НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
90
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
90
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Ние не само трябва
да
знаем как
да
извадим този двойник, но трябва
да
знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания.
Ние трябва
да
се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва.
И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин
да
усвоим знания и Мъдрост.
Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее
да
схване онези елементи, които са необходими за нас, и така
да
ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата
да
зависи нашия живот.
Ученикът ще се моли на учителя
си
да
го учи, ще се моли за знания.
Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите
си
, после отиваме
да
се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво
да
правим сега?
Щом съзнаваш греховете
си
, ще отидеш
да
върнеш царевицата и житото на гладните
си
братя“.
Та и вие ще върнете царевицата на брата
си
, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита.
Ще го питат веднага: „Как се осмели ти
да
говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги
да
не лъжеш, кой ти даде право
да
бъдеш милосърден, кой ти даде право
да
бъдеш честен, защо не
си
крал, защо не
си
обирал другите“ и т.н.?
И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой
си
праведник на земята се осъжда.
Сега, тук може
да
се роди цял спор.
И се осъжда на какво?
Можем
да
спорим колкото искаме по въпроса.
Тук на земята се осъжда
да
плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева,
да
се конфискува всичкото им имане.
Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене?
А праведните се осъждат
да
им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и
да
им се даде възможност, условия,
да
живеят най-добър, най-щастлив живот.
“ Ами че
да
пости човек, много наука ли се изисква?
Тъй се осъжда на оня свят.
Голяма наука ли е това, човек
да
пости и молба
да
прави?
Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият?
“ – Как
да
не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция?
Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет.
Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение,
да
ядем и пием,
да
се радваме за присъдата.
Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята.
Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура
си
.
Хората там са само майстори
да
говорят истината, когато тук са майстори само
да
лъжат.
Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани
да
ям, на диета съм, ще се пости“.
В онзи свят хората са майстори
да
ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори
да
ти изпразнят касата.
В онзи свят хората са тъй майстори
да
те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори
да
те съблекат в Борисовата градина и
да
се върнеш по долни дрехи.
Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва?
Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно
да
плачем и
да
се оплакваме?
Двама студенти
си
приказват.
Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа
да
ги разреши:
Единият дава съвет на другия, който е беден,
да
отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек,
да
му иска пари.
1) Колко е далеч слънцето?
„Иди при него, поискай му пари, но гледай
да
започнат сълзите ти
да
капят.
2) Колко е далеч онзи свят и
Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма
да
ти даде.
Върнал се ходжата и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак.
Така описват глада на руснаците.
Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете.
Как
да
преведем думата „манипулация“ на български?
–
Да
знаеш как
да
управляваш с ръката
си
.
Господ изпраща комисия,
да
види какво става с тази храна.
Напиши
си
ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти.
Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма.
И всички религиозни хора какво правят?
Представете
си
, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие
да
излезете, но
да
намерите и вашите сестри, и тях
да
изведете навън.
„Хайде
да
се помолим на Господа, пак
да
изпрати храна!
“ – „Всеки ученик
си
е на мястото.
Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи.
Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват
да
се чудят къде отива тя?
– Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за
да
дойде до Любовта и Мъдростта.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва
да
разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може
да
помага на хората.
На цял свят човек не може
да
помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва
да
знае как
да
помогне на
себе
си
.
“ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически
да
си
разрешите тази велика проблема, как
да
се оправи света.
Скръбен
си
,
да
знаеш как
да
излекуваш скръбта
си
.
В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой
си
прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония.
В недоумение
си
,
да
знаеш как
да
излезеш от това недоумение.
Безволев
си
, слаба ти е волята,
да
знаеш как
да
я калиш.
Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете
си
.
Както царевицата знае
да
пуща своите коренчета, за
да
добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва
да
знаем как
да
правим нашите опити.
Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери.
Не мислете, че в този свят ще минем без страдания.
Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство.
Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава.
Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание,
да
може
да
открадне дъщерите на Ормузд-Дей.
Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите
си
мъдреци и им заръчва
да
направят един палат, който
да
се отваря и затваря по магически начин.
И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене.
В този палат
да
се изкопае един тунел, през който
да
се отива до царството на Ормузд-Дей.
Яденето е синонимно с изучаване на Словото.
И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали
да
изчезват.
И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за
да
не може
да
бъдат освободени.
Ще кажете: „Каква ли му е била целта,
да
се ожени ли за тях?
Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога.
2.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
“, ще им кажем: Оставете всичко
да
си
върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят.
Какво трябва
да
правим в домовете?
Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят?
И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“.
Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва
да
живеем.
Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал
да
направя една услуга,
да
очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва
да
придобием.
Сега често казват: „
Да
бъдем търпеливи“.
В тази философия трябва
да
се разбира така: нетърпелив ли
си
, още по-нетърпелив стани!
Много търпелив ли
си
– стани още по-търпелив!
Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час
да
говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час.
Дайте на всеки едного това, което той обича.
И тъй, казва господарят: „Оставете ги
да
растат!
Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем.
Сега
да
ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза?
Две жаби, много любопитни, казали: „
Да
видим в какво седи културата на този земеделец“.
Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко.
Скачат, но навън не може
да
излязат.
„Какво трябва
да
правим?
“ Почнали
да
обикалят.
„Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват
си
.
„Сестро, какво трябва
да
правим, аз се уморих и мисля
да
слезем на дъното,
да
видим каква е културата долу“.
– „Не, ние се излъгахме веднъж и няма
да
излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“.
Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление!
“ Той повикал всичките свои съседи: „Представете
си
, млякото оставих небито, как ще
си
обясните, че е бито млякото?
Жабите, които искали
да
опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото.
Та ако аз река
да
ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
Какво е казал господарят: „Не, оставете ги
да
растат до скончанието на века, и тогава ще заповядам“.
Вярвам, понеже сега сте възрастни ученици, няма
да
се смутите от такава сложна математическа задача: нали учениците, които са вещи, не се смущават, когато учителят напише някоя сложна задача на дъската, всички ококорят очи и започват разрешението и гледат как ще я разреши.
И тъй, за
да
ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас, –
да
оставите всичко
да
расте.
А ние
да
се учим и
да
вършим волята Божия.
Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява.
Няма по-хубаво нещо
да
опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките.
Може
да
преживееш такива приятни моменти!
Нашите учени философи имат за цел
да
ни утешават със своите обяснения за живота.
Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот.
Да
, преживели сте.
Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек!
И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
Няма
да
се спирам
да
аргументирам, защото животът сам аргументира.
И тъй, няма защо
да
се смущаваме, че дяволът царува в този свят.
Слугите казват,
да
идат
да
изхвърлят тия плевели.
– „Не, оставете ги
да
растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта
да
се махнат тия плевели.
Но представете
си
, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари.
Когато господарите се разправят, слугите
да
седят и
да
гледат как се разправят господарите им.
Той казва: „Не, оставете ги
да
растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите
да
отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“.
Когато слугите се бият, господарите не се бият.
Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?
Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може
да
изхвърлят и пшеницата.
“, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“.
И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро
си
внесъл в света?
– „Хубаво
си
направил“, казва господарят.
Ако затъчеш две нишки на стана
си
, а разтъчеш три, какъв смисъл има?
Този господар е казал: „Оставете ги
да
растат“.
Казва: „Оставете ги
да
растат!
И всеки, който от памтивека се е опитал
да
се бори със злото,
да
го изкорени, всякога е излизал оцапан, и хиляди години му трябвали, за
да
се очисти само от миризмата на това зло.
“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат
да
се освободят от злото, те искат
да
се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко
да
им върви като по мед и масло.
Всички искат
да
работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата.
Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва
да
се подчиним.
„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма
да
аргументирам защо трябва
да
растат.
Няма
да
обяснявам, понеже имам един силен аргумент.
Тази сутрин съм решил
да
говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ.
Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди
да
му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва
да
проповядвам, но трябва и
да
платя глоба 10,000 лева.
Трябва
да
растат и едните, и другите, т.е.
трябва
да
станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот.
Всеки философ, от каквато и
да
е категория, трябва
да
примири тия две противоречия:
да
остави и доброто, и злото, еднакво
да
имат условия
да
растат и
да
се развиват.
Туй ни най-малко не означава, че трябва
да
поощряваме злото.
Ние не можем
да
поощряваме.
Аз бих оборил всички философи, че ние не можем
да
поощряваме.
Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам
да
расте като бодил?
Тя сама е ябълка и се развива сама по
себе
си
.
Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха.
Когато ние казваме „поощряване“, разбирам,
да
оставим доброто
да
расте тъй, както неговите закони изискват,
да
оставим и злото
да
расте тъй, както изискват неговите закони. Защо?
Защото тъй е казал господарят.
Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата
си
.
Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате
да
градите вашата къща.
А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички.
Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие.
И затуй казва този господар: „Оставете ги
да
растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“.
Ще
си
послужа с един пример.
Прекарвал той живота
си
само в молитви, четене и размишление за начините и методите как
да
се оправи света.
Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене,
да
му предам това знание, остарях вече, негоден съм“.
И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала
да
се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел
да
я кръсти,
да
вземе отговорността върху
себе
си
.
„Не можем
да
те приемем в нашата църква, ти
си
една неизправима блудница, ти
си
един въплътен дявол, който искаше
да
ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш
да
влезнеш вътре,
да
прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“.
А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери
да
ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери
да
ми пратиш?
– „
Да
я кръстя ли?
“ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори.
– „Ще я кръстя, че каквото ще
да
става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира.
След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал
да
го заровят при блудницата.
Всички се замислили: „В този гроб, при нея!
Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали.
Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората
да
проучват учението на тоя отшелник.
Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ
да
го прати при вас, как ще разрешите тази задача?
Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите
да
видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу?
Не, от сегашните ми дела вие не може
да
ме съдите, аз може
да
бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл.
Следователно всеки един трябва
да
бъде оставен
да
изкара започнатото
си
дело.
И ако във вашия ум се зароди мисълта
да
премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас?
Аз слушам често
да
казват: „Това зло аз искам
да
го премахна,
да
го изкореня от душата
си
“.
Аз бих се радвал
да
го изкорените, но то е друг въпрос.
Аз ще ви приведа друг пример.
Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото
да
не би
да
мислят някои, че докосвам сегашното време.
И тук – по простата причина, понеже много влизат
да
ядат и пият, сметките останали неоправени.
Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва
да
извикаме стария игумен, той трябва
да
дойде тук,
да
ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“.
И почнали те
да
се молят.
Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада.
И действително, той дошъл и им дал отчет.
Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира.
И ако вие решите
да
унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма
да
остане и всички софиянци трябва
да
избягат.
Затуй е казал господарят: „Оставете ги
да
растат и двете“, не бутай, има голяма воня, нека
да
бъдат заровени, и корените на тия два живота
да
се хранят от своите сокове до скончанието на века, и тогава има един метод, с който злото може
да
се отдели от доброто.
И го попитали слугите: „
Да
ги изкореним ли?
“ Казва – „Не, оставете ги
да
растат“.
Имате една лоша мисъл, не се старайте
да
изкорените тази лоша мисъл.
Съвременните психолози казват: „Махни я“.
Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели.
Имайте доблестта
да
кажете: „Между многото нека растат и те“.
И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй,
да
дойде
да
даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече.
Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше
да
прати Христа като един светещ ангел, че
да
изплаши света.
Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука.
И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги
да
растат“.
“ Защото онзи, който трябва
да
изобличава другиго за грях, трябва сам
да
е безгрешен.
Често чувам някой
да
казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва
да
я изправиш“.
Е, хубаво, ти правил ли
си
опит,
да
знаеш как се поправят грешки?
Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума
да
употребя, но Писанието употребява тази дума.
Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма
да
остане.
И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите
да
израстне.
Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът
да
дойде и
да
каже: „Може и други думи
да
употребиш“.
Да
, може.
Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли
да
употреби друга дума?
Аз не привеждам това, за
да
се оправдая, а
да
кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите.
За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това.
– „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“
И тъй, този е методът, който трябва
да
употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво
да
правим?
“ Аз бих ви казал: Оставете ги
да
растат!
Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте.
Който обича книги – дайте му; който обича
да
яде – дайте му хубаво
да
се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво
да
се наяде,
да
му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма
да
ям вече толкова“, той сам
да
си
тури едно правило, а ние сега искаме
да
морализираме съвременните хора.
Светът по този начин никога няма
да
се поправи.
Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в
себе
си
всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота.
Няма
да
казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“.
– Говори на мъжа
си
постоянно за любовта,
да
му се проглушат ушите.
Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той
да
каже: „Чух вече, разбрах“.
Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога
да
спя“.
В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога
да
спя!
“ – „Ти не можеш
да
спиш, ама и аз не мога
да
спя.“ – „Казвам ти, че не мога
да
спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога
да
спя, искам
да
имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля.
– „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил
си
фисхармониката и
си
тръгнал.
Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога
да
спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога
да
млъкна, спокойна вечер, и
да
имате един отличен сън“.
„Оставете ги, нека
да
растат!
Когато ние се занимаваме
да
изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може
да
расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно.
Оставете доброто в душата
си
само̀
да
си
расте.
И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“.
Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
Оставете всички неща във вас
да
растат, и не седете всеки ден
да
казвате: „Чакайте, аз ще
си
туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“.
Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по
себе
си
да
расте, не мисли за него.
Не мисли, че
си
добър, нито че
си
лош.
И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото
да
растат в мене, и в края на века Господ
да
отсъди тази работа“.
Този въпрос мога
да
го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти
да
аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала.
Може в бъдеще този закон
да
се измени, в природата нищо не е вечно.
Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта!
Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
Е какво е Правдата?
Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист
да
свири на нея.
По някой път може
да
се скъса една струна, ще опънете нова.
Като се скъса някоя струна, има опасност
да
си
повредите окото.
Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото
да
почервенее.
Как може от свирене
да
почервенее окото?
Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото.
Ще кажете вие: „Като е тъй, не
си
струва човек
да
свири“.
Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала.
Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото.
После, опасно е човек
да
се захласне в добрините, опасно е.
Почнем ли ние
да
мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път.
Туй психологически е вярно.
Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем
да
рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите.
Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал
да
рисува света Богородица.
Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива!
“, и искал
да
се любува на нея и казал: „Чакай
да
видя отдалеч как изглежда“.
И направил няколко стъпки назад и още малко оставало
да
падне отгоре.
– „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше
да
се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“.
Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше
да
пострадаш.
Трябва
да
мислим едно нещо: ние сме дошли на земята
да
се учим, може ли
да
бъдем добри ученици,
да
усвоим Божието знание,
да
направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов,
да
преодолеем болките, мъчнотиите?
Всеки ден има мъчнотии, с които трябва
да
се борим.
И казва господарят: „Оставете ги
да
растат, и доброто, и злото“.
И не казвай, че ако оставим злото,
да
не се борим с него, то щяло
да
се увеличи – те може и двете
да
се развиват.
Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки
да
се развива.
Трябва
да
оставим всички недоразумения.
Остави времето
да
разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух.
Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва
да
правим?
3.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
Да
кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“.
В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска
да
излезе.
– „Няма
да
изляза.“ И започва спор, не иска
да
излезе.
Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма
да
излезе.
Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда.
Няма кому
да
свири.
Хванала я сипаницата.
Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва
да
си
намерим един закон, който
да
ни удовлетвори тая нужда.
Затуй казвам: Който е загубил красотата
си
,
да
я придобие.
На учениците –
да
придобият знания.
На жадния –
да
пие; болният –
да
оздравее.
На всички хора трябва
да
се дават положителни отговори за техните нужди.
„Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам
да
удовлетворя своите нужди.
Защо богатите
да
имат
да
ядат и
да
пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва,
да
гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не
си
дал?
“ Господ казва: „Аз не съм ви дал
да
кадите тамян, а
да
мислите.
И наместо
да
бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“.
Сега, когато дойдем
да
разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“.
Аз не обичам
да
калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли?
И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка.
Сега вие ще ми възразите: „Дано
да
не бъде!
“ Дано
да
бъде.
– „Дано
да
не бъде!
“ С туй „дано
да
не бъде“ светът е дошъл до това положение.
И сега ние казваме: „
Да
бъде!
“
Да
дойде този огън,
да
ни очисти,
да
тури всичко на мястото му,
да
заживеем тъй, както някога сме живели.
Когато почнете
да
мислите,
да
изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма
да
отнеме.
Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как?
Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина.
Любов чрез Мъдрост,
да
знаеш защо обичаш човека.
Онези от вас, които сте жени, обичате децата
си
и казвате: „Моето ангелче“.
Сега Христос схванал, че неговите ученици щели
да
му зададат някои важни въпроси.
Такива важни въпроси се подигат във всички умове.
Да
, не е ангел, вие още ангела не сте го познали.
Но въпросът е: Може ли
да
се даде един правилен отговор?
Любовта подразбира:
Да
знаеш защо обичаш човека.
При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш
да
мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало
да
ги снемем.
Аз не разбирам защо трябва
да
снемем тия пардесюта.
Нали вие казвате, за
да
влезе човек в Царството Божие, трябва
да
снеме 5–6 пардесюта?
А защо трябва
да
се обичаме?
“ – Ако със снемането на пардесюта може
да
се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея.
Като обичаме, ние търсим Бога.
Може
да
снема едно пардесю, и второ, и трето.
И когато казвам, че трябва
да
се любим, с това разбирам, че трябва
да
търсим Бога.
Как може
да
го снема?
Ако температурата се повишава, аз мога
да
снема пардесюто
си
.
Ти ще идеш при Любовта, за
да
станеш Любов.
Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата
си
.
Любов значи: Като Бога
да
станеш.
И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който
си
ги снел, ще ги облечеш пак.
Не, не, ти не
си
любил още.
Твоята любов... хайде,
да
не казвам една дума.
После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание
да
почнат
да
постят, за
да
смалят тялото
си
.
Но това трябва
да
бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон.
Ние трябва
да
любим, за
да
можем
да
намерим Бога, защото Бог е Любов.
Защо, за какво
да
постиш, как и защо?
Да
го възприемем в
себе
си
,
да
го опитаме.
Всичко това трябва
да
се обоснове много добре.
По този начин трябва
да
разсъждавате.
На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават.
Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа.
Без духове не може
да
се говори.
А ти като Господа любил ли
си
?
И онзи, който би казал, че без дух може
да
се говори, ние ще му кажем, че той е без душа.
Казва ми: „Искам
да
ги проверя чрез тебе“.
Не, не,
да
любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
Като ги чета, виждам, че който и
да
е поет може
да
ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“.
„И аз пак ще ви видя, и радостта ви тогава никой няма
да
отнеме.“
Не трябва
да
бъдем деца.
