърлите тези черти от себе си. Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено – такива, каквито Природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това – човек да бъде доволен сам от себе си. Туй е едно Божествено положение, което ние наричаме милосърдие. И в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си: във всичко човек трябва да бъде естествен, прям, никога да не изразява две неща. Значи от тези три чертежа изваждаме следното заключение: на човека трябват три неща в живота. Например буквата А, която написахте, означава, че човек трябва да бъде изправен в постъпките си; буквата Т означава, че човек трябва да изправи своята погрешка; буквата Д означава плод, т.е., че човек трябва да узрее. Тази буква представлява чашката на цвета, обърната надолу.
към втори вариант >>

Ако можеш да вложиш един малък подтик към моята идея, добре, но ако не можеш, не искам да ми говориш нищо лошо.“ Има някои идеи, които вие трябва свещено да пазите в себе си. (втори вариант)
Не да казвате: „Ти знаеш ли кой съм аз? “ – Не, у вас трябва да се зароди дълбоко желание да проявите всичко най-възвишено и благородно. И тогава всички отрасли на науката ще ви служат като помагала в живота. Но първото нещо: трябва да образувате една вътрешна, солидна връзка с Бога, без всякакво колебание. И като дойде някой приятел при вас, ще му кажете: „Слушай, аз имам една свещена идея. Ако можеш да вложиш един малък подтик към моята идея, добре, но ако не можеш, не искам да ми говориш нищо лошо.“ Има някои идеи, които вие трябва свещено да пазите в себе си. Някой път може да ви мине мисълта дали съществува Бог, или не. Тази идея не е на вашия ум – тя е идея на хиляди хора извън вас. При сегашните условия, в които се намирате, нужна е среда, в която да се развива разумното, Божественото начало у вас. Вие трябва да мислите за Бога, а не да чакате Той да дойде при вас. Не, като отидете при Бога, вие не трябва да разсъждавате.
към втори вариант >>

65. Хармонична деятелност

Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа.
Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето си. Как ще преведете тия величини в алгебрата. Сега някой ти казва, че нищо не струваш, т.е. че ти си нула. Ами и нищото е пак нещо. Нищото е тъй голямо за себе си, както и другите числа. Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете си, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно. Колко ще ви останат? – Ще ви останат 5 000 лева. Ако имате 10 000 лева и харчите пак 10 000 лева, колко ще ви останат? – Нищо.
към беседата >>

Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж.
Творческият дух у човека трябва непрекъснато да се проявява. Този дух е същевременно и духът на Природата. И в такъв случай разликата между едно човешко проявление и едно природно е тази, че при първия процес нещата постоянно се смаляват и изгарят, а при втория – нещата постоянно се увеличават и разширяват. В Божественото значи всякога има увеличение и разширение. Там, дето няма увеличение, там, дето няма разширение, този процес не е Божествен. Всички трябва да си съставите за себе си, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж. И дотолкоз вие ще успеете, доколкото разбирате и прилагате Божественото Слово. Първото нещо, с което човек трябва да започне – това е Словото. Второто нещо – това е Истината. Третото нещо – това е Божественият Дух. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа.
към беседата >>

този, много умният човек, ще се върти около себе си.
Значи и жената, като работи сама, лодката се върти; и мъжът, като работи сам, лодката се върти – никакъв прогрес няма. Но ако тия двама души се впрегнат заедно да карат лодката, да гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига. Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва да бъде човек. За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред. Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо. Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние. Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта.
към беседата >>

Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние.
За движението на тази лодка има нужда от две лопати. Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е. този, много умният човек, ще се върти около себе си. И онзи, който се хвали със сърцето си и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без да върви напред. Нито онзи, който работи само с ума си, нито онзи, който работи само със сърцето си, постигат нещо. Те образуват само едно кръгообразно движение около себе си, създават си едно хаотическо състояние. Следователно, за да се даде едно правилно направление и да се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно да хванат тия лопати. Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може да се постигне целта. И тъй, вие ще поставите на място вашия ум и вашето сърце. В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стигнете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете.
към беседата >>

Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие.
Библията е много символистическа книга. Тя се тълкува по три начина: единият начин е материалистически, другият е духовен, а третият е Божествен. Тъй щото някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно третият начин е най-полезен. При изучаването на свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си. И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота си, трябва да знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви. Затуй именно всеки ученик трябва да си служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той да се разколебава. Може да дойде някой човек отвън и да ви каже, че не сте на правия път. Вие трябва ли да му повярвате и да се разколебаете?
към беседата >>

Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта.
Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е да се учите. Вярата е закон на учене. Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и да служите на Бога. Само един учен човек, само един умен човек може да служи на Бога разумно. Когато Божествената Любов започне да действа, да работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно да теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред. Тъй щото не се стремете най-първо да събудите в себе си Любовта. Вие имате Любовта, щом Бог ви е възлюбил. Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък да имате беззаветна вяра в Божията Любов. Ще имате вяра в Божията Любов, че тя ще ви изведе на добър път. Няма да се съмнявате в нищо! Туй подразбира законът на вярата: да се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот.
към беседата >>

В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате?
Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? – Не е реално. Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба. В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате? Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева. Питам ви сега: това нещо може ли да се реализира в действителния живот? Човек, като си мисли само, че е праведен, може ли да стане праведен? – Не може.
към беседата >>

Животът носи Доброто в себе си.
Той трябва да живее праведен живот – нищо повече. Човек, който смята, че чрез чувстване може да стане праведен, той се занимава с въображаеми величини. Правдата у човека произтича от живота му. Казвате: „Да бъдем добри! “ Животът е, който ражда Доброто. Животът носи Доброто в себе си. Ние казваме: всички трябва да придобием живота, за да бъдем добри. Всеки живот е велик, добър, защото излиза от Бога. Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта. Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда. Колкото е възможно да направиш водата от леда, толкоз е възможно да направиш живота от доброто.
към беседата >>

“ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си!
Не чрез добро се спасява човек, но чрез Божествения живот. В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот. Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са. Ще гледате да не се оплитате. Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте! “ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си! “ Има нещо пропуснато в този стих. Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде. Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими.
към беседата >>

Тогава доброто само по себе си има смисъл.
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та да ги разберете от кои са. Ще гледате да не се оплитате. Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте! “ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си! “ Има нещо пропуснато в този стих. Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде. Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере.
към беседата >>

Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде.
Ще гледате да не се оплитате. Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте! “ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в себе си! “ Има нещо пропуснато в този стих. Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде. Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни.
към беседата >>

Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място.
Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично. Умният човек няма да търси платно, което да обтяга на кораба си. Той ще употреби лопатите!
към беседата >>

Пейте за себе си!
“ – „Нищо не разбрах.“ Той му отговорил: „Че ти ли ще разбереш нещо? “ Има наистина неща неразбрани, но вие дръжте основните неща, основните принципи! Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота си. Изпейте Кажи ми ти Истината и упражнението Вечер, сутрин. Вие трябва да се упражнявате в пеенето. Пейте за себе си! Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод.
към беседата >>

Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти.
“ Има наистина неща неразбрани, но вие дръжте основните неща, основните принципи! Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота си. Изпейте Кажи ми ти Истината и упражнението Вечер, сутрин. Вие трябва да се упражнявате в пеенето. Пейте за себе си! Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат.
към беседата >>

Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте.
Вие трябва да се упражнявате в пеенето. Пейте за себе си! Вие се упражнявайте да пеете за себе си, да си давате мислено концерти. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат. Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее. „Пейте и възпейте Господа! “, казва псалмопевецът.
към беседата >>

66. Божественото буталце

Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе си, както вие схващате от ваше гледище?
(- Аз бих се отказал.) И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме. Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал? Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал. Сега, каква е вашата представа за живота? Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе си, както вие схващате от ваше гледище? Всякога трябва да си съставяте една картина. Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство. Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени.
към беседата >>

Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени.
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва.
към беседата >>

Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва.
Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си. Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено.
към беседата >>

Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй?
към беседата >>

Така ще добия вече вяра в себе си.
Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
към беседата >>

Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал.
Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън! " Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла. Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите.
към беседата >>

Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене.
А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън! " Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла. Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
към беседата >>

От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва.
Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън! " Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла. Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне. Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я.
към беседата >>

Значи всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени. (втори вариант)
Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: „И без това може.“ Онзи, който отлага, казва: „Сега съм много зает, но като свърша работата си, тогава ще го направя.“ – Не, не е така. На Божествените идеи, които проникват в нашата душа, трябва да отдадем всичкото си внимание, докато ги реализираме. А сега, като проникне във вашия ум една такава идея, вие я написвате и казвате: „Аз написах тази идея.“ Вие не признавате, че тази идея е дошла отнякъде, не признавате авторитета и, а мислите, че е излязла от вашия ум, и тръгвате да се хвалите с нея. Но не се минават една-две седмици, показват ви, че тая идея не е израсла от вашия ум. Значи всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени. И за тях трябва да имаме особено място в душата си. Дойде ли такава идея в ума ви, трябва да бъдете готови да жертвате заради нея всичко. Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече. Значи за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен.
към втори вариант >>

Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная? (втори вариант)
Та когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страдания и изпитания, а те ще дойдат, трябва да имате един голям запас – да можете да издържите глада. Изпитанията ще дойдат и трябва да ги издържите. Като ви се говори за изпитания, някои казват: „Неприятни неща са тия – да бъде човек на изпитания.“ – Не, не са неприятни. Човек сам даже трябва да се изпитва. Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная? Ако аз само кажа, че мога да плувам, но не се опитвам да плувам, това знание ли е? Ако някой ми каже да направя един опит и аз веднага се бухна в реката, мога да се удавя. Значи в мен има съмнение, неувереност, че мога да плувам. Затова аз трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един, два, три, четири, пет и повече пъти, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вяра в себе си.
към втори вариант >>

Така ще добия вяра в себе си. (втори вариант)
Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная? Ако аз само кажа, че мога да плувам, но не се опитвам да плувам, това знание ли е? Ако някой ми каже да направя един опит и аз веднага се бухна в реката, мога да се удавя. Значи в мен има съмнение, неувереност, че мога да плувам. Затова аз трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един, два, три, четири, пет и повече пъти, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вяра в себе си. Като преплувам веднъж, два, до три пъти, ще добия силна вяра в себе си и тогава ще мога да кажа: „Аз мога да преплувам тази река.“ Ако аз седя до реката и казвам, че мога да я преплувам, без да съм правил опити, и се върна вкъщи, към кои числа спада това мое знание? Отговор: Към въображаемите числа. Някои казват: „Наистина, аз мога да преплувам реката.“ Как? – Мислено само. Като дойде до опита, тия хора казват: „Аз потънах във водата.“ – Как тъй?
към втори вариант >>

Като преплувам веднъж, два, до три пъти, ще добия силна вяра в себе си и тогава ще мога да кажа: „Аз мога да преплувам тази река.“ Ако аз седя до реката и казвам, че мога да я преплувам, без да съм правил опити, и се върна вкъщи, към кои числа спада това мое знание? (втори вариант)
Ако аз само кажа, че мога да плувам, но не се опитвам да плувам, това знание ли е? Ако някой ми каже да направя един опит и аз веднага се бухна в реката, мога да се удавя. Значи в мен има съмнение, неувереност, че мога да плувам. Затова аз трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един, два, три, четири, пет и повече пъти, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вяра в себе си. Като преплувам веднъж, два, до три пъти, ще добия силна вяра в себе си и тогава ще мога да кажа: „Аз мога да преплувам тази река.“ Ако аз седя до реката и казвам, че мога да я преплувам, без да съм правил опити, и се върна вкъщи, към кои числа спада това мое знание? Отговор: Към въображаемите числа. Някои казват: „Наистина, аз мога да преплувам реката.“ Как? – Мислено само. Като дойде до опита, тия хора казват: „Аз потънах във водата.“ – Как тъй? – „Схванаха ми се краката.“ Не, трябва да си говорим Истината.
към втори вариант >>

Вие от немислене дойдохте до това положение. (втори вариант)
Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали.
към втори вариант >>

Казват за някого, че полудял от много мислене. (втори вариант)
Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите.
към втори вариант >>

Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. (втори вариант)
– „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.
към втори вариант >>

Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище? (втори вариант)
(-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме. Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ? Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ. Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ? Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище? Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина. Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени.
към втори вариант >>

Значи, Божествените нѣща всѣкога трѣбва да ги отбѣлѣзваме въ себе си и да признаемъ, че тѣ сѫ отъ Бога, че тогава тѣ ще бѫдатъ Божествени. (втори вариант)
Сега, всинца страдате отъ немарливость - едно; отъ отлагане - двѣ. Каква е разликата между немарливость и отлагане? Немарливиятъ казва: “И безъ това може.” А, който отлага, казва: “Сега съмъ заетъ, че като свърша работата си, тогава ще го направя.” Не, не. Божественитѣ идеи, които проникватъ въ нашата душа, на тѣхъ трѣбва да отдадемъ всичкитѣ си идеи, докато ги реализираме. А сега такава една идея, като проникне въ вашия умъ, вие я напишете и кажете: “Азъ написахъ тази и тази идея.” Вие не признавате, че тази идея е дошла отъ нѣкѫдѣ, не признавате авторитета и, а мислите, че отъ вашия умъ е излѣзла и тръгнете да се хвалите съ нея, но нѣма да се минатъ една-двѣ седмици и ще ви покажатъ, че тази идея не е израстнала отъ вашия умъ. Значи, Божествените нѣща всѣкога трѣбва да ги отбѣлѣзваме въ себе си и да признаемъ, че тѣ сѫ отъ Бога, че тогава тѣ ще бѫдатъ Божествени. И за тѣхъ трѣбва да имаме въ душата си особено мѣсто. Дойде ли тази идея, да бѫдемъ готови да жертвуваме всичко. Дойде ли до Божественото за насъ нѣма въпросъ: да или не, въпросътъ е свършенъ, въпросътъ е рѣшенъ вече! Значи за Божественото човѣкъ трѣбва всѣкога да е готовъ да жертвува живота си. Не да го изгуби, да го пожертвува.
към втори вариант >>

Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ да бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ себе си трѣбва да изпитва. (втори вариант)
Сега, отговорете ми, защо ви навеждамъ къмъ тия мисли. Вие сте сега въ Египетъ, при Йосифъ. Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте Божественото богатство. Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържате този гладъ. Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да можете да издържате. Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ да бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ себе си трѣбва да изпитва. Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. Така ще добие вече вѣра въ себе си. Когато прѣплавамъ водата веднажъ, два - три пѫти, добия силна вѣра, тогава мога да кажа: “Тази рѣка азъ мога да я прѣплавамъ.” Но, ако азъ тъй седя до рѣката и казвамъ: “Азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, безъ да съмъ правилъ опитъ и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това? (къмъ въображаемите числа.) Нѣкои казватъ: “Наистина, азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, но какъ - само мислено. Като дойдемъ до опита, тѣ казватъ: “Азъ потънахъ въ водата.” Е, какъ тъй?
към втори вариант >>

Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. (втори вариант)
Вие сте сега въ Египетъ, при Йосифъ. Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте Божественото богатство. Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържате този гладъ. Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да можете да издържате. Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ да бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ себе си трѣбва да изпитва. Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. Така ще добие вече вѣра въ себе си. Когато прѣплавамъ водата веднажъ, два - три пѫти, добия силна вѣра, тогава мога да кажа: “Тази рѣка азъ мога да я прѣплавамъ.” Но, ако азъ тъй седя до рѣката и казвамъ: “Азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, безъ да съмъ правилъ опитъ и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това? (къмъ въображаемите числа.) Нѣкои казватъ: “Наистина, азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, но какъ - само мислено. Като дойдемъ до опита, тѣ казватъ: “Азъ потънахъ въ водата.” Е, какъ тъй? - Схванаха ми се краката.
към втори вариант >>

Така ще добие вече вѣра въ себе си. (втори вариант)
Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте Божественото богатство. Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържате този гладъ. Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да можете да издържате. Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ да бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ себе си трѣбва да изпитва. Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. Така ще добие вече вѣра въ себе си. Когато прѣплавамъ водата веднажъ, два - три пѫти, добия силна вѣра, тогава мога да кажа: “Тази рѣка азъ мога да я прѣплавамъ.” Но, ако азъ тъй седя до рѣката и казвамъ: “Азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, безъ да съмъ правилъ опитъ и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това? (къмъ въображаемите числа.) Нѣкои казватъ: “Наистина, азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, но какъ - само мислено. Като дойдемъ до опита, тѣ казватъ: “Азъ потънахъ въ водата.” Е, какъ тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говоримъ истината, той да каже тъй: “Азъ само мислено прѣплавамъ тази рѣка.”
към втори вариант >>

Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие отъ немислене дойдохте до този халъ. (втори вариант)
Наука трѣбва тукъ. А ти махашъ съ рѫка, казвашъ: “Не искамъ да мисля за нея.” Въпросътъ не е тамъ да не мислишъ, ще мислишъ, но положително ще мислишъ. Правилно ще мислишъ. Ще кажешъ тъй: “Дойде ми на умъ една мисъль, но азъ ще влѣза въ своята лаборатория, еди на кое си шкафче имамъ една киселина”, ще отворишъ вратата и ще и кажешъ: “Излѣзъ навънъ! ” Тогава запиши деньтъ и часътъ точно кога тя е излѣзла. Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие отъ немислене дойдохте до този халъ. Нѣкои казватъ: “Отъ много мислене, че полудѣлъ.” Не, хората полудяватъ отъ малко мислене. Отъ много мислене човѣкъ никога не полудява и отъ много учене човѣкъ никога не се съсипва. Нѣма примѣръ въ историята такъвъ. Но отъ малко учене, отъ невѣжество много хора сѫ полудявали. Онзи, който е ученъ, той знае закона, не го е страхъ, той има условия по всѣки начинъ да избѣгва мѫчнотиитѣ.
към втори вариант >>

Нѣкои казватъ: “Отъ много мислене, че полудѣлъ.” Не, хората полудяватъ отъ малко мислене. (втори вариант)
А ти махашъ съ рѫка, казвашъ: “Не искамъ да мисля за нея.” Въпросътъ не е тамъ да не мислишъ, ще мислишъ, но положително ще мислишъ. Правилно ще мислишъ. Ще кажешъ тъй: “Дойде ми на умъ една мисъль, но азъ ще влѣза въ своята лаборатория, еди на кое си шкафче имамъ една киселина”, ще отворишъ вратата и ще и кажешъ: “Излѣзъ навънъ! ” Тогава запиши деньтъ и часътъ точно кога тя е излѣзла. Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие отъ немислене дойдохте до този халъ. Нѣкои казватъ: “Отъ много мислене, че полудѣлъ.” Не, хората полудяватъ отъ малко мислене. Отъ много мислене човѣкъ никога не полудява и отъ много учене човѣкъ никога не се съсипва. Нѣма примѣръ въ историята такъвъ. Но отъ малко учене, отъ невѣжество много хора сѫ полудявали. Онзи, който е ученъ, той знае закона, не го е страхъ, той има условия по всѣки начинъ да избѣгва мѫчнотиитѣ. А невѣжиятъ човѣкъ, като не знае по кой пѫть да мине, той се уплаши и ума му изтръпне.
към втори вариант >>

Отъ много мислене човѣкъ никога не полудява и отъ много учене човѣкъ никога не се съсипва. (втори вариант)
Правилно ще мислишъ. Ще кажешъ тъй: “Дойде ми на умъ една мисъль, но азъ ще влѣза въ своята лаборатория, еди на кое си шкафче имамъ една киселина”, ще отворишъ вратата и ще и кажешъ: “Излѣзъ навънъ! ” Тогава запиши деньтъ и часътъ точно кога тя е излѣзла. Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие отъ немислене дойдохте до този халъ. Нѣкои казватъ: “Отъ много мислене, че полудѣлъ.” Не, хората полудяватъ отъ малко мислене. Отъ много мислене човѣкъ никога не полудява и отъ много учене човѣкъ никога не се съсипва. Нѣма примѣръ въ историята такъвъ. Но отъ малко учене, отъ невѣжество много хора сѫ полудявали. Онзи, който е ученъ, той знае закона, не го е страхъ, той има условия по всѣки начинъ да избѣгва мѫчнотиитѣ. А невѣжиятъ човѣкъ, като не знае по кой пѫть да мине, той се уплаши и ума му изтръпне. Та, сега на всинца ви трѣбва силенъ и крѣпъкъ духъ, че като влѣзе тази свѣтла, Божествена идея, която се отправя къмъ васъ, както буталцето (Ì), да я приемете, не отлагайте, приемете я.
към втори вариант >>

67. Образи на живата природа

КД

Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно.
Първо ще видиш от какво може да си неразположен. Вечерта си легнал весел, радостен, а сутринта ставаш неразположен. Това неразположение вече не е твое и може да се дължи на това, че като си бил много разположен и весел, ти си влязъл във връзка с много хора по лицето на земята. И те казват: „Ти си ял много, ама не помисли ли да оставиш малко за нас от яденето.“ И туй неразположение, то е упрекът, който идва от другите хора, но ти не знаеш коя е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим, да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си. Съмнението знаеш откъде произтича. Имам една счупена стомна, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече. Такъв е пропуканият живот, колкото и да наливаш, ще изтече. От здравата стомна не изтича.
към беседата >>

Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си.
Вечерта си легнал весел, радостен, а сутринта ставаш неразположен. Това неразположение вече не е твое и може да се дължи на това, че като си бил много разположен и весел, ти си влязъл във връзка с много хора по лицето на земята. И те казват: „Ти си ял много, ама не помисли ли да оставиш малко за нас от яденето.“ И туй неразположение, то е упрекът, който идва от другите хора, но ти не знаеш коя е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим, да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си. Съмнението знаеш откъде произтича. Имам една счупена стомна, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече. Такъв е пропуканият живот, колкото и да наливаш, ще изтече. От здравата стомна не изтича. Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може да има.
към беседата >>

Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства.
Съзнанието у човека се проявява в 40 способности, които са разделени в 7 категории (I, II, III...). И всяка категория си има своите подразделения (1, 2,3 ....). Първата категория (I) обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности: 1) наблюдателност; 2) памет; 3) разсъждение (фиг.1). Първата способност H събира материали, втората П ги складира, а третата Р обработва тези материали. Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област У, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: 1)разрушителност Р и 2) себесъхранение С. На трето място идват личните чувства, на четвърто място - егоизмът. В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност. В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, вяра, надежда, милост. В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства.
към беседата >>

Такива са: 1)разрушителност Р и 2) себесъхранение С.
И всяка категория си има своите подразделения (1, 2,3 ....). Първата категория (I) обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности: 1) наблюдателност; 2) памет; 3) разсъждение (фиг.1). Първата способност H събира материали, втората П ги складира, а третата Р обработва тези материали. Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област У, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: 1)разрушителност Р и 2) себесъхранение С. На трето място идват личните чувства, на четвърто място - егоизмът. В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност. В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, вяра, надежда, милост. В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства. Когато човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие.
към беседата >>

Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточена най-много вашата мисъл.
Това, което за нас е идейно, Божествено, то е нещо материално. Нашите мисли, които са отвлечени неща, във висшите светове са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук, чесън и те да растат. В човека има две висши състояния. Те са причинното тяло и после идва будическото съзнание. Тези последни две области някои ги наричат безформени; не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда, вижда се само една необятна светлина. Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточена най-много вашата мисъл. Щом сте разсърдени, вие ще почувствувате едно напрежение зад ушите си; ако ви засегнат много лично, вие ще усетите едно сгорегцяване отзад на главата - горе. Ако нещо ви засегнат религиозното чувство, ще усетите на върха на главата едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е голямо на челото. Ако приемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400 000 фази на развитие. Значи той е бил облечен в 400 000 форми.
към беседата >>

На себе си ще говориш на свой език, а на хората ще говориш на техния език, с преводчици.
А слънцето върви и си отива по пътя, но на тебе ти е дало нещо, дало ти е подарък. - „Добър ден! “ - ето, това е от Баща ти. И целия ден ти мислиш за подаръка си, за слънцето, което ти донесе нещо. Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш на свой език, а на хората ще говориш на техния език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, когато е в блатото? Срещна един рак - какво да му говоря? Че е крив? Срещна един паяк - какво да му разправям, че трябва да ходи на два крака? От това гледище има неща, които не трябва да обясняваме на хората, а да ги оставим в тяхното заблуждение.
към беседата >>

показва, че този материален свят има образи в себе си по причина на Духовния свят, понеже има това движение.
И доброто е туй, че материалният свят е реален по причина на духовния. Ако духовният свят престане да обработва материалния, той не ще е действителен. Когато стискате ръката на един човек, тялото ли обичате? Не, в това тяло прониква душата. Тялото има душа, докато духовното прониква вътре. показва, че този материален свят има образи в себе си по причина на Духовния свят, понеже има това движение. Силите в триъгълника се движат. Това движение на триъгълника върви в кръг. За да хармонизираме силите, които се движат в триъгълника, ще направим кръг (фиг. 4). Кръгът е хармонизиране на силите в една определена посока. И затова триъгълникът всякога се образува не извън кръга, а вътре в кръга.
към беседата >>

Идеята сама по себе си мисли, тя има форма.
Повдигане и спадане може да стане, без да се образува тази промяна на физическото поле. Цветът показва състоянието на активността на едно живо същество. Ако е много активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална както човека. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли, тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не може да пробиете с ножа, той отскача; и чук ако турите, и той ще отскочи. Та твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчичи можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици.
към беседата >>

(Защо когато човек говори за другите, има физически образ, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя?)- Той и за себе си има образ, но той е идеален.
Във всеки певец има една особеност, която той влага в пеенето си. В писанието се казва: „Всеки един човек се отличава по нещо от други- ге.“ Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, което е свойствено само на него, това е човекът. Аз мога да нарисувам едно хилаво дете и после да го направя стар човек. Тъй също и други рисуват върху вас и ви правят и млади, и стари. (Защо когато човек говори за другите, има физически образ, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя?)- Той и за себе си има образ, но той е идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката се качва, защо? Понеже има възможност. Сега где е причината, дето волът не се качва - в господаря, че не го пуска, или у вола, че не може да се изкачи?
към беседата >>

Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си.
Всеки ден е определен за какво трябва да се използува разумно. А в понеделник мисля да почистя къщата. Понеделник е ден за промени, като месечината е той. Във вторник ще правиш сражение, ако има бълхи, дървеници, гъсеници, ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден за интелектуална, умствена работа, през целия ден ще се занимаваш, никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си. Ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш вътрешния си живот, да видиш кои от чертите ти са добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза, на себе си. Петъкът е ден на любовта, ще проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата.
към беседата >>

Ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш вътрешния си живот, да видиш кои от чертите ти са добри и кои лоши.
А в понеделник мисля да почистя къщата. Понеделник е ден за промени, като месечината е той. Във вторник ще правиш сражение, ако има бълхи, дървеници, гъсеници, ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден за интелектуална, умствена работа, през целия ден ще се занимаваш, никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си. Ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш вътрешния си живот, да видиш кои от чертите ти са добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза, на себе си. Петъкът е ден на любовта, ще проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така всеки ден си има работа, съответно определени часове за известна работа.
към беседата >>

Този ден е за пречистване на аза, на себе си.
Понеделник е ден за промени, като месечината е той. Във вторник ще правиш сражение, ако има бълхи, дървеници, гъсеници, ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден за интелектуална, умствена работа, през целия ден ще се занимаваш, никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си. Ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш вътрешния си живот, да видиш кои от чертите ти са добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза, на себе си. Петъкът е ден на любовта, ще проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така всеки ден си има работа, съответно определени часове за известна работа. За пример първият час на понеделника е на месечината - ще направиш някаква промяна.
към беседата >>

Ще живееш съобразно живата природа, в нея има време, определено за всичко: за миене, за къпане, за че- сане, за мислене, за пеене и т.
Ако вие учите, както природата ви учи, във всичките часове ще вършите определената си работа, всичко ще върви добре. А сега, като не разбирате това, много работите, но не ви спори. Затова работете малко, да може и малко да свършвате. А в разумния живот малко ще работите, а много ще свършвате. За един час ще свършвате толкова работа, колкото за десет часа. Ще живееш съобразно живата природа, в нея има време, определено за всичко: за миене, за къпане, за че- сане, за мислене, за пеене и т. н., защото работата трябва да бъде разнообразна. Разумно ще работиш. За пример, ако вали, ще идеш ли на нивата с ралото си? Има един метър сняг навън, ще идеш ли с колата за дърва? Не. Ще работиш съобразно с природата.
към беседата >>

Та чистата мисъл малцина могат да държат в себе си.
Ако турите два часа за физическа работа, три часа за духовни занимания и два часа за умствени занятия, така ще направите много повече. Гледаш някой математик смята, смята и почива. Целият ден смята, но колко почива през това време. Или пък някой стане набожен. Целия ден той мисли само, като 10-15 минути помисля за Бога и през останалото време си мисли за своите работи. Та чистата мисъл малцина могат да държат в себе си. Много е мъчно човек да държи дълго време една мисъл в ума си. Все ще смени през деня три състояния най-малко: материално или на твърдата почва, после ще влезе във водата и ще се качи във въздуха. Ще влезе в огъня, понеже е пара, пак въздух, пак вода и пак в твърдата почва. Човек постоянно минава от едно състояние в друго. Сегашната наука държи за колективния труд на човечеството.
към беседата >>

68. Проекции

Да допуснем, че вие имате известна енергия в себе си, но ви затварят в затвор.
Какво показва тогава числото 100? – Ако точката най-първо се проектира в една права линия, имаме числото 10; ако тази точка се проектира в плоскост, тогава имаме числото 100. В този случай стотицата показва, че точката е проектирана в плоскост – значи движи се в две посоки, има две възможности. За да разберете тия неща, вие трябва да учите. Сега да ви обясня мисълта си. Да допуснем, че вие имате известна енергия в себе си, но ви затварят в затвор. Да орете не можете, да сеете не можете, да работите каква да е работа не можете. При тези условия можете да направите само едно нещо – да ви дадат книги да учите. Следователно тук вие имате само една възможност – да се учите. Затова ще насочите вашите енергии към ума си, във вашата мисъл. След време, когато излезете от затвора, тази енергия ще се превърне, тя ще има друга проекция върху физическия свят.
към беседата >>

Ние трябва да определим нашите отношения извън себе си, извън своята личност.
Вие може да сте седели в затвора 3-4 години и там сте придобили една нова идея, оформили сте възгледите си за живота, разбрали сте как трябва да се живее. И сега вие ще се постараете да проектирате тия нови възгледи във физическия свят. Сега мнозина като вас изучават религията или духовните науки, както им попадне, вследствие на което в тях става една цяла галиматия. Това не е наука! Науката определя нещата отвън. Ние трябва да определим нашите отношения извън себе си, извън своята личност. Това, което виждаме в света, не са правилни отношения. Ако двама затворници ги затворят на едно място или ако едно агне и един вълк ги затворят на едно място, това не е правилно съчетание, това не е един Божествен акт. В този случай вълкът може да не изяде агнето, но това ще бъде не защото вълкът е правоверен, но от страх. Той не го изяжда от страх, а не от някакво убеждение. Неговата постъпка ще противоречи на природата му.
към беседата >>

Същия закон ще поставяме и спрямо себе си, няма да си правим илюзии.
“ – „Ти можеш да се проявиш там, дето те викат, но не и на тази сцена, при този велик майстор. Ние не искаме да те слушаме.“ – „Ама вие трябва да имате човеколюбие! “ – „Човеколюбието се проявява при други случаи – на сцената ние обичаме изкуството.“ Тъй разсъждава светът. Аз не говоря от гледище на религиозните хора, но казвам как гледат умните хора в света. Та в живота си, когато дойдем до науката, ние ще бъдем строги, ще имаме една Божествена мярка, с която ще мерим своите чувства, своите мисли и своите действия. Същия закон ще поставяме и спрямо себе си, няма да си правим илюзии. Защото след като някой човек е свирил хубаво, а запитва другите хора дали е свирил добре, това показва, че той не е майстор, не може да свири хубаво. На такъв човек аз мога да кажа: „Като тебе всеки може да свири. След като си свирил на сцената, ще излезеш навън – никакъв букет няма да чакаш.“ Ще свиря на хората тъй, както разбирам, и бързо ще изляза навън. Пък те са свободни след мене да си изкажат мнението, както искат – то е тяхна работа. Казвам: в обикновените прояви на живота, както и в живота на религиозните хора, съществуват най-големи противоречия, най-големи каприции и своенравия, а също тъй и най-голямо лицемерие.
към беседата >>

Как мислиш, я ми кажи как става процесът на мисленето?
– „Аз съм Иван Стоянов.“ – Ти, Иван Стоянов, сам ли тури името си, или други хора ти го туриха? – „Аз пък съм Петър Стоянов.“ – Ти също тъй сам ли тури името си, я ми кажи? Ами де беше ти преди хиляда години? – „Аз съм човек.“ – Човек ли, отде знаеш, че си човек? – „Ама аз мисля тъй.“ – Мислиш ли, отде знаеш това? Как мислиш, я ми кажи как става процесът на мисленето? Сега всинца казваме, че мислим. Ако ние, съвременните хора, мислехме, ако съвременните ученици на Окултната школа мислеха, животът ни щеше да се изрази в друга форма, а не в такава, каквато я срещаме днес. Някой път някои от вас мислят, че са много учени, че знаят много. Не, трябва да отидете в университета – там ще видите колко знаете. Казвате: „Съвременните учени хора са прости, ние, религиозните хора, много знаем.“ Някой пък трябва да слушате някой професор от университета по геометрия и математика – да видите какво нещо е мислене, как развива той своята мисъл, как нанася той своите проекции.
към беседата >>

Казвате: „Съвременните учени хора са прости, ние, религиозните хора, много знаем.“ Някой пък трябва да слушате някой професор от университета по геометрия и математика – да видите какво нещо е мислене, как развива той своята мисъл, как нанася той своите проекции.
Как мислиш, я ми кажи как става процесът на мисленето? Сега всинца казваме, че мислим. Ако ние, съвременните хора, мислехме, ако съвременните ученици на Окултната школа мислеха, животът ни щеше да се изрази в друга форма, а не в такава, каквато я срещаме днес. Някой път някои от вас мислят, че са много учени, че знаят много. Не, трябва да отидете в университета – там ще видите колко знаете. Казвате: „Съвременните учени хора са прости, ние, религиозните хора, много знаем.“ Някой пък трябва да слушате някой професор от университета по геометрия и математика – да видите какво нещо е мислене, как развива той своята мисъл, как нанася той своите проекции. След като поседите малко и чуете тази строга математическа мисъл, вие ще излезете оттам сгушени и ще си кажете: „Аз не зная нищо.“ За много работи вие мислите по същия начин. Седите сега и мислите за Бога, за ангелите, но де е Бог, де са ангелите – не знаете. Кой от вас знае де са ангелите? – „Ама аз мисля за тях.“ Че кой не мисли за ангелите?
към беседата >>

Единицата сама по себе си е единица.
– Това са четири разни величини. Колко прави четири пъти по едно? – Четири. Мислите ли, че вие имате четири единици? – Не може да имате четири единици. Единицата сама по себе си е единица. Две единици не може да имаме. Единицата е само единица. Тя не може да се дели. Единицата сама по себе си е неделима в своето проявление. Тя може само да произведе резултати, които са делими.
към беседата >>

Единицата сама по себе си е неделима в своето проявление.
– Не може да имате четири единици. Единицата сама по себе си е единица. Две единици не може да имаме. Единицата е само единица. Тя не може да се дели. Единицата сама по себе си е неделима в своето проявление. Тя може само да произведе резултати, които са делими. Затова всяка част от единицата е добре вече. Сега забележете колко мъчни са тия разсъждения, за да преведете единицата или други числа в живи сили. Какво е единицата като жива сила? Ами че вие, вашата душа е единицата.
към беседата >>

Нали и вие някой път чувствате, че имате в себе си някаква възможност, нещо благородно, възвишено, някакъв идеален стремеж, някаква възвишена идея, но не можете да се проявите, затворени сте в себе си.
Тогава той е светел, без да се проявява навън. След време капакът, който е затулял свещта, се вдига и светлината на ангела, която беше затворена, сега се проявява навън. Ангелът, който сега се проявява, и първият, който беше затворен, не е ли един и същ? – Един и същ е. Ние наричаме първия ангел „ангел на възможностите“, а втория – „ангел на проявите“. Нали и вие някой път чувствате, че имате в себе си някаква възможност, нещо благородно, възвишено, някакъв идеален стремеж, някаква възвишена идея, но не можете да се проявите, затворени сте в себе си. Четете съчинение на някой учен човек, разбирате го и си казвате: „И аз мисля като него.“ Но речете ли да се проявите, не можете. Като него мислите, но не можете да се проявите – нямате условия. Вие сега не можете да напишете една геометрия. Каква геометрия бихте написали? Не казвам да напишете геометрия за първи или втори клас, но да напишете геометрия за българския университет.
към беседата >>

Този, който има да дава, има пари в себе си, може да ги върне на онзи, който има да взема, но си прави съображенията, че ако му ги върне, нищо няма да му остане в кесията.
Те изискват време и пространство, за да могат да се проектират и да придобият един реален израз за нас. Аз смятам реалността само тогава за реалност, когато може да се проектира в нашия живот, да стане ясна, достъпна за нас. Щом стане ясна, ние можем с нея да манипулираме, да работим. Сега, да кажем, че между двама от вас като ученици има някакъв спор за пари. Единият има да дава, другият да взема. Този, който има да дава, има пари в себе си, може да ги върне на онзи, който има да взема, но си прави съображенията, че ако му ги върне, нищо няма да му остане в кесията. Затова казва на другия: „Имам пари, но не мога да върна твоите сега.“ – „Не, ще ми ги дадеш! “ Двамата започват да спорят. Защо се ражда спор? – Защото и двамата искат да задържат тия пари. Единият от двамата трябва да отстъпи.
към беседата >>

Щом вие скърцате много със себе си, щом вдигате много шум, тази работа е човешка.
По някой път и ние въртим колелото на живота тъй бързо. Обаче нещата в Живата Природа не се случват така. Всички Божествени работи трябва да стават тихо, спокойно, без никакъв шум. Има ли шум в една работа, тя е човешка. В Божествените работи няма абсолютно никакъв шум. Щом вие скърцате много със себе си, щом вдигате много шум, тази работа е човешка. Дойде някой, казва: „Замъти ми се главата! “ – По човешки мислиш. Дойде друг, казва: „Мене от нищо не ме е страх! “ – По човешки разсъждаваш. Трябва да знаеш, че начало на Мъдростта е страхът Господен.
към беседата >>

Сега с едно малко усилие върху себе си вие можете да добиете това, което ви липсва.
Като ученици аз искам от вас да разсъждавате трезво. Във всички съвременни окултни школи има една опасност, тя е следната: всички бързат да свършват по-скоро. И в света действа същият закон. Не, това не е право. Като влезете в света, вие трябва да имате положителна наука, като инженерът, който прилага своето знание. Сега с едно малко усилие върху себе си вие можете да добиете това, което ви липсва. Липсата, недоимъкът всякога показват посоката, към която се стремим. Човекът всякога се стреми към това, което няма, а не към това, което има. Това, което има, той го оставя настрана, то му е като тил, а това, което няма, представлява за него обект, към който се стреми. Богатият оставя богатството си настрана, казва: „То ми е на ръка, но друго ми трябва мене.“ Това, което няма – към него се стреми той. Следователно всеки от вас трябва да се стреми да добие следните качества: да разсъждава правилно, да мисли правилно, да пее правилно, и то музикално, да говори образно, да знае реда и порядъка на нещата, които съществуват в Природата, да има голяма досетливост, да разбира човешкото естество, да бъде милосърден, да знае да се моли, да обича Бога, да има вяра, надежда, да бъде справедлив – ред качества трябва да придобие той.
към беседата >>

Не, ако аз свиря като музикант, ще изпъдя всички слушатели от ума си и ще остана само аз, ще свиря само за себе си – никого няма да допусна до себе си.
Математиката изобщо представлява добър метод за придобиване на спокойствие на духа. Онези, които имат голямо спокойствие, те може да се занимават с музика. Ако музиката не се вземе заедно с геометрията и математиката, тя развива излишни чувства и човек започва да се афектира. Слушал съм някои пианисти, у които има изобилно чувства, но те не свирят правилно. Защо? Те, като свирят, толкова много се въодушевяват, че започват да си представят голяма аудитория, много слушатели, голям успех и т.н. Не, ако аз свиря като музикант, ще изпъдя всички слушатели от ума си и ще остана само аз, ще свиря само за себе си – никого няма да допусна до себе си. Това е музикант. Отвън може някой да ме слуша, но в моята аудитория ще свиря само за себе си. Това е истински музикант. Сам със себе си ще останеш! Учиш ли за хората, свириш ли за хората, подвизаваш ли се за хората, свършва се твоята работа.
към беседата >>

Отвън може някой да ме слуша, но в моята аудитория ще свиря само за себе си.
Ако музиката не се вземе заедно с геометрията и математиката, тя развива излишни чувства и човек започва да се афектира. Слушал съм някои пианисти, у които има изобилно чувства, но те не свирят правилно. Защо? Те, като свирят, толкова много се въодушевяват, че започват да си представят голяма аудитория, много слушатели, голям успех и т.н. Не, ако аз свиря като музикант, ще изпъдя всички слушатели от ума си и ще остана само аз, ще свиря само за себе си – никого няма да допусна до себе си. Това е музикант. Отвън може някой да ме слуша, но в моята аудитория ще свиря само за себе си. Това е истински музикант. Сам със себе си ще останеш! Учиш ли за хората, свириш ли за хората, подвизаваш ли се за хората, свършва се твоята работа. Та казвам: за себе си всеки ще работи! Като останеш сам в себе си и произведеш ефекта на музиката върху душата си, ти разбираш вече малко от музика.
към беседата >>

Сам със себе си ще останеш!
Те, като свирят, толкова много се въодушевяват, че започват да си представят голяма аудитория, много слушатели, голям успех и т.н. Не, ако аз свиря като музикант, ще изпъдя всички слушатели от ума си и ще остана само аз, ще свиря само за себе си – никого няма да допусна до себе си. Това е музикант. Отвън може някой да ме слуша, но в моята аудитория ще свиря само за себе си. Това е истински музикант. Сам със себе си ще останеш! Учиш ли за хората, свириш ли за хората, подвизаваш ли се за хората, свършва се твоята работа. Та казвам: за себе си всеки ще работи! Като останеш сам в себе си и произведеш ефекта на музиката върху душата си, ти разбираш вече малко от музика. Като си служите с музиката и с математиката в живота, вие ще проучвате себе си и ще можете да си въздействате. Като се намериш някой път в трудно положение, ще си кажеш: „Чакай да видя де се е проектирала тази точка от пространството.“ Да кажем, че някоя точка се е проектирала върху вашите лични чувства.
към беседата >>

