НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
880
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
880
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Законът на хармонията в тялото
,
МОК
, София, 4.2.1938г.,
Музиката на природата доста добре я чета.
Какво трябва
да
правиш в дадения случай?
–
Да
диша човек дълбоко.
/Една сестра пита: „Какво ще ни кажете за Падаревски?
Ти иди при него и му пришепни, кажи му: „
Да
отложим сега нашата борба“.
Ти започваш една борба в
себе
си
.
Да
дишаш дълбоко, повтаря се сричката „
да
“.
Падаревски е човек с грамадна енергия, събрана, не може
да
намери място
да
излезе навън.
Вие се борите в
себе
си
, изложен
си
.
Вие често страдате, защо?
Я сега изпейте: „Аз мога
да
дишам вече добре“.
Тъй както го видях в Америка, много красив човек беше, с лице валчесто, лунно, всичките моми лудуваха по него.
Че вие сте на арената, изпратили ви
да
се борите,
да
страдате пратили са ви.
/Всички изпяхме: „Аз мога
да
дишам вече добре“/.
На един концерт ще се съберат стотици
да
им се подписва.
Когато този българси борец Дан Колов отива
да
се бори за славата на България, но му плащат най-малко за една борба сто хиляди лева.
Невръстения го беше хванала от подписване, че беше отишъл шест месеца
да
си
почива.
Та когато човек се бори, все има нещо, което му дава един стимул.
Той иска
да
се отнесе хубаво, внимателно, деликатно, като музикант, че после трябваше шест месеца
да
си
почива.
Как се създала тази памет?
Очите както са създадени, те са очи на един гениален човек, но не може
да
намери разрешение.
Самата обич има нещо, което те възнаграждава, самата любов има нещо, което те възнаграждава.
Двама приятели, това е секунда.
– Яденето те възнаграждава.
Има хармония, но всякога между двама приятели изниква едно разногласие.
Разногласие изниква понеже едното е мощно число.
Числото 1 /едно/ съдържа тия, мощните, сили в
себе
си
.
Всичките религиозни хора са все „лунни сонати“.
Числото 2 /две/ носи мекота.
Старото пеене, гръцкото пеене „и-и-и-и“ то е хубаво, за носа
да
мисли.
В това число едно, ти може
да
станеш на пепел, а в числото две може
да
се удавиш.
Но трябва и сърцето
да
пее.
След като
си
прекарал един топъл ден, че се набрала излишна енергия, няма какво
да
прави човек, тогава като те погледне „лунната соната“, като мед пада на човека.
Сега ние считаме едно пеене хубаво, човек сам
да
пее,
да
бъде музикален.
Но човек в чистите води и в най-бистрите води се дави.
Това е музика, музикално разгледан въпроса.
Ако не станеш музикален, не можеш
да
пееш.
Сега всичките хора са свикнали
да
мислят обикновено, животът им
да
е уреден.
Цялото тяло трябва
да
бъде музикално, от петите до главата – туй всичко трябва
да
бъде музика,
да
можеш
да
пееш.
Но човек може и в най-добрия живот
да
се удави.
Да
се модулира,
да
се вглъби в
себе
си
.
Не само гласът ти, но и цялото ти тяло в дадения случай
да
бъде музикално.
И в най-лошия живот нищо няма
да
остане, но и в най-добрия живот нищо няма
да
остане.
Понеже в слънчевата светлина или в щастието на човека, той се разсейва, така се разширява, не може
да
се познае.
Когато мислиш, цялото ти тяло трябва
да
взема участие.
Питам: Ако се обърнеш на пепел, и ако се удавиш, каква е разликата?
В „Лунната соната“ при тъмнина се ограничава, човек се събира в
себе
си
, започва
да
се буди съзнанието,
да
си
даде отчет.
Всичко
да
се пробуди.
Да
допуснем, че и двете може
да
станат.
Разбирам, когато човек
си
дава отчет за живота, то е „Лунната соната“, какво
си
спечелил.
Може ръцете ти
да
не съзнават, но ще вземат участие в онова, което ти вършиш.
Следователно, за
да
не се удавиш, трите, това е терцата.
Има нещо, което трябва
да
придобиеш в живота.
Казвам: Има музика в природата, която ще учите.
Вие не може
да
се радвате.
Те са двата бряга, тук текат мощни сили на природата, и меките, и силните.
Ще плачете, ще тъжите, но трябва
да
учите.
Между двама души приятели ти не може
да
се намесиш.
Всичко правете, но учете.
Радвай се на онези придобивки, които природата има.
Може ли
да
влезеш между двама приятели, които се обичат?
Може
да
се обезсърчаваш, но учи.
Ама може
да
дойде отчаянието, учи!
Радвай се и на небето, защото тия придобивки, които са на небето един ден ще бъдат и твои.
Ако се намесиш, ще те завлекат.
Радвай се, защото живееш в един свят на възможности, които един ден ще бъдат и твои възможности.
Често всичките стълкновения произтичат, че те искат
да
се намесят между числото едно и две,
да
влезеш вътре.
Който се намеси там, или ще изгори, или ще се удави.
При всичките неща учи!
Радвай се на земята, радвай се на реките, радвай се на моретата, радвай се на всичко онова, което е около тебе.
Радвай се, защото то ще ти въздействува и ще ти даде един подтик, за
да
може
да
събудиш в тебе възвишеното, доброто.
Двама музиканти трябва
да
се родят сега.
Ти седиш и гледаш мрачкаво, някои хора не са разположени.
Отношение трябва
да
се създаде.
Терцата вече създава едно отношение хармонично.
Служението има приложение, при приложението идат резултатите.
Тази терца може
да
бъде голяма и малка терца.
Ние търсим резултати.
Цигуларят като свири, изведнъж понамаже лъка с колофон, вземе цигулката, изчисти с кърпа, ако са влажни пръстите, изчисти пръстите
да
са сухи, понеже влагата овлажнява струните, те сухи трябва
да
бъдат.
Някой път изчистй ръката
си
, намаже лъка, нагласи струните и тогава вземе
да
свири.
Главата ти е
да
мислиш.
Който не се е учил в тия четири свята и който не е служил, той щастлив не може
да
бъде.
Най-първо, запалете лампите
си
, осветете салона, дето концертът ще бъде.
След туй запалете печката в сърцето
си
,
да
бъде отоплено, за
да
може, като дойде великият артист на светлината и топлината,
да
може
да
изсвири нещо.
Вие се приготовлявате, започвате
да
мислите, значи запалвате лампите започвате
да
чувствате, отоплявате стаите.
След туй ще дойде великият артист, той като дойде в салона, всичко ще бъде чисто, вие ще седнете
да
бъдете публика.
Голямата терца може
да
те избави на пепел
да
не станеш, а пък малката терца ще те избави,
да
не се удавиш.
Но в обикновения живот не може
да
коригираме, не може
да
се съпоставим.
В малката терца ще се удавиш, в голямата, ако не разбираш закона, на пепел ще станеш.
Тогава като погледнеш ръката
си
, партитура е.
Всеки ден вие имате условия
да
ви се даде един отличен божествен концерт, че като
си
отиде, вие
да
кажете: „Има животът смисъл“.
Гледаш ръката
си
, искаш
да
работиш, партитура е.
Трябва
да
се живее сега, а пък някой казва: „Не можах
да
свиря“.
Отде трябва
да
захванеш?
Ти не свири, само запали лампите, запали печките и чакай, нека дойдат другите
да
свирят.
В музиката, когато някой пее или когато свири, като свириш на пиано, при такъв един инструмент, трябва
да
вземеш известни пози.
Ако разглеждаш своето достойнство, ще започнеш от първия пръст.
Той като замине ти може
да
идеш малко
да
посвириш.
Когато някой пее, ти не трябва
да
се приближаваш много до него и не трябва
да
се отдалечиш много от него.
Ако разглеждаш в света, дали нещата са прави, ще започнеш от средния.
Но чакай, той като дойде, ще
си
учиш.
От един певец, публиката трябва
да
се постави на едно разстояние.
Ако разглеждаш красотата в природата ще започнеш от безименния.
Туй е в една окултна школа, то е предназначението:
Да
създадете условия в
себе
си
, за
да
може Божественото, онзи велик божествен артист на мисълта, на любовта,
да
дойдат
да
изсвирят нещо във вас хубаво.
2.
Красотата на Душата
,
УС
, София, 6.2.1938г.,
– „Мога ли
да
обичам всички хора?
Без слънцето не можеш
да
видиш луната.
Ако обичаш един човек, твоето знание се свежда към единица; ако обичаш двама души, твоето знание се свежда към двойка; ако обичаш трима души – към тройка и т.н.
Значи всичко, каквото съществува на земята, е лунно, но зад луната е скрито слънцето.
Като се говори за живота, виждаме, че в едно отношение цената му се повдига, а в друго отношение се понижава.
Значи, както цената на стоките ту се повдига, ту се понижава, така и самият живот ту се повдига, ту спада.
– „Как ще обичам десет души, как ще обичам всички хора?
Къде ще намеря толкова хора
да
обикна?
Въпреки това, красив е нашият живот.
Няма човек на земята, който някога
да
не се е подценил или надценил.
Погледне живота
си
и казва: „Защо ли съм дошъл на земята?
Нищо не можах
да
направя“.
С един поглед ти можеш всички
да
обхванеш.
Като се върнете по домовете
си
, всеки
да
посвири тази соната на своето пиано.
Няма по-красиво нещо от това,
да
бъде човек тих и спокоен,
да
носи мир в
себе
си
.
Как
си
обяснявате: защо някога се насърчавате, а някога – обезсърчавате?
“ – Ще кажеш, че само едного можеш
да
обичаш.
