Търсене в беседите за 'Духовен човек'

Ще озари на човека то душата

2. Хио Ели Мели Месаил

Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене.

3. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух.

Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот.

4. Разговор шести - Пътят и Истината

Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е.

Нали такова възцаряване е приятно, нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на Слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека?

5. Своенравието

Своенравният човек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва Добродетелта.

Своенравният човек е упорит във всичките си пътища.

И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия, защото своенравният упорит човек е немарлив към Доброто на другите, а следователно към своето Добро, което се влючава в Доброто на неговите ближни.

6. Слово 1904, Варна

Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада.

"А колко е по-добър човек от овца."

Вярата е, която спасява човека, а не знанието.

7. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.

Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено.

Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му.

Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее.

8. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

Добродетелният човек е богат, защото се не гневи.

Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания.

Първото магнетическо течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човешката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.

Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека.

Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност.

Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи.

А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи.

Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания, за да стигне до Бога.

Ако дойде една лоша мисъл, кажете й: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.

Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си.

Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут.

Какво разбирате под думата добър човек?

Когато казваме добър човек, подразбираме, че неговите мускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък.

Добрият човек не може да бъде болен, а всякога е здрав.

Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие.

Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението.

Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи, както си знае той.

Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно.

За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ.

Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината.

Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.

И така, да живее човек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи.

Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе.

И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.

Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав.

9. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Има ли човек, който да не е желал нещо, а да му се даде?

Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му – да твори.

Така щото, в този смисъл всякой един човек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът.

И само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете-екзекутори, за да протълкуват положението на блуждаещия и да го вкарат в сферата му.

Човек трябва да познава своето гражданство.

Един човек, който живее един ден в Любовта Божия, се счита в Небето, че е живял много повече от друг човек, който е живял милиарди години без Любовта Божия.

Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души.

Затова и Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно“, т.е.

И вие, като се мислите глупави, всичките човеци за вас ще са глупави и затова никой човек няма да има добър за вас.

В света има две положения за човека.

Ами че и аз мога да срещна най-лошия човек и ако туря в ума си, че той може да ми услужи, ще събудя у него Божествените принципи и той ще ми услужи.

Ще отивам при него с пълно убеждение, че е добър, тъй като всякой един човек е добър в Божествен смисъл.

Ако ви дам едно сравнение [с] човек, който е гладувал три деня и иска да яде, това негово желание с корен ли е, или без корен?

А да кажем, че друг човек, когото са гощавали на две-три места, и той иска да яде; това желание с корен ли е, или без корен?

Ако например дойде при вас един човек и почне да говори против другиго, то вие, за да не сте отговорен, като възприемате неговите мисли, трябва да слушате така, както юрдечката възприема водата, когато я поливат върху нея.

Но ако един човек се е женил вече три пъти и иска и друга жена, това негово желание е без корен.

Тези Христови думи имат общо значение спрямо човечеството и частично – спрямо всякой един човек.

Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама.

И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.

Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете.

И забележително е, че човек, когато е здрав, винаги диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се дишането.

Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли.

Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.

Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява.

Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.

И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете.

Дойде например един човек при вас – мислете, че той е изпратен да ви даде нещо.

От всякой човек, който дойде при вас, не се плашете, че може да ви ограби и да ви причини вреда, а вярвайте, че е изпратен да ви донесе благословение.

Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един човек е по-добър, а друг – по-лош.

Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.

Дойде един човек при вас в дома ви или при вас – изслушайте го, тайната на Живота е там.

Може да дойде един човек да си разправи болката на вас – изслушайте го тихо и спокойно.

В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние.

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.

10. Любовта

2 Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия.

Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека.

Затова страданията са учител за човека.

10 МИЛОСЪРДИЕТО – това е чистилището За Бога се казва, че е човеколюбив.

11. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще.

Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека.

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.

Така, ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ще си най-почтеният човек в Небето, а ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният човек.

Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее.

За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него.

Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“

Между модерните спиритисти някои обичат да се молят за умрелите и хубаво правят, но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват.

Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров – човек доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари.

В тая стъпка, която ще вземем тази година, е необходимо да имаме това състояние на духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек може да влезе в Рая, но да не е негов член, също [така], както може един човек да живее в една държава, но да не е неин поданик.

Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици.

Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят добро за него.

Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.

Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.

Заедно със смирението ви трябва още едно качество, а именно, кротостта – тя е необходима, когато човек слиза надолу.

Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека.

Когато човек се въодушеви от някаква идея, веднага ще му дойде наум някаква форма.

Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго.

Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно.

Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива.

А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада.

Следователно, за да извърши каквато и да е работа, човек трябва да има принципна точка.

Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене.

В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее.

Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.

Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека.

Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние.

И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа.

Да кажем, че един човек ви прави спънка.

Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно.

Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище.

Човек не бива да бърза.

Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по-голяма пакост.

Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът.

Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек.

Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.

Трето иде човекът, Синът на Бога45.

И тъй, на петия човек, Е.

Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират.

Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън.

В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова.

В присъствието Божие човек не може да извърши грях.

Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство.

Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през животинското царство.

И най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството.

За обещанията: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понася всичките последствия и страдания.

Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол.

В. Узунов: Какво отношение има за духовното развитие на човека отказването му от всичко в света?

С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.

Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават.

Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг.

Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице.

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.

Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение.

В какво човек може да има надежда?

По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди65.

12. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Това е единственото оръжие, което човек може да носи.

Възкресение, то значи човек да се сее наново.

И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят.

Голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек.

Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да ги закача без причина.

В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил.

И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим.

- Тази молитва — каза той — ще четете само при много голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, пред когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви повреди и ще ви напакости твърде чувствително.

Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили.

Господ не е човек, Когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона.

Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност.

Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано своето благословение.

„Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека.

Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис.

Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват.

Не можете, например, да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат.

Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество.

Например един човек из улицата върви и без никаква причина ви накаля.

Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм.

При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник.

В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив.

ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало.

Защото щом се раздразните, свързвате се с всичките лоши духове — настане у човека една суматоха и се чувствува някак си, че е в ада; па и действително в ада е.

Сега, опитайте следното: намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето, че вие се свързвате с добродетелта.

Ако искате да растете в истината, намерете човек, който винаги говори истината и вие ще си помогнете.

А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та за в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш.

И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен.

После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека.

Човек, който не помага и не услужва (слугува) на страдащите пред очите му, как ще помага на хора, които са далеч от него?

Числото четири означава човека в неговото животинско развитие.

Човекът е числото 5.

Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек.

За да не бъде бит, човек трябва да има любов.

В един болен човек все може да се справедливо предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават.

Числото шест, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества.

