НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
10
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
10
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Син Человечески сега иде
да
чисти и щом започне
да
чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада.
Този пример можем
да
го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот.
Преди всичко трябва
да
разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот.
Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя.
Геор. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар?
Кога ви Христос говори, вие ще усещате това нещо, къде лъжичката, близо до сърцето и дохожда извътре на вашата душа.
И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища.
Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие.
Често пъти не бива
да
се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може
да
носи излишен багаж.
– Ако ви прекарам през тия царства, вие няма
да
ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25).
Сега, питам ви аз – готови ли сте
да
слушате тези елини?
Така вие може
да
сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен
да
сте, не ножете
да
ходите.
А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със
себе
си
, гледай
да
подхождат неговите душевни качества с твоите.
Всички ще бъдете в астралния свят.
Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там.
Ако чувствате, че налягането иде откъм слепоочията, това иде от ниска сфера, което иска
да
яде и пие – не е духовно.
Но може
да
кажете: „Нека седи трънът."
Да
, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва
да
го извадите.
Ако ние можем
да
разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език
да
произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство.
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата
си
на границата.
Такива тръни може
да
имате и вие във вашия ум и те могат
да
ви спъват.
Виждаме, че Христос казва „
да
не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов".
Отсега нататък всички трябва
да
очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: вяра, вяра, вяра и вяра!
Например, ако преобладават у нас гномите, значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и разни болести.
Значи, Божественият глас може
да
го приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката.
Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може
да
почита никаква църква.
Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може
да
притежава всичките дарби, а трябва
да
отправи ума
си
към една посока и
да
проучава нещата.
Такъв човек може
да
е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Много души от невидимия свят сега са желали
да
бъдат долу на земята, за
да
видят какво става, но не им се е отдало.
А то, пропорцията трябва
да
бъде – една четвърт за всички – всички видове елементарни духове трябва
да
владеят по една четвърт от нашата физика.
Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото.
Казах ви днес, например,
да
се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках
да
ви кажа –
да
се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас.
Може
да
е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън.
Наблюдавайте зорко това, което става.
Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално.
Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересована.
Тия свещеници, патриарси и владици трябва
да
се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва
да
эаседнат в човешкия ум и сърце.
Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може
да
запали и къщата около него.
Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как
да
проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът.
За
да
познаете Христа, трябва
да
се освободите от всичко, което хората са казали за Него.
С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва
да
кадите дявола и само тогава той ще може
да
излезе.
И когато ви казвам –
да
се освободите от вашите жени, ни най-малко искам
да
разбирам –
да
оставите съпругите ваши или
да
ги изполовите за гушите.
И аз искам
да
правите известна опитност с тази дума, та особено сега.
Каквато работа
си
имате, не я напущайте, работете
си
.
Значи, ние винаги трябва
да
държим равновесие между нещата у нас; разбира се, като се научим предварително, кои от тия духове, какво именно култивират у човека.
Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него.
Вашия ум, сърце и воля трябва
да
зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля.
Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън
да
ги гори!
Вие, у дома
си
, било търговци или свещеници, всичко може
да
имате, но не и Любоз.
Светът от нищо няма
да
ви лиши.
Както, например, знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата.
Значи, за
да
познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем
да
си
го усещаме и познаваме.
Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за
да
гори успешно положеният в нея тамян.
" От чисто френологическо гледище, ние трябва
да
въэдействаме на своето естество.
Ако знаем тази дума как
да
я произнасяме, ще облекчим до максимум нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен no-сносен.
Сега, думата „познаване"; и тя носи своето разяснение.
Сега, ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги, но няма защо
да
се плашим от тях.
Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва.
Ако дойде Христос зимно време, вие няма
да
го разберете: ще My зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма
да
My ги задавате.
Светът може
да
го няма, но вие ще го имате.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят.
Буквата "п" е чашка, обърната надолу; тя е цвете, което иска
да
възприеме зародиш от слънцето.
Умът е един мъжки принцип, който, макар и
да
коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага започва
да
мисли другояче.
А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив.
Аз ви говоря това така, защото всички искате
да
бъдете умни, добри, здрави – качества, които вие можете
да
ги имате, ако знаехте
да
произнасяте думата „Любов".
Светът може и
да
гладува – нека най-сетне малко и
да
погладува, те не са постили, нека попостят малко.
Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо
да
владеем ние тях.
Прочее, за
да
можеш
да
познаеш Христа, трябва
да
се обърнеш надолу, за
да
се оплодотвориш, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без
да
приемаш.
Така че, на тези елини, които мислим, че идат
да
разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Человеческого в нас, веднага ще эахвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам
да
бъде.
Половината от нашите нещастия
си
причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може
да
ти даде един проект, но ти
си
напълно свободен – дали
да
го приемеш, или не.
Тази дума има сила и пред ангелите, които биха били готови
да
ви служат, ако знаехте как
да
я произнасяте.
С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е –
да
възпитаме нашето желание и
да
сме внимателни в нашите действия и стремежи.
Буквата „о„ показва условията, при които може
да
се оплодотворява.
Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска
да
върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш
да
плачеш. Хубаво.
И на Христа помагаха ангелите, но My помагаха само след като пости и след като можа
да
произнесе, както се следва, думата „Любо" – дума, която засегна света.
Тогава и само тогава тия духове не ще могат
да
ни завладяват.
Буквата „з„ показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва,
да
го използваме.
Няма нужда
да
ви обяснявам как
да
го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и
да
го узнаете.
Ами защо имаш вземане-даване с такова същество?
Затова, всякой един от вас трябва
да
си
наточи ножа, а който няма нож, трябва
да
си
набави такъв.
Помогнете
си
тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената.
Например, вие развъждате двадесет хиляди кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва.
Някои ме питат: „Как трябва
да
любим?
Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата, на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души – девятката тази година ще работи.
Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога.
Важното е, значи, колко от нашите желания ние ще можем
да
използваме, а не само
да
ги имаме.
" На това не мога
да
ви науча.
Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото
си
.
Това правило е най-порядъчният терк [1] и ако търсите терк, с който
да
си
обясните тия неща, няма по-добър.
Буквата „н„ показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречията на света трябва
да
направим една стълба, по която
да
се изкачим, та
да
можем
да
гледаме един no-ясен хоризонт.
Вие сте в едно училище и аз искам
да
наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете
да
познаете човеците.
Христос иде и ако излезете
да
Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства.
Буквата "а" показва, какво именно можем
да
наблюдаваме.
На тази благородна дума „Любов" всичко във вселената прави отзив.
Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска.
А буквата "и" показва начина, по който ние ще можем
да
се движим и чрез това движение
да
можем
да
намерим Бога.
Аз бих желал всеки от вас
да
бъде елин, но жалното е, че мноэина от вас сте още евреи.
Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори.
Няма същество, което, след като разбере тази дума,
да
не изпълни това, което тази дума съдържа в
себе
си
.
И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена.
Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв
си
.
И тъй, през първото царство, Царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, царствата на ундините и силфите.
" (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън.
Ще се молим за домашните
си
, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат
да
вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат
да
вършат Волята Божия.
Започнете, прочее,
да
размишлявате така: дали е устроено за вас Небето и Земята.
Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото знанието трябва
да
се огъне, за
да
можем
да
го оползотворим.
И ако Христос още замедлява
да
дойде, то причината е, право
да
ви кажа, че вие още не сте готови.
Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му.
И първото нещо, което иска
да
ни научи Христос, то е, как
да
произнасяме тази дума.
Ще ви съобщя и едно желание на Христа от вас: никой от вас
да
не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде.
И искайте, щото Господ
да
направи твърд във вас; и всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте
да
стане във вас.
С това далеч нямам намерение
да
ви правя упрек, но просто ви подсещам,
да
се приготвите, та
да
можете
да
бъдете в центъра на вашето развитие; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат.
И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече
си
казали: „На, ето цар и свършена работа!
Две хиляди години става, откак Христос все ни учи
да
произнасяме тази дума.
Гледайте сега колкото можете
да
се освободите от вашия тежък багаж, щото, като дойде Христос,
да
можете
да
си
вземете необходимия багаж и веднага
да
бъдете готови.
" На първо място, започнете
да
мислите, че имате известно, даже нека е, може би, смътно понятие за Христа, защото, в дългата ваша еволюция, вие все ще сте срещнали някъде Христа; и затова разгънете вашата архива и Го потърсеге.
Да
, нашите тела, при дохождането на Христа, ще се трансформират, също както става с пеперудата.
Може
да
я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва
да
се научим
да
произнасяме така думата „Любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел
да
може
да
те познае, че
си
человек – там е изкуството!
А за времето сега не можете
да
знаете – като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал.
Но вие искате аз
да
вляза в архивата ваша.
А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос
да
се разпъне на кръста, ще бьде въздигнат.
Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия.
Другите думи, които ще бъдат подир думата „Любов", после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са, например: „Живот", „свят", „Мъдрост", „Благодат", „Христос", „Дух".
[2] 9-ти март - датата в стар стил съответства на 22-ри март нов стил (бел.ред)
А сега гледайте
да
си
досвършите работата на земята, та
да
ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото
си
бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на Господаря
си
." (Матея: 25; 21)
Защото съвременната наука фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може
да
тури в порядък енергията, която се иждивява [1] за пушки, ножове и копия.
Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва
да
знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може
да
бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Ако поне един от вас знаеше как
да
произнася тези думи, щеше
да
бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият.
Иэпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи:
Осемдесет души сте тук и откъде
да
намеря аз толкова време,
да
претършувам архивите на всекиго от вас?
Когато ви разказват приказки в роде [3] на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н.
Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, мъжа и жената?
Христос иска
да
имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен
да
не остане.
Така вас може
да
ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр.
Мойсей вдигна дясната
си
ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли
да
вдигнете дясната ръка, както трябва?
Чрез сърцето
си
ние научаваме чувствата и то трябва
да
влезе в съприкосновение със света.
Ако ли искате
да
видите Христа в това положение, каквито сте сега, ще приличате на този момък, който, като се видял в младини, искал
да
бъде същият и след деветдесет години.
Аз не искам
да
зная за догми и обреди, също както Христос не искаше
да
знае за онези обредни закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него.
Дават ви форма, която може
да
има значение, в смисъл,
да
бъде и една сянка, а и
да
бъде една дълбока наука.
Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем
да
се ползваме от благата и благословението на Небето.
А пък умът ни е даден,
да
изучаваме света и мислите.
Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най-сетне Го и разпънаха.
Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово
да
приеме Христа.
Даже лошо правим, често пъти, с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало
да
струваме това.
Към 10 часа слънцето силно изгря.
Значи, ума трябва
да
превеждаме в пространството, а сърцето
да
приведем до всичките хора.
Даже и съвременното общество не е готово
да
Го възприеме.
Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел
да
я гледа.
В 10 часа, когато насядахме по местата
си
, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави: „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20-та глава на Евангелието от Матея, г-н Дънов каза:
Защото, за
да
познаем силата на един човек, трябва
да
влезем в съприкосновение с други хора.
Мене ми е побеляла косата
да
ме питат: „Защо ни говориш така?
Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот.
Но момата искала
да
отучи момъка
да
туря окото
си
на дупката.