Погледни към небето и благодари в душата
си
за всичко, което ти е дадено.
Малко трябва на човека
да
се насърчи или
да
се обезсърчи.
Ти знаеш, че Бог има само един Син, Когото обича.
Когото и
да
срещнеш, виж в него присъствието на Онзи, Който е създал света.
Въпреки това, ти се молиш на Бога, искаш и тебе
да
обича,
да
отговаря на молитвите ти.
Добре е навсякъде
да
виждаш Бога.
Щом го реализираш, насърчаваш се; щом не можеш
да
го реализираш, обезсърчаваш се.
Ако не ти отговаря, обиждаш се.
И във всички противоречия
да
виждаш скрито Божественото начало.
Как можеш
да
искаш
да
те обича Бог и
да
отговаря на твоята молитва!
Ако
си
последователен, щом казваш, че обичаш едного, не изисквай от Бога и тебе
да
обича.
То изисква от всички
да
отворят сърцата и умовете
си
,
да
видят истината, вложена от векове в тях.
Имаш голяма, хубава къща, но пак
си
недоволен.
„Това е живот вечен,
да
познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото
си
проводил.“ Това е истинското учение,
да
познаем несметното богатство, вложено в нашите души.
Мнозина са ми казвали: „Нашият салон е голям,
да
го разширим,
да
стане по-голям“.
Хората искат
да
ме убедят, че Бог мисли за всички и обича всички.
– „Как
да
обичам?
Човек има 3 билиона и 600 милиона клетки в мозъка
си
.
Ако мислиш, че в Единородния Син на Бога се включват всички живи същества, имаш право
да
казваш, че Бог обича всички същества.
“ –
Да
позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото
си
проводил.
Да
позная моята красива душа, излязла от Бога.
В това малко пространство се събират толкова фабрики, толкова химически лаборатории, толкова астрономически кули за наблюдаване на небето!
Няма човешка душа, която
да
не живее в Христос.
Колко работи се вършат в това малко пространство и всички клетки са доволни, не се оплакват, като хората.
Хората се недоволни, понеже поставят Христос вън от Бога, а
себе
си
– вън от Христос.
Така вие сами се осъждате на страдания.
Не сте доволни от салона, в който могат
да
се поместят хиляда глави като вашите.
Казваш за Бога: „Той има един Син, с Когото се занимава.
Аз не съм Негов син.
Значи Синът е вън от Бога“.
Това е крива идея, заради която страдате и се мъчите.
Питаш: „Как мога
да
обичам този човек?
Има неща, които хората знаят, даже минават за специалисти.
“ – Как може тебе
да
обича Господ?
Ако не можеш
да
обичаш човека, как можеш
да
изискваш Бог
да
те обича?
Ако не обичаш ближния
си
, как може
да
те обича Бог?
Ето, аз ще ви изнеса една теория – за песимизма.
Ако обичаш човека, и Бог ще те обича; ако не Го обичаш, и Бог няма
да
те обича.
Четете теорията на някой философ-песимист, който гледа с черни очила на всичко.
В който момент кажеш, че не можеш
да
обичаш, и Бог не може
да
те обича.
Той казва: „Животът няма смисъл, всичко ще изчезне.
Всяко страдание показва, че не
си
изпълнил закона на Великата Божия Любов.
Бог обича всички.
Продължава нататък: „Семейството няма
да
съществува, децата ще изчезнат; младите ще остареят, старите ще умрат, ще се схумят в земята“.
Ако не признаеш това, ще страдаш.
Казвам: И така
да
е, все ще остане нещо.
Може ли всичко
да
изчезне в един момент?
Радостта е празник, че Бог обича всички, а скръбта е признак, че ти не обичаш всички.
Песимистът е човек, който е обеднял, нищо няма: дрехите му – скъсани, обувките – също, няма здраво парче на гърба
си
.
Казваш: „Господа обичам, ангелите – също, но как ще обичам хората?
За
себе
си
той е прав
да
гледа мрачно на живота.
“ – Ще мислиш право и ще обичаш всички.
Чрез своите възгледи човек сам
си
причинява страдания.
Наскоро дойде при мене една млада мома от света.
Иска
да
се посъветва с мене,
да
се справи с едно противоречие.
На песимиста не му идва на ум, че и друг път той може
да
се облече с нови дрехи.
Гледам, момата е млада, красива, но бедна.
Значи според този философ, като облечеш веднъж дрехите
си
, не можеш
да
ги свалиш; или като обуеш веднъж обувките
си
, не можеш вече
да
ги събуеш.
Тя ми казва: „Влюбих се в един красив момък, но често изпадам в противоречие, не зная как
да
се справя.
Като сгрешиш веднъж, не можеш вече
да
изправиш живота
си
.
От известно време, като срещна своя възлюбен, той започва
да
ме разглежда, като че ли за пръв път ме вижда.
Такава е философията на песимиста.
После ми казва: Гледам те, защото намирам, че
си
започнала
да
остаряваш.
Както и
да
му се говори, той казва: „Свърши се моята работа, няма вече връщане“.
Това ме огорчава и не зная какво
да
му кажа“.
Аз мога
да
те подмладя моментално.
Той веднага ще признае, че
си
станала по-млада и по-красива.
“ – „Всички бъчви, от които
си
пил, ще ги окачат на врата ти.“ Пияницата го попитал: „Поне пълни ли ще бъдат?
“ – „Пълни, разбира се.“ – „Лесна работа тогава: и там ще има какво
да
се пие.“ Ходжата искал
да
го наплаши,
да
му покаже мрачната страна на неговото бъдеще.
В случая ходжата е песимист, а пияницата – оптимист.
Той казва: „Щом има за пиене, няма страдание.
Какво от това, че ще нося бъчви на врата
си
?
“ Ходжата му представя лошата страна на бъдещия му живот, а той вижда нещо хубаво в това – бъчви ще има.
Ще има
да
пие.
Изкуство е човек
да
вижда доброто в живота и
да
го използва.
Всяко нещо, което в даден момент той не може
да
употреби, представлява известна тежест за него.
Светлината на ума и топлината на сърцето са капитал, който прави човека млад и красив.
Все ще намериш нещо в човека, за което
да
не го обичаш.
Искаш
да
се освободиш от нея – не можеш.
За
да
се освободиш от нея, извади я от ума
си
.
Помнете: Всяка душа носи големи богатства в
себе
си
.
Даже животно
да
влезе в дома ви – куче или котка, и то носи някакво благо за човека.
Това хората го знаят и като дойде, например, лястовичка и свие гнездото
си
под стряхата на къщата, домакините се радват.
Докато е в касата ти, никой не я вижда, никой не мисли за нея.
И за щъркела казват, че носи щастие.
Ако я извадиш и държиш в ръцете
си
, като я види някой, ще я пожелае.
Слънчевият лъч е носител на голямо благо.
Разправяше ми една сестра: „Дотегна ми
да
нося една мисъл в
себе
си
и докато не я реализирах, не се успокоих.
И всеки лъч, излизащ от Бога, носи голямо благословение за човека.
Помислих
си
: „Ще
си
купя такава шапка“, но отминах, без
да
купя.
Най-после я купих, задоволих желанието
си
.
Светлината е жива, разумна сила, която прониква в човека и го обновява.
Преди
да
я бях купила, като вървях, все ми се струваше, че такето е на главата ми и ще падне.
Казвате, че животът носи радост, обнова.
Сестрата искаше
да
знае защо мисълта за шапката я безпокояла толкова време.
Не мисли, че някой човек ти носи нещастие.
Не, всеки човек носи щастие, благо, както за
себе
си
, така и за окръжаващите.
Въпреки това, купила
си
такава шапка – модна била.
Защо страдат хората?
Щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му.
Христос дойде на земята
да
повдигне човешката душа,
да
я освободи и
да
покаже, че в нея са вложени несметни богатства.
Казват, че Христос дойде
да
спаси погиналите.
Като го обикне, то го освобождава.
Аз пък казвам, че Христос дойде
да
спаси човешките души;
да
извади скритите богатства от тях и
да
покаже истинската им стойност.
Когато греши, човек не оценява душата
си
.
Мъчението никога не сяда на последно място.
Тогава той слиза в ада, в света на мъчението.
Като съзнаваш това, не търси щастието
си
отвън, в този или онзи човек, а го търси в
себе
си
.
Под „
себе
си
“ разбирам Бога в човека.
Ако търсиш щастието
си
в Бога, в Божественото в
себе
си
, ти
си
на прав път.
Иначе ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в
себе
си
и ще го гледаш като писано яйце.
Съзнай, че в тебе са вложени несметни богатства, които трябва
да
цениш.
Между Бога и твоята душа трябва
да
има вътрешна връзка.
Като съзнаваш това, ти всякога ще Му благодариш.
Днес вие слушате какво ви говоря, повдигате ума
си
към Бога и казвате: „Ние сме духовни хора, не можем без молитва“.
Ако се опита
да
я изпъди, тя още повече се закрепва.
Благодарили ли сте на Господа за благата и богатството, които ви са дадени?
Тя ще отскубне част от сърцето на човека, но няма
да
излезе.
Благодарили ли сте за вниманието на Бога към вас?
– „Как
да
се освободя от нея?
– Още със ставането
си
от сън те започват
да
роптаят: „Господи, защо даде на съседа ми повече блага, а на мене по-малко?
Защо ме остави
да
пъпля и досега на земята?
“ – Ти се заблуждаваш.
Ако не можеш
да
я обикнеш, приложи втория цяр –
да
извикаш радостта и
да
я поставиш на същото място заедно със скръбта.
Възстанови връзката
си
с Бога и всичко ще се оправи.