А ако имате някоя затаена мисъл у вас, трябва да ми я кажете, защото един човек, който лицемери с мен, лицемерието намеря ли го в него, ще бъда безпощаден спрямо такъв.

Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него.

— Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението.

После, за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно человечество.

На нея човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил.

Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8.

И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири.

И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане.

Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли?

И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа.

Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив.

Деветнайсет — то представлява човека в неговото обществено развитие.

з начи, човек, когато свърши своята еволюция, него го очаква слава.

Страх може да има човек само когато греши, а от друго нищо да се не плаши.

Значи човек трябва д а има винаги любов.

Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека.

В душата си трябва да имате фокус и ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглюване нагоре и ще ти помогне.

Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък.

А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност.

Цярът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога.

Изобщо, когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепява духовно от черкуването.

Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал.

Старайте се да виждате Господа във всякой един човек — тогава сте в правия път.

Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти.

13. Приложение към протокола от 1910 г.

Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира.

У човека има две еволюции – лошите качества и добрите качества.

И които качества взимат преимущество у човека, такъв е и той, такава е и еволюцията му.

Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля.

Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява.

А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава – такъв човек не е със свободна воля.

Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля.

Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора.

И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“

Човек може да стои буден до четиридесет дни.

Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.

Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния.

вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава.

Княжево, се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава.

Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, който го ръководи, той е осъден и няма сила, която може да го избави.

Във всеки един човек живее един Ангел и един дявол.

Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат.

Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук.

За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество.

Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат.

Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира.

14. Бележки от едно тефтерче на Д. Голов

На всеки човек трябва да се даде правото и обществото да се измени.

Веднъж за винаги лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже.

15. Добро сърце и добър ум

В света богатството се дава само на умните хора, затова и небето не е място за глупавите хора, а глупостта в човека е признак на големи прегрешения, защото небето иска само умни хора.

Колкото човек физически и психически е по-тежък, толкова той е и по-грешен.

Човек в себе си има три основни тела – три цвята: червен, портокален и син.

Страданията са водопади, за да измиват сърцата ни, те да ни избелят Страданията ще престанат, щом се охармонизират духовните служби Всеки човек, който няма недостатъци, не е сиромах, а е много богат.

Животът е, когато се напусне тялото от духа, и тогава той ще действува силно, затова и Христос казва "Дадох тялото Си за храна", а именно духовното Си тяло даде, затова и човек, ако не се жертвува, не може да се повдигне.

16. Приложение към протокола от 1911 г.

Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога.

17. Канарата и дървото

Всяко нещастие е един признак, че човек е извън своите релси.

Едно животно никога не можем да го накараме насила да яде и да пие повече, отколкото му е потребно, а човек за хатъра на другите може да преяде и да препие, като изпие даже и 20 чаши вино, и с това си причинява сам нещастие.

Ако човек се остави вънка от влиянието на Бога, той ще се възвърне към първобитното си състояние, т. е.

Религията е един опит и всякой човек, който няма опит, той не е религиозен.

Религията е плод на любовта, която човек има към Бога.

Всяко тяло, което няма ум и сърце, то не е човек.

Външният човек е израз на вътрешния.

Вярата е една сила в религията, която кара човека да мисли.

Между човека и Бога има взаимност в работата, например човек оре и сее, а Господ дава влагата и топлината за възрастването и оздравяването на семето.

За да бъде човек здрав, трябва да удовлетворява тези три условия:

Най-лесното нещо в света е човек да прави добро.

Божествените закони са неизменяеми и това, което Бог изисква от човека, той трябва да го направи.

Когато Бог влезе в човека да живее, той (човекът) никога не може да бъде нещастен.

Човек със своите желания да има материални богатства като: пари, хубави дрехи, канапета и др.

18. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват.

Иван Кронщатски5 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му.

“ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи.

Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр.

Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва.

Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека.

Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому.

Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен.

Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота, той всякога ще я повтаря.

Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори“, защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум.

Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако го събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу.

Втората стъпка, на която приличат горните три велики стъпки в живота, е покаянието или преглеждането на стари сметки, т.е., да си признае човек, че е поел известно задължение, което трябва да изпълни.

Петата стъпка е да се новороди човек от дух и вода.

Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има вече новия зародиш, тъканите в него са изменени.

Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение.

— Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене.

Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава.

Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.

Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.

И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче.

Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси.

И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде свободен.

Да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл.

Да бъде човек свободен значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа.

Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение.

Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено.

Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил.

Тя е сила — истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат.

Истината е, която може да даде на човека знание, мъдрост и да свърже человека с Божествената любов.

Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.

Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери.

Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания.

И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат.

Представете си човек, който има постоянно работа с махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува в къщи.

Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата?

Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо.

Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър — призовете Истината и тя ще ви каже.

Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта.

За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, при което в пълно ще дойде и вярата.

Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади.

Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.

Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете.

Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света.

Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.

Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен.

Сега, истината е киселината, която трябва да реагира в човека, за да причини осоляването.

Защо всякога, когато човек губи присъствието на своя дух, той става унил?

А пък човек, който не се нагорещи отдолу и не влезе огън под него, не може да се осоли.

Човек, който губи вярата си — това значи човек да остарее; а като имаш вяра, постоянно си млад и любовта пресъздава младенческата сила у нас и ни освежава.

“ (Всички отговарят „Може, може, доверяваме се“) Христос казва: „Ще ви опитам.“ Десетият човек от вас да избере едно число. (Н.

Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата.

На един човек може да се посочи пътя и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага.

Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна.

Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея.

Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата.

Бурята, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.

При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка.

Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.

Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той аслъ трябва да стане тор.

Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на небето.

Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете.

В такъв случай приличаме на човек, който иска да повдигне едно бреме, но като не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го повдигне.

— Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света.

Човек докато не ослепее, не може да прогледне.

(Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият.

19. Господнята вечеря

И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче.

Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси.

20. Мисли от г-н П.Дънов

Тогава ще се изпита и вярата на духовенството, ако то не е на мястото си.

Защото едно гонение против официалните представители на духовенството непременно ще се позволи.

21. Друго направление

Всякой човек в съвременния свят иска да стане център.

22. Любов и единство

Излиза, че най-първият учител на човека е злото.

23. Що значи съдба?

Да се отсъди право на един човек.

Тия етапи човек трябва да премине при духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате.

24. За да възкръснеш

И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора.

Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени.

25. И гласът му се чува

Умен и силен човек е този, у когото Господ живее, а не живее ли Господ във вас, вие сте просто един мехур.

26. Съединителната линия

Всякой праведен човек трябва да страда от рождение до край, защото синовете Божии са причина, за да се създаде тоя свят, те трябва да понесат отговорността.

Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда.

Човек, който иска да бъде силен и да усвои законите, трябва да бъде добродетелен.

