НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
878
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
878
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обичай и освобождавай
,
ООК
, София, 26.1.1938г.,
Всички страдате, че сте много добри.
Като върви в съгласие с тебе речи: „Давам ти 50 стотинки“.
Законът на хармонията: За
да
изразиш хармонията трябват ти 4 гласа.
Ти може
да
направиш сто пъти добрини, но ако не правиш както трябва, не е прието.
Трябва
да
развиете вашата Любов.
Ако пееш мелодия, само един глас може
да
пее.
Ще те послуша, но няма
да
се отбележи в Божествената книга.
Няма
да
дадете повече Любов, отколкото трябва никому.
Може
да
му давате по 50 стотинки, много е 10 деня, хайде за 3 дена направете този опит и вижте колко пъти ще спорите със
себе
си
, колко глоба ще наложите.
Ако искаш
да
изразиш хармония, трябват ти 4 гласа, които едновременно трябва
да
пеят.
Гледа Господ и казва: Не е хубаво. Коригира.
Гледал съм някои учител казва: „Не е вярно“.
На всеки ще дадете толкоз, колкото му се пада.
Вече сме влезли
да
мислим хармонически.
Хората спорят, всички търсят своето право.
„До“, „до“, „до“; повтаря „до“-то, докато най-после учителят каже: „
Да
го оставим за друг път, не върви“.
На всеки един човек
да
дадете толкоз Любов, колкото му се пада.
Този опит може ли
да
го направите?
Сега трябва
да
пеете едновременно на 4 гласа.
На всеки ще дадете толкоз хляб, колкото му е потребен.
Да
може в моя ум един тон, който трябва
да
се роди.
Три пъти може
да
направите опита.
Но за
да
се роди тон, трябват благоприятни условия.
Тя ще влезе в паницата, ще близне, казва: „Много ти благодаря“.
Трябва особена температура
да
се пази всякога, за
да
не би
да
се развалят яйцата.
В дадения случай кога гласът е алтов?
Ти не може
да
изпееш един тон.
Ще държите съзнанието
си
будно, невъзмутими ще бъдете.
Доста мъчно е
да
определиш.
Един тон трябва
да
се измъти, трябва
да
го родиш.
За
да
се роди, трябва
да
имаш всичкото разположение на квачката.
Басът може
да
се определи.
Трябва
да
му туриш температурата, а то значи трябва
да
обичат музиката.
Въпросът не е
да
се спираме върху нашите погрешки.
Седнете на съдийския престол и ни най-малко няма
да
се смущаваш.
Когато човек е гърлест, лесно може
да
се определи.
И този тон, който ще го изпееш, той трябва
да
има някаква цена за тебе.
Казвам: Ние спадаме вече в една област, това е цяла наука.
Ако ти може
да
изпееш „до“-то тъй както трябва, както е в хармония, веднага за тебе светът ще се отвори.
Че сме работили, никой не може
да
оспорва.
Сега, ако ви турят вас
да
съдите в света, ще оправите ли света?
Наука е човек
да
се научи на голямото изкуство
да
живее.
Един човек, който греши, по-добре
да
греши, отколкото нищо
да
не прави.
–
Да
благодарим, че има друг
да
съди, от който се учим.
Всичките други науки са спомагателни средства за живота.
За предпочитане е
да
грешиш, отколкото
да
не грешиш.
Съвременните съдии в света са от най-умните хора, които са турени
да
съдят.
Ти не може
да
живееш добре, ако не разбираш нещо от музика.
Но за предпочитане е добро
да
правиш, отколкото
да
грешиш.
Ти не може
да
живееш добре, ако не знаеш
да
рисуваш.
Всички се зарадват като изплаче детето.
За предпочитане е криво
да
мислиш, отколкото никак
да
не мислиш.
Ти не може
да
живееш добре, ако не слушаш, ако не знаеш
да
говориш.
Този първият тон, макар и
да
не е толкоз правилен, всички се радват.
Но добре
да
мислиш е, по-хубаво.
Не е въпросът сега какво трябва
да
правим ние.
Ти не може
да
живееш добре, ако нямаш вкус.
Господ казва: „Ще залича престъпленията ви, и вече няма
да
ги помена.
Ти не може
да
живееш добре, ако нямаш обхода.
Аз не съм бабувал, но приблизително зная как започва, понеже като се изкаже този тон, всички се зарадват, живо е детето.
Обърнете се към Мене.“ Значи тръгнете по правия път, всичко ще ви тръгне.
Тъй щото имайте предвид, че светът е направен от най-добрият материал, който Господ имал в дадения случай.
Обходата зависи от носа.
Всички се радват.
Но ако Господ заличава греховете, пък ние постоянно ги правим наново, трябва
да
ликвидираме със старите
си
разбирания.
Пък вие като се трудите и вие ще бъдете кандидати за в бъдеще.
Някой казва: „Обхода няма“.
Сега в тази година, изисква се едно ново решение, което практически
да
приложите.
Всичките тия опити се правят, за
да
станете кандидати.
Какъв опит бихте искали
да
направите?
Ако не се кандидатирате, каква е вашата цел за в бъдеще?
Дава такт на вкуса.
Туй дете не мисли
да
го обикнат, то само се изказва.
– Един опит, който не е правен,
да
се не повтаря.
– Като идете в оня свят, какво бихте искали
да
направите?
Какъв опит
да
направим, който
да
бъде полезен за всички.
– Най-първо като идете в оня свят, трябва
да
имате един
да
ви приеме на гости, в дома
си
.
Ти не може
да
живеш, ако нямаш една уста в
себе
си
,
да
знаеш какво нещо е усет, усещане.
Като изкаже гласа, казва: „Много ви благодаря, че ме освободихте от туй голямото робство“.
Ще ми кажете: „
Да
живеем добре“.
Вие всички имате за цел Господ
да
ви посрещне.
Да
може
да
правиш разлика в своите усети.
Какво значи добре
да
живеем?
Хиляди неща може
да
има в тебе,
да
може
да
правиш едно различие.
Раждали сте деца.
– Често като посещавам хората, виждам някой път хубави неща, мисля колко му е хубава къщата.
– В невидимия свят, когато ви посрещне Христос, всички от оня свят те ще се скрият, ще влязат в тебе, ще останеш само ти и Христа няма
да
видиш много.
Ти може
да
слушаш като пее някой.
Но онзи, нашият музикант като слуша, оня който пее, той различава всичките тонове и знае каква е нотата.
– Всякога, когато се намирате при едно стеснително условие на живота, вие ще издадете този глас, както при раждането.
Те с вас ще бъдат.
Човек издава един музикален глас, когато се освобождава, все ще издаде същия музикален тон.
Вътре във вас ще влязат и всичките ще гледат как ще ви посрещне Той.
Някой път като тръгнат работите, очакваш, очакваш, че като станат издадеш един тон.
На тях прави голямо удоволствие
да
видят как ще посрещне Господ един човек от земята.
Ти издадеш един глас.
Ще влязат вътре в него и ще гледат с удоволствие на неговото посрещане.
Онзи, който не знае, не може
да
я нотира.
Аз като погледна света казвам: По-добър свят не съм видял в дадения случай.
Няма
да
има както тук
да
гледат как ще ви посрещнат.
За любовта всички говорите.
Казвате: „Какво ще ме ползува голата надежда?
Във всичките други отношения по-добър свят не съм видял.
Тук на земята всички не може
да
се посрещнат по този начин.
Няма някой от вас, който
да
не е опитал любовта.
“ – Надеждата е връзка.
Затуй, не може
да
стане посрещане тука.
Надеждата свързва с днешния ден.
Един цар всички не може
да
посрещнат.
Ти без Надеждата не можеш
да
оцениш днешния ден.
Малцина може
да
го посрещнат.
Най-елементарното определение какво бихте дали?
С Вярата ще оцениш другите дни, които идат.
Той може
да
посрещне малцина.
– Ще дадете едно определение, което не е вярно.
Тя е за далечното бъдеще.
Всичките тия хора са пълни с Любов.
Целият народ той не може
да
посрещне.
За
да
обичаш някого, най-първо трябва
да
му изпратиш два лъча от
себе
си
.
Надеждата е за днешния ден.
Ако вие ги обикнете, навсякъде ще намерите хора, които
да
ви обичат.
Това са два полюса Вярата и Надеждата.
Най-малко ще има един човек, който
да
ви обича.
Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта.
Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели.
Това са големи заблуждения, от които не може
да
се освободите.
Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота.
Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе.
Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес
да
правиш?