Казваш: „Как
да
обичам този човек, когато той не ме обича?
Като видя, че скръбта се е загнездила в човека и не мисли
да
го напусне, поканвам радостта при него,
да
му гостува известно време.
Как ще
си
обясниш обратното?
Радостта пита скръбта: „Сестро, как
си
?
Той те обича, без
да
го обичаш ти.
“ – „Добре съм, занимавам се с моя господар.
Той често не е разположен, но търпи.“ – „От колко време
си
тук?
Как ще
си
обясниш това?
Като видя, че се позабави малко, стисна го, напомням му за
себе
си
.
За
да
не изпаднеш в противоречия, ще обичаш душата на човека, която никога не се изменя.
Той се сепне и казва: „Благодаря, че ме разтърси“.
Достатъчно е само за момент
да
зърнете красотата на душата, за
да
не я забравите никога.
Щом ти
си
дошла, ще го напусна.“
Няма човек, който, като види душата,
да
не се влюби.
“ – Дали е реално, или не, това е въпрос на разсъждение.
Ходиш, плачеш, търсиш я, но не можеш
да
я намериш.
Обаче реално е, че страдаш.
Следователно това, което човек търси и за което плаче, е красивата човешка душа.
Можеш ли
да
откажеш, че страдаш?
Може
да
спорите върху въпроса, дали радостта и скръбта се разговарят и как се разговарят.
Струва
си
човек
да
живее хиляди години на земята само за този момент –
да
зърне красивата душа,
да
се наслади от красотата на живота,
да
види с какво богатство разполага тя.
Аз мога
да
кажа, че съм слушал как се разговарят скръбта и радостта.
Велик момент е
да
видиш своята красива душа!
Целият свят ще те посети, всички хора ще се трупат около тебе и те
да
вземат участие в твоята радост.
Как водят разговора
си
те, не казвам.
Как ще се справите с всички хора?
Въпреки всичко скръбта е реалност.
Милиони души ще се редуват, всяка на свой ред
да
зърне красотата ви.
Някога, като скърбиш, казваш: „Няма
да
забравя тази скръб“, но щом дойде радостта, всичко изчезва.
Като че ли никаква скръб не
си
имал.
Ще се молите на Бога
да
ви закрие по някакъв начин,
да
си
починете малко.
Ето защо, Бог е скрил красотата на човека даже от самия него и я е оставил като негово бъдещо наследство.
Казвате, че има красиви хора в света.
Тя е като майка, която поощрява своята ленива дъщеря
да
учи.
– Колкото
да
е красив човек външно, неговата красота не може
да
се сравни с красотата на душата.
“ А дъщерята не обича
да
учи.
Чувате някой
да
казва, че животът му е дотегнал, не му се живее.
За всичко можеш
да
говориш, но не и за наука.
– Нищо друго, освен
да
има слугиня,
да
готви и нарежда къщата,
да
пере и глади, а тя, облечена, с нови обувки и нова шапка,
да
се огледа в огледалото и
да
излезе на разходка,
да
се покаже на хората.
Да
зърнеш красотата на душата, това значи
да
видиш Христос.
Като се върне от разходка,
да
седне
да
яде и
да
почива.
Не е достатъчно само
да
Го зърнеш, но трябва
да
бъдеш като Него.
– „Какво
да
правим, за
да
дадем място на Христос в
себе
си
?
– Или защото ходила пеш, или автомобилът я разтърсил.
“ – Не цапайте душата
си
!
Ако са от светски хора, както и
да
е, но и духовни хора се оплакват.
Даже хора на умствения труд – и те се оплакват.
– „Защо хората не живеят в душата
си
?
Питат ме: „Как се разрешават тия въпроси?
“ – Докато
си
млада мома, главата ти ще страда; докато
си
млад момък, главата ти ще страда.
Важно е как може човек
да
стане богат, здрав, силен, учен.
Докато
си
майка или баща, главата ти ще страда; докато
си
учител или ученик, главата ти ще страда.
И като умреш, пак ще страдаш.
Най-големият неприятел на човека е мързелът – не иска
да
учи.
– „Какво
да
се прави?
Големи усилия са нужни, за
да
заставят човека
да
учи.
Младият казва, че не струва
да
бъдеш млад.
Старият казва: „
Да
не
си
стар!
“
Да
не
си
майка,
да
не
си
баща.
Какво
да
си
?
Спрях се на едно място, пред купчинка пясък, и започнах
да
чопля нещо.
– Нищо
да
не
си
.
– „Защо
си
губиш времето?
Нищо
да
не
си
: нито млад или стар, нито ученик или учител, нито баща или майка, нито син или дъщеря, нито богат или беден.
За
да
обърна мисълта му, аз го запитах: „Ти какво правиш?
Женен ли
си
?
Не, ще страдаш и ще се учиш, там е смисълът на страданието.
Имах жена, но тя
си
отиде в другия свят.
Като изучаваш страданието, ти работиш.
Той ме запита: „Ти женен ли
си
?
“ – Всичките ми близки измряха, само аз останах жив.
Дошъл съм тук
да
намеря последното нещо.
Гледа ме селянинът и се чуди защо чопля, какво търся в пясъка.
Ти колко даваш за него?
– „Богата е, но трябва
да
се оре.
– Добре, че има глупави хора, които дават пет лева за простия камък.
Ученият разчупва камъка, изважда от него скъпоценния камък и след време го продава за няколко милиона.
Като се научава за това, каменарят остава недоволен, че за пет лева е продал толкова скъпо нещо.
Сега, иди
си
в къщи и знай, че положението ти ще се подобри: ще се върне жена ти, ще имаш по-добри и по-красиви деца от първите.
Който веднъж се е срещнал с мене, работите му започват
да
се нареждат добре.
“ В такова положение изпадат и днешните хора.
Много ценни неща минават през вас, без
да
ги познаете.
Големи са благата, които ви са дадени.
След една година срещнах същия селянин, който ми каза: „Братко, всичко се сбъдна.
Вие ги продавате евтино, а после оставате недоволни.
Имам детенце, красиво, здраво“.
Аз изучавам всички философски системи и намирам, че грешката не е в тях, а в ония, които ги проповядват.
И трети път
да
се ожениш, все първата жена ще дойде.
Всеки от тях е дал специфично тълкуване на идеите.
Оттук се е създала идеята за истински и лъжлив пророк.
Да
благодарим на Бога, че ни се разкрива в множеството избрани души.
И после ще те убеждава, че колкото повече носиш дрехата, толкова по-добре ще легне на тялото ти.
Да
се радваме, че Той ни се разкрива.
Следователно не носи дрехи, недобре скроени и ушити.
Каквото ядене
да
ми донесат, аз не бързам
да
го ям.
Кой каквото иска
да
постигне, ще го постигне.
Преди
да
го опитат десетина души, аз не ям.
Може
да
минат четири–пет часа – нищо от това.
– Когато възприемете идеята, че Бог е вложил несметни богатства във вашата красива душа.
Единственото желание на Бога е
да
учите.
Само така ще можете
да
служите.
Първият, като опита яденето и каже, че не е хубаво, давам го на втория.
Ние сме дошли на земята
да
познаем Бога.
Ако и той каже същото, давам го на третия, после на четвъртия и така до десетия.
Казано е: „Това е живот вечен,
да
познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото
си
проводил“.
Да
познаеш, че Бог е вложил красива душа в тебе, с несметни богатства.
Оставям
да
опитат и другите десет души и като остане нещо, колкото малко
да
е, и аз го опитвам.
Наистина, вие не знаехте досега, че преди вас има десет души, чиято опитност трябва
да
се използва.
Дали се отнася до ядене или друго нещо, това не е важно.
Някога те изяждат всичко и за мене нищо не остава, а някога остава малко.
Откак прилагам това правило, всичко върви по мед и масло.
Радвайте се на Божественото в
себе
си
.
Вие сте недоволни, не искате
да
остарявате.
Задържайте само онази мисъл в
себе
си
, която сте опитали.
Закон е: Не можеш
да
се подмладиш, ако не остарееш.
Помнете: Бог, Който е създал хиляди вселени, е всемъдър и всезнаещ.
Всичко, което се подмладява, непременно ще остарее.
Трябва ли след това
да
казвате, че светът, създаден от Бога, не е хубав?
Вие искате
да
се подмладявате, а не искате
да
остарявате.
Който се осмели
да
каже това, той греши.
Всичко, което е минало през Божиите ръце, е ценно.
Нищо не може
да
се сравни с него.
Тя крие в
себе
си
Божественото благо – младостта.
Иначе човек не може
да
се убеди в ценността на Божиите дела.
Хората страдат, защото мислят, че придобиват нещо само когато се млади, а когато остаряват, губят.
Ражда ти се момче, не го оценяваш; ражда ти се момиче, и него не оценяваш.
Имаш слуга в дома
си
, и него не оценяваш.
Като бях в Америка, слушах Падаревски, който изпълняваше Лунната соната.
Тогава той беше млад, красив човек, с хубаво кръгло лице.
Носеха му албумите
си
,
да
се подпише.
Гледаш реки, извори, треви, мушици, и тях не оценяваш.
След година гледах на кино „Животът на Падаревски“.
Наблюдаваш изгряването на слънцето, на луната и звездите – нищо не оценяваш.
Показаха го отдалеч, отблизо, от всички страни.
Какво търси човек?
Казах
си
: Е, Падаревски, отиде твоята младост!
Със затворените очи той искаше
да
каже: „Сега поне съм свободен от преследването на жените.
Не ми остава нищо друго, освен
да
свиря“.
Един е Падаревски, втори не може
да
се роди.