И ще сторя това не само с всеки човек, но колективно с всички добри хора в света.

27. Да бъдем готови

" и неприятели човеку ще бъдат домашните му".

Този стих има вътрешно приложение, защото има мисли у човека, които му казват "Не ставай ахмак, а живей както всичките хора ".

Тези са те, домашните на човека, и той ще живее с тях добре, докато само се съгласява с тях.

Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в хамбара непосято.

Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия.

Именно - "За да бъде човек силен, трябва да бъде добродетелен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде праведен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде умен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде мъдър"; "За да бъде човек силен, трябва да има истината в себе си." Аз зная, че на вас сега ви трябва мир, но за да го имате, трябва да пазите равновесие и това равновесие ще добиете посредством упражнение, също като онзи акробат, който най-напред само с помощта на една върлина преминал по въжето Ниагарския водопад, докато малко по малко нямал нужда и от нея, което показва, че той вече е могъл да удържа силно равновесие.

28. Силната отрова

И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек?

Когато почне човек духовно да се подвизава, Господ ще му даде почивка.

29. Вечно млади

Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада.

Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив.

30. Деца по сърце

Ханаан означава, че всякой човек трябва да завладее своето тяло.

Един човек, който прави условия с Бога, не е добър човек.

По сърце човек трябва да бъде всякога млад, а да бъде стар само по ум.

31. Ще дойде като светлина

Обаче, когато възрастен човек се намърси, тогава е лошо.

Човек, който не може да живее на земята, въпрос е дали ще може да живее и на небето, защото, ако едно дете не може да ходи у дома си, в широкия свят още по-малко ще може да ходи.

32. Завета на цветните лъчи на светлината

И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник.

За това Христос слиза, за да научи човека.

Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове.

Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят.

Така тази книга действува на човека.

33. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо?

Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение.

Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата.

Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени.

Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак.

Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест.

Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..“ — Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото.

Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото.

Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.

Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил.

И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.

Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето.

— Нито човек да се сърди, нито да се гневи.

Значи, старият човек трябва да се обърне на нов.

Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло.

И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични.

Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека.

Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото на другите.

Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска.

И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.

Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна.

Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е добро в човека, то е слънцето и Божествената любов, която работи върху нашата душа.

Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се улегчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения.

Например, виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си, а ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света.

И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място.

Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник.

Затова и Исус Христос слезе да научи човека.

Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на земята.

Някой човек казва, например: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя.

Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде.

Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете.

И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.

Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал.

На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи.

Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме.

След 50-60 години човек изчезва.

Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен.

Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят.

Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка.

Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал.

Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата.

По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета.

А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко.

Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи.

Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ.

Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите.

(Чете подходящите стихове.) Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви и тия страдания ние не можем да избегнем.

(Чете) „Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява умственият човек, а Израил — чисто духовният човек.

И един човек в духовно отношение щом не е заченат с нищо, той се чувствува нещастен.

Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ.

Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и духа на човека.

И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи.

Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение.

Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си.

И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен.

Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи.

А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае.

И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме.

Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.

Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани.

Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки; да знаеш, че си извършил едно добро дело.

На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят!

Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо.

Според мен, никога не бива да се ангажира човек за работа, която не може да изнесе.

34. Вие сте поканени да работите

Един човек може да бъде велик и без да го знае някой.

Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причини и без причини върху никого човека, който иска да работи.

Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек – втория път правят опита другите.

35. Защо ви помагам?

Вий сте този човек, който държи махалото и изкарва водата нагоре.

– Човек, който вдига и слага махалото.

Въпросът е сега Искате ли да бъдете човека, който вдига и слага махалото?

36. Преходната граница

- Тия думи в съвременния живот имат следния смисъл, че човек, който иска да стане богат, и който иска да знае и не прави всевъзможните усилия за това, не е достоен за богатството и учението.

Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието.

Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората.

И тогава значи такъв човек със своето "олеле" не е готов за работа.

Гледайте света право в очите, защото аз нямам добро мнение за човек, който гледа в земята, понеже там той гледа за своите съкровища, при които най-сетне ще отиде.

37. Обсадно положение

Умен човек е този, който използва всякой случай в живота и благодари за всичко на Небето.

38. Елохим

Например, ако един човек често го изобличаваме, става твърдоглав, но пък и ако много го галим, ще става друга реакция.

Даже когато някой човек ви каже обидна дума, вземете я от Господа, за да се благословите, но ако ви каже блага дума, пак благодарете.

Когато пазим един човек в душата си – пазим Господа.

39. Обсадно положение

Да, дълбоки са тайните, които са причинили падането на човека.

Ако ние се удовлетворяваме, без да търсим щастието, то който струва това, е глупав човек.

Истината не може да ви я даде човек, а тя ще ви се даде от Духа вътре във вас.

Прочие, истината е у вас, отвътре ще дойде, и никой човек, никоя книга и учебник не е в състояние и не може да ви научи на нея.

40. Името Господне

Та, първото нещо е да съзнаем името Божие, защото то е първият кран, който трябва да спуснем в нашата душа, тъй като човек, който не е спуснал крана в душата си, в името Божие той не може да се и развива.

41. Всекиму според вечната Правда

В Бога всичко е добро, няма в Него зло, а само човек, когато не изпълнява волята Божия – страданията настъпват.

Земята не е място за човека, а той е пришълец в нея.

42. Назидавайте себе си

Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен.

Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?

Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата?

Тия въпроси са посторонни Вие гледайте душите си, защото времената са такива, щото има и опасност да ги изгубите, тогава каква полза, ако човек спечели всичкия свят, а ощети душата си?

Преди години в Китай е живял Ляо-янг, човек предаден на уединение, философски размишления.

В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава да.

На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши.

Обаче, като остарял този млад човек и тръгнал за черква, отново го срещнал дяволът и му рекъл "Сега си стар, къде си тръгнал, не виждаш ли на какво приличаш, седи си у дома, почивай си, тая работа е за младите".

43. Умни и силни

Човек расте, както и семето на растението нагоре.

"Ходете във виделина." Да се определи, за един човек невежа в дълбокия смисъл на Евангелието, е мъчно, ала когато виделината проникне в нашата душа, тогава се появява любовта.

44. Като младенци

Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е.

45. Ще постигнем

Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа.

Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли да научат нещо, а човек не би ли могъл да научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния си Баща, какво ще отговорим, какво сме научили?

Човек, който не се моли Богу с молба сърдечна, а повърхностна, той се задушава, както, когато не дишаме.

46. Делението

" Едно време, преди да е съществувал човекът, как са расли всички плодове и цветя?

47. Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта

Някой ще ми възрази "Може ли човек да живее без пожелания?

" – Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланията да научи великия закон, по който да постъпва, т.е.

Под думата "малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния.

В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва "Как и да е ще се прекара този живот".

Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил от заразна болест и трябвало да умре от тази болест.

48. Постоянството

Характерът на човека се определя от неговото постоянство.

49. Онова, което ще повдигне човека

Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит.

Правя ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.

Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духа.

Посееш - човек си.

50. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

Също така, кога се ражда човек, дава му се виделина - условие за развитие и растене на душата.

Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно Защото небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи Да бъдем синове на виделината, това значи да имаме и използуваме дадените ни условия - виделината - за наш духовен прогрес.

Спасението води към свобода: спасеният човек от затвора е изваден на свобода.

Обратно, освободен ли е вътрешно човек, чувствува ли, че неговата душа е в единение с Твореца Син, с душата на всички хора на света, не чувствува ли пречка за това единение, той е спасен.

Свободният човек не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а неспособният се спира при тях.

Такъв е духовният човек.

Когато Бог сътворил човека, дал му заповед "да расте и се умножава."

51. Беседа за празника на пролетта

Тоя ден е велик духовен ден.

Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните на земята.

Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога.

Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват.

Благороден човек е онзи, който не се гневи.

В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват.

52. Ето човекът

И сега може да каже човек: „Кесарят е моят цар“, но последствията ще бъдат същите.

Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ?

У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек.

Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства.

И човек хваща някого за ръка; защо?

Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мен, и да не е приел стократно бъдещия живот.“ Ето Човека, който може да се ръкува с нас, който може да ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта.

Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забележи: „Вие Го изгубвате.“ Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, за да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!

Аз ще ви приведа едно сравнение: задава се вечер отдалеч човек с малка свещ и аз ви казвам: „Ето човека, който ви носи светлина.“ Вие обаче виждате свещта, не виждате човека.

Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите.

Предан, любящ, добър човек е запалена свещ.

И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ.

Сега аз ви оставям този Човек.

Под думата човек или человѣкъ на български се разбира същество, което живее цял век.

Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите.

Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човека“?

За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели.

“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата.

Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.

Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания.

Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.

Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно.

“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано!

“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.

53. Житното зърно

Затова не е хубаво човек да държи много хора при себе си, защото никога не могат всички наведнъж да се ползват от слънчевата светлина и топлина.

Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека.

Да бъде човек такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция.

Когато ви говоря за Любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие; човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен принцип на Любовта.

Виновен е индивидуалният живот на човека.

Когато човек иска да стане цар на хората, той е виноват.

Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица.

Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака.

Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас.

“ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука.

А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат.

Когато слънцето почне да свети върху всички зародиши и същества на земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба.

Светлината и топлината върху един вълк го карат да мисли къде може да намери овце, да ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне да мисли как да ви открадне пари; паднат ли върху човек, който се стреми да прави добро, той ще помисли да намери някой беден човек, да му помогне.

Самотията е най-тежкото страдание, което може да изпита човек.

54. Четирите основни елемента

Човек трябва да има три неща, които се изискват за живота: здрав и дълбок мир и самопожертвуване за Господа.

Една нива не може да бъде притежание на двама господари, трябва да бъде или на доброто, или на злото - така е и човекът.

55. Мисли от г-н Дънов

В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действува в човека, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади.

"Праната" е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество.

Духовният свят се представлява като мираж - приближават към него и той изчезва от погледите им, не го намират и казват, че няма духовен свят.

И този, който може да търпи, е велик човек.

Човек живее в материалния свят с ума и тялото си; в астрал- ния - с душата си; и в духовния - с духа си.

56. Познайте Истината и Истината ще ви

Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може да стане човек мързелив, горделив и прочее.

Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим.

57. Явлението на Духа

Ще попитате: „Как е възможно човек да бъде учен, а неговите понятия за духа да бъдат смътни?

Следователно и на учения човек понятието за духа може да бъде смътно.

Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към Бога, а когато човек дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи духът слиза и определя туй противоречие между Бога и Неговите деца.

Той е грешник и в туй състояние той е човек с раница.

Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея.

Отделете от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака; по нищо повече не се различава: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното.

Поради това човек, в различие от другите същества, ходи прав.

Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство.

Ще минат, може би, хиляди години, и те ще достигнат онзи етап на човека, да се издигнат и се изправят.

Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения.

И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата.

То е цял трояк кръг, който образува човека.

Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда.

И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа.

А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.

Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум?

Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си.

Всеки човек има своите бодили; но те, разбира се, не са човекът.

Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва да воюва, да се брани, когато не трябва да бъде много мек.

58. Талантите

Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме.

Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият.

Кой човек, който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си?

Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и сърце, характер, да се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи.

С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един.

Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант.

Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят.

“ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне.

Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите.

Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот?

Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства.

Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н.

„Човек да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои.

Наистина, човек трябва да се храни, но по този закон за петте таланта трябва да се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.

Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда.

Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“.

“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи?

Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън.

За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.

Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата.

Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант.

Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота.

Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.

Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме.

Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави.

И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант.

Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.

Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи!

Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо?

Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може да работи, толкова и човек с един талант.

Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне човек с един талант.

Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление.

59. Любовта

Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“.

Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н.

Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.

Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило.

Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием.

Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина.

Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето.

Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта.

Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство.

Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.

Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне.

Някои хора казват: „Мене не ми върви в света – аз съм нещастен човек“.

“ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите.

Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен.

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение да понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате.

Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като раница на гърба на човека.

Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен.

Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“.

Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях?

Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!

“ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята.

Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.

Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.

Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта.

За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.

60. Сънищата на Йосифа

„Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш.

Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека.

Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните.

И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом.

Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не.

Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени.

Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.

Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек.

“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата.

Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек.

Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули.

Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите.

Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка.

„Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули?

Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването.

Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.

Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат.

“ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек?

Ти си неразумен човек, който не знае какво прави.

Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър.

Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели?

Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“.

Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост.

Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия.

61. Законът на служенето

Той трябва, преди всичко, да има благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен – да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив, а не мързелив.

Слугата трябва да бъде много умен: глупав човек не може да слугува както трябва.

Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример: не направил друго, а ѝ рекъл само: „Друг път да не го правиш“.

Не се самозаблуждавайте да мислите, че здравето седи в известно затлъстяване на лицето и изобщо на тялото – човек да има по-голяма гуша, по-голям корем, да бъде по-шишкав, да яде повече.

На един човек от 100 килограма колко килограма храна му трябва?

Не считам умен човек оня, който има хигиенична къща, а няма хигиенично обставено сърце.

Трябва да има някаква дълбока причина.“ На какво се дължи туй вътрешно раздвояване на човека?

И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения Закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска.

Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране.

В една стара басня се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане.

“ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато.

Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили.

Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява.

Каква е тази сила, която завладява човека?

“ За да слугува човек на Господа, не трябва Него да търси и Нему да слугува, а на Неговите „по-малки братя“.

Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува.

62. Важността на малките неща

Вземете за пример въздуха: ако го поставите в дробовете, ще пречисти кръвта, и ще му бъде на човека приятно от това пречистване; но ако го поставите в стомаха, ще образува коремоболие – едно и също нещо в двата случая произвежда две тъкмо противни действия.

Първоначално човек, когато се е появил на земята, не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и е станал човек, който е сега милион пъти по-грандиозен, отколкото е бил.

Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него.

Например, срещате един човек, когото не познавате; във вас се заражда презрение, че той, може би, стои по-долу от вас; ако само констатирате невежество и му помогнете, то е друго, но ако го презрете, внасяте отрова.

63. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Например, срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа.

Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел.

Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.

Отдясно на Христа човек върши всяка добродетел, защото Божествената деятелност е само от дясната страна.

Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагажичка [4] и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна, течаща вода.

Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете.

Имате някоя лоша мисъл към някого; в такъв случай, намерете добър човек и ще ви олекне.

По закона на магнетизирането, този човек, който ви магнетизира, вие приемате неговите сили и качества.

Така: когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него.

Когато напротив, като се срещнете с други, такава преграда няма, тогава с такъв човек ще се благословиш.

Най-умният, Божествен човек беше Адам, който и даде име на всяко нещо и първоначално, всяка дума си имаше своето определено значение.

Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник.

Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува?

Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек.

Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си?

И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме.

Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем, като този човек, пред Христос.

Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш.

Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.

А пък, за да може да се разбере истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е възкресението.

Та примерът, който вадим от този човек, е този, за който сега приказваме.

Така, пъргавият човек, например, не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своего естество, защото всичката опасност е там.

Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас.

Във връзка с този метод за лекуване на проказата, аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да туряме ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад.

Та затова трябва да се държим за вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето.

Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело.

За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец.

Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего.

– Случи ми се един ден, та видях един сиромах човек, среден на ръст, окъсан, бос.

Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето".

Няколко дни след това срещнах същия човек по Бургаския булевард,

Под думата „Небе" се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са: Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешката душа.

И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни.

Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира.

Обаче, започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде.

Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома, с мисъл, пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек – там човек, човекът липсва, изгубих го.

– Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек.

У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно.

– Кой е бил този човек?

А понеже човек, в своето слизане, е отишъл много далеч, слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал.

(Чете стиховете 19 до 25.) Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло.

Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби.

Вижте един човек, който е сакат.

Казвате: „горкият човек".

Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване.

Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение.

И най-сетне, ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим, как човек е слязъл и възлязъл.

Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга.

Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в Небето, нали?

Казват, че старият човек оглупява. Защо?

– Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25).

Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите.

Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там.

Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство.

Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.

Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.

Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересована.

Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце.

Значи, ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас; разбира се, като се научим предварително, кои от тия духове, какво именно култивират у човека.

Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме.

А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив.

Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори.

Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия.

Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.

Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора.

Вие често казвате, че познавате някой човек.

Може да познавате лицата на хората, но сърцето на човека, неговия ум и душа, за тях вие имате слабо понятие.

Може да направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов" и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата „Любов".

А пък от философско гледище, никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея.

Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги.

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл.

Ако ви поставят от дясна страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясна страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него.

В това отношение, служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път.

За тази цел вие можете да изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного(Всички: Вие изберете едного да отиде.) Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа; ако каже, аз ще избера човека – ще избера някого.

Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи, кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой, от дясната страна.

И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо.

Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.

Когото Христос обсеби и се всели в него за ден, два, десет дни, месец и за редица години (а между това, помнете, че вселяването е един процес), казвам: чертите на Христа започват да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне.

Сега, как можете да познаете, един човек дали е за отляво, или за отдясно?

Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно.

В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам.

64. Съборна среща в Търново

И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни.

65. Мир вам!

Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен Закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот.

Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие.

В човешкото естество има, казахме, четири темперамента – холеричен, флегматичен, сангвиничен и нервен – това са четири състояния у човека.

Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си.

“ Когато аз питам човека: „Знаеш ли да страдаш?

Казват: „Човек, който пее, свири, зло не мисли“.

Човек, който страда, значи – той пее и свири в живота и се спасява.

И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща?

И онзи, който не може да се упражнява така, той е човек ленив, неспособен, той не е достоен за Царството Христово.

Ама горко е на човека.

66. Необходимостта да познаваме Бога

Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил.

В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото.

Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената.

Човек лесно може да обеднее.

“ Той беше човек, който бе изпъдил със своя камшик навън всички гадове, и затова Исус му рече: „Ти си човекът, който ще бъде с Мене днес в рая“.

Но вие ще попитате: „Как човек може да изгуби своя живот?

Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н.

Човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям.

Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие.

Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие.

Какво е това да заровят човека?

Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е.

Сега и човекът християнин, който иска да придобие вечния живот, трябва да познава основата на тоя живот и да прилага законите, по които той се добива.

Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът.

Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа.

Хората отвън казват: „Този човек ходи в черква, той е набожен, излезе вън, животът му е друг“.

Ако те е срам да ходиш на училище с буквар, невеж ще останеш.“ Та когато един човек е повикан да следва Христа, не трябва да казва: „Какво ще рекат хората“, а трябва да се приближи до Христа, да приложи Неговото учение и ще стане силен.

Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията.

Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил.

67. Колко по-горе стои човек от овца!

Разбирам човек да държи буквара една, две, три години, но 100 години да срича все буквара, това не разбирам.

И този последен тор е хубав, но грехота е един човек, когато баща му го е пратил на училище, на когото е дал всичките условия да стане разумно същество, да остане вън и да блее.

Кога именно човек оголя в рая?

Христос казва сега: „Аз дойдох на земята именно за тоя човек, който е направен по образ и подобие Божие; да развържа неговите ръце, да може да изпълнява Божия Закон.

Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее!

Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните.

За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека.

Христос, като туря тази мисъл пред вас, „Колко човек стои по-горе от овца“, смята, че човек е по-способен да гради и съгради своя живот.

„Имам – казва – минус 2,000 лева.“ А, ти си богат човек, може да разполагаш и да правиш добро на други.

Затуй Христос дойде да развърже ръката на човека и да му даде сила да се бори с вълка – с дявола.

И казва Христос в друга една задача, че духът, като излизал от човека, бил много неспокоен и ако се върне назад, той е седем пъти по-лош от преди.

И затуй Христос казва: „Аз дойдох да спася разумния човек“, не за животните, а за човека.