Така и сърцето трябва
да
го изпратим в другите хора, та
да
дойде в съприкосновение със сърцата на другите, тъй като, ако искате
да
узнаете за сърцето на някого, вие трябва
да
влезете в сърцето
си
в съприкосновение с неговото.
Следователно, когато първоначално се съгради нашата материя, тя дойде правилно, но ние поискахме
да
направим преобразувание и в това преобразувание я окарикатурваме.
". А аз казвам и ще следвам
да
казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без
да
гледам, кой какво щял
да
мисли, или какво щял
да
каже.
Така, ако започнем
да
разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите.
Една вечер, с един железен язик, [4] тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото
си
, та гледал, и когато дошел пак
да
гледа, извадил окото
си
... Много пъти, и ние искаме
да
правим и правим някои работи, когато не трябва
да
ги правим.
" Казва My: „Речи
да
седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво..."
И така, нашите мисли и желания са в състояние
да
изменят външната форма.
Ако ли и вие мене не искате, също както евреите Христа, можете
да
ме напъдите на онзи свят.(Всички единогласно: Искаме те, искаме!) Това е, което Христос иска.
Затова, когато искаш
да
бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш
да
ги приспиваш, говори им за Небето.
Този момък трябвало
да
носи ръката
си
напред, преди окото
си
.
Христос ви е свързал тук, учи ви, говори ви, и вие пак питате, как
да
Го познаете.
А вие, вие може
да
имате разбирания всевъзможни.
И така, раждат се всевъзможни противоречия; но за
да
можем
да
примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот – с бъдещия, настоящето положение на земята – с бъдещото й положение, трябва
да
разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас; именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце.
Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за
да
ни извади окото, затова ние трябва
да
бъдем внимателни, за
да
не
си
извадим окото.
Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените, и между всички учени класи има все спорове.
Може
да
познавате лицата на хората, но сърцето на човека, неговия ум и душа, за тях вие имате слабо понятие.
Но може някой
да
каже, че този, който казва, че е Христос, може
да
е антихрист.
Аз не се интересувам за вашите разбирания, защото – какво мислят малките деца за своите кукли, или какво нагажда търговецът по своята търговия – всичко това не искам
да
зная.
Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте
да
имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха
да
станат ясни.
Христос иска
да
ни даде знание и
да
ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може
да
иска от Христа.
Даже някои са с претенцията, че Христос познават, но Той далеч не е това, което
си
Го представят; защото, колкото и
да
е вярно това, що казват, именно, че Христос ще дойде в сила, пак и тук Той ще бъде нещо повече.
Обаче антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде.
После, ако бяхте далекогледи,
да
можехте
да
виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте
да
видите, каква тясна връзка има между живите и мъртвите.
Тя
си
дава жалбата и проси, щото един от синовете й
да
седне отдясно, а другият – отляво.
Вън от тия качества, аз не виждам, как можете
да
видите и познаете Христа.
Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова, на жените от вас, предстои
да
си
намерят живи кукли, а мъжете ще трябва
да
си
намерят конете.
Щяхте
да
видите същинското положение на нещата.
Отговарям: научете се как
да
произнасяте думата „Любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола.
Казва ни някой
си
: „Никой, никой не ме обича".
Да
се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини?
Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго.
Може
да
направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов" и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как
да
произнасяте думата „Любов".
Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X".
Те са эапочнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия.
И затова трябва
да
отидеш в тайната
си
стаичка, гдето
да
научиш изговарянето на тази дума.
" Но, за
да
седнеш отляво и дясно, знаете ли какво значи?
А между това, Господ ни търпи и търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се, защото това време е кратко и няма
да
го повърна, и затова, учете се; всякой ден и месец носят по едно благо, което трябва
да
запазите."
Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го,
да
каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х".
Аз искам
да
научите произношението на думата „Любов", та като дойде Христос,
да
бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.
Значи единият
да
бъде в Небето, а другият в ада.
Да
, ние трябва
да
дойдем до положението –
да
знаем, че знаем.
Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И
си
отиде.
А пък от философско гледище, никога не може
да
се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея.
Преди 40 години, във Варна, един българин се оженил за една гагаузка гъркиня, която не могла
да
се научи български език.
Да
, Христос беше в този човек, в тези две дъги.
Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно
да
се изброяват; и по отношение на техните форми щяха
да
съставляват друга област на изучаване.
Но понеже предстояло
да
им дойдат като на младоженци видни гости, младоженецът искал булката му, ако не може
да
научи на гостите
си
да
говори български, поне
да
се научи
да
им каже: „Добре
си
дошел в нашия дом".
" Не било Негова работа, кой
да
седне отляво и кой отдясно, защото, ако единият е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето.
Но и ние казваме: нека дойдат
да
опитат нашата сила.
И аз разбрах добре, че тогава искаше
да
каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен.
Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бьде разпнат.
Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които ангелите се хранят, и ако теэи растения не дават плодове, ангелите ги отсичат.
Учил я, учил, докато най-сетне се научила
да
изговаря тия няколко думи.
Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в 13-тата сфера.
Нека опитат, дали ние сме горещо, или студено желязо.
Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл.
Седемстотин и шейсет милиона се бият и още ще почнат
да
се бият – Христос се разпъва; но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици, и чрез това ще изведат бялата раса, за
да
работи за доброто на света.
Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпят
да
ни култивират.
Но като дошли гостите, булката, вместо
да
казва на гостите това, което я учили и което уж научила, казала: „Отгде
си
дошел, по-добре
да
не
си
дошел".
И всички вие сте искали
да
седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия.
Не бива
да
се страхуваме от тогоз или оногоз, че щял
да
ни направи това или онова.
Ще кажете, че не бива
да
вярвате на всеки медиум, защото може
да
се появи лош дух; обаче, дяволът може
да
дойде всякога и когато хич му се не надяваш.
Сега, аэ искам Христос
да
ви ръководи, за
да
My бъдете искрени работници.
Та, под думата "дела" се разбира – плодовете, за които ни се препоръча
да
ги имаме.
Всичките духове, които ви карат
да
искате лявата страна, са искали
да
бъдете в 13-тата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка.
Научете се
да
произнасяте думата „Любов" и Той ще бъде при вас.
Затова ние най-напред трябва
да
се научим, какво и как
да
искаме нещата.
Гдето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения и несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания.
" Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „
Да
,
да
, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога
да
се възхищаваме, а трябва
да
оставяме това, за когато видим плод.
Тогава всякой евреин трябва
да
има по един елин, за
да
може
да
участва във възкресението на света.
Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е 13-та сфера, никой няма
да
иска
да
седне вляво.
Може
да
виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може
да
духне някой вятър и
да
разсее цвета.
А вие трябва
да
имате хляб, заради Христа, эащото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със
Себе
Си
, но щом вие Го викате, трябва
да
My сложите хляб, защото учтивостта изисква
да
Го нагостим.
Ако опре само на Господа, в Небето има само дясно, а няма ляво.
Често пъти ме питате, какво
да
казвате на ония, които ви питат – какви сте.
Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете
си
и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се [5], че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
Ето защо, от единия до другия край, се препоръчва доброто сърце и добрия ум, за
да
може
да
дойде Христос и
да
се всели в нас.
Нека се учат другите
да
бъдат сами трудолюбиви.
А окото, всякога едното вижда правото, а другого е 13-та сфера.
Обаче, във всички тези ваши домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко.
Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката
Си
към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди.
Даже ето, и аз сега няма
да
ви кажа, как
да
произнасяте думата „Любов".
Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу, за другия свят.
Отговаряйте на този въпрос отсега нататък така: „Ние сме от онези, които нито лъжем, нито се лъжем." И ако мъжът и жената не се лъжат, би настъпило велико благоденствие, но сега светът страда и страда, защото се лъже.
Да
,
да
... Бих ви казал много по-ясно някои работи, но не искам
да
ги явявам много ясно, за
да
не ви туря в съблазън.
Та Христос, за
да
остане между нас, трябва
да
работим заради Него.
Това ще ви покаже вашият дух и затова, отсега вие започнете
да
правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас, и Небето ще се отвори за вас.
Ние ще се молим за всички, но всички пък, които противодействат за идването на Царството Божие, те са наши неприятели.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за
да
я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.
Няма
да
говоря повече, а искам
да
научите думата „Любов".
Затова ние трябва
да
гледаме, от кое око произтичат нашите желания, дали от дясното или от лявото.
Сега, кой от вас иска
да
познае Христа?
Ние следва
да
дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той
да
влезе в нас и
да
ни благослови.
И като се съберем втори път, бих желал
да
зная, колко сполучливи опити сте имали, защото, от тия ваши опити много и много ще зависи
да
се научите как
да
произнасяте думата „Любов".
Ако ви поставят от дясна страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясна страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него.
(Всички отговарят: Всички, всички искаме
да
Го познаем.)
Да
, но засега само един ще изберем,
да
познае Христа.
И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в
себе
си
тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат no-добре.
И когато ние казваме, че трябва
да
се затваряме, то е криворазбрано.
Не. Всичките неща се изменят.
Ще изпратим един делегат
да
отиде,
да
познае и
да
ни каже той.
В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости.
Затова сега всеки от вас трябва
да
се старае,
да
има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих.
Като отивате на място, гдето се карат, произнесете ли тая дума, както трябва, ще престанат
да
се карат.
Не може постоянно
да
си
затворен – то е пък друга крайност.
Но и сега трябва
да
има светии, както е имало едно време, и ние следва
да
имаме положителна опитност.
Ако искате
да
отивате при Христа, трябва
да
отивате един по един.
Гдето крадат, кражбата ще престава.
В това отношение, служете
си
със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната
си
страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата
си
страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път.
За тази цел вие можете
да
изберете някого: или чрез жребий, или аз ще избера едного(Всички: Вие изберете едного
да
отиде.) Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа; ако каже, аз ще избера човека – ще избера някого.
Учителя прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза:
Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем
да
бъдем.
А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа.
Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време.
Вярвам, че вие сега очаквате с голямо ожидание; и аслъ, през таэи година, най-малко с едного ще направим опит и тогава всинца ще се ползвате.
Можем
да
правим чудеса, можем
да
имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и
да
притежаваме разни езици.
Да
.
Да
, тъй!
Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие.
Например, аз мога
да
ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това
да
се постигне изменение на ума и сърцето ви, защото вие още сте с груби желания и мисли, и това аз го чувствам като едно налягане върху гърдите ми.
Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше
да
имате спънка.
Ето така трябва
да
проповядваме.
Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи, кой е човекът, който можеш
да
туриш от лявата страна и кой, от дясната страна.
Ако можехте
да
имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте
да
бъдете във връзка с тях.
(Симеон Драганов: Дяволът не бива ли
да
кълнем?)
Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени.
– Питайте Господа.
Бог влиза вътре във вас, гледа на работите.
Църквата казва, че трябва
да
се кълне, а Господ казва –
да
не кълнем.
Обяснявам ви тия закони, за
да
ги знаете и се пазите; сега времената са много натегнати и винаги може
да
ви се напакости.
И сега пак: как можете
да
познаете Христа?
Те отговориха: „Искаме
да
ни се отворят очите!
Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат.
Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без
да
се свенуваме от тях.
Когото Христос обсеби и се всели в него за ден, два, десет дни, месец и за редица години (а между това, помнете, че вселяването е един процес), казвам: чертите на Христа започват
да
се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа
да
ви помогне.
Даже, например, пишем едно писмо; Той се интересува от него.
Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото
да
го кълнем.
И така: злоба, завист, мъст и тем подобни дръжте вляво, а всички добродетели дръжте вдясно.
В църква, направена от камък, дърва и кал,
да
, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие
да
пребъдете.
Той няма, може би,
да
говори с вас, но в душата
си
той се моли за вас и иска, желае всячески
да
ви се помогне.
Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот.
Момата, която пише първото
си
любовно писмо, което, като първо, може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония поетически чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея
да
проиэнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: "Господ
да
ти запрети" (Посл.
Сега, как можете
да
познаете, един човек дали е за отляво, или за отдясно?
Казвам ви: ходете
си
в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа.
И тъй, значи, че щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне
да
се вселява в нас.
Символично, тия двама представляват Адама и Ева.
Ето как: щом се породи в ума ви съмнение, подозрение, някакво стеснение,
да
знаете, че лявата страна е там; но вие, схващайки ръководството на Духа във вас, можете
да
пренесете всичко на дясната страна.
В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас.
Но свободен е всякой – който иска, може
да
кълне; но аз ви казвам: не бива
да
кълнете.
Например, народа ние трябва
да
го държим вдясно, защото мнозина пожелаха
да
го оставят пак от лява страна.
Щом нашата вяра почне
да
се съкращава, Христос каза: „Малко дайте!
Когато Христос се докосне до вас, вие вече ще започнете
да
имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които
да
живеете в света.
Който не може
да
произнесе думата „Любов", той ще кълне и затова той сам ще
си
отговаря, аз няма
да
отговарям.
Обаче той, па и вие заедно с него, достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак
да
ви оставям от лява страна.
Например, всякой ден се съсредоточвайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа, Когото, уверявам ви, ще можете
да
си
Го представяте, стига в това отношение
да
постоянствате.
Слепота, то е
да
бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи
да
видиш обстановката около
себе
си
, та
да
се ориентираш, съобразно със своето зрение.
Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога
да
те убия, но с думата „Любов" аз те вързвам.
Имаше и даже още има опасност
да
ни наложат лявата страна, но ние ще настояваме мислено работата на тоя народ винаги отдясно.
Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за
да
изнесе света.
Да
се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно.
Трябва
да
предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа.
Когато кажете в
себе
си
: „Ще направя това и това", запитайте се – в лявата страна ли ще направите, или в дясната.
– Искам
да
имате правилно схващане за нещата и не бива
да
се вплитате в старите неща.
Като се въодушевите от всичко това, Христос ще эапочне
да
се вселява във вас.
В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за
да
се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам.
Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас.
(Симеон Драганов: По-хубаво е, като вържеш мене,
да
вържеш и дявола).
2.
Съборна среща в Търново
,
ИБ
, В.Търново, 31.8.1914г.,
В 8 часа и 20 минути, преди обяд, по поръка на г-н Дънов г-н Пеньо Киров повика в преподавателния салон някои от онези членове на Веригата, които още не бяха
си
отпътували и които случайно бяха дошли.
На тези 14 души се дадоха от г-н Дънов по девет житни зърна, след което се каза:
Те ще бъдат за духовното и материално развитие на българския народ.
Ако не грешите, в тези зърна е складирана известна сила и енергия, която може
да
влезе у вас.
Гледайте
да
не пропаднат някъде,
да
ги изядат мишки или нещо друго.
Тук г-н Дънов веднага мина
да
разяснява пентаграма и каза ... (Много малко успях
да
запиша, защото нищо не разбирах.)
Когато известни сили искат
да
ви повлияят, гледат
да
разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също ако се прекъсне коренът на дървото, за
да
няма съобщения за храна.
Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее, и три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада.
Появяването на тази емблема - пентаграма, ни показва, че времената са дошли, и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената), Когото зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла .
(По-нататьк се дадоха и други, доста много и подробни разяснения по този символичен знак - пентаграма, но и г-н стенографът не е успял
да
ги схване).
Тази емблема се състои от вибрации, които, ако не се възпроизвеждат във вашия ум, сърце и душа, няма
да
имате желания ефект; когато, напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та
да
може
да
работите във външния свят.
Особено буквата Ж в пентаграма с живота
си
трябва
да
я качите горе, защото този пентаграм за в бъдеще трябва
да
се измени, понеже, тъй както сега е даден, показва, че настоящето положение на църквата трябва
да
се измени, в смисъл тази буква Ж
да
излезе горе. Как?
И когато дойде Христос у вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност
да
ги възприемете, та
да
ви даде най-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.
Ако вие не усвоите тази енергия (материя), която ви се дава тази година, всичко друго, което ще ви се каже, то ще бъде тера инкогнита.
Трябва
да
знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настоящата нова епоха от развитието на человечеството.
И ако от знанието, което небето ви дава, вие съумеете
да
се приспособите, то ще се ползувате.
Вътрешно е нужно
да
се обедините с Христа, а за начина е ваша работа
да
го намерите.
Опитът всекиму ще покаже начина и този опит, понеже ще е важен, съществен, всякой може, ако иска,
да
ми го съобщава.
Работете повече със
себе
си
, а не със света.
Светът ще бъде зает със
себе
си
, та няма
да
ви закача - пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него е явно, че той се разправя сега със змии и други животни, следователно пентаграмът е тъкмо на място.
Като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото
си
.
Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която
да
препятствува за идването на Царството Божие.
Всичко ще
си
отива по естествения ред и път и вие наблюдавайте и ще видите как небето ще развие своя план.
Сега, за
да
не пострадат българите, за
да
не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон и Рим и прочее, и за
да
може
да
стане правилно тяхното развитие, то в пентаграма има знакове, от които става явно, че невидимият свят пази равновесие.
Христос идва, за
да
се изяви по-осезателно.
Към края на 1915 година ще станат боеве, но възможно е този период
да
се съкрати до известно време, но крайният предел е този.
Останалите години 1916, 1917 и 1918 година ще бъдат с вътрешни размирици, главно Европа.
- За Германия и Англия идват големи изпитания, а за Франция и Русия още по-големи.
А нас ще ни ползува в тия времена
да
намерим място, на което Господ
да
положи олтар за служене.
Защото ние доколкото служим на Господа, дотолкоз ще се благословим.
Господ не иска
да
мислим само за Него, но
да
прилагаме мислите
си
в служба Нему, т.е.
Обичаш ли Господа, готов е
да
даде всичко за тебе; не Го ли обичаш, затваря се като камък.
За това ние можем
да
направим Господа за нас и строг, и благ.
И трябва
да
знаете, че вие вече ликвидирате със старата карма.
Истина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще влезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всичките хора, които страдат по земята.
Всички стари идеи и норми рухват.
Някой
си
мисли
да
прави това-онова.
Когато най-малко две години ще държи войната, а след това ще настъпят вътрешни смущения, та не бива
да
се сърдите, че не може
да
реализирате тези или онези планове.
И пак ви казвам: страданията ще бъдат големи и ако заради избраните не се съкратят тия страдания, та
да
се помогне на сегашната цивилизация, тогава тежко и горко...
Във вашия ум сега е грижата, на чия страна ще бъде победата - Тройното съглашение или Тройния съюз?
(Всички отговарят: Тройното съглашение). Добре.
Тогава чувствувайте това, а избягвайте симпатиите.
През цялата година ще се молите за тия три неща, които ви продиктувах, и няма
да
давате обяснения - искате
да
проверим закона.
Искате осезателно доказателство и аз ви дадох тази година такива.
Навсякъде виждаме смутове и боеве, а ние
си
имаме един прекрасен събор; и ако
да
е военно положение, ние пак сме добре.
За Турция аз съм ви казвал, че тя ще
си
върви по свой път.
Сега, 1914 г., смятайки от 22 март до 22 март годината и от август до август, защото те са, които важат за нашите сметки на политическата година, всички ръководители на народите присъствуваха тази година на събора ни.
Те дойдоха за едно съгласие: на всеки един народ
да
се дадат права и всеки
да
възприеме заслуженото, било то добро или зло.
Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява положението и поведението на нашето правителство
да
не ни закачат.
Тази година работим с числата 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа.
Виждате даже, че тази година бяха дошли резервни членове: ако отпътува някой член от Веригата, резервният веднага
да
го замести.
И човек в такова време
да
гледа това, то значи сам
да
е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни.
Колкото за България - тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос.
Защото работите така са поставени, че който и
да
спечели - дали Тройният съюз, или Съглашението, България все ще спечели. (К.
Времето през всичките дни беше хубаво, с изключение малко в началото, но то е нищо.
В реда на нещата е
да
се обединят България, Сърбия и Черна гора, защото южните славяни трябва
да
са обединени в едно цяло.
Интересно е наводнението в Ески Джумая, защото то е едно благословение за народа.
Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение
да
отидат в Черно море.
3.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
Безсмъртие – това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога
да
го осъществи.
Човешката душа живее на земята, за
да
намери пътя на безсмъртието.
Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен Закон, закон, който човек трябва
да
проучи и приложи във всички области на своя живот.
И в този смисъл ние трябва
да
се учим постоянно,
да
намерим ония условия, при които безсмъртието може
да
съществува.
Човек може
да
бъде безсмъртен и
да
изгуби своето безсмъртие, може и
да
бъде смъртен и
да
придобие безсмъртие.
На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в природата.
Смъртта е изгубване на това равновесие.
Безсмъртието заключава в
себе
си
съдинение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония.
Когато хората желаят безсмъртие, трябва
да
знаят какво именно то съдържа в
себе
си
.
Когато влезете в една съвременна концертна зала, за
да
послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност
да
наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това почват
да
нагласяват цигулките,
да
определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко.
И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват
да
свирят.
Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за
да
може
да
влезе в един симфоничен оркестър, за
да
може
да
владее своя инструмент, своя лък?
Най-малко трябва
да
посвети 12 години на специално обучение.
Можем
да
кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство.
Цигулката мога
да
уподобя на човешката душа: в нея има четири струни и един лък.
Човешката воля можем
да
сметнем за лък.
Един цигулар, когато отиде
да
си
купи струни, ще каже: „Дайте ми еди-коя струна – „ми“, „ла“, „ре“ или „сол“, и когато се завърне вкъщи, той знае къде
да
тури всяка отделна струна.
Това са четири главни струни, които трябва
да
знаем как
да
навиваме и отпущаме.
И когато нагласяваме своя ум и своето сърце, трябва
да
знаем
да
ги нагласяваме на един и същ тон.
Като нагласите цялата цигулка, имате 4 Х 4 = 16 тона, стъпала, по които струните са нагласени.
Когато цигуларят нагласи своята цигулка, взема лъка и започва
да
свири.
И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика, който с тоновете
си
най-много се приближава до човешкия глас.
Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст!
“ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как
да
го нагласявате, и поради това го носите на гърба
си
като тежък товар.
Снемете го и почнете
да
го нагласявате
да
свири.
Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек
да
свири на кръста
си
.
Влезете в концертна стая и виждате, че на свиренето на кръст хората ръкопляскат, без
да
мислят, че и те имат кръстове, страдания, че и те свирят.
Когато вдигне капелмайсторът своята пръчица и замаха с нея, всички трябва
да
внимават и
да
се ръководят от него.
Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадем най-приятната музика в живота
си
.
Забележете, че кръстът е велико благословение, с което Господ ни посещава на земята: от него излиза най-великата симфония, музика, пеене, което се нарича спасение.