Но тази връзка не е като един възел
да
те свързва на едно място.
Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за
да
насновеш.
– „Ще се карам с жена
си
“.
Новото схващане така трябва
да
бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш.
Представете
си
, че ти докато (
си
) бил сам,
си
живял в една затворена стая.
Така може
да
се разбира живота.
Вие казвате: „Любовта е всичко“.
– Ти казваш: „
Да
се научи тази жена, че мъжът е глава“.
Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят.
Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти
си
женен.
Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш
да
провериш,
да
пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща.
Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена.
Надеждата е туй, което сърцето схваща.
Единствен мъж в света е този, който не е зависим.
Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него
си
външният свят.
Ти за
себе
си
си
вътрешният свят, а той за тебе е външният свят.
– Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже.
От негово гледище ти
си
външен свят за него, а той е вътрешен свят за
себе
си
.
Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може
да
се прояви Любовта.
Единствената жена е, която не е зависима от всички жени.
Сега може
да
зададете въпроса: „Що ни трябва ние
да
се занимаваме с тия дълбоки работи?
Всички жени, които са зависими какво трябва
да
правят?
Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно
да
кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих.
– Вие търсите свобода.
Аз ще ви кажа как се придобива свобода.
– Искаш на френски
да
поискаш хляб?
Нека произволно пак
да
прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих.
В онзи момент, когато почваш
да
обичаш, ти
си
свободен.
– Или искаш
да
ти покажат пътя някъде.
Да
вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих.
Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го.
Или пък искаш
да
попиташ някого какво е неговото име.
Ето ти
си
влязъл в прегрешение.
Като обичаш хората, освобождавай ги.
Кажи му той
да
обича втори, трети.
Всеки
да
каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“.
Предавайте го това.
Между тях са всичките други части на речта.
И тъй
да
се предаде по цялото човечество.
От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота
си
?
Че всеки, като обича някого,
да
го освободи.
Питаш едно животно: „Ти кой
си
?
Това са въпроси, които само Бог разрешава.
Те говорят, но
да
го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят.
Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята.
– Сега при мене са идвали и са ми давали съвети.
Ако при това движение искате
да
знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма
да
излезе от вас.
“ – То говори, без
да
знае.
Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение.
Може
да
го научиш
да
произнася един глагол, без
да
разбира.
Папагалите може
да
произнасят някои думи без
да
знаят какво съдържание има тази дума.
Не може
да
му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път.
Това е задача, която само Бог може
да
реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш.
Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана.
Радвай се, че не можеш
да
разрешиш тази задача.
Да
допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи.
И богат
да
си
, и силен
да
си
, ти пак не можеш
да
я разрешиш.
Който върви по кривия път, ти не може
да
го спреш.
Това са висши проблеми, които искате
да
решите на земята, за
да
се осигурите, но вместо
да
станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно.
Защо жълтият цвят, който представя ума на човека,
да
не ни е приятен?
Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем
да
си
зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото?
– Любовта не е избрала един метод, в който нещата може
да
се реализират.
– Като гледаме човека, не ни се харесва.
– Само човешкото може
да
се завладява.
Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва
да
мислиш заради Него?
Що се отнася до Божественото, не може
да
става въпрос за завладяване.
– Де се ражда грехът?
Тогава какъв трябва
да
бъде външният цвят?
Божественото може
да
се изнудва,
да
се малтретира,
да
се ограничава,
да
му се препятствува, но по никой начин не може
да
се завладява.
– Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе.
Досега никой не е успял
да
завладее или подчини Божественото.
Който се е опитвал
да
стори това, той е свършвал с катастрофа.
Но се заражда във вас едно желание като я опитате,
да
откъснете,
да
залюбите крушата.
Който се е опитвал
да
подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света.
Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях.
Като знаете това, дайте свобода на Божественото в
себе
си
,
да
се прояви, както то разбира.
Ти сега се раждаш.
Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни.
Оставено само на
себе
си
Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали.
Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него.
Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го.
Божественото в човека е в състояние
да
изправи живота му,
да
изправи всички негови погрешки.
Обаче, за
да
стане това, човек трябва
да
даде път на Божественото в
себе
си
…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли
си
, коя година?
Щом той е богат има шанс и ти
да
станеш богат.
– Сега тук се дава едно обяснение.
Щом той е учен, има шанс и ти
да
станеш учен.
„…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите
да
се молят заради него.
Щом той е силен, има шанс и ти
да
станеш силен.
Няма какво
да
меря своята вяра с тяхната вяра.
И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва?
Тяхната вяра за мене може
да
е спомагателно средство.
Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти
си
добър човек добър проповедник.
И моята вяра може
да
е спомагателно средство за тях.
Твоята молитва ще бъде приета от Господа.
Помоли се заради мене
да
оздравея“.
Ако моята вяра не може
да
ползува само мене, не може
да
ползува и другите.
– „Как мога
да
се моля за тебе?
Ако вярата на другите не може
да
ползува само тях, тя не може
да
ползува и мене.
Досега ти не
си
направил нито едно добро.
– Няма
да
ги освободи.
Казвате: „Защо трябва
да
вярвам?
Какво обещаваш, за
да
се помоля за тебе?
Някой искат
да
кажат: „Кажи ни какво
да
правим?
“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може
да
се запали.
Какво можеш
да
пожертвуваш?
За
да
се приеме молитвата ми, ти трябва
да
посветиш живота
си
на Господа, или
да
раздадеш всичкото
си
богатство на бедни.
– Какво ще поставя на коленете
си
, за
да
коленича пред Господа?
Те са хората, които можете
да
обичате.
…“ Иска някой от вас
да
се молите за него.
Да
ти е приятно, че
си
срещнал един скърбен човек.
Сега закона
да
обясня.
Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят.
Може
да
очакваш от нива, която
си
сял, но не
си
ли сял никаква нива, какво ще ти даде?
Като срещнеш този радостния какво трябва
да
правиш?
Не субективният свят, туй, което Господ мисли в
себе
си
, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас.
„…Същото нещо може
да
се каже и на всеки човек поотделно.
За
да
бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само
да
признаете греховете
си
, или
да
кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви.
Какво ще разберете
да
го разлюбиш?
Никога няма
да
знаем какво е.
– Не, който иска нещо от Господа, той трябва
да
обещае нещо,
да
пожертвува нещо от
себе
си
.
– Като срещнеш радостния, ти се поспри той
да
те залюби.
Само Господ за
себе
си
знае.
И каквото обещае, трябва
да
го изпълни.
Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва
да
те залюби.
Каквато жертва намисли
да
направи, той трябва
да
я даде.
Няма случай в света, човек
да
е изпълнил обещанието
си
, което е дал пред Бога и
да
не е получил отговор на молитвата
си
.
Като срещнеш радостния, той
да
покаже радостта.
Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме
себе
си
.
Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл
да
изпълни обещанието
си
, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца.
А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта
си
.
Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие.
Като срещнеш радостния, той
да
покаже любовта
си
.
Трябва
да
познаваме хората.
Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия
да
ме люби“.
Дали ще го залюбя то е въпрос.
„
Да
познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен,
да
позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти
си
изпратил.“
Да
познаваш нещо, в какъвто и
да
е смисъл, трябва то
да
внесе в тебе един нов елемент.
Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма
да
трае дълго време.
Ако в радостта
си
обичате хората, вашата радост ще се продължи.
Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек
да
бъде жена“.
Ако скръбния не може
да
залюбиш, скръбта ще мине у тебе.
А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само
да
не бъдеш измамен.
Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя.
Ако не познаваш крушата, може
да
ти продадат гнилите круши за здрави.
Той бил бременен с нови идеи, които трябвало
да
посее в света.
Със старото като сравнявате новото, в ума
си
трябва
да
правите новите опити.
Изведнъж няма
да
може
да
промените живота
си
.
Искате
да
знаете кое верую в света е право.
Туй верую, което носи в света живот е право.
И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може
да
се каже, че сънувате.
Туй верую, което носи светлина, е право.
Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително.
Като отидете на оня свят какво ще занесете със
себе
си
?
Туй верую, което носи сила, е право.
Туй верую, което носи богатство, е право.
Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани.
Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави.
Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право.
– Господа разбрали ли сме ние?
Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се
да
роди…“ Страници (333–334).
– Ти не
си
бил разбран, но попитай ти разбрал ли
си
Господа.
Казвате, че много сте страдали.
Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли
си
ги?
Да
допуснем, ти обичаш някого.
Донесете вашето дете, за което сте страдали.