Казвам: Нужни ми са тези десет души, авторитети,
да
опитат яденето, което ми е дадено, и
да
кажат струва ли, или не струва.
В природата нещата не се повтарят, но онова, което човешката душа носи в
себе
си
, надминава Падаревски.
Възможностите на човешката душа, изявени чрез Падаревски, представляват едва една стомилионна част от това, което е вложено в нея.
Има един щастлив живот, който трябва
да
се изучава.
– Любов на луната, на студа.
Да
престане недоволството!
Значи има две възможности:
да
любиш вечер, на луна, и
да
любиш през деня, на слънце.
– „Как ще бъда доволен, като нямам никакъв подтик?
“ – Не търси подтика отвън.
Само душата може
да
люби вечер, за нея няма нощ.
Търси го в самото доволство.
В нея е вложена всичката красота на живота.
Обичай всичко, което те обикаля, и ще бъдеш доволен.
За красивата душа и лунната нощ е ден.
– „Как ще обичам всичко?
3.
Явих ви го!
,
НБ
, София, 6.2.1938г.,
След като
си
ял хубавото ядене,
да
видиш 10 милиона работници, които започват със своите чукове
да
работят онези химически процеси и всичко онова обработват и което не струва нищо, изпращат го навън по друг канал, а хубавото събират и го пращат в тялото.
Аз не може
да
му предам.
Предай му ти моята благодарност за доброто, което Той ми направи.
На тебе благодаря и на Господа благодаря, не му търся повече.
Върху туй тяло сега се гради друго едно тяло, което всеки може
да
го види.
Аз не съм като онзи, който търси Господа в небето.
Всеки може
да
го види.
Благодарение на страшните работи една част се изхвърля, а другата се оставя.
Дотогава, докато вие страдате – аз разглеждам научно страданията, разглеждам страданията като процес, който става вътре в сърцето на човека.
Пък после, като отида в небето, ще благодаря на Господа.
Който и
да
е от вас, елате и направете един опит.
Страдаш, понеже ония чувства, които
си
приел, става смилане.
Да
не мислите тъй, че ще ви дадем известни мисли и желания.
Ще видите, че в половината част отгоре лицето ви ще стане червено,
да
се освежи лицето ви и веднага
да
се подмладите.
Един свят на абсолютна музика, на абсолютно благо, дето всичките мислят все за добро, добро
да
правят.
Казвам: Трябва
да
измените вашите постъпки, вашите мисли и веднага ще видите, че лицето ви ще се измени.
Та казвам: Понеже сте дошли на земята, аз не искам
да
ви проповядвам
да
напуснете земята и
да
идете в небето.
Трябва
да
знаете, как действува законът на вашето духовно тяло.
Щом искаш
да
действуваш със законите на любовта, ще влезеш в духовното тяло.
Земята е велико училище, което ви дава всичкото знание, което носят великите хора на земята, в каквато и
да
е област.
Ако искаш
да
станеш умен човек, ще влезеш в законите на умственото тяло.
За мене всичко, което учените хора пишат, е добро.
Три тела има човек, с които трябва
да
знаеш как
да
постъпваш.
Трябва
да
имаш здраво физическо тяло, ако искаш
да
постъпваш добре.
Ако искаш
да
обичаш, трябва
да
имаш духовно тяло.
Всички временни неща са добри.
Ако искаш
да
бъдеш умствено здрав, трябва
да
имаш умствено тяло.
Аз като дойдох на земята, виждам, ча младите плачат, старите не плачат.
Мъжете са по-свободни и за в бъдеще след 50–100 години, ще бъдат най-малко 2 пъти по-свободни, отколкото сега.
Един приятел иде, дай му хубава книга, свещена книга, разгледа я оттук, оттам, отдели един лист, пет пари не дава.
Светът е лош по единствената причина, че ние от този свят искаме повече, отколкото той може
да
ни даде за сега.
Вечерно време
си
лягате, но отивате
да
се разхождате.
Туй, което смущава съвременните хора и туй, което всякога смущава хората, е било всякога неразбраното и туй, което е давало подтик на хората в живота, то е било разбраното.
Казва: Дайте нещо друго, някоя друга книга.
Ние зимно време не можем
да
изискваме от слънцето това, което слънцето не може
да
ни даде.
Разбраното дава подтик.
Старият като я вземе, с какво уважение гледа книгата.
Зимно време в умерените пояси не може
да
дадеш условия
да
ореш,
да
сееш,
да
садиш.
Всяко нещо, което дава подтик, е разбрано.
Няма
да
дере, няма нищо
да
прави.
Значи ще чакаш 3–4 месеца, когато слънцето дойде до известно положение и тогава
да
се създадат благоприятни условия.
Не само
да
кажеш: „Разбирам.“ Ако разбраното ти дава подтик, то е разбрано.
Трябва
да
спазваме този закон.
В туй тяло, с което в събранието ходиш, приказваш с другите хора, след като се върнеш на земята, пак ще се разхождаш по същия начин.
Ако разбраното не ти дава подтик, то не е разбрано.
Ако то дава подтик, то е разбрано.
Вечерно време не сте ли гледали как изгрява слънцето?
Ти може
да
мислиш, че не е разбрано.
Цялата природа е една книга.
Има една любов, която я наричам на умерените пояси.
Сега, великият закон в природата, тя иска
да
застави всичките хора, тя иска
да
се проявят.
Има една любов на студените пояси.
“ Точно както го виждате на сън.
Като изгрее слънцето, затваря се книгата и тогава аз трябва
да
ида изкуствено
да
отворя една малка част.
Цялата материална вселена е създадена за живота, следователно, материалните светове съществуват като една възможност за живота и всичките тела на хората съществуват като възможност за проявлението на живота.
После пак
да
се изгаси свещта,
да
не би
да
отворя книгата, тя се отваря в 12 часа.
Вие трябва
да
разбирате условията, при които любовта може
да
се прояви.
Туй е научно, така
да
обусловим нещата.
Чрез три неща природата се стреми
да
подтиква хората
да
схванат тази мисъл.
12 часа като отворите книгата, на физическото поле и 12 часа като се затвори книгата, ти
си
в другия свят.
Най-първо, тя дава простор, пространство.
Вечерно време всички ходите
да
учите.
Някой път се огледаш в огледалото, млад
си
, но като се върнеш, гледаш стар дядо, космите побелели.
Второ, чрез топлината и светлината, светлината е, която дава разширение на телата.
Мене ми разправяше една стара баба: „Като се погледна в огледалото, казвам:
Да
ме поживи Господ,
да
ме направи такава, каквато бях.
Топлината е, която дава растеж.
Като се погледнах, колко бях красива, а като се събудих, казвам: Остаряла съм.“ Вие сте млади, само временно сте остаряли.
Следователно, всяко нещо, за
да
се прояви, трябва
да
има пространство, място, където и
да
е.
Вие искате тази любов
да
я намерите в долините на човешкия живот.
Второ, трябва
да
знае
да
се разширява,
да
има сила
да
му помага топлината и
да
расте.
Щом поменеш за оня свят, току те погледнат и казват: „Дали е с всичкия
си
ум?
Искам
да
се посмеете малко, понеже, когато човек се смее, благословението иде.
“ Аз на един много учен човек говорих и той като ме срещна веднъж казва: „Ти с ума ли
си
?
Човек като е сериозен, стиснат е малко, че не може
да
дойде Божието благословение.
Виждам, образован човек ми се виждаш, ще
си
изменя мнението за тебе.“ Слушай, рекох, аз ще ти кажа няколко неща, че след една година като ме срещнеш, ще ми кажеш.
Любовта на долините зависи от високите положения.
Искам малко
да
се посмеете, че Божието благословение
да
дойде във вас.
Като се говори за оня свят, те са неща непонятни, понеже оня свят, Божественият свят, спада към друго измерение.
Той е понятен дотолкоз, доколкото може
да
има малко, микроскопическо отражение върху нашите триизмерни светове, върху нашия едноизмерен свят, значи в света на нашите постъпки, в света на нашите чувства, в света на нашите мисли, дотолкоз ние можем
да
разберем този отдалечен свят.
Мъжът и жената, и двамата не трябва
да
живеят в долината.
Човек има едно чувство
да
се смее.
Наричам отдалечен свят всеки, който не е разбран.
Ако дойде за в бъдеще, аз бих казал: Хората, като създават дома,
да
не го създават както е сегашното схващане, това не е философия.
Само че смехът
да
дойде на време,
да
се смееш на време.
Всяко нещо, което е неразбрано, е далечно, а всяко нещо, което е разбрано, е близко.
Аз виждам по-далече, аз съм далекоглед.
Не искам
да
спорят.
Когато дойде време за Божието благословение,
да
се посмеем.
Виждам на 10, на 20 километра, виждам и по-далече, виждам на слънцето какво има.
Ако жената е планински връх, мъжът трябва
да
бъде долина.
Ако мъжът е планински връх, жената трябва
да
бъде долина.
Казвате: „Като умра, съвсем не виждам душата.“ Казваме: Никак не я виждам.
Казва: „Какво виждаш?
Ако жената представлява океан, мъжът трябва
да
представя суша.
На млади години като не можах
да
родя, че сега?
Тъй щото ти виждаш човешкото тяло, но човешката душа ти не можеш
да
я видиш.
“ – Виждам какво става на слънцето.
Ако мъжът представя океан, жената трябва
да
представя суша.
Не можеш
да
видиш душата както тялото.
Не ми трябва телескоп
да
погледна на слънцето.
Трябва
да
има възможности на нещата.
Не може
да
видиш тялото, както виждаш душата.
Виждам и без телескоп.
Ако жената е суша като мъжа, нищо няма
да
излезе.