Когато Христос страдаше на кръста, ангелите горе, на Небето, не плачеха, а пееха.
Всички затворници в ада се радваха, че иде техният Спасител.
Също и когато Той се роди на земята, ангелите дойдоха
да
известят идването Му пак с пеене.
Значи, когато се издаваше този Инструмент, тези Струни, този Лък на нашата вяра, ангелите пееха горе, на Небесата.
За глупавите хора, които не знаят и не желаят
да
свирят, които не знаят
да
стягат своите струни, които не слушат Капелмайстора, за тях, наистина, животът е без смисъл; но за онези, които могат
да
нагласят своята цигулка и
да
свирят, за тях животът има голям смисъл.
Христос често дохожда при вас и пита: „Знаете ли
да
свирите?
“ Когато аз питам човека: „Знаеш ли
да
страдаш?
“ подразбирам: „Знаеш ли
да
свириш?
“ Не искаш
да
страдаш значи – ти не искаш
да
свириш.
Онези, които не знаят
да
свирят, са мрачни; в тях нямам надежда.
Човек, който страда, значи – той пее и свири в живота и се спасява.
Който не знае, ще проси.
Който знае и седне някъде
да
свири, той получава заплата от хората.
Който знае
да
страда, той гладен никога няма
да
остане.
И забележете, хората всякога се притичат
да
помогнат на оногова, който страда, тъй както дават на цигуларя.
Когато аз остана
да
послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз чувам и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил
да
свири или сега се учи.
Ако се учи, той е новак, сега му преподават уроци, но след 12 години той ще бъде в симфоничен оркестър, и тогава вие ще плащата скъпо за един билет,
да
го слушате.
Сега, когато ние научим този велик закон,
да
пеем и
да
свирим, казано на модерен език, или
да
страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония.
Христос, Който иде на земята, иде
да
научи хората как
да
пеят и свирят.
Той ще ви научи как
да
стягате струните на вашата душа.
Ето първият урок, който ще ви даде Христос.
Много пъти се питат хората: „Защо Господ ми е дал това калпаво сърце?
“ Дали сърцето е калпаво, или ти
си
калпав!
Казват: „Защо Господ ми е дал този глупав ум?
“ Умът ли е глупав, или ти
си
глупав!
„Защо е дал Господ този безсмислен живот?
“ Дали животът е безсмислен, или ти не знаеш защо е.
Страданията – това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие.
Ние трябва
да
пеем и
да
свирим –
да
чувстваме и мислим.
Да
мислиш значи
да
свириш;
да
чувстваш значи
да
пееш.
Сега, ако двама съседи нагласят цигулките
си
и почнат
да
свирят, ще бъде много приятно.
Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът – баса и т.н.; всички имат с какво
да
се занимават.
Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят
да
свирят и като не вършат друго, почват
да
се бият.
Христос казва: нагласете вашите цигулки, теглете вашите лъкове, научете се
да
свирите; като се съберете вечерно време, вземете
да
свирите или пеете под такт една песен, че после друга, трета, четвърта.
Легнете
да
спите; на другия ден хайде пак на работа в живота.
“ Съвременният християнин разисква въпроса за възкресението и казва: „Когато отида на Небето, тогава ще се науча на всичко“.
Ами за този свят какво трябва
да
правим?
Когато един момък иска
да
учи в един университет, може ли
да
хвръкне и
да
влезе направо от къщи в него?
Трябва първо
да
премине през забавачничата, после през отделенията, класовете на гимназията,
да
се подготви
да
разбира висша наука, че тогава
да
влезе в университета.
Това е забавачница, отделения на едно училище, които трябва
да
преминем.
Думата „възкресение“ заключава една велика идея в
себе
си
.
Да
възкръснеш – това значи
да
бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия.
И как човек може
да
възкръсне, когато не е господар на всички тия неща?
Когато вас една жаба, едно змийче може
да
уплаши, как вие се готвите за възкресение?
Когато вие на земята не можете
да
понесете най-малката мъка и
да
послужите на Господа, как можете
да
възкръснете?
Ако един цигулар трябва
да
иждиви 12 години 1–10-часов труд на ден, за
да
се научи
да
свири, ние, християните, колко трябва
да
свирим, за
да
се научим на Христовото възкресение?
Една от слабостите на съвременната църква е, където мисли, че всичко с дар може
да
се получи.
Господ може
да
ни даде цигулка, струни, лък даром, и учител може
да
ни хване и за него
да
плати, но ние ще трябва
да
иждивяваме на ден 10 часа,
да
се научим
да
свирим – упражнението трябва
да
бъде от нас.
И онзи, който не може
да
се упражнява така, той е човек ленив, неспособен, той не е достоен за Царството Христово.
“, ако бих ви изтълкувал тази фраза в нейния широк смисъл, то значи същото, както когато капелмайсторът вземе някоя симфонична ария, махне с пръчката и всички изведнъж слушат и започнат
да
свирят.
“, всеки трябва
да
се приготви със своята цигулка, със своя лък и
да
слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи.
Всички хора пеят и свирят пред Господа.
Онзи, който не се е научил
да
пее, криви
си
устата.
Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил
да
пее.
Не е лошо
да
плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене.
Ще бъдем снизходителни: той ще се научи
да
пее.
И затова именно трябва
да
изучавате Евангелието усърдно.
Някои хора не искат
да
страдат, не искат
да
пеят, други не искат
да
работят.
Да
работиш с мотика,
да
я вдигаш и слагаш – това значи
да
биеш тъпан.
А трябва
да
се бие тъпанът.
И когато вдигаш мотиката и копаеш, и тогава трябва
да
мислиш, трябва
да
си
казваш: „Господарят ме гледа – трябва
да
зная ритмически
да
слагам тази мотика“.
Сечи дърва, но ги сечи по всички правила на изкуството.
Най-малките наглед работи, на които отдаваме най-малко значение, имат най-голямо съдържание в
себе
си
.
Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете
да
слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота.
И Христос чрез Своето възкресение иска
да
ви въведе в тая концертна зала.
Той ще плати за вас, ще ви даде по един билет, но ще имате ли ухо
да
разберете тази Божествена музика, когато влезете в онази зала и видите онзи концерт, онова свирене?
Навсякъде в света има туй Божествено проявление, и понеже не можем
да
намерим тази вътрешна връзка, ние считаме, че между всички явления няма връзка.
“, трябва
да
сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът
да
свирите –
да
пеете ли, или
да
плачете.
“, мъжът, който не знае
да
пее, почва
да
вика, и неговото пеене вече се нарича биене.
Господ казва: „Ти не
си
научила
да
биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не
си
оправила гласа
си
, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“.
“, и започвате
да
свирите. „Чакай!
“ Но трябва
да
разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе.
Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма
да
влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание
да
изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея.
Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново
да
се направи“.
Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за
да
започне пак
да
се учи – Господ е решил всеки от вас
да
се научи
да
пее и свири.
Той не иска на Небето деца, които не искат
да
се научат
да
пеят и свирят.
И апостол Павел казва, че се пренесъл на третото небе и чул нещо, което не може
да
се изкаже с човешки език.
Тази е мисълта, която искам
да
ви оставя.
Знаете ли
да
нагласявате вашата цигулка?
Научете се
да
я нагласявате.
Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система.
Как ще нагласите вашата нервна система?
Ще отидете
да
се помолите – молитвата, това е нагласяване.
Някои питат: „Защо трябва
да
се молим?
“
Да
нагласите цигулката
си
.
Щом така нагласите цигулката
си
, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена“, и Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“.
И жената някой ден не нагласява хубаво цигулката и почне
да
бие ту това, ту онова дете; разбира се, тоя ден музиката не върви добре.
Казва: „Защо ми даде Господ тия деца?
“ Дали децата са опачни или майката, то е въпрос.
Друг ден, когато е нагласена цигулката, всичко върви добре, а децата са същите.
Затуй, първото нещо, което трябва
да
правим сутрин, е
да
се молим –
да
нагласим своя ум, своето сърце, своята душа, своя живот, и така
да
се явим пред Бога на работа.
Да
бъдем благодарни и
да
кажем: „Ние днес научихме хубаво урока
си
по пеене и свирене, и нашият Татко, като се върне, ще бъде благодарен от нас“.
Христос е дошъл
да
види как пеем и свирим на земята.
Той е прикован на кръста, и 500 милиона хора днес пеят и свирят на този кръст, който, откак е дошъл, е дал съвършената цивилизация.
Научете се
да
пеете и свирите на него; добре нагласете цигулките
си
, правилно движете лъка
си
и слушайте заповедите на Капелмайстора.
Всичкият свят ще върви по този Божествен закон, и вие ще се приготвите за другия свят, за другия живот, който иде.
4.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Та най-напред Христос иска
да
изпъдите из сърцето
си
воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.
Изгубил го е по една проста причина, и сега се стреми
да
изправи своята грешка.
Знаете ли кои са тия вълци и лисици?
Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал
да
изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил.
У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти.
В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал
да
обработва и
да
използва всичко в него, но му забранил
да
се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото.
Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица.
Обаче човек поискал
да
направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената.
Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя?
Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета,
да
не се ползвате и от дървото, което крие в
себе
си
велика тайна?
Изпъдете всичко навън и турете в
себе
си
ред и порядък.
“ – „Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“.
Тогава ще повикате вашия свещенник: „Ела, служителю на Бога живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата
си
, с която възнасяш своя тамян към Бога“.
И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя
си
казва: „
Да
стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа
си
, та и той вкусва.
Някой богат баща умира и оставя на сина
си
пари, чифлици и гори.
Синът се запознава с другари, тръгва по разходки и веселби, изхарчва всичко и оголява – оголява не току-тъй, а от ядене, пиене и леност.
Това ни навежда на мисълта, че Адам и Ева са яли дълго време от това дърво и почват
да
залагат рая, и тогава Господ им казва: „Какво залагате, ваш имот ли е това?
Ще кажеш: „Елате
да
запеем,
да
служим на Господа в този издигнат храм“, и тогава ще дойде Христос и като намери това събрание свободно от онези, които продаваха в него гълъби и тям подобни, изпъдени навън от него, Той ще каже: „Мир вам!
Отсега нататък с труд и пот на челото ще изкарвате прехраната
си
, за
да
се научите на този велик закон –
да
оценявате живота, който ви давам“.
Човек лесно може
да
обеднее.
Един американски милионер, бащата на когото оставил двайсетина милиона долара наследство, имал слабост към цветята и започва
да
събира разни цветя из всичките краища на земята; пращал дори специална експедиция за някои особено редки цветя; след няколко десетки години изхарчил всичко, каквото имал, и когато умрял, трябвало
да
го погребат на общински разноски.
“ Той беше човек, който бе изпъдил със своя камшик навън всички гадове, и затова Исус му рече: „Ти
си
човекът, който ще бъде с Мене днес в рая“.
Но вие ще попитате: „Как човек може
да
изгуби своя живот?
Изпъдете из
себе
си
всички гадове, свини, лисици, вълци.
Имате син, здрав и читав, свършил в странство, но се заражда в неговия ум
да
стане велик, славен,
да
има Св.
– „Ако наистина
си
Син Божи, слез и ни освободи.“ – Как ще го освободи, когато той не е изпъдил из
себе
си
всичките гадове, когато той е роб на своя егоизъм?
