Търсене в беседите за 'Лично местоимение'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 150 резултата в 42 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика

ООК

Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека.
В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа.
към беседата >>

В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека.
Така вие се свързвате с Белите Братя и им помагате. Ние се нуждаем от есенцията на нещата, а не от остатъците. Ако искаш да кажеш на някого, че го обичаш, няма да му говориш и обещаваш много, няма да го залъгваш с това-онова, но ще му кажеш: „Аз те обичам“, или: „Обичам те и съм готов на всички жертви за тебе. Опитай ме, сам да се увериш“. Какво се разбира, като кажеш „аз“? В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека. Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“. Той туря на първо място местоимението „аз“. Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват.
към беседата >>

Той туря на първо място местоимението „аз“.
Опитай ме, сам да се увериш“. Какво се разбира, като кажеш „аз“? В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека. Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“. Той туря на първо място местоимението „аз“. Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват. Всяка дума трябва да съдържа нещо Божествено. Не носи ли Божественото в себе си, тя е празна форма. А всяка празна форма причинява нещастия.
към беседата >>

Като изучавате законите на живота и неговите прояви, вие се натъквате на известни недъзи, както лично ваши, така и на цялото човечество.
Каква е целта на темите, които ви се дават? – Да се развивате, да проявите това, което е вложено във вас. Във всеки човек са вложени известни дарби и способности, които трябва да се прояват и развият. Всяка почва ражда, но тя трябва да се разоре, натори, посее и след това ще даде плод. В главата и в сърцето на човека са написани велики закони, които чакат времето си да се изявят. Като изучавате законите на живота и неговите прояви, вие се натъквате на известни недъзи, както лично ваши, така и на цялото човечество. Щом ги забележите, пазете се от тях, защото те спъват развитието на човека. Да се пазите от недъзите си, това значи да ги владеете, да им бъдете господари. Само при това положение вие можете да правите малки опити и наблюдения. На всеки поотделно ще се дадат малки задачи, които трябва да реши. Ще работите съзнателно, без да очаквате големи резултати.
към беседата >>

Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека.
В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа.
към беседата >>

В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека.
Така вие се свързвате с Белите Братя и им помагате. Ние се нуждаем от есенцията на нещата, а не от остатъците. Ако искаш да кажеш на някого, че го обичаш, няма да му говориш и обещаваш много, няма да го залъгваш с това-онова, но ще му кажеш: „Аз те обичам“, или: „Обичам те и съм готов на всички жертви за тебе. Опитай ме, сам да се увериш“. Какво се разбира, като кажеш „аз“? В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека. Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“. Той туря на първо място местоимението „аз“. Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват.
към беседата >>

Той туря на първо място местоимението „аз“.
Опитай ме, сам да се увериш“. Какво се разбира, като кажеш „аз“? В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека. Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“. Той туря на първо място местоимението „аз“. Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват. Всяка дума трябва да съдържа нещо Божествено. Не носи ли Божественото в себе си, тя е празна форма. А всяка празна форма причинява нещастия.
към беседата >>

Като изучавате законите на живота и неговите прояви, вие се натъквате на известни недъзи, както лично ваши, така и на цялото човечество.
Каква е целта на темите, които ви се дават? – Да се развивате, да проявите това, което е вложено във вас. Във всеки човек са вложени известни дарби и способности, които трябва да се прояват и развият. Всяка почва ражда, но тя трябва да се разоре, натори, посее и след това ще даде плод. В главата и в сърцето на човека са написани велики закони, които чакат времето си да се изявят. Като изучавате законите на живота и неговите прояви, вие се натъквате на известни недъзи, както лично ваши, така и на цялото човечество. Щом ги забележите, пазете се от тях, защото те спъват развитието на човека. Да се пазите от недъзите си, това значи да ги владеете, да им бъдете господари. Само при това положение вие можете да правите малки опити и наблюдения. На всеки поотделно ще се дадат малки задачи, които трябва да реши. Ще работите съзнателно, без да очаквате големи резултати.
към беседата >>

2. Той ги изпита

НБ

Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно местоимение, как ще ви се отрази, как мислите?
Не, не, вземете за пример човешкия език. Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество. Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човек. Ние, за пример, казваме: „зло“, „добро“ и т.н. Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно местоимение, как ще ви се отрази, как мислите? – Веднага ще трепнеш и ще подскочиш. Или пък, ако туря думите „добро“, „истина“, „любов“, твоето сърце по един или друг начин ще мръдне. Сега, като дойдем до мисловия свят, същото е и с мислите. Формите на всички мисли се отличават една от друга. Мислите, сами по себе си, и те си имат форми.
към беседата >>

Досега той се е учил отлично, пръв ученик е бил в университета, но сега, като седи, няма го.
Излиза, влиза, ходи, тропа из къщи. Какво има? – „Изгори ме тази мома.“ Ах, любов! То е известна киселина. Скача този младият момък. Досега той се е учил отлично, пръв ученик е бил в университета, но сега, като седи, няма го. Не само със студентите е това. Разправят за един германски професор, човек на 80 години, влюбва се в една от своите ученички от университета и става разсеян, не може да чете. Гениален човек бил, а сега седи, не може да си чете лекциите. И най-после трябваше да се откаже да чете лекции. Като чете лекциите си, тя е в ума му.
към беседата >>

– „Ама то е ниско положение.“ Не, отлично изкуство е да зная как да помагам, как да махам опашката.
Аз се държа за опашката. Казват ми: „Какво правиш там? “ – Е, махам наоколо. – „Ами друга служба няма ли? “ – Искам и аз да помогна на този мой приятел. – „Ама то е ниско положение.“ Не, отлично изкуство е да зная как да помагам, как да махам опашката. Казват: „Е, то е животно“. Знаете ли какво нещо е животното? Не, животните с всичките свои движения могат да покажат своите настроения, и зли, и добри; и страх, и отвращение. Следователно ние трябва да бъдем много скромни – туй е първото нещо. И в света слуги трябва да станем!
към беседата >>

3. Благ

НБ

Защото в закона за любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно самоограничение на личността, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелите, самоограничение на Бога.
Всеки един капитал, който най-малко даже се мени, това е маска на човека, а всичко друго, което не се мени, което човек носи всякога и през всички времена със себе си, това е неговият истински капитал. Гледате някой човек тежи 50-70-100 кг., но хване ли го някоя тежка болест, той остава до 30-40 кг., мяза вече на светия. Един болен, за да остане да живее на земята, трябва да тежи най-малко 30-40 кг., иначе ще го носят въздушните течения. Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж у човека. Защото в закона за любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно самоограничение на личността, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелите, самоограничение на Бога. Това е именно проявлението на Любовта. Днес в българския език няма дума, която да означава проявлението на Бога, онова абсолютно проявление на онази пълна Любов, която да включва всичко в себе си. В туй състояние на благост, в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. Той като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще й се позасмее, ще й даде условия да живее. И дето има смърт, разрушение, нещастие, Бог се притича на помощ на всички.
към беседата >>

Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе.
Казвам: вие сте цели професори, защо идвате тук? Тук идват тия, които искат да учат. Някой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните и местоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола. Някой ме пита: ти знаеш ли немски?
към беседата >>

4. Няма тайно

НБ

След това бащата и майката казват: Отлично дете имахме, но замина.
Знаеш ли господар ли си на своето положение? Знаеш ли, с какъв капитал разполагаш в живота си? Не знаеш ли тия неща, ти не си учен човек. Например, някое дете се ражда с малък капитал, и след седем години неговата банка фалира. То представлява банкер, който може лесно да фалира. След това бащата и майката казват: Отлично дете имахме, но замина. Казвам: Този търговец беше отличен, но капиталите на неговата банка скоро се изчерпаха, и той лесно фалира. Всички се питат: Де замина това дете? – Никъде не е заминало. Какво става с реката, когато изчезне от лицето на земята? – Тя не е изчезнала, но е отишла в океана.
към беседата >>

Дали вярвате, или не, за мене това е безразлично.
Защо е така? – Защото съвременните хора са много лакоми и мислят, че силата на храната седи в количеството, или в качеството, а не в начина на употреблението й. В магията има един закон на равновесие, според който, ако вие разполагате с десет златни монети, например и спазвате този закон, тяхното число никога няма да се намали, нито увеличи. Колкото и да се ползвате от тия монети, те винаги ще се набавят до десет: нито по-малко ще стават, нито повече. Питам: Вие вярвате ли в този закон? Дали вярвате, или не, за мене това е безразлично. Аз не ви казвам да вярвате в това, защото то подлежи на опит, но за да имате резултат в този опит, трябва да постоянствате с години. Казвате: Бог знае, доколко тия неща са верни. Да, Бог всичко може и знае, но въпросът се отнася до вас, вие да ходите в Божиите пътища. Бог знае всичко, но вие трябва да изправите работите си съобразно това, което Той знае. Бог е вложил във вас красиви подтици, способности и дарби, които вие трябва да развивате.
към беседата >>

Пръстите на разните учени хора, както и на художниците и артистите, са различно устроени.
Например, ако вашият показалец е дълъг 7 см. и вие искате да следвате математика, не ще можете. Защо? Човек с показалец дълъг 7 см., не може да следва математика. Всичко друго може да следва, но не и математика. Значи, за всяка наука има определени данни, специфични белези, които благоприятстват за нейното развитие. Пръстите на разните учени хора, както и на художниците и артистите, са различно устроени. Ще видите, че у видните музиканти пръстите са развити точно толкова, колкото е мярката, дадена от природата. Всяко външно развитие на даден орган отговаря и на вътрешните качества и способности у човека. Ако външният свят не може да реагира върху някой човек, той не може да има нито силно развит ум, нито силно развито сърце, нито силно развита воля. Като се говори за воля, не се разбира своеволие, но самообладание. Който се самовлада, той трябва да прощава грешките на хората, а главно да се учи от тях.
към беседата >>

Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите личното местоимение „аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт.
Казвам: Вие трябва да изучавате всички съвременни науки, но трябва да знаете ролята на всяка една от тях. Изпеете ли една песен, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоновете и думите, с които си служите. Често хората казват за нещо: Възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли тези думи в техния общ смисъл, нищо няма да постигнете. Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите личното местоимение „аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт. Това значи, че всичко можете да направите, но след като умрете. Казвам: Ако като поет, като художник или като музикант, вие не сте могли да направите нещо, докато сте живели на земята, та като умрете ли ще направите? Не се лъжете в това! Умрете ли, ще ви направят един паметник и нищо повече. Обаче, кажете ли „аз мога“, вие ще опитате плодовете на вашия труд.
към беседата >>

Те имат отлично сърце.
Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че единственият вечен и верен закон седи в изпълнение волята Божия. Изпълнява ли човек волята Божия, той вижда, че всичко в света е красиво. Защо? – Защото светът е създаден от Бога. Аз бих предпочел да живея в къщата на една овца, отколкото в къщата на един богат, но престъпен човек. Аз съм живял между овцете и зная, какво има в тях. Те имат отлично сърце. Там, дето има добро сърце, не липсва култура. Аз бих желал хората да имат благородни сърца като овцете. Що се отнася до ума им, казвам: По ум човек седи по-горе от овцата, но по сърце овцата седи по-горе от човека. Затова, именно, Христос казва: „Моите овце“. Значи, на съвременните хора липсва едно от качествата на овцете заради което те трябва да живеят между тях, да придобият това качество.
към беседата >>

5. Що искате?