– Добрините, които Той ти е дал, какво
си
направил?
Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина
да
се яви този човек в света?
– Ние очакваме един ден
да
станем по-добри, че тогава
да
служим на Бога.
Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш
да
го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога.
Днес трябва
да
направим най-малкото добро.
Да
видим осма страница какво ще разреши?
(Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница).
Мислиш, но когато спиш няма
да
мислиш, като ядеш няма
да
мислиш.
„…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“.
Ще ви приведа един анекдот.
Когато обичате един човек, трябва
да
излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум.
Един млад момък заспива и в съня
си
вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове.
Един ученик така трябва
да
разбира.
Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук
да
късаш тия плодове?
Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко
да
постигнем на земята.
Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там.
Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт?
Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето
да
се наклонява,
да
залязва.
Там, дето е Бог, престъпление не може
да
стане.
Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и
да
видите Любовта.
– „Трябваше
да
питаш“.
Той
си
има свои заблуждения.
При сегашният живот, дето и
да
се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление.
И на съня
си
вика, понеже го арестували и не го пущат.
Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може
да
се роди едно престъпление.
Любовта може
да
стане повод
да
се роди едно престъпление.
Той чува, че го вика някой и не може
да
се събуди.
Защо не може
да
се събуди?
В Божествения свят, каквото и
да
стане, макар и слънцето
да
не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може
да
се измени“.
Понякой път вие страдате и може
да
страдате заради хората.
Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш
да
помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката.
– Казвам: При какви условия може
да
ги употребите?
Ти
си
казват вторият, който правиш тази погрешка.
Не може
да
помогнеш, става ти тебе мъчно.
Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата
си
и избяга, млад беше той.
2.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Отивам
да
видя какво станало.
Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките.
Той гледа по кой начин може
да
хване едно от тях.
Те се оттеглили в храста, той колкото и
да
бърка, не може
да
стигне, нито едно.
– Защо дигате вие шум, не знаете ли, че не е позволено тъй
да
се дига шум?
Аз съжалявах, че нямам апарат
да
ги фотографирам.
Тъй наредени внимават, с благоприличие, само
си
въртят очите.
Гледам, главите не
си
мърдат, само очите
си
движат.
Той
си
върти главата навсякъде и гледа
да
хване някое.
Казва: „Какво
да
ви правя?
Хайде казва
да
хвръкна“.
Той като хвръкна, изведнъж всички зачуруликаха.
Като пея половини, има едно проявление, искам
да
се проявя.
Казвам: Един човек не може
да
произведе такова магическо състояние.
Като пея с четвъртинки, искам
да
имам едно постижение.
Аз на тия птиченца не можех
да
произведа такова впечатление.
Казват: „Отиде
си
учителят“.
Нямаше
да
ме слушат.
Ако той дойде, ако го повикам
да
дойде, всички ще млъкнат.
Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му.
Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето
да
се оттегли, ще бъде хванато.
Те така се оттеглили и наблюдават краката му.
При всяко подвижване, вземат мерки
да
се предпазят.
Сега може
да
кажете: „Верно ли е това?
Има защо
да
ви е страх.
Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга.
Попитайте, кой
да
е професор, какво означават целите ноти.
По-добре
да
имате свещен страх, отколкото
да
нямате страх, за
да
не опитате последствията на неразумния страх.
Когато дойде неразумния страх може
да
пострадате.
Казва: „Аз всичко ям“.
Когато дойде някоя болест, че започнеш
да
се увиваш, разбираш своя неразумен страх.
Щом имате музика, всякога с музика се е създал светът.
Музиката е творчески процес в природата.
И след като боледува човек няколко пъти, започва
да
се бои от болестта.
Болестите идат от яденето.
Първото нещо, което се чуло, очертава се цялата нота, очертава се мястото, дето се създала цялата вселена.
След туй, тази вселена, започнала
да
се разделя, образували се всичките музикални ноти.
Геометрически може
да
се докаже.
Да
допуснем сега, че този ъгъл „A“ – то е бащата, „C“ е майката, а „B“ е техният син.
Когато майката ражда син, бащата има два пъти повече право.
Я сега, измислете една дума за
да
я изпеете.
Тогава се образува квадрата и синовете, и дъщерите имат по 90 градуса.
Щом дойде квадрата, тогава и синът и дъщерята имат еднакви права.
Една дума, която
да
съдържа „О“,
да
съдържа „А“
да
съдържа и „И“.
/Фиг. 2.18/ В квадрата правата на бащата, правата на майката, на сина и на дъщерята са еднакви.
В триъгълниците, имате равностранни триъгълници, където всички пак имат еднакви права.
„И“-то означава цел, път, по който трябва
да
вървите.
Добре, сега какво трябва
да
направите за
да
се приспособите?
„О“-то означава закона на свободата.
Всякога този кръг, пък и нулата, и яйцето е обло, това показва, че птичето е свободно, може
да
се роди.
Какво трябва
да
направите?
Ако след като пишете една дума, туриш в ума
си
, искаш
да
бъдеш свободен, седни
да
пишеш кръгове.
Усещаш, че не
си
свободен, иди
да
пишеш нули, и мисли, че
си
свободен.
Ти трябва
да
увеличиш силата.
Де е свободата?
Един човек в силовия свят, правото ти зависи от силата, която имаш.
Де е турена свободата?
Значи трябва
да
се упражняваш.
Щом имаш очи, трябва
да
знаеш, че
си
свободен.
Трябва
да
имаш един с когото
да
се бориш.
Щом
си
сляп, остави тогава.
Трябва
да
се упражняваш,
да
придобиеш сила.
Следователно, ще придобиеш еднакви права, когато имаш еднаква сила.
Сега под еднакви права, всичките хора подразбират еднакви права във физическия свят, еднакви права в духовния свят, в умствения свят и в Божествения свят.
Мога човека
да
го построя музикално.
Ако не е развит, не може
да
имаш еднакви права.
Ха
да
изпеем думата „чистота“.
Ако бяхте музиканти, щяхте
да
създадете една нова идея.
Ти не може
да
имаш в духовния свят права, ако сърцето ти не е развито.
Ако търсиш правото в духовния свят, ти трябва
да
имаш развито сърце.
Ако във физическото поле търсиш еднакви права и волята ти не е развита, ти не може
да
имаш права.
Как
да
запомним думата „чистота“?
Във физическото поле за
да
имаш еднакви права, трябва
да
имаш силна воля.
Къде
да
турим ударението на думата, на първия слог, на втория или на последния?
В духовния свят, за
да
имаш еднакви права, трябва
да
имаш развито сърце силно.
Не всеки път ударението пада там, дето е най-лесно.
И в умствения свят
да
имаш еднакви права, трябва
да
имаш силно развит ум.
Понякой път социално искате
да
имате еднакви права.
На някои думи ударението се мести.
Може
да
имате, този е пътят.
Казвате: „Трябва
да
имаме права!
В български език, гледам на един слог се пада ударението, друг като изговори думата на друг слог слага ударението.. На едносложните думи де пада ударението?
Вземете думите „
да
“, „не“.
Всичките хора, които са на земята, трябва
да
бъдат най-умните, защото имат най-големи препятствия на физическото поле.
Или после вземете една двусложна дума, де ще бъде ударението?
В умствения свят ще създадат една известна идея.
Силният слог винаги привлича ударението на думата.
Тази идея ще се снеме от духовния свят, ще се тури съдържание, след туй ще се снеме на физическото поле, ще се даде форма.
Нека дойдем сега до думата „чистота“ – музикално
да
я изпеем.
Да
кажем, създавате една бомба.
Най-първо събират се тия материали някъде в природата, изработва се тази бомба хубаво и се туря.
Кога ще
си
прояви тази бомба?
Всички изпяхме няколко пъти думата „чистота“ нагоре и надолу.
Всичко онова, което става във вас, то е на физическия свят.
Свириш една българска песен,
да
минеш естествено от мелодия в хармония.
„И“-то показва, че трябва
да
търпи.
Когато не търпиш,
да
знаеш, че чистота липсва.
То е законът на недоволството, което имате в
себе
си
.
Българинът е много недоволен, песимист е.
От умствения свят идат тук на земята
да
проверят, кой колко е умен.
Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода.
Аз разглеждам широко въпроса.
Всяко цвете, което се разцъфти, е една бомба, пука се, цъфне и завърже, даде плод.
“ Музикално когато се караш, искам
да
ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.