И тъй, искам
да
бъдете умни!
Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови
да
разберат тяхното учение.
Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов
да
разбере великата математика на музиката,
да
разбере вътрешния ѝ смисъл.
Когато
си
болен, ще постиш и ден, и два, и три.
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос.
И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е.
Защото ражда.
Понеже е поискала
да
има един човек.
Може
да
вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл.
Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда.
Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как
си
държи главата, и той скърби и пъшка.
Гладът търси храната, жаждата търси водата.
“ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва
да
пия.
„Не може ли без вода?
“ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може.
Може
да
постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш.
„Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“.
Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия.
Да
не яде човек, то значи
да
няма знание, и
да
е жаден човек, то е пак същото.
Бог иска всички Негови деца
да
бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър.
Някой ще каже: „Аз трябва
да
се спася“.
От какво
да
се спасиш?
От своите глупости
да
се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва
да
се спасява човек.
И ако аз бих имал време
да
обясня защо трябва
да
се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям.
После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието.
Есенцията не разбираме, а това трябва
да
учим сега.
И, следователно, първото нещо: Човек трябва
да
схване, че не знае, че е празен, или
да
се изпразни, за
да
се напълни наново.
Трябва
да
се научим
да
се празним и
да
се пълним.
Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казал
да
му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло
да
има един голям прилив.
И седнал той там със своя скиптър, а приливът иде с големи вълни, и той казва: „Аз ви заповядвам
да
се върнете назад“.
Околните му казали: „Ваше величество...“ – „Аз заповядвам на тия вълни.“ – „И ти, и ние ще идем, трябва
да
бягаме.“ – „А, значи има нещо по-силно от нас, на което трябва
да
се подчиняваме.
Тогава вземете трона и бягайте.“ Има неща в природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания.
И ние смирено трябва
да
схванем този велик факт,
да
знаем, че ние сме деца на тази велика природа, и трябва
да
се учим,
да
бъдем прилежни и трудолюбиви.
Сега аз искам
да
ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение?
Нашата сила не трябва
да
се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“.
Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите.
„Силата дойде“, казват.
„Този въпрос мога
да
го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване.
С половин кило въпросите не се решават.
Светия значи, който научил великия закон
да
поддържа светлината в
себе
си
и
да
дава от нея на окръжаващите го.
Това значи светия: Със своя ум и със своята душа
да
показва пътя.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва
да
се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва
да
измисля едно изкуство,
да
го лиша от славата му“.
И почнала
да
му дава един прах, но с това повредила зрението му.
Той не можел
да
различава краските и картините му мязали на карикатури.
И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели.
Тази графиня може
да
повреди ума на всекиго,
да
не може
да
разпознава цветовете.
Тщеславният човек изключва каквото и
да
е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.
Ако питате защо трябва
да
страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон
да
реформират Цариград.
Пред вашия дюкян може
да
има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“.
И аз виждам не една книжка, и бих желал
да
дойде английското управление, за
да
влезе такъв стражар в дома ви и
да
каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“.
“ Не само трябва ние
да
започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и
да
свършим разумно този живот.
Казвам
си
: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как?
Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение.
Ти трябва
да
стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън.
Тя се уплашила и казала: „Няма
да
я бъде тази работа“.
У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията
да
се сражава.
Там само ангелите може
да
се борят.
Сега ще ви приведа друг пример.
Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат
да
минат и някой му казва: „Ти там не може
да
тръгнеш, нагоре дръж“.
Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк
да
ударя една тояга, колко овци е удавил“.
– „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той
да
направи нещо?
“ Няма какво
да
го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз
да
му ударя една цепеница“.
От всички вас се иска
да
развиете ума и сърцето
си
, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение
да
намерите метода.
Сега ние проповядваме, че трябва
да
бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек
да
бъде добър“.
Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва
да
бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и
да
се уча.
Аз мога
да
имам поведение 6, но при това
да
бъда последен ученик.
Ти може
да
бъдеш един от примерните ученици по успеха
си
и
да
бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица.
„Ама защо, Господи, на този, с поведение единица,
си
му дал такива способности?
“ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти
да
си
го разбрал.
Ти мислиш, че
си
добър, и той мисли, че е добър.
Следователно по-рано трябва
да
бъдем умни, преди
да
съзнаем, че сме добри, а ние искаме
да
съзнаем, че сме добри, преди
да
съзнаем, че сме умни.
И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога,
да
показват смирение.
Ако ти
си
болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе.
И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва
да
си
почине.
А щом човек е здрав и сърцето му може
да
възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“.
Някои, които вярват в този път, искат
да
бъдат по-умни от мене.
Не, ние не можем
да
бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони.
Вътре ние трябва
да
се подчиним разумно, не насила
да
се подчиним, а
да
съзнаем.
И като дойдем до хората,
да
им дадем едно правилно обяснение,
да
обясняваме всички неща.
Да
ядеш, това не значи
да
се учиш.
Ти може
да
ядеш много добре, а
да
се учиш много зле, и може
да
се учиш много добре, а
да
ядеш много зле.
Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо.
Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още?
Дохожда един ангел, взима го и почнал
да
го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания.
Той му казва: „Красиво здание“.
– „
Да
, този е камъкът, който ти трябваше
да
туриш отдавна, а не
си
го турил още.“ Вие още не сте
си
турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва.
И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше
да
го турите отдавна“.
А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.
„И разумя Исус, че учениците му ще Го питат.“ Аз подразбирам, че всичките ученици все питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят?
Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва
да
се прави, ресурсите откъде
да
се намерят.
Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия.
Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена
си
гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни
си
малко водица, подъвчи хляба.
Не казвай: „Е-е,
да
имаше кокошчица,
да
имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“.
Не подигай тия въпроси, не
си
дразни вкуса.
Благодари за хляба, той е една необходимост.
Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш.
Аз мога
да
ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват.
То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав.
4.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“.
И тогава в домовете ви няма
да
има спор, между мъжете и жените няма
да
има раздори, ще има едно надпреварване
да
проявят повече Любовта
си
към всекиго.
Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било.
Имайте търпение, туй учение всички ще засегне.
И тогава първите ще бъдат последни.
Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите.
И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща
си
и всички деца ще го целунат.
А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена
да
стана“ – то е старата инсталация.
Та не трябва
да
обвинявате учението и
да
казвате: „Защо не се прилага туй учение?
“ Трябва
да
бъдем толкова искрени и честни
да
го приложим.
Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва
да
засегне всинца ни като братя и сестри.
Тия, горчивите чаши, ние трябва
да
ги премахнем вече.
Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин
да
се лекуват болестите.
Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може
да
изпиете и няма
да
ви се причини никакво разстройство.
Да
кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва
да
излекува болния.
Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите
да
правят операция на тялото?
“ Казвам, че не трябва
да
правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва
да
изтиска тази гной,
да
направи тази малка операция.
Но ако няма нагнояване, лекарят няма право
да
реже, нека оставим природата
да
работи, тя може
да
направи най-голямата операция.
Глупаво е
да
се прави операция на здраво тяло.
“ Това са условия, при които ние може
да
работим.
Сега в дома, при сегашните условия, жената може
да
употреби крайни мерки, и мъжът може
да
употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей.
И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.
Ще ви приведа един пример.
Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене.
Питат ме,
да
си
направи ли операция на ръката или не?
Тръгват
си
, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“.
И лекарят ѝ казва: „Аз не мога
да
направя такава операция“.
Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами
да
изстискате цирея.
Ако ние сега попитаме: „Защо аз
да
падна?
“ – Трябва
да
паднем, за
да
стане тази хубава операция.
При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи
да
легнеш.
Не трябва
да
питаме,
да
правим ли ние операция или не.
Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога,
да
благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки,
да
не се случи в дома ти никога.
Вие можете
да
Го намерите.
Той спи във вас, може
да
Го събудите.
Да
не кажете някои: „Какъв Господ?
“ Аз ви препоръчвам
да
намерите вашия Господ и туй ме радва.
И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че
си
намерил твоя Господ.
И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и
да
е, ще се осмисли.
Този Господ ще осветли всичките ви работи.
Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни
да
ги правим.
Та казвам, някои от вас почват
да
се пробуждат – заговорил ви е този Господ.
Спасението седи само във вътрешното пробуждане.
Който и
да
ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен.
То няма
да
бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението.
И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио!
И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма
да
се връщате назад.
А трябва искане, трябва
да
искаме.
В нашия живот трябва
да
стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за
да
докажем фактически, че имаме тази Любов.
Трябва
да
бъдем искрени в
себе
си
.
Нашият живот трябва
да
бъде чист като кристал, трябва
да
има такива пречупвания, както в най-чистия диамант.
Като ни погледне човек в лицето, то
да
свети и
да
кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и
да
бъдем готови на всеки човек
да
покажем нашето чистосърдечие и незлобие.
Да
бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка.
Не е лесно
да
се живее сега един Божествен живот.
Не може сега светиите
да
живеят и в горите, а сегашните светии трябва
да
живеят из градовете.
А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти
си
разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“.
Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли.
Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен.
Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва
да
се радвате, че той много добре е направил.
За това няма що
да
аргументирам.
Вие трябва
да
кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но
си
го заслужаваме“.
Който и вестник
да
отворите, която и книга
да
вземете, в който и дом
да
влезете, все такива желания има.
Защо тъй
да
не кажете?