НБ

Човек трябва да разбира нещата в техния дълбок смисъл, както трябва да разбира и своето естество, а именно, какво представя той като личност, като индивид и като душа.
С тояги хората се убиват; с тояги хората се наказват. В друг стих от Евангелието Христос казва: „Когато тръгнете на път, не взимайте нито тържик, нито дреха, нито обуща, нито тояга." Това е казано пак на научен език. Какво нещо е тоягата? Какво нещо е дрехата? Какво нещо са обущата? Човек трябва да разбира нещата в техния дълбок смисъл, както трябва да разбира и своето естество, а именно, какво представя той като личност, като индивид и като душа. Това са три различни положения, които трябва добре да се разбират. Като личност човек се представя във физическия свят. Като индивид – в духовния свят и като душа – в Божествения свят. Щом се говори за живота на личността, подразбира се материалния живот. Божественият свят пък представя главата, мозъка на човека, който е най-важното нещо в организма.
към беседата >>

Като личност човек се представя във физическия свят.
Какво нещо е тоягата? Какво нещо е дрехата? Какво нещо са обущата? Човек трябва да разбира нещата в техния дълбок смисъл, както трябва да разбира и своето естество, а именно, какво представя той като личност, като индивид и като душа. Това са три различни положения, които трябва добре да се разбират. Като личност човек се представя във физическия свят. Като индивид – в духовния свят и като душа – в Божествения свят. Щом се говори за живота на личността, подразбира се материалния живот. Божественият свят пък представя главата, мозъка на човека, който е най-важното нещо в организма. Когато казваме, че някой човек живее материален живот, ние имаме пред вид неговата стомашна система, която е тъй необходима, както и мозъчната. В Битието се казва: „Първоначално Бог създаде небето и земята.
към беседата >>

Щом се говори за живота на личността, подразбира се материалния живот.
Какво нещо са обущата? Човек трябва да разбира нещата в техния дълбок смисъл, както трябва да разбира и своето естество, а именно, какво представя той като личност, като индивид и като душа. Това са три различни положения, които трябва добре да се разбират. Като личност човек се представя във физическия свят. Като индивид – в духовния свят и като душа – в Божествения свят. Щом се говори за живота на личността, подразбира се материалния живот. Божественият свят пък представя главата, мозъка на човека, който е най-важното нещо в организма. Когато казваме, че някой човек живее материален живот, ние имаме пред вид неговата стомашна система, която е тъй необходима, както и мозъчната. В Битието се казва: „Първоначално Бог създаде небето и земята. А земята беше неустроена и пуста**. Земята представя материалния свят на човека, неговия стомах.
към беседата >>

И тъй, стремежи има във всяка личност, във всеки индивид и във всяка душа, но тези стремежи се различават.
Като се казва „с тояга ли да дойда при вас", не се подразбира физическа тояга, каквато хората познават. Тази тояга, за която апосгол Павел е говорил, тя се намира в Божествения свят. Тя представя ума на човека в по-висок свят от физическия. Тъй щото, когато човек иска да се опре на нещо, нека се опре на своя Божествен ум. На физическия свят хората се разправят с физическа тояга. И тъй, стремежи има във всяка личност, във всеки индивид и във всяка душа, но тези стремежи се различават. Личността е създала стомаха; индивидът е създал дробовете, а душата е създала мозъка. Значи, дробовете са съединителната връзка между стомаха и главата. Главата и стомахът са двата противоположни полюса в организма на човека. Когато говоря за стомаха аз не го разбирам, както хората го схващат, но подразбирам една сложна система в живота на човека. Между стомаха и главата на човека има тясна връзка, затова, като се разстрои стомахът, разстройва се и главата.
към беседата >>

Личността е създала стомаха; индивидът е създал дробовете, а душата е създала мозъка.
Тази тояга, за която апосгол Павел е говорил, тя се намира в Божествения свят. Тя представя ума на човека в по-висок свят от физическия. Тъй щото, когато човек иска да се опре на нещо, нека се опре на своя Божествен ум. На физическия свят хората се разправят с физическа тояга. И тъй, стремежи има във всяка личност, във всеки индивид и във всяка душа, но тези стремежи се различават. Личността е създала стомаха; индивидът е създал дробовете, а душата е създала мозъка. Значи, дробовете са съединителната връзка между стомаха и главата. Главата и стомахът са двата противоположни полюса в организма на човека. Когато говоря за стомаха аз не го разбирам, както хората го схващат, но подразбирам една сложна система в живота на човека. Между стомаха и главата на човека има тясна връзка, затова, като се разстрои стомахът, разстройва се и главата. На същото основание има тясна връзка и между Божествения и материалния живот.
към беседата >>

Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението?
Да се измъчвате от тези желания, това е равносилно на положението, в което може да изпадне човек с изтънчен, развит слух, когато се намери между хора, които постоянно се карат помежду си. Или ще мязате на човек със силно развит литературен вкус, с вкус към поезията, а при това сте принудени да четете някакъв роман, или друга някаква книга, без идея и съдържание. Такъв човек, без да иска, ще набръчка лицето си, челото си, ще свие веждите си. Защо? – По този начин той изказва своето недоволство. Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението? В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености. Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното местоимение „аз". В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин!
към беседата >>

Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното местоимение „аз".
– По този начин той изказва своето недоволство. Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението? В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености. Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното местоимение „аз". В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин! Законът на Англия е закон на природата. Каквито са законите на Англия такива са законите и на природата. Англичаните имат високо мнение за себе си, те са подобни на старите римляни.
към беседата >>

В него личността е силно развита.
Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението? В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености. Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното местоимение „аз". В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин! Законът на Англия е закон на природата. Каквито са законите на Англия такива са законите и на природата. Англичаните имат високо мнение за себе си, те са подобни на старите римляни. Отдето мине англичанин, той все ще фотографира.
към беседата >>

Мнозина схващат Бога като личност, искат Бог лично да им говори.
Ако биха могли на времето си да се запазят от чужди влияния, те и до днес щяха да задържат своята държава. Докато бяха запазени от чуждо влияние, те имаха държава, на която поданиците живяха в мир и съгласие цели 5 – 6000 години. Влезе ли чуждото влияние между тях, те се развалиха. Същият закон се отнася и до личния живот на човека. Докато човек се подчинява на закона на Любовта, той може да запази своя вътрешен мир и съгласие; щом престане да се подчинява на този закон, той изгубва всичко. Мнозина схващат Бога като личност, искат Бог лично да им говори. Не, Бог не е нито личност, нито индивид. Като личност, Той се представя между хората; като индивид – между ангелите. Как ще си представите Бога като душа? Да си представите душата, това е невъзможно. Всяко нещо, което можете да си представите, има форма, а щом има форма, то не е Божествено.
към беседата >>

Не, Бог не е нито личност, нито индивид.
Докато бяха запазени от чуждо влияние, те имаха държава, на която поданиците живяха в мир и съгласие цели 5 – 6000 години. Влезе ли чуждото влияние между тях, те се развалиха. Същият закон се отнася и до личния живот на човека. Докато човек се подчинява на закона на Любовта, той може да запази своя вътрешен мир и съгласие; щом престане да се подчинява на този закон, той изгубва всичко. Мнозина схващат Бога като личност, искат Бог лично да им говори. Не, Бог не е нито личност, нито индивид. Като личност, Той се представя между хората; като индивид – между ангелите. Как ще си представите Бога като душа? Да си представите душата, това е невъзможно. Всяко нещо, което можете да си представите, има форма, а щом има форма, то не е Божествено. Божествените неща нямат никаква форма; те имат само съдържание.
към беседата >>

Като личност, Той се представя между хората; като индивид – между ангелите.
Влезе ли чуждото влияние между тях, те се развалиха. Същият закон се отнася и до личния живот на човека. Докато човек се подчинява на закона на Любовта, той може да запази своя вътрешен мир и съгласие; щом престане да се подчинява на този закон, той изгубва всичко. Мнозина схващат Бога като личност, искат Бог лично да им говори. Не, Бог не е нито личност, нито индивид. Като личност, Той се представя между хората; като индивид – между ангелите. Как ще си представите Бога като душа? Да си представите душата, това е невъзможно. Всяко нещо, което можете да си представите, има форма, а щом има форма, то не е Божествено. Божествените неща нямат никаква форма; те имат само съдържание. Ако се говори за форми в Божествения свят, там формите се отличават по това, че имат светлина, т. е.
към беседата >>

Ние трябва да знаем, че и клетките са живи същества; и в тях има личности, индивиди и души.
У тях има само елементарни желания, които са така разпокъсани, че не носят нищо полезно за човека. За себе си те носят нещо, но за самия човек не носят нищо хубаво. Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, замислите и за чувствата на човека. Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понякога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства. Ние трябва да знаем, че и клетките са живи същества; и в тях има личности, индивиди и души. Следователно, щастието на човека зависи от това голямо, безбройно количество малки души, групирани в едно цяло. Не мислете, че вие можете да живеете само за себе си. Никой не може да живее за себе си, нито да мисли само за себе си. Ако мислите, че човек може и трябва да живее и да мисли само за себе си, вие ще се натъкнете на философия, която носи нещастие. Всички живеем за Бога, за Божията Любов; умираме за Бога и възкръсваме за Бога.
към беседата >>

И трите метода са добри и за личността, и за индивида, и за душата.
Всички трябва да изучавате влиянието на разните храни, влиянието на въздуха, влиянието на мислите и чувствата и да видите, каква мощна сила упражняват те върху кръвта на човека. Те съставляват три велики фактора, които, ако не приложите в живота си, нищо не можете да научите. Това се отнася и до всички велики хора. И те трябва да вървят по тези три пътища. Само по този начин може да се очаква идването на новата култура. И трите метода са добри и за личността, и за индивида, и за душата. Те ще ви свържат с миналото, с настоящето и с бъдещето.
към беседата >>

6. Промени в света

ООК

Според тежестта, налягането и напрежението, тя произвежда съответната депресия върху човешкия ум, както различно тежките чували произвеждат различна депресия върху гърба на човека.
Значи, и детето, и възрастният, и старият мислят. Още със ставането си от сън всички хора, на всички възрасти, започват да мислят. Разликата седи само в това, кой какво мисли. Детето мисли едно, възрастният – друго, а старият – трето. Всяка мисъл има свое специфично налягане, тежест и напрежение. Според тежестта, налягането и напрежението, тя произвежда съответната депресия върху човешкия ум, както различно тежките чували произвеждат различна депресия върху гърба на човека. Иска ли да се освободи от депресията на известна мисъл върху своя ум, човек трябва да потърси някакъв правилен метод за мислене, чрез който да извоюва свободата си. От младини до старини, човек работи за своето освобождаване. Докато се безпокои, в каквото да е направление, човек не може да бъде свободен. Щом се справи с безпокойството, той се освобождава. Освобождаването на човека показва, че е влязъл в една хармонична среда.
към беседата >>

Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или местоимение.
Обаче, постави ли се на мястото на баща си, и той ще постъпи по същия начин. В този случай той не се възмущава, не осъжда поведението си. Значи, неговото възмущение не е било на място. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и също. За какво се възмущава този син? Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или местоимение. Синът изисква от баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическите правила, определени от хората, това значи, да се спазва известна мода при говоренето. И в модата има нещо съществено, но много неща са несъществени. Разумният човек спазва съществените неща на модата, а несъществените туря настрана. В цялата природа има мода: в растенията, в птиците, в животните и в хората.
към беседата >>

7. Закон за благоприличие

ООК

Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“.
То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието?
към беседата >>

Бедният не се решава да употребява това местоимение.
На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е.
към беседата >>

Ученикът трябва да се държи благоприлично.
Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад.
към беседата >>

Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично.
Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение.
към беседата >>

— Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества.
Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи. Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице.
към беседата >>

Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност.
Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи. Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога.
към беседата >>

Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества.
Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
към беседата >>

И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице.
Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си. И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице. По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата.
към беседата >>

Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина.
По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото.
към беседата >>

Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него.
Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен.
към беседата >>

8. Истински поклонници

УС

Тя има символично значение.
Тя причинява смърт. Самарянката каза на Христа: „Господине, гледам, че Ти си пророк. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме. – Ти какво ще кажеш на това? “ Какво означава думата „гора“? Тя има символично значение. Иначе човек не би бил толкова глупав, да се кланя на една гора. В дадения случай думата „гора“ означава стабилен човек, на когото може да се разчита. Приятелят ти става министър. Ти разчиташ на него и казваш: „Да, имаме поне един малък Господ на земята“. В тази гора могат да влязат един, двама, трима, а може и десет министри, ваши близки.
към беседата >>

Това лично местоимение на стар египетски език означавало адът.
Откак обикнах този българин, веднага взех картата на Европа и започнах да търся къде е България. Разбрах, че тя е една малка държава, която се освободила едва преди 50 години“. Ето защо, ако човек не обикне Бога, не може да знае какво нещо е раят. Казвам: Знайте, че гневът, омразата са качества, които идат от един долен свят. Когато някой каже „мене“, това е адът. Това лично местоимение на стар египетски език означавало адът. Казваш: „Познаваш ли ме, кой съм аз? “ – Да, познавам те. Който казва „познаваш ли ме“, той живее в ада. – По какво се отличава адът? – По това, че там е вечният огън, който гори и разрушава.
към беседата >>

9. Пред всичкия народ

НБ

Вземете личността.
Цялото и като го делиш, и като го умножаваш с неговите части, не може да стане нито по-голямо, нито по-малко. Това е аксиома, която трябва да разберете. Ако мислите, че животът може да се увеличава или намалява, грешите; ако мислите, че може да умрете и да оживеете, това са състояния на живота. Трябва да имате една постоянна философия. Тъй както философите разглеждат нещата, то е частично разглеждане. Вземете личността. Казвате: „Аз съм личност". Личността не се състои само от един факт. Личността е един завършен резултат на физическия свят. Следователно всички сегашни хора не живеят своето настояще, всички хора сега живеят живота на миналите векове. Да ви приведа онзи пример на съвременните астрономи.
към беседата >>

Казвате: „Аз съм личност".
Това е аксиома, която трябва да разберете. Ако мислите, че животът може да се увеличава или намалява, грешите; ако мислите, че може да умрете и да оживеете, това са състояния на живота. Трябва да имате една постоянна философия. Тъй както философите разглеждат нещата, то е частично разглеждане. Вземете личността. Казвате: „Аз съм личност". Личността не се състои само от един факт. Личността е един завършен резултат на физическия свят. Следователно всички сегашни хора не живеят своето настояще, всички хора сега живеят живота на миналите векове. Да ви приведа онзи пример на съвременните астрономи. Вземете светлината като единица, или скоростта на светлината.
към беседата >>

Личността не се състои само от един факт.
Ако мислите, че животът може да се увеличава или намалява, грешите; ако мислите, че може да умрете и да оживеете, това са състояния на живота. Трябва да имате една постоянна философия. Тъй както философите разглеждат нещата, то е частично разглеждане. Вземете личността. Казвате: „Аз съм личност". Личността не се състои само от един факт. Личността е един завършен резултат на физическия свят. Следователно всички сегашни хора не живеят своето настояще, всички хора сега живеят живота на миналите векове. Да ви приведа онзи пример на съвременните астрономи. Вземете светлината като единица, или скоростта на светлината. Мъчно може да се определи с каква бързина пътува светлината до Земята, но приблизително изминава около 300 хиляди километра в секунда.
към беседата >>

Личността е един завършен резултат на физическия свят.
Трябва да имате една постоянна философия. Тъй както философите разглеждат нещата, то е частично разглеждане. Вземете личността. Казвате: „Аз съм личност". Личността не се състои само от един факт. Личността е един завършен резултат на физическия свят. Следователно всички сегашни хора не живеят своето настояще, всички хора сега живеят живота на миналите векове. Да ви приведа онзи пример на съвременните астрономи. Вземете светлината като единица, или скоростта на светлината. Мъчно може да се определи с каква бързина пътува светлината до Земята, но приблизително изминава около 300 хиляди километра в секунда. Следователно ако вие сте на Месечината, в 3/4 от секундата или за около една секунда светлината вече е отишла от Земята до Месечината.
към беседата >>

Като се омеси тестото и като го опечете, вие го намирате за отлично.
Кал употребяват само българите; калта, която хората тъпчат по пътя, това наричат кал. Кал се нарича когато не е добре замесена, но когато е добре замесена, как я наричате вие? За пример, когато една домакиня от житото замеси хляб, какво ще го наречете? Вие имате в нощвите смляно жито - брашно и с него замесвате хляба. После това, което замесвате в нощвите, го наричате тесто, нали? Като се омеси тестото и като го опечете, вие го намирате за отлично. Да се върнем към стиха „Пред всичкия народ". Това са най-умните, най-възвишените души, които могат да се разбират. Аз под думите „всичкия народ" не разбирам тълпата, масата. Така можете да говорите вие за някое стадо животни, но когато се отнася за народ, се разбира най-разумното. Ако вие не внесете тая идея в ума си, създавате най-голямото нещастие в света.
към беседата >>

Като казвам „вие", не разбирам под това местоимение вас, слушателите само.
Ако вие не внесете тая идея в ума си, създавате най-голямото нещастие в света. Сега вие мислите, че онзи народ, който Бог е избрал, ще седи по-високо от вас, или пък вие с вашето самомнение сте нещо много по-високо от някои народи. Ще се повдигнете да мислите, че вие всички сте едно велико цяло, нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Това е една обща психологическа слабост. Или вие мислите, че сегашните ви разбирания са реални и не подлежат на изменения? Като казвам „вие", не разбирам под това местоимение вас, слушателите само. Вие не можете да разберете смисъла на човешката реч, докато не дойдете до обикновените съюзи. Извадете съюзите от речта и вижте какво ще представлява тя. Туй, което циментира, споява, това са съюзите. Прилагателните, глаголите, съществителните без съюзите са като овцете без овчар. Следователно съюзите са овчарят, който свързва и дава смисъл.
към беседата >>

Някои религиозни често казват за някого: лицето му свети, сияе; отлично сияние се излъчва от този човек.
Защото, ако, ти не знаеш да пиеш вода, ако ти не знаеш да дишаш, ако ти не знаеш да спиш, ако ти не знаеш как да ядеш, ако не знаеш как да се обличаш, ако не знаеш как да се радваш, как да мислиш, въпреки вярата ти нещастията ще се случват. Ти не си вярващ, а си суеверен. Като погледна косата на един човек, зная вече ще успее ли този човек или не. Главата, устройството на мозъка е най-важно за успеха, но също едни остри, твърди, разхвърляни коси говорят за цял хаос в тази глава. В този смисъл не само гладкостта на косъма е важна, но и всички линии по лицето говорят ще успее ли човек в живота си и или не. Някои религиозни често казват за някого: лицето му свети, сияе; отлично сияние се излъчва от този човек. Свято сияйно лице. Аз не бих желал да имам такова сияйно лице. Като умре човек, какво ще стане с това сияйно лице? Или за някой умрял казвате: умря човекът, цял сияе, какво светло лице! Това показва, че този човек се е безпокоил много приживе и сега като е умрял, вижда истината; всичко е разбрал, всичко му е станало ясно относно живота му тук на Земята - просветва му.
към беседата >>

Личността, това е едно положение, което човек има на Земята.
В Писанието се казва: „Ще си почина от всички тези терзания". Та казвам: в живота има добра страна. Човек трябва да вникне във възможностите, които се крият в него. Най-първо той трябва да разбере себе ся. Разбирането на себе си не е разбирането на своя личен живот. Личността, това е едно положение, което човек има на Земята. То е чисто материално. Като живееш като личност, ти разбираш само материалния живот. Хубаво е и то, не е лошо. После, може да вземем индивидуалния живот на човека. То е духовен живот, но отвън го няма.
към беседата >>

Като живееш като личност, ти разбираш само материалния живот.
Човек трябва да вникне във възможностите, които се крият в него. Най-първо той трябва да разбере себе ся. Разбирането на себе си не е разбирането на своя личен живот. Личността, това е едно положение, което човек има на Земята. То е чисто материално. Като живееш като личност, ти разбираш само материалния живот. Хубаво е и то, не е лошо. После, може да вземем индивидуалния живот на човека. То е духовен живот, но отвън го няма. Един човек на великото съзнание няма да бъде като сегашния, той ще бъде безсмъртен, той ще бъде майстор на своята съдба. Той ще се явява когато иска, ще взима тяло каквото иска, и млад ще става, и стар ще става, и учен ще става, и прост ще става, и владика ще става, и поп ще става, и цар, и просяк ще става, всички положения ще взима - свободен ще бъде.
към беседата >>

10. Думата му държа

НБ

Един велможа във времето на пророк Елисей, една знатна личност, дохожда при Елисея, болен бил от проказа.
Туй, което сега ви говоря, не е още истината. Това е забавление, да привлека вашето внимание. Ще запитате: какво иска да каже? Аз ще ви обясня какво искам да кажа. Ще ви приведа един пример. Един велможа във времето на пророк Елисей, една знатна личност, дохожда при Елисея, болен бил от проказа. Натоварил своите камили с подаръци като мислел, ако го изцери пророкът, всичките тези подаръци да му ги даде. Казва му пророкът да си върви с камилите, няма нужда, нищо не иска, но да се потопи в реката Йордан. Като излязъл, слугата на Елисей му казва: „Господарят ми каза да отидеш да се потопиш в реката Йордан". Велможата отговорил: „Не знае ли кой съм аз? Нима всичките реки в моето отечество нямат туй лечебно свойство!
към беседата >>

