Търсене в беседите за 'Диез'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 227 резултата в 43 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Истината

Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата.

2. Успоредните пътища

И в музиката имаме подобен знак, който се казва диез – знак за повишение на тоновете.

3. Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията

Ние ще ги турим тъй, зло диез който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол който пита да прави зло, той е слуга. (втори вариант)

Също и добро диез и добро бемол. (втори вариант)

Ако вземете “до диез” и “до бемол”, по какво се отличават те? (втори вариант)

Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. (втори вариант)

Мързеливият в диез казва: “Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.” И той се радва. (втори вариант)

4. Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'

Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и диез.

От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”.

Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез.

Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване.

Сега, изпейте гамата: до, ре, ми бемол, фа диез, сол.

Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “фа диез” и спира на “сол”.

В коя гама влизат ми бемол и фа диез?

Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или диез.

Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона.

Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там.

– Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез.

Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез.

Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез?

Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота.

Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до". (втори вариант)

Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". (втори вариант)

И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. (втори вариант)

"Ре диез". (втори вариант)

Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". (втори вариант)

Може и "до бемол" и "до диез". (втори вариант)

Може бемол и диез. (втори вариант)

Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. (втори вариант)

В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. (втори вариант)

Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. (втори вариант)

Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? (втори вариант)

Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. (втори вариант)

Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". (втори вариант)

Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (втори вариант)

Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". (втори вариант)

И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. (втори вариант)

Както българската песен с тези знаци бемол и диез. (втори вариант)

Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол". (втори вариант)

5. Естествената гама

Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар.

Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален.

Има ли разлика между ми бемол и ре диез?

Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре диез? (втори вариант)

– Но между ми бемол и ре диез има една малка разлика. (втори вариант)

При ре диез не може да имате същата мелодия. (втори вариант)

Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. (втори вариант)

Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. (втори вариант)

Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. (втори вариант)

6. Приложете Добродетел

Някои казват, че при еди-кой си бемол, еди-кой си диез, на еди-кой си бекар било нещо божествено, изключително.

7. Музикален път

Ако една терца е основана на „до диез“, тогава с какво ще свършим? (втори вариант)

С „ми диез“. (втори вариант)

8. Времето на доброто

Например, един диез е натоварен.

9. Развитие на заложбите

Някой път, като удариш, ще вземеш или „до бемол“ или „до диез“.

10. Мистичната чаша. Хигиена на душата

И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез.

11. Най-високият връх

Права или крива, вие имате ясна представа, но като дойдете да постъпите право, вие не можете да постъпите право, както в музиката, като пеят, не могат да вземат вярно "си бемол", "ре диез", "ла диез", "сол", "ла" и прочее.

12. Действието на музиката

(Изпяваме.) Сега да изпеем думата „добро” с повишена терца - „до” и „ла” диез.

13. Причини и условия

А пък фа диез показва, че материалните условия трябва да се подобрят.

С един диез е сол мажор, а с два диеза ре мажор.

14. Органически, духовни и умствени сили в човека

Аз вземам: фа бемол и фа диез ,сол бемол и сол диез ,и ла диез.

Аз вземам фа бе (бемол) и фа ди (диез). (втори вариант)

15. Фа–фа диез / Фа и фа диез

Не е фа диез.

Излизането е фа диез.

Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно.

(-Верен е тонът.) Вземете сега фа диез.

Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи!

Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа диез.

Обикалям, чакам фа диез.

И като каже фа, веднага каже фа диез.

Значи фа диез с какво се отличава?

" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш.

Пей фа, фа диез!

(Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е?

При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка.

Радиусът АВ е фа диез.

Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.

С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.

С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може.

При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез.

Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете?

Фа, фа диез.

Същото и с фа диез.

Едно положение – излизането е фа диез.

Фа диез е взет правилно – излизам на работа.

Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам.

Фа диез.

(Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?

Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона.

Щом излезете навън от врата, то е фа диез.

Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън.

Вземете тогава фа диез!

Аз го казвам фа - ди, от фа диез.