Как ще изпеете думите: „Искам
да
ви покажа, че вашата постъпка не е на своето място.“ Вие пеете, ха го изпейте хармонично: „Искам
да
ви покажа, че вашата постъпка е на своето място“.
Този плод като ги убие, събира се в
себе
си
.
/Учителят изпя тия думи и продължи
да
пее: „Ти
си
се заблудил защото не
си
намерил своята постъпка, ти
си
се разгневил, защото никаква работа не
си
свършил, а знаеш ли как
да
поправиш своята постъпка?
“. Всичко туй Учителят го пее и пак продължава
да
пее: „Мисля, че има за какво
да
говориш“./ Ама
да
допуснем, че вие сте неразположени.
Динята като се пукне, много убива, че ги събира всичките.
“. Гледам една череша, може ли
да
събере хората тя?
Давам ви една фигура за пукането на бомбите, цъфтенето и пукането на бомбите.
Ходя, лутам се навсякъде, без
да
зная защо.
Казва: „
Да
не се пукне бомбата“.
То значи пъпката
да
не цъфне.
Вие намирате, че пъпката е потребно
да
цъфне,
да
даде плод.
Ако не цъфне, плод не може
да
даде.
Само че, природата направила пукането на бомбите разумно.
Тогава се задава въпроса: „От какво се страхува водата най-много?
Когато се пукне една бомба в природата, всички пчели отиват на гости.
Когато се пукне човешката бомба, всички бягат.
Трябва някой път
да
се пазите.
Когато се пукат бомбите на природата всички отиват
да
събират плодове.
Вие се намирате в едно бедно положение, от няколко стари костюма искате
да
изкарате един нов костюм.
Хората отиват
да
видят, какво станало при пукането на бомбите.
Прекроявате старото,
да
направите нещо.
В човешкия свят, като цъфне човешката бомба, никой не иска
да
бъде наоколо.
Както и
да
кроиш старите форми, те
си
остават все стари.
Нищо ново не може
да
има в старото.
Та сега, ако вашите бомби се пукат както бомбите на природата, вие сте умен човек.
Нищо старо не може
да
излезе от младото.
Ако всичките бягат от бомбите ви, спадате към друга категория.
Страх го е, че баща му няма
да
му остави от имота
си
, пари няма
да
му остави, имот няма
да
му остави – страх го е.
Като умре, пукне се, всичко се свършва.
Няма
да
може
да
завърши образованието
си
, страх го е.
Като се ражда човек, то е Божественото, там се събира всичко, то е цъфтенето.
Туй, което старият никога не го прави, или той това може
да
го направи само, когато е болен, децата правят това когато са здрави.
Искам
да
ви дам идеята
да
разберете.
Да
живееш по човешки, значи
да
умреш.
Детето казва на майка
си
: „Ти ще го изправиш!
Да
живееш по Бога, значи
да
се родиш.
“ Детето постоянно прави погрешки и казва на майка
си
: „Ти ще изправиш, ще изправиш“.
Следователно, когато казваме: „Трябва
да
се родиш“, разбираме, Божественото трябва
да
живее.
Всякога когато търсите погрешки у другите, вие сте млад.
– „
Да
умреш“, значи по човешки
да
живееш.
Казва: „Изправи ги, изправи ги, ти
си
млад“.
Аз когато казвам: Ти трябва
да
умреш, значи по човешки живей.
То е равносилно.
Казва: „Защо по Бога трябва
да
живея?
Аз съм виждал ученици, страх ги е косите им настръхват от математика.
Ако живееш по човешки, ще изгубиш живота
си
.
Тогава по това правило, за
да
бъде човек смел, за
да
не бъде страхлив, трябва
да
знае.
Щом като знае няма
да
се страхува.
Де е хубавото в раждането?
– Ще придобиеш живота
си
.
В раждането – придобиваш живота; в смъртта – изгубваш живота.
Заякът казва: „Ще направиш краката
си
дълги, ще бягаш.
Страхът на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“.
Вие казвате: „Ти
си
се обезсърчил в живота, че не ти се живее“.
Казваш: „Не ме интересува нищо,
да
умра“.
Хубаво, като
си
умрял, какво
си
придобил?
Ако не мислиш, много нещастия могат
да
те сполетят.
Там ти се страхуваш
да
не изгубиш.
Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш
да
го придобиеш.
После като изгуби всичко, нищо не го интересува.
Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби.
Всичките печалби са в астралния свят.
Тогава заключението е следното: В една конференция в Америка, като спорили все учени хора върху много въпроси, един от учените казал: „Спорихме върху всичките въпроси, няма въпрос, върху който
да
не сме спорили.
Няма какво
да
спорим вече.
Обичаш някого, значи стока
си
му дал.
Един въпрос вече остава, не ни остава нищо друго, освен
да
си
идем по домовете“.
Имаш стока за продан, искаш тази стока
да
се купи.
Щом на земята няма какво
да
спориш, не ти остава нищо друго, освен
да
умреш.
Вие сте една фирма, продавате стока.
Щом няма никакъв въпрос
да
спориш в конференцията, остава ти
да
си
идеш в къщи.
Ако той купува стоката, образува се известно отношение на вземане и даване.
Та сега ще разберете: Всякога трябва
да
има един въпрос, върху който
да
спорите.
Не е разумно
да
изчезнат всичките въпроси.Все трябва
да
остане един въпрос, върху който
да
има
да
спорите.
Щом не
си
купувате от стоката, връзки не се създават.
Понеже, ако няма, какво
да
говориш, отиваш
си
.
Казвам: Всички тия понятия сега са в стълкновение с един временен порядък, който съществува.
Вие някой път искате всичките спорове
да
изчезнат,
да
няма никакъв спор на земята.
Страданието е един спор, но без този спор не може.
Добре, има въпроси, които конят разрешава с ритник, човек как трябва
да
ги разреши?
Ако страданието не иде, смъртта ще дойде.
Човек не може тъй
да
рита.
Когато казваме, че трябва
да
страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е
да
страдаш, отколкото
да
умреш.
Тъй майсторски не може
да
рита.
Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма
да
добиеш.
В туй отношение, конят по-майсторски рита, човек така майсторски не може
да
рита.
По добре е
да
страдаш отколкото
да
умреш.
Той знае как
да
бие.
Не може
да
се родиш, ако не умреш.
Ако някога казваме, че човек трябва
да
умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път
да
умре човек, за
да
се роди наново.
Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място.
Ако умираш без
да
се раждаш, смъртта не е на място.
Ако туряме сега другия контраст: трябва
да
се родиш за
да
умреш.
Трябва
да
се родиш.
Човек така, с юмрука
си
удря, както коня, когато рита.
Всеки, който се роди трябва
да
умре.
Вълкът искал
да
се поразправи с коня.
Сега това са психологически наблюдения.
Викнали коня
да
го съдят.
Не искайте
да
се освободите от страха, то е невъзможно.
Конят казал: „У нас всички гости, които не идат отпред
да
ги помиришем, които идат отзад, ние ги ритаме.
– По добре
да
си
страхлив,
да
са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти
да
е на място, отколкото
да
си
от безстрашните и
да
си
лишен от много удове.
То е ново становище,
да
се осмислят нещата в хората.
Така трябва
да
мислите.
Казва: „Защо светът е така създаден?
При неразумните страдания в света съществува смъртта.
В света има по-малко страдание, повече смърт.
Хората имат много малко страдания, хората повече умират.
Човек преди
да
страда умира.
Имате ли някой паметник на страдащи хора?
Та сега желая вие
да
си
образувате паметници на вашите страдания.
Да
има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта.
Ние всякога искаме нещата
да
бъдат без страх.
Единственото почистване, което трябва
да
стане в света, е
да
се намалят паметниците на смъртта и
да
се увеличат паметниците на страданието.
За сега за предпочитане е
да
се увеличат паметниците на страданието.
И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта.
В ума
си
се трябва
да
имате паметник на страданието, а не на смъртта.
Трябва
да
се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт.
Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит.
Да
страдаме като Христа, не
да
умрем като Христа.
Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са.
Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са
си
претеглили силите.
Достатъчно е един човек
да
умре от такава позорна смърт, няма защо
да
умират двама души.
Да
няма нужда
да
се повтаря опита.
Казва: „
Да
умрем като Христа“.
Не,
да
страдаме като Христа има смисъл.
Но
да
умрем като Христа няма смисъл.
Да
умрем и
да
възкръснем като Христа има смисъл.
Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва
да
ги вземе предвид.
Да
кажем един умен човек от десет метра няма
да
се хвърли долу.
Един, който няма опитност, може
да
скочи
да
си
нанесе някаква вреда.
Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много?
Сега искам
да
знаете, защо страдате.
Аз ви отговарям, защо трябва
да
страдате.
За
да
не умрете.
Защото какво лошо има, ако страдате за
да
не умрете?
Едно разрешение турям сега, за което трябва
да
се утешите.
Защо трябва
да
страдате?
Ти се боиш от онова, което
си
опитал.
– За
да
не умрете.
Страданието продължава живота.
От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и
да
е несполука, може
да
се поправи.
Всички несполуки са за полза.
Аз съм привеждал този пример.
Човек трябва
да
разсъждава добре.
Хайде
да
ги турим.
Като се скрият тия животни, не
си
обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат.
Веднъж аз имах случай
да
видя повече от две хиляди врабчета, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им.
3.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Питам: Било ли е време някога, когато Бог
да
не ни е обичал?
Да
искаме Бог
да
ни обича и
да
мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение.
Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек
да
е повярвал и
да
не е станало.
Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог
да
го обича.
След всичко това той казва, че му липсва нещо.
Може
да
вярвате в нещо отрицателно.
Пазете се
да
не допущате отрицателни неща.
Дойде на ум мисълта, че не можеш
да
живееш с мъжа
си
добре.
Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както
си
мислил.
Виждаш, че един ден детето ти се разболяло.
Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е.
Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може
да
те обере.
Да
, тресе го този човек.
И като поддържа в ума
си
тази мисъл дълго време, така става.
Но треската
си
е треска.
Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома?
Тя не е на мястото
си
, не трябва
да
съществува.
“ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа.
Хората не страдат от треска.
Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие.
Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил
да
седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил.
В това време той чул някакъв разговор и дал ухо
да
види, какво се говори.
Всички тия души работят, трудът им е разпределен.
Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду
си
.
Каквато мисъл и
да
излезе от моя мозък, те вече го знаят.
Едната казала: „Какво мислиш
да
правиш, сестро, къде ще отидеш?
Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш?
“ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила
да
го разтърся добре.
“ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го?
Ще отида
да
го хвана, че и с мене
да
си
поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш?
“ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля.
Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама
да
не искаш
да
я вземеш?
Всяка сутрин, като издои млякото, той започва
да
пие от него.
И затова, като рече
да
вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар
си
записал заканата на треската, за
да
вземе мерки против нея.
– „Ами ти къде мислиш
да
отидеш?
“ – „Къща няма ли
да
направиш?
Първата отишла при младия и красив овчар
да
се любува с него.
“ Когато Соломон искаше
да
направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш?
Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той
си
направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил
да
тури сирене.
“ В кой храм може
да
се побере Бог?
Няма храм на земята, дето Бог може
да
се побере.
По този начин той успял
да
завърже треската в тулума и се освободил от нея.
Човешката душа с богатство не може
да
се задоволи – с нищо не може
да
се задоволи.
Като дошло лятото, треската започнала
да
тресе тулума.
Това е единственото нещо, с което човешката душа може
да
се задоволи, това е Божествената любов.
Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в
себе
си
Божественото, което дава.
Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене.
От Когото съм излязъл, Него мога
да
любя.
След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали
да
се разговарят.
Бог е единственият, Когото мога
да
любя.
Младият овчар отишъл
да
ги слуша.
Втората сестра запитала първата: „Защо
си
толкова слаба?
Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора.
“ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво
да
ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се.
Душата е дошла
да
служи на хората от любов към Бога.
Бях при кадията.“ – „Хайде тогава
да
отидем и двете при него.“ Двете сестри отишли при кадията и започнали
да
се редуват: едната сутрин, другата вечер, докато най-после одрали кожата му.
Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята
да
служат на хората.
Казвам: Ако вие имате разбиранията на този български овчар, ще дадете един добър урок на треската.
Та всичките нещастия в света се дължат на това сдружение на двете трески.
С това не искам
да
засягам съдиите, но такова обяснение са дали българите.
Тя е дошла при вас с бързината на светлината, за
да
ви помогне.
И той, като не могъл
да
си
намери лек, заминал за другия свят.
Само така могъл
да
се освободи от треската.
Той е всичкото щастие.
Значи, изисква се от всички хора едно разумно разбиране на живота, но не такова, каквото сега имате.
Защо тогава
да
не разберем това нещо според новото разбиране?
Да
оставим всичко старо и
да
имаме вяра в Бога, Той
да
нареди работите както трябва.
Само Бог може
да
уреди нашия живот.
Нека мъжът обича всички жени, и жената
да
обича всички мъже.
Всички трябва
да
учим.
Сърцето трябва
да
слугува на всичко онова, което до сега сме научили.
Всеки човек иска
да
му слугуват, а той не иска
да
слугува.
Като дойде човек на земята, той трябва
да
има предвид първо две неща: Сърцето му
да
слугува, а умът му
да
се учи.
Слугуването подразбира, че човек трябва
да
провери,
да
приложи онова учение, което някога в далечното минало е придобил.
Да
се живее добре, това значи
да
се слугува, т. е.
Когато един мъж обича една жена или когато една жена обича един мъж, в дадения случай това е най-великото, което мъжът или жената може
да
направи.
да
приложиш учението на действителността.
Онова, което знаеш, трябва
да
го приложиш.
В любовта човек проявява най-великото, което има в
себе
си
.
Така трябва
да
бъде.
Само по този начин ще се изрази Царството Божие и Неговата правда.
Няма ли тази любов между хората, всичко друго е безлюбие.
Сега моята цел не е
да
ви поощрявам
да
обичате, защото всички вие страдате все от любов.
Има мисли в човешкия мозък, които разрушават човека, а има и такива мисли, които го съграждат.
От моето гледище всички страдания в света се дължат на една любов, която не е естествена.
Има чувства в човешкото сърце, които го съграждат, но има и такива, които го разрушават.
Направиш
си
една къща, обичаш я, но като я изгубиш, страдаш.
Обичаш нещо, но като не можеш
да
го постигнеш, страдаш, защото не е станало така, както
си
искал.
Понеже нещата се менят, ние страдаме.
Ти
си
слязъл в екваториалната област на човешкия живот или в една вулканическа местност.
Защото ако всички неща ставаха така, както ние искаме, щяха
да
съществуват най-големите нещастия и страдания в света.
Невъзможно е човек
да
попадне под едно течение, без това течение
да
го понесе.
Да
благодарим, че слънцето изгрява и ни грее, както то разбира.
Не мислете, че хората могат
да
бъдат свободни от гнева.
Ако останеше ние
да
го подклаждаме, светът нямаше
да
остане.
Ако всичко ставаше според нашите желания, не зная къде щяхме
да
бъдем досега.
Някои я проявяват по-силно, а някои по-слабо.
Да
се радваме, че слънцето изгрява и залязва, както то иска, а колкото вземем от него, това ще ни остане.
Гневът е една производителна сила.
Ние не трябва
да
вземем всичкия въздух, но само толкова, колкото ни трябва.
Съвременните хора искат
да
достигнат щастието, но те искат
да
го постигнат извън човечеството, извън природата.
Ако човек може
да
впрегне тази сила на работа, той е придобил много нещо.
Та казвам: Всички хора трябва
да
имат едно ново разбиране, едно ново учение за любовта.
Да
оставим настрана старата любов, която не се ражда, а
да
приемем новата любов, която се ражда като дете.
Създаване на съвременния дом, на съвременната държава лежи все върху същата основа, която не е вярна, вследствие на което имаме прошения и оплаквания.
Тя трябва разумно
да
се използува,
да
се впряга на работа.
За
да
бъдеш щастлив, ти трябва
да
имаш въздух, който
да
дишаш, светлина, която
да
възприемаш.
Някои хора искат
да
не се гневят,
да
бъдат кротки.
На тази тяхна любов именно, ние ще направим един приют, а на младата, на новата любов, която сега се ражда в света, ще дадем на разположение цялата вселена.
За
да
бъдеш щастлив, ти трябва
да
възприемаш звуковите вълни през ушите
си
, уханието на цветята чрез носа
си
.
Кротостта е учение, което има предвид
да
употреби всяка сила, всяка енергия на своето място.
На нея ще дадем право
да
заповядва, както иска
да
нарежда живота, както намира за добре.
За
да
бъдеш щастлив, ти трябва
да
приемаш добрата храна чрез устата
си
.
Не е въпрос
да
не се гневи, но той трябва
да
впрегне гнева на работа.
За
да
бъдеш щастлив, ти трябва
да
знаеш добре
да
ходиш, пък и сърцето ти
да
звучи ритмично, музикално.