На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз".
Граматиката отпосле иде. Но има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието.
към беседата >>

Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение.
Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч. В речта може да има член, може и да няма член.
към беседата >>

Това са съображения, това е личното в развитието.
На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч. В речта може да има член, може и да няма член. Може да се тури една буква, която да членува. Тези членове в българския език – ,,-ът” и „-та” не са красиви. Нашите добри приятели се стремят да избегнат членовете.
към беседата >>

11. Доброто разположение

ООК

Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното местоимение “аз”, с което българите означават своята личност.
Колко такива певци има днес в света? Досега не се е явил нито един певец, чийто глас може да въздейства на светлината. Колко певци могат днес да палят и гасят лампите? Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко. Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното местоимение “аз”, с което българите означават своята личност. Това местоимение “аз” важи само за българите. Другите народи не го разбират. Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”. Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия.
към беседата >>

Това местоимение “аз” важи само за българите.
Досега не се е явил нито един певец, чийто глас може да въздейства на светлината. Колко певци могат днес да палят и гасят лампите? Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко. Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното местоимение “аз”, с което българите означават своята личност. Това местоимение “аз” важи само за българите. Другите народи не го разбират. Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”. Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия. Това показва, че природата си служи със съзвучия – възходящи и низходящи.
към беседата >>

Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”.
Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко. Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното местоимение “аз”, с което българите означават своята личност. Това местоимение “аз” важи само за българите. Другите народи не го разбират. Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”. Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия. Това показва, че природата си служи със съзвучия – възходящи и низходящи. От тях ние образуваме думи, с които изясняваме някои наши идеи, понятия и състояния. Българинът казва “аз” – той разполага с повече време.
към беседата >>

12. Свобода и ограничение

УС

Двата израза имат различно значение.
Тепърва трябва да се изучава закона на свободата. Това, което хората наричат свобода, всъщност е ограничение. Някой иска да се изкаже, но се въздържа и казва: Като говоря, трябва да мисля, как и къде да поставям думите. Всеки език има свой начин на изложение. Например, на български казваме: Аз направих, или направих. Двата израза имат различно значение. Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта. Ако кажеш „аз обичам“, разбираме едно нещо; кажеш ли „обичам“, разбираме друго нещо. Добре е да те обичат, но добре е и ти да обичаш. Ако само тебе обичат, няма да имаш възможност ти да обичаш. Ако ти сам се обичаш много, няма да остане място другите хора да те обичат.
към беседата >>

Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта.
Това, което хората наричат свобода, всъщност е ограничение. Някой иска да се изкаже, но се въздържа и казва: Като говоря, трябва да мисля, как и къде да поставям думите. Всеки език има свой начин на изложение. Например, на български казваме: Аз направих, или направих. Двата израза имат различно значение. Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта. Ако кажеш „аз обичам“, разбираме едно нещо; кажеш ли „обичам“, разбираме друго нещо. Добре е да те обичат, но добре е и ти да обичаш. Ако само тебе обичат, няма да имаш възможност ти да обичаш. Ако ти сам се обичаш много, няма да остане място другите хора да те обичат. Как ще разберете мисълта, че „няма да остане място други да те обичат“?
към беседата >>

13. Огнената пещ

НБ

Англичанинът, запример, ви говори личното местоимение „аз“.
Това са изключителни условия, при които някой път може да изгубиш някои неща. Туй нищо не значи. Но казвам: Съществува един език в света, от който всички езици на Земята са излезли от него. Ако вие знаете този език, вие ще знаете всичките други езици. По гласа както говори човек, старайте се по гласа, [с] който говори човек, както нарежда думите, както произнася, да го разберете. Англичанинът, запример, ви говори личното местоимение „аз“. [Това] показва колко силно е личното чувство. Англичанинът казва: „Аз съм човек.“ На български казвате: „Човек съм.“ Англичанинът казва: „Аз ви казвам“, българинът казва: „Ще се бия.“ Навсякъде българинът казва: „Ще се бия.“ Англичанинът има една добра черта – той направо ще ти каже, той не е като българина: „Аз имам толкова, стоката ми струва толкова, аз искам да спечеля за себе си толкова, такава печалба искам.“ Англичанинът няма да те излъже. Като ти каже, че платът е хубав, трябва да знаеш, че е така, с много малки изключения. Една хубава черта е тази. В този народ има едно съзнание, което е проникнало по съвсем други съображения.
към беседата >>

[Това] показва колко силно е личното чувство.
Туй нищо не значи. Но казвам: Съществува един език в света, от който всички езици на Земята са излезли от него. Ако вие знаете този език, вие ще знаете всичките други езици. По гласа както говори човек, старайте се по гласа, [с] който говори човек, както нарежда думите, както произнася, да го разберете. Англичанинът, запример, ви говори личното местоимение „аз“. [Това] показва колко силно е личното чувство. Англичанинът казва: „Аз съм човек.“ На български казвате: „Човек съм.“ Англичанинът казва: „Аз ви казвам“, българинът казва: „Ще се бия.“ Навсякъде българинът казва: „Ще се бия.“ Англичанинът има една добра черта – той направо ще ти каже, той не е като българина: „Аз имам толкова, стоката ми струва толкова, аз искам да спечеля за себе си толкова, такава печалба искам.“ Англичанинът няма да те излъже. Като ти каже, че платът е хубав, трябва да знаеш, че е така, с много малки изключения. Една хубава черта е тази. В този народ има едно съзнание, което е проникнало по съвсем други съображения. Може би англичаните климатическите условия са ги поставили в затворен живот; тази мъгла ги е заставила много да мислят.
към беседата >>

14. Дружене, слушане и следване

ООК

А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение.
Трябва да имаме една представа за това. Ние говорим за човека. Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.
към беседата >>

Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения.
Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им. Често, някой път, един ангел ви донася някой плод. Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това. Някой път има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои.
към беседата >>

15. Правият път

УС

Ако българин и англичанин трябва да разкажат нещо или да предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта си различно.
Който не мисли правилно, това показва, че той не поставя нещата на техните места. Като не ги поставя на съответните им места, той не може да се ползва от тях. За пример, някой отива да поздрави един свой приятел с някаква придобивка и през целия път мисли какво да му каже, как да нареди думите си. Той мисли за ненужни работи. Щом отива при приятеля си с радост, от любов, той не трябва да подрежда думите си, а да остави на сърцето и на ума си, те да подредят думите на местата им. Ако българин и англичанин трябва да разкажат нещо или да предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта си различно. Англичанинът непременно ще започне с личното местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо? Защото личните чувства на англичанина са силно развити. Българинът ще употреби глагола, без да каже „аз“. Англичанинът казва „ай“ – аз, а българинът и турчинът разбират друго нещо. Под думата „ай“ англичанинът разбира „аз“, българинът – изразява учудване, а турчинът разбира луната.
към беседата >>

Англичанинът непременно ще започне с личното местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо?
Като не ги поставя на съответните им места, той не може да се ползва от тях. За пример, някой отива да поздрави един свой приятел с някаква придобивка и през целия път мисли какво да му каже, как да нареди думите си. Той мисли за ненужни работи. Щом отива при приятеля си с радост, от любов, той не трябва да подрежда думите си, а да остави на сърцето и на ума си, те да подредят думите на местата им. Ако българин и англичанин трябва да разкажат нещо или да предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта си различно. Англичанинът непременно ще започне с личното местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо? Защото личните чувства на англичанина са силно развити. Българинът ще употреби глагола, без да каже „аз“. Англичанинът казва „ай“ – аз, а българинът и турчинът разбират друго нещо. Под думата „ай“ англичанинът разбира „аз“, българинът – изразява учудване, а турчинът разбира луната. Значи английското „ай“ има три различни значения.
към беседата >>

16. Знание и виждане

МОК

Значи едновременно това местоимение е едно разумно същество, което има известна работа.
Може да каже „аз“. „Ти“ може да бъде на твоето място. Имате идеята „аз“. Това е на български език, а в английския „аз“ е само една буква I. На български вместо „аз“ ти казва „я“. Значи едновременно това местоимение е едно разумно същество, което има известна работа. В думата „ти“ изпъква т-то. То показва, че имаш трудна работа, която трябва да извършиш. Буквата „и“ показва начина или метода, по който извършваш тази работа. Ти говориш някому и казваш: „ти“, а за себе си казваш „аз“. Какво подразбира думата „аз“?
към беседата >>

Това е местоимение, но „вие“ какво означава още?
Ако едно същество се обръща към синовете си какво ще каже? Ще каже: Вие. Какво означава тогава „вие“? (Множество.) Каква е разликата между „вие“ и „ти“? Когато бащата се обръща към сина си, казва: „Ти, сине.“ Как се пише „вие“? Това е местоимение, но „вие“ какво означава още? (Казваме: „Кучето вие.“) Как се е писало по-рано „вие“? (С „й“.) В дадения случай думата „вие“ за мене е една формула, процес на развитие. В − тук имате диаметъра на кръга. И двете страни на окръжността разделена (фиг. 1). Тук е посоката на движението.
към беседата >>

Вие имате вече един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична душа, един отличен дух, имате дадени известни способности, чувства, грамадни богатства, но при все това искате да бъдете обичани.
А пък вие искате да ви обичат. Сега кой е вторият процес? Вие искате да ви обичат. Вие искате да бъдете богати, щастливи, много работи искате. Но тези работи, които вие искате, ги имате вече. Вие имате вече един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична душа, един отличен дух, имате дадени известни способности, чувства, грамадни богатства, но при все това искате да бъдете обичани. Какво разбират младите, че искат да бъдат обичани? Това е неразбрана идея. Единственото нещо е, че вие трябва да обичате. Законът на обичането е изпразване. Да те обичат, значи да си напълнено шише.
към беседата >>

17. Новото верую

ООК

Но на гайдаря това не е безразлично.
Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата! ", а онзи превел: "Много е теглила! " Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди.
към беседата >>

На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение.
И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад. Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит. Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа.
към беседата >>

И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква.
Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад. Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит. Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста.
към беседата >>

Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност.
Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит. Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате. Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!
към беседата >>

Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа.
На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит. Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате. Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите! " И пак ви казва, че говорите хубаво английски!
към беседата >>

Личността – водата – трябва да остане чиста.
И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит. Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате. Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите! " И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните.
към беседата >>

18. Работете с доброто

ООК

Ако сте писар някъде и пропуснеш „у" или някое „не", или някой глагол, или някое съществително, прилагателно, местоимение, то в политиката може да стане цял източен въпрос.
Мъчнотиите като ги туриш в огъня, те стават на радост. Тъй че сега трябва да учите. Това, което досега сте научили, е полезно, а това, което сега има да учите отсега нататък, е още повече полезно. Новото, ако не го свържете със сегашния живот, оттам се зараждат много страдания. Страдания се зараждат, ако не знаеш как да пишеш. Ако сте писар някъде и пропуснеш „у" или някое „не", или някой глагол, или някое съществително, прилагателно, местоимение, то в политиката може да стане цял източен въпрос. Как така да се пропусне? В чистия живот те не допущат това. В човешката мисъл има много мисли, които те опет-няват. Една мисъл само премине през тебе и съвсем се измени лицето ти. Измени се не само цветът на лицето, но се изменят и мускулите.
към беседата >>