Я, вземете фа диез!

Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа.

Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез.

Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез.

Фа диез е разширение на този тон.

Вземете фа диез.

Фа диез и фа бемол има – понижение.

Какво означава фа диез?

Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа.

Това е фа диез.

Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.

Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън.

А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.

Не можеш да вземеш фа диез.

Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез.

Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.

Защото в музиката изходният пункт е фа диез.

Значи фа диез с какво се отличава? (втори вариант)

“ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. (втори вариант)

Пей фа, фа диез! (втори вариант)

(Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? (втори вариант)

При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. (втори вариант)

1) е фа диез. (втори вариант)

Но от фа диез повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол. (втори вариант)

Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. (втори вариант)

При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. (втори вариант)

Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? (втори вариант)

Фа диез! (втори вариант)

Същото е с фа диез. (втори вариант)

Излизането е фа диез. (втори вариант)

Фа диез е взет правилно − излизам на работа. (втори вариант)

Вземете сега думата „излизам“ с фа диез. (втори вариант)

Из-ли-зам − фа диез. (втори вариант)

(Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? (втори вариант)

(Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона. (втори вариант)

Щом излизате навън от вратата, то е фа диез. (втори вариант)

Вземете фа диез. (втори вариант)

Аз го казвам „фа ди“, от фа диез. (втори вариант)

Я вземете фа диез! (втори вариант)

Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е. (втори вариант)

Защото фа диез е половин тон повече от фа. (втори вариант)

Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш. (втори вариант)

Крайният предел се свързва с фа диез. (втори вариант)

Ще пееш една песен, на която основата е фа диез − да излезнеш навънка. (втори вариант)

Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа диез. (втори вариант)

Фа диез е разширение на този тон. (втори вариант)

Вземете фа диез! (втори вариант)

Фа диез и фа бемол − има понижение. (втори вариант)

Какво означава фа диез? (втори вариант)

− Фа диез значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече! (втори вариант)

Това е фа диез. (втори вариант)

Фа диез − ти отваряш тази врата и отиваш на работа. (втори вариант)

Казваш „фа“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата, излизаш навън. (втори вариант)

А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана. (втори вариант)

Не можеш да вземеш фа диез. (втори вариант)

Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. (втори вариант)

Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много невярно взема тона. (втори вариант)

Защото в музиката изходният пункт е фа диез. (втори вариант)

Не е фа диез. (втори вариант)

Излизането е фа диез. (втори вариант)

Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. (втори вариант)

(Тонът е верен.) Вземете сега фа диез. (втори вариант)

А с музиката ще имаш малко, ако знаеш как да вземеш фа диез и фа. (втори вариант)

Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея фа, фа, фа диез, обикалям, чакам фа диез.“ Няма изходен пункт. (втори вариант)

И като каже фа, веднага каже фа диез. (втори вариант)

16. Тонът Фа / Няма да бъда излъган

Значи „фа“ е намерил една врата, „фа диез“ е отворил тази врата и излязъл в простора на Божиите блага. (втори вариант)

„Фа диез“. (втори вариант)

17. Правилното пеене

Имаш ти "до", аз го турям "до" диез.

18. Новото верую

Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез.

Фа вече го знаеш, но фа-диез?

Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него.

19. Самопознание и самовъзпитание

Например, на пианото вземаш диеза на един тон и бемола на съседния по-горен тон на еднаква височина, когато между един бемол и един диез има различие.

20. Срещата на Любовта

Понякога някой взема тона "до", но това не е тонът "до"; после вземе "сол", но това не е "сол"; това е "сол", но "сол-диез" - осолен, пресолен е; или може да е "сол-бемол" – безсолен е.

Представете си, че имате "сол-диез", който е пресолен, как ще го изсвирите вярно?

А като й турите някой път повече сол, ще стане "сол-диез".

21. Роденото от плътта

Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.

Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол.

диез, имат особеност, разположение за даване.