Та казвам: за себе си всеки ще работи!
Това е музикант. Отвън може някой да ме слуша, но в моята аудитория ще свиря само за себе си. Това е истински музикант. Сам със себе си ще останеш! Учиш ли за хората, свириш ли за хората, подвизаваш ли се за хората, свършва се твоята работа. Та казвам: за себе си всеки ще работи! Като останеш сам в себе си и произведеш ефекта на музиката върху душата си, ти разбираш вече малко от музика. Като си служите с музиката и с математиката в живота, вие ще проучвате себе си и ще можете да си въздействате. Като се намериш някой път в трудно положение, ще си кажеш: „Чакай да видя де се е проектирала тази точка от пространството.“ Да кажем, че някоя точка се е проектирала върху вашите лични чувства. Вие ще разберете каква е силата на тази проекция и ще можете да си въздействате. Друга точка се е проектирала в чувствата на стомаха ви.
към беседата >>

Като останеш сам в себе си и произведеш ефекта на музиката върху душата си, ти разбираш вече малко от музика.
Отвън може някой да ме слуша, но в моята аудитория ще свиря само за себе си. Това е истински музикант. Сам със себе си ще останеш! Учиш ли за хората, свириш ли за хората, подвизаваш ли се за хората, свършва се твоята работа. Та казвам: за себе си всеки ще работи! Като останеш сам в себе си и произведеш ефекта на музиката върху душата си, ти разбираш вече малко от музика. Като си служите с музиката и с математиката в живота, вие ще проучвате себе си и ще можете да си въздействате. Като се намериш някой път в трудно положение, ще си кажеш: „Чакай да видя де се е проектирала тази точка от пространството.“ Да кажем, че някоя точка се е проектирала върху вашите лични чувства. Вие ще разберете каква е силата на тази проекция и ще можете да си въздействате. Друга точка се е проектирала в чувствата на стомаха ви. Тия са двете главни проекции, но има и трета, която може да се проектира върху друга някоя точка, например в областта на надеждата, когато очакваме нещо.
към беседата >>

Като си служите с музиката и с математиката в живота, вие ще проучвате себе си и ще можете да си въздействате.
Това е истински музикант. Сам със себе си ще останеш! Учиш ли за хората, свириш ли за хората, подвизаваш ли се за хората, свършва се твоята работа. Та казвам: за себе си всеки ще работи! Като останеш сам в себе си и произведеш ефекта на музиката върху душата си, ти разбираш вече малко от музика. Като си служите с музиката и с математиката в живота, вие ще проучвате себе си и ще можете да си въздействате. Като се намериш някой път в трудно положение, ще си кажеш: „Чакай да видя де се е проектирала тази точка от пространството.“ Да кажем, че някоя точка се е проектирала върху вашите лични чувства. Вие ще разберете каква е силата на тази проекция и ще можете да си въздействате. Друга точка се е проектирала в чувствата на стомаха ви. Тия са двете главни проекции, но има и трета, която може да се проектира върху друга някоя точка, например в областта на надеждата, когато очакваме нещо. Това са все проекции.
към беседата >>

69. Тесният път

Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Питамъ: радостьта може ли да влиза и да излиза? Скърбьта може ли да влиза и да излиза? – Не, скърбьта нито влиза, нито излиза; и радостьта сѫщо – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изяснимъ добрѣ нѣщата, ние си ги прѣдставяме въ образци, като че радостьта и скърбьта влизатъ и излизатъ. Това сѫ редъ обяснения, които не изразяватъ самия животъ. Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина. Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава животътъ имъ е изложенъ на извѣстна опасность. Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто. Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви попрѣчи да постигнете вашитѣ проекти на земята. Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви.
към беседата >>

Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене.
Тѣ се намиратъ на голѣма дълбочина въ земята и трѣбва специално да се изкопаватъ. Има рудници, дѣто множество рудокопачи по цѣль день копаятъ земята, изкарватъ тия камъни отъ тамъ, и слѣдъ като ги шлифоватъ, продаватъ ги на голѣма цѣна. Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко. Нѣкой казва: азъ мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва. Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ.
към беседата >>

Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята.
Има рудници, дѣто множество рудокопачи по цѣль день копаятъ земята, изкарватъ тия камъни отъ тамъ, и слѣдъ като ги шлифоватъ, продаватъ ги на голѣма цѣна. Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може да придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко. Нѣкой казва: азъ мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва. Тѣ сѫ общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята. Тъй че тия необикновени мисли сѫ скѫпоцѣннитѣ, хубавитѣ камъни, заровени въ земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка? – Има прозорливи хора, които виждатъ. Тѣ сѫ като нѣкой опитенъ бижутеръ. Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ.
към беседата >>

И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си.
Веднага различаватъ цѣнното отъ нецѣнното и ги раздѣлятъ. Такъвъ човѣкъ срещне нѣкого и казва: този е обикновенъ човѣкъ, отъ обикновенитѣ камъни. Срещне другъ нѣкой, казва: въ този човѣкъ се крие една отлична, скѫпоцѣнна душа. Скѫпоцѣненъ камъкъ е той! – Започва да го образува. И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ!
към беседата >>

И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той.
– Стиска ви нѣщо, боли ви коремъ, храносмилането ви не е правилно. Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ си. Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо. Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ? Баща ми ме би.
към беседата >>

Питамъ: слѣдъ като падне правителството, този депутатъ, който се отрече отъ всичко свято въ себе си, какво е спечелилъ?
Ако поставимъ на критика живота ви, гдѣ сѫ вашитѣ послѣдователни постѫпки въ Любовьта? Въ любовьта си, всѣки отъ васъ не постѫпва ли като кръчмаря? Синътъ не е ли изгонилъ майка си и баща си? Има хора на любовьта днесъ, които за една служба сѫ готови да се отрекатъ отъ една свещена идея, отъ Царството Божие, отъ всичко. Отъ всичко се отричатъ, за да запазятъ своето положение. Питамъ: слѣдъ като падне правителството, този депутатъ, който се отрече отъ всичко свято въ себе си, какво е спечелилъ? Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ, и широкъ е пѫтьтъ“! Съврѣменнитѣ хора се плашатъ да си кажатъ Истината. И колкото по-малко говорите за Любовьта, толкова повече Любовь ще имате. И колкото по-малко питате хората за Любовьта, толкова повече Любовь ще имате. Питашъ ли много, казвашъ ли, че любишъ, ти губишъ.
към беседата >>

По-рано изворътъ нѣмаше този хубавъ видъ, но имаше сила въ себе си.
Всѣка ябълка трѣбва да се остави да се развива естествено. Всѣки изворъ трѣбва да се остави самъ да тече. Почнемъ ли да се занимаваме съ него, той се разваля. Често хората казватъ: да направишъ този изворъ по-хубавъ. Турятъ мраморни плочи, ограждатъ го, но изворътъ изгубва своята цѣлебность. По-рано изворътъ нѣмаше този хубавъ видъ, но имаше сила въ себе си. А сега, виждашъ нѣкого – облѣченъ е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръвъ министъръ е, но изгубва нѣщо. Какво? – Най-свещеното – Любовьта! Той е недоволенъ отъ себе си. Питамъ: такъвъ човѣкъ, който е недоволенъ, ходилъ ли е по тѣсния пѫть? – Не, той е ходилъ по широкия пѫть.
към беседата >>

Той е недоволенъ отъ себе си.
Често хората казватъ: да направишъ този изворъ по-хубавъ. Турятъ мраморни плочи, ограждатъ го, но изворътъ изгубва своята цѣлебность. По-рано изворътъ нѣмаше този хубавъ видъ, но имаше сила въ себе си. А сега, виждашъ нѣкого – облѣченъ е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръвъ министъръ е, но изгубва нѣщо. Какво? – Най-свещеното – Любовьта! Той е недоволенъ отъ себе си. Питамъ: такъвъ човѣкъ, който е недоволенъ, ходилъ ли е по тѣсния пѫть? – Не, той е ходилъ по широкия пѫть. Христосъ обръщалъ вниманието на своитѣ слушатели за този тѣсенъ пѫть. Азъ нѣма да казвамъ Христосъ, но ще го нарека „проповѣдникътъ на Израиля, проповѣдникътъ на Любовьта“, а пъкъ че тогавашнитѣ християни, както и съврѣменнитѣ християни Го наричатъ още Учитель, азъ не зная, до колко съврѣменниятъ свѣтъ може да нарече Учитель този, на когото учението не е изпълнено. Азъ не признавамъ, че съврѣменниятъ християнски свѣтъ сѫ ученици на Христа.
към беседата >>

И себе си нѣма да виждате, нито пъкъ други хора ще виждате, а само Свѣтлина, необятна Свѣтлина!
Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христосъ ще ви посрещне горѣ, ще ви прѣгърне и ще ви цѣлуне. Не, никакво цѣлуване и прѣгръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете въ другия свѣтъ, ще ви обземе една такава Свѣтлина, ще бѫдете толкова весели и радостни, като че имате цѣлия свѣтъ. Накѫдѣто погледнете, навсѣкѫдѣ ще виждате само Свѣтлина – никакъвъ другъ обектъ! Една необятна Свѣтлина ще виждате, навсѣкѫдѣ само Свѣтлина! И себе си нѣма да виждате, нито пъкъ други хора ще виждате, а само Свѣтлина, необятна Свѣтлина! Ще кажете: ами друго нѣщо нѣма ли да има? – Не, тогава хлѣбецъ нѣма да има, винце нѣма да има, но вие ще бѫдете радостни въ себе си. Може да кажете: ама да дойде поне една жена при насъ. Не, като дойде една жена при васъ, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дѣте при васъ, и то ще развали Царството Божие.
към беседата >>

– Не, тогава хлѣбецъ нѣма да има, винце нѣма да има, но вие ще бѫдете радостни въ себе си.
Ако вие изпълните волята Божия, като отидете въ другия свѣтъ, ще ви обземе една такава Свѣтлина, ще бѫдете толкова весели и радостни, като че имате цѣлия свѣтъ. Накѫдѣто погледнете, навсѣкѫдѣ ще виждате само Свѣтлина – никакъвъ другъ обектъ! Една необятна Свѣтлина ще виждате, навсѣкѫдѣ само Свѣтлина! И себе си нѣма да виждате, нито пъкъ други хора ще виждате, а само Свѣтлина, необятна Свѣтлина! Ще кажете: ами друго нѣщо нѣма ли да има? – Не, тогава хлѣбецъ нѣма да има, винце нѣма да има, но вие ще бѫдете радостни въ себе си. Може да кажете: ама да дойде поне една жена при насъ. Не, като дойде една жена при васъ, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дѣте при васъ, и то ще развали Царството Божие. Ще кажете: какъ може да развалятъ Царството Божие? – Ако дойдатъ при васъ, една жена и едно дѣте въ този смисълъ, както вие ги разбирате, тогава тѣ ще развалятъ Царството Божие.
към беседата >>

Любовьта всѣкога подразбира жертва и разумность въ себе си.
Но единъ день ще дойдемъ при Свѣтлината. Та казвамъ: отъ гледището на Божествената Любовь, недѫзитѣ на човѣшката любовь могатъ да се изправятъ само тогава, като се внесе Свѣтлината на Божествената Любовь. Законъ е: безъ Бога любовь между хората не може да има! Самъ Христосъ е казалъ: „Дѣто сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Значи, дѣто е Любовьта, или дѣто е Богъ, тамъ съмъ и азъ – тамъ нѣма обектъ, тамъ Любовьта може да се прояви. Любовьта всѣкога подразбира жертва и разумность въ себе си. Тия двѣ нѣща сѫ необходими за Любовьта. Онзи, който има великата Божествена Любовь въ себе си, той е най-силниятъ и най-разумниятъ. „Тѣсенъ е“, казва Христосъ, „Пѫтьтъ“! Е, тѣсенъ е, разбира се. Да кажемъ, че сте учитель нѣкѫдѣ.
към беседата >>

Онзи, който има великата Божествена Любовь въ себе си, той е най-силниятъ и най-разумниятъ.
Законъ е: безъ Бога любовь между хората не може да има! Самъ Христосъ е казалъ: „Дѣто сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Значи, дѣто е Любовьта, или дѣто е Богъ, тамъ съмъ и азъ – тамъ нѣма обектъ, тамъ Любовьта може да се прояви. Любовьта всѣкога подразбира жертва и разумность въ себе си. Тия двѣ нѣща сѫ необходими за Любовьта. Онзи, който има великата Божествена Любовь въ себе си, той е най-силниятъ и най-разумниятъ. „Тѣсенъ е“, казва Христосъ, „Пѫтьтъ“! Е, тѣсенъ е, разбира се. Да кажемъ, че сте учитель нѣкѫдѣ. Ако вие обичате отъ сърдце вашитѣ ученици и почнете да имъ прѣдавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днесъ ще ви държатъ въ това училище? Мислите ли, че ако почнете като държавникъ да прилагате тази Любовь, ще ви държатъ на този пость!
към беседата >>

Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си.
И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти. Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ. Нѣма какво да говоримъ на свѣта, какво искаме. Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега. По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ? – Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено.
към беседата >>

Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си.
За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега. По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ? – Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено. Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си. Казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ! “ Това е казано прѣди 2,000 години. Мислите ли, че днесъ този пѫть е станалъ по-широкъ? – Не, той и днесъ е тъй тѣсенъ, както и тогава. Затуй именно трѣбва да се избератъ ония условия, при които да намѣрите това, което ще осмисли живота ви.
към беседата >>

Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли? – Не. Съ думата „кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ. Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него.
към беседата >>

Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ.
Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ. Божественото учение не може да бѫде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ.
към беседата >>

“ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си!
Искатъ да ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ. Никакъвъ разпнатъ Христосъ не е това! Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може да бѫде разпнатъ. Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да положа живота си, но имамъ власть и да взема живота си. Мога да направя това, което азъ искамъ! “ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ себе си! Азъ ти заповѣдвамъ да ме разпнешъ! И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъль „имамъ власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнешъ, такъвъ е законътъ“! Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ да му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти да ми туришъ короната, защото народътъ гледа.
към беседата >>

За себе си азъ имамъ други въпроси, които трѣбва да разрѣша.
И когато тази Божествена Любовь проникне въ васъ, вие другояче ще разбирате нѣщата. Нѣкои сега казватъ: братко, раздай си имането! Не, азъ считамъ насилие да проповѣдвате на хората да си раздаватъ имането. Ако нѣкой е богатъ, азъ нѣма да обърна внимание на това. Считамъ че това сѫ въпроси за него и азъ нѣма защо да се бъркамъ въ работитѣ му. За себе си азъ имамъ други въпроси, които трѣбва да разрѣша. Онзи, който служи на Божията Любовь, нито дума нѣма да каже за богатството на хората. Ако нѣкой е богатъ, ако нѣкой е красивъ, нито дума нѣма да му кажа. Това сѫ условия за него, които той самъ трѣбва да разрѣши. А сега хората се намѣсватъ да уреждатъ чуждитѣ работи и сѫ ги разбъркали. Не, това сѫ все обекти!
към беседата >>

И ако ти ми приписвашъ извѣстни добродѣтели, пакъ за себе си говоришъ.
Не, ти се заблуждавашъ, азъ не съмъ този генералъ. Открилъ значи. Ами че когато ти ме осѫждашъ за една моя постѫпка, ти се излагашъ. Азъ не зная ли, какъвъ съмъ? Ако ти ми приписвашъ извѣстни качества, които въ менъ нѣма, не се ли излагашъ ти? И ако ти ми приписвашъ извѣстни добродѣтели, пакъ за себе си говоришъ. Ако ти дѣйствително ми говоришъ Истината, то е съвсѣмъ друго нѣщо. Споредъ менъ, да казвашъ погрѣшкитѣ на хората, това не е Истина. Да казвашъ доброто на единъ човѣкъ – да. Нѣкои казватъ: Истината е много горчива. Споредъ менъ, горчива Истина нѣма.
към беседата >>

Всички имате такива писма предъ себе си.
Царьтъ подписва присѫдата. Господь втори пѫть му казва: прости, задраскай написаното! Най-послѣ царьтъ склони, казва: ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Азъ желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма предъ себе си. Да се задраскатъ сега тия писма, да се види върху тѣхъ тази линия – красива е тя. Царьтъ писалъ: осѫждамъ на смъртно наказание еди-кой си човѣкъ. И послѣ задрасква присѫдата, казва: Не! – Отменямъ рѣшението си. Красиво е туй задраскване!
към беседата >>

Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме.
Ако азъ подложа вашитѣ знания на една строга критика, какво знаете въ сѫщность? Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо? – Не може да го схване. Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме. Подъ думата „смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть. Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота. Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ. Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото.
към беседата >>

Като помислимъ за Него, да почувствуваме животъ въ себе си, да почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията си.
Туй е Божественото у васъ, което трѣбва да се събуди. Затова всички трѣбва да имаме само едно убѣждение: Любовь безъ никакъвъ обектъ! Бога да не виждаме въ никаква форма! Христа да не виждаме разпнатъ! Богъ е, който носи животъ въ насъ. Като помислимъ за Него, да почувствуваме животъ въ себе си, да почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията си. Животътъ седи въ това: като помисля за Бога, да почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ себе си, да почувствувамъ живота. Тогава само ще позная, че Богъ живѣе въ менъ. И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да живѣе, че да познае, какво дѣйствително Христосъ е сега на земята, не разпнатиятъ Христосъ, но живиятъ. Живъ е Христосъ на земята! Ще кажете едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ.
към беседата >>

Животътъ седи въ това: като помисля за Бога, да почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ себе си, да почувствувамъ живота.
Затова всички трѣбва да имаме само едно убѣждение: Любовь безъ никакъвъ обектъ! Бога да не виждаме въ никаква форма! Христа да не виждаме разпнатъ! Богъ е, който носи животъ въ насъ. Като помислимъ за Него, да почувствуваме животъ въ себе си, да почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията си. Животътъ седи въ това: като помисля за Бога, да почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ себе си, да почувствувамъ живота. Тогава само ще позная, че Богъ живѣе въ менъ. И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да живѣе, че да познае, какво дѣйствително Христосъ е сега на земята, не разпнатиятъ Христосъ, но живиятъ. Живъ е Христосъ на земята! Ще кажете едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ. Да разпнатъ бѣше човѣкътъ, но Христосъ е живъ!
към беседата >>

Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. (втори вариант)
Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат. Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви.
към втори вариант >>

Те са общото, обикновеното мислене. (втори вариант)
Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер.
към втори вариант >>

Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. (втори вариант)
Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят.
към втори вариант >>

И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. (втори вариант)
Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен!
към втори вариант >>

И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. (втори вариант)
– Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би.
към втори вариант >>

Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил? (втори вариант)
Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си? Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко. От всичко се отричат, за да запазят своето положение. Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил? Христос казва: „Тесен е пътят, и широк е пътят! “ Съвременните хора се плашат да си кажат Истината. И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате. И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате.
към втори вариант >>

По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. (втори вариант)
Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път.
към втори вариант >>

Той е недоволен от себе си. (втори вариант)
Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път. Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път. Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа.
към втори вариант >>

И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! (втори вариант)
Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие.
към втори вариант >>

– Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. (втори вариант)
Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие. Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие? – Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.
към втори вариант >>

Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. (втори вариант)
Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. Тези две неща са необходими за Любовта. Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният. „Тесен е“, казва Христос, „Пътят! “ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде.
към втори вариант >>

Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният. (втори вариант)
Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. Тези две неща са необходими за Любовта. Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният. „Тесен е“, казва Христос, „Пътят! “ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост!
към втори вариант >>

Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. (втори вариант)
И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено.
към втори вариант >>

Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си. (втори вариант)
За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено. Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си. Казва Христос: „Тесен е пътят! “ Това е казано преди 2,000 години. Мислите ли, че днес този път е станал по-широк? – Не, той и днес е тъй тесен, както и тогава. Затуй именно трябва да се изберат ония условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.
към втори вариант >>

Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. (втори вариант)
Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него.
към втори вариант >>

Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. (втори вариант)
Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем.
към втори вариант >>

“ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! (втори вариант)
Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа.
към втори вариант >>

За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. (втори вариант)
И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти!
към втори вариант >>

И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. (втори вариант)
Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма.
към втори вариант >>

Всички имате такива писма пред себе си. (втори вариант)
Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. Красиво е това задраскване!
към втори вариант >>

След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. (втори вариант)
Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт. Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото.
към втори вариант >>

Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. (втори вариант)
Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат.
към втори вариант >>

Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. (втори вариант)
Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
към втори вариант >>

70. Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности

“, на себе си ли писахте интимната идея? (втори вариант)
Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери. Направете един такъв опит. Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза. Да знае човек, че знае, това е една много далечна формула. Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз? “, на себе си ли писахте интимната идея? Това е най-лесната работа, която можете да направите. Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си? Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.? Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш. Можете ли да ми докажете, че водата действително се състои от водород и кислород?
към втори вариант >>

Мисленето е велик закон. (втори вариант)
Ние виждаме, че Любовта в живота се ражда при следното положение: когато видим едно слабо същество, сърцето ни се отваря, в нас се заражда Любов. Когато се намерим пред някое силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме. Обичат се само слабите същества, защото те не заемат нито време, нито пространство. Сега да оставим всички тия философски въпроси настрана. Ще спазвате следното правило: в мисълта си всички трябва да бъдете искрени, да пазите известно смирение в душата си. Мисленето е велик закон. Когато решаваш известна задача, трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други задачи. Имаш една точка: трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други точки, които имат отношение една към друга, образуват прави линии, плоскости, кубове, тесаракт, и най-после те влизат като проекции и в самия човек. Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи. Ще направя една малка забележка. Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват.
към втори вариант >>

Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи. (втори вариант)
Сега да оставим всички тия философски въпроси настрана. Ще спазвате следното правило: в мисълта си всички трябва да бъдете искрени, да пазите известно смирение в душата си. Мисленето е велик закон. Когато решаваш известна задача, трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други задачи. Имаш една точка: трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други точки, които имат отношение една към друга, образуват прави линии, плоскости, кубове, тесаракт, и най-после те влизат като проекции и в самия човек. Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи. Ще направя една малка забележка. Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват. Не мислете коя енергия де преобладава. Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко.
към втори вариант >>

И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот. (втори вариант)
Това не е право. Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате. И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот. Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие. Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие. Та от всички тия мисли и разсъждения трябва да извадите основната идея, че сте под живото ръководство на великия Божествен Дух в света.
към втори вариант >>

71. Правилно пение

Не, говорú си тъй, както говориш на себе си!
Някои от вас, които знаят песента Малкият извор, нека я изпеят! Вашето пеене е обикновено. Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене.
към беседата >>

Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си.
Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени. Тази песен, Малкият извор, не е идейна.
към беседата >>

Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин?
Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени. Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма.
към беседата >>

Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи.
Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени. Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите.
към беседата >>

Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си.
Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба! Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете.
към беседата >>

Ако пееш, за себе си ще пееш.
Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика!
към беседата >>

Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа.
Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още.
към беседата >>

Животът сам по себе си е музика.
Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика. Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрия живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални.
към беседата >>

Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си.
В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се. Някои от вас имат доста хубави гласове. Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните. Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете.
към беседата >>

Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!
После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек! “ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!?
към беседата >>

Туй е правилното мислене.
– Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога. Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира. Тъй трябва да мислите. Туй е правилното мислене. Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим. Често, като се молиш, казваш: „Обраха ме! “ Господ казва: „Не са те обрали, никакво обиране няма.“ После някой казва: „Обидиха ме.“ В света има обида, но в Божествения свят, в който ние живеем, не може да има обида. Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва да ги отличавате, да не се смесват. Когато страдаме отвън, да знаем, че това са преходни състояния.
към беседата >>

Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си.
То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало. Нищо положително няма в това цапане. То са идеи във вас. В този случай какво трябва да кажеш на тази сестра? Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението да става правилно. Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в себе си. Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа. Той ме е забравил.“ – Не, това са детински работи. Вие може да мислите така, туй е хубаво. Аз не искам вие да станете възрастни преждевременно. Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото да остареете преждевременно и да нямате никакви спорове и караници помежду си.
към беседата >>

Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си.
Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот? Туй аз не го наричам благочестие. Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа. Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец.
към беседата >>

Времето за мислене трябва да го отделим за мислене.
Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. – Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла.
към беседата >>

Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
– Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш. Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата! Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си. Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля.
към беседата >>

Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си.
Всеки от вас трябва да разработва по един метод за възпитанието си. Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек.
към беседата >>

На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си.
Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти.
към беседата >>

Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди.
В това седи великото. Тъй трябва и вие да мислите. Това е същественото в живота ви. Вие трябва да излезете извън вашата индивидуалност, трябва да я разширите. Това се нарича работа за Бога. Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди. Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света. Изпейте упражненията Малкият извор и Вечер, сутрин. В българския език липсват някои слогове. Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут.
към беседата >>

72. И пишеше на земята

Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си.
Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ. Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика. Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ. Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность. Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ.
към беседата >>

Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече!
Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва да изпълняватъ добре своята длъжность. Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ?
към беседата >>

Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си.
Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство. Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство. Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България! Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа.
към беседата >>

Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването?
Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день? Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва да ядете? Казвате: е, трѣбва да се живѣе. Не може ли човѣкъ безъ ядене? Заключението, което можемъ да извадимъ отъ сегашното си състояние е, че не можемъ безъ ядене. Можете ли вие да обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването? Това сѫ все формули, които трѣбва да се прѣведатъ и осмислятъ. Какво значи яденето? Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали?
към беседата >>

Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено.
Когато единъ човѣкъ осмисли яденето, той ще разбере основния законъ, който е вложенъ въ него. При яденето важно е това, че ти трѣбва да имашъ 32 зѫба и да дъвчешъ. Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде да се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядатъ. У нея имаше едно желание да изяви своята любовь, да си има единъ мѫжъ, както и всички други жени, да си роди едно дѣте. Тя имаше една желание въ себе си, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убиятъ. Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно.
към беседата >>

Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си.
Не само, че не можешъ да лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече! Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ.
към беседата >>

Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си.
Питамъ: гдѣ остана почитанието на хората? Гдѣ е човѣкътъ? Въ знанието ли, въ неговата видима доброта ли, въ паритѣ ли? – Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята. Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може да лѣкува себе си. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може да учи себе си. Този човѣкъ нѣма само да учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината. Знаете ли какво е изкуството на свѣтлината? – То е тъкачество. Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ. Тѣ знаятъ да тъкатъ платъ отъ свѣтлината.
към беседата >>

Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той.
Азъ да ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината. Слѣдователно, хубавата часть на нашето тѣло, съ която живѣемъ, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. А онази грубата часть на нашето тѣло не е изтъкана отъ лѫчитѣ на слънцето. Значи, това, което мисли и чувствува у насъ, е направено отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Това прѣдставлява невидимия, свѣтлия човѣкъ въ насъ. Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ себе си – свѣтлиятъ човѣкъ е той. Видимиятъ човѣкъ пъкъ е материалниятъ човѣкъ, въ който се проявява духовния. Сега Христосъ пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа! “ Знаете ли вие изкуството да възлюбишъ човѣка? Азъ често чета по романитѣ, какъ нѣкоя мома възлюбила нѣкой момъкъ и послѣ го разлюбила; или нѣкой момъкъ залюбилъ нѣкоя мома и послѣ я разлюбилъ.
към беседата >>

Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть.
А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право! Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“.
към беседата >>

Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си.
Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ думата „Истина“. Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ.
към беседата >>

Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си.
Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си. Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си.
към беседата >>

Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си.
Нѣкой казва: ти къмъ мене не постѫпвашъ тъй, както къмъ себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вѣрно е, не постѫпвамъ справедливо, ядохъ кокошка. Прѣди половинъ часъ я изядохъ, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искамъ да дамъ и на тебе отъ нея. На тебе ще дамъ отъ хубавитѣ плодове: ябълки, грозде съ препеченъ хлѣбецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да не прѣдаваме отъ нашитѣ погрѣшки и на другитѣ, но да имъ прѣдадемъ нѣщо хубаво отъ себе си. И когато срещна нѣкого, когото обичамъ, ще поискамъ да изпълня душата му съ любовь, духа му съ знание и мѫдрость, съ красота, доброта и съ справедливость, та да се зарадва душата ми при тази срѣща. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ. Само така ние ще можемъ да се подигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй, както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. Така трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа!
към беседата >>

Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи!
Че онзи свѣтъ е този свѣтъ! Въ дадения случай ти си въ онзи свѣтъ! Господь ти казва: покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ! Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара.
към беседата >>

Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи!
Вие, като излѣзете отъ тука, казвате: имаше нѣкой философски работи, но бѣха много забъркани, та не разбрахме, какво искаше да каже. Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракътъ е счупенъ, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже! Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ.
към беседата >>

Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. (втори вариант)
В света има само един свещеник; всички други свещеници са само асистенти на този велик свещеник. В света има само един владика; всички други владици са асистенти на този велик владика. В света има само един патриарх; всички други патриарси са асистенти на този велик патриарх. В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност. Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас. Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос.
към втори вариант >>

Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! (втори вариант)
В света има само един мъдрец; всички други мъдреци са асистенти на този велик мъдрец и всички трябва да изпълняват добре своята длъжност. Сега, нека допуснем, че това са общи фрази, които имат отношение към нас. Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия космос за себе си – нищо повече! Някои питат какво нещо е човекът? Това е един велик въпрос. Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос?
към втори вариант >>

Брат е този, който те е обичал както себе си. (втори вариант)
Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство. В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат е този, който те е обичал както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всички имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство. Сега, някои казват: Ние можем да ви изпъдим от България! Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа.
към втори вариант >>

Можете ли вие да обясните какво значи яденето, пиенето на вода, мисленето, чувстването и действането? (втори вариант)
Какво иска да ни каже слънцето, като изпраща своята светлина всеки ден? После, аз ви запитвам друг съществен въпрос: Защо трябва да ядете? Казвате: Е, трябва да се живее. Не може ли човек без ядене? Заключението, което можем да извадим от сегашното си състояние е, че не можем без ядене. Можете ли вие да обясните какво значи яденето, пиенето на вода, мисленето, чувстването и действането? Това са все формули, които трябва да се преведат и осмислят. Какво значи яденето? Когато един човек осмисли яденето, той ще разбере основния закон, който е вложен в него. При яденето важно е това, че ти трябва да имаш 32 зъба и да дъвчеш. Ами ако съществуваше в света един закон, според който всеки, който яде, да се накаже със смъртно наказание, какво бихте казали?
към втори вариант >>

Тя имаше едно желание в себе си, турено ѝ от природата, но туй желание беше изопачено. (втори вариант)
Когато един човек осмисли яденето, той ще разбере основния закон, който е вложен в него. При яденето важно е това, че ти трябва да имаш 32 зъба и да дъвчеш. Ами ако съществуваше в света един закон, според който всеки, който яде, да се накаже със смъртно наказание, какво бихте казали? Ами че и в тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората да ядат. У нея имаше едно желание да изяви своята любов, да си има един мъж, както и всички други жени, да си роди едно дете. Тя имаше едно желание в себе си, турено ѝ от природата, но туй желание беше изопачено. Заради това ѝ желание искаха да я убият. Сега, ако бихте турили този закон за смъртното наказание и при случая, когато някой човек преяде, вие трябваше да кажете: „Учителю благи, ние намерихме един човек, който е преял, а според Мойсеевия закон се казва, че всеки такъв човек трябва да се убие с камъни, ти какво ще кажеш? “ Христос казва: „Този от вас, който не е преяждал, нека хвърли камък върху него! “ Питам: „Има ли смисъл да се накаже такова едно престъпление със смърт? “ Не, Христос даде на тази жена нещо ценно.
към втори вариант >>

Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. (втори вариант)
Не само, че не можеш да лекуваш, но всички казват: Тогова не искаме вече! Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем.
към втори вариант >>

Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. (втори вариант)
Питам: Где остана почитанието на хората? Где е човекът? В знанието ли, в неговата видима доброта ли, в парите ли? – Истинският човек е онзи, който решава правилно великите задачи на земята. Аз наричам лекар онзи, който може да лекува себе си. Аз наричам учен човек онзи, който може да учи себе си. Този човек няма само да учи, но и ще слуша своя учител, ще възприема светлината. Знаете ли какво е изкуството на светлината? – То е тъкачество. Всички наши клетки, които се считат толкова невежи, имат едно изкуство, което ние не знаем. Те знаят да тъкат плат от светлината.
към втори вариант >>

Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той. (втори вариант)
Аз да ви кажа истината: Никакъв плат нямам, но казвам, че онези клетки вътре в нас изтъкават светлината. Следователно, хубавата част на нашето тяло, с която живеем, мислим, чувстваме и действаме, е изтъкана от лъчите на слънцето. А онази грубата част на нашето тяло не е изтъкана от лъчите на слънцето. Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от лъчите на светлината. Това представлява невидимият, светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава светлина от себе си – светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява духовният. Сега Христос пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа! “ Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека? Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил.
към втори вариант >>

Божественият живот сам по себе си е чист. (втори вариант)
А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“.
към втори вариант >>

Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. (втори вариант)
Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец.
към втори вариант >>

Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. (втори вариант)
Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си.
към втори вариант >>

Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. (втори вариант)
Някой казва: Ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: Братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа!
към втори вариант >>

Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и ѝ кажете две сладки думи! (втори вариант)
Че онзи свят е този свят! В дадения случай ти си в онзи свят! Господ ти казва: Покажи любовта си към онзи твой брат! Вие, като излезете от тука, казвате: Имаше някои философски работи, но бяха много забъркани, та не разбрахме какво искаше да каже. Ще ви кажа какво искам да разберете. Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и ѝ кажете две сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му две сладки думи. Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове! Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракът е счупен, спрете се да го превържете; ако не можете да сторите това нещо вие сами, платете някому 20 лева, за да го превърже! Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара.
към втори вариант >>

Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи! (втори вариант)
Вие, като излезете от тука, казвате: Имаше някои философски работи, но бяха много забъркани, та не разбрахме какво искаше да каже. Ще ви кажа какво искам да разберете. Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и ѝ кажете две сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му две сладки думи. Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове! Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракът е счупен, спрете се да го превържете; ако не можете да сторите това нещо вие сами, платете някому 20 лева, за да го превърже! Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нещо от товара, за да го освободите. Отидете в някоя гора, там някой сече дърветата. Питай колко искат за това дръвче, което в този момент секат.
към втори вариант >>

73. Равностранният триъгълник

От тия писма, които ще напишете на вашите братя и сестри в провинцията, те ще се ползват, ще се радват и ще си кажат: „Отде дойде тази светла мисъл на софиянци, да споделят с нас нещо от това, което са чули и разработили в себе си?
Ще приложите вашата честност в действие. Може да се извинявате, че нямате време, че не сте разположени и т.н. Не, ще пишете – нищо повече! Та казвам: досега вие писахте теми, четохте, учихте лекции, но какъв е резултатът от всичко това? Научихте нещо, но практика и приложение се изисква вече! От тия писма, които ще напишете на вашите братя и сестри в провинцията, те ще се ползват, ще се радват и ще си кажат: „Отде дойде тази светла мисъл на софиянци, да споделят с нас нещо от това, което са чули и разработили в себе си? “ Нека писмото ви бъде късо, но съдържателно. Може да напишете или десет-петнадесет реда, или една страница, или две страници – колкото ви се подаде. Вие започнете да пишете и вдъхновението ще дойде. Има един вътрешен закон в Живата Природа, според който, щом човек научи нещо, той трябва да помага и на другите. В това седи служенето на Бога.
към беседата >>

Вие трябва да приготвите тия условия в себе си.
Една идея не може да се реализира на всяко място. Например вие не може да изпълните един Бетховенов концерт вън, когато вали силен дъжд. Дъждът ще развали вашия концерт. Значи изисква се сухо време или специално здание за този концерт. И тъй, за реализирането на всяка идея се изискват особено място и особени условия. Вие трябва да приготвите тия условия в себе си. В какво седят благоприятните условия? – Да не допускате в себе си никакво съмнение, никакво колебание, никаква отрицателна мисъл. Най-малкото съмнение у вас предизвиква пропукване на съзнанието ви и вашата идея е пропукана вече. Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навън; ако е пара, пак ще излезе навън, без да извърши определената работа. Та когато казваме, че не трябва да се съмнявате, ние подразбираме нещо много реално – шишето ви трябва да бъде много здраво, нийде да не е пукнато. Защо?
към беседата >>

– Да не допускате в себе си никакво съмнение, никакво колебание, никаква отрицателна мисъл.
Дъждът ще развали вашия концерт. Значи изисква се сухо време или специално здание за този концерт. И тъй, за реализирането на всяка идея се изискват особено място и особени условия. Вие трябва да приготвите тия условия в себе си. В какво седят благоприятните условия? – Да не допускате в себе си никакво съмнение, никакво колебание, никаква отрицателна мисъл. Най-малкото съмнение у вас предизвиква пропукване на съзнанието ви и вашата идея е пропукана вече. Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навън; ако е пара, пак ще излезе навън, без да извърши определената работа. Та когато казваме, че не трябва да се съмнявате, ние подразбираме нещо много реално – шишето ви трябва да бъде много здраво, нийде да не е пукнато. Защо? – За да не изтече водата – нищо повече! Ако се съмнявате, това показва, че формата, в която е вложена вашата идея, е пукната и в такава форма не можете да задържите идеята си.
към беседата >>

Следователно разруши ли се формата, идеята, сама по себе си, остава нереализирана.
Под думата вяра всички ще разбирате мястото, отдето може да черпите сили в живота си, за да реализирате своите идеи. Всяка идея може да се реализира само тогава, когато има един източник, който Ă помага. Затова всички величини в живота трябва да се превърнат на сили. И сега ще знаете какво нещо представлява съмнението от окултно гледище и защо не трябва да го подхранвате. Съмнението разрушава всички благородни форми, които имате, а всяка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея. Следователно разруши ли се формата, идеята, сама по себе си, остава нереализирана. Щом идеята остане нереализирана, у вас се явява или сърдечен, или умствен, или волеви упадък, а може би и упадък на Духа. Когато човек реализира една своя идея, той подхранва в душата си нещо добро и възвишено. Пропукването на котлите всякога създава някакви пакости. Ако представите в ума си един равностранен триъгълник, всяка страна в него е жива и в движение. Страните на триъгълника са път на живи същества.
към беседата >>

Мисленето на подсъзнанието има отношение към съзнанието: П:С; мисленето на съзнанието има отношение към самосъзнанието: С:СС; мисленето на самосъзнанието има отношение към свръхсъзнанието: СС:С1С1.
Те правят известни пречупвания на светлината, за да превъзмогнат външната реалност. Само ние не мислим. И тия малки същества, клетките, мислят. Аз ще се спра друг път подробно върху въпроса кой мисли у нас. Сега ще ви представя няколко отношения, от които можем да съставим една пропорция. Мисленето на подсъзнанието има отношение към съзнанието: П:С; мисленето на съзнанието има отношение към самосъзнанието: С:СС; мисленето на самосъзнанието има отношение към свръхсъзнанието: СС:С1С1. Оттук изваждаме следната пропорция: П:С = СС:С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божествен процес. Както в подсъзнанието, така и в съзнанието много същества мислят. Например ти съзнаваш, че трябва да изучиш известен предмет. Какво трябва да направиш?
към беседата >>

Мисленето на подсъзнанието е Божествен процес.
И тия малки същества, клетките, мислят. Аз ще се спра друг път подробно върху въпроса кой мисли у нас. Сега ще ви представя няколко отношения, от които можем да съставим една пропорция. Мисленето на подсъзнанието има отношение към съзнанието: П:С; мисленето на съзнанието има отношение към самосъзнанието: С:СС; мисленето на самосъзнанието има отношение към свръхсъзнанието: СС:С1С1. Оттук изваждаме следната пропорция: П:С = СС:С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божествен процес. Както в подсъзнанието, така и в съзнанието много същества мислят. Например ти съзнаваш, че трябва да изучиш известен предмет. Какво трябва да направиш? – Ще се заемеш да изучиш известни автори и от тях ще пласираш нещо в съзнанието си. Хора, които съзнават това нещо, винаги ходят на групи.
към беседата >>

74. Успоредните пътища

Ето защо вие трябва да се домогнете до разумния начин на мислене.
Този род разсъждения са необходими за всички хора по следните съображения. В човешкия живот често стават наводнения и насипи: някой път бреговете на вашия живот на известни места се подронват, други места се насипват, а често стават и срутвания. Тъй че, без да искате, течението се подпушва. Понякога стават толкова големи подпушвания, че се явява песимизъм у вас или извратени мисли, които отклоняват правилния път на мисълта. Затова вие трябва с вяра да отклонявате изопачените мисли, които идват до вас, защото те могат да изменят посоката на живота ви. Ето защо вие трябва да се домогнете до разумния начин на мислене. Мисълта ви трябва да е будна и силна! Тъй че трябва ви вяра и правилен начин на мислене. Вярата държи съзнанието будно, а правата мисъл – ясно. Вие трябва постоянно да се насърчавате, защото сегашните условия носят тъй наречените обезсърчителни вълни. И в сънното, и в будното състояние на човека към него пристигат мисли, които повече го спъват, отколкото да го подтикват към добро – това са само привидни спънки.
към беседата >>

Тъй че трябва ви вяра и правилен начин на мислене.
Тъй че, без да искате, течението се подпушва. Понякога стават толкова големи подпушвания, че се явява песимизъм у вас или извратени мисли, които отклоняват правилния път на мисълта. Затова вие трябва с вяра да отклонявате изопачените мисли, които идват до вас, защото те могат да изменят посоката на живота ви. Ето защо вие трябва да се домогнете до разумния начин на мислене. Мисълта ви трябва да е будна и силна! Тъй че трябва ви вяра и правилен начин на мислене. Вярата държи съзнанието будно, а правата мисъл – ясно. Вие трябва постоянно да се насърчавате, защото сегашните условия носят тъй наречените обезсърчителни вълни. И в сънното, и в будното състояние на човека към него пристигат мисли, които повече го спъват, отколкото да го подтикват към добро – това са само привидни спънки. Казвам: най-първо вие трябва да се стремите да образувате в себе си успоредни линии, т.е. линиите на разумността.
към беседата >>

Казвам: най-първо вие трябва да се стремите да образувате в себе си успоредни линии, т.е.
Мисълта ви трябва да е будна и силна! Тъй че трябва ви вяра и правилен начин на мислене. Вярата държи съзнанието будно, а правата мисъл – ясно. Вие трябва постоянно да се насърчавате, защото сегашните условия носят тъй наречените обезсърчителни вълни. И в сънното, и в будното състояние на човека към него пристигат мисли, които повече го спъват, отколкото да го подтикват към добро – това са само привидни спънки. Казвам: най-първо вие трябва да се стремите да образувате в себе си успоредни линии, т.е. линиите на разумността. Всички трябва да се стремите към разумност. Разумността трябва да бъде цел в живота ви! Не казвайте, че ще бъдете разумни, но постъпвайте разумно. Сега ще ви дам една доста трудна задача.
към беседата >>