Започна като всяка жена
да
се отрича.
– „Ти с ума ли
си
?
Та казвам: Някои искат
да
определят жената по какво се отличава.
Тази работа ще оставиш
да
виждаш тялото, душата после ще се научиш
да
виждаш.
“ – Прав
си
.
Ако ти почнеш
да
виждаш душата, ще забележиш една непрекъсната линия светлина и това е душата.
Светлината, която от
себе
си
някой път се намалява и увеличава.
Аз като ти говоря, че виждам какво става в слънцето, а ако мислиш по твоему, както ти мислиш, прав
си
, но и ти трябва
да
започнеш
да
мислиш, както аз мисля.
Трябва
да
те заведа
да
провериш тия работи за 5 минути отгоре.
Пожелавам ви на всинца
да
бъдете здрави, бодри и весели,
да
учите всичко и
да
приемете Божието благословение.
Аз и сега може
да
те накарам
да
вярваш като мене, но не искам
да
те изкуся.
Ти сега може
да
провериш.
Мъжът на друга гама е създаден.
“ Какво
да
го нарека тогава?
Миньорните гами имат дължина, мажорните гами имат височина в
себе
си
.
Понеже аз съм на една обстановка висока, виждам, аз не се поддавам, аз благодаря, че съм на това място и може
да
го използувам.
Между дълбочината и височината, туй е, което дава хармония.
Научно не я знаем, но неразбраното нещо, което, без
да
сме го учили, го знаем, че е светлина.
Ти
си
долу, в долината, не виждаш.
Миньорните гами дават мекота, а мажорните – сила и мощ.
Като излезеш на моето място, ще видиш, както аз виждам.
Ако сляза долу, при тебе и аз ще виждам като тебе.
Грубостта е прекалена сила.
Дето
си
ти, аз съм бил там.
Силата е необходима за преодоляване на известни мъчнотии в света.
Всичките бръмбъзъци, ако ги питаш какво нещо е светлината, не знаят и макар че не знаят какво нещо е светлината, научно разбираме, че светлината като дойде, веднага внася подтик.
Казвам: Нашата цел не е
да
правим от хората,
да
ги убеждаваме дали има Господ, дали има онзи свят или не.
Разбираме света, виждаме предметите, започваме
да
ги изучаваме.
Някой път трябва
да
знаеш, че трябва
да
започнеш с известна мекота, но ти свършваш с известна сила.
Следователно, светлината ни показва как трябва
да
изучаваме външната природа.
Да
свършиш с мекота, това са два метода, които трябва
да
употребиш.
Но в дадения случай трябва
да
знаеш по кой метод
да
започнеш: по една миньорна гама или по една мажорна гама.
Може тъй
да
говорим.
Ако
си
взел право този тон, може
да
го провериш по един начин.
Едно нещо, което не можем
да
го отхвърлим и не може
да
го приемем, то е факт.
Начин имаш в
себе
си
.
Може
да
го обясняваш, но то съществува.
Ял
си
някоя храна, която е мъчно смилаема и като топка се е спряла на стомаха.
Ние виждаме, че слънцето изгрява и залязва, при това не виждаме земята като се върти, а тя е виновницата за това.
Музикално може
да
се направи един опит.
Тя иска
да
покаже, че щестлавна е нашата земя.
Много щестлавна е и за
да
не падне ехтибаря – по човешки говоря –
да
кажем, понеже слънцето е много малко и че около него се върти тя.
Единият, който се кара, и другият
да
вземе основния тон „сол“, защото има „сол“ в първата гама.
(Това) е факт, защото всичко иде от факта.
Тя ще ти пришепне, ще каже: Аз се въртя около
себе
си
и около слънцето се въртя.
Истината не търпи
да
се оспорва, нито
да
се отрича, нито
да
се приема.
Истината трябва
да
се приеме като нещо абсолютно доказано.
То се върти около мене и около
себе
си
.
Ти, ако речеш
да
докажеш истината, ти ще влезеш в ада.
Ако ти речеш
да
я отречеш, пак ще влезеш в ада.
Всичките хора се пазят
да
не бъдат хипнотизирани.
Тя не търпи нито отричане, нито може
да
я твърдиш.
„
Си
“ е основен тон.
Хипнотизмът не е нищо друго, освен
да
заставиш едно тяло
да
се не движи,
да
влезе в покой.
Значи истината във всички същества, където и
да
са, всички същества имат едно и също понятие за истината.
Щом вземеш правилно тона „сол“ този човек, който дига шум около тебе, ще почне
да
пее и ще каже: „Извини, братко, аз не постъпих добре, ще се примиря с тебе.“ Защо ще му казваш: Ти не говориш хубаво, не се отнасяш човешки, не е по Бога.
Трябва
да
се спреш за един момент.
На пръв поглед новите методи се виждат смешни.
И когато лъже, от своето
си
лъже.
Светлината при тебе може
да
се спре само 1/300000 част от секундата.
Може ли
да
знаеш колко е туй?
Той знае истината, но той от
себе
си
, както той намислил, той създаде една хипотеза.
Не онази, неоспорима истина, но създаде една хипотеза, създаде една теория и следователно, казва: Това е.
Значи добър
да
станеш.
Трябва
да
се мисли.
Като възпитаха човека
да
стане добър, казват: Станахте добри.
Сега
да
оставим (това).
Ние не искаме
да
влезем в спор с онова, което става в природата.
Когато бие по задницата, казва: Малко
да
ядеш.
Когато запитали един от великите учени на Египет, какво нещо е злото, той само
си
стиснал устата.
Ние, съвременните хора, искаме
да
разрешим какво нещо е злото.
Злото е нещо, което не може
да
се разреши.
Аз съм виждал учителят дигне дряновата пръчка, ученикът
си
простре ръката и учителят удари, а някой път ученикът
си
дръпне ръката, за
да
избегне удара.
И доброто е въпрос, който не може
да
се разреши.
Той пак ще
си
просне ръката и той като го удари, три пъти го удари, значи трябва
да
мислиш хубаво.
Тези деца не знаят и макар че не знаят
да
строят, доста големи техници са, знаят как
да
нареждат нещата.
Справедлив трябва
да
бъде ученикът.
В първо отделение започват
да
изучават науката за азбуката.
Учителят удари една плесница, едно шамарче.
В старо време философите са изучавали, по 30–40–50 години са посвещавали
да
изучават кабала.
Половината от човечеството са от страната на злото и половината от страната на доброто и същевременно разменят стоките
си
.
Виждаме една много добра жена се оженила за един много лош мъж и един много добър мъж се оженил за една много лоша жена.
В еврейския –
да
знаеш философията на 22 еврейски букви.
Виждам едно дете много добро, а другото много лошо.
– Педагогически сега го вземат.
Злото, това е мъжкият принцип в природата, доброто, това е женският принцип.
Всички го употребяват този метод.
Но
да
оставим.
Понятието за злото и доброто трябва
да
имат една определена идея, пък може в математиката
да
имат известен резултат.
В мене има противоречия, от които трябва
да
се освободя.
Ако една дума не е строго определена, ако няма понятие у вас, известни трептения, тя не може
да
даде една определена идея.
Аз трябва
да
се освободя.
Тия работи аз искам
да
ги преведа като стимул.
Туй може
да
са чужди вещества, които може
да
се изхвърлят чрез изпотяването, може
да
се изхвърлят навън.
Природата е туй училище.
Да
кажем 32 трептения, то е „до“.
Но по кой начин чуждите вещества трябва
да
се изхвърлят навън?
Имаш нещо в сърцето
си
, което те мъчи.
Ние трябва
да
учим добре, понеже минута след минута минаваме в нови степени на туй подготвяне и никой не може
да
остане на едно място, всеки е подтикнат
да
се учи.
Първо,
да
се учиш
да
слугуваш, а после
да
работиш.
Значи сърцето ти е натоварено с излишни, чужди вещества, които не трябва
да
са в сърцето.
Тъй както разбираме сега учението, не такова учение, механическо,
да
запомним какво са писали великите хора.
Туй, чуждото трябва
да
се изхвърли навън, по който и
да
е начин.
Хубаво е
да
запомниш, но това е гимнастическо упражнение.
Ако впрегнеш на работа „до“-то, от едната октава ще дойдат едни резултати, от втората октава ще дойдат други резултати, от третата – трети резултати.
Събрал
си
някаква мисъл, която те мъчи.
Всичките ще дадат различни резултати.
Тази непотребна мисъл по същия начин трябва
да
се освободиш от нея,
да
остане онази, чистата мисъл, чистото чувство, чистата постъпка.
Аз, запример, сега гледам една много хубава песен направена и гледам как постепенно е построена.
Тия чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки са елементи, с които се гради физическото тяло и се обуславя целият наш живот на физическото поле, от който зависи и щастието на човека.
Някое се обърнало на главата
си
, подскача на една страна, на друга страна.
Най-първо виждам две терци, след туй последователно две секунди, после забелязвам една кварта, след туй пак терца, пак секунда.
Щастието зависи от нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки на земята.
Не какво мислим за небето, защото ако туй небе не може
да
съществува по същия начин вътре в неговия ум и ако духовният свят не може
да
съществува вътре в неговото сърце и ако всичко онова най-възвишено и благородно не може
да
съществува в неговите постъпки, къде е човекът?
Физическият живот е един опит, който ни показва по кой начин можем
да
влезем в една правилна връзка с другите по-напреднали светове и в съвременното възпитание трябва
да
се внесе този метод.
Седнал, такива невидими същества с микроскоп ги гледа, вредни (са).