Който ще ги яде, безразлично е, ти или друг.
От един висш свят като ви погледнат, не ви съдят. Някой възвишен дух ви гледа. Вие гледате на някоя круша, гледате нагоре. Той се поусмихне малко, той не счита, че сте престъпник, той вижда противоречието, в което се намирате. За Бога няма никакво противоречие, Той създал тия круши за вас. Който ще ги яде, безразлично е, ти или друг. Но при тази круша е дошъл втори господар. Някой път има и друг господар. И тези другите господари, са създали най-големите нещастия. Като излезе този апаш, той се обезсърчил и казва: „Не е само една каса и едно място. Има и други каси.
към беседата >>

" Казвам: „Много хубаво, отлично.
Показвам ви един начин, давам ви начин да се освобождавате от ненужните терзания, които ще имате. Имах сега едно посещение. В неделя не слязох за беседа, гости имах, занимавах се с тях. Това го наричате хрема. Казвате ми: „Как е хремата? " Казвам: „Много хубаво, отлично. Любовно се разговаряме с нея и аз толкоз я обичам, че от любов плача. Текат сълзите ми." То не е баш така. Идва една сестра и ми казва, тя иска да покаже, че ме обича и казва: „Учителю, дай ми половината от твоята хрема." „Не си я давам, стой малко настрана. Тя е заразителна." А аз съм от ония хора, че искам, като ме напусне хремата, тя да има добро мнение за мене. Искам да постъпя, както трябва.
към беседата >>

19. Грозота и красота

МОК

На български може да се употреби без личното местоимение. (втори вариант)
Има закон, всяка дума как трябва да се тури. На български може да кажете: “Мисля”. Англичанинът не може да каже “мисля”. Той ще каже “аз мисля”. И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е.
към втори вариант >>

Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. (втори вариант)
На български може да кажете: “Мисля”. Англичанинът не може да каже “мисля”. Той ще каже “аз мисля”. И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. Крие се зад глагола.
към втори вариант >>

Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. (втори вариант)
Той ще каже “аз мисля”. И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие?
към втори вариант >>

Окончанието показва личното местоимение. (втори вариант)
И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие? ” може да се оспори.
към втори вариант >>

Всички музиканти са дали нещо отлично на света. (втори вариант)
Какво е тропането? (Учителят тропа с крак ритмично) Тъпанът в оркестъра има своето място. Ще кажете: “Това не е класическа музика.” Съгласен съм, че не е класическа музика, но това е органическа, това е психическа музика. Вие трябва да проучвате цялата музика, защото тя показва усилията на човешкия дух. Всички умове, свързани в едно, са дошли да дадат нещо на света. Всички музиканти са дали нещо отлично на света. Има още по-хубави работи да се дават. То е началото на нещата. Ще дойдат и други още хиляди хора да работят и в науката и във философията, в поезията, в музиката. Всичко, което е създадено, е хубаво, но не трябва да мислите, че то е последното в света. Не, то е още началото.
към втори вариант >>

20. Качества на ума, сърцето и тялото

СБ

РБ

На турски език думата „бен" означава личното местоимение „аз" – влю-бен.
в Бога, трябва ли да се безпокои? Някой казва, че е влюбен, а при това е недоволен. – Защо? – Защото влюбването не е любов. Любовта прави човека щастлив и доволен, но влюбването носи страдания, които не го повдигат. На турски език думата „бен" означава личното местоимение „аз" – влю-бен. Значи, влюбеният обича себе си. От памти века досега всички хора са били влюбени само в себе си, но тази любов нищо друго не им е донесла, освен страдания и смърт. Влюбеният е много чувствителен, лесно се обижда. Най-малкото нещо е в състояние да го изкара вън от релсите на неговото равновесие. Като знае това, човек трябва да люби не себе си, но Бога.
към беседата >>

21. Малките заповеди

НБ

Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н.
При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика. Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н. Когато говори, човек трябва да бъде много внимателен. Не само това, но хората са научили по почерка да познават характера ти. Като намерят почерка ти, ще те критикуват, ще определят характера ти. По почерка може да се познае дали си щедър или си скръжав, как вършиш работата си, учиш ли се добре или не, умен ли си или глупав и т.н. Що се отнася до човешкия характер, всичко е написано в почерка му.
към беседата >>

Същевременно, добре е в градините си да имат и различни цветя: сини, червени, жълти, розови, зелените действуват отлично.
Черешата крие в себе си запас от онази енергия, която подхранва надеждата в човека. Значи, черешата подхранва нашето сърце. Оттук вадим заключението, че плодните дървета са дошли на земята в помощ на човешкото развитие. Следователно, добре е всеки дом, всяка градина да има по няколко плодни дървета и то разнообразни: череши, ябълки, круши, сливи, праскови. Ако не много, то поне две, три, но да бъдат разнообразни. Същевременно, добре е в градините си да имат и различни цветя: сини, червени, жълти, розови, зелените действуват отлично. Ако някой намира, че е груб, че няма добри маниери, нека си има една градинка, в която да отглежда различни цветя, те облагородяват човека и внасят мекота в характера му. Цветята имат лечебно действие. Ако аз съм един лекар, като дойде някой болен при мене, първата работа, като първа рецепта, която бих му предписал, ще бъде да го накарам да си посади в градината един карамфил или една роза или друго някакво цвете и да го полива редовно, да му се радва. Той няма да усети как краската на това цвете ще влезе в него и ще почне да му действува. Когато човек се обезсърчи или уплаши от нещо, в него веднага изчезва червеният цвят.
към беседата >>

22. Бъдете щедри

МОК

Казвам: Сега вие сте се научили да гледате на въпроса лично.
Един ден като станете възрастни, много учени, тогава лошите работи нека дойдат, ще има с какво да се занимавате. Защото голямо богатство има в лошите работи. Защото едно пеленаче, какво ще го ползува баница, вие ще го уморите това дете с баницата. Или какво ще му дадете, една печена кокошка? Или какво ще му дадете, ябълки? Казвам: Сега вие сте се научили да гледате на въпроса лично. Считате, че туй състояние, което имате ще продължи. Вие след една година няма да бъдете такъв, какъвто сте сега. Тогава, какъв ще бъдете след една година? Запример, какви бяхте миналата година на днешния ден? Иде една сестра и казва: „Кажи ми Учителю за мене нещо?
към беседата >>

Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“.
към беседата >>

Това е личността, това е Божественото дете.
Българското „АЗ“ мяза на един ченгел. Като обърнеш „З“-то нагоре и „А“-то отгоре мяза на ченгел, с който българинът иска да хване нещо отдолу да го извади. „АЗ“, това е Божественото дете, което се родило да влезе в Божественото училище. Когато кажеш „АЗ“, ти трябва да знаеш, че си дошъл в света, да учиш закона на любовта, закона на мъдростта и закона на истината. Това е „АЗ“. Това е личността, това е Божественото дете. Ти ще се спреш. Ти казваш: „АЗ това, аз онова“. Ти казваш: „Аз дойдох в света да се уча, аз дойдох в света да разбера страданията, да науча мъчнотиите в света, аз дойдох да науча грехопадението, дойдох всичко туй да науча.“ – „Ама защо? “ – „Аз дойдох да науча сиромашията, аз дойдох да науча богатството, аз дойдох да науча пеенето, да науча музика, за всичко съм дошъл“. Значи за всичко дошъл и всичко това е „АЗ“.
към беседата >>

23. Радостни и весели

УС

Въпреки това, от различното съчетание на тези букви се образува човешката реч.
Той е син на любовта. Чудно ви се вижда, защо трябва да се занимавате с тези неща. Не може да не се занимавате. Те са основа, върху която е поставено знанието. Да изучавате азбуката, това не е ли елементарно знание? Въпреки това, от различното съчетание на тези букви се образува човешката реч. В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно, местоимение и други. Също така си служите с препинателни знакове – точка, запетая, многоточие, две точки, точка и запетая, удивителна, тире и т. н. Хората не спорят върху частите на речта и знаковете, но върху мястото им, де да се поставят. Ако ученикът не знае местата на думите и на знаците, може да пропадне на изпита. Един юнкер от военното училище трябвало да напише зададената тема от учителя по български език и да му я предаде навреме.
към беседата >>

В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно, местоимение и други.
Чудно ви се вижда, защо трябва да се занимавате с тези неща. Не може да не се занимавате. Те са основа, върху която е поставено знанието. Да изучавате азбуката, това не е ли елементарно знание? Въпреки това, от различното съчетание на тези букви се образува човешката реч. В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно, местоимение и други. Също така си служите с препинателни знакове – точка, запетая, многоточие, две точки, точка и запетая, удивителна, тире и т. н. Хората не спорят върху частите на речта и знаковете, но върху мястото им, де да се поставят. Ако ученикът не знае местата на думите и на знаците, може да пропадне на изпита. Един юнкер от военното училище трябвало да напише зададената тема от учителя по български език и да му я предаде навреме. Понеже не знаел да употребява препинателните знаци, той ги написал накрая на темата си със забележката: Заповядвам ви, всеки от вас да отиде на мястото си!
към беседата >>

24. Учене и служене

УС

На английски непременно трябва да туриш личното местоимение „аз“.
– Може, разбира се. Колкото и да е красноречив един оратор, все ще направи една грешка: или ударението не турил на място, или употребил една дума вместо друга. Някога ораторът може да обърка личните местоимения, вместо едно да тури друго. За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите глаголи, в смисъл, сам глаголът да не изразява лицето, което действа. На български, например, можеш да кажеш „играя“, можеш да кажеш и „аз играя“. На английски непременно трябва да туриш личното местоимение „аз“. Иначе, няма да се разбере, кой играе. В това отношение, българинът е голям дипломат. Той няма да каже, например, „аз казвам“, но ще каже „казвам“ – няма да се хване. Англичанинът ще каже: „Аз казвам“. Така, той не може да се освободи от отговорност.
към беседата >>

25. Учат и страдат

ООК

С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие.
Един художник, да допуснем, че иска да рисува. Той избира една точка, откъдето да разглежда предмета, да го рисува. Вие искате да наблюдавате един предмет. Трябва да си изберете една точка, откъдето да разгледате този предмет. Да кажем, искате да говорите, трябва да знаете отде да започнете. С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие. Цяло изкуство е. Онези, които изучават ораторството изобщо, вземат предвид тия неща. Ораторът е добре осведомен за своята реч. Онези, които не се карат както вас, казват по вдъхновение. Някои отделят вдъхновението, но вдъхновението е най-разумното, вдъхновеното влиза (в) правилната реч.
към беседата >>