Георгиевски кръст; той казва: „Аз ще отида
да
се бия за слава“, и отива; един куршум го ударва; приема славата, но изгубва живота
си
.
Адам и Ева са пожелали такъв един кръст, и Господ ги пратил на бойното поле.
Искам
да
ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили.
Излизат от рая, отиват
да
завладеят света, но изгубват вечния
си
живот.
Първото нещо е
да
се научите
да
обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него.
Сега
да
се върнем към Христовата мисъл.
Имате хиляди случаи
да
се съедините с Него и
да
направите живота
си
щастлив.
Да
харчим пари,
да
изгубим живота
си
– знаем, но
да
спечелим живота – не знаем.
И когато се съедините с Него и влезете във вечния живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.
Христос е дошъл тъкмо
да
ни научи как
да
спечелим изгубения живот.
И тъй, турете
си
за задача първо за две минути, после за пет минути
да
изпъдите чуждите мисли из
себе
си
и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание
да
размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля
да
разрешите известен въпрос, и Христос ще ви отговори.
Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът; значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в
себе
си
Мене, когато познаете за Бог Моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал живот вечен Мене, ще даде такъв и на вас“.
Трябва
да
приемем Христа в
себе
си
, за
да
се свържем с Бога.
По какво се отличава животът от другите сили?
И Християнството само тогава има смисъл, когато се научим
да
побеждаваме този живот, за
да
придобием оня, който е именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите чувства, щастие, дава сила на духа
да
побеждава всички.
Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа.
Да
престане страхът в света от беднотия.
Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем
да
черпим тоя живот.
Този въпрос има двояк смисъл: аз мога
да
развия пред вас неговата чисто философска страна, мога
да
ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма
да
ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб
да
яде, а почна
да
му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н.
Човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми
да
ям.
Може
да
поискате
да
ви турят в затвора; кажете в
себе
си
: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“.
Че жена го е месила, не ми трябва
да
знам.
Може
да
се опълчи против вас целият свят; може
да
ви плашат; не се плашете.
Че има такива или онакива елементи, също не искам
да
зная.
Човек, който се плаши, не може
да
стане гражданин на Царството Божие.
Единственото нещо, което ме интересува сега, е
да
се нахраня, че след това ще мога
да
те слушам
да
ми приказваш за тия работи“.
Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив.
Та и ние ще кажем сега на философа: „Не искаме
да
знаем от какви елементи е съставен животът, как и от какво е той замесен, как е произлязъл; искаме
да
се нахраним,
да
ядем от вечния живот, че после можем
да
разискваме с вас, колкото време щете, върху тия неща; сега искаме
да
се избавим от тази смърт“.
Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който
си
воювал на бойното поле“.
Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за
себе
си
, за волове, коне и прочие.
Как можете
да
придобиете вечния живот?
Най-после, трябва
да
страда за Христа.
В това страдание вие ще намерите истинския живот.
И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкръси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него.
Да
оставим
да
се всели Духът Христов в нас,
да
познаем Истиннаго Бога и
да
придобием вечен живот.
Ще ви сложат на носилка, попътьом просто ще дойде
да
потвърди присъдата, като ви прочете една заупокойна молитва,
да
ви помене Господ в Своето Царство, т.е.
Тогава ще излезем
да
работим за нашите по-малки братя и сестри, и те
да
се научат на изкуството
да
придобият богатството на тоя Божествен живот.
да
бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят.
Какво е това
да
заровят човека?
То значи
да
го затворят долу в тъмницата, за
да
изплати своя дълг.
Всеки, който, вместо
да
отиде
да
изплати дълговете
си
, отива
да
търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята,
да
изплати първо своя дълг,
да
се научи
да
придобива своя живот.
Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има
да
взема от нас, колкото и
да
плачем, няма
да
се смили, а ще каже: „Плати дълга“.
И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам
да
си
платите дълга – вие ми дължите“.
Сега, необходимо е
да
знаем основния закон на живота, за
да
се освободим от смъртта.
Ще ви приведа един пример за изяснение на това.
Във времето на българското робство, в епохата на еничерите, някой
си
турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет.
Никой от местното население не смеял глас
да
издигне, всички се на Бога молели от това зло
да
ги избави.
Всички мъже носели белезите на турския даалия.
Но никой не смеял глава
да
повдигне.
Влиза в една гора, съглежда го отдалеч турският даалия и му извиква: „Ей гяур, стой!
Кой ти позволи тук
да
минаваш?
“ – „Аз съм чобанин, стадо
си
прекарвам.“ – „Я хвърли тая тояга.“ – „Но аз ти я нося подарък – тя е пълна със злато.
Тя никога не ме е лъгала и пътя ми е управяла.“ – „Гледай, тоя серсем гяурин, какви глупости говори!
На нея твоята глава аз ще набуча.“ Обаче смелият овчар, с първия още замах сабята на пехливан даалия на две строшва; от втория замах, дясната му ръка съвсем увисва; третият замах левия крак на две пречупва, и пехливанинът даалия на земята се срутва.
Втори път като мина, моята тояга ми пак казва, още три думи ще ти кажа и главата ти ще смажа.“ – „Вярвам – отговорил пехливанинът даалия – в твоята тояга.
Нейните думи в живот
си
ще прилагам.
Мога ли вече аз
да
се противя на такава тояга, която от рая излезва и всякога право казва?
Нека отсега нататък раята
да
бъде свободна, такава е волята на Аллаха.“
Привеждам този поетически разказ,
да
обясня една истина в народна форма.
Има ли място в света, където този пехливанин
да
не е влизал?
Всички в тоя свят за пехливанина даалия приказват, за неговите подвизи майки и бащи говорят.
Има цели томове, писани за неговата история, за неговата сила.
Всички една песен пеят – непобедим е в тоя свят нашият пехливанин даалия.
И ако някой се опита
да
каже, че е възможно
да
се освободим от него, веднага чуваме думите: „Ти луд ли
си
, с всичкия ум ли
си
?
Но достатъчен е този български млад овчар, със своята тояга излязла из рая, която лъжа не казва, с три удара – срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията
да
опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим.
Но ще възрази някой и каже: „Аз не виждам какъв дълбок смисъл може
да
има в тоя обикновен пример“.
Да
, вие сте прав, от вашето гледище, понеже не
си
задавате труд
да
приведете нещата в ред.
Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е.
Божествените закони, и я поверява в ръцете на това разумно същество,
да
брани своята душа от заробване; и ако ножът представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес; и ако ръката показва покварената човешка воля, а левият крак – поквареното човешко сърце; – ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем
да
отстраним разрушителните действия.
В този именно смисъл трябва
да
се разбират думите: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“.
Победата е условие за придобиване на живота.
И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може
да
разграби неговия дом“, подразбират същата идея.
Затова е необходимо онова знание, което може
да
ни запознае със законите на тоя процес за придобиване на живота.
Жена, която иска
да
изтъче плат, преди всичко трябва
да
знае
да
опере и изпреде вълната;
да
приготви своя стан, своите нищелки, бърдо, ватали и след това
да
наснове основата и
да
я навие на кросното,
да
я опне и
да
почне тъкането според определените правила на това изкуство.
Совалката постоянно трябва
да
се хвърля ту от лявата, ту от дясната страна,
да
носи жичките на вътъка, които като се преплетат с основата, образуват желания плат.
Художникът, който иска
да
нарисува някоя ценна картина, трябва
да
разбира законите на това изкуство,
да
разбира съчетанието на боите и
да
владее своята четка.
Скулпторът, който иска
да
извае някоя велика статуя, трябва
да
владее своя чук.
Който гради къща, трябва
да
знае как
да
я съгради, издигне и нареди.
Лекар, който иска
да
стане знатен и полезен, трябва
да
познава отблизо елементите, които лекуват болните.
Учител, който учи и възпитава, трябва основно
да
познава човешката душа, човешкия ум и
да
постъпва съобразно с тях.
Сега и човекът християнин, който иска
да
придобие вечния живот, трябва
да
познава основата на тоя живот и
да
прилага законите, по които той се добива.
Животът може
да
се уподоби на плат, който трябва първо
да
изтъчем и след туй
да
облечем.
Той е първата дреха, с която трябва
да
се обвие човешкият дух.
Това оголяване го наричат морално падане.
Христос ясно казва: „Вечен живот е
да
познавате Бога“.
„
Да
го познавате“, ето тайната на придобиването вечния живот.
Когато вие умрете, ще възкръснете ли
да
се явите на своите?
Вие може
да
имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма
да
внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел.
Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя
да
го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч
си
въобразява, че пие бистра вода, и
си
казва: „Аз я познавам“.
И над вашия гроб няма
да
стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“.
Но
да
се върна пак на предмета и
да
поясня въпроса с една малка аналогия.
Всяко живо същество иска среда и условия, при които може
да
живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат
да
живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът.
Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство.
Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот.
Средата, в която може
да
живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може
да
живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също.
Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира.
По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог.
Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може
да
добие своя първоначален живот –
да
се облече в безсмъртието.
Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва
да
черпим.
Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за
да
се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може
да
приема живота.
Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа.
Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа.
Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо
да
познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо
да
имаме връзка със своята среда.
Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят,
си
казва: „Отивам
да
видя баща
си
“.
В оня свят няма
да
отидете при Небесния ваш Отец.
За
да
отидете там, трябва
да
победите смъртта,
да
излезете из затвора,
да
сте свободни.
Всички църковници казват: „Христос е врата“.
Ще кажете: „Христос ни спаси“.
Как ни спаси?
„Той умря за нас.“ Умрял може ли
да
спасява?
По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как
да
излезем от този затвор, как
да
победим смъртта и злото.
Той иде
да
посети нашите умове, нашите сърца, и светът ще Го види с ония три удара: срещу ножа, в ръката и в крака.
Той ще срути всички лъжливи учения.
То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух, човешкото сърце и внасят в него обич и любов към всичко – това е живият Христос.
И затуй Той казва: „За
да
имате тия основни елементи, които
да
внесат във вас живот вечен, непременно трябва
да
познавате Бога“.
В света трябва
да
се воюва.
Обаче трябва
да
се разбира правилно това изкуство.
Ще ви кажа как: Една майка, българка, праща сина
си
, мисля, в Германия
да
се учи: била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина
си
по 3–4–500 лева, но това било малко, парите не му стигали: един ден той пише на майка
си
да
му изпрати 1000 лева; тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш
да
намериш някоя малка работа“; но синът ѝ заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб: не искам син, който е страхливец, който не иска
да
работи – който се бои от работа в борбата с живота и иска
да
живее като баба“.
Синът се опомня.
И тази телеграма е поставена днес в рамки, и на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси“.
Значи в света трябва
да
воювате с елементите на смъртта.
Но вие ще ме попитате пак: „Как можем
да
се домогнем до това начало?
Да
кажем, задушавате се; какво правите?
Трябва чрез носа
да
поемете въздух.
Тъй, за
да
имаме живот, трябва
да
имаме познание, а за
да
имаме познание, трябва
да
имаме свеж ум, който
да
възприема,
да
се движи.
И когато постоянно възприемате с ума
си
ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите.
Ако направите един малък опит, всеки ден
да
калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания,
да
ги отпъждате и
да
възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете
да
извършите над
себе
си
чудеса: не ще има спънка, която
да
се не подчини на туй усилие на вашата воля.