Всичките християни станаха толкоз верующи, че каквото казал Христос преди 2000 години, сега му вярват, но ако дойде Христос на земята
да
говори сега, ще кажат: „Ние имаме особено мнение.“ Това, което е говорил преди хиляди години, кога ще дойдем
да
вярваме?
Дом без терци не може
да
се създаде.
Христос като дойде сега, няма
да
говори това, което е говорил тогава.
Има бактерии за изучаване.“ Нито говорят тези (бактерии), нито нищо, пък той отде намира език, че изучава нравите и обичаите, как се хранили, какви пакости правят, изучава като криминалист и всичко разправя на хората,
да
се пазят от тях.
Първото създаване на дома е секундата.
Някой път аз викам някои
да
гледат, когато прави опит.
Двама души като се влюбят, това е секунда.
Я гледайте.
Един патриций имаше право
да
има роби.
Гледам, виждам, че нещо е разбъркано.
Нямаше закон, който
да
ги защитава и тогава Христос търсеше спасението на човечеството, тия патриции
да
не убиват.
Той трябва тепърва
да
се учи
да
наблюдава под микроскопа, не е така лесна работа.
Трябва
да
знаеш, когато гледаш един сюжет под микроскопа, трябва
да
знаеш къде е центъра, който ти наблюдаваш.
Ти може
да
наблюдаваш периферията и резултатът е, който става.
Господ ги създаде
да
ги убиваме.“ Като дойде Христос какво ще говори днес?
Трябва
да
наблюдаваш центъра, около който всяко живо същество се върти.
Няма
да
ви стане приятно.
Ще говори малко върху въздържанието
да
се откажете от месната храна,
да
не измъчвате вашите по-малки братя.
Но виждаш философията.
Употребявай едно нещо добре, за
да
бъде в нормално състояние.
След туй ние имаме водата, която е пък сърцето на земята.
Щом постъпваш ненормално, тия неща ще започнат
да
се увеличават.
Вземете
да
построите един равностранен триъгълник и след това във всяка една страна на триъгълника направете друг триъгълник от три страни, ще се образува един друг по-голям триъгълник.
Аз не казвам: Вие в него няма
да
вярвате.
Аз не искам
да
вярвате в нищо.
Вие даже за Христа вярвате по-добре, отколкото аз вярвам.
Вие трябва
да
вярвате в науката.
Може
да
вземете в големия
да
построите друг триъгълник и веднага триъгълникът ще се обърне, той ще бъде в хармония с вътрешния и ако в този триъгълник пак построите друг, и той ще се обърне надолу, той ще бъде в съгласие с втория.
Мнозина от вас външно, аз пример вземам, каквото благоговение имате за Христа, аз бих желал туй благоговение
да
го имате отвътре, като стане дума за Христа.
Аз, като съм на дъската, вие трябва
да
вярвате, че аз пиша – може
да
разбирате, може
да
не разбирате, но аз, като пиша, вие трябва
да
вярвате, понеже туй, което виждате, туй може
да
вярвате.
Сега за другото
да
се справим.
Ти никога не може
да
вярваш в туй, което не виждаш.
Ако дойдем до вътрешната страна, какво е казал Христос, но щом дойдем
да
се отречем от
себе
си
, после
да
раздадем имането
си
, колко хора и християни има, които са готови
да
раздадат всичко, но така
да
го раздадат разумно?
Някои казват: „
Да
вярваме в Бога, без
да
го виждаме.“ Отчасти е вярно.
Аз виждам, че тази работа е неразбрана, понеже и за мене е неразбрана.
Колко християни има, които биха се отрекли не глупаво, но разумно, тъй че
да
ти е приятно.
Неразбрани работи са всички ония, които са извън нашия поглед, че не може
да
виждаме цялото движение, което остава.
Като се самоотречеш, нищо
да
не изгубиш в
себе
си
, (но)
да
получиш.
Вярно е, което не виждаме, но от какво започваме
да
вярваме в Бога?
Отчасти виждаме нещо.
Не
да
понижиш една душа, но
да
подигнеш.
От онова, което виждаме.
Онова, което виждаме, е неразбрано, понеже то има отношение към разбраното.
Като се самотречеш от всичкото богатство, не
да
осиромашееш, но вътрешно
да
забогатееш.
Ако няма слънце, ако няма земя, ако бях сам, какво ще мисля за Господа?
Сега някои мислят, че трябва
да
се отречем от златото.
Хиляди други неща, които съществуват, подбуждат моя ум
да
мисли, че от всичката тази съвокупност има нещо по-велико, което направлява тия работи.
Казвам: Сега, при сегашните условия, научно искам
да
се възпитавате.
Какво е, не го зная, но от онова вътрешно съчетание, което има между тия проявления виждам, че има нещо разумно.
Често казвате: „
Да
разбираме детската душа.“ – Как се разбира детската душа?
Знаете (ли) каква сила се крие в златото?
– „
Да
разбираме душата на този народ.“ Как се разбира душата на този народ?
В златото се крие една сила, която може
да
произведе безсмъртие.
Стремежите на духа или на душата не сме разбрали, ума не сме разбрали, сърцето не сме разбрали, а ще искаме
да
разбираме духа на този народ.
Ако хората обичат златото, по единствената причина, понеже съдържа елексира
да
бъде безсмъртен човек.
Казва: „Аз ще живея.“ Но като приемат златото, не може
да
оперират вътрешното богатство и те умират като другите, пък и другите казват: „Ние, като нямаме злато, сме осъдени на смърт.“ Казвам: Не
да
се проповядва сиромашия.
Един народ
си
има своя душа.
Един светия
си
има своя душа.
Не
да
ти дадат една книжна банкнота,
да
мислиш, че ти
си
богат.
Като имаш 100 хиляди кожи, одрани от животните,
да
мислиш, че
си
богат.
Ти носиш смърт със
себе
си
и ти ще бъдеш одран като тях, нищо повече.
Аз вярвам в Бога, понеже съм сиромах, че ме е освободил от товара ми.
Като мелят житото, правят го на брашно и ти така ще бъдеш смлян като брашното един ден и от тебе нищо няма
да
остане.
Аз виждам красивото, че за мене богатството е един приятен товар.
Ясновидците виждат, че душата на растението е извън тях.
За мене сиромашията е разтоварване, една временна почивка.
Праведното богатство носи щастие за всичките хора.
Всичкото богатство, което носи радост.
Богатство, което носи смърт, което носи сиромашия, което носи лъжа, благодарим за такова богатство.
Казва: „Защо съм сиромах?
Нито богатството искам, нито сиромашията искам.
“ Сиромах
си
, за
да
си
починеш.
Не искам това
да
го разбирате.
Сиромаси наричам всички хора, които са се освободили от лъжливото богатство.
Защо
си
богат – за
да
работиш, затова
си
станал богат, за
да
работиш.
Аз искам вие
да
идете в този свят, дето аз съм,
да
проверите и
да
видите и като се върнете,
да
кажете: „Така е.“ Няма какво
да
вярвате в мене.
Богати хора наричам тия, които са приели новото богатство, което носи благото на човечеството, благото за всички.
Как ще те заставя
да
работиш?
Аз не искам
да
вярвате, идете и вижте и като се върнете, ще кажете.
Сиромах човек е онзи, като види богатия, казва: „Този брат е достоен, той заслужава.
Аз му вярвам, аз не искам
да
съм на неговото място.“ Той е благоразумен сиромах.
И като стане богат, като придобие пари, започва
да
мисли тук
да
не го оберат, там
да
не го оберат.
“ Казвам: Като следваш 4–5 години в музикалната академия, тогава ще ми кажеш какво
си
научил.
Такава каса
да
не прави.
Сега не
си
ходил в академията още и казваш: „Каква полза ще принесе музиката?
Този слуга ще наблюдава,
да
не би
да
не е честен,
да
не е крадец.
“ Двама души не могат
да
се обичат, ако не знаят музика.
Учен, психолог става.
Гледа го от главата.
Сиромахът, като няма пари, той е простак, той само гледа дрехата.
За
да
оживееш, ти непременно трябва
да
бъдеш музикален.
Той знае дали дрехите са стари или нови.
Понеже музиката, това е един метод за помиряване на всичките големи противоречия, които съществуват на земята.
Ти с мъжа
си
защо така се отнасяш?
Да
дойдем до съществената работа.
Само когато ти се стремиш
да
примириш нещо, то е по закона на музиката.
Вие всички сте учени, но трябва
да
се пазите от повторението, което става в света.
По никой начин друг не можеш
да
примириш.
Христос, ако дойде в един дом, ще потупа мъжа и ще каже: Много добър
си
.
Да
прощаваш на хората, музикално може
да
им простиш, тъй щото един човек, който те обиди, той криво е изпял една песен.
Ще ви даде по един билет
да
идете
да
се разхождате.
Казват: „Повторението е майка на знанието.“
Да
.
Ако дойде Христос, може
да
ме корегира.
В музиката „не обичам“ съществува като усилване на обичта.
Ако прекарате един живак, той става твърд като камък, че може
да
забиете в живака един гвоздей и ако го ударите с чук, не може
да
държиш повече от 1 секунда, понеже като държиш, той ще се разпадне.
Когато в музикалния свят искат
да
усилят любовта, казват: „Аз не ви обичам.“ И младите моми знаят тази теория.
Науката поощрява човека
да
учи.
Когато искат
да
събудят в един момък любов, казват: Аз не ви обичам, а той се запали още повече.
Сега изнасям известни факти, които са релативно, относително верни.
Не може всичките земи
да
са планини и всичката земя не може
да
бъде една валчеста топка, една гумена топка.
Виждате в млади години какво писал и в стари години пише „Плач“.
Питам: Цялата земя може ли
да
бъде само планини?
Плаче като майка, която е изгубила детето
си
.