В момента, когато се гневи, човек трябва
да
има предвид, че той стои по-високо от гнева и не трябва
да
се оставя на него, той
да
го управлява, но
да
бъде господар на гнева,
да
го впрегне на работа.
Когато любовта даде своите разбирания, и ние се подчиним на тия разбирания, тогава светът ще се оправи.
Има известни закони, по които гневът може
да
се впрегне на работа.
Всеки трябва
да
знае своите задължения.
Но щом почне малко
да
прескача в такта
си
, не е добре за тебе.
Вижте какво правят онези, които правят бомбите и когато искат бомбата
да
експлодира, те я запалват.
Най-първо учете се
да
обичате.
В какво седи силата на едно въже?
За
да
не причинява никаква вреда или бомбата трябва
да
се изхвърли навън, или трябва
да
се пререже фитила ѝ.
Обикнете първо майка
си
, която ви е родила.
Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени на едно.
В прочетената глава Христос засяга въпроса за крадеца и казва: Крадецът не иде, освен
да
открадне,
да
заколи и
да
погуби.
Обикнете баща
си
, който ви е родил.
Това въже минава за здраво, за силно, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето.
Има хора, които
си
служат с метода на крадеца, те разрушават всичко.
Обикнете сестра
си
и брат
си
, с които
си
се родил.
Често съвременните хора мислят, че всичко зависи от човека.
Те искат от тук
да
задигнат нещо, от там
да
задигнат нещо.
Обикнете слугата
си
, който ви служи.
Не, човек е преплетен от милиони конци, от които зависи неговото щастие.
И казват: „Крадецът не иде освен
да
открадне,
да
заколи,
да
погуби.“ Но законът е такъв, че всеки, който открадне нещо, той губи.
Обикнете всички хора,
да
ви бъде пълно наоколо.
Сега ще ви приведа един анекдот за един, който се занимавал с окултните науки.
След това обикнете и всичко живо около вас, че като го видите,
да
трепне сърцето ви, че и него Господ го е създал.
Едва сега човечеството се е пробудило
да
учи.
Каквото живо видиш, трябва
да
се зарадваш, че и тук е минал Господ.
Някои казват, че човечеството страда от много знание.
Като се оженил, окултистът един ден се видял в чудо, защото жена му обичала
да
живее много нашироко, но нямал средства, с които
да
задоволи нейните нужди.
Не, човечеството страда от незнание.
– „Мога
да
ти дам торба със злато, но срещу нея ти ще ми дадеш три косъма от главата
си
.“ – „Добре, ще ти дам.“ Той
си
помислил: „Какво са три косъма?
Какво искал
да
каже Господ с това?
Той навсякъде се хвалил, че знае турски език много добре – фарси го знаел.
Толкова косми имам на главата
си
.“ Обаче неговата възлюблена се справила много скоро с парите.
Той иска
да
каже на това цвете: Аз те направих с пет листенца, по образ и подобие на онова същество, на което турих пет сетива, и което се нарича човек.
Един ден един турски бей дошъл в същото село, дето бил този българин и поискал от селяните
да
му направят една малка услуга,
да
му дадат един от своите коне, понеже неговият бил много изморен.
Трябвало пак
да
отиде при княза на гномите
да
иска още една торба.
Когато човекът мине покрай тебе, ти трябва
да
му изпратиш своето благоухание.
За
да
разберат какво иска беят, те повикали онзи, който се хвалил, че знае турски добре.
Така той ходил ден след ден
да
иска торба със злато, срещу която давал по три косъма, докато един ден съвсем оголял.
Той е твоят голям брат, на когото трябва
да
се радваш.
Когато жена му продължавала
да
иска от него пари, той ѝ казал най-после: „Не мога вече нищо
да
ти дам.
Като те види това цвете, то ще почне
да
изпраща благоуханието
си
към тебе и
да
ти се радва.
Той излязъл пред селяните и казал, че беят искал един сак
да
лови риба.
Като донесли селяните сака, турчинът им казал: „Благодаря ви за този сак.
Ще извиниш, че не мога
да
се мърдам като тебе.
Като се върна от разходката, ще ми потрябва и той, но сега ми е нужен кон.“ Беят продължил
да
се разправя с учения българин.
Това, което ти изпращам отдалеч, то е за тебе,
да
ти покажа своята любов.
Ти вече нямаш косми на главата
си
.
Всички мушици разбират тази любов и отиват
да
берат мед от нея.
Като не разбираме този език, ние отиваме
да
берем цветята по полетата.
Та казвам: Ние не трябва
да
залагаме нашите добродетели, т.е.
Невидимият свят ни предупреждава, като ни казва: Деца, не губете своето време напразно.
Те не са създадени за залагане.
Защото в душите на всички хора Бог е вложил възможности
да
станат велики хора.
Беят ми каза: Аз не мога
да
говоря с тебе, ти знаеш много.
Докато имаш косми на главата
си
, ти можеш
да
изучаваш света.
Хайде излез вън.“ Така и съвременните хора мислят, че много знаят, че всичко, каквото природата е създала и те го знаят.
Щом космите ти изчезнат от главата, ти не можеш вече
да
разбираш света, нито
да
го изучаваш.
Те мислят, че знаят всичко, но само животът
си
не могат
да
наредят.
“ – Та вие сте определени
да
станете велик човек.
Мъже и жени, които обичат
да
мажат космите
си
, трябва
да
знаят това.
Сега може
да
сте обикновен човек, има талантливи, има гениални хора.
От мазилките космите се развалят и не могат
да
възприемат впечатленията от външния свят.
Та казвам: И вие имате шанс
да
станете гениален.
Природата е предвидила всичко.
Гениалният дава винаги нещо от
себе
си
.
Ако е гениален композитор, той ще композира нещо от
себе
си
.
Който спазва законите вижда, че космите сами се намазват.
Ако е гениален музикант, той ще изсвири един концерт от
себе
си
.
В свещената книга отдавна е казано, че Бог не съизволява в страданията на хората, нито в тяхната смърт.
Не съм против намазването на космите, но само един път в годината с малко дървено масло, но всеки ден
да
се мажат няма смисъл.
Всички хора, които слушат неговата песен или свирене, ще се задоволят, това е геният.
Та сега се изисква от хората
да
спазват великите закони на живота.
Ще развалите космите
си
.
Ако поетът е гениален, той трябва
да
напише нещо най-хубаво.
Ние трябва
да
разберем, че животът е колективен.
Аз не съм до буквата на нещата, но казвам, че след намазване на космите
си
, два, три часа след това трябва
да
измиете лицето
си
добре.
Поезията още не е в състояние
да
опише най-голямата скръб.
Следователно, човек първо трябва
да
работи за цялото.
Природата има своите мазилки.
Тя не може
да
опише и най-голямата радост.
Птиците имат особени жлези, от които вадят мас,
да
намазват крилцата
си
, за
да
могат добре
да
хвръкнат.
Обаче поезията за сега е единственото човешко средство, с което донякъде може
да
се изкаже скръбта и радостта на човека, затова всички прибягват към нея.
Първо, човек трябва
да
работи за стомаха
си
, после за дробовете
си
, за мозъка
си
и най-после ще работи за
себе
си
. Кога?
И човек може по същия начин
да
си
понамаже от време на време космите.
Та според новите идеи в света, според новите веяния, всичко, каквото вършите в света, вършете го с любов.
Когато легнеш
да
почиваш.
Това само е работа за тебе, а всичко останало е работа за твоя господар, който ти заповядва.
Всички работи са благородни.
Често хората изпадат в такова положение,
да
задават въпросите: Не може ли без господари в света?
Човек създава работата, а не работата човека.
Там е всичкото заблуждение на хората.
Да
изправя своя характер човек, това е отлично метене.
Ако работиш за стомаха
си
, той ще ти даде нещо.
Да
се справя човек със своите противоречия в
себе
си
, това е отлично метене.
Ако работиш за мозъка
си
, той ще ти даде нещо.
Ако аз трябваше
да
мета, нямаше
да
мета както вас с метла,
да
дигам прах.
Хората мислят, че те са господари.
Те мислят, че лесно могат
да
се справят със стомаха
си
.
В началото само Бог е създал света, а сега, каквото е, то е вече краят.
След това казвате: Аз изметох стаята
си
.
Какво ще се справят със стомаха
си
?
Престанете
да
метете по този начин.
Господар е той, много лесно може
да
те уволни.
Щом искате
да
изчистите стаята, вместо метла вземете една влажна кърпа и така попийте праха.