Сега, разбира се, който иска
да
придобие безсмъртие, трябва
да
има силна воля в истинския смисъл на думата.
Като кажеш: „Не мога“, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го науча
да
може“.
Ако искаме
да
се съединим с Бога,
да
живеем с Него,
да
придобием вечен живот, непременно трябва
да
слугуваме Нему – другояче пак ще се слугува, но на кого?
“ Не искаш ли
да
работиш за Господа – плюуус!
Най-сетне кажеш: „Няма какво
да
се прави – ще се работи“.
„Аз не искам
да
слугувам на Господа.“ – Щом не искаш
да
слугуваш на Господа, ще имаш друг господ.
– „Искам
да
бъда свободен.“ – Лъжеш се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен.
Каква е тази свобода: днес ти биеш, утре тебе бият; днес ти удушаваш, утре тебе удушават?
Това не е свобода.
Христос казва: „Трябва
да
се запознаете с основния принцип на познанието“.
Аз искам
да
приложите това, което ще ви кажа.
Вие ѝдете в черква, изправите се, скръстите ръце, затворите очи, пренесете се и се молите Богу; излезете вън от черква – всичко това вие забравите.
Ама казват: „Христос дойде и ни спаси“.
На първо място Христос ни учи как трябва
да
работим за
себе
си
.
Пътят – това е метод, истината – това е вашият ум, чрез който вие трябва
да
се запознаете с нещата, кои са добри и кои – лоши, животът – това е изкуство, с което вече знаете как
да
направите плата и
да
се облечете с него.
Оставете децата на мира, не се безпокойте за тях, помислете малко за
себе
си
.
– „Ама как ще пия, няма чаша.“ – „Коленичи при този планински извор, ето елементът, който може
да
уталожи твоята жажда.“ – „Не искам
да
коленича.“ – „Ще коленичиш, иначе ще стоиш жаден.“ – „Ама моите панталони, които сега съм купил, ще се окалят.“ – „Ако искаш
да
опазиш твоите нови панталони, ще останеш жаден.
По-хубаво е
да
коленичиш,
да
се окалиш, за
да
усетиш
благата на водата.“ – „Гладен съм.“ – „Ела с мене“; завеждам го в една стая – „Ето ти хлебец, ще седнеш на земята и ще се нахраниш.“ – „Ама ще ме видят хората.
Ако те е срам
да
ходиш на училище с буквар, невеж ще останеш.“ Та когато един човек е повикан
да
следва Христа, не трябва
да
казва: „Какво ще рекат хората“, а трябва
да
се приближи до Христа,
да
приложи Неговото учение и ще стане силен.
Аз не искам
да
сте слаби, а
да
се нахраните – как?
–
да
нахраните вашия ум, вашето сърце.
Да
придобиете живот вечен – това значи
да
знаете
да
нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята душа, своя дух.
И тази сутрин аз бих турил туй заглавие на моята беседа: „Как
да
се научим
да
се храним“.
Вие сте се научили само
да
дъвчите и много хубаво владеете това изкуство.
И като се нахраните така, ще ви кажа, че сте много умни, че сте усвоили Христовото учение и че ще придобиете вечен живот, понеже знаете как
да
се съедините с Бога.
Повикали сте една жена
да
ви научи
да
предете и тъчете; „Ама не мога“.
– „Ще можеш“; най-напред няма
да
стане туй, както трябва, но постепенно, от ден на ден, след седмица, след месец, вашата прежда ще стане по-тънка; след туй ще се научите как
да
насновавате; подир това ще дойде и самото тъкане.
Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите.
Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае
да
припечели.
Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути
да
държите вашия ум свободен,
да
не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот.
Вие казвате: „Аз спрях
да
мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.
Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички.
Да
дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие.
Кажете най-сетне: „Аз искам
да
бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“.
Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само
да
слушате, но и
да
се учите.
Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как
да
я нагласявате; дават ви учител,
да
ви учи на основните правила на музиката, и почвате
да
упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти.
Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време
да
мислите само за Господа на Любовта.
По същия закон Господ иска
да
ни научи
да
усвоим метода, начина
да
придобием живота.
5.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Хубаво, 2,000 години все това проповядвате; но как ще го спаси?
– „Пролял кръвта
си
, за
да
откупи хората“.
Вярваш в Христа, но ако
си
в положение на овца и не се впрегнеш на работа, служиш ли на Христа?
Аз те съветвам
да
отидеш и
да
слушаш Христа, като говори в Своето училище,
да
разбереш Неговото учение и
да
го приложиш в живота.
От хората не искам ни най-малко
да
изхвърлят туй, което имат.
Разбирам човек
да
държи буквара една, две, три години, но 100 години
да
срича все буквара, това не разбирам.
И когато имате способността
да
мислите,
да
действате и
да
създавате, вие имате преимущество скрито в
себе
си
, имате богатства, рудница, която трябва
да
разработите – вашия ум, ващата воля.
Ако Христос, Който иде, направи ревизия във вашите домове, ще провери напълно дали сте се занимавали.
Христос ще види дали в тия килийки, в тия стаи има разумна човешка мисъл и действия, или има овчи извержения.
И този последен тор е хубав, но грехота е един човек, когато баща му го е пратил на училище, на когото е дал всичките условия
да
стане разумно същество,
да
остане вън и
да
блее.
И когато ангелите слязат и пак се върнат на Небето
да
рапортуват за хората, какво ще кажат горе?
– „Долу те още блеят.“ Туй блеене кога
да
е ще се превърне в говор.
И сега Христос, като иска
да
направи тази овца
да
бъде разумна, защото има условия
да
бъде такава, турва тия два принципа един до друг и казва, че тази вълна на овцата трябва
да
се изпреде и от нея
да
се направи плат.
Овца всеки може
да
стриже; но вълната ѝ трябва
да
се изработи.
Па и вълната, ако не се остриже навреме, ще опада, както листата на дърветата.
Та трябва вълната
да
се прибере,
да
се преработи и
да
се изтъче от нея плат – нашите мисли и желания трябва
да
се превърнат в действия, и тогава ще могат
да
се облекат голите хора.
Когато оглупя, когато стана овца и заблея; когато неговата ръка осакатя, когато неговата жена се поддаде и напусна целомъдрения живот за външния блясък на нещата, а той самият последва този пример, та и двамата се отдадоха на разпуснат живот.
Христос казва сега: „Аз дойдох на земята именно за тоя човек, който е направен по образ и подобие Божие;
да
развържа неговите ръце,
да
може
да
изпълнява Божия Закон.
Да
упокои Господ душата ви между свинете ли, между рожковете на тоя свят?
Не, вземете тояжката
си
, вземете торбата
си
и хайде на път към бащиния
си
дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“.
Христос ви съветва
да
турите настрана буквара и читанката и
да
вземете граматиката; тя е полезна наука, тя учи как
да
говорим и четем правилно, къде
да
поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“).
От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане.
Да
бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва
да
се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие.
Една дама, която се приготвя
да
отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда
си
лицето, носа
си
, ръцете
си
– всичко
да
е в изправност.
Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало
да
се оглеждате и изправите вашия характер?
Казвате: „Без огледало мога“.
Трябва ви огледало.
Вземете пример от тая светска дама.
Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате в него, всичко
да
е в изправност.
Тогава само
да
се явите пред Господа.
Да
не мислите, че Господ ще ви приеме на Небето тъй, както сте, не.
И затуй Христос казва: „Синовете на този век са по-умни“.
И освен че не бива
да
ги осъждаме, но трябва
да
вземем от тях много добър урок.
Във всяко отношение препоръчвам светските хора, защото дават отлични примери и по схващане, и по енергичност, и по приготовление.
Ако бихме взели техния пример
да
го приложим в духовния свят, щяхме
да
стоим по-горе, отколкото сме сега.
Ако не можете
да
съградите каменна къща, как може
да
съградите един характер, който иска много големи усилия?
Нямаш 1,000 лева
да
съградиш къща, а искаш
да
съградиш великолепен характер!
И когато казва Господ
да
не обръщате внимание на светските работи, подразбира това: когато сте изградили една, две, три къщи, казва: „Доста вече, ти
си
специалист, сега искам от тебе
да
съградиш своята сърдечна къща, съгради умствената
си
къща“.
Същият закон по аналогия трябва
да
върви отдолу нагоре.
Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може
да
развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее!
И овци ни трябват, защото ни дават вълна; но ако цялата земя би била изпълнена само с овци, нямаше
да
има никаква хармония.
Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва
да
вземе връх над неразумния, животинското трябва
да
се замени с човешкото.
Не е лошо
да
е човек животно; но има нещо по-високо от животните.
За овцата
да
е животно е в реда на нещата, но не и за човека.
И в Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящ Дух“, Който иска
да
научи,
да
облагороди,
да
спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще,
да
съдействат на Христа: Той иска
да
Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре
да
градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план.
Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата.
Допущам, че някои свещеници не извършват своята длъжност, както трябва, но аз ги не осъждам – това е тяхното разбиране, а трябва
да
се завзема аз
да
направя туй, което на мене се налага.
Ако постоянно стоим на едно място и ги осъждаме, а ние сами занемарим своите длъжности, каква полза може
да
има от това?
То ще бъде като онзи учител, който не е предал урока на учениците
си
, и затова иска
да
ги накаже.
Нека преминем в стадия на разумното живеене, което има за цел подобрението на всичките народи, на цялото човечество.
Трябва
да
имаме предвид човешката душа, дома, обществото, народа, човечеството – всички тия категории Христос ги включва; всичко туй съставя едно цяло.
Домът е по-голям индивид; обществото – по-голямо от дома; народът е още по-голям от обществото, а човечеството – още по-голямо от народа.
Христос, като туря тази мисъл пред вас, „Колко човек стои по-горе от овца“, смята, че човек е по-способен
да
гради и съгради своя живот.
Първото нещо, като се върнете у дома, е
да
започнете
да
излекувате бесния; второто, което трябва
да
направите, е
да
отворите очите на вашия сляп; третото –
да
отпушите ушите на вашия глух; четвъртото –
да
развържете ръката на този, на когото е вързана –
да
турите вашия ум в действие.
Тя е една сериозна задача; правила имате, ще направите решението.
Разбира се, може
да
минат ден, два, три, но ако постоянствате, ще я решите.
И когато решавате, резултатите ще покажат как трябва
да
работите.
Ако всякога учителят би решавал задачата на ученика, последният никога не би се научил
да
смята.
Учителят зададѐ една, две, три, четири, пет задачи и каже: „Следващия път ще ми донесете тия задачи решени“.
И цял свят около нас е все задачи, които Господ е предоставил на нас
да
решим.
В главата, която прочетох, Христос е турил много задачи.
Аз сега ви давам задачата само с четирите прости действия – събиране, изваждане, умножение и деление.
Щом влезете в сложното тройно правило, там работата е малко по-трудна, но с четирите прости действия може
да
я решите много добре.
Някои от вас казват: „Не знаем
да
събираме“.
Не знаете с какви
да
се събирате – мъжът не знае с каква жена
да
се събере.
После иде изваждането: мъжът се оженва за една жена, не я харесва, иска
да
я парясва – не знае как
да
изважда.
Не е време сега
да
се изважда.
Намножат му се деца, иска
да
ги изпъди, защото не били умни.
Трябва
да
ги научи.
Какъв велик закон се крие в тия четири правила:
да
знаеш как
да
събираш, как
да
изваждаш, и така нататък!