Някой поет пише нещо отлично.
Цяло изкуство е. Онези, които изучават ораторството изобщо, вземат предвид тия неща. Ораторът е добре осведомен за своята реч. Онези, които не се карат както вас, казват по вдъхновение. Някои отделят вдъхновението, но вдъхновението е най-разумното, вдъхновеното влиза (в) правилната реч. Някой поет пише нещо отлично. Ти го заучаваш да го декламираш. Като че тази реч излиза от тебе. Тук друго същество се е намесило. Ти само изразяваш онова, което той е изразил. Много пъти, ние когато мислим, някои мисли имаме, които ги изразяваме, но не са наши.
към беседата >>

Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце.
Трябва да дойде Паганини и да покаже начин на свирене. Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това.
към беседата >>

Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах.
Някой казва: „Аз съм добродетелен човек“, а при това е нещастен. Добродетелният човек всякога трябва да бъде щастлив. Защото доброто, това е плод на Божествената Любов. Всички благодарете на Бога, че имате една отлична глава, че имате отлични дробове. Благодарете на Бога, че имате едно отлично сърце. Благодарете на Бога, че имате едно отлично благоутробие, един отличен стомах. Благодарете за всичко. Като станеш сутринта, благодари на Бога. Като станеш, погледни на ръката си. Цяла книга е това. Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя.
към беседата >>

26. Жена кога ражда

НБ

В английски език пък, ако не употребиш местоимението, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена.
Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един. Турците казват: един жена, един мъж, един дете. На турски език подхожда това, но на български не подхожда. В английски език пък, ако не употребиш местоимението, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена. Всеки език си има своите особености, но изобщо език, в който се различават родовете, е по-богат. Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви. Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите. Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика.
към беседата >>

Ако искаш да имаш отлично сърце, пак по същия закон ще го впрегнеш на най-благородната работа.
Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак по същия закон ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото, искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа. Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си, ще употреби цял ден и нищо няма да свърши.
към беседата >>

Тъй щото, искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа.
Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак по същия закон ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото, искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа. Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си, ще употреби цял ден и нищо няма да свърши. Един господин си купил един хубав часовник и го употребявал малко време, но наскоро забелязал, че часовникът му спрял, не върви нещо.
към беседата >>

27. Познаване на великото

НБ

Сега, вземете в български език местоимението „той“.
Като четете Библията, ще видите, че и там още е писано, т.е. предсказано е какво ще се случи на сегашните народи. Аз няма да ви тълкувам какво е писано, но като четете, сами ще видите какво ще се случи със сегашните народи. Писано е за Англия, за Франция, за Италия, за Русия, за Япония, за всички големи и малки народи. Човек трябва да изучава нещата. Сега, вземете в български език местоимението „той“. Ако четете тази дума отзад напред, ще получите думата „йот“, която е десетата буква от еврейската азбука. Тя е сила, която твори в света – творческа сила е тази буква. (Името на буквата „йот“ („йод“) идва от думата „ръка“ на староеврейски) „Йот“ означава още и „Бог“. Евреите никога не произнасят името на Бога. Кой е Той?
към беседата >>

Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „Той“.
Кой е Той? И в тебе има един Той, Който твори всички неща. И в тебе има един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има един Той, Който изпълнява волята Божия. Ти познаваш ли Го? Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „Той“. Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение, „ти“. Ти лесно казваш: „Той е онзи, Драган, Стоян.“ Не, ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света. Ако разгледате буквите от геометрична гледна точка, както и отношението, което съществува между тях, ти ще създадеш цяла философия.
към беседата >>

Но ти не разбираш и второто лично местоимение, „ти“.
И в тебе има един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има един Той, Който изпълнява волята Божия. Ти познаваш ли Го? Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „Той“. Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение, „ти“. Ти лесно казваш: „Той е онзи, Драган, Стоян.“ Не, ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света. Ако разгледате буквите от геометрична гледна точка, както и отношението, което съществува между тях, ти ще създадеш цяла философия. „Ти“ е онзи, Който въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Като съзнаеш това, ти ще бъдеш силен човек.
към беседата >>

И народите се съдят, както личностите.
Вярвам, че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения. За нас е по-реален първият закон. Обаче човек трябва да се пази от пристрастяване. Ние трябва да бъдем безпристрастни, понеже всички народи, които са съществували от памтивека досега, са имали и имат своя мисия. И народите се съдят, както личностите. Всеки народ има своите добри и лоши качества. Ако искате да придобиете доброто качество на някой народ, вие трябва да го обикнете. Запример, ако искате да придобиете честност, вие трябва да обикнете англичаните. Ако искате да бъдете работливи, трябва да обикнете германците. В това отношение те са крайно работливи.
към беседата >>

28. Наука за живота

ООК

Или имаш местоимение – да знаеш къде да го туриш, отпред ли, отзад ли.
Да знаеш в даден случай къде да туриш един глагол и как да го туриш. Тия глаголи имат много форми. Да знаеш в даден случай каква форма да избереш. После, имаш едно прилагателно. Да знаеш туй прилагателно къде и как да го туриш. Или имаш местоимение – да знаеш къде да го туриш, отпред ли, отзад ли. После казваме: „Има красив стил.“ Да допуснем, че вие пишете едно любовно писмо. Как ще напишете любовното писмо? Сега, като ви говоря за любовно писмо, във вас има изопачена форма. Вие имате в ума си една млада мома и един ученик на 15 години. Срещнали се, усмихнал се той.
към беседата >>

Като станеш сутрин, един глагол, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно местоимение, един съюз.
Да знаете от какво иде вашето недоволство. Аз бих препоръчал на всинца ви да се учите да говорите. Сутрин, като станеш, с коя дума трябва да започнеш? Какъв глагол трябва да употребиш? Всеки ден си има една дума. Като станеш сутрин, един глагол, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно местоимение, един съюз. Още какво има? 10 са частите на речта. Ако аз съм на вашето място, ако искам да стана художник, сутрин, като стана, ще кажа: „Искам сега, Учителю, да възприема светлината в красотата, най-хубавото, светлината което носи.“ Ако светлината не събуди в тебе най-хубавото, ти художник не може да станеш. Искаш да станеш някой оратор, да говориш. Тогава ти трябва да разбираш всяка една дума, смисъла на думите, тия трептения.
към беседата >>

В езиците различно се пише.
Всичкото изкуство в света, всичките придобивки, талантите, които човек има, отпосле ще дойдат. Най-първо трябва да възприемеш живота, Божествения живот. Сега вие казвате: „Той върви вляво, а той върви вдясно.“ Каква е вашата идея, който отива вляво и който отива вдясно? Вляво е надолу, вдясно е нагоре. Отгоре надолу, от долу нагоре. В езиците различно се пише. Китайския език пишат отгоре надолу; в еврейския – отдясно наляво; европейските езици пишат отляво надясно. Кавказката раса върви отляво надясно. Ако вървиш отдясно наляво, евреин си. Ако вървиш отгоре надолу, китаец си. Ако вървиш отляво надясно, европеец си, от Кавказката раса си.
към беседата >>

29. И в Неговото Име народите ще се надеят

НБ

Употребяват глагола без личното местоимение и от окончанието на глагола се разбира лицето.
Някой път нелогичните изводи са правдоподобни, истински са. Казвам: Тогава имаме две положения: Когато нещо е истина, логически ние изваждаме извода, пък някой път, когато доказваме една истина, че не е – то е нелогичен път. Запример в български често казваме: Аз, аз. Българинът ще ти намери махна, че си почнал много да мислиш за себе си. Българите имат по-мека форма, казват: Казвам. Употребяват глагола без личното местоимение и от окончанието на глагола се разбира лицето. Но казва някога: Аз казвам. Но може да каже: „казвам“ без да тури аз. Англичаните имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично местоимение, казва: Аз казвам. Кое накарало англичаните да имат само едно понятие, а кое накарало българите да имат две понятия. Само „казвам“ – това са книжни пари, а аз казвам – това са златни пари.
към беседата >>

Англичаните имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично местоимение, казва: Аз казвам.
Българинът ще ти намери махна, че си почнал много да мислиш за себе си. Българите имат по-мека форма, казват: Казвам. Употребяват глагола без личното местоимение и от окончанието на глагола се разбира лицето. Но казва някога: Аз казвам. Но може да каже: „казвам“ без да тури аз. Англичаните имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично местоимение, казва: Аз казвам. Кое накарало англичаните да имат само едно понятие, а кое накарало българите да имат две понятия. Само „казвам“ – това са книжни пари, а аз казвам – това са златни пари. Англичанинът, който казва: Аз казвам, употребява златни пари. Българинът казва: Може и с книжни пари. По лесно е с книжните пари, туриш ги в джоба, леко е.
към беседата >>

30. Чистене съзнанието

МОК

Когато имате едно отлично настроение на чувствата, ако имахте един отличен термометър да измервате, щяхте да видите, че когато човек се радва, топлината се различава.
Да го съзнаваш значи да го опитваш в три посоки: когато е в покой, когато е в движение и когато е в разширение, когато има светлина. Красивият живот, той е животът на светлината. Вие искате да видите един красив свят, това са ред тела, то са степени, то са хора, които носят съзнание. Трябва да приемете всичките блага на светлината, преплитат се. Вие може научно да правите изследвания. Когато имате едно отлично настроение на чувствата, ако имахте един отличен термометър да измервате, щяхте да видите, че когато човек се радва, топлината се различава. Има една топлина, която причинява скръб. Има една топлина, която причинява радост. Степени има пак на самата радост. Радостта е някога кратковременна, след това се сменя. Има една топлина, която е във възходяща степен.
към беседата >>

Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое местоимение, изпейте го.
Когато умът взема участие, има широчина, красота. Когато волята взема участие, има сила. Три съчетания има. Често вземате една дума, която обичате. Изпейте я. Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое местоимение, изпейте го. После, в музиката трябва да турите вашата надежда. Надеждата – ти трябва да я материализираш. Вярата е към по-висока степен, в духовния свят е тя. Като дойде любовта, може да пеете в музиката, то е вече Божественият свят. С вярата пеете, то е духовният свят.
към беседата >>

31. Правъ пѫть / Прав път

ООК

Имаш отлично сърце, тури сърцето си на работа. (втори вариант)
Тебе ти трябва умение как да пазиш здравето си. Искаш да бъдеш умен. Имаш в себе си всичките условия да бъдеш умен човек, имаш отлична глава. Тази глава не си я турил на работа. Искаш да бъдеш добър. Имаш отлично сърце, тури сърцето си на работа. Разсъждаваме ние и казваме: „Този човек е лош”. Лошите хора, това са материал, от който ще направите вашите грънци. Ако не знаете да направите грънците, вие ще се окаляте. Ако знаете да правите грънци, ще си уредите работите си. Лошото в света е онова, което не е организирано.
към втори вариант >>

Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или местоимението не е на место. (втори вариант)
Аз виждам някои от вас можеха да бъдат отлични певци. Някои от вас бихте били големи художници, някои бихте били оратори, да говорите. Някои от вас сте критици, тъй на място критикувате. Критик наричам онзи, който знае да изчиства лекетата. Някое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или местоимението не е на место. Или запетаята, или точка и запетая, или някъде две точки не са турени на място. На български по-лесно се пише, но на български знаеш колко мъчно се пише. Съвременните хора могат по онова, което пишете, да познаят вашият характер. Ако пишете нещо и в началото си писал тънко и после си го надебелил, или започнал си дебело и свършваш тънко – по това ще съдят за тебе. Почеркът ти показва какъв е твоят характер, дали си щедър, дали си учен, дали си дребнав, дали можеш да свършваш работата до край или не.
към втори вариант >>

32. Ще се наситят

НБ

Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил глагола, местоимението, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ.
Сега вие казвате: „Ощипал я.“ В туй ощипване той има една свещена идея. Толкоз знае човекът, толкоз прави. Изнасям факт, но то не е между вас. Пък туй щипане съществува в умствения свят. Някой критикува някоя поезия, която си написал, че той като те зачеше, обърне всичкото, та ти се отказваш да пишеш поезия вече. Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил глагола, местоимението, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ. Туй е само за разнообразие. Някой път дойде вятърът. Духа ли тъй, както ние искаме? Дойде някой вятър, събори листата; минаваш по път, дигне ти шапката, носи я, хич не иска да знае ти кой си. Искаме да има в природата някакъв морал.
към беседата >>

Отлично желание, но ангелите са служители, които Господ праща навсякъде по небето да ходят и постоянно пътуват.
Кажете: от нас нещо ще излезе. „Какво ще бъде? “ Сега какво искате да бъдете? Каквото искате да станете, кажете ми. Всичките искате да станете ангели. Отлично желание, но ангелите са служители, които Господ праща навсякъде по небето да ходят и постоянно пътуват. Вие искате да станете ангели, без да пътувате. Ако е за седене на едно място, защо искате да станете ангели? Всеки един от вас желанието, което има, да се усили това желание. Аз не казвам да не желаете. Казва се: „Не пожелай.“ Не да се изхвърли желанието, но казва се: „Не пожелай.“ Възлюбвам желанието – не пожелай.
към беседата >>

33. Състояние и разположение

ООК

Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето.
Малкото дете се намира в едно състояние: като влезе в училището, не знае буквите. После буква по буква започват да им откриват. Има разни методи. След като му се открият буквите, започва да срича, да пише цели предложения, цели периоди. Най-после може да бъде писател, поет, да пише и той знае законите, думите как се нареждат. Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето. Казваме: „Казах.“ Англичанинът не може да каже „Казах“, но „Аз казах“. Българинът може да каже „Казах“ и „Аз казах“. По-силно [е] глаголът и личното местоимение. Сега, на английски има „I shall“, „I shall go“, „I will go“. „I shall go“ – може да ида и може да не ида.
към беседата >>

По-силно [е] глаголът и личното местоимение.
След като му се открият буквите, започва да срича, да пише цели предложения, цели периоди. Най-после може да бъде писател, поет, да пише и той знае законите, думите как се нареждат. Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето. Казваме: „Казах.“ Англичанинът не може да каже „Казах“, но „Аз казах“. Българинът може да каже „Казах“ и „Аз казах“. По-силно [е] глаголът и личното местоимение. Сега, на английски има „I shall“, „I shall go“, „I will go“. „I shall go“ – може да ида и може да не ида. „I will go“ – непременно трябва да ида. А „You shall go“ – ти непременно трябва да идеш. Та, сега няма да се спираме върху философията.
към беседата >>

34. Разумни отношения

ООК

Имаме тона си, а също и възвратното местоимение си.
Щом знаем закона, вече носим една отговорност. Щом кажем „Аз“, човешкото съзнание вече се е пробудило. На турски имаме думата и, а на български значи добре. В български имаме нотата ла, това е шестия тон, а казваме че и кучето ла. На български имаме тона ми, имаме и глагола ми. Имаме тона си, а също и възвратното местоимение си. Тъй щото в езика имаме три музикални тона, „ми“, „ла“, „си“. Поуката сега каква е? Ние не можем да извадим поуката, понеже има препятствия. Когато един човек го боли крака, какво ще му разправяш за музика. Най-първо трябва да премахнеш онова препятствие, което му отвлича ума.
към беседата >>

Той има едно отлично ухо и този вътрешен ръб на ухото показва музиката.
Ако не знаем как да боравим с тялото си, което Бог е направил, как Той ще ни повери други работи. Ние искаме много големи работи. Срещнеш един човек, спри се. Някои хора имат много хубави уши, колко приятно е да видиш един човек музикален. Как се е отразила музиката. Той има едно отлично ухо и този вътрешен ръб на ухото показва музиката. Кухината във вътрешната част на ухото показва колко музиката е развита. Колкото е по-развита музиката хармонично, толкоз и кухината е по-хубаво развита. Приятно е да видиш едно хубаво ухо. Това е едно хубаво ухо. Вътрешната кухина може да означава изпълнител в музиката или композитор, или пък че има музикална памет.
към беседата >>

Напрежението на майката, когато е раждала детето, безразлично дали е жива или умряла, някой път очите са изпъкнали от напрежението на майката, от нейното желание дали ще оживее, или не.
Вземете, очите на къртовете са станали много малки. Тези хора, които са родени нощно време, очите им са изпъкнали. Майката имала едно желание – да гледа, да види светлината. Тя имала напрежение навън. Тези, които са родени денем, нямат тия изпъкнали очи. Напрежението на майката, когато е раждала детето, безразлично дали е жива или умряла, някой път очите са изпъкнали от напрежението на майката, от нейното желание дали ще оживее, или не. Тя иска повече светлина и тогава дала един потик на детето да има хубави очи. Аз ви говоря върху тия работи, понеже вие самите трябва да станете бащи и майки. Баща ви и майка ви са ви родили сега, но и вие сте бащи и майки в себе си и вие може да работите. Ако вашето тяло е такова, вие сте отговорни. Каквото бащата и майката ви дали, има малки неща, които вие трябва да ги измените.
към беседата >>

35. Бяло и черно

МОК

Само личността трябва да се жертва, пък ближният да се не жертва?
Не търси пари. Бихте ли му дали пет лева, да си купи хляб, вие да останете гладен? Някой път защо трябва да се жертвате за ближния си? Че накарай ближният да се жертва. Защо ближният да не се жертва заради тебе? Само личността трябва да се жертва, пък ближният да се не жертва? То е един въпрос неразбран. Вълната на гърба на една овца трябва да се жертва, за да се направи една дреха на човека. Тя сама ако се не жертва, да падне от гърба на овцата. Жертва има всякога, когато човек минава от едно по-низше състояние в едно по-висше състояние. При инволюцията висшите същества се жертват за нисшите, при еволюцията нисшите същества се жертват за висшите.
към беседата >>

"Вие" имате и местоимението.
Един художник, който рисува една картина, той развива ли се? Той се проявява, не че представя нещо. На български имате думата РАЗВИТИЕ, развива, развява. На български имате думата "вие", която има два смисъла. "Вие" нещо, но и животното "вие". "Вие" имате и местоимението. Имате "е", глагол, "той е". Да допуснем сега, че решавате една задача, имате 1,4,6,7,8,9. 1 е цар, 4 – това са войници, 6 – това са деца по на 15 години, 7 – това са свещеници, 8 – това са стари хора, 9 – това са най-големите синове. Какво ще правите? Имате цар, 4 войници, 6 деца, 7 свещеници, 8 стари хора, 9 възрастни синове по на 65 години.
към беседата >>

36. Три неща

ООК

Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е, местоимение ли е, причастие ли е?
Казва му българинът: „Да се разберем, ти ми говориш на един неразбран език“. На французина ако му говориш по български, е несвързано; на българина ако му говориш по френски, е несвързано. Сега ние трябва да знаем езика на Природата. Стомахът има език. Щом те боли, каква е речта на стомаха. Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е, местоимение ли е, причастие ли е? Каква част на речта е, щом те боли стомахът? Сега някой път аз нещата ги представям много прости. Не е така лесно, цяла наука е. Да работи стомахът, то значи да си съгласен с цялата физическа Природа. Щом стомахът ти е здрав, ти си в съгласие със Слънцето, ти си в съгласие и със звездите, с всичко си в съгласие.
към беседата >>

Ние, новите хора, трябва да имаме едно отлично понятие – да зачитаме Делата Божии.
Не е няма нищо. Стъпчеш едно цвете. Нямаш право да тъпчеш цветето. Казваш: „Цвете е“. Стъпчеш цветето – или кръстът ще те заболи, или мъдрецът ще те заболи. Ние, новите хора, трябва да имаме едно отлично понятие – да зачитаме Делата Божии. Онова, което Бог е направил, да бъде свещено за нас. Запример ние пеем. По някой път да се радваме. Да пееш, то е проява на духовния свят. Пееш, разбират те в оня свят; не пееш, ти си ням човек.
към беседата >>

37. Човешка, ангелска и Божествена Любов

УС

Имаме местоимението: аз, ти, той, ние, вие.
Влязъл си, пък искаш да излезеш по човешки. Щом не искаш да платиш, ще те бият. Сега вие можете да попитате: „Защо е тъй? “ Тъй го намирам, така е. Ако ние нямаме тия разграничения в любовта, тогава няма да имаме една ясна представа. Имаме местоимението: аз, ти, той, ние, вие. Аз – първо лице, ти – второ лице, той – трето лице. Другояче ако кажеш, тази мисъл не е ясна. Като кажеш аз, значи първото лице в теб говори. Аз те обичам по човешки, ти ме обичаш по ангелски, а той – по Бога. В човешкия свят аз – противоречие имаме.
към беседата >>

Туй е лично за вас, което ви говоря, опитайте го.
Казвате: „Защо Бог така направи света? “ Дойде малко страдание, и вие задавате въпроса защо Господ, като е направил света, дошъл някой, взел ви една чаша вода. И вие казвате: „Защо ми взе водата? “ Радвайте се, че е изпил една чаша вода. Идете и си напълнете друга. Туй е лично за вас, което ви говоря, опитайте го. Никога не проповядвайте едно учение, което вие не сте изпълнили. Туй, което сега проповядвате, вие не го изпълнявате, по човешки и по ангелски не го изпълнявате, и по Божественому не го изпълнявате. Нямате плодове. Дойде някой и пита: „Прогресирал ли съм? “ Аз считам един човек, който се е научил да носи страданията, че е прогресирал.
към беседата >>

Тези неща са лично за вас.
Нямате плодове. Дойде някой и пита: „Прогресирал ли съм? “ Аз считам един човек, който се е научил да носи страданията, че е прогресирал. Виждам един човек, дошъл до разделението, че е прогресирал. Наближава Божественото. Тези неща са лично за вас. Няма какво да разправяте вашите погрешки на другите. Вие виждате някой път десетима по една линия и вие седите на същата линия. Мине някой, усмихне се. Вие не знаете на кого се усмихва този човек. Той познава едного, усмихне се.
към беседата >>