Но щом трябва да направите добро на човек, който се нуждае от помощ, повдигате голям въпрос, че в събота не трябвало да се възстанови неговата ръка“.

Христос прибавя и нещо повече – „А колко е по-добър човек от овца“, т.е.

Ако вие за вашия стомах готвите 4–5 часа на ден, за да го нагостите, понеже постоянно блее, и казвате: „Да не го измъчвам, да го понахраня“, защо, когато се касае до разумното същество, до човека, да се повдигне именно неговата мисъл, неговото сърце, казвате: „В събота това не става, има за него време, нека чака“?

Ако Той намери всяко нещо тук в ред и порядък, ще каже: „Ето човек, който е работил разумно“.

Това е мисълта, която Христос представя пред вас тази сутрин – „Колко по-горе стои човек от овца“.

На онзи човек ръката била схваната.

Следователно по същия закон човек може да се роди, развие и завърже, но ако не узрее в него плодът, неговият живот е безплоден.

Христос развърза ръката на човека – възстанови неговата воля.

Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек.

“; както от една дума на Христа бясът излязъл из човека, тъй и вие можете да кажете тези думи и да изцелите болния.

За човек това е лесно, възможно, защото има разум.

Затуй Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца!

Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца“, защото човек може да мисли.

Това значи да бъдеш човек.

И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро.

А само човек, който може да се качи на планината, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления.

Щастлив е човек, когато почне да се възкачва.

Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив, и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни.

Когато Бог е казал в първата глава на Битието, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, да има воля; а „подобие“ значи да уподобяваме нещата, т.е.

Ние не казваме, че овцата е лоша, но казваме, че предназначението на овцата е да пасе и да дава мляко и вълна, когато пък предназначението на човека е съвсем друго; той е създаден, за да управлява всички същества, да регулира атмосферата, да регулира всички други елементи, да уреди земята.

68. Фарисей и Митар

Аз предпочитам човек, който има нула грош, защото нито има да взима, нито поне има да дава.

“ Някога един ангел, като гледал от Небето как един човек греши, обърнал се към Господа и Му рекъл: „Как търпиш тази низка твар?

Господ пратил ангела на земята да се въплъти и го оставил в същото положение, и ангелът направил два пъти повече грехове от онзи човек, когото той осъждал.

Та човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.

Не е лошо да има човек високо мнение за себе си; стига то да е право и да няма някакъв примес от горчивина.

Доста е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб.

Ако погледне човек с черни очи, ще произведе известна мисъл; ако погледне с кафяви, – известно настроение и т.н.. Хора със сини очи са хладни.

Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезне на сушата.

Следователно последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека.

Тя е изразител на човешкото сърце – дали е човек с меко или кораво сърце; показват доколко човек е интензивен и откровен.

Ако вземем човек с красив нос, той е израз на човешката интелигентност; дали носът е прав или закривен, дали е римски тип или гръцки – това има дълбок смисъл.

Външният облик на лицето не е без значение, при това то е изразител също на външния живот на човека.

Затуй, когато човек някой път иска да излъже, замижва или туря ръка на очите си.

За Авраам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби за великото бъдеще на човечеството.

За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.

За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.

Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа вашето сърце и според него ви оценява“.

Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака възкъси, ръце дебели, пръсти също въздебели и заострени, лице валчесто; стомашната система прекрасно развита – обича да похапва повечко и да попийва.

Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна.

Слепоочните области силно развити; уши възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава – „Бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете“.

Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея.

Но понеже Христос дава двата противни полюса, аз ви казвам: Вземете доброто от единия и от другия и създайте благородния фарисейски и митарски характер едновременно; създайте третия тип на християнина, на новия човек.

Тогава не сте ли на мястото на фарисея – човек, който спори с Господа?

Под думата „свободомислещ“ разбирам човек, който е приятел на Истината.

Често хората казват: „Ти си отличен човек“.

Някой път вървиш изправен, махаш с ръце и бастун, като че ли си разрешил някоя велика задача на Архимед; мислиш, че като тебе няма друг човек; ако си митар, казваш си: „Аз ще управлявам света“.

Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и дядо ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил?

Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер.

Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките техни отличителни черти; и тази изрядна картина би заслужавала да се намира във всяка къща за образец.

Съвременните хора проповядват, че човек, за да успее, трябва да има воля.

Във волята има трояко проявление – волята може да бъде: 1) своеволие; 2) воля, която има предвид само нашите интереси, само интересите на нашия народ, и 3) воля, която има предвид интересите и на нашето общество и народ, и на човека, и на Бога.

Но ще кажете: „Вие как ще можете да опишете човек само по няколкото думи, които са казани за него?

Той е човек благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175–180 сантиметра – по-горе от обикновения.

Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи.

Долна челюст правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста средна, устни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „Хората – това са тълпа“; но вътрешно своето презрение никога не изказва.

Очи сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени, като клоните на старо дърво – човек, който живее дълго време и който има опитност в живота.

Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум.

Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.

Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.

Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила.

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.

У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето; човек, който се е влюбил, като мома или момък, в своя портрет, който където ходи, само него вижда.

Чудно е, когато човек се влюби в своя образ!

69. Условията на вечния живот

Онзи, който е дошъл, бирникът, задига ви имота и сърцето и ги продава, но той никога ума на човека не е продал.

Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания.

Често се смесва „вечен“ живот със съществуването на човека; обаче човек може да съществува, без да живее.

Христос казва, че за да добие вечен живот, човек трябва да се научи първо да мисли и действа правилно.

Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща.

А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот?

Учените казват, че сляпото черво не е потребно и трябва да се извади, за да се отърве човек от него, когато го заболи.

„Средата“, в която човек живее, е въздухът.

Човек е потопен в него.

Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия.

Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие.

Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре.

Следователно за човека водата е условие за съществуване.

“ – вън, да освободим човека от него.

Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие.

Среда за човека е въздухът.

Един човек си купил един часовник, който скоро, скоро спрял: „Толкова пари дадох, седмица не съм го носил, и той спря“, си думал; отива при часовникаря и иска от него да направи часовника да тръгне: „Колко пари искаш?

Ако рибата кажеше: „За мене доста е водата“, защото тя в нея намира всичката своя храна, и ако човек би поискал да живее също във водата, той би се намерил в противоречие с основните закони, които регулират неговия живот, защото не може да влезе във водата и да живее в нея като рибата.

Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява животът.

Съзнанието може да остане тъй, както, когато човек умре, остават неговите кости.

Съзнанието – то е духовният гръбнак на човек.

Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно.

В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение.

Ако сега една клетка каже тъй: „Аз искам да зная какво нещо е човек“, ще бъде същото, както когато човек каже: „Аз искам да видя какво нещо е Бог“; тогава Бог не трябва да бъде среда, човек трябва да излезе от Него.