75. И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ

Най-послѣ, всѣки ще намѣри по една свещена идея въ себе си, за която да живѣе.
Всѣка майка живѣе за своята дъщеря, и всѣки баща живѣе за своя синъ. Нѣкои ще кажатъ: ами ние, които нѣмаме синове и дъщери? Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя дъщеря, или нѣкой синъ. Онази майка, която нѣма своя дъщеря, все ще намери да осинови нѣкоя друга. Онзи баща, който нѣма свой синъ, все ще намѣри да осинови нѣкой чуждъ синъ. Най-послѣ, всѣки ще намѣри по една свещена идея въ себе си, за която да живѣе. Слѣдователно, това е цѣльта, това е смисълътъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Ние трѣбва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живѣемъ и върху храната, която приемаме. Щомъ човѣкъ не възприеме онази естествена храна, която е необходима за тѣлото му, непрѣменно идватъ неестественитѣ болезнени състояния, за лѣкуването на които съврѣменната медицина е посвѣтила цѣлия си животъ. Питамъ: при всичкитѣ усилия на милионитѣ лѣкари по цѣлия свѣтъ да лѣкуватъ хората, сполучили ли сѫ да ги излѣкуватъ?
към беседата >>

Слънчевитѣ лѫчи носятъ животъ въ себе си.
Каква е идеята ми? Турете прѣдъ единъ идолъ нѣкой боленъ, ще видите, че колкото и да седи тамъ, той нѣма да оздравѣе. Запалетѣ една свѣщица прѣдъ нѣкой боленъ, той нѣма да оздравѣе. Тази запалена свѣщица нѣма да излѣкува болния. Но ако поставите единъ боленъ на действието на слънчевитѣ лѫчи, той ще оздравѣе. Слънчевитѣ лѫчи носятъ животъ въ себе си. Всѣки може да опита тия лѫчи, всѣки може да опита Божествената мисъль въ свѣта. Тя е мощна. Тази мисъль върви периодически, по извѣстни закони. Тази хананейка се приближава при Христа, съзнава, че Той е носитель на тази Божествена идея и Му казва: „Помилуй ме, помогни ми! “ Христосъ ѝ казалъ: „Азъ не съмъ пратенъ до езичницитѣ, а само до израилския народъ.“ Съ това Той иска да каже, че езичницитѣ сѫ глупави, а израилтянитѣ сѫ разумни хора.
към беседата >>

Ако ние искаме да съградимъ една истинска култура, никаква лъжа не трѣбва да допущаме въ себе си.
Не, и съ лъжа може, и безъ лъжа може. Може съ лъжа, но ще бѫдешъ куцъ, слѣпъ, хромъ, сакатъ, хилавъ и нѣмъ. Може и безъ лъжа, и тогава ще бѫдешъ богатъ и уменъ. Не лъжешъ ли, щастието ще дойде въ тебе. Нѣма изключение отъ това. Ако ние искаме да съградимъ една истинска култура, никаква лъжа не трѣбва да допущаме въ себе си. Ние трѣбва да мислимъ само за Истината. И като лъжешъ, ще казвашъ: не, Истината ще говоря, Истината ще говоря. Като повтаряшъ 20 години наредъ, че все Истината ще говоришъ, най-послѣ ще я проговоришъ. Знаешъ ли какъ ще я проговоришъ? Едно момче, било още на три години, прѣживѣва нѣкакъвъ страхъ и отъ това онѣмѣва.
към беседата >>

И докато човѣкъ не добие за себе си тѣзи добродѣтели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало.
– Да подтикне нашето сърдце къмъ добродѣтели. Какво е добродѣтельта? Защо ни е тя? – Добродѣтельта е основа на нашия земенъ животъ. Слѣдователно, тя е необходима за всинца ни. И докато човѣкъ не добие за себе си тѣзи добродѣтели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало. До сега, въ България съмъ срещалъ само двама души, които знаятъ отъ кога сѫ дошли на земята и при какви условия. Питамъ единия отъ тѣхъ: кога си дошълъ на земята? – Родихъ се въ първата епоха на ледения периодъ и затова темпераментътъ ми е студенъ. Той описва дрехитѣ на майка си и на баща си – всичко помни. Питамъ другия: ами ти кога се роди?
към беседата >>

Има единъ естественъ правиленъ начинъ на мислене.
Турцитѣ казватъ: олабелиръ. Въ математиката тия нѣща сѫ възможности, вѣроятности. Но ние ще дойдемъ постепенно до нѣщата, споредъ както се изявяватъ. Нашиятъ животъ носи своето минало, своето настояще и въ зародишъ и своето бѫдаще. За да измѣнимъ живота си правилно, ние трѣбва да зачитаме законитѣ на живата природа. Има единъ естественъ правиленъ начинъ на мислене. Азъ като мисля, като говоря, зная въ дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всѣки единъ отъ васъ знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте прѣдъ себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисъльта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пакъ на страна. Това изисква природата отъ всинца ви!
към беседата >>

Никога не се извинявайте прѣдъ себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво.
Нашиятъ животъ носи своето минало, своето настояще и въ зародишъ и своето бѫдаще. За да измѣнимъ живота си правилно, ние трѣбва да зачитаме законитѣ на живата природа. Има единъ естественъ правиленъ начинъ на мислене. Азъ като мисля, като говоря, зная въ дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всѣки единъ отъ васъ знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте прѣдъ себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисъльта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пакъ на страна. Това изисква природата отъ всинца ви! Съзнанието ви всѣкога трѣбва да бѫде будно. Нѣкой пѫть може да кажете нѣщо прѣувеличено, а нѣкой пѫть може да кажете нѣщо намалено. Не, вие ще казвате нѣщата тъй, както ги е турила природата.
към беседата >>

Най-после, всеки ще намери по една свещена идея в себе си, за която да живее. (втори вариант)
Всяка майка живее за своята дъщеря, и всеки баща живее за своя син. Някои ще кажат: ами ние, които нямаме синове и дъщери? Все имате някъде някоя дъщеря, или някой син. Онази майка, която няма своя дъщеря, все ще намери да осинови някоя друга. Онзи баща, който няма свой син, все ще намери да осинови някой чужд син. Най-после, всеки ще намери по една свещена идея в себе си, за която да живее. Следователно, това е целта, това е смисълът, към който човек трябва да се стреми. Ние трябва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме. Щом човек не възприеме онази естествена храна, която е необходима за тялото му, непременно идват неестествените болезнени състояния, за лекуването на които съвременната медицина е посветила целия си живот. Питам: при всичките усилия на милионите лекари по целия свят да лекуват хората, сполучили ли са да ги излекуват?
към втори вариант >>

Слънчевите лъчи носят живот в себе си. (втори вариант)
Каква е идеята ми? Турете пред един идол някой болен, ще видите, че колкото и да седи там, той няма да оздравее. Запалете една свещица пред някой болен, той няма да оздравее. Тази запалена свещица няма да излекува болния. Но ако поставите един болен на действието на слънчевите лъчи, той ще оздравее. Слънчевите лъчи носят живот в себе си. Всеки може да опита тия лъчи, всеки може да опита Божествената мисъл в света. Тя е мощна. Тази мисъл върви периодически, по известни закони. Тази хананейка се приближава при Христа, съзнава, че Той е носител на тази Божествена идея и Му казва: „Помилуй ме, помогни ми! “ Христос й казал: „Аз не съм пратен до езичниците, а само до израилския народ.“ С това Той иска да каже, че езичниците са глупави, а израилтяните са разумни хора.
към втори вариант >>

Ако ние искаме да съградим една истинска култура, никаква лъжа не трябва да допущаме в себе си. (втори вариант)
Не, и с лъжа може, и без лъжа може. Може с лъжа, но ще бъдеш куц, сляп, хром, сакат, хилав и ням. Може и без лъжа, и тогава ще бъдеш богат и умен. Не лъжеш ли, щастието ще дойде в тебе. Няма изключение от това. Ако ние искаме да съградим една истинска култура, никаква лъжа не трябва да допущаме в себе си. Ние трябва да мислим само за Истината. И като лъжеш, ще казваш: не, Истината ще говоря, Истината ще говоря. Като повтаряш 20 години наред, че все Истината ще говориш, най-после ще я проговориш. Знаеш ли как ще я проговориш? Едно момче, било още на три години, преживява някакъв страх и от това онемява.
към втори вариант >>

И докато човек не добие за себе си тези добродетели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало. (втори вариант)
– Да подтикне нашето сърце към добродетели. Какво е добродетелта? Защо ни е тя? – Добродетелта е основа на нашия земен живот. Следователно, тя е необходима за всинца ни. И докато човек не добие за себе си тези добродетели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало. До сега, в България съм срещал само двама души, които знаят от кога са дошли на земята и при какви условия. Питам единия от тях: кога си дошъл на земята? – Родих се в първата епоха на ледения период и затова темпераментът ми е студен. Той описва дрехите на майка си и на баща си – всичко помни. Питам другия: ами ти кога се роди?
към втори вариант >>

Има един естествен правилен начин на мислене. (втори вариант)
Турците казват: олабелир. В математиката тия неща са възможности, вероятности. Но ние ще дойдем постепенно до нещата, според както се изявяват. Нашият живот носи своето минало, своето настояще и в зародиш и своето бъдеще. За да изменим живота си правилно, ние трябва да зачитаме законите на живата природа. Има един естествен правилен начин на мислене. Аз като мисля, като говоря, зная в дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всеки един от вас знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте пред себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисълта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пак на страна. Това изисква природата от всинца ви!
към втори вариант >>

Никога не се извинявайте пред себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. (втори вариант)
Нашият живот носи своето минало, своето настояще и в зародиш и своето бъдеще. За да изменим живота си правилно, ние трябва да зачитаме законите на живата природа. Има един естествен правилен начин на мислене. Аз като мисля, като говоря, зная в дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всеки един от вас знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте пред себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисълта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пак на страна. Това изисква природата от всинца ви! Съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Някой път може да кажете нещо преувеличено, а някой път може да кажете нещо намалено. Не, вие ще казвате нещата тъй, както ги е турила природата.
към втори вариант >>

76. Най-малкото чувство

Ще ви кажа в какво седи правилното мислене.
Нали вие идвате в Школата да се учите на Мъдрост? Казвате: „Всякак може.“ – Не е така. Ако идвате тук с нечисти дрехи, с нечисти тела, на какво ще заприлича тази Школа? Преди да дойдете в класа, всички трябва да си измивате краката, вратовете, да сте чисти. Аз ви питах какво значи човек да мисли, да разсъждава правилно? Ще ви кажа в какво седи правилното мислене. В човека има две течения. Едното от тях е от пъпа нагоре и се образува в главата, а другото е от пъпа надолу. Второто течение води към центъра на Земята, а първото – към центъра на Слънцето. Най-после има и трето течение, което съединява първите две. Третото течение наричат аура на човека.
към беседата >>

Като изучаваме строежа на човешкото тяло, ще видим, че първите две течения включват в себе си още две течения.
Второто течение води към центъра на Земята, а първото – към центъра на Слънцето. Най-после има и трето течение, което съединява първите две. Третото течение наричат аура на човека. Второто течение, т.е. това, което води към центъра на Земята, включва всички нисши енергии на човека, които той е добил в своето животинско състояние. Като изучаваме строежа на човешкото тяло, ще видим, че първите две течения включват в себе си още две течения. Всички тия течения са съчетани едно в друго. Те се забелязват и в мисълта, и в чувствата на човека. Да кажем, че вие размишлявате идеално върху един въпрос, по мисъл живеете между ангелите, а същевременно сте облечени в плът и кръв. Поради тази идея във вашето тяло ще се пробудят и други сили, свързани с живота на мисълта. Те са нисшите сили у човека.
към беседата >>

Как ще може такъв човек да влияе на себе си и на другите?
После ще се разходите малко из стаята си и ще излезете навън. Това е философия! Вие какво правите? Щом се запали къщата, хуквате навън. Какво е това присъствие на духа? Как ще може такъв човек да влияе на себе си и на другите? Всеки човек, който се стряска, губи почитанието на другите хора. Тук всеки може да ви изплаши. Как? – Ако някой човек пусне една малка детска бомбичка през прозореца, всички ще наскачате. Не само вие, но всички хора губят равновесието си, губят присъствието на духа. Дойде им една малка болест – губят присъствие на духа.
към беседата >>

Няма нужда да ми го повтаряте още, но приемете в себе си най-малката добродетел и я угостете.“ Така трябва да постъпите.
Така ли правите вие? – Не. Вие започвате да разказвате на Господа: „Господи, знаеш ли, че аз съм голям грешник? “ Господ казва: „Това Аз зная отдавна. В Моята книга ти си написал това в n-та степен. Няма нужда да ми го повтаряте още, но приемете в себе си най-малката добродетел и я угостете.“ Така трябва да постъпите. Приемете ли в себе си най-малката добродетел, аз ще се радвам като на свой най-добър приятел. Голямата добродетел не може да се побере във вас, но малката може. Тя е красива, при това не е взискателна, скромна е тя. Аз искам всички ученици да имат в себе си най-малката добродетел. Тази вечер мога да ви подложа на един изпит.
към беседата >>

Приемете ли в себе си най-малката добродетел, аз ще се радвам като на свой най-добър приятел.
– Не. Вие започвате да разказвате на Господа: „Господи, знаеш ли, че аз съм голям грешник? “ Господ казва: „Това Аз зная отдавна. В Моята книга ти си написал това в n-та степен. Няма нужда да ми го повтаряте още, но приемете в себе си най-малката добродетел и я угостете.“ Така трябва да постъпите. Приемете ли в себе си най-малката добродетел, аз ще се радвам като на свой най-добър приятел. Голямата добродетел не може да се побере във вас, но малката може. Тя е красива, при това не е взискателна, скромна е тя. Аз искам всички ученици да имат в себе си най-малката добродетел. Тази вечер мога да ви подложа на един изпит. Какъв може да бъде този изпит?
към беседата >>

Аз искам всички ученици да имат в себе си най-малката добродетел.
В Моята книга ти си написал това в n-та степен. Няма нужда да ми го повтаряте още, но приемете в себе си най-малката добродетел и я угостете.“ Така трябва да постъпите. Приемете ли в себе си най-малката добродетел, аз ще се радвам като на свой най-добър приятел. Голямата добродетел не може да се побере във вас, но малката може. Тя е красива, при това не е взискателна, скромна е тя. Аз искам всички ученици да имат в себе си най-малката добродетел. Тази вечер мога да ви подложа на един изпит. Какъв може да бъде този изпит? – Да изкарам някого от вас, който обича да говори много, да ви държи два часа, да го слушате. Кой от вас ще седи спокойно, без да се обръща на една и на друга страна. Той да ви говори, а вие да го слушате, като че ви говори неща, които не знаете, и да кажете после, че сте слушали много умни неща.
към беседата >>

Ако за да се моля, трябва да чета Библията, това смятам за насилие върху себе си.
Понеже ти си богат, с пълна чанта в ръка, облечен си с фрак, имаш мъдрост, знание в главата, като отидеш при твоя приятел, той веднага ще ти отвори, ще те покани и ще каже: „Заповядай, аз те чакам от много години, радвам се, че дойде при мен. Довечера ще те заведа на концерт.“ Преди години в стаята ми дойде един човек и ми остави цял чувал бели паразити. Казва ми: „Ходих тук-там, но никъде не ме приеха.“ Казвам: „Кажете му да събере тези паразити и да ги продаде.“ Човек трябва да посреща хората с отворено сърце, но и те не трябва да злоупотребяват с нашата готовност. Естествено състояние е, когато дойде някой човек, веднага сърцето ми да се отвори, да услужа на този човек. Това е Божествено. Ако за да се моля, трябва да чета Библията, това смятам за насилие върху себе си. Молитвата трябва да дойде естествено. Когато дойде някой човек в дома ми, аз не трябва да питам Духа дали да го приема, или не. Аз трябва да го приема, без да ми каже Духът. Ако Духът ми пошепне да го приема, това вече не е естествено състояние. Щом чакам Духът да ми каже да го приема или не, значи Той го приема всъщност, а не аз.
към беседата >>

– На себе си.
Всички трябва да бъдем естествени, да оставим да се проявява това, което Бог е вложил в нас; да не бъдем нервни, бързи, но да бъдем внимателни. Аз например забелязвам: ако кажеш някому нещо меко, полугласно, той казва: „Този говор не е естествен.“ Ако му кажа нещо натъртено, казва: „Много грубо е това.“ Сега малко ще се занимаем с математика. Да вземем: 5n + 6n = 11n. На колко се дели числото 5? – На себе си. Числото 6 се дели на 2, на 3 и на себе си. Числото 6 е синът, а числото 5 е майката. Питам: как може майката, която се дели сама на себе си, да роди син, който се дели на 2 и на 3? Как мислите, отде се родиха тия качества у сина? Значи шестицата, т.е.
към беседата >>

Числото 6 се дели на 2, на 3 и на себе си.
Аз например забелязвам: ако кажеш някому нещо меко, полугласно, той казва: „Този говор не е естествен.“ Ако му кажа нещо натъртено, казва: „Много грубо е това.“ Сега малко ще се занимаем с математика. Да вземем: 5n + 6n = 11n. На колко се дели числото 5? – На себе си. Числото 6 се дели на 2, на 3 и на себе си. Числото 6 е синът, а числото 5 е майката. Питам: как може майката, която се дели сама на себе си, да роди син, който се дели на 2 и на 3? Как мислите, отде се родиха тия качества у сина? Значи шестицата, т.е. синът, в своята еволюция е роден от двама бащи.
към беседата >>

Питам: как може майката, която се дели сама на себе си, да роди син, който се дели на 2 и на 3?
Да вземем: 5n + 6n = 11n. На колко се дели числото 5? – На себе си. Числото 6 се дели на 2, на 3 и на себе си. Числото 6 е синът, а числото 5 е майката. Питам: как може майката, която се дели сама на себе си, да роди син, който се дели на 2 и на 3? Как мислите, отде се родиха тия качества у сина? Значи шестицата, т.е. синът, в своята еволюция е роден от двама бащи. Това са философски въпроси. Практическият метод, който може да се приложи при числото 5, не може да се приложи към числото 6.
към беседата >>

Това са две разумни числа, затова всеки разумен човек изучава себе си, изучава и Природата.
Как мислите, отде се родиха тия качества у сина? Значи шестицата, т.е. синът, в своята еволюция е роден от двама бащи. Това са философски въпроси. Практическият метод, който може да се приложи при числото 5, не може да се приложи към числото 6. Това са две разумни числа, затова всеки разумен човек изучава себе си, изучава и Природата. Питам: коя е главната мисъл от лекцията? Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволен от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете у дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение.
към беседата >>

77. Земята се върти. Стремеж на душата

Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е.
Значи скритостта на човека е необходима дотогава, докато неговите плодове узреят. Нашите мисли трябва да бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест. Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не. При това мисълта ни трябва да бъде не само права, но и разумна. Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога. Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира. Някои от съвременните психолози лесно разрешават тия въпроси, като казват: „Това е чувство, това е мисъл, това е воля.“ И с това свършват всичко.
към беседата >>

Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира.
Отпред на челото се намира центърът на разумността, или на причинността, чрез който познаваме коя мисъл е разумна и коя не е. Мисълта трябва да съдържа в себе си и морална мекота, т.е. човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога. Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира. Някои от съвременните психолози лесно разрешават тия въпроси, като казват: „Това е чувство, това е мисъл, това е воля.“ И с това свършват всичко. Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата. – „На кое място в главата? “ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява.
към беседата >>

После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене.
Воденицата не трябва да говори по всяко време. Тя ще мели брашно само тогава, когато има жито. Иначе говорът е опасен. Ще мълчиш, докато житото дойде. Ако камъните се въртят напразно, те ще се изтрият. После, човек трябва да мисли, когато е време за мислене. Дойдат ли благородни мисли в ума ти, мислù. Дошла омразата – някои хора се разправят помежду си. Ти не напрягай ума си, не го хаби, за да примиряваш два дявола. Два дявола не могат да седят на едно място. Човешкият ум не е създаден за тази работа.
към беседата >>

От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си.
Вземи тия пари и ме извини, че закъснях малко. Ние сме съдружници с моя брат.“ Това значи да говориш Истината. Ако вие мислите, че можете да влезете в Царството Божие с този морал, който имате днес, се лъжете. С този морал ще ви спрат още на първата врата. Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин. От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас?
към беседата >>

Най-красивото нещо е човек да работи над себе си.
Ако вие мислите, че можете да влезете в Царството Божие с този морал, който имате днес, се лъжете. С този морал ще ви спрат още на първата врата. Досега хората са живели така, но отсега нататък не може да се живее по същия начин. От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към великата Божия Любов, за да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас? Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва? Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания.
към беседата >>

Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва?
Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си. Запитвали ли сте се откак сте се родили и досега, постпвали ли сте тъй, както Бог изисква! Давали ли сте си отчет за това? Доволен ли е Бог от вас? Ще кажете: „От пет години вече ние сме в Школата, работим съзнателно върху себе си.“ Оставете този въпрос, но питам ви: откак сте се родили, изпълнили ли сте една стотна от задълженията си, както трябва? Всеки ден от единия край на света до другия се чуват само роптания и роптания. Ако по-висшите, по-напредналите Същества не поддържаха хората, те биха отишли като коня в реката. Знаете ли за коня в реката? Конете имат голям страх от буря. И като излезе някоя голяма буря, те вървят назад.
към беседата >>

Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение.
Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа?
към беседата >>

Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно.
И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. Днес обаче не сте царе, но вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него. Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то.
към беседата >>

Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то.
Всеки казва за себе си: „Вие не ме гледайте, че съм толкова прост външно. Това само тъй изглежда. В мене има скрито нещо царско, което вие не виждате.“ Наистина се крие нещо царско в тебе – скоро си играл царска роля на сцената. Аз зная това, но питам: какво царско има скрито в твоята душа? Това е важният въпрос. Ако в душата ти има скрито нещо хубаво, благородно – изнеси го за себе си, за своите ближни, за Бога, колкото малко и да е то. Може да е малко като кокиче – изнеси го. Като ученици вие трябва да изнесете и най-малкото добро качество, което имате скрито в душата си, и да го разработите. Всички вие сега минавате през две състояния: едното е на обезсърчаване, а другото – на насърчаване. Дойде някой при мене, оплаква ми се и казва: „От мен човек няма да стане.“ Действително, така е. Това е една фаза.
към беседата >>

Следователно движението на Земята около Слънцето и движението на Земята около себе си показва, че в Земята има два разнородни живота.
Трябва да разсъждавате, за да разберете всички положения в живота. Казвам: Земята се върти. Какво отношение има Земята спрямо нашия живот? Значи Земята по отношение на нас представлява колело, което се върти. Когато колелата на каруцата се въртят, това показва, че ние вървим към дадена цел, а когато не се въртят, това показва, че животът е престанал. Следователно движението на Земята около Слънцето и движението на Земята около себе си показва, че в Земята има два разнородни живота. Когато Земята се движи около себе си, това показва, че тя живее за себе си. Когато се движи около Слънцето – това показва, че тя живее за Слънцето. Първото движение става за нея, но едновременно тя живее и за нас, понеже животът, който тя възприема, минава по нейната повърхнина, а ние, като живеем в нейната кожа, този живот засяга и нас, и нашия организъм. Следователно ние участваме в живота на Земята. Земята, като се върти около Слънцето, приема живот и от него.
към беседата >>

Когато Земята се движи около себе си, това показва, че тя живее за себе си.
Казвам: Земята се върти. Какво отношение има Земята спрямо нашия живот? Значи Земята по отношение на нас представлява колело, което се върти. Когато колелата на каруцата се въртят, това показва, че ние вървим към дадена цел, а когато не се въртят, това показва, че животът е престанал. Следователно движението на Земята около Слънцето и движението на Земята около себе си показва, че в Земята има два разнородни живота. Когато Земята се движи около себе си, това показва, че тя живее за себе си. Когато се движи около Слънцето – това показва, че тя живее за Слънцето. Първото движение става за нея, но едновременно тя живее и за нас, понеже животът, който тя възприема, минава по нейната повърхнина, а ние, като живеем в нейната кожа, този живот засяга и нас, и нашия организъм. Следователно ние участваме в живота на Земята. Земята, като се върти около Слънцето, приема живот и от него. По този начин ние участваме и в този живот.
към беседата >>

Ако Земята престане да се върти около себе си и около Слънцето, всичко ще се свърши, т.е.
Когато се движи около Слънцето – това показва, че тя живее за Слънцето. Първото движение става за нея, но едновременно тя живее и за нас, понеже животът, който тя възприема, минава по нейната повърхнина, а ние, като живеем в нейната кожа, този живот засяга и нас, и нашия организъм. Следователно ние участваме в живота на Земята. Земята, като се върти около Слънцето, приема живот и от него. По този начин ние участваме и в този живот. Ако Земята престане да се върти около себе си и около Слънцето, всичко ще се свърши, т.е. всяко движение ще спре. Щом Земята се върти, по същия закон и ние се въртим около себе си и около Слънцето, т.е. около Бога. С други думи, ние се стремим към себе си, стремим се и към Бога. Това е един философски извод.
към беседата >>

Щом Земята се върти, по същия закон и ние се въртим около себе си и около Слънцето, т.е.
Следователно ние участваме в живота на Земята. Земята, като се върти около Слънцето, приема живот и от него. По този начин ние участваме и в този живот. Ако Земята престане да се върти около себе си и около Слънцето, всичко ще се свърши, т.е. всяко движение ще спре. Щом Земята се върти, по същия закон и ние се въртим около себе си и около Слънцето, т.е. около Бога. С други думи, ние се стремим към себе си, стремим се и към Бога. Това е един философски извод. Щом прекараме движението във втора степен, тогава при въртенето на Земята около себе си се образува стремеж към себе си, а при въртенето ѝ около Слънцето се образува стремеж към Бога. Следователно, щом кажем, че Земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага в нас трябва да изникне истинската идея – да се стремим към себе си и към Бога.
към беседата >>

С други думи, ние се стремим към себе си, стремим се и към Бога.
По този начин ние участваме и в този живот. Ако Земята престане да се върти около себе си и около Слънцето, всичко ще се свърши, т.е. всяко движение ще спре. Щом Земята се върти, по същия закон и ние се въртим около себе си и около Слънцето, т.е. около Бога. С други думи, ние се стремим към себе си, стремим се и към Бога. Това е един философски извод. Щом прекараме движението във втора степен, тогава при въртенето на Земята около себе си се образува стремеж към себе си, а при въртенето ѝ около Слънцето се образува стремеж към Бога. Следователно, щом кажем, че Земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага в нас трябва да изникне истинската идея – да се стремим към себе си и към Бога. Понеже Земята се върти, неизбежно е това въртене и за нас. Такъв е законът на движението.
към беседата >>

Щом прекараме движението във втора степен, тогава при въртенето на Земята около себе си се образува стремеж към себе си, а при въртенето ѝ около Слънцето се образува стремеж към Бога.
всяко движение ще спре. Щом Земята се върти, по същия закон и ние се въртим около себе си и около Слънцето, т.е. около Бога. С други думи, ние се стремим към себе си, стремим се и към Бога. Това е един философски извод. Щом прекараме движението във втора степен, тогава при въртенето на Земята около себе си се образува стремеж към себе си, а при въртенето ѝ около Слънцето се образува стремеж към Бога. Следователно, щом кажем, че Земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага в нас трябва да изникне истинската идея – да се стремим към себе си и към Бога. Понеже Земята се върти, неизбежно е това въртене и за нас. Такъв е законът на движението. Ако ти престанеш да се въртиш, т.е. да се стремиш към себе си и към Бога, ти ще спреш, но това не може да бъде, понеже Земята се върти.
към беседата >>

Следователно, щом кажем, че Земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага в нас трябва да изникне истинската идея – да се стремим към себе си и към Бога.
Щом Земята се върти, по същия закон и ние се въртим около себе си и около Слънцето, т.е. около Бога. С други думи, ние се стремим към себе си, стремим се и към Бога. Това е един философски извод. Щом прекараме движението във втора степен, тогава при въртенето на Земята около себе си се образува стремеж към себе си, а при въртенето ѝ около Слънцето се образува стремеж към Бога. Следователно, щом кажем, че Земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага в нас трябва да изникне истинската идея – да се стремим към себе си и към Бога. Понеже Земята се върти, неизбежно е това въртене и за нас. Такъв е законът на движението. Ако ти престанеш да се въртиш, т.е. да се стремиш към себе си и към Бога, ти ще спреш, но това не може да бъде, понеже Земята се върти. Несъзнателно ти ще се стремиш към себе си и към Бога, защото Земята се върти.
към беседата >>

да се стремиш към себе си и към Бога, ти ще спреш, но това не може да бъде, понеже Земята се върти.
Щом прекараме движението във втора степен, тогава при въртенето на Земята около себе си се образува стремеж към себе си, а при въртенето ѝ около Слънцето се образува стремеж към Бога. Следователно, щом кажем, че Земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага в нас трябва да изникне истинската идея – да се стремим към себе си и към Бога. Понеже Земята се върти, неизбежно е това въртене и за нас. Такъв е законът на движението. Ако ти престанеш да се въртиш, т.е. да се стремиш към себе си и към Бога, ти ще спреш, но това не може да бъде, понеже Земята се върти. Несъзнателно ти ще се стремиш към себе си и към Бога, защото Земята се върти. Щом ние се стремим към себе си, от нашия живот ще започнат да се хранят нашите мисли, нашите желания, нашите действия. Те ще възрастват тъй, както всичко на Земята расте и възраства. Закон е: като се движи Земята около себе си и около Слънцето, всички растения и животни се развиват върху нейната повърхност. Същото се отнася и до нас: като се стремим към себе си и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива.
към беседата >>

Несъзнателно ти ще се стремиш към себе си и към Бога, защото Земята се върти.
Следователно, щом кажем, че Земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага в нас трябва да изникне истинската идея – да се стремим към себе си и към Бога. Понеже Земята се върти, неизбежно е това въртене и за нас. Такъв е законът на движението. Ако ти престанеш да се въртиш, т.е. да се стремиш към себе си и към Бога, ти ще спреш, но това не може да бъде, понеже Земята се върти. Несъзнателно ти ще се стремиш към себе си и към Бога, защото Земята се върти. Щом ние се стремим към себе си, от нашия живот ще започнат да се хранят нашите мисли, нашите желания, нашите действия. Те ще възрастват тъй, както всичко на Земята расте и възраства. Закон е: като се движи Земята около себе си и около Слънцето, всички растения и животни се развиват върху нейната повърхност. Същото се отнася и до нас: като се стремим към себе си и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива. Вие казвате: „Моята работа се свърши.“ Как се свърши?
към беседата >>

Щом ние се стремим към себе си, от нашия живот ще започнат да се хранят нашите мисли, нашите желания, нашите действия.
Понеже Земята се върти, неизбежно е това въртене и за нас. Такъв е законът на движението. Ако ти престанеш да се въртиш, т.е. да се стремиш към себе си и към Бога, ти ще спреш, но това не може да бъде, понеже Земята се върти. Несъзнателно ти ще се стремиш към себе си и към Бога, защото Земята се върти. Щом ние се стремим към себе си, от нашия живот ще започнат да се хранят нашите мисли, нашите желания, нашите действия. Те ще възрастват тъй, както всичко на Земята расте и възраства. Закон е: като се движи Земята около себе си и около Слънцето, всички растения и животни се развиват върху нейната повърхност. Същото се отнася и до нас: като се стремим към себе си и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива. Вие казвате: „Моята работа се свърши.“ Как се свърши? Каква е тази ваша философия?
към беседата >>

Закон е: като се движи Земята около себе си и около Слънцето, всички растения и животни се развиват върху нейната повърхност.
Ако ти престанеш да се въртиш, т.е. да се стремиш към себе си и към Бога, ти ще спреш, но това не може да бъде, понеже Земята се върти. Несъзнателно ти ще се стремиш към себе си и към Бога, защото Земята се върти. Щом ние се стремим към себе си, от нашия живот ще започнат да се хранят нашите мисли, нашите желания, нашите действия. Те ще възрастват тъй, както всичко на Земята расте и възраства. Закон е: като се движи Земята около себе си и около Слънцето, всички растения и животни се развиват върху нейната повърхност. Същото се отнася и до нас: като се стремим към себе си и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива. Вие казвате: „Моята работа се свърши.“ Как се свърши? Каква е тази ваша философия? Казвате: „От мене човек няма да стане.“ Казвам: Земята престана ли да се върти около себе си и около Слънцето? – „Не.“ Ти живееш ли на Земята?
към беседата >>

Същото се отнася и до нас: като се стремим към себе си и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива.
да се стремиш към себе си и към Бога, ти ще спреш, но това не може да бъде, понеже Земята се върти. Несъзнателно ти ще се стремиш към себе си и към Бога, защото Земята се върти. Щом ние се стремим към себе си, от нашия живот ще започнат да се хранят нашите мисли, нашите желания, нашите действия. Те ще възрастват тъй, както всичко на Земята расте и възраства. Закон е: като се движи Земята около себе си и около Слънцето, всички растения и животни се развиват върху нейната повърхност. Същото се отнася и до нас: като се стремим към себе си и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива. Вие казвате: „Моята работа се свърши.“ Как се свърши? Каква е тази ваша философия? Казвате: „От мене човек няма да стане.“ Казвам: Земята престана ли да се върти около себе си и около Слънцето? – „Не.“ Ти живееш ли на Земята? – „Да.“ Ти стремиш ли се към себе си?
към беседата >>

Казвате: „От мене човек няма да стане.“ Казвам: Земята престана ли да се върти около себе си и около Слънцето?
Те ще възрастват тъй, както всичко на Земята расте и възраства. Закон е: като се движи Земята около себе си и около Слънцето, всички растения и животни се развиват върху нейната повърхност. Същото се отнася и до нас: като се стремим към себе си и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива. Вие казвате: „Моята работа се свърши.“ Как се свърши? Каква е тази ваша философия? Казвате: „От мене човек няма да стане.“ Казвам: Земята престана ли да се върти около себе си и около Слънцето? – „Не.“ Ти живееш ли на Земята? – „Да.“ Ти стремиш ли се към себе си? – „Да.“ Ти стремиш ли се към Бога? – „Да.“ Тогава няма никакво изключение и за теб. Сто ангели ще те вземат на ръце и при Бога ще отидеш по всичките правила.
към беседата >>

– „Да.“ Ти стремиш ли се към себе си?
Същото се отнася и до нас: като се стремим към себе си и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива. Вие казвате: „Моята работа се свърши.“ Как се свърши? Каква е тази ваша философия? Казвате: „От мене човек няма да стане.“ Казвам: Земята престана ли да се върти около себе си и около Слънцето? – „Не.“ Ти живееш ли на Земята? – „Да.“ Ти стремиш ли се към себе си? – „Да.“ Ти стремиш ли се към Бога? – „Да.“ Тогава няма никакво изключение и за теб. Сто ангели ще те вземат на ръце и при Бога ще отидеш по всичките правила. Те ще ти кажат: „Говори! “ И ти ще говориш.
към беседата >>

Ако ви попитат защо Земята се върти около себе си, ще кажете: „Така е наредил Господ.“ Защо Земята се върти около Слънцето?
Моята вяра трябва да се засили.“ Кажете ли така, веднага всички духове наоколо ви ще се разпръснат като прах, вие ще видите, че Слънцето грее, и ще тръгнете към Бога. Казвате: „Де е Господ? “ Всички ще Го видите. Така трябва да е поставен великият закон в душите ви. Такъв трябва да бъде окултният ученик. Ако ви попитат защо Земята се върти около себе си, ще кажете: „Така е наредил Господ.“ Защо Земята се върти около Слънцето? – „Така е направил Господ.“ Казвате: „Ние знаем много неща.“ Какво знаете? – Че бобът се увива около пръчките. Велика философия било това, да знаете, че бобът се увива около пръчките. Защо бобът се увива около пръчките? Защото е боб.
към беседата >>

Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето.
Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да поправим. Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите. Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били! “ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето. Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва да се озарява, да се осветява от Божествения Дух. Всичко това трябва да възраства във вас. Туй трябва да вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви. Само това ще ви отличи от другите хора. Такива трябва да бъдат вашите разбирания.
към беседата >>

Родил ли се е човек веднъж, той непременно ще се върти и около себе си, и около Бога.
Съвременните учени хора казват, че при 270º под нулата не съществува никакъв живот. Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал. Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива. Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си. Вие казвате: „Има фази в живота на човека, при които той се спира в живота си и не може да отиде при Бога.“ Това може да стане само при следния случай: когато човек не се е родил. Родил ли се е човек веднъж, той непременно ще се върти и около себе си, и около Бога. Понеже ние се стремим и към себе си, и към Бога, това трябва да става съзнателно, за да се ползваме от великите блага на Живота. Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект. Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания? “ Какво ще правите? Какви вярвания имате?
към беседата >>

Понеже ние се стремим и към себе си, и към Бога, това трябва да става съзнателно, за да се ползваме от великите блага на Живота.
Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй турците казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал. Това е една хипотеза: колкото и вярна да е, толкова е и лъжлива. Когато имаме такива твърдения, именно ние се спираме в живота си. Вие казвате: „Има фази в живота на човека, при които той се спира в живота си и не може да отиде при Бога.“ Това може да стане само при следния случай: когато човек не се е родил. Родил ли се е човек веднъж, той непременно ще се върти и около себе си, и около Бога. Понеже ние се стремим и към себе си, и към Бога, това трябва да става съзнателно, за да се ползваме от великите блага на Живота. Сега тия мои твърдения могат да произведат у някои от вас обратен ефект. Вие дохождате до едно противоречие и казвате: „Ако е така, какво да правим със сегашните си вярвания и разбирания? “ Какво ще правите? Какви вярвания имате? Колко тежат вашите вярвания?
към беседата >>

Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето.
“ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен. Този човек яде отлично. Сломяването се дължи на друга причина, а именно на противодействието, което нашата мисъл оказва на Божията. Ние усещаме сломяване именно в това отношение. Човек се сблъсква с великата Божия мисъл. Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си.
към беседата >>

Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си.
Някои учени казват, че Земята не се върти нито около себе си, нито около Слънцето. Земята седи неподвижна, а всички тела се въртят около нея. Ако това е така, питам: тогава всички хора въртят ли се около един човек? – Не се въртят. Ако е вярно, че Земята седи на едно място, а всички други тела се въртят около нея, тогава на Земята трябва да има поне един такъв пример. Понеже такива примери няма, оттук следва, че Земята се върти около себе си и ние се стремим към себе си. Земята се върти около Слънцето и ние се стремим към Бога. Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни. Никой не може да те спъне в твоя път. Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон.
към беседата >>

Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни.
Този закон съществува в света, за да не би някое същество да измени реда на човешкия живот или развитието на кое да е друго същество. В туй отношение всички същества са осигурени, за да бъдат свободни. Никой не може да те спъне в твоя път. Ако ти сам си внушиш нещо, твоите мисли могат да ти се противопоставят и тогава ще опиташ резултатите от нарушението на този закон. Само при такива случаи могат да станат малки катаклизми в живота ти. Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни. Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал.
към беседата >>

Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога.
По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога. Това са две необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа са потребни за вас. Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога. Питам: когато Земята се върти около оста си, става ли търкане между нея и другите небесни тела?
към беседата >>

Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога.
Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят. Вие трябва да имате разумен стремеж към себе си и към Бога. Не мислете, че не е от значение да се стремите към себе си и към Бога. Това са две необходими положения при сегашното ви развитие. Тия два стремежа са потребни за вас. Всички трябва да имате постоянен стремеж към Бога. Питам: когато Земята се върти около оста си, става ли търкане между нея и другите небесни тела? – Не става.
към беседата >>

Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е.
Ами когато Земята обикаля около Слънцето, става ли някакво стълкновение между нея и другите небесни тела? – Не става. Когато вие се стремите към Бога, започвате да разисквате кой как вярва. Това не е истински стремеж към Бога. Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен. Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш. Каквото прави Земята, това ще правим и ние. Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
към беседата >>

Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си.
– Не става. Когато вие се стремите към Бога, започвате да разисквате кой как вярва. Това не е истински стремеж към Бога. Да се стремиш към Бога, значи да бъдеш свободен. Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш. Каквото прави Земята, това ще правим и ние. Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа. Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път.
към беседата >>

Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа.
Значи ще се стремиш към себе си и към Бога свободно, без да имаш стълкновения с когото и да е. Щом имаш стълкновение с някого, ти не се стремиш към себе си. Щом си в стълкновение със своето верую, ти не се стремиш правилно и към Бога. Забележиш ли това, ще се коригираш. Каквото прави Земята, това ще правим и ние. Една похвална черта има Земята: тя се стреми към себе си и гледа работата си; после се стреми към Слънцето и продължава да гледа своята работа. Като дойдете следния път в клас, трябва да бъдете готови върху тази лекция – ще има такива разисквания, каквито не сте слушали друг път. На всеки едного – и на млади, и на стари, ще задавам въпроси, а те ще отговарят. Ще си приказваме по окултен начин. Вие трябва да забравите, че сте големи – ще се чувствате като деца. Така ни учи и Господ.
към беседата >>

78. Учителя каза на ученика

Казано и свършено, да няма мислене и протакане.
Първото нещо: на вас ви трябва дисциплина. Разбирате ли? Дисциплина е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни в своите мисли, в своите желания, когато ги прилагаме в Божествения свят, защото за Божествените работи се изисква бързина. Казано и свършено, да няма мислене и протакане. Няма протакане, на момента, имаме време, ще свършим работата... Няма да отложим работата след половин час, а по Божествен начин ще го изпълним веднага. Сега вие, младите, не сте се проявили още, старите вече се проявиха. Те са цъфнали, завързали и имат плод. Сега вие ще изникнете, ще цъфнете и ще завържете. Добре ще бъде, ако вие вземете само образец, като гледате техният плод как е узрял.
към беседата >>

А като влезете в Бога, съставяте едно единство за себе си.
Вие ще имате сродни души - сродност ще има, по двама ще живеят. Сам човек не може да живее. Следователно, ако е въпрос сам ли ще живееш, или по двама, казано е, по двама ще живеете. Тъй е направил Господ света. Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца наедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, в Божествения свят живеят два духа в едно място. А като влезете в Бога, съставяте едно единство за себе си. Вие казвате сега: "Ще се жените ли? " Ако е по отношение на тялото, днес хората женят телата. Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединявате с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата. Казвам: Между тези две стаи трябва да има врата. Ще има врата, разбира се.
към беседата >>