22. Подядане и ощетяване

– /„Няма“./ – Ако имате РЕ мажор, имате два диеза: ФА диез и ДО диез.

– /„ФА диез“./ Между МИ и ФА ще направите цял тон.

Имате и после ДО диез.

23. Моралът

/Учителят показва ДО диез./ Той иска да излезе, как ще излезе?

Щом вземеш ДО диез, то е страхливият.

[И] ДО диез е на страхливите хора, а на силните хора са целите тонове.

ДО диез, половината тон е причината на слабия човек.

Взел си ДО диез, вземи РЕ чисто.

24. Съзнателно говорене

/Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа диез.

25. Двата вида пеене

Много хубаво свири, но еди в коя гама, някой бемол, някой диез, някой динамичен знак не изпълнил.

26. Три категории храни. Първото обещание

Едното е бемол, второто е обикновено, а третото е диез.

Едното е понижено, едното е бемол, второто е обикновено, а третото е повишено, диез. (втори вариант)

27. Божественият глас

Първата, най-дългата струна е „фа“-диез.

Третата е „до“-диез и четвъртата е „ре“.

(Учителят удари струната „фа диез“.) Туй са четири струни.

28. Богатство и сиромашия

Според този закон, горното „до“ е по-повишено, то е „до диез“.

Кажеш „до диез“.

29. Обич и любов

Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“.

„До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря.

30. Музикална любов

„До диез“, ако понижите, той ще придобие известна мекота.

31. Добро и зло

Някой път вие ги смесвате, ти се колебаеш, дали е „до“ или „до диез“, или „до бемол“.

32. Музика на мислите, чувствата и постъпките

При диез се отвъртва колата, понеже отива нагоре.

33. Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя

И ще вземеш до диез.

Я вземете до диез.

Ще му туриш диез, ще го повишиш.

Ще му туриш диез, ще го повишиш. (втори вариант)

И ще вземеш до диез. (втори вариант)

34. Към свобода!

След ключа може да има някой знак: диез или бемол.

След ключа може да има някой знак - диез или бемол. (втори вариант)

35. Към съвършенство!

Някой критик има и казва: „Фа диез и ла диез някъде горе не ги взел вярно.“ Обикновено кой взел право и кой взел криво не искате да знаете, но който разбира, намира грешката.

Някъде фа диез във втората октава не е вярно.“ Някаква постъпка не е права.

36. Основната мисъл

Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“ диез.

Че как ще вземе „фа“ диез?

„Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш.

„Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш.

То е „фа“ диез.

Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите.

„Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва.

Вземеш „фа“ диез, да дойдеш на мярката.

37. Съгласуване на мислите

Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или фа диез не е взет така, както трябва.

Какво има, че фа диез не е взет.

Ще се наруши ли равновесието на земята, че фа диез в горната октава не е взет добре?

Ако фа диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята.

Ако някой не е взел фа диез тъй както трябва, ще го заболи глава.

Като дали концерт в Америка, диригентът или певецът не взели правилно фа диез, тук в България ще ги заболи главата.

38. Което е и което не е

От ла, от сол, от ми, от ре, от до, от до бемол, от до диез.

Предварително да знаеш, преди да е дошло или до, или сол диез, или сол бемол, или изведнъж и трите да звучат, като вземеш вярно един тон.

39. Музикални тонове

Някъде турят диез.

Ако нямаш един диез, ще се пръснеш.

Под думата диез разбираме ясно небе.

Сега какъв е поетическият бекар, какъв е поетическият диез и бемол?

40. Музикална екскурзия

Качваш се по стълбата, то е до диез.

41. Тон и техника

За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите.

42. Трите метода

При един диез има сила, потик, яснота има, определена е мисълта.

Та сега скръбта това е бемол, радостта това е диез.

43. Мажорни и минорни гами

Казвате „G dur“ – сол мажор – гама с един диез.

„Сол" мажор е с един диез. (втори вариант)

Трябва да разбирате естествените гами без диез и без бемол. (втори вариант)

8.6906228065491