Когато почнем
да
се събираме със светии, с ангели, когато се съберем с Бога, тогава ще научим истинското събиране.
Някои казва: „Мога
да
събирам“.
„Имам – казва – минус 2,000 лева.“ А, ти
си
богат човек, може
да
разполагаш и
да
правиш добро на други.
Тази овца вие ще съберете и ще извадите; тя ще ви даде елементите.
Ако посетите един овчар, той ще ви научи основния закон на събирането и изваждането: като подсири млякото, една част ще събере, друга ще извади вън.
Ако знае как
да
извади непотребното, той ще спечели, ако не знае, ще загуби.
И вие, ако знаете как
да
подсирите вашето мляко, как
да
събирате едното и как
да
изваждате другото, когато дойде
да
балансирате вашата сметка, ще кажете: „Сега имаме печалба“.
Имате ли загуба, това показва, че не сте употребили онзи разумен принцип на Христа, а сте били овца, която е само пасла и бляла през всичкото време.
Овцата, като види вълка, тропа с крак: иска
да
му каже: „Трябва
да
се махнеш от тук; не знаеш ли, че аз паса?
“ Но той се хвърля и я изяжда.
Затуй Христос дойде
да
развърже ръката на човека и
да
му даде сила
да
се бори с вълка – с дявола.
Трябва
да
благодарим на еврейските фарисеи, че са предизвикали Христа
да
каже такава велика истина; другояче Той не би я казал.
И вълците имат право
да
ходят по света,
да
упражняват своите зъби, но и ние имаме право
да
употребим срещу тях своя ум и своята воля.
Хора, крайно формалисти, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, хора специалисти, виртуози
да
откриват и изтъкват чуждите грешки – фарисеите не могли
да
си
обяснят как тъй
да
може
да
се нарушава съботата.
Те имат право
да
ядат, но и ние имаме право
да
им извадим зъбите; те имат право
да
упражняват своите нокти, но и ние имаме право
да
им ги изрежем.
Според тяхното схващане, според закона Мойсеев, съботата трябваше
да
се прекарва в почивка и бездействие.
И като направите дявола овца,
да
ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следващата стъпка
да
го направите вол,
да
му турите оглавник и
да
го накарате
да
оре.
Българинът ще вкара воловете
си
в обора, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще
си
тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането
си
ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя.
И казва Христос в друга една задача, че духът, като излизал от човека, бил много неспокоен и ако се върне назад, той е седем пъти по-лош от преди.
Шест дни трябва
да
работим, а седмия ден ще пием – ще се веселим“.
Всички онези глупави хора също стават седем пъти по-лоши.
И затуй Христос казва: „Аз дойдох
да
спася разумния човек“, не за животните, а за човека.
И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца – казва им Той – падне съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите; и не, разбира се, от обич към овцата, а за
да
не пострада вашият интерес.
Та именно туй спасение на дълбокото християнско учение трябва
да
приложим в нашия живот,
да
бъдем образец със своя ум и със своето сърце, домът ни
да
бъде идеална градина – това е задачата на нашия живот.
Но щом трябва
да
направите добро на човек, който се нуждае от помощ, повдигате голям въпрос, че в събота не трябвало
да
се възстанови неговата ръка“.
Затуй почнете
да
работите, и нека всеки
да
работи вътре в
себе
си
.
Ако вие за вашия стомах готвите 4–5 часа на ден, за
да
го нагостите, понеже постоянно блее, и казвате: „
Да
не го измъчвам,
да
го понахраня“, защо, когато се касае до разумното същество, до човека,
да
се повдигне именно неговата мисъл, неговото сърце, казвате: „В събота това не става, има за него време, нека чака“?
Христос туря две условия, като казва: „Както вие се грижите за вашата овца, по същия закон трябва и Аз
да
се грижа за разумното.
Както вие изваждате вашата овца из ямата, така и Аз съм дошъл на земята
да
освободя тия разумни същества –
да
ги изведа из ямата“.
Знаете ли що значи
да
е схваната ръката?
Неговата воля е била парализирана, и Христос казва: „Искам
да
възстановя неговата воля,
да
може той
да
действа свободно,
да
прилага своята мисъл, своето чувство, защото на земята той е пратен
да
работи.
Дали това ще бъде в понеделник, вторник, сряда или събота, когато и
да
е, Аз ще изпълня Своята мисия“.
А такава работа, която не нарушава Божествения Закон, може
да
извърши всеки, защото почивката е предназначена само за тялото, а не и за духа.
А трудолюбивите казват: „Когато се върне Христос при нас, тогава ние ще
си
починем“.
Тъй трябва
да
схваща работата истинският християнин.
Има един основен принцип, който ние трябва
да
имаме предвид; има известни закони, които трябва
да
разбираме.
И не само
да
ги разбираме, но и
да
ги прилагаме в живота
си
.
Без това приложение всяко учение, всяка религия, каквато и
да
бъде, е безплодна.
Едно растение не е достатъчно само
да
изникне,
да
израсте,
да
се развие,
да
цъфне,
да
завърже плод, но този плод трябва и
да
узрее.
Следователно по същия закон човек може
да
се роди, развие и завърже, но ако не узрее в него плодът, неговият живот е безплоден.
Може
да
кажете, че тия работи са били само във времето на Христа.
За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи.
Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за
да
му помага в построяването на храма.
Този принц обаче, след като го научил как
да
построи храма, поискал
да
се докопа и до неговия престол.
След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за
да
излезе,
да
му даде най-хубавата жена на света.
Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца.
Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек.
Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята.
Минава време, един рибар отива
да
лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда.
Помислил
си
, че в нея трябва
да
има богато съкровище.
Почва
да
я разпечатва и когато я отпушил, взело
да
излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал
да
убия оногова, който ме извади из стомната.
Рибарят
си
помислил: „Що ми трябваше
да
отпечатвам тази стомна!
“, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти
си
излязъл из стомната.
Ти трябва
да
ми докажеш най-първо, че
си
излязъл из стомната, и тогава ме убий“.
– „В стомната бях.“ – „Не
си
бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не
си
бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал
да
влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“.
Когато имате тия благоприятни условия
да
наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух.
Трябва
да
разбираме законите, за
да
използваме благоприятните условия.
Да
се върна към думите на Христа, които Той е казал, когато довели при Него един бесен, друг сляп и друг ням.
Тук всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой бесен влезе във вас и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „Майката побесняла“.
Вие разумните трябва
да
прострете ръка, за
да
изцерите бесния, като кажете: „Мир вам!
“; както от една дума на Христа бясът излязъл из човека, тъй и вие можете
да
кажете тези думи и
да
изцелите болния.
Когато почнете
да
храните вашите коне в оборите, те почнат
да
ритат, без
да
мислят, че наоколо има деца; какво трябва
да
правите?
Трябва
да
кажете като българина „пш!
“ и
да
го дръпнете за юздата.
Юдата – това е закон.
Всяко неразумно същество трябва
да
има юзда.
На разумното му се дава реч
да
говори.
Следователно трябва
да
излекувате в
себе
си
този бяс.
Тази овца е станала вироглава, тя е бясна; трябва
да
я излекувате.
Попитали една жена, която не знаяла
да
чете, и тя рекла: „Синко, сляпа съм, сляпа!
“ Не можете ли на тази жена
да
отворите очите?
Учителите са хора, които отварят очите на слепите; те са чудотворци; пратите сина
си
при тях, след 10–15 години го връщат с отворени очи.
И на глухия, и на него трябва
да
пробиете ушите,
да
чуе и схваща.
Да
пасе трева, за
да
си
покрие гърба с малко вълна, и
да
даде мляко и по някой път
да
блее насреща ви.
Постоянно блеят: брат от брата се оплаква, слуги се оплакват от господари, и господари – от слуги; 365 дена през годината все една и съща песен пеят.
Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца“, защото човек може
да
мисли.
Неговата ръка трябва
да
бъде развързана; бясът вътре в него трябва
да
бъде излекуван; неговата слепота трябва
да
се отмахне, и слухът му
да
се възстанови.
Туй иска
да
каже Христос с тия думи.
Той казва на фарисеите: „Вие не разбирате основния Божествен Закон, и Аз зная защо вие искате хора с вързани ръце; вашите интереси диктуват
да
имате недъгави хора; вие казвате за слепия: „По-добре
да
е сляп, за
да
не вижда нашите престъпления“; за глухия: „В наш интерес е
да
бъде невежа“.
Христос обаче твърди обратното: Той казва, че на сакатите трябва
да
бъдат развързани ръцете; бесните, слепите и глухонемите трябва
да
бъдат излекувани.
Той иска умни хора, които
да
разбират и
да
вършат волята Божия.
същество, което мисли, разсъждава, което има воля
да
върши това, което е добро.
Това значи
да
бъдеш човек.
И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може
да
има воля, ако не върши добро.
Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може
да
върви нагоре към върха.
От планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може
да
възлезе нагоре.
А само човек, който може
да
се качи на планината, само такъв човек има воля; той може
да
премахне и победи известни спънки и съпротивления.
И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва
да
бъдете овци, не трябва
да
бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва
да
бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога,
да
изпълнявате, значи, Неговата воля“.
Това е искал Той
да
им каже.
Щастлив е човек, когато почне
да
се възкачва.
Докато човек не почне
да
мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли
да
мисли и разсъждава, става щастлив, и невъзможните по-рано неща в живота почват
да
стават възможни.
Когато Бог е казал в първата глава на Битието, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек
да
мисли и действа, както Бог мисли и твори,
да
има воля; а „подобие“ значи
да
уподобяваме нещата, т.е.
да
правим разлика между доброто и злото,
да
произвеждаме хармония.
Да
мислим и действаме – това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас.
Ние не казваме, че овцата е лоша, но казваме, че предназначението на овцата е
да
пасе и
да
дава мляко и вълна, когато пък предназначението на човека е съвсем друго; той е създаден, за
да
управлява всички същества,
да
регулира атмосферата,
да
регулира всички други елементи,
да
уреди земята.
Той трябва
да
стане един добър господар, а може
да
стане такъв само когато разбира туй, което Бог е вложил в него.
Сега често запитват: „Ти християнин ли
си
?
Но тази вяра трябва
да
отиде малко по-далеч; аз ще попитам ученика: „Ти слушал ли
си
днес учителя какво говори?
И тогава ще кажете: „Ти
си
схванал мисълта“.
Хората казват: „Вярваме, че Христос е дошъл
да
спаси света“.
6.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Фарисеят мяза на този тип, влюбен в
себе
си
.
И виждате, като се обръща към Господа, колко са интересни неговите думи – „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци; аз съм нещо повече“.
Но философията му е именно тук погрешна, защото Бог е създал всички човеци.
Ако бяхте го знаели, щяхте
да
знаете думите, с които говори Небето.
„Не съм като другите хора“; ами какво
си
?
Да
си
ангел, не
си
; от същата каша
си
направен, и в твоите жили тече същата кръв.
И сега вие сте в храма; Христос се обръща към вас и ви пита: „Как се молите – дали като този фарисей, или като митаря?
Иска
да
лъже и
себе
си
, и Господа.
Но Христос иска
да
каже
да
не бъдем фарисеи.
Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява с по-възвишените от
себе
си
, с ангелите, а с долните типове, с престъпниците, че не бил като тях.
Да
допуснем, че аз се сравнявам с гадини и казвам: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тия волове, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога
да
правя с тях?