Но тия две стаи без господар нищо не са сами по себе си.
Вие казвате сега: "Ще се жените ли? " Ако е по отношение на тялото, днес хората женят телата. Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединявате с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата. Казвам: Между тези две стаи трябва да има врата. Ще има врата, разбира се. Но тия две стаи без господар нищо не са сами по себе си. Стаите без господар не са нещо много естествено. Следователно, като казвам женени и неженени, да не мислите, че ако не сте женени, ще бъдете чисти и ако сте женени, ще бъдете нечисти? Ако онзи, който се е оженил като онзи пияница, който само яде и пие, тъй както разбира живота, вие сте нечисти. И ако онзи, който не се жени от страх, и той е нечист. За женитбата другояче стои въпросът.
към беседата >>

79. Време и сила

Това значи, че той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните – във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре.
Това негово желание се предава и на самите клетки, в които постепенно става отлагане, натрупване на излишни, неоползотворени от организма материали. Този човек започва да надебелява, да затлъстява и впоследствие в него се зараждат различни болести. Ето защо най-първо човек трябва да се заеме с разрешаването на прости явления, на малки величини, а после да прибегне до решаването на сложни явления, на големи величини. Сложните явления, големите величини създават натрупвания в човешкия организъм. И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. Това значи, че той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните – във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. Никой сам не създава своите мисли. За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества, по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие ѝ дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви повдигне.
към беседата >>

Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли.
Ето защо най-първо човек трябва да се заеме с разрешаването на прости явления, на малки величини, а после да прибегне до решаването на сложни явления, на големи величини. Сложните явления, големите величини създават натрупвания в човешкия организъм. И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. Това значи, че той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните – във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. Никой сам не създава своите мисли. За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества, по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие ѝ дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви повдигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу, към същества, по-нискостоящи от вас. Значи в Природата става прекръстосване на мислите.
към беседата >>

Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят.
За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества, по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие ѝ дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви повдигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу, към същества, по-нискостоящи от вас. Значи в Природата става прекръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе. Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. Затова, когато изучавате живота си, трябва да разграничавате мислите, да разбирате кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете как да ги обработвате. Фигура 1 представлява една окръжност. Как дефинират окръжността в геометрията? Отговор: Окръжността е крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една постоянна точка, наречена център – С. Пространството, което е заградено от окръжността, се нарича кръг.
към беседата >>

Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества.
Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които, щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никой не може да каже, че е творец на своята съдба. Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества. Може ли да се определи колко радиуса могат да се прекарат в една окръжност? Отговор: Казва се, че в окръжността могат да се прекарат безкрайно число радиуси, но се говори само за един радиус, който е в движение, защото като минава през окръжността, същевременно той минава и през всичките радиуси. Питам: кои са причините за образуването на квадрата? Отговор: Като причина за образуването на кривата линия се взема някоя централна сила, а квадратът се образува от движението на една отсечка. Когато единият край на радиуса се движи, а другият остава неподвижен, образува се кръгът, а когато се движат двата края на радиуса, образува се квадратът.
към беседата >>

Квадратът включва в себе си възможностите на правата линия.
Може ли да се определи колко радиуса могат да се прекарат в една окръжност? Отговор: Казва се, че в окръжността могат да се прекарат безкрайно число радиуси, но се говори само за един радиус, който е в движение, защото като минава през окръжността, същевременно той минава и през всичките радиуси. Питам: кои са причините за образуването на квадрата? Отговор: Като причина за образуването на кривата линия се взема някоя централна сила, а квадратът се образува от движението на една отсечка. Когато единият край на радиуса се движи, а другият остава неподвижен, образува се кръгът, а когато се движат двата края на радиуса, образува се квадратът. Квадратът включва в себе си възможностите на правата линия. Правата линия представлява отношения между две разумни същества. Най-късият път на съобщение между две разумни същества е правата линия. Двама души могат да се запознаят само по пътя на правата линия. Квадратът представлява условията, при които приятелството на тия двама души може да се съгради. Ако човек не разбира тия отношения, той ще изкриви, ще развали квадрата, и по този начин ще дойде до вътрешно противоречие.
към беседата >>

Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание.
Това желание може да бъде приятно, може да бъде и неприятно и да ви дразни. За вас не е достатъчно само да знаете, че това желание е приятно или неприятно, но трябва да знаете точно къде именно се зараждат хубавите желания и къде – лошите. Ще кажете: „Мястото на желанията е в главата.“ – Така е, всичко излиза от главата, но от кое място именно? Желанията не се зараждат в цялата глава. Всяко желание си има своя определена област в мозъка, отдето то произлиза. Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например къде е мястото на милосърдието? – Чувството на милосърдието е там, където е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието в главата на човека, направете следния опит: повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и той веднага ще почувства атака на милосърдието или чувството на приятелство. В съзнанието пък ще се яви малка светлинка.
към беседата >>

В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство.
Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го придобие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, човеколюбиви натури, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около 10-20 минути най-много да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са низши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек.“ Защо става това? – Защото в тази дружба вие сте подхранвали користолюбиви чувства, очаквали сте нещо и като не сте го постигнали, разочаровали сте се. При такива чувства човек усеща някакво стягане в слънчевия възел, което е признак, че той е попаднал в пътя на животните.
към беседата >>

Тази работа не става с много мислене.
Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човека да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може. Веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене. Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо.
към беседата >>

Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите.
Радостта е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви. Значи вие срещате на пътя си две съпротивления: най-голямо съпротивление – когато корените не могат да вървят надолу безпрепятствено, но първо трябва да си пробият път и после да се развиват правилно; а съпротивлението е най-малко, когато коренчетата намират свободен път надолу в земята. В кой случай семето иждивява повече енергия: когато коренчетата си пробиват път надолу в земята или когато стъблото покълва над повърхността на земята? Коренчетата иждивяват повече енергия, за да си пробият път надолу в земята. В това отношение растенията са по-добри техници, естественици и химици от самите хора. Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите. Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действа изключително според своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите.
към беседата >>

на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите.
Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите. Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действа изключително според своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе, дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа.
към беседата >>

до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си.
– Като се съберат или умножат двама меки хора, те дават числото 4. Ако съберете числото 2 и числото 4, получавате 6. Какво представлява шесторката? – Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е. до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се – значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо“ – и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате.
към беседата >>

Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си.
Ако съберете числото 2 и числото 4, получавате 6. Какво представлява шесторката? – Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е. до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се – значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо“ – и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате. И тъй, за всеки човек е важно да знае в коя област на мозъка действат единиците, в коя – двойките, в коя – тройките и т.н.
към беседата >>

В първо време вие сте активен, борите се – значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите.
Какво представлява шесторката? – Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е. до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се – значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо“ – и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате. И тъй, за всеки човек е важно да знае в коя област на мозъка действат единиците, в коя – двойките, в коя – тройките и т.н. Човек не може да работи със силите на своя мозък, както му попадне.
към беседата >>

В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате.
до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се – значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо“ – и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате. И тъй, за всеки човек е важно да знае в коя област на мозъка действат единиците, в коя – двойките, в коя – тройките и т.н. Човек не може да работи със силите на своя мозък, както му попадне. Положителните енергии трябва да се превърнат в отрицателни. Всеки, който може да превърне една положителна енергия в отрицателна, той разумно пести силите си. Представете си, че две братчета, които са положителни в себе си, спорят за две ябълки, кое от двете да вземе по-голямата ябълка.
към беседата >>

Представете си, че две братчета, които са положителни в себе си, спорят за две ябълки, кое от двете да вземе по-голямата ябълка.
В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате. И тъй, за всеки човек е важно да знае в коя област на мозъка действат единиците, в коя – двойките, в коя – тройките и т.н. Човек не може да работи със силите на своя мозък, както му попадне. Положителните енергии трябва да се превърнат в отрицателни. Всеки, който може да превърне една положителна енергия в отрицателна, той разумно пести силите си. Представете си, че две братчета, които са положителни в себе си, спорят за две ябълки, кое от двете да вземе по-голямата ябълка. Ябълките са от различна големина. Как трябва да се разреши въпросът? Отговор: Да разделят двете ябълки наполовина и всяко дете да вземе половината и от едната, и от другата ябълка. Както виждате, тук трябва да се приложи законът за превръщане на положителните енергии в отрицателни. Случва се понякога, че мисълта, чувствата и волята на човека са положителни, а той иска нещо непостижимо.
към беседата >>

Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си?
Отговор: Да разделят двете ябълки наполовина и всяко дете да вземе половината и от едната, и от другата ябълка. Както виждате, тук трябва да се приложи законът за превръщане на положителните енергии в отрицателни. Случва се понякога, че мисълта, чувствата и волята на човека са положителни, а той иска нещо непостижимо. Какво трябва да направи този човек в дадения случай? Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му. Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си? Като дойде краят на седмицата и не получи парите, въпросът е решен вече, но какво трябва да се направи, преди да е дошъл този момент? Отговор: Нека си представи, че ги е получил и се отказва от тях. Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие. Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после със силата на волята си да не допусне да падне нито капка кръв, нито пък да усети и най-малка болка.
към беседата >>

Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие.
Какво трябва да направи този човек в дадения случай? Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му. Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си? Като дойде краят на седмицата и не получи парите, въпросът е решен вече, но какво трябва да се направи, преди да е дошъл този момент? Отговор: Нека си представи, че ги е получил и се отказва от тях. Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие. Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после със силата на волята си да не допусне да падне нито капка кръв, нито пък да усети и най-малка болка. Чрез волята си той анестезира порязаното място и затова не усеща никаква болка. Обаче, според законите на Живата Природа, когато успеем да избегнем дадено страдание, след известно време това страдание пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма. Казвам: всеки ще понесе страданията, които Природата е определила за него: ако е слаб, ще му се дават по-малко, но в продължение на повече време; ако е силен, ще му се дават повече страдания наведнъж, при което ще се употреби по-малко време.
към беседата >>

То значи – той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре. (втори вариант)
Това негово желание се предава и на самите клетки, в които постепенно става отлагане, натрупване на излишни, неоползотворени от организма, материали. Този човек започва да надебелява, да затлъстява и впоследствие в него се зараждат различни болести. Ето защо най-първо човек трябва да се заеме с разрешаване на прости явления, на малки величини, а после да прибегне до решаване на сложни явления, на големи величини. Сложните явления, големите величини, създават натрупвания в човешкия организъм. И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. То значи – той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. Никой сам не създава своите мисли! За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие й дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви подигне.
към втори вариант >>

Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. (втори вариант)
Ето защо най-първо човек трябва да се заеме с разрешаване на прости явления, на малки величини, а после да прибегне до решаване на сложни явления, на големи величини. Сложните явления, големите величини, създават натрупвания в човешкия организъм. И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. То значи – той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. Никой сам не създава своите мисли! За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие й дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви подигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу към същества, по-нискостоящи от вас. Значи в природата става прекръстосване на мислите.
към втори вариант >>

Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. (втори вариант)
За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие й дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви подигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу към същества, по-нискостоящи от вас. Значи в природата става прекръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе. Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. Затова, когато изучавате живота си, трябва да разграничавате мислите, да разбирате кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете как да ги обработвате. Това е една окръжност. Как дефинират окръжността в геометрията? (Окръжността е крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една постоянна точка, наречена център – С. Пространството, което е заградено от окръжността, се нарича кръг.) Ние ще дадем друго определение за кръга.
към втори вариант >>

Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества. (втори вариант)
Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които, щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никой не може да каже, че е творец на своята съдба. Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества. Може ли да се определи колко радиуси могат да се прекарат в една окръжност? (Казва се, че в окръжността могат да се прекарат безкрайно число радиуси, но се говори само за един радиус, който е в движение, защото, като минава през окръжността, същевременно той минава през всичките радиуси.) Питам, кои са причините за образуването на квадрата? (Причина за образуването на кривата линия се взима някоя централна сила, а квадратът се образува от движението на една отсечка.) Когато единият край на радиуса се движи, а другият остава неподвижен, образува се кръгът, а когато се движат двата края на радиуса, образува се квадратът. Квадратът включва в себе си възможностите на правата линия.
към втори вариант >>

Квадратът включва в себе си възможностите на правата линия. (втори вариант)
Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества. Може ли да се определи колко радиуси могат да се прекарат в една окръжност? (Казва се, че в окръжността могат да се прекарат безкрайно число радиуси, но се говори само за един радиус, който е в движение, защото, като минава през окръжността, същевременно той минава през всичките радиуси.) Питам, кои са причините за образуването на квадрата? (Причина за образуването на кривата линия се взима някоя централна сила, а квадратът се образува от движението на една отсечка.) Когато единият край на радиуса се движи, а другият остава неподвижен, образува се кръгът, а когато се движат двата края на радиуса, образува се квадратът. Квадратът включва в себе си възможностите на правата линия. Правата линия представлява отношения между две разумни същества. Най-късият път на съобщение между две разумни същества е правата линия. Двама души могат да се запознаят само по пътя на правата линия. Квадратът представлява условията, при които приятелството на тия двама души може да се съгради. Ако човек не разбира тия отношения, той ще изкриви, ще развали квадрата, и по този начин ще дойде до вътрешно противоречие.
към втори вариант >>

Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. (втори вариант)
Това желание може да бъде приятно, може да бъде и неприятно и да ви дразни. За вас не е достатъчно само да знаете, че това желание е приятно или неприятно, но трябва да знаете точно де именно се зараждат хубавите желания и де – лошите. Ще кажете: „Мястото на желанията е в главата." Така е, всичко излиза от главата, но на кое място именно? Желанията не се зараждат в цялата глава. Всяко желание си има своя определена област в мозъка, отдето то произлиза. Човек не може да владее себе си, докато не знае в коя част на неговия мозък се заражда дадено желание. Например де е мястото на милосърдието? Чувството на милосърдието е там, дето е и религиозното чувство на човека, а именно в горната част на главата. Когато искате да проверите мястото на милосърдието на главата у човека, направете следния опит. Повикайте двама души, в които това чувство е добре развито. Единият от тях да постави трите си пръста върху горната част на главата на другия, дето е религиозното чувство, и веднага ще почувства тока на милосърдието или чувството на приятелство.
към втори вариант >>

В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. (втори вариант)
Да допуснем, че в някой човек липсва чувството на милосърдие. Как ще го добие той? Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, человеколюбиви, които са готови да се жертват за доброто на другите хора. Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие. Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около десет, двайсет минути най-много, да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия. В продължение на една-две години този човек може да развие в себе си това чувство. Чувствата се подхранват с енергия. Съществуват два вида чувства: едните са нисши, животински, а другите са възвишени, благородни чувства. Например дружите известно време с някой човек, но после се разделяте и казвате: „Съжалявам, че се сдружих с този човек." Защо? Защото в тази дружба вие сте подхранвали користолюбиви чувства, очаквали сте нещо и като не сте го постигнали, разочаровали сте се. При такива чувства човек усеща някакво стягане в слънчевия възел, което е признак, че той е попаднал в пътя на животните.
към втори вариант >>

Тази работа не става с много мислене." Господарят казва: „Огън гори на главата ми! (втори вариант)
Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човека да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може. Веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене." Господарят казва: „Огън гори на главата ми! " „Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка.
към втори вариант >>

Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите. (втори вариант)
Радостта е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви. Значи вие срещате на пътя си две съпротивления: най-голямо съпротивление, когато корените не могат да вървят надолу безпрепятствено, но първо трябва да си пробият път и после да се развиват правилно; съпротивлението е най-малко, когато коренчетата намират свободен път надолу в земята. В кой случай семето иждивява повече енергия: когато коренчетата си пробиват път надолу в земята или когато стъблото покълва над повърхността на земята? Коренчетата иждивяват повече енергия, за да си пробият път надолу в земята. В това отношение растенията са по-добри техници, естественици и химици от самите хора. Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите. Ако човек се остави свободно, с пълно доверие, на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото, ако действа изключително по своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх, на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите.
към втори вариант >>

на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. (втори вариант)
Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите. Ако човек се остави свободно, с пълно доверие, на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото, ако действа изключително по своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх, на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе, дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа.
към втори вариант >>

до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. (втори вариант)
Като се съберат или умножат двама меки хора, дават числото 4. Ако съберете числото 2 и числото 4, получавате 6. Какво представлява шесторката? Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е. до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се. Значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо", и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта.
към втори вариант >>

Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. (втори вариант)
Ако съберете числото 2 и числото 4, получавате 6. Какво представлява шесторката? Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е. до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се. Значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо", и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате.
към втори вариант >>

Значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. (втори вариант)
Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е. до състояние на примирение, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си. Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се. Значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо", и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате. И тъй, за всеки човек е важно да знае в коя област на мозъка действат единиците, в коя – двойките, в коя – тройките и т.н. Човек не може да работи със силите на своя мозък както му попадне.
към втори вариант >>

В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате. (втори вариант)
Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се. Значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо", и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате. И тъй, за всеки човек е важно да знае в коя област на мозъка действат единиците, в коя – двойките, в коя – тройките и т.н. Човек не може да работи със силите на своя мозък както му попадне. Положителните енергии трябва да се превърнат в отрицателни. Всеки, който може да превърне една положителна енергия в отрицателна, той разумно пести силите си. Представете си, че две братчета, които са положителни в себе си, спорят за две ябълки: кое от двете да вземе по-голямата ябълка.
към втори вариант >>

Представете си, че две братчета, които са положителни в себе си, спорят за две ябълки: кое от двете да вземе по-голямата ябълка. (втори вариант)
В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате. И тъй, за всеки човек е важно да знае в коя област на мозъка действат единиците, в коя – двойките, в коя – тройките и т.н. Човек не може да работи със силите на своя мозък както му попадне. Положителните енергии трябва да се превърнат в отрицателни. Всеки, който може да превърне една положителна енергия в отрицателна, той разумно пести силите си. Представете си, че две братчета, които са положителни в себе си, спорят за две ябълки: кое от двете да вземе по-голямата ябълка. Ябълките са от различна големина. Как трябва да се разреши въпросът? (Да разделят двете ябълки на половина и всяко дете да вземе половината и от едната, и от другата ябълка.) Както виждате, тук трябва да се приложи законът за превръщане на положителните енергии в отрицателни. Случва се някога, че мисълта, чувствата, волята на човека са положителни, а той иска нещо непостижимо. Какво трябва да направи този човек в дадения случай?
към втори вариант >>

Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си? (втори вариант)
Как трябва да се разреши въпросът? (Да разделят двете ябълки на половина и всяко дете да вземе половината и от едната, и от другата ябълка.) Както виждате, тук трябва да се приложи законът за превръщане на положителните енергии в отрицателни. Случва се някога, че мисълта, чувствата, волята на човека са положителни, а той иска нещо непостижимо. Какво трябва да направи този човек в дадения случай? Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му. Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си? Като дойде краят на седмицата и не получи парите, въпросът е решен вече, но какво трябва да се направи, преди да е дошъл този момент? (Нека си представи, че ги е получил и се отказва от тях. Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие.) Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после със силата на волята да не допусне да падне капка кръв, нито пък да усети най-малка болка. Чрез волята си той анестезира порязаното място и затова не усеща никаква болка.
към втори вариант >>

Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие.) Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. (втори вариант)
Какво трябва да направи този човек в дадения случай? Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му. Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си? Като дойде краят на седмицата и не получи парите, въпросът е решен вече, но какво трябва да се направи, преди да е дошъл този момент? (Нека си представи, че ги е получил и се отказва от тях. Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие.) Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после със силата на волята да не допусне да падне капка кръв, нито пък да усети най-малка болка. Чрез волята си той анестезира порязаното място и затова не усеща никаква болка. Обаче според законите на живата природа, когато успеем да избегнем дадено страдание, след известно време това страдание пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма. Казвам, всеки ще понесе страданията, които природата е определила за него. Ако е слаб, ще му се дават по-малко, но в продължение на повече време.
към втори вариант >>

80. Заведоха Исуса

Мнозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си.
” “Тогаз заведоха Исус”. Този е един знаменит стих. Върху него има хиляди проповеди писани, хиляди красноречиви проповеди, държани и то толкова красноречиви, че са затрогнали сърцата на хората, толкова красноречиви, че са извиквали сълзи в очите на хората. Питам: коя е онази подбудителна причина, която предизвиква сълзите? Мнозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си. Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче! Няма нужда да плачат хората за героите в света. Можем да плачем за себе си – благородно е. И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си. Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си.
към беседата >>

Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче!
“Тогаз заведоха Исус”. Този е един знаменит стих. Върху него има хиляди проповеди писани, хиляди красноречиви проповеди, държани и то толкова красноречиви, че са затрогнали сърцата на хората, толкова красноречиви, че са извиквали сълзи в очите на хората. Питам: коя е онази подбудителна причина, която предизвиква сълзите? Мнозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си. Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче! Няма нужда да плачат хората за героите в света. Можем да плачем за себе си – благородно е. И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си. Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си. В това не може да има спор.
към беседата >>

Можем да плачем за себе си – благородно е.
Върху него има хиляди проповеди писани, хиляди красноречиви проповеди, държани и то толкова красноречиви, че са затрогнали сърцата на хората, толкова красноречиви, че са извиквали сълзи в очите на хората. Питам: коя е онази подбудителна причина, която предизвиква сълзите? Мнозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си. Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче! Няма нужда да плачат хората за героите в света. Можем да плачем за себе си – благородно е. И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си. Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си. В това не може да има спор. Виждате, някоя майка плаче за детето си. Не, за себе си плаче тя.
към беседата >>