– Не може
да
бъде, защото под думата „планини“ разбираме един контраст.
Значи деленията на студа са големи.
Според мене, от научно гледище, защо трябва
да
плачеш?
Между туй безлюбие и тази любов ние виждаме че има (разлика).
Желязото при студа не може
да
издържи, разтопява се.
Всичко онова, което ти
си
посял, ще плачеш, ще го полееш, за
да
израстне.
Там, дето е любовта, нищо не расте, а там, дето е безлюбието, всичко расте.
Как ще
си
обясните?
Казва: „Изтекоха ми очите.“ Казвам на сестрата: Господ не те е пратил
да
ти изтекат очите, ами онова, което
си
сяла, гледай
да
не засъхне, ще го полееш, ще имате саксия.
Аз бих препоръчал на всинца ви
да
имате саксия с един миризлив карамфил.
Там, дето е любовта, нищо не расте, никакви плодове няма, а дето е безлюбието, всичко расте, за
да
се образува една връзка между любовта и безлюбието.
Такъв нискостеблен, че като ти се доплаче, тури сълзите
си
да
плачат и
да
полееш минзухара, кокичето, че един ден ще се освежи и ще каже: „Много ти благодаря, че ме поливаше със своите хубави сълзи.“ Сега ни най-малко не искам
да
плачете.
Любовта дала всичко на своята сестра безлюбието, че
да
има какво
да
ѝ даде.
Необходимо е, ако не искате
да
плачете, нищо не сте сяли.
Тя казва: „От мене зависиш, аз ако не ти давам
да
те храня, гладна ще умреш.“ Всичките светски хора казват: „Ние ако не сме, вие гладни ще измрете.“ Туй е обмяна.
Всички тяхни блага им ги дадохме ние.
Казвам: Понякой път вие страдате от две неща.
Вие страдате от абсолютен студ, който образувате в
себе
си
.
Когато плачеш, плачи на свят, никога не поливай повече нито една капка,
да
не излезе из саксията.
Поляхме тяхните плодни градини, светлина, всичко изпратихме с голямо смирение.
Сега гледам мъже и жени като плачат, падат сълзите на земята.
Казваме: Много сме ви благодарни, че работите долу.
Ти го изстудяваш сърцето
си
.
Виждам защо той плаче така и аз
да
ви кажа: Аз съм открил една тайна.
Виждаме, че и говорът започнал вече
да
става сладък.
Ти като го изстудяваш, изстудяваш и
себе
си
.
Гледам преди 5–6 часа мина много красива млада мома.
Някъде се нагорещяваш, искаш
да
му отмъстиш.
Гледам, не полива, но на всяка стъпка плаче отгоре.
Някъде се нагорещяваш, искаш
да
отмъстиш някому.
Силните хора трябва
да
заемат място на слабите.
Същевременно, като направиш пакост на него, правиш пакост и на
себе
си
.
Да
дадат място на слабите, защото слабият човек, колкото и
да
се насилва, все слаб
си
остава.
Та в дадения случай нито изстудявай, нито стопляй.
Силният човек, колкото и
да
се смалява, той се смирил, той се е качил на гърба и казва: Знаеш, че аз съм господар.
Всяка една постъпка, каквато и
да
е тя, тя
си
има свой смисъл.
Един царски син се е качил на гърба на слона и казва: „Знаеш ли, че аз съм царски син?
“ Слонът го хванал с хобота
си
и го турил на земята и казал: „Може ли
да
се качиш на гърба ми?
Тук, в живота, ние сме призвани сега
да
изследваме живота и всичко онова, което Бог е създал.
“ Взема го от земята и пак го качва на гърба
си
.
Аз те нося, то е от моето снизхождение, не ми тропай по главата.“ Когато дойдем до един силен човек, трябва
да
знаем, че ние не сме царски синове, но
да
поблагодарим.
Туй дете трябва
да
погали този слон и
да
му каже: „Много
си
добър.“ Като дойдеш до един силен човек, кажи му сладка дума, хвърли му един мил поглед,
да
бъдеш признателен.
Значи човек не е още в състояние
да
понесе по-висока тампература.
Ако е силен, не е Божествен.
37 градуса трябва
да
стане нормална топлина, но тя още не е нормална топлина.
„Г“-то в дадения случай показва топлината и светлината, при които посаденото расте.
Силният човек е благороден, като те види паднал на земята, качи те на гърба
си
.
Една нормална топлина трябва
да
съдържа един, два, три, 123 градуса.
„Ъ“ голямият е оградата, с която е заградено.
Но при 123 градуса другояче може
да
се говори.
Често в Библията се казва: Вие, силните, носете погрешките на слабите.
Можеш преспокойно
да
се изявяваш в рая, без никакви противоречия в живота.
Слабите какво
да
правят?
Следователно, думата „Бог“ разбира
да
живееш без никакви противоречия в рая, дето нищо
да
не те смущава,
да
пътуваш като ангел от една слънчева система в друга слънчева система, от един свят в друг свят и без
да
виждаш лошите страни на хората.
Слабите
да
благодарят на Бога.
Аз, ако съм слаб човек, ще кажа на силния: Благодаря ти на тебе, че ми помогна.
Причинното тяло на човека може
да
издържи на 273 градуса и два пъти
да
му туриш по толкоз, то няма
да
усети.
Кажи на Господа, който живее в тебе: Благодаря, че ме научи на много хубави работи.
Физическото тяло при 273 градуса няма нищо
да
остане от него.
“ Влез в стомаха на човека
да
видиш каква революция ще стане.
На Господа, който живее в тебе, благодари, че те е научил на много хубави работи.
4.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Господ можеше
да
създаде.
Казвам: Ти като даде пръстен на своята възлюблена, че ти го тури и го изважда.
Във всинца ви бих желал
да
има тая мисъл.
Той създаде света за страданието.
Ако така не мислите, ако така не вършите доброволно, не по силата на някакъв закон, но вътре, съзнателно
да
помислите.
Ако искаше без страдание, нямаше
да
създава света.
Но този човек не разсъждава правилно.
Кажи: „Разгневен
си
.
Когато Господ не иска страдания, не създава нищо, седи спокоен.
Ако го изважда, търси
си
друг.
Заради Господа премахни тоя гняв“.
Когато иска
да
създаде нещо, явява се туй страдание.
Недоволен
си
, премахни го заради Господа.
Камък, който се хвърля и се търкаля се изглажда.
Какво лошо, ако синът взел перото?
Сиромах
си
, богат
си
, прави всичко заради Господа.
Гледам има хора, които са свършили.
Свириш, заради Господа ще свириш.
Гледам ясновидци и всички казват: „Защо са страданията?
Пера има, ще
си
купи друго перо.
Даваш, заради Господа ще даваш.
“ И светиите се оплакват от страданията.
Условията, които Бог е създал за живота.
Учиш, заради Господа ще учиш.
Без страдания не може.
Възлюблената казва: „Ти готов ли
си
ония условия, които Бог ти дал
да
ги изпълниш?
Искаш
да
се обличаш, заради Господа ще се обличаш.
Без
да
имаме някакъв факт, съдим.
Искаш
да
идеш на бойното поле, заради Господа ще идеш.
Всичко в ума
си
турете заради Неговата Любов.
Туря и
си
вади пръстена навън.
Какво трябва
да
правите, ако сте болни?
Нали тъй, когато се разсърди на своята възлюблена, изважда пръстена и го хвърля, казва: „Не го искам“.
Господ болен може ли
да
бъде?
Сиромашията, това е едно благо.
Като я обичате, туря го там и го гледа.
Земята се върти около
себе
си
, около слънцето.
Не. Значи ти
си
станал болен, защото
си
излязъл от Господа навън.
В сиромашията ти научаваш икономия.
Какво ли не ни е дал Господ.
Купувам всичките ваши страдания.
Не сте сгодени, но имате задължения
да
обичате най-стария брат, след него втория, който дошъл.
Глупав
си
, защо?
Ако имате нещо излишно ще ми го дадете.
Значи вие трябва
да
обичате справедливостта (втория пръст); трябва
да
обичате благородството (Учителят показва третият пръст) и трябва
да
обичате служението на Бога.
– Защото не
си
изпълнил Волята Божия, понеже
си
излязъл от Бога.
Че отде накъде
да
имаш жена?
Донесете вашите страдания
да
ги купя.
Палецът казва: Ти
си
дошъл на земята
да
служиш на Бога.
Аз гледам някои от вас колко сте способни.
Искам
да
ми дадете обективните страдания.
Твоето служение трябва
да
бъде благородно (първият пръст).
Защо взе жената
да
се жениш?
По няколко езици знаете
да
говорите.
Не само
да
кажеш: „Аз страдам“, но страданието
да
има плод.
Пък трябва
да
бъдеш справедлив (средният пръст).
Чудно: Жена за жена не може
да
се жени.
И във всичките радости и скърби винаги трябва
да
бъдеш весел (безимения пръст).
Бих желал не само няколко, но бих желал по три езика
да
знаете.
И при това
да
си
знаеш сметките много добре (малкия пръст).
Сега
да
допуснем мисълта е заблудена.
Ако спечеля нещо от нещо, ще продавам после.
Тогава като погледнеш „ми“ – малкият пръст
да
мислиш; „фа“ –
да
събираш парички в кесията; третият пръст
да
бъдеш художник,
да
туриш ред и порядък.
Научете се
да
бъдете благодарни.
Трябва
да
се освободим.
Яде се и пие се страданието.
Да
имаш хубава къща, хубаво
да
си
я направил, хубаво
да
са мобилирани стаите.
Какви хубави манджи стават от страданието.