И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н.

и тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“.

Аз се чудя на туй именно повърхностно заключение, че човек, който никак не се е учил, е можал да обърне света и да заведе хората при Бога.

Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога.

А един ученик може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“.

Заключението е много правилно; но именно двата крака не са онези неща, които характеризират човека – той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човека, то са: неговият ум, неговото сърце, неговата душа.

Когато човек трябва да прояви деятелност, трябва да има ръце и крака.

Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може да се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може да направи това и рече да стане човек, нейните перки трябва да се превърнат в ръце и крака.

Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха.

Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата.

Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.

“ – „Припичам се.“ – „Ама няма слънце.“ – „Ти си сляп човек, ти се лъжеш; това слънце полека-лека ще ме стопли.“ Когато нямате представа за Бога, това показва, че между Бога и вас има известна празнина, известна преграда, която пресича връзката на вашия живот с Божествения.

Ако ви разправя за музиката, ще кажа, че човек може да схване със своето ухо в една секунда най-много от 32 до 46,000 трептения на звуковите вълни.

Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор.

Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека.

Трябва много труд, много работа над себе си, за да може човек да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които един ден ще го повдигнат да бъде съгражданин на Небето, да живее между светиите и ангелите.

И наистина, като „умре“ човек, може ли да добие живот?

Заключението е правилно, обаче не всички правилни заключения са верни, защото от де знаем, че човек съвършено „умира“?

Когато човек не е работил през пролетта, лятото, есента и казва: „Аз ще работя през зимата“, ще му кажа: Нямаш условия за работа; ако не си забогатял през пролетта, лятото и есента, как ще забогатееш през зимата?

70. Страхът

Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих 10,000 лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“.

В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас.

Как може да се даде тази власт, когато човек едва се е обърнал и още не си е прегледал сметката?

По-напред човек не е знаял какво нещо е страх.

Любов и страх са неща несъвместими в човешкия дух, в духа на истинския човек.

Ако имате известен капитал, вложен в банката, и някой човек ви запали къщата, няма да се безпокоите, защото ще направите нова и по-хубава къща.

С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека.

Ако вземете пари от някой човек, нали трябва да ги върнете?

Ако нараните някой човек, нали трябва да платите за неговото лекуване?

Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“, и дяволът се мъчи да я оправи.

Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието.

И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял?

При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие.

Когато човек страда и е в положението на болен, Господ го лекува и като му превързва раните, причинява известни болки, и болният се оплаква.

Ние ще бъдем свободни, ще си извадим билет и ще тръгнем, и няма нашите приятели да вървят подир нас и да казват: „Горкият човек смъртта го покоси“.

Човек бил на опашката или на главата, какво от това?

Силата на човек е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание.

71. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Вие сте прероден дявол, щом искате да убиете човек – тогава се намирате в областта на противоположностите и сте в състояние да направите всякакво зло.

“, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив и отлив“.

Казват, че човек е направен по образ и подобие Божие.

Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“.

И когато Господ казва: „Да направим човека по образ и подобие Божие“, Той иска, значи, да произведе, да направи човека генерал, да го облече с мундир генералски, да му тури генералски еполети.

Този закон действа навсякъде, и когато лекарите казват за някого, че имал „порок на сърцето“, аз казвам чисто и просто, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа, и че след 12 часа този прилив ще спадне, и сърцебиенето ще мине.

Обаче човек не изпълнил волята Божия, и Господ го разжалвал, снел му еполетите и дрехите.

Поради непослушание на заповедта Божия – да не посяга на забранения плод – човек оголя, Господ му съблече генералските дрехи, и човек бе принуден да си направи такива от листа.

Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало.

В миналото някой си човек умрял, и го занесли в пъкъла.

Като разтворили книгата, намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек.

Тогава казва Господ: „Този човек може да бъде пуснат“.

Щом човек се отрича, става слуга, и като стане слуга, Господ казва: „Аз те обичам“.

Човек се гневи, неразположен е, значи има отлив.

не можем да обърнем към Господ един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем да го направим щастлив, както не можем да превърнем жена в мъж.

И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания.

И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш.

Да се моли човек – това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят.

Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си.

72. В начало бе

Всеки човек проповядва своя Христос, своя Бог.

Ако речете, че е в семката на узрелия плод, казвам: „Ти си вече човек, който трябва да тръгне и да отиде да провери първичното Начало, за което Йоан говори.

– Мъжествен, умен и сръчен човек, който знае да работи, който може да носи всичко.

Например, един негърски проповедник обяснявал създаването на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни".

" - "Това не е ваша работа" - отговорил им проповедникът... И съвременните философи имат по един плет, върху който сушат Словото и човека, разрешават всички въпроси и казват: "Човек е направен от кал и е изсушен на плет".

Някой човек може да бръкне в сърцето ви и да грабне желанията ви.

Всеки човек започва с безпорядък, всеки започва с кал, която я сушат горе на плета.

"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" - и това начало вече е в главата на човека.

Единственото богатство, което човек ще отнесе от Земята на Небето, е този малък зародиш.

А когато отиде на Небето, човек ще започне пак да го посява за нов живот, защото там е същото училище, там също се работи.

А тялото показва колко милиони години човек е текъл от това Начало надолу под действието на силата на стремежа към Земята.

Някои от тези, които ме слушат, си казват: "Кое да слушам, дали онова, което църквата казва, или това, което този човек проповядва?

Главата е емблема на първичното Начало, когато човек е бил посят.

Това значи, че човек трябва да напусне своето тяло и да отиде да изследва нещата на самото място.

И когато кажат, че някой човек мълчи, аз тълкувам това мълчание тъй: „Излез, иди на мястото и изследвай”.

Приятелю, ти си човек, който и себе си, и другите лъже.

И въпросът не е човек само да тръгне, но трябва и да стигне.

И как може човек да мисли разпнат?

Защото човек може да бъде изсъхнал корен и може соковете на дървото да функционират, но в него да не проникват.

Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек, е да търпи, да страда и да бъде герой в страданието.

И когато евангелистът казва: ”И Словото стана плът и всели се между нас”, той подразбира, че от Ангелите Словото следва надолу, приема друга форма и слиза в човека.

Например, ако някой ни попита на какво е превод думата река, на какво са превод думите ''извор, светлина, топлина,'' ще кажем, че светлината е превод на Истината, а топлината е превод на Любовта, че между думите има известно съотношение, че както светлината осветява външните предмети, така и Истината осветява човешкия ум отвътре, че както топлината помага на растенията да израстват, така и Любовта, когато влезе в нас, задвижва ония чувства, които карат човека да прорасте и да се повдигне.