И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си.
Питам: коя е онази подбудителна причина, която предизвиква сълзите? Мнозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си. Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче! Няма нужда да плачат хората за героите в света. Можем да плачем за себе си – благородно е. И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си. Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си. В това не може да има спор. Виждате, някоя майка плаче за детето си. Не, за себе си плаче тя. Някой, който е изгубил парите си, плаче.
към беседата >>

Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си.
Мнозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си. Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче! Няма нужда да плачат хората за героите в света. Можем да плачем за себе си – благородно е. И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си. Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си. В това не може да има спор. Виждате, някоя майка плаче за детето си. Не, за себе си плаче тя. Някой, който е изгубил парите си, плаче. Казват: плаче за парите си.
към беседата >>

Не, за себе си плаче тя.
Можем да плачем за себе си – благородно е. И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си. Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си. В това не може да има спор. Виждате, някоя майка плаче за детето си. Не, за себе си плаче тя. Някой, който е изгубил парите си, плаче. Казват: плаче за парите си. Не, за себе си плаче той. Нима ако вие плачете за вашите загубени пари, имате някаква полза? Или, ако плачете за някой умрял, ще му допринесете ли някаква полза с вашите сълзи и с вашата скръб?
към беседата >>

Не, за себе си плаче той.
В това не може да има спор. Виждате, някоя майка плаче за детето си. Не, за себе си плаче тя. Някой, който е изгубил парите си, плаче. Казват: плаче за парите си. Не, за себе си плаче той. Нима ако вие плачете за вашите загубени пари, имате някаква полза? Или, ако плачете за някой умрял, ще му допринесете ли някаква полза с вашите сълзи и с вашата скръб? “Тогаз заведоха Исус.” Исторически, аз бих се произнесъл другояче върху този стих, но ще го разгледам символистически. Аз мога да ви опиша исторически, кои са били подбудителните причини, защо и за какво е бил развеждан Исус, но ако някой от вас искат да знаят тия подробности, ще ги намерят в някои съчинения в библиотеките на Ватикана, в някои от библиотеките на Вашингтон, в някои от библиотеките на Филаделфия, някои от библиотеките на Лондон. Там има доста беседи, доста проповеди, от там ще можете да се осведомите, аз ви давам упътвания.
към беседата >>

Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна.
Колко пъти религиозните хора, които вярват, са изнасилвали тази Истина! Сега съвременните хора мислят, че Истината, това са само думи. Те мислят, че Истината е нещо отвлечено. И ако ние попитаме духовните хора, какво нещо е Истината, те ще ни кажат: Истината не е нищо друго, освен стремеж на човешката душа да се освободи. Казвам: има и друго разбиране за Истината. Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памти-века всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот. Или другояче можем на кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно, квасът, началото на всички неща, е Истината. И от когато се проявило туй начало в света, от тогава се явява Любовта, да даде живот на Истината. Защото Истината, сама по себе си, произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, трябва една среда, а първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта.
към беседата >>

Защото Истината, сама по себе си, произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, трябва една среда, а първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта.
Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памти-века всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот. Или другояче можем на кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно, квасът, началото на всички неща, е Истината. И от когато се проявило туй начало в света, от тогава се явява Любовта, да даде живот на Истината. Защото Истината, сама по себе си, произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, трябва една среда, а първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не подразбираме афекциите на хората. Някой казва: аз говоря вярно. Да, човек може да говори вярно, без да говори Истината. Онзи, който говори вярно, той говори 50% и лъжа. Значи, онзи, който говори вярно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината той всякога говори вярно.
към беседата >>

Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна.
Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна. Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна, с отлично съдържание за нашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма – по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна е вярна и истинна и по съдържание. Следователно, много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание. Писанието казва: “Верен и истинен.” Някой казва: аз съм верен. То е на половина прието. Не само верен, но и истинен трябва да бъдеш в нещата.
към беседата >>

И ако вие ме попитате, какво нещо е слънцето, аз ще ви кажа, че слънцето съдържа в себе си всички възможности на органическия свят.
Помнете хубаво, това е важното за вашия живот. Решава се една от великите съдбини на живота ви. Вие сте живели много пъти на земята, вие може да сте богати, но помнете, че вашата участ, може да се реши днес тъй, както се реши участта на вашия кмет. Вашата участ може да се реши тъй, както се реши участта на онзи полковник. Това са възможности в света. И ако вие ме попитате, какво нещо е слънцето, аз ще ви кажа, че слънцето съдържа в себе си всички възможности на органическия свят. Всичката енергия, която е складирана в органическия живот, всички възможности и методи, при които нашата слънчева система може да се развие, това е слънцето. Когато всички тия възможности могат да се осъществят, това е слънцето. Питам тогава: какво нещо е човекът? Човекът съдържа всички възможности на един разумен живот; човекът съдържа всички възможности на един любещ човек, на един човек, пълен с Истина. Когато човекът не казва само “аз мисля”, но когато той осъществи, реализира всички тия неща, всички тия методи, тоя човек се трансформира от едно състояние в друго, той става светия или ангели – има всички възможности.
към беседата >>

Цялото само по себе си не може да се прояви.
Когато имате дроби с различни знаменатели, вие искате да ги преведете към еднакъв знаменател. Защо? - За да можете да ги съберете. Питам: защо числителят се изменя? За да се прояви цялото. Цялото може да се прояви само в своите части. Цялото само по себе си не може да се прояви. И когато дробта стане толкова голяма, колкото и цялото, тогава числителят и знаменателят изчезнат от нея, и тя става равна на единици. Питам ви: вие сте математици, кажете ми, колко е равен вашия знаменател? Вие ще кажете: Бог. Бог, това не е знаменател, това е дума. Изразете ми математически, кой е вашият знаменател?
към беседата >>

Единицата се отделила, но не е направила нещо от себе си.
Ами вие на колко сте равни? Добре, казваме, че знаменателят не се изменя. Ако разделя една единица на 1000 равни части и отделя една част от хилядата и получа 1/1000 тогава знаменателят изменя ли се? – Не се изменя. Когато казвам, че единицата се отделя, че се проявява във вид на дроб, 1/1000, това показва усилието на тази единица да се прояви. Единицата се отделила, но не е направила нещо от себе си. Едната хиляда показва работата, която единицата е направила за една малка част от времето. Тогава хората питат: с какво се занимава Господ? – С малките работи. И действително, целият свят е свят само от дроби. Като погледнете света от единия край до другия, всичко е все дроби.
към беседата >>

Следователно, вие не трябва да гледате на себе си като на форми.
Какво е цялото? – То е само отношения на живота. Вън от живота няма никаква математика; вън от живота няма никаква геометрия. Сам животът е родил онази вътрешна математика. И онзи, който иска да разбира живота, трябва да разбира съотношението на математиката, туй, което животът е произвел. Следователно, вие не трябва да гледате на себе си като на форми. Човекът трябва да се разглежда като символ. Какво представлява неговият нос? Той е един символ, като един знаменател. Неговите вежди, това е също един символ, това е една дроб. Какво означава вашият нос?
към беседата >>

Старостта е резултат от изопачаване на онези правилни методи на живеене на мислене, вследствие на което именно хората остаряват.
Казвам му: този орех живее при много неблагоприятни условия, затова трябва да развие в тази посока своите клони, да се съпротивлява. И ако разкопаете почвата, ще видите, че под неговите корени има една канара. От тук ще видите, че у всички хора, които растат при неблагоприятни условия, веждите им са като у старите хора, надолу. Какво нещо е старостта? Старостта е отклонение от онзи велик закон на живота, от онези Божествени методи, които създават подпушване на Божествената енергия в човека. Старостта е резултат от изопачаване на онези правилни методи на живеене на мислене, вследствие на което именно хората остаряват. И сега виждаме, че съвременните хора са взели Исус и Го развеждат от едно място на друго и Го запитват: я ни кажи, защо няма любов в света, защо е така? Защо няма Любов! Че хората живеят в Любовта. Любовта е среда на нашия живот. Но казвате: аз те обичам, сърцето ми гори за тебе.
към беседата >>

Сега ние трябва да разберем Христа, този разумен принцип, Който носи живот в себе си.
А животът е необходим, понеже корените на нашия разумен живот са вложени в него. Умът не може да се развива правилно, ако животът не расте правилно. В такъв случай, ако животът не се развива правилно, страстите се развиват, а те спъват човека. Ще кажете: тогава да нямаме сърца! Не, страстите са изопачаване на човешките чувства. Сега ние трябва да разберем Христа, този разумен принцип, Който носи живот в себе си. Трябва да разберем светлината, която Христос носи.Трябва да разберем свободата, която Христос носи. И при това, Христос носи Любов, едно още по-висше състояние, Христос носи Мъдрост и знание. Той е проявление на Бога. Когато говоря за Христа, аз подразбирам онзи велик, вечен принцип, който се изявява. Казват някои: знаете ли, че този е Христос?
към беседата >>

Не, от памти-века, от как светът светува, Бог изисква от нас да живеем по закона на Любовта, да си служим в светлината на Мъдростта и да имаме в себе си този велик потик на Истината.
С какво право човекът ги монополизира? Скоро смъртно наказание за заека! А на онзи човек, който до сега е убил повече от 10 000 души, ще турят кръст за храброст! Е, мислите ли, че като се явим пред Онзи великия Господ, Който е създал света, Той ще одобри нашите работи? И сега ще ни убеждават, че такава била волята Божия. Не, от памти-века, от как светът светува, Бог изисква от нас да живеем по закона на Любовта, да си служим в светлината на Мъдростта и да имаме в себе си този велик потик на Истината. Затова ни е направил по образ и подобие свое. Аз ви питам сега: де сте завели вашия Христос? Не мислете, че искам да ви осъждам, да ви кажа, че сте лоши хора. Не, аз имам за вас отлично мнение. Не мислете, че ви подигравам.
към беседата >>

Последната дроб ще оставя за себе си.
Ще направя същото нещо. Ще дам половината от 5-те хиляди лева и ще си изляза. Навсякъде ще постъпя по същия начин. Това е Божественото. И най-после, като отида в последния дом, знаете ли каква ще бъде последната дроб? Последната дроб ще оставя за себе си. Тя ще бъде подквасата. Тази дроб ще се увеличи. Тя ще бъде равна на едно от житните зрънца, което се съдържа в един килограм жито. Ако вие вземете едно кило жито, в което се съдържат от 16-18 000 зрънца, то едното зрънце ще представлява 1/16 000 от килограма. Знаете ли колко енергия се съдържа в това зрънце?
към беседата >>

Като дойде Христос, навсякъде ще Го виждате, и Той ще носи в себе си живот, светлина, знание, Любов, Мъдрост и Истина.
Да не чакаме, да ни доказват, има ли Господ, или не; ще дойде ли Христос, или не. Христос ще дойде, Христос е дошъл вече в света. Вие ще питате: ще намерим ли ние Христа? – Ще Го намерите. Когато слънцето изгрява, то изгрява и в Америка, и в Англия, навсякъде. Като дойде Христос, навсякъде ще Го виждате, и Той ще носи в себе си живот, светлина, знание, Любов, Мъдрост и Истина. При това, Христос ще донесе сближение между народите, Той ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Не че стремежите на съвременните народи са криви, но те не са обобщени. Сегашните народи не знаят, защо живеят, па и ние съвременните хора не знаем защо живеем. Нашите знания за живота за много смътни! Много от окултните ученици говорят за разни светове, но тия знания не са положителни.
към беседата >>

81. Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две

Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота. (втори вариант)
Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене? Тогава направете едно сравнение. Ако духането, това е процес на мислене, а горенето – това са чувствата, това е проявяване на живота. Животът се проявява. Живот без мисъл може ли да се прояви? Ние живеем, понеже Бог е мислил преди нас. Следователно сега каквото преживяваме, това е един израз на Божията мисъл. Това са изводи само.
към втори вариант >>

Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. (втори вариант)
Вие може да направите опит. Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват. Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си. Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни. Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита. Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват. Питам, защо се явява такова състояние?
към втори вариант >>

Следващата неделя върне се недоволен от себе си. (втори вариант)
Да кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви. Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват. Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си. Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни. Иска да свърши, иска да поправи някак работата, а все повече ги заплита. Като изкара най-после някак, излезне из задните врати да го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат да заздравяват. Питам, защо се явява такова състояние? Можете ли да си дадете един отчет?
към втори вариант >>

За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. (втори вариант)
При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва да пострада, за да бъде добре на стомаха. Следователно ще приложите този закон. Какво приложение има числото 2? И в нас има. Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва да се намеси.
към втори вариант >>

82. Свидетелството Негово

Следователно, всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си.
когато един човек се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Свобода без ограничение не съществува. Ако вие разбирате свобода без граници, тогава нямаше защо да се създава един козмос. Всеки можеше да се движи в пространството, което е безгранично. Не, свободата, в пълната смисъл на думата, подразбира ограничение. Следователно, всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си. А сега някой казва: аз не искам да ме ограничават. Не, ще се ограничиш. Туй е новото гледище. Аз искам да мислите правилно, а не тъй, както вие знаете, ще кажете, че вие знаете. Да, аз не отричам нашето знание, но колко хиляди неща още има, които вие трябва да знаете!
към беседата >>

И мисленето, и любовта са ограничения.
Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата? Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва. Ще вярвам в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и любовта са ограничения. Някой съвременни хора казват: ние искаме да бъдем свободни. Можете да бъдете свободни, но щом някой ви залюби, той ви ограничава. И вие когато залюбите някого, трябва да се ограничите. Ще ви запитам сега: коя майка не ограничава детето си? Майката като вземе детето си, че го повие в пелените, стисне го в ръцете си, прегърне го, казва: моето детенце!
към беседата >>

Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце.
Колкото е по-голяма вярата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един човек? Когато се срещнем, според вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът.
към беседата >>

Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога.
Когато се срещнем, според вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе. Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно.
към беседата >>

Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си.
Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе. Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно. Вие според вашата наука, казвате: за сега този човек е честен, но утре какъв ще бъде, не знаем.
към беседата >>

83. Светлина на мисълта

Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си.
Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени без прозорци. Казвате: „Защо ни се дава тази тема? “ За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца, и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете вън от кулата на чист въздух, на свобода и простор.
към беседата >>

Ако не може да предположи нищо, тогава прямо, искрено, без никаква лъжа в себе си, да каже: „Нищо не зная по този въпрос“.
Обаче трудно е, когато никой още не е работил върху някой въпрос и ти пръв трябва да го развиваш и проучваш. Не можеш ли сам да го разработиш, ще чакаш да дойдат други след тебе, да ти помогнат в работата. Човек трябва да бъде искрен в своите изследвания. Ако знае нещо положително, да го съобщи като факт. Ако не е сигурен в нещо, нека си каже само предположението. Ако не може да предположи нищо, тогава прямо, искрено, без никаква лъжа в себе си, да каже: „Нищо не зная по този въпрос“. Човек трябва абсолютно да се освободи от черната лъжа. Освободи ли се от черната лъжа, много години още ще минат, докато се освободи и от бялата лъжа. И тъй, главното нещо, когато пишете някоя тема, е да обърнете внимание на първата мисъл, която е дошла в ума ви преди да напишете темата, и на последната мисъл, която е дошла в ума ви след написване на темата. Тези две мисли, първата и последната, са най-важни. Един ден, когато отидете на небето, всички теми, които сте писали на земята, ще ви посрещнат.
към беседата >>

Едно от правилата при пеенето е да пеете за себе си.
Всеки ще има своя определена идея, специфична за него. Същото е и в живата природа: два листа, две клончета дори не си приличат. Външно те си приличат, но вътрешно се различават. Голямо разнообразие съществува в природата. В разнообразието, обаче, се състои истинската красота. Едно от правилата при пеенето е да пеете за себе си. Пеете ли за себе си, вие няма да се стеснявате. Най-хубавото пеене е, когато човек пее за себе си. Тогава и другите хора ще го слушат с удоволствие. Сега старите казват: „Мина нашето време за пеене. Отсега нататък нищо няма да излезе от нас“.
към беседата >>

Пеете ли за себе си, вие няма да се стеснявате.
Същото е и в живата природа: два листа, две клончета дори не си приличат. Външно те си приличат, но вътрешно се различават. Голямо разнообразие съществува в природата. В разнообразието, обаче, се състои истинската красота. Едно от правилата при пеенето е да пеете за себе си. Пеете ли за себе си, вие няма да се стеснявате. Най-хубавото пеене е, когато човек пее за себе си. Тогава и другите хора ще го слушат с удоволствие. Сега старите казват: „Мина нашето време за пеене. Отсега нататък нищо няма да излезе от нас“. Така мислят, и така става.
към беседата >>

Най-хубавото пеене е, когато човек пее за себе си.
Външно те си приличат, но вътрешно се различават. Голямо разнообразие съществува в природата. В разнообразието, обаче, се състои истинската красота. Едно от правилата при пеенето е да пеете за себе си. Пеете ли за себе си, вие няма да се стеснявате. Най-хубавото пеене е, когато човек пее за себе си. Тогава и другите хора ще го слушат с удоволствие. Сега старите казват: „Мина нашето време за пеене. Отсега нататък нищо няма да излезе от нас“. Така мислят, и така става. Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си.
към беседата >>

Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си!
Тогава и другите хора ще го слушат с удоволствие. Сега старите казват: „Мина нашето време за пеене. Отсега нататък нищо няма да излезе от нас“. Така мислят, и така става. Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си. Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин.
към беседата >>

Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти.
Сега старите казват: „Мина нашето време за пеене. Отсега нататък нищо няма да излезе от нас“. Така мислят, и така става. Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си. Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат.
към беседата >>

Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него.
Отсега нататък нищо няма да излезе от нас“. Така мислят, и така става. Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си. Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“.
към беседата >>

Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си.
Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от невидимия свят. Ние наричаме този стремеж „свещен Божествен жар“. Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си. Когато пеете, вслушвайте се в онзи, който пее вътре във вас. Той ще ви научи, той ще ви коригира. Вътре в човека има един учител по музика, който пее отлично. За правилното мислене има друг учител. Неговата мисъл е ясна, точна и лаконическа.
към беседата >>

За правилното мислене има друг учител.
Ние наричаме този стремеж „свещен Божествен жар“. Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си. Когато пеете, вслушвайте се в онзи, който пее вътре във вас. Той ще ви научи, той ще ви коригира. Вътре в човека има един учител по музика, който пее отлично. За правилното мислене има друг учител. Неговата мисъл е ясна, точна и лаконическа. Слушате ли го, той всякога ще ви напътва. Казвате: „Защо трябва да пеем? “ Човек с пеенето придобива свобода. Има връзка между пеенето и мисълта на човека.
към беседата >>

След това ще се вдълбочи вътре в себе си, ще стане философ.
Когато човек пее, в него се засягат или чувствата, или мислите. От способността на човека да пее зависи неговата мисъл, както и неговата любов. Един мислител не може да отиде по-далеч от способността си да пее. Любещият не може да отиде в своята любов по-далеч от способността си да пее. Когато писателят достигне крайния предел на своята мисъл, той ще стане или поет, или музикант. След това ще се вдълбочи вътре в себе си, ще стане философ. Оттам пак ще отиде до музиката. Когато музиката достигне своя горен предел, тя се сменя с молитвата; щом достигне своя долен предел, тя се сменя с храненето. Значи между молитвата, музиката и храненето има тясна връзка. Гладът е най-долният предел на музиката. Човек може да пее тихо, а може да пее и високо, пискливо.
към беседата >>

Какво може да каже чистата вода за себе си?
Човек може да пее тихо, а може да пее и високо, пискливо. Тихото пеене показва, че нещата идват отдалеч. С тихото пеене се изразяват възвишени неща. Високото, пискливо пеене показва, че нещата идват отблизо, от физическия свят. Изпейте сега думите „вода чиста“. Какво може да каже чистата вода за себе си? Тя казва: „Чиста бях в планината, но като слязох в долината, кална станах. Като вървях по пътя, слънцето изгря и ми се засмя“. Водата минава за царска дъщеря. По-нататък водата продължава: „Като ме видя слънцето така опетнена, засмя се и ми каза, че върша работата си добре“. Докато водата е чиста, и поезия има; щом се окаля, и поезията се опетнява.
към беседата >>

Който пее от сърце, той внася в себе си нещо хубаво и красиво.
Не се обезсърчавайте; пейте, за да развиете музикалното си чувство! Казвате: „Ние не сме музикални“. Това е изкуството, именно, от вас да се изкарат певци и музиканти; с даровити хора лесно се работи. Разногласието между хората се дължи на това, че те не развиват своето музикално чувство, вследствие на което стават нервни. Музикалните хора са добри хора. Който пее от сърце, той внася в себе си нещо хубаво и красиво. Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа със сърцето си! “ Всеки човек трябва да пее, макар и безгласно, вътрешно. Остане ли малко свободен, нека пее. Цялата природа пее. Всички велики същества пеят.
към беседата >>

Христос казва за себе си: „Така беше угодно на Бога“.
Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. В това отношение всички хора имат обща участ. Христос казва за себе си: „Така беше угодно на Бога“. И ние трябва да кажем същото и да се заемем с всички сили да учим. Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“. Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“. Всеки ден за всичко благодари. Когато човек се научи да благодари на Бога, както трябва, той ще научи урока си.
към беседата >>

84. Приех от Отца Си