Те не са отсега, а отдавна са влезли.
И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място
да
поработите, брат ти
да
яде, а ти ще носиш неговото нещастие.
Явява се майката с двамата
си
синове и иска
да
бъдат те почетени от Христа,
да
ги тури един отляво, а друг отдясно на
себе
си
,
да
им даде място, което не трябва
да
им се даде, едно от най-видните места.
Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй,
да
има привилегия?
Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може
да
бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът?
Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме.
И тогава запитал: „Можете ли
да
пиете чашата, която аз пия, и
да
се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
Но често има и между господарите, които грешат.
Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание
да
направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за
себе
си
: „Аз вече няма
да
говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“.
Да
, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате.
Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма
да
бъде, ама чакай аз
да
му напълня главата“.
Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа,
да
изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна?
И тъй, Божествената Любов трябва
да
се приложи.
Той е длъжен
да
я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие.
Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва
да
дойде Божественото,
да
се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви,
да
имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание.
И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят.
„Можете ли
да
пиете чашата, която аз има
да
изпия?
Този ден за някои може днес
да
е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може
да
бъде.
“ – „Можем.“ – „И
да
се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
Всеки един от вас може
да
бъде добър.
“ – „Можем.“ – „
Да
пиете от чашата и
да
се кръстите, можете, но
да
седнете отдясно и отляво на мене, не е мое
да
дам, но на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми.“
Погрешката въобще на всички хора, каквито и
да
са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим
да
разполагаме с живота
си
тъй, както ние искаме.
Дето и
да
влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести.
Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им?
Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне
да
плаче и
да
се моли.
Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва.
Може
да
имаме, значи, на земята един идеален живот.
Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва.
А сега всички казваме: „Може
да
бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“.
При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение.
Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени
да
служим вярно на Бога.
Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула
си
, не трябва
да
плаче за него, а веднага
да
отиде в природата,
да
не чака другите.
Ако ние разбираме отношенията
си
към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним.
Да
, докато чакате, гладни ще умрете.
Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем
да
изпълним.
И тогава ще
си
разправяте своята история.
Всички съвременни хора трябва
да
почнат с първия закон, той е, който ще уреди света.
Не стойте на пашкулите
си
отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка!
Ако ние не сме готови чистосърдечно
да
изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни.
А вие държите пашкулите
си
, за
да
не влязат други вътре.
Трябва ли законът
да
бъде написан?
Не, сега ти
си
свободен, хвръкни с крилцата
си
, пий от този Божествен нектар.
И тогава ще имаш сили
да
извършиш волята Божия.
Та, казвам, нам ни трябва едно нещо: Силата Божия трябва
да
влезе в нас, без нея и най-съществените работи, които трябва
да
разрешите, ще останат неразрешени.
Как
да
изпълним задълженията
си
към Бога?
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли
да
пиете тази чаша?
И на брата
си
дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много
си
пил, но като тази чаша не
си
пил“.
“ Защото обичта се показва във време на нужда.
И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“.
Жената не трябва
да
обича мъжа
си
, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може
да
покаже своята любов към него.
Значи във време на страдания.
Българите казват: „
Да
го кръстим с бой,
да
го направим българин“.
Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание.
А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.
Кога можете
да
имате приятели, само когато сте богати ли?
Тогава всичко може
да
направите.
И
да
кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“.
Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас.
И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“.
И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога.
Тази връзка никога не трябва
да
прекъсваме.
Тази връзка никога не трябва
да
се скъса.
Първото нещо, ние
да
пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва
да
дойдат в нас и
да
направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е.
Където и
да
бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва
да
бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество.
Тия три положения трябва
да
дойдат,
да
стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане.
Да
си
добър между добрите, то е естествено, но
да
си
добър между лошите, това е нещо извънредно.
Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.
И другия закон пак е верен:
Да
бъдеш лош между лошите, то е много естествено, но
да
си
лош между добрите хора, то е нещо извънредно.
И тъй, трябва
да
приложим тази Любов, нея аз препоръчвам.
Следователно Христос се обръща към своите ученици, към тия двамата, и казва: „Можете ли
да
пиете тази чаши, която аз пия?
И най-напред жените трябва
да
я приложат.
Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази чаша, мъчно се изпива.
Виждал съм често малки деца
да
не могат
да
пият горчиви капки.
И в оня дом, в който мъжът няма Любов, а жената няма Мъдрост, тегли му една клечка
да
изгори.
„Не може, мамо, горчива е тази чаша.“ И аз бих желал
да
няма горчиви чаши в света.
Ще кажете тогава: „Може ли
да
има живот?
И ще дойде ден, когато в човешката еволюция тия чаши няма
да
ги има.
“ Не може
да
има.
Не че Бог иска
да
ги дава: страданията не се налагат от Бога.
И следователно мъжът трябва
да
внесе Любовта, Божията Любов, в дома, а жената трябва
да
внесе Мъдростта, за
да
се създаде хармония.
Когато ние страдаме, изплащаме, но не изведнъж, в сегашното развитие на живота
си
.
И тогава ще имаме законност, правда и истина – едно идеално общество.
Как ще примирите: една овца, когато я колят, казва: „Защо Господ ме създаде?
Внесат ли ги, тогава Бог е в този дом, ще имаме един дом според новото учение и ще дадем един пример на света, как трябва
да
се живее.
Защо
да
ме колят?
Но не трябва
да
си
правим илюзии: няма ли Любов у мъжа, въпросът е свършен; няма ли Мъдрост у жената, въпросът е свършен; няма ли Истина у детето, въпросът е свършен.
Бащата и майката се радват само на онези деца, които имат Истината в
себе
си
.
Обича ли детето
да
полъгва, те скърбят.
Тъй
да
разбираме хубаво.
Говоря на всинца ви сега, разбирате ли?
Този, старият дявол, трябва
да
го изхвърлим навън, и в дома ни трябва
да
царува Господ на Любовта, Мъдростта и Истината.
“ Е,
да
, „защо?
И като влезем, тогава ще имаме светлина в дома, и тогава едно верую ще има – верую на Любовта, верую на Мъдростта и на Истината, и всинца ще живеем по това верую.
И ще бъдем братя и сестри в Господа.
Възстановете вие тази връзка в душата
си
, между Бога и вас, и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят.
Не
да
ме послушате – а прилагайте, прилагайте!
Първо ще почнат
да
се възстановяват силите ви по един много естествен път.
Или аз съм дошъл сега, че ще се запретна
да
приложа.
Щом дойде някой
да
се оплаква, ще турна халата
си
и ще оправя домът ви.
Ако на вашето тяло имате рана, превържете я и самото тяло ще почне
да
я лекува, защото то съдържа тая сила.
Нали все някой трябва
да
оправи работите?
Каквато рана и
да
имате, тази рана ще оздравее и няма
да
остане нито помен от нея.
Значи тялото съдържа сили вътре за лекуване и когато тялото изгуби тази сила, никакъв лекар не може
да
ви помогне.
И за душата ни същият закон е: Докато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може
да
лекува раните
си
.
Раните ще дойдат в света, при сегашния живот, на всяка стъпка може
да
ви дойдат рани.
На всяка стъпка, на пътя, когато вървите, в някой трамвай, ако се возите, навсякъде може
да
претърпите някаква малка авария.
– „Имам.“ Тогава може
да
работим, и само при тия условия Господ ще се събуди.
И сегашните страдания съществуват поради тази необходимост, в каквото и положение
да
сте.
И в името на вашия Господ, аз ви моля, не се заблуждавайте
да
казвате: „Този човек има едно погрешно учение“.
Целият учен свят, в Америка, в Англия и други казва: „Какво трябва
да
правим?
“ Всички се запитват, но никой не е дал едно лекарство.
Ако вие имате някое друго учение, аз съм готов
да
ви послушам, и ще го приложа, ако то е Божествено.
Има една панацея, за
да
се излекуват тези страдания.
Ще слушаме, защото ние сме готови
да
слушаме Божественото от когото и
да
е.
Нямаме нито един учен, който
да
е дал лек на тия рани, които разяждат обществото и не само домовете, ами и самите нас.
И следователно то трябва
да
се приложи.
Богат
си
, учен
си
, неспокоен
си
, изгубил
си
смисъла на живота.
И тъй, Христос, този живият Христос, вашият Христос, днес ви призовава към Любов, Мъдрост и Истина,
да
осветите Неговия велик закон, и
да
го приложите,
да
го прославите, че като видят хората делата ви,
да
прославят Отца вашего – не мене, а Отца, – Който е горе на небето.
Ние, сегашните хора, всичко искаме, но същественото не искаме.
И сега ние трябва
да
прославим нашия Отец, Който е горе на небето.
Всеки иска
да
бъде богат, всеки иска
да
бъде силен, все материални блага искаме.
Идете в обществото и кажете някому
да
се свърже с Бога, колко хора биха пожелали това?
Преди милиарди години Господ ги е турил на земята, туй злато е складирано, преди милиони години тук е складирано жито, царевица, храни има преизобилно, всичко е промислено.
Но туй изобилие, което съществува в света, не може
да
дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спъваме енергиите на духовния
си
живот.
Често енергията, която трябва
да
дойде за нашето сърце, не иде навреме.
“ Казвам: Как ще познае гладният – след като се наситил, и жадният знае, че се е напил, след като уталожи жаждата
си
.
Сега онези, които следват в туй Божествено учение, са тръгнали с някои свои навици и искат
да
го приложат,
да
направят един компромис между Божественото и човека.