38. Закон на хармонията

МОК

В английски език никога не отделят личното местоимение от глагола.
Казваш, че омразата не съществува. Тя не съществува като материален обект, невидима е, но последствията й се виждат. И гневът не се вижда, но знаеш, какво е гняв, и защо се гневиш. Ти се гневиш на приятеля си, че иска да ти представи любовта такава, каквато той я разбира. Някой напише едно писмо с много грешки, но иска да те убеди, че писмото е написано според правилата на граматиката, и ти се гневиш. В английски език никога не отделят личното местоимение от глагола. То стои пред него. Например, англичанинът казва: Аз говоря. Личните чувства в него са силно развити. Българинът може да си служи с глагола и без местоимението. По окончанието на спрегнатия глагол се познава за кое лице се говори.
към беседата >>

Българинът може да си служи с глагола и без местоимението.
Някой напише едно писмо с много грешки, но иска да те убеди, че писмото е написано според правилата на граматиката, и ти се гневиш. В английски език никога не отделят личното местоимение от глагола. То стои пред него. Например, англичанинът казва: Аз говоря. Личните чувства в него са силно развити. Българинът може да си служи с глагола и без местоимението. По окончанието на спрегнатия глагол се познава за кое лице се говори. Той казва: Говоря. И руснакът казва: Говорю. Така е във всички славянски езици. Ако някой българин си служи всякога с личното местоимение пред глагола, той е от английски произход.
към беседата >>

Ако някой българин си служи всякога с личното местоимение пред глагола, той е от английски произход.
Българинът може да си служи с глагола и без местоимението. По окончанието на спрегнатия глагол се познава за кое лице се говори. Той казва: Говоря. И руснакът казва: Говорю. Така е във всички славянски езици. Ако някой българин си служи всякога с личното местоимение пред глагола, той е от английски произход. Това е пътят, по който се развива езикът. Кой е основният тон на речта? – Съюзът. Лекарите са доказали това при случаи на мозъчни заболявания. Болният загубва говора си, като първо изчезват от речта му съществителните имена, после местоименията, прилагателните, глаголите и най-после съюзите.
към беседата >>

Хванеш ли показалеца, ти се занимаваш с човешката личност.
от лакътя до китката, а в Божествения – от китката до края на пръстите. Това са трите ключа на благородството в човека. Същото деление има и в крака. Божественият свят се проявява от стъпалото до глезена, духовният свят – от глезена до коляното, а материалният от коляното до таза, И пръстите са построени по същия закон: крайната става на пръста е за Божествения свят, средната става е за духовния свят, а ставата до китката – за материалния. Следователно, ако хванеш крайната става на пръста, ти се занимаваш с Божествената музика; ако хванеш средната става, занимаваш се с духовната музика и най-после, ако хванеш ставата в основата на пръста, занимаваш се с материалната музика. Хванеш ли показалеца, ти се занимаваш с човешката личност. Тоя пръст съдържа историята на човешкото развитие. И тъй, не мислете, че пръстите не съдържат нищо. Те носят наука в себе си. На кожата са начертани линии, по които се чете живота на човека. Вгледайте се и ще видите, какви геометрични форми има на кожата: триъгълници, четириъгълници, петоъгълници и др.
към беседата >>

39. Три важни неща / Трите важни неща

НБ

Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола?
Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата. Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори.
към беседата >>

Българинът обикновено изхвърля местоимението.
Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата. Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата.
към беседата >>

Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода.
Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора.
към беседата >>

И местоимението подразбира сила.
Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е.
към беседата >>

Питам, личното местоимение, ако си англичанин, къде ще го туриш? (втори вариант)
Редакторът надрасква статията, че не е грамотно написана. Казва: „Трябва да се учиш.“ Толстой написал втора и втория път казва, че не е още добра. Написал я трети път. Най-после казва, че той е Толстой. Редакторът казва: „Извинете, господине.“ Питам, личното местоимение, ако си англичанин, къде ще го туриш? Като говориш, къде ще го туриш? Отпред на глагола ли, или след глагола ще го поставиш? Пред глагола ще го поставиш. Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. В английския език никога не може да кажеш „казвам“.
към втори вариант >>

Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. (втори вариант)
Редакторът казва: „Извинете, господине.“ Питам, личното местоимение, ако си англичанин, къде ще го туриш? Като говориш, къде ще го туриш? Отпред на глагола ли, или след глагола ще го поставиш? Пред глагола ще го поставиш. Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. В английския език никога не може да кажеш „казвам“. Винаги трябва да кажеш „аз казвам“. Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити. Отзад поставя, отпред го туря местоимението.
към втори вариант >>

Отзад поставя, отпред го туря местоимението. (втори вариант)
Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. В английския език никога не може да кажеш „казвам“. Винаги трябва да кажеш „аз казвам“. Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити. Отзад поставя, отпред го туря местоимението. Англичанинът няма време. Казва: „Нямам време. Само отпред може да туря местоимението.“ После англичанинът обича да плаща много добре, не си поплюва. Като го излъжеш, той ще ти покаже, че и той може да си отплаща, че и той е майстор. Той като те излъже втори път, няма да искаш да го лъжеш.
към втори вариант >>

Само отпред може да туря местоимението.“ После англичанинът обича да плаща много добре, не си поплюва. (втори вариант)
Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити. Отзад поставя, отпред го туря местоимението. Англичанинът няма време. Казва: „Нямам време. Само отпред може да туря местоимението.“ После англичанинът обича да плаща много добре, не си поплюва. Като го излъжеш, той ще ти покаже, че и той може да си отплаща, че и той е майстор. Той като те излъже втори път, няма да искаш да го лъжеш. Сега този англичанин е в природата. Природата е англичанин. Думата „англичанин“ има две значения.
към втори вариант >>

Ти не може да бъдеш личност, ако не обичаш, ако не любиш. (втори вариант)
Да кажем за някого, че той е невежа, ние спъваме себе си. Тури го навън от ума си, не се занимавай с него какъв е той. Аз просто турям – не се е учил. Ако дойде един ден и иска да се учи, казвам му, че може да се научи. Ако дойде някой път да преподавате българска граматика, как ще я преподавате? Ти не може да бъдеш личност, ако не обичаш, ако не любиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може.
към втори вариант >>

Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. (втори вариант)
Тури го навън от ума си, не се занимавай с него какъв е той. Аз просто турям – не се е учил. Ако дойде един ден и иска да се учи, казвам му, че може да се научи. Ако дойде някой път да преподавате българска граматика, как ще я преподавате? Ти не може да бъдеш личност, ако не обичаш, ако не любиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може. Имаш местоимение, трябва силата да дойде.
към втори вариант >>

Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. (втори вариант)
Аз просто турям – не се е учил. Ако дойде един ден и иска да се учи, казвам му, че може да се научи. Ако дойде някой път да преподавате българска граматика, как ще я преподавате? Ти не може да бъдеш личност, ако не обичаш, ако не любиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може. Имаш местоимение, трябва силата да дойде. Прилагателното къде ще го туриш?
към втори вариант >>

Имаш местоимение, трябва силата да дойде. (втори вариант)
Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може. Имаш местоимение, трябва силата да дойде. Прилагателното къде ще го туриш? Прилагателно значи да знаеш как да се нагаждаш навсякъде – и при лошите, и при добрите хора. Кой от вас е изучавал прилагателните? Къде туряте запетая, къде туряте точка и запетая, къде туряте две точки. Двете точки е закон на разумността.
към втори вариант >>

40. Музикални упражнения

МОК

Какво се разбира под „лично местоимение”?
Блага дума е тая, която допринася благост на човека. Казваш: Студено ми е. – Щом ти е студено, ти търсиш топлината. – Топло ми е. – Щом ти е топло, ще се разхладиш. Какво се разбира под „лично местоимение”? Кои са личните местоимения? – За единствено число: аз, ти, той, тя, то. За множествено число: ние, вие, те. Кое от трите местоимения заема първо място? За себе си казваш „аз”, а за другите – ти, той или тя.
към беседата >>

41. Безопасното място / Посока на движение

ООК

Той никога не говори без личното местоимение „аз“.
А тъй, да говорим едно, да се разбира друго, това не е език. Българинът, например, употребява глаголът „казвам“ в безлична и в лична форма: „казвам“ и „аз казвам“. В първия случай той предава нещо, което е чул от други; следователно, то може да бъде вярно, може и да не е вярно. Обаче, „аз казвам“ подразбира, че това, което казва, е вярно, и държи на думата си. Англичанинът има само една форма „аз казвам“. Той никога не говори без личното местоимение „аз“. Българинът има повече време, затова си служи с две форми. Ще употреби първата форма и, ако не го вярват, ще си послужи с втората. Англичанинът няма време, той казва: „Времето е пари“. Затова той си служи с втората форма „аз казвам“. Право ли е, ако разполагаш с повече време, да го употребиш за нищо и никакво?
към беседата >>

Безразлично е, дали ученият, простият, или детето може да ти каже истината.
Раят е място на любовта. Ако любиш Бога, ти си в рая; ако не Го любиш, ти си в ада. Любовта не е проява на физичния живот. Често философствате: Де е вратата, през която се влиза в рая? – Отвсякъде можеш да влезеш в рая, а не само от едно място. Безразлично е, дали ученият, простият, или детето може да ти каже истината. Любовта прави нещата ценни. Тя не се влияе от външните условия, от външната обстановка. Единствената сила, която не се влияе от нищо, е любовта. И тъй, единственото безопасно място е любовта към Бога. Щом влезете там, всичко се превръща на добро: противоречията изчезват, смъртта отстъпва на живота, лошите хора стават добри, и слънцето изгрява, без да залязва.
към беседата >>

42. Слабият и силният

ИБ

ПС

От него са произлезли прилагателното, местоимението, съществителното. (втори вариант)
Така казват учените, които са правили наблюдения. Такъв болен, като не може да си спомни думата човек, казва: Онова, което ходи. Вместо кон, казва: Онова, което бяга. Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От него са произлезли прилагателното, местоимението, съществителното. Езикът е създаден от разумни същества, които са живели на земята. Създателите на езика са били умни хора. За да бъде езикът разбран от хората, те направиха превод от природата. Казвам: Както в езика всяка дума трябва да бъде точно на мястото си и да се знае, отде произхожда, така и човек трябва да знае, отде да започне. Жената отде трябва да започне?
към втори вариант >>

Сега и ние, съвременните хора, гледаме гърба на някои царствени личности само за обявите, които носят. (втори вариант)
Минавали американци, отминавали го, никой не му обръщал внимание. Чудя се, казва той, защо тия хора минават покрай него, без да му обръщат внимание. Погледнал към гърба му и какво видял? Отгоре до долу той бил окичен с обяви и реклами Затова американците не гледали лицето му, а гърба му. Така той разбрал, защо никой не обръщал внимание на тоя цар. Сега и ние, съвременните хора, гледаме гърба на някои царствени личности само за обявите, които носят. Лицето е като на всички хора, но гърбът е важен. Там е написано тяхното минало величие. И днес, кой как мине покрай тия хора, обръща се да види, какви обяви има на гърба им. Господ не ни е създал за царе и за князе, за министри и управници. Това са почетни длъжности.
към втори вариант >>

НАГОРЕ

1.7621011734009