В 24 часа може
да
те изключи,
да
каже, че те уволнява и лишава от изпълнение твоето предназначение.
Критиката, с която съвременните хора
си
служат, не е нищо друго, освен метене на стаята с метла и вдигане на прах.
И при това положение, ти преставаш
да
съществуваш в света като индивид.
Често хората обичат
да
се сърдят на Господа.
Сега наскоро писаха в нашите вестници, че трябвало
да
се взимат мерки против дъновистите и против другите секти, че се размножавали, а не се явявали противници.
Разумната критика е на място, но трябва
да
става с влажен парцал, с влажна кърпа.
Аз се чудя, какъв може
да
бъде поводът за тази сръдня.
Ако Господ започне
да
съди котката, че яде мишки, как ще се оправдае тя?
Господ е дал на хората изобилно вода, изобилно въздух, изобилно храна, изобилно светлина.
Той им е дал уши, с които
да
слушат сладките думи.
Господ ще пита: Аз дадох ли заповед котката
да
лови мишки?
Дал им е очи
да
виждат красотата на света.
Котката трябва
да
се наставлява от мишката, понеже мишката е по-умна от нея.
Дал им е нос
да
възприемат уханието на цветята.
Умът не ѝ достига на котката и тя трябва
да
се учи от мишката.
Вие ще им кажете, че сте били православни, или евангелисти, или католици, или окултисти, но всичко това не помага.
Какво ли не им е дал Господ.
Мишката страда от голяма любознателност.
Единственото нещо, с което човек може
да
се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа.
При това положение, за някои малки инциденти, които се случват в живота им, те ще се разгневят на Господа.
Като излезе от някоя дупка и види, че котката седи замислена, не се мърда от мястото
си
, тя се чуди какво е това същество, което стои с такова голяма спокойствие без
да
се мърда.
Единственото нещо, с което човек може
да
се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух.
И тогава мишката започва
да
мисли по кой начин
да
се качи на гърба на котката.
Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят, това е свободата , която живее в неговата душа и неговия дух.
Ако хората отварят войни, за
да
си
доставят някои блага, това ни най-малко не е работа за цялото човечество.
Мишката има тънък ум, тя излиза, влиза и все това мисли, по какъв начин
да
се качи на гърба на котката.
Това трябва
да
носим в
себе
си
.
Днес хората едни други са ненавиждат.
Последната изведнъж я хваща и я запитва: Господин професоре, какво искаш
да
научиш?
Те ще ни свирят, ще ни разведат навсякъде, ще бъдат на наше разположение.
Но и този, когото ти ненавиждаш, и него майка го е родила, както тебе.
Тогава мишката започва
да
се чуди, как е попаднала в този капан.
Те ще бъдат готови на всякакви услуги по отношение на нас.
Тогава между тях и нас ще се създаде една връзка, и ние ще кажем: Всичко, каквото придобихме на земята, е заради вас.
Този съвет е даден от една стара мишка.
Хиляди мишки, които живяли в един хамбар, се събрали един ден
да
се посъветват, по какъв начин
да
се освободят от котката,
да
не ги лови.
Следователно, вие, които (сте) осъдени на смърт, трябва
да
се родите с любов – нищо друго не може
да
ви спаси.
Една малка мишка дала следния съвет:
Да
закачат звънец на котката, че като се движи, отдалеч
да
я чуват.
Ако ме питате какво трябва
да
правите, казвам: Вие трябва
да
се родите с любов.
Всички единодушно приели съвета, но една стара мишка казала: Добър е съветът, но кой ще тури звънеца на котката?
Христос казва на Никодима: Ако се не родите отново от вода и дух, всички сте осъдени на смърт.
Казвам: Всичко, което в даден случай може
да
се приложи, е добро.
Желанието е добро, но не може
да
се приложи.
Роденото от духа, това е вечният живот, роденото от плътта, това е страданието, това е грехът.
Аз виждам, че желанията на всички са добри, но казвате, че светът не върви добре.
Никодим пита Христа: „Възможно ли е човек
да
влезе в утробата на майка
си
отново и
да
се роди?
“ Христос му отговори: „Ти
си
учител израилев, не знаеш ли това?
Вятърът вее, дето
си
ще и гласът му чуваш, но не знаеш отде иде.
И слънцето
си
върши добре работата, върви в своя път, но като не вървят вашите работи добре, вие казвате: Светът не върви добре.
Ако една муха дойде на носа ми и кацне, достатъчно е
да
духна и тя
да
отскочи.
Нашите разбирания за природата, за любовта Божия не вървят добре.
Те не са в съгласие, не са в унисон с общия ред на нещата.
Обаче, всички няма
да
влезат в новото.
И една муха може
да
влезе в университета,
да
се качи на главата на професора, цял ден
да
слуша лекции, но през целия
си
живот тя ще
си
остане муха, нищо повече.
Тъй щото, ако и вие мислите като мухите
да
влезете в бъдещия нов живот, ще
си
останете такива, каквито сте
си
сега.
Да
влезем в новото, това значи
да
изучаваме онези закони, с които Бог иска
да
ни запознае.
Той иска неговите чада на земята
да
учат и
да
се развиват.
Какво търси тя?
В невидимия свят има нови разбирания, нови разпореждания и Той казва на децата
си
: Нов ред, нов порядък на нещата трябва сега.
Аз чета, а тя търси храна по книгата.
И за всичко има нова програма: Как ще стават бъдещите женитби, бъдещите раждания, бъдещите назначавания, как ще стават хората майки и бащи, как ще се назначават слугите, как ще стават учители и т.н.
За всички неща е определена нова програма.
Вярно е, че мухата ходи, обикаля, туря хобота
си
, навсякъде бута.
За в бъдеще всяка майка, която ражда с болки, ще я уволняват.
Тя тури хобота
си
по книгата, и каквото намери на нея, взима го.
Детето трябва
да
излиза от нея така тихо и без болки, както водата извира от земята.
Сега аз не искам
да
ви доказвам това нещо, вие сами ще го проверите.
За нея е за ядене, а на мене ще ми даде ум, знание.
Всичко, каквото се представя на сцената, вярно ли е?
Ако аз остана
да
се храня с това, което е храна на мухата, с мене всичко е свършено.
За мене обаче същественото е знанието, което мога
да
получа от тази книга.
Казвам: Хората трябва
да
се изменят,
да
изменят своите стари възгледи.
Хората ги е страх
да
изменят възгледите
си
.
Дали искат
да
изменят възгледите
си
или не искат, въпреки желанието им, възгледите им ще се изменят.
Гледам онази 85 годишна баба и я питам: Бабо, защо не ходиш
да
играеш на хорото?
– „Е, синко, това беше едно време.
В турско време давали една от драмите на Шекспира, та един турчин, като гледал как се развиват действията и видял, каква роля играл Яго, на сутринта го видял в града и го запитал: „Яго, ти ли забърка снощи тази каша?
Защото
си
лъгала момците, нищо повече.
Как не те беше срам
да
забъркаш такава каша?
Всяка лъжа, каквато и
да
е тя, хвърля отпечатък върху лицето на човека.
Като наблюдавам как хората играят ролите
си
на земята, мога
да
кажа, че те изпълняват ролите
си
много добре.
Като гредам как плачат, те плачат от сърце.
Половината от тях в даден случай е публика, а другата половина са действуващите лица, актьорите.
След време те сменят ролите
си
, които са играли, стават публика, а другите – актьори.
Като дойде някой при тебе
да
ти говори, ти ще го изслушаш внимателно, той е актьор.
Той
си
пасъл спокойно със стадото и за нищо друго не мислил.
Един ден дохожда при него един от учените волове от техния род и му казва: „Какво пасеш тука?
Човек все трябва
да
изиграе някава роля в живота
си
.
Онези неща, които ти преживяваш, онова, върху което в дадения случай ти мислиш, това не е реално.
Ела с мене
да
видиш тази култура,
да
видиш какъв щастлив живот има там.
Ние тук нямаме никакви къщи, никакви удобства.“ Този вол се съгласил
да
отиде между хората.
Вие нямате норма
да
знаете, че нещата са така или иначе, а предполагате.
Като го видели, те веднага го впрегнали на работа, турили го
да
оре.
Всички волове, кото идат в нашата култура
да
се учат, ще ги впрегнат на оране, нищо повече.
Възприел
си
нещо, но не
си
го възприел както трябва.
После те ще кажат: „Това е човешката култура.“
Да
, тази култура е много добра за хората, но ние сме осъдени
да
орем за тях.