Човек трябва
да
бъде основа, а градивото, то е само Божественото.
Хармонията може
да
произтича само от Божествената Любов, и ако в едно общество няма хармония, Божествената Любов я няма там, Божествената Мъдрост я няма, те не са заработили в него.
Смисълът на земния живот е
да
познаем Бога, понеже ние търсим Божествената Любов.
А всички хора, мъже и жени, сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у всеки човек.
Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както любим Бога, тъй ще любим и всички хора.
Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите.
Бащата има обич повече към един син, отколкото към други.
Много лесно е
да
кажем: „Обичай!
“ Но когато дойде
да
приложим закона, там е изкуството.
Когато касата ми е пълна, може
да
дам много, щедър съм, но когато в касата няма нито пет пари, каква сума може
да
дам?
А нашата каса може
да
бъде пълна само при едно условие: когато ние сме свързани с този велик извор на живота, и ще дойдем тогава
да
разрешим тия въпроси заради Бога, по най-разумния път.
Сега, в нашия живот се раждат известни недоволства.
– От пресищане.
Ще ви приведа един малък разказ.
Пресищането от живота ражда много по-страшни болести, отколкото обикновените.
Един американец, на когото баща му оставил 20,000,000 долара и почнал
да
яде и пие, ял и пил, докато най-сетне загубил смисъла на живота, станал ипохондрик, заражда се мисъл
да
се самоубие.
Отива при един лекар, при втори, трети, четвърти, най-сетне отива при един виден лекар в Ню Йорк и му казва: „Ти
си
последният, ако и ти не ме излекуваш, ще се самоубия“.
– „Добре, но ще направим един договор, че каквито методи употребя за твоето лекуване, ти няма
да
имаш нищо против“.
Лекарят му туря хлороформ и заповядал на един от своите асистенти
да
му отреже десния крак под коляното.
Той като става, гледа кракът му го няма и казва: „Това ли е вашето лекуване?
250,000 лева
да
ви дам, а сега ме лишихте от едно благо.
Ах,
да
е здрав моят крак, всинца ви бих изритал“.
След две седмици, казал му лекарят: „Когато поутихнеш, аз ще дойда пак
да
те видя“.
След две седмици болният почнал
да
плаче и казал: „Г-н докторе, или ми кажи един път за спасение, или като
си
започнал
да
ме убиваш...“ – „Ще платиш още 250,000 лева.“ Направил му един изкуствен крак, сложил го и след туй болният не помислил
да
се самоубива – разбрал смисъла на живота.
Често и ние, съвременните хора, заставяме природата
да
ни прави такива операции, и ги прави, и виждаме навсякъде, някому окото го боли, ухото, и има стотици и хиляди болести, които лекарите не знаят с какви имена
да
ги кръщават.
И всички говорим за една култура, за някакви микроби.
Аз правя сравнение и то е следното: Там, дето прониква слънцето, дето има хубава вода, хората са най-здрави, а по северните склонове на планините, дето прониква много малко слънчева светлина, има най-много болести.
Някой казва: „Искам
да
се осигуря“.
Питам аз: Кажете ми един човек, който се е осигурил.
Сега няма осигурен човек.
Следователно осигуряването е закон
да
влезем в хармония и
да
живеем с Бога.
Може
да
правим каквото искаме, но всяко учение трябва
да
има своето приложение.
Ако съм крив, аз съм готов
да
се изправя.
То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици,
да
прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи.
5.
Ядоха и наситиха се
,
НБ
, София, 12.2.1922г.,
А може
да
не зная нищо за вашето тяло, от колко елементи се състои, а трябва
да
зная елементите на вашата душа.
Следователно, казва: „Яли и се наситили“.
Човек трябва
да
яде.
Казва още: „Аз съм живата вода“, изворът, който ще извира от вас вечно, и няма
да
има нужда
да
идвате,
да
черпите от този кладенец.
Следователно ние трябва
да
се стремим
да
имаме една пряма връзка с произхода на нашето битие.
Доктор Фурио – аз наричам този доктор Фурио, – доктор-медик, но същевременно талантлив и имал извънредно голяма обич към музиката, до полуда, искал
да
пее, но нямал глас.
Това му съставяло голямо мъчение, защото имал едно непреодолимо желание
да
пее.
Да
обясня желанието на доктор Фурио с онова на друг един доктор, англичанин, той пък бил доктор-адвокат – даровит механик, но станал правник.
Той сам разправя за
себе
си
.
Ще седне
да
проучва някое дело на някой свой клиент и изведнъж вижда пред
себе
си
колелета, машини, не може
да
работи, а след един час, като свърши с тази работа, тогава ще почне своята адвокатска професия.
“ Не е дяволът, но по-силните способности и стремежи изпъкват по-напред.
Доктор Фурио намерил една госпожица Берта, която имала отличен глас, и се заел, според своите методи,
да
развие този талант у нея.
В негово присъствие Берта пеела отлично, като ангел, и двамата пътували из света, тя пеела, а той е бил зад сцената, и навсякъде произвеждали фурор, но тя пеела, докато той бил там, а като излизал той, нейният глас прекъсвал.
Сила идвала от Фурио и тя я изразявала.
Обаче в нея се влюбва един млад господин и казва: „Знаменита певица, но от онзи дявол трябва
да
се освободя аз“.
В едно представление зад кулисите той му тегли един куршум, но и певицата прекъснала
да
пее и нито дума повече не произнесла.
И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва.
Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това.
Тия хора не са яли и наситили, защото човек пее само когато е сит.
Затуй и човек без убеждение нищо не може
да
направи.
Значи трябва
да
ядем тази храна, която е жива, и от яденето трябва
да
остане нещо, от това изобилие трябва
да
се спести.
Аз вземам думата „ядене“ в широк смисъл, човек трябва
да
яде и
да
мисли върху онова, което се съдържа в тия елементи.
Този живот е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и прочие, във всички тия плодове е скрит един невидим живот и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с тоя живот се развива и нашият умствен кръгозор.
Ще ви приведа още един пример, за
да
обясня своята мисъл, и с него ще заключа – много кратък ще бъда днес.
Синът на адитския цар Зензибо пожелал
да
има една вечно горяща свещ, която
да
осветлява и
да
отоплява стаята му.
Един от най-видните мъдреци на царството му, негов поданик, намерил една овчарка, която била влюбена в царския син, и превърнал душата ѝ в такава една свещ.
И отива
да
му я представи, но като погледнел на тази свещ, очите му се напълвали със сълзи, а той не знаел защо.
Живите горящи свещи – това са вашите души: вие трябва
да
имате души любящи, души, които
да
светят.
Ако вие имате такава жива свещ, такава млада овчарка, на която душата е превърната на свещ и вие я използвате, питам, какво дължите на тази свещ?
Аз ви оставям този пример, вие
да
си
разрешавате загадката, която се крие в него – тя е велика загадка, един ключ.
А туй, което ядем, то е масълцето, което постоянно приижда в света, то е едно преливане от един свят в друг.
А греховността на нещата седи в туй, когато ние използваме тия енергии не за благородни дела в света, а живеем само за
себе
си
.
Влезте в това общество, разгледайте вестниците, идете между вестникарите, между религиозните хора и само послушайте ги какво говорят, за какво приказват.
Знаете ли, аз съм виждал някоя майка, на която детето се дави, а тя
си
чупи ръцете на брега и вика: „Удави се детето ми...“ И религиозните хора викат сега: „Удави се детето...“ Не, не, с чупене на ръцете работа не става, а извади детето от водата.
И после, всички имате желание
да
вземете първото място.
Като отидете на небето, искате: „Първия стол
да
получа аз“, „Обичам Христа“.
Но за Христа колко косъма сте дали вие?
Говоря за този Великия Христос, колко косъма от вашата глава сте дали за Него?
каква част от вашия живот сте дали за Христа?
С хиляди години Той седи на вашата маса и постоянно гори, вие се топлите, разрешавате всички въпроси, казвате: „А-а, хубава е тази свещ“.
На аз
да
ви обърна вашата душа
да
стане една такава свещ,
да
знаете тогава какво значи „горяща свещ“.
„И ядоха и се наситиха.“ И всички хора все ядат и се насищат, все сме наситени, но главният въпрос в света още не е разрешен.
Той е – мирът, великият мир, който трябва
да
съществува между всички хора, той още не е въдворен в техните сърца.
И Мъдростта също така се появява, някога сме много мъдри, но пак изгубваме своето равновесие.
„Ядоха и се наситиха“, казва евангелистът.
Не, няма никакви упреци, но констатирам един факт: Трябва
да
изходите 1000 километра, и казвам: Колко сте изходили, докъде сте стигнали?
– „Ама не може
да
бъде.“ Туй е факт, докъде сме стигнали.
Аз ще ви дам още един малък анекдот из американския живот.
Живяла при един американски университет и студентите като минавали покрай вратата ѝ, все слушали, че тя все се молела: „Прибери ме, Господи, прибери ме“.
И те
си
казал: „Хайде
да
направим една малка смешка“.
“ – „Архангел Михаил, за
да
вземе душата ти.“ – „Кажете на Господа, че тя я няма, тя е заминала.“ Ние все решаваме въпроси, задачи, но като дойде до нас, казваме: „Моята задача още не е решена, но в бъдеще ние имаме велики проекти, когато ги решим...“
Ние трябва
да
разрешим въпроса на Фурио, ние трябва
да
разрешим въпроса на Гарио, трябва
да
решим въпроса на Зензибо – те са важни въпроси – нашата връзка с Бога, онази восъчна мумия, туй наше тяло, което имаме, защо ни е дадено.