Ако дойда аз
да
ви науча на закон, на моралност,
да
се подмладите, непременно вие трябва
да
започнете
да
мислите по закона на любовта.
„Любовта, казва е благосклонна, дълготърпелива, не завижда.“, цитирате тия работи.
Аз, ако предавам музика на децата ще им кажа в какво се крие.
Кажете ми сега, има ли някой велик човек, който
да
не е страдал.
Като дойдат някои мърморковци, аз ги изслушвам.
Най-великите хора в света са страдали най-много.
Ако аз бих преподавал „до“, значи
да
бъдеш готов при всичките препятствия, всяко едно препятствие
да
имаш достатъчно силна черупка.
Какво ние можем
да
направим за Господа?
Ония светии, мъченици най-много са страдали.
Един ден
да
я пукнеш.
Ако иска човек
да
не страда, колкото е по-прост по-малко (страда).
Ако я пукнеш, ти
си
силен човек.
Казвам на него: Прав
си
, и най-после и на
себе
си
казвам: И аз съм прав.
Колкото човек в тази лествица се подига нагоре, страданията ще дойдат.
След като пукнеш черупката и излезеш навън, като пилците, излезеш навън, започнеш
да
вървиш.
Всички сме прави.
Какво можем
да
направим заради Господа?
Тогава вие се оплаквате от страданията.
Ти
си
здрав човек.
Които не сме направили, какво можем
да
направим, което никога не сме направили?
Че страданието е нещо музикално.
Ако изведнъж ти може
да
си
намериш храната и
да
ядеш, ти
си
умен човек.
Същото туй, което правим, то вече е в реда на нещата.
Казвам на всинца ви: Имайте търпение, ще направя всичко това.
Какво можем
да
направим, което никога не сме направили?
Ако
си
като семенце, може
да
израстеш и плод
да
дадеш, това е „сол“.
Значи ти при неблагоприятните условия,
си
едно семенце посято в земята и плод дава.
Бог е предвидил всичките неща.
Може ли вие
да
ми изпеете една песен на страданието сега.
Всяко нещо, което ние желаем от Бога, Той ще ни го даде.
Защото като остареете, тогава като свети Илия ще дойдат с колесница.
Пазете се от едно нещо
да
не би Божието благословение
да
дойде преждевременно.
Недоволство, страдание.
И
да
не би
да
закъснеят Божиите блага.
Вие с живота
си
или ускорявате, или закъснявате.
А пък някой път се родиш, майка ти умряла, баща ти умрял, ти
си
изхвърлен, като едно снесено яйце.
Туй е страдание.
При най-неблагоприятните условия, както е хубаво облечено, то се радва и дава плода
си
.
Като го стягали, стягали 9 месеца седяло компресирано, нито е могло
да
диша, нито е могло
да
яде, то било подтиснато.
Казва: „Затова ме е пратил Бог на земята,
да
раждам хубави плодове“.
Оставете Божието благословение
да
дойде навреме.
Аз не искам
да
бъдете снесени яйца, но майка ви
да
е при вас, баща ви
да
е при вас, сестра ви
да
е при вас, братята ви
да
са при вас и вие
да
усетите тяхната любов.
Детето, когато е в утробата на майка
си
, по-голямо робство от това няма.
Като се разговарям с един човек, казвам: Затова ме е пратил Бог,
да
насърчавам хората.
Нищо не може
да
каже.
Нито гък не може
да
каже.
Сега дойдох
да
се уча.
Щом усетите, че не е нещо навреме, ще страдате преждевременно.
Сега кажете ми аз как може
да
ви обичам.
Майка му го мачка вътре и то трябва
да
мълчи.
Или след време ще имате страдания.
Как
да
дойда при вас?
С какво благоговение те искат
да
зреят?
Сега не искам
да
ви утешавам.
С дърво ли
да
дойда, защото аз съм майстор.
Ако рече
да
каже една дума, отиде.
Идат тия плодове.
Някой ще каже: „Учителят тъй ни говори, за
да
ни утеши“.
Може
да
накарам
да
ви бият и след туй
да
дойда
да
ви намажа с мехлем, та
да
оцените.
Сега вие
си
давате мнението.
Аз няма какво
да
ви утешавам.
Гък няма
да
кажете.
Вие сами трябва
да
се утешите.
Онова дете гък няма
да
каже, ще мълчи в утробата.
Като излезе навън, вече има право
да
говори.
След туй тази ябълчна семка ще се посее някъде в твоята мисъл, и един ден започваш
да
я възпяваш.
Духът трябва
да
дойде.
Майка му ще му даде правото, ще му отрежат пъпа.
Ще се създаде светът, ти трябва
да
чакаш, не е дошъл твоят ред.
Земният живот хората едва сега са започнали
да
го изучават.
Детето може
да
плаче,
да
си
дава мнението.
Онова малкото дете постепенно трябва
да
расте.
Една твърда материя е неподатлива.
Майка му ще започне
да
му разправя.
Ако тази ябълка не би пострадала, ако този човек извършва една работа, той я извършва заради нея.
Но и постепенно трябва
да
остаряваме.
Защо не дадеш на тази жена добър ум?
Човек дошъл
да
изучава едно изкуство на земята,
да
преценява материята.
Че ти
си
вземал чуждата жена.
Всичкото усилие на човека седи
да
може
да
си
достави от тази материя за в бъдеще,
да
си
направи едни нови дрехи.
Казвам тогава: Вие как искате
да
бъдете обични на Господа?
Ти не
си
взел своята жена, ти не
си
вземал своята жена, остави чуждото ребро, намери своето ребро.
Ако ние разгледаме цялото животинско царство, всичките животни са облечени в различни дрехи, малки насекоми, пеперуди, риби, млекопитающи и човекът.
Казвам: Ние тепърва ще питаме Господа.
Господ работи и страда, а вие не искате
да
работите, не искате и
да
страдате.
Вие страдате от голяма добрина, вие страдате и от голяма лошевина.
Намери
си
реброто, намери
си
жена, която
да
те обича.
Но вие още
си
давате мнението.
Господ създаде света.
Да
си
добър дотолкоз, доколкото трябва и
да
си
лош толкова, доколкото трябва.
Щом не те обича, остави я друг
да
обича, когото иска.
Когато разглеждаме хората в тяхните вярвания, и в науката има едно грамадно различие.
Гък няма
да
кажете, ще мълчите.
Хиляди и милиони години му взе, за
да
направи този свят.
Трябва
да
бъдете лоши, ама на място.
Щом имаш 1 метър и 66 см добрина, лошевина трябва (
да
) ти бъде 100 см.
Казвате: „
Да
живеем“.
А пък имаш 166 см, добрината ти трябва
да
бъде 167 см., а лошавината трябва
да
бъде 100 см.
Какво разбирате под думите
да
живеем?
Ако туриш, всичко се запалва.
Или казвате: „
Да
се учим“.
добрина той трябва
да
е 167 см., с 1см.
доброто трябва
да
бъде по-високо от твоят ръст, а пък лошавината трябва
да
бъде с 66 см. по-малко.
Или казвате: „Туй е нещо психологическо“.
“ Че той милиарди векове е мислил върху този свят, за
да
предвиди всички неща.
Тъй ако стане, какви ще бъдат резултатите?
Други ще бъдат страданията.
Та в туй отношение, всички имате възможност за постижения на доброто в света.
Когато страда, ти ще идеш
да
му помогнеш, ще вземеш неговата скръб, за
да
може той малко
да
си
почине.
Силите, които ще дойдат, знанието което ще дойде.
Ако разбирате онези колективни закони, които работят в света, ако се съединявате,
да
кажем сте колко души.
Най-първо при възпитанието, човек започва с процеса на отглеждането.
Ако един от вашите братя боледува, ако вие се съедините заедно и му пратите вашата мисъл, вие ще му помогнете
да
оздравее.
Новата Любов е Любов, която трябва
да
примири хората.
Отглеждат се човешките чувства, възпитават се човешките мисли и се направляват човешките постъпки.
Този човек, понеже ти му носиш скръбта, той започва
да
те обича.
Ако сте 100 или 1000 души се съединят в едно, те са една мощна сила.
Не
да
ги направи лениви, но Любов, която
да
ги осиромашава, но Любов, която
да
внесе новото благо, че
да
започнем
да
се радваме на Любовта.
В отглеждането човек трябва
да
се научи
да
пази,
да
регулира ритъма на своето сърце.
Ти никога не може
да
обичаш един човек, който никога не е носил твоята скръб.
Сега се заражда желание, не се поощрявате, един иска, вие го спъвате.
Сега всички казвате: „Влюбила се е тази мома“.
Всичките е взел предвид.
Ти не може
да
не обичаш, който е носил твоята скръб.
Когато лисицата се влюби в кокошката, то е едно положение.
Разнообразието на живота зависи от ритъма, от този пулс на сърцето.
Той е нарисувал един висок планински връх горе и там е турен идеалът на върха, а всичките са около планината, при полите, хиляди и хиляди хора, които искат
да
вървят нагоре, но рече един
да
тръгне, другите ще го върнат.
Може би някой път не сте го наблюдавали.
Аз бих желал вашата любов
да
бъде, като вземеш едно цвете, посееш го в градината
си
, и го поливаш.
Защото не е носил твоята скръб.
Друг рече
да
тръгне, казват му: „Ти не
си
, който ще бъдеш пръв“.
Засега тази любов е най-хубавата в света, която можете
да
имате.
Всичките тия работи Господ ги е предвидил.
Поискайте нагоре
да
вървите всичките към този връх.
Посаждайте хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки навсякъде.
Защото е носил твоята скръб.
Да
кажем сега какво ви безпокои?
Ти
си
носил неговата скръб.
НАГОРЕ