От там се раждат кривите разбирания.
Не е лошо и
да
оре човек, не е лошо и волът
да
оре.
Защото всеки трябва
да
знае, че никой в света не е свободен.
Един от индийските шахове искал
да
види как се разговаря този философ и затова извикал един от видните брамини при
себе
си
и му казал: Искам
да
се разговаряш с този виден философ с движения на ръце и то отдалеч.
Няма човек в света, който
да
не оре.
Браминът казал на шаха: „Не мога
да
се разговарям с този философ, не разбирам езика му.“ – „Тогава
да
се махаш от очите ми,
да
не стъпва кракът ти при мене.“ Браминът излязъл от двореца на шаха и дълго време мислил, какво
да
направи.
Аз виждам, как някой земеделец влязъл в мозъка на човека и със своето микроскопическо рало и цял ден оре, хвърля своите семена, които напролет ще изникнат.
Така замислен един ден той отишъл при един бръснар
да
се бръсне.
Този човек учи, непрестанно учи и от това, което ще израсте в ума му, очаква
да
получи нещо.
Бръснарят го запитал: „Защо
си
толкова замислен?
Като се зароди някаква идея в ума му, той иска
да
я прокара навън.
“ – „Остави се, не ме питай.“ – „Кажи, мога
да
дам лек на болестта ти.“ Браминът казал: „Шахът има един философ, който се разговаря с движения на ръце, та иска аз
да
се разговарям с него, но не зная езика му.“ – „Кажи на шаха, че аз ще се разговарям с философа, аз разбирам от неговия език.“ Браминът отишъл при шаха и му казал: „Намерих един човек, който може
да
говори с философа.“ – „Доведи го при мене.“ Шахът поставил двамата на две могили, които се намирали на известно разстояние една от друга и наблюдавал разговора.
Философът показал единия
си
пръст, бръснарят показал двата.
Философът дигнал ръката
си
и после с петте
си
пръста направил движение, с което изразявал валенето на дъжда.
Философът казал: „Аз му показах единия
си
пръст, с което му казах, че има един Бог в света.
Той ми показа двата
си
пръста, с което искаше
да
каже, че има двама велики в света: Бог на небето и цар на земята.
С обратното движение той ми показа, че тревата и цветята ще почнат
да
растат след дъжда.“ Шахът извикал и бръснаря
да
каже какво е разбрал от разговора
си
с философа.
Съвременните хора страдат от материално претрупване.
Бръснарят казал: „Философът ми показа единия
си
пръст, с което казваше, че ще ми извади едното око.
Те се намират в положението на търговци, които произвеждат повече стока, отколкото може
да
се пласира.
После с движението на цялата
си
ръка той ми показа, че ще излезе срещу мен с пет души.
Те произвеждат повече жито, отколкото може
да
се продаде.
Аз му отговорих, че и аз ще излеза срещу него въоръжен с пет души.“ Казвам: Както са се разбрали философът и бръснарят, така и ние се разбираме с природата.
Ние мислим, че при всички нейни порядки, при всички постановления, тя иска
да
ни извади едното око.
Градинарят изкарва плодове повече, отколкото могат
да
се продават.
Не може
да
става правилна обмяна.
Сега хората са се спрели върху отрицателната страна на живота и се питат: Какво трябва
да
се прави при това положение.
Но първо трябва
да
имате вяра.
Като ви дойде едно страдание, не страдайте, но първо помислете малко, и после
да
ви е приятно, че това страдание е дошло.
Ако съм млад момък, ще кажа на страданието: Сестричко, какво има
да
ми кажеш?
Много се радвам, че
си
ме посетила.
Щом някой ви обикне, той иска и вие
да
го обичате.
Той няма право
да
иска
да
го обичат.
Всеки има право
да
обича, но той абсолютно няма право
да
иска другите
да
го обичат. Защо?
Той обича всички хора.
Защото това, което искаме от даден човек, е негово право,
да
ни обича или
да
не ни обича.
Всичко е за добро в света.
Той може
да
обича когото иска, но няма право
да
изисква същото и от другия.
Другият е свободен
да
обича или
да
не обича.
Та и ние искаме често Бог
да
ни обича.
4.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
Това са положения, които трябва
да
се имат предвид.
Преди години дойде при мене една жена, която се оплакваше от положението
си
.
Казваш: Дотегна ми вече
да
изправям погрешки!
Изказа недоволството
си
от този, от онзи.
– Ще ги изправяш, докато се научиш
да
живееш добре.
В края на краищата, излезе, че е недоволна от всичко: не й се живее, не иска
да
слуша нито за Господа, нито за каква и
да
е религия.
– Трябва
да
мислите.
И вие, като служите на сърцето, искате
да
служите и на любовта.
Като чу това, тя се зарадва, усмихна се, лицето й светна и
си
отиде доволна.
До това време те ще учат, ще изправят грешките на ума и на сърцето
си
.
Първо трябва
да
служите на Бога.
Сега и на вас казвам: Тази година всички ще имате по едно хубаво, гениално детенце.
Научете се
да
отличавате своите мисли и чувства от Божествените.
С други думи казано: Всички ще имате по едно благословение от Бога.
Така, както светът е създаден, той представя велика школа.
Ще кажете, че искате
да
бъдете ученици,
да
следвате окултна школа.
Ако мислиш, че и Бог греши, трябва
да
се намери друг, по-силен от Него, за
да
оправи работите.
– Ама виждам противоречия навсякъде.
Ако не разбираш, какво ти се преподава, ще влизаш, ще излизаш и ще кажеш: Това не се отнася до мене.
– Искам
да
бъда окултен ученик.
Каквото е направил Той, всичко е добро.
– Че ти
си
вече в голямата окултна школа – в живота.
– Навсякъде виждам злото.
Вие трябва
да
се молите,
да
бъдете готови
да
приемете това благо и
да
го използвате.
– Искам
да
науча тайните на живота.
Не пресилвайте условията.
– Ти
си
в тайните на самата природа.
Има неща, които не могат
да
се проявят без злото.
Знайте, че благото, за което копнеят вашето сърце и вашият ум, ще ви се даде навреме.
Всичко, което човек не знае и не разбира, е тайна.
Някога трябва
да
станеш лош, за
да
направиш нещо.
Но ако употребиш същата киселина в минимално количество, тя може
да
служи като лекарство,
да
те спаси от най-страшната болест.
Ученик
си
, цяла нощ не спиш, безпокоиш се, че на другия ден учителят ще те вдигне на урок и ще те скъса.
Значи, зависи как ще употребиш злото – в голяма или малка доза.
Тя носи всички благословения.
Виждам, някой стреля веднъж, два пъти – не може
да
улучи.
Любовта търси готови, отворени сърца,
да
служат.
Като се опита
да
гони неприятеля
си
, падне и счупи крака
си
.
Тя изисква от човека
да
предаде онова, което е възприел.
Мислете по това,
да
дойдете до правилно разрешение.
Питате: Защо Бог създаде света така, а не по друг начин?
Кое е по-добре за него:
да
счупи крака
си
, или
да
не го счупи?
Според мене, вие не знаете, какъв свят е създал Бог; не знаете как го е създал.
В случая, по-добре е
да
счупи крака
си
, отколкото
да
убие човека.
– Капитанът на парахода, или машинистът на влака.
На Ниагарския водопад бил направен мост, който свързвал Америка с едно английско владение в Канада.
От този мост хората наблюдавали водопада.
Те показват пътя на хората, накъде
да
се движат.
То има за цел
да
помирява хората.
Сърцето пък тласка човешкия живот към определената цел,
да
се учи
да
служи.
Пред нас са ангелите, които ни учат
да
служим.
Казваш: Искам
да
направя едно добро.
– Ще го направиш, ако
си
добър.
Учете се от ангелите и служете на Бога с всичкото
си
сърце.
– Искам
да
служа.
И, каквато грешка намерите в
себе
си
, изправете я.
Мнозина мислят, че с малко вяра могат
да
имат големи постижения.
И това може, но трябва
да
имаш знание.
Тя крие своя произход в далечното минало, когато сърцето се учило
да
служи.
– Защо
да
се учим от ангелите?
Те отдавна са завършили науката за служенето.
И тъй, със сърцето
си
човек служи на Бога, а чрез ума
си
учи.
Обаче, те нямат право
да
се занимават с човешкото сърце.
Искаш
да
станеш набожен, но не знаеш как.
Като учиш и служиш правилно, ти уреждаш работите
си
.
НАГОРЕ