Правим грехове, грехове и после кажем: „Хайде
да
набием нашето тяло – ти
да
не грешиш вече“.
Господарят греши, а конят
си
бие.
Натоварил един колата
си
, има повече от 800 кила, конят поеме нагоре, върне се, бие го онзи с лопатата
си
, спрях се, казвам: Слушай, приятелю, снеми половината от товара, за
да
изкара конят, защото аз ще те впрегна и тогава ще взема лопатата.
Той се спря, изгледа ме – аз мислено му казах това, – сне лопатата, послуша ме.
Яденето е едно благословение, което Бог е дал, и неговата задача е велика.
И той иска
да
разрешим тази задача.
„Яжте и пийте – казва апостол Павел, – и благодарете.“ Ама как
да
благодариш?
Вие отхранвате вашата дъщеря или вашия син.
Питам, след като
си
заминете за онзи свят, какво правите тогава?
Мъжът ви казва: „Хубаво стана, че
си
замина, Господ я прибра, и тя
да
е свободна, и аз
да
съм свободен“.
Когато мъжът умре, жената отвън плаче, но
си
казва и тя: „Хубаво стана, че
си
замина“.
Сега, тази горящата свещ, която ни е дадена тук, на земята, защо е тя?
„
Да
спечели пари.“ Не е въпросът за пари.
Ние разрешаваме въпроса точно противоположно, като казваме: „Ядем, за
да
се наситим“.
Да
, но и
да
останат 7 кошници пълни.
7 кошници трябва
да
останат, след като се наядете!
А знаете ли защо трябва
да
ядете?
След като се наситите,
да
останат 7 кошници.
„А – казвате, – то е необходимо, учението, за
да
се преживее в този свят.“ –
Да
преживееш в този свят ли?
Не, защото ако това е философия, има много неучени животни, например прасенцата, които без
да
са учени, пак живеят.
Ако аз вдигна чашата и кажа тъй: „Хайде, хаирлия
да
е, добър е Господ, наздраве“, утре пак същото: „Добър е Господ, добър е Господ“.
И ако искате
да
разберете това, проучете окултната наука и вижте кои са причините за побеляването и почерняването им, в преносен смисъл.
И тъй, ние сме призовани
да
разрешим един от най-важните въпроси – яденето и насищането.
Насищането има смисъл само тогава, когато нашият живот се облагороди.
Облагородиш ли се, ти
си
наситен и животът ти има смисъл, а ако не се облагородиш, в душата ти ще има вечен глад и ти ще изгубиш смисъла на живота
си
.
И тъй, яжте и се насищайте!
Значи тази запалена свещ, която имате в
себе
си
, почнете
да
я проучвате.
Ако по някой път поплачете, дайте
си
отчет защо плачете.
Ако някой път скърбите или сте радостен, за всяко ваше състояние дайте
си
един правилен отчет, за
себе
си
.
Ако не ядем по този закон, раждат се всички престъпления, а ако ядем и се насищаме според него, раждат се всички благородни деяния.
И казва се, че всички месоядни животни имат постоянен глад – тревопасните животни се насищат, а месоядните всякога ядат и всякога са гладни, не се насищат.
Да
, няма
да
се облагороди онзи, който яде растителна храна, ако не изпълнява този закон.
Конят е тревопасно животно, но докоснеш ли неговите интереси, мисли му.
Следователно месоядството и вегетарианството не седят само в туй,
да
не ядем месо, както сега разбират: то е буквата на закона.
„Как
да
стана вегетарианец?
Само в едно същество, което не изпълнява Божия закон, има такава жестокост,
да
гледа страданието на другите същества.
„И ядоха и се наситиха.“ Кои?
Този стих е един от обикновените стихове, мяза на едно малко планинско камъче, но само един вещ учен човек, някой минеролог или геолог, който разбира строежа или устройството на тия камъни, тяхното произхождение, може
да
се произнесе върху стойността им.
Много обикновени думи: „Ядоха и наситиха се и вдигнаха остатките 7 кошници“.
Какво трябва
да
яде човек на физическото поле?
В духовния свят какво трябва
да
яде човек?
Сега за
себе
си
отговорете – ако
си
отговорите правилно.
То е най-важното от всичките неща в света.
Вие ще кажете, че имате някакви идеи, по други вярвания, религии, науки, всичко туй признавам, но ако вие сте гладували 6–7 дена и са ви приготвили един отличен обяд, и после ви поканят
да
слушате някоя дисертация на някой професор, или
да
идете на някой концерт или представление, или ви дадат хубави дрехи
да
се облечете, кое ще вземете?
След като се наядете, всички други неща се нареждат съобразно.
Това са най-великите сили, сгъстени в такава видима форма.
С хиляди години хората ядат, но не са разбрали смисъла на тази храна.
Следователно азотът, кислородът, водородът, това са форми, в които са затворени известни сили в природата, а в тия сили е затворен разнообразният живот, който се предава.
Тъй че силите са носители на живота и трябва
да
го предават на хората.
И сега във вас има желание
да
се наядете, нали?
То мяза като онази млада мома или млад момък, който иска
да
се хареса някому: облече се хубаво.
Но не трябва само за един ден
да
те харесат.
Може
да
те харесат, и корона
да
ти турнат и венец, а след три месеца тази корона ще падне и венецът ще изчезне.
Питам: Защо трябва
да
се харесваме един на друг?
Откъде се пръкнало това желание на младия момък
да
се хареса на момата, и момата
да
се хареса на момъка?
Задали ли сте
си
тоя въпрос?
„А-а – казвате, – те са обикновени работи.“
Да
, за глупавите хора всички работи са обикновени, а за умните хора всички неща са необикновени.
Ще ви приведа един смешен анекдот с един знаменит художник Гарио – аз го кръщавам така, скривам му името.
Заражда се в ума му една идея,
да
може
да
извае от восък една хубава, прекрасна женска фигура, на която той сам
да
се любува и въодушевлява.
За
себе
си
той твори.
Избира
си
стая, 10 години той работил над своята восъчна фигура, и вече е достигнал сам
да
се любува на нея, но всичко държал под ключ.
Понеже бил женен наскоро, заинтригувала се неговата възлюблена и
си
казала: „Какво прави този човек?
“ – искала
да
се домогне до неговите тайни, какво върши той в тая стая.
За нещастие, един ден тя взима ключа от неговото палто и като отворила вратата на стаята, казва: „А-а, видиш ли какво
си
правил?
“ Фигурата била толкова жива, че тя не
си
представила, че това е восък, и започнала
да
я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща
да
нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия джоб, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена.
Учените хора разрешават въпросите като жената на Гарио, която казала на восъчната мумия: „Ти
си
причина за моето нещастие“.
И често ние
си
въобразяваме такива неща, които не съществуват.
Не е въпросът само тъй
да
се отнесем към тази храна.
Тази жена мисли, че ще даде един хубав урок на мъжа
си
: как смее той с чужди жени
да
ходи?
И често ние даваме такива обяснения за света, каквито не съществуват.
И знаете ли, че ако напреднали същества биха дошли на земята и биха изслушали нашите разрешения за онзи свят, щяха
да
се хванат за корема и
да
се кискат 100 години не само с нашите глупости, но и с най-видните наши окултисти, за техните теории и изяснения за света.
И когато човек пристъпя към великото в света, трябва
да
има онова велико смирение, трябва
да
знае, че той не е разгадал света.
За
да
може
да
разгадае света, той трябва
да
бъде съвършен като Бога, а веднъж не е съвършен, изтича от Бога и се учи от Него, той никога няма
да
разгадае великата загадка.
И философите твърдят, че ще я разгадаят – не, никога!
Светът всякога ще остане една загадка неразгадана.
От една страна, ще я разгадават, а от друга, ще се загатва пак; от една страна, ще разплитаме, а от друга, ще заплитаме.
Това ще мяза на един параход, който отпред разцепва водата, а отзад тя пак се слива.
Не е въпросът, следователно,
да
разгадаваме света.
6.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Тия агънца ще бъдат нещастни.
Хората, които са създадени по образ и подобие Божие – тъй казва Писанието, туй е преди 2000 години, – а след 2000 години народите, които минават за културни, считат идването на Христа за благо, считат го за Бог и може
да
има един милион църкви в света, с няколко милиона свещенослужители, които Му служат и които все произнасят, че хората трябва
да
живеят в Любов.
Как ще
си
обясните този факт, дето тия Негови последователи поддържат, че един народ трябва
да
завладее друг народ, един човек трябва
да
притеснява друг?
Сега за мен е важно, как ще обясните психологически кои са причините, които създават туй анормално състояние?
Когато някого хване треска – има няколко вида трески, но аз ще взема тази тъй наречената „трепетница“, как я наричате вие, от която зъбите тракат и треперят ръцете и краката, – питам: този човек, който е културен, сдържан, никога не
си
отваря устата, благороден е, но като го хване треската, мърда се, устата му се движи, какво го е хванало?
Сега, старите хора
си
представят, че треската, като някоя жена, суха, която иска
да
изсмуче кръвчицата, ще му извади греховете.
Както и
да
е, но тези малки същества са накарали
да
хлопат устата на този благороден човек.
Но какъв интерес имат тия малки същества
да
накарат моята уста
да
мърда?
Какъв интерес имат
да
ме заставят аз
да
си
мърдам челюстите?
Аз
си
го обяснявам малко по-другояче: тия микроби като влезнат, вземат нещо от човека.