Ако има нещо в света, което
да
безпокои, то са тия фарисеи.
Тази е една слаба черта, която се среща във всички хора.
„Ама еди-кой-
си
имал такива черти.“ Зная; какво
да
правя?
Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на Шекспир,
да
усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в
себе
си
, кажат: „И аз съм като Шекспир гениален“.
Чакай
да
очистя
себе
си
, че тогаз хората.
Проучват характера на Шилер и търсят някоя негова ексцентрична страна, и като я намерят в
себе
си
: „И аз съм като Шилер“.
Чакай
да
очистя своите въшки, че тогаз на другите.
Защото, инак, ако отида при него, онзи, който има по-малко, ще хване от мене.
Да
, велики, но в отрицателен смисъл; велики, които имат минус един грош.
„Ама трябва
да
го възпитаме.“ – Чакай първо
себе
си
да
възпитам.
Аз предпочитам човек, който има нула грош, защото нито има
да
взима, нито поне има
да
дава.
„Ама трябва
да
проповядвате.“ – Ако взема преждевременно
да
проповядвам, ще заблудя хората.
И фарисеят прави сравнение и казва: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като другия, грабител“.
Казва му Господ: „Ако бях те турил на негово място, какво щеше
да
бъдеш?
Да
лъжа хората ли?
“ Някога един ангел, като гледал от Небето как един човек греши, обърнал се към Господа и Му рекъл: „Как търпиш тази низка твар?
Когато излизаш, трябва
да
кажеш великата истина и с думи, и с живота
си
.
Аз
да
бях на Твое място, бих очистил земята от нея“.
Господ пратил ангела на земята
да
се въплъти и го оставил в същото положение, и ангелът направил два пъти повече грехове от онзи човек, когото той осъждал.
Когато почнем
да
учим, трябва
да
работим същевременно с думи и с живота
си
.
Та човек не бива
да
осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.
Аз много харесвам онези съвременни учители, които когато преподават някой предмет, физика или химия, веднага започват с опити: кислород тъй се добива, онова тъй става.
– Не се съмнявам в думите ви, аз в душата
си
дълбоко вярвам в това, което ми говорите; ние всички сме все от знатен род, аз това поддържам; но вашите и моите деди и прадеди не са били тъй благородни, както вие и аз ги мислим; мнозина от тях са били големи нехранимайковци, престъпници, злосторници и последни вагабонти; свидетелството, което Господ е написал за тях, вие и аз го носим отгоре
си
.
Нещата може отвън
да
имат известна благовидност, но отвътре те нямат съответно съдържание.
Някои трябва
да
захванат с игла, че после с ножици.
Та хора с философията на този фарисей може
да
ги наречем консервативни, от консерваторската партия, хора, които имат високо мнение за
себе
си
.
Когато почнете
да
кроите и шиете, по-хубави ножици от вашия език няма.
Не е лошо
да
има човек високо мнение за
себе
си
; стига то
да
е право и
да
няма някакъв примес от горчивина.
Когато започнете
да
режете наляво и надясно, без
да
мислите, вашите ножици не са на мястото.
Най-голям консерватор и регулатор в природата е азотът, който спира всяко горене, задушава всякакъв живот.
Защото ако говорите не на място, режете, без
да
мислите – ще се изхаби платът.
Азотът е най-старият, най-уравновесеният елемент в природата.
Не ви говоря всичко това за обезсърчение.
Но ако би останала природата само с него, всичко щеше
да
бъде мъртвило.
Не искам
да
ви кажа, че вие сте роден фарисей, но че имате разположението на фарисея.
При все това, органическият свят има
да
му благодари много...
Всички го имат.
Фарисеят се обръща към Бога, не
да
му помогне
да
изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирджия, убиец, прелюбодеец.
И хубаво е
да
го имате до известна степен.
Именно като книжник и философ той трябваше
да
се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирджийството, убийството, прелюбодейството.
Но когато почнете
да
казвате: „Господи, благодаря Ти, че не съм като другите“, фарисеят е жив във вас, и мъчно можете
да
се освободите от него.
Когато срещнем някои хора, които стоят,
да
кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива
да
ги осъждаме в своята душа, а
да
извлечем урок,
да
намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас,
да
го изкореним.
Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „Не съдете,
да
не бъдете съдени“.
Във всички ваши черти и проявления.
Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешката интелигентност.
И тъй, сега Христос ни пита: „Кой е най-правият начин, по който можем
да
принесем молитвата
си
пред Бога?
А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой
да
помисли.
Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещият строй на обществото – „зората на новата цивилизация“.
Някои разбират, че истинска молитва може
да
се принесе само в черква.
Вижте тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли
да
ви помогне?
Тази цивилизация, дето хората се отличават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
И тази черква трябва
да
я намерите, де е тя?
Тя е днес и в Европа облечена в красива християнска мантия.
Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами
да
разрешат задачата,
да
намерят отношенията на известен закон.
Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва
да
има в
себе
си
известно съдържание; вън от това формата
си
остава една проста черупка, в която могат
да
живеят само паразити.
Ако ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва
да
влезем?
Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта
си
“.
– „Красиви са.“ – В какво се състои тяхната красота?
Ако влезем като митаря и признаем погрешките
си
, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: „Ти
си
оправдан, имаш бъдеще“.
Може би учителят
да
намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва
да
каже: „Колко е дребнав – само три погрешки“!
Той може
да
я зацапа, може
да
задраска 4–5 думи, и ученикът
да
каже: „Развали ми тетрадката“.
Да
, ама ако искаш
да
бъдеш съвършен, ти трябва
да
му се благодариш, че ти е обърнал вниманието и на тия погрешки, защото трите погрешки може
да
станат повече.
Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може
да
навъди хиляди.
Има у хората схващания за известни неща, които не можем
да
изкажем, именно, че в черните очи, или в сините, или в сивопепелявите, или в зеленикавите, или в кестенявите, има известни скрити сили.
Доста е една погрешка
да
изпрати човека на позорния стълб.
Ако погледне човек с черни очи, ще произведе известна мисъл; ако погледне с кафяви, – известно настроение и т.н.. Хора със сини очи са хладни.
Доста е, по същия закон, една добродетел
да
ви издигне в Небето и
да
ви постави между ангелите.
Дайте условията, и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне.
Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може
да
излезне на сушата.
Може би, те са хората, които тепърва дохождат.
Следователно последната погрешка, която може
да
остане, е много лоша, за
да
погуби човека, както последната добродетел е много силна, за
да
спаси човека.
Аз говоря за ония сини очи, които са израз на небето.
Те са, които могат
да
изменят нашия живот.
За някого казват: „Устата му е красива като роза“.
У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа
да
го смъкне в ада.
Тя е изразител на човешкото сърце – дали е човек с меко или кораво сърце; показват доколко човек е интензивен и откровен.
Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението
си
“, и затова Бог даде благословия на него, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.
Повечко кръв приижда, затова са и дебелички и червени.
Ако сте в последната ваша добродетел, вие сте на сигурно място, и аз ви ублажавам: вие сте на сигурна канара, дръжте се за тази последна добродетел, и Христос ще върви с вас.
Ако вземем човек с красив нос, той е израз на човешката интелигентност; дали носът е прав или закривен, дали е римски тип или гръцки – това има дълбок смисъл.
Ако вникнем в едно човешко лице и видим, че то няма симетрия, че едната негова вежда не е като другата, едната по-развита, другата по-издадена, ако има известна асиметрия, това показва, че има в него нещо неуравновесено.
Като поставите една права линия, ще се уверите дали и вашият нос е на мястото
си
.
Вие спирали ли сте се някой път
да
си
дадете труд, като машинистите,
да
видите в какво състояние е вашата пара – вашето сърце?
Идете пред огледалото, попитайте вашия ум, и той ще ви разправи в какво състояние е сърцето.
Като се огледат очите ви, ще видите какво е състоянието на вашата душа.
Единственото, което никога не лъже и не може
да
лицемери, са очите.
Затуй, когато човек някой път иска
да
излъже, замижва или туря ръка на очите
си
.
Детето съзнава, че майката, като го погледне, ще познае, че лъже, и затуй
си
туря ръката на очите.
Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живяли такъв чист живот, както ти
си
въобразяваш.
Ти мислиш, че не
си
като другите хора, но в миналото
си
бил като тях, па и сега не
си
много далеч от техния уровен“.
Както и
да
изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането) и усъвършенстването на духа; или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
Тия учения и теории са само помагала за нас,
да
си
уясним някои неща по-добре,
да
ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми.
Обаче основният принцип, лежащ в основата на всички неща,
си
остава всякога един и същ, по който начин и
да
обясняваме и тълкуваме неговите проявления.
Ако
си
добър, пише в книгата на живота, че
си
добър; ако
си
лош, пише, че
си
лош.
Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че
си
говорил истината; ако лъжеш, пише, че
си
лъгал.
Ако помагаш на ближните
си
, самопожертваш се за народа
си
, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от Любов, пише това в книгата на живота: ако изнасилваш ближните
си
, предателстваш спрямо народа, спъваш развитието на човечеството, изневеряваш на Бога – пише така в същата тая книга.
Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас.
В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници.
Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли: Авраам, Исаак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани.
За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва
да
отнеме първородството на брата
си
, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо
си
Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.
За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.
И смелият пророк Натан не се е поколебал
да
го изобличи направо в лицето и
да
му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещото потомство.
За Соломон е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънредно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволстване с жени.
Иска
да
каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкоз благородна, както вие мислите.
Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и
себе
си
лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършили престъпления, и затова ти нямаш право
да
казваш: „Аз не съм като тия“.
И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може
да
бъде приета, и ти не може
да
бъдеш оправдан.
Престанете
да
се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може
да
се лъже от външния вид; Той гледа вашето сърце и според него ви оценява“.
Сега,
да
се обърна към другия тип – към митаря.
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака възкъси, ръце дебели, пръсти също въздебели и заострени, лице валчесто; стомашната система прекрасно развита – обича
да
похапва повечко и
да
попийва.
„Предстои ми дълъг път
да
извървя, аз трябва
да
имам храна“ – така
си
философства той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва
си
торбата.
„Ти правиш като мене, ще извиниш, може
да
го сметнеш за кражба, но трябва ми.
Не искаш
да
ми го дадеш, ще
си
го взема насила или открадна.“ Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва.
Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата
си
– признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може
да
изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може
да
скача и се радва; като изтрезнее, почва
да
плаче, че жена му била болна.
Слепоочните области силно развити; уши възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава – „Бащата и майката крадяха, хайде аз
да
дам,
да
облагодетелствам, дано Господ
да
ни прости греховете“.
Очи има кафяви или винени – белег на естествената мекота и добродушие, които чакат само своето време
да
се проявят.
Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките, и той не се свени
да
ги изповядва и пред Бога, и пред човеците, и пред
себе
си
.
Има повече вяра в Него, отколкото в
себе
си
.
Има правилна философия: не се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз?
Трябва
да
се повдигна, трябва
да
бъде като Тебе.
Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога
да
използвам благата, които
Си
ми дал“.
Този човек, който съзнава грешките
си
, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея.
Как може
да
бъде това?
Но понеже Христос дава двата противни полюса, аз ви казвам: Вземете доброто от единия и от другия и създайте благородния фарисейски и митарски характер едновременно; създайте третия тип на християнина, на новия човек.
НАГОРЕ