73. Словесното мляко

Съвременните хора страдат от едно голямо невежество: те много неща знаят – от геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небесните тела, как е създал Бог човека, как последният се е развил, – но същественото знание, необходимото словесно мляко те нямат.

Ако можете да изтълкувате думата „камък“ на духовен език, ще намерите, че има друго значение.

Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени, процесът на развитието върви хармонично, мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре.

Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия – елементи, които създават живота.

Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие.

Та първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека, е страданието.

Трябва твърдите камъни да минат през варницата, за да могат да белосват; суровият хляб трябва да се опече, за да може да се яде; същото е и с човека – вие може да влезете в Небето само като опечен хляб; само тогава ще ви сложат на трапезата и ще ви разчупят.

И човекът трябва вече да каже: „Не искам повече досегашното мляко; по-добре да мра без мляко, отколкото с такова мляко, защото смърт без мляко е по-добра, отколкото с покварено мляко“.

Рибата – едно от двете – или трябва да се опече, или да се осоли; същото е и с човека: среден път няма; инак ще се вмирише.

74. Учителите

Дружите с някой добър човек, черпите постоянно от него, по едно време речете: „Да се махне от мене, не мога да го гледам“.

Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни?

На вас трябваше да ви се даде толкова мед и да дружите с човека дотолкова, колкото да не ви втръсне.

Тя напуща своята работа, понеже детето влиза в нова област, дето трябва да има нов учител – туй, което Евангелието казва: Да се роди човек втори път.

Моята беседа иска да ви подтикне да помислите повече върху себе си; да се не заражда у вас желание да бъдете учители, понеже човек страда от голямо невежество.

Ние казваме за даден човек, че е добър; в какво обаче се състои неговата доброта?

Добър човек е всякога добър, лош – всякога лош.

Казвате, че лошият човек може да се покае?

Когато се изучи вътрешният духовен свят, ще се разберат законите на християнството.

Съвременният свят страда не че човек е лошо да бъде слуга, но от това, че не умее да бъде добър господар.

Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека.

Всеки народ трябва да има толкова, колкото залужава; тъй и всеки човек.

Ако с един нож вие правите операция, изрязвате на човека болното месо, и със същия инструмент му прерязвате гръкляна, не може да кажете, че на място сте употребили вашия нож; то е вече вършене на престъпление.

И в човека по същия закон настава същата реакция – уморява се и иска да си почине.

Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва.

Човек, за да успее в света, трябва да има само една идея.

На очите на конете турят капаци, за да гледат само напред, да не се плашат от странични влияния, и човек по-добре е да има такива капаци, устремен към една само идея, благородна.

Ала изкуплението има и своята лоша страна, защото лош човек, когато иска да използва облагите, които му са дадени, всякога може да изкара криво заключение за нещата.

Учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище, духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете.

Овце – това са всички ония души, в които живеят духовете и както овцете в този свят ни дават мляко и вълна, по същия закон душите дават на човека необходимите мляко и вълна.

за официално встъпване в длъжност; и в духовния свят е същото – човек трябва да чака, докато Божественият Дух го осени и упъти.

Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух?

Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош?

Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“.

75. Бележки измежду разговорите с приятелите, казани от Учителя

Направил си човекът къщичка, удрят го с граната и хоп, изпъждат го от къщичката.

76. Разговор за Откровението

Нали човек бе създаден в шестия ден?

Човекът е трояк.

Човек трябва да види какво е отношението на онези народи, които са горе.

77. Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин

Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, държава.

Светът ще се спаси от един човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора.

Един човек вярва в себе си, друг в обществото, а само високо духовният вниква в същинската причина и той вярва само в Бога.

Когато човек добие истината, ще получи равновесие.

От най-щателната справка по книгите на сътворението се видяло, че Господ е направил само човека, а не и цар.

По въпроса за прераждането: То ако погледне човек философски - в света е само един Дух, тогава защо е спорът - има ли, или няма прераждане?

78. Идването на Христа

Любовта отделна ли е от човека?

79. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

Когато един човек умре, той не се загубва, просто обръща се на семе.

Може някой да каже: "Защо понякога човек загубва своето съзнание?

И когато тя влезе като почва в човека, той ще съгради своя живот.

С тая вяра човек ще създаде своята форма на волята, форма на желанията и пр.

Да убия един човек, не е воля; да разруша един град, не е воля; да подпаля една къща, не е воля; тия работи и децата ги вършат.

Всякога един човек е, който може да оправи света.

Господ е направил човека по образ и подобие Свое, т е.

Първоначално човек е бил господар, но когато се е развалил, развалил и всички други.

Обаче как е възможно това, когато, ако всичкото земно богатство се разпределеше по равно, щяха да се паднат по 90 лева на човек.

Така е и с всеки човек.

80. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли

Отношението на един човек към цялото човечество, когато разберем, ще бъдем благородни.

Ако човек е "злато", има истинска мъдрост, знания.

Както в един живот детето става мъж и старец, и пак си остава един и същ човек, така е и с цялата градация за нашето съвършенство.

Обаче той го правеше с такъв тон, щото дано синът се амбицира и да докаже на своя баща, че ще стане човек.

Някой си човек си заминал от тоя свят и понеже бил грешен, хвърлили го в ада.

Като се минало известно време и Бог, като искал да му помогне, казал: "Вижте, няма ли този човек да е сторил нещо добро през живота си, та да послужи то и го избави от ада." Тогава проверили в книгата на живота и намерили действително, че долу, на земята, той само веднъж дал един морков на един беден.

В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота.

Когато човек изгуби своето равновесие, той бива мрачен и може да се самоубие.

Съвременната наука е изучила човека до всичките му подробности в неговото телосложение, но това е само вънкашната страна на човека.

Най-вътре е душата, тя е самият човек.

Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата.

81. Искайте сила, имайте вяра

Да иска човек отвлечени неща, трябва да има стъкло в камер обскурата си, както във фотографията, за да приемем светлината.

82. Христос ще дойде и ще се прояви

Човек трябва да има разбиране на нещата.

Първото заблуждение на хората ще бъде, че всеки човек ще се почувствува като Христос по закона за рефлекцията.

Човек трябва да разбира, че е израз на Бога и тогава Бог ще действува чрез човека.

83. Равновесие между Мъдрост и Любов

Исая - това е физически човек.

Асириецът - умственият човек.

Израил - духовният човек.

84. 8000 години

Най-дългият период от сътворението на Земята е първият период - слизанието на човека от небето до Земята, а то е след млекопитающите.

Под "Адама" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа.

Господ потопи човека (Битие 6...) в астралния свят.

И тоя Господ чрез Своя Син Исус Христос учи постоянно всеки човек на много добри и съвършени работи.

85. Великден