“ Таман го хване този, после онзи, и този човек постоянно се разправя с тия микроби, които грабят и крадат.
Следователно той ги хваща като разбойници, и тогава с краката, с ръцете, с устата
си
мърда.
Но въпросът не се свършва тук, той не може
да
надделее и тогава казва: „Тази работа няма
да
я бъде, скоро
да
дойде лекарят“.
И той дойде със своята инжекция, със своята аптека и силна доза от хинин.
Е, то е една фигура, лекарят иде с всичкото свое величие,
да
спомогне на един свой брат, който е атакуван от малки микроби.
Но има и друга страна, че микробите нападат хора, които някога незаконно са забогатели.
Микробите никога не нападат човек с чиста и здрава кръв, а там, дето намерят нечиста кръв и нечисти мазнини – нападат.
И затуй, когато ние обуславяме защо трябва
да
се живее чист живот, казваме: За
да
не те атакуват микробите, защото ако намерят нечистота в тебе, ще тракат краката ти, ще дойдат много лекари и като мине, ще бъдеш малко жълт, очите хлътнали.
В далечното минало, царят на един древен народ, наречен Амрихори, имал две дъщери, едната Азибо, а другата Беноми.
Азибо била отлична, на пълна възраст, много красива, една от най-видните царски дъщери в тия времена.
Тя била толкова умна, че за всичките най-важни дела в държавата давали ѝ право тя
да
ги отсъди и
да
наложи наказанието.
Царският син на Америте искал
да
посети царството на Амрихорите, за
да
се запознае с царския двор, с държавния строй, с културата им.
Той бил посрещнат много добре, запознал се с Азибо, тя го приела много ласкаво и вежливо, тъй както една царска дъщеря може
да
посрещне.
Царският син на Америте не знаел тия обичаи на Амрихорите и един ден ударил едно славейче в главата и то паднало.
Хващат го и го подвеждат под отговорност за престъпление, затварят го, осъдили го и Азибо трябвало
да
се произнесе, наложила му 15 години затвор.
Питам сега: Смъртта на един славей струва ли 15-годишен затвор на един царски син?
Следователно, аз казвам, истината, това е тази красива Азибо.
И когато в нейната държава не престъпиш закона, от нея по-хубава няма, а когато престъпиш закона вътре в природата, Азибо е безпощадна.
Следователно съвременните хора казват: „Комуто всичко върви тъй лошо, така става с него, нещастията дошли, бутнал
си
някъде някой славей“.
Няма човек, който като е бутнал своя славей,
да
не е лежал 15 години в затвора.
Да
определим сега: Само онзи човек може
да
иска,
да
търси и
да
хлопа, у когото има един просветен ум и добри разбирания, той не е човек на случайностите, на щастието, защото ние на земята търсим само щастие.
Казваш: „Дано някой дядо
да
умре, че
да
ми се падне наследството му“.
Да
, може
да
умре, но може и
да
не умре.
Не мислете, че вашата молитва може
да
се случи, може малко по-другояче
да
ви се отговори на молитвата.
Живеел при един турски паша, и искал много
да
си
дойде за малко при своите.
Тръгнал и казал: „Ще ме обеси този човек, но дано дойде един кон
да
се избавя“.
Този човек помолил се и гледа един турски бирник иде на кон и води едно малко конче, и
си
казал: „Хубаво, той ще ми даде коня
си
и ще стигна навреме“.
Но като го настигнал, бирникът му казал: „Я вземи кончето и го носи“.
И той го турил на гърба
си
и казал: „Господи, аз ли криво се молих, или ти не ме разбра“.
Не, не, молитвата трябва
да
бъде нещо разбрано.
Нещо разбрано трябва
да
бъде!
А те не знаят, че молитвата е най-великото нещо, за което трябва
да
се даде едно много хубаво обяснение.
Разумно трябва
да
се обясни на сегашните учени хора според първоначалния език какво е молитвата, а не така, както сега го знаят.
И казва Христос: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“. Т.е.
Христос казва: „Развивайте онова благо, което Бог ви е дал“.
Искането ще провери дали вашият ум върви в правилния път на своето развитие, търсенето ще определи дали вашето сърце върви правилно в своя път, а хлопането – дали вашата воля се развива правилно.
Защото всякога всички неразположения в света произтичат от едно вътрешно неразумно тълкуване, туй, което сегашните хора наричат „разместване на интереси“.
Но когато ние се намираме в един Божествен свят, който е свят на хармония, дето правовите отношения са верни, няма от какво
да
се опасяваме.
И тъй, ние трябва всеки ден
да
упражняваме ума
си
.
Трябва
да
има упражнения.
Умът трябва
да
се упражнява, тъй както българинът упражнява своето рало.
И българите казват: „Много не трябва
да
се мисли, защото от много мислене човек може
да
изгуби ума
си
“.
От грижи и тревоги,
да
, но мисълта укрепява и освежава човека.
Но трябва
да
се преведе: „Много тревоги не трябват“, а не: „Много мисли не трябват“.
И прави са, от много тревоги човек
си
изгубва ума.
И много от българските поговорки са криво преведени, например: „Бог дава, но в кошара не вкарва“.
Ако аз се моля, ще имам сили, за
да
прекопая лозето, но ако аз не работя, а само се моля, не може
да
има резултат.
„Искайте, и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“ Нашите искания трябва
да
бъдат разумни.
Туй трябва
да
се тури като закон.
И всеки един от нас трябва
да
проверява всеки ден, разумно ли е това, което искаме, в съгласие ли е със закона, в който живеем, не законът на хората, но законите, които са поставени в нашето битие, които ние наричаме Божествени.
И всички трябва
да
се стремим
да
дойдем до туй съгласие.
Сега българите имат друга една слабост: българинът, когато направи някоя погрешка, не отива към целта
да
изкаже причината, но търси странични фактори,
да
избие жегъла.
Трябва
да
разрешим въпроса основно.
Жегълът не може
да
се избие.
Природата е турила толкова много жегли, че с векове
да
искаме
да
ги избием, не ще можем.
Жегълът не може
да
се избие в никой случай.
За пример, аз съм наблюдавал каква е психологията на българите.
Че има кражби, пиянства, че се убиват, туй го считат в реда на нещата, но когато някой момък или мома направи една малка погрешка, извикват: „
Да
се избият, те са причина на всички наши нещастия“.
Онзи, който огладнял и откраднал, човешко е, трябва
да
се наяде, ама
да
престъпи другото... Вземат малките факти и правят капитал от тях.
Е, хубаво, ако се приложи този закон,
да
се приложи към всички.
„Вие
да
се пазите с духове
да
не се сношавате“, казват те.
Но Мойсей писал много, а християните вземат 25%, което
да
приляга на кесията им.
Хубаво, с духове не се съобщават, но с кесията ми се съобщават и с парите ми се съобщават.
Върху такива разбирания ние не можем
да
градим.
На съвременния обществен строй не може
да
се гради.
Защото на този обществен строй, на всички тия органи на властта може
да
разчитаме дотогава, докато те са морални и честни.
Ако ти туриш един орган и не е в състояние
да
изпълни закона, на какво ще разчитате?
Ако той е пиян, може ли
да
разчитате на него?
Ако тия греди изгният, какъв строй може
да
остане?
Христос определя: Нашите искания трябва
да
бъдат разумни.
Какво трябва
да
искаме?
Първо, в света трябва
да
има ред.
И следователно за какво трябва
да
хлопаме?
Туй искане трябва
да
бъде за всички и търсенето трябва
да
бъде за всички.
Постави ли се така, хармония ще има, щом в света има правда.
Право казва един българин: „Трябва днес правда и истина“.
Всички български партии трябва
да
имат написано какво трябва
да
искаме днес – правда и истина.
И във всеки един дом
да
бъде тъй написано, или Христовите думи: „искайте, търсете и хлопайте“.
Но за
да
искаме, търсим и хлопаме, трябва
да
има философия.
А сега казвате: „Какво ли искал
да
каже Христос: искайте, търсете и хлопайте?
“ Ако Христос би изяснил своята мисъл, още на първия ден щяха
да
го разпнат на кръста.
И даже след 2000 години хората не могат
да
търпят истината.
А те не знаят, но ще се убедят, че всички нещастия в света идат от това, че не разбират Неговата мисъл.
Тази истина трябва
да
бъде жива,
да
засяга всинца ни еднакво.
Тя трябва
да
ни засяга както слънчевата светлина, само тогава тя ще внесе живот.
Тъй и искането, търсенето и хлопането или знанието, чувството и волята трябва
да
ни засегнат по един разумен начин.
Българинът казва: „Какво е едно славейче,
да
му откъсна главата?
За онзи, който се осмели
да
откъсне главата на един славей, 15 години затвор има в царството на Амрихорите.
И тъй, аз ви моля
да
мислите здраво,
да
чувствате здраво,
да
въздържате вашите желания.
И тогава хлопането: вашата воля
да
бъде силна,
да
имате онова постоянство на онази мравя, която е наблюдавал Мохамед.
Когато се обезсърчил Мохамед за своето учение и мислил, че е невъзможно
да
го прокара, затворил се в една пещера.
Умът му се насочил в една мравя, която носила един товар, 15 пъти по-голям, отколкото била тя.
Тя е искала
да
го пренесе от едно място на друго, издигала го донейде, и товарът падал, и тя пак наново започвала
да
го дига, 99 пъти товарът все падал, но на стотния път тя го изнесла на другата страна.
И той
си
казал: „Брей, ако една мравя може 99 пъти
да
слиза и се качва – разбрах тайната“.
Господ ще те опита 99 пъти и на стотния път ще каже: „Ти заслужаваш
да
ти помогна,
да
минеш на другата страна“.
Но две деветорки трябва
да
има, мъже и жени.
Така ги е предал Христос преди 2000 години на един класически език, а преведени тия думи на нашия език, ще имат друг смисъл.
А всяка деветорка от какво е създадена?
За
да
се породи такова желание на искане, трябва
да
има известна причина.
Причините могат
да
бъдат разумни и неразумни. Т.е.
причината, която заставя детето
да
поиска хляб от майка
си
, е разумна.
А причината, която кара винопиецът, пияницата
да
иска вино, като казва: „Винце“ – е неразумна.
Ние основаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент.
Защото има един велик закон в природата, който определя нещата моментално: истината се определя веднага.
Не се искат векове, за
да
намерим истината.
Следователно, ще каже някой: то е в условията на еволюцията, за
да
познаем истината.
Когато поканя някой гост, който е сит, и искам
да
го нагостя, той ще каже: „Почакай малко“. Защо?
Защото е сит.
Опитвам твоя обяд, има нещо, което измества това, което аз искам
да
дам.
Ако вие имате една тежка раница на гърба
си
и аз искам
да
ви туря друга, ще кажете: „Чакай малко, то не е по силите ми“.
Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва
да
отлага!
Да
, има време, но времето е разпределено.
Ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено и всеки ученик трябва
да
бъде точно навреме в своя клас.
Сега, съвременните хора, които са изгубили тия понятия за реда в природата, искат
да
се образува един нов ред на нещата и казват: „Не може ли
да
се даде друг ред?
И тогава ще ви приведа един пример.
Цигуларят Паганини давал един концерт на 4 струни.
Питат Паганини: „Можеш ли
да
дадеш един концерт на 3 струни?
„Можеш ли
да
ни дадеш един концерт на 2 струни?
И природата, когато искаме концерт с 4 струни, дава го, с три, тя го дава, с две, пак го дава, но когато поискаме от нея концерт с една струна, тя млъква.
Току гледаш, хвърлил слушалката, разхожда се.
За
да
има процес в живота, трябват два елемента, това е необходимо: само с кислород не може
да
го създадете, защото ще има горене, но то не ще бъде трайно.
И само с водород не можем
да
го създадем или само с азот, въглерод и т.н.
Сега, Христос казва: „Искайте и ще ви се даде“, но искайте разумно, съобразно с ония велики закони, на които почива животът.
Тъй както детето, което познава майка
си
, иска хляб и тя ще му даде.
Обаче ако това дете поиска отрова от майка
си
, тя ще откаже
да
му даде.
Защо
да
иска?
Човек трябва
да
е много умен, за
да
иска.
Само жадният човек в пустинята търси хубавите извори.
Само онзи, който е ожаднял, търси в планинските места някъде
да
намери вода, неговите очи са насочени към някое изворче или малка рекичка, той търси.
Значи у него има пробуждане на едно желание, на една нужда.
Но и пияницата търси кръчмите, търси хубавото вино.
“ Истината мяза на ясен ден, без мъгла, когато цялата природа цъфти и расте, тогава и умът се прояснява.
И вашият извор може
да
определи условията на вашия живот.
Но има условия, които са създадени от природата, и такива, които ние сме създали.
Когато природата е дала на рибата водата, тази риба вие не можете
да
я извадите от там, защото ако я извадите, тя ще умре.
Културата на водата е определена.
Какво друго може
да
се проповядва на рибите?
Каква друга култура може
да
се насади?
Най-първо, трябва
да
се измени тяхната среда.
Сега пренасям: един човек, който има понятие на рибешкия живот – защото има хора, които живеят като рибите, – казва така: „Господ създаде водата за жабите, а виното за хората; водата за жабите, защото те живеят във водата, а виното за хората, които решават великите въпроси на света, като му теглят една чаша, всичко върви наред“.
Но именно водата създаде Господ за хората.
Защото ако глупавите жаби са съумели
да
живеят във водата, колко повече ние, умните, трябва
да
използваме тая вода: хората са започнали
да
използват тази вода за електрическо осветление, воденичарите въртят своето колело и прочие, тъй щото водата не е създадена за жабите, а е създадена за много наши потреби.
Аз взимам водата като емблема на живота.
Може
да
хлопа само онзи, който има здрави мишци.
Ще каже някой: „Как
да
хлопаме?
“ Много лесно, аз ще ви дам един пример: когато някой е закъснял вечерно време и времето е топло, той хлопа, но ако няма кой
да
му отвори, може
да
спи и отвън, а когато е студено и има виелица, той усилва хлопането.
Тъй че хлопането може
да
е силно.
Хлопане е: като вземеш мотиката и почнеш
да
хлопаш от долния край до другия, та охлопаш цялото лозе и после идещата година гроздето ще каже: „Добре дошъл, защото много хлопа и грозде ще имаш“.
А сегашните хора са научили
да
хлопат по банките, по кафенетата и по бирариите.
Не, трябва хлопане в природата.
Ние трябва
да
имаме една ясна представа за онези велики закони в природата, за живия закон, който може
да
проверим всеки ден,
да
го проверяваме и прилагаме в даден момент.
Аз мисля, че пред
себе
си
имам едно събрание интелигентно, което може
да
използва това, което казвам.
Задава се въпросът: „Как, дали туй ще бъде приятно, дали ще бъде работата сполучлива?
“ Ние, съвременните хора, искаме всяко начало
да
бъде тъй, както когато посрещнат някого с венци и музика, или когато някого венчават.
7.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Щом съзнаете погрешката
си
, изправете я.
Няма нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази крива мисъл трябва
да
се изправи.
Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва
да
бъде насочен към изправяне на погрешките.
Само по този начин вие ще създадете в
себе
си
характер, на който всякога
да
разчитате.
Сега, трябва
да
имате предвид следното положение.
Значи учителят изменя отношенията
си
към учениците, които не учат.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е той
да
бъде способен
да
учи.
Следователно и вие трябва
да
учите, и то много сериозно.
Всяка наука има правила, които трябва
да
се знаят и
да
се спазват.
От младите се изисква самообладание, не привидно, външно, но истинско самообладание.
Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава.
Другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава.
Ще преведа един пример за външно самообладание.
Млад момък се сгодил за красива, млада мома, с голямо благородство и външно самообладание в проявите
си
.
Той често се хвалил с годеницата
си
пред своите приятели и един ден завел едного от тях на гости в дома на годеницата
си
и му я представил.
Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла на една табла сладко
да
се почерпят.
Годеникът съзнателно спънал годеницата
си
,
да
види как ще реагира тя при този случай.
Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода.
Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: „Няма нищо!
“ Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая.
Годеникът се обърнал към приятеля
си
и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в характера!
Обаче като се оженили, работата не излязла, както той
си
мислил.
Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти?
“ – „Ти трябваше
да
влезеш в другата стая,
да
видиш какво ставаше там.
Само дървото на масата може
да
ти каже какво дъвкане беше!
“ Казвам: Това не е самообладание.
Някой иска
да
отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря.
Той започва
да
се нервира,
да
се гневи,
да
дърпа още по-силна, като че прозорецът е виновен за това.
Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може
да
разбере, че някой се дразни от него.
Същото нещо може
да
се каже и за окултните сили: някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни.
Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим.
Неразумните сили пък се движат в посока, противоположна на нашето движение.
Следователно всеки трябва
да
знае дали дадена сила върви в хармония с неговото развитие.
По същия начин вие трябва
да
разглеждате, дали вашите мисли, чувства и постъпки вървят в съгласие с развитието ви.
Щом се натъкнете на някоя мисъл или на някое чувство, веднага го поставете на разглеждане, де
да
го турите, вляво или вдясно.
Ученикът трябва
да
разбира от сортирането,
да
знае де точно
да
постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие.
Ученикът трябва
да
работи върху
себе
си
, постепенно
да
увеличава този процент, за
да
не изпада в грешки и заблуждения.
И тъй, след всеки преподаден урок ще пристъпваме към опити.
Това значи: След всеки преподаден урок ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически.
Всяко теоретическо знание трябва
да
се приложи в живота, там
да
се разработи и изпита.
Който иска
да
се занимава с окултизъм, той трябва
да
знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно
да
разреши.
Да
, но сега ще разберете смисъла на тия мъчнотии.
Като разберете смисъла им, ще можете
да
ги употребите като методи за лекуване.
От всички тия болки невидимият свят ще му създаде само една болка, но по-голяма, към която ще насочи неговия ум и ще го застави
да
се лекува.
По този начин той ще забрави малките болки и ще започне усилено
да
работи в едно направление.
Значи голямата мъчнотия привлича силите към един център.
Иначе става разпиляване, разсейване на силите и на вниманието в човека.
И природата действа по същия начин.
Тя създава на човека една голяма болка, в която всичко се лекува.
Като размишлявате върху темата, която ви дадох, ще пишете по възможност по-малко, само върху ядката на мисълта.
Всеки ще отговори за
себе
си
, кой е най-добрият метод за работа.
Какво са писали учените по този въпрос, това не е важно за вас; понякога то съответства на вашето разбиране, на вашата природа, а не кога не съответства.
За вас е важно
да
нагодите работата
си
според методите на разумната природа, а не според тия на обикновените учени.
Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен.
Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание
да
постигнете нещо ценно.
НАГОРЕ